Issuu on Google+

Димитровче Църковен бюлетин Брой 10/октомври 2009

Председател: Г-жа Диди Канева

Почетен председател: Д.х.к. Игнат Канев

Свещ. Йоан Иванов

Почетен председател: Д-р Константин Вълчев

ВАЖНО!!! ~1~


Редакцията на бюлетина при „Св. Димитър” Българска Източно Православна Църква припомня на всички свой читатели и енориаши за предстоящия храмов празник в деня на честване паметта на Св. Димитрий Мироточиви на 26. Октомври 2009 г. Участието в честването на този патронен ден е препоръчително за всички Вас, достойните наши любители и приятели. Богослужението ще е с участието на Негово Високопреосвещенство Йосиф Митрополит на САЩ, Канада и Австралия и с начало 09: 00 ч. Моля, заповядайте...

I. Kалeндар на честваните ОКТОМВРИ 2009 г.

празници

през

месец

ОКТОМВРИ

4

Н

11

Н

18

Н

19

Пон

25

Н

26

Пон

2 Неделя след Неделя подир Въздвижение. Св. свщмчк Йеротей, епископ Атински. Св. мчца Вероника. Гл. 8, утр. ев. 6, ап. 2 Кор. 6:16-7:1 (с. 185),лит. ев. Лк 6:31-36 4 Неделя след Неделя подир Въздвижение. – На св. Отци от 7-ия Вселенски събор. Св. ап. и дякон Филип, Преп. Теофан Начертаний, еп. Никейски Гл.1, утр. ев. 7, ап. Тит. 3:8-15 (с. 398),лит. ев. Лк 8:5-15 (Тип. с. 97) Неделя. Св. ап. и ев. Лука. Св. вмчца Злата Мъгленска. Гл.2 утр.ев.8,ап.Кол.4:5-18 (с.400),лит.ев.Лк 10:16-21 (Тип. с.101) Преп. Йоан Рилски Чудотворец. Св. прор. Йоил. Св.мчк.Уар. 6 Неделя след Неделя подир Въздвижение. Св. мчци Маркиан и Мартирий. Гл. 3, утр. ев.9, ап. Гал. 1:11 -19 (с. 204), лит. ев. Лк 8:26-39 Св. вмчк Димитрий Мироточиви. (Димитровден)

II. Имена давани при Свето Кръщение и дата на имения ден Роман Ананий Анани Аначко Дионисий Тома Сергий Сергей Параскева

1 1 1 1 3 6 7 7 14

Петка Пена Пенка Лукиан Осия Лука Аверкий Йаков Яков

14 14 14 15 17 18 22 23 23

~2~

Арета Орлин Димитър Димитрина Митко Мита Мито Митка Нестор

24 24 26 26 26 26 26 26 27


Както и всички производни имена, които носят етимологията или духа на името!

III. Избрани евангелски и апостолски четива от месец октомври. 26. Октомври – Свети и славен Великомъченик Димитър Мироточиви Литургийно Свето евангелие за Димитровден Ще се чете Свето евангелие от Свети апостол и евангелист Йоан Богослов. (зач. 52; гл. 15, 17 – 16, 2) Слава Тебе Господи, Слава Тебе... Да внимаваме... Рече Господ на учениците Си: Това ви заповядвам: да любите един другиго. Ако светът ви мрази, знайте, че Мене преди вас е намразил. Да бяхте от света, светът щеше да люби своето; а понеже не сте от света, но Аз ви избрах от света, затова светът ви мрази. Помнете словото, що ви казах Аз: няма слуга по-голям от господаря си. Ако Мене гониха, и вас ще гонят; ако Моето слово спазиха, и вашето ще спазят. Но всичко това ще ви сторят заради Моето име, защото не знаят Оногова, Който Ме е пратил. Ако не бях дошъл и не бях им говорил, грях не щяха да имат; а сега нямат извинение за греха си. Който Мене мрази, мрази и Отца Ми. Ако не бях сторил между тях делата, които никой друг не е сторил, грях не щяха да имат; а сега и видяха, и намразиха, и Мене, и Отца Ми. Но това стана, за да се сбъдне словото, писано в Закона им, че Ме намразиха без вина. А кога дойде Утешителят, Когото Аз ще ви пратя от Отца, Духът на истината, Който ~3~


