Page 1

#5 септември 2017


#5 септември 2017

• Акциите в «Берёзка» през септември

стр. 2

• От редактора Септември

• Ностальгия

стр. 3

стр. 4

"Курица не птица, Болгария – не заграница" или Мальчикам – «Ту-134», девочкам – «Стюардесс у»

• Ето това - ДА! А вие казвате: реклааааама)))

Сибирски знахар

г л а в е н р е д а к то р

стр. 5

стр. 6

Топ-6 на най-полезните свойства на сибирския ананас

• Обвиниха Филип Киркоров в убийство

стр. 7

• 1 или 15 септември? • Традиционни рецепти И краставиците във вода

• КИНО. BG.RU

стр. 8

стр. 10

Изобилует этот месяц народными поверьями, традициями. Да, много их в сентябре. 1 сентября Праздник Рода и Рожаниц, посвящённый семейному благополучию. После зачина, на котором обязательны прославления Рода, Лады и Лели, начинается обряд «похороны мух». Пойманную муху (таракана, комара, осу) кладут в домовину из моркови, торжественно относят на пустырь и зарывают в могилу, этим обозначают оцепенение насекомых на время наступающей зимы. Праздник заканчивается рожаничным пиром, где угощения – это: творог, яйца, сыр, оленина или говядина, овсяная каша, ягодное вино - и игрищами. После праздника Рода и Рожаниц наступает бабье лето. А 14 сентября - День Волха Змеевича. Считается, что с этого дня начинается отлет птиц, впадают в спячку змеи. По преданиям, в этот же день медведь должен ложиться в берлогу на зимнюю спячку. А змеи праздновали свадьбу своего царя. В этот же день строго запрещалось ходить в лес. Считалось, что активизировались все лешие и лесовики. Они бесились, бегали по лесу, проверяя все ли готово к зиме, а потом проваливались под землю, где спали до самой весны. После этого дня уже можно было спокойно начинать делать заготовки, собирать осенние грибы и убирать капусту. В течение последующих недель в деревнях проходили капустники или капустинские вечера. Женщины собирались в до-

стр. 11

• Етапи на дългия път на руската водка

стр. 12

• Кулинарни рецепти от Ленин и Путин

стр. 13

• Нашите най-добри читатели

Наступил седьмой месяц года по староримскому календарю. До реформы Цезаря год тогда начинался с марта. Так и повелось – седьмой месяц – сентябрь (от лат. Septem). «Листопад», «хмурень» прозвали этот месяц в народе. Всё правильно - осень начинается.

• Мощи Святого Николая Чудотворца в Варне

• Бизнес-опит от Берёзка, част 5

Сентябрь

мах и рубили собранную капусту. Работа сопровождалась песней: „Вейся ты, вейся капустка“.

стр. 9

Чья это история? Болгарское кино на русском языке

Само водката от Ру сия е истинска водка!

Олга Бакуревич

стр. 14 стр. 15

Адрес на редакцията: България, гр. Варна, ул. Цар Освободител, 12. тел.: +359 87 887 7643 За обратна връзка: drevlyane@yandex.ru По въпроси за разпространението: Ольга Бакуревич drevlyane@yandex.ru По въпроси за сътрудничество със списание «Русский Журнал»: Ольга Бакуревич drevlyane@yandex.ru Издателство: България, гр. София, Roprint EAD Рекламните съобщения се основават на правата на рекламите. Редакцията не носи отговорност за възможни грешки при данните на рекламодателя.

А вот и древнерусский рецепт заготовки капусты впрок: Основной принцип очень простой: капусту нашинковать мелкой длинной соломкой, смешать с небольшим количеством каменной соли (от 10 до 25 граммов соли на 1 килограмм капусты), очень плотно сложить в большую посудину (лучше всего деревянная кадушка, но подойдет и стеклянная банка и эмалированный бак, главное - не использовать алюминий), и сверху водрузить гнет. Гнет должен составлять не менее 10% от массы всей капусты. Под действием гнета и соли капуста даст сок, если сок не покрывает капусту, нужно увеличить вес гнета. Ежедневно нужно протыкать капусту деревянной шпажкой, чтобы позволить выходить скапливающему газу. После выдержки при комнатной температуре от 3 до 7 дней, капусту можно разложить по более мелким емкостям (стеклянным банкам, к примеру) и отправить в холодильник. При раскладке надо следить за равномерным распределением сока. Секреты квашения Секреты начинаются с момента добавок к капусте. Классическая - это натертая морковь (примерно десятая часть от объема капусты). Также при закваске в капусту добавляют яблоки, сливу, клюкву или бруснику. Для остроты ощущений при закваске можно добавлять чеснок или свежий имбирь. А вот лук добавлять не стоит, он уменьшит потенциал длительного хранения. Для разнообразия вкуса служат ароматные семена: тмин, кориандр, зира или анис. Вот и весь рецепт.

септември / 2017

3


Ностальгия

"Курица не птица, Болгария – не заграница" – ещё какая заграница! ИЛИ

Мальчикам – «Ту-134», девочкам – «Стюардессу» Было время, когда деревья были выше, небо – голубее, шоколад – слаще…ну, и так далее – по списку)). Жили мы тогда в Советском Союзе, где «секса нет!», как утверждала «легенда советского ТВ» - участница телемоста Ленинград — Бостон «Женщины говорят с женщинами», вышедшего в эфир 17 июля 1986 года. Благодаря этому смелому заявлению, женщина вошла в историю, и появился ещё один миф о СССР. Вот такие аскетичные люди населяли Советский Союз)). Но и у них бывали слабости…

самый известный заграничный алкоголь болгарский бренди «Слънчев Бряг». Сейчас найти его в России очень трудно. А раньше мнения выпивающих граждан по поводу этого бренди разнились. Одни считали его отвратительным пойлом, другие - вполне приличным напитком. Заметим лишь, что в 90-х «Слънчев Бряг» начали подделывать в промышленных масштабах, после чего он окончательно испортился. Помнится, цена его была 8-10 рублей, а «Плиска» была дешевле – 7-8 рублей.

Например, товары из стран соцлагеря были вожделенной мечтой миллионов наших соотечественников. Теперь некоторыми это забыто, а многим даже и неизвестно. Но мы попробуем восстановить «историческую справедливость» и расска-

Еда. Вот эту вкуснятину точно помнят не все, а только жители центральных районов СССР. Например, у нас - в Сибири – такое не продавали, поэтому добрые родственники и друзья, живущие на другой стороне Уральских гор, присылали в посылках

жем о наиболее культовых брендах «социалистической» заграницы, а именно: о болгарских брендах.

