Page 1

БЪЛГАРСКИ ХЕЛЗИНКСКИ КОМИТЕТ От ч е т з а д е йнос т ит е в п е р иод а я нуар и – д е ке мвр и 2005 февруари 2006 г.

Основни направления в дейността Основните направления в дейността на БХК през 2005 година бяха: мониторинг на правозащитната ситуация в страната и застъпничество в няколко приоритетни области; безплатна правна помощ на жертви на правозащитни нарушения; повишаване на информираността относно правозащитна проблематика. Освен това, БХК беше ангажиран с организиране на обучителни семинари за изграждане на капацитета на гражданския сектор за противодействие на дискриминацията, проведе редица изследвания и проучвания. Дейностите на БХК през периода се осъществяваха в рамките на четири основни програми и един специализиран правен проект: • Институционална програма на БХК • Програма за правна защита • Програма за затворените институции • Програма за правна защита на бежанците и мигрантите • Проект за водене на съдебни дела в защита на правата на лицата с психически проблеми или умствени затруднения. По силата на меморандум за разбирателство с Европейския център за правата на ромите се изпълняваше и проект за водене на стратегически дела за расова дискриминация. Към така изброените постоянни дългосрочни програми на БХК, следва да се добавят и няколко краткосрочни проекти, чиято продължителност варира от няколко месеца до една година и които бяха изпълнявани от служители на комитета. Дейностите по различните проекти бяха насочени към защита правата на етническите малцинства, прилагането на вътрешното антидискриминационно законодателство; защита правата на бежанците и мигрантите; мониторинг на положението в затворените институции, свръхупотреба на сила от правоприлагащите органи; правна защита на хора с психически проблеми и умствени затруднения; свободата на словото; достъп до правосъдие. Правната програма на БХК, Програмата за защита на бежанците и мигрантите и Проектът за водене на стратегически дела за расова дискриминация осигуряваха представителство пред българските и международните съдилища при правозащитни нарушения. За генериране на обществено внимание към проблемите в правозащитната сфера се търсеше участие в печатните и електронните медии, организиране на конференции, издаване на сп. “Обектив” и книги с находките по различни проекти, поддържане на интернет сайт.

Отчет за дейностите на БХК през 2005 година

1


Нови проекти Продължения на сроковете на постоянните програми на БХК бяха подписани с Институт Отворено общество, Будапеща (програма за институционално развитие), Върховният комисариат за бежанците на ООН, Институт Отворено общество, София (проект за безплатна правна помощ). Програмата за затворените институции приключва работата по проекта за наблюдение на затворените институции през април 2006, но БХК кандидатства за продължаване на тази дейност по друг проект. Същевременно, през годината бяха започнати и няколко проекта, някои от които са напълно нови като дейност за комитета: • Проект за водене на съдебни дела в защита на правата на лицата с психически проблеми или умствени затруднения, проектът, който се изпълнява съвместно и с подкрепата на Ментал дисабилити адвокаси сентър, Будапеща, е нова инициатива, стартирала след разкритията в психиатричните заведения и социалните домове, направени от изследователи на БХК. • Изследване на правата на мигрантите в България от гледна точка на правата на човека, изследването ще бъде първо по рода си изследване на правата на общността на мигрантите в България, чиято бройка възлиза на около 100 000 човека. • Оценка на неправителствените проекти за десегрегация на ромското образование, повторна оценка на функционирането на десегрегационните проекти в страната и на педагогическия ефект от тяхното изпълнение след първата, която се направи през 2001 г. • Корупцията между медиите и ПР агенциите, изследване на отношенията между медиите и ПР агенциите за наличие на забранени практики, които водят до изкривяване на поднасяната информация. • Ромите в югоизточна Европа: оценка на PHARE проект “Интеграция на ромското население”, съвместен проект с Център за междуетнически диалог и толерантност “Амалипе”. • Обучителен семинар за представители на неправителствени организации, работещи срещу дискриминацията, беше организиран по проекта за изграждане на капацитета на гражданското общество за работа срещу дискриминацията. • Изследователи на БХК бяха ангажирани да направят две специализирани изследвания за Европейския център за правата на ромите. • Швейцарската федерална служба за бежанци ангажира бежанската програма за правни анализи и информация на дела на българи търсещи закрила в Швейцария. • Програмата за бежанци и мигранти беше национален координатор на Програма “Разделени деца в Европа”, инициатива на Алианс “Спасете децата”.

Партньорства През 2005 година БХК изпълняваше съвместни дейности с редица български, чуждестранни и международни неправителствени организации: Българската медийна коалиция, Фондация "Български джендър изследвания", Институт “Отворено общество”, София, Програма “Достъп до информация", Фондация “Равен достъп”, Фондация “Романи Бах”, Институт “Отворено общество”, Британски съвет, Център за междуетнически диалог и толерантност “Амалипе”, Европейския център за правата на ромите, Ментал дисабилити адвокаси сентър, Международната хелзинкска федерация по правата на човека, ИНТЕРАЙТС, местните хелзинкски комитети по страни. През 2005 БХК установи сътрудничество и с Българската мрежа за разследваща журналистика в издаването на електронното списание Insight, което покрива малцинствена тематика. През 2005 г. БХК беше инициатор на една безпрецедентна акция за противодействие на словото на омразата. Поводът беше анти-малцинствената реч на лидера на Коалиция

