Page 1

#7 Ноември 2017


#7 Ноември 2017

• Произведено в Русия Купувам водка от съветско време

• Руски сензации

стр. 4

стр. 5

Есетрата – може и хайвер да даде, и да остане жива

• Съветски кулинарни марки Книга за вкусна и здравословна храна

• Конфузни истории • Закачки за възрастни • Ами ако се окаже истина

стр. 7 стр. 7 стр. 8

Руският богатир – съществувал ли е или е легенда?

•Древноруска лечебна книга

стр. 9

Как са лекували онанизъм, носталгия, ангина и други болести

•Кулинарна ненавист...

стр. 10

Сталин не е понясял сухото „Съветско шампанско“

•Шоколадов хороскоп •Знаете ли, че? Болгарское паранормальное

стр. 11 стр. 12 стр. 13

Грааль, База атлантов или дача Тодора Живкова?

Бизнес опит от «Берёзка», част 7

Олга Бакуревич

стр. 6

стр. 14

Адрес на редакцията: България, гр. Варна, ул. Цар Освободител, 12. тел.: +359 87 887 7643 За обратна връзка: drevlyane@yandex.ru По въпроси за разпространението: Ольга Бакуревич drevlyane@yandex.ru По въпроси за сътрудничество със списание «Русский Журнал»: Ольга Бакуревич drevlyane@yandex.ru Издателство: България, гр. София, Roprint EAD Рекламните съобщения се основават на правата на рекламите. Редакцията не носи отговорност за възможни грешки при данните на рекламодателя.

г л а в е н р е д а к то р

Ноябрь День Седьмого ноября — Красный день календаря. Погляди в свое окно: Все на улице красно! …Никаких других ассоциаций, связанных с ноябрём, почему-то не появляется))) Вот всё-таки, что ни говори – сила искусства! Как в детском саду стишок выучила, как рассказала его торжественно на детском утреннике, посвящённом 7 ноября – Дню октябрьской социалистической революции, как отхватила «бурные аплодисменты» родителей и восторженные взгляды 5-тилетних поклонников, так с тех пор любая слякотная погода, любое серое небо или моросящий дождичек в ноябре не в состоянии вызвать уныние – в этом месяце всегда был «красный день календаря», накануне которого в детских садах проходили утренники, в школах – дискотеки (торжественную линейку не считаем – это не событие))). А непосредственно 7 ноября студенты и прочие «взрослые» в любую метель и стужу ходили на демонстрацию - там они дружно кричали «Уррраааа!». Изо рта валил пар, валенки промерзали насквозь, рукавички прилипали к древкам флагов и плакатов, которые выдавали каждому под расписку по месту учёбы или работы, но это никого не пугало – все веселились))). Совсем взрослые приносили с собой водочку в термосе (бутылку было бы нехорошо доставать – можно получить порицание от начальства). Да…Это был весёлый день. После демонстрации начинались домашние празднования. Накрывали самый шикарный стол в году. Кажется, даже шикарнее, чем Новогодний. Потому что за неделю-две до 7 ноября в магазинах появлялся дефицит! В Сибири под это таинственное понятие «дефицит» попадало многое: колбаса, сыр, майонез, шпроты, шоколадные конфеты и, конечно же, икра…

И вот, взбодрившись утренней демонстрацией нашего единства, мы приходили домой к уже накрытому столу. В гостях ты или дома – значения не имеет, набор блюд обычно был один. Начнем с напитков, точнее с того, чем гордилась каждая хозяйка или хозяин, - с „Клюковки“. Для этого берется пол-литра водки, 300 граммов клюквы и один стакан сахарного песка. Клюкву обдать кипятком и растереть. Полученную массу залить водкой. Дать постоять два-три дня. Затем процедить через марлю (бумажную салфетку), добавить один стакан сахара и полстакана кипятка. Через день „клюковка“ готова к употреблению. Должна заметить, что присутствие клюквенного сока разбавит водку и слегка снизит градус, но зато появится необыкновенная мягкость и тонкий вкус напитка. Да! Обязательно перелейте ее в графинчик, лучше бы хрустальный, из бабушкиного буфета, тогда и букета на стол не надо, такая красотища! Закусок было много: и пельмени горяченькие со сметанкой, и утка фаршированная, и мааааалюсенькие бутербродики с икоркой. А я лично шпроты обожаю, поэтому помню такой мамин салатик: вынуть шпроты из баночки и разрезать на небольшие кусочки. Из белого хлеба сделать сухарики, сложить их в миску, добавить дольку раздавленного чеснока, миску закрыть и основательно потрясти, чтобы сухари пропитались чесночным духом. Смешать со шпротами и нарезанными кружочками помидорами. Заправка – майонез. Желательно смешивать салат перед подачей на стол, иначе сухарики размокнут. На демонстрацию мы, конечно, уже не ходим, а стол, думаю, соорудим: чем больше в жизни поводов для праздника, тем лучше …

ноември / 2017

3


Произведено в Русия

Купувам водка от съветско време Ние вече доста сме говорили за това, че истинската водка може да бъда само руско производство.Това е доказано, обосновано и и не се нуждая от допълнителни аргументит)). Но как мислите, коя водка се е считала за класика? - Дайте ми, ето оная – с каскета! - 5 рубли и 13 копейки, моля! Да! Това е диалог в съветски магазин и става въпрос за водка „Пшенична” – именно тя е била съветската класика сред водките. Защо класика ли? Защото алкохолът, който се е получавал от пшеница, се е смятал за чист и екологичен. Защо с каскет? Защото капачката ú е била такава – подобна на шапка с козирка: сребрист цвят със специална метална пластинка за удобство и бързина на отваряне. Така де, тази работа не търпи отлагане. Вече не правят такива(((

Историята на тази класика е подобна на всички истории на всички световни марки Отначало съветската „Пшенична” водка действително е притежавала всички посочени вкусови свойства. И най-висококачественият спирт по руски стандарти, категория - „екстра”, реално е бил „забър-

кан” в отличното качество на напитката. Но всичко излиза наяве при сравнение. Не случайно народът е казал: „По-доброто е враг на доброто” – технологията на производство на „Пшенична водка” била „усъвършенствана” с течение на времето и много нейни почитатели, след като се почерпят именно с „Пшенична”, винаги си споменават каква е била тя в „началото”.

КУПУВАМ ВОДКА ОТ СЪВЕТСКО ВРЕМЕ „Купувам водка от съветско време”. Такива обяви не са рядкост в във форумите за колекциониране на алкохол. Тези, които са съхранили в своите тайници „Пшенична” водка от съветско време, общуват на особен език: „Продава се водка „Пшенична”СССР – търся реалната цена, написана на бутилката – плащане - със съветски пари.” Подобно на размяна на кодове. Но, не. И едното и другото е скъпо на почитателите на съветската, безвъзвратно отминала епоха. В наши дни „Пшеничната” водка напусна „висшата лига на водката”, въпреки че се позиционира с в класа „Лукс”. Тя се изгуби в безкрайното море от съвременни руски 40-градусови марки. В някакъв момент асортиментът от съветски алкохолни напитки извднъж се сведе до две понятия: вино и водка. Виното – грузинско, водката – руска. Когато в средата на 80-те връхлетя сухият режим, започнаха да изкореняват лозята, а цените на водката

тръгнаха нагоре – от 5.13 до 10.80 рубли. Народът отреагира чрез дружно самагоноварене, километрични опашки пред магазините за алкохол, т.нар „примки на Горбачов” и хумористични песнички от сорта: И седем и осем водката стигна Не ми пука пак чаша ще вдигна Предайте му на Горбачов, Че народът и на десет е готов. Двадесет и пет, ако я направят Зимния дворец от обсад ще бранят! Даааа... и през това сме минали!

