Page 1

#10 февруари 2018


#10 февруари 2018

• Обичаи и традиции

стр. 4

Традициите на Сретение

Олга Бакуревич

• Планируем эко-путешествия

стр. 5

Болгария занимает 5 (!!!) место в мире по количеству биосферных заповедников

• Гастрономически пътешествия из Русия

стр. 6

Ако централният площад на града се нарича Тиган, то да спориш за вкусове с неговите жители е безсмислено

• Произведено в Русия

стр. 7

Музей на водката в измайловския кремъл. Перегар – това е сериозно

• Да си спомним всичко!

стр. 8

А вие обичате ли това?

• Пари

Кой е рисувал съветските рубли, а понякога и българските банкноти?

• Загадки

стр. 9

стр. 10

Гневът на мумията на принцесата, останки от неизвестен вид хора, загадъчното Беловодие и други тайни на Алтайския край.

• Първооткриватели в България Гениалните български открития, които промениха света!

• Лекар от Росия препоръчва Алтайска облепиха (ракитник)

• Мечтата на „сталкера“ „Беше лято, но на този ден бях на работа“

• Исторически абсурдизъм Всичко това би било смешно, ако не беше толкова тъжно...

• Бизнес опит от «Берёзка», част 10

стр. 11

стр. 11

стр. 12

стр. 13

стр. 14

Адрес на редакцията: България, гр. Варна, ул. Цар Освободител, 12. тел.: +359 87 887 7643 За обратна връзка: drevlyane@yandex.ru По въпроси за разпространението: Ольга Бакуревич drevlyane@yandex.ru По въпроси за сътрудничество със списание «Русский Журнал»: Ольга Бакуревич drevlyane@yandex.ru Издателство: България, гр. София, Roprint EAD

г л а в е н р е д а к то р

Дуют ветры в феврале, воют в трубах громко. Змейкой мчится по земле легкая поземка… Да-да! Именно этот стишок знали практически все советские дети, когда ходили в детский сад. Потому что каждое 23 февраля мы в России, Белоруссии, Таджикистане, Киргизии и в других союзных республиках дружно праздновали «День Советской армии и Военно-морского флота». Мы воспринимали этот день как справедливую альтернативу Международному женскому дню 8 марта. Ну, согласитесь, если у женщин есть свой праздник, то и мужчинам надо иметь свой. Сегодня его переименовали в День защитника Отечества, но суть дела это не меняет – праздник продолжает быть просто мужским. В школе мальчикам дарили маленькие сувениры…не цветы же им дарить)). А потом, когда мы стали взрослыми, сувениры стали дарить коллегаммужчинам. Особенно везло тем, которые работали в преимущественно женских коллективах – тут им и сувениры, и тортики, и коньяки…А вот в мужских коллективах все сложнее было: не будут же мужчины друг друга сувенирами одаривать…и тортики выпекать…но коньяки и что попроще рекой лилось)). А еще, когда мы повзрослели в обиход вошел праздник, который, казалось бы, всех приравнивал: и мужчин, и женщин – это День Святого Валентина – день всех влюблённых. И тут друг другу стали дарить сердечки, сделанные из бумаги или из чего посерьёзнее, подписанные четверостишьями о любви))). И, конечно, все помнят и понимают, что девочки и женщины (в общем – дамы) не преминули перетянуть одеяло на себя, настойчиво ожидая сердечки и цветочки в дар от мужчин (мальчиков, джентльменов), – сильна в нас уверенность-инерция, что в любви вся инициатива должна быть на стороне мужчины: от признания - до подарков)). А знаете ли вы, что именно в феврале – 21 числа – в Древней Руси отмечали Весновей - день, когда зимние ветры, Стрибожьи внуки, приносят первые вести о грядущем

весеннем тепле. В народе говорили: „Весновей теплом привечает», „Дожить до Весновея, а там и зима не страшна“ и призывали: „Весновей, весновей, на село тепло навей“. В общем, в любом случае февраль богат на праздники, когда мы можем радоваться приближению настоящего весеннего тепла и укреплять тепло в личных отношениях. А что нам в этом может помочь? Конечно, романтические ужины. Когда мы украшаем стол свечами, ставим на него красивые приборы и угощаем друг друга самым добрым, что может быть, – тортиками, сделанными собственными руками. Изготовителями могут быть все: и женщины, и даже мужчины, и дети. Вот, например, знаменитый торт «Медовик». Его же можно состряпать из готовых коржей за считанные минуты. Приготовил любимый крем, намазал готовые коржи, торт пропитался и - на стол. Ингредиенты: Медовые готовые коржи — 1 упаковка; Вареная сгущенка — 1 банка; Сметана 30% жирности — 200 гр. Как сделать? 1. Приготовить крем: добавить в вареную сгущенку сметану. 2. Крем взбить миксером или вилкой до однородности. 3. Смазать все коржи кремом, кроме последнего. Его необходимо оставить на украшение. 4. Если в пачке из готовых коржей обнаружились несколько поломанных - ничего страшного. Поместите их в середину, крем их соединит. Главное, чтобы нижний и верхний коржи были целыми. 5. Один корж поломать на куски и измельчить в крошку. Обсыпать верх и бока торта Медовика крошкой. 6. Торт Медовик из готовых коржей готов. Оставить пропитаться при комнатной температуре на 1-2 часа, затем поместить в холодильник на несколько часов, лучше - на ночь. Приятного аппетита и любви!

Рекламните съобщения се основават на правата на рекламите. Редакцията не носи отговорност за възможни грешки при данните на рекламодателя.

февруари / 2018

3


ОБИЧАИ И ТРАДИЦИИ

Традициите на Сретение На църковнославянски „сретение” означава ”среща”. На 2 (15) февруари църквата припомня събития, описани в Евангелието на Лука – срещата на младенеца Иисус със стареца Симеон в йерусалимския храм на четирдесетия ден след Рождество. В този ден Дева Мария и праведният Йосиф Обручник занесли младенеца Иисус в Йерусалимския храм, за да извършат установената със закон благодарствена жертва към Бога за първа рожба. Според преданията, когато Дева Мария престъпила прага на храма с младенеца на ръце, срещу нея излязъл древен старец. Наричали го Симеон. Легендите разказват, че Симеон е живял 360 години. Той е бил един от 72 книжници, които през III век пр.н.е по повеля на египетския цар Птоломей II, превели Библията от еврейски на гръцки. Когато Симеон превеждал книгата на пророка Исая, той видял думите: „ето, Девицата ще зачене в утробата си и ще роди Син” и искал да поправи „Девица” (девственица) на Жена. Но пред него се явил Ангел и му забранил да променя думата, като обещал, че Симеон няма да умре, докато сам не се убеди в из-

пълнението на пророчеството. За това е казано и в Евангелието на Лука: „и тоя човек беше праведен и благоговеен, и чакаше утехата Израилева; и Дух Светий беше върху него. Нему бе предсказано от Духа Светаго, че няма да види смърт, докато не види Христа Господен.” (Лк 2:25-26). В деня на Сретението се случило това, което старецът чакал през целия си предълъг живот. Пророчеството се изпълнило. Старецът вече можел спокойно да умре. През VI век неговите мощи били пренесени в Константинопол. През 1200 година гробът на Симеон видял руския поклонник – архиерей Антоний, бъдещият архиепископ Новгородский. Както и всеки християнски празник, Сретение(Петльовден) има езическа конотация. Все пак не е тайна, че от древността, сред народа, с празниците са сързани поверия и поличби. Интересни са поличбите за 2-ри февруари. Поличби на Сретение В Древна Русия по този празник определяли началото на пролетната работа на полето. Според народните знамения, Сретение това е границата между зимата и пролетта, за което свидетелстват народните поговорки: „Сретение – зима-

та с пролетта и лятото се срещнала”, „Слънцето се обръща към лятото, а зимата към студовете”. По метеорологичните условия, по време на празника Сретение, селяните съдили за настъпващата пролет и лято, за времето и реколтата. За пролетта разсъждавали така: „Каквото е времето на Сретение, такава ще бъде и пролетта”. Смятало се, че ако на Сретение има затопляне – пролетта ще бъде ранна и топла, aко денят е студен – очаква се студена пролет. Падналият в този ден сняг – продължителна и дъждовна пролет. Ако на Петльовден снегът се носи през пътя – пролетта ще е късна и студена. „Сутринта на Сретение – сняг – реколта от ранно жито; по обяд – средно; ако е привечер – реколта от късно жито”. „ На Сретение – ако снегът се топи и капе – реколта от пшеница”. „На Сретение – вятър – на плодородие на овошките”. Второ название на празника „Громница” - пази от бури и гръмотевици Този ден не бил лишен от внимание и от нашите предци – славяните. Харизматичното и звучно название – Громница – той получил, заради специалните църковни свещи. Работата е там, че именно

Подходящо е като първо блюдо, в този ден, да се поднася на гостите рибена супа

За второ нека направим „елда с риба, запечена със сметана и кашкавал

За това ще са ви необходими съвсем малко съставки: комплект за рибена супа от замръзена сьомга или охладена риба, 1 морков, 2 глави лук, 3 – 4 малки картофа, дафинов лист, сол и пипер на зърна, а и още – 50 грама водка. Варите рибата (може и да не я размразявате), заедно с цялата непочистена от обелките глава лук, около 40 минути. Нарязвате на ситно един морков – само за цвят на супата, а не за вкус – и го слагате в рибния бульон. След 5 минути ще дойде редът на картофите (нарежете ги) и на дребно нарязания лук (втората от подготвените глави), сега още 20 минути и към тях се добавят – дафиновият лист, пиперът на зърна (10 броя) и 50 гр. водка. След 10 минути тенджерата може да се свали от котлона. Извадете главата лук, която сложихте необелена – тя вече не ни е нужна. Трябва да извадите и рибата и да я сложите в отделна чиния. А супичката, ароматна, красива и вкусничка, сипваме по чиниите. По желание гостите могат да си взимат риба от общата чиния. Също така и от зелените подправки, които стоят във вазичка по средата на масата.

