Page 1

Д-р Пиер Дюкан Доктор Пиер Дюкан, чието име отваря 7 720 файла в интернет и който е автор на десетина книги, издадени в стотици хиляди екземпляри, започва кариерата си през 1966 г. като общопрактикуващ лекар. Много скоро обаче се ориентира към диетологията и създава изключително ефикасна диета за трайно отслабване. Дюкан е първият диетолог, който използва протеинов режим за ужас на колегите си, чиито препоръки не излизат от кръга на плодовете и зеленчуците.

Как да отслабнем завинаги Първият ми контакт със затлъстяването датира от годините, когато като млад лекар практикувах обща медицина в един квартал около Монпарнас, като заедно с това специализирах в Гарш в неврологичното отделение, по онова време пълно с деца, страдащи от параплегия. Тогава сред пациентите ми имаше един страдащ от затлъстяване издател, жизнерадостен и изключително начетен човек, когото лекувах от астма. Един ден той дойде в кабинета ми и след като се настани в английското кресло, което изскърца под тежестта му, започна:


- Докторе, винаги съм бил доволен от грижите ви, имам ви доверие и затова днес искам от вас да ми помогнете да отслабна. По онова време за храненето и обезитета знаех само онова, което бях учил във факултета, тоест умеех да предлагам хипокалорични диети и миниатюрни ястия, по всичко приличащи на нормалните, освен дето явно бяха предназначени за лилипути. Съветите ми изтръгваха от пациентите ми усмивка и завинаги прогонваха от кабинета ми шишковците и бонвиваните, свикнали да не се лишават от удоволствието на храненето и ужасяващи се от мисълта да броят хапките на щастието си. Така че взех да мънкам и да се оправдавам, че не съм запознат с тънкостите на тази наука, което си беше вярно. - За каква наука говорите? Обиколил съм всички специалисти в Париж, ходил съм при всякакви шарлатани. От юношеството си насам съм отслабнал поне с триста килограма и съм напълнял пак с толкова. Трябва да ви призная, че никога не съм бил особено мотивиран и че жена ми неволно ми причини голяма вреда, като продължи да ме обича въпреки дебелината ми. Днес обаче се задъхвам едва ли не като вдигна поглед, не си намирам дрехи по мярка и честно казано, започвам да изпитвам страх за живота си. Накрая той произнесе върховната фраза, която промени посоката на професионалната ми кариера. - Препоръчайте ми каквато искате диета, лишете ме от всяка храна, която желаете, само не от месото – обожавам месо. Рефлекторно и за да откликна на молбата му, без


колебание му отговорих: - Ами хубаво. Щом обожавате месо, елате утре сутринта да ви премеря на гладно и после в продължение на пет дни яжте само месо. Избягвайте все пак мазните меса, свинското, агнешкото и най-тлъстата част от говеждото – рибицата и котлета. Печете месото на скара, пийте колкото можете повече вода и елате след пет дни пак да ви премеря. - Добре, става. Когато дойде след пет дни, беше отслабнал с пет килограма. Не повярвах на очите си, той също. Поразтревожих се, но той сияеше, беше още по-жизнерадостен от обикновено, разправяше, че се е възродил, че вече не хърка и помете всичките ми колебания. - Продължавам, чувствам се на седмото небе, хем има ефект, хем ям колкото искам. И си тръгна, за да се върне след още пет дни ядене на месо и с резултатите от изследванията, които ми беше обещал да си направи. Бе отслабнал с още две кила и ми тикна под носа кръвната си картина, която беше съвършено нормална – нямаше нито захар, нито холестерол, нито пикочна киселина. Междувременно бях минал през библиотеката на Факултета по медицина, където се запознах по-обстойно с характеристиките на различните меса, които са цветът на голямото семейство на белтъците. Така че когато след пет дни той се появи, все така във форма и свалил още килограм и половина, го посъветвах да прибави към храната си риба и морски дарове, което той охотно прие, тъй като вече бе изчерпил номенклатурата на месата. Изминаха двайсет дни и кантарът показа десет килограма по-малко, а второто изследване на кръвта


