Page 1

Брой 47, зима 2012

Списание на Американския университет в България

АУБ В този брой:

История на създаването

Първите

Юбилейно тържество

Преди и сега


Социалната отговорност винаги е била важна част от живота на студентите

Бил Портър, „човекът за всичко” от Мейн (САЩ), и първите бейзболни ентусиасти в Благоевград

Редакционен екип: Павлина Стойчева Силвия Зарева Албена Кехайова Брой 47, зима 2012

Списание на Американския университет в България

Фотографи:

Александър Акоста Осорио Альона Усачева Кумуш Непесова Лия Ситдикова и снимки от лични архиви

АУБ В този Брой:

История на създаването

Първите

Юбилейно тържество

Преди и сега

Публикувано от АУБ с участието на студенти. За повече информация, моля, вижте посочените телефони и адрес за обратна връзка на гърба. Copyright 2012 AUBG. All rights reserved.

На Хелоуин винаги те очаква изненада…


СЪДЪРЖАНИЕ 02 Какво се случи за 20 години: факти и снимки 04 „Защо да не превърнем Благоевград в малък Оксфорд?“ 08 Първите 14 Как отбелязахме годишнината 36 Честит рожден ден! 40 Преди и сега 44 Поглед в бъдещето 48 Обръщение от председателя на Настоятелството

02

04

36 40 44

14


20 години развитие и успехи

За малка институция в една от малките икономики в Европа, Американският университет в България (АУБ) оказва сериозно влияние в България и региона през първите две десетилетия от съществуването си. Първоначалната мисия на университета гласи: АУБ е създаден, за да „подготвя студентите за лидерски позиции в новите демократични общества, така че Източна Европа да претърпи истински ренесанс в идеалите и институциите си“. Смела визия и скъпо начинание, постигнало невероятен успех, въпреки че не винаги сме следвали най-прекия и лесен път, както ще разберете от спомените на хората, които са били въвлечени в реализацията на проекта. Постигнали сме много неща от основаването си: JJ JJ

JJ

JJ

JJ JJ JJ JJ

02

БРОЙ 47

JJ

Акредитация в САЩ и в България; Проектиране и изграждане на университетски комплекс на световно ниво; Основаване на най-голямата англоезична библиотека в Югоизточна Европа; Създаване на фонд на стойност 20 млн. долара и ръст на нетните активи до 50 млн. долара; Балансиран оперативен бюджет; Привличане на най-добрите студенти от цял свят; Обогатяване на учебната програма; Добавяне на нови програми, включително ЕMBA; Създаване на конферентен и академичен център в София.


Board Chair’s Обръщение отAddress председателя на Настоятелството

Най-важното е, разбира се, че в АУБ са завършили 3 100 изключителни млади мъже и жени, тръгнали в много различни посоки, за да се докажат, да изградят репутацията на университета и да заемат все повече и повече лидерски позиции в региона. Завършилите АУБ продължават обучението си в престижни университети, изграждат кариери в международни корпорации, или стартират успешен бизнес. Това се дължи не само на академичната им подготовка, но и на факта, че възприемат широк спектър от познания в различни сфери чрез индивидуалния, интерактивен и развиващ практични умения подход на АУБ към обучението. Американският модел на образование – уникален за Източна Европа и все още слабо разпространен в останалите части на континента – е ценен днес, ще бъде ценен и утре, защото се е доказал през годините.

академично и финансово, както и да допринасяме към развитието на обществото. Ето защо трябва да си припомним постиженията от миналото, да отпразнуваме успехите си и да благодарим на всички вас, които подкрепяхте АУБ през годините. Надяваме се, че историите, с които ви запознаваме в този брой, ще ви вдъхновят да останете с нас, за да ни помогнете да напишем следващата глава в историята на Американския университет в България! g

Ролята на АУБ, заедно с тази на България и региона, се е развила в социален, икономически и политически аспект. Като част от НАТО и Европейския съюз, България, респективно АУБ, се свързват все повече със Запада. За никого не е изненада, че студентите от Балканите, от страните на Изток от България и бившия Съветски съюз виждат университета като път към Западна Европа и САЩ. Броят на международните студенти нарасна неимоверно и в момента в АУБ учат младежи от 45 страни от цял свят. Заедно с увеличаването на нашето въздействие в България, ние разширяваме влиянието на университета отвъд границите на региона чрез своите възпитаници.

ЗИМА 2012

Но Американският университет в България не може да лежи на стари лаври. Пътят, който ни предстои, е предизвикателен и вълнуващ. Ние искаме да се развиваме

03


Какво се случи за 20 години: факти и снимки

14 май 2011 г. – Първа копка за Студентски център „Америка за България“

15 май 2010 г. – Новата академична сграда вече носи името Академичен център „Балкански“ в чест на проф. Минко Балкански 16 май – 2009 г.

2011

2010

3 октомври 2011 г. – АУБ отбелязва двадесетата си годишнина с гала-вечер в Народен театър „Иван Вазов“ в София

04

БРОЙ 47

март 2011 г. – Георги Илиев ’96 печели наградата „Книга на годината 2010“ в България с „HolyFool. Градът на кучетата“

20 януари 2010 г. – Представители на АУБ и официални лица от Благоевград режат лентата на третото общежитие в университетския комплекс „Скаптопара“


Какво се случи за 20 години: факти и снимки

10 април 2010 г. – Премиера на първата музикална продукция в историята на АУБ – „Чикаго“

април 2009 г. – Първите възпитаници, спечелили стипендии от фонд „Анна Чапрашикова“, заминават в Щатите, за да продължат образованието си в топ 20 университети в САЩ На официална церемония библиотеката на АУБ се посвещава на Дими и Ивон Паница

4 октомври 2008 г. – Първа копка на трето общежитие в университетския комплекс „Скаптопара“ 3 октомври 2008 г. – Новата библиотека отваря врати 27 септември 2008 г. – Елвин Гури получава първата награда за възпитаник, изиграл важна роля в развитието на АУБ

2008 4 април 2009 г. – Клубът по американски футбол „Griffins“ е домакин на първия нациoнален турнир по американски флаг футбол в България

2007 12 май 2007 г. – Официално откриване на новата академична сграда

2006 октомври 2006 г. – Американският университет в България празнува петнадесетата си годишнина

април 2009 г. – С грижа към околната среда – студенти организират за първи път Седмица на екологията 1 април 2006 г. – Повече от 500 човека участват в първата спортна олимпиада, организирана от студенти на АУБ ЗИМА 2012

2009

20 юли 2006 г. – АУБ е акредитиран с най-високата оценка от Националната агенция за оценяване и акредитация в България

05


27 май 2005 г. – Първата мега-среща на възпитаници на АУБ събира хора от всички 11 випуска на университета

ноември 1999 г. – Първо посещение на американски президент в АУБ: Бил Клинтън получава почетното звание „Доктор хонорис кауза“ 28 март 2001 г. – АУБ е акредитиран в САЩ от New England Association of Schools and Colleges

2005

2004

2003

2002

2001 1999

14 юни 2001 г. – АУБ получава акредитация в България от Националната агенция за оценяване и акредитация

06

БРОЙ 47

11 май 2004 г. – Първият випуск на магистърската програма за ръководни кадри на АУБ се дипломира 19 март 2003 г. – Центърът за образование и култура „Илиев“ официално отваря врати в София

5 октомври 2002 г. – Студентско общежитие „Скаптопара 2“ посреща студенти за първи път


Какво AUBG Milestones се случи заin 20Facts години: andфакти Photos и снимки

декември 1992 г. – Поставена е първата театрална продукция на АУБ – „Нашият град“ на Торнтън Уайлдър, режисьор Ал Сайръс 1 октомври 1995 г. – Хорът на АУБ получава първата си награда (второ място) на международното състезание за хорове „Bedřich Smetana“, Чехия

17 октомври 1992 г. – Излиза първият брой на студентското издание „Аспектър“

април 1992 г. – Провежда се първият фестивал на изкуствата в АУБ

11 септември 1998 г. – Студентско общежитие „Скаптопара 1“ отваря врати

есен 1991 г. – Студенти използват радиоточката в общежитието за първите радио предавания, които по-късно се превръщат в радио АУРА

23 април 1998 г. – Провежда се първото шоу на академията “More-Honors“ – най-популярното шоу в университета

1997

1995

1993

септември 1999 г. – FlashNews, първото студентско онлайн издание, излиза за първи път

27 януари 1993 г. – Създаден е хорът на АУБ

1992

1991

ноември 1991 г. – Първа среща на Настоятелството на АУБ 1 ноември 1991 г. – Тържествено откриване на Американския университет в България

7 май 1995 г. – Завършва първият випуск на АУБ

27 ноември 1997 г. – Първа копка за изграждането на университетския комплекс „Скаптопара“

24 юни 1991 г. – Първа церемония по откриването: АУБ отваря врати с 16 преподаватели и 208 студенти

ЗИМА 2012

1998

07


„Защо да не превърнем Благоевград в малък Оксфорд?“ История за създаването на Американския университет в България

От Робърт Филипс, преподавател по политически науки Откъс от статия на Робърт Филипс, описваща значимите събития и хора при създаването на АУБ, „Американският университет… къде?“ (2011) Трудно е да се намери герой в създаването на АУБ. Това е една история без герой. Вместо това, в нея има стотици, ако не хиляди хора, които просто са чули за една „завладяваща и силна“ идея, харесали са я и са искали да помогнат за нейното осъществяване. „Няколко души могат да сътворят нещо голямо“, казваше Дими Паница. Да, хората са от изключително значение. Много хора, пък, могат да сътворят нещо наистина голямо. Добавете към това малко късмет и ето – получавате един университет. Трудната част обаче е да направите така, че тези хора да са наистина важни. В Американския университет в България те намериха нещо, което ги вдъхнови. Може би не са виждали бъдещето; може би са виждали само малки части от него. Но това не е от значение, защото все пак са го видяли и са действали на момента. От заключението на „Американският университет… къде?“ „Бях в армията, когато получих писмо от майка ми със статия от вестник. Тя беше буквално изрязана, сложена в плик и изпратена до мен. Това се случи през 1990 г.“. Димитър Начков от Асеновград е един от първите студенти на АУБ. Като много други момчета от първия випуск, след завършването на гимназия през 1989 г., той е пратен в армията за задължителна военна служба. „Тогава нямахме електронна поща, използвахме обикновени пощенски услуги. Тя (майка ми) ми пишеше два пъти седмично… Аз говорих за това с Манол (Манол Пейков, който също става студент в АУБ), защото служехме заедно. Той каза: „Знаеш ли, майка ми също ми изпрати писмо…“. Когато излязохме от казармата, което се случи през март 1990 г., имаше много информация по телевизията и във вестниците за новия университет. Аз си казах „Защо да не опитам?“. Както отбелязва Начков, интересът към университета, подхранван от пресата и от слухове, нарасва през пролетта и лятото. През юли 1991 г. новият университет вече е топ новина в пресата.

08

БРОЙ 47

„Не знаехме какви ще са критериите за прием. Затова се обадихме по телефона“, спомня си Начков. „Казаха ни, че всички желаещи са добре дошли, и че двата изпита, които ще се вземат предвид са SAT и TOEFL. Казаха ни

Първите посетители на библиотеката имат само няколкостотин книги на разположение

кога точно ще се проведат в Благоевград. Така Манол и аз…започнахме да учим, защото за година и половина в армията нямахме възможност да практикуваме английския си и чувствахме, че имаме нужда от сериозна подготовка“. Всяка година в САЩ, гимназистите, които планират да продължат своето образование, държат SAT. Това е нормална част от процеса на кандидатстване в Щатите. От друга страна, през 1991 г. в България SAT е непознат изпит, освен за тези, успели да се доберат до някой учебник, изпратен им от приятели в Америка. SAT е предизвикателство за бъдещите студенти, но организаторите срещат още по-големи затруднения. Само за да получат тестовете, те трябва да водят преговори с Educational Testing Service (ETS), създателите на изпита, които трябва да дадат съгласието си теста да се провежда на територията на България. В крайна сметка ETS склони и изпрати тестове, които долетяха от САЩ като свръх-багаж.

„Не знаехме какви ще са критериите за прием. Затова се обадихме по телефона“, спомня си Начков


“Why Don’t „Защо да неWe превърнем Make Blagoevgrad Благоевград a Little в малък Oxford?“ Оксфорд?“

Честното провеждане на изпитите и справедливите процедури по селекция на бъдещите студенти не са поставени под въпрос в САЩ. Тук обаче, след краха на предишната система, навсякъде витаят съмнения за наличието на връзки и субективизъм. За Милена Стойчева, отговорник по студентските въпроси в университета, това значи, че „всичко трябва да бъде прозрачно в една среда, в която до този момент такава практика не е съществувала“. За да се увери в честността на всички процедури, тя си спомня как е заключила тестовете в сейфа на университета и е спала с ключа под възглавницата си. Това, обаче, не е краят на сагата SAT. Поради липса на модерни технологии, се налага тестовете да се оценяват на ръка и всяко есе да се чете отделно. Ограничените човешки ресурси принуждават новосъздания екип в Благоевград да изпълнява много различни функции, включително оценяване на тестове и есета.

„SAT е предизвикателство за бъдещите студенти, но организаторите срещат още по-големи затруднения“

„После видяхме резултатите и останахме зашеметени“, казва Левърти. „Не мислехме, че това е възможно. Това беше за тях втори език. Никой не се беше явявал на подобен изпит“. Резултатите са наистина впечатляващи – кандидат-студентите на АУБ могат да се мерят със своите връстници от най-престижните университети в САЩ. Трудно е човек да си представи колко несигурност обгражда АУБ през 1991 г.: университетът няма минало, настоящето му се кове в момента, а бъдещето е неясно. Всички, които стават част от него, рискуват – дали ще започне учебната година, дали ще има университет… Първият випуск „рискуваха, не ние“, си спомня Здравка Божинова, която е започнала работа в АУБ през август 1991 г. Йорданка Мелниклийска е съгласна, че първите студенти са поели голям риск: „тези хора трябва да са били много смели, за да ни повярват“. Попитан дали е рискувал, записвайки се в новия университет, Начков отговаря: „Всъщност, това бе нещо вълнуващо за мен. Никога не съм поставял под въпрос бъдещето и успеха на университета“.