Елдата се пропива с аромата на сметаната и рибата! Ще бъде нетипично, засищащо и по – простичко – без излишни сложнотии)) Съставки: Елда – 2 чаши, Филе от риба (по избор) 700 гр., Сметана 400 гр., Кашкавал „Золотой” 200 гр., Домати – 2 бр., Сол на вкус Стъпка 1. Варим елдата в подсолена вода до готовност. Стъпка 2. Осоляваме рибното филе и го запържваме. В намазнена форма за печене слагаме слой елда, след това риба, върху рибата слагаме кръгчета домати. Стъпка 3. Разреждаме сметаната малко с вода и поливаме елдата. Стъпка 4. Отгоре посипваме с настърган кашкавал и слагаме във фурната за 40 минути на темепраура 180˚С до пълна готовност. Готово!

4

февруари / 2018

тогава в църкавата са носели свещи, които по –късно са палили по време на силни бури и гръмотевици за предотвратяване на нещастия. В резултат на това свещите, както и самият ден, получили омразното название – Громници. Защо е прието да се ходи на гости? На Сретение с голяма популярност се ползвал обичаят да се ходи на гости. При това се стараели, първи обезателно да дойде тъмнокос мъж: този знак свидетелствал за това, че щастието и късметът няма да напуснат дома през цялата година. С особена сила се зареждали молитвите за близки хора, които са напуснали бащиния дом по една или друга причина. След като се помолите за среща с човека, бъдете сигурни: скоро ще го видите. Масата на Сретение Сретение – гостолюбив празник, когато за “възможни” гости се нарежда богата маса от домакините: не само първи и втори блюда, но и десерти, а също така и различни алкохолни напитки. Възможно било да се пийне за добрата среща, но да се пие до загуба на човешкия облик било неприемливо нито по църковните, нито по светските канони.

Повярвайте, в ролята на мезе, на всички ще им се понрави „Сельодка с горчица, лук и копър”

Съставки: Сельодка – 1 бр., Майонеза „МАХЕЕВЪ” – 190 гр., Горчица – зърнеста – 2 ч.л., копър. Стъпка 1. Набавете продуктите. Стъпка 2. Транжираме сельодката. Обезателно махаме вътрешностите, средната кост, кожата. Оставяме само филето без кости и го режем на парченца. Стъпка 3. Режем лука на тънко. Стъпка 4. Към сельодката добавяме лука, наситнения копър, горчицата, млян черен пипер и майонезата „МАХЕЕВЪ”. Готово! Разбъркваме и оставяме в хладилника за час. Не заменяйте копъра с магданоз, ще получите съвсем друг вкус.


Есть чем гордиться! Планируем эко-путешествия

Серебро, лунная дорожка, место жительства полубогов и Неудержимые в пещере Деветашка… Для начала, думается, надо всё-таки ещё раз заострить внимание читателя на том, что Болгария занимает 5 (!!!) место в мире по количеству биосферных заповедников после таких огромных государств, как: Россия, США. Это важно! Потому что заповедник – это территория, а сравнивать площади России и Болгарии, наверное, никому не придёт в голову)) Что такое биосферный заповедник? Это особо охраняемая природная территория, которая демонстрирует сбалансированное взаимодействие природы и человека. Наш рассказ о некоторых биосферных заповедниках и национальных парках Болгарии.

Деветашка пещера

в Балте (болоте) близ села местные жители ловили рыбу, которую продавали солдатам за серебряные деньги. Вот рыбаки и накопили много денег. Крестьяне из соседних сел говорили о них, что они «осеребрились» за время битв, отсюда и повелось - называть серебряным и село, и озеро. Более того, за такие деньги продавался и тростник, который крестьяне косили в болоте.

Открыта была в 1921 г. На настоящий момент признана одной из самых больших в Европе. Согласно археологическим исследованиям, она служила убежищем людям поздней палеолитической эпохи. Пещера в длину составляет 1500 метров, а входом в неё служит гигантский проём 35 метров в высоту и 55 - в ширину. Здесь нашли 11 подземных озёр, 14 минеральных источников и всевозможные красивые пещерные образования. Пещера признана монументом культурного и исторического значения. Часть сцен нашумевшей скандальной картины «Неудержимые2», которая собрала под болгарским небом таких звезд, как: Арнольд Шварцнегер, Брюс Уиллис, Джейсон Стэтхэм, Дольф Лундгрен, Чак Норрис, Жан Клод ван Дам и Джет Ли, снималась именно Биосферный заповедник Сребырна здесь, и Голливудская команда наделала немало шума в Болгарии. Сначала - экологический скандал из-за загрязнения пещеры Деветашка, потом трагедия с каскадерами на озере Огняново. Тем временем Арнольд Шварцнегер выполнял две роли: непосредственно актера и политика. На официальной встрече с болгарским премьер-министром Шварцнегер презентовал политику меч Конана-варвара.

Биосферный заповедник Сребырна Этот заповедник, получивший статус биосферного в 1977 году, расположен на северо-востоке страны и занимает площадь 52 тыс. га. Здесь - 61 365 жителей. Считается, что на территории, где сейчас находится село Сребырна, люди поселились в 586 - 590 гг. Жители села Сребырна - потомки свободолюбивого народа «гребенци» (существует версия - это прародители терекских казаков). С именем заповедника связано много легенд. Особенно популярно предание о том, что в далеком прошлом близ села велись ожесточенные сражения, и оно часто переходило из рук в руки. А

нообразием национальный парк Странджа и карстовые пещеры.

Здесь могли бы жить полубоги… а, может, и жили

Фильм «Геракл: Начало легенды», кажется, не случайно снимался здесь – в самом сердце Национального парка Болгарии - горного массива Рилы. Не один месяц съёмочная группа, состоящая сплошь из «полубогов», провела не берегу реки Чёрная Искра. Много тропинок здесь, на высоте 800 – 2925 м над уровнем моря, освоил Геркулес. Настоящая божественная красота и величие открывается с пика Мусала – окинь взором 120 ледниковых озёр, в том числе семь Рильских; встань на колено и испей нетронутой Биосферный заповедник Червената стена земными заботами студёной воды из истоков рек: Марица и Искыр.

Биосферный заповедник Червената стена

С расширением территории этого заповедника, получившего статус биоБиосферный заповедник Узунбоджак сферного в 1977 году, его общая площадь составляет 65 409 га. Ландшафт заповедника, расположенного в южной части болгарских гор, включает леса предгорий, а также высокогорные равнины. Население численностью 60 тыс. человек живёт за счёт органически чистого земледелия, животноводства и экологического туризма. Бачковский монастырь – это начальНо вероятнее всего имя заповедника связано с той волшебной картиной, ная точка заповедника Червената стена. какую озеро представляет в ночи пол- Вас окутывает необыкновенное спокойнолуния. Однако …это надо видеть… ствие, когда вы погружаетесь в очаросеребряная лунная дорожка…много она вание и величие окружающей природы, вокруг вас - высокие горные массивы, навевает дум и легенд… вечнозелёные леса. Самая труднодоБиосферный заповедник ступная часть заповедника – район реки Сушица. Она оформлена скалистыУзунбоджак ми склонами, достигающими в высоты На территории заповедника общей до 800 м.. Здесь самые таинственные пеплощадью 78 425 га проживает около щеры в Болгарии: Добростански бисер, 3700 жителей. Ландшафт заповедни- Топчика, Ямата и Хралупата. Воды реки ка представляет собой один из самых Сушицы богаты форелью, здесь сохранятипичных ландшафтов Европы – леса ется популяция выдры, а в лесу живут и умеренной зоны и подлесок из вечно- медведи, и волки, и олени, и дикие козы. зелёных лавровых кустарников. Запо- Это настоящий рай хищных птиц, больведник, получивший в 1977 году статус шинство из которых горные орлы. биосферного, включает богатый биораз-

февруари / 2018

5


Гастрономически пътешествия из Русия

Ако централният площад на града се нарича Тиган, то да спориш за вкусове с неговите жители е безсмислено )) Гастрономическо пътешествие в древния руски град Кострома – Да – да! Именно там, където живее Снежанка – внучката на руския Дядо Мраз! И така, продължаваме културния обмен на мнения – по - точно, на кулинарни изобретения. Този път се отправяме към много древен руски град под названието Кострома! От 1152 година този град се разполага на река Волга, в Русия. Лесно е да се пресметне, че към днешна дата Кострома е на 866 години – мъдра възраст). В Кострома има много забележителности – имала е доста време да ги натрупа..., но на първо място, разбира се, e приказният дом на Снежанка – ето го какъв е ...

