Page 1

97 9

771312

654007


4

Епископската базилика на Филипопол възкръсва за нов живот

7

Приказки в шевици

12

Родопската архитектура и бит

24

Къща-музей „Филип Тотю”/ Затвор-музей

26

Национален музей „Васил Левски“

28

Архитектурно-парков комплекс „Двореца” Балчик

36

Регионална библиотека „Хр. Смирненски“ - значим културен и информационен институт в региона на Хасково

38

Изявите на „Симфониета-Враца” творят бъдеще за българските музиканти

40

„Новите майстори” от Kюстендил

ISSN 1312-6547 Publisher:

CHERGA FOUNDATION

2L Samokovsko shosse str., Trade Center Boila, fl. 3, Sofia, Bulgaria e-mail: office@cherga.bg • www.cherga.bg

Chairman of the Board: Eng. Antoaneta Peeva apeeva@cherga.bg

Editor-in-chief: Eng. Antoaneta Peeva Editor: Biliana Koteva, Mag.eng. Ginka Stoeva, PhD


15

Старозагорската художествена галерия – сред най-значимите в страната

18

Галерии на открито в сърцето на София

22

Вълнуващите околности на Враца крият неподозирани съкровища

30

Източните Родопи пазят енигмата на хилядолетна култура

32

Шедьоври на стари майстори пази галерията в Кърджали

34

„Тракия“ – най-автентичният танцов ансамбъл

43

Храмовете в Kалофер

52

Мелник – “Богоизиданият град”

56

130 години Народна библиотека Велико Търново

Мarketing Director: Eng. Jeny Parova jeny@cherga.bg, 0899 986 199

Dissemination: Veselin Angelov - veseang@cherga.bg, 0898 777 329

Boris Lachev bivanov@cherga.bg, 0898 777 324

Design: Evgeni Peev - fvd@cherga.bg Proofreading and translation: Nikola Jeliazkov


Епископската базилика на Филипопол възкръсва за нов живот Има истории, които чакат своето време за да бъдат разказани... Такава е и историята на Епископската Базилика на Филипопол, античният предшественик на днешен Пловдив. Вековна легенда, разпиляна във времето като пъстра мозайка, която трябва да бъде сглобена – парче по парче, за да преоткрие величието на един от най-старите градове на континента.

The Bishop’s Basilica of Philippopolis revives for a new life

Епископската базилика на Филипопол/ The Bishop's basilica of Philippopolis Епископската базилика на древния Филипопол е един от най-големите и значими в европейски мащаб археологически обекти и културно-исторически паметници, построен в средата на IV век. Ситуирана е източно от Градския площад (Форума) на античния град и южно от съвременния католически храм „Свети Лудвиг”. По план базиликата е трикорабна, с апсида от изток и оформени нартекс и атрий от запад. Тя е изключително мащабна по размери. Общата й дължина е 83 м, а ширината е 36 м, което я прави най-големият раннохристиянски храм от IV-VI век на територията на България и една от най-големите на Балканите. Има богато вътрешно архитектурно оформление и мозаечни подове. Трите кораба на базиликата, нартексът и портиците на атрия са покрити с подови мозайки с обща площ над 2000 кв.м. Мозайките представят сложни геометрични композиции, с включени в тях фигурални изображения на вази, кошници с цветя, растения и птици. През вековете тя е посрещала хора от различни религии, земи и култури, но дошъл миг, в който Епископската базилика била изоставена, останките били затрупани, а времето изтрило спомените за нея. И така до 80-те години на миналия век, когато при строителни дейности се появяват находки от мащабна сграда, украсена с мозайки с геометрични орнаменти и птици. След 30 години Епископската базилика и мозаечните шедьоври на Филипопол се завръщат към живот в своята цялост, превръщайки се във важна част

There are stories waiting for their time to be told... Such is the story of the Bishop's Basilica of Philippopolis, the ancient precursor of modern Plovdiv. An age-old legend, scattered in time like a colourful mosaic that needs to be assembled, piece by piece, to rediscover the greatness of one of the continent's oldest cities. The Bishop's Basilica of ancient Philippopolis is one of the largest and most significant archaeological sites and cultural and historical monuments in Europe built in the middle of the 4th century. It is located east of the City Square (the Forum) of the ancient city and south of the modern St. Ludwig Catholic Cathedral. According to the plan, the basilica is three-nave, with an apse from the east and a shaped narthex and atrium from the west. It is extremely large. Its total length is 83 m and its width is 36 m, which makes it the largest early Christian temple from the 4th-6th centuries in Bulgaria and one of the largest in the Balkans. It has a rich interior design and mosaic floors. The three vessels of the basilica, the narthex and the atrium gates are covered with floor mosaics with a total area of ​​over 2000 sq.m. The mosaics represent complex geometric compositions with figured images of vases, flower baskets, plants and birds. Over the centuries, it has welcomed people from different religions, lands and cultures, but a moment has come when the Bishop's Basilica was abandoned, the remains were buried, and time erased the memories of it. And so until the '80s of the last century, when in construction activities, there were findings from a large-scale building decorated with mosaics with geometric bird ornaments. After 30 years, the Bishop's Basilica and the mosaic masterpieces of Philippopolis have come back to life in their entirety, becoming an important part not only of the Bulgarian but also of the world cultural


не само от българското, но и от световното културно наследство. Кандидатурата на Епископската базилика и римското мозаечно наследство на Филипопол беше включена в Индикативния списък на ЮНЕСКО за значими културни и природни обекти. Включването й в листата добавя още един щрих към приноса на Пловдив към запознаване на българската и световна общественост с многообразните културни пластове на най-стария жив град в Европа. Археологическото проучване и консервационнореставрационните дейности на проекта се осъществяват съвместно от фондация „Америка за България“ и Община Пловдив. Очаква се Епископската базилика да отвори врати за посещения в началото на активния туристически сезон на 2020 г. Посетителите ще се движат по специално изградени пътеки със стъклен под. Очила с виртуална реалност ще показват как е изглеждала сградата преди столетия, а в малки зали ще се прожектират филми за хилядолетната история на Пловдив. Предвидени са интерактивни занимания зa нaй-мaлкитe посетители на обекта. Освен за туристите уникалният паметник ще се превърне в притегателен център за провеждането на различни формати - културни събития, детски, образователни програми, изложби и конференции. Пловдив е град с хилядолетна история, в който се преплитат много и различни епохи. Пловдивчани се гордеят и дълбоко осъзнават своя дълг да възраждат, ценят и пресъздават в съвременното ежедневие богатото наследство от техните предци, съхранявайки и предавайки на бъдещите поколения отпечатъка на онзи пловдивски дух, който и днес е в основата на самочувствието им, че живеят в най-стария жив град на Европа!

Епископската базилика на Филипопол/ The Bishop's basilica of Philippopolis heritage. The application for the Bishop's Basilica and the Roman mosaic heritage of Philippopolis was included in the UNESCO World Heritage List of Important Cultural and Natural Sites. The inclusion in the list adds another bit to Plovdiv's contribution to making the Bulgarian and world public aware of the diverse cultural layers of the oldest living city in Europe. The archaeological survey and conservation and restoration activities of the project are carried out jointly by the "America for Bulgaria" Foundation and the Municipality of Plovdiv. The Bishop's Basilica is expected to open for visitors at the beginning of the 2020 tourist season. Visitors will be moving along specially constructed glasslined avenues. Virtual reality goggles will show what the building looked like centuries ago, and in the smaller halls will screen films about the millennial history of Plovdiv. There are interactive activities for the youngest visitors of the site. In addition to tourists, the unique monument will become a centre of attraction for different formats cultural events, children, educational programs, exhibitions and conferences. Plovdiv is a city with a millennial history, in which many different ages intertwine. The citizens of Plovdiv are proud and deeply aware of their duty to revive, appreciate and recreate in the modern day the rich heritage of their ancestors, preserving and passing on the mark of the Plovdiv spirit to the future generations, which is the basis of their self-confidence, that they live Europe's oldest living city!

Епископската базилика на Филипопол/ The Bishop's basilica of Philippopolis

Photos: © Антони Георгиев/ © Anthony Georgieff www.vagabond.bg


СПА хотел „Елбрус“ – слънчевата усмивка на Велинград SPA hotel Elbrus - the sunny smile of Velingrad

Една почивка при приятели. Това е СПА хотел Елбрус. Усещате го още с посрещането. Любезният персонал е дискретно близо до Вас – през цялото време и през цялата Ви почивка. Тези усмихнати хора Ви обгръщат с вниманието си. Те създават усещането, че наистина сте при приятели. Усмихнете се. Това е СПА хотел Елбрус, с найусмихнатия персонал във Велинград.

A vacation with friends. This is the SPA hotel Elbrus. You can feel it as you enter. The friendly staff are ready to help and assist you all the time, during your whole vacation. These kind people will grant you their attention. They create a feeling that you are real friends. Smile. This is the SPA hotel Elbrus, with the most smiling staff in Velingrad.

За повече информация и резервации / For more information and reservations: www.hotelelbrus.com гр. Велинград 4600, бул. „Хан Аспарух“ 116 / Velingrad 4600, Han Asparuh str. 116, SPA Hotel Elbrus +359 5 32 39, +359 886 101 229 • hotelelbrus@abv.bg


ПРИКАЗКИ В ШЕВИЦИ „От тази пластична приказка сияе външна красота, а в недрата й грее топлината на древните митове. Защото всеки бод е кръст, който събира древно и днешно, мъжко и женско, канава и вътък, които се пресичат и кръстосват, за да извезват вечната приказка за Човек, Космос и Вселена.“ Проф.д.изк. Лозанка Пейчева, Доц. д-р Венцислав Димов

EMBROIDERY IN FAIRY TALES “From this fairy tale shines outer beauty and in its core is the warmth of the ancient myths. Because each stitch is a cross that gathers ancient and present, male and female, canvas and wefts, which twist and cross to embroider the eternal fairy tale for Human, Space and Universe.” Prof. Lozanka Peycheva, DrSc, Assoc. Prof. Dr. Ventsislav Dimov Българските шевици пленяват с разнообразието на багри и форми, творчески израз на богатата душевност, художествените заложби и непрестанния стремеж към красота и изящество. В тях е скрита магията на образната словесност - истории, разказани чрез символната орнаментика, тайнственият език на числата и избора на цветовете. В зависимост от начина, по който

са съчетани, те носят пожелания за плодородие, послания за любов, здраве, сполука и древната вяра за защита от лоши очи и зли сили. Същността на символите, на древната орнаментика и колорит е да могат да разказват и приказки. Към тях ни повежда майсторката Елисавета Йорданова от Русе. Тя е дизайнер, успял да пренесе изкуството на плетивото и везбата, родени от сръчни-

The Bulgarian shevitzi captivate with the variety of colours and shapes, creative expression of the rich spirituality, artistic abilities and the constant pursuit of beauty and elegance. In them is hidden the magic of figurative literature - stories told through symbolic ornamentation, the mysterious language of numbers and the selection of colours. Depending on how they are combined,

they carry wishes for fertility, messages of love, health, good fortune and the ancient faith for protection against bad eyes and evil powers. The essence of the symbols and ancient ornamentation and colouring can tell stories. They are revealed by the master Elisaveta Yordanova from Ruse. She is a designer who was able to convey the art of knitting and embroidery, born by


те ръце на баба, за да ги превърне в етно бижута и шевици. Стремежът да запечата завинаги видяното, я извежда до ранга на фотограф с национални и международни награди. Когато любовта към народното творчество, талантът и професионализма се срещат, става автор на поредицата от книги „Приказки в шевици“. Върху страниците на луксозното издание, героите от българските приказки и песни оживяват, претворени в нови, съвременни шевици. Нейното творчество е взаимодействие между интуицията, таланта и изкуството да се превръщат сюжетите на народните приказки в шевици. Елисавета Йорданова грижливо подбира онези сюжети, които имат положителен заряд и оптимистичен завършек.

„Учудващо е как въпреки трудния живот в мрачната епоха на пет вековно насилие, българките са завещали на поколенията вярата в Доброто и Любовта, които винаги побеждават!“,

работени с изключително внимание към детайлите. От една страна, с красотата си доставят художествена наслада, но от друга страна са носители на дълбок, окултен смисъл, достъпен за познавачите на символните значения. Книгите съдържат и указания как, с какви материали шевиците могат да бъдат изработени. Така приказките ще „оживеят“ още веднъж, когато бъдат извезани. „Самото извезване е изключително важен, сакрален момент. Шевиците носят и позитивните вибрации на човека, който ги изработва. Докато конецът се провира през тъканта, българката интуитивно пренася своите мечти, блянове и съкровени желания, които добиват изразност, творяща нейната хармония със света.“, споделя развълнувано младата жена. Зад образите, видими на пръв поглед, стои същността на древното символно познание. Знанието на смисъла и същността на мотивите от народните шевици е вплетено в тъканта на съвременните форми.

Ярък пример е композивъзкликва тя. цията на шевицата „Слън„Търсих точно онези наце“. Слънцето е това, което родни приказки, които носи, ражда и пази всичвнушават добродетели ки форми на земния жии учат децата да бъдат вот, раздава безусловно и внимателни, любящи спря- щедро животворяща томо околния свят. В съвреплина. Затова от дълбока менното общество това е древност е обожествяваособено важно при възпино, почитано, възпявано и танието на подрастващи- винаги желано в наши дни. те.“ Илюстрациите са раз- Многобройни са соларни-

the skilful hands of the grandmother, to turn them into ethnic jewellery and shevitzi. The desire to seal what she saw forever brings her to the rank of a photographer with national and international awards. When the love for folk art, talent and professionalism meet, becomes the author of a series of books, Embroidery in Fairy Tales. On the pages of the luxury edition, the characters from the Bulgarian fairy tales and songs come to life, transformed into new, contemporary shevitzi. Her work is an interplay between intuition, talent and the art of turning the plots of folk tales into shevitzi. Elisaveta Yordanova carefully selects those plots that have a positive charge and an optimistic ending.

„It is amazing how, despite the difficult life in the dark age of five centuries of violence, Bulgarians have bequeathed to generations the faith in Good and Love, which always wins!” She exclaims.

„I was looking just for those folk tales that inspire virtues and teach children to be considerate, loving towards the outside world. In modern society, this is especially important in the raising of adolescents.” The illustrations have been developed with extreme attention to details. On the one hand, they

deliver artistic delight with their beauty, but on the other hand, they carry a deep, occult meaning, accessible to those who are familiar with symbolic meanings. The books also contain instructions on how, with what materials, the shevitzi can be made. Thus, the tales will „come to life” once more when embroidered. „The embroidery itself is a crucial, sacred moment. The shevitzi also carry the positive vibrations of the person who makes them. As the thread goes through the fabric, the Bulgarian woman intuitively conveys her dreams, hopes, and hidden desires, which get an expression that creates her harmony with the world". Behind the images, visible at first glance, is the essence of the ancient symbolic knowledge. The knowledge of the meaning and nature of the motifs of the folk shevitzi is woven into the fabric of modern shapes. A bright example is the composition of the “Sun” embroidery. The sun is the one that carries, gives birth and protects all the forms of earthly life, giving away unconditionally and generously its life-giving warmth. This is why since far ancient times it has been worshipped, deified and always desired til this day. There are numerous solar symbols that have overcome the oblivion of time: cross +, circle O, a circle with a cross, a circle with a dot in the middle,


фигура 1 • figure 1 те символи, преодолели забравата на времето: кръст +, кръг O, кръг с кръст, кръг с точка в средата, свастика и триквестер, розети (звезда) и детелини, спирали… Ето как чрез символите може да се прочете следното послание, вложено в шевицата „Слънце“: фигура 1 В центъра на фигурата е античният символ „свастика” или „сувастика” и означава „да бъде добро!”,

което произлиза от санскрит - „су” и „асти”, близка по звучене с думата „щастие”. В сърцевината на свастиката стои един древен символ на Слънцето - кръстът, с вписано квадратче, символизиращо възможностите за успеха. Квадратът е основата, върху която се изгражда Новото - четирите свещени етера. Символизира също и личността като творяща божествена сила, способна да преодолява ограниче-

swastika and old proto-Bulgarian symbols, rosette (star) and clovers, spirals… Here is how through symbols we can read the following message, embedded in the “Sun” shevitza: figure 1 In the centre of the figure is the ancient symbol “swastika” or “suwastika” and it means “to be good!”, which originates from Sanskrit - “su” and “asti”, sounding similar to the

sound of Bulgarian word for happiness “shtastie”. In the heart of the swastika stands one of the ancient Sun symbols – the cross, with a square inside, symbolizing the opportunities for success. The square is the basis on which the New is built - the four sacred ethers. It also symbolizes personality as a divine creative power, capable of overcoming the boundaries of the square and materializing


нията на квадрата, реализирайки ги като благоприятни възможности. В композицията са вплетени ромбове, които от епохата на неолита до днес са съхранени в шевиците и обозначават Богинята -майка. Означават творчеството, раждането на новото, сътворението.

