Issuu on Google+

Теодор Лозанов

19


Тино (Никола Стоянов)

RЕVОЛЮ ОТ ЕВГЕНИ


ЮЦИЯ Z Теодор Лозанов

ИЙ МИЛОВ


Мона Недева


T

е са новите революционери! Те са Иван Тишев, Никола Стоянов, Мона Недева, Иван Иванов и Джулия Бочева. Нека видим какво имат да ни кажат! Тино (Никола Стоянов), бунтарят, 15-годишният идеолог на групата, соло китарист и вокал на групата. Небрежен и във външния си вид, но е много чаровен и момичетата са луди по него. Не позволява да му се налагат мнения и изключително държи на индивидуалността си. Не може да намери своето място – нито вкъщи, нито в училище. Единствено музиката го кара да се чувства, сякаш принадлежи някъде. Интелигентен и талантлив е, но не е добър ученик – отказва да бъде част от системата и да спазва нормите. Участва в сбивания, винаги воден от чувство за справедливост и от желанието си да защитава аутсайдерите. Принуден е да се грижи за сестра си, след като майка му е претърпяла поредния си любовен провал. Кой е последният революционен акт, в който участва? Н. С.: Речта ми на събранието на театъра. Коя е най-бунтарската песен, която не спираш да слушаш?

Н. С.: Боб Дилън – “Blowin’ In The Wind” и Джон Ленън – “Working Class Hero”. Това са само две от многото. Няма как да има една най-бунтарска песен. За добро парти към поредицата „секс, лъжи и музика” би добавили още и? Н. С.: Мляко. Кои са любимите ти „извънкласни игри”? Н. С.: Народна топка. Кои са революционерите (не разбирай само хора с щикове на пушките), на които се възхищаваш? Н. С.: Българските революционери (и нямам предвид хора с щикове на пушките). Боби (Иван Тишев), свалячът, 16-годишният и амбициозният в групата, бас китарист и вокал на групата. Чаровен, готин и с визия на рок-звезда, Боби мечтае да бъде звезда и всички да са влюбени в него. Има добър музикален вкус и е склонен да вложи всичко, за да постигне целта си, но несъзнателно копира идолите си. Момичетата са луди по него, защото знае как да им говори и да ги впечатлява. Обича да се гъбарка с учителите, но не е достатъчно смел, защото истината е, че го е страх от майка му. Пред педагозите се прави на симпатичен и минава между капките. Кой е последният революционен акт, в който участва? И. Т.: Против приемането на закона ACTA. Коя е най-бунтарската песен, която не спираш да слушаш? И. Т.: „Feed The Machine”


Джулия Бочева


За добро парти към поредицата „секс, лъжи и музика” би добавили още и? И. Т.: Готини мацки. Кои са любимите ти „извънкласни игри”? И. Т.: Волейбол Кои са революционерите (не разбирай само хора с щикове на пушките), на които се възхищаваш? И. Т.: Нямам. Мира (Мона Недева), принцесата, 16-годишната дъщеря на бивша рокзвезда, в момента продуцент, която иска да бъде известна на всяка цена. Тя е вокал на конкурентна група. Мирослава е красиво момиче, което иска да бъде звезда. Старае се да изглежда перфектно. Свикнала да получава всичко, което поиска, тя е самоуверена и разчита много на връзките на родителите си. Смята себе си за нещо повече от другите и се старае да им го показва. Отнася се пренебрежително към учителите и съучениците си. Често променя мнението и целите си, но реши ли нещо, прави всичко, за да го постигне. Обича мъжкото внимание, да я гледат като принцеса и да й правят комплименти, но не се влюбва истински – никой не е достатъчно добър за нея. Кой е последният революционен акт, в който участва? M. Н.: Когато бях по-малка като че ли бях по-голяма бунтарка... Сега съм се укротила... Но последното нещо, което се сещам, е, че баща ми ми забрани да си правя татуировки и на следващия ден аз отидох и си направих татус с надпис “Daddy’s girl “.