Но нашето пътешествие е гастронимическо, затова няма да се разсейваме ). Самите жители на Кострома се гордеят с „особената” зелена супа, тлъстата щука от Галич, с черната лютива млечница (гъба) и с „мъжката” салата. А заедно с това на целия свят е известен пикантният вкус на костромския кашкавал – това е първото, което идва на ум, когато стане въпрос за гастрономическите специалитети в този край. Между другото, знаете ли че, централният площад на Кострома се нарича от местните „Тиган”? Основни продукти, известни далеч зад пределите на Костромската губерния, били рибата, сланината, кравето масло и хмелът. Костромската сланина се изнасяла зад граница. Хмел извозвали за стотици пивоварни заводи, а млякото и маслото впоследствие били заменени в експорта от знаменития кашкавал „Костромской”. В костромските села има обичай – да се празунва Денят на селото, в който домакините се състезавали в приготвянето на традиционни храни. Миналата година първа награда спечелила Зинаида Смолянинова и нейният пай – рибник. Ето как се приготвя той: Приготвяли обикновено тесто с мая. Филе от коя да е риба подсушавали на кърпа (без да я пекат). Заедно с рибата в пая слагали много лук (също суров) отдолу и отгоре. Плънката разпределяли в центъра на разточеното тесто така, че след това да можело краят да се сгъне като плик за писма. След като се изпече го преобръщали, за да може ръбовете да останат отдолу. Паят се получавал с квадратна или овална форма. Изпичали го в руска пещ. При поднасяне на масата мажели с разтопено масло, горната

6

коричка изрязвали в кръг, после това „капаче” режели на малки квадрати – самите квадратчета били удивително вкусни.

на маса, дъска или в чиния и да се размаже с ножа така, че дебелината на слоя да бъде 1 - 2 см. Когато кашата изстине и засъхне, трябва да се разреже на лентички с дебелината на палец. Получените парчета се овалват в яйчен жълтък и се пържат в масло. Такава каша може да се яде като се потапя в конфитюр.

Супа и каша – радост наша В Русия не можеш никой да удивиш с „щи” (супа от зеле или друг зеленчук). Но всеки край има своите особености при приготвянето ú. В Кострома, например, я варят от дебелите връхни зелеви листа със зелен цвят. „Зелената” супа приготвяли със сочни хрущяли. Гърнето със супа оставяли в пещта за цяла нощ. Така зелето става меко и леко сладникаво – това придава на костромската супа „щи” неповторим вкус. Супата се поднася със сметана и топли хлебчета „растегай”(малки хлебчета с различни видове плънка и дупка отгоре, добавка към супи). Между другото, за хлебчетата „растегай”... За правилното приготвяне на тестото трябва да вземете 400 г. брашно, 130 мл. вода, 1 яйце, 2 с.л. олио, 1 с.л. захар, 1 ч.л. суха мая, ¼ ч.л. сол. Първо разтворете маята в топла вода, добавете захарта и 1 с.л. брашно, разбъркайте и оставете сместа за половин час. От тестото се разточват кръгове с диаметър 15 см. В средата му се слага кайма от риба (кайма от сьомга – продава се и в „Берьозка”), кръгчета кромид лук и малко парченце чисто масло. Краищата се слепват така, че по средата да остане дупчица. Растегаите се намазват с жълтък. Пекат се на фурна на температура 200 – 220 C˚ до златисто.

Има и още една оригинална костромска рецепта – това е „Мъжка” салата Тя, разбира се, е с гъби. Съставките са прости: черна ряпа – 2 глави, морков – 1бр., варено говеждо месо – 300гр., мариновани гъби – ½ чаша, чесън – 3 – 4 скилидки, майонеза – 3 с.л. и 100 гр. полутвърд кашкавал (най – добре „Дваро”). 1. Ряпата и моркова се настъргват на едро ренде. 2. Говеждото, кашкавала и премитите гъби се нарязват на пръчици. 3. Добавя се чесънът и майонезата, разбърква се.

А ето и най – удивителната гастрономическа забележителност на Кострома – такова нещо няма да видите никъде другаде!

Задължително блюдо на масата на жителите на Кострома била и кашата. Варили са я и като отделно блюдо, и като гарнитура, и даже като десерт. ЩЕ СИ ОБЛИЖЕТЕ ПРЪСТИТЕ ИЛИ „ЕВТИНО, НО ПЪК ВКУСНО!” Съхранила се е интересна рецепта за каша, приготвена като курабийка. За нея е необходимо да сварите гъста каша в подсолена вода от много видове зърна (елда, ечемичен булгур, просо). В пропорция: 1/1 с вода и на много бавен огън. Вари се в продължение на един час. Готовата каша трябва да се сложи

февруари / 2018

Черна соль Черна сол правят само в Костромска област. Наричат необичайния продукт „четвъртъчна сол”, защото в миналото са я правили само веднъж в годината – на Велики четвъртък (преди Великден). Кой е измислил тази рецепта – със сигурност никой не знае. За да придобие солта черен цвят, са я премесвали с ръжено брашно и са я пекли в пещта. Приготвената по такъв начин сол става много полезна: в нея се увеличава съдържанието на калий, калций и магнезий. Мляко от лос Това е единственото място в Русия, където развъждат и доят лосове, получавайки рядко по своята полезност мляко. Учените смятат, че лосевото мляко лекува язви на стомаха и на дванадесетопръстника, приема се при поражения след лъчетерапия, за профилактика при цитостатична дисбактериоза, при лечение на болест на Ходжкин. Млякото от лос се съхранява дълго време в замръзен вид при температура на течен азот, без загуба на лечебните си свойства.


ПРОИЗВЕДЕНО В РУСИЯ

МУЗЕЙ НА ВОДКАТА В ИЗМАЙЛОВСКИЯ КРЕМЪЛ Н2О не е нашият девиз. Нашият е C2H5OH.

Перегар – това е сериозно

Справка: : „Кремъл в Измайлово“ – културно – развлекателен комплекс, разположен в Източния административен окръг на град Москва. Това е уютно ъгълче на Москва от времето преди Петър I, в което руската история и приказка се преплитат със съвременността. И тук има изключително интересен музей – музей на едно от най - известните в света руски достояния, и именно водката! Тази тема ще бъде с малко съдържание на текст. Какво има да се пише, водка и водка. Наливай и пий. Ние отдавна подробно описахме историята на водката, споровете за лидерството на правото за изобретяване на тази напитка, резултатите от тези международни спорове и решението, изнесено от международния съд: Водка – руска национална марка, тъй като преди всички останали, са я създали в Русия, а след това руският учен Д. И. Менделеев извежда формулата за съчетанието между водата и водката, за получаването на идеалните градуси - 40˚. През 1865 година той написал и защитил докторска дисертация на тема „Съединението на спирта с водата“ за теорията на разтворите на спирта и водата.

АКО ВЕЧЕРТА СИ ЗЛОУПОТРЕБИЛ НА СУТРИНТА СЕ ПРЕВРЪЩАШ В ОГНЕДИШАЩ ДРАКОН В Древна Русия „водка“ наричали всяка течност, имаща висок алкохолен градус. В Русия не обичали арабското название „алкохол“, наричали спиртните напитки „вино“, въпреки че нямали никаква връзка с грозде. Също така и водката първоначално наричали вино. Много вицове и куриози са свързани с руската водка. Но по – интересни са формираните с вековете традиции за нейната правилна употреба и подходящото мезе. Обаче за това ще разкажем в следващия брой на списанието. А днес ще побродим из музея и ще научим някои специфични термини.

