Page 1

Наука Брой 41

Октомври 2011

И Ч ! У Е А Ч Н ВЕ О

П

Спечели Kindle!

http://nauka.bg

1


Спечели новият Kind

спонсор: Рийдър ООД

le

http://www.reader.bg/

„ОБЯСНИ НАУКАТА“ Конкурс за научно-популярна статия, посветена на избран от автора актуален научен въпрос или тема от всички областти на науката и техниката, при следните условия:

2

http://nauka.bg


КОНКУРС

„ОБЯСНИ НАУКАТА“ Списание „Българска Наука” и Рийдър ООД обявяват конкурс с награда: Kindle – най-ново поколение четец.

admin@nauka.bg

Конкурс за научно-популярна статия, посветена на избран от автора актуален научен въпрос или тема от всички области на науката и техниката, при следните условия: - Обем до 30 машинописни стр. (допуска се известно надвишаване при необходимост); - Тематика – избрана от автора изцяло съобразно компетентността, специалността и знанията му; - Изискване за популярност – статията следва да излага и обяснява избраната тема или въпрос, съчетавайки научно ниво и обоснованост с популярност и достъпност на изложението за широк кръг читатели – неспециалисти в съответната област; Това не изключва засягане на спорна и полемична за темата проблематика и представяне на различните, в т.ч. и противоречиви тенденции в областта. - Необходимите изображения следва да бъдат публикувани с посочване на източника; ако авторът на материала не е и автор на изображенията; - Материалът следва да е изготвен при съблюдаване на авторските и сродни права; авторът носи отговорност за събюдаването на последните; - Допълнителни условия – Всички права запазени „Българска Наука” - Избора на победител се извършва от Сдружение „Форум „Наука” Конкурсът стартира на 10-ти октомври и ще продължи до 15-ти Януари. Голямата награда за най-високо оценена статия е найново поколение четец Kindle. Ще се връчи официално от нашите спонсори на специална церемония след приключване на конкурса.

http://nauka.bg

3


(Не)обикновените животни Чавдар Черников (Не)обикновените животни... Би било вярно да се каже, че животните и взаимоотношенията между тях описани в книгата са необикновени и уникални, но все пак мисля, че скобите са на място, защото всичко, което се случва в живата природа е просто част от живота на планетата Земя. Читателят ще се срещне със скорпиони, отровни жаби, охлюви и октоподи, дори отровни птици, ще се запознае с малко познатите страни на паразитизма, любовното поведение и канибализма в животинското царство.

чай Поръ а т Книга Сега!

Търсете книгата по книжарниците на веригата ‘Пингвините’ в цялата страна. 4

http://nauka.bg

Издателство “Българска Наука”


СЪДЪРЖАНИЕ ADMIN@NAUKA.BG 96

110

7

НАУКА

- Културно-историческите паметници на България - Представяне на Антоан Тонев - Центърът за български език и култура към Славянския университет в Баку НА ГОСТИ В БЪЛГАРИЯ. - НОРВЕЖКАТА КЪЩА - Между романтиката, буквализацията и пазара на изкуство - Лунни проби в Националния природонаучен музей - Как да управляваме правенето на научни открития - Официален отговор на ИЯИЯЕ отностна статията “Реконструкция, скъпо платена (от бюджета) амбиция” на доц. И. Пенев - Проект “Почети ми” - Европейска нощ на учените – 23.09.2011

42 НОВИНИ

- Птиците, които крадат хора - Биологичен глас от миналото - Озон на Венера! - 20 години ERS (European RemoteSensing Satellites) мисии - Марс Експрес наблюдава струпвания на скорошни кратери в Ares Vallis - Арктическият лед продължава да намалява - Биолози намират изненадващ брой непознати вируси в канализацията - Двойнодишащи риби - ‚Хората са просто модифицирани риби.’

56 ФИЗИКА

- Радиационният фон в района на вр. Мусала, БЕО-Мусала, след инцидента „Фукушима“ - Не е даже погрешна

96 БИОЛОГИЯ

- Близо ли е Денят на Страшния съд за Носорозите - Влечугите в България - Птиците в България

97 ИСТОРИЯ

- Римските пътища - Анонимните Византийски Фолиси - Уилтънският диптих и владетелският церемониал в средновековна Англия - Княз Владимир Черкаски - строител на Нова България

130 ВОЕННО ДЕЛО

- Военното лидерство или необходимостта от обучение на лидери в армията

110ХУМАНИТАРИСТИКА

- Модели на работа в Школата за духови и ударни инструменти - Добрич (19701991) - Пътепис, Из Европа на стоп

42

7

7

http://nauka.bg

5


Сайтът Reader.bg ви предоставя възможността да се запознаете с възможностите на предлаганите продукти, както и да изберете и закупите електронен четец от най-реномираните марки, отговарящи на всички изисквания за високо качество и стандарт. Нашият екип ще се погрижи за вашите предпочитания и изисквания, както и ще даде компетентни отговори на всичките ви въпроси.

Вземи своя четец от www.reader.bg

6

http://nauka.bg


НАУКА

Културно-историческите паметници на България Паметник на Съединението Пловдив

бодата си, но има силите сам да направлява съдбата си и смело да чертае своя път. Струва си днес, когато все по – малко са поводите ни за национална гордост, да се върнем към

Съединението на Княжество България и Източна Румелия е онзи значим исторически момент, който показва на нас българите, на съседите ни и на всички „Велики сили”, че българският народ не само е заслужил сво-

славните дни на 1885 година и да почерпим не само поводи за гордост и патриотизъм, но и някои ценни поуки, завещани ни от предците. http://nauka.bg

7


НАУКА

и черноморското крайбрежие. Останалите територии населени с българи са подарени от „Великите сили” на османци, сърби и румънци. По този начин основна задача пред българския народ непосредствено след Освобождението става борбата за национално обединение. Един от върховете в тази борба е Съединението на Княжество България и Източна Румелия от 1885 година. Подготовката за това свято дело е изключителна по своя размах и доказва на целия свят, че българите са способни сами да решават проблемите си. Главните идеолози и организатори на съединисткия акт решават да разчитат само и единствено на силите на българския народ и да не молят за помощ никоя чужда държава. Много често подготовката на Съединението е сравнявана с организацията на Априлското въстание и причини за това наистина не липсват. На първо място дейците от 1885 година продължават да изпълняват завета на великите ни възрожденци, които отдават целия си съзнателен На 1 юли 1878 година в Берлин, само ня- живот колко месеца след подписването на предварителния мирен договор от Сан Стефано, току – що възстановената българска държава е разпокъсана безмилостно по решение на всички тъй наречени Велики сили. Българският народ, който ежедневно е проливал кръвта си по време на тежкото петвековно робство, който е изумил света с героизма и саможертвата си по време на Априлското въстание и Руско – турската война е поставен на колене от европейските управници и бюрократи. Българите са насилствено разделени и не им е позволено да заживеят всички заедно в така бленуваната свободна България. Според решенията на Берлинския конгрес се създават от една страна автономното, трибутарно на Османската империя, Княжество България, което се намира между Стара планина и река Дунав, като включва и Софийското поле, и от друга автономната провинция в Османската империя Източна Румелия, която обхваща част от Тракия 8

http://nauka.bg


НАУКА

на борбата за освобождение на българския народ и за създаването на единна българска национална държава. Втората прилика се крие във факта, че главен идеолог и организатор на Съединението е Захари Стоянов, един от помощник – апостолите в Четвърти революционен окръг по време на Априлското въстание, и човек останал с Георги Бенковски до самото убийство на легендарния български водач. Много от останалите живи дейци на Априлското въстание също се включват в подготовката на Съединението, тъй като юнашките им сърца искат веднъж завинаги да разкъсат ръждивите пранги на турското иго. Детайлите по самата подготовка на народното дело са изключително интересни и показват колко много може да се постигне със силата на словото. Захари Стоянов издава в Пловдив вестник „Борба”, който бързо успява да се превърне в най – четения седмичник в цяла Източна Румелия и макар че излизат само 15 броя може да се каже, че до голяма степен от страниците на вестника населението на Източна Румелия се подготвя морално за извършването на акта на съединение с Княжество България. Подготовката разкрива и нещо друго, което не бива да забравяме. Спонтанните действия в почти всички случаи са обречени на неуспех, колкото и силни оратори да подбуждат тълпата и колкото и искрено да е желанието на хората за промяна. Съзнавайки това Захари Стоянов полага основите на организация, чиято единствена цел е да осъществи националното обединение. Тази организация е Българският таен централен революционен комитет (БТЦРК). Не е случайна приликата с абревиатурата на Букурещкия революционен централен комитет. Стоянов и останалите дейци се възприемат като преки наследници на идеите на Каравелов, Ботев и Левски. Именно по тази причина първоначално се е обмисляло едновременно съединение на Княжество България не само с Източна Румелия, но и с Македония. Идеалът „Мизия, Тракия, Макеhttp://nauka.bg

9


НАУКА

дония” е властвал в българските сърца в ранните месеци на 1885 година. Захари Стоянов обаче осъзнава, че обединението на Македония с Княжеството и Източна Румелия е трудно постижимо, понеже тази географска област е върната на Османската империя и в нея не са предприети никакви реформи, т.е. там всичко си продължава по старому и има многобройни турски военни части, които биха се противопоставили решително на Съединението. По тази причина след нарочно събрание от 3 август се решава първоначал-

но да се извърши обединение на Княжеството и Източна Румелия, а по – късно при подходящи обстоятелства да се присъедини към снагата на майка България и Македония. За да постигнат по – лесно целта си дейците на БТЦРК започват да привличат към планираната акция и офицери от източнорумелийската милиция. В края на лятото обстановката в Източна Румелия започва да се изостря с всеки изми10

http://nauka.bg


НАУКА

приема Съединението и започва да се титулува княз на Северна и Южна България, като по този начин показва, че е възстановена справедливостта и две чисто български територии са обединени в една държава – Княжество България. Първоначално всички „Велики сили” реагират негативно спрямо обявеното Съединение, но българите твърдо отстояват позицията си и армията се отправя към южните граници на държавата, за да посрещне евентуално турско нападение. Това убеждава целия свят, че българите няма да се откажат от това свое дело, което смятат за свято и за което са готови да пожертват живота си.

нал ден, като на няколко пъти българите от двете страни на Стара планина участват в общи чествания. Решено е Съединението да се обяви официално на 15 септември и княз Александър да поеме властта и над Румелия. Свободолюбивите българи обаче не могат да чакат и още на 2 септември в Панагюрище няколко младежи свалят турското знаме пред конака и го заменят с българско. През следващите 3 дни напрежението ескалира в цялата провинция и няколко големи въоръжени формирования се насочват към центъра на областта Пловдив. За да не се стигне до братоубийствени действия между дейците на съединението и източнорумелийската милиция, която също е съставена от българи, в нощта срещу 6 септември 1885 година майор Данаил Николаев начело на своята военна част арестува генерал – губернатора Гаврил Кръстевич и обявява Съединението на Княжество България и Източна Румелия. Незабавно е изпратена и телеграма до княз Александър I Батенберг. Без да се бави князът с нарочен манифест от 8 септември

И наистина след по – малко от два месеца идва време за защита на Съединението на бойното поле, но не срещу Османската империя, а срещу „братска” Сърбия. Това обаче е друга история и в някой от следващите броеве ще разгледаме паметниците, посветени на Сръбско – българската война. Така или иначе за нас остава поуката от събитията

http://nauka.bg

11


НАУКА

през септември 1885 година, когато цялото българско общество застава зад народното дело. Политическата принадлежност, социалното положение, произхода и всичко останало остават на заден план и всички българи живеят и дишат с идеята за Съединението, а след негово обявяване с идеята за защитата му. Не случайно днес националното ни мото е: „Съединението прави силата”. Дано никога не го забравяме!

излиза с чета в Балкана. Младият и непокорен българин не може да търпи повече турските издевателства над българите и несправедливостта, която се носи на талази от Османската държава. По тази причина едва 22 – годишен зарязва спокойния и сравнително уреден живот на сливенски търговец и се превръща в заплаха за османската власт, в закрилник на българите и справедливостта. През 1864 година Хаджи Димитър вече се е издигнал в хайдутските среди и заема втория Паметникът на Съединението, за който ще по значение пост в четата на Стоян войвода Ви разкажем в настоящия брой, е издигнат – знаменосец. След неуспеха на тази чета и в Пловдив през 1985 година по случай 100 поради сериозни опасения, че може да бъде – годишнината от паметния акт. Скулптор заловен младият българин напуска родната е Величко Минеков. Монументът изобразя- си земя и се озовава в Румъния. През 1865 гова Майка България с лавров венец в ръце- дина под давлението на самия Раковски слите, а крилете в полет символизират от една венският хайдутин заедно със Стефан Карастрана двете съединени части на Родината, джа прониква в Българско и отново се бие а от друга поривът на българите за свобода против турците. Натрупва сериозен боен и справедливост, който преодолява всички опит и става един от най – известните хайдуземни закони и препятствия и който не може ти с безспорен авторитет сред емиграцията да бъде спрян. Днес този паметник и площа- във Влашко. По тази причина на следващата дът пред него са домакини на официалните година Хаджи Димитър оглавява нова чета чествания по случай Деня на Съединението и си заслужава всеки българин да го види, за да почувства силата, смелостта и единството на своите предци в онази вече далечна 1885 година.

Хаджи Димитър София

Димитър Николов Асенов или Хаджи Димитър, както остава по – известен в нашата история, е един от символите на смелостта и жертвоготовността на българите. Той е олицетворение на непреклонния, горд българин, обичащ свободата и готов да се пожертва за нея и за благото на народа си. Бъдещият голям български войвода е роден в семейството на заможния търговец Никола Асенов през 1840 година в процъфтяващия град Сливен. Още през 1862 година, годината в която Раковски организира Първата българска легия в Белград, Хаджи Димитър 12

http://nauka.bg


НАУКА

и се отправя към родния си Сливенски Балкан, където няколко месеца тормози турските власти и въздава справедливо възмездие на всички тирани. През есента поради влошаването на времето и невъзможността да се изхранват в Балкана Хаджи Димитър и неговите четници се завръщат в Румъния. Така се стига до паметната 1868 година, когато започва подготовката на голяма българска чета в Румъния. За ръководители са избрани Хаджи Димитър и Стефан Караджа. На 5 юли 1868 година четата преминава река Дунав и започва

безсмъртния си поход в българските земи. В продължение на две седмици всеки ден българската чета се бие против турските потери и редовните османски военни части. Преминава разстоянието от река Дунав до Стара планина и показва, че дори и да знаеш, че си обречен никога не трябва да се предаваш. Хаджи Димитър пада убит заедно с почти всички свои четници, но народният герой не умира, а започва безсмъртното си съществуване в сърцата на признателните българи. Обезсмъртяването на войводата е напълно завършено, когато през 1873 година Христо http://nauka.bg

13


НАУКА

ментите, издигнати в чест на творци от сферата на музиката. А това изкуство, както добре знаем, е една от визитните ни картички пред света и освен това носи наслада и удовлетворение на редица наши сънародници. Николай Гяуров е роден на 13 септември 1929 година в село Лъджане, което понастоящем е квартал на Велинград, спа столицата на Балканите. Той е един от най – известните български оперни певци и е определян за бас номер 1 на планетата. Получава своето музикално образование в Софийската музикална академия, а по – късно и в Москва. Започва кариерата си в съветската столица, а през 1955 година прави дебюта си и в Софийската опера. Малко след това идва и све-

Ботев публикува творбата си „Хаджи Димитър”. Има няколко паметника, посветени на войводата, като в този брой ще публикуваме снимки на монумента, издигнат в чест на големия българин, в столицата. Паметникът се намира в центъра на ж. к. „Хаджи Димитър” и по - точно в градинката пред блок № 116. Този паметник е идеално място, където хората от квартала, а и всички други граждани и гости на София, могат да си припомнят делото на безсмъртния войвода и да усетят една свежа глътка патриотизъм и родолюбие в сърцето на бетонения жилищен комплекс.

Николай Гяуров Велинград

Със съжаление можем да констатираме, че не са много паметниците посветени на хора на изкуството. В тази и без това не особено многобройна група твърде малко са мону14

http://nauka.bg

товното признание за този уникален български талант, наследник на Орфей. Николай Гяуров участва в оперни спектакли в московския Большой театър, виенската Щатсопера, парижката Гранд опера, миланската Ла Скала, лондонската Ковънт гардън и нюйорк-


НАУКА

ската Метрополитън опера, както и в редица други престижни театри по целия свят. Някои от най – забележителните му роли са: Дон Базилио в „Севилският бръснар“ на Джоакино Росини, Мефистофел във „Фауст“ на Шарл Гуно, Филип II в „Дон Карлос“ на Джузепе Верди, Дон Жуан в едноименната опера от Волфганг Амадеус Моцарт и Борис Годунов в операта на Модест Мусоргски. Благодарение на своето творчество Николай Гяуров затвърждава

славата на българските оперни певци и се превръща в един от големите посланици на българската култура по света. В тази връзка е интересно да споменем думите на големия диригент Херберт фон Караян: „Николай Гяуров е един страхотно дисциплиниран, отговорен и честен човек. Удоволствие е да се работи с него. Той е най-ниският мъжки глас (бас) на света. Познат на всички, но малко познат за своя град.” http://nauka.bg

15


НАУКА

За да се опровергаят поне отчасти думите на фон Караян можем да кажем, че през 2008 година, т.е. четири години след кончината на Николай Гяуров в родния му град бе открит негов паметник. Това е един жест на признателност към делото на големия ни оперен певец, както и индикация за това, че културата и изкуството трябва да започнат да играят все по – значима роля в живота на нашето общество. Паметникът се намира в градинката пред общината в центъра на града и е дело на големия български скулптор Владимир Гиновски. Идеята за оформянето на околното парково пространство е на архитект Николай Тулешков. Днес паметникът на Николай Гяуров е място на което всеки българин може да спре за миг и да се замисли за непреходната сила на таланта и за величието на Родопа планина и българите, които са се родили и живеят в нея.

тория. Често когато се връщаме назад към пролетта и лятото на 1876 година си припомняме не само хилядите избити българи, но и всички останали наши предци, чието оцеляване е било поставено на карта. В този толкова тежък за българския народ момент получаваме помощ от множество филантропи и съвестни хора не само от цяла Европа, а и от целия цивилизован свят. Българската кауза си проправя път през пепелищата и кървищата останали след зверското потушаване на Априлското въстание и много чужденци застават на страната на изстрадалия ни народ.

Една от тези чужденки е лейди Емили Странгфорд, чийто паметник можем да видим днес в пешеходната зона на град Батак в близост до болницата, която е построена с нейната финансова помощ. Самият паметник представлява бюст поставен на колона с надпис: „Лейди Странгфорд, благодетелката на Батак, 1826 – 1887”. Днес този монумент Батак може да бъде посетен при обиколка на Батак Потушаването на Априлското въстание е и неговите светини и пред него ние можем едновременно един от най – героичните, но да отдадем заслужена почит на една англии от най – трагичните моменти в нашата ис- чанка, която полага толкова много усилия за спасението на хиляди българи и за популяризирането на българския въпрос.

Лейди Странгфорд

Амалия (Емили) е родена през 1826 година в семейството на английския адмирал сър Франсис Бюфърт. Тя успява да завърши висше образование и предприема редица пътувания в Ориента (Египет, Сирия, Палестина, Цариград и т.н.). Пише книга посветена на египетските гробници и сирийските светилища 16

http://nauka.bg


НАУКА

и благодарение на това се запознава с лорд Пърси Уилям Странгфорд, секретар на английското посолство в Цариград, който се заел с редактирането на нейното произведение. Скоро Емили се омъжва за лорд Странгфорд, който освен всичко друго е и убеден българофил. Като английски дипломат в Цариград се опитвал да подпомогне борбата на българите за постигане на църковна независимост. През януари 1869 година лорд Странгфорд умира, като завещава любовта си към българите и справедливата им кауза навсякъде раздава помощи през декември лейди Странгфорд пристига в Перущица и е потресена от това, което заварва. От 2000те жители на селото след потушаването на въстанието остават само около 150 и всички са били в много тежко, направо окаяно състояние. Английската благородничка веднага се заема със своята човеколюбива мисия и организира създаването на болница. Освен болницата в Перущица лейди Странгфорд подпомага организирането на здравни заведения в Батак и в още 4 български селища. След това се заема с грижи за сираците и хората, които не могат сами да преживеят зимата. Благодарение на цялостната й дейност са спасени хиляди българи, в чиито сърца името на англичанката остава завинаги. През пролетта на 1877 година лейди Странгфорд се отправя към Лондон, но не забравя българската кауза. Завръща се за втори път на своята съпруга. След зверските кланета в Батак, Перущица, Брацигово и други селища в обхвата на Четвърти революционен окръг лейди Странгфорд започва да събира пари, които се наема лично да отнесе и разпредели сред нуждаещите се българи. Събира сериозната за времето си сума от 30 000 лири и през септември 1876 година се отправя към пострадалите български селища. След като обикаля много български градове и села и http://nauka.bg

17


НАУКА

в България в навечерието на Съединението през 1884 година, като отново предприема обиколка в Южна България, която тогава е отделена в автономната провинция Източна Румелия. Лейди Странгфорд се изказва в подкрепа на идеята за Съединението, като по този начин още веднъж доказва любовта си към българите и отдадеността си на нашата кауза. През 1887 година напуска този свят след като е показала на практика какво означават понятията човеколюбие и състрадание. Именно заради тези свои качества лейди Емили Странгфорд завинаги ще остане в сърцата на българите и днес множество населени места в Родопите я тачат като своя благодетелка.

Паметник на летците и парашутистите София

Мемориалната група се намира в центъра на столицата ни в непосредствена близост

18

http://nauka.bg

до Народното събрание и Софийския университет „Св. Климент Охридски”. Състои се от два паметника, като първият е посветен на българските летци загинали във войните от 1912 до 1945 година, а вторият – на българските парашутисти, намерили смъртта си при изпълнението на воинския си дълг. Първият паметник представлява скулптура на летец в цял ръст, като върху постамента е изписано: „Все по – високо и по – високо. На българския летецъ. Българското студентство”. Според един надпис върху паметника скулптурата е била създаден от Академическия аероклуб през 1941 година, а мемориалната плоча, която посвещава паметника на всички български летци, загинали за Родината, е поставена през 1994 година от клуба на летците „кап. Димитър Списаревски”. Вторият паметник представлява правоъгълна възпоменателна плоча в чиито център са изписани имената на български парашутисти загинали при Стражин, Страцин, Куманово и в Унгария. От двете страни на паметната плоча има колони, като на лявата


НАУКА

е „кацнал” орел с разперени криле, а на дясната е поставен знака на парашутни войски. Макар че се намира в центъра на столицата този мемориален комплекс е доста непознат сред широката общественост и това донякъде се дължи на факта, че много малко се знае за героизма на българските летци и парашутисти по време на войните, в които България

като средство за нанасяне на удар срещу живата сила на противника. Завинаги в историята ще останат имената на поручиците Радул Милков и Продан Таракчиев, които на 16 октомври 1912 година извършват първия боен полет в българската военна история. По време на Балканската война българската авиация променя цялостно концепция-

участва през ХХ век. Стотици страници няма да ни стигнат за да представим невероятните подвизи, извършени от българските авиатори и десантчици. По тази причина тук няма да се спираме подробно на всички велики дела, а само ще маркираме някои от най – важните, като се надяваме, че читателите сами ще се запознаят с биографиите и делата на героите, които ги развълнуват най – много.

та за използването на този вид войски и не случайно цяла Европа с интерес наблюдава случващото се на Балканите. Българските летци започват една от най – големите промени в историята на военното дело, свързана с превръщането на военно – въздушните сили в основна ударна част от армията на всяка напреднала във военно отношение държава.

По време на Балканската война българската авиация за първи път използва самолета

По време на Първата световна война българските летци показват невероятни качества, които изумяват не само съюзниците, но и http://nauka.bg

19


НАУКА

20

http://nauka.bg


НАУКА

враговете ни. Докато английските и френски летци обикновено навлизат с 20 – 30 километра зад фронтовата линия, за да разузнаят, то българските авиатори летят на 150 – 160 километра зад вражеските окопи. Не един и два са случаите в които смели български пилоти, макар и да не разполагат със специализирани изтребители, успяват да защитят българското въздушно пространство и някои обекти със стратегическо значение в българския тил. Така например на 21 април 1916 година капитан Таракчиев се сблъсква с 4 вражески самолета и с отчаяна стрелба успява да ги прогони от въздушното ни пространство. На 30 септември 1916 година българската авиация постига и първата си въздушна победа. Поручик Марко Първанов сваля френски бомбардировач, чиято цел е била да бомбардира София. В следващите две години българската авиация участва в над 60 въздушни боя, като сваля 5 чужди самолета и пленява още 5 чужди машини заедно с екипажите им. Загубите на родната авиация са петима пилоти и двама наблюдатели и макар че има извършени три принудителни кацания на български самолети на чужда територия нито летците, нито машините са пленени. Българските летци унищожават своите самолети, а след това успешно се изтеглят зад фронтовата линия. Какъв по – ярък пример за невероятната смелост и за високите воински качества на българските летци можем да дадем?

Най – впечатляващо по своите размери е участието на българската авиация във Втората световна война. Неравните битки срещу английските и американските противници донасят много страдания и разрушения в България, но и показват че българският летец е достоен защитник на Отечеството и че по – скоро би избрал смъртта, отколкото поражението. Англо – американските удари в крайна сметка не постигат целта си и Царство България не се изтегля от териториите, които са му отстъпени от страна на съюзниците ни. Статистиката показва, че по време на англо – американската офанзива българската авиация сваля 65 противникови самолета, а още 120 падат в резултат на повреди причинени от нанесените им от българските летци удари, като междувременно губим 27 самолета и 23-ма пилоти. Всички тези цифри обаче не могат в достатъчна степен да разкрият героизма на българските летци, които по принцип се бият срещу седемкратно превъзхождащ ги противник, а в отделни сражения съотношението на силите е достигало до 23:1 в полза на англо – американската авиация. Общо 66 български летци оставят имената си в списъка на въздушните победители по време на Втората световна война. Начело на този списък е поручик Стоян Стоянов, който постига впечатляващите 15 въздушни победи, а под него следват имената на други български герои с по 13, 10, 8, http://nauka.bg

21


НАУКА

7 и т.н. въздушни победи. Може би по – лесно може да се разберат героизмът и жертвоготовността на българските летци, ако се вгледаме не в статистиката, а в две по – частни, чисто човешки истории. Това са историите на двамата български тарани – поручик Димитър Списаревски и поручик Неделчо Бончев. На 20 декември 1943 година е първият и последен бой на поручик Списаревски. Той се сблъсква с противникова бомбардировъчна група в района на село Долни Пасарел, Софийско. След като сваля един от бомбардировачите българският летец се насочва към летящата крепост, която е водач на групата, и след като свършват патроните на картечницата му се врязва със своя самолет в американския бомбардировач. Поручик Списаревски загива и посмъртно е произведен в чин капитан, но успява да свали американската летяща крепост и да прекрати бомбардировките, поне за ден. Показателни за качествата на българските летци са думите на единствения оцелял американец от поразената от първия български таран летяща крепост: „Българските летци се бият с ожесточение, като че ли защитават най-скъпата светиня на света. За мен те изчерпват понятието ненадмината ярост в авиацията.” Вторият български таранен удар срещу противника е осъществен от поручик Неделчо Бончев, който на „черния” 17 ап22

http://nauka.bg

рил 1944 година след изчерпване на боеприпасите си се врязва в противникова летяща крепост. За разлика от поручик Списаревски Бончев успява да катапултира, но при падането губи ботушите си и се разболява тежко от бронхопневмония. Само 6 месеца по – късно не напълно възстановен българският герой отново се завръща на фронта, но този път воюва срещу своите довчерашни съюзници германците. Този момент показва колко силна е любовта към Родината на българските военни през 40-те години на ХХ век и как за тях освен България и българския на-


НАУКА

род няма нищо друго свято на земята. Самолетът на поручик Бончев е свален при една щурмова атака срещу германските позиции и след като отказва да сътрудничи на нацистите е разстрелян от охранителните части на СС. Историите на Димитър Списаревски и Неделчо Бончев са урок за всички нас, урок по патриотизъм и родолюбие от най – висока проба.

Христо Ботев Калофер

Христо Ботев е един от онези българи станали завинаги част от националния ни пантеон и обезсмъртили навеки името и делото си. По тази причина биографията на гениалния поет и ентусиазиран революционер е изключително популярна и смятам, че поч-

Невероятните победи на българските летци продължават и в последната фаза на Втората световна война. Българите успяват да унищожат 85 батареи, 694 бойни коли, 23 локомотива, 496 вагона, 25 самолета, 16 моста и 11 ж. п. гари, контролирани от силите на Вермахта. В отговор на това Луфтвафе сваля 32 български самолета като загиват 18 български летци. В тази последна фаза на войната се проявяват и българските парашутисти. При Стражин, Страцин и Куманово те изиграват решаваща роля за пробиването на германската защита. Техните подвизи и до днес не са напълно известни на българската общественост. Това може да бъде отчетено като сериозен пропуск, който в последните години започва да се преодолява след издаването на няколко книги посветени на героите от парашутната дружина. Саможертвата и смелостта на българските авиатори никога няма да бъде забравена. Имената на героите завинаги ще бъдат изписани със златни букви в нашата история и ще ни служат за пример как да обичаме и да защитаваме Родината си. Независимо срещу кого, независимо в каква ситуация и при какво разпределение на силите смелите български пилоти излитаха и се биеха за България до последна капка кръв. Те опазиха нашето небе, а ние пазим за тях най – свидно място в сърцата ни. Посвещавам тази статия на дядо ми – Благой Стоичков, полковник от Български Военновъздушни сили. Благой Анев

ти всеки българин знае редица факти от героичния му живот. Заради това в настоящия кратък очерк няма да преразказвам биографията на великия калоферец, а по – скоро ще се опитам да открия в нея онези моменти, които могат да ни послужат като морален пример или които можем да използваме, за да си извлечем поука. Първият факт от биографията на Христо Ботев, който прави много силно впечатление е, че едва на 18 години той става учител. Любовта му към народа и народното дело в http://nauka.bg

23


НАУКА

нася пламенна реч по случай празника на Светите братя Кирил и Методий и заради тази реч е прокуден от бащината си земя и е принуден да излезе в емиграция. Много други български революционери също са били учители и това ясно ни показва какво значение са придавали дори и най – революционно настроените ни предци на образованието и на възпитанието, които се получават в училище. За жалост днес училището е една от най – унижаваните институции и не се полагат никакви усилия за развитието на българското образование. Следващият ключов момент от биографията на Ботев е зимата на 1868 година, която той прекарва в една пустееща мелница в околностите на Букурещ в компанията на Апостола на свободата. Срещата с Левски до голяма степен оформя революционните възгледи на свободолюбивия младеж и го привързва

тази крехка възраст се изразява в любов към българските деца в село Задунаевка, Бесарабия. Там младият Христо Ботьов Петков прави първите си стъпки като педагог и възпитава у учениците си племенен патриотизъм и искрено родолюбие. Няколко месеца по – късно Ботев се завръща в родния си град, за да замени болния си баща като даскал в местното училище. Там, в родния Калофер, на 11 май 1867 година Христо Ботев произ-

към българското националноосвободително движение. До този момент Ботев е познавал преди всичко руската революционна мисъл, но не е бил съвсем наясно с положението в Българско. Левски отваря очите на Ботев по редица изключително важни въпроси и оставя трайна следа върху поета – революционер. Поради младостта си обаче Ботев не успява да усвои всички уроци на своя гениален учител и след време ще допусне грешки, които би избегнал, ако се бе вслушал в 24

http://nauka.bg


НАУКА

заветите на Апостола. Най – голямата от тези грешки е организирането на Старозагорското въстание. Христо Ботев, като ръководител на БРЦК, решава да вдигне въстание, но без сериозна подготовка, вярвайки, че българският народ е готов само при един позив да се вдигне масово на оръжие. Това се оказва химера и след краха на въстанието БРЦК се разпада.

че и до днес определя не само облика на българската литература, но и част от мисленето ни. Национализмът, патриотизмът и родолюбието често се черпят с пълни шепи от Ботевото творчество, то не само ни зарежда с оптимизъм, но и ни кара да се замислим върху слабостите и грешките си. Геният на един – единствен поет е способен да направи това, което думите на редица пропагандатори и агитатори не са. Наред с безспорния си Когато говорим, пишем или мислим за талант Ботев е притежавал и ясна визия за Ботев ние го виждаме не само като револю- бъдещето и в тази връзка пророчески звучи ционер, ръководител на БРЦК или герой стихът: от Априлското въстание, а и като гениален поет. Той е истинското доказателство, че са- „Но... стига ми тая награда – мородният талант дори и без кой знае колко да каже нявга народът: сериозна школовка може да достигне невиж- умря сиромах за правда, дани висини. Поезията на Ботев макар да се за правда и за свобода...” състои само от 20 произведения е изпълнена с такава сила и такива непреходни истини, Освен поезията от изключително значение http://nauka.bg

25


НАУКА

за нас българите е и публицистичната дейност на Христо Ботев. Тя започва през 1871 година с издаването на вестник „Дума на

българските емигранти”, преминава през Каравеловите вестници „Свобода” и „Независимост”, за да кулминира в сатиричния „Будилник” и програмните „Знаме” и „Нова България”. Като погледнем по – глобално на живота и делото на Ботев можем без съмнение да заключим, че словото е най – силното му оръжие и именно благодарение на него той става един от най – тачените и обичани български национални герои. Последният героичен момент от краткия живот на Ботев настъпва през пролетта на 1876 година, когато българският народ усилено се готви за едно последно, общонародно въстание против турските поробители. Макар да не участва лично в подготовката на Априлското въстание Ботев с огромен ентусиазъм решава да се включи в една чета, която трябва да се сформира в Румъния и да навлезе в територията на Трети революционен окръг за да продължи битката срещу османците и да не позволи да се загаси пожарът предизвикан от Априлското въстание. Заради огромния авторитет на Ботев, въпреки възрастта му и липсата на военна подготовка, той е избран за войвода на четата, коя26

http://nauka.bg

то се състояла от над 200 бойци. Така на 16 май започва безсмъртния поход на Ботевата чета. В този ден българските четници се качват на австрийския кораб „Радецки” от различни румънски пристанища и около 11.00 часа на следващия ден принуждават екипажа да спре на българския бряг близо до Козлодуй. Там всички въстаници начело с войводата положили клетва, че ще дадат живота си за свободата на родната земя и я целунали като най – скъпа светиня. След това четата се насочва към Враца – революционен център в северозападните български предели. По пътя обаче Ботев и неговите съратници претърпяват няколко разочарования, тъй като в повечето села никой не тръгва заедно с тях, а на места има само по един желаещ. На 18 май след сериозни сражения с башибозука и редовна турска армия четата дава над 30 жертви, но успява да отблъсне противника и през нощта да се измъкне от обкръжение. Това показва колко висок боен дух са имали българските герои и как на драго сърце са предизвиквали смъртта само и само да покажат, че българинът има смелост да защити земята и честта си и че рано или късно ще извоюваме свободата си. На 20 май са последните големи сражения на четата с турските сили, като в края на деня убит пада войводата Христо Ботев, който по


НАУКА

това време е едва на 28 години. След смъртта му останалите живи четници се опитват да се изтеглят към Балкана. Няма единно мнение по въпроса от кого и как точно е убит Христо Ботев. Няколко години след смъртта му плъзват най – различни версии и легенди, като дори някои стигат до там да твърдят, че войводата е останал жив. Така или иначе по някакво стечение на обстоятелствата смъртта на големия български поет и революционер остава обгърната в мистерия и това може би увеличава още повече харизмата му. В този брой ще Ви представим мемориалния комплекс посветен на Христо Ботев в родния му град Калофер. Той се намира на едно възвишение в непосредствена близост до центъра на града и градския площад, като от площадката под статуята на Ботев се разкрива прекрасна гледка към целия град. Проектът за този комплекс е дело на проф. Димитър Даскалов в колектив с арх. Иван Николов и Лъчезар Даскалов и е реализиран през 1986 година. Мемориалът се състои от фигура на Христо Ботев в цял ръст, изработена от гранит. Фигурата на поета е висока 14,40 метра, а заедно с пластичния пиедестал, също изпълнен от гранит, височината достига внушителните 25 метра. В близост до основната статуя е разположена композицията „200 пушки” в знак на почит към всички участници в Ботевата чета. В подстъпите към паметника на Ботев е разположен релеф на български лъв с размер 3,20 метра, който също е изсечен от гранит и който значително подсилва патриотичното внушение на мемориала. Погледнат от площада или от брега на реката паметникът на поета в цял ръст, подобно на този на Бенковски в Копривщица, създава усещането за Ботев като пазител на родния си град, един великан, който винаги ще бъде на пост.

която се нарича „Три епохи” и се състои от 3 мъжки фигури, като над всяка фигура е изписана една година: „1876”, „1923” и „1944”. Ако за първата година можем да се съгласим напълно, не така стоят нещата с другите две, които могат да бъдат определени за едни от най – трагичните за българския народ и за нашата държава през ХХ век. През 1923 година комунистите, ръководени от Москва се опитват да започнат гражданска война в

България, а през 1944 година съветската армия донася ново управление на България, негативните последици от което се усещат и до днес.

