Page 1

Отдавна, в тъй далечни времена, когато хората си мислели звездите за закачени на небето златни светлинки, живял на изток страшен цар. Жените си убивал след сватбената нощ. И ето че оженил се отново. Щом мракът син обгърнал сънната земя, съпругата се поклонила на мъжа си: „О, нека с приказки нощта да съкратя!“ И тихо заразказвала Шехеразада, а царят тъй и не усетил как минала нощта. На сутринта потръпнал от прохлада. „Стига – наредил, – денят дойде.“ „Но има още, о премъдри!“ – казала му тя. А царят промърморил: „Довечера, сега се зазори.“ И тъй търкулнали се не една и две – изминали хиляда дълги (или кратки) нощи. Как мислиш, приказките чудни дали ще усмирят гнева на злия цар? Дете прекрасно, отвори ме и нека видим как ще свърши всичко това!


ЦАР ШАХРИЯР И НЕГОВИЯТ БРАТ

реданията разказват, че в древни времена островите на Индия и Китай били под властта на един цар от рода на Сасанидите, господар на безбройно множество воини, деца и земи. Той имал двама синове, които били много силни и смели. Големият, който бил по-храбър от брат си, завладял огромна страна и управлявал толкова мъдро, че заслужил любовта и почитта на своите поданици. Този цар се казвал Шахрияр. Брат му Шахземан царувал в персийския Самарканд. Цели двайсет години двамата щастливо управлявали своите владения. И ето че един ден цар Шахрияр поискал да види брат си Шахземан и изпратил при него своя везир, за да го покани на гости. Сановникът тръгнал веднага и скоро пристигнал в Самарканд, поклонил се пред Шахземан и предал поканата на своя господар. Шахземан с радост я приел и започнал да се готви за път. Заповядал на слугите си да вземат шатри, да оседлаят камили и мулета, да 5


подберат прислужници и телохранители и потеглил, като оставил управлението на страната си в ръцете на своя везир. По пътя обаче се сетил, че забравил да вземе нещо важно, и се върнал в двореца. А щом се завърнал, заварил своята жена с един черен роб... Пелена се спуснала пред погледа на Шахземан и, обе зумял от гняв, той извадил своя меч от ножницата и убил и жена си, и роба. След това препуснал към кервана. Когато стигнали пред града на Шахрияр, Шахземан изпратил вестители да съобщят за неговото идване. Шахрияр веднага излязъл и заедно с голямо множество хора тържествено посрещнал Шахземан. Заредили се пиршества и развлечения, но Шахрияр с учудване виждал, че брат му с всеки изминал ден слабее, а лицето му остава тъжно и бледо и при най-големите забавления. Той знаел, че не е прилично да го разпитва, но един ден не издържал и възкликнал: – О, братко мой, толкова тъжен ми се виждаш! – О, братко мой, душата ми е кървяща рана – отвърнал Шахземан, но нищо повече не казал. – Да отидем на лов – предложил Шахрияр. – Може би той ще те разведри. Шахземан обаче не пожелал да отиде на лов и брат му заминал сам. Следобед Шахземан чул смях в градината на двореца и 6


погледнал през прозореца. Видял красивата жена на Шахрияр, заобиколена от хубави бели пленнички и черни роби. Всички те отишли при фонтана, седнали наоколо, а царицата викнала: „Масуд!“, и един черен роб се приближил до нея и я прегърнал. Щом видял това, Шахземан си казал: „Кълна се в Аллах, моята беда е нищо пред този позор!“ И мъката му изведнъж се стопила. Цар Шахрияр се завърнал от лов и на вечерята с почуда забелязал, че брат му се храни с добър апетит, а лицето му вече не е така бледо. – О, братко мой – рекъл му той, – сутринта те оставих блед и измъчен, а вечерта те намирам ободрен. Разкажи ми какво се е случило с теб. – Ще ти разкажа защо бях блед и измъчен, но не ме питай защо се възвърна цветът на лицето ми – отговорил Шахземан. – Слушам те – съгласил се Шахрияр. – Трябва да знаеш, братко мой – подзел Шахзе7


ман, – че когато потеглих на път към теб и излязох от града, изведнъж се сетих, че съм забравил перлата, която исках да ти подаря. Върнах се, ала за зла участ видях как един черен роб прегръща моята жена. Убих и двамата. Затова дойдох тук блед и тъжен. А защо се оправих – позволи ми да не говоря за това. – Не, заклевам те в Аллах, разкажи ми защо се разведри и как така се възвърна цветът на лицето ти – настоявал Шахрияр. И така Шахземан му разказал какво се случило в градината. Тогава Шахрияр рекъл: – Аз трябва да видя всичко с очите си! – Престори се, че утре отиваш пак на лов – посъветвал го Шахземан, – а се скрий при мен и ще се убедиш, че говоря истината. На сутринта цар Шахрияр с шумни приготовления тръгнал на лов. Когато неговите слуги разпънали шатрата му, той влязъл в нея и наредил да не бъде обезпокояван. После се преоблякъл и тайно се завърнал в двореца, без да бъде забелязан от никого. Промъкнал се в покоите на брат си и застанал до прозореца. След малко неговата красива жена седнала заедно с пленничките и робите около фонтана и повикала Масуд. Щом видял това, цар Шахрияр едва не си изгубил ума, втурнал се навън и отсякъл главата на невярната си жена. 8