Напитки от детството

Това беше през 70-те ...Ах, тази „Фанта”, за която се разпространяваха лоши слухове, че тя, видиш ли, за една вечер може да разтвори парче салам и успешно се използва за миене на коли. А унгарските и българските трилитрови буркани със сокове! А чашата съветска напитка, гордо наричаща се кафе с мляко! А млечният коктейл в сладоледените къщи, на където рядко, само по празници, сте се отправяли с родителите си! Безалкохолните напитки на СССР ухаят на детството и също като него, остават неизбежно в миналото. Всички знаят, че „Тархут” е по-добър от „Байкал”, но пък в сравнение с „Пепси – кола”и двете напитки избледняват. Вероятно и затова, защото бутилките от напитката, произведени в СССР, се изхвърлят или се връщат, а чуждестранните – грижливо се съхраняват. Да не говоря за кенчетата… Бутилките от вносните алкохолни напитки също не са се изхърляли, а се използвали като

4

престижно интериорно украшение. Но тази мода е дошла през 70-те, а до тогава кулинарна книга е обучавала гражданите как да пият съветски алкохолни напитки, например, ликьори: „Ликьорите се пият обикновено след обяд или вечеря, на малки глътки, заедно с глътка кафе или черен чай. Добавянето на малко количество ликьор в чашата с кафе, му придава приятен вкус и аромат”.

ноември / 2017

МАЛАХИТНО - ЗЕЛЕНАТА НАПИТКА „ТАРХУН”

При споменаване на думата „газирано” на младото поколение веднага му идва наум „Кока – кола”, „Пепси” , „Спрайт” или друга вносна напитка. И чак след това младежите могат да си спомнят за други наименования, които са се киприли на витрините и в съветски времена, и сега: „Дюшес”, „Крем – сода”, „Ситро”, „Байкал”.... И, разбира се, не можем да не удостоим с внимание, най – ярката от тогавашните напитки – изумрудено – зелената газирана напитка „Тархун”. Самата тя е била създадена през далечния XIX век в грузинския град Кутаиси. Обаче в Съвесткия съюз, напитката „Тархун” се е появила чак през 1971 година – по-точно казано, била е официално регистрирана под това название. А за масова продажба „Тархун” бил пуснат след 10 години. Възможно е било да бъде намерен на територията на Главната ботаническа градина на академия на науките на СССР. Това били стъклени бутилки с обем 330мл., които гражданите на СССР сантиментално нарекли „чебурашки”. По – късно безалкохолното „Тархун” се появява и в автоматите за газирани напитки.


Руски сензации

Из сферата на фантастиката

Или ЕсетрАтА – може и хайвер да даде, и да остане жива Ако помните – обещахме да поднесем сензация. В предния брой на списанието ставаше въпрос за черния хайвер. Там бях казала, че есетрите може да бъде „издоена“, без да умре. Помните, че горбушата, след като хвърлит червения си хайвер, най-често умира. А есетрата – може и да даде хайвер, и да остане жива. Но като начало кратка история за култивираната есетра

ПАЙОВЕ С НАЦИОНАЛНО БОГАТСТВО НА РУСИЯ Някога, много отдавна, когато нашето появяване на бял свят все още не е било проектирано… Какво говоря за нас – даже и нашите баби не са били запланувани, са живели есетровите риби във всички морета, миещи бреговете на Западна Европа. Ходили са си на гости(поне така си мисля) и разбира се за разплождане и хвърляне на хайвер са плували до европейските реки. А в Сибир са живели непосредствено в самите реки, например в река Об(Западен Сибир), където лично аз и дядо сме ловили есетрови риби на „закидушка“ – това е пръчка, която се забива в земята и директно към нея се завързва една много дълга месина. Дядо хвърляше месината много навътре в реката и след това започваше търпеливото чакане: кога ще започне кълването. Като започнеше да се мърда месината, веднага подхващахме с викове и крясъци, подобни на дивашки, да я дърпаме към себе си. И понякога, подчертавам, понякога, накрая на месината упорито се мяташе чига – това е риба от семейство есетрови. После баба печеше пайове с нея. Дам...какво да кажа „O tempora, o mores!“(“О времена, о нрави”). И това е от най-редките риби! И не просто от найредките, а от тези, която се считат за национално богатство на Русия. Защо ли? Защото точно в Русия есетровите риби са се съхранили най-дълго време и още през XIX век за пръв път са започнали да се грижат за тяхното развъждане, макар че по това време водоемите на Каспийско, Азовско и Черно море, в Байкал и в сибирските реки е било все още пълно с есетрови риби. С горчивина трябва да си призная, че през XX век популацията на есетрови риби е силно засегната заради изграждането на водноелектрическите централи на Волга, Дон, Кубан и други реки. Преграждали са с диги речните корита и по този начин рибите са били лишавани от своите изконни места за развъждане и оплождане. В същото време обаче под самите диги са построили стопанства за есетра.

Не, това не е моят дядо. Това е просто някакъв мъж, който минава.

В тях са извършвали изкуствено оплождане, инкубирали са хайвера, след излюпването на личинките са ги отглеждали до малки рибки, които вече са пускали в реката. В съветски времена са били построени 25 такива завода. На Волга, Дон, Кубан и в Сибир тези заводи все още функционират. В Съветския съюз, през 70те и 80-те години са били ловени до 30 хиляди тона риба и са се произвеждали над 2 хиляди тона хайвер за вътрешния пазар и за износ. Хайверът се добива доста по-трудно в изкуствени условия Вече говорихме, че черният хайвер от есетра е бил на особена почит в Древна Русия. Наричали са го «Кавиар» — «ястие от есетрови вътрешности» и са го осолявали със специална пермска сол «голубая гранатка». А по времето на цар Алексей Михайлович са го варили в маково мляко. Но не сме говорили за това, че статус на ресторантско блюдо той получава през 20-те години на XX век във Франция, когато братя Петросян(арменци – емигранти от Баку) откриват в Париж „Дом на хайвера Petrossian Paris“. Както се казва: по – добре веднъж да видиш, отколкото 100 пъти да чуеш. Каквото всъщност и направихме. Присъствахме на уникалната процедура – доене на есетрови риби: чига и белуга. Трябва да отбележа, че в природата есетровите риби достигат зрялост много бавно: руската есетра може да даде хайвер чак на 12-15-тата си година, а белугата – на 15- 20-тата. Затова пред учените е стояла трудната задача: да измислят начин за получаване на хайвер от есетрова самка, съхранявайки живота ú. Тогава тя ще дарява нашата новогодишна трапеза, а и не само нея, многократно с хайвер. Тази задача е решена в стопанство ВНИРО(руски научно – изследователски институт за рибно стопанство и океанография). Хайвера на чигата оплождат със сперма от белуга, затова в нейния геном се съдържат

две трети от гените на белугата и една трета от тези на чигата. И обратното: хайвера на белугата оплождат със сперма на чигата. Тези риби носят две трети от генома на чигата, те са по-дребни по размер, но по-бързо съзряват и са с по-добри вкусови качества. И така, отиваме на екскурзия… В помещението е топло и водата в басейните е с комфортна температура от 22-23 градуса. Това е първият ключ към успеха за развъждане на есетровите. При рибите, като студенокръвни същества, скоростта на процесите на жизнена активност силно зависят от температурата на околната среда. Изтичайки от басейна, водата преминава щателно пречистване: първо механично, после ултравиолетово, след това през бактериални биофилтри, после се насища с кислород в оксигенератори и се връща обратно в 16 басейна. Зимата водата се подгрява допълнително. А за окончателното узряване на хайвера, на рибата ú е нужно точно обратното – хладна вода, затова в комплекса има и изолирано помещение за зимуване, където самките се преместват в определен момент. Есетровите риби се хранят със специална балансирана миксирана храна. Тук получават хайвера по щадящ начин. След като се направи малък разрез под яйцепровода внимателно изцеждат хайвера от коремчето на рибата. И така самката остава жива и невредима. Една самка може да бъде доена от 10 до 15 пъти за целия ú живот и всеки път тя дава хайвер, който представлява от 15 до 25% от собственото ú тегло. Ето го и нашия отговор на „еколозите“. Но това съвсем не е всичко за черния хайвер. В следващия материал ще поговорим за проклетите бракониери.

