Page 1

#9 януари 2018


#9 януари 2018

Олга Бакуревич г л а в е н р е д а к то р

Самое январское

• Само празник да има..., а поводът не е толкова важен

стр. 4

Велесови дни, Водосвет и други народни забавления

• Гастрономически пътешествия из Русия • Гастрономическо пътешествие в древния руски град Ярославъл • Древната салата „Разсол“

• Как это было в первый раз Эротические кинообразы в СССР

• Приятни новости • Приятни новости

стр. 5

стр. 7

стр. 8 стр. 9

Българският филм „6 И 1 НАУМ“ с четири номинации на кинофестивала в Ница

• Загадки природы

стр. 12

7 самых странных и загадочных явлений сибирского озера Байкал

• Бизнес опит от «Берёзка», част 9

стр. 14

Адрес на редакцията: България, гр. Варна, ул. Цар Освободител, 12. тел.: +359 87 887 7643 За обратна връзка: drevlyane@yandex.ru По въпроси за разпространението: Ольга Бакуревич drevlyane@yandex.ru По въпроси за сътрудничество със списание «Русский Журнал»: Ольга Бакуревич drevlyane@yandex.ru Издателство: България, гр. София, Roprint EAD

Если вы любите поесть, если вы любите поесть вкусно, сытно и по-русски, если вы хотите ощутить настоящий домашний уют внутри самого зимнего января, вам надо приобрести глиняные горшочки! У них масса достоинств: они долго держат тепло, продукты в них не жарятся и не варятся – они тушатся, даже – томятся, а значит, полностью сохраняют свой настоящий вкус. Не случайно, видимо, наши предки готовили в горшках и суп, и каши, и мясо – без всяких наук и исследователей они нашли способ здорового питания. Дело в том, что толстые стенки глиняного горшка нагреваются медленно и равномерно. Славяне всегда ценили тушеные овощи в горшочках. Как сделать? Просто! На дно положить лук полукольцами, на лук - мясо или птицу одним куском, болгарский перец нашинкованный соломкой, 2-3 картофелины, порезанные пластиками. Одну помидорку, порезанную так же; 50-гр. маргарина и влить половину стакана воды. Это всё томится в духовке на среднем огне в районе часа. Не то что пальчики оближешь – похоже, что после этого и горшочек мыть не придётся))). А соль и специи - кто - к каким привык. Я, например, кладу сухой укроп, петрушку и чёрный перец только не горошком, а молотый. А пельмени в горшочке – это самое-самое сибирское кушанье. Это настоящий праздник духа))). В духовке они томятся при высокой температуре, потому начинка становится нежной, а добавки позволяют разнообразить вкус. Попробуйте! Классический рецепт пельменей в горшочке в духовке прост и не требует никаких экзотических ингредиентов. За счет того, что томятся пельмени в молоке, в горшочке образуется нежный сливочный соус. Вам понадобится: пельмени — 1 кг; яйца — 4 штуки; молоко — 250 мл; сливочное масло — 150 г; сметана — 8 столовых ложек; твердый сыр — 100 г.

1. Слегка подварите пельмени. Достаточно будет продержать их 3-4 минуты в кипящей подсоленной воде. 2. Выложите их по 10-15 штук в каждый горшок. 3. Взбейте вилкой или венчиком в отдельной емкости молоко, яйца и сметану. Разлейте смесь по порциям. 4. Добавьте по кусочку сливочного масла. 5. Сверху добавьте тертый сыр. 6. Запекайте при температуре 200 градусов 40-45 минут Классические пельмени в горшочке с сыром и сметаной украсит аппетитная корочка. Чтобы она образовалась, нужно открыть крышки горшочков за несколько минут до конца запекания. Кстати, на основе этого рецепта можно запечь пельмешки с грибами и сметаной. Для этого всего лишь нужно поджарить на сковороде 200-300 граммов своих любимых грибов и добавить их к заливке. Яйца добавлять не нужно. Кстати, горшочки лучше всего ставить в холодную духовку, так как из-за резкого перепада температур они могут потрескаться. По той же причине нужно следить, чтобы в духовке они не соприкасались со стенками. Не стоит наливать жидкость до краев, иначе во время кипения она вытечет. Помните, горшки «на выходе» очень горячие и остывают медленно! Идеально, если в хозяйстве имеется специальный ухват. А можно положить в горшочек рыбное филе (сёмгу, минтая – какое угодно), залить смесью молока с яйцами, посыпать обильно (полстакана) укропом, поставить в духовку, включить её на 200 градусов и через полчаса подать рыбу - нежную, как невеста. Готовить в горшке очень просто, потому что после закладки продуктов уже ничего делать не нужно.

Рекламните съобщения се основават на правата на рекламите. Редакцията не носи отговорност за възможни грешки при данните на рекламодателя.

януари / 2018

3


Ние с вас знаем, че до 5-ти век е било прието да се припомня раждането и кръщението на Сина Божи в един и същи ден – 6 януари и този празник се е наричал Феофания(от гръц. – олицетворение, явление на Бога) – Богоявление, което говорило за въплъщаването на Христос в света и за появяването на Светата Троица във водите на река Йордан. Празнуването на Рождество Христово е пренесено на 25-ти декември (по Юлианския календар, или по стар стил) по – късно, през 5-ти век. Така е било положено началото на ново църковно явление – Святки (Коледни празници, наричани в България „мръсни дни” - опасно време , в което злите духове бродят на Земята), завършващи с навечерието, или с настъпването на Богоявление.. Думата навечерие означава „предверие“, „праг” на църковно тържество, а второто название – „сочелник“(или сочевник) е свързано с традицията в този ден да се варят зърна пшеница с мед и стафиди – т.нар. „сóчиво“. Пообщувахме си с познавачи на традициите и разбрахме как да приготвим „сочиво“ Съставки: 1 чаша зърна от пшеница 100гр. маково семе 100гр. орехови ядки 1 - 3 с.л. мед захар на вкус Приготвяне: 1. Пшеничните зърната натискат с въртеливи движения в дървено хаванче, едновременно с това се налива малко топла вода, за да се отлюспи обвивката на пшеницата. След това отделят зрънцето от шлюпката, като минават през сито и премиват. После варят обикновена ронлива постна каша с вода. 2. Паралелно стриват мак до получаване на маково мляко, добавят мед, разбъркват и прибавят към пшеницата. Накрая се прибавят счуканите орехови ядки.

На 6 Януари (19 януари) в Православната църква е Кръщение Господне Или Навечерие на Кръщението

Приказни поверия

Пообщувахме си с познавачи на традициите и разбрахме как да приготвим „сочиво“

1. Оризът заливат с вряла вода и варят три минути на силен огън, шест – на среден и десет – на тих огън. Още 12 минути не трябва да се отваря капака, за да може оризът да набъбне на пара. 2. Съотношението на всички продукти се запазва. Може да се добавят стафиди, сушени кайсии, сушени сини сливи и др.