ЗИМА 2012

Представители от Благоевград лобират усилено, за да осигурят дом за новата институция

09


Дими Паница получи почетното звание „Доктор хонорис кауза“ на АУБ през 2001 г. Той беше един от най-значимите поддръжници на университета от самото му създаване

когато стипендиите на Фондация „Отворено Общество“ довеждат първите албански и румънски студенти в Благоевград. Масева за първи път се среща с Джон Мензийс в американското посолство, за да обсъдят идеята и да планират осъществяването й. Мензийс, енергичен американски дипломат, е известен и уважаван сред опозицията по това време. „Мензийс, разбира се, беше движеща сила в създаването на АУБ“, отбелязва Дими Паница, който по-късно става член на Настоятелството на АУБ. „Почувствах, че Благоевград беше много добро място за институция, която би допринесла за стабилизацията на Балканите в дългосрочен план“, казва Масева. „Също предполагах, че тази инвестиция ще помогне и на Югозападния университет и ще служи за пример с нови образователни методи и практики. Не на последно място, ще съживи града – с два университета и много млади хора. Ще помогне на икономиката и на търговията. Казахме си „Защо не превърнем Благоевград в малък Оксфорд?“. Може би мечтите ни са били прекалено смели, но определено сме мислели в правилната посока“.

Историята на АУБ започва само няколко месеца по-рано и дълго време успехът му е далеч от сигурен. Елиана Масева за първи път чува за идеята през есента на 1990 г. на среща на членовете на демократичната опозиция. По това време тя е лидер на временния изпълнителен комитет на Благоевград, град в Югозападна България с близо 70 000 жители, на около 100 километра от София.

10

БРОЙ 47

„Идеята за университет, който да бъде лидер в промените и реформите в образователната система, беше много нереалистична по това време“, спомня си Масева. Не е ясно как изобщо се появява такава концепция. Никой не си спомня на кого точно хрумва идеята за подобна институция. Ако се налага да се посочи определен човек, повечето биха казали – Джон Мензийс, културно аташе в Американското посолство в София. Други биха посочили Георги Прохаски, изпълнителен директор на Фондация „Отворено Общество“ – София. Една от найрано документираните идеи е от ноември 1990 г. във Великото Народно събрание. Със своето предложение за американски университет в Югоизточна Европа, Богдан Атанасов се надява, че такава институция би позволила на хората от региона да се обединят около жаждата си за знания. Атанасов, който по-късно преподава английски език в университета, вижда как идеята му се реализира,

Докато групата на Масева работи, за да финализира офертата за създаването на университета в Благоевград, Фондация „Отворено Общество“ – София, консултирана от Джон Мензийс, прави проучване. То показва, че САЩ може да участва в проекта чрез консорциум от институции или една по-голяма институция. Разбирайки това, Мензийс се опитва да намери подкрепа за проекта. Той се свързва с представители на университета в щата Мейн (САЩ), който е един от първите, приел български студенти по програми за обмен. Междувременно, групата от Благоевград разбира, че им трябва повече подкрепа от българското общество. Желю Желев, първият демократично избран президент в България, дава благословията си от самото начало. „Всички знаехме, че българите се нуждаеха от различен политик, с различно и много по-освободено мислене. Политиката ни по това време беше да отворим България за света. Фактът, че обучението (в новия университет) ще бъде на английски бе изключително важен, вземайки предвид широкото му приложение в политиката и търговията“, спомня си Желев.

„Идеята за университет, който да бъде лидер в промените и реформите в образователната система, беше много нереалистична по това време“


„Защо да не превърнем Благоевград в малък Оксфорд?“

Тържествено откриване на АУБ, ноември 1991 г.

„Всички знаехме, че българите се нуждаеха от различен политик, с различно и много по-освободено мислене…“

Американските преподаватели бързо научават как се правят нещата по български ЗИМА 2012

Първите студенти пристигат в общежитие „Хилтоп“

11


Джордж Сорос подкрепя идеята финансово още в самото й начало. Друг поддръжник е Сол Полански, който по-късно става председател на американското настоятелство на АУБ и на първото обединено настоятелство на университета. За мнозинството, Полански е най-подходящият човек за тази позиция. Като американски посланик в страната между 1987-1990 г., той си е изградил репутация на добър и честен приятел на България. Статутът му тук е такъв, че неговият ангажимент към проекта кара много българи, включително Масева, да повярват, че временната на пръв поглед идея ще се реализира. Дими Паница, български емигрант, който се прочува в света на журналистиката, се включва с цялото си сърце, помагайки за реализацията на проекта и е страстен поддръжник на АУБ през целия си живот.

Общежитие „Хилтоп“ е дом на първите преподаватели, студенти и служители на университета

Преподавателският колектив, 1991-1992 г.

12

БРОЙ 47

„Усещахме бъдещите възможности“


“Why Don’t „Защо да неWe превърнем Make Blagoevgrad Благоевград a Little в малък Oxford?“ Оксфорд?“

връзка с България. „Нямах абсолютно никакви познати в България преди да пристигна тук“, казва Дейвид Фланаган, бизнесмен от Мейн, който по-късно става член на Настоятелството. Вместо това, други неща ги мотивират да станат част от идеята. Някои от тях дори стават част и от България.

Представителите от университета в Мейн също започват да приемат идеята. В средата на есента на 1990 г., Дейл Лик, президент на университета, пристига в България и се среща с Мензийс и останалите, които подкрепят университета. Идеята напредва в България. Междувременно, екип от университета в Мейн е изпратен в края на март 1991 г. да прецени възможността за участие в проекта. Този екип включва Ед Левърти, който няколко месеца по-късно става първият президент на АУБ. Визитата включва срещи с новосформирания български инициативен комитет (чиято цел е да помогне за създаването на университета), с официални лица от правителството, парламента, американското посолство, и пътуване до Благоевград, за да се разгледат възможностите за бъдеща база. Впечатлени от чутото и видяното в България, пратениците от Мейн се завръщат в САЩ, като защитници на идеята и започват да убеждават президента Лик, който се интересува от интернационализирането на университета в Мейн. Боб Уудбъри, съветник на университета в Мейн, споделя тази гледна точка – и това го прави мъдър и ценен съратник на каузата АУБ в американската институция. До 29 май хората от Мейн изработват план за действие, който трябва да послужи като проект. Планът е налице и лятото започва. Идва време за съставянето на американската част от екипа, която всъщност ще създаде АУБ. Тъй като университетът в Мейн е отговорен за тази част от плана, административния екип е съставен от хора от институцията. През 1991  г., България с малкото си общество от емигранти, е извън картата на повечето американци. Въпреки това, с много малко изключения, създателите, преподавателите и поддръжниците на АУБ нямат никаква

Почти цялата администрация е събрана. Левърти си спомня разговор с колега, който му казва: „Ще ти трябва един Радар О’Райли“, имайки предвид герой от популярното телевизионно предаване M*A*S*H. „Ще ти трябва някой, който може да прави всичко“. Няколко дни по-късно, Левърти среща Бил Портър, който контролира програма за обучение на военни кадри в Ороно, щата Мейн. Портър, пенсиониран подполковник, е безценен със своите логистични познания. Всичко около него си идва на мястото. Освен че е запомнен с директния си подход към всички проблеми, Портър остава в историята и като човекът, направил първоначалния надпис „American University in Bulgaria“ (Американски университет в България). Той лично изрязва буквите от стиропор. Портър също прави понички за българските си колеги, години преди да се появят на пазара. Паулин Портър, която „помага във всичко“ през първата година и техните две деца също се включват в екипа на АУБ. Основната група е събрана и се очаква членовете й да пристигнат в края на юни – началото на юли. Следващата стъпка е проста – да се създаде университет за около 60 дни. g За цялата история на АУБ и първите стъпки, посетете www.aubg.bg

ЗИМА 2012

Преговори за създаването на АУБ през 1991 г.

„Усещахме бъдещите възможности“, казва Левърти. Той се премества тук заедно с жена си Роберта и децата си. Роберта Левърти става част от екипа, а в последствие започва да преподава. Стив Кени е американец от Мейн, работещ по това време за финансовия отдел на университета в Мейн. За него Амерканският университет в България не е само професионално предизвикателство. Кени, който става финансов директор на АУБ, признава: „Влюбихме се в цялата идея“. Пола Далзел-Кени потвърждава: „Имахме възможност да започнем да градим нещо от основите – падането на Берлинската стена, разпадът на Съветския Съюз и отварянето на Източна Европа. Беше много вълнуващо да сме в центъра на събитията. За нас, двама души от Мейн, тази възможност беше наистина невероятна“.

13


Първите Винаги има първи път и първи човек в някакво начинание. Хората, описани в следващите страници, станаха „Първите“ на АУБ, защото дръзнаха да стъпят там, където никой не бе ходил. Те нямаха история или опит, на които да се опрат. Не винаги успяваха и понякога даже се проваляха, но продължиха напред. Така бяха създадени първите организации – като радио АУРА, вестник „Aspecter“, студентското прави-

телство и библиотеката на АУБ, както и самият университет. Заради тези хора, които в себе си носеха откривателски дух и жадуваха промяна. Днес, те говорят за преживяванията си в АУБ и как те са променили живота им.

Тодор Тодоров

Първият абсолвент, държал реч от името на завършващия випуск на Церемонията по дипломиране; баща на първия студент второ поколение в АУБ Какви години само! Незабравими и изпълнени с приключения. Преди това мислехме, че загърбваме най-хубавите моменти – в гимназията, където бяхме безгрижни младежи – преди всичките планове за кариера и други задължения от „истинския живот“ да започнат да ни затрупват. В началото на 90-те българските университети изглеждаха като логично продължение на този безгрижен живот, но можеше бързо да се изгубиш в тях. АУБ не беше нищо подобно. Нямахме представа какви искахме да станем, но бяхме изключително задружни. Хората, духът – сякаш това беше един ренесанс за нас. Помня обърканите първи седмици от всеки семестър, лудите купони в механа „Воденицата“, „световните финали“ по белот, футболните мачове. Матричните принтери и първите есета, които някои от нас (заклел съм се да не споменавам имена!) се опитваха да пишат на MSDOS – щура история!

Випуск: 1995 Държава: България Настояща длъжност: Директор „Корпоративни финанси“, Deloitte Местоположение: София, България

„Ако си добро момче и учиш усърдно, един ден можеш да дойдеш в АУБ“

Синът ми се роди, когато бях във втори курс. Явно е прихванал идеята и сега се радвам, че и той стана част от АУБ. Гордея се с него и се надявам да намери тази магия, която ние открихме в АУБ.

Баща и син през първите дни на Людмил като студент в АУБ

14

БРОЙ 47

„Какви години само! Незабравими и изпълнени с приключения“

Завърших със специалност бизнес администрация, взех магистратура в същата сфера в САЩ, работих за голяма инвестиционна банка в Ню Йорк и станах съосновател на малък хедж-фонд. Преди седем години се върнах в България и в момента водя финансовите консултации на една от фирмите в Топ 4 на бранша. Надявам се много поколения горди родители да разказват историята на АУБ, която да не свършва никога. g


Първите

Ангел Ангелов - Мостуна

Съосновател на More-Honors Шоуто, организирано от aкадемията More-Honors, забавлява над 500 души всяка година.

Випуск: 2000 Държава: България Настояща длъжност: Собственик и генерален мениджър на NetMerit, консултантска компания за интернет маркетинг Местоположение: София, България

Въздействието на АУБ върху моя живот се оказа „неочаквано силно“… Кандидатствах, за да се прехвърля да уча в АУБ през август 1995 г. и бях приет малко след това. Това беше единствената институция от американски тип в България, към която можех да се трансферирам от колежа ми в САЩ. Беше началото на едно интересно пътешествие.

Какъв е типичният студент в АУБ? Ние сме объркани чешити, които се изразяват странно и искат много. Въпреки това, сме интересни и сме склонни да експериментираме с различни аспекти от живота си.

More-Honors се превърна в най-популярното шоу в университета през годините

Мостуна през деветдесетте

Да бъда президент на Асоциацията на завършилите в АУБ (между 2004 и 2007 г.) може би не е сред най-големите ми постижения, но определено беше едно от най-големите предизвикателства и натрупах много ценен опит. Основната причина за това беше работата ми с членовете на Настоятелството на АУБ. Причините, поради които продължавам да се връщам тук, са много: позитивността на града, нощните партита и найважното – многото приятели и събития, на които искам да присъствам и да помагам. Когато написах „бъдещето на АУБ“ в Google, намерих интересен резултат в официалния сайт на университета. Там пише: „Нашите възпитаници са бъдещето“. Кой съм аз, че да споря с Google? ;) Мостуна беше отличен с награда за възпитаник с изключителен принос към развитието на университета през 2011 г. g

ЗИМА 2012

Най-голямата движеща сила за мен бяха множеството уникални и интересни хора, които срещнах там. Шоуто More-Honors беше вдъхновено от пъстри личности, от желанието да запазим живи креативността, богатия социален живот и партитата в АУБ. Искахме също да поощрим неакадемичните ценности, които са много типични за хората от Балканите, и специално за хората от АУБ. Искам да благодаря на Антони Иванов, випуск 2001, и Анатоли Антов, Николай Пенчев и Емил Петков, всички – випуск 2000. Те бяха заедно с мен в хаотичното създаване на първото More-Honors шоу.

15


Анна-Мария Равнополска-Дийн

Един от първите преподаватели в университета и директор на общежитие

Връзка с АУБ: Преподавател по музика от 1991 г.; директор на общежитие Държава: България Настояща длъжност: Преподавател по музика в АУБ Местоположение: Благоевград, България

Преживяването да преподавам в първия университет, предлагащ образование в американски стил “liberal arts“ в региона, беше много вълнуващо. Тук, в АУБ, всичко беше различно от това, което сме свикнали да виждаме в типичните български университети. Като представител на двете култури, наистина оцених това от самото начало. Първите студенти също го оцениха; те имаха огромно желание да учат в АУБ – университет, който предлага различно обучение и широк мироглед. Винаги сме имали късмета да привличаме изключителни студенти. Обичала съм и обичам всички мои възпитаници. Когато дойдох в АУБ през 1991 г., тъкмо бях завършила аудиология и слухопротезиране в Indiana University в Блумингтън, САЩ. Първият шок беше, че около мен – по улиците и в магазините, се говореше български. Не защото не говоря езика, но дълго време бях свикнала да слушам и говоря единствено на английски. Звучеше странно да чуваш друг език. Сякаш сънувах… Първият концерт: В Блумингтън бях свикнала да изнасям различен солорецитал на всеки два месеца. По същия начин направих първия си рецитал тук. Беше към края на октомври, два месеца след пристигането ми в България. Никога няма да го забравя. Концертът се проведе в Благоевградската опера. Поради някаква причина, зад сцената, вместо две врати имаше две отворени пространства, които гледаха към улицата. Можете да си представите колко беше студено на сцената, когато се появих с моята рокля…

Първата лекция и концерт по приложна музика: Американски военни дариха на АУБ четири пиана. Те бяха „разхвърляни“ из целия университет. Гледайки как стоят неизползвани, ми хрумна щурата идея да започна да преподавам уроци по пиано. Всички мислеха, че е невъзможно да научиш хора, които не могат да четат ноти, да свирят на музикален инструмент. Дори самите студенти бяха изплашени, но се справихме! Първо ги учех на нотите и ги карах да седнат на пианото. Като професионален музикант, трябва да кажа, че е много поудовлетворяващо да учиш хора без никакъв музикален опит, отколкото професионални студенти по музика – нещо, което съм правила дълго време. Още по време на първия ми семестър в АУБ започнахме уроци по пиано и тогава се проведе първият ни студентски рецитал.