ЕСЛИ УСЛЫШАЛИ «МЕРЗАВЧИК» НЕ ПРИНИМАЙТЕ НА СВОЙ СЧЁТ… Речник на термините: Перегар – това е неприятен мирис от устата, който образуват недоокислените продукти при преработката на алкохола. Просто казано, ако вечерта сте злоупотребили – сутринта се превръщате в огнедишащ дракон )). А знаете ли къде са корените на това понятие? Разказваме! Многото истории, които са стигнали до наши дни, са вързани с руската напитка „полугар“. До появяването на спиртомерите в Русия, процентът на алкохолното съдържание на водно – спиртната смес („хлебно вино“) се измервала с т.нар „отжиг“. Ако от запалено вино изгори точно половината, то такова вино наричали „полугар“. Ако се получила слабоалкохолна на-

питка, то са я правили по – силна и са я наричали „недогар“. Оттук тръгва и названието на силния мирис от устата на сутринта – „перегар“(прегоряло).

В музея на водката разбрахме с точност мерките на съдовете за съхранение и употреба на водка, например: 1 ведро = 4 четвъртини = 16 винени бутилки = 12.299 л. 1 четвъртина = 5 бутилки = 3,0748 л. 1 щоф = 2 бутилки = 10 чарки (чаши) = 1,2299 л. 1 шкалик(малка чаша) = 61,497 мл. 1 чарка = 2 шкалика = 122,99 мл. С появяването на държавните стъклени бутилки се появили и народните им названия: четвърт бутилка, заради своето издължено гърло я наричали „гъска“, половинката водка – „косушка“; чашката – „мерзавец“. Така че, когато чуете думата „мерзавец“ – не го приемайте лично...

«ПОРЪЧАЙТЕ СЕЛЯНКА – ГОТВЯТ Я ПРЕВЪЗХОДНО – И НЕ ЗАБРАВЯЙТЕ, ЧЕ КЪМ НЕЯ Е НУЖНА ГОЛЯМА ВОДКА“ Най–популярните питейни заведения в Русия били кръчмите!

Между другото, годините формирали не само традициите на употреба, но и начините за борба с „перегара“. • Опитайте да дъвчете зърна от кафе. Печени, разбира се. Този продукт доста добре тушира неприятния мирис от устата. Но не за дълго. Общо за някакви си 40 минути. Но ако ги дъвчете постоянно, то тогава ефектът ще е за доста по- дълго. Но не забравяйте за достатъчно резкия мирис на кафе от устата. Не гълтайте кафените зърна. • Подъвчете индийско орехче. Само бъдете внимателни, тъй като вкусът не е от най – приятните. Ще горчи. Но пък това средство ще помогне за премахване на лошия дъх. • Листа от мента, дафинов лист, зрънца карамфил. Всичко това дъвчем. Ако искате по – дълготраен ефект, то дъвчете по – дълго, практически без да спирате. • Това, което винаги ви се намира вкъщи – магданоз. Това средство също не е лошо. Ще помогне за 20 – тина – 40 - тина минути. Ще помогнат както листата, така и корена. • Също така на помощ може да дойде лъжичка сол, разтворена в чаша вода. Честно казано това средство ще отстрани проблема за не особено дълго време. • Изпийте супена лъжичка ленено масло или орехово масло, ако имате такова. Този начин ще помогне хубавичко да обмажете стомаха и за известно време да прекратите отделянето на страничния продукт. • Направете гаргара с отвара от пелин.

Руският писател А. П. Чехов препоръчвал на приятелите си: „ А между другото, миличък, какво исках да Ви кажа: като сте в Москва, отидете в Тестов, поръчайте селянка – готвят я превъзходно – а и не збарявяйте, че към нея е нужна и голяма водка“. (селян́ ка, солян́ ка – подлютена гъста супа от мазен бульон, срещу махмурлук). Но доста подробно Чехов описва традициите на руската кръчма в разказа „Глупавият французин“ ))). В този разказ някакъв французин с фамилия Пуркуа, очаквайки да му донесат закуската, наблюдава как се храни неговият съсед – „миловиден господин“. „Я гледай, колко много сервират в руските ресторанти! – помислил си французинът, гледайки как съседът му полива палачинките си с горещо масло. – Пет палачинки! Нима един човек може да изяде толкова много тесто?“ Но съседът не приключил само с това и поръчал още петнадесет палачинки и към тях маринована сьомга и хайвер. А след това още една порция палачинки с хайвер и лук. Накрая, за мезе, господинът си поръчал „порция солянка от есетра по руски“. Наблюдавайки тази картина, французинът помислил, че господинът иска да приключи живота си със самоубийство. Желаейки да спаси човека, Пуркуа се обърнал към него с пламенна реч, призовавайки го да спре, но се натъкнал на абсолютно неразбиране. - Не вие ще плащате! Какво се безпокоите? И въобще аз не ям много! Вижте, ям като всички останали! Пуркуа се огледал и се ужасил. Слугите в кръчмата, бутайки се и блъскайки се един друг, носели цели планини от палачинки... На масите седели хора и ядяли планини от палачинки, сьомга, хайвер...с такъв апетит и безстрашие, както и миловидният господин. О, страна на чудесата! – мислел Пуркуа, излизайки от ресторанта – Не само климатът, но даже и стомасите им правят чудеса! О страна, дивна страна!“

февруари / 2018

7


Репортаж от руската кухня в София

По – вкусно е само... никъде другаде! В кухнята отново е чудесно време, то е два пъти в денонощието, когато се засичат двете смени. Суета: едните предават смяната, бързайки да приключат всичко и по – скоро да си ходят, а другите – неотдавна са дошли и са се включили в своите познати работни процеси, и все още не е изстинало кафето/чаят, с които традиционно започва смяната. Това е извинително удоволствие за работещите и през почивните дни, и през празниците. Пиратският кораб „Кухнята на Берьозка” е на плаване вече не за първа година. Капитанът е на вахта, боцманът е трезвен, някъде в каютата си спи лек сън дежурният. Пиратското знаме „Веселият Роджър” гордо се развява от попътния вятър....И

ние продължаваме да мариноваме сьомга, да запичаме скумрия със зеленчуци (моля да не хвърляте предмети по мен заради копъра и магданоза на снимката с рибата, все пак това е кулинарната витрина на магазина в работния ú вид, а не презентиране в популярен ресторант).

употреба нови пирожки, чиято рецепта намерихме в много стара готварска книга на протопоп Силвестър, свещеник в кремълския Благовещенски събор в Москва. Книгата е на повече от двеста и петдесет години. Пирожките ни ще бъдат...пръстите да си оближеш, но за това през март.

И ТРИФОН ЗАРЕЗАН, И СВ. ВАЛЕНТИН – НА ПОДХОДЕ… А тайничко нашите български приятели си позволяват добре да се подкрепят не само с рибни гозби, но и по принцип в кулинарен план да изрепетират приближаващите празници: и Трифон Зарезан, и Св. Валентин чукат на вратата....Добре би било, ако на масата на 14-ти февруари има един Трифон или пък Валентин или Валентина, но ако случайно не ви се намират, то пак ще бъде весело! Много им е приятно, и на окото, и на езика, на ценителите на вкусна храна, на масата да има и вино, и пача, и сланина... Между другото, за пачата...знаете ли, че през миналата година спряхме да я приготвяме чак през юли, и веднага любимите ни клиенти започнаха да ни бомбандират: „Ама, как? А, защо не?” И от септември, без да спираме, отново започнахме да правим пача, стотици килограми. А видиш ли скоро и тонове, пожелаваме и на вас подобен успех във всяко ваше начинание! А в навечерието на следващия постен период, на прага на Великден, въвеждаме в ежедневна

А днес... както и ви обещахме, само за вас и вашите семейства, представяме рецепта от „Руската кухня” – скумрия със зеленчуци: филе от скумрия, върху него малко сол, сок от лимон, малко черен пипер. Запържени зеленчуци: настърган морков на ренде за корейски моркови, български пипер – червен и зелен, нарязани на тънки пръчици, глава кромид лук на жулиени. Запържваме леко подред: лука, после към него добавяме моркова, след това пипера. Сол, черен пипер, дафинов лист. Завиваме запържените зеленчуци във филето, закрепяме с клечка за зъби – и в печката. 180˚C, 20 мин.

Да си спомним всичко!

А вие обичате ли това? Коричката на хляба Помня в детството... Всичко, което майките можеха да ни доверят, изпращайки ни в магазина, беше хляб и бутилка мляко. Като цяло, за млякото трудно се доверяваха – все пак бутилката е стъклена – не е сигурно, че няма да я счупиш, енергично размахвайки мрежичката по пътя от магазина към вкъщи. Не знам, как е било при вас, но аз лично, по пътя за магазина, минавах през съседния вход да взема и приятелката си, за да е по – весело))). Но най – важното в тази история е – връщането от магазина със самуна хляб! Какво правехме с него? Занасяхме ли го до вкъщи в цял и съхранен вид? Мисля, че няма да извърша грях против сияйните спомени от нашето общо детство, ако си призная – не! Той не оставаше цял! Защото: 1) най – вкусната част от прясно из-

8

печения хляб – това е неговата коричка, 2) най – вкусна е тази коричка тогава, когато я ядеш на улицата, 3) след като до нея се докосне нож, за да я отреже внимателно, тя абсолютно променя своя вкус. Затова коричката се изяждаше по пътя!))) Да – да! По пътя от магазина до вкъщи).

