Page 1

ДИМАНА РАНКОВА МЕЖДУ ПАРИТЕ И ИСТИНСКИТЕ НЕЩА

ГОТОВИ, СТАРТ! ЗА ДЕБЮТИТЕ И ХОРАТА


85, Vitosha Blvd., Sofia, Bulgaria - phone: +359 2 952 3422 - www.korloff.fr


стр. 1

СЪДЪРЖАНИЕ

ЕКИП

ГРАДЪТ

ГЛАВЕН РЕДАКТОР Мария Касимова

ГРАФИКЪТ ЗА ПРИЯТНО ПРЕКАРВАНЕ 4 ШОПИНГ КАКВО СИ ХАРЕСАХМЕ ТОЗИ МЕСЕЦ 6 МАГАЗИНИТЕ ИСТИНСКИ ТУР 10 МЯСТОТО ЕДИН САЛОН В ЛИЛА 12 62 МИНУТИ С... АЛЬОНА МИРАЛАЕВА 14 ЗАЩИТАТА СТРАХЪТ ОТ СТРАШНОТО 16 НЕЩАТА СЕДНИ СИ, 6! ИЛИ ГОЛФ ЗА ШЕСТИ ПЪТ 18 ИЗБОРЪТ ВЛАДО КАРАМАЗОВ - КАЗАНОВА 20 ТОП 3 КЪДЕ СЕ ЯДЕ ДОБРО ТИРАМИСУ 22 ВКУСЪТ ОРИГИНАЛНОТО ТИРАМИСУ 23 ВИТРИНАТА MELLINI FASHION - ХУБАВИ НЕЩА 24 ЧОВЕКЪТ ЯНА БОРИСОВА И ПИЕСИТЕ 26 ФАКТЪТ ХАЙДЕ НА КИНО! 28 СРЕЩАТА ЕДИН ПИШЕЩ ИТАЛИАНЕЦ 32

mariaka@neia.bg

стр. 1

АРТ ДИРЕКТОР Антоанета Волева antoanetav@neia.bg

РЕДАКТОРИ Анелия Янева aneliay@neia.bg

Радмила Христова radmilah@neia.bg

АСОЦИИРАН РЕДАКТОР КОЗМЕТИКА Александра Божкова alexandra_sunny@yahoo.com

КОРЕКТОР Валентина Петрова ГРАФИЧЕН ДИЗАЙНЕР Ралица Янева ralitzay@neia.bg

ПРЕДПЕЧАТ Людмил Тасев lyudmilt@economedia.bg Божидар Андреев bandreev@economedia.bg

БРАНД МЕНИДЖЪР Мария Михайлова mariami@economedia.bg

ЛИЧНОСТТА ДИМАНА РАНКОВА ФИНАНСИСТЪТ С ДУША НА ПЪТЕШЕСТВЕНИК

34

ТЕМАТА АБСОЛЮТНИ (И) НАЧИНАЕЩИ ПО 11 40 BEHIND THE SCENE ОРАНЖЕВАТА РИБКА И НЕЙНИЯТ ГЛАС 58 ИСТОРИЯТА НА ЕМПАЙЪР СТЕЙТ БИЛДИНГ 60 ВИДЪТ

SO’60 НИКОЛАЙ ПАЧЕВ ПРЕЗ ПОГЛЕДА НА 60-ТЕ 62 ПРОМЯНАТА ДВА НАЧИНА ДА СЕ ОБЛЕЧЕШ ЗАКРЪГЛЕНО 72 КОЗМЕТИКА НОВИНИ 74 СПЕЦИАЛИСТЪТ НЯМАТЕ ПРЕДСТАВА КАКВО ИМА В ЕДНО ЧЕРВИЛО! 76 КАК РАБОТИ ЕНЕРГИЙНИ БАТЕРИИ ЗА МАЗАНЕ 80 УДОВОЛСТВИЕТО ТРИ СПАСИТЕЛНИ ОПЕРАЦИИ ОТ ПЪРВА РЪКА 82 ДИЗАЙНЪТ ПРЕДМЕТИ, КОИТО ИСКАМЕ ДА ИМАМЕ 84 ЖЕНА КАТО НИКОЯ ДРУГА КОЙ УЧИ БЕБЕТАТА ДА ПЛУВАТ 88 ПЪТУВАНЕТО АЛЕК ПОПОВ - ГЪЛИВЕР В СТРАНАТА НА ДЖУДЖЕТАТА 90 ЧЕТЕНЕТО ПОЕЗИЯ ЗА РАЗНЕЖВАНЕ 94 АФИШ ТЕАТЪР, КИНО, МУЗИКА, ГАЛЕРИЯ, КНИГИ 96 ИМИДЖЪТ ОТ ДВЕ ДО СЕДЕМ СЕКУНДИ ЗА ПЪРВО ВПЕЧАТЛЕНИЕ 104

ДИРЕКТОР СПИСАНИЯ Веселка Данчева vesy@economedia.bg

РЕКЛАМЕН МЕНИДЖЪР Мария Богданова mariab@capital.bg

АВТОРИ ТЕКСТ: Алек Попов, Александър Хаджигеоргиев, Антония Ковачева, Борислав Кандов, Елена Михайлова, Елена Драгостинова, Ивайло Минов, Кристна Крънчева, Мария Ландова, Мария Спирова, Мартин Ръждашки, Мила Микова, Нева Мичева, Николета Маринова, Николета Попкостадинова, Поли Каменова, Радмила Младенова, Тича Дичева, Цвете Тюлева АВТОРИ ВИЗИЯ: Гардероб, Николай Пачев, Елена Спасова, Десислава Панчева, Драгомир Матеев, Момчил Христов, Тихомир Рачев, Светослав Стоянов, Александър Кацев, Станимир Врачев, Цветелина Ангелова, Studio Bliss ИЗДАВА ИКОНОМЕДИА АД ПЕЧАТ К1 Партнерс АД СОФИЯ 1000 УЛ. ИВАН ВАЗОВ 18 ТЕЛ. 02/ 81 05 527

КОРИЦА ФОТОГРАФИЯ: Bliss СТАЙЛИНГ: Николай Пачев ГРИМ: Зоран КОСА: Благовеста Маркова / Sinn Style ДИМАНА Е СЪС сако от промазан памук Vivienne Westwood Anglomania от Trend Box, риза с яка-поло от сатенирана коприна Gestuz от Baza Deluxe, панталон с дълбоко дъно от сатенирана коприна Yohji Yamamoto от Allure

1


стр. 2

стр. 2

RE

от ляво на дясно: Анелия Янева, Ралица Янева, Мария Богданова, Мария Касимова, Радмила Христова, Антоанета Волева

ИНСТРУКЦИИ ЗА ПОЛЗВАНЕ ИЛИ ГОВОРИ С НЕЯ Ако четете това, значи държите в ръцете си близо килограм хартия. Мат, 90 гр за вътрешността и 125 гр за кориците. Технически казано, форматът на този хартиен пакет има две измерения – необрязан - 225 / 295 мм, и обрязан - 285 /220 мм. Състои се от 13 коли, всяка от които по 8 страници. Цветният му профил е Fogra 27, печата се на т. нар. малка машина, т.е. едновременно се въртят 8 страници. Пакетът има гръбче, което значи, че страниците са лепени, а не шити. Това представлява списание НЕЯ. Погледнато чисто статистически. Погледнато емоционално обаче то е нещо съвсем различно... Само който е писал нещо повече от заявление и автобиография, знае колко безпомощен можеш да бъдеш пред един бял лист. Представете си обаче да застанеш пред 104 чисто бели листа, които трябва да напълниш със съдържание, от което да не те е срам. Горе-долу така се чувстваше спретнатата дамска компания от снимката по-горе, когато се събра за първи път в екип. Започнахме точно от белия лист. Написахме какво си представяме, че трябва да има в едно списание за делови жени. Нахвърляхме няколко имена на списанието и не харесахме нито едно. Започнахме да питаме и събрахме няколко други неформални женски компании, за да ни подскажат още идеи. Обявихме нещо като конкурс за име на изданието и получихме какви ли не предложения, сред които еретичното „Фукла“, артистичното „Така Нататък“, многозначителното „Високи токчета“ и абсурдното с тривиалността си „Делова жена“. НЕЯ се роди от хаотичните ни драсканици по белите листа, когато някой забеляза, че НЕЯ и HER означават едно и също нещо и разликата между тях е само в един огледален образ. Така дойде идеята за огледалото, което отрази нашата концепция. Решихме, че жената, която определяме като делова, няма нужда някой да й казва как да си строи кариерата, защото тя очевидно си я е построила добре. Разбрахме, че съветите за махане на целулита и сваляне на мъже на плажа в десет стъпки, не са наш приоритет. Защото с целулит или не, нашите дами определено си знаят цената. И са наясно с разни начини за привличане на мъжко внимание. Ние ще търсим обратната страна. Ще говорим за малкото свободно време извън офиса, когато костюмът се сменя с рокля с гол гръб или размъкната памучна блуза. Ще навлизаме в онези толкова нежни зони на женското ежедневие, когато офисните папки и народът у дома си почиват, а ние шляпаме боси, с широка мъжка риза из къщи и слушаме разреваващи парчета.

