Issuu on Google+

ПЪРВА ГЛАВА

ЗА ЕДНО КОРАБЧЕ ОТ КОРА НА ДЪРВО И ЕДНА ОГНЕБЪЛВАЩА ПЛАНИНА Мама Муминка седеше на слънце на стълбището и прикрепваше платна на малко корабче от кора на дърво. „Ако не ме лъже паметта, галеасът*1има две големи платна отзад и няколко малки триъгълни на бушприта**““– мислеше си тя. Най-трудно º беше да направи руля**, а най-много се забавляваше за трюма**. Беше измайсторила от кората съвсем мъничък люк и когато го постави, той влезе съвсем точно в дупката си и тънките ръбове прилепнаха плътно към палубата. * Галеас – древен кораб с платна и гребла, използван през 16-17 век предимно за военни цели. – Б.пр. ** Бушприт – наклонена греда, излизаща напред от носа при платноходите; рул – кормило на кораб; трюм – товарно помещение в кораб – Б.пр. 8


ТАЙНСТВОТО НА ЮНИ

„Това е за всеки случай, ако се разрази буря“ – каза си тя и въздъхна щастливо. До нея на стълбището седеше дъщерята на Мюмлата, прибрала колене и опряла на тях брадичката си, и я гледаше. Видя как мама Муминка закрепи щага*2 с карфички, всяка от които беше със стъклена главичка в различен цвят, а на върховете на мачтите сложи червени вимпели*. – За кого е? – попита с благоговение дъщерята на Мюмлата. – За Муминтрол – каза мама Муминка и потърси в кутията си с шивашки принадлежности подходящо въже за закотвяне на кораба. – Не се бутай! – изпищя много тъничък глас от вътрешността на кутията. – О, боже! – възкликна мама Муминка. – Малката ти сестра пак се е пъхнала в кутията ми. Ще се убоде на иглите. – Мю! – каза дъщерята на Мюмлата заплашително и се опита да изчовърка сестра си от едно чиле прежда. – Излез веднага! Но малката Мю се шмугна още по-надълбоко в кутията и напълно се изгуби в преждата. – Много е неприятно, че се е пръкнала толкова дребна! – оплака се дъщерята на Мюмлата. – Никога не знам къде е. Не можеш ли да направиш корабче от кора на дърво и за нея? Тогава ще може да плава в бъчвата с вода и поне ще знам къде е. Мама Муминка се засмя и извади парче кора от кутията си. * Щаг – въже, което се опъва между мачтата и носа или кърмата на кораба и крепи мачтата; вимпел – триъгълно знаме. – Б.пр. 9


ТУВЕ ЯНСОН

– Мислиш ли, че това парче ще я побере? – попита тя. – Със сигурност – каза дъщерята на Мюмлата. – Но трябва да направиш и малък спасителен пояс от кората. – Може ли да разрежа кълбото? – изкрещя малката Мю от кутията с шивашки принадлежности. – Заповядай – каза мама Муминка. Тя се възхищаваше на галеаса си и се чудеше дали не е забравила някоя част. Докато го държеше в лапата си, изведнъж една голяма черна сажда падна насред палубата. – Пфу! – каза мама Муминка и я издуха. Скоро долетя още една сажда и кацна точно на носа º. Въздухът беше пълен със сажди. Мама Муминка се изправи и въздъхна. – Толкова е дразнеща тази огнебълваща планина! – каза тя. – Огнебълваща планина ли? – попита малката Мю заинтригувано и се подаде от кутията с шивашки принадлежности. – Да, има една планина тук наблизо, която започна да бълва огън – обясни мама Муминка. – И сажди. Откакто съм се омъжила, все кротува, а сега, точно когато съм простряла цялото пране, пак пуфти и всичко почернява... – Всички ще изгорят! – изкрещя малката Мю весело. – И всичките им къщи и градини, и играчките им, и малките им братя и сестри, и техните играчки ще изгорят! – Глупости! – каза мама Муминка дружелюбно и махна нови сажди от муцуната си. А после отиде да намери Муминтрол.

10


ТАЙНСТВОТО НА ЮНИ

В подножието на хълма, точно вдясно от дървото, на което татко Мумин беше окачил хамака си, имаше голям ров, който беше пълен с бистра кафява вода. Дъщерята на Мюмлата винаги твърдеше, че по средата няма дъно. Може би имаше право. По краищата на рова растяха лъскави широки листа, на които да си почиват водни кончета и паяци, а под повърхността на водата сновяха малки пипалести животинки с важно изражение. Още по-надълбоко проблясваха златните очи на жабата, а понякога за момент се мяркаха нейните потайни роднини, които живееха най-отдолу в тинята.