Да миеш стените на кухнята от кондензирано мляко!

Е, да...Никой не спори: днес изборът на кондензирано мляко е толкова голям, че ти се завърта главата. А по – рано по магазините правеха пирамиди от един вид мляко. За да се намажат вафлените корички или да се приготвят ирúски (меки карамелени бонбони), кондензираното мляко са вареше. Понякога, след това, до среднощ миехме стените и тавана. Но от „взривоопасното“ лакомство никога не се отказвахме.

февруари / 2018

възможно да си вземеш и гюмче или трилитров буркан и да си занесеш вкъщи вкусната кафява напитка за 12 копейки литъра. Каквото правехме и ние).

Квас Ако по улиците на всички градове в Съветския съюз започнели да се появяват жълти цистерни с квас (слабоалкохолна газирана напитка, приготвена на основата на вода и хляб (брашно), понякога с добавка на плодове) – значи лятото е настъпило. За да разлива напитката стояла жена в бяла (в идеалния случай) престилка. От цистерната, квасът се наливал в чаши или непосредствено в предоставените съдове. До дамата се намирал уред за изплакване на амбалаж – чашата се слагала на поставка, от която, при завъртане на ръчката, бликвала вода като фонтан. До нея била поставена чинийка с дребни - за връщане на ресто, едрите пари продавачката пазела в дълбокия джоб на престилката си. Квас от бъчви в СССР наливали в стъклени чаши. Малката – 3 копейки, половинлитровата – 6 копейки. А било

Салам "Докторски" Това е най – вкусният салам от детството!!! Без да преувеличавам. Разбира се, мама не ни разрешаваше да «да ядем глупости», тоест да ядем сандвичи, защото (и това всички сме го запомнили от детството и даже сме го научили наизуст от мама и баба: „ПЪРВО СУПАТА!“)))). Но! Когато няма никой вкъщи и няма кой да контролира: какво да е първото, а какво след него - ето тогава нарязваш докторския салам на полукръгчета, слагаш ги на цвърчащия с масло тиган и ги пържиш от двете страни...след това – тази гореща наслада върху хляба... Повярвайте, McDonald’s издиша!


Пари Ето и февруари настъпи...а знаете ли, че съгласно Източния календар, годината на Жълтото куче, която всички ние посрещнахме на 1 – ви януари, ще встъпи в сила на 16 февруари? А какво тя ни носи - тази година? Казват, че ни носи спокойствие и позитивизъм. Тъй като главната стихия на годината е Земята, жителите на планетата ги очаква интелектуално и духовно развитие. Годината е благоприятна

за сключване на брак и създаване на идеални семейни отношения. Виж ти! Но, съгласете се, няма да си кривим душата, по – спокойно ни е, когато портмонето ни не е празно). Затова през февруари е уместно да поговорим за пари – да изразим уважението си към тях, проявявайки интерес)). И така, започваме новата година със познание)) Все пак астролозите вече ни обещаха интелектуално развитие.

Екскурс за историята на въпроса - Кой е рисувал съветските рубли, а понякога и българските банкноти? Автор на почти всички парични знаци на Съветския съюз е Иван Иванович Дубасов.

ВОЙНИКЪТ НЕ Е ПРАВИЛЕН – КОЛАНЪТ МУ Е СЛОЖЕН НАД ПРОТИВОГАЗНАТА ТОРБА „Да рисуваш” рубли в СССР е било, разбира се, достойна и доста сложна задача: всяка скица се одобрявала от почетна комисия, която обръщала внимание на всяка дреболия. Например, на банкнотата от три рубли на образеца от 1938 година бил изобразен войник – пехотинец. Един от членовете на комисията изведнъж съобщил, че войникът е нарисуван неправилно, коланът му е сложен над противогазната торба, а трябвало да бъда обратното. Били сурови времена, за такова изображение на немарлив войник можело и в лагер да се окажеш. Неочаквано, Дубасов бил спасен от експерти от Народния комисариат по отбраната, които издали справка, че пехотинецът е облечен по Устав.

А пък на банкнотата от пет рубли същата година, Народният комисариат на финансите препоръчал да се изобрази млада жена. Но, когато Дубасов предоставил скицата, на която били нарисувани млада майка с две деца, комисията отново отхвърлила проекта, заявявайки, че на рисунката е представена самотна майка, която е тръгнала да иска помощи. Решили да се откажат от идеята, в окончателния вариант на банкнотата се хубавее напет парашутист.

ДУБАСОВ БИЛ АВТОР НЕ САМО НА СЪВЕТСКИ КУПЮРИ – ТОЙ ИМАЛ ВЪЗМОЖНОСТТА ДА ПОРАБОТИ НАД СКИЦИ НА БАНКНОТИ НА БЪЛГАРИЯ, ГДР, КИТАЙ, МОНГОЛИЯ Впрочем, Дубасов бил автор не само на съветски купюри. Той имал възможност да поработи и над скици на банкноти на България, ГДР, Китай и Монголия.

А първата българска банкнота се съхранява в Историческия музей в Габрово. Тя е отпечатана преди около 130 години, когато е създадена Българската народна банка. С Освобождението на България от турско робство през 1878 г. се възстановяват традициите на българската държавност, прекъснати за повече от пет века. Започва изграждането на инстиитуциите, стопанството и управлението на модерна България. Една от най-важните стъпки в тази посока е направена на 25 януари 1879 г., когато руският императорски комисар в България - княз Дондуков – Корсаков, подписва проекта за устава, с който се учредява Българската народна банка. Тя е открита официално на 23 май 1879 г. Със заминаването на руската администрация и поемането на управлението от българските власти, на 6 юни, същата година, е извършена и първата банкова операция. Първата българска банкнота носи номер 000001. Номиналът й е 20 лева, размерите – 150 x 97 мм., а върху нея има воден знак на БНБ. Лицето на банкнотата представлява кафяво каре върху светла охра, а в левия ъгъл е изобразен държавният герб.

Левът е приет за българска парична единица малко след Освобождението на страната, когато на 4 юни 1880 г. е приет Закон за правото на рязане на монети в Княжеството, а през следващата година са отсечени и първите монети. От 1997 г. стойността на лева е твърдо свързана с тази на германската марка чрез системата на валутен борд при курс 1000 лева = 1 германска марка. След деноминацията на лева от 5 юли 1999 г. курсът става 1 лев = 1 германска марка, а след премахването на германската марка, в края на същата година, левът се привързва към еврото при курс 1,95583 лева = 1 евро. През 90 - те години няколкото периода на драстична инфлация, най-тежкият от които през зимата на 1996 - 1997 година, значително девалвират лева. Това довежда до установяването на валутния борд през 1997 година и фиксирането на курса на лева към германската марка на 1 марка = 1000 лева. На 5 юли 1999 година левът отново е деноминиран при съотношение 1000 : 1, като курсът на новия лев към германската марка е фиксиран на 1 лев = 1 марка. При замяната на германската марка с еврото курсът не е променен, като стойността на лева е обвързана с тази на еврото при съотношение 1, 95583 лева = 1 евро. С договора за влизането си в Европейския съюз, България официално има ангажимент за присъединяване към eврозоната.

Интересно уточнение И най-важното - всяка една серия от хартиените пари свършва с хиперинфлация, защото правителството злоупотребява с печатането. Освен 97-ма, хиперинфлации е имало през 90 - та, 76 - та, 50 - те, 36 - та, след Първата световна и т.н... Датите не са точни, но средно на 16 години валутата се обезценява и се започва наново. Скоро идва ред на ново обезценяване, ако се вярва на циклите от историята...

февруари / 2018

9


Загадки

Алтай или Шамбала?

Гневът на мумията на принцесата, останки от неизвестен вид хора, загадъчното Беловодие и други тайни на Алтайския край. Руският рай – Беловодие – прародина на славяните Първото споменаване на Беловодие датира от X век, когато при княз Владимир „Червеното слънце“ пристигнал мъдрец. Той разказал, че на Изток има страна, където никой не се нуждае от нищо, пшеницата расте сама, животните без опасност пасат по безкрайните ливади. А от огромната бяла планина се стичат води, образуващи реки, които се обитават от премного риба. И там живеят най – мъдрите от най – мъдрите, знаещи отговора на всеки въпрос. И тази страна е скрита от зли хора. И се разкрива само пред чисти сърца. И ето... след многобройни разцепления на православната църква през XVII век възникнали десетки старообрядни направления. Стотици старо-

особеното нашарване на фасадите на постройките. За кражба или лъжа староверците можели да изгонят от общността, живеели в големи семейства от по 15 – 20 души, не пушели и не пиели, строго съблюдавали каноните на православната вяра и от невръстни години се занимавали с тежък труд. Беловодие не влизало в състава на Руската империя до 1791 година. Именно такъв живот, остров на свободата и чистотата, както материална, така и духовна, плодородни земи, целебен въздух, чисти реки, могъщи гори...Така може би, странниците, останали в Алтай след търсенето на заветната страна, сами не осъзнавали, че все пак Раят на Земята – това е Беловодие.

