__MAIN_TEXT__

Page 1

НАРЪЧНИК за дейността на Общинските наблюдателни комисии

БЪЛГАРСКИ ХЕЛЗИНКСКИ КОМИТЕТ 1


Настоящият наръчник е изготвен в рамките на проект на БХК “Укрепване на обществения надзор върху затворите в България и Македония”, финансиран от Институт “Отворено общество”, Будапеща

2


I. УВОД Местата за лишаване от свобода са затворени институции, но те не могат да бъдат изолирани от външния свят. Българското общество трябва да може да се информира какво се случва зад стените на затворите и да има възможността активно да работи за това, лицата изтърпяващи наказанието си да се поправят и превъзпитават с оглед пълноценното им интегриране в обществото след изтърпяване на присъдата. Необходимостта от обществен контрол в местата за лишаване от свобода, е заложена в приетия от Народното събрание на 19. 03. 2009 г. Закон за изпълнение на наказанията и задържането под стража (ЗИНЗС), който възлага независимото наблюдение и контрол върху местата за лишаване от свобода на съдиите, прокуратурата, омбудсмана и наблюдателните комисии, които се създават към общинските съвети. Законът не регламентира числеността и състава на наблюдателните комисии, нито квалификацията на техните членове с изключение на задължителното включване на пробационен служител и представител на затвора или на поправителния дом. Съставът на наблюдателните комисии се утвърждава от председателя на общинския съвет, който ръководи непосредствено или чрез свой представител дейността на наблюдателната комисия. Издръжката на наблюдателните комисии се осъществява от общинските съвети. За разлика от отменения Закон за изпълнение на наказанията, според който контролът осъществяван от наблюдателните комисии бе ограничен до „работата по поправянето и превъзпитанието на лишените от свобода“, новият ЗИНЗС дава значително по-широки правомощия на комисиите с общата си формулировка: „осъществяват обществен контрол на дейността на местата за лишаване от свобода“ (чл. 171, ал. 1, т. 1). Текстът дава свобода на действие, обезпечена от ал. 2 на чл. 171, според която: „Членовете на наблюдателните комисии могат да посещават местата за лишаване от свобода, да се срещат с лишените от свобода, да се запознават с необходимите им документи, да изискват и получават информация от администрацията на местата за лишаване от свобода“ и гарантирана от ал. 3: „Предложенията и препоръките на наблюдателните комисии са задължителни за началника на затвора и поправителния дом. При неизпълнение на предложение или препоръка на наблюдателната комисия въпросът се отнася към главния директор на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията”. Освен самостоятелността при определяне обхвата и методите на обществения надзор, който осъществяват, чл. 171 (ЗИНЗС) вменява и конкретни задължения на наблюдателните комисии, които могат да се разделят най-общо на две групи: Първата група е свързана с осъществяването на дейности извън територията на местата за лишаване от свобода: да подпомагат ресоциализацията на лишените от свобода, включително чрез иницииране на социални услуги на територията на общината, да подпомагат семействата на лишените от свобода и да съдействат за настаняване на работа и битовото устройване на освободените от местата за лишаване от свобода. В тази връзка е и разпоредбата на Наказателния кодекс, според която за предсрочно освободените, съдът възлага организирането на надзора и възпитателните грижи за тях през изпитателния срок на съответната наблюдателна комисия. Към втората група се включват конкретни правомощия по изпълнение на наказанието „лишаване от свобода“: да правят предложения за изменяне на режима, преместване на лишените от свобода в затворнически заведения от по-лек или по-тежък тип или за условно предсрочно освобождаване, както и да правят предложения и да дават мнения по искания за помилване. Във връзка с осъществяване на правомощията по изтърпяване на наказанията е и задължението на наблюдателните комисии да излъчват свой представител в Комисията по изпълнение на наказанията (комисия по чл. 73 ЗИНЗС). Комисията се председателства от началника на затвора или на поправителния дом, в нея освен представител на наблюдателната комисия членуват и заместникначалника на затвора по режимно-охранителната дейност, ръководителят на направлението за социална и възпитателна работа и психологът на затвора или на поправителния дом. Правомощията на комисията са: 1. заменя режима на изтърпяване на наказанието в по-лек; 2. премества лишения от свобода в затворническо заведение от по-лек тип;

3


3. заменя режима в по-тежък в рамките на определения от съда режим; 4. предлага лишени от свобода за преместване в затворническо заведение от по-тежък тип; 5. предлага предсрочно и условно предсрочно освобождаване със или без налагане на пробационни мерки; 6. премества осъдените на доживотен затвор в общи помещения с останалите лишени от свобода. Законът за изпълнение на наказанията и задържането под стража не регламентира териториалния обхват на работата на наблюдателните комисии. Вероятно този въпрос ще бъде уреден в правилника за прилагането му, който министърът на правосъдието ще издаде в изпълнение на закона. Според правилника за прилагането на отменения ЗИН, общественият контрол и участието със свой представител в комисията по изпълнение на наказанията се осъществяваше от наблюдателната комисия, която се намира на „тяхна територия“ т.е. която е създадена към общината, в която се намира мястото за лишаване от свобода. При предложения за изменяне на режима и за преместване на отделни затворници, когато затворът или поправителния дом се намира на друга територия, представител на наблюдателната комисия, която прави предложение, може да присъства на заседанието и да даде необходимите сведения и обяснения. Предполага се, че останалите дейности, свързани с ресоциализацията на лишените от свобода и подпомагането на семействата им, се извършва от наблюдателните комисии по постоянното местожителство на лишените от свобода, респективно на семействата им. С влизането в сила на ЗИНЗС се увеличават не само правомощията на наблюдателните комисии, но и очакванията към тях. Български хелзинкски комитет (БХК), който осъществява наблюдение на затворени институции вече дванадесет години, е наясно, че оправдаването на тези очаквания е трудна задача. Имайки предвид високата обществена значимост на независимия надзор, БХК е готов да сътрудничи на работата на наблюдателните комисии. Първата крачка, която БХК предприема в тази насока е изготвянето на настоящия наръчник, чиято цел е, на базата на натрупания опит, да предостави на наблюдателните комисии помагало, улесняващо работата им в затворите и по-конкретно на мониторинга в местата за лишаване от свобода. За целта са използвани практическото ръководство на Асоциацията за предотвратяване на изтезанията, озаглавено “Мониторинг в местата за лишаване от свобода”1 и “Международни стандарти за третиране на лишените от свобода”2 – издание на БХК, което е наръчник за служители в пенитенциарните учреждения, издаден през 2003 г., който е актуализиран в съответствие с редактираните на 11 януари 2006 г. “Европейски правила за затворите”3

II. МЕТОДОЛОГИЯ НА ПРОВЕЖДАНЕ НА ПОСЕЩЕНИЯТА В МЕСТАТА ЗА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА 1.Ръководни принципи по време на посещенията в местата за лишаване от свобода. Контролът в местата за лишаване от свобода изисква деликатен подход. По етични съображения и за по-голяма ефективност е необходимо лицата, осъществяващи посещенията, да се придържат към следните принципи: 1.1. Недвусмислено поведение (думите не трябва да се разминават с действията). Мониторингът на условията на лишаване от свобода се диктува от необходимостта за „прозрачност“. Изискването за прозрачност трябва да се отнася и за работата на наблюдателните комисии. На всички нива от йерархията затворническият персонал изработва професионална култура, основана на правилата за безопасност. Логично следствие от това е разпространеното общо недоверие към

1 2 3

http://www.apt.ch/component/option,com_docman/task,cat_view/gid,58/Itemid,59/lang,en/ http://www.bghelsinki.org/index.php?module=resources&lg=bg&id=12 http://www.bghelsinki.org/index.php?module=pages&lg=bg&page=lawepr

4


представителите на външния свят. На свой ред, персоналът на затвора ще следи за поведението на наблюдателната комисия по време на посещението. Членовете на посещаващата група са длъжни: •да определят точно и да обяснят ясно целите и методите на работа и съгласно тях да провеждат посещенията; •стриктно да спазват вътрешните правила в затвора, а при необходимост правилата да бъдат прекрачени – предварително да искат разрешение от упълномощен служител; •да отказват предприемането на действия по молба на лишени от свобода в нарушение на закона или правилата на затвора; 1.2.Уважение към персонала Ако между персонала и посещаващата група не се създаде минимална основа за взаимно уважение, дейността на наблюдателната комисия вероятно ще бъде затруднена. Необходимо е да се проучи йерархията на служителите и техните задължения, за да може проблемите да се адресират адекватно. 1.3.Уважение към лишените от свобода Независимо от причините, довели до лишаването от свобода, към всеки един затворник трябва да се подхожда с уважение. Поради това е необходимо: •членовете на комисията да избягват всякакви действия, които могат да застрашат сигурността на едно или повече лица; •ясно да обясняват целите и ограниченията налагани от осъществяваната дейност; •никога да не дават неизпълними обещания и празни надежди; •да представляват интересите на лишен от свобода само след изричното съгласие на лицето и запознаването му с възможните негативни последици; 1.4. Проверка на информацията Всяка получена информация в местата за лишаване от свобода, достоверността на която не може обективно да се установи, трябва в разумни граници да бъде уточнена чрез различни източници. Ако няма сериозни подозрения за достоверността на изявления относно извършени изтезания или друго жестоко отнасяне, при спазване на горе посочените правила, информацията трябва да бъде предадена на служител на такова ниво, което да не създаде опасност за пострадалия. 2. Предварителна беседа с началника на затвора. 2.1. Първото посещение би следвало да започне със среща между членовете на комисията и началника на затвора или негов заместник. В тази първа беседа, която се явява крачка към установяване на диалог, трябва да се представят членовете на комисията, участващи в посещението и да се обяснят: •целите и задачите на посещението; •използваните методи на работа, необходимостта от провеждане на беседи насаме с лишени от свобода, както и беседи с персонала; • как ще бъде използвана получената информация; •да се увери началника, че в хода на посещението членовете на комисията ще изпълняват правилата на поведение и безопасност; •как ще протече посещението и колко време ще продължи; •да се поиска информация за затвора и за измененията от последното посещение; •да се разбере мнението на началника на затвора относно: условията на лишаване от свобода, проблемите свързани с тях и техните причини, предложенията му за подобряването им; •да се уговори среща, на която ще бъдат обсъдени резултатите от посещението; Ако след няколко проведени посещения наблюдателната комисия не се сблъска със съществени нарушения и не констатира сериозни проблеми, предварителната беседа в началото на посещението

5


може да бъде ограничена до формални или общи въпроси, или да не се провежда така систематически. 3.Изследване на документацията по регистрация В тази глава документацията по регистрацията се разглежда като източник на информация за лицата лишени от свобода и за условията на изпълнение на наказанията им. Прегледът на книгите в началото на посещението може да се окаже целесъобразен, особено ако посещението продължи няколко дни. Получената от документацията информация може при необходимост да бъде уточнена в хода на посещението. Документацията, представляваща най-голям интерес, може да бъде разделена на три категории: - Книги за регистрация на лицата лишени от свобода •по категории; •дневници на постъпилите и освободените; •медицински дневници за регистрация; •други - Книги за отчитане на материалните запаси •хранене, хигиени материали, дрехи, постелен инвентар и т.н. •лекарства и медицински материали; •спортни принадлежности, учебни пособия и такива за свободното време; •други - Книги за регистрация на събития от ежедневния живот в затвора •регистрация на употреба на сила; •полагане на труд, физическа активност, образование; •регистрация на инциденти; 4. Обиколка в затвора При първото посещение е необходимо да се огледат всички помещения, които са предназначени за лишените от свобода. Това следва да се направи от всички членове на посещаващата група, заедно с началника на затвора или лица упълномощени да предоставят информация за разположението на помещенията и за функционирането на различните служби. Огледът на помещенията позволява: •Да се изгради представа за помещенията и тяхното разположение. Този въпрос не трябва да се пренебрегва, тъй като архитектурата на затворите и системата за безопасност имат голямо влияние върху ежедневния живот на затворниците; •Да се определи местонахождението на жилищните помещения (килии, места за почивка, двор, столова, учебни помещения, спортни зали, бръснарница и т.н.), а така също и на различните служебни помещения (кухня, стационар, перално помещение и други). •Да се придобие първо впечатление от атмосферата и обстановката в затвора. При огледа на всички помещения, следва да се обърне специално внимание на някои помещения, тъй като те са показателни за степента на уважение, което се оказва на лицата лишени от свобода. Към тези помещенията се отнасят: изолатори и карцери, санитарните помещения и килиите. 5.Беседи с лишени от свобода Разговорите с лишени от свобода представляват основа за документиране на условията, в които се изтърпява наказанието „лишаване от свобода“. В началото на всеки разговор членовете на посещаващата група трябва да се представят, накратко да обяснят дейността на наблюдателната комисия, целта на посещението и как ще бъде използвана получената информация. Препоръчва се да се състави план на беседите, които се провеждат с група или с отделни лица. Коментарите или въпросите трябва да бъдат така формулирани, че да не ограничават или да не влияят на получаваните отговори.

