Issuu on Google+

Конвенция за премахване на робството Подписана в Женева на 25.09.1926 г. Влязла в сила от 9.03.1927 г. съгласно член 12. Конвенцията е изменена с Протокол, съставен в седалището на ООН в Ню Йорк на 7.12.1953 г. Изменената конвенция е влязла в сила на 7.07.1955 г. - датата, на която измененията, съдържащи се в приложението към протокола от 7.12.1953 г. са влезли в сила съгласно член III от Протокола. Издадена в Сборник от международни документи, 1992 г.

Вземайки предвид Генералния акт на Брюкселската конференция от 1889 - 90 година, в който е декларирано твърдото намерение на подписалите я да сложат край на трафика на африкански роби, Вземайки предвид, че подписалите Конвенцията в Сен-Жермен-ан-Ле от 1919 година, ревизирайки генералният акт от Берлин от 1885 година и Генералния акт и Декларация от Брюксел от 1890 година, потвърдиха своите намерения да осигурят пълното премахване на робството във всички негови форми, както и търговията с роби по суша и по море, Вземайки под внимание доклада на временната комисия по проблемите на робството, назначена от съвета на Обществото на народите (12 юни 1924 година), Желаейки да продължат и разширят действията, набелязани в Брюкселския акт, и да открият начини за реализиране в целия свят на намеренията, изразени относно търговията с роби и премахването на робството от подписалите конвенцията от Сен-Жермен-ан-Ле, и приемайки за необходимо да регламентират по-подробно въпросите, отколкото това е направено в Конвенцията, Считайки за необходима забраната на принудителния труд, който създава условия сходни с робски, Решиха да приемат Конвенцията, съответно назначиха пълномощници (пропускат се имената им) и се съгласиха с: Член 1 За целите на настоящата Конвенция се налагат пояснения на следните понятия: 1) Робството е положение или състояние на човек, върху който се упражнява някакъв или всички видове насилие, накърняващи правото му на собственост. 2) Търговията с роби включва всякакви действия, свързани с пленяването, сдобиването или разпореждането с човек с намерение превръщането му в роб, както и всякакви действия, свързани с придобиването на роби с цел продажба или размяна, и действия, свързани с излагане хора на показ с цел продажба, а така също всеки акт на търговия и транспортиране на роби. Член 2 Високодоговарящите се страни се задължават в зависимост от територията, намираща се под техен суверенитет, юрисдикция, протекторат, сюзеренитет или опека: а) Да предотвратяват и спират търговията с роби. б) Да премахват възможно най-бързо робството във всички негови форми и разновидности. Член 3 Високодоговарящите се страни се задължават да предприемат съответните мерки с цел предотвратяване и спиране на товаренето, разтоварването и превоза на роби в териториалните им води, както и на каквито и да е плавателни съдове, носещи националните им флагове. Високодоговарящите се страни се задължават да сключат колкото е възможно най-скоро обща конвенция, отнасяща се до търговията с роби. Тази конвенция ще им даде права и ще ги натовари със задължения, сходни с предвидените в Конвенцията от 17 юни 1925 година, отнасяща се до международната търговия с оръжие, член 12, 20, 21, 22, 23, 24 и параграф 3, 4 и 5 от член 2 на приложение II със съответните преработки, като се гарантира, че Конвенцията няма да постави корабите (включително и малотонажните) на която и да е