ВАЖНИ бел

ежки

В какъв вид е най-добре да консумираме хайвера с алкохолни напитики? Горещи палачинки с богата плънка от хайвер, крекери и малки филийки с масло и резенче лимон, половин сварено яйце(кокоше, пъдпъдъче), на което се слага лъжичка хайвер с връх. Как да изберем водка за хайвера? Всеки руснак ще ви каже: водката трябва да е студена и да се точи на тънка непрекъсната струя. Ще свърши работа класическа водка, без примеси и добавки.

ноември / 2017

5


Съветски кулинарни марки

Книга за вкусна и здравословна храна „Книгата за вкусна и здравословна храна”, която принадлежеше на баба ми, е издадена през 1948 година. Не мога да кажа, че тя я е ползвала, обаче, да няма такава книга в дома си, за една съветска домакиня, би било не просто „отсъствие на добро възпитание”, но и не е „шик”))И мама имаше такава книга, издадена през 1965 година. Тя също не я ползваше. А самата аз, в началото на 2000-та година открих, че тези книги са уникални не заради възрастта си, а заради изтънченото, уважително, практически, грижовно отношение към читателя... В съветската „Книга за вкусна и полезна храна” е дадена изчерпателна информация за самите продукти по азбучен ред, за техните полезни свойства, за съчетанието на съставките и ястията. Покрай рецетите, в съветската „Книга за вкусна и полезна храна”, има и много полезни съвети за съхранението на продуктите, за това как да изготвим лечебно меню по предписание на лекар и, разбира се, великолепните рисунки и снимки на продуктите от едно време. Как правилно да изберем месо за печене, пържене, задушаване, как правилно да затваряме буркани с туршия и да не преварим сладкото, как да приготвим пухкаво тесто, да изпечем възхитителни сладкиши за някой празник – всички тези прости и сложни рецепти за вкусна и здравословна храна можете да намерите в най – известната кулинарна книга в СССР. За мен, мъчително конспектираща, по време на следването си, трудовете на Ленин, Сталин и други политически лидери на СССР, беше не просто странно, а и приказно – поразително да видя цитат в съветска кулинарна книга именно на един от тях: „Докато замисляте менюто си за закуска е полезно да си спомните добрия

американски обичай: да се добавят различни плодове към ранната закуска”(А. Микоян). Оказва се, че и те са го правили! А днес тези думи звучат съвсем фантасмагорично – предложението да подражаваме на американските обичаи така и не се е приело)). В крайна сметка, още в книгата, която беше на мама, всички спомени за Америка бяха изчезали. Много рецепти и съвети ми харесаха , искам да ги споделя и с вас. Ако намерите съставките – ще имате късмет )) И така.

Кренвирши

Вариант 1. Кренвиршите, добре сварени в леко подсолена вода и поднесени с горчица или настърган хрян, са едно засищащо, вкусно горещо мезе. Вариант 2. • Кренвиршите могат да се приготвят и по друг начин: нарязват се напреки на 3-4 части, пържат се в тиган с масло за 2-3 минути, след това в тигана се слагат домати, нарязани на тънки филийки, посоляват се със сол и пипер и след това към тях отново се добавят кренвиршите и се пържат 2 – 3 минути. • След това кренвиршите и доматите се поставят в чиния и се наръсват със зелени подправки. По желание се добавя и настърган чесън. Пресните домати могат да се заменят с консервирани или с доматено пюре.

ИСТИНАТА ЗА КРЕНВИРШИТЕ

Какво означава: «по дрехите посрещат»? Кренвирши....даааа, уви, някои от тях са компроментирали, със своето недостойно поведение, цялото голямо кренвиршко семейство. Защото се е появил слух, че едва ли не, в кренвиршите няма месо. И таз добра! Не правете изводи за всички според някои отделни марки. Не е толкова просто! Сега ще ви докажем. Всъщност, кренвиршите са били известни доста отдавна на човечеството. От незапомнени времена хората са кълцали на дребно – на дребно месо и субпродукти, добавяли са подправки и са ги опаковали в добре измити черва. А през 1936 година в СССР са започнали да произвеждат кренвирши, първите от които са били „ДОКТОРСКИ”. На тях била възложена особена функция от правителството: били предназначени за „болни, които са с разклатено здраве в резултат на Гражданската война и царския деспотизъм”. А съгласно Държавния стандарт, месото в кренвиршите трябвало да бъде не по - малко от 70%. Съществува убежението, че месото в кренвиршите е изключително малко, уви, често това съответства на действителността. Кой производител колко месо слага в кренвирши-

6

чи неточния състав, той може да бъде сериозно наказан, затова вече може да се има доверие на етикетите). И така, какво видяхме на него? Видяхме нещо удивително – съдържанието на свинско месо в кренвиршите се оказа 59% - това, съгласете се, е изключително! Отлично!

И все пак: как да изберем вкусни кренвирши в магазина?

те – няма да пиша, защото това ще ни повлече към едно огромно изследване, но по принцип е известно, че средно, в кренвиршите, месото е от 10 до 20%. Да, това не радва особено, наистина... Обаче, нима кренвиршите, които са били измислени именно като „ДОКТОРСКИ”, са могли с годините да загубят възложените им функции? Озадачени от този въпрос, ние внимателно разглеждаме етикета(в днешно време към това се отнасят строго – ако производителят посо-

ноември / 2017

Ако ще съхранявате кренвиршите в хладилника, то изберете такива, произведени в найлонова обвивка. Купувайки кренвирши на килограм, нека не ви домързи да попитате, кой и от какво ги прави – всички маркировки трябва да са на опаковката. На първо място в състава на качествените кренвирши стои месото. Ако е обозначен някакъв друг продукт, значи, от месото, в такива кренвирши, е останал само аромата. Не купувайте кренвирши на пазара – те могат да бъдат опасни заради неправилното им съхранение.


Закачки за възрастни

Как мислите, кой анимационен филм е надживял четирима управляващи на Съветския съюз, двама президенти на Росия и е жив и до днес, при това въобще не е изгубил предишната си популярност? До сега се разпространява на съвременни носители в огромни количества, ползвайки се с невероятно търсене. За пръв път обезкуражен, от коварните постъпки на Заека, простодушният хулиган Вълкът се появява на черно-белите екрани на съветските телевизори през 1969 година. Тази пилотна серия, заснета от режисьора Генадий Соколски, поставя началото на последвалия 20 – сериен анимационен сериал „Ну, погоди”/Ама, почакай!/ за сложните отношения между Вълка и Заека.

ВЪЛКЪТ ИСКА ДА ИЗЯДЕ ЗАЕКА, А ТОЙ СЕ ИЗПРАВЯ СРЕЩУ ТОВА ЕСТЕСТВЕНО ЖЕЛАНИЕ НА ХИЩНИКА... Фабулата на анимацията изглежда съвсем проста: Вълкът иска да изяде заека, а той се изправя срещу това естествено желание на хищника. Обаче героите, все пак, не се делят на очевидно отрицателни и положителни.... Не, разбира се, на пръв поглед Вълкът има ярко изявен стремеж към вандализъм, хулиганство, много-

бройни нарушения на правилата, той постоянно обижда малките и слабите, и накрая, пуши като комин. Той е просто ужасен, но той е ... и великолепен! Зайо пък, обратното – положителен герой, мил и раним. Той води активен начин на живот: спортува, чете, посещава музеи и т.н. Но защо, когато, като деца сме гледали тази анимация и сме се смели с цяло гърло, сме изпитвали чувство на състрадание и даже жалост към Вълка – хипито, а не към Заека? Ами, защото анимацията се оказва дълбоко психологическа. Зайчето, при цялата си „правилност”, често бива жестоко към простодушния Вълк. Дългоухият хитрец, в редица епизоди,