Изобилието е силно позитивно представено чрез друг античен символ, наподобяващ рога.

ността да отблъскват зли сили. Виждаме ги и в соларния символ „триквестър“ като пазители на животворната светлина. Дублирането на елементите, които са свързани два по два чрез ромба, в основните 4 посоки, означава да постигате нещата в неразривен, хармоничен съюз, в единение.

Пребъдването във времето е кодирано и в сакралността на броенето. Това е начинът, по който във всяка авторска композиция, Симетрията на фигурата освен буквалната илюсе двуосна - с разположетрация на съдържаниение по перпендикулярни- то на приказката, може да те и диагонални оси, коесе „прочетат“ кодираните то прочетено, означава „да древни послания. се множат благата, нашир и длъж, по всички посоки, Специално за читателите на списание „Черга“, Елидокато има Слънце и живот!”, защото това са осем- савета Йорданова разкрите посоки на света. ва за пръв път, че поради големия интерес, към пър„Кукичките“, с които чесвите две книги, в моменто са обградени някои еле- та подготвя трета част на менти, имат изявена апот- „Приказки в шевици“. В рофейна функция – дедите нея ще бъдат пресътворени са вярвали, че подобни ни върхови постижения изображения имат способ- от духовното и културно

them as auspicious opportunities. In the composition are woven rhombuses which since the Neolithic era till the present day are stored in the shevitzi and signify the Mother Goddess. They mean creativity, the birth of the new, creation.

to repel evil forces.

We also see them in the solar symbol „trikvester” as guardians of lifegiving light. Duplicating elements that are connected two by two through a rhombus in the main 4 directions means achieving things in an unbreakable, harmonious The abundance is very positively represented by union, in unity.

another antique hornlike symbol.

The prevail in time is also encoded in the sacredness The symmetry of the figure of counting. This is the way in which besides is two-axis - positioned the literal illustration on perpendicular and of the content of the diagonal axes, which, fairy tale, any encoded when read, means „to ancient message can be multiply goods, far and „read” in every author‘s wide, in all directions, composition. while there are sun and life!”, because these are the eight directions of the Especially for the readers world. of Cherga Magazine, Elisaveta Yordanova The „hooks”, which reveals for the first time, are often surrounded that because of the great by some elements, interest in the first two have a pronounced books, she is currently apotropaic function - our preparing the third part grandfathers believed that of „Embroidery in Fairy such images had the ability Tales”. It will present the


наследство на българите, като вечния календар и азбуката, посланията за кръговрата на живота и символиката на Дървото на живота. Идеите на новата книга ще се посрещнат с интерес и извън границите на България, за съмишленици, запознати с характерните особености на своята национална култура и ентусиазирани да ги приложат чрез този атрактивен и полезен практически модел.

лизацията и развитието на технологиите, създаде нови възможности за формиране на специализирани групи по интереси , пространства за споделяне и обмен на информация. Появяват се нови изразни средства за утвърждаване на националното самосъзнание и възраждане на българския дух и самобитна култура.

От месец юли, тази година, на пазара се появи и първия брой на изданието „Схеми на шевици“. Основната му цел е да популяризира автентичната българска народна шевица, за да се съхрани и предаде на поколенията. Чрез списанието се пресъздават модели по получени снимки на дрехи от старите ракли, от всички краища на страната, както и интересни истории, свързани с тях. Дигита-

highest achievements of the spiritual and cultural heritage of the Bulgarians, such as the eternal calendar and the alphabet, the messages about the circle of life and the symbolism of the Tree of Life. The ideas of the new book will be welcomed with interest beyond the borders of Bulgaria, for likeminded people, familiar with the peculiarities of their national culture and enthusiastic to apply them through this attractive and useful practical model.

to them. The digitalization and development of technology have created new opportunities for the formation of specialized groups for shared interests, spaces for information exchange and dialogue. New expressive means are emerging for the affirmation of the national consciousness and revival of the Bulgarian spirit and original culture.

Since July, this year, the first issue of „Embroidery sketches” has appeared on the market.

Д-р инж. Гинка Стоева

Its main purpose is to promote the authentic Bulgarian folklore shevitza to preserve and pass it on to the generations. Through the magazine, models are recreated from received photos of clothes from old chests from all over the country, as well as interesting stories related

Dr. Eng. Ginka Stoeva


СТАРОЗАГОРСКАТА ХУДОЖЕСТВЕНА ГАЛЕРИЯ – сред най-значимите в страната

STARA ZAGORA ART GALLERY – one of the most important in the country Старозагорската художествена галерия е сбъдната мечта на патриарха на българското изкуство Антон Митов. Тя се заражда по време на следването му във Флорентинската академия /1881-1885/ и посещението в галериите и музеите на Италия. Двадесет години по-късно родният му град е готов да направи първата крачка към осъществяването й. През 1908 г. Атанас Кожухаров – основателят на създаденото година по-рано археологическо дружество „Августа Траяна” слага началото на художествена сбирка. Първата творба е подарена от художника Никола Стоенчев. След него тук постъпват произ-

ведения на Георги Евстатиев, Васил Маринов и Васил Костакев. Театралната трупа на града предоставя за бъдещата колекция портрета на оперната певица Христина Морфова, дело на Иван Мърквичка. През следващите няколко години художествената сбирка се обогатява с картини на Антон Митов, на Никола Кожухаров, Димитър Гюдженов и Борис Митов, с творби на Евгения Илиева, Васил Димов, Атанас Михов, Добри Христов, Жельо Тачев и т.н. Така оформящата се колекция от произведения е обособена като картинна част /отдел/ към археологическото дружество. С годините тя продължава да се разраства.

The Stara Zagora Art Gallery is a dream come true of the patriarch of Bulgarian art Anton Mitov. It originated during his studies at the Florentine Academy (1881-1885) and visits to the galleries and museums of Italy. Twenty years later, his hometown is ready to take the first step towards its completion.

tina Morfova, the work of Ivan Mrkvička.

Over the next few years, the art collection will be enriched with paintings of Anton Mitov, Nikola Kozhuharov, Dimitar Gyudzhenov, and Boris Mitov, with works by Evgenia Ilieva, Vasil Dimov, Atanas Mihov, Dobri Hristov, Zhelyo Tachev, etc. The resulting collection of works is distinguished as a In 1908, Atanas Kozhuharov, paintings area/department/ the founder of the Augusta to the archaeological associaTrayana Archaeological Society, which was founded a year tion. It has continued to grow ago, started an art collection. over the years. The many artThe first work was a gift from ists from this city, as well as the the artist Nikola Stoenchev. Af- exhibitions they and their colter he came works of Georleagues from the country did gi Evstatiev, Vasil Marinov and during the 1920s and 1930s, contribute to this. Vasil Kostakev. The theatrical troupe of the town provides for The next generation, that of the future collection the porVasil Todorov, Alexander Mutrait of the opera singer Hris-


Множеството художници от този град, както и изложбите, които те и колегите им от страната откриват през и 20-те и 30-те години, допринасят за това. Следващото поколение, това на Васил Тодоров, Александър Мутафов, Никола Аръшев, Марио Жеков, Николай Евров, Златю Бояджиев, Стоян Венев, Олга Брадистилова, Димитър Куманов, Димитър Караджов, Петър Славов и т.н., правят с присъствието си сбирката все по-внушителна. През втората половина на 50-те години започва подготовката за обособяването й от раздел на Историческия музей в отделна културна институция. През 1958г., с решение на Ощинския съвет художествената галерия на Стара Загора е вече реалност. Към нейната колекция се прибавят десетки произведения, разпръснати из училища, общински институции, читалища и сдружения. С тази издирвателска задача е натоварен Руси Карабиберов, който е назначен като пръв неин директор. На 17 юли 1960 г. е открита първата експозиция на Галерията, в която са включени 53 от най-значимите творби от нейния

Георги Данчов /1846-1908/ Св. Иван Рилски с житийни сцени, 1863 г. Темпера, дърво, 128х82 см. Georgi Danchov /1846-1908/ St. Ivan Rilski with life scenes, 1863 tempera, wood, 128х82 cm.

фонд. Така със събирателската и популяризаторската си дейност започва нейната същинска целенасочена мисия. Близо двадесет години неин дом ще бъде източното крило на Драматичния театър. Периодът на 70-те и 80-те години се характеризира с повишен бюджет на Галерията и обогатяване на нейните фондове, с динамика на експозициите и разширяване на научно-изследователската работа, с множество свои и гостуващи изложби, сътрудничество с гилдията на художниците и т.н.

Антон Митов /1862-1930/ - Пейзаж от Казанлък, 1919 г. Маслени бои, платно, 47х60 см. Anton Mitov /1862-1930/ - Landscape from Kazanluk, 1919 oil-paints, canvas, 47х60 cm.

tafov, Nikola Arushev, Mario Zhekov, Nikolay Evrov, Zlatyo Boyadzhiev, Stoyan Venev, Olga Bradistilova, Dimitar Kumanov, Dimitar Karadzhov, Petar Slavov, etc., are making the collection even more impressive with their presence. In the second half of the 1950s, preparations began to separate it from a section of the Museum of History at a separate cultural institution. In 1958, with the decision of the Municipal Council, the art gallery of Stara Zagora was alДимитър Гюдженов /1891–1979/ ready a reality. To its collection Цар Симеон Велики, 1943 г. are added dozens of works scatмаслени бои,платно, 116х89 см. tered throughout schools, muDimitar Gyudzhenov /1891–1979/ nicipal institutions, community Tsar Simeon I the Great, 1943 centres and associations. oil-paints,canvas, 116х89 cm. This search task was assigned to Rusi Karabiberov, who was appointed as its first director. On July 17, 1960, the first exhibition of the Gallery was opened, which included 53 of the most significant works from its collection. Thus, with its collecting and promoting activities, its real purposeful mission begins. For about twenty years, its home will be the east wing of the Drama Theater. The period of the 70s and 80s was characterized by an increased budget of the Gallery and enrichment of its holdings, dynamics of expositions and expansion of scientific re-

Никола Кожухаров /1892–1971/ Спасяване на Самарското знаме, 1953-55 г. Маслени бои, платно, 148х200 см. Nikola Kozhuharov /1892–1971/ Salvation of the Samara flag, 1953-55 oil-paints, canvas, 148х200 cm.

search work, with numerous of own and guest exhibitions, cooperation with the guild of artists, etc. In 2000, with the decision of the Municipality of Stara Zagora, the building of the former central halls was provided for a new base of the Gallery. This opens new opportunities for it to present more works of art from all periods and types of arts, to organize large-scale exhibitions and art forums, to host exhibitions from home and abroad, to a wide range of promotional events.

Марио Жеков /1898 – 1955/ - Дубровник, 1937 г. маслени бои, картон, 49х57 см. Mario Zhekov/1898 – 1955/ - Dubrovnik, 1937 oil-paints,cardboard, 49х57 cm.


През 2000 г. с решение на Община Стара Загора за нова база на Галерията е предоставена сградата на бившите централни хали. С това пред нея се разкриват нови възможности за по-богато представяне на творби от всички периоди и видове изкуства, организиране на по-мащабни изложби и художествени форуми, на гостуващи експозиции от страната и чужбина, на широк спектър от популяризаторски изяви.

форуми. Към тях се включват и наградените творби от Балканското квадринале на живописта “Митовете и легендите на моя народ”, на което Старозагорската художествена галерия е организатор от 2004 година.

В своята история художествената галерия на Стара Загора е представила над хиляда и осемстотин експозиции и изложби, част от които са гостували на десетки градове в България. Нейни експозиции са предСега, 110 години след първа- ставяни в Чехия, Великота постъпила картина, фон- британия, Португалия, Рудовете на Старозагорската сия, Германия, Сърбия, галерия наброяват над чеИндия и др. Била е домакин на редица изложби от Полтири хиляди и шестстотин произведения. В тях са заша, Германия, Чехия, Словастъпени творби на мнозин- кия, Унгария, Румъния, Итаството български художни- лия, Русия, Китай, Япония, Индия и т.н. С богатството ци от последните два века. Обхванати са в своето мно- на своите фондове, експозигообразие и основните худо- ционна и популяризаторска жествени явления на нацио- дейност тя се нарежда сред най-популярните и значиналното ни изкуство. Свое място в обогатяване фондо- ми художествени галерии в вете заемат стотиците про- страната. изведения, дарени от художници и техни наследници, Марин Добрев – директор на постъпления от пленери, на- Художествена галерия ционални и международни Стара Загора

Мара Георгиева /1905-1988/ - Гола женска фигура. Теракота, 28х19х45 см. Mara Georgieva /1905-1988/ - Naked woman figure. Terracotta , 28х19х45 cm.

Now, 110 years after the first painting was received, the funds of the Stara Zagora Gallery are over four thousand and six hundred works. They feature works by most Bulgarian artists from the last two centuries. They are covered in their diversity and the main artistic phenomena of our national art. Hundreds of works donated by artists and their heirs, proceeds from Plein airs, national and international forums take their place in enriching the funds. These include the award-winning works from the Balkan Quadrennial of Painting “Myths and Legends of My People”, organized by the Stara Zagora Art Gallery since 2004. In its history, the Art Gallery

of Stara Zagora has presented over one thousand and eight hundred exhibitions and expositions, some of which have visited dozens of cities in Bulgaria. Its exhibitions have been presented in the Czech Republic, the United Kingdom, Portugal, Russia, Germany, Serbia, India and more. It has hosted a number of exhibitions from Poland, Germany, Czech Republic, Slovakia, Hungary, Romania, Italy, Russia, China, Japan, India, etc. With its wealth of funds, exhibition and promotion activity, it ranks among the most popular and significant art galleries in the country. Marin Dobrev – Director of Art Gallery Stara Zagora

Димитър Казаков /1933-1992/ - Гергана, 1976 г. мослени бои, платно, 120х120 см.

Стоян Венев /1904–1989/ - Селско семейство, 1937 г. маслени бои, платно, 66,5х56,5 см.

Цветан Колев /1949/ - Средище, 2004 г. акрил, платно, 148х149 см.

Dimitar Kazakov /1933-1992/ - Gergana, 1976 oil-paints, canvas, 120х120 cm.

Stoyan Venev /1904–1989/ - Village family, 1937 oil-paints, canvas, 66,5х56,5 cm.

Tsvetan Kolev /1949/ - Sredishte, 2004 acrylic, canvas, 148х149 cm.

17


Галерии на открито в сърцето на София Като една от красивите европейски столици, София носи аристократичен дух и предлага интригуващи възможности за културен туризъм, непосредствено изложени на знакови и емблематични за града локации. Това са специални места с уникална атмосфера, където можете да усетите духа на града.

През 2007 г. Столична община реализира своя идея за изложба на художествени фотографии на открито, като постави изложбени тела в Градската градина и създаде своеобразна „Галерия на открито”. Идеята за експозиции на открито провокира голям интерес и в публиката, и в организаторите на културни събития. Днес Галериите на открито в София вече са на три локации: в Градската гради-

на, в градина „Кристал” и на „Моста на влюбените” до Националния дворец на културата (НДК). Обособяването на тези открити изложбени пространства дава възможност на жителите и гостите на София да се запознаят с любопитни проекти. Представят се тематични изложби – исторически и археологически; изложби, представящи културата и бита на различни държави; социални кампании и др.

