Page 1

#4 август 2017


#4 АВГУСТ 2017

• Акциите в «Берёзка» през юли • От редактора Август…

• Конкурс за рецепти «Пикник без шашлик»

• Здраве от Сибир Мумия или Мумийо?

• Каква е истинската история?

стр. 2 стр. 3

г л а в е н р е д а к то р

стр. 4

стр. 5

стр. 6

6 разказа за произхода на вкусотиите, наложили се в Русия

• КИНО.RU

стр. 7

Четворката на съветските филми, които трябва да гледате, без римейк

• Вкусна фамилия

стр. 8

Един от основните брендове на Царска Русия от ръцете на крепостните селяни

• Любэ Легендата за батяня Комбат

• Перли вместо шпроти Контрабанда в консерва

• Здраве Бледнееща немощ

стр. 9

стр. 10

стр. 11

• В България не умеят да пият водка

стр. 12

Логично: пийте шведска напитка по шведски, българска – по български, а руска – по руски...

• Само водката от Русия е истинска водка

стр. 13

• Бизнес-опит от Берёзка, част 4 • Победители в конкурса «Най-внимателен читател на списание «Русский журнал»

Олга Бакуревич

стр. 14

стр. 15

Адрес на редакцията: България, гр. Варна, ул. Цар Освободител, 12. тел.: +359 87 887 7643 За обратна връзка: drevlyane@yandex.ru По въпроси за разпространението: Ольга Бакуревич drevlyane@yandex.ru По въпроси за сътрудничество със списание «Русский Журнал»: Ольга Бакуревич drevlyane@yandex.ru Издателство: България, гр. София, Roprint EAD Рекламните съобщения се основават на правата на рекламите. Редакцията не носи отговорност за възможни грешки при данните на рекламодателя.

Август… Густоед и разносол – это его, августа, русское народное название, я бы даже сказала – не название, а точная народная характеристика. Всё в августе - хорошо))). Погода вдруг становится такая деликатная, вежливая; воздух весь как будто паутинками прошит – вы замечали мерцание в окружающем пространстве? СтОит, чуть прищурившись, присмотреться, как вокруг начинают плавать тончайшие воздушные ниточки-паутинки – вот они обладают колдовским умением – это точно! Я проверяла! Например, тоскливо, муторно у вас на душе…не имеет значения, по какой причине… прищурьтесь и вглядитесь в августовский воздух – вот они – плавающие паутинки…чувствуете блаженство и покой? Чувствуете, как вся муторность уходит, а на её место приходит приятная расслабленность, и даже вдохновение маячит где-то не очень далеко… А помните: …Пустеет воздух, птиц не слышно боле, Но далеко еще до первых зимних бурь — И льется чистая и теплая лазурь На отдыхающее поле… Кстати, о поле… И с урожаем всё хорошо в августе – не случайно же он густоед и разносол! В России начинается в августе «тихая охота» - за грибами идут любители этого странного, с точки зрения иностранцев, кушанья. Нет, конечно, шампиньоны и другие культивированные грибочки едят все, а вот грибы из леса… в Европе их поедание считается рискованным. А мы едим – только за ушами трещит. Вот хочу поделиться фирменным рецептом моей бабушки. Она жила на Алтае – грибы там горно-лесные: сытные, добротные. Называла она это блюдо «Кундюмы», рассказывала, будто рецепт ей её бабушка передала, а той – её бабушка… Ингредиенты: для теста: 2 стакана (320 г) пшеничной муки, 0,75 стакана кипятка, 4 ст. ложки подсолнечного масла. Для отвара: 0,5 л воды, 3 лавровых листа, 4-5 горошин черного перца, 2-3 зубчика чеснока,

1 ст. ложка зелени петрушки, 1 стакан сметаны. Для начинки: 20 белых или других грибов, 1 стакан крутой гречневой каши, 4 ст. ложки подсолнечного масла, 1 луковица, 1 яйцо. Подготовка начинки. Грибы отварить в воде, отвар слить в отдельную посуду, а грибы мелко порубить и обжарить в масле вместе с мелко нарезанным луком; перемешать с готовой гречкой и рубленым крутым яйцом, хорошо размять в однородную массу. Подготовка теста. В подсолнечное масло залить крутой кипяток, всыпать в эту смесь муку и быстро замесить тесто, хорошенько размяв его руками, а затем раскатать в очень тонкий пласт (почти до прозрачности), не подсыпая при этом муки, так как это тесто не прилипает к доске. Подготовка кундюмов. Раскатанное тесто нарезать квадратами 5х5 см, положить на каждый квадратик небольшой кусочек начинки и сформовать кундюмы (внешне они похожи на пельмени). Из указанного количества теста и начинки должно получиться примерно 100 кундюмов. Приготовление кундюмов. Лист, противень или широкую сковороду смазать маслом, уложить на нее одним слоем кундюмы и испечь их в духовке на умеренном огне в течение 12-15 мин. Затем переложить кундюмы в горшочек, залить горячим грибным отваром, посолить, добавить пряности и поставить на 15 мин в духовку, после чего залить сметаной и выложить в тарелки. И ещё об одном рассказать чуть не забыла! Интересно, что в древнерусском языке август назывался «зарев» и, представьте себе, в болгарском – тоже «зарев». «Зарев» - яркий, звёздный – месяц для мечты и любви: Звездите – пияни вишни. Август – жътвар на чувства. Сноп от въпроси – излишни. Луната в сватбена фуста.

август / 2017

3


КОНКУРС ЗА РЕЦЕПТИ

Официално лятото встъпи в стадий подготовка към есента и сега трябва да наваксаме с всичко, с което не сме успели. Уверени, пикниците на открито така и си останаха недостатъчно популярен вид почивка. А това значи, че трябва да се възползваме от тях, допреди лятото да си е отишло. Да си спомним любимите рецепти с ястия, с помощта на които може да се устрои истински пир под открито небе: сандвичи, пироги и пирожки, мезета и т.н. Предлагаме да направите това в максимално лек формат, без привичните шашлици! Най-добрите ястия ще бъдат отличени с полезни подаръци от Берёзка. Условия на конкурса: Конкурсът за рецепти се провежда на територията на България в периода 1-18 август 2017 година. Резултатите от конкурса ще бъдат публикувани в Руски журнал от 1 до 30 септември 2017 г., а така също ще бъдат изпратени на победителите по електронната поща. За да участвате в конкурса е необходимо: • Да се фотографира ястието и да бъде съпроводено от рецепта; • Да изпратите рецептата и снимката от конкурса на електронната поща: drevlyane@yandex.ru или да отнесете снимката и рецептата до най-близкия до вас магазин Берёзка (плик с надпис конкурс) • Да запишете данните си: име, фамилия, адрес на електронна поща (ако имате), номер на телефона.

Критериите на подбор на рецептите от конкурса със снимка: • съответствие между рецептата и снимката на тематиката на конкурса „Пикник без шашлик“; • оригиналност на сервиране на ястието; • качествена фотография. Рецептите и снимките, изпратени от участниците, ще бъдат оценявани от жури в състав трима души. Награди за победителите в конкурса: 1 място – Водка Российская корона, 0,7л + селёдка Матиас 2 място – Пенливо вино Розе (Крикова) + бонбони в кутия „Белочка“ 3 място – Бира Шмель, Жигулёвское, Хамовники, Балтика + сушена рибка за бира Участниците в конкурса може да са граждани на която и да е страна, на всякаква възраст. В конкурса не могат да участват сътрудници на верига «Берёзка» и членовете на техните семейства. Изпратените снимки за конкурса не се връщат. Изпращайки снимка за конкурса, участникът потвърждава, че той не нарушава ничии авторски права. Изпращайки снимки за конкурса, участникът разрешава да бъдат публикувани, а така също разрешава и публикацията на името и фамилията си. «Руски журнал» оставя за себе си правото да се поинтересува дали снимката принадлежи на участника. Наградите за победителите на конкурса се пресоставят на верига руски магазини «Берёзка».

