Issuu on Google+

галина климова ГУБЕРЪТ поезия


Библиотека „Славянска прегръдка” галина климова ГУБЕРЪТ поезия Преводачески екип

Редактор: Елка Няголова Оформление: Валерий Пощаров Компютърен дизайн: Георги Георгиев Коректор: Елисавета Ненкова © Галина Климова, автор, радетел на славянството © Славянска литературна и артистична академия ISBN: 978-954-92402-4-5


галина климова

ГУБЕРЪТ поезия

2009


На моята няня, баба Феодосия Захаровна Калганова


5

До поискване 1980 - 1994 г.


6 ЛИЦЕЗРЕНИЕ 1. Сред трескави съмнения денят започва. По-силен е от тръпките за съпричастие. Подобно бягаща мишена е животът – на мушката на щастието! И няма път. Без край е пътят, цял е. Умряла бих - не падам в отчаяние! В намиране на смисъл и лица до безконечност в мен живей началото. 2. Не са за нас лицата чужди, хладни. С очи към всичко безучастни страшно. Сълза на борова смола предупреждава за израждане. Да славиш и разобличаваш дар е, да замълчиш, от глас вгорчен задавен. Галина Климова, “Губерът”, превод: Елка Няголова


7 -О, лицемери и актьори, вий, врагове или роднини, каторжници ли сте неволни, живуркащи от нине. О, кой лицето си – открито, речовито ще съхрани, щом първите звезди просветнат? Нас няма да ни причислят към ангелските свити на загубите пред лицето.

Галина Климова, “Губерът”, превод: превод: Елка Няголова


8 *** Раздялата пише: довиждане. Чети: прости ми… В леда на мълчанието, неподвижен, този край е застинал, където не струва денят, хлябът е по-черен и с вода сълзите не се преглъщат. Но безпризорните рожби вечерни – звездите, като деца ни дърпат: към къщи.

Галина Климова, “Губерът”, превод: Калина Тельянова


9 А CAPPELLA 1. Улички, улички, почерк широк на града, не можеш по стъпките на всички преминали да не го прочетеш. Все еднакви походки, като грешки в тетрадката на съседа по чин. Вляво – плетеница от букви в септември, вдясно – скоропис през март – до един. На дъската – стенограма на капка последна, с клонче от истинска люлка ме гледа как играхме на квачка и пилци вечер... А Главната улица (макар, че се помни още пътечка без име и без светлини) така се държи, като че с нея започва всичко, съвършено точно! –

Галина Климова, “Губерът”, превод: превод: Елка Няголова


10 като учителка на начални ученички, чийто безупречен почерк трябва да запечатат всички подрастващи поколения улици. 2. От забрава до безпаметност е дълга улицата на най-близкото съседство, пораства към баира, надолу слиза в детството с потока на отчаяния бит се справя. Приятелските имена не по-далеч са даже от нашия прозорец, обида, глас и спомен. Там детските, крилатите сандали стоят до входа мирно край стария ни дом. Такова щастие, че пак ни е по мярка до днеска неизвестният им номер! Тавани литваха, огради се протягаха във мрака и бяла пеперуда буйстваше в градинката ни нощна. Галина Климова, “Губерът”, превод: Елка Няголова


11 Напролет, поотраснали деца, с друг цвят в очите и с друг житейски вкус прехвален! А вятърът страничен далеко ме отнася, с една ръка подхванал ме...

Галина Климова, “Губерът”, превод: превод: Елка Няголова


12 *** Думи ли бяха, не помня, или пък взривени погледи. Молба се разтягаше като мълва, да ти додея просто. Любов – на вятъра, сами – в света. Но помня гласа ти, в тишината увиснал, като клонка начупена: -За мен питай някога първия срещнат вятър.

Галина Климова, “Губерът”, превод: Елка Няголова


13 *** Мутиращият глас на латерна, опитомен от надежда, има вятъра за водач, бълнува напролет в стоборите, и още се чуди на себе си, като стъпил на нозете си младенец. За какво пееш насън, когато те напуска ехото и растеш само в сърцата на улиците, дворовете и дърветата… Хората, имащи свой глас, няма да те чуят...

Галина Климова, “Губерът”, превод: превод: Калина Тельянова


14 *** Не помня, как живя душата ти от вечността на крачка, на разстояние от прошката, как и нощта с глупави предчувствия дишаше, сменила черните дяволи с очертания, а звездата на зрящата памет, светлината понесла. Как Божата милост ослепя сутринта и без вик се разби сърцето, от гнездото изпаднало.

Галина Климова, “Губерът”, превод: Елка Няголова


15 МОЯТ ПЪРВИ ПРЕВОД Българският поет Владимир Стоянов първи преведе мои стихове на български език. Узнах за това през 1999 година, когато вече бях във Варна. Беше превел едно от най-скъпите ми стихотворения, посветено на сина ми, написано в студентските години в Литинститута и прочетено на семинара на Евгений Винокуров. - Добро е! И краят му е парадоксален! – така отбеляза тогава майсторът. Винокуров имаше вкус към парадоксалното мислене, по повод и без повод цитираше: “геният е венчан за парадокса”, отделно от това с трогателна топлота се отнасяше към темата за майчинството. Вече по-късно започнаха да ме превеждат Калина Телянова, Атанас Стоев, Димитър Калев, Елка Няголова, Матейна Нулис, Мариана Хруза, Роза Боянова, Стоянка Грудева. Нe зная защо на Владо Стоянов му е харесало точно това стихотворение, навярно го е подтикнало особено усещане. След пет години в списание “Знаци” излезе неговата рецензия “За изгубената цигулка и сянката на вълшебния цигулар”, където отново и безпогрешно беше избрал най-болезнените ми стихове. Галина Климова, “Губерът”, превод: превод: Белла Цонева


16 НА СИНА МИ Не ще умра, следата ми е жива, денят, гласът и стръмните пътеки, приятелите ми безсмъртни като боговете и ти мой Свят. Не ще умра след битието ни в жалби, нито в болести, ни в злоба. Докато пази те земята под небето, ще прораста във нейната утроба. -И кой от нас ще е детето?

Галина Климова, “Губерът”, превод: Владимир Стоянов


17 *** Денят новороден напомня ми на вечност, два образа, в едно лице събрани: в случаен минувач провиждам Бог, в Твореца пък съзирам минувача.

Галина Климова, “Губерът”, превод: превод: Елка Няголова


18 ГОГОЛЕВИЯТ ПЕТЕРБУРГ Всички болнави декемврийски сумраци изведнъж усърдно подменям със синева… Гогол, Гогол, вие напълно не сте напуснали живота зад прозорците на Нева. - Получердак, подобно полуслово, и сянката ви с форма на въпрос: нима издаденият ъгъл като Нос, ще се разхожда в нощите без Ковальов? Нима снегът, неразтопен във шепи, като шинел ще скрие раменете на града? Животът ще се стопли ли по стръмните пътеки? Сърцето ще израсне ли във болка до човечността, че после болката да надрасте навеки?