In 2007 The metropolitan municipality realized its idea for an outdoor exhibition of art photography by setting up exhibition bodies in the City Park and creating a kind of “Outdoor Gallery”. The idea of outdoor expositions provoked great interest both in the public and in the organizers of cultural events. Today, the OpenAir Galleries in Sofia are already in three locations: in

the City Gargen, in the Crystal Garden and on the Lovers’ Bridge next to the National Palace of Culture (NPC). Setting up these outdoor exhibition spaces allows residents and guests of Sofia to get to know some amazing projects. Thematic, historical and archaeological, exhibitions are presented; exhibitions presenting the culture and way of life of different countries; social campaigns, etc.


Outdoor Galleries in the Heart of Sofia As one of the beautiful European capitals, Sofia has an aristocratic spirit and offers intriguing opportunities for cultural tourism, directly exposed to iconic and emblematic locations for the city. These are special places of a unique atmosphere where you can feel the city's spirit.

ГРАДСКАТА ГРАДИНА

вобождението през 1878 г., Градската градина се превръща в любимо място на В сърцето на града, пред софиянци. В нея свирибившия царски дворец, в ла военна музика, разхожблизост до Народният теа- дали се дами с кринолини, тър, откъдето минава вся- чиновници с бастунчета и гарсонетки, офицери с изка туристическа обиколка, е разположена градската вити саби… И до днес граградина - най-старият парк дината се е съхранила като в града. Едно от любимите привлекателна точка за среместа за срещи, концерти, щи между представители разходки и увеселения, съх- на интелигенцията и кулранило спомени от аристо- турния елит, които водят своите разговори пред изкратичното минало. Само няколко години след Осяществото на емблематич-

THE CITY GARDEN The City Garden- Sofia’s oldest park is located in the heart of the city, in front of the former royal palace, near to the National Theater, passed by every tourist tour. One of the favourite gathering places for meetings, concerts, walks and fun, which has preserved memories of the aristocratic past. Just a few years after the Liberation

in 1878, the City Garden became the favourite spot for the people of Sofia. Military music played in the City Garden then, ladies with crinolines, clerks with canes and fedora hats, officers with curved swords took a walk in the park, etc. Even today, the park has been preserved as an attractive meeting point for intellectuals and cultural elite, who hold their talks in front of the grace of the emblematic Ballerina of Chapkanov and the sounds


ната „Балерина“ на Чапкънов и под звуците на известния фонтан пред Народния театър. Неповторимата атмосфера на това място се допълва и от духа на Софийската градска художествена галерия и скулптурите в парковото пространство.

вото име и с всеки изминал ден събира все по-голяма колекция от градски етюди. Това е едно от най-посещаваните места от млади хора в София, заради прекрасните си алеи и централна локация. Намира се в една от най-красивите архитектурни части на София, между бул. „Цар Освободител” - ул. „Г. С. Раковски” и ул. „6-ти Септември”, в непосредствеКРИСТАЛ на близост до Народното Още една галерия на откри- събрание, храм „Св. Алекто очаква своите посетитесандър Невски”, Централен военен клуб, както и до теали денонощно и без почивен ден. Градинката пред тър „Българска армия“. Чесвече несъществуващия рес- то в градинката се провежторант „Кристал” носи него- дат изложби на открито и

of the famous fountain in front of the National Theater. The unique atmosphere of this place is complemented by the spirit of the Sofia City Art Gallery and the sculptures in the park space.

THE CRYSTAL GARDEN Another outdoor gallery awaits its visitors around the clock. The park in front of the now non-existent Crystal Restaurant bears its name and collects an ever-

increasing collection of urban sketches every day. It is one of the most visited places for young people in Sofia because of its beautiful alleys and central location. It is located in one of the most beautiful architectural parts of Sofia, between the Tsar Osvoboditel Boulevard, the G.S. Rakovski Street and the 6 September Street, in immediate proximity to the National Assembly, the St. Alexander Nevski Cathedral, the Central Military Club, and next to the Bulgarian Army Theater. Outdoor exhibitions and interesting events often take place in the

Столицата ни предлага десетки възможности за разходка и развлечения на открито, в градска среда, където културата, изкуството и природата си дават среща и обещание за незабравими спомени.


– основна пътна артерия в града. Оформя се и пространството около НДК, а пешеходният мост, прехвърлен от парка при НДК над новия булевард към Южния парк, софиянци наМОСТЪТ НА ВЛЮБЕНИТЕ ричат Мост на влюбените. Той е любимо място за среПрез 1981 е построен Нащи на младите, а на 14 февционалният дворец на кул- руари – празникът на Св. Валентин, перилата му се турата (НДК) – една от окичват с червени балони – най-известните сгради в сърца. Мостът осъществяграда. Събирателен пункт за срещи, концерти, култур- ва връзката с втората част на Южния парк и е своеобни, политически и развлекателни събития. При граразна галерия, в която подоустройствените промени стоянно има различна фона района се създава и нотоизложба, която интригува погледите на минувачите. вият булевард „България“ интересни събития, което я превръща в известно място на културата.

park, making it a cultural around the National Palace of Culture also took shape, landmark. and the pedestrian bridge, transferred from the park at the National Palace of Culture over the new boulevard to THE LOVERS‘ the South Park, was called BRIDGE by the Sofia people - the Lovers‘ Bridge. It is a favourite The National Palace of meeting place for young Culture (NPC) was built in 1981 - one of the most famous people, and on February 14th - for St. Valentine’s day, its buildings in the city. It is a gathering point for meetings, railings are festooned with red, heart-shaped balloons. concerts, cultural, political The bridge connects to the and leisure events. With the second part of the South Park urban changes of the area, a and is a unique kind of gallery, new boulevard was created which continuously hosts the “Bulgaria” boulevard - a main thoroughfare in the city. different photo exhibitions that intrigue passers-by.  Around that time, the area

Our capital offers dozens of walking and outdoor exhibition options in an urban environment, where culture, art and nature meet, promising unforgettable memories.


ВЪЛНУВАЩИТЕ ОКОЛНОСТИ НА ВРАЦА КРИЯТ НЕПОДОЗИРАНИ СЪКРОВИЩА Открийте забележителните места в Северозападна България, които грижливо пазят своите тайни, а Балканът пее хайдушка песен. Mанастир СВЕТИ ЙОАН РИЛСКИ

Карстов феномен БОЖИЯТ МОСТ

Monastery ST. JOHN OF RILA

Phenomenon known BRIDGE OF GOD

Kъща на БАБА ЙЛИЙЦА

House of GRANDMA YLIYTSA

UNEXPECTED TREASURES ARE HIDDEN BEHIND THE EXCITING SURROUNDINGS OF VRATSA Discover sights in northwestern Bulgaria that have carefully concealed their secrets, where the Balkans sing haidouk (rebel) songs. Недалеч от града, едва на 12 км., се намира величественият карстов феномен, известен като Божият мост. Наречен е така защото някога местните хора не са били в състояние да си обяснят неговия произход. Идилична местна легенда от този район разказва също, че „боговете го създали, когато трябвало да минат през него, за да не газят през реката”. Скалните порти от двете му страни се виждат едва в последния момент, преди да бъдат достигнати. Стръмна пътека се вие през невисоки скални пра-

гове и слиза към дъното, където тече потокът. Дори и когато водата му не е голяма, тук се образува езеро. Някъде по-надолу от него отново част от водата изчезва в земните недра. Впечатлението от по-големия северен отвор на Божия мост е поразително. Местните хора разказват, че някога в Божия мост гнездели египетски лешояди. Днес в голямата зала се реят птици, които създават доста мистична обстановка с издаваните от тях звуци. Преди всичко предизвикват възхищение размерите и изваяната форма на моста. По

Not far from the city, just 12 km away, lies the majestic mystery phenomenon known as the Bridge of God It was named out to God, since the locals once upon a time were unable to explain its origin. An idyllic local legend from this region also has it that “the gods created it when they had to pass across the river.”

low. Somewhere below the lake again part of the water disappears into the bowels of the earth. The impression of the greater northern opening of God’s Bridge is striking. Local people say that Egyptian vultures once nested on God’s Bridge. Today birds are floating around in the big hall, creating a rather mystical atmosphere with the sounds they make. Most of all, you The rock gates on both sides are overwhelmed by the size can only be seen at the last and sculpted shape of the moment just before you bridge. Its walls show openreach them. A steep path ings of caves carved by the winds through the low rocky water, rounded surfaces and rapids and descends to the sloping corridors that are lost bottom, where the stream in the rocks. From here, one flows. A lake is always formed can peek into the openings of here, even when the water is the small caves and hear the


стените му се виждат отвори на пещери, издълбани от водата, заоблени повърхнини и наклонени коридори, които се губят в скалите. Оттук може да се надникне в отворите на малките пещери и да се чуе пърхането   на   прилепите, разтревожени  от  човешкото присъствие. Само три заспали миниатюрни езерца под тъмните сводове подсилват усещането за тишина и унес.

Според легендите това е най-старата част на манастира – тук живял четирийсет дни в пост и молитви най-почитаният български светец свети Иван Рилски и скалата сама се отворила, когато той тръгнал към Рила планина.

Наблизо е скътана и къщата на една от най-прочутите възрожденски героини – баба Йлийца. Разположен в полите на Село Челопек е родното Врачанския балкан, на място на Вазовата героиня, 6 км западно от Враца, чийто подвиг е описан в над кв. Бистрец, се нами- разказа „Една българка”. ра манастирски комплекс През 1899 г. Иван Вазов пристига във врачанското „Свети Йоан Рилски“ („Иван Пусти“). В околно- село, където научава стите на манастира, според историята за баба Илийца. Около 105 години след древно предание, се е наслучката се изгражда и мирало тракийско светилище. В епохата на ранно- къща, посветена на нея. Сградата се построява в то християнство светата непосредствена близост обител е възникнала като до родния й дом и има скален манастир. автентична и красива От юг и от запад поляната архитектура. През 2003 г. пред манастира е оградена официално отваря врати за посещения. от отвесни, високи около 50 м. варовикови скали. В основата на скалния венец Наред с всички тези любосе намира плитка, но висо- питни места, можете да ка и широка пещера, нари- се впуснете и в още едно приключение с възрожчана Голямата пещера, от която извира карстов изденски привкус - Уроци по родолюбие, като изберевор. Над манастира, разположена върху отвесна те между няклко атракскала, се намира пещеративни предложения: та „Постницата“ и до нея се стига изключително труд- Демонстрация на народни но без помощта на стълба. занаяти и умения • „От хурката и вретеното В пещерата на височина до тъкачния стан“ (чепкане 5-6 метра в малка скална и предене на вълна, тъкане ниша е изградена (вероят- на стан, плетене) но по-късно) миниатюрна • „Хляб наш насущний“ църквичка със свод от пре- (замесване и изпичане на хляб) плетени лозови пръчки, измазан с вар, на който все • Възстановка на местни още може да се разпознае обичаи и празници (Сурфигурата на Христос Всева, Коледа, Бабинден, Баба Марта и др.) държател.

bats fluttering about by the human presence. Only three miniature ponds that lay asleep under the dark arches enhance the sense of stillness and languor. Situated at the foot of the Vratsa Balkans, 6 km west of the town of Vratsa, above the residential area Bistrets, is located the monastery complex “St. John of Rila” (“Ivan Pusty”). According to the ancient legend, a Thracian sanctuary was located in the vicinity of the monastery. In the era of early Christianity, the holy cloister was created as a rock monastery. To the south and to the west, the meadow in front of the monastery is surrounded by sheer limestone cliffs about 50 meters high. At the base of the rock group, a shallow but tall and wide cave called the Grand Cave is located, giving rise to a karst spring. Above the monastery, situated on a sheer cliff, is the Postnitsa cave, which is extremely difficult to reach without the aid of a ladder. 5-6 meters inside the cave, high in a small rock niche you will see a miniature church (probably made later) with a vault of interwoven vine bars, plastered with lime, on which you would still recognize the figure of Christ the Almighty. According to the legends, this is the oldest part of the monastery - the most revered Bulgarian saint St. Ivan Rilski lived here for forty days in fasting and prayers, and the rock opened itself, when he started for the Rila Mountains. Nearby is the house of one of the most famous heroines of the Bulgarian National Revival - Grandma Yliytsa.

The village of Chelopek is the birthplace of Vazov’ heroine, whose exploit is described in the story A Bulgarian woman (Edna Bulgarka). In 1899 Ivan Vazov arrived in this village near Vratsa, where he learned the story of grandmother Iliytsa. About 105 years after the event a house dedicated to the woman was built. The building is built in close proximity to her home and has authentic and beautiful architecture. In 2003, it officially opened its doors for visits. Along with all these curious places, you can embark on another adventure with a Renaissance taste - Lessons in Patriotism, by choosing from a few attractive offers: Demonstration of folk crafts and skills • From the distaff and spindle to the weaving loom (wool carding and spinning, loom weaving, knitting) • Our daily bread (kneading and baking) • Restoring local customs and holidays (Surva, Christmas, Babinden, Baba Marta, etc.)


КЪЩА-МУЗЕЙ „ФИЛИП ТОТЮ” Планината е символ на сводолюбивия и непокорен български дух. Ражда хайдути, воеводи и личности, носещи с достойнство името българи, в една епоха, когато животът на християните е подчинен на Османската империя. Закътана в дебрите на Балкана, намираща се на 2 км от село Вонеща вода е разположена махалата Гърците. В нея е запазен родният дом на един от достойните за преклонение българи – Тодор Тодоров Топалски, останал в историята като Филип Тотю (1830-1907). Къщата е отворена за посещение през 1975 г., а през 2010 г. музейната експозиция посреща гостите си напълно обновена. Прекрачвайки прага на дома, където е роден непокорният и неспокоен дух на възрожденския войвода, някак неусетно посетителят се връща два века назад. Пред него се разкрива типичната уредба на балканската къща, с характерния за началото на ХІХ в. интериор на дома, съпътстващо детството на

именития българин. С помощта на разнообразни мултимедийни продукти и ценни документи, в музейната експозиция се отделя специално внимание на борбата за освобождението на българския народ – за живота му като хайдутин и участието му в организираното четническо движение. За да пазим българския си дух и памет, имаме нужда да се обръщаме по-често към миналото си. Когато думи като достойнство, саможертва и свобода са били изпълнени със съдържание. Къщата на Филип Тотю е свято място за всеки българин, защото в нея се е родило пламъчето, от което впоследствие се е разгорял пожарът на свободата. В района около село Вонеща вода могат да бъдат посетени и Килифаревският манастир „Рождество Богородично” – 16 км; Трявна – 16 км; Дряново-33 км; Къпиновският манастир „Свети Никола” – 38 км; село Арбанаси – 33 км и др.

“PHILIP TOTYU” HOUSE-MUSEUM The mountain is a symbol of the patriotic and rebellious Bulgarian spirit. It gives birth to hajduts, voivodes personalities bearing the name Bulgarians with dignity in an era when the life of Christians was subordinated to the Ottoman Empire. Placed in the depths of the Balkans, located 2 km from the village of Voneshta Voda, is the “Greeks” neighbourhood. There is preserved the home of one of the admirable Bulgarians Todor Todorov Topalski, who remained in history as Philip Totyu (1830-1907). The house was opened to visitors in 1975, and in 2010 the museum exhibit welcomes its guests completely renovated. Crossing the threshold of the home where the rebellious and restless spirit of the voivode was born, the visitor somehow goes two centuries back. In front of him is the typical arrangement of the Balkan house, with the characteristic for the beginning of the

XIX century interior of the home, accompanying the childhood of the famous Bulgarian. With the help of various multimedia products and valuable documents, the museum exhibition pays special attention to the fights for the liberation of the Bulgarian people - for his life as a hajdutin and his participation in the organized Chetnik movement. In order to preserve our Bulgarian spirit and memory, we need to turn more often to our past. When words like dignity, sacrifice and freedom were filled with content. Philip Totyu’s house is a sacred place for every Bulgarian because there was born the flame, which subsequently ignited the fire of freedom. In the area around the village of Voneshta Voda you can also visit the Kilifarevo monastery “Nativity of the Blessed Virgin” - 16 km; Tryavna - 16 km; Dryanovo-33 km; St. Nikola Kapinovo Monastery - 38 km; Arbanassi village - 33 km and


ЗАТВОР-МУЗЕЙ В старата част на Велико Търново, зад музей „Възраждане и Учредително събрание”, се извисяват високите каменни стени на стария Търновски затвор. Построен в средата на XIX в., през 1854 г. той вече функционира като етапен арест, в който затворниците очакват окончателните си присъди. Сградата представлява солидно каменно здание с почти квадратна планировка, чиито три етажа умело преодоляват денивелацията на терена. Търновският затвор е печално известен с това, че неговите стени пазят спомени за съдбите на много от участниците в борците за национално освобождение.