11


ТУВЕ ЯНСОН

Муминтрол лежеше на обичайното си място (или на едно от обичайните си места), свит на кълбо в зеленожълтия мъх, с внимателно прибрана под тялото си опашка. Той гледаше сериозно и доволно надолу към водата, слушаше шумоленето на криле и сънливото жужене на пчели. „За мен е – помисли си той. – Трябва да е за мен. Тя прави първото лятно корабче от кора на дърво за този, когото харесва най-много. После позамазва малко положението, за да не се разсърди някой. Ако този воден паяк тръгне на изток, няма да има спасителна лодка. А ако тръгне на запад, ще има лодка и ще бъде толкова мъничка, че да не смееш да я хванеш с лапа.“ Водният паяк се затътри бавно на изток и очите на Муминтрол се насълзиха. В същия момент тревата изшумоля и майка му надникна между храстите. – Здравей! – каза тя. – Имам нещо за теб. Тя внимателно сложи галеаса във водата. Той красиво се олюля над отражението си и заплава, сякаш никога не беше правил друго. Муминтрол веднага видя, че е забравила за лодката. Той дружелюбно отърка муцуната си в майчината (усещането беше сякаш си отъркваш лицето в бяло кадифе) и каза: – Този е най-хубавият, който някога си правила. Те седяха един до друг в мъха и гледаха как галеасът прекосява вира и акостира до едно листо. От далечината, някъде около къщата, се чуваше как дъщерята на Мюмлата вика малката си сестра.

12


ТАЙНСТВОТО НА ЮНИ

– Мю! Мю! – викаше тя. – Ужасно дете! Мюууу! Само си ела и ще видиш как ще ти оскубя косата! – Пак се е скрила някъде – каза Муминтрол. – Помниш ли как я намерихме в чантата ти? Мама Муминка кимна. Беше забола муцуна в огледалната повърхност на водата и гледаше към дъното. – Там нещо свети – каза тя. – Това е златната ти гривна – каза Муминтрол. – И пръстенът за крак на госпожица Снорк. Не е ли добра идея? – Да, страшно добра – каза майка му. – От сега нататък винаги ще държим украшенията си в кафява изворна вода. Там изглеждат много по-красиви. На стълбите на муминската къща стоеше дъщерята на Мюмлата и крещеше така, че гласът º вече пресипваше. Малката Мю си седеше и се смееше в някое от безбройните си скривалища и сестра º го знаеше. „Би трябвало да ме подмами с мед – помисли си Мю. – И да ме набие, когато се появя.“ 13


ТУВЕ ЯНСОН

– Ако крещиш така – обади се татко Мумин откъм люлеещия се стол, – тя никога няма да дойде. – Крещя само за да успокоя съвестта си – обясни важно дъщерята на Мюмлата. – Когато мама замина, ми каза: „Сега оставям малката ти сестра на твоите грижи и ако ти не можеш да я възпиташ, никой няма да може, защото аз се отказах от самото начало.“ – А, в такъв случай разбирам – каза татко Мумин. – Крещи, ако това те успокоява. Той взе парче сладкиш от масата за закуска, огледа се предпазливо и го топна в каната със сметана. Масата беше сложена за петима, а шестата чиния стоеше под масата на верандата, защото дъщерята на Мюмлата твърдеше, че там се чувства по-независима. Разбира се, чинията на Мю беше съвсем мъничка и стоеше в сянката на вазата с цветя в средата на масата. Мама Муминка дотича по градинската алея. – Успокой се, моля те – каза татко Мумин. – Ядохме в килера. Майката се качи задъхана на верандата и спря пред масата за закуска. Цялата покривка беше покрита със сажди. – Ох, боже! – каза тя. – Колко е горещо! И колко много сажди! Огнебълващите планини са толкова дразнещи. – Ако беше малко по-наблизо, можехме поне да си имаме преспапие от истинска лава – каза татко Мумин замечтано. Беше наистина горещо. Муминтрол беше останал при големия вир и гледаше към 14