Галина Климова, “Губерът”, превод: Владимир Стоянов


19 ГОГОЛЕВИЯТ РИМ Там, където мъртвата сянка очаква живо величие, където скитащото слово е пълнокръвен и зрящ глагол, там, на улицата на щастието, на светлата “Виа Феличи” живял някой си - Н.В.Гогол. Незнайно вещаеща приказна птица, черен щъркел с перо, прелетяло света. Петербургски сънища вият гнезда в крилатата му плащеница, напускаща през нощите дома. И придобил гласа на приказливите фонтани, чиито гърлени гроздове пълнят шепите на нощта, непременно се връща във шест сутринта, когато за едни е късно, а за други - твърде рано… - Отронен лист от ствола на дърво, бял лист на масата разпънат и изгрев бял, вещаещ на чело. Галина Климова, “Губерът”, превод: превод: Владимир Стоянов


20 *** Как високо растат словата! С ръка би ги стигнал не всеки, докоснал ги с глас едва, от жажда за словото живо, заеквайки ще се дави той. До издихание – в нощ безмълвна и красноречива. Като с ябълка сочна, огромна и дива, устата е пълна с мълчание. 1982 г.

Галина Климова, “Губерът”, превод: Калина Тельянова


23

Пряка реч 1995 - 1998 г.


24 *** Какви отечества бездомни, какви бездетни домове, гнездата – здрави от тъга за родови напеви... И който е връстник на капката и камъка, на райското дърво, очите му за цял живот не може зимата да охлади. Кой – брат или сестра на еднородната и щедрата утроба? На ладии, на струни, на струите на изгрева попътен, на воля расли с потока, с припева, с пастира и просто със случаен летораст – ний всички сме родени в сълзата на земята неуморна, да, всички ние – псалмопевците на земната любов, до дъх последен на небето посветена.

Галина Климова, “Губерът”, превод: Елка Няголова


25 ПОД НЕБЕТО НА НОВИЯ ЗАВЕТ 1. Речитатив на хълмите лилави, на арамейския им диалект, по Божи, но и по човешки леко, изпълнени с молитви до забрава, със мъки, срещи и от чудо – ек. Не ги докосва тях ни земна слава, ни зло пустинно, нито завист нощна. Заветен лъч, очи отворил, заблудени лошо, възтържествувай: Отче, Аве! И аз тогава ще прогледна: Аве, Отче! 2. Греха ни многословен припозна и от библейски ураган не ни предпази, че подмладява въздухът подобно тюркоазът на високия Синай. Галина Климова, “Губерът”, превод: превод: Елка Няголова


26 И вятърът – в устата на човешката мълва вместо локум за местни дечурлига, тамян донася сладък, като влъхва, от гравюра на Дорè пристигнала. Пустинята на думи и сюжети, пейзаж от края на света, с очи заснет, е центърът на нашата Вселена и пъпът на Земята, където мирти бели цъфтят смирено върху свойто място под небесата вечни на Новия Завет.

Галина Климова, “Губерът”, превод: Елка Няголова


27 3.

На Лидия Петрова

На дните ти – съзвучен строй, затишие в сърце и порив. Аз кръвно чувствам те сестра, Марийо родна! Възкръсването като чудо срещнала, ти забравù за траура на шарфа. Поднос на гостите ще поднеса горещ, пали светилника, живей чрез края, отдето ще поемеш сили за друмите на Марфа.

Галина Климова, “Губерът”, превод: превод: Елка Няголова


28 *** Пясъчният часовник на пустините, здраво стегнат в талията от влажния пояс на екватора, пресипва, сякаш изпраща времето от север на юг и от юг на север, миналото в бъдещето и – обратно. В монотонния напев на пясъчния хълм разпознавам настоящето – мираж на самотата върху екрана на вечността, която е също пустиня. Там, вдигайки пясъчни бури, жалейки и жалвайки се, се носят адските ветрове на чужди човешки животи, в полет превръщайки се в планети, звезди и ангели. Безсмъртни имена на любовта! Галина Климова, “Губерът”, превод: Калина Тельянова


Първи международен фестивал “Славянска прегръдка”, Галина Климова току-що е получила наградата „Сребърно летящо перо“. До нея: Кр. Кръстев (България), Мая Джйерек (Хърватска) и Иво Фрбежар (Словения).


30 САХАРА Ни мед, нито хляб, нито пир. Може би, скръб? Или Боже възмездие? Сахара в сърцето ми мести се – огромна пустиня всемирна. Сред дюни – като сред глутница – прегорелият смерч - суховеят. Никне фауна. Гасне флора. И царува Сахара у мене. И в предсърдието, и в стомаха – табун песъчинки разбунени... Милосърдна сестра на вахта и доктор от ландшафта лунен. Ей че странно, симптоми и болки, и природата ми – катастрофа. Лешояди безчинстват и дропли, и се вмъкват сред чужд живот. Слънце ясно сред пепел ли стине или влиза в съгласие с щорма? ...Африканската дива пустиня пак ще ражда пясъчни рози. Галина Климова, “Губерът”, превод: Елка Няголова


31 В БАЧКОВСКИЯ МАНАСТИР Този ден на лето 2000 в Бачковския манастир погребваха митрополита.Всички монаси бяха на службата. Насред двора, като метафора на безкрайния следобед, цъфтяха слънчогледи,приличаха на изработени по калъп нимби за служебно ползване. Встрани, под стария бряст, агънце с младенческо изражение се разхождаше на връвчица. Ту пощипваше тревата, ту потъваше в дълбоката сянка. Имаше нещо вечно в тази картина – чак до митичното златно руно – райски озвучено от звънчето на шията му. Дощя ми се да помилвам овнето, най-нелепо ми заприлича на прясно изпечено и лъхащо на ванилия козуначе за Великден, произведено от московския хлебен комбинат. Очите му, разбира се, бяха по-големи от стафиди, а ушите му сякаш бяха обвезани с копринена бяла дантела. Радваше се на слънцето и сянката, на тревата и водата, като на най-големия празник в живота си, съзвучен с младенчеството му. -Жертвеното агне! – провъзгласи монахътекскурзовод. Сепнах се. Все ми се струваше, че след две хиляди години християнска традиция по тези места стаГалина Климова, “Губерът”, превод: превод: Белла Цонева


