Issuu on Google+


съдържание

30

18

брой 39:

За списанието .................................... 03 Родени през февруари ...................... 04 Творба от Андрей Каменов ............... 10 Галерия „Възраждане“ представя изложби на художниците Николай Ангелов - Гари и Йордан Тодоров ................................. 12 Специален гост: Людмил Лазаров ... 18 Творба от Славян Стоянов................ 30 Театър: Кръстопътят на Духа рицарски ............................... 32 Кино: за филма „Пътуване до тайнствения остров“.... 38

внимание! 12

Изданието може да съдържа изображения, неподходящи за лица под 18 годишна възраст!

За контакт: e-mail: bg_art_class@abv.bg

38

Корица на броя 2 BG art class ФЕВРУАРИ 2012


за списанието

Вижте също и...

Брой 32 Жорж Бонев Братя Вълеви

Брой 27 Светозар Ченишев

Брой 34 Влади Въргала

Т

ъй като ценим мнението на читателите си, вече всеки от вас, скъпи приятели, може да изкаже мнението си в специално отворена за целта тема във форума, да даде предложения как списанието да стане по-доб­ро, да каже какво му харесва или не му харесва в сегашния му ва­риант. Очакваме да разберем какво още бих­те искали да включим в следващи броеве, с кой български художник, писател, поет, музикант, актьор или друг български талант бихте искали да направим интервю, кои материали са ви харесали и кои не. Какво още би ви било интересно да прочетете на страниците на списанието. За да отидете в темата, в която можете да напишете мне­нието си, кликнете на този линк: тема за мнения. А най-интересните коментари ще бъдат публи­к увани и в списанието. ФЕВРУАРИ 2012 BG art class 3


февруари

♦♦ Източници: ♦♦ http://bg.wikipedia.org ♦♦ http://giminibilibob.blogspot.com ♦♦ http://theatre.art.bg ♦♦ http://www.vsekiden.com ♦♦ http://old.duma.bg

Родени през февруари

Т

атяна Лолова е една от най-популярните и обичани български драматични и киноактриси. Известна е главно с комичните си роли, както в киното, така и на театрална сцена. Майка й е от руско-украински произход, а баща й Желязко Лолов е счетоводител, но неговият братовчед съименник е известен театрален актьор в Пловдив. Татяна Лолова е родена на 10 февруари 1934 година в София. Завършва актьорско майсторство през 1955 г. в класа на про-

фесор Стефан Сърчаджиев. Следва заедно с Ицхак Финци, Григор Вачков, Никола Анастасов и други забележителни актьори. През 1955-1956 г. играе в театъра в Русе. През 1957 г. става първата актриса, офи­ циално назначена в новосформираната трупа на Сатиричния театър, където играе до 1976 г. От 1977 г. е в театър „София“. Тя е ярко характерна актриса с широк диапазон на комедийно-сатиричното изображение - от фарса и буфонадата до гротеската и сатирата. Въпреки хиперболата и иронията, използвани от нея при изграждането на образите, те са правдиви и въздействащи. Написала е автобиографичната книга „1/2 живот“. Има роли във филмите: „Невероятна история“, „Сиромашко лято“, „Последният ерген“, „Щурец в ухото“, „Звезди в косите, сълзи в очите“, „Топло“, „Бон шанс, инспекторе!“, „Опасен чар“, „13-тата годеница на принца“, „Английският съсед“ (телевизионен сериал), „Домашен арест“ (телевизионен сериал).

Петър Чернев

е филмов актьор, роден на 3 февруари 1934 г. в село Мъглиж, Казанлъшко. Завършва актьорско майсторство при професор Боян Дановски във ВИТИЗ „Кръстьо Сарафов“ през 1955 г. Умира на 14 март 1993 г. в София. Участва във филмите: „Денят не си личи по заранта“, „Завъртете всички сфери“, „Капитан Петко войвода“, „Ударът“, „Кръвта 4 BG art class ФЕВРУАРИ 2012


февруари

остава“, „По дирята на безследно изчезналите“, „Тайфуни с нежни имена“, „Умирай само в краен случай“, „Изгори, за да светиш“, „Реквием за една мръсница“, „Синята безпределност“, „На живот и смърт“, „Дъщерите на началника“, „С особено мнение“, „На всеки километър“, „С пагоните на дявола“, „Беглецът“ - 1еп., „Русият и гугутката“. Неговите синове Борис и Петър също са актьори и са най-известни с озвучаването на филми и сериали.

Рашко Младенов

е български театрален и кино актьор, роден на 8 февруари 1947 година в София. През 1972 г. завършва актьорско майсторство във ВИТИЗ „Кръстьо Сарафов“ и започва кариерата си по разпределение в Русенския театър. По-късно постъпва в трупата на Театър „София“, играл е и в Младежкия. Между 1997 и средата на 2006 година е директор на Сатиричния театър, когато бива сменен след редовен конкурс, обявен от Министерството на културата. Освен в театъра, Младенов има роли и в киното: в сериалите „Хора и богове“ (1979), „Фалшификаторът от Черния кос“ (1983), „Цветовете на изгрева“ (1987) и филми като „Игра на любов“ (1980) и „Маргарит и Маргарита“ (1989). Съпруг е на режисьорката Маргарита Младенова.

Стоян Цанев

е български художник — график и живописец, роден на 28 февруари 1946 година в Бургас. Занимава се също така и с керамика. През 1973 г. завършва специалност живопис във Варшавската Академия за изящни изкуства в класа на Анджей Руджински. Награден е от полското културно министерство. От същата година взема участие в представителните изложби в чужбина на Съюза на българските художници. Твори в областите кавалетна графика, живопис и малка пластика. Автор е и на екслибриси за поетите Недялко

Йорданов, Христо Фотев и за изтъкнатия бургаски художник Георги Баев. За творчеството си Цанев е удостоен с множество престижни български и международни отличия, между които награда за графика на СБХ на името на Веселин Стайков през 1979 и 1988 година, наградaта на Международното биенале на графиката във Варна през 1989 г., награда на Биеналето за хумор и сатира, организирано от Дом на хумора и сатирата — Габрово. През 2007 година получава най-голямата българска награда за живопис — „Захарий Зограф“ и организира изложба в Самоков. Платна на Стоян Цанев са притежание на Националната художествена галерия, Софийската градска художествена галерия, художествените галерии в Бургас, Варна, Добрич, Силистра, Сливен, Пловдив, Велико Търново, Стара Загора, Русе, както и музейни и частни колекции по цял свят. ФЕВРУАРИ 2012 BG art class 5


февруари

пендия в Римската музикална академия „Санта Чечилия“. Завършва Националната музикална академия „Панчо Владигеров“ в София. Има редица международни изяви и признания, получава многобройни престижни награди. Свири в много европейски радио и телевизионни станции. Професор е по камерна музика и преподавател в НАТФИЗ „Кръстьо Сарафов“. Творбите му се изпълняват в над 16 страни на Европа, Азия и Латинска Америка. Лауреат е на международни и на национални конкурси. Награден е с орден „Кирил и Методий“ I степен. Два мандата е председател на Съюза на композиторите в България (1999-2005). Почетен гражданин на Горна Оряховица от 1998 г. Автор на някои от най-обичаните детски песни, като например „Химн на сътворението“, „Дъга“ и други.