ТАЙНСТВОТО НА ЮНИ

небето, което беше съвсем бяло и изглеждаше като сребърна плоча. Той чуваше как морските птици си подвикваха долу край морето. „Във въздуха се усеща буря“ – помисли си Муминтрол сънено и се изправи сред мъха. И както винаги, когато времето се променяше, стъмваше се или имаше странни светлини, той се затъжи за Снусмумрик. Снусмумрик беше най-добрият му приятел. Естествено, Муминтрол ужасно много харесваше и госпожица Снорк, но с момиче не може да бъде съвсем същото. Снусмумрик беше спокоен и знаеше страшно много, но не говореше за нищо без повод. Само от време на време разказваше за пътешествията си и тогава Муминтрол се гордееше, сякаш неговият приятел му е позволил да стане член на таен съюз. Муминтрол винаги заспиваше зимен сън заедно с другите, когато паднеше първият сняг. А Снусмумрик се отправяше на юг и се връщаше в Муминската долина чак напролет. Тази пролет не се беше върнал. Муминтрол зачака още откакто се събуди от зимния си сън, без да казва нищо на другите. Когато птичите ята прелитаха над долината и снегът се стопи, той стана нетърпелив. Снусмумрик никога не се беше бавил толкова. Дойде лятото и мястото за палатката му край реката обрасна с трева и се раззелени, сякаш никой никога не беше живял там. Муминтрол още го чакаше, но вече не толкова нетърпеливо, а с лек упрек и малко умора. Веднъж госпожица Снорк заговори за това на масата за вечеря. 15


ТУВЕ ЯНСОН

– Колко закъснява Снусмумрик тази година! – каза тя. – Какво ли знаеш пък ти, може би изобщо няма да дойде – каза дъщерята на Мюмлата. – Може да го е изяла Мората! – изкрещя малката Мю. – Или да е паднал в някоя дупка и да се е сплескал! – Тихо, тихо – каза мама Муминка бързо. – На Снусмумрик никога не му се случва нищо лошо. „Но може би все пак... – мислеше си Муминтрол, докато вървеше бавно покрай реката – наистина има Мора и полицаи. И пропасти, в които може да паднеш. Може да замръзнеш, да полетиш във въздуха, да паднеш в езерото, да ти заседне кост в гърлото и какво ли още не. Широкият свят е опасен. Там никой не те познава и не знае какво харесваш и от какво се страхуваш. А Снусмумрик броди със старата си зелена шапка... И там е пазачът на парка, който е неговият голям враг. Опасен, опасен враг...“

Муминтрол спря при моста и мрачно се втренчи във водата. Тогава една лапа го докосна леко по рамото. Муминтрол подскочи и се обърна. 16


ТАЙНСТВОТО НА ЮНИ

– А, ти ли си?! – Толкова ми е скучно – каза госпожица Снорк и го погледна умолително изпод бретона си. Тя беше закрепила венец от теменужки около ушите си и беше скучала целия следобед. Муминтрол издаде дружелюбно и малко разсеяно сумтене. – Искаш ли да си играем? – каза госпожица Снорк. – Да се престорим ли, че съм чудно красива и че ти ме отвличаш? – Не съм сигурен, че съм в настроение за това – каза Муминтрол. Ушите на госпожица Снорк клюмнаха, той бързо потърка муцуната си в нейната и каза: – Не е необходимо да се преструваме, че си чудно красива, защото ти и така си си красива. Може утре да те отвлека. Юнският ден се изниза и се свечери. Но още беше все така топло. Сухият парещ въздух беше пълен с реещи се сажди и цялото муминско семейство някак посърна, всички мълчаха и станаха необщителни. Накрая на мама Муминка º хрумна да спят в градината. Тя им постла на хубави места и до всяко легло сложи малка лампа, за да не им е самотно. Муминтрол и госпожица Снорк се сгушиха под жасминовите храсти. Но не можеха да заспят. Това не беше обикновена нощ, цареше зловеща тишина. – Толкова е горещо! – каза госпожица Снорк жално. – Само се въртя, а чаршафът е толкова неприятен и непрекъснато се замислям за тъжни неща! 17


ТУВЕ ЯНСОН

– С мен става същото – каза Муминтрол. Той седна и огледа градината. Изглеждаше, че другите спят, а лампите спокойно горяха край леглата.

