Page 1

#14 Юни 2018


#14 Юни 2018

Олга Бакуревич г л ав е н р е да к то р

Июнь • Произведено в Русия Ако Ви сърби носът...

стр. 4

• ХОЛАНДИЯ... СЕЛЬОДКА... ХАРИНГ... БЕРЬОЗКА... Сельодката и човечеството

стр. 5

• Традиции, които няма да пропилеете 43 градуса! Само мед и вода!!! Гори!!!

• Библиотечка „Здраве“

стр. 6

стр. 7 - 10

• Гастрономическо пътешествие в Русия Алтай

стр. 11

• Репортаж от руската кухня в София

стр. 12 - 13

• БИЗНЕС-ОПИТ от Берёзка

стр. 14

Подумалось… Июнь какой-то месяц «ни о чём»… Как будто ничего в июне не происходит – просто лето начинается…официальное. У нас – в Сибири – это, правда, ещё ранняя весна. Однако первый месяц каникул, начало студенческих сессий, а значит, всё-таки лето)). Но были! Были в истории России великие, и даже трагические, события в июне. Отечественная война 1812 года началась в июне – именно 24 июня армия Наполеона форсировала Неман, вторгнувшись в Россию. В июне – 6 числа – в Москве родился «наше всё» Александр Сергеевич Пушкин. А значит, уже не за горами было рождение и современного русского литературного языка. Кстати, Петр I тоже родился в июне. Первое в мире телевизионное изображение увидели именно в России и именно в июне - 3 июня 1911 года Профессор Петербургского Технологического университета Б. Розинг первым в мире продемонстрировал на стеклянном экране электронно-лучевой трубки телевизионное изображение. И первая в мире женщина-космонавт россиянка Валентина Терешкова полетела в космос на корабле Восток-6 как раз 16 июня и провела на орбите 2 суток 22 ч 50 мин, совершив 48 витков вокруг Земли и пролетев 1971000 км.. Так что не такой уж никчёмный месяц)). Однако это было лирическое отступление о задуманной темы… О вине хочу поговорить. Почему-то с наступлением лета организм не принимает красного вина, а вот белое охлаждённое - с удовольствием. Оно так ласково разливается внутри, что, кажется, находит непосредственно душу и там уже создаёт покой, гармонию, умиротворение и просто…кайф)). Дивные анчоусы в сопровождении белого вина на террасе перед морем... Сочная колбаска с гриля и глоток белого охлаждённого в компании умных друзей… В общем, лето началось – наслаждений становится всё больше).

Адрес на редакцията: България, гр. Варна, ул. Цар Освободител, 12. тел.: +359 87 887 7643 За обратна връзка: drevlyane@yandex.ru По въпроси за разпространението: Ольга Бакуревич drevlyane@yandex.ru По въпроси за сътрудничество със списание «Русский Журнал»: Ольга Бакуревич drevlyane@yandex.ru Печат: България, Дедракс АД Рекламните съобщения се основават на правата на рекламите. Редакцията не носи отговорност за възможни грешки при данните на рекламодателя.

юни / 2018

3


Произведено в Русия

Ако Ви сърби носът... Стефоглов Владимир Управител на магазин „Берьозка“ в гр. Русе

Наскоро разговарях с наши клиенти и по време на разговора прозвуча следната фраза: „Цял ден ме сърби носът – значи – довечера ще се пие“. На мен ми стана интересна зависимостта между носа и вечерната забава, сега ни предстои да разберем – защо в Русия е приета такава поличба. Цялата работа е в това, че нашите предци от дълбока древност са се научили да слушат тялото си и неговите сигнали. Хората се взирали в небето и определяли времето за следващия ден, можели да отгатнат, каква реколта ще има, дъждовно лято ли предстои и колко рано ще настъпи зимата. Те умеели да правят това, тъй като живеели в хармония с природата и със себе си. За съжаление, ние вече сме забравили тези знания и се отнасяме към тях, като към нещо остаряло и проверяваме прогнозата за времето в смартфоните си. А се оказва – напразно.

ЦЯЛ ДЕН МЕ СЪРБИ НОСЪТ – ЗНАЧИ – ДОВЕЧЕРА ЩЕ СЕ ПИЕ... От гледна точка на физиологията, сърбежът в носа е обикновена реакция на организма към дразнителите около нас, такива като: миризми и прах. И тъй като слизестата обвивка изсъхва, нервната система, която получава този сигнал, ни говори, че трябва да запълним организма с течност, но това не е задължително да бъде алкохолна напитка, може да е и обикновена вода. Но доколкото става въпрос за Русия, вариантът с вода автоматично отпада)). Неволно започваш да се замисляш и да си спомняш такива случки, които са ставали и с теб и веднага изниква въпросът – може би,

РУСКИТЕ ТРАДИЦИИ ПРИ ВОДКАТА

сърбежът в носа – е само предлог?) Или виждаш, че хората пият по „брудершафт“ - ски...Как? С каква цел и защо? Ако се замисли човек, то всеки от нас някога е извършвал ритуал, който се състои в това, да скръстиш ръце, да пийнеш и накрая задължително да целунеш някого. Признавам, че инициатори на този метод най – често са мъжете, защото точно той много бързо скъсява времето за сближаване с харесаната жена. Благодарение на брудершафта се преодолява някаква граница, която държи двама души на разстояние. Романтика – ще кажете, дайте да го разясним.

СПОМНЕТЕ СИ, НАПРИМЕР, БРЕЖНЕВ Самата дума „брудершафт“, в превод от немски, означава братство, а самата традиция да се пие по „брудершафт“- ски се появява в ран-

сформирал идеалната посуда за водка – рюмката! А вече след това се е оформил и начинът на пиене на водката... (Е. Гришковец)

Защо в основите на Александровската колона са добавили водка?

...малки сандвичета: парченце черен хляб, малко масълце, сельодка, отгоре кръгче лук и кръгъл срез на твърдо сварено яйце отгоре. Правилните са – малките чашки. Водката – във фризера.... Пие се задължително „на екс“ и веднага се замезва. Пиенето на водка „на екс“ – е ако не е признак на смелост, то поне на сила. Самият вкус на водката го изисква. А вкусът и е такъв, че водката не върви като уискито или рома. Водката трябва да е на порции от една – две глътки. И именно този вкус е

4

Преди 186 години , на 11 септември 1832 г., на Дворцовия площад в Санкт Петербург се състояло любопитно представление. Имало толкова много зрители, че дори най-обширният площад на Европа не можал да ги помести – наложило

юни / 2018

ното Средновековие, когато на пищните пирове на войните, които искали да се поддържат един друг, пиели на една маса, спомняйки си отминалите победи, обсъждали бъдещи планове, надигали чаши...( в тези времена те пиели бира и вино) и, кръстосвайки ръце, пиели до дъно, след това следвали целувките, които гарантирали преданост и братска поддръжка и закрепвали всички договорки (този обичай се съхранил даже в СССР – спомнете си Л.И Брежнев). Но тук има и друга страна на медала – в тези времена във виното често са добавяли отрова, за да се избавят от „неудобен“ човек, и тогава при целуването се появявал риск за отравяне и на самия отровител. А вие говорите за романтика) Ето каква е историята на брудершафта

КАК ДА НЕ ПИЕШ! Забен факт е, че в миналото в Европа, умението да изпиеш много се е гсмятало за знак на мъжество и храброст. Така епископ Аралски от южна Франция – един от малкото противници на пиянството, с досада си припомнял, че пияниците не само се надсмиват на непиещите, но и изразяват съмнение за тяхната мъжественост, и след това твърдение как да не пиеш! О, ако французите знаеха, какви безстрашни и мъжествени хора живеят в Древна Русия, то те, най – вероятно, щяха да ги смятат за полубогове).

