Youth FOCUS_01

Page 1

Брой 1, октомври 2011

МЛАДЕЖКИ ФОКУС

НА ЛОВ ЗА ДОБРОВОЛЦИ!

1

Що е то добролчество и има ли то почва у нас?

КЪДЕ СА МЛАДИТЕ?

АНИ САЛИЧ

Има ли случаят Катуница нещо общо с младежката работа и политика!

Един разговор за младите хора и доброволчеството.

СТРУКТУРЕН ДИАЛОГ

FUNCITY

Приключи първият цикъл на структурния диалог с младите хора в Европа. Какви са резултатите и какво предстои?

Варна беше FUNCITY – първото по рода си мащабно пространство за младежка активност в България.


1 2 3

МЛАДЕЖКИ ФОКУС

Брой 1, октомври 2011

А СЕГА НАКЪДЕ?

За списанията, за младежка работа и политики, за доброволчеството, за свободата и избора. Замислих се в колко списания (от тези, които си купуваме) можем да видим като водеща тема доброволчеството. Аз не се сещам? После се замислих колко списания говорят на езика на хората от младежките организации. Пак греда! Няма да ви споменавам, че се сетих и за това колко ли списания някога са анализирали тези “странни животни” -­‐ младежката работа и политики. Вече десет реда се правя на интересен просто, за да ви информирам, че гледате на екраните си първото и единствено електронно списание в България за младежка работа и политики. Знам, че за повечето млади хора младежки политики звучи като нещо, за което “дядо се е надъхвал”. Аз силно се надявам тези, на които това списание би било полезно, наистина да знаят за него. И като говорим за “знаят”, аз май не знаех колко шарено нещо е доброволчеството. Понякога правим нещо, защото ни среща с яки хора, а сякаш не забелязваме колко много ние сме научили, колко много можем и знаем. Само заради доброволчеството!

Невероятно, нали! Сигурен съм, че ще научите нещо ново, или ще разберете, че вие сте на едно или друго мнение. В някои случаи ще усетите и, че още някой мисли като вас. Защо доброволчество? Ако има нещо, което всички от младежките организации определят за техен двигател, това е доброволчеството. На всички ни се иска повече хора да знаят, да усетят тръпката на това да направиш нещо само защото те кара да се усмихваш. Затова и ние, в Национален младежки форум (НМФ), се опитваме да впрегнем главите и сърцата си и да направим доброволчеството нещо познато. Това е и една от причините НМФ да приеме на драго сърце поканата за партньорство в кампанията на бТВ “Да почистим България за един ден”. Дано успеем да накараме повече хора да разберат, че това да направиш нещо извън собствената си клетка ще те направи по-­‐свободен. Като казах свободен, се сетих, че тук мога да закача и една актуална тема. Та, свободата. Свободата ми звучи като правото на информиран избор, без

фалш и клишета. Значи избор/и. Колкото повече избор имаме, толкова сме по-­‐свободни. Сега, ако ги сметнем, к’во става – имам два избора – 1. Да ходя да гласувам на изборите, 2. Да не ходя да гласувам. Ако отида да гласувам, ще имам обаче още избор, то президент, то кмет, че и общински съвет. До тук в случай 1 нямаме никакъв избор. В случай 2 имаме пред главата си още избори. Какъв е изводът: ако гласуваме, сме по-­‐ свободни. Пак повтарям, че условието е да сме наясно кой стои зад досадно надничащия от билборда политик. Какво той ще направи, за да продължавам да се занимавам с нещата, които искам? Сложна сметка, ама нали започна и училището и университета. Бъдете свободни! Веселин Илиев Председател Национален младежки форум


1 2 3

МЛАДЕЖКИ ФОКУС

брой 1, октомври 2011

FUNCITY Варна беше FUNCITY. Варна беше младежка зона.

Людмила Манева Сдружение “Варненски младежки фестивал”

Funcity е Младежкият фестивал на Варна, който се реализира по идея на варненски младежки организации, с подкрепата на Община Варна. Млади хора, творци и неправителствени оганизации от гр. Варна, изявиха своите умения и таланти в областта на музиката, спорта, визуалните и танцовите изкуства, театъра, игрите, занаятите и много други атрактивни младежки занимания. Във фестивалната програма се включиха 114 предложения от 65 организации. Събитието беше амбициозно, мега-­‐ забавно и пъстро! Всеки ден посетителите имаха възможност да се включат в турнир по джаги, да се насладят на малък цирк с пътуващи артисти, да видят демонстрации на специално издигната стена за катерене, или да се включат в работилниците на около 30 вида занаяти. Любителите на изкуствата наблюдаваха изработката на стенописи за деца, посетиха изложба на брайлова рисунка и преживяха създаването на графити стрийт арт изкуство. Почитателите на визуалните изкуства посетиха фотографски изложби, да се насладят на планинарско кино и

разполагaха с 48 часа, за да преодолеят предизвикателството да заснемат и сглобят късометражен филм за фестивала. Спортните атракции провокираха любопитството и на най-­‐скептичните зрители – видяхме атракции по кънки, турнир по стрелба с лък, състезание по гребане и BMX. Посетителите се включиха и в истинска война с водни пистолети. Любопитство предизви-­‐ каха спортните дисциплини слаклайн, паркур, стрийтбол и голбол, трайлбайк и лонгборд, скейтборд и хек на мрежа. За една вечер общината затвори една от лентите на централния булевард "8-­‐ми Приморски полк" за провеждането на състезание по лонгборд. Различните сцени предлагаха ежедневни концерти в палитра от жанрове: от фолклорни танци и песни, до пърформънси и импровизации, от рецитали и модни ревюта, до DJ миксиране и бийтбокс турнири. Всяка вечер сцена "Амфитеатър" бе запазена за уникални музикални концерти. Джулай морнинг беше посрещнат по

традиция с рок, а останалите вечери са посветени на хип хоп, хард кор, джем сешъни и др. Funcity се проведе от 28 юни до 3 юли в Морската градина на град Варна – от Арките на входа и алеите, около Морско казино, през сцена „Раковина”, до Пантеона и сцена „Амфитеатър”.