6


5.1.Беседа с група Беседите с група позволяват да се получи обща информация за съществени аспекти на живота в затвора. Лицата лишени от свобода рядко съставляват еднородно общество Във връзка с това, не се препоръчва по време на беседа в група да се засягат твърде чувствителни въпроси, например, отношението с персонала или дисциплинарни въпроси. Продължителността на такава беседа трябва да бъде определена предварително. Препоръчва се дискусията да започне с открит въпрос. Получените отговори ще разкрият съществени за лишените от свобода проблеми (или поне проблеми, които ще се осмелят да заявят). Вторият стадий на беседата трябва да бъде по конкретен, целящ да бъде получена информация за основните въпроси за лишаването от свобода. Противоречивата и спорната информация може да бъде уточнена в хода на индивидуални разговори или от други източници. 5.2 Индивидуални разговори Индивидуалната беседа е преди всичко среща с човек, живеещ в неестествени условия (в условия, несъответстващи на нормите на външния свят), т.е. в условия на лишаване от свобода. Всеки човек има своя история, която не се ограничава с причините довели до налагане на наказанието „лишаване от свобода“. Персоналът в затворите, а понякога и външни лица, често забравят за този очевиден факт. В резултат на това отношението към тези лица се характеризира с унифициране и неглижиране на личните им проблеми. 5.3 Изборът на място за провеждане на беседите Този фактор играе ключова роля за предразположеността на лицата, лишени от свобода, да споделят проблемите си. Беседите трябва да се водят така, че казаното от лишените от свобода да не може да бъде чуто от персонала, макар и не винаги да е възможно да се провеждат извън зрителното им поле. Необходимо е да се провеждат на места, в които лишените от свобода се чувстват найкомфортно, като трябва да се избягват помещения – например, кабинети на администрацията които, в очите на лишените от свобода приравняват посетителя към персонала на затвора. Разговорите може да се провеждат в спалните помещения, в двора, в библиотеката и т.н. Следва да се обръща внимание на ограниченията, наложени от ръководството, за целите на безопасността. 5.4 Избор на лица, с които да се провеждат беседи В повечето случаи на посетителите ще бъде предложен списък на лица, с които да бъдат проведени беседи. Изборът трябва да бъде колкото може по-представителен за различните категории лишени от свобода. Посетителите не бива да ограничават беседите само до лицата, които сами търсят контакт с тях. В разговорите могат да вземат участие един или двама посетители, единият от които може да води беседата, а другият да конспектира. Макар вероятността лишените от свобода да възприемат воденето на записки твърде обвързващо, такъв подход позволява на лицето, водещо беседата, по-добре да се съсредоточи. Друг вариант е информацията получена при разговора да бъде записвана след приключването му, вън от килията. Лишените от свобода често се изразяват неясно, несвързано и нелогично, което може да е предизвикано от ред причини – жизненият им опит, емоционалното им състояние, продължителното лишаване от свобода, довело до загуба на чувството за време и т.н. Разговорите насаме трябва да се провеждат по начин, който да осигурява получаването на необходимата информация, но в същото време да бъдат отчетени емоционалните аспекти. Във връзка с това е необходимо постоянно да се намира баланс между: •потребността да се получи информация, необходима за оценка на условията, при които се провежда изпълнението на наказанието лишаване от свобода и потребността човек да се изкаже по вълнуващите го въпроси. При всички случаи обаче, трябва да се избягва поведение, напомнящо разпит; •съчувствието към лишения от свобода и спазването на емоционална дистанция, необходимо за провеждане на беседа;

7


•разпределяне на предоставеното време между удовлетворяване потребността на лишения от свобода от общуване и потребността на посетителя да получи информация, в зависимост от планираната продължителност на разговора. При провеждането на беседа, основната цел на която е събирането на информация, необходима за осъществяването на контрол на условията на лишаване от свобода, на посетителите горещо се препоръчва използването на всяка възможност за общуване с лишените от свобода и с персонала. Подобен контакт не е напразно губене на време, то всячески ще бъде приветствано и с времето може да създаде конструктивни работни отношения. 5.5Провеждане на беседа 5.5.1. Цел на беседата •Установяване на нови факти •Потвърждаване или опровергаване на факти установени от други източници •Откриване на други възможни източници на информация •Установяване на трайни отношения със събеседниците 5.5.2. Видове беседи •Индивидуални и групови •В затвора или извън него •В присъствие на администрацията или насаме •В зависимост от правното положение, възрастта, пола 5.5.3. Подготовка – имайте предвид! •Доверие – основна цел •Бариери на средата •Физически и психологически бариери •Социокултурни бариери •Обезпечете морална и социална поддръжка на разпитвания, ако е необходимо •Осигурете достатъчно време за провеждане на беседата •Избор на лице за индивидуална беседа •При необходимост – осигуряване на преводач 5.5.4. Поведение при провеждане на беседа Обяснете целта на беседата •Дайте възможност на разпитвания да разкаже за своята история без да му задавате въпроси •Първоначално задавайте общи въпроси, постепенно преминавайте към конкретни •Записвайте – на място или впоследствие •Изяснявайте внимателно детайлите •Осигурете конфиденциалност и безопасност на разпитвания 5.5.5. Психологически умения при провеждане на беседа •Изграждане на взаимно разбиране •Дайте възможност на събеседника си също да контролира разговора •Приспособявайте се към стила на изразяване на събеседника •Не имитирайте ситуации на злоупотребление •Изказвайте благодарност, когато трябва •Започвайте с по-нечувствителни въпроси и постепенно преминавайте към почувствителни 5.5.6. По време на беседа не забравяйте! •Проблема с безопасността на събеседника •Възможността за посттравматично стресово разстройство •Риска от повторно травмиране •Психологическите и физиологическите проблеми, които могат да попречат на провеждането на разговора.

8


6.Беседи със затворническия персонал. Персоналът може да бъде разделен на две категории: лица, осъществяващи надзор и обслужващ персонал, отговорен за кухнята, оказване на медицинска и социална помощ, образование и т.н. С последните беседите се провеждат при изучаване на отделните аспекти на живота в затвора. Беседи с лицата, осъществяващи надзор е трудно да се провеждат по причини свързани с организацията и характера на работата им – например, невъзможно е да се организира среща с голяма част от дежурния персонал. Необходимо е да се отчитат и трудностите, произтичащи от съществуващия „затворен професионален кръг“, който надзирателите изграждат негласно. Персоналът, осъществяващ надзор, играе важна роля в живота на лишените от свобода. Във връзка с това, се препоръчва посещаващата група да прави опити да провежда разговори с тях, в хода на които да ги запознава с целите на дейността си, да отговоря на поставени въпроси и да изслуша мнението им. 7.Завършване на посещението. Важно е посещението да завърши с официална среща с началника на затвора. В зависимост от избраната стратегия и събраната в хода на посещението информация, беседата може да преследва различни цели: •Информацията се анализира в хода на посещението и при приключването му пред началника се излагат основните заключения; •Информацията се анализира след провеждане на посещението и след това се предава на началника устно или в писмена форма. Завършващата беседа има формален характер; •В случай на изявени груби злоупотреби, посещаващата група, избягвайки налагането на репресивни мерки спрямо лицата, предоставили информацията, се обръща със заключенията си непосредствено към висшестоящия началник. Към подобна стратегия следва да се прибягва само в крайни случаи, тъй като това по-скоро ще развали работните отношения с началника на затвора. Каквато и да е избраната стратегия, следва да се напомни, че за установяване на конструктивен диалог с началника на затвора, същият трябва да бъде запознат без забавяне с резултатите от посещението. 8.Беседи с роднини, адвокати и близки на лишени от свобода. Като част от посещението или в друго време, посещаващата група може да установи контакт с роднини и близки на лица, лишени от свобода, както и с техните адвокати. Основани на същите принципи на поведение, тези беседите ще помогнат да се състави още по-пълна картина за проблемите, свързани с лишаването от свобода. В случай на какъвто и да е инцидент или проблемна ситуации в затвора, близките и адвокатите могат да подпомогнат процедурата по защита, ако предават информация от лица, лишени от свобода. 9. Работа с получената в хода на посещението информация. В зависимост от направените от посещаващата група наблюдения и сериозността на констатираните проблеми, получената в хода на посещението информация може да бъде използвана за подготовка на кратки устни или писмени отчети, или за съставянето на обобщен отчет за условията на изпълнение на наказанието „лишаване от свобода“. Обобщаващите отчети включват в себе си информация от няколко посещения. Наблюдателната комисия трябва да бъде в състояние да определи базисните точки или показатели, които позволяват да се проследят произтичащите с течение на времето промени в условията в затвора. Това означава, че събраната от посещаващата група информация трябва да бъде анализирана, систематизирана и запазена по начин даващ възможност при необходимост лесно да бъде използвана. При изготвянето на отчетите за посещенията е желателно да се спазва еднообразна структура на отчета, с еднакви раздели. Подобни отчети са особено полезни при извеждането на равносметка от няколко посещения и при подготовка на последваща визита.

