CHERGA 103 by BIK BIK

www.cherga.bg • issue 103 • 2022

Духът на Майстора е жив в Градът на художниците Кюстендил чества 140-годишнината от рождението на гениалния творец Владимир Димитров

The spirit of the Master is alive in the town of artists Kyustendil marks the 140 years anniversary of the birth of the genius artist Vladimir Dimitrov Цена: 5.00 лв.

THE BEST OF BULGARIA – TRAVEL, HISTORY, CULTURE, TRADITIONS

В брой 103 4

на списание Черга представяме:

Градът на художниците пази духът на майстора

140 години след рождението на великия български художник, може да се докоснем до неговия дух и творчество – в Художествената галерия в Кюстендил

– градът, в който всеки 20 Хисаря извор има своя история Водата в Хисаря лекува и успокоява, а някои казват, че водата тук е жива...

„ВОЙНАТА! И ПОДЛУДЕ СВЕТЪТ...“ С бръшлян и кокичета, етрополци посрещат Атанасовден

Новата изложба на Софийска градска художествена галерия, посветена на Владимир Димитров - Майстора

Научете повече за произхода и историята на древния празник, който приветства пролетта, датиращ още от времето на траките

„Накити и шевици от 24 Албум Дряновско“

12 По стъпките на Апостола

разказва за историята и характеристиките на изящните украшения, характерни за региона

Проследете пътят на Апостола с новия пътеводител на Национален музей „Васил Левски“, който показва местата, свързани с великото дело на българския революционер

Маслодобива в Казанлък – Известното и непознатото

Розата е едно от най-важните промишлени насаждения в България. Тя е духовен символ и неизменна част от историята на града на тракийските царе

CHERGA FOUNDATION

Chairman of the Board: Eng. Antoaneta Peeva apeeva@cherga.bg

Editor-in-chief: Eng. Antoaneta Peeva Editor: Nikola Jeliazkov, Mag.eng. Ginka Stoeva, PhD

Община Каварна милее за своя роден край и работи за неговото развитие и благоустройство

очарованието 27 Изживейте на Смолян

Интервю с Елена Балтаджиева, кмет на Общината

Дали ще решим да се впуснем в приключение в планината , или да опознаем отблизо родопската култура, това са само част от много причини да посетим градът на Орфей

Библиотеката в Ловеч – Модерен център за комуникация, четене и култура

Тутракан – град с хилядолетна история, прекрасна природа и съхранени традиции,

оформили облика на града през времето, като са го благословили с възможност за развитие на различни видове туризъм и културни дейности

Разград– благословен с воини на духа и на бранните полета

Дълъг е списъкът с имената на просветители, творци и интелектуалци – духовници, светски личности, учители, художници, артисти. За Разград, всички те са духовните воини на града.

Поморие – Черноморската СПА Ривиера на България

Съчетанието на море, слънце, луга и лечебна лиманна кал превръщат Поморие в един от най-известните лечебни центрове в България с национално и международно значение

Регионалната библиотека „Проф. Б. Цонев” е активно обществено пространство с важна роля за жителите на града и региона

американски президенти 46 Трима свалят шапки за Иван Ночев Българският учен изобретява реактивните двигатели на модула, с който Нийл Армстронг каца на Луната

Вълшебството Никопол – град като приказка стара

Има красиво и магично кътче от нашата българска земя. Място, където се събират небето и земята в чудна прегръдка със слънцето.

52 Музеят в Шумен посреща своите посетители с две обновени зали – „Праистория“ и „Античност“

Дечко Узунов – аристократът на въображението

„Ако за Пикасо казват, че си е присвоил цялото минало столетие, за нас това се отнася за Дечко Узунов...“ Един от най-големите майстори на българската живопис, чийто заслуги за човешката цивилизация са признати от ЮНЕСКО Marketing Director: Eng. Jeny Parova jeny@cherga.bg, 0899 986 199

Dissemination: Veselin Angelov - veseang@cherga.bg, 0898 777 329

Boris Lachev bivanov@cherga.bg, 0898 777 324

Design: MG Design Proofreading and translation: Kaloyan Filipov

Градът на художниците гордо пази духът на Майстора

The town of artists proudly preserves the spirit of the Master Той – Майстора – е от ония Човеци, за които съжаляваш, че не си видял, че не си ги докоснал …. Иска ти се да си бил негов съвременник, за да поемеш от неговата философия, от неговата чувствителност, да се потопиш заедно с него в творчеството му, да усетиш пълнокръвно магията, която той създава около себе си. Да се насладиш заедно с него на красотата на живия живот… На същата тази чиста красота, завладяла изключително скромната и аскетична личност на Рисувача и довела го тук… За да изрече един ден думите: „Ако има рай на земята – това е Кюстен-

дилският край със сърце село Шишковци“… Да, повечето от нас нямаха това щастие – да бъдат негови съвременници, да наблюдават четката му, да слушат как свири на любимата си тамбура... но всички ние имаме късметът днес да сме тук, сред живите наследници, потомци на моделите му… да чуем разказите им за него, да повървим по стъпките му, да влезем в домът му и да почувстваме духът му, който завинаги ще остане жив, не само с творчеството, което той ни завеща, но и със споменът за неговата добрина, защото Майсторът беше светлина… Нейният лъч огрява

He – the Master, is one of those people, for whom you wish you could've met… You wish you could have lived in the time in which he was alive, so you can witness his philosophy, his sensitivity, to dive in his creativity with him, to fully feel the magic which he created around him. To enjoy the beauty of life together… Of that same pure beauty, that conquered the extremely modest and ascetic personality of the Painter which led him here…. So that one day he can say: “If there is a paradise on earth – then this is the Kyustendil region, and Shishkovtsi village - its heart”... Yes, most of us didn’t have

the opportunity to be his contemporaries, to witness his brush, to listen to how he plays his favourite tambourine… but all of us have the fortune to be here today, among the living heirs, descendants of his models… To hear their stories for him, to follow his footsteps, to go inside his home and to feel his spirit, which will stay alive for eternity, not only with his creativity, which he bequeathed to us but also the memory of his goodwill, because the Master was a light…Its ray shines even today, 140 years after his birth and if you and I want to feel the Master, it is just enough to walk into his temple – the Art Gallery in Kyustendil.

и днес, 140-години след неговото рождение и ако аз и ти искаме да почувстваме Майстора е достатъчно просто да престъпим в неговия храм – Художествената галерия в Кюстендил. От десетилетия „Градът на художниците“ се слави като културен център с богати традиции в изобразителното изкуство и не случайно днес отново намира своето почетно място в националния ни календар. През далечната 1973 година се учредява Националната награда за

живопис, носеща името „Владимир Димитров – Майстора“, но нейното съществуване бива прекъснато през 80-те години на миналия век. Благодарение на Община Кюстендил и амбициозното ръководство на кюстендилската галерия през 2012 година с подкрепата на Министерство на културата и СБХ наградата е възстановена и ежегодно бива връчвана на рождената дата на големия български художник. Всяка година връчването на наградата е съпроводено от събития, посветени на живота и творчеството на Майстора, силно обвързани с кюстендилския край. Там – в Шишковци, къщата-музей „Вл. Димитров – Майстора“, като горд бранител на българ-

ската духовност, съхранява миналото на нашия народ и пази споменът за традицията и духовността на българина. Там са триножникът, престилката и костюма на Рисувача, незасъхналите му бои, документи и писма, срещата с които ни доближава все по-близо до Човека. А неговия дух огрява и днес стените на храма, който събира в юбилейна изложба повече от 350 произведения на художника. Сред тях - подготвителни рисунки, акварели, тушове, цветни моливи, като не

по-малко от петнадесет на брой – непоказвани негови творби, представени редом с майсторските му произведения, донесли му световна известност. Цялото това творчество, събрано в едно, ни отвежда отвъд пределите на обикновената среща с художествено произведение… Среща ни с Него, с Майстора, такъв какъвто е малко познат на света. Там – в художествената галерия на Кюстендил Неговият дух е още жив и ти можеш да го почувстваш! Срещата си заслужава!

For centuries “The Town of the Artists” is glorified as a cultural centre with rich traditions in the fine arts and it is no coincidence that it finds its place on the national calendar. In the distant 1973, the National Award for Painting was established, bearing the name of “Vladimir Dimitrov – the Master”, but it was cancelled in the 80s. Thanks to the Municipality of Kyustendil and the ambitious management of the Kyustendil Art Gallery, in 2012 with the support of the Ministry of Culture and the Union of the Bulgarian Artists the award was reestablished and is being annually given on the birthday of the great Bulgarian artist. Every year the award ceremony is followed by events dedicated to the life and the creativity of the Master, strongly connected to the Kyustendil region. There – in Sishkovtsi, the house-museum “Vladimir Dimitrov – the Master”, as a proud protector of the Bulgarian spirituality, preserves the past of our people, and it keeps the memory for the traditions and the spiritual-

ity of the Bulgarians. There are the tripod, the apron and the suit of the Master, his undried paints, documents and letters which gets us closer to the person. His spirit enlightens the walls of the temple to this day, which brings us to an anniversary exhibition of more than 350 works of the great Bulgarian painter. Among them – preparatory drawings, watercolours, inks, coloured pencils, and no less than 15 unshown paintings of his, presented next to his masterpiece works, which made him known worldwide. All this creativity, combined in one, takes us beyond the ordinary meeting with his artistic creativity… It meets us with Him, the Master, from a perspective that the world doesn’t know. There – in the Arts Gallery of Kyustendil, his spirit is still present, and you can feel it too! The encounter is worth it! Author: Emanuela DyulgerskaMilanova Senior expert in the “Cultural and spiritual development” Department of Kyustendil Municipality.

Автор: Емануела Дюлгерска-Миланова Ст. специалист в отдел „Култура и духовно развитие“ на Община Кюстендил

Стара Загора – легендите разказват

Stara Zagora –

The legends tell

Стара Загора е модерна и шумна, носи полъха от своето минало, и пази места, като местността Богородична стъпка, които докосват сърцето. Казват, че след Кръстова гора и Демир Баба теке, това е мястото с най-силно енергийно излъчване. Намира се в околностите на курорта Старозагорски бани. Богородичната стъпка прилича на отпечатък от женски крак, пълен с лечебна вода, която и в най-горещите дни на годината не пресъхва. Легендите за силата на това място са много. Една от тях разказва, че Бого-

родица, преследвана от войници, бягала с Младенеца. Спряла, за да го измие в малкото естествено корито на скалата и водата станала лечебна. Според друга на това място Богородица взела в ръцете си дете, ухапано от звяр и го излекувала с билки. В скалата с чудодейната вода има тесен процеп, който хората наричат провиралка. Поверието гласи, че ако си грешен, не можеш да минеш, но успееш ли, греховете ти се опрощават и ще бъдеш здрав. След години на забрава, Богородица се явява в

Stara Zagora is modern and noisy, it carries the breeze of its past, and it hаs hearttouching places like the natural phenomenon “Bogorodichna Stapka”. It is said, that after Krastova gora (Forest of the Cross) and The Blessed Rock of Demir Baba Teke, this is the place with the strongest spiritual power. It is located near the surroundings of the balneology resort “Starozagorski Bani”. “Bogorodichna Stapka” looks like a woman’s footprint, filled with healing mineral water, which even on the hottest days of the year doesn’t dry out. Legends for the power of this place are countless. One of

Параклис „Рождество Богородично“

them says, that Virgin Mary was running away with baby Jesus, chased by soldiers. She stopped to clean the baby in the naturally formed trough and gave the water healing powers. According to a different legend, in this same place, Virgin Mary healed with herbs a child bitten by a beast. After being forgotten for years, Virgin Mary appeared in Bai Neicho’s dream and told him he should build a chapel in this place. He accepted the mission, and stone by stone, together with his son and with the help of local believing contributors they built the chapel “Nativity of the Blessed Virgin Mary”. Hundreds of people go there

Парк Митрополит Методий Кусев

to light a candle for well-being and luck.

сън на бай Нейчо и му зарича да изгради параклис на това свещено място. Приел мисията си, дълго време, камък по камък с неговия син и с помощта на месни вярващи и дарители издигат параклиса „Рождество Богородично“. Там минават стотици хора за да запалят свещичка за здраве и късмет. Друго място, където легендите и историята се преплитат е парк „Митрополит Методий Кусев“, който старозагорци наричат Аязмото. От векове хората са вярвали, че на това място има сила, която ги свързва с божественото. През далечната 1895 г. митрополит Методий Кусев с много усилия превръща голия хълм край града в райско кътче. Той обожавал красотата на природата и вярвал, че тя извисява духа и пречиства човека. Някога тук имало вековна дъбова гора, а в сенките є извирала лековита вода. Ето защо и до ден днешен наричат парка Аязмото – извор с лековита вода. Според легендата, по времето на Борис I, Берое е управляван от българския болярин Цолю, който имал дъщеря на име Цветана. Резиденцията на управителя Цолю се намирала в подножието

на Аязмото, а до нея имало голяма градина и затвор за византийски пленници-християни. Цветана носела храна и се отнасяла добре с тях. За нещастие тя се разболяла от неизлечима болест. Научавайки за това, пленниците я посъветвали да приеме християнството, като единствена възможност да оздравее. Баща и бил готов на всичко. Покръстили я в чудодейния извор на Аязмото и я нарекли Теодора. Като по чудо в момента на кръщението Цветана оздравяла. Боляринът Цолю също се покръстил и наредил капището на Аязмото да се превърне в християнски храм на името на св. Теодор Тирон. Дочул за чудото на изцелението и самият княз Борис приел християнската вяра в същия храм. Всяка година на Тодоровден, деня на светеца – покровител на града, българите се изкачвали на върха на Аязмото и се миели с чудотворната вода на извора.

Another place, where the legends and stories intersect each other is the “Metropolitan Metodiy Kusev” park, which the locals call “Ayazmoto”. For centuries people have believed that this place has a force that connects them with the divine spirit. In the distant 1895, metropolitan Metodiy Kusev with hard work turned the bare hill around the town into a heavenly place. He adored the natural beauty and believed that it uplifts the spirit and it cleanses the people. There used to be a century-old oak forest with healing water springs in its shadows. Therefore, till this day they call the “Ayazmoto” park – the healing water spring. According to the legend, during Boris I's time, Beroe was ruled by the Bulgarian boyar Tsolyu, who had a daughter named Tsvetana. Tsolyu’s residency is located on the foot of the “Ayazmoto” park, and next to it there was a big garden and a prison for byzantine Christian captives. Tsvetana carried food for the captives, and she

was acting nicely towards them. Unfortunately, she got sick from an incurable illness. When they learned about her illness, the captives suggested to her to accept Christianity, as the only hope to recover. Her father was ready to do everything. She got baptized in the miraculous spring of Ayazmoto and they named her Teodora. Like a miracle, during the baptism Tsvetana suddenly healed. Boyar Tsolyu also got baptized and he ordered the temple of Ayazmoto to be turned into a Christian temple in the name of st. Theodore Tiron. Even Knyaz Boris heard about the miracle and also converted to Christianity in the very same temple. Every year on St.Theodore’s day, the day of the saint – patron of the city, the Bulgarians are climbing the peak of Ayazmoto and washed with the miraculous water of the spring. After this story, the walk in the park will obtain a different meaning, you will search for the footsteps of the legends and clues about this beautiful tale on the forest paths, the stone stairs, the greenery tunnels and you will feel it in your heart.

Параклис Аязмото„Рождество - храм "Св. Теодор Богородично“ Тирон"

След тази история разходката в парка ще придобие друг смисъл, ще търсите следите на легендите и доказателства за красивата приказка по горските пътеки, каменните стълби, тунелите от зеленина и ще я почувствате със сърцето си.

ИСТОРИЧЕСКИ МУЗЕЙ „КИЛИФАРЕВО” – пътеводител към славно минало

Част от Художествената галерия

Част от етнографската експозиция на открито

Оброчни и надгробни плочи

Historical museum „Kilifarevo“ – a guide to glorious past Музейната сбирка е открита на 8 юни 1983 г., на мястото на съществуващата дотогава малка експозиция, създадена през 1968 г. от ентусиазирани килифарци – радетели за историята на родния край. Експозицията е разположена в Саралиевата къща. Масивната двуетажна

Дворът на музея

сграда на заможния местен земеделец и търговец Минчо Саралиев е строена през епохата на Възраждането – около 1850 г. В нея се раждат и живеят известните общественици Стою, Трифон и Тотю Саралиеви. Тук преминава и част от живота на Валентин Вълев – скулптор от Килифарево.

The town of Kilifarevo is a Bulgarian settlement inhabited by the Thracians, Slavs and Bulgarians, ever since ancient times. The spirit, history and culture of this Balkan town are recreated at the museum display “Kilifarevo”. The museum is part of the RHM structure – Veliko Tarnovo. It is a perfect example of a “small” museum in a small town – an emblem and a guarantor for the town’s identity, a proof for the local patriotism and its enlightening activity.

The museum collection was founded on the 8th of June 1983, on the place of an already existing then small exhibition, created in 1968 by local enthusiasts – guardians of the town’s local history. The exhibition is located in the “Saralieva” house. The massive two-floor building owned by a rich local farmer and a trader Mincho Saraliev is built during the Rebellion epoch – around 1850. Prominent citizens were born and raised in the house, such as Stoyu, Trifon

Традиционен градски бит от ХІХ в.

Пристройка към музея, представяща традиционен селски бит

Археологически находки от Килифаревският манастир

Красивата двуката къща с високи дувари и тежки дървени порти се намира в непосредствена близост до друга архитектурна забележителност – Часовниковата кула, построенапрез 1810 г. Така се оформя изключително красив архитектурен ансамбъл, постигнат по естествен път, който подчертава спецификата на обекта.

Материалната култура и етнографските особености на района са изложени посредством открита експозиция в специално направени навеси в двора на къщата. В естествената си среда е разположен богат веществен материал от суровини, инструменти и производи на селското стопанство, транспортът и характерните тукашни занаяти.

Експозицията на музейна сбирка „Килифарево” има общоисторически характер. Тук е проследено историческото минало и развитието на материалната и духовна култура на Килифаревския край от древността до наши дни.

Приносен момент в експозицията се явява излагането в лапидариума на голяма колекция от оброчни и надгробни плочи – истински шедьоври на каменната пластика от Възраждането. Изработени са от местни майстори каменоделци, което говори за традиция в каменоделския занаят за Килифаревския край.

В експозиционните зали на музея са представени следи от древни култури, историята на създадения в средата на ХІV в. от Теодосий Търновски Килифаревски манастир, поселищния облик на района по време на османския феодализъм. Показани са също и основните поминъци и занаяти, характерни за селището; учебното дело през Възраждането и борбата на килифарци за национално освобождение. Особено богата и интересна е етнографската част, показана чрез интериори в къщата и пристройката, представящи традиционен градски и селски бит.