Младите хора на България имат нужда от FUNCITY, който се превърна в мащабно пространство за младежката активност и интереси.


1 2

МЛАДЕЖКИ ФОКУС

брой 1, октомври 2011

На лов за доброволци. Маркетинг и доброволчество. Христо Панчев Фондация “Оранжева луна”

Комуникацията, рекламата и изграждането на определен имидж на доброволчеството не трябва да са самоцелни. Фокусирането върху комуникационната политика и пренебрегването на другите елементи в маркетинговия микс е най-­‐често срещаната грешка в нестопанския сектор. Резултатът от нея в най-­‐добрия случай e безрезултатна загуба на енергия и ресурси, а в най-­‐лошия – постигане на обратен ефект. ЗАКОНОДАТЕЛСТВО И ОБРАЗОВАНИЕ Преди предлагане на каквито и да било законодателни промени или промени в учебната програма на училища и университети е необходим цялостен анализ на темата „доброволчество”. За да се говори за култура на доброволчеството с постоянно нарастващ принос за обществото, методи с елемент на „задължителност” са нерелевантни. Не трябва да забравяме, че коренът на думата „доброволчество” е не друго, а „добра воля”. Маркетинговите принципи и добрата организация са единствените подходи за запазване на философията на доброволчеството. Налагането на „доброволчеството” като част от учебната програма пък създава опасност да нареди „добрата воля” до математиката, химията, литературата, трудовото възпитание и т.н.

КОЙ КОЙ Е В ДОБРОВОЛЧЕСТВОТО? Когато говорим за доброволчество трябва да се разграничат целевите групи. Можем да говорим за две основни направления. Потенциалните доброволци от една страна, от друга -­‐ организациите и институциите, които търсят и в чиято работа могат да се включат доброволци. Мотивиране и информиране на организациите е точно толкова необходимо, колкото необходими са усилията по отношение на доброволците. Много организации например смятат, че приемане на доброволци е по-­‐скоро тежест, отколкото полза. Други пък имат желание да приемат доброволци, но не знаят как ефективно да ги използват, нито как да ги подберат или мотивират. Резултатът е загуба на мотивация и от двете страни. Наред с това в рамките на тези две категории съществуват множество сегменти, които трябва да се различават. Така например не трябва да забравяме, че доброволци могат да бъдат не само младежи, а и възрастни хора, с натрупан опит и познания и със съвсем различни мотивации, специфики и възможности. Тази група в много страни е една от най-­‐активните в доброволчеството. Потенциалните доброволци трябва да бъдат разграничавани спрямо желанията и очакванията си към това, което искат да правят, според способностите и опита си, според времето и енергията, които могат да отделят. Спрямо отделните сегменти подходите са

4


4 3 5

МЛАДЕЖКИ ФОКУС

На лов за доброволци. Маркетинг и доброволчество. коренно различни. МАРКЕТИНГОВ МИКС продукт, цена, пласмент, комуникация ПРОДУКТ Продуктът в социалния маркетинг е поведението или отношението, които искаме да наложим. В конкретния случай продукт може да бъде: По-­‐голяма готовност за полагане на доброволен труд; -­‐ Готовност от страна на повече организации да приемат доброволци; -­‐ По-­‐добра информираност на приемащите организации за спецификите при работа с доброволци, начините за стимулиране и управление на доброволците; Позитивно отношение към доброволците и доброволния труд. На този етап избираме как точно да оформим продукта и на кои продукти да заложим приоритетно. ЦЕНА В ценообразуването е приложима теорията на размяната. В контекста на доброволчеството на този етап се съпоставят позитивите и негативите. Така доброволецът ще загуби време и енергия, но ще спечели приятели, ще участва в решаването на важен социален проблем, ще придобие опит. Необходимо е ползите да изглеждат по-­‐големи от загубите. За това полагането на доброволен труд трябва да е максимално достъпно, с никакви бюрократични спънки. Приемащите организации трябва също да бъдат мотивирани да приемат доброволци. -­‐

-­‐

ПЛАСМЕНТ (ДИСТРИБУЦИЯ) Това е механизмът, който по най-­‐

бързия и опростен начин трябва да превърне мотивацията в реално действие. Това е пътят, който желаещият да положи доброволен труд ще измине, за да стигне до организацията, която търси такъв. Ако е прекалено дълъг и труден – доброволецът ще се откаже. От гледна точка на организацията това е механизмът, който ще й позволи да се снабди бързо с доброволци, които имат точната мотивация и способности, необходими на организацията. Липсата или неадекватността на механизма се отразява на „цената” и може да направи „пласирането” на „продукта” невъзможно. За това преди да говорим за комуникация трябва да сме изяснили първите три елемента на маркетинговия микс. КОМУНИКАЦИОННА ПОЛИТИКА Най-­‐атрактивната част на маркетинга, но концентрирането само в тази посока и пренебрегването на пласмента, подбора и моделирането на продукта, ориентацията към потребителя, сегментирането, е гаранция за провал. За да има успех комуникационната политика трябва да се отговори на няколко въпроса: -­‐ Какво точно ще популяризираме? -­‐ Кои са хората, на които ще го популяризираме? Кои точно са групите и подгрупите, които ни интересуват? -­‐ Ако тези хора приемат идеята и бъдат мотивирани, има ли как тяхната мотивация да се превърне в реално действие? -­‐ Кои са най-­‐ефективните методи за повлияване на аудиторията? Комуникационната политика включва изграждането на определен имидж на