к Новому году… Что это, как вы думаете? Болгарский кетчуп! Это была настоящая-пренастоящая заграница! Наличием Болгарского кетчупа в доме можно было гордиться и хвастаться. А ели мы его очень расточительно - не по чуть-чуть как приправу, а прямо выжимая этот в меру острый, в меру сладкий… в общем, сделанный из изумительных болгарских помидоров соус, на кусок хлеба… дальше не буду вспоминать - так недолго и слюной захлебнуться…

Одежда и обувь. Спроси у нынешних молодых людей - слышали ли они что-нибудь о джинсах «Рила» - удивятся. Но их родители этот болгарский бренд наверняка помнят. «Крутым» он не считался (даже индийские «Авис» были «статусней»). Однако для многих советских людей именно «Рила» стали единственной возможностью почувствовать на себе «тлетворное влияние Запада». Кстати, они были относительно доступны. Сегодня эта марка стала достоянием истории. Джинсы «Рила» уже не производятся в Болгарии. Так что если откопаете в своих шкафах старые штаны с лейблом «Рила», то считайте их винтажными. Алкоголь. Сколько «Плиски» было выпито под детскими грибочками во дворах нашей юности... Но был у «Плиски» конкурент. Это

4

Булгартабак - узнаваемый атрибут советской жизни, одни из немногих заграничных сигарет, доступных советским людям. Названия болгарских сигарет среди советских людей имели множество народных вариаций (от полудетского искажения «Стюардесса» — «Стерва» до четверостиший о проблемах с потенцией у потребителей «Опала»). Болгарские си-

септември / 2017

гареты прославляли научно-технический прогресс, например: «Ту-134», «Стюардесса»; дружбу народов — «Шипка», или просто радовали потребителя романтическими словами типа «Опал» и «Родопи». Венчал всю эту пирамиду титульный бренд — «БТ» (аббревиатура от Булгартабак). Холдинг «Булгартабак» не кормил рекламные агентства многомиллионными бюджетами, не бился за биллборды в городах-миллионниках и, вообще, продвижением в нынешнем понимании не занимался. И без этих усилий 80% продукции табачного холдинга экспортировалось в СССР. Курили же мы, конечно, тайком от родителей, однако была в этом некая статусность, например, те, кто курил «БТ» из белой твёрдой пачки – это, конечно, самые продвинутые, модные и

независимые; другие мальчики предпочитали «ТУ-134», ну, а редкие раскрепощённые девочки красиво затягивались «Стюардессой». Зубная паста. Нельзя не вспомнить раннее утро в пионерском лагере - дерзко гремит горн: «Вставай! Вставай! Кровати заправляй!». Хочешь – вставай, и не хочешь – вставай… И иди-бреди, а если очень счастлив от раннего подъёма (были и такие странные пионеры), то беги в уличный умывальник с бодряще-предательской холоднючей водой… В общем, появился ты там, а большинство уже зубы начищает, и запах стоит в атмосфере… Да! Да! Именно этот запах! Запах «Поморина»! Каким же противным он тогда казался – вкус импортного, а потому статусного Болгарского «Поморина» - солёный-пресолёный – мы же не вникали в его полезность - просто зубы чистить не хотелось, как и холодной водой умываться.


Ето това - ДА!

А вие казвате: реклааааама))) Самата дума «реклама» много често предизвиква у нас язвителна насмешка - не трябва да се вярва на рекламите. Разбира се, кой производител или продавач ще престане да хвали стоката си? Естествено, всеки ще я опише, ще я обрисува с такива привлекателни качества и ще разкаже за чудесните свойства за това, което продава. Как ни въздейства рекламата? Тя използва множество начини. И този, за който изобщо не можете да си представите, е да разкаже за уникалността на стоката, да убеди кли-

ента в нейната необходимост и полезност точно и то в момента. А вариантите са безкрайно много. От незапомнени времена производителите, рекламирайки продукта, не забравят и за своята просветителска мисия, и знаете, това действа. Един от тези примери - това са любимите от детството ни шоколадови бонбони «Мишка косолапый». За този успешен рекламен опит ще бъде и нашият разказ...

През 19 век в Москва започнали да пристигат предприемачичужденци. Основно това били немци. За започването на собствения бизнес дори не било необходимо да получат руско гражданство. Според закона, чужденците имали право да основават компании, без да се отказват от своето гражданство. И така, през 1850 година се появил и основателят на сладкарското производство «Партньорство от фабрики за шоколад, бонбони и чаени бисквити „Эйнем“» немският гражданин Фердинанд Теодор фон Эйнем. В началото той се занимавал с производство на захар, а след това основал в Арбат неголяма работилница за производство на шоколади и бонбони. Рекламата нафабриката «Эйнем» отговаряла на модните тенденции, била стилна, напредничава, тя била с развлекателна и просветителска насоченост. А в кутиите с бонбони била поставяна колекционерска картичка - от едната страна купувачът виждал картинка, а от другата можел да прочете кратка енциклопедична статия. Става думаза серията от 12 картички «Русски художници и техните картини». Именно в нея е включена и картината на известния руски художник Иван Шишкин «Утро в борова гора», създадена през 1889 година и придобита от Парел Третяков в същата година за неговата галерия.

А това, което касае собственото наименование «Мишка косолапый» и дизайна на обвивката - интересното тепърва предстои Наименованието на бонбоните «Мишка косолапый» се появило, заедно с дизайна на опаковката. Тя напълно повтаря Шишкин и Савицки, но все още не е «същата» - с мечките на тюркоазен фон. Авторството на знаменития дизайн на «Мишкината» опаковка принадлежи на художника Мануил Андреев, който през 1913 година помества върху опаковката сюжет на картината «Утро в борова гора», обгърната от зелени елхови клонки, като нарисувал шестолъчни Витлеемски звезди – получило се така, че през същата година бонбоните били най-скъп и най-желан подарък именно за Рождество.

«Мишка косолапый» фабрика «Эйнем». Худ. М. Андреев. 1913 г. Съвременен «Мишка косолапый» АКО ИСКАШ ДА СИ ХАПНЕШ "МИШКУ", ВЗЕМИ СИ "СБЕРКНИЖКА"

Ето така изглеждали картичките, които поставяли в кутиите с бонбони. Не, това не е Шишкин, това е Васнецов. А историческата картичка с Шишкин не била открита в архива.)

Производството на«Мишка» от «КрасныйОктябрь» (така започнало да се нарича «Дружество Энемъ» от 1925 година) се ползвало с голяма популярност, износ и цена в Моссельпром (хранителен тръст на Московския совнарком), достатъчно скъпо– 4 рубли за килограм, като това били най-скъпите бонбони дотогава. Плътният слой на бадемовите пралини, поместен между две вафлени корички и глазиран шоколад, не оставял никого равнодушен. Геният на пропагандата Владимир Маяковский дори измислил звучен слоган, който бил отбелязан на опаковката: «Ако искаш да си хапнеш «Мишка», вземи си«Сберкнижка». През 1958 година новият художник на фабриката «Красный Октябрь» – ученикът на Мануил Андреев – Леонид Челноков, станал Главен, защото преработил етикета. Той нарисувал опаковката на стограмовите бонбони «Мишка косолапый» за Световното изложение в Брюксел, на което «Красный Октябрь» получил най-висока награда. Челноков опростил цветовата гама на първоначалната опаковка и неактуалната по тези времена Витлеемска звезда. Оттогава «Мишка» започва да се произвежда от много сладкарски фабрики на СССР, създавайки своя вариация на опаковката. Тъй като «Мишка косолапый» не били патентовани, в началото на 90-те години започнали да ги произвеждат дори в САЩ. През втората половина на 90-те години Роспатент издал патент в използването на търговската марка «Бонбони «Мишка косолапый» от «Красный Октябрь». Ето такава важна роля в съдбата на бренда изиграва висшата живопис. А вие казвате: реклааааама)))

септември / 2017

5


Сибирски знахар

Топ-6 на най-полезните свойства на сибирския ананас

Сибирски ананас, зрънце на боговете - това са всички имена на облепихата - зрънцето, което буквално се обожествява в Русия. БЛЕСТЯЩИЯТ КОН - ТОВА Е ЗДРАВИЯТ КОН Руското наименование «облепиха» зрънцето получава за това, че то плътно обгръща клончето, на което «седи». Наричат още това зрънце „сибирским ананас“ заради ананасовия привкус. Често в Русия наричат зрънцето „съкровище на слънцето“ заради оранжевия цвят. А латинското наименование на това зрънце е Hippophae, състоящо се от две думи - hippos — кон и phae — придавам блясък. Древните гърци пояли с отварата от листата, клончетата и зрънцата на облепихата конете, заради което те придобивали здрав блясък, мека грива и бодрост на духа). Блестящият кон - това е здравият кон, а здравият кон - това е щастие в работата и във война - това било забелязано още от древните гърци. Естествено, древните гърци не знаели нищо за минералите и витамините, те действали по метода на пробата и грешката, а в дадения случай експериментът показал: облепихата - това е здраве.