Въпреки този неприятен елемент смятам, че мемориалният комплекс „Христо Ботев” в Калофер е едно от местата, които всеки бъл За жалост комунистическите ръководите- гарин трябва да посети. Там може да се усети ли и техните слуги в културните институ- непримиримостта на Ботев, да се осмислят ции са се опитали да опорочат паметника на титаничното му дело и приноса му за развивеликия българин, като близо до него са раз- тието на нашия народ, както и да се прозре положили още една композиционна група, вечната връзката между Балкана и България. http://nauka.bg

27


НАУКА

Паметникът на Априлци Един изключително интересен паметник се извисява на хълма Власевица над град Перущица. Официалното му име е „Паметник на трите поколения” и е издигнат през 1976 година по случай стогодишнината от Априлското въстание. Проектът за цялостната композиция е дело на архитектите Любомир Шинков и Владимир Рангелов, а скулптор е

9 септември 1944 година. Докато първото събитие е безспорно най – важно и централно за паметника, а и за цяла Перущица, то другите две са натрапени от комунистическата власт и до голяма степен са отговорни за окаяното състояние в което се намира той днес. В началото на XXI век мнозина българи не припознават в този, а и в редица други издигнати между 1948 и 1989 година паметници, национални символи и светини и поради това много от тях са безстопанствени, занема-

Любомир Далчев, брат на поета Атанас Далчев. Паметникът се състои от три скулптурни групи с обща дължина над 60 метра, които пресъздават моменти от Априлското въстание, Септемврийското „въстание” и разбира се любимият момент на всички комунистически лидери на България – събитията около

рени, полуразрушени или дори осквернени. Сложен морален проблем предизвикват подобни мемориали, които в сърцевината си са посветени на истинските български герои – в случая населението на Перущица сражавало се срещу османските пълчища и загинало геройски за свободата на България по време

Перущица

28

http://nauka.bg


НАУКА

на Априлското въстание, но в допълнение към това са били натоварени с комунистическа символика, която отблъсква доста наши сънародници. Как да се отнасяме към такива монументи? Трябва ли да ги съхраняваме и тачим? Това са въпроси на които всеки читател може да отговори сам за себе си, а аз тук ще нахвърлям няколко кратки реда за геройството на перущенци, за тяхната върховна саможертва и ще Ви оставя да помислите дали тези хора заслужават техният паметник да изглежда по този начин.

След избухването на въстанието на 20 април 1876 година вестта за началото на кървавата епопея бързо се разпространява из целия революционен окръг и само за няколко дни

Перущица попада в обхвата на Четвърти революционен окръг по време на подготовката за Априлското въстание. Благодарение на изключителните организатори в окръга подготовката е на много високо ниво и населението е сравнително подготвено за продължителни сражения срещу башибозука и други подобни бандитски формирования.

достига до Родопите и конкретно до Перущица. Въстанието в селището е обявено официално на 23 април. Веднага след това започва изграждането на отбранителни лиhttp://nauka.bg

29


НАУКА

срещу редовната турска армия, башибозука и черкезки отреди. Загубата на първоначалните позиции не слага край на съпротивата на българите, а напротив ожесточава я. Нашите предци разбират, че няма какво да губят и хвърлят и последните си сили в боя срещу османците. Започват кървави сражения за всяка къща и за всеки двор. Въстаниците карат турците да платят кървава цена за всеки метър настъпление и за всеки погубен българин. По време на сраженията се оч-

нии, като Перущица е разделена на 6 сектора, които се защитават от над 600 въстаници. Сериозните сражения в „гнездото на героите” започват на 28 април. Част от мирното население, основно деца и възрастни хора се изтеглят от селото, а останалото население остава, за да даде отпор на башибозука и редовната турска армия. Ръководители на отбраната са учителят Петър Бонев, Спас

ертават два основни отбранителни центъра – училището и черквата. Именно при отбраната на училището на 30 април загива Петър Бонев. В този момент част от въстаниците и от мирното население успяват да се измъкнат от вражеското обкръжение, а другата част се организира около своята последна отбранителна позиция – черквата. Виждай-

Гинов, братя Тилеви и Кочо Честименски. В много тежки боеве с фанатизирания башибозук и с черкезите въстаниците показват чудеса от храброст и издържат на напора на петвековните поробители. В крайна сметка численото превъзходство на турците си казва думата и героите отстъпват част от позициите си, като се укрепяват около крайните къщи на селото. Това се случва на 29 април след близо 2 дни на непрекъснати сражения 30

http://nauka.bg


НАУКА

ки че е невъзможно без огромни жертви да превземе въстаническата позиция турската армия започва артилерийски обстрел срещу събралите се българи. В крайна сметка артилерията си казва своето и голяма част от смелите борци за свобода загиват или са тежко ранени.

врага и за да запазят честта и достойнството си Кочо Честименски и Спас Гинев убиват невръстните си деца, съпругите си, а най – сетне и самите себе си. Примерът им е последван от Иван Тилев и от други останали живи измежду последните защитници на Перущица. Тези юначни и горди българи избират борбата пред примирението, сво Там около черквата се разиграва и един от бодата пред ярема, и най – накрая смъртта най – драматичните моменти в историята на пред срама. Каквото и да напишем за тях ще Априлското въстание. Момент показал на бъде малко, някак сиво и недостатъчно. целия свят какво е значението на понятията чест и достойнство, момент доказал, че бълПоклон пред Вас герои! гаринът цени свободата и честта си повече от всичко. Около и в черквата, която вече е След зверското потушаване на въстанието обстрелвана не само от артилерия, но и от в Перущица остават едва около 150 души, нападащите разярени башибозуци и турски основно старци и деца, от над двехилядното войници, са се намирали Спас Гинев, Кочо население в началото на въстанието. И макар Честименски, Иван Тилев и техните семей- да е разорена, срината до основи и изтребества. За да не попаднат живи в ръцете на на Перущица не е обезчестена. Героите коиhttp://nauka.bg

31


НАУКА

то паднаха в борбата против турците днес са светци. Те са нашият пример, те са нашата гордост, те са моралните стожери към които трябва да се връщаме в трудни времена като днешните. И тук отново се връщаме на „Паметника на трите поколения”, който както личи от снимките не просто се руши поради безстопанственост от страна на общината и дър-

жавата, но е и осквернен. Най – вероятно графитите са дело на българи, още по – вероятно е това да са младежи, хора заради които пожертваха живота си героите от Перущица през 1876 година. От снимките ще видите в какво плачевно състояние се намира целия комплекс и как някой е откраднал тежащия 3 тона бронзов венец, който е покривал символичната костница на героите. Това вече едва ли е дело на българи. Всички знаем коя 32

http://nauka.bg

група в държавата се занимава с вторичната преработка на цветни метали. Колкото и да не сме съгласни с героизирането на терористите от 1923 година и на чуждите агенти дошли на власт през 1944-та не можем да позволим паметника на Априлци да се руши. Така скверним паметта им, а тя е свята. След тъй наречените промени през 1989 година бе демонтирана петолъчката от върха на монумента и сега може да се помисли за един проект за реставрация и лека модификация на паметника, като годините 1923 и 1944 могат да се заменят с други знаменателни събития по – позитивни за нас българите. Така монументът наистина ще оправдае името си „Паметник на трите поколения” и ще се превърне в едно от местата за поклонение пред големите български герои. За да стане това трябва и общината и държавата да положат сериозни усилия, но не трябва да разчитаме само на тях. Има достатъчно родолюбиви българи, които могат да допринесат за спасението на мемориала и именно към тях е призива ни: „Спасете паметника, за да отдадем заслужена почит на героите!”.

Фотография: Благой Анев Текст: Антоан Тонев


НАУКА

КАК СЕ РАЖДА ЕЛЕКТРОННАТА КНИГА Първите четци през 1998 г.

за електронни книги се появяват на пазара

http://www.reader.bg/useful/item/2-how-e-book-was-born.html

Автор:

reader.bg

В

сичко започва през 1970 г., когато физикът Ник Шеридън изобретява за Xerox „електронна хартия”. Той нарича изобретението си Gyricon. Първият прототип на електронната хартия е представлявал прозрачен силиконов лист, който се е състоял от хиляди миниатюрни пластмасови сфери. Всяка сфера притежава черна половина, която носи много малък електростатичен заряд, и бяла половина, която е електро-неутрална. По този начин е било създадено черно-бяло изображение на същия принцип както това е ставало при лаптопите. През 1977 г. обаче Xerox отстранява Ник Шеридън от проекта, защото не вижда смисъл в развитието на нещо, което приличало на екран на лаптоп. През 1971 г. в Университета на Илинойс в САЩ Майкъл Харт стартира проекта „Гутенберг”. Харт получава операторски акаунт на стойност сто хиляди долара от операторите на сървъра Ксерокс Сигма V. Така той решава да използва тази възможност, за да се опита да превърне хартиените издания на книгите в електронни. Към проекта се включват над 1000 доброволци от цял свят, които набират книги на компютър, а след това тези текстове

вече започват да се публикуват в интернет. Постепенно проектът разширява своята дейност и започва да се занимава със съхраняването, обновяването и изследването на всичко, което се намира във фондовете на библиотеките. През 1990 г. физикът Джоузеф Якобсън, докато работи в Media Lab на M.I.T., успява да създаде доста по-добра технология за производство на електронни книги от Майкъл Харт. Седем години по-късно Якобсън заедно с двама свои бивши колеги от университета създават компанията E Ink. През 1999 г. E Ink и Lucent Technologies постигнаха съгласие да прекарат една година в опит да разберат дали всъщност могат да създадат първия работещ модел на електронна хартия. В крайна сметка те успяват да сложат основите на съвременните устройства за четене на електронни книги. Първите четци за електронни книги се появяват на пазара през 1998 г. Двете конкурентни фирми „Nuvomedia” и „Softbook Press“ пускат на пазара съответно четците „Rocket Ebook” и „Softbook”. Тези устройства са били с течнокристален дисплей и добра ергономичност. А последните модели, които двете компании пускат на пазара, са дори и с цветен дисплей. Много бързо двете компании „Nuvomedia” и „Softbook Press“ се обединяват под марката „Gemstar“. Заради липсата на добра маркетингова стратеhttp://nauka.bg

33


НАУКА През 2007 г. с четец за електронни книги на пазара излиза и Amazon с продукта Kindle. Устройството е било с 6-инчов екран и четири степени на сивото, с 250 МВ вградена памет, побираща около 200 книги без илюстрации. След 2007 г. усъвършенстването и разработването на нови четци за електронни книги продължава с пълна пара. Нови модели на пазара пускат Sony, iRex Technologies, Jinke, Amazon, Hanvon, Foxit Software, Elonex, Bookeen и др.

гия обаче те много бързо фалират. В следващите години обаче разработката и усъвършенстването на четците за електронни книги буквално замира. Така до 2004 г., когато компанията SONY пуска на пазара Sony Librie - устройство за четене на електронни книги, базирано на технологията eInk . През 2005 г. холандската фирма iRex Technologies пуска продукта illiad. Той е с 8-инчов дисплей, 16 нива на сивото и сензорен екран. Той обаче не успява да се наложи на пазара основно заради твърде високата си цена – около 600 евро. През 2006 г. след успеха на Sony Librie, компанията SONY пуска на американския пазар нов продукт – SonyReader. Той е с 6-инчов екран, четири нива на сивото и може да чете директно текстови файлове, PDF и LRF - вътрешнофирмения формат. През същата година китайската фирма Jinke Electronics стартира производството на устройството Jinke V8. То е с 6-инчов eInk-екран, четири нива на сивото и може да чете директно текстови, HTML- и WOLF-файлове.

34

http://nauka.bg

Списание „Българска Наука” и Рийдър ООД обявяват конкурс с награда: Kindle – най-ново поколение четец. - Link


Византийците Ейврил Камерън

http://book.nauka.bg/partnerbooks.php?ID=35586

В

изантия заема едно несигурно място в европейската история. Макар и често разглеждана погрешно като изчезнал наследник на класическия свят, Византия е част от основното направление в историята на Европа и Средиземноморието. Нейното влияние все още се усеща на Балканите, в Източна Европа и Близкия изток. Тази книга въвежда читателите в сложната история, етничността и идентичността на Византийската империя. Византийският свят е бил разположен там, където ранният ислям и християнството са си дали среща - византийците са били тясно свързани с мюсюлманите, а и живеели в съседство с тях, като се започне от арабите през VII век и се стигне до османските турци през XV век. По време на нейната дълга история границите и обликът на Византийската империя претърпели многобройни драматични промени, така че плуралистичният свят на късна Византия се различавал съществено от този на Източната Римска империя, когато през IV век бил създаден Константинопол. През това време светът около Византия също се променил драстично, но въпреки това византийската идентичност останала различна. Напрежението между промените и приемствеността във византийското общество е една от главните теми, разгледани в тази книга.

http://nauka.bg

35


С Яна около света Дончо Папазов http://book.nauka.bg/partnerbooks.php?ID=35007

П

реди трийсет години Юлия Гурковска (тогава Папазова) и Дончо Папазов, заедно с малката Яна, обиколиха света с яхтата „Тивия“ за 777 дни. И написаха „С Яна около света“ – третата книга за морските им пътешествия след „С Джу през Атлантика“ и „С Джу през Пасифика“. Това второ издание е посветено на годишнината от приключението, в което двама (трима!) дръзки българи се впуснаха с вяра в мечтата и в успеха си. И на паметта на Юлия Гурковска – Джу. Тази книга разказва за околосветското ни плаване с Яна, тогава на шест години. Точно от тази възраст съм мечтал за море и приключения. От дете разлиствам карти и въртя глобуси. Дори в годините на развит социализъм и железни завеси намирах път към морето. Плавах с рибарска лодка, прекосихме с Джу едно море и два океана с корабна спасителна лодка и обиколихме света с яхта. Накрая преминах „невъзможния път“ през нос Хорн. Повярвахме на себе си и на мечтите си. И те не изгърмяха като спукан балон. Ако и ти, читателю, като прочетеш за морските ни приключения, се размечтаеш за нещо щуро и ако си твърдо решен да го направиш, вероятно ще успееш. И ще напишеш по-интересна книга.

36

http://nauka.bg


Пътен атлас Европа

на географски институт DeAGOSTINI http://book.nauka.bg/partnerbooks.php?ID=31740

В

Пътен атлас Европа ще откриете актуализирана картографска информация на основните туристически обекти и важни исторически забележителности във всички кътчета на Европа. Обозначени са маршрути, бензиностанции, крайпътни заведения за бързо хранене и друга важна за пътуващите в Европа информация. Пътният атлас е удобен за многократно ползване в движение. Maщaбът му 1 : 8 000 000, 1 cм = 8 км. Включени са 44 дъpжaви, включитeлно източноeвpопeйcкитe; автомобилни обознaчeния и полeзни тeлeфони; туpиcтичecки и пaноpaмни обознaчeния; рaзcтояния в киломeтpи, дължинa нa пpоxодитe, обcлужвaщи мaгиcтpaлните зони; покaзaлeц нa имeнaтa; планове на градовете и подробни пътни карти.

http://nauka.bg

37


38

http://nauka.bg


НАУКА

Проект “Почети ми”

Сдружение „Щастливо дете“ и „Българска Наука“ разработват проект в сферата на неформалното образование с цел разширяване и обогатяване знанията на младежи в неравностойно положение и по-конкретно на незрящи.

ска (CD), във формат, достъпен за незрящи. CDтата ще се разпространят в училищата за слепи в София и Варна, в структурите на Съюза на слепите, сред много организации, работещи с деца с подобни проблеми.

Проектът е насочен към подпомагане на децата и младеПроектът е спечелен по про- жите с увредено зрение, като, грама „Младежта в действие“ чрез улесняване на достъпа дейност „Младежки инициа- им до подбраните материативи“ - http://www.youthbg.info ли, цели приобщаването им към неформалното образоОсновна част от проекта е вание, запознаването им с доброволци да прочетат на научна и научно-популярна глас и запишат 20 статии, съ- литература, и в крайна сметобразени с учебния материал ка подпомагане на образоваи подходящи за младежи от нието и интеграцията им. 16 до 18 годишна възраст. Призоваваме всички, които Идеята на проекта „Почети искат да участват в проекта ми“ е започната още преди да пишат тук или да се свърдве години от списание „Бъл- жат с нас на имейл гарска Наука“ www.nauka.bg admin@nauka.bg със съдействието на незрящи, Нека помогнем...участвай в които боравят с интернет. проекта и направи добро! Прочетените статии, ще бъдат записани на 1000 диhttp://nauka.bg

39


НАУКА

Инвестирайте в своето успешно кариерно развитие ЦЕНТЪР ЗА ОБУЧЕНИЕ – БЪЛГАРСКА АКАДЕМИЯ НА НАУКИТЕ ул. “Сердика” № 4 В идеалния център на София Ви предлагаме нашите курсове с висококвалифицирани преподаватели КУРСОВЕ ПО АНГЛИЙСКИ ЕЗИК 120 часа – 200 лв. Справки и записвания – тел. 987 31 67 КОМПЮТЪРНИ КУРСОВЕ Справки и записвания – тел. 973 37 65 GSM 0885566291

Курсове за подготовка за First Certificate of English,Certificate of Advanced English,Proficiency Certificate Ускорен курс, подготовка за FCE, CAE, CPE Август, септември

40

http://nauka.bg


ВИДЕО НАУКА Dark Matter Movie from the Bolshoi Simulation

късометражен филм на Олга Господинова

Около 75% е така наречената “тъмна енергия”, която е отговорна за ускоряващото се разширяване на пространството; 21% представлява “тъмна материя” и едва около 4% от вселената е обикновената материя под формата на газ, звезди, планети и тн. Учените още са доста далече от разбирането на истинската същност на “тъмната енергия” и “тъмната метерия”, но в последните години се правят доста точни модели на разпределението на “тъмната материя”. От тук: http://www.nauka.bg/a/космолози-изследват-структурата-на-тъмната-материя

Повече прочетете тук:

http://nauka.bg/a/хипотези-в-астрофизиката-с-каквотъмната-материя-е-по-добра-от-нло http://nauka.bg

41


НАУЧНИ НОВИНИ

Птиците, които крадат хора

В

класическите детски приказки, в различните митове и народно творчество, мотивът с образа на гигантската птица присътва осезаемо и трайно, а това, имайки предвид, че приказките в голямата си част произхождат от древни и често доисторически легенди, надали е случайно. Грамадните птици засенчват небето доста често, когато отворим гръцката митология, почти всички книги с приказки, от арабските до германските. Те пренасят хората надалеч, за да им помогнат във вълшебните пътешествия, често обаче и убиват или пък дори пренасят хората в мистични паралелни светове. Интересното е, че според големият изследовател на древната легендарност Владимир Яковлевич Пропп, мотивът с птиците се среща главно в легендите на народи, живеещи по крайбрежията.

42

http://nauka.bg

По материали от: http://www.membrana.ru; http://wikimedia.org/

Дали е възможно тази легендарност да има праисторически корени? Холандски и индонезийски биолози са открили на остров Флорес, в пещерата ЛиангБуа (Liang Bua) останки на огромна птица. Размерите й са позволявали тя да вдига и отнася деца, а може би и възрастни хора. Установено е, че това е древен и необикновено голям вид на щъркел – марабу (Leptoptilos) . Птицата е наречена Leptoptilos robustus. Размерите й са около 2 м. височина и около 16 кг. тегло, като по


НАУЧНИ НОВИНИ всяка вероятност птицата е летяла лошо и е прекарвала доста време на земята. Интересното е, че птицата е открита в близост до местата, където са открити остатъците на прочутия Homo Florensiensis. За тези малки „хобити” с ръст от около метър, птицата е била наистина огромна. Подобни находки има и на другия край на света. Край градчето Комало (Comallo) в Аржентина студент е открил огромен череп и различни кости на птица, за която е установено че е нов вид на прочутата „Terror Bird” и към момента е най-голямата от известния вид хищници от семейство Phorusrhacidae. Видът на тези древни хищници е известен отдавна, но в случая впечатляващото са размерите. Обикновено се смята, че многото му представители са достигали размери от около 60 см. до 2.5 метра и са живяли в Латинска америка отпреди 62 милиона години, до „близкия” период отпреди 2.5 милиона години. Ръстът на намерената птица е бил вероятно над 3 метра. Главата й е голяма колкото на съвременен кон, а клюнът й е 46 см. Имайки предвид относително малкия размер на птичите глави спрямо тялото им, птицата е

повече от внушителна. Находката е на възраст от около 15 милиона години.... С едно движение на клюна птицата би могла да глътне наведнъж животно с размерите на съвременно, и то не малко куче. Анализът на костната структура показва изумителна бързина, ловкост и свирепост на птицата. Смята се, че е достигала скорост на бягане, близка до 70 км. в час и да погълне наведнъж цял кон..... Е, конете тогава са имали размери сравними с тези на днешните средни кучета. В исторически и еволюционен аспект природата си играе с ръста на обитателите на планетата и тази динамика не е спряла и до днес.

http://nauka.bg

43


НАУЧНИ НОВИНИ

Биологичен глас от миналото

П

По материали от: http://online.wsj.com/ ; http://www.awesomestories.com; http://wikimedia.org; http://www.history-magazine.com/

реди сто години лекари от Медицинския колеж на болницата „Белвю” 1 зазидали в основата на една от сградите си капсула с бактерии. Сградата е в центъра на Ню Йорк, на ъгъла на 26-та улица и Първо авеню и днес е собсвеност на Университета на Ню Йорк. Капсулата е открита при разрушаването й в основите на ъгъла. Председателят на Медицинския отдел на Мединцинското училище на университета Дор Мартин Блейзър е установил, че капсулата съдържа бактерии – най-старите срещнати досега образци от спори на бактерията Bacillus aerogenes capsulatus, или още Clostridium perfringens. Това са бактерии, причиняващи газова гангрена при наранявания и са датирани от края на XIX век. В каспулата са открити описи на заболяването от 1890 година, указание, че спорите принадлежат на пациент от 1896 г. и малка капсула с противоотрова. Предстои сравняване на генома на бактериите със съвременните и евентуално изясняване на наличието на мутация и съответно пътят й.

44

http://nauka.bg

Визията на човека, организирал зазиждането на капсулата е забележителна. Така той е оставил за науката образец от времето на Луи Пастоьр, пък и на Конан Дойл на Херберт Уелс от нещо, което с времето изчезва почти безследно и е възможно да е дал безценна следа за изучаване на генните мутации на бактериите.


НАУЧНИ НОВИНИ

Озон на Венера!

С

писанията New scientist и Icarus съобщаваt, че на Венера е установено наличие на озонов слой. Откритието е направено чрез спектрален анализ на данни от космическия апарат Venus Express. Количеството се пресмята на около 1% от земния озон, но все пак озонът е на Венера. След извършено компютърно моделиране се смята, че озонът се образува чрез разграждане на молекули на въглерода под въздействието на слънчеви лъчи, образува-

По материали от: www.newscientist.com/

не на кислородни молекули, образуващи на студената нощна страна на Венера молекулярни двойки, т.е. кислород (О2) и тройки, т.е. озон (О3). Въз основа на това Франк Монмесен от центъра LATMOS във Франция смята, че основните реакции, които се случват в горните слоеве на земната атмосфера, са възможни и на Венера. На земята обаче, освен въглеродният разпад под действието на слънчевата светлина, има

http://nauka.bg

45


НАУЧНИ НОВИНИ

46

и друг източник на образуване на озона – кислородните атоми от растенията и процесът на фотосинтеза, чрез който още преди около 2.5 милиарда години са се образували кислородните молекули.

кислород и озон, е възможно възникването на живот на съответната планета, но всъщност количествата на Венера, както и на Марс, са твърде малки. На Венера има около 1% от земния озон, а на Марс – около 0.3%.

Някои учени смятат, че щом атмосферата съдържа въглероден двуокис, молекулярен

За да има възможност за живот, озонът трябва да е около поне 1/5 от земния.

http://nauka.bg


НАУЧНИ НОВИНИ

20 години ERS (European Remote-Sensing Satellites) мисии ESA PR 26 2011 - ERS-2 се пенсионира през Септември

По материали от:

З

http://www.esa.int/

а да се отбележат 20 години от ERS мисията, са поканени медии в щаба на ЕКА (Европейската космическа Агенция) в Париж на 12-ти Октомври. В центъра на събитието ще бъдат научните и технологични постижения на мисията. Сателита ERS-1 беше изстрелян през 1991г., последван от ERS-2 четири години по-късно. С 20-те години непрекъснати измервания и изчисления, двете мисии поставяли основите за изграждането на много нови наблюдателни техники на Земята. Двата сателита притежават еднакъв набор от инструменти, включително и далеко-обхватен радар, радарен алтиметър следящ водното равнище, както и други мощни инструменти за измерване на океанската повърхност, температура и ветровете над водите. ERS-2 е бил снабден също с първия европейски прецизен инструмент за измерване на атмосферния озон. Решаващо е било да измерва годишното изтъняване на озоновия слой над Антарктика. Въпреки, че ERS-2 замислян за три-годишна мисия, доста е надвишил планувания си „живот“ и 16 години продължил да предоставя важна информация за Земята. На 5-ти Септември 2011, сателита „ветеран“ най-накрая е спрян. Данни от двете сателитни мисии ще продължат да се използват от учените за техните изследвания върху климатичните промени в идните години. Мисиите поставили основите също и за ‚интерферометрийни‘ технологии, които в момента се използват в няколко сателита и ще бъдат използвани и в бъдещи мисии. http://nauka.bg

47


НАУЧНИ НОВИНИ

Марс Експрес наблюдава струпвания на скорошни кратери в Ares Vallis

По материали от: http://www.esa.int/

Н

48

ови снимки снети от Марс Експрес на ЕКА показват необичайно струпване на нови кратери в големия канал наречен Ares Vallis. По-старите „призрачни“ кратери са редуцирани до слаби очертания от измиващия ефект на древните води. В далечното минало, вероятно преди около 3,8 млрд. години големи количества вода са текли през Ares Vallis със значителна мощ. На 11-ти Май тази година Марс Експрес е показал последиците от случилото се. Кратера Oriabi, който лежи в канала е с около 32 км. диаметър. Южния му ръб е ерозиран от водата. През 1997 г. мисията на НАСА Pathfinder се приземи 100 км. на север от този кратер от дясно на тази снимка.

ка. Присъствието им в платото подсказва, че дори и на такава височина, поне от части някога е имало вода. На снимката се виждат доказателства за доста по-скорошни сблъсъци с Марсианската повърхност. В най-лявата част на снимката се виждат части от одеялото от останки разпръснати при образуването на кратера. В горния ляв ъгъл се вижда свлачище широко около 4км. Вероятно причинено от същия сблъсък. Освен това се виждат и много малки кратери. Изобилието от такива кратери може да е в следствие на отломки от астероид или друго тяло откъснали се в атмосферата преди то да се разбие в повърхността. Такива струпвания на кратери могат да се

Голямото течение, което частично разрушило Orabi също така издълбал стълбовидни речни корита, които показват пътя на течението. Формата на островите останали издигнати над водата също показва каква е била посоката на течението. На дъното в ляво на снимката се виждат „призрачни“ кратери. Някога те са били напълно оформени, но водата или вятърът са ги разрушили и са ги напълнили с утай-

получат също когато след голям сблъсък се отделят каменни парчета с такава сила, че изминават от няколко километра до стотици – преди да се сблъскат отново с повърхността. По такъв начин се създават вторични кратери. Струпванията показани на снимките са относително „млади“, най-вероятно са се оформили в близките 20 млн. години.

http://nauka.bg


НАУЧНИ НОВИНИ

http://nauka.bg

49


НАУЧНИ НОВИНИ

Арктическият лед продължава да намалява По материали от: http://www.sciencedaily.com/

М

иналия месец протежението на ледената повърхност на Северния Ледовит океан намаля до второто си найниско ниво. Данни от сателити на НАСА и Националния център събиращ данни за снеговете и ледовете (NSIDC) към Университета в Колорадо в Боулдър показват, че понижението на ледовете през лятото е минало на косъм от нов рекорд. Арктическата ледена покривка се разраства всяка зима, когато слънцето залязва за няколко месеца и намалява всяко лято когато то е високо в северното небе. Всяка година покривката достига минималното протежение през септември. Рекордното понижение е отбелязано през 2007 г. Почти рекордното разтапяне е вследствие на по-високи от средните за сезона летни температури, но без наличието на необичайните климатични условия допринесли за рекордното разтапяне през

50

http://nauka.bg

2007 г. „Атмосферните и океански условия не са благоприятствали за такова разтапяне тази година, въпреки това ледената покривка се доближи до нивото си през 2007 г.“ – казва Уолт Майер, учен от NSIDC. Джоуи Комисо, учен от Центъра за космически полети Годард към НАСА, намиращ се в Грийнбелт, казва, че продължителното намаляване на ледовете пасва с дългосрочен модел, който е наблюдаван през последните три десетилетия. „Ледът не само намалява, но и темпото на намаляване става все по-драстично“ – казва Комисо. – „По-старият, по-плътен лед се топи по-бързо от останалия, така целогодишната ледена покривка става поуязвима.“ Протежението на леда в Северния Ледовит океан на 9-ти септември, когато е било най-ниската точка през тази година, е било 4,33 млн. км2. Средната стойност


НАУЧНИ НОВИНИ през Септември е била 4,61 млн. км2. Това поставя 2011 г. на второ място по намаляване на ледената покривка. Протежението е достигнало 2,43 млн. км2 под средното ниво за периода 1979-2000 г. През последните 30 години се наблюдава такова намаляване на леда както на протежението, така и на дебелината. Учените до голяма степен го приписват на покачващите се температури в следствие

на климатичните промени. От 1979 г. насам септемврийската ледена покривка на Северния ледовит океан се е понижавала с 12% на десетилетие. Климатичните модели предвиждат, че до 2100 г. Северния Ледовит океан може да загуби почти изцяло лятната си ледената покривка, но през последните години разтапянето на леда изпреварва предвижданото от моделите.

http://nauka.bg

51


НАУЧНИ НОВИНИ

Биолози намират изненадващ брой непознати вируси в канализацията По материали от: http://www.sciencedaily.com/

М

52

акар че, вирусите са найразпространената форма на живот на Земята, нашето познание за „вирусната вселена“ е ограничено в съвсем малка част от вирусите, които най-вероятно съществуват. В доклад публикуван в научното списание mBio, изследователи от Университета – Питсбърг, Вашингтонския Университет в Сейнт Луис и Барселонския Университет са открили, че отходната канализация е дом на хиляди нови, непознати вируси, част от които може да има връзка с човешкото здраве.

гостоприемник на незнаен брой уникални вируси, но само около 30 хил. са ни познати досега. За да изучат това разнообразие и да характеризира неизвестните вируси проф. Джеймс Пипас, видния проф. на биол. науки Роджър Хендрикс и асистент проф. Майкъл Грейб всички от катедрата по Биологични науки в Pitt›s Kenneth P. Dietrich School of Arts and Sciences, развиват нови техники за търсене на нови вируси в необикновени места по света. Екипът от учени е търсил генетични следи от вируси присъстващи в отходните канализации в Северна Америка, Европа и Африка.

Съществуват около 1,8 млн. видове на нашата планета и всеки от тях е

В доклада им наречен „Raw Sewage Harbors Diverse Viral Populations“ (Отходната

http://nauka.bg


НАУЧНИ НОВИНИ канализация – приютява разнообразни вирусни популации) изследователите съобщават за 234 познати вируси от 26 различни вирусни семейства. Това прави отходната канализация дом на наймногообразен популации на вируси открит до сега.

Пипас – „Ако протича генен обмен между вирусите, трябва да знаем от къде идват тези гени и ако знаем само за малък процент от съществуващите вируси, тогава изпускаме голяма част от гората.“

„Това, което беше изненадващо, е че болшинството от вируси, които намерихме не бяха описани до сега.“ – казва Хендрикс. Познатите ни вируси включваха човешки патогени като Човешкия папиломен вирус и норовирусът, който причинява диария. Също присъстваха и няколко вируси принадлежащи на познатите ни обитатели на канализацията: гризачи и хлебарки. Бактериите също присъстват в канализацията, така че не е учудващо, че бактериалните вируси са доминиращи като брой. Голям брой от познатите ни вируси намиращи се в отходната канализация идва от растенията, вероятно дължащ се на факта, че хората ядат растения, и растителните вируси превъзхождат по количество другите вируси в човешките изпражнения. Това изследване е първия опит за разглеждане на всички вируси в популацията. Други изследвания са се фокусирали върху бактерии или определен тип вируси. Учените също така създали и нови изчислителни инструменти за анализиране на данните. Този подход, наречен метагеномика , е бил използван преди, но не и в отходна канализация. Основното приложение на тази нова технология, казва Хендрикс, ще бъде откриването на нови вируси и изучаването на генния обмен между вирусите. „Големия въпрос, от който се интересуваме е: От къде се появяват новите вируси?” – казва той. Хипотезата на екипа е, че новите вируси се появяват до голяма степен чрез генен обмен. Но преди да се започне задълбочено проучване на генния обмен, трябва да се изследват голям брой вируси, казват учените. „Преди да избереш дървото, върху което ще работиш, трябва да огледаш гората.” – казва http://nauka.bg

53


НАУЧНИ НОВИНИ

Двойнодишащи риби - ‚Хората са просто модифицирани риби.’

И

зследване на мускулното развитие при няколко вида риби разкрива генетичния скок, поставил началото на развитието на задни крайници при сухоземните животни. По този начин са се развили четириноги животни, както и нашите далечни предци, направили първите малки крачки на сушата преди около 400 млн. години. Екип от австралийски учени водени от проф. Питър Къри от Австралийския институт по регенеративна медицина към Монашския Университет и д-р Николас Коул от Университета в Сидни, съобщават резултатите от изследването си в онлайн научното списание PLoS Biology. Учените отдавна знаят, че двойнодишащите риби са предци на четириногите. Тези риби могат да оцеляват на сушата, да дишат атмосферен въздух и да се движат с помощта на тазовите си перки. Австралия е дом на три от малко останалите двойнодишащи видове. Обаче в познанията ни има големи пропуски. Повечето изводи са извличани от фосили, но мускулите, решаващи за придвижването няма как да се запазят във фосилите. Учените използвали риби съществуващи в момента за да проследят как тазовите перки са еволюирали в задните крайници на четириногите. Те сравнявали ембриони на потомците на видовете, показващи важен момент в еволюцията на гръбначните, за да видят дали има разлика в образуването на мускула на тазовата перка. Учените изучавали „примитивни“ хрущялни риби – австралийската бамбукова акула и братовчед й слонската акула, както и три вида костни риби – австралийските двойнодишащи риби. „Ние разгледахме начина на образуване на мус-

54

http://nauka.bg

По материали от: http://www.sciencedaily.com/

кулите на тазовата перка в различните видове и кои са еволюционните предшественици на задните крайници.“ – казва проф. Къри. Къри и екипа му генетично програмирали рибите за да проследят миграцията на прекурсорни мускулни клетки в ранните стадии на развитие докато тялото на животното се оформя. Тези клетки в програмираните риби били направени да излъчват червена или зелена светлина, позволявайки на екипа да проследи развитието на точно определени мускулни групи. Учените открили, че костните риби притежават различен механизъм от този на хрущялнит, за образуване на мускулите на тазовата перка, механизъм поставящ началото на еволюцията на физиологията на четириногите. „Хората са просто модифицирани риби.“ – казва проф. Къри. – „Генома на рибите не е чак толкова различен от нашия. Открихме, че механизма за образуване на тазовите мускули при костните риби е преходен между този при акулите и нашите четириноги предци.“


Спечели новият Kind

le

„ОБЯСНИ НАУКАТА“ Конкурс за научно-популярна статия, посветена на избран от автора актуален научен въпрос или тема от всички областти на науката и техниката, при следните условия:

http://nauka.bg

55


ФИЗИКА

Радиационният фон в района на вр. Мусала, БЕО-Мусала, след инцидента „Фукушима“ доц. д-р Илия Пенев, ИЯИЯЕ, БАН

Въведение

Б

азовата Екологична Обсерватория Мусала се намира на едноименния връх, на 2925м надморска височина и е найвисоко разположената обсерватория на Балканския полуостров. Едновременно с това, тя се намира в центъра на националния парк Рила, в резервата „Централна Рила“. Разположението и е уникално за екологични изследвания, (които не са единствени на БЕО), тъй като е далеч от всякакви локални и инцидентни замърсявания, включително газообразни, аерозолни, прахови и др. На тази височина, далеч от урбанизираните територии, всички техногенни примеси във въздуха и валежите са усреднени, и измерването им дава стойности характерни за долните слоеве на атмосферата и за голяма територия. Височината ~3000м., и разположението на върха,

56

http://nauka.bg

се характеризират с изключително интензивен обмен на въздушни маси с най-различен произход, идващи от Европа, Средиземноморието и даже от Африка и Азия, съответно при инцидент донасящи техногенни замърсители с най-различен характер. На практика, наличието на техногенни замърсители във въздухът в района на вр. Мусала е критерий за тяхното съдържание почти за цялата територия на България, тъй като при трансграничен или трансконтинентален пренос те първо се установяват там, а по-късно се разпространяват на територията на страната. Ето защо, контролът на качеството на въздуха, провеждан с различни методи на БЕО-Мусала е от изключителна важност за страната, особено при инциденти с глобален характер, какъвто бе този на АЕЦФукушима. Данните от измерванията на БЕО-Мусала бяха първите, и едни от найнадеждните за пренос на радиоактивни изотопи от Японските острови.


ФИЗИКА Кратко описание на използваната методика Използваната установка за пробовземане на вр. Мусала е изцяло разработена в ИЯИЯЕ и включва въздушна турбина, устройство за фиксиране на филтърната материя и подходяща преса за подготовка за измерване на използвания филтър. Въздушната турбина обезпечава поток ~ 1500м3/ч, като обикновено през един филтър се пропускат ~ 15000 м3. Използва се филтърно платно с размер 50х50см, тип ФПП-15, съставено от перхлорвинилови влакна. Филтърът има ефективност над 95% за размер на аерозолите над 0.2 мкм. Той е особено подходящ за радиоактивни изотопи съдържащи се в аерозолите, но не е подходящ за газообразни продукти във въздуха. След пробовземане филтърното платно се пресова до таблетка с размери Ф57 х ~12-15мм, която се запечатва в подходяща опаковка. Така приготвеният филтър се измерва на ниско-фоновата гамаспектроскопична лаборатория на ИЯИЯИ.

ефективността на използвания детектор може да бъде достигната различна минимална детектируема активност (МДА) за радиоактивните изотопи, попаднали във филтъра. Типични МДА за поразпространените техногенни изотопи са представени в Табл. 1

Табл. 1 Минимална дeтектируема активност

за някои широко разпространени радиоизотопи, при пробовземане ~ 15000м3 и време на измерване ~ 105сек.