Отчет за дейностите на БХК през 2005 година

2


“Атака” Волен Сидеров от предизборната му кампания, от трибуната на парламента, и публичните му изяви. Коалиция “Граждани срещу омразата” 1 – коалиция от 66 неправителствени организации, които работят в сферата на човешките и етническите права, социалните малцинства, екологията, здравеопазването, а също и граждани с малцинствена принадлежност – беше сформирана след неколкомесечна подготвителна работа, сформиране на инициативен комитет от видни обществени фигури, с цел да се противопоставим и да ограничим словото на омразата и разделението. Участието на БХК в инициативата беше осъществявано в тясно сътрудничество с Българска медийна коалиция и членове и сътрудници на БХК. Дейностите, които бяха най-активни в периода октомври 2005 – януари 2006, включиха осъществяване на медиен мониторинг за набиране на доказателствен материал за анти-малцинственото говорене, провеждане на множество срещи с инициативния комитет, както и с журналисти за подготовка на радиопредавания и материали за пресата. През януари беше заведено гражданско дело от името на 66 граждански организации и личности по Закона за защита срещу дискриминацията срещу Волен Сидеров за насаждане на омраза. Програмата за правна защита на бежанци и мигранти на БХК инициира и участва заедно с Българския червен кръст и Федерация Каритас-България в създаването на Българския бежански съвет като сдружение с нестопанска цел в обществена полза, формирано на широка обществена основа и съгласуващо усилията на неправителствените организации, занимаващи се със защита на търсещите закрила и убежище, бежанците и лицата с хуманитарен статут в тази област, съвместно фондонабиране и институционално развитие. Българският бежански съвет беше официално учреден през януари 2006 г. През годината БХК продължи традиционната си съвместна работа с Българската медийна коалиция. БХК участва с анализи и подготвителна работа в годишната среща на БМК в Банско през юли 2005 г. През октомври, представители на БХК бяха поканени за лектори в практическото обучение за журналисти на Фондация “Unidea – UniCredit”, Италия, която се осъществява от Българската медийна коалиция и Центъра за развитие на медиите. БХК участва и като подкрепяща организация в проект на БМК и Програма “Достъп до информация” като предостави безплатна правна помощ в два случая на нарушения на свободата на словото (в. “Тутракански глас” и в. “Троянски глас”). Лектори от БХК участваха в среща-дискусия по въпросите на свободата на словото, където присъстваха журналисти, занимаващи се с разследваща журналистика от близо 30 регионални медии, срещу които са били завеждани или е имало опасност от завеждане на дела за обида. През 2005 БХК участва в проекта “Стратегия за укрепване на устойчивостта на неправителствения сектор в България“ (2005-2006 г.), който се осъществява от консорциум неправителствени организации с водещ партньор Институт “Отворено общество” - София. Проектът цели да укрепи капацитета на неправителствения сектор в България за по-ефективно участие н процеса на вземане на решения и застъпничество за оказване на влияние върху формирането на обществените политики на централно и местно ниво. В периода април – юли 2005 г. беше инициирано създаването на пет “фамилии”, които целят за подпомагат процеса на консолидация на НПО на тематичен принцип. Като участник във Фамилия “Права на човека”, БХК подкрепи предложението за конституционни промени, внесено от името на фамилията. По силата на споразумения с Министерство на труда и социалната политика (МТСП), Министерство на вътрешните работи, Министерство на правосъдието, Министерството здравеопазването и Министерството на образованието и науката (МОН), БХК имаше достъп до затворените институции в страната, до специалните и поправителните училища и до психиатричните болници и диспансери. През май съвместно с Министерство на образованието и науката и Регионалниите инспекторати по образованието БХК извърши национална оценка на образователните постижения на децата от четвърти клас в 26 училища. Оценката беше направена във връзка с оценката на функционирането на десегрегационните проекти. 1

Повече информация е достъпен на сайта на коалицията http://coalicia.hit.bg.

Отчет за дейностите на БХК през 2005 година

3


Публикации

През 2005 година БХК продължи да издава сп. “Обектив”. Списанието излизаше като месечно издание на български език и като тримесечен дайджест на английски. През годината излязоха 8 броя на български език (два двойни) и три англоезични списания. Поради ограничения в бюджета от август 2005 английското издание на “Обектив” започна да излиза само в електронен формат. БХК издаде три книги2 в резултат на дейността по проекта на Програмата за наблюдение на затворените институции: “За следствените арести отново”, издадена февруари 2005 г. Публикацията, която излиза четири години след първата книга на БХК за следствените арести, показва актуалното състояние на системата на следствените арести и прави анализ на правата на лицата, задържани в тях, и от гледна точка на състоянието на системата от времето на предишното наблюдение. •

“В името на институцията: Поправителните училища в България”, издадена юли 2005 г. Това е третата поред публикация на БХК за човешките права в системата на възпитателните училища-интернати и социалнопедагогическите интернати. Книгата прави актуално изследване на нарушенията на правата на децата в поправителните училища и на законодателните промени от 2004 г. •

“Стационарната психиатрична помощ и правата на човека в България през 2005 г.”, издадена декември 2005 г. Книгата изследва стационарната психиатрична помощ и е резултат от наблюдение на 11 държавни психиатрични болници и 8 областни диспансера за психично здраве. Това е второто изследване на БХК на психиатричните институции (първото беше през 2001 г.) и поводът за него беше новият Закон за здравето и промяната на процедурата за настаняване на задължително лечение. •

2

И трите публикации са достъпни на интернет сайта на БХК, http://www.bghelsinki.org.

Отчет за дейностите на БХК през 2005 година

4


Дейности на БХК през 2005 година: дългосрочни програми Институционална подкрепа на БХК, лобиране чрез участие в медиите, чрез публикуване на сп. “Обектив” и поддържане на интернет страница Финансиране: Институт “Отворено общество”, Будапеща Период на проекта: март 2004 – февруари 2006, март 2006 – февруари 2008

Проектът за институционална подкрепа и издаване на сп. “Обектив” 2006 оперира чрез осем постоянни служители: Красимир Кънев – председател, Гергана Ерменкова и Ася Грудова – счетоводители (макар и причислен към тази програма, щатът за втория счетоводител се осигурява финансово основно от другите програми), Вяра Иванова, технически сътрудник/завеждащ библиотека (на половин щат), Ивелина Машева – технически сътрудник (на половин щат), Десислава Симеонова – административен директор. Списание “Обектив”, което се издава в рамките на тази програма, се подготвя от Юлиана Методиева – главен редактор, и Росица Стойкова – редактор. Проектът за институционална подкрепа координира и оказва подкрепа в цялостната дейност на БХК, която включва всички програми, проекти, изследвания, кампании и други краткосрочни и дългосрочни инициативи. Работещите по проекта за институционална подкрепа организират публичните изяви на БХК, които не са планирани в рамките на конкретен проект. Те участват и във фондонабирането за нови проекти. В рамките на институционалната програма се координира съставянето на годишния доклад за правата на човека в България. Месечно списание “Обектив” В рамките на програмата за институционална подкрепа БХК вече дванадесета година издава месечното сп. “Обектив” на български език, издавано и като тримесечен дайджест на английски език. През 2005 г. бяха издадени осем българоезични списания (бр. 122 и бр. 124 са двойни издания, които покриват по два месеца) и три английски издания (бр. 127, издаден през януари, покрива периода август-ноември 2005 г.). От август 2005 г. английското издание на “Обектив” започна да излиза само в електронен вариант и се публикува на сайта на комитета. Промяната се наложи поради обезценката на бюджета на списанието през 2004-2005 г. Тиражът на българското издание се запази същият, като то продължи да се разпространява сред печатните и електронните медии, държавните институции, представителствата на чуждестранни организации и легации в страната, неправителствени организации, библиотеки и изобщо лица с интерес към правозащитната тематика. Проверки на случаи на правозащитни нарушения През отчетния период бяха извършени проверки по редица случаи, които повдигат правозащитни проблеми. Тези проверки се основно от редактора на сп. “Обектив”, Росица Стойкова и от специалния кореспондент на сп. “Обектив” Емил Коен. Проверките бяха по повод: - Свръхупотреба на сила от правоохранителните органи, (Пловдив, януари 2005, по случай на прострелян от полицията; Благоевград, ноември, разследване по повод убийството на Ангел Димитров-Чората). - Произволно задържане (Стара Загора, февруари 2005, по повод задържане от на председател на общински съвет заради отправяни заплахи към депутат от НДСВ). - Прояви на религиозна нетърпимост, дискриминация на основа на религиозна принадлежност (Сърница, април; Велико Търново, отказ на стаж на член на Свидетели на Йехова). - Етнически сблъсъци (Враца, юни, по повод побой над роми; Елин Пелин, август; Козлодуй, септември, по повод масови сблъсъци между българи и роми) По повод убийството на Ангел Димитров-Чората БХК събра пълна документация по

