CHERGA 104 by BIK BIK

www.cherga.bg • issue 104 • 2022

Мистериите на лятото THE MYSTERIES OF SUMMER

Снимка: Габриел Генчев instagram.com/gabrielgvadventures

Огънят на Странджанския дух Тайната на словото Цена: 5.00 лв.

THE BEST OF BULGARIA – TRAVEL, HISTORY, CULTURE, TRADITIONS

В брой 104 4

на списание Черга представяме:

Огънят на Странджанския дух

Символ на Асеновград и паметник на културата от национално значение

Нестинарската игра в огъня не е атракция, а част от свещенослужене – танци, които са се появили още преди Христа, като ритуал, изпълняван от древните траки

Ахтопол – сърцето на Приморска Странджа

26 12 16 CHERGA FOUNDATION 2L Samokovsko shoose str., Trade Center Boila, fl. 3, Sofia, Bulgaria email: office@cherga.bg www.cherga.bg

Пленителна атмосфера в градът на вечността – Созопол Черноморец – град на историята и чудесата

Спокойствие, природа, мистичният манастир „Св.Никола“ и Райската градина

Marketing Director: Eng. Jenny Parova jeny@cherga.bg 0899 986 199 Dissemination: Veselin Angelov veseang@cherga.bg 0898 777 329 Boris Lachev bivanov@cherga.bg 0898 777 324 Design: Maria Budeva Proofreading and translation Nikolay Patchev

Павел Баня – колоритното място за отдих и почивка Лечебни минерални води, аромат на рози и балнеолечение

ТАЙНАТА НА СЛОВОТО

Азбуката разказва историята на народа, който я използва. Най-древната азбука е създадена на българска територия.

Уникална икона разкрива произхода на Иисус

Наричана още „великата чудотворна икона“, за нея е известно, че е нарисувана от Свети апостол и евангелист Лука и прави чудеса за жените, които искат да имат дете.

Chairman of the Board: Eng. Antoaneta Peeva apeeva@cherga.bg Editor-in-chief: Antoaneta Peeva Editor: Nikola Jeliazkov, Eng. G.S. PhD

Митичната Асенова крепост

„Учим младите да вплитат в съвременния бит и култура ценностите, които нашите деди са завещали“

Интервю с Велина Кулина, секретар на НЧ „15 септември 1903–1909 г.“, гр. Разлог

Съкровищницата на РИМ – Шумен

Мистериите на лятото

Археологическото богатство на Горнотракийската низина

Исторически музей „Искра“ – Казанлък

Наследството в Долината на розите и траките

Невменото писмо на Ангелогласният

Йоан Кукузел е гениален композитор, който майсторски интегрира в църковните композиции български фолклорни мотиви.

Огънят на Странджанския дух Дълбоко в полите на планина Странджа, вековни дървета нашепват легенди и спомени за нестинарството – традиция, надживяла капризите на размирните епохи от времето. Скрит от погледите на хората е Вляхов дол, наричан още „Влахов“. Маршрутът е възможен само с местен водач, велосипед или високопроходима кола. Местността се намира южно от с. Граматиково, на около 6-7 километра, точно до река Велека. Това е най-святото за нестинарите място, което те наричат своя родина. Според преданията, тук Свети Костадин е дал указания на хората да изработят икони от свещения дъб и да стъкмят голям огън, за да тъпчат жаравата му. Така е възникнало първото селище на призваните, които могат да танцуват върху живи въглени. От

него нестинарите са се разселили по другите села в България и в територията на днешна Гърция, но не са забравили корените си, защото всички Странджански нестинари са Братя. Всяка година, в последната седмица на месец май, потомците се завръщат във Вляхов дол, /това е неделята преди празника на Св. Св. Костадин и Елена (3 юни, стар стил)/. За местните жители светецът е Костадин, а не Константин. Името Вляхов дол идва от диалектната дума „влях“, което означава „еленско копито“, свъразно с легенда за благороден елен, който е идвал десетилетия наред, по едно и също време на това място. Нестинарската игра в огъня не е атракция, а част от свещенослужене. Неговият първообраз може да бъде открит в най-ранните първохристиански практики,

Deep down in the skirts of the Strandzha Mountain, centuries-old trees are whispering legends and memories of the nestinarstvo – a tradition that outlived the caprices of the tumultuous ages. Hidden from people's eyes is a Vlyahov Dol [glen], also known as Vlahov. Reaching it is only possible with a local guide, a bicycle or an off-road vehicle. The place is about six or seven kilometres South of the Gramatikovo village, right next to the Veleka River. This is the most sacred place to the nestinari, which they call their homeland. As per the legend, here St. Costadin has instructed people to make icons out of the sacred oak and to make a big fire to stomp on its embers. This is the first settlement of the elected who can dance upon living charcoal. It’s from here that the nestinari have migrated to other villages in

Bulgaria and in today's Greece territory. However, they have not forgotten their roots, because all Strandzha’s nestinari are Brothers. Every year, in the last week of May, the descendants return to Vlyahov Dol, (This is the Sunday before the Day of SS Costadin and Helena [June 3rd, old style].) For the locals, the saint is Costadin, not Constantine. The name Vlyahov Dol comes from the dialect word „Vlyah,“ which means „Deer’s Hoof.“ The noble deer legend According to the ancient legend, right here for decades, at the same time, a beautiful stag arrived. It was crossing the river, drinking water and humbly lying on the riverbank to rest. Then, it allowed being sacrificed to the Gods. This lasted until the day when the villagers didn't wait for it to drink water and rest, and they

The Fire of Strandzha’s Spirit танци които са се появили още преди Христа, като ритуал, изпълняван от древните траки. Те посрещали настъпващото лято, възхвалявали името на Бога Слънце – Тангра и го молели да ги дари със здраве, успех и плодородие през годината. Танцуващите върху жарта изпадали в транс, пророкували и правели предсказания. В стари времена, в деня на шествието в чест на Св.Костадин и Елена, в дола бликвали пет извора – по един за петте нестинарски рода от селата Българи, Кости, Граматиково, Кондолово и Сливарово. Изворите пресъхнали и останал само един, наречен „Голямото аязмо“. С утвърждаването на социализма, ритуалните конструкции постепенно се разрушават, Вляхов дол бива забравен и изоставен за десетилетия... И след прекъсване от повече от 60

години, през 2005 година мястото, помнено само от най-възрастните, отново се оживява. Издигат се пет олтара, наречени „одърчета“ – за всяко от петте нестинарски села. Те са изработени от дърво, с 4 вертикални греди, резбовани при върха, като предната лява е винаги различна от дясната, това символизира Мъжкото и Женско начало. Съединени са с дъски, а във всяко одърче има поставка за иконите и даровете. Вляхов дол дочаква срещата на Братята за шествието, наречено панагир!… ПАНАГИРЯТ Рано сутринта бие камбаната и известява, че е настъпил големият празник панагир на Св. Костадин. Отслужва се литуртия за освещаването на иконата, след което тя се облича, за да няма досег с човека. Млади момичета

sacrificed it still tired. From that day on, the stag stopped coming for the sacrifice and the villagers had to replace it with another animal (usually lamb or ram). The stag was called „Vlyah“; Thus, the place was also called Vlahovo (Vlyahovo). Local people are positive that the nestinari dances have emerged before Christ as a ritual performed by the ancient Thracians. They welcomed the coming summer, praised the name of the Sun’s God – Tangra and asked him to give them health, success and fertility during the year. Dancers on the embers were falling into trance, prophesied and made predictions. In the old days, on the day of the procession in praise of SS Costadin and Helena, five sources – one for each of the five nestinari clans from the villages of Bulgari, Kosti, Gramatikovo, Kondolovo

and Slivarovo – were surging in the glen. All but one source have dried out; the one left is called the Great Hagiasmo. As socialist rule strengthened, ritual structures were gradually being destroyed, and Vlyahov Dol was forgotten and fell into oblivion for decades. Then, after a break of more than 60 years, in 2005, the place, remembered only by the oldest, has revived. There are five altars called „odarche“ for each of the five nestinari villages. They're made of wood, with 4 vertical beams, threaded at the top, the front left being always different from the right: this symbolises the Male and the Female Beginning. They're joined with boards, and in each odarche there's a rack for icons and donations. Vlyahov Dol is expecting for the Brothers' meeting for the procession called Panagir...

и момчета изнасят иконата на светеца от църква, назовавана „конак“. От различни посоки в планината, предвождани от музиканти, тръгват шествия, за да се съберат при Голямата Аязма. Пет тъпана думкат, пет гайди огласят Странджа със специални мелодии в точно определено време... По средата на пътя шествието спира, за да си отпочине иконата. Младите играят хора и пеят панагирски песни. После се подреждат в същия ред и продължават. Когато пристигнат на мястото, там гори свещената клада. Всяко село обгрижва своята икона, къпе я при Голямото аязмо и я полага в одърчето „изправена, та да гледа“ обредните хлябове, кърпи и дарове. Подрежда се трапеза и се раздава курбан. Нестинари танцуват върху жаравата. Често към тях се присъединяват и нови „прихванати от Огъня“, под звуците на тъпана. Накрая се играе традиционното „Костадинско“ хоро. Междувременно, на селския мегдан гори огън, поддържан от възрастни нестинари, които вече не играят. На връщане, шествието се прибира в същия ред, по посока, обратна на часовниковата стрелка. Получените дарове и пари се оставят в конака. С иконите се танцува върху жаравата в селото. Поверието, е че огънят ще прогони злите духове, болестите и нещастието. Той има пречистващата сила да опрощава греховете на присъстващите, като ги прави по-силни и по-здрави. Затова понякога нестинарите пренасят на ръце през жаравата болни, за да се излекуват, деца и млади за здраве и дълголетие. Нестинарите разказват, че влизат в

жаравата със силата на Св. Костадин, той върви преди тях, а те след него. Тогава огънят нито гори, нито пари, изглежда като полят с вода, като златен. Огнената обредност се извършва под съпровода на тъпан и гайда. Изпълняват се четири мелодии, които са без думи. „На тръгване“

THE PANAGIR Early in the morning, the bell sounds to announce the arrival of the great holiday Panagir of St. Costadin. The icon sanctification liturgy is performed, and then the icon is dressed so that it prevents human contact. Young girls and boys are carrying the Saint's

icon from a church called „Konak.“ Processions led by musicians depart from different points in the mountain. They gather at the Big Hagiazmo. Five drums beat a rhythm, five bagpipes resound over Strandzha with special melodies at a specific time. In the middle of the road, the procession stops to let its icon take respite. Young people dance the horo and sing panagiric songs. Then all regroup in the same order and they go on. When they arrive at the place, there's the sacred stake. Each village takes care of its icon, showers it at the Big Hagiasmo, and puts it in the upright position „so as it to look at“ the ritual bread, towels and donations. A lunch table is arranged and kourban is distributed. Nestinari dance on the embers. Often other dancers „caught by the Fire“ join them under the beat of the drum. Finally, the traditional Costadin horo is danced. In the meantime, on the village’s central square is burning a fire maintained by aged nestinari who no longer dance. On return, the procession shall be brought back in the same order, but counter-clockwise. The donations and money are left at the konak. At the village, dances on the embers are performed with the icons. The creed is that the fire will chase evil spirits, disease and misery. It has the purifying power to absolve the sins of those present, making them stronger and healthier. So sometimes, Nestinari carry through the fire sick people to heal, children and youth for health and longevity. The fire rites shall be carried out under the accompaniment of a drum and a gayda bagpipe. The Nestinari say

мелодия с неравноделен метрум 7/16 и удължен трети дял. „На борба“, която се изпълнява по време на подготовката на жертвеното животно. „В огъня“ с равноделен метроритъм 2/4 се изпълнява по време на танца в жаравата. След края на иградата в огъня се изпълнява „Нестинарското хоро“. Нестинарството е един от най-мистичните обреди в сакралната култура на българите. Знанието за практикуването на тази обредност се е съхранявало и предавало само на определени родове от посветени, които имат задължение да го опазват. Строго са се забранявали бракове и дори общуването извън общността. Това е и причината голяма част от нестинарските обреди да останат загадка за изследователите. През 2009 г. ритуалът нестинарство е включен в Списъка на ЮНЕСКО за световното нематериалното културно наследство и в Националната представителна листа на нематериалното културно наследство „Живи човешки съкровища – България“ Колектив: Д-р инж. Гинка Стоева и инж. Антоанета Пеева

they're entering the embers with the strength of St. Costadin; he's going first and they're after him. Then the fire neither burns nor hurts: it looks like it's sprinkled with water, like gold. The nestinari call their faith „law“ and certain clans of illuminati have an obligation to preserve it. They meet and pay visits to each other as an element of a ritual consecration, with the purpose of the proper observance of the rites. All the sacred rituals are kept unchanged for millennia, owing to these clans, which are tradition keepers. Today, the UNESCO appreciated nestinarstvo by listing it on the Intangible Cultural Heritage Lists Eng. G.S. PhD and Eng. Antoaneta Peeva

Музеят на котвата пази загадките на морската история Чрез тази експозиция Сдружение „Черноморска Странджа“ (с председател инж. Петър Кънев) популяризира историята на едно от най-важни моряшки съоръжения – котвата. Център на музейния комплекс е четиризвездният хотел, който се въздига над крайбрежния скат на южния ахтополски залив. Той предлага всички възможни удобства, а прекрасните гледки от неговите тераси и прозорци разкриват защо град Ахтопол (от елинското Агатополис „Блажения град“) се „отваря“ колкото към синевата на Черно море, толкова и към омайната зеленина на Странджа планина. Различни научни институции провеждат тук своите международни конференции, а Сдружение „Черноморска Странджа“ реализира своята научно-изследователска програма: след двугодишно прекъсване (заради обявената „Ковид пандемия“) в края на месец май 2022 г. се проведе XVII „Кръгла маса“ на тема „Странджанското Черноморие – археология и история“ на която присъстваха видни български учени и общественици. Основната част на музейната колекция се състои от дарения на местните рибари и водолази. Експонатите представят една от най-богатите в света колекции на котви и котвени части, както и на оловни лотове за измерване на дълбочини. Посетителят може сам да се докосне до тайните и загадките на хилядолетната тукашна морска история и археология (разяснителните табла и табели са на три езика – български, руски и английски). Трагичната съдба на множеството потънали в странджанската акватория антични (елински и римски), средновековни (ромейски/византийски, италиански, османски и казашки) и модерни (руски, английски, френски,

conferences here, and the Black Sea Strandzha Association is implementing its research programme: after a two-year break (due to the COVID-19 Pandemic), at the end of May 2022 was held the 17th Round-table on the topic „The Strandzha Black Sea Littoral – Archaeology and History“, attended by prominent Bulgarian scientists and social activists.

австрийски, турски и гръцки) кораби се илюстрира от множество находки: почти всички видове черноморски котви, древни медни слитъци, капачета за „териак“, оловни печати (молдивули), посуда, морски камбани и оръдия, найразлични амфори, стъклария, накити, пръстени... Грабва окото и експозицията „Ахтопол и ахтополци през вековете“, а залата с картите представя „Черно море и Странджа в европейските картографски представи“. Посещенията в „История на котвата“ (от 18.оо до 21.оо часа – от юни до 15 септември) са безплатни, снимането е разрешено, а беседите (по предварителна заявка) също са безплатни.

Контакти: Ахтопол, кв. Лазур, ул. Нептун 3, 0590/6 20 50 info@hotelneven.bg; www.anchors-bg.com

The Museum of Anchor keeps the secrets of maritime history

The main part of the museum collection consists of donations from local fishermen and divers. The exhibits represent one of the world's richest collections of anchors and anchor parts, as well as lead lots for depth measurement. Visitors can touch the secrets and mysteries of the local millennium-year-old history and archaeology. (The explanatory boards and signs are in three languages – Bulgarian, Russian and English.) The tragic fates of the many vessels sunk in the Strandzha waters, antique (Hellenic and Roman), medieval (Byzantine, Italian, Ottoman and Kozak) and contemporary (Russian, English, French, Austrian, Turkish and Greek) ships are illustrated Through this exhibition, the Black by numerous findings: almost all types Sea Strandzha Association (chairman of Black Sea anchors, ancient copPeter Kanev, MEng) popularises the per ingots, caps for „tereac“, lead seals history of one of the most important seaman implements – the anchor. At the (moldivuli), dinnerware, sea bells and cannon, all sorts of amphora, glassware, centre of the museum complex is the jewelry, rings... Also catching the sight four-star hotel that is standing over the coastal slope of Ahtopol’s Southern Bay. is the „Ahtopol and its inhabitants throughout the centuries“ exhibition, The hotel offers all possible amenities, and the map room presents „The Black and the lovely views from its terraces Sea and Strandzha in European cartoand windows reveal why the town of graphic presentations“. Ahtopol (from the Hellenic Agatopolis Visits to the „History of the Anchor“ – the „Blessed City“) „opens“ both to (from 18:00 to 21:00 from June 1st to the blue of the Black Sea and to the September 15th) are free, photographs enchanting green of the Strandzha Mountain. Various scientific institutions are allowed, and guided visits (by arrangement) are also free. are conducting their international

Contacts: Ahtopol, q. Lazur, 3 Neptune Street, 0590/6 20 50 info@hotelneven.bg; www.anchors-bg.com

Mesemvria, etc., the Agatopolis fortress was part of the defence chain of the Eastern Roman Empire in the Western Littoral. During the Middle Ages, two inner towers, mirroring those outsides, were built at the North Gate. Thus, the architectural appearance of the gate’s passage was finalised. It is interesting mentioning that the closest analogies of the so-built Gate of Ahtopol are discovered in the early medieval Bulgarian cities of Pliska, Preslav and Drastar, which is yet another statement of the great importance of Ahtopol for the rulers of the First Bulgarian Empire. Ahtopol's late-antique and the medieval fortress was named „National Monument of Culture“ in 1974.