В навечерието на Кръщение Господне постът е строг, и , по принцип, не бива да се вкусва нищо до освещаването на водата. Всъщност, това е първият постен ден след Рождество Христово, тъй като до тогава църквата празнува Святки, когато няма пост. Обаче на самия ден на празника Кръщение Господне – не се пости. Традицията и обредите на този празник водят своето начало от дълбока древност. Празникът Богоявление завършвал Святките, които според народните поверия, били период на „без кръст”, все пак скоро роденият Исус още не е

4

януари / 2018

Честно казано има още един начин за приготвяне на сочиво – от ориз

ва много традиции и обреди се провеждали с цел пречистване на нечистите сили и затваряне на гранцата между живите и мъртвите. За празника Богоявление хората се готвили много старателно. В навечерието му, в къщите си привеждали порядък, миели подовете и подмитали, тъй като се смятало, че в мръсотията можело да се крият дяволи. Също така всички места, в които можела да се притаи нечиста сила – ъгли, врати, прозорци, печки, мазета, селскостопански постройки и порти – прекадявали с тамян, рисували кръстове с тебешир и ръсели със светена вода. Когато на небето изгрявала първата звезда, хората с молитва сядали на празничната трапеза. Вечерята на Богоявление се наричала „бедна кутя (сладко варено жито)”, гладен Сочелник или втора Вилия, тъй като се състояла от постни блюда. На масата, както и на Рождество, се събира цялото семейство. Както и на „Богата кутя” (прави се преди Нова година), на Бедна кутя са готвили само постни блюда, но в по – малко количество: пържена риба, палачинки от елда, вареники със зеле, каши, плодове, ошав и варено сладко жито.

бил кръстен. „Святки” – това са две седмици празници, които започват от Рождество Христово и приключват с Богоявление. Първата седмица, с начало Бъдни вечер, се нарича „свети вечери”, а втората, до 19 – ти януари – „страшни вечери”. Същност на празника и какво не трябва да се прави И така, приключвали „страшните вечери”, по времето на които отвъдни сили свободно се разхождали в света на хората. Смятало се, че по време на Рождество тези зли духове ставали особено опасни. Зато-

• Поставете на масата в нощта на Богоявление сребърна чаша. Напълнете я с вода. Точно в полунощ трябва да се разлюлее. Каквото желание изкрещиш в този момент над чашата, такова и ще се сбъдне. • Съберете сняг и лед от чисто поле. С този сняг трябва да се натърка лицето, за да бъде бяло и румено. • Ако в този ден има снежна буря – ще има реколта. Ако снегът подгони клоните на дърветата, ще има добра реколта, пчелите ще се множат добре. • Малко сняг на клоните на дърветата – лятото ни гъби, ни плодове търси. • Ако в тази нощ звездите блестят и горят, то старците предричали плодородие у агнетата, тогава са казвали „Ярките звезди ще родят плодовити самки”. • Освен това, ако в този ден има снежна буря – същото ще бъде и на Масленица, ако има силни южни ветрове – ще бъде буреносно лято.


Само празник да има..., а поводът не е толкова важен

Велесови дни, Водосвет и други народни забавления При православните християни от 25 – ти декември (7 – ми януари), тоест от деня на Рождението на Христос до 6-ти януари (19 – ти януари), деня на Кръщението Господне, се честват коледни празници. Християнската църква е започнала да празнува тези дни много отдавна. А в езическа Русия от 25-ти декември до 6 – ти януари се празнували Велесови дни или още ги наричали Големи Велесови святки. Те продължавали дванадесет дни, като количеството месеци в годината. Това време у езичниците се считало за „гранично”. Когато вратите между реалността и отвъдното са отворени. През тези дни било прието да се прави помен на починали прадеди. Маскирани хора, с маски на животни, обикаляли домовете на съседите, пели „колядки” (коледарски песни) и „щедровки”(укр. народни песни). Колядките – това са песни, които възвеличават слънцето, месечината, звездите. А щедровките били песни, в които на стопаните на къщата и на техните деца се изказвали пожелания за добра реколта, благополучие и здраве.

ДАЖЕ СПУСКАНЕТО С ШЕЙНА ОТ ПЛАНИНАТА ИМАЛО СВОЯ МАГИЧЕСКИ СМИСЪЛ Естествено, девойките гадаели за бъдещ мъж, а тези, които имали наличен такъв – питали познавачите на отвъдния свят за реколтата, за потомството на домашния добитък и подобни битови проблеми. Както се оказало, магически предмети, съсредоточаващи магьоснически сили, били обувки, поли, пояси, дълги чорапи, напръстници, игли, пръстени, огледала. Но не е достатъчно само да се знае, с помощта на кои предмети се гадае! Трябва при това и правила за приличие да се съблюдават! 1. Да се избере правилно място и време. 2. Да се излезе от защитата на собствената религия и закрила. Например християнката – да махне кръстчето от врата си. Всички – да развържат възлите на поясите, обувките, косите си.... косите въобще трябва да бъдат пуснати. За защита от отвъдни сили девойката очертавала около себе си магически кръг – със свещ или

пръчка, нож, ръжен. Ако гадаели групово, девойките заставали в кръг, като се държали една друга за кутретата. 3. Да се мълчи, когато се върви към мястото за гадаене. 4. Мястото се избира разумно! То трябва да бъде особено, „нечисто”: изоставен дом, обор, пруст, мазе, чердак, понякога дори гробище, или „гранично” място – такова, където двата свята образуват граница: праг или ъгъл в дома, врата, кръстовище, място с вода (кладенец, дупка в леда на замръзнала река). Но нищо, ако е и вкъщи...Нищо в смисъл „ако не се боите от нищо”. Ето ви и пример – можете сами да проведете такова изпитание: Гадаене с обувка (валенка, мъжка обувка, лаптем (плетена обувка от лико), кристална обувка) ”на посока” бил най – разпространеният вид гадаене. Девойките подред хвърляли обувката (задължитело лявата обувка!) на пътя и по посоката на носа на обувката разбирали страната, в която ще се омъжат. А ако носът се окаже обърнат тази страна, от която е хвърлена обувката – девицата ще седи още година вкъщи, никакъв семеен живот! По време на тези дни всичко заобикалящо било знаково....Какво си говорите! Даже спускането с шейна от планината имало своя магически смисъл. Колкото по – надалеч се спуснеш, толкова по – добра ще бъде реколтата, стъблата на лена ще бъдат дълговлакнести. В едно от най – известните творения на древноруската литература „Домстрой“ намираме съвети и наставления за всякакви ситуации: от правила за поведение в църквата до правила за поведение на масата, включително и за това, как се подготвя празничната трапеза: „ По време на Неделя Месопусна(Месни заговезни), след Рождество Христово на масата се поднасят: лебеди и дреболийки от лебед, печени гъски, фазани, яребици, лещарки, прасета на шиш, желирано агнешко, печено агнешко, желирано свинско, свински дреболийки, пилешки бульони, солено говеждо месо с чесън и подправки, месо от лос, петел на грил, дреболийки от гъска, сушено говеждо и свинско месо, шунка, колбаси, воденички, веяна гъска и петел“. А ето и самата рецепта:

Палачинкова торта с пушена сьомга и червен хайвер Съставки: кефир (кисело мляко), 500 мл.; брашно, 1 ½ ч.ч.; яйца, 2 бр.; сода, ½ ч.л.; сол, 1 ч.л.; захар, 1 с.л.; олио на вкус; пушена сьомга, 400 гр.; извара, 200 гр.; сметана, 3 с.л.; майонеза „Махеевъ“, 1 с.л.; червен хайвер, 3 с.л.; копър, ½ връзка. Начин на приготвяне: 1. От киселото мляко, яйцата, брашното, солта, захарта и содата ще изпечем нежни розовки палачинки. 2. За плънката: ще смесим ИЗВАРАТА, сметаната и майонезата. С помощта на блендер смесваме до еднородна консистенция. Сьомгата ще нарежем на малки, тънки ивички. Копъра ще

накълцаме на ситно. Ще намажем палачинката с изварено – сметановата смес, отгоре ще сложим парченцата сьомга. Ще посипем с копър и ще сложим следващата палачинка. Нея също ще намажем със сместа, ще сложим отгоре парченца сьомга. Ще посипем с копър и ще сложим следващата палачинка. По този начин от готовите палачинки ще сглобим палачинкова торта. 3. Ще оставим тортата за кратко в хладилника, за да се напои. 4. След това ще намажем горната палачинка със сместа, преди поднасяне ще украсим с червен хайвер и ще посипем с копър. Приятен апетит на всички!