Коя е най-бунтарската песен, която не спираш да слушаш? М. Н.: Една от най-любимите ми песни... Gavin Degraw – “I don’t wanna be”. За добро парти към поредицата „секс, лъжи и музика” би добавили още и? М. Н.: За доброто парти не е важно нищо друго освен да си с готини забавни и интересни хора. Кои са любимите ти „извънкласни игри”? М. Н.: Секс игри. Кои са революционерите (не разбирай само хора с щикове на пушките), на които се възхищаваш? М. Н.: Възхищавам се на хората, на който не им пука. На хората, които мечтаят и творят смело и най-вече на тези, които живеят така, както им харесва! Филип (Иван Иванов), особнякът, 15-годишният срамежлив и смешен барабанист на групата Филип е любопитен, любознателен и весел, макар че изглежда малко смотан. Той е добронамерен пацифист, не понася конфликтите и се стреми да ги избягва или прекратява веднага. Ужасно се притеснява от общуването с момичетата. Комплексиран е и винаги има усещането, че ще се изложи. Крие от строгия си баща, че свири на барабани и е вманиачен на тема извънземни. Кой е последният революционен акт, в който участва? И. И.: Революционните актове тепърва предстоят, заедно с Революция Z. Коя е най-бунтарската песен, която не


Иван Иванов


спираш да слушаш? И. И.: Metallica – “Rebel of Babylon”. За добро парти към поредицата „секс, лъжи и музика” би добавили още и? И. И.: Още музика. Кои са любимите ти „извънкласни игри”? И. И.: Баскетбол. Кои са революционерите (не разбирай само хора с щикове на пушките), на които се възхищаваш? И. И.: Възхищавам се на точно тези “хора с щикове на пушките”, които са дали живота си за свободата на България – Георги Бенковски, Васил Левски, Христо Ботев...! Ани (Джулия Бочева), хулиганката, 15-годишната дива и неконтролируема вокалистка на групата. Диво момиче, което винаги изненадва околните. Понякога е трудна за общуване, но има голям талант. Странна, дръзка и изобретателна, крие, че баща й е алкохолик, който понякога я бие. Тя няма много приятели и като цяло предпочита компанията на момчета. Любителка е на екстремните дейности, които й помагат да избяга от болката и тревожността, с които се бори. Почти постоянно е забъркана в неприятности, но винаги се измъква. Известна е с променливите си настроения и непостоянството си, понякога е почти асоциална. Кой е последният революционен акт, в който участва? Д. Б.: Това, което правя в живота си е един революционен акт.

Коя е най-бунтарската песен, която не спираш да слушаш? Д. Б.: Във всяка песен, която обичам има нещо бунтарско. За добро парти към поредицата „секс, лъжи и музика” би добавили още и? Д. Б.: Чаша бяло вино! Кои са любимите ти „извънкласни игри”? Д. Б.: Секс игрите. Кои са революционерите (не разбирай само хора с щикове на пушките), на които се възхищаваш? Д. Б.: Хората, които знаят какво искат, какво правят, как го правят и защо...


ЦВ

ОТ ЕВГЕНИ


ВЪ

ИЙ МИЛОВ


С

лед премиерата на постановката “Алкохол” в началото на годината, единственото чувство, което беше останало, е това на респект. Защото рядко са толкова истинските представления, рядко е и толкова фамозното актьорско присъствие в театъра. Едно уточнение - тази вечер от 19 ч. Цвъ и Кайо Терзийски ще ви очакват в комфортното пространство на Studio 5 за още една доза “Алкохол”. Срещаме ви с главния виновник за всички тези думи… Здравей, Цвъ! Ти си режисьор, актриса, творец. Трудно ми е да започна с друг въпрос от този какво е за теб театъра? Колкото и шаблонно да звучи, за мен театърът е живота. Преди години бях казала, че театърът за мен е въздух и това продължава да е актуално. Всяка моя секунда, от самото ми ставане, е свързана с мисли за театъра. И аз не гледам на работата си в театъра като на някакво егоцентрично извисяване и не съм тръгнала да се занимавам с него, за да стана известна. Мисля си, че театърът е мощно оръжие, способно да се събужда духа на обществото, защото българското през последните години закърня. И имам чувството, че нарочно така се правят нещата, че да се забива надолу и надолу българина и духа му. Театърът е