32 розаветното жертвоприношение е невъзможно.... -Да, агне за заколение! Щом свърши службата. Не ми достигаше ни вяра, ни знание, за да приема това, не ми достигаше въздух, за да въздъхна и пожаля тази малка твар. Тук агнецът избран в манастирския двор е сам. Като облак цъфтящ стъпва в белия танц. Под огромния бряст се стопява връвта, жертвата наедрява и угасва денят. Всички започнаха да се снимат с агнето. После ни въведоха в храма при чудотворната икона на Богородица. Монахът разказа чудната история за появяването ù в планината, после как явилата се насън Богородица пожелала да остане в манастира, но само ако я поставят вдясно от входа. Вече можехме да я докоснем. И целунем. -Гледайте, ще открие ли Богородица очите си за вас... Всички зашумяха, после притихнаха и запристъГалина Климова, “Губерът”, превод: Белла Цонева


33 пяха, обмисляйки молитвите и молбите си. Иконата тържествено сияеше в златото и среброто на обкова си, само лицата тъмнееха – на Божията майка и Младенеца, изписани сякаш от Евангелист Лука. Кой знае защо си спомних овнето. Богородица не отвори очите си за мен. Заплаках. Агънце, детенце, жертвено овне, всеки ден вървим на заколение. Ти ли си, Отче, ненаситен все? Пак ли това ще поискаш? Смени баграта алена с бяла, докато сме на равно, на чисто, по очукани кървави сипеи, по белия връх на вълните.

Галина Климова, “Губерът”, превод: превод: Белла Цонева


34 ПОМОЛИ СЕ ЗА МЕН На Отец Валентин Дронов

Помоли се за мен, с гордостта на престолна Москва, възвисена в любим Трети Рим. Пак със жар във очите говорим, горим и сме все във немилост, запленени творим стих еретичен и огнен. Помоли се за мен... Помоли се със сълзите на витлеемските свещи, да не гасне светлината в мойте зеници и в нощите блудни, душни и грешни светците да не идват със злъч. Съмва... И Страшният съд се възправя с прямотата на утринен лъч. Галина Климова, “Губерът”, превод: Матейна Нулис


35 *** Мой утринен ангел с младенчески взори, срещни ме в градината първа, където ябълки зреят за брачни раздори, известни във кой ли не ад под небето. Мой утринен ангел, невидим, но истинен, впрегни ме в хомот от криле на смирение: три перести, три във сребристо – да литне завчас моят Аз, приземеният… Но къде ли е таз даровита обител? И твоите облаци! Твоето име? Дордето ръката не е изстинала, где си – ангеле мой, на духа възхитител?

Галина Климова, “Губерът”, превод: превод: Калина Тельянова


36 *** За сън да не молим Бога, да не расте в сърцето ни болка със времето, пристегнато здраво с връвта на твойта измяна. Да мога да чакам писмата на птиците с крилатите клинописи от задгробния юг, когато от ада ще бликне наоколо жарава от живи разкаяни страници. Та, прошка да нося – стигат ли сили, като у птиците, силно прошарени, когато заплаках в оная нощ зимна, а ти ме помоли: -Отвори ми небето на твойте сълзи.

Галина Климова, “Губерът”, превод: Елка Няголова


37 *** Ще се събудя, но още властва сънят. Ще се събудя, изпълнена с чувство за вина - без чуждо милосърдие, без състрадание. Като вени на ръката изпъкват кръстопътища и с пролетно разкаяние преспи топят, устиета и ратворени устни изпълват. А от припека на деня като рядко растение, виж, расте опрощението… - Моето? - В мен?

Галина Климова, “Губерът”, превод: превод: Матейна Нулис


38 МОЯТ ЧУЖД ЖИВОТ Животе мой, ти имаш чуждо лице, и тежко, и сиво, и тъй немладо... Изстинаха вече моите длани, не топли палтото от чуждото рамо. На дневна светлина не ме разпозна? Не приемаш облягането на вековна умора? Но кръвта ти ще помни, роднини сме, знаеш, приличаш на мен, явяваш се в погледа, не в устните мои.

Галина Климова, “Губерът”, превод: Елка Няголова


39 *** И тъй не заобичах прелетните птици, и техните ята, и V-образни клинове. Какво са песните на тези, де отлитат, какво е техният свободен стих? Ще дойде зима, в дребното – велика: със студ – до дъното, до звездния ни кръстен свод, когато мен по име ме извика през зимата родена кръсточовка.

Галина Климова, “Губерът”, превод: превод: Елка Няголова


40 *** Като малко дръвче своя път ще отгледамцъфтежа му аз ще узная, плодовете ще скъсам и на ближния ще даря чудеса от Висящите райски градини. А нощем, когато през крехките клони наднича грехът и звездите искрят - аз ще остана макар и за кратко - доближила до себе си този свят и светлината до себе си.

Галина Климова, “Губерът”, превод: Матейна Нулис


41 *** Да, вярно е, че любовта е сляпа. Разлъката пък – прозорлива. Но кой в прозренията ù да вярва? Лъча на бързи срещи и сянка от раздели на дъното на паметта ни – ненаситен залив, подобно застоял запас на внезапен корабокрушенец. И пак помръква цялата вселена – подобно поглед на безимен младенец, до тайнството не стигнал с кръщенето.

Галина Климова, “Губерът”, превод: превод: Елка Няголова


42 ГРАДИНАТА “... потопената в мрак градина, припомнена от стиха” Х.Л.Борхес

Има толкова и различни градини. Някой вече го е написал или го пише сега, както аз в този момент – за градината на поетите... която не съществува... далечно е това време, тази дъхава вечер, докосната от грапавата нежност на зрелите праскови. Под звездите, срещнали се току-що, в кръг бяха насядали поети и четяха на своя си език – по български и по руски. Различни стихове, разни поети: щедрият и чувствителен Атанас, замечтаната Ирина, горделивият Сашо, класически точната Юлия, философичният Владимир, здраво стъпилият на земята Иван, мистичната Мария, болезнено влюбената Елена и съвсем в края – аз. И щурците, в полет настройващи струни, усукващи обтегнатите ни нерви, напасваха нажежени спойки и хвърляха в мрака чисти звучни зърна. И една китара, препредавана от Ира на Владимир и обратно. Не можехме да си поемем дъх. Галина Климова, “Губерът”, превод: Белла Цонева


43 Музика – в поезията и поезия – в музиката! И на хората им се случва да се слеят, дарени от щастието да чуват и разбират другия. Безценно е, защото е банално. Донесоха бял хляб, току-що изпечен от майката на Атанас, сирене и червено вино. От тази трапеза натаяваше вечност, отглас от онази измислена градина, която се е стопила във вечността. Няма го и Атанас, стопанинът на градината. Твърдя, ние бяхме там, още преди да сме влезли. И останахме там, даже когато си тръгнахме.

