Issuu on Google+

Международно хуманитарно право: Женевска конвенция за подобряване участта на ранените и болните от въоръжените сили при бойни действия на сушата Женевска конвенция за подобряване участта на ранените, болните и корабокрушенците от въоръжените сили при бойни действия на море Женевска конвенция относно третирането на военнопленниците

Женевска конвенция относно закрилата на гражданските лица по време на война Издадена в "Женевските конвенции от 12 август 1949 г.", изд. на Български червен кръст Централен комитет, 1990 г.

Съдържание: I. Общи разпоредби II. Обща закрила на населението срещу някои последствия от войната III. Статут и третиране на закриляните лица IV. Изпълнение на Конвенцията Приложение 1 Приложение 2 Приложение 3 Указ на Президиума на НС за ратификация на Женевските конвенции

Подписаните пълномощници на правителствата, представени на дипломатическата конвенция, свикана в Женева от 21 април до 12 август 1949 година да изработи конвенция относно закрилата на гражданските лица по време на война, се договориха за следното:

ЧАСТ I. ОБЩИ РАЗПОРЕДБИ Член 1 Високодоговарящите страни се задължават да зачитат и да заставят да бъде зачитана настоящата конвенция при всички обстоятелства.

Член 2 Извън разпоредбите, които ще се прилагат в мирно време, настоящата конвенция ще се прилага в случай на обявена война или какъвто и да е друг въоръжен конфликт, възникнал между две или повече от високодоговарящите страни, дори ако положението на война не е признато от една от тях. Конвенцията ще се прилага също така във всички случаи на окупация на цялата територия или на част от територията на една от високодоговарящите страни, дори ако тази окупация не среща никаква въоръжена съпротива. Ако една от участващите в конфликта държави не е страна по настоящата конвенция, държавите, които са страни по нея, ще си останат въпреки това обвързани от взаимните си отношения. Те ще бъдат обвързани освен това от конвенцията спрямо упоменатата държава, ако последната приеме и прилага разпоредбите на конвенцията.

Член 3 В случай на въоръжен конфликт, който няма международен характер и възниква на територията на една от високодоговарящите страни, всяка от участващите в конфликта страни ще бъде задължена да прилага поне


следните разпоредби: 1) Лицата, които не участват пряко във военните действия, включително и членовете на въоръжените сили, които са сложили оръжие, и лицата, които са били извадени от строя поради болест, нараняване, задържане в затвор или поради каквато и да е друга причина, ще бъдат при всички обстоятелства третирани хуманно, без никаква дискриминация, почиваща върху различия в расата, цвета на кожата, вярванията, пола, произхода или имотното състояние, или какъвто и да било друг подобен критерий. За тази цел са и ще останат забранени по всяко време и по отношение на горепосочените лица: а) посегателствата върху живота и личността, а именно убийството във всичките му форми, осакатявания, мъченията и изтезанията; б) вземането на заложници; в) посегателствата върху личното достойнство, а именно унижаващото и деградиращо третиране; г) произнасянето на присъди и изпълнението им без предварително съдебно решение, произнесено от редовно конституиран съд, който има съдебните гаранции, признати за необходими от цивилизованите народи. 2) Ранените и болните ще бъдат прибирани и за тях ще се полагат грижи. Някоя безпристрастна хуманитарна организация, като Международния комитет на Червения кръст, може да предложи услугите си на участващите в конфликта страни. Участващите в конфликта страни ще продължат да полагат усилия, за да поставят в сила посредством специални споразумения всички или част от разпоредбите на настоящата конвенция. Прилагането на предходните разпоредби няма да влияе върху правния статут на участващите в конфликта страни.

Член 4 Под закрилата на настоящата конвенция са лицата, които в даден момент и по какъвто и да е начин се намират в случай на въоръжен конфликт или на окупация, в ръцете на една от участващите в конфликта страни или на някоя държава окупаторка, чиито граждани те не са. Гражданите на държава, която не е обвързана с конвенцията, не се ползуват от нейната закрила. Гражданите на неутрална държава, намиращи се на територията на воюваща държава, и гражданите на съвоюваща държава няма да бъдат считани за закриляни лица, докато държавата, на която те са граждани, има нормално дипломатическо представителство при държавата, в чиято власт те се намират. Разпоредбите на част втора имат обаче по-широко приложение, определено в чл. 13. Лицата, закриляни от Женевската конвенция за подобряване - участта на ранените и болните от състава на действуващите въоръжени сили от 12 август 1949 г. или от Женевската конвенция за подобряване участта на ранените, болните и претърпелите корабокрушение от състава на военноморските сили от 12 август 1949 г. или от Женевската конвенция относно третирането на военнопленниците от 12 август 1949 г. няма да бъдат считани за закриляни лица по смисъла на настоящата конвенция.

Член 5 Ако някоя участваща в конфликта страна има основания да счита, че някое закриляно лице е основателно заподозряно или действително извършва на нейна територия действия, насочени против сигурността й, това лице няма да има правата и привилегиите, предвидени от настоящата конвенция, тъй като прилагането им в полза на такова лице би увредило на сигурността на държавата. Когато на окупирана територия някое закриляно от конвенцията лице е заловено като шпионин или вредител или е попаднало под законно подозрение, че извършва вредна за сигурността на окупиращата държава дейност, то ще бъде лишено, когато това е необходимо за пълната военна сигурност, от правото на връзка, предвидено от настоящата конвенция. Във всеки един от тези случаи такива лица ще бъдат все пак третирани хуманно и в случай на съдебно преследване няма да бъдат лишавани от правото си на справедлив и редовен процес, предвидено от настоящата конвенция. Те ще получат също така всички права и привилегии на едно закриляно лице, в смисъла на настоящата конвенция, на най-близката възможна дата, като се има предвид сигурността на държавата или на окупиращата държава - според дадения случай.


Член 6 Настоящата конвенция ще се прилага от самото начало на всеки конфликт или окупация, упоменати в чл. 2. На територията на участващите в конфликта страни прилагането на настоящата конвенция ще бъде преустановено при общото приключване на военните действия. На окупираните територии прилагането на настоящата конвенция ще бъде преустановено една година след общото приключване на военните действия; независимо от това държавата окупаторка ще бъде обвързана, докато трае окупацията - дотолкова, доколкото тази държава упражнява функциите на правителството на въпросната територия - с разпоредбите на следните членове на настоящата конвенция: - от 1 до 12, 27, от 29 до 34, 47, 49, 51, 52, 53, 59, от 61 до 77 и 143. Закриляните лица ще продължат да се ползуват от настоящата конвенция и след този срок до окончателното им освобождаване, репатриране или установяване на предишното местожителство.

Член 7 Извън споразуменията, изрично предвидени с чл. 11, 14, 15, 17, 36, 108, 109, 132, 133 и 149, високодоговарящите страни ще могат да сключват други специални споразумения по всеки въпрос, които биха сметнали за уместно да уредят отделно. Никое специално споразумение не може да утежнява положението на закриляните лица, така както то е уредено от настоящата конвенция, нито да ограничава правата, които тя им дава. Закриляните лица ще се ползуват от тези споразумения дотогава, докато конвенцията се прилага по отношение на тях освен при изрични разпоредби в противен смисъл, включени в посочените или следващи споразумения, или когато по отношение на тях една или друга участваща в конфликта страна прилага по-благоприятни мерки.

Член 8 Закриляните лица не могат при никакви обстоятелства да се отказват частично или изцяло от правата, които им се осигуряват от настоящата конвенция и от специалните споразумения, посочени в предходния член, ако има такива.

Член 9 Настоящата конвенция ще се прилага със съдействието и под контрола на държавите покровителки, на които е възложено да защитават интересите на участващите в конфликта страни. За тази цел държавите покровителки ще могат, извън своя дипломатически и консулски персонал, да посочват делегати измежду собствените си граждани или измежду гражданите на други неутрални страни. Тези делегати ще бъдат предложени за одобрение от страна на държавата, в която ще изпълняват своите задължения. Участващите в конфликта страни ще улесняват в най-голямата възможна степен задачата на представителите или делегатите на държавите покровителки. Представителите на делегатите на държавите покровителки не трябва в никой случай да надхвърлят границите на своята мисия, определени от настоящата конвенция. Те по-специално ще имат предвид повелителните нужди на сигурността на държавата, в която изпълняват задълженията си.

Член 10 Разпоредбите на настоящата конвенция не съставляват пречка за хуманитарните действия, които Международният комитет на Червения кръст или някоя друга безпристрастна хуманитарна организация ще предприемат със съгласието на съответните участващи в конфликта страни за закрила и оказване на помощ на гражданските лица.

Член 11 Високодоговарящите страни ще могат по всяко време да постигат споразумение да поверят на някоя


международна организация, даваща всички гаранции за безпристрастност и ползотворност, задачите, с които по силата на настоящата конвенция са натоварени държавите покровителки. Когато някои закриляни лица не се ползуват или са престанали да се ползуват, по каквато и да е причина, от дейността на някоя държава покровителка или на някоя организация, посочена съгласно алинея първа на тоя член, задържащата държава трябва да поиска от някоя неутрална държава или организация да поеме функциите, изпълнявани по силата на настоящата конвенция от държавата покровителка, посочена от участващите в конфликта страни. Ако покровителството не може да бъде осигурено по този начин, задържащата държава в съответствие с разпоредбите на този член ще поиска от някоя хуманитарна организация, като например Международния комитет на Червения кръст, или ще приеме предложението на такава организация да изпълнява хуманитарните функции, с които според настоящата конвенция са натоварени държавите покровителки. От всяка неутрална държава или всяка организация, поканена от заинтересуваната държава или пък предлагаща услугите си за посочените цели, трябва да се изисква в своята дейност да има винаги съзнание за отговорността си спрямо участващата в конфликта страна, към която се числят лицата, закриляни от настоящата конвенция, и да даде достатъчно гаранции, че има възможност да поеме съответните функции и да ги изпълнява безпристрастно. Не може да се прави отклонение от предшествуващите разпоредби по пътя на специални споразумения между държави, едната от които е ограничена, макар и временно, в своята свобода да води преговори с другата държава или нейните съюзници поради военните събития, например в случай на окупация на цялата или на значителна част от територията й. При всички случаи, когато в настоящата конвенция се споменава държавата покровителка, това се отнася също така до организациите, които я заместват по смисъла на този член на конвенцията. Разпоредбите на настоящия член ще се разпространят и ще бъдат пригодени към случаите, в които гражданите на някоя неутрална държава се намират на окупирана територия или на територията на някоя воюваща държава, в която държавата, на която те са граждани, няма нормално дипломатическо представителство.

Член 12 В случаите, когато те сметнат това от полза и в интерес на закриляните лица, като например при несъгласие между участващите в конфликта страни относно прилагането или тълкуването на разпоредбите на настоящата конвенция, държавите покровителки ще дават своите добри услуги за уреждане на спора. За тази цел всяка от държавите покровителки може по покана на една от страните или по собствена инициатива да предложи на участващите в конфликта страни да се свика среща на техни представители и в частност на органите, отговорни за закриляните лица, по възможност на подходящо избрана неутрална територия. Участващите в конфликта страни ще бъдат длъжни да дават ход на предложенията, които ще им бъдат правени в този смисъл. Държавите покровителки ще могат, ако е необходимо, да предложат за одобрение от участващите в конфликта страни някое лице от неутрална държава или някое делегирано от Международния комитет на Червения кръст лице, което ще бъде поканено да участва в тази среща.

ЧАСТ II. ОБЩА ЗАКРИЛА НА НАСЕЛЕНИЕТО СРЕЩУ НЯКОИ ПОСЛЕДСТВИЯ ОТ ВОЙНАТА Член 13 Разпоредбите на част II се отнасят до цялото население на участващите в конфликта страни без никаква дискриминация, основана на различия в расата, националността, религията или политическите убеждения, и имат за цел да смекчат страданията, причинени от войната.

Член 14 В мирно време високодоговарящите страни и след започване на военните действия участващите в конфликта страни могат да създават на своя територия и, ако бъде нужно, в окупираните територии санитарни и безопасни зони и пунктове, организирани така, че да бъдат поставени в безопасност от последиците на войната ранените,


болните, старите хора, децата под 15 години, бременните жени и майките на деца под 7 години. При избухването на конфликта и по време на военните действия заинтересуваните страни могат да сключват помежду си споразумения за признаването на установените от тях зони и пунктове. За тази цел те ще могат да прилагат разпоредбите на проектоспоразумението, приложено към настоящата конвенция, с такива изменения, каквито биха сметнали за необходими. Държавите покровителки и Международният комитет на Червения кръст се приканват да спомогнат за улесняване на създаването и признаването на санитарните и безопасните зони и пунктове.

Член 15 Всяка участваща в конфликта страна ще може - било пряко, било посредством някоя неутрална държава или посредством някоя хуманитарна организация - да предложи на противната страна в районите на военните действия да бъдат създадени неутрализирани зони, предназначени да поставят в безопасност от военните действия, без да се правят никакви различия, следните лица: а) ранените и болните, участващи или неучастващи в боевете; б) гражданските лица, които не участват във военните действия и по време на пребиваването си в тези зони не извършват работа с военен характер. Когато съответните страни постигнат споразумение относно географското положение, административното ръководство, осигуряването на храна и контрола на предложената неутрализирана зона, участващите в конфликта страни ще сключат писмено споразумение, подписано от техни представители. Споразумението ще определя началото и продължителността на неутрализацията на тази зона.

Член 16 Ранените и болните, както и инвалидите и бременните жени ще бъдат обект на специална закрила и зачитане. Доколкото военните изисквания позволяват това, всяка участваща в конфликта страна ще улеснява предприетите мерки за издирване на убитите и ранените, за оказване помощ на корабокрушенците и други лица, изложени на голяма опасност, и за закрилата им от грабеж и лошо третиране.

Член 17 Участващите в конфликта страни ще полагат усилия да сключват местни споразумения за преместването от обсадени или обкръжени зони на ранени, болни, немощни, възрастни хора, деца и родилки и за преминаването до тези зони на духовни лица от всички религии, на санитарен персонал и санитарно имущество.

Член 18 Гражданските болници, организирани да полагат грижи за ранените, болните, инвалидите и родилките, не могат при никакви обстоятелства да бъдат обект на нападения; по всяко време те ще бъдат зачитани и закриляни от участващите в конфликта страни. Държавите, които са страни в някой конфликт, ще издават на всички граждански болници документ, удостоверяващ характера им на граждански болници и установяващ, че сградите, които те заемат, не се използват за цели, които по смисъла на чл. 19 биха могли да ги лишат от закрила. Гражданските болници ще бъдат обозначавани, само ако са получили разрешение за това от държавата, с отличителната емблема, предвидена в чл. 38 на Женевската конвенция за подобрение участта на ранените и болните от състава на действуващите въоръжени сили от 12 август 1949 г. Участващите в конфликта страни ще предприемат, доколкото съображенията от военен характер позволяват, необходимите мерки, за да направят лесно забележими за сухопътните, военновъздушните и военноморските неприятелски сили отличителните емблеми, обозначаващи гражданските болници, с оглед да бъде отстранена възможността за каквото и да е вражеско действие. Поради опасностите, на които могат да бъдат изложени болниците вследствие близостта им до военни цели,


препоръчва се те да бъдат разполагани колкото се може по-далеч от такива цели.

Член 19 Закрилата, на която имат право гражданските болници, може да бъде преустановена, само ако те служат за извършване, извън хуманитарните им задължения, на вредни за неприятеля действия. Закрилата обаче, която им се оказва, може да бъде преустановена само след като им бъде отправено предупреждение и им бъде определен при всички подходящи случаи достатъчен срок, и след като това предупреждение остане без последствия. Няма да бъде считано за вредно за неприятеля действие обстоятелството, че в тях се намират на лечение болни и ранени от състава на въоръжените сили и наличието на лично оръжие и боеприпаси, иззето от тях и още непредадено в съответната служба.

Член 20 Лицата, които са заети редовно и само с функционирането и управлението на гражданските болници, включително членовете на персонала, натоварен с издирването, преместването, транспортирането и лечението на ранените и болните цивилни лица, на инвалидите и родилките, ще бъдат зачитани и закриляни. В окупираните територии и в зоните на военни действия тези лица ще бъдат разпознавани посредством карта за самоличност, удостоверяваща статута на притежателя, снабдена с неговата снимка и носеща сухия печат на отговорните власти, и по подпечатаната влагоустойчива платнена лента, която ще носят на лявата си ръка, докато изпълняват задълженията си. Тя ще бъде издавана от съответната държава и ще носи отличителната емблема, предвидена в чл. 38 на Женевската конвенция за подобряване участта на ранените и болните от състава на действуващите въоръжени сили от 12 август 1949 г. Всеки друг персонал, зает с функционирането и управлението на гражданските болници, ще бъде зачитан и закрилян и ще има право да носи - съгласно условията на този член и докато изпълнява такива задължения предвидената в този член платнена лента с отличителната емблема. Картата за самоличност ще посочва задълженията на притежателя й. Администрацията на всяка гражданска болница по всяко време ще предоставя на компетентните национални и окупационни власти точен списък на този персонал.

Член 21 Транспортните колони, санитарните влакове и специално предвидените плаващи съдове, пренасящи ранени и болни граждански лица, инвалиди и родилки, ще бъдат зачитани и закриляни така, както и болниците, посочени в чл. 18, и ще бъдат обозначавани - със съгласието на държавата - с отличителната емблема, предвидена в чл. 38 на Женевската конвенция за подобряване участта на ранените и болните от състава на действуващите въоръжени сили от 12 август 1949 г.

Член 22 Самолетите, използвани изключително за превоз на ранени и болни цивилни лица, на инвалиди и на родилки или за превоз на санитарния персонал и имущество, няма да бъдат нападани, а ще бъдат зачитани, когато летят на височини, в часове и по маршрути, специално уговорени между всички заинтересувани участващи в конфликта страни. Те могат да бъдат сигнализирани с отличителната емблема, предвидена в чл. 38 на Женевската конвенция за подобряване участта на ранените и болните от състава на действуващите въоръжени сили от 12 август 1949 г. Забранени са полетите над неприятелска територия или над окупирана от неприятеля, освен ако има споразумение в противен смисъл. Тези самолети ще се подчиняват на всяка заповед за кацане. В случай на така наложено кацане самолетът и намиращите се в него лица ще могат да продължат полета си след евентуална проверка.

Член 23


Всяка високодоговоряща страна ще разрешава свободно преминаване на всички пратки с медикаменти и санитарни материали, както и с предмети, необходими за богослуженето, предназначени само за гражданското население на друга високодоговоряща страна, дори неприятелска. Тя ще разрешава също така свободно преминаване на всички пратки с необходими хранителни продукти, облекло и тонизиращи средства, предназначени специално за деца под 15 години, за бременни жени или за родилки. Задължението на която и да е високодоговоряща страна да разрешава свободно преминаване на посочените в предходната алинея пратки е подчинено на условието тя да е убедена, че няма сериозни основания да се страхува: а) че пратките ще бъдат отклонени от предназначението им; б) че контролът може да не бъде ефикасен; в) че неприятелят ще извлече определена полза за своите военни усилия или за своето стопанство, замествайки с тези пратки стоки, които той иначе би трябвало да достави или да произведе, или освобождавайки материали, труд и оборудване, които иначе биха били необходими за производство на тези стоки. Държавата, която разрешава преминаването на пратките, посочени в алинея първа на този член, може да постави като условие за своето разрешение разпределението им между лицата, за които са предназначени, да става под контрола на държавите покровителки, извършван на място. Тези пратки ще бъдат отправяни за предназначението им колкото е възможно по-бързо и държавата, която разрешава свободното им преминаване, ще има право да определя техническите условия, при които е разрешено такова преминаване.

Член 24 Участващите в конфликта страни ще вземат необходимите мерки да не бъдат оставени без подкрепа децата под 15 години, останали сираци или отделени от семействата си поради войната, и да бъдат улеснени при всички обстоятелства издръжката им, изпълняването на верските им задължения и образованието им. Образованието им ще бъде поверено, ако е възможно, на лица с подобни културни традиции. Участващите в конфликта страни ще подпомагат приемането на такива деца в някоя неутрална страна, докато продължава конфликтът, със съгласието на държавата покровителка, ако има такава, и ако имат съответните гаранции, че ще бъдат зачитани принципите, формулирани в алинея първа. Освен това те ще положат усилия, за да може самоличността на всички деца под 12 години да бъде установявана чрез носен от тях опознавателен медальон или по някакъв друг начин.

Член 25 Всички лица, намиращи се на територията на участваща в конфликта страна или на окупирана от нея територия, ще могат да изпращат на членовете на семействата си, където и да се намират те, известия със строго личен характер и да получават такива известия от тях. Тази кореспонденция ще бъде изпращана за предназначението си бързо и без да се допуща неоправдано закъснение. Ако вследствие на обстоятелствата стане трудно или невъзможно семейната кореспонденция да се обменя по обичайния пощенски път, заинтересуваните участващи в конфликта страни ще се обърнат към някой неутрален посредник, като например Централната агенция, предвидена в чл. 140, за да определят в консултации с него как да обезпечат изпълнението на своите задължения при възможно най-добрите условия и по-точно със съдействието на националните дружества на Червения кръст (Червен полумесец, Червен лъв и слънце). Ако участващите в конфликта страни счетат за необходимо да ограничат семейната кореспонденция, тези ограничения ще се свеждат до задължителната употреба на типови формуляри, съдържащи 25 избрани думи, и до ограничаване броя на изпращаните формуляри до един на месец.

Член 26 Всяка участваща в конфликта страна ще улеснява издирванията, предприети от членовете на семействата, които са разделени поради войната, за да установят отново връзка едни с други и ако е възможно, да се съберат. Тя ще насърчава, по-специално, дейността на онези организации, които са се посветили на тази задача, при


условие че те са приемливи за нея и че те се съобразяват с мерките за сигурност, които тя е взела.

ЧАСТ III. СТАТУТ И ТРЕТИРАНЕ НА ЗАКРИЛЯНИТЕ ЛИЦА Раздел I. Общи разпоредби за териториите на участващите в конфликта страни и за окупираните територии Член 27 Закриляните лица имат право при всички обстоятелства да бъдат зачитани тяхната личност, тяхната чест, семейните им права, религиозните им убеждения и обряди, техните навици и обичаи. Те ще бъдат по всяко време третирани хуманно и закриляни особено срещу всеки акт на насилие или заплаха, срещу оскърбленията или срещу публичното любопитство. Жените ще бъдат специално закриляни срещу всяко посегателство на тяхната чест, а именно срещу изнасилване, принуждение за проституция и срещу всяко непристойно посегателство. Като се държи сметка за разпоредбите, отнасящи се до здравословното състояние, възрастта и пола, всички закриляни лица ще бъдат третирани еднакво от участващата в конфликта страна, в чиято власт те се намират, без никаква дискриминация, основана на различия в расата, религията или политическите убеждения. Участващите в конфликта страни ще могат обаче да прилагат спрямо закриляните лица мерките за контрол и сигурност, които могат да се окажат необходими поради войната.

Член 28 Присъствието на закриляно лице не може да бъде използвано за изключване на определени пунктове или области от военни действия.

Член 29 Участващата в конфликта страна, в чиято власт се намират закриляни лица, носи отговорност за третирането, на което те са подложени от нейните представители независимо от тяхната лична отговорност.

Член 30 На закриляните лица ще бъде предоставена всякаква възможност да се обръщат към държавите покровителки, към Международния комитет на Червения кръст, към националните дружества на Червения кръст (Червения полумесец, на Червения лъв и слънце) на страната, в която те се намират, както и към всяка организация, която би могла да им окаже помощ. Тази организация ще получи за целта от страна на властите всички улеснения в рамките, определени от военни съображения или от съображения за сигурност. Извън посещенията на делегатите на държавите покровителки и на Международния комитет на Червения кръст, предвидени в чл. 143, задържащите или окупиращите държави ще улесняват, доколкото е възможно, посещенията на закриляни лица от представители на други организации с цел да окажат духовна или материална помощ на тези лица.

Член 31 Никаква физическа или морална принуда не може да бъде упражнявана спрямо закриляните лица, и поспециално за да се получи информация от тях или от трети лица.

Член 32 Високодоговарящите страни специално се договарят, че на всяка от тях е забранено да прилага такива мерки, които биха причинили физическо страдание или биха довели до унищожаване на закриляните лица, попаднали в техни ръце. Тази забрана се отнася не само до убийството, мъченията, телесните наказания, осакатяванията и медицинските или научните опити, които не са наложени от лечението на закриляното лице, на също така и до


всякакви други бруталности, независимо от това дали са проява на представители на гражданските или на военните власти.

Член 33 Никое закриляно лице не може да бъде наказано за нарушение, което то лично не е извършило. Колективните наказания, както и всяка мярка за заплашване или на тероризъм са забранени. Грабежът е забранен. Забранени са репресалиите спрямо закриляните лица и тяхното имущество.

Член 34 Вземането на заложници е забранено.

Раздел II. Чужденци на територията на участваща в конфликта страна Член 35 Всички закриляни лица, които пожелаят да напуснат територията в началото или по време на конфликта, ще имат право да сторят това освен ако отпътуването им противоречи на националните интереси на съответната държава. Молбите на тези лица да напуснат територията ще бъдат разглеждани по редовно установена процедура и решенията ще бъдат вземани колкото е възможно по-бързо. Лицата, на които е позволено да напуснат територията, могат да се снабдят с необходимите им за пътуването пари и да отнесат със себе си достатъчно количество вещи и предмети за лична употреба. Ако на такова лице е отказано разрешение да напусне територията, то ще има право да поиска този отказ да бъде преразгледан колкото се може по-скоро от съответния съд или административен орган, учреден за тази цел от задържащата държава. При поискване на представителите на държавата покровителка ще бъдат съобщавани, освен ако съображения за сигурност попречат или съответните лица направят възражения, причините за всеки отказ по молба за напускане на територията и ще им бъдат давани колкото се може по-експедитивно имената на всички лица, на които е отказано такова разрешение.

Член 36 Пътуванията, за които е дадено разрешение съгласно разпоредбите на предходния член, ще се извършват при удовлетворителни условия за безопасност, хигиена, прехрана. Всички разходи, направени във връзка с това от пункта за излизане на територията на задържащата държава, ще бъдат за сметка на държавата, в която репатрираните лица отиват, или при настаняване в неутрална страна - за сметка на държавата, чиито граждани са те. Практическите подробности на такива придвижвания, ако е необходимо, ще бъдат уреждани чрез специални споразумения между заинтересуваните държави. Горното не се отнася до специалните споразумения, които участващите в конфликта страни могат да сключат във връзка с размяната и репатрирането на техни граждани, попаднали в ръцете на неприятеля.

Член 37 Закриляните лица, намиращи се в предварителния арест или излежаващи наказание, което ги лишава от свобода, ще бъдат третирани хуманно, докато са в затвора. Те ще могат веднага след освобождаването им да поискат да напуснат територията съгласно предходните членове.

Член 38 С изключение на специалните мерки, предвидени от настоящата конвенция и по-специално от чл. 27 и 41,


положението на закриляните лица ще продължи да бъде регулирано по принцип от разпоредбите относно чужденците в мирно време. Във всеки случай те ще имат следните права: 1) Ще могат да получават изпратените им индивидуални или колективни помощи. 2) Ще получават, ако това се изисква от здравословното им състояние, медицински грижи и болнично лечение в същия размер, както и гражданите на съответната държава. 3) Ще могат да практикуват своята религия и да получават духовна помощ от духовни лица от тяхното вероизповедание. 4) Ако пребивават в област, особено изложена на опасностите на войната, ще получат разрешение да се преместят оттам наравно с гражданите на съответната държава. 5) Децата под 15 години, бременните жени и майките на деца, по-малки от 7 години, ще се ползуват в същата степен, както и гражданите на заинтересуваната държава, от всякакво привилегировано третиране.

Член 39 На закриляните лица, които са загубили вследствие на войната своята доходоносна дейност, ще бъде давана възможност да намират платена работа. Като се имат предвид съображенията за сигурност и разпоредбите на чл. 40, тази възможност ще бъде еднаква с възможностите, които имат в това отношение гражданите на държавата, на чиято територия те се намират. Ако участващата в конфликта страна приложи спрямо закриляно лице мерките за контрол, които поставят това лице в невъзможност да се грижи за препитанието си и особено когато на това лице поради съображения за сигурност се пречи да намери платена работа при приемливи условия, упоменатата участваща в конфликта страна ще осигури средства за съществуване за него и за лицата, които издържа. Закриляните лица ще могат във всички случаи да получават парични помощи от своята родина, от държавата покровителка или от упоменатите в чл. 30 дружества за оказване на помощ.

Член 40 Закриляните лица могат да бъдат принуждавани да извършват някаква работа само в същата степен, както и гражданите на участващата в конфликта страна, на чиято територия те се намират. Ако закриляните лица са граждани на неприятелска страна, те могат да бъдат принуждавани да извършват само такава работа, която е естествено необходима, за да се обезпечи храната, жилището, облеклото, транспортът и здравето на човешките същества, и която не е пряко свързана с водене на военните действия. В случаите, упоменати в двете предходни алинеи, закриляните лица, принудени да извършват някаква работа, ще се ползуват от същите трудови условия и от същите мерки за закрила, както и трудещите се от съответната страна и по-специално що се отнася до надниците, продължителността на работния ден, облеклото и оборудването, предварителното обучение и обезщетенията да трудови злополуки и професионални заболявания. В случай на нарушение на горните разпоредби на закриляните лица ще бъде разрешено да упражняват правото си на оплакване съгласно чл. 30.

Член 41 Ако държавата, в чиято власт се намират закриляните лица, счете мерките за контрол, посочени в настоящата конвенция, за недостатъчни, тя не може да прибегне към по-сурова мярка за контрол от задължително местоживеене или интерниране в съответствие с разпоредбите на чл. 42 и 43. Прилагайки разпоредбите на алинея втора на чл. 39 в случаите, когато някои лица са принудени да напуснат обичайното си местоживеене по силата на решение, което им определя задължително местоживеене, задържащата държава ще се придържа колкото е възможно по-точно към правилата относно третирането на интернираните лица (Част III, Раздел IV от настоящата конвенция).

Член 42 Интерниране или определяне на задължително местоживеене на закриляни лица може да бъде поставено само ако е абсолютно необходимо за сигурността на задържащата държава.


