__MAIN_TEXT__

Page 1

Международна конвенция за премахване на всички форми на расова дискриминация Приета от Общото събрание на Организацията на обединените нации с резолюция 2106 А (ХХ) от 21.12.1965 г. Открита за подписване в Ню Йорк на 7.03.1966 г. Влязла в сила от 4.01.1969 г. в съответствие с член 19 на Конвенцията. Издадена в Сборник от международни документи, 1992 г.

Държавите, страни по тази Конвенция, Считайки, че Уставът на ООН се основава на принципите на достойнство и равенство, присъщи на всички човешки същества, и че всички държави членки са поели задължение да предприемат съвместни и индивидуални действия в сътрудничество с Организацията за постигане на една от целите на Обединените нации, която е да се подпомага и насърчава всеобщото зачитане и съблюдаване на човешките права и основни свободи на всички, без разлика по отношение на раса, пол, език или религия, Считайки, че Всеобщата декларация за правата на човека провъзгласява, че всички човешки същества се раждат свободни и равни по достойнство и права, и че всички имат право на всички права и свободи, изложени там, без каквато и да било разлика, особено що се отнася до раса, цвят или национален произход, Считайки, че всички човешки същества са равни пред закона и че имат право на еднаква защита чрез закона от каквато и да било дискриминация и от каквото и да е подбуждане към дискриминация, Считайки, че Обединените нации са осъдили колониализма и всякакво практикуване на сегрегация и дискриминация, свързани с него, в каквато и да било форма и където и да съществуват, и че Декларацията за даване на независимост на колониалните страни и народи от 20 ноември 1960 година {резолюция 1514 (ХV)} утвърди и тържествено провъзгласи необходимостта от довеждането им до бърз и безусловен край, Считайки, че Декларацията на ООН за премахването на всички форми на расова дискриминация от 20 ноември 1963 година {резолюция на Общото събрание 1904 (ХVIII)} тържествено утвърждава необходимостта от бързо премахване на расовата дискриминация в целия свят, във всички нейни форми и прояви и от осигуряване на разбиране и зачитане на достойнството на човешката личност, Убедени, че всяка доктрина за превъзходство на основата на расова дискриминация е ненаучна, морално осъдима, социално несправедлива и опасна и че няма оправдание за расовата дискриминация на теория или на практика където и да било, Утвърждавайки, че дискриминирането между човешките същества на основата на раса, цвят или етнически произход е пречка за приятелските и мирни отношения между народите и е в състояние да наруши мира и сигурността между народите и хармонията на лицата, живеещи едни до други дори в една и съща държава, Убедени, че съществуването на расови прегради е противно на идеалите на което и да е човешко общество, Обезпокоени от проявите на расова дискриминация, които все още се наблюдават в някои части на света и от политиката на правителствата, основаваща се на расово превъзходство или омраза, като политиката на апартейд, сегрегация или делене, Решени да предприемат всички необходими мерки за скорошното премахване на расовата дискриминация във всичките й форми и прояви и да предотвратят и се борят срещу расистките доктрини и практика за подпомагане на разбирателството между расите, и да изградят международна общност, свободна от всички форми на расова сегрегация и расова дискриминация, Имайки предвид Конвенцията за дискриминацията по отношение заетостта и занятията, приета от Международната организация по труда през 1958 г., и Конвенцията против дискриминацията в образованието, приета от Организацията по образованието, науката и културата към ООН през 1960 г., Желаейки да осъществят принципите, въплътени в Декларацията на ООН за премахване на всички форми на расова дискриминация и за осигуряване на възможно най-скорошно предприемане на практически мерки за тази


цел, Се споразумяха както следва:

ЧАСТ I Член 1 1. В тази Конвенция терминът "расова дискриминация" ще означава всяко различие, изключване, ограничение или предпочитание на основата на раса, цвят, потекло или национален или народностен произход, което има за цел или резултат да унищожи или увреди признанието, ползуването или упражняването на равна основа на човешки права или основни свободи в политическата, икономическата, социалната, културната или която и да е друга област на обществения живот. 2. Тази Конвенция не се отнася до различия, изключения, ограничения или предпочитания, извършвани от държава-страна по тази Конвенция, между граждани и не-граждани. 3. Нищо в тази Конвенция не може да се интерпретира като засягащо по какъвто и да било начин правните разпоредби на държавите страни относно националност, гражданство или натурализация спрямо някоя определена националност. 4. Специални мерки, предприети с единствената цел за осигуряване на съответен напредък на определени расови или етнически групи или индивиди, нуждаещи се от такава защита според необходимостта за осигуряване на тези групи или индивиди на еднакво ползуване или упражняване на човешки права и фундаментални свободи, не ще се считат за расова дискриминация при условие обаче, че тези мерки като следствие не водят до поддържането на отделни права за различните расови групи и че те не продължават, след като целите, за които те са били предприети, са постигнати. Член 2 1. Държавите-страни осъждат расовата дискриминация и се задължават да следват с всички уместни средства и без отлагане политика на премахване на расовата дискриминация във всичките й форми и да подпомагат разбирателството между всички раси, и за тази цел: а) Всяка държава-страна се задължава да не участвува в никой акт или проява на расова дискриминация срещу лица, групи лица или институции и да осигури всички обществени власти и обществени институции, национални и местни, да действуват в съответствие с това задължение; б) Всяка държава-страна се задължава да не финансира, защищава или подкрепя расова дискриминация от страна на каквито и да било лица или организации; в) Всяка държава-страна ще предприема ефикасни мерки за преразглеждане на правителствената, национална и местна политика и да поправи, отмени или обяви за невалидни всички закони и разпоредби, които имат ефект на въвеждане или увековечаване на расовата дискриминация, където тя съществува; г) Всяка държава-страна следва да забрани и сложи край, чрез всички уместни средства, включително законодателни мерки, според обстоятелствата на расовата дискриминация от страна на каквито и да било лица, група или организация; д) Всяка държава-страна се задължава да насърчава, според случая, интеграционистките мултирасови организации и движения и други средства за премахване на преградите между расите и да подтиска всичко, което би засилило расовото деление. 2. Държавите-страни ще предприемат, когато обстоятелствата изискват това, специални и конкретни мерки в социалната, икономическата, културната и други области, за да осигурят съответно развитие и защита на определени расови групи или индивиди, принадлежащи към тях, с цел да им бъде гарантирано пълното и еднакво ползуване на човешки права и основни свободи. Тези мерки в никакъв случай не трябва да водят като следствие до поддържането на неравни или отделни права за различните расови групи, след като целите, за които те са били предприети, са постигнати. Член 3 Държавите-страни по-специално осъждат расовата сегрегация и апартейда и се задължават да предотвратяват, забраняват и изкореняват всякаква практика от този вид в териториите под тяхна юрисдикция. Член 4


Държавите-страни осъждат всяка пропаганда и всички организации, които се основават на идеите или теориите за превъзходството на една раса или група лица от един цвят или етнически произход, или които се опитват да оправдаят или подпомагат расовата омраза и дискриминация в каквато и да било форма, и се задължават да предприемат незабавни и положителни мерки, предназначени да изкоренят всякакво подбуждане към, или прояви на такава дискриминация, и за тази цел при съответно зачитане на принципите, въплътени във Всеобщата декларация за правата на човека и правата, изрично изложени в Член 5 на тази Конвенция, между другото: а) Обявяват за нарушение, наказуемо от закона, всяко разпространение на идеи на основата на расово превъзходство или омраза, подбуждане към расова дискриминация, както и всички актове на насилие или подбуждане към такива актове против която и да било раса или група лица от друг цвят или етнически произход, както и предоставянето на каквато и да било помощ за расистка дейност, включително финансирането й; б) Обявяват за незаконни и забраняват организациите, както и организираните и всички други пропагандни дейности, които подпомагат и подбуждат расова дискриминация, и считат участието в такава организация или дейност за нарушение, наказуемо от закона; в) Не допускат обществените власти, или обществените институции, национални или местни, да подпомагат или подбуждат расова дискриминация. Член 5 В съответствие с основните задължения, залегнали в Член 2 на тази Конвенция, държавите-страни се задължават да забранят и премахнат расовата дискриминация във всичките й форми и да гарантират правото на всеки, без разлика по отношение на раса, цвят, национален или етнически произход, на равенство пред закона, особено при ползуването на следните права: а) Правото на равно третиране пред трибуналите и всички други органи, раздаващи правосъдие; б) Правото на сигурност на личността и защита от страна на държавата против насилие или телесни повреди, независимо дали са нанесени от правителствени служители или от какъвто и да било индивид, група или институция; в) Политически права, в частност правата да участвуват в избори, да избират и да бъдат избирани на основата на всеобщо и еднакво избирателно право, да участвуват в правителството, както и в извършването на обществена дейност на всякакво равнище, и да ползуват обществени услуги на равни начала; г) Други граждански права, в частност: - Правото на свобода на движение и местоживеене в границите на държавата; - Правото да напускат всяка страна, включително собствената, и да се завръщат в собствената си страна; - Правото на националност; - Правото на брак и избор на съпруг/съпруга; - Правото да притежават имущество самостоятелно, както и съвместно с други; - Правото да наследяват; - Правото на свобода на мисълта, съвестта и религията; - Правото на свобода на мнение и изразяване; - Правото на свобода на мирни събрания и сдружения. д) Икономически, социални и културни права, в частност: - Правата на труд, на свободен избор на занятие, на справедливи и благоприятни условия на труд, на защита против безработицата, на равно заплащане за еднакъв труд, на справедливо и изгодно възнаграждение; - Правото да формира и членува в професионални съюзи; - Правото на жилище; - Правото на обществено здравеопазване, медицинско обслужване, социални осигуровки и обществени услуги; - Правото на образование и обучение; - Правото на равноправно участие в културната дейност; е) Правото на достъп до всяко място или услуги, предназначени за използуване на широката публика, като транспорт, хотели, ресторанти, кафенета, театри и паркове. Член 6 Държавите-страни ще осигуряват на всеки в рамките на своята юрисдикция ефикасна защита и средства чрез компетентните национални съдилища и други държавни институции, против каквито и да било актове на расова дискриминация, които нарушават човешките му права и основни свободи в нарушение на тази Конвенция, както и правото да иска от тези съдилища справедливо и адекватно възнаграждение в резултат на каквито и да било щети, понесени в резултат на тази дискриминация. Член 7 Държавите-страни се задължават да предприемат незабавни и ефикасни мерки, особено в областта на преподаването, образованието, културата и информацията, с оглед на борбата срещу предразсъдъците, които водят до расова дискриминация, и на подпомагане разбирателството, толерантността и дружбата между народите и расовите или етническите групи, както и за пропагандиране целите и принципите на Устава на ООН,


Всеобщата декларация за правата на човека, Декларацията на ООН за премахване на всички форми на расова дискриминация и тази Конвенция.

ЧАСТ II Член 8 1. Ще бъде учреден Комитет за премахване на расовата дискриминация (по-долу наричан Комитет), състоящ се от осемнадесет експерти с висок морал и призната безпристрастност, избрани от държавите-членки между техните граждани, които ще служат в личното си качество, като се има предвид равномерното географско разпределение и представянето на различни форми на цивилизация, както и на основните правни системи. 2. Членовете на Комитета ще бъдат избирани с тайни избори от списъка на лица, посочени от държавите-членки. Всяка държава-страна може да посочи едно лице измежду своите граждани. 3. Първоначалните избори ще се проведат шест месеца след датата на влизане в сила на тази Конвенция. Поне три месеца преди датата на всеки избор, Генералният секретар на ООН ще отправя писмо до държавите-членки с покана да представят кандидатите си в срок от два месеца. Генералният секретар ще изготви списък в азбучен ред на всички лица, посочени по този начин, посочвайки държавите-страни, които са ги определили, и ще го представи на държавите-страни. 4. Изборът на членове на Комитета ще се провежда на среща на държавите-страни, свикана от Генералния секретар в Главната квартира на ООН. На тази среща, за която две трети от държавите-страни ще представляват кворум, лицата, избрани в Комитета ще бъдат тези кандидати, които получат най-голям брой гласове и абсолютно болшинство от гласовете на представителите на държавите-страни, които присъствуват и гласуват. 5. а) Членовете на Комитета ще бъдат избирани за срок от четири години. Обаче срокът за членовете, избрани при първите избори, изтича след две години; веднага след първите избори имената на тези девет членове ще бъдат избрани чрез жребий от председателя на Комитета. б) За запълване на случайно овакантени места, държавата-страна, чийто специалист е престанал да функционира, като член на Комитета, ще назначи друг специалист измежду своите граждани, подлежащ на одобрение от Комитета. 6. Държавите-страни ще отговарят за разходите на членовете на Комитета, докато те изпълняват задълженията си в Комитета. Член 9 1. Държавите-страни се задължават да представят пред Генералния секретар на ООН за обсъждане от Комитета доклад за законодателните, съдебните, административните или други мерки, които те са предприели и които са в изпълнение на разпоредбите на тази Конвенция: а) в рамките на една година от влизане в сила на Конвенцията за съответната държава; и б) след това на всеки две години и когато Комитетът поиска това. Комитетът може да поиска по-нататъшна информация от държавите-страни. 2. Комитетът ще докладва годишно чрез Генералния секретар пред Общото събрание на Обединените нации за своята дейност и може да направи предложения и общи препоръки на основата на проучвания на докладите и информация, получена от държавите-страни. Такива предложения и общи препоръки ще бъдат докладвани пред Общото събрание заедно с коментар, ако има такъв, от държавите-страни. Член 10 1. Комитетът ще приеме свои собствени процедурни правила. 2. Комитетът ще избере свои служители за срок от две години. 3. Срещите на Комитета нормално ще се провеждат в главната квартира на ООН. Член 11 1. Ако една държава-страна счита, че друга държава-страна не осъществява разпоредбите на тази Конвенция, тя


може да отнесе въпроса до вниманието на Комитета. Комитетът тогава ще предаде съобщението на съответната държава-страна. В рамките на три месеца приемащата държава ще представи на Комитета писмени обяснения или изявления, изясняващи въпроса и средството, ако има такова, което евентуално е било използувано от тази държава. 2. Ако въпросът не бъде решен така, че да удовлетвори двете страни, или чрез двустранни преговори, или чрез някаква друга процедура, достъпна за тях в рамките на шест месеца след получаване от приемащата държава на първоначалното съобщение, всяка държава ще има правото да отнесе въпроса отново до Комитета, като уведоми Комитета, както и другата държава. 3. Комитетът ще се справя с въпроси, отнесени до него в съответствие с т. 2 на този член, след като се увери, че всички налични вътрешни средства са използувани и изчерпани в съответния случай, в съответствие с общопризнатите норми на международното право. Не следва да се постъпва така, когато приложението на средствата е твърде забавено. 4. По всеки въпрос, отнесен до него, Комитетът може да призове съответните държави-страни да представят всякаква друга необходима информация. 5. Когато някакъв въпрос, възникващ във връзка с този член, се обсъжда от Комитета, съответните държавистрани имат право да изпратят представител, който да участвува в работата на Комитета без право на гласуване, докато въпросът се обсъжда. Член 12 1. а) След като Комитетът е получил и съпоставил цялата информация, която счита за необходима, председателят ще назначава Помирителна комисия ад хок (по-долу наричана Комисията), включваща петима членове, които може да са или да не са членове на Комитета. Членовете на Комисията ще бъдат назначавани с единодушното съгласие на страните по спора, и нейното посредничество ще бъде достъпно за съответните държави с оглед на дружеско решаване на въпроса на основата на зачитане на тази Конвенция. б) Ако държавите-страни по спора не постигнат споразумение в рамките на три месеца по целия или част от състава на Комисията, членовете на Комисията, за които не е постигнато съгласие от държавите-страни по спора, ще бъдат избрани чрез тайно гласуване с гласовете на болшинство от две трети от Комитета измежду собствените му членове. 2. Членовете на Комисията ще служат в личното си качество. Те не следва да бъдат граждани на държавитестрани по спора, или на държава - не страна по тази Конвенция. 3. Комисията ще избере собствения си председател и ще приеме собствени процедурни правила. 4. Съвещанията на Комисията обикновено ще се провеждат в Главната квартира на ООН или на всяко друго удобно място, както бъде определено от Комисията. 5. Секретариатът, осигурен в съответствие с Член 10, параграф 3 на тази Конвенция, ще обслужва също и Комисията, когато тя бъде съставена вследствие на спор между държави-страни. 6. Държавите-страни по спора, ще поделят по равно всички разходи на членовете на Комисията в съответствие с оценките, които ще бъдат предоставени от Генералния секретар на ООН. 7. Генералният секретар ще има право да плаща разходите на членовете на Комисията, ако е необходимо, преди възстановяването им от държавите-страни по спора в съответствие с параграф 6 на този член. 8. Информацията, получена и съпоставена от Комитета, ще бъде предоставена на Комисията и тя може да призове съответните държави да предоставят всякаква друга необходима информация. Член 13 1. Когато Комисията напълно е обсъдила въпроса, тя ще изготвя и представя на председателя на Комитета доклад, включващ нейните заключения по всички фактически въпроси, във връзка със спора между страните и съдържащ препоръки, които тя счита за уместни, за дружеското решаване на спора. 2. Председателят на Комитета ще съобщава доклада на Комисията на всяка от държавите-страни по спора. Тези държави в срок от три месеца ще информират председателя на Комитета, дали приемат или не приемат


препоръките, съдържащи се в доклада на Комисията. 3. След срока, предвиден в параграф 2 на този член, председателят на Комитета ще съобщи доклада на Комисията и декларациите на съответните държави-страни на другите държави-страни по тази Конвенция. Член 14 1. Една държава-страна може по всяко време да заяви, че признава компетентността на Комитета да получава и обсъжда съобщения от индивиди или групи индивиди в рамките на своята юрисдикция, твърдящи, че са жертва на нарушение от страна на тази Конвенция. Никакво съобщение няма да бъде приемано от Комитета, ако то се отнася до държава-страна, която не е направила такава декларация. 2. Всяка държава-страна, която направи такава декларация, както е предвидено в параграф 1 на този член, може да установи или посочи орган в рамките на своя национален законен ред, който ще бъде компетентен да получава и обсъжда петиции от индивиди и групи индивиди в рамките на своята юрисдикция, които твърдят, че са жертви на нарушение на което и да е от правата, изложени в тази Конвенция, и които са изчерпали всякакви други местни средства. 3. Декларация, направена в съответствие с параграф 1 на този член, и наименованието на който и да е орган, установен или посочен в съответствие с параграф 2 от този член, ще бъдат предавани от съответната държавастрана на Генералния секретар на ООН, който ще предаде копия от нея на другите държави-членки. Една декларация може да бъде оттеглена по всяко време чрез уведомление до Генералния секретар, но такова уведомление не следва да засяга съобщенията, дължими пред Комитета. 4. Регистър на петициите ще бъде воден от органа, установен или посочен в съответствие с параграф 2 на този член, и заверени копия от регистъра ще бъдат изпращани ежегодно на Генералния секретар при условие, че съдържанието няма да бъде правено публично достояние. 5. В случай, че не бъде получено одобрение от установения или посочен орган в съответствие с параграф 2 на този член, молителят ще има право да отнесе въпроса до Комитета в срок от шест месеца. 6. а) Комитетът поверително ще довежда всяко съобщение, отправено до него, до знанието на държаватастрана, за която се твърди, че нарушава някоя от разпоредбите на тази Конвенция, но личността на съответния индивид или групите индивиди няма да бъдат разкривани без неговото или тяхното изрично съгласие. Комитетът няма да приема анонимни съобщения. б) В срок от три месеца, приемащата държава ще представя пред Комитета писмени обяснения или изявления, изясняващи въпроса и средството, което евентуално е било използувано от тази държава. 7. а) Комитетът ще обсъжда съобщенията в светлината на цялата информация, предоставена му от съответната държава-страна и от молителя. Комитетът не ще обсъжда никое съобщение от молител, ако не се е уверил, че молителят е изчерпал всички налични вътрешни средства. Обаче изключение ще се прави, когато приложението на средствата е твърде забавено. б) Комитетът ще представя съобщенията и препоръките си, ако има такива, на съответната държава-страна и на молителя. 8. Комитетът ще включи в годишния си доклад резюме на тези съобщения и където е уместно, резюме на обясненията и изявленията на съответните държави-страни и на своите собствени предложения и препоръки. 9. Комитетът ще бъде компетентен да упражнява функциите, предвидени в този Член, само когато поне 10 държави-страни по тази Конвенция са се задължили с декларации в съответствие с параграф 1 на този член. Член 15 1. До постигането на целите на Декларацията за даване на независимост на колониалните страни и народи, съдържаща се в резолюция 1514 (ХV) от 14 декември 1960 г. на Общото събрание на ООН, разпоредбите на тази Конвенция по никакъв начин не следва да ограничават правото на петиция, дадено на тези народи с други международни документи или от ООН и нейните специализирани организации. 2. а) Комитетът, установен съгласно член 8, параграф 1 на тази Конвенция, ще приема копия от петициите и ще представя мнения и препоръки по тези петиции пред органите на ООН, които се занимават с въпроси, пряко свързани с принципите и целите на тази Конвенция, при обсъждането от тях на петиции от жителите на подопечни и несамоуправляващи се територии, към които се прилага резолюция 1514 (ХV) на Общото събрание на ООН във връзка с въпроси, третирани от тази Конвенция, поставени пред тези органи.


б) Комитетът ще приема от компетентните органи на Обединените нации копия от докладите, отнасящи се до законодателните, съдебните, административните или други мерки, пряко свързани с принципите и целите на тази Конвенция, приложени от администриращите сили в териториите, споменати в подточка а) на този параграф, и ще изразява мнения и прави препоръки пред тези органи. 3. Комитетът ще включи в доклада си пред Общото събрание резюме на петициите и докладите, които е получил от организациите на ООН, и изразите на мнения и препоръки на Комитета, свързани с гореспоменатите петиции и доклади. 4. Комитетът ще иска от Генералния секретар на Обединените нации всякаква информация във връзка с целите на тази Конвенция и достъпна за него във връзка с териториите, споменати в подточка 2 а) на този член. Член 16 Разпоредбите на тази Конвенция във връзка с уреждането на спорове или оплаквания ще се прилага, без да се засягат други разпоредби за уреждане на спорове или оплаквания в областта на дискриминацията, изложени в учредителните документи на или в конвенции, приети от Организацията на обединените нации и специализираните й организации, и няма да предотвратяват прибягването от държавите-страни до други процедури за уреждане на спор в съответствие с общите или специалните международни споразумения, в сила между тях.