въобще не изглежда като „невинна овчица” и предпочита възторжено да наблюдава как Вълкът получава шамари. Вячеслав Котьоночкин - знаменитият режисьор на анимацията; авторите на сценария: Аркадий Хайт, Александър Курляндский, Феликс Камов, художник-постановчикът Святозар Русаков и актьорите, дублиращи анимацията «Ну, погоди» : Вълкът — Анатолий Папанов, а Заекът — Клара Румянова са създали истинска психологическа драма! Да, да! Гледайте го и ще се убедите, че това е точно така. Именно в жизнеността, умножена с превъзходно изображение и лично обаяние на Папанов

се крие тайната на вечната популярност на Вълка – защо той, а не Заекът, е водещият в тази двойка, и защо на децата от всички десетилетия им е любопитно да разберат какви ще ги свърши зъбатият хулиган, вместо да следят спортните успехи на Заека. Животът е в движението, а радостта – в достижението на целите. В своето преследване Вълкът е щастлив по свой си начин, а заедно с него е щастлив и зрителят. Историята на анимационния филм „Ну, погоди” е можела да приключи през 1987 година, когато умира Анатолий Папанов. По – нататъшните снимки на анимацията изглеждат невъзможни без гласа на Вълка. Но през 1993 и 1994 –та година отново излизат две нови серии на филма „Ну, погоди”. За озвучаването на 17-та и 18-та серия са използвани фрагменти от записи с гласа на Папанов. Деветнадесета и двадесета серия на филма се появяват след повече от 10 години през 2005 и 2006 година и са озвучени от други актьори. За това време зрителските интереси на децата напълно са се променили, няколко поколения са израстнали с чуждестранни анимации. Да се създадат серии, отговарящи на нивото на някога толкова популярния в СССР „Ну, погоди” – за съжаление не се е получило. Но както преди, така и днес, децата обичат филмите, в които звучат гласовете на Папанов и Румянова. конфузни истории

Говорят, че историята на тоалетната хартия в СССР е започнала през 1968-ма година, когато за целулозно – хартиения комбинат в Сястрой било закупено английско оборудване за производство на тоалетна хартия. Тържественото пускане на линията е било на 3-ти ноември 1969 година. Обаче местата, на които се продавала, видимо били свръхсекретни )))

Говори се още, че в Съветски времена, тази хартия са я добавяли в салама )) или

Пъровначално се планирало производство на 30 милиона рула на година. За страна с население четвърт милион души това звучи като капка в морето, но и това количество решили да пуснат с предпазливост, тъй като ръководството се опасявало, че новата стока няма да бъде търсена.

УЧЕТЕ СЕ ДА ТЪРПИТЕ, ДРУГАРИ! НЯМА КАК ДА СЕ ЗАПАСИМ С ХАРТИЯ ЗА ВСИЧКИ! Не случайно казват, че „на хубавото лесно се свиква”. Веднъж изпробвали новата стока, потрбителите обикновено не искали да се връщат към „испитания” метод – предпазливо нарязани правилни

Историята на тоалетната хартия

правоъгълници от стари вестници. Защо „предпазливо” ли? Защото е трябвало да се реже много внимателно и старателно, за да може в никакъв случай, сред „ тоалетните” изрезки да не попадне лицето на някои от управляващите на страната: първо: в ранните години на СССР – това е било напълно наказуемо и второ – съгласете се, че това не е етично, някакси е....е, разбирате ме ) Обаче, пуснатите от Сястройския комбинат нови подукти, не достигали, и така в средата на 70-те години тоалетната хартия в СССР минала в графата на дефицитните стоки. Били въведени ограничения при продажбата ú – не повече от 10 рула на калпак. Напълно ествествено е било да срещнете гражданин след „успешен пазар”, да върви по улицата и да се обръща с връзка рула тоалетна хартия. Така, така! Учете се да търпите, другари! Няма как да се запасим с хартия за всички)) Също така, тоалетната хартия в СССР можело да се намери и в други големи градове, а в по-малките е било почти невъзможно, какво да говорим за селата. O tempora, o mores!(О времена, о нрави)

ноември / 2017

7


Ами ако се окаже истина?

Руският богатир – съществувал ли е или е легенда? Кой не е чувал за руските богатири? Всички са чували! Иля Муромец, Альоша Попович и Добриня Никитич – герои от знаменитата картина „Богатири“(1898). Но дали са съществували наистина? Може би техният образ е измислен с цел героизиране на руския дух? Иля Муромец е най-знаменитият богатир от руския народен епос, защото именно за него са написани наймного героични сюжета. Любопитното е, че той се появява като главен герой не само в много руски приказки, но и в немски епични поеми от XII век, които на свой ред са основани на по-ранни предания. В тях той е представен като могъщия герой Иля Руснака… Всъщност Иля реално е съществувал – неговите нетленни останки се пазят в Антониевите пещери на Киевско-печарския манастир. Иля е роден около 1143 година в село Карачарово край Муром, в семейството на крепостните селяни Иван Тимофеев и Ефросина. Съвременните методи за изследване са помогнали да се разбере, че атлетичното телосложение на Иля Муромец е резултат от неговото заболяване – акромегалия, което нарушава пропорциите на размера на костите и вътрешните органи. Такива хора имат непропорционално големи крайници, голяма глава, много широки плещи.

Неговият ръст е бил 177см.(средният ръст за мъже по онова време е бил 165см., което означава, че Иля е бил с една глава по-висок от средностатистическия мъж ).

помолили да им даде вода. Той им обяснил, че не може да ходи. Но гостите настоятелно повтаряли своята молба, която вече звучала като заповед. И Иля внезапно се изпълнил с нечувана сила, и за пръв път се изправил на крака. Странниците го 33-ЯТ РОЖДЕН ДЕН НА ИЛЯ благословили за бойни подвизи. МУРОМЕЦ – ПРЕЛОМНИЯТ Най – известният подвиг на Иля Муромец е боят със Соловей-Разбойника, МОМЕНТ В НЕГОВИЯ ЖИВОТ който препречил прекия път от Муром Същите тези съвременни доктори са до Киев и не позволявал на никого да установили, че в областта на кръста Иля премине „нито на кон, нито пеша“. е имал гръбначно изкривяване вдясно и Соловей бил разбойник, който се допълнителзанимавал с кражби по ни израстъци пътищата, а на прешлеса го нарените, които са затруднякли Соловей (славей) за вали неговидоброто му те движения умение да като млад. свири. ПоПо - просто казано, като беждавайки малък е пресвирача, Иля Добриня, Иля и Альошка Попович на богатирски Муромец оскарал пара- „Богатири обход – взират се в полето – няма ли някъде врагове, не лиза на край- обиждат ли някъде някого?“ – така Васнецов излага своите вобождава намерения в писмо до своя учител Павел Чистяков. прекия път ниците. Това откритие напълно съответства на ле- до Киев, което имало огромно икогендата: „тридесет години Иля седя като номическо значение. Очистването на закован и не можá с крака да помръдне“ . прекия път от разбойниците за народа Но с навършването на 33-тата му го- е било равно на подвиг. Малко преди смъртта си Иля Мудина, за Иля настъпил и денят, който изменил целия му живот. В неговия дом ромец се оттегля в манастир. Ставлезли бедни бродещи странници и го ва монах в Киевско-Печерската

лавра(източноправославен пещерен манастир в Киев) и всички останали дни прекарва в своята килия, отдаден на молитва. За православните вóйни това е съвсем обичайна крачка – да сменят железния меч с меча на духовността. Обаче учените са установили, че богатира-монах е загинал в битка! Муромец е умрял от широка рана в областта на сърцето. По всичко личи, че Иля Муромец умира по време на един от набезите на куманите(номадски тюркоезични народи). Това се е случило приблизително през 1203 година по време на опустошителното нападение на Киев от обединените войски на Рюрик и куманите. След като вижда как враговете настъпват към стените на манастира, някогашният вóйн не е могъл да стои като страничен наблюдател и въпреки дадения обет, взима меча…. Става ясно, че този човек умира на около 45-55 години. Руската православна църква почита Иля Муромец като светец(той е канонизиран през 1643 година). От това следва, че Иля Муромец не е митологичен персонаж, не е събирателен образ на руския богатир, а е реална историческа личност! Твърди се, че мощите на Иля Муромец изцеляват гръбначни заболявания и парализа на краката. По такъв начин Иля дори и след своята смърт, продължава да се грижи за своя народ.