Галина Климова, “Губерът”, превод: превод: Белла Цонева


44 Плач по изгубената цигулка – ІІ Душата, скитница безпътна, с цигулка пътеводна във ръка пристига ту ефирно, ту пристъпва тежко да утеши света, измъчен от греха, застигнат от тъга на токсикоза във мрак на богохулни градове, където не расте и няма да покълне роза от пеещи незнайни светове. Но ще избухне ден - лъчисто и лукаво, с нашийник разранил на друмите ми пролетта. Не търся повече любов и земна слава, играй заучения си урок, душа: “…и мой мармот, и мой мармот, и мой мармот със мен…” * Играй, душа, блажена, затлъстяла, с ридаещата струна насаме, преполовила път към своето сърце, творейки рай от ада, ад от рая.

Галина Климова, “Губерът”, превод: Владимир Стоянов


45 Играй, душа, Бог би отпуснал срок, докато с мен е моят мъничък мармот.

* Рефрен от популярна в Русия детска песен. мармот - дребен гризач, живеещ в подземни дупки. Думата е ключова, защото поставя акцент върху плахото, беззащитното, детински чистото, зъзнещо и бягащо от злобата и преследванията начало у човека, което потайно живее в подмолите на душата и опазва истинския ни облик, святост и жизненост.

Галина Климова, “Губерът”, превод: превод: Владимир Стоянов


46 АСЕН Още бях в първи курс и бях побъркана от любов по Сашка. По всички закони на баналното отслабнах с десет килограма и най-сетне ненавижданите ми бузи станаха бледи и хлътнали като на поетесите от Сребърния век. Продължавах обаче да не се харесвам, пък и Сашка току ме будалкаше, че ум и хубост просто нямам. Съгласявах се с него и хлътвах още повече. Веднъж мама ми каза: -Мой колега пристига от Варна със сина си. Хубаво момче, интелигентно, нищо общо с твоя урунгел! Покажи му Москва, ще ти дам пари... Почерпи го сладолед. Може да ти хареса, ще си пишете, ще отидеш в България... Татко му няма нищо против да си вземе руска снаха... -Уф, че гадост! – едва не извиках. Нямам никакво намерение да се женя за българин, аз си обичам Сашка и за Сашка ще се оженя... Що ми е българин?! Здравата се ядосах, но не посмях да откажа на мама. Реших така: ще покажа на този хубавец Червения площад и... толкоз. Може и да успея за срещата със Сашка. Той ме позна – по червеното палто с бяла качулка. Галина Климова, “Губерът”, превод: Белла Цонева


47 -Ти ли си Галя? Аз съм Асен Маринов. Протегнах ръката си, като мъртва риба, нещо измрънках и без да губя минута, го помъкнах към Червения площад. Българинът изглеждаше съвсем като чужденец, макар че говореше по руски почти без акцент. Никое от нашите момчета не си носеше шала така – върху палтото, през ноември не оставаше и следа от летния загар, даже по тези, които ходеха на море в късния “кадифян” сезон. Лицето му – шоколадово, а очите – с цвят на орех. Стопроцентов натурален шоколад с ядки. Искаше да стане моряк, не обикновен, разбира се, а направо капитан на кораб... Говореше без да спре, крачеше бързо, грабваше ме под ръка ту отляво, ту отдясно, шегуваше се, черпеше ме със сладолед. Аз бях като дърво. И само поглеждах часовника, чудех се как да избягам, без да обидя чуждестранния гост... Изведнъж българинът разбра: -Сигурно си имаш момче? -Не съм длъжна да ти отговарям. -Значи имаш, щом криеш. Разбира се, ти си красива... -Аз – красива? Какви ги измисляш? Изобщо разбираш ли нещо от красота? – нахвърлих му се с всичкото си раздразнение от пропадналата вечер. Галина Климова, “Губерът”, превод: превод: Белла Цонева


48 -Може и да не разбирам, но красотата я виждам и чувствам. И тебе те познах веднага. Само не разбирам защо се ядосваш? Обърках се. Кой казва истината: Сашка, или този българин? Даже мама никога не ми казва, че съм красива.Тръгнах си към къщи, а главата ми се пръскаше. Повече не срещнах Асен, но всеки път, идвайки във Варна, току се оглеждам: Къде си, Асен Маринов? Така и не се омъжих за Сашка.

Галина Климова, “Губерът”, превод: Белла Цонева


„Славянска прегръдка“ 2007 г. Поетите - на разходка по Камчия. Отляво надясно: акад. Ристо Василевски (Сърбия), Майа Джйерек (Хърватска), Петар Паич (Сърбия), Галина Климова и Сергей Надеев (Русия).


50 LES PASSIONS 1. Тъга – огромна равнина в самото крайче на душата. Тъга – огромна равнина, не я сравнявай със пространство, със груби спомени и взори, и звуци в думи неразсънени, там тишина топи се в сълзи... Изсъхнаха от вечна жажда великолепни дъждове, тези горещи дъждове сърцето зорко ослепиха, тези горчиви дъждове, така подслаждащи живота, до хоризонта тъй огромен в невидимата равнина...

Галина Климова, “Губерът”, превод: Елка Няголова


51 2. Тъй, както в поетична антология, от слънцето открита в стари времена, събрание завидно – имена на още живи и пресъхнали морета, безмерни глъбини и плитководия, последен щурм на потопени кораби, парчета водорасли и мелодии сред пясъчните многоточия на скъпите и разпилени мисли... И графикът на затъмнения, и гибелната страст на бездна сляпа, и всичката тъга, но без причина, по ненагледната неземна суша, където и душата ти незряща от моя стих любовен ще прогледне... -Под трепетните мидени черупки остава автографът на вълните, надеждно запечатан в редовете на послевавилонските езици.

Галина Климова, “Губерът”, превод: превод: Елка Няголова


52 ФРЕНСКИ ПРЕВОДНИ КАРТИНКИ

На Татяна Хромова

Точкува дъждът – все по-често, по-гъсто, в нормандската треска камарите ръси на облаци с тънки руна... До сълзи – във превод на руски – сбогуват се с теб градове и села и аз – на раздяла с изпръхнала блузка, почти съм завинаги млада. Прибоя с фриволния марш. И двойката чайки, с брега като в рима, морето под тях пък – безлюдно и зимно, и аз – както Сена се влива в Ла-Манша, почти съм навеки любима.

Галина Климова, “Губерът”, превод: Елка Няголова


53 *** Небето е по-малко от моя прозорец и не по-високо от последна надежда, макар в сърцето ми, достигнало зенита, да зрее хармония след всички премеждия. Но кой ще чуе моето сърце? Нима детето, на което сърцето недочул, оставаш ти?

Галина Климова, “Губерът”, превод: превод: Владимир Стоянов


Санаториално-оздравителен комплекс „Камчия“, ‚ май 2007 г. Наздравица за новоучредената Славянска литературна и артистична академия.