Фиг. 1 Общ вид на установката за пробовземане - горе устройството за филтърна материя, долу вляво въздушната турбина. По този начин се избягва рециркулация на въздуха. В зависимост от обема на преминалия въздух през филтърната материя, продължителността на измерването и

В последната колонка на Табл. е приведен т.н. „ фактор на чувствителност“. Този коефициент показва колко пъти МДА е по-малка от допустимите норми за даден изотоп на обществено место, според съществуващите наредби на АЯР, РБ. Видно е, че използваната методика позволява да се установи присъствието във въздуха на нищожни количества на техногенни изотопи, които по никакъв начин не биха застрашили здравето на населението. Като http://nauka.bg

57


ФИЗИКА пример на Фиг. 2 е показано средното количество за 2006-2011г. на постоянно присъстващия във въздуха Be7, изотоп който се получава в горните атмосферни слоеве.

бе създаден кризисен център, който публикува множество данни за изтичане на радиоактивни изотопи във въздуха и водата, най-вече 131I, 134Cs и137Cs. Тези

Средни годишни стойнойности за Be7, mBq/m3 2006 е само за м.декември, 2011 до м.август

2.82 2.42

2.33

2.07

1.93 1.52

2006

2007

2008

2010

2011

Какъв е приносът от аварията «Фукушима» във въздухът над България?

изотопи се натрупват в огромни количества в отработеното гориво, поради големият добив с който се получават в процеса на работа на енергийните реактори. В допълнение, те имат ниски температури на топене и при нарушаване на херметичността на реакторния корпус, или на цилиндрите с гориво ( топло-отделящи елементи) в които е разположено горивото може да настъпи спонтанно изпускане на значителни количества на тези изотопи.

След като стана известно за опустошителното земетресение в Япония на 11.03, съпроводено с голямата авария в енергийния ядрен център „Фукушима“ на БЕО-Мусала бяха взети допълнителни мерки за откриване на евентуален транс континентален пренос на радиоактивни изотопи, продукти на деленето. В Япония

В очакване на евентуален пренос на гореспоменатите, или други радиоактивни изотопи, пробовземането на въздушни аерозоли на БЕО-Мусала бе организирано в режим “нон-стоп”, по 12ч за всеки филтър. Това означава, че ако премине въздушен фронт съдържащ радиоактивни изотопи, това може да бъде установено с точност до

Фиг. 2 Средни годишни стойности на 7 Be измерени на БЕО-Мусала Нормалното присъствие на Be7 във въздуха обикновено е в рамките на 0.3 - 5 мБк/м3, редко до 5 - 7 мБк/м3 стойности които не могат да окажат въздействие на човешкия организъм.

58

2009

http://nauka.bg


ФИЗИКА 131

I, 134Cs and 137Cs at BEO-Moussala

0.4 0.35

mBq/m3

0.3

131I mBq/m3 134Cs mBq/m3 137Cs mBq/m3

0.25 0.2 0.15 0.1 0.05 0 4 7. .0 4 2 0 07 . . 4 0 8 06 . . 4 2 0 06 . . 4 0 8 05 . . 4 2 0 05 . . 4 0 8 04 . . 4 2 0 04 . . 4 0 8 03 . . 4 2 0 03 . . 4 0 8 02 . . 4 2 0 02 . . 4 0 8 01 . . 4 2 0 01 . . 0 8 1. 3 .3 3 20 31. . 3 08 30. . 3 20 30. . 3 08 29. . 3 20 29. . 3 08 28. . 3 20 28. . 3 09 27. . 3 21 .27. 09 26. 3 . 3 21 26. . 3 08 25. . 3 20 25. . 3 08 24. . 3 20 24. . 3 08 23. 3 . 0 20 23. . 08

time, date and month

12ч., както и промените на съдържанието на евентуална активност ще бъде сканирано на всеки 12ч. За сравнение, аналогични измервания обикновено се правят на всеки 2-3, до 5 дни, което не е достатъчно за анализ на динамиката в промяната на радиоактивните изотопи съдържащи се във въздуха. БЕО-Мусала е част от международна неформална организация, „R-5” създадена изцяло на доброволни начала и обхващаща почти всички европейски лаборатории, използващи т.н. «big sampler”, установки пропускащи над 500-1000м3 през въздушен филтър. По силата на договореността на всички участници, всяка лаборатория, която идентифицира някаква активност над МДА, автоматично изпраща, чрез сървър в Швеция, съобщение до всички други участници в „R-5”. По този начин практически моментално всяка следяща наличието на радиоактивност във въздуха лаборатория е информирана. Използвайки тази възможност, БЕО-Мусала още на 21.03 беше информирана за нахлуване на въздушен фронт от север, северо-запад съдържащ продукти на делене, 131I, 134Cs

и137Cs. Данните бяха от обсерватории в Швеция, Норвегия и Финландия. След 1 - 2 дни бяха регистрирани и първите количества от 131I на вр. Мусала, като техните стойности бяха минимални, 0.1 до 0.15 мБк/м3, виж Фиг. 3. Фиг. 3 Стойности на наблюдаваните 131I, 134Cs и137Cs на БЕО-Мусала. Пробовземането започва всеки ден в 8 и 20ч.Вижда се, в сравнение с фиг.2, че тези стойности са 10 - 20 пъти по-ниски от постоянно присъстващата във въздуха активност на 7Be. В първите дни се наблюдаваше само компонента на 131I, но в последствие се появиха 134Cs и 137Cs, които и по-късно са проникнали в атмосферата при инцидента. Максималните стойности, достигнали вр. Мусала, респективно България са в рамките на 0.3 - 0.4 мБк/м3. Тези стойности са десетки хиляди пъти под пределно допустимите норми, например за 137Cs, са 6 Бк/м3 . При това тази стойност, 6 Бк/ м3 е средно-годишна, т.е. допустима е в течение на цялата година, докато измерените значения са в рамките на десетки, или стотици микробекерела на http://nauka.bg

59


ФИЗИКА кубичен метър въздух, само в течение на няколко дни. Ако се сравнят дозовите натоварвания от 6 Бк/м3 , при ежедневно присъствие, с наблюдаваните количества в течение на няколко дни ще видим, че става дума за милиони пъти по-малка доза, от допустимата за населението. За отбелязване е, че в северозападна Европа, са измерени значително по-високи стойности на 131I, 134Cs и137Cs, като пиковете достигат няколко милибекелела на кубичен метър въздух, но отново само за няколко дни . По-ясно се наблюдават две вълни, т.е. два въздушни фронта с радиоактивност. Анализът на метео-обстановкта показва, че там идващият фронт от северо-запад и по-тесен, а впоследствие към южна и югоизточна Европа се разширява и размива, при което естествено съдържанието на радиоактивни изотопи рязко намалява. По-дългоживеещите, 134Cs и 137Cs има вероятност да се отложат и частично в почвата, но това количество няма да промени на практика съществуващото вече от инцидента в Чернобил, както и по никакъв начин няма да се отрази на водоемите в България. Анализът на резултатите, получени на БЕО-Мусала, както и данните с които разполагаме от почти всички аналогични обсерватории в Европа, позволяват да се направят следните изводи: 1.Количеството на 131I, 134Cs и137Cs в атмосферния въздух над България не може да окаже никакво влияние на здравето на населението, както и на околната среда.

60

http://nauka.bg

2. Ядрените аварии почти винаги имат глобален характер, като преносът на радиоактивност (като време, място и количество) зависи изцяло от състоянието на атмосферата, и предсказанията в тази посока са трудни, или даже невъзможни. 3. Съчетанието на редки, но особено силни, природни катаклизми могат да доведат до сложни, всеобхватни и трудно овладявяни аварии, които ангажират участието на огромен брой изследователи в различни континенти. 4. Наличието на БЕО-Мусала, обсерватория създадена за предимно астро-физични изследвания изигра основна роля в своевременното и точно информиране на населението в България. Въпреки изключително големия интерес на обществото и медиите, и използването на нашите данни на държавно и медийно ниво, следва да се отбележи, че ИЯИЯЕ изцяло организира и проведе тези измервания за своя сметка, без подкрепата на никоя институция. Едновременно с това, бе продемонстрирано, че БЕОМусала има най-добър потенциал при подобни ситуации, от гледна точка на местоположение и съответните методика, измерване и анализ. От друга страна, това е демонстрация на използването на методите за фундаменталните изследвания (мониторинг на астрофизични процеси чрез присъствието на 7Be) за важни за обществото приложни цели, реализирана от “феодалните старци” на БАН.


ФИЗИКА

Не е даже погрешна Част I Неуспехът на струнната теория и търсенето на единство във физическите закони Питър Войт

Кратки встъпителни бележки на преводача “Научен съм да смятам, че основаните върху вяра системи, които не могат да бъдат проверени, не принадлежат към сферата на науката”. -Шелдън Глашоу

(Peter Woit. “NOT EVEN WRONG. The failure of string theory and the search for unity in physical law”. Basic books, New York, 2006) Подбор и превод (със съкращения): М. Бушев Статията е публикувана в сп. „Светът на Физиката” издавано от Съюз на Физиците в България. Може да прочетете целият брой на: http://wop.cointech.net/

П

роверих колко статии на тази тема сме поместили през последните десетина години в нашето списание.(„Светът на Физиката”) Четиринадесет. Само една от тях е от български автор (И. Тодоров. Имат ли суперструните алтернатива? “СФ”, 2/2004, сс. 103-109). Останалите са преводни. Четирима от авторите са нобелисти. На струнна тематика са и преведените на български две книги на Брайън Грийн (“Елегантната вселена” и “Тъканта на космоса”), както и книгата на Мичио Каку “Паралелните вселени”. Можем убедено да приемем, че е назряло времето за равносметка – и то критична – на тази тема. По едно съвпадение такава равносметка беше направена почти едновременно, през 2006, от двама автори: Лий Смолин (“The Trouble with Physics” – “Бедата с физиката” - New York, 2006; 396 pp.) и Питър Войт (“Not even wrong”, New York, 2006; 298 рр.). И двамата вече бяха публикували “пилотни” статии по въпроса, като статията на Смолин “Криза във фундаменталната физика” излезе в

“СФ” 2/2007. П. Войт досега не е печатан в списанието (СФ). Познавам двете книги (тук трябва да благодаря на доц. Анастас Анастасов за любезно предоставените ми печатни издания). Книгата на Смолин ми допада повече (струва ми се по-физична и пообхватна). Но от нея трудно се отбират самостоятелни фрагменти. Книгата на Войт обръща повече внимание на математическите идеи (особено в първата половина), но има предимството, че е поесеистична и от нея сравнително лесно се отбират тематично обособени части, без да се губи връзката между тях. Питър Войт е математик и физик теоретик. Завършил е Харвардския университет през 1979 и е защитил докторат по теоретична физика в Принстънския университет. Преподавател е в математическия факултет на Колумбийския университет, Ню Йорк, по квантова теория на полето, диференциална геометрия, представяния на групи и др. Книгата „Не е даже погрешна“ се състои от 19 глави и може условно да http://nauka.bg

61


ФИЗИКА се раздели на две части. Първата част е въведение в основните представи: кратка история на експерименталната физика на елементарните частици (2), квантова механика (3), квантова теория на полето (4), калибровъчни симетрии (5), стандартен модел (6 + 7), проблеми на стандартния модел (8), необходимостта да се излезе извън рамките на стандартния модел (9), нови схващания в квантовата теория на полето и математиката (10). Втората част (глави 11 – 19) ще бъде представена в четирите части в списанието. Показано е, че предлаганото от струнната теория развитие на стандартния модел става на твърде висока цена: поставени са под въпрос критерии за научност на една теория като този на Уилям Окам (13-14 в.; т.нар. “бръснач на Окам”: не трябва без нужда да се умножават същностите) или на Карл Попър (теорията трябва да предсказва явления, от които експериментът да определи дали тя е вярна или грешна – т.нар. верифицируемост и фалсифицируемост на теорията). Когато тези критерии са нарушени, теорията се оказва вън от сферата на научното търсене (виж мотото тук). Тогава става ясен смисълът на прочутата крилата фраза на В. Паули “Nicht einmal falsch” – „Не е даже погрешна“. За Паули това е най-висшата степен на отрицателен отзив (първата степен е “грешно”, а втората “напълно грешно”). Избраното от Войт заглавие на книгата е сигнал за тревога. Същото се отнася за книгата на Смолин. _____ “ _____ Предговор През 2005 физиците от цял свят отбелязаха стогодишнината от революционните открития на Алберт Айнщайн от 1905. Тези открития бързо пораждат радикално нови и мощни физически теории за фундаменталната природа на материята и физическите 62

http://nauka.bg

сили. Към 1973 беше утвърдена извънредно успешната теория на физиката на елементарните частици (ФЕЧ) и на техните взаимодействия, наречена “стандартен модел”. След 1973 нещата станаха много по трудни за теорията на елементарните частици: все повече ставаха свидетелствата, че тази теория се превръща в жертва на своя собствен успех. Стандартният модел остави много открити въпроси на фундаменталната физика, докато последвалите експериментални резултати много точно се съгласуваха с модела и не подсказваха къде да се търси нещо по-добро. ФЕЧ навлезе в епоха, нямаща прецедент, и тя продължава и до днес. След няколко години ще разполагаме с резултатите от новия ускорител при Женева и можем да се надяваме, макар съвсем да не е сигурно, че те ще подскажат накъде трябва да тръгнем отвъд стандартния модел. Към началото на 1980-те години във ФЕЧ бяха изследвани множество нови идеи за това как да се обясни по-добре и да се разшири стандартният модел. Една от тях беше твърде радикална, доколкото заменяше цялата представа за точкови елементарни частици с едномерни обекти, наречени “струни”. Теорията на струните приемаше, че те са твърде малки и при всички експериментални наблюдения ще изглеждат като точки. А за да приличат струните на познатите частици, беше създадена една по-сложна версия на струнната теория, наречена “суперструнна теория”. Основната мотивация за суперструнната теория се основаваше на надеждата, че ще може да отговори на въпрос, водещ началото си от стандартния модел, а именно как да подходим към гравитационното взаимодействие. Айнщайновата обща теория на относителността (ОТО) представлява проста и красива геометрична теория на гравитацията, но при опит тя да бъде съчетана с квантовите принципи, върху които е основан стандартният модел,


ФИЗИКА

възникват някои технически проблеми. Отначало суперструнната теория привлече вниманието само на малцина физици, но нещата се промениха драматично след лятото на 1984, когато стана т.нар. “Първа революция в суперструнната теория”. Някои изчисления показаха, че в определени случаи потенциалните проблеми се елиминират. Това привлече вниманието на Едуард Уитън, водещата фигура в теорията на елементарните частици. Той започна интензивна работа по суперструни и това скоро получи широк отзвук. В рамките на година мнозина теоретици се присъединиха към него и суперструнната теория бързо се превърна в гореща зона на изследване. ФЕЧ има дълга история на успехи, които отчасти се дължат на влиянието на неочаквани експериментални резултати. Суперструнната теория промени тази практика, като още в самото си начало

не разполагаше както с експериментално потвърждение за суперструните, така и с възможности за експериментални предсказания. Теорията налагаше да се постулират множество допълнителни ненаблюдаеми измерения, като при различни избори на свойствата на тези допълнителни измерения може да се получава всичко, което си пожелаем. Забележително е, че липсата на предсказания, които да бъдат експериментално проверени, не накара теоретиците да се откажат от суперструнната теория. Точно обратното, възникна цяла нова област на изследвания, която почти не беше свързана с останалата физика. Голямата сложност и слабо разбраната природа на суперструнната теория създаваше много теми за теоретична работа, а заедно с това избягваше всяка възможност да се покаже, че дадена идея е грешна. Появиха се множество популярни http://nauka.bg

63


ФИЗИКА статии и книги, та дори и телевизионни предавания, в които суперструните бяха представяни на широката публика. Докато неуспехът на суперструнната теория като обединена теория на елементарните частици ставаше все поочевиден, някои от нейните следствия вече можеха да бъдат разбрани по-добре. Но през последните години опитите да се свържат суперструните с реалността получиха твърде любопитен обрат. Мнозина от струнните теоретици стигнаха до убеждението, че суперструнната теория трябва по самата си същност да допуска астрономично голям брой физически възможности, така че трудно може да се разбере как теорията може да бъде проверена. При нормални обстоятелства такъв извод би накарал физиците да се откажат от подобна теория, но вместо това някои от теоретиците сметнаха това дори за добродетел. Тази “панорама” от възможности според тях оправдава прилагането на т.нар. “антропен принцип”. Възможно е ние да живеем в “мултивселена” от различни възможни светове и този, в който се намираме, има конкретните наблюдавани физически закони именно защото тези закони осигуряват необходимите за живот условия. Подобно мислене не води до проверими предсказания, а това по традиция се разглежда от физиците като извъннаучно. Готовността на някои физици да се откажат от смятаната от повечето учени същност на научния метод доведе до тежки противоречия и разногласие в общността на суперструнните теоретици. Една част от тях смята, че има надежда теорията да се отърве от проблема на панорамата. Друга твърди, че физиците нямат друг избор и трябва да се откажат от мечтите за предсказваща теория, да продължат да изследват панорамата с надеждата, че нещо в нея ще позволи идеята да бъде експериментално проверена. Единственото общо между двата лагера е твърдият отказ да се признае урокът, който според конвенционалната наука трябва да си извлечем от подобна ситуация: ако една теория не може нищо да предскаже, тя 64

http://nauka.bg

просто е грешна и трябва да се опита нещо друго. Една от темите на тази книга е описаната противоречива ситуация в суперструнната теория. Но наред с нея има и една много положителна история. При все че последните двайсет години бяха години на изпитания за физиката на високите енергии, те от друга страна бяха много плодоносни за взаимодействията между математиката и физиката. Използваната в стандартния модел математика е невероятно богата и това доведе до редица плодотворни идеи, които са от голямо значение за математиката. Докато струнната теория може да се окаже бедствие за физиката, тя от друга страна доведе до забележителни нови математически резултати. Макар тези нови идеи да са трудни за обяснение и разбиране, в крайна сметка същественото постижение на последните трийсет години могат да се окажат те, а не суперструните, допълнителните измерения и мултивселените - въпреки широката им популярност. В историята на физиката има само няколко примера за успешни теории, породени повече от стремежа към математическа красота и съгласуваност, отколкото от експерименталните данни. Един такъв ярък пример е Айнщайновата теория на гравитацията, основана върху сложни геометрични представи. Значително по-лесно е да се постига теоретичен напредък, когато експериментът ни подсказва в каква посока да се движим. Липсата на такъв експеримент означава просто, че трябва да се тръгне в потрудна посока. През последните години теоретичната физика допринесе много за математиката; възможно е в бъдеще математиката да се отблагодари за тази услуга.


ФИЗИКА Глава 11. Струнната теория - история Дотук книгата в голямата си част представляваше възторжен разказ за научни успехи. В действителност описаните тук успешни идеи често са били развивани от малък брой учени, докато огромното мнозинство от техни колеги са следвали твърде различни изследователски програми, които в крайна сметка са били обречени на неуспех. С тази глава започва историята на някои от идеите, които не са се оказали успешни, но имат и до днес влияние в теоретичната физика. Читателите, които очакват вдъхновение от прочетеното, по-добре да спрат дотук и да се обърнат към по-оптимистичните разкази, каквито са тези на Брайън Грийн в “Елегантната Вселена” и “Тъканта на космоса”, както и на Мичио Каку “Хиперпространство” и “Паралелни вселени”1.

S-матричната теория Още в ранните дни на квантовата теория на полето, през 1930-те години, проблемите с разходимостите пораждат ред предложения за алтернативи. Някои от тези предложения са основани на възгледа, че щом разходимостите се дължат на взаимодействията на полетата на много малки разстояния, трябва да се премахне схващането за полета, дефинирани във всички точки. Идеята е на малки разстояния полето да се замени с нещо друго, но никой не е можел да намери такова нещо, което би работило така успешно както квантовата теория на полето (КТП). Мнозина от създателите на квантовата теория са били под силното влияние на виенската школа на логическия позитивизъм. Според последния науката трябва да се развива по такъв начин, че никога да не е нужно да се позоваваме на метафизични обекти, т.е. обекти, които не се възприемат пряко от сетивата. Тази идея

допадала много на повечето физици при опитите им да овладеят новата квантова теория и да се справят с необходимостта да се откажат от ред класически представи, като например една частица да има определено положение и импулс. Подобни класически представи се смятали за метафизични и последователната квантова физика е изисквала да се избягват. Във физиката на елементарните частици такава позитивистка теория е формулирана от Джон Уилър през 1937, а по-късно е развита от Хайзенберг през 1943. Тя става известна като S-матрична идеология, доколкото основната й идея е, че теорията трябва да се изразява единствено в термините на матрицата на разсейване. Последната представлява математическата величина, която ни казва какво става, когато две първоначално много отдалечени една от друга частици се движат една срещу друга. Дали се отклоняват една друга, без да се променят, но се разбягват в различни посоки? Дали анихилират и създават други частици? S-матрицата отговаря на тези въпроси, а те съответстват точно на въпросите, които експериментаторите знаят как да изследват. КТП може да се използва за пресмятане на S-матрицата, но тя съдържа значително по-сложна структура от полета, взаимодействащи помежду си във всяка точка от пространството и времето. За разлика от КТП, S-матрицата не може нищо да каже относно това какво се случва, когато двете частици се сближават и тяхното взаимодействие се мени. Паули е бил много скептичен относно S-матричните идеи на Хайзенберг и през 1946 отбелязва, че “Хайзенберг не предлага никакво правило или закон, който да определя S-матрицата в областта, където обичайната теория не успява поради добре известните разходимости. Така че засега това е празна схема.” Според Паули S-матричната програма в действителност не решава никой от физическите проблеми, които са я мотивирали. Макар че програмата позволява да се избягва обсъждането на нещата на малки разстояния, откъдето http://nauka.bg

65


ФИЗИКА се смята, че произтичат проблемите с на полето, в която има елементарни разходимостите, тези проблеми пак остават частици – онези, които съответстват на в окончателните резултати от изчисленията. квантите на полетата. Към средата на 1960-те години никой в Бъркли не би Успехът на квантовата пожелал да защитава аристокрацията. електродинамика (КЕД) в справянето По това време кварковият модел се радва с разходимостите елиминира една от на голям успех при класифицирането на мотивировките за S-матричната програма, силно взаимодействащите частици и той е но тя остана най-популярното мислене предизвикателство към идеите на Чу, тъй за силните взаимодействие до ранните като е основан върху картината за кварките 1970, когато е възходът на квантовата като фундаментални, а останалите частици хромодинамика (КХД). Почти всеки е като съставени от тях. През 1966 към края на разбирал, че не е имало начин КТП да една от книгите си по S–матрична теория обясни непрестанно растящия брой на Чу пита: силно взаимодействащите частици. Към началото на 1960-те години водеща фигура в теорията на силните взаимодействия е След като липсват експериментални Джефри Чу, който заедно със сътрудниците данни за силно взаимодействащи си в Бъркли и другаде развива вариант на аристократи, защо трябва да има S-матричната теория, наречен аналитична съпротива срещу идеята за пълна S-матрица. Тук “аналитична” означава, ядрена демокрация? Другояче че на структурата на S-матрицата е казано, защо кварките са популярни в наложено особено условие - условие за определени кръгове? аналитичност за това как S-матрицата се изменя с изменението на началните енергии и импулси на падащите частици. Това условие изисква да се работи с Малко по-късно той почти отговаря на енергии и импулси, които имат комплексни собствения си въпрос: стойности. Свойството аналитичност на S-матрицата се изразява в определени Третата причина някои хора да отричат уравнения, наречени дисперсионни динамично управляваната демократична съотношения. Чу и съмишлениците му структура на ядреното общество без смятаха, че наред с някои други общи елементарни частици, е това, че тя прави принципи условието за аналитичност може твърде труден живота на физиците. Ще да се окаже достатъчно, за да предскаже трябва да дочакаме създаването на изцяло еднозначно S-матрицата. Към края на нова техника на анализ, преди тази 1950-те години Чу нарича това схващане ситуация да бъде изцяло осъзната, което философия на зашнуроването (бутстрап). е друг начин да се заяви, че теорията не Благодарение на аналитичността отговаря на очакванията. Дейвид Грос, взаимодействията на всяка частица с всички който по това време е бил студент на Чу в други по някакъв начин ще определя Бъркли, си спомня как след като изслушал нейните собствени основни свойства, така подобна лекция през 1966, той най-после че вместо да говори за фундаментални осъзнал, че бутстрап програмата е “не частици, цялата теория по някакъв начин толкова теория, колкото тавтология”. “ще се издига, теглейки шнуровете Освен че включва фундаментални (bootstraps) на собствените си обувки”. частици, кварковият модел дължи много Към средата на 1960-те години Чу от успехите си на прилагането на идеите описва също така бутстрап идеята като за симетрия и нейното представяне. ядрена демокрация: никоя частица не е Привържениците на ядрената демокрация елементарна, а всяка е съставена от другите. губеха битката не само спрямо Тази демокрация е противопоставена на елементарните полета, но и спрямо идеята аристокрацията на квантовата теория за симетрия като фундаментален принцип. 66

http://nauka.bg


ФИЗИКА Предният цитат от Чу е от книгата му “Аристокрация и демокрация, симетрии срещу динамика”, в която той опитва да покаже, че връзката на симетриите с фундаменталните закони е много далечна. Тук под фундаментални закони се разбират постулираните свойства на S-матрицата, които управляват динамиката на теорията и нямат нищо общо с групите или с представянията. Разделянето на два лагера, съответно на симетрията и на динамиката, е отбелязано от Файнман, който, подчертавайки пристрастието на теоретиците на S-матрицата към дисперсионните съотношения (буквално “съотношения на разпръсване”; бел.прев.), подхвърля: ”Има два типа теоретици по ФЕЧ – едни, които се събират в групи, и други, които се разпръсват”. Господството на S-матричната теория беше интернационално – вероятно по-силно в Съветския съюз, отколкото в “Народна република Бъркли”. Според Грос: “В Бъркли, така както в Съветския съюз, S-матричната теория господстваше и цяло поколение млади теоретици бяха възпитани в пълно невежество спрямо теорията на полето. Даже в по-умереното Източно крайбрежие S-матричната теория помете полето”.

връзки с S-матричната теория. Неговата книга “Дао на физиката” беше за пръв път публикувана през 19753. С предлаганите в книгата Източни идеи за динамичната взаимовръзка на всички неща, тя е в ярък контраст със Западните схващания за симетрия. Ето един пример: Откриването на симетрийни закономерности в света на елементарните частици накара много физици да повярват, че тези закономерности отразяват фундаментални природни закони. През последните 15 години бяха положени много усилия да бъде намерена окончателната “фундаментална симетрия”, която да обхване всички познати частици и по такъв начин “да обясни” структурата на материята. Тази цел е израз на философско схващане, което е наследено от древните гърци и е развивано в продължение на много столетия. Симетрията, наред с геометрията, е играла съществена роля в гръцката наука, във философията и в изкуството, където тя е отъждествена с красота, хармония и съвършенство. . .

Едно от последствията на всичко това беше ясно даже на студентите, които към средата на 1970-те години се опитваха да изучават квантова теория на полето. Докато за теорията на S-матрицата имаше множество нови книги, то най-скорошната книга по КТП беше тази на Бьоркен и Дрел2, излязла преди десетина години и тя беше доста овехтяла, доколкото не включваше теорията на Янг и Милс.

Отношението на Източната философия към симетрията е в ярък контраст с това на древните гърци. Мистичните традиции на Далечния изток често използват симетрични фигури като символи или като средства за медитация, но представата за симетрия не играе почти никаква роля в тяхната философия. Подобно на геометрията, тя се смята по-скоро за конструкция на разума, отколкото за свойство на природата, поради което няма фундаментално значение. . .

S-матричната програма беше продължена и през 1970-те години, но нейните последователи престанаха да говорят за демокрация, а политическата левица в Бъркли се разпадна. Физикът Фритьоф Капра получава своя докторат през 1966 под ръководството на Валтер Тиринг във Виена, но към началото на 1970-те години се обръща към Източната религия, след като открива в нея дълбоки

Както изглежда, търсенето на фундаментални симетрии във физиката на частиците е част от нашето елинистично наследство, което някак не се съгласува с общия светоглед, започнал да се оформя под въздействието на съвременната наука. Обаче поставянето на акцент върху симетрията не е единствената особеност на физиката на частиците. В http://nauka.bg

67


ФИЗИКА противовес на “статичния” симетриен подход съществува “динамична” школа, която не разглежда симетричните характеристики като фундаментални свойства на природата, а се опитва да обясни тези свойства като следствие от динамичната същност и взаимовръзките в субатомния свят. По-нататък Капра продължава, като в две глави обяснява неадекватността на квантовата теория на полето и чудесата на бутстрап философията. “Дао на физиката” е завършена през декември 1974, така че последиците от Ноемврийската революция, станала месец по-рано4 и довела до драматични потвърждения на стандартния модел, очевидно не са били осъзнати от Капра (както и от много други по това време). По-трудно е да се разбере нещо друго: книгата досега е претърпяла няколко издания и във всяко едно от тях Капра оставя недокосната вече съвсем овехтялата

68

http://nauka.bg

физика, включително в новите предговори и послеписи, където невъзмутимо се пренебрегват произтеклите събития. В предговора към второто издание от 1983 се заявява: “Изпитвах силно удовлетворение, че нито едно от последните събития не опроверга нищо от онова, което бях написал преди седем години. В действителност повечето от тях се предвиждаха в оригиналното издание”. Това твърдение е много далеч от истината, тъй като през 1983 стандартният модел е почти всеобщо приет, докато бутстрап теорията вече беше безжизнена идея. А послесловът съдържа направо ексцентрични и противоречащи на фактите твърдения като например: “КХД не беше особено успешна при описанието на процесите с участието на силно взаимодействащи частици”. В послеслова към третото издание, излязло през 1991, Капра пише възторжено за Чу:


ФИЗИКА [Той] принадлежи към поколение, което е различно от това на Хайзенберг и на другите велики създатели на квантовата физика и аз не се съмнявам, че бъдещите историци на науката ще оценят неговия принос към физиката на 20 в. така високо като тяхната. . . Чу направи третата еволюционна стъпка във физиката на 20 в. Неговата бутстрап теория на частиците обединява квантовата механика и теорията на относителността в теория, която представлява радикален прелом в целия Западен подход към фундаменталната наука.

Даже в днешно време книгата на Капра с нейното налудничаво непризнаване на всичко, което е станало във физиката на елементарните частици, продължава да се продава във всички големи книжарници. Придружават я някои други книги на същата тема, като между тях изпъква тази на Гари Зукав Танцуващите майстори на Ву-Ли. Независимо от пълния си провал като физическа теория бутстрап философията продължава да съществува като част от един странен култ Нова ера (New Age), а неговите последователи категорично не признават случващото се в науката през последните години.

Първите струнни теории Основната идея на бутстрап философията се изразяваше в надеждата, че наложеното върху S-матрицата условие за аналитичност, наред с някои други изисквания, би било достатъчно, за да я определи еднозначно. Проблемът с тази идея се състои в това, че съществува безкраен брой S-матрици, които удовлетворяват условието за аналитичност, така че останалите условия са от решаващо значение, но никой не можеше да каже какви трябва да са те. Пресмятанията бяха осъществени с помощта на пертурбационен ред на КТП, от който да се стигне до S-матрица, а тя после се изследва, за да се

изясни дали някои от нейните свойства могат да се приемат като общи условия. Този мeтод никога не доведе до съгласуван начин за работа с теорията извън контекста на пертурбационното разлагане. През 1968 физикът Габриеле Венециано забелязва, че една математическа функция, която за пръв път е изследвана през 18 в. от математика Леонард Ойлер и е наричана бета функция, има нужните свойства, за да описва аналитична S-матрица. Тази S-матрица се оказва доста различна от онези, които се получават от пертурбационните редове. Тя има свойството, наречено дуалност, което в този контекст означава, че при разглеждането й по два различни начина се стига до извода за два различни вида поведение на силно взаимодействащите частици. Тази дуалност няма нищо общо с дуалността между електричното и магнитното полета5. След 1968 тази дуална S-матрична теория е на гребена на вълната и голяма част от теоретичната общност работи върху нея. Към 1970 трима физици (Йоичиро Намбу, Ленард Съскинд и Холгер Нилсен) намират проста физическа интерпретация на формулата на Венециано. Те установяват, че тя може да се разглежда като S-матрица за една квантово-механична теория, която съответства на класическа механична система, в която частиците са заменени със струни. Струната се разглежда като едномерна структура в пространството, идеализация на положението, заемано от част от струна, намираща се в някаква конфигурация в тримерното пространство. Такива струни могат да са отворени, т.е. да имат два края, или да са затворени, т.е. двата им края да са съединени. Докато за определяне положението на една частица в пространството са нужни само три числа, определянето на положението на една струна се нуждае от безкрайно много числа – по три за всяка точка от струната. Стандартната техника на квантовата механика би могла да се приложи към проблема за построяване на квантова теория на струната и през последвалите http://nauka.bg

69


ФИЗИКА

70

няколко години беше постигнато много за изясняването на съответните методи. Това е нелек проблем, но крайният резултат беше това, че физиците успяха да получат квантова теория на струната. Последната обаче беше свързана с два сериозни проблема. Първият се състоеше в това, че теорията беше приложима само за струна, намираща се в пространство и време с размерност двадесет и шест, а не четири. Вторият проблем беше, че в теорията се съдържа и тахион. Това е частица, която теоретически се движи по-бързо от скоростта на светлината, и появата й в една квантова теория на полето говори, че теорията няма да бъде съгласувана. Работата е в това, че тахионите могат да пренасят информация назад във времето, като по този начин нарушават принципа за причинност. Когато в една теория причинността е нарушена, съществува опасност да се допусне някой да се върне обратно във времето и да убие своя прародител, като по такъв начин да превърне самото си съществуване в противоречие. Също така теориите с тахиони обикновено не съдържат стабилно вакуумно състояние, тъй като вакуумът може просто да се разпадне и да се превърне в тахиони.

По-нататъшните разработки показват, че един определен вариант на суперсиметрията е съществена част от струнната теория с фермиони. През 1971-1973 няколко групи откриват идеята за суперсиметрия в квантовите теории на полето с четири пространственовремеви измерения и тази нова симетрия е своеобразен квадратен корен от транслационната симетрия, включваща фермиони. Ако гледаме ивицата, помитана от движеща се струна, ще стигнем до двумерно пространство, наречено световна ивица на струната. Един от начините да разглеждаме струнната теория е в термините на двумерните квантови теории на полето, дефинирани върху тези световни ивици. В ранните струнни теории е открито, че струнните теории с фермиони включват такъв вариант на суперсиметрията, който е аналог на четиримерната суперсиметрия, но в двете измерения на световната ивица. Фактически това именно е стимулът за едно от независимите открития на четиримерната суперсиметрия - това на Вес и Цумино през 1973. Сега този вид струнна теория е позната като суперструнна теория, макар че терминът влиза в употреба значително покъсно.

Друг очевиден проблем на струнните теории беше в това, че те не включваха никакви фермиони. За да има връзка с реалния свят на силните взаимодействия, теорията трябва да реши този проблем. Първата струнна теория с фермиони е построена от Пиер Рамонд към края на 1970-те години. Той постига това, като обобщава уравнението на Дирак от неговия добре известен вариант с три пространствени променливи до случая на безкраен брой променливи, необходими за описанието на струна. През следващите няколко години мнозина физици работят върху струнните теории с фермиони и е установено, че този вид струнна теория може да се направи смислена в 10-мерно вместо в 26-мерно пространство на струната. Това още не са правилните четири измерения, но поне броят е поблизък.

В продължение на няколко години тази ранна суперструнна теория е водещият кандидат за теория на силните взаимодействия. Много от физиците бяха силно впечатлени от нейните качества и от факта, че това е нова теория, която не е квантова теория на полето. Съскинд съобщава, че през ранните 1970 години “Дейвид Грос ми каза, че струнната теория не може да е грешна, защото нейната красива математика не би могла да е случайна”. Макар че струнните теоретици изпитваха все по-голяма загриженост, че теорията силно се различава от експерименталните резултати за дълбоко нееластично разсейване, струнната теория оставаше много популярна до откриването на асимптотичната свобода през 1973. Към средата на 1973 идеята на асимптотичната свобода вече беше набрала скорост и много от физиците бързо се оттеглиха от струнната теория и се пренасочиха към

http://nauka.bg


ФИЗИКА КХД. Един от хората, продължили да работят върху суперструнната теория беше Джон Шуорц, който беше ученик на Чу и беше пристигнал в Калтех през 1972. Докато другите се прехвърлят към КХД, Шуорц продължава да изследва суперструните, тъй като е твърдо убеден, че “струнната теория е толкова привлекателно красива математическа структура, че не може да бъде без никаква връзка с природата”. Един от многото проблеми, които стояха пред суперструнната теория като теория на силните взаимодействия, беше предсказаното от нея съществуване на силно взаимодействаща безмасова частица със спин две, която не беше наблюдавана. През 1974 Шуорц заедно с Джоуел Шерк изказват идеята, че тази частица трябва да се отъждестви с гравитона – кванта на гравитационното поле. Те допускат, че суперструнната теория би могла да се използва за създаването на обединена теория, включваща както полетата на Янг – Милс в стандартния модел, така и квантовополевата теория на гравитацията. В началото тази идея не е много популярна, но през следващите няколко години Шуорц и неколцина други продължават да я развиват, опитвайки се да я осмислят по-дълбоко. Към 1977 е показано, че в суперструнната теория вибрационните моди на суперструната, които са бозони, могат да се съпоставят на онези, които са фермиони, като при това става възможно да се отстрани отдавнашният проблем на тахиона. Това е също така указание, че суперструната притежава не само суперсиметрия върху двумерната световна ивица, но и отделна десетмерна суперсиметрия, подобна на тази на четиримерните суперсиметрични квантовополеви теории. През 1979 Шуорц започва да си сътрудничи по супеструнната теория с британския физик Майкъл Грийн. През следващите няколко години те постигат значителен прогрес във формулировката на експлицитно суперсиметрична версия на теорията и в пресмятанията с нейна помощ. През това време Шуорц все още

е на щат в Калтех, но не е зачислен като факултетски преподавател. Фактът, че се занимава с такава немодна област, каквато е суперструнната теория, означава, че той не е обсъждан като възможен кандидат за щатен преподавател. Но много скоро както популярността на суперструнната теория, така и перспективите на Шуорц за щатна длъжност рязко ще се променят.