Ако някое лице поиска, чрез представителите на държавата покровителка, доброволно да бъде интернирано и ако неговото положение прави това необходимо, то ще бъде интернирано от държавата, в чиято власт се намира.

Член 43 Всяко закриляно лице, което бъде интернирано или изпратено на задължително местоживеене, има право да поиска това решение да бъде преразгледано във възможно най-кратък срок от съответния съд или административен орган, учреден за тази цел от задържащата държава. Ако интернирането или изпращането на задължително местоживеене остане в сила, упоменатият съд или административен орган ще преразглежда случая с това лице с цел благоприятно за лицето изменение на първоначалното решение - ако обстоятелствата позволяват това - поне два пъти годишно. Освен ако закриляните лица не се противопоставят на това, задържащата държава ще съобщи колкото е възможно по-бързо на държавата покровителка имената на закриляните лица, които са били интернирани или изпратени на задължително местоживеене, и имената на онези, които са били освободени от интернирането или от задължително местоживеене. При същите условия решенията на съдилищата или на административните органи, упоменати в алинея първа на този член, ще бъдат също така нотифицирани колкото е възможно побързо на държавата покровителка.

Член 44 При прилагане на предвидените в настоящата конвенция мерки за контрол задържащата държава няма да третира като чужденци - неприятели, бежанците, които фактически не се ползуват от закрилата на никое правителство изключително въз основа на юридическата им принадлежност към някоя неприятелска държава.

Член 45 Закриляните лица не могат да бъдат прехвърляни в държава, която не е страна по настоящата конвенция. Тази разпоредба в никакъв случай няма да бъде пречка за репатрирането на закриляни лица или за завръщането им в страната, в която живеят постоянно, след приключване на военните действия. Закриляните лица могат да бъдат прехвърляни от задържащата държава само в държава, която е страна по конвенцията, и след като задържащата държава се е уверила, че съответната държава име желание и е в състояние да прилага конвенцията. Когато закриляните лица бъдат преместени по този начин, отговорността за прилагането на конвенцията ще носи държавата, която ги приема, за времето, през което те ще й бъдат поверени. В случай че тази държава не успее да изпълни важни разпоредби на конвенцията, държавата, от която са били прехвърлени закриляните лица, ще трябва след нотифициране от държавата покровителка да вземе ефикасни мерки да поправи това положение или да поиска закриляните лица да й бъдат върнати. Това искане трябва да бъде удовлетворено. При никакви обстоятелства закриляно лица не може да бъде прехвърляно в страна, където то има причина да се страхува от преследвания заради неговите политически убеждения или религията му. Разпоредбите на този член не са пречка за екстрадирането на лица, обвинени в престъпления от общ характер, по силата на договори за екстрадиране, сключени преди започване на военните действия.

Член 46 Дотолкова, доколкото не са били отменени преди това, ограничителните мерки, взети по отношение на закриляни лица, ще бъдат преустановени колкото е възможно по-скоро след приключването на военните действия. Ограничителните мерки по отношение на имуществото им ще бъдат преустановени колкото е възможно по-скоро след приключване на военните действия съобразно със законодателството на задържащата държава.

Раздел III. Окупирани територии Член 47


Закриляните лица, намиращи се на някоя окупирана територия, в никакъв случай и по никакъв начин няма да бъдат лишавани от правата си по настоящата конвенция поради промяна в институциите или правителството на някоя територия в резултат на нейната окупация, поради сключване на някакво споразумение между властите на окупираните територии и окупиращата държава или поради анексия от държавата окупаторка на цялата или на част от окупираната територия.

Член 48 Закриляните лица, които не са граждани на държавата, чиято територия е окупирана, ще могат да се позоват на правото си да напуснат тази територия при условията, предвидени в чл. 35, и съответните решения ще бъдат вземани съгласно процедурата, която държавата окупаторка установи в съответствие с упоменатия член.

Член 49 Принудителните премествания, масови или индивидуални, както и депортирането на закриляни лица извън окупираната територия на територията на държавата окупаторка и на територията на която и да е друга държава, окупирана или не, са забранени независимо от мотивите. Държавата окупаторка обаче може да предприеме цялостна или частична евакуация от определена окупирана област, ако сигурността на населението или повелителни съображения от военен характер налагат това. Такава евакуация не може да включва разместване на закриляни лица извън границите на окупираната територия освен ако поради причини от материален характер това разместване не може да се избегне. Така евакуираните лица ще бъдат върнати обратно по домовете им веднага щом военните действия в тази област приключат. Държавата окупаторка, предприемайки тези премествания или тези евакуации, ще осигури в рамките на практически възможното закриляните лица да бъдат подходящо настанявани, разместванията да стават при задоволителни условия на здравословност, хигиена, безопасност и прехрана и членовете на едно и също семейство да не бъдат разделяни. Държавата покровителка ще бъде уведомявана за преместванията и евакуациите веднага щом те бъдат извършени. Държавата окупаторка няма да задържа закриляните лица в някоя област, особено изложена на опасностите на войната, освен ако сигурността на населението или повелителни военни съображения не изискват това. Държавата окупаторка няма да депортира или премества част от своето гражданско население на завзета от нея територия.

Член 50 Държавата окупаторка ще улеснява със съдействието на държавните и местните власти доброто функциониране на всички институции, предназначени за полагане грижи за децата и образованието им. Държавата окупаторка ще взема всички необходими мерки, за да улеснява установяването на самоличността на децата и регистрирането на семейните им връзки. Тя няма да може в никакъв случай да променя личния им статут или да ги зачислява във формирования или организации, които са й подчинени. Ако местните институции не са подходящи за тази цел, държавата окупаторка ще направи необходимото, за да осигури издръжката и образованието - ако е възможно от страна на лица от тяхната националност, език и религия - на децата, които са останали сираци или са отделени от родителите си вследствие на войната и нямат някой близък роднина или приятел, който би могъл да се погрижи за тях. Специалната секция от бюрото, създадено в съответствие с чл. 136, ще бъде натоварена да вземе всички необходими мерки за установяване самоличността на децата с неизвестна самоличност. Указанията, ако има такива, относно техните родители или относно други близки роднини трябва винаги да бъдат записвани. Държавата окупаторка няма да пречи на използването на приети преди окупацията привилегии в полза на децата под 15 години, бременните жени или майките на деца под 7 години по отношение на прехраната, медицинските грижи и закрилата срещу последиците от войната.


Член 51 Държавата окупаторка не може да принуждава закриляни лица да служат в нейните или в помощни въоръжени сили. Всякакъв натиск или пропаганда, целящи доброволно постъпване във войската, са забранени. Държавата окупаторка може да принуждава закриляните лица да работят, ако са навършили 18 години, и то само такава работа, която е необходима за нуждите на окупационната армия, за комуналните услуги, за прехраната, подслона, облеклото, транспорта и здравето на населението в окупираната страна. Закриляните лица не могат да бъдат принуждавани да извършват някаква работа, която ги задължава да вземат участие във военните действия. Държавата окупаторка не може да принуждава закриляните лица да обезпечават със сила сигурността на съоръженията, където те работят принудително. Работата ще бъде изпълнявана само в пределите на окупираната територия, където се намират въпросните лица. Всяко подходящо лице, в рамките на възможното, ще бъде оставено на обичайното си работно място. Работещите ще получават справедливо възнаграждение и работата ще съответствува на техните физически и умствени възможности. Законодателството, което е в сила в окупираната страна относно условията на труд и мерките за охрана на труда, главно що се отнася до заплащането, продължителността на работния ден, оборудването, предварителната подготовка и обезщетенията за трудови злополуки и професионални заболявания, ще се прилага спрямо закриляните лица, натоварени с работата, посочена в този член. Привличането към принудителен труд не трябва в никакъв случай да води до мобилизиране на работниците в организация с военен или полувоенен характер.

Член 52 Никой договор, споразумение или правилник не може да накърнява правото на всеки работник, доброволец или не, където и да се намира той, да се обръща към представителите на държавата покровителка, за да поиска нейната намеса. Всички мерки, насочени към създаването на безработица или ограничаването на възможностите, предлагани на трудещите се на окупираната територия с цел те да бъдат накарани да работят за държавата окупаторка, са забранени.

Член 53 Всяко унищожаване от окупиращата държава на движимо или недвижимо имущество, принадлежащо индивидуално или колективно на частни лица, на държавата, на местните власти, на обществени или кооперативни организации, освен ако е абсолютно необходимо поради военните действия, е забранено.

Член 54 Държавата окупаторка не може да променя статута на държавните служители или на съдиите в окупираните територии или по какъвто и да е начин да прилага спрямо тях санкции, принудителни или дискриминационни мерки, ако те се въздържат да изпълняват функциите си по съображения, продиктувани от тяхната съвест. Последната забрана не пречи на прилагането на алинея втора на чл. 51. Тази забрана не накърнява правото на държавата окупаторка да отстранява държавни служители от длъжностите им.

Член 55 С всичките си възможни средства държавата окупаторка е длъжна да осигури населението с храни и медикаменти; тя трябва по-точно да внася хранителни продукти и медикаменти и други предмети, ако източниците на окупираната територия са недостатъчни. Държавата окупаторка може да реквизира хранителни продукти, предмети или медикаменти само за използване от окупационните войски и административния персонал и само ако са взети предвид нуждите на гражданското население. Ако разпоредбите на други международни конвенции не предвиждат противното, държавата окупаторка ще вземе необходимите мерки за справедливо заплащане на всички реквизирани стоки. Държавата покровителка по всяко време ще може да проверява състоянието на продоволственото и


медицинското снабдяване в окупираните територии освен при временни ограничения, наложени от повелителни военни нужди.

Член 56 С всичките си възможни средства държавата окупаторка е длъжна да осигурява и поддържа със съдействието на държавните и местните власти сани��арните и болничните заведения и служби, здравеопазването и хигиената в окупираната територия, особено като приема и прилага всички профилактични и превантивни мерки, необходими за борба срещу разпространението на заразни болести и епидемии. Санитарният персонал от всички категории ще има право да изпълнява своите задължения. Ако на някоя окупирана територия бъдат създадени нови болници, а компетентните органи на окупираната държава не функционират на тази територия, окупационните власти, ако е необходимо, ще ги признаят съгласно чл. 18. При подобни обстоятелства окупационните власти ще трябва също така да признаят статут на болничния персонал и транспортни средства по силата на разпоредбите на чл. 20 и 21. Когато приема мерките за здравеопазване и хигиена и когато ги прилага, държавата окупаторка ще държи сметка за моралните и етичните норми на населението в окупираната територия.

Член 57 Държавата окупаторка може да реквизира граждански болници само временно и в случай на наложителна нужда за лекуването на ранените и болните военнослужащи и при условие, че своевременно са взети подходящи мерки, за да се осигурят грижите и лечението, необходими за настанените в болниците лица, и да се удовлетворят нуждите на гражданското население от болнично лечение. Материалите и складовете на гражданските болници не могат да бъдат реквизирани, докато са необходими за нуждите на гражданското население.

Член 58 Държавата окупаторка ще позволява на духовните служители да оказват духовна помощ на лицата от своето вероизповедание. Държавата окупаторка също така ще приема пратки с книги и предмети, удовлетворяващи религиозни нужди, и ще улеснява разпределянето им в окупираната територия.

Член 59 Когато снабдяването на цялото население на някоя окупирана територия или на част от него не е достатъчно, държавата окупаторка ще даде своето съгласие за помощни акции в полза на това население и ще ги улеснява чрез всички средства, които има на разположение. Тези акции, които могат да бъдат предприемани от държави или от безпристрастни хуманитарни организации като например Международния комитет на Червения кръст, ще включват главно осигуряването на пратки от хранителни продукти, медикаменти и облекло. Всички договорящи държави ще разрешават свободно преминаване на тези пратки и ще осигуряват закрилата им. Държавата, която разреши свободно преминаване на пратки, предназначени за територия, окупирана от противна в конфликта страна, ще има обаче право да проверява тези пратки, да регулира преминаването им съгласно предварително установени срокове и маршрути и да получи достатъчни уверения чрез държавата покровителка, че тези пратки ще бъдат използвани за подпомагане на намиращото се в нужда население, а не в интерес на държавата окупаторка.

Член 60 Пратките с помощи по никакъв начин няма да освобождават държавата окупаторка от нейните отговорности съгласно чл. 55, 56 и 59. Тя няма да може по никакъв начин да отклонява пратките с помощи от


предназначението им, освен в случай на неотложна необходимост в интерес на населението на окупираната територия и със съгласието на държавата покровителка.

Член 61 Разпределението на пратките, упоменати в предходните членове, ще става със съдействието и под контрола на държавата покровителка. Това задължение може също така да бъде делегирано по споразумение между държавата окупаторка и държавата покровителка, на неутрална държава, на Международния комитет на Червения кръст или на коя да е друга безпристрастна хуманитарна организация. Тези пратки ще бъдат освободени на окупираната територия от всички такси, данъци и мита, освен ако събирането на тези такси, данъци и мита е необходимо в интерес на икономиката на окупираната територия. Държавата окупаторка ще улеснява бързото разпределение на тези пратки. Всички договорящи страни ще положат усилия да разрешават безплатно преминаване и транспорт на такива пратки с помощи по пътя им към окупирани територии.

Член 62 Под уговорка за повелителни съображения за сигурност на закриляните лица, намиращи се в окупираната територия, ще бъде позволено да получават индивидуалните пратки с помощи, които са им изпратени.

Член 63 Под уговорка за временните мерки, които по изключение могат да бъдат въведени от държавата окупаторка по спешни съображения за сигурност: а) признатите национални дружества на Червения кръст (Червения полумесец, Червения лъв и слънце) ще могат да продължат своята дейност в съответствие с принципите на Червения кръст, определени от международните конференции на Червения кръст. На другите организации за оказване на помощ ще бъде позволено да продължат хуманитарната си дейност при подобни условия; б) държавата окупаторка не може да изисква никакви промени сред персонала и в структурата на тези дружества и организации, които биха увредили на горепосочената дейност. Същите принципи ще се прилагат по отношение дейността и персонала на специални организации с невоенен характер, които вече съществуват или ще бъдат създадени за осигуряване на условия за живот на гражданското население чрез поддържането на необходимите комунални служби, разпределянето на помощите и организирането на спасителни акции.

Член 64 Наказателните закони на окупираната територия ще останат в сила с изключение на случаите, когато окупиращата държана може да отмени или временно да преустанови действието им, ако тези закони съставляват заплаха за нейната сигурност или пречка за прилагането на настоящата конвенция. Под уговорка за това последно съображение и за да се обезпечи ефикасно прилагане на правосъдието, съдилищата на окупираната територия ще продължат да функционират за всички нарушения, предвидени в тези закони. Държавата окупаторка може обаче да подчини населението в окупираната територия на действието на разпоредби, които са й необходими да изпълнява задълженията си по настоящата конвенция, да поддържа нормално управление на територията и да обезпечи сигурността на държавата окупаторка, на личния състав на окупационните войски и администрация, на тяхното имущество, на учрежденията и използваните от тях съобщителни линии.

Член 65 Наказателните разпоредби, издадени от държавата окупаторка, няма да влязат в сила, докато не бъдат обнародвани и доведени до знанието на населението на неговия език. Те не могат да имат обратна сила.

Член 66


В случай на нарушаване на наказателните разпоредби, издадени от нея по силата на чл. 64, алинея втора, държават окупаторка ще може да изправя обвиняемите пред своите надлежно конституирани неполитически военни съдилища, ако те заседават в окупираната страна. Апелативните съдилища ще заседават за предпочитане в окупираната страна.

Член 67 Съдилищата ще прилагат само онези разпоредби на закона, които са били прилагани преди нарушението и са в съответствие с общите принципи на закона и по-специално с принципа на съразмерност на наказанието. Те трябва да вземат предвид обстоятелството, че обвиняемият не е гражданин на държавата окупаторка.

Член 68 Закриляни лица, които извършват нарушение единствено с цел да увредят на държавата окупаторка, но това нарушение не е посегателство на живота или на телесната ненакърнимост на членовете на окупационните войски или управление, не създава сериозна колективна опасност и не уврежда сериозно имуществото на окупационните войски или управление или използваните от тях съоръжения, подлежат на интерниране или на обикновен затвор, като, разбира се, времетраенето на това интерниране или затваряне ще бъде пропорционално на извършеното нарушение. Освен това за такива нарушения интернирането или затварянето ще бъде единствената мярка на лишаване от свобода, взета по отношение на закриляните лица. Предвидените в чл. 66 на тази конвенция съдилища ще могат по свое усмотрение да изменят присъдата за затвор с интерниране за същия срок. Издаваните от държавата окупаторка съгласно чл. 64 и 65 наказателни разпоредби могат да предвиждат смъртно наказание спрямо закриляните лица само в случаите, когато тези лица са признати за виновни в шпионаж, в сериозни диверсионни действия срещу военни съоръжения на държавата окупаторка или в умишлени нарушения, които са причинил смъртта на едно или повече лица, и при условие че законите на окупираната територия, в сила преди започване на окупацията, са предвиждали смъртно наказание за такива нарушения. Смъртно наказание не може да бъде наложено на закриляно лице, ако вниманието на съда не е било специално привлечено върху обстоятелството, че обвиняемият не е гражданин на държавата окупаторка и не е свързан с нея чрез никакъв дълг за вярност. В никакъв случай смъртно наказание не може да бъде наложено на закриляно лице на възраст под 18 години в момента на провинението.

Член 69 При всички случаи продължителността на предварителния арест ще се приспада от срока на всяко наказание за лишаване от свобода, наложено на закриляно лице.

Член 70 Закриляните лица не могат да бъдат арестувани, преследвани или осъждани от държавата окупаторка за деяния, които са били извършени, или за мнения, които са били изказани преди окупацията или в момент на временно преустановяване на окупацията с изключение за нарушения на законите и обичаите на войната. Граждани на държават окупаторка, които преди започване на конфликта са потърсили убежище на окупираната територия, не могат да бъдат арестувани, преследвани, осъждани или депортирани от окупираната територия освен за нарушения, извършени след започване на военните действия, или за престъпления от общо характер, извършени преди започване на военните действия, които съгласно законите на окупираната държава биха оправдали екстрадиране в мирно време.

Член 71 Компетентните съдилища на държавата окупаторка не могат да произнасят никаква присъда, която не е била предшествувана от редовен процес.


Обвинените лица, преследвани от държавата окупаторка, ще бъдат незабавно уведомявани писмено на език, който разбират, за подробностите на повдигнатото срещу тях обвинение и ще бъдат съдени колкото се може побързо. Държавата покровителка ще бъде уведомявана за всички процедури, възбудени от държавата окупаторка срещу закриляни лица по обвинения, наказуеми със смърт или затвор за срок от две и повече години; държавата покровителка ще може по всяко време да получава информация за хода на тези процедури. Освен това държавата покровителка ще има право да получава при поискване всички сведения относно хода на тези и всякакви други съдебни процедури, възбудени от държавата окупаторка срещу закриляни лица. Нотификацията до държавата покровителка, както е предвидено в алинея втора на този член, трябва да бъде изпратена незабавно и във всеки случай да бъде получена от държавата покровителка три седмици преди датата на първото съдебно заседание. Ако при започването на съдебните заседания не е представено доказателство, че разпоредбите на този член са били спазени напълно, съдебните заседания по дадения процес няма да се състоят. Нотификацията трябва да включва следните елементи: а) самоличност на обвиняемия; б) местожителство или мястото, където е задържан; в) подробности по обвинението или обвиненията (с упоменаване на наказателните разпоредби, върху които това обвинение почива); г) указание за съда, който ще разглежда делото; д) място и дата на първото съдебно заседание.

Член 72 Обвиняемите ще имат право да представят необходимите за защитата доказателства и ще могат, в частност, да поискат свидетели. Те ще имат право да бъдат подпомогнати от квалифициран защитник по техен избор, който ще може свободно да ги посещава и който ще получава необходимите улеснения, за да подготви защитата им. Ако обвиняемият не си е избрал защитник, държавата покровителка ще му намери такъв. Ако обвиняемият трябва да отговаря по сериозно обвинение и ако не действува държавата покровителка, държавата окупаторка ще трябва със съгласието на обвиняемия да му намери защитник. Обвиняемите ще бъдат, освен ако свободно не отклонят такава помощ, подпомогнати от преводач както по време на съдебното следствие, така и по време на съдебните заседания. Те ще могат по всяко време да възразят против преводача и да поискат той да бъде заменен с друг.

Член 73 Всеки осъден ще има правото на обжалване съгласно законодателството, прилагано от съответния съд. Той ще бъде уведомен напълно за правата си на обжалване, както и за сроковете, в които може да упражни тези права. Предвидената в този раздел наказателна процедура ще се прилага и към обжалванията. Ако законите, прилагани от съда, не предвиждат възможност за обжалване, осъденият ще има право на молба срещу заключението на съда и присъдата до компетентните власти на държавата окупаторка.

Член 74 Представители на държавата покровителка ще имат право да присъствуват на процеса срещу всяко закриляно лице, освен ако по изключение заседанията трябва да се състоят при закрити врати в интерес на сигурността на държавата окупаторка, като последната ще уведоми за това държавата покровителка. Нотификация за мястото и датата на съдебните заседания трябва да бъде изпратена на държавата покровителка. Всички присъди, предвиждащи смъртно наказание или затвор за срок от две или повече години, ще бъдат съобщавани с указание на мотивите колкото е възможно по-бързо на държавата покровителка. Нотификацията ще съдържа указанията от предвидената в чл. 71 нотификация, а в случай на присъда, предвиждаща лишаване от свобода, и указание за мястото, където ще бъде изтърпявано това наказание. Другите присъди ще бъдат вписани в протоколите на съда и ще се предоставят за инспекция на представителите на държавата покровителка. В случай че има осъждане на смърт или на лишаване от свобода за две или повече години, сроковете за обжалване ще започнат да текат едва от момента, когато държавата покровителка е получила нотификация за присъдата.

Член 75


В никой случай осъдените на смърт лица няма да бъдат лишавани от правото да поискат помилване. Никоя смъртна присъда няма да бъде привеждана в изпълнение преди изтичането поне на шест месеца от момента, в който държавата покровителка е получила нотификация за окончателната присъда, потвърждаваща смъртното наказание, или на решението, с което се отказва поисканото помилване. Шестмесечният срок до изпълнението на смъртната присъда, предвиден в този член, може да бъде съкратен в отделни случаи, когато съществуват извънредни обстоятелства, включващи организирана заплаха за сигурността на държавата окупаторка, на нейните въоръжени сили, но винаги държавата покровителка трябва да бъде уведомена за това и да й е дадено достатъчно време и възможности да изпълни функциите си по представителството пред компетентните окупационни власти във връзка с такива смъртни присъди.

Член 76 Закриляните лица, които са обвинени в нарушения, ще бъдат затваряни в окупираната страна и ако бъдат осъдени, те ще изтърпяват наказанието си там. Те ще бъдат, ако е възможно, отделени от другите затворени лица и подложени на режим на хранене и хигиена, достатъчни, за да ги поддържат в добро здравословно състояние и отговарящи поне на режима в затворите в окупираната страна. Тези лица ще получават медицинските грижи, които се изискват от здравословното им състояние. Те също така ще имат право да получават всякаква духовна помощ, каквато поискат. Жените ще бъдат настанявани в отделни помещения и поставени под непосредствен контрол на жени. Ще се държи сметка за специалния режим, предвиден за малолетните. Затворените закриляни лица ще имат право да бъдат посещавани от делегати на държавата покровителка и на Международния комитет на Червения кръст съгласно разпоредбите на чл. 143. Тези лица ще имат право да получават поне по един колет с помощ месечно.

Член 77 Обвинените или осъдените от съдилищата в окупираната територия закриляни лица ще бъдат предадени при приключване на окупацията заедно с техните досиета на властите на освободената територия.

Член 78 Ако държавата окупаторка сметне за необходимо поради повелителни съображения за сигурност да вземе мерки за безопасност по отношение на закриляните лица, тя може най-много да им наложи задължително местоживеене или да пристъпи към интернирането им. Решенията относно задължителното местоживеене или интернирането ще бъдат вземани съгласно редовна процедура, която трябва да бъде определена от държавата окупаторка в съответствие с разпоредбите на настоящата конвенция. Тази процедура ще включва правото на обжалване на заинтересуваните. Относно това обжалване ще се издава постановление в най-краткия възможен срок. Ако взетите решения не се отменят, те ще бъдат подлагани на периодична ревизия - по възможност всеки шест месеца - от компетентен орган, учреден от упоменатата държава. Закриляните лица, на които е наложено задължително местоживеене и които следователно ще бъдат принудени да напуснат домовете си, ще се ползуват без никакво ограничение от правата по чл. 39 от настоящата конвенция.

Раздел IV. Правила относно третирането на интернирани лица Глава I. Общи разпоредби Член 79


Участващите в конфликта страни не могат да интернират закриляните лица с изключение на случаите, предвидени от чл. 41, 42, 43, 68 и 78.

Член 80 Интернираните лица ще запазят пълната си гражданска правоспособност и ще упражняват произтичащите от нея права в степен, съвместима с техния статут на интернирани лица.

Член 81 Участващите в конфликта страни, които интернират закриляни лица, ще бъдат длъжни да се грижат безплатно за издръжката им и да им дават също така медицинската помощ, която се изисква от здравословното им състояние. Никакви удръжки няма да се правят от отпуснатите суми, трудовото възнаграждение или сметките на интернираните лица за възстановяване на тези разходи. Задържащата държава ще осигурява подкрепа за лицата, които зависят от интернираните, ако тези лица нямат достатъчно средства за издръжката си или не могат сами да изкарват прехраната си.

Член 82 Държавата, в чиято власт се намират интернираните лица, ще групира в рамките на възможното интернираните лица според тяхната националност, език и обичай. Интернираните лица, които са граждани на една и съща страна, няма да бъдат разделяни единствено поради различия в езика. По време на тяхното интерниране членовете на едно и също семейство, и по-специално родители и деца, ще бъдат настанени на едно и също място за интерниране, освен когато е необходимо временно разделяне по причини, свързани с работата, здравето или с прилагането на разпоредбите на Глава IX от настоящата конвенция. Интернираните ще могат да поискат децата им, оставени на свобода без родителски грижи, да бъдат интернирани заедно с тях. Там, където е възможно, интернираните членове на едно и също семейство ще бъдат събрани в едни и същи помещения, ще бъдат настанени отделно от другите интернирани и ще имат възможност да водят нормален семеен живот.

Глава II. Места за интерниране Член 83 Задържащата държава няма да разполага местата за интерниране в области, особено изложени на опасностите на войната. Задържащата държава ще съобщава на неприятелските държави посредством държавите покровителки всички полезни данни за географското разположение на местата за интерниране. Всеки път, когато съображенията от военен характер позволяват това, лагерите за интернирани ще бъдат обозначавани с буквите I C, поставени така, че денем да бъда ясно забележими от небето; заинтересуваните държави обаче ще могат да постигат съгласие относно друг начин за обозначаване. Никое друго място освен лагерите за интернирани няма да бъде обозначавано по този начин.

Член 84 Интернираните ще трябва да бъдат настанени отделно от военнопленниците и от лицата, лишени от свобода по каквато и да е друга причина, и да имат отделна администрация.

Член 85


Задържащата държава е задължена да взема всички необходими и възможни мерки, за да може закриляните лица от самото начало на интернирането да бъдат настанени в сгради или други помещения, които предоставят всички гаранции за хигиена и здравословност и обезпечават ефикасна закрила срещу суровия климат и последиците от войната. В никой случай постоянните места за интерниране не трябва да се намират в нездравословни области или в области, чийто климат е вреден за интернираните. При всички случаи, когато областта, в която някое закриляно лице е интернирано временно, е нездравословна или има климат, който е вреден за здравето му, това лице ще бъде преместено на по-подходящо място за интерниране, веднага щом обстоятелствата позволят. Помещенията ще трябва да бъдат напълно защитени от влагата, достатъчно отоплени и осветени от свечеряване до разсъмване. Спалните помещения трябва да бъдат достатъчно просторни и добре проветрени, интернираните лица ще разполагат с подходящи постели и достатъчно одеяла, като се държи сметка за климата и за възрастта, пола и здравословното състояние на интернираните лица. Интернираните лица ще разполагат денонощно с общи тоалетни, съобразени с изискванията на хигиената и поддържани постоянно чисти. Те ще получават достатъчно вода и сапун за ежедневния си тоалет и за изпиране на бельото си; ще им бъдат предоставени съоръжения и улесненията, необходими за това. Ще имат на разположение също така душове и бани. Ще им бъде давано необходимото време за пране и чистене. Когато бъде нужно като изключителна и временна мярка да бъдат настанявани интернирани жени, които не са членове на някое семейство на същото място, където са настанени мъже, ще бъде задължително да им се осигурят отделни спални помещения и тоалетни.

Член 86 Задържащата държава ще предоставя на интернираните лица независимо от тяхното вероизповедания подходящи помещения за религиозни служби.

Член 87 На всички места за интерниране, където няма на разположения подходящи улеснения, ще бъдат уредени лавки. Там интернираните лица ще имат възможност да закупуват по цени, които не надхвърлят цените на местната търговия, хранителни стоки, предмети за ежедневна употреба, включително сапун и тютюн, които биха подобрили техния бит и удобства. Печалбите на тези лавки ще бъдат внасяни като кредит на специалния помощен фонд, създаден във всяко място за интерниране в полза на интернираните, намиращи се на това място. Предвиденият в чл. 102 Комитет за интернираните лица ще има право да контролира управлението на лавките и на фонда. При ликвидацията на някой пункт за интерниране активното салдо на помощния фонд ще бъде предадено на помощния фонд на друго място, където са интернирани лица от същата националност или ако няма подобно място, това салдо ще бъде предадено на централен помощен фонд в полза на всички интернирани лица, намиращи се във властта на задържащата държава. В случай на всеобщо освобождаване тези печалби ще останат в задържащата държава, ако между заинтересуваните държави няма споразумения в противен смисъл.

Член 88 Във всички места за интерниране, изложени на въздушни бомбардировки и на други опасности от войната, ще бъдат построени достатъчно подходящи скривалища, за да се осигури необходимата защита. В случай на въздушна тревога интернираните лица ще могат свободно да влизат в тях колкото е възможно по-бързо с изключение на онези интернирани, които участват в защитата на помещенията срещу опасности. Всички защитни мерки, взети в полза на населението, ще се прилагат и по отношение на тях. В местата за интерниране трябва да бъдат взети всички необходими мерки срещу опасността от пожар.