брой 1, октомври 2011

доброволчеството; популяри-­‐ зирането на посредническия механизъм между доброволците и организациите; информационните кампании, насочени към доброволци, организации или институции; реклама, медийна политика, организиране на специални събития, алтернативни форми на комуникация, изработване на визия, знаци, лога и цялостна политика по отношение на идентичността. За да започне доброволчеството да се налага като ефективен отрасъл с принос за обществото, културата и икономиката на България, необходимо е да се изработи цялостна СТРАТЕГИЯ ЗА ДОБРОВОЛЧЕСТВОТО, която стъпва на конкретни срокове. Тя трябва да е подкрепена от достатъчно изследвания на добри практики от света, на конкретни данни за българските целеви групи и за реалното моментно състояние в България. Наред с това обаче, СТРАТЕГИЯТА трябва да бъде изработена от креативни, широко скроени и позитивно настроени млади хора. Противното би довело до изготвяне на поредния ненужен къс хартия, служещ единствено за запълване на поредния безличен канцеларски шкаф. Стратегията трябва да има оперативен, а не „пожелателен” характер. Тя трябва да е план за действие, по който да започне незабавна и срочно разпределена работа. Подкрепата на институции и на повече младежки организации е добре дошла. Още в рамките на първите две-­‐три години от прилагането на стратегията, статутът на доброволчеството и неговият принос биха могли да придобият съвсем различни измерения от настоящите.

5


1 2

МЛАДЕЖКИ ФОКУС

брой 1, октомври 2011

ГЛАСЪТ НА ЕДИН ДОБРОВОЛЕЦ ВЪВ ФРАНЦИЯ “ПОМАГАЙКИ НА ДРУГИ ХОРА, НАЙ-­‐ВЕЧЕ ПОМАГАШ НА СЕБЕ СИ ЧРЕЗ ТЯХ”

Европейска доброволческа служба се администрира в България от Национален център “Европйски младежки програми и инициативи”. Допълнителна информация можете да намрите на интернет-­‐страницата на центъра: www.youthbg.info Европейска ДОБРОВОЛЧЕСКА служба -­‐ ЕДС (EVS) дава възможност за включване на млади хора между 18 и 30 години в международни доброволчески дейности на територията на Европейския съюз и извън него. Димитър Еленски Преди две години се запознах с едно момиче от Англия, която беше доброволец във Франция. Нейната история ме заинтригува много. Затова реших да се разровя по подробно и да науча какво е това Европейска Доброволческа служба (ЕДС). Стори ми се много интересно и реших, че това е нещо, от което имам нужда. Пожелах си да да попадна във Франция. Така се бяха стекли обстоятелствата, че пътувах до Франция сравнително често! За времето, което прекарах тук преди ЕДС успях да създам много контакти и опозная много хора, част от които са мои добри приятели сега. За това и реших да търся място за доброволческата си служба именно тук. До осъществяването на тази идея и желание се стигна след като осъществих контакт с френска асоциация, която да ме посрещне и респективно с българска такава, която да ме изпрати (Асоциацията за подпомагане на академичната общност). Ще ми е трудно да разкажа как минава един ден тук. Най-­‐ основното ми занимание е работа с деца! Като музикант, китарист и учител по музика и китара се занимавам главно с преподавателска дейност с музикална насоченост. Работя в няколко училища с деца на различна възраст от 3 до 12 години. Голяма част от ежедневието ми минава под формата на подготовка за учебния процес. Когато не съм в някое училище, най-­‐често в края на работния ден, прекарвам време в офиса на асоциацията, в която съм доброволец. Там обикновено се грижа за част от кореспонденцията. Тъй като те се занимават главно с организиране на младежки обмен това налага контактуване с много хора от най-­‐различни държави, главно от Европа. Отделно почти всеки ден се срещам с приятели, но това е възможно, тогава, когато времето ми го позволява.

ден натрупан опит, добавяйки всички контакти, които имах възмо-­‐жността да осъществя. Освен видимите неща, които могат да бъдат преброени, ще запомня доброволческата си служба най-­‐вече с резултатите от работата ми и спечеленото уважение сред хората! Доброволческата служба някак успява да те отдели от материалното и по този начин ценностите се менят! Аз лично намирам доброволчеството за нещо изключително значимо! Това е един страхотен начин на взаимопомощ. Помагайки на други хора, най-­‐вече помагаш на себе си чрез тях. Натрупаните впечатления, нови умения и опит са много ценни за по-­‐нататъшното развитие и начин на живот, както на доброволеца, така и на обкръжението от хора в работната и социалната среда. И нещо много важно, според мен, специално за нашите географски ширини -­‐ доброволческата служба в чужда държава ти дава много важна и различна гледна точка от тази, която имат емигрантите! Така човек започва да гледа на националната си принадлежност и професионалната си ориентация с повече гордост и оптимизъм!

Може би най-­‐ценното в ЕДС е това, че тази служба е факт! А от там нататък ценните неща се множат с всеки изминал

6


1 2

МЛАДЕЖКИ ФОКУС

брой 1, октомври 2011

МЛАДИТЕ ХОРА – ДВИГАТЕЛ НА ПРОМЕНИТЕ! Ани Салич е репортер и водещ на новините на bTV и е лице на кампанията “Да почистим България за един ден”, чийто старт беше даден по време на Националната среща “Младежко доброволчество”.

