Page 1

#8 декември 2017


#8 декември 2017

• Празнично

стр. 4

Юбилей на руската новогодишна елха – 200 години! Или отвратителен булжоазен празник

стр. 5

Какво расте по елхата?

• Най-добрият подарък

стр. 6

Интернационалното семейство на матрьошката

• Модерно, стилно, празнично

стр. 7

Откъде тръгва традицията да се пие шампанско на Нова година?

• Хората са живели без това...

стр. 8

Музика върху „кости”

•Вкусно и просто

стр. 9

Кремълската новогодишна трапеза и в нашия дом

•Какво ще пием? •Държавни тайни...

стр. 10 стр. 11

Разписание на деня на съветския мъж за 31 декември

•Щастливо наше детство Съкровено

стр. 12 стр. 13

Плъхчето Лариска, Чебурашка и най–добрият крокодил...

Бизнес опит от «Берёзка», част 8

стр. 14

Адрес на редакцията: България, гр. Варна, ул. Цар Освободител, 12. тел.: +359 87 887 7643 За обратна връзка: drevlyane@yandex.ru По въпроси за разпространението: Ольга Бакуревич drevlyane@yandex.ru По въпроси за сътрудничество със списание «Русский Журнал»: Ольга Бакуревич drevlyane@yandex.ru Издателство: България, гр. София, Roprint EAD

Олга Бакуревич г л а в е н р е д а к то р

Мистическая цепочка государственных законов Или Как русские купцы обрели «болезнь души» Сначала о том, что всем известно: были на Руси такие люди – бродячие актёры, которые назывались Скоморохами, они же: глумцы, гусельники, игрецы, плясцы, весёлые люди. Не было ни одной ярмарки, праздничного представления без скоморохов. Они веселили народ, играли на балалайках, пели и плясали – их танцы, честно говоря, были не всегда «приличными», а песенки и частушки так уж совсем - глумливыми. Скоморохи – самые древние представители театра, то есть ещё до Крещения Руси появились эти весельчаки на народных гуляниях - так сказать - из глубины народного творчества. Вот и стали в крещёной Руси одним из символов проникновения язычества. Тогда, когда самыми большими праздниками уже были Рождество и Сочельник. А спутниками скоморохов на ярмарках, базарах, площадях часто были медведи! Да-да! Именно бурые медведи лесные… Случались, конечно, нападения на людей во время этих увеселительных прогулок, но до массового террора медведям было далеко. Однако, несмотря на весёлый характер всех этих медведей, в 1648 году был издан царский указ о запрете медвежьих потех. Тогда свою роль сыграла и церковь: противником „медвежьих плясок“ был протопоп Аввакум. Потом „запретили“ и самого Аввакума...(но это совсем другая история). ЭТОТ УКАЗ, НА НАШ ВЗГЛЯД, БЫЛ ПЕРВЫМ, И ВЕСЬМА ДРАМАТИЧЕСКИМ, ШАГОМ В ИСТОРИИ ПОЯВЛЕНИЯ НОВОЙ БОЛЕЗНИ ПОД НАЗВАНИЕМ «БОЛЕЗНЬ ДУШИ». А КАК ЖЕ? ЛИШИЛИ НАРОД ПРИВЫЧНОГО ВЕСЁЛОГО АДРЕНАЛИНА: С МЕДВЕДЕМ ПОБОРОТЬСЯ ИЛИ С НИМ ЖЕ СПЛЯСАТЬ.

Вторым труднопереносимым ударом для населения стал запрет на балалайки! Поверьте глазам своим…вы

не ошиблись – именно на балалайки! Всё в том же 1648 году Царь Алексей Михайлович повелел все инструменты (балалайки, домры, гусли, рожки и др.) «собрать и сжечь, причем тех, кто не захочет подчиниться пороть и ссылать в Малороссию». А всё почему? А ПОТОМУ ЧТО СКОМОРОХИ ИСПОЛЬЗОВАЛИ ЭТИ ИНСТРУМЕНТЫ В КАЧЕСТВЕ ПОМОЩНИКОВ ДЛЯ УСИЛЕНИЯ ЛИБЕРАЛЬНЫХ ОППОЗИЦИОННЫХ НАСТРОЕНИЙ. Пели они под них песни очень уж порой неприличные, особенно - с точки зрения всевидящего ока и всеслышащего уха, тогдашнего патриарха Никона. Ну что тут было делать народу?! Наболело у него на душе так, что начал он всё чаще сердиться и бранно разговаривать… Если по-простому сказать – материться сильно народ стал. Но Закон о запрете на мат вступил в силу в России только в 2014 году. А в 1648 году не стали ожесточать население ещё и этим запретом. Минуло без малого 2 века, прежде чем император Александр I созрел до того, что вошёл в положение части угнетённого отсутствием медведей на улицах и скоморохов с балалайками населения и дал послабление хотя бы купцам. Они ж всё-таки торговцы, кормильцы наши… Что сделал император? Купцам стало разрешено брать отпуск на время запоя. С 1807 года всякий российский купец имел право на ежегодный отдых по „болезни души“. Так именовался запой. Разрешалась „малая“ (длительностью две недели) и „большая“ (сроком месяц) „ болезнь души“. До чего же народ довели…

Рекламните съобщения се основават на правата на рекламите. Редакцията не носи отговорност за възможни грешки при данните на рекламодателя.

декември / 2017

3


ПРАЗНИЧНо

След революционния преврат през 1917 година в Русия, още 10 години продължили да празнуват любимите на целия народ Рождество Христово и Нова година. А през 1927 –ма всичко рязко се променя – съветското правителство започва кампания за борба с “религиозните предрасъдъци“ – именно така, тогава, започнали да наричат народните традиции(( Във връзка с мащабната антирелигиозна борба „си заминали“ и празниците- първо Рождество, а след него и Нова година. Нова година – е празник, според новата Съветска власт, буржоазен, и затова на пролетариата не му подхожда да го празнува... Било предложено „...Новолетието да започва да се брои от 7-ми ноември, а летоброенето да се въведе от 1917 година, която се смята за първата година на комунизма“. В едно от разпорежданията на кампанията против Рождество Христово се казва, че „домашната обстановка на коледния празник има вредно действие върху здравето и възпитанието на децата: коледни разкази с дяволии, дим и газ

ЮБИЛЕЙ НА РУСКАТА НОВОГОДИШНА ЕЛХА – 200 ГОДИНИ!

Или ОТВРАТИТЕЛЕН БУРЖОАЗЕН ПРАЗНИК

от елхите; викове на пияни гости...“ Скоро Рождество е – Празник буржоазен, гаден, От миналото свързан е със него обичай тъй срамен: Капиталист в гората ще отиде, Роб ленив на предрасъдки, С брадва той ще отсече елха, мъмрейки шегички жлъчни.... Такива, ако ми позволите да кажа, стихове, са публикували във вестниците по онова време.

ВЕЧЕ ВСИЧКИ ТРЯБВА ДА СЕ БОРИМ СРЕЩУ ЕЛХИТЕ Забавното е, че един от основните аргументи в борбата срещу елхата е било нейното название “свещеническа“. Въпреки че до преди Революцията именно църквата се е борила с елхите като част от езичеството. „Сега всички трябва да се борим срещу елхите“ – призовавало детското списание „Чиж“. И се борили всички – от малки до големи. Детското списание „Млад натуралист“ предлага „да не се харчи нито копейка за този „празник“ – „само този, който е приятел на свещениците, е готов да празнува“. Вестниците

изобличавали възрастните, а детските списания - децата, съхранили мечатата за новогодишната приказка и елха. От този момент нататък елхата минава в „нелегалност“. Само някои семейства са се осмелявали да я украсяват за децата и то го правели тайно. Наред с това към пощите било спуснато разпореждане, установяващо правила за попълване на поздравителни картички: забранявал се умалително - ласкателният стил, обръщения от типа: „Скъпа Мария Петровна“, позволено било само „Здравей, другарю..”