2

01

27.02. - 26.03.09


стр. 3

стр. 3

Нашето хубаво време трае толкова, колкото си го вземем. НЕЯ ще се опита да дава дръзновението да вземете повече. В класическите текстове от женските списания по дефиниция трябва да има две части – вдъхновяваща и практична. Да кажем, че с вдъхновяващата сме приключили, остава да ви предложа практичната. А тя е: 1. НЕЯ е добре да се чете като приятелка, защото тя разказва истински лични истории. 2. Мъжете са част от нас, а не екзотични животни. Затова НЕЯ не ги отделя в специални „мъжки“ рубрики. 3. Деловата жена е градска птица. Ходейки по тротоарите, тя се забавлява, учи, пазарува, запознава, вдъхновява, плаши, мечтае. НЕЯ е нейният градски спътник. 4. В НЕЯ няма знаменитости. Нейните звезди са обикновените делови момичета. 5. НЕЯ не я е страх да експериментира. Затова във всеки брой тя ще отразява някакъв реален експеримент в името на женската природа и любопитство. 6. На НЕЯ й пука. За децата, бизнеса, модата, козметиката, пътешествията, изненадите, проблемите и техните решения, за другите. Както виждате, всички дами от снимките на тези две страници (както и единственият мъж между нас) сме с вратовръзки. Само че с „олабени“ възли – като на дебютанти, врели и кипели в „първите пъти“. Ами това е. Добре дошли на НЕЙНАТА територия! Мария Касимова

ТИХОМИР РАЧЕВ Когато получих покана да снимам за това ново издание, дори не се замислих дали да приема предложението или не, защото познавах екипа, с който щях да работя. Оказа се, че заедно направихме доста неща - Шопингът, Пормяната, Мястото, Изборът на Владо Карамазов... Мисля, че ще е хубав първи брой. Само не разбрах защо точно с вратовръзка...

НИКОЛЕТА ПОПКОСТАДИНОВА Работя с материал на клиента. Или, с други думи, с памуче вадя мечтите, сънищата, детските спомени, копнежите, страховете и опасенията на познатите ви от страниците на „Дневник“ професионалистки. Но вместо за борси, компании, пазари, финанси и кризи си говорим с тях за ценното в живота им извън работата. Както и за женственността, емоционалността, спечелените и загубени битки в кариерата и личния им живот. За да ви представя другото лице на успешните жени, на чието професионално мнение се доверявате всеки ден. Затова се наложи да овладея изкуството на евфемизмите. Но в този брой не ми се наложи да прилагам уменията си. Защото Димана Ранкова, зам.-председател на Комисията за финансов надзор, е амбициозна, искрена и много интересна дама с торба прекрасен материал за разказване.

НИКОЛЕТА МАРИНОВА На почти 27 съм, родена явно с бензин в кръвта. В момента съм програмен координатор на Re:TV, след като преди 8 години открих, че телевизията ми идва доста по-отвътре, отколкото анимацията, която завършвам. Повече момченце, отколкото момиченце - откъм интереси, не по външни полови белези. Когато съм проходила, на така нареченото погача парти, съм хванала отвертката, та още тогава е станало ясно, че има нещо сбъркано. Между другото, още я пазя, даже я ползвам успешно... От автомобили се вълнувам вече близо 10 години, те също се вълнуват от мен, защото имам книжка, но не и особени шофьорски заложби. Виж по тези белези съм си 100% жена :) Оценявам много повече шума от среднощните гонки по бул.“България“, отколкото концерт в зала „България“. В досието си имам и стаж в автомобилни предавания и списания, но тайно, защото мъжете не приемат много положително жена да им говори за коли. Прави са, между другото...

3


стр. 4

стр. 4

ГРАДЪТ ГРАФИКЪТ

Да намеря време и да мина през новия Tom Tailor в Пловдив, който след ремонта ще изглежда по същия начин като този в Дюселдорф

София Филм Фест, вече цяла година го чакам...

Да си купя сборника разкази „Будистки плаж“ на Васил Георгиев

От 19 до 26 март се играят най-добрите спектакли на 2008 г., номинирани за „Икар“. Още - на стр. 96

4

01

27.02. - 26.03.09


стр. 5

T H E N E W E AU D E T O I L E T T E F O R W O M E N

стр. 5


стр. 6

стр. 6

ГРАДЪТ ШОПИНГЪТ

Калъфки за възглавници в метална кутия Adam&Eva (Orange Center), 78 лв.

Стенен часовник с метален капак Karlsson (Orange Center), 68 лв.

Дървен войник в картонена кутия - „караулка” Rosendahl (Genesis), 35 лв.

Greatest Hits на Frank Sinatra в стоманена кутия (Orange Music), 17.99 лв.

Метална щипка за банкноти (Genesis), 23 лв.

Кутия с пудра за тяло Acqua di Parma (Kult), 89 лв. Чаша за чай в картонена кутия Christofer Vine Design (Orange Center), 21.90 лв.

Музикална кутия с песента New York, New York (Orange Center), 18 лв.

Метална кутия за ръчен часовник Fossil (Ametist)

КУТИЯТА НЕЩАТА, КОИТО ХАРЕСАХМЕ, ЗАРАДИ ТЕХНИТЕ ОПАКОВКИ снима Тихомир Рачев | избра, събра и разбра Гардероб Kult Shop София, ЦУМ ет. 1, бул. България 1, хотел Hilton; Ametist бул. София, бул. Цар Освободител 4А; Orange Center София, Граф Игнатиев 18; Genesis София, бул. Витоша 18, Стамболийски 90, City Center Sofia, Sky City, Mall Of Sofia, Mall Varna, Mall Стара Загора

6

01

27.02. - 26.03.09


стр. 7

стр. 7


стр. 8

стр. 8

ГРАДЪТ МАГАЗИНИТЕ

СТИЛЪТ НА ЛОРА написа Радмила Христова | снима Десислава Панчева

Обикалянето на магазини в търсене на най-доброто от последните колекции е почти невъзможно за един зает офисен човек. Затова се опитахме да го направим вместо вас, като се разходим из няколко от най-добрите магазини за дрехи и аксесоари в София. Избрахме ги на принципа качество, удобство и приемливи амплитуди на цените. Нашият пазаруващ този път беше Лора Николаева - модел, професионален гримьор и собственик на ID Fashion Studio и не на последно място, собственик на свой винтидж лейбъл Gene.

Тук ще търсим вашия опит в пазаруването. Нали знаете къде е G точката на жената - в края на думата shoppinG.

Като за начало сме в Benetton - няма начин да не намерим нещо свежо и на добра цена. И сме прави. Тук Лори си спретна найприятния и стилен сет - копринена рокля в бежово и бяло в комбинация с меко кожено яке за студените дни и удобни и елегантни велурени ботуши. Последен поглед пред огледалото. „Да, това определено е моят стил!“

Лора решава да хвърли един поглед за нещо по-елегантно в Max Mara. Графитеният цвят има сериозни позиции в гардероба й, защото подчертава бялата й кожа и сините й очи. Шал яката и линията на тази рокля обаче наклоняват везните към „Много е хубава, но на мен не ми стои добре“.

8

Тази рокля от новата колекция привлече вниманието на Лори и тя мисли как да я носи небрежно прихваната с колан на хълбоците и с някакви цветни обувки, които да я направят по-бъбрива.

01

27.02. - 26.03.09


Следваща точка от набелязания маршрут е Sisley. Тук Лори си харесва бял памучен пуловер, който слага върху семпъл топ и елегантен черен панталон.

Лора обича чантите Furla. Има поне пет. Признава и че много обича да комбинира купуването на чанти с разходка до някой любим европейски град. Обемна чанта в цвят слонова кост моментално грабва вниманието й. Лора харесва този модел, защото подхожда на лежерно-елегантния й стил.

„Джинсите направо ги вземам! Много рядко успявам да си намеря модел, който да е достатъчно тесен в ханша и с достатъчно дълги крачоли.“ Лори е висока 185 см, а съответните обиколки на тялото й са на 15-годишно момиче.