Любен Чаталов

е български кино актьор, роден на 24 февруари 1950 година в София. През 1978 г. завършва актьорско майсторство във ВИТИЗ „Кръстьо Сарафов“. В биографията си има роли в 50 български филма. Дебютът му е във филма „Бумеранг“ от 1979 г. Сред по-известните му филми са: „Голямото нощно къпане“ (1980), „Адаптация“ (1981), „Лавина“ (1982), „Опасен чар“ (1984) и „Нощем по покривите“ (1988). През 2006 г. е удостоен с наградата за най-добър актьор на международния филмов фестивал „Любовта е лудост“, за ролята му във филма „Време за жени“. През 2007 г. получи “Златната ракла“ на международния телевизионен фестивал в Пловдив за „Мъж за милиони”. Чаталов се завърна и в театъра, като изигра Макбет в едноименната Шекспирова постановка на Родопския драматичен театър.

Виктор Чучков

е български композитор и концертиращ пианист, роден на 25 февруари 1946 г. в Горна Оряховица. От малък изучава пиа­ но, на 20 години печели правото на сти6 BG art class ФЕВРУАРИ 2012

Миряна Башева

е българска поетеса и журналистка, автор на текстове на песни и на сценарии. Родена е на 11 февруари 1947 г. в София. Дъщеря е на Иван Башев. Учи в английска гимназия, след което следва английска филология в Софийски университет „Св. Климент Охридски“, но не се дипломира. Отдава се на журналистическа работа, с което се занимава и понастоящем. Продължително време работи в сп. „Отечество“, след това във в-к „24 часа“ и в-к „Сега“. Известно време работи и в Националната телевизия. Прописва стихове сравнително късно (23-24 годишна). Характерна особеност на нейните стихове е оригиналната мисъл и мелодичността. Ето защо, не е случайно, че Миряна Башева става търсен автор на текстове на популярни песни. Автор е на текстове за песни по музика на Петър Чернев, Михаил Белчев, Стефан Димитров, Атанас Косев, Юри Ступел и др. Песните й са изпълявани от много звезди на българската естрада. Стиховете й са преведени на много европейски езици.


февруари

По покана на Рангел Вълчанов Башева пише сценария на игралния филм „Последни желания“ (1983 г.) и на няколко документални филма на същия режисьор.

Джон Гришам

e роден на 8 февруари 1955 г. в Джонсбъро, Арканзас, САЩ. Известен писател на съдебни трилъри, той е сред най-високотиражните съвременни писатели. Романите му, освен с изключително умело изградени сюжети, се отличават и със солидните си фактологически проучвания. Това им придава особено информативен характер. Според някои критици това е най-ценното им качество. Гришам е често сочен като пример за комерсиален автор на не особено качествена литература. Върху няколко от неговите романи са направени изключително успешни филми (например „Фирмата“). Има 4 братя и сестри. Баща му работи в строителството, а майка му е домакиня. Семейството често се мести, докато накрая, през 1967 г. се установява в Саутхевън, Мисисипи, където Гришам завършва гимназия Саутхевън. Той играе като куотърбек във футболния отбор на училището. Насърчаван от майка си, чете много книги, като любимият му автор е Джон Стайнбек. През 1977 г. Гришам се дипломира в щатския университет в Мисисипи. Докато учи там, той започва да си води дневник, който по-късно много му помага за писането на романи. Завършва право в Мисисипи през 1981 г. В университета авторът започва да се интересува от наказателно и гражданско право. Той практикува в Саутхевън, където поема предимно случаи, касаещи гражданското и наказателното право, като представлява разнообразни клиенти. Като млад юрист, той прекарва доста време в съда. Негови романи са: „Време да убиваш“, „Фирмата“, „Версия Пеликан“, “Клиентът“, „Камерата“, „Ударът“, „Присъдата“, „Партньори“, „Адвокат на улицата“, „Завеща­ нието“, „Братята“, „Бялата къща“, „Да пропуснеш Коледа“, „Наследници“, „Кра-

лят на исковете“, „Последният съдебен заседател“, „Брокерът“, „Невинният“, „Да играеш за пица“, „Обжалването“, „Изнудването“, „Теодор Буун. Момчето адвокат“, „Признанието“.

Иво Папазов,

по прякор Ибряма (истинското му име е Ибрям Хапазов), е български кларинетист от семейство на потомствени музиканти (зурнаджии и кларинетисти) от ромскотурски произход. Роден е на 16 февруари 1952 година в Кърджали. Започва да свири още от дете. Учи в строителния техникум в Кърджали. Първия си оркестър формира през 1974-а. По време на т.нар. „възродителен процес“ е съден и пратен в трудов лагер заради произхода си. Става международно известен с виртуозността, с която превръща традиционната местна сватбарска музика в джаз-феномен. След промените в края на 1989 г. Ибряма свири по цял свят, в сътрудничество с най-добрите джазмени на няколко континента. През 2005 г. спечелва наградата на публиката на престижните награди за World Music на Радио 3 на английската ББС и я посвещава на сънародниците си. През същата година става лице на България за първия рекламен клип за страната, който се завърта по европейския телевизионен канал Euronews и в който звучи неговата мелодия „Носталгия“.