Първата революция в суперструнната теория (Една основна фигура в по-нататъшния разказ е Едуард Уитън. Тук включваме откъс от гл. 10, посветен специално на елементи от неговата биография.-бел.прев.) Едуард Уитън е роден в Балтимор, щата Мериланд, през 1951 в семейството на физика Луис Уитън, специалист по обща теория на относителността. В началните курсове на университета Брандайс интересите му са хуманитарни и той се насочва към история и лингвистика. През 1968 публикува статия в Nation върху липсата на политическа стратегия у Новата левица, а година по-късно отпечатва статия в New Republic относно впечатленията си от една комуна в Таос, щ. Ню Мексико. Завършва Брандайс през 1971, известно време стажува по икономика в университета на Уисконсин и през 1972 за кратко работи за неуспешната президентска кампания на Макгавърн. След като решава, че политиката не е за него, Уитън се записва през 1973 в програмата по приложна математика на Принстънския университет, но много бързо се прехвърля във физическия факултет. Това е малко след като там е открита асимптотичната свобода от Дейвид Грос и неговия докторант Франк Уилчек. Талантът на Уитън за теоретична физика се изявява много скоро. Един от младите преподаватели във факултета там по онова време ми каза на шега: “Уитън срина цял випуск от физици в Принстън”. Той искаше да каже, че за тези студенти е http://nauka.bg

71


ФИЗИКА било много смущаващо, когато в горните курсове се появява човек, който даже не е минавал началното обучение, но за кратко време овладява материята и малко след това започва внушителна изследователска работа. Говорейки за Уитън, моят консултант по дисертацията Къртис Калън младши си спомни, че Уитън е накърнил самочувствието на неговия консултант Дейвид Грос. Последният бил убеден, че единственият начин истински да се усвои физиката е да се правят изчисления и затова непрестанно давал на Уитън задачи, които според него се нуждаят от доста сложни пресмятания. Във всички такива случаи Уитън много скоро се връщал с готов отговор, който обаче бил получен въз основа на общи принципи, без да са правени никакви изчисления. Първата си изследователска статия Уитън завършва в края на 1975. Към момента, в който пиша този текст, броят на статиите му вече е 311. След като защитава докторат в Принстън през 1976, Уитън отива в Харвард като стажант, а по-късно и като младши сътрудник. Репутацията му става широко известна и хората разбират, че в тази научна област се е появила нова звезда. Спомням си с благодарност неговата отзивчивост, когато отдели време да помогне на студент от началните курсове да изучи квантовополевата теория на Янг – Милс (макар че студентът трябваше да изучи още много други неща). През 1980 той се връща в Принстън и става щатен професор, като изцяло прескача обичайните етапи в кариерата на теоретик, която нормално включва след докторската защита десетилетие на стаж и на щатен асистент. Фактът, че Харвард допуска да го измъкнат изпод носа му и не прави всичко възможно да го запази за себе си, се смята от мнозина като една от най-големите грешки в историята на факултета. Уитън се премества в другия край на града и през 1987 става професор в Института за висши изследвания, където остава и досега - с изключение на двете години, през които неотдавна беше гостуващ професор в Калтех. Женен е за теоретичката Киара Напи, която сега е във физическия факултет на Принстън. 72

http://nauka.bg

През 1982 фондацията Макартър избира Уитън за носител на една от първите си стипендии “за гении” и той вероятно е единственият човек, за когото практически всички в общността на теоретиците биха се съгласили, че заслужава да бъде наречен “гениален”. Носител е на множество почетни звания и награди, включително и най-престижната награда за математика – медалът Филдс, присъден му през 1990. Странната ситуация, когато найталантливият физик теоретик получава математическия еквивалент на Нобеловата награда, но не самата Нобелова награда за физика, показва колко необичайна е личността на Уитън, а заедно с това и колко необичайна е станала през последните години връзката между математиката и физиката. Когато бях дипломант в Принстън, веднъж излизах от библиотеката, а на десетина метра пред мен вървеше Уитън. Библиотеката се намираше под голяма площадка, свързваща сградите на математиката и физиката, така че когато изкачи стълбата, той за момент изчезна от погледа ми. Когато стигнах до площадката, той не се виждаше никъде, макар че входът на най-близката сграда беше доста по-далеч от десетина метра. Макар да допусках, че се движи значително по-бързо от мен, през ума ми мина мисълта, че всичко това би могло да се обясни с идеята, че Уитън е извънземно същество от някаква повисша раса, което, смятайки, че никой не го наблюдава, се е телепортирало в своя кабинет. Шегата настрана, но постиженията на Уитън са най-вече комбинация на огромен талант и на извънредно упорита работа. Статиите му винаги са образци на яснота и дълбоко премисляне, на които малцина могат да съперничат. Всеки, който си е направил труда да вникне дори само в част от неговите трудове, смирено се убеждава колко много е успял Уитън да постигне. Заедно с това той е в освежаващ контраст с някои теоретици от предишното поколение, които са били много забавни, но често са изпитвали несигурност и невинаги са се отнасяли добре към околните.


ФИЗИКА

През 1983 Уитън започва все посилно да се интересува от теорията на суперструните. През април, на четвъртата от поредицата конференции по велики обединени теории, той изнася лекция относно перспективите за обединена теория, основана върху суперструни. Лекцията е само обзор на чужди работи, като например на Шуорц и Грийн, без да включва негови нови резултати. Без да е бил широко известен интересът на Уитън към този проблем, един от неговите ученици, Рейън Ром, вече работи върху суперструнната теория и публикува резултатите си през същата година. Уитън смята, че теорията е изправена пред сериозен проблем. В зависимост от това как са дефинирани квантовополевите теории може да възникне калибровъчна аномалия, която да разруши калибровъчната симетрия на

една теория. Това означава, че стандартните методи за осмисляне на теорията вече няма да работят. През 1983 Уитън е много загрижен относно калибровъчните аномалии и подозира, че те могат да породят противоречия в суперструнната теория. В статия върху калибровъчните аномалии, публикувана през октомври 1983, Уитън отбелязва, че пример за теория, в която въпросните калибровъчни аномалии взаимно си елиминират, е нискоенергетичната граница на една версия на суперструнната теория. Има няколко различни версии на суперструнната теория и тази с унищожаване на калибровъчната аномалия е наречена тип II. В тази версия на суперструнната теория няма възможност да бъдат включени полетата на Янг – Милс в стандартния модел, но съществува друга версия на суперструнната теория, наречена тип I, в която това е възможно. Въпросът дали в теорията от тип I също се съдържа http://nauka.bg

73


ФИЗИКА калибровъчна аномалия все пак остава открит. През пролетта на 1984 Грийн и Шуорц, работещи съвместно в Центъра по физика “Аспен”, който представлява нещо като летен лагер за физици, найпосле успяват да изчислят аномалиите в теорията от тип I. Съществуват много различни версии на суперструнната теория от тип I и те установяват, че макар в почти всички версии на теорията да има калибровъчна аномалия, съществува една версия, в която аномалиите взаимно се унищожават. Това става за версията, в която групата на симетрия е SO(32), т.е. ротация в 32-мерно пространство. Грийн и Шуорц вече са знаели от телефонен разговор с Уитън, че той много се интересува от този резултат, така че му изпратили копие от статията и едновременно я изпращат в списание Physics Letters B. Това е било на 10 септември и причинената от статията бурна дейност по-късно става известна сред струнните теоретици като Първа суперструнна революция. Вероятно все пак реалната дата на тази революция трябва да бъде 28 септември, когато в същото списание постъпва първата статия на Уитън по теория на суперструните. Сама по себе си новината, че калибровъчните аномалии се анулират в определена версия на суперструнна теория от тип I, вероятно не би имала толкова драматичен ефект върху общността на теоретиците, ако не беше и новината, че Уитън е посветил цялото си внимание на тази идея. В Принстън група от четирима физици (Дейвид Грос, Джеф Харви, Емил Мартинес и Райън Ром ) бързо намират друг пример за суперструнна теория, в която калибровъчните аномалии се анулират. Наричат тази теория хетеротична суперструнна теория, като използват термин от генетиката, означаващ “хибрид”. По-късно четворката е наречена на шега “Принстънски струнен квартет”. Тяхната статия върху хетеротичната суперструна постъпва в списанието на 21 ноември. Уитън е в друга група от четирима физици, която бързо разработва начин да се стигне до физиката на стандартния модел, 74

http://nauka.bg

изхождайки от хетеротичната суперструна. Тяхната статия се получава на 2 януари. През следващите няколко години огромна част от струнните теоретици започват да работят върху суперструнната теория. Много от тях имат опит с ранния вариант на теорията, предшестващ КХД, така че продължават от там, откъдето са спрели десетилетие по-рано. В базата данни за литературата по високи енергии се показва, че през 1983 е имало 16 статии по суперструни, 51 през 1984, 316 през 1985 и 639 през 1986. По това време изследванията върху суперструни напълно доминират и това положение продължава до днес. Няколко са факторите, които обясняват това зрелищно пренасочване на изследванията по елементарни частици. Единият е, че към 1984 съществуват немного добри непроучени идеи, така че повечето физици търсят нещо ново. Другият е фактът, че за много от физиците суперструната не е нещо съвсем ново, тъй като в предишното десетилетие те са работили върху струнната теория. Все пак най-значителният фактор е Уитън, чието влияние във физиката е на върха си. Той твърдо вярва в теорията, работи много усилено върху нея и активно я пропагандира. Познавам не един физик, който през този период е отивал в Принстън, за да разговаря с Уитън относно своята неструнна теория само за да му кажат, че трябва да се откаже от нея и да се залови със суперструнната теория. С какво хетеротичната суперструнна теория привлича такъв интерес? Подобно на всички суперструнни теории тя е теория на струни, движещи се в 10-мерно пространство-време. Описващите струната променливи имат допълнителна група на симетрия, състояща се от две групи на Ли Е8. Докато другите групи на Ли имат геометрична интерпретация като групи на ротации на вектори с реални или комплексни координати, Е8 е една от петте изключителни групи на Ли, които нямат такава интерпретация. Групата Е8 е най-голямата от петте изключителни групи и съответства на


ФИЗИКА 248-мерно пространство на възможни трансформации на симетрия. Високата размерност и липсата на геометрична дефиниция налагат пресмятанията с Е8 да се правят със сложни алгебрични методи, които са трудни и за математиците. Тази група е толкова голяма, че в нея лесно може да се вложи по-малката група SU(5), използвана във великите обединени теории. Затова съществува надеждата, че хетеротичната струнна теория ще може да включи дадена велика обединена теория като своя нискоенергетична граница.

пространство на Калаби – Яо сме избрали. През 1984 бяха известни само малък брой такива пространства, но в днешно време са построени стотици хиляди. Даже не се знае дали броят на Калаби – Яо пространствата е краен или безкраен. Всяко от тези вероятно безкрайно много Калаби – Яо пространства притежава огромен брой параметри, описващи неговите размери и форма.

През края на 1980-те и 1990-те години физиците положиха много усилия за построяването и класифицирането на Но остава и по-сложният проблем за разликата между 10-мерното пространство- нови видове Калаби – Яо пространства. време, в което се формулира суперструната, Тези изследвания доведоха до значително и 4-мерното пространство-време на реалния взаимодействие между физици и математици – особено около проблемите свят. Може да се предполага, че на всяка на огледалната симетрия. През тези точка от нашето 4-мерно пространствогодини беше извършена много работа време съответства ненаблюдаемо малко 6-мерно пространство, така че светът да има върху двумерните квантовополеви теории и специално върху конформно десет измерения, но само четири от тях са достатъчно големи, за да бъдат наблюдаеми. инвариантните, тъй като именно те изникват при построяването на Съществуват различни условия суперструнните теории. за непротиворечивост, които теорията би трябвало да удовлетворява. Един основен постулат изисква предсказанията Втората суперструнна революция на суперструнната теория да не зависят от конформните (запазващи ъглите) Към началото на 1990-те години трансформации на двумерната световна интересът към суперструнната теория ивица. Налагайки това условие и започна да намалява. Познати бяха пет вида изисквайки суперсиметрия от теорията, непротиворечиви струнни теории: можем да покажем, че 6-мерното пространство ще може във всяка точка да (i) SO(32) теорията от тип I, за която се опише посредством три комплексни анулирането на аномалиите беше координати, като неговата кривина трябва открито през 1984. да удовлетворява определено условие. (ii) Два варианта на суперструнна Последното може да се удовлетвори само теория от тип II. от определен тип 6-мерни пространства. През 1957 математикът Еуженио Калаби (iii) Хетеротичната струнна теория с предположи, че за да бъде удовлетворимо две копия на Е8 симетрията. условието за кривината, трябва да се анулира определен топологичен (iv) Вариант на хетеротичната инвариант; през 1977 това предположение струнна теория с SO(32) симетрия. беше доказано от Шинг-Тънг Яо. Сега пространствата, които удовлетворяват условието за кривината, в чест на двамата са По различни технически наречени пространства на Калаби – Яо. съображения се смяташе, че Е8 Предсказанията на хетеротичната хетеротичната струна е най-перспективната струнна теория зависят силно от това кое теория и в нейното изучаване беше http://nauka.bg

75


ФИЗИКА вложена най-много работа. В своя лекция на конференцията по струнна теория в университета на Южна Калифорния през март 1995 Уитън разгърна забележителна поредица от предположения за това как тези пет теории са свързани помежду си. Той описва свидетелствата, натрупани през последните няколко години, според които между петте теории съществуват различни съотношения на дуалност. Посочва също така данни за взаимовръзка от дуален тип между струнни теории и теория на супергравитацията в единадесет измерения. Нека напомним, че теорията на супергравитацията е квантова теория на полето, основана върху една суперсиметрична версия на Айнщайновата обща теория на относителността. Тя има проблеми с ренормировката и единадесетте измерения са най-големият брой пространствено-времеви измерения, в които може да бъде непротиворечиво построена. През 1993 Уитън беше показал, че опитите да бъде използвана тази теория като обединена теория, в която седем от измеренията са по предположение малки, се натъква на проблеми, възпроизвеждащи огледално асиметричната природа на слабите взаимодействия. В мрежата от нови предположения на Уитън критична роля играе това за съществуването на нова суперсиметрична 11-мерна теория. Това трябваше да бъде теория, чиято нискоенергетична граница е супергравитацията, но при по-високи енергии съдържа нови неща, които не могат да се описват посредством квантови полета. За да има нужните свойства, удовлетворяващи неговите предположения, теорията трябва да има не едномерни струни, а дву- и петмерни “р-брани”. Тук р означава някакво неотрицателно цяло число, а р- брана е р-мерно пространство, което може да се движи вътре в 11-мерното пространство. Струната е 1-брана, а 2-брана е двумерна повърхност, движеща се в 11-мерно пространство. Можем да си представяме такава двумерна повърхност като мембрана, а това именно е произходът на термина “брана”. 76

Още от ранните дни на струнната

http://nauka.bg

теория някои от физиците изследваха възможността на мембранните теории, които биха били теории на фундаментални обекти с по-висока размерност в сравнение с едномерната струна. Опитите да се построят теории от такъв вид по аналогия със струнната теория не бяха особено успешни, тъй като възникваха технически проблеми, които и досега изглеждат неразрешими. Така че 11-мерната теория не може да се построи просто по аналогия със струнната теория, а можем по-скоро да се надяваме за една напълно нова теория, която по неизвестни причини може да описва 2-брани и 5-брани. Уитън нарече тази предполагаема теория М-теория, обяснявайки, че “М може да означава магия, мистерия или мембрана – в зависимост от вкуса”. След 1993 бяха положени много усилия да бъде изяснена същността на М-теорията, но без особен успех. В най-успешния опит се използват безкрайномерни матрици, така че названието “матрична теория” също може да обяснява смисъла на М. Формализмът на матричната теория работи само за определени специални геометрии на 11-мерното пространство и конкретно не работи във физически адекватния случай, когато четири измерения са големи, а останалите седем са много малки. Най-грандиозното предположение на Уитън от 1995 гласи, че съществува една основна теория, която в шест специални гранични случая се редуцира до петте познати суперструнни теории и до неизвестната М-теория. Тази неизвестна обща теория често пъти също е наричана М-теория, като този път М означава “майка” – намек за “майка на всички теории”. В една телевизионна поредица от лекции Глашоу се шегува по повод струнната теория, че М е преобърнатата първа буква от името на Уитън (Witten). В същото TV предаване Уитън казва: “Някои твърдят, че М иде от “мрак”, намеквайки за твърде примитивното ниво на тази теория. Дали не сбърках, че ви казах това?”. В днешно време няма даже предположение какво представлява тази теория. Формулировката на общото


ФИЗИКА предположение за съществуване на М теория, както и по-конкретните предположения относно дуалностите, създадоха огромна работа на много физици. Понякога за разгара на тази работа през 1995 се говори като за Втора суперструнна революция. От този етап нататък названието “суперструнна теория” се оказва неподходящо, доколкото се изучават части от една много по-широка теория, която съдържа не само струни, но и р-брани. Затова понякога казват “теорията, която порано се наричаше струнна”.

Последни тенденции През ноември 1997 се появи статия от Хуан Малдасена, съдържаща нова идея, която стана доминираща в струнната теория. Наричат я различно: било като предположението на Малдасена, било като АДП/КПТ предположение. Това

предположение налага съотношение на дуалност между две много различни теории в две различни размерности. Едната от теориите е четиримерна суперсиметрична версия на квантовополевата теория на Янг – Милс, т.е. с четири различни суперсиметрии. Дълго време се смяташе, че това е особена квантовополева теория, тъй като е мащабно инвариантна. С други думи теорията съдържа само безмасови частици, а следователно няма какво да определя мащаб на разстояние или на енергия. Тази мащабна инвариантност подразбира също така конформна инвариантност, т.е. инвариантност спрямо четиримерни изменения на координатите, които не променят ъглите. Конформната инвариантност води до конформна полева теория, което обяснява частта КПТ в акронима горе. Теорията, която дуалността съотнася с КПТ, е теория на суперструните, но

http://nauka.bg

77


ФИЗИКА вече в 5-мерно пространство от особен тип. Това пространство (или неговият 4-мерен аналог) е познато на онези, които се занимават със закривените пространства на общата относителност, като АнтиДеСитерово Пространство – по името на холандския математик Вилем де Ситер, който е изучил този вид пространство в началото на 20 в., но с обратен знак за кривината, откъдето и “анти”. Употребата на Анти-ДеСитерово пространство обяснява първата част на горния акроним. Анти Де Ситеровото пространство е петмерно с безкрайни размери, а предположението АДП/КПТ твърди, че теорията на суперструните, движещи се в него, има дуална връзка с 4-мерната КПТ, описана по-горе. Така че дуалността има трудното за разбиране свойство да свързва струнна теория в 5 измерения с квантовополева теория в 4 измерения. Предполага се, че четирите измерения в някакъв смисъл са 4-мерното пространство на посоките, в които е възможно неограничено отдалечаване от коя да е точка на антиДе Ситеровото пространство. Понякога този вид дуалност се нарича холографска – точно както холограмата е двумерна кодирана информация за тримерен обект. Тук квантовополева теория в четири измерения кодира информация за събития в пет измерения. Тъй като става дума за суперструни в пет неограничени измерения, идеята за АДП/КПТ очевидно не ни помага да научим нещо относно интересуващия ни случай, а именно за четири неограничени измерения. Надеждата е, че предположението ще може да се обобщи, конкретно до случая, когато съответната четиримерна квантовополева теория не е конформно инвариантна суперсиметрична теория на Янг – Милс, а е вероятно КХД – теорията на Янг – Милс без суперсиметрии. Ако е така, това би дало конкретна реализация на отдавнашната надежда, че може да съществува някакъв вид струнна теория, която е дуална на КХД квантовополева теория. Тогава можем да се надяваме, че в тази дуална теория ще бъдат възможни изчисления, които най-после ще дадат отговор на въпроса за поведението на 78

http://nauka.bg

КХД на големи разстояния. Обемът на извършената през последните седем години работа върху предположението АДП/КПТ е направо забележителен. До днешния момент (пролетта на 2006) в статии по физика на високите енергии има 3 944 цитирания на първата статия на Малдасена. В историята на ФЕЧ има само две по-интензивно цитирани статии, като и в двата тези случая големият брой цитирания се дължеше на факта, че статиите са върху предмети на много активни експериментални изследвания. Подобно масирано внимание не е получавала никоя друга спекулативна идея без доказана връзка с реалността. От 1998 сред теоретиците доби голяма популярност още една идея, наречена “сценарии на бранния свят”. Първоначалните суперструнни или М идеи за построяване на обединена теория приемат, че от десетте или единадесетте измерения, изисквани от теорията, четири са познатите пространственовремеви, а останалите шест или седем са много малки. В сценария на бранния свят някои или всичките шест или седем измерения могат да бъдат много поголеми в сравнение с първоначалната картина, като се смята, че съществува някакъв механизъм, затварящ полетата на стандартния модел в наблюдаемите четири измерения и препятстващ разпростирането им в другите измерения. Посредством подходящ избор на размерите и свойствата на тези допълнителни измерения можем да построим модели, в които съществуват наблюдаеми ефекти при планирани или мислими енергетични мащаби в ускорителите. През последните няколко години мнозина от теоретиците се отказаха да изясняват струнните теории и се преместиха към космологията, като създадоха новата област “струнна космология”. Централен проблем в космологията е физиката на много ранната Вселена и астрономите постигнаха през последните години голям успех с наблюденията, които много проясниха този


ФИЗИКА въпрос. Струнните космолози се надяват, че с помощта на суперструнната теория може да се направят предсказания относно извънредно високите енергетични мащаби, които трябва да са играели роля в много ранната Вселена.

Накрая най-новото течение в суперструнната теория се върти около изучаването на т.нар. панорама на огромния брой възможни решения на теорията. Това положение поражда разгорещени спорове дали подобен метод на изследване не представлява пълен отказ от традиционните възгледи за смисъла на теоретичната наука. По-нататък ще обсъдим подробно този странен поврат в научното мислене.

Предположенията за дуалност и за М-теорията на втората суперструнна революция включват интересни въпроси относно геометрията и топологията на пространства с по-висока размерност и дадоха тласък на някои нови идеи в математиката. От друга страна сценариите на бранния свят, струнната космология и панорамните изследвания, които през последните години изиграха много важна роля в теорията на частиците, всички те съдържат изчисления, за които се използва само най-традиционната математика на диференциалните уравнения. Тясната и плодотворна връзка между математиката и теоретичната физика, така характерна за 1980-те до средата на 1990-те години, продължава, но интензитетът й започна да намалява заедно с растящото влияние във ФЕЧ на споменатите горе тенденции.

http://nauka.bg

79


80

http://nauka.bg


БИОЛОГИЯ Близо ли е Денят на Страшния съд за Носорозите Нова рубрика, в която ще ви запознаем с бозайниците. Автор: Константин Йорданов

Разред: Perissodactyla Подразред: Ceratomorpha Семейство (Rhinocerotidae

Н

якога властвали над цяла Евразия, Африка и Северна Америка, днес Носорозите е почти невъзможно да бъдат срещнати на свобода. Всички популации са съсредоточени в защитени територии и зоологически градини. Семейство Rhinocerotidae включва 5 вида, 4 рода и общо 9 подвида. Три представители са критично застрашени и един е уязвим. Един подвид е изчезнал в природата, а още 3 подвида най-вероятно са изчезнали безвъзвратно. Дългият път на развитие започнал от найранния им предшественик Hyrachyus (50млн.г.), преминал през най- големия съществувал сухоземен бозайник Индрикотерия (Paraceratherium ) – 23 млн.г. и оцелелия до почти историческо време Вълнист носорог (Coelodonta antiquitatis) е допринесъл за оформянето на едни от най-

успешните еволюционно представители на мегафауната. Но, колко тежки са тези думи днес? Двата африкански носорога се срещат в саваните и полупустинни местности на юг от Сахара, а трите им азиатски събратя в тропичните Индо-Малайски гори. Хранят се с много разнообразна растителност, като поглъщат дори силно токсичните

Род: Ceratotherium Северен бял носорог (Ceratotherium simum cottoni) http://nauka.bg

81


БИОЛОГИЯ

Южен бял носорог (Ceratotherium simum simum) Euphorbiaceae, избягвани от други тревопасни животни. Невидими за окото на обикновения наблюдател остават, бивните на долната челюст на азиатските видове, подобни на тези на слона. Те са около 5-9 сантиметрови и нанасят тежки рани на противника при брачните двубои. Интересно е, че носорозите успяват да се възстановят от много сериозни наранявания, които биха давели до смърт при други бозайници. Безспорно най-голямото проклятие за носорога е неговия рог (до 130 см ). В азиатската народна медицина се смята, че изградения от кератин носов израстък е, едва ли не панацея и лекува всякакви болести. В последните години във Виетнам се носи легендата, че е средство против рак. Славата му на силен афродизиак също е добре известна. Въпреки че днес тези твърдения са доказано неистинни,

82

http://nauka.bg

цената на черния пазар за килограм от контрабандната стока достига 30 000 долара . Свирепото преследване от бракониерите и огромната загуба на хабитат, силно са занижили броя на носорозите през последните 400 години. Четвъртия по големина бозайник на сушата (след трите вида Слонове), Белият носорог (Ceratotherium simum), 2,7 тона, е единствената по-ярка светлина в тунела. Но и тук историята не е особено цветна. През 2010 на базата на ДНК анализи, учените установиха, че разделената от почти 1 000 000 год. северна популация е отделен вид. От нея обаче са останали едва 5-6 животни. Така Северния бял носорог (Ceratotherium simum cottoni) е на път да се сдобие с печалната съдба да изчезне преди още да бъде описан като вид от науката. Все пак в Кения се прави опит с 4 носорога


БИОЛОГИЯ

Род: Diceros Черен носорог (Diceros bicornis)

да се възпроизведат, а в чешкия зоопарк “Двур Кралове” през 2000 г. се роди малко, наречено “бебето на хилядолетието”. Благодарение най-вече на усилията на Република Южна Африка популацията на Южния бял носорог (Ceratotherium simum simum) се възстановява бързо в Националните паркове. В контраст с оцелелите едва стотина животни в края на 19 век, днес в Африка живеят около 17 000 Южни бели носорога. От 1970 до 1992 г. числеността на Черните носорози (Diceros bicornis) е намаляла с главозамайващите 96% и едва спешните мерки взети в края на 90-те успяха да съхранят вида. В наши дни предполагаемия им брой е около 4000, като Западния черен носорог (Diceros bicornis longipes) не бе спасен. Не по различна е участта на Индийският носорог (Rhinoceros unicornis). В началото на XIX век този вид е бил на ръба на пълното унищожение и единствено строго охраняваните резервати на Индийските Махараджи са останали убежище за него. Днес над 70 % от живеещите в Индия и Непал около 3000 носорога са

съсредоточени в Националния парк „Казиранга“. Урока, който научиха природозащитниците по целия свят през 80-те, беше крайно горчив. Създаде се „The Sumatran Rhino Trust“ който имаше за цел да организира така наречената ex-situ (грубо казано – в плен) защита за Суматранския носорог (Dicerorhinus sumatrensis). С цената на милиони долари бяха уловени 40 носорога и разпределени по двойки в големите зоопаркове по света. Смъртността, обаче беше шокираща, като почти всички животни загинаха. Големия американски натуралист Алан Рабиновиц написа : „Да помогнеш на един вид да изчезне“ Единствено в зоопарка на Синсинати през 2001, 2004 и 2007 се родиха здрави Суматрански носорогчета. В момента съвсем малки популации се срещат в няколко резервата в Индонезия и Малайзия, като общия им брой не надхвърля 200 индивида. Жертва на Френско-Индокитайската и на Виетнамската войни, Яванският носорог (Rhinoceros sondaicus) има печалната слава на най-редкия бозайник в света. В началото на http://nauka.bg

83


БИОЛОГИЯ Kulon“. Близостта на вулкана Кракатау, опасността от епидемии и много ниския рейт на възпроизвеждане, за съжаление правят срещата им със следващите поколения все по илюзорна.

Род: Rhinoceros Индийски носорог (Rhinoceros unicornis) 2010 година бяха положени големи усилия да се открият оцелели Явански носорози в горите около националния парк „Cat Tien“ във Виетнам. Използваха се дори обучени кучета търсачи, но откритията не бяха обнадеждаващи. През май същата година, тягостна новина заля света на зоологията: Трупа, на вероятно последния Виетнамски явански носорог (Rhinoceros sondaicus annamiticus) бе открит прострелян и с изтръгнат рог. Така единствената надежда за тези животни остана резервата „Ujung Kulon“ на о. Ява, където живеят последните 40тина екземпляра. Камери със сензори за движение успяха да заснемат два женски и два малки Явански носорога в „Ujung

Въпреки добрите резултати в работата с двата африкански вида, бъдещето на носорозите като цяло, подобно на Тигъра и Пандата, остава крайно зависимо от непрестанни усилия, солидно финансиране и не на последно място сериозна политическа воля. Предполага се, че ако се преустановят мерките по опазването на най-многобройния Южен бял носорог, за 5 години броят му ще намалее с 30%. По долу ще изброя трите основни категории на които се разделят застрашените от изчезване видове и техните най-важни параметри: Уязвим (Vulnerable) - През последните 10 години популацията е намаляла с между 30 и 50%, по малко от 10 000 индивида, вероятност за изчезване на вида - 10% в следващите 100 години Застрашен (Endangered) - През последните 10 години популацията е намаляла с между 50 и 70%, по малко от 2500 индивида, вероятност за изчезване на вида - 20% в

Явански носорог (Rhinoceros sondaicus)

84

http://nauka.bg


БИОЛОГИЯ следващите 20 години, 100 години мах. Критично Застрашен (Critically Endangered)- През последните 10 години популацията е намаляла с между 70 и 90%, по малко от 250 индивида, вероятност за изчезване на вида - 50% в следващите 10 години, 100 години мах. Разбира се тези цифри дават само ориентировъчна рамка и са зависими от голям брой странични фактори. Големия проблем при носорозите е, тяхното сравнително бавно размножаване. Въпреки, че някой видове могат да се разгонват постоянно, бременността трае 16 месеца,а майката се грижи за малкото си цели две години. Въпреки дългия живот на носорозите(до 50 г),те дават поколение средно на 3-4 години веднъж. За съжаление при Яванския носорог, всички яйца са сложени в една кошница. Така риска скача неимоверно. Една обикновена епидемия би заличила вида от

лицето на земята. Има идея за разделяне на популацията в два отделни ареала, но горчивия опит със Суматранския носорог възпира учените. Що се отнася до генофонда, повечето специалисти са единодушни, че голяма част от него е безвъзвратно изгубен. Все пак историята познава големи «завръщания» в дивата природа, стига да има воля от наша страна. Зубъра и Бизона са едни от най-ярките примери за това. По горе дадох пример с Южния бял носорог, който е възстановен от 100-на животни. Смята се, че конкретно сегашната популация е потомствена на не повече от 20 индивида! Само да добавя, че и 4-те Северни бели носорога в Кения имат родствена връзка и има предложения да бъдат смесени с Южни бели носорози за да се запази поне част от генофонда им. Засега, обаче това не е направено и все още се разчита на тези животни да запазят расата си.

Род: Dicerorhinus Суматрански носорог (Dicerorhinus sumatrensis) http://nauka.bg

85


БИОЛОГИЯ

Влечугите в България В предните няколко броя изчерпахме българските видове змии. Не виждам по - подходящ преход към следващата част на темата от представителите на “Безкраките гущери”. В България се срещата два вида от тези влечуги: слепока и змиегущера Автор: Марко Иванов

http://nauka.bg/forum/index.php?showtopic=6440

Змиеокият гущер /Ophisops elegans/ , е вид гущер от семейството на

същинските гущери. Гърбът на младите е светлосив с тъмни напречни ивици, а на възрастните е кафяв с маслинен оттенък. Коремът е по-светъл. Той е сравнително дребен - на дължина достига 15 см. Очите му са изпъкнали и за разлика от останалите гущери са без клепачи, както при змиите, откъдето идва името му.

86

http://nauka.bg


БИОЛОГИЯ Разпространен е от северозападните части на Индия до южните и източни части на Средиземноморието. Среща се в Пакистан, Иран, Ирак, Йордания, Сирия, Ливан, Израел, в Кавказкия регион (Азърбайджан, Армения, Грузия), Турция, Кипър, Западна и Източна Тракия и островите в Егейско море, в Египет, Либия и Алжир. В България се среща подвидът O. e. ehrenbergii, който е открит в няколко находища в

Източните Родопи - при селата Мандрица и Меден бук. В миналото е намиран и около село Мезек. Змиеокият гущер предпочита скалисти терени с тревиста и рядка храстова растителност. Основната храна на змиеокия гущер са насекомите. В края на юни женските снасят по 3 до 5 обли яйца с големина около 10 mm. В някои райони е наблюдавано и повторно снасяне.

http://nauka.bg

87


БИОЛОГИЯ

Македонският гущер /Podarcis erhardii/ е вид гущер, срещащ се в южната част на Балканския полуостров, вкл. у нас.

Дължината на тялото е около 7 cm, а опашката е два пъти по-дълга (т.е. около 14 cm.). Главата е сравнително широка, а кожата е гладка. Цветът и шарките варират значително в рамките на вида. Основният цвят обикновено е сив или кафяв, понякога зелен. Женските често имат ивици. Отстрани две бели ивици са оградени от черни ивици или поредици от петна, а в средата на гърба може да има тъмна линия. Някои мъжки имат мрежести шарки, при които се смесват надлъжни и напречни линии и отделни петна. Коремът, а често и гърлото, са бели, жълти, оранжеви или червени, а на егейските острови - също зелени, сини или сиви. Македонският гущер е разпространен в южните части на Балканския полуостров, от Северен Пелопонес на юг до Северна Албания, Северна Македония и южната третина на България на север. Среща се и на островите в Егейско море и на остров Крит. В България е разпространен подвидът P. e. riveti - в долината на Струма до Кочериново на север и в района на Свиленград, Ивайловград и Кърджали.

88

http://nauka.bg

Македонският гущер предпочита сухи и скалисти места с гъсти ниски храсти. По островите в Егейско море се среща и на открити места, като пясъчни дюни. Македонският гущер се катери много добре. Активен е през деня. Храни се с членестоноги, най-вече насекоми. Снася 2-4 яйца в края на май или началото на юни, като е възможно де снесе още веднъж около месец по-късно. Малките се излюпват през септември, като първоначално дължината им е 3 cm, а цветът им е като при възрастните. Периодът от ноември до февруари прекарва в зимен сън.

Podarcis muralis nigriventris


БИОЛОГИЯ

Стенният гущер /Podarcis muralis/ има широк ареал в Европа. Достига дължина от 20 cm. Разпространен в Средна и Южна Европа с изключение на южните части на Пиренейския полуостров. На север ареалът му достига до южните части на Белгия и Холандия, Западна и Южна Германия, Словакия, Унгария и Централна Румъния до делтата на Дунав. В България се среща в цялата страна до надморска височина 1400 m, по изключение до 2100 m (връх Вежен).

Стенният гущер живее само в скалисти терени, включително изкуствени, като железопътни и пътни насипи, подпорни стени, кариери и други. Стенният гущер е активен през деня и се храни главно с насекоми. Зимува в кухини между камъните, като при топло време излиза да се припича и през зимата. Снася 2-6 яйца в началото на лятото. Малките се излюпват 50-60 дни по-късно и не се отличават по оцветяване от възрастните.

Кримският гущер /Podarcis taurica/

е разпространен в Югоизточна Европа. Достига дължина от 20-24 cm. Среща се в Централна и Източна Унгария, Трансилвания, крайдунавските области на Румъния, в Молдова и южната част на Украйна, включително Крим. Разпространен е и в източната и южната част на Балканския полуостров и островите в Егейско и Йонийско море. Отделни находища са открити на азиатския бряг на Босфора. В България се среща подвидът P. t. taurica, който е разпространен в Дунавската равнина, Добруджа, Черноморието, Тракия и долината на Струма до Горна Козница. Не се среща в планините над 600 m надморска височина и в голяма част от Западна България.

http://nauka.bg

89


БИОЛОГИЯ

Кримският гущер предпочита сухи местности с тревиста и храстова растителност. Основната храна на кримския гущер са насекомите. В края на юни до средата на юли снася 2-6 обли яйца с размер 9-15 mm, които се излюпват след около два месеца.

90

http://nauka.bg


БИОЛОГИЯ

Птиците в България Нова рубрика, в която ще ви запознаем с птиците, които обитават нашите земи.

Пъдпъдък -

Coturnix coturnix (ДТ 18 см)

Най-дребната от дивите кокошеви птици у нас. Много рядко може да се види на открит терен. Когато лети се чува бръмчащ звук. През размножителния период издава характерен звук, от който е получила наименованието си. Храни се главно със семена. Гнезди на земята. http://nauka.bg

91


БИОЛОГИЯ

Зеленонога водна кокошка (ДТ 33 см)

Gallinula chloropus

Среща се по блата, езера, бавнотечащи реки и канали, рибарници. Храни се с животинска и растителна храна. Прелетна, но отделни индивиди остават да презимуват в незамръзващи водоеми.

92

http://nauka.bg


БИОЛОГИЯ

Лиска -

Fulica atra (ДТ 38 см)

Живее в сладководни водоеми. Свадлива птица и в честите схватки нанася удари с крака. Излита трудно и след дълго тичане по водната повърхност. Гнездото си строи над водата сред водни растения. Предпочоита растителната храна. У нас зимуват голям брой лиски от северноевропейските страни. http://nauka.bg

93


БИОЛОГИЯ

Кокилобегач -

Himantopus himantopus ( ДТ 28 см).

В полет изглежда прекомерно дълъг с източените си и поклащащи се зад опашката крака. Обитава засолени терени - крайморски лагуни и солници. Гнездото си строи на земята от кал. Рядък вид у нас.

94

http://nauka.bg


БИОЛОГИЯ

Саблеклюн ( ДТ 43 см).