„Тази може да се каже, че е моята чанта. Купувам си я, определено.“

BENETTON София бул. Витоша 19, Mall Of Sofia, Варна PHOE Mall; MAX MARA София бул. Витоша 39 Б, бул. Витоша 74; FURLA, София, бул. Витоша 65; SISLEY, София, бул. Витоша 39 А

стр. 9

Продължаваме с модата на стр. 56, но не пропускайте и голямото преобразяване на стр. 66

стр. 9

9


стр. 10 стр. 10


стр. 11

стр. 11


стр. 12

стр. 12

ГРАДЪТ МЯСТОТО

Тук са местата, които харесваме – защото са градски, имат атмосфера и в тях се случва нещо интересно.

КАФЕ-ГАЛЕРИЯ „ПРАГА“ И ЛИЛАВИТЕ НЕЩА написа Радмила Младенова | снима Тихомир Рачев

Беше си откритие. Попаднах случайно - просто една вечер ми се ходеше на ново място. Тъкмо си бях купила един тъмнолилав пуловер – толкова ми хареса, че щом го премерих, само ми отрязаха етикета от врата и така си останах с него. Минути по-късно се озовах в кафенето с най-високия таван в София (сигурно има 8-10 метра) и колони, боядисани в тъмнолила – кафегалерия „Прага“. А непосредствено до него се намираше „Лилав салон“ за музика. Ами бях си паднала на мястото, очевидно беше. Оттогава често ходя там.

Лилавото беше само някакъв знак за сходство във вкусовете. След това открих:

Великолепната бира „Будвар“. Светла и тъмна, която се доставя в метални кегове директно от Чехия. Не съдържа консерванти. Има особено развеселяващ ефект върху пиещите - в късните доби кафенето прилича на сбирка от Швейкове, т.е. нашенци, които са открили у себе си добродушно бохемската природа на любимия герой.

12

Силно смърдящите сиренца. Тъкмо така са описани с тебешир на дървената дъска-меню. Засега личният ми фаворит е сиренето Оломоуц (5.50 лв)., което прилича на резенчета варен картоф и се сервира с топъл хляб, парче масло и ситно нарязан кромид. Изобщо, ако някой иска да опознае чехите, вкуса им към живота и културата им, спокойно може да започне от менюто на кафе-галерия „Прага“. Не е за подминаване емблематичният гулаш с кнедли (8.60 лв.), леко пикантен и приготвен по любима рецепта на посланика. Както и медената торта „Медовник“, която също се доставя от Чехия и на вкус ми напомня за добрите времена на бонбоните „Карамел му“. Добрата вентилация. Не знам друго заведение в София, което може да предложи пушаческа свобода на гостите си и същевременно да ви опази от онова тотално просмукване с дим, след което на мен обикновено ми се иска да се окача с две щипки на простора и да се проветрявам цяла нощ. И атмосферата. Ако повечето заведения в София имат дизайн, тук има атмосфера. Докато се наслаждавате на представянето на детската книга „Анастасия, свраката без пера”, съпроводено от благотворителна продаж-

ба на плетива, е възможно чешкият посланик да дойде до вашата маса и да ви попита за свободен стол.

Няма как да не забележите и един внушителен мъж в черен костюм с лилава кърпичка в джобчето

на сакото, който винаги е тук, заобиколен от интересни хора. В един момент той изважда малка и пронизителна свирчица, надува я и в така настъпилата тишина шеговито оповестява началото на концерта. Това е директорът на центъра Михаел Велнер-Поспишил, известен чешки режисьор и писател. През 2005 г. е удостоен със званието Рицар на Ордена на изкуствата в Париж, където е бил и предишният му мандат. След това му предлагат да избира между Ню Йорк и София и той пристига в София. Първата му работа е да пребоядиса салона за музика в лилаво. Естествено на него се дължи и изключително богатата културна програма на „Раковски“ 100. За програмата на Чешкия център можете да се абонирате на: www.ceskicentar.cz

01

27.02. - 26.03.09


стр. 13

стр. 13


стр. 14

стр. 14

ГРАДЪТ 62

МИНУТИ С...

АЛЬОНА МИРАЛАЕВА написа Радмила Христова | снима Цветелина Ангелова

Това е Альона. Собственик на детските центрове и школи по английски език „Оксиния“. Вегетарианка. Има 3 деца и добър съпруг. Живее в малка къща в Панчарево заедно със семейството, лабрадора, котките и папагалите. Не може без колата си. Тя е една успешна жена. Освен това е усмихната, кипи от енергия и е във вечна гоненица със стремежите. Альона НЕ остарява! Само децата й растат, бизнесът й набира инерция и колата от време на време се амортизира и бива сменена. Но не с каква да е. Последната й е с цвят хамелеон! Мени вида си заедно с промените на светлината. И Альона пак е по-шарена от това.

Денят започва: пощата, прозвъняване на телефоните В детския ни център с малките. Тук веднага забравям ежедневиеи... Хопааа, оттук-оттам изскачат и проблеми. Поняко- то – обожавам децата! га не един и два... Основното, в което съм убедена, е, че няма проблем без решение. Само да е весело!

Най-после съм си вкъщи. Посреща ме гальовният ни След „изненада“ в бележника на най-малкия призовавам по-големия лабрадор с голям пресен морков в устата. И стартира му брат и сестра да му обяснят на достъпен език къде зимуват втора серия от ежедневието ми... раците.

14

01

27.02. - 26.03.09


стр. 15

стр. 15

С Альона се видяхме два пъти и в различно време на деня 62 минути е общото време от двете срещи.

Все по-рядко имам свободно време да преподавам, но когато се случи, се зареждам с адреналин.

Горивото е в кръвта ми. Обичам да карам на дълъг път и да понатисна педала на газта. Задръстванията не ме притесняват. Те ми дават време и да остана насаме с мислите си...

Ооо! Тези колички, топки, играчки – навсякъде са! Май никога няма да пораснат...

Животът ми е много интересен. Не изпадам в депресии. При това изобилие на детски смях и щуротии около мен в работата и в къщи няма време за отчаяние. Но все пак... Когато „прегрея”, изключвам всички мисли и грабвам четката.

15


стр. 16 стр. 16

ГРАДЪТ ЗАЩИТАТА

МЕЧКА СТРАХ, МЕНЕ НЕ написа Мария Спирова | илюстрира Ралица Янева

Възможността за грешен избор е голяма - в момент на риск всяко нещо ни се струва потенциална заплаха. Затова и безобидният бездомник, който внезапно изплува от тъмен ъгъл и моли за дребни, може да съживи в съзнанието ни всички предразсъдъци относно непознатия в тъмното. А пък нашата реакция може да го накара да се почувства заплашен и да ни атакува. Така една непредвидена ситуация може да ескалира, без който и да било от участниците да е имал намерението да нарани отсрещния. Този конфликт между възпитани и инстинктивни реакции е най-мъчителният и пагубен аспект на човешкия страх. Възможни са два варианта: Когато не мислим рационално, в известен смисъл вече не сме Homo Sapiens – превръщаме се в разтреперан бозайник, който иска да се скрие в хралупата си. Следователно, ако сме изправени през стратегически мислещ, хладнокръвен противник, шансът да

16

сме надхитрени е голям. Ако пък се опитаме прекалено да обмисляме една рискова ситуация, губим ценно време, в което спокойно бихме могли да се оттеглим невредими. Накратко, в модерните условия във всяка една опасна ситуация пред нас има три възможности – готовност за бягство и планиране на същото, готовност за борба и планиране на същата и сляпа паника. Или, както обобщава психологът Гергана Манолова,

една вечер за анализ на ежедневните ситуации, в които сме най-уязвими, и да разработим малки сценарии за спасителни действия, които да неутрализират паниката и да обединят най-доброто от двата свята – готовността на тялото ни да се бори за оцеляването си и хладнокръвната преценка, която тренираният разум може да ни даде.

„Бий се, бягай или замръзни и се превърни в нечия вечеря.”

Според нея ключът към успешното прилагане на първите две стратегии е в здравословната степен на предварително планиране. Всяка от нас има наблюдения върху рисковите фактори в живота си. Ще е полезно да отделим

В ЗАЩИТАТА ще се занимаваме с анализ на такива „сценарии на готовността“. В следващия брой ще разгледаме класическия случай „Непознатият в тъмното“ - възможни мотиви и идеи за самозащита.

01

27.02. - 26.03.09


стр. 17

стр. 17


стр. 18 стр. 18

ГРАДЪТ НЕЩАТА

Карах Golf 6 на тестдрайв до морето. Много икономична, приятно бърза и маневрена. Щеше ми се дизайнът отвътре да е мааалко по-добър.

СЕДНИ СИ, 6! написа Николета Маринова, Re:TV | илюстрира VW

Да си отличник точно в този автомобилен клас наистина е постижение, но пък VW Golf поколението винаги е защитавало достойно тази титла.