АХТОПОЛ –

СЪРЦЕТО НА ПРИМОРСКА СТРАНДЖА

AHTOPOL –

THE HEART OF LITTORAL STRANDZHA

Ахтопол е сред най-древните и значими градове по българското Черноморие. По времето на траките Ахтопол е и един от големите тракийски центрове по крайбрежието на Астика. Най-ранните сведения за уседнал живот в района датират от около 5000 г. пр.н.е. Тук се намира и един от първите известни в историята рудодобивни центрове (4400–4200 г. пр.н.е.). Доказано е, че именно от тук е добито и най-старото технологично обработено злато в света, открито във Варненския енеолитен некропол. Траките от Астейската планина (Странджа) били и изкусни мореплаватели, за което свидетелстват множеството открити в акваторията на ахтополския залив артефакти, сред които запазени големи по размер и тегло котви още от бронзовата епоха. От древността местоположението на града, допринасяло за неговото икономическо замогване и разрастване, но в същото време било причина и за честите нападения и пиратски грабежи. Мраморна оброчна плоча (I в. пр.н.е.), открита в Ахтопол, с изображение на тракийски конник – Херосът на Провлака. (Археологически музей Бургас)

Известно е, че пристанището Авлеутейхос, локализирано в района на днешния град, е било укрепено с каменна стена още през I в. пр.н.е. Самото име на селището може да се преведе като „авлеос“ – „царски двор/дворец“ и „тейхос“ – укрепление от масивни каменни блокове. Около 168 г. по времето на Марк Аврелий са изградени нови крепостни стени, а при управлението на византийския император Юстин І (518-527) Агатополис се превръща в силно укрепен късноантичен град. Именно от това време датират масивните участъци от крепостната стена и кулите, оцелели до наши дни. Заедно с близките Созополис, Анхиало, Месемврия и др., крепостта на Агатополис е била част от отбранителната верига на Източната Римска империя по Западното Черноморие. През Средновековието към северната порта са достроени две вътрешни

Ahtopol is among the oldest and most important cities in Bulgaria's Littoral. In Thracians’ times, Ahtopol was also one of the major Thracian centres off the coast of Astika. The earliest indications of settlements in the area date back to about 5,000 BCE. Here is also one of the first known mining centres in history (4400–4200 BCE). It has been shown that the oldest technologically processed gold in the world, discovered in the Varna Aeneolithic necropolis, has its origins here. The Thracians from the Astean Mountain (Strandzha) were also experienced seafarers, as elicited by the many artefacts found in the Ahtopol Bay, among which well-

preserved large and heavy anchors from the bronze age. Since Antiquity, the location of the town contributed to its economic strength and expansion, but at the same time, it also caused frequent attacks and piracy. It is known that the port of Avleuthaihos, located in the area of today's town, was reinforced with a stone wall as early as 1st c. BCE. The actual name of the village can be translated as an „avleos“ – „royal court/ palace“ and „teikhos“ – a fort of massive stone blocks. Around 168, at the time of Marcus Aurelius, new fortress walls were built, and under the rule of Byzantine Emperor Justin I (518-527) Agatopolis became a highly fortified late-antique city. The massive sections of the fortress wall and the towers that survived until today are dating from that time. Along with the neighbours Sozopolis, Anchialos,

Електронова монета – изключително рядка. Изработена между 550-475 г. пр. н.е. от естествена сплав от злато и сребро. Открита през 2011 г. на северния ахтополски залив. (Музей Ахтопол)

кули, огледални на външните, като по този начин е бил оформен окончателно архитектурният облик на порталния проход. Интересно е да се отбележи, че най-близките аналогии на така изградената порта на Ахтопол се откриват в ранносредновековните български градове Плиска, Преслав и Дръстър, което е още едно свидетелство за голямото значение на Ахтопол за владетелите на Първо българско царство. Късноантичната и средновековна крепост на Ахтопол е обявена за „Паметник на културата от национално значение“ през 1974 г. В началото на миналия век Ахтопол е значим икономически и религиозен център с развито пристанище и един от най-богатите градове на приморска Странджа. Наброявал е над 400 красиви къщи и богато декорирани обществени сгради, внушителен катедрален храм, по-малки църкви, параклиси и манастир

основан през XII в. Архитектурният му облик се допълвал и от множество вятърни мелници, складове и магазини. През 1918 г. стихиен пожар почти изцяло унищожава красивия град само за една нощ. В утрото на следващия ден над руините остават да стърчат желязната камбанария на митрополитската катедрала „Успение Богородично“, училището и няколко къщи в източната и южната част на града. Частично е засегнат и манастира „Св. Яни“. Настъпват тежки години за местното население. За съжаление, оцелелите сгради от пожара биват изпепелени през юни 1945 г., когато Ахтопол гори отново. Единствените пощадени от стихиите постройки, които днес могат да се видят, са църквата „Възнесение Господне“ от 1796 г., параклисът „Св. Марина“, сградата на гръцкото училище, както и само една старинна къща, която ахтополци тачат като символ на града.

At the beginning of the last century, Ahtopol is a significant economic and religious centre with a developed port and one of the wealthiest cities in the Strandzha littoral. It had over 400 beautiful houses and richly decorated public buildings, an impressive

Cathedral church, smaller churches, a chapel and a monastery founded in XII c. His architectural appearance was complemented by a number of windmills, warehouses and stores. In 1918, an irrepressible fire almost completely destroyed the beautiful city in just one night. The next morning, above the ruins, remained the iron belfry of the Dormition of the Theotokos metropolitan cathedral, the school, and a few houses in the eastern and southern parts of the town. Partly affected is also the St. Yani Monastery. The local population had to endure hardship for years. Unfortunately, the buildings that withstood the fire were burned in June 1945, when Ahtopol was ablaze again. The only buildings spared by the elements that can be seen today are the 1796 Church of the Holy Ascension of God, the St. Marina chapel, and the Greek school building, as well as only one old house that Ahtopol inhabitants are keeping as a symbol of the town.

В топлите летни месеци повечето хора се впускат в пътешествия, било то за почивка и отдих, или в търсене на приключения и нови места. България е пълна с интересни дестинации, на които човек може едновременно да се наслади на ваканция, и в същото време да се обогати културно, душевно и да научи повече за славната история на нашите земи. България е благословена с невероятни планини, спиращи дъха гледки, приказни морски пейзажи, вариантите за интересни пътувания наистина са безброй. Едно от тези места е Созополският залив, който неслучайно се радва на огромен интерес от страна на туристите. Морето край полуостровите представлява неописуемо красива синя шир, изпълваща душата със спокойствие и очите с блаженство. Прекрасните плажове в комбинация с културните, исторически и природни забележителности превръщат района в едно от най-желаните места за посещение през лятото. Историческото минало на Созопол е изключително богато, тъй като това е най-старият град на нашето Черноморие. Още от древността Созопол е бил процъфтяващ рибарски и търговски център, а с хода на времето неговото значение се разширява из всички аспекти на живота тогава. Днес, развитието на града продължава да тече с пълна сила. Всяка година десетки хиляди души посещават Созопол, за да се докоснат до неговия автентичен дух и атмосфера. Има много места из морския град, които поддържат този дух жив и пазят връзката с корените. Корени, които

A captivating atmosphere in the city of eternity – Sozopol

Пленителна атмосфера в градът на вечността – Созопол са впуснати надълбоко в историята на България, а и на света. Като наследник на древната гръцка колония Аполония, Созопол има изконни традиции в корабоплаването, изкуството, търговията и религията. Разхождайки се по улиците на града, може да усетите атмосферата на място с необикновена история, древна и вълнуваща като легендите за боговете и героите от гръцката митология. Един от хората, които играят важна роля за поддържането на връзката с тези древни корени и история, като в същото време имат и неоспорим принос за днешния облик на културния образ на града, е Иван Бахчеванов – художник и дългого-

In the warm summer months, most people embark on journeys, be it for rest and relaxation or in search of adventure and new places.

Иван Бахчеванов / Ivan Bakhchevanov

Bulgaria is full of interesting destinations where one can enjoy holidaying and at the same time enrich oneself

culturally, spiritually and learn more about the glorious history of the country. Bulgaria is blessed with incredible mountains, breathtaking views, and fabulous seascapes. The options for interesting trips are truly endless. One of these places is the Sozopol Bay, which, not surprisingly, enjoys huge interest from tourists. The sea near the peninsulas is an unspeakably beautiful blue expanse, filling the soul with tranquillity and the eyes with bliss. The beautiful beaches combined with the cultural, historical and natural attractions make the area one of the most desirable places to visit in the summer. The historical past of Sozopol is

дишен уредник на галерията в Созопол. Тя се помещава в старото училище, емблематична сграда за града. Г-н Бахчеванов е посветил своя живот на това да създава с ръцете си. Носител е на много награди, сред които и „Художник на годината“. Неговите произведения далеч не се ограничават само до четката и платното. Със сигурност може да оцените изяще-

ството на символизма и красотата на някоя негова картина, която вероятно в момента радва очите на посетителите в галерия у нас или в чужбина, но неговите творения отвъд живописта са не по-малко впечатляващи. Освен художник живописец, Иван Бахчеванов е и скулптор. Създавал е паметници, композиции, плакети, инсталации, изграждал е куполи и покриви на църкви, иконостаси... списъкът с творбите му е твърде дълъг, за да бъдат изброени. Естествено, всичко това, без да броим иконите, които е дарил на църквите из страната. Той твори за Созопол от сърце, безкористно, без да очаква нещо в замяна. Идеите му са цветни и вдъхновяващи, винаги с артистичен замисъл и естетическа издържаност. Творец в пълния смисъл на думата. Отношението му към работата и методиката на изработка на произведенията му са впечатляващи, като в тях ясно си личи неговата огромна всеотдайност и специално внимание към детайла. Зад гърба си е оставил десетки осъществени проекти, свързани с културната и духовна идентичност на Созопол, които доАнтичната арка на древна Аполония

extremely rich, as it is the oldest town on our Black Sea coast. Since ancient times, Sozopol has been a thriving fishing and trading centre, and with time, its importance expanded into all aspects of life. Today, the development of the town continues in full force. Every year, tens of thousands of people visit Sozopol to experience its authentic spirit and atmosphere. There are many places around the seaside town that keep that spirit alive and remain in touch with the roots. Roots that go deep into the history of Bulgaria and the world. As a successor to the ancient Greek colony of Apollonia, Sozopol has lasting traditions in shipping, art, trade, and religion. Strolling through the streets of the town, you can feel the atmosphere of a place with an extraordinary history, as ancient and exciting as the legends of the gods and heroes of Greek mythology. One of the people who play an important role in maintaining the connection with these ancient roots and history, while at the same time making an undeniable contribution to the presentday radiance of the cultural image of the town, is – an artist and long-time director of the gallery in Sozopol. The

latter is housed in the old school, an iconic building for the town. Mr. Bakhchevanov has dedicated his life to creating with his hands. He is a recipient of many awards, including „Artist of the Year“. His works are far from being limited to brush and canvas. You can certainly appreciate the elegance of the symbolism and the beauty of one of his paintings, which is probably currently pleasing the eyes of visitors in a gallery at home or abroad, but his creations beyond painting are no less impressive. In addition to being a painter, Ivan Bakhchevanov is also a sculptor. He created monuments, compositions, plaques, installations, built domes and roofs of churches, iconostases… the list of his works is too long. Of course, all this without taking into account the icons he donated to churches around the country. He creates for his city wholeheartedly, selflessly, without expecting anything in return. His ideas are colourful and inspiring, always with artistic intent and aesthetic persistence. Creator, in the full sense of the word. His attitude to work and the methodology of making his works are impressive, as they clearly show his great dedication

Архитектурно-историческия комплекс „Южна крепостна стена и кула“

принасят за автентичната и романтична атмосфера на града, радват очите и душите на хората и внасят искрица радост и цвят в ежедневието. И въпреки впечатляващият брой на неговите произведения, той не спира да работи и да твори. С въодушевление споделя за един от настоящите проекти, с които се е захванал, а именно поставянето на два слънчеви часовника в Созопол. Единият от тях е готов и вече може да бъде видян на пристанището. Изработен е от бял мрамор и неръждаема стомана, а върху него има поставено копие на една от най-старите монети, открити в Созопол, датираща преди повече от 2500 години. Копието на монетата изработено от Бахчеванов е с големина 42 сантиметра, а върху нея са изобразени три делфина, които се гонят в кръг. Интересното е, че в основата на часовника са нарисувани старобългарските зодии, които имат интересни съответствия със зодиите от китайския календар. Вторият слънчев часовник е в процес на изработка, като ще има съществени разлики с първия. На него ще бъде поставена икона на Св.св. Кирил и Методий, за да бъде свързан с историята на училището, носило същото име, в което се помещава днес Художествената галерия на Созопол. За направата му ще се използват бронз и мед, a една от колоните му ще представлява капител, взет от църквата „Св. Йоан Кръстител“ на остров Св. Иван. Цялата тази палитра от изкуство, история и природа създава силен копнеж да се завръщаш отново и отново тук, в Созопол – градът на вечността.

Снимка: Габриел Генчев instagram.com/gabrielgvadventures

Художествена галерия, снимка Иван Тачев

and special attention to detail. He has dozens of completed projects related to the cultural and spiritual identity of Sozopol, which contribute to the authentic and romantic atmosphere of the town, delight the eyes and souls of people, and bring a spark of joy and colour into everyday life. And despite the impressive number of his works, he does not stop working and creating. He shares enthusiastically about one of the current projects he has undertaken, namely the installation of two sundials in Sozopol. One of them is ready and can now be seen at the port. It is made of white marble and stainless steel and bears a copy of one of the oldest coins found in Sozopol. It’s dating back more than 2,500 years. The copy of the coin made by Bakhchevanov is 42 centimetres in size, and three dolphins chasing each other in a circle are depicted on it. The interesting thing is that the old Bulgarian zodiacs are drawn on the base of the sundial, which have interesting correspondences with the zodiacs of the Chinese calendar. The second sundial is in the process of being made and will have significant differences from the first. An icon of SS Cyril and Methodius will be placed on it, to mark the connection with the history of the school that bore the same name, and which houses today the Art Gallery of Sozopol. Bronze and copper will be used to make it, and one of its columns will represent a capital taken from the church of „St. John the Baptist“ on the St. Ivan island. All this palette of art, history and nature creates a strong longing to return again and again here, in Sozopol – the city of eternity.

8 метрови динозаври

в парк Езеро! BURGASSIC PARK e темата на тазгодишното 15-то поред издание на Фестивала на пясъчните скулптури в Бургас През 2008 г. единственият по рода си в България фестивал посреща своите първи посетители. През годините интересът към него расте и става любимо събитие не само за бургазлии, но и за гостите на града през летния сезон. В парк Езеро (до конната база) върху площ от пет декара, от специален, устойчив на дъжд 5 600 тона пясък, всяка година се появяват причудливи създания, замъци, кули, животни, пирати, принцеси и други приказни и филмови герои, като някои от тях с височина над 8 метра. Самият процес на подготовка започва много преди самото извайване на скулптурите. Теренът се подготвя, пясъкът се пресява и започва неуморният труд на творците, които вдъхват живот на своите творения. Фестивалът е организиран от Община Бургас. Традиционно откриването е в началото на месец юли. Фестивалът е отворен за посетители до края на месец септември, с работно време от 09:00 до 21:00 без почивен ден. Тази година ще видите 12 триизмерни композиции на мамут, титанобоа, трицераптос, тиранозавър, фороракос и други праисторически животни, дело изцяло на български скулптори, като за някои това е дебют в работата с пясък.

8-meter dinosaurs in Lake Park! BURGASSIC PARK is the theme of this year's 15th consecutive edition of the Festival of Sand Sculptures in Burgas In 2008, the only festival of its kind in Bulgaria welcomed its first visitors. Over the years, the interest in it increased and it became the favourite event not only for Burgas residents but also for the guests of the city during the summer season. In the Lake Park (next to the equestrian base) on an area of five decares, made of special, rain-resistant 5,600 tons of sand, whimsical creatures, castles, towers, animals, pirates, princesses and other fairy-tale and movie characters appear every year, some of them with a height of more than 8 meters. The preparation process itself begins long before the actual sculpting of the sculptures. The terrain is prepared, the sand is sifted and the tireless work of the artists who breathe life into their creations begins. The festival is organized by Burgas Municipality. Traditionally, the opening is at the beginning of July. The festival is open to visitors until the end of September, with working hours from 09:00 to 21:00 every day of the week. This year you will see 12 threedimensional compositions of mammoth, titanoboa, triceratops, tyrannosaurus, phorusrhacos and other prehistoric animals, made by Bulgarian sculptors, and for some of them, this is a debut in sand work.

Черноморец –

място на история и чудеса

Chernomorets –

a town of history and miracles Черноморец, малкото китно градче на Южното Черноморие, превърнало се в привлекателно място за почивка и туризъм, продължава да развива своята инфраструктура и туристически услуги с пълна сила. Спокойствието и красивата природа са основните предимства на района. Културната програма на града е богата и разнообразна, като през летния сезон се организират все повече тържества и честване на празници, концерти на естрадни и джаз изпълнители, духови оркестри и други забавления. Атмосферата, която се създава по време на туристическия сезон е невероятна и превръща

почивката тук в истинско удоволствие. В самият град може да посетите храм Свети Никола, осветен през 1858 г. Построен е върху мястото на старо светилище, а историята за неговото възникване е изключително интересна. Група моряци успели да се спасят след тежка буря край залива. Една от малкото им спасени вещи от разбилия се кораб била икона на Св. Никола – покровител на моряците и

Chernomorets, the small picturesque town on the Southern Black Sea coast, which has become an attractive place for holidaying and tourism, continues to develop its infrastructure and tourist services in full force. Tranquillity and beautiful nature are the main advantages of the area The cultural program of the town is rich and varied. During the summer more and more festivals and celebrations of holidays, concerts of pop and jazz artists, brass bands and other entertainments are organized. The atmosphere

that is created during the tourist season is incredible and turns holidaying here into a real pleasure. In the town, you can visit the Saint Nicholas Church, consecrated in 1858. It was built on the site of an old sanctuary, and the story of its origin is extremely interesting. A group of sailors managed to escape after a heavy storm near the Sozopol Bay. One of the few things saved from the shipwreck was an icon of St. Nicholas – the patron of sailors and fishermen. Out of gratefulness and as a sign of appreciation for the miraculous salvation, the sailors gave the icon to the local residents, who in turn erected a church bearing the name of the saint. In

рибарите. Благодарни и в знак на признателност към чудотворното спасение, моряците подарили иконата на местните жители, които на свой ред издигнали храм, който да носи името на светеца. През 1995 г. Храмът претърпява пожар и всичко бива изпепелено до основи. Оцеляват единствено дървен кръст с обков, напрестолно евангелие, донесени от монаси от друг храм, унищожен от турските войски, и иконата на Свети Никола. Днес оцелелите въпреки огъня предмети заемат специално място в храма, който бива издигнат отново от местните жители и доброжелателни дарители. В двора на църквата може да видите чудотворното аязмо с лековита вода, изгубено преди векове и възстановено от отец Стилиан, който е домакин на светата обител. Освен с аязмото, храмът е известен и с Райската градина, в която има над 6000 вида различни растения. Освен мистичният храм, може да посетите и Културен център Музей „Свети Никола“. В тематичната експозиция – „Черноморец – хилядолетно начало“, посетителите могат да видят артефакти на повече от 26 века. Черноморец привлича туристи от цял свят с лазурното море, златисти и широки плажни ивици, романтични скали – приказно кътче за уединение в хармония с природата. Далеч от шума и суетата на

внушителните курортни комплекси, мястото съчетава неповторима природа, съвременни услуги за летен туризъм с гостоприемството на местните жители. Тук всичко е обгърнато от зеленина и топлота, което превръща почивката в истинско блаженство. Живописните заливи край градчето са притегателен център за сърфисти, а за привържениците на къмпинг туризма до Черноморец има различни варианти. Плажът на къмпинг Черноморец е единственият в България, отличен в международния конкурс Син Флаг в категорията „Climate Change Education and Climate Change Action“. Крайбрежните барчета като Бар Ботаник например, със своята собствена културна програма, предлагат незабравими емоции и преживяване на брега на морето. Уникалната атмосфера на ресторантчетата и обслужването в тях ще ви накарат да изпитате истинско удоволствие от почивката си в градчето. Черноморец е мястото, създадено, за да се откъснете от динамиката на натоварения живот, да се насладите на своята почивка, като през цялото време имате на разположение всички необходими удобства.

