Page 1

Конвенция за политиката на заетост Конвенция 122, отнасяща се до политиката при наемане на работа. Приета на 9.07.1964 г. от Генералната конференция на Международната организация на труда на нейната 48 сесия. В сила от 15.07.1966 г. в съответствие с член 5. Издадена в Сборник от международни документи, 1992 г.

Генералната конференция на Международната организация на труда, Свикана в Женева от Административния съвет на Международното бюро на труда на 48 сесия, състояла се на 17 юни 1964 година, Отчитайки, че Декларацията от Филаделфия признава официалното задължение на Международната организация на труда да разпространява по света програми, които да позволят постигане на пълна заетост и повисок жизнен стандарт и че преамбюлът на Устава на Международната организация на труда предвижда премахване на безработицата и осигуряване на възнаграждение, гарантиращо удовлетворителни условия за живот, Приемайки, че според условията на Декларацията от Филаделфия, Международната организация на труда е отговорна за проучването и разглеждането на влиянието на икономическата и финансовата политика върху политиката при наемане на работа, с оглед на мисълта, че "всички човешки същества независимо от тяхната раса, вяра или пол имат право да поддържат както своето материално благосъстояние, така и духовно развитие в условията на свобода и чувство за лично достойнство, на икономическа сигурност и равни възможности", Считайки, че Всеобщата декларация за правата на човека осигурява "правото на всеки индивид на работа, на свободен избор на работодател на справедливи и изгодни условия на работа и на защита срещу безработица", Отбелязвайки условията на съществуващите Конвенции на труда и препоръките за пряко приложение на политиката при наемане на работа и в частност на Конвенцията и Препоръката относно службите за заетостта от 1948 година, Препоръката относно професионалното ориентиране от 1949 година, Препоръката относно професионално обучение от 1962 година, Конвенцията и Препоръката относно дискриминацията (труд и професия) от 1958 година, Считайки, че тези документи трябва да се вместят в една широка международна програма за икономическо развитие на основата на пълна и резултатна система за наемане на работа, Вземайки решение да приеме определени предложения с оглед на политиката при наемане на работа, включени като точка 8 от дневния ред на сесията, Вземайки решение тези предложения да се оформят като международна конвенция, Прие на 9 юли 1964 година следната Конвенция, която може да се цитира като Конвенция относно политиката на заетост. Член 1 1. С оглед на стимулирането на икономическия растеж и развитие, на повишаване жизненото ниво, на изискванията към работната сила, преодоляването на безработицата и непълната заетост на работната сила основната цел на всеки участник трябва да бъде провеждането на политика, осигуряваща ползотворна и свободно избирана работа. 2. Тази политика трябва да се стреми към осигуряване на: а) Работа за всички, които търсят работа и са годни да работят; б) Колкото е възможно по-изгодна работа; в) Свобода на избора при постъпване на работа и абсолютна възможност на всеки работник да се квалифицира и използва уменията и таланта си в работата, за която е добре обучен, независимо от своята раса, цвят, пол, религия, политически възгледи, национален или социален произход. 3. Тази политика трябва да вземе под внимание етапа и нивото на политическо развитие и взаимоотношенията между целите на работодателството и другите икономически и социални цели, както и да бъде подходяща за съответната национална практика и условия.


Член 2 Всеки участник трябва с методи и обхват, каквито позволяват националните условия: а) Да вземе мерки за постигане на изложеното в член 1 и да проверява изпълнението му; б) Да предприеме необходимите стъпки по съставянето на програми за прилагането на тези мерки. Член 3 При прилагането на тази Конвенция представители на лицата засегнати от мерките, които трябва да бъдат взети, в частност представители на работодателите и работниците, трябва да се консултират по отношение на политиката при наемане на работа с оглед на това да обърнат внимание на опита си и да осигурят пълното свое съдействие и подпомагане на такава политика. Член 4 Официалните ратификации на тази Конвенция се съобщават на Генералния директор на Международното бюро на труда за регистрация. Член 5 1. Тази Конвенция задължава само тези членове на Международната организация на труда, чиито ратификации са регистрирани от Генералния директор на Международното бюро на труда. 2. Тази Конвенция влиза в сила 12 месеца от датата, на която ратификациите на двама от участниците бъдат регистрирани от Генералния директор. 3. След това Конвенцията влиза в сила за всеки следващ участник 12 месеца от датата на регистриране на ратификацията му. Член 6 1. Член, ратифицирал тази Конвенция може да я денонсира след изтичането на срок от десет години от датата на влизането на Конвенцията в сила, като уведоми Генералния директор на Международното бюро на труда. Такова денонсиране не влиза в сила до една година от датата на регистрирането му. 2. Всеки член, който е ратифицирал Конвенцията и който не я е денонсирал в срок от една година от изтичане на десетгодишния период, посочен в предишния параграф, е обвързан за още един срок от десет години и след това може да денонсира тази Конвенция при изтичането на всеки срок от десет години при условията, предвидени в този член. Член 7 1. Генералният директор на Международното бюро на труда уведомява членовете на Международната организация на труда за регистрацията на всички ратификации и денонсирания, които са му съобщени. 2. Уведомявайки членовете на организацията за регистрирането на втората ратификация, Генералният директор им обръща внимание върху датата, на която Конвенцията влиза в сила. Член 8 В съответствие с член 102 от Устава на Организацията на обединените нации, Генералният директор на Международното бюро на труда, съобщава на Генералния секретар на ООН, с цел регистрация, пълни подробности относно всички ратификации и денонсирания, регистрирани от него в съответствие с разпоредбите на предходните членове. Член 9 Винаги, когато сметне за необходимо, Административният съвет на Международното бюро на труда представя на Генералната конференция доклад за действието на Конвенцията и проучва желателността от включването в


дневния ред на Конференцията на въпроса за цялостната или частичната й ревизия. Член 10 1. В случай, че Конференцията приеме нова Конвенция, ревизирана изцяло или частично, тогава освен ако новата Конвенция не предвижда друго: а) Ратификацията от един член на организацията на новата ревизирана Конвенция означава ipso jure незабавно денонсиране на старата Конвенция, независимо от разпоредбите на член 6, ако и когато новата Конвенция влезе в сила; б) От датата, на която новата ревизирана Конвенция влезе в сила се прекратява възможността за ратифициране на старата Конвенция. Член 11 Английският и френският текст на Конвенцията имат еднаква сила. Това е оригинален текст на Конвенцията, одобрен на Генералната конференция на Международната организация на труда, на нейната 48 сесия. В уверение на което поставихме подписите си.


Конвенция за политиката на заетост  

Международни договори по правата на човека, по които България е страна. Текстове на ратифицирани от България международни договори по прават...

Advertisement
Read more
Read more
Similar to
Popular now
Just for you