За начало на конкурса и за повдигане на бойния дух, ето нашите рецепти за пикник без шашлик

Утопенци или мариновани кренвирши Какво е нужно: кренвирши - 6 бр.; мариновани краставички - 2 бр.; пипер - чили 0,5 бр.; чесън - скилидки - 2 бр. За маринатата: вода 500 мл; винен оцет - 150 мл; дафинов лист - 2 бр.; сол - 2 с.л.; захар - 1 с.л.; пипер на зърна - 8 бр.; карамфил - 2 бр.; масло - нерафинирано - 2 с.л.; лук - 0,5 бр. Стъпка 1 Подготвяме продуктите за утопенците. Подходящи са сарделки или кренвирши. Изберете продукт с добро качество! Стъпка 2 Варим маринатата и я охлаждаме. Маслото и оцета се поставят в края на приготовлението. Нарязваме на тънки парчета маринованите краставици, чесъна и чилито. Стъпка 3 Разрязваме кренвиршите от едната страна. В прореза поставяме късче чили, краставица и чесън. Стъпка 4 На дъното на съда поставяме кръгчета лук. Нареждаме кренвиршите. Покриваме ги с колелца лук, с останалите краставици, чесъна и пипера. Заливаме с топла марината. Оставяме да се мариноват за седмица в хладилника.

4

август / 2017

Бързи горещи сандвичи Какво е нужно: хляб - 1 бр.; домат - 2 бр.; варен колбас «Докторский» - 200 г; зеленина; сирене твърдо - 50 г; майонеза, кетчуп

Стъпка 1 Включете фурната на 180 градуса. Такива сандвичи се правят най-добре във фурната, понеже тогава те са много ароматни и хрупкави. Нарежете хляба на на парчета от по 2-3 см, внимателно с нож отрежете върха на меката част, без да закачате края на батона, за да не изпадне плънката. Намажете парчетата хляб първо с майонезата, а след това с кетчупа, и размажете по цялата повърхност. Нарежете колбаса и домата на кубчета, сиренето настържете на ренде, нарежете или накъсайте зеленината. Стъпка 2 Поставете колбаса върху парчетата хляб, отгоре – домата и накрая – сиренето. Поръсете със зеленина. Поставете във фурната за 8-10 минути. Приятен апетит!


ЗДРАВЕ ОТ СИБИР

Мумия или мумийо?

Днес ни е трудно да се представим как нашите баби и дядовци са се лекували – без таблетки и съвременни медицински препарати. И са се лекували от най-тежките заболявания! Със сигурност това не е било удобно и лесно, но пък затова не са оставали тежки последствия, като от някои методи на съвременното лечение.

Запознайте се, моля, с народните рецепти, които достигат до нас от Горен Алтай (Сибир) – те са доказали своите свойства в продължение на много векове, и пробвайте да приложите поне една от тях!

Да започнем, например, с маста от язовец... Ранозаздравяващото, имуностимулиращото и противопростудното свойство на маста от язовец били известни още преди 200 години. С нейна помощ ловците на Сибир и Далечния Изток се спасявали от замръзване и кашлица. По време на Отечествената война уникалните свойства на маста на язовеца намирали приложение при лечението на огнестрелни рани и грижи за изтощените болни. Днес тази биологично активна добавка е известна като противокашлично средство. Но ползата на маста от язовец не се ограничава само с това. Маста от язовец представлява средство за бързо и ефективно лечение на кашлица, трахеити, бронхити, бронхопневмонии, някои видове астма, язва на стомаха и дванайсетопръстника, псориазис, екземи, белези, измръзвания, а така също изглажда бръчките, способства за подмладяването на кожата.

Как се прилага маста от язовец? По-рано маста от язовец се приемала вътрешно, естествено, смесена с отвара от билки и мед, понеже пиенето само на мазнината е достатъчно неприятно. Днес се предлага в капсули, затова не е необходимо да се смесва. Само при приемане се препоръчва да се залее маста от язовец с топло мляко. Приемът на мазнина от язовец е желателно да започне от три пъти, в продължение на две седмици преди ядене – по 1 с.л. – т.е. по една капсула преди закуска, и вечер – 2-3 часа след вечеря по 2 капсули за възрастни. При спазване на приложението успехът от лечението с мас от язовец е гарантиран. Но ние помним, че маста от язовец е идеална както за вътрешно, така и за външно приложение. Разделете капсулата (по собствен опит 1 разделена капсула е достатъчна за 8 кв.см от тялото). Нанесете неголямо количество от нея по гърба или гърдите, по стъпалата и започнете да разпростирате маста с леки масажни движения, докато не усетите леко затопляне. Облечете вълнен пуловер, обуйте топли чорапи. За постигането на найдобра ефективност е препоръчително да правите процедурата преди сън. Маста от язовец спомага за лечението на псориазис и екземи, от белези и измръзвания. Това средство спомага за изглаждане на бръчките и способства за заличаване на възрастовите изменения по кожата, като ги омекотява. Ако ръцете ви постоянно мръзнат, редовно ги разтривайте с мас от язовец.

Загадъчно лекарство на древните. Какво е мумийо? Хиляди години блуждаят умовете на учените и простосмъртните над едно загадъчно природно съединение – алтайското мумийо, което наистина притежава чудодейни свойстна – възстановява здравето на човек и лекува от ужасни травми в най-кратки срокове. Това е най-ценният природен балсам – алтайското мумийо, откриваме възторжени стихове в ръкописите на Древен Китай, използвани са в тибетската медицина и на територият ана Средна Азия. Днес мумийо е алтайско, най-накрая е официално въведено в Регистъра на лекарствените средства на Русия. Безусловният плюс на мумийо е в това, че този уникален природен продукт е с естествен произход, с уникални биологичен и минерален състав, но не съдържа никаква «химия». Истинското качествено мумийо е твърдо, блестящо, тъмнокафяво или с цвят на въглен вещество, наподобяващо смола. Ближейки мумийо, чувстваме горещина. Мумийо се разтваря в течност без остатък.

За какво е полезно мумийо? За това, че при употреба то леко извежда организма на ново ниво от самозащита от различни инфекции за сметка на укрепването на естествения имунитет. Мумийо помага за бързо справяне със счупванията. Дори при продължитеен период на прилагането му мумийо се отличава с жизнена енергия, а човек става забележително по-активен, появява се руменина и се подобрява общото самочувствие, като се подобрява здравето. Това се обуславя от факта, че приемайки мумийо дори в малки, но постоянни дози, човек повишава броя на еритроцитите и хемоглобина в кръвта. Без съмнение, това явно спомага за по-доброто снабдяване с кислород и с хранителни вещества на тъканите и органите на човек. Вследствие на това се повишава дейността на целия организъм. Често родителите задават въпроса дали може да се използва мумийо за борба с детските неразположения? И при какво помага мумийо? На децата мумийо може да се дава само под формата на воден разтвор. За получаването на необходимата пропорция е необходимо 1 грам мумийо да се разтвори в 4 с.л. вода. В чаената лъжичка на получения разтвор ще се съдържа 1/10 грам от продукта. Давайки на детето си мумийо е необходимо да спазвате правилната дозировка на продукта: • До три месеца прилагането на продукта вътрешно е категорично забранено! • От три месеца до годинка денонощната доза съставлява 0,03 — 0,06 грама. • От 1 година до 9 години дозата за денонощие съставлява 0,15 грама. • От 9 до 14 години дозата за денонощие е 0,3 грама. Добавянето дори на неголямо количество екстракт от мумийо към средствата помага за полагането на грижи за косата, лицето и ръцете, повишава тяхното качество на принципно ново ниво, и придава допълнителни положителни характеристики.