Един от най-продаваните автомобили в света се прероди за шести път и вече гордо завзема градските територии. Въпреки че името му е станало нарицателно за една специфична група хора със съмнителни състезателни качества и мераци, Golf не случайно е на пазара цели 35 години. Достойнствата му не са малко, въпреки че никога не се е напъвал да блесне с дизайнерски шедьоври. Golf 6 все още е новак в бранша и тепърва ще се доказва на дъгосрочните тестове. Но и няма как да не е взел най-доброто от предишните пет поколения. Съвсем по женски първо ще се спрем на дизайна. Едва ли някой ще си изкълчи врата да зяпа след вас, ако сте с новата шестица, но пък това ли е найважното?! Прототипът, който VW показа преди серийното производство, се доближаваше доста до спортното Scirocco, но за съжаление реалността отрезви дизайнерите и те са вложили само щипка от агресивното излъчване на спортния модел на VW. За сметка на това общата дължина е намалена с 5 мм, което може да звучи нищожно, но улеснява паркирането. Защото, както добре знаем, размерът има значение.

18

Вътре обаче блесват истинските достойнства на Golf 6, както и „малките тайни“ на неговото 35-годишно господство в класа на компактните автомобили. Ергономия е думата, която най-добре пасва на интериора. Все пак не е нужно да живееш в мезонет, за да се чувстваш у дома. Таблото е елегантно и преди всичко user friendly, т.е. няма да се борите със сложни и изгубени в превода менюта. Жабката също с удоволствие ще събере последния брой на НЕЯ, само не се зачитайте по светофарите. Едно от най-добрите постижения при тази шеста генерация на Golf е поредната сложна технология, която се грижи за намаляване на шума в купето. Вътре наистина е доста по-тихо, така че я чака успешна кариера и в останалите марки, които VW притежава. Багажникът е още един плюс в CV-то на автомобила. В него спокойно ще влязат както чантите от училище на децата, така и торбите след турбо шопинга. И екипа за тенис на мъжа ви. И една топка. И пак остава място... Що се отнася до двигателите, няма да задълбавам в сложни терминологии. Има всичко за всеки вкус - това е Golf все пак. Но 1.4 литровият TSI е просто прекрасен, 160-те коня, които освен суперповедение на пътя осигуряват и доста добра икономичност – 6.2 на 100. А винаги има нужда от пари за още един чифт обувки...

НУ, МАРУСЯ! Социалистическият мерцедес – ладата, обяви, че пуска в серийно производство първия си суперспортен автомобил. Той носи приказното име „Маруся“ и... изглежда доста дървено. Дървени са и характеристиките му – с двигател на „Рено-Нисан“, той разполага с някакви си 298 конски сили. Не звучи суперспортно, при условие че в тази категория вече 800 коня за нищо ги нямат. Още повече че от 0 до 100 км/ч са му нужни цели 5 секунди, а само за сравнение - на Golf 6 са му нужни само 3 секунди повече. Максимална скорост 250 км/ч? Айде на опашката!Така че слаб дебют за руснаците, като знаем какви суми наливат за луксозни и бързи суперавтомобили. Жалко за хубавото име - “Ще се возя на Маруся“ продължава да звучи... бавно.

01

27.02. - 26.03.09


стр. 19

Потопете Вашите Устни в Лукс от Влага! Безкомпромисен Истински Цвят. Изумителна гладкост. Новото Съвършенство за Вашите Устни.

стр. 19


стр. 20 стр. 20

ГРАДЪТ ИЗБОРЪТ

НА:

ВЛАДИМИР КАРАМАЗОВ Всъщност неговата истинска фамилия не е Карамазов. Историята с името му е част от мистерията около този актьор. По това донякъде прилича на последното си превъплъщение – Джакомо Казанова, легендарен любовник, авантюрист, окултист, шпионин, пътешественик... И не на последно - място писател, оставил в мемоарите си една от най-богатите картини на живота в Италия през ХVIII в. На тяхната пълна версия – 6 тома, се основава авторският спектакъл на Диана Добрева, най-новата премиера на НДТ „Сълза и смях“. Нейните постановки („Медея“, „Макбет“) притежават музикалния размах и визуалното разточителство на оперно представление. „Казанова“ не прави изключение. В тази роля Владимир Карамазов е заобиколен от красиви жени и млади момичета („От неопитните момичета може много да се научи“, пише Казанова). снима Тихомир Рачев стил Garderob грим и коса Христина Трайкова Сако и риза D&G, очила Police от Face Optic, панталон Guess by Marciano, обувки на Владо

В „Изборът“ събираме последните новости от IT технологиите, автомобилите, модните аксесоари и ароматите, книгите, филмите и музикалните албуми и ги струпваме пред нашия гост. Неговият избор може да го представи в съвсем неочаквана светлина.

20

01

27.02. - 26.03.09


стр. 21

стр. 21

Написа Елена Михайлова

Очила Police

Police Sentinel

Часовник Torque

Владо е страстен фен на Police и целият се е обградил с любимата си марка – очила, бижута, часовници... Той лесно избра този стилен унисекс модел от стрийт колекцията на фирмата и набързо ни нахвърля допълнителна информация като това, че рамката е от метал и пластмаса, че има модели в черно, сребристо, каки и кафяво. Има и различни цветове на стъклата – в сиво, сиво-зелено, сиво-синьо и кафяво. Обяснението за пред скептично повдигнатите ни вежди беше “Имам ги същите очила“.

Верижката на това бижу е от неръждаема стомана, а логото е от черен емайл. Размерите му са: височина 41 мм, широчина 22 мм. Висулката е на Police и затова лесно и без много чудене влезе в селекцията на Владо.

От стрийт колекцията на Police, с черно матово покритие и черен циферблат. Каишката е от естествена черна кожа. Предлага се и във вариант от сребро или жълто злато, а каишката може да бъде в кафяво или черна с бели шевове.

501 мeстa, кoитo трябвa дa пoсeтитe Davidoff Adventure Тази книга е предназначена за фотьойлните пътешественици и за номадите – една подробна карта на найвълнуващите туристически забележителности. Владо обожава пътуването и непознатите и непредвидими места. Ето защо „501 мeстa...“ на момента се превърна в номер 1 от неговия избор.

Това е един от найпредпочитаните аромати на Davidoff – едно освежаващо приключение в бутилка с ухание на тропически гори и чувствени подправки.

BMW-Z4 Вълк във вълча кожа. Всеки аспект от дизайна на този автомобил говори за атлетичната му природа: дългият преден капак, блестящият контур на покрива, извитият профил на спойлера с вграден трети стоп. Уникално творение, комбиниращо мощност и елегантност в съотношение, избрано с неповторим усет. Владо си избра този модел, но в черен цвят – типично по мъжки.

21


стр. 22 стр. 22

ГРАДЪТ ТОП

3

МЕСТА ЗА ТИРАМИСУ написа Радмила Христова | снимa Александър Кацев

В името на сладкото начало и заради афинитета ни към италианския вкус решихме да намерим три места, където се хапва най-доброто тирамису в София. Такова, каквото са го създали симпатичното италианско семейство в Алба и Алдо Кампеол в малкия си ресторант в Тревизо през 1971 г. - с бишкоти, потопени в силно еспресо и заляти с крем от маскарпоне и запайоне и обилно посипани с горчиво какао. И така, ако и вие като нас вече сте запалени от идеята за откраднат следобед в скътана сладкарничка с приятна компания, тирамису, чаша порто или кафеен ликьор, ето къде е най-добре да го направите.

BISTRO № 8 Едно от любимите ни заведения заради леката кухня. И тирамисуто, разбира се. На вкус се доближава най-много до оригинала. Сервират го прясно поръсено с какао, както си трябва. Нотка недоволство се надига заради факта, че го поднасят нарязано на парчета. Това по правило е невъзможно, защото оригиналното тирамису е твърде меко и се сипва с лъжица. Но като цяло оценяваме с 6 и се ангажираме да не го оставяме да се застоява дълго. Bistro №8 се намира на ул. „Иван Шишман” 8

ARTISTI Тирамисуто тук се прави на място и винаги е прясно. А непосредствената близост до Сатиричния театър може да е причина изведнъж да усетите в десерта и аромат на венециански улички, да чуете смях на млади куртизанки, примесен с вкуса на горчиво какао. Лека доза театралност... Artisti се намира на ул. Стефан Караджа 26

ДАР ОТ БОГОВЕТЕ Оттук ще си набавите най-вкусното тирамису в София за вкъщи. Предлагат го направо в пластмасова кутия, като количеството стига да подсладите живота на 6-8 човека. В “Дар от боговете” има още изискана винена листа, вкусни сирена от Швейцария, Англия, Франция и Италия, рибни деликатеси и прясно изпечени хлебчета и истински кроасани. Дар от боговете се намира на бул. България 102

22

Тирамисуто ни хареса също и в ресторант „Сръбска скара“ на ул.“6-ти септември“, в Spaghetti company в ЦУМ, в лоби бара на хотел Crystal palace и в Tiffany на ул. „Денкоглу“ 12. Опитахме го и в сладкарници “Пчела”, сладкарници „Лагуна“, клуб “Лаваца” на бул. “Витоша” 13, “Ла Капанина”на пл. “Народно събрание”, „Марайа“ до градинката пред „Кристал“, „Вила кафе“ срещу Медицинска академия, „Апартамент 52“ на „Парчевич“ 52, но на някои места повече, а на други по-малко, тирамисуто не струваше.