16

БРОЙ 47

Щастлива съм да празнувам двадесетата годишнина на този прекрасен и уникален университет, да бъда част от неговата история и неговото настояще. Ще продължавам да давам всичко от себе си за неговото бъдеще. g


Първите

Един от първите преподаватели в АУБ

Лекциите на Филипс винаги са интересни и приятни

Връзка с АУБ: Преподавател по политически науки Държава: САЩ Настояща длъжност: Преподавател по политически науки Местоположение: Благоевград/София, България Пристигнах в България на 15 или 16 септември 1991 г. Лекциите трябваше да започнат две седмици по-късно. Бяхме група от 12 до 14 преподаватели. Вече знаех малко за България, защото бях посетил страната през лятото на 1990 г. за една седмица, когато гостувах на приятели – исках да разбера какво се случваше със студентските стачки, които приключиха по това време. Бях развълнуван, когато пристигнах през септември. Всички бяхме развълнувани. Знаехме, че това е една необикновена възможност. Идваш при хора, израснали в съвсем различна система. Система, за която са ни разказвали. Да дойдеш и да общуваш със студентите беше не само вълнуващо, но и много притеснително. Бяхме неспокойни, не знаехме какво да очакваме в лекциите и нямахме достатъчно материали, защото все още нямаше библиотека. Всеки носеше всичко в главата си. Всички бяха донесли по два или три куфара. В тях имаше дрехи и учебни материали. Разчитахме почти единствено на себе си. Най-ранните ми впечатления – спомням си, че бяхме в общежитието „Хилтоп“ – там живеех през първата си година в Благоевград. Всички студенти бяха събрани в аудиторията и си спомням, че ме беше страх и бях много нервен, но и развълнуван едновременно. Никой не знаеше какво щеше да стане. Спомням си как погледнах нагоре и видях това море от тъмнокоси хора – всички други освен Веси и Мария – море от тъмни коси. Казах си „Уау, тук е различно“. Аз съм от Южна Каролина, САЩ, и всичко това ми изглеждаше необикновено. Всички мои колеги се вълнуваха, студентите също. Втората вечер двама души дойдоха да говорят с мен и това беше първият път, когато общувах със студентите. Инфраструктурата не беше развита по това време. Ситуацията в България се промени толкова много – в момента инфраструктурата е на съвсем друго ниво. Сега университетът може да разчита на хората и на обществото за подкрепа. Те също се промениха. Университетът има повече ресурси, по-развита инфраструктура и повече служители, специализирани в различни сфери. Студентското тяло също се промени. В момента студентите не само идват от много различни държави и култури, но знанията и уменията, които притежават, също са различни. g

ЗИМА 2012

Робърт Филипс

17


Богдан Космачук

Първият студент, дипломирал се с успех 4.0 (по четирибалната система)

Випуск: 1999 Държава: Румъния Настояща длъжност: Инвестиционен анализатор, Senator Investment Group Местоположение: Ню Йорк, САЩ

Богдан и жена му Роми наскоро станаха родители

Имах около сто дни да се радвам на моя отличен успех в АУБ (4.0). През септември 1999 г. вече се бях присъединил към новите студенти в Woodrow Wilson School на „Принстън“, където постиженията на моите колеги излизаха извън границите на отличния академичен успех. В първата ни лекция по микроикономика се изправихме пред маратон от формули, описващи пазарното равновесие между търсене и предлагане. Час по-късно, преподавателят най-накрая спря и ни попита: „Някой може ли да ми каже как се решават тези уравнения?“. Поглеждайки нагоре, очаквах да видя гора от ръце, но изглежда никой не знаеше верния отговор. След минута, натежала от тишина, най-накрая реших да се намеся. Беше проста система от линейни уравнения. Виждал съм я през втората си година в АУБ. „Трябва да използваме правилото на Креймър“, предложих аз. Този отговор ми донесе много повече уважение, отколкото някога ми е носил отличният успех. Дори и в АУБ, поради факта, че имах само отлични оценки, бях обект на закачки. Обвиняваха ме, че винаги съм пръв в библиотеката и си тръгвам последен оттам. Това до известна степен беше вярно; онова, което приятелите ми не забелязваха, обаче, беше че прекарвах доста часове в сладка дрямка на пода зад лавиците с книги. А може би все пак знаеха, защото един ден се събудих и намерих бележка до себе си, на която пишеше: „Ако все още спя в 12 часа, моля събудете ме за обяд“.

18

БРОЙ 47

Не че обядът беше толкова вкусен тогава (научих, че сега е много по-добър). Образованието, което получих, обаче,

беше невероятно и то ми помогна да бъда сред отличните студенти на випуска ми в „Принстън“, и в последствие да започна работа в McKinsey. Консултантската работа, която вършех там, подхрани интереса ми към инвестирането. Днес, аз съм старши инвестиционен анализатор на хедж фонд на стойност 3.5 милиарда долара в Ню Йорк. Управлявам парите на различни пенсионни фондове, университети и семейни фирми по света. И аз далеч не съм единственият възпитаник на АУБ в Ню Йорк. Бившият ми съквартирант Хориа Типи заема висок пост във FICO; жена му, Стела, която държа слово на Церемонията по дипломирането, в момента е адвокат в Jones Day, една от най-големите правни кантори в света. Бори Деак, вторият по успех студент от моя випуск, работи в JP Morgan. Сестра ми, Роксана, която започна да учи в АУБ през 1999 г., продължи обучението си в Columbia University и в момента работи за Earth Institute, организация с нестопанска цел. Занимаваме се с различни неща, но всички ние започнахме пътешествието си от едно място – двучасово пътуване с автобус от София до Благоевград. Жена ми Роми, която е много успешен директор по продажбите в „The Wall Street Journal“, е учила в „Йейл“. Често се шегувам с нея, казвайки й, че имам много по-добро образование от нейното за една десета от цената, която тя е платила. Когато за първи път чу това, тя помисли, че се шегувам. Мисля си, че вече знае, че съм прав. АУБ е само на 20 години, „Йейл“ е на 310. Това съотношение ме кара да вярвам, че АУБ ще стане по-добър. g


Първите

Дилян Павлов

Първият председател на организация за студентски медии Идването в АУБ беше трудно. Буквално. Да стигна до Благоевград, за да кандидатствам, за мен беше истинско изпитание, сравнимо с геройски подвиг.

Випуск: 1995 Държава: България Настояща длъжност: Съосновател на Netage Solutions, Inc. Netage разработва и предлага на пазара Dynamo, водещ софтуер за управление на бизнеса на фирми, занимаващи се с управление на алтернативни активи в САЩ и Европа. С офиси в Бостън, Ню Йорк и София, компанията обслужва повече от 200 от най-големите инвестиционни банки, лични фондове за ценни книжа и брокери в света. Местоположение: София, България

На абсолвентския бал

Първо взех влака от родния ми град Русе до София. Беше експрес, а България (по моите представи) беше малка страна. В крайна сметка пътуването отне 11 часа. Никога преди това не бих и предположил. Използвах „експресната“ комбинация от автобус и трамвай, за да стигна от Централна гара до автобусната спирка в квартал „Овча купел“, София. Беше горещо като в пещ, трамваят се пръскаше по шевовете, а от мен течеше пот. Откъде да знам, че това щеше да се окаже най-приятната част от пътуването ми. На ваканция в Италия

Трябваше да ви разкажа за първия студентски вестник в АУБ „Аспектър“ – как се появи, момчетата и момичетата, които осъществиха идеята, за нашите трудности и успехи. Просто почувствах, че историята с пътуването е добър предговор, който да ви потопи в духа на времето. Всеки от нас, от първия екип на „Аспектър“, е преживял подобно пътуване през 1991 г… към АУБ, към „Аспектър“, и към милиони други инициативи, които вървяха паралелно с лекциите. Моника Филкова оглавяваше екипа от фантастични журналисти-студенти. Жоро Захариев и Любо Йовчев будуваха безброй нощи, за да направят дизайна. Алекс Александров управляваше производството и финансите. Повече от 30 души работеха по проекта и всички те бяха изключителни личности. Нямахме никакъв опит, но бяхме заредени с много ентусиазъм. Изкарахме си страхотно. Честит рожден ден, АУБ! g ЗИМА 2012

В „Овча купел“ се качих на държавен автобус „Чавдар“ (произведен около 1960 г.). Беше 1991 г. и частните превозвачи все още не се бяха наложили. На излизане от София предното стъкло на автобуса се счупи. След кратък размисъл, шофьорът спокойно реши да продължи по пътя. Пътниците бяха във възторг. Тишина натежа в автобуса скоро след това, когато започна да духа вятър, при скорост 60 километра в час, през дупката, където липсваше предното стъкло. Беше като да караш мотоциклет, само че доста леко облечен. Пътниците предоставиха всяка ветроупорна дреха, която имаха по себе си, за да може шофьорът да избегне хипотермията и да продължим пътуването. Облечен така, той беше истинска атракция – едър мъж, с дамски очила от 70-те години, капела, вързана здраво около врата му с розов шал, огромно яке, тениски, увити около ръцете му… Въпреки това, не се смеех. Аз замръзвах. Пътуването продължи четири часа. Всичко, което исках бе отново да съм в нажежения трамвай в София…

19


Христо Грозев

Съосновател и първи генерален мениджър на радио АУРА

Радио АУРА бе създадено от няколко хиперактивни първокурсници, които живееха в общежитието „Хилтоп“, скоро след като се нанесохме да живеем в бившата станция на БКП. Мисля че беше октомври 1991 г., когато първият директор на общежитието – Джеф Дийн – с леко подозрение ми даде разрешително да ползвам стаята с кабелната радиостанция на втория етаж. Предшественикът на радио АУРА започна работа около ноември 1991  г., като се излъчваше само в общежитието чрез едноканалното кабелно радио, познато под името радиоточка. Станцията първо започна под името “rAUBGadio“ – убийствена игра на думи, но да бяхте се опитали да кажете това на създателите: Манол, Димитър, Дора, Кейт, Бистра, Питър, Петър и други. rAUBGadio излъчваше всяка вечер „качествен микс“ от рок, поп и балади, смесени със съобщения от типа: „Компютърната зала ще остане отворена цяла вечер“. Тъй като можеше да се слуша само по радиоточката, логичният и хитър слоган беше „Не се опитвайте да сменяте честотата… технически невъзможно е“. Само няколко месеца след създаването на радиостанцията, екипът постепенно нарасна и включваше Емил, Страци, Мария, Иван и много други. Всички те решиха, че имат право да излъчват на радиовълни и започнаха да се приготвят за нова градска радиостанция, която да е конкуренция на старомодните национални и местни станции. Затова ни трябваха само три неща: студио, оборудване и FM честота. О, да, и истинско име – стигнахме до радио АУРА – от “American University Radio.“

20

БРОЙ 47

Първото нещо беше лесно. Университетът – а именно административният директор Бил Портър – ни предостави неизползван офис точно до стаята на преподавателите. Само за една нощ успяхме да изолираме стените

Випуск: 1995 Държава: България Настояща длъжност: Собственик и председател на RadioCorp, национална мрежа от радиостанции и списания в Холандия; инвеститор в различни медии в България, включително вестниците „Утро“ - Русе, „24 часа“ и „Труд“ 2004 – 2006 г. – Директор „Корпоративно развитие“, Communicorp International Group 1995 – 2004 г. – Вицепрезидент и изпълнителен директор, Metromedia International Radio Местоположение: София, България

на „студиото“ с виолетови кашони от ябълки (да, тогава ябълките се продаваха в кашони – не искам да ви казвам колко много ябълки трябваше да купим и изядем, за да има достатъчно кашони за изолация). На следващата сутрин шокираният инженер на сградата Георги Прегьов (до скоро заместник-министър на инфраструктурата) ни каза веднага да махнем изолацията, защото нарушавала изискванията за пожарна безопасност. Така си отидоха кашоните и ги заменихме с огнеупорно покритие (което бе тествано при пожар в студиото много по-късно – не изгоря, но белият прах от пожарогасителя остана там завинаги и причини много дихателни проблеми в последствие). Второто нещо, от което се нуждаехме – оборудването – също не беше проблем. Уредих един приятел от Холандия – бивш радио-пират – да ми изпрати неизползвано оборудване от старо пиратско радио. Спомням си, че платих 350 долара за цялото студио. (Година по-късно получихме финансиране от нестопанската организация „Международен медиен фонд“, което ни позволи да закупим най-модерната техника на пазара – включително професионални грамофони и CD плейъри). С третия компонент – честотата, вече нямахме късмет. Месеци наред кандидатствахме, молехме, лобирахме и заплашвахме Държавната комисия по далекосъобщенията (ДКД) в София, само за да вземат предвид молбата ни за разрешително за честота. Ние бяхме просто една група студенти, далеч от София. Спомням си как използвахме телефона с шайба от офиса на президента на АУБ (все още нямахме собствен телефон) и часове наред набирахме един и същ номер, за да се свържем с ДКД. В крайна сметка ни казаха, че ще получим честотата 98.9 FM, но трябва да почакаме още няколко седмици за окончателното решение.


