Issuu on Google+

… Посветенона Е.М – от нейния Спасител Вбезсънни нощи и безкрайни дни устните ми шепнат “ Къде си ти?”. Ръцетемои ревностно те търсят във нощта… “ Къде си ти ?” проплакамоята душа . Вмиг на нужда ти ръка ми протегни… И с целувката си, блага, нежна, ти живота ми върни. Звездата, ярка и вечерна, в мойта нощ бъди И с усмивката си блага, огън буен разпали… Внощта безлунна, в плен на тишината… Твоя допир, твоя образ…Самоте сами в главата. За нищо друго не мисля освен за теб, Натебепосвещавам този стих и този цял куплет. Внощта съня не почука и не свърши безкрайния ден Искам да те виждам винаги усмихнахта…до мен. Тялото ми на земята – съзнанието в небесата… Ето, че и аз сдобих със на любовта крилата.

Аз спасихнея, тя спаси мен…И от тогава любовта ми нараства с всеки изминал ден…Тя есебеси и аз съм си аз…Никой не можешеда се изправи вечесрещу нас. Тя бе желание за мен, а аз простоприятел…Исках да й кажа какво изпитвам но сеуплаших…Исках да знаекакво изпитвам , но нещо ме спря. Трябваше да й покажа това, коетоне можехда кажа. Живота си давах за нея, за да едобре…И тя не ми оставашедлъжна – подкрепяше ме. Исках да й извикам “Обичам те!”, но се ограничавахс едно “ Здравей ” и часоверазговори…

Всяка нейна усмивка беше причина за моята радост и всеки неин допир ме карашеда настръхвам. Всяко едно откровениеот нейна страна, ме карашеда сечувствам значим… да сечувствам някой…Тя ми имаше пълно довериеи никога нямаше да я предам, дори и от това да зависешеживота ми…


Part 8