се даже да бъде открит достъпа до покрива на Генералния щаб. Хората се събрали да видят как ще бъде издигната Александровската колона - в чест на победата на руските войски над Наполеон. Вярва се, че руснаците воюват най – добре през зимата. А още по - добре, когато заедно с това е добре организирано и раздаването на водка. По някакъв мистичен начин тези две гаранции за руската победа се обединили в едно и при подготвителните работи за поставянето на пиедестала на Александровската колона. Ето какво написал авторът на проекта, архитект Август Монферан: „Тъй като работите се извършваха през зимата, то аз наредих циментът да се разбърква с водка, прибавяйки към това и една десета част сапун”. В следствие на слуховете за „пияния” фундамент, хората се доверили на този факт, че колоната не е добре закрепена в постамента. Всичко това довело до резултата, че петербургчани се страхували да минават покрай нея, мислейки че тя всеки момент ще се сгромоляса. Монферан пък, за да разсее глупавите страхове, си създал навика всяка сутрин да се разхожда със своето куче около паметника. И го правел до самата си смърт.


ХОЛАНДИЯ...СЕЛЬОДКА..ХАРИНГ...БЕРЬОЗКА

Сельодката и човечеството Морска гадост У нас с какво обикновено се асоциира сельодката?..нарязана на ситно, с лучец и олио отгоре, и – на масата, придружена от хубав алкохол, нали така? А знаете ли, че сельодката, преди да попадне на прословутата маса, е преминала през доста сериозен път? И не става въпрос за това, че са я уловили, мариновали, доставили в магазина и т.н. Цялата работа е в това, че сельодката дълго време въобще не се е считала за ядлива риба, игнорирали са я, заобикаляли са я, ужасно са я обиждали със специални моряшки ругатни, ако тя попаднела в мрежата, грубо я изритвали, изхвърляйки „лошата“ риба зад борда. И всичко това правели, защото сельодката, по какъвто и начин да я приготвяли, в суров, веян, маринован, варен или в какъвто и да е друг вид, много горчала. Даже рибарите, които доста пийвали и не подбирали храната, пробвайки сельодката, започвали веднага да я плюят и по всякакъв начин да се опитват да се избавят от отвратителния ú вкус.

Якон Бойкелзон, за неговия титаничен труд и велико откритие, неговите благодарни съотечественици поставили паметник.

Бисмарк и иваси Не пренебрегвал сельодката и такъв известен политик като Ото фон Бисмарк. По – точно, той всъщност я пренебрегвал, но искренно вярвал, че неговите войници с удоволствие ще се хранят със солена риба и се разпоредил да се организира доставка на сельодка в армията. Веднага се появил хитър предприемач, който не само се заел със снабдяването (като от това печелел не малко пари), но и нарекъл сельодката „армейска“ в чест на канцлера, като по такъв начин увековечил неговия образ, неговото име, и вече в мирно време спечелил още доста пари с продажбата на „Сельодката на Бисмарк“.

ИВАСИ! ПРЕЗ 2016 ГОДИНА ЗА ПРЪВ ПЪТ ОТ 25 ГОДИНИ В ДАЛЧЕНИЯ ИЗТОК СЕ ВЪЗОБНОВИЛ ЛОВЪТ НА ИВАСИ

МАХАШ ХРИЛЕТЕ – И ГОТОВО! Пренебрежението към сельодката продължило плътно до XV век. Едва тогава, според легендата, някой си Вилем Якон Бойкелзон – холански рибар, който живеел в къщичка до морето – се заклел, че самият той ще яде сельодка и ще принуди и другите да го направят. Какво го е ръководело – алчността (тази риба попадала в мрежите в големи количества, и наистина, било жалко да се изхвърля), а може би го е ръководела страстта към нови открития – трудно е да се каже. Възможно е и едното, и другото. Във всички случаи Вилем започнал да екпериментира: отрязал опашката на рибата, опитал това, което останало – горчи. Отрязал перките, пробвал – пак горчи. Изрязал хрилете – и готово! Горчивината изчезнала! Оказва се, че отвратителен вкус на сельодката придавали именно нейните хриле, а без тях се получава абсолютно нормален за ядене продукт. От тогава всичката уловена сельодка веднага се почиства още в лодките.

ЦЯЛА ЕВРОПА СТОИ НА ОПАШКА ЗА ХОЛАНДСКАТА СЕЛЬОДКА Хитрите холандци не казвали на никого своята тайна. Те започнали да произвеждат различни продукти от сельодка и да ги продават във всички краища на света. В резултат на това, благодарение на откритието на обикновения рибар, икономиката на страната (както твърдят и самите холандци) излязла на световно ниво, тъй като цяла Европа буквално стояла на опашка (и до ден днешен стои) за холандска сельодка. А на Вилем

АЗнаете ли какво? Не всички могат да си позволят пътуване до Холандия, но пък херинга можем да си позволим! Така... У нас сельодката откъде е? Правилно! От Холандия! И това какво означава? Правилно! Взимаме слабо солена сельодка, отрязваме най – вкусните части (гърба), овалваме в ситно нарязан зелен лук.. и - Щастие!

НАЙ – ДОБРАТА БЪЧВА С ХЕРИНГА СЕ ПОДАРЯВА НА КРАЛИЦАТА Холандците продължили своите експерименти и измислили „харинг“. Какво е това ли? Харинг е най – вкусният деликатес, без да се брой сюрстреминг. Само заради това, да се пробва истински харинг, си струва да се отиде чак в Холандия. Процесът на приготвяне не изглежда сложен. Взима се сельодка (прясна, мазна) от нея се отрязва най – вкусното. После, това вкусното се овалва в ситно нарязан лук и внимателно, цяло се слага в устата, където то буквално се разтапя. Ето това е харингът, който може после да се хапне с биричка и с бял хляб. В Холандия съществува дори празник в чест на сельодката, на който най – добрата бъчва с херинга се подарява на кралицата, а всичко останало хората изяждат сами, като едновременно с това изпълняват народни песни и организират танци. Между другото, аналогичен празник на сельодката наскоро се появи и в Калининград.