замислят неговото бягство. Техните опити обаче се оказват безуспешни. През нощта на 31 декември, окован във вериги и под силна стража, Дякона е изпратен в София. Затворът функционира до 1954 г. На първия етаж се вижда оригиналната вътрешна архитектура на сградата от XIX в. и отразените в нея промени от XX в. От там се стига до четирите килии и до карцерът с „единочките“, използвани през тридесетте години на изминалия век. Дебел дървен капак в пода отвежда по стръмно стълбище към приземния етаж, където са хвърляни най-опасните бунтовници. През тесните прозорци на влажните и масивни каменни стени се процежда тънка струя светлина. Там в автентичния си вид са представени обща килия от XIX в. и килия за разпит, където са изтезавани българските революционери.

Сградата на Търновския затвор е свидетел и на последните дни от живота на Васил Левски. След като е заловен при Къкринското ханче, Апостола на свободата е заключен в една от киВ този си вид, затворът-мулиите. Представителите на Търновския революционен зей е единствен по рода си в комитет веднага започват да България.

PRISON MUSEUM more. In the old part of Veliko Tarnovo, behind the Museum of the Bulgarian Revival and Constituent Assembly, rise the high stone walls of the old Tarnovo Prison. Built in the midXIX century, in 1854 it already functions as a stage arrest, in which prisoners await their final sentences. The building is a solid stone construction with an almost square layout, whose three floors skillfully overcome the displacement of the terrain. Tarnovo Prison is notorious for the fact that its walls keep memories of the fates of many of the participants in the fight for national liberation. The building of the Tarnovo Prison also witnesses the last days of Vassil Levski's life. After being captured at the Kakrinsko Inn, the Apostle of Liberty is locked in one of the cells. The representatives of the Tarnovo Revolutionary Committee immediately

begin to contemplate his escape. However, their attempts have proved unsuccessful. On the night of December 31, chained and heavily guarded, the Deacon was sent to Sofia. The prison functioned until 1954. The first floor shows the original interior architecture of the XIX century of the building and the changes reflected in it from the XX century. A thick wooden lid on the floor leads down to a steep staircase to the ground floor, where the most dangerous rebels were sent. A thin stream of light flows through the narrow windows of the damp and massive stone walls. There in their authentic form are presented a common cell from the XIX century and a cell for interrogation, where the Bulgarian revolutionaries were tortured. In this appearance, the prison-museum is one of a kind in Bulgaria.


НАЦИОНАЛЕН МУЗЕЙ „ВАСИЛ ЛЕВСКИ“ е първият носител на наградата на Народното събрание „Училището в музея, музеят в училището“

VASSIL LEVSKI NATIONAL MUSEUM is the first winner of the National Assembly Award "The School at the Museum, the Museum in the School" „Аз уча в Музей „Васил Левски” - така нарекохме преди три години нашия проект, когато започнахме работа с децата от първи клас на СУ „Васил Левски” в родния град на Апостола. Замисълът ни беше за най-малките ученици, за да помогнем в изграждането на първите познания у децата за Апостола на свободата, за други бележити карловци – народни будители, за постепенно забравяните традиции. Работата с първокласниците – доволни и все по-любопитни, ни накара да продължим – и с втори, трети, вече и с четвърти клас, както и с деца от другите учи-

лища в Карлово. Проектът ни прерастна в програма за ученици от начален етап на обучение и включва по 3 урока годишно. Те се провеждат както в образователния център на музея, така и в старинната част на Карлово, където децата се запознават с много други забележителни места, свързани с живота на Апостола. В програмата за всяка година има занятия в трите тематични кръга – Васил Левски, народни будители и обичаи и традиции. Приоритетна е темата за Апостола с непрекъснато надграждане и задълбочаване на познанието за него. Все-

“I study at the Vassil Levski Museum - this is what we called our project three years ago when we started working with the first-grade children of Vassil Levski Secondary School in the home town of the Apostle. Our intention was to help the youngest school students build their first knowledge about the Apostle of Freedom and about other distinguished Karlovo citizens - of the people’s leaders, of the gradually forgotten traditions. The work with the first-graders - so pleased and increasingly curious - made us continue also with the second-graders, then with the third-graders and now also with the fourth-graders, as

well as with children from other schools in the town of Karlovo. Our project has grown into a program for students from the initial grades of education and includes 3 lessons a year. They take place at the educational center of the museum and in the ancient part of Karlovo, where the children get acquainted with many other remarkable places, related to the life of the Apostle. Each year the program includes classes in three thematic circles - Vassil Levski, the national leaders, customs and traditions. Priority is given to the theme of the Apostle with continuous upgrading and deepening of knowledge about

ул. “Генeрал Карцов” 57, 4300 Карлово, Пловдивска област, тел.: 0335/ 934 89, e-mail: v_levski_museum@mail.orbitel.bg


ки урок задължително е свързан с рода, семейството и личността на Апостола, дори и през темите за народните будители и традиции, занаяти, обичаи. Децата имат и специални работни тетрадки за всеки клас, издадени от музея. По тях те имат работа и по време на занятията, и за допълнителна работа в училище, и за домашна вкъщи. Постигнаха се и очакваните резултати. По-добре се организира работата с децата по време на уроците в музея, при изпълнение на домашни задачи, а занятията им станаха много по-привлекателни и с различните рубрики - „Откривам”, „Разбирам”, „Научавам”, „Знам и мога” и

с игровите елементи - ребуси, кръстословици, Quizziz тестове, пъзели. Дадохме им възможност и да се забавляват като играят и съпреживяват ученето, използвайки любимите си технологии. Те подпомагат и развитието на способностите за общуване на учениците, което е важна част от уменията на бъдещето, и всичко това съчетано с нови знания за Васил Левски.

шените човешки представи за добро бъдеще на свободни хора, за каквото именно е мечтаел и се е борил Апостола. Темите на занятията стигнаха и до семействата на децата, някои от които водят вече и своите родители в музея. Тази година първите ученици, които се включиха в програмата „Аз уча в Музей „Васил Левски”, завършиха третата година на своето обучение. Продължават да посещават занятията с голямо желание и имат много по-широко познание за Левски от своите връстници. Ръководещият програмата Пламена Москова и всички участващи колеги работят с

огромен ентусиазъм и всяка завършена учебна година ги прави по-големи оптимисти. Особено, когато чуят в края на урока въпроса: Госпожо, кога ще дойдем пак в музея?

Проектът беше отличен и на 12 юли 2019 г. в НС, музеят получи наградата на Комисията по образованието и науката „Училището в музея, музеят в училището“, връчена от председателя ù Образът на националния ге- Милена Дамянова. Едно горой присъства вече трайно лямо признание за работата в техните представи, свърни да възпитаваме ценности зан както с нашето героично у децата, съчетавайки новаминало, така и с най-възви- торство и традиции.

him. Each lesson has to be related to the Apostle’s relatives and family, his personality, even through topics about the people’s leaders and traditions, its crafts and customs. Children also have special workbooks, issued by the museum in each grade. They have work to do in those notebooks during classes, extra work at school and at home. The expected results were achieved as well. Work with the children is better organized during the lessons at the museum, when completing their homework, and their activities have become much more attractive and of different headings - “Discovering”, “Understanding”, “Learning”, “I know and I can” and also with

the game elements - rebuses, crosswords, quiz tests, puzzles. We also gave them the opportunity to have fun playing and experiencing learning using their favourite technologies. These also support the development of students’ communication skills, which is an important part of the future skills, all combined with new knowledge about Vassil Levski.

ple, which is exactly what the Apostle dreamed of and fought for. The topics of the classes also reached the families of the children, some of whom are already taking their parents to the museum. This year the first school students, who enrolled in the program “I study at the Vassil Levski Museum” have completed the third year of their studies. They continue to attend the classes with great desire and have a much broader knowledge of Levski than their peers. The Program Manager Plamen Moskova and all participating colleagues work with great enthusiasm and every completed academic

year makes them more optimistic. Especially when they hear the question at the end of the lesson: Ma’am, when will we come to the museum again?

The project was excellent and on July 12, 2019, at the National Museum, the museum received the award of the Committee of Education and Science “The school at the museum, the museum in the The image of the national hero school”, presented by its chairis already present in their per- woman Milena Damyanova. A great recognition for our work ceptions, related both to our of nurturing values in children heroic past and to the most is combining innovation and noble human perceptions of tradition. the good future of free peo-

57 “General Kartsov” Street, 4300 Karlovo, Plovdiv district, Bulgaria, tel.: 0335/ 934 89, e-mail: v_levski_museum@mail.orbitel.bg


АРХИТЕКТУРНО-ПАРКОВ КОМПЛЕКС „ДВОРЕЦА” БАЛЧИК Незабравими спомени от архитектура, история и природа - любимо място за творчество и изява на артисти и звезди Преди по-малко от век край малката рекичка на морския бряг дремели само три стари воденици, а из пръснатите по напечените склонове лозя събирало сладост гроздето... Балчик напомня на забравено кътче от романтичния ориент, когато през 1913 г. временно става румънско владение. В него се влюбват художници и поети, а по-късно румънската кралица Мария избира живописната местност около реката, за да изгради своята резиденция – своето „Тихо гнездо” на морския бряг. Това не е дворец като всички други. Тук няма внушителни пом-

позни сгради, не личи стремеж да се вдъхне величие или могъщество. Напротив – всичко сътворено от човека е вписано в пейзажа така, сякаш винаги е било тук – малките каменни вили с покриви от турски керемиди, приютявали някога кралицата, семейството и антуража й са разпръснати из великолепния парк. Израстналите край реката огромни каваци нарочно са заобикаляни при прокарването на алеите, дори трите воденици все още са тук... Архитектурно-парков комплекс „Двореца” е обявен за групов архитектурно-строителен паметник на културата

Less than a century ago, only three old water-mills would be drowsing away their time by the small river on the seashore and the vineyards, scattered along the sunny slopes would be gathering all the sweet in their grapes ... Balchik is reminiscent of a forgotten cove of romantic orient, back when it temporary came into Romanian possession in 1913. Artists and poets fell in love with the town, and later the Romanian Queen Maria chose the picturesque area along the river to build her residence - her "Quiet Nest" on the seashore. This is not a palace like any other.

There are no imposing pompous buildings here, no aspirations to suggest greatness or power. On the contrary everything created by man is “built” in the landscape, as if it has always been there - the small stone villas with roofs of Turkish tiles that once housed the queen, her family and entourage are scattered throughout the magnificent park. The poplars that have grown huge along the river were deliberately worked around when making the alleys and today even the three watermills are still there ... The Palace Architectural and Park complex has been pronounced a group of architec-

Държавен културен институт, “Културен център „Двореца”, тел: 0579/725 59, 0579/725 66, 0579/768 54


и паметник на градинското и парковото изкуство с категория „от национално значение”. Културните прояви, в съчетание с романтичната обстановка, доставят естетическа наслада у посетителя и оставят в него траен спомен от срещата с прекрасното. Днес Културен център „Двореца” посреща всички Ваши желания – индивидуални и семейни посещения и праз-

Екскурзоводна беседа на български, английски или руски език (за група до 35-40 човека) за запознаване с историята на мястото. Провеждане на специални събития. В Културен център „Двореца” се провеждат сватбени ритуали, оставящи незабравими спомени за младоженците и гостите им. Културен център “Двореца” целогодишно посреща с бо-

Guided tour in Bulgarian, English or Russian (for a group of up to 35-40 people) to get acquainted with the history of the place.

tural and construction monuments of culture and a monument of garden and park art of a “national importance” category. The cultural events in combination with the romantic setting, bring aesthetic delight to the visitor and leave a lasting memory of the encounter with the beautiful.

Holding special events. Wedding Rituals are held at the Palace Cultural Center, leaving unforgettable memories for the newly-weds and their guests.

Today, the Palace Cultural Center can meet all of your personal wishes - person-

The Palace Cultural Center welcomes you all year round with a rich artistic and crea-

THE BALCHIK PALACE ARCHITECTURAL AND PARK COMPLEX Unforgettable memories of architecture, history and nature - a favourite place for creativity and expression of artists and stars

ненства, фирмени и училищни мероприятия, културен и конгресен туризъм, заснемане на филмови продукции и клипове.

гата художествено-творческа програма.

В летните месеци можете да се насладите на изключително ярки събития, които се Настаняване - Категоризи- провеждат на Открита сцена рани като вилно селище три “Двореца”. През последния активен сезон там бяха предзвезди, вилите в комплекса предлагат 106 легла в 26 стаи, ставени оперетите „Дидона 10 апартамента, лукс вила и Еней” и „Пепеляшка”, мю„Моара” и VIP апартамент зикъл „Чикаго”, балетна гала „Принц Николай”. „Аврора”, танцовият спектакъл „Лятна латинофиеста” Информационен център и и много други на открита и конферентни зали с капазакрита сцена. Сред множецитет от 40, 80 и 100 седящи ството пленери и изложби се места. Оборудване за преоткроява и представянето на зентации и прожекции, озву- „Непознатите средновековни съкровища от фонда на Начаване и осветление. ционалния исторически муОрганизирани посещения. зей – XIV – XVII век.”

al and family gatherings and celebrations, corporate and school events, cultural and congress tourism, video and movie making and filming.

tive program.

During the summer months, you can enjoy the exceptionally vibrant events that take place on the Open stage of the Accommodation Palace. During the last active Categorized as a three-star season, the operettas ‘Dido holiday village, the villas in and Aeneas’ and ‘Cinderelthe complex offer 106 beds in la’ were presented there, the 26 rooms, 10 suites, the Moara ‘Chicago’ musical, the ‘Auroluxury villa and the Prince ra’ ballet gala, the ‘Summer Nikolay VIP suite. Latino fiesta’ dancing performance and many more on Information center and the outdoor and indoor stage. conference rooms of capacity Among the many open air ex40, 80 and 100 seats. Presenta- hibitions and shows, the prestion and projection equipment, entation of the "Unknown synchronization, sound reMedieval Treasures from the cording and lighting facilities. Fund of the National Museum of History - XIV - XVII centuOrganized (group) visits. ry” stands out.

The State Cultural Institute, The Palace Cultural Center, Telephone: 0579/725 59, 0579/725 66, 0579/768 54


ИЗТОЧНИТЕ РОДОПИ ПАЗЯТ ЕНИГМАТА НА ХИЛЯДОЛЕТНА КУЛТУРА Източните Родопи са заселени от дълбока древност. Долината на р. Арда и нейните притоци са давали подслон на хората още в епохата на неолита (6 хил. пр.Хр.). Мистицизъм, предизвикателство и огромен на брой (над 90) истински впечатляващи културни паметници запленяват посетителите ежегодно. ДРЕВНОТО СВЕТИЛИЩЕ ПЕРПЕРИКОН На това магично и неслучайно място, изцяло изсечен в скалите е един от най – древните монументални мегалитни паметници от времето на траките. В него откриваме тайнствено завещание, носещо спомена за бога на виното Дионис. Внушителен култов център, грандиозен архитектурен ансамбъл – Перперикон. Средновековна крепост от VІ – ХІV век, разположен на 15 км североизточно от Кърджали, Перперикон се извисява на скален връх с кота 470 м. и е включена в 100-те национални турис-

тически обекта на Република България.