А до преди тях – «отвратителните буржоазни времена» – още преди 17 век, когато Нова година идвала на 1-ви септември, по време на празнуването ú, в Кремъл се провеждали церемонии «За започване на Новолетието», «За изпращане на годината» или «Служба за многолетно здраве». Церемониите започвали около 9 часа по съвременни изчисления. На катедралния площад на Московския Кремъл, срещу северните порти на катедралата «Архангел Михаил», пред главния вход се изграждал голям подиум. Той се покривал с персийски и турски килими. На подиума между катедралата «Архангел Михаил» и камбанарията «Иван Велики» са поставяли три аналоя(подставка за книги при богослужение) – два за Евангелията и един за иконата на Симеон Столпник Летопроводец. Пред аналоите поставяли големи свещи, маса със сребърна чаша за освещаване на вода. Срещу аналоите поставяли два стола: отляво за патриарха, а отдясно за царя. Патриархът, съпровождан от духовенството, излизал за служба от западните порти на Успенския събор. Свещениците носели икони, кръстове и хоругви (църковно знаме). Когато патриархът излезел на площада, царят излизал от Благовещенската „паперт“(покрита площадка пред входа на храма). Шествието на патриарха и царя било съпровождано от камбанния звън на Иван Велики. Звънът се прекратявал, когато двамата заемели своите места. Царят излизал в празнично облекло – в «порфир»(връхна парадна мантия), с корона и мономахова шапка(царска шапка, украсена със скъпоценни камъни). Свитата, която съпровождала царя, била облечена с връхни дрехи, тъкани със злато и с високи шапки от естествен косъм. По указ от 19 декември 1680 година по време на празнуването на Нова година е било задължително носенето на позлатени връхни дрехи тип дълга перелина. Царят се докосвал до Евангелието и иконата, и патриархът го благославял. Патриархът, в специално слово, се молел за здравето на царя. А царят в отговор завършвал с думите „...дал Бог, жив и здрав“. През 18 век «започнала» Новата година, която вече се празнувала на 1-ви януари.

4

декември / 2017

ЦАРСКИТЕ НЕВЕСТИ И НОВОГОДИШНИТЕ ЕЛХИ – ПОД ЕДИН ЗНАМЕНАТЕЛ След това, през 1699 година, Петър I създал указ, с който преместил „новолетието“ на 1-ви януари „ про пример на всички християнски народи“ и „ по- добре за единодушието с народите европейски“. Но за новогодишната елха в царския указ нищо не било казано... Откъде е дошла в Древна Русия? Дошла е от Германия, което въобще не трябва да ни учудва – оттам – от Германия, са вземали и жени за царете и месари за приготвяне на колбаси... защо пък не и новогодишната традиция с елхата да не е взаимствана от там – колкото повече красота в живота, тол-

кова по-добре! Така че, царските невести и новогодишните елхи са имали много общо. Вестникът „Харковски сведения“, през 1913 година пише: „За пръв път през 1817 година, в навечерието на Рождество, по желание на съпругата на великия княз Николай Павлович – Александра Фьодоровна, в Николаевския дворец..... беше запалена немска коледна елха“. Истина ли е това или е красива легенда, не е ясно. Но е достоверно, и в това си съвпадат всички информационни източници, че елхата е дошла в Русия именно от Германия

През 1897 година, издателство „Общество на света Екатерина“ е пуснало за пръв път руски пощенски картички за Коледа и Нова година.


ПРАЗНИЧНо

Какво расте по елхата? В Съветския съюз Нова година се е върнала в средата на 30-те години. Всички верни атрибути на старото Рождество, по заповед на атеистите, станали „новогодишни”. На първия детски новогодишен

Летци – космонавти от СССР при посрещането на Нова година, 1936г.

празник в Дома на съветите в Москва присъствал главният приказен герой – Дядо Мраз. А през януари 1937-ма у Дядо Мраз се появила и неизменната му спътница – Снежанка.

Семейна трапеза Нова година, 1965г.

на

Дядо Мраз и Снежанка. 1967г.

КАТО СЕ ВЕСЕЛИМ – ДА СЕ ВЕСЕЛИМ! Но позволение от съветското правителство за поздравителни картички така и не се появило (((. Тази история продължила почти до края на Великата отечествена война. През декември 1944 година в страната бликнал “поток” от ярки гланцирани новогодишни картички: половин Европа била освободена и пред съветския войник се открила западната култура на празника. Тогава съветската полиграфия взела решение да противостои на буржоазната продукция: през 1947-ма, заедно с обявяването на 1-ви януари за празничен почивен ден, били пуснати и първите съветски новогодишни картички: като се веселим, да се веселим! Сюжетите на първите картички на тема Нова година били идеологизирани: майка с дечица на фона на кулите на Кремъл, фойерверки и пионери. Хартията била тънка и не особено качествена, цветовете – бледи, без никакъв гланц, но съветските граждани с радост си

З а б а в ни и

купували тези първи картички и заливали с тях пощенските кутии, поздравявайки се един друг.

Какво расте по елхата? Шишарки и бодлички. Шоколадовите топки не растат по елхите... Играчки за елха! Цяла година лежат в картонена кутия, внимателно поставени между памук, за да не се счупят. Тогава, преди 40 години, играчките за елха бяха изискани: тънки стъклени топки, човечета, животни, приказни герои, чайничета, самоварчета, канички, будилници, лампи и кошници с бонбони. Изваждайки играчките от свято пазената кутия, ние много внимателно ги окачвахме на елхата – това беше истинска творческа вечер вкъщи: окачваш играчката отдалечаваш се от елхата: „добре ли стои на това място?”, „не трябва ли да се премести на друго място?” Пробваш – местиш – отново се отдалечаваш....”неее, май преди беше по-добре” и връщаш на предишното клонче....

ЗВЕЗДА УКРАСЯВАШЕ ВЪРХА НА СЪВЕТСКАТА ЕЛХА

Едва през 80-те години поздравителните картички, най- накрая, достигнали дореволюционното си ниво, радвайки със сияние и разнообразие на асортимента.

Така цялото семейство весело разговаря, представяйки си какъв нрав има това стъклено котенце, как говори този войник...О! А тази пременена ефирна госпожица прилича точно на съседката. Вкъщи някои играчки си имаха имена. Например имахме „Анна Петровна” – снажна, ослепителна, стъклена жена на търговец. Изваждайки я от прашната кутия, ние я поздравявахме на всеки 31-ви декември „Здравейте, Анна Петровна! Честита Нова година!”. След това я поставяхме на най- почетното клонче. Звезда украсяваше върха на съветската елха. Други варианти даже не се

и някои правила за празника, за неговото честване. Било заповядано, в деня на Нова година, да се изстрелват ракети, да се палят огньове и столицата да се украсява: „По главните улици, на определени домове, пред вратите да се поставят украшения от дървета и борови, елхови и хвойнови клони по моделите, направени на „Гостиный двор”(арх. паметник в Петербург, център на градската търговия). Но към бъдещата коледна елха, както вече знаем, указът на Петър I има съвсем косвено отношение: първо – градът бил декориран не само с елхови, но и с други хвойнови дървета; второ: в указа се препоръчвало използването както на цели дървета, така и на клони, и трето: било посочено, че украсата от хвойна трябва да

се поставя не в помещенията, а отвън – на вратите, покривите на хановете, по улиците и пътищата. По – нататък царските предписания се съхранили само за украсяването на питейните заведения, които продължавали да декорират преди Нова година. По тези елхи, завързани за колове, монтирани на покривите или забити до вратите, се разпознавали кръчмите. В резултат на това, народът започнал да нарича кръчмите „елхи” или „ Иван Елхов”: „Да отидем до Елхов, да пийнем за празника”, „Така като гледам си била на гости у Иван Елхов, поклащаш се наляво – надясно”. „Отивай под елхата” или „Елхата е паднала – да ходим да я вдигнем!” – отивам на кръчма; „Под елхата съм” – в кръчмата съм.