август / 2017

5


РУСКИ КУЛИНАРНИ МИТОВЕ

КАКВА Е ИСТИНСКАТА ИСТОРИЯ?

6 разказа за произхода на вкусотиите, наложили се в Русия

Някога замисляли ли сте се за историята на появата на ястията, които приготвяме в делници и празници? А за това кой е измислил нашите любими рецепти? Навярно някои истории на ястия по света ще ви удивят и ще предизвикат усмивката ви. Звезда на древността

Салата на съгласието

Историята на произхода на палачинките, руското национално ястие, което чужденците обожават, води началото си от древността. Подобни кръгли хлебчета приготвяли в Египет и Китай още преди 4 хилядолетия. А в Русия палачинките се появили, примерно, около IX–X век. Самата дума «блин» е изопачаване на глагола «меля», тоест готвене от смляно брашно. И въпреки че историята за палачинките се свързва често с карнавала, първоначално те се смятали за помен-хранене.

Не по-малко интересна история има наречената «сельодка под шуба». Салатата се появява през 1918 година, когато в московските ресторанти се разразявали политически спорове, преминаващи в бой. Находчивият готвач Аристарх Прокопцев приготвил помирително ястие «Шовинизъм и упадък — бой и анатема», съкратено «Ш. У. Б. А.». Картофите символизирали селяните, селдата – работещите, а цвеклото – революцията. С течение на времето историята на рецептата «Сельодка под шуба» била забравена, но наименованието останало.

Месен триумф

Засищащ дар

Към историята на произхода на холодеца допринесли французите. Те измислили гъстия застиващ бульон с късчета телешко, свинско и дивеч. През XVIII век, когато при руската аристокрация се наблюдавало сходство с френската, започнали да го сервират в най-добрите домове. Според друга версия историята на развитието на месното ястие е свързана със студа. Това е храна на основата на сгъстен бульон, която дълго време се е смятала за храна на бедняците, докато не била пробвана.

Историята на пелмените гласи, че са измислени от древните китайци. В Русия първо ги изпробвали жителите на Сибир и Урал в началото на XV век. Наименованието «пельнянь» («пель» — ушко, «нянь» — тесто) сибирците преиначили в «пельмень». По-нататъшната история на създаването на кулинарната рецепта е свързана с ритуала на жертвоприношение под формата на добитък. За да се осигури благополучие на семейството, пелмените се приготвяли от три вида месо: свинско, пилешко и овнешко. А говеждо в Русия не яли до края на XVIII век.

Трудности при превода

Рецепта от мецената

Историята на салатата винегрет също е свързана с Франция. Според легендата по времето на руския цар Александър I редом с придворните кулинари се трудел французинът Антуан Карем. Веднъж, виждайки как те поливат смес от цвекло, картофи, моркови и солени краставици с оцет, озадачено попитал: «Vinaigre» (оцет)? Нашите кулинари решили, че готвачът предлага наименование на салата и дружно извикали: «Точно, винегрет!». Ето откъде се появил винегретът в Русия.

Месното ястие бьофстроганов, историята на произхода на което се отнася към средата на XIX век, е свързано с името на грах Александър Строганов. Според една от версиите рецептата била измислена от кулинара Андре Дюпон за престарелия граф, който трудно сдъвквал храната. Според друга история бьофстроганов бил измислен от самия граф за учредените «открити маси». На тези благотворителни обеди пускали всеки човек от улицата, ако той бил облечен прилично и образован в известна степен.

6

август / 2017


КИНО.RU

Това трябва да се види в оригинал Четворката на съветските филми, които трябва да гледате, без римейк «Джентълмени на късмета»

«А утрините тук са тихи»

1971 г. реж. Александър Серий

1972 г., реж. С. Ростоцкий

На завеждащия детската градина Трошкино просто фатално не му върви: той се оказва просто като две капки вода приличащ на известния бандит Доцента, който е откраднал шлема на Александър Македонски. Планът е такъв: милицията внедрява Трошкино в среда на крадци, където не му остава нищо друго, освен да се прави на двойник-злодей, да плаши всичко и всички... Това е легендарен филм и именно така трябва да звучи истинската комедия: мощно, сияещо и тържествено. Този филм е валиден за всички времена и за гледане във всяка компания. Вие точно не знаете, че… • Филмът «Джентълмени на щастието» заема по посещаемост 12-то място сред руските филми за цялата история на съветското кино. • Фразата «Археолози от Томск» от този филм се смята за найизвестните (възможно, и първият), когато се споменава за град Томск в кинематографията. В ироничен смисъл се използва по отношение на томските археолози, работещи в други региони.

«Служебен роман» 1977 год реж. Эльдар Рязанов Струва ви се, че предишното руско кино, при цялото си желание, едва ли е способно да направи нещо подобно. И работата не е в желанието, а вероятно във времето. По-точно, в чистатата и наивността на персонажите, които изглеждат напълно естествено за киното на СССР и са напълно неприемливи за киноматографите в съвременна Русия. Струва ни се, че в света има една или няколко страни, които са способни днес да изобразят ето такива чисти и някак наивни персонажи, които да изглеждат адекватно и основното – естествено на фона на съвремието в тази страна (страни). Само толкова, никак не мога да си спомня какви са тези страни (или страна)? Няма ли да помогнете? Няколко «крилати» диалога от филма: -Неудачните крака трябва да се крият Людмила Прокофьевна -Къде? -------------------------------------------------------------- Людмила Прокофьевна, Бубликов умря! - Как умря? Аз не съм му давала такова разпореждане. Тоест, почакайте...как така е умрял??? -------------------------------------------------------------- По-бързо, имам спешен случай. - Вашият спешен случай ще почака.

„Ще се върнем назад. Другояче не може да бъде, чуваш ли, родна моя?! Мамо, не успях да ти разкажа всичките си тайни... Ще порасне тревата през пролетта и брезите ще шумят, без да млъкнат. Мамо, мамо, заслушай се – това е моят глас, аз съм отново у дома!“ Великата Отечествена война. 1942 г. В прифронтовата полоса група момичета-зенитчици е принудена да влезе в неравен бой с вражеските десантчици. Тези момичета мечтаели за голямата любов, за нежност, за семейна топлина, но ги връхлетяла жестоката война, и те изпълнили войския си дълг до края...През целия живот не излиза от паметта картината на сцената на гибелта на Женка – героинята на Олга Остроумова, в последните минути от живота си, отвеждайки фашистите от ранената приятелка, гръмко пеейки куплети от старинния романс... „Така говореше той на бедното сърце Така говореше той на бедното сърце Но не обичаше той, не, не обичаше той Но не обичаше той, ах, не, не обичаше той!“ • Режисьорът и бившият фронтовак Станислав Ростоцкий говорел, че филмът е бил създаден в памет на медсестра, която по време на войната го изнесла от бойното поле и го спасила от смърт. • Уговаряйки актрисите да се снимат голи в епизодите в банята, Ростоцкий говорел: «Нужно ми е да покажете, че убиват не просто хора, а жени, красавици и млади, които трябва да раждат, да продължават рода.» Пет часа Ростоцкий уговарял момичетата да се снимат в епизода в банята голи, но те отказвали, понеже били възпитани в строгост. • Филмът показва довоенното и следвоенното време цветно, а войната – в черно-бели краски. Награда «Оскар» за най-добър филм на чужд език

«Тихият Дон» 1957 г. реж. Сергей Герасимов Екранизацията на безсмъртния роман на Михаил Шолохов, получил Нобелова награда, разказва за трагичната ситуация, създала се в Русия в началото на ХХ век, за сломените през Първата световна война и революцията съдби на хората, за крушението на устоите и идеалите на донското казачество, за личната трагедия на главния герой – Григорий Мелехов. Възможно е да не сте знаели... • Първият зрител, на когото показали току-що монтирания филм, е бил самият Михаил Шолохов. • Най-добрият филм, според класацията на списание «Советский экран» през 1958 година. Голямата премия «Хрустальный глобус» за създаване не широка панорама на живота на народа на МКФ в Карлови Вари.