Отчет за дейностите на БХК през 2005 година

5


случая, която предостави на Амнести интернешънъл. По същия повод, представители на БХК бяха поканени на срещи с омбудсмана, г-н Гиньо Ганев, и представители на опозиционни партии в парламента. БХК се намеси и по повод планираното разрушение на ромски къщи в кв. Сердика през септември. Адвокат на БХК обжалва кметската заповед за събаряне на над 20 къщи, което временно спря изпълнението на тази заповед. Срещи с местните власти в София бяха провеждани през септември по повод планирани разрушения на къщи и в софийския квартал кв. Христо Ботев. Интернет сайт През 2005 г. БХК цялостно обнови своя интернет сайт, достъпен на адрес www.bghelsinki.org. Новото в сайта, който иначе запази основната си информационна структура, е свързано с въвеждането на модериран форум. Форумът (с модератор Алфред Криспин) беше стартиран с намерение да даде възможност на хора, имащи отношение към въпросите на човешките права, да обменят мнения и аргументирани критики и да отправят препоръки към БХК по тези теми. Стартирането на форума беше оповестено сред участници с компетентни мнения в съществуващите интернет форуми. Сайтът запази основната си информационна структура, като в същото време целта беше да се улесни ползуваемостта му. Основните раздели информация в него включват информация за дейността на организацията, новини, публикации (в т.ч. архив на броевете на “Обектив” и текстовете на книгите на БХК, издадени от 2003 г. насам, становища на БХК), правозащитни стандарти (съдебни дела, закони, ресурси по правата на човека), връзки, и от декември 2005 – форум. Медийни участия През годината работещите в БХК взимаха участие в медийни изяви, които са ефективно средство за популяризиране на дейностите на комитета. Най-чести през годината бяха участията в студиото на Нова телевизия, предаването “Часът на Милен Цветков”, също така “Искрено и лично”, сутрешният блок на бТВ, както и по кабелните мрежи Телевизия Европа, Евроком и Канал 3. Работещите в БХК имаха участия в Радио Нова Европа, дейността на БХК беше отразявана по Радио Дойче веле. В почти всички случаи публичните събития на комитета намираха отражение в новинарските емисии на националните телевизии в страната.

Програма за правна защита Финансиране: Институт “Отворено общество”, София, Европейска комисия Период на проекта: ноември 2004 – ноември 2005, декември 2005 – ноември 2006

През 2005 Програмата за правна защита осигуряваше представителство по дела по два текущи проекта: “Предотвратяване на изтезанията в затворените институции на централна и източна Европа” и “Стратегическа защита по дела на хора в неравностойно положение”. По първия проект, Правната програма продължи да изпълнява компонентът свързан с водене на дела пред българските и международните съдилища по дела от затворените институции. Представителство през вътрешните съдилища и Европейския съдпо правата на човека Към 31 януари 2006 година, Правната програма предоставяше представителство по 27 дела пред Европейския съд по правата на човека, в сфери като незаконно задържане, справедлив процес, полицейско насилие (вкл. употреба на огнестрелно оръжие, неразследване на употреба на оръжие), свобода на сдружаване, отказ за регистрация на

Отчет за дейностите на БХК през 2005 година

6


църква, религиозна дискриминация, условия в затвори, административно задържане на чужденец, депортиране, реституция. Приключилите дела на БХК пред Европейският съд с установено от съда нарушение към същата дата са 15. През 2005 година Европейският съд произнесе решения по четири дела, по които правната програма предоставяше адвокатско представителство. Това бяха решенията по делата Иванов и други с/у България – отказ на разрешение на митинг; ОМО Илинден ПИРИН и други с/у България – нарушение на право на сдружаване (забрана за регистрация на партия), И.И. с/у България – незаконно задържане и нечовешки условия на задържане в следствен арест; И.Д. с/у България и Борис Михайлов с/у България – отказ на ефективен достъп до съд. Правната програма беше ангажирана във водене на дела и по едногодишния проект, насочен към хора в неравностойно положение. През годината работещите по проекта издириха десет случаи на нарушение на основни човешки права на четири групи хора в неравностойно положение, които бяха подбрани в съответствие с приоритети на БХК за правна помощ: хора с психични увреждания, жени-жертви на сексуален и физически тормоз и дискриминация в достъпа до работа и условия на труд, подсъдими по наказателни дела и страни по граждански дела, на които не е предоставена безплатна правна помощ (в четвъртата обособена група – дела на деца настанени във ВУИ и СПИ БХК не успя да идентифицира подходящи случаи за завеждане на дела). В допълнение към тези сфери, БХК подбра и стратегически важни допълнителни случаи, свързани с дискриминация на основата на сексуална ориентация, случаи на злоупотреба с власт от страна на полицията, както и сериозни нарушения на правото на справедлив съдебен процес. Правната програма предостави безплатна правна помощ чрез изготвяне на жалба и представителство пред Европейският съд в четири дела по проекта: - Милчо Райков с/у България: Милчо Райков е осъден на четири години ефективно лишаване от свобода по обвинение за кражба на вещи от жилище. В наказателното обвинение той не е представляван от адвокат, и не е уведомен, че има право на безплатна адвокатска помощ. В жалбата се твърди нарушение на правото на справедлив съдебен процес. Случаят илюстрира широкоразпространена практика в българското наказателно правораздаване, която нарушава международните стандарти в достъпа до правосъдие. - Васил Желев с/у България: Жалбоподателят е осъден на две години ефективно лишаване от свобода. В наказателното дело по обвинението срещу него, той не е представляван от адвокат. Жалбата пред ЕСПЧ е аналогична на жалбата на Милчо Райчев. - Генчо Генчев с/у България: Жалбоподателят е задържан в психодиспансер, а впоследствие и в психиатрична болница, въпреки че не страда от сериозно психично заболяване. Жалбата твърди, че българското законодателство не съдържа достатъчно гаранции срещу незаконно задържане в психиатрични заведения. - В.М. с/у България: Българските съдилища отказват на жалбоподателя да бъде освободен от плащането на съдебна такса по съдебен спор, независимо че е безработен и социално слаб. В жалбата си пред съда, жалбоподателят твърди, че му е отказан достъп до съд по спор от съществено значение за неговите права и имуществени интереси. - Семир Джалти с/у България: В жалбата до Европейския съд се правят оплаквания за незаконно задържане на чужденец, подлежащ на експулсиране в продължение на повече от една година, и нечовешки условия на задържането. Освен тези случаи, Правната програма предоставя правна помощ пред вътрешните съдилища по други шест случая, свързани с вдигане на запрещение на хора с психични заболявания, задържани в социални домове за възрастни (3 дела), дело на жертва на домашно физическо и сексуално насилие, дело срещу РДВР за незаконно претърсване, е едно дело срещу Военна полиция за незаконно задържане за набиране на военна служба след отказана алтернативна служба.

