3 / 2 010
ТЪРСЕНИЯТА НА ЗРЕЛОСТТА След 1980г. продължава творческата зрялост на Желев. За съжаление политическите и икономически промени понякога не способстват за реализирането на интересни проекти. Така става с проекта за почивна база “Кайлъка” в Плевен. По същество паркът е защитен обект и в него би трябвало да е забранено да се строи. Уменията на проектанта да се слива с природната среда са известни, той самият има самочувствието, че с нищо няма да накърни качествата на пейзажа. А те са забележителни. Неповторими изгледи към долината, прекрасно изложение и богата природа. Замисълът отговаря на възможностите и предвиденото през средата на 80-те години, но и сега остава на ниво като атмосфера и концепция за пълноценен отдих. Текстът на това изложение е ориентиран предимно към. артиста и проектанта, към неговите пластически търсения. Не може да не се подчертае обаче и участието на научното мислене. Живко Желев има научно звание старши научен сътрудник. Научните му познания дават възможност да изгражда пълноценни и сложни концепции не само за самата сграда, но и за начина на живот, който предизвиква нейната поява и механизмите на нейното функциониране. Проектът за почивна база в “Кайлъка” очертава известна приемственост с концепцията за “Хъшове”, развита много no-сложно като дейности и съдържание и много по-богато като пространствена композиция. Интересен обект е комплексът от къщи в Бояна. Идеята е от преди 1989 г., но обектът е завършен при новите условия на 90-те години. Проектантът е трябвало да се справи с множество сложни изисквания. Желев избира концепция, отговаряща на идеята за група от къщи, каквито са фрагментите от урбанистичния пейзаж на нашите възрожденски градове. С това избягва конфронтацията на големия по строителен обем обект в специфичен квартал като Бояна и допринася за запазване на типичния характер на средата. За личности като Живко Желев с техния артистизъм и самобитност на тьрсенията, описанията много лесно се плъзгат по линията на образността, настроението, общото звучене на архитектурата, което естествено е разбираемо и закономерно. Почти не се споменава умението да се решават функционалните и конструктивни задачи. Арх. Желев е проектирал и строил и много по-сложни като съдържание сгра-
62
ди, но аз бих искал да използвам къщите в Бояна като пример за единно решение на всичките компоненти на архитектурната задача: градоустройствен подход и ситуационно решение, интеграция в контекста и “духа на мястото”, пространствена и функционална композиция, облик и др. Внимателното вглеждане в апартаментите открива късите пътища вътре в жилището, умелото избягване на излишните обслужващи площи, преливането на пространството от помещение в помещение. При групираните обеми всички тези проблеми се решават значително по-трудно, отколкото при свободностоящата къща или вила. Почти по същото време арх. Желев, заедно с колегите си Олег Николов и Росен Савов проектират и един много мащабен проект за град Ловеч. Това е изложбен комплекс, обслужващ център и експериментален жилищен комплекс. Зад малко тежките административно-научни наименования се крие идеята за създаване на качествено нова жизнена среда. Живко Желев винаги е имал вкус към експеримента, без да е радикално настроен революци-
смятан за по- реалистичен, са запазени чертежи и макети. Макар и според автора той да е по-скромен. композицията е богато пространствено и пластично разгъване на непрекъснато пространство, сгъстена градска атмосфера, което липсва на много от средните градове в България. Към къщите Живко Желев се връща непрекъснато. Почти паралелен обект на къщата на писателя е къщата на семейство художници в кв. Бояна. По подобен начин проектирането започва в 1981 г.и завършва окончателно през 1997г. При привидно малко по-дисциплинирана геометрия и графика на плана и като че ли по-малко от любимите на архитекта “протичащи” и сгънати форми, къщата на художниците предлага множество фрагменти и ъгълчета, както и специално предвидени в интериора места за гоблени и други произведения на собствениците. Няколкото къщи, които бележат творческия път на Живко Желев, определят неговия принос в тази архитектурна тема. Той успява да доразвие идеята за вилата и къщата у нас, заложена в голяма степен от проф. арх. Стефан Сте-
Търговски център в Созопол
онер. Това му качество се е проявявало и в най-малките и в големите обекти. Задачата в Ловеч, с изключителните си възможности, ентусиазира колектива и го насочва към едно почти футуристично решение. Този първи вариант не е приет и одобрен. От втория вариант,
фанов. Желев внася нови моменти като творчески похвати и философия на максимсално освободено формообразуване. Пак в Бояна през 1993 г. той проектира и през 1995 г. завършва къща на 800 кв.м, която по характера си е нещо като фирмена резиденция. Това се от-