изхожда от Отца, Той ще свидетелствува за Мене; а и вие ще свидетелствувате, понеже отначало сте с Мене. Слава Тебе Господи, Слава Тебе... Апостолско четиво: Да внимаваме... Прокимен глас 7-и Праведникът ще се развесели в Господа и ще се уповава Нему. Стих. Чуй, Боже, гласа ми кога Ти се моля. Премъдрост... Из второто послание на Свети Апостол Павел до Тимотея - четене. (гл. 2, 1 - 10) Да внимаваме... Чедо Тимотее, усилвай се в благодатта, която ти е дадена от Христа Иисуса, и каквото си чул от мене при много свидетели, предай го на верни човеци, които ще са способни и други да научат. И тъй, принасяй страданията като добър воин Иисус Христов. Никой воин се не заплита в житейски работи; и това прави, за да угоди на военачалника. Ако пък някой се и състезава, той не бива увенчан, щом се не състезава по правилата. Трудещият се земеделец трябва пръв да вкуси от плодовете. Разбирай, какво говоря; Господ да ти даде да разбираш всичко. Помни Господа Иисуса Христа от семето Давидово, Който възкръсна от мъртвите според моето благовестие, заради което аз страдам дори до окови, като злодеец, но словото Божие не се вързва. Поради това всичко търпя заради избраните, та и те да получат спасение в Христа Иисуса с вечна слава.. ~4~


Алилуя, алилуя, алилуя

IV. Кратки жития, слова и разкази, чествани през настоящия месец. Свети и славен Великомъченик Димитър Мироточиви – 26. Октомври Кратко животоописание Св. велкикомъченик Димитрий Солунски Мироточиви бил родом от Солун, баща му, управител на града, имал в дома си стая с икона и кандило. След смъртта на родителите си Димитрий заел висок военен пост, получил заповед да преследва християните. Но той, обратно, ги покровителствал. Император Максимилиан, на връщане от поход на Изток, спрял в Солун, поискал Димитрий да се откаже от вярата в Христа. Увещанията били напразни, хвърлили го в тъмница. Устроили тържество в цирка. Лий, прочут борец, приканил осъдените християни на борба и ги хвърлял там в падина върху копия, забити с острието нагоре. Оръженосецът на Димитрий, Нестор, изпросил разрешение от господаря си да иде на борба отишъл и захвърлил Лий в пропастта. Затуй по нареждане на императора Нестор бил обезглавен, а Димитрий - прободен с копие в 306 година. Християните запазили мощите на светеца. След като гоненията били прекратени, над лобното място и гроба на св. Димитър в Солун бил построен малък храм. В него ставали много чудеса. По-късно храмът бил разширен и тогава намерили нетленните останки на мъченика. От тях потекло благовонно миро и затова Църквата го нарекла Свети Димитър Мироточиви. Заради чудотворната сила на мощите му, св. Димитър бил почитан като покровител на гр. Солун. За мироточивите му мощи се говори в паметници от Х век.

~5~


Днес мощите на св. Димитър се съхраняват във великолепната базилика, издигната на мястото на малкия храм. В деня на неговата памет в Солун се стичат поклонници от цял свят.

Почитта към великомъченик Димитрий Солунски се разпространила широко на Балканите. Особено почитан е в Света Гора (Атон). В манастира Ватопед, Панталеймоновския и Ксенофския манастир се пазят частици от неговите мощи. ~6~


Името на св. Димитър е свързано и с историята на българския народ. През 1185 година, по време на двувековното византийско робство, братята-боляри Асен и Петър обявили в Търновград, че не признават повече византийската власт. Това станало на 26 октомври, на храмовия празник на построената от тях църква, наречена на св. Димитър. Закриляни от него, въстаниците довели борбата за независимост и възстановяване на българската държавност до успешен край: през пролетта на 1187 г., след неуспешна обсада на гр. Ловеч, византийският император подписал мирен договор, който признал властта на Асен и Петър над Северна България. Така започнала историята на Второто българско царство. В иконографията е изобразяван като конник на червен кон, който с копието си убива военачалника Лий.

