Issuu on Google+

16


ПИЕР Р

ОТ ЕМАНУЕЛ


РИГАЛ

ЛА ИВАНОВА


"Време е за шоу, хора!" Джаз ръце и вдигаме завесата на поредното издание на Sofia Dance Week. Репликата в кавичките (It’s showtime, folks!) не е на Еди Мърфи (от филма "Време е за шоу”), а на героя на Рой Шайдър в "Ах, този джаз”. Филмът е от 1979г. – онова "едно време”, когато не съм била родена, но все едно си спомням, когато филмите за танци бяха/ били такива – ефективно вдъхновяващи, а не само с вдъхновяващи (3D) ефекти. Същото се отнася и за танците в тях. Това не означава обаче, че днес с танцът, като изкуство, а не само като пълнеж на хип-хоп видеа, е свършено. Проблемът е, че не тях виждаме всеки ден, не те ни заливат от ефира и от големия екран, не те получават парите и промоцията. Но пък именно съвременни шедьоври на танцовото изкуство заляха поредното издание на Sofia Dance Week. И тази година форумът представи хореографи и танцови компании от целия свят. Дали с балет, джаз балет, хип-хоп, кръмпинг, попинг или... крийпинг, с радост отбелязвам, че концептуалните танцови спектакли съществуват и днес и не само вдъхновяват ставите, а и ни карат да мечтаем и да мислим. Един от тези спектакли в рамките на тазгодишния Sofia Dance Week беше "Standards" на Пиер Ригал, който откри форума на 29 септември. Французинът започва да танцува (чак?) на 29 години. Преди това завършва икономика и математика в университета, занимава се сериозно с лека атлетика и снима музикални видеоклипове. Идва за втори път у нас след гостуването си през 2009-а, когато родната публика видя спектакъла му "Asphalte". Свързахме се с Пиер Ригал, за да разберем повече за "Standards”, за

усещането му за танците, като цяло.\ Предстои второто Ви посещение в България. Какви спомени пазите от предишното си гостуване тук? Има ли нещо друго, освен Sofia Dance Week, заради което нямате търпение да се завърнете в страната ни? Най-ценният ми "сувенир” е фантастичното и топло посрещане от страна на публиката. Това беше прекрасно изживяване и се радвам, че се връщам. Последното Ви шоу – "Standards", е описано като спектакъл, който изследва по-дълбоки теми, в сравнение с предишните Ви представления. Занимава се с "националната принадлежност, индивида и общността". Какво Ви провокира да изберете тези теми за спектакъла си? Какво е посланието му, какво искате да кажете на хората със Standards? Във Франция, както и в много други държави, националната идентичност отново е актуален политически въпрос. В това представление аз се опитах да демонстрирам, че е почти невъзможно да дадеш определение на идентичност. Символичните граници са твърде размити. Вярвате ли, че всяка история, всеки конфликт и дори всяка мисъл могат да бъдат пресъздадени чрез танц? Танцът е като отделен език. Можем да изразим емоцията, която стои зад всяко нещо, с танц, но не можем да изразим същността на всяко нещо с танц. Любовта е може би найексплоатираната тема в изкуството. Тя е във всичко, независимо дали


е реална или отсъстваща, желана, нужна, вдъхновяваща или съсипваща. Бихте ли направил представление, чиято основна тема е любовта и кое нейно проявление бихте избрали? Следващият ми спектакъл се казва “Theatre of Operations” и е за войната... Така че и в него става дума за любов. В миналото сте снимали музикални видеоклипове. Правили ли сте хореография за някой клип? Старите ми музикални клипове са много зле. Не ги харесвам. Наскоро заснех видео за едно парче, което е част от спектакъла ми MiCRO. Повече ми харесва, защото в основата му е човешкото тяло, както при танците. В това 7-минутно видео човешкото тялото е представено под друг ъгъл, в друг аспект. Бихте ли се върнали отново към снимането на музикални клипове? Да, бих искал да работя повече за музикалното изкуство. Спектакълът ми MiCRO представя връзката между музиката и човешкото тяло. Това представление е като много специален концерт, който бих се радвал да мога да представя в България. От доста години насам Холивуд бълва филми за танци – поне по един на година. Всички тези ленти са комерсиални, музиката е хитова, сюжетът е елементарен и един и същ, и се залага предимно на хореография, която би изглеждала добре на 3D, отколкото на такава, която да допълва историята и дори да я представя без думи. Гледате ли тези филми? Замисляли ли сте се някога да снимате филм за танци? Не съм гледал тези филми, но защо пък

