Issuu on Google+

Препоръка № R (83) 2 относно законовата защита на лицата, страдащи от психични разстройства, настанени на лечение по принудителен ред [1] Приета от Комитета на министрите на 22 февруари 1983 г. на 356-та среща на заместник-министрите

Комитетът на министрите, съгласно чл. 15.b от Статута на Съвета на Европа, Отчитайки, че целта на Съвета на Европа е постигане на по-голямо единство между членовете, и специално чрез хармонизиране на законите по въпроси от общ интерес; Съобразявайки се с Конвенцията за защита на човешките права и основните свободи и на нейното приложение от органите, учредени от Конвенцията; Съобразявайки се с препоръка 818/1977 на Консултативното събрание на Съвета на Европа относно положението на психично болните; Считайки, че общите действия на европейско ниво ще улеснят желаната по-добра защита на лицата, страдащи от психични разстройства, Препоръчва на правителствата на страните-членки да приспособят своите закони към изложените правила или да създават услови за това при приемането на ново законодателство.

ПРАВИЛА Член 1 1. Тези правила се отнасят за настаняване на лечение по принудителен ред на лица, страдащи от психични разстройства. Те не се отнасят до случаите на настаняване в резултат на наказателен процес, въпреки че чл. 5, 9 и 11 от тези правила засягат и тях. 2. Принудителното настаняване (наричано по-нататък "настаняване") означава приемане и задържане за лечение на лице, страдащо от психично разстройство (наричано по-нататък "пациент"), в болница, друго медицинско заведение или подходящо място (наричано по-нататък "заведение"), когато настаняването не е по неговото искане. 3. Приемането на пациент в заведение за лечение по неговото искане не попада в полето на приложение на тези правила. Те обаче се отнасят за случаите, когато пациент, приет първоначално по негово искане, трябва да бъде задържан в заведението, въпреки желанието му да бъде изписан. Член 2 При определяне дали едно лице страда от психично разстройство и се изисква настаняване психиатриите и другите лекари трябва да се съобразяват с медицинската наука. Трудностите в приспособяването към морални, социални, политически и други ценности сами по себе си не трябва да се считат за психично разстройство. Член 3 При липса на каквито и са други начини за подходящо лечение: а. пациентът може да бъде настанен в заведение само когато поради своето психично разстройство той представлява сериозна опасност за себе си или други лица; б. държавите обаче може да предвидят настаняване също, когато поради сериозния характер на психичното разстройство, липсата на настаняване би довела до задълбочаване на разстройството или би възпрепятствала предоставянето на подходящо лечение.