облагодетелстван точно с това – че може да ги събужда, да ги кара да се замислят, да ги насочва към нещо по-добро. Какво мислиш за идеята да направиш у нас театър на жестокостта, в който да впръскваш неприятни миризми в помещението и да сложиш стръмни седалки, за да не може публиката да се отпусне и да бъде нащрек за действието на сцената? Подобно нещо е правил Антонен Арто. Много обичам Арто още от студентските си години и идеята му е жестока. В някои елементи от моите представления използвам точно неговите подходи и идеи. Аз искам да държа зрителя напрегнат. Не мога да си позволя по време на постановка да виждам зрителя заспал, да си говори с човека до него или да си вади мобилния телефон. Това за мен е недопустимо, защото театърът е свещена дейност и тя не може да бъде охулвана с такива битови неща. Затова идеите на Арто, които споменахте, са уникални. За съжаление, особено в нашия социум и в утвърдените пространства, тези похвати не биха се толерирали. Но в бъдеще ще се радвам, ако мога да направя такова крайно представление, основавайки се само на Арто. Супер! С кои най-големи таланти си се сблъсквала и как това те промени? Моят учител в театъра е проф. Крикор Азарян – това е човекът, който ми е дал най-много в образованието и в чисто житейски план. Аз нямам баща и за мен той беше баща и в театъра, и в живота. Няма ден, в който да не си спомням за него, макар да бях около му само в края на житейския му път. За мен еталон за творец е именно той. Пак


благодарение на Азарян се сблъсках и с моя любим актьор Деан Донков по време на репетициите на „Вишнева градина” в Народния театър. Аз го х��ресвам от много години като актьор, творец и човек, но в хода на тези репетиции можеш да погледна по-навътре как той подхожда към образа, неговата сериозност и отношение към колектива и професора. Мечтая си някак животът отново да ме срещне с Деян Донков в бъдеще. Какъв е процесът за достигане до нова роля и постановка? През какви етапи преминаваш и лесно ли е? Този процес е много труден. Това са много дни на перманентни автотренинги. Процесът е много тежък и аз сравнявам актьорската професия с лекарската, с тази на един пилот. Напрежението, което един човек , занимаващ се с театър, усеща и енергията, което изразходва, е огромна. За съжаление, това, което получава като отговор, никога не е достатъчно. Може би един неврохирург е по-удовлетворен, отколкото един актьор. Още навремето Азарян казваше, че найинтелигентите хора са режисьорите, актьорите и лекарите. Така че за мен тези професии са еквивалентни по трудност. И всичко все пак зависи от самата роля и от това, колко актьорът ще реши да вложи. Как се стигна до колаборацията ти с Кайо Терзийски за спектакъла „Алкохол”? Събра ни моето предишно представление „Трябва да се живее”. Калин Терзийски беше дошъл на 14 февруари 2011 г. в „Червената къща”, гледа представлението и след това се запозна с мен. След време се видяхме на по кафе на „Славейков” и той започна да говори, че не е виждал такъв актьор на сцена, който

се себераздава, не се пази и в същото време носи такава истинност и искреност. Той ми подари книгата „Алкохол”, която аз дотогава аз не бях чела, и ми каза, че би му било много любопитно как бих подходила върху произведението. Направих осем сценични адаптации, докато се достигне до премиерата в началото на 2012 г. Защо продължаваш да играеш постановката в столичен клуб вместо на голяма сцена в някой софийски театър? Толкова ли трудно се пробива? За съжаление много трудно се пробива и аз няма да влизам в подробности. Аз продължавам да се боря от няколко години и водя преговори, за да мога да се вмъкна в столични театри, като засега те са неуспешни. „Алкохол” все още не е поканен от столичен театър, за да бъде представен. Но това, е досега не съм допусната до конвенционалните сцени, би трябвало да ме е извисило и да ми е помогнало до такава степен, че да продължавам да се боря. Дори методите на Арто могат да бъдат много поумело използвани в едно алтернативно пространство, каквото е Studio 5.