Отчет за дейностите на БХК през 2005 година

7


Пълният потенциал за стратегическо водене на дела ще се развие през следващите години с постановяването на съдебните решения по тях. Всеки от случаите повдига важни въпроси за съществуващи празноти в защитата срещу сериозни посегателства срещу живота, свободата и личната сигурност на личността. Всеки от случаите е представителен за широкоразпространени проблеми и празноти в работата на прокуратурата, полицията и психиатричната администрация, където злоупотреби, смърт, насилие и незаконно задържане са причинени от държавни служители или пък не са предотвратени или обезщетени чрез надлежно разследване, наказателно преследване или съдебен преглед. Правни консултации През годината правният консултант предоставяше правни консултации на граждани, които се обръщаха към БХК с молби за правно съдействие. Броят на жалбите нарастна през изминалата година, което наложи БХК да ангажира стажанти, които помагат при отговарянето на тези молби. За правната програма през 2005 година работиха адв. Йонко Грозев, адв. Свилен Овчаров – правен консултант, и стажантите Кристина Василковска, Даниела Фъртунова (от ноември 2005 г.) и Арнолд Ферейра (от ноември 2005 г.).

Програма “Затворени институции” Финансиране: Европейска комисия Период на проекта: април 2003 – април 2006

През 2005 г. Програмата за затворените институции работеше по проекта “Предотвратяване на изтезанията в Централна и Източна Европа” с фокус върху следствените арести, социално-педагогическите интернати, възпитателните-училища интернати и психиатричните болници. Макар и с по-малка интензивност, изследователите посещаваха затвори, затворнически общежития и социални домове. Следствени арести През февруари БХК публикува книгата "За следствените арести отново". Непосредствено след това осъществи работна среща с прокурори от Върховна касационна прокуратура (ВКП), които по заповед на главния прокурор започнаха проверка на следствените арести и затворите с цел проследяване на положението на задържаните, но неосъдени лица. ВКП бе сезирана за тази проверка от публикацията на БХК. През февруари-март 2005 изследователи на програмата извършиха посещения на почти всички 50 следствени арести и отделенията в затворите (общо 13), където се задържат обвиняеми и подсъдими. Тези посещения за първи път бяха осъществявани съвместно от екипи от прокурори от ВКП и съответните окръжни и военни прокурори. Така БХК имаше възможност да проведе и интервюта със самите задържани. За ВКП тези посещения бяха първи по рода си и БХК успя да изработи сравнително добър механизъм за сътрудничество по наблюдение с прокуратурата и същевременно доби представа за това какви са методите и представите на върховни прокурори за стандартите за задържане на лица в системата на арестите и затворите. След тези посещения ВКП издаде доклади за всички посетени места за задържане и лишаване от свобода, като взе предвид и наблюдението на БХК. Заключението от проверките и препоръките бяха предимно свързани с подобряване на материалните условия за задържане и прецизно поддържане на документацията, отразяваща правния статус на задържаните. ВКП извърши и последваща проверка през октомври 2005 г., за да провери спазването на препоръките. До момента няма съществени промени по отношение на материалните условия в местата за лишаване от свобода в резултат на дейността на ВКП.

Отчет за дейностите на БХК през 2005 година

8


ВУИ и СПИ През периода март-май 2005 г. БХК посети всички социално-педагогически интернати (СПИ) и възпитателни училища-интернати (ВУИ), след което обобщи събраната информа-ция в публикацията "В името на институцията: поправителните училища в България". Публикацията беше обсъждана от изследовател на БХК в няколко предавания по медии. През пролетта на 2005 г. БХК извърши проверка по сигнали за изнасилване и отвличане на непълнолетни в СПИ в с. Драгоданово и Стралджа и уведоми прокуратурата и МОН. Прокуратурата извърши проверка по случаите. БХК се натъкна и на много незаконно настанени деца в СПИ-Острица, за което уведоми Регионалния инспекторат по образование и МОН, които извършиха проверка и установиха незаконното настаняване. Държавни психиатрични болници През лятото на 2005 г. екипи от изследователи на БХК посетиха всички държавни психиатрични болници и няколко областни психодиспансера, за да осъществят наблюдение на правата на настанените психиатрични пациенти. В резултат на това бе направено подробно изследване, а през декември 2005 г. бе публикувана книгата “Стационарната психиатрична помощ и правата на човека в България“. В психиатричните заведения бяха открити много случаи на незаконно задържане на пациенти за задължително лечение. В материално отношение, както и по отношение на спазване на основни права на човека на пациентите, психиатричните болници породиха сериозна загриженост. За някои от най-драстичните нарушения – летални изходи на пациенти в условия на имобилизация, нарушаване на изборни права и неспазване на процедурата по настаняване БХК сезира своята Правна програма, която от своя страна заведе дела в съответните съдилища. През юли 2005 г. влезе в сила съвместно разработена между БХК и Министерство на здравеопазването наредба за физическите мерки за имобилизация и изолация на лица с психични разстройства в психиатричните стационари и представители на БХК бяха поканени и се включиха в комисии към държавните психиатрични болници и диспансери за регулярни проверки на практиките по имобилизация на психично болни лица. Затвори, полицейски части През последните месеци на 2005 г. БХК осъществи ежеседмични посещения в затвори и затворнически общежития. Специфичен фокус на наблюдението бяха проблеми, свързани със съществуващата пренаселеност и произтичащите от нея нечовешки битови условия, дисциплинарната практика, медицинското обслужване и условията на труд. През 2005 г. на базата на сключено споразумение с Национална служба Жандармерия БХК извърши посещения на жандармерийските части в Бургас и Плевен. Паралелно с това БХК извърши свои разследвания по няколко сигнала за свръхупотреба на физическа сила и помощни средства от полицейски служители. Домове за лица с умствени затруднения През 2005 г. програмата на БХК извърши няколко посещения на домове за лица с умствени затруднения за осигуряване на правна защита на домуващи във връзка с отмяна на запрещения и с цел запознаване с предприетите от МТСП мерки за реинтеграция на някои от настанените в дома. Впоследствие бяха проведени няколко срещи със заместник-министъра на МТСП с цел запознаването й с констатациите на БХК. Една от тези срещи бе проведена по инициатива на депутат от Европейския парламент, който също посети един дом за жени с психични разстройства в с. Преколница заедно с БХК. Във връзка с установяването на модели за алтернативна грижа за лица с психични разстройства и умствени затруднения МЗ и МТСП започнаха съвместна дейност, за участие в която БХК също бе поканен. БХК участва в обсъжданията във връзка със споразумение за сътрудничество между двете министерства в изпълнение на препоръка от редовния мониторингов доклад за присъединяване към ЕС на делегацията на Европейската комисия.

Отчет за дейностите на БХК през 2005 година

9


Съвместни партньорски дейности на БХК През май и октомври БХК участва в три международни мисии за посещения на затворени институции в Унгария, Сърбия и Полша. И в трите случаи БХК даде своя принос в изготвянето на докладите от мисиите. БХК организира и посещения на няколко чуждестранни (финландски, австрийски, холандски) медии в дом за деца с умствена изостаналост в с. Горна Козница, помощно училище в с. Лозно и дом за мъже с психични разстройства в с. Пастра. През 2005 г. програмата за наблюдение на затворените институции се изпълняваше от Славка Кукова, Станимир Петров, д-р Георги Банков и д-р Савка Савова.