И от този ден насетне, за да си отмъсти на всички жени, цар Шахрияр се женел всеки ден, а на другата сутрин убивал своята съпруга. Това продължило цели три години. Хората бягали с дъщерите си и накрая в града не останала нито една девойка. Така дошъл денят, когато везирът тръгнал да търси жена за царя, но не намерил нито една. И закрачил по улиците, потънал в скръб, защото знаел, че царският гняв ще се излее върху неговата глава. Везирът имал две красиви дъщери. По-голямата се казвала Шехеразада, а по-малката – Дунязада. Шехеразада била прочела много книги – истории и предания за изчезнали народи, а освен това била събрала хиляди летописни книги за поети и царе от далечни времена. – Защо си тъй тъжен и загрижен, татко? – попитала Шехеразада баща си. И везирът се оплакал на дъщеря си, че не може да изпълни волята на царя. – В името на Аллах – промълвила дъщерята, – омъжи ме за царя, татко мой. Аз може би ще съумея да оживея и така ще спася още много девойки. – Заклевам те, не се излагай на такава опасност! – възкликнал везирът. – Което е съдено да стане, то ще стане – отговорила Шехеразада. Везирът се примирил, приготвил дъщеря си за сватба9


та и я повел към двореца. Ала преди това Шехеразада заръчала на своята сестричка: – Щом царят дойде при мен, аз ще помоля да те повикат и ти трябва да кажеш: „Сестро моя, разкажи ни нещо интересно.“ И ако е рекъл бог, това ще бъде нашето спасение. И ето че везирът се явил пред царя, който го попитал: – Намери ли ми жена? – Да – отговорил везирът. И Шахрияр влязъл при Шехеразада, а тя заплакала. – Защо плачеш, девойко? – попитал я той. – О, господарю, аз имам сестричка – казала тя – и искам да се сбогувам с нея. Царят изпратил да доведат Дунязада. Девойката дошла, седнала на пода до сестра си и изведнъж рекла: – Сестро моя, нощта е тъй дълга – разкажи ни нещо интересно. – С най-голямо желание и с много любов, ако ми позволи милостивият наш цар – промълвила Шехеразада. Царят, който бил много любознателен, а и страдал от безсъние, с радост є разрешил.

10


ПРИКАЗКА ЗА ТЪРГОВЕЦА И ДЖИНА

азказват, о, милостиви и щастливи царю – започнала Шехеразада, – че някога живял един търговец, който бил много богат и пътувал по работа из далечни

земи. Веднъж той отивал в един град, за да прибере парите, които бил дал там назаем. По пътя ожаднял и огладнял, затова седнал под едно дърво и извадил от торбата си хляб и фурми. Изял една фурма и хвърлил костилката. Внезапно пред него изникнал огромен джин с гол меч в ръката и викнал: – Стани да те убия, както ти уби сина ми! – Извинявай, как съм могъл да го убия? – уплашен попитал търговецът. – Когато изяде фурмата и хвърли костилката, тя уцели сина ми право в сърцето и той веднага умря – отговорил джинът. 11


– Ние принадлежим на Аллах и при него се връщаме – рекъл търговецът. – Но ако съм убил сина ти, то това е станало, без да искам. Моля те да ме извиниш! – Не, аз съм длъжен да те убия! – настоявал джинът, повалил човека на земята и вдигнал над него меча си. – Оставям се в ръцете на Аллах! – простенал търговецът. – Побързай с речите, че да те убивам! – казал джинът. – Чуй ме, джине – промълвил търговецът, – аз имам много пари, жена и деца; длъжник съм, но и заемодавец. Пусни ме да си отида у дома и да си уредя работите. Ще се върна при теб в началото на годината. Обещавам ти, кълна се в бога, че няма да наруша дадената дума и ще дойда. 12


Джинът му повярвал и го пуснал. Търговецът се прибрал и си уредил работите: взел каквото му дължали, дал каквото дължал и разказал всичко на жена си и децата си. Написал си завещанието и като дошъл краят на годината, той се изкъпал, взел си един погребален чаршаф, сбогувал се с ридаещите си роднини и съседи и съкрушен се запътил при джина. Точно на Нова година търговецът навлязъл в онази гора, седнал на същото място и заокайвал злата си участ. Не щеш ли, появил се един старец, който водел на синджир газела. Той поздравил търговеца, пожелал му дълъг живот и го попитал: – Защо седиш в това обиталище на джинове? Търговецът му разказал всичко и старецът изумен възкликнал: – Братко мой, честността ти е безподобна и разказът ти е необикновен. Може да служи за пример и назидание. Няма да мръдна оттук, докато не видя какво ще се случи по-нататък! След малко дошъл друг старец – той водел две черни ловджийски кучета. Човекът поздравил търговеца и първия старец и ги попитал: – Защо седите в това свърталище на джинове? И те му разказали какво се е случило. Човекът дори не успял да седне, когато се появил трети ста13


рец – той пък с шарено муле. След като поздравил тримата мъже, старецът ги попитал: – Защо седите в това живелище на джинове? Те му разказали историята и старецът седнал редом с тях. И след малко откъм пустинята се вдигнала силна вихрушка, а когато прахът се разсеял, изникнал джинът. В ръцете си държал гол меч, а от очите му изскачали искри. Приближил се той до хората, дръпнал търговеца и казал: – Стани да те убия, както ти уби сина ми, който ми беше по-скъп от живота! Търговецът заплакал, тримата старци също заплакали и занареждали. Първият, онзи с газелата, пристъпил към джина, целунал коляното му и рекъл: – О, най-славни царю на джиновете! Ако ти разкажа какво се случи с тази газела и ти сметнеш, че разказът ми е необикновен, ще ми подариш ли една трета от живота на този търговец? – Да, старче – отговорил джинът, – ако разкажеш някоя необикновена история, каквато не съм чувал никога в живота си, ще ти подаря една трета от живота на този търговец.

14

1001nosht_1  

И тъй търкулнали се не една и две – изминали хиляда дълги (или кратки) нощи. Как мислиш, приказките чудни дали ще усмирят гнева на злия цар?...