Интервю: Веселин Илиев

Защо bTV избра Национална среща "Младежко доброволчество", за да обяви старт на кампанията на национално ниво? Защото винаги младите хора в целия свят са двигател на промените, а ние, в България, имаме нужда от спешни промени по отношение на спазването на обществения ред и чистота. Макар и да звуча архаично с тези думи, мога да заявя най-­‐отговорно, че България днес е много по-­‐мръсна от България преди години. Значи всички ние, които сме пораснали през тези години тук и сме останали да живеем в България, сме я замърсили и няма как да искаме друг да ни почисти. Сега е единственият възможен момент, в който можем все още да спасим най-­‐важното в тази държава -­‐ природата, и то не за друго, а за да можем така да се спасим и ние самите, и децата ни, защото без чиста и нормална природа не може да има живот на тази планета, без значение дали живееш в България, Патагония или Холандия, а не можем да отидем да живеем в Космоса, нали? Как смятате да мотивирате младите хора в България да се включат в кампанията "Да изчистим България за един ден!"? Като чрез ефира на bTV показваме добрия им пример на другите млади хора, на техните родители, на всичките ни зрители. Защото едно добро може и трябва да бъде заразно добро и така да мотивира и научи и другите наоколо, че да почистиш не е нито толкова трудно, нито толкова невъзможно...не отнема много време и усилия, а после ти става така приятно, че никога повече не искаш да живееш отново в мръсотията...Аз съм сигурна, че ако

веднъж опитат от сладостта доброволно да си подредят и почистят около тях, нормалните българи, каквито смятам, че сме повечето от нас, никога повече няма да си хвърляме чашките през прозореца на колата, няма да оставяме найлоновите пликчета до кофите, няма да позволяваме на кучетата ни да се изхождат насред пътя, няма да си задръстваме реките със старите дюшеци, а планинските поляни с бирени бутилки... Често ние упрекваме медиите, че не обръщат внимание на работата на младежките организации. Как можем да привлечем вашето внимание, особено в морето от новини за скандали? Погрешно е да се очаква доброволческите акции да присъстват всяка вечер в новините например, защото новинарските емисии поднасят много стегната и концентрирана информация. Има обаче много други предавания, обърнати към младата аудитория, където можем да възпитаваме и популяризираме доброволчеството. Не е лесно да създаваш всеки ден оригинален сценарий за ежедневно предаване, така че ако вие подавате информация и предлагате теми, те могат да бъдат разгледани от редакторите. Какво за вас е добрата новина и къде стои тя в новините на bTV? Винаги я има добрата новина, но по-­‐често е в края на емисиите и по-­‐рядко в началото. Иска ми се да доживея момента, в който добрите новини ще бъдат много повече и ще оглавяват емисиите, а кражбите и убийствата ще бъдат сбутани някъде към края. Дано!

7


4 3

МЛАДЕЖКИ ФОКУС

Как стоят младите хора в новините на bTV (често ли младите хора влизат в новините и с какво влизат? Обикновено с добрите си постижения от олимпиади например, но понякога и с лоши дела, че дори и с убийства. За съжаление враждебната социална среда, стресът, лошото родителство и липсата на обществен контрол понякога водят и до създаването на онези лоши деца, които пият от малки, не учат, дрогират се, раждат на по 16....но те не са виновни, виновни сме ние -­‐ ненаучените родители и безхаберното общество. Какво означава за вас думата доброволец? Думата си казва всичко -­‐ на добра воля...Когато извършим нещо на добра воля, то ни превръща в доброволци....дай боже да сме все повече и повече... Била ли сте някога член на младежка организация или доброволец? В комунистическите времена -­‐ когато събирахме доброволно хартия за вторични суровини, беряхме лайка или боядисвахме пейките на двора, по-­‐късно в началото на демокрацията сме правили доброволно почистване около института, като млада майка се включвах в почистването и боядисването на детската градинка пред блока, а сега когато и както мога...благодарение на силата на bTV вече съм много по-­‐убедителна и мога да стигна до

брой 1, октомври 2011

много повече хора в посланията за доброволни акции...иначе не съм била член на младежкия Червен кръст например, но съм давала доброволно кръв, което сигурно ме прави не по-­‐малко доброволец от членовете на младежкия Червен кръст. Какво знаете за младежките организации в България? Знам, че им трябва по-­‐стабилен финансов гръб, медийно партньорство и обществена чуваемост, които ще доведат и до по-­‐масово участие на младите хора в тези организации, защото младите хора имат не малко свободно време, което прахосват пред компютрите или в градинките, а просто трябва някой да им открехне вратата и да им покаже добрия пример и те никога няма да откажат да помогнат. Вие имате деца. Насърчавате ли ги да са обществено активни? Да, но засега са във възраст, когато трябва аз да им бъда пример или да ги заведа да участват в такава акция. Бях въодушевена от сина ми Лазар, който в деня на почистването на София събра и премъкна талкова боклуци, че чак ме досрамя, защото аз трябваше в повечето време да тичам с микрофона след камерата...така че явно съм си свършила добре работа като майка...поне засега, а надявам се и в бъдеще.

8


1 2

МЛАДЕЖКИ ФОКУС

брой 1, октомври 2011

ЕДИН ДОБРОВОЛЕЦ В БЪЛГАРИЯ Моли Фридман-­‐Латинова е на 30 години, женена с едно дете, родена е във Вашингтон, но живее в Харманли. Била е доброволка в България от април 2007 до юли 2009г. към програма “Образование” на Корпуса на мира, като учител по английски език и ИКТ в начално училище “Отец Паисий” в гр. Харманли.

Много често са ме питали защо съм избрала да стана доброволка към “Корпус на Мира”. Аз имам много отговори, които са подобни на тези на повечето доброволци: заради предизвикателството да пътувам на делечно и ново място, да уча нов език, да се срещна с интересни хора и култура, различна от моята, да придобия нови умения, да помагам на хората. Най-­‐точният отговор обаче дойде, когато започнах да уча да говоря български. Мария, с чието семейство живеех за първите три месеца от двугодишното ми доброволчество, беше на девет години, когато попаднах в нейната къща в Сапарева баня. Тя беше най-­‐добрата учителка за мен – жестикулираше, повтараше думи бавно и ясно, и разбираше (усещаше), когато не разбирах нещо. Тя ми рисуваше картини и търсеше думи в речника докато разбера. Когато тя ме питаше защо станах доброволка, отговарих с простия ми български: “Защото трябваше”. Имах нужда от приключение, както и да видя как живеят хора, който са много различни от мен. Имах нужда от опита (приживяването) да отказвам creature comforts (материалните блага) защото винаги съм била малко скептична към consumerism (консуматорския живот). Нуждаех се от това да

помагам на другите, за да не се чувствам безпомощна. И, разбира се, исках да променя света. Да стана доброволка към “Корпус на Мира” беше една от мечтите ми като малка, а това бе мечта, която ставаше все по-­‐силна през годините докато се занимавах с “community service” (доброволчески акции за обществото) в училище. За нас доброволчеството беше ежедневие. Важно е да не забравяме, че не трябва да се качиш на самолет и да пътуваш 8000км, за да правиш нещо добро, да помагаш с решението на проблеми или да подобряваш своето общество. В моето училище “community service” беше зъдължително, но дори когато бяхме малки, можехме да избираме къде и как да използваме нашия труд, според това, което ни беше интересно и което можехме най-­‐добре да правим. Това, според мен, е ключът към доброволчеството. Когато караме някой, особено млад човек, да прави нещо доброволно, не би

Част от учениците на Моли.