V. Катехизис. Нещо за православната вяра и богослужение... Християнската проповед Едно от първостепенните задължения на свещенослужителите е проповядване словото Божие. То е необходимо на вярващите за тяхното духовно възраждане и душеспасение. "Защото словото Божие е живо и действено и е поостро от всеки двуостър меч; то прониква до раздяла на душата и дух, на стави и мозък, и преценява помисли и намерения сърдечни". (Евр. 4:12), пробуждайки човека от греховния сън и направяйки стъпките му по пътя на спасението. Неслучайно, запитани от Божествения си Учител дали не желаят да Го оставят, апостолите отговорили: "Господи, при кого да отидем? Ти имаш думи за вечен живот" (Ин. 6:68). Още в Стария Завет Бог избрал пророците, за да възвестяват Неговото слово и воля, като заплашвал с тежка отговорност небрежността към това много важно задължение. "Кога кажа на беззаконника: "бездруго ще умреш!" а ти го не вразумяваш и не говориш, за да предпазиш беззаконника от беззаконния му път, та да бъде жив, - тоя беззаконник ще умре в беззаконието си, но кръвта му Аз ще подиря от твоите ръце" (Иез. 3:18). Известно ни е също онова, което се случило с пророк Йона, който първоначално омаловажил Господнята повеля да възвести покаяние за жителите на Ниневия. В Новия Завет Сам въплътилият се и живял на земята Господ Иисус Христос свидетелствувал за истината (Ин. 18:37). Негови са и думите "...трябва да благовестя царството Божие, защото затова съм пратен" (Лк. 4:43). ~7~


Благовестническото задължение Спасителят възложил и на апостолите, изпращайки ги да учат всичките народи (Мт. 28:19), да проповядват Евангелието на всички твари (Мк. 16:15). Ето защо светите апостоли гледали на проповедническото благовестие като на свещенодействие (Рим. 15:16), предпочитайки го пред хлябораздаването: "Не е добре ние да оставим словото Божие и да се грижим за трапезите" (Деян. 6:2) и дори пред извършване на тайнствата "Защото Христос не ме прати да кръщавам, а да благовествувам, ... за да не се обезсили кръстът Христов" (1 Кор. 1:17). "Защото, ако благовествувам, няма за какво да се хваля: обязаност необходима ми се налага, и горко ми, ако не благовествувам!" (1 Кор. 9:16). Тази апостолска ревност към благовестието намерила място и в техните правила. На своите приемници те оставили следния завет: " Епископ или презвитер, небрежащ за паството и не учейки го на благочестие, да бъде отлъчен. Ако ли пребъде в тази небрежност и леност, да бъде низвергнат от сан" (58-мо апост. прав.). Към това мнение се придържали и светите събори, постановили, щото "църковните предстоятели трябва ежедневно и най-вече в неделните дни да поучават целия клир и народ с благочестиви слова, като избират от Божественото Писание понятия и съждения на истината, без да нарушават установените вече граници и предания на богоносните отци" (19-то прав. на VI Вселенски Събор). Великите пастири и църковни учители, бидейки най-ревностни проповедници, завещали същото и на приемниците си. Господ Иисус Христос е онзи Крайъгълен Камък, на Който е основана Църквата (Еф. 2:20). Той е "Алфа и Омега, начало и край" (Откр. 22:13), Единият Истински Пастир, идеал за пастиря и проповедника, в чиито проповеди "друга основа никой не може да положи, освен положената, която е Иисус Христос" (1 Кор. 3:11). Собствено, Сам Господ и нашето в Него спасение съставляват християнската проповед. Дори и Старозаветната проповед можем да разглеждаме като проповед за Христа, защото, както справедливо отбелязва Блажени Августин "Старият Завет се разкрива в Новия". По време на Своето земно служение, Спасителят непрекъснато проповядвал и благовестието Му било преди всичко свидетелство за истината. "Аз затова се родих, и затова дойдох на света, за да свидетелствувам за истината" (Йн. 18:37).