с то рии

„Така като гледам си била на гости у Иван Елхов, поклащаш се наляво – надясно”

Оказвайки се център на внимание в Русия, елхата придобила нови, непознати ú до тогава асоции. Започнали са да я свързват с кръчмата. Става въпрос, че Петър I издава указ за това, Нова година да се празнува на 1-ви януари, определил също

обсъждахa. Звездите бяха с пет върха, стъклени, след това се появиха пластмасови и ръчно правени – от стъклени тръбички и топчици. От такива тръбички правехме гирлянди – гердани, които бяха основният разказвач на приказки, когато вечер започваха да светят разноцветните лампички на „елхата – красавица“.

декември / 2017

5

Под елхата, при повечето съветски семейства, стояли дядовци – мразовци, понякога в компанията на снежанки. Между другото, официално, те не се наричали играчки за елха, а „фигури за поставяне”. У някои, Дядо Мраз бил направен от памук, у други от папие – маше. По –късно започнаха да ги правят от гума и пластмаса. Пространството под елхата, където стоеше Дядо Мраз, най – често беше застлано с памук. Какво ще прави той без сняг? Ето го и него.


Най-добрият подарък

Интернационалното семейство на матрьошката Въпрос с повишена трудност: „Какво обединява водката, шапката – „ушанка“ и матрьошката? Разбира се, че ще кажете: „Това са символите на Русия!“ Но не всичко е толково просто! Има подозрения, че „родителите“ на матрьошката са интернационално семейство!

ПЪРВАТА МАТРЬОШКА В ИСТОРИЯТА ДЪРЖАЛА В РЪЦЕ ЧЕРЕН ПЕТЕЛ И така, на историята ú е известно, че руската матрьошка се е родила в края на 19в. В Москва, в работилница, принаделжаща на Анатоли Мамонтов. Веднъж на него му донесли подарък от Япония – фигурка на мъдреца Фукурума, в която се криели още няколко фигурки. Мамонтов показал играчката на художника Малютин. Той направил скица на първата кукла – това било момиченце, облечено в сукман и държащо в ръце черен петел. Куклата кръстили с името Матрьона. И така, първата в историята матрьошка държала в ръце черен петел и носила името Матрьона. Оттук и тръгнало названието „матрьошка“. От 1909 година руската матрьошка станала постоянен участник в изложенията в Берлин и Лндон и така започнал и нейният износ.

И тръгнала по градовете и селата Матрьошка – дървената „многослойна“ кукла, родена в руско – японско семейство.

ТОВА НЕ ВИ Е БУРАТИНО За да се направи истинска матрьошка не е достатъчно просто да занесеш една цепеница в килийката на татко Карло – това не ви е Буратино. Нужен е особен подход. Матрьошката се прави от липа, бреза, елха и трепетлика. По – твърдите и здрави иглолистни видове не се използват. Най –добрият материал за направата на матрьошка е липата. Дървото се набавя пролетта, най-често през април, когато дървесината е сочна. Tо се почиства от кората, но обезателно се оставя част от нея по стъблото, за да не се нацепи при съхненето. Трупите се нареждат на купчини, като межу тях се оставя луфт за преминаване на въздуха. Дървесината се държи на открито поне две години, даже и повече. Само опитен резбар може да определи степента на готовност на дървения материал. Стругар извършва до 15 операции с парчето дърво, преди то да стане готово за изработване на матрьошката.

МАТРЬОШКАТА – НАЙ – ДОБРИЯТ СЕМЕЕН ТАЛИСМАН Много учени са изследвали и матрьошката, и възможната символика, съдържаща се в нея. Всички стигнали до извода, че в тази кукла няма нищо случайно. Първо, нейният състав – това е своеобразно проявление на разбиранията на древните народи за смисъла на живота. А тях – разбиранията – знаем от приказките. Ако някой помни историята за Кашчей Безсмъртни и Иван Царевич от руските приказки, то там Иван в търсене на своето спасение, което можело да се случи само след смъртта на Кашчея, дълго търсил съндък, в който има кутийка, в която е скрит заек, а в него – патица, а в патицата – яйце, а в яйцето – игла, и ако намери тази игла, значи е намерил своето спасение. Изглежда първите майстори на матрьошки добре познавали родната култура. Така е и при матрьошката, преди да се добереш до същината, трябва да достигнеш до много други истини. И така, защо матрьошката е най – добрият талисман за семейството?

Името „Матрьона“ произлиза от латинската дума „матрона“, което означава „почтена жена“, „майка“, т.е родител, символ на женското начало, плодородието. Матрьошката с многочисленото си „матрьошкино” семейство предава образа на рода, на няколко поколения и техните потомци. Матрьошката е символ на единството и многоликостта на света. На вид тя е една, но заедно с това се състои от множество свои проявления, които представляват нейни малки отражения. Матрьошката, с всички нейни съставящи я, е символ на многослойната Вселена и на човека, на неговото енергийно тяло. Нашите предци са знаели това, затова е съществувало „посвещението във възраст“(Преображение), което помагало за укрепването на новото енергийно тяло. • Така, най- малката матрьошка – това е физическото тяло на човека, то съзрява напълно към първата година от живота на човека. • Следващата матрьошка – това е безплътното тяло – напълно се формира към третата година. • Следващата по големина матрьошка – астралното тяло на човека – има жълт цвят, свързана е с понятието „живот“. Формира се към седмата година. • След нея е менталното тяло – формира се към 12-та - 14-та година. • По – голямата от нея – същественото тяло, формира се към 21-та година, човекът е готов да твори своето пространство, от което следва, че може да бъде посветен в Мъж или Жена. • Следващата – тялото на интуицията и духовния ум, човекът минава посвещението в Баща или Майка. • Най – голямата матрьошка символизира душата на човека. Той най – трезво осъзнава това, когато преминава преображението в Дядо или Баба. Предполага се, че ако подарите такава матрьошка, то семейството, в което ще се окаже тя, ще бъде хармонично, а това значи, и щастливо.

в а ж ни б е л

ежки

ИДЕОЛОГИЧНО БЛИЗКА ДО РЕВОЛЮЦИОНЕРИТЕ Куклата се оказала адаптивна. Ако новогодишната елха, поздравителните картички, играчките за елха, в страната на Съветите, били забранявани, то матрьошката преживяла всичко. Руските производители и художници, видимо, са разбирали от модни тенденции. Те обличали Матрьона в селски сукмани, намятали ú шал на рамената – така се създал образа на селската жена със съвсем не буржоазен произход, следователно, идеологически близък до този на революционерите.

6

декември / 2017

Интересен факт През 1970 година в „Книгата на рекордите на Гинес“ е била записана 72-съставна матрьошка, най –голямата в света, с височина – 1.5 м. и диаметър 75 см., направена в художествена фабрика.


Модерно, стилно, празнично

Откъде тръгва традицията да се пие шампанско на Нова година? Да, тази вечер се случва именно това! Часовникът удря 12-ия час и настъпва Новата година! И винаги, задължително, „решително и безвъзвратно“ във всяка къща, всеки апартамент, във всяка стая на всяко общежитие, а може и направо на улицата – навсякъде в този момент изхвърча към небето, тавана, покрива, най- веселата и красива тапа във Вселената – тапата от бутилката с шампанско. В Древна Русия, когато Петър I заповядал Нова година да се празнува не през септември, а през януари и наредил, както следва, да се украсяват домовете и улиците в празничните дни, народът изпаднал в безумна радост. Организирали се масови празненства в дворците, в кръчмите, на площадите....въпреки зверския студ и обилно падащия сняг. Главната по време на празника не била масата, а бил балът. Почти до средата на XIXв. не съществувало руско новогодишно меню, а това, което днес се смята като неизменна част от новогодишната трапеза – всички тези млечни прасенца с каша от елда и гъска с кисело зеле или ябълки и най –вече печената пуйка – всъщност са дошли от Рождественската трапеза. В началото на XIXв. кухнята е била семпла. Даже в домовете на аристократите на новогодишната маса, съвсем обичайно, се слагали кисели краставички, мариновани гъби и салата от ряпа. Също така сервирали прасенце, печена тлъста кокошка, варена пъстърва във вино и рибни кюфтенца от бибан(риба от сем. Костурови). Към началото на XXв. на новогодишната трапеза започнали да се появяват хамсия, омари и сардини. Не можело да се мине и без прословутите прасенце и гъска с ябълки, но с тях вече си съперничели лещарката и пуйката. Към края на XIX и в началото на XX век са пиели френски, италиански, немски вина и испански ликьори. А за имитиране на шампан-

ското вече произвеждали донски пенливи вина. Те блестят, правят мехурчета, украсяват празника, а шипящият им звук омайва тайнствено и радостно в звездната новогодишна нощ. Модерна напитка Модата на шампанското се появила в Русия, благодарение на дворянското съсловие, което почитало шампанското като единствена благородна напитка. Много бързо то станало незаменима част от съветските приеми и балове, придобивайки празничен статус.