ИЗТОЧНИЦИ НА ВИТАМИНИТЕ, ЗАЛОЖЕНИ В ИЗСЛЕДВАНИЯТА НА РУСКИЯ УЧЕН НИКОЛАЙ ИВАНОВИЧ ЛУНИН Само учените не могат да си позволят, не разбират: в какво се състои конкретната полза и благодарение на какво се постига тя? Затова, наблюдавайки дълги години какъв ефект върху здравето има тази или онази храна, изследователите достигнали до понятието «витамини». Източниците на учението за витамините са заложени в труда на руския учен Николай Иванович Лунин и им била дадена гласност през 1880 година. Важна крачка в търсенето на полезна съставна храна била направена през 1911 година от полския учен Казимир Функ, работещ в Лондон. Той и въвел в науката думата «витамайн» (Vitamine), от лат. vita — «живот» и англ. amine — «амин». Вървейки все по-надалече и надалече по пътя на научното търсене, учените стигнали и до въпроса: защо описанието на облепихата, като «храна на боговете», удивително изцелително и вливащо енергия зрънце се среща и в древногръцките медицински трактати, и при древните китайци, и при тибетците? Днес изследователите с увереност заявяват: такъв бодър и оздравителен ефект, който гърците забелязвали при историята с конете, давал витамин А, а той се съдържа в облепихата в безкрайно количество.

6

септември / 2017

Естествено, никой не спирал дотук. И като резултат за облепихата станали известни все по-удивителни неща. Витамините от група А и Е, на които също е богато това зрънце, например, понижават активността на възпалителните процеси и препятстват разрушението на клетките. Витамин С не се съдържа в гигантско количествов облепихата, но има една хитрост: облепихата не съдържа фермента аскорбинквидаза, затова при топлинна обработка на облепихата витамин С не се разрушава, както при другите плодове. А това означава, че чаят от облепиха или сладкото от нея са също полезни, както и неповлияното от температурата зрънце облепиха. Нещо повече, плодовете на облепихата се съхраняват до пролетта в замразен вид, без да губят своите полезни качества. А още, в този «сибирски ананас» има витамини PP и К, които действат върху съсирването на кръвта. Много важно е да знаем, че облепихата съдържа биофлавоноиди: кверцетин и кемпферол, а те се борят директно с раковите клетки, като ги разрушават. Съществуват толкова легенди, толкова правдиви истории за това как хората ценили облепихата, за които здравето и енергията били залог за власт. Например, великият Чингизхан подкрепял при многодневните походи своите войни със зрънцата на облепиха и никога не се разделял с тях. И така, 6 от на-полезните свойства на облепихата и маслото от облепиха: • Маслото от облепиха притежава ярко изразени бактерицидни свойства. То заздравява прекрасно рани по кожата и лигавиците, като успокоява болката. • Облепихата дори е способна да повиши потентността, благодарение на високата концентрация на витамини от групата В. Следва да се знае, че не само зрънцата са спосони да усилват либидото и ерекцията, но и сокът от тях, дори маслото от облепиха. • Чаят отоблепиха традиционно бил използван в народната медицина при скорбут. • Хората, страдащи от язва на стомаха, се съветват да приемат отвара от зърната на облепиха. Приготвянето й е много лесно: 3 големи с.л. зрънца се заливат с 500 мл гореща вода, оставят се да кипят 15 минути на бавен огън, след коего се оставят да изстинат и се прецеждат. • Сокът отоблепиха се използва в качеството си на ефикасно средство против всякаква кашлица. • Ако сте купили масло от облепиха, което е предназначено за вътрешна употреба, то ще ви спаси от запек, гастрит, колит, язва на стомаха и дванайсетопръстника, понижена перисталтика на червата. Назначава се вътрешно по чаена лъжичка 30 минути преди ядене и в качеството на микроклизма.


Обвиниха Филип Киркоров в убийство Рижавият бестия…

година, ФилипКиркоров бил обвинен в убийство на възрастен охранител в американско казино, където руският певец имал концерт.

Да! Това е Алла Пугачова. Руската снаха на България. Киркоров казва, е още обича Алла Борисовна: «Невъзможно е да не я обичаш!», и смята, че бракът с нея - това е звездно време. Това е било време на щастие и нови творчески открития, най-интересни проекти - изобщо, всичко е именно така, както е, когато е окрилено от любовта. «Това нямаше да го има, ако не беше нашата невероятна смесица от южен момък и рижав звяр», казва Филип.

Следствието и съдбните процеси по образуваното в САЩ обвинително дело, продължили шест години. За убийството на човек Киркоров бил застрашен от доживотен затвор. Какво трябвало да преживее? Филип Киркоров: «Трябваше да мине това. На всяка половин година… На първо място, това струваше много пари - разходи за адвокати, пътувания. Идвах за всички съдебни експерименти редовно и през всички тези години доказвах своето неучастие в бедата, която се случи на моя концерт». Над артиста надвисна сериозна опасност да се озове в американски затвор - той почти бил готов за това.

Защо те нямат деца? Филип Киркоров казва така: «Смятам, че ако това беше главна тема за нас, и ако искахме много, имахме възможност - дори тогава (да се използва възможността за сурогатното майчинство). Но ние така се опиянявахме от живота. Аз на 30, тя - на 40 и няколко. И всичко това беше така... Ние не мислехме за това».

Филип Киркоров: «Крайно неприятно е да се дават показания, крайно неприятно е да се оправдаваш... При едно от пътуванията посетих чикагския затвор - повярвайте ми, гледката не е от най-приятните. Тряваше за всеки случай да се подготвя за всичко, тряваше да бъда морално готов... Да не дава господ да си в съда, в затвора. Това е крайно сериозно и ми е поука за цял живот».

За своите деца, за сина си Мартин и дъщеря си Алла-Виктория, Киркоров разказва с удоволствие. И заявява, че най-малко от всичко иска те да станат артисти. Освен това, певецът вече е подготвил завещание. Най-страшното, което се случи в живота на Филип - това е обвинението му в убийство. Съгласно постановлението на Върховния съд на Ню Джърси от 16 юли 2010

Но, за щастие, тази драма остана в миналото. А през септември ще се радваме на гастрола на Филип Киркоров в България.

Филип Киркоров ще изнесе концерти в пет български града през септември - Русе, Варна, Бургас, Пловдив и София На 17 септември Киркоров ще пее в „Булстрад Арена“, Русе, на 19 септември ще гостува в Двореца на културата и спорта във Варна, на 22 септември ще е на сцената на Летния театър в Бургас, а два дни по-късно, на 24 септември, ще e концертът му на Колодрума в Пловдив. Музикантът ще завърши българското си турне на 25 септември в столичната зала 1 на НДК.

шоу. Спектакълът „Я“ (в превод от руски „Аз“) е с продължителност 150 минути и в него участват 80 артисти. Режисьори са Франко Драгоне и Павел Брюно, работили върху пет проекта на Цирк дьо Солей и шоуто A New Day на Селин Дион. За хореографията отговаря американецът Тони Теста, познат с работата си с Майкъл Джексън, Джанет Джаксън и Кайли Миноуг.