Първите

Не е нужно да споменавам, че комбинацията от амбиция и натиск ни накара да влезем в ефир веднага, настройвайки нашия (пиратски) предавател на 98.9 FM. Така ние се превърнахме в първата полу-легална радиостанция в България, която излъчваше на къси вълни. Най-големите късметлии миксираха музиката в ефир, а ние се качихме в стария трабант на Манол и тръгнахме из града, за да проверим докъде стига сигнала. Можеше да бъде чут – на 98.9 FM – доста извън пределите на града. Стигнахме почти до Дупница, а сигналът все още се чуваше. В един момент някой реши да сравни силата на нашия сигнал с този на другите станции – открихме, че НЯМА други станции – предавахме не само на 98.9, но почти на всяка друга FM честота. Карахме обратно към студиото като обезумели, защото знаехме, че се бяхме превърнали в радио-терористи. Оправихме проблема за половин час, настроихме радио трансмитера, и за щастие можехме да бъдем чути единствено на 98.9 FM. През следващите няколко дни, радио АУРА се превърна в „истинска“ радио станция, със собствени промоции и специфични мелодии (благодарение на членовете от хора на АУБ) и оригиналния слоган „Дигитален динамит. Дръзнете да бъдете различни.“ Имахме дори фланелки с нашето лого и радиочестотата на тях. Две седмици по-късно получихме писмо от ДКД. Беше кратко: „Ще ви бъде предоставена различна честота: 98.8 FM. Промяната е наложителна поради открит сигнал от чужбина, който вече заема 98.9 FM“.

12-тият рожден ден на радио АУРА

„О, да, и истинско име – стигнахме до радио АУРА – от American University Radio“ честотата. Никой нямаше да забележи разликата. Така, дълги години, радио АУРА беше може би единствената станция, която твърдеше, че предава на различна честота от действителната. Групата хора, които бяха част от тази благородна лъжа, нарастваше с всеки изминал месец. Ирина (в момента програмен директор на БГ Радио), Костадин (по-късно генерален мениджър на радио АУРА), Фай (в момента изпълнителен директор на Communicorp Bulgaria), Виктория, Мария, Деси, Боряна, Светослав (по прякор DJ Zorro) и десетки, а сега стотици други студенти на АУБ, се присъединиха към екипа на радио АУРА. П.С. Чудя се кой от мениджърите на радиото е взел разумното решение да съобщи на слушателите реалната честота на радиостанцията. g

ЗИМА 2012

Разбира се, веднага сменихме честотата на трансмитера на 98.8 FM, но така и не казахме на слушателите за промяната. Не можехме дори да помислим да променим всичко – съобщенията в ефир, рекламните материали, визитните картички, тениските и всичко останало. Плюс това, тогава – в началото на 90-те – повечето радиоприемници имаха аналогова стрелка, която показваше

21


Димитър Начков

Един от първите възпитаници на АУБ, завършил магисърската програма за ръководни кадри (ЕMBA) на университета Випуск: 1995 (бакалавърска степен), 2004 (магистър по бизнес администрация) Държава: България Настояща длъжност: Изпълнителен директор, „Родопски Килим“ АД, семеен бизнес за изработване на ръчновързани декоративни килими по оригинална персийска технология Местоположение: Асеновград, България

Стари приятели от АУБ се срещат в Стара Загора през 2000 г.

Диляна Ангелова

Първият председател на Студентския сенат Випуск: 1995 Държава: България Настояща длъжност: Преподавател по история на изкуствата, Калифорнийски университет в Бъркли Местоположение: Бъркли, Калифорния, САЩ

Диляна със своята състудентка и приятелка Елица Николова

Даниел Томов

Първият президент на Асоциацията на възпитаниците на АУБ, избран за член на Настоятелството

22

БРОЙ 47

Випуск: 1997 Държава: България Настояща длъжност: Съдружник, Bulventures Capital Местоположение: София, България

Дани Томов на среща на Студентското правителство


Първите

Академичното напрежение беше изключително (всичките уроци, проекти, срокове, контролни, тестове и изпити). Въпреки това, не беше трудно за човек да се справи – нещата, които ни заобикаляха ни помагаха. Това беше нашата околна среда – студенти, професори, администрация, гости и посетители. Всички те бяха моПрез май 1995 г., в речта си към първия завършващ випуск, обичан от нас прeподавател по икономика нарече нас, завършващите над двеста души, „пионери“. Речта му възхваляваше авантюристичния ни дух и постиженията ни през последните четири години. Много неща, в които бяхме първи, бяха споменати. Последните години оживяха отново, изпълвайки ни с емоции и гордост. Мислехме, че сме правили всичко, което правят студентите във всеки друг американски университет. Но тогава разбрхаме, че ние, първите, сме направили много повече. Ние утъпкахме пътя и оставихме следа по уникален начин. В този момент изведнъж осъзнахме настоящето – седяхме заедно за последен път, опиянени от нашите постижения. Студентското правителство, основано от първите студенти през 1991 г., беше едно от тези постижения. Изключително горда съм, че бях първият председател на Студентския сенат, демократично избрано управленско тяло, съставено единствено от студенти. Сенаторите се кандидатираха поотделно. След това, дванадесетте избрани сенатори, избираха техен председател. За съжаление, аз бях единствената жена. Първите „плакати“ за изборите За мен, АУБ е страхотно приключение, което даде старт на едно невероятно пътешествие и ми създаде приятели за цял живот. Там срещнах съпругата си, запознах се с много умни и различни хора, изпълнени с мечти и страст, наслаждавах се на баскетболни мачове и се научих как да работя в полза на обществото. Едни от най-ярките ми спомени са свързани с откровените и приятелски разговори със студенти от Косово, Албания, Македония и Сърбия. Говорехме си за миналото, настоящето и нашето общо бъдеще, докато на няколкостотин километра от нас имаше война. Тогава ме осени прозрение, в чиято истинност се убедих по-късно: приятелството, споделените ценности и образованието

тивирани от ентусиазма да създадат нова институция – такава, каквато никога не бе съществувала в тази част на света. Чувството на задружност бе споделено от всички. Те усещаха, че това е едно предизвикателство за тях, предизвикателство да създадат нещо ново. Може да се твърди, че ученето е основната цел на всеки университет. В АУБ, обаче, този процес беше навсякъде. Двадесет години по-късно, все още се чувствам щастлив, че съм част от него. Вярвам, че това чувство за споделеност обединява и студентите на АУБ днес, двадесет години след създаването му. Иска ми се то да продължава да живее векове наред. g

представляваха списъци с имена и нищо повече. Преподавателят по политически науки Боби Филипс търпеливо ни посвети в тънкостите на честните и цивилизовани дебати. Задълбочено дискутирахме избирателните процедури и се научихме как да предлагаме дневен ред, как да гласуваме и да закриваме заседанията си. На двадесетата годишнина на АУБ, бих искала да благодаря на всички преподаватели, които ме запознаха с прекрасния свят на хуманитарните науки, историята и най-вече на археологията. Толкова много харесвах това, което учех, че исках още и още. Това доведе до магистърска степен по история на изкуствата от Southern Methodist University, Тексас (1998), и докторска степен по история на изкуствата от Harvard (2005). Преподавателите от АУБ ме окуражаваха да мисля аналитично и насърчаваха креативността ми, като ме обучаваха чрез диалог. Опитвам се да прилагам тези уроци, доколкото мога, в собствените си лекции в Калифорнийския университет в Бъркли, където в момента преподавам раннохристиянско и византийско изкуство. На снимката: при останките от гигантска статуя на император Константин, една от любимите ми теми. Съпругът ми е историк, имам две деца – син на 8 и дъщеря на 5. g могат да направят живота ни, и този на нашите деца, много по-добър и по-сигурен! Да задаваш правилните въпроси, да мислиш аналитично, да бъдеш организиран, да имаш мнение и да уважаваш различните гледни точки, да спазваш обещанията си, да влагаш във всяко едно начинание цялата си страст и сърце, да останеш любознателен и жаден за нови знания… това са само част от страхотните уроци, които получих в АУБ и които ми помагат и до днес в предприемачеството. Искрено се надявам, че след още 20 години АУБ ще се превърне в невероятно приключение за дъщеря ми и нейните връстници от следващото поколение! g ЗИМА 2012

Моята история за АУБ е история за познанието. Познание, излязло извън пределите на класната стая. Посещавах лекции и се учех да пиша и чета задълбочено, да анализирам информация и да излагам доводите си, да отстоявам позицията си и да разбирам гледните точки на другите. Живеех в общежитието и се научих как да съжителствам с различни хора. Срещнах нови лица и се научих как да намирам приятели. Научих, че винаги има различна гледна точка и че решенията, които трябва да вземем, невинаги са правилни или погрешни, а са такива, каквито просто трябва да направим.

23


Деян Василев

Първият президент на студентското правителство

Искрата, наречена АУБ Необичайно е, когато канидат-студент се интересува от даден университет, в отговор да получи проучване за осъществимостта на проекта, както и петгодишен академичен и бизнес план за учебното заведение, в което мисли да кандидатства. Въпреки това, аз получих точно това по пощата през далечната 1990 г. – не информационна брошура, а проспект, дълъг 50 страници, сякаш съм инвеститор, който трябва да се запознае с бизнес плана на даден проект. Трябва да призная, обаче, че това беше един от най-интересните документи, които бях чел до момента. Бях очарован, че американски университет ще бъде основан в България – точно когато щях да завърша гимназия – и че бъдещият президент на този университет ми пише лично, за да разбере дали имам някакви идеи и коментари, относно проучването им.

Випуск: 1995 Държава: България Настояща длъжност: Президент, FinZoom – мрежа от водещи портали за сравнение на финансови показатели в България, Румъния и Турция; основател и член на борда на директорите, Creditland – водещ кредитен посредник в България Местоположение: София, България

На деня на посланика

Така аз реших да „инвестирам“ в този „проект“ – въпреки че имах възможността да уча в утвърден университет в Щатите. Това, което притесняваше съучениците ми, които предпочетоха да отидат в признати университети, мен ме вдъхновяваше. Какви са шансовете за млад човек, който е решил да стане част от първия випуск на един университет, предлагащ американски стил на образование, в страна, която е била комунистическа в продължение на 45 години и режимът току-що се е разпаднал? Не съжалявам нито за миг, че дойдох в АУБ. Всъщност, аз получих не само образование, но и придобих безценен опит, участвайки в създаването на университета. От това да прочета първите 20 книги, които пристигнаха в университетската библиотека (колко студенти могат да кажат, че са чели всичките книги в библиотеката?), до участието ми в първото студентско събрание, за да напишем конституцията на Студентското правителство; и след това от гласуването за първото Студентско правителство, до това как станах свидетел на създаването и растежа на студентските организации, които се превърнаха в отличителен белег за АУБ – вестниците, радио АУРА, театъра, мюзикълите – всичко това беше едно страхотно преживяване.

24

БРОЙ 47

Без съмнение, АУБ беше важен фактор в оформянето на моето професионално развитие – от решението да остана в България до кариерата на предприемач, която избрах. След като си участвал в създаването на един университет, започването на нов бизнес изобщо не може

Деян Василев получи наградата за отличил се възпитаник на срещата на завършилите през май 2010 г.

да те уплаши. Като доста от състудентите ми, преди 11 години, аз станах съосновател на първия си бизнес – успешна софтуерна компания, която ми даде шанс да започна две други начинания, които развивам в момента. Превъртайки набързо лентата с 20 години напред – към настоящето, ретроспекцията ми за АУБ може би звучи прекалено старомодно или пък е пълна с повторения… Да не говорим, че е далеч над максимума от 144 символа, които включва един малкък пост в Twitter, или пък харесвана публикация във Facebook. В ерата на дигиталния информационен поток, който ни залива днес, си струва да се спрем за момент и да отпразнуваме онази „искра“, която роди АУБ преди 20 години, и успехите, които университетът постигна за този период. Честит двадесети рожден ден, АУБ!


Първите

Деян Василев Професионална биография

Ерион Кано

Първият чуждестранен студент, носител на президенсткия медал

На събитие в университета

Минаха 15 години откакто завърших АУБ през 1996 г. Невероятно е колко бързо лети времето. Сякаш беше вчера, когато изучавахме международни отношения с професор Дарлет и политическа философия с професор Филипс, учехме се как да пишем есета с професор Файнстийн и размишлявахме върху западните концепции на „Пари и банкови системи“ с професор Грим. Беше страхотно преживяване за нас, студентите, израснали в комунизма, да се озовем в такава западна институция. Беше като глътка свеж въздух след дълъг ден в гореща и задушна стая. АУБ беше уникален университет, заради образованието, което предлагаше и качествените и разнообразни хора, които привличаше.

България. Василев е счетоводител със сертификат от Британската асоциация на сертифицираните счетоводители (ACCA), член и основател на Борда на директорите на Българската асоциация на софтуерните компании (БАСКОМ), www.basscom.org, през 2002 г., и Българската асоциация на кредитните консултанти през 2008 г. През 2008  г. Деян Василев е бил част от германския Маршал Мемориал Фелоушип, а в момента е част от комисията по селекция към същата програма в България. През 2000-2002 г. той също е член на Настоятелството на Американския университет в България. Деян Василев е възпитаник на АУБ, завършва през 1995  г. с бакалавърска степен по „Икономика“. По време на престоя си в университета, той е заемал поста президент на Студентското правителство 3 поредни години. Женен е с двама сина – Симеон на 11 и Николай на 4 години, които продължават да му помагат да расте, докато те растат. g

Випуск: 1996 Държава: Албания Настояща длъжност: Директор „Управление на риска“, MBIA Insurance Corporation Местоположение: Армонк, Ню Йорк, САЩ

Ученето не беше всичко. Един от най-ярките ми спомени е пътуване с клуба по туризъм, което ни заведе до един връх в близост до скикурорта Банско. За човек като мен, който не кара ски, беше истинско щастие, че това се случи извън сезона – нямаше никакъв сняг. АУБ ми предостави страхотни нови възможности. След дипломирането си, завърших магистърска степен по бизнес администрация в университета в Мериленд и работих за Дженеръл Моторс в Ню Йорк. В момента работя в сферата на управление на риска в голяма финансова компания в САЩ. Гордея се с моя университет – както с това, което беше навремето, така и с това, което е в момента. Поздравления за двадесетата годишнина! Най-добрите дни са пред вас. g ЗИМА 2012

Деян Василев е президент на мрежата за финансови съвети FinZoom, www.finzoom.com, която от 2005 г. ръководи финансовите портали за сравнение на банкови продукти www.moitepari.bg в България, www.finzoom.ro в Румъния и www.finzoom.com.tr в Турция. Те дават възможност на милиони клиенти да вземат информирани решения, свързани с личните им финанси. Деян също е основател и член на Борда на Кредитленд – водещият ипотечен брокер в България, основан през 2005 г. с офиси из цялата страна – www.creditland.bg. Кредитленд и FinZoom са част от Eastisoft Inc., www.eastisoft.com – група за софтуерни решения, на която той става съосновател през 2000 г. Преди това Деян Василев има няколкогодишен опит в сферата на бизнес осигуряването, като консултант в Pricewaterhous-Coopers България, където е извършвал бизнес осигуряване и консултации за много банки, финансови институции и международни компании в

25


Галина Чулева

Първият президентски медалист

Честно казано, решението ми да уча в АУБ през 1991 г., беше много нехарактерно за мен – прибързано, дори капризно и доста страшничко, като се има предвид, че университетът беше току що създаден и очакваше одобрение от българските власти. Поглеждайки назад, това беше едно от най-добрите решения, които някога съм вземала и даде тласък на съзнателния ми живот. Имам две дипломи от АУБ, а след като завърших и магистърската си степен в САЩ 7 години работих за офисите „Институционално развитие“ и „Университетски връзки“ на АУБ – във Вашингтон и в София. Най-добрите ми приятели са възпитаници на АУБ. Наемала съм хора, завършили АУБ, във всеки от екипите ми досега. Но АУБ най-вече ми даде отношение и начин на мислене, което ми помага в големите и малки решения в живота ми всеки ден. Стремя се да водя личен и професионален живот, които са изпълнени със смисъл. За мен, университетът олицетворяваше страст, любознателност и позиция. Беше въпрос на това да разбираш разликите в мненията, хората, културите и обстоятелствата, и да се научиш да работиш заедно с тях или въпреки тези разлики. В крайна сметка, трябваше да разберем, че универсалната истина не е просто гуру или теория, а наука за приемането на един живот изпълнен с поуки…ако искаш да продължиш напред.