9


4 3

МЛАДЕЖКИ ФОКУС

брой 1, октомври 2011

идеята на доброволчеството. За моите съседи и колеги беше изключително странно, че бях избрала този ангажимент, да отида там, където организацията ме изпрати (без да знам до последният момент къде), и да се отказвам от “американската си заплата”. Но напоследък, все по-­‐ малко хора ме питат “защо”, Моли в танцовия ансамбъл в гр. което за мен е едно добро Харманли развитие. Може би идеята за доброволчеството е станала по-­‐ се чувствал удовлетворен и горд позната. Може би хорате виждат от труда си, ако няма отговорност цената на доброволчеството (от и принадлежност към работата. българи и чужденци), работата, Нека той сам да избира как да която реализират, и важния бъде в услуга. Нека да прави принос, който то дава на каквото най-­‐добре може и различните общности в България. резултатът ще бъде по ефективен, А може би някои ден няма да по устойчив. бъде нужно да ме питат защо избрах да стана доброволка, Добровочеството винаги е било защото ще са се убедили сами една съществена част от колко добре се чувстваш, когато образованието ми, което помaгаш на другите. продължава да ми дава безценни уроци. Например, в седми клас избрах да работя по един проект, по който почиствахме нивите около Вашингтон след комбайната за зеленчуци. Храната, която комбайните пропускаха да съберат, беше достатъчно да нахрани много гладни хора в нашия град. Беше много важно за мен и за съучениците ми да излезем от класната стая, да видим как се работи във ферма, да разберем, че има хора, който живеят с по-­‐ малко от нас и, че трудът на няколко човека (или само един) може да помогне на живота на други. Това не е урок, който може ефективно да бъде обяснен в класната стая разбрано. Това е урок, който изисква действие. Когато пристигнах в България, често трябваше да обяснавам

Моли и нейната приемна сестра Мария.

10


2 1

МЛАДЕЖКИ ФОКУС

брой 1, октомври 2011

КАКВО МОЖЕ ДА ОБЕДИНИ ФОТОПОЛИМЕРНОТО И ДОБРОВОЛЧЕСТВОТО? Материалът е подготвен от сдружение “МодусАрт”, гр. Варна. Фотографията е със сигурност един от най-­‐добрите начини да документираш спомени. Фотографията рисува реалността със светлина. Тази визуална магия събира любители и професионалсти в сдружение Модус арт, за да търсят, експериментират и овлядяват моделите в изкуството на светлината. ФотоПолиМерно е проект, реализиран от фотографи, но насочен към доброволците, които в момента реализират своята доброволческа служба във Варна, към онези, които вече са приключили своя доброволчески проект, но още черпят от ползите и опита, придобити чрез неформалното образование; и към всички онези, които искат да разберат измеренията на младежкия доброволен труд, разкрити чрез изкуството на светлината. Проектът цели да стимулира творческите възможности на младите доброволци и да създаде възможност за обмяна на опит и идеи между тях чрез реализирането на обща фотоизложба и портфолио за доброволческата дейност. Представени бяха изображения от различни проекти в Испания, Германия, Лихтенщайн, Полша, от региона на Варна и с. Езерец. “Трудно е да селектираш спомени, тъй като всичките ти преживявания се завръщат към теб и си тaка емоционален, че не можеш да прецениш реално кое изображение има фотографска стойност. В крайна сметка избрах своите творби емоционално и смятам, че това спечели адмирациите на журито”, сподели Нора Стефанова, която спечели второ място в конкурса. Изложбата ще продължи да бъде експонирана до края на годината. Информационният център на Община Варна ще има възможност също да експонира изложбата. А База „Младежки дом” ще представи изложбата през декември, за да отбележи деня на доброволеца, 5 декември. Проектът е финансиран от Община Варна в рамките на програма „Младежки проекти”. “Очакваме проектът ФотоПолиМерно да провокира редица млади хора да станат доброволци и да се включат в доброволчески проекти – на местно, национално и европейско ниво.“ Людмила Манева, ”Модус арт”

11


1 2

МЛАДЕЖКИ ФОКУС

брой 1, октомври 2011

Приключи първият цикъл на структурния диалог с младите хора в Европа. “Безпрецедентното дело на страните, председателстващи ЕС, Европейския младежки форум, националните младежки съвети, националните агенции, младите хора и много други участници в структурния диалог в рамките на Европейския управителен комитет и Националните

Структурният диалог звучи абстрактно за голяма част от младежките лидери, а е напълно непознат за самите млади хора. С какво структурният диалог се различава от всички останали начини за комуникация между гражданско общество и взимащите решения?

работни групи, доведе до редица значителни, конкретни политически резултати: а именно създаването на силен прецедент за бъдещи консултации и демонстриране на стойността на консултациите с младите хора по политически въпроси, които ги засягат”

4. 5.

членки; Сруктурният диалог има ясно определен меанизъм, чрез който отделните страни в него комуникират; Структурният диалог има своя тема и подтеми.

За да говорим за структурен диалог трябва да имаме предвид няколко основни задължителни елемента: 1. 2.

3.