> Тирамисуто е популярен десерт от средата на 80-те години на ХХ век. Създателите му сем. Кампеол и днес предлагат тирамису, приготвено по съвършено същия начин в семейния си ресторант Le Beccherie. Това, за което цял живот ще ги е яд обаче, е, че не са патентовали името и рецептата на изобретението си. Ако бяха, днес да са милионери. > Тирамису (от италиански tirami su) означава “освежи ме“ или „вдигни ме”. В смисъла му има и сексуално намигване, което е една от причините така масово да се хареса. > Подходящата напитка за тирамису са десертните вина, и най-вече порто. Ние опитахме “Сандеман” червено порто – младо, плътно и силно, и бяло порто с фин аромат, по-леко и по-малко сладко от червеното. Хареса ни и с двете. > Под порто се разбира вино от северната част на Португалия. Обикновено това е стабилизирано сладко червено вино, сервирано заедно с десерта. Съществуват и полу - сухи и сухи варианти, както и бяло порто. Порото (или портвайнът) се смята за британска напитка, защото е било създадено за целите и вкуса на британския пазар още от XIV век.

01

27.02. - 26.03.09


стр. 23

стр. 23

ВКУСЪТ ГРАДЪТ

РЕЦЕПТA ЗА ТИРАМИСУ снима Драгомир Матеев

8–10 порции Оригиналът на семейство Камеоне, Le Beccherie, в гр. Тревизо, Италия.

ПРОДУКТИ 500 г маскарпоне, 2 пакета бишкоти савоярди, какао

ЗА КРЕМ ЗАБАЙОНЕ 6 жълтъка, 1/3 ч.ч. захар, 3/4 ч.ч. вино марсала, 1 ч.л. настъргана кора от лимон, канела на прах, есенция ванилия, 1 1/2 течна сметана, разбита на твърд сняг

ПРИГОТВЯНЕ Жълтъците се поставят в дълбок метален съд и се добавя лимоновата кора, щипка канела и една капка есенция ванилия. Налива се виното и се разбърква. В дълбока тенджера се сипва вода до половината и се оставя да заври, огънят се намалява. Върху съда се поставя купата с крема, като се внимава той да няма контакт с водата. Сместа се бърка, докато се сгъсти. Водата в долния съд не трябва да завира. Бърка се непрекъснато 10 минути, докато обемът й се утрои и тя добие по-светъл цвят. Отнемете съда от парата. Кремът забайоне е готов. Добавя се маскарпонето и се смесват добре. Приготвя се съдът за тирамисуто и на дъното му се подрежда ред бишкоти, всяка от които е натопена за секунда в еспресото. Върху бишкотите се намазва плътен слой от крема, а след това - бишкоти и отново крем. Сладкишът се оставя в хладилник за една нощ. Преди да се сервира, се поръсва с какао.

23


стр. 24 стр. 24

ГРАДЪТ ВИТРИНАТА

MELLINI FASHION ОТВЪД КОСТЮМА написа Мария Касимова | снима Цветелина Ангелова

Ние, жените, които прекарваме повече време в костюми, отколкото в пижами, имаме доста причини да се отбиваме често в магазина на Mellini Fashion. Първо, защото тук дрехите са български и по оригинален дизайн ( дизайнер на колекциите е Досьо Досев). Второ, достатъчно елегантни и семпли са, за да се носят в офиса, но и извън него, без да ви карат да изглеждате нелепо. Линиите им са изчистени, а детайлите са малко и на място. Качеството на шева е забележително, така че всеки конец е точно там, където трябва да бъде. Съвсем не е без значение и че номерата винаги отговарят на истината и всеки нов модел пола, блуза, рокля или панталон се изпробват лично от собственичката на марката Марияна Гаджева, която като обикновена жена, а не перфектен манекен, държи да се отстраняват всякакви неудобства непредвидено място за копче, малка плоха или къс цип. Що се отнася до цветовете, не се сещам да липсва някоя гама - от черно и бяло до турско синьо, циклама и цвят презряла вишна.

24

И още нещо - платовете, от които са ушити всички дрехи тук, са тези, с които правят колекциите си „Армани“, „Кавали“, „Гучи“, „Шанел“, „Ескада“, „Валентино“ и „Долче и Габана“. Докато се бях замечтала по една тъмно тюркоазена рокля с нежна гръцка драперия на деколтето, някой пробва класическо сако с плат на „Шанел“, изтъкан не от конци, а от лентички. Към серията специални платове причислявам и този с характерния за почерка на Кавали зоомотив с птичи пера, както и плата с едри геометрични щампи на Армани, от който е ушита роклята на снимката. Казах за моделите и платовете. Сред важните причини да следите колекциите на Mellini Fashion е и фактът, че тук всяка дреха се шие с подплата. А това означава, че дори ленените летни панталони са с подплатени до долу крачоли, полите никога не се катерят по пътя на статичното електричество нагоре по бедрата, а роклите не са прозрачни.

„Всяка жена си знае дължината“, казва дизайнерът на колекцията,

докато една дама в магазина се чуди докъде да си скъси полата - до средата на коляното или под него. Дългогодишните клиенти тук знаят, че всяка дреха трябва да се пробва, правят се всякакви корекции и дори могат да се ушият допълнителни аксесоари и елементи към нея. Цените са в границите на предизвикващите доволна усмивка стойности от около 300 лв. за рокля и 150-200 за панталон. В магазина абсолютно всеки ден има по нещо ново, затова лично аз няма да считам времето си за загубено, ако направя ежедневния си маршрут така, че да се отбивам тук. И като практична жена с малко време и много необходимости да кажа и още няколко важни неща. В Mellini Fashion има още колекция от ръчно рисувани копринени шалове, приятен кът за почивка с мека мебел (идеален за случаите, в които съпровождате нерешителна в покупките си приятелка, която трябва да съветвате с часове), цяла стена с огледала и... една-две красиви домашни котки. Не на последно място, има къде да се паркира наоколо с талони за синя зона. MELLINI FASHION е на ул. „Велико Търново“ 1 в София

01

27.02. - 26.03.09


WWWCACHARELCOM

стр. 25 стр. 25


стр. 26 стр. 26

ГРАДЪТ ЧОВЕКЪТ

ЯНА БОРИСОВА ЖЕНАТА, КОЯТО ИЗМИСЛЯ ТЕАТРАЛНИ ПРИКАЗКИ написа Анелия Янева | снима Светослав Стоянов

Когато едно пораснало дете не иска приказките да свършват, то започва да ги измисля. В този образ ли сте? Няма непораснало дете. Дори и Хари Потър порасна. Аз по-скоро изпитвам носталгия по непреднамереността и лекия код на общуване, който ти е разрешен, когато си по-малък. Опитвам се да го запазя, а пазейки го, той се превърна и в нещо, което ми се иска да споделя с все повече хора. Шизофренич-

26

но усещане с положителен знак. А че измислям приказки с голямо удоволствие е самата истина, защото ми е много интересно да ги чета след това.

Какво се промени за вас след появата на „Малка пиеса за детска стая“? Напусна ме притеснителното усещане за самотност, което изпитвах дълго време. След „Малка пиеса...” разбрах, че светът, който ме интересува, е гъсто населен с хора, споделящи моите чувства. Това, че се оказах не така уникална, всъщност много ме радва. Да говориш и да имаш съзнание, че не те разбират, е много изморително. Вече е по-друго. Сега съм на етаж от Вавилонската кула, където спокойно разговарям с хората, решени да я достроят, и се разбираме чудесно.

След спектакъла един зрител запита на глас как се събира толкова истина в един текст. Ще му отговорите ли? Ще отговоря с удоволствие: нямам никаква представа. Просто го написах. Но комплиментът е много голям и го приемам с удоволствие.

Обличате се винаги в черно и бяло, а текстовете ви са пъстри – коя е истинската Яна? Имаше един диалог между Джейн Остин и нейни роднини по повод срещата й с писателката Ан Радклиф: - Прословутата г-жа Радклиф и в действителност ли е толкова „готическа“, колкото книгите й? - Видимо не, но вътрешният й пейзаж е

доста живописен, струва ми се. След размяната на тези реплики друг човек добавя: -Това важи за всички ни. Много ми се иска никой да не се занимава с Яна Борисова, а с нейните текстове. Макар така зададен въпросът да ме представя като стилна и загадъчна, което ми е много приятно.

