МЕДИЦИНА Множествена склероза (Encephalomyelitis disseminata) – кратка история Автор: Христо Ватев
ножествена склероза е описана за първи път през 1868 г. от Жан Шарко, наричан „Наполеон на неврозите». Трите симптома на МС, описани от Жан Мартин Шарко, познати и сега, са Триада Шарко – нистагмус, интенционен тремор и телеграфен стил на говора (сканиращ говор), въпреки че те не са уникални за МС. Шарко е забелязал също когнитивни промени, като описва, че пациентите му имали „забележително
130
отслабване на паметта” и „бавно формиране на концепции”. Известният френски невролог свързва наблюдаваните от него симптоми, с откриването на „кафяви петна» в централната нервна система на пациентите – петна, които дали името на заболяването: „sclerose en paque“, т.е. на плаки или „закоравели места.» Прието е да се разглежда заболяването като най-честото демиелинизиращо заболяване на централна нервна система. При изследване с магнитен резонанс невролозите откриват пръснати, ясно ограничени огнища на демиелинизация (плаки) в бялото мозъчно вещество, локализирани основно около мозъчните вентрикули, corpus callosum, в мозъчния ствол, малкия и грабначния мозък, в зрителните нерви и chiasma opticum. В плаките, при аутопсия, се установява деструкция на миелина и оголване на аксоните. Приема се, че: