Issuu on Google+

Меморандум на Български хелзинкски комитет септември 2001 Ключовата дума в България е отново "промяна". Новото българско правителство дойде на власт, за да посрещне нарасналите очаквания на българските граждани за коренно изменение на техния начин на живот. В този повратен за развитието на нашата страна момент Български хелзинкски комитет се обръща към правителството и към другите институции в Република България с очакване и надежда, че реформите в обществения живот няма да подминат и правата на човека, една сфера, в която също има нужда от спешни и дълбоки промени.

Ние искаме:

I. Присъединяване към международни договори по човешките права Процесът на присъединяване към международни инструменти за защита на човешките права трябва да продължи. Списъкът на международните договори по човешките права, присъединяването към които ще окаже дълготраен положителен ефект върху вътрешното и международното положение на България, е все още дълъг. Подписването и ратифицирането без резерви на няколко от тях трябва да бъде обсъдено приоритетно. Сред тях са: - Протокол 12 от Европейската конвенция за правата на човека и основните свободи; - Факултативният протокол към Конвенцията на ООН за премахване на всички форми на дискриминация по отношение на жените; - Факултативният протокол към Конвенцията за правата на децата за продажбата на деца, детската проституция и детската порнография; - Факултативният протокол към Конвенцията за правата на децата за привличането на деца във въоръжени конфликти; - Европейската харта за регионалните и малцинствени езици; - Статутът на Международния наказателен съд; - Конвенцията на ООН за намаляване на лицата без гражданство.

II. Предотвратяване на изтезанията, унизителното и деградиращо отнасяне и наказание За да бъде ефективно пресечена възможността за изтезания, незаконна употреба на сила и всякакви форми на насилие от страна на правоприлагащите органи и за да бъде законодателството ни приведено в съответствие с нормите на международното право по човешките права е нужно: - Да бъдат направени няколко законодателни промени, с които да се даде възможност за ефективно участие на адвокат, включително служебен, ако лицето не разполага със средства за заплащане на друг, още от момента на задържането или на предявяването на обвинение чрез създаване на установена със закон система на правна помощ за бедни обвиняеми и подсъдими. Следва да се гарантира законово и възможността за незабавно уведомяване на близките на задържания за местоположението и условията на неговото задържане. Следва също така законодателно да се гарантира достъпът до независима медицинска експертиза веднага след задържането, включително от лекар по желание на задържания. - Бързо и ефективно да се разследват от прокуратурата и от другите органи, осъществяващи досъдебно производство, всички сигнали за незаконна употреба на физическа сила и огнестрелно оръжие от правоприлагащите органи. - Да се установи независим орган за надзор над правоохранителните органи, който да може да получава и да извършва проверки по жалби на граждани. Чрез него следва да се гарантира бързината и ефективността когато


се разследват случаите на незаконна употреба на сила от страна на правоприлагащите органи, както и публичността на резултатите от тези разследвания. Паралелно с това следва да се усъвършенства системата на вътрешноведомствен контрол на Министерството на вътрешните работи. - Да се промени член 80 от сега действащия Закон за министерството на вътрешните работи, като се изключи възможността за употреба на огнестрелно оръжие от правоприлагащите органи във всякакви случаи на преследване на заподозрян дори в дребно престъпление, както и за предотвратяване на бягство на задържан, дори и за дребно престъпление. - Да се премахне възможността за кумулация на присъдите и да се реформира законодателството, осигуряващо достъп до работа на лишените от свобода така, че да се установи строга и изключваща всякакъв произвол процедура. - Законодателно да се уреди адекватният достъп до правосъдие и рехабилитацията на жените-жертви на домашно насилие като:

 

се направят промени в Наказателния кодекс, с които домашното насилие се преследва като престъпление от общ характер; се създадат или се подкрепят съществуващите убежища и центрове за рехабилитация на жертви на домашно насилие.

ІІІ. Независимост на съдебната власт, справедлив съдебен процес и защита на личната свобода и сигурност Проблеми, свързани със справедливия съдебен процес и защита на личната свобода и сигурност у нас, въпреки направените промени в редица закони, остават. За да се гарантира независимостта на съдебната власт е нужно едно ново обръщане на юриспруденцията на Конституционния съд, чрез която да се утвърди невъзможност за промяна със закон на конституционноустановения мандат на Висшия съдебен съвет. Остра е необходимостта от законодателна реформа, която да предизвика ускоряване на съдопроизводството както гражданското, така и, в още по-голяма степен, наказателното. Необходими са както промени в действащите процесуални закони, чрез които да се преодолее ненужно забавяне, така и цялостен пакет от мерки, подобряващи организацията на съдебната система и мотивацията на работещите в нея. Остарелите и отживелите времето си нормативни актове като Указа за борба с дребното хулиганство и Закона за борба с противообществените прояви на малолетните и непълнолетните (въпреки промените от края на 1996 г.) следва да бъдат основно реформирани. Задържането до 15 денонощия по Указа за борба с дребното хулиганство следва да бъде третирано като лишаване от свобода, а не, както в момента, като административно наказание. Съответно на това трябва да бъдат направени промени в законодателството като производството бъде приведено в съответствие с изискванията на Европейската конвенция за правата на човека и основните свободи, включително в частта, която се отнася до времето и възможността за ефективно запознаване с обвиненията, подготовка на защитата, призоваване на свидетели и пр. Като лишаване от свобода следва да бъде третирано и настаняването на деца във възпитателни училищаинтернати (бившите ТВУ). В съответствие с това следва да бъде въведена съдебна процедура за настаняване в тях, както изрично настоя за това Комитетът за правата на децата на ООН в т.34 на своите препоръки към България от януари 1997 г. Остра е и необходимостта от реформиране на законодателството за настаняване на душевноболни лица на задължително и принудително лечение. Реформата трябва да даде възможност за постановяване на всякакви принудителни мерки само от съд, да гарантира задължителното участие на адвокат по време на всички процедури, да не допуска настаняване в каквото и да било заведение за душевноболни лица за каквито и да било цели без предварителна медицинска експертиза и да даде възможност за обжалване на задържането.

ІV. Свобода на изразяването и правото на информация Свободата на изразяване има нужда от допълнително насърчаване в България. А правото на информация е


сфера, в която нашата страна трябва тепърва да въведе основни законодателни гаранции. С оглед на това: - Очакваме един адекватен закон за националните електронни медии, който окончателно да пресече възможността за политически контрол над тях. В него трябва да бъде включена и уредба на статута на Българската телеграфна агенция. Националната телевизия, Националното радио и БТА трябва да бъдат управлявани от независими управителни съвети, съставени от професионалисти, предложени от образователни институции, специализирани звена и други заинтересувани обществени кръгове. - При избора на управителните органи трябва да се гарантира независимостта и политическата безпристрастност на ръководещите длъжностни лица. - Трудовите отношения на журналистите в националните медии и БТА, както и дисциплинарните мерки трябва да бъдат уредени така, че да им предоставят сигурност, автономия и свобода на изразяването. - Същевременно трябва да бъдат създадени законодателни гаранции, че в националните медии ще намерят израз на недискриминационна основа всички видове обществен интерес. - Очакваме да видим и по-нататъшна реформа на Наказателния кодекс в частта за обида и клевета. Наложителни са промени, декриминализиращи сегашните общи състави на "обидата" и "оклеветяването", като за тези случаи остане гражданската отговорност за вреди. - Очакваме реформа на законодателството за достъп до обществена информация, която да направи достъпа до такава информация за граждани, медии и неправителствени организации по-ефективен.

V. Свобода на мисълта, съвестта, религията и убежденията Свободата на мисълта, съвестта, религията и убежденията бе, особено през последните години, един от найактивно обсъжданите проблеми с човешките права в България. Почти във всички законодателни сфери, засягащи свободата на мисълта, съвестта, религията и убежденията, е нужна законодателна реформа. Най-остра е нуждата от основна реформа на законодателството, уреждащо отношението между държавата и църквата. Нелепо е единадесет години от началото на демократичните промени то да се регулира от Закона за изповеданията от 1949 г., създаден не за да гарантира свободата на изповеданията, а за да ги подчини на тоталитарната власт. Новият закон трябва да дава възможност за равнопоставеност на вероизповеданията помежду им, както и на вероизповеданията с останалите организации, формирани около нерелигиозни убеждения във всички сфери на обществения живот, включително и при придобиването от тях на статут на юридически лица. Трябва да се отмени и дискриминационния член 133А от Закона за лицата и семейството, създаден специално с цел да се ограничи свободата на сдружаване и изповедание на малцинствените религиозни общности. Прокуратурата и другите органи, осъществяващи досъдебно производство, трябва да разследват бързо и ефективно всички сигнали за незаконни действия срещу вярващи и техните молитвени домове. В приетия Закон за замяна на войнските задължения с алтернативна служба трябва да се направят изменения, с които да се намали срокът на алтернативната служба и да се разшири кръгът на организациите, които имат право да правят заявки и да наемат на работа алтернативно служещи, като в този кръг се включат и нестопанските организации. Трябва също така да стане възможно искането за освобождаване от военна служба по съвест да се направи по всяко време, включително в процеса на отбиване на военната служба.

VІ. Свобода на сдружаването По отношение на свободата на сдружаване Конституцията на България и законодателството съдържат разпоредби, които са неразумно ограничителни и открито дискриминационни. Ние искаме да видим законодателни инициативи, които да засегнат: - Разпоредбите, забраняващи формирането на политически партии на етническа и религиозна основа. В няколко случая те бяха изтълкувани твърде ограничително от няколко съдилища у нас, включително и от Конституционния съд. Тези разпоредби и практики закономерно формират напрежение при самоорганизацията на гражданското общество в страната и предизвикаха вниманието и справедливата загриженост на много


международни организации през последните години; - Разпоредбите, засягащи ролята на прокуратурата да препятствува мирните събрания на граждани извън хипотезите на Закона за събранията, митингите и манифестациите; - Сегашната уредба на данъчния режим на дарителството, който препятства създаването на устойчиви граждански сдружения в България.

VІІ. Защита срещу дискриминация, основана на политически убеждения Вече едно десетилетие от началото на демократичните промени у нас проблемът с дискриминацията, основана на политически убеждения и политическо участие, стои толкова остро, колкото и в началото. В България бяха извършвани и продължават да се извършват политически назначения и уволнения на всички равнища на администрацията и в държавните служби всеки път, когато се сменя властта. Бяха прокарани и открито дискриминационни закони, налагащи изключването от определени позиции в обществото на групи хора заради техните убеждения. Ние апелираме към установяването на механизъм за наблюдение и противодействие на политическата дискриминация, включително чрез ефективна система за разглеждане на индивидуални жалби.

VІІІ. Защита на бежанците и кандидатите за убежище Въпреки прогреса, който бе отбелязан през последните години, в тази сфера има още много какво да се направи: - Ние настояваме за промяна в сега действащия Закон за бежанците, с която той да се приведе в съответствие със стандартите на Конвенцията за статута на бежанците от 1951 г. и Протокола от 1967 г. - Настояваме и за създаването на служби, които да са в състояние да решават всички проблеми на бежанците и кандидатите за убежище, които възникват извън процедурата за получаване на бежански статут. - Настояваме за бързо организиране от Министерството на правосъдието на разнообразни и ефективни форми на обучение на съдии по бежанско право.

ІХ. Забрана на дискриминацията на етническа основа и защита на етнокултурната самобитност на малцинствените общности Искаме да видим и прогрес в по-нататъшната защита от етническа дискриминация и в утвърждаването на етнокултурните права на малцинствата. За да се постигне това, новото правителство трябва да направи оценка и да вземе мерки за привеждане на българското законодателство в съответствие с Рамковата конвенция за защита на националните малцинства. То също така трябва да потвърди привързаността си към Рамковата програма за равноправно интегриране на ромите в Българското общество. В много сфери от социалния живот не действат никакви антидискриминационни разпоредби освен общите разпоредби на Конституцията. В други сфери не са създадени никакви предпоставки за прилагане на съществуващите разпоредби. Няма никакви органи и институции, ангажирани с проблема за етническата дискриминация. Той дори не е признат като такъв от държавните институции в нашата страна. Защитата на етническата, езикова и религиозна самобитност на малцинствата е гарантирана на минимално ниво и не за всички. Във връзка с това: - Необходимо е приемането на закон срещу етническата дискриминация, който да осигурява ефективна защита от етническа дискриминация във всички сфери на социалния живот и който да е съобразен с изискванията на Директива 2000/43/ЕС;

- Необходимо е усъвършенстване на сега действащите процедури и съдебната практика за защита от етническа дискриминация; - Необходимо е да се признаят от държавата на недискриминационна основа групите и сдруженията на всички граждани, които без външен натиск декларират принадлежност към определено малцинство; - Необходим е и по-нататъшен прогрес в гарантиране на изучаването на майчиния език за членовете на етническите малцинства и особено за обучението по ромски език; - Необходимо е да започне процес на ефективна десегрегация на ромските училища и подобряване качеството


на образованието за българските роми; - Необходимо е да се започне с решаването и на другите проблеми на ромите, очертани в Рамковата програма за равноправно интегриране на ромите в българското общество като териториалното устройство на ромските квартали, насърчаването на трудовата заетост на ромите, подобряване на системата на социално подпомагане и пр.

X. Неприкосновеност на частния живот, жилището и кореспонденцията Правото на неприкосновеност на личния живот, жилището и кореспонденцията трябва да бъде гарантирано от посегателства на властите. Службите за сигурност в момента действат по начин, който е непрозрачен не само за обществото, но и за органите и институциите, които в една демократична страна следва да ги контролират. Необходимо е да се приеме законодателство, което да гарантира адекватен съдебен и парламентарен контрол върху тяхната дейност и особено върху онези нейни аспекти, които са свързани с евентуалните посегателства над личния живот на хората.

ХІ. Защита на права на децата Както Комитетът за правата на децата отбеляза в препоръките си от януари 1997 г. по повод доклада на България по Конвенцията за правата на детето, има още много законодателни мерки, които следва да се предприемат с цел да се гарантира по-адекватна защита срещу нарушаването на човешките права на децата. Наред с отбелязаната вече необходимост от ратифициране на Хагската конвенция и цялостно реформиране на системата на детското правораздаване, е нужно: - Да се създаде национална система за проследяване на статуса на всички деца в България с особено внимание върху децата от рисковите групи; - Да се създадат специални служби за деца, които с приоритет да разглеждат въпросите, свързани с ефективното упражняване на правата на децата; - Да се забранят и ефективно да се противодейства на всички форми и прояви на телесно наказание; - Да се засили и да се направи ефективен, включително чрез създаване на специални служби, контролът срещу сексуалната експлоатация и наркоманията сред децата; - Да се вземат законодателни и други мерки за задържане на децата в училище, включително чрез стимулиране на труда на учителите в училищата, в които проблемът с отсъствието е особено остър; - Да се гарантира законодателно и чрез подобряване на правоприлагането ефективната защита от експлоатация на детския труд. - В допълнение към това следва да се предприемат спешни мерки за подобряване на материалното положение на институциите за деца. Те трябва да включват като минимум:

 

Определяне чрез нормативен акт на основните параметри на тяхната издръжка, такива като паричната норма за хранене, облекло, отопление, поддържане на хигиената и пр.; Отказ от тезата за "необучаемост" на децата с умствени недъзи и предприемане на необходимите мерки за тяхното адекватно социализиране; Въвеждане на система за периодично преосвидетелствуване на децата във всички домове за деца с умствена изостаналост, както и на мерки за намаляване на децата от малцинствата в тях; Осигуряване на достъп до медицинска помощ за всички деца чрез предприемане на необходимите законодателни промени и чрез въвеждане на подходящи форми на медицински грижи за децата в институциите; Въвеждане на система за периодични инспекции от независим орган на всички детски заведения.


Меморандум на Български хелзинкски комитет