Recurvirostra avosetta

Обитател на засолени блатисти терени край морското крайбрежие. У нас гнезди наймного в Атанасовското езеро край Бургас. С извитата си нагоре човка “коси” наляво и надясно във водата и така събира дребни водни организми, с които се храни.

http://nauka.bg

95


96

http://nauka.bg


ИСТОРИЯ

Римските пътища Автор: Владимир Попов

И

мeнно пътищата прославили Рим и останали най-дълго използваните съоръжения дори след неговия залез. Те способствали не само за развитието на търговията, а ускорили и културния обмен между народите, живеещи в империята. Още от зората на римската държава, жителите на древния град осъзнали

необходимостта от построяване на пътища, които да служат за търговия, комуникация и не на последно място за движение на войските. Повечето от строящите пътища се изграждали в съответствие със ‚Законите на 12-те таблици‘, разработени към 450 г. пр. Хр. Пътищата били разделени на участъци - semita /пешеходни/ - най-периферния участък, широк 30 см.; iter – участъкът в който се движели пешеходци и конници, широк 92 см.; actus – участък по който се движат каруци и колесници, впрегнати с един кон, широк 122 см.; и двулентова via – основната част от пътя с широчина 244 см. Така, ако пресметнем размерите на двете семити, итера, актусите и двулентовата via, ширината на стандартния римски път била около 10-12 метра. В по-късни времена прилагането на тези стандарти не се спазвало толкова стриктно. Римските пътища били няколко вида: Viae publicae /общественни пътища/ — това били основните пътища на Римската империя, аналог на днешните магистрали, които свързвали помежду си големите http://nauka.bg

97


ИСТОРИЯ градове. Наричали се още и viae praetoriae / преторски пътища/, viae militares /военни пътища/ или viae consulares /консулски пътища/. Държавата финансирала строежа им, но налозите за строежа на тези пътища се събирали от прилежащите градове. Найчесто те се наричали по името на човека, който предложил пътят да бъде построен. Например Via Agrippa /Агрипиев път/ на името на Агрипа, Via Domitia - на името на консула Домиций Ахенобарб. Надзорът над този път бил поверен на т. нар. curator viarum. Той давал заповеди и указания по всички въпроси, свързани с пътищата и при необходимост организирал ремонтни дейности. Средната ширина на viae publicae била от 6 до 12 м. Viae vicinales /селищни пътища/ — това били разклоненията от viae publicae, които водели до т. нар. vici /селца/. Това били основните пътища за транспорт и комуникация. Ширината им била от порядъка на 4 м. Viae privatae /частни пътища/ свързвали латифундиите, вилите и именията на патрициите с останалите пътища: viae vicinales и viae publicae. Те се намирали във владенията на богаташите и били изградени с техни средства. Ширината им била от 2,5 до 4 м. Първият стратегически път, съгласно легендите бил построен от цензора Апий Клавдий Цек през 312 г. пр. Хр. и съответно се наричал via Appia. Този първи каменен път съединил Рим с Капуа а след това и до Бриндизи. Дължината му била 540 км., а широчината: 7-8 метра. Друго ранно съоръжение от този тип бил Фламиниевият път /via Flaminia/, построен към 220 г. пр. Хр. и водещ на север към покорената Цисалпийска Галия /сегашна Сев. Италия/, а оттам през Алпите, по крайбрежието на Адриатическо море – Македония. Други главни римски пътища в Италия били: Via Agrippa - построена в 40 г. пр. Хр., свързала Рим и Булон. Via Aemilia - построена в 187 г. пр. Хр., 98

http://nauka.bg

свързала Римини и Пияченца. Via Aurelia - построена в 241 г. пр. Хр., свързала Рим и Лигурия. Via Cassia - свързала Рим и Етрурия. Via Clodia - свързала Рим и крайбрежието на Тиренско море. Via Domitia - построена около 118 г. пр. Хр., свързала северна Италия с Испания през Нарбонска Галия. Via Egnatia - построена през II век пр. Хр. на Балканите, свързала Дирахий с Византион. Via Julia Augusta - построена в I век пр. Хр., свързала Пияченца с долината на р. Рона. Via Latina - свързала Рим с Южна Италия. Via Postumia - свързала Генуа с Аквилея. Via Salaria - свързала Рим със сабините по устието на Тибър. Via Valeria - свързала Рим с централна Италия.

Въпреки релефа на местността римските пътища били прави. При наличие на природни препятствия /падини, хълмове и пр./ те ползвали виадукти или буквално прорязвали пътищата през скалите. Около Неапол, например римляните прокопали в скалата тунел дълъг 1300 метра. Това на пръв поглед учудващо римско вироглавство да се преодоляват директно препятствията по пътя се дължи на факта, че римляните не могли да проектират


ИСТОРИЯ завои. Размерването ставало винаги по права линия. Инструментът, с който ставало това се наричал groma и бил взаимстван от гърците.

Означавал „индикатор“ и бил основният геодезичен инструмент на римляните. Представлява вертикална греда с хоризонтално монтирани на върха прътове, под прав ъгъл един спрямо друг и спрямо гредата. На всяка от кръстатките виси закачена за конец по една тежест. При изграждането на римските лагери специалисти, наречени gromatici (инспектори) размервали и определяли центъра на лагера, където се пресичали двете главни улици кардо и decumanus. Същата схема е била използвана и при строежа на градовете и пътищата.

Започвайки строежа на пътя, римляните преди всичко изкопавали канавка /fossa/ дълбока 1 метър, която запълвали с 4-5 слоя настилка. В разрез римският път достигал до 130 см. дебелина /макар че има и такива, достигали до 240 см./. На най-долният утрамбован земен слой /pavimentum/ лягал слой от плоски камъни /statumen/, споени с варовиков разтвор. Дебелината на този слой достигала до 30 см. Третият /rudus/ и четвъртият /nucleus/ слоеве били от пясък и чакъл, споени с римски бетон /на широчина били също колко предходния/. Най-горният слой /Summum dorsum/ е бил изграден от плоски камъни, с площ до 90 см2 и дебели по 13 см. За по-добро съхранение на пътищата, средата им е била по-висока от краищата и така водата се стичала в издълбаните от двете страни канавки. Ако почвата била блатиста или местността – низинна, вместо изкоп, римляните правели насип /agger/ до половин метър върху който строяли пътя.

http://nauka.bg

99


ИСТОРИЯ

Често за каруците били правени и два улея с ширина между тях 143 см., станали впоследствие образец за железопътните линии. Именно на такива римски улеи в началото на 19 в. Дж. Стефансон тествал първия си локомотив. Разбира се римските пътища варирали по конструкция, често съобразно местата в които се изграждали. В по-северните райони, където температурните промени били по-рeзки, имало опасност бетонът да се напука. В Лондон, например е намерен и друг тип римски път. Той бил направен изцяло от бетон, покрит с плоски керемиди 100

http://nauka.bg

и на дебелина достигал 240 см. Интересното е, че римляните били запознати с природния асфалт, но никога не го използвали за покритие на пътищата си. С разрастването на империята, пътната мрежа се увеличила и разширила. Към края на I в. пр.Хр. целият Италийски полуостров бил застроен с каменни пътища, водещи към Рим, а в началото на II век при император Траян съществували вече около 100 000 километра държавни пътища. Впечатляващото е, че от общото количество пътища, само 14 000 километра били построени в самата Италия. Останалите


ИСТОРИЯ

пътища били изградени в провинциите, по този начин приобщавайки варварските народи на Европа към цивилизования свят. По главните пътища на всяка римска миля /около 1,5 наши километра/ имало километрични знаци. На определени разстояния се срещали и пътни знаци – кръгли каменни колони, които обозначавали разстоянието до близките градове и до Рим. А в самия Рим до храма на Сатурн по времето на император Август бил заложен нулевият милиарен камък - Miliarium aureum: сърцевината на империята и центъра на цивилизацията. По протежението на пътищата, на определени разстояния се разполагали странноприемници и пощенски станции, където имало храна и свежи коне, както и карти /vademecum/ на пътищата в империята. Били създавани и т. нар. итинерарии, които били книги указатели, с изброени градове и пътни станции, и преходите между тях, означени с римски мили. Пръв Цезар наредил съставянето на такъв итинерарий, който впоследствие бил гравиран върху камък и установен до пантеона на Агрипа. Но най-известният итинерарий е този на император Каракалла от началото на 3 век /Itinerarium Antonini Augusti/. В него дължината на римските пътища съставлявала отколо 82 000 км. и свързвала помежду си 372 селища. За поддръжката на пътищата в Рим

отговарялa специална колегия Quattuorviri viarum curandarum, оглавявана от прокуратор. В провинциите за пътната инфраструктура отговаряли провинциалните управители, а тяхното строителство и поправяне лежало на плещите на непобедимите легиони. По пътищата се придвижвали не само войски, носещи плячка и роби от покорените територии, но и държавни служители, куриери, търговци и пътешественици. http://nauka.bg

101


ИСТОРИЯ Така движението на хора, стоки и идеи способствали за глобализирането на империята. В римските градове главните улици кардо и декуманус били с широчина 12 метра /в Кьолн например широчината достигала 32 метра/. Страничните улички обаче били тясни и криволичещи и нерядко

102

http://nauka.bg

широчината им била едва половин метър. Главните пътища в града били оградени с тротоари, широки от 0,5 до 2,4 метра и високи около 0,45 м. Улица в Помпей с тротоар, издълбани улеи за каруците и камъни, по които пешеходците да минават, за да не се изкалят:


ИСТОРИЯ

Анонимните Византийски Фолиси Автор: Камен Колев

П

рез средновековието ние имаме една силна държава, намираща централно място на картата на Европа и в частност на Балканският полуостров. Но какво е една силна държава която не притежава собствено монетосечене. Нито славяните, нито прабългарите някога са имали възможностите, а и опита да се справят с това предизвикателство. Все пак една монетарница и хората който да произвеждат монетите за нуждите на цяла една държава не се създава и поддържа лесно. Затова и Средновековна България подобно на много други средновековни по-малки държави, използва за задоволяване на потреблението на населението монетите отсечени от по-близките и съседни държави. Да, разбира се средновековните ни владетели започват отсичането на собствени емисии, но това става след въстанието на Асен и Петър през 1185 година и първите емисии са отсечени по време на тяхното управление в монетарницата на Търново, но дотогава Средновековна България използва изцяло монетите емитирани от Византия. Един такъв тип са и монетите които с които ще ви запозная в настоящата публикация. Фолисът (Follis) e медна или бронзова монета от най-нисък клас, който обаче се радва и найголяма популярност и отсечени количества. Въведен за първи път по време на Римската империя, монета със доста голям диаметър през IV век, скоро тя бива заменена със доста помалките номинали - Бронз от 1 до 4, срещащи се в западната литература като AE1-AE4. Въведена отново във монетната система по времето на Анастасий I през 5 век, тя е неизменна част чак до монетната реформа на Алексий I Комнин през 1092 г., когато бива заменена от доста по-малкият на размери тетартерон. В началото на съществуването си този номинал има значително големи размери, много разновидности и търпи промени чак до своят край, като в началото всеки император сече

монети със своят лик и надписи. Но реформите преливат през кратки периоди, императорите се сменят често, а с тях и размерите на фолис. Това от самосеби си налага монети който да имат определи тегла не променящи се често във времето. Точно така от самосебе си се появява и анонимният фолис, монета изключително често срещаща се по всички средновековни археологически обекти у нас. Разновидностите на тези фолиси са твърде многобройни, затова и имат своя класификация, но характерното за тях е наличието на библейски сюжети и надписи върху тях. Смята се че първите такива се появяват по времето на управлението на Йоан I Цимиски (969-976).

Тази монета общо носи наименованието “Анонимен Фолис Клас А1” и представлява малка монета, често отсечена върху постари фолиси. Затова често всички монети са в сравнително лошо състояние, ядрото обикновено не е цяло, понякога има частични следи от старите изображения върху монетите, също затривания, двойни изображения и др. Какво изобразява показаната на снимката монета: Л: +EMMANOVHA Отстрани IX-XC Бюст на Христос с нимб, с различна комбинация на украсата, широка връхна дреха, държи Евангелие в двете си ръце, което също http://nauka.bg

103


ИСТОРИЯ притежава разнообразна украса. Оп: IhSUS XRISTUS bASILEU bASILE на четири реда (в превод “Исус Христос, цар на Ромейците”) понякога със различна украса над и под надписа.

Л: Остава идентично с това на Класове А1, А2, А3 като украсата на нимба на Христос вече е заменена с правоъгълни елементи, заместващи комбинацията на точици.

Нека накратко се спрем на по-голямата част от видовете анонимни фолиси. Клас А2 е абсолютно идентичен със А1 със единствената разлика, че е с значително по-голям размер, по-голямо разнообразие на украсите както при изображението на Христос, така и в началото и края на надписите, този клас се приписва към съвместното управление на Василий II Българароубиец със Константин VIII (976-1025). Вариациите са сравнително безбройни, а този клас анонимни фолиси са може би анонимните фолиси със най-голям тираж сред всички. Клас А3 се преписва към самостоятелното управление на Константин VIII (1025-1028) и значителна промяна на дизайна на монетата няма, но през 1020 след реформа е намален грамажа на фолисите, с което и ядрата на използваните монети. Отново се използват главно стари и вече циркулирали ядра, но теглото на тези е между 9-11 грама, едно средно ниво при значително по-леките в началото клас А1 (около 7гр.) и значително по-тежките А2 (между 15-20 гр.)

Оп: IS-XS BAS-ILE BAS-ILE Кръст със украса във краищата му. Изображението според повечето анализатори символизира трите стъпала към кръста на Голгота. Отново библейско изображение. Размерът и тежестта остават непроменени от тези на Клас А3.

Клас B (използва се оригиналната система за класификация на латински – б.а.) се приписва към управлението на следващият император Роман III (1028-1034)

104

http://nauka.bg

Клас C се преписва на управлението на Михаил IV (1034-1041), понякога сечен дори върху фолиси клас В. Този вид анонимни фолиси се среща сравнително рядко на територията на България, и сравнително помалко емитиран, затова няма да се спираме на подробното му описание, а ще публикуваме само негово изображение.


ИСТОРИЯ

Клас D е анонимен фолис приписван към управлението на Константин IX (1042-1055). През този период се сменят няколко владетели на византийска империя за кратко време, затова и задържането по-дълго на Константин на престола налага подновяването на отсичането на анонимните фолиси. Клас D е почти толкова често срещан у нас колкото и Класовете А и В.

Л: Без надпис. Христос седнал в анфас върху трон с облегалка за гърба, със нимб, широка горна дреха, държи Евангелие в двете си ръце. IX-XC от двете страни.

Оп: IS XS bASILE bASIL на 3 реда обикновено със разнообразна украса под и над надписа. Размерите остават непроменени Клас Е се преписва към управлението на Константин X (1059-1067), той също е

http://nauka.bg

105


ИСТОРИЯ сравнително често срещан у нас. С малко помалко ядро и грамаж, от предните той е близък по иконография на тези от клас А 1-3.

Клас G се отнася към управлението на Роман IV (1068-1071). Сравнително рядко срещан като тип у нас, и представлява изображенията на

богославящ Христос с нимб от едната страна и на Девата от другата страна. Л: Бюст на Христос с нимб, с различна комбинация на украсата, широка връхна дреха, държи Евангелие в двете си ръце, което също притежава разнообразна украса. Отстрани IXXC Оп: IS XS bASILE bASIL на 3 реда обикновено със разнообразна украса под и над надписа. Клас F се преписва отново към управлението на Константин X (1059-1067). Неговата иконография представлява смесица между тази на класове D и E, и не предлага новости или обогатяване на представените изображения, като изключим че тронът на който е седнал Христос обикновено е без облегалка, изображението е по-малко като обем от това на клас D, и поради тази причина няма да предлагам подробното му описание.

Клас H и I принадлежат към управленията съответно на Михаил VII (1071-1078) и Никифор III (1078-1081), като изображенията са почти идентични. И при двата класа имаме вече познатият бюст на Христос от предишните емисии, отново със нимб и Евангелие, а от другата вариации на кръст с украса, като при първият това е патриаршески (двоен) кръст, а при вторият Латински кръст с Х в центъра и при двата случая с богата украса. Отново значително по-рядко срещани у нас. Михаил VII подновява позната от преди практика да отсича фолис със собственото си изображение и така поставя началото на краят на анонимните класове фолиси. Тази традиция ще продължат и следващите императори, като ще отсичат все повече собствени фолиси. Изображение на Клас I

106

http://nauka.bg


ИСТОРИЯ

Последните анонимни фолиси биват отсечени по времето на Алексий I Комнин ( 1081-1118), като те са съответно класове J, K, L, M, N. Това са типове между който трудно се прави разлика и хронологическа граница, много близки и сравнително единични екземпляри. При тях липсва масовостта който имаме от предишните класове. Откриват се в комбинация както с по-ранни, така и с по-късни монети. А след реформата на Алексий, фолисът ще прекрати и изцяло съществуването си за да дойде ред на значително по-лекият тетартерон. Интересно допълнение е и фактът, че някой български историци приемат, че една част от масовите анонимни фолиси, които се намират на територията на България, са не друго, а предшественици на първите български монети. Според тази теория у нас в монетният двор на Филипопол(дн. Пловдив), за който отново има противоречиво мнение дали е бил действащ, или в друг такъв, са били отсечени монети който са били с по-лошо качество, и са били по-скоро имитации на анонимните фолиси. Тази теория обаче звучи прекалено неубедително, тъй като голяма част от официалните анонимни фолиси са с прекалено лошо качество и множество препечатки, от където е много трудно да се гарантира какъв точно е техният оригинален стил на отсичане, а от там и да ги подразделяме на оригинали и имитации. Също така няма сигурни данни затова дали Филипопол е бил действащ монетен

двор, дали въпреки че е бил под византийско влияние е имал способността да отсича такива монети, и също така дали е съществувал друг такъв, който да работи, та макар и нелегално. Има каталогизирани и няколко ляти образци, който се приемат за „предмонетни” български типове, но те са по-скоро единични находки, и не могат да се приемат за масовост, а като имитаций не могат да бъдат ясно и катигорично доказателство за монетосечене и определянето му. Затова тази теория е просто любопитно допълнение, но в никакъв случай не и потвърдена, и към момента дори се приема с лека насмешка от част от нумизматите. А на други все пак им се иска да вярват, че България е имала свое монетосечене и преди Асен и Петър.

Всички използвани снимки са предоставени с любезното съдействие на: http://www.wildwinds.com/ http://nauka.bg

107


ИСТОРИЯ

Уилтънският диптих и владетелският церемониал в средновековна Англия Продължение от брой 40 Автор: Вера Атанасова

Ричард II и неговите политически възгледи за

на 16 юли в Уестминстърското абатство. Тя е забелелжителна поради своя символизъм. Церемонията е грижливо „хореографирана“ кралската власт от неговите съветници. Заповедите на По отношение на средновековното протоколите са разместени, за да се изтъкне разбиране на понятието за власт, се оформя възкачването на Ричард по наследствено политическата мисъл на владетеля. Важно право. В миналото кралят полага своята е да обясним виждането на Ричард II за клетва, само след като е представен пред кралската власт, за да свържем тази идея с народа, за да получи неговото одобрение. По време на коронацията, Ричард първо церемонията и изкуството. полага своята клетва – пренареждане, което цели да засили вярността на народа към неговия крал, който бил вече владетел по 1. История1 наследствено право. Ричард II се възкачва на престола през 1377 г. През юли 1376 г. той става бъдещият наследник на английския трон след смъртта на баща му Едуард Черния принц. През януари 1377 г. канцлерът заявява в парлемента, че принцът е изпратен на Англия от Бог, така както Бог изпратил Своя Син на земята, за да изкупи греховете на Неговия народ.

1

спомена за великолепието на литургията като цяло, който оказва влияние върху него. Коронацията на Ричард II се състои Развитието на церемонията и литургичното Повече за историческата обстановка в Англия и събитията великолепие на монархията, е една от най-

по време на управлението на Ричард, виж. Gordon, D. Making and meaning: The Witon Diptych, London, 1993, 13-19.

108

Церемонията почти със сигурност направила голямо впечатление на младия крал. Много по-късно, през 1388 г., той иска да припомни най-тържественият момент – онази част от церемонията, в която бил докоснат по гърдите със свещено масло. В момента на коронацията от 1377 г., за Ричард вероятно помазването не бил толкова специфичен момент, колкото

http://nauka.bg


ИСТОРИЯ забележителните характериситики неговото управелние.

на

При възкачването на Ричард на престола, той бил на 11 години. За първи път от близо 200 години от историята на Англия момче-крал наследява трона (след Конкистата – Хенри III става крал на 9 години). При Ричард, за разлика от Хенри III, регентско управление не било наложено, тъй като той бил „пълнолетен“. Причината за странното решение е, че не се постига съгласие за подходящ кандидат, който да стане регент.

2. Политически възгледи

Средновековната идея за Свещеното право на владетеля, като Божи помазаник, викар и наследственото право са в основата на политическите възгледи на Ричард за кралската власт. В представата на Ричард за предмета на кралската власт, се оформят няколко главни момента: подчинението на народа, влиянието на предшественика и защитата на Църквата.3

Селското въстание от 1381 г. маркира превратна точка в политиките за управление на Ричард. Той започва да се занимава с укрепването на йерархията и властта в обществото. В такъв контекст трябва да се разглежда останалият период от управлението на владетеля. Сър Саймън Бърли� има най-значително влияние върху Ричард и вероятно е основният източник на концепцията му за кралския суверенитет.� От средата на 1380-те управлението на Ричард става строго авторитарно. През 1380 г. влиянието му върху държавните дела се увеличава. През цялото му управление, неговите цели не се променят: оформяне на силна монархия, ново утвърждаване на йерархията и настояване за подчинение на неговите поданици. В края на своето управление, той се представя като източник на всички закони. По повод членовете за неговото сваляне от власт той казва, че законите на Англия са „в неговата уста и в неговата гръд“.2

Важността на подчинението в мисленето на Ричард е ясно заявена. Той вижда подчинението на своите поданици като мерило за просперитета на неговото кралство и критерия, по който всички крале, и той в частност, ще бъдат съдени. Предишното неподчинение и бъдещото подчинение формират двата полюса, около които Ричард вероятно формулира своята политика по отношение на своите поданици. През ноември 1383 г., Михаил де Пол обяснява въстанието от 1381 г. като кулминация от много действия на незначително неподчинение към кралските министри. По-подробно изложение на необходимостта от подчинение се разисква в трактата за кралската власт, посветен на Ричард II от 1392, De quadripartita regis specie („За четирите вида управление“). Този трактат се занимава да очертае качествата, необходими за доброто управление, да изброи препятствията при неговото упражняване и да добави някои практически предложения

2

Черния принц.

Сър Саймън Бърли (1336-1388) е собственик на службите „Лорд Пазач на Четирите порти“ и управител на замъка Доувър между 1384-1388. Приятел на бащата на Ричард, Едуард

3

Saul, N. cit., p. 55.

http://nauka.bg

109


ИСТОРИЯ за тяхното преодоляване. Първата половина на този труд представлява съкратена версия на псевдо-аристотеловата Secreta secretorum („Тайната на тайните“). Другата част, която вероятно съдържа автентичен материал, се занимава с качеставата на добрата кралска власт, като по-обстойно се спира на неподчинението и stultitia. Неподчинението е строго осъждано от владетелите. Stultitia се определя като народна власт, при която народът заявява „не искаме този човек да ни управлява“. Авторът пояснява, че това представлява обичай, който няма връзка с наследственото владение. Анонимният автор на този трактат вероятно се стреми към кралското благоразположение и ясно цели да поласкае видните кралски убеждения. Текстът може да се използва като наръчник за ранното монархическо мислене на Ричард.

до тези двама крале. Освен засилването на почитанието към двама кралски светци от англо-саксонското минало, Едмунд и Едуард, Ричард силно желае да постави себе си и своята политика твърдо в границите на традициите на техните наследници. През 1385 г. той поръчва направата на серия от 13 кралски статуи, които може да се предположи, че формират пълна иконографска програма на владетелите на Англия от Едуард Изповедника до негово време, с които да декорира обновения Уесминстърски дворец. По този начин статуите на кралските му

предшественици ще показват „живото“ си присъствие и ще бъдат съдници на неговото управление. Ричард свързва защитата на църквата с потеклото на рода на Плантагенетите, но до голяма степен отношенията, които той поддържа с нея се основават на необходимостта от подкрепата В мисленето на владетеля важно й за легитимацията на определени действия място заема и идеята за влиянието на на владетеля. предшественика и историята. Ричард представя своята дейност на владетел като Позоваването на предшественик за част от възстановяването на правата на потвърждаването на кралския авторитет, Короната, които по-рано й били отнети получава изключителен отзвук в теорията от нейните въстанали поданици. Кралят и практиката на кралската власт.4 На ясно съзнава съдбата и достиженията на практическо ниво, идеите на Ричард своите предшественици на престола, като намират израз в промените в дворцовия има добро познание за политическия церемониал в последните години от и административен прецедент. Като неговото управление. Кралските възгледи „прецизен изследовател на реликвите на на Ричард са показвани по различен начин. неговите предшественици“ интересът на Настоявал да се обръщат към него с „ваше Ричард се съсредоточава основно около височество“, а не „господарю мой“, поръчал защитата на действията на неговия дядо, изработката на живописни картини с към чиято канонизация се стреми, а също и неговия облик, като т. нар. „коронационен създаването на култ към Едуард Изповедника, портрет“ в Уестминстърското абатство. макар че неговите интереси към кралските Разграничението между публичната и му предшественици не се ограничават само 4 Saul, N. Richard II and the crisis of Authority. 110

http://nauka.bg


ИСТОРИЯ частната личност на владетеля гарантира до голяма степен предпазливост на неговите действия. Свещеността на публичната му личност нараства до такава степен, че придворните били задължени да падат на колене всеки път, когато кралят се изправел пред тях. Привилегията на личния достъп се персонализира, чрез собствено кралската воля, която се смята за достатъчна, за да премахне границите между социална и церемониална йерархия. Според тази идея, Короната трябва да бъде хранилище на възстановената власт на Ричард,

Корона – той е единствен източник на закона, крал по Божия милост и рождено право. Ричард се намесва в дейността на Парламента и вероятно по този начин цели създаването на кралски закон (lex regia), който да запазва правата на английската Корона. Той иска да освободи Короната от ограниченията на обичайното право. Стремежът на Ричард да освободи институцията на Короната от всички ограничения, поражда желанието да установи режим на абсолютна монархия. Ричард отдава голяма важност на

ритуала по помазването, който придава на която е независим и безсмъртен гарант владетеля свещенически функции. Чрез за дълготрайността на политическите му това може да се обясни една част от неговия достижения. Ричард вярва в свещенността интерес да защитава църквата от враговете на своята служба и в „свободата“ на своята й. Помазаният крал има двойна природа,

Фиг. 1 Външни панели на Уилтънския диптих

http://nauka.bg

111


ИСТОРИЯ отчаст светска, отчасти духовна. Ричард II предмети, а също и иконография, представят вярва, че помазването оставя незаличим аспектите на кралската власт.� отпечатък върху владетеля и освещаването Част от акта на извършване на власт на кралската власт се подсилва от тази древна е нейното публично показване. Дворец, церемония.5 архитектура, тържествен ритуал, портрет на владетеля – всичко това е прибавяно към представянето на властта като нещо Глава III действително.�

Английски владетелски церемониал

1. Коронация и регалии

Английската коронация се състои от величествена серия от ритуали. Монархът Кралската церемония е изградена на Англия като Божи избраник – тази от ритуали. Заедно с церемониала, те позиция се нуждае от церемонии, които да представляват основните елементи на изтъкват връзката на монарха с Бог. Такова монархическата репрезентация. Ритуалът е намерението на коронацията, която е е средството, чрез което харизмата на единственият ритуал от този вид, запазен и кралската власт и имперската идеология до днес в европейските монархии.� стават действителни и по този начин цели да убеди едновременно зрители и Цялата церемония по коронацията участници в нейното съществуване. Създава на владетеля, е изпълнена с религиозни се митичен, героичен образ за кралската символи. Суверенът е тържествено въведен власт, в който кралят е показан като епичен в църквата на Уестминстърското абатство, войн, жив герой или божествен спасител, където прави дарение пред олтара. Носен който предпазва общността. В същото време на издигната платформа, той е представян ритуалът, като контролиран и методичен на народа. Това издигане на владетеля образец на колективно действие, е средство на платформа (щит) е един от основните за структурирането и поддържането аспекти на коронацията, който символизира на властовите отношения в дворцовото изгряващото Слънце. С кратко обръщение общество, и неговото изпълнение цели на един от епископите, народът изразява с да разреши или прикрие неяснотата или акламации съгласието си за коронацията. конфликта относно социалните отношения, След това архиепископът пита краля за като препраща към някаква обща цел, неговата готовност да спазва законовите интерес или вяра. В този смисъл, всички обичаи и свободи, гарантирани от Едуард елементи на церемонията, облекло, оръжия, Изповедника. Кралят трябва да обещае мир 5 112

Walker, S. Richard’s views on kingship, p. 49.

http://nauka.bg


ИСТОРИЯ на Църквата и справедливост за народа си, като всичко това той потвърждава с клетва, дадена пред олтара. Следва ритуалът на помазването, който започва с химна Veni Creator Spiritus и литании. Литаниите са символ на „единството и симетрията на двата свята“ и провъзгласяват „хармонията на Небето, Църквата и Държавата“6. В момента на помазване, суверенът ляга на земята, върху четири възглавнички: една под коленете му, две под ръцете му, и последната под корема му. Кралят е облечен в дрехи от коприна и злато, а „архиепископът, който ще го

с помощта на двама други свещеници. Това е последвано от благославяне и даване на пръстена, а накрая скиптъра и жезъла също донасяни от свещеници. Дълга благословия се произнася, докато кралят е воден към трона, където ще получи феодалната клетва на лордовете. Веднага след това започва месата с „морални“ молитви и специална благословия от архиепископа пред Agnus Dei. След Credo, кралят отново отива към олтара и дарява хляб, вино и златна марка (средновековна монета). „Целувката на мира“ се дава на краля на неговия трон,

короняса, казва молитва над него“.� Акцентът тук е върху монарха като слуга на Господ и покорството, с което трябва да покаже, че е достоен за тази чест.� Свещенослужителят го помазва с десен палец, очертавайки знака на кръста на дясната ръка, на китката, после отваряйки специалната риза, облечена за церемонията, го помазва и между плешките. Най-накрая се помазва неговата глава, първо с „миро на оглашените“ после със светено масло. Следващата част от церемонията е обличането и инвеститурата на монарха. Туника (colobium sindonis) се слага върху него, сандали на краката му и шпори. Практиката за поставяне на шпорите е вдъхновена вероятно от ритуала по посвещаване в рицарство.� След това кралят е препасан с меч и получава armillae (гривни), вид шал около врата, завързан за ръцете при лактите. После се поставя pallium, или мантия, порано еквивалент на хламидата, или лилав paludamentum, завързан грубо около дясното рамо. Следва благославяне на короната от специален свещеник, Deus tuorum corona fidelium, и нейното поставяне от архиепископа

после той отива смирено до олтара, за да получи Причастие, след което отпива глътка вино от каменния бокла на св. Едуард. Накрая кралят се отвежда до гроба на св. Едуард, където той дарява своята корона.�

6

Walker, S. cit., p. 51.

Към това описание на владетелската церемония е необходимо да прибавим и религиозната символика на използваните регалии. Три меча, които били носени пред суверена изобразяват Милосърдието, Църковната и Светска справедливост. Един четвърти меч, Великият меч на Държавата, изобразява кралския авторитет. Заедно четирите напомнят древния воин, елемент от коронацията.� Мечът е символ на защитата на Църквата и народа. До XIII век печатите на английксите крале изобразяват кралят върху трон, носещ меч и скиптър или глобус. Често суверенът носи своя меч пред себе си по време на важни церемонии, като символ на властта. В Средновековието за някои мечове се смята, че са принадлежали на исторически или легендарни герои: „мечът на Константин“, мечът на Тристан, наричан Curtana (чийто връх липсвал http://nauka.bg

113


ИСТОРИЯ

Фиг. 2 Вътрешни панели на Уилтънския диптих вследствие на битка и който бил носен по време на церемониите по коронясване през XIII век). Извън коронационната церемония, мечът на Държавата се носи пред суверена при „отварянето“ на Парламента и при някои особени случаи.� Армилите (от лат.), са златни гривни, символизиращи искреността и мъдростта. Те вероятно са вдъхновени от гривните на Саул от Библията. Глобусът представя християнския суверенитет и показва, че владетеля е върховен глава на църквата на Англия. Скиптърът с кръст символизира светската власт на суверена под Христос, а този с гълъб, маркира свещеническата роля на монарха.7 Поставянето на пръстен, символ на вярата, се 7 Figgies, J. Divine right of king, 75-80. 114

http://nauka.bg

използва в коронационната церемония от X век. По произход, той представя традицията за даване на пръстен на свещеник, който ще бъде посветен. Рубинът е традиционният камък за този вид регалия.

2. „Ordines“

За да функционира правилно кралската церемония, всеки от ритуалите, които я изграждат, трябва да следва точно определен начин на изпълнение. В противен случай могат да възникнат ситуации, при които да бъде поставено


ИСТОРИЯ под съмнение неговото значение или дори да бъде изтълкувано погрешно. Поради тази причина средновековните мислители създават правилници, които да бъдат спазвани при изпълнението на церемониите.

В края на X век в Англия се използва нов правилник за коронациите. Неговият текст включва по-голяма част от Егбертинския, но с много различно значение. Изследванията показват, че той се опитва да имитира описанието на императорската коронация Кралската церемония се описва в на Каролингските монарси. От това което специални литургични форми, наричани знаем за управлението на крал Едгар, можем коронационни правилници, ordines.� да предположим, че приблизителната Предполага се, че един от най-ранните година на неговото създаване вероятно текстове, достигнали до нас в пълната си съвпада с годината на отложената кралска форма, е с английски произход. Познат е под коронация (973). Друга промяна на текста названието Егбертински правилник, понеже е извършена скоро след Конкистата и може ръкописът, в който се съдържа, представлява да се предположи наличието на норманско англо-саксонски кодекс, който открито влияние. Най-важният английски твърди че е копие на папския требник правилник е този, въведен при коронацията (pontifical) на архиепископ Егберт от Йорк на Едуард II през 1307 г. и познат като „Liber (732-766). Подобно описание се среща в други Regalis“ (Кралската книга). Правилникът по-ранни ръкописи и фрагменти от него са остава почти непроменен по време на открити в текстовете на Континенталните Реформацията, а по-късно е преведен на правилници, като този за коронацията английски за коронацията на крал Джеймс на кралица Джудит (856).8 Според други I. Въпреки че обхваща текстовете на голяма изследователи9, първият английски част от молитвите, използвани по време на правилник за коронацията е със заглавие императорската коронация в Западната Benedictiones super regem noviter electum, и империя и на съществуващия „Pontificale се датира около 880 г. Текстът му заема 8 Romanum“, правилникът има своите страници от требник, Leofric Missal, и описва отличителни черти.10 помазването, даването на краля на скиптъра, жезъла и короната (galea), и акламацията. Не е сигурно обаче дали този сборник с правила 3. Системата на церемониала – е бил използван преди IX век.� Историците коронация, клетва, миропомазване все още не са стигнали до единодушие дали тези правилници произхождат от Англия или от Континента, но взаимовлиянията са Всички елементи на владетелския неуспорими. церемониал в средновековна Англия (коронация, клетва, миропомазване) формират една 8 Strootman, R. The Hellenistic Royal Court. Court цялостна система. Тези единици имат Culture, Ceremonial and Ideology in Greece, Egypt and the Near East, 336-30 BCE, 2007 Doctoral thesis Utrecht своето значение само и единствено в рамките University, p. 253. 9 Strootman, R. cit., 259-260. 10 Lewis, B. The history of the English coronation. http://nauka.bg

115


ИСТОРИЯ на системата. Ако някои от тях липсват, системата не може да функционира правилно. В този смисъл поредицата от действия и жестове се явява необходимост. Церемонията по коронацията на владетеля има важно значение, защото тя показва връзката между краля и неговите подчинени. Според традицията на изборното право и считани за „посочени“ от Господ, кралете воини били избирани сред членовете на кралското семейство. Веднъж избран, кралят бил акламиран, често носен от воини върху щит, преди да седне по-късно на трона. От времето на управлението на Джон Безземни (1166/11991216), принципът на наследяване на трона според правото на промогенитурата (първородството) окончателно замества изборното право, при което наследяването на новия суверен получава потвърждение от формалното избиране на краля от лордовете в двореца на Уестминстър, последвано от акламация на новия крал в едноименното абатство. Изборът се премахва окончателно през XIX век, но с акламацията, наричана „признаване“ (recognition) започва винаги церемонията по коронясването.� С помощта на символиката, встъпването в длъжност на краля прави реално единството на кралството чрез участието на краля, духовенството и благородниците (като приемането на действията се институционализира чрез формалното признаване).