9


10. Дейност след провеждане на посещения. В много случаи получената в хода на посещението информация може да бъде допълнена и проверена с консултации с висшестоящи органи, държавни служби, каквито са например органите към Министерство на здравеопазването, други лица или семейства на лица, лишени от свобода. Наблюдателната комисия би следвало да информира за резултатите от посещенията председателя на общинския съвет, началника на затвора и директора на ГД „ИН“ към МП. Горещо се препоръчва докладите да са писмени и да включват базирани на констатациите препоръки. Устното информиране може да се осъществява само в хода на периодични контакти, каквито наблюдателната комисия трябва да се старае да създаде и поддържа. Не е задължително да се предоставят писмени или устни отчети за всяко посещение непосредствено след визитата. Необходимостта от незабавно предоставяне на писмен или устен отчет трябва да се определя от тежестта на констатираните нередности. Целта на отчета е да се констатират и анализират условията, при които се изпълнява наказанието „лишаване от свобода“ в дадения затвор и да се направят конструктивни препоръки за подобряването им. Отчетът също спомага да се определят измененията в условията с течение на времето. Той трябва да съдържа следната обща информация: •кратка информация за наблюдателната комисия (за нейните цели, задачи); •методи на работа; •състав на посещаващата група; •лица, лишени от свобода, чиито условия на изтърпяване на наказанието лишаване от свобода са били предмет на мониторинга; •конкретните цели на проведеното посещение; •по какъв начин се е събирала информацията и как е била проверена; •описание на условията на лишаване от свобода. Не е необходимо прекалено подробно да се описват тези аспекти, които могат да се определят като адекватни, макар и в доклада да е препоръчително да се отбележат и положителните аспекти. Проблемните условия трябва да бъдат подредени в зависимост от приоритета: •да се изведат най-сериозните проблеми; •да се селектират основните проблеми, които се явяват източник на други проблеми; •проблемите да се дефинират съобразно възможните им последствия. 11. Препоръки Препоръките би трябвало да съдържат действия или стъпки, които наблюдателната комисия предлага да бъдат предприети вследствие на доклада. Предлаганите мерки трябва да бъдат съпроводени с времеви рамки – какво може да бъде направено в кратък, среден или дългосрочен период от време. Сроковете трябва да бъдат реални и логически да се извеждат от презентацията на проблема. Доклад, съдържащ препоръки, формира основа за диалог. Предполага се, че тези до които е адресиран, ще отреагират на отчета, затова е нужно да им се предостави достатъчно време, за да заемат позиция по отношение на препоръките или изказаните по техен адрес критики. Техните отговори ще помогнат на наблюдателната комисия да адаптира програмата на посещенията. В хода на последващи посещения, наблюдателната комисия ще може да удостовери съответстват ли официалните отговори на действителната ситуация. 12. Предназначение на отчета Отчетът преди всичко се изготвя за ръководството на затвора. Важно е обаче той да се обнародва. Членовете на наблюдателната комисия трябва да имат убедеността, че съдържанието на публичните изявления и отчетите няма да подложат на опасност лицата, с които са се срещали представителите на наблюдателната комисия.

10


Използвани съкращения: АКА БХК ЕКПЧ ЕСПЧ ЗИНЗС КПИ ООН ОССЕ СПИН ХРУ HIV

Американска корекционна асоциация Български хелзинкски комитет Европейска конвенция за защита на правата на човека и основните свободи Европейски съд по правата на човека Закон за изпълнение на наказанията и задържането под стража Европейски комитет против изтезанията и нечовешкото или унизително отнасяне или наказание Организация на обединените нации Организация за сигурност и сътрудничество в Европа Синдром на придобита имунна недостатъчност Хюман райтс уоч (Американска неправителствена организация за защита на правата на човека по света) Вирус на имунната недостатъчност при човека

11


МЕЖДУНАРОДНИ СТАНДАРТИ ЗА ТРЕТИРАНЕ НА ЛИШЕНИТЕ ОТ СВОБОДА: Целта на тази глава е да предостави удобен достъп до международните стандарти за третиране на лишените от свобода и да направи обзор на различните фактори, които е необходимо да се отчитат при осъществяването на посещения. Работата по подбора, подреждането и превода на текстовете бе извършена от д-р Красимир Кънев.

1. Основни принципи “Всяко лице, лишено от свобода, има право на хуманно отношение и на уважение на присъщото на човешката личност достойнство.”4 “Затворническият режим включва такова отношение към осъдените, главната цел на който е поправянето им и социалното им превъзпитание.”5 “Третирането на всички хора, лишени от свобода хуманно и с уважение към тяхното достойнство е основно и всеобщо приложимо правило. Следователно, прилагането на това правило, като минимум, не може да зависи от материалните ресурси, с които държавата разполага. Това правило трябва да се прилага без дискриминация от какъвто и да било род, като такава на основата на раса, цвят на кожата, пол, език, религия, политически и други убеждения, национален или социален произход, собственост, рождение или друг статус.”6 “Държавата трябва да гарантира, че лицето се задържа в условия, които предполагат уважение към неговото човешко достойнство, че начинът и методът на изпълнение на мярката не го подлагат на страдания или изпитания, които надхвърлят по интензивност неизбежното равнище на страдание, вътрешно присъщо на задържането и че, предвид на практическите изисквания на задържането, неговото здраве и благополучие са гарантирани по подходящ начин чрез осигуряването на съответна медицинска грижа.”7 “Не се допуска никаква дискриминация на основата на раса, цвят на кожата, пол, език, религия, политически или други убеждения, национален или социален произход, имуществено положение, рождение или по друг признак.”8 “Всяко задържане или лишаване от свобода и всички мерки, засягащи човешките права на лице, задържано или лишено от свобода под каквато и да е форма, трябва да са разпоредени или контролирани от съдебен или друг орган.”9 “С изключение на тези ограничения, необходимостта на които е явно обусловена от факта на затварянето в затвор, всички лишени от свобода се ползват с правата на човека и основните свободи, изложени във Всеобщата декларация за правата на човека, Международния пакт за икономическите, социалните и културните права, Международния пакт за гражданските и политическите права и

4 5 6 7 8 9

Международен пакт за граждански и политически права, чл. 10, т.1. Международен пакт за граждански и политически права, чл. 10, т.3, първо изречение. Общ коментар 21, §4. ECHR, Kudla v. Poland, Appl. No.30210/96, Judgment from 26 October 2000, §94. Основни принципи за третиране на затворниците, чл. 2. Принципи на ООН за защита при задържане и лишаване от свобода, принцип 4.

12


Факултативния протокол към него, а също така и от другите права, които са изложени в другите договори на Организацията на Обединените Нации.”10 “Насърчаването на конструктивни, а не на конфронтационни отношения между затворниците и персонала, ще допринесе за намаляването на напрежението, вътрешно присъщо на всяка затворническа среда и по този начин значително ще намали вероятността от насилия и свързаното с тях малтретиране.”11 “Истинският професионализъм на затворническия персонал изисква той да бъде в състояние да се отнася към затворниците по почтен и хуманен начин, същевременно обръщайки внимание на сигурността и добрия ред. В тази връзка ръководството на затвора трябва да окуражава персонала да има разумна доза доверие и очаквания, че затворниците желаят да пазят добро поведение. Развитието на конструктивни и позитивни отношения между затворническия персонал и затворниците не само ще намали риска от малтретиране, но също така ще укрепи контрола и сигурността. На свой ред, това ще направи работата на персонала по-благодарна.”12

2. Приемане „При приемането в затвора, а след това толкова често, колкото е необходимо, всички затворници трябва да бъдат информирани в писмен и устен вид на език, който разбират, относно правилата, уреждащи дисциплината в затвора, както и техните права и задължения.“13

3. Настаняване По делото Едуардс срещу Обединеното кралство от 2001 г. ЕСПЧ намери нарушение на чл. 2 от Европейската конвенция, гарантиращ правото на живот, в случай на психически болен затворник, Кристофър Едуардс, който е бил убит от друг психически болен затворник, настанен от затворническата администрация в килията на Едуардс. По такъв начин, както ЕСПЧ установи, “неговият живот е бил изложен на риск”.14 „18.5 В нормалния случай затворниците се настаняват за нощуване в индивидуални килии, освен в случаите, когато е за предпочитане от тях да нощуват в помещение с други затворници. 18.6 Затворниците се настаняват да живеят в общи помещения, само ако помещението е подходящо за тази цел и ако затворниците имат съвместимост един с друг.”15

4. Принципи на разделяне “Обвиняемите лица, освен при изключителни обстоятелства, са отделени от осъдените и са подложени на различен режим, съответстващ на положението им на неосъдени лица. Обвиняемите младежи се отделят от възрастните и случаите им се разглеждат колкото е възможно по-скоро.

10 11 12 13 14 15

Основни принципи за третиране на затворниците, чл. 5. КПИ, Втори общ доклад, §45. КПИ, Единадесети общ доклад, §26. Европейски правила за затворите, правило 30.1. ECHR, Paul and Audrey Edwards v. the United Kingdom, Appl. No.46477/99, Judgment from 14 June 2002, §63. Европейски правила за затворите, правило 18.5 и 18.6.

13


Малолетните престъпници се държат отделно от възрастните и са подложени на режим, подходящ за възрастта им и законното им положение.”16 “18.8 При вземането на решения за настаняването на затворниците в определени затвори или определени отделения на затвора се отчита нуждата да се настаняват:

а. неосъдените затворници отделно от осъдените; б. затворниците от мъжки пол отделно от затворниците от женски пол; и в. по-младите от по-възрастните затворници.”17 “Непълнолетните никога не трябва да се настаняват в институции за възрастни, независимо дали спят в отделни килии или не; В разделянето по категории след осъждането, типът институция, в която затворникът се разпределя трябва да се определя единствено от опасността, а не от такива допълнителни фактори като рецидивизма; Затворниците никога не трябва да се разпределят според тяхното икономическо и социално положение или раса.”18

5. Материални условия “Никой не може да бъде подложен на изтезания или нечовешко или унизително отнасяне или наказание.”19 „18.1 Битовите условия на затворниците, и особено условията за спане, трябва да са съобразени със зачитането на човешкото им достойнство, трябва да осигуряват, доколкото е възможно, възможност за усамотение, и да отговарят на хигиените и здравословни изисквания, като се обръща необходимото внимание на климатичните условия, и особено на съдържанието на въздух на кубически метър, пространство, осветление, отопление и вентилация.

18.2 Във всички помещения, където затворниците живеят, работят или се събират: а. прозорците трябва да са достатъчно големи, за да дават възможност на затворниците да четат или работят на естествено осветление при нормални условия и да позволяват влизането на свеж въздух, освен ако няма съответната климатична инсталация; б. изкуствената светлина трябва да съответства на приетите технически стандарти”20 “Спалните с голям капацитет неизбежно водят до липса на лично пространство за затворниците в тяхното всекидневие. Нещо повече, съществува голям риск от заплахи и насилия. Такива помещения насърчават развитието на криминални субкултури и подпомагат поддържането на криминални организации. Те също така могат да затруднят подходящия контрол от страна на персонала, ако не и да го направят невъзможен. По-специално, в случай на затворнически вълнения, външната интервенция, включваща използването на значителна сила, е трудно да се избегне. При такава уредба, подходящото настаняване на отделните затворници, основано на оценка на риска и потребностите във всеки индивидуален случай, също става почти невъзможно да се осъществи. Всички тези проблеми се усилват, когато броят на настанените надхвърля всякакви разумни нива; освен това, при такива условия свръх мерното натоварване на санитарните помещения, като умивалници и тоалетни, 16 17 18 19 20

Международен пакт за граждански и политически права, чл. 10, т.2 и 3 (второ изречение). Европейски правила за затворите, правило 18.8. ХРУ, Глобален доклад за затворите, с.32. Европейска конвенция за правата на човека, чл.3. Европейски правила за затворите, правила 18.1 и 18.2.