В приземния етаж на къщата е оформена художествена галерия съдържаща различни картини, графики и скулптури. През последното десетилетие, музейна сбирка „Килифарево” се утвърди и като културно пространство, в което се организират различни инициативи, свързани както с миналото на Килифаревския край, така и с традиционните български празници и обичаи. Михаил Стойчев, уредник в РИМ – Велико Търново

and Totyu Saraliev. Also, Valentin Valev – a sculptor from Kilifarevo, spent a part of his life in the very same house. The beautiful two-floor house with high walls and wooden gates is located very close to the other architectural landmark – the Clock tower built in 1810. This is how a beautiful architectural ensemble is formed, in a natural way, which underlines the specificity of the site. The exhibition of the museum collection “Kilifarevo” has a general historical character. The historical past of the Kilifarian region is being tracked from antiquity to present times, presenting the material and the spiritual culture of the area. In the exhibition halls of the museum are presented traces from ancient cultures, and the history of the monastery created by Teodosiy Tarnovski Kilifarevski, built in the middle of the 14th century, an integral part of the settlement’s appearance during the Ottoman feudalism. Basic livelihoods and crafts common for the settlement are also shown; the educational work during the Rebellion and the fight of “kilifarians” for their national freedom. Especially rich and interesting is the

ethnographic part, shown through the interiors in the house and the extension, representing the traditional urban and rural life. The material culture and ethnographic features of the region are shown through the open exhibition in the specially crafted sheds in the house’s yard. In its natural habitat, there are rich tangible raw materials, tools and agricultural derivatives, transport and its common local crafts. The contribution moment in the exhibition is the display of a big collection of votive tablets and tombstones in the lapidarium – a masterpiece of the stone sculptures from the Rebellion times. They are made by local stonemason artists, which speaks of a stonecraft tradition in the Kalifarian region. On the ground floor in the house, there is an art gallery containing different paintings, graphics and sculptures. In the last decade, the museum exhibition “Kilifarevo” established itself as a cultural space in which different events are organized, related to the past of the Kilifarian region and the traditional Bulgarian holidays and habits. Mihail Stoichev, Curator at RHM – Veliko Tarnovo

С бръшлян и кокичета етрополци отбелязват

Атанасов ден

With ivy and snowdrops, people of Etropole mark

Atanasovden

От най-дълбока древност в град Етрополе е съхранен уникален тракийски празник, възникнал още през второто хилядолетие преди новата ера. Празникът е свързан с изпращането на зимата и посрещането на пролетта. Неговото име е „Атанасовден“ или празника „Свети Атанас“. Тради-

ционно се отбелязва в последната неделя от месец януари. Легендите разказват за възникването на празника – когато в миналото зимите били изключително тежки и хората очаквали с нетърпение пролетта, когато живота разцъфва, зеленина превзема земята, дърветата се разлистват и вятърът е

From ancient times in Etropole town, a unique Thracian holiday is being preserved, originated in the second millennium BC. The holiday is related to the ending of winter and the welcoming of Spring. The holiday’s name is “Atanasovden” or the holiday of “Saint Athanasius”. Traditionally it is celebrated on

the last Sunday of January. The legends tell about the emergence of the holiday – when in the past the winters were extraordinarily tough and people have eagerly waited for the Spring, when life blossoms, greenery takes over the land, the trees are leafy, and the wind is warm. For the Spring to come, the Thracians prayed

топъл. За да дойде пролетта обаче, траките се молели на бог Сабо – божество, почитано като благодетел и дарител на безсмъртието. В класическата гръцка митология бог Сабо /Сабазий/ бил отъждествяван с бог Дионисий. Скрит в мъглите, той очаквал даровете на хората, за да сложи край на суровата зима. Така всяка година в края на януари, през една от зимните нощи, траките тръгвали нагоре по заснежените склонове на планината. С гайди, тимпани и чинели, с викове и крясъци те трябвало да прогонят злите духове. Със себе си носели култов хляб, вино и жертвени животни, които да послужат като дар за божеството. Когато стигнели върха, нареждали големи клади от дърва и отправяли поглед към храма на бог Сабо. Богинята на зората Еос излизала на небето и младият жрец запалвал огън. От него запалвали и другите огньове, върху жаравата на които печели жертвените животни. После хората се пръскали по склоновете, берели бръшлян и кокичета, правели от тях шапки във формата на кръг и се окичвали с тях като символ на пролетта. Бръшлянът е растение свързано с култа към бог Дионисий. Тогава се появявал Сабо, под формата на младенец, символизиращ самият бог. Посрещали го с радост, викове и песни. После множеството, водено от него, се отправяло към селището. Тук го посрещали първенците, поднасяли му топъл хляб, печено месо и вино. След тази церемония песните и танците продължавали до късно вечерта.

Празникът е проникнал дълбоко в народната душевност, дори и след приемане на християнството продължава да се празнува като е посветен на Свети Атанас Александрийски. Според народните вярвания свети Атанас е един от братята на светците Никола, Йоан Кръстител, Илия и Петър. При делбата им на него се паднали зимните снегове и ледове. На Атанасовден той нарежда те да отстъпят място на пролетта. От този ден зимата си отивала. В Етрополе е запазен и турският израз “Танас гилди, яз гилди!”, което на български означава “Атанас дойде, лятото дойде!”. Според поверието през деня Свети Атанас си съблича кожуха и се облича с копринена риза, заменя зимата с лятото. Само по риза отива в планината и се провиква: “Иди си зимо, та да дойде лятото”. Вярва се, че големите студове са останали назад, времето постепенно започва да се затопля и майката природа започва да се събужда за нов живот. И до днес етрополци отбелязват Атанасовден последната неделя на месец януари. Тази година празненството бе организирано от туристическо дружество „Туризъм, спорт и екология Етрополе“, а за събитието пристигнаха над 300 туристи от цялата страна. Участниците се кичат с бръшлян и кокичета, високо в планината се вият хора, на жаравата се грее ракия и се пекат шишове. Около обяд започва подготовката за слизане от планината, а шествието тържествено се посреща в града, където веселбата продължава до вечерта.

to God Sabo – a deity revered as a benefactor and giver of immortality. In classic Greek mythology, the God Sabo /Sabazious/ was identified with God Dionysius. Hidden in the mists, he awaited the gifts of the people, to put an end to the raw and tough winter. And from then on, every year at the end of January, during one of the winter nights, Thracians have been going up the snowy slopes of the mountain. With bagpipes, timpani, and cymbals, with shouts and screams, they had to banish the evil spirits. They brought cult bread, wine, and sacrificial animals to serve as a gift to the deity. When they reached the top, they arranged large logs of wood and they looked towards the temple of the God Sabo. The goddess of the dawn Eos ascended to heaven and the young priest lit the fire. From it, other fires have been lit, on the embers of which the sacrificial animals have been cooked. Then the people have spread out on the slopes, collecting ivy and snowdrops, making hats with the shape of a circle out of them, and adorned themselves with them as a symbol of the Spring. Ivy is a plant associated with the cult of the god Dionysius. Then Sabo appeared as a priest, symbolizing the god himself. He was greeted with joy, shouts, and songs. Then the crowd, led by him, headed for the village. Here he was greeted by the chiefs, who served him warm bread, cooked meat and wine. After this ceremony, the songs and dances continued until late in the evening. The holiday penetrated deep into the national men-

tality, even after adopting Christianity, it continued to be celebrated in the name of Saint Athanasius Aleksandriyski. According to folk beliefs, St. Athanasius is one of the brothers of the saints Nikola, Yoan the Baptist, Iliya, and Peter. During their sharing, Saint Athanasius took the winter snow and ice. On “Atanasovden” he orders them to leave their place for Spring. From this day winter has gone away. In Etropole a phrase that is still used today says “Athanasius came, the summer arrived!”. It is believed that St.Athanasius took off his cloak and put on a silk shirt, replacing winter with summer. Only wearing a silk shirt, he went up the mountain and shouted: “Go away winter, so summer can come”. It is believed that the harsh cold weather is left behind, and the weather slowly starts to warm up and mother nature awakens for a new life. To this day, the people of Etropole celebrate “Atanasovden” on the last Sunday of January. This year the celebration was organized by a Tourist Association “Tourism, sport, and ecology Etropole”, and for the occasion, more than 300 tourists have arrived from all over the country. The participants are adorned with ivy and snowdrops, people are wandering high in the mountains, brandy is being heated on the embers and skewers are being baked. Around noon the preparation begins for going down from the mountain, and the procession is solemnly welcomed in the town, where the festivities continue until the evening. ening.

пъти. Да посетите запазените тайни къщи, църкви и манастири, училища и читалища, дюкяни и ханове, където е пребивавал Апостола. Да видите в музеите негови вещи, оръжия, документи. Да послушате интересни разкази на специалисти и краеведи. Да се докоснете до произведения на българските творци пресъздали образа му в скулптури, картини и паметни знаци, съхранили спомена за присъствието на героя.

TRAVEL GUIDE Не е възможно цялата памет за културни пространства, свързани с името на Левски, да се събере на едно място. Не е и такава целта ни. С този пътеводител искаме да Ви поведем и покажем онези места, за които има достатъчно категорични данни в исторически документи и спомени, че Васил Левски е бил там – един, два или повече

ПЪТЕВОДИТЕЛ It’s not possible for the whole memory of culture, related to the name of Levski, to be gathered in one place. And it is not our aim to. With this guidebook, we want to take you and show you these places, for which there is enough confirmed data in historical documents and memories that Vasil Levski was there – one, two, or more times.

Намерихме за естествено началото на това пътуване по стъпките на Апостола да започне от родното Карлово и от родния му дом. Той е само отправната точка към всички онези селища, които пазят спомена за Левски. Проучените и подбраните паметни места, където Левски е пребивавал, са показани в два раздела – Южна и Северна България. В тях последователно от запад на изток следват административните области, а във всяка от тях селища и места, където са запазени архитектурни и исторически забележителности, свързани с дейността на Апостола и комитетите на Вътрешната революционна организация (ВРО). Най-много са те в районите, които Левски най-често е посещавал, където е

To visit the preserved secret houses, churches, monasteries, schools, libraries, shops, and inns where the Apostle has resided. To see his personal items, weapons, and documents in the museums. To listen to local historians’ stories. To get in touch with the works of the Bulgarian artists that recreated his image in sculptures, paintings, memorial signs, which preserved the memory of Levski. We found it to be natural the beginning of this journey in the footsteps of the Apostle to begin from his birthplace Karlovo and from his home where he was born. This home is a starting point towards all these settlements, which preserve the memory for Levski. The selected and studied memorable places, where Levski resided, are shown in two sections – Southern and Northern Bulgaria. In them are presented from west to east following the administrative areas and in every each of their settlements and places, in which are preserved architectural and historical landmarks, related with the Apostle’s activity and the committees of The Internal Revolutionary Organization (IRO). Most of them are in the areas, in which Levski more frequently visited, where the

най-гъстата комитетска мрежа: в Южна България в областите София, Пловдив, Пазарджик, Стара Загора, Сливен, Хасково, а в Северна България – района на Предбалкана в областите Ловеч, Габрово, Велико Търново, а също и Плевен. Столицата на революционната организация Ловеч и София – мястото, където Апостола се изправя пред специалната следствена комисия и приема своята присъда, са с особено значение в житейската съдба и апостолската дейност на Васил Левски. Затова и те са представени по-подробно. В немалко селища има изградени паметници на Апостола, но за съжаление не са съхранени автентичните свидетелства за неговото присъствие там. В пътеводителя са включени и исторически обекти в съседни страни, където Левски е пребивавал в различни периоди от живота си. Най-дълго и в най-много селища е бил в Румъния. Първата страна, която посещава, е Сърбия – още през 1862 г. Най-малко информация има за посещенията на Апостола в османската столица Истанбул. Надяваме се пътеводителят да е полезен и с туристическите маршрути, които Ви предлагаме – селищни, регионални, национални и планински. С тях правим опит да Ви дадем интересни идеи за еднодневни и многодневни екскурзии и походи, които са подходящи за всички възрасти. Дори и само с пътеводителя в ръка, ще опознаете едни от най-често посещаваните и от Апостола български села и градове. Ако включите в своите обиколки препоръчаните музеи, ще се докоснете и до съхраненото богатство от културни ценности, свързани с Васил Левски и негови сподвижници от различни региони. Идеите за планински походи включват маршрути по стъпките на четата на Панайот Хитов и по стъпките на Апостола в Централна Стара планина. Първият дава възможност да се премине през места, за които разказва и сам войводата в спомените си, включително и за участието на Левски като негов знаменосец. Вторият е по пътя на Апостола при многократните му преходи от Карлово и Сопот към Троян или обратно. Това е и част от последния път на Левски преди залавянето му в Къкринското ханче. Цялата информация в изданието е на български език и на английски език, придружена с повече от 250 илюстрации на местата, предложени за посещения. Пътеводителят е подготвен от екип на Национален музей „Васил Левски“ със съдействието на специалисти от много български музеи, реализиран от Издателство „Златен змей“ с финансовата подкрепа на Министерство на културата. Дора Чаушева

committee’s network was mostly dense: in South Bulgaria in the areas of Sofia, Plovdiv, Pazardzhik, Stara Zagora, Sliven, Haskovo, and in North Bulgaria – the area of the Balkans, Lovech, Gabrovo, Veliko Tarnovo and Pleven. The capital of the revolutionary organization Lovech and Sofia – the place in which the Apostle faces the special commission of inquiry where he takes his sentence, is of extraordinary importance in the life destiny and the apostle activity of Vasil Levski. That is why they are presented in more detail. In a lot of settlements, there are monuments of the Apostle, but unfortunately, the authentic testimonials of his presence are not preserved. The guidebook includes historical sites in neighbouring countries, where Levski resided in different periods of his life. He spent the most time in settlements in Romania. The first country, which he visits is Serbia – in 1862. The least information regarding Levski’s travels abroad is from when he visited the Ottoman empire’s capital Istanbul. We hope that this guidebook will be useful with its tourist routes which we offer you – settlements, regional, national and mountainous pathways. With them, we attempt to give you interesting ideas for excursions and hikes, suitable for all ages. Even with only the guidebook in hand, you will get to know one of the most visited by the Apostle Bulgarian villages and towns. If you include in your walks the recommended museums, you will get in touch with the preserved heritage of cultural values, related to Vasil Levski and his compatriots from different regions. The ideas for mountain hikes include routes in the footsteps of the detachment of Panaiot Hitov and the footsteps of the Apostle in the centre of the Balkan Mountains. The first route allows you to go through places, for which the voivode himself shares in his memories, including Levski’s involvement as his standardbearer. The second route is in the footsteps of the Apostle in his countless transitions from Karlovo and Sopot towards Troyan and vice-versa. This is also the last route of Levski before his capture in the Kakrinа Inn. All of the information in the edition is in Bulgarian and English, accompanied by more than 250 illustrations of the places, offered for visiting. The guidebook is written by the team of National Museum “Vasil Levski” with the cooperation of specialists from many Bulgarian museums, released by “Zlaten zmei” Publishing House with the financial help of the Ministry of culture. Dora Chausheva

Пазарджик –

духовно средище с храмове на различни религии

Pazardzhik –

a spiritual centre with temples of different religions Пазарджик е от българските градове с разнообразна религиознокултурна общност. Историята на града свидетелства за преселниците от различни етноси и народи, които са оставили отпечатък върху облика и атмосферата на градската среда. Срещата на различните културни индентичности превръща Пазарджик в място, на което никой не би се чувствал чужд, дори да посещава града за първи път. Интересно е как Пазарджик до известна степен заема ролята на религиозно средище, заради храмовете, посветени на различни религии. Едни от най-интересните духовни места на територията на общината са: Катедралната църква „Свето Успение Богородично“ Това е най-голямата възрожденска църква в Република България, както и най-старият християнски храм в Пазарджик и един от символите на града, действаща и до днес. Архитектурно-строителен и художествен паметник на културата от национално значение, а първите исторически сведения за църквата датират от 17 век. Построена по време на османското владичество, нейната история е инте

Pazardzhik is one of the Bulgarian cities with a diverse religious and cultural community. The history of the city is evidence for migrants from different ethnicities and nations, which left its fingerprint on the appearance and atmosphere of the urban environment. The meeting of different cultural identities turns Pazardzhik into a place, in which no one will feel alienated, even if he visits the city for the first time. It is interesting how Pazardzhik in a way takes the role of a religious centre, because of its temples, dedicated to different religions. One of the most interesting spiritual places on the territory of the municipality are: Cathedral of The Assumption This is the largest rebellious church in the Republic of Bulgaria, and also the oldest Christian temple in Pazardzhik and one of the emblems of the city, functioning to this day. Architectural, construction, and artistic monument of the culture and national meaning, and the first historical records for the church date back to the 17th century. It is built during the Ottoman ruling, it is interesting that /according to a story/

ресна и с това, че / според едно предание/ главният майстор успял чрез своята находчивост и хитър ум да убеди османските управници в построяването на толкова голям храм, което първоначално не било позволено. Майсторът казал, че ще го построи на площ не по-голяма от волска кожа. Той обаче нарязал кожата на тънки ленти и оградил толкова площ, колкото било възможно. Султанът, впечатлен от това хрумване, допуснал наистина да се случи по този начин… В сегашния си вид църквата е построена през 1836/1837 г. Дърворезбеният й иконостас е един от малкото подобни образци не само в България, но и на Балканския полуостров. Той впечатлява със своето стилно съвършенство, изящество и сложност на композицията. Иконите са изписани от добри майстори, като най-старата е от 1815 година.

културата. Отворена за посещения. Арменска апостолическа православна църква Арменският храм „Сурп Степанос“ /„Свети Стефан“/ е осветен тържествено на 18-и декември 2011 г. Има данни, че първоначалният арменски храм в града датира още от 17-ти век. Оттогава до днес храмът е няколкократно изграждан и възстановяван, като на два пъти е изгарял до основи. За последното му възстановяване спомагат различни дарители. Синагогите в Пазарджик

Представляват два юдейски религиозни храма – голям и малък, обединени в общ комплекс с еврейско училище. Обявени са за паметници на културата, като и до днес фасадите на двете сгради пазят своето архитектурно съвършенство и висока естетическа стойност. Малката синагога е построена през 1872 г. и е Църквата „Св. Димитър“ най-старата цялостно запаНамира се в с. Паталеница зена синагога в България. Храмовете не са действащи и е един от най-значимите средновековни паметници и не са отворени за посена културата в България. Тя щения. е една от малкото запазени Куршум джамия кръстокуполни църкви. Архитектурен паметник на Изкуствоведът проф. културата и единствената Атанас Божков датира изграждането и изписване- запазена до днес джамия от общо двадесетте, построто на църквата около края ени в града в периода на на ХІІ век, въз основа на разкритите стенописи. През османското владичество, действаща и към момента. 1956 г. църквата е обявена Запазена е автентичността за архитектурен паметник на културата с национално на конструктивната система значение, а през 1971 г., след – каменни основи, стени и купол от тънки тухли, оловпроучването на изключително ценните стенони обшивки на купола, а писи – и като национален отвътре впечатлява с богато художествен паметник на украсен интериор.

the main builder succeeded thanks to his ingenuity and clever mind to convince the Ottoman rulers to build such a big temple, which initially was not allowed. The builder said that he will build it on an area no larger than cowhide. However, he cut the skin of an ox into thin strips and outlined space as big as he could. The sultan, fascinated by that, allowed the Christians to build the temple as big as they planned to…In its current state, the church was built around 1836/1837. Its wood-carved iconostasis is one of the few similar models not only in Bulgaria but on the Balkan peninsula. It impresses with its stylish perfection, elegance, and complexity of composition. The icons are written out by good artisans, the oldest icon is from 1815. The church of „St. Dimitar“ It is located in Patalenitsa village, and it is one of the most important medieval monuments of culture in Bulgaria. It is one of the few preserved cross-domed churches. The art critic professor Atanas Bozhkov dates the construction and artwork of the church around the end of the 12th century, based on the discovered murals. In 1956 the church was announced as an architectural monument of culture with a national meaning, and in 1971 after the research of the extraordinarily valuable murals – and as a national artistic monument of culture. Open

for visitations. Armenian Apostolic Orthodox Church The Armenian temple „Surp Stepanos“/„Saint Stefan“/ is solemnly blessed on the 18th of December 2011. There is data that suggests that the initial Armenian temple in the city dates to the 17th century. From then until today the temple has been rebuilt a dozen times and twice burned to the ground. Its last restoration was completed with the help of various contributors. The synagogues in Pazardzhik Two Jewish religious temples - large and small, united in a common complex with a Jewish school. They have been declared cultural monuments, and to this day the facades of the two buildings retain their architectural perfection and high aesthetic value. The small synagogue was built in 1872 and is the oldest fully preserved synagogue in Bulgaria. The temples are not in operation and are not open for visits. Kurshum Mosque Architectural monument of culture and the only preserved till this day mosque out of the twenty built in the city during the period of the Ottoman ruling, still active today. The authenticity of the constructive system is preserved – stone foundations, walls, and dome of thin bricks lead cladding of the dome and richly decorated interior.