Член 4 1. Решението за настаняване трябва да се взима от съдебен или друг овластен орган, определен от закона. При спешност пациентът може да бъде приет и задържан в заведението веднага по решение на лекаря, който следва незабавно след това да уведоми компетентния съдебен или друг овластен орган, който трябва да вземе своето решение. Всяко решение на компетентния съдебен или друг овластен орган по този параграф трябва да бъде взето на основа на медицинския съвет и при проста и бърза процедура. 2. Когато решението за настаняване е взето от несъдебен орган или лице, този орган или лице трябва да бъде различен от този, който първоначално е поискал или препоръчал настаняването. Пациентът следва незабавно да бъде информиран за своите права и трябва да има правото да обжалва това решение пред съда, който да се произнесе при проста и бърза процедура. Освен това лицето, което е задължено да подпомага пациента да реши дали да подава жалба, следва да бъде назначено от подходящ овластен орган. Той следва да бъде непредубеден към правото на жалба на което и да е друго заинтересовано лице. 3. Когато решението е взето от съдебна институция или когато пред съдебна институция се обжалва решението на административен орган за настаняване, пациентът трябва да бъде информиран за правата си и да има ефективна възможност да бъде изслушан лично от съдия, освен в случаите, когато съдията, имайки предвид здравното състояние на пациента, реши да изслуша само негов представител. Пациентът следва да бъде осведомен за правото си да обжалва решението, с което или се постановява, или се потвърждава настаняването, и да ползва помощта на съветник или съдействието на друго лице, ако желае това, или ако съдията счете, че това би било подходящо. 4. Съдебните решения по параграф 3 следва да могат да бъдат обжалвани. Член 5 1. Настаненият пациент има правото да бъде третиран при същите условия (от гледна точка на етиката и науката) като всеки друг болен човек, както и да ползва еднаква обстановка в заведението. В частност, той има правото да получи подходящо лечение и грижи. 2. Лечение, което не е общоприето от медицинската наука или представлява сериозен риск за трайна мозъчна увреда или за неблагоприятна промяна на личността на пациента, може да бъде приложено само ако лекарят го смята за крайно необходимо и пациентът, след като е бил осведомен, е изразил своето изрично съгласие. Ако пациентът не е способен да разбере естеството на лечението, лекарят следва да предостави решението на подходящ независим орган, овластен от закона, който трябва да се съветва със законния представител на пациента, ако има такъв. 3. Следва да бъдат забранени клиничните изпитания на вещества и продукти и лечебни методи, които нямат терапевтична психиатрична цел, върху лица, страдащи от психични разстройства - обект на настаняване. Клиничните изпитания, които имат терапевтична цел, трябва да се регламентират от националните законодателства. Член 6 Ограниченията на личната свобода на пациента следва да бъдат сведени само до необходимите за здравното му състояние и за успеха на лечението. Не трябва да бъдат ограничавани обаче правата на пациента: а. да се свърже със съответната институция, с лицето, споменато м чл. 4, с адвокат и б. да изпраща неотворени писма. Член 7 Пациентът не трябва да бъде преместван от едно заведение в друго, освен ако е в интерес на лечението, и, доколкото е възможно, да бъде съобразено неговото собствено желание. Член 8 1. Настаняването следва да бъде за ограничен период или, поне, необходимостта от настаняване трябва да бъде преценявана на определени интервали. Пациентът може да изисква необходимостта от настаняването да бъде преценявана от съдебна институция през разумни интервали. Трябва да се прилагат правилата в чл. 4, параграф


3. 2. Настаняването може да бъде прекратено във всеки момент по решение а. на лекаря, или б. на компетентен овластен орган, който действа по своя инициатива или по искане на пациента или на друго заинтересовано лице. 3. Прекратяването на настаняването не изисква непременно прекратяване на лечението, което може да продължи на основата на доброволността. Член 9 1. Настаняването, само по себе си, не може да представлява основание за ограничаване годността на пациента за извършване на правни актове (legal capacity). 2. Овластеният орган, който решава настаняване, обаче, ако е необходимо, трябва да предвиди съответни мерки за защита на материалните интереси на пациента. Член 10 При всички обстоятелства достойнството на пациента трябва да бъде зачитано и да бъдат взети съответни мерки за защита на здравето му. Член 11 Тези правила не ограничават възможността на коя да е страна-членка за приемане на по-строги мерки за законова защита на лица, страдащи от психични разстройства, които са обект на настаняване.

Бележка към заглавието: [1] Когато тази препоръка беше приета, прилагайки чл. 10.2.с от Процедурните правила за заседанията на заместник-министрите, представители на следните страни-членки запазиха правото на своите правителства да приемат или не посочените правила: - Федерална република Германия: чл. 3.а и 6.б; - Ирландия: чл. 4.2, последно изречение, чл. 3, последно изречение и чл. 9.2; - Лихтенщайн: чл. 4.2, последно изречение, чл. 3, първо изречение и 6.б; - Нидерландия: чл. 3.а, чл. 4.4 и чл. 6; - Швеция: чл. 6.б; - Швейцария: чл. 4.1, последно изречение, крайна фраза, чл. 21 последно изречение и чл. 6.б; - Великобритания: чл. 4.2, последно изречение, чл. 3, последно изречение, и чл. 6.б.


Препоръка № R (83) 2 Комитет на Министрите, 1983