__MAIN_TEXT__
feature-image

Page 1

Цена: 5.00 лв.

9

771312

654007

98

THE BEST OF BULGARIA – TRAVEL, HISTORY, CULTURE, TRADITIONS


София, кв.“Лозенец“ ул. Неразделни №14, до Пазар „Римска стена“


В брой 98

на списание Черга представяме:

Габрово – слънчевата усмивка на България

6

Творческият град на занаятите и фолклорното изкуство прекрасно комбинира традициите и съвремеността. Всяка година, градът е домакин на най-старият карнавал на територията на България. В него взимат участие над 2500 маскирани артисти, които радват сърцата на 30 хилядна публика. Тази година изданието на габровския карнавал е под мотото „Между изтока и запада“.

14 „Китна Тракия“ и Джаз фестивала – перлите в културния календар на Хасково

ИНТЕРВЮ С Д-Р ДИМИТЪР СТЕФАНОВ, КМЕТ НА ОБЩИНА ТУТРАКАН

Хасково впечатлява със своите забележителности и с провеждането на ежегодния Национален събор на народното творчество „Китна Тракия пее и танцува“. Събитието се счита за едно от най-големите за народна култура и фолклор в страната, а освен него, в града се провежда и традиционния Джаз фест.

10 Българската гайда

16 Жива и Мъртва вода

Един от най-характерните музикални инструменти за българите,чието начало започва още 1000 години преди Христа. Нейните силни и въздействащи звуци присъстват още от миналото на сватби, събори, празници и седенки.

Отдавна е доказано, че водата има памет и може да съхранява информация. Нейните свойства и приложения са удивителни. Многобройни са изследванията за енергийното въздействие на водата върху хората и растенията.

ГРАДЪТ СЪС СЕДЕМТЕ ОСТРОВА ПРИВЛИЧА ТУРИСТИ ОТ ЦЯЛ СВЯТ

8

3


– бижу в сърцето на 20 Хисаря България Минерални извори, културни и природни забележителности, история и дух – всичко събрано на едно място в китното българско градче.

22

БАНСКО – ДУХОВНАТА СТОЛИЦА НА ПИРИНА

Една от най-атрактивните туристически дестинации в страната. Място, където дъхът спира пред обаянието на съвършената природа, а богатата история на града е съхранена във всеки ъгъл и всяка уличка. В региона на Банско са регистрирани над 100 обекта от Археологическата карта на България!

24

КУКЕРИТЕ! Мистични и мистериозни

Пазителите на вековната българска традиция, която ни защитава от злите сили и духове още от древността. Спецификата на кукерските ритуали, скритата символика на маските и костюмите и от къде произлиза древния обичай.

Регионална библиотека „Никола Йонков Вапцаров” в Кърджали – център на културен и обществен живот вече 60 години

30

Автентичност, иновации, модерни технологии – представяме развитието на библиотеката в Кърджали и нейната роля в социалния живот на жителите на града.

Момчилова крепост омагьосва с митове, легенди и спиращи дъха гледки към Родопите

35

История, древни светилища и традиционни занаяти, съчетани с невероятната природа, връщат назад към Момчиловото време.

Регионална библиотека Никола Фурнаджиев Пазарджик – модерен храм на книгата и духовността

36

Регионалната библиотека в основата на културния живот на града и нейния принос към развитието на и обществото, от създаването и до ден днешен.

CHERGA FOUNDATION

Chairman of the Board: Eng. Antoaneta Peeva apeeva@cherga.bg

Editor-in-chief: Eng. Antoaneta Peeva Editor: Nikola Jeliazkov, Mag.eng. Ginka Stoeva, PhD


38

Думам ти, щерко – етнология в приказки

Новата книга на Анелия Овнарска-Милушева, настоящ докторант в катедра „Етнология“ на СУ „Свети Климент Охридски“ и магистър по „Етнология“, „Педагогика“ и „Мениджмънт“. Творбата увлекателно преплита българските история, бит и традиции в приказка, която бабата разказва на своята внучка.

МИСТИКАТА НА ОГЪНЯ

46

„Ние забравяме или се опитваме да забравим, че светът, който ни заобикаля, е величавият и страшен свят на Огъня. Огромната част от космическите тела са огнени тела. Огън бушува под земята, из която тъй спокойно се движим. Огън бушува или тлее и у самите нас, защото в един огнен свят всеки живот е така или иначе огнен. Угасне ли огънят, небесното тяло се превръща в мъртва планета, а човешкото тяло — в труп“. Богомил Райнов

– 52 РУСАЛИИТЕ пазители на българите! Традиционно провеждан в Северна България, един най-вълнуващите и тайнствени ритуали по нашите земи. Според българските вярвания, русалийските игри носят плодородие и прогонват злите демони.

Marketing Director: Eng. Jeny Parova jeny@cherga.bg, 0899 986 199

Dissemination: Veselin Angelov - veseang@cherga.bg, 0898 777 329

Boris Lachev bivanov@cherga.bg, 0898 777 324

Design: MG Design Proofreading and translation: Kaloyan Filipov


ГАБРОВО – СЛЪНЧЕВАТА УСМИВКА НА БЪЛГАРИЯ От калдъръмени улички до виртуална реалност, а в добавка към това – най-старият и пищен карнавал в България. Не е случайно, че броят на туристите в Габрово трайно се увеличава, а някои обекти, като Интерактивния музей на индустрията, отчитат ръст от 30%.

GABROVO – THE SUNNY SMILE OF BULGARIA From cobblestone streets to virtual reality, to the oldest and lushest carnival in Bulgaria. It is no coincidence that the number of tourists in Gabrovo is steadily increasing, with some sites, such as the Interactive Museum of Industry, reporting a growth of 30%. „Габровец развежда приятелите си в новата си къща и казва: – Това е столовата и, НЕ ДАЙ СИ БОЖЕ, в нея могат да се поберат 15 гости.“

последните години. Затова, ако тръгнем от модерното към традицията, не е случайно, че пърформансът „Нонумент“, продукция на Информбюро и Музея на хумора и сатирата – ГаброСигурни сме, че този виц во, случил се на Чинията на няма да ви разколебае да из- Бузлуджа, е номиниран за награда ИКАР, че в Дечкоберете Габрово за своя дестинация. Точно обратното ва къща можеш да гостуваш на видна габровска фамилия – това е мястото за всички любопитни, усмихнати и и да влезеш в градския бит широкоскроени хора, които от края на 19 в. през очиимат разнообразни интере- ла за виртуална реалност, си и тънко чувство за хумор. че можеш да срещнеш тво-

През 2017 година Габрово беше обявен от ЮНЕСКО за творчески град на занаятите и фолклорното изкуство, а фразата „традиция и съвременност“ минава като лайтмотив във всичко, случващо се в града през

6

рци от Бразилия, които рисуват пендари и шевици на градските фасади, а на международния панаир на занаятите в ЕТЪРА можеш да видиш традиционното изкуство на целия свят, събрано между сушащите се

„A Gabrovian brings his friends to his new house and says: „This is the dining room and, God forbid, it can hold 15 guests.“

gles in the Dechko’s House, you can meet Brazilian artists painting pendants and traditional patterns on urban infrastructure, you can see traditional artisan works from around the world, presented We are sure that this joke right next to drying colourwill not make you hesitate in ful rugs only at Etara Internachoosing Gabrovo as your des- tional Crafts Fair. tination. On the contrary, this is the place for all people curi- Tradition and modernity also ous, smiling and open-minded blend in Gabrovo’s most fawho have diverse interests and mous Carnival, which this year will be held on May 16 a subtle sense of humour. under the motto – Gabrovo 2020 Between East and West. In 2017, Gabrovo was designated by UNESCO as a crea- This is the oldest carnival in tive city of crafts and folkBulgaria, which with justified lore, and the phrase „tradition self-esteem stands next to the big European carnivals with and modernity“ is a leitmotif in everything that happens more than 2500 masked parin the city in the recent years. ticipants in the procession and Therefore, if we fuse modern with tradition, it is not coincidental that the Nonument performance – a production of Informbureau and the Museum of Humour and Satire in Gabrovo, played out on the Buzludzha „saucer“, was nominated for the Ikar award. You can pay a visit to a prominent Gabrovian family and immerse yourself in the quotidian life of the late 19th century through VR gog-


черги от перилото.

рия на Габрово и е естественото продължение на Етъра Традиция и съвременност – работилниците се превръсе съчетават и в габровския щат във фабрики, габровеКарнавал, който тази годи- цът пътува, гледа, търгува. на е на 16 май и мото Габро- Гидът е виртуален, времето се сменя буквално с едно во 2020 – Между изтока и запада. Това е най-старият махване на ръката и стига чак до съвременните факарнавал в България, който със съвсем оправдано са- брики в града, а на четирите мочувствие застава до голе- му етажа освен скок в бъмите европейски карнавали дещето, може да пробвате и със своите над 2500 маскиистински симулатор за пирани участници в шествие- лотите от Формула 1, който и над 30 хилядна публито не на шега се произвежда ка. Около сто карнавални в Габрово! Музеят на обракартини намигват, понякога зованието пък е отговорът и силно ощипват актуални- защо Габрово получава мноте теми и „герои“ у нас и по го добра оценка в категосвета. Това е и единственият рия „Култура“ в последното карнавал с политическа са- изследване на показателитира в България, който във те за развитие на регионивреме, в което говорим дос- те на Института за пазарна та за свобода на словото и икономика. Град, в който се нейното отсъствие и приражда първото светско учисъствие, сякаш е останал лище и задава пътя на обединственото й олицетворе- разованието, няма как да се ние. И не случайно – габро- представи иначе. Здрави освци винаги са се отличавали нови на модерен град. и никога не са били от тези, чието име, дума, идеи и характер са стоели в ъгъла, незабелязани и нечути.

audience of over over 30 thousand. About a hundred carnival paintings are winking at you, and more often focus on hot topics and „heroes“ from Bulgaria and the world. This is the only carnival with political satire in Bulgaria, which in a time when we talk a lot about the freedom of speech – its absence and presence, seems to have remained its only personification. In this sense and not by chance, Gabrovians have always been different from the others, people whose name, voice, ideas and character would stand prominent, heard and noticed.

is the natural continuation of Etara – as the workshops there turn into factories you can see how the Gabrovian travels, observes and trades. Once there, you will be navigated by a virtual guide and you can literally forward time only with the flash of your hand. From past to present, you can leap into the future, trying a real Formula One pilot simulator, which happens to be produced in Gabrovo, no kidding!

The National Museum of Education, on the other hand, is the answer why Gabrovo receives a very good rating in the Culture category of the Institute for Market EconoThere are two interesting plac- my’s latest survey of develes you should definitely visopment indicators. The city it – the Interactive Museum where the first secular school was born and paved the way of Industry and the National Museum of Education – for education simply cannot both unique for Bulgaria. The be represented in other way. first one presents the indusThese are the sound foundatrial history of Gabrovo and tions of a modern city.

Със сигурност трябва да добавим и още две места, които не са за пропускане – Интерактивният музей на индустрията и Музеят на образованието. И двата са единствени по рода си в България. Първият представя индустриалната исто-

7


ГРАДЪТ СЪС СЕДЕМТЕ ОСТРОВА ПРИВЛИЧА ТУРИСТИ ОТ ЦЯЛ СВЯТ Интервю с Д-р Димитър Стефанов, кмет на община Тутракан

Тутракан е малък град с богата история и традиции, които са важен ресурс за развитие на туризма в града и региона. Как общината работи за осигуряване на по-добри условия за него? Мениджмънтът на туризма и рекламата са дейностите, върху които найвече наблягаме, за да ни разпознаят и предпочитат като туристическа дестинация. Развиваме активно хотелиерството и ресторантьорството. Разполагаме с всички одобрения за строежа на частен хотел до Северния кастел, реновираме инфраструктурата на града и общината. Доизграждаме припомпващата станция за водния цикъл на града, за да започнем изработването на ПУП на трасе за леки и лекотоварни автомобили. Предстои откриването на ферибот между Тутракан и румънския град Олтеница. Това ще подобри транспортните връзки и развитието на

8

туризма. Концентрацията на културни ценности и природни феномени е възможност за културен, приключенски, екологичен, винен, религиозен и фестивален туризъм. Като споменахте фестивалния туризъм, бихте ли споделили какви ще са новите акценти в предстоящия Международен фестивал „Огненият Дунав“ тази година? Тазгодишният фестивал ще е по-различен от предходните. Новото е, че той ще протече под мотото „Фондация български звезди“. Няма да има чужди изпълнители, а рок вечерта ще е озарена от цяло съзвездие български звезди – като Дичо от Д2, Звезди от „Ахат“, рок-легендата Йордан Караджов от „Сигнал“, Наско от БТР… И звездно, и българско! „Джулай морнинг“ също е събитие, което намери много поддръжници от

Tutrakan is a small town with rich history and traditions, which are an important resource for tourism development in the town and the region. How is the municipality working to provide better conditions for tourism? The management of tourism and advertisement are the activities we focus on so we can get recognized and become a preferred tourist destination. We are actively developing the hotel and restaurant industries. We have all the permissions to start building a private hotel near the North castle and we’re renovating the infrastructure of the town and the municipality. We are completing a pumping station for the town’s water cycle in order to begin working on the town planning for a track for cars and light trucks. Upcoming is the opening of a ferryboat between Tutrakan and the Romanian city of Oltenita. This will improve

the transport links and the development of tourism. The concentration of many cultural values and natural landmarks provide opportunities for cultural, adventurous, ecological, religious, wine and festival tourism. You mentioned festival tourism, could you tell us what new things will be featured in the upcoming International festival „The Fire of the Danube“ this year? This year’s festival will be different from the previous ones. What’s new is that it’ll be held under the motto „Foundation of Bulgarian stars“. There won’t be any foreign performers and the rock night will feature a whole constellation of Bulgarian stars – like Dicho from D2, stars from „Ahat“, the rock legend Yordan Karadzhov from „Signal“, Nasko from BTR… Bulgarian and stellar at the same time! Another event that has gathered a lot of supporters


THE TOWN WITH THE SEVEN ISLANDS ATTRACTS TOURISTS FROM ALL AROUND THE WORLD Interview with Dr. Dimitar Stefanov, Mayor of Tutrakan Municipality

цяла България, какви инициативи ще допълват празника? През последните години „Джулай Морнинг“ се провежда паралелно с Празника на кайсията, в един и същи ден. Рано след обяд започваме Празника на кайсията, а привечер, към 19.00 – 19.30 часа започва традиционният рок концерт. Тази година предвиждаме отново участие на 12 рок изпълнители. Изпратили сме покани в четири държави. Вероятно, за читателите на списание „Черга“ ще бъде любопитно да научат, че великият изпълнител и вокалист на група „Юрая Хийп“ – Джон Лоутън, вече е потвърдил присъствие. Какви културни и природни и забележителности предлага община Тутракан на туристите, които посещават региона и кое е Вашето любимо място за отдих? Винаги съм казвал, че в Тутракан и камъче да обърнеш, история ще намериш. Най-често посещаваните са Рибарската махала, Музея на Дунав-

ския риболов и лодкостроенето и Мемориалния комплекс „Военна гробница – 1916 г.“ – един от Стоте национални туристически обекта. Ако сте отседнали в Тутракан, 2 дни няма да Ви стигнат, за да разгледате всичко. В общината са официално регистрирани над 150 археологически обекта! Имаме 7 острова по поречието на Дунав. Те са голяма атракция за всички туристи, заради красивата гледка, редките видове птици и растения в защитените местности Калимок-Бръшлен и Стената. Малкият и големият Пожаревски острови са известни с колониите от корморани и чапли. Има какво да се види не само в града, но и в селата наоколо – манастира „Св. Марина“ в Сяново, божурите в местността „Текето“, в село Варненци, ареалите с Дива циклама в село Бреница... Моето любимо място не е свързано с културно-историческите забележителности. С нетърпение чакам уикенда, за да отида на пчелина си. Там се отдавам на хобито си и отдиха сред природата. Интервюира: Д-р инж. Гинка Стоева

from the whole country is „July morning“. What initiatives will complement the holiday? In the last few years „July morning“ has been held at the same time as the Apricot Festival. In the early afternoon, we start the Apricot Festival and the traditional rock concert starts at around 19:00 – 19:30. This year we’re featuring 12 rock performers yet again. We’ve sent invitations to 4 different countries. The readers of „Cherga“ magazine will probably be interested in the fact that the great singer and vocalist of „Uriah Heep“ – John Lawton has already confirmed his presence. What cultural and natural landmarks does the Municipality of Tutrakan offer to the tourists who visit the region and what is your favourite place for relaxation? I’ve always said that even if you turn a small stone in Tutrakan you’ll find history. The most visited are the Fishing Neighbourhood, the Museum of Danube’s boatbuilding and fishing and the Memorial complex „Military Graveyard –

1916“, one of the 100 National tourist sites. If you’re staying in Tutrakan, two days won’t be enough to see everything. Our municipality has over 150 registered archaeological sites! We have 7 islands along the Danube which are a great tourist attraction for both foreigners and Bulgarians, because of the amazing view and rare birds and plants, inhabiting the protected regions of KalimokBrushlen and The Wall. The big and small Pozharevski islands are famous for their big colonies of cormorants and herons. There’s a lot to see not only in the town but also in the villages around it – the „St. Marina“ monastery in Syanovo, the pretty peonies in the region of „Teketo“ in the village of Varnentsi, the areas of wild cyclamen in the village of Brenitsa… My favourite place isn’t related to any cultural or natural landmarks. I eagerly await the weekend when I can go to my beehives. There I enjoy my favourite hobby and relax in the nature. Interview by: Dr. eng. Ginka Stoeva

9


БЪЛГАРСКАТА ГАЙДА „Гайдата не прави овчаря.“ Българска народна поговорка

България е първата държава, поставила на 16.08.2012 г., световен рекорд с 333 каба гайди, които свириха сюита по родопски мотиви. „Българите засенчиха 240-те си шотландски колеги с поставянето на световен рекорд с гайди“, написа Ройтерс. Горди сме, че сме запазили връзката с традицията, си казваме ние. Щастливи сме да я постигаме като духовност, която ни свързва с народите!

Bulgaria is the first country, which on 16.08.2012 set a world record with 333 caba bagpipes, which played suite of Rhodope motives. „The Bulgarians overshadowed their 240 Scottish colleagues with the setting of a new world record with bagpipes“, wrote Reuters. We are proud to be preserving the connection with the tradition. We are happy to achieve it as a spirituality, which connects us with the nations!