1995, the church suffered a fire and everything was burned to the ground. Only a wooden cross with a metal facing and a throne gospel, brought by monks from another church destroyed by the Turkish troops, as well as the icon of Saint Nicholas, survived. Today, the objects that survived the fire occupy a special place in the church, which was rebuilt by local residents and benevolent donors. In the courtyard of the church, you can see the miraculous well of healing water (a.k.a. Hagiasmo), lost centuries ago and restored by Father Stilian, who is the host of the holy temple. In addition to the Hagiasmo, the church is also famous for its Garden of Eden, which has over 6,000 types of different plants. In addition to the mystical temple, you can also visit the St. Nicholas Museum Cultural Center. In the thematic exhibition „Chernomorets – Millennial Beginning“, visitors can see more than 26 centuries-old artefacts. Chernomorets attracts tourists from all over the world with its azure sea, golden and wide beaches, and romantic rocks – a

fabulous corner for solitude in harmony with nature. Far from the hustle and bustle of the imposing resort complexes, the place combines unique nature and modern services for summer tourism with the hospitality of local residents. Here, everything is surrounded by greenery and warmth, which turns the vacation into true bliss. The picturesque bays near the town are a center of attraction for surfers, and for supporters of camping tourism, there are various options near Chernomorets. The beach of the Chernomorets campsite is the only one in Bulgaria awarded in the international Blue Flag competition in the „Climate Change Education and Climate Change Action“ category. Coastal bars such as Bar Botanik, for example, with their own cultural program, offer unforgettable emotions and experiences on the seashore. The unique atmosphere of the restaurants and the service in them will make you experience real pleasure from your vacation in the town. Chernomorets is a place created to break away from the dynamics of the busy life, to enjoy your vacation, all the while having all the necessary amenities at your disposal.

Интервю с

ВЕЛИНА КУЛИНА, Визитка

секретар на Народно Читалище „15 септември 1903 г. – 1909 г.“ гр. Разлог

Interview with

„Учим младите да вплитат в съвременния бит и култура ценностите, които нашите деди са завещали“

„We teach young people to intertwinе the values bequeathed by our ancestors in contemporary lifestyle and culture“

VELINA KULINA,

Разкажете на читателите повече за историята на читалището. Да разкажеш историята на една 113 годишна институция е като да напишеш роман за житието на една фамилия, в която са се сменили повече от четири поколения. Трябват стотици страници. Тази история ние се опитваме ежедневно и всячески да разказваме на днешните поколения, защото е наш дълг да продължаваме делото на онези родолюбци от Разлог, които зимата на 1909-та година са се събрали в малка стаичка, под мъждукаща светлина и са основали първото „Просветително дружество“. Държали са саби и пушки, но са знаели, че за истинската свобода са нужни книга и перо! Не случайно нашето читалище е единственото , чието име е дата, а именно „15 септември 1903 г.“ – датата на избухване на Илинденско – преображенското въстание в гр. Разлог. Така пазим паметта на всички, отдали живота си за свободата на града в този

сюблимен исторически етап. Имената на много достойни разложани са записани в летописната ни книга. И за щастие тя се пише и днес. Гордост и сантимент от недалечното минало са ни: самодейната оперета, която е била много мащабна и е изнасяла представления в продължение на 60 години; театралният състав, който наред с библиотеката, е първият създаден формат преди 113 години; отличните музикални школи и духовият оркестър. За наше щастие театралният състав и духовият оркестър функционират и днес и местното население ги обича и подкрепя. Излишно е да подчертавам, колко трудно е оцеляването им, но това само ни амбицира да търсим начини и средства. Знаем, че в миналото читалището е играло ключова роля за културния разцвет на региона. Как се развива то днес? Ролята на нашето, а мисля

Business card

Secretary of the People’s Chitalishte „15 September 1903-1909” – Razlog

Tell readers more about the history of the Chitalishte. To tell the story of a 113-year-old institution is like writing a novel about the life of a family that has changed over four generations. It takes hundreds of pages. This story, we're trying to tell it to today's generations daily and in every way. It's our duty to continue the deed of those Razlog patriots who, in the winter of 1909, gathered in a small room under a bleak light and founded the first „Enlightening Society.“ They wore sabres and rifles, but they knew that real freedom needed a book and a feather! It's not by chance that our Chitalishte is the only one whose name is a date, namely „September 15, 1903“ – the date of the outbreak of the IlindenskoPreobrazhensko uprising in the town of Razlog. This way, we're keeping the memory

of all the people who have sacrificed their lives for the freedom of the town on this sublime historic stage. The names of very distinguished Razlog inhabitants are recorded in our yearbook. And, luckily, it’s getting new entries today. Pride and sentiment of the not too distant past are our: the amateur operetta, which has been very large and made performances for 60 years; the theatre company, which, together with the library, was the first of this kind 113 years ago; excellent music schools and the wind orchestra. Luckily for us, the theatre company and the wind orchestra are operational, and today the local population loves and supports them. It's worthless stressing how hard it is to keep them alive, but it's only increasing our ambition to look for ways and means. We know that in the past,

и на по-голямата част от провинциалните читалища, не се е променила особено. И днес ние сме мястото, на което човек може да избяга от ежедневието и да „нахрани“ душата си. И днес следваме целта на, точно както е вписана в първия читалищен устав, а именно: „Умственото и нравствено повдигане на членовете си в частност и на съгражданите в Разлог изобщо“! И днес, макар и поколенията и времената да са много различни, читалището е център на просветно-културната дейност в града ни. И ако погледнем глобално и целите и средствата не са се променили особено 100 години по-късно. Какви дейности развива към момента читалището? Групите, школите и курсовете, които работят днес

са над тридесет. В това число музикалните школи за деца, голяма част от които възстановихме през последните четири години: пиано, китара, ударни инструменти, акордеон, тамбура и гайда. Гордеем се с групата за народно пеене и детско-юношеският танцов състав, в който народни танци и песни изучават деца от 4 до 18 годишна възраст. Те съществуват повече от 20 години и са бисерчета, които достойно ни представят на различни събития в цялата страна. Децата на Разлог имат възможност да се обучават и на модерни танци и балет. Функционират езикови курсове, клуб по шах, театрално студио. След пандемията, успяхме почти на 100 процента да възстановим дейност и днес в читалището влизат над 180 деца, като не броим читателите и посетителите на библиотеката.

the chitalishte has played a key role in the region's cultural development. How is it going today? The role of ours, and I think of most of the provincial chitalishte, has not changed much. Today as before, we are the place where one can escape the daily routine and feed one’s soul. Today as before, we are following the purpose of this institution, just as it is proclaimed in the first statutes of the chitalishte, namely: „The mental and moral elevation of its members in particular and of our fellow citizens of Razlog in general“! Today as before, while generations and times are very different, the chitalishte is the centre of enlightening and cultural activity in our town. And if we look globally, the objectives and resources have not changed much 100 years later. What activities is the chitalishte currently developing? The groups, schools and courses in operation today are over thirty. This includes music schools for children, a large part of which we've rebuilt over the last four years: piano, guitar, percussions, accordion, tambura, and gaida (bagpipe). We take pride in the folkloric singing group

Великден 2022 г.

and the children's-adolescent dance company, in which children from the age of 4 to 18 study folk dances and songs. They have been around for over 20 years, and are gems that represent us at various events throughout the country. Razlog's children have the opportunity to learn modern dances and ballet, too. Language courses, a chess club, theatre studio are also available. After the pandemic, we managed to rebuild the activities almost 100 percent, and today, more than 180 children are coming into the chitalishte, not counting readers and visitors of the library. Are young people interested in the activities of the chitalishte? Definitely Yes! And particularly exciting is their interest in the legacy that the grandparents left us with folklore. Inevitably, contemporary seductions attract young people and make them break the traditions through their view and lifestyle of children of the 21st century! We try to teach young people to intertwine the values bequeathed by our ancestors in contemporary lifestyle and culture – nontransient and mandatory! I'm lucky because our team is made up of professionals and people with big hearts,

Има ли интерес от страна на младите хора към дейностите на читалището? Категорично да! И особено вълнуващ е интересът им към наследството, което са ни оставили бабите и дядовците – фолклора. Неизбежно съблазните на съвремието отклоняват младите и ги карат да пречупват традициите през техният мироглед и бит на деца на XXI – ви век! Ние се опитваме да ги учим да вплитат в съвременния бит и култура ценностите, които дедите ни са изповядвали - непреходни и задължителни! Аз съм щастливка, защото екипът ни е съставен от професионалисти и хора с големи сърца, убедени, че след като моралът на предците ни им е помогнал да запазят България на картата на света повече от 1300 години, значи е правилният! И обследват и преподават този морал, чрез средствата на изкуството. Убедени сме, че е най- лесно да срещнем собствената си история чрез фолклора и за нас фолклорът е урок! И това кредо следват и местното население! Разложани са безспорни „пазители на традицията“. Повече от 200 възрастни жители на града участват в различни фолклорни танцови и музикално– певчески състави. Имат ли изяви и участия дейците и съставите на читалището? Любителите танцьори, музиканти, певци и актьори, или самодейците, както обичаме да се наричаме, сме в основата на всички градски и общински

културни събития. Ние представяме община Разлог на различни форуми в страната и чужбина и през годините са безброй получените високи отличия. Самодейността е уникална форма на безвъзмезден труд, която има такъв ефект върху народопсихологията, че заслужава поклон! Емблематична за Разлог е „Старчевата“ – новогодишен карнавал в който е въвлечено цялото население на град. Наричаме го магия и тя може да се улови само ако си тук на 1 януари! Друга затрогваща и чисто разложка емоция е „Бабиното хоро“, което се случва на „Бабин ден“ (21 януари) и орисва по вълшебен начин бъдещият живот.

convinced that since the morality of the ancestors helped them keep Bulgaria on the map of the world for more than 1,300 years, it's the right one! And they're investigating and teaching this morality through the means of art. We're convinced it's the easiest thing to meet our own history through folklore and for us the folklore is a lesson! And this creed is followed by the local population! Razlog inhabitants are undeniable „tradition keepers“. More than 200 adult inhabitants are participating in different folklore dance companies and sung-music formations.

How do you see the future of the chitalishte and what would you like to make happen the most? Together with the chairman, with our unyielding team of teachers and our partners, we are working continuously in the sense of making Велина Кулина – секретар, Иван Мишков – Организатор – в ролите на Иван и Янка от Българи от старо време – фрагмент 11.09.2019 г.

Как виждате бъдещето на читалището и какво бихте искали да се осъществи най-много? Заедно с председателят, с неуморимият ни екип от преподаватели и нашите партньори, работим непрекъснато в посока Читалището, да е адаптивна и функционираща структура, неразделна част от съвремието на гражданите на Разлог. Надеждата ни е, че държавната политика по отношение на тези институции ще е в унисон с нашите планове. Водещото за мен лично е да даваме възможност на младите поколения да се докосват до възможно най-богата палитра от форми на култура и изкуство, да развиват талантите си, за да се изграждат като грамотни, чувствителни и трудолюбиви хора! Нацията ни има нужда от това!

a unique form of unpaid labour that has such an effect on popular psychology that it deserves a bow! Emblematic for Razlog is the „Starcheva“ – a New-year carnival in which the entire population of the town is involved. We call it magic, and it can only be caught if you're here on January 1st! Another moving and purely-Razlog emotion is the Babino Horo, which happens on Babin Day (January 21st) and spells in a magical way future life.

Do the staff and the groups of the chitalishte have any manifestations and participation in activities? The non-professional dancers, musicians, singers and actors, or the amateurs, as we like to call ourselves, are at the heart of all urban and municipal cultural events. We represent the Razlog municipality in various forums in the country and abroad, and over the years, there are countless awards. Amateurism is

the chitalishte an adaptive and functional structure, inseparable from the contemporary life of Razlog inhabitants. Our hope is that public policy towards these institutions will be in line with our plans. Primordial for me personally is to allow the young generations to touch the richest possible palette of cultural and art forms, to develop their talents, and to raise them as literate, sensitive and hardworking people! Our nation needs this!

Поредната зала на един от най-големите пазители на паметта в страната е изцяло обновена. В реновираната експозиция, разработена на основата на дизайн проект, са изложени най-ценните единични и колективни находки от отделите „Праистория“, „Антична археология“, „Средновековна археология“ и „Нумизматика“. Разположени в специално изработени витрини и оформени ниши с художествено осветление, те се открояват на тъмносиния и тъмнолилавия фон. Най-ранният артефакт в трезора е златно мънисто с тръбовидна форма, открито през 2013 г. по време на проучвания на селищна могила Сушина. Датирано

Съкровищницата на Регионалния исторически музей – Шумен е към втората половина на V хил. пр. Хр. От античните материали впечатляват златните и сребърните накити, култовите предмети, съдовете, Гърчиновската матрица. Показани са и две от значимите колекции на отдела – инструменти за производство на ювелирни изделия и бронзова пластика от I–III в. По атрактивен начин е представено златното съкровище от тракийската гробница при с. Ивански – 42 елемента от конска амуниция. Не по-малко въздействащи са експонатите от Средните векове. Голяма част от тях са от Шуменската крепост – накити, предмети на христи-

Regional Museum of History – Shumen is one of the biggest memory keepers in Bulgaria. A completely renovated hall exposes renewed exhibition, in which the visitors can see collective findings of the Prehistory, Antique Archaeology, Medieval Archaeology, and Numismatics sections. Placed in custom-made display panels and shaped niches under artistic lighting, they shall stand out on dark blue and dark purple backgrounds. The earliest artefact in the vault is a tubular golden bead that was discovered in 2013 during the research of the village mound at

Sushina. It’s dated to the second half of the 5th century BCE. The most impressive among the antique materials are the gold and silver jewels, the cult objects, the pottery, and the Matrix of Garchinovo. Two of the major collections of the department – tools for the fabrication of jewellery products and bronze plates from the 1st to 3rd centuries – are also shown. The golden treasure from the Thracian tomb at the Ivanski village is presented in an attractive way – 42 elements of equine harness. Items of the Middle Ages exhibition are of a not lesser impact. Many of them are from the Shumen Fortress – jewellery, objects of the Christian cult, etc. Attention is drawn to collective findings – treasures from Naushnitsi and vessels from the last period of its existence. The place is also set aside for the funeral finds of Divdyadovo,

Тhe treasury of Regional History Museum – Shumen янския култ и др. Внимание привличат колективните находки – съкровищата от наушници и съдове от последния период на нейното съществуване. Място е отредено също за гробните находки от Дивдядово, Кабиюк и столицата Плиска. Експонирани са още апликации и накрайници от коланни гарнитури и различни видове оръжие. Нумизматичният материал проследява развитието на паричните знаци от възникването им като домонетни форми през VI в. пр. Хр. до номиналите, циркулирали през XIX в. Най-ранната монета в експозицията е хемихекте на Кизик от V в. пр. Хр. Изложени са антични – гръцки и тракийски, римски републикански и императорски, византийски и български средновековни, османски емисии. Няколко са съкровищата – колективните монетни находки от Шуменската крепост, с. Хан Крум, ул. „Петър Делян“. Представени са избрани екземпляри от колекцията оловни печати, както и матрици и други технологични материали. Най-интересните и впечатляващи находки от

зала „Съкровищница“ са претворени в сувенири за всички, които желаят да инвестират в спомен – на място в Музейния бутик

Kabiyuk and the capital Pliska. Also exposed are moulds and outfits of belt mountings and various types of arms.

или чрез електронния магазин на официалната интернет страница на културната организация museum-shumen.eu.

Numismatic items follow the development of the currency: from the onset of the signs as an antemonetary form in the 6th

century BCE up to the nominals that circulated in the 19th century. The earliest coin in the exhibition is a hemihekte from Cyzicus coined in the 5th century BCE. Also exhibited are antique – Greek and Thracian, Roman – Republican and Imperial, medieval – Byzantine and Bulgarian, and Ottoman emissions. Several treasures – the collective finds from the Shumen Fortress, the village of Han Krum, „Petar Delyan” Street. Selected items of the collection of lead seals, as well as matrices and other technological materials, are put on display. The most interesting and impressive finds of the Treasure Hall have been replicated as souvenirs for everyone who wants to keep it as a memory — in the Museum Boutique or using the online store on the official website of the cultural organisation museum-shumen.eu

Зала „Праистория“ – уникати в уникална среда Митичната Асенова крепост -

Prehistory hall – unique items in a unique setting

символ на Асеновград и паметник на културата от национално значение

The Mythical Assen Fortress – a symbol of Assenovgrad and a national monument of culture Ако искате да посетите една от най-запазените крепости у нас, то Асеновата крепост трябва бъде на първо място във Вашия списък. Не само заради историята и защото е част от 100-те национални туристически обекта на България. Там ви очакват невероятно красиви гледки през цялата година, независимо от сезона, поради нейното разположение в близост и до планина, и до река. Естественият скален масив, на който се намира крепостта, е с площ дванадесет декара. Със своите отвесни склонове той е недостъпен от трите си страни. Стратегическото разположение и естествената защита на местността е използвана още по времето на траките, които през V век пр.н.е. строят укрепление. Асеновата крепост е разширена и укрепена през 1231 г., по време на управлението на цар Иван Асен ІІ, чието име носи. Във връзка с влошените външнополитически отношения с Латинската империя, той решава да придаде повече важност на укреплението. В чест на тази промяна над тогавашния вход на крепостта е

поставен възпоменателен надпис, който да свидетелства за събитието. Той гласял: „В лето 6739 (или 1231 година), индикт 4, от Бога въздигнатий цар Асен на българи, гърци и други страни постави Алекси севаста и изгради този град.“ Крепостта е била превзета от кръстоносците по времето на Третия кръстоносен поход, а при падането на България под османско иго крепостта в голяма степен е разрушена. Храмът към нея носи името „Св. Богородица Петричка“ и е единствената изцяло запазена сграда. Тя е еднокорабна, едноапсидна и е изпълнена с различни техники на градеж, изографисана от изкусни майстори. Крепостта се намира на 2 километра след края на града и е отворена за посетители от понеделник до неделя. Цената на билета за вход е 4 лева за възрастни, 2 лева за учащи и пенсионери и 3 лева за групи над 10 души. Има и семеен билет за двама възрастни плюс две деца – 9 лева.

Телефон за контакт: +359 884 44 62 56

If you want to visit the country-wide best-preserved forts, first on your list should be the Assen Fortress. Not just because of history, or because it is included in the list of Bulgaria's 100 national tourist sites. There, incredible views are awaiting you. It's splendid in every season due to its location – near a mountain and a river. The area of the natural rock array of the fortress is 1.2 ha. With its vertical cliffs, it’s inaccessible from three sides. The strategic location and the natural protection of the area were already used by the Thracians. They built a fort in the 5th century BCE. The Assen Fortress was extended and reinforced in 1231, under King Ivan-Assen II's rule, and named after him. Because of the deteriorated foreign relations with the Latin Empire, he decided to give more importance to the fort. To testify to the event, a commemorative sign was placed over the fortress's entrance. It reads: „In the year 6739 (or 1231), Indict 4, Assen, designated

by God Tsar of Bulgarians, Greeks and other countries, appointed Alexis as sevast and built this town.“ The fortress was taken by the crusaders during the Third Crusade. When Bulgaria fell under Ottoman rule, the fortress was largely destroyed. The temple of the fortress bears the name „St. Bogoroditsa Petrichka“ and is the only fully-preserved building. It's a one-nave, single-apside building: it's executed with different construction techniques and decorated with paintings by skilful artists. The „Assen Fortress“ is located 2 km from the end of the town and is open to visitors Monday to Sunday. The entrance ticket is 4 leva for adults, 2 leva for students and elderly people and 3 leva for groups of over 10 people. There's a family ticket – for two adults plus two kids – at 9 leva.