Организаторите от Dеgris events обещават почитателите да видят високотехнологично

Билетите за концерта на Киркоров са на цена между 40 и 120 лева.

септември / 2017

7


1 или 15 септември? Защо в Русия учебната година започва именно на първи септември? Не знам дали сте забелязали, но колкото повече се интересувате от миналото, толкова по-често се убеждавате колко по-логично са живели хората преди, как са живели по-удобно, не са приспособявали живота към себе си, а самите те се нагаждали към него...Например, началото на учебната година в Русия... Нека поговорим и за това! Всеки, който е започнал учебната си дейност в Съветския съюз след 1935 година знае, че първият учебен ден след лятната ваканция е 1 септември. Как е било това? А на практика това е било еднакво при всички!

ВСИЧКИ МОМИЧЕТА ИДВАТ С ОГРОМНИ ПАНДЕЛКИ В КОСИТЕ В първи клас ходели на 7-годишна възраст, като преди посещавали цяла година в подготвителен клас (нулев), защото родителите работели много, а освен това, смятали децата си за много умни. Но благодарение на това общуването с връстниците било по-лесно, защото има вече изграден навик - той се придобивал в нулевия клас:) Има още една особена забележителност за 1 септември в Русия: всички момичета идват с огромни панделки в косите. Говори се, че това отличава първокласничките-рускини, които ходят на училище в друга страна. И още – всички ученици, независимо от възрастта, винаги на 1 септември идват с огромен букет за своята учителка, а след това учителките се прибират вкъщи с кофи цветя)). Защо в Русия началото на учебната година е на 1 септември? Първото дворцово училище в Русия се появява през 988 година по указа на княз Владимира, където учели децата на болярите и синовете на князете. Но цялостната образователна система, включваща регламент на работа на образователните учреждения, се появила в Русия в началото на XVIII век. Идеята, разбира се, принадлежи на държавника-реформатор Петър I, който, без оглед на неговата любов към ясния регламент във всичко, определил конкретна дата на началото на занятията в „цифирните училища“. От документите на тази епоха следва, че началото на занятията винаги е било ориентирано към окончателните полеви дейности, което можело да бъде през октомври или ноември, в зависимост от региона. При това, това правило се разпростирало дори в градските училища. ИИ само през 1935 година било прието постановлението за единна дата за начало на

8

Ученически сандвич: полезно и красиво

учебната година във всички страни по света. Тази дата била 1 септември. Именно тогава било официално фиксирани и ваканциите за учещите. Интересно е, че 1 септември не е случайна дата. Работата е в това, че в Русия на първия ден от есента се празнувала Нова година. Логично е, че именно на тази дата започнала и учебната година. В България до 1921 г. Първият учебен ден е бил 1 септември. При правителството на АлександърСтамболийски обаче датата се измества с две седмици напред, за да могат учениците да участват в прибирането на селскостопанската реколта. Сега в България тече инициативата учебната година за учениците от 8-11 клас започва на 1 септември. Така че всичко е възможно. Само че в болшинството страни началото на учебната година е свързано с природната целесъобразност. Само в Япония - с новото разцъфване: първият ден от обучението е през април и е свързано с разцъфването на сакура, а учебната година приключва през март следващата календарна година.

ПРАВИЛНИЯТ УЧЕНИЧЕСКИ САНДВИЧ ТРЯБВА ДА БЪДЕ ЗАСИЩАЩ, ПОЛЕЗЕН, СВЕЖ, УДОБЕН И ВЕСЕЛ Но на каквато и дата да започва учебната година, за нас - родителите, това е повод да помислим и за това как да отбележим това събитие. Например, да устроим посещение в кафето или да приготвим нещо празнично и вкусно у дома. Празнуваме началото на новата година, а след това започва будуването... Мамите и бабите на учениците постоянно се тюхкат какво да дадат на детето да яде, вместо баналните кифли, сандвичи с колбас и т.н. «сухоежбини»? И как едновременно да бъде вкусно, засищащо, полезно, удобно, без да се развали, като няма хладилник, а и да се конкурира в очите на детето с чипсовете и шоколадите.

септември / 2017

Сух хляб с колбаси! Нека да се научим всекиден да удивявамедетето си с апетитни и необичайни сандвичи. «Правилният» ученически сандвич трябва да е засищащ, полезен, свеж, удобен и...весел. Преди да намажете върху хляба подготвената намазка, загрейте го за една-две минути в тостера. Това прави филиите по-малко сухи и придава симпатична руменина. Освен това, препеченият хляб е по-полезен от прясно изпечения. В топ-листата по засищане е намазката от полутвърдо сирене.

Подаряваме ви интересна и полезна идея! Сандвич с леща

Какво ви е необходимо? Супена лъжица леща, 100 г полутвърдо сирене, два ореха, две сини сливи, лук и чесън на вкус, зехтин на вкус, лимонов сок на вкус, щипка сол, две филийки хляб, два листа салата, четири шайби домат. Сварете лещата и охладете готовата каша. Смесете в блендера орехите и синитесливи. Ако детето ви понася добре лук и чесън, нарежете ги на ситно и ги разбъркайте със ситно нарязаните сини сливи. Задушете за няколко минути на среден огън. Разбийте лещата в блендера. Смесете я с лука, чесъна, орехите. Добавете зехтина към получената маса, лимоновия сок и солта. Намажете получената смес върху хляба. Поставете върху всяка филия по парче сирене, листа салата и резенчета домати. „Слепете“ сандвича.


ТРАДИЦИОННИ РЕЦЕПТИ

И краставиците във вода Август на двора… Настъпва времето за зимнината за зимата. Още повече че експертите на Първия федерален канал на руската телевизия провели експеримент под ръководството на специалисти-химици и фармацевти на тема: запазват ли се витамините и полезните минерали в зеленчуците след консервирането им? И установили: 1. Доматите, краставиците и другите зеленчуци при консервиране губят общо 12% минерали. 2. Краставиците не само напълно съхраняват витамин С, но и увеличават неговото количество в процеса на консервиране. 3. Доматите съдържат уникалния елемент ликопен. Ликопенът е мощно природно средство, което притежава противораково действие, като предотвратява мутацията на ДНК и нарастването на раковите клетки. Особеността на ликопена е в това, че той увеличава полезните си свойства, когато доматите се консервират или претърпяват топлинна обработка.

Особено интересно е това, когато рецептата е проста и е изпитана от столетия. Естествено, можете да купите готови консервирани краставици и домати от магазина. Което често и правим. Но защо да не пробвате да ги направите сами? Особено интересно е, когато рецептата е проверена от столетия и е лесна.