Програма за правна защита на бежанците мигрантите Финансиране: Върховен комисариат за бежанците на ООН (основен донор) Период на проекта: януари – декември 2006

През 2005 г. осигури защита на бежанци, търсещи закрила и други лица, попадащи под закрилата на ВКБООН. През годината тя предоставяше правни консултации и представителство пред Държавната агенция за бежанците и съдилищата, извършваше мониторинг в местата за административно задържане на Национална служба “Полиция” на територията на страната и Национална служба “Гранична полиция” по границите, лобираше пред релевантните държавни институции и организации. За целта програмата оперираше чрез 9 души постоянен персонал, 5 от които правоспособни адвокати, и чрез национална мрежа от асоциирани адвокати, специализирани в бежанско, имиграционно право и права на човека, които предоставят безплатна за бежанците правна помощ. Програмата продължи да работи с правна мрежа от 11 адвокати в София, Нова Загора, Свиленград и Малко Търново, които оказваха правни консултации и процесуално представителство на търсещи закрила и бежанци (в т.ч. групи, нуждаещи се от специална закрила - непридружени деца, жертви на насилие, самотни родители, болни лица или лица с увреждания). Правна помощ: Консултации и представителство по дела Правната помощ се предоставяше основно посредством консултации и представителство по дела. Целта на представителството е установяването на адекватни правни стандарти за бърза и справедлива административна и съдебна процедура за предоставяне на статут. Адвокатската защита се изразяваше в административно и процесуално представителство посредством достъп до регистрация до Агенцията за бежанци при МС, интервюта и консултации, обжалване на административни откази, събиране на информация за страната по произход, правна защита пред Върховния административен съд при отказ за предоставяне на статут, представителство пред други държавни органи, правни консултации по други въпроси, касаещи бежанците. Програмата предостави представителство и правни консултации в 3293 случая на общо 2077 бенефициенти, от които търсещи закрила – 86, признати бежанци – 124, отказани бежанци – 932, потенциални бежанци пред регистрация – 215, мигранти – 575, лица с хуманитарна закрила – 72 и 9 доброволно репатриращи се и други категории лица. 69.09% от бенефициентите са мъже, 6.3% жени, 5.1% деца и 19.46% разделени деца без родителска грижа. Основните страни на произход на бежанците в България са Афганистан - 46.3%, Индия - 7.3%, Ирак - 5.7%, Пакистан – 5.3%, Иран – 2.6% и от други държави – 32.8%. През 2005 г. програмата заведе общо 845 дела (670 от които в ускорено производство и 175 дела в общо производство) пред окръжните съдилища и Върховния административен съд, от които 670 дела са в ускорено производство пред окръжните съдилища, 118 на въззивна инстанция и 57 дела на касационна инстанция. Общо представляваните дела са

Отчет за дейностите на БХК през 2005 година

10


73, от които 33 дела в ускорено производство, 21 дела на първа и 19 на втора инстанция. Спечелени бяха 23 дела, 5 от които могат да бъдат считани за съдебен прецедент, основополагащ нова законова интерпретация на правна норма в полза правата на бежанците - 3 съдебни прецедента в ускорено производство и 2 прецедента в общо производство. Установен бе и един изключително важен прецедент в областта на имиграционното право във връзка с чл.5(f) от Европейската конвенция за правата на човека по съвместен проект с Фондация “Асоциация за бежанци и мигранти”. Правна помощ: Център за правна помощ в приемната на ДАБ Центърът за правна помощ на БХК в приемната на Държавната агенция за бежанците (ДАБ) продължи да функционира въз основа на двустранното споразумение между БХК и ДАБ от 2003. Адвокатите и консултантите на програмата предоставяха безплатна правна помощ на търсещите закрила и бежанците, настанени в Регистрационно-приемателния център-София. Консултации бяха предоставяни и в РПЦ-с. Баня към ДАБ-МС. Специална категория бенефициенти представляваха непридружените непълнолетни, на които задължително беше назначаван адвокат от програмата при поискване от страна на Държавната агенция за бежанците. За периода на 2005 г. предоставените в РПЦ консултации бяха 539 на брой. Мониторинг по границата Достъпът на адвокатите от програмата до мониторинг на границите в местата за полицейско задържане на Национална служба “Гранична полиция” (НСГП) при МВР беше възстановен в началото на 2005 г. Програмата постигна договарянето и подписването на официално двустранно споразумение с НСГП, с което този достъп беше институционално гарантиран. От началото на годината бе извършван регулярен седмичен мониторинг на основния за страната входен пункт на ГКПП “Капитан Андреево”, съседния ГКПП “Ново село” и ДВНПЛ-Любимец, а от октомври започна и мониторинг на ГКПП “Малко Търново”. В резултат на дейността по мониторинг и консултации, предоставяни на задържаните за незаконно влизане лица, 63 търсещи закрила и убежище получиха достъп до територията на страната и оттам до бежанска процедура. Консултации в сферата на социални права на бежанци и лица с хуманитарен статут През годината програмата оказа съдействие на Българския червен кръст с правни консултации в сферата на социалните права на бежанците и лица с хуманитарен статут. Подобни връзки бяха установени с Федерация Каритас-България, насочени към търсещите закрила. Програмата оказваше съдействие на земляческите организации на бежанци и мигранти в страната като Съвета на жените-бежанки, Етиопската асоциация, Афганистанското културно дружество по общи въпроси и индивидуални случаи, а също така работеше в сътрудничество с организацията АСЕТ за помощ на лица, преживели изтезание. Служители на програмата участваха в инициативи и обучителни програми за служители на Държавната агенция за бежанците, Национална служба “Гранична полиция”, Държавна агенция за закрила на детето и др. подобни. Участие в законодателни инициативи Програмата участва в процеса на изменения и допълнения на Закона за убежището и бежанците, които влязоха в сила на 12.04.2005 г. С бяха въведени редица нововъведения в чл. 8, 13, 15, 16, 17, 25, 34, 70, 71, 72 и 73 от закона. Измененията на чл. 13, 15, 16, 34, 70 и 71 бяха в положителна посока. Чл.13 стесни основанията за явна неоснователност на молбата за закрила и тяхното прилагане като изключващи или прекратяващи предоставен статут клаузи, въпреки че съгласно чл.17, ал. 2 все още допуска такава възможност макар и в ограничен обхват. Чл.16 бе изменен в подобна насока. Измененията на чл.34 отразиха наложените от съдебната практика стандарти на събиране на семейства на бежанци като отмениха възможността за отказ на събиране на основания за допустимост. Чл. 70 и 71 възведоха като задължителен правен стандарт