коронацията се установява в Англия през X век. През 1037 г. Харолд, незаконен син на Кнут, счита за необходимо да поиска от архиепископа да го короняса, въпреки че вече е избран и официално признат за крал от Съвета на благородниците. Едуард Изповедникът е коронясан в катедралата на Уинчестър в деня на Великден през 1042 г. Харолд II получава своята корона от архиепископа на Йорк на 5 или 6 януари 1066 г., в Уестминстърското абатство. През същата година, Уилям Завоевателят избира да бъде коронясан в Уестминстър заради гроба на Едуард Изповедника. От този момент всички крале на Англия се коронясват там, първо според традицията и после по закон.11

Един от основните обекти на изследване на учените е коронационната клетва. Тя е гарант за приемствеността на идеята за кралска власт. Според променливата идея за монархия, тя претърпява корекции и еволюира. Интересно е да се запознаем с две от клетвите, дадени от английски монарси при тяхната коронация. Първата е тази на Едуард I, положена в 1274 г. Според изследователите, основният вариант на кралската коронационна клетва съдържа 3 обещания: 1) да поддържа мира и защитава църквата; 2) да подкрепя закони и да отменя несправедливости; 3) да раздава правосъдие на всички без пристрастие. Въпреки, че не е ясно какви са били точните думи на клетвата на владетеля, се появяват хипотези за прибавянето на една допълителна Коронацията се извършва понякога четвърта клауза: „че кралят трябва да спазва дълго време след наследяването на правата на кралската власт – iura regni – предшественика. Символ на легитимността невредими и че нищо, което засяга правата на владетеля и на негово законно основание 11 Льо Гоф, Ж. Цивилизацията на средновековния Запад, стр. да управлява по наследствено право, 312. 116

http://nauka.bg


ИСТОРИЯ на Короната не може да бъде направено без съвета на прелатите и великите мъже на кралството“�. Вероятните последствия от употребата на подобна клауза биха могли да бъдат свързани с желанието на кралете да попречат на папската намеса в делата на държавата, да се противопоставят на нападенията на лордовете срещу кралските права и да преодолеят съпротивата на духовенството срещу някои кралски назначения и бенефиции. Най-общо казано, целта на подобна клауза би била разширяване правомощията на кралската

В този смисъл владетелската коронация спомогнала за постигането на целите му. Членовете на клетвата били изготвени с крайна предпазливост, в съгласие с краля и съветниците му. Клетвата става словесен израз на кралската позиция и като такава следва да не бъде описвана като форма на „предаване“ пред магнатите. Този член не цели да подчини волята на владетеля на неговите поданици, нито да ограничи правомощията му. Основната цел е да успокои духовете, да предразположи народа в своя полза, да гарантира, че всеки следващ

власт. Но нейното съществуване в посочения владетел няма да наруши новите обещания. период се подлага на съмнение.12 Изразът, свързан със законите не предвижда нов метод на тяхното издаване, нито Писмените сведения за клетвата, противопоставянето им на владетелската положена по време на коронацията на воля, а по-скоро потвърждава, че Едуард II от 1308 г., ни показват реалното традиционните действия ще бъдат следвани, съществуване на горната клауза. Още повече, но след като законът бъде приет, кралят ще текстът на клетвата е наличен на френски и понася неговите условия и ще управлява латински език.13 Според текста на френската според неговите предписания, както е обещал версия (този текст липсва в латинския да управлява според съществуващия закон. вариант) по време на клетвата кралят е Все пак тезата за нарастването на кралската питан: „Сир, заклевате ли се да поддържате власт при наличието на подобна клауза, се и спазвате правните закони и обичаи, които потвърждава. Едуард II е готов да даде подобна общността на вашето кралство е избрала, да клетва, защото е уверен в способността си да ги пазите в името на Бог, вашият баща?14“. контролира законодателството, което трябва Ключовият израз тук е: „които общността да съответства на кралските интереси. на вашето кралство е избрала“. Едуард II Съществуват достатъчно сведения, че в новия цели да благоприятства една атмосфера на си вид, клетвата продължава да се произнася политическо приятелство и сътрудничество от кралете през XIII век.15 Кралското в началото на своето управление, стреми задължение не е самата коронационната се да възстанови отношенията между клетва като такава, а по-скоро обещанието Короната и магнатите, които се влошили на един държавен чиновник да спазва по време на управлението на Едуард I. законите. Няма никакво противоречие в позоваването на Бог и на народа (представени 12 Lewis, B. cit. 13 Lewis, B. cit. от магнатите) като източник на кралския 14 Siddons, M. Regalia et cérémonies du Royaume-Uni , Bulletin du Centre de recherche du château de Versailles. 15 Catholic Encyclopedia, Coronation. http://nauka.bg

117


ИСТОРИЯ авторитет. В това отношение божественото благоволение и „народното“ съгласие съществуват паралелно – магнатите приемат кралят, чиято власт идва от Бог. Също така, Бог може да бъде виждан като действащ чрез тях. Каролингските акламации са основата на формалното признаване на краля по време на коронационната служба. Има ясно разграничение между ролята на миряните и на църковните служители в церемонията по „създаването“ на краля, като общото между тях е полагането на клетва за вярност към него. Клетвите за вярност са

за коронацията на Хенри предписва той да получи помазване и на гърдите, плешките, китките и лактите. Като централен елемент от владетелския церемониал, ритуалът е важна част от развитието на идеята за теократична кралска власт. Неговата цел е да утвърди монарха пред обществото като законен наследник на престола по право и по Божия воля. Кралят е помазван, както показва примерът, със свещено масло на 5 места от тялото – ръцете, гърдите, плешките, лактите и главата, като се следва символът на кръста. Той се очертава и на челото

определящи, защото монархът не може да на владетеля. След като архиепископа разчита само на теократичните основания за привърши действието, монархът вече е своята легитимация.� Клетвата установява превърнат в Божи избраник.16 договорни отношения между владетеля и Средновековната идея за „двете тела неговите подчинени. на краля“ подчертава, че кралската власт Ръкополагането чрез миропомазване е представена в една-единствена кралска е църковен ритуал, който припомня личност, която притежава едновременно помазването на кралете от Стария Завет, физическо, смъртно тяло и митическо, Саул и Давид. Според вярването, той дава безсмъртно, политическо такова. Според на краля Божествено благоразположение и това убеждение, кралят, по време на ритуала, прави неговата личност свещена. Първият става посредник, който се присъединява пример, за който знаем в Англия е от 787 г., към делото на Бог на земята и неговата когато крал Уфа Мерсийски, който получил справедливост, чрез опазването на народа върховенство над останалите английски като основна политика.� Помазването става крале, миропомазва своя син Егфрид – съставен елемент в процеса на кралско вероятно от един от двамата легати, които създаване: епископите като медиатори на папата бил изпратил в Англия предишната Божественото благоволение „създават“ година – с надеждата да осигури неговото краля. От една страна той е като всеки наследничество. После Еардулф, крал друг християнин, понеже всички били на Нортъмбъри, бил помазан през 796 „помазани“ чрез кръщенето и по този г. Този ритуал, потвърден от папата, се начин той е равен с неговите поданици, превръща в норма в Англия през X век. До споделяйки общите религиозни и морални коронцията на Хенри I през 1100 г., кралете отговорности. Чрез допълнителното кралско на Англия получават помазването както помазване, на кралят се дава благоволението свещеници, т.е. само върху главата, но редът 16 Lewis, B. cit. 118

http://nauka.bg


ИСТОРИЯ да изпълнява специална служба в църквата: като слуга на Господ, да води своя народ към спасението. Към тази роля на владетеля са фиксирани християнските отговорности. В своята функция на крал, чрез помазването владетелят се превръща в повече от обикновен мирянин: засилва се статусът му на църковна личност (persona ecclesiastica). Кралят е виждан като образ и подобие на Христос. Позицията на краля комбинира аспекти едновременно на йерархическо превъзходство и равенство, във връзка с неговите християни, на които той е изпратен

по помазването като трансформиращ елемент на кралската личност. По своята същност, той представлява инициационен ритуал.� Могат да се определят три етапа в изграждането на понятието на кралска власт по божията воля: първите два са свързани с библейските текстове (виждането на Павел, че всички власти идват от Бога и че монархът получава властта си директно от Бог), а последният представлява визуалния елемент на кралското помазване от архиепископа. Литургическата прилика с кръщелното помазване предполага,

от Бог, за да ги управлява като подчинени на неговия доминион. Този двоен характер се засилва от литургията, която съпровожда „създаването“ на краля.17 Литургията отпразнува и потвърждава ролята на краля като свещеник в общността на вярващите: всъщност литургията включва първото символично упражняване на неговата служба. Коронацията е символ на обществото от равни хора, като Християнски души, но управлявани от йерархична структура на управление. Чрез посвещаването, кралят, подобно на епископа, става отговорен пред посветилия го и подчинен на каноничните закони. Поведението на краля е сравнимо с това на дякон, отколкото с мирянин, защото според свидетелствата кралят никога не проспуска литургия. Това е част от концепцията за Christomimesis на кралската власт, което трансформира монарха в rex sacredos, благодарение на помазването.18

че кралското помазване представлява тайнство.19 Благодарение на символизма на помазването, кралят става Christos kuriou, месията Яхова, „Синът Годподен“ („Аз днес те родих“�). За да подчертае своя нов статус, своята трансформация в свещена личност, кралят сменя името си (или добавя цифра към него). Веднъж помазан, той става свещена личност. Достъпът до тайнството на помазването, го прави също сходен със свещеник. Като такъв кралят е защитник на своя народ пред Рая и жертвен гарант на Рая сред народа си. Той добива чертите на изкупителна жертва за греховете на народа.20

4. Миропомазване сила

и

чудодейна

През IX век се разпространява Доктрината за свещеното право на легендата, че маслото, използвано за владетеля се развива в Англия през XIII и XIV миропомазването на френските крале, век, но тя не измества функцията на ритуала 19 The Cambridge history of medieval political thought, 17 Siddons, M. cit. 300-1450, 54-57. 18 Lewis, B. cit. 20 Catholic Encyclopedia, Coronation http://nauka.bg

119


ИСТОРИЯ е същото като това от Светата-Ампула, изпратено от Господ в човката на един гълъб, по време на кръщението на Хлодвиг след 500 г. Това кръщение покръства в християнската религия франкската нация. По-късно, ръкополагането на кралете с мирото на Хлодвиг, ги свързва лично с найголямото събитие в историята на тяхната нация, приемането на християнската вяра. Това им спечелва в същото време и божията милост, с която Бог удостоява Хлодвиг. Френските крале базират своето право да бъдат наричани „най-християнските“,

френския крал, благодарение на свещеното масло на Хлодвиг, използвано по време на коронацията. Така след церемонията в Реймс, кралете на Франция се отправяли към гроба на св. Маркул, където се събирали всички болни, за да „докосват и излекуват скрофули“. „Кралското докосване“ въвежда един истински чудотворен елемент в посвещаването и коронясването на френските крале и ни позволява да говорим за тяхната „свещена кралска власт“.22 Покъсно английските крале също претендират да притежават чудотворни способности.

на притежанието на Свещеното миро – „той засенчва всички крале на земята чрез славната привилегия да бъде помазан със свещено масло, изпратено от рая“.21

Както във Франция, в Англия се появява легенда, подобна на тази за Хлодвиг. Св. Томас Бекет, който бил на заточение във Франция, получил видение: Девата му изпратила ампула, казвайки, че маслото, което се съдържа в него, трябва да помазва будещите крале на Англия. Бекет дал чудотворната ампула на монах от Поатие, който го скрил под камък в църквата св. Григорий. Там тя останала, докато един свят човек по онова време, крал Едуард III разбрал за съществуването й, дал ампулата на дюка на Ланкастър, който го дал на Едуард Черният принц, който го заключил в кулата в Лондон. Там била намерена от неговия син, Ричард II, който искал да бъде помазан с мирото. Но помазването е тайнство, което не може да бъде повтаряно. Както пише Шекспир: „дори цялата вода в бурното буйно море, не може да отмие балсама от помазан крал.“ Така маслото на Дева Мария било използвано за първи път при коронацията на Хенри IV.23

Образът на краля като свещена личност, поставена от Бога, помазан със свещеното миро на тайнството, създава възгледа, че той трябва да бъде способен да извършва чудеса. Каквата и да е била достоверността, признавана на тайнствената власт, давана от свещеното миро на краля на Франция, той придобива накрая една неповторима магическа сила, което го прави ако не кралсвещеник, то поне крал чудотворец. Това събитие произхожда от свързването на мита за Хлодвиг с легендата за св. Маркул, който създава чудото да „изцерява скрофули“ („кралската болест“). Св. Маркул, местен френски светец, чийто гроб се намира близо до Реймс, се предполага, че има силата да лекува една болест на лимфните жлези, която обезобразявала много и която днес описваме с понятието скрофули. През XI век, тази сила била приписвана и на 21

Това твърдение е на Джанет Нелсън виж The Cambridge history of medieval political thought 300 – 1450, p. 54.

120

http://nauka.bg

22 23

При изследването на вярването във Siddons, M. cit. Siddons, M. cit.


ИСТОРИЯ способността на френските и английски крале да изцеряват скрофулозни, докосвайки болните хора, работата на Марк Блок „Кралете-чудотворци“� проследява как „твърде двусмислени идеи“ базирани основно на вярването в свръхчовешкия характер на кралската особа, „кристализира през XI и XII век в точен и стабилен обичай“, който продължава седем века. Ритуалът на кралското докосване се развива в чести публични демонстрации на чудотворните резултати от ритуалите по коронацията, в които кралете са едновременно помазвани

отчасти мирянин.� Всички легенди показват един основен факт - свръхестественото значение на кралското помазване. Във Франция се породила дълга дискусия дали тази сила произхожда от наследството на Капетинската династия или самото помазване дава чудотворните сили на краля. Повтаряната формула при докосването на скрофулозни напомня тайнството на помазването. Кралете на Англия се специализират в излекуването на епилепсия чрез раздаването

на монети с техния образ, които по-късно били превърнати в пръстени (cramp-rings)24 и Марк Блок вижда политически подобно на френските крале, те също произход на вярването. Притежаването на подобна чудодейна сила е вид династически инструмент. Това показва не само отношението на кралете един към друг, но и към самата църква, отражението на борбите на двете монархии, на двата кралски рода: на Капетингите и на Плантагенетите. Чудото е един от символите на тази борба, която е най-голямото съперничество на Средновековието. „Завоюването“ на една чудотворна власт върви наравно с потвърждаването на монархическата власт, съпоставена с големите феодали, лордовете във Франция и Англия. Марк Блок вижда в него едно от средствата, чрез които двамата крале придобиват доминантна власт от един друг ред, различен от феодалната йерархия. Френските крале извършвали ритуала до Революцията, практиката изчезнала в Англия със смъртта на кралица Ана през 1714 г. Вярването в силата на кралското докосване изтъква теорията, че кралят е Продължение в следващият брой „смесена личност“ – отчасти сакрален, 24 Siddons, M. cit. със свещено миро и коронясвани.

http://nauka.bg

121


ИСТОРИЯ

Княз Владимир Черкаски строител на Нова България Втора част Автор: К. Гербов

Резултати от дейността на княз В. А. Черкаски на длъжността „ръководител по гражданските дела” при главнокомандващия на Действащата армия

съответно ген.-м. [Василий] Золотарьов и Н[икола] Даскалов; 3. Тулчански санджак: н. с. [И.] Белоцерковец и полк. Юргенсон. 4. Оряховски (Видински) санджак: с. с. [А.] Тухолка и К[онстантин] Станишев; 5. Търновски санджак: г.-м. [Михаил] Домонтович, а след това кам.юнк. Шчербински, и Д[раган] Цанков; 6. Софийски санджак: д. с. с. Пьотър

С

лед смъртта на княз Черкаски и до пристигането (на 8 май 1878 г.) на императорския комисар, за какъвто бил назначен генерал-адютант княз ДондуковКорсаков, длъжността ръководител по гражданските дела при главнокомандващия изпълнявал генерал-лейтенант Анучин [Дмитрий Гаврилович]. Дейността на гражданското управление по време на войната, т. е. в продължение на десет месеца, се изразявала в следното:

А. По административнополицейската част Нормално гражданско управление било въведено в 8 санджака и 56 окръга. За губернатори и вице-губернатори в тези санджаци били назначени следните лица: 1. Свищовски санджак: губернатор н. с. [Найден] Геров и вице-губернатор М[арко] Балабанов; 2. Русенски (Русчукски) санджак: 122

http://nauka.bg

Княз Владимир Александрович Черкаски (18241878).


ИСТОРИЯ

Участници в гражданското управление на княз Владимир Черкаски (отляво-надясно): проф. Марин Дринов, Найден Геров, Сергей Лукиянов, генерал Михаил Домонтович.

Алабин и М[арин] Дринов; 7. Пловдивски (Филипополски) санджак: полковн. [Александър] Шепелев и И[ван] Иванов; 8. Сливенски санджак: полковн. Иляшевич. Всички губернатори, освен Геров, били руснаци, а вицегубернаторите, с изключение на Юргенсон - българи. От българите, пък, били назначени съветници по финансовите дела, по един на всеки губернатор. За заемане на длъжностите на окръжните началници в по-големите градове, от Империята били призовани следните 76 щаб и обер-офицери, преимуществено от гвардията и от числото на окръжните военни началници: Полковници: Прокопи 3-и, Мартенс, Островерхов, Лукашов, Юргенсон и Домети. Подполковници: Костирко, Лишин, Разгонов, Владимирски, Адамецки, Куколевски, Крапухин, Василев, Танков, Спокойски-Францевич, Фомин, Любицки, граф Орурк, Перен, Аракин, Худяков, Михайлов и Никифоров. Майори: Дигби, Ерофеев, Шигорин, Шулц, Вигант, Гаврилов, Подгурски, Адамович, Богданов, Стабровски, Кобилински, Язонов, Морев, Фирсов, Калагеорги, Сози и Плец. Капитани: Попов, Кноринг, Бранденбург, Дегтев, Надеждин, Макшеев-Мамонов, Коренев, Нечаев, Сухомлинов, Черевко, Маслов, Рончевски, Рудницки, Егоров и Шебуев.

Щабс-капитани: Матвеенко, Владимиров, Лузанов, Станицки, Исаков, Карандеев, Овсяний, Стахиев, Ширман, Бурлей, Паул, Слашчев, Филатев и Логвенов. Поручици: Полозков, Пихачев, Кутепов, Скугаревски, Рудановски и подпоручик Токмачев. След сключване на Санстефанския договор броят на офицерите, предназначени за заемане на административните длъжности зад Балкана, бил попълнен от редиците на действащите войски, предимно от гвардията. Варненският санджак, лежащ зад демаркационната линия, бил образуван едва впоследствие, а в Одринско било въведено военно-полицейско управление. Всички второстепенни и нисши длъжности в гражданското управление на санджаците и окръзите, с редки изключения, били запълнени от местни жители. Още в Кишинев, а след това в Плоещ, кн. Черкаски прикомандировал в своята канцелария българи, запознати с руския език, за подготвянето им на служба към гражданското ведомство в България. Впоследствие, след влизането на нашите войски в България, към упоменатата канцелария са прикомандировани с разрешението на главнокомандващия млади българи от местните жители, които се приготвяли за служба, получавайки определена издръжка (не повече от 80 рубли на месец). Персоналът се състоял http://nauka.bg

123


ИСТОРИЯ в по-голямата си част от учители от бившите селски и градски училища, затворени по време на войната. Тъй като трябвало да се очаква, че след сключване на мира бившите учители ще отидат от канцеларията в своите училища, където те, разбира се, могат да донесат и по-голяма полза, то предвид това, по заповед на кн. Черкаски в Пловдив били открити „практически курсове по руски език”, под ръководството на капитана от лейбгвардейския Литовски полк Флейшер; попечителството над курсовете било предоставено на губернатора. На тези курсове в продължение на четири месеца пребивавали 150 млади българи, от които, както се оказало след изпита, проведен през юни 1877 година (допусната е грешка, става дума за 1878 г. - бел. К. Г.) - 76 постигнали значителни успехи в руския език. Много от тях постъпили след това във формиралата се тогава българска земска войска. Курсовете били преместени в г. София, където били преобразувани в юнкерско училище, под ръководството на същия капитан Флейшер. За ръководство на служебните органи на гражданското управление в България били издадени: а) Положение за гражданското управление в санджаците и окръзите (с щатове); б) Положение и щатове на изборните управителни съвети в окръзите и градовете на България, и в) Временни правила за образуване в България на полицейска волнонаемна стража и въоръжени караули от местните жители. По такъв начин към деня на сключване на Санстефанския договор гражданското управление било вече здраво установено и снабдено с всички необходими инструкции в 8 санджака и 56 окръга, така че по цялото пространство, завзето от нашата армия, е можело бързо да се осъществи всяка мярка, предизвикана от нуждите на войската, по политически или икономически съображения. Създаденото отначало за нуждите на армията пощенско гражданско управление, 124

http://nauka.bg

скоро започнало да служи и в полза на администрацията. Освен първоначално организираните три пощенски тракта Свищов-Русе-Търново, Свищов-Плевен и Плевен-Габрово-Шипка, към тях впоследствие били присъединени и трактовете Шипка-Йени Заара (Нова Загора) - за връзка с железницата, и Йени Заара-Бургас на Черно море - за получаване на поща от Империята по пряк път, освен през Цариград и Виена.

Б. По съдебната част Според завземането на частите на България от нашите войски и отстъпването на турските войски, в тези местности веднага се установявало военно-полицейско управление, което след това се заменяло с гражданско. Тъй като съществуващите при турските власти съдилища били крайно неудовлетворителни, то руското гражданско управление учредило в окръжните градове за разглеждане на съдебните дела, изборни съдебни съвети, чиито членове получавали определено възнаграждение. За съдене на лицата, предавани на военен съд, били учредени отделни полеви съдилища в Свищов и Търново. Имайки пред вид огромната важност на правилното уреждане на съдебните учреждения в наново призваната към живот страна, кн. Черкаски се погрижил своевременно да привлече за ръководене на съдебната дейност достатъчно компетентно лице. Още през юли за ръководител на съдебната част при гражданското управление в България бил назначен д. с. с. [Сергей] Лукиянов, който бил дотогава член на консултативния отдел при Министерството на правосъдието. Под неговото председателство била съставена специална юридическа комисия, в чийто състав влезли: професорът от Новоросийския университет Богишич (останал за кратко), ст. с. Тухолка, заместник-прокурора на Полтавския окръжен съд Теохаров (по произход българин) и юрисконсултът при нашето


ИСТОРИЯ посолство в Цариград т. с. Каченовски. Тази комисия, която избрала за свое местопребиваване Свищов, се заела енергично за работа и до времето на пристигането на императорския комисар изработила следните положения:

В. По финансовата част

Изучил солидно финансовото право, кн. Черкаски не взел при себе си помощник за решаване на финансовите въпроси в а) положение за устройството и предметите България, и запознал се с турските от ведомствата на земските съдилища, б) финансови порядки, решил да ги запази, положение за устройството на окръжните отлагайки коренните финансови реформи и губернските съдилища, в) положение до времето на окончателното уреждане на за гражданското и криминалното Българския край. Затова ролята на съдопроизводство в тези съдилища, г) гражданското управление във финансовите правила за надзора върху настойничеството, дела се ограничила до: събиране на за реда за изпълняване на писмените актове материали по финансовата част, отнасящи и договори, за съставяне на инвентарен се към времето на турското управление; опис и за реда за опазване на наследството. възстановяване на касите и на нисшите Освен това били съставени проекти за финансови учреждения, ръководещи учредяване на административни съдилища, събирането и разходването на разните за разграничаване на предметите от парични постъпления; приемане на мерки ведомствата по гражданските дела за опазване на постъпващите суми и за между общите съдилища и духовните привеждане в ред на действията на съдилища на православното и на другите администрацията при събирането на вероизповедания, и накрая - положение данъците от населението. за съда на кадиите за гражданските дела изключително между мюсюлманите. Една от първите мерки по въвеждането на граждански ред в завзетата от нас При съставянето на всичките тези крайдунавска област била издаването на положения се имало предвид като инструкция за първоначалното ръководно начало правилото, че отбягвайки организиране и събиране на данъците. От решителните нововъведения, несъвместими турските данъци бил премахнат само един с тогавашното неустановено положение - бедел, събиран за освобождаване на на страната, трябвало да се използват вече християните от военна повинност, каквато съществуващите форми на съдилищата, носели изключително мюсюлманите. още не отменени законово, доколкото те Особено внимание било обърнато на не противоречали на новия държавен и турянето в ред на събирането на десятъка християнски ред, и с това да не се лишават от нивите и ливадите, лежащ тежко върху и мюсюлманите от правата, предоставени християнското население при турското им с прокламацията на Господаря управление поради злоупотребата на [Александър ІІ]. лицата, вземащи на откуп събирането на този налог. С прокламация на Относно вътрешния ред на съдебната главнокомандващия десятъкът бил напълно уредба задачата се заключавала в това, да премахнат през 1878 г. и заменен с поземлен се въведат в състава на съдилищата лица данък. (Обаче след това при българското от български произход, получили средно, правителство десятъкът бил отново а по възможност и висше образование, а възстановен.) също точно да се определят предметите от ведомството на всеки съд и да се установи Относно другите данъци, макар и да били прост и несложен ред за провеждане на изработени правила за тяхното събиране, гражданските и криминалните дела, като се но по заповед на главнокомандващия те не осигурява и възможност за привеждане на се въвели и даже не се приели никакви присъдите в изпълнение. принудителни мерки срещу неплатците; но данъци са удържани от тези местни жители, http://nauka.bg

125


ИСТОРИЯ на които се давало парично възнаграждение за реквизиционните доставки. Възстановено било също правилното действие на митниците, разположени както на границата по Дунав, така и вътре в страната. На първо време те действали на същите основи, както и при турското правителство; но после нуждите на войските наложили да се направят някои отстъпления от съществуващите правила. Така, били освободени от вносно мито всички транспорти: на Червения кръст, на продоволственото дружество на Горвиц, Коган, Трегер и Комп., на войсковите маркитанти [снабдителите с хранителни продукти] и на комисионерството на Новоселски. Допуснат бил безмитен внос през всичките дунавски митници на сол, строителна дървесина и предмети за отопление. В същото време, предвид потребността на войските от топло облекло, бил забранен износа от България на всакакъв вид овчи кожи. Също предвид потребностите на войските, не се предприемали никакви забранителни и наказателни мерки срещу продажбата на тютюн без бандерол. И макар такива мерки, без съмнение влияли на постъпването на сумите, като заедно с това се извършила значителна емиграция на турското население, от събиранията на митниците, от акциза и от арендата на държавното имущество, а отчасти и от постъпленията от данъци (десятък и вергия), към средата на февруари 1878 г. от всички доходи постъпили до 400 000 рубли, за сметка на които се издържла администрацията на санджаците: Тулчански, Търновски, Свищовски и отчасти Русенски. След това тези доходи започнали бързо да се увеличават и към 9-ти май, т. е. към времето на замяна на гражданското управление при армията с управлението на императорския комисар, сумата от всички събирания съставлявала 1 300 000 руб., от които 500 000 били изразходвани за издръжка на администрацията, 100 000 били върнати в държавното ковчежничество, а 700 000 рубли били в наличност. От последната сума за покриване на дълга на полевото 126

http://nauka.bg

ковчежничество [финансовата служба] трябвало да се внесат 404 736 ребли; следователно оставала свободна сума от 295 264 рубли. От другите финансови мерки на гражданското управление следва да се отбележат: а) възобновяването в окръзите на касите на събирачите на данъци [бирниците] и разработването на правила за санджакски ковчежничества, в които трябвало да се държат всички суми, постъпили в сметката на доходите от Българския край (тези правила били утвърдени вече след смъртта на княз Черкаски); б) назначаване при всеки губернатор на съветник по делата на държавното управление - за наблюдаване на финансовите дела в санджаците, и в) възобновяване, където се окаже възможно, на заемно-спестовните каси, учредени в България от Митхад паша.

Г. По военната част Още в навечерието на войната било формирано Българско опълчение, в чието обмундирване и екипиране ревностно участие взело гражданското управление чрез посредничеството на Московското славянско благотворително общество. Според инструкцията, отнасяща се за ръководителя по гражданската част при главнокомандващия на действащата армия, на него се възлагало задължението да съдейства за правилната издръжка и развитие на българското опълчение. Първоначално се предполагало, че това опълчение ще има предназначение за опазване на реда в тила на армията и за снабдяване на действуващите войски с опитни водачи, преводачи и пр. Но с началото на военните действия тази цел се изменила: Българското опълчение било зачислено в състава на предния отряд на генерал Гурко и предназначено за военни действия. По този начин то напълно излязло от ръководството на гражданското управление. Оставало разглеждането на съображенията за бъдещото устройство на българската


ИСТОРИЯ войска, тъй като българските дружини след завършване на войната трябвало да съставят нейния кадър. Плановете за това били разработени по време на пребиваването на гражданското управление в Бохот. Предполагало се въвеждане на обща задължителна военна повинност и двугодишен срок на служба във войската. Тези предположения били възможно да се осъществят едва през май 1878 г., когато било произведено първото повикване на военна служба на 7 хиляди млади българи. За по-добра подготовка на българското население за отбиване на военната повинност, кн. Черкаски предполагал, като се възползва от подема на народния дух и на патриотичното въодушевление, да прибегне до широко развитие на гимнастико-стрелкови дружества. Този план на кн. Черкаски бил осъществен впоследствие в Източна Румелия, където към времето на излизането на нашите окупационни войски (в 1879 г.), в Пловдивския и Сливенския санджак се намирали, освен милицията от 7 500 човека, 14 гимнастико-стрелкови дружества, в чиито състав се числели 64 000 въоръжени пехотинци и 1000 конника, а запасите на дружествата съставлявали до 12 000 пушки. Избраният от кн. Черкаски за ръководител на военната уредба на България генералмайор от генералния щаб Золотарьов (русенски губернатор) бил след това назначен за управител на военния отдел в съвета при императорския комисар.

стремежът сред българите за обучение на своите деца. Със започване на войната почти всички тези училища се закрили, а зданията им били превърнати във военни болници или били употребени за други военни нужди. Учителите постъпили във войската като преводачи или в строя на доброволците; някои получили места в новото гражданско управление. Кн. Черкаски възнамерявал след умиротворяването на страната да повлияе върху населението за отваряне на училищата и възобновяване на учението в тях. За уреждането на средните и духовните училища се имало предвид даже да се даде помощ от хазната. Освен това се предвиждало да се изпратят значителен брой млади хора за получаване на образование в руските гимназии, университети и военни заведения, като им се дадат стипендии от хазната. За организирането на това дело и за надзираването му в България бил повикан професорът от Харковския университет М[арин] С. Дринов, който след това при княз Дондуков-Корсаков заел мястото на управляващ отдела за народна просвета в съвета на императорския комисар.

Е. По частта на духовните изповедания

Д. По частта на народната просвета

Висшето българско духовенство се състояло от екзарх и епархиални архиереи, носещи название митрополити. Низшето духовенство било бедно и в по-голямата си част необразовано.

Още до войната училищното дело получило силно развитие в България, благодарение на съдействието и на личната дейност на просветените патриоти. В Пловдивски, Сливенски, Търновски и Русенски санджак рядко селище е нямало начално училище. В градовете и в много селища съществували висши народни училища с 4, 5 и даже 6 класа. Всички те възникнали и се поддържали по частна инициатива - толкова голям бил тогава

Кн. Черкаски считал за неудобно вмешателството на руското управление в църковните порядки на местните жители, и затова на нашите административни власти било предписано да оставят на самото духовенство да подреди тези дела; администрацията трябвало да се грижи само за опазването на православието. В случаите пък на стълкновения на българското духовенство с гръцкото (както било, например, в Тулчанския санджак), на http://nauka.bg

127


ИСТОРИЯ нашите власти се препоръчвало да действат помирително, в качеството на добри съветници, и по никакъв начин да не се заемат с решаването на такива спорове. На висшето българско духовенство се предвиждало да се придаде висока значимост в страната, като се привлекат архиереите за участие в дейността на найвисшето учреждение в княжеството - съвета на императорския комисар, като равноправни негови членове, при което повикването им за присъствие в съвета трябвало да се извършва по ред, след съгласуване с екзарха. В случай, че се успеело да се създаде целокупна България, се имало предвид да се премести от Цариград в нейната столица и българският екзарх, като му се дадат достатъчни средства за създаване на църкви, духовни училища и пр. Кн. Черкаски възнамерявал да измени и начина на издръжка на висшето духовенство, практикуван при турското правителство. По това време то [духовенството] се издържало за сметка на „венчилата [венчаванията]”, или така наречената „владичнина”. Тя се образувала от събраните от всяка брачна двойка от 5 до 9 пиастра на година, от които една трета отивала за екзарха, друга - за местния архиерей, а третата се отчислявала за канцеларски разходи, издръжка на училищата и др. епархийски потребности; и тъй като тези събирания били тягостни за населението и постъпвали неакуратно, то архиереите нерядко били принуждавани да прибягват до съдействието на турските власти, което предизвиквало още по-голямо неудоволствие у народа. - Кн. Черкаски имал намерение да замени „владичнината” с определена парична издръжка на духовенството. На последния си доклад, състоял се на 18 февруари, кн. Черкаски представил на главнокомандващия „Проект за учрежденията на управлението на Българското княжество” със щатове и „Записка за генерал-губернаторите”. За първата от тези разработки беше вече казано в глава VІІІ [от книгата на Н.Р. Овсяний, том І]. В „Записките” пък се 128

http://nauka.bg

прокарвала мисълта за разделение на княжеството на две генерал-губернаторства, при което се предлагало следното разпределение: към северното [губернаторство]- Свищовски, Русенски, Варненски, Тулчански, Търновски и Сливенски санджак, а към южното Пловдивски и Сливенски санджак. Едновременно с това генерал-губернаторът на южна България бил длъжен да заема длъжността на вицепредседател в съвета на управлението на комисаря. Предложението за разделяне на България на две генерал-губернаторства не било утвърдено в Петербург; затова пък почти всичко, изложено в „Проекта” за централното управление, било одобрено и с неголеми изключения било вкарано в инструкцията, дадена на императорския комисар. Най-важното отклонение било направено по отношение на съвета на управлението: според проекта на кн. Черкаски неговите членове се назначавали от Височайшата власт и делата в съвета се решавали според болшинството на гласовете, докато според инструкцията съветът бил направен като съвещателен орган и членовете му се избирали от императорския комисар; следователно, те били лишени от тази самостоятелност, която кн. Черкаски е възнамерявал да им даде. Освен това броят им бил ограничен на седем и длъжността на вицепредседател не била създадена. На директора на канцеларията било възложено и ръководенето на работата на съвета, а на началниците на отделите (членовете на съвета) е присвоено званието на управляващи ги, а не на главни управляващи, както било предложено в проекта на кн. Черкаски. Проектът за щатовете бил взет също от кн. Черкаски, но заплатите на служащите били увеличени, особено на членовете на съвета, на които вместо предлаганите 8 хиляди, били определени по 15 хиляди на година. За писари и за канцеларски разходи, вместо 13 хиляди били асигнувани 20 хиляди рубли. Самото положение за съвета, утвърдено от императорския комисар на 26 октомври 1878 г., било обнародвано под заглавие: „Предмети на ведомството и кръг на властта


ИСТОРИЯ на членовете на съвета, управляващите на отделите и директора на канцеларията”. От 26-те параграфа, включени в това положение, 14 са взети изцяло от проекта на кн. Черкаски, един (12) е съставен вместо 11-ти параграф, а останалите се отнасят до реда на делопроизводството и служебните права на чиновниците. От този обзор на дейността на княз Черкаски може да се заключи, че върху него легнала цялата тежест на управлението на завоюваните от нас области на Европейска Турция, въвеждането в тях на гражданско управление и съставянето на предположенията относно устройството и управлението на Българския край. При това княз Черкаски успял не само да покрие всички разходи с получените от страната доходи, но направил още и известен запас от налични пари, съхранявайки почти непокътнати данъчните ресурси. По такъв начин на неговия приемник се дал за

управление край със здраво установен ред и с множество разработени проекти относно набелязаните мероприятия, от които някои, като например проектът за устройство на съвета за управление, веднага можели да бъдат осъществени. В ръцете на умелия и ловък администратор, какъвто бил княз Черкаски, възложеното му дело получило стройна и здрава организация, изразяваща се в ред правителствени и обществени учреждения. На добросъвестното изпълнение на възложените му задачи той положил не само всичките сили на своя, далеч не със средни способности ум, но даже и своя живот. (Това е гл. ХІІ от: Н. Р. Овсяный. Русское управление в Болгарии в 1877-1878-1879 г. г. Том І - Заведывавший гражданскими делами при главнокомандовавшем Действующей армии д. с. с. князь В. А. Черкаский. С. П., 1906.)

Карта на България, съставена според вижданията на княз Владимир Черкаски относно нейните граници.

http://nauka.bg

129


ВOЕННО ДЕЛО

Военното лидерство или необходимостта от обучение на лидери в армията Автор: Гл. ас. д-р Елица Стоянова Петрова, НВУ „Васил Левски” Велико Търново „Би могъл да предвожда армии. Няма спор. Някои хора са вдъхновили цели народи за велики дела със силата на убежденията си. И той би могъл. Не защото мечтае за настъпващи пълчища или за господство над света, или за хилядолетна империя. А просто защото вярва, че всеки е свестен дълбоко в душата си и ще се погаждса чудесно с всички други, ако положи поне мъничко усилия. Толкова силна вяра, че е като обгърнал го пламък. Той си има мечта и всички сме част от нея, затова прекроява света наоколо...” „Въоръжени мъже” Тери Пратчет

Въведение

О

сновна цел на статията е обвързване на основните теории на лидерството с военното лидерство и на тази база да се обоснове необходимостта от обучение на лидери в българската армия. 130

http://nauka.bg

Допълнителни цели на статията са:  да се представят концепциите за лидерството в големите социални групи, като част от тях е и българската армия  да се разгледат основните моменти в теорията на военното лидерство  да се извърши кратка характеристика на военно лидерство в българската армия.


ВОЕННО ДЕЛО За да се реализират поставените цели се използва комплекс от научноизследователски методи като: изготвяне на кратки исторически справки, преглед на основни теоритични постановки и понятия, представяне на водещи автори по разглеждания проблем, разглеждане на идеи за военната подготовка, възпитание, обучение и образование на българския офицер, представяне на извадки от програмите по лидерска подготовка в Националния военен университет „Васил Левски”, запознаване на извадки от

поведение, управленска матрица на Блейк и Маутън, теория на Таненбаум и Шмид) и се стигне до ситуационните теории (в т.ч. модел на ситуационното лидерство на Хърси и Бланчърд, модел на ситуационното лидерство на Стинсон-Джонсон, теория на Фидлър, теория на обстоятелствата, ситуационен подход ‚‘път - цел‘‘ на Мартин Ивънс и Робърт Хауз, ситуационен модел на Врум и Йетън, подхода на четирите рамки на Болман и Дийл) и още много други.

програмите по „Лидерство” и „Основи на управлението”.

Концепции за лидерството в големите социални групи

Лидерството е пряко свързано с потребността на човек от власт, като една от потребностите, която трябва да бъде задоволена, за да може личността да премине към задоволяването на други, за да може да се чувства пълноценна, одобрявана и следвана от останалите хора.

Лидерството в условията на човешки множества е “феномен на груповата психика и като такъв се разгръща в съзвучие със същността и свойствата на тези множества”�.