Мездра предлага чудесни възможности за туризъм, съчетаващи културно-исторически и уникални природни забележителности Най-голямата културно-историческа забележителност в община Мездра е Археологически комплекс „Калето”. В югозападния край на гр. Мездра, върху висок скалист рид, надвесен над левия бряг на река Искър, е съхранена 70-вековна история, разказвана днес в Археологически комплекс „Калето”. На този кръстопът на цивилизациите са събрани останки от почти цялата човешка история – от каменнo-медната епоха (IV хилядолетие пр. Хр.) до Късното средновековие (XIV-XV в.). Оттук през Античността е минавал път, който е свързвал римския град Ескус със Сердика. И досега това място е средищно на всички пътища, свързващи Дунавската равнина със Софийското поле, Източна със Западна България. Археологическите находки показват ясно отличима диференциация на занаятчийското производство. Селището е обитавано от майстори декоратори на керамика, земеделци и ювелири, които са имали високо социално положение в местната общност. Една от най-значимите находки от този период е „Светилището на тура”, открито през 2008 г. Дивото говедо тур е езическо божество, за което древните хора вярвали, че крепи света на рогата си. На същото място, на което се е намирало „Светилището на тура”, около 2500 години покъсно е създадена ранно-тракийска сакрална структура. Археологическият комплекс „Калето” разполага с няколко експозиционни зали, парк с макети на стенобитни машини, кътове за отдих и други атракции. От 2015 г. насам в комплекса ежегодно се провежда Фестивал на средновековните традиции, бит и култура „Калето – Мездра”. Античната и средновековна крепост „Калето“ е архитектурно-строителен паметник на културата от национално

The biggest cultural and historical landmark in the municipality of Mezdra is the Archeological Complex “Kaleto”. In the southwest end of Mezdra, on a high rocky ridge, overhanging on the left coast of river Iskar, the 70 centuries-old history of Archeological Complex “Kaleto” is being told. On this crossroad of civilizations, there are collected remains from almost all human history – from the Stone Copper Age (4th millennia BC) till the late Middle Ages (14th – 15th century). Here, during the Antiquity, there was a road that connected the Roman town of Oescus with Serdika. And till present times this place is still centrally connected to all roads that are connecting the Danubian Plain with Sofia valley, Eastern with Western Bulgaria. The archaeological finds reveal a distinctive differentiation of craft production. The settlement is inhabited by master decorators of clay, farmers, and jewelers, which had high social status in the local community. One of the most important finds of this period is the “The Sanctuary of the Tur”, which opened in 2008. The Wild Boar Tur is a pagan deity, for which the ancient people believed that it holds the world on its horns. On the same place, on which the “The Sanctuary of the Tur” was located, around 2500 years later an early Thracian sanctuary was created. Archaeological Complex “Kaleto” has a couple of expositional halls, a park with models of wall-breaking machines, recreation areas, and other attractions. Since 2015 in the

complex there is an annual Festival of the Middle Age traditions, life, and culture “Kaleto-Mezdra”. The Antique and Middle Age fortress “Kaleto” is an architectural and construction monument of culture of

The town of Mezdra offers wonderful tourism opportunities, in combination with unique cultural and historical natural landmarks значение, а едноименният Археологически комплекс е включен в „100-те национални туристически обекта“. Освен него, препоръчваме да посетите Скалният феномен „Ритлите”. Това е уникална природна забележителност, разположена на площ от 123 хектара на левия бряг на река Искър край село Лютиброд. Представлява четири почти успоредни отвесни скални стени, които се извисяват до 80 метра над нивото на реката, с дължина от 200 до 400 м и дебелина до 7 м. Името на природната забележителност идва от приликата £ със страничните прегради на волска кола (ритли). „Ритлите“ е природна забележителност, която е включена в Регистъра на защитените територии и защитени зони в България. Друго място, което непременно не бива да пропускате ако сте в района, е Туристическият комплекс „Дядо Йоцо гледа”. Разположен в сърцето на Искърския пролом, върху скален рид в околностите на с. Очиндол, паметникът на Вазовия литературен герой е забележителен. Въздигнат е през 2005 г. по идея на местния родолюбец Огнян Петров. Дело е на скулпторите Георги Тишков и Моника Игаренска, От комплекса се разкрива живописна панорама към Стара планина и към дефилето на река Искър. Комплексът разполага с уютна механа, построена във възрожденски стил, в която се предлагат ястия от традиционната българска кухня. От 2006 г. в Неделята на слепия в Туристически комплекс „Дядо Йоцо гледа” се провежда Националният фолклорен събор „Де е българското”, а от 2009 г. насам комплексът е домакин на Националния литературен конкурс за разказ „Дядо Йоцо гледа”, организиран от Община Мездра и от Съюза на българските писатели.

national importance and the Archeological complex is included in the “100 Tourist Sites of Bulgaria". Apart from the complex, we recommend you to visit the Ritlite Rock Formations. This is a unique natural landmark, located on an area of 123 hectares on the left coast of Iskar river near Lyutibrod village. It is composed of four almost parallel vertical rock walls, which rise to 80 meters above river level, with a length of 200 to 400 meters and a width of 7 meters. The name of the natural landmark comes from its similarity with the side bulkheads of an oxcart (ritli). “Ritlite” is a natural landmark, which is included in The Register of Protected Areas in Bulgaria. Another place which you definitely should not miss visiting if you are going through the region is the Tourist complex “Dyado Yotso gleda” (Grandpa Yotso is watching). Located in the heart of the Iskar Gorge, on a rocky hill in the surrounding of Ochindol village, the monument of the Vazov literature character is fascinating. Emerged in 2005, by the idea of the patriot Ognyan Petrov. The sculptors who created this monument are Georgi Tishkov and Monika Igarenska. From the complex’s view, there is a picturesque panorama towards the Balkan Mountains and the gorge of river Iskar. The complex has a tavern, built in a rebellion style, in which are offered traditional Bulgarian dishes. Since 2006, in the Sunday of the blind in the Tourist complex “Dyado Yotso gleda” (Grandpa Yotso is watching) the National folklore event “Let it be the Bulgarian” takes place, and since 2009 onwards the complex is a host of the National short story literature competition “Dyado Yotso gleda”, organized by the Municipality of Mezdra and the Union of the Bulgarian writers.

Маслодобива в Казанлък – Известното и непознатото

Елдъз Моллова склад за експедиция на орехи около Рачовия хан 1928-1930 година

Oil Extraction in Kazanlak – The Popular and The Unknown Розата е един от духовните символи на човешката цивилизация и кръщелница на Казанлъшката долина. Още от дълбока древност тя привлича човешкото сърце със своята красота и омайващ аромат. Тя заема водещо място измежду етеричномаслените култури и е едно от най-важните промишлени насаждения в България. Нейната роля и важност е най-видна по време на Фестивала на розата, по времето на който всеки гост на града може да се запознае от близо с процеса на розопроизводство. Има още един поминък в Долината на розите, който също заема такава важна икономическа и търговска роля. Един

специфичен занаят който до ден днешен остава „запазена марка“ – добива на масло от орехи – „Яхнаджийство“. Началото на яхнаджийството намираме в близкото до Казанлък село Енина, където предприемчиви енинци строят край селската река яхнаджийски работилници. Първата Яхнаджийска работилница за добив на масло от орехи (така наречения „шарлан“) в Казанлък е построена в далечната 1836 г. от видния енинец Христо Дързев. С времето известни енинци, като Енчо Поптенюв, Еню Ватов и Стойко Зъбов също изграждат Яхни в града. Но реално какво представлява яхнаджийството и защо шарлана е било толкова търсено?

Мелачката на орехи Roses are one of the spiritual symbols of human civilization and the namesake of the Rose Valley, Kazanlak. Since ancient times, it has allured the human heart with its otherworldly beauty and fragrance. To this day it occupies a prominent role among essential

oils and is one of Bulgaria's most important industrial agricultures. The Rose Festival in Kazanlak highlights its significant role and many guests can get acquainted with the intricacies of rose oil production. There is another trade in the Rose Valley that also played an

Изглед на Яхната от вътре

Изглед на Яхната от вън Майстора в Яхната и двамата му чираци произвеждат масло от орехи, като най-напред отделят ореховата ядка от своята черупка и след това я изпичат. След изпичането на ядките те сe смилат в мелница. От смиланите ядки се получава каша („тахан“). Получената каша се пресипва в меден казан вграден в огнището за да може да се извари тахана. Към него се прибавят 2 л. орехово масло за мая и 2 кг сол. Когато тахана се е втричил, след дългия процес на изваряне, идва ред на пресоването. Изцеждането на маслото се извършва в дървена преса с каменна основа в която се сипва изварения тахан. С помощта на затягаща се дървена гайка започва бавното изцеждане на маслото. Процеса е дълъг и трудоемък с нуждата от много работна ръка. Може да отнеме до 15 часа за да бъде готов, като от 75 кг. ядки се получават 60 литра от скъпоценното орехово масло. Единственото което остава за да бъде готово е 5 дена да Преса

се утаи и след това може да се представи на пазара и да се продава. Уморителния и дълъг процес за добив на масло и популяризирането на евтини алтернативи, като слънчогледовото масло, довежда до бавното изместване и западане на поминъка. Шарланът е използван преди всичко в кулинарията, но освен това е бил известен с многото си лечебни свойства. В допълнение на своето богатство от витамини и Омега 3 киселини, то е използвано за лекуването на болести като туберкулоза, псориазис и много други. Днешно време има само една запазена Яхна в Казанлък – яхната на Иван Йонков. Тя се намира в стария квартал „Кулата“, заобиколена от красиви възрожденски къщи, непосредствено близо до Казанлъшката тракийска гробница и Етнографски комплекс „Кулата“, създавайки една уникална възможност за всеки един посетител да се докосне до част от историята на Казанлък. От тази година тя ще бъде отворена за посещение в периода Април-Октомври. Затова елате и се запознайте с една непозната част от богатата Казанлъшка история!

important economic role. A specific craft that remains to this day a trademark of the region. It is the extraction of walnut oil– Yahnadzhiystvo. Production of Walnut Oil, ‘Sharlan’ in Bulgarian, traces its origin to the nearby village of Enina. Enterprising locals built their walnut oil workshops, ‘Yahna’, near the village river. The famous local from Enina Hristo Darzev built the first walnut oil workshop in Kazanlak in 1836. With time, many other wellknown individuals like Encho Popteniov, Enio Vatov and Stoiko Zabov created their own Walnut Oil workshops. But what does the extraction of Walnut Oil entail and why was Walnut Oil so sought after? The master of the Yahna and his two apprentices produced walnut oil by first separating the kernels from the shell and then roasting them in a furnace. After roasting the kernels, they grind them in a mill. The mashed walnuts are used to make tahini (walnut porridge or ‘Tahan’ in Bulgarian). The produced tahini is poured into a copper cauldron built into the furnace, and the tahini is then boiled. 2 litres of yeast walnut oil and 2 kg of salt. of are added during the boiling process. The tahini has reduced and thickened after the long boiling process and is ready to be pressed. Tahini is poured into a wooden

Исторически музей „Искра“ – Казанлък За повече информация: http://www.muzei-kazanlak.org/ museum.iskra.kz@abv.bg +359 885 559 914

press with a stone base. With the help of a tightening wooden nut, the oil is slowly squeezed out. The process is arduous, labourintensive and can take up to 15 hours to finish. Around 60 litres of oil are obtained from 75 kg. of walnut kernels. The only thing that remains is letting the oil settle for 5 days. After settling, it is ready to be presented at the local Pazar and sold. The demanding process and the emergence of cheap alternatives, like sunflower oil, were the reason its use and the trade faded out with time. Walnut oil has a wide application in cooking and is widely known for its many healing properties. It has a richness of vitamins and omega-3 acids and has been used to treat diseases like tuberculosis, psoriasis and many others. Only one Yahna remains today in Kazanlak, the Yahna of Ivan Ionkov. It is in the old town of Kazanlak–Kulata. Surrounded by beautiful Revival period houses, near the Kazanlak Thracian tomb and the Kulata Ethnographic Complex, it provides the perfect opportunity for visitors to get to know a little piece of Bulgarian history. The Yahna is open from April to October and welcoming to everyone. So why don’t you come and get acquainted with an unknown part of the rich history of Kazanlak?

Iskra History Museum – Kazanlak For more information: http://www.muzei-kazanlak.org/ museum.iskra.kz@abv.bg +359 885 559 914

Хисаря

изворът на живота

Hisarya

The Source of Life

Хисаря – един от най-известните балнеокурорти. Още през далечната 1882 г. е направен първият у нас химичен анализ на минерална вода именно в Хисаря, като по този начин е поставено началото на организираното балнеолечение в страната. Тук зимите са меки, а пролетта ухае на цветя. Едни от най-големите богатства на Хисаря са минералните води. Над 22 извора с различен химичен състав бликат на територията на днешния град. Лечебните им свойства са заслужено

оценени още от древността, когато император Диоклециан, привлечени от това изобилие, решава да основе свой крепостен град наречен Диоклецианопол. Днес за величието му напомнят красиви раннохристиянски базилики, римски казарми, административни сгради. Запазени са и крепостните стени на някогашния град с характерния за римските строители градеж от дялан камък с пояси от теракотени плочи. В архитектурния резерват ще видите много добре съхранени останки

Hisarya – is one of the infamous spa resorts. As far as 1882, the first chemical analysis of mineral water has been conducted in Hisarya, and this was the beginning of organized balneotherapy in the country. Here, the winter is soft, and the spring smells of flowers. One of the greatest treasures of Hisarya is its mineral waters. More than 22 springs with diverse chemical compositions flow on the territory of today’s town. Their healing properties are deservedly appreciated since ancient times, when emperor Diocletian, fascinated by the diversity, decides to establish his fortress city called Diocletianopolis. In present times a reminder of its greatness is the beautiful early

Christian basilicas, Roman barracks, administrative buildings. The fortress walls with its common for roman architecture with cut stone with belts and terracotta tiles. In the architectural reserve, you will see very well the preserved remains of the Roman baths – a place to rest and strengthen health. The visitors are being treated to healing and beautifying procedures, performed by priestesses. The remains from the biggest roman bathtub are found in 1955. The floor and the walls were lined with white marble. The treatment with mineral water in Diocletianopolis was associated with the worship of the deities Asclepius, Hygia, Telesfor, and the three

от римски терми – място за почивка и укрепване на здравето. Посетителите им се подлагали на лечебни и разкрасяващи процедури, извършвани от жрици. Останките от тази най – голяма римска баня са открити през 1935 г. Подът и стените са били облицовани с бял мрамор. Лечението с минерална вода в Диоклецианопол било свързано с почитането на божествата Асклепий, Хигия, Телесфор и трите нимфи пазителки на изворите. Към термите имало и нимфеум – светилище. Тук всеки извор има своя история. Водата в Хисаря лекува и успокоява, а някои казват, че водата тук е жива... че има памет. Заслушайте се в напева на водата и тя ще ви разкаже за смели войни, за славни битки и могъщи владетели, ще ви разкаже за красиви девойки, че по тъмна доба и в потаен час , край топлите извори се явяват трите нимфи – пазителки. Те пеят и ефирно танцуват, благославяйки тези, които са дошли да подирят край изворите изцеление и спокойствие. Всички извори са с различна физико-химична характеристика.

Този факт е уникален не само за България, но и за света. Температурата им варира от 31 до 52 градуса. Лечебните им свойства са различни. Всички води са с различна минерализация, хидрокарбонатно-сулфатно-натриеви, с висока алкална реакция с ниска твърдост, бистри, безцветни и с приятни питейно-вкусови качества. Най – новата колонада е „Извор на младостта“ с високо съдържание на метасилициева киселина, която забавя процесите на стареене на клетъчно ниво. Водата от „Извор на младостта“ действа и детоксикиращо. Минералната вода от извор „Момина баня“ е подходяща за лечението на бъбречно – урологични заболявния и заболявания на опорно – двигателния апарат, а водата от извор „Момина сълза“ е подходяща за лечение на стомашно-чревни заболявания. Много може да бъде изписано за минералната вода, за архитектурните и исторически находки, зелените паркове и чистия въздух, но духа на Хисаря и спокойствието, което ви обзема, могат да бъдат изпитани само, когато посетите този къс от Рая.

nymphs, guardians of the springs. To the baths, there was a nymphaeum – a sanctuary. Here every spring has its history. The water in Hisarya heals and soothes, and some people claim, that the water here is alive…that it has memory. Listen to the melody of the water and it will tell you about its brave warriors, about the glorious battles and powerful rulers, it will tell you about beautiful women, that in the dark and at a secret hour, near the hot springs, the three nymphs – guardians. They sing and dance ethereally, worshipping those, who came to find healing and peace near the springs. All springs are with different physical and chemical characteristics. This fact is unique not only for Bulgaria but for the world. The temperature varies between 31 and 52 degrees Celsius. Their healing properties are diverse. All springs are with different

mineralization, hydrocarbonate-sulfate-sodium, with high alkaline reaction with low hardness, clear, colourless, and with pleasant drinking and taste qualities. The newest colonnade is the “Spring of Youth” with a high content of metacyclic acid, which slows down the ageing process on a molecular level. The water from the “Spring of Youth” is also detoxicating. The mineral water from the “Momina Banya” spring is appropriate for the treatment of renal urological diseases and diseases of the musculoskeletal system, and the water from “Momina Salza” is appropriate for the treatment of gastrointestinal diseases. A lot more can be written about the mineral water, for the architectural and historical finds, the green parks and the fresh air, but the spirit of Hisarya and the relaxation, which overwhelms you, can be experienced only when you visit this piece of Paradise.