ЧАСТ III Член 17 1. Тази Конвенция е открита за подписване от всяка държава-членка на Обединените нации, или член на специализираните им организации, от всяка държава-страна по Устава на Международния съд, и от всяка друга държава, която е била поканена от Общото събрание на Обединените нации да стане страна по тази Конвенция. 2. Тази Конвенция подлежи на ратификация. Документите за ратификация ще се представят пред Генералния секретар на ООН. Член 18 1. Тази Конвенция ще бъде открита за присъединяване от всяка държава, упомената в член 17, параграф 1 на Конвенцията. 2. Присъединяването ще се осъществява чрез представяне на документ за присъединяване пред Генералния секретар на ООН. Член 19 1. Тази Конвенция ще влезе в сила на 30-ия ден след датата на представяне пред Генералния секретар на ООН на 27-ия ратификационен документ или документ за присъединяване. 2. За всяка държава, ратифицираща тази Конвенция, или присъединяваща се към нея, след представянето на 27ия ратификационен документ или документ за присъединяване, Конвенцията ще влиза в сила на 30-тия ден след датата на представяне на собствения й ратификационен документ или документ за присъединяване. Член 20 1. Генералният секретар на ООН ще приема и разпространява между всички държави, които са или могат да станат страни по тази Конвенция, резервите, направени от държавите по време на ратификацията или присъединяването. Всяка държава, която възрази на резервите, следва в срок от 90 дни от датата на гореспоменатото съобщение, да уведоми Генералния секретар, че не я приема. 2. Резерва, несъвместима с предмета и целта на тази Конвенция, не следва да се допуска, също така резерва, ефектът от която би попречил на действието на някои от органите, установени с тази Конвенция, не следва да се позволява. Една резерва ще се счита за несъвместима или неприемлива, ако поне две трети от държавитестрани по тази Конвенция, възразяват против нея.


3. Резерви могат да бъдат оттеглени по всяко време чрез уведомление в този смисъл, адресирано до Генералния секретар. Такива уведомения ще влизат в сила от датата на получаването им. Член 21 Една държава-страна може да денонсира тази Конвенция чрез писмено уведомление до Генералния секретар на ООН. Денонсирането ще влиза в сила една година след датата на получаване на уведомлението от Генералния секретар. Член 22 Всеки спор между две или повече държави относно интерпретацията или приложението на тази Конвенция следва по молба на която и да било от страните по спора да бъде отнесен до Международния съд за решаване освен ако спорещите се договорят за друг начин на уреждане. Член 23 1. Молба за преразглеждане на тази Конвенция може да бъде подадена по всяко време от всяка държава-страна посредством писмено уведомление, адресирано до Генералния секретар на ООН. 2. Общото събрание на ООН ще решава относно мерките, ако има такива, които да бъдат предприети по отношение на такава молба. Член 24 Генералният секретар на ООН ще информира всички държави, упоменати в член 17, параграф 1 на тази Конвенция, за следните подробности: а) Подписване, ратификации и присъединявания съгласно член 17 и 18; б) Датата на влизане в сила на тази Конвенция съгласно член 19; в) Съобщения и декларации, получени по член 14, 20 и 23; г) Денонсирания съгласно член 21. Член 25 1. Тази Конвенция, на която китайският, английският, френският, руският и испанският текст са еднакво валидни, ще се съхранява в архивите на Обединените нации. 2. Генералният секретар на Обединените нации ще предава заверени копия от тази Конвенция на всички държави, принадлежащи към която и да е от категориите, упоменати в член 17, параграф 1 на Конвенцията.

Profile for BG Helsinki

Международна конвенция за премахване на всички форми на расова дискриминация  

Международни договори по правата на човека, по които България е страна. Текстове на ратифицирани от България международни договори по прават...

Международна конвенция за премахване на всички форми на расова дискриминация  

Международни договори по правата на човека, по които България е страна. Текстове на ратифицирани от България международни договори по прават...

Advertisement