август / 2017

7


историческа истина

Вкусна фамилия Един от основните брендове на Царска Русия от ръцете на крепостните селяни Всичко започна преди 57 години, преди отмяната на крепостните права в Русия. На прага на 1804 година. Добрата стопанка на селото Троицко, Ченбарски окръг, Пензенска губерния, Левашова, забелязала удивителен талант у един от своите крепостни селяни: той правел невероятен мармалад! Степан Николаев (именно така се наричал този крепостен селянин) правел такъв конфитюр от кайсии за хазяйката, че тя удивявала своите важни гости. Да, така ги удивила, че дори един от гостите дори се влюбил в самата хазяйка. В прилив на щастие господарката дала позволение на крепостния селянин Степан Николаев да се пресели в Москва, а там той отворил семейна работилница за правене на конфитюр и пастили от кайсии. В началото той платил на стопанката наем, но с течение на времето започнал да заработва достатъчно пари за себе си и за своето семейство. През 1814 година потомците на Степан Николаев получили фамилията Абрикосови (заради умението си да приготвят сладки от кайсии). През 1830 година Степан починал, а занаятът му преминал в ръцете на сина му Иван, който наскоро увеличил количеството и асортимента на продукцията и оборотният капитал нараснал.

ДОСТАВЧИК НА ДВОРА НА НЕГОВО ИМПЕРАТОРСКО ВЕЛИЧЕСТВО К края на XIX век работилницата на Абрикосови се превърнала в сладкарска фабрика, а продукцията започнала да се ползва из цяла Русия. Във фабриката се произвеждали компоти, пряники, глазирани ядки, захаросани плодове, марципан, кестени в захар, карамел, бисквити, шоколад и шоколадови бонбони. Абрикосови правели също банбони с плънка от ягода по собствени рецепти, а от 1875 г. дори търгували с чай. 1880 година било учредено фабрично-търговско акционерско дружество «А. И. Абрикосов и Сыновья». Сладостите на Абрикосови придобивали все по-голяма популярност из Русия, а през 1899 година фабриката получила почет-

8

те на продукцията, в рекламите и по логото на магазините.

НЯКОЛКО ГОДИНИ НА ЕТИКЕТИТЕ НА ИЗДЕЛИЯТА СЛЕД ДУМИТЕ «ФАБРИКАТА, НАРЕЧЕНА НА РАБОТЕЩИЯ БАБАЕВ» В СКОБИ ОБОЗНАЧАВАЛИ: «БИВША АБРИКОСОВА»

ното наименование - «Доставчик на двора на негово императорско величество «. В началото на XX век във фабриката на Абрикосови работели 1900 работници, те произвеждали около 4000 тона карамел, бонбони, шоколади и бисквити годишно.

БИТУВАЩАТА В ДОМА НА КУПУВАЧИТЕ РЕКЛАМА Е ПО-ЕФЕКТИВНА ОТ ВСИЧКО

Успехът на сладкарското дело на семейстовото на Абрикосови би бил невъзможен без реклама – оригинална и запомняща се. Това е и обявата, която може да се види във всички централни вестници и журнали, и изрезки по витрините на магазините, и гигантски платна-плакати по стените на домовете. Във фирмените магазини купувачите получавали дори календарчета, моливи и изящни бележници.

август / 2017

Още през 1870-те години Абрикосови организирали във фабриката специално предприятие за малки и големи опаковки. Тук те постигнали значителни естетически висоти. Кутии-картони за различни конфигурации – картонени и от калай, украсени с кадифе и моаре, стъклени със сребърна подплата. След това, когато сладостите били изядени, кутийките били съхранявани в семейството за дълго време, и били използвани като ковчежета. Такава реклама в дома на купувачите била по-ефективна от всичко. Само през 1981 година за реклама били похарчени 300 хиляди рубли. Завоеванието на висшата награда «За превъзходно качество» на Всеруските художествено-промышлени изложби предприятието на Абрикосови получило правото да изобразява държавния герб на Руската империя на опаковката на етикети-

Но избухнала революцията. И, разбира се, през 1918 година фабриката била национализирана и се преименувала в Държавна сладкарска фабрика № 2. А през 1922 година фабриката присвоила името Петър Акимович Бабаев, който нямал никакво отношение нито към шоколада, нито към пастилите, нито към сладкото, нито към бонбоните..., а бил председател на Соколническия райизпълкома и загинал от вражески ръце на революцията. Няколко години на етикетите на изделията след думите „Фабрика, наречена на работещия П.А.Бабаев“ в скоби значело: „бивши Абрикосови“. По този начин старата търговска марка гарантирала качеството и помагала да се запазят купувачите. Днес това е ОАО «Кондитерский концерн Бабаевский». С помощта на специалистите на „Бабаевский“ в различни времена били създадени над 200 нови сорта шоколади и бонбони, сред които известният на всички шоколад „Бабаевский“, „Вдохновение“, „Люкс“, „Гвардейский“, „Элитный“, бонбоните „Ассорти“, „Бабаевские“, „Визит“ и други. През1990-те години продукцията на комбината Бабаевский била няколко пъти отличена с награди и медали. През 1997 година на конкурса в Женева комбинат Бабаевский бил удостоен със „Златен куб“ за високо качество на продукцията. Днес „Бабаевский“ е съвременен руски бренд. Ето така крепостният селянин от Пензенска губерния Степан Николаев създал Николаев «Сладка империя», която съществува вече два века и през целите тези два века гарантира качество.


ЛЮБЭ

Легендата за Батяня комбат Тази година нашият общ любимец навършва 60 години. Става въпрос за Николай Расторгуев - лидер и несменяем ръководител на група «Любэ». Както казва самият изпълнител, пътят към славата той започва «с млада и хулиганска отдаденост». Знаете ли кой първи предлага на Николай Расторгуев имиджа: туника, бричове, офицерски ботуши - тези щрихи на сценичния образ на Расторгуев се появили напълно случайно - измислила ги Алла Пугачова (бивша варненска снаха))), когато поканила «Любэ» на своите ежегодни «Рождественски срещи». 10 години след това този имидж бил визитната картичка на групата. В края на 1990-те години туниката е изпратена на химическо чистене и нямало как да се използва. Оказало се невъзможно да се открие подобна и затова Николай Расторгуев се появява в обикновени дрехи в стили „милитари“.

ПО ТОЧНИ НАУКИ И ПО ПОВЕДЕНИЕ – ПРЕДИМНО ТРОЙКИ. НО ПО ИСТОРИЯ, ОБЩЕСТВОЗНАНИЕ И ФИЗКУЛТУРА - ТВЪРДИ ЧЕТВОРКИ. А изобщо, мястото си на естрадата Расторгуев не открива веднага - изминали много години. Да! В началото, когато бил в десети клас, той чул «Битълс» и „заболял“ по музиката. В началото пеел на двора с кита-

ра. В тази зала за събрания на училище №3 в Литкарино. В училището е запазен и журналът на 10 «Б», в който учи Николай Расторгуев. По точни науки и по поведение имал предимно тройки, но по история, обществознание и физкултура - твърди четворки.