ФЕВРУАРИ 2012 BG art class 7


февруари

Жул Верн

е френски писател, един от най-четените романисти, превеждан на 148 езика според статистиката на ЮНЕСКО. Жул Верн е автор на пиеси, либрета за оперети, разкази и на 65 романа. Широко разпространено е мнението, че той е един от създателите на жанра Научна фантастика. Романите му са изградени върху внимателно проучени научни факти и теории, а в тях действието се разгръща чрез полета на въображението. Жул Верн предвижда много научни постижения, включително пътуването в Космоса, пътуване под вода, управляеми ракети. Неговата напълно реализирала се фантастика представлява стартова площадка за грандиозното развитие на научната фантастика през 20-ти век. Жул Габриел Верн е роден на 8 февруари 1828 г. в Нант, Франция. Той е най-голямото от петте деца на Пиер Верн, преуспял адвокат, и Софи Алот. Жул Верн и по-малкия му брат Пол са изключително близки през целия си живот. Като момчета те обичат да

8 BG art class ФЕВРУАРИ 2012

четат в различни списания за пътешествия и да си фантазират за такива. Увличат се по кораби, искат да станат моряци. На дванадесетгодишна възраст Жул Верн успява да се качи на един кораб, който заминава за Карибските острови, обаче баща му го сваля на следващото френско пристанище. Влечението към мореплаването Жул Верн наследява по майчина линия – майка му е от известна фамилия на корабостроители и морски капитани. Бащата на Жул Верн желае синът му да се изучи за юрист и му дава пари за тази цел. През 1848г., след завършване на лицея в Нант, Жул Верн заминава за Париж и започва да следва право. Там един негов роднина го въвежда в литературните кръгове и Жул Верн започва да публикува пиеси, повлияни от автори като Виктор Юго и Александър Дюма, с когото се познава и лично. Първата му пиеса е едноактната комедия „Пречупени сламки“, която се играе в Париж, когато авторът й е на 22 години. Въпреки голямата си ангажираност с писането и спряната финансова подкрепа от страна на баща му, Жул Верн успява да се дипломира. Макар и с диплома на юрист, Жул Верн решава да не се върне при баща си и да работи в неговата кантора, а остава в Париж. За да се издържа, първоначално работи като писар при един нотариус, а след това като секретар на „Театр лирик“. Жул Верн не продължава да пише пиеси поради недоброжелателността, с която се отнасят към него управителите на театрите и започва да публикува в „Мюзе де фамий“ повести, повлияни от Едгар Алън По. Една от тях, „Пътуване с балон – драма във въздуха“ (1851), привлича вниманието на читателската публика. (Творчеството на Едгар Алън По оставя следа у Жул Верн и доста по-късно той пише продължение на недовършения му роман „Историята на Гордън Пим“, озаглавено „Сфинксът от ледените полета“, 1897 г.). През 1857 г. Жул Верн се жени за 28-годишната вдовица Онорин де Виан. За да издържа семейството си, Верн започва да работи като борсов посредник. Същевременно продължава да пише и жена му изцяло го подкрепя в това начинание. През


февруари

1861 г. се ражда синът им Мишел Жан Пиер Верн. В кариерата си на писател Жул Верн напредва постепенно и през 1862 г. сключва договор с известния издател Пиер Етцел, според който писателят се задължава да осигурява по два романа годишно за поредицата „Необикновени пътешествия“. През 1863 г. излиза романът му „Пет седмици с балон“, разказващ за изследователско пътешествие с балон над Африка. Той му носи изключителен успех и затова от този момент авторът напуска борсата и се отдава изцяло на писателската си дейност. До края на живота си не прекратява договора си с Етцел, който внимателно чете ръкописите му и не се колебае да предлага корекции. Дори една от ранните творби на писателя, „Париж през двадесети век“, не бива издадена - открита е много по-късно и е публикувана през 1994 г. Авторът няма образование на учен, нито опит като пътешественик, но отделя много време за проучване на материала за своите книги. Жул Верн се опитва да представя реалистично дори и най-малките подробности. Например, „Осемдесет дни около света“ (1873) се базира на реалното пътешествие на американеца Джордж Франсис Трейн. Разбира се, когато логиката на сюжета противоречи на постиженията на тогавашната наука, Жул Верн не робува на стриктното придържане към фактите. Например, „Пътуване до центъра на Земята“ (1864) описва експедиция в кухата вътрешност на Земята и от гледна точка на съвременната геология има редица слабости. Понякога въображението на Жул Верн противоречи с научните факти. Например, в „От Земята до Луната“ (1865) гигантско оръдие изстрелва героите в орбита. Съвременните учени биха казали на Жул Верн, че първоначалното ускорение би убило пътниците в снаряда. (Идеята за оръдие, изстрелващо космически кораб е използвана преди Жул Верн, още през 18ти век, а преди това Сирано дьо Бержерак в „Пътешествия до Луната и Слънцето“ (1655) използва ракета за космическото пътешествие). В „Двадесет хиляди левги под водата“ (1870) Жул Верн представя

един предшественик на съвременните супергерои – капитан Немо. Неговата подводница „Наутилус“ (носеща името на парната подводница на Робърт Фултън), вдъхновява много изобретатели. Първата подводница, задвижвана изцяло с електрическа тяга е построена през 1886 г. и е кръстена в чест на подводницата на капитан Немо. През 1867 заедно с брат си Пол предприема пътуване до Съединените щати, където посещават Ниагарския водопад. През 1868 година пътува със своята яхта „Сен Мишел“ из Средиземноморието, посрещат го тържествено в Гибралтар и Северна Африка, а в Рим папа Лъв XIII благославя книгите му. През 1871 г. Жул Верн се установява в Амиен, където остава до края на живота си. През 1888 г. е избран за градски съветник. Животът на писателя в Амиен е изключително скромен: всеки ден става в пет часа сутринта и с малки прекъсвания работи до осем вечерта. Сутрин обикновено пише, през деня чете коректури и отговаря на писма от цял свят, както и приема посетители, преглежда вестници, списания и отчети на многобройни научни дружества. Води огромна картотека (с повече от 25 000 фиша), в която са отразени всички последни постижения на науката и техниката от неговото време. Този график се нарушава веднъж годишно, когато Жул Верн излиза с яхтата си в открито море. Жул Верн написва най-значителните си творби до 1880 г. През първата част от ка­ риерата си той изразява своя оптимизъм на технофил за прогреса и за централната роля на Европа в социалното и техническо развитие на света. В по-късните романи на Жул Верн се отразява авторовия песимизъм в атмосфера „идване на страшния съд в края на века“. В „Робюр Покорителят“ (1886) Жул Верн предсказва раждането на въздухоплавателен съд, който е по-тежък от въздуха. Повече от 40 години Жул Верн публикува по 1–2 книги годишно, чиито теми са с широк диапазон. Въпреки че пише за екзотични места, самият той не пътува много, а единственото му пътуване с балон трае двайсет и четири минути. ФЕВРУАРИ 2012 BG art class 9