някой ден да не режисирам такъв филм. Докато се подготвях за това интервю, реших първо да изгледам клиповете с откъси от Ваши представления в интернет и чак след това да прочета повече за биографията Ви. Затова за мен беше изненадващо, че сте завършили Икономика и математика в университета. Не бих предположила. Имат ли приложение тези Ваши знания в новата Ви работа, в танците? Да, служа си с тези знания. Вдъхновявам се от поезията в геометрията и поезията в науката въобще. Математиката пък е в основата на всяка концепция и аз мисля, че е съвместима с поезията. Започнали сте да се занимавате с танци на 29 години, след като травма е прекратила спортната Ви кариера. Търсехте заместител на спорта или танците сами Ви откриха? Аз не бях професионален атлет. Това беше по-скоро едно много сериозно хоби. През този период от живота си научих неща и развих умения, които използвам днес в танците. И да, мисля, че танците ме връхлетяха случайно или просто беше някакъв инстинкт. На всяка възраст ли човек може да започне да се занимава с танци? Да, мисля, че можеш да започнеш по всяко време. Просто трябва да обичаш да танцуваш.


ХИРOAКИ

ОТ ЕВГЕНИ


И УМЕДА

ИЙ МИЛОВ


Мултидисциплинарният артист Хироаки Умеда е един от най-авангардните японски творци, който работи в областта на визуалните изкуства и дигиталната хореография. Работата му миксира елементи от съвременен танц, хип-хоп стилистика, електронна музика, светлинен дизайн, като изгражда изключително внушителна аудио-визуална среда, резултат на екстравагантно ползване на високите технологии. Базиран в Токио, Умеда първо учи фотография, след което се насочва към музиката и видеото. На 20 годишна възраст започва да танцува, като развива свой уникален стил на движение, повлиян от високите технологии и визуалните изкуства – минималистичен техно хип-хоп, овладян от прецизността на фотографското око. През 2000 г. Умеда основава собствена танцова компания S20. Представленията му са едновременно величествени и агресивни, ярки и вълнуващи, трескави и поетични. Радикални и провокативни, изключителните хореографии на Умеда, вдъхновени от уличните стилове и буто танца, се случват в среда от драматично осветление, проблясващи кибер образи, електронни ритми и пращящи дигитални звуци. Като резултат от две творчески резиденции Théâtre de Nîmes and the Scene nationale de Maubeuge през 2008 г. Умеда създава представленията "Haptic” и “Adapting for Distortion”. В тях той продължава да развива изследването си на визуалното възприятие. Би ли се представил?

Казвам се Хироаки Умеда. В интернет няма кой знае колко информация за теб, но четох някъде че имаш танцувален бекграунд в балета, хип-хопа и буто танца. Това са три коренно различни форми на танц, идващи от различни места на планетата, предшествани от различни култури и различни социалноикономически условия. Съчетаването им изглежда като един много екзотичен микс. Как успя да ги свържеш като различни техники и като източник на инспирация? Всъщност не съм изучавал буто, но взимах уроци по балет и хип-хоп. Връщайки се обратно в годините, предполагам, че вече имах конкретна идея в ума за това, което искам да направя, когато започнах с танците. За мен не беше интересно да изучавам танцови стилове, просто исках да разбера системата от движения на танца. След година ходене на уроци по танци, осъзнах, че няма танцови стилове, които исках да науча и танцът, с който исках да продължа, все още не е създаден. Точно тогава реших да спра класове и да запозна да развивам собствения си танц. Какво е най-силното ти вдъхновение днес? Всички явление в ежедневието ми. Кои артисти са имали най-силно влияние върху теб – докато израстваше и в момента? Вдъхновен съм от толкова много артисти. Бих казал Daido Moriyama и Gerhard Richter. Кой е най-големият ти приоритeт в танца?