Глава III. Храна и облекло Член 89


Всекидневната дажба на интернираните лица ще бъде достатъчна по количество, качество и разнообразие, за да поддържа нормалното им здравословно състояние и да предотвратява смущения поради недохранване. Също така ще се има предвид обичайният за интернираните лица режим на хранене. Интернираните освен това ще имат възможност сами да приготвят допълнителната храна, с която разполагат. Интернираните лица ще бъдат снабдявани с достатъчно питейна вода. Употребата на тютюн ще бъде разрешена. Интернираните лица, които работят, ще получават допълнителни дажби според естеството на работата, която извършват. Бременните жени и родилките, както и децата под 15-годишна възраст ще получават допълнителна храна, съобразена с физиологическите им нужди.

Член 90 На интернираните ще бъдат правени всички улеснения, за да се снабдят с облекло, обувки и бельо в момента на задържането им и за да си набавят впоследствие допълнителни количества, ако е необходимо. Ако интернираните не притежават достатъчно облекло за съответните климатични условия и ако не могат да си набавят, то ще им бъде осигурено безплатно от задържащата държава. Дрехите, които задържащата държава доставя на интернираните, и външните знаци, които те ще трябва да поставят върху своите дрехи, не трябва да ги опозоряват или да дават повод за присмех. Работещите ще получават подходящо работно облекло, включително защитно облекло, когато естеството на работата изисква това.

Глава IV. Хигиена и медицински грижи Член 91 Всяко място за интернирани лица ще разполага с подходящ лазарет под ръководството на квалифициран лекар, където интернираните лица ще могат да получат грижите, от които имат нужда, и да бъдат поставени при подходящ режим на хранене. За случаите на заразни или душевни заболявания ще бъдат отделени изолационни помещения. Родилките и интернираните лица, страдащи от тежка болест или чието състояние изисква специално лечение, хирургическа намеса или настаняване в болница, трябва да бъдат приемани във всяко заведение, където може да им бъде приложено подходящо лечение и да получават грижи, не по-малки от грижите, оказвани на населението. За интернираните ще се грижи предимно санитарен персонал от тяхната националност. Интернираните не могат да бъдат възпрепятствувани да се явяват на преглед пред медицинските власти. Медицинските власти на задържащата държава ще издават при поискване на всеки лекуван интерниран официален документ за характера на болестта му или на раните му, времетраенето и характера на лечението му. Дубликат от този документ ще бъде изпращан в Централната агенция, предвидена в чл. 140. Лечението, включително осигуряването на апарати за поддържане на интернираните лица в добро здравословно състояние - по-точно зъбни протези, други изкуствени приспособления и очила, ще бъде безплатно за интернираните.

Член 92 Медицинските прегледи на интернираните ще се провеждат поне веднъж в месеца. Те ще имат за цел поспециално да контролират общото състояние на здравето, храненето и чистотата на интернираните, а също така откриването на заразни болести, като например туберкулоза, малария и венерически болести. Медицинските прегледи ще включват по-специално контрол на теглото на всеки интерниран и поне веднъж


годишно рентгенов преглед.

Глава V. Религия, интелектуална и физическа дейност Член 93 Интернираните ще имат пълна свобода да упражняват своята религия, включително да присъствуват на религиозни служби на своето вероизповедание, при условие че се съобразяват с текущите дисциплинарни мерки, предписани от задържащите ги власти. Интернираните свещеници ще получават разрешение свободно да изпълняват религиозните си задължения сред членовете на своята общност. За тази цел задържащата държава ще осигури справедливото им разпределение на различните места за интерниране, където има интернирани лица, които говорят същия език и имат същата религия. Ако те не са достатъчно на брой, задържащата държава ще им осигурява необходимите улеснения, включително превозни средства, за да се придвижват от едно място на друго, и ще им бъде разрешено да посещават интернирани лица, които се намират в болница. Свещениците ще имат свобода на кореспонденция по въпроси относно своята служба с религиозните власти в страната, където се намират интернираните лица и, доколкото това е възможно, с международните религиозни организации от своето вероизповедание. Тази кореспонденция няма да се смята за част от квотата, посочена в чл. 107, а ще бъде подчинена на разпоредбите на чл. 112. Когато интернираните лица нямат на разположение свещеници от своето вероизповедание или когато те са недостатъчни на брой, местните религиозни власти от същото вероизповедание ще могат да назначат в съгласие със задържащата държава свещеник от същото вероизповедание или, ако това е възможно от религиозна гледна точка, свещеник от подобно вероизповедание или някое квалифицирано за целта мирско лице. Последното ще се ползува от улесненията, давани на духовното лице, чиито функции то изпълнява. Така посочените лица ще трябва да се съобразяват с всички правилници, издадени от задържащата държава в интерес на дисциплината и сигурността.

Член 94 Задържащата държава ще поощрява интелектуалната и образователната дейност, развлеченията, спорта и игрите сред интернираните лица, като им оставя свободно да изберат дали да участват или не. Тя ще взема всички практически мерки, за да осигури горните дейности, преди всичко като предоставя подходящи помещения. Интернираните лица ще получават всички възможни улеснения, за да продължат своите научни занимания или да се заемат с нови теми. Образованието на децата и на младежите ще бъде осигурено; те ще могат да ходят на училище в или извън местата за интерниране. Интернираните лица ще получават възможност да се занимават с физически упражнения, спорт и игри на открито. Достатъчно свободни пространства ще бъдат отделени за тази цел във всички места за интерниране. Специални площадки ще бъдат отделени за децата и младежите.

Член 95 Задържащата държава ще може да използва труда на интернираните лица само ако те желаят това. Във всеки случай са забранени: работа, чието принудително изпълнение за интернирано закриляно лице би довело до нарушение на чл. 40 или 51 от настоящата конвенция, и работа, която има деградиращ и унизителен характер. След шестседмичен период на работа интернираните лица ще бъдат свободни да напуснат работа по всяко време след осемдневно предизвестие. Тези разпоредби не представляват пречка за правото на задържащата държава да задължава интернираните лекари, зъболекари или друг вид членове на санитарния персонал да упражняват своята професия в полза на другите интернирани лица или да използва интернирани лица за административна работа или за поддържане на местата за интерниране и да им възлага кухненска или друг вид домакинска работа, или да иска от интернираните да поемат задължения по защитата на интернираните от въздушни бомбардировки или от други военни опасности. Никой интерниран обаче не ще може да бъде принуждаван да извършва работа, за която по мнението на лекарите е физически негоден. Задържащата държава ще носи пълна отговорност за всички условия на труд, за медицинската помощ, за


изплащането на трудовото възнаграждение и на обезщетенията за трудови злополуки и професионални заболявания. Условията на труд и обезщетенията за трудови злополуки и професионални заболявания ще бъдат съобразени с националното законодателство и със съществуващата практика. Те в никакъв случай няма да бъдат по-неблагоприятни от получаваните за работа от същия характер в същата област. Трудовото възнаграждение за извършена работа ще бъде определяно справедливо чрез специални споразумения между интернираните, задържащата държава и ако има такъв случай, други работодатели извън задържащата държава, като се има предвид задължението на задържащата държава да осигурява за интернираните безплатно издръжка и медицинската помощ, която тяхното здравословно състояние изисква. Интернираните лица, които постоянно изпълняват категориите труд, упоменати в алинея трета на този член, ще получават трудовото си възнаграждение от задържащата държава. Условията на труд и размерът на обезщетението за трудови злополуки и професионални заболявания за интернираните, на които е възложена такава работа, няма да бъдат по-лоши от прилаганите за същия вид работа в същата област.

Член 96 Всеки трудов отряд ще остане част и ще зависи от съответното място за интерниране. Компетентните власти на задържащата държава и комендантът на това място за интерниране ще носят отговорност за съблюдаването в трудовия отряд на разпоредбите на настоящата конвенция. Командирът ще държи редовно попълван списък на зависещите от него трудови отряди и ще го представя на делегатите на държавата покровителка, на Международния комитет на Червения кръст или на другите хуманитарни организации, които могат да посетят местата за интерниране.

Глава VI. Лична собственост и финансови средства Член 97 На интернираните лица ще бъде разрешено да запазят своите предмети и вещи за лична употреба. Сумите, чековете, ценните книжа и др., както и ценните предмети, които се намират у тях, могат да им бъдат иззети само в съответствие с установената процедура. Ще им бъдат издадени подробни разписки за тези вещи. Сумите трябва да бъдат внасяни на кредит по сметката на всеки интерниран, както е предвидено в чл. 98. Тези суми могат да бъдат обменяни в друга валута само ако законите, които са в сила на територията, в която собственикът е интерниран, изискват това или ако интернираният даде своето съгласие. Предметите с лична или със сантиментална стойност не могат да им бъдат изземани. Интернирана жена може да бъде претърсвана само от жена. При освобождението им или при репатрирането им интернираните лица ще получат в брой кредитното салдо на сметката, водена в съответствие с чл. 98, както и всички предмети, суми, чекове, ценни книжа и др., които са им били иззети по време на интернирането, с изключение на предметите или сумите, които държавата, в чиято власт се намират интернираните лица, е задържала по силата на своето действуващо законодателство. Ако имуществото на някое интернирано лице е задържано по този начин, собственикът ще получи подробна разписка. Семейните документи или документите за самоличност, които носят със себе си интернираните лица, могат да им бъдат изземани само срещу разписка. Никога интернираните не трябва да остават без документи за самоличност. Ако не притежават такива, властите на задържащата държава ще им издават специални документи, които ще им служат за документи за самоличност до края на интернирането. Интернираните лица могат да носят със себе си известна сума в брой или под форма на купони за покупки, за да могат да правят покупки.

Член 98 Всички интернирани ще получават редовна издръжка, достатъчна за покупката на храна и предмети, като тютюн, тоалетни артикули и др. Тези суми могат да имат формата на кредит или на купони за покупки. Освен това интернираните лица ще могат да получават помощи от държавата, чиито граждани са те, от държавите покровителки, от организациите, които биха им оказали помощ, или от своите семейства, а също така приходите от своите имущества в съответствие със законите на задържащата държава. Размерът на паричните помощи, изпращани от държавата, чиито граждани са интернираните лица, ще бъде еднакъв за всяка категория


интернирани лица, инвалиди, болни, бременни жени и при неговото определяне от тази държава или при разпределянето на помощите от задържащата държава няма да се прилагат дискриминационните мерки, забранени от чл. 27 на настоящата конвенция. За всеки интерниран задържащата държава ще открие сметка, по кредит на която ще бъдат внасяни упоменатите в този член суми, трудовото възнаграждение на интернирания и паричните преводи, които получава, заедно със сумите, които са иззети от него и с които той може да разполага по силата на действуващото законодателство на територията, където е интерниран. На интернираните лица ще бъдат правени всички улеснения, съвместими със законодателството, в сила на съответната територия, за да изпращат парични преводи на семейството си и на лицата, които финансово зависят от тях. Те ще могат да теглят по тази сметка онези суми, които са им необходими за лични разходи, в определените от задържащата държава рамки. По всяко време те ще получават съответните улеснения да проверяват сметката си и да получават извлечения от нея. Състоянието на сметките ще се съобщава на държавата покровителка при поискване, а ако интернираното лица бъде преместено, сметката ще го следва.

Глава VII. Ръководство и дисциплина Член 99 Всяко място за интерниране ще бъде поставено под властта на отговорен служител, избран от състава на редовните въоръжени сили или на редовната гражданска администрация на задържащата държава.Служителят, който отговаря за мястото за интерниране, ще притежава текста на настоящата конвенция на официалния или на един от официалните езици на своята страна и ще носи отговорност за прилагането й. Надзираващият персонал ще бъде запознат с разпоредбите на настоящата конвенция и с административните мерки, приети за осигуряване на нейното прилагане. Текстът на настоящата конвенция и текстовете на специалните споразумения, сключени в съответствие с настоящата конвенция, ще бъдат изложени в мястото за интерниране на език, който интернираните разбират, или тези текстове ще се намират в Комитета на интернираните лица. Всички правилници, заповеди, съобщения и издания ще бъдат предавани на интернираните лица и текстът им ще бъде излаган в мястото за интерниране на разбираем за интернираните език. Всички заповеди и команди, отправени индивидуално към интернираните лица, трябва също така да бъдат издавани на език, който те разбират.

Член 100 Дисциплината по местата за интерниране трябва да бъде съобразена с принципите на хуманността и в никакъв случай не трябва да включва правилници, които налагат на интернираните опасни за здравето им физически усилия или предвиждат физически или морални преследвания. Татуирането или поставянето на белези и знаци по тялото за установяване на самоличността са забранени. Забранени са по-специално продължителните стоения и проверки, строевата подготовка с цел наказание и военно обучение и намаляването на дажбите.

Член 101 Интернираните лица ще имат право да подават до властите, под чиято власт се намират, молби относно режима, на който са подложени. Те също така ще имат право без ограничения да се отнасят до представителите на държавата покровителка чрез Комитета на интернираните лица или направо, ако счетат това за необходимо, за да им съобщят по отношение на кои условия на интернирането имат оплаквания. Тези молби и оплаквания трябва да бъдат предавани по спешност, без да претърпяват изменения и дори ако упоменатите молби и оплаквания бъдат признати за неоснователни, те не могат да дадат повод за никакво наказание. Комитетите на интернираните лица ще могат да изпращат до представителите на държавата покровителка периодически доклади относно положението в местата за интерниране и относно нуждите на интернираните.


Член 102 Във всяко място за интерниране на всеки шест месеца интернираните лица ще избират свободно чрез тайно гласуване членовете на комитет, натоварен да ги представлява пред задържащата държава и пред държавата покровителка, пред Международния комитет на Червения кръст и пред всяка друга организация, която им оказва помощ. Членовете на този комитет могат да бъдат преизбирани. Така избраните интернирани лица ще встъпват в длъжност, след като изборът им бъде одобрен от задържащите власти. Съображенията за евентуален отказ или освобождаване от длъжност ще бъдат съобщавани на заинтересуваните държави покровителки.

Член 103 Комитетите на интернираните лица ще трябва да допринасят за физическото, моралното и интелектуалното добруване на интернираните. По-специално ако интернираните решат да организират помежду си система за взаимопомощ, тази организация би била от компетенцията на упоменатите комитети независимо от специалните задължения, с които са натоварени по силата на други разпоредби на настоящата конвенция.

Член 104 От членовете на комитетите на интернираните лица няма да се иска да извършват никаква друга работа, ако упражняването на функциите им бъде затруднено от това. Членовете на комитетите на интернираните лица могат да посочват измежду интернираните лица помощниците, които ще им бъдат необходими. Ще им бъдат правени всички материални улеснения, по-специално известна свобода на движение, необходима за изпълнението на техните задължения (посещения на трудови отряди, приемане на стоки и др.). Ще бъдат правени също така всички улеснения на членовете на тези комитети за тяхната писмена и телеграфна кореспонденция със задържащите власти, с държавите покровителки, с Международния комитет на Червения кръст и с техните делегати, както и с организациите, които оказват помощ на интернираните. Членовете на тези комитети в трудовите отряди ще се ползуват от същите улеснения за кореспонденцията си с комитета на интернираните лица в основното място за интерниране. Тази кореспонденция няма да бъде ограничавана, нито смятана за част от квотата, упомената в чл. 107. Членовете на комитета не могат да бъдат премествани, без да им бъде дадено необходимото време, за да запознаят заместниците си с текущите дела.

Глава VIII. Връзки с външния свят Член 105 Веднага щом интернират закриляни лица, задържащите държави ще доведат до знанието им, до знанието на държавата, чиито граждани са те, и до знанието на тяхната държава покровителка мерките, предвидени за изпълнение на разпоредбите на тази глава. Задържащите държави също така ще уведомяват заинтересуваните страни за всяко следващо изменение на тези мерки.

Член 106 Всеки интерниран ще има право веднага след интернирането му или най-късно до една седмица след пристигането му в някое място за интерниране, а също така и в случай на заболяване или на преместване на друго място за интерниране или в болница да изпрати направо до семейството си, от една страна, и до Централната агенция, предвидена в чл. 140, от друга страна, карта за интерниране, издадена, ако е възможно, съгласно приложения към настоящата конвенция образец, уведомявайки близките си за своето интерниране, за своя адрес и за здравословното си състояние. Упоменатите карти ще бъдат предавани колкото е възможно побързо и по никакъв начин не могат да бъдат забавяни.

Член 107


На интернираните лица ще бъде разрешено да изпращат и да получават писма и карти. Ако задържащата държава счете за необходимо да ограничи броя на писмата и на картите, изпращани от всяко интернирано лице, този брой не може да бъде по-малко от две писма и четири карти месечно; те ще бъдат съставени, доколкото е възможно, в съответствие с приложените към настоящата конвенция образци. Ако трябва да бъдат направени ограничения на кореспонденцията, изпращана до интернираните, нареждане за тези ограничения може да бъде дадено само от държавата, чиито граждани са интернираните лица, евентуално по искане на задържащата държава. Тези писма и карти трябва да бъдат предавани експедитивно и не могат да бъдат забавяни или задържани по съображения от дисциплинарен характер. Интернираните лица, които са останали дълго време без новини от близките си или които нямат възможност да получават или да изпращат подобни известия по обикновения пощенски път, както и онези, които са твърде далече от домовете си, ще получават разрешение да изпращат телеграми, като заплащат телеграфните такси в такава валута, с каквато разполагат. Те също така ще се ползуват от подобна мярка в случаите, които са признати за спешни. Като правило кореспонденцията на интернираните лица ще бъде написана на матерния им език. Участващите в конфликта страни ще могат да дават разрешение за изпращане на кореспонденция на други езици.

Член 108 На интернираните лица ще бъде разрешено да получават, по пощата или по друг начин, индивидуални или колективни пратки, съдържащи предимно хранителни продукти, дрехи, медикаменти, както и книги и предмети с религиозен, образователен и развлекателен характер за задоволяване на техните нужди. Тези пратки по никакъв начин няма да освобождават задържащата държава от задълженията й по настоящата конвенция. Ако съображения от военен характер изискват да бъде ограничено количеството на тези пратки, съобщение за това ще бъде навреме изпратено на държавата покровителка, на Международния комитет на Червения кръст или на друга организация, която оказва помощ на интернираните и носи отговорност за предаването на тези пратки. Условията за изпращане на индивидуални или колективни пратки ще бъдат предмет, ако това е необходимо, на специални споразумения между заинтересуваните държави, които в никакъв случай не могат да забавят предаването на пратките с помощи за интернираните. Пакетите с храна и дрехи не трябва да съдържат книги. Медикаментите, като правило, ще бъдат изпращани в колективни колети.

Член 109 При липса на специални споразумения между участващите в конфликта страни за начините на приемане и разпределяне на пратките с колективни помощи ще бъде прилаган правилникът за колективните пратки, приложен към настоящата конвенция. Предвидените по-горе специални споразумения в никакъв случай няма да ограничават правото на комитетите на интернираните лица да получават колективните пратки с помощи за интернираните, да ги разпределят и да се разпореждат с тях в интерес на получателите. Упоменатите споразумения също така няма да ограничават правото на представителите на държавата покровителка, на Международния комитет на Червения кръст или на някоя друга организация, която оказва помощ на интернираните и носи отговорност за предаването на тези колективни пратки, да контролират разпределението им между техните получатели.

Член 110 Всички пратки с помощи, предназначени за интернирани лица, ще бъдат освобождавани от вноски или митнически и други мита. Всички пощенски пратки, включително колетите с помощи и паричните преводи, адресирани до интернираните лица от други страни или изпращани от интернираните по пощата направо или чрез предвидените в чл. 136 информационни бюра и предвидената в чл. 140 Централна информационна агенция, ще бъдат освобождавани от всички пощенски такси както в страните, от които те произхождат, и в страните, в които се получават, така и в страните, през които преминават. Именно за тази цел освобождаването от такси, предвидено в Световната пощенска агенция от 1947 г. и в споразуменията на Световния пощенски съюз в полза на цивилните лица, граждани на неприятелска страна, които са задържани в лагери или в граждански затвори, ще обхване и другите


интернирани лица, закриляни от настоящата конвенция. Страните, които не са подписали горепосочените споразумения, ще бъдат задължени да освобождават от такси при същите обстоятелства. Транспортните разходи за пратките с помощи, предназначени за интернирани лица, които поради тежината си или друга причина не могат да им бъдат изпратени по пощата, ще бъдат за сметка на задържащата държава във всички територии под неин контрол. Другите държави, които са страни по конвенцията, ще поемат транспортните разходи съответно в своите територии. Разходите за транспорт на пратки, които не са предвидени в горните алинеи, ще бъдат за сметка на изпращача. Високодоговарящите страни ще положат усилия, за да намалят колкото е възможно повече таксите за телеграми, изпращани от интернираните лица или адресирани до тях.

Член 111 Ако военните действия попречат на заинтересуваните страни да изпълнят задълженията си да осигурят превоза на пощата и пратките с помощи, предвидени в чл. 106, 107, 108 и 113, заинтересуваните държави покровителки, Международният комитет на Червения кръст или някоя друга организация, надлежно одобрена от участващите в конфликта страни, ще могат да се заемат с транспортирането на тези пратки с подходящи транспортни средства (вагони, моторни превозни средства, кораби и самолети и др.). За тази цел високодоговарящите страни ще положат усилия, за да ги снабдят с тези превозни средства и да разрешат движението им, особено като издават необходимите пропуски. Тези превозни средства ще могат също така да бъдат използвани за превозване на: а) кореспонденцията, списъците и докладите, разменяни между предвидената в чл. 140 Централна информационна агенция и предвидените в чл. 136 национални бюра; б) кореспонденцията и докладите относно интернираните лица, които държавите покровителки, Международният комитет на Червения кръст или някоя друга организация, оказваща помощ на интернираните лица, разменят било със своите делегати, или с участващите в конфликта страни. Тези разпоредби не ограничават с нищо правото на която и да е от участващите в конфликта страни да организира, ако предпочита това, други средства за транспорт и да издава пропуски за тях при взаимно съгласувани условия. Разноските, свързани с използването на тези транспортни средства, ще бъдат - пропорционално на значението на тези пратки - за сметка на участващите в конфликта страни, чиито граждани се ползуват от тези транспорти.

Член 112 Цензурата на кореспонденцията, адресирана до интернираните или изпращана от тях, трябва да се извършва в най-краткия възможен срок. Контролът на пратките, предназначени за интернираните лица, не трябва да се извършва при такива условия, които биха причинили разваляне на съдържащите се в тях хранителни продукти. Той ще става в присъствието на получателя или на друго интернирано лице, упълномощено от него. Предаването на индивидуалните или колективните пратки не може да бъде забавяно под предлог, че има затруднения във връзка с цензурата. Всяка забрана по отношение на кореспонденцията, издадена от участващите в конфликта страни по военни или политически съображения, ще бъде само временна и ще се прилага колкото е възможно по-кратко.

Член 113 Задържащите държави ще осигуряват всички необходими улеснения за препращането чрез държавата покровителка, чрез предвидената в чл. 140 Централна агенция или по други подходящи начини, на завещания, пълномощия или други документи, предназначени за интернираните лица или изпратени от тях. При всички случаи задържащата държава ще оказва съдействие на интернираните при съставянето и съответната заверка на такива документи и, по-специално, ще им разрешава да се съветват с адвокат.


Член 114 Задържащата държава ще прави на интернираните всички улеснения, които са им необходими, за да управляват имуществото си, ако не противоречат на условията за интерниране и на действуващото законодателство. За тази цел упоменатата държава може да им даде разрешение да напускат мястото, където са интернирани, при спешни случаи и ако обстоятелствата позволяват това.

Член 115 Във всички случаи, когато интернирано лице е страна по процес в който и да е съд, задържащата държава по негово искане ще уведоми съда за неговото задържане и, в границите на закона, ще има грижата да бъдат взети всички необходими мерки, за да не му бъде нанесена никаква вреда вследствие на неговото интерниране, що се отнася до подготовката и воденето на неговия процес или що се отнася до изпълнението на каквото и да е решение, произнесено от съда.

Член 116 На всеки интерниран ще бъде разрешено да приема, на редовни интервали от време и колкото е възможно почесто, посетители и особено близки родственици. Доколкото е възможно, на интернираните ще бъде разрешено да посещават домовете си при спешни случаи, особено при смърт или тежко заболяване на техни близки.

Глава IX. Наказателни и дисциплинарни санкции Член 117 С изключение на случаите, предвидени в разпоредбите на настоящата глава, законите, които са в сила на територията, където се намират интернираните, ще продължат да бъдат прилагани спрямо онези от тях, които извършват нарушения по време на интернирането си. Ако законите, правилниците или наредбите обявяват за наказуеми някои действия, извършени от интернираните, но същите действия не са наказуеми, когато са извършени от лица, които не са интернирани, за тези действия могат да бъдат наложени само дисциплинарни наказания. Никой интерниран не може да бъде наказан повече от един път за едно и също деяние или по едно и също обвинение.

Член 118 При издаване на присъда съдилищата или властите, доколкото е възможно, ще вземат предвид, че подсъдимият не е гражданин на задържащата държава. Те ще бъдат свободни да намалят наказанието, предвидено за нарушението, в което е обвинен интернираният, и няма да бъдат задължени да прилагат предвидения минимален размер на наказанието. Забранени са затварянето в помещения без дневна светлина и въобще всички форми на жестокост без изключение. Интернираните лица, които са били наказани дисциплинарно или по съдебен ред, след изтърпяване на наказанието няма да бъдат третирани различно от другите интернирани. Времетраенето на предварителния арест на интернирания ще бъде приспадано от срока на всяко наказание, предвиждащо затваряне, което му е било наложено дисциплинарно или по съдебен ред. Комитетите на интернираните лица ще бъдат уведомявани за всички съдебни процедури, възбудени срещу интернирани лица, както и за техните резултати.

Член 119


Дисциплинарните наказания, налагани на интернираните, ще бъдат следните: 1) Глоба до 50 % от трудовото възнаграждение, което интернираният иначе би получил съгласно чл. 95, за период не по-дълъг от 30 дни. 2) Премахване на привилегии, дадени извън третирането, предвидено от настоящата конвенция. 3) Извънредни наряди за не повече от два часа дневно за поддържане на помещенията за интернираните лица. 4) Арест. В никакъв случай дисциплинарните наказания не трябва да бъдат нехуманни, жестоки или опасни за здравето на интернираните. При налагането на тези наказания трябва да се държи сметка за възрастта, пола и здравословното състояние на интернираните. Времетраенето на всяко отделно наказание не трябва в никакъв случай да надхвърля максимума от 30 последователни дни дори когато при разглеждане на неговия случай интернираният трябва да отговаря за няколко нарушения на дисциплината, независимо дали са свързани помежду си или не.

Член 120 Избягалите интернирани лица, заловени отново след бягството им или при опит за бягство, ще подлежат само на дисциплинарно наказание за това деяние - дори когато има повтарящо се нарушение. В отклонение от разпоредбите на чл. 118, алинея 3 интернираните лица, получили наказание за бягство или опит за бягство, ще могат да бъдат подложени на специален режим на надзор - при условие този режим да не се отразява на здравословното им състояние, да бъде изтърпяван в някое място за ��нтерниране и да не включва премахването на никоя от гаранциите, дадени на интернираните по настоящата конвенция. Интернираните, които са съдействували за бягство или за опит за бягство, ще подлежат само на дисциплинарно наказание.

Член 121 Бягството или опитът за бягство, дори ако се повтаря, няма да бъде считано за утежняващо вината обстоятелство, в случай че интернираният е привлечен под съдебна отговорност за нарушения, извършени по време на бягството. Участващите в конфликта страни ще осигуряват компетентните власти да проявяват снизходителност, когато преценяват въпроса, дали някое извършено от интернирания нарушение трябва да бъде наказано дисциплинарно или съдебно, например що се отнася до деяния, свързани с бягство - било то успешно или неуспешно.

Член 122 Деянията, които съставляват нарушения на дисциплината, ще бъдат разследвани незабавно. Това правило ще се прилага по-точно при бягство или опит за бягство и отново заловеният интерниран ще бъде предаван колкото е възможно по-скоро на компетентните власти. За всички интернирани лица предварителният арест в случай на дисциплинарно нарушение ще се свежда до минимум и няма да надхвърля 14 дни; при всички случаи времетраенето му ще се приспада от срока на присъда за лишаване от свобода. Разпоредбите на чл. 124 и 125 ще се прилагат по отношение на интернираните лица, които са в предварителния арест за дисциплинарно нарушение.

Член 123 Без да се накърнява компетентността на съдилищата и на върховните власти, дисциплинарните наказания могат да бъдат налагани само от коменданта на мястото за интернирани лица или от отговорен офицер или служител, който го замества или комуто е делегирана неговата дисциплинарна власт.


Преди да бъде наложено дисциплинарно наказание, обвиняемият интерниран ще бъде точно уведомен за нарушенията, в които се обвинява. Ще му бъде дадена възможност да обясни поведението си и да се защити. Ще му бъде разрешено по-специално да посочи свидетели и да ползува, ако е необходимо, услугите на квалифициран преводач. Решението ще бъде произнесено в присъствието на обвиняемия и на член на Комитета за интернираните лица. Не може да изтече повече от месец между решението за дисциплинарно наказание и изпълнението му. Когато на някой интерниран бъде наложено ново дисциплинарно наказание, изпълнението на всяко от тези наказания трябва да е отделено едно от друго поне с тридневен срок, ако едното от тези наказания е за срок от 10 или повече дни. Комендантът на мястото за интернирани лица трябва да води регистър за налаганите дисциплинарни наказания, който ще бъде на разположение на представителите на държавата покровителка за проверка.

Член 124 В никой случай интернираните лица не могат да бъдат премествани в затворнически помещения (затвори, каторги, изправителни домове и др.), за да изтърпяват там дисциплинарни наказания. Помещенията, в които ще бъдат изтърпявани дисциплинарните наказания, ще бъдат съобразени с хигиенните изисквания; в частност те ще бъдат снабдявани с подходяща постеля. Интернираните лица, които изтърпяват наказание, ще могат да поддържат чистотата си. Интернираните жени, изтърпяващи дисциплинарно наказание, ще бъдат задържани в помещения, различни от тия за мъжете, и ще бъдат поставяни под прекия надзор на жени.