Отчет за дейностите на БХК през 2005 година

11


оценката на възрастта да бъде провеждана след регистрацията на бежанската молба. Промените на чл. 8, 17, 25 и 73 от закона, обаче имаха негативна насока. Чл.8 стесни дефиницията за “член на семейство” и отмени производния (деривативен) статут по отношение на съпруг/а на бежанец, ако бракът е сключен след предоставянето на статута – ограничение, което има ясно изразен дискриминационен характер. Чл.25 принизи стандарта на закрила на разделените деца в производство и допусна замяна на настойничеството, респ. попечителството с представителство от общинската служба по социално подпомагане. Чл. 73 въведе едно интервю като принцип в бежанската процедура, отменяйки задължението на административния орган за провеждане на две или повече интервюта за изясняване на случая. По този начин много от въведените чрез съдебната практика либерални стандарти в процедурата бяха отменени или ограничени чрез изменения на закона, които изрично приемаха последващ ограничителен режим. Други дейности През 2005 г. бежанската програма работи и по няколко свързани проекти и инициативи: • Швейцарската федерална служба за бежанци с посредничеството на Посолството на Швейцария, София ангажира бежанската програма за правни анализи и информация на дела на българи търсещи закрила в Швейцария. • Програмата за бежанци и мигранти беше национален координатор на Програма “Разделени деца в Европа”, инициатива на Алианс “Спасете децата”. Програмата изработи застъпническа стратегия за стартиране на система за назначаване на настойници на разделени деца и Наръчник за добрите практики за закрила на разделени деца. • Програмата инициира и участва заедно с Българския червен кръст и Федерация Каритас-България в създаването на Български бежански съвет като сдружение с нестопанска цел в обществена полза, формирано на широка обществена основа и съгласуващо усилията на неправителствените организации, занимаващи се със защита на търсещите закрила и убежище, бежанците и лицата с хуманитарен статут в тази област, съвместно фондонабиране и институционално развитие. • Програмата участва заедно с МС и ВКБООН в EUREQUALITY Project, финансиран от Фонд “Равенство” на Европейския съюз, чиято цел е развитие на антидискриминационното законодателство и институции, както и обучение на служителите на новосъздаваните антидискриминационни държавни органи. Проектът е тригодишен, транснационален и включва Испания, Финландия, Белгия, Ирландия и България. През месец юни 2005г. в Пловдив като част от проекта бе проведена международна Конференция по защита срещу дискриминацията и равно третиране за повишаване чувствителността на институции като Комисията по защита срещу дискриминация и Омбудсмана по въпросите на дискриминацията. Дейностите по програмата през годината се изпълняваха от: адв. Атанас Долапчиев, Антоан Макиту, Антоанета Събева, адв. Валентина Нилсен, адв. Георги Тошев, Елица Секулова, адв. Илиана Савова, Майсун Шаабан, адв. Мариана Андреева и Мариана Стоянова.

Проект "Водене на съдебни дела в защита на правата на лица с умствени затруднения" (съвместен проект с Ментал дисабилити адвокаси сентър) Финансиране: Ментал дисабилити адвокаси сентър, Будапеща Период на проекта: юни 2005 – юни 2006

Проектът за водене на дела в защита на правата на хора в умствени затруднения е изцяло нов проект, стартирал през юни 2005 г. Проектът се стартира след находките на БХК и установените проблеми в сферата на системата за психични грижи. Съвместно с неправителствената организация Ментал дисабилити адвокаси сентър - Будапеща (MDAC), която се занимава със застъпничество по правата на хората с умствени увреждания, проектът е ангажиран в безплатно правно представителство пред българските съдилища и Европейският съд по правата на човека, насочен към целевата група.

Отчет за дейностите на БХК през 2005 година

12


Проектът се изпълнява от правен консултант, а от края на 2005 г. неговата дейност се подпомага от стажант. Правният консултант идентифицира и води съдебни дела за защита на човешките права на лица с умствени затруднения в сферата на правото на живот, нечовешко и унизително отнасяне и наказание, задържане, право на личен живот, поставяне под запрещение, право на здравеопазване, право на образование. През 2005 г. дейностите включиха анализи на вътрешното и международното законодателство и юриспруденция, свързани с потенциални дела; провеждане на проучвания на обстоятелствата по потенциални дела; обмен на информация с други правозащитни групи и организации за психичноздравна помощ в България, както и с международни партньори. Правният консултант работи в сътрудничество с изследователите по програмата за затворените институции и участва в съвместни посещения в държавните психиатрични болници и социални домове. Това е един от основните начини за идентифициране на потенциални дела. Основният компонент по проекта е свързан със завеждане на дела от името на хора с умствени затруднения. За периода юни – декември 2005 г. бяха заведени 14 дела – две пред Европейския съд по правата на човека и дванадесет пред българските съдилища. Основните групи нарушения, по които се оказва правна помощ, могат да бъдат групирани като: Смъртни случаи Правният консултант заведе четири дела във връзка със смърт на пациенти/домуващи от институции, настъпила при неизяснени обстоятелства: • И.В. с/у Държавна психиатрична болница - Карлуково: Смърт на 24-годишен мъж три дни след приемане за задължително лечение в ДПБ Карлуково. Въпреки наличието на множество следи от насилие, не е направена аутопсия. • Б.И. с/у Дом за мъже с психични разстройства - с. Пастра: Б. умира в дома на 17 ноември 2004 г. при съмнителни обстоятелства. 59-годишният мъж е намерен мъртъв в леглото си в социалния дом в с. Пастра с тежка черепна травма. • Б.Л. с/у Психиатрична болница в Затвора Ловеч: Б., на 23 години, се укривал от полицията заради водено дело срещу него, заловен и отведен в психиатрията на Ловешкия затвор. Умира при неизяснени обстоятелства на 26 юли 2005 г. • В.М. с/у България: М. умира в социалния дом в Княжево на 23 февруари 2004 г. Близките й я намират с обръсната глава и множество синини по тялото. Прокуратурата решава, че лична отговорност не може да бъде установена и прекратява следствието. Заведено е дело в ЕСПЧ за нарушение на чл. 2. Незаконно задържане По проекта са заведени две дела, касаещи незаконно задържане за принудително лечение в психиатрия. Делата (Г.Б. с/у Пловдивска болница, И.А. с/у Пловдивска болница) повдигат важни въпроси, свързани с налагането от съд на задължително стационарно лечение при наличие на психиатрично заключение за препоръчителна амбулаторна форма на лечение, принуждаване на подписване на съгласие за “доброволно лечение”, както и използването на заплаха за задължително психиатрично лечение за сплашване и тормоз, проблемът за принудително задържане в психиатрична болница без основание. Принудително лечение в психиатрия По проекта са заведени три дела. Заведено е едно дело, касаещо изпращане на принудително лечение в психиатрия (Д.К. с/у България), при становище на експертите за единствена подходяща форма на лечение-амбулаторна. Три дела са водени за незаконно предявени искания от Прокуратурата за задължително лечение в стационарна форма. (Прокуратурата с/у Г.Б., Прокуратурата с/у И.А. и Прокуратурата с/у Цв.И.). Всички те са приключили. Две от тях с прекратяване (доказана липса на основание за предявяване на такива искания), а едно с постановяване на амбулаторна форма на лечение. Дела за вдигане на запрещение Най-големият брой дела по проекта касаят вдигане на запрещение на клиенти с психи-