„ВОЙНАТА! И ПОДЛУДЕ СВЕТЪТ…“

22 февруари – 29 май 2022

Откриване: 22 февруари, вторник, 18.00 часа Opening: Tuesday, February 22nd, 6 p.m. Куратори: Аделина Филева, Пламен В. Петров Curators: Adelina Fileva, Plamen V. Petrov

110 140

years since the declaration of the Balkan War години от рождението на Владимир Димитров – Майстора years since the birth of Vladimir “The Master” Dimitrov

Архивни и музейни фондове, документи, дневници, писма, снимки, картини, стихове, книги, периодичният печат ни разкриват Балканската война, припомнят историята и подвига на онези поколения българи, дали живота си за националните идеали, за обединението и възможното бъдеще.

години от обявяването на Балканската война

Немалко художници от различни поколения са мобилизирани или се записват доброволци, обвързвайки не само своя живот, а и своето творчество с Балканската война, а по-късно и с баталното изкуство и историческата картина. Някои от тях са професори в Художественоиндустриалното училище (Рисувалното училище) или учители в гимназии, други току-що са завършили своето художествено образование в София или в други европейски столици, а на трети им предстои тепърва да учат. За повечето от българските художници войната (баталната и историческата картина) е нещо съвършено ново като отразяване. Тя ще привлече творческия интерес при някои и с времето те ще се развият в тази посока, за други ще е нещо чуждо и те ще останат далеч от това изкуство. Различни художествени свидетелства от войната са създали творците. Различен е и погледът им към фронтовите линии, сраженията, окопите, обозите, лагерите, походите, войниците, така както е различна и съдбата им – житейска и творческа. Впечатляващ брой художествени свидетелства от войната е оставил и големият български живописец Владимир Димитров – Майстора. Малцина знаят, че като творец, търсещ път в изкуството, Майстора е създал огромен цикъл от рисунки

The story of the Balkan War is preserved thanks to archival and museum funds, documents, diaries, letters, photos, paintings, poems, books and periodicals, which recall the history and exploits of those generations of Bulgarians who sacrificed their lives in the name of national values, unity and a bright future. Many artists from different generations are either called upon or enlist as volunteers, inevitably linking not only their lives but their creative work with the Balkan War, as well as military art and the historical painting genre later on. Some of them are professors at the National Arts Academy or high school teachers, others have just completed their art degrees in Sofia and other European capitals, and the remainder are yet to pursue a degree. For most Bulgarian artists warfare (military art and historical painting) is an entirely new theme for exploration. Some of them are strongly attracted to its creative potential and 1. Ярослав Вешин (1860–1915) Атака (На нож!), 1912 маслени бои върху платно, 180 х 140 см Национален военноисторически музей Yaroslav Veshin (1860–1915) Bayonet charge, 1912 oil on canvas, 180 х 140 cm National Museum of Military History 2. Александър Мутафов (1879–1957) Дръзки торпилира Хамидие, 1934 маслени бои върху платно, 65 х 129 см Национален военноисторически музей Alexander Mutafov (1879–1957) Drazki torpedoes Hamidie, 1934 oil on canvas, 65 х 129 cm National Museum of Military History 3. Антон Митов (1862–1930) Писмо от дома (В окопите пред Одрин), 1914 маслени бои върху платно, 111 х 176 см Национален военноисторически музей Anton Mitov (1862–1930) Letter from home (In the trenches in front of Edirne), 1914 oil on canvas, 111 х 176 cm National Museum of Military History 4. Борис Денев (1883–1969) Хляб носят, 20 февруари 1913 молив върху хартия, 23 х 34 см Национален военноисторически музей Boris Denev (1883–1969) They carry bread, February 20, 1913 pencil on paper, 23 x 34 cm National Museum of Military History

"THE WAR! AND THE WORLD WENT MAD…" February 22 – May 29, 2022 с молив или туш, акварели и маслени платна, които пазят спомена за Балканската война от 1912–1913 г. Записал се като доброволец и той ще извърви целия поход със Седма пехотна рилска дивизия и ще отразява войната. Ще я отразява ежедневно в рисунките с обозначени дати и места, така както правят и Щъркелов, и Станьо Стаматов – като една хроника за войната. Разказите на художника са лаконични. Сюжетите в рисунките му не са случайни. Винаги добре избран кадър, който да представи действителността. Създава образи на войници, които са му близки. Рисувайки тях, той сякаш рисува и себе си. Един изстрадан образ на герои, учудили света с храбростта си. Рисува образа на тяхната сила, умора, страдание, вяра. Художникът, който е подготвен и успява да създаде в този момент мащабни панорамни батални творби, е Ярослав Вешин. Ураганът на Балканската войната минава и през неговото творчеството, оставяйки своите следи в много от творбите му. Образите платна му се превръщат в символ на войната, символ на българския войник. Ярослав Вешин не само оставя едно значимо и вълнуващо творчество като наследство, но отваря нови пластични и жанрови възможности пред следващите поколения, издигайки баталното изкуство у нас до голяма висота. Освен живописни и графични творби не липсват и скултурни произведения,

посветени на войната. В Балканската война са мобилизирани младите скулптори Иван Лазаров, Ангел Спасов, Анастас Дудулов, Янко Павлов. Единствено Иван Лазаров ще създаде по-цялостна и последователна серия скулптури Те победиха, На нож, На водопой, Свръх сили и др. Фондовете на Националния военноисторически музей притежават най-богатата колекция от творби на художници, участвали във войните. Част от творбите на Владимир Димитров – Майстора, свързани с войните, се пазят и в художествената галерия в Кюстендил. В колекцията на Националната художествена галерия също се съхраняват едни от най-добрите образци свързани с баталното изкуство. Повече или помалко на брой или дори единични произведения, за Балканската война има и в сбирките на художествените галерии в страната – Варна, Пловдив, Русе, Стара Загора, Сливен, Казанлък, Кърджали, Държавна агенция архиви др. и в частни колекции. Партньори в проекта са Националният военноисторически музей и ХГ Владимир Димитров – Майстора, Кюстендил. Изложбата е съпътствана с каталог и програма от документални филми, собственост на Българската националната филмотека, БНТ, както и мултимедийния проект на Венелин Шурелов „Владимир Димитров – Майстора. Светлина и дух“, реализиран през 2014 г. по поръчка на фонд „13 века България“

manage to evolve within the genre in time, while others are unable to relate and remain aloof as a result. These artists are diverse in their creative depictions of war, as well as their perspectives on front lines, battles, trenches, convoys, camps, campaigns, and soldiers. This diversity is mirrored by their unique personal lives and creative work. A significant number of artistic testimonies on the war were left by renowned Bulgarian artist Vladimir “The Master” Dimitrov. It is a little-known fact that as an up-and-coming artist, the Master creates a large cycle of pencil and ink paintings, watercolors and oil paintings that preserve the memory of the Balkan War of 1912-1913. As a volunteer in the army, he marches with the Seventh Rila Infantry Division and covers the war on a daily basis in drawings with carefully labeled dates and locations, the same way war is chronicled by Shtarkelov and Stanyo Stamatov. The artist's stories are concise. There is nothing incidental about the plots of his works. They are all well-chosen depictions of momentary reality. He builds images of soldiers who are close to his heart. As he draws them, he draws himself through them, completing an image of suffering heroes who amaze the world with their bravery. Their representations are marked by strength, fatigue, suffering and faith. One artist who manages to create large-scale panoramic battle works at this time is Yaroslav Veshin. His work is also shaken to its core by the hurricane of the Balkan War, which leaves a trace on many of his works. His canvases become a symbol of war and the Bulgarian soldier. Not only does Yaroslav Veshin leave behind a significant and

exciting legacy, but he paves the way for next generations to elevate military art, building upon his genre conventions and techniques. Apart from paintings and graphics, sculptural works dedicated to the war can also be found. Young sculptors Ivan Lazarov, Angel Spasov, Anastas Dudulov and Yanko Pavlov are involved in the Balkan War, with Ivan Lazarov being the only one with a complete and consistent series of sculptures, namely They’ve Won, On a Knife Edge, At the Watering Hole, Superpowers and others. The National Museum of Military History’s funds have the richest collection of works by artists who participated in the wars. Some of Vladimir “The Master” Dimitrov’s war-related works are stored at the Kyustendil Art Gallery. The National Art Gallery’s collection also houses some of the best examples of military art. Works related to the Balkan War, albeit fewer in numbers, including singles, can be found around collections of art galleries in the country - Varna, Plovdiv, Ruse, Stara Zagora, Sliven, Kazanlak, Kardzhali, the State Archives Agency, and some in private collections. The project comes to fruition in partnership with The National Museum of Military History and Kyustendil’s Vladimir “The Master” Dimitrov Art Gallery. The exhibition is accompanied by a catalogue and a collection of documentaries owned by the Bulgarian National Film Library, the Bulgarian National Television, as well as Venelin Shurelov’s multimedia project Vladimir “The Master” Dimitrov: Light and Spirit, realized in 2014 as commissioned by the 13 Centuries of Bulgaria Fund.

Албум

представя изящни накити и шевици от Дряновско Старинните украшения, служили и за амулети, са част от колекциите на Историческия музей в града

An album

presents fine adornments and embroideries from the Dryanovo area

The ancient adornments that also served as amulets belong to the collections of the town’s Museum of History 24

Изящни старинни накити и шевици, носени от жените в Дряновския край през втората половина на XIX и началото на XX век, за първи път са представени в луксозен албум-каталог. Цветни илюстрации показват разнообразието и красотата на украшенията – сокай, гривни, пафти, колани. Двуезичният албум „Накити и шевици от Дряновско“ – на български и английски, е издаден през 2020 г. от Исторически музей-Дряново по инициатива на неговия директор Тоня Белчева, която е и ръководител на проекта на Министерство на културата. Автор на текстовете и съставител е Мадлена Маймарева, уредник в отдел „Етнография и строителство“. Неин е и подборът на експонатите, заснети от фотографите Пенчо Чуков и Венцислав Симеонов. Преводът на английски е на Николай Зарков. Чудесното оформление и печат са дело на издателство „Фабер“, Велико Търново. „Накити и шевици от Дряновско“ разказва за историята и характеристиките на украшенията, като най-детайлно е представен дряновския сокай – старинен невестински накит, известен единствено в селищата от района на Търново-Дряново-Трявна-Габрово. Той впечатлява с колорита и орнаментиката на бродираните шевици и изяществото на металната част - кръжило, наушници, пелешки, подбрадник. Албумът представя и накитите, красили ръката на дряновската жена до началото на ХХ в., като

Fine ancient adornments and embroideries worn by women in the Dryanovo area during the second half of the 19th and the beginning of the 20th century were presented for the first time in a luxurious album-catalogue. Colour illustrations demonstrate the variety and beauty of the adornments - sokay, bracelets, clasps, and belts, as well as the tools for their manufacturing. The bilingual - Bulgarian and English - album is edited by a team from the Museum of History in Dryanovo, where the collections of ancient adornments presented in the catalogue can be seen. These include crown, neck, wrist, and waistline adornments worn by local women up to the beginning of the 20th century. The finesse of their fabrication and material -silver and silver alloys – represented not only a beautiful addition to clothing but also a social status sign. Traditionally, a girl's headdress is modest, while that of a married woman stands out with the luxury and the pomp of the sokay. "Adornments and embroideries of Dryanovo" tells the history and the characteristics of the adornments, with the most detailed representation being that of the Dryanovo sokay – an ancient bride’s adornment known only in the localities of the Tarnovo-DryanovoTryavna-Gabrovo area. It impresses with the colour palette and the ornamental patterns of the embroidered decorations, as well as with the finesse of the metal gear – cap curvepiece, strings of coins, earflaps, chin-piece.

най-характерни са отворените лети гривни с "ябълките" и изящните сребърни синджирлии гривни. Показани са и закопчалките за колан – пафтите, които са изключително разнообразни като модели, големина, материал, техника на изработка. Моминските пафти са малки, лети, с растителна орнаментика, докато женските са по-големи, ковани и щанцовани, изработени са от сребърни сплави, а някои имат и позлата. Интересни образци са пафтите с релефни плочки от рог и седеф.

традицията да се дарява накит за кръщение, годеж, сватба. Народната вяра в чудодейната му сила определя и мястото, където се носи. Накитът се слага на най-уязвимите части на човешкото тяло – главата, огърлието и ръката при отворите на дрехата, и кръста. Сокайното забраждане – красиво съчетание на метална част и шевица, пази главата. Гривните защитават непокритата от ръкава на ризата част от ръката. Предпазната функция е допълнена от многогласния звън на трепкащите при движение и танц монети от пелешките на сокая, от прозвънваВ народните представи на- нето на металните топчета китът не служи само за ук- в двойните стени на гривраса, а е възприеман и като ните с „ябълките”. Пафтите амулет. Именно затова се пазят детеродните носи цял живот. Например сребърното кръстче В албума са представени на чeмберчето - платнена колекциите старинни лента за челото на новоро- украшения на музея, които деното, е пришито, за да го включват украсите за пази от лоши очи. Същоглава, огърлие, ръка и то послание е вложено в талия, носени от местните

The album, made with the Ministry of Culture's financial aid, also presents the adornments that beautified the hands of Dryanovo's women until the early 20th century. The most characteristic ones are the open cast bracelets with “apples” and the fine silver chain bracelets. Belt fasteners – clasps -, which are extremely diverse in terms of patterns, size, material, and fabrication techniques are shown as well. Girls' clasps are smaller, cast, with plant ornamentation, while adult clasps are bigger, forged or stamped, made of silver alloys, and some are gilded. Some interesting specimens have relief plates of horn or mother-of-pearl. In popular creed, adornment doesn’t just serve for decoration, it’s also per-

ceived as an amulet. That's precisely why it’s worn for life. For example, the small silver cross that is sewn on the ‘chember’ - a cloth on the newborn's forehead - is there to protect the child from evil sight. The same message is in the tradition of donating an adornment for baptism, engagement, or wedding. The people's faith in its wondrous power also determines the place where it’s worn. The adornment is placed on the most vulnerable parts of the human body: the head, the neck, and the hand at the openings of the garment, and the back. The sokay crown - a beautiful combination of metal frame and embroidery - protects the head. The bracelets protect the part of the wrist uncovered by the shirt. The protective function is complemented by the multivoiced ring

жени до началото на ХХ в. С изящната си изработка от сребро и сплавите му те са били не само красиво допълнение към облеклото, но и знак за социално положение. Според традицията моминската украса за глава е скромна, а тази на омъжената жена се отличава с разкоша и достолепието на сокайното забраждане. Началото на показаната в албума колекция е поставено от местни краеведи през 50-те години на XX в., още преди създаването на музей в Дряново през 1970 г. Досега са издирени и научно обработени над 200 накита.

tone of the sokay coins that vibrate with motion or dance and by the sound of the metallic pellets against the double wall of the ‘appleshaped’ bracelets. Clasps are to protect the childbearing organs of the woman, and the belt is a symbol of dedication and sexual maturity. Local ethnographers started up the collection shown in the album in the 1950s, even before the opening of the Dryanovo museum in 1970. So far, more than 200 adornments have been found and scientifically processed.

Изживейте очарованието на Смолян Live the charm of Smolyan

Времето се затопля и вече започваме да правим планове за почивки и екскурзии. Ако все още не сте планирали вашето лято, в следващите редове ще ви дадем няколко причини да посетите района на Смолян... Възрожденска родопска архитектура, старинни храмове, сводести мостове и калдаръмени улички, скътани в прегръдката на планината, заобиколени от горди скали и вековни смърчови гори, тук-там редуващи се с тучни зелени поляни... Душата ви „ще запее“ и ще забравите за електронните си устройства… освен за камерата на телефона, разбира се... Нашата Родопа планина ще ви очарова с чистия си въздух, прохлада и спокойствие. „Това е мястото“, ако ви е омръзнало да дишате спарения въздух на големите градове или да се препичате по плажовете. При нас мечтите за уникална и прохладна нощ се сбъдват... И не забравяйте да си вземете връхни дрехи, защото тук вечер наистина става доста студено. Вкусна и полезна храна. Няма как да посетите Смолян и района без да опитате от култовите за тези земи чеверме, пататник, клин, фасул, овче кисело мляко и сирене, саздърма, марудници... Не само ще ви харесат, ще искате да си вземете и за вкъщи. При нас трудно ще намерите акай бери, боб мунг и киноа, но пък всичко което е родила планината е екологично чисто, много вкусно и полезно. Диви гъби, билки и горски плодове могат да се намерят в натурален вид в околностите на Смолян. Освен това напоследък се възражда и високопланинското животновъдство и все по-лесно се намират месни и млечни продукти от местни производители. Можете да си набавите и домашно отгледани зеленчуци, плодове или

The weather's warming up, and we're starting to make plans for holidays and tours. If you haven't planned your summer yet, in the following lines, we'll provide you with a few reasons to visit the area of Smolyan... Rhodopean Revival architecture, old temples, arched bridges, and stoneclad streets, concealed in the embrace of the mountain, surrounded by prideful rocks and centuries-old spruce forests, interspersed with bright-green meadows... Your soul will sing and you will forget all your electronic devices... except the smartphone camera, of course... Our Rhodope Mountain will enchant you with its clean air, cool and calm. "This is the place," if you're tired of breathing the polluted air of the big cities, or of suntanning on the beach. With us, the dreams of a unique and cool night come true... And don't forget to take your top clothes, because it's really getting pretty cold here at night. Delicious and healthy food. There’s no way of visiting Smolyan and the area without tasting the cult foods of these lands: chewerme, patatnik, klin, beans, sheep's yoghurt and cheese, sazderma, marudnitsi... You're not just going to like them, you'd want to take home, too. You'll find it hard to find acai berries, mung beans and quinoa here, but everything that the mountain produced is environmentally clean, very tasty and healthy. Wild mushrooms, herbs and forest fruits can be found in natural form in the vicinity of Smolyan. In addition, livestock rearing at high altitudes by local farmers has also revived recently and its meat and milk products are increasingly easier to find. You could find from locals home-grown