Между другото…Знаете ли, че? Колкото посилно гърми шампанското, толкова по –лошо е то. Качествената напитка трябва да се държи тихо и деликатно. Размерът на балончетата също има значение. Прекалено големите са свидетелство за това, че шампанското е газирано по изкуствен начин, а не се е получило в резултат на естествена ферментация. Добре е всички балончета да са с един размер. Но те не трябва да се сравняват веднага, след като шампанското се налее в чашите, а след няколко минути, когато температурата на чашата и шампансото се изравнят.

А модата да се дава „наздраве” с кристални чаши е измислил и въвел император Александър II

И малко хумор)) Сельодка със шампанско – Мезе близко до душата, Комбинацията може и да е ужасна, Но е любима на руснака.

Говорят президентите

Има такава традиция в Русия: на всяка Нова година, тоест в навечерието ú, след като часовникът удари 12, и заедно с това оповести за идването на новата година, към гражданите на Русия се обръща президентът. Прави го от екрана на телевизора. В това време всички телевизионни зрители престават да дъвчат, да пушат, да слагат салати в чиниите си...отварят си широко очите и ушите и буквално попиват всяка дума на ръководителя. Впрочем, за първо новогодишно обръщение от държавата към народа, и по –точно към една негова част – към изследователите - полярници – може де се посочи поздравлението , направено през 1935 година от председателя на ЦИК на СССР – Михаил Калинин. Но то не било телевизионно обръщение, а било направено по радиото.

ЗДРАВЕЙТЕ, СКЪПИ МЛАДИ ПРИЯТЕЛИ Традицията именно на телевизионните обръщения към народа започнал Леонид Илич Брежнев преди настъпването на 1971 година. В първото си телевизионно обръщение той поздравил руснаците така: „Скъпи съотечественици! Скъпи другари и приятели!“ Трябва да кажем, че своето първо новогодишно обръщение Брежнев направил от телевизионен център „Останкино“, а текста чел от лист хартия. Обръщението за 1979 –ма Леонид Илич

започнал малко необичайно:“ Здравейте, скъпи малки приятели“. Брежнев заявил, че тази година се обявява от ООН за година на детето и „ това е много добро, правилно решение, все пак децата са нашето бъдеще. Те трябва да се постараят да направят живота на Земята по – добър, по – щастлив, а наш дълг е да се постараем, децата на всики народи по Земята, да не познават лицето на войната“. От „Останкино“ в Кремъл, новогодишните поздравления пренесъл държавният глава Михаил Сергеевич Брежнев. Още едно нововъведение е негово дело – през 1988 г., организирал размяна на новогодишни поздравления със САЩ. Той поздравил

американците, а съветският народ поздравил Роналд Рейгън. В своето поздравление Горбачов подчертал, че такова начало на годината е добро предзнаменование. Той демонстрирал познаване на американската литература, перефразирайки названието на последния роман на Джон Стайнбек – „Зимата на нашето недоволство“.

НОВА ГОДИНА НАСТЪПИЛА С 1 МИНУТА ПО -КЪСНО Още едно необичайно поздравление за Нова година ни чакало след разпадането на СССР. През 1992 година, вместо държавният глава, с „Честита Нова година“

декември / 2017

страната поздравил писателят –сатирик Михаил Задорнов. Между другото, през тази година, Новата година настъпила с 1 минута по –късно, защото Задорнов не се вместил в телевизионното време и ударът на часовника трябвало да бъде забавен с 1 минута. Както е присъщо за един сатирик, от телевизионния екран, той не само поздравявал, но и повече се шегувал, разказвал анекдоти за немците и т.н. Но, вероятно, всички руснаци са запомнили новогодишното обръщение на Борис Елцин, преди настъпването на 2000-та година, когато съобщава за своето оттегляне от поста на президент. Той разказва за това, което е успял да направи, и се извинява за всички допуснати грешки. „Подавам оставка. Много пъти съм чувал: „Елцин по всякакъв начин ще се държи за властта, той няма да я даде на никого. Това е лъжа“ Тази реч на Елцин продължи 10 минути и 51 секунди. Тогава той предава властта на своя приемник Путин. А президентът Дмитрий Медведев, в своите новогодишни обръщения, винаги е бил много кратък, средно се вмества в 2 минути.

7


Хората са живели без това...

Западният джаз, рок енд рола, руската емигрантска музика, ъндърграунд и циганските песни били забранени в следвоенното съветско общество. Но това въобще не означава, че хората не са намирали възможност да слушат песните на Елвис Пресли, Ела Фицджералд, Петър Лещенко, Вадим Козин или безумно популярната в тези времена музикална композиция на Бил Хейли „Rock Around the Clock”. Съветските меломани успели да намерят начин да заобиколят цензурата: те започнали да копират музика на рентгенови снимки, благодарение на което се появило понятието „музика върху кости”. През 1946 – та година двама находчиви любители на музиката от Ленинград – Руслан Богословский и Борис Тайгин, даже сформирали нелегално звукозаписно студио „Златното куче”. Технологията на записите „музика на кости” бързо усвоили и в Москва, и в Киев.

ТАЗОБЕДРЕНА? ТОВА Е ГЕРШУИН! ОЧНА КУХИНА – ХЕЙЛИ, А НЯКЪДЕ ТУК ИМАШЕ ЕДНА КИТКА, ТАКАВА ИЗКРИВЕНА – ДА, ТОВА Е ЕЛИНГТЪН... Особени хора, контрабандни продавачи, с набито око набелязвали в шумната тълпа на битпазара, струпана тълпа младежи, приближавали се и заговорнически шепнели: „Ей, момчета! Имам за вас”. Продавачът и купувачът се отдалечавали до близък вход на сграда, където бързо се осъществявал стоково – паричният обмен и избраната плоча минавала от ръка в ръка, проблясвайки с матово ребро на черен фон..... Страстни-

Музика

А ето, най – известнят българин в СССР – Бисер Киров.....обаятелен красавец (разбира се в това няма нищо удивително, когато става въпрос за български мъже))) абсолютно легално пеел от всички черно - бели екрани, а по – късно и от цветните телевизори...

върху „кости” те меломани не си правели труда да четат надписите на своите колекции, а веднага, с поглед определяли: „Тазобедрена? А, това е Гершуин! Очна кухина о Хейли, а някъде тук имаше една китка, такава изкривена – да, това е Елингтън....” Така се ражда „издатрентген”, която фактически става основна част от масовата нелегална музикална култура, с която се борела цялата държава. През 1959 година, след създаването на официалния „музикален патрул” много разпространители на „издатрентген” действително се оказали в затвора.

Опитът не отива на вятъра Трудно е да си го представим, но музикалното пиратство в Русия доста успешно съществува вече повече от век. Един от първите търговски дейци, който пускал пиратски копия на най – купуваните записи на музиканти, бил някой си К.Мазел. По негови собствени признания, фирмата му „Тонофонд рекърд”, открита в Петербург, през 1910 година, е продала десетки хиляди диска, „без да плати и стотинка” на артистите.

8

Дъжд, дъжд, ти от мен замина Дъжд, дъжд, моя миг застина Дъжд, дъжд, твойте стъпки бързат Дъжд, дъжд, бавно падат в нас... И млади момичета, и дами на средна възраст еднакво замирали, гледайки го с премрежен от мечти поглед: това не е принц, защото той е по-добър от принц... и въпреки че не е съвсем „чужденец”, в същото време e толкова „неземен”.