55

Почеркът на въздуха 1999 - 2002 г.


56 *** В градината при изгрев се молете, та болест там да не пролази. В препъващите се пътеки четете псалми – да ви пазят. Кой подивя от този мраз – със себе си не му е леко. И срещу вятъра молете се! След две хиляди зими ред е да ви отвърне Назарет. На вид е само преуспяващ... А може звезден Витлеем да знае земните проблеми, да ви осинови накрая. Йерусалим, благослови!

Галина Климова, “Губерът”, превод: Елка Няголова


57 *** Ти помниш ли сред райската градина лова, сокола, оная бяла врана, капана, и стръвта, и риболова ранен игрите на пъстървата сред онзи брачен вир? Там ангелът заспал следеше ни такъмите, тръбящият заминал бе с тръбата при врага... Аз пазех зорко огъня, докато се разсъмне, плетях – какво, не помня - към щастието гърбом. От листите... лепях, със глината омесени, на този бял свят първото, моето момче, в бездетното поле, под слънцето и месеца плетях и пеех: нани-на, сънувай рай, мой звездочелий... Разсмиваше се той, в игра забравил и моя плач от щастие сред този делник. До Авел беше всичко туй, до Авел... И двамата с Адам не знаехме: какво е детството... Галина Климова, “Губерът”, превод: превод: Елка Няголова


58 БАДЕМ ...И стадни полета, небе – овча кожа, питателен въздух, подаръкът – Божий, и слънце, подобно на трудов медал. Бадемът цъфти по календар. Бадем е по български, от превода знаем. Транзит и без виза, февруарският Рай – нахлуват гъдулки, разнасят се гайди: бадемът разцъфва... Разходки омайни и излети в розови сънища там... Раздяла... Бадемът цъфти пред раздялата, май. Потрепвам насън: дали с мен си, Адаме?

Галина Климова, “Губерът”, превод: Елка Няголова


Галина Климова и Елка Няголова


60 *** Виж виното от северния склон на куестата, съвсем не е от инкерман, където пеперудите – накипрени невести, от раз се влюбват, хващат се за думата така омайно, ласкаво, което не изключва невинната самоизмама. И ето, слънцето ще стане късно, луната пак ще легне рано – като възглавничка върху дивана. Ала до мене – ни душица... И ще пристигне споменът за виното от южната страна на куестата, където скитали сме насаме, да, всеки в себе си, един във друг и заедно, на вид поне – напълно зрели. И с нас би било радостно да броди надвисналото младо грозде... И оттогава, пролетни, струят лъчи от твоите и моите очи... -Говорят, гарата е във ремонт. Галина Климова, “Губерът”, превод: Марияна Хруза


61 И няма съобщения. Прекъснати са всичките сърдечни вести. За теб ще чуя ли отново? Но как вълнува се кръвта от инкерманското червено вино, избликнало от южните недра на куестата! ___________

*Куеста – планинска леха с асиметрични склонове, които обикновено се използват в Крим за лозови насаждения.

Галина Климова, “Губерът”, превод: превод: Марияна Хруза


62 ПОСВЕЩЕНИЕ НА АЛЕКСАНДЪР РЕВИЧ От птичите клинове небе ще ушия за тебе на бърза ръка. Събрах от пороите преждата жива – наоколо беше река... Такова небе – одеало парцалено – да запей, да лети, да грей цяло с фанфарната музика на повея слаб, на устния ритъм на рок и на рап – до Седмо небесно царство... Дори месецът би заиграл! Пълен рог с младо вино... Вина да признаем. Ти си юноша, аз съм момиче и знаем – ореол от пернати над нас до възбог – горски птици и чинки, запели нарочно... За да можем един в друг да се будим накрая в този нежно-самотен свят, във който сме срочни.

Галина Климова, “Губерът”, превод: Елка Няголова


63 ***

На Ю.К.

Хароновата ладия тече – тя остаря отдавна. Брегът очаква възкресение. Веслото удря – ти се връщаш бавно. Спасение като спасение. Прегръдка за опазване – на обич равна. Отнине да живееш. Не присно и не после. Сега, сега живот да обещаят! Домашни богове и вещи домошари мизерия планетна ли вещаят: река без дъно или дом без покрив? Без утрешни надежди очите ще са мокри. Един за друг деца сме и вселена цяла. Брегът на нищото без тебе пуст остана. Какви ли бури и какви ли още безкрайни теми ни очакват нощем! Да помълчим, разсъмване захвана. -Ела да те прегърна в началото на всичките начала. Галина Климова, “Губерът”, превод: превод: Елка Няголова


64 ***

На майка ми – А.Р.Златкина

На острова да бях, на острова, където морските звезди тревата острят. От кръглооката вълна далече – и опака, и облокаменна, облещена. Тук птичите пазари са. С море от чайки, раздирано от крясък чрезвичаен. Тук в паузата все показват сън за чайката на име Ливингстън. От славата неопетнените криле на малкото врабче и на орела – да могат да се врежат в чиста вис... Как тежка съм за полет и несмела! В сърцето ми е въздух, в него – вик: на материк, на материк...

Галина Климова, “Губерът”, превод: Марияна Хруза


65 *** Ще изляза на сушата, досущ първобитната риба. Зад мен е морето житейско, непознало твоите устни пресъхнали.

Галина Климова, “Губерът”, превод: превод: Елка Няголова


66 ***

На Ярослав

Присъни ми се малък, под празничната маса, в гъстака на нозе пияни и клатещи се ножове, сред шумолене, остриета, - с таралежа кожа, на вид – като изгубил дом. И ласка. А в къщи – дим, на стълб извит нагоре. Трапеза. На устните пък – песни и целувки, водка. Под масата е само Онзи страх. И неговият степ убийствен води. Къде си, сине? Пътеки на разбойници премина, а след тях – бизони на стада. Момчето ми, къде си? Без ръкавици и без дреха даже, Не си ли жертва на играта, ежко мой? Галина Климова, “Губерът”, превод: Елка Няголова


67 Бегом го търся... А той - във поза ембрионна, заврян с чело в килима, под празничната маса, заспал бе в този хаос, подобен на икона. И аз – не той! – на глас захлипах: Мамоооо... Какъв ти сън ужасен...

Галина Климова, “Губерът”, превод: превод: Елка Няголова


68 МЕЖДУ АНГЕЛ И АПОСТОЛ

На моите български приятели Ангел и Апостол

1. Ще чакам – Ангел ще ми позвъни и благ Апостол слово ще ми каже – като зърно през иглени уши, възлязло до зенита даже, за да подготви кръста си сърдечен. Речта славянска няма да премине – като смокиня, с плодове облечена, и като старо многозначно вино. И нека сме филизите на силен храст – с целувки в кирилицата да свирим... Докато устните молитвено извират, да бъде „Алилуя” с първа буква „Аз”.