Член 125 Дисциплинарно наказаните интернирани лица ще имат възможност всеки ден да правят упражнения и да бъдат на открито поне в продължение на два часа. Ще им бъде разрешавано при поискване да се явяват на всекидневен медицински преглед; ще им бъдат оказвани грижи, които здравословното им състояние изисква и, ако това се налага, ще бъдат изпращани в лазарета на мястото за интернирани или в болница. На интернираните лица ще бъде разрешено да четат и пишат, както и да изпращат и да получават писма. Обаче колетите и паричните преводи могат да бъдат задържани до изтичане на срока на наказанието; тези колети и парични преводи ще бъдат междувременно поверявани на Комитета на интернираните лица, който ще предава в лазарета намиращите се в колетите хранителни продукти, подлежащи на разваляне. Никой интерниран, който е наказан дисциплинарно, не може да бъде лишаван от привилегиите си по разпоредбите на чл. 107 и 143.

Член 126 Разпоредбите на чл. от 71 до 76 включително ще се прилагат по аналогия по отношение на съдебните процедури срещу интернирани лица, които се намират на националната територия на задържащата държава.

Глава X. Премествания на интернирани лица Член 127 Преместването на интернирани лица ще става винаги хуманно. Като общо правило то ще се извършва с влак или с други превозни средства или при условия, поне равни на тези, от които се ползуват при преместванията си войските на задържащата държава. Ако, по изключение, някои премествания трябва да бъдат направени пеша, те не могат да се предприемат, ако физическото състояние на интернираните лица не позволява това, и не трябва в никой случай да ги излагат на преумора. Задържащата държава ще ги снабдява по време на преместването с питейна вода и храна, достатъчни по


количество, качество и разнообразие, за да ги поддържат в добро здраве, и с необходимото облекло, подходящ подслон и медицинска помощ. Задържащата държава ще взема всички подходящи предохранителни мерки, за да осигури тяхната безопасност по време на преместването, и ще изготвя преди тяхното отпътуване пълен списък на преместваните. Интернираните болни, ранени и инвалиди, както и родилките няма да бъдат премествани, ако пътуването би увредило сериозно тяхното състояние, освен в случай, когато тяхната безопасност го налага. Ако фронтът се приближи до някое място за интерниране, намиращите се там интернирани няма да бъдат премествани освен ако преместването им може да се извърши при достатъчни условия за безопасност или ако те са изложени на по-големи рискове, оставайки там, където се намират, отколкото ако бъдат преместени. Когато взема решение относно преместване на интернирани лица, задържащата държава ще отчита техните интереси, и по-точно няма да прави нищо, за да увеличава затрудненията по репатрирането им и връщането им по домовете.

Член 128 В случай на преместване интернираните ще бъдат официално уведомявани за отпътуването си и за новия си пощенски адрес. Тази нотификация ще им бъде направена навреме, за да могат да приготвят багажа си и да предизвестят близките си. Ще им бъде разрешено да вземат със себе си личните си вещи, кореспонденцията си и колетите, пристигнали за тях. Теглото на тези багажи може да бъде ограничавано, ако условията на преместване го изискват, но в никой случай до по-малко от 25 кг на интернирано лице. Поща и колети, адресирани до предишното място за интерниране, ще им бъдат препращани без забавяне. Комендантът на мястото за интерниране ще вземе в съгласие с Комитета на интернираните лица необходимите мерки за осигуряване превоза на общите имущества на интернираните или на багажа, който интернираните не могат да вземат със себе си поради направените ограничения по силата на алинея втора на този член.

Глава XI. Смъртни случаи Член 129 Завещанията на интернираните ще бъдат получавани за отговорно пазене от съответните власти и в случай на смърт на интернирано лице неговото завещание ще бъде незабавно предавано на предварително посоченото от него лице. Смъртта на интернираните ще бъде установявана от лекар и ще бъде издаван смъртен акт, сочещ причините за смъртта и условията, при които тя е настъпила. Официален надлежно заверен списък на смъртните случаи, съставен съобразно съответната процедура в сила на територията, където се намира мястото за интерниране, и заверено копие на този списък ще бъдат изпратени незабавно на държавата покровителка, както и на предвидената в чл. 140 Централна агенция.

Член 130 Задържащите власти ще имат грижата лицата, починали по време на интернирането им, да бъдат погребани с почит, ако е възможно съгласно обредите на религията, на която са принадлежали, и гробовете им да бъдат зачитани, подходящо поддържани и означени по такъв начин, че да могат винаги да бъдат намерени. Починалите интернирани лица ще бъдат погребвани в отделни гробове освен ако непреодолими обстоятелства изискват използването на общ гроб. Труповете могат да бъдат изгаряни само ако повелителни съображения за хигиена или религията на починалия изискват това или ако самият той е изказал желание за това. В случай на кремация този факт и причините за кремацията ще бъдат посочени в смъртния акт на починалия. Прахта ще бъде задържана за отговорно пазене от задържащите власти и ще бъде предадена колкото е възможно по-скоро на близките на починалия, по тяхно искане. Веднага, щом условията позволяват и най-късно при приключване на военните действия, задържащата държава


ще предаде посредством информационните бюра, предвидени в чл. 136, на държавите, към които са се числяли починалите интернирани лица, списъци на гробове на починалите интернирани лица. Тези списъци ще съдържат всички подробности, необходими за установяване на самоличността на починалите интернирани лица и за точното място на техните гробове.

Член 131 Всеки смъртен случай или всяко тежко нараняване на интерниран, за което е установено или се подозира, че е било причинено от охраната, от друг интерниран или от което и да било друго лице, както и всеки смъртен случай, причината за който е неизвестна, ще бъдат незабавно последвани от официално разследване от страна на задържащата държава. Съобщение във връзка с това веднага ще бъде изпратено на държавата покровителка. Показанията на всеки свидетел ще бъдат приемани и доклад, включващ тези показания, ще бъде съставен и изпратен на посочената държава покровителка. Ако проведеното разследване установи виновността на едно или повече лица, задържащата държава ще вземе всички необходими мерки за съдебното преследване на отговорното лице или на отговорните лица.

Глава XII. Освобождение, репатриране и настаняване в неутрални страни Член 132 Всяко интернирано лице ще бъде освободено от задържащата държава веднага, щом причините, които са мотивирали неговото интерниране, престанат да съществуват. Освен това участващите в конфликта страни ще се постараят да сключат по време на военните действия споразумения относно освобождаването, репатрирането, завръщането на местожителството им и настаняването им в неутрална страна на някои категории интернирани лица, а именно деца, бременни жени и майки с кърмачета и с малки деца, ранени и болни или интернирани, които са били задържани за дълъг период от време.

Член 133 Интернирането ще бъде преустановено колкото е възможно по-скоро след приключването на военните действия. Интернираните лица, намиращи се на територията на някоя участваща в конфликта страна, срещу които е възбудено съдебно производство за нарушения, които не са наказуеми изключително с дисциплинарни наказания, ще могат да бъдат задържани до приключването на съдебното дирене и, ако обстоятелствата изискват това, до изтърпяване на наказанието. Същото ще се прилага и към интернираните, които дотогава са били осъдени на лишаване от свобода. По споразумение между задържащата държава и заинтересуваните държави след приключване на военните действия или окупацията на териториите могат да бъдат създадени комитети за издирване на разпръснатите интернирани лица.

Член 134 Високодоговарящите страни ще положат усилия след приключване на военните действия или на окупацията да обезпечат завръщането на всички интернирани на последното им местоживеене или да улеснят репатрирането.

Член 135 Задържащата държава ще поеме разходите по завръщането на освободените интернирани лица по местата, където са живели по време на интернирането им, или, ако тя ги е задържала по време на транзитно пътуване или на пътуване по море, разходите за завършване на пътуването им или за връщане до мястото, откъдето са тръгнали. Ако задържащата държава откаже да даде разрешение за пребиваване на нейна територия на някой освободен интерниран, който по-рано е имал там постоянно местожителство, тя ще заплати разходите за репатрирането му. Ако обаче интернираният предпочете да се завърне в своята страна на своя отговорност или по заповед на


правителството, на което дължи вярност, задържащата държава не е длъжна да заплати тези разходи извън своята територия. Задържащата държава не е длъжна да заплаща разходите по репатрирането на лице, което е било интернирано по свое собствено искане. Ако интернираните бъдат преместени съгласно чл. 45, държавата, която ги премества, и държавата, която ги приема, ще се споразумеят относно дела на разходите, който всяка от тях ще понесе. Предходните разпоредби няма да накърняват специалните споразумения, сключени между участващите в конфликта страни относно размяната и репатрирането на техни граждани, намиращи се в ръцете на неприятеля.

Раздел V. Информационни бюра и централна информационан агенция Член 136 От началото на конфликта и при всички случаи на окупация всяка от участващите в конфликта страни ще открие официално информационно бюро, натоварено да получава и предава сведения относно закриляните лица, намиращи се в нейна власт. В най-краткия възможен срок всяка от участващите в конфликта страни ще предава на своето бюро сведения относно взетите от нея мерки срещу всяко закриляно лице, задържано за повече то две седмици, изпратено на принудително местоживеене или интернирано. Освен това тя ще натовари съответните служби да дават редовно на гореспоменатото бюро указания относно настъпилите промени в състоянието на тези закриляни лица, като например премествания, освобождавания, репатрирания, бягства, настаняване в болници, раждания и смъртни случаи.

Член 137 Всяко национално информационно бюро веднага ще предава сведения за закриляните лица на държавите, чиито граждани са те, или на държавата, на чиято територия те са пребивавали, по най-бърз начин и посредством държавите покровителки или посредством предвидената в чл. 140 Централна агенция. Бюрата ще отговарят също така на всички запитвания, които им бъдат отправяни относно закриляните лица. Информационните бюра ще дават сведения относно някое закриляно лице освен в случаите, при които даването на тези сведения би могло да увреди на заинтересуваното лице или на близките му. Дори в такъв случай исканите сведения не могат да бъдат отказани на Централната агенция, която, след като бъде уведомена за обстоятелствата, ще вземе необходимите предпазни мерки, указани в чл. 140. Всички писмени съобщения, направени от някое информационно бюро, ще бъдат заверявани с подпис или печат.

Член 138 Сведенията, получени в националното бюро и предадени от него, ще имат такъв характер, че да направят възможно точното установяване на самоличността на закриляното лице и бързото уведомяване на близките му. Сведенията за всяко лице ще съдържат поне фамилия, собствени имена, място и дата на раждане, националност, последно местожителство, отличителни белези, име на бащата и моминското име на майката, дата, място и естество на взетата мярка по отношение на лицето, адрес, на който може да му бъде изпращана кореспонденция, както името и адреса на лицето, което трябва да бъде уведомено. Също така сведения за здравословното състояние на тежко заболелите или тежко ранените лица ще бъдат редовно изпращани - ако е възможно - всяка седмица.

Член 139 Всяко национално информационно бюро ще бъде освен това натоварено да приема всички ценни лични предмети, оставени от закриляните лица, посочени в чл. 136, и по-специално от онези от тях, които са били репатрирани или освободени, които са избягали или починали. То ще изпраща направо или, ако е необходимо, посредством Централната агенция тези ценности на заинтересуваните лица. Такива вещи ще бъдат изпращани от бюрото в запечатани пакети, придружени с декларация за самоличността на лицата, на които са принадлежали тези предмети, и пълен списък на нещата, които се намират в пакета. Приемането и изпращането на всички ценни предмети от тоя род ще бъдат подробно записвани в съответни регистри.


Член 140 Централна информационна агенция за закриляните лица, и по-специално за интернираните, ще бъде създадена в някоя неутрална страна. Международният комитет на Червения кръст ще предложи на заинтересуваните държави, ако сметнат това за необходимо, организирането на такава агенция, която може да бъде същата като предвидената в чл. 123 от Женевската конвенция относно третирането на военнопленниците от 12 август 1949 г. Дейността на тази агенция ще бъде да събира всички сведения от вида, определен в чл. 136, които тя може да получи по официален или частен път, и да ги предава колкото е възможно по-скоро на страните, от които произхождат или в които имат местожителството си заинтересуваните лица, освен в случаите, при които това предаване би могло да навреди на лицата, за които се отнасят тези сведения, или на близките им. Тя ще получава от участващите в конфликта страни всички подходящи улеснения за предаването на тази информация. Високодоговарящите страни, и по-специално онези от тях, чиито граждани се ползуват от услугите на Централната агенция, се поканват да оказват на агенцията финансовата подкрепа, от които тя се нуждае. Предходните разпоредби не трябва да бъдат тълкувани като ограничаващи хуманитарната дейност на Международния комитет на Червения кръст и на упоменатите в чл. 142 дружества за оказване помощ.

Член 141 Кореспонденцията на националните информационни бюра и на Централната информационна агенция ще се освобождават от пощенски такси и от всички такси (съгласно чл. 110 и) до най-голяма възможна степен, от телеграфни такси или поне ще се ползуват от значителни намаления на таксите.

ЧАСТ IV. ИЗПЪЛНЕНИЕ НА КОНВЕНЦИЯТА Раздел I Общи разпоредби Член 142 Под уговорка за мерките, които задържащите държави счетат за необходимо да вземат, за да осигурят своята сигурност или за да се справят с каквато и да е друга основателна нужда, представителите на религиозни организации, на дружества за помощ или на други организации, които подпомагат закриляните лица, ще получават от горепосочените държави - за себе си или за акредитираните от тях лица - всич��и необходими улеснения, за да могат да ги посещават, да разпределят помощите от всякакъв източник, предназначени за религиозни или просветни нужди или за отдиха на закриляните лица, и да подпомагат същите при организиране на свободното им време в лагерите. Такива дружества могат да бъдат учредени на територията на задържащата държава, в някоя друга страна или да имат международен характер. Задържащата държава може да ограничи броя на дружествата и организациите, на чиито делегати ще бъде разрешено да упражняват своята дейност на нейна територия и под неин контрол, при условие обаче, че подобно ограничение няма да пречи да бъде оказвана ефективна и достатъчна помощ на всички закриляни лица. Особеното положение на Международния комитет на Червения кръст в тази област ще бъде признавано и зачитано по всяко време.

Член 143 На представителите или на делегатите на държавите покровителки ще бъде разрешено да посещават всички места, където се намират закриляни лица, а именно местата, където има интернирани лица, местата със задържани лица и местата, където работят. Те ще имат достъп до всички помещения, използвани от закриляните лица, и ще могат да разговарят с тях без свидетели, лично или с преводач. Такива посещения не могат да бъдат забранявани освен поради повелителни военни нужди, само по изключение и временно. Времетраенето и честотата на тези посещения няма да бъдат ограничавани. Тези представители и делегати ще имат пълна свобода да избират местата, които желаят да посетят. Задържащата държава, държавата окупаторка, държавата покровителка и в някои случаи държавата, от която


произхождат лицата, които ще бъдат посетени, ще могат да се споразумеят помежду си, за да бъдат допуснати да участват в тези посещения сънародници на интернираните лица. Делегатите на Международния комитет на Червения кръст ще се ползуват от същите привилегии. Определянето на тези делегати подлежи на одобрение от държавата, в чиято власт са териториите, където ще изпълняват своите задължения.

Член 144 Високодоговарящите страни се задължават да разпространяват колкото е възможно по-широко както в мирно, така и по време на война текста на тази конвенция в своите страни, а именно да включват изучаването й в програмите за военно обучение на граждански лица по такъв начин, че нейните принципи да станат известни на цялото население. Гражданските, военните, полицейските или други власти, които по време на война носят отговорност по отношение на закриляните лица, трябва да притежават текста на конвенцията и да бъдат специално запознати с нейните разпоредби.

Член 145 Високодоговарящите страни ще си предават една на друга посредством Швейцарския федерален съвет и по време на военните действия посредством държавите покровителки официалните преводи на тази конвенция, както и законите и правилниците, които те могат да приемат, за да осигурят прилагането й.

Член 146 Високодоговарящите страни се задължават да вземат всички необходими законодателни мерки, за да определят ефективните наказателни санкции, които трябва да се прилагат по отношение на лицата, извършили или дали нареждане да бъде извършено някое от тежките нарушения на настоящата конвенция, определени в следващия член. Всяка високодоговоряща страна ще има задължението да издири лицата, обвинени, че са извършили или че са дали нареждане да бъде извършено някое от тези тежки нарушения, и тя ще трябва да ги изправи пред собствените си съдилища независимо от тяхната националност. Тя ще може също така, ако предпочита и съобразно с условията, предвидени в собственото й законодателство, да ги предаде за съдене на друга високодоговоряща страна, заинтересувана от преследването им, стига тази високодоговоряща страна да има доказателства, които й дават основание да предяви обвинение към тези лица. Всяка високодоговоряща страна ще вземе необходимите мерки, за да бъдат преустановени всички действия, които противоречат на разпоредбите на настоящата конвенция, извън определените в следния член тежки нарушения. При всички обстоятелства обвиняемите ще се ползуват от гаранции относно процедурата и правото на защита, които няма да бъдат по-малки от предвидените в чл. 105 и следващите на Женевската конвенция относно третирането на военнопленниците от 12 август 1949 г.

Член 147 Тежките нарушения, упоменати в предходния член, са онези, които обхващат едно или друго от следните действия, ако те са извършени срещу лица или имущества, закриляни от конвенцията: умишлено убийство, изтезания или нечовешко третиране, включително и биологически опити, преднамерено причиняване на големи страдания или тежки увреждания на тялото или на здравето, незаконно депортиране или преместване, незаконно задържане в затвор, принуждаване на някое закриляно лице да служи във въоръжените сили на неприятелската страна или лишаване на това лице от неговото право да бъде редовно и безпристрастно съдено съгласно предписанията на тази конвенция, вземането на заложници, незаконни, произволни и провеждани в големи мащаби разрушения и присвоявания на имущества, без да са оправдани от военните нужди.

Член 148 На никоя високодоговоряща страна няма да бъде позволено да освобождава себе си или някоя друга високодоговоряща страна от отговорностите, които тя самата или някоя друга високодоговоряща страна носят по


отношение на нарушенията, посочени в предходния член.

Член 149 По искане на една от участващите в конфликта страни трябва да бъде произведена анкета по начин, определен от заинтересуваните страни, относно всяко твърдение за нарушение на конвенцията. Ако не се постигне съгласие относно процедурата на анкетата, заинтересуваните страни ще трябва да се договорят за избора на арбитър, който ще реши каква процедура да бъде следвана. Щом бъде установено нарушението, участващите в конфликта страни ще сложат край на това нарушение колкото е възможно по-скоро.

Раздел II. Заключителни разпоредби Член 150 Настоящата конвенция е съставена на английски и френски език. И двата текста са еднакво достоверни. Швейцарският федерален съвет ще нареди да бъдат изготвени официални преводи на конвенцията на руски и испански език.

Член 151 Настоящата конвенция, която носи днешна дата, ще може до 12 февруари 1950 г. да бъде подписана от името на държавите, представени на конференцията, която бе открита в Женева на 21 април 1949 г.

Член 152 Настоящата конвенция ще бъде ратифицирана колкото е възможно по-скоро и ратификационните документи ще бъдат депозирани в Берн. За депозирането на всеки ратификационен документ ще бъде съставен протокол. От него Швейцарският федерален съвет ще връчи заверен препис на всички държави, от чието име е подписана конвенцията или е нотифицирано присъединяването към нея.

Член 153 Настоящата конвенция ще влезе в сила шест месеца, след като поне два ратификационни документа бъдат депозирани. Впоследствие тя ще влезе в сила за всяка високодоговоряща страна шест месеца след депозирането на нейния ратификационен документ.

Член 154 В отношенията между държавите, които са обвързани от Хагските конвенции относно законите и обичаите на сухопътната война - било конвенцията от 29 юли 1899 г. или конвенцията от 18 октомври 1907 г., които са страни по настоящата конвенция, последната ще допълни раздел II и III от Правилника, приложен към упоменатите Хагски конвенции.

Член 155 Още от датата на влизането й в сила настоящата конвенция ще бъде открита за присъединяването на всяка държава, от чието име конвенцията не е била подписана.

Член 156


Присъединяванията към конвенцията ще бъдат писмено нотифицирани на Швейцарския федерален съвет и ще влизат в сила шест месеца след датата на получаването им. Швейцарският федерален съвет ще съобщава за такива присъединявания на всички държави, от чието име конвенцията е била подписана или от чието име е нотифицирано присъединяване към нея.

Член 157 Положенията, предвидени в чл. 2 и 3, ще позволяват незабавно да влязат в сила документите за ратификация и присъединяване от участващите в конфликта страни, депозирани преди или след започване на военните действия или на окупацията. Швейцарският федерален съвет ще съобщава по най-бърз начин за ратификации и присъединявания, получени от участващите в конфликта страни.

Член 158 Всяка от високодоговарящите страни ще има право да денонсира настоящата конвенция. Денонсирането ще бъде нотифицирано писмено на Швейцарския федерален съвет, който ще го предаде на правителствата на всички високодоговарящи страни. Денонсирането ще влезе в сила една година след нотифицирането, направено за него пред Швейцарския федерален съвет. Обаче денонсирането, нотифицирано когато денонсиращата държава участва в конфликт, няма да има никаква сила дотогава, докато не бъде сключен мир и докато не бъдат приключени действията за освобождаването и репатрирането на закриляните лица и връщането им на старото местожителство. Денонсирането ще важи само по отношение на денонсиращата държава. То няма да има никаква сила по отношение на задълженията, които участващите в конфликта страни ще тряб��а да продължат да изпълняват по силата на принципите на международното право, така както те се определят от установените обичаи между цивилизованите държави, от законите на хуманността и повелите на обществената съвест.

Член 159 Швейцарският федерален съвет ще регистрира настоящата конвенция в Секретариата на ООН. Швейцарският федерален съвет ще уведомява също така Секретариата на ООН за всички ратификационни документи, присъединявания и денонсирания, които получава във връзка с настоящата конвенция. В УВЕРЕНИЕ НА ГОРНОТО долуподписаните, като депозираха съответните си пълномощия, подписаха настоящата конвенция. СКЛЮЧЕНА в Женева на 12 август 1949 година на английски и френски език, като оригиналът трябва да бъде депозиран в архивите на Швейцарската конфедерация. Швейцарският федерален съвет ще връчи заверен препис от конвенцията на всяка от подписалите я държави, както и на държавите, които са се присъединили към нея.

Приложение 1 Проектоспоразумение за санитарните и безопасните зони и пунктове Приложение 2 Проектоправилник за колективните помощи Приложение 3 Карта за интерниране


НАРОДНА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ Президиум на Народното събрание Президиумът на Народното събрание въз основа на чл. 35, точка 9 от Конституцията на Народна република България и чл. 4, буква "к" от Закона за Президиума на Народното събрание издава следния

УКАЗ ЗА РАТИФИКАЦИЯ НА ЖЕНЕВСКИТЕ КОНВЕНЦИИ от 12 август 1949 година 1. Ратифицира Женевската конвенция за подобряване участта на ранените и болните в действуващите въоръжени сили при следната резерва по чл. 10: Народна република България няма да признава за законно обръщението на държавата, във властта на която се намират ранени, болни или санитарен персонал, към неутрална държава или към хуманитарна организация с молба последната да поеме върху себе си функциите, които се изпълняват от държавата покровителка, ако правителството на страната, чиито поданици са покровителствуваните лица, не е дало съгласие за това. 2. Ратифицира Женевската конвенция за подобряване участта на ранените, болните и претърпелите корабокрушение от състава на морските въоръжени сили при следната резерва по чл. 10: Народна република България няма да признава за законно обръщението на държавата, във властта на която се намират ранени и болни, претърпели корабокрушение или санитарен персонал, към неутрална държава или към хуманитарна организация с молба последната да поеме върху себе си функциите, които се изпълняват от държавата покровителка, ако правителството на страната, чиито поданици са покровителствуваните лица, не е дало съгласието си за това. 3. Ратифицира Женевската конвенция относно третирането на военнопленниците при следните резерви: а) по чл. 10: Народна република България няма да признава за законно обръщението на държавата, във властта на която се намират военнопленниците, към неутрална държава или към хуманитарна организация с молба последната да поеме върху себе си функциите, които се изпълняват от държавата покровителка, ако правителството на страната, чиито поданици са военнопленниците, не е дало съгласието си за това; б) по чл. 12: Народна република България няма да признава като законно освобождаването на държавата, която предава на друга държава взетите от нея военнопленници, от отговорност за опазване на конвенцията относно предадените военнопленници за времето, когато тези военнопленници се намират под покровителството на държавата, която се е съгласила да ги приеме; в) по чл. 85: Народна република България не се смята за обвързана от задължението, произтичащо от чл. 85, да покровителствува военнопленниците, осъдени от законите на страната, в която се намират в плен, за извършени военни престъпления и престъпления срещу човечеството в духа на началата на Нюрнбергския процес; осъдените за тези престъпления ще се подчиняват на режима, установен в дадената държава, за лицата, които излежават наказанието. 4. Ратифицира Женевската конвенция относно закрила на цивилните лица по време на война при следните резерви: а) по чл. 11:


Народна република България няма да признава за законно обръщението на държавата, във властта на която се намират покровителствувани лица, към неутрална държава или към хуманитарна организация с молба последната да поеме върху себе си функциите, които се изпълняват от държавата покровителка, ако правителството на страната, чиито поданици са покровителствуваните лица, не е дало съгласието си за това; б) по чл. 45: Народна република България няма да признава за законно освобождаването на държавата, която предава на друга държава намиращите се в нейна власт покровителствувани лица, от отговорност за спазване на конвенцията относно предадените лица за времето, когато тези лица се намират под покровителството на страната, която се е съгласила да ги приеме. Издаден в София на 22 май 1954 год. под №181 и подпечатан с държавния печат. ПРЕДСЕДАТЕЛ НА ПРЕЗИДИУМА НА НАРОДНОТО СЪБРАНИЕ: (п) Г. Дамянов СЕКРЕТАР НА ПРЕЗИДИУМА НА НАРОДНОТО СЪБРАНИЕ: (п) М. Минчев

Допълнителен протокол към Женевските конвенции от 12 август 1949 г. относно защитата на жертвите на международни въоръжени конфликти (Протокол 1) Издаден в "Женевските конвенции от 12 август 1949 г.", изд. на Български червен кръст - Централен комитет , 1990

Съдържание: Преамбюл I Общи разпоредби II Ранени, болни и претърпели корабокрушение III Методи и средства за водене на война - статут на комбатантите и на военнопленниците IV Гражданско население V Изпълнение на конвенциите и на този протокол VI Заключителни разпоредби Приложение I Приложение II

ПРЕАМБЮЛ Високодоговарящите страни, заявявайки своето искрено желание народите да живеят в мир, напомняйки, че всяка държава има задължението в съответствие с устава на ООН да се въздържа в международните си отношения от заплахата със сила или използването на сила срещу суверенитета, териториалната цялост или политическата независимост, на която и да е друга държава или по друг начин, несъвместим с целите на ООН, считайки все пак за необходимо да потвърдят отново и да развият разпоредбите, предвиждащи закрила на жертвите на въоръжени конфликти, и да допълнят мерките, целящи да обезпечат тяхното прилагане, изразявайки убеждението си, че нищо, съдържащо се в този протокол или в Женевските конвенции от 12 август 1949 г., няма да бъде изтълкувано като узаконяващо или оправдаващо какъвто и да е акт на агресия или каквато и да е употреба на сила, несъвместими с устава на ООН, потвърждавайки по-нататък, че разпоредбите на Женевските конвенции от 12 август 1949 г. и на този протокол трябва да бъдат цялостно прилагани при всички обстоятелства към всички лица, които са под закрила на тези документи, без каквото и да е неблагоприятно различие, основано на характера или произхода на въоръжения


конфликт или на причините, посочени от или приписвани на участващите в конфликта страни, се споразумяха следното:

Част I ОБЩИ РАЗПОРЕДБИ Член 1 - Общи принципи и област на прилагане 1. Високодоговарящите страни се задължават да съблюдават и да осигуряват съблюдаването на този протокол при всички обстоятелства. 2. В случаите, които не са предвидени в този протокол или в други международни споразумения, гражданските лица и комбатантите остават под закрилата и действието на принципите на международното право, произтичащи от установените обичаи, от принципите на хуманността и от изискванията на общественото съзнание. 3. Този протокол, който допълва Женевските конвенции от 12 август 1949 г. за защита на жертвите от войната, ще се прилага и при ситуации, посочени в чл. 2, общ за тези конвенции. 4. Ситуациите, посочени в предходната точка, включват въоръжени конфликти, при които народите водят борба против колониално господство или чужда окупация и против расистки режим за осъществяване правото си на самоопределение, залегнало в устава на ООН и Декларацията за принципите на международното право относно дружеските отношения и сътрудничеството между държавите в съответствие с устава на ООН.

Член 2 - Определения За целите на този протокол: а) "Първа конвенция", "Втора конвенция", "Трета конвенция" и "Четвърта конвенция" означават съответно Женевската конвенция за подобряване участта на ранените и болните от състава на действуващите въоръжени сили от 12 август 1949 г., Женевската конвенция за подобряване участта на ранените, болните и претърпелите корабокрушение от състава на военноморските сили от 12 август 1949 г., Женевската конвенция относно третирането на военнопленниците от 12 август 1949 г. и Женевската конвенция относно закрилата на гражданските лица по време на война от 12 август 1949 г. "Конвенциите" означава четирите Женевски конвенции от 12 август 1949 г. за защита на жертвите от войната; б) "норми на международното право, приложимо при въоръжен конфликт" означава нормите, приложими при въоръжен конфликт, които са установени в международни споразумения, страни по които са участващите в конфликта страни, и общопризнатите принципи и норми на международното право, приложими при въоръжен конфликт; в) "държава покровителка" означава неутрална или друга държава, която не е участваща в конфликта страна, която е била определена от участваща в конфликта страна, била е приета от противниковата страна и се е съгласила да изпълнява функциите, възлагани на държава покровителка според конвенциите и този протокол; г) "заместник" означава организация, действуваща вместо държава покровителка в съответствие с чл. 5.