януари / 2018

5


Гастрономически пътешествия из Русия

Гастрономическо пътешествие в древния руски град Ярославъл Културата – тя е навсякъде, тя е във всичко. Това не е само балет и опера, литература и живопис, и други подобни художествени красоти. Културата – това е всичко, което човек е култивирал, тоест, по просто казано, всичко, което е създал сам. А какво е създавал постоянно човекът? Точно така! Той е произвеждал храна! Защото е искал да яде – просто е. Но колкото повече поколения се сменяли, толкова повече видове храна се появявали... Ще се запитате, но защо толкова много?! „ Еми, – както би казал известният чукотски ловец – иска ми се!“ Освен това, културният воюва; да се върне земята и полуострова – да не се върне; да се търгува с газ или да се даде „за нищо“, в края на краищата какви домати да се ядат и какви - в никакъв случай – всички тези спорове биха протичали доста по –позитивно и биха приключвали по - полезно за нас (простото население), ако по време на тези беседи опонентите бяха замезвали с, например, борщче с коричка черен хляб, натрита с чесънче...бяха обърнали по прозрачна запотена чашка... а след това – още зеленце киселко, залято с олио – ако бяха набучили на вилицата, и така отмятайки назад умна главица, бяха го пуснали в своите приказливи уста.... А тука и сельодка има на масата – с лук са я украсили, с олио са я подправили – само със своя аромат, тя би могла да прекрати всички разногласия...Но какво да говорим.. Храната – това е политическа работа, и защо все още всички не са го разбрали – не е ясно.

Но – за работа! Осъзнавайки ползата от храната като обединяващо и умиротворяващо начало, а процесът на нейното приготвяне – като творчество и интелектуално развитие, ние решихме да се обърнем към мъдростта на предците и да изясним, какви кулинарни култове са създали те в различните краища на Русия. Разследването на подобно нещо не е проста работа: кореняци вече или няма, или са позабравили доста. Затова се наложи да събираме драгоценните сведения трохичка по трохичка. Но тези „ трохички“, които успяхме да намерим, се оказаха поразителни. Този път са намерени в град Ярославъл. За тези, които не са наясно, Ярославъл – това е древен град – все пак е основан през IX век. Разположен е там, където Волга се слива с Которосл, представлява обект от Списъка на световното наследство ЮНЕСКО и претендира за статуса „столица“ на „Златния кръг“ в Русия.

6

РОДИНАТА НА ПРОЧУТИЯ «ПОШЕХОНСКИЙ» КАШКАВАЛ И НА ПЪЛНОМАСЛЕНАТА ИЗВАРА Е ИМЕННО ТУК, ЧЕ ТУК ИСТИНСКАТА ЯРОСЛАВСКА РИБЕНА СУПА – УХА – ДА НЕ ПО-МАЛКО ОТ ТРИ ВИДА… Няма прекалено да фантазираме и да разказваме, като че ли в Ярославъл на всяка крачка има традиционните за тези места храни. Разбира се, както и навсякъде, тук има предостатъчно макдоналдси, закусвални и подобни заведения за бързо хранене. А ние, заедно с това знаем, че родината на прочутия „пошехонский“ кашкавал и на пълномаслената извара е именно тук, че тук истинската ярославска рибена супа- уха - трябва да е не по-малко от три вида: жълта рибена супа, която готвят само с шафран; черна супа, която не минава без канела, карамфил и черен пипер; бяла рибена супа с много лук. А кой не знае за рибния ярославски пай с цяла маринована в сол риба?! Няма да измъчваме нетърпеливия читател – творец... И така! Древни ярославски рецепти – камера! Душепарка. Не се плашете от названието! Всъщност тази напитка е такава – през дългите зимни вечери помага за отпускане, за стопляне – като цяло топли душата, така я топли...

Утешителна ДУШЕПАРКА

Традиционните я съставляващи са разбира се: черен пипер, карамфил, джинджифил, канела, лайка, градински чай, жълт кантарион, но всичко това се е използвало и в други блюда. А конкретно Душепарката се е приготвяла така: Вземаш чаша тъмна бира(0.4л.) и я изливаш в тенджера. Вътре слагаш и две препълнени шепи червени боровинки(може и замразени) и слагаш 0,300 кг. мед. След това се добавя черен пипер, джинджифил, карамфил, лайка, градиснки чай, жълт кантарион (ако нещо не е под ръка – не е страшно) – от всичко по малко – по около 3 щипки. Смесваш и оставяш да кипне. Завря? Извади червените боровинки с решетъчна лъжица и ги мини през сито – гъстото върни обратно в божествената напитка и сложи още половин шепа цели плодове. А сега сложи четвърт чаша червено вино. Още веднъж кипваме. Сваляме от огъня. Душепарката е готова. Наливаме в дебелостенни чаши. Сядаме удобно в мекото дълбоко кресло... и - по-нататък, на който каквото му се иска – който иска да пише

януари / 2018

стихове, да гледа филм, или баналаното – да чете книга, а който иска да води задушевни разговори – със сигурност, което и да е, ще се получи добре. А в оригинал рецептата е изглеждала така:

А сега да представим древната салата „Разсол“ Ярославъл Известно е, че салатите в Русия се появили едва през XIX век. И тази не е изключение. Но са я правили само от достъпни в Ярославъл продукти... достъпни в смисъл на евтини – ярославци не обичали да правят излишни разходи. Проучихме дневници, готварски книги, писма на ярославци от втората половина на XIX и началото на XX век. И изнамерихме тази рецепта. В състава на салатата „Разсол“ влизат ситно нарязано сварено телешко месо, слабосолена сельодка, картофи, цвекло, кисели краствички, пъдпъдъчи яйца – съгласете се, шокираща смес. Да, и към това, всичкото - горчичен сос. Но не прибързвайте с изводите – както се казва „седем пъти мери – веднъж режи“...Като цяло, отделно трябваше да търсим съдържанието и рецептата на тази същата горчичена смес за овкусяване. Ето и каква се оказа тя: класическа горчица – 1 ч.л., едрозърнеста горчица – 1 ч.л., половин лимон, олио – 6 с.л.(опитайте и сами преценете колко сол да сложите). Всичко това сложете на масата пред вас и започнете да творите! Смесете всичко в дълбока купа, смесвайте отговорно и старателно. А сега оставете купата настрана и нека сместа да постои – да подиша някой друг час. След това можете да залеете с нея „Разсола“.