THE BULGARIAN BAGPIPE “The pipe doesn’t make the shepherd“ Bulgarian national proverb

10


Гайдата е духов, характерно български инструмент, защото е дълбоко свързанa с народната душевност, бит и обичаи. Нейните силни, звучно-пискливи и къдрави мелодии се извисявали по сватби и гроздобер, на кръшните мегдански хора, по седенки, сборове и празници, огласявали пасищата и ехетели високо в планината, заедно със звъна на чановете. Нашенската гатанка:“Жив натиска, мъртъв писка!“ подсказва нещичко за направата на гайдата. Мехът се изработва от кожа от малка коза, едро яре или агне, предварително остригана и обърната с козината навътре.Той служи за завързване на трите главини, направени от дряново дърво или от рога на елен, коза, вол и др. В тях се вмъкват дървените части на духалото, откъдето влиза въздуха, гайдуницата и ручилото. Гайдуницата е най-важната част, защото през 7-те й пръстови дупки на лицевата страна и една от противоположната –

за палеца на ръката, се формира звученето. В някои краища могат да се видят и гайди с по две гайдуници. Ручилото служи за произвеждане на плътен, исов тон, който придружава мелодията от гайдуницата. За постигане на желаните тонове се влагат восък, пера, конци и други материали. Найчесто гайдата е „джура“ (висока), „средна“или „каба“ (ниска), която е поголяма по размери с по– плътен, дълбок тембър. В недалечното минало е употребявана и попроста гайда, без ручило, наричана „мешница“ или „ружница“. Изработката на инструмента изисква изключително майсторство, търпение и усет. Дълъг и криволичещ е пътят на разпространение на гайдите – от Близкия Изток през Гърция, Балканите, Рим, та чак до северозападните краища на континента. Съществуват из цяла Европа, Северна Африка и Близкия Изток. Предполага се, че найстарите гайди са хетски. 1 000 години преди Христа, те са ги пренесли в древна

The bagpipe is a brass, characteristic Bulgarian instrument, because it is deeply connected with the national spirituality, manners and traditions. Its powerful, soundly, squeaky and curly melodies soared on weddings and vine harvests, on the graceful dances, on meetings and holidays, sounded on the pastures and high in the mountain, together with the ring of the bells. Our riddle: „Alive it pressures, death it screams!“ suggests something from the making of the bagpipe.

two drones. The pipe is used for producing the thick, solid tone which accompany the melody from the drone. To achieve the exact tones is being put wax, feathers, threads or other materials. Most often the bagpipe is „djura“ (tall), medium or „caba“ (short), which is bigger on measures and with more solid, deeper timber. In the recent past it was used and more simple, without pipe, called „meshica“ or „rujnitsa“. The making of the instrument requires extraordinary mastery, patience and flair.

The wineskin is made of skin of a small goat, big goatling or lamb, beforehand sheared and turned with the fur on the inside. It is used for fastening of the three hubs, made of cornel tree or horn of deer, goat, ox and others. In them are placed the wooden parts of the bellows, from where the air enters, the drone and the pipe. The drone is the most important part, because from its 7 finger holes on the front side and one on the other – for the thumb of the hand, the sounding is formed.

Long and meandering is the path of popularizing of bagpipes – from the Near East through Greece, the Balkans, Rome, even to the northwest ends of the continent. They exist in whole Europe, North Africa and the Near East. It is supposed the oldest bagpipes were Hittite. 1000 years before Christ, they carried them in ancient Hellas, where they called them „askaulosa“ – skin bag for wine and flute.

In some parts of the country it can be seen bagpipes with

In the era of the Roman Empire, according to records of Suetonius, imperator Nero was playing the bagpipe, which

11


Елада, където са наричани „аскаулоса“– кожена торбичка за вино и флейта. В епохата на Римската империя, по сведения от Светоний, император Нерон е свирил на гайда, която се е наричала „тибия утрикулария“. По нашите земи гайдата е била позната още при старите траки. Открити са свидетелства за нея от първи век преди Новата ера. В Ягодинската пещера са намерениостанки от каба гайда, направена от кокал и кожа от опитомена коза. Древногръцкият географ Страбон е описал музикалността на южните славяни, впечатлен от техните гайди и свирки. Със сигурност може да се твърди, че балканската гайда е по-стара от

12

шотландската, за която се споменава едва през XVІ век, като боен музикален инструмент. Нашенското свирене винаги е било празнично. Мелодията на гайдата може да зазвучи прочувствено като солов инструмент. Може да се слива хармонично с кавали, гъдулки, тамбури и др. инструменти в неповторими оркестрови изпълнения. Звуците на българска гайда достигнаха пределите на Слънчевата система чрез Междупланетната сонда на НАСА „Вояджър 1“ (Voyager-1). Корабът, изстрелян преди 38 години,носи на борда си Златна плоча, на която съпроводът към песента „Излел е Вельо хайдутни“в изпълнение на Валя Балканска, е на гайда.

was called „tibia utrikulariya“. On our land the bagpipe was known even to the ancient Thracians. Records of it were found from 1st century before the New Era. In the Jagodina cave were found leftovers of caba bagpipe, made of bone and skin of tamed goat. The ancient Greek geographer Strabo described the musicality of the southern Slavs, impressed by their bagpipes and whistles. For sure it can be said that the Balkan bagpipe is oldest from the Scottish, for which it was mentioned barely in XVI century, as a combat musical instrument. Our

piping was always festive. The melody of the bagpipe may sound intensively as a solo instrument. It can be merged harmonically with pipes, rebecs, tamburas and other instruments in unique orchestral performances. The sounds of a Bulgarian bagpipe reached the limits of the Solar system through the NASA interplanetary probe „Voyager-1“. The ship, which took of 38 years ago, carries on board the Golden Record, on which the accompaniment of the song „Izlel e Delyu Haydutin“, performed by Valya Balkanska, is a bagpipe.


фотография: Кирил Панайотов

Община Шумен – туристически рай Град Шумен е разположен в Шуменското поле, в подножието на Шуменското плато, което притежава изключително разнообразна природа. Районът предлага изключителни условия за развитие на различни типове туризъм. Наличието на природни и културни забележителности като Природен парк „Шуменско плато“, резерватите манастир Патлейна и Конски Кестен, разнообразието от пещери и скални манастири са идеални предпоставки за това. В парка се очертават няколко маршрута с различна дължина, подходящи за велотуризъм, а склоновете на платото предоставят идеални условия за практикуването на въздушни спортове. Разположен на територията на парка е монументът „Създатели на българската държава“. Намира се на 6 км от града, на 450 м. надморска височина. На платото е позиционирана и „Шуменска крепост“ – една от най-големите и интересни крепости, останали по българските земи. Тя е включена в рамките на

историко – археологически резерват, разположен само на 3 км в западна посока от центъра на града. Културната история на региона датира още от неолита. В Шуменска област са открити множество праисторически обекти, некрополи, тракийски могили и укрепени селища. Районът е част от българската държава още от основаването си през 681 г. Съхранени са много археологически забележителности, свързани с историята на Първо българско царство. Безспорно една от най-големите туристически атракции, свързани с Българската история, е уникалния барелеф „Мадарския конник“. Той е включен в Списъка на световно наследство на ЮНЕСКО и привлича интереса на туристи от цял свят. Култовата забележителност се намира в село Мадара, близо до Шумен. Богатото разнообразие от културни паметници и природни забележителности превръща Шумен и района в уникално място за отдих и туризъм.

фотография: Пламен Михайлов

фотография: Александър Иванов

The town of Shumen is located in the Shumen field, at the foot of the Shumen Plateau, which has an extremely diverse nature. The area offers excellent conditions for the development of different types of tourism. Natural and cultural sights such as the Shumen Plateau Nature Park, the reserves of Patleina Monastery and Horse Chestnut, the diversity of caves and rock monasteries are ideal prerequisites for this. The park features several routes of varying lengths suitable for cycling, and the slopes of the plateau provide ideal conditions for practising aerial sports. On the territory of the park is placed the Creators of the Bulgarian State Monument. It is located 6 km from the city, 450 meters above sea level. Shumen Fortress is also located on the plateau – one of the largest and most interesting fortresses remaining on the Bulgarian lands. It is part of the historical-archaeological

фотография: Александър Иванов

reserve, located just 3 km west of the town centre. The cultural history of the region dates back to the Neolithic. Numerous prehistoric sites, necropolises, Thracian mounds and fortified settlements have been found in the Shumen region. The area has been part of the Bulgarian state since its founding in 681. Many archaeological sites associated with the history of the First Bulgarian Empire have been preserved. Undoubtedly one of the biggest tourist attractions related to Bulgarian history is the unique bas-relief „Madara Horseman“. It is included in the UNESCO World Heritage List and attracts the interest of tourists from all over the world. The famous landmark is located in the village of Madara, near Shumen. The rich variety of cultural monuments and natural attractions make Shumen and the area a unique place for recreation and tourism.

фотография: Кирил Панайотов


„Китна Тракия“ и Джаз фестивала – перлите в културния календар на Хасково Интересни забележителности допълват богатата картина от история и дух

„Thrace is singing and dancing“ and the Jazz Fest – the gems in the cultural calendar of Haskovo Interesting landmarks complement the rich picture of history and spirit Едно от най-емблематичните културни събития за град Хасково е провеждания ежегодно Национален събор на народното творчество „Китна Тракия пее и танцува“. Историята на събитието го утвърждава като едно от най-големите за народна култура и фолклор в страната, а началото му може да се проследи повече от половин век назад. Неговото провеждане се превръща в традиция за града и привлича интереса на хиляди посетители. Самият събор е с конкурсен характер и дава възможност на участниците да покажат своите умения и народни таланти пред погледите на многобройната публика. Ежегодно в събора взимат участие над 200 фолклорни състава и индивидуални изпълнители, идващи от цяла България. Традиционно събитието се провежда на територията на крайградския парк „Кенана“ през

14

май месец, като тази година това ще се случи на датите 16-17ти. Изпълнителите имат възможността да се съревновават в пет различни категории, като за всяка една от тях има предвидени златни, сребърни и бронзови отличия от Общината на града, която е и организатор на събитието. Изявите на участниците се провеждат на две сцени по предварително изготвена програма. Изпълненията се оценяват от висококвалифицирани специалисти в областта на народното пеене, музиката и танците. Освен състезанията, в рамките на събора са предвидени много различни дейности, които да ни потопят в атмосферата на българския дух и да предоставят възможност да се докоснем до българския бит и култура на отминали времена. Организира се Базар на занаятите, от където всеки може да се сдобие с уникални сувенири и бижута,

One of the most iconic cultural events for Haskovo is the annual national fair of folk art „Thrace is Singing and Dancing“. The history of the event establishes it as one of the largest for folk culture and folklore in the country, and its beginning can be traced back more than half a century ago. It becomes a tradition for the city and attracts the interest of thousands of visitors. The fair itself is a competition and allows participants to show their skills and folk talents in front of the eyes of the audience. Annually more than 200 folklore ensembles and individual performers participate in the fair, coming from all over Bulgaria. Traditionally the event takes place on the territory of Kenana Park in May, as this year it will happen on the dates 16-17th. The participants have the opportunity to compete in five different categories, as for each one of them are awarded gold,

silver and bronze honours, provided by The Municipality of the city, which is also the organizer of the event. The performances of the competitors are held on two stages in a pre-prepared stage program, and they are rated by highly qualified specialists in the field of folk singing, music and dancing. In addition to the competition, there are various activities included in the fair to immerse us in the atmosphere of the Bulgarian spirit and to provide an opportunity to get to know the Bulgarian way of life and culture from past times. A Crafts Market is organized from where anyone can get unique souvenirs and jewellery, as well as to try natural products from local manufacturers. The fair is undoubtedly a unique experience for both participants and spectators because it preserves the essence of Bulgarian spirituality, the roots of the Bulgarian


както и да опита натурални продукти от местни производители. Съборът безспорно е уникално преживяване, както за участниците в него, така и за зрителите, защото съхранява в себе си есенцията на българската душевност, корените на българските традиции, пресъздава силата на стария български дух и дава възможност на всички да го усетят и да се докоснат до него. Благодарение на своите уникални и автентични песни, танци и пъстри носии, съборът „Китна Тракия пее и танцува“ привлича все повече посетители и туристи. Друго интересно събитие е джаз фестивала в града. Първото издание е през далечната 1997 г. От тогава форумът се провежда ежегодно в края септември месец. Любителите на музиката могат да се насладят на живи изпълнения на известни музиканти от цял свят. Събитието се е утвърдило като един от авторитетните национални джаз фестивали, като тази година ще се проведе между 21 и 26 септември. Освен концертите на живо, в програма са включени и представяния на литературни произведения и творби на изобразително-

то изкуство, провеждане на открити уроци и прожекции на филми. Основна цел на фестивала е да популяризира джазовото изкуство и да дава възможност за изява на младите и талантливи изпълнители, за това и всички концерти и прояви в рамките на събитието са с вход свободен.

traditions, recreates the energy of the old Bulgarian spirit and gives an opportunity for everyone to feel it. Thanks to its unique and authentic songs, dances and colourful folk costumes, the fair „Thrace is Singing and Dancing“ is attracting more and more visitors and tourists.

Освен тези две вълнуващи културни събития, градът предлага и интересни забележителности, които посетителите могат да разгледат в свободното си време. Препоръчваме да видите статуята на Света Богородица, най-високата в света, вписана в книгата с рекорди на Гинес и също символ на града. Нейните внушителни размери от 32,8 метра и тегло от 80 тона я превръщат в любима атракция за всички гости на града. Други интересни забележителности, които не бива да пропускате, са Старата часовникова кула, построена в началото на 19 век, както и единствения по рода си Паметник на завистта. Уверяваме Ви, че ще останете изключително впечатлени и очаровани от това, което ще видите и усетите, когато се докоснете до красотата, спокойствието и гостоприемството на Хасково.

Another interesting event is the Haskovo Jazz Fest. The first edition was held back in 1997. Since then the forum has been held annually at the end of September. Fans of music can enjoy live performances by famous musicians and artists from all over the world. The event has established itself as one of the most respected national jazz festivals and this year it will be held between 21 and 26 September. Besides the live concerts, the program also includes presentations of literary works and works of fine arts, open lessons and screenings of movies. The main goal of the festival is to promote jazz music and to allow young and talented artists to express themselves on stage. This is why all concerts and events within the fest are free. In addition to these two exciting cultural events, the city offers interesting sight-

seeing attractions that visitors can see in their spare time. We recommend that you see the statue of the Holy Virgin, the biggest and tallest in the world, holding the official Guinness Book World Record and also a symbol of the city. Its impressive size of 32.8 meters and weight of 80 tons turn it into a favourite attraction for all guests of the city. In addition to these two exciting cultural events, the city offers interesting sightseeing attractions that visitors can see in their spare time. We recommend that you see the statue of the Holy Virgin, the biggest and tallest in the world, holding the official Guinness Book World Record and also a symbol of the city. Its impressive size of 32.8 meters and weight of 80 tons turn it into a favourite attraction for all guests of the city. Other interesting sights you should not miss are the Old Clock tower built in the early 19th century and the unique, one of its kind Monument of envy. We assure you that you will be greatly impressed and fascinated by what you will see and feel when you meet the beauty, tranquillity and hospitality of Haskovo.

15


ЖИВА И МЪРТВА ВОДА От непресъхващия извор на българския фолклор блика жива и мъртва вода. В приказките често се казва: „Умие ли се някой с жива вода – ако е млад, не остарява; ако е стар, ще подмладее; ако е болен, ще оздравее; ако е мъртъв, ще се съживи.“ Героят минава през много опасности, за да се сдобие с безценната течност, мъртвата вода му помага да лекува раните си. Днес чудодейните води не са само в приказките.

Названията „жива“ и „мъртва“ вода се появяват в научните среди към края на 70-те години на миналия век когато екип от азербайджански геофизици провежда проучвания за нефтодобив.

The callings „alive“ and „dead“ appeared in the scientific fields in the end of the 70s’, when a team of Azerbaijan geo-physicians conducted studies on petroleum production.

Те установявали проводимостта на земните слоеве с пластова вода, измервайки тока, протичащ между електродите на две сонди. Решили да сложат електродите в брезентови чувалчета, за да ги предпазят от замърсяване при потапяне във водната среда. Така случайно откриват, че вода, претърпяла електролиза през мембрана, придобива нови, непознати свойства. Водата около анода била киселинна (pH<7,00), с бактерицидно действие. Нарекли я „жива“(или анодна). Водата около катода била алкална (pH>7,00), стимулирала бързото зарастване на тъканите след нараняване.

They discovered the conductivity of the earth layers with layers of water by measuring the current flowing between the electrodes of the two probes. They decided to put the electrodes in sailcloth bags to protect them from contamination when dipping them in the water. That’s how unexpectedly they found that water, which suffered through membrane electrolysis, attains new, unknown properties! The water around the anode was acidic (pH<7, 00), with bacterial action. They called it „alive“ (or anode). The water around the cathode was alkaline (pH>7, 00) and stimulated the fast healing of the weaves after injury.

Затова я определили като „мъртва“ или катодна. Така „живата“ и „мъртва“ вода се завърнали отново при нас и предизвикали огромно оживление сред световната научна мисъл. Започнали интензивни изследвания с различен тип природни води, с разнородни мембрани, ядрени филтри, опити с огромно разнообразие на наблюдаваните параметри, но до ден днешен тънкостите на молекулния механизъм на електрохимичната активация на водата си остават неразгадани докрай. Със сигурност се знае, че при протичането на ток през

This is why they defined it as „dead“ or cathode. That’s how the „alive“ and „dead“ water came back to us and provoked enormous interest around the world scientific thought. They started intensive researches with different types of water and membranes, nuclear filters, experiments with great variety of monitoring parameters, but till today the secrets of the molecule mechanism of the electrochemistry activation of the water remains unsolved. For sure it’s known, that under the flow of current through the water, always occurs reconstructing, because

16


ALIVE AND DEAD WATER From the never-failing source of the Bulgarian folklore squirts dead and alive water. In the tales if often said: „If one washes with alive water – if he is young, he won’t age; if he is old, he will become young; if he is sick, he will heal; if he is dead, he will become alive.“ The hero goes through a lot of hazards to get some of the priceless liquid, the dead water helped him to heal his wounds. Today the wonder waters are not only in the tales.

водата, винаги настъпва преструктуриране поради обмен на енергия. Наличието на мембрана прави възможно разделянето на живата от мъртвата вода. Многобройни са изследванията на въздействието, което живата и мъртвата вода оказват върху организма на човека, животните и растенията. Разработени са методики за комбинирано прилагане на двата вида води при повърхностна обработка на кожни заболявания, както и за вътрешен прием при артрити, колити, ангини, фарингити, разширени вени и др. Живата вода притежава свойството да ускорява растежа на клетките. Затова тя е незаменима за поливане на растенията в градинарството. Намира приложение и в козметиката. Недостатък на електрохимичния начин за активиране на водата в домашни условия е неговата техническа сложност. Получената по този начин вода запазва свойствата си максимум за 6 часа. В природата съществуват естествени механизми за активиране на водите, при които те се „съживяват“. Виктор Шауберг – обикновен австрийски лесничей, преди повече от 60 години, наблюдавайки движението на водата в планинските реки и ручеи, достига до фундаментално откритие за 20-ти век. Той установил, че при вихрите и водовъртежите по пътя на водата, тя се зарежда енергийно. Въпреки че приживе бил обект на подигравки, години след смъртта му откритието

the exchange of energy. The presence of membrane enables separation of the alive from the dead water. Plenty are the researches of the influence which the alive and dead water have on the organism of the human, animals and plants. Methods have been developed for combined appliance of the two types of water when treating skin diseases, as well as internal reception for arthritis, colitis, tonsillitis, pharyngitis, varicose veins and others. The alive water has the function to speed up the growth of cells. This is why it is unreplaceable when watering plants in the gardening. It also finds appliance in the cosmetics. Disadvantage of the electrochemistry way for activation in home conditions, is the technical complexity. Thus obtained water retains its properties for up to 6 hours. In nature exist natural mechanisms for activation of waters, in which they „become alive“. Viktor Schauberger – ordinary Austrian forester, reaches the fundamental discovery of 20th century. He found that when vortexes and whirlpools appear on the path of the water, she is energetically charged. Despite, when he was alive he was ridiculed, years after his death his discovery turns into a fast developing industry for producing of appliances for energizing and optimizing of water, for individual needs as well as industrial purposes.