FOUR

ОТ ЕВГЕНИ


RPLUS

ИЙ МИЛОВ


С

лед като вече ти представихме двама от селектираните за участие в проекта Absolut Blank – илюстратора Борис Праматаров и визуалните артисти Кикимото и Вито Валентинов, време е да те срещнем и със стрийт артиста Жельо Димитров от FourPlus Studio. Представи се. Казвам се Жельо Димитров и съм на 30 години. Какво е най-силното ти вдъхновение днес? Най-силно се вдъхновявам от творбите на другите артисти. За мен няма нищо повдъхновяващо от това. Кой е най-добрият урок, който си получавал от дизайнер или визуален артист, с който си работил? Тъй като имам редкия шанс да работя с много добри дизайнери и артисти ежедневно в екип, може да се каже, че уча по-нещо ново от тях всеки ден. С кой световно известен дизайнер или визуален артист би желал да развиеш проект и какъв би бил той? Има много артисти с които бих искал да работя, трудно ми е да изредя имената им. За мое щастие през последните

години имах възможността да се срещна с част от тях и дори да станем приятели. Невероятно е! Едни от тях са BELIN, Malakai и HOBRE! Невероятни артисти, но преди всичко прекрасни хора. Коя е любимата ти част в създаването на нов проект? Началото и края! Средата не винаги е толкова динамична. Какви са влиянията в дизайна, който създаваш? Винаги съм се старал да събуждам позитивни емоции с работата си. Как мислиш, че графичният дизайн и визуалните изкуства ще се променят и ще изглеждат през 2050 г.? Нямам идея, но искрено се надявам да съм свидетел на дизайна през 2050 г. Какво е чувството, което искаш да споделиш с проектите си? Както вече казах, аз съм фен на позитивното мислене. Винаги съм и вероятно винаги ще се стремя към това. Старая се да усмихвам хората. Какъв тип дизайн и визуално изкуство се опитваш да създаваш? Опитвам се да миксирам различни медии и по този начин да си проправям път между утвърдените стиловете. Обичам да експериментирам и ми е еднакво интересно да рисувам, както със флакони на стена така и дигитално. Откъде черпиш идеи за проектите си? От ежедневието и начина ми на живот. Обичам да пътувам и по този начин се зареждам с вдъхновение. Какво правиш обикновено, когато не


си вдъхновен? Ориентирам се към някоя low-cost компания и отивам да търся вдъхновение. И за мое щастие, така го намирам. Коя е последната добра идея, която видя? Работата на TrashLovers за Absolut Blank – много са добри! Би ли ни препоръчал няколко нови дизайнери или визуални артисти? Момчетата от ЕТАМ crew са ми найлюбимите от сравнително свежите имена на графити сцената. Задължително трябва да се видят техните творби. Няколко утвърдени дизайнери/ визуални артисти? Наистина са много и ще ми е трудно да се сетя за всички, Ето само малка част от тях: Belin, El MAC, ARYZ, HRV BIAS, DEXTER, ECB, DAIM, TONE, SAT ONE, HOMBRE, TrashLovers, ERASE, MR AO… Уебсайт за дизайн или визуални изкуства? graffart.eu Филм или нещо за гледане в YouTube за дизайн или визуални изкуства? www.helveticafilm.com Книга за дизайн или визуални изкуства? Schwarz auf Weiss Buch Vol. II Нещо, което всеки трябва да види през живота си? Може би ще мога да отговоря на този въпрос след като съм живял достатъчно дълго. С какво твоят проект ще бъде по-

интересен от останалите в рамките на Absolut Blank? Не бих казал, че моят проект ще е найинтересен, но ще дам всичко от себе си за да бъде интересен.