VI. За Евхаристията с любов... Задължителен и възможен пост ~8~


Времето за пост се определя от Църквата. През цялата година съществуват дни, в които задължително се пости и дни, в които постът се отменя. За първите дни отказването от страна на вярващите от определени храни е задължително. Изключение правят онези, които поради сериозни здравословни проблеми имат право да не постят. За втората група дни, употребата на различни храни се разрешава на всички, без разбира се, да се налага. Споменаваме тези неща, понеже някои възприемат възможното за употреба като задължително, или обратно. Нека приведем два примера: Чисти понеделник е ден на задължителен пост за всички, които могат да постят. Който без сериозна причина не пости, със сигурност съгрешава. Съботата – освен Велика събота- е ден, през който християните не постят, съгласно духа на 64-то апостолско правило. Ако някой пости в съботен ден не поради пренебрегване на правилото, а поради незнание или прекалено благочестие и аскетизъм, това не означава че съгрешава. Ако обаче поиска да наложи желателния и личния пост като задължителен на другите, тогава със сигурност съгрешава. При това Църквата не само конкретизира поста в определени дни и за определени храни, но му придава и духовен характер. Това означава че постът свързан с храната, е насочен към тялото и обуздаването на страстите. Следователно трябва на всяка цена да се съпровожда и от пост на чувствата и мислите. Свето Йоан Златоуст казва: „Почитаме поста, не само като се ограничаваме от храни, но и като избягаме далече от греховете, защото онзи, който ограничава поста само като въздържание от храни, той пренебрегва повече истинския пост. Постиш ли? Покажи ми го с делата си. С кои дела? Ако видиш беден, смили се над него. Ако видиш враг, сдобри се с него. Ако видиш приятел да преуспява, не му завиждай. Ако видиш красива жена, подмини я. Казвам тези неща не за да обезценявам поста, а за да го ценим истински.” Следва продължение...

VII. Православен бит, българщина, съвремие... Рецепти: 1. ДОМАТЕНА СУПА С ПЕЧЕНИ ПИПЕРКИ

(Кюстендилско) ~9~


Продукти: кромид лук 100 г (2 глави), растително масло 40 мл (4 супени лъжици), червени домати 300 г (5-6 бр.), пиперки 250 г (4-5 бр.), яйца 2 бр., сол на вкус. Приготвяне: Лукът се нарязва на ситно и се задушава в мазнината заедно с доматите, настъргани с едро ренде. Заливат се с гореща подсолена вода и се кипват. Прибавят се пиперките, предварително изпечени, почистени от семките и ципите и нарязани на парчета. След това супата се вари още 15-20 минути. Застройва се с разбитите яйца и се поднася - зиме хладка, а лете почти студена. 2. КЮФТЕТА С ЯЙЦА

(Странджанско) Продукти: яйца 10 бр., кашкавал 300 г, магданоз 1 връзка, сухар 200 г (3 филии), сол и черен пипер, растително масло за пържене на кюфтетата. Приготвяне: Яйцата се разбиват и към тях се прибавят ситно смленият сухар, настърганият кашкавал, ситно нарязаният магданоз, сол и черен пипер на вкус. Сместа се разбърква добре. Със супена лъжица се сипва по малко от приготвената смес в сгорещената мазнина и се изпържват кюфтетата. Поднасят се с доматен сос и салата според сезона. 3. ПОДЛУЧЕНА КАВЪРМА С КИСЕЛО МЛЯКО

Продукти: овнешко месо 750 г, пресен кромид лук 2 връзки, чеснов лук 3 връзки, кисело мляко 200 г (1 чаена чаша), масло 100 г (5 супени лъжици), сол и черен пипер на вкус. Приготвяне: Месото се нарязва на парчета, посолява се и се поръсва със ситно счукан черен пипер, залива се с малко топла вода и се пече във фурната, докато започне да се къса. Прибавят се оризът и маслото. Ястието се залива с 3 чаени чаши топла вода, разбърква се и се допича. 4. РЕВАНЕ

(Пловдив) Продукти: за тестото: яйца 5 бр., захар 50 г (4 супени лъжици), брашно 100 г (1/2 чаена чаша), грис 25 г (5 чаени лъжички), вода за разбиване на жълтъците 5 мл (1 чаена лъжичка), ванилия 1 прах за сиропа: захар 200 г (1 чаена чаша), вода 200 мл (1 чаена чаша). ~ 10 ~


Приготвяне: Жълтъците се отделят от белтъците и се разбиват на топло с част от захарта и водата. Като се стопи захарта, съдът се отстранява от огъня, но биенето продължава, докато сместа изстине и побелее. Белтъците се разбиват отделно на твърд сняг с останалата част от захарта и се прибавят към жълтъците при леко разбъркване, като същевременно се ръси по малко от пресятото брашно и гриса. Сместа се ароматизира с ванилия и се изсипва в тава, намазана с масло и поръсена с брашно или покрита с хартия, и се пече в умерена фурна. Докато се пече реването, се приготвя сиропът. Реването се залива със сиропа, докато той е още топъл.