Член 3 - Начало и край на прилагането Без да се засягат разпоредбите, приложими по всяко време: а) конвенциите и този протокол ще се прилагат от началото на всяка ситуация, посочена в чл. 1 на този протокол; б) прилагането на конвенциите и на този протокол ще бъде преустановено на територията на участващите в конфликта страни при общото прекратяване на военните действия и на окупираните територии - при прекратяване на окупацията, като и в двата случая изключение ще се прави за онези лица, чието окончателно освобождаване, репатриране и установяване ще стане по-късно. Тези лица ще продължат да се ползуват от съответните разпоредби на конвенцията и на този протокол до тяхното окончателно освобождаване, репатриране и установяване.

Член 4 - Правен статут на участващите в конфликта страни


Прилагането на конвенциите и на този протокол, както и сключването на споразуменията, предвидени в тези документи, няма да влияят на правния статут на участващите в конфликта страни. Нито окупацията на някоя територия, нито прилагането на конвенциите и на този протокол няма да влияе на правния статут на въпросната територия.

Член 5 - Определяне на държави покровителки и техни заместници 1. Задължение на участващите в конфликта страни е още при започване на конфликта да осигурят контрола и изпълнението на конвенциите и на този протокол чрез прилагането на система от държави покровителки, включваща между другото определянето и приемането на тези държави в съответствие със следващите точки. Държавите покровителки ще имат задължението да защитават интересите на участващите в конфликта страни. 2. При възникването на ситуация, посочена в чл. 1, всяка една от участващите в конфликта страни трябва незабавно да определи държава покровителка с цел прилагане на конвенциите и на този протокол и също така незабавно и със същата цел трябва да разреши дейността на държава покровителка, която тя е приела след определянето й от противниковата страна. 3. Ако при възникване на ситуация, посочена в чл. 1, не е била определена или приета държава покровителка, Международният комитет на Червения кръст, без да ограничава правата на която и да е друга безпристрастна хуманитарна организация да направи същото, предлага своите добри услуги на участващите в конфликта страни с цел незабавното определяне на държава покровителка, за която участващите в конфликта страни са дали своето съгласие. За тази цел той може да помоли всяка страна да му представи списък от най-малко пет държави, които счита за приемливо да действуват като държави покровителки от нейно име в отношенията й с противниковата страна, и да помоли всяка противникова страна да представи списък от най-малко пет държави, които тя приема като държави покровителки на първата страна; тези списъци трябва да бъдат съобщени на комитета в срок от две седмици след получаване на искането; той ги съпоставя и търси съгласието на някоя от предложените държави, посочени и в двата списъка. 4. Ако, независимо от горното, няма държава покровителка, участващите в конфликта страни приемат без забавяне предложението да действува като заместник, което може да бъде направено от Международния комитет на Червения кръст или от друга организация, предлагаща всички гаранции за безпристрастност и ефективност, след съответни консултации с посочените страни и съобразно резултатите от тези консултации. Дейността на такъв заместник става със съгласието на участващите в конфликта страни; участващите в конфликта страни трябва да полагат всички усилия да улесняват действията на заместника при изпълнението на неговите задачи в съответствие с конвенциите и този протокол. 5. В съответствие с чл. 4 определянето и приемането на държава покровителка с цел прилагането на конвенциите и на този протокол няма да влияе на правния статут на участващите в конфликта страни или на която и да е територия, включително окупирана територия. 6. Поддържането на дипломатически отношения между участващите в конфликта страни или поверяването на трета държава защитата на интересите на някоя от страните и на нейните граждани в съответствие с нормите на международното право, отнасящи се до дипломатическите отношения, не е пречка за определянето на държава покровителка с цел прилагане на конвенциите и на този протокол. 7. Всеки път, когато в този протокол се споменава държава покровителка, това ще включва също заместник.

Член 6 - Квалифициран персонал 1. Високодоговарящите страни и в мирно време ще полагат усилия с помощта на националните дружества на Червения кръст (Червения полумесец, Червения лъв и слънце) да обучават квалифициран персонал за улесняване прилагането на конвенциите и на този протокол, и по-специално дейността на държавите покровителки. 2. Набирането и обучението на този персонал е от компетенциите на съответната държава. 3. Международният комитет на Червения кръст ще държи на разположение на високодоговарящите страни списъци на така обучени лица, които високодоговарящите страни биха могли да съставят и да му изпратят за тази цел. 4. Условията за използването на такъв персонал извън националната територия ще бъдат предмет на специални


споразумения между заинтересованите страни за всеки отделен случай.

Член 7 - Съвещания Депозитарят на този протокол свиква съвещание на високодоговарящите страни по искане на една или повече от тези страни и със съгласието на болшинството от тях, за да бъдат разглеждани общите проблеми, свързани с прилагането на конвенциите и на този протокол.

ЧАСТ II РАНЕНИ, БОЛНИ И ПРЕТЪРПЕЛИ КОРАБОКРУШЕНИЕ Раздел I. Обща закрила Член 8 - Терминология За целите на този протокол: а) "ранени" и "болни" означават лица, военни или граждански, които поради травма, болест или друго физическо или психическо разстройство или инвалидност се нуждаят от медицинска помощ и грижи и които се въздържат от всякакви враждебни действия. Тези термини включват също така родилки, новородени и други лица, които биха се нуждаели от неотложна помощ и грижи, като например немощни хора или бременни жени, които се въздържат от всякакви враждебни действия; б) "претърпели корабокрушение" означава лица, военни или граждански, които са в опасност в морски или други води в резултат на нещастие, случило се с тях или с превозващия ги морски съд или въздухоплавателно средство, и които се въздържат от враждебни действия. Тези лица, при условие че продължават да се въздържат от враждебни действия, ще продължават да бъдат считани за претърпели корабокрушение по време на спасяването им до получаването на друг статут в съответствие с конвенциите и този протокол; в) "санитарен персонал" означава лица, назначени от участваща в конфликта страна изключително за санитарните цели, посочени в подточка (д), за административно управление на санитарните формирования или за работата или за административното управление на санитарните транспортни средства. Тези назначения могат да бъдат постоянни или временни. Терминът включва: I) санитарния военен или граждански персонал на участваща в конфликта страна, включително посочения в Първата и Втората конвенция, и този, зачислен към органите за гражданска отбрана; II) санитарния персонал на националните дружества на Червения кръст (Червения полумесец, Червения лъв и слънце) и на други национални доброволни дружества за оказване на помощ, които са признати и упълномощени от участващата страна; III) санитарния персонал на санитарните формирования или на санитарните транспортни средства, посочени в чл. 9, т. 2. г) "духовен персонал" означава военни или граждански лица, като напр. свещеници, които изпълняват изключително духовната си мисия и са прикрепени към: I) въоръжените сили на участваща в конфликта страна; II) санитарните формирования или санитарните транспортни средства на участваща в конфликта страна; III) санитарните формирования или санитарните транспортни средства, посочени в чл. 9, т. 2 или IV) организациите за гражданска отбрана на участваща в конфликта страна. Прикрепянето на духовния персонал може да бъде постоянно или временно и съответните разпоредби, посочени в подточка (к), се отнасят и до този персонал; д) "санитарни формирования" означава учреждения или други формирования, военни или граждански, организирани за санитарни цели, а именно за издирване, прибиране, транспортиране, диагностика и лечение, включително оказване на първа помощ на ранените, болните и претърпелите корабокрушение или за профилактика на заболяванията. Терминът включва например болници и други подобни формирования, центрове за кръвопреливане, профилактични медицински центрове и институти, центрове за санитарно снабдяване и складове за санитарно имущество и лекарства на тези формирования. Санитарните формирования


могат да бъдат стационарни или подвижни, постоянни или временни; е) "санитарно транспортиране" означава пренасянето по суша, вода или въздух на ранените, болните и претърпелите корабокрушение, на санитарния персонал, духовния персонал, медицинското оборудване и запаси, закриляни от конвенциите и от този протокол; ж) "санитарни транспортни средства" означава всички средства за транспорт, военни или граждански, постоянни или временни, предназначени изключително за санитарно транспортиране и намиращи се под контрола на компетентните власти на участващата в конфликта страна; з) "наземни санитарни превозни средства" означава санитарни транспортни средства за превоз по суша; и) "санитарни кораби и малки съдове" означава санитарни транспортни средства за превоз по вода; й) "санитарни въздухоплавателни средства" означава санитарни транспортни средства за превоз по въздуха; к) "постоянен санитарен персонал", "постоянни санитарни формирования" и "постоянни санитарни транспортни средства" означават предвидените изключително за санитарни цели за неопределен период персонал, формирования и транспортни средства. "Временен санитарен персонал", "временни санитарни формирования" и "временни санитарни транспортни средства" означават предназначените изключително за санитарни цели за ограничени периоди и пред цялото време на съответния период персонал, формирования и транспортни средства. Ако не са уточнени по-специално, термините "санитарен персонал", "санитарни формирования" и "санитарни транспортни средства" се отнасят както за постоянните, така и за временните категории; л) "отличителна емблема" означава отличителната емблема на Червения кръст, Червения полумесец или Червения лъв и слънце на бяло поле, когато се използва за закрила на санитарните формирования и транспортни средства или на санитарния и духовния персонал, оборудване или запаси; м) "отличителен сигнал" означава всеки сигнал или съобщение, установени изключително за разпознаване на санитарни формирования или транспортни средства в Глава III от Приложение I към този протокол.

Член 9 - Област на прилагане I) Тази част, чиито разпоредби имат за цел да подобрят участта на ранените, болните и претърпелите корабокрушение, ще се прилага спрямо всички, които са засегнати от ситуация, посочена в чл. 1, без каквото и да е неблагоприятно различие, основано на раса, цвят на кожата, пол, език, религия или вяра, политически или други възгледи, национален или социален произход, имотно състояние, рождение или друг статут или друг подобен критерий. 2. Съответните разпоредби на чл. 27 и 32 от Първата конвенция ще се прилагат спрямо постоянни санитарни формирования и транспортни средства (освен болничните кораби, към които се прилага чл. 25 от Втората конвенция) и техния персонал, предоставени на участваща в конфликта страна за хуманни цели: а) от неутрална или друга страна, която не е участваща в конфликта страна; б) от признато упълномощено дружество за оказване на помощ от такава страна; в) от безпристрастна международна хуманитарна организация.

Член 10 - Закрила и грижа 1. Всички ранени, болни и претърпели корабокрушение, независимо на коя страна принадлежат, ще бъдат зачитани и закриляни. 2. При всички обстоятелства те ще бъдат третирани хуманно и ще получават във възможно най-голяма степен и в най-кратки срокове медицинските грижи и помощ, които тяхното състояние изисква. Между тях няма да се прави разлика по други съображения освен медицински.

Член 11 - Закрила на отделни лица 1. Физическото и психическото състояние на здравето и неприкосновеността на лицата, които са във властта на противниковата страна или са интернирани, задържани или по друг начин лишени от свобода в резултат на ситуация, посочена в чл. 1, не трябва да бъдат застрашавани от какъвто и да било неоправдан акт или пропуск. Съответно се забранява лицата, посочени в този член, да бъдат обект на каквато и да е медицинска процедура, която не се изисква от здравословното състояние на дадено лице и която не съответствува на общоприетите медицински стандарти, които биха били приложени при подобна медицинска ситуация спрямо лица, които са граждани на страната, извършваща процедурата, и по никакъв начин не са лишени от свобода. 2. По-специално забранено е такива лица да бъдат подлагани, дори с тяхно съгласие, на: а) физическо осакатяване; б) медицински или научни експерименти; в) вземане на тъкани или органи за трансплантация освен когато тези действия са оправдани в съответствие с условията, посочени в точка 1.


3. Изключения от забраната, съдържаща се в т. 2 (в), могат да бъдат направени само в случай на даване на кръв за преливане или на кожа за трансплантиране, при условие че те са дадени доброволно и без никаква принуда или подтикване, и то само за терапевтични цели, при условия, съответствуващи на общоприетите медицински стандарти, и под контрол в интерес както на донора, така и на реципиента. 4. Всяко преднамерено действие или пропуск, което сериозно застрашава физическото или психическото здраве или неприкосновеността на лице, намиращо се във властта на страната, към която не принадлежи, и което или нарушава някоя от забраните, посочени в т. 1 и 2, или не е съобразено с изискванията на т. 3, ще бъде считано за тежко нарушение на този протокол. 5. Лицата, посочени в точка 1, имат право да се откажат от хирургическа операция. При отказ медицинският персонал трябва да се стреми да получи писмена декларация в този смисъл, подписана или потвърдена от пациента. 6. Всяка участваща в конфликта страна трябва да поддържа медицинска документация за всяко даване на кръв за преливане или на кожа за трансплантиране, направено от лица, посочени в т. 1, ако е извършено под отговорността на тази страна. В допълнение всяка участваща в конфликта страна ще се стреми да поддържа документация за всички медицински процедури, извършени по отношение на което и да е лице, което е интернирано, задържано или по друг начин лишено от свобода в резултат на ситуация, посочена в чл. 1. Тази документация трябва по всяко време да бъде на разположение на държавата покровителка за проверка.

Член 12 - Закрила на санитарните формирования 1. Санитарните формирования ще бъдат зачитани и закриляни по всяко време и няма да бъдат обект на нападение. 2. Точка 1 ще се прилага спрямо граждански санитарни формирования, ако те: а) принадлежат на участващата в конфликта страна; б) са признати и упълномощени от компетентните власти на участваща в конфликта страна или в) са упълномощени в съответствие с чл. 9, т. 2 на този протокол или чл. 27 на Първата конференция. 3. На участващите в конфликта страни се предлага да се уведомяват взаимно за местонахождението на техните стационарни санитарни формирования. Липсата на такова уведомяване няма да освобождава никоя от страните от задължението да се съобразява с разпоредбите на т. 1. 4. При никакви обстоятелства санитарните формирования не трябва да се използват при опити за прикриване на военни обекти от нападение. Когато това е възможно, участващите в конфликта страни ще осигуряват такова разположение на санитарните формирования, че нападенията над военни обекти да не заплашват тяхната безопасност.

Член 13 - Преустановяване на закрилата на граждански санитарни формирования 1. Закрилата, на която имат право гражданските санитарни формирования, няма да бъде преустановявана освен ако те се използват извън техните хуманитарни функции за извършване на действия, нанасящи вреда на противника. Закрилата обаче може да бъде преустановена само след предупреждение, установяващо - когато това е възможно - разумен срок и след като такова предупреждение не е било взето предвид. 2. За действия, нанасящи вреда на противника, няма да бъдат считани: а) наличието у персонала на формированията на леко лично оръжие за самоотбрана или за защита на ранените и болните, за които те носят отговорност; б) охраняването на санитарните формирования от караул, часови или конвой; в) наличието в санитарните формирования на стрелково оръжие и боеприпаси, иззети от ранените и болните и още непредадени на съответните служби; г) присъствието в санитарните формирования по медицински съображения на лица от състава на въоръжените сили или на други комбатанти.

Член 14 - Ограничения при реквизиция на граждански санитарни формирования 1. Окупиращата държава има задължението да осигури да продължат да бъдат задоволявани медицинските нужди на гражданското население в окупираната територия. 2. Окупиращата държава следователно няма да реквизира гражданските санитарни формирования, тяхното


оборудване, материали или услугите на техния персонал, докато те са необходими за задоволяване на медицинските нужди на гражданското население и за продължаване на медицинските грижи за ранените и болните, които се намират там на лечение. 3. При условие че общото правило, съдържащо се в т. 2, продължи да се спазва, окупиращата държава може да реквизира горепосочените формирования, оборудване, материали и услуги, като спазва следните конкретни условия: а) ако те са необходими за оказване на необходимата и неотложната медицинска помощ на ранените и болните членове на въоръжените сили на окупиращата държава или на военнопленници; б) ако реквизицията продължи само докато съществува такава необходимост и в) ако веднага се предприемат мерки за продължаване задоволяването на засегнатите от реквизицията медицински нужди на гражданското население и на ранените и болните, намиращи се на лечение.

Член 15 - Закрила на гражданския санитарен и духовен персонал 1. Гражданският санитарен персонал ще бъде зачитан и закрилян. 2. Ако е необходимо, в район, където дейността на гражданските медицински служби е нарушена поради бойни действия, на гражданския санитарен персонал ще се оказва всяка възможна помощ. 3. Окупиращата държава ще оказва на гражданския санитарен персонал в окупираните територии всякаква помощ, за да му даде възможност да изпълнява колкото може по-добре своите хуманитарни функции. 4. Гражданският санитарен персонал ще има достъп до всяко място, където са необходими неговите услуги, като се съблюдават мерките за контрол и безопасност, които съответната участваща в конфликта страна може да счете за необходими. 5. Гражданският духовен персонал ще бъде зачитан и закрилян. Разпоредбите на конвенциите и на този протокол относно разкриването и разпознаването на санитарния персонал ще се прилагат еднакво и спрямо тези лица.

Член 16 - Обща закрила на санитарната дейност 1. При никакви обстоятелства никое лице няма да бъде наказвано за извършване на санитарни действия, съвместими с медицинската етика, независимо в интерес на кого ги е извършило. 2. Лицата, заети със санитарна дейност, няма да бъдат задължавани да извършват действия или работа, която противоречи на нормите на медицинската етика или на други медицински норми, предвидени в полза на ранените и болните, или на разпоредбите на конвенциите и на този протокол, или да се въздържат да изпълняват действия или работа, изисквана от тези норми и разпоредби. 3. Никое лице, изпълняващо санитарни функции, не може да бъде задължавано да дава на когото и да било от противниковата страна или от собствената му страна - освен в случаите, предвидени от законодателството на последната, - каквато и да е информация относно ранените и болните, за които то се грижи или се е грижило, ако тази информация, по негово мнение, ще причини вреда на съответните пациенти или на техните семейства. Правилниците за задължително уведомяване при заразни болести обаче ще бъдат спазвани.

Член 17 - Роля на гражданското население и на дружествата за оказване на помощ 1. Гражданското население ще зачита ранените, болните и претърпелите корабокрушение, дори ако те принадлежат на противниковата страна, и няма да извършва спрямо тях никакъв акт на насилие. Гражданското население и дружествата за оказване на помощ като националните дружества на Червения кръст (Червения полумесец, Червения лъв и слънце) ще получават разрешение дори по собствена инициатива да прибират и да се грижат за ранените, болните и претърпелите корабокрушение дори на завладяна или окупирана територия. Никой няма да бъде гонен, преследван, съден или наказван за такива хуманни действия. 2. Участващите в конфликта страни могат да призоват гражданското население и дружествата за оказване на помощ, посочени в точка 1, да прибират ранените, болните и претърпелите корабокрушение и да им оказват помощ, да издирват мъртвите и да съобщават за местонахождението им; също така те ще осигуряват както закрила, така и необходимите улеснения за онези, които се отзовават на този призив. Ако противниковата страна установи или възстанови контрола над района, то тя също ще предостави същата закрила и улеснения


дотогава, докато те са необходими.

Член 18 - Разпознаване 1. Всяка участваща в конфликта страна ще се стреми да осигури възможността санитарният и духовният персонал и транспортните средства да бъдат разпознавани. 2. Всяка участваща в конфликта страна ще се стреми също така да приеме и да изпълнява методи и процедури, които ще направят възможно разпознаването на санитарните формирования и транспортните средства, които използват отличителната емблема и отличителните сигнали. 3. На окупираната територия или в района, където се водят или е възможно да започнат военни действия, гражданският санитарен и духовен персонал трябва да бъде разпознаваем по отличителната емблема и картата за самоличност, удостоверяваща техния статут. 4. Със съгласието на компетентните власти санитарните формирования и транспортни средства ще бъдат обозначавани с отличителната емблема. Корабите и малките съдове, посочени в чл. 22 на този протокол, ще бъдат обозначавани в съответствие с разпоредбите на Втората конвенция. 5. В допълнение към отличителната емблема участваща в конфликта страна може, както се предвижда в Глава III на Приложение I на този протокол, да разреши използването на отличителни сигнали за разпознаване на санитарни формирования и транспортни средства. По изключение при особени случаи, изброени в горепосочената глава, санитарните транспортни средства могат да използват отличителни сигнали, без да използват отличителната емблема. 6. Прилагането на разпоредбите на т. 1-5 на този член се определя от Глави I-III на Приложение I на този протокол. Сигналите, предвидени в Глава III на Приложението за използване изключително от санитарни формирования и транспортни средства, не трябва - с изключение на случаите, изброени в горепосочената глава - да се използват за каквито и да е други цели освен разпознаването на санитарните формирования и транспортни средства, посочени в същата глава. 7. Този член не разрешава разширяването на употребата на отличителната емблема в мирно време извън предвиденото от чл. 44 на Първата конвенция. 8. Разпоредбите на конвенциите и този протокол относно контрола над използването на отличителната емблема и предотвратяването и пресичането на злоупотребата с нея ще се прилагат и по отношение на отличителните сигнали.

Член 19 - Неутрални и други държави, които не участват в конфликта Неутралните и другите държави, които не участват в конфликта, ще прилагат съответните разпоредби на този протокол по отношение на лицата, закриляни от тази част, които могат да бъдат приети или интернирани на тяхна територия, и към мъртвите от участващите в конфликта страни, които те могат да открият.

Член 20 - Забрана за репресии Забранени са репресалиите по отношение на лица и обекти, закриляни от тази част.

Раздел II. Санитарно транспортиране Член 21 - Санитарни наземни транспортни средства Санитарните наземни транспортни средства ще бъдат зачитани и закриляни по същия начин както подвижните санитарни формирования в съответствие с конвенциите и този протокол.

Член 22 - Болнични кораби и крайбрежни спасителни съдове 1. Разпоредбите на конвенциите, отнасящи се до:


а) съдовете, посочени в чл. 22, 24, 25 и 27 на Втората конвенция, б) техните спасителни лодки и малки съдове, в) техния персонал и екипажи и г) ранените, болните и претърпелите корабокрушение, които се намират на борда, ще се прилагат също и към съдове, които превозват ранени, болни и претърпели корабокрушение граждански лица, които не принадлежат към никоя от категориите, посочени в чл. 13 на Втората конвенция. Такива граждански лица обаче няма да подлежат на предаване на която и да е друга страна освен на тяхната собствена, нито на залавяне в плен по море. Ако се окажат във властта на участваща в конфликта страна, която не е тяхна собствена, те ще попадат под действието на Четвъртата конвенция и на този протокол. 2. Закрилата, осигурявана от конвенциите на съдовете, посочени в чл. 25 на Втората конвенция, ще се разпростира и върху болничните кораби, предоставени за хуманитарни цели на участваща в конфликта страна от: а) неутрална или друга държава, която не участва в конфликта или от б) безпристрастна международна хуманитарна организация, при условие че и в двата случая се съблюдават изискванията, посочени в този член. 3. Малките съдове, посочени в чл. 27 на Втората конвенция, ще бъдат закриляни дори ако уведомяването, предвиждано от този член, не е направено. Независимо от това участващите в конфликта страни се приканват да се информират взаимно за всички подробности по отношение на такива съдове, които ще улеснят тяхното разпознаване и признаването на статута им.

Член 23 - Други санитарни кораби и съдове 1. Санитарните кораби и съдове, освен посочените в чл. 22 на този протокол и чл. 38 на Втората конвенция, ще бъдат - независимо дали са в морски или в други води - зачитани и закриляни по същия начин, както и подвижните санитарни формирования в съответствие с разпоредбите на конвенциите и на този протокол. Тъй като тази закрила може да бъде ефективна само ако те бъдат разпознати и признати като санитарни кораби или съдове, такива съдове трябва да бъдат обозначени с отличителната емблема и, доколкото е възможно, да спазват изискванията на чл. 43, т. 2 на Втората конвенция. 2. Корабите и съдовете, посочени в т. 1, ще останат под действието на законите на войната. Всеки военен кораб на повъ��хността, който е в състояние веднага да ги принуди да изпълнят неговата команда, може да им заповяда да спрат, да напуснат района или да вземат определен курс и те трябва да се подчинят на всяка такава команда. Такива кораби и малки съдове не могат да бъдат по никакъв друг начин отклонявани от тяхната санитарна мисия дотогава, докогато те са необходими за ранените, болните и претърпели корабокрушение, които се намират на борда. 3. Закрилата, предвидена в т. 1, ще бъде преустановена само при условията, посочени в чл. 34 и 35 на Втората конвенция. Явен отказ за подчиняване на команда, издадена в съответствие с т. 2, ще бъде считан за действие, нанасящо вреда на противника в съответствие с чл.34 на Втората конвенция. 4. Участваща в конфликта страна може да уведоми всяка противникова страна, колкото е възможно по-скоро преди отплаването му, за името, описанието, очакваното време за плаване, курса и предполагаемата скорост на санитарния кораб или малък съд - особено по отношение на кораби с над 2000 бруто-тона - и да даде всякаква друга информация, която би улеснила разпознаването и признаването на статута му. Противниковата страна ще потвърждава получаването на такива съобщения. 5. Разпоредбите на чл. 35 на Втората конвенция ще се прилагат по отношение на санитарния и духовния персонал, намиращ се на борда на такива кораби или малки съдове. 6. Разпоредбите на Втората конвенция ще се прилагат по отношение на онези ранени, болни и претърпели корабокрушение, принадлежащи към категориите, посочени в чл. 13 на Втората конвенция и в чл. 44 на този протокол, които могат да се намират на борда на такива санитарни кораби или малки съдове. Ранените, болните и претърпелите корабокрушение граждански лица, които не принадлежат към никоя от категориите, посочени в чл. 13 на Втората конвенция, няма да подлежат, докато са в морски води, на предаване на която и да е страна, която не е тяхната собствена, нито на сваляне от такива кораби или съдове; ако те попаднат във властта на участващата в конфликта страна, която не е тяхната собствена, те ще попадат под действието на Четвъртата конвенция и на този протокол.

Член 24 - Закрила на санитарните въздухоплавателни средства


Санитарните въздухоплавателни средства ще бъдат зачитани и закриляни в съответствие с разпоредбите на тази част.

Член 25 - Санитарни въздухоплавателни средства в райони, които не се контролират от противниковата страна Във и над райони, физически контролирани от приятелски сили, или във и над морски райони, които физически не са контролирани от противниковата страна, зачитането и закрилата на санитарните въздухоплавателни средства на участваща в конфликта страна не зависят от споразумение с противниковата страна. Но за поголяма сигурност участваща в конфликта страна, използваща в тези райони санитарни въздухоплавателни средства, може да уведомява противниковата страна, както се изисква от чл. 29, и по-специално когато такива въздухоплавателни средства извършват полети, по време на които влизат в обсега на оръжия от класа "земявъздух" на противниковата страна.

Член 26 - Санитарни въздухоплавателни средства в зони на съприкосновение или в други подобни зони 1. Във и над онези части от зона на съприкосновение, които са физически контролирани от приятелски сили, и във и над онези райони, физическият контрол над които не е ясно установен, закрилата за санитарните въздухоплавателни средства може да бъде напълно ефективна само при наличието на предварително споразумение между компетентните военни власти на участващите в конфликта страни, както е предвидено в чл. 29. Въпреки че при липса на такова споразумение санитарните въздухоплавателни средства действуват на свой собствен риск, те въпреки всичко ще бъдат зачитани, след като бъдат разпознати като такива. 2. "Зона на съприкосновение" означава район на сушата, където предните подразделения на противостоящите войски са в контакт помежду си, и по-специално където те са изложени на пряк обстрел от земята.

Член 27 - Санитарни въздухоплавателни средства в райони, контролирани от противниковата страна 1. Санитарните въздухоплавателни средства на участваща в конфликта страна ще продължат да бъдат закриляни, когато летят над райони от сушата или морето, физически контролирани от противникова страна, при условие че компетентните власти на тази противникова страна предварително са дали съгласието си за такива полети. 2. Санитарно въздухоплавателно средство, което извършва полет над район, физически контролиран от противниковата страна, без или при отклонение от условията на споразумение, предвидено в т. 1, било поради навигационна грешка или поради извънредни обстоятелства, заплашващи безопасността на полета, трябва да положи всички усилия да бъде разпознато и да съобщи на противниковата страна за съответните обстоятелства. Веднага след като такова санитарно въздухоплавателно средство е било разпознато от противниковата страна, тя трябва да положи всички разумни усилия, за да даде заповед за приземяване или приводняване съгласно чл. 30, т. 1, или да предприеме други мерки, за да защити интересите си, като и в двата случая даде на въздухоплавателното средство достатъчно време за изпълнение на заповедта, преди да пристъпи към нападение срещу него.

Член 28 - Ограничения на действията на санитарните въздухоплавателни средства 1. На участващите в конфликта страни е забранено да използват санитарните си въздухоплавателни средства за получаването на каквото и да било военно предимство над противниковата страна. Присъствието на санитарни въздухоплавателни средства не трябва да се използва за осигуряване на неприкосновеност на военни обекти срещу нападение. 2. Санитарните въздухоплавателни средства не трябва да бъдат използвани за събиране или предаване на разузнавателна информация и не трябва да носят на борда си никакво оборудване, предназначено за такива цели. Забранено им е да превозват хора или товари, които не са включени в определението, дадено в чл. 8, подточка (е). Превозването на лични вещи на лицата, които се намират на борда, или на оборудване, предназначено единствено за целите на навигацията, свръзката и разпознаването, няма да бъдат считани за забранени.


3. Санитарните въздухоплавателни средства не трябва да носят никакво въоръжение освен лично оръжие и боеприпаси, иззети от намиращите се на борда ранени, болни и претърпели корабокрушение и още непредадени на съответните служби, и такова леко лично оръжие, което може да бъде необходимо на санитарния персонал на борда за самоотбрана и защита на ранените, болните и претърпелите корабокрушение, за които този персонал се грижи. 4. Докато извършват полетите, посочени в чл. 26 и 27, санитарните въздухоплавателни средства няма да бъдат използвани за издирване на ранени, болни и претърпели корабокрушение освен по предварително споразумение с противниковата страна.