Обновената зала „Праистория“ представя изключително богатата неолитна колекция на РИМ – Перник. Находките са от раннонеолитното селище в кв. Изток и от селищната могила в Гълъбник. Културата от долината на Горна Струма е уникална за целия раннонеолитен свят. Изящните купи на високи крачета нямат аналог. Без аналог е и съдът с форма на човешка глава. Регионален исторически музей – Перник притежава единствения известен досега нефритен жезъл, както и впечатляващ брой нефритени брадвички. От Гълъбник произхожда най-дългият мънистен наниз. От запазените мъниста е възстановен наниз с дължина 16,8 метра. Част от огърлицата е нефритен сепаратор – единственият известен досега от ранния неолит. В експозицията е представена и изключително изящна керамика от неолита съдове, фигурки на Богинята Майка, култови масички. В залата са представени и находки от хълма Кракра, които се отнасят към каменно-медната епоха – глинени съдове с графитна и

врязана украса, антропоморфни и зооморфни идоли, оръдия на труда. От този период е найголямата в Европа колекция от медни брадви тип Плочник. Особено ценна е керамичната колекция от ранната бронзова епоха. Цялостният дизайн на зала „Праистория“ е подчинен на идеята уникатите да бъдат поставени в уникална среда, която обогатява възприятието и комуникацията с музейните публики. Експозиционната система включва пълна гама от модулни елементи – експозиционни стени, витрини, постаменти, осветление и визуална комуникация, която допълва естетическия облик на експозицията. Анотациите са допълнени с QR кодове, които дават по-подробна информация и са част от идеята за съвременен достъп и възприемане на експонатите.

The renovated Prehistory hall presents the extremely rich Neolithic collection of the Regional Museum of History- Pernik. The findings are from the early-neolithic settlement in the Iztok neighbourhood and from the settlement mound in Gulubnik. The Upper-Struma River Valley culture is unique to the entire early-Neolithic universe. The exquisite bowls on high legs have no analogue. The human head-shaped vessel is also without analogue. The Regional Museum of History-Pernik possesses the only so-far known nephrite sceptre, as well as an impressive number of nephrite hatchets. Originating from Gulubnik is the longest beads string. A 16.8-metre long string has been reconstructed from the preserved beads. Part of the necklace is a nephrite separator – the only one known so far from the early Neolithic. The exhibition also features some extremely fine ceramics from the Neolithic: vessels, figurines of the Goddess Mother, and

cult tables. The hall displays also findings from the Krakra hill that relate to the Stone-Copper Age – clay vessels with graphite and carved ornaments, anthropomorphic and zoomorphic idols, and tools. Europe's largest copper axe of the Plochnik type collection is equally from this period. The ceramic collection of the early Bronze Age is particularly valuable. The overall design of the Prehistory hall is governed by the idea of putting unique items into a unique environment that enriches the perception of and the communication with museum visitors. This exhibition system includes a full range of modular elements, such as exhibition walls, display walls, postaments, lighting and visual communication, which complements the aesthetic appearance of the exhibition. Annotations are supplemented by QR codes that provide more detailed information and are part of the idea of modern access and perception of the exhibits.

Contact phone: +359 884 44 62 56

Павел баня – колоритното място за отдих и почивка Лечебни минерални води, аромат на рози и балнеолечение Община Павел Баня е разположена в сърцето на Розовата долина, на брега на р.Тунджа, заобиколена от планинските вериги на Стара планина и Средна гора. От Древността до днес градът е добил известност с лечебните си минерални води с t от 50°С до 61°С, характеризиращи се като: слабоминерализирани, хипотермални, радонови, силициеви и флуорни. Курортът е профилиран за лечение на дегенеративни и възпалителни ортопедични заболявания на опорно двигателния апарат, състояния след травматични и ортопедични заболявания, дегенеративни, ставни и периставни възпалителни заболявания, заболявания на периферната нервна система дискова болест, моно- и полиневрити, радикулити, заболявания на централна нервна система и др. На територията на община Павел баня са разположени части от Национален парк „Централен Балкан“

Pavel banya – the colorful place for recreation and rest Healing mineral waters, rose aroma and balneotherapy

със забележителности като: „Джендема“, Еленова гора, Ярът, Търниченско пръскало, Римски мост, кичест габър на над 700 г., родната къща на писателя-хуморист Димитър Чорбаджийски – Чудомир, „Джананова къща“ – музей на Васил Левски, Радучева къща, представяща кара-

The Pavel Banya municipality is located in the heart of the Valley of the Roses, on the bank of the Tundzha River, surrounded by the ridges of the Balkan and the Sredna Gora. Since the Antiquity, the town has acquired a reputation with its mineral water curative springs whose

Иса Бесоолу – кмет на Община Павел баня

качанските бит и култура, каменна църква от 1896 г. и православен храм от 1879 г., етнографски сбирки, паметници, ферма за щрауси и био продукти, розоварни,

characteristics are as follows: hypo-thermal (temperatures ranging from 50°C to 61°C), low-mineralised, containing Radon, Silicon and Fluorine. The resort is indicated for

the treatment of degenerative and inflammatory orthopaedic conditions, post-traumatic and orthopaedic conditions; degenerative, joint and peri-articular inflammatory diseases; peripheral nervous system disease: disc hernias, mono- and polyneurites, radiculites; central nervous system diseases, etc. The municipality of Pavel Banya hosts sections of the Central Balkan National Park, among which landmarks such as: Dzhendema, Elenova Gora, Yar, Tarnichansko Praskalo [waterfall], Roman bridge, an extremely rare Carpinus tree over 700 years of age, the home of humorist Dimitar Chorbadzhiyski – Tchudomir, the Dzhananova House – Museum of revolutionary Vasil Levski, the Raducheva House, representing Karakachani lifestyle and culture, an 1896 stone church and yet another Orthodox church of 1879, ethnographic collections, monuments,

розови градини и др. Целогодишно се провеждат и различни празници, като най-емблематични са: Фестивал на маскарадните игри „Старци в Турия“ (м. март), Празник на розата и минералната вода с избор на Царица и Цар (м. юни), карнавални игри (на Местни заговезни и Сирни заговезни), Чудомирови дни (м. март), Празник на черешата (м. юни), Коледарска среща. Всеки четвъртък от летните месеци (юли и август) традиционно Община Павел баня подарява на жителите и гостите си музикални и танцови изпълнения на различни изпълнители. Кулминацията на Павелбанското лято е на 8 септември, когато градът чества своя празник с богата културно-развлекателна програма. Община Павел баня е един от центровете на розопроизводството и розоваренето в България. Към края на 2021 г. на територията на общината са засадени над 5000 дка розови масиви и над 2000 дка лавандула и други етерично-маслени култури. В момента функционират 16 розоварни, като найстарата е в с. Търничени – построена през далечната 1909 г. Розопроизводството и обработката на етерично-маслени култури

в община Павел баня са сред основните отрасли на икономиката на общината, редом с туризма и балнеолечението. Никъде другаде в България я няма тази неповторима симбиоза между розата и минералната вода. Съчетанието на природни богатства с провеждането на празник в тяхна част допълват колоритността на нашата Павел баня и предпочитането ú от мнозина за отдих и почивка. Затова Павел баня е благословено кътче земя, която, заедно с жителите на общината, пазим и развиваме целогодишно. За да усетите и Вие аромата на рози и лавандула, за да се потопите във феерията от цветове и да се докоснете до лековитата минерална вода, заповядайте в Павел баня! Нека заедно усетим магията на розата и минералната вода! Възможностите за забавление, и за почивка са много. Заповядайте! Ние ви очакваме! Община Павел баня гр. Павел баня, ПК 6155; ул. „Освобождение“ №15, тел. 04361/3260, факс: 04361/ 2094, e-mail: mayor_pb@mail.bg; mayor@pavelbanya.bg; www.pavelbanya.bg

an ostrich-rearing farm that also cultivates bio products, rose-oil extraction facility and rose plantations, etc. Various celebrations shall also be held throughout the year, with the most emblematic being: Old Men in Turiya (March) Masquerade Festival, Festival of the Rose and of Mineral Water with the election of a Queen and a Tsar (June), Carnival Games (Slavic Carnivals, e.g., Myasopust), Tchudomir Days (March), Cherry Festival (June), Christmas Meeting. Every Thursday of the summer months (July and August), the Pavel Banya Municipality traditionally donates its residents and guests musical and dance performances by various artists. The culmination of the PavelBanya’s summer is on September 8th, when the town celebrates its holiday with a rich cultural and entertainment programme. The municipality of Pavel Banya is one of the centres of rose-oil cultivation and extraction in Bulgaria. End2021, more than 500 ha of rose bushes were planted in the municipality and more than 2000 ha of lavender and other oleo-chemical crops. There are currently 16 rose distilleries in operation,

with the oldest one in the Turnicheni village – built in distant 1909. Rose and other oily crops processing is among the main sectors of the municipality's economy, alongside tourism and balneotherapy. Nowhere else in Bulgaria is there such a symbiosis between rose and mineral water. The combination of natural riches with festivals dedicated to them complements Pavel Banya's colorful looks and explain why many prefer it for recreation and rest. Pavel Banya is a blessed piece of land that we're protecting and developing year-round. You too, you can feel the smell of roses and lavender to immerse in the fairy of colours and sense the touch of the curative mineral water! Let's feel the joint magic of the rose and the mineral water! The possibilities for entertainment and rest abound. You’re welcome! We're expecting you! Municipality of Pavel banya 15, Osvobozhdenie St. 6155 Pavel banya Ph. 04361/3260, Fax: 04361/ 2094, e-mail: mayor_pb@mail.bg; mayor@pavelbanya.bg; www.pavelbanya.bg

140 years of Archaeology Museum – Plovdiv 140 години Археологически музей – Пловдив Тази година Регионален археологически музей – Пловдив чества 140 години от създаването си (1882–2022 г.), а значимостта на институцията е неоспорима, обоснована с етапите на развитие, през които тя преминава. Археологическият музей в Пловдив е един от най-старите, но и един от най-модерните музеи в страната. Той е първият музей в града, основан в далечната 1882 г. като Областна библиотека и музей, и по модел на петербургските музеи събира старини в три отдела: старини, стари монети, ръкописи и старопечатни книги. В периода 1901–1920 г. благодарение на неуморимата дейност на директора Борис Дякович и авторитета му на археолог и научен работник Пловдивската народна библиотека и музей се превръщат в един от най-добре уредените просветни и научни институти в България и Европа. Поетапно е преименуван като: Археологическонумизматичен кабинет (1909

г.), Археологически музей (1921 г.), Народен музей (1930 г.). Музеят се помещава в сегашната си сграда на пл. „Съединение“ от 1928 г., която тогава е била сграда на Окръжното данъчно управление – ремонтирана и преустроена за нуждите на музея. В периода 1934–1953 г. директор на музея е известният археолог Димитър Цончев, оставил трайна следа в археологическото проучване на Пловдив, устройството и традициите на музея. През 1945 г. музеят окончателно е отделен от Народната библиотека и започва да функционира като самостоятелна институция. Формирани са отделите: праистория, античност, средновековие и нумизматика По време на неговото управление Панагюрското златно съкровище постъпва в музея

Триединство на великолепие, столетност и модерност 28

This year, the Plovdiv Regional Museum of Archaeology celebrates its 140 years (1882–2022). The importance of the institution is unquestionable, justified by the development stages it went through. The Plovdiv Regional Museum of Archaeology is one of the oldest yet also one of the most advanced museums in the country. Founded in the distant 1882 as a Regional Library and Museum, it’s the city’s first museum. In line with the model of the museums of Petersburg, it collects old artefacts in three departments: Antiques, Old coins, Manuscripts and oldprint books. From 1901 to 1920, thanks to director Boris Dyakovich's indefatigable activities and to his reputation as an archaeologist and researcher, Plovdiv's Regional Library and Museum became one of

the best-managed educational and research institutions in Bulgaria and Europe. With time, it underwent name changes: ArchaeologicalNumismatic Board (1909), Archaeological Museum (1921), and People's Museum (1930). The museum is occupying its current building on Saedinenie (Reunification) Sq. since 1928. The building was housing then the District Tax Office. It was renovated and adapted to the museum's needs. From 1934 to 1953, the museum's director was well-known archaeologist Dimitar Tsonchev. He left a lasting trail in the archaeological study of Plovdiv, the organization and the traditions of the museum. In 1945, the museum was definitively separated from the People's Library and became an independent entity. Departments were formed: Prehistory, Antiquity, Middle Ages, and Numismatics. During his tenure, the Panagyurishte Treasure entered the museum (1949), a scientific group was established, and in 1948, the publishing of the

(1949 г.), създава се научна група и от 1948 г. се поставя началото на самостоятелното издание „Годишник на Народния археологически музей – Пловдив“. Друг важен етап в развитието му е периодът 1995 – до днес. През 2006 г. придобива статут на Регионален археологически музей и е утвърден като научен институт в национален и международен мащаб. В периода 1995–2010 г. е затворен за реставрация и реконструкция на сградата, но не преустановява дейността си. В този период са организирани много конференции, научни четения и временни изложби, а найпредставителните тракийски съкровища пътуват из света, популяризирайки музея и българската култура – САЩ, Япония, Москва, Финландия, Италия, Испания и много др. От 2010 г. до сега музеят е отворен и предлага на посетителите обновена експозиция, отговарящ на всички европейски изисквания, поради което беше домакин на гостуващи изложби от музея Лувър и от 20 гръцки музеи. Отбелязването на 140-тата годишнина преминава с четири изложби и издаване

на юбилеен годишник. Изложбите са под надслов: „Спомен за музея“ – ретроспективна изложба; „Открития 2021“ и „Античен хамбар от Небет тепе“ – представящи най-новите археологически находки; експониране на оригинала на Панагюрското съкровище – изложба, будеща любопитството на всички българи и чужденци и привличаща туристи в града. Юбилейният годишник отразява обзорно работата и дейността на музея, както и най-новите му научни изследвания съвместно с БАН, касаещи мраморните експонати и пигментите, с които са били украсявани. Публикуваните резултати и възстановки със сигурност ще впечатлят широката публика и научната общност. В своята 140-годишна история музеят е отличен с 10 награди и отличия, като това е само част от пътя, който му предстои да извърви при изучаването на човешката дейност и материална култура и при проявяване на висок професионализъм в музейното дело.

Yearbook of the People's Archaeological Museum of Plovdiv was launched. Another important step in its development is the period between 1995 and today. In 2006, it acquired the status of Regional Museum of Archaeology and was established as a scientific institute on the national and international levels. From 1995 to 2010 it closed for the renovation and reconstruction of the building but does not cease operations. At this time, many conferences, scientific readings and temporary exhibitions have been organised, while the most representative Thracian treasures were travelling around the world, promoting the museum and Bulgarian culture – the United States, Japan, Russia, Finland, Italy, Spain, and many others. From 2010, the museum is opened and has offered visitors a renewed exhibition that meets all European requirements, and has therefore hosted visiting exhibitions from the Louvre Museum and 20 Greek museums.

The commemoration of the 140th anniversary includes four exhibitions and a jubilee yearbook. The exhibitions are entitled: ‘Remembrance of the Museum’: a retrospective exhibition; ‘Discoveries 2021’, and ‘Antique Barn at Nebet Tepe’ – representing the latest archaeological findings; ‘The original Panagyurishte Treasure’ – an exhibition that draws the curiosity of all Bulgarians and foreigners and attracts tourists to the city. The jubilee yearbook unveils the activities of the museum, as well as its latest scientific research jointly with the Bulgarian Academy of Sciences, on marble items and pigments with which they have been decorated. The published results and reconstructions will certainly impress the general public and the scientific community. In its 140-year history, the museum has earned 10 prizes and awards. This is just part of the track it shall follow in studying human activities and material culture while achieving high professional standards.

A trinity of magnificence, longevity and modernity 29

Народната библиотека във Велико Търново разпространява творчеството на българския дух През месец август Регионална библиотека „Петко Р. Славейков“ – Велико Търново отбелязва 100-годишнината от своето учредяване като трета Народна библиотека в страната. Съществено развитие на библиотечната дейност във В. Търново настъпва през първата четвърт на XX век, благодарение на далновидната и последователна политика на Министерството на Народното просвещение. Идеята да се учредят нови народни библиотеки, освен в София и Пловдив и в други градове се поражда от желанието българската книжнина да се съхранява на повече места, за да се запази не само нейната целокупност, но и да се разпространява творчеството на българския дух. Затова в края на 1920 г. Търново е посочено като първо място за откриване на нова библиотека. През месец юли 1921 г. с Указ № 145 се узаконява Народната библиотека във В. Търново. Тогава се гласуват изменения в Закона за народното просвещение. Откриването ù става година по-късно, тъй като в бюджетната 1921–1922 г. не са предвидени финансови средства за издръжка на библиотеката както и не е било осигурено помещение за нея. На 15 август 1922 г. в зданието на ефорията „Ангел Попов“ на ул. „Централна“ № 3 в града, се открива третата в България Народна библиотека. За неин директор е назначен Моско Москов – учител, писател,

Хотел Аква Бургас Хотелът е разположен в центъра на Бургас и е изключително подходящ за бизнес мероприятия и сватби, като в същото време предлага и страхотни условия за почивка. Хотел Аква Бургас разполага с конферентни зали с модерно оборудване, ресторант, който може да задоволи и най-изтънчения вкус, както и спортен център и спа център, за максимален релакс и отдих по време на престоя. Има многобройни опции за настаняване, като стаите са удобни, комфортни, стилно обзаведени и осигуряват всички съвременни условия да задоволят нуждите на гостите. Заповядайте в Хотел Аква Бургас – елегантна атмосфера и комфорт!

археолог и общественик. В протокола от учредяването освен Стилиян Чилингиров са се подписали и новоназначеният директор на библиотеката, зам.-окръжният управител Димитър Попов и кметът на В. Търново Кръстю Станчев. Заслугата за откриване и учредяване на третата със статут на Народна библиотека във Велико Търново е на министъра на народното просвещение Стоян Омарчевски и на директора на Народната библиотека в София, Стилиян Чилингиров.

Regional Public Library P. R. Slaveykov spreads the creativity of the Bulgarian spirit In August, Petko R. Slaveykov Regional Library – Veliko Tarnovo celebrates the 100th anniversary of its establishment as the third branch of the National Library in the country. Significant development of the library activity in Veliko Tarnovo took place in the first quarter of the XX century, thanks to the farsighted and consistent policy of the Ministry of National Education. The idea to establish new branches of the National Library, except in Sofia and Plovdiv and in other cities, generates from the desire to preserve Bulgarian literature in more places to preserve not only its integrity, but also to spread the work of the Bulgarian spirit. Therefore, at the end of 1920 Tarnovo was mentioned as the first place to open a new library. In July 1921, the third branch of the National Library in Veliko Tarnovo was legalized by Decree № 145. At the same time, amendments to the Public Education Act were voted. It

was opened a year later, as in the budget year 1921–1922 no funds were provided for the maintenance of the library and no premise was provided for it. On August 15, 1922, the third branch of the National Library in Bulgaria was opened in the building of the Board of trustees „Angel Popov“ at 3 „Tsentralna“ Str. in the city. Mosko Moskov, a teacher, writer, archaeologist and public figure, has been appointed its director. In addition to Stilian Chilingirov, the newly appointed director of the library, the deputy district governor Dimitar Popov and the mayor of Veliko Tarnovo Krastyu Stanchev also signed the minutes of the establishment. The contribution for opening and establishing the third with the status of the branch of the National Library in Veliko Tarnovo goes to the Minister of Public Education Stoyan Omarchevski and the director of the National Library in Sofia, Stilian Chilingirov.