Отчет за дейностите на БХК през 2005 година

13


чески или физически увреждания (Ф.И. с/у България) – общо пет. Това са дела на хора, настанени в социални домове и поставени под запрещение от настойниците си (близки роднини или директора на социалния дом). В преобладаващата част от случаите те изобщо не са били уведомени за процедурата за поставяне под запрещение, не са представлявани от адвокат или молбите им за вдигане на запрещението са отхвърлени от прокуратурата. Делата за вдигане на запрещение оспорват една остаряло виждане, че хората с умствени затруднения са неспособни да взимат каквито и да било решения относно своя живот. Право на гласуване Дело засяга драстичен случай на незаконно лишаване от избирателни права на пациенти на Държавна психиатрична болница – Раднево в навечерието на парламентарните избори през юни 2005 г. Делото Г.Г. с/у ДПБ Раднево оспорва заповедта на директора на болницата пациентите – дори и тези които не са били поставени под запрещение и следователно са дееспособни – да минат през психиатрична експертиза, която да оцени психическата им годност да гласуват. Правният консултант беше ангажиран и в подготвителна работа по потенциални искове в сферата на право на образование (наличие на дискриминационни разпоредби от Правилниците за приемане на студенти във ВУЗ и недопускане на студенти с психиатрични проблеми до записване в университети), както и дискриминация на лица с умствени увреждания и психични заболявания по признак отпускани бюджетни средства за издръжката им в социални домове. Последното дело ще се води в сътрудничество с НПО на потребители и един социален дом. Проектът се изпълнява от адв. Анета Мирчева, правен консултант, и Йорданка Бекирска, стажант (от м. ноември 2005).

Дейности на БХК през 2005 година: проекти, краткосрочни инициативи Проект “Оценка на неправителствените проекти за десегрегация на ромското образование в България” Финансиране: Програма за ромско участие към Институт Отворено общество, Будапеща Период на проекта: април – декември 2005

През 2005 г. БХК направи повторна оценка на неправителствените десегрегационни проекти, функциониращи в страната. Първата оценка беше направена през 2002 г. ("Първите стъпки: Оценка на неправителствените десегрегационни проекти в шест града на България", БХК, декември 2002) върху шест такива проекта, които тогава бяха в своята втора година на изпълнение. Междувременно от стартирането на неправителствените десегрегационни проекти изминаха пет години, което направи възможно да бъде направена една по-комплексна оценка, включително и педагогическа оценка, на ефекта от интегрираното образование. Първата оценка от 2002 г. се ограничи до оценяване на изпълнението на проектите от неправителствените организации в шестте града. Втората оценка наред с прегледа на всички действащи десегрегационни проекти в България, включи и анализ на резултатите от националното тестуване на образователните постижения на четвъртокласниците от 26 училища, в които се обучават деца по десегрегационните проекти, както и квартални училища, извършена съвместно с МОН и регионалните инспекторати по образование през май 2005. То също така включи анализ на резултатите от социологическото изследване на междуетническите нагласи и нагласите към десегрегацията, проведено съвместно с Галъп. Националното тестуване на образователните постижения на децата-участници в проекта беше проведено чрез два теста – по български и математика (тестовете бяха изработени от екип, занимаващ се с тестология към Софийски университет) в два последователни

Отчет за дейностите на БХК през 2005 година

14


дни. В тестовете се включиха над 1100 деца 26 училища – 18 приемни и 8 квартални. При анализа на резултатите от тестовете, екипът на БХК се фокусира върху постиженията на две групи ученици – деца-участници в десегрегационни проекти четвърта поредна година и деца-четвъртокласници в квартални (ромски) училища. Тестуването се проведе във Видин, Монтана, Плевен, Сливен, Стара Загора, Хасково. Анализът на резултатите от двата теста разкри средно по-висок успех на децата-участници в проектите с 0,70 бала. Наред с оценката на образователните постижения и прегледа на функционирането на проектите, БХК направи и социологическо изследване на тема “Българи и роми: междуетнически нагласи, социални дистанции и ценностни ориентации”. Това бе национално представително изследване сред български граждани на възраст от 18 до 70 г., в рамките на което бяха интервюирани 1112 етнически българи и 1104 роми. Целта на проучването беше, най-общо, да се види в каква обществена обстановка работят проектите за десегрегация.3 Резултатите от изследването бяха препечатани от в. “Сега”. Цялата информация от оценката беше публикувана в подробен доклад, “Пет години покъсно: Оценка на неправителствените проекти за десегрегация на ромското образование”. Проектът се изпълняваше от Красимир Кънев, Емил Коен, Десислава Симеонова. В компонента национално тестуване взе участие практически целият екип на БХК.

Проект “Изследване на прозрачността между медиите и ПР агенциите”

в

отношенията

Финансиране: Демократична комисия към Посолство на САЩ, София Период на проекта: септември 2005 – април 2006

Темата на проекта е да изследва корупционните практики в отношенията между агенциите за връзки с обществеността и медиите. БХК стартира проекта в отговор на корупционните практики в медиите, свързани с плащане или даване на други придобивки за писане или публикуване на материали, както и публикуване на материали не поради тяхната обществена значимост, а заради плащане в брой. Това нарушава баланса на общественото доверие към медиите като безпристрастен източник на информация като заменяне обществените интереси с частни. Корупцията в медиите сериозно нарушава основното право на гражданите на достъп до обективна информация, въз основа на която те биха могли да си изградят информирано мнение и с него да взимат участие в процеса на взимане на решения в държавата. Независимо от закъснялото финансиране на проекта от страна на Демократична комисия, дейностите започнаха още през м. февруари 2005 г. Първият етап включваше подбор и одобрение на медийни експерти. Окончателният състав включи: Георги Лозанов (от страна на БМК), доц. Орлин Спасов, проф. Снежана Попова, д-р Вяра Ангелова – преподаватели от Факултета по журналистика, специалностите “Връзки с обществеността”, “Медиазнание”, “Социология на медийното пространство”. В екипа се включи и д-р Красимир Кънев от БХК. Идейният замисъл на проекта и негов координатор е Юлиана Методиева. Следващият етап включваше провеждане на две фокус групи. Едната бе проведена с представители на основни ПР агенции, другата с журналисти – специалисти в отдел “Медии и реклама”, известни водещи и коментатори. Резултатът от втория етап беше окончателното идентифициране на проблематиката, както и написване на методика. Базисният инструментариум бе направен от Красимир Кънев, одобрен и верифициран за двете изследвани групи – ПР агенции и журналисти – от Снежана Попова и Вяра Ангелова. През септември стартира третият етап – работа на терен. Сформиран бе екип от шест изследователи – Орлин Джелепов, Светлана Божилова, Албена Борисова, Лили Тодорова, 3

За повече информация, виж “Обществото ни е болно от расизъм”, Емил Коен, Обектив, бр. 122, юни-юли 2005.