Член 29 - Нотификации и споразумения относно санитарните въздухоплавателни средства 1. Нотификациите в съответствие с чл. 25 или изискванията за предварителни споразумения в съответствие с чл. 26, 27, 28 (т. 4) или 31 ще съдържат данни за предлагания брой на санитарните въздухоплавателни средства, плановете за техните полети и начините за разпознаването им и ще се счита, че според тях всеки полет се извършва в съответствие с чл. 28. 2. Участваща в конфликта страна, която получи нотификация, направена в съответствие с чл. 25, трябва веднага да потвърди получаването на такава нотификация. 3. Участваща в конфликта страна, която получи искане за предварително споразумение в съответствие с членове 26, 27, 28 (т.4) или 31, трябва във възможно най-кратък срок да уведоми страната, изпратила това искане, че: а) дава съгласие за удовлетворяване на искането; б) отклонява искането или в) прави разумни алтернативни предложения в отговор на искането. Тя също така може да предложи забрана или ограничение за други полети в района в съответното време. Ако страната, която е отправила искането, приеме алтернативните предложения, тя трябва да уведоми другата страна за това. 4. Страните ще вземат необходимите мерки да осигурят възможността за бързо нотифициране и сключване на споразумения. 5. Страните също така трябва да вземат необходимите мерки съдържанието на такава нотификация и споразумения бързо да достигне до съответните военни подразделения и трябва да инструктират тези подразделения относно средствата за разпознаване, които ще бъдат използвани от съответното санитарно въздухоплавателно средство.

Член 30 - Приземяване и проверка на санитарните въздухоплавателни средства 1. На санитарно въздухоплавателно средство, което извършва полет над район, физически контролиран от противниковата страна, или над район, физическият контрол над който не е ясно установен, може да бъде заповядано да се приземи или приводни според условията, за да позволи да бъде проверено в съответствие със следващите точки. Санитарното въздухоплавателно средство трябва да се подчини на такава заповед. 2. Ако такова въздухоплавателно средство се приземи или приводни - независимо дали е нап��авило това по заповед или по други причини - то може да бъде подложено на проверка единствено, за да се установи дали отговаря на условията, предвидени в т. 3 и 4. Всяка такава проверка ще започне без забавяне и ще бъде извършена експедитивно. Проверяващата страна няма да изисква ранените и болните да бъдат свалени от въздухоплавателното средство освен ако тяхното сваляне е необходимо за проверката. Тази страна трябва във всички случаи да направи необходимото състоянието на ранените и болните да не се повлияе отрицателно от проверката или от преместването. 3. Ако проверката установи, че въздухоплавателното средство: а) е санитарно въздухоплавателно средство по смисъла на чл. 8, подточка (й); б) че не нарушава условията, предвидени в чл. 28, и в) не е извършило полет без или в нарушение на предварително споразумение, когато такова се изисква, въздухоплавателното средство и онези от неговите пътници, които принадлежат на противниковата страна или на неутрална или друга страна, която не участва в конфликта, ще получи разрешение да продължи полета без забавяне.


4. Ако проверката установи, че въздухоплавателното средство: а) не е санитарно въздухоплавателно средство по смисъла на чл. 28, подточка (й), б) че нарушава условията, предвидени в чл. 28, или в) че е извършвало полет без или в нарушение на предварително споразумение, когато такова споразумение се изисква, въздухоплавателното средство може да бъде завладяно. Пътниците му ще бъдат третирани съгласно съответните разпоредби на конвенциите и на този протокол. Всяко завладяно въздухоплавателно средство, което е било предназначено за постоянно санитарно въздухоплавателно средство, след това може да се използва само като санитарно въздухоплавателно средство.

Член 31 - Неутрални или други държави, които не участват в конфликта 1. Санитарните въздухоплавателни средства няма да извършват полети над територията на неутрална или друга държава, която не участва в конфликта, и няма да се приземяват или приводняват на такава територия освен по предварително споразумение. Но при наличието на такова споразумение те ще бъдат зачитани по време на полета им и също така по време на каквито и да е кацания на територията. Независимо от това те ще се подчиняват на всички заповеди да се приземят или приводнят в зависимост от случая. 2. Ако санитарно въздухоплавателно средство - при липса на споразумение или в нарушение на условията на споразумение - извърши полет над територията на неутрална или друга държава, която не участва в конфликта, било поради навигационна грешка или поради извънредни обстоятелства, заплашващи безопасността на полета, то трябва да положи всички усилия да уведоми за полета и да бъде разпознато. Веднага след като такова санитарно въздухоплавателно средство бъде разпознато, тази държава ще положи всички разумни усилия да даде заповед за приземяване или приводняване в съответствие с чл. 30, т. 1, или да предприеме други мерки, за да защити интересите си, като и в двата случая даде на въздухоплавателното средство време за изпълнение на заповедта, преди да предприеме нападение срещу него. 3. Ако санитарно въздухоплавателно средство - било по споразумение или при обстоятелства, посочени в т. 2 се приземи или приводни на територията на неутрална или друга държава, която не участва в конфликта, независимо дали е направило това по заповед или по други причини, въздухоплавателното средство ще бъде подложено на проверка, за да се установи дали то действително е санитарно въздухоплавателно средство. Проверката ще започне без забавяне или ще бъде извършена експедитивно. Проверяващата страна няма да изисква ранените и болните от страната, на която е въздухоплавателното средство, да бъдат свалени от него освен ако тяхното сваляне е необходимо за проверката. Проверяващата страна във всеки случай ще осигури състоянието на ранените и болните да не бъде повлияно отрицателно от проверката и свалянето. Ако проверката установи, че въздухоплавателното средство в действителност е санитарно въздухоплавателно средство, на него и пътниците му - с изключение на онези, които трябва да бъдат задържани в съответствие с нормите на международното право, приложимо при въоръжен конфликт - ще бъде разрешено да отлети и ще му бъдат направени разумни улеснения да продължи полета си. Ако проверката установи, че въздухоплавателното средство не е санитарно въздухоплавателно средство, то ще бъде завладяно и неговите пътници ще бъдат третирани в съответствие с т. 4. 4. Ранените, болните и претърпелите корабокрушение, които със съгласието на местните власти са разтоварени от санитарно въздухоплавателно средство по друг начин, освен временно, на територията на неутрална или друга държава, която не участва в конфликта, ще бъдат - ако липсва споразумение от друг характер - задържани от тази държава, когато това се изисква от нормите на международното право, приложимо при въоръжен конфликт, по такъв начин, че да не могат да вземат участие във военни действия. Стойността на болничното лечение и интернирането ще бъде за сметка на държавата, на която тези лица принадлежат. 5. Неутралните и другите държави, които не участват в конфликта, ще прилагат еднакво към всички участващи в конфликта страни евентуалните условия и ограничения относно преминаването на санитарни въздухоплавателни средства или относно приземяването на санитарни въздухоплавателни средства на тяхна територия.

Раздел III. Безследно изчезнали и мъртви Член 32 - Общ принцип При прилагането на този раздел действията на високодоговарящите страни, на участващите в конфликта страни и на международните хуманитарни организации, посочени в конвенциите и в този протокол, ще се ръководят


преди всичко от правото на семействата да узнаят участта на своите роднини.

Член 33 - Безследно изчезнали 1. Веднага след като обстоятелствата позволят и най-късно в края на активните военни действия всяка участваща в конфликта страна ще започне да издирва лицата, за които противниковата страна е съобщила, че са безследно изчезнали. Тази противникова страна ще предава всички сведения за такива лица, необходими за улесняване на издирването. 2. За да улесни събирането на информация в съответствие с предходната точка по отношение на лицата, които няма да се ползуват от по-благоприятен режим съгласно конвенциите и този протокол, всяка участваща в конфликта страна ще: а) регистрира сведенията, предвидени в чл. 138 от Четвъртата конвенция по отношение на такива лица, които са били задържани, затворени или лишени от свобода по друг начин за повече от две седмици в резултат на военни действия или окупация или които са починали в периода, когато са били задържани; б) в най-голямата възможна степен ще съдейства и, ако е необходимо, ще проведе издирване и събиране на информация относно такива лица, ако те са починали при други обстоятелства в резултат на военни действия или окупация. 3. Сведенията за лица, за които е било съобщено, че са безследно изчезнали в съответствие с т. 1, и запитванията за такива сведения ще бъдат предавани директно или чрез държавата покровителка, или Централната агенция по издирванията на Международния комитет на Червения кръст, или на националните дружества на Червения кръст (Червения полумесец, Червения лъв и слънце). Когато сведенията не са предадени чрез Международния комитет на Червения кръст и неговата Централна агенция по издирванията, всяка участваща в конфликта страна ще осигури тези сведения да бъдат предадени и на Централната агенция по издирванията. 4. Участващите в конфликта страни ще се стремят да се споразумеят относно създаването на екипи за издирване, разпознаване и извозване на мъртвите от райони на бойни действия, включително - ако това е необходимо - тези екипи да бъдат придружавани от персонал на противниковата страна, когато изпълняват мисията си в райони, контролирани от противниковата страна. Персоналът на такива екипи ще бъде зачитан и закрилян изключително при изпълнение на такива задължения.

Член 34 - Останки от мъртвите 1. Останките на лица, които са починали по причини, свързани с окупация, задържане в резултат на окупация или военни действия, и тези на лица, които не са граждани на страната, в която са загинали в резултат на военни действия, ще бъдат зачитани и гробовете на всички такива лица ще бъдат зачитани, поддържани и обозначени, както това се изисква в чл. 130 на Четвъртата конвенция, ако техните останки или гробове не се ползуват от по-благоприятно отношение в съответствие с конвенциите и този протокол. 2. Веднага след като обстоятелствата и отношенията между противниковите страни позволят, високодоговарящите страни, на чиято територия се намират гробовете или, според случая, други места, където има останки на лицата, загинали в резултат на военни действия или по време на окупация или задържане, ще сключват споразумения с цел: а) да улеснят достъпа на роднини на починалите и на представители на официалните служби по регистрация на гробовете до гробовете и за регулиране на практическите мерки по осигуряване на този дос��ъп; б) постоянно да закрилят и поддържат такива гробове; в) да улеснят връщането на останките на мъртвите и на личните им вещи в отечествената им държава по нейна молба или, ако тази страна не възразява, по молба на близките им. 3. При липса на споразумения, посочени в т. 2 (б) или (в), и ако отечествената държава на такива починали не желае да уреди за своя сметка поддържането на такива гробове, високодоговарящите страни, на чиято територия се намират гробовете, може да предложат съдействие за връщане на останките на починалите в отечествената им държава. Когато такова предложение не е било прието, високодоговорящата страна може след изтичане на пет години от датата на предположението и след съответно уведомяване на отечествената държава на починалите, да предприеме мерките, предвидени във вътрешното й законодателство по отношение на гробищата и гробовете. 4. На високодоговорящата страна, на чиято територия се намират гробовете, посочени в този член, ще бъде разрешено да ексхумира останките само: а) в съответствие с т. 2 (в) или т. 3 или


б) когато ексхумацията е от висша обществена необходимост, включително при медицинска необходимост или необходимост от разследване, като в такива случаи високодоговорящата страна по всяко време ще зачита останките и ще уведоми отечествената държава за намерението си да ексхумира останките, като посочи и подробности за мястото, предвидено за ново погребване.

ЧАСТ III МЕТОДИ И СРЕДСТВА ЗА ВОДЕНЕ НА ВОЙНА - СТАТУТ НА КОМБАТАНТИТЕ И ВОЕННОПЛЕННИЦИТЕ Раздел I. Методи и средства за водене на война Член 35 - Основни правила 1. При всеки въоръжен конфликт правото на участващите в конфликта страни да избират методи и средства за водене на война не е неограничено. 2. Забранено е да се използват оръжия, снаряди и вещества на методи за водене на война, които биха могли да причинят прекалено големи поражения или ненужни страдания. 3. Забранено е да се използват методи и средства за водене на война, които са предназначени да причинят обширни, трайни и сериозни щети на природната среда.

Член 36 - Нови оръжия При проучването, разработването, придобиването или приемането на въоръжение на нови видове оръжия, средства или методи за водене на война всяка високодоговаряща страна има задължението да определи дали тяхната употреба, при някои или при всички обстоятелства, би попаднала под забраните на този протокол или на друга норма на международното право, приложими по отношение на високодоговорящата страна.

Член 37 - Забрана за вероломни действия 1. Забранено е да се убива, наранява или взема в плен противник, като се използват вероломни действия. За вероломни ще се считат действията, насочени към спечелване на доверието на противника, за да повярва той, че има правото да получи закрила или задължението да предостави закрила съгласно нормите на международното право, приложимо при въоръжен конфликт, с намерение това доверие да бъде измамено. Примери за вероломни действия са: а) симулиране намерение за преговори под флага на примирие или на капитулация; б) симулиране излизане от строя поради нараняване или болест; в) симулиране притежаване на статут на гражданско лице или на некомбатант и г) симулиране притежаване на статут, предоставящ закрила чрез използване на знаци, емблеми или униформи на ООН или на неутрални и други държави, които не участват в конфликта. 2. Военните хитрости не са забранени. Такива хитрости са действия, които имат за цел да заблудят противника или да го накарат да действува неразумно, но не нарушават нормите на международното право, приложимо при въоръжен конфликт, и не са вероломни, тъй като не целят да се измами доверието на противника по отношение на закрила в съответствие с това право. Примери за такива хитрости са: използване на маскировка, клопки, лъжливи операции и дезинформация.

Член 38 - Признати емблеми 1. Забранено е да се използва неправилно отличителната емблема на Червения кръст, Червения полумесец, Червения лъв и слънце или на други емблеми, знаци и сигнали, предвидени от конвенциите и от този протокол. Забранено е също така преднамерено да се злоупотребява във въоръжен конфликт с други международно признати защитни емблеми, знаци или сигнали, включително флага на примирието и защитната емблема на културните ценности. 2. Забранено е да се използва отличителната емблема на ООН извън случаите, когато използването й се


разрешава от самата организация.

Член 39 - Емблеми за националност 1. Забранено е да се използват във въоръжен конфликт знамената или военните емблеми, воинските отличителни знаци или униформите на неутрални или други държави, които не участват в конфликта. 2. Забранено е да се използват знамената или военните емблеми, воинските отличителни знаци или униформите на противниковите страни по време на нападенията или за прикриване, облагоприятствуване, защита или затруднение на военни действия. 3. Нищо в този член или в чл. 37, т. 1 (г) не засяга съществуващите общопризнати норми на международното право, приложимо по отношение на шпионажа, или използването на флагове при водене на въоръжен конфликт по море.

Член 40 - Пощада Забранено е да се дава заповед никой да не бъде оставян жив, да се заплашва противника с това или да се водят военни действия на такава основа.

Член 41 - Гаранции за противник, който е излязъл от строя 1. Лице, което е признато или което при съответните обстоятелства трябва да бъде признато за излязло от строя, няма да бъде обект на нападение. 2. Дадено лице се счита излязло от строя, ако: а) то е във властта на противниковата страна; б) то ясно изразява намерението си да се предаде или в) то е в безсъзнание или по друг начин е изведено от строя поради нараняване или болест и поради това не може да се защитава; при условие че при всеки от тези случаи то се въздържа от каквито и да било враждебни действия и не прави опит за бягство. 3. Когато лица, имащи право на закрила като военнопленници, са попаднали във властта на противниковата страна при необикновени бойни действия, които правят невъзможна тяхната евакуация в съответствие с част III, раздел I от Третата конвенция, те ще бъдат освобождавани и ще се вземат всички предохранителни мерки за гарантиране на тяхната безопасност.

Член 42 - Лица на борда на въздухоплавателни средства 1. Нито едно лице, което напуска с парашут търпящо бедствие въздухоплавателно средство, няма да бъде обект на нападение по време на спускането му. 2. При приземяване на територия, контролирана от противниковата страна, на лице, което е напуснало с парашут търпящо бедствие въздухоплавателно средство, ще бъде дадена възможност да се предаде, преди да стане обект на нападение, освен ако е очевидно, че извършва враждебно действие. 3. Въздушнодесантните войски не са под закрилата на този член.

Раздел II. Статут на комбатантите и на военнопленниците Член 43 - Въоръжени сили 1. Въоръжените сили на участваща в конфликта страна се състоят от всички организирани въоръжени сили, групи и подразделения, поставени под общо командуване, което отговаря пред тази страна за поведението на своите подчинени дори ако тази страна е представена от правителство или власт, които не са признати от противниковата страна. Такива въоръжени сили ще се подчиняват на вътрешна система за дисциплина, която


освен другото ще налага съобразяване с нормите на международното право, приложимо при въоръжен конфликт. 2. Лицата от състава на въоръжените сили на участваща в конфликта страна (освен санитарния и духовния персонал, посочен в чл. 33 на Третата конвенция) са комбатанти, т. е. те имат право да взимат непосредствено участие във военни действия. 3. Когато участваща в конфликта страна включи във въоръжените си сили военизирана или въоръжена организация за охрана на реда, тя трябва да уведоми за това другите участващи в конфликта страни.

Член 44 - Комбатанти и военнопленници 1. Всеки комбатант по смисъла на чл. 43, който попадне във властта на противниковата страна, ще бъде считан за военнопленник. 2. Въпреки че всички комбатанти са задължени да спазват нормите на международното право, приложимо при въоръжени конфликти, нарушенията на тези норми няма да лишават комбатанта от правото му да бъде считан за такъв или, ако попадне във властта на противниковата страна, от правото му да бъде считан за военнопленник освен в случаите, посочени в т. 3 и 4. 3. За да се засили закрилата на гражданското население от последиците от военните действия, комбатантите са задължени да се отличават от гражданското население, когато участват в нападение или във военна операция, която е подготовка за нападение, като се признава обаче, че съществуват ситуации във военните конфликти, когато поради естеството на военните действия въоръжен комбатант не може да се отличи от гражданското население, той ще запази статута си на комбатант, ако при такава ситуация носи открито оръжието си: а) по време на военно стълкновение и б) по времето, когато е видим за противника при участие във военно разгръщане, предшествуващо началото на нападение, в което той ще участва. Действията, които отговарят на изискванията на тази точк��, няма да бъдат считани за вероломни по смисъла на чл. 37, т. 1 (в). 4. Комбатант, който попадне във властта на противниковата страна, когато не изпълнява изискванията на второто изречение на т. 3, се лишава от правото си да бъде военнопленник, но независимо от това ще се ползува от закрила, равна във всяко отношение на закрилата, предоставяна на военнопленниците в съответствие с Третата конвенция и с този протокол. Тази закрила включва закрила, равностойна на закрилата, предоставяна на военнопленниците в съответствие с Третата конвенция в случай, когато някой е съден и наказван за извършени от него правонарушения. 5. Всеки комбатант, който попадне във властта на противниковата страна, когато не участва в нападение или във военна операция, която е подготовка за нападение, не губи поради предишните си действия правото да се счита комбатант и военнопленник. 6. Този член не лишава никого от правото да бъде считан за военнопленник по силата на чл. 4 на Третата конвенция. 7. Този член няма за цел да промени общоприетата практика на държавите по отношение носенето на униформа от комбатантите, включени в състава на редовните униформени въоръжени подразделения на участваща в конфликта страна. 8. Освен категориите лица, посочени в чл. 13 на Първата и Втората конвенция, всички членове на въоръжените сили на участваща в конфликта страна, както това е определено в чл. 43 на този протокол, ще имат право на закрила в съответствие с тези конвенции, ако са ранени, болни или - в съответствие с Втората конвенция претърпели корабокрушение в морски или други води.

Член 45 - Закрила на лица, които са взели участие във военни действия 1. Лице, което вземе участие във военни действия и попадне във властта на противниковата страна, ще се счита за военнопленник и следователно ще бъде под закрилата на Третата конвенция, ако претендира за статут на военнопленник или ако се окаже, че има право на такъв статут или ако страната, към която принадлежи, поиска за него такъв статут чрез нотификация до задържащата държава или до държавата покровителка. Ако възникне съмнение дали някое такова лице има право на статут на военнопленник, той ще продължи да има такъв статут


и следователно ще бъде под закрилата на Третата конвенция и този протокол дотогава, докато неговият статут бъде определен от компетентен съд. 2. Ако някое лице, попаднало във властта на противникова страна, не е задържано като военнопленник и подлежи да бъде съдено от тази страна за правонарушение, свързано с военните действия, то ще има правото да поиска да му се признае статут на военнопленник пред съда и да поиска да се вземе съдебно решение по този въпрос. В случаите, когато това е възможно, в съответствие с прилаганата процедура това решение се обявява преди процеса за правонарушението. Представителите на държавата покровителка ще имат право да присъствуват на съдебното заседание, в което този въпрос ще бъде решен, освен ако по изключение заседанието се провежда при закрити врати в интерес на държавната сигурност. В такъв случай задържащата държава ще уведоми съответно държавата покровителка. 3. Лице, което е взело участие във военните действия, което няма право на статут на военнопленник и не получава по-благоприятно третиране в съответствие с Четвъртата конвенция, ще има по всяко време правото на закрила в съответствие с чл. 75 на този протокол. На окупирана територия такова лице, освен ако е задържано като шпионин, също така независимо от чл. 5 на Четвъртата конвенция ще има правото на връзка в съответствие с тази конвенция.

Член 46 - Шпиони 1. Независимо от коя да е друга разпоредба на конвенциите или на този протокол всяко лице от състава на въоръжените сили на участваща в конфликта страна, което попадне във властта на противниковата страна, когато извършва шпионаж, няма да има правото на статут на военнопленник и може да бъде третиран като шпионин. 2. Лице от състава на въоръжените сили на участваща в конфликта страна, което е в полза на тази страна и на територия, контролирана от противниковата страна, събира или се опитва да събира информация, няма да бъде считано, че извършва шпионаж, ако по време на действията си е в униформата на своите въоръжени сили. 3. Лице от състава на въоръжените сили на участваща в конфликта страна, което живее на територия, окупирана от противникова страна, и което събира или опитва да събира информация с военна стойност на тази територия в полза на страната, към която принадлежи, няма да бъде считано, че извършва шпионаж, освен ако прави това под фалшив претекст или преднамерено тайно. Нещо повече, такова лице няма да загуби правото си на статут на военнопленник и няма да бъде третирано като шпионин, освен ако е заловено, когато извършва шпионаж. 4. Лице от състава на въоръжените сили на участваща в конфликта страна, което не живее на територия, окупирана от противникова страна, и което извършва шпионаж на тази територия, няма да загуби правото си на статут на военнопленник и няма да бъде третирано като шпионин, освен ако бъде заловено, преди да се е присъединило отново към въоръжените сили, към които принадлежи.

Член 47 - Наемници 1. Наемник няма да има правото на статут на комбатант или военнопленник. 2. Наемник е всяко лице, което: а) e специално наето на място или в чужбина, за да се сражава във въоръжен конфликт; б) фактически взема пряко участие във военните действия; в) взема участие във военните действия, ръководейки се предимно от желанието за лична облага и в действителност е получило обещание от или от името на участваща в конфликта страна да получи материално възнаграждение, значително надвишаващо онова, което е обещано или се изплаща на комбатанти с подобен чин и функции от въоръжените сили на тази страна; г) не е нито гражданин на участваща в конфликта страна, нито живее на територия, контролирана от участваща в конфликта страна; д) не е от състава на въоръжените сили на участваща в конфликта страна и е) не е било изпратено от държава, която не участва в конфликта, за изпълнение на официална служба като член на нейните въоръжени сили.

ЧАСТ IV ГРАЖДАНСКО НАСЕЛЕНИЕ


Раздел I. Обща закрила срещу последствия от военни действия Глава I. Основна норма и област на прилагане Член 48 - Основна норма За да се осигури зачитането и закрилата на гражданското население и гражданските обекти, участващите в конфликта страни по всяко време ще правят разлика между гражданското население и комбатантите и между гражданските и военните обекти и съответно ще насочват операциите си само срещу военни обекти.

Член 49 - Определение за нападение и област на прилагане 1. "Нападения" означава насилствени действия срещу противника както при настъпление, така и при отбрана. 2. Разпоредбите на този протокол по отношение на нападения се отнасят до всички нападения независимо на каква територия се провеждат, включително националната територия на участваща в конфликта страна, която е под контрола на противниковата страна. 3. Разпоредбите на този раздел се прилагат към военни действия по суша, въздух или море, които могат да нанесат вреда на гражданското население, на отделни граждански лица или на граждански обекти на сушата. Те се отнасят и до всички нападения от морето или въздуха против обекти на сушата, които не касаят по друг начин нормите на международното право, приложимо при въоръжен конфликт по море или във въздуха. 4. Разпоредбите на този раздел допълват нормите относно хуманитарната закрила, съдържащи се в Четвъртата конвенция, и по-точно в част II на тази конвенция, и в други международни споразумения, задължителни за високодоговарящите страни, както и други норми на международното право относно закрилата на граждански лица и граждански обекти на суша, по море или във въздуха срещу последствията от военните действия.

Глава II. Граждански лица и гражданско население Член 50 - Определение за граждански лица и гражданско население 1. "Гражданско лице" е всяко лице, което не принадлежи към една от категориите, посочени в чл. 4 А, (1), (2), (3) и (6) на Третата конвенция и чл. 43 на този протокол. При съмнение дали някое лице е гражданско лице, то ще се счита за гражданско лице. 2. Гражданското население включва всички лица, които са граждански лица. 3. Присъствието сред гражданското население на отделни лица, които не попадат под определението за граждански лица, не лишава населението от това му качество.

Член 51 - Закрила на гражданското население 1. Гражданското население и отделните граждански лица ще се ползуват от общата закрила срещу опасности, произтичащи от военни операции. С цел осъществяването на тази закрила в допълнение към другите приложими норми на международното право, при всички обстоятелства ще се спазват изброените норми. 2. Гражданското население като такова, както и отделните граждански лица няма да бъдат обект на нападение. Актовете на насилие или заплаха с насилие, които имат за цел предимно да тероризират гражданското население, са забранени. 3. Гражданските лица ще се ползуват от закрилата, предвидена от този раздел, с изключение на случаите и по времето, когато те вземат пряко участие във военните действия. 4. Нападенията с неизбирателен характер са забранени. Нападения с неизбирателен характер са:


а) нападения, които не са пряко насочени към конкретен военен обект; б) нападения, при които се прилагат методи и средства за водене на военни действия, които не биха могли да бъдат насочени към конкретен военен обект или в) нападения, при които се прилагат методи и средства за водене на военни действия, последствията от които не могат да бъдат ограничени, както това се изисква от този протокол, и следователно при всеки такъв случай те са от такъв характер, че поразяват без разлика военни обекти и граждански лица или граждански обекти. 5. Сред другите следните видове нападения трябва да се считат за нападения с неизбирателен характер: а) нападение чрез обстрел независимо от способите и средствата, при което като единна военна цел се обстрелват няколко явно отделни и различими военни обекти, намиращи се в град, село или друг район, където са съсредоточени граждански лица или граждански обекти и б) нападение, за което може да се очаква, че ще причини смърт на граждански лица, наранявания на граждански лица, щети на граждански обекти или и едните, и другите загуби и щети, които биха били твърде големи в сравнение с конкретното и пряко военно преимущество, което се очаква от това нападение. 6. Нападения срещу гражданското население или срещу граждански лица чрез репресалии са забранени. 7. Присъствието или придвижването на гражданското население или на отделни граждански лица няма да бъде използвано за защита на определени пунктове или райони срещу военни операции, и по-специално при опити да се защитят военни цели от нападения или да прикрият, облагодетелствуват или възпрепятствуват военни операции. Участващите в конфликта страни няма да насочват придвижването на гражданското население или на отделни граждански лица с цел да се опитат да защитят военни цели от нападения или да прикрият военни операции. 8. Никое нарушение на тези разпоредби няма да освобождава участващите в конфликта страни от техните правни задължения по отношение на гражданското население и на гражданските лица, включително задължението да вземат предохранителни мерки, предвидени в чл. 57.

Глава III. Граждански обекти Член 52 - Обща закрила на граждански обекти 1. Гражданските обекти няма да бъдат обект на нападение или репресалии. Граждански обекти са всички обекти, които не са военни цели, както това е определено в т. 2. 2. Нападенията ще се ограничават строго върху военни цели. Що се отнася до обектите, военните цели се ограничават до онези обекти, които по своя характер, местонахождение, цел или използване имат ефективен принос за военните действия и чието цялостно или частично разрушаване, завземане или неутрализиране при съществуващи в даден момент обстоятелства дава явно военно преимущество. 3. В случай на съмнение дали даден обект, който обикновено е предназначен за граждански цели, например място за култова дейност, жилищен дом или други жилищни постройки или училище, се използва за оказване на ефективна подкрепа на военни действия, ще се приема, че този обект не се използва за такива цели.

Член 53 - Закрила на културни обекти и места за култова дейност Без да се нарушават разпоредбите на Хагската конвенция за защита на културните ценности в случай на въоръжен конфликт от 14 май 1954 г. и на други съответни международни договори, се забранява: а) да се извършват каквито и да било враждебни действия, насочени срещу исторически паметници, произведения на изкуството или места за култова дейност, които са част от културното и духовното наследство на народите; б) да се използват такива обекти за поддръжка на военните усилия; в) такива обекти да стават обект на репресалии.

Член 54 - Закрила на обекти, необходими за оцеляване на гражданското население 1. Забранено е да се използва гладът спрямо гражданското население като метод за водене на война. 2. Забранено е да се нападат, разрушават, преместват или правят негодни за използване обекти, които са необходими за оцеляване на гражданското население - като хранителни продукти, посеви, животни, инсталации за и запаси от питейна вода и напоителни съоръжения - специално с цел те да не могат да бъдат използвани от


гражданското население или от противниковата страна независимо от мотивите за това: било с цел да доведат до гладна смърт граждански лица, изселване или с друга цел. 3. Забраните в т. 2 няма да се прилагат към такива обекти, посочени в нея, които се използват от противниковата страна: а) за поддържане съществуването само на нейните въоръжени сили или б) ако не за поддържане на съществуването, то за пряка поддръжка на военни действия, при условие обаче, че в никакъв случай срещу тези обекти няма да се предприемат действия, които може да се очаква, че ще оставят гражданското население без достатъчно количество храна или вода и ще причинят сред него глад или ще го заставят да се изсели. 4. Тези обекти няма да бъдат обект на репресалии. 5. Като се изхожда от жизненоважни за всяка участваща в конфликта страна изисквания при отбрана на нейната национална територия срещу нашествие, отклонения от забраните, съдържащи се в т. 2, могат да бъдат правени от участваща в конфликта страна на такава територия под неин контрол, когато това се изисква от повелителни военни нужди.

Член 55 - Закрила на природната среда 1. При водене на военни действия ще се полагат грижи за закрила на природната среда срещу обширни, трайни и сериозни щети. Тази закрила включва забрана за използване на методи или средства за водене на война, които предизвикват или биха могли да предизвикат такива щети на природната среда и по този начин нанасят вреда на здравето или оцеляването на населението. 2. Забраняват се нападения срещу природната среда като репресивна мярка.