Aqua Hotel Burgas The hotel is located in the center of Burgas and is quite suitable for business events and weddings, while at the same time offering great conditions for vacation. Aqua Hotel Burgas has conference rooms with modern equipment, a restaurant that can satisfy even the most sophisticated taste, as well as a sports and spa center, for maximum relaxation and rest during the stay. There are numerous accommodation options, the rooms are cosy, comfortable, stylishly furnished and provide all the modern facilities to meet the needs of the guests. Welcome to Aqua Hotel Burgas – an elegant atmosphere and comfort!

ловото е нещо повече от думите, които изричаме. Азбуката разказва историята на народа, който я използва. Най-древната азбука е създадена на българска територия. До този извод достигат задълбочените изследвания по проекта „Истинска Земя“ на Георги Сираков – теолог, изследовател на древна история и езици, автор на поредицата „Сказание за кръговрата.“ Целта му е да открива забравените факти за Общата земя и народ. Така достига до най-древната азбука, известна на човечеството, наречена от него „Праглаголица“. Открива я в пещерата Магура,

изписана с въглен и датирана на около 45000 години. Тази първична азбука съдържа 49 символа, прототип на Глаголицата, състояща се от 41 символа и първоизточник за всички други писмености по света. Мнението му е подкрепено от някои научни кръгове и дори от проф. Б.А. Ларина и проф. Раля Цейтлин от Руската академия на науките. Хипотезата е представена на национални и международни форуми. През вековете първичната азбука е претърпяла редукция на символите в много от държавите на Стария континент. В Китай наборът от символи е нараснал, понеже заимстваните знаци са подредени в комбинации. Йероглифите са от 4 символа от нашата азбука, обърнати по посоките на света. Думата вода е основа за изписването на опростената азбука на императора, състояща се от 2000 символа. Според Сираков, 30-40% от думите в немския език, например, имат български корен. У нас, азбуката, на която е пишел Черноризец Храбър се е състояла от 38 знака. Днес ние използваме 30. Изследователят счита, че 30 символа са недостатъчни, за да може езикът да изкаже

духовните послания на словото, закодирани в него. „Зад всеки знак се крият хиляди страници история, защото всяка дума е акростих. Натрупваната информация през вековете показва, че всеки символ означава нещо. Прочитът през значението на всяка отделна буква образува смислени послания, разкриващи пътя на Сътворението на света“, заявява Сираков и го доказва. Отпадането на символи от азбуките ощетява тълкуването на словото. Един от многото примери: „Думата «око» в българския, 18-19 век се е изписвала «Оуко», което значи «Той учи за Него.» или Научаваме за този, срещу нас. Като отпадне буквата «у», става «Той е като него». Английското «еуе» е «Ест Ук Есм» / Естествено Учи за някой/, докато на турски тя е göz – «Глаголи Он Дзело» /Всичко което някой прави/. Колкото повече знаци от азбуките се съкращават, толкова по-оскъдно става разбирането на словото. В немския думата е «Auge» – «Аз ук глаголи ест». Смисълът е запазен. КАК ДА НЕ ИЗПАДАМЕ В ГРЯХ? Ако вместо познатото произношение от славянските езици или латиница с А, Бе, Се, Де и т.н. се използват целите названия на символите като „Ази, Боги, Веди, Глаголя и пр., прочитът на словото придобива много по-дълбок смисъл с указания за мисията на човека и скритото послание на изреченото от него.

Нещо повече, в първичната азбука е кодирана информация от 7 стъпки как да не изпаднем в грях. Всичките 49 символа се разделят на по 7 реда, съдържащи глаголи и свещени думи. Те са точно 7, защото 7 са дните за Сътворението на света, според свещените книги. Изказани на по-достъпен, съвременен език, биха били прочетени така: Първата гласи: „Ази по Бога, воден, правя добра същността,

която сме.“ Или „ Аз Боги Веди Глаголи Добро Ест Съм“, според произношението на буквите. Втората е: „И в живота си да се свържем с всяко нещо около нас. (Всяко създание – живо или не – е сътворено да се учим от него.) Или „Живот Зело Земля Иже Иже Инт Герв“. Третата стъпка – Като хора, нашите мисли са тези, които ни свързват в покоя. (Божествената Истина е в тишината и самов-

глъбяването) или „Како Люде Мислите Наш Он Покой Реци“. Четвъртата – „Словото е материалното учение за нас, учениците, което ни помага в нашата вяра тук, което сме.“ Петата – „Силната вътрешност нежното желае, а Творецът вътре твори.“ Тя е олицетворение на единението между Женското и Мъжко начало, което упражнява Богоподобието си чрез създаването на потомство.

Тайната на словото

Фестивалът на Чипровския килим 2022 – пъстра палитра от цветове и старинни занаяти

Шеста – „Събраните сърца са порта към силата на единия път“ – Това е стъпката на обединението. Когато сме се събрали, сме реализирали заложеното в предходната стъпка и вече сме на пътя на троичността: Отец, Син и Светия дух, сътворили нов живот. Двамата стават трима, за да съществува човечеството. Седма – „Най-тънката връзка е тази на съзнанието с портата към общата цялост.“ В посланието се говори за момента, в който сме открили грешките в себе си и човека срещу нас и сме намерили обща посока. Портата е преходът, връзката с Общото съзнание, изградено от съзнанията на човеците на планетата. Идеята за колективното, общо съзнание е широко застъпена в Будизма, езотериката, духовните практики като цяло, въведена в психологията от Карл Юнг и до голяма степен обоснована от постиженията на квантовата физика.

„Накратко, числата от 1 да 7 са числата от началото до Чудото. 1 е самото начало, 2- връзката, 3 – самото съзнание, 4 – материалната същност на всичко, т.е. 4-те елемента на материята, 5 – самият човек, който събира в себе си тези елементи, 6- Божественото, това което е постигнал един човек, просветлението му, 7 – чудото – човекът да се свърже с общото съзнание, с цялата информация, с Бога.“ , пояснява Георги Сираков. ИМЕТО – ПОСЛАНИЕ ЗА МИСИЯТА НА ЧОВЕКА Личните имена съдържат кода на името. То е като „печат“ за пътя на притежателя му. Изборът никога не е случаен. Той носи информация от родителите, вложена в името на детето. Георги – Този, който обработва земята. Димитър– този, който мисли добро и ни свързва с Твореца. Христо – тук, в него е връзката със словото. Всеки може да направи „превода от името си,

следвайки записа: Боги (Азът е негов модел) е свещен символ, защото обозначава съзнанието на хората, което е началото и края на всичко. Съдържа цялата информация за нас самите и стъпките. Ер голям е символът, който показва, че ние сме творци на всичко около нас. Другите 4 символа преди него указват начина , по който се твори, когато сме открили Твореца в нас. „Да разберем първичната азбука, означава да ни се върне знанието. То ще отвори очите на хората за това, какво всъщност сме загубили през вековете и какво на практика трябва да възстановим.“, убеден е Георги Сираков. През целия си живот ние търсим истината за света, за своя произход, за смисъла на съществуването си. Изследването помага да осъзнаем, че докато я търсим, през цялото време е била пред очите ни и в самите нас. Д-р инж. Гинка Стоева

В началото на месец май 2022 г. се проведе ежегодния Фестивал на чипровския килим. За седми пореден път градчето бе огряно от багрите на чипровските килими, които се спускаха от прозорците и балконите на домовете и обществените сгради. Умението за тъкане на килими е признато за световно, нематериално културно наследство на ЮНЕСКО. Гостите на празника имаха възможността да наблюдават основните етапи при подготовката на изработване на килими, древната техника на тъкане на отвесен стан и сами да се включат в изтъкаването на мотиви от килимите. На най-малките посетители бе отделено място да рисуват орнаменти от чипровските килими. Основни акценти на Фестивала бяха организираните събития от Историческия музей – Чипровци, включително изложбата „Старинни чипровски килими“ от колекцията на Яков ван Бейлен, един от дарителите на музея и автор на идеята „Да върнем чипровските килими у дома“. Повечето от представените килими на холандският колекционер, който живее повече от 20 години в България, бяхa от XVIII и първата половина на XIX век. Сред гостите на Фестивала бяха Тимоти и Пенелопе Хейс от САЩ, дарили на Историческия музей девет чипровски килими, изтъкани преди повече от 300 години. Огромен интерес

предизвика лекцията на г-н Хейс за историята и орнаментиката на балканските килими. По време на Фестивала колекционерите на килими Едвард Апазян и Ерхан Хасан обогатиха колекцията на музея с дарените от тях тъкани. Историческият музей откри и фотоизложбата „Килимът на моята баба“, с идеята да се предизвика интерес към чипровското килимарство. Чипровският килим бе отразен и в гостуващата изложба на Наследство БГ „Занаятите не се предават! Шапки Долу!“.

At the beginning of May 2022, the annual Chiprovtsi Carpet Festival was held. For the seventh time in a row, the town was lit by the colours of Chiprovtsi carpets, which dropped from the windows and balconies of homes and public buildings. The carpet-weaving skill is recognised by UNESCO as part of the global intangible cultural heritage. Holiday guests had the opportunity to watch the main stages of preparing carpet fabrication and the ancient weaving technique using a vertical loom, and to make a carpet figure on their own. Junior visitors were given a place to

paint Chiprovtsi carpet ornaments. The festival's main focus was on the events organised by the Chiprovtsi Museum of History. One of the highlights was the „Old Chiprovtsi Carpets“ exhibition from Jacob van Baelen’s collection, one of the donors to the museum and a promoter of the idea of „Let's Get the Chiprovtsi Carpets Back Home“. Most of the carpets presented by the Dutch collector, who has lived for over twenty years in Bulgaria, were from the 18th and the first half of the 19th century. Timothy and Penelope Hayes from the United States were among the festival's guests. They donated to the Museum of History nine Chiprovtsi carpets, weaved more than 300 years ago. Mr. Hayes' lecture on the history and ornamentation of Balkan carpets drew huge interest. During the Festival, carpet collectors Edward Apajian and Erhan Hassan enriched the museum's collection by donating tissues. The Museum of History also opened the „My Grandma's Carpet“ photo exhibition. Its idea is of raising interest in Chiprovtsi carpets by capturing in a single frame the carpet weaver, her carpet, and her grandchildren. The Chiprovtsi carpet was also a theme in the visiting exhibition of NasledstvoBG [AncestryBG] „Crafts Do Not Surrender! Hats Off!“

Chiprovtsi Carpet Festival 2022 – a colorful palette of colors and ancient crafts 35

Отгледано с грижа в България Българските земи винаги са били подходящи за отглеждане на редица култури – различни сортове зеленчуци и плодове, бобови, маслодайни, зърнени... почвите ни се славят от край време със своите превъзходни качества и плодородие. Традициите в земеделското производство на България са развивани с години, а земеделският отрасъл винаги е бил с водещо значение за икономиката на страната ни. Самият сектор се развива с голяма динамичност благодарение на модернизацията и технологиите, което може само да ни радва. Един от добрите примери за следване на традициите в земеделието идва от село Първомай, Петричка област. Там Красимир Учителски отглежда богата палитра от зеленчуци – краставици сорт Гергана, пресни картофи, зеле, зелена салата, цветни салати, репички и четири сорта домати, един от които е поспециален от останалите. От близо 11 години Краси е един от основните производители на автентичния български сорт домат Розова магия. Той не случайно носи това име, защото се отличава с плътна консистенция и магически вкус. За производството му Краси Учителски прилага така наречения „метод на баба“ – засажда разсада в почва, която се прекопава 3 пъти и не използва изкуствени торове и пестициди. Всичко е органично и произведено по естествен начин в истинска почва, но това, разбира се, изисква много работа на ръка и специфика при отглеждането. Краси Учителски е и един

от българските производители, които са част от програмата на МЕТРО „Отгледано с грижа в България“. Той работи с веригата от четири години и споделя за помощта на инициативата, която не само му осигурява повече продажби, но и популяризира стоката му, като по този начин намира и нови клиенти. Когато през 2017 г. МЕТРО започва развитието на програмата „Отгледано с грижа в България“, фокусът е поставен върху съхранението на автентичните български вкусове и подпомагане на развитието на родните фермери. Така например, сортът домати Розова магия вече е част от собствената марка на компанията METRO Chef, която е гаранция за качество и проследимост от фермата до рафта. Продуктите на METRO Chef са специално подбрани в партньорство с шеф-готвачи и ценители на вкусната храна, за да посрещнат нуждите на професионалистите в кухнята и на тези с афинитет към изтънчените вкусове. Програмата „Отгледано с грижа в България“ продължава вече шеста поредна

МЕТРО България подпомага развитието на българското земеделие Bulgarian soils have always been suitable for cultivating a number of crops – different varieties of vegetables and fruit, legumes, oilseeds, cereals… Our soils have always had a reputation for their superior quality and fertility. Bulgaria's agricultural traditions have been developed for years. Agriculture has always been of major importance for our country's economy. The evolution of the sector is highly dynamic thanks to modernisation and technology. A good example of following the farming traditions comes from the village of Purvomay, Petrich district. There, Krassimir Uchitelski cultivates a rich palette of

vegetables – cucumbers of the Gergana variety, fresh potatoes, cabbage, Roma lettuce, colour lettuce, radishes, and four tomato varieties, one of which is more specific than the others. For nearly 11 years, Krassi has been one of the main producers of the Rose magic native Bulgarian tomato variety. It isn't by chance that it’s so named, because it has a dense texture and a magical taste. To cultivate it, Krassi Uchitelski uses the so-called „Grandma's method“ – he plants seedlings into a soil that is dug 3 times and he doesn't use artificial fertilizers and pesticides. Everything is organic and naturally produced in real soil, but that, of course, requires a lot of work by hand and

Nurtured with care in Bulgaria

провежда в началото на есента. Една от целите на фестивала е да даде възможност на местните земеделци да представят собственото си производство и по този начин да достигнат ди-

specific approaches in cultivation. Krassi Uchitelski is also among the Bulgarian producers who are part of METRO's „Nurtured with care in Bulgaria“ programme. He has been working with the wholeseller for four years and talks about the support he receives from the initiative, which not only provides him more sales but also promotes his produce goods, thus attracting new clients. When in 2017 METRO started the development of the ‘Nurtured with care in Bulgaria’ programme, the focus was on preserving the authentic Bulgarian tastes and on supporting the development of native

ректно до потребителите, както и да привлекат нови клиенти, отваряйки повече възможности за бизнес. Главният мотив на инициативата е насърчаването на иновациите и инвестициите в сферата на земеделието и икономически растеж и развитие на българските фермерски общества. Освен богат асортимент от земеделска продукция, на фестивала ще могат да се открият автентични български вкусове, избрани гост-ресторанти и работилници за екосъобразен начин на живот.

farmers. For example, the Pink Magic tomatoes are already part of the METRO Chef 's own brand, which is a guarantee for quality and traceability from the farm to the shelves. METRO Chef products were specially selected in partnership with chefs and gourmands to meet the needs of kitchen professionals and those with an affinity for sophisticated tastes. The ‘Nurtured with care in Bulgaria’ programme is being implemented for a the sixth year in a row and helps hundreds of Bulgarian

METRO Bulgaria supports the development of Bulgarian agriculture година и помага на стотици български производители като ги свързва с бизнеса, насочва ги към по-екосъобразни земеделски практики и повишава стандартите за качество. В същото време има плюс и за околната среда – когато продуктите са достъпни в най-близкия до мястото на производството им магазин, разходът на гориво за транспорт намалява, а по този начин се понижават нивата на въглеродните емисии. Инициативата е насочена към малки, но разрастващи се земеделски производители. Обемът на продукцията се увеличава драстично с всяка изминала кампания. За последната година количеството зеленчуци и плодове надхвърля 8 600 тона. Това включва разнообразен асортимент – всевъзможни земеделски продукти като домати, краставици, лук, чушки, зеле, боб и много други. Голяма част от тях са изцяло български сортове с превъзходни вкусови качества. И тази година кампанията на МЕТРО „Отгледано с грижа в България“ ще включва в програмата си традиционния „Фестивал на Розовия домат“, който се

producers by connecting them to the business, leading them to more environmentally friendly farming practices, and by raising quality standards. At the same time, there is a plus for the environment: when products are available in the store nearest to their origin, fuel consumption for in transportation is decreasing, thus reducing carbon emissions. The initiative focuses on small but expanding farmers. Production volumes increase dramatically with each campaign. For the last year, the quantity of vegetables and fruit exceeds 8,600 tonnes. This includes a wide range of agricultural products such as tomatoes, cucumbers, onions, peppers, cabbage, beans and many others. A large portion of these are all-Bulgarian varieties of superior flavour. This year again, the METRO „Nurtured with care in Bulgaria“ campaign will include in its programme the traditional „Pink Tomato Festival“, which is being held in early autumn. One of the objectives of the festival is to enable local farmers to present their own produce and thus to reach consumers directly, as well as to attract new customers, opening up more business opportunities. The main motivation of the initiative is the promotion of innovation and investment in the field of agriculture and economic growth and the development of Bulgarian farming communities. Apart from a rich range of agricultural produce, one will be able to find at the festival authentic Bulgarian tastes, selected guest restaurants, and workshops for an environmentally friendly lifestyle.