Древната салата „Разсол“

Основната тайна на вкуса е в това, да не смесвате основните съставки. Да не режете на много дребно. При консумиране, нарязаните парченца не се взимат с лъжица, а се набучват в произволен ред на вилицата. И всеки път се получава различно съчетание на вкусовете. Тайната е проста! И тя е в горчичената смес за овкусяване, в правилното нарязване и внимателното изяждане!


Как е било това за пръв път

Първият Макдоналдс в СССР в Москва В края на януари 1990 година Москва изтръпва – на площад „Пушкин”, вместо добре познатата на окото табелка на кафене „Лира” се появява голяма червена буква „М”, обозначаваща появяването на първия съвестки Макдоналдс. Строили са го югославяни, хранили са ги явно с храна с чужд произход. Заради това, да се опита с особено удоволствие двоен или единичен хамбургер, чийзбургер, пържени картофи, преглъщайки всичко това с Кока – кола, в центъра на Москва се спускат хиляди

страстни гладници. Опашката в първия Макдоналдс се простирала на километри. Даже канадските организатори въобще не предполагали, че разчетеното им на 900 места заведение ще обслужва на ден 30 – 40 хиляди души. Първият Макдоналдс в СССР бие всички световни рекорди.

и можело да си измиеш ръцете с течен сапун На опашката – хора от три поколения. Много от тях с мрежести торбички или куфари. Да се посети Mосква и да не се влезе в Макдоналдс е все едно да не се направи разходка по Червения площад. Първият Макдоналдс, от първия си работен ден, става забележителност. Какво привличало? Първо – непознатата храна. Но и не само. Продавачите били сръчни, усмихнати, не искали бакшиш. Чистачките наистина чистели. Всяка зала създавала своя зона: френска, японска или американска. В тоалетните било чисто и можело да си измиеш ръцете с течен сапун. Всичко се превръщало в символ на промяната. Изглеждало така: сякаш още малко и ние ще заживеем така, сред усмихнати продавачи и чисти тоалетни, без простащина, второкачествена храна и заблуди. После се оказало, че първото не изключва второто.)))

Как се появила майонезата в СССР? Изказвания на великите: Което се прави за пръв път, на него се приписва и първото усърдие. Св. Теофан Затворник

Майонезата е един от най – благородните сосове, тоест от сосовете, основата на които са яйцата и олиото, при това в тях напълно отсъства брашното. А любим сос на жителите на СССР, майонезата станала с „една казана дума” от другаря Сталин. Когато през 1936 година в Москва започнало производството на майонеза „Провансаль”, му занесли партида от новия сос за проба. Майонезата се харесала на висшето ръководство на страната, започнали да я включват в комплекта с продукти, отпускани през тези години с купони. И оттогава класическата „Провансаль” станала най – любимата майонеза на руснаците, освен това, тя дълго време бил единствената в страната. Майонезата не е съвременен сурогат, както смятат някои, а старинен френски сос. Излезлият още през 1904 година френски

енциклопедичен речник на Брокхауз и Ефрон давал следното определение за майонезата: „Маонеза (френ.) – сос от жълтъци, провансалско олио, оцет, горчица и други, за добавяне към студени риби и дивеч”. Самият термин „майонеза” има географски произход и е свързан по – скоро с названието на град Маон, който е столица на остров Менорка, който пък е разположен в Средиземно море. Обаче, по една от версиите, Оливие – авторът на друго широко разпространено култово блюдо – салатата „Оливие”, обяснявайки на своя ученик как да направи горчичен сос, казал: „Вземи жълтъци, разбий ги с горчица, сол и захар, добавяйки по малко провансалско олио и продължавай да разбиваш; когато излееш всичкото олио, добави оцет или лимонов сок”. Акуратният млад готвач с точност изпълнил всички указания на своя учител, но когато занесъл соса, той не се оказал течен, а гъста, подобна на сметана маса. Както в последствие се изяснило, готвачът забравил да каже, че жълтъците не трябва да се използват сурови, а сварени.

Еротични образи от киното в СССР В театрите и по кината в СССР не показвали еротични филми. А ако в купените от чужбина филми се съдържали сцени с продължителни целувки или – ужас – непрозрачни намеци за полов акт – такива развратни епизоди цензорите смело изрязвали или съкращавали.

Не съм виновнаааа! Той сам дойде! Най – откровената и небанална еротична сцена в съветската кинематография била сцената от комедията на Гайдай „Диамантената ръка“, излязъл през 1969 година. Отначало героинята Светлана Светличная прави стриптийз, след това куршум уцелва закопчалката на сутиена ú, тя се оказва чисто

гола (честно казано нищо не се вижда) и крещи: „Не съм виновнаааа! Той сам дойде!“. Да се гледа нещо еротично или порнографско е било възможно само, излизайки извън граница (0.01% от населението) или на Московския кинофестивал на частни прожекции. Честно казано, студентите от Руския държавен институт по кинематография (ВГИК) още в средата на 70 –те години показвали такива филми, за да не се блещят диво на произведенията на чуждестранните си колеги. Към началото на 80-те години от чужбина започнали да внасят видеомагнетофони. Някои собственици на това рядко оборудване не само гледали вкъщи недостъпно, за простите съветски граждани, кино, но и организирали прожекции на вилите си, канели гости. Филмите, донесени „от Запад“ не били, разбира се, дублирани, бил нужен преводач за синхронен превод. Най – често в такава компания, състояща се от бохемни персони и от „златни младежи“(деца на много заможни хора) (кой е можел да има магнетофон в тези години?), се внедрявал общителен младеж, който знаел в съвършенство чужд език, превеждал качествено и безплатно, и скоро без неговите услуги нямало как да се мине. Благодарение на такъв „специалист“ (и на други доносници), на компетентните органи им било известно – кой, къде се събира и какво гледа. Обичали да гледат „Танго в Париж“, „Емануела“, но също така и порнография.

януари / 2018

7


ПриятнИ новости

3 декември 2017 г.

4 декември 2017 г.

Признаха грузинското вино за най – старото в света

На втората стълбичка на световния пиедестал „KVIN Surprise XO”

26 октомври 2017 г. Избираме най – доброто

Грузинското винопроизводство е вписано в Книгата на рекордите на Гинес като най – старото на света. За това се съобщава на сайта на организацията: Проверете информацията с помощта на приложението QR Reader или Viber от вашия телефон

Вайбър – Още – QR скенер – насочете камерата към квадратчето (QR кода) и сайтът ще се отвори

Преди се смятало, че са започнали да правят първото вино в Иран. Рекордът бил отбелязан, след като група учени провела археологически разкопки в две древни селища, на 50 км. от Тбилиси, които се отнасят към периода около 6000 – 5800 пр.н.е. Както съобщава РИА „Новости“, в хода на разкопките са намерили два съда, съдържащи следи от съхранявани в нея течности. Химическият анализ показал, че съда използвали за ферементация, отлежаване и съхранение на виното. Подробният доклад за изследването на съда с възраст 8000 години е публикуван в списание Proceedings of the National Academy of Sciences. Напомняме, че до скоро, за най – древно вино са се смятали следи на възраст 7.4 – 7 хиляди години, които били намерени в неолитното селище Хаджи Фируз тепе в планината Загрос, на територията на днешен Иран.