ОЛГА Д

OT РОСИЦА Т


ДУКАТ

ТОДОРОВА


П

реди около 3 г., потресена от начина, по който й се налага да роди своите две деца в България, Олга Дукат, заедно с други майки, създава сдружение, целящо да популяризира естествените идеи за раждане и отглеждане на деца. Кърмене, хранене, възпитаването са неща, които според нея и „Естествени идеи” трябва да се случват максимално близо до природата. Днес Олга се е отдала изцяло на естествените идеи, тя е сертифицирана дула, майка на три деца и има най-красивите сини очи, които лесно те карат да й се довериш. На 10 и 11 ноември “Естествени идеи” организират конференция „Раждането – медицина, психология и право”. Какво точно те потресе в ражданията на твоите деца? Аз тръгнах с абсолютно доверие в системата, в това, че лекарите ще ме посъветват какво е най-доброто за мен. В един момент се оказа, че лекарят бърза да излезе в отпуска и това беше причина да ми се направи първото, абсолютно ненужно секцио. С второто раждане беше още по-неприятно. Лекарката ме изчака до пълно разкритие, след това обаче се притесни и ми направи секцио. Всъщност нямаше обективни медицински причини нито за първия, нито и втория

път. Това доста ме травмира. Третото си дете родих естествено, както винаги съм искала. Напоследък се шири мнение, че секциото е цивилизованият метод за раждане на 21 век, а естественото раждане е средновековен метод. Ако разглеждаме човека само като тяло – може би е така. Но секциото се отразява и върху детето, и върху връзката му с майката. След секцио родилката по-трудно се възстановява, по-трудно започва кърменето, майките имат по-малко деца след това. Децата, родени със секцио, имат 3 пъти почесто дихателни проблеми. Рисковете от усложнения при тази операция са повече. Смъртността при майките със секцио е 4 пъти повече от тези с естественото раждане. Това значи, че цезаровото сечение всъщност не е толкова безопасен и цивилизован начин. Той просто се планира по-лесно, знаеш кога започва и кога приключва. И лекарите, и майките често обичат да си контролират живота по този начин и не си дават сметка за дългосрочните усложнения. Препоръката на Световната здравна организация е секциото в една държава да е максимум 15%. В повечето болници в София е 50%, което означава, че рисковете надвишават ползите. Българска културна особеност ли е, че свързваме раждане почти само с болка? В България почти всяка история, свързана с раждане, се асоциира с болка. Според лекарите това е нещо много опасно и тяхната намеса е задължителна. В други държави, например (Холандия, Швеция, Норвегия,


лекарите участват в бременността на жената, но само странично. Бременната жена не е болна. Тя е бременна. Тя има нужда само от опитна акушерка, която да поеме раждането. Има държави, в които бременните жени не виждат лекар през цялата си бременност. Точно това се опитваме да променим и ние. Да покажем, че раждането може да бъде хубаво, приятно, леко, без задължителните страшни картини. Такава ли е целта и на конференцията, която организирате на 10 и 11 ноември– „Раждането – медицина, психология и право”? Държах тази конференцията да е интердисциплинарна, защото много често в разговори с лекари стигаме до извода, че жената има изискване за раждането, но лекарят решава. На конференцията ще разгледаме раждането от различни гледни точки. От юридическа гледна точка лекарите са длъжни да информират жената за всичко, което предприемат. Винаги подчертаваме, че раждането е естествен и позитивен процес и не касае само ме��ицинските специалисти. Кои са гостите на конференцията? Д-р Рикардо Джоунс, акушер-гинеколог от Бразилия. Той от години се бори за естествено и хуманно раждане. Разработил е протокол за промяна на медицинските практики, който помага раждането да е по-хуманно, а майките и децата - по-щастливи. Той е изпробвал това в своята практика, като се е стремил да намали цезаровите сечения. Той е от малкото лекари в света, толкова активни в движението за естествени раждания. С него ще дойде и съпругата му - Зеза Джоунс, която е акушерка. Тя