По – рано уловът на тази риба от семейство селдови, но всъщност сардина – бил забранен заради изтощаване на популацията. Някога сельодката „иваси“ плътно запълвала щандовете на съветските рибни магазини. Но от 20 години и малко иваси изведнъж престанала да се появява на пазара? Работата е там, че тогава уловът на тази риба бил забранен. Просто останала малко риба и популацията трябвало да бъде възстановена. Ако говорим за това, каква е разликата между обикновената сельодка и иваси, то първо – иваси е доста по – мазна от класическата сельодка. В своя състав иваси съдържа в големи обеми мастни киселини като Омега 3 и Омега 6. Тя има изключително нежно месо. В нея има и много малки кости, но е доста вкусна и я ядат с варени картофи и зелени подправки

РУСКо мезе Със СЕЛьодка

Съставки: 2 филета сельодка, черен хляб 400 гр. сирене рикота, връзка див лук или обикновен зелен лук, 1 краставица 1. Филето от сельодка се нарязва на малки парчета 2. Краставицата се обелва и се нарязва на дълги ивици. 3. Лукът се наситнява. 4. Хлябът се нарязва, маже се от двете страни със сирене, щедро се посипва с лук. 5. Отгоре на всяко парче хляб се слагат по две парчета сельодка, три парчета краставица и се посипва с лук.

юни / 2018

5


Традиции, които няма да пропилеете

43 ГРАДУСА! САМО МЕД И ВОДА!!! ГОРИ!!!

ПОЛЗВА СЕ С УСПЕХ И СРЕД ДАМИТЕ...

В столицата на Латвия възстановиха старите традиции за производството на народна напитка, която в древни времена се произвеждала не от обелки на картофи или цвекло, или зърна от трети сорт, а от натурален мед - САМОГОН! Какво е най-важното в този продукт? Правилно! Да може пиещият и хранещият се да е доволен! Затова дегустираме в началото. Записваме резултатите с диктофон (ходим с него сред дегустиращите ): - Продуктът не бива да се нарича нов, тъй като хората го познават отдавна, но сега напитката е съвършено различна. - А може ли още веднъж да я пробвам? - 43 градуса, само мед и вода!! Гори!! В Рига започна да работи неголям завод за производството на истински самогон, по найдревните рецепти. Складът на предприятието е пълен с 20 тона мед от Херсон. В началото самогонците от Рига искали да работят с латвийските пчелари, но те не можели да поставят само еднакъв мед, а използвали различни видове мед, и затова самогонът се получавал различен.

НЕ КАРТОФЕНИ ОБЕЛКИ, А ЧИСТ МЕД И така, да! Ние няма да довеждаме читателите до заблуда: самогонът от Рига е най-истинският: не е от зърна или картофи, а от чист мед. Производителите в началото залагали на старата слава на самогона, като показвали на всички, че напитката се прави само от качествени суровини, а не само от това, което е останало в кухнята. В древни времена, например, в Латгалия (така, както и в Русия, и в Беларус) самогонът се правел именно от мед, който бил

поставян в буренце, закопано под ябълково дърво. „Меденият дистилат“ (научно-грамотното наименование на самогона), без съмнение, бил първият в историята на силните алкохолни напитки в Прибалтика.

ПРОДУКТЪТ Е ПАТЕНТОВАН: ОТ НАИМЕНОВАНИЕТО ДО БУТИЛКАТА Самогонът се произвежда не повече от година. А подготовката започва преди три години. Много време е отнело разработването на дизайна на бутилката (правели това в Рига, а го пускали в Италия) и корк от корково дърво (от Португалия). Затова оборудването на производството е изключително латвийско, а монтажът бил дело на инженерите от Рига. Дори съгласуваните и патентовани наименования на търговската марка на продукта - „Рижский самогонъ“, са написани на руски език, допреди реформата, и това отнело доста години. Но най-главното било създаването на уникалната рецептура на продукта. И така, продуктът е патентован – от наименованието до бутилката.

ИСТИНСКИЯТ КАЧЕСТВЕН САМОГОН Е ПРОЗРАЧЕН... И СЕ ФИЛТРИРА САМО ВЕДНЪЖ – ПОД ЪГЪЛ Сега не само в Латгалия, но и изобщо в света няма аналог на такъв продукт, като „Рижский самогонъ“. И ако някой нарича самогона уиски (продукт от зърна), то „Рижский самогонъ“ може

точно да се нарече „медено бренди”. Между другото, това, което виждате в магазините - медовухи, медено уиски и прочее, се прави не от мед като основна суровина, а просто с добавката от мед, при което той се добавя в съвсем малки количества. А при това производство всичко е истинско: след събирането медът постъпва в цеха. Там се вари с вода на висока температура в напълно автоматизиран котел. След това работниците го пренасят в големи кофи (при производството специално се отказаха от тръбопроводите, за да има истинско домашно ръчно производство) в 600-литрови съдове, където продуктът отлежава. В тези съдове е най-истинската течност (размесват я с ръчна дървена лопата с дълга дръжка – натурален продукт), силата на която се променя изначално с по-малко от 10 градуса, а на вкус е като сайдер. Но след това вкусът става друг, а градусите се повишават, тъй като в съда има дрожди. Ще подчертая, този самогон се прави само от две съставки – мед и дрожди. Седмица по-късно напълно ферментиралата медовина се залива в дестилационни кубчета - аламбики, направени от мед - метал, пречистващ течността. В аламбики (външни - класически, измислени още през III век преди нашата ера в Египет, но усъвършенствани отвътре от инженерите от Рига) самогонът се подгрява от стените, за да е максимално равномерно, а след това се сервира в серпентина - подобрено наследство на предците, охлажда се и накрая, на тънка струя, изтича в кофичка. Силата на този продукт е 54-56 градуса. След това този прекрасен продукт се поставя в други съдове - вече от неръждаема стомана, където самогонът се смесва и „изравнява“ до 43 градуса, с помощта на дестилираната вода (между другото, тя също се прави тук). Истинският качествен продукт е прозрачен, а не такъв, какъвто го представят повечето хора - мътен. И се филтрира само веднъж - под ъгъл, преди самото разливане по бутилките.

И НИЕ БЯХМЕ ТАМ, ПИХМЕ МЕД-САМОГОН..., НО ПО УСТНИТЕ НЕ ТЕЧЕ, А ДИРЕКТНО В ГЪРЛОТО СЕ СТЕЧЕ!))) ОТИВАМЕ В «БЕРЁЗКА»!

6

юни / 2018


Библиотечка „Здраве“

Реймер Екатерина Лекар - реаниматор и козметолог

Вафлената фунийка е задължителна! На всеки три сeкунди някой в света консумира порция сладолед. В това няма нищо странно. Сладкото лакомство е любимо и на възрастни, и на деца. Като цяло, всички го обичат... А удоволствието от похапването на сладолед е голямо, а няма никаква полза... Поне така смятат много. За потвърждение или опровергаване на тези убеждения е обърнахме към московски лекар с висша квалификация – Екатерина Реймер. Впрочем с нея се познаваме. И така, какво е мнението на лекаря?