8

Престижият конкурс International Review of Spirits (САЩ, Чикаго) обявил резултатите от дегустацията: сред хиляди мостри от целия свят били избрани най – достойните алкохолни напитки. Журито наградило 10 – годишния „дивин“ (коняк) „KVIN Surprise XO” със сребърен медал, присъждайки му категорията „Highly recommended”(силно препоръчан). По - долу ще дадем превода на органолептичната характеристика на 10 – годишния коняк „KVIN Surprise XO”, съставена от журито на конкурса: „Тъмнокехлибарен цвят със средна наситеност. Аромат и вкус на хереса (сорт вино), плодов пай, бадем и петмезени курабии с конфитюр от диви ягоди. Тялото е ярко, плодово, вкусът е обгръщащ с леко парене, нотки на пушено месо, оттенъци на риган и мащерка, нюанси на портокалова кора и мед от елда като послевкус. Брендито в испански стил идеално подхожда за приготвяне на коктейли и може да се използва в качество на диджестив“.

януари / 2018

Зефир „Обожайка“: „Бяло – розов“ и „Ванилов“, произвеждани в Сормовската фабрика за сладки изделия, част от холдинга „Обединени сладкари“, успешно минал сертифициране. Въздушното лакомство било одобрено от престижната световна организация «Ок Kosher Certification» по следните параметри: по състава, по съблюдаване на технологичните процеси и изискванията към суровините. Може смело да се твърди, че продукцията преминала сертифицирането не само по обичайните международни стандарти, но и по особено строги критерии към храната, предявени от еврейския диетоложки закон и юдейската религия. Получаването на документа за сертификация се отразил положително върху продажбите в Израел и САЩ. Освен това, такава продукция ще бъде популярна и сред тези, които строго следят за своята фигура и избират здравословни храни.


ПриятнИ новости

В Казан се проведоха „Дни на българското кино” От 30 ноември до 3 декември 2017 година, за пръв път в Татарстан се провели „Дни на българското кино”. Филмите прожектирали в казахстанския кинотеатър „Мир”. Събитието станало продължение на множество мероприятия в рамките на „Дни на българската култура” в Татарстан. В продължение на четири дни, зрителите можели да гледат класическите български филми „Бариерата”, „Осъдени души”, „Вчера” и „Звезди в косите, сълзи в очите“. По време на събитието във фойето на киното била представена изложбата „Древни обичаи и традиции на България“.

Българският филм „6 И 1 НАУМ“ с четири номинации на кинофестивала в Ница Българският пълнометражен приключенски филм „6 и 1 наум“, на режисьора и продуцент Лъчезар Петров (TL Media), получи четири номинации на Международния кинофестивал в Ница. Лентата ще се бори за награди съответно в категориите: „Най-добър чуждоезичен филм“, „Най-добър сценарий на чуждоезичен филм“, „Най-добра главна женска роля в чуждоезичен филм“ - Йоанна - Изабелла Върбанова и „Най-добра поддържаща женска роля в чуждоезичен филм“ - Анастасия Левордашка. Световната премие-

ра на „6 и 1 наум“ ще се състои на 14 май в Ница, като родната продукция ще бъде в надпревара с още 12 филма за статуетката „Най-добър чуждоезичен филм“. Приключения с мотори, преодоляване на много опасности, приятелства и предателства, интриги, страх, страст и изпепеляваща любов преживяват героите. „6 и 1 наум“ е филм-притча, посветен на Истината, който припомня и извежда философски и общочовешки обобщения и послания.

В София откриват паметна плоча на Александър Суворов По инициатива на движението „Русофили” в памет на приноса на Александър Суворов за победата в Руско-турската освободителна война 1787 – 1791 г.(първата от 11-те) и за освобождението на българския град Тутракан, в София, върху сградата на Дома на културата „Витоша” на ул. „Ген. А.Суворов” била открита паметна плоча на руския пълководец, съобщава Руски културно-информационен център (РКИЦ). Преди тържественото откриване на плочата е проведен обред за нейното

освещаване от православни български свещенослужители. След тържественото откриване са положени цветя от движението „Русофили”, Посолството на Русия в България, представителството на Россотрудничество в България и граждани. Легационният съветник на Русия в България Алексей Новоселов произнася слово, в което разказва за необикновената личност на пълководеца, за неговите военни постижения и връзката му със съдбата на българския народ

януари / 2018

9


Блюда лидеров

АРМЕНСКИЯТ КОНЯК – ЛЮБИМА НАПИТКА НА ЧЪРЧИЛ Кулинарна книга от периода на разцвета на СССР съобщава: “Конякът се пие преди храна за възбуждане на апетита. Подходящо мезе към него: сушено – веяна риба с лимон или парче лимон със захар. Пият коняка в малки чашки. Добре е, ако тези чашки са от тънко стъкло; през такова стъкло се вижда златистокехлибареният цвят на коняка. След обяда или вечерята конякът се поднася към черно кафе и плодове. Конякът служи за лечебни цели като тонизиращо средство. За целесъобразна дозировка следва да се обърнете към лекар. През 1948 година били утвърдени, с Постановление на Съвета на министрите на СССР, „мерки за по – нататъчното развитие на производството на коняците и подобряване на техните качества“. Към онзи момент в СССР се произвеждали няколко вида първокласен коняк с все още дореволюционно оборудване. Това са, на първо място, арменските, производство на концерна „Арарат“: „Юбилейный“, „Армения“, „Ереван“, „Двин“ – именно техният вкус и 60 – градусовата алкохолна концентрация толкова уважавал Уинстън Чърчил. Разказват, че по време на Ялтенската конференция през февруари 1945 годи-

ВяРНОСТ КЪМ КОРЕНИТЕ Колкото и високо да летиш, е важно да помниш, откъде си родом. Така, вероятно, мислел Йосиф Сталин, когато поръчвал, на своите знаменити продължителни банкети, да се поднася едно след друго полусладкото вино „Хванчкару“(грузинско вино). И, разбира се, никой няма да се учуди от напомнянето, че любимата вкусотия на „вожда“ било „сациви“ – пилешко месо с орехи и подправки.

на, Сталин почерпил Чърчил с арменски коняк. Носят се слухове, че след това Чърчил ежедневно изпивал по бутилка петдесетградусов коняк „Двин“, който Сталин ежемесечно му изпращал по пощата. Веднъж, през 1951 година, забелязал, че конякът е загубил предишния си вкус, Чърчил се оплакал на Сталин. Оказало се, че главният технолог на Ереванския конячен завод - Маркар Сердакян, който се занимавал с купажирането на „Двин“, бил изпратен на заточение в Сибир. Върнали го обратно и го реабилитирали. И Чърчил отново бил удовлетворен от качеството на коняка. А Седракян, след 20 години, през 1971 –ва, получил званието „Герой на Съвесткия съюз”.

