Issuu on Google+


Дървено конче Умори ли се, дървено конче? Сто-ой! Дойдохме си вече. Никой, никой не бива да знае, че сме ходили тъй надалече! Че достигнахме страшните джунгли, че видяхме лъвица и слон, че ни хвърли добрата маймунка портокал от високия клон; че изплаших големия тигър, та избяга в пустинята чак, и че весело негърче с радост ни посрещна на Нилския бряг. Умори ли се, дървено конче? Лека нощ и добре отдъхни. Утре двамата с теб ще отидем в други чудни, далечни страни. О, земята е много голяма, само – ш-ш-т! Нито дума на мама!

–5–


Обувки Щъркелът носи ботуши – червени, до колене, – да си не мокри краката в реката. И Петльо си има ботушки малки, но с остри шпори. Смее ли някой с Петльо да се пребори? Зайо обува на своите лапки сиви чорапки – да му е топло, да му е леко и от ловеца да бяга далеко.

–6–


Бели обувки има козлето, с токчета черни и здрави. Цял ден търчи из полето, в дъбравите броди, но при обущаря не ходи! Котката стъпва най-тихо от всички: носи терлички – да не изплаши среднощ на тавана някоя мишка гризана. Врабчо е бос. Той обувки си няма. Лете е лесно, но в зима голяма мръзне, подскача от крак на крак и писука: – Аз съм юнак! (А „юнак“ – на врабчов език се казва „чурулик-чурулик“) –7–


Бодливко – мързеливко Елите слънцето огря с усмивката си кротка и Ежко в старата гора излезе на разходка. Тревица тук, иглика там – в това приятно време не иска Ежко да е сам, другарче ще си вземе! Две катерички – скок-подскок съгледа той на клон висок. – Елате на разходка, мили! Чудесно слънце свети. Защо в клонака сте се скрили? – Днес, Ежко, сме заети. Виж как работи се юнашки – хралупите метем с опашки! – Метете! – Ежко-Бежко рече. Ще ида да повикам Мечо. –8–


Но Мечо спал бе цяла зима и Ежко го завари да тупа с дрянов клон килима и козяците стари.

По клоните цвъртяха птички. За Ежкова беда те бяха весели, но всички строяха си гнезда. Дори и Зайо дългоух поседнал бе до трънка, да кърпи своя сив кожух с една иглица тънка. Погледна Ежко натъжен, постла си меки листи, па седна в пролетния ден бодлите си да чисти... –9–


Кате, Кате – Кате, Кате с бяла блузка, защо е червена едната ти бузка? – Ядох ябълка. Ако ми дадеш още едничка, ще се зачерви и другата ми страничка.

– 10 –


Крушке-дружке

– Крушке-дружке, слез по-надолу! – Защо? – Да те погаля по жълтата бузка! – Не можеш да ме излъжеш: аз съм крушка-хитрушка. – Кой знае дали си хитрушка, но май че си киселушка. Стой си по-добре горе в листата зелени, а като станеш крушка-медушка, вятърът ще те събори при мене!

– 11 –


Патенца Нашите патенца с хубави гушки са си обули жълти ботушки. Ходят в редици като войници, а се клатушкат като старици.

– 12 –


Лодка Пуснах лодка от хартия, ветре-вятърко, върни я, че реката я повлече и замина надалече. Може жаба кривокрака до брега да я причака, а за лодката ми слаба тежка ще е Баба Жаба!

– 13 –


Изворче Изворче, скрито в елхова горица, кой идва при тебе за бистра водица? Идва сърничка с пъстра паничка, идва еленче с лъскаво менче, мишка-гризанка, с проста гаванка, бабино внуче с ново бърдуче.

– 14 –


Капчук Защо чука капчука? Казва на жълт кукуряк: – Духнал е топъл южняк. Казва на тънки тополи: – Няма да зъзнете голи. Казва на малки момичета: – Цъфнаха бели кокичета. Казва на млади момчета: – Бързо садете дръвчета! Казва на пойните птички: – Идвайте, чакат ви всички! Казва на баба ви Меца: – Лиса изяде медеца, ставай от сън, хайде навън! Затова чука капчука.

– 15 –


За гъби Нося шарена торбица, търся гъби за чорбица. Бягай, бягай Зайо! Няма днес да си играем двама! Пременена като булка гъба с шарена качулка се усмихва и ме кани да я взема в топли длани. Аз не бързам, стъпвам леко и я гледам отдалеко как се перчи, как наднича – на отровна ми прилича. Може да е мухоморка – по-добре да бъда зорка!

– 16 –


По-добре да търся скрити под клонаци, под тревите скромните печурки бели, тихичко глави навели, и да видя де се гушка някоя добра пънчушка. Бягай, Зайо! Нямам време! Не клати уши големи и не стой на моя път – гъби мъчно се берат!

– 17 –


kanki_na_kolelca_leda_mileva