Отпечатани са такива рецепти в книгата «Практически основи на кулинарното изкуство» на Пелагея АлександроваИгнатьева. Книгата е издадена през 1899 година. Какво ни препърчва руският специалист-кулинар на XIX век? Вземете едри краставици, измийте ги и ги прецедете през решетото, оставете да се оттече водата, поставете ги в съда в изправено, а не в легнало положение, за да бъдат пълни и да имат красив вид, и поставете на всеки ред смес от различни билки, като: копър, естрагон, бор, листа от череша, касис, дъбови (ако откриете), зелени листа от хрен, корени хрян, нарязани на ситно, с малко чесън за тези, които обичат. Поставете краставиците в съда, залейте ги със саламура така, че да

бъдат покрити. По-добре ще бъде да приготвите саламурата от кипнала вода или от вода от кладенец, за да бъдат твърди. Краставиците от саламура на речна вода, нямат такава хрупкавост. Саламурата се приготвя така: за едрите краставици за всяка кофа се поставят 500 г сол, а за дребните — на всяка кофа - 400 г сол. Солта е обикновена, каменна. Тя трябва да се разтвори във водата, а след това получената саламура се прецежда върху краставиците през чисто парче плат или салфетка. Залейте краставиците със саламурата, поставете върху тях дъбови дъсчици и лека тежест, която се поставя за това краставиците да са покрити със саламура и да не изплуват на повърхността, но тежестта не бива да „дави” краставиците. След това покрийте краставиците с чиста кърпа и ги съхранявайте на сухо и прохладно място, например, в мазето. Краставици със саламура в тиква, рецепта от Авдеева Екатерина Алексеевна - 1851 година Вземете неголяма тиква, отрежете внимателно върха, почистете вътрешността, но така, че стените да бъдат не по-тънки от връхчето. След това можете да поставяте краставиците, като ги покривате с естрагон, майорана, чубрица или други растения – който както обича. Всеки слой краставици покривайте със сол. Когато тиквата е напълнена, поставете отгоре ароматни билки и покрийте с отрязания връх на тиквата, която прилежно сте проболи с дървени гвоздеи с дебелина колкото кибритена клечка. Поставете тиквата (или тиквите) в бъчвата така, че те да не се

преобръщат. Запълнете празните места с краставици, налейте студената саламура, като поставите в кофата вода 600 г сол. До-

«Практические основы кулинарного искусства» Пелагеи Александровой-Игнатьевой. Книгата е отпечатана през 1899 година.

бавете отварата от дъбови кори (на 2 кофи саламура 1 кофа отвара). Отварата се приготвя така: на 1 кофа вода се слагат 400 г суха кора и се оставя да кипне, докато не кипне 1/5 част от течността. Приготвените по този начин краставици ще останат за дълго време хрупкави и с много приятен вкус. Солени и слабосолени краставици, рецепта от нашите баби 10 кг малки краставици, 30-40 листа черен касис, връзка стебла копър, 4-5 глави чесън, настърган хрян на вкус, сол (50 г на 1 л вода).

Измийте държаните в течение на няколко часа в ледена вода краставици, отстранете цветовете, прободете с вилица на няколко места и поставете в неокисляващ се (емайлиран, стъклен и т.н.) съд, поръсете с настърган хрян, нарязан чесън и поставете със стебла от копър и листа от черен касис. Залейте краставиците с горещ солен разтвор. Върху краставиците поставете дървен кръг, а върху кръга – тежест. За тежест е най-добре да изберете голеви кръгли камъни, които се срещат по бреговете на реките. След два дни и цяла седмица след това можете да се лакомите за така наречените «слабоосолени» красатвички, т.е. несъвсем солени. След една седмица те се осоляват напълно. Тези краставици се наричат «солени».

септември / 2017

9


КИНО. BG.RU

Чья это история? Болгарское кино на русском языке

23 января 1978 года, то есть в год 100-летия с момента провозглашения Автономного Княжества Болгария на российские экраны вышел советско-болгарский художественный фильм «Юлия Вревская» (болг. Юлия Вревска). Режиссёр фильма Никола Корабов, а снимали его киностудии «Мосфильм» и «Бояна». Картина имеет черты батально-исторического фильма-эпопеи. Снимался он в Болгарии на местах реальных исторических событий. В съемках было задействовано несколько тысяч человек из советских и болгарских войск.

Фильм посвящён памяти русской баронессы Юлии Вревской и всем, отдавшим жизнь за освобождение Болгарии. Баронесса Юлия Петровна Вревская была одной из самых красивых и блистательных дам высшего света Петербурга. Неожиданно для всех она сменила бальное платье на простой наряд сестры милосердия и оставила придворную жизнь ради заботы о раненых на войне. Она снарядила санитарный отряд на деньги, вырученные от продажи орловского имения, и отправилась рядовой сестрой милосердия в действующую армию, узнав о зверствах башибузу-

ПАМЯТИ Ю. П. ВРЕВСКОЙ На грязи, на вонючей сырой соломе, под навесом ветхого сарая, на скорую руку превращенного в походный военный гошпиталь, в разоренной болгарской деревушке — с лишком две недели умирала она от тифа. Она была в беспамятстве — и ни один врач даже не взглянул на нее; больные солдаты, за которыми она ухаживала, пока еще могла держаться на ногах, поочередно поднимались с своих зараженных логовищ, чтобы поднести к ее запекшимся губам несколько капель воды в черепке разбитого горшка. Она была молода, красива; высший свет ее знал; об ней осведомлялись даже сановники. Дамы ей завидовали, мужчины за ней волочились... два-три человека тайно и глубоко любили ее. Жизнь ей улыбалась; но бывают улыбки хуже слез. Нежное кроткое сердце... и такая сила, такая жажда жертвы! Помогать нуждающимся в помощи... она не ведала

ков в Болгарии. Юлия Вревская умерла в Болгарии от тяжёлой формы сыпного тифа, так и не покинув служебный пост. Фильм насыщен известными нам с детства именами: Василия Верещагина, Ивана Тургенева, Виктора Гюго – это люди, с которыми дружила Юлия Вревская, Незадолго до смерти она получила адресованное ей письмо Тургенева. Верещагин и Никола Корабелов провожали Юлию Вревскую в последний путь. Её похоронили в платье сестры милосердия около православного храма в г. Бяле. И. С. Тургенев написал на смерть Юлии Вревской стихотворение в прозе:

другого счастия... не ведала — и не изведала. Всякое другое счастье прошло мимо. Но она с этим давно помирилась — и вся, пылая огнем неугасимой веры, отдалась на служение ближним. Какие заветные клады схоронила она там, в глубине души, в самом ее тайнике, никто не знал никогда — а теперь, конечно, не узнает. Да и к чему? Жертва принесена... дело сделано. Но горестно думать, что никто не сказал спасибо даже ее трупу — хоть она сама и стыдилась и чуждалась всякого спасибо. Пусть же не оскорбится ее милая тень этим поздним цветком, который я осмеливаюсь возложить на ее могилу! Сентябрь, 1878

Скобелева и надеюсь, что раньше меня никто не встретится с башибузуками». В.Верещагин. В фильме показано, как художник выполнил заказ командующего на создание художественного полотна, посвящённого освобождению Болгарии, но создал не одно, а порядка 10-ти полотен.

Роль Юлии Вревской сыграла российская балерина Людмила Савельева, уже ставшая к тому времени легендой советского кино благодаря роли Наташи Ростовой в оскароносной киноэпопее Сергея Бондарчука «Война и мир» и поработавшая вместе с Марчелло Мастроянни и Софи Лорен во французско-итальянской кинокартине «Подсолнухи». Роль знаменитого русского художника Верещагина сыграл литовский актёр Регимантас Адомайтис. О его герое Верещагине - известно, что как только он узнал о выступлении России в защиту Болгарии, он решил немедленно отправиться добровольцем в армию. В самом первом письме другу в Россию Верещагин писал: «Я иду с передовым отрядом в дивизионе казаков генерала

10

септември / 2017

А роль Корабелова сыграл Стефан Ламбов Данаилов — болгарский актёр театра и кино, режиссёр, педагог, политик. Один из самых популярных актёров Болгарии на рубеже 1960 – 90-х гг., на тот момент уже Заслуженный артист Болгарии.