ЗА БРЕЖНЕВ ВЪВ ВСЯКА СТАЯ ИМАЛО КАНТАР Брежнев много обичал блюдата от руската кухня, особено „курник“ (празничен солен пай, с пластове от палачинки и плънка, най – често, от пилешко месо и др.). Основата му е бутер тесто, на което на редове се реди смес от ориз, пилешко, гъби, зелени подправки, яйца. Всичко това на свой ред се покрива с палачинки. Но с времето у Брежнев се развило болезнено отношение към килограмите. И въпреки че телосложението му било абсолютно нормално за днешните времена (в края на седемдесетте при ръст от 178 см., той тежал 90 до 92 килограма), Брежнев смятал, че това е много. Той пресмятал всяка хапка, за да не преяде, отказвал се от хляба. За вечеря само – зеле и чай. Или извара и чай. В най – добрия случай можел да си позволи няколко сирники (питки от извара).

ХРУШЧОВ ИЗБИРАЛ ТОВА, КОЕТО Е ПО – ПОСТНО ГОСПОДАТА АНДРОПОВ, КОСИГИН И ДРУГИ официални лица За закуска, рано сутринта (а той ставал в шест часа сутринта), две филийки черен хляб, препечени на тиган. Още хапвал кисело мляко от малки бурканчета. Понякога можел да излее киселото мляко в купа за салата и да добави вътре извара. За обедно меню Хрушчов предпочитал по – постни блюда, мазно практически не ядял. Например, обичал украински борщ с „пампушки“ (малки кръгли хлебчета), с които обикновено го гощавали в Киев. В дома на Никита Сергеевич за леко хапване, за убиване на апетита, на масата винаги имало чинийки с черен парен хляб, дребно нарязан, осолен и изсушен.

10

януари / 2018

Алексей Николаевич Косигин, председател на Съвета на Министрите на СССР се хранил съвсем обикновено. Той нямал особени искания. Единственото било задължително да има каша за закуска. В повечето случаи – овесена. Ял я е или с масло, или с конфитюр, при това му готвели каша и в родината и зад граница – руски готвачи. Един навик знаели само близките му: той, ако се хранел вкъщи, сам, можел да не използва прибори, обичал да яде с ръце. Идеологът на партията Михаил Суслов не понасял, както се изразявал „неща за мазане“ – кьопоолу или пастет от тиквички. Близо до него даже не трябвало да бъдат поставяни такива блюда. Хапвал каша, варено месо. И много обичал кренвирши и наденички. Даже по време на приеми или коктейли, за всеки случай, за него, подсигурявали кренвирши, в случай че прояви каприз! На председателя на КГБ на СССР Юрий Владимирович Андропов, във връзка с болест на бъбреците, предписали безсолна диета... Сега, разбира се, не е тайна, че през последната година от живота си, Андропов прекарвал доста време в стационара. Любимият му сок бил от червена боровинка. Въобще обичал кисело, например ябълки. Зимата даже му носели някой друг сандък с ябълки от Индия.


Тайнствената Англия по руски

Най – добрият Шерлок Холмс на Британската империя живее в Русия Кралица Елизабет Втора през 2006 г. наградила актьора Василий Ливанов с Ордена на Британската империя за създаването на най – точният кинематографичен образ на легендарния детектив Шерлок Холмс. Церемонията по награждаването се състояла в Москва, в посолството на Великобритания. В това, че Ливанов е най – добрият следовател в света, повярвал даже някога всемогъщият КГБ. И се обърнал към актьора с неочаквана молба. Най - добрият Шерлок Холмс е съветски. Такова решение обявили англичаните през 1982 г., когато филмът с Василий Ливанов в главната роля за пръв път излъчили по канала Би Би Си. Всички, от премиер министъра на Великобритания Маргарет Тачър, до обикновения лондонски хлебар – приели този образ на старата добра Англия, който създали във филма режисьорът Игор Масленников и актьорите Василий Ливанов и Виталий Соломин. Даже Нева вместо Темза, Рига вместо Лондон, покрайнините на Талин вместо блатата на Девъншир въобще не смутили англичаните. След като изгледала нашия филм, дъщерята на Артър Конан Дойл написала в Москва: „Ако му се удаде на татко да види този руски актьор, той би бил щастлив“. Самият Василий Ливанов за осем години работа над ролята до толкова привикнал с образа на Шерлок Холмс, че даже го помолили да помогне в разкриването на престъпление. А в процеса на създаване на филма се случили доста куриози и наистина драматични събития, ето едно от тях: Знаете ли, споменаването на коя държава, цензурата на художествения съвет „Госкино“ на СССР исизкала да бъде премахната от филма „Приключенията на Шерлок Холмс и доктор Уотсън“?

До срещата с Холмс военният лекар Уотсън служил в Афганистан. В началото на първия филм „Приключенията на Шерлок Холмс и доктор Уотсън“ (1980г.), Холмс казва на Уотсън, че той е пристигнал от Изтока. В първоначалния вариант на озвучаването Холмс казва следното: „Отдавна ли се върнахте от Афганистан?“ В навечерието на премиерата на филма, СССР въвежда войски в Афганистан. Епизодът е бил преозвучен. Музиката към филма „Приключенията на Шерлок Холмс и доктор Уотсън“ на композитора Владимир Дашкевич веднага станала самостоятелно класическо произведение. Сега това е „емблема“ – когато и където и да зазвучи тази мелодия, пред очите веднага се появява Шерлок Холмс, задължително със своята лула в уста. Зрителската любов към филма „Приключенията на Шерлок Холмс и доктор Уотсън“ настъпва ведна-

га, и не престава до ден днешен. Както, когато на Конан Дойл изпращали писма с молбата да продължи писането на разказите за Холмс, така и Масленников молили да снима и още, и още. За снимките на този филм може да се говори безкрайно, но най – добре – да се гледа… „Десет малки негърчета“ – убийствени в своята достоверност Помня, че наричаха още този филм „първият съветски филм на ужасите“, въпреки че всъщност там няма нищо подобно на „ужаси“. В своето произведение Агата Кристи добре представя детското стихотворение – в това има нещо зловещо и нещо типично английско. Да, и въобще добре се нагнетява обстановката, започвайки с този момент, когато събират поканените гости в залата и с тях започва да разговаря грамофонна плоча. „Десет малки негърчета“ – филмът – екранизация по едноименния роман на английската писателка Агата Кристи, излиза на екран през 1987 година. И също така, както и филмът „Приключенията на Шерлок Холмс и доктор Уотсън“, поразява даже английските зрители със своята достоверност и точост на предаване на съдържанието на романа и характера на неговите герои. Филмът започва с приближаваща се към зрителя мъничка скала, без признаци на растителност, на върха на която се е наместил още по – дребничка къщичка. Толкова е поразително да се види как всичко е построено като в книгата, че филмът играе по установените на драмата правила. Въпреки че отвътре къщата е доста малка, се забелязва, че не е от евтините: в края на първия план се появява чувство на клаустрофобия. Режисьорът на филма Станислав Говорухин – между другото казано, популярен кинорежисьор в Русия, който известно време преди това напуска киното, за да става политик – отлично се е възползвал от тази ситуация; има забележителни откъси, в които героите сякаш случайно приближават глава към стената, надявайки се да подслушат своите съседи и така нататък. Няма да сгреша, ако кажа – при А. Кристи това е детективски роман, а при Говорухин – драматичен детективски роман. Филмът е потресаващ със своята загадъчност... Въпросът е един, а отговорите десетки...и кой от тях е верният??? Всеки може да бъде героят, жертвата, убиецът... Нагнетявайки обстановката, във всяко действие се вплита музиката..., гениално подчертавайки визуалния образ, тя прониква до костите, кара те да плачеш или да мълчиш. „Десет малки негърчета похапваха добре, задави се едното, сега са девет те...“

януари / 2018

11


Загадки

7 – те най – странни и загадъчни явления на сибирското езеро Байкал Кой не е чувал за езерото Байкал?! Най – вероятно няма такъв човек... Но не всички знаят за загадките, които крие това уникално езеро. Най – общите сведения за него са такива: Байкал съхранява 20 % от световния запас на питейна езерна

вода, а прозрачността ú е такава, че може с лекота да се видят предмети, намиращи се на дълбочина 50 м. Но освен това, в езерото се случват абсолютно невероятни явления, които никак не се поддават на логическо обяснение.