26

БРОЙ 47

Днес управлявам маркетинг комуникациите за две от най-големите марки на българския пазар. Индустрията, в която работя – телекомуникациите – е една от най-бър-

Випуск: 1995 Държава: България Настояща длъжност: Директор „Реклама и комуникации“, GLOBUL и GERMANOS, България Местоположение: София, България

зо развиващите се сфери в световен план. Характерни за нея са бързите промени и ежедневните иновации. Професионалната ми сфера – маркетингът – също преминава през големи промени. Водени основно от нововъведения в комуникациите и интернет, хората контролират повече от всякога кога, защо, как и каква информация да получат. Професионалистите в маркетинга все по-малко могат да контролират потока и съдържанието на тази информация, и да повлияят на желанията на клиентите по старите начини. Днес, повече от всякога, хората в моята професионална сфера са принудени често да преразглеждат отдавна наложили се модели. Те трябва да са отворени за нови реалности и възможности, и да имат иновативен подход. За много от тях, бързото развитие и промените са причина за трудности и несигурност. Аз не се притеснявам, нито се страхувам. Устойчива съм в такава динамична среда. Отдавна разбрах значението на идеята „учене през целия живот“ и го прилагам успешно. g


Първите

Джефри Дийн

Един от първите преподаватели в АУБ и директор на общежитие

Връзка с АУБ: Преподавател по музика от 1991 г.; директор на общежитие Държава: САЩ Настояща длъжност: Преподавател по музика в АУБ Местоположение: Благоевград/София, България

По време на лекции, началото на деветдесетте години

Пра-спомени от АУБ. Решимостта да успеем, съпътствана от огромно вълнение, изписани върху лицата ни. Себеотдайността на първите преподаватели и служители, задружността в общежитието „Хилтоп“. Трудностите през първата година – липсата на оборудване, честото спиране на тока, салатите без маруля и дивите животни около общежитието, на които се натъквахме (като змии, прилепи и скорпиони) – всичко това е толкова незначително, съпоставено с голямото приключение да създадеш университет, да „трансплантираш“ една образователна система в онази част на света, която бе напълно непозната за нас, американците. Какво съм правил през последните 20 години? Научих „донякъде“ български, докоснах се до „българина вътре мен“, организирах музикални фестивали и основах ансамбли, изнесох стотици концерти из цяла Европа, САЩ и Япония, като чело-солист и камерен музикант, размишлявах над раздвоената си културна идентичност и гледах как синът ми, който е роден в България, размишлява над своята. Осъзнах, че музиката не е само слушане или творческа себеизява…

ЗИМА 2012

По време на соло изпълнение, 4 октомври 2011 г.

Подобно на АУБ, музиката е средство за сближаване и преодоляване на граници – реални или условни. АУБ и музиката олицетворяват обединението – човешката нужда за пълноценен живот и морални ценности – за да се зареждаме с енергия и да израстваме: емоционално и мисловно. Всеки ден, влизайки в класната стая, осъзнавам, че това е една от ключовите роли, които АУБ играе в живота на хората. Приятели на АУБ – от миналото, настоящето и бъдещето – бъдете обединени и изпълнени с енергия през следващите 20 години! Всъщност, нека са 200! g 27


Йелица Весич

Един от първите редактори на FlashNews

През последната си година в АУБ Йелица е студентски представител в Настоятелството на АУБ

Приеха ме в АУБ през пролетта на 1997 г. След три месеца на надежда и протести срещу Милошевич, всичко беше като по старому, оживлението приключи и оптимизмът беше попарен. Застоялият въздух на режима тежеше на плещите ни повече от всякога. Тогава дойде обаждането от АУБ – като голяма глътка свеж въздух. То не беше обещание за по-добро материално бъдеще, а по-скоро за свобода. В АУБ не липсваше аналитично мислене и интелектуална стимулация, но това, което отличаваше университета бяха най-умните и луди хора. Целеустремени, въдхновени и вдъхновяващи – носещи една искра в себе си. Срещнах много впечатляващи хора след като завърших, но никога не съм попадала на такава невероятна група. Дали това не е магията на АУБ? След като завърших, започнах да работя в сферата на комуникациите в неправителствения сектор. В момента работя в Световната здравна организация, където създавам дигитално съдържание и управлявам социални медийни кампании. Ако не беше образованието ми в АУБ, никога не бих могла да сравнявам писмените си умения по английски език с тези на хора, за които той е роден. Все пак, АУБ ми даде нещо много по-важно от специалностите, които завърших. Това е усещането, че летвата винаги трябва да е високо. АУБ ме научи никога да не спирам да се боря и да поставям високи цели пред себе си. Беше зашеметяващ през тийнейджърските си години, дойде време за преуспяваща младост. Честит двадесети рожден ден, АУБ!

28

БРОЙ 47

FlashNews е първото електронно издание в АУБ и найстарата новинарска организация, ръководена от студенти. g

Випуск: 2001 Държава: Сърбия Настояща длъжност: Специалист „Комуникации“, Световна здравна организация Местоположение: Женева, Швейцария

Йелица е един от избраните студенти, които се срещат лично с президента на САЩ Бил Клинтън, по време на неговата визита в АУБ през 1999 г.


Първите

Джулия М. Уоткинс

Първият президент, ръководил АУБ едно десетилетие

Връзка с АУБ: Президент на АУБ (1993-2003 г.) Държава: САЩ Настояща длъжност: Изпълнителен директор, Council on Social Work Education Местоположение: Александрия, Вирджиния, САЩ

Президентът на АУБ посреща президента Клинтън

Джулия Уоткинс поздравява министъра на образованието, младежта и науката Сергей Игнатов на юбилейното празненство на 3 октомври 2011 г.

ЗИМА 2012

Това беше мечта, стремеж; реализирането на тази мечта беше сложно начинание, поради несигурността и странните политически решения от двете страни на Атлантическия океан. Но уважението към висшето образование в България, ентусиазмът, свързан с реформите в тази сфера, развитието на пазарна икономика и съживяването на гражданското общество, превъзмогнаха първоначалните трудности и за 20 години АУБ се превърна в престижна институция, предлагаща висококачествено образование. За да стане това, обаче, както каза един акредитатор през 1994 г., се изисква малко късмет и много работа. За наш късмет, студентите бяха страхотни, а служителите изцяло отдадени на каузата. Преподавателите от чужбина бяха вдъхновени от мисията на институцията и посрещнаха с усмивка предизвикателството да живеят, преподават и да се учат в „екзотичната“ среда в България. Всичко това се случи по време на преход – от една комунистическа държава България се превърна в модерна, демократична и европейска страна. Преподавателите от България изиграха ролята на ментори за своите чуждестранни колеги. Гореспоменатият акредитатор, по време на една от визитите си при нас, ми остави една „магическа пръчка“. Използвах я, когато бяхме отчаяни и уморени от безкрайните политически проблеми, които застрашаваха да възпрепятстват реализирането на нашата мечта. На моменти ни се струваше, че цялото усърдие и късмет на света няма да са достатъчни, за да успеем. И въпреки това, АУБ е вече на 20 години – стабилен, успешен и сигурен, че ще оцелее през 21-ви век – благодарение на всички, участвали в създаването на този двигател за промяна и просвещение. g

29


Касра Мотахеде

Първият чуждестранен студeнт

Випуск: 1995 Държава: Норвегия/Иран Настояща длъжност: Управител, собствен бизнес Местоположение: Барселона, Испания

На събитие в университета

През лятото на 1991 г. приключих доброволческата си работа в свещените места за бахаите в Израел. Веднага след това се присъединих към група приятели, които бяха дошли в Благоевград, за да подкрепят дейностите на местното бахайско общество. Посещението беше точно преди да започна да уча в McGill University; „…кратък триседмичен престой в България,“ мислех си аз. Изкарах си страхотно, а преди да си тръгна от Благоевград, разбрах, че предстои откриването на американски университет; поинтересувах се, преминах интервю с президента на университета и кандидатствах. И ето че моите кратки 3 седмици внезапно се превърнаха в над 5 години, последната от които прекарах начело на кариерния център в университета! Все още си спомням ясно пътуването ми с автобус до общежитието „Хилтоп“, след лекциите си през първия ден. Сигурно съм изглеждал не на място; момчето до мен ме попита как се казвам и от коя държава съм. „Касра от Норвегия“, тихо казах аз, като имах предвид мястото, където съм израснал. „Аха, значи има трима чужденци!“, каза новият ми приятел Георги, като добави, че имало също израелски и ирански студент в университета. Какво съвпадение, помислих си аз – тук има някого от Израел – точно бях приключил работа си там, и друг от Иран, където съм роден. Няколко минути по-късно се усетих, че всъщност аз представлявам „и тримата чуждестранни студенти“.

30

БРОЙ 47

По-късно, докато учех магистърска програма в Оксфорд, се сблъсках с изискванията на един от предметите и бързо разбрах колко ценни писмени и аналитични умения съм придобил в АУБ. След Оксфорд се преместих в Барселона, където управлявам успешно собствен бизнес през последните няколко години, и се наслаждавам на лудориите, които прави малката ми седемгодишна дъщеря Олинга. Връщайки се 20 години назад във времето, осъзнавам, че АУБ не е бил просто една инвестиция в образованието ми. Университетът ми даде наръчник, пълен с невероятни преживявания, и житейски опит, които са с мен, където и да съм. g


Първите

Манол Пейков

Първият студент от магистърската програма, изнесъл реч на завършването

Випуск: 1995 (бакалавър), 2008 (магистър по бизнес администрация) Държава: България Настояща длъжност: Управляващ съдружник, Издателска къща „Жанет 45“ Местоположение: Пловдив, България

Когато пристигнахме в АУБ в края на лятото на 1991 г., се запознахме с преподавателите, които по това време бяха осем на брой. Предлагаха се 6 предмета, от които трябваше да изберем и запишем пет за идния семестър. В първата ми лекция по история професорът ме попита дали знам какво е подводница. Някои преподаватели от САЩ бяха взели огромно количество тоалетна хартия със себе си от страх, че продуктът няма да се продава в българските магазини. За нас, българските студенти (имаше само един студент от чужбина по това време), всичко това беше нереално.

За себе си мога да кажа, че рядко съм отварял учебник за тези четири години (също така, обаче, почти не съм изпускал лекция, записвайки всичко на ръка. Разчитах почти изцяло на това и се възползвах от факта, че бях единсвеният мъж със специалност „Югоизточна Европа“ във випуск, в който 4 от 5 души изучаваха бизнес). Въпреки това, аз бях член на всяка възможна комисия в университета, от комисията за учебната програма до президентския съвет към Настоятелството, където бях представител на студентите през последната си година в АУБ. (Веднъж водих разгорещена 7-часова среща – започна в 18:30 и завърши много след полунощ. През това време ние разпределихме щедрия бюджет от 20 000 долара между различните студентски клубове и организации.) Когато завърших през 1995 г., не считах, че съм получил добро образование и не бях специалист в нищо. Единственото умение, което бях придобил, беше как да се изразявам добре, обличайки мислите си в думи. Това, заедно с усещането за свобода и възможности – които все още имам, са най-големият актив, който АУБ предлага на своите студенти. Чувството, че се действа на момента е изчезнало отдавна и през годините осъзнах, че гореспоменатите неща са най-ценните, които съм получил през живота си.

На завършването през 1995 г.

Само за да усетя отново това чувство на неограниченост, свобода и възможности, което АУБ ми даде, аз се върнах в университета, за да получа магистърска степен, цели 12 години по-късно. Аз бях човекът, на когото бизнесът прилягаше най-малко измежду всички мои колеги. По онова време не бих докоснал бизнес курс дори и с триметрова пръчка, а се върнах в АУБ да уча точно това. За моя голяма изненада, връзката ми с учебниците се беше променила коренно: завърших магистърската си степен само с отлични оценки (всъщност имах едно 5 1/2, само за да запазя връзката с предишното ми аз). В последствие бях избран от състудентите ми да бъда оратор на церемонията по дипломирането на випуск 2008. Това, което не се бе променило в мен беше усета ми за нови възможности, свободата и склонността ми да изразявам мнението си. Бях инвестирал тези мои качества (с променлив успех, но винаги с много ентусиазъм) във всяко смислено нещо, което правех, като предприемач, издател и човешко същество. Айнщайн е казал, че „образованието е това, което остава, когато забравим всичко, което сме научили в училище“. Ако това е вярно, като се върна назад във времето, трудно бих си представил по-добро образование от това, което получих в АУБ. g ЗИМА 2012

Въпреки това, имаше нещо мотивиращо в АУБ; нещо, което ни зареждаше на емоционално и интелектуално ниво по начин, който не бяхме срещали преди. Никое друго висше училище в страната не можеше да ни даде това усещане за свобода и възможности. Учебната програма беше изготвена почти изцяло като „по поръчка“, а студентите играеха основна роля в създаването й. Всичко това важеше за всеки отделен аспект от живота ни в АУБ. Университетът се изграждаше в този момент и ние наливахме бетона в основите.