14


и недостатъчната вентилация за толкова много хора често водят до ужасни условия. КПИ въпреки това подчертава, че преходът от големи спални към по-малки помещения за живеене трябва да е съчетан с мерки, които гарантират, че затворниците прекарват разумна част от деня ангажирани в смислени дейности от разнообразен характер извън техните помещения за спане.”21 “КПИ често среща приспособления като метални капаци, летви или плаки, закрепени за прозорците на килиите, които лишават затворниците от достъп до естествена светлина и до чист въздух. Съответните власти трябва да изследват случаите на всички затворници, за да се убедят дали се налагат специфични мерки за сигурност във всеки един от тях. И ако такива мерки се налагат, те никога не трябва да включват лишаване на затворниците от естествена светлина и чист въздух. Последните са основни елементи на живота, до които всеки затворник има право на достъп; нещо повече, отсъствието на тези елементи създава условия за разпространение на болести и по-специално на туберкулоза.”22 “КПИ препоръчва основният стандарт за затворници, както мъже, така и жени, да не бъде по-малко от 6 кв. м. на затворник. Единични килии, по-малки от 6 кв. м. са описани като “твърде малки”, но приемливи ако техните обитатели могат да прекарват значителна част от деня извън тях и е препоръчано килии, които са по-малки от 6 кв. м. да бъдат извадени от употреба за настаняване на затворници...Комитетът изглежда е възприел граница на толерантността от 9 кв. м. за килии, в които са настанени двама затворници.”23 “Затворниците, насочени към най-строг режим, се настаняват в отделни килии, които трябва да отговарят на следните изисквания: •Трябва да има 3,25 квадратни метра непокрито пространство за всеки обитател на единична килия. •Когато пребиваването в килията надхвърля 10 часа дневно, трябва да има поне 7,43 квадратни метра обща площ на човек.

•“Непокрита площ” е използваемата площ, която не е покрита с мебели и други фиксирани за

пода предмети. Поне една от страните на непокритата площ трябва да е най-малко 2,13 метра. При изчисляване на непокритата площ, всички предмети трябва да са в работно положение и трябва да са налице като минимум: легло, умивалник, маса и шкафче. Единични килии/стаи и общи килии/стаи могат да бъдат използвани за настаняване на затворници на лек и общ режим когато класификационната система, размерът на килията/стаята и равнището на надзор изпълняват следните изисквания: Брой обитатели 1 2-50

Непокрита площ 3.25 квадратни метра на обитател 2.32 квадратни метра на обитател

2. Когато пребиваването надхвърля десет часа дневно, трябва да има поне 7,43 квадратни метра обща площ на човек.... Трябва да се използва система за класификация при настаняването, която намалява вероятността от нападение и агресивно поведение. Като минимум, класификационната система прави оценка на: •психическата и емоционална стабилност; 21 22 23

КПИ, Единадесети общ доклад, §29. КПИ, Единадесети общ доклад, §30. Rod Morgan, Malcolm Evans, Combating Torture, pp.99-100.

15


•историята на бягствата; •историята на агресивното поведение; •медицинския статус; •възрастта; •известни врагове. Мъжете и жените се настаняват в отделни стаи/килии.”24 “Всеки затворник, който прекарва десет и повече часа дневно в килия/стая, трябва да разполага с оборудване както следва: пространство за спане и дюшек най-малко на 30 см от пода; пространство за писане и близко до него място за сядане; място за поставяне на неща за лично ползване и подходящо място за съхранение на дрехи и лични вещи. Всеки затворник, който прекарва в килия/стая по-малко от десет часа, трябва да разполага с оборудване както следва: пространство за спане и дюшек наймалко на 30 см от пода; място за поставяне на неща за лично ползване и подходящо място за съхранение на дрехи и лични вещи.”25 “4-4137. Затворниците имат достъп до тоалетна и умивалник за ръце 24 часа в денонощието и имат възможност да ползват тоалетни без надзор от страна на персонала, когато те са затворени в своите килии/стаи. Тоалетни се осигуряват в съотношение 1 за всеки 12 обитатели в мъжките отделения и 1 за всеки 8 обитателки в женските отделения. Писоарите могат да заменят до половината от тоалетните в мъжките отделения. Всички отделения за 3 или повече затворници трябва да имат минимум 2 тоалетни. Тези съотношения се прилагат ако националното или щатско строително или санитарно законодателство не определя друго съотношение. 4-4138. Затворниците имат достъп до работещи умивалници с топла и студена вода в отделенията при минимално съотношение 1 на всеки 12 обитатели, освен ако националното или щатско строително или санитарно законодателство не определя друго съотношение. 4-4139. Затворниците имат достъп до работещи душове с контролирана топла и студена течаща вода при минимално съотношение 1 душ на всеки 8 затворници, освен ако националното или щатско строително или санитарно законодателство не определя друго съотношение. Водата в душовете се контролира с термостат в рамките на температури в диапазона от 38 до 49 градуса, за да се гарантира сигурността на обитателите и тяхната хигиена.”26 “4-4146. Осветлението в килиите/стаите на затворниците е най-малко 215 лукса на маса за четене и в санитарните помещения, документирано от независим квалифициран източник. 4-4147. Всички килии/стаи осигуряват достъп до естествена светлина.”27 “Равнището на шум в отделенията на затворниците не превишава 70 dBA (А скала) през деня и 45 dBA (А скала) през нощта.”28

6. Хигиена “18. Трябва да бъдат предоставени адекватни инсталации за баня и душ така, че всеки затворник да има възможност и да бъде заставян да се къпе и взема душ, при подходящи за климата температури, 24

25 26 27 28

Стандарти на АКА, 4-4128 – 3-4128-1. Тук и по-долу при цитирането на стандартите на Американската корекционна асоциация използваните в САЩ мерки са превърнати в мерки, използвани в България. Стандарти на АКА, 4-4134. Стандарти на АКА, 4-4137 – 4-4139. Стандарти на АКА, 4-4146 – 4-4147. Стандарти на АКА, 4-4150.

16


толкова често, колкото е необходимо според сезона и според географския район, но поне един път седмично. Там, където това е възможно, трябва да се предостави свободен достъп по всяко разумно време. „19. Всички помещения на всеки затвор трябва винаги да бъдат добре поддържани и чисти.”29

„19.5 Затворниците трябва да поддържат себе си, облеклото си и спалните помещения чисти и спретнати. 19.6 Администрацията на затвора им предоставя необходимите средства за това, в т. ч. тоалетни принадлежности, както и почистващи инструменти и материали.”30 “19. На всеки затворник трябва да се осигурява в съответствие с националните или местните норми отделно легло, снабдено с отделни спални принадлежности, които в момента на тяхното отпускане трябва да бъдат чисти, да се поддържат в изправност и да се сменят достатъчно често, за да бъде осигурена тяхната чистота.”31 “Редовният достъп до подходящи тоалетни и поддържане на добри стандарти за хигиена са съществени компоненти на хуманната среда. В тази връзка КПТ трябва да отбележи, че той не одобрява практиките, установени в някои страни, на използване на кофи за тоалетни нужди в килиите (които впоследствие се “изхвърлят” в определено време). Трябва или тоалетните да бъдат в рамките на килиите (за предпочитане в санитарен анекс) или да има възможност затворниците, които искат да ползват тоалетна, да бъдат извеждани без ненужно забавяне по всяко време (включително нощем).”32 “В някои институции КПТ обърна внимание на неадекватността на помещенията за баня, показвайки големия брой затворници на един душ. Общо взето, достъп до душ два пъти седмично за неработещите затворници и всекидневно – за работещите, се смята за задоволителен.”33 “На затворниците се осигурява възможност да имат три пълни комплекта чисто бельо за седмица. Институцията може да осигури това чисто бельо по няколко начина, включително чрез достъп до перално самообслужване, централно осигуряване на бельо или комбинация от двете. Умивалниците в килиите или стаите не са заместител.”34 “В институцията съществуват достатъчно помещения за баня, които осигуряват възможност на затворниците да се къпят поне три пъти на седмица.”35

7. Хранене “22.1 На затворниците се осигурява питателна храна, като се взема предвид тяхната възраст, здравословно и физическо състояние, религия и естество на работа. 22.2 Изискванията към питателна храна, в т. ч. и минималното й енергийно и белтъчно съдържание, се определя от националното законодателство. 29 30 31 32 33 34 35

Европейски правила за затворите, правила 19. Европейски правила за затворите, правила 19.5. Минимални стандарти за третиране на лишените от свобода, чл. 19. КПИ, Втори общ доклад, §49. Rod Morgan, Malcolm Evans, Combating Torture, p. 101. Стандарти на АКА, 4-4338. Стандарти на АКА, 4-4341.

17


22.3 Храната се приготвя и поднася при хигиенни условия. 22.4 Затворниците се хранят три пъти на ден – на разумни интервали между тях. 22.5 Затворниците трябва винаги да имат достъп до чиста питейна вода. 22.6 Промяна в диетата на даден затворник става по разпореждане от лекар или квалифицирана медицинска сестра по медицински причини.”36 “20.2. Всеки затворник трябва да разполага с питейна вода във всеки момент, в който изпитва потребност от нея.”37 “Помещенията за хранене трябва да бъдат достатъчно големи, за да позволяват на всеки затворник да има на разположение най-малко 20 минути за приемане на всяко от яденетата.”38 “Хюман райтс уоч препоръчва: Времето за хранене трябва да е разпределено по такъв начин, че затворниците да не гладуват продължителни периоди от време; Трябва да се предоставят подходящи прибори; Където е възможно, трябва да се оборудват столови; Нужен е строг контрол от управата в затворите, в които храната на затворниците може да се присвоява от персонала; Трябва да се осигурят специални диети във връзка с медицински проблеми или религиозни изисквания; За да се насърчат усилията към поддържане на добро качество и вкус на храната в затворите, в които персоналът се храни в тях, трябва да се настоява той да получава същата храна като затворниците.”39

8. Медицинско обслужване

9. Труд и условия на труд БХК счита, че медицинското обслужване и полагането на труд би следвало да са обект на специализиран надзор, тъй като предполагат участието на професионалисти – специалисти в тези области. БХК препоръчва контролът на наблюдателните комисии относно медицинското обслужване и полагането на труд да се ограничава до общо наблюдение и при възникване на съмнение за нарушения да се търси съдействието на специализираните органи за контрол.

10. Дисциплина и наказание „56.1 Дисциплинарни мерки трябва да се прилагат като последна мярка. 56.2 Доколкото е възможно, администрацията на затвора трябва да използва механизмите на възстановяване и медиация при разрешаване на спорове със и между затворници. 36 37 38 39

Европейски правила за затворите, правило 22. Минимални стандарти за третиране на лишените от свобода, чл. 20.2. Стандарти на АКА, 4-4158. ХРУ, Глобален доклад за затворите, с.20.