Добрата енергия около „Малка пиеса...“ успя ли да се превърне в гориво за нови текстове? Да. „Малка пиеса...” за мен е чудо. А на чудесата трябва да се обръща внимание, защото те са знаците по пътя ти. Написах още две пиеси, които, докато не се поставят, са си просто едно добро намерение. Оставила съм ги в ръцете на Деси Шпатова и на Галин Стоев и с нетърпение очаквам какво ще се получи. Ако напишеш нещо, което те вълнува, след това го споделиш с някого, на когото вярваш, и той го хареса - е шанс. Пожелавам го на всеки, който пише. Както казва Ана Арин, „ ...да срещнеш човек, на когото си интересен, след трийстата си година, е повод за торта със свещи...”.

Яна Борисова ни спечели за свои приятели с дебютната си пиеса. Затова я поканихме на среща в нашата разходка из града.

01

27.02. - 26.03.09

Продължаваме с театър на стр. 96.

Тя може да разкаже от първо лице какво е да станеш известен само за една нощ. Успехът на нейната дебютна „Малка пиеса за детска стая“ (победител в конкурса за съвременна камерна пиеса на Театър 199, „Икар“ 2008 и „Аскеер“ 2008 за драматургия, преговори за постановка в чужбина) я завари неподготвена. Но Яна Борисова бързо се окопити. В средата на март в Младежкия театър ще е премиерата на „Тихи невидими хора“, написана специално за Ангелина Славова, Станка Калчева, Малин Кръстев, Вежен Велчовски, Николай Луканов и Веселин Ранков. През ноември в Театър 199 освен „Малка пиеса...“ ще се играе и „Безшумни звуци“. Режисьор отново е Галин Стоев, актьори са изпълнителите от „Малка пиеса...“. Новото лице сред тях е Малин Кръстев.


стр. 27

стр. 27


стр. 28 стр. 28

ГРАДЪТ ФАКТЪТ

ХIII „СОФИЯ ФИЛМ ФЕСТ“ – БЕЗ ЧЕРВЕН КИЛИМ, НО С ТРЪПКА

кадър от „Валс с Башир“

Скачайте в джинсите и спортните обувки, освободете от ангажименти вечерите и два поредни уикенда, настройте се за сядане по стълбите на зала „Люмиер“, по пода на Дома на киното, „Одеон“ и зала 1 на НДК (там има шанс да се класирате за стол). София не може да се мери с Кан, или с Берлин, или с Венеция. Червени килими няма да се разгъват. Но всичко останало, което прави тръпката в добрите кинофоруми, ще го имаме от 5 до 15 март на ХIII международен „София филм фест“. От 16 до 22 март е допълнителната програма на феста в София, Пловдив и Бургас. Някои от сигурните гости, които фестът чака, често стъпват на червени килими. Те обаче се радват по-искрено на онези, които са готови да се сгънат на земята, за да гледат техен филм. Вим Вендерс, който през 2007 представи на СФФ цяла своя панорама, идва пак с най-новата си лента „Снимки в Палермо” (официален конкурс Кан 2008). Режисьорът Питър Уиър (“Обществото на мъртвите поети”, „Шоуто на Труман”, „Господар и командир”) ще бъде специален гост заедно с двама от актьорите в новия си филм за ГУЛАГ, който ще снима у нас през пролетта. До него на сцената на НДК ще се качат Ед Харис (“Бездната”, “Аполо 13”,

28

“Скалата”, “Скрити белези”) и Колин Фарел (“Войната на Харт”, “Специален доклад”, “Александър”). Фарел ще представи и премиерната лента „В Брюж”, която му донесе „Златен глобус“ за мъжка роля. С цялостна панорама на филмите си, с фотоизложба и концерт ще дойде Зигфрид, участник в конкурса на „София фест„ през 2004 г. За да получи наградата на София, ще пристигне и Майкъл Пейлин с филмова мозайка от найсмешните епизоди с негово участие в легендарните ленти на Монти Пайтън и други филми. Сред основните акценти на феста са специалните прожекции. Потресаващият анимационен „Валс с Башир” на Ари Фолман („Златен глобус“ за неанглоезичен филм) преобръща представите за драматичния потенциал на анимацията. Носителят на Гран при от Седмицата на критиката в Кан 2008 „Сняг” на Аида Бегич (Босна и Херцеговина) разказва с невероятен такт за жените от едно босненско село през 1997, които войната е оставила без мъже.

На Гала на толерантността ще бъде представен „Милк” на Гюс Бан Сант с Шон Пен в главната роля,

който пресъздава на екрана истинската съдба на общинския съветник Милк, убит

в Калифорния през 70-те години на миналия век заради хомосексуалността си. „Делта” на един от най-иновативните унгарски млади режисьори Корнел Мундруцо (официален конкурс Кан 2008) търси нови измерения на вината и свободата в любовта на един младеж към неговата полусестра. Току-що завършеният филм на Георги Дюлгеров по Радичков “Козел” ще открие „София филм фест“. Той дава старт и на други нови български ленти, или такива, в които има ключово българско участие. От тях “Единствената история, която Хемингуей не описа” на Светослав Овчаров спечели специалната награда на журито и за режисура на последната „Златна роза“. „Цветовете на страстта” на скандалния индийски режисьор Кетан Мехта е заснет от българските топ оператори Рали Ралчев и Христо Бакалов. Мехта има репутация на новатор в индийската кинематография, който настоява, че каноните са остарели и публиката има нужда от промяна. Филмът разказва за любовта на прочут индийски художник към неговата муза. Международният конкурс на „София филм фест“ го нареди сред 50-те найдобри фестивали в света. По статут в него се представят само дебютни или втори филм на режисьори от цял свят. Тази година интригата е интересна. Един от състезателите за голямата награда е “Дзифт” на Явор Гърдев, който ще се конкурира с още12 филма.

01

27.02. - 26.03.09

Продължаваме с кино на стр. 98.

написа Антония Ковачева | снимки архив СФФ


стр. 29

стр. 29


стр. 30 стр. 30

ГРАДЪТ ФАКТЪТ

КИНО РЪЧНА ИЗРАБОТКА ПЪЛНА ПАНОРАМА НА ДЖИМ ДЖАРМУШ ПОДГРЯВА СФФ написа Антония Ковачева | снимка архив СФФ

Филмите на Джармуш се отличават от мейнстрийма като морски залив от градска къпалня.

Светът в тях не е хлориран като съдържанието на холивудското бетонно корито, в което милиони зрители се гмуркат за малко полза и за малко кеф. В киното на Джармуш по пясъка на времето се срещат и трупчета на птици, и живи миди, и риби, разкъсани от някой враг. Но всичко следва своя естествен ход и трябва само малко тиха тъмнина, за да откриеш вълнението от важни неща, които някак неусетно си забравил. Наричат Джим Джармуш гуру на американското независимо кино, защото той съчетава фестивални топ награди и безусловно признание на критиката с огромен зрителски успех. И едновременно с това запазва абсолютен художествен контрол над своите произведения. Джармуш е единственият американски кинорежисьор, който притежава негативите на девет от десетте филма (може да ги видите в пълната панорама на режисьора от 28 февруари в Дома на киното), които е създал за 28 години. Изключение прави само документалният портрет на рок бандата „Крейзи хорс“ - “Годината на коня” (1997), поръчан на режисьора и финансиран от легендарния фронтмен на групата Нийл Йънг. В началото на 70-те Джармуш следва английска и френска литература в Колумбийския университет и кино в Нюйоркския. Там записва курс при Никълъс Рей, от когото научава най-важното – забрави всичко, на което те учат, в изкуството няма правила. Зарязва академичните занимания, за да стане асистент на Рей и Вим Вендерс. Последната си курсова работа, късометражния “Перманентна ваканция”, развива в 80-минутен филм, с който спечелва наградата „Джозеф фон Щернберг“ в Манхайм. Дебютът му “По-странно от рая” (1984) е с награди от Локарно, Ротердам, Сънданс и получава „Златна камера“ в Кан (дебютният еквивалент на „Златната палма“). Оттук нататък всички игрални ленти на Джармуш се състезават в официалния конкурс на булевард „Кроазет“, откъдето “Мисте-

30

риозният влак” печели приза за артистичен принос през 1989, “Кафе и цигари III” - „Златна палма“ за късометражен филм през 1993, “Прекършени цветове” - Голямата награда на журито през 2005. През 1995 “Мъртвец” отнася Европейската филмова награда и приза на нюйоркските кинокритици.