фасул от някоя баба. Храната тук ще засити сетивата ви и ще ви зареди с енергия за дълги пътешествия. Разстоянията в Родопите не са големи – ще можете да пътувате във всички посоки и да се прибирате на едно и също място вечер. Искате да посетите к. к. Пампорово, Смолянските езера, с. Широка лъка, да разгледате района на Смилян, Могилица и Арда, да се отбиете до Момчиловата крепост и Каньона на водопадите, имате интерес и към Рожен и Момчиловци, не е нужно всекидневно местене от хотел на хотел. В което и кътче от община Смолян да решите да отседнете, ще бъдете близо до местата, които ви интересуват. Съхранената родопска култура. Тук са открити останки от древни храмове, светилища и крепости, по тези места са основани първите църкви и училища. Всички сме чували за Националното училище за фолклорни изкуства „Широка лъка“, в което се обучават поколения от най-прочутите гайдари и певици в планината. В района могат да се видят коледари, сурвакари, лазарки и кукери. В Смолян и околностите можете да чуете уникалния родопски диалект, съхранил стари езикови форми. На родопски диалект има запазени песни, стихове и проза, старателно документирани в десетки издания. Приключения в планината. Околностите на Смолян изобилстват от активности за любителите на приключенския туризъм. За децата и по-умерените приключенци се предлагат атракции като въжени градини, алпийски тролеи, яздене на коне, екопътеки и планински вело- и пешеходни маршрути. Някои от най-посещаваните места са Горски парк Амзово, Приключенски парк Язовира, Еко пътека Невястата, Вело парк Пампорово, Каньона на водопадите, изворът на река Арда, пещера Ухловица, Панорамна площадка Върхът, проходна пещера и крепост Калето и др. Любителите на по-екстремните преживявания могат да избират между голям брой дейности, включително скално катерене, Via Ferrata, спускане с въжета, преходи с велосипеди, с коне, ски туринг и трекинг, както и посещение на неблагоустроените пещери Надарска и Голубовица, намиращи се в района на горното поречие на река Арда. Районът на средните Родопи предлага впечатляващо разнообразие от събития през лятото. Най-мащабното сред които е Роженският събор, който събира на едно място цялото фолклорно наследство на България през няколко години. Информация може да получите на http://www.rozhen.bg/bg/. Интересен е и Фестивалът на дивите цветя, през юни, провеждан в горното поречие на р. Арда – „пъстра китка“ от събития за любителите на дивата природа и на родопските традиции. В подножието на връх Перелик, на около 2000 м. надморска височина, през месец юли се провежда еко джаз фестивал под звездите. Не е за изпускане и Гайдарското надсвирване, което се провежда през последната събота и неделя на месец юли или първата на месец август. То събира стотици гайдари и хиляди публика на Илинденските поляни край село Гела. Музеят, галерията, както и местните читалища в община Смолян провеждат събития за малки и големи. Организират се концерти на открито, лятно кино и други събития, позволяващи на посетителите на усетят хладната прегръдка на лятната нощ в Родопите. За повече информация и вдъхновение посетете www.visitsmolyan.bg и www.smolyan.bg, последвайте ни във фейсбук и инстаграм. Златка Митова, мл. експерт в Община Смолян

vegetables, fruits or beans. The food here will seed your senses and charge you with energy for long trips. The distances in the Rhodope Mountain aren't long - you'll be able to travel in all directions and come back to the same hub at night. A daily move from one hotel to another is unnecessary. This allows you to visit Pamporovo, the Smolyan Lakes, the Shiroka Laka village; sightseeing the area of Smilyan, Mogilitsa and Arda; taking a detour towards the Momchilovo Fortress and the Canyon of the Waterfalls, or if you're interested in Rozhen and Momchilovtsi: In whichever part of the Smolyan Municipality you decide to stay, you'll be close to your places of interest. The preserved culture of the Rhodope Mountain. The remains of ancient temples, sanctuaries and fortresses. The earliest churches and schools have been founded in these places. We've all heard of the Shiroka Laka National School of Folklore Arts, in which generations of the most famous bag-pipe players and singers are being taught. In the area, you can see koledari, survakari, lazarki, and kukeri. In Smolyan and the vicinity, you can hear the unique Rhodopean dialect that has stored old language forms. There is a record of songs, poetry and prose in the Rhodopean dialect, thoroughly documented in dozens of editions. Adventures in the mountain. There are plenty of activities for adventure tourism lovers in Smolyan's surroundings. Children and moderate adventurers are offered attractions such as cable gardens, Alpine trolleys, horse riding, eco-pathways, and mountain-biking and pedestrian treks. Some of the most visited places are the Amzovo Forest Park, the Yazovira (Dam) Adventure Park, the Nevyastata Eco Path, the Pamporovo Bike Park, the Canyon of the Waterfalls, the source of the Arda River, the Uhlovitsa cave, the Peak Panoramic observation Platform, the Passage Cave and Fortress Kaleto, etc. The lovers of the more extreme experiences can opt from among a large number of activities, including rock climbing, Via Ferrata, descent on ropes, bike tours, horse riding, ski touring and trekking, as well as visiting the undeveloped caves of Nadarska and Golubovitsa located in upper valley of Arda River source. The Middle-Rhodope region offers an impressive variety of events in the summer. The largest among them is the Rozhen Festival, which brings together every few years the entire folklore heritage of Bulgaria. You can get information at http://www.rozhen.bg/. The Festival of Wild Flowers, held in June upstream of the Arda River, is also remarkable. It’s a picturesque bunch of events for the enthusiasts of wildlife and Rhodopean traditions. In July, at the feet of Mt Perelik, at an altitude of about 2,000 metres, an eco jazz festival is held under the stars. Not to be missed is the Bag-pipe Performers’, which is held on a weekend - the last of July or the first of August. It draws hundreds of performers and audiences in the thousands on the Ilindenski Meadows near the Gela village. The museum, the gallery, as well as the chitalishte (community centres) of the Smolyan Municipality, are organising events for youths and adults throughout the year. Outdoor concerts, openair cinema and other events are staged to let visitors feel the cool embrace of the summer night in the Rhodope. For more information and inspiration, visit www.visitsmolyan.bg and www.smolyan.bg, and follow us on Facebook and Instagram. Zlatka Mitova, Junior Expert at the Smolyan Municipality

Коридори на културното наследство – нов проект на Исторически музей Правец

Cultural heritage corridors – Pravets Historical Museum's new project Исторически музей-Правец изпълнява трети пореден проект по проектна ос „туризъм”, съфинансиран по Програмата за трансгранично сътрудничество ИНТЕРРЕГ – ИПП България – Сърбия 2014-2020 г. „Коридори на културното наследство – инструмент за устойчиво развитие на трансграничния регион България-Сърбия”. Исторически музей – Правец е Водещ партньор. Партньор от Република Сърбия е Асоциация на войниците в националноосвободителните войни на Община Сурдулица. За Исторически музей – Правец, основният и най-важен резултат от изпълнението на проекта е реализирането на мерки по консервация и социализация на Антична и късноантична крепост „Боровец” край с. Разлив, експониране на обекта чрез направа и поставяне на

Historical museum – Pravets executes its third consecutive project of the „tourism“ program, co-financed by the Program for transborder collaboration INTERREG – IPA Bulgaria – Serbia 2014-2020 „Cultural heritage corridors – tool for a sustainable development of the transborder region of Bulgaria – Serbia”. For Historical museum – Pravets, the primary and most important result from the execution of the project is the realization of the conservation and socialization measures of the Antique and late antique fortress “Borovets” located around Razliv village, accessing the fortress through signs with integrated mobile app – QR codes which contain expanded and additional information about the specifics of the fortress, such as – entries, towers, fortress wall, street network, oven for melting metal and other things. “Borovets” fortress is a real estate cultural property with national importance, it is one of the less researched mountain

експозиционни информационни табели с вградено мобилно приложение – QR кодове с разширена и допълнена информационна реалност в отделни сектори на крепостта – входове, кули, крепостна стена, сгради, улична мрежа, пещ за топене на метал и др., Крепостта „Боровец” е недвижима културна ценност с национално значение, тя е една от малкото проучвани планински крепости, част от Старопланинската укрепителна система през Късната античност и Ранно византийската епоха. Останките от гъсто разположените сгради във вътрешността, голямото количество фрагменти битова керамика и монети, предметите, свързани с бита на обитателите доказват, че крепостта има функции на укрепено селище. Крепостта е строена в средата на ІІІ в. и функционира до края на VI в.

fortresses, part of the Balkan Mountains fortification system in the Late-antique and Early Byzantine epoch. The remains from the densely located buildings inside of the fortress, the number of ceramic fragments and coins, tools, related to the everyday life of the inhabitants prove that the fortress had the functions of a fortified settlement. The fortress was built in the middle of the 3rd century and it actively functioned until the end of the 7th century. The main goal is to make the fortress a charming touristic destination and an object of sustainable tourism not only on a regional level but also on a national and international level.

Крайната цел е превръщането на крепостта в привлекателна туристическа дестинация и обект на устойчив туризъм не само на регионално, но и на национално ниво и в международен план. Проектът е съфинансиран от ЕС чрез Програмата за ТГС ИНТЕРРЕГ – ИПП България – Сърбия

The project is co-financed by the EU through the TGS INTERREG Program – IPA Bulgaria – Serbia

Тази публикация е направена с подкрепата на Европейския съюз, чрез Програмата за трансгранично сътрудничество Interreg-ИПП България-Сърбия 2014-2020, CCI No 2014TC16I5CB007. Съдържанието на публикацията е отговорност единствено на Исторически музей – Правец и по никакъв начин не трябва да се възприема като израз на становището на Европейския съюз или на Управляващия орган на Програмата.

This publication is made thanks to the support of the EU, through the Program for transborder collaboration Interreg-IPA Bulgaria-Serbia 20142020, CCI No 2014TC16I5CB007. The content of the publication is a responsibility of the Historical museum – Pravets and in no shape or form it should be taken as a statement by the European Union itself or the Executive of the Program.

Тутракан – град с хилядолетна история, прекрасна природа и съхранени традиции

Tutrakan – a town with millennial history, wonderful nature and preserved traditions Разположен покрай спокойните води на река Дунав, Тутракан винаги е заемал важно място в историята и културата на региона и страната. Градът се отличава със своите природни блага и красиви гледки, както и със забележителна архитектура, в която се срещат стиловете на три различни епохи – възрожденската, следосвобожденската и съвременната. Древната история на града е оставила своя силен отпечатък и се усеща, когато се разхождате по неговите улици.

се възползват от чудесни опции за религиозен, културен и фестивален туризъм. Разположението му до река Дунав отваря възможности за различни забавления, сред които кану, каяк, както и риболов, който е неизменна част от атмосферата на града. Градът има традиции в риболова и лодкостроенето, тъй като е бил значима част от бита региона, за които може да научите повече в Етнографски музей „Дунавски риболов и лодкостроене”, който се намира по поречието на реката.

Съхранените традиции и наследство са оформили облика на Тутракан през времето, като са го благословили с възможност за развитие на различни видове туризъм и културни дейности. Може да се докоснете до богатото минало на града посещавайки историческите му забележителности или някое от интересните събития, които се организират ежегодно. Хиляди посетители идват тук всяка година, за да

Благодарение на нея, в района около града има няколко защитени местности и паркове за отдих, които са предпочитано място за разходка или пикник.

В градската среда препоръчваме да посетите културноисторическите забележителности като църквата „Свети Николай”, която представлява катедрален храм с изключителна архитектура и уникална дърворезба и сте-

Located near the silent waters of the Danube River, Tutrakan has always had its place in the history and the culture of the region and the country. The town is distinguished by its natural resources, breathtaking views as well as remarkable architecture, which represents styles from three different epochs – the Renaissance, post-Liberation, and modern. The ancient history of the town left its mark, and you can feel it while walking the streets. The preserved traditions and the heritage formed Tutrakan’s appearance over the years, by blessing it with the opportunity for developing different types of tourist and cultural activities. You can get in touch with the rich history of the town by visiting its historical landmarks or by visiting the interesting events, that are organized annually. Thousands of visitors come every year,

to use the opportunities for religious, cultural, and festival tourism. Its location near the Danube river allows for different kinds of entertainment like canoeing, as well as fishing, which is an integral part of the town’s atmosphere. The town has fishing and boat construction traditions, because it was an important part of the lives of the local people, which you can learn more about in the Ethnographic Museum Of Danube Fishing And Boatbuilding, which is located along the river. Thanks to the Danube, there are a couple of protected areas and recreation parks in the area, where you can go for a walk or a picnic. Inside the town we recommend you visit the cultural and historical landmarks such as the Church of Saint Nicholas, which is a cathedral with exceptional architecture and unique wood carvings and frescoes. Its history dates from more than 150

нописи. Неговата история датира отпреди повече от 150 години. Ценен паметник за историята на града, той е разположен в Рибарското селище, едно от най-големите културни богатства на региона. Друго емблематично място за града е комплексът „Теодоровата къща“, в който от 1993г се помещава Историческия музей. Там ще научите повече за миналото на Тутракан, а самата сграда е от изключителна архитектурна стойност, построена във виенски стил. Освен тях, на територията на общината са регистрирани още 150 археологически обекта и паметници, свързани с исторически личности, допринесли за развитието на града. Общината се старае да предлага още към разнообразния избор на туристически дейности, като организира мероприятия от различно естество – фестивали, празници и други културни събития с международно, национално и регионално значение. Пример за това е ежегодния фестивал „Огнен Дунав“, който е и един от най-очаквани-

те от жителите и посетителите на града. Програмата му включва забавления край реката, изложби, концерти на известни изпълнители, спортни състезания и светлинно-огнено шоу. Част от празненствата акцентират върху специфичните местни традиции и култура, като в същото време превръщат града в атрактивна туристическа дестинация. Друго традиционно събитие за Тутракан, спечелило обичта на малки и големи, е „Празникът на кайсията“. Целта му е да популяризира и отбележи труда на местните производители на вкусния плод. Производството на кайсии е част от обичаите и историята на града, и неслучайно Тутракан е наричан „Столица на кайсията“. По време на празника посетителите могат да опитат всевъзможни ястия от кайсии, както и да се включат в различни игри, танци и състезания, предвидени в програмата. Посетете Тутракан и усетете неговия неповторим дух – няма да съжалявате!

years ago. A valuable monument to the history of the town, it is located in the Fisherman’s Village, one of the biggest cultural treasures of the region. Another emblematic place for the town is the complex “Theodore’s house”, which since 1993 houses the Historical Museum. There you will learn more about the past of Tutrakan, the building itself has an extraordinary architectural value, built in Viennese style. Other than that, on the territory of the municipality are registered 150 more archaeological sites and monuments related to the historical personalities that have contributed to the development of the town. The municipality tries to offer more to the diverse choice of tourist activities by organizing events of different nature – festivals, holidays, and other cultural events with international, national, and regional meaning. An example of this is the annual festival “Fiery Danube”, which is one of the most anticipated by

residents and visitors of the town. The program includes entertainment by the river, exhibitions, concerts of famous artists, sports competitions, and light and fire shows. Some of the festivities focus on specific local traditions and culture while making the town an attractive tourist destination. Another traditional event for Tutrakan, that both young and elder people love, is the “Apricot Festival”. Its purpose is to promote and celebrate the work of the local producers of this delicious fruit. Apricot production is part of the town’s customs and history, and it is no coincidence that Tutrakan has been named the “Apricot Capital”. During the holiday, visitors can try a variety of dishes made from apricots, and participate in different games, dances, and competitions, included in the program. Visit Tutrakan and feel its unique spirit – you will not regret it!

РАЗГРАД –

Razgrad –

БЛАГОСЛОВЕН С ВОИНИ НА ДУХА И НА БРАННИТЕ ПОЛЕТА

blessed with warriors of spirit and defended lands

В родовата памет на местното капанско население /една от най-старите етнографски групи в България/ е запазен интересен спомен-предание. Капанците са убедени, че тяхното име „капанци“ е свързано с прословутата битка във Върбишкия проход и капана, който техните мъже устройват на водената от Никифор Фока византийска армия, като я разгромяват. Многовековната история на Разградския край създава славата на капанците, като едни от най-упоритите и храбри воини. Тази година се навършват 105 години от героичната смърт на героя на Разград и на България капитан Христо Бърдаров. През 1916 г., заедно със своята рота той взема

An interesting legend is preserved in the ancestral memory of the Kapantsi people /one of the oldest ethnic groups in Bulgaria/. The Kapantsi population are sure that their name “Kapantsi” is related to the infamous battle in the Varbishki Pass and the trap that their men set for the Byzantine army led by Nicephorus Phocas, defeating it. The centuries-long history of the Razgrad region creates the fame of the „Kapantsi“ people, as one of the most hardworking and brave warriors. This year we mark the 105th anniversary of the heroic death of Razgrad’s hero and Bulgaria captain Hristo Bardarov. In 1916, together with his army, he takes a decisive part in the conquest of the then

решително участие в превземането на считаната тогава за непревземаема Тутраканска крепост – при това в най-трудната и укрепена нейна част. Води лично войниците си в атака и първи прониква в нея, за да приеме официалната капитулация от румънския военен комендант. Неговия боен път завършва в Македония. Ненавършил 27 години, загива геройски на Мокра планина, отбранявайки подстъпите към Охрид и Струга от настъпващите вражески части. Истинска плеяда от воини на духа бележат историята на Разград и на България. С имената на Никола Икономов и неговата съпруг Станка Николица е свърза

considered impregnable Tutrakan fortress – and in the most difficult and fortified part of it. He leads his soldiers in the attack and is the first to enter the fortress, to accept the official capitulation of the Romanian commander. His military journey ends in Macedonia. Under the age of 27, he dies heroically on Mokra Mountain, defending the approaching enemy armies from Ohrid and Struga. A real Pleiad of warriors of the spirit marks the history of Razgrad and Bulgaria. The names of Nikola Ikonomov and his wife, Stanka Nikolitsa are connected with the beginning of secular education in Bulgaria and the mutual-teaching method,

но началото на светско образование в България и внедрената от тях взаимо-учителска метода. Първото театрално представление /„По неволя доктор“ – по Молиер/ – първият симфоничен концерт от местен оркестър са също в Разград през втората половина на 19 в. Музейното дело в града е на 135 г. Началото му поставя друг разградчанин – акад. Анание Явашов. Тази година Разград ще отбележи 120 г. от рождението на видния български композитор и архитект Димитър Ненов. С този град са свързани имената на Антон Страшимиров и Боян Пенев, учили в местната гимназия. Днес имената им носят Драматичният театър в града и

Регионалната библиотека. Тази година градът ще отбележи техните кръгли годишнини. В Разград е живял и творил австрийския архитект Грюнангер, създал няколко великолепни сгради – днес паметници на културата. Първото следосвобожденско поколение български художници са разградчани – възпитаници на Торинската изобразителна школа. Техните картини днес могат да се видят в залите на Художествената галерия „Илия Петров“. Дълъг е списъкът с имената на просветители, творци и интелектуалци – духовници, светски личности, учители, художници, артисти. За Разград всички те са духовните воини на града.

implemented by them. The first theatrical performance /„A Doctor in Spite of Himself “ – By Moliere/ – the first symphony concert by a local orchestra was also in Razgrad, in the second half of the 19th century. The museum work started 135 years ago. It was begun by another citizen of Razgrad – Academic Ananie Yavashov. This year Razgrad will celebrate 120 years since the birth of the famous Bulgarian composer and architect Dimitar Nenov. Other famous people from Razgrad are Anton Strashimirov and Boyan Penev, who studied in the local high school. Today, the city’s Drama Theater and Regional Library are named after them. This year the city

will celebrate their round anniversaries. The Austrian architect Grünanger also lived and worked in Razgrad, and created a couple of remarkable buildings – monuments of culture in the present day. The first post-liberation generation of Bulgarian artists were from Razgrad – graduates from the Torin School of Fine Arts. Their paintings can be seen today in the halls of the Art Gallery „Ilia Petrov“. The list with the names of educators, artists, and intellectuals is long – leaders, secular figures, teachers, painters, performers. They are all the spirit warriors of the city of Razgrad.