Жeна на декабриста от ХХ век Разхождаме се из музея на Висоцки заедно с Марина Влади

Знаменитата актриса едва успява да скрие сълзите си, гледайки експонатите, събрани в музея на Висоцки в Екатеринбург. Тя посети музея в началото на септември тази година. Вдовицата на Владимир Висоцкий френската актриса Марина Влади пристигна в Екатеринбург за няколко дни и посети музея на Висоцки. Тук тя прекара буквално половин час - бързо премина из двете зали на музея, спирайки се за кратко при всяка витрина. След това призна: експозицията едва не я разплакала. – Аз почти не плача, почти не мога да говоря, така силно тупти сърцето ми, много съм щастлива - сподели впечатленията си Марина Влади. – Хората, които работят в този музей, направиха това с такава любов, че аз просто плача. Съгласих се да дойда, само защото всичко това съществува. Трудно е да си спомня всички тези години и за този прекрасен човек.

Заедно с Марина Влади из мизея се разходи и близката и приятелка Юлия Абдулова (дъщерята на актьора Всеволод Абдулов).

8

Въпреки всичко, това е уникален човек. Досега не съм била в никакви музеи на Висоцкий. И в този съм за първи път, и повече няма да идвам. Това е някак голямо преживяване. Но едновременно с това и щастливо преживяване. И това другото, и печал, и щастие. Много лични вещи на Висоцкий и самата Марина Влади, които сега могат да се видят в музея, били купени от Гавриловски на търг, който направила актрисата. – Въпреки всичко, това имаше смисъл, – каза тя, разглеждайки експозицията. – Добре, че това всичко е събрано тук. В противен случай би изчезнало и би се разпръснало из света - и това е. Не смятам, че моите деца щяха да се занимаят с това. Никой не би помислил да събера всичко това. Без оглед на това, че на актрисата й хареса в музея, тя каза, че се отнася отрицателно към тези, които снимат филми или пишат книги за Висоцкий

Марина Влади в пресъздадената стая на Висоцкий.

ноември / 2017

или за нея самата. – Винаги се отнасям отрицателно към това. Книги - който иска, той да пише. А да прави филм - против съм. Докато съм жива, не искам да ме представят както и да е. Днес 79-годишната Марина Влади много рядко излиза от Франция, а в Русия не е била от няколко години. Тя сега е тук, за да получи наградата «Жена на декабристите на ХХ век». Тази титла се присъжда на тези жени, които оказват голямо влияние върху своите съпрузи, които им помогнали да станат известни и да се увенчаят с успехи, при това и сами успели. Влади първа е удостоена с това звание. Музеят на Висоцкий същестува в Екатеринбург вече няколко години, а преди една година откриха втора зала. Неотдавна в музея бяха споменати всички роли, които е изиграл или можел да изиграе Владимир Семёнович в киното.

Знаменитият автомобил на Владимир Семенович.

Стенд с кадри от филмите, в които се е снимал Висоцкий.


народна медицина

Древноруска лечебна книга Как са лекували онанизъм, носталгия, ангина и други болести

Говорят, че „Преди, в миналото, хората са се лекували с билки и тибетски гъби – а не са се тровили с тази химия, с всякакви си хапчета...” Когато слушам такива разсъждения, при цялото ми уважение към народната медицина, ми се иска да попитам: „А каква е била средната продължи-

телност на живот в тези допотопни времена?”. И ми се прииска да се обърна към историята, така да се каже: да се поровя в историческите справки и записки – как, например, са лекували някои болести в Древна Русия. Може би и днес може така?

КАКВО ЩЕ ПОИСКАТЕ ДА ИЗПРОБВАТЕ КАТО САМОЛЕЧЕНИЕ – СИ Е ВАША РАБОТА, НО, КАТО ЧЕ ЛИ, КИСЕЛЕЦЪТ Е ЗА ПРЕДПОЧИТАНЕ И така, успяхме да намерим информация за лечението на най – разпространените заболявания през Средновековието, някои, от които, ние вече не считаме за болести. Например, болести под общото название „Антонов огън”(гноен процес)- така са наричали различни видове умъртвяване на органите и крайниците, некрози, гангрени, външни и вътрешни възпаления: например ангината се е смятала за „антоновоогнена” болест на гърлото. Руските лечебни книги от XVIII век са различавали външен и вътрешен „Антонов огън”. Как са лекували външните гнойни възпаления? 1. Използвали са компреси от настъргана ряпа, кисело мляко или счукан киселец: тогава „загнилото тяло ще се отдели от здравото и огънят няма да се разпространи” 2. Няма да повярвате, но в употреба са влизали и топли компреси с човешки екскременти или водка с екстракт от Бабини зъби – оловен ацетат, който масово се използвал като противовъзпалително и благоприятно средство( ето ви го лечението с билки) 3. Вътрешният антонов огън – например ангината, са лекували със сок от киселец, масло от канела и карамфил, хинин и опиум. Какво от това ще поискате да изпробвате за лечение - си е ваша работа, но, като че ли, киселецът е за предпочитане...

НАЙ – ДОБРОТО ЛЕКАРСТВО: РАЗХОДКИ НА ЧИСТ ВЪЗДУХ, РАЗВЛЕЧЕНИЯ, ПЪТЕШЕСТВИЯ Едно от най- удивителните открития, по време на търсенето на древните болести, беше информацията, че носталгията е болест! Носталгия – „копнеж по загубената родина” – се е изразявала в острото желание да видиш родината, роднините, добре познатите пейзажи и др. В Росия тази диагноза дълго време се считала за отвлечно понятие: според чуждестранните медицински издания, носталгията поразявала първо прислугата, наскоро взета от селата в града. Обаче на практика на прислугата рядко ú било позволено нервно неразполо-

жение: природата им се считала за прекалено груба и проста, за да се поддава на сложни душевни немощи и да страда от отслабване на нервите. Подобни симптоми при обикновените хора можели да се квалифицират като „мъка”. Причини и лечение Дълбоката причина за носталгията виждали в откъсването на човешкия организъм от рождената му среда на обитаване: тогава „болните...се отдават на печал, от която нищо не може да ги измъкне и полека – лека изпадат в унилост, от която съвсем скоро изнемощяват.

Те нямат апетит, пулсът им става трескаво бърз; накрая се предават на смъртоносната „сухотка” (болест, водеща до изсушаване на тялото). Лечение – разходки на свеж въздух, развлечения, пътуване до Родината, а в случаите на невъзможност да се приложи последното – колкото и парадоксално да звучи – пътешествие.

И ОТНОВО НИКАКВО БИЛКОЛЕЧЕНИЕ Онанизъм Средновековните медици са виждали в онанизма напразно пилеене на мъжко или женско семе – което нанася голяма вреда на здравето и е причина за болести като: епилепсия, гърч, тъпа болка в костите и ставите, удар, слепота, треска, туберкулоза, едра шарка и лудост.

Лечение и профилактика Лекарите съветвали: болестта да не бъде лекувана, а да бъде предотвратявана. За опасни били обявени: разгорещяващата храна(месо, подправки, сирене, шоколад, туршии), спиртните напитки, чаят, кафето; повивките и тесните дрехи; ранното ставане – с една дума, всичко, което по един или друг начин предизвиквало наслада. Средновековното изискване, децата да спят с ръце, извадени над одеалото, е било в сила до края на съветските времена. Особено внимание се отделяло на четенето: романи, възбуждащи фантазията и движения на тялото, възбуждащи тялото се считали за еднакво вредни. И отново никакви билки.