VIII. Любопитно Димитровден „Гергьовден и Митровден”, „от Гергьовден до Митровден”, така най-често нашият селянин смята на полугодия в стопанския си живот. Всеки господар, който в стопанството си не може да мине без прислужници, уговаря такива обикновено на полугодия и то непременно със срокове до споменатите дни. И да иска да пренебрегне тези срокове и да си послужи с който и да било календарен ден, не може, защото на онези, които се цанят за работа, това се вижда нередно. Приближаването на „Митровден” носи множество вълнения на господари и ратаи, вълнения противоположни у едните и у другите. Докато ратаите се радват, че ще получат полугодишната си заплата, нови дрехи и нещо друго, за което са се спазарили, и че ще имат един празник, един свободен ден, за да се покажат между народа, да се поотпуснат и повеселят, господарите събират пари за заплата, приготвят обещаното и се чудят кой да ходи със стоката на самия Димитровден. Димитровден, като важен есенен ден е свързан с множество практики и наблюдения, които имат древно езически, магиоснически и гадателен характер. По разни явления, свързани с поведението на животните или със състоянието на времето, народът съди за предстоящата зима или за следващото лято. Така напр., ако месечината е пълна на Димитровден, ще бъдат пълни кошерите през следващото лято, ако е непълна – ще има слабо мед. Това е по цяло Българско, както навред се гледа, дали говедата, излизайки на този ден ще се оближат и как ще се оближат – отпред назад или отзад напред. По това съдят за силата на зимата: дали ще е преди или след Коледа. Гледа се още, дали на Димитровден говедата се ~ 11 ~


завръщат от паша със сламка в устата. Ако имат, значи че ще има люта зима и т.н. Гадае се също и по овцете за зимата.По отношение на гадателността Димитровден е един от многото празници, коитио се смятат като начало на нов сезон.

IX. Майчина заръка. Разказчета предназначени за деца и техните родители

УЧИТЕЛ НА РАДОСТТА Из „Майчина заръка”, монахиня Валентина Друмева Иисус Христос обикаляше села и градове с учениците си и проповядваше. Той учеше хората да са добри и жизнерадостни, никога да не се отчайват и винаги да благодарят. Днес Той тръгна за Кана Галилейска, където бяха поканени на сватба. Вървеше замислен, а учениците мълчаливо го следваха. Христос мислеше за хората. Защо не се обичат? Защо си правят лошо? Защо си завиждат? Ако можеха само за миг да погледнат през Божиите очи и да разберат, че за Бог те всички са деца и че помежду си те всички са братя, тогава може би биха се променили? Защото братя или сестри не са само тези, който са родени от нашите кръвни родители. Братя и сестри са ни всички хора, защото с еднаква любов и грижа са създадени от Бог. А Бог е създал хората, за да се радват и да споделят радостта от това, че съществуват. В любовта няма място за вражда, завист или омраза. Любовта е такава, че колкото повече се раздаваш за ближния, толкова повече имаш за себе си, и то имаш в изобилие. Като наближи града, Той дочу весел детски смях. На една полянка видя да се ~ 12 ~