Бяла черква – място на духовност и култура Бяла черква е град в Централна Северна България, разположен на левия бряг на река Росица, на 40 км от Велико Търново. Многобройни културно-исторически паметници свидетелстват за богатото му минало. Пет музейни експозиции очакват своите посетители. Историческият музей пази интересни артефакти от всички периоди на българската история, разказва за бурното време на Възраждането, за национално-освободителните борби и подвизите на Бачо Киро и 101 участници в Априлското въстание през 1876. В Художествената галерия са показани ценни творби на живописта, графиката и скулптурата. Природонаучната експозиция „Към природата с любов е богата сбирка от природни образци, подредени в раздели „Гора“, „Поле“, Насекоми“, „Воден басейн“ и „Нежива природа“. Тя представя биоразнообразието на България и е център за природозащитна просвета и култура. Гостите на града могат да посетят Къщамузей „Цанко Церковски“ и Къща-музей „Райко Даскалов“, както и Етнографската експозиция. Къщата на Цанко Церковски е мемориален музей, създаден през 1956 г. Днес тя посреща гостоприемно всички, които желаят да се докоснат до бита в българ-

ското село в края на 19-ти и началото на 20-ти век, разгънат в богата експозиция. Тя е вълнуващ разказ за живота на Цанко Церковски и приятно съчетание на етнографски и документални кътове. Интерес за гостите на града представлява Етнографската експозиция, създадена и открита през 2004 г. от Народно читалище „Бачо Киро – 1869“. Разположена е в интересна с архитектурата си сграда, построена през 1912 г. Обичано място, изпълнено с духовност и спомени. Днес тази сграда е приютила богатата духовна и материална култура на селището чрез експозицията, уредена с даренията на местните хора – прекрасни образци от тъкани, национални носии, шевици и накити, предмети от бита, земеделието и лозарството, занаятчийски пособия и изделия. Можем да ви покажем и православната църква „Св. Димитър“ от 1866г. – забележителна сграда с историческа и художествена стойност, в която се пазят тленните останки на Бачо Киро. Бъдете наши гости! За контакт: Исторически музей – Бяла черква Гр. Бяла черква 5220 www.museumbcherkva.com Е-mail: muzei_bcherkva@abv.bg Тел. 0882556599; 0882559133

Byala Cherkva –

a place of spirituality and culture

Byala Cherkva is a town in Central Northern Bulgaria, set on the left bank of the Rositsa River, 40 km from Veliko Tarnovo. Numerous cultural and historical monuments testify to its rich past. Five museum exhibitions are expecting their visitors. The Museum of History keeps interesting artifacts from all the periods of Bulgarian history; it tells about the turbulent times of the National Revival, the national liberation struggle, and revolutionary leader Bacho Kiro's feats, backed by 101 more fighters, in the 1876 April Uprising. The Art Gallery shows valuable paintings, graphics, and sculpture works. The Natural Sciences exhibition named „To Nature with Love“ is a rich collection of natural specimens arranged in the Forest, Field, Insects, Water Basin, and Exanimate Sections. It represents Bulgaria's biodiversity and is a centre of nature preservation and culture. Town visitors can see the Tsanco Tserkovski Museum House and the Rayko Daskalov Museum House, as well as the Ethnographic Exhibition. Tsanco Tserkovski’s House is a memorial museum established in 1956. Today, unfolded in a rich exhibition, it’s receiving everyone who wants to get an idea of the lifestyle of the Bulgarian village at the end of the 19th and early 20th centuries. It's an exciting story about Tsanco Tserkovski’s life and a pleasant combination of ethnographic and documentary corners. Interesting for visitors is also the Ethnographic Exhibition, which opened in

2004 under the auspices of the Bacho Kiro1869 People's Chitalishte. It occupies a 1912 building interesting with its architecture; a lovely place full of spirituality and memories. Today, this building houses the rich spiritual and material culture of the locality through the exhibition arranged with the donations of local people – magnificent tissue samples, folkloric costumes, embroideries and jewellery, domestic objects, agriculture and viticulture tools, craftsmanship implements and hand-made goods. We can also show you the St Dimitar orthodox church, an 1866 landmark of historical and artistic value, in which the remains of Bacho Kiro are kept. Be our guests!

Contact: Museum of History – Byala Cherkva 5220 Byala Cherkva www.museumbcherkva.com E-mail: muzei_bcherkva@abv.bg Ph.: (+359)882556599; (+359)0882559133

Античен керамичен център „ Богдан Султов“,

в местността „ Върбовски ливади“ край гр. Павликени

Античният керамичен център е разположен в плодородната долина на р. Росица, само на 6 км северозападно от гр. Павликени. Открит случайно през 1971 г., той става един от емблематичните археологически обекти от римската епоха по българските земи. Той представлява земеделско имение (лат. villa rustica) на ветеран от римската армия, който след пенсионирането си, в края на І век сл. Хр., започва да се занимава със земеделие и животновъдство. В началото на следващото столетие, бившият вече войник забелязва друг ценен ресурс, а именно – висококачествената глина в района. Така около своето имение ветеранът основава един от найзначителните центрове за производство на керамични изделия (основно украсени с червен лак съдове, култова керамика, детски играчки и др.). Този център е един от найголемите в провинциите Тракия (Thracia) и Долна

The Bogdan Sultov Antique Ceramics Centre in the Varbovski Livadi area near Pavlikeni

Мизия (Moesia Inferior) и съответно в територията на наскоро основания областен град Никополис ад Иструм (Nicopolis ad Istrum). Римската вила и производствен център преживяват две големи разрушения. През 170 г.

The Antique Ceramics Centre is situated in the fertile valley of the Rossitsa River, just 6 km northwest of the town of Pavlikeni. Discovered accidentally in 1971, it became one of the emblematic archaeological sites of the Roman era in Bulgaria. It is an agricultural

estate (lat. villa rustica) of a Roman Army veteran who, after retirement, in the late 1st century CE, started a farming and stock rearing business. At the beginning of the next century, the former soldier spotted another valuable resource in the area, namely the high-quality clay. Around his estate, the veteran founded one of the most significant ceramic production centres (mainly vessels decorated with red varnish, cult ceramics, toys, etc.). This centre is one of the largest in the provinces of Thrace and Moesia Inferior and in the territory of the newly founded district town of Nicopolis ad Istrum. The Roman villa and the production centre endured two major destructions. In 170, the fire in the furnaces was particularly strong. The villa was destroyed in an attack by the Costoboci tribe. This forced the owner to hide his savings of 3,728 silver coins (denarii) in a pot and bury them in the ground. This is a significant

огънят в пещите е особено жарък. Вилата е разрушена при нападението на племето костобоки (Costoboci). Това принуждава собственика да укрие спестяванията си от 3728 сребърни монети (denarii) в гърне и да ги зарови в земята. Това е една значителна за времето си сума. Скоро след опожаряването, животът във вилата е възстановен, но изглежда собственикът не оцелява, за да извади наяве спечеленото. Вилата има вече нов господар. Тя загива окончателно след смъртта на император Север Александър (Severus Alexander) през 235 г., когато племената карпи (Carpi), готи (Gothi) и др. опустошават множество селища в района. Няколко десетилетия по-късно руините са използвани от други хора, които си построяват село, загинало през втората половина на ІV в. сл. Хр., с което животът на това място приключва завинаги. Съдбата на центъра за производство на керамика е разкрита отново хилядолетия по-късно, благодарение на археолога Богдан Султов (1935–1982). В продължение на девет години той не само проучва комплекса, но изгражда един от първите музеи на открито в България. Какво е любопитното и важното във въпросния архитектурен комплекс? Интерес пред-

ставлява централната вила (по тип – вила „рустика“). Тя е научно проучена от Богдан Султов. Нека се каже малко повече и за функционирането на самия керамичен комплекс. Той добива завършен вид в периода 138 г. – 170 г., значи след смъртта на Гай Урсидий Сенецион. Тогава се изграждат и нови постройки. „Една голяма, с централно жилищно помещение и четири по-малки помещения. Така може да се каже вече, че се формира „голям архитектурен ансамбъл с помещения с различни размери и различно предназначение, групирани около вътрешен двор с колонада.“ (Султов). Малко след като преживява най-големия си разцвет, когато керамиката от комплекса достига до съседни провинции на империята, се случва и злощастният край, предизвикан от нашествието на костобоките. Уникалното на въпросния архитектурен комплекс са запазените в много добър вид пещи за производство на строителна и на битова керамика. Керамиката от тези пещи е служела за търговия (достига до Дакия, Тракия и даже Крим), а не само за лични нужди на обитателите на вилата, така че може да се признае важното є стопанско значение за региона въобще. Част от пещите са експонирани под стъклени покрития, направени са

amount for the time. Soon after the fire, life in the villa resumed, but it seems the owner didn't survive to recover the trove. The villa had a new master already. It died definitively after the death of Emperor Severus Alexander in 235, when the tribes Carpi, Gothi, etc. ravaged several villages in the area. A few decades later, the ruins were used by other people who built a village. It survived until the second half of the 4th century CE, after which habitation in this place ends forever. The fate of the ceramic production centre was re-exposed millennia later, thanks to archaeologist Bogdan Sultov (1935–1982). For nine years, he not only studied the complex but built one of the first open-air museums in Bulgaria. What is curious and important in the architecture complex in question? The central villa (rustic type) draws interest. It has been studied scientifically by Bogdan Sultov.

More should be said about the functioning of the ceramic complex itself. It takes on its definitive look in the period 138–170 CE, that is, after Gaius Ursidium Senezion's death. Additional new structures are being built. „One large, with a central dwelling room and four smaller rooms.“ Now one can say that a „big architectural ensemble of rooms of different size and purpose, grouped around a backyard with a colonnade“ is formed (Sultov). Shortly after it experienced its biggest blossoming, when the ceramics of the complex reach neighbouring provinces of the empire, the unfortunate end caused by the invasion of the Costoboci arrived. What is unique in the design of the architectural complex in question is the very performant furnaces for the production of construction and household ceramics. The ceramics of these furnaces were made for trading (reaching Dacia, Thrace and even Crimea), and not just for the private needs of the villa's occupants. Thus, its economic importance for the whole region should be recognised. Some of the furnaces are exposed under glass shields, alleyways are made, and contemporary buildings resembling their antique predecessors were built from the vast amount of antique bricks and tiles. A pottery workshop is built as well. There, master potters from the town of Troyan dressed in Roman clothes are re-enacting antique ceramic production. A museum building exhibits finds from the excavations.

алеи, а от огромното количество антични тухли и керемиди, умело са построени съвременни сгради, наподобяващи античните си предшественици. Изградена е и грънчарска работилница, в която майстори от Троян, облечени в римски дрехи, правят възстановки на античното керамично производство. В музейна сграда са изложени находки, открити по време на разкопките. През есента на 2016 г. по време на есенна оран местен тракторист попада на тежащ около два тона античен надгробен паметник непосредствено до обекта. Върху надгробния паметник са изобразени две женски фигури (едната пред олтар), една мъжка и релеф на Тракийския конник. От надписа на паметника става известно името на покойника – Гай Урсидий Сенецион, живял четиридесет години, и името на съпругата му – Юлия Валентина, чието дело е паметника. Вътре в самото гробно съоръжение (гроба) има гробни дарове (погребалния инвентар). Те обаче са ограбени, предполага се, от иманяри още в древността. Оцелелите дарове (инвентар) са един златен амулет, наподобяващ тоягата на Херакъл (Херкулес) и бронзова монета от император Хадриан (117 година – 138 година). Монетата e много важна, защото оказва времето, в което е починал Гай Урсидий Сенецион (не по-късно от 138 година). В гроба е намерено част от дървено сандъче, което е за отбелязване като находка, защото е рядкост дърво да бъде непокътнато в археологически пласт. Изобщо ценността при тази находка край Павликени е, че е намерена там, където е извърше-

но погребението още в римско време, без особени посегателства. На 3 септември 2022 година ще се проведе ежегодния фестивал „Древна балканска земя“ с акцент върху керамичното производство в античността. Гостуват майстори-грънчари, представящи възстановени стари технологии за производство на керамика, но и съвременни художници-керамици. До ден днешен Античният керамичен център край Павликени е единственият обект от такъв вид не само в България, но и в Югоизточна Европа. Елена ЧанакчивароваХристова, Директор на ИМ-Павликени

In the autumn of 2016, a local tractor collided with an antique tomb monument, weighing about two tonnes, adjacent to the site. Two female figures (one in front of an altar), one male and the relief of a Thracian Horseman are engraved on the tombstone. The monument's inscription shows the name of the deceased – Gaius Ursidius Senezion, who lived forty years, and his wife, Julia Valentina, who ordered the monument. Inside the grave, there are burial gifts (burial inventory), but they have been robbed, presumably, by treasure seekers, in the ancient world. The remaining burial gifts (inventory) consist of a

gold amulet similar to the Heracles truncheon and a bronze coin from Emperor Hadrian (117–138). The coin is very important because it points to the time when Gaius Ursidius Senezion died (not later than 138). In the grave was found a piece of a wooden box that is worth mentioning as a find because it is rare that wood remains intact in an archaeological layer. In summary, the value of this discovery near Pavlikeni is that it was found where the funeral was made in Roman times, without any particular harm. On September 3, 2022, the annual Ancient Balkan Land Festival will be held, focusing on ceramic production in antiquity. There will be visiting artisans representing restored old ceramic technology, but also modern ceramic artists. As of today, the Antique Ceramics Centre near Pavlikeni is the only site of this kind not only in Bulgaria but also in Southeastern Europe. Elena ChanakchivarovaHristova, Director, Museum of History, Pavlikeni

Уникална икона разкрива произхода на Христос Хиляди са изображенията на Св. Дева Мария, държаща Младенеца Иисус. За разлика от тях, иконата в манастира Сайдрая (манастира на Св. Анна), в Йерусалим, построен на мястото на къщата на бабата на Божията майка – Мириам, наричана още Мария, е рядък образец. На него е изобразено родословното дърво на Спасителя, по майчина линия. Тази икона илюстрира 4 поколения, назад във времето, спрямо последното: Христос като дете, седнал в скута на Дева Мария, с майка ú зад нея (Св. Анна) и майката на Света Анна над нея, също наречена Мария. Това прави Света Анна Негова баба, а Света Богородица Негова прабаба. Иконата прославя светостта на живота на

There are thousands of images of St. Virgin Mary holding infant Jesus. In contrast, the icon in the Convent of Saidraya (Monastery of St. Anna), in Jerusalem, built on the site of the house of the grandmother of the Theotokos – Miriam, also called Mary, is a rare specimen. It depicts the Saviour's maternal lineage. This icon illustrates four generations in reverse order. The last one shows Christ as a child, sitting on the lap of the Virgin Mary, with her mother behind her (St. Anne) and the mother of St. Anne above her, called Mary as well. This makes St. Anne His grandmother, and the Holy Virgin His greatgrandmother. The icon glorifies the sanctity of the lives of women who, generation after generation, have been

Unique Icon Reveals the Origin of Jesus

Свети Йоаким и Света Анна

жените, които поколение след поколение са богоизбрани за изпълнението на Божествения план за спасението на падналото човечество. Известно е, че иконата е нарисувана от Свети апостол и евангелист Лука и прави чудеса за жените, които искат да имат дете. Затова е наричана „великата чудотворна икона“. Вижда се, че над престола, на който седи Св. Анна, има медальон, изобразяващ Посрещането на Господа (покровителя на манастира). Отразява момента, в който Иисус е отнесен в храма за еврейско кръщение, 40 дни след раждането Му. Накратко, за лицата върху изображението: Баба на Богородица, с име Мария (Мириам) Според Библейските писания, Баба Мария била омъжена за първосвещеника Матан. От него добила три дъщери: Мария, Сови и Ана, станали основоположници на свети родове. Мария е майката на Саломе, родила светите апостоли Яков и Йоан. Сови е майката на Елисавета, родила Св. Йоан Кръстител. Анна е родила майката на Бог. Оказва се, че Иисус е бил втори братовчед на Светите апостоли Яков и Йоан и Св. Йоан Кръстител… Света Анна До банята Витезда в Йерусалим, на входа на Via Dolorosa, се намира къщата на светите отци Йоаким и Анна, пещерно жилище на две нива, под земята. Това е мястото, където след много мо-

and of St. John the Baptist.

литви се е родила Богородица, когато нейните родители са на преклонна възраст. Според вярванията повече от петдесет години Анна и съпругът ú Йоаким са нямали деца. Когато малката Мария е на три години, те я завеждат в храма, за да предат чедото си на Бога, според обета си към Него. Църковното предание упоменава, че Пресветата Майка на Иисус Христос е била само на 11 години, когато е загубила родителите си и все още е била в Йерусалимския храм. Православната и Католическа църква на 25 юли честват успение на Света Анна – майката на Света Дева Мария. Това е денят, в който е починала. Българите наричат празника „Лятна Света Анна“, отбелязващ края на лятото. Светицата е почитана като покровителка на бременността, раждането и майчинството. Нейното име в превод от староеврейски означава „благодат". На 25 юли празнуват и гадателите. Дева Мария, Майка Божия Третата фигура, отгоре надолу, е на Дева Мария – Божията майка, която държи Иисус в скута

chosen by God for the fulfilment of the Divine Plan for the salvation of the fallen humanity. It is known that the icon was painted by the Holy Apostle and Evangelist Luke and works miracles for women who want to procreate. That is why it is called „the great thaumaturgist icon“. Above the throne on which St. Anna sits, there is a medallion depicting the Welcome of the Lord (the patron of the convent). It reflects the moment Jesus was taken to the temple for Jewish baptism, 40 days after His birth. Short descriptions of the faces on the image: Grandmother of the Theotokos, named Maria (Miriam) According to the Bible scriptures, grandmother Maria was married to the high priest Matan. She had three daughters from him: Maria, Sovi and Anna, who became the founders of holy families. Mary is the mother of Salome, who gave birth to the Holy Apostles James and John. Sovi is the mother of Elizabeth, who gave birth to St. John the Baptist. Anna gave birth to the Theotokos. It turns out that Jesus was a second cousin of the Holy Apostles James and John

Next to the Baths of Bethesda in Jerusalem, at the entrance to the Via Dolorosa, is the house of the holy fathers Joachim and Anna, a cavedwelling on two levels, underground. This is the place where, after many prayers, the Theotokos was born when her parents were elderly. According to beliefs, Anna and her husband Joachim were childless for more than fifty years. When little Maria was three years old, they took her to the temple to give their child to God, according to their vow to Him. Ecclesiastic belief mentions that the Blessed Mother of Jesus Christ was only 11 years old when she lost her parents and was still in the Jerusalem Temple. On July 25, both ChurchesOrthodox and Catholic – celebrate the Dormition of Saint Anna – the mother of the Holy Virgin Mary. This is the day she died. Bulgarians call the holiday „Summer Saint Anna“, marking the end of summer. The saint is revered as the patroness of pregnancy, childbirth and motherhood. Her name translated from ancient Hebrew means „grace“. Fortune tellers also celebrate on July 25. Virgin Mary, Theotokos The third figure, from top to bottom, is of the Virgin Mary – the Theotokos, holding Jesus in her lap. There are crosses – above the forehead, and on the left and right shoulders, which is a sign of the canonicity of the image. Experts claim that there

си. Има кръст над челото, на ляво и дясно рамо, което е знак за каноничността на изображението. Експертите твърдят, че специалните и специфични икони на Богородица са поне 150, но в този вид представлява изключителна рядкост. В християнския календар се празнуват Рождеството на Богородица, въвеждането на малката Мария в храма, благата вест, че ще става Майка на Спасителя, честната дреха и пояса на Пресвета Богородица, както и постоянните празници на иконите на Божията майка, чието честване се е превърнало в традиция. Сред тях е Успение Богородично, защото смъртта само е докоснала Благодатната, преди да изчезне от гроба и да се пренесе в

царството Божие. Иисус Христос Позата на Богородица с Младенеца на ръце е сред най-популярните. Той е бил Нейната мисия. Замисълът е, наблюдателят винаги да я възприема като майка, да не вижда в Нея жената. Най-големите християнски празници, свързани с Иисус Христос, са Рождество и Възкресение. Иконата разкрива святост и насочва мислите на съзерцателя към възвишената духовна реалност и красотата на душата. Тя е носителка на благословение и сполука. Д-р инж. Гинка Стоева Използвана е оценката на експерта на Acasa.ro, Мария Киркулеску, румънка

Успение Богородично (1838), икона от Захарий Зограф

are at least 150 special and specific icons of the Theotokos, but this type is extremely rare. The Christian calendar celebrates the Nativity of the Theotokos, the Introduction of little Mary into the temple, the good news that she will become the Mother of the Saviour, the veil, the robe of honour and the girdle of the Most Holy Theotokos, as well as the fixed feasts of the icons of the Theotokos, whose celebration has become a tradition. Among them is the feast of the Dormition (Assumption), because death only touched the Blessed One before she disappeared from the grave and was transferred to the

Kingdom of God. Jesus Christ The pose of the Theotokos with the Infant in her arms is among the most popular. He was Her mission. The idea is for the observer to always perceive Her as a mother, not to see Her as a woman. The biggest Christian holidays associated with Jesus Christ are Christmas (Nativity) and Resurrection (Easter). The icon reveals holiness and directs the thoughts of the one who contemplates it to the sublime spiritual reality and the beauty of the soul. She is a bearer of blessing and fortune. Eng. G.S. PhD

Магията на родното изкуство и история съхранена в РИМ –Благоевград

Исторически музей – Карлово – автентична възрожденска атмосфера в града на Апостола

The Karlovo Museum of History – authentic Revival atmosphere in the town of the Apostle Исторически музей – Карлово се помещава в сградата на бившото Петокласно мъжко училище, построено през 1871 г. Намира се до площад „Васил Левски“ срещу църквата „Св. Николай“, в Историческа зона „Старинно Карлово“. Целостта на този архитектурен ансамбъл със запазени в автентичния си вид сгради са прекрасна възможност за всеки посетител да се потопи в неповторимата възрожденска атмосфера и красота на град Карлово. Петокласното мъжко училище е една от найпредставителните архитектурни образци от възрожденската епоха с богата история и с голяма историческа стойност. В него са учили редица видни карловски общественици, просветители, революционери. Сградата е едно от паметните места за Апостола в Карлово, построена е на мястото карловското взаимно училище, в което от 1846 г. до 1848 г. е учил Васил Левски. През своето повече от стогодишно съществуване

музеят е съхранил стотици културни ценности от Праисторията, Античността, Средновековието, Възрожденската епоха и Новото време и дава възможност на посетителите да се докоснат до тези свидетелства за древна и богата история и да се запознаят с историческото развитие на града и региона. Неслучайно музеят е включен в списъка на 100-те национални туристически обекта на България. Посещавайки музея, ще се потопите в автентична възрожденска атмосфера, сред която ще научите повече за историята на родния град на Апостола, градът на розите и гайтаните, огнище на икономическа и духовна пробуда, който даде на България едни от най-видните будители, просветители, книжовници, дарители и строители на нацията.