Джармуш измисля сценариите си сам, тръгвайки от някакво чувство, песен или най-обща идея за отделен персонаж,

към които натрупва всевъзможни детайли. Не пише роли, за да им търси изпълнители с кастинг, а създава персонажите си по мярката на конкретни хора. Те са или негови близки приятели музиканти като Том Уейтс, Джон Лури, Ник Кейв и Иги Поп (постоянно присъствие в повечето му ленти), или актьори, които ще му станат близки приятели още след първата съвместна работа като Роберто Бенини, Бил Мъри, Джони Деп, Робърт Мичъм,

Форест Уитакър, Джина Роулъндс, Рози Перес, Стив Бушеми, Кейт Бланчет. Всички те понякога играят себе си в измислени ситуации, понякога – измислени хора в най-обикновени ситуации. Джармуш боготвори малките истории, заснети на черно-бяла лента, и обича да ги обединява по най-парадоксални признаци. Какви сме, когато пием по кафе с цигара (“Кафе и цигари”)? Какво ни се случва, докато се возим в такси (“Нощ на земята”)? Приличат ли си всевъзможните гости на евтин хотел в Мемфис (“Мистериозният влак”)? Често Джармуш обединява парадоксите в един-единствен герой и неговата история – може ли професионалният убиец да е добър човек (“Дух-куче: пътят на самурая”); не ни ли трябва най-много онова, което не ни липсва (“Прекършени цветя”)? Винаги с различна музика – от рок до хипхоп, с парадоксален хумор, светла тъга и удивителни наблюдения, филмите на Джим Джармуш са преди всичко невероятно забавление, което ни кара да се радваме на живота, вместо да си губим времето в търсене на неговия смисъл.

01

27.02. - 26.03.09


стр. 31

стр. 31


стр. 32 стр. 32

ГРАДЪТ СРЕЩАТА

ИТАЛИАНЕЦ ЗА ЧЕТЕНЕ ПИСАТЕЛЯТ САНДРО ВЕРОНЕЗИ ЗА СИМВОЛИТЕ НА ИТАЛИЯ, КОМИЗМА И ПЪРВОТО СИ ИЗДАНИЕ НА БЪЛГАРСКИ написа Нева Мичева | снима Jesper Storgaard Jensen

През 2009 г. Сандро Веронези ще навърши петдесет години, пише нов роман и за първи път беше публикуван на български. Зад гърба му са образование по архитектура, опит на журналист и издател, ред престижни литературни отличия, сред които италианските „Стрега“, „Виареджо“ и „Кампиело“ и френските „Фемина“ и „Медитеране“, и миналогодишната награда за сценарий от кинофестивала в Чикаго за екранизацията на собствения му „Кротък хаос“ (с премиера на „Берлинале“ и Нани Морети в главната роля). Разказана в първо лице и сегашно време, току-що излязлата на български „Силата на миналото“ („Колибри“) много прилича на филм. И въпреки че е малко вероятно някой от читателите да има нещо общо с всичко, което мъчи и движи един четирийсетинагодишен писател на детски книжки от Рим, ненадейно открил, че е син на кагебист, вживяването е гарантирано от първия момент. Правят го възможно чувството за хумор на автора, усетът му за извънредното и явното удоволствие, което изпитва от разказването. Заглавието е заимствано от стихотворение на Пазолини. Голямата битка в основата на „Силата на миналото“ е между логиката на ежедневния здрав разум и логиката на голямата история с едрия

32

01

27.02. - 26.03.09


стр. 33

стр. 33

мащаб, в който и най-чудовищните странности стоят уместно. Това е шпионски роман без стрелба и вероломни красавици, любовна история на един глас, семейна сага в отсъствие на семейството. И както може да се очаква от един почитател на Веничка Ерофеев и Франк Запа, „екшън“ сцените тук са почти абстрактни и комично-горчиви. Смъртта отключва събитията в най-добрите текстове на Сандро Веронези, но в обикновен разговор той не обича да говори за нея. Какво обича? Да е някъде край морето, да пише, да чете. Тези дни чете един сценарий на Матьо Амалрик (режисьор на киноверсия на „Тоска“, добрият в „Скафандърът и пеперудата“, лошият в „Спектър на утехата“). Ако някога с някого се е отъждествявал, то е било с Франц Тунда от „Бягство без край“ на Йозеф Рот. Превеждан е на двайсетина езика, но не помни с точност колко всъщност, и въпреки че от време на време поглежда в мрежата за рецензии, не му се занимава със самосъзерцание. Дипломната си работа по архитектура е писал върху Виктор Юго, „истинският вдъхновител на модерната реставрация, утвърдена и прославена по-късно от Джон Ръскин и Йожен Виоле льо Дюк.“ Но никога нито е проектирал, нито реставрирал сграда – „не, не поемам такива отговорности“. Британският Independent поставя Веронези в предните редици на италианското литературно възраждане; испанският ABC нарича книгите му великолепни и метафизични, а почерка му сравнява с този на Херман Мелвил; френският Nouvel Observateur обръща внимание на невероятната галерия от персонажи в произведенията му.

„Къде отива този весел влак“ (1988) и „Докоснатите“ (1990) са младежките ми романи от времето, когато нямах пари, поради което нямах и икономически проблеми; когато не знаех защо пиша и затова ми беше лесно да го правя; когато бях все още само син. „Елате, елате, B-52“ (1995) е преходен – вече бях станал и баща, знаех малко по-добре защо пиша, но не ми достигаше кураж да вникна докрай. Това е романът, към който съм най-привързан, макар че в крайна сметка той се оказа най-хладно приетият от досега. „Силата на миналото“ (2000) е книгата, благодарение на която най-сетне проумях всичко необходимо относно моето писане, за първи път спечелих истински пари и си навлякох свързаните с тях неприятности. Покрай нея престанах да съм син и взех решението да стана главно баща – неуверен, но все пак. „Кротък хаос“ (2005) е романът на зрелостта ми, на опита. Сбогуването с моите родители, които починаха твърде скоро, след като видяха (добре поне, че видяха), че синът им вероятно ще прокопса. Накрая романът, който излезе последен – „Троя в пламъци“ (2007), той всъщност беше първият ми ръкопис от черногледата ми младост,

която неочаквано възкръсна, когато най-сетне се осъзнах напълно.

крайна сметка да предизвикате смях, без да станете за смях?

Откъде черпите идеи за сюжет?

Мен всъщност ме интересува комизмът. Не хуморът. Комизмът. И не дозирам, просто се опитвам да обърна нещата откъм комичната им страна всеки път, когато композицията на текста го позволява. Обикновено за да мога да увелича веднага след това трагичния заряд. А от ставането за смях не се пазя, защото, ако има сигурен начин човек да стане смешен, то е като неистово се старае това да не се случи.

„Силата на миналото“ се роди от един чуден сън, който ми се присъни заедно със структурата на романа. Аз винаги се вслушвам и вглеждам в сънищата си. В други случаи началният импулс е просто някакво предчувствие, така че и в предчувствията внимавам. Прозрения, видения – мен най ме захранва ирационалното.

Имате ли истории, писани от гледната точка на жена? Не е ли трудно? На мен винаги ми е трудно. При правенето на практически всичко. В някои (малко) разкази, които между другото досега не съм издавал в сборник, разказваческият глас действително е женски, макар че там сякаш не беше сложно... Ако моите главни действащи лица са почти всички мъже, то е единствено защото опит и въображение много рядко съвпадат.

Имате книга за (по-скоро против) смъртното наказание, „Око за око“ (1992) – това продължава ли да е вашата кауза? Отмяната на смъртното наказание беше моя кауза, но от доста години насам вече не съм й така отдаден, както бях някога. И засега нямам други каузи, в които да съм активно ангажиран.

Как дозирате хумора, така че в

Кого и какво бихте поставили на картата на вашата страна, такава, каквато вие я обичате? На първо място – поета Пиер Паоло Пазолини и театрала Кармело Бене. Освен това: Алберто Моравия, Итало Калвино, Рафаеле ла Каприя, Федерико Фелини, Марио Моничели, Дино Ризи, Еторе Скола, Виторио Гасман, Марчело Мастрояни, Ана Маняни. Музикантите Васко Роси и Виничо Капосела. Европейският онкологичен институт в Милано и детските болници „Джанина Газлини“ в Генуа и „Майер“ във Флоренция. Музеите, средновековната и ренесансовата архитектура, изкуството, зехтинът, червеното вино.

Има ли нещо от миналото (ви), което бихте искали да пренапишете? И още как. Но няма начин.

Продължаваме с книги на стр. 100.

Как бихте се представили на българските си читатели през вашите книги?