Поморие –

Черноморската СПА Ривиера на България

Pomorie –

The Black Sea’s SPA Riviera of Bulgaria Днешно Поморие е една уникална симбиоза между древна история, традиции, много слънце, топло море, кулинарни изкушения и великолепни вина. Градът се слави със своите гостоприемни домакини, които ще превърнат почивката Ви в едно незабравимо преживяване. През 2013 г. Поморие е признат за столица на Балнеотуризма и Иновативна СПА дестинация. Градът комбинира в себе си уникален климат, чисто море, безкрайна плажна ивица с фин и богат на желязо

пясък, палитра от емоции и приключенски дух. Районът на Поморийски залив обхваща близо 7 километрова плажна ивица, отличаваща се с доказани лечебни свойства. Морският бряг е с напълно открит хоризонт на изток и запад, защитен на север от Стара планина.

Today’s Pomorie is one unique symbiosis between ancient history, traditions, a lot of sunshine, warm sea, culinary temptations and great wines. The town is known for its hospitable people, who will turn your holiday into an unforgettable one.

Градът дава възможност на посетителите си да се докоснат до лечебните свойства на балнеологията и СПА процедурите. Природната даденост, в лицето на Поморийското солено езеро, осигурява на гостите многообразие в техния избор. Лиманна

In 2013 Pomorie is recognized as a capital of SPA tourism and an innovative SPA destination. The town is a combination of a unique climate, clear sea, an endless coastline with soft and iron sand, a colourful pallet of emotions and an adventurous spirit. The

region of Pomorie bay is a 7-kilometre-long coastline, with distinguished healing properties. The sea coast has a completely open horizon to the east and west, protected from the north by the Balkan Mountains. The town gives opportunity to its visitors to get in touch with the healing effects of the balneology and SPA procedures. The natural gift, in the face of Pomorie Salt Lake, provides guests with variety in their choice. Estuarine healing mud and lye provided by Lake Pomorie are one of the greatest natural resources not only for

слаб наклон, без рифове и студени морски течения е подходящ за къпане на деца от всяка възраст. Плажната ивица е подходяща както за спокойна почивка и релаксиращи процедури, така и Съчетанието на море, слън- за по-екстремни забавлеце, луга и лечебна лиманна ния. На всеки от плажовете се предлагат джетове, вокал превръщат Поморие в един от най-известните ле- дни скутери и парапланери. чебни центрове в България Районът на Поморийския с национално и междуназалив предлага пътешестродно значение. Неговите вие на борда на различни специфични природни по-размер круизни кораби, ресурси отдавна са превър- които пътуват из залива. нали града в предпочитано място за почивка и лечение Поморие – градът на античността ,романтиката и вечна различни заболявания ността, Ви очаква за едно на опорно-двигателната по-различно и наситено с система. емоции изживяване! Плиткото и равно крайбрежно морско дъно, със www.pomorietourism.bg

лечебна кал и луга, които осигурява Поморийското езеро са едно от най-големите природни богатства не само за Поморие, но и за цялата страна.

Pomorie but for the whole country. The amalgamation of sea, sun, lye and healing mud make Pomorie one of the most famous healing centers in Bulgaria with national and international importance. Its specific natural resources long ago have turned the town into a preferred place for recreation and healing of different diseases of the musculoskeletal system. The shallow and flat coastal seabed, with a slight slope, without reefs and cold

sea currents is suitable for bathing children of all ages. The beach is suitable not only for resting and relaxing procedures but also for more extreme entertainment. Every beach offers jet skis and paragliders. The region of Pomorie bay offers tours with different sized cruise ships, which travel around the gulf. Pomorie – the town of antiquity, romance, and eternity, awaits you for one different and emotion-filled experience! www.pomorietourism.bg

НАЦИОНАЛЕН ПАРК-МУЗЕЙ „ШИПКА-БУЗЛУДЖА“ – ЕДНА ОТ ЕМБЛЕМИТЕ НА СТРАНАТА НИ „О, ШИПКА!“

NATIONAL PARK-MUSEUM „SHIPKA – BUZLUDZHA“ – ONE OF THE EMBLEMS OF OUR COUNTRY „O,SHIPKA!“ Няма как откъсът от великата Вазова епопея да не отеква в съзнанието на всеки, който тръгва от подножието на върха и изминава пътя до горе. Национален парк-музей „Шипка-Бузлуджа“ e уникален исторически и архитектурен резерват, който съхранява едни от най-величествените моменти в българската история – тогава, когато дух и сила се сливат в едно и резултатът е победа в една от найгероичните и решаващи битки по време на Рускотурската освободителна война 1877-1878 г. Реален пример за това, че истинската сила не се намира

във въоръжението, нито в числеността. Тя е отвъд фактите и материалното. Там, където силата, смелостта и героизма на българския дух са вградени във величествения връх и я предават и разказват на посетителите. Историческата енергията на мястото, заедно с красивата природа, правят паркмузеят една от емблемите на страната ни. Място, което те кара едновременно да настръхваш от възторг и да се гордееш с предците си. Паметник на героизма, който трябва да бъде предаван сред поколенията. Защото силата му вдъхва вяра в бъдещето.

Връх Шипка се намира на 28 км от гр. Казанлък и на 22 км от гр. Габрово. От двата града има удобен автобусен транспорт. Достъпът до Национален парк-музей „Шипка“ е изключително подходящ за автотуристи. Летен сезон ( 1 май – 30 септември) 9:00 – 19:00 ч. (билети се продават до 18:30 ч.) Зимен сезон (1 октомври– 30 април): 9:00 – 17:00 ч. (билети се продават до 16:30 ч.)

There is no way that the excerpt from the great Vazov Epic will not echo in the consciousness of anyone who goes from the bottom of the peak and takes all the way up. National Park-Museum „Shipka-Buzludzha“ is a unique historical and architectural reserve that preserves some of the most magnificent moments in Bulgarian history – when spirit and power merge into one and the result is a victory in one of the most heroic and decisive battles during the Russo-Turkish Liberation War 1877-1878. A real example of the fact that true power is not in armaments

or in numbers. It is beyond the facts and the material. There, where the power, the bravery, and the heroism of the Bulgarian spirit are embedded in the majestic peak and spread it and tell it to the visitors. The historic energy of the place, together with the wonderful nature, makes the Park-Museum one of the emblems of our country. A place that gives you chills from reverence and make you proud of your ancestors at the same time. A monument of heroism, that has to be passed through the generations. Because its power spurs faith in the future.

Shipka Peak is located 28 km away from the town of Kazanluk and 22 km away from Gabrovo. Between the two towns there is a convenient bus transport. The access to National ParkMuseum „Shipka“ is greatly suitable for motorists. Summer season ( 1 May – 30 September) 9:00 – 19:00 h. (tickets are sold until 18:30 h.) Winter season (1 October – 30 April) 9:00 – 17:00 h. (tickets are sold unitil 16:30 h.)

София, Търговски център „Боила”, Самоковско шосе 2Л

Община Каварна

милее за своя роден край и работи за по-доброто му бъдеще

Интервю с Елена Балтаджиева, кмет на община Каварна

Kavarna Municipality cherishes its homeland and works for its better future

Interview with Elena Baltadzhieva, mayor of Kavarna municipality. Община Каварна има подписани договори за международно сътрудничество с редица общини от Европа, в какви посоки обменяте опит и в какви общи проекти участвате? Община Каварна има сключени Договори за международно сътрудничество с редица общини от цяла Европа. Целта е да се насърчават съвместните дейности в областта на културата, спорта и младежките дейности, екологията, традиционния и аттернативен туризъм. Осъществява се обмен на информация, урпавленски и професионален опит в развитието на

Kavarna municipality has signed contracts for international cooperation with a couple of municipalities from Europe, in what way do you plan to exchange experience, and in what projects do you participate? Kavarna municipality has signed contracts for international cooperation with a couple of municipalities from all around Europe. Our goal is to encourage joint activities in the field of culture, sports, youth activities, ecology, the traditional and alternative tourism. The exchange of information is carried out regarding the urban and

инфраструктурата и местното самоуправление. Особено внимание се обръща на възможността за партньорство в проекти и програми на ЕС и от национално ниво.

от ПУДООС.

Предстои отваряне на Мярка МИРГ-ИЖБ-2.1.1 „ Инвестиции в многообразна публична инфраструктура свързана с рибарската общност и морския поБяха изпълнени редитенциал на територията” ца проекти, свързани с от Стратегия за ВОМР на подобряване на околната МИРГ Шабла - Каварна среда. Ще продължи ли Балчик, по която възнамеобщина Каварна да се ряваме да кандидастваме фокусира върху това и с проекто предложение за какво ново предстои? изграждане на крайбрежна алея, която да представляИ през тази година плани- ва място за разходка и отраме да благоустроим зони дих на жителите и гостите за отдих и игра в населена града. ните места на територията на община Каварна, чрез Имаме подадени и още 3 кампанията „Чиста околна проектни предложения, по среда 2022г.“ финансирана които имаме партнтьори

professional experience in the development of infrastructure and local self-governance. Particular attention is paid to the possibility for collaboration in projects and programs of the EU and from a national level. A series of projects have been completed, related to the improvement of the environment. Will Kavarna municipality continue to focus on that and what comes next? This year as well we plan to make recreation and playground areas on the territory of the municipality of Kavarna, through the

campaign “Clean environment 2022” financed by the Enterprise for management of environmental protection activities. A European project is about to start regarding the Investments in diverse public infrastructure related to the fishing community and the maritime potential of the territory from the CLLD Strategy of FLAG Shabla - Kavarna – Balchik, on which we intend to apply with a project proposal for the construction of a coastal promenade, which will be a place for walks and recreation for the residents and guests of the town.

от страна донор по програмата - Норвегия, като в едно от тях сме в партньорство с още 5 черноморски общини и АБЧО.

туризма, културата и историята. Благодарение на приложението жителите и посетителите на района ще имат достъп до цялостна информация за обекти намиращи се на теритоПрез последната година рията на община Каварна общината бе отличена с в няколко основни категопрестижни награди, свър- рии - хотели. ресторанти, зани с благоустройството хранителни магазини, апи туризма. Вие също бятеки, лекари, зъболекари, хте наградена с грамота и музеи, забележителности. плакет от Съюза на воен- Туристически информаноинвалидите и военноционен център, културен пострадалите, както и със календар, автомобилни златен пръстен за заслуги сервизи, бензиностанции в опазване на културното и други. наследство и развитието на туристическия потен- В резултат изпълнениециал. След като летвата е то на проекта ще бъде вдигната толкова високо, популяризирано културкакви цели си поставяте ното и морско наследство за напред? в община Каварна, ще се стимулират посещенията От средата на 2021 г. на туристическите обекти работим активно по и подпомогне туристичеПроект „Популяризиране ския бизнес, чрез използна културното и морсковане на нови за района то наследство в Община методи и информационни Каварна”. Общата стойност технологии. на одобрената безвъзмездна финансова помощ за проекта е в размер на 45 500, 00 лева без ДДС, от които 38 лева от Европейския фонд за морско дело и рибарство и б 825,00 лева от Държавния бюджет на Република България, като безвъзмездната финансова помощ е 100% от Дейностите по проекта е разработване на мобилно приложение, което да предоставя информация за забележителностите на рибарската област, свързани с

We also have 3 submitted project proposals, in which we have partners from a donor country – Norway, in one of which we are partners with 5 other Black sea municipalities and UBBSLA.

ity of Kavarna”. The overall value of the approved financial support for the project is 45 500 BGN without VAT, from which 38 BGN by the European Maritime, Fisheries and Aquaculture Fund (EMFAF) and 825 BGN from the state budget In the last year, the muof the Republic of Bulgaria, nicipality was awarded such as gratuitous financial prestigious awards, related help is 100% by the Activto public works and tour- ity of the project for the ism. You were awarded development of a mobile a diploma and a plaque application, which will from the Union of War deliver information for the Invalids and War Victims, landmarks of the fishing and with a golden ring for area, related to tourism, merits in protecting the the culture, and the history. cultural heritage and the Thanks to the applicadevelopment of the tourist tion the residents and the potential. Once the expec- visitors of the area will have tations are raised so high, access to the whole inforwhat are your goals for the mation for the objects that future? are within the territory of Kavarna municipality in From the middle of 2021, a couple of main categowe work actively on the ries – hotels, restaurants, Project for ”Promotion of grocery stores, pharmacies, the cultural and maritime doctors, dentists, museums, heritage in the Municipallandmarks. Tourist information centre, cultural calendar, car repair shops, gas stations, and others. As a result of the project implementation, the cultural and maritime heritage in the municipality of Kavarna will be promoted, the visits of the tourist locations will be stimulated and will help the tourist business, through the usage of a new for the region informational technologies.

МУЗЕЯТ В КАВАРНА СЪХРАНЯВА ИСТОРИЯТА НА ДОБРУДЖА Експонатите на музея в Каварна разказват историята и културата на племената и народите, населявали Добруджа от V век пр. н.е. до наши дни. Тук могат да се видят съкровища от антични, византийски, венециански и западноевропейски монети, съхранени късчета история, документиращи широките икономически и политически връзки с Черноморския и Средиземноморския свят. Централната експозиция се гордее и с една от най-големите старобългарски керамични колекции в Европа. В централната част на град Каварна, в реставрирана възрожденска къща от XIX в., могат да се видят експонати на някои от специфичните за онова време занаяти - плетене на дантели и чехларство, подредени в оригинална Етнографската експозиция.

Ако сте гост на града, не пропускайте да посетите и реставрираната турска баня (Хамама), която датира от началото на XV в., в която днес е поместена постоянната изложба „Добруджа и морето“. Тя представя златно тракийско съкровище и много редки находки, свързани с древното корабоплаване по добруджанските брегове. Месец преди подписването на Санстефанския мирен договор, каварненци посрещат кавалеристите на ген. майор Николай Янов. Мемориалът - костница е мястото, където всеки един от признателните потомци може да изрази своите най-святи чувства и да поднесе цвете пред паметта на руските богатири. Музеят ни изпраща с минута мълчание в памет на загиналите в освободителната война.

The exhibits of the museum in Kavarna tell the story and the culture of the tribes and peoples who lived in Dobrudzha from the V centuries BC. till the present day. Here you can see treasures of ancient, Byzantine, Venetian, and Western European coins, preserved pieces of history, documenting the wide economic and political connections with the Black Sea and the Mediterranean world. The central exposition also boasts one of the largest Proto-Bulgarian ceramic collections in Europe. In the hard of the Kavarna town, in a restored Renaissance house from the XIX century, you can see exhibits of some of the crafts specific to that time - knitting lace and slipper-making, arranged in an original Ethnographic

exposition. If you are a guest of the town, do not miss to visit the restored Turkish Bath (Hamamas) dating back to the beginning of XV century, where today is the permanent exhibition „Dobrudzha and the Sea”. It presents a golden Thracian treasure and very rare finds related to the ancient sailing on the Dobrudzha coasts. A month before the signing of the Peace Treaty of San Stefano, the Kavarnians met the cavalrymen of general Major Nikolay Yankov. The memorial - ossuary is where each of the grateful descendants can express their most holy feeling and bring a flower to the memory of the Russian heroes. The museum sends us with a minute of silence in memory of those who died in the liberation war.

THE MUSEUM IN KAVARNA PRESERVES THE HISTORY OF DOBRUDZHA

Работно време: от понеделник до петък от 08:00 ч. до 12:00 ч. и от 13:00 ч. до 17:00 ч. 9650 гр. Каварна, ул. "Черноморска" 1Б, тел.: 0570 82327

Working hours: from Monday to Friday 08:00 - 12:00 and 13:00 -17:00 9650 Kavarna, 1B "Chernomorksa" Str., tel.: 0570 82327

Библиотеката в Ловеч – съвременен център за комуникация, четене и култура Пътят на Ловешката библиотека е дълъг и наситен с история. В началото започва като част от читалището в Ловеч, което е основано още през далечаната 1870г. Малко по-късно, през 1889г., библиотеката започва да работи като читалня, достъп до която имат всички граждани, без значение дали са членове на читалището. През 1905 г. читалището се премества в нова сграда, което бележи нов етап в нейното развитие. Към този момент разрасналият се библиотечен фонд наброява вече 8360 тома, което води до трудности в поддържането на ред в библиотечната дейност и се взима решението да се направят каталози на различните отдели.

курс с ръководител Маргарита Димчевска – подначалник в Министерството на народната просвета. Това е не само първият такъв курс за Ловеч, но и първият библиотекарски курс в България, организиран в провинцията. Първият библиотекарски курс в Ловеч хвърля и една нова искра – още на следващата година започва да се говори все по усилено за нуждата от библиотечни курсове в цялата страна. Началото на библиотечната документация се слага на 1 януари 1952 г. като се въвеждат нови инвентарни книги, Книга за движение на библиотечния фонд, читателски карти и дневник на библиотеката. През 1954 г. детската литература се обособява в самостоятелен детски фонд,а година покъсно се открива лятната читалня в парка „Баш бунар”.

Ценейки библиотеката като най-мощно средство за просвета, през лятото на 1932 година Ловешкият околийски читалищен Заслужено място в иссъюз открива първия сеторията на Окръжната демдневен библиотекарски библиотека заема дейност-

The path of the Lovech library is long and rich in history. In the beginning, it started as a part of the community centre in Lovech, which was established back in 1870. A little after the opening of the community centre in 1889, the library begins to function as a reading room, which all citizens had access to, regardless of being a member of the community centre or not. In 1905 the community centre was moved in a new building, which marks a new beginning in its development. At this point, the growing library fund counts for more than 8360 volumes, which leads to difficulties in maintaining order in the librarian activity, and a decision was made for catalogues to be implemented for the different departments. Valuing the library as the most powerful source for enlightenment, in

the summer of 1932 the Lovech district library union opens the first sevenday library course led by Margarite Dimchevska – deputy chief of the Ministry of Public Education. This is not only the first course for Lovech but also the first library course for Bulgaria, organized in the province. The first library course in Lovech throws a new spark – the following year, the need for library courses throughout the country began to be discussed. The beginning of the library documentation is January 1st, 1952, when new inventory books have been introduced, Book for the movement of the library fund, reader cards, and library diary. In 1954 the children’s literature was divided into an independent children’s fund, and a year later a summer reading room opens in the “Bash Bunar” park. A well-deserved place

The Lovech Library – a modern centre for communication, reading, and culture та на краеведското обединение „Мизия”. То датира от 9 ноември 1965 г. и включва дейността на библиотеките във Велико Търново, Габрово, Плевен и Ловеч по отношение на съхранението на местния архив и отразяването му в централния периодичен печат. През 1990 г. с решение на Общинския съвет библиотеката приема за патрон името на проф. Беню Цонев. Роден в Ловеч, езиковед-славист, един от създателите на българската филология, специалист по история на българския език, диалектолог и палеограф, първият съставител на опис на ръкописите в Народната библиотека "Св. св. Кирил и Методий". Инициатор е на съставения научен комитет през 1924 г. към Ловешката колония в София за написване на историята на Ловешкия край. Сам изработва програмата за краеведската поредица "Ловеч и Ловчанско". Изборът за неговото име за патрон на библиотеката е знак на признателност към работата на проф. Беню Цонев и неговия принос за българската

просвета и култура. Днес Регионалната библиотека „Проф. Б. Цонев” е активно обществено пространство. Библиотечната мисия в съвременния й вариант е да предоставя свободен, равнопоставен и неограничен достъп на гражданите на община Ловеч и Ловешка област до информационни източници, продукти и услуги – книги, периодични издания, аудиовизуални медии, достъп до външни и собствени електронни бази данни и Интернет. Като общодостъпна обществена институция, тя има ключова роля за събирането, организирането и ползването на информация и за осигуряването на достъп до широк кръг информационни източници. Изпълнява и ролята на памет за миналото като събира, съхранява и осигурява достъп до материали, свързани с историята на общността или на отделни личности. Чрез предлагането на разнообразна информация подпомага общността да участва компетентно при обсъждането и вземането на решения по ключови проблеми.

in the history of the library is occupied by the activity of the local history association “Mizia”. It dates back to November 9th, 1956, and it includes the activity of the libraries in Veliko Tarnovo, Gabrovo, Pleven, and Lovech about the preservation of the local archive and its broadcasting in the central periodical press. In 1990, with a decision of the Municipal Council, the library adopted the name of Professor Benyu Tsonev as a patron. Born in Lovech, a Slavic linguist, one of the creators of the Bulgarian philology, specialist of the history of the Bulgarian language, dialectologist, and paleograph, the first compiler of an inventory of manuscripts in the National Library “St.St. Cyril and Methodius”. Initiator of the science committee established in 1924 as a part of the Lovech colony in Sofia for writing the history of the Lovech region. He alone made the program for the local history series “Lovech and Lovchansko”. The choice for his name as a patron of the library is a

sign of gratitude towards the work of Prof. Benyu Tsonev and his contribution to Bulgarian education and culture. Today the Regional Library “Prof. B. Tsonev” is an active public space. The library’s mission in its modern variant is to deliver free, equal, and unlimited access to the citizens of the Lovech municipality and Lovech region to information sources, products, and services – books, periodicals, audiovisual media, access to external and own electronic databases and Internet. As a public institution, it has a key role in the gathering, organizing, and using of information for ensuring access to a wide range of information sources. It also serves as a memory of the past by collecting, storing, and providing access to materials related to the history of the community or individuals. By offering a variety of information, it supports the community to take part competently in the discussion and the decision-making for key problems.