Ледени хълмове

Вещерски кръгове на Олхон Байкалски триъгълник

През 30-те години специалисти от Байкалската хидрологическа станция забелязали необичайни форми на ледената покривка, характерни само за Байкал. Например, „сопки” – конусовидни ледени хълмове с височина до 6 метра, кухи отвътре. На външен вид те напомнят ледени палатки, „отворени” от противположната страната на брега.

Байкалски миражи

Аномалната зона на езерото е наречена по аналогия на Бермудския триъгълник. Това е област на аномална турболентност, в която отказват да работят всякакви уреди. Освен това, там често се наблюдават доста необичайни явления от типа на появяващи се блестящи топки, кръгове и рязко променящо се време. Някой от пребивавалите тук също говорят за загуба във времето.

Огромни кръгове по леда

Местните жители, не веднъж за своя живот, са се сблъсквали, излизайки с лодките си за риба, с реалистични картинки, изобразяващи това, което не би трябвало да бъде там. Най –разпространените миражи са замъци, древни кораби и острови.

Дяволска фуния Там възникват не само миражи, но и зловеща фуния, която се образува спонтанно, без връзка с метеорологичните условия. Своето название получава заради странните явления, случващи се там 1 – 2 пъти в годината. При хубаво време, при пълно безветрие, там, изведнъж се образува огромна фуния. Местните жители смятат, че така се откриват вратите на Ада, които завличат душите на грешните в преизподнята.

12

Според поверията на местните жители, идеално равни кръгове на тревата, периодически възникващи на един от островите в Байкал, се появяват там заради хоровода на вещиците. Уфолозите смятат, че кръговете, достигащи диаметър няколко десетки метра, възникват вследствие на приземяване на извънземни. Кръговете са появяват от само себе си в полета, които никога не са се орали. Никакви признаци на стъпкване, напротив: по границата на идеално равната окръжност се появява ивица по – сочна и висока трева – тя доста добре се забелязва на обикновено сухите участъци земя. Изследователите са определили, че интензивният растеж на растенията във формата на кръг не е свързан с особеностите на почвата или с подземните източници на вода.

Светеща вода

Тези огромни кръгове с диаметър няколко километра, периодично появяващи се на ледената повърхност на Байкал, могат да се видят само от въздуха. По резултати от наблюдения от Космоса станало известно, че кръгове са се появявали само през 2003, 2005, 2008 и 2009 година и всяка година на ново място.

януари / 2018

Светенето на байкалските води било забелязано от главен научен сътрудник на Иркутския физико – технически институт – Виктор Добринин още през 1982 г. Изследванията показват: практически всяка вода се явява източник на светлина. Но, например, дестилираната - свети слабо. Тази, от чешмата, бързо загасва. А най – интензивното светене е в Байкал. Тук може да продължи и месец. За да се уловят невидимите за окото светлинни потоци, се използват високочувствителни уреди. Също така изследванията показали, че светенето на водата е нееднородно и на дълбочина губи интензивността си, а неговата яркост се снижава в периода от ноември до средата на януари.


Любопитно

Метеоритна марка

Предистория: 15 февруари 2013 година в 3 часа 20 минути и 26 секунди по Гринуич, американските сеизмолози отбелязват взрив на нулева дълбочина с магнитут 4 на около 1км. югозападно от центъра на руския град Челябинск. Какво е било това? Рядко явление! В атмосферата със скорост 15 – 20 км. в секунда навлиза метеорит. Навлиза и се разрушава на височина 30 – 50 км. над Челябинск, а продължаващото движение на неговите отломки предизвиква мощно светене (болид) и силна ударна вълна. Впоследствие голяма част от отломките са се изпарили, а до Земята са долетели само някои от тях. Отначало южноуралците са видели мощно ослепяващо избухване, а след това са чули удар, който бил съпроводен от ударна вълна. В резултат на това били счупени стъкла на повече от 7000 здания, от счупените парченца пострадали около 1500 души. Долетелите до Земята парчета метеорит паднали в езерото Чебаркул, образувайки голямо разтопяване върху него. Почти година била нужна

на специалистите, за да ги извадят от дъното на езерото. Сега, най – голямото парче от космическото тяло с размер 66.6х88х61 см. и с тегло повече от 600 кг. е изложено в Челябинския етнографски музей. Как се създава марка • Към вечерта на 15 февруари 2013 г. интернет се наводил с обяви за продажба на парчета от метеорита, цената на които варирала от 500 до 1500 рубли (от 15 до 50 лева). Вярно, че по това време още не се провеждали никакви експертизи на тези камъни, и затова купувачите правели сделките на свой риск. • Появили се тениски, лепенки, плакати, различни канцеларски материали и даже сладки изделия с изображението на метеорита. Постепенно започнали да се появяват бижута, инкрустирани с парченца от „космическия камък”. • Южноуралските златари получавали поръчки за производство на медали за зимните олимпийски игри в Сочи с вградени в тях „парченца от метеорита”. Такива медали връчвали на победителите в състезанията само на 15 февруари 2014г. • Във Федералната служба за интелектуална собственост на Руската Федерация постъпили няколко заявки за регистрация на търговски марки, свързани с това природно явление. Например фабрика „Южуралкондитер”, част от столичния холдинг „Обединени сладкари”, подала заявка за регистрация на марката „Челябински метеорит”. • Компания Coin Invest Trust изготвила монети за островите Кук с части от челябинския метеорит. По съобщение на пресслужбата на компания Coin Invest Trust, номинал на моне-

Каца с омули Справка: БайкАл - езеро с тектонски произход в южната част на източен Сибир, най – дълбокото езеро на планетата, най – големият резервоар в света на питейна вода. БаргузИн - североизточен вятър, духащ в средната част на Байкал от долината на река Баргузин. МОлодец - млад човек, достигнал разцвета на силите си, силен и снажен, широкоплещест, здрав. Омулёвая бочка – метафора, показваща, че езеро Байкал е пълно с уникална риба под названието „омул”( сладководна риба, от семейство Пъстървови). Байкалският омул – не само деликатес, но и известна марка Именно байкалският омул е известен на ценителите на изтънчени блюда от целия свят. Абсолютно е възможно, това да е свързано с необичайната чистота на байкалските води, а омулът обича именно чистите води. Така че, омулът байкалски – това е нещо, което няма да срещнеш никъде другаде. Не е учудващо, че блюдата от омул са станали