бг таланти

Автор: Андрей каменов а.к.а. Dragon_Phoenix

10 BG art class ФЕВРУАРИ 2012


арт

♦♦ Автор: Краси Алексиева ♦♦ За контакт: http://www.vazrazdane-gallery.com

Галерия „Възраждане“ представя художниците Николай Ангелов – Гари и Йордан Тодоров Любопитни факти из живота на галерията: - В периода до 30 август 2011 г. са експонирани над 375 изложби, средно по 23 изложби на година. - За сезона 2010-2011 галерията има 45 открити изложби. - Показани са над 9050 произведения на изкуството. - Посетили са ни над 100 000 души. - Тридесет и девет художници са дебютирали в галерията. - За първи път в Пловдив са показани над 110 автора. Галерия „Възраждане” към Народно читалище „Възраждане” е създадена на 5. ІХ. 1995 г. по идея на секретаря на читалището Димитър Атанасов, писател и журналист. Ръководи се от тандема Краси Алексиева и Симеон (Сим) Алексиев. Показва се само съвременно фигуративно изкуство, като се канят както утвърдени имена, така и съвсем млади и неизвестни творци. От третата си година е профилирана на тема “ ТЯЛОТО ”. Експонират се творби основно в стиловете реализъм, хипер, нов и фотореализъм, символизъм и сюрреализъм, наив, примитив и други. Търсят се автори, които създават нова фигуралика, особено на тялото. Ценят се рисувачите, като се осъществяват много изложби с графика, рисунка и илюстрация. 12 BG art class ФЕВРУАРИ 2012


арт

На 06.03.2012г. в галерия „Възраждане“ ще се открие изложба живопис на Николай Ангелов – Гари, която ще продължи до 20.03.2012г. Младият автор определено развива своя наивистична идея за живопис, като достатъчно явни за това са компонентите, с които си служи. Семпла структура на човешката фигура, поднесена с чаровна елегантност. Кротка опростеност на движенията, като повечето персонажи са в статично положение. Светли и ясни тонове, които внасят свежест и пролетност в колорита. Нежност, обич, разбирателство – чувства, програмиращи оптимистичната и поетична визия на платната. Художникът определено обича своята работа и радостта от творението се прехвърля директно върху зрителя, с цялата прелест на един, наистина качествен, наивизъм.

Николай Ангелов – Гари е роден през 1978 г. През 2003 г. завършва ВТУ “Св. СВ. Кирил и Методий”, Велико Търново. Член е на “Дружеството на бургаските художници”. Има осъществени пет самостоятелни изложби и множество участия в общи такива. ФЕВРУАРИ 2012 BG art class 13


арт

От 14.02. до 05.03 2012г. в галерия „Възраждане“ беше представена изложба живопис на Йордан Тодоров. Йордан Тодоров е роден през 1975 г. във Варна. През 1994 година завършва СХУПИ в Троян, а през 1999 година завършва НХА в София. Има осъществени 4 самостоятелни и няколко участия в общи изложби. Йордан Тодоров е квалитетен рисувач, с неординерни живописни търсения, където човешкото тяло е основен творчески елемент. Необузданата авторска фантазия създава сложни композиции, с чeсто не подлежащи на логиката решения. Метафизични тайнства, психопатични уклони, явления от подсъзнанието, явни сънища населяват атмосферата на платната. Авторът не се страхува да стигне и до бруталност – там, където смята, че може и трябва да разклати фалшивото благоприличие. Той създава живопис, която провокира, която няма аналог в България и като рисувъчна техника и като идейни и философски решения. 14 BG art class ФЕВРУАРИ 2012


арт

ФЕВРУАРИ 2012 BG art class 15


арт

16 BG art class ФЕВРУАРИ 2012


арт

ФЕВРУАРИ 2012 BG art class 17


специален гост

Людмил Лазаров ♦♦ Сайт на филма: http://number-1000.com

“Номер 1000” и съзидателната сила на ентусиазма BG Art Class:

Здравей, Люси. Радвам се, че днес ще поговорим за филма ти “Номер 1000”, но първо с няколко думи би ли се представил пред нашите читатели?

людмил лазаров:

Разбира се. Казвам се Людмил Лазаров, на 25 години съм, от град Варна, но се установих да живея в София. Семестриално съм завършил Нов Български Университет и в близките месеци трябва да се дипломирам. Едно мое филмче се превърна в 50-минутен филм и ще се появи на над 10 екрана в страната. 18 BG art class ФЕВРУАРИ 2012

BG Art Class:

Как се стигна до този филм? Как се роди като идея?

людмил лазаров:

Идеята за филма се роди вследствие на това, че аз и колеги-актьори, които искаха да се учат и развиват в областта, решихме да упражняваме работа режисьори с актьори и си написахме няколко текста, етюда, върху които да работим. Еди­ният от тях много се хареса на всички ни, в последствие заедно го разработихме и се стигна до сценарий, който решихме, след като така или иначе сме репетирали


специален гост

толкова време, да го реализираме. Така се роди идеята за филма. От там започна всичко.

BG Art Class:

Работил си с тези хора по идеи от преди да започнете да правите филма ли?

людмил лазаров:

Нямаме такъв утвърден принцип на работа, просто се срещнах с тях и им казах: “Аз съм режисьор, който няма достатъчно опит. Имам нужда от опит в работа с актьори, а вие сте в една киноактьорска школа, където се учите точно на това и искам заедно да черпим опит, да се опитаме да работим заедно и да видим какво може да се случи.”. По този начин, работейки, виждайки какви възможности има всеки един от нас, виждайки страстта и ентусиазма, с който се работи, решихме просто да разработим малко повече едно от нещата, които правехме като упражнение и да го направим на филм. Идеята беше да направим късометражен филм, 27-минутен, но явно отново поради нашата младост и неопитност (смее се), филмът стана 50 минути и взе, че се хареса на около 14 кина в страната и така решиха да го покажат. Това за нас беше едно голямо щастие. Тъй като ние вярваме в чудеса, едно такова чудо се случи с филма ни “Номер 1000”.

BG Art Class:

В крайна сметка стана 50 минути, защото не можахте да решите какво да изрежете от него ли?

людмил лазаров:

Не. Филмът трябваше да стане 25-30 минути, но вследствие на много добри идеи, които са хрумвали на мен, на актьорите или на други хора от екипа, така се случиха нещата, че стана по-дълъг в крайна сметка, но това, че се разгърна и разшири до 50 минути, го превърна пък в добър телевизионен формат.

BG Art Class:

А така не ви ли загложди да го направите нормален пълнометражен филм?

людмил лазаров:

Не ни гложди, защото трябват много пари, за да стане нормален филм. Ако имах парите, щеше да ме гложди, разбира се. Но тъй като е частно финансиран и всичко е със собствени средства, няма как да се случи така, че да стане 90-минутен. Всъщност, за наше съжаление, точно поради причината, че не е 90 минути, няма да бъде показан в големите вериги киносалони, но пък едва ли можем да искаме нещо повече от това, което се случва в момента.

ФЕВРУАРИ 2012 BG art class 19


специален гост

BG Art Class:

Колко струва създаването на такъв филм?

людмил лазаров:

В случая няма реална сума, защото много хора помагаха, но ако трябва да се пресметне труда, който всеки един е вложил, ако трябва да се пресметнат разходите, които реално биха направили студията (а ми помогнаха безвъзмездно) за всякакви неща, свързани с филма, включително и за разпространение на филма, може би ще излязе доста солена сума.