18


57.1 Като дисциплинарно нарушение може да бъде определено единствено поведението, което представлява заплаха за вътрешния ред, сигурност и безопасност.”40 „59. Затворниците, срещу които има повдигнати дисциплинарни обвинения: а. трябва своевременно да бъдат подробно уведомени на език, който разбират, за естеството на обвиненията срещу тях; б. трябва да имат достатъчно време и условия да подготвят защитата си; в. трябва да имат възможност да се защитават сами или чрез правна помощ, когато това се изисква от интересите на правосъдието; г. трябва да имат възможност да изискат явяването на свидетели, както и правото лично да ги разпитват или да бъдат разпитвани от тяхно име; и д. трябва да имат възможност свободно да се ползват от услугите на преводач, ако не разбират или не говорят езика, използван на заседанието. 60.1 Всяко наказание, налагано при установяване вината за извършено дисциплинарно нарушение, трябва да отговаря на националното законодателство. 60.2 Тежестта на наказанието трябва да съответства на извършеното нарушение. 60.3 Забраняват се колективните наказания, телесните наказания, наказанията чрез затваряне в тъмна килия и всички други форми на нечовешко или унизително наказание. 60.4 Наказанието не трябва да включва пълна забрана за връзка със семейството. 60.5 Единичната изолация се налага като наказание само в изключителни случаи и за определен период от време, който трябва да бъде възможно най-кратък. 60.6 Забранява се прилагането на средства за усмиряване като форма на наказание. 61. Затворник, който е намерен за виновен за дисциплинарно нарушение, има правото да обжалва решението пред компетентен и независим висшестоящ орган. 62. Забранява се ангажирането или предоставянето на правомощия на затворник да налага дисциплинарни мерки.“41 „63. Забранява се наказването на затворник два пъти за едно и също действие или поведение.“42 КПИ препоръчва в случай на дисциплинарни процедури срещу затворници, да им бъдат гарантирани следните права:

2.“Да бъдат информирани писмено за обвиненията срещу тях и да им бъде предоставено достатъчно време да подготвят своята защита; 3.да канят свидетели в своя полза и да разследват доказателствата срещу тях; 4.да бъдат изслушвани преди наказване в случаите когато бъдат намерени за виновни от началника; 5.да остават седнали по време на разглеждане на техния случай и да имат възможност и средства да си водят бележки; 6.да обжалват всякаква санкция, която им бъде наложена.”43

40 41 42

43

Европейски правила за затворите, правила 56-57. Европейски правила за затворите, правила 59-62. Европейски правила за затворите, правило 63. КПИ, Първи ирландски доклад, §81.

19


11. Изолации “Следва да се полагат и да се поощряват усилията за отмяна на затварянето в единична килия като наказание или да се ограничава неговото налагане.”44 “Затворниците, които представляват особено висок риск от гледна точка на сигурността, трябва, в рамките на тяхното отделение, да се ползват от относително лек режим като средство за компенсиране на тяхната тежка ситуация на задържане. По-специално, те трябва да са в състояние да се срещат със задържаните в същото отделение и да им се предлага богат избор от дейности. Трябва да се полагат специални усилия за създаване на позитивни отношения между персонала и затворниците. Това е в интерес не само на хуманното третиране на обитателите на отделението, но също и на поддържането на ефективен контрол и сигурност и на безопасността на персонала...Аксиоматично е, че затворниците не трябва да бъдат държани в отделения за повишена сигурност повече отколкото това се обуславя от риска, който те представляват. Това изисква редовно преразглеждане на решенията за настаняване.”45 “С премахването или с налагането в някои страни на мораториум върху смъртното наказание, все повече страни се изправят пред проблема на увеличаващия се брой осъдени на доживотен затвор без право на замяна. Страните-членки се призовават да обърнат внимание на специфичните проблеми, които възникват в резултат от това, особено на проблема, възникващ от факта, че осъдените на доживотен затвор се държат в условия, близки до единична изолация.”46 “Писмени правила, процедура и практика гарантират, че квалифициран психиатър лично интервюира и подготвя писмен доклад за всеки затворник, който прекарва в изолация повече от 30 дни. Ако изолацията продължи повече от 30 дни, оценка на психичното състояние от квалифициран психиатър се прави най-малко на всеки три месеца или по-често, ако това е предписано от ръководителя на медицинската служба.”47

12. Употреба на физическа сила, помощни средства и оръжие “Никой не може да бъде подложен на изтезания или нечовешко или унизително отнасяне или наказание.”48 “Затворник, срещу когото е приложена каквато и да е физическа сила, трябва да има право веднага да бъде прегледан и, ако е необходимо, лекуван от лекар. Прегледът трябва да се осъществи извън обсега на чуваемост и, за предпочитане, извън погледа на немедицински персонал, а резултатите от прегледа (включително, всякакви релевантни заявления на затворника и лекарските заключения) трябва да бъдат формално записани и предоставени на затворника. В редките случаи, когато се налага използване на средства за физическо сдържане, затворникът трябва да се държи под постоянно и адекватно наблюдение. Впоследствие инструментите за сдържане трябва да се премахнат при първа възможност; те никога не трябва да се използват, а тяхното прилагане – да се продължава с цел наказание. И, накрая, всеки случай на използване на физическа сила срещу затворници трябва да се записва.”49

44 45 46 47 48 49

Основни принципи за третиране на затворниците, чл.7. КПИ, Единадесети общ доклад, §32. Цитиран в текста: ОССЕ, Среща за реформа на затворите-2002. Стандарти на АКА, 4-4256. Европейска конвенция за правата на човека, чл.3. КПИ, Втори общ доклад, §53.

20


13. Контакти с външния свят (свиждания, кореспонденция, уведомяване за смърт, заболяване и др.) “1. Всеки има право на зачитане на неговия личен и семеен живот, на неговото жилище и тайната на неговата кореспонденция. 2. Намесата на държавните власти в ползването на това право е недопустима освен в случаите, предвидени в закона и необходими в едно демократично общество в интерес на националната и обществената сигурност или на икономическото благосъстояние на страната, за предотвратяване на безредици или престъпления, за защита на здравето и морала или на правата и свободите на другите.”50 Подхода си към проверката и спирането на кореспонденция на затворници ЕСПЧ определи по делото Силвър и др. срещу Обединеното кралство от 1983 г. Той отказа да приеме за нормална практиката, при която всички писма на затворниците се проверяват по силата на закона и без оглед на индивидуалната преценка дали във всеки един случай са изпълнени изискванията на чл. 8, т.2 от Европейската конвенция за правата на човека, т.е. дали ограничението е законно, дали то преследва една или повече от легитимните цели, посочени там и дали е необходимо в едно демократично общество. Според разбирането на съда “необходимо в едно демократично общество” означава ограничението да отговаря на “належаща социална нужда” и да бъде “пропорционално на преследваната легитимна цел”.51 Съдът прие, че “някакви мерки за контрол на затворническата кореспонденция се налагат и те сами по себе си не са несъвместими с конвенцията”.52 Въпреки това, съдът намери нарушение на чл.8 от конвенцията в няколко десетки случая на спряна кореспонденция от британските затворнически власти на основата на общи законови разпоредби. В тези случаи според съда наложената мярка не е била необходима в едно демократично общество. След това дело ЕСПЧ се произнесе по подобен начин и по много други дела, свързани с проверка на затворническа кореспонденция. По делото Пиърс срещу Гърция от 2001 г. ЕСПЧ реши, че отварянето на писмата на жалбоподателя, макар и в негово присъствие, до секретариата на Европейската комисия по правата на човека в Страсбург е представлявало нарушение на чл. 8 от Европейската конвенция. Отварянето на писмата е било регулирано с националното законодателство на Гърция, но не е било необходимо за легитимните цели по чл. 8.53 „24.1 На затворниците се разрешава да комуникират толкова често, колкото желаят, чрез писма, телефонни разговори или други форми на комуникация със семействата си, други лица или представители на външни организации, както и да имат свиждания с тях. 24.10 На затворниците се позволява редовно да се осведомяват за обществените събития, като се абонират или четат вестници, списания и други публикации, слушат радио или гледат телевизия, стига да не съществува специална забрана от страна на съдебните органи за ограничаване на това право в отделни случаи.“54 “24.6 Получената информация за смъртта или сериозно заболяване на близък роднина своевременн се предава на затворника.

50 51 52 53 54

Европейска конвенция за правата на човека, чл. 8. ECHR, Silver and others v. the United Kingdom, Appl. No.5947/72 et al., Judgment from 25 March 1983, §97. Ibid., §98. ECHR, Peers v. Greece, Appl. No.28524/95, Judgment from 19 April 2001. Европейски правила за затворите, правила 24.1 и 24. 10.

21


24.7 Ако обстоятелствата позволяват, затворникът получава разрешение да напусне затвора под ескорт или сам, за да посети болен роднина или да присъства на погребение, или по други хуманнитарни причини. 24.8 Затворниците трябва да имат възможност своевременно да уведомят семействата си за лишаването им от свобода или прехвърлянето им в друг затвор, или за настъпило сериозно заболяване или нараняване. 24.9 При приемане на затворник администрацията на затвора своевременно уведомява (стига затворникът да не е помолил да не го правят) съпруга/съпругата или партньора на затворника или, ако затворникът не е женен/омъжена, най-близкия роднина, или друго посочено от затворника лице за смъртта или настъпило сериозно заболяване или сериозно нараняване на затворника, или за преместването му в лечебно заведение.”55 “68. Трябва да се направи възможно затворниците да се срещат със своите сексуални партньори без визуално наблюдение по време на свиждането.”56 “Писмени правила, процедура и практика установяват разумен достъп между затворниците и медиите, ограничен само от необходимостта да се поддържа редът и сигурността и за защита на личния живот на затворниците. Исканията за интервюта на медиите и съгласието на затворниците са писмени.”57 “Писмени правила, процедура и практика гарантират и подпомагат достъпа на затворниците до адвокат и подпомагат конфиденциалните контакти с адвокати и с техните упълномощени представители; тези контакти включват, но не се ограничават до телефонна комуникация, нецензурирана кореспонденция и посещения.”58 “Писмени правила, процедура и практика осигуряват на бедните затворници, както се определят от правилата, средства за специални пощенски разходи, за да поддържат връзки с хора извън затвора.”59 “Хюман райтс уоч препоръчва: •Затворническата администрация трябва да уведоми най-близкия роднина за преместване, сериозно заболяване или смърт на затворник в рамките на 24 часа. Същото се отнася и за уведомяването на затворника за смъртта или сериозното заболяване на близък роднина; •Писмата на затворниците не трябва да се четат от администрацията, освен когато това е обосновано от непосредствена необходимост, свързана със сигурността. Писмата до адвокатите, когато са обозначени по подходящ начин, не трябва да бъдат отваряни; •Не трябва да има ограничения за броя и дължината на писмата, които затворниците могат да изпращат или да получават; •Затворниците трябва да имат достъп до радио и телевизия, както и право да се абонират за периодични издания и да ги получават; •При всички посещения трябва по правило да се позволява контакт. Забрана на контакта може да бъде наложена само като дисциплинарна мярка за нарушаване на правилата на затвора, свързани с посещенията. Такава забрана трябва да се налага само в съответствие с подходяща дисциплинарна процедура и само за строго определен период от време; •Всички видове контакти със семейството трябва да се насърчават и облекчават, включително съпружеските посещения без отпуск; 55 56 57 58 59

Европейски правила за затворите, правило 24.6 - 24.9. Препоръка относно етическите и организационни аспекти на здравеопазването в затвора, чл. 68. Стандарти на АКА, 4-4279. Стандарти на АКА, 4-4275. Стандарти на АКА, 4-4489.