МАГИЧЕСКАТА УТРОБА КРАЙ КЪРДЖАЛИ Не по-малко интригуваща е и пещерата, носеща името „Утробата“. Невероятно съоръжение от времето на траките, открито през април 2001 г., на 20 км. от гр. Кърджали, в безлюдно място, високо в планината, над хижа „Боровица”, в скалистата местност Тангардък кая. Входът, оформен като вулва, води към пещера, дълбока 22 м., в южния край на която е издълбан олтар,

THE ANCIENT SANCTUARY – PERPERIKON At this magical place, completely carved into the rocks is one of the most ancient monumental megalithic monuments of the Thracian times. In it, we find a mysterious testament bearing the memory of the wine god Dionysus. An impressive cult centre, a grand architectural ensemble – Perperikon. A medieval fortress from the 6th - 14th century, located 15 km northeast of Kardzhali. Perperikon rises on a rocky peak with a height of 470 m and is included in the 100 national

Пещерата „Утробата“• Cave "Utrobata"

tourist sites of the Republic of Bulgaria.

THE MAGICAL WOMB NEAR KARDZHALI No less intriguing is the cave named "Utrobata" (The womb). An incredible facility from the times of the Thracians, discovered in April 2001, 20 km away from the town of Kardzhali, in a deserted place high in the mountain above the Borovitsa hut, in the rocky area Tangarduk kaya. The entrance, shaped like a vulva, leads to a cave 22 meters deep, at the southern end of which is carved an altar symbolizing the


EASTERN RHODOPES KEEP THE ENIGMA OF A MILLENNIAL CULTURE The Eastern Rhodopes have been inhabited since far ancient times. The valley of the Arda River and its tributaries provided shelter to humans as early as the Neolithic era (6,000 BC). Mysticism, challenge and a huge number (over 90) of truly impressive cultural monuments captivate visitors every year. символизиращ матката. Цялата пещера е оформена буквално като женски полов орган и отговаря напълно на описаните от известния траколог проф. Александър Фол пещери-утроби. Кулминацията настъпва точно на обяд. Тогава през нарочно изсечен процеп на тавана, във вътрешността, прониква слънчев лъч, който се проектира на пода и образува идеално оформен слънчев фалос, който постепенно се увеличава и устремява към олтара-матка.

символично утробата. Според изчисленията това са месеците януари - февруари. В този храм се осъществявала кулминацията на орфическите вярвания. Поверието гласи, че който посети пещерата ще остане бездетен.

Може би именно мрачната мълва е помогнала все пак да се съхрани за науката този обект, загатващ за древните ритуали на населението, обитавало Свещената планина Родопа. А може би това е бил начиНо само през определено нът, чрез който до това „свявреме на годината, когато то, сакрално място” да бъдат слънцето се намира ниско допускани само посветените на север, той може да е дос- в мистицизма и тайнството татъчно дълъг, за да оплоди на планината... Кой знае...

uterus. The whole cave is literally shaped like a female genital organ and fully corresponds to the described by the famous thracologist Prof. Alexander Fol womb-caves. The climax occurs just at noon. Then, through a deliberately cut gap in the ceiling, on the inside, a sunbeam penetrates, which projects to the floor and forms a perfectly shaped solar phallus, which gradually increases and rushes toward the altar-uterus. But only at certain times of the year, when the sun is low in the north, it can be long enough to symbolically fertilize the womb. According to the

calculations, these are the months of January February. This temple was the culmination of the Orphic beliefs The legend says, one who enters the cave will remain childless. Perhaps it was the gloomy rumour that helped to preserve for science this site, hinting for the ancient rituals of the population that inhabited the Sacred Rhodope Mountains. And maybe that was the way that only those dedicated to the mysticism and the sacrament of the mountain were allowed to enter this "holy, sacred place" ... Who knows ...

Древно светилище - Перперикон • The ancient sanctuary – Perperikon

Туристически информационен център: Парк „Простор”, Стадион „Дружба” Tourist information centre: “Prostor” Park, “Druzhba” Stadium Monday - Friday: 08.00 - 17.00 • Phone: (+359) 361 22719 • info@kardjali-tourism.info


Шедьоври на стари майстори пази галерията в Кърджали

Masterpieces of old masters kept in the gallery in Kurzdhali Сградата на галерията е една от най - старите и красиви обществени сгради в града. Построена е в годините 1880 – 1885 г. Художественият отдел носи името на Станка Димитрова (1931-1996) – художник с индивидуален почерк и дългогодишен уредник и директор на галерията. Благодарение основно на нейната борбеност и събирателска дейност галерията притежава ценна и особено богата колекция от християнско изкуство, модерна и съвременна живопис, графика и скулптура.

с. Костилково, с. Долно Луково, с. Перперек, с. Мандрица, с. Пелевун и др. Колекцията обхваща периода на късното Средновековие и Възраждането – от XVII до самото начало на XX век, и показва богатството на теми и сюжети, застъпени в християнското изкуство. Зографите са основно от гръцки произход – Никола Одринчанин, Спирос Михаил, Панайотис от Енос, Зисиос и др. Иконната колекция предоставя прекрасна възможност за опознаването и популяризирането на християнското наследство на Източните Родопи.

Икони от Източните Родопи XVII-XX век Иконната експозиция показва представителна извадка от икони от фонд „Християнско изкуство“. Фондът е събиран благодарение на дарения и спасителни експедиции, ръководени от Станка Димитрова през 60-те и 70-те години на XX век от рушащи се и изоставени храмове от Източните Родопи -

Стари майстори Избрани са знакови автори за българското изобразително изкуство от края на ХІХ век до 60-те години на ХХ век. Много от тях са и пионерите в създаването на Рисувалното училище - по-късно Художествена академия в София. В същото време те определят националния характер и тенденциите за развитие на изкуството ни от

The building of the gallery is one of the oldest and most beautiful public buildings in the town. It was built between 1800 - 1885. The Art Department is named after Stanka Dimitrova (1931-1996) - an artist with an individual style and a longtime director and curator of the gallery. Thanks to her ambition and collecting activity, the gallery has a valuable and especially rich collection of Christian art, modern and contemporary painting, graphics and sculpture. Church icons from the Eastern Rhodopes 18-20 century The icon exhibition shows a representative sample of Christian Art Foundation icons. The fund was collected thanks to donations and rescue expeditions led by Stanka Dimitrova in the 1960s and 1970s from demolishing and abandoned temples from the Eastern Rhodopes - Kostilkovo, Dolno Lukovo,

Perperek, Mandritsa, Pelevun and others. The collection covers the period of the Late Middle Ages and the Renaissance - from the 17th to the very beginning of the 20th century and shows the richness of themes and subjects involved in Christian art. The painters are mainly of Greek origin - Nikola Odrinchanin, Spiros Mihail, Panayotis from Enos, Ziosios and others. The collection of icons gives a wonderful opportunity to get to know and promote the Christian heritage of the Eastern Rhodopes. Old masters Selected are signature Bulgarian fine arts authors from the end of the 19th century to the 60s of the 20th century. Many of them are also pioneers in the creating of the School of Painting - later the Art Academy in Sofia. At the same time, they determine the national character and trends in the development of our art from the Liberation to


Освобождението до наши дни. Това са авторите Антон Митов, Иван Мърквичка, Ярослав Вешин, Димитър Гюдженов и други.

то изобразително изкуство от края на ХХ век.

В живописта това са автори като Емил Стойчев, Георги Божилов, Христо Симеонов, Василка Монева, НикоСилно присъствие имат художници, които творят в пе- лай Караджов, Енчо Пиронриода между двете световни ков, Лика Янко и др. Жанровойни като Никола Михайво богатата колекция има и представителен характер лов, Стефан Иванов, Елена Карамихайлова, Сирак Скит- за изкуството от този периник, Иван Пенков и други. од. Колекцията от пластика Тук е и особеното място на е по-камерна, но въздейстВладимир Димитров - Май- ва също със своя новаторски стора с уникалния му талант подход и естетическо усеза българския натюрел и бит. щане. Знакови имена тук са Присъстват и автори, които Вежди Рашидов, Емил Поучат в чужбина - Франция, пов, Павел Койчев, Зиятин Германия, Италия и т. н. Като Нуриев, Емил Пенчев и др. преход между поколенията са представени Димитър Ка- Тук виждаме автори, остазаков и Генко Генков - двама вили специфични внушения изключителни представите- в своите работи, както абли на рисунката и колорита. страктни – Михаил Саздов, Георги Янакиев, Емил ПопИзложбата е от знаковите бо- генчев, така и сюрреалистичгатства на материалното и ни като – Николай Алексиев, културно наследство на стра- Николай Караджов, Володя Кенарев. Прави впечатление ната, а за град Кърджали е колоритното разнообразие и своеобразна визитка за госярките живописни достойнтите и гражданите на града. ства в картините на автори Съвременни автори от 80-те като Георги Баев, Мара Весеи 90-те години на ХХ век линова, Владимир Щербак. Подбрана е впечатляваща коСпецификата на една от тези лекция на картини и скулпекспозиции допълват познатури за периода от 80-те и 90-те години на ХХ век. Ма- нията на гостите на града с достиженията на българскокар и от различни поколения авторите са обединени то изобразително изкуство от стремеж към търсене на за един доста продължителен най-съвременния художест- период от време, обогатен и с вен език и изразни средства, присъствието на местни авкоито да обогатят българско- тори.

the present day. These are the authors Anton Mitov, Ivan Mrkvička, Yaroslav Veshin, Dimitar Gyudzhenov and others. There is a strong presence of artists who work in the period between the two world wars such as Nikola Mihaylov, Stefan Ivanov, Elena Karamihailova, Sirak Skitnik, Ivan Penkov and others. Here is the special place of Vladimir Dimitrov - the Master with his unique talent for the Bulgarian nature and life. Some of the authors studied abroad France, Germany, Italy and so on. As a transition between the generations is presented Dimitar Kazakov and Genko Genkov - two outstanding representatives of drawing and colour.

up-to-date artistic language and expressive means that can enrich the Bulgarian fine arts at the end of the 20th century. In the art of painting, these are authors such as Emil Stoychev, Georgi Bozhilov, Hristo Simeonov, Vasilka Moneva, Nikolay Karadzhov, Encho Pironkov, Lika Yanko and others. The genre-rich collection is also representative of the art of this period. The plastic art collection is more chambered, but it also has an innovative approach and aesthetic feel. Notable names here are Vezhdi Rashidov, Emil Popov, Pavel Koichev, Ziatin Nuriev, Emil Penchev and others.

Here we see authors who have left specific impressions in their works, both abstract ones - Mihail Sazdov, Georgi The exhibition is one of the Yanakiev, Emil Popgenchev, landmarks of the material and as well as surrealists such cultural heritage of the country, as Nikolay Alexiev, Nikolay and for the town of Kardzhali Karadzhov, Volodya Kenarev. is a kind of business card for The colourful variety and the the guests and the citizens. vivid picturesque qualities in the paintings of authors such as Georgi Baev, Mara Veselinova, Contemporary authors from Vladimir Shcherbak is also a highlight. the 80s and 90s of the 20th century The specifics of one of these An impressive collection exhibitions complement the of paintings and sculptures knowledge of the guests of the is selected, dating from the town with the achievements period of the 80s and 90s of of the Bulgarian fine arts for a the 20th century. Although rather long period, enriched of different generations, the with the presence of local authors are united around authors. the desire of finding the most


„ТРАКИЯ“ – НАЙ-АВТЕНТИЧНИЯТ ТАНЦОВ АНСАМБЪЛ Интервю с проф. Даниела Дженева, главен художествен ръководител и хореограф на Фолклорен ансамбъл „Тракия“

“TRAKIA“ – THE MOST AUTHENTIC DANCE ENSEMBLE Interview with Prof. Daniela Dzheneva, Chief Artistic Director and Choreographer of Trakia Folklore Ensemble

Разкажете ни за идеологията и мисията на Ансамбъла. Идеологията е заложена от основоположниците на ансамбъл „Тракия“ – Кирил Дженев – хореограф и главен художествен ръководител, Стефан Мутафчиев – композитор и диригент на хора и Николай Стойков – композитор и диригент на оркестъра. Всеки от тях е майстор в своята област, а съвместната им работа по първата премиера през сезон 1974-1975 г. предизвиква създаването на едно качествено ново сценично изкуство, разчупващо традиционните форми на жанра. Неслучайно специалистите го окачествяват като „един новаторски спектакъл, пълен с открития“ и „нов етап в развитието на сценично обработения фолклор“. Една година по-късно, по време на Първия преглед на държавните и професионални ансамбли, където се явяват 20 колектива, спектакълът на

ансамбъл „Тракия“ е оценен от критиците в пресата като „атомен взрив“ и като „кулминация на прегледа“. Мисията на ансамбъла през всичките години от създаването му винаги е била да съхранява и развива музикално-танцовите традиции на нашия народ и да задоволява естетическите потребности на публиката, чрез високо художествени и съдържателни произведения. Ракажете ни малко за енигмата на Тракия... какво отличава ансамбъла и подчертава неговия местен колорит? Вече 45 години „Тракия“ е новатор в музикалните и танцови форми, като нито за миг не се прекъсва връзката на съвременното изкуство с дълбоките корени на българския фолклор, обреди и легенди. Няма друг ансамбъл с толкова действени танци: „Куди“, „Овчар и юда девойка“, „Легенда

Tell us about the ideology and mission of the ensemble The ideology was laid down by the founders of the Trakia ensemble - Kiril Genev - choreographer and chief artistic director, Stefan Mutafchiev composer and conductor of the choir and Nikolay Stoykov - composer and conductor of the orchestra. Each of them is a master in their field, and their joint work on the first premiere during the 1974-1975 season causes the creation of a qualitatively new performing arts that break the traditional forms of the genre. It is no coincidence that experts describe it as “a groundbreaking performance full of discoveries” and “a new stage in the development of stageprocessed folklore.” One year later, during the First Review of State and Professional Ensembles featuring 20 collectives, the

performance of the Trakia Ensemble was praised by the press critics as an “atomic explosion” and as a “culmination of the review.” The ensemble’s mission throughout the years of its creation has always been to preserve and develop the musical and dance traditions of our people and to satisfy the aesthetic needs of the public through highly artistic and content works. Tell us a bit about the enigma of „Trakia“…. What distinguishes the ensemble and highlights its local colour? For 45 years, “Trakia” has been an innovator in musical and dance forms, and not for a moment the connection between the deep roots of Bulgarian folklore, rituals and legends and contemporary art has not been interrupted. There is no other ensemble with such active dances: “Kudi”, “Shepherd and Judah girl”, “Legend of


за Орфей“, „Старинен танц“, „Пловдивски кокони“, „Хоро в София“ и т.н. Като прибавим към тях дивертисментните танци определени като класически: „Тракийски танц“, „Добруджанска танцова импресия“, „Шопски танц“, „Крайдунавска приказка“ , „Пирински пролетни игри“ и др., както и спектаклите „Картини от стария Пловдив“, „Хубава Яна“ , „Цветни щрихи от България“, „Земята на Орфей“ , картината става много пъстра. През годините произведенията се натрупват, но не искаме да лишим публиката от нито едно от тях. Имате концертни изяви както на родна, така и на чужди сцени. Кое отчитате за най-голям успех и достижение до момента?

Китай, Колумбия, Мексико, Танзания и т. н., но всяка среща с публиката предизвиква много емоции. Голям успех е концертът пред препълнената зала „Олимпия“ в Париж. Гордеем се и с всички първи награди за авторство от конкурси в чужбина. Лично удовлетворение за мен е срещата с публиката в България и то в тези отдалечени от Пловдив градчета и села, жителите на които няма възможност да пътуват до големите градове – културни средища и искрено се радват на всяка среща с нашето изкуство.

Orpheus”, “Ancient dance”, “Plovdiv floozies”, “Horo in Sofia”, etc. Adding to them divertimento dances defined as classical: Thracian Dance, Dobrudzha Dance Impression, Shopsky Dance, Kraydunavsky Tale, Pirin Spring Games, etc., as well as the performances “Pictures from the Old Plovdiv”, “Beautiful Yana”, “Color strokes from Bulgaria”, “Land of Orpheus”, the picture, becomes very colourful. Over the years, the works have increased, but we do not want to deprive the audience of any of them.