17


се превръща в бързо развиваща се индустрия за производтво на уреди за енергизиране и оптимизация на водата, както за индивидуални нужди, така и за промишлени цели. Във водата, която пием, и която е в нашето тяло, както и в природата, съществуват двата вида води в различно съотношение. От древността до наши дни между нас живеят хора, които имат уникалната дарба с помощта на мисълта и ръцете си (подобно на електродите) да предизвикат промени в съотношението. Например, експерименти проведени у нас с гръцкия медиум Христос Дросинакис установяват, че той може да генерира мъртва вода в организма, която да умъртви раковите клетки на точното място. Ако ние не сме събудили заложбите на лечителя в себе си, а придобиването на жива и мъртва вода ни изглежда трудна работа, най-малкото, което сами можем да направим, е да поставим чаша вода между дланите си, да си помислим нещо хубаво преди да я изпием и да се доверим на безкрайната мъдрост, живата енергия и силата на водата. Ако тази препоръка събужда недоумение или въпроси у Вас – следете броевете на списание „Черга“. В него ще намерите още отговори.

In nature, in the water, which we drink and in our body, exist the two types of water in different proportion. From ancient times till nowadays, among us are living people who have the incredible gift with the help of their thought and hands (commonly to the electrodes) to cause changes in the proportion. For example, experiments, conducted in Bulgaria, with the Greek psychic Hristos Drosinakis find, that he can generate dead water in the organism, which can kill cancer cells in an exact place. If we don’t wake up our healer gifts in ourselves, and to get alive and dead water seems a bit hard, the least we can do is to place a glass of water between our hands, think of something nice before we drink it and trust the infinite wisdom, the living energy and the power of water. If this suggestion wakes perplexity or questions inside you – follow the issues of the „Cherga“ magazine. In them you will find more answers.


Хисаря – бижу в сърцето на България Hisarya – a jewel in the heart of Bulgaria Каквото и да напишем за Хисаря, няма да бъде достатъчно… Древен български град, с уникално съчетание на природни блага, история и дух. На тази малка територия има двадесет и два минерални извори с температура на водата от 41 до 52° С, с ниска минерализация и лечебни свойства. С тези характеристики градът е без аналог не само за територията на България, но и за света.

питейно-вкусови качества. Лечебните £ свойства са известни от древността, особено ефикасни при бъбречни, жлъчни, урологични, стомашно-чревни и чернодробни заболявания, както и при проблеми с опорно-двигателния апарат. Освен безспорните качества на минералните си води, Хисаря предлага и много възможности за развлечения и туризъм.

Whatever we write about Hissar will not be enough. An ancient Bulgarian town with a unique blend of natural resources, history and spirit. In this small territory, there are twenty-two mineral springs with a water temperature of 41 to 52° C, with low mineralization and healing properties. With these characteristics, the town is unparalleled not only for the territory of Bulgaria but also for the world.

Водите, от минералните извори, са с висока алкална реакция с ниска твърдост, бистри и с приятни

Специфичното разположение на града и лечебните му води са причина това да е притегателно място и на

The waters from the mineral springs have a high alkaline reaction with low hardness, clear and with pleas-

ant drinking qualities. Its healing properties have been known since ancient times, especially for renal, biliary, urological, gastrointestinal and liver diseases, as well as problems with the musculoskeletal system. In addition to the undeniable qualities of its mineral waters, Hisarya also offers many opportunities for recreation and tourism. The specific location of the town and its healing waters make it an attractive place for many civilizations and nations to meet. The first data about the town date


back to the 4th-3rd century BC.

среща на много цивилизации и народи. Първите данни, за града, датират още от IV-III век пр. н. е. Многобройните паркове, в които изобилства богата растителност, както и факта, че в града няма промишлени предприятия, са предпоставка за изключително чистият въздух в региона. В парковете, простиращи се на 100 хектара площ, се срещат редки растителни видове, пренесени от всички краища на света. Интересен факт е, че първият парк, построен още през 1892 г., е дело на швейцарския инженер Люсиен Шевалие. Културните забележителности в Хисаря са не по-малко впечатляващи. Богатата история на района е оставила своите следи в културния дух на града. Една от емблемите на Хисаря е Колонадата, построена в римски стил и открита през 1960 г. Колонадата се захранва с минерална вода от извор Момина сълза, а върху свода й са изобразени осемте антични божества на здравето. Летният театър в града също е интересно място за посещение. Той е открит през 1960 година и е построен в стила на античните римски амфитеатри. Разположен е в парк „Орфеев дол“ и на сцената му се изнасят концерти и представления на професионални състави и на самодейци. Друга интересна забележителност е Археологичния музей, основан от

генерал Тодор Марков, висш военен участник в Балканската и Първата световна войни. В музея могат да бъдат разгледани интересни археологически и етнографски находки, отлично запазени образци от праисторическо време, предмети от тракийски, византийски и римски периоди. Експонатите в музеят надхвърлят 2300 екземпляра. Препоръчваме ви да обърнете внимание на уникална и единствена по рода си колекция от бъбречни камъни, която е експонирана в Болници за рехабилитация– град Хисаря. Град Хисаря е извор на вдъхновение на много български поети и писатели. Чувството за уют и спокойствие е допринесло за поетичните вдъхновения на Йордан Йовков, Дора Габе, Елисавета Багряна, Радой Ралин и Валери Петров и много други. Читалището в града е кръстено на Иван Вазов. Великият български поет лично е дал съгласието си то да носи неговото име и дарява свои книги с автограф. Истински рай за отдих и почивка и богато разнообразие от култура и история. Няма място, което да може да бъде сравнено с град Хисаря. Автентичността и уникалността на природните блага и културни богатства на района са главните фактори, за развитието на Хисаря като атрактивно място за висококачествени туристически продукти целогодишно.

The numerous parks that are rich in vegetation and the fact that there are no industrial plants in the town are a prerequisite for the extremely clean air in the region. The parks, spanning 100 hectares, are home to rare plant species that have been transported from all over the world. An interesting fact is that the first park, built in 1892, is the work of Swiss engineer Lucien Chevalier. The cultural sights in Hisarya are no less impressive. The rich history of the area has left its traces in the cultural spirit of the town. One of Hissar’s emblems is the Roman-style Colonnade, opened in 1960. The colonnade is powered by mineral water from the Momina Tear Spring, and its vault depicts eight ancient deities of health. The Summer Theater in the town is also an interesting place to visit. It was opened in 1960, built in the style of ancient Roman amphitheatres. It is located in Orpheev Dol Park and offers concerts and performances by professional bands and amateurs. Another interesting landmark is the Archaeological Museum, founded by General Todor Markov, a senior military participant in the Balkan and World War I.

In the museum can be seen interesting archaeological and ethnographic finds, well preserved specimens from prehistoric times, objects from the Thracian, Byzantine and Roman periods. The exhibits in the museum exceed 2300 copies. We recommend paying attention to the unique and only of its kind collection of kidney stones, which is on display at Rehabilitation Hospitals – Hisarya. The town of Hisarya is a source of inspiration for many Bulgarian poets and writers. The sense of comfort and tranquillity has contributed to the poetic inspirations of Yordan Yovkov, Dora Gabe, Elisaveta Bagriana, Radoi Ralin, Valery Petrov and many others. The Chitalishte in the town is named after Ivan Vazov. The great Bulgarian poet personally agreed to bear his name and donated autographed books. A true paradise for relaxation and a rich variety of culture and history. No place can be compared to the town of Hisarya. The authenticity and uniqueness of the area’s natural resources and cultural assets are the main factors for the development of Hissar as an attractive place for high quality tourist products all year round.


БАНСКО – ДУХОВНАТА СТОЛИЦА НА ПИРИНА BANSKO – THE SPIRITUAL CAPITAL OF PIRIN ята, изкуството, битът и книжнината се преплитат в една могъща култура. Не случайно, Банско е наречено „Духовната столица на Пирина“. Един от символите на града е църквата „Света Троица“ – най-голямата у нас до 1912 г. По инициатива на търговеца – кмет, Лазар Герман, през 1835 г., над 350 майстори и доброволци от селото я издигат. Тя е богато украсена: иконите са дело на зографите от Банската художествена школа, а изящният иконостас – на Уста (майстор) Велян Огнев от Дебърско. Възхитени от сътвореното, местните хора му подарили къща в знак на благодарност. Майсторът така я украсил, че тя се превърнала в истинГостите на Банско усещат ско чудо! Вложил цялата осезаемото присъствие си любов в „Синята стая“, на отминали епохи край която направил за съпруромолящите води на река Глазне. Разходката по кал- гата си. Сградата останала дъръмените улички между завинаги в историята като „Веляновата къща“. Нейкъщи с автентична архитектура, ще Ви отведат към ните уникални стенописи миналото и достиженията и дърворезби нямат аналог на видни люде. Ще се озо- в българското възрожденско изкуство! вете там, където историПод каменисти алпийски върхове с белоснежни шапки, в полите на величествената Пирин планина, има един неголям, но красив град – Банско. Място, където дъхът спира пред обаянието на съвършената природа. Накъдето и да се отправите наоколо, ще срещнете следи от древното и близко историческо минало. Археологическите проучвания показват, че тук е кипял живот още от VI-IV хил. пр. Хр. Най-древните находки са от късно-бронзовата и ранно-желязната епоха, III-II хил. пр. Хр. В региона на Банско са регистрирани над 100 обекта от Археологическата карта на България!

22

of the town is the „St. Triad“ church – the biggest in the country until 1912. It was built in 1835 with the initiative of a merchant – mayor Lazar German, with the help of over 350 builders and volunteers. It is richly decorated – the imagery was made by the painters from the Bansko Art School and the elegant iconostasis is the work of Usta (master) Velyan Ognev from Debursko. Blown away by what he had created the townspeople gifted him a house as a sign of gratitude. The master decorated it so well that it became a miracle! He put all of his love into the „Blue Room“ which he made Bansko’s visitors feel the for his wife. The building has palpable presence of the past remained in history as „Velyages near the brawling waters anovata kushta“ (Velyan’s of the Glazne river. The walk house). Its unique murals down the cobblestone roads and woodcarvings are like between houses with authen- no other in the Bulgarian tic architecture will take you Renaissance art! to the past and the achievements of many great people. Another emblematic thing for Bansko are the old You’ll end up where hishouses which are memoritory, art, lifestyle and script als of culture with national intertwine into one mighty importance. They’re part of culture. This is why Bansko is called the „Spiritual capital a Museum complex which is of Pirin“. One of the symbols among the most popular in Under rocky peaks with snow-white caps, at the bottom of the majestic Pirin mountain there is a small, but very beautiful town – Bansko. A place with breathtaking nature. No matter where you go you’ll see traces of ancient and new history. Archaeological researches state that life was thriving here from as early as VI-IV century B. C. The oldest finds are from the late Bronze and early Iron era, III-II thousand years B. C. There are over 100 registered sites from the Archaeological map of Bulgaria in the Bansko region!


Емблематични за Банско са старинните къщипаметници на културата с национално значение. Те са част от Музеен комплекс, който е сред най-посещаваните у нас. Най-старата запазена сграда (1749 г.) – бившия женски метох към Хилендарския манастир – днес е приютила шедьоврите на Банската иконописна школа, прославена на Балканите и в Европа. Неин основоположник е Тома Вишанов-Молера. В шестте зали на постоянната изложба се пазят безценни оригинали и най-ярките образци на иконописта.

родната му къща, е изграден Духовно-исторически център „Свети Паисий Хилендарски“. Тук е направено точно копие на килията в Хилендарския манастир, където монахът е написал „История славянобългарска“ през 1762 г. и възстановка на молитвения параклис „Св. Иван Рилски“.

Тежка, дървена порта отвежда към двор, ограден с масивни каменни зидове – родната къща на Неофит Рилски, възрожденец с енциклопедични познания. В нея се чувства полъхът на съживеното минало чрез типичната подредба, Експозицията в жилищни- характерна за епохата и те помещения на „Радоматериали, разказващи за новата къща“ разкрива дългогодишната му нароисторическото развитие на дополезна дейност. Банско от възникването му до неговото освобождение В центъра на града е музеят през 1912 година. на Никола Вапцаров. В подреждането на първата Почетно място е отредеекспозиция е участвала но за тримата титани на майката на поета, която забългарската духовност от едно с дъщеря си Райна, са последните векове: Паисий сред първите екскурзоводи. Хилендарски – ХVІІІ в., Неофит Рилски – ХІХ в., Паметта на Банско са непоетът Никола Вапцаров – говите музеи. Гордостта на от ХХ век. На площад Банско е неговата история в центъра се извисява и културно настояще. монументът на великия Престоят в Банско е среща възрожденец и просвети- с приятели. Заповядайте! тел Паисий Хилендарски. Д-р инж. Гинка Стоева На мястото, където е била

the whole country. The oldest preserved building (1749) is the former nun house of the „Hilendarski“ monastery. Today it is home to the masterpieces of the Bansko Icon painting school, famous on the Balkans and in Europe. Its founder is Toma Vishanov-Molera. In the six rooms there is a permanent exhibition of priceless originals and the best examples of icon painting.

Paisii Hilendarski“. There is also an exact copy of his cell in the Hilendarski monastery where he wrote „Istoriya Slavyanobolgarskaya“ in 1762 and a re-creation of the prayer chapel „St. Ivan Rilski“.

A place of honour is given to the three titans of the Bulgarian spirituality in the past centuries: Paisius of Hilendar, – XVIII, Neofit Rilski – XIX, the poet Nikola Vaptsarov – XX. At a square in the town centre is a monument of the great apostle of enlightenment Paisius of Hilendar. In the place where his childhood house used to be now stands a Religious-historical centre named after him – „Saint

the Museum of Nikola Vaptsarov. The mother of the poet was involved in the arrangement of the first exposition, and she was also the first museum guide together with her daughter Raina.

A heavy wooden door leads to a yard surrounded by solid stone walls – the birth house of Neofit Rilski, a revolutionary with encyclopedic knowledge. You can feel the whiff of a revived The exposition in the living past through the traditional quarters of the „Radonova house“ reveals the historical décor, typical for the era and development of Bansko from the materials that tell the its founding to the day it was story of his patriotic activity. liberated in 1912. In the centre of the town is

The memory of Bansko are its museums. The pride of Bansko is its history and cultural present. The stay in Bansko is a meeting with friends. Welcome! Dr. Eng. Ginka Stoeva


КУКЕРИТЕ! Мистични и мистериозни


THE KUKERI! Mystical and mysterious Маскираните образи, за които слушаме приказки още от деца. Какво ги прави толкова интересни и специални, че да оцелее древния кукерски ритуал и до днес? Обичаят Кукерство е сред най-впечатляващите символи на българските традиции. Той води началото си още времето на траките, които празнували края на зимата и началото на плодовитата пролет в дните, посветени на бог Дионис, и това било част от празненствата. В днешно време в различните краища на България обичаят се отбелязва в различни периоди, но найхарактерно това се случва в дните около Сирни Заговезни и между Коледа и Богоявление. Самата дума „кукер“ също е с тракийски произход и буквално бива превеждана като „високи, маскирани хора“. Коренът на думата „кук“ произлиза от по-древната му форма „каук“, което означава „височина“. Кукерите са известни с различни имена – мечкари, кукове, бабугери, старци, песяци. Интересна е символиката в процеса на направа на

кукерското облекло. Изработването на уникалните кукерски маски и костюми е същинско изкуство. Преобладаващи цветове са червеният, белият и черният, като подбора на точно тези багри не е случаен. В българския фолклор червеният цвят предпазва от уроки и е символ на плодородието, огъня и слънцето, белият – символизира водата, светлото, доброто, а черният цвят олицетворява Богинята майка и земята. Някои от маските са с дървена конструкция, към която се прикрепят разноцветни конци, платове и най-различни елементи, които отразяват българския бит в различните райони. Основна цел е маската да бъде страшна, за да изплаши и прогони лошото и злите сили. В източна България маскираните мъже са облечени най-често с булчински одежди, докато в останалите краища на страната традиционно се носят кози и овчи кожи. Най-древни са маските във вид на козел, овен и понякога бик, докато някои от тях са с две лица – едното добродушно, другото зловещо, които

The Kukeri – these masked characters we’ve been hearing about since childhood. What makes them so interesting and special so that the ancient Kuker ritual could survive to this day? The custom of Kukerstvo is one of the most impressive symbols of Bulgarian tradition. It dates back to the time of the Thracians, who celebrated the end of winter and the beginning of a fruitful spring in the days dedicated to Dionysus, and this was part of their yearly festivities. Nowadays in different parts of Bulgaria, the custom is celebrated at different times, but most typically it happens in the days around Sirni

Zagovezni (Slavic Carnival) and between Christmas and Epiphany. The word „Kuker“ itself is also of Thracian origin and is literally translated as „tall, masked people“. The root of the word, „cook“, is derived from its more ancient form, „kauk“, which means „height.“ Kukers are known by different names – mechatsi (bearmen), kuki, babugeri (baboons), startsi (elders), pesyatsi (pedestrians). Interesting is the symbolism embedded in the process of making Kuker garb. Creating unique Kuker masks and costumes is a true art. The predominant colours are red, white and black, and the grouping of these three colours is surely


показват паралелното съществуване на доброто и злото в света. Кукерската игра пресъздава връзката между човека и природата. Специфичното за обичая е, че в него могат да участват само мъже, при това главно ергени, като изключение може да прави само кукерския цар – той трябва да бъде женен мъж в зряла възраст и в добро социално положение. По време на самия ритуал царят се вози в каруца, след която маскираните кукери влачат рало, за да изорат земята, че царя да засее зърно. Танцът на кукерите е едно уникално единство на ритъм, цветове и звук. Следващата част на ритуала е събиране на всички участници в центъра на селището, откъдето тръгват към къщите с наричания за здраве и плодородие, а стопаните ги даряват с хляб и вино. Може би най-интересната част от самия обичай е прогонването на нечистите сили и

26

злите духове. Под звученето на безбройните чамове, кукерите тичат в различни посоки като дрънчат колкото се може по-силно със звънците, прикрепени към фолклорните маски. Поверието гласи, че само по този начин злото може да бъде прогонено и да бъдат приветствана настъпващата пролет и светлите сили. Емблематични фигури от кукерския ритуал са също и момъкът и невестата, от чиято любов се ражда новото начало. След сеитбата царят благославя за плодородие и бива убит от един от кукерите, докато останалите се събират над него и го възкресяват. Едва тогава новото начало е дадено и земеделската година може да започне. Накрая по стара българска традиция ритуалът приключва с богата гощавка от дарената им от хората храна като благодарност към кукерите, че са ги избавили от злите сили.

by design. In Bulgarian folklore, the red colour protects one against bad energies and is a symbol of fertility, of fire and the sun, whereas white symbolizes water, light and good, with black lastly representing the Holy Mother and the Goddess Earth. Some of the masks are of wooden framing, onto which multicoloured threads, fabrics and various elements that reflect the Bulgarian way of life in different regions are attached. The main purpose of the mask is to be scary in order to scare and banish negative and evil forces. In Eastern Bulgaria, the masked men are most often dressed in bridal clothing, while in other parts of the country, goatskins and sheepskins are traditionally worn. Most ancient are the masks in the shapes of either a goat, a ram and sometimes a bull, while some of them even have two faces – one good-natured, the other sinister, which show the parallel existence of good and evil in the world. The Kuker game recreates the connection between man and nature. The specificity of the custom is that only men can participate in it, particularly unwed, except for the Kuker king only – he must be a married man in adulthood and in good social standing. During the ritual, the king rides in a cart, after which follow the masked Kukers with a

plough in hand, so they may rake the ground for the king to sow grain. The dance of the Kukeri is a unique unity of rhythm, colours and sound. The next part of the ritual entails gathering all the participants in the centre of the village, from whereon they set off to visit each house with wishes for health and fertility, and the village folk welcome them with bread and wine. Perhaps the most interesting part of the custom is the expulsion of unclean powers and evil spirits itself. Under the sound of countless chan bells, the Kukeri run in different directions, rattling as loudly as possible with the bells attached to their folk masks. It is believed that only with these sounds can evil be banished and only so can the coming spring and the bright powers be welcomed. Emblematic figures from the Kuker ritual are also the boy and the bride whose love gives birth to a new beginning. After the sowing, the king blesses for fertility and is killed by one of the other Kukeri, while the rest gather over him and raise him. Only then will a new beginning set forth and can the agricultural year begin. Finally, according to an old Bulgarian tradition, the ritual ends with a rich feast for the Kukeri with the food given to them by the people as a thank you for delivering them away from evil forces.