Трима американски президенти свалят шапки на Иван Ночев Hats off in memory of Ivan Notchev by three American presidents Българският учен изобретява реактивните двигатели на модула, с който Нийл Армстронг каца на Луната The Bulgarian scientist designed the jet engines of the module that Neil Armstrong landed on the Moon 46

Трима американски президенти - Джими Картър, Роналд Рейгън и Джордж Буш-старши, както и елитът на НАСА се събират в Сан Диего и изпращат в последния му път Иван (Джон) Ночев, който си отива от този свят на 13 март 1991 г. Правят го от уважение към огромния му талант като водещ ракетен конструктор на НАСА, благодарение на който става възможно кацането на Луната. „Това е една малка човешка стъпка, но огромна крачка за човечеството!“, казва Нийл Армстронг при стъпването му на земния спътник. Тогава американският астронавт току-що е излязъл от спускаемия апарат „Орел“, който се отделя от кръжащия около Луната кораб „Аполо-11“ и успешно се прилунява в района на Морето на спокойствието. „Аполо-11“ излита на 16 юли 1969 г. от космодрума „Кенеди“ във Флорида с тримата астронавти Нийл Армстронг, Майкъл Колинс и Едуин Олдрин на борда. След 76-часов полет той навлиза в окололунна орбита. Колинс остава на борда на кораба, а Армстронг и Олдрин преминават в лунния модул „Орел“, който се отделя от основния блок и в 22 часа и 17 минути българско време астронавтите благополучно го прилуняват. След няколкочасова почивка, на 21 юли (20 юли по американско време) Армстронг отваря люка и в 4:56 часа стъпва на лунната повърхност. Малко по-късно е последван от Олдрин, който потресен от гледката възкликва: „Величествена самота!“. След 22

часа престой в 19:54 часа четирите стоманени болта, които свързват двете части на лунния модул, се взривяват, като едната част остава на Луната, а другата – „кубическата стаичка“ с двамата астронавти, се издига с помощта на ракетен двигател и се скача с „Аполо-11“. Именно тук е огромният принос на Иван Ночев. Негова разработка са уникалните реактивни двигатели, задвижващи модула „Орел“, благодарение на които се осъществява прилуняването. Двигателите са конструирани така, че действат при кацането като спирачен механизъм, а при излитането като ускорители, за да може да бъде преодоляна лунната гравитация, както и да се улесни скачването на модула с кораба майка, намиращ се в орбита. При кацането на Луната двете части на модула „Орел“ са свързани с четири болта. При излитането обратно към кораба „Аполо-11“ болтовете са взривени и оттласкват едната половина на „Орел“. Така малката ракета на Ночев преодолява лунното привличане и двамата астронавти скачват „модула на Ночев“ с „Аполо-11“. Дотогава нито руснаците, нито американците, нито немците успяват да решат проблема как космическият кораб да се приземи плавно на Луната, без да се разбие поради липсата на земно притегляне. От малък Иван, роден на 23 септември 1916 г. в Карлово, се увлича по техниката. Завършва местното механотехническо училище „Братя Евлоги и Христо Георгиеви“, специалност „Аеронавтика“.

Three American presidents – Jimmy Carter, Ronald Reagan, and George H. W. Bush, as well as NASA’s elite gathered in San Diego to pay a last tribute to Ivan (John) Notchev, who passed away on March 13, 1991. They did it out of respect for his huge talent as NASA's leading rocket designer who made landing on the Moon possible. “That's one small step for man, one giant leap for mankind.” said Neil Armstrong upon stepping down onto the Earth’s satellite. The American astronaut had just emerged from the Eagle lander, which had separated from the Apollo 11 spacecraft orbiting the Moon, and landed successfully in the Sea of Tranquillity. Apollo 11 took off on July 16, 1969, from the Kennedy Space Center in Florida with three astronauts on board: Neil Armstrong, Michael Collins, and Edwin Aldrin. After a 76-hour flight, it entered lunar orbit. Collins remained on board the command module, while Armstrong and Aldrin passed into the lunar module Eagle. It separated from the command module and at 22 hours and 17 minutes Bulgarian time the astronauts landed it safely on the Moon. After a few hours' rest, on July 21 (July 20, American time), Armstrong opened the hatch and set foot on the Moon at 4:56. A little later he was followed by Aldrin, who, amazed by the sight, exclaimed: "Magnificent desolation!" At 19:54, after a 22 hours stay, the four steel bolts connecting the two parts of the lunar module exploded, leaving one part on the Moon while the other- the "cubicle" with the

two astronauts-, driven by a jet engine reconnected to Apollo 11. This is precisely Ivan Notchev’s great contribution. He’s the one who developed the unique jet engines that drive the Eagle module, thanks to which the lunar landing became possible. The engines are so designed as to provide reverse thrust at descending and positive thrust at ascending, in order to overcome lunar gravity, as well as to facilitate the docking of the module with the mother ship in orbit. When landing on the Moon, the two parts of the Eagle module are connected by four bolts. On take-off back to the command module, the bolts explode and push up the upper part of the Eagle. Thus, Notchev's small rocket overcame the lunar attraction and the two astronauts docked "Notchev's module" to "Apollo-11". Until then, neither the Russians, nor the Americans, nor the Germans have been able to solve the problem of how the spacecraft could land smoothly on the Moon without crashing due to the lack of gravity. Born on September 23, 1916, in Karlovo, Ivan was drawn to mechanics since a very young age. He graduated from the local mechanics and technical school, Eulogi and Hristo Georgievi Brothers, in the Aeronautics speciality. He made an internship at the Arsenal plant in Kazanluk, and then he joined the State Aeroplane Workshop in Bozhurishte, where his older brother Ganco was an aero mechanic. Later, the two brothers set the foundations of the air shop at the airport in the vicinity of their home town. In 1942, with a group

Стажува в казанлъшкия завод „Арсенал“ и след това постъпва в Държавната аеропланна работилница в Божурище, където по-големият му брат Ганчо е авиомеханик. По-късно двамата братя полагат основите на авиоремонтната работилница към летището в околностите на родния си град. През 1942 г. с група техници Иван изкарва тримесечна специализация в Германия и през есента на същата година е приет за студент в Берлинската политехника. По време на войната сградата на политехниката е разрушена и той се завръща в България. В началото на 1944 г. продължава образованието си в

Прага и го завършва като машинен инженер във Виена, където през 1950 г. защитава докторат. Няколко месеца работи на летището в столицата на Австрия, а след това се установява в Канада. Първите пет години от живота му на емигрант са доста тежки. Ночев работи какво ли не - мие улици, бере диви ягоди в покрайнините на Торонто, а след години достига до позицията на старши инженер във фирмата Canadair LTD of Montreal, специализирана в авиационно оборудване. В Канада среща и жената, с която свързва живота си Веска Данчева, дъщеря на генерал. Тя е едновременно

of technicians, Ivan earned a three-month specialisation in Germany, and in the autumn of the same year, he was admitted as a student at the Berlin Polytechnics. During the war, the building of the Higher Technical Institute was destroyed and he returned to Bulgaria. In early 1944, he continued his education in Prague and graduated as a mechanical engineer in Vienna. There he earned a PhD in 1950. He worked for a few months at the airport in Austria’s capital and then settled in Canada. The first five years of his immigrant life were pretty harsh. Notchev accepted all kinds of jobs: washing streets, picking

wild strawberries on the outskirts of Toronto, etc. Years later he reached the position of senior engineer at Canadair Ltd, a Montrealbased company specialising in aviation equipment. In Canada, he also met the woman who became his lifelong spouse- Veska Dancheva, the daughter of a general. She's both beautiful and educated — she's graduated in medicine in Germany, and later she established herself as a professor of endocrinology and a member of the American Academy of Sciences. "My wife Veska is an amazing person. With all her huge duties as a scientist and social activist, she

красива и образована - завършила е медицина в Германия и по-късно се утвърждава като професор по ендокринология и член-кореспондент на Американската академия на науките. „Жена ми Веска е изумителен човек. При цялата си огромна заетост като учен и общественик тя винаги намира време да се грижи за дома и да ръководи спечелените средства, докато аз от сутрин до вечер съм на полигоните“, споделя след години Иван Ночев. След пет години в Канада семейството заминава за САЩ, където по онова време се търсят кадърни инженери, а българинът има голямо предимство, тъй като е немски възпитаник. Така през 1956 г. Ночев се озовава в Калифорния и се включва в гигантската надпревара за овладяване на Космоса. Получава американско гражданство, променя името си на Джон и започва работа в легендарния авиокосмически гигант „Дженерал Дайнамикс Корпорейшън“, където е събран елитът на световната мисъл и се разработват най-съвременни самолети и ракетни системи. През 1965 г. открива собствена фирма - „Ланчия“, която се занимава с аерокосмически изследвания и много скоро завоюва челни позиции в световната въздухоплавателна индустрия с оригиналните си разработки. Фирмата е приета за участие в съвместните засекретени разработки на НАСА и Пентагона. Теоретични постановки и изчисления в аеродинамиката на Ночев се изучават и днес в американските колежи и университети.

Американският конгрес го удостоява с високо отличие за заслугите му към НАСА. Постигнал голям авторитет и завидно материално благосъстояние, той е на голяма почит в американското общество. Личен приятел е на Роналд Рейгън, който по това време е губернатор на щата Калифорния, на сенатора Бари Голдуотър, както и на други видни личности. През това време редица институции в Съветския съюз и у нас следят изявите на Ночев. През 70-те години дори започват да ухажват сестра му и й разрешават да се среща с брат си в Европа и в САЩ с идеята да го привлекат да работи за тях. Лично началникът на МВР в Пловдив й връчва задграничния паспорт и я моли да предаде най-сърдечни поздрави на своя брат и да му каже, че е „добре дошъл“ в своята родина, където ще му бъдат оказани най-големи почести. В началото на 1991 г. Ночев съобщава на сестра си Мария в Карлово, че е решил през май да посети България. Мечтата му е да превърне в колеж техникума, който навремето е завършил. През март обаче влиза за профилактични прегледи в болница и няколко дни след като излиза, изненадващо за всички умира, навярно заради астмата, от която е страдал. Година след него от този свят си отива и съпругата му - проф. Веска Ночева, с която нямат наследници. На нейно име в Сан Диего има фондация, която всяка година дава награди на жени, които работят в областта на фармацията. Мария Петкова

always finds time to take care of the household and to manage the money earned while I'm hanging at the launch pads from dawn to dusk," said Ivan Notchev years later.

in American society. He was a close friend of Ronald Reagan, who at the time was California’s governor, of Senator Barry Goldwater, and of other prominent personalities.

After five years spent in Canada, the family went to the United States, where talented engineers were sought at the time. The Bulgarian had the big advantage of being a German alumnus. Thus, in 1956, Notchev ended up in California and joined the giant space race. He obtained American citizenship, changed his name to John, and got a job at the legendary airspace giant General Dynamics Corp., which gathered the world's elite of engineering, and developed the most advanced aircraft and rocket systems. In 1965, he registered his own company, Lancea, which was involved in aerospace research. It had very soon gained top rankings within the global aviation industry owed to its original designs. The company was admitted to participate in the joint classified projects of NASA and the Pentagon. Theoretical designs and calculations in Notchev's Aerodynamics are still studied today at American colleges and universities. The U.S. Congress awarded him high honours for the merit at the service of NASA.

At the time, a number of institutions in the Soviet Union and in Bulgaria were following Notchev's activities. In the 1970s, they even started courting his sister and allowing her to meet him in Europe and in the U.S. with the idea of getting him to work for them. Plovdiv's head of the Ministry of Interior personally handed her her international passport, asked to give his most cordial regards to her brother and to tell him he'd be "welcome" in his Fatherland where he'll be given the most honourable reception. In early 1991, Notchev told his sister Maria who resided in Karlovo that he decided to visit Bulgaria in May. His dream was to turn into a college the technical high school he graduated from. In March, however, he stayed in the hospital for routine exams. A few days upon leaving the clinic, to everyone’s surprise, he died, probably because of the asthma he suffered from. A year after him, his wife, Professor Veska Notcheva, passed away. The couple left no heirs. In San Diego, there's a foundation bearing her name that gives annual awards to women involved in pharmaceutical sciences.

Having achieved great authority and enviable wealth, he was held in high esteem

Maria Petkova

ИМА ГРАД КАТО ПРИКАЗКА СТАРА – ВЪЛШЕБСТВОТО НИКОПОЛ There is a town like an old fairy tale – The magical Nikopol

Има кътче от нашата българска земя – красиво и магично. Място, където се събират небето и земята в чудна прегръдка със слънцето. То изгрява от тихите води на Дунав и заспива пак там, потапяйки се отново във вечната река. Няма по-красиво място, няма по-красив залез от този. Омагьосан, можеш да стоиш с часове на брега, вперил поглед в чудната гледка, или пък да се опитваш да догониш огнената пътека, приседнал в някоя рибарска лодка. Ако си художник – да рисуваш, ако си поет –да пишеш, а фотографиите, запечатали това вълшебство, са хиляди. Този найкрасив залез можеш да видиш само и единствено тук, в Никопол. До скоро позабравен, днес градът все по-успешно заема своето място сред туристическите маршрути

в България, защото тук има всичко: – Древна история и традиции; – Красива природа и забележителности; – Величествена река; – Богата култура; възможности за приключения и екстремни преживявания. За любителите на природата се разкриват девствени острови, с много и различни видове птици, животни и растения, места за спортен риболов и къмпингуване. Спокойствие и релакс ви осигуряват „Българските Малдиви“ – остров Катунара, един от шестте острова в близост до града. До тях се стига, разбира се, с лодка – разходка с лодка – найтърсеното и незабравимо преживяване. Речният тур продължава от 2 до 3

There is a beautiful and magical corner from our Bulgarian land. A place, where the sky and the earth meet in the wonderful grasp of the sun. It rises from the silent waters of the Danube River, and it falls asleep there, immersing again into the eternal river.

today the town successfully takes its place among the tourist routes in Bulgaria, because it has everything in one place such as:

There is no more beautiful place, and not more beautiful sunset than this one. Mesmerized, you can stand there for hours on the coast, staring into the wonderful view, or trying to chase the path of the sun, sitting in a fishing boat.

– Majestic river;

If you are an artist – paint, if you are a poet – write, and the photographs, which sealed this magic, are thousands. This beautiful sunset can only be seen here, in Nikopol. Up until recently forgotten,

– Ancient history and traditions; – Beautiful nature and landmarks; – Rich culture; – Opportunities for adventures and extreme experiences. For the enjoyers of nature, you can visit many virgin islands, with a variety of different types of birds, animals, and plants, with places for sport fishing and camping. Tranquillity and relaxation are guaranteed by the “Bulgarian Maldives” – Katunara island, one of the

часа, с междинни спирки „по желание“. Местните рибари от Сдружение „Амур“, организират безопасното пътуване. Добри екскурзоводи, те осигуряват на пасажерите възможност за наблюдение на ята от корморани, чайки, патици, а понякога и пеликани. Различни видове риба, приготвена по стари рецепти на огъня допълват удоволствието и превръщат преживяното в незабравим спомен. По желание на туристите може да се спре до природната забележителност скална църква „Св. Стефан“/ ХI век/, изсечена в скалистия бряг на 1.2 км. източно от града. До нея води и удобен път по самия бряг на реката. Любителите на спортния риболов могат да се отдадат на своето хоби в землището на Никопол и по време на забранителния период в участъка от източната част на ферибота, при р. км. 598, в продължение 4 р. км. до р. км. 594 ( канарата ). На източния хълм над града, в защитената местност „Плавала“, част от ПП „Персина“, преминава 3- километровото трасе на вело екопътека – една чудесна възможност за разходка и колоездене сред природата / повече информация на @ ekopatekanikopol/. Специфичният пресечен географски терен

привлича любителите на офройд разходки с АТВ клас ТУРИСТИЧЕСКИ, а красивият залив и плажната ивица през лятото се превръща в място за водни спортове – кръг от Националния Шампионат JET SKI Bulgaria. Допълнителна колоритност и цвят в преживяванията внася провеждането на традиционния фестивал „Дунав – хора, природа , традиции“, както и празникът на града, „Никопол – традиция и съвременност“. Събрал мъдростта на различни епохи, културата на различни етноси днес Никопол омагьосва. И не случайно, ако веднъж си бил тук, непременно се завръщаш. Заповядайте при нас! Подарете си едно уникално преживяваване в една от средновековните столици на България – Никопол. Анелия Димитрова

six islands close to the town. You can access them by boat of course – a tour with a boat – the most wanted and unforgettable experience. The river tour continues up to 2 or 3 hours, with intermediate stops “if requested”. The local fishermen from the “Amur” Association organize free tours. Good tour guides provide opportunities for the passengers to witness the flocks of cormorants, seagulls, ducks, and sometimes pelicans. Different types of fish, cooked according to old recipes which fulfil the delight and turn the experience into an unforgettable memory. If requested, tourists can be taken to the natural landmark the rocky church of “St. Stefan” (11th century), carved into the rocky shore 1.2 km east of the town. A convenient path along the riverbank leads to it. The enjoyers of sport fishing can devote themselves to their hobby in the land of Nikopol and during the prohibition period in the region from the east part of the ferryboat, at the river km 598 to the river km 594 (Kanarata) in the territory of the municipality Nikopol. On the east hill above the town, in the protected area “Plavala”, part of Natural Park “Persina”, crosses a 3 kilometres long route of the bike eco-trail – a wonderful opportunity for a walk or biking in nature / more information on @

ekopatekanikopol /. The specific crossed geographic terrain attracts the offroad enjoyers with a walk with an ATV class TOURIST, and the beautiful bay and the beach during summer turns into a place for water sports – round of the National Championship JET SKI Bulgaria. Additional colours in the experiences bring the traditional festival “Danube – people, nature, traditions”, and also the town’s holiday, “Nikopol – tradition, and modernity”. Having gathered the wisdom of different epochs, the culture of different ethnicities today Nikopol enchants with its magic. And it's no coincidence that once you've been here, you're definitely coming back. You are welcome to come! Give yourself a unique experience in one of the medieval capitals of Bulgaria – Nikopol. Aneliya Dimitrova