22


•Преместване на затворниците в институции, далеч от техния дом, никога не трябва да се използва като дисциплинарна мярка; •Посещенията винаги трябва да бъдат най-малко един час. На затворниците трябва да се даде възможност да удължат посещението в замяна на по-редки посещения, система, която ще позволи на роднините, пътуващи отдалеч, да се възползват по-пълно от посещението;

•В страните с развита телефонна мрежа на затворниците трябва да се позволява достъп до

телефона при определени правила. Телефонният разговор не трябва да се брои като посещение.”60

14. Неприкосновеност на личността и на собствеността По делото Ван дер Вен срещу Холандия от 2003 г. ЕСПЧ прие, че комбинацията от рутинен обиск по голо на затворник със строг режим представлява деградиращо третиране в нарушение на чл. 3 от Европейската конвенция за правата на човека. В съответствие с правилника на затвора, затворникътжалбоподател е бил обискиран по голо преди и след посещенията на своите близки (веднъж месечно), при посещение на медицинската част, при зъболекаря и при бръснаря. В допълнение към това, той е бил обискиран по голо и по време на седмичните претърсвания на килията му, дори когато в промеждутъка между двете претърсвания не е имал контакт с външни хора.61 По делото Валашинас срещу Литва от 2001 г. ЕСПЧ прие, че събличането гол пред жена-служител на затвора с цел претърсване, както и пипането на неговите полови органи, а след това на получената по време на свиждане храна с голи ръце представлява нарушение на чл. 3 от Европейската конвенция за правата на човека. “Съдът смята, че макар обиските по голо да се налагат понякога, за да се гарантира сигурността в затвора и да се предотвратят престъпления, те трябва да се осъществяват по подходящ начин. Задължаването на жалбоподателя да се съблича гол пред жена и след това докосването на неговите полови органи и храна с голи ръце, показва очевидна липса на уважение към жалбоподателя и в резултат унижава неговото човешко достойнство. Това сигурно му е причинило чувства на страдание и малоценност, които са в състояние да го унижат и потиснат.”62 „31.1 Личната собственост, която вътрешният правилник на затвора не разрешава да бъде задържана от затворниците, се приема за съхранение при приемането в затвора. 31.2 Затворникът, чиято лична собственост е отнета за съхранение, подписва документ с опис на собствеността. 31.3 Администрацията на затвора трябва да вземе мерки да съхрани личната собственост в добро състояние. 31.4 Ако възникне необходимост да се унищожи някоя част от личната собственост, това се записва и се информира затворникът. 31.5 Като се спазват изискванията за поддържане на хигиена, вътрешен ред и сигурност, затворниците имат право да купуват или получават по друг начин стоки, в т. ч. храна и напитки за собствена употреба на цени, които не са неестествено по-високи от цените в свободното общество. 31.6 Ако затворник донесе със себе си някакви лекарства, лекарят решава как да бъдат използвани те. 31.7 При разрешаване на затворниците да задържат при себе си лична собственост администрацията на затвора съдейства на затворника за съхраняването й.“63

60 61 62 63

ХРУ, Глобален доклад за затворите, с.107-108. ECHR, Van der Ven v. the Netherlands, Appl. No.50901/99, Judgment from 4 February 2003. ECHR, Valašinas v. Lithuania, Appl. No.44558/98, Judgment from 24 July 2001, §117. Европейски правила за затворите, правило 31.

23


15. Разходки на открито, физически упражнения и други занимания “21.1. Всеки затворник, който не е зает с работа на открито, има право всеки ден на минимум един час подходящи физически упражнения на чист въздух, ако времето позволява това.”64 „27.1 На всеки затворник се предоставя възможност за най-малко един час упражнения на ден на открито, ако позволяват атмосферните условия. 27.2 При неблагоприятно време се осигуряват алтернативни условия за упражнения на затворниците. 27.3 Добре организираните дейности, насърчаващи поддържането на добра физическа форма и предлагащи подходящи условия за упражнения и отдих, представляват неразделна част от режима в затвора. 27.4 Администрацията на затвора трябва да улеснява тези дейности, като предлага подходящи съоръжения и екипировка. 27.5 Администрацията на затвора трябва да се погрижи за организирането на специални дейности за затворниците, които се нуждаят от тях. 27.6 Необходимо е да се предлагат възможности за отдих, в т. ч. спорт, игри, културни дейности, хобита и други занимателни дейности, и, доколкото е възможно, да се позволява на затворниците сами да ги организират. 27.7 На затворниците трябва да се позволява да се обединяват по време на упражнения и с цел участието им в дейности по време на отдих.“65 “Трябва особено да се отбележи престоят на открито. Изискването на затворниците да се разреши поне един час престой на открито всеки ден е широко прието (за предпочитане е то да представлява част от по-широка програма за дейности). КПИ подчертава, че на всички затворници без изключение (включително на тези, изтърпяващи наказание в наказателна килия) трябва да се предлага възможност за престой на открито всеки ден. Също така, безусловно, местата за престой на открито трябва да бъдат достатъчно просторни и по възможност да предлагат защита при лошо време.”66

16. Ресоциализация „103.2 Възможно най-скоро след приемането се изготвят доклади за осъдените затворници, отнасящи се до личното им положение, предложените индивидуални планове за излежаване на присъдата и стратегия за подготвянето им за освобождаване. 103.3 Осъдените затворници трябва да се насърчават да участват в изготвянето на индивидуалните им планове за излежаване на присъдата. 103.4 Доколкото е приложимо, тези планове трябва да включват: а. трудова заетост; б. образование; в. други дейности; и г. подготовка за освобождаването. 64

Минимални стандарти за третиране на лишените от свобода, чл. 21.1. Европейски правила за затворите, правило 27. 66 КПИ, Втори общ доклад, §48. 65

24


103.5 В режимите на осъдените затворници също така се включват социалната дейност, медицинското обслужване и грижите за психологическото състояние на затворника. 103.6 В цялостния режим на осъдените затворници трябва да съществува и система за отпуски от затвора. 103.7 Затворниците, които са съгласни да го приемат, може да участват в програми на възстановителното правосъдие и за обезщетяване за извършени престъпления. 103.8 Особено внимание трябва да се обърне на предлагането на подходящи планове за излежаване на доживотни и други дългосрочни присъди от съответните затворници.“67 “Една добра програма за различни дейности (работа, обучение, спорт и т.н.) е от ключово значение за благосъстоянието на затворниците. Това се отнася както за заведенията за осъдени, така и за обвиняеми и подсъдими...Затворниците не могат просто да бъдат оставени да вегетират седмици и дори месеци, затворени в килиите си, независимо от това колко добри са материалните условия вътре в килиите. КПИ смята, че целта и в заведенията за обвиняеми и подсъдими трябва да бъде затворниците да прекарват значителна част от деня (8 часа и повече) извън техните килии, ангажирани в смислени дейности от различен характер”68 ”Страните-членки на ОССЕ трябва да обмислят възможността за създаване на сдружения на затворници.”69

17. Образование „28.1 Всеки затвор трябва да търси възможност да предоставя достъп до образователни програми за всички затворници, като тези програми да са колкото се може по-всестранно насочени и да отговарят на индивидуалните нужди на затворниците, вземайки предвид техните желания. 28.2 Предимство се дава на затворници, които имат нужда да развият умения за четене и смятане и които нямат основно или професионално образование. 28.3 Трябва да се обръща особено внимание на образованието на младите затворници и затворниците със специални нужди. 28.4 Образованието не бива да има по-нисък статут в затворническия режим от полагания труд и затворниците не трябва да се ощетяват финансово или по друг начин за това, че отделят време за образование. 28.5 Всяко място за лишаване от свобода трябва да разполага с библиотека, достъпна за всички затворници и снабдена с богат асортимент от развлекателни и образователни ресурси, книги и други средства. 28.6 Доколкото е възможно, затворническата библиотека се сформира в сътрудничество с местните библиотечни служби. 28.7 Доколкото това е възможно, образованието на затворниците трябва: а. да бъде интегрирано със система на страната за общо образование и професионално обучение, така че след освобождаването им да продължат образованието и професионалното си обучение без затруднения; и

67 68 69

Европейски правила за затворите, правило 103. КПИ, Втори общ доклад, §47. Цитиран в текста: ОССЕ, Среща за реформа на затворите-2002.

25


б. да се провежда под надзора на външни образователни институции.“70

18. Изповядване на религия или убеждение „29.1 Свободата на мисълта, съвестта и вероизповеданието на затворниците трябва да се уважава. 29.2 Затворническият режим трябва да се организира по такъв начин, че да позволява на затворниците да упражняват вероизповеданието си и да следват убежденията си, да участват в служби или събрания, ръководени от одобрени представители на съответната религия или убеждения, да имат свиждания насаме с представителите на съответната религия или убеждения, както и да притежават книги или литература, свързани с тяхната религия или убеждения. 29.3 Затворниците не могат да бъдат задължавани да упражняват някоя религия или убеждения, да посещават служби или събрания, да участват в религиозни церемонии или да имат свиждания с представител на каквато и да е религия или убеждения.”71 “Писмени правила, процедура и практика осигуряват специална диета за затворниците, чиито религиозни вярвания изискват придържането към религиозна диета.”72

Специални стандарти за определени категории А. Обвиняеми и подсъдими „95.1 Режимът на неосъдените затворници не бива да се влияе от възможността за бъдещо осъждане за престъпно деяние. 96. Доколкото е възможно, неосъдените затворници трябва да получат възможност за настаняване в единични килии, освен ако не се прецени, че е в тяхна полза да живеят заедно с други неосъдени затворници, или съдът разпореди как точно да бъде настанен конкретен неосъден затворник. 97.1 На неосъдените затворници трябва да се позволява да носят собствените си дрехи, ако те са подходящи за носене в затвора. 97.2 На неосъдените затворници, които нямат подходящи дрехи, се предоставят дрехи, които не бива да са еднакви като униформите, носени от осъдените затворници. 98.1 Неосъдените затворници трябва да бъдат ясно информирани за правото им да ползват правни съвети. 98.2 На неосъдените затворници трябва да се предоставят всички необходими условия да подготвят защитата си и да се срещат с адвокатите си. 99. Стига да не съществува специална забрана от страна на съдебните органи за конкретен случай, неосъдените затворници: а. могат да имат свиждания и да общуват със семействата си и други лица по същия начин, както и осъдените затворници; б. могат да имат допълнителни свиждания и допълнителен достъп до други форми на комуникация; и 70 71 72

Европейски правила за затворите, правила 28.1 – 28.7. Европейски правила за затворите, правило 29. Стандарти на АКА, 4-4319.

26


в. могат да имат достъп до книги, вестници и други информационни средства. 100.1 На неосъдените затворници се предоставя правото да работят, но това няма да е задължително изискване. 100.2 Ако неосъдените затворници решат да работят, тогава по отношение на тях се прилагат всички условия на правило 26, вкл. условията за трудово възнаграждение. 101. Ако неосъден затворник поиска да му бъде разрешено да спазва режима на осъдените затворници, администрацията на затвора трябва да направи всичко възможно да удовлетвори искането му.73 Б. Деца “Спалните помещения нормално следва да бъдат общи за малки групи или индивидуални, като се вземат под внимание местните стандарти. През време на часовете за спане следва да има редовен, ненатрапчив надзор върху всички спални помещения, включително индивидуалните стаи и груповите спални, за да се осигури защитата на всеки младеж. На всеки непълнолетен следва да се предостави по местните или националните стандарти отделни и достатъчни спални принадлежности, които да са чисти при издаване, да се държат в добър ред и да се сменят достатъчно често за осигуряване на хигиената.”74 “Доколкото това е възможно, непълнолетните трябва да имат право да използват собствено облекло. Местата за лишаване от свобода следва да осигуряват на всеки непълнолетен персонално облекло, подходящо за климата и за поддържане на добро здраве, което при това не следва по никакъв начин да бъде унизително или обидно. На непълнолетните, които се преместват от заведението или излизат от него с някаква цел, следва да се разреши да носят собствено облекло.”75 “Всеки непълнолетен в задължителна училищна възраст има право на образование, подходящо на нуждите и способностите му и предназначено да го подготви за връщане в обществото. Такова образование следва да се предоставя извън мястото за лишаване от свобода в обществени училища, където това е възможно, и, във всеки случай, от квалифицирани учители посредством програми, единни с образователната система на страната, така че непълнолетният да може след освобождението си да продължи без затруднения образованието си. Администрацията на заведението следва да обърне специално внимание на образованието на непълнолетните от чужд произход или с особени културни или етнически нужди. Неграмотните и онези, които имат трудности с усвояването на учебния материал, следва да имат право на специално образование.”76 “Дипломите или образователните сертификати, получени от непълнолетните през време на задържането им, не следва по никакъв начин да показват, че непълнолетният е бил в заведение за лишаване от свобода.”77 “Заведенията за лишаване от свобода на непълнолетни следва да въведат специализирани превантивни и рехабилитационни програми против наркоманията, които да се прилагат от квалифициран персонал. Тези програми следва да бъдат адаптирани към възрастта, пола и други изисквания на обхванатите непълнолетни. За наркоманите и зависимите от алкохола непълнолетни следва да има на разположение детоксикационни звена и служби със съответно обучен персонал.”78 73 74 75 76 77 78

Европейски правила за затворите, правила 95 - 101. Правила на ООН за защита на лишените от свобода непълнолетни, правило 33. Правила на ООН за защита на лишените от свобода непълнолетни, правило 36. Правила на ООН за защита на лишените от свобода непълнолетни, правило 38. Правила на ООН за защита на лишените от свобода непълнолетни, правило 40. Правила на ООН за защита на лишените от свобода непълнолетни, правило 54.