Училище „Св. Седмочисленици“ (Славейковото), 1863 г.

Мисионис от високо

Misionis from above Хаджи Ангелова къща (1863) Етнографска експозиция

Св.св.Кирил и Методий. Олтарна двер от средата на ХIХ в.

Seven Saints School (Slaveykov School), 1863 Свещаровата къща (1861). Постоянна експозиция “С пламъка на вярата (Икони и църковна утвар)“

Начелник. Кралевско златно съкровище. Първа половина на ІІІ в.пр.Хр.

St. Cyril and St.Methodius. Altar door from the mid-19 century

Hadji Angelov’s house (1863) Ethnographic exposition

Sveshtarovata house (1861). Permanent exposition With the flame of hope (Icons and church utensils)

Headgear. Kralevo Golden Treasure. First half of the 3rd century BC.

Къща – музей „Никола Симов – Куруто“ Nikola Simov – Kuruto House-museum

РЕГИОНАЛЕН ИСТОРИЧЕСКИ МУЗЕЙ – ТЪРГОВИЩЕ Р БОГАТА МОЗАЙКА ОТ ХИЛЯДОЛЕТНИ ЦИВИЛИЗАЦИИ

REGIONAL HISTORICAL MUSEUM – TARGOVISHTE RICH MOSAIC OF ANCIENT CIVILIZATIONS Уникални старини, свидетелства от всички човешки епохи. Култове, ритуали, оживели легенди.

Unique antiquities, testimonies from all human eras. Cults, rituals, lively legends.

Увлекателен музеен разказ за богатото минало и наследство на стария панаирен град Търговище и Търговищкия край представен в Археологическата експозиция, Хаджи Ангеловата къща, Славейковото училище, Свещаровата къща.

A fascinating museum story about the rich past and heritage of the old fair town of Targovishte and the Targovishte region presented at the Archaeological Exposition, Hadji Angelov House, Slaveykov School, Sveshtarovata House.

Потопете се в духа на живописния квартал Варош, старинен отглас на вековни страсти, амбиции и крушения, проблясващи под патина на времето.

Immerse yourself in the spirit of the picturesque Varosh district, an ancient echo of centuries-old passions, ambitions, and struggles that glitter under the patina of time.

Посетете Къща – музей „Никола Симов – Куруто“, посветена на храбрия български революционер – знаменосец на Ботевата чета, загинал за българската свобода.

Visit the Nikola Simov – Kuroto House-museum, dedicated to the brave Bulgarian revolutionary – flag-bearer of Hristo Botev’s revolutionary group, given his life for the Bulgarian liberation.

Докоснете се до атмосферата на ранновизантийския и средновековен град Мисионис – възкръсналата българска твърдина.

Feel the atmosphere of the early-Byzantine and medieval town Misionis – the revived Bulgarian fortress.

гр. Търговище – 7700, бул. „Митрополит Андрей“ № 2, тел. 0601/ 6 52 16; 0879 183 449 E-mail: trgmuseum@abv.bg https://www.facebook.com/trgmuseum; https://www.facebook.com/targovishtemuseum Справки, информации, заявки за посещение на крепостта Мисионис: тел. 0877 316539; 0879 183 449; 0601/ 6 52 16 Targovishte – 7700, bul. „Mitropolit Andrey“ № 2 tel. 0601/ 6 52 16; 0879 183 449 E-mail: trgmuseum@abv.bg https://www.facebook.com/trgmuseum; https://www.facebook.com/targovishtemuseum Information, visits and booking requests for Misionis Fortress: tel. 0877 316539; 0879 183 449; 0601/ 6 52 16


The stream of pilgrims who come to the monastery to receive a blessing from the Most Holy Mother of God, whose icon has been here since the foundation of the monastery, is unquenching

Picturesquely situated on the banks of the Chepelare River, the Bachkovo monastery â&#x20AC;&#x17E;Assumption of the Holy Virginâ&#x20AC;&#x153; is the second largest in Bulgaria. It is located near the village of Bachkovo, 10 km away from Asenovgrad and 30 km away from Plovdiv. The monastery complex includes 4 churches and two courtyards. It has 13 chapels, 8 in Asenovgrad and its surroundings, and 5 near the monastery and the road to Asenovgrad. Close to it is the Red Wall Biosphere Reserve, inhabited by rare animals and some plant endemic species, such as Haberlea rhodopensis, a plant from prehistoric times that decorates the surrounding rocks with its sky-blue colours every spring. The current descending from the Kluvia River brings the valley to life, and its waters jump down from two beautiful waterfalls. The nearby Chepelare River, called Chai by the locals, has long supplied the monastery with trout. Apart from tourists from all over the world, the Bachkovo Monastery has also been visited by many state and church guests who come to pay homage to the church life of Bulgar-

28

ians and enjoy the preserved examples of ecclesiastical art. The monastery, which is a national cultural monument and is included in the UNESCO indicative list, is constantly open for visits. A special focus of monastic spiritual life is the worship and honour of the miraculous Bachkovo icon of the Holy Mother of God. It has most probably been on the territory of the monastery since the time of its founding. The flow of worshippers who come to receive the blessing of the miraculous image does not cease. The Bachkovo Monastery was founded in 1083 by the Sevast and Great Depot of the West, Gregory Bakuriani , during the reign of the Byzantine Emperor Alexius I Comnenus. At that time, the area where the monastery was founded was part of the Byzantine Empire and belonged to Gregory, who was also a close friend of Alexius. Also considered a co-founder is his brother, Master Abbasi, who had already passed away at the time of its founding, but had contributed considerable sums and property to the cause. The monastery's Statute, devised by


Gregory, explicitly states its motives – to nurture „the good fruit“ that each and every Orthodox Christian must bring to God and the salvation of their souls. The foundation of the monastery was funded entirely by personal means and „honest acquisitions“, without the use of taxes or the unpaid labour of those in the fortress, belonging to the founder. The number of monks was set at 50 people and one abbot. The number is significant, because at the same time only two of the Tsarigrad monasteries were more numerous. Liturgical books, statuettes, icons, worship robes, some of which with rich precious decorations, were provided for the needs of the service. In all old sources the monastery is named Petrition – the Greek version of Petrich, as is the old name of the locality. It became the Bachkovo Monastery in the late Middle Ages after the emergence of the village of the same name nearby. With the founding of the monastery, a literary-theological school was established, which would attract prominent minds. From the time of its establishment to the occupation of the

last Patriarch of the Second Bulgarian State – Partriarch Euthymius, was most likely exiled. In the beginning of the 17th century, new life was breathed into the Bachkovo Monastery, as the monastery was entirely renovated. The monastery temple „Assumption of the Most Holy Mother“, the monastery cellar, the dining room and the convent in Asenovgrad were all rebuilt. With its restoration in the 17th century, the Bachkovo Monastery at long last the remains of its church autonomy and became an administrative unit for the Patriarchate of Constantinople. The Abbots were appointed by a „Fener“, and were often Greeks, and generally, Greek presence at the monastery increased, which did not go without resistance from the Bulgarian monks. They, regardless of their difficult situation, did not fail to support the emerging Revival era education movement. The aid it provided for the first city School of Plovdiv „St. St. Cyril and Methodius“ has went down in the textbooks. Also during that time – in the first half of the 19th century, after the reforms in the Ottoman Empire, the monastery was expanded with a second

monastery by the Turks, after the fall of Plovdiv in 1363, it apparently retained its independent status despite its multiple switches between Bulgarian and Byzantine hands. Bulgarian rulers not only respected it but also donated to it. Especially significant donations were made by Tsar Ivan Alexander in the first half of the 14th century, when he was recognized as a co-funder of the monastery and his portrait was painted in the monastery's Ossuary. After the Turks conquered the Balkans, however, the life of the monastery became much more difficult. Previous privileges were lost and the monastery had to pay taxes to the Ottoman state. In the sixteenth century the monastery was included in the „vacaf “ (administrative unit) of Sultan Suleiman I. This brought along tax reductions, which allowed it to spend money on an impressive renovation at the beginning of the next century. The monastery has been subject to frequent robberies, and was partially destroyed. But the monks managed to cope and the worship did not cease. After the fall of the old Bulgarian capital, the town of Turnovo, in 1393, the Bachkovo Monastery was the place where the

courtyard, for the needs of the increased pilgrimage. In 1836, the third monastery church was built – „St.Nikola“, illustrated a little later on by Zahari Zograf. In the second half of the 19th century, with the intensification of struggles for the restoration of an independent Bulgarian church, the tension among the monastery brotherhood increased. Greek monks were able to take and hide away the oldest copies of the monastery's Statute, in Greek and Georgian, which are now kept in the „Korahis“ library on the island of Chios. Other books and valuables were also taken. At the end of the century, after the establishment of the Bulgarian Exarchate, the rivalry was finally resolved by the passing of the Bachkovo Monastery into the jurisdiction of the new Bulgarian Church in 1894. Today the Bachkovo Monastery is part of the Bulgarian Patriarchate and the the remains of two of the forerunners of the Bulgarian Orthodox Church – Exarch Stefan and Patriarch Cyril – are resting inside it. For more information: www.bachkovskimanastir.com

29


Обучение с роботи Финч Training with Finch robots

Среща със Захари Карабашлиев A meeting with Zachary Karabashliev

Регионална библиотека „Никола Йонков Вапцаров“ в Кърджали – център на културен и обществен живот вече 60 години

Б

иблиотеката в Кърджали, носеща името на великия български поет, е създадена през далечната 1959 г. В началото на дейността £ основно се съхранява художествена и научно-популярна литература с библиотечен фонд в рамките на 20 хиляди тома. Днес той надхвърля 270 хиляди и продължава да расте. В специалният отдел „Краезнание“ изследователи и гости на библиотеката имат достъп до уникални и ценни документи свързани с историята и културното наследство на Източните Родопи. Обхванати са всички аспекти на ежедневния живот на родопчани, пъстротата на местния бит и култура, етнография и фолклор. На разположение на посетителите в читалните зали на библиотеката е голямо разнообразие. Потребителите могат да ползват книги, справочници, енциклопедии, нотни и картографски издания, както и богата фонотека. Фондът от книги на библиотеката постоянно расте и се обновява, за да бъдат задоволени нуждите на читателите. През 2019 г. Регионалната библиотека печели проекти и в двете сесии на Програма „Българските библиотеки – центрове за четене и информираност“ на Министерство на културата.

и обособен отдел за ранно детско развитие, предвиден за по-малките посетители на библиотеката, където деца до 6 годишна възраст могат да се учат да четат и се забавляват със своите родители. Там има и специално пространство, осигуряващо възможност за деца със специални образователни потребности да се включат пълноценно в заниманията, наравно с техните връстници, което помага за преодоляването на социалната им изолация. Модернизиран е и сайта на библиотеката, където на лице е електронен каталог, платформата за онлайн обслужване Моята библиотека, както и възможност да се поръча библиографска справка и да се намери информация за град Кърджали и региона. Организират се срещи със съвременни автори, които утвърждават значимостта на библиотеката като културен и образователен център в региона. Библиотеката предлага услуги за всички социални групи от областта, като освен на сайта, информация относно различните £ дейности може да бъде открита в нейната Фейсбук страница. https://libkli.com/ https://www.facebook.com/librarykardjali/

Основният фокус на РБ „Никола Йонков Вапцаров“ през последните 10 години е да се модернизира максимално и да бъде автентична, в крак с хода на времето и развитието на технологиите. Новите технологии са неразделна част от библиотечното пространство, като това включва пълна автоматизация на библиотечните процеси и обслужване. Осигурени са също така 20 работни места с достъп до интернет за удобство на потребителите. Библиотеката предлага и обучения в сферата на информационните и комуникационните технологии, като предлага на посетителите възможност за придобиване на нови умения и ключови компетентности за тяхната успешна социална реализация. Това се случва в информационнообучителния център „Библионет“. Там се провеждат и курсове за забавно програмиране, предназначени за деца. Те включват работа с известните роботи Финч и пчелите роботи, доказани продукти в областта на образованието в компютърните науки. В курсовете взимат участие деца от предучилищен, начален и прогимназиален курс. Има

30

Детски отдел Children’s department


Обучение в информационно-обучителен център „Библионет“ Training at the Library Training Center „Biblionet“

Детски отдел Children’s department

Regional Library „Nikola Yonkov Vaptsarov“ in Kardzhali – centre of cultural and urban life for 60 years

T

he Library in Kardzhali, bearing the name of the famous Bulgarian poet, was founded in 1959. At the beginning of its activity, it was stored mainly fiction and scientificpopular literature with a library fund within 20 thousand volumes. Today, it exceeds 270,000 and continues to grow. In the special department „Local knowledge“, researchers and guests of the library have access to unique and valuable documents related to the history and cultural heritage of the Eastern Rhodopes. All aspects of the everyday life in the Rhodopes, the diversity of local life and culture, ethnography and folklore are covered. There is a great variety available in the reading rooms of the library. Users can use books, directories, encyclopedias, notes and cartographic publications, as well as a rich collection of records and tapes. The library‘s book fund is constantly growing and updated to meet the needs of readers. In 2019 The Regional Library won projects in both sessions of the Ministry of Culture Program „Bulgarian Libraries – Reading and Information Centers“.

Лятна читалня Summer camp

The main focus of RL „Nikola Yonkov Vaptsarov“ in the last ten years is to be authentic and up to date with technologies. The new technologies are an inevitable part of the library space, as this includes complete automatization of the library processes and services. There are 20 working places with Internet access for the comfort of the visitors. The library also offers training in the field of information and communication technologies, offering visitors the opportunity to acquire new skills and key abilities for their successful social realization. This is happening at the Library Training Center „Biblionet“. There are also entertaining programming courses for children. These include working with famous Finch robots and bee robots, proven products in the field of computer science education. The courses are attended by children from pre-primary, primary and secondary schools. There is also a special department for early childhood development, designed for younger visitors to the library, where children up to the age of 6 can learn to read and have fun with their parents. There is also a space that provides opportunities for children with special educational needs to fully engage in activities, along with their peers, which helps to overcome their social exclusion.

Читалня Reading room

Upgraded as well is the website of the library, where an electronic catalogue and the online service platform „My Library“ are available, as well as the opportunity to browse bibliographic data and to find information about the town of Kardzhali and the region. Meetings with contemporary authors are organized, which establish the importance of the library as a cultural and educational centre in the region. The library offers services to all social groups in the area, and besides on the website, information about its various activities can be found on its Facebook page. https://libkli.com/ https://www.facebook.com/librarykardjali/

31


Pretty settled in the Rhodope Mountains, the village of Shiroka laka conquers you with its nature, with the beautiful houses from the time of the Bulgarian Revival, with the magical folk songs, created in the mountain of mythical Orpheus. It’s not accidentally that the village was announced for architectural and folklore sanctuary.

Широка лъка – песенната столица на Родопите Китно разположено в Родопите, село Широка лъка завладява с ‘wokd природа, с красиви възрожденски къщи, с магични фолклорни песни, създадени в планината на митичния Орфей. Не случайно селото е обявено за архитектурен и фолклорен резерват. BG

Широка лъка се намира в община Смолян, само на 16 км от зимния курорт Пампорово. Името на селото идва от старобългарската дума „лѫка“, която означава „извивка, кривина, лъкатушене“.

Широка лъка е песенната столица на Родопите. Оттук извират прочутите родопски песни с техните уникални напеви, съпроводени от каба гайда. Най-обичаните български фолклорни певци, гайдари и ансамбли са открити и създадени в Националното училище за фолклорни изкуства в Широка лъка. Училището се намира в близост до една от забележителностите

32

в селото – църквата „Успение на пресвета св. Богородица“, построена (според преданието само за 38 дена от местните хора) през 1834 г. Иконостасът на църквата е уникален по своя стил. Предполага се, че е рисуван от ученици на братята Димитър и Захари Зограф от Самоков. Съществува и хипотезата, че самите те са изографисали църквата. Автентичните родопски къщи в Широка лъка са разположени амфитеатрално от двете страни на реката. Местните майстори строители били прочути в цялата страна. Старите къщи тук са в типичния за Родопите архитектурен

EN

Shiroka laka is part of Smolyan Municipality only 16 km away from the winter resort Pamporovo. The name of the village comes from the old Bulgarian word „laka“, which means „curve, curvature, weaving“.

in the village – „Uspenie na presveta Bogoroditsa“ church build in 1834 (for only 38 days according to the legend that locals tell). The iconostasis of the church is unique by its style. It’s assumed that it has been painted by students of the brothers Dimitar and Zahari Shiroka laka is the song capital Zograf from Samokov. There is also a hypothesis that they of the Rhodope. From here themselves had decorated the spring the famous Rhodope songs with their unique strains, church. accompanied by kaba gaida The authentic Rhodope houses (local type of bagpipe). Most in Shiroka laka are amphithealoved Bulgarian folk singers, gaida-players and ensembles trally placed on the both river are found and created in the banks. The local masters builders were famous in the whole National school of folk arts country. The old houses here in Shiroka laka. The school is are in the typical for the Rholocated near one of the sights


BG

стил – двуетажни, с еркери и вътрешно дървено стълбище. Повечето стаи са широки, с дървени миндери до стените, прозорците са малки. Най-известни са Сгуровската, Учиковската, Григоровската къща.

колан, на който са закачени различни по големина родопски чанове, които огласят селото, наред с родопските песни. Освен местните кукери на фестивала гостуват и много кукерски състави от страната и чужбина.

Сред забележителностите на Широка лъка са и Етнографският музей „Згуровски конак“, подреден като богата родопска къща от края на XIX в., родната къща на Екзарх Стефан І (висш български православен духовник), паметникът на Екзарх Стефан І в центъра на селото, паметникът на Капитан Петко войвода (български революционер, борил се срещу османската власт) и къщата, която е била негов щаб.

Широка лъка е прекрасно място за селски туризъм заради чистия въздух и вековните борови гори, неповторимата архитектура и фолклор. Из района на селото също има какво да се види – природните скални феномени – „Момата“ и „Главата“, както и параклисите „Св. Теодор Стратилат“, „Св. св. Кирил и Методий“ и „Св. Атанас“.