високодоговаряща страна в положение, различно от това на друга високодоговаряща страна. Подразбира се, че преди и след влизането в сила на общата конвенция високодоговарящите се страни са напълно свободни да сключват споразумения помежду си, без да пренебрегват принципите, заложени в предходния параграф. Такива важни споразумения при специални условия могат да окажат благоприятно влияние за по-бързото и окончателно преустановяване на търговията с роби. Член 4 Високодоговарящите се страни са длъжни да оказват една на друга съдействие с цел премахването на робството и търговията с роби. Член 5 Високодоговарящите се страни, съзнавайки, че прибягването до принудителен труд може да доведе до тежки последици, се задължават, всяка по отношение на територията, намираща се под неин суверенитет, юрисдикция, протекторат, сюзеренитет или опека, да вземе всички необходими мерки за предотвратяване на възможността принудителният и задължителният труд да създават условия сходни с робството. Договорено е, че: 1) Според временната разпоредба в параграф 2 по-долу, принудителния и задължителен труд може да се използва само за обществени цели. 2) В територии, в които принудителният и задължителният труд се използват за цели, различни от обществените, високодоговарящите страни трябва да положат усилия за премахването на тази практика възможно най-бързо. Докато съществува принудителен и задължителен труд, той неизменно ще бъде от изключителен характер, винаги ще получава адекватно възнаграждение и няма да включва преместване на работниците от тяхното обичайно местоживеене. 3) При всички случаи отговорността за използването на задължителен или принудителен труд пада върху компетентните централни власти и на заинтересованата територия. Член 6 Тези от високодоговарящите се страни, чиито закони в момента не съдържат съответни разпоредби за наказание на нарушителите на законите и наредбите, приети с цел изпълняване на задачите на настоящата конвенция, се задължават да вземат съответни мерки, тъй като спрямо такива нарушения се предвиждат сурови наказания. Член 7 Високодоговарящите се страни са длъжни да се уведомяват помежду си, както и да докладват на Генералния секретар на Обществото на народите за всички новоприети закони и наредби, свързани със спазването на разпоредбите на настоящата Конвенция. Член 8 Високодоговарящите се страни се споразумяха, че споровете, възникващи между тях, свързани с тълкуването и изпълнението на конвенцията, ако те не могат да бъдат разрешени чрез преки преговори и ще бъдат отнесени за разрешаване от постоянния съд за международно правосъдие. В случай, че някоя или и двете държави-страни по такъв спор не са страни по Протокола от 16 декември 1920 година относно постоянния съд за международно правосъдие, спорът ще бъде отнесен по избор на страните и съгласно конституционните процедури на всяка държава или до Постоянния съд за международно правосъдие, или до арбитраж, учреден съгласно конвенцията за мирно уреждане на международните спорове от 18 декември 1907 година, или до някакъв друг арбитраж. Член 9 По време на подписване, ратификация или присъединяване всяка договаряща страна може да обяви, че приемането на настоящата Конвенция не действа спрямо някои от териториите й, намиращи се под неин суверенитет, юрисдикция, протекторат, защита, сюзеренитет или опека по отношение на всички или някои разпоредби но конвенцията, като тези територии могат да се присъединят в последствие към някои или всички


нейни разпоредби. Член 10 Ако някоя от високодоговарящите се страни поиска да денонсира настоящата Конвенция, тя трябва да уведоми писмено Генералния секретар на Обществото на народите, който незабавно трябва да предаде заверен истински препис на нотификацията на всички останали договарящи страни, като ги уведоми за датата, на която тя е била получена. Денонсирането ще влезе в сила 1 година, след като Генералният секретар на Обществото на народите е бил уведомен, и ще има последици само за страната, която го е подписала. Денонсирането може да се направи самостоятелно по отношение на всяка територия, която се намира под суверенитета, юрисдикцията, защитата, протектората, сюзеренитета или опеката на отделните държави. Член 11 Настоящата Конвенция влиза в сила от деня на подписването, като английският и френският текст имат еднаква сила. Конвенцията ще остане открита за подпис на страните участнички в Обществото на народите, до 1 април 1927 година. Генералният секретар на Обществото на народите, трябва да предостави настоящата конвенция на вниманието на страните, които не са я подписали, включително и на страните, които не членуват в Обществото на народите, като им предложи да се присъединят към нея. Държава, желаеща да се присъедини към Конвенцията, трябва да уведоми за намеренията си писмено Генералния секретар на Обществото на народите и да му връчи документ, потвърждаващ присъединяването. Този документ трябва да се депозира в архивите на Обществото. Генералният секретар трябва незабавно да изпрати до всички останали високодоговарящи страни заверен и истински препис на нотификацията и присъединяването, като ги уведоми за датата, на която ги е получил. Член 12 Настоящата Конвенция ще бъде ратифицирана, като документите от ратификацията трябва да се депозират в канцеларията на Генералния секретар на Обществото на народите. Генералният секретар ще уведоми всички високодоговарящи страни за това депозиране. Конвенцията влиза в сила за всяка страна от датата на депозиране на ратификацията. В уверение на което упълномощените представители подписаха настоящата Конвенция. Конвенцията е изработена в Женева на двадесет и пети септември хиляда деветстотин двадесет и шеста година в еди�� екземпляр, който ще бъде депозиран в архивите на Обществото на народите. Заверените копия ще бъдат изпратени на всяка подписала държава.


Slavery Convention