ХЛАДИЛНИК ЗА КОНЦЕРТ В течение на годините той бил и на концерта на Пол Макартни в Москва. Там комбатът на руската естрада се разплакал като малко момче. Съдбата на Расторгуев била изпълнена с всичко: и с нищета, и с безнадеждност. Работел като техник в завода и като водещ на сватби. Пеел в различни групи. Не бил много известен. Всичко било неустойчиво докато не се запозвал с Игор Матвиенко - тогава се появила група «Любэ». Изпълнителите си спомнят, че понякога за концертите не им плащали нищо, поне не с пари. След концерти се връщали с хладилници, телевизори... А местните «бандюки» винаги и навсякъде ги канели настоятелно да пият. Съвсем като в песнента: баня, водка, акордеон и сьомга. Затова в групата е валиден законът за сухия режим. Расторгуев не служил в армията. По негови думи «Не ме взеха по здравословни причини. Не минах на медицинската комисия и получих «бял билет», въпреки че сериозно се настройвах за служба, очаквах призив и мечтаех да попадна във «възрастна» войска, десантен тип. Аз съм изключително спокоен човек, но смятам, че все пак трябва да се служи». За Николай Расторгуев се говори, че той е добър, отзивчив и щедър в живота - прос-

то «момчето от нашия двор»! И това не е неудивително. Той е роден в подмосковския град Быково. Баща му е водещ, а майка му - шивачка. Характерът на Мария Александрова - майката на Николай, бил железен! Тя държала децата си в «хватка» и просто можела да им удари шамар или още по-лошо, да извади колана. Но само за каузата! Справедливостта била над всичко. Когато изгонили Николай Расторгуев от института и едва не го изпратили в затвора, понеже бил най-възрастен в групата, а бил набеден за доноси на студентите, майката разбрала сина: «Коля тогава направи всичко правилно. Аз самата учех децата на това, че за истината може да се постави намордник». А работата била в това… Завършвайки училище, Николай станал студент в Московския технологичен институт по лека промишленост. Там той постъпил не по своя воля (той сам искал да продължи музикалната си кариера), а по настояване на своите родители. Николай често пропускал скучните лекции и в края на краищата ръководството взело решение да го лиши от стипендия - него и други злосторни бегълци. След това Николай решил по свой начин да се «справи» със старостта на групата, като информирал декана за пропуските в занятията. Ръководителят бил приет в болница, а студентът Расторгуев бил отчислен. Възможно е да се усъмните, но «Любэ» принципно работят под фонограма. «По-лесно е да работим живи, отколкото под фонограма. Това е като да се овълчим, за да стигнем дотук... И след това, ако сбъркам, хората веднага ще забележат това - всичко е честно», казва Николай Расторгуев.

Детска снимка на Расторгуев Младият Николай Расторгуев

Първият състав на група «Любэ»

Младият Расторгуев във военна униформа

август / 2017

9


Перли вместо шпроти… Или контрабанда в консерва

А ето как започва всичко! Развитието на рибната промишленост Сталин доверил на съпругата на комисар на външните работи Вячеслав Молотов - Полина Жемчужина. В края на 30-те, когато Сталин вече бил вдовец, тя претендира за ролята на главната жена на страната и получава висок пост. класика. Дори днес по тях се произвеждат консервирана сайра, сардини, килка, черен дроб от треска. Всъщност, трябва да признаем: в началото хороата с неохота ку-

Полина Жемчужина изминава пътя от ръководител на парфмерийна фабрика «Новая заря» до глава на комисар на рибната промишленост. В това поприще тя прави много: риболовният флот бил отделен от търговския. Тя разбира, че целият процес трябва да опростена верига: разбиране, преработване и изпращане към хладилника в Москва. Жемчужина била на мнение, че продоволствените дела в страната ще поправят консервите. Трябва да се правят недалече от мястото на улова. И ето в Мурманск и в Далечния Изток се създава мощна консервна промишленост. 55 разновидности на рибни консерви, които се произвеждат непосредствено преди войната. Заводите и комбинатите израстват като гъби, създават се големи рибарски селища. Вячеслав Михайлович открива отварачката за консерви и за удивление на събралите се, изважда перлена огърлица.

Оттогава се разработват рецептите, превърнали се в

пували риба в железни бурканчета. И ето, бил измислен блестящ PR-ход. Говори се, че на един от партийните форуми Молотов направил сензационно разобличение. Оказва се, че в страната вилнее голяма банда контрабандисти, която отпраща на запад перли. Престъпният свят забогатява, а ние не правим нищо. Престъпниците твърдели, че скривали скъпоценностите в консерви и така ги изпращали зад граница. Като доказателство директно на трибуната на конференцията Вячеслав Михайлович отворил консерва с нож за консерви и, за удивление на събралите се там, извадил от консервата перлена огърлица. С какво търсене започ-

нимава нито с продоволстия, нито с рибарска промишленост. В началото на 1960-те се родила съветската кулинарна епоха – салатата «Мимоза»

нали да се търсят консервите след това! Много приели думите на Молотов за чиста монета. За броени дни тези бурканчета, из целия Съветски съюз, били «ометени» от магазините. Дали е открита в тях контрабанда, историята мълчи. Но рибната революция на Полина Жемчужина, за съжаление, не я спасила от обичайните за тези години съдба за «приближена към трона». През 1949 година тя била арестувана, прекарала в затвора 4 години. Както изяснили тогавашните «космополитически» органи, тя «в продължение на много години била в престъпъна връзка с еврейските националисти». На един от кремълските приеми Жемчужина казала пред свидетели на посланика на Израел Голде Меир, че тя също е «дъщеря на еврейския народ». Да, и преминала в разговора на идиш. Пусната е на свобода след смъртта на Сталин и повече не се за-

По зла ирония на съдбата и детето на Полина Жемчужина – отечествената риба, в началото на 1960-те постепенно «излиза» от съветските магазини. Спасени са само тези консерви, чийто вкус съветските хора опознават в края на 30-те години. Именно тогава се появява още един хит на съветссакат кулинарна епоха – салатата «Мимоза». Това са рибни консерви (обикновено сьомга, горбуша или сайра), смесени със ситно нарязани варени яйца. Така в Съветска Русия много преди появата на модния стил фюжън се научили да съчетават, така да се каже, несъчетаемото. Това е симфония на вкусовете – композиция от съвършено различни продукти, която много се харесала на много хора. «Мимоза» е класическо ястие на съветската домашна кухня. Всяка хазяйка грижливо приготвя за празника тези консерви. Сама по себе си консервираната риба била невзрачна. Но украсена с любов с яйца, майонеза и лук и зеленина, тя се превръщала в истински празник. Което често липсвало в ежедневието на съветските трудещи се хора.

СалатA «Мимоза» И така, започваме. Сваряваме предварително: яйца – 4-5 бр. и моркови – 1-2 бр. Една неголяма глава лук се нарязва на дребно, оставя се да кипне и се охлажда. От рибните консерви се излива течността и съдържанието се намачква с вилица. С яйцата постъпваме по следния начин: почистваме ги и ги разделяме на белтъци и жълтъци. И това, второто, го настъргваме на ситното ренде в отделен съд. Морковите настъргваме на едрото ренде – също в отделен съд. А след това «събираме» салатата: на дъното на купата за салата (желателно е да е с плоско дъно) поставяме

10

август / 2017

слой рибни консерви и намазваме с майонеза. След това – слой лук, също се намазва с майонеза. Третият слой – белтъци и майонеза, следват моркови и майонеза, последният слой – жълтъци. Нещо не пропуснахме? Това е най-лесният вариант на салата, така да се каже, базовият. Добавете разнообразие – слой настъргана ябълка, сирене. Много ще смекчи вкуса настъргано масло от фризера. И, естествено, замяната на рибната консерва със сварена сьомга или пъстърва ще облагороди вкуса значително.