Структурният диалог е форма на сътрудничество, която има три нива – местно, национално и европейско; Структурният диалог има свои структури, които да гарантират устойчивост – Европейски управителен комитет и Национални работни групи; Структурният диалог предполага равно участие на две основни страни – младежи и институции. Този принцип е задължителен във всички структури на диалога. Затова в Европейския управителен комитет членуват представители на Европейската комисия и Европейски младежки форум, а в Националните работни групи задължително членуват съответните Министерства, отговарящи за младежта и Националните младежки съвети на страните-­‐

Българските участници в Европейската младежка седмица (от ляво надясно) Веселин Илиев (НМФ), Десислава Добрева (НЦЕМПИ), Петър Панайотов (режисьор), Константин Манев (МГЕРБ). Снимка: Хелиана Велинова


1 2

МЛАДЕЖКИ ФОКУС

брой 1, октомври 2011

ПРЕПОРЪКИ НА СЪВЕТА ПО ЗАЕТОСТТА КЪМ СТРАНИТЕ-­‐ЧЛЕНКИ Сред широк набор от заключения, Съвета по заетостта приканва държавите-­‐членки да: -­‐ Съдействат за подобряване на целеви, прозрачни, активни политики на пазара на труда за младежта; -­‐ Консултират и да включват млади хора и техните организации в проектирането, изпълнението и проследяването на предложените мерки; -­‐ Разработят адекватни договорни отношения, където е уместно, относно сегментацията на пазара на труда; -­‐ Оползотворяват пълния потенциал на фондовете на ЕС; -­‐ Разгледат ситуацията на пазара на труда на младите хора при изготвянето на националните програми за реформи; -­‐ Укрепват сътрудничеството със социалните партньори, службите по заетостта, участниците в пазара на труда, образователните институции; -­‐ Да осигуряват възможности за предоставяне на информация и консултиране на училищно ниво, така че младите хора да бъдат подпомогнати в

избора на професия и позициониране в сложния свят на пазара на труда; -­‐ припознаят уменията, придобити чрез формално, неформално и информално обучение; -­‐ работят за укрепване на професионалното образование и обучение, включително и за стажуване, както и други схеми за трудов стаж и доброволен труд; -­‐ считат за целенасочени и временни намаленията на непреките разходи за труд, като се прилагат стимули като субсидии за заетост или данъчни кредити, насърчаване на предприемачеството и подкрепа на млади предприемачи и самостоятелната заетост сред младите хора; -­‐ разработят интегриран подход, подобен на "младежка гаранция", насърчаващ връщането към образование за младите хора, които не работят и не учат. Източник: Европейски младежки форум “Summary of the political outcomes of the first cycle of the Structured Dialogue on youth employment”

13


1 2 3

МЛАДЕЖКИ ФОКУС

брой 1, октомври 2011

КАКВО СВЪРШИХМЕ ДОСЕГА? Велислава Иванова Снимки: ЕК

След края на първия цикъл на структурния диалог е добре да си дадем сметка дали изобщо има смисъл да продължаваме и какви са ефектите върху живота на самите млади хора. Темата на първия цикъл беше младежка заетост. Едва ли има по-­‐болна тема за младите хора в България! Особено в ситуация, в която нивото на безработица сред младото население е два пъти по-­‐ голямо. Нека обаче да видим какво всъщност се опита да направи този прословут механизъм, наречен структурен диалог. Със старта на т.н. първи цикъл беше сформиран Европейски управителен комитет на Структурния диалог. В него участват представителите на Европейската комисия, Европейския младежки форум и представители от тройката председателства на ЕС – Испания, Белгия, Унгария. България беше поканена да сформира своята Национална работна група (НРГ). В състава й влизат представители на младежки организации и институции, а водеща роля в координирането на работата се падна на Министерството на образованието, младежта и науката. Важно е да отбележим, че България беше сред първите страни, сформирали своите работни групи. Членове на групата са младежи и представители на институции, НЦИОМ, Министерство на труда и социалната политика, Агенция по заетостта, както и представител на синдикалните организации в лицето на КНСБ. Работата включваше

определяне на основните проблеми и предизвикателства пред младежката заетост, както и препоръки към Европа, за това какво следва да се направи, за да има повече работа за младите хора. Работата на НРГ се изразява в това да проведе консултация с младежите и други заинтересовани страни, за да оределни най-­‐точно какви са причините за два пъти по-­‐ високата безработица в България. Проведоха се анкетни проучвания, използваха се анализи, проведоха се редица срещи по темата. В самия процес реално участваха няколко хиляди души, които има какво да кажат за младежката заетост. На финала България изведе следните предизвикателства: -­‐ -­‐ -­‐ -­‐

-­‐

търсене на работа; възможности за развитие на собствен бизнес; отношение към младите хора на работното място; възможности за тренинг и квалификация по време на работа; интеграция в екип на работното място.

Цялата информация и препоръки попадат в доклад, който беше изпратен на Европейския управителен комитет, който има задачата да изведе общите препоръки, валидни за всички страни в ЕС и да подготви текст на резолюция на Съвета на ЕС за стартирането на мерки, които да създадат подходящи условия за заетостта на младите хора в Европа.

По време на Европейската младежка седмица над 300 младежи се събраха в Брюксел и дадоха своите последни напътствия към политиците в Европа. В резултат от това Съвета на ЕС излезе с политически документ, който дава препоръки към страните-­‐членки на ЕС за предприемането на съответните действия. Ако погледнем общите препоръки на Съвета към страните, ще забележим, че предизвика-­‐ телствата, посочени от България, са се превърнали в препоръки (вж. стр. 13). До тук добре. Но какво ще направи България и какви мерки ще предвиди, ще разберем много скоро. Национален младежки форум ще ви информира чрез своето електронно издание. А за равносметката от първия цикъл на Структурния диалог НМФ си направи и няколко важни извода: -­‐

-­‐

Структурният диалог е предпоставка за сътрудничество между младежките организации и институциите, чрез участието си в НРГ; Министерство на образова-­‐ нието, младежта и науката има воля да включва младите хора и техните организации в процеса на консултиране.