Да надмина думите. Не използваш специално студио, за да практикуваш и създаваш пърформънсите си. В каква среда предпочиташ да работиш? Нямам някакви специални изисквания, защото имам нужда да дам най-доброто от себе си в каквато и среда да се намирам. Минималните изисквания са да има компютър и електричество. Кой е най-добрият урок, който си научавал от артист, с когото си работил през кариерата си? Нямам много приятели артисти, както и нямам много голям опити в работата си с други артисти. Пърформансите, в които участваш са соло проекти. Това е освобождаващо, предполагам. Чувствал ли все пак понякога чувство да си сътрудничиш с друг артист? Когато на 20 започнах да танцувам, взе решението да не участвам в чужди хореографски работи. Така че досега никога не съм танцувал за друг хореограф. Никога не съм имал нужда да си колаборирам с други танцьори. Знам какшо искам да създам. Така че, ако трябва да си сътруднича, за да постигна това, аз със сигурност ще го направя. Как мислиш, че танцът ще се промени през 2050 г.? Не мисля, че ще се промени. Човешкото тяло не ще се променили за такъв кратък период от време. Също така не се чувствам някаква нужда или желание на хората да променят танца. Танцът ти е първично базиран на импровизацията, нали?

Да, за да не загубя богатата информация на тялото. Може ли да ми кажеш кое е найоткачената случка, която си имал по време на представление? Не съм имал такава. Какво е чувството, което искаш да споделиш с работата си? Бих казал, че се опитвам да внуша импулс, а не усещане. Предполагам, че е твърде примитивно и е нещо, което ние хората имаме помежду си. Сам ли проектираш всички детайли по осветлението, музиката и собствената си хореография или работиш с екип? Да, контролирам целия пърфомънс. Начинът, по който използваш звука, е чрез последователно повтарящи се шумове. Имате ли специфични концепции за озвучаването? Както мога да кажа, за който и да е елемент от моите произведения, аз се опитвам изключа всичко, което може да се обвърже с думи или значение. Що се отнася до звука се опитвам да изключа мелодия и съм склонен да подбирам и използвам абстрактни звуци. За мен звука се доближава повече до обект, който стимулира тялото, отколкото до нещо за слушане. Звукът е материален елемент. Във връзка със соловите ти изпълнения, хореография за други танцьори и собственото ти физическо развитие, какви проекти планираш в бъдеще? Има три сфери, в които кроя планове за следващите години. За хореографията имам проект наречен „Superkinesis”, в


който изследвам последователността в движенията на тялото. За соловите си представления искам да се фокусирам върху по-експериментални и по-визуални начини на танцуване. Също така искам да фокусирам и работата си върху изкуство без танц, като инсталации и звукововизуални пърформанси. В университета си изучавал фотография. Как се запали? Исках да създавам изкуство. Вкъщи имах хубави камери, понеже баща ми беше фотожурналист. Така реших да стартирам с фотография. Поддържаш блог. За какво обичаш да пишеш в него? Обикновено това е информация, свързана с работата ми или с моето ежедневие. Какъв е мечтаният ти проект? Бих желал да направя танц без участието на човешко тяло в него. Напоследък мисля върху идеята да направя хореография на вода.