Член 56 - Закрила на съоръжения и инсталации, съдържащи опасни сили 1. Съоръжения и инсталации, съдържащи опасни сили, а именно язовири, бентове и атомни електроцентрали, няма да бъдат обект на нападения дори когато те представляват военни обекти, ако такова нападение може да предизвика освобождаване на опасни сили и произтичащи от това тежки загуби сред гражданското население. Други военни обекти, разположени във или в близост до тези съоръжения или инсталации, няма да бъдат обект на нападения, ако такова нападение може да предизвика освобождаване на опасни сили от съоръженията или инсталациите и произтичащи от това тежки загуби сред гражданското население. 2. Специалната закрила срещу нападения, предвидена в т. 1, ще бъде преустановена: а) по отношение на язовири или бентове само ако те се използват за други функции освен техните обичайни функции и за постоянна, значителна и пряка поддръжка на военни операции и ако такова нападение е единственият практически възможен начин да бъде прекратена тази поддръжка; б) по отношение на атомни електроцентрали само ако те осигуряват електроенергия за постоянна, значителна и пряка поддръжка на военни операции и ако такова нападение е единственият практически възможен начин да бъде прекратена такава поддръжка; в) по отношение на други военни обекти, намиращи се във или в околностите на тези съоръжения и инсталации само ако те се използват за постоянна, значителна и пряка поддръжка на военни операции и ако такова нападение е единственият практически възможен начин да бъде прекратена такава поддръжка. 3. Във всички случаи гражданското население и отделните граждански лица ще продължат да се ползуват от закрилата, която им е предоставена от международното право, включително закрилата, осъществявана чрез предохранителните мерки, предвидени в чл. 57. Ако закрилата бъде преустановена и някои от съоръженията, инсталациите или военните обекти, посочени в т. 1 бъдат нападнати, ще бъдат взети всички практически възможни предохранителни мерки, за да се избегне освобождаването на опасните сили4. Забранено е да стават обект на репресалии съоръженията, инсталациите или военните обекти, посочени в т. 1. 5. Участващите в конфликта страни ще полагат усилия да избягват разполагането на военни обекти в околностите на съоръжения или инсталации, посочени в т. 1. Независимо от това инсталации, изградени единствено с цел защита на закриляните съоръжения или инсталации, са разрешени и самите те няма да бъдат обект на нападение, ако не се използват във военните действия освен за защитни действия, необходими да отразят нападения срещу закриляните съоръжения или инсталации и ако тяхното въоръжение се ограничава до


оръжия, способни само да отблъскват нападение срещу закриляните съоръжения и инсталации. 6. Високодоговарящите страни и участващите в конфликта страни се приканват настоятелно да сключат помежду си и други споразумения, за да осигурят допълнителна закрила на обекти, съдържащи опасни сили. 7. За да се облекчи разпознаването на обектите, закриляни от този член, участващите в конфликта страни могат да ги обозначават със специален знак, който се състои от три яркооранжеви кръга, разположени на една ос, както е посочено в чл. 16 на Приложение I към този п��отокол. Липсата на такова обозначение по никакъв начин не освобождава която и да е от участващите в конфликта страни от задълженията й, предвидени от този член.

Глава IV. Предохранителни мерки Член 57 - Предохранителни мерки при нападение 1. По време на военните действия ще бъдат полагани постоянни грижи да се щади гражданското население, гражданските лица и гражданските обекти. 2. По отношение на нападения ще бъдат вземани следните предохранителни мерки: а) тези, които планират или решават да проведат нападение: I) ще направят всичко, което е практически възможно, за да се уверят, че целите, които ще бъдат нападнати, не са нито граждански лица, нито граждански обекти и не се ползуват от специална закрила, а са военни цели по смисъла на т. 2 на чл. 52 и че според разпоредбите на този протокол не е забранено да бъдат нападнати; II) ще вземат всички практически възможни предохранителни мерки при избора на средства и методи за нападение с оглед да се избегнат и, във всички случаи, да се сведат до минимум случайните жертви сред гражданското население, нараняването на граждански лица и щети на граждански обекти; III) ще се въздържат от решения за провеждане на каквото и да е нападение, за което може да се очаква, че ще причини случайни жертви сред гражданското население, наранявания на граждански лица и щети на граждански обекти или и едните, и другите загуби и щети, които биха били твърде големи в сравнение с предвижданото конкретно и пряко военно преимущество; б) дадено нападение ще се отменя или преустановява, ако стане ясно, че целта не е военна или е предмет на специална закрила или че за нападението се очаква, че може да причини случайни жертви сред гражданското население, наранявания на граждански лица и щети на граждански обекти или и едните, и другите загуби и щети, които биха били твърде големи в сравнение с предвижданото конкретно и пряко военно преимущество; в) ще се прави ефикасно предварително предупреждение за нападения, които могат да засегнат гражданското население, освен ако обстоятелствата не позволят това. 3. Когато е възможен избор измежду няколко военни цели за постигане на равностойно военно преимущество, избраната цел ще бъде тази, при чието нападение може да се очаква, че ще има най-малка опасност за живота на гражданските лица и гражданските обекти. 4. При провеждане на военни операции по море или въздух всяка участваща в конфликта страна - в съответствие със своите права и задължения съгласно нормите на международното право, приложимо при въоръжени конфликти - ще взема всички разумни предохранителни мерки за избягване на жертви сред гражданските лица или на щети на граждански обекти. 5. Никоя от разпоредбите на този член не може да бъде тълкувана като разрешаваща каквито и да са нападения над гражданско население, граждански лица или граждански обекти.

Член 58 - Предохранителни мерки срещу последствията от нападения Участващите в конфликта страни във възможно най-голяма степен: а) ще се стремят, независимо от чл. 49 на Четвъртата конвенция, да преместят извън околностите на военни обекти гражданското население, отделните граждански лица и гражданските обекти, които са под техен контрол; б) ще избягват да разполагат военни обекти във или близо до гъстонаселени райони; в) ще вземат други необходими мерки, за да закрилят гражданското население, отделните граждански лица и гражданските обекти под техен контрол срещу опасностите, произтичащи от военни операции.


Глава V. Местности и зони под специална закрила Член 59 - Неотбранявани местности 1. Забранено е на участващите в конфликта страни да нападат по какъвто и да е начин неотбранявани местности. 2. Съответните власти на участваща в конфликта страна могат да обявят за неотбранявана местност всяко населено място близо до или в зоната на съприкосновение, което е открито за окупация от противниковата страна. Такава местност трябва да отговаря на следните условия: а) всички комбатанти, както и подвижните бойни средства и подвижното военно снаряжение трябва да бъдат евакуирани; б) не трябва да се използват за враждебни цели стационарните военни инсталации и съоръжения; в) никакви враждебни действия не трябва да бъдат извършвани от властите или от населението и г) не трябва да бъдат предприемани никакви действия за поддръжка на военни операции. 3. Присъствието в тази местност на лица, ползуващи се със специална закрила в съответствие с конвенциите и този протокол, и на полицейски сили, оставени с единствената цел да поддържат законността и реда, не противоречи на условията, посочени в т. 2. 4. Обявяването в съответствие с т. 2 ще бъде адресирано до противниковата страна и ще определя и ще посочва колкото е възможно по-точно границите на неотбраняваната местност. Участващата в конфликта страна, към която е адресирано такова обявяване, ще потвърждава неговото получаване и ще се отнася към тази местност като към неотбранявана местност, освен ако условията, посочени в т.2, не са действително изпълнени, при което тя веднага ще информира за това страната, направила обявяването. Дори ако условията, посочени в т. 2, не са изпълнени, местността ще продължи да се ползува от закрилата, предвидена от другите разпоредби на този протокол и другите норми на международното право, приложимо при въоръжен конфликт. 5. Участващите в конфликта страни могат да се споразумеят за обявяване на неотбранявани местности дори ако такива местности не отговарят на условията, посочени в т. 2. Споразумението трябва да определя и описва колкото е възможно по-точно границите на неотбраняваната местност; ако е необходимо, то може да установява методите на контрол. 6. Страната, която контролира местността, предмет на такова споразумение, ще я обозначи - доколкото това е възможно, - с такива знаци, за които е постигнато споразумение с другата страна и които ще бъдат разположени там, където са ясно забележими, особено по периметъра, по границите на местността и по шосетата. 7. Местността загубва статута си на неотбранявана местност, когато престане да отговаря на условията, посочени в т. 2, или в споразумението, посочено в т. 5. В такъв случай тази местност ще продължи да се ползува от закрилата, предвидена от другите разпоредби на този протокол и от другите норми на международното право, приложимо при въоръжен конфликт.

Член 60 - Демилитаризирани зони 1. Забранено е на участващите в конфликта страни да разпростират военните си операции в зони, на които чрез споразумение са предоставили статут на демилитаризирани зони, ако такова разпространение противоречи на условията на това споразумение. 2. Споразумението трябва да бъде изрично; то може да бъде сключено устно или в писмена форма, пряко или чрез държава покровителка, или която и да е безпристрастна хуманитарна организация и може да се състои от взаимни и съгласуващи се декларации. Споразумението може да бъде сключено в мирно време, както и след започване на военните действия и трябва да определя и описва колкото е възможно по-точно границите на демилитаризираната зона и, ако е необходимо, да определя методите на контрол. 3. Предмет на такова споразумение обикновено ще бъде зона, която отговаря на следните условия: а) всички комбатанти, както и подвижните бойни средства и подвижното военно снаряжение трябва да бъдат евакуирани; б) не трябва да се използват за враждебни цели стационарните военни инсталации или съоръжения; в) никакви враждебни действия не трябва да бъдат извършвани от властите или от населението и г) всякаква дейност, свързана с военните усилия, трябва да бъде прекратена.


Участващите в конфликта страни ще се споразумеят относно тълкуването, което трябва да се дава на условията, посочени в подточка (г), и относно лицата, които трябва да бъдат допускани в демилитаризираната зона освен лицата, посочени в т. 4. 4. Присъствието в тази зона на лица, които са под специална закрила в съответствие с конвенциите и този протокол, и на полицейски сили, оставени с единствената цел да поддържат законността и реда, не противоречи на условията, посочени в т. 3. 5. Страната, която контролира такава зона, ще я обозначи - доколкото е възможно - чрез такива знаци, за които е постигнато споразумение с другата страна и които ще бъдат разположени там, където са ясно забележими, поспециално по периметъра, по границите на зоната и по шосетата. 6. Ако военните действия се приближават близо до демилитаризираната зона и ако участващите в конфликта страни са се споразумели за това, никоя от тях няма да може да използва зоната за цели, свързани с воденето на военни действия, или едностранно да отменя нейния статут. 7. Ако една от участващите в конфликта страни извърши съществено нарушение на разпоредбите на т. 3 или 6, другата страна ще бъде освободена от задълженията й, предвидени от споразумението, което предоставя на зоната статут на демилитаризирана зона. В такъв случай зоната загубва статута си, но ще продължи да се ползува от закрилата, предвидена от другите разпоредби на този протокол и другите норми на международното право, приложимо при въоръжен конфликт.

Глава VI. Гражданска отбрана Член 61 - Определение и обхват За целите на този протокол: а) "гражданска отбрана" означава изпълнението на някои или на всички долупосочени хуманитарни задачи, имащи за цел да закрилят гражданското население срещу опасностите от военни действия или бедствия и да му помогнат да се отстранят непосредствените последствия от тях, както и да осигурят необходимите условия за неговото оцеляване. Тези задачи са: I) предупреждаване, II) евакуация, III) предоставяне на скривалища и тяхното съоръжаване, IV) провеждане на мероприятия за затъмнение, V) спасителни работи, VI) санитарно обслужване, включително оказване на първа помощ и религиозна помощ, VII) борба с пожари, VIII) откриване и обозначаване на опасни райони, IX) обеззаразяване и подобни защитни мерки, X) срочно осигуряване на подслон и храна, XI) срочна помощ при възстановяването и поддържането на реда в райони на бедствие, XII) срочно възстановяване дейността на необходими комунални служби, XIII) срочно погребване на мъртвите, XIV) помощ при съхраняване на обекти, необходими за оцеляването, XV) допълнителна дейност, необходима за осъществяване на планирането и организацията им, без да се ограничава с тях; б) "организации за гражданска отбрана" означават онези учреждения и други подразделения, които са организирани или упълномощени от компетентните власти на участваща в конфликта страна да изпълняват която и да е от задачите, посочени в подточка (а) и които са предназначени да се използват изключително за изпълнение на такива задачи; в) "персонал" на организациите за гражданска отбрана означава онези лица, които са назначени от участваща в конфликта страна изключително за изпълнение на задачите, посочени в подточка (а), включително персонала, назначен от компетентните власти на участваща в конфликта страна изключително за административното управление на тези организации; г) "материална част и имущество" на организациите за гражданска отбрана означава оборудването, снабдяването и транспортните средства, използвани от тези организации и изпълнение на задачите, посочени в


подточка (а).

Член 62 - Обща закрила 1. Гражданските организации за гражданска отбрана и техният персонал ще бъдат зачитани и закриляни в съответствие с разпоредбите на този протокол, по-специално в съответствие с разпоредбите на този раздел. Те ще имат право да изпълняват своите задачи по гражданската отбрана, освен в случаите на повелителна военна необходимост. 2. Разпоредбите на т. 1 ще се прилагат и по отношение на граждански лица, които, въпреки че не са членове на граждански организации за гражданска отбрана, под призива и под контрола на компетентните власти изпълняват задачи на гражданската отбрана. 3. Сградите и имуществото, използвани за целите на гражданската отбрана, и скривалищата, осигурявани за гражданското население, са под закрилата на чл. 52. Обектите, използвани за целите на гражданската отбрана, не могат да бъдат разрушавани или отклонявани от прякото им предназначение, освен от страната, на която те принадлежат.

Член 63 - Гражданска отбрана в окупирани територии 1. В окупирани територии гражданските организации за гражданска отбрана ще получат от властите необходимото съдействие за улесняване изпълнението на техните задачи. При никакви обстоятелства техният персонал няма да бъде задължаван да изпълнява дейности, които биха затруднили правилното изпълнение на тези задачи. Окупиращата държава няма да променя структурата на персонала на такива организации по никакъв начин, който би застрашил ефективното изпълнение на техните задачи. От тези организации няма да се изисква да дават приоритет на гражданите или на интересите на тази държава. 2. Окупиращата държава няма да задължава, принуждава или оказва давление върху гражданските организации за гражданска отбрана да изпълняват своите задачи по такъв начин, че да накърняват интересите на гражданското население. 3. Окупиращата държава може да разоръжи персонала на гражданската отбрана по съображения за сигурност. 4. Окупиращата държава няма да отклонява от прякото им предназначение, нито ще реквизира сгради или имущество, принадлежащи на или използвани от организациите за гражданска отбрана, ако такова отклоняване или такава реквизиция ще нанесат вреда на гражданското население. 5. При условие, че общата норма, съдържаща се в т. 4, продължи да бъде спазвана, окупиращата държава може да реквизира или отклони тези ресурси при следните конкретни условия: а) ако сградите и имуществото са необходими за други нужди на гражданското население и б) ако реквизицията или отклоняването продължи само докато съществува тази нужда. 6. Окупиращата държава няма нито да отклонява, нито да реквизира скривалища, предназначени за използване от гражданското население или необходими за това население.

Член 64 - Граждански организации за гражданска отбрана на неутрални или други държави, които не участват в конфликта, и международни координиращи организации 1. Членове 62, 63, 65 и 66 ще се прилагат и по отношение на персонала и имуществото на граждански организации за гражданска отбрана на неутрални или други държави, които не участват в конфликта, изпълняващи задачи по гражданската отбрана, посочени в чл. 61, на територията на участваща в конфликта страна със съгласието и под контрола на тази страна. Нотификация за такава помощ ще бъде направена на всяка заинтересована противникова страна във възможно най-кратък срок. При никакви обстоятелства тази помощ няма да се разглежда като намеса в конфликта. Тази дейност обаче трябва да бъде изпълнявана, като се отдава необходимото уважение на интересите на сигурността на заинтересованите участващи в конфликта страни. 2. Участващите в конфликта страни, които получават помощта, посочена в т. 1, и високодоговарящите страни, които я предоставят, трябва да улесняват международната координация на такива действия на гражданската отбрана, когато това е подходящо. В такива случаи разпоредбите на тази глава се отнасят за съответните


международни организации. 3. В окупирани територии окупиращата държава може да не допуска или да ограничава дейността на граждански организации за гражданска отбрана на неутрални или други страни, които не участват в конфликта, и на международни координиращи организации само ако тя може да осигури необходимото изпълнение на задачите по гражданската отбрана със свои собствени ресурси или с ресурсите на окупираната територия.

Член 65 - Прекратяване на закрилата 1. Закрилата, на която имат право гражданските организации за гражданска отбрана, техният персонал, сгради, скривалища и имущество, ще бъде прекратена само в случай че те извършват или са използвани за извършване освен преките им задачи - действия, нанасящи вреда на противника. Закрилата може обаче да бъде прекратена само след като е било направено предупреждение, определящо, когато това е уместно, разумен срок, и след като такова предупреждение не е било взето под внимание. 2. Следните действия няма да бъдат считани за действия, нанасящи вреда на противника: а) ако задачите по гражданската отбрана се изпълняват под ръководството или контрола на военните власти; б) ако гражданският персонал на гражданската отбрана сътрудничи на военен персонал при изпълнение на задачи по гражданската отбрана или ако известен брой военнослужещи са прикрепени към гражданските организации за гражданска отбрана; в) ако изпълнението на задачи по гражданската отбрана може случайно да донесе полза на жертвите сред военните, особено на онези, които са излезли от строя. 3. Също така няма да се счита за действие, нанасящо вреда на противника, ако гражданският персонал на гражданската отбрана носи лично оръжие с цел поддържането на реда или за самоотбрана. Но в области, където се води или е вероятно да се води бой по суша, участващите в конфликта страни ще вземат необходимите мерки да ограничат това оръжие до ръчно оръжие - като пистолети или револвери, - за да се подпомогне разпознаването на персонала на гражданската отбрана от комбатантите. Дори ако членовете от персонала на гражданската отбрана в такива райони носят друго леко индивидуално оръжие, те ще бъдат зачитани и закриляни, веднага след като бъдат признати за такива. 4. Формирането на граждански организации за гражданска отбрана по военен образец и задължителната служба в тях също така няма да ги лишава от закрилата, която им е предоставена в тази глава.

Член 66 - Разпознаване 1. Всяка участваща в конфликта страна ще се стреми да осигури нейните организации за гражданска отбрана, техния персонал, сгради и имущество да бъдат разпознаваеми, когато са предназначени изключително за изпълнение на задачи по гражданската отбрана. Скривалищата, предназначени за гражданското население, трябва да бъдат разпознаваеми по подобен начин. 2. Всяка участваща в конфликта страна също така ще се стреми да приеме и прилага методи и процедури, които ще направят възможно да признае като такива граждански скривалища, както и персонала, сградите и имуществото на гражданската отбрана, които носят международния отличителен знак ��а гражданската отбрана. 3. В окупираните територии и в райони, където се водят или се очаква да се водят боеве, персоналът на гражданската отбрана трябва да бъде разпознаван по международния отличителен знак на гражданската отбрана и по картата за самоличност, удостоверяващи неговия статут. 4. Международният отличителен знак на гражданската отбрана е равностранен син триъгълник на оранжев фон, когато се използва за закрила на организации за гражданска отбрана, техния персонал, сгради и имущество и за граждански скривалища. 5. В допълнение към отличителния знак участващите в конфликта страни могат да се споразумеят относно използването на отличителни сигнали с цел разпознаване на гражданската отбрана. 6. Прилагането на разпоредбите на т. 1-4 е регламентирано от Глава V на Приложение I към този протокол. 7. В мирно време знакът, описан в т. 4, може със съгласието на компетентните национални власти да бъде използван за разпознаване на гражданската отбрана. 8. Високодоговарящите страни и участващите в конфликта страни ще вземат необходимите мерки за осигуряване


на контрол върху използването на международния знак за гражданската отбрана и за предотвратяване и прекратяване на всяка злоупотреба с него. 9. Разпознаването на санитарния и духовния персонал на гражданската отбрана, на нейните санитарни формирования и санитарнотранспортни средства също така се регламентира от чл. 18.

Член 67 - Лица от състава на въоръжените сили и военните подразделения, назначени в организациите за гражданска отбрана 1. Лицата от състава на въоръжените сили и военни подразделения, назначени в организациите за гражданска отбрана, ще бъдат зачитани и закриляни при условие, че: а) такъв персонал и такива подразделения са постоянно назначени и изключително предназначени за изпълнение на която и да е от задачите, посочени в чл. 61; б) така назначен, такъв персонал не изпълнява никакви други военни задължения по време на конфликта; в) членовете на такъв персонал са ясно различими от другите членове на въоръжените сили по носения на видно място международен отличителен знак на гражданската отбрана, който трябва да бъде толкова голям, колкото е подходящо, и на членовете на такъв персонал се издава картата за самоличност, предвидена в Глава V на Приложение I към този протокол, която удостоверява статута на членовете на такъв персонал; г) такъв персонал и такива подразделения са въоръжени само с леко индивидуално оръжие с цел поддържане на реда или самозащита. Разпоредбите на чл. 65, т. 3 ще се прилагат и при този случай; д) такъв персонал не участва пряко във военните действия и не извършва или не е използван за извършването извън неговите задачи по гражданската отбрана - на действия, нанасящи вреда на противниковата страна; е) такъв персонал и такива подразделения изпълняват своите задачи по гражданската отбрана само на националната територия на своята страна. Несъблюдаването на условията, посочени в подточка (д) по-горе, от което и да е лице от състава на въоръжените сили, свързано с условията, посочени в подточки (а) и (б) по-горе, е забранено. 2. Лицата от състава на въоръжените сили, които служат в организации за гражданска отбрана, ако попаднат във властта на противниковата страна, ще бъдат военнопленници. На окупирана територия те могат, но само в интерес на гражданското население на тази територия, да бъдат използвани по задачи на гражданската отбрана, ако възникне такава необходимост, при условие че ако такава работа е опасна, те доброволно се заемат с изпълнението на такива задачи. 3. Сградите и по-важните предмети от оборудването и транспортните средства на военните подразделения, назначени към организации за гражданска отбрана, ще бъдат ясно обозначени с международния отличителен знак на гражданската отбрана. Отличителният знак трябва да бъде толкова голям, колкото е подходящо. 4. Имуществото и сградите на военните подразделения, които са постоянно назначени към организации за гражданска отбрана и са изключително предназначени за изпълнение на задачи по гражданската отбрана, ще продължат да се подчиняват на законите на войната, ако попаднат в ръцете на противниковата страна. Докато са необходими за изпълнение на задачи по гражданска отбрана, те не могат да бъдат отклонявани за други цели освен за целите на гражданската отбрана освен в случаи на повелителна военна необходимост, ако предварително не са били взети мерки за съответно обезпечаване на нуждите на гражданското население.

Раздел II. Помощ в полза на гражданското население Член 68 - Област на прилагане Разпоредбите на този раздел се прилагат към гражданското население, както е определено в този протокол, и се явяват допълнение към чл. 23, 55, 59, 60, 61 и 62 и други съответни разпоредби на Четвъртата конвенция.

Член 69 - Основни нужди в окупираните територии 1. В допълнение към посочените в чл. 55 на Четвъртата конвенция задължения относно снабдяването с храна и медикаменти окупиращата държава - до максимална възможна степен на средствата, с които разполага, и без каквото и да е неблагоприятно различие - ще осигурява също така снабдяването с дрехи, завивки и постелки, подслон и други припаси, необходими за оцеляването на гражданското население на окупираната територия, и с предмети, необходими за религиозни обреди. 2. Действията за оказване на помощ в полза на гражданското население на окупираните територии се регулират


от чл. 59, 60, 61, 62, 108, 109, 110 и 111 на Четвъртата конвенция и от чл. 71 на този протокол и ще се прилагат без забавяне.

Член 70 - Действия за оказване на помощ 1. Ако гражданското население на която и да е територия под контрола на участваща в конфликта страна, която не е окупирана територия, не е подходящо снабдено със запасите, посочени в чл. 69, ще бъдат предприемани действия за оказване на помощ, които са хуманни и безпристрастни по своя характер и се провеждат без каквото и да е неблагоприятно различие в съответствие със споразумението между заинтересованите страни относно такива действия за оказване на помощ. Предложенията за такава помощ няма да бъдат разглеждани като намеса във въоръжения конфликт или като неприятелски действия. При разпределението на пратките от помощи се дава предимство на онези лица - като деца, бъдещи майки, родилки, кърмачки, - които в съответствие с Четвъртата конвенция или с този протокол се ползуват от привилегировано третиране или специална закрила. 2. Участващите в конфликта страни и всяка високодоговоряща страна ще позволяват и улесняват бързото и безпрепятствено преминаване на всички пратки с помощи, оборудване и персонал, предоставени в съответствие с този раздел, дори ако такава помощ е предназначена за гражданското население на противниковата страна. 3. Участващите в конфликта страни и всяка високодоговоряща страна, които позволяват преминаването на пратки с помощи, оборудване и персонал в съответствие с т. 2: а) ще имат правото да предписват техническите мерки, включително проверка, в съответствие с които се разрешава такова преминаване; б) могат да поставят като условие за такова разрешение разпределянето на тази помощ да става под контрола на държавата покровителка, извършван на място; в) по никакъв начин няма да отклоняват пратки с помощи от целта, за която са предназначени, освен в случай на неотложна необходимост в интерес на съответното гражданско население; 4. Участващите в конфликта страни ще закрилят пратките с помощи и ще улесняват тяхното бързо разпределение. 5. Участващите в конфликта страни и всяка заинтересована високодоговоряща страна ще поощряват и улесняват ефективната международна координация на действията за оказване на помощ, посочени в т. 1.

Член 71 - Персонал, участващ в действията за оказване на помощ 1. Ако е необходимо, персоналът, участващ в действия за оказване на помощ, може да бъде част от помощта, осигурявана при такива действия, и по-специално за транспортирането и разпределянето на пратките с помощи; участието на такъв персонал ще бъде предмет на одобрение от страната, на чиято територия той ще изпълнява своите задължения. 2. Такъв персонал ще бъде зачитан и закрилян. 3. Всяка страна, получаваща пратки с помощи, във възможно най-голяма степен ще подпомага персонала, посочен в т. 1, при изпълнението на неговата мисия по оказване на помощ. Само в случай на повелителна военна необходимост действията на този персонал и неговото придвижване могат да бъдат временно ограничени. 4. При никакви обстоятелства персоналът, участващ в действия по оказване на помощ, не може да излиза извън рамките на своята мисия, определена от този протокол. По-специално той трябва да се съобразява с изискванията за сигурност на страната, на чиято територия изпълнява своите задължения. Дейността на който и да е член на този персонал, който не зачита тези условия, може да бъде прекратена.

Раздел III. Третиране на лица във властта на участваща във конфликта страна Глава I. Област на прилагане и закрила на лица и обекти Член 72 - Област на прилагане


Разпоредбите на този раздел са допълнение към нормите относно хуманитарната закрила на граждански лица и граждански обекти във властта на участваща в конфликта страна, съдържащи се в Четвъртата конвенция, и поточно в Част I и III от нея, както и към други приложими норми на международното право, свързани със закрилата на основни права на човека по време на международен въоръжен конфликт.

Член 73 - Бежанци и безотечественици Лицата, които преди започването на военните действия са били считани за безотечественици или за бежанци съгласно съответните международни документи, приети от заинтересованите страни, или съгласно националното законодателство на приемащата държава или на държавата по местоживеене, ще бъдат считани за закриляни лица по смисъла на Част I и III на Четвъртата конвенция при всички обстоятелства и без никакво неблагоприятно различие.

Член 74 - Събиране на разделени семейства Високодоговарящите страни и участващите в конфликта страни ще улесняват по всеки възможен начин събирането на семейства, които са били разделени в резултат на въоръжени конфликти, и ще насърчават работата на хуманитарните организации, изпълняващи тази задача в съответствие с разпоредбите на конвенциите и на този протокол и съгласно съответните им правила за сигурност.