14


1 2

МЛАДЕЖКИ ФОКУС

брой 1, октомври 2011

НЯКОЙ ПОПИТА КЪДЕ СА МЛАДИТЕ! Един друг аспект от случая Катуница и какво общо имат събитията след случая Катуница с младежката политика и работа? Знаят ли младите хора в България как се води диалог? Веселин Илиев

На всички ни е омръзнало да слушаме дискусията за това дали имало гражданско общество в България. Не съм особен експерт по темата, но, определяйки се като гражданин, се опитах да наблюдавам събитията след смъртта на Ангел и Павел от пловдивското село Катуница. Всички се впуснаха в дискусии за какви ли не аспекти на случилото се. И тъй като всички останали вече сте ги чули аз ще разгледам ЕДИН ДРУГ АСПЕКТ. Като ще говорим за млади хора, няма как да не поговорим за всички тези млади хора, които бяха по улиците на големите градове в България, затова нека погледнем през погледа на самите нас – младите хора. Докато всички се чудят дали има гражданско общество, хиляди млади българи излязоха по улиците, водени от инерцията на нещо, което ги кара да се самоопределят като хора от една и съща социална група. Най-­‐ изненадващо за всички, една от подгрупите, чийто представители са определяни като “най-­‐зловещите и необуздани същества” в съвремието ни, реагира много адекватно след като осъзна вътрешно, че гражданското общество е странно животно, което може да се окаже много опасно. И тогава лидерите на “хулиганите” от футболните агитки проявиха гражданско общество, което аз не бях виждал. Те дори провокираха рокери,

студентски съвети, младежки организации да покажат свое общо мнение по всичко случващо се – това на младите хора. Във формирането на диалог те поканиха и Национален младежки форум. Те искаха да покажат на цяла България, че са граждани, че могат да покажат едно свое друго лице, за съжаление, непознато за обществото. За да докажа, че стремежът към диалог е още по-­‐голям, няма как да не добавя, че началниците на полицията се включиха в този диалог и гласуваха доверие на младежите. И така, на 02.10.2011г. в 17.15 часа на централния площад на Пловдив се събраха хиляди млади хора, и не само. Гледката беше респектираща. “Няма да мълчим, ние сме гласът на българската младеж” е посланието пред сцената на площада. Много медии бяха там – кой с познатата страст за сензация; кой изпратен в последния момент на поредната “досадна” история около Катуница; кой от желанието все пак да види с очите си “ще се сбият ли накрая, или не”, е, имаше и някой друг съвестен. Един час площадът на Пловдив беше изпълнен с български знамена, хора, пеещи възрожденски песни, да не забравя, присъстващите умилени възрастни жени и много семейства с деца. Тези същите стояха заедно на колене, пяха българския химн, показаха различни емоции, показаха дух и изразиха мнение, дадоха

15


4 3

МЛАДЕЖКИ ФОКУС

брой 1, октомври 2011

предложения в различни сфери икономическия живот на страната.

на

социално-­‐

През призмата на своите искания те искаха да привлекат вниманието на медиите, на политиците, на обществото и най-­‐вече на родителите си, че те са българи, че те притежават ценности (в момента е модерно да им се казва евроценности). Свобода, толерантност, равенство, солидарност са тези ценности, които ни правят свободни, но не за сметка на другите около нас; толерантни, но не към нарушаването на законността и правилата, които ние, всички български граждани, следва да спазваме, за да живеем в хармония и мир; ценности, които ни правят равни, но равни във възможностите си да живеем според желанията си, за да правим кариера, за да създаваме семейства. Бунтът на младите хора беше бунт на натрупано напрежение, което е сигнал за проблеми, които тихо се дискутират в общественото пространство. Ние сме свикнали с обещания и клишета, но не сме свикнали да виждаме отношение към нашите предизвикателства в ежедневието. На много млади хора май стреса не им понася, а и все още общините не са осъзнали, че тук е мястото на младежката политика и работа. Убеден съм, че младежките зони, за които всички “мрънкаме” са местата, където младите хора могат да се събират, да се забавляват, да дискутират, да се учат, да бъдат млади, но в “добрия” смисъл на думата. Тук се сещам за това, че не веднъж сме казвали, че неформалното образование трябва да бъде промотирано в училищата, че гражданското образование е особено необходимо, за да не се питате вие, опитните, “с какво сгрешихме с тези младежи”. Митингът премина, но какво следва? На площада младежите казаха “това е призив към институциите, а не

Лидери на футболни фен клубове, студентски съвети, рокери, младежки организации заедно показаха, че знаят как се води диалог. Снимки: www.mediacafe.bg срещу институциите”! Дали някой му е обърнал внимание? Дали някой ще се престраши да отвори вратата и да покани младежите на масата за водене на преговори. Младите хора показаха, че знаят как се води диалог и подадоха топката към институциите. Дали те ще отговорят? Ще видим. Ами ако си затворят очите? Как ще реагират младите хора, ако никой не им подаде ръка? Тук е мястото институциите да покажат дали гражданското общество има смисъл, или свършва с изявления от екрана “ние направихме това”, “ние планираме онова”. И на фона на казаното дотук ще завърша със следното видео. http://www.facebook.com/photo.php?v=10150580877110442

Хиляди млади българи се събраха на площад Централен в Пловдив, водени от солидарност, толерантност, свобода и равенство.