Галина Климова, “Губерът”, превод: Димитър Калев


69 2. Моля те, Ангеле ясен, Черно море между нас е – воден табун, хукнал без ум, за морски кончета хиподрум. А после отвлечена на ален бик, с конец от Европа, но с рокля от Азия, бих гукала само на апашки език за любов и раздяла – как бих ги опазила! Бикът – за рогата; и ме понасят на смъртен скутер от красота, на ревящи скорости, преливащи в страсти, сред луга и гъсти рибни ята. През гърлото в залива на Варна, през речни ръкави, големи за мен, като пътник спешèн ще стигна все пак, от вода по-плаха и вярна... -Тук ли си, мой берег? -Аз съм твоят бряг. Галина Климова, “Губерът”, превод: превод: Димитър Калев


70 *** От раздяла до среща – цялата азбука на брега. Между сърце и сърце – така боли от запетаята на вълната...

Галина Климова, “Губерът”, превод: Елка Няголова


Елеонора Мезенцева, Галина Климова, Росица Бърдарска


72 ***

На Ирина Василькова

А автобусът сякаш че лети, за завист - прах в лицето на облаци безплодни, чете като в сърцето в странично огледало, чете живота мой - по слога. А сам – на фаровете на късмета: зелени, сини и кафеви, бръмчи, събаря с тласъци небето, да не потъне гумата на арията звездна, и тези четири припрени колелета. Подобно божа кравичка автобусът ни лети, през този бял свят без спирачки. Какво да прави пътничката Галина Климова, “Губерът”, превод: Елка Няголова


73 със своя неподправен опус, така нехармоничен с билета ù похарчен? Е, хайде, касиери, контрольори, без думи съм и нямам оправдание, да скоча от прозореца... -Към изхода Ви моля! О, плачете от радост? Пристигнахме. Последна спирка. Пролет!

Галина Климова, “Губерът”, превод: превод: Елка Няголова


74 ЛЮЛЯК Извира и избухва до шемет щедър дар и кръстът му стърчи от всяко венчелистче. Поваля даже вятър и отвисоко висва стихията от люляк, подобно Ниагара. Лилав порой, награда от всички най-престижна – спасение от всяка мигрена с ауфтакт, гнездо от люляк, дето сред ярки пръски мракът в градината митична съня опалов ниже. На нежната тъга във пристъпа нелесен, лишавайки и въздуха сърдечен от баланси, и изведнъж – на Врубел какви безумни мазки, в насечени със жест букети поднебесни. Цъфти неделя, две... Но виждаш ли – догаря животът му и хвърля цвета си той набързо, за да лудувам аз с печалната си дързост по тази тъй небивала тук майска Ниагара.

Галина Климова, “Губерът”, превод: Елка Няголова


75 *** Да излезе човек, да излезе в морето от гъстака на скупчени борове; да надплува чевръсто платната обветрени в съпровода на форс-мажора. Марш на Менделсон или ноктюрно Шопеново да измъчва ухото смутено. И във всяка вълна, неродена – убита, страст умира в морето разпенено, сякаш скулптура на Афродита. Тъй и аз – богоравна сред водата лилава, там, на Кипър, под Варна, по безсолните дири, сред морето житейско аз също умирах щом по брод - но през себе си - преминавах.

Галина Климова, “Губерът”, превод: превод: Елка Няголова


76 *** Тази чайка мечтае да стане платно – щом укрепнат крилете ù. Този кораб се учи да диша, да лети като птица. Тя познава небето, той морето познава, незастигнати още от любовна стихия.

Галина Климова, “Губерът”, превод: Драга Дюлгерова


77 ***

На Калина Тельянова

„Калинке-малинке, в небето полети, хляб ми донеси...” Руска народна песен

Цялото небе, калинко златна, е едно - и вън, и вътре в нас – вежда своенравно полегата, сходство в име, почерк и похватност, както сходна е Москва с Бургас. Твърд ямбична, бездна от хореи носиш върху своите крила, слизаш като ученик Орфеев – хляб ни донеси, за да посеем небесата в земните дела, да растем в любов, да пеем в ято... Пей, калинко! Пей, калинко златна!

Галина Климова, “Губерът”, превод: превод: Димитър Калев


На „Славянска прегръдка“ се срещат различни поколения. Отляво надясно: Елеонора Мезенцева, Галина Климова, Матейна Нулис и Славена Ангелова.


79

Север – Юг и други стихове

2003 - 2007 г.


80 ЛЯСТОВИЦА На Ирина Ермакова

Наричаш ме лястовица, само ти, в този нептичи дом, съвсем залепен, и в света, в който слюнка не стига у мен, да лепя непрестанно – зида тънкостенен. Мен ми стига и вятърът, и звездите свободни, и напред – малко пробив, а назад – мах с опашка, черна, като при смокинг, под наем намерен да прониквам, подсвирквайки неуместно. Мътен вир посред Клязма* – хайде пий, пий, пий, себе си разтопи, но криле не топи. Галина Климова, “Губерът”, превод: Елка Няголова


81 Да замлъкнем пред път: едно две, три... Ако свеж въздух няма, поне умри... __________________

*Клязьма – река в Европейската част на Русия, ляв приток на Ока, протичаща през територията на Московска, Владимирска, Ивановска и Нижгородска област.

Галина Климова, “Губерът”, превод: превод: Елка Няголова


82 *** На гладно, по риза, на бос крак, когато току-що денят хвърля мрежи, опитвам да пея, следейки с пръст нежен, реда на псалми и тропари... На Божата майка натрапена щерка съм с любимците къщни и свойто семейство, с потомците борбени за справедливост, юристи и доктори... О, стори милост, и нас, горделивите, ти приеми - като треви, като сбръчкан пелин сред тази пустиня, в стените на това степно коило*... О, майчице Дево, ти сгрей тез, които от днес без компас са, а и без сили. Такъв студ сви вън, че даже врабците в клонака се сгърчиха. Светена вода на перваза, ето „Бон аква”, повярваме ли в етикета. _________________ *Коило - род многогодишнo ( рядко едногодишнo) тревистo растение от семейство Житни.

Галина Климова, “Губерът”, превод: Елка Няголова


83 *** В културен пласт да минеш, а може – в плодороден, където слаба хума е по вкуса на лебед, а пък животът вътрешен е пред вратата - корен, замръзва под нозете разкиснатият лед. Свестявам се сред тези стръкове оголени, сверявам си и ръчния часовник, да не виня за времето ни болно природата от средния ни пояс. Без самосъхранение и фалш претакан, маркираме - какъв ли смисъл! – със проста дрелка хоризонта кратък, напускаме си хумуса прогнил, и по-нататък, да, и по-нататък...