BG Art Class:

Разбирам. А колко време ви отне целия процес – от раждането на идеята до завършването на продукцията?

людмил лазаров:

Някъде около година и половина, което е дълго време за 50-минутен филм, но като се има предвид, че съм зависим от финансите и че някои неща се налага да ги отлагам във времето до момента, в който се снабдя с пари, е общо взето, в рамките на нормалното.

20 BG art class ФЕВРУАРИ 2012

BG Art Class:

На кои места правихте снимките на филма?

людмил лазаров:

Една голяма част от снимките бяха в парк, който се намира до Люлинските крайни квартали – за мое най-голямо учудване, този парк изглежда по доста приятен начин. Там има и нещо като миниселце, не зная как се казва този квартал, но отдалече се вижда и Суходол, както и “приятни” гледки на софийското замърсяване. Понеже имаме и средновековни кадри, снимахме и във Варна, в открития музей “Фанагория”, като там площадката ни, кажи-речи на 60% беше построена, тъй като има опънати прабългарски шатри, които напълно си отговарят на историята или поне тази, която е интерпретирана в нашите учебници. Снимахме също и близо до сръбската ни граница, в едно градче, което се казва Сливница. Там, без да искаме, заснехме царевични нивя, които се оказа, че са дошли в Европа след 14-ти век и някой по-критичен зрител може да ни укори.


специален гост

ФЕВРУАРИ 2012 BG art class 21


специален гост

BG Art Class:

Трудно ли ви пуснаха да снимате в музея във Варна?

людмил лазаров:

Платихме си. Тъй като откритият музей е частен, не можех да кажа “аз съм студент, пуснете ме да снимам”, трябваше да кажа “имам едиколко си пари, пуснете ме да снимам”.

BG Art Class:

Ще разкажеш ли нещо за историята във филма?

людмил лазаров:

В “Номер 1000” се разказва за сблъсъка и конфликта между един 1300-годишен войн, който в наши дни се е превърнал в клошар и от друга страна, един студент, който е склонен към самоубийство. Хората, които отидат да гледат филма, ще видят много динамични моменти, много екшън и психо моменти, които се надявам да им допаднат. Ще видят клошара на име Спиридон, от когото могат да се чувстват заплашени.

BG Art Class:

Като казваш “екшън”, нямаш предвид стрелби, нали? 22 BG art class ФЕВРУАРИ 2012

людмил лазаров:

Стрелба няма, но има всякакви други средства, които във филма служат за насилие.

BG Art Class:

Какво послание носи “Номер 1000”?

людмил лазаров:

Ако човек тръгне да търси послание, той може да види много неща. Едно от тях, за което ние много си мислехме, докато правехме филма, беше за необратимостта на нещата и в същия момент за това как живота може да ни носи необратимост, но как може да ни носи и втори шанс. Дори първоначалното заглавие на филма беше “Втори шанс”, но впоследствие решихме да е “Номер 1000”, тъй като това е последният номер в дневника на 1300-годишния войн, превъплатил се в клошар. Той е най-важният и в този смисъл решихме, че това е може би по-вярното заглавие. Това е посланието, но като цяло филмът не е изпъстрен с арт елементи, които да ни карат да мислим през цялото време, по-скоро е пълен със сцени и моменти, които биха служили повече за развлечение и повече е насочен към зрителя, отколкото да е арт. Защитник на арт филмите би могъл да твърди и обратното поради експерименталната част на този филм.


специален гост

BG Art Class:

Какво имаш предвид с “арт филм”?

людмил лазаров:

Под „арт филм“ имам предвид такъв, който не е за всички зрители и който не може да се нарече комерсиален. Филм, който има повече успехи на фестивали, отколкото в бокс офис класации. Филм, който има огромни послания, но повечето хора ги мързи да мислят и не искат да го разберат – човек е достатъчно натоварен в ежедневието си, за да се натоварва дори, когато отиде на кино. В този смисъл повечето зрители търсят разтуха, почивка и в общи линии, за мен комерсиалните филми са тези, които носят такова усещане.

BG Art Class:

„Номер 1000“ има ли хепи енд?

людмил лазаров:

Може би. Зависи от гледната точка. Бих могъл да кажа, че ако някой търси хепи енд, ще го намери, ако някой търси тъжен край и му се плаче, ще плаче.

BG Art Class:

Винаги се случват неща, които после никой не споменава. Ще разкажеш ли някоя случка от създаването на филма?

людмил лазаров:

Като се снима филм, забавните случки са неизбежни... дали полиция ще ни спре, дали нещо друго, но това си е нещо нормално.

BG Art Class:

Защо полиция – не забелязват ли, че снимате? Нали има оборудване, техника?

людмил лазаров:

Така е, но когато репетираме не си личи, а когато репетираме и карам актьорите да крещят в парка, винаги се намират хора, които да подадат сигнал, че нещо нередно се случва...

BG Art Class:

Всъщност, това е добра новина на фона на масовото безхаберие на хората.

людмил лазаров:

Има нещо вярно. Интересното във връзка с филма е, че за българските стандарти, за един ден съумяхме да заснемем една много сложна подводна сцена, в която, освен главните действащи лица, актьорите Ники Станчев и Ивайло Аспарухов, беше и подводният оператор Стефан Тодоров – аз съм му много благодарен за това, че се съгласи кажи-речи безвъзмездно да помогне да реализираме тази ФЕВРУАРИ 2012 BG art class 23


специален гост

BG Art Class:

Има ли специални ефекти във филма?

людмил лазаров:

сцена. От всичко, което той ни разказа, ни стана ясно, че подобни сцени се репетират със седмици и после се снимат със седмици, а ние го репетирахме няколко дни и го заснехме за един ден.

BG Art Class: Във Варна ли снимахте подводната сцена? 24 BG art class ФЕВРУАРИ 2012

людмил лазаров: Не, това се случи в закрития басейн “Диана” в София. Благодарение на нашия оператор Калоян Николов успяхме да направим така, че басейн, който е дълбок 2,5 метра да изглежда като едно огромно дълбоко езеро. Получиха се много красиви кадри.

Специални ефекти има, но те може би не са найсилната част на този филм, те са по-скоро козметични, с цел да допълнят някои моменти от филма. Да, на места има какво да се види – има разни горящи шатри, тъй като не ни позволиха да запалим музея, наложи се да ги запалим дигитално. Някои неща, направени по този начин, се получават добре, особено, когато разполагаш с голям бюджет, но понякога се получават и малко по-компромисно. Осъ­з­наваме го, но пък в случая е важна идеята на това, което сме направили. Едно от нещата, с които се гордея е музиката към филма, тъй като тя е изцяло авторска. Композиторът е Георги Стрезов, който е последна година в Музикалната академия – уникален млад талант. Със сигурност името му ще се чува занапред. Доколкото знам, април или май месец ще бъде оркестратор на доста голям филм в световен мащаб. За този 50-минутен филм той направи 40 минути музика, която за нашите стандарти е нещо наистина рядко срещано. Изключително качествена музика, която дори превъзхожда нашите кадри, за което съм му много благодарен. Надявам се да прави все така добри неща и да придобие име и


специален гост

да бъде търсен. Сигурен съм в това.