Пътят към райското Беловодие – Тайните на планината на Змея в Алтай

Сибирските легенди разказват, че в Беловодие може да се попадне и днес, като поскиташ достатъчно време из лабиринтите на Змейногорските рудници. Те се намират на юг от Алтайската околия на Томската губерния (така се наричали тези места през XIX век). Според преданията, тази планина цялата, от подземията до върха си, била обсипана със злато. Добивът на сребро, а след това и на самородно злато тук развил индустриалецът А. Демидов в първата четвърт на XVIII век и плътно до началото на XIX век Змейногорската мина била основен източник (до 60%!) на сребро за Руската империя. А първите руски преселници с предпазливост обикаляли тези земи, осеяни с езически храмове, сякаш пазещи рудоносните мини. Древният народ, който се наричал от руснаците „чудо незнайно”, оставил за тук много тайнствени предания,

за планината на Змея. На първите миньори била известа легендата за Великия Полоз, който живее в недрата на планината и пази несметните съкровища. Тя разказва, как някакъв огромен змей направил тунели не само в самата планина – много от неговите змейни проходи водят до Памир и към Хималаите. Тунели, водещи от Памир до Алтай, действително съществуват – това е научен факт. А пък, от кого са направени е тайна... и за съвременната наука. Съществува и древно предсказание: „Ще се разтърси земната твърд, ще замръкне слънцето и ще погинат много човешки и животински твари. След като живи останат едни само праведници, на мястото на планината Змеиная ще се появи огромно езеро с жива вода, заобиколено от златни и сребърни камъни. Тази вода ще замени храната за хората и те ще придобият вечен живот”.

Принцеса Укока

Беловодие – прародината на славяните в Алтай

верци, в търсене на свободата, решили да заминат на доброволно заточение в Сибир. Бегачите (така се наричали те) презирали държавните символи, и затова даже не носели пари със себе си, на които можело да се намира руският герб, а също така изготвяли саморъчно направени паспорти. Именно от тези староверци било създадено реалното – въобще не измислено – Беловодие. Днес се смята, че това е бил Бухтарминският край (сред народа - Камен), в Алтай: именно там са живели старообрядците, заминали на Изток след гоненията на патриарх Никон. Там те живели без господарски надзор, отличителна особеност на тяхното селище била удивителната чистота на улиците и

10

Пътят към Беловодие

Кержаки-староверци

февруари / 2018

Надморска височина - над 2000 м., резки температурни амплитуди в денонощието, ежедневен дъжд с вятър, понякога сняг дори през юли. На границата между Монголия, Китай и Русия – в Алтай – сред скалистите планини се е скрило платото Укока, там, във вечна замръзналост – през 1993 г. били намерени скитски могили със замръзнали гробници, а сред тях – гробът на принцеса Очи – Бала – главната светиня на Алтайския край. В основното старинно гробище било открито дървено скеле с размери 3.6 х 2.3м., с височина – 1.1 м., имитиращо жилище. Целият обем на дървения сандък бил абсолютно запълнен с лед. Вътре се намирало дълго дебело парче от широколистно дърво, издълбано отвътре, със скатен покрив. Там, на дясната си страна, с глава на изток, а лице на север, на постелка от тъмно кече, лежала млада жена (на около 25 години). Отгоре я покривало кожено покривало с нашити украшения от златен варак. Като добавка

към това са намерените поднос с кориандър и разкошна копринена риза – те били истински съкровища. Пренесли находката в Новосибирск, въпреки че местните жители били категорично против – не трябва да се безпокои праха на предците. В Новосибиркс мумията започнала катастрофално да почернява и я пренесли в Москва. Местните жители били много разтревожени от отварянето на гробницата, смятайки че с това бил обезпокоен мирът на боговете. И наистина, скоро след намирането на принцесата, през 2003 година, из Алтай се разнесла вълна от земетресения, които местните жители свързват с пренасянето на останките на принцесата в Новосибирск и Москва. През септември 2012 година върнали алтайската принцеса обратно в Алтай, в Националния музей. Но много от жителите на Алтай до днес смятат, че принцесата трябва да се върне на мястото на предишното ú заравяне. Но за сега въпросът остава открит.


Първооткриватели в България

Гениалните Български Открития, Които Промениха Света! Вероятно малко от нас знаят, че българският народ е дал огромен принос за развитието на света и човечеството. Ето и някои от тях...

Киселото мляко

Най - известното по света изобретение на българина е киселото мляко. Откривателят на кисело - млечната бактерия е доктор Стамен Григоров.

Компютърът

Първият електронен, непрограмируем компютър е изобретен от Джон Атанасов – американски физик, математик и електроинженер от български произход.

Електронният часовник

Въздушната възглавница

Най-отдалечената планета от Слънцето

Пътническият самолет

Първият дигитален ръчен часовник е създаден от българския инженер и изобретател Петър Димитров Петров. Определят го като един от най - продуктивните изобретатели през втората половина на XX век.

Това е по-скоро откритие. Нека си спомним за професор Димитър Съселов, открил най-отдалечената планета от Слънцето. Тя се намира на 5 хиляди светлинни години от нашата звезда.

В днешно време, в напрегнатия ни и забързан живот, катастрофите са все почесто явление. Една от допълнителните екстри, които ни предпазват при катастрофи, е въздушната възглавница. Тя е изобретена от българина Асен Йорданов. Главният конструктор на първия в света транспортен пътнически самолет “Douglas DC-3” е българин. Неговото име е Асен Йорданов. Той е български и американски авиатор, инженер и изобретател със световна известност. Роден е през 1896 г. в гр. София. Залив на антарктическия полуостров Земя Греъм е кръстен на Асен Йорданов Лекар от Русия препоръчва

Алтайска облепиха (ракитник) Историческа справка: Родината на облепихата (ракитник) е древната (преди ледниковия период) флора на Източна Азия. В Китай се срещат огромни екземпляри на облепиха с височина до 18 метра. В световната литература, първата най – значима характеристика за облепиха като растение с ценни плодове, дава П.С.Палас в монографията „Руската флора”. КОНЕТЕ ОТ ВОЙСКАТА НА ДРЕВНОГРЪЦКИЯ ПЪЛКОВОДЕЦ А.МАКЕДОНСКИ, ПО ВРЕМЕ НА БОЛЕСТИ, ПОИЛИ С ОТВАРА ОТ КЛОНКИ, ЛИСТА И ПЛОДОВЕ НА ОБЛЕПИХА

Вече едва ли има такива, които не знаят, че до днес най – големите гъсталаци от диворастяща облепиха се намират в Сибир. Облепихата е царицата на градините на Алтай, наричат я още „алтайско злато”. Латинското родово название (Hippophae) произлиза от две думи «hippos» – кон и «phae» – блестя, неговият произход свързват с легенда: конете от войските на древногръцкия пълководец А.Македонски, по време на болести, поили с отвара от клонки, листа и плодове на облепиха, от това те бързо възстановявали сили, всички рани не след дълго зараствали, козината им ставала от-

ново лъскава. Мъничко дръвче. Отглеждат го като ценно плодово, декоративно, витаминозно и лечебно растение, притежаващо изразени целебни свойства. В медицината Лечебните свойства на алтайската облепиха са обусловени от химическия ú състав. Масленият екстракт от облепиха (масло от облепиха) е ценен профилактичен препарат, който успешно се използва в традиционната медицина, при някои заболявания има изразени терапевтични свойства. Например, в гинекологичната прак-

тика маслото има добър ефект при вагинит и при възпаление на шийката на матката. Масло от облепиха се приема при язва на стомаха и дванадесетопръстника, за профилактика при увреден хранопровод при лъчетерапия и др. Ефективността при лечение на синузит, с помощта на масло от облепиха, била показана от съвестки учени още през 40 - 50 - те години на миналия век. Маслото се използва при изгаряния и кератит (възпаление на роговицата на окото). Също така се препоръчва като комплексно витаминно средство при общи терапии на атеросклероза, исхемична болест на сърцето, токсични увреждания на черния дроб, авитаминоза, в това число скорбут и кокоша слепота. Маслото помага за зарастване на рани, има широка употреба при лечение на изгаряния, измръзвания и

други повреждания на кожата. Масло от облепиха влиза в състава на препарата „Олазол”, който се приема за ускоряване зарастването на рани при изгаряния,

инфектирани рани, трофически язви. От листа на репей фармацевтичната промишленост произвежда препарат „Гипорамин” – за лечение на простуда и грип.