Галина Климова, “Губерът”, превод: превод: Елка Няголова


84 В ПАМЕТ НА ТАТЯНА БЕК Твоята брошка с вече нетуптящ сердолик върху месинга блед с изтъняла луна, е остров на съкровища за мен – като длан, където бих могла да стана човек или сестра, или другарка по цех* със свирчица на назначена муза, да разделям до смърт, до плач, за развлечение и писателските, и дружеските съюзи. Колко мъртва живее в Москва тишината, накратко – Вечная память – глас до тръпка студен! Това е то - човекът, и избраната му от Бога страна, където не си ничия – ни майка, нито съпруга, а само – жена, поет, само – голямо закъсняло дете. ________ *Цех – творческа работилница

Галина Климова, “Губерът”, превод: Калина Тельянова


Галина Климова, Роза Боянова и Калина Тельянова


86 ГАЛЧИНСКИЙ Очарован, без дъх странен пътник, с тези сънища, по кожата - мравки, с този кон – без палто, - до тръпка, като вятър по пътя минава. Ту във Краков, ту пък във Прага, тъй прилича му всяка стъпка. Там луната извън кръгла дата изфуча в неуместна атака, във главата – със тежка болка: но по полски дактилът на вятъра не пей „Незнакомка” на Блок волно. И поетът с бездънна любов, като рима – почти взаимно, упражнява латински in Vino, край горещия студ на камината, в мраза плаче: servus, Madonna, моя музо, от мен – половината!

Галина Климова, “Губерът”, превод: Елка Няголова


87 БРЪМБАР

На Елена Иванова-Верховская

Аз познавах бръмбара дивен, по корема му – златни знаци. Той се скиташе в жежка пустиня, до студена пот се люлееше, изпреварваше и керваните пред носа на кораб пустинен, пастир ловък, търгаш, преследвач... Где е кладенец, стълба – разбираше, где рогатата бездна на дюните... И камилите го уважаваха, ни зад него, ни в мордата плюеха, за това, гордостта че прощаваше, този скрит фараонов комплекс: във часа, в който спяха животните, под небето кой легнал, кой прав е, сам подобен на пирамида, като в картичка: „..Със любов, от...” Те с гърбици безкрая подпираха.

Галина Климова, “Губерът”, превод: превод: Елка Няголова


88 Пирамиденият керван... Всяка със исторически стаж, с име, място и гибелна тайна – йероглифи от злато по бръмбара... Моят спомен-мираж...

Галина Климова, “Губерът”, превод: Елка Няголова


89 В АНТИКВАРНИЯ МАГАЗИН Надничам в антикварен магазин – подслон за всичките бездомни на Арбат – кресла и маси, скринове, картини, напуснати съпружески кревати. Усамотен тук ти веднъж наминал, но не от любопитство воден господин, търсач на време, ремонтиращ стар будилник, да не стои захвърлен и не вчас – библиофил семеен във запас, но бързащ да начене своя понеделник. В миг виждаш - петгодишна дребосъчка дива и дългокоса, и към теб полуизвита, стои във рамка зад стъкло – не си отива. Рисунка с молив – работа изпипана! На фона – ябълковата градина, захвърлена цигулка във тревата ниска, горчивина във погледа незрял преминала, покълваща усмивка. Не си видял ти никъде такава, други лица в представите ти скитат. Галина Климова, “Губерът”, превод: превод: Роза Боянова


90 А тя, върху коза, кавалерист-девица, обяздила и воля, и покой, остава – във непознати длани уловена птица. Тя, тя – невеста и жена – провинциалната съветска Жулиета – друго е името, цената на портрета – в съзвучна на сърцето тишина. Изкуствоведи и търгаши, сеирджии на петгодишното момиченце какво внушават? Че няма да порасне? И къде ли да се скрие, три пъти вече я преоценяват. Напълно тя на теб се довери. Но какъв си ми ти?

Галина Климова, “Губерът”, превод: Роза Боянова


91 НЕСТИНАРКИ За нестинарките чух за първи път преди тридесет години. Синът ми порасна, отглежда своя син, мъжът ми почина, значи и аз не съм млада... А те все вървят, все утъпкват с краката си боси нажежените до червено, до синкаво въглени на своя ли, на чуждия ли живот... Обясняваха ни, че това са етно-танци, че никой не изпитва болка. Ръкопляскахме, както всички туристи. В кръвта ни блуждаеше българско вино, във виното се бе утаило слънцето... След навъсената Москва, замъглена от пушеци, след смъртноболните дървета по улица „Горки”, където живеехме тогава, почти всичко в България ни харесваше: и морето, и сиренето, тишината и швепса, розовото масло, танците на ансамбъл “Добруджа”, даже евтините сребърни пръстени. Запомнила съм скалистия нос Калиакра, чудесно е, че там сега лежат мощите на свети Фьодор Ушаков. Запомних и белия Балчик с кактусите в градината и каменния трон на румънската кралица. От трона остана следа – в снимката на петгодишния ми син Ярослав, седнал, кръстосал крака... До него, като истински принц – дванайсетгодишният Саша, Галина Климова, “Губерът”, превод: превод: Белла Цонева


92 син на дружката ми Люда Калашникова. След двайсет години в мразовитото мартенско утро рухна и издъхна само за час у дома си. Майка му, с нестихваща мъка и някакво тихо безумие години наред щеше да издирва възможните му син или дъщеря... Тогава Саша се срамуваше от своето израстващо тяло и не смъкваше панталоните даже на плажа... Бяхме в Албена. Няма да забравя хотел “Днепър”, кацнал високо на стръмния хълм. Да катеря с децата три пъти на ден нажежените стълби – за закуска, за обед, за вечеря – все на ръба на топлинния удар.... От какъв хуманизъм и с каква умисъл бяха запратили нашата група – “туристическа група семейства на работниците от културния профсъюз” - на недостижимо високия хълм? Досега си остава тайна... Много и други тайни от онова време отнасяхме със себе си, най-голямата – руските книги, истинската литература, неоткриваема даже в Москва. В епохата на всеобщия дефицит – най-острият дефицит беше с л о в о т о и естествено – лекарствата. Тръгвахме загорели, най-сетне победили нажежената стълба и ежедневния “фасул с доматен сос”, оживели отново, натоварени с книги, кожуси, синтетични килимчета и задължителния коняк “Плиска”. Галина Климова, “Губерът”, превод: Белла Цонева


93 И това ако не е щастие? Нестинарките продължават да ходят по негаснещия кръг на човешката болка... от векове оттръскват от себе си, преживяват отново и стъпкват в земята беди и проклятия. От толкова време, а и сега България ходи по тези нажежени въглени, но не се запалва, не загива, напротив – пречиства се и оживява. Това ли е необяснимата балканска мистика?

