ИНТЕРАЙТС Наръчник за адвокати - Свободата на изразяване по ЕКПЧ (Член 10)
правото трябва да е убедително установена. На практика мнозинството дела зависят от въпроса дали всички мерки, предприети от държавата, които биха представлявали намеса, са пропорционални на следваните цели. При определянето на степента, до която намеса в правата е разрешена по член 10(2), Съдът се съобразява със “свободата на преценка”, която всяка държава има, по-специално по отношение на морала и националната сигурност, но до известна степен това се съдържа в член 10(2) в неговата цялост. Свободата на преценка е мярка, с която Съдът предоставя известна свобода на държавите, признавайки разнообразието от практики сред държавите по отношение на обществени нрави и национална сигурност. Съдът е възприел виждането, че понякога е необходимо да се толерира подход към членове 8-11, който отразява национални особености и може привидно да противоречи на Конвенцията. Свободата на преценка обаче подлежи на супервизия от страна на Съда и в крайна сметка Съдът определя за всяко дело поотделно дали държавата може да изиска прилагането й. Може да се отбележи също, че тя няма никакво значение за вътрешните условия. В заключение на въведението можем да отбележим във връзка с ограниченията, че член 10 попада в обхвата на клаузите за дерогиране на член 15. Вследствие на това, свободата на изразяване може да подлежи на известни ограничения по време на война или извънредно положение, застрашаващо нацията. Трябва обаче да се отбележи, че свободата на държавата да налага такива ограничения не е неограничена, в смисъл че извънредното положение трябва да представлява реална и истинска заплаха за държавата, и предприетите мерки отново трябва да са пропорционални на заплахата. В крайна сметка Съдът е този, който ще определи както наличността на извънредно положение, така и пропорционалността на мерките, предприети от държавата. За отбелязване е обаче, че международните трибунали предоставят значителна свобода що се отнася до уместността на мерките, предприети по време на “извънредно положение”, и вътрешните съдилища са склонни да действат по същия начин.
1.2.
Кой може да подава жалба?
Член 10(1) предвижда, че всеки има право на свобода на изразяване и подходът на Съда е да отдава на този термин неговото буквално и лингвистично значение. Затова той включва юридически и физически лица, и това бе ясно обяснено от Съда например в Autronic AG v Switzerland (1990), където едно ООД е потърсило да се възползва от защитата на член 10 по отношение на комерсиалните си планове да предава телевизионни програми. В параграф 47 Съдът заявява: “…нито юридическият статут на Аутроник АГ като ООД, нито фактът, че неговите дейности са комерсиални, нито истинската природа на свободата на изразяването могат да лишат Аутроник АГ от защитата по член 10. Членът е приложим за “всеки”, независимо дали е физическо или юридическо лице”.
ИНТЕРАЙТС Наръчник за адвокати
9
©INTERIGHTS 2007