Компрес от: масло от облепиха, мед и морска сол против ставни болки и ревматизъм 100 мл. масло от облепиха, 60 гр. мед, 30 гр. морска сол Начин на приготвяне и на приложение: Смесват се маслото от облепиха със солта и меда, леко се сгряват на водна баня и добре се разбъркват. Получената смес се нанася върху марля или парче памучен (ленен) плат и се налага въху болното място, а след това се увива с топла кърпа и се фиксира с помощта на шал. Вместо плат може да се използва голямо листо от репей. Такъв компрес се препоръчва да се поставя вечер. Възстановяването на кожата се предизвиква от стерола – природно съединение, което се съдържа в маслото в големи количества. Именно той спомага за ускоряването на регенерацията на клетките. Витамин А и Е увлажняват и подхранват кожата, което също спомага за нейното по – бързо възстановяване. При рани, в които няма гной, може да се прави превръзка с масло от облепиха. На засегнатия участък се поставя марля, напоена с продукта и се фиксира с бинт. Трябва да се държи до попиване на маслото. Процедурата се повтаря ежедневно до пълно заздравяване. Следва продължение... можете да задавате вашите въпроси, свързани с руските традиции в медицината и в козметиката на следния електронен адрес: drevlyane@yandex.ru Екатерина Василчикова (Москва) - лекар с дългогодишна практика – е готова да отговори на всички ваши писма.

февруари / 2018

11


Мечтата на „сталкера“ Справка: Сталкер – този, който е увлечен от търсенето и изследването на малко известни, често опасни за живота места и който е водач по такива места.

„Беше лято, но на този ден бях на работа“ В Далечния север, който е толкова отдалечен от Балканите – на около 5 000 км.! – се намира руският град Норилск. Смята се, че град Норилск е получил своето име от названието на местната река Норилка. А за произхода на името на реката има две мнения: по едната версия, названието на реката произлиза от думата „норило“ – дълъг, тънък прът, на който се опъвали жици като мрежа под леда от дупка до дупка, за ловене на риба. А по другата версия, названието на реката (Норилка) и, съответно, на града произлиза от евенкската дума „нарус“ или от юкагирската дума „ньорил“, което означава „блато“. А по повод произхода на названието, самите норилчани се шегуват: „където и да отидеш, все ти духа на мутрата“. Поиска ни се да разкажем за този град някак от само себе си, неочаквано ... най – вероятно, защото зимата е в своя разгар. Но всеки норилчанин на това място би се разсмял: „Зима? Вие това зима ли наричате?! ХаХаХа“ – би казал той. И би бил прав – все пак Норилск – е един от най – студените градове в Далчения север. Преценете сами: през октомври тук е вече минус 20, а сега си представете останалите зимни месеци. Анекдот: „Беше лято, но на този ден бях на работа“ – точно се отнася за Норилск. Изобщо, зимата в Норилск продължава приблизително от средата на септември до средата на май. А лято също има – то продължава десет дни, понякога седмица. Но какво е лятото? Горещо: +30 - 32˚C. Даже 36˚C. Тогава всички обличат шорти и потници, разхождат се с бели крака, веят си с шапки. Въобще не духа вятър, асфалтът се разтапя. Но никой не се обижда. Всички търпят и се старят да изкочат на улицата и да изложат на слънце коя да е част от тялото си. В Норилск не чистят снега в дворовете, защото той пада директно на преспи. До коляното и даже по – високо. И утре ще падне още толкова. И вдругиден. И така в близката половин година. Снегът не се топи. Заради ниската температура и силния вятър той става плътен, твърд, трамбова се, превръща се не в бучки и снежни топки, а в снежнокаменни блокове. Падналият сняг се оставя в дворовете. Чистят се само пътищата, тротоарите, проходите към входовете. След снежна буря това се прави не от портиер с лопата, а от мощен трактор. Какво ще видите по пътя от норилското летище за града? 40 минути от този път наоколо – сняг и лампи....Тук няма дървета, но има храсти – ниски тундрови дървета. Изглеждат по – скоро като храсти, които рядко надникват изпод снежните преспи. Ще попитате: а защо тези хора идват тук? Идват тук, за да спечелят пари. Мислят, че е за година – две, но градът поглъща. Построили са града тук, защото в тази земя има много полезни изкопаеми: медно – никелови, въглищни, нефтени, газови находища; залежи на платинени руди, олово, живак, цинк... А изкопаемите някой трябва да ги добива.

12

Централната улица на Норнилск е Ленинският проспект. Сградите на тази улица са боядисани в синьо, розово и отровно жълто. Това се обяснява съвсем просто – тук слънцето се появява рядко, а все пак трябва да има някаква радост, когато наоколо е снежна буря, нали? И така, веселите разноцветни сгради радват погледа. Ето ги и тях

Още една особеност при построяването на Норилск е в това, че там няма мази, защото сградите стоят върху дебели бетонни колове – по друг начин е невъзможно в условия на вечен мраз – вместо земя - вечен лед. Номерата на сградите в Норилск пишат с двуметрови цифри. Правят така, защото при снежна буря не винаги има възможност да се приближиш по – близко, за да се види номерът. А огромните цифри се виждат отдалеч. Всички панелни деветметрови сгради са номеровани така.

ната нощ „денят“ продължава само час. Впрочем, дори този един час е невъзможно да се прекара, без да бъде включена светлина. А знаете ли как жителите на Норилск стигат до своя областен център – Красноярск, т.е на 1 500 км.? Зимата – само със самолет. А лятото – по вода. Автомобилни пътища практически няма. Автомобили има, разбира се, но те се движат из града. И никой не ги краде – няма крадци на коли, защото това е безперспективен занаят – няма къде да я откраднеш. Норилск – не е остров, но голяма част от годината, от цивилизацията го отделя снежна пустиня. Честно казано, все още има малка действаща железопътна система, по която превозват вагони с въглища.

В Норилск има едно печално място. Някога то е станало последно пристанище за хиляди хора. Това е възвишението Шмидта – „норилската Голгота“. През 1935 година затворници започнали да строят в този район на Норнилск планински металургичен комбинат. Сред тях бил и известният историк Лев Гумилев. Потомците на затворниците поставили на Голгота малки паметници с надписи на руски, японски, финландски, естонски и други езици. От Голгота се разкрива прекрасна гледка към обвития в дим град.

Норилската Голгота

Полярната нощ тук продължава 45 денонощия. Започва от 30 - ти ноември и приключва на 13 – ти януари. В жилищата и в офисите винаги са включени лампи. Улиците са много добре и красиво осветени – ти един вид не забелязваш нищо такова. Живееш си живота. Само, че не се наспиваш. Изморяваш се. Някакво емоционално напрежение. По време на поляр-

февруари / 2018

Норилск – мечтата на сталкера. Тук има недостроено бомбоубежище, в което е по – топло, отколкото на – 20 градуса навън, и цари абсолютна тъмнина. Местни ентусиасти няколко пъти са провеждали там приключенски игри на ужасите. А местните казват така: „При нас е хубаво! Водата е чиста, има много риба. Заплатите са нормални, работата е добра, винаги можеш да си починеш. А пристигналите гости е добре да опитат особено вкусната местна риба и еленско месо, които се продават на всеки ъгъл!


Исторически абсурдизъм

Всичко това би било смешно, ако не беше толкова тъжно... Какво не прави човек заради властта... Всички знаем за този период от живота, когато в Русия било много лесно да се попадне в списъците „врагове на народа“, и в този случай съдбата ти... Много често обвиненията се основавали на абсурди.

ТРОЦКИЙ ВЪВ ВИД НА ПЛАМЪК... ВРАЖЕСКИ УЧИЛИЩНИ ТЕТРАДКИ.. ЗАСТРАШАВАЩ МИРА НА ЗЕМЯТА КОЛБАС „ЛЮБИТЕЛСКИ“

по – горе факти, на пленума на Фрунзенския районен комитет на ВКП (б), Постишев се изказал така: „Предлагам на прокуратурата и на НКВД да затвори около 200 души – търговски работници, да бъдат съдени от наказателен съд и 20 души да бъдат разтреляни“.

„Сухият режим“, въпреки Владимир „Червеното Слънце“

През 1937 година на поста на първия секретар на Областния комитет на ВКП (б) Куйбишев се появил Павел Петрович Постишев. Много злини успял да натвори за периода на своето „владичество“ и борбата с „враговете на народа“. И, сякаш, станал истински лидер в абсурдизма (а, може би това е просто белег на периода). В средата на 1937 година в магазините на градовете Чапаевск и Сизран изведнъж изчезнали всички кибрити, но проверката показала, че кутиите с тази стока стоят подредени на купища в складовете. Търговските ръкововдители обяснили на проверяващите, че продукцията не се изважда в магазините по заповед на Постишев, който при изучаването на кибритените етикети открил в техните линии ясно изобразения профил на Троцкий.