Отчет за дейностите на БХК през 2005 година

15


Спасиана Кирилова и Светлана Бъчварова, на които поравно им бяха разпределени изследваните обекти. Планираната стратегия включваше за всеки месец да бъдат проведени интервюта както с ръководители на агенции, вестници, телевизии и радиа. Финализирането на дейността на изследователите бе определено за 30 декември 2005 г. Предпоследният етап приключи с трета поредна фокус група, структурирана в две части – ПР агенции и медии. Бяха представени основните тенденции от огромния масив емпиричен материал (над 800 страници, изследвани общо 126 журналисти от всички целеви медии, както и 12 ПР агенции). Настоящата последна фаза включва предаване на материалите изготвени от медийните експерти; авторски интерпретации върху наличния обем информация и подготовка на книга с работно заглавие “Преформулиране на публичността”. Издаването на книгата се предвижда за м. април 2006 г.

Проект “Изследване правата на мигрантите в България” Финансиране: Стажантска програма към Институт Отворено общество, Будапеща Период на проекта: октомври 2005 – септември 2006

Проектът за изследване на правата на мигрантите в България стартира в началото на октомври 2005 година и съдържа два основни компонента – правен и социологически. Правният компонент на изследването предвижда извършването на преглед на международното миграционно законодателство с цел очертаване на основните параметри на защита на мигрантите, както и паралелен преглед и анализ на българското законодателство и степента му на хармонизация с международните правозащитни инструменти. Вторият компонент на изследването от друга страна, се състои в извършването на социологическо проучване за практическото функциониране на това законодателство и институционалните практики по него през погледа на главните действащи лица в миграционния процес – мигранти, държавни и консулски служители, неправителствени организации. През първите месеци от проекта беше изготвена методологията на изследването: очертан беше кръгът от релевантно национално и международно законодателство, и беше изработена матрица на въпросника за социологическото проучване на мигрантите, следвайки рамката на Конвенцията на ООН за защита правата на работещите мигранти и членовете на техните семейства. Успоредно с това се осъществяваше и мониторинг на бежански и миграционни дела водени пред български съдилища. През януари 2006 година беше интервюирана първата от целевите групи на изследването – група лишени от свобода чужди граждани в Софийски централен затвор. Предстои обобщаване на резултатите и подготовка за интервюта с останалите групи респонденти. Същинската изследователска дейност по правната страна на проекта предстои да започне през месец април 2006 година и ще съпътства провеждането на социологическото проучване. Проектът ще приключи в края на септември 2006 година с изготвянето на доклад за състоянието на правата на мигрантите в България. Проектът се изпълнява от Милена Панайотова.

Специализирани изследвания: • Изследване “Въздействие на държавната политика по заетостта върху ромите в България” • Изследване “Държавната политика спрямо ромите в България” Финансиране: Европейски център за правата на ромите, Будапеща

Пълното изследване, което беше част от по-обширно централноевропейско изследване,

Отчет за дейностите на БХК през 2005 година

16


беше изпълнявано в периода юли-август 2005 г. За целите на изследването бяха проведени интервюта с роми и работодатели по специален въпросник. Общо бяха направени 90 интервюта в София, Бургас, Стрелча и с. Рудник (четирите населени места бяха избрани предварително съвместно с ЕЦПР), като интервютата в София и Бургас се проведоха в съотв. квартали Факултета и Меден рудник. Крайният доклад с анализ на данните беше написан от Емил Коен и предоставен на Европейският център за правата на ромите. В рамките на второто изследване се извършва анализ на държавните политики спрямо ромите в България (с акцент върху дискриминация в системата на наказателно правосъдие, анализ на политиките и законите, които оказват неблагоприятно въздействие върху роми – подсъдими или жертви на престъпления. Координатор и автор на първото изследване беше Емил Коен, Ахмед Гъргърлак беше анкетьор. Автор на второто изследване е Емил Коен.

Проект “Ромите в югоизточна Европа” (съвместно с ЦМДТ “Амалипе”, Велико Търново) Финансиране: Кордейд, Холандия Период на проекта: януари 2005 – февруари 2006

Проектът, по който водеща организация е Център за междуетнически диалог и толерантност “Амалипе”, стартира през януари 2005. През април-май БХК подготви конференцията за политиката на българските партии по отношение на ромите, проведена на 21 май 2005. Координаторът на БХК написа “Въпросник за българските партии”, както и “Декларация за честна предизборна борба в ромска среда”. В конференцията участваха около 50 представители на ромската общност от цялата страна, неправителствени организации, и представители на БСП, ДПС и Новото време. Основната цел на конференцията беше да накара присъстващите политически сили да предприемат конкретни ангажименти към ромската общност. Проектът от страна на БХК се координира от Емил Коен.

Проект “Изграждане капацитета на гражданското общество за работа срещу дискриминацията” Финансиране: Европейска комисия чрез Human European Consultancy, Холандия Период на проекта: март – юни 2005

Проектът беше инициатива на Европейската комисия, финансирана по Програмата за противодействие на дискриминацията. Проектът се изпълняваше от Human European Consultancy в партньорство с Групата за миграционна политика и местни партньори в 13 европейски държави. Неговата цел беше да подобри информираността на НПО за политиките в областта на борбата с дискриминацията и за ролята на гражданското общество в новите страни-членки и страни-кандидатки. В рамките на проекта беше направен анализ на капацитета на гражданското общество (основните организации, работещи срещу дискриминацията, и оценка на техните нужди). Анализите дадоха информация за обучителните компоненти за националния обучителен семинар, който следваше да се проведе в рамките на проекта, и подпомогнаха идентификацията на таргет групите, които да вземат участие в него. През март се проведе двудневен семинар за обучение на обучителите, а на 6-7 юни 2005 беше организиран национален семинар “Ролята на НПО в борбата срещу дискриминацията на основата на раса, етническа принадлежност, религия, възраст, сексуална ориентация и увреждане”. Целта на този семинар беше да изгради капацитета на НПО да подкрепят изпълнението на анти-дискриминационните Директиви, да бъдат ключови посредници на националните власти и да оказват подкрепа на жертви на дискриминация. В семинара взеха участие над 50 представители на неправителствени организации, както и представители на анти-дискриминационната комисия. Национален координатор на проекта беше адв. Маргарита Илиева.

Отчет за дейностите на БХК през 2005 година

17


Финансиране, финансов отчет През 2005 година БХК работи по проекти, осъществявани с подкрепата на чуждестранни донори. Най-големите сред тях са Институт “Отворено общество”, Европейската комисия, Върховният комисариат за бежанците на ООН. Сред другите донори на БХК са Европейският център за правата на ромите, Будапеща, Институт “Отворено общество” – София, Ментал дисабилити адвокаси сентър – Будапеща, Швейцарска федерална служба за бежанци. Делът на финансовото участие на всички донори по проекти е отразен подробно във финансовия отчет за 2005 година.

Отчет за дейностите на БХК през 2005 година

18


Одиторски доклад

Отчет за дейностите на БХК през 2005 година

19

Годишен отчет на Български хелзинкски комитет за 2005 година, публикуван в списание Обектив  

Докладът включва информация за дейността на Комитета по следните направления - Институционална програма, Програма за правна защита, Програма...

Read more
Read more
Similar to
Popular now
Just for you