КЛИЗМА СЪС САЛАМУРА ОТ СЕЛЬОДКА – ТОВА ВЕЧЕ Е СМЕЛО)) Инсулт „Който има къса или дебела шия, който много пие червено вино; тръбачи и валдхорнисти, стари хора с буйна кръв и от двата пола, наближаващи шестдесетте и имащи душевни смущения и беспокойства от дълго време , които изпитват досада, страх и гняв или имат по-големи „сили“ от обикновените и несъобразявайки се с тях се предават на сладострастието и на други невъздържания, са застрашени от удар повече, отколкото други”. Това, което в миналото са наричали удар или апоплексия, по своите симптоми повече наподобява на съвременния инсулт. Лечение Основните методи за лечение били насочени към възобновяване нормалната циркулация на кръвта. За апоплексиците: разтриване на краката и киснене в гореща вода със сол и пепел, изпусканена кръв последователно от двете ръце, процедури със солени клизми: в едно от старите ръководства се посочва рецепта за клизма със саламура от сельодка. На такива болни им било разрешено да спят само в полуседнало положение. Давали са им да дъвчат джинджифил и други парещи езика подправки. Обаче голямата част от старите ръководства констатирали, че при добър изход от преминалия удар, той все пак ще се появи отново след няколко години. А с билки и треволяци са лекували знахарките, но при тях основното е било магията, а не билката.......

ноември / 2017

9


кулинарна ненавист… да и такава съществува

Сталин не Е понясял сухото „Съветско шампанско“

Според Версайския мирен договор, сключен почти преди век след Първата световна война , да се нарича „шампанско“ може само виното, произведено по класическа технология от грозде, расло на територията на френската провинция Шампан. Обаче Русия и Щатите например, не ратифицират този договр и разрешават на своите прозиводители да използват названието „шампанско“ за своите пенливи вина. Интересната история започнала с началото на масовото производство на напитката, която наричали „Съветско шампанско“. През лятото на 1936 година, преди заминаването си в Америка, Анастас Минокян казва: - Другарят Сталин каза, че стахановците днес печелят много пари; много печелят и инженерите, и други трудещи се. А ако поискат да си купят шампанско, дали ще могат да си го набавят? Шампанското е признак на материално благополучие, признак на състоятелност! В тази връзка, през 1936 година с „подаденото заявление“ на Микоян, било прието постановление на ЦК и Съвета на народните комисари на СССР, за пускане на огромно количество «Съветско шампанско». Естествено, да се изготвят 12 милиона бутилки за 5 години по традиционен начин – било невъзможно, затова решили да използват метода, който изобретил италианецът Федерико Мартиноти през 1907 година: методът Шармá – Мартиноти. Метод, при който пенливата напитка ферментира не в бутилките, а в цистерни, а след това под налягане се налива в бутилките, затова има леко кисел привкус. А по класическа френска технология шампанизацията преминава в самата бутилка, където виното се смесва с дрождите. Този процес, в повечето случаи, отнема три години. Нямало е за кога да се чака! Шампанското е трябвало да се появи именно като „Съветско“ на новогодишната трапеза и то веднага! Масовото производство на „Съветско шампанско“ по италианския метод „Шарма –Мартиноти“ започнало през 1937 година. На Сталин, както си спомнял Манокян, не му харесвало сухото шампанско и Брут-а. Производството на този „киселоч“ за малко да бъде прекратено, но „любимият народен комисар на Сталин“ убедил главнокомандващия, че тези напитки трябва да се произвеждат. В резултат на това пенливият аналог на

10

шампанското станал наистина „народен“, и нито една Нова година, нито една сватба не могли да се разминат без „Съветското шампанско“. От другото, истинското, по това време в страната имало съвсем малко…

ЗНАЕЛИ СА СЪВЕТСКИТЕ ГРАЖДАНИ ТОВА ЗВЪНКО ЗАГАДЪЧНО НАЗВАНИЕ „АБРАУ – ДЮРСО“…ИСТИНСКОТО ФРЕНСКО ШАМПАНСКО, ПРОИЗВЕЖДАНО В РУСИЯ

лило първо място. Около 1890 година в Абрау вече с пълна пара са се произвеждали Бургунско, Лафит, Сотерн, Бордо, Каберне Абрау, Ризлинг. Всъщност, обемите на производство са осигурявали вино основно за императорския двор и оставало съвсем малко– за продажба. Първата партида шампанско с марка „Абрау“ била пусната през 1898 година.

ФРЕНСКИЯТ КОНСОРЦИУМ LVMH – ЛИДЕР В ОБЛАСТТА НА ПРОИЗВОДСТВОТО НА ЛУКСОЗНИ СТОКИ, ПРОДАВА НА СОБСТВЕНИКА НА РУСКОТО ШАМПАНСКО „АБРАУ – ДЮРСО“ ПРЕДПРИЯТИЕ ЗА ПРОИЗВОДСТВО НА ФРЕНСКО ШАМПАНСКО

Знаели са съвтеските граждани това звънко загадъчно название „Абрау – Дюрсо“, знаели са и, че зад неговото име стои самото истинското френско шампанско и че го произвеждат в Русия – всичко това са го знаели, но.. не са го пиели: не е имало възможност нито да се сдобиеш с него, нито да го купиш – чак толкова добре не са печелили. Междувременно , още през 1870 година, покрайнините на село Абрау до Краснодар били придобити от Министреството на императорския двор и царските имоти, и още през 1871 година там посадили първите лозя, от които след четири години са направили и първото вино. Малко по-късно в Абрау за започнали експериментите с отглеждането на френските сортове: Траминер, Пино-гри, Пино – Фран, Совиньон. На виненото изложение през 1881 година в Ялта, виното от Абрау – Дюрсо спече-

ноември / 2017

Разцветът на Абрау – Дюрсо се свързва с името на княз Л.С.Голицин, който през 1891 година е назначен за главен винар на Федералното ведомство. Именно по негово време е започнало масовото строителство на винарни в тунели(били построени пет такива от 1894 до 1900г.) и най- важното - отлеждането на сортове грозде за шампанско. Произвеждали са го по класическа френска технология, за чиято цел в завода били канени известни френски винопроизводители. Но това е вече история.. Оттогава много неща са се променили и френските технологии са станали по – автоматизирани. Но собствениците на руския завод „Абрау – Дюрсо“ не са свикнали да отстъпват. Резултат от тяхната разпаленост и настойчивост впечатлява: френският консорциум LVMH - лидер в областта на производство на луксозни стоки, продава на собственика на руското шампанско „Абрау - Дюрсо“ предприятие за производство на вино. И така вече руското шампанско „Абрай – Дюрсо“ става действително френско.


Шоколадова фабрика „Millennium” е основана през 1999 година. Днес е един от най – големите производители на шоколад и бонбони в Украйна. Произвежда бонбони и шоколади под търговските марки „Millennium”, „Любимов“ , “Oskar le Grand”, “Disney” и „Золотой запас“.

Любимов – за специалните моменти във вашия живот Топи се като тайна, изпълва погледа с плам и гарантира взаимоност ) Ш о кол а д о в хо р о с ко п

Водолей. Този знак не признава полутоновете – представителите му са или същински «дяволи», или истински «ангели». За Водолеите не е важен вкусът на шоколада, букета от вкусове, а на първо място - марката. Задължително имайте това предвид.

Риби. С лекота разбират от какво имат нужда околните, а също така са изключително чувствителни и мили. И дори на Риби да не им хареса вашият подарък, за тях ще е приятно вниманието, което сте отделили. За нежните Риби си струва да изберете нежен млечен шоколад.

Овен. Винаги са много енергични, подвижни и въодушевени. Подарете им необикновен шоколад с подправки, който притежава много приятен, изтънчен аромат и е с горчив послевкус!