ването на желязото, необходимо за лигавиците, кожата, нервната система и доброто зрение, а така също и витамин А, който е отговорен за състоянието но лигавиците, кожата, имунитета, зрението, и е мощен антиоксидант. В допълнение, пломбирът съдържа в себе си витамин В1, който подобрява паметта, вниманието и цялостната дейност на главния мозък, необходима за получаването на енергия от въглехидратите, а и участва в кръвообразуването.

- Кой десерт съдържа по-малко калории? - Има ли полза от пломбир? - Пломбир - това е студен десерт, който съчетава белтъчини, мазнини и въглехидрати. Въглехидратите и мазнините се явяват своего рода топлина. Белтъкът в пломбира е пълноценен, т.е. той включва целия комплекс от незаменими аминокиселини, които са необходими на организма за растежа и за регенерирането. Важно е да се избира пломбир с белтъчини, балансирани по състав, съдържащ незаменимана аминокиселина лизин – тя позволява да се подобри усвояването на белтъчините от другите продукти, например зърнените. Затова пломбирът се комбинира добре с вафли – фунийки. Тогава от вафлата се усвояват не само въглехидратите, но и белтъчините.

- Какви витамини се съдържат в пломбира? - На първо място, млякото или сметаната правят пломбира източник на калций и фосфор, необходими за здравината на костите. Също така, в него се съдържат магнезий и калий – крайно необходими за рабатата на сърдечния мускул. Освен това, в пломбира се съдържа витамин В12, който предпазва от свободните радикали, участва в синтеза на стероидните хормони, спомага за усвоя-

- Сладоледът е висококалоричен продукт, това е истина, но от всички десерти сладоледът е най-лекият по калоричност, най-често. За сравнение: в 100 г млечен шоколад се съдържат над 500 калории, в 100 г зефир или пастили – 350 ккал, в 100 г бисквити от многолистно тесто – около 500 калории. А в порция (около 200 г) традиционен пломбира, например, калориите са общо 214 ккал.

- Може ли бременни и кърмещи жени да консумират пломбир? Бременните жени могат да употребяват натурален пломбир, без украсители и ароматизатори, но само в случай че не са склонни към бързо напълняване при бременност, ако нямат захарен диабет или токсикоза. Кърмещите майки могат, също така, да консумират натурален пломбир, по-добре без добавки от шоколад или ядки, ако теглото им е в нормите.

- Може ли да се дава пломбир за обяд или за закуска? - Да, безусловно, пломбирът може да се дава на децата в качеството си на десерт, но като допълнение към пълноценното хранене. Препоръчвам ви да запознаете децата със сладоледа не по-рано от навършването им на тригодишна възраст. А дотогава трябва да се избягва активното консумиране на солени и сладки изделия.

- Някои лекари пишат, че сладоледът предизвиква ангина, а други – че може да я лекува. Къде е истината? - Доста по-често сладоледът може да предизвика не ангина, а фарингит – възпаление на гърлото. Като потвърждение за това са хората, аеродинамиката на носа на които е устроена така, че въздухът преминава през долните проходи на носа и не успява да се нагрее, и става влажен. В резултат той охлажда и пресушава гърлото, като способства за развитието на фарингит. Тези хора боледуват всеки сезон от простуда и ако имат нужда от сладолед, трябва да консумират продукта внимателно и в малки количества, като не допускат преохлаждане на гърлото. При друг тип нос въздухът преминава през придатъчните проходи, а като резултат, дори и през зимата, когато навън температурата е -20 °С, той успява да се загрее до +25 °С и да стане влажен – това предпазва гърлото от простуда. Такива хора се простудяват рядко, веднъж на 3-5 години и за тях сладоледът не е опасен. Не смятам да се спирам на темата за лечение на ангина със сладолед – това е несериозно.

юни / 2018

7


Библиотечка „Здраве“

Лечебна елда Реймер Екатерина Лекар - реаниматор и козметолог

Понякога започваш да четеш някаква „нужна“ статия, от която искаш да разбереш конкретни факти, а авторът започва така да те вбесява с някакви си „замислящи“ фрази от типа: „много често размишляваме върху проблемите за здравословното хранене..“ или „знаете ли, че още древногръцките богове и полубогове..“...Накратко, разбирайки колко дразнещо е това, веднага пристъпвам към същината.

I. Винаги ме е изумявала всеобщата любов на диабетиците към кашата от елда. Те са абсолютно уверени в нейната полезност за своята болест и много от тях просто преяждат с нея. И това се случва, въпреки че няма никакви научни данни за ползата ú при диабетно болни. Но, както наскоро изясниха канадски учени от университета в Манитоба, в тази любов се кореняла истината. Елдата се оказала подобна на щит и меч в един флакон. Да, в нея има много нишесте, което повишава захарта в кръвта, но от друга страна, в нея намерили вещество със сложното название хиро-инозитол, което снижава тази захар. При експеримента, то понижило почти до 20% глюкозата в кръвта на плъхове с диабет. Във всички случаи от всички каши за диабетици, най – добрата, освен кашата от елда е, може би, овесената каша. II. Простете за откровенията, но това си струва да се каже. В кашата от елда (а още и в овесената и ечемичената) има много целулоза, а това също е хубаво – тя възпрепятства появяването на запек. III. Лекарите ценят елдата заради голямото ко-

личество на рутин. Това вещество уплътнява стените на кръвоносните съдове, спира кръвотечението, оказва профилактично и лечебно въздействие върху вените, например при варикозни разширени вени и при хемороиди. В съединителните тъкани рутина укрепва най – малките кръвоносни съдове. Затова кашата от гречка е изключително полезна при различни заболявания на кръвоносните съдове, ревматични заболявания и артрити. Тя подобрява кръвообръщението и укрепва имунната система. IV. Кашата от елда способства извеждането на излишния холестерол (от това следва, че любителите на елда не ги грози старческа деменция и проблеми със сърцето) и извежда от организма шлаките и йоните на тежките метали, което е особено актуално за жителите на мегаполисите и районите с влошена екологична среда. V. Гречката се цени и още заради способността да поддържа зрението и мозъчното кръвообръщение. VI. Микроелементите в тази каша също са неизброими, тя съдържа: и желязо (способства за образуването на червени кръвни телца и отговаря за добрия цвят на лицето), и калий (поддържа добро ниво на кръвно налаягане), и

калции (вашият главен съюзник в борбата против кариеса, чупещите се нокти и крехките кости), и магнезий (спасява от депресия и помага в борбата с излишните килограми), и много други минерални вещества. Благодарение на всички тези ценни свойства елдата често се използва в рецепти от народната медицина

При атеросклероза ще помогне кисел от елда. Зрънцата трябва да се смелят в кафемелачка, 3 лъжички от полученото брашно се разтварят в 300 мл. хладка вода, вари се няколко минути, като постоянно се разбърква. Този кисел се препоръчва да се приема в продължение на два месеца по 1 чаша 2 пъти на ден. За повишаване нивото на хемоглобина в кръвта и за избавяне от анемия, пригответе прах от изпечени на тиган зърна елда и приемайте по 2 супени лъжици 4-5 пъти на ден с топло мляко. При фурункулоза и други кожни заболявания не лош ефект оказва прах от гречка. Запечете я на тиган, смелете я в кафемелачка и смесете с вода така, че да се получи гъста и

На трапезата

Шаран, пълнен с гречка Съставки: 2 средно големи шарана, ½ чаша гречка, 2 големи глави лук, 200 гр. сметана, галета, сол, черен пипер, олио. Рибата се почиства от люспите. Прави се надлъжен срез по коремчето от главата към опашката и се изваждат вътрешностите. С остър нож или ножица се махат хрилете. Главата и опашката не се режат. Рибата се измива добре. По външната част на рибата се правят плитки разрези във формата на решетка.