Tanzania, etc. are interesting, of course, but each meeting with the audience evokes a lot of emotions. The concert in front of the crowded Olympia Hall in Paris is a great success. We are also proud of all the first-place awards for authorship from competitions abroad. It is a personal pleasure for me to meet with the audience in Bulgaria, and in those remote towns and villages far away from Plovdiv, the inhabitants of which cannot travel to the big cities - cultural centres and sincerely enjoy every meeting with our art.

Какво предвиждате през идния сезон?

You have concert performances on the Bulgarian scene as well as abroad. What do you consider as the biggest success and achievement so far?

What do you plan for the upcoming season?

Работим върху два нови танца, коренно различни от създадените до сега. Също така планираме да възстановим всички песни и танИзнесли сме хиляди конци от първата премиера на церти в повече от 60 страни 5 септември 1975 г. – мнопо света. Естествено интего трудна задача, пораресни са екзотичните десди факта, че не са запазени нито записи, нито ноти за тинации като Япония, Индия, Шри Ланка, Индонезия, някои от тях.

We have performed thousands of concerts in more than 60 countries around the world. Exotic destinations such as Japan, India, Sri Lanka, Indonesia, China, Colombia, Mexico,

We are working on two new dances, completely different from the ones created so far. We also plan to restore all the songs and dances from the first premiere on September 5, 1975 - a very difficult task due to the fact that neither records nor notes have been preserved for some of them.


Регионална библиотека „Хр. Смирненски“ - значим културен и информационен институт в региона на Хасково Интервю с Кирилка Страшникова, директор на регионална библиотека "Хр. Смирненски", гр. Хасково

Hristo Smirnenski Regional Library - a significant cultural and informational institute in the Haskovo region Interview with Kirilka Strashnikova, Director of Regional Library “Hristo Smirnenski” in Haskovo Представете ни библиотеката? Регионална библиотека „Христо Смирненски” е най-големият културно-информационен център в област Хасково, основно книгохранилище, архив на краеведска литература и на местен периодичен печат, център за цялостно библиотечно обслужване на читателите.

ности предвижда библиотеката за своите многобройни читатели и абонати? Библиотеката организира и провежда срещи с наши и чужди творци на писаното слово, на изкуството и културата. Работи усилено за формиране на читателски умения и потребности у най-малките. Провежда обучения с роботите Финч и за работа с 3D принтер. С голям интерес сред децата се ползват програБиблиотечният фонд набро- мируемите играчки Пчела-роява над 409 000 тома, близо бот. Ежегодно се организират 4000 регистрирани потреби- безплатни курсове по началтели и над 52500 посещения. на компютърна грамотност. Четирите уютни читални раз- Освен това библиотеката има полагат с 25 компютъризира- традиции в издателската дейни работни места за потреност. Като съорганизатор бители, с безплатен интернет, на Литературни дни „Южна пролет”, ежегодно публикува достъп до електронния каБио-библиографски справочталог, електронните библиотечни услуги и външни ници на участниците в конбаза-данни. Библиотекакурса и много други. Богата съчетава умело традиции та ежеседмична програма от и иновации с една обща цел срещи, беседи, представяния - все повече хора да я прии обучения са на разположепознават като значим култу- ние на читателите ни. рен и информационен инстиЗа да развивате дейността тут в региона. на библиотеката, участваКакви допълнителни актив- те в редица проекти, бихте

Can you present us the library? The Hristo Smirnenski Regional Library is the largest cultural and information centre in the Haskovo region, the main bookstore, the archive of national literature and local periodical press – a centre providing complete library services for its readers. The Library Fund has over 409 000 volumes, nearly 4000 registered users and over 52,500 visits. The four cosy reading rooms provide 25 computerized places for the readers, free internet access, electronic catalogue access, electronic library services and an external database. The library precisely blends traditions with innovations with one common purpose - more and more people to recognize it as a significant cultural and informational institute in the region. What additional activities does the library provide for its numerous readers and subscribers? The library organizes and

hosts meetings with national and foreign writers, of art and culture, works hards to develop reading skills and needs for the youngest. It organizes courses with Finch Robots and working with a 3D printer. The children use with great interest the beerobot toys. Free computer literacy are organized annually. Besides that, the library has a tradition in the publishing activity. In order to develop your library activities, you are involved in a number of projects, would you mention some of the more significant ones?


ли споменали някои по-значими? Към Фондация „Глобални библиотеки – България” успешно са реализирани проектите „Кой чисти в природата”, „Библиотека , тийнейджъри, книги” и „Е-skills for E-inclusion“. Два са спечелените проекти към АХУ – „Библиотеката достъпно място за всеки”- 2017 г. на стойност 14 167 и „Всички заедно”, за който бе сключен договор на 23.07.2018 г. на стойност 17 747 лв. През месец май 2019 г. бе спечелен проектът „Библиотека- наследство –бъдеще” към НаЛято в библиотеката, 2019 г. ционален фонд „Култура”. Summer in the library, 2019 Благодарение на този проект библиотеката има безплатно RegioStars, 2019 в категория 1 мобилно приложение и 3D „Насърчаване на цифровата разходка из залите за свобо- трансформация“. ден достъп и хранилищата. Важно е да интегрираме деНе на последно място трябцата към четенето и да ги стимулираме да припознава да отбележим и проекта „Хасково и Одрин – култур- ват библиотеката като но-исторически дестинации”, място за посещение. Каксъфинансиран от Европейво предприемате в тази поския съюз, чрез Програма сока? ИНТЕРРЕГ-ИПП за транОсвен вече споменатите просгранично сътрудничество грамируеми играчки – изБългария-Турция 2014-2020, ключителна атракция за подкойто ще даде възможност растващите, в детския отдел за насърчаване на междуку- е инсталирана и интерактивлтурния диалог и подобряната подова система FuurMat. ване на достъпа до културно Новата придобивка дава възнаследство, чрез по-широможност децата да влязат във виртуалната проекция и под ко използване на дигиталигрова форма да се учат по ни технологии. Проектът забавен и вълнуващ начин. е номиниран за наградите Работна среща с партньорите от Одрин по трансграничния проект

Work meeting with partners from Edirne on the cross-border project

In association with “Global Libraries – Bulgaria” Foundation are completed successfully the projects “Who clean in the nature?”, “Library – teenagers - books” and “E-skills for E-inclusion” . Two are the projects funded by The Agency for Disabled People - “The Public Library – accessible place for everyone” - 2017 amounting BGN 14 167 and “All together”, for which the contract was signed on 23.07.2018 and the amount of the grant is BGN 17 747. In May 2019 was won the project “Library – Heritage – Future” funded by National Culture Fund. Thanks to this project the library has free mobile app and a 3D tour around the free access halls and the databases. Last but not least, we must mention the project „Haskovo and Edirne - Cultural and Historical Destinations”, cofinanced by the European Union through the INTERREG-IPA BulgariaTurkey Cross-border Cooperation Program 20142020, which will enable the promotion of intercultural dialogue and improvement access to cultural heritage through greater use of digital technologies. The project was nominated for the RegioStars Awards, 2019 in Category

Първа среща с фототипни издания на ръкописни и старопечатни книги от фонда на библиотеката

First meeting with phototype issues of manuscripts and printed books from the library fund.

Среща на Иван Раденков с читателите на библиотеката. Meeting of Ivan Radenkov and the readers of the library.

1 „Promoting Digital Transformation”. It is important to involve children with reading and to encourage them to recognize the library as a place to visit. What are your actions taken towards this direction? Besides the already mentioned programmable toys - an exceptional attraction for adolescents is the FuurMat interactive floor system, installed in the children‘s ward. The new acquisition allows children to enter virtual projection and learn in a fun and exciting way while playing.

Учене чрез игра с подова система FuurMat.

Learning through games with FuurMat floor system.


Изявите на "СИМФОНИЕТА-ВРАЦА" творят бъдеще за българските музиканти The performances of "SYMPHONETTE-VRATSA" create future for the Bulgarian musicians Интервю с доц. Христо Павлов Доц. Павлов, Вие сте сред елитните и многостранни таланти в творческото пространство на българската музика. Популярен сте като преподавател,  флейтист, композитор и диригент, лауреат на национални и международни конкурси. Имате ли любима насока на изява, къде се чувствате най-добре? Това е изключително ласкателно представяне. Очакваният отговор – „навсякъде“, бих могъл да го комбинирам и с – „никъде“, защото може би най-добре се чувствам в студиото, но в кабината, откъдето имаш възможност да „командваш парада“, дори и диригента.

Interview with Associate professor Hristo Pavlov

Харесвам работата си и възможността да преподавам на млади хора. Магистърският курс по филмова композиция в Дъблин, от септември, тази година, се провежда в София. Тук студентите имат възможност за повече звукозаписи с най-доброто качество на българските музиканти.

Ръководеният от Вас оркестър „Симфониета-Враца” беше сред участниците в първия фестивал „Музика в пещерата”. Какво беше Вашето впечатление и усещане от представянето в една толкова различна атмосфера от концертните зали? Усещането е като в катедрала, катедралата на природата. Кое Ви води по дългия творТака определяме нашите кончески път от диригентство- цертни изяви там, имайки предвид акустичната среда. то на известни оркестри Получи се успешно първо издо преподаването на  оркестрация, студийно продуцидание. „Симфониета-Враца“ участва в концерти с певците: ране на симфоничен оркестър, музика за компютърни Теменужка Трифонова, Влаигри? димир Грудков, Таня Лазаро-

Associate Professor Pavlov, you are among the elite and multifaceted talents in the creative space of Bulgarian music. You are popular as a teacher, flautist, composer and conductor, who is a laureate of national and international competitions. Do you have a personal preference, a favourite direction of expression, where do you feel the best? This is an extremely flattering introduction. The expected answer - everywhere, I could combine it with - nowhere. Because, I probably feel best in the studio, yet behind the scenes, where you have the opportunity to “command the parade”, even the conductor.

The Master Course in Film Composition in Dublin is taking place in Sofia, starting in September this year. Here the students have opportunities for more recording sessions with Bulgarian musicians of the finest quality.

The Symphonette-Vratsa Orchestra conducted by you was among the participants in the first “Cave Music festival. What was your impression and feeling of performing in such a different atmosphere than the concert halls? The feeling is like being in a cathedral, the cathedral of nature. That’s how we define our concert performances there, given the acoustic What takes you along the long environment. It was a succreative path from conducting cessful first edition. Symphoorchestras to teaching orchesnette-Vratsa Orchestra partration, studio production of a ticipated in concerts with the Symphonette orchestra, music singers: Temenuzhka Trifor computer games? fonova, Vladimir Grudkov, I like my job and the opportu- Tanya Lazarova, Hristiana Dunkova, with the violinist nity to teach young people.  Harry Eshkenazi and Fortis-


ва, Християна Дънкова, с цигуларя Хари Ешкенази, с „Фортисимо фест“ и диригента Максим Ешкенази.

рислава Танева, Иван Данко - първи обоист на Операта в Щутгард, виолончелистът Атанас Кръстев, пианистката Надежда Цанова. ПредстоКакво ново предстои в изяви- ят ни коледно-новогодиште на симфоничния оркестър ни концерти и гостуване на през юбилейния сезон 2019Симфониета-Враца в зала 2020 г.? „България“ на 26.12. от 19.00 ч. с празнична международОтбелязваме 110 г. организирано музикално движение на гала. във Враца. Предстоят госВъв Враца отново ще потувания на значими имена, годишнини, изяви на мласрещнем едни от най-значиди таланти и завръщания на мите диригенти в България: прочути българи на врачан- Найден Тодоров, Марк Кадин и Григор Паликаров. Цигуска сцена. Започнахме ударно, с участия на музикантите: ларят Веселин Демирев и виЛия Петрова, Елин Колев и олистът Симеон Кирков ще Симеон Гошев, концертмай- пристигнат от Дания и Белсторът на „Фолксопер“ Виегия за концерт във Враца. на - Анне Нагл и диригентът Малкълм Юен. Следват твор- Какви са основните приорически и житейски юбилеи: 50 тети в работата на „Симгодини Дуо - Ангел Станков фониета-Враца”, определящи и Йосиф Радионов, кларине- развитието в дългосрочен план?  тистът Росен Идеалов, композиторът Жул Леви. Имени- Стремим се да достигаме до тият ни диригент Константин все по-широка аудитория и работим за възвръщане пресИлиевски ще постави началото на поредица концертижа на професията музити, посветени на 250-годиш- кант в обществото ни. Съвнината от рождението на местната работа на младите Л.В.Бетовен. музиканти с утвърдени професионалисти, създава предПрез сезона ще ни гостуват: поставки за оставането им словенският тромпетист Юре в България. Превръщаме се Градишник, диригентът Мак- в атрактивно място за рабосим Ешкенази, първият обой та, както заради гостуващите на Лосанджелиския камерен ни имена, така и заради пооркестър - Клер Бразо, проф. добрените условия на труд и Даниела Андонова, проф. Бо- материалната база.

simo Fest with conductor Maxim Eshkenazi. What can we expect of the new anniversary season 2019/2020 for the symphonette? This anniversary season we celebrate 110 years of organized music movement in Vratsa. Upcoming are a series of musical events and guest appearances of some of the biggest names (in the industry), anniversaries, performances by young talents and the return of many Bulgarian musicians, with concert performances in Vratsa. We started strongly, with live performances of musicians: Lia Petrova, Elin Kolev and Simeon Goshev, the Concertmaster of Vienna Volksoper - Anne Nagl and the conductor Malcolm Yuen. These are followed by creative and life anniversaries: 50 Years of Duo - Angel Stankov and Yossif Radionov, clarinettist Rossen Idealov, composer Jules Levy.

Guests of the Vratsa Symphonette during the season will be the Slovak trumpeter Yure Gradishnik, conductor Maxim Eshkenazi, soloist of the Los Angeles Chamber Orchestra - Claire Brazeau, Professor Daniela Andonova, Professor Borislava Taneva, Ivan Danko - first oboist of the Stuttgart Opera, cellist Atanas Krastev, pianist Nadezhda Tsanova. We will have a series of Christmas and New Year concerts and a visit of the Symphonette-Vratsa in Sofia, at the Bulgaria Hall, 7 pm on 26 December, with a festive international gala. What are the main priorities in the work of the Vratsa Symphonette that determine its long-term development? We strive to reach a growing and wider audience and to bring back the prestige of the musician’s profession in society. 

The combined work of young musicians with established professionals creates greater prepositions for their staying in the country. We are Our renowned conductor becoming an attractive place Konstantin Ilievski will start for work, not just because of a series of concerts, dedicat- the names of our guest pered to the 250th anniversary formers, but also because since the birth of Ludwig van of the improved conditions Beethoven. and facilities.


„НОВИТЕ МАЙСТОРИ” ОТ КЮСТЕНДИЛ Кюстендил, град с хилядолетна история, разположен в полите на планина Осогово в югозападния край на България, известен още от древността със своите лековити минерални извори, наричан „Овощната градина на България”, с гордост носи и още едно име – „Градът на художниците”. Негов най-ярък символ е големият български художник Владимир Димитров – Майстора, живял и творил сред плодородните му полета. Преди няколко години точно на тези традиции стъпва младият художник Евгени Серафимов, за да създаде школата „Нови-

те майстори”. За кратък период от време той успява да развие изключителна дейност, благодарение на отдадеността си в работата със своите възпитаници. Проектите, по които Евгени Серафимов работи с младите майстори са гордост за Кюстендил – те трансформират пространствата по нов, модерен и атрактивен начин, но запазвайки традициите и историята на града. Или както самият художник се изразява: „Откакто започнах да работя с децата от школата, едно платно, колкото и да е голямо, стана тясно за изразяване на общите ни твор-

Kyustendil, a town with a thousand years of history, situated at the foot of the Osogovo Mountain in the southwestern part of Bulgaria, known since ancient times for its healing mineral springs, called the “Vegetable Garden of Bulgaria”, proudly bears another name “The Town of Artists”. Its most prominent symbol is the great Bulgarian artist Vladimir Dimitrov - the Master, who lived and worked among its fertile fields. A few years ago, it was precisely these traditions that inspired the young artist Evgeni Serafimov to create the New Masters school. In a short period, he has been able to develop exceptional activi-

ty thanks to his dedication to working with his graduates.