BG Art Class:

Въпреки че е толкова млад, „Номер 1000“ не му е първият филм?

людмил лазаров:

Не, не му е първия филм. Правил е доста неща. Занимава се със западноевропейски библиотеки с музика, които се използват за най-различни цели – например музиката за нашите нови български сериали в голяма част е извлечена точно от такъв вид библиотеки, които се правят с цел после да се закупуват от студия, да се използват за реклами, сериали. Като вид работа това много помага за опита на един млад музикант, поне според това, което Георги ми е разказвал. Естествено, мечтата му е да прави музика за филми и съм 100% убеден, че ще

се сбъдне. 7-8 месеца се работеше върху нашата музиката, направихме и живи записи. Десетки пъти сме се събирали да обсъждаме и да променяме по нещо. Това, което той направи е постижение.

BG Art Class:

Трудно ли ти беше да събереш хората за създаването на филма?

людмил лазаров:

Трудно е, ако съм събрал много хора и после погледна колко много хора съм намерил, тогава може би ще ми изглежда трудно, но при положение, че се прави с много голям ентусиазъм, за мен е удоволствие да каня хора, макар и някои да ми отказват това е напълно нормално и е част от нещата. Радвам се, че има хора, които искат да

ФЕВРУАРИ 2012 BG art class 25


специален гост

работят в тази професия, а най-хубавото е, че има много млади хора, които са ентусиазирани и им се работи. Когато те видят, че даден филм има потенциал да постигне нещо повече, обикновено се съгласяват. Всеки път, когато някой се съгласи да работи с мен, това ме настройва позитивно и търся с още повече ентусиазъм следващите хора. Никога не съм се замислял дали е трудно, а просто, че е част от нещата и е нормално.

тинг, а да разчитам на това, което сме успяли да създадем като съвместна работа. Смятам, че така беше честно. С тези хора ще работя още, защото имат талант, тепърва ще се снимат в големи продукции. Единият от тях вече е преминал кастинг и е избран да се снима в голям филм. Двамата, макар и с епизодични роли, имат участие в “Стъклен дом” и “Под прикритие”. Те самите работят с голямо желание и интусиазъм.

BG Art Class:

BG Art Class:

Предварително ли си беше набелязал хората, с които да работиш?

людмил лазаров:

С двамата главни актьори си започнахме заедно етюда и реших да не правя кас26 BG art class ФЕВРУАРИ 2012

При успех, мислиш ли да развиеш филма по някакъв начин – било като пълнометражен, било с продължение?

людмил лазаров:

Не очаквам филмът да има финансов


специален гост

успех, защото реално 85-90% от приходите от кино в България са от големите вериги и тъй като те няма да показват филма, не се надявам на финансов успех, но се надявам повече хора да го видят и евентуално да го оценят. За мен самото му показване на толкова места, си е успех. Оттук нататък каквото и да стане, вече е над очакванията. Дори и да няма успех, аз пак ще съм доволен, все пак още се уча – същото се отнася и до хората от екипа ми.

людмил лазаров:

Не знам. Може би с някакъв нов проект ще се захвана. Като се има предвид, че не съм го мислил да се случи по този начин и не съм го очаквал, доволен съм от развитието на нещата за момента.

Да, има забавна случка, свързана е с подводната сцена, за която споменах порано. Актьорът Ивайло Аспарухов имаше известен страх от водата и макар че се опитахме чрез тренировки по плуване за потушим този страх, така и не успя да изгасне това усещане на паника и за част от подводните снимки се наложи да разговаряме с Любомир Стефанов, републикански шампион по гмуркане, който се съгласи да бъде дубльор и с тежките дрехи, които носи клошарът Спиридон, да потъне, държейки ютия в ръка. В началото беше много позитивно настроен, но в края на снимките, в очите му видях, че няма да повтори тази професия. Каза, че досега не му се е налагало да плува под вода с ютия и доста се е поизмъчил. Спомних си и за друга случка – веднъж изчезна една от флаш картите, на които снимахме във Варна. Това създаде известна паника, но в 3 часа през нощта я намерихме да стои в един храст и всичко се нареди.

BG Art Class:

BG Art Class:

BG Art Class:

Ако се намери някой, който хареса труда ви и иска да те подкрепи материално, накъде би поел с идеите?

людмил лазаров:

Ще разкажеш ли за някой забавен момент?

Саботаж?

ФЕВРУАРИ 2012 BG art class 27


специален гост

людмил лазаров:

Не, по-скоро невнимание, породено от умора.

BG Art Class:

След като няма да се дава във всички кина в България, може би е добре да споменем къде може да се види и в кои градове?

людмил лазаров:

Кината са: “Дом на Киното”, “Евросинема” и кино "Влайкова" в София; кино "FACES" в Пловдив; “Cinemax” в Благоевград; “Ново Кино Парадизо” в Гоце Дечев; кино “Агликина Поляна” в Сливен; кино “Силистра” в Силистра; кино “Алеко” в Габрово; кино “Центрум” в Търговище; кино “Икар” в Добрич и кино “Елит” в Ямбол.

BG Art Class:

Макар и за първи път, но като си преминал вече през целия процес, има ли нещо, което искаш да се промени в създаването на филми в България? 28 BG art class ФЕВРУАРИ 2012

людмил лазаров:

Има много ентусиазирани млади хора, които искат да работят тази професия и да работят в други жанрове, различни от драми, направени за прехода и други нравствено-поучителни филми, които се финансират от филмовия център. Бих казал, че изпитвам много голяма надежда начинът, по който се финансират филмите в България някак си да бъде променен в полза на младите хора, за да имат възможност да направят нещо. Не всеки би се хванал да прави нещо със собствени средства. Нека да могат да правят това, което искат и съответно публиката да реши дали ще продължат нататък или не. Мисля, че публиката е много по-важна в оценката си, отколкото каквато и да е комисия, назначена от страна на Министерство на културата. В този смисъл стискам палци не само на филмите, финансирани от Филмовия център, а и на всички частно финансирани филми, които са направени от българи, опитващи се да направят нещо в тази професия. Стискам палци да бъдат гледани и да могат да си връщат вложените средства и съответно хората да могат да продължават да работят.