С волята си предводителите се натрапват на тълпата, която изгубила Съществуват различни определения своята собствена воля, търси такива за лидерството, но между всички тях има личности, на които да се опре. Усещането нещо общо – те са свързани с категорията за непогрешимост поради масовата влияние и с властта, която един индивид взаимна подкрепа в тълпата я тласка към има над друг(и). сляпо подчинение. Възползвайки се от потребността за обожествяване на силата, За лидерството съществуват водачът превръща себе си и идеите си разнообразни теории, като се тръгне от в символ, в идол, когото другите сляпо теориите за характерните черти на З.Фройд, следват. Той възвеличава качествата си, К.Бърд, Р.Стогдил, Е. Гизели, Уорен Бенис добродетелите си и силата си. и Хънт, премине през традиционните еднофакторни теории за лидерството Водачът, според хипнотичната теза на Левин и Ликърт, традиционните предизвиква състояние на хипноза или се двуфакторни теории за лидерството ( в т.ч. възползва от вече наличното. Лидерът може теория за двата аспекта на ръководното http://nauka.bg

131


ВОЕННО ДЕЛО да обсебва съзнанието на участниците, диктува им техните усещания, желания, поведение. Ролята на масите е ролята на хипнотизирания, който се подчинява и се оставя да бъде воден. Само при такова съотношение на позициите индивидът може да възприеме идеи, да регистрира усещания и да извърши постъпки, напълно несъвместими с характера и навиците му. Тази концепция за лидерство дава интерпретация на съвременната цивилизация за общество, което се управлява чрез внушение.� С. Московичи дава специфична оценка на основанията на лидерския успех1: „Водач става онзи, който успее да вникне в подсъзнанието на масите и да извади оттам забравеното минало, запечатано в тяхната култура. Когато успее да постигне този ефект на разкриване чрез формула, девиз, символ и т.н., той завладява мисленето на индивидите.” Според теорията за възникващите норми 2 хомогенизацията на поведението се обяснява с възникването на нормативни модели, които уеднаквяват поведението на множеството. Изправени пред проблеми, за които няма установени пътища за решение, индивидите се нуждаят от стандарти на поведение, които да бъдат следвани от всички и така да осигурят необходимото за успеха единодействие. Когато масата има водач той дефинира целите, сочи средствата, показва начините. Неговото 1 Джонев, С. Социална психология. том ІІІ, С., 1997 г. (161) 2 Джонев, С. Социална психология. том ІІІ, С., 1997 г. (171) 132

http://nauka.bg

поведение е образец за действие. Той създава нормата, която индивидите следват, за да не загубят идентичността си с лидера. Средствата за въздействие на водачите според Густав Льобон са обаяние, твърдение, повторение и заразителност. Според него, ако трябва индивидите да бъдат увлечени за момент и да бъдат убедени да извършат някакво действие, трябва да им се въздейства с бързи внушения, като най-здравото внушение е примерът. “Тълпите се водят с модели, не с аргументи” – пише Густав Льобон в “Психология на тълпите”. Дори самият личен интерес изчезва при механизма на „заразата”. Ако разпространените чрез твърдение, повторение и заразителност схващания имат голяма сила, то е защото най-после придобиват свойството, наречено обаяние. Обаянието всъщност е вид “омагьосване на духа ни” от личност, произведение или учение.”Обаянието е най-мощният двигател на всяко господство”.3 Според Сава Джонев “ефективното постигане на целите, когато те са несъвместими у отделните субекти е невъзможно без манипулация, така че другите да ни съдействат с чувството, че правят нещо за себе си”�. Осъзнавайки, че не винаги кооперацията на целите е реално постижима, лидерите се стремят да накарат индивидите да работят за тяхната кауза. 3 Джонев, С. Социална психология. том ІІІ, С., 1997 г. (172)


ВОЕННО ДЕЛО Ефективен водач може да бъде онзи, който прогресивно злоупотребява с емоциите – преувеличава и утвърждава.

Основни моменти в теорията на военното лидерство В средата на 80-те години на 20 век се забелязва определено засилен интерес на изследователите към такива теми като харизмата на ръководителя. Анализите и публикациите по темата ни дават основание да считаме харизмата на личността на ръководителя като важна съставка на управлението вообще и на военното лидерство в частност. В редица емпирични изследвания се подчертава позитивното влияние на харизмата върху военослужещите в армията. Харизма е форма на влияние върху другите чрез личностна привлекателност, предизвикваща поддръжка и признание на лидерството, което осигурява власт над последователите. Като източник на власт харизмата е свързана със способността на командващия офицер да влияе върху подчинените си поради личните си качества и стил на ръководство. Този тип лидерство се упражнява от хора, които стимулират другите около себе си за целенасочени действия, даже без да употребяват принудително влияние или официална власт. Хората се превръщат в ентусиазирани последователи, защото визията на лидера им дава нещо, в което да вярват.

Заедно с положителните страни на харизматичното управление можем да констатираме и деструктивни такива, свързани с негативни последици и със склонността на ръководителя към самовлюбеност и самодоволство. Дизфункционалните последици от харизматичното управление се проявяват в загубване чувството на персонална идентичност, снижаване на представата на личността сама за себе си като тук се има предвид пълноценността на личността и др. Понятието харизма произхожда от християнската теология, а в социологията е било пренесено от Макс Вебер�. Според него харизмата е качество на личността, благодарение на което тя се възприема като свръхестествена, изключителна, притежаваща особени сили и свойства, недостъпни за другите, оценявана като обект на подражание и притежавана само от лидера. Според Вебер още харизмата е преди всичко продукт на въображението на околните. Във връзка с манипулативния, но високо ефективен подход в управлението се въвежда термин за обозначаване на един специфичен тип социално влияние, синтезиран в понятието макиавелизъм. Като използват “Князът” (превеждан също като „Владетелят” или „Принцът”) и “Беседите” на Н. Макиавели, изследователите му говорят за такъв стил на междуличностни отношения, който осигурява максимално социално влияние независимо от цената, която се заплаща в нравствено отношение.

http://nauka.bg

133


ВОЕННО ДЕЛО Според Макиавели е необходимо всеки лидер да е наясно със следните постановки и да се придържа към тях: Целта е властта, тоест – доминирането над другите. “Властта над другите е наркотик, с който се свиква лесно и който стимулира приемането на все поголеми и по-големи дози.” Това е желание, което не може да се удовлетвори напълно; следователно незадоволени остават дори и хората, притежаващи огромна власт. А тъй като желанието за повече богатство и власт – капанът на властта – е по-силно от възможностите ни да ги придобием, стигаме до състояние, което Макиавели окачествява като “хронична незадоволеност”. Когато работите на хората вървят, хората се държат нахално и дори арогантно, но когато е обратното, поведението им става сервилно и угодническо. Той знае, че ако им се даде шанс, нямащите ще се държат точно толкова лошо, колкото и имащите. По повод военното лидерство основна сентенция на автора е, че мирът не е нормалното състояние на човечеството. Основните елементи на човешката история съдържат в себе си или война, или подготовка за война. Всеки лидер, който не вярва в това, ще се провали, или поне ще се изложи на риска от провал. Добрият лидер осъзнава неизбежността на конфликта и взема всички мерки да бъде готов за бой и победа. Успешният лидер трябва да притежава прозорливост по отношение на историческия момент, в който му се 134

http://nauka.bg

налага да действа. Успява онзи, който може да хармонизира своите дейности със своето време. Разбирайки уникалността на момента, лидерът е в състояние да управлява по-ефективно. Според Макиавели методите, които имат ефект при дадени обстоятелства, могат да имат катастрофални последици при други. Различните проблеми и различното им съдържание изискват и различен подход. Относно харизмата - Дори в “Принцът”, който е написан в момент на криза и Макиавели вярва, че само диктатура може да спаси родината му отделя място за качествата, които трябва да притежава управника. Това са човечност, състрадателност, религиозна вяра и искреност. Той знае, че грубата сила не е достатъчна; народът трябва да бъде и омаян… Макиавели описва това двойствено изискване за сила и чар, кураж и лукавост, като заявява, че лидерите трябва да имитират качествата на лъва и лисицата едновременно. „Лисицата е умна и чаровна, но няма достатъчно сила да се защитава. Лъвът от свой страна може да спечели всяка битка, но няма достатъчно ум за да избегне капаните, които му поставя противника.” В едно от най-прочутите си есета Макиавели поставя въпроса за отношенията между лидери и последователи; по-добре ли е да налагаме дисциплината чрез стриктно прилагане на законите – нещо, което означава непоколебима употреба на властта, с която разполагаме (и което автоматически кара хората да се страхуват от нас, а не да ни обичат), или да печелим


ВОЕННО ДЕЛО обичта на своите последователи чрез силата на своя положителен пример (тоест, да предизвикаме обич а не страх)? Той бърза да добави, че е най-добре, когато предизвикваме и двете чувства, като избираме кое от тях да използваме според обстоятелствата. Лидерите трябва да употребяват както моркова, така и тоягата. Те трябва да награждават хората, които са заслужили това, трябва и да наказват онези, които са се провалили. В “Новото изкуство на лидера” Уилям А. Коен� разгръща един доста

• Бъдете винаги честни. Това е основата на цялото лидерство. Ако лидерът не е искрен, никога няма да получи пълното доверие на тези, които ръководи. • Познавайте добре работата си. • Изразявайте очакванията си. • Показвайте повече желание. Ако лидерът не демонстрира достатъчно желание за работа, това ще важи и за останалите. Ако не е обвързан с нещо, останалите също няма да бъдат. • Очаквайте положителни резултати.

прагматичен модел на лидерство, който се състои от ясно дефинирани правила за спазване от ръководителя на съответната система. Той гради този модел на основата на военния модел на лидерство и според него, ако лидерът се възползва от основните основните елементи на военния модел, ще може да ръководи във всякакви ситуации. Това е така, защото войната представлява най-голямото лидерско предизвикателство поради риска, несигурността, трудностите на обстановката, както и поради цената на успеха или неуспеха. Според автора смисълът на лидерството е прост – да мотивираш хората да работят, като използват максималните си възможности за постигането на целите или задачите, които са поставени. Ако човек иска да бъде лидер, може да се научи как да го направи по същия начин, по който учи и другите умения. Моделът на предложеното лидерство може да се обобщи в осем универсални закона на военното лидерство 4 :

• Грижете се за хората си. Ако един лидер се грижи за хората си, те също ще се грижат за него. Обратното обаче също е вярно. • Поставяйте работата си на първо място. Мисията и хората винаги трябва да стоят над грижата ни за себе си. • Бъдете най-отпред. Лидерът трябва да бъде винаги там, където ще може да вижда и да го виждат.

4 Льобон, Г., Психология на тълпата. С., 1995 г. (92)

Военно лидерство в българската армия – кратка характеристика Във връзка с изследвания проблем съществуват разработки в областта на психологията, основи на управлението, управление на организацията, организационното развитие, военното лидерство. След Първата световна война в България наред с професионалната подготовка на своите подчинени пред http://nauka.bg

135


ВОЕННО ДЕЛО офицера се поставя задачата за тяхното духовно възпитание. През 20-те и 30-те години на ХХ век след приключване на дискусия за това, какви качества трябва да притежава българският офицер – да бъде тесен специалист във военното дело или офицер с широка обща култура се стига до извода, че той трябва да притежава следните качества: професионални, т.е. военна подготовка; нравственопсихологически и педагогически; физически и интелектуални. След първата половина на 30-те години в

В българската военна история като образец на авторитетен военен лидер се утвърждава полковник Борис Дрангов /1872-1917 г./. Неговият тип лидерство е събирателно понятие на най-добрите черти на командирския стил в мирно и военно време и се изразява в съвкупност от похвати и умения за работа с хората. Тази съвкупност от характеристики се изразява с т.нар. “Длъжности на началника”, които представят психологическия портрет на този тип лидер.

българската войска се налага понятието „водач”. След 1944 г. понятието “водач” се заменя с “командир организатор и възпитател”, което изразява единството между професионални, нравственопсихологически и педагогически качества.

Основно задължение на този тип лидер е да служи на своята родина и на войниците си.5 Разкриват се начините за изграждане на офицера: да живее сред войнишкия строй; да изучава духа, нравите, добродетелите и слабостите на войнишката маса; да усвоява възвишената наука, която стои по-горе от всички други – науката за управление на войнишката маса. От командира се изисква още да ръководи чрез личен пример. Висшо задължение на командира е да се грижи за войника. Полковник Дрангов съветва офицерите си: “Сближи се с воина. Бъди му верен другар. Дели с него радост, скръб и тегла. Във всички бойни войски, във всички времена любовта, доверието, взаимната преданост на началника към войници и на войници към началници творяха безсмъртни дела”.� Командирът пази войника и се грижи за неговото оцеляване. Военният лидер е задължен да

Борис Стоянов Дрангов офицер и военен педагог 136

http://nauka.bg

5 Джонев, С. Социална психология. том ІІІ, С., 1997 г. (177)


ВОЕННО ДЕЛО поддържа строга дисциплина, без да обезличава индивидуалността на воина. Особено остро възстава той срещу грубостта и унижаването на човешкото достойнство. Промените в международната среда след 90-те години на ХХ век водят до преосмисляне на някои постановки, свързани с военното лидерство. В началото на 90-те години на миналия век на военното лидерство започва да се гледа като на процес на повлияване на другите, за да изпълнят задачите, като им се дава цел, посока и мотивация. Целта установява приоритети, обяснява важността и фокусира върху задачата. Посоката дава на военнослужещите ориентация как да бъдат изпълнени задачите на основите на приоритетите, поставени от лидера. Мотивацията ги подтиква да бъдат инициативни, когато виждат нужда от действие. Тези промени в схващанията са свързани с разбирането, че армията трябва да се промени, като се превърне в обучаваща себе си и другите организация, което да съответства на промените в схващанията за водене на бойни действия и новите заплахи за сигурността като тероризма. В края на 90-те години голяма популярност придобива разделянето на нивата на военното лидерство на три – пряко /младше/, организационно / старше/ и стратегическо.

най-ниското равнище включва: командир на отделение /разчет, екипаж/, на взвод, на рота и командир на батальон. Прякото лидерство се упражнява чрез лично влияние върху подчинените, фокусира се върху задачите и постигане на целите, въвеждане на процедури и диагностично решаване на проблеми. 2. Организационно /старше/ военно лидерство. Обхваща средните нива на управление в армията. За българската армия включва това са: полк, бригада, дивизия. Организационните лидери влияят индиректно чрез повече нива на подчинение на преките лидери. Техните отговорности са съсредоточени върху непряко улесняване на изпълнението на задачите чрез решения, процедури, разпределение на ресурсите и намаляване на несигурността. 3. Стратегическо военно лидерство. То формира организационната култура, разпределя ресурсите, дава стратегическата визия и подготвя подчинените си формирования и армията като цяло за нейните бъдещи задачи. Отговорност на стратегическите лидери е да интегрират организациите си в дългосрочна перспектива с външната среда. 6

Поради динамичните изисквания на бързо променящата се среда командирът трябва да бъде не само специалист в областта си, а и личност с високи 1. Пряко /младше/ военно лидерство. организаторски способности. Неговият То е свързано с директното изпълнение на 6 Вебер, М. Социология на господството. конкретните задачи. В българската армия С., 1992 г. http://nauka.bg

137


ВОЕННО ДЕЛО образ може да се представи като единство на специалист, командир и лидер. Във всички поделения, подготвящи офицери за нуждите на българската армия, се усъвършенства системата за обучение, обогатява се опита, който офицерите придобиват след преминаване на различни курсове в армиите на НАТО. Програмите по лидерска подготовка в Националния военен университет са разработени да подготвят курсантите за военни лидери преминавайки през няколко

На третото равнище, края на третата и през четвъртата година, курсантите започват подготовка в областта на непрякото лидерство т.е. как самите те да работят с лидери. В обучението се създават по-сложни ситуации, в които курсантите поставят принципите на организацията над собствените си интереси. В практическата си дейност изграждат умение да делегират отговорност, да оценяват и да реагират на подадена информация, изобщо да развиват критично мислене. Всичко това се извършва с разбирането, че в центъра на цялата

равнища:

система е човекът с неговите проблеми.

Първото равнище подготвя обучаемите за членове на колективи, като ударението се поставя върху колективната дейност и възприемането на ценностите на институцията, на армията. Хоризонталното и вертикално общуване, постепенното овладяване на управлението на междуличностните конфликти са основните задачи на ниво индивид и отделение. Това става през първата и началото на втората година от обучението.

Учебната програма по дисциплината “Лидерство”7 е съобразена с изискванията на военнообразователната система за непрекъснатост във военното образование в неговите основни модули: военен университет, система за следдипломна квалификация, военна академия. Курсантите изучават:  основните психологически теории за личността;  психологическите характеристики и типологията на воинската личност и особеностите на нейното развитие в армейски условия;  въведение в теорията на лидерството и неговата природа;  лидерството и формите на социално влияние върху него;  социално-психологически климат и характеристика на човешките взаимоотношения в групата;  техники за ефективно общуване и 7 Коен, Уилям А. “Новото изкуство на

Второто равнище, в края на втората и началото на третата година, подготвя курсантите за лидери, които могат да прилагат на практика прякото лидерство “лице в лице” т. е. да могат да въвличат в изпълнение на задачи, да мотивират за постигане на по-добри резултати, да анализират обратната връзка и вземат бързи решения. Тук техническите умения за конкретните задачи имат голямо значение така както и комуникативните, без които лидерството не би се осъществило. 138

http://nauka.bg

лидера”, изд. “Класика и стил” ООД, София 2001 г., 71


ВОЕННО ДЕЛО особености на хоризонталното и вертикално общуване;  групова интеграция и групова солидарност;  особености на армейската среда и лидерските роли;  работа в екип – обвързване на целите с личните интереси; мотивираност и висока комуникативност; чувство за принадлежност към екипа;  характеристика на стрес-факторите като причина за възникване на психични разстройства; стресът

Левски” изучават следните теми: 1. Ефективно лидерство в организациите 2. Конфликти 3. Професионален стрес 4. Боят и екстремалния стрес 5. Рисково поведение 6. Суисидно поведение В дисциплината „Основи на управлението”� също се набляга на придобиването на теоритични и практически знания за същността на лидерството и ръководството, мотивация

– събитие, реакция, транзакция; симптоми на стреса /у мен и другите/; копинг-стратегии;  кризистна ситуация, кризисна интервенция и ролята на лидера;  обединяващата роля на лидера при преодоляване на различията / етничиски,религиозни, социални/ между хората  оценка на собствения стил; планиране и усъвършенстване на лидерското поведение.

на ръководителя, качества на лидера и ръководителя, стил на лидерство и ръководство, категорията власт и делегиране на властта.

В “Основи на управлението” се изучава същността на управлението, еволюцията на управленската наука и практика и основните теории на мениджмънта. Тук се разглеждат въпроси, свързани с изясняване на организационната среда и изискванията за рационално поведение и ефективност на В преподаването се използват организацията и ръководителя. Изяснява различни форми на обучение: семинари, се съдържателната страна на управлението лабораторни и групови занятия, чрез изучаване на основните функции. ситуационни и ролеви игри, решаване на Изучава се: ролята на мениджъра в тестове и казуси, разработване и защита управленския процес, неговите знания, на реферати, дискусии, обсъждане на умения и стил на ръководство; принципите, препоръчани литературни източници, подходите, методите и технологията на психотренинги и др. управление; същностната характеристика на управленското решение, етапността на В дисциплината „Лидерска процеса и методите за изработването му; подготовка”8 курсантите от НВУ „Васил същността и видовете организационно8 Учебна програма по “ Лидерска управленски структури; мотивацията като подготовка“. НВУ „ Васил Левски“, 2010 предпоставка за подобрено изпълнение; http://nauka.bg

139


ВОЕННО ДЕЛО управление на групите, на промяната и конфликтите, както и други категории за установяване закономерностите на управленските процеси в организациите (стопански, военни, политически, религиозни и други). Можем да направим обобщението, че процесът на изграждане на лидерски качества у курсантите изисква балансирано и умело съчетаване на различни области на науката. Налице е междудисциплинарност, като са препрелетени науките: лидерство, военно лидерство, психология, военна психология и управление. Едновременно с това ефективност би могла да се постигне само, когато теоретичните знания се подкрепят с придобиването на практически умения каквито са различните форми на практическа лидерска подготовка използвани в НВУ „Васил Левски” тренинги, лагери, стажуване, полеви занятия, практически учения.

Заключение В статията беше направен опит да се обоснове необходимостта от обучение на лидери в българската армия и се наблегне върху съвкупността от научни и теоретични знания и умения, придобити чрез умелата симбиоза на различни научни дисциплини. Няма съмнение, че ефективни резултати от подготовката по лидерство и лидерски умения на курсантите у нас, в частност в Националния военен университет „Васил Левски” може да има само при наличие на взаимно допълване на знанията получавани

в различни научни области, комбинирани с практико-приложни елементи. Същевременно бяха посочени някои основни постановки на автори изготвили концепциите за лидерството като - Густав Льобон, Московичи, Сава Джонев, Макс Вебер, Николо Макиавели, Уилям Коен, Борис Дрангов, К. Вътов, Ц. Семерджиев. За да подкрепим тези теоретични постановки представихме част от българския опит в обучение на лидери в българската армия под формата на кратки извадки от учебни програми и в момента работещи с необходимата резултативност и устойчивост в Националния военен университет. ЛИТЕРАТУРА : 1. Вебер, М. Социология на господството. С., 1992 2. Вътов,К. Командирът-лидер-голямата цел при подготовката на бъдещите офицери В.Журнал1997.№3 3. Джонев, С. Социална психология. том ІІІ, С., 1997 4. Дрангов,Б. Избрани произведения. С.,1985 5. Коен, Уилям А. „Новото изкуство на лидера“, изд. „Класика и стил“ ООД, София 2001 6. Льобон, Г., Психология на тълпата. С., 1995 7. Макиавели, Н., „Принцът” 8. Семерджиев,Ц. Стратегически възглед на лидера в областа на отбраната и сигурноста“ военен журнал №8, 2000 9. Извадки от учебна програма по „Лидерство“. НВУ „Васил Левски“, 2001 10. Извадки от учебна програма по „Основи на управлението“. НВУ „Васил Левски“, 2010 11. Извадки от учебна програма по „Лидерска подготовка“. НВУ „Васил Левски“, 2010

140

http://nauka.bg


ХУМАНИТАРИСТИКА

МОДЕЛИ НА РАБОТА В ШКОЛАТА ЗА ДУХОВИ И УДАРНИ ИНСТРУМЕНТИ ДОБРИЧ (1970-1991) 1.

История

Н

ачалото на соловото и ансамблово музициране на духови и ударни инструменти в град Добрич „поставя създадения през 1902 г. за третото Добруджанско изложение духов оркестър. Негов основател е възпитаникът на военната духова музика на 7–ми пехотен полк, капелмайстор Марин Чакъров. В протоколните книги общината и в местните вестници се съобщава за проявите на този духов оркестър, който на двата градски площада и в градската градина „весели народа“. През първата румънска окупация на Южна Добруджа (1913–1916) българското население е подложено на постоянна асимилация. В обръщение към новоназначените префекти на Силистра, Тутракан, Добрич и Балчик, кралят на Румъния подчертава „съдба-

та на Велика Румъния е във Ваши ръце, това което ние покорихме с оръжие, Вие трябва да покорите с дух и истина. Историята ни е призвала да обединим румънският, народ около, светите идеали на отечеството и да сме безкомпромисни спрямо всички, които подлагат на съмнение или рушат извоювания с толкова жертви просперитет.“ В резултат на тази политика „в Добруджа остават само 4 български училища: в Силистра, Добрич, Балчик и Каварна, от 112 български църкви, невзети от румънците остават само 5, разрешение за богослужения на български език се дава, само на 14 селища, затворени са 57 читалища и библиотеки, книжният им фонд е унищожен. Български културни прояви са разрешени само в Силистра, Добрич, Балчик и Каварна. Със заповед на префекта духовият оркестър прекъсва съществуването си, той не е възстановен и в годините между 1916 и 1918 г., когато Добруджа е отново в пределите на България. През 1919 г. големият чешки композитор, http://nauka.bg

141


ХУМАНИТАРИСТИКА

Концерт на духовият оркестър 1959 г. с диригент Николай Коларов диригент, музикален педагог и общественик Йосиф Душек създава първият детски духов оркестър в Добруджа. Детският духов оркестър на Йосиф Душек става център на проявите на българското културно общество и въпреки забраните на румънските власти да се изпълнява българска музика, големият композитор и диригент включва главно произведения на българската музикална класика. Всяка година на 24 май – празника на светите братя Кирил и Методий, Йосиф Душек и неговият оркестър оглавяват шествието в гр. Добрич. И въпреки предупрежденията на румънските власти и полицейското насилие, химните на Кирил и Методий, написани от Добри Войников и Панайот Пипков огласят града.. 142

http://nauka.bg

Заради широкомащабната си пробългарска дейност Йосиф Душек е изгонен от пределите на Кралство Румъния, веднага след шествието на 24 май 1930 г. Неговото дело, макар и не с такъв размах, продължава гимназиалния учител по музика Величко Величков. На 25 септември 1940 г., след подписването на Крайовската спогодба между България и Румъния, Южна Добруджа е освободена от румънска власт. Сред завърналите се видни представители на българската просвета и култура е Йосиф Душек, който използвайки възможностите на възстановеното народно читалище „Йордан Йовков“, сформира симфоничен оркестър, чиито групи духови и ударни инструменти, заедно с духовия


ХУМАНИТАРИСТИКА оркестър на добруджанския полк, участват в празничните шествия и манифестации на Добрич също така изнасят концерти и на открито. Сезонът 1962 – 1963 е последен за добричкия симфоничен оркестър, с решение 2878/1263 на ЦК на БКП, той е разформирован, а от групата на духовите и ударни инструмента е сформиран професионален духов оркестър. Негов диригент става Иван Стоянов, С решение 2376/1270 на градския комитет на БКП с цел качествено попълнение на професионалния духов оркестър с артист–оркестранти в Добрич се полагат основите на съвременно обучение на духови и ударни инструменти. Народно читалище „Йордан Йовков“ предоставя база и инструментариум, сформира се първата в Добруджа школа за духови и ударни инструменти, полагат се основите на детски духов оркестър. В решението си „градския комитет на БКП, препоръчва на управителния съвет на образцово народно читалище „Йордан Йовков“ да избере директор на школата диригент на оркестъра и ръководител на отделните специалности, като се спазват изискванията на Партията, изложени в Постановление 3205/1959, в чиито раздел „Подбор на ръководители в сферата на културата” е записано: „При подбор на ръководители в сферата на изкуствата и културата, както и техните екипи, комитетите и бюрата на БКП да се съобразяват с изискването на Партията, ръководителят: – да е член на БКП; – да е верен на идеите на марксизма – ленинизма; – да познава, прилага в практиката и пропагандира съветският музикално – педагогически опит в обучението на духови и ударни инструменти; – да има правилно отношение към упадъчната западноевропейска буржоазна музикална култура; – да не е съден – осъждан;

– да е за пример в обществото, да няма изказвания или действия срещу народната власт; – да няма роднини съдени – осъждани от народния съд; – да има специално образование или да му се помогне да завърши такова; – в краен случаи, временно да се назначава „безпартиен“,като постоянно се контролира дейността му. През годините на своето съществуване (1970 – 1991) школата за духови и удар инструменти и детският духов оркестър имат следният ръководен състав: -

Директори:

Николай Коларов (1970 – 1979), Румен Русков (1979 – 1980), Ангел Ангелов (1980 – 1991) -

Преподавателски състав:

Клас блок флейта – въведен за първи път през 1980 г. по настояване на Ангел Ангелов и Господин Ников с цел ранно откриване и пълноценно изграждане на талантливи деца. Преподаватели: Господин Ников (1980 – 1982), Георги Димитров (1982 – 1985) и Васил Илиев (1984 – 1991) Клас флейта – преподавател: Господин Ников (1970 – 1991) Клас обой – преподаватели: Атанас Александров (1978 – 1984) и Александър Антонов (1987 – 1990) Клас кларинет – преподаватели: Христо Караджов (1970 – 1992), Иван Казаков (1970 – 1976), (1976 – 1991) и Стоян Монов (1984 – 1988) Клас фагот – преподавател Иван Стоянов (1982 – 1987) Клас тромпет – преподаватели: Стефан Станчев (1970 – 1991), Петър Краев (1972 – 1980) и Иван Бабев (1981 – 1987) Клас валдхорна – Преподаватели: Стефан Монов (1970 – 1980), Димитър Караджов (1980 – 1982), Иван Бабев (1982 – 1984) и Весеhttp://nauka.bg

143


ХУМАНИТАРИСТИКА лин Монов (1984 – 1989) Класове тенорхорн, басфлигорна, тромбон и бас–туба – преподаватели: Тодор Дангов (1970 – 1986), Димитър Апостолов (1972 – 1983), Тодор Георгиев (1974 – 1988), Георги Ръсев (1980 – 1991), Веселин Митаков (1983 – 1988), Цветан Бошняков (1984 – 1989) и Климент Костов (1986 – 1988) Клас ударни инструменти – преподаватели: Тодор Петков (1970 – 1987) и Иван Вълчев (1987 – 1991) Клас солфеж – преподаватели: Жулиета Капитанова (1970 – 1979) и Ангел Ангелов (1980 – 1991) Клас музикална литература – въведен от Ангел Ангелов през 1980 г. Преподаватели: Пламена Цонева (1980 – 1982), Ангел Ангелов (1982 – 1986) и Стоянка Господинова (1986 – 1991) Клас камерна музика – въведен от Ангел Ангелов през 1980 г. /Преподаватели: Едуард Кешишян (1980), Ноеми Ширинян (1980 – 1982), (1987 – 1989), Андрей Попов (1982 – 1983), Росица Керанова (1983 – 1984), Миглена Цветкова (1984 – 1986), Мариета Сутрева (1986 – 1987) и Стоянка Господинова (1989 – 1991) - тър:

Диригенти на детския духов оркес-

Николай Коларов (1970 – 1979) – той полага основите на съвременното обучение, солово и ансамблово музициране на духови и ударни инструменти в Добрич. Под негово ръководство оркестърът е удостоен със сребърни медали на републиканските фестивали 1974 и 1979, достойно се представя на прегледите на школите по изкуствата от североизточна България, изнася успешни концерти в гр. Констанца, Румъния. Иван Стоянов (1979–1991) – под негово ръководство оркестърът е лауреат на международните конкурси „Ястржебинский здрой” в Полша, Брашов в Румъния и на първото, второто и третото национално надсвирване на духовите оркестри, провеждано във 144

http://nauka.bg

Вършец, носител е на златни медали от шестия и седмия републикански фестивал на художествената самодейност, на оркестъра с присъдено званието „представителен“ и златният плакет на центъра за художествена самодейност.

2.

Учебен процес

Учебно възпитателната работа в школата за духови и ударни инструменти, провеждана от педагогическият състав има следните основни задачи: 1. Преустройство на учебния процес, непрекъснато усъвършенстване формите стила и методите на работа с цел достигане високите постижения на съветската музикална педагогика. 2. Повишаване квалификацията на преподавателите, осигуряване максимални знания по специалността с цел получаване максимални резултати от учебния процес. 3. Повишаване качеството и ефективността на извънкласните прояви на учебния процес класовите продукции, музикалните лектори, викторините, празниците на талантите, концертите и концертните прояви на възпитаниците на школата. 4. Постоянно усъвършенстване методите за ранно откриване и изграждане на талантливи деца. Осъществяване в практиката целите и идеите на марксизма – ленинизма, развити в програмите за естетическо възпитание и реализирани чрез движението „Знаме на мира“. 5. Непрекъснато подобряване и разширяване съвместната работа с ръководствата на ОК на БКП, ОК на ДКМС, ДПО „Септемврийче“ и низовите отечествено – фронтовски организации В писмо 3693/1970 г. на ЦК на БКП, до секретарите на Партията, отразено в Наръчник на агитатора от 28.08.1970 г. четем: „...в читалищата, като членове, симпатизанти и самодейци навлизат много граждани, сред тях и вражески елементи и техните деца. Партийните бюра и партийните члено-


ХУМАНИТАРИСТИКА ве трябва да бъдат бдителна, щото някои безпартийни, с така наречените „свободни разбирания“ се домогват до ръководни постове...”

струменти се извършва след: – съвет с педиатър и проверка на физическите данни: зъби. устни, устна кухина и дишане; –проверка на музикалните данни: мелодиПо надолу пише: „…задължение на парчен слух, хармоничен слух, ритмично чувтийните комитети е да филтрират самодей- ство; ците, особено онези, които ще представят В класовете на школата за духови и ударни социалистическата ни родина на форуми инструменти са обучавани 1230 ученика. зад граница. Те трябва постоянно да събиПродължителността на обучение е седем рат информация за самодейците и техните години или 1910 часа разпределени както родители: следва: – членове на БКП; – специален предмет: флейта, обой , клар– членове на БЗНС; нет, тромпет, валдхорна и др. – 420 часа – членове на ОФ(безпартийни/); – солфеж – 380 часа – осъждани/неосъждани за различни про– музикална литература – 210 часа тивообществени прояви и най–вече съдени/ – камерна музика - 150 часа осъждани от народния съд; – групови и общи репетиции - 630 часа Приема в школата за духови и ударни ин– концертни изяви - 120 часа

Ансамбъл дървени духови инструменти ръководител Господин Ников http://nauka.bg

145


ХУМАНИТАРИСТИКА Музикално-педагогическият процес е подчинен на нормативните разпоредби в министерството на културата и свързаните с тях указания на основания през 1974 г. - център за художествена самодейност. Целта на неговото създаване е формулирана в писмо 6773/1974 на министерството на културата до окръжните съвети за култура е „повишаване качеството на изявите на самодейните художествени колективи, масово въвеждане на съветския – опит, методи и форми на работа с цел постигане на високи естетически резултати.“ В работата на школите по изкуствата се налага „взетото на проведения от 21 до 24 август 1974 г. в Боровец семинар – обучение на партийния актив на работещите в сферата на културата“, на което за индивидуална и ансамблова работа в сферата на музиката се препоръчват следните пропорции: – Технически материал (гами, технически упражнения и етюди): 55% – от съветски автори; 20% – от български автори; 20% – от автори от братските социалистически страни; 5% – от други автори; – Артистичен материал (пиеси, сонати и концерти) 60% – от съветски автори; 20% – от български автори; 10% – от автори от братските социалистически страни; 10% – от други автори; Въпреки предупрежденията и постоянно вземаните мерки от низовите партийни организации по места тези пропорции са се нарушавали негласно и така през 1980 г. Ангел Ангелов, заедно с преподавателите Господин Ников и Тодор Петков въвеждат системата на големия немски композитор и педагог Карл Орф с цел ранно откриване и пълноценно изграждане на талантливи изпълнители на духови и ударни инструменти. „За първи път в класовете по духови и ударни инструменти постъпват деца на пет – шест годишна възраст, които се обучават на блок флейта, ударни инструменти, 146

http://nauka.bg

солфеж, слушат музикални приказки и се занимават с изобразителни дейности.

3.Извънкласни форми на работа В сферата на извънкласните форми е извършена огромна работа в следните направления: – класови продукции – проведени са били 186 продукции с участието на всички ученици от школата. Целта им е правилно изграждане на рационална и емоционални качества и демонстрирането им чрез взетия през определен цикъл време художествен материал. – викторини – проведени 18 викторини с участието на всички ученици от школата. Целта им е показване на получените знания по музикална литература пред широката публика от родители, съученици и музикални специалисти. – образователни концерти – 123 образователни концерта. Целта им е децата на Добрич да получат знания за музикалното изкуство, чрез разказите и изпълненията на техните връстници. Те са изпълнявани в следните направления: – образователни концерти за музикалните инструменти; – образователни концерти за живота и творчеството на големите съветски, български и западно–европейски композитори; – концерти поезия и музика; – празниците на талантите са вътрешни прояви, на които учениците демонстрират постигнатото през определен период от време пред децата от школата, чиято оценка често пъти е най–импулсираща и най–задължаваща. В школата за духови и ударни инструменти не веднъж са изграждани камерни формации – дуа, триа, квартети, квинтети, камерни ансамбли с висока естетическа стойност. Златна страница в камерното музициране на духови и ударни инструменти записват: ансамбъл флейти на Господин Ников, духов квартет на Иван Бабев – спечелил златен медал на републиканския фестивал 1984г., и


ХУМАНИТАРИСТИКА

Духовият оркестър с диригент Николай Коларов духов квинтет на Тодор Георгиев, спечелил златен медал на републиканския фестивал 1989 г.

4. Детски духов оркестър. Избиране на репертоар „Репертоарът на нашите самодейни колективи е гласът на Партията, който е призван да налага новото комунистическо мислене и демонстрира превъзходството му пред световния империализъм.“ (Т. Живков „Тодор Живков за културата”, Гласът на Партията, Партиздат, 1971) Репертоарът на детския духов оркестър при народно читалище „Йордан Йовков” се избира от диригента на оркестъра. Той никога не е поставян на обсъждане от художествения съвет включващ преподавателите в школата, за да се проследят техническите и интонационните проблеми, а веднага е внасян в центъра за художествена самодейност. По подобен начин се процедира и с концертния план на оркестъра.

Както вече бе споменато в раздел 2. Учебен процес с решение на ЦК на БКП от 12.05.1974 г. се препоръчва на министерството на културата в окръжните центрове да бъдат разкрити центрове за художествена самодейност със задача: – да поощряват изграждането, развитието и изявите на самодейните колективи; – да организират школи, за ръководители на самодейни състави. (Такава школа е имало в Пловдив.) – да одобрява и картотекира ръководителите; – да дава категории на ръководителите, понякога въпреки тяхното образование и да ги предлага за звания, ордени, медали и др. отличия; – да одобрява репертоара и концертния план, като стриктно следи спазването на пропорциите: 55% – произведевия на съветски композитори; 20% – произведения на български композитори;

http://nauka.bg

147


ХУМАНИТАРИСТИКА

Оркестър “Акорд” гр. Курган, Русия, 1988 г. с диригент Юрий Князков - гостувал на детския оркестър 15% – произведения на композитори от В писмо 386/1973 на министерството на братските социалистически страни; културата до окръжните съвети за култура 10% – от други композитори; и окръжните центрове за художествена са– да осигурява методическа помощ на само- модейност между другото се казва: „...преди дейните състави; всяко пътуване на самодейците трябва да – да категоризира самодейните състави, се направи инструктаж, това с особена сила отговарящи на съвременните, естетически важи за пътуващите в капиталистическиизисквания; те европейски държави. На самодейците – да предлага изявените състави, постигна- трябва умело да се обясни грабителската ли високи художествени резултати за зваполитика на империализма на която се нието „представителен“ и златен плакет на дължи „благоденствието“ им и се подчерминистерството на културата. таят грижите на Партията за всеки член – да получава поканите за фестивали и на социалистическото общество, нейната конкурси в чужбина и да преценява кои високохуманност, проявявана във всички състави да представят българската култура сфери на живота, както и превъзходството на тях; на съветската култура...”