бе все така задоволително. Реших да играя ва банк и добавих и последните категории белтъчини, с които разполагах, а именно птичето месо, млечните продукти и яйцата, като за всеки случай му препоръчах да увеличи количеството течности и да премине на три литра вода дневно. Накрая той все пак се поумори и прие да включи в храната си зеленчуци, чиято дълготрайна липса започваше да ме притеснява. След пет дни се върна – не бе отслабнал нито грам. Възползва се от това и поиска да възобнови любимата си белтъчна диета, която харесваше и която особено ценеше заради разрешената от мен неограничена консумация на месо. Съгласих се, при условие че ще редува тази диета с белтъчно-зеленчукова, използвайки като претекст риска от авитаминоза, в който той ни най-малко не вярваше. Прие предложението ми главно защото поради липсата на целулоза червата му бяха станали лениви. Така се роди моята протеинова диета, както и интересът ми към обезитета и към всички видове напълняване, който измести оста на учението ми и на професионалния ми живот. Търпеливо разработвах диетата и непрекъснато я подобрявах, за да създам режима, който днес ми се струва едновременно най-пригоден към особената психология на пълния човек и най-ефикасен от всички хранителни режими за отслабване. Постепенно обаче със съжаление установих, че диетите за отслабване, колкото и да са ефикасни и стриктно спазвани, не издържат на изпитанието на времето, че вместо да се стабилизират, резултатите направо се изпаряват – в най-добрия случай бавно,


но неумолимо, а в най-лошия – чрез рязко напълняване, придружено от емоционална дестабилизация, стрес и притеснения. За да избегна това вечно поражение, преживявано от повечето хора, спазващи диета за отслабване, се наложи да създам режим за запазване на постигнатото тегло – защитна преграда срещу възстановяването на теглото, водещо до обезсърчаване, до отвращение от себе си, до пълен отказ от диетата или до ненужно гладуване. Замислих тази защита, чиято цел бе постепенното въвеждане на основните елементи на едно нормално хранене, за да овладея реваншистката ярост на лишения от резервите си организъм. А за да обхвана времето на този бунт и да направя прехода приемлив, отредих на въпросния режим точно установена продължителност, пропорционална на загубеното тегло и лесна за изчисляване – по десет дни за свален килограм. Но и тогава, след като изпитанието на консолидацията се увенчаеше с успех, постепенното завръщане на навиците, насърчавано от натиска на обмяната на веществата, и главно неизбежното възраждане на потребността да се компенсират притесненията и безпокойствата, като се посегне към мазното, сладкото и обилното, успяваха да разбият защитата на привидно непревземаемата крепост. Тогава ми се наложи да препоръчам още една мярка, да издам една заповед, която се осмелих да нарека “окончателна”, едно неприемливо нареждане, от онези, които затлъстелите, дебелите или просто пълните хора по принцип ненавиждат и отхвърлят априори, тъй като са валидни за дълъг период от време и нарушават склонността им към импулсивност и


свещения им ужас от самоограничението. Но неприемливо, ако необходимостта да се изпълнява до края на живота, за да гарантира стабилност на теглото, не се отнасяше само за един ден от седмицата – един точно определен ден със специален режим, който се спазва, без да се обсъжда, а резултатите му са сензационни. В този момент се докоснах до Обетованата земя, до истинския безспорен и траен успех, основан на квартета от последователни режими с намаляваща строгост, които времето и опитът ме бяха накарали да свържа един с друг, за да прокарам онзи солиден и нетърпящ отклонения път, в чийто край можете да си кажете, че сте отслабнали завинаги. Първоначален кратък, но ударен и много ефикасен режим, последван от по-лек режим, подкрепен от консолидационно хранене с продължителност, пропорционална на броя на свалените килограми, и накрая, за да се запази завинаги новото, скъпо придобито тегло, една консервативна, колкото постоянна, толкова и резултатна мярка – до края на живота един ден в седмицата хранително изкупление, което да поддържа равновесието на останалите дни. Така най-сетне постигнах първите си истински трайни резултати. Вече можех да предложа не само риба, но и ръководство по риболов, общ план, който да позволи на затлъстелия да отслабне бързо и да запази теглото си задълго и без чужда помощ. Двайсет години прекарах в доизкусуряване на тази прекрасна четиристепенна ракета за нуждите на ограничен брой пациенти. Днес чрез перото си я предлагам на една по-широка и жадна за пътешествия публика.


Планът ми е предназначен за тези, които са опитали всичко, които често са отслабвали – прекалено често – и които търсят преди всичко гаранцията, че в замяна на едно нелеко, но ограничено във времето усилие ще могат и да отслабнат, и да запазят плода на усилието си, ще могат да заживеят с тялото, което желаят и на което имат право. Затова написах тази книга с надеждата, че решението, което предлагам, един ден ще стане и тяхно решение. Написах я за тях, но я посвещавам на онези, с които съм работил, които ми помогнаха да изживея пълноценно живота си на лекар, на моите пациенти от плът и кръв и най-вече на първия от тях – на моя затлъстял издател.


Как да отслабнем завинаги  

Как да отслабнем завинаги

Read more
Read more
Similar to
Popular now
Just for you