The projects on which Evgeni Serafimov works with the young masters are a pride for Kyustendil - they transform the places in a new, modern and attractive way while keeping the traditions and history of the


“THE NEW MASTERS” FROM KYUSTENDIL чески идеи. Нашето платно вече е целият град неговите площади, стълби, улици и сгради. Ние обичаме родния си град, ценим историята му и затова и проектите ни са така успешни – защото са правени с много творческа енергия, свобода на изразяване, любов, почит и уважение към общото ни наследство.”

културни и просветни организации.

Тук представяме част от проектите на школата „Новите майстори” към сдружение „Партньори – Кюстендил”, реализирани с подкрепата на Община Кюстендил, Художествена галерия „Владимир Димитров – Майстора”, местни

3D Илюстрация „Под повърхността на града”

„Майстора на един декар” “Саламандър върху 300 стъпала” Кръгово кръстовище „Четирите посоки“ “Гайтаните”

Аудио-визуален пърформанс и 3D мапинг „Плаваща картина на Майстора” - част от програмата на Пловдив Европейска столица на културата 2019

town. Or as the artist himself puts it: “Since I started working with the children at school, a canvas, no matter how big, has become tight for expressing our shared creative ideas. Our canvas is already the whole town - its squares, stairs, streets and buildings. We love our hometown, we value its history and that is why our projects are so successful - because they are made with a lot of creative energy, freedom of expression, love, respect and admiration for our common heritage. ” Here we present some of the projects of the New Masters School of the Partners - Kyustendil Association, implemented with the support of the Mu-

nicipality of Kyustendil, the “Vladimir Dimitrov - The Master” Art Gallery, local cultural and educational organizations. „The Master on one decare” “Salamander on 300 stairs” Roundabout „Four directions“ “Gaitanite” 3D illustration “Under the surface of the town” Audio-visual performance and 3D projection mapping “The floating painting of the Master” - part of the program of Plovdiv – European capital of culture 2019


Манастирската църква „Св. Рождество Богородично” The Monastery Church "St. Nativity of the Blessed Virgin ”

ХРАМОВЕТЕ В КАЛОФЕР В условията на петвековното османско владичество християнската религия е единствената, разрешена на българите, проява на обществен живот. Църквите и манастирите са културните и просветни средища на народа ни, а храмовата архитектура заменя почти всички останали видове гражданско строителство.

THE TEMPLES IN KALOFFER Under the five centuries of Ottoman rule, Christian religion was the only manifestation of public life allowed for Bulgarians. Churches and monasteries are the cultural and educational centers of our people, and temple architecture replaces almost all other types of civil engineering. През периода на османското господство (ХV – ХІХ в.), българската църковна архитектура преминава през три етапа в своето развитие, като преживява истински разцвет в епохата на Българското възраждане и оставя едни от най-красивите образци на българската култова архитектура като храмовете „Св. Константин и Елена” в Пловдив, „Св. Богородица” в Габрово, манастирските църкви в Бачковския, Рилския и Преображенския манастири. Сред тях достойно място заемат и православните храмове в град Калофер. Църквите в Калофер са шест: три в отделни махали на града и три в жен-

ските метоси. Коя от тях е най-стара не е известно. Разрушавани са по време на кърджалийските нападения и на „Страшното” през лятото на 1877 г. Преживели превратностите на историята, те винаги са били възстановявани от калоферци и до днес са останали като едни от най-значителните паметници на църковната архитектура в България. До 1829 г. църквите са скрити зад високи зидове, вкопани в земята, без камбанарии и куполи, закътани сред жилищните постройки, на които приличали. Представител на храмовете от този период е метохската църква „Св. Троица” и манастирската църква „Рождество на св. Богородица”

During the period of Ottoman domination (15th - 19th centuries), Bulgarian church architecture went through three stages in its development, experiencing a true heyday in the Bulgarian Revival era and leaving some of the most beautiful examples of Bulgarian cultural architecture such as the temples of “St. St. Constantine and Helena” in Plovdiv,“ St. Virgin Mary in Gabrovo, the monastery churches in Bachkovo, Rila and Transfiguration Monasteries. The Orthodox churches in the town of Kaloffer also have their worthy value. The churches in Kaloffer are six: three separate neighbourhoods of the city and three in the women’s nunnery. No

one knows which is the oldest. They were destroyed during the Kurdzhali attacks and the “Terrible” in the summer of 1877. Surviving the vicissitudes of history, they have always been restored by the people of Kaloffer and have remained to this day one of the most significant monuments of church architecture in Bulgaria. Until 1829, the churches were hidden behind high walls, dug into the ground, without bell towers and domes, tucked away among the apartment buildings they resembled. A representative of the temples of this period is the Nunnery church “St. Trinity” and the monastery church “Nativity of St. Mother of God, the Virgin Mary”


Храмът „Св. Троица”, около който се е помещавал най-старият девически метох в града, е издигнат върху старо черковище. И до днес над входната врата стои дървена табела с годината на основаването – 1717.

ХІХ в. в Калофер са храмовете „Св. Богородица” и „Св. Атанас”

Храмът „Успение на Св. Богородица” е издигнат през 1848 г. на мястото, където се е намирала по-стара църква. Построена е от брациговския майстор СтоМетохът и църквата „Св. йо. Северозападно от храма Троица” са пряко свързаима аязмо. До него е постани с историята на Калофер. вена паметна плоча, отбеПо време на Руско-турска- лязваща родното място на та война, на 26 юли 1877 г., в Ботев. Той се ражда в една метоха се скриват около 40 от стаите на светогорския метох, разположен около калоферци – жени, деца и старци. Турците, участвали църквата. в опожаряването и разграбХрамът представлява триването на града, влизат в метоха и избиват беззащит- корабна едноапсидна псевните жители и монахинидобазилика с открита нарте. Днес, в двора на храма е тика от запад, където са и поставен паметник, напом- главната фасада, и входът. нящ за тези кървави и геро- Олтарът е отделен с висок зидан иконостас, имитиращ ични събития. мрамор. Големите икони са дело на Георги Данчов – Манастирската църква „Св. Рождество БогороЗографина, а настоящите стенописи са работени от дично” е построена, според братята Шкорпил, през калофереца Кирил Кънчев 1606 г. Сградата е разруше- през 1946-47 г. на през 1877 г. и е възобновена през 1879 г. Сегашни- Храмът „Св. Атанас” е ят храм заема една трета от единственият, намиращ се стария и представлява дъл- на десния бряг на р. Тунбоко вкопана едноапсидна джа, с отделна кула-звъцърква с вход от запад. нарна. В сегашния си вид е строен през 1842 г. от браТипични представители на циговеца майстор Стойо църковното строителство Иванов, по инициатива и с от периода кр. ХVІІІ-нач. паричната подкрепа на бра-

The temple “St. Trinity”, which housed the oldest virgin monastery in the city, was erected on an old churchyard. To this day, there is a wooden sign above the front door with the year of foundation - 1717.

temples “St. Mother of God, the Virgin Mary’ and ‘St. Atanas”

The Church of the Assumption of St. Mother of God, the Virgin Mary” was erected in 1848 on the site of an older The nunnery and the church church. Built by the Bratzigo“St. Trinity” are directly revo master Stoyo. Northwest of the temple is a holy shrine. A lated to the history of Kaloffer. During the Russo-Turkish memorial plaque commemoWar, on July 26, 1877, about 40 rating Botev’s birthplace was people from Kaloffer - womplaced next to it. He was born en, children and elderly people in one of the rooms of the Mount Athos, located around - were hiding in the monastery. The Turks who took part the church. in the burning and plundering The temple is a three-nave, of the town entered the nunnery and killed the defenceless one-apse pseudo basilica with an open narthex from the inhabitants and nuns. Today, a monument is erected in the west, where the main facade courtyard of the temple, rem- and entrance are located. The altar is separated by a high iniscent of these bloody and masonry iconostasis (chanheroic events. cel-screen) imitating marble. The Monastery Church “St. The big icons are the work of Nativity of the Blessed VirGeorgy Danchov - Zografina, and the present murals were gin ” was built, according to the Shkorpil brothers, in 1606. made by the Kaloffer master The building was demolished Kiril Kanchev in 1946-1947. in 1877 and rebuilt in 1879. The temple “St. Atanas” The present temple occupies is the only one located on one-third of the old one and the right bank of the river. is a deeply dug single-apse church with an entrance from Tundzha, with a separate towthe west. er-bell. In its present form it was built in 1842 by the BratTypical church building repsigovo master Stoyo Ivanov, on the initiative and with the resentatives from the end of XVIII, beginning of The XIX financial support of brothers Hristo and Nikola Tapchilcentury in Kaloffer are the

Девическия манастир „Св. Въведение Богородично”

Манастирската църква „Св. Рождество Богородично”

Virgin Monastery of St. Introduction of the Virgin Mary

Monastery Church "St. Nativity of the Blessed Virgin ”


Храм „Св. Въведение Богородично”

Храм „Св. Архангел Михаил”

Temple “St. Introduction of the Virgin Mary“

Temple “St. Archangel Michael“

Св. Парашкева, Св. Архантя Христо и Никола Тъпчилещови, братя Недял- гел Михаил и Св.св. Кирил и Методий. ко и Тодор Бракалови. От същия период е и църквата в Девическия манастир „Св. Въведение Богородично”. Построена е в сегашния си вид през 1862 г. на мястото на по-стара църква. След Освобождението е възстановена с руски средства и е украсена с руски икони. Най-ценните Представител на типа църк- от тях са копия на: Казанска ви с един купол и надлъжно Св. Богородица, Тихвенска Св. Богородица и Смоленрешен наос, е храмът „Св. Архангел Михаил”. ска Св. Богородица. В храма, под подовото ниво, има аязТой е изграден на левия мо, което, според преданиебряг на р. Тунджа, на висо- то, някога се е намирало в ка площадка. Сградата е го- олтара на старата църква, а ляма по обем, доминира над водата му е лечебна. Българската възрожденска целия град и се вижда още църковна архитектура измиот пътя, влизащ в града. Според запазения надпис нава сложен път на развитие на западната фасада, църк- и вътрешна еволюция. вата е строена три пъти и е имала три имена: „Св. Пет- Като израз на идеите на ка”; „Св. Архангел Михаил” своето време и неотмени „Св.св. Кирил и Методий”. на част от борбата за полиПрез 1869 г. е възстановена тическо освобождение на в сегашния си вид от майбългарите, тя подготвя хустор Генчо Кънев от Трявдожествените вкусове на обществото за новата обна. В олтара има запазени стенописи, дело на Георществена архитектура след ги Данчов-Зографина. И до Освобождението, а праводнес над западната, главна- славните храмове в град Ката врата, в три ниши са залофер са неделима част от пазени образите на трима- тези процеси. Ася Николова та покровители на храма: Храмът е масивна трикорабна псевдобазилика. Най-голямото му богатство е мраморният иконостас, дарен от калоферците абаджии в Цариград. Струвал е около 50 000 гроша и е докаран от Цариград с волски каруци.

the western, main door: Sv. Parashkev, St. Archangel Michael and Saints Cyril and The temple is a massive three- Methodius. nave pseudo-basilica. Its greatest treasure is the marFrom the same period is the church in the Virgin Monble iconostasis, donated by the Kaloffer weavers/tailors in astery of St. Introduction of Constantinople (Tsarigrad). the Virgin Mary. It was built It cost about 50,000 ancient in its present form in 1862 on coins and was brought from the site of an older church. Constantinople by oxcarts. After the Liberation it was restored with Russian means A representative of this type and decorated with Russian of church with one dome and icons. The most valuable of longitudinally resolved naos these are copies of: Kazanska is the temple “St. Archangel St. the Holy Virgin, St. TikhMichael.” venska St. The Holy Virgin and Smolenska St. the Holy It is built on the left bank of Virgin. In the temple, below the river of Tundzha, on a the floor level, there is an holy high site. The building is large spring, which, according to in size, dominates the entire the legend, was once in the altown and can be seen from tar of the old church, and its the road entering the town. water is healing. According to the preserved inscription on the western fa- Bulgarian National Revivcade, the church was built al Church Architecture has a three times and had three complex path of development names: St. Petka”; “St. Archand internal evolution. As an expression of the ideas of its angel Michael“ and “St. Cyrtime and an integral part of il and Methodius”. In 1869 the struggle for political libit was restored to its present form by master Gencho eration of the Bulgarians, it Kanev from Tryavna. There prepares the artistic tastes of are preserved murals in the society for the new public araltar, made by Georgi Danchitecture after the Liberation, and the Orthodox temples in chov-Zografina. To this day, the city of Kaloffer are an intethe images of the three patrons of the temple are pregral part of these processes. served in three niches above Asya Nikolova eshtov, brothers Nedyalko and Todor Brakalovi.


СЕЗОН


ЖИВОТЪТ В РОЗОВО Интересът сред женската публика прави розетата все по-търсени през последните години

LA VIE EN ROSE The interest of the female public makes rosés increasingly sought after in recent years Топлите пролетни и летни вечери често изправят ценителите на хубавото вино пред едно колебание – бяло или червено? Да се пие само бяло е скучно, а в хубавото червено вино понякога има драматизъм, който не подхожда на ведрите пролетни и летни настроения. За да омекоти подобни душевни терзания, винарската индустрия е създала розето, което всъщност е червено вино, произведено по тех-

нология за бяло. Затова е нежно, леко и слабо таниново. Най-тривиалният сорт за розе е Каберне совиньон, но може да се направи от Мерло, Сира, Мавруд, Пино ноар или друг сорт. Важното е, след като се смачка гроздето, да престои само няколко часа с ципите, колкото да дръпне цвят и след това да се отцеди, за да ферментира, както се прави с повечето бели вина.

Warm spring and summer evenings are often raising before good wine connoisseurs a hesitation – white or red? Drinking white only is boring, while good red wine holds sometimes dramatics not matching the serene spring and summer moods. To soften such soul torments, the wine industry has introduced the rosé, which is indeed a red wine made following white technology. This is why it’s tender, light, and softly tannic.

The most trivial rosé variety is Cabernet Sauvignon but Merlot, Syrah, Mavrud, Pinot Noir, or others will do. What’s important is, after crushing the berries, to let them stay only a few hours with the skins, just enough to pull out some colour, and then to strain them and let them ferment, as is the process with most white wines. It’s upon the duration of the stay with the skins that depends the colour intensity and the taste structure.


От продължителността на престоя с ципите зависи интензивността на цвета и структурата на вкуса. Това е най-деликатният момент в правенето на тези вина. Цветът може да варира от съвсем бледорозов (нарича се „сьомга” и стана много моден в последните години) до интензивно червено с нюанси на ягода, малина, череша, лучена люспа или праскова. Може да има и стоманен оттенък (vin gris).

мнението, че европейските розета (в стил „Стар свят”) са по-скоро сухи, докато американските са по-скоро сладки.

В миналото за световен еталон при този тип вина се смятаха френските розета от долината на Лоара. Днес повечето винарски страни ги произвеждат, поради което и стиловете стават все повече. Сред ценителите се е наложило

В момента розето държи около 7% от световното винопроизводство и тенденцията е делът му да расте. Обяснението за това е в неговата популярност сред женската аудитория. Друга причина е, че то е сравнител-

Преди десетина години розето все още не беше особено популярно у нас. До средата на 90-те, като че ли единственото по-добро беше “Розе от Южния бряг”. Днес повечето български винарни предлагат поне едно розе в своето портфолио и някои от вината са впечатляващи.

This is the most delicate moment in making these wines. The colour may vary, from a very pale rose (which is called “salmon” and became very in recently) to an intense red with hues of strawberry, raspberry, cherry, onion peel, or peach. It may also have a steel nuance (vin gris).

About a decade ago, rosés weren’t particularly popular in Bulgaria. Until the mid-90s, it seems that the only somewhat better was the “Rosé from the Sothern Coast”. Today, most Bulgarian wineries are including at least one rosé in their portfolios and some of these wines are impressive.

In the past, French rosés from the Loire Valley were considered the world standard for this type of wines. Most wine countries are making them today, thus, style variety is proliferating. Among connoisseurs, there’s an established opinion that European rosés (Old-World style) are rather dry, while American ones are rather sweet.