16


МЛАДЕЖКИ ФОКУС

брой 1, октомври 2011

ДЕКЛАРАЦИЯ НА НАЦИОНАЛЕН МЛАДЕЖКИ ФОРУМ И СТУДЕНТСКИТЕ СЪВЕТИ НА ГРАД ПЛОВДИВ ЗА ДИАЛОГ МЕЖДУ РАЗЛИЧНИТЕ ОБЩНОСТИ СЛЕД СЪБИТИЯТА ОТ С. КАТУНИЦА

Национален младежки форум изразява своите съболезнования към семейството и приятелите на Ангел и Павел от с. Катуница. Имайки предвид основните човешки ценности: свобода, толерантност, равенство, солидарност и вярата ни, че развитието на гражданското общество е възможно единствено чрез диалог: СЕ ОБРЪЩАМЕ КЪМ МЕДИИТЕ В БЪЛГАРИЯ да подпомогнат диалога между младите хора, обществото и институциите. ПРОТЕСТЪТ НА МЛАДИТЕ ХОРА не е протест на етническа основа. Но е протест, които е политически, защото е протест срещу политики, които не се основават на горепосочените ценности. Ние категорично осъждаме всеки опит за етнизация на ситуацията, както и постигането на политически дивиденти. ОБРЪЩАМЕ СЕ КЪМ ПОЛИТИЧЕСКИТЕ ПАРТИИ В БЪЛГАРИЯ и призоваваме техните лидери да изразят своите ясни и конкретни ангажименти за решаване на реалните проблеми на младите български граждани -­‐ проблеми, свързани с образованието, гражданското поведение и проявите на толерантност и тяхното разрешаване, което е свързано с разпознаването им като ценност. ОБРЪЩАМЕ СЕ КЪМ БЪЛГАРСКИТЕ ИНСТИТУЦИИ и ги призоваваме да поемат отговорност и ангажименти за превенция на случаи като този в с. Катуница. Ние подкрепяме всяко действие на българското правителство, което създава условия за трайно и ефективно провеждане на политики, които да възпитават младите хора в гражданско общество и създават условия за равенство пред закона. ОБРЪЩАМЕ СЕ КЪМ ПРЕДСТАВИТЕЛИТЕ НА БЪЛГАРСКАТА ПРАВОСЪДНА СИСТЕМА и изразяваме своя апел за адекватното прилагане на българското законодателство, което ние всички като български граждани трябва да се учим не само да спазваме, но и да уважаваме. Като младежка платформа ние обединяваме над 100 000 млади българи от различни етноси и религии, различно образование и дори интереси, но ние сме обединени от ценности, които бихме желали да бъдат възпитавани сред всички граждани, независимо от тяхната етническа, религиозна, социална или друга принадлежности. Като платформа обединяваща младежки движения ние винаги сме се опитвали да водим диалог с институциите и в обществото, да се стремим да създаваме мнение, да дискутираме открито нашите проблеми и нашите виждания. КАТО ПЛАТФОРМА ОБЕДИНЯВАЩА НАЙ-­‐АКТИВНИТЕ МЛАДИ ГРАЖДАНИ НА БЪЛГАРИЯ ние не подкрепяме проявата на насилие, а призоваваме към активното използване на силата на аргументите и мисълта.

17


МЛАДЕЖКИ ФОКУС

брой 1, октомври 2011

Организации-­‐членове на Национален младежки форум: Асоциация „Младежка медийна мрежа” (член на European Youth Press), Асоциация на обединените европейски студенти AEGEE, Асоциация за подпомагане на академичната общност (ISIC-­‐България), Асоциация на студентите медици в България (член на Световната федерация на студентите медици), Асоциация „Солидарност” (член на IFM-­‐SEI Europe), Дружество на Обединените нации в България, Европейска лява младежка алтернатива (член на ECOSY, EUSY), Младежка мрежа на Конфедерация на труда „Подкрепа”, Сдружение „Младежки глас”, Сдружение на младите психолози – “4ти април”, Младежки център за развитие – Взаимопомощ, Младежко движение за права и свободи, Младежко национално движение за стабилност и възход, Младежко обединение на Българската социалистическа партия, Младежко сдружение за мир и развитие на Балканите (член на European Bureau for Conscientious Objection), Станислав Минев, пълномощник на Младежки Консорциум „Ритъм” – Варна, Народно читалище „Бъдеще сега” (член на Международна награда за млади хора), Национално студентско сдружение за образователен обмен АИСЕК България, Организация на българските скаути (член на Световното скаутско движение), Желязко Латинов, пълномощник на Регионално младежко обединение – Област Хасково, Български младежки форум – София, Его Политико – УНСС, Младежко сдружение „Полет” – гр. Перник, Младежка организация към политическа партия „Земеделски съюз Ал. Стамболийски”, Сдружение „Спортен клуб по бойни изкуства К1”, Сдружение за демократично образование „ФАР” – гр. Бургас, Сдружение на младите психолози в България , Студентски съвет на висше училище „Международен колеж” – Добрич, Сдружение „Европейско равитие” – Разград,

Управителен съвет на Национален младежки форум: Председател: Веселин Илиев, Зам. председатели: Лилия Еленкова (Образование), Борис Младенов (международно сътрудничество, здраве и физическа активност), Членове: Велислава Иванова (структурен диалог), Диана Йолова (гражданска активност), Иванка Нейкова (демографска политика, социално включване и борба с бедността), Илхан Кючюк (демографска политика, социално включване и борба с бедността), Костадин Грибачев (устойчиво развитие), Лора Любенова (младежка заетост), Михаил Балабанов (младежка заетост), Станислав Минев (комуникации), Явор Кирилов, Желязко Латинов.

“Младежки фокус” е електронно издание за младежка работа и политики на Национален младежки форум. Материали: Людмила Манева, Христо Панчев, Димитър Еленски, Моли Фридман-­‐Латинова, Веселин Илиев, Петър Матяшич, Велислава Иванова. Снимки: НМФ, www.mediacafe.bg, Сдружение “МодусАрт”, Хелиана Иванова, Европейска комисия, Европейски младежки форум.

Адрес: Седалище: София, бул. “Васил Левски” 35, партер. Адрес за кореспонденция: София, Студентски град, бл. 61. Email: bgyouthforum@gmail.com Web: www.nmf.bg (очаквайте скоро)

Медиен партньор: www.mediacafe.bg

18