(2007 г.)
или унизително отнасяне или наказание. Поконкретно, никой не може да бъде подлаган без неговото свободно волеизявление на медицински или научни експерименти. 2. Държавите-страни по настоящата конвенция се задължават да предприемат всякакви ефективни законодателни, административни, съдебни и други мерки, за да закрилят хората с увреждания, на равна основа с всички останали, срещу подлагане на изтезания или на жестоко, нечовешко или унизително отнасяне или наказание.”
В допълнение към тези разпоредби на международното право по правата на човека следва да се имат предвид и нормите на международното хуманитарно право, т. е. правото, регулиращо задълженията на страните в случаите на въоръжени конфликти. Това е преди всичко правото на Женевските конвенции от 12 август 1949 г. и двата допълнителни протокола към тях от 1977 г. Тези договори целят защита от въоръжените сили на ранените, болните и корабокрушенците при бойни действия на суша и по море, военнопленниците и гражданското население по време на война. Общият член 3 на конвенциите забранява изрично изтезанията и жестокото и унижаващо достойнството отнасяне спрямо всички тези категории. Малък брой деяния се определят като „тежки нарушения” и на четирите конвенции. Сред тях са изтезанията и нечовешкото отнасяне, включително биологичните опити, както и умишленото причиняване на тежки страдания или сериозни увреждания на тялото или здравето.3 От всички международни договори, единствено Американската конвенция за правата на човека (АКПЧ) формулира забраната за изтезания като елемент от човешкото право на уважение към „физическия, умствен и морален интегритет”. Като цяло, свързването на забраната за изтезания и жестоко, нечовешко или унизително отнасяне или наказание с позитивно формулирано човешко право не е общоприето, за разлика от формулировката на правото на живот и на повечето други човешки права. Освен АКПЧ, друг източник на стандарти, който прави такава връзка, е Общ коментар 20 по чл. 7 от Международния пакт за граждански и политически права (МПГПП) на Комитета по правата на човека (КПЧ). КПЧ обявява, че целта на забраната, формулирана в чл. 7, е „да защити достойнството и физическия и умствен интегритет на индивида”.4 Извън самото право, подобни опити за връзка също така нерядко са правени в коментарната литература. Някои автори просто отъждествяват човешкото право на „личен интегритет” с правото на човека да не бъде подлаган на изтезания или жестоко, нечовешко или унизително отнасяне или наказание.5 Други третират забраната по-тясно, под рубриката 3
Виж: Български червен кръст, Женевските конвенции от 12 август 1949 г., София, Изд. на БЧК, 1990 г. 4 Human Rights Committee, General Comment No. 20: Torture, cruel, inhuman or degrading treatment or punishment, 10/03/92, § 2 (По-нататък за краткост: HRC, General Comment No. 20). 5 Manfred Nowak, Elizabeth McArthur, The United Nations Convention against Torture: A Commentary, New York, Oxford University Press, 2008, p. 539. По-нататък за краткост: Nowak, McArthur, The United Nations Convention against Torture. На друго място Манфред Новак говори само за забраната за изтезания като „право на физически и духовен интегритет” (Manfred
7