Мощи Святого Николая Чудотворца в Варне В центре Варны возвышается красивейший каменный Храм Святого Николая Чудотворца. В одних источниках говорится, что этот единственный в Болгарии морской Храм построен на пожертвование русского купца, в других - что построил его купец из Варны. Настоятель Храма Святого Николая, отец Василий, рассказал подлинную историю Храма Святого Николая. Вашему вниманию эта удивительная история…

Храм Святого Николая Чудотворца единственный Морской храм в Болгарии - был построен на пожертвования только одного ктитора. Святой Николай, в чью честь сооружён Храм, в христианстве почитается как Чудотворец - покровитель моряков, рыбаков, путешественников, заключённых и сирот. Кто же стал инициатором строительства этого Храма?

Жил этот человек в Российской Империи - в Одессе, родом он был из Болгарии, а по национальности - грек. Носил он древнее греческое имя Параскева – Пятница. По преданию, Параскева Николов во время морского похода из Одессы в Варну попал в страшную бурю. Путешественник истово молился о Спасении покровителю моряков Святому Николаю Чудотворцу, и дал обет, что, если уцелеет в страшной буре, то построит на свои сбережения Храм Святого Николая. Буря неожиданно утихла, и купец добрался до дома живой и здоровый. У Параскева Николова не было семьи, и свои сбережения купец завещал на благотворительность, а на Храм отписал 50 золотых - огромные по тем временам деньги. При этом Параскева выдвинул 2 требования: • Храм должен быть каменным. • Во время каждой службы в Храме должны упоминаться имена его и его родных.

«Завещание об упоминании имени ктитора в Храме выполняют и по сей день, - говорит отец Василий, – каждый раз, когда идет служба, в ней упоминается имя Параскева Николова и его родных» Строили Храм 11 лет с 1859 года, то есть начали ещё при жизни купца. Но, к сожалению, он не дожил до завершения строительства несколько лет. 1906 год, 9 июня – это день, когда в Храме впервые отслужили болгарскую литургию. Дело в том, что до начала июня 1906 года Храм относился к греческой церкви. А 3-4 июня (источники дают разную дату) активисты общества «Родолюбец» не позволили новому греческому владыке Неофиту начать службу. Ему даже не дали сойти с корабля. С 1927 года Храм во имя Николая Чудотворца считается Морским Храмом. Именно тогда два болгарских капитана приняли решение освятить Храмовую икону и специально ездили в Иерусалим к гробу Господню. После возвращения иконы на место Храм был записан в церковных книгах как Морской Храм — единственный в Болгарии. До прихода к власти коммунистического режима моряки Варны приносили присягу именно в этом Храме. И теперь Храм Николая Чудотворца - место паломничества моряков со всего мира. В 2000 году, по предложению судового механика Болгарского Морского флота Димитра Стайкова, у входа в Храм установили огромный корабельный якорь с корабля «Богдан». Долгое время стены Храма были покрыты белой штукатуркой, и только в 1961 году

их расписали болгарские художники: Никола Кожухаров, Димитр Гюдженов, Петр Джамджиев и Петр Михайлов. На одном из сюжетов ктитор Параскева Николов символично держит в руках Храм. В ВАРНЕНСКОМ ХРАМЕ СВЯТЫМ МОЩАМ СВЯТИТЕЛЯ НИКОЛАЯ ЧУДОТВОРЦА МОЖНО ПОКЛОНИТЬСЯ ВСЕГДА

В Морском Храме хранится фрагмент мощей Николая Чудотворца. Это часть кости Святого размером не более 5-ти сантиметров. Фрагмент мощей Николая Чудотворца в Храме появился сравнительно недавно. Отец Василий шесть лет назад ездил в Вену, и русская православная церковь передала ему часть мощей Св. Николая. Вообще, частицы мощей находятся в разных уголках мира. Большая их часть хранится в итальянском городе Бари. Примерно пятая часть мощей Святителя Николая - на острове Лидо в Венеции. На встрече Патриарха Московского и всея Руси Кирилла и Папы Римского Франциска была достигнута договоренность, что с 21 мая по 28 июля 2017 года часть мощей святителя Николая Чудотворца - левое ребро - из Итальянского города Бари будет принесена в русскую православную церковь. В варненском Храме Святым мощам Николая Угодника можно поклониться всегда. Здесь же – в Морском Храме в Варне - хранятся фрагменты мощей Федора Ушакова, которого русская православная церковь причислила к лику Святых. Частицы мощей Святого воина Федора Ушакова были переданы Храму из российского города Ярославля 31 июля 2005 года в память о победе русского флота над турками у мыса Каликра. Моряки из разных стран, останавливаясь в порту Варны, приходят поставить здесь свечи.

септември / 2017

11


Произведено в Русия. Етапи на дългия път на руската водка

Само водката от Русия е истинска водка! или

«Силна московска вода» И така, да продължим «екскурзията» в славното минало и не по-малко славното настояще на руската водка. Най-известното име в историята на руската водка е Дмитрий Иванович Менделеев. Именно той взел значително участие в съвременната научна технология на производството на водка. Той и настоял за въвеждането на единното официално наименование — «водка» като отразяващо в пълнота характера на напитката и същевременно явяващо се най-добро национално руско наименоватие.

ИСТИНСКА ВОДКА МОЖЕ ДА СЕ НАРИЧА „ВОДКА” САМО С ИДЕАЛНО СЪОТНОШЕНИЕ НА АЛКОХОЛ И ВОДА В СЪСТАВА СИ, ТОЕСТ НАПИТКА, СЪДЪРЖАЩА ТОЧНО 40˚ АЛКОХОЛ

Ако през 80-90-те години на XIX век е било прието водки да се наричат спиртни напитки, съдържащи от 80 до 96° алкохол, то от 1902 година било установено правило, че истинска водка, тоест московска водка, може да се нарича водка с идеално съотношение на алкохол и вода в състава си, т.е. съдържаща точно 40° алкохол. До въвеждането на монопола на водката през 1894-1902 година водката обикновено се правела много лесно - просто чрез смесване на 50% алкохол с 50% вода. Тази смес заменила предишното съотношение 1:2. Тази смес давала 41-42° спирт в напитката, или на тегло толкова процента алкохол във водката. Следователно, за да се получи точно 40-градусова водка е било необходимо точно да се измери спиртът, а не да се съединяват обеми. При съединението на спирта с вода се случва компресиране на цялата смес. Това означава, че ако вземем литър чиста вода и я смесим с литър 96-98° спирт, ще се получат не два литра течност, а много по-малко, при което намаляването на обема ще бъде толкова по-силно, колкото по-силен е спиртът. Ето това и накарало Д.И. Менделеев да търси идеалното съотношение на обем и тегло на частите спирт и вода във водката. Той направил смесване на различни проби на тегло на вода и спирт, което било значително по-трудно и което дало по-точни резултати. Оказало се, че идеалното съдържание на спирт във водката трябва да бъде 40°, което не се получавало никога точно при смесването на обемите вода и спирт, а може да се получи само при смесване на точни количествени съотношения от алкохол и вода. Ако се изчисли, че теглото на литър вода при 15°

12

е равен точно на 1000 г, теглото на литър 100° спирт — 795 г, ясно е, че е необходим изключително точен разчет на теглото на вода и спирт, за да се получи идеалната смес на водка. Така, литър 40° водка трябва да тежи точно 953 г. При тегло 951 г силата във водно-спиртната смес ще бъде вече 41°, а при тегло 954 г — 39°. В двата случая се влошава физиологичното въздействие на подобна смес върху организма, и строго казано, и двете не могат да се нарекат московска водка. В резултат на проведени изследвания на Д.И. Менделеев от края на XIX век руската (по-точно московската) водка започнала да се смята точно за такъв продукт, който представял себе си като зърнен (хлебен) спирт, тройно дестилиран и разреден по тегло с вода точно до 40°. Този Менделеев състав на водката бил патентован през 1894 година от правителството на Русия като руска национална водка — «Московская особая» (първоначално се наричала «Московская особенная»). През това време във всички западноевропейски страни, където спиртът, получен от разнообразни суровини (цвекло, картофи, плодове, ориз, ечемик, пшеница, палмов сок, захарна тръстика и др.) или бил дести-