се занимава активно с тези раждания. Имат и дула в екипа, която оказва емоционална, не медицинска подкрепа. Имате ли подкрепа от нашите институции, когато организирате такива конференции. Има ли кой да ви чуе, за да се получи диалог? Не мога да се похваля с кой знае колко голям отклик. С Министерство на здравеопазването преговорите вървят трудно. Реакцията им винаги е – вие не сте медицинско лице и не можете да прецените. Но ние сме жените, които раждат, които получават тази грижа и не са доволни от нея. Може би от министерството нямат интерес от промяна. Ние сме поканили големите имена в акушер-гинекологията. В България в момента акушер-гинекологът е човекът, който решава как се случват нещата. Защо му е на него да се допитва до родилката, да изчаква едно естествено раждане 12 часа, да му се обаждат през нощта, след като е много по-лесно да направи едно секцио?! Доста грубо обяснявам причините, но хубавото е, че има и по-отворени лекари, които пътуват, интересуват се, виждат как са нещата в чужбина и че навсякъде има едно завръщане към естественото раждане. Затова и имаме тяхната подкрепа. Акушерките също идват и са активни. Постепенно те започват да осъзнават, че всъщност точно те имат водеща роля в раждането. И най-вече имаме голяма подкрепа от страна на майките. Когато една жена иска да роди с помощта на дула, кога трябва да започне да контактува с нея? В практиката си съм имала момичета, които идват след направен положителен


тест за бременност на предния ден. Някои идват по-рано, за да питат различни неща за бременността, да се опознаем. Има и други, които идват след термина, и искат да дойда на раждането. Всяка жена сама си решава. Най-честото време е между 5 и 7 месец. Какво точно прави дулата? Преди раждането се виждаме няколко пъти, за да се опознаем, да знам какви са нейните притеснения и желания, каква е нейната мотивация. По време на самото раждане дулата прави 3 основни неща. Оказва емоционална подкрепа. Понякога просто е достатъчно някой да ти каже, че се справяш добре. Правим упражнения – начини за дишане, релаксация, компреси. Дулата не прилага медицински интервенции, само максимално щадящи, естествени методи. Третото е информация. Медицинските екипи не винаги обясняват достатъчно подробно какво точно се случва. Дулата присъства от самото начало, докато се роди бебето и два часа след това. Тя е там, за да подаде вода, да запали свещи, да пусне музика, да ти подаде чехлите. Всичко зависи от това от какво има нужда майката. Аз съм сертифицирана дула от 2010 година. Когато се обучавах, в България нямаше курсове. Изкарах 1 година онлайн обучение с много информация за четене и много изпити. Ходила съм в Германия и Испания на конференции с практическа насоченост. Сертифицираната дула трябва да присъства на две раждания, за да завърши. Във всяка болница ли може да се роди с помощта на дула? Повечето болници със самостоятелни родилни зали допускат дули. В частните

болници са по-отворени. В болниците без самостоятелни родилни зали не са склонни да допускат дули. Има и такива със самостоятелни зали, но въпреки това не са склонни да допускат външни лица. Като в Майчин дом, например. В Първа АГ болница вече са имали много раждания с дули. Тук-таме акушерките се сърдят, че дулата им взема работата. И това е вярно по принцип. Ако една акушерка има достатъчно време и възможност да отдели внимание само на една родилка и да я познава от началото, няма да има нужда от дула. В Холандия акушерката проследява бременността, познава жената от самото начало, присъства на раждането и се грижи за нея продължително. Там като кажеш дула, почти не знаят за какво става дума. В САЩ раждането е много медикализирано. Там дулите са най-разпространени и именно от там се появяват. Опиши ни как се случва естественото раждане стъпка по стъпка? Първо жената трябва да вярва в себе си, да е в спокойна обстановка, където се чувства сигурна. Трябва да се движи, както й подсказва тялото. Вертикалните позиции са добри, защото гравитацията помага. Жената трябва да има възможност за почивка, храна и вода. Това в болниците се забранява, а жената има нужда от енергия, за да роди. Ако има нужда от подкрепа, таткото трябва да е до нея. Да не й се прилагат системи за забързване на процеса. Те имитират хормоните, които отделяме по време на раждане, но когато жената е изплашена, този процес може да се забави. Да няма непрекъснато следене на тоновете, което ограничава подвижността. Тоновете трябва да се следят, но ако от периодично прослушване се чува, че