NEGATIVE

ОТ ДИАНА Г


E VARIETE

ГЕОРГИЕВА


В тазгодишното издание на Sofia Dance Week - фестивалът, посветен на съвременното танцово изкуство, имаше изненада за най-малките му любители представлението "Jugglers Illuminated". То е дело на унгарската танцова компания "Negative Variete" и сме сигурни, че наистина очарова и забавлява децата, а едновременно с това - ги запозна с идеите на един от най-бележитите унгарски творци в областта на изящните и приложни изксутва - Ласло МохолиНаги и с естетиката на Баухаус. Сигурни сме, че им беше интересно, защото дори и предните две имена да не ви казват много, децата имаха възможност да участват активно в представлението, "видятха какви форми могат да "заемат" гласовете им и чуха вълнуваща приказка. Ние пък поразпитахме режисьорката на проекта - Viktoria Szepvolgyi, с която си поговорихме за... Какво означава името на спектакъла "Jugglers Illuminated"? Искахме да комбинираме природата на нашия светлинен експеримент с позитивна, привлекателна дума, която да подскаже на децата (и на възрастните), че ако решат да дойдат, ще гледат наистина уникално шоу. Мой приятел преводач ни посъветва да използваме израза “illuminated” (осветен – англ. ез.), тъй като танцьорите са осветени по време на представлението, а думата “jugglers” (фокусник, илюзионист – англ. ез.), за да изразим илюзиите, които движенията на танцьорите, използването на различни светлинни източници и цялостната магична, ефектна атмосфера, създават. Разкажи ми повече за вашата градска приказка на сенките - как се стигна до нея?

През 2011г. получихме покана да участваме в програма на ЕС, чиято цел беше да направи достъпни за съвсем малките деца изящните изкуства и музиката, при това чрез спектакли, които да ги въвличат в случващото се на сцената. Свързаха се с нас, защото Negative Variete - нашият проект за възрастни, посветен на Бахаус и Ласло Мохоли-Наги, беше грабнал вниманието им. Искаха да направим нещо подобно, но адаптирано специално за деца. Първоначално изглеждаше трудна задача да създадем забавно и подходящо за игри представление за толкова малки деца, без да губим стриктния, минималистичен и геометричен облик и контекст на Бауахус идеите от 20-те и 30-те години на ХХ век.. Но след това въведохме разказвач и написахме приказка, която да разказва по време на представлението. За да завършим персонажа му, намерих наистина щур костюм, чийто дизайн датира от 1922г. (нарисуван в Баухаус от Оскар Шлемер за Triadic Ballet). Направихме го много подобен. Любопитно е и е много забавно за децата. Кое беше най-голямото предизвикателство в създаването на танцово представление, което ще забавлява и ще се хареса на децата? Преди всичко не искахме да създадем стандартно бебешко представление, в което просто се бърбори. В същото време знаех, че е много важно да има някой на сцената, който да спечели симпатиите на публиката. По този начин децата ще могат да прекъсват и да се намесват, да се насладят на вълнуващо приключение с помощта и в компанията на актьора, така нареченият фокусник-разказвач. Трябваше да помислим и за това, че концентрацията на децата в сравнение


с тази на възрастните, е значително по-малка. Това е голямо различие и се отразява пряко на начина, по който се разказва историята, освен това влияе и на самата хореография. Ще разкажеш ли повече за прякото участие на децата от публиката в случващото се на сцената? Творбата е базирана на съвместното съществуване на различните полета в изкуството и различни дисциплини. Идеята беше да направим гласовете на децата видими и да създадем „симфония” от тях – в реално време. Всъщност има композитор в екипа, който стои скрит в залата и в конкретен момент от постановката, когато актьорът помоли децата да имитират звуци, които са свързани с дадени предмети, той ги записва. Накрая на играта те могат да чуят „музиката на града”, композирана от техните собствени гласове. Това е малко упражнение, с помощта на което децата могат да разберат как се създава цялостната структура на една симфония, докато в същото време всеки звук си има своя форма, проектирана върху платно – най-просто казано – децата могат не само да чуят, но и да видят гласовете си. Как избрахте танцьорите и колко време репетирахте? Имаше кастинг и след него работихме 2 години, докато достигнем до крайния резултат – едновременно по представлението за деца, а и за възрастни. Имаше много експерименти и ако беше възможно, аз все още бих продължил да променям и развивам съдържанието. Но идва ден, в който е време да си кажеш, че е готово. И че можеш да осъществиш всичките си нови идеи в следващото представление.