27


“Всеки непълнолетен следва да има правото да общува писмено или по телефона поне два пъти седмично с избрано от него лице, освен ако е законно ограничен, и следва при нужда да бъде подпомогнат за ефективно ползване на това право. Всеки непълнолетен следва да има правото да получава кореспонденция.”79 “Носенето и използването на оръжие от персонала следва да е забранено във всяко заведение, където се задържат непълнолетни.”80 “Всички дисциплинарни мерки, които представляват жестоко, нечовешко или унизително третиране, трябва да бъдат строго забранени, включително телесното наказание, поместването в тъмна килия, строго или единично затваряне или всяко друго наказание, което може да увреди физическото или психичното здраве на непълнолетния. Намаляването на храната и ограничаването или лишаването от контакт с членове на семейството следва да се забранят независимо от целта. Трудът следва винаги да се разглежда като възпитателна мярка и средство за укрепване самоуважението на непълнолетния при подготвянето му за връщане в обществото и не следва да се налага като дисциплинарна санкция. Никой непълнолетен не следва да се санкционира повече от един път за едно и също дисциплинарно нарушение. Колективното санкциониране трябва да е забранено.”81 “Страните-членки на ОССЕ ще отделят специално внимание на рехабилитацията и образованието, особено за младежите.”82

В. Жени

„34.3 На бременните жени затворници трябва да бъде разрешавано да родят извън затвора, но ако детето се роди в затвора, администрацията на затвора трябва да осигури необходимата помощ и условия.“83 “Младите нарушителки от женски пол, поставени в институция, заслужават специално отношение с оглед на техните лични нужди и проблеми. Те в никакъв случай не трябва да получават по-малко грижи, защита, помощ, лечение и обучение, отколкото младите нарушители от мъжки пол. Тяхното безпристрастно третиране трябва да бъде осигурено.”84 “Хюман райтс уоч препоръчва: •На жените-затворнички трябва да бъдат раздавани санитарни превръзки или техни заместители и да имат всекидневен достъп до душ или негов заместител по време на менструация; •Възможностите за обучение и работа трябва да бъдат еднакви за мъжете и жените; •Там, където посещенията при жените-затворнички са силно ограничени поради далечните разстояния, които роднините трябва да пропътуват, властите трябва да направят усилия да компенсират това (чрез субсидиране на пътуванията на роднините или чрез някаква друга система); •Бременните затворнички трябва да се преглеждат редовно и да получават подходяща храна; •Кърмещите майки трябва да получават подходяща храна;

79 80 81 82 83 84

Правила на ООН за защита на лишените от свобода непълнолетни, правило 61. Правила на ООН за защита на лишените от свобода непълнолетни, правило 65. Правила на ООН за защита на лишените от свобода непълнолетни, правило 67. Цитиран в текста: ОССЕ, Среща за реформа на затворите-2002. Европейски правила за затворите, правило 34.3. Пекински правила, правило 26.4.

28


•Трябва да се полагат усилия за облекчаване на контактите на майките с техните деца и на тяхното право да насочват тяхното възпитание.”85

Г. Осъдени на доживотен затвор и на дълги срокове лишаване от свобода

“Дългосрочното лишаване от свобода може да има много десоциализиращи ефекти върху затворниците. В допълнение към това, че те стават институционализирани, лишените от свобода за дълги срокове могат да изпитват и много психологически проблеми (включително загуба на самоуважение и поразяване на социалните им умения) и да проявят тенденция към все позадълбочаващо се откъсване от обществото, към което почти всички те един ден ще се завърнат. Според КПТ, режимите, които се налагат на затворниците, изтърпяващи дълги присъди, трябва да имат за цел да компенсират тези ефекти в позитивен и проактивен смисъл. Тези затворници трябва да имат достъп до широк кръг смислени дейности от разнообразен характер (работа, за препоръчване с професионална насоченост; образование; спорт; отдих/общуване). Те също така трябва да имат възможност да упражняват в някаква степен избор на начина, по който прекарват времето си като по този начин се насърчава чувството им за автономия и лична отговорност. Трябва да се предприемат допълнителни стъпки за осмисляне на тяхното време, прекарано в затвора; по-специално, важни стъпки в подпомагането на тези хора да се справят със своята присъда и да се подготвят за живота извън него е предлагането на индивидуални планове за времето, прекарано в затвора, и подходяща психо-социална подкрепа. Негативните ефекти на институционализацията върху затворниците, изтърпяващи дълги присъди, ще се проявят по-слабо, а те ще бъдат по-добре подготвени за освобождаването, ако те са в състояние да влизат в ефективен контакт с външния свят.”86

Д. Лишени от свобода със специфични медицински проблеми – HIV/СПИН, душевно болни и др.

12.1 Лица с психични заболявания или чието психично здраве не съответства на настаняването в затвор се настаняват в специални за целта заведения. 47.1 За наблюдение и лечение на затворници, страдащи от душевни разстройства или увреждания, които не попадат в категорията на правило 12, трябва да има специализирани заведения или отделения под медицински надзор. 47.2 Медицинската служба на затвора е длъжна да се грижи за психиатричното лечение на всички затворници, които имат нужда от такова, и да обръща специално внимание на предотвратяване на случаите на самоубийство.87 “Доколкото сегрегацията, изолацията и ограниченията в работата, спорта и забавленията не се смятат за необходими към серопозитивните хора в обществото, същата нагласа трябва да се възприеме и към серопозитивните затворници.”88 “Доколкото е възможно, на затворниците с терминално HIV заболяване трябва да се предложи предсрочно освобождаване и да им се предостави подходящо лечение извън затвора.”89 85 86 87 88 89

ХРУ, Глобален доклад за затворите, с. 40. КПИ, Единадесети общ доклад, §33. Европейски правила за затворите, правила 12.1 и 47. Препоръка относно контрола на инфекциозните заболявания в затвора, чл. 9. Препоръка относно контрола на инфекциозните заболявания в затвора, чл. 14.

29


Източници: 1.

Основные принципы обращения с заключенными, Резолюция 45/111 Генеральной Ассамблеи ООН от 14 декабря 1990 года, достъпна на www1.umn.edu/humanrts/russian/instree/Rg2bpt.html. Цитирани в текста: Основни принципи за третиране на затворниците.

2.

Минимални стандарти за третиране на лишените от свобода, U.N. Doc. A/CONF/611, annex I, E.S.C. res. 663C, 24 U.N. ESCOR Supp. (No. 1) at 11, U.N. Doc. E/3048 (1957), amended E.S.C. res. 2076, 62 U.N. ESCOR Supp. (No. 1) at 35, U.N. Doc. E/5988 (1977). Цитирани в текста: Минимални стандарти за третиране на лишените от свобода.

3.

European Committee for the Prevention of Torture and Inhuman or Degrading Treatment or Punishment, Second General Report [CPT/Inf (92) 3]. Цитиран в текста: КПИ, Втори общ доклад.

4.

European Committee for the Prevention of Torture and Inhuman or Degrading Treatment or Punishment, Third General Report [CPT/Inf (93) 12]. Цитиран в текста: КПИ, Трети общ доклад.

5.

European Committee for the Prevention of Torture and Inhuman or Degrading Treatment or Punishment, Seventh General Report [CPT/Inf (97) 10]. Цитиран в текста: КПИ, Седми общ доклад.

6.

European Committee for the Prevention of Torture and Inhuman or Degrading Treatment or Punishment, Eleventh General Report [CPT/Inf (2001) 16]. Цитиран в текста: КПИ, Единадесети общ доклад.

7.

Report to the Irish Government on the visit to Ireland carried out by the European Committee for the Prevention of Torture and Inhuman or Degrading Treatment or Punishment (CPT) from 31 August to 9 September 1998, Strasbourg, 17 December 1999. Цитиран в текста: КПИ, Първи ирландски доклад.

8.

Международен пакт за граждански и политически права, ДВ, бр.43 от 28. 05. 1976 г. Цитиран в текста: Международен пакт за граждански и политически права.

9.

Европейска конвенция за защита на правата на човека и основните свободи, ДВ, бр. 66 от 14.08.1992 г. Цитирана в текста: Европейска конвенция за правата на човека.

10. Европейски правила за затворите, Препоръка № R(87)3 на Комитета на министрите на Съвета на Европа от 12 февруари 1987 г. Цитирани в текста: Европейски правила за затворите.

11. Judgments and Decisions of the European Court of Human Rights and of the European Commission on Human Rights, достъпни на: www.echr.coe.int. В текста са цитирани конкретните решения. 12. UN Body of Principles for the Protection of All Persons under Any Form of Detention or Imprisonment, G.A. res. 43/173, annex, 43 U.N. GAOR Supp. (No. 49) at 298, U. N. Doc. A/43/49 (1988). Цитирани в текста: Принципи на ООН за защита при задържане и лишаване от свобода. 13. U.N. Standard Minimum Rules for the Administration of Juvenile Justice, G.A. res. 40/33, annex, 40 U.N. GAOR Supp. (No.52) at 207, U.N. Doc. A/40/53 (1985). Цитирани в текста: Пекински правила. 14. UN Rules for the Protection of Juveniles Deprived of their Liberty, G.A. res. 45/113, annex, 45 U.N. GAOR Supp. (No. 49A) at 205, U.N. Doc. A A/45/49 (1990). Цитирани в текста: Правила на ООН за защита на лишените от свобода непълнолетни. 15. Human Rights Watch, Global Report on Prisons, New York etc., HRW, 1993. Цитиран в текста: ХРУ, Глобален доклад за затворите.

30


16. American Correctional Association, Standards for Adult Correctional Institutions, 4th Edition, ACA, January 2003. Цитирани в текста: Стандарти на АКА. 17. Recommendation No. R (82) 17 of the Committee of Ministers of the Council of Europe to member states concerning custody and treatment of dangerous prisoners. Цитирана в текста: Препоръка № R (82) 17. 18. Recommendation No. R (98) 7 of the Committee of Ministers of the Council of Europe concerning the ethical and organisational aspects of health care in prison. Цитирана в текста: Препоръка относно етическите и организационни аспекти на здравеопазването в затвора. 19. Recommendation No. R (90) 3 of the Committee of Ministers of the Council of Europe concerning medical research on human beings. Цитирана в текста: Препоръка относно медицинските изследвания върху хора. 20. Recommendation No. R (93) 6 of the Committee of Ministers of the Council of Europe concerning prison and criminological aspects of the control of transmittable diseases including AIDS and related health problems in prison. Цитирана в текста: Препоръка относно контрола на инфекциозните заболявания в затвора. 21. Human Rights Committee, General Comment 21, Article 21, U.N. Doc. HRI\GEN\1|Rev.1 at 33 (1994). Цитиран в текста: Общ коментар 21. 22. OSCE Supplementary Human Dimension Meeting on Prison Reform, Vienna, 8-9 July, 2002. Цитиран в текста: ОССЕ, Среща за реформа на затворите-2002. 23. Rod Morgan, Malcolm Evans, Combating Torture in Europe: the work and standards of the European Committee for the Prevention of Torture (CPT), CoE Publishing, Strasbourg, 2001. Цитирана в текста: Combating Torture in Europe.