ЗДРАВЕ

Бледнееща немощ… Предистория Разказът на моя приятел започна непринудено, нищо не обещаваше драматизъм в сюжета (още повече че си седяхме тихо и спокойно, пиейки черен чай от снежнобели порцеланови чаши – ще се съгласите, че хармонията беше пълна). А моят приятел разказваше следното: «На моето дете, казваше той, подариха хематогенки след поредната среща между майка и дете. Сетих се за детството – сине, мисля си, още е рано...така че си ги похапнах с чайче – всичките плочки излапах на една хапка! Мммм… колко вкусно е това, въпреки всичко…». Той не успя да довърши, когато милата му млада жена скочи изведнъж от креслото, ококори сините си очи и закрещя със страшен фалцет: «Как можа! Това е лекарство! Сега ще се предозираш!..» Хихикахме се на този неопитен младеж дълго – тя не знае нищо за хематогена, понеже когато е растяла, хематогенът е минал на втори план, дори и на пети план – появиха се много сладости. Започна да се мисли за хематогена само и изключително за лекарство. И това не се разбираше от младото поколение, че хематогенът е просто супер вкусно и полезно лакомство и такова ще си остане! ВАМПИРИТЕ-ЛАКОМНИЦИ НАИСТИНА ПОЗНАВАЛИ ЗДРАВОСЛОВНОТО ХРАНЕНЕ

Всички, които са родени в СССР, помнят вкуса на хематогена. Думата «хематоген» в превод от древногръцки означава «кръв» и «рождение». Прави се от кръв на бик и яйчен жълтък. В твърд вид започнали да пускат хематогена много по-рано. В сухата дефибринирирана кръв на рогатия добитък (кръвта се обработва за изключване на инфекции) добавяли кондензирано мляко, мед, аскорбинова киселина. И се получавало най-здравословното хранене. А всички ние се сърдим на вампирите))) – те отдавна са ни подсказвали. Днес производството на продукта се основава на кондензирано мляко, с добавянето към състава му на пречистен хемоглобин. Така било… Бледите и слаби момичета през XVIII век не привличали много вниманието към себе си. На 12-годишна възраст и не пристъпвайки прага на 25-годишнината си, те се срещали по улиците, посещавали тържествени обеди и балове. По правило били съпровождани от компаньонки, по-

неже припадъците в такива случаи били явление на обидените и на непредизвикващите особен интерес. Тогава още не знаели, че причината за тези беди се заключава в дефицита на червени кръвни телца. Но измислили наименование на недъга – бледа немощ. Светилото на руската медицина С. П. Боткин най-напред открил връзката меж-

ду загубата на кръв с напредването на възрастта при момичетата и физическата им слабост. И през XIX век била разработена и внедрена в практиката борба със състоянието на желязодефицита чудно средство – хематоген. Първи започнали да го произвеждат швейцарците, понеже изобретател на формулата станал швейцарецът Адолф Фридрих Гомел, котйто пуснал своята течна «микстура на Гомел» през 1890 година. А след революцията, узнавайки за ползата от хематогена, започнали да го произвеждат и в Русия. С какво е така известен хематогенът? Хематогенът е източник на белтъчини (съдържа всички необходими за организма аминокуселини в оптимално съотношение), мазнини, въглехидрати и минерали, които се съдържат в пропорции, близки до състава на кръвта на човек. Външните плочки на хематогена напомнят неголеми шоколадчета, но се различават със своеобразен вкус. Той не дразни стените на корема и се абсорбира лесно в кръвта, като повишава нивото на еритроцитите в нея. Препоръчителната доза хематоген в качеството на допълнителен източник на енергия за възрастен човек е 50 г за ден. Толкова тежи и едно барче – за да не допусне «предозиране» моят приятел. След 1917 година хематогенът не само че не е спрян от производство, но и все по-добре се развива. И особено активно започва да се произвежда по времето на Втората световна война в републиките от Средна Азия Казахстан, Киргизстан, Туркмения, Таджикистан и Узбекистан. Там евакуирали болници и медицински институти и заедно с него, разбира се, се пренасяло оборудването и професорско-преподавателският състав. Т.е. за хората, които можели да се занимават с това, било достатъчно, а за ранените на фронта хематогенът се оказвал необходим. Освен това, той служел като ценна хранителна добавка към дажбите на действащите войски. Оказва се, че нашата детска радост-сладост, е лекувала и нас, а ние сме смятали, че се лакомим. Затова невинаги за нас е била страшна тази «бледа немощ».

август / 2017

11


Русская водка

В България не умеят да пият водка! Пий руска водчица, да, и не забравяй руските традиции!

Логично: пийте шведска напитка по шведски, българска – по български, а руска – по руски... Започваме с това, че при пиенето на водка като в родината й, в Русия, е прието тя да бъде студена, както се казва по руски „Водка със сълзи“. Става въпрос за това, че удоволстие носи само запотената водка. Бутилката се охлажда предварително за 2-3 часа в хладилник, а не във фризер.. «Престудената» водка с късчета лед опиянява моментално, а замръзналата водка кристализира по стените или по дъното на бутилката под формата на лед, в чашка се излива почти чистият спирт, който замръзва при по-ниска температура. Най-добре е водката да се пие от 50-грамови чашки на екс. В началото е необходимо да си поемете въздух дълбоко, а след това да поемете водката на следващото поемане на въздух. След това е необходимо да издишате дълбоко, да се избавите от парите на спирта, и да поднесете под устата си парче ароматен черен хляб, за да «потушите» изпитото. Не се препоръчва запиването с водка. На следващата сутрин за облекчаване на самочувствието помагат: саламура, топъл бульон, сок от червена боровинка, доматен сок. А сега – как да замезвате правилно... Познаникът на световната кулинария Уилям Похлебкин смятал, че единствено е възможно да се сервират ястия с пара за руската водка – ястия от националната руска кухня. Традициите за замезването в Русия се наложили окончателно около XVIII век. Идеално подходящи са месните, месно-брашнените и рибни ястия. Мазното, лютото и соленото се приветства. Водката спомага за усвояването на тежка храна, произвеждайки своего рода освежаващ ефект: няма да преминете и няма да излезете от строя за по-рано време.

За всички тези видове мезета са задължителни водката, горчицата и хрянът като компоненти, усилващи гастрономичната им привлекателност и подчертаващи вкусовите им свойства. В. В. Похлёбкин, «История на водката»

От месните ястия има смисъл да се изберат пелмени, холодец, сварен език, телешко, солена сланина или шунка. От супите поподходящо от солянката няма да откриете. Рибните мезета – това, разбира се, са традиционната сельодка със слънчогледово олио и лук, хайвер (ако има и палачинки, ще бъде красота!), желирана есетра и пушена бяла риба, корюшка, и горбуша. Със зеленчуците е очивидно всичко: солени краставици и домати, кисело зеле и гъби – солени или мариновани. Към водката идеално подхождат винегретът и дори сварените картофи, ако тя е съпроводена от сельодка с лук и масло.