Най-добре е да дойдете в селото в първата неделя на март. Тогава се провежда ежегодния Кукерски фестивал „Песпонеделник“. В този ден ще станете свидетел на странна гледка – големи чудовища-кукери, въоръжени с дървени саби, боядисани в червено, танцуват из улиците, за да изгонят всяко зло от къщите и от душите на хората. Кукерите са накичени с чесън, боб, чушки. На кръста им е завързан

В селото има уютни хотелчета и частни квартири, където гостоприемно ще ви настанят. Преди четири години тук отвори врати и елегантния четиризвезден хотел „Широка лъка“, в който ви очакват незабравими преживявания. Всичко за забележителностите, за хотелите и къщите за гости можете да научите и в информационния център, който се намира в читалище „Екзарх Стефан“ в центъра на селото. Оттук можете да си купите и сувенири за спомен.

dope architectural style EN – two-story, with jetties and indoor wooden staircase. Most rooms are wide, with wooden couches next to walls, the windows are small. Most famous are Sgurovskata, Uchikovskata and Grigorovskata houses.

together with the songs. Except the local kukeri on the festival there are also many kuker groups from the country and abroad.

Shiroka laka is great place for village tourism because of its clean air and the old pine tree Among the sights of Shiroka forests, the unique architecture laka are also the Ethnographic and folklore. In the village area there is also a lot to be seen museum „Zgurovski conak“, decorated like wealthy Rhodope – natural rock formations – house from the end of the 19th „Momata“ („The maiden“) and century, the home of Ekzarh „Glavata“ („The head“), and also Stefan І (high Bulgarian ortho- the chaples „Sv. Teodor Stratidox priest) and his monument lat“, „Sv. Sv. Kiril I Metodii“ and „Sv. Atanas“. in the center of the village, the monument of captain Petko voivoda (Bulgarian revolution- In the village there are cozy little ary fought against the ottoman hotels and private rooms where reign) and the house where his you will be hospitably accommodated. Four years ago here headquarters was. opened doors and the elegant The best time to visit the village four stars hotel „Shiroka laka“ in is in the first Sunday of March. which unforgettable experiences Than is the year Kuker festival await you. „Pesponedelnik“. In this day you All about the sights, the hotels will witness a strange picture – big monsters-kukeri, armed and the guests houses you can with wooden sabers, painted in learn also in the information center that is situated in library red, dancing on the streets to „Ekzarh Stefan“ in the center of shoo every evil of the houses and the souls of the people. The the village. From here you can kukeri are decorated with garlic, also buy souvenirs to remind you of Shiroka laka. beans and peppers. On their waist there is belt with different in size Rhodope bells, which Photos: Petar Iankov rings through all the village

33


It's amid the landscape of Melnik's sandstone rocks â&#x20AC;&#x201C; Pliocene lake sedimentary formations on the slopes of the Southern Pirin Mountain-, that's located Melnik, a captivating fabulous town. It's famous for its surrounding pyramidal hills formed by erosion of clay soil, supposedly called mel in ancient Slavic. Melnik is the smallest town in the world, yet it's so charming that often the number of visitors surpasses its 230 inhabitants. It's declared museum town and natural cultural and historical reserve of international importance due to its stunning attractions. It has largely preserved its ancient architecture from the Middle Ages and the Bulgarian Revival period. In its very centre, the Roman bridge habitual for all antique settlements is standing up since centuries. Melnik was the capital of Despot Alexius Slav, a ruler who served as governor of the domain under the rule of his uncle Tsar Kaloyan (1197-1207), then declared his independence. It was under his control that the town achieved its highest progress. The Melnik artistic hub, known for its original painting school and unique sgraffito ceramics emerged at this time. In the 17th-18th centuries, tobacco cultivation and the thick and strong Melnik wine made from the town a prosperous commercial centre with more than 25,000 inhabitants, about 1,300 houses,

34

and more than 70 churches. During the Revival period, Melnik reached a new zenith in its development, leaving architectural achievements that still shape the town's look today. Dating from this period are the clock tower built in 1701, the Turkish bath, the konak building (Turkish official mansion). The original antique white houses from the epoch of the Second Bulgarian Empire, snuggled against each other and situated amid the unique sandstone formations known as Melnik's Pyramids, are attracting tourists from all over the world. They represent a curious mix of housing styles. Many old wine cellars hewn out into the fanciful rock pyramids are preserved. The cellars are functional and you can taste there homemade wine processed in compliance with the ancient traditions and kept in huge casks. Winston Churchill himself was ordering each year 500 litres of the famous Melnik wine and the local legend affirms that the supplies weren't discontinued even during WW II. Located just 7 km from Melnik by a picturesque mountain road surrounded by the Melnik Sandstone Pyramids is the Rozhen Monastery, founded in the 13th century. It's the largest religious sanctuary in the Pirin Mountain region and is one of the oldest spiritual centres in Bulgaria.


www.momchilovakrepost.bg

омагьосва с митове, легенди и спиращи дъха гледки към Родопите

Momchil Fortress fascinates with myths, legends and breathtaking views of the Rhodopes Момчиловата крепост се намира край село Градът, на 17 км от Смолян. Изградена по времето на император Юстиниан I, днес тя е впечатляващо място за посещение, разкриващо незабравима гледка към необятните Родопи, умело запазвайки чара на древността. Разкрита е северната част на крепостната стена, а от южната страна е изградена панорамна пътека. На територията на крепостта са разкрити „Тракийско светилище“ и „Средновековен параклис“. Скалното светилище, ползвано активно до ІІІ-ІV в., се намира на самия връх с надморска височина 1215 м., а най-ранната открита керамика може да се отнесе към късния енеолит. В източната част на тракийското светилище са разкрити основите на средновековен параклис, функционирал през ХІІІ-ХІV в. За съжаление през годините е бил силно разрушен и малка част

от него е останала до днес. Запазена е южната част от апсидата с дълбочина 1 м. В рамките на параклиса има дълбока скална ниша, която вероятно е служила за склад за течности и храни, или дори за скривалище на хора в случай на опасност. С цел безопасност сега тя е покрита със закалено триплексно стъкло. Основна атракция на крепостта е аудио-визуалният спектакъл „Момчил – митове и легенди“, прожекция на 40-минутен филм, използващ за екран обграждащите крепостта скали. Зрителите могат да се насладят на филма под звездното Родопско небе и да се пренесат в далечното Момчилово време. Преходът до обекта е сравнително лек, а за вечерните посетители пътеката е добре осветена. За спомен ще си тръгнете с пълно сърце, прекрасни снимки, а ако пожелаете и с изработена от вас монета за сувенир.

The Momchil Fortress is located near the village of Gradat, 17 km from Smolyan. Built during the reign of Emperor Justinian I, today it is an impressive place to visit, revealing unforgettable views of the vast Rhodopes and skillfully retaining the charm of antiquity. The northern part of the fortress wall is exposed and a panoramic path is formed on the south side. A Thracian sanctuary and a Medieval chapel were discovered on the territory of the fortress. The rock sanctuary was used actively until the 3rd-4th c., and it is located at the very top with an altitude of 1215 m. The earliest discovered ceramics are of the late Eneolithic. In the eastern part of the Thracian sanctuary are exhibited the foundations of a medieval chapel, which functioned in the 13-14 c. Unfortunately, over the years it has been severely destroyed and a

small part of it remains to this day. The southern part of the apse is preserved at a depth of 1 m. Within the chapel is a deep rock niche, which probably served as a storehouse for liquids and food, or even for a hiding place for people in case of danger. For safety reasons, it is now covered with tempered triplex glass. The main attraction of the fortress is the audio-visual spectacle „Momchil – Myths and Legends“, a screening of a 40-minute movie using the rocks surrounding the fortress as a screen. Viewers can enjoy the movie under the starry Rhodope sky and feel the atmosphere of past times. The passage to the site is relatively easy, and for the evening visitors, the trail is well lit. As a memento, you will leave with a full heart, wonderful photos, and if you wish, a souvenir coin, made by you.

35


РЕГИОНАЛНА БИБЛИОТЕКА НИКОЛА ФУРНАДЖИЕВ ПАЗАРДЖИК – шест десетилетия средище на духовност и информационно общуване Библиотечното дело в Пазарджик отбеляза 160 години от създаването си

„NIKOLA FURNADZHIEV“ REGIONAL LIBRARY OF PAZARDZHIK – Celebrating Six Decades of Being a Centrе of Spirituality and Information communication   The Librarian Craft in Pazardzhik marks 160 years since its inception   Развитието на библиотечното дело в Пазарджик отбеляза 160 години. Всеотдайният труд на няколко поколения родолюбци бе ознаменуван и от 60-годишнината на най-голямата обществена библиотека в региона. Тя носи името на поета Никола Фурнаджиев. Още от създаването си заема почетно място в културния и обществен живот. Началото е положено от възрожденеца Стефан Захариев с грижливо събираните от 1858 до 1871 г. 612 книги, „Вехти и нови карти и два глобуса“ в „Kнигохранителница“ на Мъжкото и Девическото училища. С пренасянето им в новооткритото Читалище „Виделина“, стават достояние за жителите с първата публична библиотека в Пазарджик. През 1959 г. тя е обособена като самостоятелен културен институт. Днес нейният фонд надхвърля 300 000 тома, сред които е уникалната колекция „Старопечатни, редки

36

и ценни издания“. Най-старата книга в нея е „Житие Святих Сербских Просветителей Симеона и Саввы“-дело на Хилендарския йеромонах Дометиан от 1794 г. Тук се пазят оригинали от „Рибен буквар“ на д-р Петър Берон, „Основи на българската граматика“ от Йоаким Груев, ценни културно-просветни и богослужебни книги, редом с първи издания на класиците в българската литература. „Нашият стремеж и желание е да запазим ценното документално наследство и едновременно с това да го популяризираме“, споделя главният библиотекар на Комплексен отдел „Комплектуване и каталогизация“ Величка Петрова. Екипът от специалисти, умело ръководен от директора на Регионална библиотека“ Никола Фурнаджиев“– Пазарджик г-н Лъчезар Риков, отдавна е създал модерна, водеща културна институция с международна извест-

The selfless efforts of several generations of patriots were also marked by the 60th anniversary of the largest public library in the region. It bears the name of the poet Nikola Furnadzhiev. Ever since its inception, it has held a prominent place in cultural and social life. Its foundation was laid by the revivalist Stefan Zahariev with a slate of 612 carefully collected books, „Old and new maps and two globes“, placed in the „aisles“ of the Shared Boy‘s and the Girl‘s School. With their transfer to the newly opened community centre „Videlina“, they became accessible to the general residents of Pazardzhik, now proud to have the first public library. In 1959, it was established as an independent cultural institute. Today, its collection exceeds 300,000 volumes, among which is the unique collection of „Old-printed, rare and valuable editions“. The oldest book in it is „The Life of the Holy Serbian

Enlighteners Simeon and Savva“, the work of Hilendar‘s hieromonk Dometian, from 1794. Preserved here are also original copies of the „Fish Primer “ by Dr Petаr Beron, „The Basics of Bulgarian Grammar“ by Yoakim Gruev, valuable cultural, educational and liturgical books, along with first editions of classics in Bulgarian literature. „Our aspiration and desire are to preserve this valuable documentary heritage while at the same time to popularize it,“ says Velichka Petrova, Chief Librarian of the Complex Department „Pairing and Cataloging“. The team of specialists, cleverly led by the director of the „Nikola Furnadzhiev“ Regional Library – Mr Luchezar Rikov, has long established a modern, leading cultural institution of international fame. It coordinates and supports other community libraries in the field of methodological


ност. Тя координира и подпомага другите читалищни библиотеки в областта на методично и организационно ниво. Нейни партньори са Народната библиотека “ Св.св.Кирил и Методий“ БКМ-София, Народната библиотека „Иван Вазов“ в Пловдив, Национален център на книгата, Министерство на културата, Регионалният исторически музей, Художествената галерия „Станислав Доспевски“, фондации, сдружения и неправителствени организации. РБ „Н. Фурнаджиев“ е член на Българската библиотечноинформационна асоциация. Участва в проекти и програми за национално и трансгранично сътрудничество с Германия, Португалия, Латвия и др. Автоматизацията, изграждането на своден дигитален каталог, обхващащ библиотеките от областта, компютърната зала, електронната сбирка от „говорещи“ книги за незрящи, реконструкциите и новите интериорни решения позволиха да се превърне в притегателен център и културно-образователно средище за малки и големи, а лицата с увреждания да имат равен достъп до всички отдели.

РБ „Никола Фурнаджиев“ е единствената у нас, която обслужва читателите без такси, а интернетът е безплатен. Тя е част от мащабната Програма „Глоб@лни библиотеки – България“, финансирана от фондация „Бил и Мелинда Гейтс“. Чрез нея е реализиран проектът „Виртуална трудова борса“ и редица обучения по информационни и комуникационни технологии за възрастни и хора с увреждания. Най-малките получават знания чрез забавления – състезания, занимателни игри, срещи с писатели и поети, Карнавал на приказните герои, Фестивала „Арт-идея, Арт-алея“. Под надслова „Образованието-скрито съкровище“ учениците пък развиват своите дарби и потенциал в областта на предприемачеството, изкуството, хуманитарните науки. Организират се разнообразни прояви за популяризиране на родния край. В РБ„Никола Фурнаджиев“ информацията и културните ценности срещат радушен прием в умовете и сърцата на всички! Д-р инж. Гинка Стоева

and organizational work. Among its partners are the St. Cyril and Methodius National Library of Sofia, the Ivan Vazov National Library in Plovdiv, the National Book Center, the Ministry of Culture, the Regional Museum of History, the Stanislav Dosperovski Art Gallery, Foundations, as well as several foundations and non-governmental organizations. RL „N. Furnadzhiev“ is a member of the Bulgarian Library and Information Association. It participates in projects and programs for national and cross-border cooperation with Germany, Portugal, Latvia and others. An extensive automation, the construction of a comprehensive digital catalogue covering libraries in the area, a computer room, the electronic collection of „talking“ books for the blind, reconstructions and new interior solutions have made it possible for the library to become a centre of attraction and a cultural and educational centre for young and old, with persons with disabilities able to have equal access to all departments. Nikola Furnadzhiev RL is the only one in Bulgaria

that serves readers free of charge and where the internet is free of charge. It is part of the „Glob@l Libraries Bulgaria“ Program funded by the Bill & Melinda Gates Foundation. Through it, the project „Virtual Labor Bureau“ was implemented along with a number of trainings on information and communication technologies for adults and people with disabilities. The youngest gain are able to gain this knowledge via entertainment – through competitions, games, meetings with writers and poets and especially in the Fairytale Heroes Carnival and the Art-Idea, ArtAlley Festival. Under the programme „Education – A hidden treasure“, students develop their talents and potential in the fields of entrepreneurship, the arts and the humanities. Various events are organized to promote our native land. At Nikola Furnadzhiev RL, information and cultural values are met with a warm welcome in the heart and minds of all! Dr. Eng. Ginka Stoeva

37


Думам ти, щерко – етнология в приказки Hear me, daughter – ethnology in tales В края на 2019 година излезе новата книга на Анелия Овнарска-Милушева – „Думам ти, щерко. Български празници и обичаи“. Книгата е посветена на това да съхрани българските вековни традиции и празници, представяйки ги на читателите по начин, който да плени интереса им и да ги увлече в магнетичната енергия, която те самите притежават, носейки свещен национален дух, както и да ни запознае в дълбо-

38

чина с корените на българската народност и самосъзнание. Официалната премиера на книгата се състоя на 9 декември, когато се празнува деня на Света Анна. Авторката отбелязва, че неслучайно е избрала тази дата за провеждането на събитието, тъй като за нея това е специален ден. Освен празник за хората който носят това име, денят на Света Анна се свързва и с много от магическите и вещерски ритуали според

At the end of 2019, Anelia Ovnarska-Milusheva’s new book was published – „Hear me, daughter. Bulgarian Holidays and Customs.“ The book is dedicated to preserving Bulgarian centuriesold traditions and holidays, introducing them to readers in a way that captures their interest and entices them into the magnetic energy that they possess, carrying a sacred national spirit, as well as introducing us indepth with the roots of the

Bulgarian nationality and self-awareness. The book’s official premiere took place on December 9, celebrating St. Anne’s Day. The author notes that she chose this date for the event because it is a special day for her. In addition to the holiday for the people who bear this name, St. Anne’s Day is associated with many of the magical and witchcraft rituals according to Bulgarian beliefs. They state that the night before that day is the longest


българските поверия. Те гласят, че нощта преди този ден е най-дългата в годината и че тогава най-лесно могат магьосниците да извършват своите заклинания и прокоби. В православната църква Света Анна се счита за покровителка на брака, семейството, майчинството, и също е закрилница на девиците, вдовиците и бременните жени. Авторката споделя за своята страст и силното желание да увлича хората в историята на българските традиции, да събужда в тях искрен интерес към корените ни. Тя самата е организатор на събития с фолклорни мотиви, както и водещ на дискусии с деца и възрастни на тема българска народна вяра и обичаи. За нея е радост да среща нови хора, които се интересуват от българска култура. Всичко това показва нейното непоколебимо будителско желание да разпалва пламъка на

шите българския дух в душите на всички българи. Анелия Овнарска-Милушева е настоящ докторант в катедра „Етнология“ на СУ „Свети Климент Охридски“ и магистър в три различни специалности – „Етнология“, „Педагогика“ и „Мениджмънт“. В своята книга тя представя етнологията под формата на приятна приказка, вървяща плавно и медно, увличайки читателя. Обръща и внимание на различните практики, които се правят по време на обичаите, каква е тяхната символика, както и какво се е променило в днешно време. Така по уникален начин бива съхранена българската национална идентичност, потребна за всеки наш сънародник. Книгата представя същността на българската душа по един достъпен начин, помагайки на всеки, който я държи в ръцете си, да се върне към своите корени и да намери опора и вяра.

of the year and this is the time when wizards can most easily perform their spells and magics. In the Orthodox Church, St. Anne is considered the patron saint of marriage, family, motherhood, and is also the protector of virgins, widows and pregnant women. The author shares her passion and strong desire to engage people in the history of Bulgarian traditions, to awaken in them a genuine interest in our roots. She is an organizer of events with folklore motifs, as well as a host of discussions with children and adults on the topic of Bulgarian national faith and customs. She is happy to meet new people who are interested in Bulgarian culture. All this confirms her consistent desire to stir the flame of the Bulgarian spirit in the souls

of all Bulgarians. Anelia Ovnarska-Milusheva is a current PhD student in the Department of Ethnology at Sofia University „St. Kliment Ohridski“ and holds a Master’s Degree in three different majors – Ethnology, Pedagogy and Management. In her book, she presents ethnology under the form of a pleasant tale that runs smoothly and briskly, captivating the reader. It also draws attention to the various practices that are done during the customs, what their symbolism is, and what has changed today. In this way, the Bulgarian national identity is uniquely preserved. The book presents the essence of the Bulgarian soul in an accessible way, helping everyone who holds it in their hands to return to their roots and find support and faith.

39


ДА АНИ НИЕЛ ЛА Д ДИ ИМО МОВА ВА Дире Дир Ди рект рект ктор ор р на Те Театтрал ралн ра лноо му музи зи ика кале ал ле ен пр прод одуц од уцен уц ентс тсск ки и цен нтъ тър р Ва Варн арн рна Държ жав авна на опера р Вар арна § ДТ „С Сто оян ян Бъч ъчва варо ров“ в““

ВАРНЕНСКИ МУЗИКАЛНИ АКЦЕНТИ 2020

Приятно ми е да представя пред читателите на списание „Черга“ някои предстоящи акценти в програмата на Държавна опера Варна. В месеца на любовта и виното преобладават „любовните“ заглавия, като на самия 14 февруари поднесохме с чаша малиново вино най-новия мюзикъл на А. Л. Уебър „Любовта никога не умира“, реж. Светозар Донев, дир. Страцимир Павлов.