8

1. Елдата се изсипва върху загрят тиган и се пече в продължение на 1 минута като постоянно се разбърква. Кипва се чаша вода, гречката се изсипва в нея, посолява се и се вари под капак, докато не поеме всичката водата.

юни / 2018

лепкава смес. Трябва да я поставяте на възпалените места за по 15 – 20минути. Елдата е полезна и при отоци в краката и спазми в прасците. Сурова гречка се измива, изсушава се и след това се смила в кафемелачка. Приема се 1 супена лъжичка брашно от гречка ежедневно. Освен това, гречката е много силно растение, което не изисква подобрители или обработване с химикали за защита от плевели или вредители. Полята с гречка се причисляват към екологично чистите (за разлика, например, от много нежния ориз, който изисква пестициди и хербициди). Но помнете, че за да съхрани гречката всички свои полезни свойства, трябва да се готви правилно. Преди да варите елдата, не е нужно да я киснете във вода, както правят някои домакини. След такава манипулация кашата наистина става по – нежна, но пък от нея се измиват голяма част от полезните вещества. Не си струва също така да се налива прекалено много вода в тенджерата с гречка. Максималното съотношение е такова: в тенджерата се налива толкова течност, колкото да покрие гречката на такава височина, която заема самата елда.

Гречката не трябва да е напълно сварена. 2. Лукът се почиства, нарязва се на тънки жулиени и се пържи в загрято олио до златисто. 3. В тигана с лука се добавя кашата от гречка и 2 с.л. сметана. Разбърква се добре. 4. С получената плънка равномерно се пълни вътрешната част на рибите от опашката до главата. Тя трябва да бъде сложена колкото се може по – плътно. 5. Шараните се натъркват със сол и пипер, овалват се в панировка. Слагат се в тавата така, че коремчетата на двете риби да се допират. Тавата с рибата се слага в предварително загрята фурна до 200˚C. След 15 минути рибата се изважда от фурната, намазва се със сметана. Пече се още 15 минути.


Библиотечка „Здраве“

В дробчето на треската...

след това, вече в кутиите, се затваря и стерилизира. Затова, в сраванение с другите консерви, витамините в дроба от треската се съхраняват много повече. И за „пастета” вместо дроб... Действително, понякога вместо скъп дроб, купувачът може да намери в консервата евтини вътрешности. Но в този случай не става въпрос за фалшификат. Основните изисквания към консервирания дроб от треска гласят, че основният продукт в тези консерви може да бъде както цял, така и на парченца. Ако в кутията има пастет, то това задължително е указано в наименованието върху консервата. Но, ще се съглася, че не е интересно просто да се седне и да се изяде една консерва дроб от треска))). Затова препоръчвам салата, която правя сама и няма да се откажа от нея за нищо на света.

Салата със сос от горчица Преди за започем да пишем за това, проведохме експеримент: стояхме в магазина до рафта с дроба от треска и питахме клиентите, защо го подминават. Получихме следните отговори: „Защото това е мазно, а аз (моето семейство) се храним здравословно“. „Защото в консервите няма нищо полезно“. „Защото често не е истински. Веднъж купих дроб от треска, а вътре имаше пастет“. Нека се разберем с помощта на науката... И така, мазнината Да, в тези консерви има до 70% мазнина, но това е рибна мазнина – източник на необходимите ни витамини А, Д, Е и наситени мастни киселини. Между другото, именно от дроба от треска се получава това „медицинско“ рибено масло, което ни даваха в детството и което, и до сега, се препоръчва при рахит, счупвания, артрит (има данни, че помага за премахване на възпаление в ставите) и за профилактика срещу болестта на Алцхаймер. Доказано е, че рибеното масло поддържа нормалната работа на сърцето и мозъка, намалява вероятността от образуване на атеросклеротични плаки на кръвоносните съдове. Полезно е да се приема от тези, които имат проблеми с нервната и ендокринната система (само, ако нямат повишена функция на щитовидната жлеза). И от тези, които не виждат добре в сумрак или при слаба светлина. С една дума, рибна мазнина има, и да не е любима, то поне се уважава. И дробът от треска като негов източник, макар и понякога, може да се яде. Казвате, че в консервите няма нищо полезно..възможно е като цяло да сте прави, но само че не и като става дума за дроба от треска Въпросът е там, че ако рибата, преди да попадне в консервените кутии, се опушва, маринова или вари, то дробът не се подлага на топлинна обработка. Той просто се измива, посолява се и към него се добавят подправки. Много, много рядко се бланшира. А

На трапезата

Кюфтета от гречка с месо Съставки: 1 чаша елда, 500 гр. варено месо, 2 лука, 2 яйца, олио. 1. От гречката се вари до ронлива каша. 2. Охлажда се, добавя се смляното в мелачка варено месо, смесено със запържен в олио лук и разбито яйце, посолява се. Оформят се кюфтета, овалват се в галета и се пържат в олио.

Съдържание: 100 г. китайско зеле, 2 сварени яйца, 10 – 15 маслини без костилките, 2-3 варени картофа, 2 скилидки чесън, 1 консерва дроб от треска, 1 лук, 1 пипер, 1 домат, магданоз на вкус. За соса: 2 с.л. лимонов сок, 2 с.л. горчица, сол и пипер на вкус. Приготовление: 1. Дробът от треска се намачква с вилица, на ситно се нарязват картофите, лукът и яйцата. 2. Маслините се режат на половинки. 3. Пиперът и китайското зеле се нарязват на тънки ивички. 4. Доматът се реже на дребни парченца. 5. Всички съставки се смесват. Приготвя се сосът като се смесва лимоновият сок с горчицата, солта и пипера и с него се подправя салатата. 6. Може да го сервирате, както ви е удобно. А интересен начин за поднасяне можете да видите на снимката.

Торта от гречка с кренвирши Съставки: ½ чаша елда, 2 кренвирша, 2 яйца, 1 с.л. лют кетчуп, сол, черен пипер. 1. Гречката се сварява. 2. Яйцата и кетчупа се разбъркват заедно. 3. Кренвиршите се нарязват на ситно. 4. Приготвената смес се налива при елдата, добавят се и кренвиршите и добре се разбърква. 5. Получената смес равномерно се разпределя върху тиган. 6. Пече се 10 минути във фурна или на бавен огън. Ще се получи блат, който е вкусен както топъл, така и студен.