Мезе за водка: пелмени, солянка, сельодка със слънчогледово масло, пушена риба, солени краставици, винегрет. И няколко задължителни традиции! Какво представлява «чашка за глоба»/ «Штрафная». През 4-5 в. пр. н.е. древногръцкият пир бил своеобразен култ. Количеството ястия и напитки не били регламентирани, но съществували правила на етикета, които забранявали да се закъснява на общия пир. Закъснението за трапезата на важно събитие трябвало да се заплати. А при русите – да се изпие чаша вино или водка, които поднася домакинът на пира. Закъснял си? Пий под общите аплодисменти! Съобразяване с трима/Сообразим на троих. Идиом, водещ началото си от Русия от времената наХрущов, след като по негова инициатива през 1958 година било забранено да се дава водка в столови, закусвални и други евтини заведения за обществено хранене. Хората, свекнали с ежедневен прием на неголяма доза силна спиртна напитка, на връщане от работа към домабили принудени да купуват бутилка водка в магазина, и да я споделят „на три” със случайни компании в близост до магазина,в двора или на входа. Половинлитрова бутилка в тези времена струвала около 3 рубли и всеки участник трябвало да даде по 1 рубла. Появили се съответните изрази: „да се съобразиш с три-

По време на Великата Отечествена война те са измислени от самия войник Ворошилов.

12

август / 2017

ма“ или „да разделиш на три“. Искаш да пиеш – търси трети (оттук знаменитото„ще бъдеш ли трети?”). За завършек имало и за мезе – топено сиренце «Дружба». За из път/ На посошок. Отдавна в Русиястранниците и пътешествениците се ползвали с особено уважение. Не харесвали бродягите, а приветствали странниците. И странниците не ходели из белия свят заради безделие, а от душевна потребност – на богомолие (богомолци) ходили, по светите места, по родствени дела и търговия. Странниците ходели от село на село, от едно заветно място до друго, подпирайки се на тояги. Тоягата била опора за дълги преходи и ги предпазвала от зверове, от недоброжелатели. Странниците преди дълъг път, неизвестно защо, мятали торбата на гърба, вземали тоягата в ръце и за минутка спирали пред родни вратички или в домовете, където ги приютявали. Тогава и се поднасяла чашка водка «на изпроводяк». «За да може пътят да се простира като бяла покривка», «За да не се случват беди», «За да не се изпречи нечиста сила на пътя»... и други, с този смисъл. В буквалния смисъл поставяли чашка или черпак на торбата, на връхния удебелен срез. И внимателно следяли: ако чашката не се преобръщала, това бил добър знак. Тръгващият на път трябвало да изпие чашката до дъно, като остави няколко капки, които следвало да изсипе през рамото си – «да полее пътя». След това поставял тази чашка отново на торбата, но върху дъното, което означавало: работата е свършена. Не бива да се поставя празна бутилка на масата. Много са легендите за произхода на този обичай. Но най-достоверна е тази версия: изпразнена посуда от водка, ще ви кажат хранителите на традиците, не следва да се оставя под масата, а задължително трябва да се постави хоризонтално. На недоумението «Азащо?»,запознатите отговарят с увереност: в древни времена бутилките били плоски, а всяка една поставена на масата празна бутилка означава, че няма да има покойници сред пиещите, затова всички пиели за здраве! А когато бутилките започнали да се правят в цилиндрична форма, волю-неволю се стигнало до поставянето им под масата. По-рано говорили: «Багаж за покойника!», сега - «Покойничка под масата!».

Идиом, водещ началото си от Русия от времената на Хрущов, след като по негова инициатива през 1958 година било забранено да се дава водка в столови, закусвални и други евтини заведения за обществено хранене.


Произведено в Русия. Етапи на дългия път на руската водка

Само водката от Русия е истинска водка! или

«Силна московска вода» През 1978 година е проведено независимо изследване, доказващо, че основният конкурент в първенството по производство на водка – Полша – започва да произвежда водка около 1505—1510 година, а в Рус водката зопачва да се произвежда от 1431—1448 година. През 1982 година, по решение на Международния арбитражен съд, окончателно е признат приоритетът на производството на водка в Русия. За водката от СССР бил валиден слоганът: «Само водката от Русия е истинска водка». В серия материали, посветени на водката, ще разкажем за основните етапи на нейния произход, както и придобиването на изключителното име, съответстващо на ексклузивната рецепта. В разказа ще се позовем на материали на руския изследовател В. Похлебкин, на когото със специално решение е бил предоставен достъп в Централния държавен архив на древните закони.

Иван Грозни особено обичал анасоновата водка

Всичко, което е от грозде, е вино, а всичко, което е в качеството на спиртни суровини, се прави от зърно: ръжен малц и ръж – това е водка.

Да се пренесем в XVII век. Под ръка са ни писанията на архимандрит Вартоломей от 1666 година, където четем: «А старецът Ефрем… открай време живее в клетка, а това питие – вино и водка – децата му носели тайно». Какво виждаме ние и какво ни дава да разберем историята на силната руска напитка – водката? Виждаме, че праведният термин «водка» е употребен за обозначаване на напитка, явно в силата на необходимост – да се отличи в една и съща фраза виното от грозде от зърненото, т.е. от водката. Така постепенно започнали да въвеждат отличието: всичко, което е от грозде, е вино, а всичко, което е в качество на сурова спиртна суровина, е зърнено: ръжен малц и ръж – това е водка. Праведният автор не може в дадения случай да избегне употребата на тогавашната жаргонна дума «водка», без да споделя съдържанието, в своето съобщение. При всички други случаи, когато обстоятелствата не налагат използването на тази дума, през XVII век упорито продължавали да използват термина «вино» за обозначаване на водка. По този начин през XVII век в битовия език наименованието на водката било познато, но се използвало при определени обстоятелства.

А сега да се отправим към XVIII век. През XVIII век думата «водка» започнала да се използва в официалния език, но не като основна, пълноправна, а като втори синоним на думата «вино». Важно е да се отбележи, че още от средата на 30-те години на XVII век всички чуждестранни пътешественици, посетили Русия, подчертавали в записките си високите качества и особения характер на руската водка. А през XVIII век всички водки, без

зключение, са тези, които са с допълнителен вкус, аромат (мирис) или цвят, т.е., всичко, което е съчетано с растителни билки, плодови, дори и дървесни добавки, аромат или само цвят. Този вид водки наричали също «двойни водки», или обозначавали техния вид: от анасон, мащерка, горчив портокал, пипер и т.н. Всички тези водки били директни наследници на лечебните водки от XVI — XVII век и точно копирали, повтаряйки технологията. Единствената разлика била в това, че се правели не от лечебни, а хранителни или вкусови съставки. Има легенда, че Иван Грозни особено много харесвал анасоновата двойно дестилирана водка, но е истина, че по времето, когато той я харесвал, терминът «двойно дестилирана водка» още не съществувал. В края на XVIII век думата «водка» започнала да се отнася към трите вида напитки. За да се различат от чуждите, известният руски лекар и естествоизпитател Н.М. Максимович-Амбодик през 1783 година предложил да се въведат термините: 1. «водки дестилирани (или двойно дестилирани), 2. „водки-настойки“. 3. „водки-сладки“, а по-точно — „подслдени“, или „тафии“, „ратафии“. Тези термини не навлезли в битовия език, използвали ги в медицинската терминология от онова време. Дестилираните водки и в първата половина на XIX век продължавали да наричат вино, за подсладените със захар и плодови сиропи водки се утвърдил терминът «ратафии», а за ароматизираните водки като деца на XVIII век се утвърдил терминът «руска водка» без определението «с настойка». Така че в началото на XIX век под думата «водка» се подразбирали изключително ароматизирани водки, приготвени по способа на XVIII век. По този начин продължили изключително да наричат безцветната и «чиста» водка не само през XVIII век, но и през XIX век, вино.

август / 2017

13


Бизнес-опит

Можно ли отличаться качеством и ценой?

Можe ли да се отличава качеството и цената?

