Page 1

1


Специална благодарност на колегата и човека Георги Делов

1001 КАНДИДАТГИМНАЗИСТКИ БИСЕРА Съставител Маргарита Николова Редактор Стефан Пеев Художник на корицата Алек Александров Художник-редактор Софрони Върбев Предпечатна подготовка издателство “Контекст” Българска. Издание I. 2004 год. © Издателство “Контекст” – Пловдив, 2004 ISBN 954-91064-7-0

2


Малък предговор Тази книжка не се нуждае от обяснения. Тя е неповторимо непосредствена в отразяването на хрумванията на кандидат-гимназистите. Дори и да искаме да бъдем сурови съдници, ще ни бъде трудно да сдържим усмивката си, когото прочетем, че “За малкото пастирче от разказа “Ангелинка” магарето е единственият човек, пред когото може да изплаче мъката си”, че “Калугерът излязъл със свален панталон сам да провери кой чука в този късен час” и че “Вазов умее да си борави много добре с българската граматика – използва много умело препинателните знаци”. И все пак нашата цел не спира до стремежа да се посмеем над бисерите. Книгата е огледало на последиците от четенето с неразбиране, от механичното наизустяване, от незнанието на речниковото значение на думите, от влиянието на шаблона и масовата култура. Тя е своеобразна “база данни” на ширещи се недостатъци. Ако в учебната практика съумеем да превърнем негативите на тази “база данни” в позитиви на разбиращото четене и на осмислящото говорене, трудът на всички, които търпеливо са събирали в продължение на години ученическите бисери не би бил напразен. Благодаря на колегите Антоанета Минчева, Владимир Витев, Невена Ичевска, Нели Дамянова, Михаил Колев, Светла Чакърова, Стратия Тодоров, с които обменихме направени “открития” в писмените работи на кандидат-гимназистите. Маргарита Николова съставител 3


4


от

изпита по литература

2001 година

5


Дългът с ре рещу щ у ег ооиизм зма Съ ч и не ни е р а з с ъ ж д е н и е въ рх у I I I ч а с т н а р а з к а з а “Е д на бъ л г а р к а ” от Иван В а з о в

6


Разказът “Една българка” е едно от многото чувствени и внушителни произведения на Иван Вазов. Според ваятеля на българското слово Вазов няма много видове дълг – само душевен и материален. Душевният е поспециален.

се Егоизмът рт запъ поражда о ернинев тъците и ците...

Егоизмът се поражда от запъртъците и неверниците, които смятат, че са на всички. Разказът “Една българка” е едно представяне на живота откъм черната му страна и на тези, които “умират” от страх по вина на турците. Страхът е едно от най-важните неща в третата част. Авторът разкрива страха, който са имали хората по онова смутно време, от “ония”, дето ги гонят. В ІІІ част се набляга на отговорността и чувствата на баба Илийца. Иван Вазов е избрал точната жена, която може най-добре да изпълни тази роля в разказа “Една българка”. За тази цел Вазов е представил една българка, водена от майчино чувство към Черепишкия манастир. Представител на третото подразделение е разказът “Една българка”. Този разказ ни разкрива незабравимия персо7

Уво ди

Иван Вазов написва разказа “Една българка” при престоя си в Черепишкия манастир.


Ср еща та н а И ли йц а с б у н т о вн и к а

наж на баба Илийца, жена, преизпълнена с добродетели и безкористни цели. Тя е посветила своя оставащ жизнен път на живота на болното си внуче.

В манастира

ІІІ епизод е въведен с кратка природна картина. Нощта вече е дошла на другия бряг на Искъра. В тази тъмна нощ според народното предание само зли сили бродят в гората.

Контрастът в произведението е водещ фактор за творбата. Епизодът на най-главната точка е трети. Баба Илийца тръгва по мрачните пътеки с дете на ръце, за да търси изцелението му. Но по пътя се натъква на бунтовник, с когото провежда кратък, но смислен разговор, и му казва да се скрие в нейната къща.

Не случайно трети епизод започва с мрачна картина, с фразата “Нощта вече...”. С тази фраза той доказва, че нейният дълг я кара да отиде в тъмното за малко хляб и дрехи. Страховитата нощна фасада е описана чрез неподражаемо описание. Баба Илийца похлопва 2-3 пъти и започва да вика. 8


Дори когато разбира, че на вратата тропа неговата стара приятелка и стрината на Иван, калугерът се двоуми дали да отвори. Заради това си отношение авторът го лишава от националност. Отговорът на Иван, че чука жена, е неприемлив. Евтимий е силно обезпокоен от възможностите, които го очакват след потропването на вратата. Калугерът излязъл със свален панталон сам да провери кой чука в този късен час. Някаква си там жена го дига посред нощ от леглото и настоява да чете на унучето Ӝ. Калугерът и ратаят дори “отзинат” портата, колкото да се провре Илийца със съмнения за опасност. Когато баба Илийца влиза в храма, тя е обругана. Калугерът е невъзпитан. Баба Илийца е поканена с ругатни и неочаквани обиди. Калугерът забравя за обноски. С напран тон той сякаш иска да я препрати обратно. Баба Илийца поглъща обидата, с която калугерът я нарича, макар и да не Ӝ е приятно. Веднага се разбира що за човек 9

В манастира

лни съмните а с е щ о ... все ер... якой ном н е е н а д

Първият повествователен елемент се откроява с негативната позиция на манастирските служители. Дори когато чуват, че е стринка им Илийца, все още са съмнителни да не е някой номер.


В манастира

е този “Божи син”. С безкрайна убедителност героинята успява да убеди калугера да опее внучето. Илийца става нахална. Тя е любопитна да узнае дали дядо игумен е тука. Калугерът с бръз отговор отговаря с отрицание. Възрастната жена сякаш не е натясно и мисли бързо. Калугерът не желае да направи молитвата, но Илийца постига целта си – през нощта да бъде отслужена молитва на болното Ӝ внуче. Тя му напомня християнския му дълг към родината. Калугерът не се включва в страданието на старата жена, а я пита направо и без задръжки какво може той да направи за детето. Баба Илийца и калугерът се поскараха малко. След много дълги молби жестокият мъж се съгласява на една кратка молитва. Калугерът свърши набързо и с много благодарности селянката му целува ръката и му дава пари. Той без съмнение ги взема. След това преминава в разсъждение, че то е умряло, но детето доказва, че той греши – изцъкля очи, за да даде знак, че все още е сред живите. Калугерът прави грях – лъже, че детето е умряло. Внучето се казва Таньо Ив. Илийски. Наследник е на баба Пена (Илийца).

10

и, за да цъкля оч сред з и о т е Дет ще е , че все о вите. даде знак жи

1001 кандидтгимназистки бисера  

Тази книжка не се нуждае от обяснения. Тя е неповторимо непосредствена в отразяването на хрумванията на кандидат-гимназистите. Дори и да ис...

Read more
Read more
Similar to
Popular now
Just for you