специален гост

BG Art Class:

Как се стига до финансиране на филми?

людмил лазаров:

Като във всяка една държавна институция, в Националния Филмов Център трябва да се подадат много документи, трябва да се спазят много изисквания, трябва да се представи много история, както на режисьора, така и на продуцента, също и на част от екипа... после има точкуване, трябва да се съберат точки. Обикновено новите продуценти, новите личности, които се опитват да правят филми, няма как да получат необходимия брой точки и много рядко успяват да пробият. Мисля, че има такива случаи, но наистина са рядкост. Надявам се в бъдеще оценката от гледна точка на публиката да е водещата. Ето сега, например, “Корпус за бързо реагиране” е един частно финансиран филм, който успя да събере повече публика, отколкото да речем 5-6 филма, финансирани от НФЦ, взети заедно. При положение, че този филм два пъти е отхвърлен от НФЦ, би трябвало да говори на

хората, взимащи там решение, че може би такива филми трябва да се финансират. Според мен трябва да има някакви промени в полза на младите хора, макар че не мога да твърдя, че филмите, които се финансират от НФЦ са с лоши сценарии, напротив – има някои наистина страхотни заглавия, но по този начин по-леките жанрове, по-смилаемите от публиката, някак си отиват на заден план и не получават подкрепа, като други филми, които не се гледат от толкова масова публика. Повечето от младите хора, които се занимават с кино, са може би по-склонни да правят филми за масовата публика, от там изпадат в ситуацията да не бъдат така финансирани.

BG Art Class:

Много ти благодаря за това интервю. Беше ми изключително интересно да си поговорим за филма ти “Номер 1000” и въобще за киноиндустрията в България. Пожелавам успех на филма и нека това да бъде едно добро начало на много успешни проекти в бъдеще.

ФЕВРУАРИ 2012 BG art class 29


бг таланти

Художник: Славян Стоянов - kreksofin http://kreksofin.blogspot.com http://kreksofin.hit.bg e-mail: kreksofin@gmail.com

30 BG art class ФЕВРУАРИ 2012


театър

♦♦ Автор: Айлин Юмерова ♦♦ Източник на снимките: http://old.nationaltheatre.bg

Кръстопътят на Духа рицарски

32 BG art class ФЕВРУАРИ 2012


театър

П

ечели ли Щастливеца? И какво всъщност печели??! Венец на честта за самоотвержената защита на високите си идеали или присмех и унижения заради умението си да прощава? Драмата на Боян Папазов „Рицар на Светия Дух” дава свой отговор на въпроса „каква е цената на Щастието?“. Това е документална пиеса, създадена за Алеко Константинов по спомени на съвременници, писма и фейлетони на твореца, която получава Голямата награда на Националния конкурс за българска драма „Иван Радоев” през 2007 г. и номинация за „Икар” на Съюза на артистите в България за драматургичен текст през 2008 г.

В края на 2011г.

режисьорът Маргарита Младенова печели наградата на Независимите театрални критици за „рицарското упорство, с което населява и брани територията на високия

театър“. Повод за отличието са нейните спектакли „Зимна приказка“ от Шекспир (Театрална работилница „Сфумато“) и „Рицар на Светия дух“ от Боян Папазов (Народен театър). "Пиесата е за това, каква загуба е, че е изчезнал от живота ни този Светъл дух, който Алеко е носел. Неговата невероятна способност да вижда злото и да може да прощава. Наистина е бил от малкото българи, които са вярвали в жеста на прошката", казва режисьорът на постановката Маргарита Младенова. Личността на Алеко се превръща в противоотрова на самия негов герой - Бай Ганьо.

Светлият дух се явява

в алкохолната халюциноза на своя приятел Фильо Гологана, за да разкаже историята на своето убийство: „Убит съм на 11 май 1897 година, на връх празника на Свети Свети Кирил и Методий, който местФЕВРУАРИ 2012 BG art class 33


театър

ни селяни наричат „даскалския празник”. Убийството става в един файтон. Пътувам заедно с моя колега-адвокат Михаил Такев, който е взел страна в един епичен спор за гори и ливади между две селища. Петнайсет години спорещите страни се колят, гърмят и събират трупове. На „даскалския празник” решават да приключат казуса, като убият адвоката Такев, а с него и другите във файтона. Аз съм случайна жертва”. В последвалото съдебно производство Духът Светъл се призовава в качеството му на „жертва по презумпция на едно предначертано человекоубийство” (по думите на прокурора в автентичния обвинителен процес). По този повод Духът се завръща след смъртта си, за да прости на своите убийци и да ги онеправдае. Превръща се в техен адвокат и търси причините за злодеянието им в обществено-политическия строй, робското време, но вина у тях не открива. Целта му е да се спре безкрайното възпроизвеждане на

злото, което генерира убийство, отмъщение и ново убийство.

Духът на Алеко Константинов

възкръсва на сцената на Народния театър в лицето на Иван Бърнев. В „Рицарят на Светия Дух” се обединяват няколко теми. От една страна, прошката като жест на благородство и великодушие, от друга страна - упадъкът на моралните ценности и деградация на обществото, които звучат тъй актуални и днес. От трета - дивната красота на родната природа и нейната спасителна прегръдка. Режисьорската идея не цели създаването на паметник на Алеко, а чрез неговия образ да остойности прошката като надчовешка проява. Иван Бърнев въздейства силно чрез своя поглед, сякаш прикован в далечината, гледащ „над” и „през”, виждащ единствено красотата и доброто у хората. В камерната зала на театъра покълват множество въпроси за Идеала, за Човещината, за Смисъла. Пробужда се и гражданското чувство. Пред очите се екранизират чудните пейзажи на Балкана. Алековото възхищение от българските поля и гори резонира в монолозите на главния актьор. Иван Бърнев се откроява със своята спонтанност на актьорското живеене на сцената. Способен е и успява да улови автентичното състояние на високите пориви, породени от гения на Алеко.

В ролята на Фильо Гологана

се въплъщава Валентин Ганев. Фильо е най-добрият приятел на Алеко, алкохолик, чиновник в статистиката, руснак от сектата на „Духовните скопци” в град Тулча. В съдебния процес участва като прокурор. Ана Пападополу играе Клео - студентка във Висшето училище, госпожица, която си търси произволен съпруг, съдия в процеса. Станислав Генчев е в ролята на Мишлето Такев – адвокат, депутат от Демократическата партия, министър в три кабинета, както и ранен кон, предявяващ иск за финансово обезпечение. Прототип на байганьовщината и идео­лог на убийството на Алеко е кметът Петър Минков, изигран от Валентин Танев. Той 34 BG art class ФЕВРУАРИ 2012


театър

се превъплъщава и в образите на ректор, министър и изобщо във всичко онова, което представлява грозното лице на българина. Съучастници в убийството са Милош Топала, Пешо Салепа и Ванко Батака, изиграни от Теодор Елмазов и студентите Петко Венелинов и Васил Дуев. Персонажите им са гротескни, речите са игриви и изпъстрени с македонски диалекти. Героите им са убийците на Алеко, които се решават да участват в заговора, без да им бъде платено или обещано нещо. Техните образи всъщност са проявните форми на болестта на обществото.