концерти. Поради интереса към маестро Мартин Пантелеев и цигуларя Веско Пантелеев Ешкенази, концертът имаше 2 издания – на 20 и 21 февруари. На 28 февруари следваха „Магически вибрации“ с именити творци от Италия, които гостуват за пръв път у нас – маестро Витторио Паризи, Массимо Макри – виолончело и Амадео Салвато – пиано.

XXI Великденски музикален фестивал от 18 март до 16 април започва с премиера на комичната опера „Хубавата Елена“ от Жак Офенбах, дир. Кръстин Настев, реж. Светозар Донев. На 6 март във Варна, а на 9 март в НДК София, представихме „Турандот“ от Пучини, под дириВ „Дон Карлос“ от Верди на 26 февруари аплодирахме пе- гентската палка на маестро вците с международна каНайден Тодоров. Нашумялориера Деян Вачков, Валерий то италианско сопрано Сузанна Бранкини е жестоката Георгиев, Габриела Георгиева, Даниела Дякова и Плапринцеса, чието ледено сърце мен Димитров. За почитате- събужда влюбеният Калаф, в лите на високия симфонизъм изпълнение на Иван Момисме предвидили ексклузивни ров, титулуван като „досто-

It is a pleasure to introduce to the readers of Cherga magazine some of the upcoming events in the schedule of the State Opera Varna. In the month of love and wine, the „love“ headlines prevail, and on February 14th we presented with а glass of raspberry wine the latest musical of Andrew Lloyd Webber „Love Never Dies“, directed by Svetozar Donev, con. Stratsimir Pavlov.

Parisi, Massimo Makri – cello and Amadeo Salvato – piano.

The 21st Easter Music Festival, March 18 – April 16, begins with the premiere of the comic opera „La belle Hélène“ by Jacques Offenbach, con. Krustin Nastev, directed by Svetozar Donev. On March 6 in Varna, and on March 9 in the National Palace of Culture, Sofia, we presented „Turandot“ from Puccini, under the conductor On February 26, in „Don Car- baton of maestro Nayden Todorov. Susanna Brankini, the los“ by Verdi, we applauded singers with international cainfamous Italian soprano, is the reers Deyan Vachkov, Valery cruel princess whose icy heart Georgiev, Gabriela Georgieva, awakens the fallen-in-love CaDaniela Dyakova and Plamen laf, performed by Ivan MomiDimitrov. For the fans of sym- rov, named as „a worthy heir phonies, we have provided ex- of Corelli and Pavarotti.“ In clusive concerts. Due to the the role of Liu is Ilina Mihailointerest in maestro Martin Pan- va, with whom Jose Carreras teleev and violinist Vesko Pan- sang at his farewell concert in teleev Eshkenazi, the concert Sofia and Athens. Composer had 2 editions – on February 20 Nelko Kolarov’s 60th anniverand 21. On February 28th was sary was celebrated on March displayed „Magical vibrations“ 4th with „Midnight Concert“ with famous artists from Italy, with friends – Orlin Goranov, who were visiting Bulgaria for Zhivko Petrov and Mitko Sethe first time – maestro Vittorio mov, as well as with „Enchanted

VARNA’S MUSICAL HIGHLIGHTS 2020 DANIELA DIMOVA, Managing Director of Theater and Music Production centre – Varna State Opera Varna & „Stoyan Bachvarov“ Drama Theater


ен наследник на Корели и Павароти“. В ролята на Лиу е Илина Михайлова, с която Хосе Карерас пя на бенефисния си концерт в София и Атина. 60-годишнината на композитора Нелко Коларов отбелязахме на 4 март със „Среднощен концерт“ с приятели – Орлин Горанов, Живко Петров и Митко Семов, както и с „Омагьосани картини“ – балетна премиера по негова музика с хореограф Анна Пампулова. Италианският квартет „Патуцци“ гостува на 2 април, а в концерта на 8 април звучи прекрасната „Гуарнери“ на Роман Федчук. На 10 април Четиримата италиански тенори, започнали световното си турне от Варна, се завръщат, за да взривят емоциите ни с любими арии и канцонети, дир. Найден Тодоров. За да споделим удоволствието със столичани, те ще пеят и в НДК на 13 април. Варненският фестивален Великден завършва на 16 април с премиера на мюзикъла „Парижката Света Богородица“ от Рикардо Кочанте, редакция на Данко Йорданов, реж. Петко Бонев, дир. Страцимир Павлов. Наситено с изненади е XI издание на Опера в Летния театър от 18 юни до 22 август,

част от ММФ „Варненско лято“, член на Европейската фестивална асоциация. Високото ниво личи още на старта с емблематичната постановка на Франко Дзефирели „Аида“ от Верди, която в пълен блясък показваме за пръв път в България на 18 юни и 20 август. Премиерата на „Бал с маски“ от Верди, дир. Кръстин Настев, реж. Кузман Попов, предстои на 24 юни. Прекрасно е, че в една и съща година излизат световната премиера в Лондон и българската премиера във Варна на мюзикъла „Чаплин“ от Крис Къртис. На 30 юни представяме българската версия на реж. Борис Панкин и дир. Страцимир Павлов. Не по-малко вълнуващи акценти са балетната премиера на „Ромео и Жулиета“ от Прокофиев с хореограф Сергей Бобров на 22 юли и оперната премиера на „Кармен“ от Бизе с режисьор Академик Пламен Карталов на 16 юли. А на 11 август се задава още една оперна кулминация – премиерата на „Макбет“ от Верди със световната оперна прима Александрина Пендачанска в ролята на Лейди Макбет. Каня и вас, уважаеми читатели, да станете част от високосното оперно лято 2020 във Варна.

Pictures“ – ballet premiere of his music with choreographer Anna Pampulova. The Italian Quartet „Patuzzi“ guest performs on April 2, and the wonderful „Guarneri“ by Roman Fedchuk will feature in the concert on April 8. On April 10, The Four Italian Tenors, who began their world tour from Varna, return to explode our emotions with beloved arias and canzonets, con. Nayden Todorov. To share the pleasure with the residents of Sofia, they will also sing at the National Palace of Culture on April 13. The Varna Easter Festival ends on April 16 with the premiere of the musical „Notre-Dame de Paris“ by Riccardo Cocciante, edited by Danko Yordanov, directed by Petko Bonev, con. Stratsimir Pavlov. Full of surprises is the XI edition of the Opera at the Summer Theater from 18 June to 22 August, part of the Varna Summer IMF, member of the European Festivals Association. The high level is evident at the start with the iconic performance of Franco Zeffirelli of Verdi’s „Aida“, which we show in full splendour for the first time in Bulgaria on June 18 and August 20. The premiere of Verdi’s „A Masked Ball“, con. Krustin Nastev, directed by Kuzman Popov, is due on June 24. It’s wonderful that

the world premiere in London and the Bulgarian premiere in Varna of the musical „Chaplin“ by Chris Curtis are coming out in the same year. On June 30 we present the Bulgarian version of director Boris Pankin and conductor Stratsimir Pavlov. Equally exciting are the ballet premiere of „Romeo and Juliet“ by Prokofiev with choreographer Sergei Bobrov on July 22 and the opera premiere of „Carmen“ by Bizet with director Academic Plamen Kartalov on June 16. And on August 11, another opera culmination is set – the premiere of „Macbeth“ by Verdi, with world opera prima Alexandrina Pendachanska in the role of Lady Macbeth. I invite you, dear readers, to become a part of the high-grade opera summer 2020 in Varna. Александрина Пендачанска

Alexandrina Pendachanska

Постановка на Франко Дзефирели „Аида“

Илина Михайлова

Иван Момиров

Performance of Franco Zeffirelli – Aida

Ilina Mihailova

Ivan Momirov


Село Орехово – пиршество за сетивата и душата BG

км от селото е друга природна забележителност – колосалният скален масив, подобен на стена – Костен камък, над която расте вековна смърчова гора. Тук има естествен водопад над голяма скална ниша, който придава величие на местността. Масивът е свързан с каменния каньон в местността „Койлово дере“. Има предание, че от ръба на пропастта са хвърляни живи жителите на близкото село Койлово, отказващи да приемат исляма. Подножието на скалата било осеяно с кости, откъдето и дошло името на местността. Интересно природно образование са „Ваклите дупки“(на 7 км от селото) – ерозиран склон с естествени пещерни образуКрай Орехово има множество вания, покрити с калцити. природни забележителности и защитени природни обекти. Около селото има много Сред тях са водопадът в мест- скални дупки и пещери. Найността „Дуплево“ и водопадът популярни сред тях са Прилепската дупка и Челевешката в местността „Скакалото“ с височина на пада 30 м. На 4 пещера, но и двете пещери не

Сегашното село, което е на почти равно разстояние от Пловдив и Смолян (към 60 км), е на около 500 години. На мястото му в древността е имало римско селище. Западно над селото се издигат над 2000 м двата върха Малък и Голям Персенк. Орехово е известно и с римския път, построен върху стар тракийски, чиято каменна настилка е запазена непокътната до днес. В близост до селото е и природният феномен Чудните мостове, оформени от река, която постепенно издълбала стените и част от тавана на дълбока пещера. След оттеглянето на реката са останали две мраморни арки, или т. нар. мостове.

42

The current village, EN which is almost equidistant to Plovdiv and Smolyan (some 60 km), is about 500 years old. In Antiquity, there was a Roman settlement at this location. West over the village rise above 2000 m two peaks of the Rhodope Mountain – Small and Big Persenk. Orehovo is also known for the Roman road built over an older Thracian one whose stone pavement is intact until now. Close to the village is also the Chudnite Mostove nature phenomenon shaped by a river that carved gradually the walls and part of the ceiling of a deep cavern. After the river retreated, two marble arches, the so-called bridges, remained. There are many natural attractions and protected nature sites around Orehovo. Among them are the waterfall in the Duplevo area and the one in the Skakaloto area with a

drop of 30 m. Another nature attraction is 4 km away from the village: the colossal Kosten Kamak rock massif, which looks like a wall crowned with a centuries-old spruce forest. Here, a natural waterfall over a large rock niche confers greatness to the area. The massif is linked to the rock canyon in the Koylovo Dere area. Legend has it that the inhabitants of the nearby village of Koylovo who refused to convert to Islam were thrown alive from the edge of the precipice. The foot of the cliff was strewn with bones, which gave the name to the area. Vaklite Dupki (7 km away from the village) are also interesting place: this is an eroded slope with natural cave formations covered with calcites. Bulgaria’s longest eco-trail, which starts at the Hvoyna village and reaches Greece, crosses the village. Orehovo’s


В сърцето на Чернатица, най-внушителния дял на Западните Родопи, с магнетичен чар и природни красоти привлича село Орехово. Разположението му в планината по поречието на река Орешица, както и природните дадености – вековни зелени гори, свеж въздух, разнообразен ландшафт с чудни пещери, богати карстови форми, живописни пропасти, го превръщат в прекрасно място за почивка сред природата, планински и селски туризъм.

In the heart of Chernatitsa, the most impressive section of the Western Rhodope Mountain, the village of Orehovo attracts with a magnetic charm and with nature’s splendours. Its location in the mountain, on the banks of the Oreshitsa River, as well as the gifts of nature – century-old green forests, fresh air, and a diverse landscape with wonderful caves, rich karst formations, and picturesque precipices-, are turning it into a wonderful place for holidays amid nature, for mountain and rural tourism.

The village of Orehovo – a feast for the senses and the soul BG са обезопасени и нямат осветление.

Тук се чества Ден на ореха в първата събота на септември, а в края на последната През Орехово минава найседмица на юли е съборът на дългата у нас екопътека, която с. Орехово. започва в с. Хвойна и стига до Гърция. Централното раз- С грижа за развитието на местния туризъм през 2001 положение на селото в дяла г. тук е учредено ТуристичеЧернатица го прави удобен туристически възел с различ- ско сдружение – с. Орехово. ни видове маршрути (пеше- В категоризираните къщи ходни, пещерни, религиозни – за гости могат да отсядат до в селото и околностите му има 110-120 гости. Освен нонад 20 параклиса). Орехово е щувка, домакините предлаизходен пункт и за пешеходен гат закуска, обяд и вечеря, туризъм по главното било на които включват традиционни Чернатица в посока х. „Пер- родопски ястия и напитки. сенк“– х. „Кабата“– х. „Скални Вкусната храна, приготвена мостове“– х. „Чудните мосто- от чисти натурални продукти ве“– х. „Изгрев“– Пампорово– и подправена със сърдечното гостоприемство на родопчах. „Смолянски езера“. ните, поднесена под вълшебните звуци на каба гайдата и В Орехово тържествено се отбелязват Месни Заговезни уникалните родопски песни в изпълнение на ореховската – с кукерски карнавал, Св. група за автентичен фолклор, св. Константин и Елена (21 май), Св. Неделя (7 юли), Св. ще превърнат престоя ви тук Панталеймон (27 юли), Успе- в едно незабравимо преживяние Богородично (15 август), ване – истинско пиршество за сетивата и душата. Кръстовден (14 септември).

EN

location, central to the Chernatitsa section, makes it a convenient tourism hub for different types of itineraries – hiking, speleological, pilgrimage (there are more than 20 chapels in and around the village). The village is also a departure point for trekking along the main crest of Chernatitsa going through the chalets Persenk, Kabata, Skalni Mostove, Chudnite Mostove, Izgrev, Pamporovo, and Smolyanski Ezera. Religious holidays that are ceremonially observed in Orehovo are [the EasternOrthodox] Mardi Gras – with a carnival of kukeri, SS Constantine and Helena (May 21), St Nedelya [Domenica] (July 7), St Pantaleimon (July 27), Dormition of the Theotokos (August 15), and Krastovden [Feast of the Cross] (September 14). A Feast of the Walnut is celebrated here on the first Saturday of September, and

the annual reunion of Orehovo is during the weekend of the last week of July. A Tourism Association of Orehovo was established in 2001, aimed at caring for the development of local tourism. Up to 120 guests can be accommodated in the certified guesthouses. On top of accommodation, the hosts are offering breakfasts, lunches, and dinners with traditional meals and drinks from the Rhodopes. The tasty food prepared from clean natural ingredients, seasoned with the cordial hospitality of Rhodopean people, and served under the marvellous sounds of the kaba-gayda [bagpipe] and of the unique Rhodopean songs performed by the village’s authentic folklore band will turn your stay here into an unforgettable experience – a real feast for the senses and the soul.

43


a jewel from the Shoplouk region The traditional dances and polyphonic singing found in the Shoplouk region of Bulgaria are still performed by a group of elderly women, the Bistritsa Babi. Their singing is unique, ancient, preserved since the pre-Christian era. The Bistritsa Babi are included in the UNESCO list of masterpieces of the intangible cultural heritage of mankind. This tradition includes diaphony, or what is known as shoppe polyphony, ancient forms of the horo chain dance and the ritual practice of lazarouvane, an initiation ceremony for young women. Diaphony is a specific type of polyphonic singing in which one or two voices build the melody consisting of izvikva meaning „to shout out“ and bouchi krivo meaning „crooked rumbled roars“, while other singers hold a monotone drone that is doubled or trebled to produce a more sonorous sound that accompanies the lead singers. The dancers, dressed in traditional costumes, hold each other by the waist or belt and dance in a circle, stepping lightly

44

and moving counter-clockwise. A number of variations are performed within this structure, depending on the song and ancient ritual purposes. Although the social function of the polyphonic singing has changed over the twentieth century, as it is now primarily performed on stage, the Bistritsa Babi are regarded as an important component of the region’s cultural life, promoting traditional expressions among the younger generations. The women are among the few remaining representatives of traditional polyphony and the village of Bistritsa is one of the last areas in Bulgaria in which this cultural expression has been maintained over the centuries. Due to its location near the capital Sofia, which offers a range of cultural attractions, young people’s interest in communitybased traditions is declining. Over the years, the rich repertoire of songs and dances has been reduced to include only the most popular highlights to be performed on stage.


НАЦИОНАЛЕН ПАРК-МУЗЕЙ „ШИПКА-БУЗЛУДЖА“ – ЕДНА ОТ ЕМБЛЕМИТЕ НА СТРАНАТА НИ „О, ШИПКА!“

NATIONAL PARK-MUSEUM „SHIPKA – BUZLUDZHA“ – ONE OF THE EMBLEMS OF OUR COUNTRY „O,SHIPKA!“ Няма как откъсът от великата Вазова епопея да не отеква в съзнанието на всеки, който тръгва от подножието на върха и изминава пътя до горе. Национален парк-музей „Шипка-Бузлуджа“ e уникален исторически и архитектурен резерват, който съхранява едни от най-величествените моменти в българската история – тогава, когато дух и сила се сливат в едно и резултатът е победа в една от найгероичните и решаващи битки по време на Рускотурската освободителна война 1877-1878 г. Реален пример за това, че истинската сила не се намира

във въоръжението, нито в числеността. Тя е отвъд фактите и материалното. Там, където силата, смелостта и героизма на българския дух са вградени във величествения връх и я предават и разказват на посетителите. Историческата енергията на мястото, заедно с красивата природа, правят паркмузеят една от емблемите на страната ни. Място, което те кара едновременно да настръхваш от възторг и да се гордееш с предците си. Паметник на героизма, който трябва да бъде предаван сред поколенията. Защото силата му вдъхва вяра в бъдещето.

Връх Шипка се намира на 28 км от гр. Казанлък и на 22 км от гр. Габрово. От двата града има удобен автобусен транспорт. Достъпът до Национален парк-музей „Шипка“ е изключително подходящ за автотуристи. Летен сезон ( 1 май – 30 септември) 9:00 – 19:00 ч. (билети се продават до 18:30 ч.) Зимен сезон (1 октомври– 30 април): 9:00 – 17:00 ч. (билети се продават до 16:30 ч.)

There is no way that the excerpt from the great Vazov Epic will not echo in the consciousness of anyone who goes from the bottom of the peak and takes all the way up. National Park-Museum „Shipka-Buzludzha“ is a unique historical and architectural reserve that preserves some of the most magnificent moments in Bulgarian history – when spirit and power merge into one and the result is a victory in one of the most heroic and decisive battles during the Russo-Turkish Liberation War 1877-1878. A real example of the fact that true power is not in armaments

or in numbers. It is beyond the facts and the material. There, where the power, the bravery, and the heroism of the Bulgarian spirit are embedded in the majestic peak and spread it and tell it to the visitors. The historic energy of the place, together with the wonderful nature, makes the Park-Museum one of the emblems of our country. A place that gives you chills from reverence and make you proud of your ancestors at the same time. A monument of heroism, that has to be passed through the generations. Because its power spurs faith in the future.

Shipka Peak is located 28 km away from the town of Kazanluk and 22 km away from Gabrovo. Between the two towns there is a convenient bus transport. The access to National ParkMuseum „Shipka“ is greatly suitable for motorists. Summer season ( 1 May – 30 September) 9:00 – 19:00 h. (tickets are sold until 18:30 h.) Winter season (1 October – 30 April) 9:00 – 17:00 h. (tickets are sold unitil 16:30 h.)