По време на „сухия режим” в САЩ процъфтявали нелегалното производство и контрабандата на алкохол. Наричали незаконните търговци на спиртни напитки „бутлегери”(от англ. вootlegger ). В широк смисъл на думата „бутлегер” – продавач на контрабандни стоки, и в това число на музикални записи.

Културата

Както подобава на всяка уважаваща себе си държава, в СССР, в навечерието на Нова година, е било прието да се правят работни заключения за годината, пресмятащи постиженията и посочващи недостатъците, които се планирало да бъдат изкоренени през настъпващата година. Така, един от съветските вестници, преди Нова година, съобщава: „....Да се борим с ниската култура. Съгласете се приятели, че такава у нас има много...Ето, например, приближавах се към града и под снега пипнешком усетих много и всякакви предмети: арматура, тухли, блокове, конструкции. И в тъмнината видях надпис на транспарант „Борим се за икономия на материали”. На спирка „Спътник” по маршрута на №114 видях стотици хора. Всички те се опитваха да се вмъкнат през вратата. Грозна картинка... А сега за изтрезвителното, което съществува за сметка на пияници и хулигани. Това учреждение, разбира се, е временно. Колкото по – бързо се разори, заради отсъствие на пациенти, толкова по-добре. Какво трябва да се направи? Да

ДЪЖД, ДЪЖД, ТИ ОТ МЕН ЗАМИНА....

тящият дебют на Елдар Разянов – „Карнавална нощ” с очарователната Гурченко. През 1971 г. страната била поощрена с излъчването на „Джентълмени на късмета”. През 1975-а – премиера на детския новогодишен филм –„Новогодишните приключения на Маша и Витя”. Основният съветски новогодишен филм, събиращ в себе си цялата символика на празника: салатата „Оливие”(руската салата), „Съветското шампанско”, желираната риба, банята, елхата и мандарините – излязъл през 1976 година – това е филмът „Ирония на съдбата или честита баня”. Оттогава гледането на „Ирония на съдбата” се превърнало в ритуал. Още един новогодишен телевизионен подарък излиза на екран през 82-ра – „Чародеи” по сценарий на братя Стругацки. Всички тези пет филма показвали задължително на трите празнични дни, заедно със „Голубой огоньок” и култувото предаване „Мелодия и ритми на чуждестранната естрада”...Макар че, защо „показвали”. Показват ги и до ден днешен).

е в масите! се водят непрекъсати атаки против пияниците, за да им се убие желанието да оскверняват нашия живот...Дойде време да изчистим нашия богат руски език от такива каруцарски изрази...човек, прибягващ до псувни е безсилен човек. Той не умее да влияе на хората чрез други средства”. И така с благородна цел, за повишаване културата на населението преди Нова година, гражданите на съветската страна били глезени с телевизионни премиери на новогодишни „есесесерски” филми. За пръв път това се случило през 1956 г., когато на екраните из цялата страна нахлул блес-

декември / 2017


Вкусно и просто

Кремълската новогодишна трапеза и в нашия дом маса в Кремъл се различава не само с качеството, но и с количеството. „За приема използваме 500 кг. месо, 500 кг. риба и 5‘000 яйца“ – казва прессекретарят на Кремъл – Виктор Хреков. Продуктите са много, но и гостите не са малко: около хиляда политици, учени, кинозвезди и висши духовници. Менюто за тържествената вечеря се утвърждава два месеца по – рано от специален Влиза сервитьор с ястие №1 – пълнено пра- комитет, който се състои от 20 кремълски готвачи. сенце на сребърен поднос. Около носа на пра- Всяко ястие е уникално: за да не се получи така, сенцето има разбит розов мус, а от ушите му се някое да се повтори на празненството следващаДа си представим, че от нашата кухня показват ярко – червени череши. След него се по- та година, всяко от тях се снима. За подготовката вкъщи, един след друг, започват да из- явяват есетра, украсена с маслини, печена гъска, на събитието се труди цял екип. Ето какви рецепти рискуваха да споделят лизат кремълски сервитьори, които но- и низ от салати и сосове - от всяко от ястията ще ти потекат лигите.... Разбира се, новогодишната кремълските готвачи: сят новогодишни блюда... т вътрешностите и месопърли на огън. Чак след това се вадя ата и гръбнака), като се ребр се то се обезкостява (премахват „Кесарийско“ прасенце ката се сварява гъста каша оставят главата и краката. За плън о, добавят се запърженимасл о от гречка, разбърква се с чист ки. Кашата трябва да се те и накъ лцани на дребно дреболий то, без да се нарушава енце прас слага по цялата дължина на еляване в някои части, и в формата и без да се допуска удеб а стегнато и плътно запъ лдост е същото време трябва да стан се зашие, да му се сгънат нено. След това прасенцето може да о, на поставени предваничн стра крачетата, да се сложи в тава ата на прасенцето да не рително брезови клонки така, че кож нуж да да се соли или а ням етап се докосва до тавата. На този да се намаже добре с ва тряб то енце прас това д подправя. Сле масло и чак тогава да ото опен олио и отгоре да се полее с разт фурна. Когато се зачерви от се сложи в предварително загрята за да се зачерви и другата. не, едната страна, може да се обър алят и да се продължи пеСлед това градусите може да се нам равки на вкус. В продъподп ат ченето, като се посоли и се слож ути, прасенцето трябва да лжение на един час, на всеки 10 мин е би, най - важна тайна: мож и, ата варена се полива със соса. Пос ледн но; браш ч.ч. 1/2 ез по кг.; 1.5 – енце Продукти: млечно прас во, трябва да се направи дълбок разр масло; сол, подправки, когато то вече е гото кое Така крав и та. пара олио г. зе 50 изле по да а); е каш мож а гречка(н дължината на гърба му, за да се да е мож ути мин ето и хрупкава. След 15 дреболийките от прас прасенце се оставя ричката ще остане суха в тото нно име изми – ре цяло Доб ви не: оста отвя се да приг на Начин повре- разреже на парчета, но по-добре се да без лно, мате Вни . ! вода а за 2-3 минути във врящ енцето изглежда най-ефектно , натърква се с брашно и се този му вид прас ди, кожата се почиства от четината

Кой не празнува Нова година? Огромна част от населението на Земята празнува! И царе, и крале, и президенти и министри...И често си мислим, че на тяхната новогодишна трапеза – се сервира нещо удивително, такова, каквото ние не сме виждали, да не говорим да сме опитвали...Но(!!) днес ще узнаем откровенията на кремълските готвачи, които ще ни докажат, че нищо човешко не е чуждо и на президента…

ВСЯКО ЯСТИЕ Е УНИКАЛНО: ЗА ДА НЕ СЕ ПОЛУЧИ ТАКА, НЯКОЕ ДА СЕ ПОВТОРИ НА ПРАЗНЕНСТВОТО СЛЕДВАЩАТА ГОДИНА, ВСЯКО ОТ ТЯХ СЕ СНИМА

„Кремълска“ салата Коктейл „Полковник от Кремъл“ Съставки: 40 мл. водка 10 мл. сок от лайм 10 мл. захарен сироп 3 листа от мента Начин на приготвяне: Всички съставки се разбиват добре в шейкър, заедно с лед, и се прецеждат в чаша за коктейл. Листата от мента се нарязват на ситно и се слагат в коктейла.

Продукти: 1 глава цвекло; 2 моркова; 1 ябълка; 1/3 ч.ч. орехи; 100г. мариновани краставички; 100г . говеждо; 100г. полутвърд кашаквал; 250г. майонеза Начин на приготвяне: Цвеклото и говеждото се варят до готовност. Орехите се накъ лцват, каш кавалът се наст ъргва, месото и зеленчуците се режат на кубч ета. Всичко се слага в дълбока купа, добавя се майонезата и се разбърква.