„МИНЕРАЛНИЯТ СЕКРЕТАР” ТОЙ ПЪК Е „ЛИМОНАДЕНИЯТ ДЖО”

Въпреки мъдрите слова на великия киевски княз Владимир „Червеното Слънце“: „Руснаците не могат без това – да се веселят и да пият”, които прозвучали през 986 година като остро възражение на предложението към него да приеме магометанската вяра, която забранявала употребата на алкохолни напитки, в Русия все пак няколко пъти внедрявали „Сухия режим”. Но ако през 1914 година това било продиктувано от участието на Русия в Първата световна война, то през 1985 –та – с началото на „перестройката”. Антиалкохолни кампании в Съветския съюз се превеждали нееднократно. 1918, 1929, 1958, 1972 – всички тези години са белязани с масова борба с пиянството.

След това, през август, преди началото на учебната година, в много райони спрели да постъпват учебни тетрадки. Оказало се, че някой в Областния комитет сметнал, че портретът на Сталин, поместен на обложките, е прободен с някаква странична линия, сякаш с нож. За контрареволюционната рисунка било должено вднага на Постишев. Резултатът бил абсолютно предсказуем: голям тираж тетрадки, вече подготвени за училищата, били изпратени за брак. И сякаш съвсем неочаквано за всички станала забраната за продажба в хранителните магазини на колбаси „Любителски“. Оказало се, че някакъв доброжелател съобщил в Областния комитет на партията, че при рязрязване на колбаса, в средата му, отчетливо изпъкват контури на фашистка свастика, след което и в търговското управление постъпила инструкция на първия секретар: размирническите колбаси да се изтеглят от продажба и да се унищожат. Вследствие на това, по повод всички изброени

Обаче държавата не се спряла само с тези мерки, и започнала всеобхватна борба с девиза „ Трезвеността е норма на живот”. Вземали се железни мерки срещу публичното пиене на спиртни напитки на обществени места. Изловените за употреба на алкохол на работното място наказвали с глоби, уволнение и изключване от партията. С голяма популярност (сред началството, но съвсем не и сред народа) се ползвали „комсомолските” – безалкохолни сватби. На които, между другото, бракосъчетаващите се и техните гости пийвали коняче от чайниците за запарка.

В ШЕСТ СУТРИНТА ПЕЕ ПЕТЕЛ; В ОСЕМ – ПУГАЧОВА; МАГАЗИНЪТ Е ЗАТВОРЕН ДО ДВА – КЛЮЧЪТ Е В ГОРБАЧОВ Най – голяма популярност получиа кампанията от 1985 г., чийто инициатори били членовете на Политбюрото на ЦК КПСС С. Соломенцев и Е. К. Лигачов, които веднага след Ю. В. Андропов предположили, че една от причините за стагнацията на съветската икономика е общият упадък на морално нравствените ценности на „строителите на комунизма” и небрежното отношение към труда, за които бил обвинен масовият алкохолизъм. Лигачов изискал да се унищожат лозята като „основополагащи“ за производството на алкохолна продукция. След приемането на „сухия режим” в СССР през 1985 година били затворени голяма част от магазините, търгуващи с алкохолни напитки. Няколко пъти се повишавала цената на водката. Останалата част от магазините можела да удовлетворява алкохолното търсене на махмурлийското население само от 14:00 до 19:00 ч.

Цензорите в областта на изкуството изрязвали от филмите епизоди, ако в тях присъствали сцени на пиене на алкохол. Обратното, филми, възхваляващи трезвия начин на живот били любими. Един от тях е „Лимонаденият Джо”. Остроумният народ дал прякор на автора на „сухия режим” - генералния секретар на партията М.С.Горбачов - „Лимонадения Джо” и „минерален секретар”. На опашките гражданите се забавлявали с това да правят „ печат на Горбачов” – сгъвайки по определен начин банкнотата от 5 рубли се получавала думата „пий”.

В същото време, в СССР били унищожени около 30% от лозята, в сравнение с 22% по време на Великата отечествена война. Изсекли голяма част от лозята в Грузия и в южната част на Русия. Беритбата на грозде се понижила от 12 милиона тона през 1984 година до 3 милиона през 1986 –та. Намаляването на продажбите на алкохол нанесло сериозна загуба на бюджетната система, тъй като ежегодният стокооборот на дребно, средно се съкратил на 16 милиарда рубли. Дефицитът в бюджета се оказал неочаквано голям: вместо предишните 60 милиарда рубли доход, хранителната промишленост донесла 38 милиарда през 1986 година и 35 милиарда през 1987 година. Масовото недоволство от кампанията и започналата през 1987 година в СССР икономическа криза, принудили съветското ръководство да ограничи борбата с производството и потреблението на алкохол.

февруари / 2018

13


Бизнес-опит

Позиционируйся или умри

Позиционирай се или умри

Часть 10

Част 10

В конце 2014 года, после открытия первого магазина в Бухаресте (Румыния), фирма Березка вышла на Международный уровень.

Виктор Бакуревич Изпълнителен Директор Берьозка Трейдинг ООД, България

В края на 2014 година, след откриването на първия магазин в Букурещ (Румъния), фирма „Берьозка“ излезе на международния пазар.

Реализация проекта в Румынии была похожа на блицкриг - настолько все произошло стремительно. 10 октября 2014 мы с выпученными от страха и непонимания глазами заехали в Бухарест, не представляя себе ни сам город, ни его жителей, ни условий ведения бизнеса в новой стране. А уже 6 декабря, то есть меньше чем через 2 месяца мы подготовили и открыли первый магазин! Это было круто, страшно и весело!))

Реализацията на проекта в Румъния наподобяваше блицкриг – всичко се случи толкова светкавично. На 10 октомври 2014, с изцъклени от страх и неразбиране очи влязохме в Букурещ, без да сме си представяли нито самия град, нито неговите жители, нито условията за управление на бизнес в нова страна. А вече на 6-ти декември, тоест малко след 2 месеца ние подготвихме и открихме първия си магазин там! Беше невероятно, страшно и весело!))

Глаза боятся руки делают – это был главный принцип, и он сработал. Про Румынию мы думали долго и давно. Страна с достаточно высоким уровнем жизни, большая столица, Евросоюз, наш склад в Варне близко…но… будут ли Румыны покупать нашу продукцию?? А может, и не то, что покупать не станут, а … может, вообще камнями магазин закидают… мы же эти… «оккупанты»)), а они совсем не славяне… зачем им русская кухня?? А русские вообще есть в Бухаресте?? Короче, вопросов было больше ответов!

Очите се страхуват, а ръцете действат – това беше основният принцип – и той сработи. Мислехме си за Румъния отдавна и дълго време. Държавата е с достатъчно висок стандарт на живот, голяма столица, Евросъюз, складът ни във Варна е наблизо..., но дали румънците ще купуват нашите продукти?? А може и не само да не ги купуват..... може даже и камъни да хвърлят по магазина...ние все пак сме тези....„окупаторите“, а на тях като „не“ славяни... за какво им е руска кухня?? И има ли въобще руснаци в Букурещ?? Накратко, въпросите бяха повече от отговорите!

Морозным бухарестским утром шестого декабря в двери магазина ворвались одновременно около 60 интеллигентных румын преклонного возраста, в традиционных зимних шапках-пилотках)). Мы ничего не успевали, разговор на румынском не клеился)), но самое главное - это был полный и безоговорочный успех: Румыния приняла Березку!!

В мразовитото букурещско утро на 6-ти декември през вратите на магазина влетяха едновременно около 60 интелигентни румънеца на преклонна възраст, в традиционни зимни шапки - пилотки)). Ние не успявахме с нищо, разговорът на румънски не вървеше)), но най – важното! – това беше пълен и безусловен успех: Румъния прие Берьозка!!

Все разговоры о разности менталитетов, любви или нелюбви одного народа к другому – пустая болтовня, которой успешно увлекаются политиканы в телевизоре! Румынский опыт окончательно бесповоротно убедил меня в этом. Если ты делаешь хороший, качественный «вкусный» во всех смыслах бизнес – везде он будет воспринят на ура! Да и люди во всех странах гораздо добрее и ближе, чем нам порой кажется!

Всички разговори за различията в манталитета, любовта или омразата на един народ към друг – са пълни глупости, от които успешно се увличат политиканите по телевизията! Румънският ни опит окончателно и безвъзвратно ме убеди в това. Ако правиш добър, качествен, „вкусен“ във всеки смисъл на думата бизнес – то той навсякъде ще се приема с възторг! А и хората във всички страни са доста по – добри, отколкото понякога ни се струва на нас! Следва продължение

Продолжение следует

С уважением Бакуревич Виктор

Исполнительный директор Берьозка Трейдинг ООO

14

февруари / 2018

С уважение, Виктор Бакуревич

Изпълнителен директор Берьозка Трейдинг ООД


Jurnal 10  
Jurnal 10  
Advertisement