Page 1

въпроси

за какво са ти хербарии на срещнати случайно пътища врати като дувари огромни катинари ключове надничащите сенки като духове и неродените деца със всичките им люлки за какво ти са петите с трънчета и всякакво измамно огледало, в което има страх на уличници, нагарча като дъх от устни полепнало в косите блудство за какво са всичките ти рожби несукали от младата ти гръд вълчета ­ рошави, оголени и зли, наострени за битка и малките ръце, които мачкат листа сутрин 

свири, не чуваш ли

Ръцете отхапват пясъка. Водата прави голите тела да блестят  загорели от слънцето, впити и топли, галещи вятъра.  Свири,  не чуваш ли,  вълните се вливат в стенание?  И мърдат устните си,  бедрата, 


надигат гърди и въздишат,  едва доловимо говорят на техния си език  почти до устните, докосват врата, раменете,  шептят ли шептят  в ушите им  две кратички думи... спират времето.

по перваза на устните

Все още улицата по същия начин мирише ­ малко на пролет и пресен асфалт. Докато дъждът пее по перваза на прозорците два чифта очи си говорят безмълвно, розовеят бузите, косата й пламти, през дрехите порастват върховете. И никой не забелязва, че денят не е с бялата риза. Облаците са плуващи риби препълнени с радост, а нощем звездите ­ цветя. Под малката стряха се ражда дъга ­ техните устни докосват небето.

усещане за жена Цяла вечер той е в очакване  и тревожно поглежда към часовника, коленичил насред празната стая. Виното (на няколко реколти) рисува кръгчета по сухите му устни. Тя все пак ще дойде! Ще го накара да се смее с глас,


ще се отърка като котка, (ще замърка)... джаз. Приготвил е лулата си за по­специални случаи и ваната е пълна със ухания. Вечерята е още топла, свещи, камината рисува силуети. Ще дойде ли? Ще дойде ли Която прави ирисите кестени, онова неравноделно дишане, рисува живописи по стените и гледа през очите й света?

Агая стихове  

поезия от агая