юни / 2018

9


Библиотечка „Здраве“

Вие попитахте... Реймер Екатерина Лекар - реаниматор и козметолог

Днес ще работим с пощата. На нашия електронен адрес drevlyane@yandex.ru пристигнаха доста писма с въпроси за мазта „Суставит“ . Ето и един от тях: „ Аз съм на 65 години и често ме „въртят“ краката вечер, заради смяната на времето; тези болки в краката не ме оставят да заспя. Когато разбрах за мазта с капсаицин, тутакси я купих и започнах да я ползвам и проблемът веднага изчезна. Трябва само да си намажеш краката и болката веднага отминава, краката се успокояват, и аз заспивам. Чувал съм, че тази маз може да се използва не само при болки в краката, но и в други части на тялото, например, при болки в шията, в гърба и др...Мазта е доста удобна за ползване: при нанасяне на кожата тя не пари, действа меко и по предназначение, моля Ви, разкажете подробно за серията препарати „Суставит“. Точен въпрос, нали? Да се разбере разликата между различните средства от една серия е много важно. И още един въпрос, който се среща по – често от другите във вашите писма: „Когато избираме маз за тяло, какво да изберем – гел или балсам?“

И така, да разясним. За началото на въпроса: гел – балсам – маз: Гел – продукт за грижа за кожата на основата на действащо вещество, гелообразувател и вода. Прозрачни са, но не съдържат масла и мазнини. И затова имат по – нежна и лека консистенция от мазта,

по – бързо попиват и не оставят мазен слой върху кожната повърхност. Балсам – абсолютно отсъствие на вода, а следователно и на консерванти. По състав балсамът е 100% активни съставки. Богати са антиоксиданти масла, растителни екстракти, целебни етерични масла – нищо излишно, само полезен състав и концен-

трирана формула, за да може по най – добрия начин да се справи с проблема. Гел-балсам - прозрачно вещество, на основата на действащото вещество, указано на упаковката (например, капсаицин и мумийо), гелообразувател и вода, попива по – бързо от мазта и има по – висока проникваща способност.

Капсаицин с мумийо Като начало ще напомня, че всеки, който някога е пробвал истински лют пипер чили знае, че от него може да възникне усещане за пожар. В устата ви. Много хора си мислят че самата люта част на чилито са неговите семки, но всъщност това е тънкият порест бял слой вътре, който се нарича плацента. Отхапи от него и ще усетиш истинско лютене. Това лютене се предизвиква от химическото вещество капсаицин, което се намира в миниатюрните жилки, разположени в тази плацента. Някога, много отдавна, дивият пипер чили започнал да произвежда капсаицин именно, за да се защити от изяждане от такива млекопитаещи, като нас. Но изведнъж се появила човекоподобната маймуна с голям челен мозък (предната част на главния мозък), която по някакъв начин се научила да обича това пиперливо парене. В хода на наскоро проведеното изследване, учените от Вермонтския университет проучили отговорите на 16 хиляди американци, които в течение на повече от 18 години отговаряли на въпроси, свързани с храната и вкусовите предпочитания. За този пе-

За профилактика може да се провежда курс през 3 месеца: поддържа функционалното състояние на опорно – двигателния апарат, снижава риска от развитие на остеопороза и остеохондроза. Начин на употреба: балсамът се нанася с масажиращи движения в продължение на 3 минути 2-3 пъти на ден. След нанасяне му в продължение на 1-2 часа е желателно да се осигури покой и затоп-

10

юни / 2018

риод около 5 хиляди души умрели. Те забелязали, че тези, които ядяли много червен пипер чили, имали с 13% по – малък шанс да умрат за този период от време, отколкото тези, които не ядяли. Това си кореспондира с друго изследване, проведено в Китай. В КАКВО СЕ КРИЕ ТАЙНАТА? Учените предполагат, че капсаицин може да подобрява кръвообръщението. Те доказали, че покрай раздразващия ефект, капсаицин снижава чувствителността на нервните окончания и затова успешно обезболява при външно нанасяне на мазта с капсаицин. НО В НАШИЯ БАЛСАМ ЗА ТЯЛО КАПСАИЦИНЪТ НЕ Е САМ – ТОЙ СИ ИМА ЗА КОМПАНИЯ МУМИЙО! Открай време жителите на Горен Алтай, за които мумийо е абсолютно достъпно, приемат маз от мумийо при радикулит, болки в гръбнака и заболявания на ставите, за избавяне от болките и намаляване на отоците. ЗАЩО? Защото мумийо позволява да се нормализират обменните процеси в тъканите. По такъв начин, капсаицин и мимийо се допълват: обезболяват и лекуват едновременно.

ляне. Продължителността на употреба е 4-6 седмици с повтаряне на всеки 3 месеца. Като превенция срещу сезонни обостряния се препоръчва да се правят профилактични курсове през пролетта и есента. За други гелове и балсами „Суставит“ четете в следващия брой на списанието.


Гастрономическо пътешествие в Русия

Алтай: подмор, сладолед от гречка, сельодка – вкусотия и чудеса За трети път сме в Алтайския край. Златни планини – точно така се превежда Алтай от тюркски. Горен Алтай географски е разположен в Северна Азия, в Сибир, и граничи с такива страни като Китай, Монголия и Казахстан. Горен Алтай – е и един от най – чистите региони на Русия,

там няма нито промишлени предприятия, нито железница. Алтайските планини са сложна система от най – високите хребети в Сибир, разделени от дълбоките долини на реките и обширните вътрешно и междупланински котловини. Не, от тук не можем да минем с лимузина...Планини...

Имаме насрочени няколко срещи. Да започнем със срещата с местния пчелар. Първото, което той направи беше да ме заведе в малка къщичка. Там имаше няколко кошера с плоски покривчета. Точно на тях ми каза и да легна, да си почина. Моето учудване беше огромно, но стопанинът на кошерите ми обясни: такава традиция съществува от далечни времена: в края на работния ден, изморените пчелари събират сили по този начин. И действително – след няколко минути цялата умора след дългия път изчезна, сякаш никога не я е имало. А знаете ли кое лакомство тук е най – вкусно?! Най – вкусният и полезен деликатес тук расте направо под краката - облепиха! Алтайската облепиха е доста едра, сочна и затова нейният сок може да получи като просто с ръка се смачка един грозд облепиха в чаша, което направихме и ние.

навсякъде планини..., а тук може да се пътува дълго – окото не се изморява от красотата. Първата наша спирка е при бурната планинска рекичка. Тук се мием...по кожата минават тръпки – водата е ледена – тя не просто ободрява, а развеселява...Но – за работа, все пак...

Но това не е всичко! Сега правим пуканки от елда… 1. Изсипваме елдата в тенджера с дебело дъно, слагаме я на загрят тиган и дълго време я държим там, като постоянно разбъркваме. Хоп! Елдата започна да стреля! Пуканките са готови. Започваме да оформяме нашия сладолед! Взимаме чиния, слагаме в нея 2 топки сладолед и посипваме с елда – това е най – вкусният сладолед, който сме яли!