декември / 2017

9


Какво ще пием? На нас, възрастните, ни е добре – ние винаги ще си подсигурим напитки за Нова година – за нас, миличките, никога няма да забравим)) А децата? Отново газирана вода? Фанта? Кока Кола? А за нас, децата, израстнали зад „желязната завеса“, нямаше такиви напитки...за нас имаше сокове! Те се продаваха(соковете) в големи стъклени трилитрови или петлитрови буркани. Тези сокове в СССР бяха абсолютно натурални и възхитителни на вкус. Гроздов, ябълков, мандаринов, доматен, вишнев, от сливи и от нар. Соковете от СССР в стъклени колби, в хранителните магазини, все още се помнят от много хора. Ходенето с баба до „Елхичка“ зад ъгъла, така се наричаше хранителният магазин в нашия квартал, по чудо работещ и до днес, беше съпроводено от пиене на сок, който се наливаше от една леличка с престилка на плисета и с бяла колосана шапка.

Но аз имам особено нежен спомен за Сока от бреза. От уроците по природознание усвоих, че ако не се извади тръбичката за събиране на сок от брезата, то дървото ще изсъхне. А от уроците по „Безопасност на жизнената дейсност“ разбрах, че употребата на брезов сок помага за разбиването на камъни в пикочния мехур и в бъбреците, пречиства кръвта, усилва обмяната на процесите в организма, извежда вредните вещества от органзизма при заразни болести. Полезно е да се пие сок при язви на стомаха, заболявания на черния дроб, дванадесетопръстника, жлъчния мехур, при понижена киселинност на стомаха, радикулит, ревматизъм, артрит, бронхити, туберкулоза, скорбут, главоболие и венерически болести. А, между другото, ако някой не знае как се добива брезов сок, мога да разкажа, тъй като не веднъж съм го правила сама.

За избора на съд за събиране и съхранение на брезовия сок е необходимо да се подходи избирателно. В миналото са събирали сока от бреза в специални „туесочки“(кръгла кутия с капак, изработена без лепило) от брезови кори, смятало се, че в тях той най – добре съхранява своите качества. Но спокойно можете да събирате сока и в обикновени стъклени буркани. Най - често той се добива, като се направи лек срез или се пробие дупка в кората, с диаметър не по-малък от 20см., на дърво с добре развита корона. Разрезът или дупката в ствола е добре да бъде направен от южната страна на дървото, там движението на соковете е по-активно, на разстояние 40-50 см. от земята, срез подобен на стрелка надолу, движението на ножа трябва да бъде отдолу нагоре, с дълбочина на прорезите 2-3 см., ако брезата е с дебела кора, то по – дълбоки. В прореза се слага алуминиево или пластмасово улейче, или друго полукръгло приспособление, по което да се стича сокът в съда. Не е нужно да се стремите да изцедите всичкия сок от едно дърво, част от него се възобновява, но ако дървото се обезсили напълно, може да изсъхне. След това, като приключи събирането на сока, е необходимо да се погрижим за самото дърво и плътно да се затворят направените отвори с восък, тапа или с мъх, за да не попадат бактерии в ствола, които могат да доведат до сериозни заплахи за живота на дървото. След отсичането на брезата, събирането на сока може да се направи от самия пън.

А първият път в магазин „Елхичка“, брезовият сок ми се стори невероятно вкусен, и си мислех, „колко хубаво, че те

имат цял магазин от този брезов сок. Исках даже да убедя баба да купи два или три буркана за вкъщи.

EВОЛЮЦИЯ

От серията „Неразрешени обекти със знак „Достъп забранен“ Нито една новогодишна трапеза в Русия не минава без 2 задължителни салати: „Оливие“ и „Сельодка под шуба“. Много интерпретации на тези свещени блюда знаят домакините... А и интернет е пълен с масови съвети как да се приготви „най – истинската“ салата „Оливие“. В Европа я наричат „руска салата“, но всеки пришълец от Русия, опитвайки „руската салата“ в Европа, ще каже: „Не е същата! „Оливие“ въобще не е такава“. Какъв е проблемът? Проблемът е там, че съществуват тайни за нейното приготвяне и е възможно да се усвоят само, ако във вашето семейство от поколение на поколение се е готвило това удивително блюдо – вашата баба е наблюдавала своята майка, майка ви – вашата баба, а вие – майка си… Стана ни интересно, дали в света има блюда, рецептите на които се пазят тайно и до ден днешен, дори и не толкова строго. И се оказа, че има! Например рецептата за Кока-кола, която от момента на създаването на известната по целия свят напитка, се пази в строга тайна. До 2011 година рецептата съхранявали в банка Sun Trust, а преди няколко години са построили за нея ново, отделно хранилище. То се намира в Атланта, на територията на музея World of Coca – Cola Museum. Помещението винаги е затворено и отделено от общата експозиция със специална бариера, посетителите на музея ще имат възможността да видят този обект от разстояние няколко фунта, но да стъпят на неговата територия,

10

могат само представители на ръководството на фирмата. Важно е да се отбележи, че до настоящия момент не е известно със сигурност, в хранилището ли е скрита наистина рецептата за напитката. Съществува версия, че тя се съхранява на съвсем друго място, а хранилището в музея е само оригинална декорация. Със засекретената рецепта на напитката са свързани множество невероятни истотии. По една от версиите, рецептата знаят наизуст само няколко ръководители на компанията. С цел безопасност, те никога не летят на служебни срещи в един и същ самолет, за да не загинат заедно в случай на катастрофа.... А „Бехеровката“! Национална чешка жива напитка. Рецептата за нея се държи в строга тайна от деня на нейното създаване. Но е известно, че в състава

декември / 2017

на ликьора има повече от 20 различни билки, както растящи в Чехия, така и внесени от чужбина. През 1940 година Кърнал Сандърс (с презиме Харланд) на бърза ръка измислил секретната смес от „11 билки и подправки” за своята, сега вече популярна, верига Kentucky Fried Chicken (KFC). Рецептата е заключена в хранилището на штаб-квартирата на компанията. Предполага се, че съставките се произвеждат и обработват от различни производители, които не знаят, какво правят останалите, за да не може никой да изчисли финалния състав на сместа. Тези примери са доказателство за това, че понятието „търговска тайна“ е сериозно нещо...така е и със салатата „Оливие“. Има, разбира се, рецепта за „Оливие по царски“, в която има рачешки опашки, и сос „Уорчестър“, и маруля и още какво ли не... а яйцата пък задължително трябва да са пъдпъдъчи! Всичко това са само интерпретации. „Руската кухня“ приготвя „Оливие“ по рецепта, която знае с точност само главният готвач, и само той лично смесва продуктите, като добавя сос, известен единство и само на самия него, приготвен на основата на майонеза „Провансал“. Естествено, всеки може да вземе кренвирши „Докторскиe“, краставички, яйца и т.н., да добави майонеза „Провансал“ и да каже, че е направил „Оливие“, но дали ще бъде същата тази свещена салата, която стои на всички новогодишни маси в Русия?


Държавни тайни...

Стомилионната бутилка съветско шампанско е произведена в СССР през 1958 година.

Разписание на деня на съветския мъж за 31 декември 7.00

Бегом на работа, да отбележи с колегите наближаването на Нова година, да получи 13-та заплата, да изработи до 13:30 краткия ден и вкъщи (снимок 1) По пътя: да изпълни поръчките на жена си: майонеза, газирана напитка „Буратино“, бял хляб, най- добре „тесен и дълъг“ – („а-ла“ френски багети, които се появяват в СССР в края на 70-те години) за сандвичите с хайвер. Обещал ú е още да почисти килима със сняг(подарък от тъщата за сватбата). (Това е когато са изнасяли килимите, засипвали ги със сняг и ги премитали с метла). По пътя „ в гаража“ за походно легло – ще дойде тъщата от Волгоград – ще изпие с мъжете по чаша бира, пък ще ú потръгне глътката и ще изпрати Старата година с „Пшенична“ – (с водката се дъвче лимонова кора!!!) След гаража. Килимът стои пред вратата – ще се чисти – няма измъкване.