31


Сол Полански

Първият председател на Настоятелството на АУБ

Връзка с АУБ: Настоятелстовото на АУБ; в момента – член на Университетския съвет Държава: САЩ

Сол Полански на една от първите срещи на Настоятелството на АУБ

За 85 годишен човек като мен, чиято памет в момента не е перфектна, е малко трудно да се сетя кога точно за първи път чух за идеята американски университет да бъде открит в България. В началото на 1991 г. се пенсионирах като дипломат точно след трите години, които бях прекарал като посланик на САЩ в България. Тогава приех поканата на Американската агенция за международно развитие (USAID) да стана част от борда на новия университет в Благоевград. В една такава частна институция, ролята и отговорностите на борда включват управлението на академичните, финансови и човешки ресурси в университета. На първата среща през ноември 1991 г., бях избран за председател, а д-р Георги Фотев за заместник-председател. Членове бяха кметът на Благоевград Ели Масева и други, които въпреки езиковата бариера, работеха усилено за решаването на сериозни финансови и академични проблеми, за да направят АУБ стабилна и препдочитана институция във висшето образование в България. Първият випуск през 1995 г. се състоеше от около 200 възпитаници; в момента при нас се обучават повече от 1100 студенти от 40 страни.

32

БРОЙ 47

След три мандата като председател на борда, се приесъединих към университетския съвет, който позволява на членовете си да подкрепят активно АУБ, но без правото да гласуват заедно с борда. Съветът осигурява финансова награда за две ежегодни литературни състезания на актуални политически теми, пред които е изправен света. Освен член на съвета, няколко години бях настоятел в Американския колеж в София. В момента съм президент на Българо-Американското общество. То се фи-

Посланик Полански получава почетната титла „Доктор хонорис кауза“ през 2002 г.

нансира от частна нестопанска фондация в САЩ, която подкрепя много образователни програми за младежи, деца с увреждания и сираци. Поздравявам АУБ за добре свършената работа, отличните студенти, които са постигнали много успехи, благодарение на един университет в малък български град – вие направихте чудеса и се надявам да продължавате така. g


Първите

Стив Кени

Първият финансов директор на АУБ

Връзка с АУБ: Финансов директор (1991-1996 г.) Държава: САЩ Настояща длъжност: Вицепрезидент „Финанси“, Американски университет в Бейрут Местоположение: Бейрут, Ливан

Кени обича да разменя идеи със студентите

Стив Кени е първият финансов директор на АУБ

Спомням си обаждането.

Останалото е история. Искрено съм благодарен на Чик Рауч, че ме представи на първия президент на АУБ, д-р Ед Левърти, и за невероятното изживяване да бъда част от първия екип, който отиде там. Имаме толкова хубави спомени за щедростта и гостоприемството през петте години, които прекарахме в България – прекалено много са, за да ги изброя тук. Бъдещето ни винаги ще бъде свързано с България – синът ни Дарън и дъщеря ни Моника са родени там, докато работехме за университета. След като напуснах АУБ през юли 1996 г., работих с института „Отворено общество“ и Американската агенция за международно развитие (USAID) по различни проекти в Централна Европа, Русия, Централна Азия и Близкия Изток. Станах финансов вицепрезидент в Американския университет в Бейрут през 2007 г. Пола, Дарън (сега на 17)

Семейството на Кени в Кайро

и Моника (на 15) ме придружават в пътуванията ми по света през последните 15 години. Искаме да пожелаем на президента Хюуайлър и на всичките ни приятели в АУБ честит двадесети рожден ден! АУБ е най-добрият университет, казано по друг начин – там е „най-хубаво!“. g ЗИМА 2012

В края на един майски ден през 1991 г., докато седях в офиса си в дирекцията на университетската система на щата Мейн в Бангор, получих неочаквано обаждане от бившия ми шеф от университета в Мейн, д-р Чик Рауч. „Стив“, каза той, „имам предложение за работа, на което не можеш да устоиш“. Веднага си спомних седемте месеца работа при Чик през втората половина на 1990 г., като временно изпълняващ длъжността бизнес директор на университетския комплекс на университета Мейн в Ороно. Въпреки че бях кандидатсвал за постоянна позиция, комисията по назначаването избра външен човек. Преди да успея да го попитам дали този човек не си е вършел добре работата и дали ме търсят за същата позиция, той каза: „Работата е в България“.

33


Благовеста Момчеджикова

Първата абсолвентка, държала реч от името на завършващия випуск на Церемонията по дипломиране

Докато обличах костюма за ролята на Абигейл – коварнaтa героиня от пиесата на Артър Милър „Лов на вещици“, обвиняваща враговете си в магьосничество – завързах разговор с момичето, с което играехме една и съща роля в двата различни състава и си разменяхме общия костюм помежду репетициите. Театралният ни преподавател, Вивиън Мейсън, беше решила да има по двама изпълнители за всяка главна роля в театралната продукция на АУБ: съставите на тъмнокосите и русокосите се редуваха през вечер. Танчето, с която се разбъбрихме непринудено в импровизираната ни гримьорна (дамската тоалетна на втория етаж в централната сграда на АУБ), беше тъмнокосата Абигейл и в нейно лице намерих не само новата си съквартирантка, а и най-добрата си приятелка. Когато третата ни приятелка, Любчето, видя различните изпълнения на всяка една от нас, тя призна, че героинята на Танчето я плаши, а пък моята я кара да се смее. Докато трите дискутирахме как се променя пиесата с вариациите на актьорската ни игра, започнахме с любов да се наричаме една друга „вещерки“. Това се случи преди 18 години. Оттогава, ние, трите вещерки, тъчем най-хубавата магия – тази на приятелството – споделяйки най-върховните раздумки, разходки и кикот. Дължим приятелството си на АУБ, където открихме, че театърът с лекота трансформира ежедневните преживелици в невероятни събития. Между ролята на Абигейл през 1993 г. и ролята на оратор на випуска през 1996 г., аз пресъздадох още много героини – Мег („Престъпления на сърцето“ от Б. Хенли), Харпър („Ангели в Америка“ на Т. Кушнер), Серафина („Татуираната роза“ на Т. Уилямс). Безкрайно съм щастлива, че също участвах в специалната пиеса, която известният писател и възпитаник на АУБ Георги Илиев–Старчето написа за мен, докато учеше в АУБ.

34

БРОЙ 47

Енергията на театралното изкуство ме зареди по пътя ми към Училището по изкуствата Тиш в Ню Йоркския

Випуск: 1996 Държава: България Настояща длъжност: Професор доктор по „Есеистика“ и „Урбанистична култура“ в Програмата по творческо писане в Академията по изкуства Тиш към Ню Йоркския университет Местоположение: Ню Йорк, САЩ

университет. На път за Ню Йорк кътах няколко важни документа от годините прекарани в АУБ: в предния ми джоб – двупосочния билет, който вече покойният Дими Паница (един от основоположниците на АУБ) ми подари, и две жизненоважни скици, нахвърляни на ръка. Едната, начертана от Дъг Бъргфелд, беше на Манхатън, с цел да онагледи уличната мрежа на известния остров; другата, от професор Дейвид Дърст, фиксираше едно капанче за типичните американски гевреци – бейгълите – на Централната гара в Ню Йорк – които той настояваше да опитам (с топено сирене!) още щом стъпя на американска почва. Всичките си родни „чувства“ пренасях в задния си джоб, по наставление на известния български театрален режисьор и мой приятел Ставри Карамфилов, в случай, че ме налегне носталгията. Пак там се мъдреше и ръкописът на моноспектакъла за Клара Шуман (жената на известния композитор) – „Пианистът го няма“ – от Нед Бобкоф, поверен ми от самия Нед, моят фантастичен театрален учител в АУБ и приятел. След като пристигнах в Ню Йорк и се установих във факултета по Изкуство на представлението (където ми предстоеше да бъда обучавана от професорите Барбара Киршенблат-Гимблет, Пеги Фейлан и Мей Джоузеф), започнах да пресъздавам образите на театрални и филмови герои, сред които Клара от пиесата на Бобкоф и Гурда от „Гурдамилия“ на Нийлс Даклър. Скоро след това започнах да преподавам в знаменитата Програма за творческо писане в Ню Йоркския университет, водена от професор Пат С. Хой II, и се почувствах у дома си сред другите писатели. Но може би най-важното нещо, което ми се случи в онези първи месеци в Ню Йорк бе, че се сдобих с чифт ролкови кънки втора употреба по препоръка на моята приятелка Сусу Дърст. Дължа любовта си към града на тези 8 колелца (по-късно си загубих ролерите в метрото, но ги намерих след две седмици – и това ако не е истинско Ню Йоркско чудо!) – не само, че чрез тях открих един нов непознат град, но също така се срещнах и с обекта на моя академичен интерес – „Панорамата на Ню Йорк“ – един умопомрачителен макет на метрополиса. Точно както в театъра, макетът представя срещата между два свята: умаления свят на града и въображаемия свят на неговия посетител. Той също така ни учи, че паметта е едновременно силна и непостоянна, точна и илюзорна, освобождаваща и ограничаваща. И въпреки че


Първите

Визитка: Blagovesta Momchedjikova, PhD Senior Language Lecturer Expository Writing Program New York University

този макет дава пълна визуална представа за Ню Йорк (сградите от всички пет квартала са на него), той никога не би бил завършен за мен, без това, което донесох от АУБ: скицата на Манхатън от Дъг, скицата на капанчето за бейгъли от Дейвид, пиесата на Нед, самолетния билет от Дими, кикотенето на Танчето от телефонните разговори с далечна България, и носталгичните ми „чувства“, надничащи с любопитство от задния ми джоб (напук на заръките от Ставри) към този невероятен нов град, чийто пулс усещам като електрически ток чрез колелцата на ролерите си…

Трите вещерки

Благовеста Момчеджикова Биографични бележки: телни култури“, „Поетика на кръстопътища: Записки от улицата“ и годишниците на Института за околната среда към универсета Пейс, Ню Йорк. Тя е и главен редактор на специализираното издание на „Поетика на кръстопътища: Записки от улицата“ – „Усещанията на града“, където представя най-интересните творби по тази тема. Благовеста създава, организира и провежда уъркшопи по писане на национално и международно ниво. Портрети за нейната дейност излизат в „Ню Йорк Таймс Уошингтън Скуер Нюз“ и радиото WKCR към Колумбийския университет. Горда майка е на две страхотни момчета, родени в дома й в Бруклин, с помощта на акушерката Кара, помощнички Кали и Кели, и прекрасната й майка Тони. Една от най-новите й поеми е посветена на раждането в домашни условия. g ЗИМА 2012

Благовеста Момчеджикова е доктор по Изкуство на представлението в Нюйоркския университет, където преподава есеистика и урбанистична култура в Академията по изкуствата Тиш. Тя е председател на раздела „Урбанистична култура“ в Средноатлантическата асоциация за американска култура и води специализирани турове на „Панорамата на Ню Йорк“ – огромен макет на метрополиса (и обект на докторската й дисертация), който се намира в Музея на изкуствата в Куинс. Нейни творби, вдъхновени от граската среда, са публикувани в изложбения каталог „Робърт Мозес и съвременния град“, в престижните годишни сборници с есета на Академията по изкуствата Тиш, в списанията „Жанр: Градовете на въображението“, „Международното списание за културен туризъм“, „Списанието за американска и сравни-

35


Министърът на образованието и официални лица почетоха двадесетата годишнина на АУБ на специално тържество

Репертоарът на хора на АУБ включваше новия химн на институцията, написан от председателя на Университетския съвет Джерард ван дер Слайс

Над 500 официални лица, приятели, възпитаници, преподаватели, студенти и служители на Американския университет в България отбелязаха на 3 октомври 2011 г. 20-тият юбилей на Американския университет в България. След едночасовата тържествена церемония в Народен театър „Иван Вазов“ в София, гостите продължиха да се забавляват пред театъра. Поздравителен адрес на юбилея поднесе министърът на образованието, младежта и науката Сергей Игнатов, който нарече АУБ „специално място, където българският дух и образователни традиции се преплитат с модерните образователни тенденции на глобализиращия се свят“. За приноса на АУБ към висшето образование в България, министър Игнатов удостои университета с почетния знак на министерството. Специални поздравления поднесоха посланикът на САЩ в България Н. Пр. г-н Джеймс Уорлик, председателят на Настоятелството на АУБ Мариан Келър и президентът на университета Дейвид Хюуайлър. Списъкът с гости включваше видни личности от България и света като Княгиня Мария-Луиза и брат й Симеон II, Соломон Паси, Меглена Кунева, Георги Фотев, д-р  Минко Балкански и Ивон Паница. Първият заместник-ректор по академичните въпроси на АУБ д-р Сайръс Рийд беше домакин на церемонията.

36

БРОЙ 47

Гости и общественици имаха възможността да се радват на изпълненията на военновъздушния оркестър

на САЩ и българската джаз певица Рут Колева. Те се насладиха и на премиерата на химна на АУБ, написан от председателя на Университетския съвет Джерард ван дер Слайс. Програмата на гала-вечерта включваше също поздравления от членовете на академията MoreHonors и съоснователя й – Ангел Ангелов-Мостуна. Присъстващите също помогнаха за набирането на средства за стипендии, участвайки в търг за вещи и преживявания, които не могат да бъдат открити на друго място. Те включваха кулинарен урок от един от най-добрите майстор-готвачи в света Валентин Петров и посещение по време на снимки в най-голямото филмово студио в България Ню Бояна Филм Студиос. Друго уникално предложение беше вечеря с шампанско в замъка-музей Vaux le Vicomte, вдъхновил създаването на Версай. Голяма част от предложенията на търга бяха дарени от възпитаници на АУБ, които поддържат връзка със своята Алма матер и подпомагат развитието й през годините. Много от тях заемат лидерски позиции в международни корпорации, работят в държавната администрация или са започнали успешно собствен бизнес. Успехът им беше признат и от официалния рейтинг на университетите в България, оповестен от Министерство на образованието през 2010 г. Според него, АУБ е на първо място по професионална реализация на възпитаниците си. g


Как отбелязахме годишнината

Стари приятели се събраха на празненството

„Крилете на Дикси“, оркестър на военновъздушните сили на САЩ, забавляваше гостите

Ивон Паница и Минко Балкански

Повече от 500 души присъстваха на юбилейното празненство

ЗИМА 2012

Княгиня Мария-Луиза и Симеон II бяха сред почетните гости на празненството

37


Отбелязването на двадесетата годишнина започна тържествено: в лилаво и с много фойерверки Текст и снимки: Силвия Зарева Празненствата по случай двадесетата годишнина на АУБ започнаха на 29 август с фойерверки, музика на живо и игри. Студенти, преподаватели и служители се събраха за традиционен пикник, организиран в началото на всяка учебна година на бейзболното игрище „Портър“. Тази година, всички носеха специални лилави фланелки в чест на юбилейната годишнина на институцията. Вълнението се усещаше във въздуха – стари приятели се събраха след дълга почивка през лятото, а други завързваха нови познанства, като споделяха одеяло на тревата и играеха фризби или футбол на пикника. Освен хилядата студенти, преподаватели и служители, повече от 50 възпитаници на АУБ присъстваха на пикника, за да се потопят отново в студентските си години и да се запознаят с новините около предстоящите празненства. В навечерието на двадесетия юбилей, всички свързани с университета имаха поводи за празнуване. Само за две десетилетия АУБ се утвърди като лидер в образованието в Югоизточна Европа. Дори официалната класация

на университетите в България призна качеството на обучение в АУБ, отреждайки му първо място по професионална реализация на възпитаниците. През 1991 г. университетът прие първия си випуск, състоящ се от 207 българи и един норвежец. Днес, АУБ е един от университетите в света с най-разнообразен произход на своите студенти. Около 70% от учащите са чужденци, в момента представители има от 45 различни страни и 6 континента. Освен това АУБ предлага преживяване, идентично на това, което университетите в САЩ осигуряват на своите студенти. g

Честит рожден ден, АУБ!