Телец. Обикновено това са много чувствителни личности. Най-добрият подарък за сантименталните Телци е шоколадът от вкуса на детството, тоест млечният.

Близнаци. Днес са чувствени, леснораними личности, а утре - истински лидери, които ще направят всичко, за да постигнат поставените цели... Ясно, именно затова най-подходящият подарък за такива променливи натури ще е шоколадовото асорти.

Рак. Сложна, склонна към самовглъбение натура. Видимо, именно тази особеност на характера на Рак - да търси нещо в себе си, го кара да изпитва истински възторг от сладките шедьоври с необикновена плънка.

Лъв. О, Лъвове, вие сте истински ценители на разкошните, стойностни, шикозни вещи. За подарък на Лъва можете да изберете само този шоколад, който е максимално скъп и изглежда найпредставително.

Дева. Икономичната Дева ще бъде щастлива да получи за подарък пакет с един вид шоколад - всички бонбони са еднакви, всичко е точно, както се харесва на представителите на този знак.

Везни. Това е истински «въздушен» знак на зодиака, който се намира между Скорпион, ръководещ се от желанията, и Дева, която приветства обмисления подход. Най-сладкият подарък за Везни е лекият, ефирен, оставящ лек привкус шоколад.

Скорпион. Много сложен и устойчив, способен да оказва влияние върху другите хора знак. Съчетава еротика и упоритост, ярост и инидвидуализъм «в един флакон». Бунтарите Скорпиони харесват всичко необикновено, каквито са и самите те. Изберете им за подарък нещо скъпо, ексклузивно, например, изискан шоколад с благороден вкис или портокалови нотки.

Стрелец. Това са възвишени хора, които се стремят към най-доброто, обичат да пътешестват и да опознават новото. Само че, стремейки се към нови знания, Стрелците не забравят миналото. Обикновено им допада опаковка с някои сантиментални, носталгични нотки.

Козирог. Представителите на зодия Козирог са много сериозни и прагматични хора. Родените под този знак умеят да си поставят цели и да ги постигат, ръководени от работохолизма и жаждата за основателен подход, в дълбочина, към всичко. А своята красота и очарование те няма да използват никога - понеже не е надеждно. Най-добрият подарък за Козирог е традиционният шоколад с нюанси на кафе и аромати.

ноември / 2017

11


хвалим се

Имате есенна депресия? Кой каза, че у природата няма лошо време? Трудно е да се съгласим с това твърдение, когато навън е дъждовно и кално. Мракът, студът и вятърът могат да развалят настроението даже и на най – жизнерадостните и весели хора. „Есенният синдром” има различни прояви: от леко чувство на тъга той може да достигне до пълна потиснатост и нежелание за каквото и да било.

УЧЕНИ ОТ ТОМСК СА ИЗМИСЛИЛИ ЛАМПА ЗА ЛЕЧЕНИЕ НА ДЕПРЕСИЯТА Не на всички, най – вероятно, е известно, че издателите на „Руско списание” са родом от Сибир, от студентския град Томск, който още наричат Сибирската Атина. И

именно там, в нашия роден град, магистър от Томския държавен университет за управление на системи и радиоелектроника,

Владислав Кунегин изобретява лампа, която ще помогне за преодоляването на този неприятен „есенен синдром” – ще ни измък-

Знаете ли, че?

В Русия се намира най – големият в света действащ вулкан – Ключевская сопка. Висок е 4 километра и 850 метра. Той изригва стълбове от пепел с височина 8 километра. С всяко изригване става все по – висок. Вулканът Ключевская Сопка е активен от 7000 години.

не от депресията и ще ни повиши работоспособността. Този уред, без особени усилия, ще стимулира мозъчните процеси и ще направи живота по - добър. Това е прост и разбираем инструмент, не изискващ специални действия. Както обясни Владислав Кунегин, уредът създава блещукане, което се възприема от ретината и стимулира ритъма на главния мозък. За стимулацията са нужни около 10 минути, а през останалото време лампата може да работи в обикновен режим. Завършен е пърият етап, проведени са първоначалните изследвания и е разработен експериментален макет. Сега създателят се занимава с разрботката на компютърна програма, схема на устройството и корпуса на лампата. Планира лампата да може да се управлява през мобилни устройства чрез специално приложение.

ския програмист Алексей Пажитнов през 1985 година. Тази игра става популярна в Съветския съюз, а след това, през 96-та и на Запад.

Транссибирската железопътна линия е най – дългият път, съставен от железопътна композиция в света. Великият сибирски път, съединяващ Москва с Владивосток е с дължина 9298 километра, пресича 8 часови пояса, преминава през 87 града и населени места и пресича 16 реки, включително и Волга.

Площта на Сибир е 9 милиона 734, 3 хиляди квадратни километра, което представлява 9% от земната суша. В руския град Оймякон е регистрирана най – ниската температура на въздуха. Температурният рекорд е бил установен през 1924 година и е бил -71.2˚С.

В света има повече автомати „Калашников”, отколкото всички други видове автомати взети заедно.

Метрото в Санк Петербург е с най – голяма дълбочина в света. Средната му дълбочина е 100 метра.

Сибирското езеро Байкал – най – дълбокото езеро в света и най – големият сладководен басейн на планетата. В Байкал има 23 кубични километра вода. Всички по – големи реки в света – Волга, Дон, Днепър, Енисей, Урал, Об, Ганг, Ориноко, Амазонка, Темза, Сена и Одер трябва да текат почти година, за да могат да запълнят басейн, равен по обем на езерото Байкал.

12

ноември / 2017

Държавният музей Ермитаж притежава множество котки за справяне с борбата с гризачите. Всяка котка има паспорт със снимка.

Най – известната компютърна игра „Тетрис” е създадена от ру-


Болгарское паранормальное…

Грааль, База атлантов или дача Тодора Живкова? Устрашающе-таинственными голосами с мистически-напряженными интонациями рассказывают нам в средствах массовой информации, с экранов телевизоров и в Utube ту самую предназначенную для запудривания мозгов тех самых масс загадочную информацию. Однако не всегда наш скепсис, направленный на сообщения о загадках Вселенной, бывает уместен. Возможно, никто ничего бы и не заподозрил, если бы не всепроникающее внимание любителей-тоталитаристов к тайнам. И их интерес вполне логичен: для реализации идеи-фикс, связанной с достижением всеохватной власти и возможностью спасения в случае фиаско, нужна поддержка параллельных миров…иначе можно не выбраться… Итак, наступил 1940 год. Мир охвачен Второй Мировой войной. Казалось бы, не до охраны природы… Однако в Болгарии появляется новый заповедник – Ропотамо. Чего бы это вдруг? Точного ответа на этот вопрос нет и, наверное, уже не будет. Но мы вполне можем выдвинуть ряд предположений, исходя из исторических познаний… Дело в том, что именно в этих местах найден мегалитический комплекс, возраст которого превышает 15 тысяч лет. Недалеко от руин древнего города Ранули, в непосредственной близости от заповедника Ропотамо, на отрогах Кабо Маслен, около 210 метров над уровнем моря, только в 2003 году было обнаружено уникальное святилище фракийского периода - Беглик Таш. Это самое раннее по дате основания святилище, из найденных до сих пор в Юго-Восточной Фракии и на всем побережье Черного моря.