Още нещо! Тук правят най – вкусната руска салата „Сельодка под шуба“. Но тя доста ще ви удиви...

Още един удивителен деликатес тук – мъртви пчели – ядат ги, стриват ги и ги добавят в мед. Екстрактът от подмор (мъртви пчели) подобрява работата на сърцето, нормализира кръвното налягане, също така помага при проблеми с кръвоносните съдове. След приема на екстракта се подобрява настроението, хората стават по – активни и изглеждат по – млади за своите години. На какво ме научиха тук?! Научиха ме да правя съвършено удивителен сладолед! Пред нас е най – евтиният набор от продукти: елда, облепиха, сметана, желатин, захар и вода. 1. Първо трябва да накиснете 1 не пълна чаена лъжичка желатин в хладна вода – нека постои така. 2. 165 гр. захар и 100гр. вода се кипват за 5 минути. Свалят се от огъня и се оставят да поизстинат. 3. После желатинът се изважда от водата и се слага в топлия, но не горещ сироп. Бърка се до пълно разтваряне на желатина. 4. Облепихата (300гр.) се пасира в блендер – ще се изненадате от красивия цвят, подобен на манго. 5. Добавя се затоплена сметана (150гр.) и всичко заедно се разбива до еднородна смес. Оставя се една нощ в хладилника. 6. Когато съдържанието се замрази (до състояние на мек сладолед), се прехвърля в друга чиста купа с капак. Сладоледът се оставя във фризера, докато се втвърди. За това ще са нужни 1-2 часа. Сладоледът от облепиха е готов.

1. Сваряваме 2 средно големи глави цвекло 2. Свариха ли се? Махнете водата и сложете в тенджерата олио... около ¼ чаша, разбийте с пасатор. 3. Взимаме филе осолена сельодка – 2 парчета. Нарязваме го на ситно. 4. Варени картофи – 1 голям картоф ще стигне – нарежете го на кубчета. 5. След това ни трябва майонеза и 1 с.л. от разбитото цвекло. Майонезата – половин чаша. Смесваме ги и получаваме розова майонеза. 6. Нарежете на ситно корен от целина – да се получи около 1/3 чаша. 7. Върху чиния слагаме: картофите, цвеклото, сельодката, целината и поливаме с нашата розова майонеза. Никой не съблюдава никакви пластове – както се получи, така и се сервира.

юни / 2018

11


РЕПОРТАЖ ОТ РУСКАТА КУХНЯ В СОФИЯ Сергей Луньов Шеф-готвач „Руска кухня“ София

И отново е четвърт!!! Ура! Отново бях на гости на Серьожа! Да-да, имам предвид Сергей Луньов – грандиозният главен готвач на руската кухня в София. Кажете, на кого не са познати неговите пирожки?! Останали ли са още такива хора без късмет в България?! Няма да разказвам за чувствата, които изпитват даже заклетите „диетолюбители“, когато пирожка, сътворена от Сергей попадне в ръцете им... Поднасяш пирожката с две ръце към лицето си...вдъхваш аромата..ммм, разтапяш се, раменете безгрижно се отпускат... В началото тихо постенвайки отхапваш малко (защото е

горещо), но с изстиването на пирожката, твоите хапки стават по – големи – сочната плънка дава на небцето и аромата, и вкуса, познати от времената, когато обичната ти, мила баба те посрещаше с прясно изпечени пирожки в своята малка уютна кухничка...Лично аз не мога да се откажа за нищо на света: нито заради фигурата си, нито заради съветите на диетолозите относно някакво си „здравословно хранене“ – от неговите пирожки с месо или с пилешко...При мен след първата пирожка обикновено следва и втора... Добре...стига наслаждения...време е за работа...

Продължаваме нашето интервю с главния готвач на Руската кухня в София – Сергей Луньов - Серьож, аз пак започвам с въпроси, извини ме, но работата ми е такава)). И така, в какво се изразява прелестта на „Руската кухня“? - Първо, качество и уникалност на суровините: местни български продукти (зеленчуци, месо, олио), руски продукти и такива, произведени за нас в европейски страни по съветски стандарти (майонеза, салам „Докторски“, сельодка, кашкавал). - Второ, уникалност на рецептите и технологиите. Във всеки приличен супермаркет в България ще намерите „Руска салата“, а такава вкусна и красива, както при нас, няма да намерите, да не говоря за по-сложни салати. - Трето, постоянно обновяване и разнообразие на блюдата. Нашата кулинарна витрина в магазините винаги се обновява, ние сме в постоянно търсене и експериментиране.

- По думите на известния италиански кулинарен майсторготвач Карло Крако: „Кухнята – това е култура!“ Кажи, Сергей, как ти разбираш това изказване относно „Руската кухня“, с други думи, вашите блюда носят ли духа на руската култура? - Над схващането за руската кухня, като явление в света на кулинарията, днес в Русия кръстосват шпаги и главни готвачи, и кулинарни критици и историци. Спорят, карат се, блокират се във фейсбук. Има ли я по принцип тази руска кухня, до колко тя е наистина руска, какви блюда могат да се отнесат към нея и какви не и т.н.

ИСТИНСКИЯТ ПРИЯТЕЛ СЕ ПОЗНАВА С ХРАНАТА Безусловно, нашата „Руска кухня“ в България изпълнява културна мисия. Ние сближаваме хората. Много обичам това перефразиране на руската поговорка: помните ли за „истинският приятел се познава в беда“ – и в този смисъл истинските кулинарни любители казват така: „Истинският приятел се познава с храната“! Храната – това е жив продукт. Сигурен съм, че чрез него се предава енергия от човек на човек. Любов, грижа, топлина – всичко това ние предаваме чрез приготвяните от нас самите ястия. Нашият продукт – това не е просто храна от първа необходимост (вие можете да заситите глада си на други доста по – евтини места). Това е продукт с културен смисъл, това е руски продукт. Консумирайки го, човек консумира руската култура. Аз чувствам ежедневно тази отговорност пред нашите клиенти. И пред своята страна се чувствам отговорен. Да не уроня честта на флага, както се казва. Аз се горедея без всякакъв патос с работата си, виждам я изпълнена с особен смисъл. Определено се гордея точно толкова, колкото диригента на