The Karlovo Museum of History occupies the 1871 building of the former fifth-grade male school. It's next to Vasil Levski Square opposite the St Nikolay church, in the Antique Karlovo Historical Zone. The integrity of this architectural ensemble, with buildings that are preserved in their authentic shapes, is a wonderful opportunity for every visitor to dive into the unique Revival atmosphere and beauty of the town of Karlovo. The fifth-grade male school is one of the most representative architectural specimens of the Revival age with a rich history and of high historical value. It educated a number of prominent Karlovo social activists, enlighteners, and revolutionaries. The building is one of the memorable places in Carlovo for Levski. It was built at the site of the Karlovo mutual school, in

which Vasil Levski studied from 1846 to 1848. Over its more than a century of existence, the museum has preserved hundreds of cultural artefacts from Prehistory, Antiquity, the Middle Ages, the Revival, and Modern Times. It allows visitors to see these ancient and rich in history testimonies and to become acquainted with the historical development of the town and its region. The Karlovo Museum of History is listed under No 44a among the 100 national tourist sites. Visiting the museum, you will be immersed in an authentic Revival atmosphere, in which you will learn more about the history of Levski’s home town, the town of roses and of braids, a hearth of economic and spiritual awakening that gave Bulgaria some of the most prominent instigators, educators, writers, donors and nation builders.

IV–началото на III век пр. Хр. От епохата на Българското средновековие специално място заслужават две големи сбирки: ранносредновековни накити от X–XI век, интересни в изработката си със съчетаването на славянски, Регионален исторически музея е разгърната на четири раннобългарски и античнива и разкрива малка, но музей – Благоевград се ни местни занаятчийски съществена част от внушинамира се в старинния традиции и голяма колекция квартал „Вароша“ в Благоев- телния фонд от над 160 000 от живописна художествена културни ценности, които град, в близост до църквата керамика в сграфито техника „Въведение Богородично“ и днес РИМ – Благоевград от XIІІ век (гр. Мелник). притежава. заедно с тях е включен в Националното движение Музеят съхранява изключиС изключителна стойност „Опознай България – 100 телни по рода си културни са изложените експонати национални туристически ценности от периода на обекта“. Музеят съхранява и от Античността – глинена Българското възраждане, показва късчета от история- мегарска купа с изображения а магията на българското на пет от 12-те подвига на та на Югозападна България народно изкуство намиХеракъл и въоръжение на вече 70 години. ра отражение в богатата тракийски войн от края на Експозиционната площ на етнографска съкровищница

на музея. Сред безценното богатство на музейния фонд се открояват и колекциите от картини на Златю Бояджиев и рисунки на Владимир Димитров-Майстора. Част от музейната експозиция е и „Роден дом на Георги Измирлиев-Македончето“ – ръководител на I Търновски революционен окръг по време на Априлското въстание. През 2010 г. институцията стана първият музей в страната, в който бе реализирана интерактивна експозиция по археология и екология за деца „Музеен детски кът“ . Адрес: Благоевград 2700 квартал Вароша ул. "Рила" №1 www.musemblg.com

The magic of folk art and history preserved in REGIONAL MUSEUM OF HISTORY - BLAGOEVGRAD Regional museum of History – Blagoevgrad is situated in „Varosha“ old quarter and nearby the church „Presentation of the Blessed Virgin“. This whole quarter is a cultural site and has been included in the National movement „Getting to know Bulgaria – 100 national tourist sites”. The museum preserves and displays pieces of the history of Southwestern Bulgaria for 70 years. The Museum exhibition consists of four levels and presents small part of the impressive fond that has more than 160 000 cultural artefacts which are in possession of RIM-Blagoevgrad. Some of the museum exhibits show the diverse nature of the Pirin region – collections of minerals and rocks, protected and rare natural species. Among the exponents

special place takes the unique Neolithic collection of clay vessels with white painted ornaments; anthropomorphic clay figurines - mostly women’s bodies, Neolithic stamps and other clay cult objects such as small altars, thrones, models of houses. The Antiquity is presented by a collection of high value – a clay Megara cup with depictions of 5 of the 12-th Heracles labours and a Thracian warrior armaments from the end of the 4-th – the beginning of 3-rd c. BC. Two big collections from the middle

Ages deserve special attention: jewellery dated from the 10-th – 11-th c. which shows mixture of techniques – Slavonic, Early Bulgarian and local antique traditions and a big collection of sgraffito ceramics from Melnik. The Bulgarian National Revival is presented by exceptional items deeply related to the cultural heritage from that period. The magic of the Bulgarian national art has its reflection in the rich ethnographic collections. Among the precious treasures

of the Museum fond stand out the collections of paintings of Zlatyu Boyadzhiev and Vladimir Dimitrov – Maystora (the Master). Part of museum exposition is also „The home of Georgi Izmirliev – The Macedonian“ – leader of 1st Tarnovo revolutionary district during the April rebellion.In 2010 the Institution became the first Bulgarian museum in which was introduced interactive exposition in archaeology and ecology for children „The Museum Kids’ corner“.

Address: Bulgaria, Blagoevgrad 2700 • “Varosha” quarter, 1 “Rila” • str. www.musemblg.com

Целият живот на планетата е подчинен на космичните цикли. Те се проектират във вярванията и традициите на всички народи и религии. Интиутивното познание, родено от непосредствената връзка с природата, среща обясненията на науката. Култът към Слънцето – небесното светило, даряващо живот, е дълбоко заложен в родовата памет на земните жители. За нас, българите, той е съхранен в обичаи, битуващи от незапомнени времена. Покръстването в християнската вяра не е отменило отбелязването на дати, свързани със Слънчевите цикли. Денят на лятното слънцестоене е характерен с това, че по обяд Слънцето се издига най-високо, спрямо хоризонта, а светлите часове продължават възможно най-дълго. По това време, енергията от Слънцето е особено мощна, защото достига върха на своето влияние. Докато според вярванията в древен Китай, денят на лятното слънцестоене отбелязва промяната – Янът (символ на Мъжкото начало) дава цялата си власт на Ин (Женското начало), то в обичаите на славянските народи смисълът е по-широк. Той е свързан с почитта към водата, огъня, плодородието на земята и свързването с небесните сили. Затова денят, предшестващ лятното слънцестоене носи и мистиката на приближаващото Новолуние, даряващо ново начало. Еньовден – 24 ти юни (Яновден, Иван Бильобер, Иванден, Драгайка) Според народните вярвания, в полунощ срещу празника Еньвден, небето се отваря. Тогава се случ-

МИСТЕРИИТЕ НА ЛЯТОТО

THE MYSTERIES OF THE SUMMER ват чудесата на сбъдването. Това е моментът, в който може да се направи „мълчана вода“, с която дори се гадае. Ако в миналото прабабите ни са събирали вода от няколко извора, сега ритуалът може да се изпълни по-лесно. Достатъчно е да се напълни вода в открит съд, който да държите между двете си успоредни длани и в мълчание да изкажете съкровените си желания на водата. Важно

All the life on the planet is subject to the cosmic cycles. They are projected in the beliefs and traditions of all peoples and religions. Intuitive knowledge that emerges from the immediate connection to nature meets the explanations of science. The cult of the Sun – the heavenly light giving life – is deeply rooted in the' generic memory of Earthlings. For us Bulgarians, it’s been preserved in immemorial

customs. The baptism in the Christian faith has not cancelled the observance of dates related to solar cycles. The day of the summer solstice is characterised by the fact that at noon the Sun rises highest over the horizon, and the light hours are the maximum possible. At that time, the energy from the Sun is particularly powerful because it reaches the top of its influence. While according to beliefs in ancient China, the day of the summer solstice marks change – Yan (symbol of the Male Beginning) gives all his power to In (the Female Beginning), in the customs of the Slavic peoples, the meaning is broader. It's connected to the celebration of the water, the fire, the fertility of the earth, and the connection to the heavenly forces. So the day before the summer solstice also bears the mysticism of the approaching New Moon, giving a new beginning. Enyovden – June 24 th (Yanovden, Ivan Bilyober, Ivanden, Dragayka) According to popular beliefs, the sky opens at midnight on the eve of the Enyovden celebration. This is when the wonders of coming true happen. That's the moment you can make tacit water, which may even be used to prophetize. While in the past our grandmothers had to collect water from several sources, the ritual is now easier to accomplish. It's enough to pour water into an open container and hold it between your two parallel palms and remain silent while expressing your desires to the water. It's important that you leave the vessel in the open sky for the night. Modern science explains this effect by the property of water to carry energy information. The biophotons

е да оставите съда под открито небе през нощта. Съвременната наука обяснява това действие със свойството на водата да пренася енергоинформация. Биофотоните, които се излъчват от тялото Ви в мига на наричане, я зареждат и преструктурират на нанониво. Подобни техники вече се прилагат и в съвременните методи за контрол на ума и стреса. В тази нощ сънищата имат пророческа сила, предчувствията са верни, интуицията работи усилено, особено сред по-чувствителните хора. В тази нощ звездите слизат на земята и се къпят сред вълните на морето. На другия ден може да отпиете от течността, да омесите питка в мълчание или да поръсите в дома си за здраве. Тогава настъпва Еньовден, когато всички небесни светила „полудяват“... Не случайно, в нощта на умиращото Слънце, което с утрото ще се роди за нов живот, тревите и билките придобиват най-голяма лечебна сила, отслабваща с изгрева му. Затова рано сутринта, преди изгрев слънце, на Еньовден се берат „77 и половина“ билки – за всички болести и една за „болестта без име“. Моми и жени, врачки и баячки събират билки за лечение.

Вярва се, че на Еньовден започва далечното начало на зимата. Навръх празника се гадае за здраве, женитба и плодородие. В Югоизточна и Североизточна България гаданията се разгръщат в обичая Еньова буля. За да има плодородие, на този ден млади жени отиват на нивата, ожънват житни класове, от които плетат плитка и слагат кръст. Вият се венци от дъхави билки и цветя. Църковният християнски календар отбелязва Рождението на Св.Йоан Кръстител, поради което често обредите и традициите на двата празника се преплитат. Павловден – 30 ти юни (Павльовден, Павлувден) Билките, грижливо събрани на Еньовден, трябва да бъдат изсушени на открито и проветриво място, на сянка, при умерена температура и влажност, за да запазят своята цялост и биологична активност. Роденото от съюза между Земята, Слънцето, Луната и водата, тряб-

that are emitted from your body as you think up the wish, charge and restructure the information at the nanolevel. Similar techniques have already been applied in modern methods of mind and stress control. In that night, dreams have a prophetic power, premonitions are true, and intuition works hard, especially among more sensitive people. At that night, the stars come down to the ground and shower in the waves of the sea. The next day, you can drink off the liquid, you can knead a loaf in silence, or you can sprinkle it around your home for health. Then, Enyovden arises, as all heavenly lights „go crazy.“ It’s not by coincidence that, on the night of the dying Sun that will be born with the morning for a new life, the grass and herbs acquire the biggest healing power, which weakens with sunrise. So early in the morning, before sunrise, herbs are harvested. The bundle shall have 77-and-a-half kinds of herbs: for all the

diseases and one for the „unnamed illness“. Lasses and women, healers and thaumaturgists collect curative herbs. It's believed that on Enyovden is the remote beginning of winter. On the festive day, one can prophetize on health, marriage and fertility. In Southeast and North-east Bulgaria, the prophecies are deployed in the Enyova Bulya rite. To ensure fertility, on this day young women go to the fields, cut some wheat plants, twine them into a braid and put a cross into it. Aromatic herbs and flowers are twined into wreaths. The Ecclesiastical Christian calendar marks the birth of St John the Baptist, which is why often the rituals and the tradition of the two holidays are intertwined. Pavlovden – 30th of June (Pavlyovden, Pavluvden) The herbs carefully collected on Enyovden shall be dried in an open and ventilated place, in a shadow, at temperate temperature and humidity, to preserve their integrity and biological activity. Whatever is born from the union between the Earth, the Sun, the Moon and the water should be cared for so as to preserve its curative properties. That's why there's a cult reverence for Fire, which is capable

ва да се обгрижва така, че да съхрани целебните си свойства. Затова се отрежда култово почитание към Огъня, способен да унищожи придобитото. Павловден е свързан с народните представи за всепоглъщащата му сила. Народният празник в Източна България е посветен на предпазването от огън, пожар, гръм и по-рядко от градушка. На Павловден не се работи и не се пали огън дори за приготвяне на храна! Свети Врач – 1-ви юли – посветен на светите братя безсребърници Козма и Дамян – Ден на билкарите и лечителите На този ден всички лечители изнасят билките събрани на Еньовден и ги сортират според това, коя билка за каква болест се употребява. Оставят ги подготвени за идната година. Затова Свети Врач е обявен за ден на билкарите и лечителите. Денят е и църковен празник, посветен на светите братя безсребърници Козма и Дамян, лекували безкористно с Божието благословение, в името на живота, без да взимат и грош за това. Не търсели земна слава, величие и богатства. В навечерието на празника, по традиция, болни хора отиват да преспят в църква или в параклис, посветени на двамата светци, като на сутринта се измиват с води от лечебен извор, наречен „аязмо“. Факт е, че територията на страната ни е белязана от манастири и светили-

ща, посветени на двамата братя-лечители, където спомените за чудесата на изцеленията са живи. Ако в миналото лечението се е уповавало единствено на вярата, то в наши дни вече имаме представа защо то е възможно. Енергетиката на електромагнитните и фини полета на материята влиза в резонанс с често-

of destroying the goods acquired. Pavlovden is linked to the peoples' notions of its all-destructive power. The popular feast in Eastern Bulgaria is dedicated to the protection of fire, flame, lightning and, less frequently, hail. On Pavlovden, one shouldn't work, and one shall not start a fire even to make food!

St. Vrach – July 1st – dedicated to the Holy Silverless Brothers Cosmas and Damian – Day of Herbalists and Healers On that day, all healers bring out the herbs collected on Enyovden and sort them according to what disease each herb is used for. They leave them ready for next year. That's why St. Vratch is venerated as the Day of Herbalists and Healers. The day is also an ecclesiastic celebration dedicated to the Unmercenary Brothers Cosmas and Damian, who healed with God's blessing, in the name of life, without taking a penny for it. They didn't look for earthly fame, glory and riches. On the eve of the celebration, traditionally, sick people sleep in a church or in a chapel dedicated to the two saints, then wash out in the morning with waters of a healing source called „hagyazmo“. It’s a fact that our country's territory is dotted with monasteries and sanctuaries dedicated to the healing twins, where the memories of the miraculous healings are alive. While in the past, treatment has only relied upon faith, today we have an understanding of why is it possible. The energy of the electromagnetic and the fine fields of matter resonate with the frequencies emitted by ill organ and thus influences it by harmonising it. This is the mechanism leading to recovery. On that day, according to local traditions, sacrifices are being made, usually poultry; common feasts with ritual

тите, излъчвани от болния орган и по този начин въздейства върху него, като го хармонизира. Това е механизмът, водещ до възстановяване. На този ден, според местните традиции, се колят курбани, обикновено на птици, организират се общи празнични трапези с ритуални варива, плодове, здравец и др. Според поверията, всеки лек отива където трябва – белези избледняват, счупеното зараства, рани зарастват, ударено не боли, лоши думи не ловят, а Доброто покълва! Джулая (Джулай Морнинг, което означава „Юлско утро“ от английски July Morning) Ние, българите сме свидетели и на уникална традиция, без аналог по света, отбелязала своята 30 годишнина, през тази година. Тя възниква като инициатива на хипи движението във Варна през 1980 г., след това се премества в село Варвара, община Царево, а по-късно обхваща много други крайморски населени места, както и региони от вътрешнастта на България. Понастоящем, Джулай Морнинг продължава да се чества ежегодно на Първи юли. Това е празник, посветен на свободата, любовта и радостта да си част от природата. През периода 2007–2015 г. денят е отбелязан с участието на Джон Лоутън, на най-източния бряг – скалите при село Камен бряг, където Слънцето с първите си лъчи озарява България. Интересът е буден, жив и

растящ. Едва ли хилядите млади хора, застинали в съзерцание край морския бряг правят мисловна връзка с празниците, за които разказахме, но едно е неоспоримо – всички те възбудени и очаровани, посрещат изгрева на Слънцето. На пръв поглед, е съвпадение на дати. В действителност, е акт на свързване с далечните времена на съзнанието. „Слънцето представлява извор от жива енергия, за цялата Слънчева система. При залеза на Слънцето Земята е най-положителна и затова дава най-много. Сутрин при изгрева на Слънцето, Земята е най-отрицателна и тогава приема най-много.“ Казва Петър Дънов, Учителят. Нашето бъдеще ни тегли към връзка с нови времена. Ако през първите, най-активни слънчеви лъчи от изгрева, когато Слънцето е в апогея си, се определим като Светлина, то значи ще е така. Светъл и добър да е денят! Д-р инж. Гинка Стоева

cooked foods, fruit, geranium, etc. are being organised. According to beliefs, every cure goes where it has to be – scars fade, broken bones heal, wounds heal up, hits are not harmful, bad words don't hurt, and the Good germinates. July Morning Bulgarians also witnessed a unique tradition, with no analogue around the world, that marked its 30th anniversary this year. It emerged as an initiative of the Hippie movement in Varna in 1980, then moved to the village of Varvara, municipality of Tsarevo, and later covered many other coastal settlements as well as regions within Bulgaria. Currently, July Morning continues to be celebrated annually on July 1st. It's a celebration of freedom, love and joy to be part of nature. From 2007 to 2015, the day was marked with John Lawton's involvement. It occurred on the East coast – the rocks near the village of Kamen Bryag, where

the Sun shines its first rays over Bulgaria. Interest is awake, alive and growing. I don't think the thousands of young people standing in contemplation near the sea coast are making a mindful relationship with the holidays celebrated once, but one is indisputable – all of them excited and fascinated, meet the sunrise. At first sight, it's a coincidence of dates. In fact, it's an act of connecting with the distant times of consciousness. „The Sun is a source of living energy for the whole solar system. At sunset, the Earth is the most positive, so it gives the most. In the morning at sunrise, the Earth is the most negative and then it receives the most,“ said Petar Dunov, the Teacher. Our future pulls us for a relationship with new times. If in the first, most active rays of sunrise, when the sun is in its apogee, we define ourselves as Light, then it will be so. Let’s the day shine on and be good! Eng. G.S. PhD

Archaeological Riches of the Upper-Thracian Plain

Бронзова лампа с протоме на кон (II–III в.)