ВСЕМ ЖЕ ХОЧЕТСЯ ТАИНСТВЕННО ОМОЛАЖИВАТЬСЯ И ЗАРЯЖАТЬСЯ ЭНЕРГИЕЙ Обратили внимание? Святилище «обнаружено» в 2003 году, а место его обнаружения объявлено заповедной зоной ещё в 1940… А не скрывается ли ответ на вопрос «Чего ради во время войны заняться охраной природы?» в известном всем активном интересе фашистов к тайнам Мироздания с целью оккультно-иде-

ологического обеспечения функционирования государственного аппарата Третьего рейха? А потом…потом именно здесь была построена секретная дача «Перла» для Тодора Живкова. Об этой даче не знали даже руководители дружественных соцстран. Естественно, весь район стал «вне доступа». Однако, по слухам, отдохнув на дачке, генеральный секретарь становился внешне просто милашкой – молодел на глазах, обретал невиданную до этого бодрость духа и энергию тела. Да и после трагичного для него 13 декабря 1989 года Тодор Живков хотел уединиться в «Перла», но никто ему этого не позволил. А кто бы из нас позволил, если честно? Всем же хочется таинственно омолаживаться и заряжаться энергией. Так что же там такое? Там – Древнее Святилище! Оно представляет собой круг из огромных камней-валунов, рас-

положенных на скалистой поверхности в середине большой поляны на общей площади почти 12 гектаров. Многотонные валуны собраны и составлены уникальным способом и образуют часы, календарь и обсерваторию. Поэтому Беглик Таш часто называют еще и Болгарским Стоунхенджем. Огромные валуны искусно обработаны неизвестным современной науке технологическим способом. Дальше как всегда в Древнем Мире, они непонятным образом подняты на вершину холма, где вместе с каменными плитами и блоками образуют невероятные формы.

БЫВАЛИ ЗДЕСЬ НАСТОЯЩИЕ МУЖЧИНЫ! В скалах высечены каменные круги, сделаны углубления и вырезаны сквозные отверстия, о назначении которых точно сказать ничего

ноември / 2017

нельзя – всё предположения. Судя по всему, это календарь. Потому что в отверстия во время солнцестояния и равноденствия, падает свет, проникая между стоящими рядом двумя огромными валунами. А местные бабушки, которые, как и везде, знают всё, вспоминают: бывали здесь (были же денёчки) настоящие мужчины! Красавцы смелые и благородные! Ясон с аргонавтами! Пришли они поговорить с прорицателями и Богам поклониться, чтобы поиск Золотого Руна был результативным. Есть здесь и место, специально созданное для инициализации юношей, - это лабиринт. Именно он, согласно преданиям, должен был – определять судьбу молодых людей. Войдя в лабиринт, следовало выбрать путь – вперед или налево. Сейчас-то мы знаем, что выбор пути вперед ошибочен, так как показывает стандартность мышления, ну, собственно, он и ведёт в тупик. Верным считался путь налево (заметьте, юноши), который выходил к скальному пролезу-Оракулу и символизировал вход в подземный мир, в существование которого верили не только наши далёкие предки. Но одна из главных природных аномалий места удивительно чистое небо по ночам в летние месяцы. Облака точно обходят его стороной. Идеальное место для обсерватории. Только чьей? Фракийцы ведь лишь использовали построенный до них комплекс по своему усмотрению и сообразно своим верованиям. Открытым остается главный вопрос - кто придумал и построил этот комплекс изначально. Камни стоят в таком положении более 15 тысяч лет. Каким же был комплекс в оригинале? По мнению археологов, святилище было серьезно разрушено после прибытия первых христианских миссионеров, примерно, в конце 3 века нашей эры. Но человек и погода не смогли полностью разрушить созданное древними строителями. А, может, они знали, что вернутся?

13


Бизнес-опит

Позиционируйся или умри Часть 7

Позиционирай се или умри Част 7

Виктор Бакуревич В это невозможно поверить, но еще 5 Едва ли ще повярвате на това, но само Изпълнителен Директор лет назад в офисе «Березки» работало два преди пет години в офиса на „Берьозка” рачеловека (надо подумать - как вернуть эти ботеха само двама души(трябва да помисля Берьозка Трейдинг ООД, времена). Вообще, со временем появилокак да върна тези времена). Постепенно се България появи ясното усещане, че всички във фирсь четкое ощущение, что все, кто в торговой компании не продают, – настоящие мата, които не продават, са истински готопаразиты. Все службы офиса: счетоводство, аналитики, ванци. Всички длъжности в офиса: счетоводители, аналитици, оперативные управляющие и прочие важные лица в гал- управители и други важни фигури с вратовръзки(слава Богу, стуках (слава Богу, еще не один не осмелился натянуть его все още никой не се е осмелил да си я върже на врата и да се на себя, и припереться на работу) должны подчиняться домъкне с нея на работа) трябва да се подчиняват на едно одному пониманию – самый главный человек в торговой единствено разбиране, че най – важният човек във фирмата – фирме - ПРОДАВЕЦ! Остальные лишь обслуживают его това е ПРОДАВАЧЪТ. Останалите просто обслужват неговите интересы. Люди гораздо сообразительней, чем мы иногда интереси. Хората са много по – съобразителни, отколкото ние понякога осъзнаваме, и често пъти е важно просто да не им думаем, и зачастую важно им просто не мешать. К сожалению, когда продавцов становятся слишком се месим. За съжаление, когато продавачите стават прекалено много, много, а еще они стараются размножиться по разным городам, приходится нанимать управленцев- аналитиков. а и се стараят да се мултиплицират и в други градове, се наОни составляют сверхумные таблицы, от которых сводит лага да се наемат управители – аналитици. Те изготвят „умни” болью зубы, но потом боль утихает, разум проясняется, и таблици, от които ти прималява, но след това болката отминаты понимаешь, что в этих ребятах что-то есть)) ва, разумът се избистря и ти става ясно, че тези хора си разСначала ты измеряешь немного, потом тебя это захва- бират от работата. В началото мериш малко, после това те обсебва и започваш тывает, и ты начинаешь измерять все, затем понимаешь, что измерять все не надо и находишь золотую середину. да измерваш всичко, след това разбираш, че не трябва да изОчень важно понимать, что происходит с твоим бизнесом мерваш всичко подред и така намираш златната среда. Мнои почему это происходит, при чем неважно происходит, го е важно да разбираш какво се случва с бизнеса ти и защо что-то плохое или хорошее, ответ на вопрос «Почему это се случва, при това без значение дали е хубаво или лошо, происходит?» нужно и искать постоянно. отговорът на въпроса „Защо се случва?” трябва да се търси Мы выявляем сколько в среднем в каждом магазине постоянно. клиентов в день, каков средний чек, измеряем торговую Ние установяваме – средно колко клиенти на ден посещанаценку, доли продаж каждой товарной категории, про- ват магазина, каква е средната стойност на направените поцент брака, ввели коэффициент для учета производитель- купки, измерваме тъговската надценка, дела на продажба на ности труда, считаем сколько товарных позиций в дефи- всеки вид стока, процента на брак, въведохме коефициент за ците, а сколько в излишках. Управлению поддается все, отчитане ефективността на труда, пресмятаме кои от стокичто можно измерить! те са в дефицит и кои в излишък. На управление се поддава Предприниматели не всегда понимают значение счета и всичко, което може да се измери! измерения, а успешность своего бизнеса оценивают по тоПредприемачите не винаги разбират значението на сметварообороту, количеству потраченного времени, частоте ките и измерването, а успеха на своя бизнес измерват със проведенных переговоров, то есть по тому, что именуется стокооборота, количеството загубено време, честотата на одним словом – суета! Это огромная и чаще всего смер- провежданите преговори, т.е с нещо, което се нарича „суета”. тельная для дела ошибка, мгновенная «смерть» наступает Това е огромна и доста често пагубна грешка за всеки бизнес – моменталната смърт настъпва неочаквано и неизбежо. неожиданно и неизбежно. Ние навреме разбрахме това, но практически стана в поМы вовремя поняли это, но произошло это практически в последний момент, в 2012 году фирма едва не попала в следния момент. През 2012г. фирмата едва не претърпя фифинансовый крах, но об этом в следующем номере. нансов крах, но за това ще разкажа в следващия брой.

С уважением Бакуревич Виктор

Исполнительный директор Берьозка Трейдинг ООO

14

ноември / 2017

С уважение, Виктор Бакуревич

Изпълнителен директор Берьозка Трейдинг ООД


Jurnal 7