Currently, the market share of rosé wine is about 7% worldwide and the trend is up. The explanation is in its popularity among female clientele. The other reason is that it’s relatively inexpensive. Its price may not exceed double-digit figures. Onehundred-dollar rosés, with which some Provence cellars started sensing the market last year, are


но евтино. Цената му може да е най-много двуцифрена. Розета за по 100 долара, с които изби от Прованс миналата година започнаха да опипват пазара, са по-скоро маркетингова екстравагантност. На върха на елитните винени класации няма розета. Много хора си мислят, че розето се прави от смесване на бяло и червено вино. Това по принцип в повечето винарски страни (и специално в Европа) е забранено и, вероятно тъкмо защото е забранено, все по-често се случва. Винарни в Австралия и

Южна Африка без особени скрупули смесват бели и червени вина, за да направят розе. Друго обичайно правило е, че розето не минава през бъчва, но и то в последните години се нарушава и експериментите дават интересни резултати. Изобщо, модерното виноделие е сфера, в която всяко установено от традициите правило изкушава технолозите да го нарушат, за да видят дали традицията не пренебрегва някой нов, приятен и желан вкус. С какво примамва хубавото розе? То съчетава свежестта на бялото вино с аромата и плодовия

rather a marketing extravagance. There are no rosés at the top of elite wine scores. Many believe that rosé is made by mixing white and red wines. In principle, this is prohibited in most winemaking countries (and notably in Europe) and, perhaps precisely because it’s prohibited, it happens more and more frequently. Not especially scrupulous wineries in Australia and in South Africa are mixing white and red wines to produce a rosé. Another rule of thumb is that the rosé should not go through a barrel, but it’s

also being broken in recent years and the experiments are giving interesting results. In general, modern winemaking is a realm where each rule set up by the traditions is tempting the technologists to break it, just to see if the tradition hasn’t overlooked some new, pleasant, and desired taste. What’s enticing in a good rosé? It combines the freshness of white wine with the aroma and the fruity taste of a young red. You cannot expect depth and multiple layers as from a classical old red wine or the generous aroma characteristic of some white wines.


вкус на младо червено. От него не може да се очаква дълбочина и многопластовост, както при едно класическо старо червено вино, нито щедрия аромат, характерен за някои бели вина. При розето доминират плодови аромати на ягода, череша, малина и вишна, украсени понякога с нюанси на цитрус и цветя. В него няма да откриете характерните за червените вина драматични нюанси на подправки, препечено, кожа или тютюн, нито акценти на ядки, мед, смокини, масло и бисквита, характерни за някои бели вина, лежали върху дрождите. Лишено от всичко това,

розето си остава едно весело и бъбриво леко вино, което примамва преди всичко с плодова свежест и, разбира се, със своя лекомислено жизнерадостен цвят. Точно по цвета може да се познае и доброто розе. Затова и тези вина като правило се бутилират в прозрачни бутилки. Цветът трябва да е изразително свеж, искрящ и интригуващ. Ако виното стои омърлушено и ако няма блясък, значи нещо не е наред. Важно е да се знае също, че тези вина не могат да стареят. За предпочитане е последната реколта и да се пие веднага. Ясен Бориславов

Dominant in the rosé are fruit aromas of strawberry, cherry, raspberry, and sour cherry, sometimes embellished with citrus and flower hues. You won’t find in it the dramatic nuances of spices, overcooked, leather or tobacco, or the accents of nuts, honey, figs, butter, and biscuit characteristic of some white wines that have lied with the yeast. Deprived from all that, the rosé remains a jovial and chatty light wine that entices mostly with fruity freshness and, of course, with its lightheaded exuberant colour. It’s precisely by the colour that you’d recognize a good rosé. Because of that, these wines are kept in

transparent bottles as a rule. The colour should be expressively fresh, sparkling, and intriguing. If the wine looks crestfallen and lacks brilliance, something’s wrong. It’s also important knowing that these wines do not age. The last year is to be preferred, and drink it immediately.

Yassen Borislavov


Мелник – “Богоизиданият град” Мелник, най-малкия български град днес, привлича вниманието на именити български и чуждестранни изследователи с вековното си културно-историческо наследство. През 1356 г. сръбският крал Стефан Урош нарича Мелник “Богоизидан град” в своя дарствена грамота. Мелнишката крепост пък е определяна като „богоспасена“. Такива „божествени“ епитети през Средновековието се давали само на значими градове, които имали слава на силни твърдини и християнски центрове.

Melnik – “The town constructed by God” Melnik, the smallest Bulgarian town today, attracts the attention of famous Bulgarian and foreign researchers thanks to its centuries-old cultural-historical heritage. In 1356 the Serbian king Stefan Uroš called Melnik “The town constructed by God” in his bestowment charter. The Melnik stronghold is defined as one “saved by God”. These “heavenly” epithets in the Middle ages honoured only significant towns that were renowned as insurmountable strongholds and Christian centres.

Днес единственият известен манастир в района на архитектурния и природен резерват Мелник е Роженският. Някога обаче градът имал 70 църкви и манастири. Досега са разкрити 21 от тях. При разкопки са намерени и две от най-старите църковни камбани с надписи в Европа - от XIII век. Едната е дар

от деспот Алексий Слав на патрона на града св. Никола от Мира, а в надписа на втората се споменава император Михаил VIII Палеолог, възстановителят на Византийската империя, който преди това бил управител на Мелник. Археологическите проучвания и писмените сведения показват, че

Nowadays the only known monastery in the region of the architectural and natural reserve Melnik is the Rozhen monastery. Once upon a time the town had 70 churches and monasteries. 21 of them have been revealed so far. During the excavations they found two of the oldest church bells with inscriptions in Europe – dating back to the XIII

century. One of them was gifted by despot Aleksiy Slav to the town patron, namely Saint Nicholas of Myra, and the inscription of the second one mentions emperor Michael VIII Palaiologos, the one that revived the Byzantine Empire and was Melnik’s governor beforehand. The archaeological field surveys and the written


Мелник е сред най-старите градове в българските земи и на Балканите, с над 2300-годишна история. Определящо за възникването и развитието на града е стратегическото му местоположението и впечатляващите природни дадености. Затова говорят писмени извори от средновековието. В някои от тях от ХІV в. се срещат изрази като “Мястото Мелник”, “страната на Мелник”, “страната на планините на Мелник“. Проф. Виолета Нешева, един от основните изследователи на града, определя Мелник като „град на балканските владетели“. През годините градът е бил пресечна точка на византийски,

сръбски и български политически интереси. Мелник е привличал балканските владетели и с могъществото на своята крепост, която никога не е била превземана със сила. Най-известните му управители са деспот Алексий Слав, издигнал го в столица на обширната си „държава“ в първите десетилетия на XIII в., и Константин Драгаш, в чието княжество в последната четвърт на ХIV в. Мелник е бил найголемият център. Градът и областта му през средновековието се простират по поречието на Средна Струма, между Кресна и Рупел, оградени от планините Пирин, Славянка (Али Ботуш), Беласица, Огражден, Малешевска. “Екзотично-

evidence show that Melnik is among the oldest towns along the Bulgarian lands and on the Balkan peninsula, with history of over 2300 years. What predefined town’s occurrence and development was its strategic location and its impressive natural characteristics. This is evidenced by the written sources dating back to the Middle Ages. In some of them of the ХІV century one can read expressions such as “The place Melnik”, “the country of Melnik”, “the mountainous country of Melnik”. Professor Violeta Nesheva, one of the leading surveyors of the town defines Melnik as the “town of Balkan rulers”. Throughout the years the town was the crossroad of Byzantine,

Serbian and Bulgarian political interests. Melnik attracted the Balkan rulers with the powerfulness of its stronghold that has never been conquered with force. Its most prominent governors are despot Aleksiy Slav that proclaimed it as a capital of his vast “state” in the first decades of the XIII century and Constantine Dragaš in whose principality in the last quarter of the XIV century Melnik used to be the largest centre. The town and its surroundings during the Middle Ages stretched along the river valley of Sredna Struma, between Kresna and Rupel, enclosed by the following mountains: Pirin, Slavyanka (Ali Botush), Belasitsa, Ograzhden, Maleshevska. “The exoticpicturesque and inaccessible


живописните и непристъпни островърхи скали, известни днес като Мелнишки пирамиди, сред чиито каньони е скътан градът, го обгръщат отвред като величествен приказен замък”, пише проф. Нешева. Именно от скалите се предполага, че идва и името на града. Славяните ги оприличават на мел (креда) и затова наричат селището Мелник. Мястото е кръстовище на древни пътища, които свързват Адриатика с Изтока през Македония, Родопите и Тракия, и Егея - по Струма, през Сердика-Средец с Дунав и Централна Европа. Мелнишката крепост контролирала Рупелският пролом, който е една от важните точки в долината на Средна Струма – врата към Солунското поле и към града на Свети Дими-

тър. Балканските владетели, тръгнали към Македония, са привлечени от тази ключова позиция на града. Градът е наричан от античните автори на старогръцки Парорбелия (край Орбелос, най-вероятно Пирин планина), а от средновековните – със славянското Загория (зад планината).

sharp-edged rocks known today as Melnik pyramids, in whose canyons the town cuddles, caress it all over just like a majestic fairytale castle”, according to professor Nesheva. Namely rocks are believed to be town name’s origin. Slavs thought it resembled chalk hence they called the settlement “Melnik”.

Първите следи от човешко присъствие на територията на Мелник са свързани с македонската колонизация на земите по Средна Струма, населявани от тракийското племе меди, осъществена от Филип ІІ (359 – 336 г. пр. Хр.), с похода на сина му Александър през 340 г. пр. Хр. Малко по-късно, през 310 г. пр. Хр., пълководецът Касандър заселил край планината Орбелос 20 000 автариати

The location is crossroad of ancient roads that connect the Adriatic coastline with the East through Macedonia, the Rhodope mountains and Thracia, and the Aegean coastline – along Struma, via SerdikaSredets with Danube and Central Europe. The Melnik stronghold used to control the Rupelski gorge being one of the important points in the river valley of Sredna Struma – gate towards the Thessaloniki

field and to the city of Saint Dimitar. The Balkan rulers that were heading to Macedonia were attracted by the key location of the town. The town was called by the antique authors in Ancient Greek language “Parorbeliya” (near Orbelos, most probably Pirin mountain), and by the Medieval ones – with the Slavonic Zagoriya (beyond the mountain). The first traces of human presence at the Melnik territory are related to the Macedonian colonization of the lands along Sredna Struma that were inhabited by the Thracian tribe Maedi, performed by Philip ІІ (359 – 336 B.C.) with the march of his son Alexander in 340 B.C. Later on, in 310 B.C. the military commander Cassander


(илирийско племе), заедно с жени и деца. След похода на Крас през 29-28 г. пр. Хр. долината на Средна Струма загубила окончателно политическата си независимост, като била присъединена към римската провинция Македония. Днес множеството руини в Мелник, сред които се откроява с пъстротата на запазените си стени Болярската къща, пазят историческата памет за някогашните му именити владетели – българи, ромеи, сърби, които насложили усилията си в натрупването на завидното му културно богатство. От старите мелнишки църкви и манастири в цялостен обем са само

пет в самия град – Новата митрополитска църква “Св. Николай Чудотворец”, църквите “Св. Антоний”, “Въведение Богородично”, “Св.Св. Петър и Павел”, “Св. Йоан Предтеча” (“Св. Яне”), и отстоящият на 6 км Роженски манастир, пред който се намират църквата и гробът на Яне Сандански, освободил с четата си Мелник от турците през 1912 г. В някогашната крепост на платото “Св. Никола” стоят внушителните руини на резиденцията на най-легендарния сред владетелите на града деспот Алексий Слав и на Старата митрополитска църква “Св. Никола”, найсвятото от светите места в Мелник, символи на славата му на “Богозидан” и “Богоспасен” град.

settled near the Orbelos mountain 20 000 Autariats (Illyrian tribe), together with women and children. After Crassus’ march in 2928 B.C., the river valley of Sredna Struma finally lost its political independence as it joined the Roman province Macedonia. Nowadays, the numerous ruins in Melnik among which it is worth mentioning the Boyar house thanks to the brightness of its preserved walls, keep the historical memory for its past prominent rulers – Bulgarians, Romans, Serbs that overlaid their efforts in piling up its significant cultural richness. Considering the old Melnik churches and monasteries, only five are fully preserved in the very town – the New metropolitan

church “Nikolaos the Wonderworker”, the churches “Saint Antonius”, “The Presentation of Mary”, “Saint Saint Peter and Paul”, “Saint John the Revelator” (“Saint Yane”) and the Rozhen monastery at a distance of 6 km, in front of which Yane Sandanski’s church and grave are located; he liberated with his detachment Melnik from the Turks in 1912. In the stronghold of those times, at the “Saint Nicholas” plateau we could see the impressive ruins of the residence of the most legendary rulers of this town, Aleksiy Slav and of the Old metropolitan church “Saint Nicholas”, the most sacred of all sacred places in Melnik, being the symbols of its glory as “The town constructed by God” and “The town saved by God”.


130 години НАРОДНА БИБЛИОТЕКА - Велико Търново

Библиотеката е основана през 1889 г. като първата публична библиотека в града През 1920 г. получава статут на трето национално книгохранилище. До 1944 г. комплектува единствено депозитни екземпляри и дарения. Създава първата в страната краеведска картотека. След 1944 г. библиотеката се субсидира от държавата за закупуване на литература. През 1953 г. става окръжен методичен център, а през 1954 г. се пренася в нова сграда, строена специално за нуждите на обществена библиотека. Днес фондът й наброява 610 000 тома литература, 21 ръкописни и 1238 старопечатни издания и

богата краеведска колекция за града и региона. Успешната реализация на проекти за опазване, популяризиране и цифрова трансформация на културно-историческото наследство позволява изграждане и модернизиране на съвременен център за дигитализация, разполагащ с единствения в България роботизиран скенер за подвързани оригинали. Днес центърът заема водещо място в страната, а библиотеката е предпочитан партньор в множество български и международ-

In 1920 it was granted the status of a third national book depository. Until 1944, it only collected deposit copies and donations. The National Library created the first local history card-index (card-register of regional studies) in the country. After 1944, the library was subsidized by the state for the purchase of literature. In 1953 it became a regional methodical center, and in 1954 it was moved to a new building, built specifically for the needs of the public library. Today, its collection includes 610,000 volumes of literature, 21 manuscripts and 1,238 old printed

editions and a rich local history collection for the town and the region. The successful implementation of projects for the preservation, promotion and digital transformation of the cultural and historical heritage allows for the construction and modernization of a modern digitalization center, which has the only robotic scanner for bound originals in Bulgaria. Today the center is a leading place in the country, and the library is a preferred partner for many Bulgarian and international projects. The


130 years NATIONAL LIBRARY in the town of Veliko Tarnovo

The library was founded in 1889 as the first public library in town. ни проекти. Създаваните дигитални масиви и метаданни са обществено достъпни чрез Дигитална библиотека „Север +”. РНБ „П. Р. Славейков” е координационен и обучителен център за библиотеките от областта. Развива активна квалификационна и образователна дейност за библиотечни специалисти и граждани, чрез проекти по Програма „Учене през целия живот“. Участва в редица национални и международни инициативи – проекти и програми, партньорства, обмяна на опит, конфе-

ренции и много други. Това затвърждава ролята й на важен и неделим фактор в обществения и културния живот на града и страната.

generated digital arrays and metadata are publicly available through the North+ Digital Library. The Regional National

Library “P. R. Slaveykov” is a coordination and training center for libraries in the area. It develops active qualification and educational activities for library professionals and citizens through the ‘Lifelong Learning’ projects. It takes part in a number of national and international initiatives - projects and programs, partnerships, exchanges of experience, conferences and others. This has reinforced its role as an important and indispensable factor in the town‘s and the country‘s social and cultural life. www.libraryvt.com


София, кв.“Лозенец“ ул. Неразделни №14, до Пазар „Римска стена“


Profile for BIK BIK

Cherga 97  

Cherga 97  

Profile for cherga.bg
Advertisement