The Maritsa-Iztok Museum promotes the region's cultural heritage

Сградата на Археологически музей „Марица-изток“, гр. Раднево

Археологическото богатство на Горнотракийската низина Музей „Марица-Изток“ популяризира културното наследство на региона Археологическият музей „Марица-Изток“ е създаден на 12 юни 1992 г., след подписването на тристранно споразумение между Министерството на културата, Комитета по енергетика и Община Раднево. В основата на решението да бъде създаден музеят стои съществуващия археологически фонд на бившия ведомствен Музей по енергетика към Стопанското обединение „Марица-Изток“, който е закрит в края на 1991 г. Основната задача, поставена пред Археологическия музей „Марица – Изток“, е, да издирва, проучва, опазва, съхранява и популяризира културното археологическо наследство на община Раднево и на територията, заета от енергийния ком-

Една от залите на музея с експонирано гробно съоръжение (II–III в.)

плекс „Марица-изток“ и неговата инфраструктура. Място с древна и богата история, като първите данни за създадени селища в региона датират от преди 4000 години. За това свидетелстват

The Maritsa-Iztok Archaeological Museum was established on June 12, 1992, following the signing of a tripartite agreement between the Ministry of Culture, the Energy Committee and the

Radnevo Municipality. The decision to create the museum was based upon the existing archaeological collection of the former institutional Museum of Energy (under the MaritsaIztok business conglomerate), which was shut down at the end of 1991. The main task of the Maritsa-Iztok Archaeological Museum is to search for, explore, protect, preserve and promote the cultural archaeological heritage of the municipality of Radnevo and the territory occupied by the MaritsaIztok energy complex and its infrastructure. It’s a place with ancient and rich history, with the first data on established settlements in the region dating back to 4,000 years. That's what the numerous archaeological findings indicate. Its position near the Balkan Mountain provides natural protection from the cold continental winds coming from the North, and the presence of large amounts

многобройните археологически находки. Разположението му край Стара планина осигурява естествена защита от студените континентални маси, идващи от север, а наличието на големи количества вода и плодородни черноземни почви, в комбинация с по-благоприятен климат, го превръщат в място с чудесни условия за живот. Бил е заселван от тракийски племена, а през Средновековието играе роля на важна буферна зона между Българската държава и Византия. Именно поради тази причина регионът разполага с много история и интересни артефакти. В продължение на тридесет години, благодарение на дейността на музея, са проведени спасителни и редовни археологически проучвания на над седемдесет и пет обекта. Само в района на енергийния комплекс са регистрирани повече от триста и двадесет недвижими културни ценности. В резултат на провежданите от 1986 г. до сега предимно спасителни археологически проучвания на територията на енергийния комплекс във фонда на музея се съхраняват не само масови, но и изключително редки артефакти, съизмерими с тези на световноизвестните музеи. Успоредно с основната си дейност музеят развива научноизследователска и културно-просветна работа. Досега са издадени осем тома от Пиксида от слонова кост – началото на I в. сл. Хр.

поредицата „МарицаИзток. Археологически проучвания“ и един том от поредицата „Раднево и радневският край ХV–ХХ век“. В тях са публикувани една монография, десет студии и деветдесет статии и научни съобщения, които дават своя принос в изследването на материалната и духовната култура от праисторията до средновековието не само в района, но и в Югоизточна Европа. Друга важна задача пред екипа на Археологическия музей е свързана с популяризирането на археологическото богатство, което е част от възпитанието и допълването на познанията в областта на историята на родното място на децата и младите хора. До момента АМ „Марица-Изток“ е организирал и представил двадесет и пет изложби, петнадесет от тях в Раднево, шест в Гълъбово и четири в София. Със свои културни ценности музеят е участвал в осем международни изложби. В момента музеят разполага с четири експозиционни зали, в които са представени движими културни ценности на материалната и духовна култура от епохите на праисторията, античността и средновековието.

of water and fertile black-earth soils, in combination with a more favourable climate, makes it a place with great living conditions. It was populated by Thracian tribes, and in the Middle Ages, it played a role in an important buffer zone between the Bulgarian Empire and Byzantium. This is why the region has plenty of history and interesting artefacts. For thirty years, rescue and regular archaeological studies have been carried out at over seventy-five sites thanks to the activities of the museum. More than three hundred and

Букел-амфора (кр. на XI–X в. пр.Хр.)

twenty immovable cultural values are registered on the energy complex grounds alone. As a result of the operations from 1986 until now – mostly rescue archaeological studies in the area of the energy complex – the museum's collection contains not only mainstream but also extremely rare artefacts, commensurate with those of the world-famous museums. In parallel with its main

activity, the museum develops RD and cultural work. So far, eight volumes have been released from the series „Maritsa-IztokArchaeological studies“ and one volume in the „Radnevo and its vicinities, 15th-20th century“ series. They published one monograph, ten studies, and ninety articles and scientific communications that contributed to the research of material and spiritual culture from Prehistory to the Middle Ages, not just in the area, but also in Southeastern Europe. Another important task for the Archaeological Museum team is to promote archaeological treasures. This is part of the education and enlargement of historical knowledge about the home country of children and young people. To date, the Maritsa-IztokArchaeological Museum has organised and presented twenty-five exhibitions, fifteen of them in Radnevo, six in Gulubovo and four in Sofia. The museum participated in eight international exhibitions as well. The museum currently has four exhibition halls, in which movable cultural values of material and spiritual culture from the ages of Prehistory, Antiquity, and Middle Ages are presented.

Kazanlak’s Iskra Museum of History and the Heritage in the Valley of Roses and Thracians Музеят в Казанлък е сред най-разпознаваемите културни институти в България. Съхранява, проучва и представя на любознателните съвременници забележителни образци от всички исторически епохи. Прекрасни находки се съхраняват във всички отдели – праистория, античност, средновековие, възраждане, нова история, най-нова история, музикална култура, нумизматика. Системни са усилията в областта на реставрацията и социализацията на значими археологически обекти. Съществена част от Исторически музей „Искра“ е и Музеят на розата в Казанлък – градът, естествен стопански център на Розовата долина. „Долината на розите трябва да я посетиш през средата на май, ако желаеш да плуваш в море от трендафили... Казанлъшката долина омайва с разкошната си пъстрина

museum exhibition dedicated to the rose opened in 1967, and in 1969, it grew up into a Museum of the Rose. It’s unique and known

ИСТОРИЧЕСКИ МУЗЕЙ „ИСКРА” – КАЗАНЛЪК И НАСЛЕДСТВОТО В ДОЛИНАТА НА РОЗИТЕ И ТРАКИТЕ и величност“, възкликва в един от пътеписите си големият жител на Сопот и София Иван Вазов. Маслодайната роза е най-известната етерично-маслена култура у нас. Намирайки си дом в Долината на розите преди векове, тя се превръща в международно известен символ за България. В Казанлък първата музейна експозиция за казанлъшката роза е открита през 1967 г., а през 1969 г. тя прераства в Музей на розата, който е уникален и известен на международно ниво с културното си богатство и с опазването на значима за местността

The Museum in Kazanlak is among the most recognisable cultural institutions in Bulgaria. It stores, explores and presents to the studious contemporaries remarkable specimens from all historical ages. Great findings are preserved in all departments – Prehistory, Antiquity, Middle Ages, Revival, New History, Modern History, Musical Culture, and Numismatics. Efforts in the restoration and socialisation of significant archaeological sites are applied systematically. A significant part of the Iskra Museum of History is

also the Kazanlak’s Museum of the Rose, for the town is a natural business centre of the Valley of the Roses. „You should visit the Valley of the Roses in mid-May if you want to swim in a sea of roses... The Kazanlak valley is enchanting with its gorgeous variegation and greatness,“ said Ivan Vazov, the prominent Sopot native and Sofia citizen, in one of his travel notes. Rose oil is the most famous essential oil in this country. By finding a home in the Valley of Roses centuries ago, the rose flower became an internationally famous symbol of Bulgaria. In Kazanlak, the first

история и традиция. Музеят на розата през годините се радва на толкова изразен интерес, че през 2016 г. по време на Празника на розата отваря врати нова атрактивна сграда на музея в парк „Розариум“, който може и до днес да се посети всекидневно от туристи. Музеят на розата разполага със широкоспектърна колекция от предмети, снимки и документи, разкриващи и обясняващи историята на българското розопроизводство. В музея могат да се видят и инструменти за обработка на розови градини, съдове за съхранение и износ на розово масло и вода – пословичните конкуми и мускали. Представена е първата лаборатория от 1907 г. за изследване на чистотата на розово масло от Христо Яръмов – иновация с голямо значение за борбата против фалшифицирането на прочутия български продукт. Реконструирана е и типична търговска кантора на знаменитите казанлъшки розотърговци и още редица аспекти от розопроизводството.

Увлекателно е разказано за основните розопроизводителни райони в България – Казанлъшки, Карловски и Пловдивски. Представени са и успехите през десетилетията на българската „розова“ индустрия. В Музея на розата редовно гостуват представителни изложби на големи научни и културни центрове

internationally for its cultural wealth and with the preservation of a regionally-relevant history and tradition. The Museum of the Rose has enjoyed such an expression of interest over the years that

в България. Гостуващите изложби по правило са безплатни за посетителите на музея. Исторически музей „Искра“ – Казанлък

in 2016, during the Festival of the Rose, a new attractive building for the museum opened up in the Rozarium Park. The building is open daily to tourists for visits.

За повече информация: http://www.muzei-kazanlak.org museum.iskra.kz@abv.bg

The Rose Museum has a varied collection of objects, pictures and documents revealing and explaining the history of Bulgarian rose cultivation. The museum shows also tools for processing rose gardens, storage and export containers for rose oil and rose water – the proverbial vials called konkum and muskal. The first laboratory of 1907 for the analysis of the purity of rose oil is also exhibited. It was built by Hristo Yarumov – an innovation of major importance in combating counterfeiting of the famous Bulgarian product. A typical trade outlet of the renowned Kazanlak rose traders has also been rebuilt and a number of aspects of the rose trade have also been demonstrated. A fascinating tale is told about Bulgaria's main rose-cultivation areas – Kazanlak, Karlovo and Plovdiv. Successes in the decades of the Bulgarian rose industry have also been presented. Representative exhibitions from major scientific and cultural centres in Bulgaria are regularly visiting the Museum of the Roses. Visiting exhibitions are generally free of charge to visitors to the museum. Iskra Museum of History – Kazanlak

For more information: http://www.muzei-kazanlak.org/ museum.iskra.kz@abv.bg

Невменото писмо на Ангелогласният

Омайващото звучене на музиката и песента са изключителен феномен на връзка с Божественото, вълшебство, откровение, трептяща емоция... От векове тази истина е осъзната зад стените на монашеската обител, а човечеството търси начини да направи чутото възпроизводимо. Пресътворяването на завладяващото единство между слово, ритъм и хармония при изпълнението на църковните песнопения пораждат потребността от някакъв вид записи. Много преди да бъдат измислени кръглите ноти с петолиние, се появяват невмите и свързаните с тях „нотации“. Те са знакова система за записване и съхраняване на музикални текстове или интонации. Основното им предназначение било мелодичното изпълнение на даден богослужебен текст.

The fascinating sound of music and of a song is an extraordinary phenomenon of a connection to the Divine, magic, excellence, vibrating emotion... For centuries, this truth has been understood behind monastic walls, and humanity is looking for ways to make the sound reproducible. The rebuilding of the captivating unity between speech, rhythm and harmony in the performance of ecclesiastical music gives rise to the need for some kind of recordings. Long before the round notes on staff were invented, neumes and associated notations appear. They are a sign system for recording and storing musical texts or intonations. Their main purpose was the melodic performance of a certain liturgical text. The first notations are believed to have emerged at the end of the 4th century, based on the sign system created by Aristophanes of Byzantium no later than 180 BCE. Preserved written sources suggest that this notation was probably already adopted by the Bulgarian Church during the period of the invention of the Slavic

The Neume Notation of the Angel-voiced

Смята се, че първите нотации са се появили в края на IV в., въз основа на системата от знаци, създадена от грамат£ка Аристофан около 180 г. преди Христа. Съхранените ръкописни извори свидетелстват, че тази нотация е била усвоена от Българската църква вероятно още в периода на създаването на славянската писменост. Наборът от знаци бил поставян над или под текста на литургията. За разлика от съвременните ноти, той не указвал абсолютната височина на музикалния тон, а само повишаването или понижаването на гласа с една или повече степени. Понеже при богослужението текстовете от Светото писание се изпълняват речитативно, следвани от песенни изпълнения, трябвало да има и различни нотации. Едната – предназначена за четците на речитативите и няколко други, написани за певците. Допълнително усложнение бил и фактът, че основната мелодия била изградена от специфичен набор от напеви, наречени гласове. През VIII в. Свети

Иоан Дамаскин, богослов и песнописец, монах от обителта на свети Сава, разработва теорията на църковното пеене, като го разделя на осем гласа или музикални тоналности (ладове). Било доста трудно думите да взаимодействат с тяхното тоново звучене. Невмите ставали все по-обемни и объркващи за изпълнителите... България има своя принос за развитието на музикалната писменост чрез колосалния труд на Свети Йоан Кукузел, наречен Ангелогласният. Той „пеел нежно и с магическо упоение в гласа си призо-

alphabet. The character set was placed above or below the liturgy text. Contrary to modern notes, it did not indicate the absolute pitch of the musical tone, but only the increase or decrease of the voice by one or more degrees. Because in liturgy, the texts of the Holy Scripture are pronounced as recitative, followed by chants, different notations were necessary. One for text readers and several others written for the singers. A further complication was the fact that the main melody was built from a specific set of chants called voices. In the

18th century, Saint Ioan Damaskin, a religious scholar and a monk from the St Sava Monastery, developed the theory of ecclesiastical singing by dividing it into eight voices or musical tonalities (modes). It was quite difficult for words to interact with their tonal sound. Neumes became more and more voluminous and confusing for performers... Bulgaria has contributed to the development of music notation through the colossal work of Saint Ioan Kukuzel, called the Angelvoiced [John Koukouzelis] He „was singing gently and a magical ecstasy in his voice called for purity and humility,“ according to his biography. His beautiful talent of a singer and brilliant mind open the doors not only to the Imperial Singing School, where he gets the best music education but also to the Palace in Constantinople. He became a favourite of the Byzantine ruler, but despite the honours, he left the capital and lived modestly in a Mt. Athos monastery away from the vanity of

вавал към чистота и смирение.“, според житието му. Прекрасният му певчески талант и блестящ ум отварят за него вратите не само на императорската певческа школа, където получава най-доброто музикално образование, но и на двореца в Константинопол. Той се превръща в любимец на византийския владетел, но въпреки почестите, напуска столицата и заживява скромно в Атонски манастир, далеч от дворцовата суета. Там Йоан Кукузел създава нов тип невмено писмо, наречено „Кукузелево“, с което значително се улеснява изпълнението на многогласното пеене. Съдържанието на повече нюанси и звученето на гласовете той представя чрез графичните изображения на кръг и дърво, наречени съответно Колело на Кукузел и Дърво на Кукузел. Чрез тях онагледява обясненията и подпомага осмислянето на църковното осмогласие, като представя гласовите съотношения и родства. Създадени са да послужат на обучаващите се черковни певци. „Това, което е направил Кукузел, е съвършено! Неговата невматика е толкова богата, че един лист написан от Йоан Кукузел е равен на една оркестрова партитура с всички инструменти, плюс една тетерадка с указания кое как се пее. Един Кукузелев лест показва всеки дъх, фраза и акцент, което чрез съвременния нотопис не се предава.“, казва г-жа Таня Доганова-Христова, основател и диригент на камерен ансамбъл „Йоан Кукузел“, музикален редактор на филма „Ангелогласният“. Тя е българката, която възкреси музиката на Светеца и покори с нея света. Според музикалните специалисти,

Йоан Кукузел е гениален композитор, който майсторски интегрира в църковните композиции български фолклорни мотиви. Творбите му поразяват със своето изящество, внушават спокойствие и благоговение. Известни са около 90 негови произведения, които се съхраняват и до днес в библиотеките в Цариград, Солун, Атина, Атон, Ватикана, Париж, Виена и др. Сред тях е най-известната – „Полиелей на българката“, посветена на майка му. По думите на доц. д-р дякон Иван Иванов, в Колелото на Кукузел „мелодията се прелива от тон в тон, от тоналност в тоналност, но не се изменя. Тя може да бъде изпята и чута, съответно записана и интерпретирана в настоящето, но остава да звучи във вечността.“ Българинът Йоан Кукузел остава завинаги в световната музикална история като един от най-прославените средновековни композитори, почитан като светец от православните народи. Д-р инж. Гинка Стоева

the court. There, John Kukuzel created a new type of neumes notation called Kukuzelevo, which makes it significantly easier to perform multi-voice singing. The introduction of more nuances and the sound of voices is represented by the graphics of a circle and a tree called the Circle of Kukuzel and the Tree of Kukuzel, accordingly. It illustrates the explanations and helps making sense of the ecclesiastical octo-voice by presenting voice ratios and families. They're designed to serve the training of church singers. „What Kukuzel did is perfect! His neumatics is so rich that a sheet written by John Kukuzel is equal to an orchestral score with all the instruments, plus a notebook with instructions on how to sing. A Kukuzel sheet is indicating every breath, phrase and accent that is not transmitted through modern notation,“ says Tanya Doganova-Hristova, founder and conductor of the Ioan Kukuzel Chamber Ensemble, a musical editor of the movie „The AngelVoiced“. She's the Bulgarian who resurrected the Saint's

music and conquered the world with it. According to music specialists, John Kukuzel is a gifted composer who integrated masterfully Bulgarian folklore motives into ecclesiastical compositions. His works are strikingly elegant and invoke peace and grace. Some 90 of his works are known, which have been preserved in libraries in Istanbul, Thessaloniki, Athens, Mt. Athos, Vatican, Paris, Vienna, etc. Among them is his most famous, „Polyeleoi of the Bulgarian Woman“, dedicated to his mother. According to Deacon Ivan Ivanov, Dr., in the Kukuzel Wheel, „the melody flows from one note to another, from a tonality to another, but doesn't change. It can be sung and heard, respectively recorded and interpreted in present time, but it remains sounding in eternity.“ Bulgarian Ioan Kukuzel remains forever in the world's music history as one of the most glorious medieval composers, regarded as a saint by the Orthodox peoples. Eng. G.S. PhD

ЕКОСЕЛИЩЕ АЗАРЕЯ място в хармония с природата

ECO VILLAGE AZAREIYA A place in harmony with nature

www.azareiya.com  e-mail: info@azareiya.com  00359888214466