5. Детски духов оркестър. Пътуване в чужбина. Указания 148

http://nauka.bg

И продължава „...за сигурността и безопасността на самодейците по време на пътуването и участието във фестивали и конкурси, съставите трябва да се съпровождат от спе-


ХУМАНИТАРИСТИКА

Ансамбъл тромпети с ръководител Стефан Станчев - 02.1980 г. циалист от центъра за художествена самодейност, както и от представител на МВР, които да ограничат до минимум различните вредни влияния, както и среща с различни упадъчни и вражески елементи.”

6. Детски духов оркестър. Концертни изяви, изяви на фестивали и конкурси Награди Детският духов оркестър при народно

читалище „Йордан Йовков“ е изнесъл 127 концерта, с успех участва в следните фестивали, конкурси и надсвирвания: – март 1972 г. – прегледи на школите по изкуствата от североизточна България представил се „много добре“; – март 1973 г. –окръжен етап от IV републикански фестивал на художествената самодейност – представил се „много добре“; – март 1974 г.– национален етап от IV републикански фестивал на художествената самодейност – представил се „много добре“ – сребърен медал; – 8 и 9 юни 1975 г. – два концерта в Констанhttp://nauka.bg

149


ХУМАНИТАРИСТИКА ца, Румъния; – март 1976 г. – прегледи на школите па изкуствата от североизточна България представил се „много добре“; – март 1978 г.– окръжен етап от петия републикански фестивал на художествената самодейност - представил се „много добре“; – март 1979 г.– национален етап от петия републикански фестивал на художествената самодейност – представил се „много добре” – сребърен медал; – 15 и 16 юни 1981 г.– два концерта в Констанца, Румъния ; –април 1982 г.– прегледи на школите по изкуствата от североизточна България представил се „отлично“; – март 1983 г. – окръжен етап от шестия републикански фестивал на художествената самодейност – представил се „отлично“; – март 1984 г.– национален етап от шестия републикански фестивал на художествената самодейност – представил се „отлично“– златен медал ; – юни 1984 г.– два концерта в София и участие в концерт спектакъл за закриването на шестия републикански фестивал на художествената самодейност. Национален стадион „Васил Левски“ 24.06.1984 г. 01.06.1985 г.– окргьжна детска асамблея „Знаме на мира“ – концерт в ТК „Албена“; – 6, 7 и 8.06.1985 г. – празници на духовите оркестри, Добрич ‚85; – 18 и 22.06.1985 г. – първи европейски конкурс за духови оркестри, Ястржебинский здрой 1985 г.,Полша – награда на Мнистерството на минната промишленост на Полската Република; концерти в Ястржебинский здрой, гр. Рибник, гр. Катовице и гр. Краков. Участие в ден за възпоменание жертвите на фашизма в Освиенцим; – 27 и 28.06.1985 г. –национални прояви на детска асамблея „Знаме на мира“ концерти на детски духов оркестър при народно читалище „Йордан Йовков“ в ТК „Дружба“, ТК“Златни пясъци“, ТК „Албена“ и гр. Балчик; – 8 и 11 май 1987 г. – първо надсвирване на духови оркестри в памет на Дико Илиев – 150

http://nauka.bg

отлично представил се – „първа награда“; – март 1988 г. – окръжен етап от седмия републикански фестивал на художествената самодейност – „отлично представил се“; – март 1989 г. – национален етап от седмия републикански фестивал на художествената самодейност – представил се „отлично“ златен медал; – юни 1989 г. два концерта в София и участие в концерт – спектакъл за закриването на седмия републикански фестивал на художествената самодейност. Национален стадион „Васил Левски“ 18 и 20 юни 1989 г; – юни 1989 г. – златен плакет на министерството на културата; – март 1990 г.– три концерта в рамките на детски празници на изкуствата проведени в ТК „Златни пясъци“;

7. От детския духов оркестър до професионалната музикална реализация От кабинетите на школата за духови и ударни инструменти и репетиционната зала на детския духов оркестър една малка част от тези музиканти достига голямата професионална сцена, разнасяйки музикалната слава на България по света. Те са: - специалност флейта: Николай Атанасов Колев, Снежина Костова Узунова , Росица Иванова Бояджиева, Стела Мариянова Занева, Диляна Симеонова Йорданова, Любен Стоянов Попов, Венета Калчева Ненкова, Замфир Георгиев Димитров, Фани Александрова Сутрева; - специалност обой: Петър Лабчев Христов, Валентин Стоянов Димов; - специалност кларинет: Тодор Владимиров Чобанов, Леонардо Едуард Хубесерян, Стоян Симеонов Монов, Николай Георгиев Митев, Емил Илиев Божанов, Асен Христов Маринов, Асен Филипов Асенов, Атанас Илиев Атанасов, Красимир Илиев Милев, Красимир Петров Костадинов, Димитър Михайлов Димитров, Антон Недел-


ХУМАНИТАРИСТИКА

Лагер-школа в Батово отзад от ляво на дясно: 3-тият Румен Русков - директор на школата (1979-1980) 6-тият Тодор Дангов - преподавател по цугтромбон 8-мият (в края) Стефан Станчев - преподавател по тромпет чев Стойчев; - специалност фагот: Виолин Иванов Мирчев; - специалност валдхорна: Веселин Стефанов Монов, Ивайло Тодоров Атанасов, Бисер Славов Атанасов, Георги Стоянов Тодоров, Георги Стелианов Бойчев, Даниела Маринова Маринова, Севдалина Тодорова Екзарова; - специалност тромпет: Иван Иванов Бабев, Галин Стефанов Киселков, Петър Динев Петков, Златко Константинов Раднев, Недко Димитров Недев, Ивелин Симеонов Колев, Стоян Хараламбиев Стоянов, Сава Хараламбиев Стоянов, Венцислав Игнатов Тодоров, Даниел Иванов Дучев, Стоян Тодоров Хеков, Венелин Дянков Петров, Жеко Иванов Желев; - специалност тенорхорн и басфлигор: Светлин Василев Стоянов, Климент Христов

Костов, Светлин Стоянов Тодоров; - специалност тромбон: Пламен Петров Петров, Алтан Сюлейман Лютви, Николай Петков Нейчев, Арам Гарабед Ширинян, Станислав Илиев Станчев; - специалност бас – туба: Веселин Илиев Митаков, Тодор Господинов Минчев, Красимир Иванов Донков, Емил Колев Енчев - специалност ударни инструменти: Иван Вълчев Иванов, Ангел Тодоров Петков, Севдалин Владимиров Чобанов, Хан Милков Казаков Историята на школата илюстрира историята на малките български културни институции от времето на социализма. Под значителен, но все по-формален и обезсмислящ се държавен контрол, в условията на стабилно и трайно финансиране. http://nauka.bg

151


ХУМАНИТАРИСТИКА Младите таланти на България се развиват и, под ръководството на компетентни музикални педагози, успяват да формират трайна музикална традиция, създала поколения талантливи български музиканти. Дори тоталитарния културен модел не успява да пречи, а дори, парадоксално, подпомага естественото културно развитие, създаването на културна музикална традиция.

8.

Използвана литература:

1. Любен Бешков, Добруджа през вековете, Духовият оркестър на Добрич, Добрич, 1993 2. http://bg.wikipedia.org : ст „Добруджа“ и „Южна Добруджа“ 3. Драгни Драгнев, Йосиф Душек.100 години народно читалище „Йордан Йовков“, София, Отечествен фронт 1974

4. Ахил Карамузов, „Йосиф Душек“, в „Добруджанска трибуна“ 875/1985 5. Ахил Карамузов, „Добричкия симфоничен оркестър“, в.“Добруджанска трибуна“ 926/1986 6. Иван Стоянов, „Духовите оркестри и тяхната особена роля в културата на социалистическото общество“ в Добруджанска трибуна“ 86/1963 7. Архивни документи на народно читалище „Йордан Йовков“ 8. Докладна записка на първия секретар на ОК на БКП, „За решаване проблемите с управлението на културните институти“ 9. Архивни документи на школата за духови и ударни инструменти (1970–1991) 10. Решения на управителния съвет на народно читалище „Йордан Йовков“ 11. Архивни документи на ОК на БКП 12. „Наръчник на агитатора“ 8/1370 13. Архивни документи на съветите за култура в Добрич, писмо 6773/1974

Духовият квартет на читалище “Й. Йовков. в Толбухин спечели златен медал на IV републикански фестивал на художествената самодейност. Добруджанска трибуна - 07.05.1983 г.

152

http://nauka.bg


ХУМАНИТАРИСТИКА

ПЪТЕПИС

ЧАСТ 2

ИЗ ЕВРОПА НА СТОП Недялка Иванова

И

така, потегляме отново този път с Росен, но се движим заедно, всичките четирима известно време докато излезем от Прага.

Мдаам, идваме до частта, в която ни валя цял ден, чакайки по двойки на извън пражката бензиностанция. По-злощастно време не можеше да ни се случи. Никакво слънце. Само облаци, вятър и дъжд. Освен това докато стигнем до самото място изгубихме половин ден. Първоначално се бяхме залутали из противоположния край на Прага и благодарение на местен милостив човечец стигнахме до правилната “бензинка”. Слава Богу “светът е малък и спасение дебне от всякъде”, както казват. Та и нас ни издебна някакво спасение след като прекарахме най-студения и мокър ден в цялото ни пътешествие. Беше трудно да накараме хората да погледнат встрани от мислената линия, която започваше от краката им и свършваше някъде в МакДоналдс-а или пък супермаркета на бензиностанцията. Подканвахме ги с приветливи поздрави “Hello” и сочехме към табелите, но никой, никой не се навиваше да ни хвърли до някъде. Повечето бяха обратно за Прага, а ние се опитвахме да се домогнем до немислимо далечната Германия. Едва впоследствие се разбра, че тактиката ни е грешна и сме се запътили към Кьолн по грешния път. Вместо да гоним южните магистрали, които минават през Пилзен (все още Чехия), Нюремберг (Германия), Франкфурт и от там на север към Кьолн, ние решихме да тръгнем към

Дрезден и Лайпциг, а не знаехме, че от там минават повечето камиони (нашите мили приятели) за Хамбург и съответно - Дания. А там е супер студено, със сигурност не ни се ходеше нататък. И така щастието дойде, дебнейки с колата на мъж и жена - съпруг и съпруга, които “по случайност” днес не били с децата си, та имало място за нас. Дъждът вече беше почнал да постихва и може би затова хората се разведриха и нещата потръгнаха. Откараха ни до последната голяма бензиностанция преди Германия, по магистралата за Дрезден. Самите те отиваха до малко градче на границата с Германия. Толкова са учтиви и отзивчиви, чак не вярвахме, че са чехи. Нищо лично, но толкова седене на едно място не бяхме брали до сега. Същите чехи дето едвам ни поглеждаха преди половин час в дъжда. Мислехме, че са германци първоначално. Няма значение - всичко е добре, щом се движим! Късмет изкарахме и че говореха английски. С повечето чехи не е така. На следващата бензиностанция няма никакъв дъжд, даже блести меко и топло следобедно слънце и с Росен сме много горди, че успяхме да се отскубнем от тая пражка бензинка-тресавище. Тук разбрахме, че сме се запътили “леко” в грешната посока от български шофьори на тир, които бяха спрели за почивка. Те ни казаха, че от тук камионите отиват нагоре, на север. Е, нямаше връщане назад, колкото дрехи си бяхме взели щем/не щем ще ги обличаме и толкова. Не се наложи да чакаме много този път. Спасението ходеше на два крака - чешки тираджия http://nauka.bg

153


ХУМАНИТАРИСТИКА не-говорещ особено добър английски ни качи без да се притеснява, че сме двама и е леко рисковано за него. Хамбург, после ще гоним Хановер, Дортмунд и Кьолн. Трудно се разбирахме с този, но едно се разбираше лесно - беше добър човек. Разказа ни (криво, ляво, но ефикасно) за неговия град и как имало хубава бира там. Подари ни по една стара чешка монета от преди еврото за спомен и ни покани да му гостуваме, когато пожелаем. Беше едър и съответстващо на големината му добродушен. Явно нямаше проблеми, че сме двама, тъй като денят превършваше и скоро щеше да се стъмни и тогава не е толкова “страшно”. Пипа Клепак се казваше. Остави ни в 3:30 сутринта на Shell с Burger King до него, на няколко километра преди Gudow, което пък беше на 50км. от Хабург.

се каже. Качиха ни двама самолетни пилоти от Бразилия, които караха BMW с почти двеста и все едно играеха електронна игра. Невероятно! Гърбовете ни залепваха за седалките, както при излитането на самолет. Осезаемо професионалисти. Стигнахме Хамбург за около 30мин. и то хората пак направиха жест заради нас и се отклониха няколко километра от пътя си за да ни оставят на удобна бензиностанция, която в мига, в който стъпихме на нея разбрахме, че не струва и се запътихме към жп гарата да проучваме влаковете. Не ни се губеше повече време да търсим друго място удобно за стопирате. Излишно е да споменавам, че намирането на въпросната гара не беше лека задача. Буквално. Раниците ни тежаха страшно много. Направо да се уплаши човек. И проявяваха онова си свойство, специфично за тях, да натежават все повече и повече с всеки изминал час вървене. Край - стигнахме най-сетне гарата и влаковете, които да ни помогнат в понататъшното пътешествие.

Там прекарахме няколко часа опитвайки се да не заспим, не съвсем успешно, както се вижда по-горе, въпреки шоколада и колата. Чакахме да се разведри в кафенето, където беше топло и тихо (и как няма да е тихо като е толкова рано сутринта, все още тъмно). Продавачките ни хвърлят по някое леко подозрително око от време на време, но ние сме толкова безобидни, че какво.. Тук всичко изглежда добре направено и ново - Германия. Просветля и се захванахме за работа. Палци горе. Очакваме стопът да върви по-леко от Чехия. Имаме още 500км до Кьолн, където ни чака Франческа, нашата каучсърфинг-хазяйка. До Хамбург стигнахме със самолет така да 154

http://nauka.bg

Гарата в Хамбург напомня на Пражката Хамбург сам по себе си не ни впечатли с нищо. По пътя си не видяхме по-особени или дори красиви сгради, но вероятно сме вървели из не найживописната му част. Но за сметка на това гарата ни очарова с ниските си цени, голямото си хале, страшно многото влакове. Разпитахме човека на информацията, който любезно ни обясни и изпринтира


ХУМАНИТАРИСТИКА колко спирки има до Кьолн и колко струва билетът до там. Оказа се, че с един билет можеше да се пътува из цяла Германия, стига да е сред дестинациите от същия ранг и същия тип влак. Което ни даде един ден безплатно метро по-късно в Кьолн, тъй като и влаковете на кьолнското метро спадаха към тази категория. Както и да е, качихме се на влака доволни и щастливи - сигурни, че ще стигнем този-мити Колон. Деляха ни само 430 км, които щяхме да минем с лекота. Пуф паф - не е най-стопаджийското може би, но беше страшен кеф. Беше влакче, което изпълняваше желания - имаше втори етаж, място за багаж, сенник, падащ от горната част на прозорците чудо и приказ. Починахме си и успяхме да видим множество малки гарички с най-причудлива архитектура. И за да не заспим съвсем влаковите служители се бяха погрижили да имаме смяна на всеки час.

Затова билетите ни бяха толкова евтини, си го обяснихме ние. Нищо, ще сменяме. Кьолн (на немски Köln, от лат. Colonia) е четвъртият по големина град в Германия и най-големият в Северен Рейн-Вестфалия, което пък е една от шестнадесетте федерални провинции на Германия. Тя има най-много жители — 18 млн. и най-добре развитата икономика — внася 22% от БВП на страната. Разположен е на двата бряга на река Рейн и е един от най-старите градове на Германия, където са живели келти и германски племена. Градът е бил голям център в римската провинция Германия, а през Средните векове, около 1500 г. - най големия в Европа. В момента е и най-големият радио- и телевизионен център в Германия. Старата римска, средновековна и по-голяма част са построени на левия бряг на реката, а символ на града е готическата Кьолнска катедрала,

7:20 сме на гара Кьолн -йес! Първото нещо, което видяхме, пристигайки на гарата - Kölner Dom или Кьолнската катедрала

http://nauka.bg

155


ХУМАНИТАРИСТИКА чиито две камбанарии се виждат от всякъде в града. От времето на Наполеон там се произвежда Eau de Cologne (от френски „кьолнска вода“, „одеколон“), станал впоследствие нарицателно за парфюм. Кьолн е известен също с многото си музеи, романски църкви, зоологическата градина, Парка на фантазиите, Шоколадовия музей, който се канихме да посетим, но остана за друг път и т.н. Той е и голям образователен център. Повече от 54 000 студенти живеят и учат в Кьолн. която беше така добра да ни разведе и покаже забележителностите и гордостите на града. Едно такова нещо беше останалата от преди няколко стотин години входна порта на града от към север. (снимка 5998)

Гербът на Кьолн Рейн се разстила широка и спокойна, обкрачена от няколко моста (ние видяхме два, но има и други, по които минават магистралите, свързващи големите градове в Германия и извън), състоящи се от по няколко платна. Франческа, нашата мила хазяйка ни сподели, че под един от тях на някакво своеобразно разширение има домъкнат диван така, че посветените Кьолничани могат да се любуват на водата от високо и на скришно. Ние не можахме да се доберем до този очарователен детайл. Разполагахме само с няколко дни, които са крайно недостатъчни и така или иначе нямаше да можем да обиколим всички интересни места, това ни беше ясно от самото начало. Първият ден аз и Росен прекарахме в компанията на Франческа, 156

http://nauka.bg

Тя се намира на една от главните артерии и популярни пешеходни зони на града - Turiner Strasse. С Росен кръстосвахме улиците първия ден предълго. Другите двама пътешественици още не бяха пристигнали и в последствие ни разказаха как решили да се върнат обратно в Прага след като са нощували на онази злокобна бензинка, за да хванат другата магистрала, минаваща през Франкфурт, от където пък минали с влак за Кьолн. Изобщо влаковете в Германия са нещо приятно и препоръчително за хващане! :) Но ако разполагате с време и не сте уморени от тежки товари можете да разчитате и на услугите на стопа - хората са мили и отзивчиви, стига да ги питате накъде отиват и да завържете кратък разговор относно къде искате да стигнете. Тази е работещата стратегия, за разлика от България, където е достатъчно да застанеш до пътя и да вирнеш палец. И така за Кьолн е важно да се отбележи, че не е типичен немски град. Известен е с бохемската си атмосфера, артистичен дух и хора, отворени за новото. Черти нетипични за германците като цяло. Тук ще се чувствате уютно и разбрани ако сте по-различни. Впечатлени останахме от дългата, тясна уличка с баровете. Тук имат


ХУМАНИТАРИСТИКА традицията да наливат бирата в тънки и дълги 330мл. чаши, които са предварително изстудени. Така се сервира по баровете.

Кьолнската катедрала е нещото, заради което Петър искаше да посетим Кьолн изобщо, сигурно разбирате защо от снимката. Считана за една от най-високата катедрала в Света, височината на кулите е 157 метра. Нейното строителство e започнало още през 1248г. и от полагането на първия камък до официалното й откриване са изминават повече от 6 века. Считана е за Царицата на катедралите на територията на цяла Германия. Тук е найголямата действаща камбана в света - „Св. Петър” , наричана от местните “Дебелият Петър” заради теглото й - тежи повече от 250 кг. В началото на XVIв. строителството на катедралата било преустановено поради липса на средства, но по-късно през 1880г. тя е завършена като е спазен стриктно средновековния проект. След втората световна война само двете кули на катедралата са се възвишавали над развалините на града, което се дължи на стоманените им колони.

Kölsch e бирата която се пие в Кьолн - логично, ето тук на тази улица Баровата уличка води до крайрейнския парк, който в слънчев ден като нашия беше населен с насядали и налягали по зелената подкосена трева почиващи си и препичащи се германци и туристи като нас. По алеята успоредна на речния бряг минават велосипеди и скутери. Открива се приятна гледка над реката и отвъд нея, към източната част на града. Паркът се намира между два моста, а бяхме осведомени от Франческа, че някъде около единия има своеобразен плаж. Място, където да се съблечеш в почти центъра на града и да изложиш германската си белота на бледо (а може и не толкова бледо) порозовяване. Част от централния вход и фасадата (снимка от войната) http://nauka.bg

157


158

http://nauka.bg


ХУМАНИТАРИСТИКА

Вътрешността на катедралата осветена от модерната стъклена мозайка

http://nauka.bg

159


ХУМАНИТАРИСТИКА Интересна за отбелязване е мозайката, поставена на един от южните прозорци от съвременен дизайнер, нашумял имено с този си проект. Изработена е от множество малки квадрати с различен цвят, последователността, на които е компютърно генерирана. Красивите цветни лъчи спускащи се от този прозорец върху пода и посетителите на катедралата в следобедните часове са възхитителни. Пред катедралата всеки път имаше улични музиканти, като едни от най-добрите бяха двама акордеонисти, и тубист, които изпълняваха Токата и Фуга, ре минор на Йохан С.Бах. Много подходящо произведение за това място - връща те назад във времето! Престоят ни в този град се увеличи двойно, благодарение на гостоприемството на нашата домакиня. Франческа беше се върнала скоро от екскурзия до Испания, а на връщане специално се беше отклонила през Белгия за да си напазарува шоколад, не какъв да е, а Côte d›Or. Е, ако Белгия не ви се струва впечатляваща и не открояваща се с нищо особено, освен със седалището на Европейският съюз, шоколадът й е нещото, с което си заслужава да се запомни. Няма да се впускам в омайни описания на вкуса и текстурата, ароматът и сладостта му. Трябва да се опита. За щастие идвайки си в България имах късмета да се натъкна на тази марка в един от луксозните супермаркети в Бургас. Превъзходно! Не е никак изключено, но доста по-трудно да се намери и в България. Но си заслужава! Франческа ни гости с това прекрасно творение на шоколадените белгийски майстори цяла една вечер. Беше се запасила с по два от почти всеки вид. Тя беше тъй добра да ни приготвя вечеря две вечери, а като жест решихме, че и ние трябва да сготвим нещо на свой ред. Миш-маш! Тази тъй характерна за България пролетнолятна рецепта. Беше високо оценен и дори синовете й, които явно са доста капризни относно храни поискаха допълнителна порция. Разбира се всяка вечеря беше придружавана от прилично количество бира. В повечето случаи жива, която немците имат в най-различни вариации. 160

http://nauka.bg

Така наречената hefeweizen beer. Мисля, че горе долу с това разузнавателната и опознавателната ни мисия в Кьолн започна да се изчерпва. Бяхме възстановили сили и обикаляли премного из централните улици, където отново се научихме да се ориентираме без карта. На четвъртия ден над нас даже тегнеше лека сянка на преситено отегчение. Този ден си го бяхме нарочили за ходене по музеите, тъй като всичко друго по улиците беше видяно, но така и не влезнахме по навътре от книжарницата на Музея за модерно изкуство, където прекарахме не малко време де, интересно беше. Романогерманският музей, както и Музеят на шоколада останаха за друг път. Отпочинали и заредени се сбогувахме с Франческа и нейните синове и се отправихме към следващата ни дестинация - Амстердам. Мисля, че вече бяхме достатъчно добри в намирането на правилната бензиностанция, което ще рече, че просто не ни “пукаше” толкова много кога и как ще я открием. Бяхме се примирили с факта, че няма начин това да се случи без няколко-часово лутане из пътища и спирки и разпитване колкото се може повече местни, които да ни дадат колкото се може повече противоречиви, противоположни указания. Този път ни пратиха да обикаляме из магистралата в търсене на изхода за към Aachen, от където уж се стигало най-бързо в Холандия. Може би това е така ако си със собствената си кола и можеш да караш колкото си бързо искаш и от където си искаш, но отново ни бяха заблудили. Най-краткия път в случая означаваше най-слаб трафик в нашата посока. Та съветът към стопаджиите, придвижващи се от Кьолн към Амстердам е да следват магистралата, минаваща през Дюселдоф (Германия) и Арнем (Холадния). Както и да е, ако не ни бяха пратили към Аахен може би нямаше да бъдем спрени от германските полицаи по средата на магистралата и в последствие упътени през три гори в четвърта в търсене на заветната бензиностанция, която така и


ХУМАНИТАРИСТИКА не намерихме и се наложи да стопираме на най-абсурдното място, което ни се беше случвало до сега. Отбивка към магистралата, която представляваше завой с много лоша видимост. Колите имаха към 10, 15 метра да ни видят и да преценят дали да ни вземат, да не говорим, че тази тактика е доста неплодоносна. Нямаше възможност да поговорим с шофьорите, както си му е редът. За голяма наша възхита след около два часа пред палците и табелите ни спря опърпана кола и ни взе. Човекът беше холандец и беше преподавател по аржентинско танго и беше страшно енергичен и ентусиазиран от живота, а и вероятно от изкуството си човек. Остави ни 30-тина киломентра понататък на една доста приятна за стопиране бензиностанция, където повече от половината коли бяха с холандски номера (мехлем за морните ни стопаджийски очи) и остана с нас половин час да разпитва сънародниците си дали не биха били така добри да откарат тези симпатични младежи до Амстердам или някъде в тази посока.

Да, имат си табела за стопаджии и колите си спират без да се налага да правиш нищо особено

Уви, дали заради неговия леко хипарски вид или просто те бяха прекалено богати и навъсени, никой не ни взе в негово присъствие. Беше някакъв холандско германски празник на следващият ден, та всички се бяха нарамили с децата и лодките си в колите да пътуват на някъде. Нямаха място. Но! Неочаквано ни качи този път холандец-журналист, който ни откара до Nijmegen, точно до табелата за стопаджии. Наоколо са все равни полета и кръгли бали сено, вятърни турбини, залез слънце е, и светлината е мека и портокалова. Взима ни египтянин, който от няколко години живее в Utrecht. Поредният мил човечец. Явно Холандия е приятна страна, с приятни приятелски настроени хора. Откара ни до бензиностанция, от която да продължим към Утрехт, тъй като той беше за едно малко селце няколко километра преди града, но изчака с нас 10 мин, тъй като се обзалагаше, че някой ще ни вземе за това време, не само до Утрехт, но и до Амстердам, който е на 40км. и ако случайно не стане така, той щеше да ни закара до гарата в Утрехт, където да хванем влак. Е, така и стана. Може би не се налагаше отново да прибягваме до жп услугите, но беше късно (след 22:00 ч.), а и просто ни беше интересно да опитаме влака и тук. Е, безупречен, но скъп - 6,60 еuro на чошек за 44км. Както и да е, около полунощ цъфваме на централната гара в Амстердам, холандската столица. Ией! Последната спирка в нашето пътуване и всъщност основната му цел. Прекарахме 4 нощи. Две от тях с Петър бяхме резервирали хостел, а когато Росен и Боян пристигнаха (може би е леко оскърбително, но е факт - двойката, която имаше момиче в състава си, тоест аз, пристигаше винаги първа) се настаниха в камп(къмпинг), към който се присъединихме и ние след напускането на хостела. Незнам каква е представата ви за http://nauka.bg

161


ХУМАНИТАРИСТИКА ми се изкриви с 180 градуса. Стълбите започват веднага пред носа ти, от първата крачка навътре в стаята и са почти отвесно стръмни. И разбирайте вити стълби. Но пък покрити с вишнево червен килим. Явно, че това стълбище въплъщава визията за максимално ефикасно разпределение на пространството на амстердамчани, а вероятно това се отнася и за цяла Холандия. Това се правело с цел да се пести от данъците, с които общината облагала поголемите здания. Така че днес по ширина размерът на класическите сгради е едва от 5,5 до 8,5 метра. Върху фасадите висят плочи, на които през Средновековието се изписвало името на стопанина.

стълбище, но моята беше съвсем класическа до тогава, но в момента, в който отворих една от вратите в този хостел, представата

162

http://nauka.bg

Място - гъсто населено, но малко по площ - това размишлявам, гледайки тесните, но високи, наредени една до друга красиви къщички по каналите на града. Красиви! (6385) Красив град, накъдето и да погледнеш всички е кипро, надиплено, подредено, приятно за окото. Кофите за боклук са скрити под земята, а отгоре стои само продълговат отвор. Отпадъците се събират разделно. Навсякъде - колела, разбира се. Всякакви. Моето любимо колело


ХУМАНИТАРИСТИКА

В Амстердам улиците са рядкост. Пълно е с канали, покрай които се издигат красиви градски сгради. Покрай брега се виждат множество закотвени лодки, привързани с въжета. Дори кметството е изгубило представа за техния брой, тъй като много от тях не са регистрирани. Лодката в Амстердам е не само средство за транспорт, но и жилище - място за купони, с екстравагантен собствен плаж, подвижен бар и грил. Направо в реката се изстудяват мрежи, пълни с бутилки бира. Очарователно е да видиш толкова много колела на едно място. Красиво и романтично. С две думи Амстердам е неповторим. Както казва един мой приятел - няма друг такъв град като Амстердам. Прага, Виена, Берлин, всичките някак си, си приличат. Поредния голям град, вярно със свой собствен облик, но всички те някак си приличат по това, че са големи, имат и

грозни и красиви черти. А в Амстердам всички е ново за очите, вълшебно дори, Отделни жилищни сгради са кръстени на месеците от годината. Представи си да живееш във вход Май, или Септември. Или Август. Романтично и приказно нали. Други пък бяха кръстили вратите си по азбучен ред с имена на различни холандски градове. Все едно сградата е умален вариант на Холандия. Колко уникално е това! Как малките неща, детайлите могат да те затрогнат и създават чувство за уют и приятелско отношение. Прозорците на тези сгради стигат до земята и хората буквално се разпростираха на тротоара, до самите улични минувачи, за да пият чай, кафе, бира, да почетат книга, опънати в шезлонги край малките си масички. Страхотно. Град, в който всичко те приканва да си спокоен и да се наслаждаваш. (6387) http://nauka.bg

163


ХУМАНИТАРИСТИКА

Сграда “Юли и Август” Изграден „на вода“, Амстердам има 90 острова,165 канала и 1281 моста, 25 000 лодки и 120 водни колела. Парковете са 28. В тях има 220 000 дървета и 600 000 луковични цветя. В града се движат 600 000 колела, 232 трамвая. Има 21 улични пазара и плаващ пазар на цветята, 10 334 магазина, 1250 ресторанта, 1215 барове и кафенета, 55 театъра и концертни зали и 51 музея. Построен в блатиста местност, при строителството на къщите първоначално са използвани дървени греди. Много канали, много, много, много колела и много хора. Хостелът ни се намира до пивоварната на Хайнекен. Отиваме до гарата да посрещнем останалите двама, след което намираме кемпа, където те се настаняват в палатка. Кемпа се намира на 8, 9км. от гарата и отнема 30мин. ходене по дълги, безкрайни улици, но струва 8,5 euro на човек и е най-евтиното, което може да се намери.Тръгваме отново към центъра, разхождаме се безцелно, влизаме във всеки 164

http://nauka.bg

Почивка coffeeshop и гледаме цените, миришем „тревата”. Vanilla Haze ухае страхотно - на сладолед. Влизаме в супермаркетите, ядем евтина храна - прясно мляко (страхотно е, има аромат на крава като истинско, домашно), чипс, шоколад, закуски. Цените са по джоба, за по 3, 4 euro се наяждаме всички и то много добре. Обикаляме още, времето е приятно.


ХУМАНИТАРИСТИКА Колелата са навсякъде и се ходи трудно - винаги изскача я заблуден турист, я автентичен амстердамец, който безцеремонно бибитка да се махнеш от пътя му. Изобщо, стигнах до заключението, че да си пешеходец в този град е най-неприятно и най-ниско в йерархията. Никой не те зачита особено и всеки ти свирка да се отдръпнеш.

Red light district

Няма много църкви или катедрали, явно холандците не са луди на тема религия. Други неща ги вълнуват... Главната улица си личи ясно още със слизането от гарата. Води до централния площад Damsquare. Обикаляме по малките улички за да усетим духа - сувенири, coffeeshop-ове и ресторанти. Вечер разходка из улиците с червените фенери - Red light district, където можеш да си платиш за момиче.

Този coffeeshop твърдеше, че е първият и най-стар в Амстердам http://nauka.bg

165


ХУМАНИТАРИСТИКА Хората тук са дошли за да се забавляват. Така минават четирите дни в Амстердам и за нас. Предложиха ни магически гъбки, докато си почивахме на стълбите пред един от големите супермаркети. Предложи ни ги украинец, който се прибираше обратно вкъщи и не искаше да ги носи със себе си в самолета. Друго по-силно не са ни предлагали, макар, че приятели много ни предупреждаваха, че това може да се случи и как да не взимаме нищо от случайни хора на улицата. Достигнали крайната точка на своето пътуване - тук се чувствахме най-спокойни, а и вече му се виждаше края. Дам, бяхме уморени от пътуване като цяло и нямахме търпение да се приберем вкъщи. Времето за прибиране беше различно за всяка двойка. Петър и Росен решиха да се приберат с автобус, тъй като имаха важна работа в София, а аз и Боян останахме да преборим цялото това разстояние обратно до България на стоп. 2200км. Отне ни точно 74часа!! :)

до границата на Словения с Хърватска около 950км. Пренощувахме на голяма бензиностанция, с много тирове, имаше и няколко български, на които се радвахме като на писани яйца. Срещнахме гръцки стопаджии, които както нас също се прибираха. Опънахме палатки заедно. Така искахме на следващия ден да сме си вкъщи, но не успя да се нареди така. За наш ужас на сутринта се оказахме в окото на урагана. Бензиностанцията, където нощувахме служеше като отправна точка в състезание по автостоп и скоро около обед беше наводнена от германци, които слава богу не отиваха баш в нашата посока. Само до Загреб.Така или иначе, нас ни взеха последни :) В този ден успяхме да се доберем само до Plitnice - голяма почивна база и бензиностанция на магистралата, непосредствено преди хърватската столица, където се очакваше да бъде пренаселено с тирове, но се оказа тотално разочарование. Бяхме минали само някакви си 100км. за 12часа стоп, само до Загреб и надеждите ни да се приберем вкъщи оставаха за неясното и далечно бъдеще. НО! Късметът ни проработи и се появи този ми-ти бесен турчин, който не знаеше що е сън и имаше машина, която можеше да измами брояча на километрите в тира и ни откара до София (от Загреб) за 14 часа. Караше с 80км/ч. Адски бавно! Но сега, няма да намираме кусури. Прибирахме се! И то без да трябва да стопираме повече! Еха! И така пътешествието ни приключи на 27 Август, в 12:10 мин. на метростанция Сливница, на която се срещнахме на 8 Август сутринта, за да потеглим на това невероятно приключенско начинание!

25.08 Аз и Боян, отегчени, чакаме на малка бензиностанция преди Лайпциг Първият ден успяхме да стигнем до Франкфирт, където пренощувахме на бензиностанция (около 440км). Следващия ден беше ударна доза стоп - минахме огромно разстояние. Франкфурт, Германия

166

http://nauka.bg


Пътен атлас Европа

на географски институт DeAGOSTINI http://book.nauka.bg/partnerbooks.php?ID=31740

В

Пътен атлас Европа ще откриете актуализирана картографска информация на основните туристически обекти и важни исторически забележителности във всички кътчета на Европа. Обозначени са маршрути, бензиностанции, крайпътни заведения за бързо хранене и друга важна за пътуващите в Европа информация. Пътният атлас е удобен за многократно ползване в движение. Maщaбът му 1 : 8 000 000, 1 cм = 8 км. Включени са 44 дъpжaви, включитeлно източноeвpопeйcкитe; автомобилни обознaчeния и полeзни тeлeфони; туpиcтичecки и пaноpaмни обознaчeния; рaзcтояния в киломeтpи, дължинa нa пpоxодитe, обcлужвaщи мaгиcтpaлните зони; покaзaлeц нa имeнaтa; планове на градовете и подробни пътни карти.

http://nauka.bg

167


За реклама и контакти: Петър Теодосиев - 0885811386 Росен Теодосиев - 0885435938

ADMIN@NAUKA.BG NGO@NAUKA.BG

Списание “Българска Наука” се издава от Българска Наука ООД Сдружение “Форум Наука” ISSN: 1314-1031

Р

едакторски колектив

Главен редактор: Росен Теодосиев Петър Теодосиев Редакционна колегия в състав: Неделин Бояджиев д-р Чавдар Черников Радослав Тодоров Красимир Иванчев Велислава Шурулинкова Борислав Богданов

А

вторски колектив:

Неделин Бояджиев д-р Чавдар Черников Радослав Тодоров Красимир Иванчев Велислава Шурулинкова Владимир Попов Манол Глишев Марко Иванов К. Гербов Камен Колев Вера Атанасова Константин Йорданов Недялка Иванова М. Бушев доц. д-р Илия Пенев Антоан Тонев Гл. ас. д-р Елица Стоянова Петрова

Лого: Йордан Жам Нгуен Предпечат: Петър Теодосиев Фотографии: Благой Анев

168

http://nauka.bg

Харесайте страницата на „Българска наука“ във Facebook! Използвайте бутона Like!


Ако списанието Ви харесва

DONATE помогни на БГ Наука

Сметка в левове: Банка: Обединена Българска Банка IBAN: BG86UBBS80021047720930 BIC: UBBSBGSF Сдружение “Форум Наука” - за Българска Наука

http://nauka.bg

169

Българска Наука 41  

Списание "Българска наука" брой 41

Read more
Read more
Similar to
Popular now
Just for you