Новини Екип от АУБ получава награда за работата си по семантични уеб приложения 1 - 3 септември 2011 г. Възпитаничката на АУБ Мирела Спасова и преподавателят по компютърни науки Джон Галетли получиха наградата за най-добър доклад на шестата международна конференция „Компютърни науки 2011“ за работата им по News Folder, семантично уеб приложение. Шестото издание на престижния симпозиум се проведе между 1 и 3 септември в Охрид, Македония. То беше посветено на компютърните архитектури и приложения и представи изтъкнати учени от Югоизточна Европа. Световноизвестен френски експерт дискутира европейската политика в АУБ 20 септември 2011 г. Именитият френски политически експерт Тиери дьо Монбриал разисква политическата ситуация в Европа със студенти, преподаватели и служители на публична лекция в АУБ на 20 септември. Дьо Монбриал посети Благоевград по покана на организаторите на серия лекции под патронажа на посланик Елена Поптодорова.

38

БРОЙ 47

Общността на АУБ обсъжда проблемите, пред които се изправят мултиетническите общности 28 септември 2011 г. На 28 септември 2011 г. студенти и преподаватели от университета имаха рядката възможност да обсъдят

мултиетническите общности и мястото на мюсюлманите в Западния свят с Ясмин Хюсеин, която е координатор по програмата „Млади лидери“ на Мюсюлманския обществен съвет в САЩ. Лекцията беше организирана от посолството на САЩ в София и водена от преподавателя по религия в АУБ – Сергей Иванов. Европейският комисар на България говори за реакциите при кризисни ситуации 29 септември 2011 г. На 29 септември 2011 г. аудиторията „Андрей Делчев“ в Академичен център „Балкански“ беше препълнена от студенти и преподаватели от АУБ и Югозападния университет, не липсваха и представители на националните и местни медии. Дългоочакваният гост беше българският еврокомисар в Европейския парламент Кристалина Георгиева, носителка на наградата „Европеец на годината“ за 2010 г. и бивш вицепрезидент на Световната банка. Експерт по социалните медии споделя съвети за добрите истории и успехите в новите медии 4 октомври 2011 г. На 4 октомври 2011 г. американският журналист и мултимедиен експерт Дейвид ЛаФонтен говори за социалните медии и ролята им в журналистиката днес. Той засегна нарастващото значение на социалните мрежи в журналистическата професия, но също така подчерта,


Как отбелязахме годишнината

Студентите в АУБ идват от 45 страни по света

седмица 2011 в най-доброто издание на събитието до момента. На ежедневните събития студентите обсъждаха плюсовете и минусите на стереотипите, представиха интересни факти за родните си държави, играха Jeopardy! – прословута американска телевизионна викторина, и демонстрираха кулинарните и танцовите си умения по време на кулинарния фестивал – гвоздеят на програмата през Международната седмица.

че добрите писмени умения все още са безценни за успеха в тази сфера. Полският посланик в България открива изложбата „Помня. Катин 1940“ в АУБ 12 октомври 2011 г. През октомври 2011 г. АУБ беше домакин на изложба, лекция и прожекция на филм за масовото убийство на поляци в Катин – в Съветска Русия през Втората световна война. Полският посланик Лешек Хенсел откри изложба на име „Помня. Катин 1940“, която представи снимки, документи и лични писма. Паралелно с откриването, на 12 октомври, Хенсел също говори за значението на Катин в полската история. Американски дипломат разказва от първо лице историята на Балканите през последните години 19 октомври 2011 г. На 19 октомври 2011 г. в АУБ бившият посланик на САЩ в България Джеймс Пардю проведе лекция на тема „Разпадането на Югославия“. Дипломатът говори за личния си опит в разрешаването на конфликтите по това време и срещите си с най-важните политически фигури на Балканския полуостров през последните години. Над 40 студенти, преподаватели и служители присъстваха на беседата. Международната седмица през 2011 г. е най-успешната програма за културни различия 14-20 ноември 2011 г. Разнообразните събития, обновената програма и ентусиазмът на участниците превърнаха Международната

Носител на „Оскар“ открива първото издание на Фестивала за късометражно кино в АУБ 24-26 ноември 2011 г. АУБ бе домакин на първия в историята си фестивал за късометражно кино между 24-26 ноември миналата година, като показа филми на доказани и амбициозни режисьори от повече от 13 държави. На фестивала можеха да се видят 28 продукции – от документални филми, удостоени с „Оскар“, до независими и студентски такива. Скот Хилиър, кинематограф и оператор на спечелилия „Оскар“ документален филм „Twin Towers“, даде старт на тридневното събитие с лекция за удовлетворението и разочарованието в процеса на създаване на филми. Посланикът на САЩ обсъжда мултилатералната дипломация в АУБ 28 ноември 2011 г. Посланикът на САЩ в България Н. Пр. Джеймс Уорлик говори за нарастващото значение на мултилатералната дипломация в световен мащаб, подчертавайки, че държавите трябва да работят заедно за постигането на решения на глобални проблеми като тероризма, световния глад, войните и икономическата криза. Студенти от АУБ и деца от местни институции поставят коледен концерт 5 декември 2011 г. Повече от 30 деца от местните институции в Благоевград демонстрираха сложни танцови и завидни гласови умения на концертa „Коледни светлини“ на 5 декември 2011 г. Събитието беше организирано от студентския Клуб за по-добро общество към Американския университет в България заедно с Община Благоевград. g

ЗИМА 2012

Първокурсникът със страхотни резултати Кристиян Димитров, световната шампионка по кик-бокс Мариела Ангелова и Людмил Людмилов – първият студент второ поколение в АУБ, са сред изключителните нови попълнения в университета

39


Честит рожден ден! Ейвис Боулън Посланик на САЩ в България, 1996-1999 г.

Ейвис Боулън (отляво) е приятел на АУБ от времето, когато заемаше поста посланик на САЩ в България

Бойко Борисов Министърпредседател на България

Приемете моите най-сърдечни пожелания по случай 20-годишнината от създаването на Американския университет в България. За тези две десетилетия частното висше училище в Благоевград успя да наложи стандарти и авторитет, които го превърнаха в една от най-престижните академични институции не само на Балканите, но и

Щастлива съм, че мога да поздравя Американският университет в България по случай юбилея. АУБ може да се гордее с ценностите си и с това, което постигна за двадесетте години от своето създаване. Университетът даде на стотици българи и чужденци американско образование, сравнимо с най-добрите американски висши училища. АУБ премина през много изпитания, за да достигне нивото си в момента. Получи помощ – от американското правителство, от далновидни дарители като Джордж Сорос и личности, посветили себе си на каузата, сред тях Джон Мензийс и покойният Дими Паница. АУБ просперира, защото успява да привлече найдобрите студенти и преподаватели, което важи за всеки един унивреситет, ако иска да бъде добър. Днес, АУБ е подготвен да посрещне бъдещето с увереност. Желая на всички, свързани с университета – студенти, преподаватели и служители – всичко най-добро през идните години. g в световен мащаб. Всяка година своята висока квалификация получават студенти от близо 40 различни държави. Това означава естествен достъп до местно и до глобално знание, което е сериозно условие за успех и развитие на младите. Поздравявам академичния състав за усилията и грижите студентите да получат своята възможност за истинска професионална реализация не само в България, но и навсякъде по света. Затова днес, на този ден, уважаеми преподаватели, имате пълното основание да се гордеете с постигнатото. А вие, скъпи студенти – да се радвате на достойно и съответстващо на световните стандарти образование. Уверявам Ви, че можете да разчитате на пълната подкрепа на правителството. Сигурен съм, че с общи усилия ще постигнем още по-добри резултати. Това е от значение и за икономическия напредък на страната ни, която има нужда от високообразовани млади хора. Още веднъж, честит празник, на добър час и много успехи на всички ви! g

Карл Джераси Създател на първото противозачатъчно хапче

40

БРОЙ 47

Все още си спомням лекцията, която изнесох по време на моето посещение в АУБ. Бях изненадан и възхитен от разгорещената дискусия със студентите и от факта, че предимно жени задаваха въпроси към мен. Мисля, че АУБ не само предлага първокласно висше образование, но същевременно променя културата на Балканите. Желая ви просперитет през идните десетилетия! g

Световноизвестният химик Карл Джераси изнесе лекция в АУБ през ноември 2007 г.


Честит рожден ден!

Джеймс У. Пардю Посланик на САЩ в България, 2002-2005 г. Създаването на Американския университет в България е най-добрата инвестиция на САЩ, след възстановяването на демокрацията в страната. Университетът се разви стабилно още от първите си дни – и продължи така 20 години. Той се превърна в първокласно учебно заведение, предлагащо образование в американски стил “liberal arts“.

Горд съм да ме свързват с развитието на университета от времето, когато бях посланик на САЩ в България. Поздравления за двадесетте години успехи. Пожелавам ви да продължавате да сте най-доброто висше учебно заведение и в бъдеще. g

Американското посолство в София заедно с Американската агенция за международно развитие застанаха зад амбициозната идея още от самото начало. През годините, университетът ставаше все по-самостоятелен с помощта на преподаватели и поддръжници, стремящи се към високи образователни стандарти. Тяхната отдаденост ще създаде поколения бъдещи лидери във всеки аспект на обществото. Поздравявам тези, които са работили неуморно, за да направят АУБ най-доброто висше учебно заведение.

Бившият американски посланик изнесе лекция пред студенти от АУБ по време на скорошната си визита в България

Н. Пр. Джеймс Уорлик Посланик на САЩ в България

Н. Пр. г-жа Ким Кембъл 19-тият министър-председател на Канада Когато близкият ми приятел, покойният Дими Паница, ме помоли да изнеса реч на завършването на випуск 2011 на АУБ през май, неговият ентусиазъм не успя да ме подготви за това, което видях в Благоевград – а то беше невероятно. Американският университет в България е като лъч светлина не само за България, но и за целия регион. Чрез АУБ, Дими Паница – основател и негов пламенен поддръжник – ще живее, защото той мечтаеше да напра-

Посланик Уорлик често посещава АУБ като гост-лектор

че Американският университет ще продължи да служи като модел за висшето образование в България за много години напред. g ви света по-добър и беше посветил целия си живот да осъществи тази мечта. Такава е и мисията на АУБ. g

Първата жена министър-председател на Канада беше почетен оратор на Церемонията по дипломиране през 2011 г.

ЗИМА 2012

Искрено съм щастлив, че мога да поздравя Американския университет в България по случай двадесетата му годишнина. Вече две десетилетия той предоставя висококачествено образование на младежи от целия свят. Няколко пъти съм посещавал университета в Благоевград. Имах честта да присъствам на завършването на студентите миналата година и се убедих, че от АУБ излизат не само хора с отлични академични постижения, но и с високи етика и морал. Успехите се дължат не само на взискателната академична среда, но и на свободното общуване между преподаватели и студенти. Социалните ценности са от голямо значение, заради акцента върху дейностите в полза на обществото. Тези характеристики олицетворяват най-доброто от класическия американски стил на образование. Поздравявам вдъхновените лидери на АУБ и отдадените на университета преподаватели за техните постижения. Вярвам,

41


Кристалина Георгиева Български еврокомисар Американският университет в България беше, е, и ще бъде много високо в приоритетите ми, защото дъщеря ми завърши тук. Ще ви разкажа една интересна история от тогава. Тези от нас, които са от по-опитното поколение, помнят, че 90-те години бяха труден период. Дъщеря ми започна висшето си образование в университета в Мериленд. Тя изкара първия си семестър и започна втория. Една вечер се прибра вкъщи и ми каза: „Мамо, аз или трябва да се американизирам, или да се върна в Европа“. След това се случи нещо много странно – отиде студент зад граница в собствената си страна – тук, в Американския университет. Роднини и приятели дълго време ми се обаждаха по телефона: „Кристалина, как можа да допуснеш дъщеря ти да учи в България – тя ще влезе в книгата на Гинес, като единственият човек, напуснал САЩ, за да учи в България“. Сега вече има много такива случаи.

Сергей Игнатов Министър на образованието, младежта и науката на България

Българският министър на образованието, младежта и науката награди АУБ с почетен знак на министерството по време на юбилейното празненство на 3 октомври 2011 г.

За мен е изключителна чест и удоволствие да Ви поздравя с 20-годишнината от създаването на Американския университет в България. Американският университет в България е специално място, където българският дух и образователни традиции се преплитат с модерните образователни тенденции на глобализиращия се свят – неслучайно при Вас са си дали среща млади хора от повече от 30 държави.