гонят две деца. Това бяха Матей и Силуан. Като се приближи, Христос се спря и ги погледна. Те също го погледнаха и сякаш привлечени от благия Му поглед, се втурнаха към Него. Той ги погали по главите и ги благослови с думите: -Деца, бъдете добри. Обичайте се и винаги бъдете радостни! След това Матей и Силуан не искаха да се върнат повече, а решиха че ще Го последват. Христос не им възрази. Той обичаше и ценеше децата. А колко горди бяха Матей и Силуан. Крачеха от двете Му страни и бяха винаги на разположение да Му услужат с каквото и да е. Ето че пристигнаха на сватбата. Настаниха почетните гости на техните места. И докато възрастните разговаряха и се хранеха, малчуганите отново се впуснаха в игра. В групичката им имаше едно малко момче на име Йона и той беше доста палав. Първо се опита да бъде лидер в играта и когато не стана по волята му, се разсърди. После се качи на една смокиня, седна на един тънък клон и се развика за помощ. А когато всички се затичаха, за да го спасят, той се разсмя. Това беше негов любим номер. След това се покачи на друго дърво и пак направи същото. Разтревожени хората пак скочиха, да се притекат на помощ, но и този път това беше фалшива тревога. Ала когато Йона реши да слезе, се подхлъзна и едва се задържа на един клон. Този път зовът му за помощ беше истински, но никой не се притече, защото не му повярваха. Така той тупна на земята и удари ръката си много лошо. Разплака се силно. Болката и страхът растяха и почти го задушаваха. А ръката му се оказа счупена в лакътя и висеше като чужда. Веднага го наобиколиха хората. Всички му съчувстваха, но не можеха много да му помогнат. Тогава се приближи Христос и без да изрече и думичка, сложи ръка на болното място и то веднага оздравя. Йона го погледна с благодарност и почуда. А Христос му каза: -Винаги казвай истината! Йона се разтрепери от вълнение. Цялата му палавост се беше изпарила. Сега беше кротък и макар пак да се впусна в игра, този път внимаваше не само със себе си, но и с другите. Сърцето му гореше от непозната до сега любов и преданост към Учителя. Йона имаше силното желание да покаже своята благодарност към Него като бъде едно наистина добро дете. Вече не се сърдеше и не държеше непременно ~ 13 ~


да е пръв в игрите. Но ето че сватбата свърши и гостите се разотидоха. Йона изпрати любимия си Учител със сълзи на очи. Прости се и с новите си приятели, Матей и Силуан. След една година Йона отиде с родителите си на брега на река Йордан, където трябваше да обработят малката си нива. Изведнъж недалеч от тях Йона съзря Христос, който поучаваше събралия се около него народ. Сърцето му се изпълни с радостен трепет. Той понечи да се втурне към Учителя и да го поздрави, но се сети нещо. Върна се назад и откъсна най-голямата и зряла смокиня от смоковницата. Това беше дар за Учителя. Христос много се зарадва на малкия си приятел, но каза че този дар трябва да се раздели с всички хора. Затова раздаде на всеки по една прекрасна, ароматна смокиня. Йона гледаше изумен. Как така той откъсна една смокиня пък сега Христос на всеки раздаваше по една и даже стигна за всички. Тогава се сети за сватбата в Кана и за чудото на изцелението си, и за чудото с виното и разбра. Христос не беше обикновен човек. Христос беше Син Божий. И сякаш прочел мислите му в този момент Христос се обърна към Йона, погледна го с благия си поглед и му каза: -Винаги се радвайте и благодарете! Йона никога не забрави тези думи. И след много години, когато остаря и имаше внуци, обичаше да сяда под сянката на старата смоковница и да наблюдава полета на птиците в ясното небе, криволичещия маршрут на работливите мравки, нежното полюшване на полските треви. И най-вече да си спомня за Иисус. И винаги, когато си спомнеше за Него, усмивка озаряваше добродушното му лице. А внуците му го питаха: -Дядо, защо се усмихваш? А той им отговаряше: -Защото знам, деца, че Бог ни обича. И иска и ние така да се обичаме. Затова се радвам. Радвайте се и вие, и бъдете щастливи, защото Бог е винаги с нас и ни е подарил всичко, за да се радваме. А после като на себе си добавяше:

~ 14 ~


-Каква блага вест, Господи, каква радостна вест...

Конец и Богу Слава

X. Християнска поезия

ЕСЕН - I Свети планината в чудни цветове. Някой из гората – чуваш ли? – снове. Есен златокоса в пурпурни листа, пожълтяла, боса, броди из леса.

Де какво целуне, пламва и гори! Полъх в тихи струни Свири от зори.

Тръпнат на брезите жълтите листа – свършват им се дните, грабва ги смъртта. Ах, сърце не бой се, ти от есента! Бог над теб щом свети, сладка е смъртта.

20. ноември 1970 г., „Избрани стихове”, Архимандрит Серафим (Алексиев)

~ 15 ~


Тропар, глас трети

Велик поборник в бедите вселената те намери, страдалче, побеждаващ народите, защото, посрамил гордостта на Лий, вдъхновил си за дръзвновен подвиг Нестор. Тъй, свети Димитре, Христа Бога моли да дарува нам велика милост.

~ 16 ~


buletin_octomber