Вдъхновението за този проект идва от Ласло Мохоли-Наги и неговият филмов сценарий от 1922г. "Динамиката на метроплиса" – защо се спряхте именно на тях? Главната причина да използваме Мохоли-Наги, е че според мен е много жалко как малко по малко започваме да го забравяме. Сигурен съм, че неговият живот и творчество все още могат да вдъхновява и артистите, и публиката. Направих неколкомесечно разследване на неговите непознати и ранни публикации. Намерих сценария „Динамиката на метрополиса” от 1922г. Изглежда като дадаистка поема, типографска игра с думите. Влюбих се в този материал и започнах да мисля как бихме могли да го адаптираме за сцена. Отговорът беше: подобно на светлинните експерименти, включващи фотограми, които самият Мохоли-Наги е правил в продължение на целия си живот. Разбрах, че методологията за създаване на фотограмите е много близка до пиесите на сенките, затова реших, че цялото произведение ще е вид експеримент със светлина и сенки. Доколкото самият сценарий не съдържа конкретни изразни средства, които да ограничават реализацията или драматургията му, имах свобода в асоциациите, които да ползвам за адаптирането му. Мислиш ли, че представлението ще бъде интересно и на хората, които не са запознати с естетиката на Баухаус? По време на работата по концепцията и съдържанието на представлението не си позволих да забравя, че творбата (във варианта си и за възрастни, и за деца) трябва да бъде разбираема за всички, независимо от пола, възрастта,


местожителството, социалния статус или познанията на гледащите за езика. Визуалният език позволява на публиката да разбере спектакъла и да се забавлява, без да е необходима подготовка. Ако някой има повече опит и познания за въпросния период в изкуството, то той също ще намери скрити послания. Каним и възрастните, защото визуалността на "Jugglers Illuminated" предлага вълнуващи моменти и за тях. Какво внушение искате да предадете на публиката, която гледа представлението – каква е идеята му? Жанрът на "Jugglers Illuminated" е крос-дисциплинарен. Децата виждат движенията на танцьорите и същевременно получават преживяване, близко до гледането на филмче. Понякога имат чувството, че гледат в жив фотоалбум, освен това получават вълнуващо аудио преживяване с техните собствени гласове, които се превръщат във форми на платното. След това весело шоу децата могат да разберат, ��е различните изкуства и дисциплини са силно свързани помежду си и могат да се вдъхновяват едни други. Освен това децата биха могли да осъзнаят, че най-простите и естествени неща – например сянката – може да бъде извор на най-вълнуващите открития и игри. Целта беше да впечатлим децата, като им представим конкретна творба с важно място в историята на изкуството, изящните изкуства от 20-те и 30-те и Баухаус. Специалният визуален език на представлението влияе на децата, без да е училищен урок. Без да е дидактично. Може и да не разберат ясно геометричните модели или по-дълбоките пластове на визуалната част, но ще получат идея, която може да се върне

в умовете им по-късно, когато започнат да учат история на изкуството или се сблъскат с други творби, свързани с 20-те и 30-те. Подготвили ли сте нещо специално за българската публика и какво да очакваме да преживеем в залата? Изненадата е, че "Jugglers Illuminated" ще се играе на български език, тъй като сме поканили гост-актьор – Петър Мелтев. И понеже хореографията и светлините, сцените въобще, са много свързани с думите на актьора, за нас това ще бъде голямо предизвикателство. За да съумеем да го направим, трябваше да научим малко български. Затова започнахме да репетираме в Будапеща с Петър и същевременно учихме езика. Надявам се публиката да бъде отворена и любопитна да открие кои са мистериозните 8 любови на разказвача"фокусник".



bEST 16