EU Commissioner Kristalina Georgieva talked about Еврокомисар Кристалина Георгиева изнесе лекция the Commission’s humanitarian work at AUBG in в АУБ през септември 2011 г. за хуманитарните September 2011 дейности на Европейската комисия

Привързаността ми към АУБ е вследствие на това, че дъщеря ми завърши тук, но също така се дължи и на факта, че когато за първи път дойдох тук, бях впечатлена от нивото и качеството на студентите. Говорих с американец, който по това време преподаваше на дъщеря ми. Той ми каза, че никога не е виждал по-мотивирани, работливи и умни студенти. Наистина съм горда, че имаме толкова много интелигентни млади хора в България. Особено се гордея, че тук сред вас има много студенти от далечни държави и страни-съседки на България. g Година след година АУБ утвърждава своето място сред водещите висши училища в страната и региона – възпитаниците му заемат лидерски позиции не само в България, но и в престижни международни компании, в правителства и държавни администрации, в значими правителствени организации по целия свят. Академичната общност на Американския университет в България е доказала, че може успешно да подготви модерно образовани, знаещи и можещи специалисти, гарантирайки пълноценна реализация за всеки студент на динамичния пазар на труда в една икономика на знанието. Пожелавам на ръководството, на преподавателите, служителите и студентите на АУБ да запазят духа, с който работят за непрекъснато надграждане, за развитие на потенциала на всеки млад човек и създаване на възможност за пълноценна личностна и социална реализация. g

Миша Глени Британски журналист, писател

42

БРОЙ 47

Американският университет в България е забележителна институция, предоставяща истинска възможност за развитие на интелигентни и амбициозни младежи от Югоизточна Европа и целия свят. За тях получаването на такова образование е свързано с преодоляването на огромни препятствия. Разнообразните култури, размахът, високите стандарти и топлината, която АУБ осигурява, са разковничето към интелектуалния капитал на региона, който твърде дълго е държан „под ключ“. g

Известният британски журналист Миша Глени получи почетната титла „Доктор хонорис кауза“ на АУБ през 2004 г.


Честит рожден ден!

Желю Желев Президент на Република България, 1990-1997 г.

В рамките на няколко дни, бившите комунисти, токущо прекръстени на социалисти, реагираха с гняв, предизвиквайки бурни дискусии в парламента и медиите, като ги атакуваха, че са лакеи на американците, платени шпиони на ЦРУ и т.н. Те отидоха дори по-нататък и предложиха създаването на Славянски университет, непосредствено свързан с Москва, от който никой не виждаше особена нужда… Всичко това се случи в началото на 1991 г., по времето, когато България преживяваше най-лошата си икономическа криза, с недостиг на пари, храна и стоки от първа необходимост. За да види бял свят, Американският университет се нуждаеше от начален капитал. Бяха необходими най-малкото един милион долара. И точно тогава се случи малко чудо. Младият Стефан Тафров се срещна с Джордж Сорос през месец февруари 1991 г. в София, по повод назначаването му за един от тримата директори на наскоро създадения институт “Отворено общество“. Стефан разбра, че единственият възможен спонсор би бил г-н Сорос. В лицето на Джон Мензийс, съветник по обществените въпроси в Американското посолство, той имаше ентусиазиран поддръжник, който подпомогна създаването на АУБ. Научавайки, че в момента г-н Сорос е в Прага и се кани да отпътува за Русия, Стефан и Джон Мензийс скачат в една дипломатическа кола и карат без да спрат до Прага, за да могат да хванат г-н Сорос по време на закус-

Съдействието и подкрепата на президента Желев през годините са решаващи за успеха на университета

ката. В момента, в който те влизат в стаята, Стефан си припомня, че Сорос ги посреща с думите: “Добре господа, кажете ми сега колко ще ми струва тази закуска?“. “Само един милион долара“, отговарят Джон и Стефан. “Добре, имате ги, а сега ще ми кажете ли за какво ви трябват?“. Следва подробно обяснение на идеята за създаване на Американски университет в България. Субсидията от един милион долара била потвърдена и на 24 юни 1991 г., а след дебат в Народното събрание, АУБ се превърна в реалност. В един студен и мъглив ноемврийски следобед на тази същата година, г-н Сорос и моя милост, заобиколени от г-жа Айлин Чу, специален пратеник на президента Буш по този повод, Сол Полански и членовете на първия Управителен съвет на АУБ, стояхме изправени, докато духовият военен оркестър изпълняваше националните химни на България и САЩ, и бе прерязана тържествената лента за официалното откриване на Американския университет в България. Оттогава, с щедрата подкрепа на американското правителство, институт “Отворено общество“ на г-н Сорос, фондация “Америка за България“, приятели и поддръжници от целия свят, АУБ се радва на зашеметяващ успех. Неговото академично ниво е сред най-високите, преподавателите са изтъкнати личности, а институцията се превърна във факел на демокрацията, толерантността и свободата на мисълта, което е уникално за нашия неспокоен посткомунистически свят. От огромно значение за мен е и фактът, че през изминалите години най-щедрите индивидуални донори на АУБ са българи: г-жа Анна Чапрашикова, Минко Балкански, Атанас Замфиров, Дими Паница, Стефан Груев и други. За съжаление много от тях вече не са между живите и аз искам да се преклоним с благодарност пред светлата им памет. Изразявам също така искрената си благодарност към г-н Сорос за това, че стана родоначалник на АУБ. Позволете ми да поздравя и г-н Хюуайлър, и целия състав на този чудесен университет, които неуморно работят за неговия просперитет и отлична репутация. Желая ви късмет и успех във всички бъдещи начинания! Бог да ви благослови! g ЗИМА 2012

Преди двадесет години страните от Източна Европа и бившия Съветски съюз се бореха, за да преоткрият себе си като свободни и демократични държави. През 1991 г. академична делегация от университета в Мейн на посещение в България, предложи да се създаде специално, местно висше учебно заведение, което да се базира на класическия американски модел „liberal arts“. При все че навремето идеята изглеждаше неосъществима, група млади ентусиасти – членове на новосформирания парламент, интелектуалци, кметът на Благоевград и директорите на току-що създадения институт “Отворено общество“ в София, се срещнаха с мен в президентството, за да потърсят подкрепата ми за създаването на университет по американски модел, модел напълно непознат в Източна Европа, но който незабавно схванах, че може да се превърне в институция, която да дава образование от най-високо качество на новите поколения лидери, които ще подпомагат нова независима България да се развива икономически, политически и социално. Подкрепих идеята незабавно. Сформира се комисия, аз станах неин патрон и определих Стефан Тафров, който по-късно стана посланик на България в няколко държави и ООН, за негов секретар.

43


Студентско правителство

Преди и сега

Технологии

За да работи добре Студенсткото правителство, подробностите и обстановката не са толкова важни, колкото хората

Театър

През 1991 г. един лаптоп по-скоро би бил част от научно-фантастичен филм. През 2011 г. съкращението DOS пък би означавало „Древна Операционна Система“

44

БРОЙ 47

АУБ е магнит за почитатели на театъра в продължение на 20 години, дори създаде автор и драматург, носител на различни награди – Георги Илиев-Старчето ‘96


Преди и сега

„Волга“

В „Скаптопара” се набляга на уюта

„Скаптопара“

Не особено комфортни, но пък пълни с чар

„Хилтоп“

Усмивката винаги е била един от най-красивите парти-аксесоари

ЗИМА 2012

Мода

Общежитие

„Водно“

45


Обучение Библиотека

Независимо от обстановката, студентите ни винаги са били жадни за знания

Дипломиране

Да си напишеш домашното през 1991 г. беше трудна работа: трябваше да се ровиш из няколкостотин тома литература, за да намериш каквото ти трябва. Днес верните отговори са само на един клик разстояние: библиотека „Паница“ предлага достъп до най-добрите онлайн ресурси на света, както и над 100 000 книги и печатни публикации

46

БРОЙ 47

На първата церемония по завършването на випуск 1995, жителите на Благоевград бяха изненадани от струпването на „свещеници“, които се стекоха на площад „Георги Измирлиев“. Днес, завършването е дългоочаквано събитие, което изпълва градския площад с много хора


Танцовите стъпки и натроението са същите, само мащабът е различен. Мюзикълът на АУБ се превърна в институция в университета – също като шоуто More-Honors, радио АУРА и онлайн изданието FlashNews

През 1995 г. студентите се притесняваха по-малко за външния си вид и танцуваха до зори

След 20 години практика, най-после местата са изчислени точно

ЗИМА 2012

Награждаване на изявени студенти

Абсолвентският бал

Танци

Преди и сега

47


Поглед в бъдещето Алба Джино, Албания Студентски представител в Настоятелството на АУБ, 2011-12 г. АУБ изигра важна роля в живота ми и и заради това ще влияе върху всяко решение относно моето бъдеще. Дори след 20 години няма да мога да намеря точните думи, за да опиша това невероятно изживяване, където образованието отговаря на високи стандарти в една мултинационална среда. Мога да си представя, обаче, как АУБ ще е един от водещите европейски университети с огромна база и изследователски институт. Ще има нови специалности и вероятно ще бъде лидер в предлагането на онлайн обучение в региона. Също така, изследователският център ще е една от най-известните институции, където учени от цял свят ще дискутират съвременни проблеми и теории. Качеството ще остане основната движеща сила, караща родители да изпращат своите деца в АУБ. Сигурна съм в едно – АУБ ще остане сигурна инвестиция дори след 20 години. g

Александър Несторов, България Съпрезидент на академията More-Honors, 2010-11 г. сърчават новаторско мислене и ще бъдат важна добавка към академичния живот в АУБ. В бъдещето виждам най-вече едно задружно общество, сплотено от историята на университета и силното чувство за принадлежност към него. g

Елица Начева, България Президент на Студентското правителство, 2010-11 г.

След 20 години АУБ ще бъде институция, с която основателят й Дими Паница би се гордял. В момента казваме: „АУБ е място, където е хубаво да бъдеш“. След 20 години ще се казва: „АУБ е място, където трябва да бъдеш“, за да се превърнеш в млад и обещаващ професионалист. След 20 години това ще бъде водещият университет в България, не само в сферата на икономиката, но и във всички останали специалности, чийто брой ще продължава да расте. След 20 години възпитаниците на АУБ ще пишат история, а преподавателите в университета ще бъдат най-известните в региона. След 20 години ще поглеждаме в миналото и ще бъдем благодарни на хората, които са повярвали и са се осмелили да създадат Американския университет в България, превръщайки ни в хората, които сме днес. g

БРОЙ 47

48

Макар и с не особено дълга история, АУБ е доказал във времето, че се управлява далновидно. Университетът е безспорен лидер в региона с висококачественото образование, което предлага, и мултинационалността на студентите. Сигурен съм, че той не само ще запази своите позиции, но и ще ги затвърди в бъдеще. През идните години предвиждам, че броят на студентите ще нарасне, университетската база ще продължи да се подобрява, ще се въведат нови технологии и модерни образователни практики, ще се предлагат нови специалности в различни сфери. Студентските клубове ще придобият повече влияние и ще бъдат все по-широко приети и уважавани, дори извън границите на университета. Ще се появят нови клубове, които ще на-


Поглед в бъдещето

Лейси Коуп, САЩ Основател на български женски фолклорен ансамбъл „Светлина“ Скъпи първокурсници от випуск 2035, Американският университет в България винаги е бил място, обещаващо по-добро бъдеще. Откакто аз завърших преди 20 години, той се разрасна и се превърна в едно от най-престижните международни учебни заведения, привличайки топ преподаватели на световно ниво. Горда съм, че живеейки и учейки тук, вие ще имате достъп до ултрамодерен спортен център; кухня, която предлага специалитети от цял свят, и най-съвременните дигитални класни стаи. АУБ ще ви даде уникалната възможност да учите и общувате със студенти от всички континенти – представители от над 100 страни, които говорят десетки езици. Освен международната среда в университета, ще имате шанс да прекарате семестър или два във филиалите на АУБ в различни градове в България и чужбина. Всичко това е лесно осъществимо, тъй като строгият граничен контрол и проблемите с визи са отживелица в нашето модерно глобализирано общество.

Шамил Мустафайев, Азербайджан Сенатор в студентското правителство, 2011-12 г.

В заключение – годините, които прекарах тук, бяха найдобрите и оказаха силно влияние върху целия ми живот. Въпреки че университетът се е превърнал в динамична и високотехнологична институция, най-големият му актив ще останат неговите студенти. Протегнете ръка, създайте нови контакти и помнете, че приятелствата от АУБ ще ви останат за цял живот. g

Много неща ще се случат в АУБ през следващите 20 години – такива, които ще спомогнат за разрастването на университета. Виждам огромен ръст на броя на студентите, което от своя страна ще доведе до създаването на много различни факултети из Благоевград. Ще има повече студенти на обменни програми – много от тях ще идват от държави, които досега са нямали представители в АУБ. Ще се повиши и броят на студентите на АУБ, които ще заминават в чужбина с тази цел. Взаимоотношенията на АУБ с други университети и бизнеси ще се още по-добри. Ще се подписват договори с огромни компании в региона, които ще осигурят много по-големи възможности за стипендии и стажове. Освен това, АУБ ще влезе в класацията на 500-те най-добри университета в света. Надявам се, че ще има и повече студенти, които да продължат образованието си в най-добрите 10 като Кеймбридж, Харвард и Масачузетският технологичен институт. g

Тимофей Коротеев, Беларус Вицепрезидент на студентското правителство, 2011-12 г. Президент на клубa по американски футбол След 20 години виждам АУБ като университет, който ще бъде известен не само на Балканите, но и по целия свят. Броят на студентите и световната популярност на учебното заведение ще се увеличават значително за този период. Съответно ще се увеличат и държавите със свои представители в АУБ, което още повече ще допринесе за културното разнообразие в институцията. Така университетът ще образова социално отговорни и будни граждани на света. Академичният състав ще използва нови методи за обучение на студентите чрез иновативни технологии. Вярвам, че след 20 години студентите ще

могат да избират между много повече специалности и така да се посветят на сфера, която наистина е тяхна страст. Предполагам, че в най-близко бъдеще най-успешните компании в света ще се съревновават помежду си да привлекат студентите на АУБ. g


Американски университет в България Благоевград

Централна сграда Площад „Георги Измирлиев“ 1 Благоевград 2700, България Офис на президента: (+359 73) 888 307 Отдел „Развитие“: (+359 73) 888 366 Факс: (+359 73) 888 344

Академичен център „Балкански“

Издава се от: Отдел „Университетски връзки“ Тел.: (+359 73) 888 215 Факс: (+359 73) 888 399

ул. „Александър Стамболийски“ 54 Университетски комплекс „Скаптопара“ Благоевград 2700, България Отдел „Прием на студенти“: (+359 73) 888 235 Американски университет в България София

Център за образование и култура „Илиев“ ул. „Университетски парк“ 1, Студентски град София 1700, България Централа: (+359 2) 960 7910 Факс: (+359 2) 961 6010 Адрес за кореспонденция в САЩ: American University in Bulgaria 910 17th St., N.W. Suite 1100 Washington, D.C. 20006

www.aubg.bg

Profile for American University in Bulgaria

AUBG TODAY BG Issue 47  

AUBG TODAY BG Issue 47  

Profile for aubg