МИСТИКАТА НА ОГЪНЯ „Ние забравяме или се опитваме да забравим, че светът, който ни заобикаля, е величавият и страшен свят на Огъня. Огромната част от космическите тела са огнени тела. Огън бушува под земята, из която тъй спокойно се движим. Огън бушува или тлее и у самите нас, защото в един огнен свят всеки живот е така или иначе огнен. Угасне ли огънят, небесното тяло се превръща в мъртва планета, а човешкото тяло — в труп." „Който не гори, р той неизбежно изгнива“ – Богомил Райнов за малкото слънчице, което носим, за да светим на другите и на себе си, 1979 г. Огънят, един от четирите елемента при сътворението на света, заедно с водата, земята и въздуха, обичан и почитан от найдълбока древност до наши дни. Могъществото му има силата както да създава, така и да унищожава … От тракийските огнени мистерии през вековете се е съхранило до днес нестинарството, превърнало се в живо послание от древното наследство. Нестинарите танцуват върху горещата жарава за възхвала на бога Слънце. Чрез силата на ритуален танц, отправят молитви за

46

здраве, сила и плодородие. Нестинарският танц е обявен от ЮНЕСКО за част от нематериалното културно наследство на България. Нестинарите са обвеяни в метове и легенди, защото ходят боси по жаравата без да се изгорят и наранят. Те вярват, че огънят пречиства, „възкресява“ душата, отблъсква злите сили, болестите, лошите духове и беди, опрощава греховете. Както в леярството, чрез огъня се отделят примесите, шлаката от металите и се изгарят нечистотиите, така и човешката душа, преминала през огъня, се

Fire, one of the traditional four elements since the dawn of the world, together with water, earth and air, has been loved and revered from the most ancient of times to present day. It possesses both the power to create and destroy... Through the centuries, inherited and preserved from the Thracian fiery mysteries, is the ritual of nestinarstvo (anastenaria, fire-walking), which has become a living embodiment of an ancient heritage. The Nestinari dance on molten embers to praise the sun god. Through the power of ritual

dance, they pray for health, strength, and fertility. The Nestinarian dance has been declared by UNESCO as part of Bulgaria’s intangible cultural heritage. The Nestinari are shrouded in a veil of myths and legends due to their ability to walk barefoot on the blazing pieces of coal without being burned or injured. They believe that fire purifies and even „resurrects“ the soul, that it repels evil forces, diseases, bad spirits and miseries, and that it aids one in gaining forgiveness for his / her sins. Just as in foundry, through fire the dross and slag from


THE MYSTICS OF FIRE "We forget or at least we attempt to forget that the world around us is the majestic and fearful world of Fire. The vast majority of cosmic bodies are fiery bodies. Fire rages within the ground, above which we move so carelessly. Fire rages or smoulders within our very selves because, in a world born of flames, every form life is thus born of flames itself. Were the flames of a body to cease, the celestial one would become a dead planet and the human body a corpse." "He who does not burn, shall inevitably rot" – " Bogomil Rainov referring to „this little sun we carry to shine onto others and ourselves“, 1979 пречиства и обновява. Осъзнаването на Огъня като градивен елемент на материята, пораждащ култа към Слънцето, е изначалната причина за употребата на огъня, като обреден елемент, от праисторическата епоха до днес. Символната употреба на огъня, в последствие и на свещите, се свързва с човешката Душа. Вярване, съхранено и в съвремието, съпътстващо всички църковни ритуали и празници. Запалената свещ е атрибут на медитативните техники за подобряване на зрението и свързването с Божествената ни същност чрез съзерцанието на пламъка. Самият живот на всеки един от нас е горене. Любовта е горене, без пламък…Разгледан пообхватно, огънят е наистина нещо животворно и... мистично.

Ритуалното сливане на огнената същност на човеш-

кото тяло и дух с Божествения огън в едно, води до нашето хармонизиране и пречистване. Дори когато не го разбираме или не можем да си го обясним, усещаме радостта, благодатното успокоение при вида на горящите клади, пламтящите камини, запалените свещи за здраве или упокой, романтичният отблясък на пламъчета по време на вечерята...

Истинно твърдение е, че огънят пречиства всичко, но Господният Огън. А външният огън е негово изражение в материалния свят и има пречистваща сила за хората, които го гледат, и за околното пространство, но в много по-малък размер и при определени условия.“

По отношение на хората, които го гледат, за да се пречистват чрез него, е нужно: човек да гледа в огъня или в пламъка на

metals are removed impurities are burned away, so the human soul that dances on the ember walk is purified and renewed. The recognition of Fire as the building block of matter, which gives rise to the cult of the Sun, is the original reason for the use of fire as a ritual element, from the prehistoric age to the present. The symbolic use of fire, and subsequently of candles, is associated with the symbol of the human soul. Such is the underlying belief, preserved in modern times, accompanying all church rituals and holidays. A lit candle is furthermore an attribute of meditative techniques for the improvement of vision and connection with our Divine essence through the contemplation of the flame. The very life of each of us is rooted in burning. Love is the combustion, without a visible flame ... Regarded more comprehensively, fire is really something life-giving and... mystical.

The ritual merging of the fiery nature of the human body and spirit with the Divine fire into one leads to our harmonization and purification. Even when we do not understand it or cannot explain it, we can feel the joy, the soothing comfort of the sight of burning campfires, smouldering fireplaces, the burning candles for health or peace, the romantic glow of flames during dinner...

„An undoubtedly true statement is that fire, namely the Lord’s Fire, purifies everything, while the visible flame is its expression in the material world, which bears a purifying power for the people gazing into it and for the surrounding space, but at a much smaller pace and under certain conditions. „

For the people who look at flames as a technique for inner purification, it is necessary for one to gaze

47


свещ по 11 минути всеки ден, общо 72 дни, без прекъсване, точно преди заспиване и през това време да се извиси максимално, като отправя Божествена Любов и благодари, на Господа, за пречистването, което се извършва в 4-те му низши тела и в пространството около него в същия този момент. И това пречистване да се прави 1 или 2 пъти годишно, според нуждата. Тогава огънят пречиства – когато влезе в съприкосновение с вътрешния огън на човека – с Божествената искра или с вътрешния Божествен огън.

По отношение на околното пространство: Когато се палят да горят свещи от естествен пчелен восък, огънят пречиства пространството от астралните същности от мрежата на тъмнината. И тази пречистваща сила на огъня е по-силна, когато човекът, който пали свещите или някой друг, който се намира в близост, изрече Божествена молитва Продължителността във времето на пречистващата сила на огъня зависи от чистотата на човека/хората, които обитават това пространство.

Огънят пречиства и хората, и пространството, когато се използва като съпътстващ елемент по време на извършване на духовна практика в храма или у дома, когато човек запали свещ, която да гори, докато той се моли / докато извършва духовната си практика.

48

В българския фолклор огънят има магическа сила – предпазва от болести, зли духове, градушка. Обредните селски огньове са широко разпространени през мартенските празници. Предците ни на 1 март изгаряли всички стари и непотребни вещи, а на Благовещение (25 март) с огън гонели символично змии, гущери, вредни насекоми. Тези неприятели на къщата и полския труд пропъждали и на Еремия. В навечерието на празника, веднага след залез слънце, невести, моми и деца обикаляли къщата и двора. Както и на Благовец, те произнасяли заклинателни думи, като едновременно с това произвеждали силен шум с помощта на различни железни предмети, преминали през огън.  В българския фолклор пролетните огньове, освен че предпазват и пречистват, подготвят и за плодородието през лятото и есента. Най-известният огнен обичай е Заговезни. Пламъците, които хвърлят в нощната тъма всички тези горящи предмети, напомнят за слънцето и представляват своеобразна „слънчева магия“ – почит към обожествяваното небесно светило и начин за усилване на неговата мощ.

Сирни Заговезни се празнува 40 дни преди Великден. Това е седмата неделя преди Възкресение и след нея започва дългият великденски пост. Най-важната традиция на Сирни Заговезни е прошката– взаимното опрощаване на извършени волни и неволни прегрешения,

into a fire or a candle flame for 11 minutes every day, in succession for a total of 72 days, without interruption, just before falling asleep. During this time one can harness the utmost potential for enlightenment by directing Divine Love and thanking the Lord for the purification that takes place in the four lower bodies and the surrounding space at that very moment. This treatment should be applied 1 or 2 times a year, as needed. Is it then that the flame truly purifies the soul – when it comes into contact with the internal fire of man – with the Divine spark or with the inner Divine fire.

With regard to the surrounding space: When burning candles from natural beeswax, fire purifies the surrounding space of astral beings from the web of darkness. And this purifying power of fire is stronger when the person who burns the candles or someone else who is near has said a Divine Prayer. The durability of the purifying power depends on the purity of the person/people inhabiting this space.

Fire cleanses both people and spaces when used as a companion element while performing any spiritual practice in the temple or at home, as one lights a candle to burn while he is praying / while performing his spiritual practice. In Bulgarian folklore fire is deemed to have a magical power – it protects against disease, evil spirits and hail.

Ritual village fires are widespread during the spring season holidays of March. On March 1, our ancestors used to burn all old and useless things, and on the Annunciation (March 25), they would symbolically chase away snakes, lizards and harmful insects with torches. These enemies of the house and of the labour of the land were also pursued on the day upon which St Jeremiah was honoured, first of May. On the eve of the holiday, just after sunset, maidens, girls and children would roam the house and yard. Just as on the holiday of Blagovets, they uttered spellbinding words, at the same time making a loud noise with the help of various iron objects that passed through the house fireplace. In Bulgarian folklore, spring fires, in addition to protecting and purifying, also sow the seeds for fertility in summer and autumn. The most famous firerelated custom is Sirni Zagovezni. The flames that cast all these burning objects into the darkness of the night are reminiscent of the sun and represent a kind of „solar magic“ – a tribute to the deified celestial light and a way of enhancing its power.

Sirni Zagovezni is celebrated 40 days before Orthodox Easter. This is the seventh Sunday before the Resurrection, after which the long Easter Fasting begins. The most important tradition of Sirni Zagovezni is forgiveness – the mutual forgiveness of committed willful and involuntary sins, which takes place before the festive dinner. On this


което става преди празничната вечеря. На този ден прошка си взимат млади от стари, децата от родителите, младоженци от кумове– целувайки ръка се изричат: „Прощавай, мале, тате...“. „Господ да прощава, простен да си!“ – е задължителният отговор. Веселието вечерта е найголямо по време на т. нар. хамкане на халва, парче сирене или сварено яйце. Сирни Заговезни е празник изпълнен с много символика, в него се преплитат християнството и езичеството . С него се обозначава границата между зимата и пролетта.

Много от ритуалите и обичаите, съпътстващи празника, са с езически характер.

Благовещение е един от големите християнски празници, който е свързан с донасянето на благата вест на Богородица, че тя е избрана да роди спасителя на човечеството. Празникът е част от Великденския обреден кръг в служението на християнската църква и винаги се чества на 25 март. Но още от езическото минало народният календар свързва деня с началото на пролетта и възраждането на природата за нов живот. Обновителната функция

day forgiveness is asked from the old by the young, by the children and from the parents, by the newlyweds from their godfathers – as we all beg in kissing our elders’ hands: „Forgive me, ma, pop ...“, as we expect to hear „God forgive, forgiven may you be!“ – in return. The fun of the evening is greatest during the so-called fishing with halvah, a piece of cheese or a boiled egg. Sirni Zagovezni is a holiday full of symbolism, which intertwines Christianity and paganism. It marks the border between winter and spring. Many of the rituals and customs that accompany the feast are pagan in nature.

Annunciation is one of the greater Christian holidays, associated with bringing the blessing to Virgin Mary that she is, in fact, the one that was chosen to give birth to the saviour of humanity. The celebration is part of the Easter rite of worship at the Orthodox Christian church and is always celebrated on March 25. But ever since the pagan past of our ancestors, the folk calendar has linked this occasion to the beginning of spring and the rekindling of nature to once again bear new life. This renewalrelated function of the feast is revealed in some of the ritual practices performed on this day. One is the burning of fire to drive away evil forces. The purifying power of fire burns all the old, the

49


„Огънят – може да бъде зачеване и разруха, изгрев и пожар, живот и смърт. Макар да съзнаваме тази двузначност, ние инстинктивно се стъписваме пред огъня, както звярът се стъписва пред запалената главня, защото в инстинкта ни се спотайва прастарото животинско начало. Ние рядко си даваме сметка, че огънят, това е самата светлина на света, че ако го нямаше огънят, вселената щеше да бъде безпределност на мрака, непрогледна и бездънна пустош на смъртта…“ „Който не гори, той неизбежно изгнива“ – Богомил Райнов за малкото слънчице, което носим, за да светим на другите и на себе си, 1979 г.

на празника се открива в част от обредните практики, изпълнявани на този ден. Една от тях е паленето на огън за прогонването на злите сили. Пречистващата сила на огъня изгаря всичко старо, лошо, болестотворно / както в материален, така и в духовен план/ и отваря място за новото, чистото, необременено от губителната сила на старото, вече ненужно и превито от тежестта на греховете.

Огънят е особено важен елемент в някои лечебни практики, свързани с леене на куршум, гасене на въглен при баене. До главата на родилката някога оставяли запален огън, който поддържали до 40-я ден – срока, за който се вярва, че младата жена и детето й са изложени на опасност от посегателства на невидими вредоносни сили. Отново през този период родилката изна-

50

сяла със себе си горящи въглени, ако се налагало да излезе извън дома след залез слънце – т.е. след като е изгаснал „небесният огън“. През огнено пречистване символично преминавали и дрехите на малкото дете, случайно забравени под нощното небе. Днес свещите горят с различни багри в дома ни, върху свещници и празнични торти. Искрено отправеното, сърдечно желание, излязло от найчистите кътчета на нашето същество, има силата на молитва, когато кажем „Пожелай си нещо“ /преди да духнем свещичките за рождения си ден/. Това пожелание е нашата връзка с всемира, с онази невидима, но осезаема реалност на сбъдването. То е и общото между онези съкрални мигове, когато свещите горят, независимо дали е църквата, в дома ни, в жилището на лечителя или мага, в ритуалната зала или в гробищния парк.

bad, the sickly (both in material and spiritual terms) and opens wide a place for the new, the pure, the unburdened to emerge away from the destructive power of all that is old old, already unnecessary and overburdened by the gravity of past sins.

her for protection if she had to go outside after sunset – ie. after the „heavenly fire“ was extinguished. Were the clothes of any young child to be accidentally forgotten under the night sky, they would also be symbolically passed through these kinds of fiery purification.

Fire is a particularly important element in some healing practices related to bullet pouring and the burning of charcoal during enchanting. During the past, families would leave a lit fire near the bed of a woman in carriage, particularly next to where her head rested, which they would maintain until the 40th day – a period during which the young woman and her unborn, as was believed, were at risk of harm by invisible malicious forces. Again during this period of 40 days, the pregnant mother would carry warm lumps of coal with

Today, candles burn in different colours within our home, on candlesticks and on festive cakes. A sincere, heartfelt desire, coming out of the purest corners of our being, yields the power of prayer when we say „Make a wish“ / before we blow out the candles on our birthday /. This desire is our connection to the universe, to that invisible but tangible reality of fulfilment. It is also what is common between those sacral moments when candles burn one after and with another, whether it is the church, in our home, in the healer’s dwelling or in the magician’s, in the ritual hall or in the cemetery.

„Fire – can manifest as both conception and destruction, sunrise and sunset, life and death. Even though we are aware of this ambiguity, we instinctively stumble before the fire, as the beast stumbles in front of the burning comb, because in our instinct lies the ancient animal origin. We rarely realize that fire, is, in fact, the very light of this world and that if there were no combustion, the universe would be an infinity of darkness, an impenetrable and bottomless wasteland of death...“ „For he who does not burn, shall inevitably rot“ – Bogomil Rainov regarding the little suns we carry to shine onto others and ourselves, 1979


Зурните са по-къс еквивалент на древногръцките „авалоси” с тръстикова пръчка писка, които са се развили до днешните зурни, които са изработени най-често от кайсиево или друго плодно дърво. Хората са бойни и допринасят за бъдещата дейност на участниците. Те представляват реални, военни тренировки наречени „тежки”; „криви”; „македонски”; „долнострумски” , ,,бойни“ хора.

РУСАЛИИТЕ – ПАЗИТЕЛИ НА БЪЛГАРИТЕ! Сред най-вълнуващите и тайнствени ритуали по нашите земи, който носи плодородие, лекува и гони зли демони са русалските игри. Те се изпълняват в Северна България през т. нар. Русалска неделя, Русалска седмица или Самодивска неделя – седмицата, която започва от празника Св. Дух, точно 51 дни след Великден, когато душите на мъртвите, „пуснати“ на Великден, се прибират. Вярва се, че това е времето на самодивите и русалийките (наричани още русалки, русале, русанки и русалии), които идват в човешкия свят по Спасовден (Възнесение Господне), празнуват и се веселят с песни и хорà. Според народните представи те са невидими, двойствени същества – понякога са нечисти вредоносни сили, друг път лекуват хората. В Северна България е разпространено поверие, че русалийките, които били душите на млади починали девойки, найвече удавници, като бели пеперуди прелитали отвъд Дунава. Вярва се, че през Русалската седмица душите на умрелите обитават свободно по земята, че тогава няма граница между небето и земята, че небето се е отворило или че св. Богородица се е смилила над душите на починалите и ги е пуснала от „пъклото“ . Затова и периодът се счита от народа за лиминален и особено опасен.

THE RUSALII* – GUARDIANS OF THE BULGARIANS Among the most exciting and mysterious rituals in our lands which brings fertility, heals and chases the evil demons are the mermaid games. They are performed in North Bulgaria during the so called Mermaid /Rusalska/ Sunday, Mermaid week or Fairy week – the week begins from St. Spirit holiday, just 51 days after Easter, when the souls of the dead, „released“ in Easter, hide in their places. It is believed that this is the time of fairies and the nymphs / the rusali girls, mermaids / who come to the human world in Ascension (Ascension), celebrating and having fun with songs and folk dances. According to the folk beliefs, the mermaids are invisible, dual beings – sometimes are harmful impure forces, sometimes heal people. In Northern Bulgaria is widespread the belief that the mermaids who were the souls of the young dead girls, mostly drowned, fly across the Danube river like white butterflies. It is believed that during the Mermaid Week the souls of the dead live freely on the earth; that there is no boundary between heavens and earth, that the sky has opened or that St. Mary’s mercy on the souls of the dead and let them out of hell. Therefore, the period is considered by the people of especially dangerous. To protect from them, people adorn the doors and

* Rusalii – In folk legends the mermaids are mythical female creatures associated with vegetation and water, similar to the ancient Greek nymphs. The same name, however, naming ritual and persons – men in one of the most exciting rituals in our lands. The secret societies of men – the rusalii, called also kalushari, bear fertility, heal and cast out demons.