Галина Климова, “Губерът”, превод: превод: Белла Цонева


94 ТРАКИЯ

На Белла Цонева

Като музика в кутийка с ключе за навиване, с епически мотив на свободна тема, без мисли за вода и сянка едемова, защитена, низината заспиваше под юлския пек като зад каменна стена. Спеше като всяка бременна жена – с тъга в приливите на прилошаване, с мараня, покрила и ями, и неравности, за да може до утре утробния си покой да опази от уроки и завистта на несвоите. Низината е трудна! – бръмчеше светът вече. И Орфей молитви пееше извечни: Во чреве – чуден град! Син очакваха боговете и на планината Стара върховете. Но се роди – страна. Тя! С каква ли съдба? С какви ли корени, извори и наречия, ще бъде ли за бран и брашно жена лакома? Галина Климова, “Губерът”, превод: Калина Тельянова


95 За черен ден, в гробницата на междуречията, ти тлъстото сирене овче и тайната на златото, остави ни до края, о, майко Тракия. 18.02.2007, Москва

Галина Климова, “Губерът”, превод: превод: Калина Тельянова


96 БАЛКАНСКИ ПРОФИЛ 1. Ти мислиш, че това е планински пейзаж в бяла декемврийска рамка? Спуска склоновете планината Стара към морето със кураж и хребети се гонят в надпревара като момчета от балета с изсечени пози - мираж… А долу, в низината, обвита в мъгла, шрифтове изписва зеленината . Чети! Това е голата лоза. Да се върнем при нея, както у дома, страстно да прегърнем дивната земя - от зима пощадена, а първата бразда със болка е родена в премяната зелена по време на пир…О, езически нрав, на Дионисий следата разгулна! Галина Климова, “Губерът”, превод: Матейна Нулис


97 Разбра ли сега защо не си прав? Профил балкански на склона на времето ето, това е то: портрет. 2. Докато млякото на биволици млади по-весело от виното се лей, до дъно пий, до дъно пий ! О, колко влюбена съм, Стара Планина… Пред тебе коленича. Аз билото със лекота ще изкача - до сълза да ме прониже твойта висота, но да белей пред мене млечна пелена. И пътя обратен отрязала, със спомен в душата, дълбоко стаен, напразно изправяш цъфтяща снага пред тези, които на косъм висят. Ще паднат със писък във Черно море - плисък, лай, рев моторен, биволски глас... и преродената Аз. Галина Климова, “Губерът”, превод: превод: Матейна Нулис


98 АРМЕНСКИЯТ ЕЗИК И аз като Байрон, пред смъртта си ще уча арменски, и звуци ще зубря, на планините говора с чуруликане детско - началната школа на всичките земни пространства, като в Ечмиадзин – на монасите - момчешкият хор. И аз ще припявам по своему, на църковно-славянски. И всичко ще мога да разбера по поглед и глас: плача на зурните, на Силва* – лъчистите строфи... С тях почваха всъщност урока дошлите във първи клас. В Европа ревниво ще утвърждавам Азия.

Галина Климова, “Губерът”, превод: Елка Няголова


99 Езикът арменски не е долина на пробождаща реч, а кръв – но библейска, допотопната кръв араратска, във превод - раздяла, подменена у мен със среща. _______________________ *Силва – Арменската поетеса Силва Капутикян

Галина Климова, “Губерът”, превод: превод: Елка Няголова


100 ГУБЕРЪТ Мъничка баня, приличаща на украинска колиба, ниска, бяла, с едно късогледо прозорче, загледано в градината – това беше къщата на моето детство. В градината цареше зима. Нито помръдваше, нито изчезваше, също като моята проточила се болест. Живеехме си така: аз си лежах в постелята, гледах зимата, а тя – под прозореца, не ме виждаше. Докато боледувах, се научих да рисувам балерини (изобщо не подозирах за съществуването на Дега и Зинаида Серебрякова) и портрети на гърбоносата Консуело в три четвърти. Важното беше, че растях: с поглед наоколо и навъ��ре. Доскучаваше ми с приятелките. Тогава открих чудото и както често се случва – до мен, просто под носа ми. На лявата стена, досами постелята ми, висеше килимче: рошаво, плътно, с венец от големи алени рози, с разхвърляни дебели листа на черния фон. Не ми позволяваха да лежа на лявата си страна: сърцето ми се преобразяваше в табун диви коне. Тези рози ми бяха нужни и аз обръщах към стената лицето си, прокарвах пръст по венчелистчето, оправях листата, милвах полето – срещу козината му, докосвах стъблата и те се полюшваха като живи. Исках да си другарувам Галина Климова, “Губерът”, превод: Белла Цонева


101 с килимчето. Него обикнах. Никога, никъде не бях виждала нещо подобно. Защо ли не попитах тогава баба Феодосия, която ме отгледа и възпита, откъде е това ковьорче? Защо съм лишена от любопитство? Може някой да го е подарил, може да е прикята от Сибир... Ами ако е трофей от Турската война? След безбройни местения килимчето изчезна. И изведнъж в София, в дома-музей на Иван Вазов, където се озовах точно преди Рождество – отново чудо! – видях моето детско ковьорче. И тези рози също са мои приятелки. Срещнахме се след четиридесет години и се познахме. Това беше губерът.

Галина Климова, “Губерът”, превод: превод: Белла Цонева


102 *** За килима остарял не бях си спомняла оттогава, откакто се изгуби. Но след сто години, в София, в дома, дето Вазов е пребивавал, прикова ме буквално думата или името губер. На постелята на Съба в спалнята в ритъм, строго орнаментален, доморасъл цветарник... Но откъде са сред жалостта на пчелния рой и грубата хорска смесица едрите рози в тревата – като в стария килим на стената? Ръчна изработка, 18-и век. Това е български губер, типичен. В Родопите, в къщите на почти всички... Галина Климова, “Губерът”, превод: Стоянка Грудова


103 Не е подивял, не е измръзнал, не е умрял, докато в Москва сняг след сняг е валял... Сякаш в хитони, всички като една, сред пъпките на храста обикалят без поза – дивата роза – нечия жена, роза-сестрица, приятелка-роза. Във въздуха се носят имена: Калина, Калинка – моята половинка, Росица, с ушенца, по-нежни от венчелистче, най-скъпата Драга – бурна като брага*... И Елка – лека в белия стих. Аз съм почти на 13 години. Крия първия букет в рими като ръкопис – под матрака - таен. А мама се моли от тъмнината: опази болната от нищета, за черен ден, за препитание научи я, Боже, да прави цветя... Галина Климова, “Губерът”, превод: превод: Стоянка Грудова


104 Отдавна отболя това време, друго детство позлати жалостния кошер. Тук, в дома на Вазов, на ма


ГУБЕРЪТ