Музеят в Шумен посреща с две обновени зали Четиридесет години след откриването на постоянната експозиция Регионален исторически музей – Шумен изцяло обнови своите зали „Праистория“ и „Античност“. Посетителите посреща впечатляваща реплика на експонат – глинена фигурка на танцуваща жена с маска на лицето в състояние на екзалтация. Тя е от VI хил. пр. Хр., няма аналог и е пресъздадена в човешки ръст в центъра на първата зала. В нея са изложени близо 600 находки от епохата на късната праистория – неолита и халколита, разкрити при археологическите проучвания в Шуменски регион от началото на XX век до наши дни. Някои работни моменти, както и откриването на най-интересните експонати, са представени интерактивно. Във витрините са показани находки от селищни могили и некрополи – оръдия на труда, оръжие, накити, съдове и предмети на култа. Находките, свързани с бита – обработката на дърво, кожа, кост и глина, ни дават представа за основния поминък на праисторическото население – земеделието, отглеждането на домашни животни, както и заниманията като лов, риболов, грънчарство. Илюстриран е интериорът на праисторическото жилище – богата колекция от керамични съдове, хромелно съоръжение и

овъглено зърно. Забележителна е реконструкцията на вертикален дървен стан с оригинални глинени тежести. Накитите, малката антропоморфна пластика и глинените масички разкриват духовния живот на праисторическите хора. Основно място в обредната им система заема култът към Великата богиня – майка на земята и плодородието. По това време мъртвите са погребвани с гробни дарове от накити и глинени съдове. Обредът е израз на представата за смъртта като начало на нов живот. Сред най-атрактивните експонати в залата е автентичното погребение в ембрионална поза (хокер). Белег за високото социално положение на мъртвия е богатият гробен инвентар от керамични съдове, кремъчна пластина, накити от серпентинит и златна антропоморфна апликация. Експозицията се допълва от панорамата от авторски изображения, пресъздаващи моменти от ежедневието на праисторическия човек. Отделено е място за отдих, а за най-малките посетители е предвиден тематичен детски кът. Също следвайки оригиналния експозиционен план, зала „Античност“ разкрива

The museum in Shumen meets with two renovated halls Forty years after the opening of the permanent exposure, the Regional Historical Museum – Shumen renovated its halls “Prehistory” and “Antiquity”. The visitors are welcomed by the fascinating replica of the exhibit – a clay figure of a dancing woman with a mask on her face in a state of exaltation. She is from the 6th millennium BC and it has no analogy, recreated in a real person’s size in the centre of the first hall. There are exposed around 600 finds from the late prehistoric epoch – Neolithic and Chalcolithic, discovered during archaeological studies in the Shumen region from the beginning of the 20th century till the present days. Some moments from the work, as well as the discovery of the most interesting exhibits, are interactively presented. In the showcases, you can see exhibits

from settlement mounds and necropolises – tools of labour, weapons, jewellery, dishes and objects of worship. The exhibits, related to everyday life – wood processing, leather, bone and clay, give us the idea for the primary livelihood of the prehistorical settlement – agriculture, raising domestic animals, and activities such as hunting, fishing, pottery. The interior of the settlement mound is illustrated – a rich collection of ceramic dishes, chrome installation and charred grain. Also, the reconstruction of the fascinating vertical wooden loom with original clay weights. The jewellery, the small anthropomorphic plastic

наследството на региона от Бронзовата епоха до Късната античност (ХІІ в. пр. Хр – VІ в. от н.е.). Сред акцентите тук остава тракийската гробница от гр. Смядово, на чиято представителна фасада е изписан надпис на гръцки език – „Гонимаседзе жена на Севт“. На тематичен принцип са представени още бит, поминък, въоръжение, погребални обичаи, култове и вярвания. Поминъкът на местните племена се състои от земеделие, скотовъдство, строителство. Показани са битови предмети и различни инструменти, калъпи и матрици за изработка на накити – част от най-голямата колекция в България, свързана с античното ювелирно производство. Експонирани са още гробен инвентар от елинистически некропол и такъв от Ранножелязната епоха, както и надгробна плоча с надпис на тракийски език. Некрополите са най-консервативния елемент от бита на населението и свидетелстват, че тези земи са били гъсто населени през целия период. Обърнато е внимание и на въоръжението – отбранително и нападателно – шлемове, ризници, върхове на

стрели и копия, бойни брадви, конско снаряжение. Развитието на вярванията и култовете е представено чрез бронзова и сребърна пластика, глинени култови предмети, каменни релефи и цветни фрески. Тук е и първият експонат на музея – оброчен релеф на бог Дионис. Голяма част от паметниците са изработени от местни майстори, повлияни от елинистичното изкуство. За по-любознателните в двете зали са инсталирани информационни киоски, а анотациите са поставени дискретно и ненатрапчиво в „скрити чекмеджета“. Най-интересните и впечатляващи находки от найранната история на региона са претворени в специално изработени сувенири, които могат да бъдат закупени както на място в новооткрития Музеен бутик, така и в електронния магазин на официалната интернет страница на културната организация museum-shumen.eu.

and the clay tables reveal the spiritual life of the prehistoric people. Commonplace in their ritual system is the cult towards Great goddess – mother of earth and fertility. During that time the dead were buried with grave offerings of jewellery and clay dishes. The rite is an expression of the meaning of death as the beginning of new life. Among the most attractive exhibits in the hall is the authentic funeral in an embryonic posture. A sign of the high social status of the dead is the rich burial inventory of ceramic dishes, ceramic plates, jewellery from serpentinite and a golden anthropomorphic application. The exposure is fulfilled from the panorama of images, recreating moments from the everyday life of the prehistorical person. There is a place for rest, and for the youngest visitors, there is a themed children’s corner. Following the original exhibition plan, the hall “Antiquity” reveals the heritage of the region from the Bronze age till the Late Antiquity epoch (12th century BC – 16th century CE). Among the highlights is the Thracian tomb from the town of Smyadovo, in which on a representative façade is being written an inscription in Greek saying – “Gonimasedze – wife of Sevt”. On a thematic basis, there are presented even more manners, livelihood, weaponry, funeral customs, cults and beliefs. The livelihood of the local tribes consists of agriculture,

animal husbandry and construction. Household items are shown as well as different tools, moulds and matrices for making jewellery – part of the biggest collection in Bulgaria, related to antique jewellery production. More burial inventory is displayed from a Hellenistic necropolis from the Early Iron Age and a tombstone with an inscription written in Thracian. The necropolises are the most conservative element from the livelihood of the population, and they testify that these territories were densely populated throughout the whole period. Attention is paid to the weaponry – defensive and attacking – helms, chain vests, arrowheads and spears, battle-axes, horse weaponry. The development of the beliefs and cultus is presented by the bronze and the silver plastic, clay cult items, stone reliefs and colourful frescoes. Here is the first exhibit of the museum – Votive relief of God Dionis. A big part of the monuments was built by local builders, influenced by Hellenic art. For the more curious visitors in both halls are installed informational kiosks, and the annotations are placed discretely and unobtrusively in “hidden drawers”. The most interesting and fascinating finds from the earliest age of the region are converted into specially crafted souvenirs, which can be bought on the spot in the newly opened museum boutique, as well as the online store on the official internet page of the cultural organization museum – shumen.eu.

ЗАЩО БЪЛГАРИТЕ КАЗВАТ

„В КЪРПА ВЪРЗАНО“? Why do Bulgarians say,

“in a towel tied” (“it’s in the bag”)? В словесното народно творчество на българите съществува изразът „в кърпа ми е вързано“. В него цялостният смисъл на фразата не е изграден от значенията на съставящите го думи. Означава, че е осигурен благоприятният изход на нещо, което със сигурност ще се сбъдне в полза на изреклият тези слова.

In the verbal folk art of the Bulgarians, there is the expression “it is tied in my towel”. The meaning of the phrase is not made up of the meanings of the words. It means, that the positive outcome of something is certain, which for sure will come true for the person that said that phrase.

Откъде и защо идиомът „в кърпа ми е вързано“се е появил?

Where and why did the idiom “it is tied in my towel” come into existence?

Вързаното в кърпа съпътства българина през целия му жизнен път. Във времето, когато пътните чанти и портмонетата не са били масово употребявани, най-ценните неща са били носени и пренасяни в кърпи, чиито краища са завързани с възли. Хлябове, дарове и ценности са пренасяни с бохчи. Парите са били слагани в малки

Tied in a towel (it’s in the bag) accompanies the Bulgarian throughout his life. Back in the days when the travel bags and wallets were not yet massively used, the most important and valuable things were carried in towels, whose ends are tied in knots. Bread, gifts, and valuables are carried with cloth packs. The money was put in small towels, tightly

кърпи, здраво стегнати с възли и закрепени на кръста. В представите на народа ни, завързването на възли от кърпата е натоварено с особена магическа сила и мощ. Чрез него се прави магия за любов. От там и поверието, че избраният от сърцето ти е „в кърпа вързан“. Вярването, че успехът на отрочето е „в кърпа вързан“ се наблюдава още с обичая за прохождането му. Над главата на майката се поставя кърпа, в която се слага парче от питата, даровете с наричания от благопожелания към детето и пари. След като всички „орисници“ се изредят, кърпата се завързва, за да не избяга късметът.

fastened with knots and fastened at the waist. In the minds of our people, connecting the knots of the towel is charged with a special magical power and might. It creates spells for love. Hence the belief, that the one chosen by your heart is “in a towel tied”. The belief, that the success of the child is “in a towel tied” is observed since the custom of his gait. A towel is placed above the mother’s head, in which are put a piece of bread, gifts and money and then the towel is fastened, so the luck doesn’t go away.

Символното предназначение на вързаната кърпа присътва в някои сватбени ритуали, когато долните дрехи на младоженеца, получени като дар на годежа, се провират през кърпа, завързана и оформена в обръч и т. н.

The symbolic meaning of the tied towel has a presence in the wedding ritual too, when the pants of the groom, received as a gift of the marriage, are threaded through a cloth tied and shaped into a ring, etc.

Ако не можете да си спомните къде сте сложили нещо, помислете за него и завържете възел на кърпата. Той ще Ви отведе до това, което търсите.

If you cannot remember where you put something, think about it and tie a knot on the towel. It will take you to the thing you search for.

В кърпа се връзват и ритуални предмети от погребение, които се поставят в краката на мъртвеца. Поговорката гласи: „Каквото си вържеш на земята, това ще ти е вързано на небето.“ Така че, внимавайте какво си връзвате в кърпа. Нека най-доброто да Ви е „в кърпа вързано“! Д-р инж. Гинка Стоева

Ritual objects from funerals are tied in a towel which is placed on the dead man’s legs. The saying goes “What you bind on earth will be tied in heaven”. So be careful what you tie in your towel! Let the best be “in a towel tied”. Eng. G.S. PhD

Дечко Узунов –

„аристократът на въображението“, белязал XX век

Dechko Uzunov –

the “aristocrat of imagination” who marked the 20th century

Заслугите към човешката цивилизация на един от най-големите майстори на българската живопис са признати от ЮНЕСКО The merits to human civilisation of one of the greatest masters of Bulgarian painting is recognised by the UNESCO „Вярвам в безсмъртието. Животът е онова, което е излязло от сърцето, от чувствителността, от всичко, което е добротата. Това, което си създал, това е твоят живот“, казва Дечко Узунов, обявен през 1999 г. от ЮНЕСКО за Световна личност на годината заради заслугите му към човешката цивилизация. Наричан „аристократ на въображението“, художникът винаги е впечатлявал не само с творбите си, но и с присъствието си - с артисти-

зма и специфичното си чувство за хумор, лекотата и широтата в общуването, с културата си и способността си да оцени дори и твърде различни от него художници. Роден в самия край на ХIХ век - на 22 февруари 1899 г., животът и творчеството на Дечко Узунов преминават през почти целия ХХ в. „Ако за Пикасо казват, че си е присвоил цялото минало столетие, за нас това се отнася за Дечко Узунов... Допринесъл най-много за

"I believe in immortality. Life is what comes from the heart, from sensitivity, from everything that's goodness. What you created – this is what your life is," said Dechko Uzunov, as the UNESCO pronounced him the World’s Person of the Year 1999 for his merits to human civilisation. Dubbed an "aristocrat of imagination", the artist has always impressed not only with his work but also with his presence – his artistic behaviour and his particular sense of humour, his ease

and breadth in communication, his culture and his ability to appreciate even those artists who are very different from him. Born at the very end of the 19th century – on February 22nd, 1899, Dechko Uzunov's life and creative work encompassed almost the entire 20th century. “If some say about Picasso that he's grabbed for himself the entire past century, in our country, this can be said about Dechko Uzunov... He contributed the most to the

европеизацията на българското изкуство, запазвайки почитта и обичта към своята страна и традиции...“, пише за него проф. Аксиния Джурова. Един от най-големите майстори на съвременната българска живопис първо е ученик на талантливия ни художник и писател Чудомир. Влиза в художествения свят още в началото на кариерата си, втората половина на 20-те години на XX век, и се задържа там до края на своето творчество близо шест десетилетия по-късно. От 1932 е преподавател в Художествената академия и прави първата си самостоятелна изложба. Дечко Узунов освен художник

е и професор, академик, ректор на Художествената академия, директор на Националната художествена галерия, председател на Съюза на българските художници, почетен член на чуждестранни академии. Художественото му наследство е изключително разнообразно откъм теми, жанрове и видове изобразително изкуство - както изящни, така и приложни. Твори живопис, графика, илюстрация и оформление на книгата, сценография, декоративна монументална живопис. Работи в жанровете портрет, голо тяло, пейзаж, натюрморт, фигурална композиция с исторически, библейски, митологични и съвременни сюжети. Творецът често

Europeanisation of Bulgarian art, while preserving the respect and love of his country and its traditions…” says Prof. Axinia Dzhurova.

principal of the Academy of Art, director of the National Art Gallery, president of the Union of Bulgarian Painters, and an honorary member of foreign academies.

He who’d become one of the greatest masters of modern Bulgarian painting was at first a student of our talented painter and writer Chudomir. He joined the artistic milieu since the very beginning of his career – the second half of the 1920s, and he remained there until the end of his creative life nearly six decades later. He began teaching at the Academy of Art in 1932 and he made his first solo exhibition. Dechko Uzunov, in addition to being a painter, was a professor, member of the Bulgarian Academy of Sciences,

His heritage is extremely multifarious in terms of topics, genres, and types of imaginative art — both fine and applied. His creative topics included painting, graphic, book illustration and layout, scenography, ornamental monumental painting. He worked in the genres portraiture, naked body, landscape, nature-morte, and figural composition with historical, biblical, mythological and contemporary subjects. The artist often looked at himself and reflected masterfully his moods in his self-portraits.

се вглежда и в себе си и майсторски пресъздава различните си състояния в автопортретите си. Бай Дечко, както всички с обич го наричат навремето, рисува стенописи в казанлъшката църква „Свети Йоан Предтеча“, във фоайето на хотел „Казанлък“, в „Дом на културата“ в Карлово, в операта в Стара Загора, в Народната опера, Народния театър, НДК и Съдебната палата в София. Освен това създава декорите и костюмите за театрални и балетни постановки в Народен театър „Иван Вазов”, сред които „Престъпление и наказание“ на Достоевски, „Професията на госпожа Уорън“ на Бърнард Шоу, „Почивка в Арко Ирис“ на Димитър Димов, балета „Тракия“ на Петко Стайнов. През целия си живот „аристократът на въображението“ изследва връзката слово-образ в стремежа си към опознаване на различни светове, сред които е този на книгата. Работата

му в областта на илюстрацията се увеличава след приключване на подготовката му в Художествената академия в Мюнхен (1922–1923). Дечко Узунов общува с широк кръг водещи писатели у нас и в чужбина. Затова е сред предпочитаните художници, които подготвят корици, илюстрации към книги и портретни скици на автори като Светослав Минков, Никола Фурнаджиев, Йордан Стубел, Чавдар Мутафов, Ангел Каралийчев, Чичо Стоян (Стоян Попов), Емилиян Станев, Николай Зидаров, Павел Матев, Ален Боске и много други. „Хората, рибите и дърветата са преходни. Но когато рисуваш хора, риби и дървета, мисли за звездите, океаните и камъните, за да бъде вечно това, което правиш“, казва творецът, който остава във вечността с многоликото си творчество. Постига безсмъртието, в което вярва. Мария Петкова

Bai Dechko, as everyone calls him with love at the time, painted frescoes in Kazanlak's Sveti Ioan Predtecha church, the lobby of the Kazanlak Hotel, the Home of Culture in Karlovo, the Stara Zagora's opera house, the National Opera, the National Theatre, the National Palace of Culture, and the Judiciary Palace in Sofia. He also designed the stage sets and the costumes for theatrical and ballet performances at the Ivan Vazov National Theatre, among which Dostoevsky's "Crime and Punishment", Bernard Shaw's "Mrs Warren’s Profession", Dimitar Dimov’s “Respite at Arco Iris", and Petko Staynov’s ballet “Thrakiya”.

fied after the completion of his studies at the Academy of Arts in Munich (1922-1923). Dechko Uzunov communicated with a wide range of leading writers at home and abroad. That's why he’s among those painters preferred for the design of book covers, illustrations, and portrait sketches of authors such as Svetoslav Minkov, Nikola Furnadzhiev, Jordan Stubel, Chavdar Mutafov, Angel Karalijchev, Uncle Stojan (Stojan Popov), Emilijan Stanev, Nikolai Zidarov, Pavel Matev, Alain Bosquet, and many others.

"Humans, fish, and trees are transient. But when you paint people, fish, and trees, think about the stars, oceans, and stones, in order Throughout his life, the to make whatever you're doaristocrat of imagination has ing lasting forever," said the been exploring the speechartist. He remains in eternity image relationship in his with his multifarious creaquest to get to know various tive work. He achieved the worlds, among them, the one immortality he believed in. of books. His work in the field of illustration intensiMaria Petkova

0700 144 22 sales@festahotels.com

FESTA PANORAMA PANORA R MA NESSEBAR

ALL INCLSUIVE

HEATED POOL

ANIMATION SPA RELAX

www.festahotels.com

www.cherga.bg • issue 103 • 2022

Цена: 5.00 лв.

THE BEST OF BULGARIA – TRAVEL, HISTORY, CULTURE, TRADITIONS