20.00

Как американците разбрали тайните на СССР от снимка в списание „Огоньок“. Ето и същата тази снимка: Парадоксално, но факт: въпреки обхваналата „шпиономания“ и всеобща секретност на Съветския съюз, разузнавателните служби на САЩ и на други страни често получавали свръхценна информация от общодостъпните източници на информация. Например някъде в началото на 60-те, КГБ обърнал внимание, че сътрудниците на американското посолство изкупуват с пакети литература от изд. „Академкнига“. Проверили и се оказало, че това е съвсем сериозно изследване в областта на физиката, химията и т.н. След това станало известно, че тези книжчици спестили на американския бюджет милиарди долари, а на американските учени – години труд. През 1958 година сътрудник от ЦРУ, само от една снимка от списание „Огоньок“, успял да възстанови принципната схема на електроснабдяването на целия уралски регион. Ретушираната снимка дала информация за мощността на заводите за обогатяване на уран (нали количеството на употребявана енергия е пряко свързано с мощността на завода, и съответно с количеството произведени ядрени глави), а също така е посочила местоположението на неизвестния, до тогава на американците, завод за производство на ядрени оръжия в Нижняя Тура. Без да смятаме други „дреболии“ и в целия Урал.

Вкъщи. Да вземе душ, да разстеле килима, да сглоби масата(„масите за обяд“ в СССР често се съхранявали в разглобен вид под леглото). По – нататък: Да гледа „Ирония на съдбата или Честита баня“, и да поспи, за да издържи до „Мелодии и ритми на чуждестранната естрада“ ( в 02:30 по съветската телевизия за Нова година)

През 1965 година Съветския съюз заемал четвърто място в света по площ на лозови насаждения и по производство на вино. Затова посрещането на Новата 1966 – та година било особено весело. Съвременна Русия е много далеч от такива показатели

23.00

Да облече костюм – тъщата вече е пристигнала от Волгород Зетко, толкова си напълнял!

23.50

Най – накрая – руска салата, сандвичи с хайвер, желирано ястие, пача, пелмени!

00.00

Любимият Леонид Илич по телевизията. Поздравления!

00.20

„Да пуши“ на стълбите със съседа – по „50“ коняк за Настъпилата 1981 година. Да заспи по време на „Мелодии и ритми на чуждестранната естрада“, а утре – тишина и покой до 2 следобед – законен почивен ден за съветските граждани - 1 януари.

А някога... Дааа...някога през декември мъжете били заети с други дела: Например, през декември 1408 година, внезапно появилата се, под стените на Москва, войска на Едигей, фактическия предводител на Златната орда, обсадила града. След като изминали три седмици, той полчуил откуп от 3 000 рубли и тръгнал бързо към своите земи. А през декември 1853 година, руският флот под командването на Нахимов, разгромил турския флот при нос Синоп. Синопското сражение влязло в историята като последната голяма ветроходна битка от времето на Кримската война 1853 – 1856 година

Историческ

и истини

Разобличители на митове

Битува мнението, че думата „бистро” – малък ресторант с непретенциозна кухня, се е появила в периода на първата окупация на Франция, когато Париж за пръв път „среща” руски казаци. Същите тези казаци, които не се отличавали с особено търпение, искали пиене и викали: „Бързо! Бързо!”. Даже на стената на един от ресторантите в Монмартър „ Мама Катрин” може да се види паметна плоча, разказваща за това, как през 1914 година, там, са се отбили руски казаци и, тъй като нямали време за губене в чакане на своята поръчка, започнали да крещят: „Бързо! Бързо!”. Колкото и да се радва руското око на тази легенда, тя си остава легенда. Според историческия речник на френския език Le Petit Robert, думата bistro (бистро) се е появила във френския език не по – рано от 1884 година и е

декември / 2017

свързана с френското bistouille (некачествен алкохол, отрова). За значението на думата са приведени два превода: 1. Търговец на вино, стопанисващ ресторант. „Пролетариат, който се трови в бистро” 2. Заведение, скромен ресторант. „Малко квартално бистро, където трима пияници се хилят и посдвирват на флейта. По мнение на лингвистите, легендата за руския произход на думата „бистро” е неправдоподобна заради хронологичите несъответствия: думата е влязла в употреба още през втората половина на XIX век и вероятността, тя да не се е употребявала 70-80 година, е малка. Очевидно е също сходството с употребяваните bistraud (дребен слуга, продавач на вино) и bistingo (кабаре), които също започват да се използват значително по-късно.

11


Щастливо наше детство

Съкровено

Наближаването на Нова година – особен и много специален празник. Може да се нарече „продължителен празник”, защото той не продължава един час или един ден, даже не една седмица - той започва, приблизителнo, в средата на декември. Първи на „сцената” се появяват предусещанията: в началото това са сладките мисли за пода-

Кой знае защо, колкото повече наближава Нова година, толкова по – често мама и баба готвят вкусотийки не както обикновено, а с някакво предпразнично удоволствие. Днес, например, след вечеря – за десерт има „орехчета с кондензирано мляко”(сгушьонка) - най – вкусните на света...Знаете ли какво е това? О! Това го знае всеки, който е прекарал детството си в СССР. Тогава, преди много време, в съветските години, беше някакво масово увлечение, баби и внучки съвместно да приготвят печени „орехчета”. Ако няма домашни „орехчета” с кондензирано мляко на новогодишната масата на децата, значи всичко е загубено! Не!))) Моля ви, без паника! Ако не са ги приготвили вкъщи, то обезателно са щели да купят от магазина. Задавайки си въпроса: „Как да приготвя вкусни орехчета със сгушьонка?“ – измъкнах рецептите на баба. Оказа се, че тестото за тях е същото като за любимите чаени бисквити, само че малко по-твърдо – говоря за консистенцията на тестото. Изследвайки предложенията за рецепти за популярното съветско кулинарно изделие „ домашни орехчета с кондензирано мляко“ – стана ясно, че някои от край време добавят майонеза, но пък много други, обратното, абсолютно са се отказали от нея, увлечени от модерното влияние на „немайонезената“ съвременност. Но - на който както му харесва, майонезата в тази рецепта придава някакъв интересен вкус, въпреки че абсолютно може да минете с негасена сода(на върха на ножа) и сол на вкус. И така.... класическа рецепта за сладки „орехчета с кондензирано мляко“: 1. Трябва ви вълшебният уред – преса за орехчета. Ето такава

3. Разтопявате кутия маргарин до кремообразно състояние, добавяте 3 чаени чаши брашно (в класическата рецепта твърдият маргарин се накълцва и се смесва с брашното, содата и солта и след това се прибавят разбитите жълтъци). 4. Сместа трябва да стане гъста. След това се добавят разбитите със захарта жълтъци и се разбърква до гладка консистенция. 5. Едновременно с това, разбивате на сняг трите белтъка с половин чаена лъжичка сол. Това се прибавя към сместа. Така тестото ще стане още по-гъсто и еластично. 6. Не слагайте много сода – иначе вскусът ú ще се усеща, някои, както е описано по-горе, слагат содата при кълцането на маргарина. Ако брашното се смесва с разтопен маргарин, то тогава содата трябва да се добави след като се угаси с оцет – сода на върха на ножа, угасена с капка оцет. 7. Дупчиците за орехчета с кондензирано мляко - изобретени преди 100 години – трябва да са със стайна температура, но не топли, защото в противен случай тестото бързо ще се надигне(ще се повторя – за това не слагайте много сода). 8. Слагаме малко тесто във всяка дупчица и – в печката за 30-40 минути на 180˚C. 9. Готовото тесто се превръща в орехчета , които започваме да пълним с варена сгушьонка, могат да се добавят и ситно накълцани орехи, но не и ситно смлени.

2. Разделяте жълтъците от белтъците на три яйца, белтъците оставяте на хладно. Трите жълтъка разбивате с половин чаена чаша захар на пяна.

12

декември / 2017

ръците – на първо място за тези, които ще подарите на най – близките. Забелязвали ли сте? Вървите по улицата и неволно хвърляте поглед на витрините – в подсъзнанието ви вече има списък на близките ви, на които искате да подарите нещичко – „Направено е само за Саша!”; „ Точно такова ú трябва на Маша!”; „ Именно на това ще се зарадва Вася!”))).

И още едно лакомство правехме сами, даже без участието на бабите. Защото е много лесно. Най – важното беше да убедим мама, че след нашето кулинарно творчество ще почистим кухнята. Това беше „шоколадов салам” от бисквити.