52


За да се предпазят от тях, хората окичват вратите и прозорците на къщите и носят в дрехите си пелин, чесън, орехова шума и всякакви „самодивски“ билки: лайка, босилек и най-вече росен. През цялата седмица, особено на „опасните дни“, не се работи нито вкъщи, нито на полето, за да не падат гръмотевици и градушки и да не унищожават реколтата. Затова през тази седмица хората спазват различни забрани: да не работят, да не спят през деня и особено да не ходят сами из горите и полята. Ако случайно попаднат на русалиики, ако нагазят в техните извори, трапези или хорища (места, на които се играе хоро), ще бъдат наказани със страшната русалска/самодивска болест. Болните от нея получават припадъци, полудяват, залиняват и често умират. Но русалската и самодивска болест и всички други „незнайни“ и нелечими болести, можели да се изцерят с ритуален танц, който се изпълнява от мъжки дружини, наричани русалии и калушари. Вярва се, че те и техните русалски игри прогонват болестите от къщите и осигуряват богата реколта. Всяка дружина избирала свой водач – ватафин, който познавал добре свойствата на чародейните билки, знаел заклинанията и баянията при лекуване на русалската болест. Водачът избирал мъжете за дружината си, които трябвало да бъдат здрави, издръжливи, честни, пъргави и добри играчи и да могат да пазят тайна. Качества, които са им нужни, за да могат да се справят с изпълнението на лечителския ритуал, който не е по силите на всеки. За да бъдат посветени, русалиите първо се обучават, после постят определено време, полагат клетва и минават през специална церемония, която им дава право да упражняват „занаята“. Обикновено ватафлъкът се

windows of the houses and wear hidden in their clothes wormwood, garlic, walnut leaves and other „elfin“ herbs: chamomile, basil and especially dewy . Throughout the week, particularly on the „dangerous days“ nobody works either at home or in the field, in order to avoid fall of thunders and hail and to prevent the damage of the crops. So during this special week people observe different prohibitions: they do not work, do not sleep during the day and especially do not walk alone in the woods and fields. If they come across mermaids, if they wade into their springs, or walk into places where the nymphs dance, they will be punished with the terrible mermaid illness. Patients infected by this illness receive fits, go crazy, languish and often die. But the mermaid illness and any other „unknown“ and incurable diseases can be healed with a ritual dance that is performed by male group of dancers called „rusalii“ and „kalushari“. It is believed that they and their mermaid games banish the disease from the houses and provide a rich harvest. Each group of dancers elects its leader – called „vatafin“ who knows well the magic herbs, knows the spells and enchantments in treating the mermaid disease. The leader chooses men for his team, who are strong, durable, fair, lively and good players and can keep secrets. These qualities they need in order to be able to deal with the implementation of healing ritual that is not within the reach of everyone. To become initiated, the „rusalii“ first train, then keep lent for a certain time, take an oath and go through a ceremony that entitles them to exercise their „craft.“

*Lazar girl – a young unmarried girl at an age of 16 and over, who dances on the St. Lazarus Day – a Bulgarian custom and tradition practiced on this special Christian holiday – the Lazarus Saturday before the Palm Sunday. A major ritual of the holiday is the „lazaruvane“ – a custom with a love-marriage nature.

53


За разлика от кукерите и други еманации като сурвакари, джамали и прочие, русалиите не са отхвърлени от православната църква, а напротив. По време на русалииските празници – 12 дни от Коледа до Богоявление, те са изпращани и посрещани от свещеник в църквата, като при излизане от черквата се извършва повторното им кръщене. Русалиите събират средства за нови черкви, училища и за други обществено-полезни дейности.Те са единствените екзорсисти на светата черква. Русалииската дружина се състои обикновено от 20 до 30 неженени момци, които с танците си гонят злите духове, болести, магии и демони. предава от баща на син в няколко определени семейства и неговите тайни се крият старателно от външни очи. През Русалската седмица, русалците или русалиите са непрекъснато заедно, те не нощуват в домовете си, не говорят с никого, не се кръстят и вода не газят. Всички тези забрани са знаци за особеното, гранично състояние, в което се намират – между човешкия свят и отвъдното. Именно в тази „гранична зона“ те могат да се срещнат със съществата, предизвикали болестта и да ги победят, за да излекуват пострадалия. Макар да са с обичайното си всекидневно облекло, мъжете носят някои атрибути, които ги доближават до древните шамани: държат специални шарени тояги, в които са скрити самодивски билки, калпаците им са окичени със същите билки, а по краката и тоягите им има метални махмузи и звънчета, отмерващи всяко тяхно движение. Имат и знаме от бял ленен плат: в краищата му се зашиват пак магически билки и се осветява със специален ритуал. В него е силата, която омайва, омагьосва, лекува или уморява човек. Знамето никой не може да го пипа, носи го само ватафинът. Други важни атрибути за лечението са гърне с вода и билки и паница с оцет, чесън и лековити билки, които се носят от водача. Както и при други ритуали, музиката има важна роля, за да се осъществи контактът с „отвъдния“ свят. Русалиите винаги се придружават от свирач на гъдулка, цигулка, кавал, гайда или свирка. Калушарите изпълняват няколко функции. От една страна, те обикалят селата и играят за здраве

54

Usually the „vatafin“ craft it is transferred from father to son into certain families and its secrets are hided thoroughly by outside eyes. In the Mermaid week the „rousalii“ are constantly together, they stay in their homes; they do not talk to anyone, do not pray and do not wade water. All these prohibitions are specific signs, limits in which they are located – between the human world and the afterlife. It is in this „border zone“ where they can meet with the beingswho caused the disease, to defeat them, and heal the injured. Although dressed in their usual casual wear, the men wear some attributes that bring them close to the ancient shamans: they hold special striped rods, in which fairy herbs are hidden, their hats are adorned with the same herbs, and their legs and sticks have metal heels and bells, which measure their every move. They have a flag of white linen, in the edges of the flag are sutured again magical herbs and the flag is blessed by a special ritual. It embraces the power that fascinates, enchants, cure or kill a person. Nobody can touch the flag, the right to wear it is granted only to the „fatafin“. Other important attributes for the treatment are: a pot with water and herbs and a bowl with vinegar and garlic and other healing herbs, which are carried by the men’s leader. As with other rituals, the music has an important role to make contact with the ‘other’ world. The „rusalii“ are always accompanied by a fiddler, bagpipe or whistle player. The „kalushars“ perform several functions. On one hand, they go around the villages and play for health and


и плодородие, по подобие на кукерите или лазарките. От друга страна се борят с демонични същества – ако в някой човек се е заселил зъл дух, наричан още калуш, или го е „ударила“ русалка, те ги прогонват и лекуват човека. Най-забележителни обаче са лечителските ритуали, които мъжете-русалии изпълняват. Когато се извършва ритуалът за лечение, болният ляга на земята върху черга, а до него се поставя гърнето с билките. Русалиите започват да танцуват в кръг около него, а ватафинът със знамето и паницата в ръце остава извън кръга и ръководи останалите. Отначало темпото е по-бавно, после се забързва и играта на мъжете става по-буйна. Според разказите на самите участници, те изпадат в особено състояние, близко до транса и хипнозата – захласване. По знак на водача си калушарите вдигат болния заедно с чергата и го раздрусват, после го прескачат, а ватафинът го разтрива с оцета от паницата, дава му да пие от нея и го ръси с вода от гърнето. Тогава музикантите засвирват специалната русалска мелодия Флоричиката, която е кулминацията на ритуала. Ватафинът удря с тоягата си гърнето и то се пръсва на парчета, като напръсква присъстващите с чудодейната вода. В този миг болният трябва да скочи на крака и да побегне – смята се, че вече е оздравял. Побягват и русалиите, с изключение на един или двама, които припадат, сякаш болестта се е пренесла върху тях. Останалите се връщат и се заемат бързо да ги свестят, защото се смята, че ако се забавят, припадналите изстиват и умират. В края на Русалската седмица, калушарите отиват на църковно причастие и изпълняват специални обредни, за да се върнат в предишния си социален статус. Днес местата, на които тези обичаи са запазени, са малко. Но загадъчните русалийки са останали в поетичния свят на народното творчество, на тях са посветени много предания, легенди, поверия и песни. На събори някои самодейни състави от Северна България показват възстановки на обичая и до днес той може да бъде видян в с. Златия, с. Хърлец, с. Лиляче и др. Той продължава да предизвиква вълнението и любопитството на публиката със своята мистичност, която и учените все още не могат да разбулят.

fertility, like mummers or the lazar girls*. On the other hand they struggle with demonic creatures – if in a man has settled a ghoul, called „kalush“, or was hit by a mermaid they chase them away and cure the man. Most remarkable, however, are the healing rituals that the male „rusalii“ perform. When performing the treatment ritual, the patient lies down on the ground on a rug, and beside him there is a pot with herbs. The „rusalii“ start dancing in a circle around him and the „fatafin“ with the flag and the bowl in hand remains outside the circle and directs the others. Initially, the pace is slower, later it speeds up and the men’s dance becomes lusher. According to the stories of the participants, they fall into a particular state of near trance and hypnosis – rapture. In a sign of their leader the „kalushars“ raise the patient with the rug and jolt him, then jump over him and the „vatafin“ rubs his back with the vinegar from the bowl, gives him to drink from it and sprinkles him with water from the pot. The musicians begin to play special mermaid melody called Florichikata, which is the culmination of the ritual. The „fatafin“ strikes the pot with his stick and it bursts into pieces, and sprays the audience with miraculous water. At that moment, the patient must jump up and run away – it is estimated that he has been already healed. The „rusalii“ run too, except one or two who swoon if the disease is transferred to them. Others return and take them to quickly revive because it is believed that if they slow down, the collapsed cools down and dies. At the end of the Mermaid week the „kalushars“ go to church communion, perform special rituals and return to their previous social status. Today the places where these customs are preserved are few. But the mysterious mermaids remained in the poetic world of the folk art, many legends and songs are dedicated to them. On congregations some amateur groups from Northern Bulgaria show reenactments of custom, and till today the ritual can be seen in villages like Zlatiya, Hurlen, Lilyache. It continues to cause excitement and curiosity of the audience with its mysticism, which the scientists still cannot unveil.

Автор: Снежина Стойнова

Text:Snejina Stoynova

Редакция на текста:

Text editing:

Михаела Будимирова Виденова

Mihaela Budimirova Videnova

Институт по етнология и фолклористика с етнографски музей – БАН.

Institute of ethnology and folklore studies with ethnographic museum – Buylgarian Academy of Sciencies

55


The rich symbolism, myth, and stories woven into each design are believed to hold a power, able to transfer positive energy. Even today, they are thought to protect their owners from evil, bring good wishes through interwoven ancient symbols and designs

Since the early 1700s, Chiprovtsi has been known for its carpets. Brightly colored, full of symbolism, and made to last generations, carpets are still woven in the home. Visit a local weaver, learn about the meaning of the different figures, the magic they bring to a household, and how to weave your own souvenir. The earliest sources of information about carpet weaving in Chiprovtsi date back to the beginning of the 17th century, but it did not evolve into a the an established industry until the re-population of the town following the devastation of the Chiprovtsi Uprising in 1688. Weaving has remained a source of livelihood for Chiprovchani people for more than 250 years and has become a praised form of Bulgarian applied arts, well known domestically and abroad. Prior to gaining renown as a weaving center, Chiprovtsi was well known for its metal work, rich mines, literary traditions, and shared Catholic culture. Despite the difficulties of working in a creative industry under

56

Ottoman rule, carpet weaving in Chiprovtsi thrived during this time. Access to extensive international trade routes allowed Chiprovtsi carpets to reach bazaars throughout Europe and the Middle East. Weaving history in Chiprovtsi can be divided into three periods till Modern period nowadays, but the designs and patterns found in them are not exclusive. It is the choice of the weaver to use combinations that transcend specific eras. The rich symbolism, myth, and stories woven into each design are believed to hold a sort of magical power, able to transfer positive energy. Even today, they are thought to protect their owners from evil, bring good wishes through interwoven ancient symbols and designs. The first period of carpet weaving production in Chiprovtsi began after the town was re-populated in the early 1700s and is known as the Constructivist period for the carpets sharp geometric patterns, smooth dense texture, and harmonious combinations of warm and cool


natural tints: yellow or ochre, brown, blue and green. The carpets were initially produced for local home use, especially during cold winters, and fill demands for prayer rugs from the Ottoman occupiers. Only natural dyes were used, allowing designs in shades of brown, blue, green, and yellow/beige. One of the dye sources the Bakam tree, gave its name to the earliest carpets, known as Bakamski Carpets. The Bakamski patterned carpets are also „Garibalda“ (an item of clothing).

of Ottoman domination was brisk and carpet production in Chiprovtsi thrived, according to records, 14,000 square meters were woven in 1878 alone. Ottoman soldiers were a major source of demand, purchasing 8,000 rugs each year for bedding and prayer. The craft spread across the region to the villages of Zhelezna, Martinovo, Kopilovtsi and Glavanovtsi and a close relationship between weavers in Chiprovtsi and Pirot (located in modern day Serbia) was built.

The triangle was one of the first and is still the most commonly seen geometric shape in Chiprovtsi carpets. Symbolic of fertility and the circle of life – primary themes of Chiprovtsi carpets – the triangle symbolizes man or woman depending on its orientation.

Decorative period carpets are noticeable for their intricate designs and vibrant colors. New colors were developed in the dyeing process, adding shades of purple and true white to the palette as well as new tones and deeper tints to already available colors. Red, black, and blue are colors most common to carpets of this period.

The triangle forms the foundation of the figures in the oldest carpets, the Bakamski/Garibalda. In these patterns, the upward pointing triangle depicts the first man, the

Carpets from the Decorative period departed from solely geometric patterns of the Constructionist period to include stylized flowers, plants, and animals. The underlying

downward, the first woman. This pattern portrays the free will of man, man’s fall.

stories of eternity, perseverance, earth and heaven told in carpets from the Constructionist period remained the primary themes, but were supplemented by stylized figures from nature and environment.

The Karakachka pattern (‘the black-eyed bride’) is also associated with this period. Though it’s traditional colors, red and black, came later. Geometric figures depict a woman’s figure, believed to be the goddess of fertility. She is sometimes depicted with one or two sets of wings and may have a hood on her head. She may have one or two eyes. This pattern was woven in two color-combinations: red and black or black and red. The designs for the Bakamski and Karakachka carpets predate the 17th century, during the era of prosperous goldsmiths and literary tradition. Somehow, they were preserved after Chiprovtsi destruction in 1688 and reintroduced as carpet patterns. These rugs have no analogue in the world. The second period known as Decorative period of the Chiprovtsi weaving began in the early 1800s and lasted to the Bulgarian Liberation in 1879. Trade towards the end

The third period from the Liberation to the present day is called Ornamental period of the Chiprovtsi carpets. The changes brought by liberation, the loss of the Ottoman export market, influenced the weavers to design carpets influenced by the demands of merchants in a new market. In addition, changes in lifestyle and greater competition from imported carpets required the use of larger palette and ornamental patterns and the introduction of chemical dyes. Chiprovtsi carpets remain sought after works of art and the tradition of weaving continues to be passed down through family lines and celebrated in the local community.

Source: Historical museum – Chiprovtsi Photos: Ivan Ivanov

57


impresses with its heavenly wall paintings

According to many leading experts, the world famous frescoes in the Boyana Church played an important role in the development of mediaeval Bulgarian and European painting

The Boyana Church, in the eponymous Sofia suburb at the foot of Mt. Vitosha, is one of the few complete and perfectly preserved mediaeval monuments testifying to the significant contribution of Bulgarian monumental painting to European culture in the Middle Ages. The Boyana Church was built in three stages: in the late 10th and early 11th, the mid-13th, and the mid-19th centuries. The oldest section (the eastern church) is a small one-apse cross-vaulted church with inbuilt cruciform supports. It was built in the late 10th and early 11th century. The second section, which adjoins the eastern church, was commissioned by Sebastocrator Kaloyan and his wife Dessislava and in the mid-13th century. This building belongs to the two-floor tomb-church type. It consists of a ground-floor family sepulchre with a semi-cylindrical vault and two arcosolia on the north and south walls, and an upper-floor family chapel identical in design to the eastern church. The exterior is decorated with ceramic ornaments.

58

The last section was built on donations from the local community in the mid-19th century. The first layer of frescoes, which originally covered the entire eastern church, dates from the 11th-12th-century. Fragments of those frescoes have been preserved in the lower parts of the apse and the north wall, and in the upper part of the west wall and the south vault. According to the donorâ&#x20AC;&#x2122;s inscription on the north wall of the second section, the second layer of frescoes dates from 1259. Those frescoes were painted over the earlier layer by a team of unknown artists, who also decorated the two floors of the building commissioned by Sebastocrator Kaloyan. The Boyana Church owes its world fame above all to the frescoes from 1259, which demonstrate the exceptional achievements of mediaeval Bulgarian culture. The majority of the more than 240 figures depicted here display individuality, remarkable psychological insight and vitality. The frescoes follow the canon of icon-painting established


by the Seventh Ecumenical Council held in Nicaea in 787. The frescoes in the oldest section of the church include a magnificent representation of Christ Pantocrator in the dome. The drum below shows a host of angels, with the Four Evangelists – Matthew, Mark, Luke and John – portrayed in the pendentives. Four images of Christ adorn the face of the arches: Christ Emmanuel; Christ, The Ancient of Days; and the acheiropoietic (“made without hands“) Holy Mandylion and Holy Tile. Next come scenes from the Major Feast Days and the Passions of Christ. Among the full-length portrayals of saints in the first tier, there are ten warrior saints. The Virgin Enthroned, surrounded by archangels, is represented in the altar conch. Below are four church fathers: St. Gregory the Theologian, Basil the Great, John Chrysostom and Patriarch Germanus. The frescoes flanking the altar show the deacons Laurentius, Euplius and Stephen, as well as St. Nicholas, the patron of the ground floor of the church – one of the most popular saints and the patron saint of sailors, merchants and bankers. The life of St. Nicholas is depicted in 18 scenes in the narthex (the second section of the church). The unknown artist included elements of contemporary life in those scenes, and many of the figures are quite realistic – especially their countenances. The lunette above the entrance of the narthex displays the Virgin and Child, St. Anna and St. Joachim, and Christ Blessing. St. Catherine, St. Marina, St. Theodore the Studite and St. Pachomius are portrayed in the lower tiers on the walls. The south arcosolium features the scene of Christ Disputing with the Doctors, and the north one, the Presentation of the Virgin. Two highly revered Bulgarian saints are also represented in the narthex – St. John of Rila (the oldest surviving representation of the saint) and St. Paraskeva (Petka).

The hermit St. Ephraim Syrus appears among the monks portrayed here. The expressive realistic portraits of the donors Sebastocrator Kaloyan and his wife Dessislava, and of the Bulgarian Tsar Constantine Asen Tikh and Tsaritsa Irina – painted with precision, extraordinary skill and feeling – are among the oldest portraits of figures from Bulgarian history. Today the name „Boyana Master“ stands for the team of unknown artists who decorated the church and mastered their art in the studios of the Turnovo School of Painting. The frescoes are genuine masterpieces with a flawless technique, psychological depth, complexity and realism. Boyana is the only and the most impressive wholly preserved monument of the Turnovo School of Painting from the 13th century. Some parts of the church were overpainted, and the majority of those frescoes have survived to the present day. The later frescoes include a scene of the Presentation of the Virgin from the 14th century, a portrait of St. Nicholas from the 16th-17th century, and representations of the two patron saints of the Boyana Church – St. Nicholas and St. Panteleimon – from 1882. The Boyana Church was built in three stages: in the late 10th and early 11th, the mid-13th, and the mid-19th centuries. The oldest section (the eastern church) is a small one-apse cross-vaulted church with inbuilt cruciform supports. It was built in the late 10th and early 11th century. The second section, which adjoins the eastern church, was commissioned by Sebastocrator Kaloyan and his wife Dessislava and in the mid-13th century. This building belongs to the two-floor tomb-church type. It consists of a ground-floor family sepulchre with a semi-cylindrical vault and two arcosolia on the north and south walls, and an upper-floor family chapel identical in design to the eastern church. The exterior is decorated with ceramic ornaments. The last section was built on donations from the local community in the mid-19th century.

59


Profile for BIK BIK

Cherga 98  

Advertisement