Часть 4

Част 4

Виктор Бакуревич По статистике, в течение 1 года деятельСпоред статистиката, в продължение на Изпълнителен Директор ности закрываются 4 из 5 новых бизнесов, а в 1-годишна дейност се закриват 4 от всеки 5 течение следующих 5 лет - еще 9 из 10 оставнови бизнеса, а в течение на следващите 5 Берьозка Трейдинг ООД, шихся! Для начинающих предпринимателей години - още 9 от 10 оставащи! За начинаещиБългария цифры, мягко скажем, удручающие. Почему те предприематели цифрите са, меко казани, же так происходит?? Может, вообще не слеразочароващи. Защо се случва така?? Може би, въобще не следва да се занимавате с бизнес? дует начинать заниматься бизнесом? Лично моят отговор е такъв - следва, следва и още как! Почти Лично мой ответ таков – следует, еще как следует! Почти не было таких предпринимателей, которые не прошли бы через не е имало такива предприемачи, които не са преминали през процедуру банкротства или неудачные, убыточные проекты, - процедурата на банкрута или неуспешните, убийствени продуэто нормально! Однако у такой статистики есть причина, и она кти - това е нормално! Само че при такава статистика има припроста – когда мы начинаем какое-то дело, мы, прежде всего, чина и тя е проста - когато започваме нещо, ние преди всичко уверены, что будем его делать качественней и дешевле, чем сме уверени, че ще правим това качествено и евтино, в сравнедругие. Именно эти два качества, по нашему глубокому убеж- ние с другите. Именно тези две качества, по нашето дълбоко убеждение, ще отличават нашия бизнес от подобния бизнес. дению будут отличать наш бизнес от аналогичного бизнеса. Най-популярният нов бизнес е ресторантът. Повечето от нас Самый популярный новый бизнес – ресторан. Большинство из нас уверены, что прекрасно разбираются в ресторанном са уверени, че разбират прекрасно от ресторантско дело, само деле, стоит только найти классного повара и поставить в зале трябва да открият отличен готвач и да поставят по-удобни маси стулья поудобнее. Сколько мы видим ошибок в деятельности в салона. Колко грешки виждаме ние в дейността на ресторанрестораторов – слабое меню, медленное обслуживание, от- тите - слабо меню, бавно обслужване, липса на покривки по сутствие скатертей на столах, высокие цены – вот мы-то точно масите, високи цени - ние правим точно това по друг начин! все сделаем иначе! Качественней и дешевле! А именно на этом По-качествен и по-евтин! А именно на това място младият ресместе молодым рестораторам, продавцам, парикмахерам, сто- торантьор, продавач, фризьор следва добре да се замисли. Да се замисли «качествено» универсално и много субективматологам следует крепко призадуматься. Слово «качественно» универсально и очень субъективно. но. Вижте рекламата - дават нещо по телевизията - нима някой Посмотрите рекламу чего -либо по телевизору – разве кто-ни- предлага некачествен продукт или услуга?? Буквално отвсякъбудь предлагает некачественный продукт или услугу?? Букваль- де слушаме «при нас е качествено… ние произвеждаме качестно ото всюду мы слышим – «у нас качественно… мы производим вени стоки..., истинско качество..., забравено качество» Лично качественный товар…настоящее качество…. забытое качество» вие не вярвате на това?? Спира ли ви лично вас тази дума да се Лично вы верите в это?? Заставляет ли лично вас это слово надигнете от дивана и да се втурнете да купувате тези прекрасподорваться с дивана и побежать покупать эти прекрасные ни вещи?? Преди всичко, не. Тогава защо сте уверени, че ще ви вещи?? Скорей всего, нет. Тогда почему вы уверены, что вам повярват, когато произнесете тази «вълшебна» дума?? Още по-зле стоят нещата с думата «по-евтино». Да предполоповерят, как только вы произнесете это «волшебное» слово?? Еще хуже обстоят дела со словом «дешевле». Предположим, жим, че се разхождате из центъра на града и сте се настроили, что вы прошлись по центру города и обнаружили, что свежевы- че фрешовете са скъпи. Вие отлично знаете колко струват пложатые соки ну очень дорогие. Вы отлично знаете - сколько сто- довете, а братовчед ви Петър има зеленчукова борса. Накратко, ят фрукты, а у вашего двоюродного брата Петра есть овощная всичко опира до там - да откриете още едно магазинче «Фреш борса. Короче, все складывается так, чтобы открыть еще один при Василий» и да направите цената на соковете с 20% по-нимагазинчик «Фреш у Василия», и сделать цену на соки на 20% ски, отколкото при многобройните ви конкуренти. Само един ниже, чем у ваших многочисленных конкурентов. Только один въпрос: колко време е нужно на вашите конкуренти, за да превопрос – сколько времени нужно вашим конкурентам, чтобы пишат цените на менюто?? Упс…. Нужно е да се търси нещо друго...добрата новина е в переписать ценники на витрине?? Упс…. Нужно искать, что-то другое…хорошая новость в том, това, че другото, освен качеството и цената, съществува, необчто другое, кроме качества и цены, существует, нужно только ходимо е само да го забележите. А докато се върнем в 2010 година и третата „Березка“ се пояприсмотреться. А пока вернемся в 2010 год и третья Березка появилась…в ви…в Русе!!??...Четвърта - в Пловдив, а пета - в Стара Загора….о, Русе!!??...Четвертая - в Пловдиве, а пятая - в Стара Загоре….о боже, това непреодолимо желание да поставяте флагчета на Боже, это непреодолимое желание понаставить флажков на картата))) С какво тогава не ни харесваше София, не мога да карте))) Чем нам тогда не нравилась София не могу понять до разбера до ден-днешен, но за това - в следващия брой... сих пор, но об этом в следующем номере.... С уважением Бакуревич Виктор

Исполнительный директор Берьозка Трейдинг ООO

14

август / 2017

С уважение, Виктор Бакуревич

Изпълнителен директор Берьозка Трейдинг ООД


Победители в конкурса «Най-внимателен читател на списание «Русский журнал» И така, конкурсът за най-внимателен читател на «Русский журнал», публикуван в юлския брой, премина успешно. Напомням, че в журнал № 3 бе предложена викторина, в която се предлагаше за отговорите на следните въпроси: 1. С какво се отличава руският сладолед от своите чуждестранни събратя? 2. В СССР какво имали само В. Висоцки и Л. Брежнев? 3. Какво означава «мерзавчик»? 4. Кога започва да се произвежда руската водка? Също така, ние направихме подсказка, че всички отговори на въпросите от викторината се съдържат в статиите на «Русский журнал» № 3.

А сега нека да изсвирим тържествения марш! По червената пътечка към пиедестала абсолютният победител идва Маргарита Борисова - редовен клиент на магазини «Берёзка». Тя отговори вярно на всички въпроси и бе първа сред изпратилите писмата с отговори. Основната награда отива в София - при Маргарита Борисова!

Почетното второ място е за Нина Ушева – също постоянен клиент на магазин «Берёзка». Поименният подаръчен ваучер от 50 лв. в магазин «Берёзка», така, както и първата награда, отива в София, при Нина Ушева! Поздравления!

Третото място в конкурса е за Ирина Полянская - отговорите й не бяха сред първите, които постъпиха в редакцията, но бяха с много интересни допълнения. Третата награда - 1 кг руски бонбони отива в София, при Ирина Полянская.

Сърдечно поздравяваме всички победители! Уверени сме, че те ще вземат участие в нашия нов конкурс за рецепти «Пикник без шашлик». Прочетете условията за конкурса на стр. 4 в този журнал. Очакваме новите участници, понеже конкурсите ще растат и ще се умножават)))


Jurnal 2017 august