Лакомствата от нашето детство са винаги по – вкусни от днешните. Шоколадов салам умееха да правят всички домакини от СССР. Продаваха го в кафенета, столови и закусвални. Что е то „шоколадов салам от бисквити”? Това е възхитителен сладкиш, който се реже на парчета с дебелина до 1 см. и диаметър 10 см. и в действителност, на вид, наподобява шпеков салам. Как се приготвя шоколадов салам? Бисквитите се смесват с какао, прясно мляко, краве масло, като се добавя пудра захар с ванилия. Замесва се тъмно тесто, парченцата твърди бисквити се объркват добре с плътното тесто и се образува „шоколадов салам”. Завива се в хартия за печене или фолио и се оставя на хладно. Когато се охлади може да се нареже на парчета с остър нож. Ето, готов е чудесният, вкусен, засищащ шоколадов салам от бисквити. За приготвянето му най – често се използват бисквити „Юбилейное”. Разбира се има много рецепти за приготвяне на шоколадов салам, но тази е най – разпоространената. Понякога се добавя яйце за по-голяма плътност, но ако смесите добре останалите съставки, няма нужда от него. Та, в шоколадовия салам от бисквити може да добавите орехи, нарязан пистил и какаото да смесите с разтопен шоколад. Но и само заради какаото ..... лакомството се получаваше невероятно вкусно.


Щастливо наше детство

Плъхчето Лариска, Чебурашка и най – добрият крокодил... Интересно вие какво сте гледали по телевизията в дните преди Нова година, например, през 70-те? Ние гледахме анимация!!! Тогава най – популярен беше сериалът „Приключенията на крокодила Гена и Чебурашка“. Декември е известен още и с това, че именно през този месец, през 1937 година се ражда един от най – добрите детски вълшебници – Бащата на Чебурашка – писателят Едуард Успенски.

Във втория филм за Чебурашка и Крокодила Гена – „Чебурашка“, който излиза през 1971 година звучи популярният детски хит на всички времена и народи: „Песента на Крокодила Гена“ по музика на композитора Владимир Шаински и текст на Александър Тимофеевски.

Я играю на гармошке У прохожих на виду, К сожаленью День рожденья Только раз в году…

Който помага на хората – само си губи времето. Не можеш да се прославиш с добри дела!

Млад, 50 – годишен крокодил си търси приятели...

Не искаме на детската площадка. Искаме да станем пионери!

декември / 2017

Съгласете се, че е много трудно да се изнамери човек, който да не е чувал за Крокодила Гена, Чебурашка, старица Шапокляк, плъхчето Лариска и други безгрижни и забавни същества. Те тъжат, веселят се, пеят и на нас ни става топло на душата от тяхното присъствие. Те са нашите добри стари познайници... Нека си спомним как в съветския анимационен филм за Крокодила Гена всички заедно строят дом за Чебурашка или как се борят с „коварните замисли“ на старицата Шапокляк, която между другото не винаги е била “непоправима“. Съветската анимация „Крокодилът Гена“ за първи път е излъчена през 1968 година. Нейни създатели са: режисьорът Роман Качанов, авторът на сценария – Едуард Успенски в съавторство с Качанов и великолепните актьори, които озвучават персонажите във филма: Василий Ливанов (Крокодила Гена), Клара Румянова (Чебурашка), Владимир Раутбарт (Шапокляк) и др. Художниците – аниматори са създали мили куклени персонажи, които децата веднага харесват, въпреки че по съветско време малките повече обичали рисувана анимация.

13

Но вероятно малцина знаят, че именно тази песен се е използвала като изпитна при постъпването в музикално училище и винаги е звучала по случай детски празници в детските градини. Освен това, песента е била преведена на много чужди езици, също така в различни страни са се излъчвали и преведените съветски серии за Крокодила Гена и Чебурашка. През 1974 година излиза третият анимационен филм за знаменитите приключения на Крокодила Гена и Чебурашка: „Шапокляк“, в който ролята на знаменитата коварна старица е озвучена от актрисата Ирина Мазинг. Тази серия подарява на децата великолепната песен по стихове на Едуард Успенски и музика на Владимир Шаински „ Синия вагон“. Поведението на истинските приятели на Гена и Чебурашка и „провиненията“ на старицата Шапокляк – които могат да се простят, са толкова разбираеми за децата. Този анимационен филм може да научи и невръстния зрител да различава „что е то „добро“ и „что е то „лошо“. И е важно да се вярва на малкото човече, че „ най – доброто предстои...“.


Бизнес-опит

Позиционируйся или умри

Позиционирай се или умри

Часть 8

Част 8

Виктор Бакуревич В 2012 году открыли только 2 магазина и През 2012 година се откриха само два маИзпълнителен Директор оба в Софии. Год был тяжелый, некоторые газина - и двата в София. Годината беше магазины буксовали, а бюрократический трудна, няколко магазина „буксуваха“, а бюБерьозка Трейдинг ООД, аппарат съедал все больше ресурсов. рократичният апарат изяждаше все повече България Явно, в бизнесе появилось несколько проресурси. Явно, в бизнеса се появиха няколко пробойни, които предизвикваха сериозен боин, которые давали серьезную течь. Казалось, что все плохо, начались кредиты, задолженности теч. Струваше и се, че всичко е лошо - започваха кредити, запо налогам, между партнерами начались трения и кон- дължения па налози, между партньорите започваха търкания и конфликти. фликты. Самый важный вывод, который я тогда сделал, что если ты не можешь понять и принять проблему, у тебя нет шансов ее решить.

Най-важният извод, който направих тогава, е че не можеш да разбереш и да приемеш проблема, че нямаш шансове да решиш всичко.

В середине 2013 года нам удалось привлечь нового партнера из России, который имел огромный опыт в построении ритейла. До сих пор уверен, что именно его знания и вмешательство помогли фирме проскочить сложный этап.

В средата на 2013 година успяхме да провлечем нови партньори от Русия, които имаха огромен опит в ретийла. Дотогава бях уверен, че именно знанията и вмешателството му ни помогнаха да прескочим сложния период във фирмата.

Все началось с учета и бухгалтерии. В фирме сменился вектор развития, теперь вместо стратегии бурного роста мы начали считать, считать и считать. Движение вторично – учет первичен - именно такой девиз мы получили на год вперед .

Всичко започна с отчета в счетоводството. Във фирмата се промени векторът на развитието, днес вместо стратегия на бурен растеж, започнахме да смятаме, смятаме, смятаме. Движението е вторично – отчетът е първичен - именно такъв девиз измислихме за идните години .

Реальная оценка финансовой ситуации, закручивание гаек тотальной экономии, расчеты показателей и использование их при принятии решений буквально вытащили нас из пропасти.

Реалата оценка на финансовата ситуация, затягането на „гайките“ на тоталната икономика, разчета на показателите и използването им при приемането на решения буквално ни извадиха от пропастта.

За 2013 год мы открыли 5 магазинов и еще 5 в 2014 году, пускай кому- то эти цифры не покажутся чем -то сверхестественным, но каждый магазин был выверен. Мы стали понимать, как должны выглядеть наши магазины, что в них должно продаваться и на каких полках стоять.

През 2013 година открихме 5 магазина и още 5 през 2014 година. За някои тези цифри могат да се сторят свръхустуствени, но всеки магазин е реалност. Започнахме да разбираме как трябва да изглеждат нашите магазини, какво трябва да се продава в тях, на какви рафтове да е.

Однако мы не оставили мысль проводить глупые эксперименты, открыв в 2014 году русский ресторан в Софии. Какая наивность - полагать, что рестораны - легкий и доходный бизнес)), но об этом в следующем номере…

Само не изоставихме мисълта да правим глупави експерименти, като отворим през 2014 година руски ресторант в София, каква наивност да проявим, за да има ресторантът лесен и доходоносен бизнес)), но за това - в следващия брой...

С уважением Бакуревич Виктор

Исполнительный директор Берьозка Трейдинг ООO

14

декември / 2017

С уважение, Виктор Бакуревич

Изпълнителен директор Берьозка Трейдинг ООД


Jurnal 8  
Jurnal 8  
Advertisement