12

юни / 2018


РЕПОРТАЖ ОТ РУСКАТА КУХНЯ В СОФИЯ „Болшой“ или „Мариински“ театър се гордее със своята работа и със своя екип. Аз се старая да заразя и хората, които работят при нас в кухнята, с тази полезност на техния труд. Нашата работа доста често е просто механична, като на конвейр. Освен това за работника е важно да разбира смисъла на крайния резултат от неговия труд. - От къде черпиш новите кулинарни идеи, които биха били и концептуални, и биха отразявали названието на вашето производство „Руска кухня“? - За някои идеи надзъртам в модерните руски хранителни магазини, когато съм в Русия, някои изваждам от „натрупаното“ от своя опит, други са лежали на повърхността по – рано и на тях е било нужно просто да се придаде уникална форма. В Русия руснаците са основната нация. Затова много неща от Русия, особено зад граница, се възприемат като „руски“. В България, например, думите „русское“ и „российское“ нямат разлика в превода. За мен има разлика в това, че в „российское“ влиза и татарското, и каквказкото, и корейското, тоест, това, което по произход принадлежи на тези народи и региони, но е придобило национална популярност. Освен това „российское“ много често е бившето „съветско“. Извън границите на Русия всичкото това многообразие се обобщава като „российское“. Затова и чебуреките, и корейските салати, и съветските блюда, които нямат националност, концептуално се вписват в нашето название. - А можеш ли да издадеш тайната: защо „Руската салата“ от „Руската кухня“ не прилича на „Руската салата“, която се продава в Европа? Колкото и да се опитвам да издам тази тайна, все ще е нужен историческо – културен фон, без който да се възпроизведе и масово да се предаде един продукт в оригинал е много сложно. И колкото и просто да изглежда, на автентичността влияят много фактори. Съотношението на продуктите. Обема и формата на нарязване на съставките. Вкусовите характеристики на продуктите: например – консервираният грах трябва да не е сух, да не е много твърд, но не и мек и ронлив, да не е дребен и млад, а достатъчно зрял. Или колбасът. Най – добрият вариант „Докторски“, приготвен по държавен стандарт. Не подхожда и всяка майонеза. Начинът на забъркване на салатата играе своята роля. Като цяло – отстрани – нищо особено, а като се докоснеш – това си е цяла наука!

- Помня, че по време на предната ни среща ти спомена, че обичаш да готвиш вкъщи своите фирмени драники и гренки. Драникитите са изконно руско ястие – това го знам дори аз)), и аз обещах на читателите, че ти ще издадеш своите фирмени рецепти. Така че, разказвай!

Рецепта за драники

Солени гренки

Картофите настъргваш на ситно ренде – 4 бр. среден размер, смесваш с 1 сурово яйце, добавяш сол на вкус. Аз обичам да слагам малко кориандър. Разбъркваш с ръка или с вилица. С помощта на супена лъжица слагаш сместа върху добре загрято в тиган олио, с помощта на лопатка оформяш дебела палачинка от сместта и я пържиш от двете страни на температура над средната (7 от 9) до златисто. Поднасяш драниките, като ги предлагаш горещи със сметана или гръцки сос „Дзадзики“. Чаят е идеалната напитка за компания на драниките. А! Не казах, картофите трябва да са сурови и обелени.

Бял хляб (обикновен бял хляб, нарязан, който се продава във всеки магазин). За 7-8 парченца хляб правим следната смес: 1 яйце, половин чаша или малко по- малко прясно мляко, щипка риган, щипка розмарин, сол на вкус. По желание може да се добави малко захар, но аз не слагам (самият бял хляб е достатъчно сладък). Смесваме на ръка или с помощта на миксер. Загряваме олио в тиган, потапяме цялото парченце хляб в сместа и го слагаме в тигана. Пържим гренките до златисто от двете страни. Наслаждаваме се на аромата на ригана и розмарина и на горещите гренки, поднесени с кафе или с чай с мляко! Събуждаме се! Добро утро! - Благодаря, Серьожа, пак ще дойдем!)))

юни / 2018

13


БИЗНЕС-ОПИТ

Позиционирай се или умри

Позиционируйся или умри Виктор Бакуревич Изпълнителен Директор Берьозка Трейдинг ООД, България

Часть 14

Част 14

Очень люблю истории бизнеса, в которых люди добиваются максимального успеха при помощи максимального сужения фокуса. Иногда получаешь истинное удовольствие, если видишь, насколько большой рыбе в маленьком пруду лучше, чем маленькой рыбке в большом океане.

Много харесвам истории за бизнес, при които хората се сдобиват с максимален успех с помощта на максимално стесняване на фокуса. Понякога получаваш истинско удоволствие, когато видиш колко по-добре е да имаш голяма риба в малка кошница, отколкото малка рибка в големия океан.

Трое уже пожилых предпринимателей из Риги несколько лет занимались разработкой хорошо забытого, но на сегодня уникального продукта – Медовый самогон.

Трима, вече починали предприемачи от Рига, в продължение на няколко години се занимавали с разработване на забравения, но удивителен днес продукт - меден самогон.

Люди употребляют крепкий алкоголь уже несколько тысячелетий. С тех самых пор, когда какому-то любознательному человеку стало очевидно, что, если после естественной ферментации (брожения) жидкость подвергнуть дистилляции, получится напиток, вселяющий бодрость, оживляющий воображение и усиливающий радость жизни. Именно тогда человечество стало варить ракию, самогон, чачу и другие прекрасные напитки.

От няколко хилядолетия хората консумират силния алкохол. Отдавна е очевидно за всеки любознателен човек, че след естествена ферментация (ферментация) течността се подлага на дестилация, която подсилва въображението и усилва радостта от живота. Именно тогава човечеството започва да вари ракия, самогон, чача и други прекрасни напитки.

В древние времена не было сахара и люди пользовались природным сырьем – виноградом, разными фруктами, и, конечно же, медом. Пчелы поставляли мед человеку всегда. Для изготовления 2 литров Рижского самогона трое «хитрых» дедов используют только 3 литра качественного меда и воду и… все!.. Больше ничего! Однако есть и загадка - их самогон 43 градуса, при этом его не хочется обязательно закусывать, а опьянение чувствуется в ногах, а не голове. Конечно, предварительно вопрос создания древнего божественного напитка, оставляющего голову чистой, был ими изучен досконально: тонны прочитанной литературы, сотни перезаписанных рецептур, передававшихся из рук в руки. Три года потребовалось, чтобы создать идеальные условия для идеального продукта...а потом - еще три года, чтобы создать необходимую бутылку, с этой задачей не могли справиться итальянские и французские стеклодувы… но об этом в следующем выпуске…

С уважением Бакуревич Виктор

Исполнительный директор Берьозка Трейдинг ООO

14

юни / 2018

В древни времена нямало захар и хората използвали естествени суровини - грозде, различни плодове и естествено, мед. Пчелите винаги давали мед за човека. За приготвянето на 2 литра рижски самогон трима «хитри» чичковци използват само 3 литра качествен мед и вода и…това е!.. Нищо повече! Само че има и загадка - техният самогон е 43 градуса, при това не е задължително да се консумира мезе, а опиянението се усеща в краката, а не в главата. Естествено, предварително въпросът за създаването на древната божествена напитка, оставяща главата чиста, бил изучен в основи от тях: тонове прочетена литература, стотици преписани рецепти, които се предавали от ръце на ръце. Били нужни три години, за да се създадат идеалните условия за идеалния продукт..., а след това - още три години, за да се ъздаде необходимата бутилка. С тази задача не могли да се справят италианските и френските стъклари..., но за това - в следващия брой...

С уважение, Виктор Бакуревич

Изпълнителен директор Берьозка Трейдинг ООД


Jurnal 14  
Jurnal 14  
Advertisement