те са добри, няма смисъл родилката да лежи през цялото време. Да се опита да се справи с болката с дишане и масаж, а не веднага с упойка. По време на напъването, тя усеща кога и как то да се случва - не е нужно да й се крещи – “По-бързо, по-силно!”. Когато бебето се роди, е хубаво да се изчака пъпната връв да спре да пулсира, защото по нея тече кръв от плацентата към бебето. Трябва да се среже чак когато спре да пулсира. Най-доброто нещо е бебето да се сложи върху майката и да се оставят за първите 2 часа в една спокойна, топла среда заедно. Много често бебетата искат да засучат в първите два часа от раждането. Процедури като къпане, теглене и мерене не са толкова важни и могат да почакат. Новороденото има нужда от своята майка, тя е единственото нещо, което то познава. Разделянето е стресиращо. Можем ли да направим ясно разграничение между дирижирано и активно раждане, между асистирано и неасистирано домашно раждане? Активно раждане е, когато жената е активна – движи се свободно, решава какво ще й бъде направено, кой ще присъства и къде ще роди. Екипът е там, следят процеса, но се намесват само ако има проблем. Помагат чак при самото изгонване на бебето. Дирижирано раждане започва и протича с активна лекарска намеса. Непрекъснато се следят показателите. Жената е в легнала поза, която е поудобна за лекарите. Те й казват кога да напъва. Целта е да бъде съкратена продължителността на родовия процес. Домашното асистирано раждане е законово в някои държави. Има възможност за помощ от квалифицирани специалисти в дома. Обикновено това е

акушерка или медицинска сестра. Винаги обаче съществува възможност за бърза реакция и транспорт до болница, където да се отиде, ако се появи проблем. Когато домашното раждане е асистирано, то е също толкова безопасно, както и болничното. Неасистираното домашно раждане се случва в държавите, където то не е узаконено. Така е в България. Домашното раждане не е забранено, но е забранено на акушерките да помагат при такова раждане. Жените няма към кого да се обърнат и съответно раждат съвсем сами, най-често с помощта на съпруга си. Това го прави много рисково. Жените го избират, защото нямат доверие в системата или са съвсем отчаяни от отношението там. Често те са родили веднъж в болница и не искат да им се случи пак.


NAO TAMURA - RING STOOL ОТ ЕВГЕНИЙ МИЛОВ

Роденият в Япония и базиран в Ню Йорк дизайнер Nao Tamura разработва проекта Ring Stool, за да отбележи 80-годишнината от създаването на емблематичния за Алвар Аалто стол „Stool 60”. Дизайнерът използва символиката на дървесните годишни кръгове, за да изрази непреходността на гениалния дизайн от финландския архитект и проектант на мебели.


PATRICK RAMPELETTO & FRITZ PERNKOFT - PILOT STOOL ОТ ЕВГЕНИЙ МИЛОВ

Австрийските дизайнери Patrick Rampelotto и Fritz Pernkopf са разработили „Pilot Stool” за белгийската компания Quinze & Milan. Създадена, използвайки полипропиленова пяна по специална техника за производство от австрийската инженерингова компания hammerschmid MB, седалищната част се формира при температура от 140 градуса по Целзий. В черна и бяла разцветка, плоско парче полимер лесно се сглобява посредством резби с четирите дървени крака от европейски дъб. „Pilot Stool” е достъпен в три различни варианта на височина – кухня, бар и стандарт. Цената му започва от 370 долара.


MORITZ WALDEMEIER - MY NEW F

Разработена за Ingo Maurer, базираният в Лондон нов медиен дизайнер Moritz Waldemeyer е създал “My New Flame Light”, стояща LED лампа, демонстрираща ефектите на пламъци от горяща свещ. Тялото се състои от двустранен правоъгълен дисплей, изработен от 128 малки светодиоди от всяка страна. Чрез програмиране на светодиодите да показват само


FLAME LIGHT OT ЕВГЕНИЙ МИЛОВ

топли цветови температури, крайният ефект става крайно реалистичен. Всяка една от електрическите вериги и контролери, които са видими на борда, създава един елегантен състав от загадъчни и деликатни орнаменти, сравними само със стандартната осветеност на белите свещи.



bEST 19