От периферията се появява, а накрая и потъва Светият дух. От целия актьорски състав струи личностно вдъхновение. Валентин Ганев и Валентин Танев доказват за пореден път своята класа. Ана Пападополу е очарователна в своята съдийска тога, а студентите Петко Венелинов и Васил Дуев правят силно впечатление с енергичната си игра и колоритът, който внасят. Сценографията и костюмите са поверени на Даниела Олег-Ляхова, а музиката е дело на Асен Аврамов.

Време на действието е

Няма катарзис, убийците не се променят, не се замислят дори. И къде е възмездието???... Това, което всъщност печели Щастливеца �� замяна на своя живот, е Свободата – Свободата на Духа, която постига само онзи, който умее да обича и прощава.

митологичното време на един народ, а пространството е разделено на две: Арена и Периферия. Арената се превръща едновременно в кръчмарска пейка и в съдебна зала, в която се оневиняват престъпниците и се наказват мъдростта и великодушието.

Финалът не се увенчава с хепи енд.

ФЕВРУАРИ 2012 BG art class 35


I can too

I Can Too И Аз Мога

З

а много от Вас тази визия с популярни личности може би е вече позната. „С тениска I Can Too – носиш НАДЕЖДА” е съвместна ини­ циатива на фондация И АЗ МОГА и хора от различни браншове, които биха желали да провокират гражданското общество към промяна. Да накарат всеки един да се почувства способен да промени света около себе си към по-ДОБРО, с това което МОЖЕ най-добре.

Дизайнерите от banda,

които неуморно предоставят идеите си на И АЗ МОГА, създават тази инициатива. Studio Proto, които на доброволни начала снимат всички лица на I Can Too, също се включват в нея, а външната реклама в лицето на Метрополис груп, КРИВИЦКИ И СИЕ в лицето на Румен Кривицки, в. "Марица", Атум Реклами, Тракия Билборд ООД, предоставят рекламните си позиции за популяризирането й.

В момента I Can Too работи

над изграждането на Център за деца с аутизъм. В резултат на две годишни усилия, Община Пловдив предоставя на I Can Too пространство от 400 кв.м, напълно безвъзмездно. Както всички инициативи на организа­ цията, така и тази цели не толкова набиране на средства, колкото е обръщение към всички хора - да се включат при създаването на Центъра за деца с аутизъм 36 BG art class ФЕВРУАРИ 2012

(с контакти, идеи; с работа и материали; с предоставянето на част от пространство / магазин, бизнес сграда, офис/ за предлагане на аксесоари I Can Too; с sms на 1415 и тел. 09005 1415; или с дарение), с което ще дарят НАДЕЖДА на много деца. Всички заедно, можем да сме посланици на Надеждата.

Тениски на НАДЕЖДАТА

обличат световни звезди – холивудският актьор Долф Лундгрен, рок музикантът Мат Соръм (барабанист на Guns N’ Roses и Velvet Revolver), както и други много спе­ циални за нас хора, които ни подкрепят. На сайта www.icantoo.eu можете да проследите създаването на Центъра, a бюджета за ремонтните дейности може да получите, като ни пишете на: info@icantoo.eu Благодарим Ви!

За контакт:

Фондация И АЗ МОГА: гр. София, ул. Гурко 12, ет. 7, офис 34 тел.: + 359 2 937 78 62 www.icantoo.eu Facebook: I Can Too

Дарителска сметка:

Фондация И АЗ МОГА ЮРОБАНК И ЕФ ДЖИ България IBAN:BG15BPBI79421080910101 SWIFT (BIC): BPBIBGSF


кино ♦ Източници: http://www.imdb.com http://www.cinefish.bg

Сюжет

трейлър на филма можете да гледате ОТ тук

Ф

илмът „Пътуване до тайнствения остров” разказва за младия Шон Андерсън (Хъчинсън), който като всеки тийнейджър иска просто да се наслаждава на живота си. Но когато разбира, че дядо му (Майкъл Кейн) е изчезнал безследно, Шон решава да се запъти към неговото предполагаемо местонахождение – мистериозен остров, за чието съществуване знаят само малцина. С помощта на втория си баща (Дуейн Джонсън), пилот на хеликоптер (Луис Гусман) и неговата дъщеря (Ванеса Хъджинс), Шон се насочва към острова, а там гo очакват множество изненади и неочаквани срещи със странни форми на живот.

38 BG art class ФЕВРУАРИ 2012


кино Технически данни: Жанр: Приключенски, фентъзи Режисьор: Брад Пейтън Сценарий: Ричард Уотън, Марк Гън В ролите: Джош Хътчерсън, Дуейн Джонсън - Скалата, Майкъл Кейн, Ванеса Хъджинс и др. Премиера в България: 17.02.2012

и още за “Пътуване до тайнствения остров”

интересни факти

Ф

илмът е заснет през есента на 2010 в Оаху, Хавай. Островът предлага разнообразен терен – пясъчни брегове, обвити в мъгла долини, пещери и вулканични планини. Създателите на филма използват и съоръженията на студиото в Северна Каролина, за да завършат определени сцени, започвайки с катастрофата с хеликоптера. Сцената след катастрофата е заснета на Етърнити Бийч, но кадрите с въртенето през бурята, в студио. За целта е използвано съоръжение, с което Чесни симулира ураган от 5 степен. През 2008 “Пътуване до центъра на земята” е първият игрален филм, в който е използвана системата „Фюжън” сложно устройство с 3Dкамера, разработено от Джеймс Камерън и Винс Пейс и в последствие приложено в „Аватар”. Не е изненадващо, че създателите на филма се обръщат отново към Cameron Pace Group в търсене на най-съвре-

менните методи и оборудване, за да се обхване дълбочината и мащаба, които Пейтън иска да постигне в реална среда. Къщата-дърво на Александър, изработена ръчно от корабни останки и осветена от буркани със светулки, също е изградена в студио. Но голяма част от декорите на Атлантида са създадени на място в Хавай. Бълващият разтопено злато и златна пепел вул­ кан е поредното от чудесата на острова. За да се избегне замърсяване на природата, за сцената са използвани истински златни листа с дебелина 1.2 милионна част от инча и с достатъчна чистота, за да стават за ядене.

ФЕВРУАРИ 2012 BG art class 39


BG Art Class #39