тата от 5 долара, драгоценен метал – сребро, проба 925, качество на щампата по технология „пруф” (огледално гладка монета с контрастиращ матов образ), с тегло 20 гр., диаметър 38.61 мм., тираж – 2500 броя. На лицевата страна на монетата „Челябински метеорит” е отсечен портретът на Нейно Величество кралицата на Великобритания Елизабет II – работа на Иън Ранк-Бродли (Ian Rank-Broadley FRBS). В полукръг по края на монетата е гравиран наспис „ELIZABETH II”, „COOK ISLANDS”, „5 DOLLARS”. Обратната страна на сребърната монета представлява стилизирано изображание на човешко око – по мнение на дизайнера, така са видяли падането на метеорита жителите на Челябинск. В центъра ú е поместен къс от небесното тяло. Останалото пространство от тази страна представлява стилизирано цветно изображение на разбити стъкла. В горната част на монетата в полукръг е гравиран надписът – “CHELYABINSK METEORITE 2013”. В долната част отново в полукръг, са указани географските координати на падането на метеорита – „54º49`N, 61º07`Е”.

Славное море – священный Байкал, Славный корабль – омулевая бочка. Эй, баргузин, пошевеливай вал, Молодцу плыть недалечко.

визитна картичка на този регион. Той е бил, е и ще бъде един от основните източници на доход за местните жители. Соленият омул, а също пушеният и веяният – всички тези продукти днес могат да се намерят на всяка жп спирка, във всяко, даже и в най – малкото село, не говоря за големите градове. И всичко това е само тук, в покрайнините на Байкал. Покрай удивителния вкус, месото на омула притежава лечебни качества. Още от едно време сред сибирците се носило поверието, че омулът е способен да излекува

рибаря от всеки, даже най – тежкия недъг, достатъчно е само да прекара по устните му опашка на току – що уловена риба. Полезните свойства на месото на омула са доказани от лекарите, така че това не е просто поверие и догатка. Отделно удоволствие е риболовът на Байкал. Омулът е доста капризна риба и съвсем не на всеки рибар му се получава да го надхитри. Той може да се лови и зимата и лятото и, по думите на сибирците, уловеният и прясно свареният омул – това е нещо божествено.

януари / 2018

13


Бизнес-опит

Позиционируйся или умри

Позиционирай се или умри

Часть 9

Част 9

Магазины «Березка», пельмени «Березка», ресторан «Березка»…. Ох, как заманчиво всему и вся давать один раз состоявшийся брэнд…. Но, увы, это почти никогда не работает!

Виктор Бакуревич Изпълнителен Директор Берьозка Трейдинг ООД, България

Вспоминается одна история: какое-то время мы работали с производителем колбасных изделий из Германии, он выпускал колбасу под маркой «Lackmann» и был достаточно известным колбасником на русском рынке в Европе. Однажды мне приветливо и возбужденно звонит менеджер продаж, чтобы сообщить «радостную» новость - теперь мы можем купить у них не только колбасу «Lackmann», но и пряники «Lackmann»! Казалось бы, все логично, почему бы имя успешной колбасы не передать новому пряничному проекту? Но не все так просто, давайте порассуждаем – во-первых, я не очень доверяю кондитерам, которые вчера делали колбасу, во-вторых, я привык, что «Lackmann» - это колбаса, и не хочу воспринимать пряники с примесью колбасного брэнда!

Магазини „Берьозка“, пелмени „Берьозка“, ресторант „Берьозка“.... Ох, толкова е примамливо на абсолютно всичко да се дава името на вече популярна марка, уви, това почти никога не работи!

Изплува ми една история – известно време работихме с производител на колбаси от Германия. Той произвеждаше колбаси под марката „Лаккман“ и беше доста известен на руския пазар в Европа. Един ден, приветливо и развълнувано, ми звънна мениджъра – продажби, за да ми съобщи „радостната“ новина, че вече можем да купуваме от тях не само колбаси „Лаккман“, но и курабийки „Лаккман“! Всичко звучеше много логично, защо пък името на успешно продавани колбаси, да не се предаде върху нов „курабиен проект“? Но не всичко е толкова просто, нека да поразсъждаваме – първо, аз не се доверявам особено на сладкари, които до вчера са правили салами, второ – аз съм свикнал, че „Лаккман“ е колбас, и не искам да възприемам курабийки с примеси на колбасна марка!

Мало кто знает, но мировой рынок мужских бритв уже много лет на 80% принадлежит компании «Gillette», и они успешно отбивают все атаки конкурентов, каждый раз создавая новый брэнд на той нише, где конкуренты создают, что то новое. То есть даже в узкой категории «бритвы» «Gillette» не смешивает брэнды многоразовых бритв и одноразовых бритв, так что говорить о пряниках и колбасе!

Малко хора знаят, че световният пазар за мъжки самобръсначки, вече доста години, на 80% принадлежи на компанията „Жилет“, и те успешно отклоняват всички атаки на конкурентите, създавайки всеки път нова марка, в тази ниша, в която конкурентите създават нещо ново. Тоест, даже в тясната категория на бръсненето, „Жилет“ не смесват марките на самобръсначките за многократна с тези за еднократна употреба, а какво да говорим за курабийки и колбаси!

Итак, вернемся к нашим ошибкам. Мы, все-таки, сделали ресторан и прилепили ему название «Березка». Главное поставить перед собой «правильную цель»((

И така, да се върнем към нашите грешки. Ние, все пак, отворихме ресторант и му лепнахме името „Берьозка“. Важното е да поставиш пред себе си „правилната цел“ ((

Ресторан не пошел… директора менялись один за другим, перестройки, смены концепции, инвестиции - мы же упорные бизнесмены, идем до конца))

Ресторантът не потръгна...мениджърите се сменяха един след друг, преустройства, смяна на концепция, инвестиции, ние сме упорити бизнесмени, вървим до края))

Следует признать, что назвать ресторан «Березка» была не самая большая ошибка, самая большая ошибка была сама идея - открыть ресторан. Можно и нужно заниматься тем, что у тебя получается, распространенное на Балканах - «всичко правим» в бизнесе не работает!!! Категорически не работает!!

Трябва да призная, че да се нарече ресторантът „Берьозка“ не беше най –голямата грешка, най – голямата грешка беше самата идея за откриване на ресторант. Може и трябва да се занимаваш с това, което ти се получава! Разпространеното на Балканите – „разбирам от всичко“ – в бизнеса не работи!!! Категорично не работи!!

Кстати, от колбасы «Lackmann» мы вскоре отказались, в пользу узко специализированного колбасного завода… и пряники «Lackmann» так и не стали покупать

Между другото, от колбасите „Лаккман“ се отказахме скоро след това, в ползва на тясно специализиран завод за колбаси..., а курабии „Лаккман“ така и не започнахме да купуваме.

Продолжение в следующем номере…

Продължение в следващия брой...

С уважением Бакуревич Виктор

Исполнительный директор Берьозка Трейдинг ООO

14

януари / 2018

С уважение, Виктор Бакуревич

Изпълнителен директор Берьозка Трейдинг ООД


Jurnal 9  
Jurnal 9  
Advertisement