септември / 2017

лиран примерно до 40°, или спирт-ректификат бил разреждан с вода 1:1 по обем, а не по тегло, както в Русия, неизменно се получавала водка, съдържаща или 41, 5, 42, 8, 39, 6, 38, 7% спирт, тоест те или превишавали, или не достигали «златната среда» — 40°. Това веднага дистанцирало руската нова водка от всички останали «водкоподобни» алкохолни напитки или псевдоводки в други страни, доколкото те започнали принципно физико-технически (а не само качествено) рязко да се отличават от руския «монопол». Колко значителна се оказала тази дистанция и до каква степен придобило важно значение откритието на идеалното съотношение на вода и спирт във водката, това е видно от изследването на холандския учен Ханс Гроувен -проведен през 1898 година анализ на водките на различни страни за съдържанието в тях на абсолютен алкохол по тегло. Френски коняк

61, 4-61, 7

Руска (московска) водка

54, 2

Ямайски ром

43, 7

Шотландско уиски

42, 8

Ирландско уиски

42, 3

Английско уиски

41, 9

Английски джин

40, 3

Немски шнапс

37, 9

Тази таблица нагледно показва, че руската водка не само е на второ място (след коняка), но и оставя далече след себе си всички други силни напитки по качество на спиртното съдържание. Тук не са разгледани други важни показатели на качеството на водката - нейната чистота, висока степен на пречистеност от примеси (фузелови масла, етери), което също е свързано с идеалното съотношение на вода и спирт с други особености, присъщи на изключителната технология на производство на руска водка.


Кулинарни рецепти от Ленин и Путин Интересно, какво предпочитали да имат на трапезата хората, които влезли в историята като реформатори, лидери, изобщо, огромните умове, както се казва. Може би и нас ни чака същото? Ако ообитател на Кремъл от 17 век бъде пренесен с машината на времето в днешния му вид и го поканят на масата, то той ще се чувства като най-далечен чужденец. Много неща са се променили. Има и нещо, което не е претърпяло промени. Ето, например, през 16-17 век общият брой на ястията на масата в Кремъл не е бил по-малък от 70.

Тази традиция се е запазила - да нахраните гостите «до падане», тоест, от масата може да се падне, понеже това по принцип е руска традиция. НА МАСАТА СЕРВИРАЛИ ПО ВРЕМЕ НА ПОСТИ АНАСОНОВА ВОДКА, ВОДКА ОТ КАНЕЛА, БОЛЯРСКА ВОДКА И РЕЙНСКИ ИЛИ БУРГУНДСКИ ВИНА

По-ранните държавни информационни агенции смятат за свой дълг да съобщят, че в Кремъл по време на пост в кухнята се го-

ХРАНИТЕЛНИТЕ ПРИСТРАСТИЯ НА ВЛАДИМИР УЛЯНОВ (Ленин)

ОВНЕШКО ЗА ВЛАДИМИР ПУТИН

Не можеш да наречеш руснаците дребнави. Владимир Владимирович предпочита националната кухня. Самият Путин заявява, че просто се старае за консумира здравословна храна. „Нямам някакви особени пристрастия - признава той. Обичам зеленчуците: домати, краставици, салата. Сутрин - каша, извара, мед.“ Ако има избор между месо и риба, предпочитам риба, от месото харесвам овнешкото. Към сладкото, като цяло, съм равнодушен, без да броим сладоледа - казва Путин. Където отивам, с удоволствие пробвам местната кухня. Достатъчно отдавна съм привикнал към зеления чай. Ето, собствено, и всичко. Обикновено

твят постни ястия. Предполага се, че така се пресъздава традицията на прадедите. През 17 век постите в Кремъл наистина се спазвали, и то само как! Трапезите и пировете не се преустановявали, изменили се само напитките и храните. На масата по време на пости се сервирали водка от анасон, с настойка от канела, болярска водка, а така също и рейнски и т.нар. «романски» вина. По това време ги наричали бургундско вино. Само че малко се поувлякохме в Средновековието...Обещахме рецепти на «вождовете» - значи ще го направим.

Съставът на продуктите, с които се хранели Ленин и Крупская в заточение, бил много здравословен и вкусен. Това било прясно задушено, младо месо, прясна риба от най-добрите сортове сьомга, горски пернат дивеч, зеленчуци и гъби, ягоди и мед, кисели и солени храни. В началото на 20-те години болшевиките се хранели още по-скромно. Ленин, по спомен на коменданта на Кремъл Мальков, ядял така, както и всички членове на правителството. Вождът на световния пролетариат нерядко оставал без захар и чай. През тази година забравили за месо и масло в Кремъл. Ленин обядвал в столовата: течна супа, каша от просо и чай. Не могло да става въпрос за никакво пиене! Сам той си имал любима супичка. Ето тази... Млечно-ечемичена супа Съставки: 350 г мляко; 120 г вода; 40 г грис от ечемик; 5 г масло; 5 г захар; сол на вкус. Начин на приготвяне: Залейте измития грис от ечемик с кипяща вода (по разчета - 3 части вода на 1 част ечемик), покрийте съда с капак и варете на водна баня 40-45 минути или поставете на края на котлона. Подготвения грис от ечемик залейте с горящо мляко, добавете сол, захар и варете на слаба температура 20-30 минути. Сервирайте супата с парче масло. не обядвам, не успявам. През деня се старая да консумирам плодове, пия кефир, когато имам възможност. А когато нямам, предпочитам да не ям изобщо нищо....“ Шашлик за Путин Тази история е открита от журналистите от „Экспресс газеты“. Действието се развива в селцето Дагомис: там в обикновеното курортно кафе се срещали първокурсниците от кулинарното училище в Сочи номер 76.Дошли „хора в черно“, съобщили, че кафето се закрива за специални услуги. Било забравено на студентите да излизат на улицата и да гледат през прозореца: в кухнята донесли 50 парчета пъстърва, 7 кг говеждо, 10 - овнешко, 30 - свинско и зеленчуци: домати, чешки, патладжани. Хората заели всички помещения, дори могли да помиришат водата в реката; две милиционерски коли закрили пътя...След седем часа дошъл президентът Путин...Студентите печали на огъня: в началото зеленчуци, след това шишчета от свинско, а после - говеждото и овнешкото, последно - пъстървата. „Героят“ на историята студентът Артур Малхасян разказал, че Путин пробовал от всичко, но по половин порция. Казал: „Беше вкусно!“ Практиката на студентите била зачетена с „отлично“. А ето какво ни е необходимо: овче месо - 1 кг, по 1 л кефир и вода, 1 кг нарязан на ситно лук, сол и пипер на вкус. Приготвяме: 1. Разделяме овчето по протежението на влакната на неголеми парчета и потопяваме в маринатата: смес от вода, кефир, сол, пипер и лук. 2. Маринованото по този начин месо поставяме за два дни в хладилника. 3. Преди печене потопяваме шашлика за един час в студена вода от кефир. Печем 30 минути.