Изведнъж жасминовите храсти потрепериха силно. – Видя ли? – каза госпожица Снорк. – Сега пак са неподвижни – каза Муминтрол. В същия миг лампата се преобърна в тревата. Цветята потрепериха и по земята бавно запълзя малка пукнатина. Тя пълзеше ли, пълзеше и накрая изчезна под дюшека. 18


ТАЙНСТВОТО НА ЮНИ

И се разшири. В нея започнаха да се свличат пръст и пясък и изведнъж четката за зъби на Муминтрол се плъзна и падна право в земния мрак. – Беше съвсем нова! – възкликна Муминтрол. – Виждаш ли къде падна? Той опря муцуна в пукнатината и надникна. В същия момент земята се затвори с леко „вуп“. – Беше съвсем нова! – повтори Муминтрол разочаровано. – Синя. – Но представи си, че опашката ти беше заседнала в цепнатината! – утеши го госпожица Снорк. – Щеше да седиш там през целия си живот! Муминтрол бързо се изправи. – Ела – каза той. – Ще спим на верандата. Пред къщата стоеше татко Мумин и душеше във въздуха. В градината се чуваше неспокойно шумолене, излитаха ята птици, през тревата бягаха малки крачета. Малката Мю подаде глава от слънчогледа до стълбището и извика въодушевено: – Сега ще се разтрещи! Внезапно под краката им се чу слаб тътен, а тенджерите в кухнята започнаха да падат. – Ще ядем ли? – извика мама Муминка сънено. – Какво става? – Нищо, скъпа – отговори таткото. – Просто огнебълващата планина се движи. Само си помисли за всички преспапиета от лава... Вече се беше събудила и дъщерята на Мюмлата. Всички стояха до перилата на верандата и гледаха. – Къде е тази планина? – попита Муминтрол. 19


ТУВЕ ЯНСОН

– На едно островче – каза баща му. – Черно островче, където нищо не расте. – Не мислиш ли, че е мъъъничко опасно? – прошепна Муминтрол и пъхна лапата си в бащината. – О, да – отговори татко Мумин дружелюбно. – Сигурно е мъничко опасно. Муминтрол кимна възхитено. Точно тогава чуха тежък тътен. Задаваше се по повърхността на морето, отначало като шепот, а после все по-силно и силно тътнеше. В светлата нощ те видяха как нещо огромно се издигна над върховете на дърветата, това нещо растеше ли, растеше и найотгоре беше покрито с бяла пяна. – Мисля, че вече трябва да влезем в салона – каза мама Муминка. Едва бяха прекрачили прага, когато потопът заля Муминската долина и удави всичко в пълна тъмнина. Къщата се поразлюля, но не загуби равновесие, защото беше много здрава къща. Постепенно мебелите започнаха да плават из салона. Тогава семейството се качи на горния етаж, седна и зачака бурята да отмине. – Не е имало такова време от младостта ми – каза татко Мумин бодро и запали свещ. Нощта беше изпълнена с тревога, зад стените на къщата се чуваха трясъци и скърцане, а в прозорците се удряха тежки вълни. Мама Муминка разсеяно седна в люлеещия се стол и започна да се люлее. – Краят на света ли настъпва? – попита малката Мю любопитно. 20


ТУВЕ ЯНСОН

– И не само това... – каза дъщерята на Мюмлата. – Опитай се да станеш послушна, ако имаме още време, защото сигурно скоро всички ще отидем на небето. – На небето ли? – повтори малката Мю. – Трябва ли да ходим на небето? А как се излиза оттам? Нещо тежко се удари в къщата и светлината примигна. – Мамо! – прошепна Муминтрол. – Да, миличък. – Забравих си корабчето до големия вир. – Сигурно утре ще си е на мястото – каза мама Муминка. Изведнъж тя спря да се люлее и възкликна: – Как можах! – Какво? – каза госпожица Снорк и подскочи. – Лодката! – каза мама Муминка. – Забравих за лодката. Усещах, че съм забравила нещо много важно. – Стигнала е до клапана на комина – оповести татко Мумин. Той постоянно слизаше в салона и измерваше нивото на водата. Всички погледнаха към стълбата към салона и помислиха за многото неща, които не трябваше да се мокрят. – Някой прибра ли хамака? – попита татко Мумин. Никой не се беше сетил да го прибере. – Добре сте направили – каза татко Мумин. – Имаше ужасен цвят. Бученето на водата край стените ги унасяше и те един след друг се сгушиха на пода и заспаха. Но преди да изгаси лампата татко Мумин нави будилника за седем часа. Защото му беше ужасно любопитно да разбере какво ще се е случило навън. 22


Tuve Janson_TAINSTVOTO NA JUNI