Член 75 - Основни гаранции 1. Дотолкова, доколкото са засегнати от ситуация, посочена в чл. 1 на този протокол, лицата, които са във властта на участващата в конфликта страна и не се ползуват от по-благоприятно третиране в съответствие с конвенциите и с този протокол, при всички обстоятелства ще бъдат третирани хуманно и ще се ползуват поне от закрилата, осигурявана от този член без никакво неблагоприятно различие, основано на раса, цвят на кожата, пол, език, религия или вяра, политически или други възгледи, национален или социален произход, богатство, рождение или друг статут или други подобни критерии. Всяка страна ще зачита личността, убежденията и религиозните обреди на всички такива лица. 2. Следните действия са и ще останат забранени по всяко време и на всяко място независимо дали са извършени от гражданско лице или от военни органи: а) насилие над живота, здравето и физическото или психическото състояние на лица, а именно: I) убийство, II) изтезания от всякакъв вид, независимо дали физически или психически; III) телесно наказание и IV) осакатяване; б) оскърбления над личното достойнство, и по-точно унизително и деградиращо третиране, принуждаване към проституция и каквато и да е форма на непристойно посегателство; в) вземане на заложници; г) колективни наказания и д) заплаха за извършване на горепосочените действия. 3. Всяко лице, арестувано, задържано или интернирано за действия, свързани с въоръжения конфликт, ще бъде незабавно информирано на език, който разбира, за причините, поради които тези мерки са били взети. Освен в случаите на арест или задържане за престъпления такива лица ще бъдат освобождавани в най-кратък срок и при всеки случай веднага, след като обстоятелствата, оправдаващи ареста, задържането и интернирането, са престанали да съществуват. 4. Никакво съдебно решение не може да бъде взето и никакво наказание не може да бъде изпълнено по отношение на лице, което е било признато за виновно за извършване на престъпление, свързано с въоръжения конфликт, освен съгласно присъда за виновност, произнесена от безпристрастен и редовно учреден съд, зачитащ общопризнатите принципи на редовната съдебна процедура, които включват следното: а) процедурата трябва да осигури обвиняемият да бъде информиран без забавяне за подробностите на правонарушението, в което е обвинен, и да му предостави преди и по време на неговия процес всички необходими права и средства за защита; б) никой няма да бъде осъждан за престъпление, освен въз основа на лична наказателна отговорност;


в) никой няма да бъде обвиняван или осъждан за престъпление въз основа на действие или пропуск, които не са съставлявали престъпление съгласно националното или международното право, на което той е бил подчинен по времето, когато е извършил деянието; нито ще му бъде налагано по-тежко наказание от това, което е било приложимо по времето, когато престъплението е било извършено; ако след извършване на престъплението законът е предвидил налагане на по-леко наказание, престъпникът ще се ползува от него; г) всеки, срещу когото е предявено обвинение, се счита за невиновен, докато не се докаже, че е виновен според закона; д) всеки, срещу когото е предявено обвинение, ще има правото да бъде съден в негово присъствие; е) никой няма да бъде заставян да свидетелствува срещу себе си или да се признава за виновен; ж) всеки, срещу когото е предявено обвинение, ще има правото да разпитва или да иска да бъдат разпитвани свидетелите, дали показания против него, или да бъдат допуснати и разпитани свидетели в негова полза при същите условия, както и свидетелствуващите против него; з) никой няма да бъде преследван или наказван от същата страна за правонарушение, за което в съответствие със същия закон и същата процедура вече е била произнесена окончателна присъда, с която той е оправдан или осъден; и) всеки, преследван за правонарушение, ще има правото присъдата да бъде произнесена публично и й) при произнасяне на присъдата на осъдения трябва да бъде съобщено и за правото му на обжалване по съдебен или по друг ред, както и за сроковете, в които той може да се възползува от това право. 5. Жени, чиято свобода е била ограничена по причини, свързани с въоръжения конфликт, ще бъдат държани в помещения, отделени от помещенията за мъже. Те ще бъдат под прекия надзор на жени. Независимо от това в случаи, когато са задържани или интернирани семейства, те ще бъдат, когато това е възможно, държани на едно и също място и настанени като отделни семейства. 6. Лица, които са арестувани, задържани или интернирани по причини, свързани с въоръжения конфликт, ще се ползуват от закрилата, предвидена от този член, до тяхното окончателно освобождаване, репатриране или установяване дори след края на въоръжения конфликт. 7. За да се избегне каквото и да е съмнение относно съдебното преследване и съденето на лица, обвинени във военни престъпления или престъпления против човечеството, ще се прилагат следните принципи: а) лица, които са обвинени в такива престъпления, трябва да бъдат предавани за съдебно преследване и осъждане в съответствие с приложимите норми на международното право и б) всички такива лица, които не се ползуват от по-благоприятно третиране в съответствие с конвенциите и този протокол, ще имат право на третирането, предоставяно от този член независимо дали престъпленията, в които са обвинени, съставляват или не тежко нарушение на конвенциите или на този протокол. 8. Никоя от разпоредбите на този член не може да бъде тълкувана като ограничаваща или накърняваща която и да е друга по-благоприятна разпоредба, предоставяща на лицата, посочени в т. 1, по-голяма закрила в съответствие с приложимите норми на международното право.

Глава II. Мерки в полза на жените и децата Член 76 - Закрила на жените 1. Жените ще бъдат обект на специално уважение и ще бъдат закриляни, по-точно против изнасилване, принуждаване към проституция и против всяка друга форма на непристойно посегателство. 2. Случаите на бременни жени и майки с малолетни деца, зависещи от тях, които са арестувани, задържани или интернирани по причини, свързани с въоръжения конфликт, ще бъдат разглеждани с най-голямо предимство. 3. Участващите в конфликта страни в най-голяма възможна степен ще се стремят да избягват произнасянето на смъртна присъда срещу бременни жени или майки на малолетни деца, зависещи от тях, за правонарушения, свързани с въоръжения конфликт. Смъртно наказание за такива правонарушения няма да бъде изпълнявано по отношение на такива жени.

Член 77 - Закрила на децата 1. Децата ще бъдат обект на специално уважение и ще бъдат закриляни срещу всякакъв вид непристойни посегателства. Участващите в конфликта страни ще осигуряват за тях грижите и помощта, от които те се нуждаят, било поради тяхната възраст или по каквато и да е друга причина. 2. Участващите в конфликта страни ще вземат всички практически възможни мерки децата, които не са


навършили 15 години, да не вземат пряко участие във военни действия, и по-специално те ще се въздържат от набирането им в своите въоръжени сили. При набирането на онези деца, които са навършили петнадесет години, но не са навършили осемнадесет, участващите в конфликта страни ще се стараят да дават предимство на повъзрастните. 3. Ако в изключителни случаи - независимо от разпоредбите на т. 2 - деца, ненавършили петнадесет години, вземат пряко участие във военни действия и попаднат във властта на противниковата страна, те ще продължат да се ползуват от специалната закрила, предоставяна от този член, независимо дали са или не военнопленници. 4. Ако са арестувани, задържани или интернирани по причини, свързани с въоръжения конфликт, децата ще бъдат държани в помещения, отделни от помещенията на възрастните, освен когато семействата са настанени като отделни семейства, както това е предвидено в чл. 75, т. 5. 5. Смъртна присъда за престъпление, свързано с въоръжен конфликт, няма д�� бъде изпълнявана по отношение на деца, които не са били навършили осемнадесет години по време на извършване на престъплението.

Член 78 - Евакуация на деца 1. Нито една от участващите в конфликта страни няма да предприема евакуация на деца, които не са нейни граждани, в чужда страна с изключение на случаите на временна евакуация, когато това е необходимо по неотложни причини, свързани с тяхното здраве или медицинско лечение, или - ако те се намират на окупирана територия, по причини, свързани с тяхната безопасност. В случаите, когато могат да бъдат намерени техните родители или законни настойници, тяхното писмено съгласие е необходимо за такава евакуация. Ако тези лица не могат да бъдат намерени, за такава евакуация е необходимо писмено съгласие на лицата, които по закон или по обичай носят главната отговорност за грижата за децата. Всяка такава евакуация ще бъде наблюдавана от държавата покровителка по споразумение със заинтересуваните страни, а именно страната, осъществяваща евакуацията, страната, приемаща децата, и всички страни, чиито граждани се евакуират. Във всеки случай участващите в конфликта страни ще вземат всички предохранителни мерки, за да се избегне създаването на опасност за евакуация. 2. Когато се осъществява евакуация в съответствие с т. 1, образованието на всяко дете, включително неговото религиозно и нравствено възпитание в съответствие с желанието на родителите му, ще бъде осигурено в максимално възможна степен непрекъснато, докато то е в евакуация. 3. С оглед улесняването на завръщането в техните семейства и страна на децата, евакуирани в съответствие с този член, властите на страната, която осъществява евакуацията, и когато това е възможно, властите на приемащата страна ще издават за всяко дете карта със снимка, които те ще изпратят до Централната агенция по издирванията на Международния комитет на Червения кръст. Всяка карта трябва да съдържа, когато това е възможно и когато не крие риск да се навреди на детето, следната информация: а) фамилия (фамилии) на детето; б) име (имена) на детето; в) пол на детето; г) място и дата на раждане (или, ако датата не е известна, приблизителната възраст); д) пълно име на бащата; е) пълно име на майката и евентуално името й по баща; ж) близки роднини на детето; з) гражданство на детето; и) роден език на детето и други езици, които то говори; й) адрес на семейството на детето; к) който и да е личен номер на детето; л) здравословно състояние на детето; м) кръвна група на детето; н) особени белези; о) дата и място, където е намерено детето; п) дата и място, откъдето детето е напуснало страната; р) религия на детето, ако има; с) адрес на детето в приемащата страна; т) ако детето умре преди своето завръщане, датата, мястото и обстоятелствата на смъртта и мястото, където е погребано.

Глава III. Журналисти


Член 79 - Мерки за закрила на журналисти 1. Журналисти, които изпълняват опасни професионални задачи в райони на въоръжени конфликти, ще бъдат считани за граждански лица по смисъла на чл. 50, т. 1. 2. Те ще бъдат закриляни като такива в съответствие с конвенциите и този протокол, ако не извършват никакви действия, несъвместими със статута им на граждански лица и без да се нарушава правото на военните кореспонденти, акредитирани към въоръжените сили, съгласно статута им, предвиден в чл. 4 А (4) на Третата конвенция. 3. Те могат да получат карта за самоличност, подобна на образеца в Приложение II на този протокол. Тази карта, издадена от правителството на държавата, чийто гражданин е журналистът или на чиято територия той живее постоянно, или където се намира информационната агенция, в която той работи, ще удостоверява неговия статут на журналист.

ЧАСТ V. ИЗПЪЛНЕНИЕ НА КОНВЕНЦИИТЕ И НА ТОЗИ ПРОТОКОЛ Раздел I. Ообщи разпоредби Член 80 - Мерки по изпълнението 1. Високодоговарящите страни и участващите в конфликта страни без забавяне ще вземат всички необходими мерки за изпълнение на задълженията си в съответствие с конвенциите и този протокол. 2. Високодоговарящите страни и участващите в конфликта страни ще издадат заповеди и инструкции, за да осигурят съблюдаване на конвенциите и на този протокол, и ще осъществяват контрол по тяхното изпълнение.

Член 81 - Дейност на Червения кръст и на други хуманитарни организации 1. Участващите в конфликта страни ще предоставят на Международния комитет на Червения кръст всички улеснения, които са в рамките на техните възможности, за да може той да изпълнява хуманитарните функции, възложени му от конвенциите и от този протокол с цел осигуряване на закрила и помощ за жертвите на конфликти; Международният комитет на Червения кръст може също така да осъществява друга хуманитарна дейност в полза на тези жертви със съгласието на заинтересованите участващи в конфликта страни. 2. Участващите в конфликта страни ще предоставят на своите съответни организации на Червения кръст (Червения полумесец, Червения лъв и слънце) улесненията, необходими за изпълняване на хуманитарната им дейност в полза на жертвите на конфликта, в съответствие с разпоредбите на конвенциите и на този протокол и с основните принципи на Червения кръст, формулирани от Международните конференции на Червения кръст. 3. Високодоговарящите страни и участващите в конфликта страни ще улесняват по всякакъв възможен начин помощта, която организациите на Червения кръст (Червения полумесец и Червения лъв и слънце) и Лигата на дружествата на Червения кръст оказват на жертвите на конфликти в съответствие с разпоредбите на конвенциите и на този протокол и с основните принципи на Червения кръст, формулирани от Международните конференции на Червения кръст. 4. Високодоговарящите страни и участващите в конфликта страни ще правят - доколкото това е възможно улеснения, подобни на посочените в т. 2 и 3, на другите хуманитарни организации, посочени в конвенциите и в този протокол, които са надлежно упълномощени от съответните участващи в конфликта страни и които изпълняват своята хуманитарна дейност в съответствие с разпоредбите на конвенциите и на този протокол.

Член 82 - Юридически съветници във въоръжените сили Високодоговарящите страни по всяко време и участващите в конфликта страни по време на въоръжен конфликт ще осигуряват наличието на юридически съветници, които да съветват, когато това е необходимо, военните командири на съответното ниво относно прилагането на конвенциите и на този протокол и относно съответните


инструкции, които трябва да бъдат дадени на въоръжените сили по този въпрос.

Член 83 - Разпространение 1. Високодоговарящите страни се задължават, както в мирно време, така и по време на въоръжен конфликт, да разпространяват конвенциите и този протокол колкото е възможно по-широко в съответните страни, и по-точно да включват изучаването им в програмата за военна подготовка и да поощряват изучаването им от гражданското население, така че с тези документи да са запознати въоръжените сили и гражданското население. 2. Военни или граждански власти, които по време на въоръжен конфликт носят отговорност по прилагането на конвенциите и на този протокол, ще бъдат напълно запознати с текстовете им.

Член 84 - Правила за прилагане Високодоговарящите страни във възможно най-кратък срок ще изпратят една на друга чрез депозитаря или, ако е подходящо, чрез държавите покровителки своите официални преводи на този протокол, както и законите и правилниците, които те могат да приемат, за да осигурят неговото прилагане.

Раздел II. Преследване на нарушенията на конвенциите и на този протокол Член 85 - Преследване на нарушения на този протокол 1. Разпоредбите на конвенциите относно преследването на нарушенията и на тежките нарушения, допълнени от този раздел, ще се прилагат към преследването на нарушенията и тежките нарушения на този протокол. 2. Действия, определени в конвенциите като тежки нарушения, са тежки нарушения на този протокол, ако са извършени срещу лица, намиращи се във властта на противниковата страна, които са под закрилата на чл. 44, 45 и 73 от този протокол, или срещу ранените, болните и претърпелите корабокрушение от противниковата страна, закриляни от този протокол, или срещу санитарния или духовния персонал, санитарните формирования или санитарните транспортни средства, които са под контрола на противниковата страна и се ползуват от закрилата на този протокол. 3. В допълнение към тежките нарушения, посочени в чл. 11, следните действия ще бъдат разглеждани като тежки нарушения на този протокол, когато са извършени умишлено, в нарушение на съответните разпоредби на този протокол и са причинили смърт, тежки телесни повреди или сериозно увреждане на здравето: а) подлагане на нападение на гражданското население или на граждански лица; б) извършване на нападение с неизбирателен характер, засягащо гражданското население или граждански обекти, когато е известно, че такова нападение ще причини излишни човешки жертви, наранявания на граждански лица или щети на граждански обекти, както е определено в чл. 57, т. 2 (а - III); в) извършване на нападение срещу съоръжения или инсталации, съдържащи опасни сили, когато е известно, че такова нападение ще причини излишни човешки жертви, наранявания на граждански лица или щети на граждански обекти, както е определено в чл. 57, т. 2 (а - III); г) подлагане на нападение на неотбранявани местности и демилитаризирани зони; д) подлагане на нападение на дадено лице, когато е известно, че е извън строя; е) вероломно използване - в нарушение на чл. 37 - на отличителната емблема на Червения кръст, Червения полумесец или Червения лъв и слънце или други знаци, предоставящи закрила, признати от конвенциите или от този протокол. 4. В допълнение към тежките нарушения, определени в предходната точка и в конвенциите, следните действия ще бъдат разглеждани като тежки нарушения на този протокол, когато са извършени умишлено и в нарушение на конвенциите и на този протокол: а) преместване от окупиращата държава на части от своето собствено гражданско население на територията, която тя е окупирала, или депортиране, или преместване на цялото или на части от населението на окупираната територия в рамките на тази територия или извън нея - в нарушение на чл. 49 на Четвъртата конвенция; б) неоправдано забавяне на репатрирането на военнопленници или на граждански лица; в) упражняване на апартейд и на други нехуманни и унижаващи действия, оскърбяващи личното достойнство, основани на расова дискриминация; г) превръщане на ясно различими исторически паметници, произведения на изкуството и места за култова дейност, които са част от културното и духовното наследство на народите и които се ползуват от специална


закрила, дадена им чрез специални споразумения - например в рамките на компетентни международни организации, в обект на нападение, причиняващо големи разрушения, когато няма доказателство за нарушение от противниковата страна на чл. 53, подточка (б) и когато такива исторически паметници, произведения на изкуството и места за култова дейност не се намират в непосредствена близост до военни цели; д) лишаване на лица, ползуващи се със закрилата на конвенциите или посочени в т. 2 на този член, от правото на справедливо и редовно съдопроизводство. 5. Без да се накърнява прилагането на конвенциите и на този протокол, тежките нарушения на тези документи ще бъдат разглеждани като военни престъпления.

Член 86 - Непредприемане на мерки 1. Високодоговарящите страни и участващите в конфликта страни ще пресичат тежките нарушения и ще вземат мерки да се пресичат всички други нарушения на конвенциите и на този протокол, които произтичат от непредприемане на мерки, които е трябвало да бъдат предприети. 2. Фактът, че нарушение на конвенциите и на този протокол е било извършено от подчинен, не освобождава неговите началници от наказателна или дисциплинарна отговорност според случая, ако са знаели или са имали информация, която би им дала възможност да направят извод при обстоятелствата, съществуващи по това време, че той извършва или ще извърши такова нарушение, и ако те не са взели практически възможни мерки в рамките на своите пълномощия да предотвратят или да пресекат нарушението.

Член 87 - Задължения на командирите 1. Високодоговарящите страни и участващите в конфликта страни ще изискват от военните командири - по отношение на членовете на въоръжените сили под тяхно командуване и по отношение на други лица под техен контрол - да предотвратяват и, където е необходимо, да пресичат и да докладват на компетентните власти за нарушения на конвенциите и на този протокол. 2. С цел предотвратяване и пресичане на нарушенията високодоговарящите страни и участващите в конфликта страни ще изискват от командирите, в рамките на своята отговорност, да осигуряват запознаването на членовете от състава на въоръжените сили под тяхно командване със задълженията им, произтичащи от конвенциите и от този протокол. 3. Високодоговарящите страни и участващите в конфликта страни ще изискват от всеки командир, който е осведомен, че неговите подчинени или други лица под негов контрол имат намерение да извършат нарушение на конвенциите и на този протокол, да предприеме мерките, които са необходими, за да се предотвратят подобни нарушения на конвенциите и на този протокол, и, където това е подходящо, да възбуди дисциплинарно или наказателно преследване против такива нарушители.

Член 88 - Правна помощ по наказателни дела 1. Високодоговарящите страни ще си оказват максимална правна помощ във връзка с наказателни преследвания, възбудени в случаи на тежки нарушения на конвенциите и на този протокол. 2. Без да се нарушават правата и задълженията, установени в конвенциите и в чл. 85, т. 1 на този протокол, и, когато обстоятелствата позволяват това, високодоговарящите страни ще си сътрудничат в случай на екстрадиция. Те ще разглеждат с нужното внимание искането на държавата, на чиято територия е извършено правонарушението. 3. Във всички случаи ще се прилага законодателството на високодоговорящата страна, която е получила искането за екстрадиция. Разпоредбите на предходните точки обаче няма да влияят върху задълженията, произтичащи от разпоредбите на който и да е друг двустранен или многостранен договор, който напълно или отчасти урежда или ще урежда оказването на взаимна правна помощ по наказателни дела.

Член 89 - Сътрудничество При случаи на тежки нарушения на конвенциите и на този протокол високодоговарящите страни се задължават да действуват както съвместно, така и самостоятелно в сътрудничество с ООН и в съответствие с устава на ООН.


Член 90 - Международна комисия по установяване на фактите 1. а) Ще бъде учредена Международна комисия по установяване на фактите (наричана по-нататък комисията) в състав от петнадесет членове с високи морални качества и потвърдена безпристрастност. б) Когато не по-малко от двадесет високодоговарящи страни са се съгласили да приемат компетенциите на комисията в съответствие с т. 2, депозитарят ще свиква в последствие на всеки пет години среща на представители на тези високодоговарящи страни с цел избор на членове на комисията. На срещата представителите ще избират членовете на комисията чрез тайно гласуване от списък на лица, в който всяка от тези високодоговарящи страни може да посочи едно лице. в) Членовете на комисията ще служат в личното си качество и ще изпълняват функциите си до избора на нови членове на следващата страна. г) По време на избора високодоговарящите страни ще следят лицата, избрани в комисията, да притежават поотделно необходимите качества и в комисията като цяло да бъде осигурено справедливо географско разпределение. д) В случай на непредвидено освобождаване на място самата комисия ще го попълва, като отчита съответно разпоредбите на предходните подточки. е) Депозитарят ще предоставя на комисията необходимата административна помощ за изпълнение на нейните функции. 2. а) Високодоговарящите страни могат по време на подписването, ратификацията или присъединяването към протокола или по всяко време след това да декларират, че признават ipso facto и без специално споразумение по отношение на всяка друга високодоговоряща страна, поемаща същото задължение, компетенциите на комисията да прави разследвания по обвинения от тази друга страна, както това е разрешено от този член. б) Декларациите, посочени по-горе, ще бъдат депозирани при депозитаря, който ще предаде копия от тях на високодоговарящите страни. в) Комисията ще бъде компетентна да: (I) разследва всички факти, за които се предполага, че са тежко нарушение, както това се определя в конвенциите и в този протокол, или представляват друго тежко нарушение на конвенциите и на този протокол; (II) улеснява чрез своите добри услуги възстановяването на уважението към конвенциите и този протокол. г) В други ситуации комисията ще назначава разследване по молба на участваща в конфликта страна само със съгласието на другата или другите заинтересовани страни. д) Като се вземат предвид предходните разпоредби на тази точка, разпоредбите на чл. 52 на Първата конвенция, чл. 53 на Втората конвенция, чл. 132 на Третата конвенция и чл. 149 на Четвъртата конвенция ще продължат да бъдат прилагани към всяко предполагаемо нарушение на конвенциите и ще се разпростират до всяко предполагаемо нарушение на този протокол. 3. а) Освен ако има постигнато друго споразумение между заинтересованите страни, всички разследвания ще бъдат предприемани от колегия, състояща се от седем члена, назначени както следва: (I) пет члена на комисията, които не са граждани на никоя от участващите в конфликта страни, назначени от председателя на комисията на основата на справедливо географско разпределение след консултация с участващите в конфликта страни; (II) двама члена ad hoc, които не са граждани на никоя от участващите в конфликта страни, назначени по един от всяка страна. б) При получаване на молба за разследване председателят на комисията ще определи подходящ срок за учредяване на колегия. Ако в този срок не е бил назначен някой от членовете ad hoc, председателят веднага ще назначи такъв допълнителен член или такива допълнителни членове на комисията, които са необходими за попълване на състава на колегията. 4. а) Колегията, учредена в съответствие с т. 3 за провеждане на разследване, ще покани участващите в конфликта страни да й съдействуват и да представят доказателства. Колегията може също така да потърси други такива доказателства, които тя счете за подходящо, и може да проведе разследване на ситуацията на място. б) Всички доказателства ще бъдат изцяло доведени до знанието на страните, които ще имат право да представят пред комисията бележки по тях. в) Всяка страна ще има правото да оспори такива доказателства. 5. а) Комисията ще представи на страните доклад за фактите, установени от колегията, с такива препоръки, които тя прецени за необходими. б) Ако колегията не може да осигури достатъчно доказателства за изработване на обективни и безпристрастни заключения, комисията ще посочи причините за това. в) Комисията няма да докладва публично своите заключения, освен ако всички участващи в конфликта страни са я помолили да направи това. 6. Комисията ще установи собствени процедурни правила, включително правила за председателствуване на комисията и за председателствуване на колегията. Тези правила ще осигуряват функциите на председател на


комисията - да бъдат изпълнявани по всяко време и по време на разследване от лице, което не е гражданин на участваща в конфликта страна. 7. Административните разходи на комисията ще се покриват от вноски на високодоговарящите страни, направили декларации в съответствие с т. 2, и от доброволни вноски. Страната или страните, участващи в конфликта, които са поискали разследване, ще предоставят предварително необходимите средства за разходи на колегията, които ще им бъдат върнати от страната или страните, срещу които са отправени такива обвинения, в размер на 50 % от разходите на колегията. Когато пред колегията са направени взаимни обвинения, всяка страна ще внесе предварително по 50 % от необходимите средства.

Член 91 - Отговорност Участваща в конфликта страна, която наруши разпоредбите на конвенциите и на този протокол, е длъжна да заплати компенсация, ако съществува основание за това. Тя ще носи отговорност за всички действия, извършени от лица, влизащи в състава на нейните въоръжени сили.

ЧАСТ VI. ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ Член 92 - Подписване Този протокол ще бъде открит за подписване от страните по конвенциите шест месеца след подписването на заключителния акт и ще остане открит за подписване в продължение на дванадесет месеца.

Член 93 - Ратификация Този протокол ще бъде ратифициран във възможно най-кратък срок. Ратификационните документи ще бъдат депозирани при Швейцарския федерален съвет, който е депозитар на конвенциите.

Член 94 - Присъединяване Този протокол ще бъде открит за присъединяване за всяка страна по конвенциите, която не го е подписала. Документите за присъединяване ще бъдат депозирани при депозитаря.

Член 95 - Влизане в сила 1. Този протокол ще влезе в сила шест месеца след депозирането на два ратификационни документа или документа за присъединяване. 2. За всяка страна по конвенциите, която ратифицира този протокол или се присъедини към него впоследствие, той ще влезе в сила шест месеца след депозирането от тази страна на нейния ратификационен документ или документ за присъединяване.

Член 96 - Договорни отношения след влизане в сила на този протокол 1. Когато страните по конвенциите са също и страни по този протокол, конвенциите ще се прилагат с допълненията, внесени в тях с този протокол. 2. Когато една от участващите в конфликта страни не е обвързана от този протокол, страните по протокола ще останат обвързани от него в своите взаимоотношения. Освен това те ще бъдат обвързани от този протокол по отношение на всяка от страните, която не е обвързана с него, ако последната приеме и прилага неговите разпоредби. 3. Власт, представляваща народ, който участва срещу високодоговоряща страна във въоръжен конфликт от вида, посочен в чл. 1, т. 4, може да поеме задължението да прилага конвенциите и този протокол по отношение на този конфликт, като направи едностранна декларация, адресирана до депозитаря. Такава декларация, след като бъде получена от депозитаря, ще има следното действие по отношение на този конфликт: а) конвенциите и този протокол ще влязат незабавно в сила за тази власт като участваща в конфликта страна; б) тази власт ще получи същите права и задължения като всяка високодоговоряща страна, която е страна по


конвенциите и по този протокол, и в) конвенциите и този протокол ще бъдат еднакво обвързващи за всички участващи в конфликта страни.

Член 97 - Поправки 1. Всяка високодоговоряща страна може да предложи поправки към този протокол. Текстът на всяка предложена поправка ще бъде съобщаван на депозитаря, който ще реши - след консултации с всички високодоговарящи страни и с Международния комитет на Червения кръст, дали трябва да свика конференция за разглеждане на предложената поправка. 2. Депозитарят ще покани на тази конференция всички високодоговарящи страни, както и страните по конвенциите - независимо дали са подписали или не този протокол.

Член 98 - Ревизия на Приложение I 1. Не по-късно от четири години след влизане в сила на този протокол и след това на интервали, не по-кратки от четири години, Международният комитет на Червения кръст ще се консултира с високодоговарящите страни по отношение на Приложение I към този протокол и, ако счете за необходимо, може да предложи среща на технически експерти за преглед на Приложение I и да предложи такива поправки към него, които биха били желателни. Ако в срок от шест месеца, след като на високодоговарящите страни е било предадено предложението за свикване на такава среща, не постъпят възражения от една трета от тях, Международният комитет на Червения кръст ще свика срещата, като покани също така наблюдатели от подходящи международни организации. Такава среща ще бъде свиквана от Международния комитет на Червения кръст по всяко време по искане на една трета от високодоговарящите страни. 2. Депозитарят ще свика конференция на високодоговарящите страни и на страните по конвенциите, за да разгледа поправките, предложени от срещата на техническите експерти, ако след тази среща Международният комитет на Червения кръст или една трета от високодоговарящите страни поискат това. 3. Поправки към Приложение I могат да бъдат приети от такава конференция с болшинството от две трети от високодоговарящите страни, присъствуващи и участващи в гласуването. 4. Депозитарят ще съобщава на високодоговарящите страни и на страните по конвенциите за всяка поправка, приета по този начин. Поправката ще бъде считана за приета след изтичане на една година, след като за нея е било съобщено по този начин, ако в течение на този период при депозитаря не са постъпили декларации за неприемане на поправката от не по-малко от една трета от високодоговарящите страни. 5. Поправката, която в съответствие с т. 4 се счита за приета, ще влезе в сила три месеца след нейното приемане от всички високодоговарящи страни с изключение на онези, които са направили декларация за неприемане в съответствие с тази точка. Всяка страна, направила такава декларация, може по всяко време да я оттегли и поправката ще влезе в сила по отношение на тази страна три месеца по-късно. 6. Депозитарят ще съобщи на високодоговарящите страни и на страните по конвенциите за влизането в сила на всяка поправка за страните, обвързани от нея, за датата на влизането й в сила по отношение на всяка страна, за декларациите за неприемане, направени в съответствие с т. 4, и за оттеглянето на такива декларации.

Член 99 - Денонсиране 1. В случай че някоя високодоговоряща страна денонсира този протокол, денонсирането ще влезе в сила една година след получаването на документа за денонсиране. Но ако при изтичането на тази година денонсиращата страна участва в ситуация, посочена в чл. 1, денонсирането няма да влезе в сила преди края на въоръжения конфликт или окупацията и - във всеки случай - докато не са приключили операциите, свързани с окончателното освобождаване, репатриране или установяване на лицата, които са под закрилата на конвенциите и на този протокол. 2. Денонсирането трябва да бъде нотифицирано писмено на депозитаря, който ще уведоми за това всички високодоговарящи страни. 3. Денонсирането ще влезе в сила само по отношение на денонсиращата страна. 4. Никое денонсиране в съответствие с т. 1 няма да влияе на задълженията, които вече са били поети във връзка


с въоръжения конфликт на такава денонсираща в съответствие с този протокол страна по отношение на каквото и да е действие, извършено преди денонсирането да влезе в сила.

Член 100 - Нотификации Депозитарят ще съобщава на всички високодоговарящи страни, както и на страните по конвенциите независимо дали са подписали или не този протокол, за: а) подписването на този протокол и депозирането на ратификационните документи и документите за присъединяване в съответствие с чл. 93 и 94; б) датата на влизане в сила на този протокол в съответствие с чл. 95; в) съобщения и декларации, получени в съответствие с чл. 84, 90 и 97; г) декларации, получени в съответствие с чл. 96, т. 3, които ще бъдат съобщавани по най-бърз начин, и д) денонсирания в съответствие с чл. 99.

Член 101 - Регистрация 1. След влизането му в сила този протокол ще бъде изпратен от депозитаря в Секретариата на ООН за регистрация и публикуване в съответствие с чл. 102 от устава на ООН. 2. Депозитарят също така ще съобщава на Секретариата на ООН за всички ратификации, присъединявания и денонсирания, получени от него по отношение на този протокол.

Член 102 - Автентични текстове Оригиналът на този протокол, чиито текстове на арабски, китайски, английски, френски, руски и испански език имат еднаква сила, ще бъде депозиран при депозитаря, който ще изпрати заверени копия от него на всички страни по конвенциите.


Международно хуманитарно право