септември / 2017

13


Бизнес-опит

Позиционируйся или умри

Позиционирай се или умри

Часть 5

Част 5

Виктор Бакуревич Следует признать, что открытие «Березок» Следва да признаем, че отварянето на маИзпълнителен Директор в 2010 году в Русе, Пловдиве и Стара Загоре газини Березка през 2010 година в Русе, было ошибкой. Было бы куда эффективнее осПловдив и Стара Загора беше грешка. Беше Берьозка Трейдинг ООД, воить сначала Софию, а так мы рассредоточимного по-ефективно в началото да се завлаБългария ли силы и логистику на всю страну, что едва не дее София, а така ние съсредоточихме сили стоило бизнеса. и логистика в цялата страна, което едва не ни Впрочем, каждое открытие было феерическое – в Русе, напри- костваше бизнеса. Впрочем, всяко откриване беше феерично – в Русе, например, открывались со священником (будучи человеком не самым религиозным, я не был инициатором этой затеи)). В Пловдиве мер, се откриваха със свещеник (бидейки несъвсем религиозен мы анонсировали дату открытия, но при этом не успевали фи- човек, аз не бях инициатор на тези тайнства)). В Пловдив анонзически, работали ночью и оставался последний штрих - рас- сирахме дата на откриването и не успявахме физически, рабопечатать этикетки на товар. Внезапно в 4 часа ночи кончилась техме през нощта и оставаше последния щрих - да отпечатаме краска в картридже принтера. Я думаю, что в Пловдиве до сих етикетите на стоките. Внезапно, в 4 часа през нощта свърши пор есть незанятая ниша – ночные канцелярские магазины)). тонерът на принтера. Мисля, че в Пловдив досега има незаета Картридж мы сменили только в 9 утра, а в это время около ма- ниша – нощни канцеларски магазини)). Сменихме касетата чак газина стояло около 80 человек клиентов - они стучали в окна, в 9 сутринта, а през това време около магазина имаше около 80 души клиенти, които чукаха на прозореца, в очакане на отв ожидании открытия. Это был полезный и замечательный опыт, ведь именно тогда варянето. Това беше полезен и забележителен опит, понеже именно томы поняли, что наши клиенты есть везде в Болгарии, а не только гава разбрахме, че нашите клиенти са навсякъде в България, в Софии и Варне. Ажиотаж всегда сопутствовал открытию магазина в новом го- а не само в София и Варна. Рекламата винаги съпътстваше отроде, при этом мы почти никак не рекламировали себя, было варянето на магазина в новия град, при това ние почти никак достаточно, за пару недель до открытия, на магазине размести- не рекламирахме себе си, беше достатъчно, няколко седмици след отварянето, на магазина да поставим датата на появата ть дату появления новой «Березки». Однако расширение географии сыграло с нами злую шутку, на нова Березка. Само че разширението на географията ни изигра зла шега, мы потеряли управляемость, а свежеиспеченные менеджеры на местах были не самого высокого уровня. Именно тогда мы в ние загубихме управляемост, а свежоизпечените мениджъри первый раз столкнулись с проблемой кадров. Может, кто и ду- на места бяха не на най-високо ниво. Именно тогава за пърмает, что в Болгарии безработица, однако лично я готов спорить ви път се сблъскахме с проблеми с кадрите. Може някой да си с пеной у рта об обратном. Как работодатель могу ответствен- мисли, че в България има безработица, но лично аз съм готов но заявить, что отсутствие работы в Болгарии - это большой да споря разпалено за обратното. Като работодател мога отголожный миф. Мы ежедневно сталкиваемся с кадровым голодом, ворно да заявя, че отсътствието на работа в България е голям и поиск сотрудников порой выглядит анекдотично. Но «все это измислен и лъжлив мит. Ежедневно се сблъскваме с кадрови глад, и търсим сътрудници, които изглеждат анекдотично. Но было бы смешно, когда бы не было так грустно». Сначала ты даешь объявление на сайт и получаешь какое-то всичко би било смешно, ако не беше така тъжно. В началото количество СВ, ну например 20. Приглашаешь на интервью 7 че- публикуваш обява в сайт и получаваш определено количество ловек, из которых приходят в лучшем случае двое. Пришедшим сивита, например 20. Каниш на интервю 7 души, от които идват двум рассказываешь про работу, и даже( чудо!) им нравятся ус- двама, в най-добрия случай. На двамата дошли разказваш за ловия, и они соглашаются начать работать, однако не приходят работата и става чудо! Харесват им условията и те се съгласяват да започнат да работят, само че не идват на работа навреме! на работу в назначенное время! Это безработица??! Дефицит людей заставил нас иначе смотреть на производи- Това е безработица??! Дефицитът на хора ни застави да гледаме другояче произтельность труда. Было принято решение ограничивать количество сотрудников, но на работе они должны работать, три водителността на труда. Беше прието решение да се ограничи продавщицы с сигаретами во рту возле магазина с сигаретами количеството сътрудници, но на работа те трябва да работят, три продавачки на улицата на ъгъла на магазина с цигари, това - это не про «Березку»! не е за Березка! Но подробнее об этом в следующем номере Но по-подробно за това - в следващия брой. С уважением Бакуревич Виктор

Исполнительный директор Берьозка Трейдинг ООO

14

септември / 2017

С уважение, Виктор Бакуревич

Изпълнителен директор Берьозка Трейдинг ООД


Нашите най-добри читатели Както, разбира се, помните, през юли нашият журнал публикува викторина за най-внимателните от нашите читатели. За победителите ви разказахме в броя на списанието от август. Те пъври изпратиха отговори на въпросите от викторината и получиха своите награди. Но това не са всички внимателни читатели. Във викторината взеха участие 26 души от различни градове на България. Много приятно беше да получим разгърнати отговори и писма от читателите. Ще ми се да цитирам откъси от някои писма, понеже те са ни скъпи, и ние се гордеем, че имаме такива читатели.

Зорница Тодорова

Всички участници във викторината получиха подаръци - това са руски музикални дискове по избор. Особено ми е приятно, че много от вас не само отговориха на въпросите от викторината, но и изпратиха просто задушевни писма. Зорница Тодорова пише: «Скъпа госпожо Бакуревич, благодаря от все сърце за изненадата, която ме очакваше вчера в магазин „Берёзка“ в Стара Загора! Предполагам, получили сте веднага от Наталия снимката ми с избрания от мен диск ЛЮБИМЫЕ ДЕТСКИЕ СКАЗКИ на фона на живописния уют в магазина! Благодаря и от името на мъничките си ученици в детската градина, за които го избрах и които възпитавам в огромна любов към вашите прекрасни език и култура! Новата ни учебна година ще започне с този ваш вълшебен подарък! Благодарим ви всички заедно за незабравимите срещи, които ни предстоят с чудните герои на руския приказен свят! Желаем на вас и на целия екип на магазини „Берёзка“ висок дух и бодро настроение за нови идеи и вълнуващи предложения на страниците на тъй увлекателния и апетитен „Русский журнал“!» И Георги Савов от София остана много доволен от нашия подарък. И ние сме радостни, че този подарък ще го радва не само за един ден: «Здравейте, Ольга, Благодаря за диска. Сега го слушам в колата. Много е добър. Благодаря».

Анна Ангелова, Магазин Берëзка, Мол Варна

Огромно благодаря за високата оценка на нашия журнал - това ни вдъхва енергия да се стараем да го правим още по-интересен. Не можем да не цитираме писмото на Георги от Велико Търново: «Здравейте, Ольга! Благодаря за писмото, това е израз на вниманието ви към клиентите. Списанието ви е много интересно, научих нови неща и участвах». С радост ще изпълнем всичките ваши желания. Ако имате такива, пишете на адрес: drevlyane@yandex.ru, Ольга Бакуревич.

Йорданка Христова, Магазин Берëзка, Добрич

Ирина Полянская

Маргарита Борисова

Цвета Угринова (София)


Berezka journal 5