31


ПРИЛОЖЕНИЕ: Необходимо е преди първото посещение в затвора или в затворническото общежитие членовете на посещаващата група да се запознаят както с международните, така и с националните стандарти за третиране на лишените от свобода, на които би следвало да отговарят различните аспекти от живота в затвора, подлежащи на проверка в хода на посещенията. Съгласно новия ЗИНЗС, всяко място за лишаване от свобода трябва да разполага с необходимите жилищни, битови и други помещения за осъществяване на поправително въздействие. Останалите параметри на битовото устройство - количеството дневна светлина, степента на изкуственото осветление, отопление и проветрение, достъпът до санитарни възли и течаща вода, както и минимумът обзавеждане на спалните помещения - ще бъдат определени с правилника за прилагане на ЗИНЗС. Законът влиза в сила на 1 юни 2009 г. От тази дата тече и 6-месечен срок, в който трябва да бъдат издадени подзаконовите нормативни актове по прилагането му, включително Правилник за прилагането му, както и Програма за подобряване на условията в местата за лишаване от свобода. Съгласно чл. 43, ал 3 (ЗИНЗС), три години след приемане на програмата, минималната жилищна площ за един лишен от свобода не може да бъде по-малка от 4 кв.м. Това е срокът, който законът определя, за решаване на най-наболелия проблем на българската пенитенциарна система, произтичащ от пренаселеността на жилищните помещения на българските затвори. Въпросникът, който е приложен по-долу, може да бъде използван изцяло или на части по време на посещенията, за да не бъдат изпуснати от полезрението на наблюдателните комисии определени сфери или детайли от цялостния живот на пенитенциарните институции.

32


ИНФОРМАЦИЯ ЗА ПЕНИТЕНЦИАРНИ ЗАВЕДЕНИЯ /ЗАТВОРИ И ЗАТВОРНИЧЕСКИ ОБЩЕЖИТИЯ/ ………………………………….. /наименование, адрес, телефон, име на директора/

……………… /дата/

ОБЩО ОПИСАНИЕ Предназначение, тип на обекта, подведомствени обекти /ТПО/ Местоположение, отдалеченост от населено място Описание на разположението в местността Предизвиква ли това разположение конфликт с околността и ако да какъв? Общо брой на сградите Кога са построени сградите? Брой и описание на административно-стопанските здания Общо състояние на жилищните здания, степен на износване, необходимост от ремонт Общо състояние на административно-стопанските здания, степен на износване, необходимост от ремонт НАСЕЛЕНОСТ Общ брой на местата /капацитет/ Брой на затворниците Населеност /%/ /като съотношение на броя в действителност към капацитета/ Брой в отчетната книга на: - обвиняеми - подсъдими - осъдени Брой на групите, предназначение Брой на осъдените с доживотни присъди /с и без право на помилване/ Етническа принадлежност на затворниците - брой на затворниците по етноси Как се събират данни за етническата принадлежност? Отделяне на мъже от жени, осъдени от неосъдени, млади от стари, рецидивисти Осъществява ли се отделяне на затворниците според режима, при който се изтърпява присъдата?

33


Регистрация, престой в приемна, има ли смесване в приемната? Брой и националност на чужденците /където е релевантно/ Дава ли се на чужденците на разбираем за тях език писмена информация за техните права? ПОМЕЩЕНИЯ Количество и описание на жилищните помещения Брой на килиите, разделяне на килиите по големина Максимален брой на лишени от свобода, настанени в една килия Има ли в килиите правилник за вътрешния ред, ако не къде е закачен? Има ли в килиите канализация? Има ли водопровод в килиите? Общо описание на оборудването на килиите Чистота в килиите Общо описание на външния вид на стените в килиите Възможност за осигуряване на подходяща температура в килиите: а) през зимата б) през лятото Има ли възможност за проветрение на килиите и как се осъществява то? Осигуряват ли прозорците на килиите нормално слънчево осветление? Използват ли се капаци, как влияят те на осветлението и проветрението? Оценка на изкуственото осветление Има ли режим на тока, ако да какъв? Тип на леглата в килиите Осигуреност на килиите с нощни шкафчета Състояние на масите и столовете в килиите. Състояние на чаршафите, одеалата и дюшеците Състояние на кърпите Има ли в стените контакти?

34


Възможност за използване на: - бързовари - радиоприемници и телевизори - котлони Има ли жалби по повод на недостатъчно поддържане на чистота? Използват ли се кофи за тоалетни нужди в килиите? Описание на санитарните възли и състояние на оборудването Колко души използват една действаща тоалетна? Състояние на умивалниците и тръбите Брой и описание на баните Колко често се осигурява достъп до баня? Колко време може да се ползва душ? Има ли режим на водата? Задължават ли се затворниците да носят затворнически дрехи? Състояние на затворническите дрехи Има ли нужда от обезпаразитяване и колко често? Могат ли затворниците да носят собствени дрехи? Състояние на бельото Има ли условия за пране и изсушаване на дрехите и бельото? Осигуряват ли се сапун, прах за пране, тоалетна хартия? Информация за отварянето на килиите през деня а) отварят ли се изобщо б) ако не, защо в) ако да, тогава какъв брой килии за какъв брой затворници г) изводи за прилагане на принципа за отворените килии ПРОДЪЛЖИТЕЛНОСТ НА ПРЕДВАРИТЕЛНОТО ПРОИЗВОДСТВО Брой на обвиняемите, задържани в това им качество над шест месеца Действия на администрацията в случаи на продължително предварително задържане Брой на подсъдимите без влезли в сила присъди над две години, причини ХРАНА

35


Състояние и хигиена на кухнята Качество и количество на храната Колко пъти седмично се готви месо? Брой и тип на диетичното меню Къде се извършва храненето? Тип и състояние на посудата и столовите прибори Достатъчно ли е времето за хранене? Има ли достъп на питейна вода в килиите и в столовата

СВИЖДАНЕ Брой и описание на помещенията /залите/ за свиждане Какъв е процентът на затворниците, които не провеждат свиждане? Каква е продължителността на едно свиждане? Описание на помещенията за адвокатско свиждане Колко души едновременно провеждат свиждане? Каква е продължителността на адвокатското свиждане? Насаме ли се провежда адвокатското свиждане? Как се осъществява връзка с адвокат и близки веднага след задържането? КОРЕСПОНДЕНЦИЯ Какви са критериите за спиране на кореспонденция? Има ли случаи на спряна кореспонденция до адвокати? Прилага ли се спряната кореспонденция към досието на затворника? Има ли жалби по повод на спиране на кореспонденция? КОЛЕТНИ ПРАТКИ Допустимо ли е получаването на храна отвън?

36


Каква част от затворниците получават колетни пратки? Има ли жалби във връзка с проверката на колетни пратки? Връщат ли се пратките, донесени извън определените дни? ОБУЧЕНИЕ Има ли училище и какво? Къде се изпращат желаещите да учат? Брой и описание на учебните зали Какъв е делът на учащите затворници? Какъв е делът на неграмотните затворници? Брой на педагогическия персонал Има ли в училището трудности и какви? ПРЕСТОЙ НА ОТКРИТО Брой и описание на площадките за престой на открито Има ли отделни спортни площадки? Има ли случаи на отказ от престой на открито? Брой на л.св. на които е разрешен допълнителен престой на открито по медицински съображения. Задължително ли е придвижването в строй по време на престоя на открито? Особени форми на спортни занятия ЛАВКА Има ли лавка? Как е снабдена? Как се изчисляват цените в лавката? Иска ли се мнението на затворниците за снабдяването на лавката? РЕСОЦИАЛИЗАЦИОННИ ДЕЙНОСТИ Количество на културно-просветните стаи, оборудване Оценка на ролята, изпълнявана от културно-просветните стаи

37


Количество на библиотеките и томовете книги, нови попълнения Какъв е делът на използващите библиотеката Описание на наличната преса Други форми на културно-просветна дейност Каква част от затворниците, според администрацията, принадлежат към субкултура /наркомани, хомосексуалисти, банди и пр.?/ Наказват ли се доброволните хомосексуални действия? Форми на субкултурата и степен на нейната опасност (според администрацията) Кои обществени организации извършват дейност на територията на заведението? Форми на тази дейност

ВЕРОИЗПОВЕДАНИЕ Информация за дейността на православния свещеник Кой освен православния свещеник води богослужения и в какви форми? В кои дни се извършват богослужения и средно количество на участниците Качество на помещенията за религиозна дейност Информация за дейността на други вероизповедания ДИСЦИПЛИНА И НАКАЗАНИЯ Статистика на наказанията по вид и причина Статистика на нарушенията Брой на наказателните килии Състояние на наказателните килии Брой на случаите на настаняване в наказателна килия за последните 6 месеца Има ли възможност за обжалване на наказанията? Има ли случаи на налагане на две наказания за едно провинение? Има ли случаи когато провиненият не е изслушан преди налагане на наказание?

38


Има ли регистрация и разследвания по обжалванията? Какви са резултатите? Забележки след запознаване с документацията за такива случаи Има ли жалби, свързани с обиди, прояви на враждебна реч, вербална агресия и пр.? Употреба на специални средства за сдържане - палки, белезници, усмирителни ризи Отбелязва ли се случаят на употреба на такива средства в специална книга или по друг начин? Има ли проблеми, свързани с отношението към сексуалните “жертви” и престъпници? ПЕРСОНАЛ Брой на персонала работещ индивидуално със затворниците Какво е образованието на тези хора? Среден брой затворници на социален работник Трудности в работата на служителите Какъв е реда за среща и разговор с началника? НАДЗОР ЗА ЗАКОННОСТ Осъществява ли се надзор от прокуратурата и колко често? Влиза ли прокурор в килиите, провежда ли срещи със затворници Отбелязват ли се посещенията в книга, заедно с констатации и препоръки Провеждат ли се инспекции от други органи – Омбудсман, наблюдателни комисии, ГД “ИН” и др. Има ли резултат от инспекциите-налагане на санкции, съобразяване с препоръките и пр. НАДЛЕЖАВАНЕ Брой на неоснователните задържания над размера на наложеното наказание Причини за неоснователните задържания ОРГАНИ НА САМОУПРАВЛЕНИЕ Има ли орган на самоуправление? Какви са неговите пълномощия и дейности?

Извършил посещението:

39


40

Profile for BG Helsinki

Наръчник за дейността на Общинските наблюдателни комисии  

Във връзка с нуждата от обществен контрол над условията, при които лишените от свобода изтърпяват своите присъди, законодателството на Репуб...

Наръчник за дейността на Общинските наблюдателни комисии  

Във връзка с нуждата от обществен контрол над условията, при които лишените от свобода изтърпяват своите присъди, законодателството на Репуб...

Advertisement