„хе-хе-хе.“ „хехехехеехех.“ „хе-хе. па, аз това през цялото време чекам да ми го кажеш, бе! късно палиш, но все пак никога не е късно да го поемеш дебелия, хе-хе!“ веднага след това изречение, Мачката започна да претрепва Тасе от бой. най-напред си заби коляното в стомаха му. с едната ръка го хвана за рамото, а с другата за врата, така няколко пъти го удари в прозореца на колата, от ударите по прозореца на Тасе му се сцепи аркадата, след което по неговото лице започна да тече кръв. Мирче таксиметраджията се изплаши, спря колата и избяга от нея. Червеният пък, дърпаше Мачката за коляното и бутовете, с цел да спре побоя. Тасе пищеше от болка, докато кръвта му бликаше по новите калъфки на Мирче.
когато Мачката влезе в къщи, свари повторно стария Богдан, който ухилен до уши го попита: „сине, да не върне? (да не вали?)“ „Ай, ай стига… какво върнене, какви църни курове.“ „не, не наистина, кажи дали върне?“ „не, не върне!“ „е, да ми ядеш мъдинята църни…. хауахауахуаа!“ след това Мачката отвори прозореца, изпъна си ръката, за втори път днес се увери дали е „кокуро“ и наистина, такъв си и беше. навън отново започна да вали дъжд.
Мачката забърза юмруците по главата и по всички останали части на тялото на Тасе. дори по едно време Тасе се опита да отвърне, но Мачката беше далеч по-силен и по-развит, така че още повече се разбесня. след няколкоминутен бой, Червеният показа благородство – отвори вратата и извлече окървавения Тасе от колата. след това влезе в таксито, запали двигателя и тръгнаха. остави Мачката пред тях, а той замина да закара колата до Мирчеви. КУЧЕПЛАШИЛОТО – Мачката, беше доста изморен. вече се стъмваше, започна да святка и по малко и да гърми.
92 Алекс Букарски
Люде, на които не им се отваря парашутът 93