33


стр. 34 стр. 34

ЛИЧНОСТТА

34

01

27.02. - 26.03.09


стр. 35

стр. 35

ЛИЧНОСТТА

ДИМАНА ПО СВЕТА И У НАС ЗАМЕСТНИК-ПРЕДСЕДАТЕЛЯТ НА КОМИСИЯТА ПО ФИНАНСОВ НАДЗОР ДИМАНА РАНКОВА ЗА НЕЩАТА ОТ ОФИСА И ВСИЧКО ОСТАНАЛО написаха Николета Попкостадинова и Чавдар Първанов Фотография: Bliss Стайлинг: Николай Пачев Грим: Зоран Коса: Благовеста Маркова / Sinn Style

Тя закъснява в рамките на възпитаното с 12 минути. Изваждам си телефона на масата, за да й се обадя, когато станат 15. Точно в този момент се появява със зачервени от студ бузи, разкопчано тежко кафяво кожено яке, усмихната, небрежна и забързана. Взима си голяма чаша с нещо какаово и много бита сметана. Димана Ранкова сяда срещу мен и искрено ми се извинява за закъснението. Предварително се бях настроила за него, защото да си заместниuк-председател на Комисията по финансов надзор (регулаторният орган, който контролира значителна част от небанковия финансов сектор в България) предполага да имаш натоварена програма, безброй отговорности и оскъдно свободно време. Дори в деня преди срещата ни любезен напевен глас ми се обади от офиса й, за да променим часа, така че дотук нищо неочаквано.

„В бранша няма много жени, но пък има качествени. Димана е една от тях - красива и умна.“ Владислав Панев, председател на съвета на директорите, „Статус капитал“

35


стр. 36 стр. 36

ЛИЧНОСТТА

„Димана е признат и отличен професионалист, колега, на който винаги може да се разчита. Тя е наистина един от най-откритите и коректни хора, които съм срещала. Един изключително позитивен и лъчезарен човек, човек, който не се страхува да сграбчи бика за рогата, и то с финес и усмивка.“ Евелина Милтенова, изп. директор „Райфайзенбанк България“

„Имали сме противоречия с Димана, но важното е, че сме стигали до съгласие в крайна сметка. Както се казва, всичко е добре, когато свършва добре. Поддържаме нормални служебни взаимоотношения.“ Бистра Илкова, изп. директор на Българската фондова борса - София

36

01

27.02. - 26.03.09


стр. 37

стр. 37

ЛИЧНОСТТА

ПЪРВО ВПЕЧАТЛЕНИЕ: Димана Ранкова не се вписва в образа „героиня на капиталовия пазар“. С къса рошава коса на руси кичури, минимален грим и по-скоро спортно облеклo, тя е далеч от скучния дрескод на белите якички. Сама признава, че често й се случва да бяга от „задължението на официалния стил на обличане“. Прави и уговорката, че досега не е давала „такива“ интервюта. Свикнала е да говори с журналисти за работата си, но не и за себе си. С тях се вижда по-често по брифинги, срещи и кръгли маси. Не както в момента в някакво си кафене...

ОФИС НЕЩА Вече шест години Димана е ръководител отдел „Надзор над инвестиционната дейност“. Под прякото й наблюдение попадат компании, които до края на 2007 г. създават повече от половината от брутния продукт на страната. „В добрите времена преди икономическата криза този публичен пазар показа, че има възможност да се извлича добра доходност и съответно

привлече много хора към себе си, пряко зависими от нашите регулации“, казва Димана. Нейните прогнози обаче са, че тази ситуация няма да се възстанови до края на годината и че първите две тримесечия ще са „особено тегави“. Именно сегашния си пост тя определя като най-големия си успех в кариерата. „Тръгнах от най-долното стъпало преди 12 години и доста път изминах оттогава.“ Мандатът й изтича до няколко месеца, но тя възнамерява да го поднови, „защото съм експерт в работата си“. И има право - колегите й казват, че тя е живата история на капиталовия пазар в България. Всъщност в средата на 90-те Димана е един от първите служители на първата подобна регулаторна комисия - тогава Държавна комисия по ценните книжа. Димана Ранкова участва в изготвянето на много нормативни актове и с екипа й помагат на интеграцията на българския капиталов пазар в ЕС. „Никога не съм имала усещането, че професията ми е нетипично женска“, казва тя. „Вече 12 години ми е страшно интересна и се чувствам на мястото си - уют-

но, подготвена и професионална.“ За себе си казва, че е много експресивна и в работата, и в личния си живот. „По принцип знам, че емоциите не са добър съветник, но аз лично мисля, че са признак на искреност. Затова ги ценя.“ И както сама твърди, „не скачам по главите на хората, с които работя, но все още това, което правя, ми е много приятно и влагам много жар в него“. През 1995, когато Димана Ранкова се насочва към капиталови пазари, това все още е екзотично непозната сфера. И до този момент тя въобще не е планирала да работи в нея. Като ученичка искала да се занимава с рисуване. Учителят й обаче казал, че на кандидатстудентския изпит да не се надява на повече от 4.50, което със сигурност ще е крайно недостатъчно, за да осигури бъдещето й на художник. „Дълбоко ме нарани тогава. Защото съм много честолюбива. И реших да се занимавам с нещо коренно различно“, спомня си тя сега. Така амбициозното момиче завършва право и след кратък престой в адвокатска кантора на приятели осъзнава, „че адвокатлъкът не е за мен“.

37


стр. 38 стр. 38

ЛИЧНОСТТА

ДИМАНА В НЯКОЛКО ДУМИ сънува... „абсурдни неща, свързани с бита и работата, което означава, че съзнанието ми е претрупано с ужасно много информация, а това не трябва да се случва.“

обича... „децата си, света около себе си и положително настроените хора, усмивката на любимия“

търси... „радостта от живота, душевно равновесие и да е наясно със себе си“

тъгува... „за нещата, които са били близо, но ги е пропуснала да й се случат“

отказва да... „спира емоциите си“ яде... „всичко, обича да експериментира и в тази област, почитател съм на екзотичните храни“ цената, която знае на изуст... „а?! шах! хванахте ме натясно, не знам“

нещата, за които няма време... „няма такива, колкото и да съм заета, намирам време“

като пенсионер ще е... „като пътуваща бабка, като онази при пътуването ни до Бразилия преди три-четири години на 70+, която миналата година била в Китай, тази в Бразилия“

най-слабите й моменти... „са, когато не мога да се докажа, може би защото съм амбициозна, казват, че обичам да се налагам, и сигурно е така“

нещата и хората, които я разстройват или вдигат на крака... „само близките ми, другите може и да ме засегнат или обидят, но много лесно го преживявам/ пак само те“

детските мечти... „да имам адски много поводи за усмивки и радости, да имам хора, които да пълнят сетивата ми, да успявам, но нещо по-конкретно не мога да се сетя“

38

ИЗВЪН ГРАФИКА

БАЛАНС И РАВНОВЕСИЕ

В личен план като най-големи успехи Димана определя „двете ми хлапета“. Синът й е на 14, а дъщеря й - на 1 година. Не могла да й се нарадва, защото още като била на два месеца, се върнала в комисията. „Работата ми е динамична и натоварена и не ми позволява да стоя отстрани дълго време“, обяснява тя. И споделя, че в баланса между семейството и професията често й излиза душата. „Но съм свикнала. И когато човек има адски много ангажименти, става по-организиран.“ Димана твърди, че цялото си свободно време посвещава на децата си. Обожава да пътува. В разговора ни го повтаря неколкократно и с много подробности. Димана е родена в Куба, където е прекарала и първите си две години. Няма съзнателен спомен. Мечтата й обаче е да се върне там. Като прелюдия към осъществяването й вече е била в Аржентина и Бразилия. Както сама казва, в семейството й обичат рошавите дестинации - „противоречиви, контрастни, нелъскави“. Любими са й Истанбул, Барселона, Флоренция и Андалусия. Тази година е обещала на сина си „черна нецивилизована Африка“. В България много обича Велико Търново заради атмосферата му. Там са били и на Нова година. Димана иска следващото й пътуване да е в Словения, за която е слушала много хубави неща. Още нещо нетипично за човек, който борави с точни параметри - Димана е голям фен на латиноамериканската литература. Може би, защото пъпната й връв е хвърлена на този континент. Обича „магията, вълшебствата, емоциите“ на Габриел Хосе Гарсия Маркес. И натъртва, че не гледа сапунки. Любимите й книги са „Любов по време на холера“ и „Сто години самота“. Казва: „Много се радвам, че са в първите десет на „Голямото четене“. Аз лично съм ги чела по сто пъти и не ми омръзват.“ Като заговорихме за точни параметри, питам за отношението й към парите. Димана го определя така: „Чудесно е човек да ги има и да ги харчи, но е ужасно почне ли да им робува.“ Тя самата им се радва като на средство за любими неща - „никому ненужни дранкулки“ за подаръци и за дома й. „У нас е пълно с таралежчета, врабчета, сърчица. Имам две-три любими галерии, в които влизам с повод и без повод.“

Заместник-председателят на Комисията за финансов надзор казва, че не вярва на хора, отдадени само и единствено на работата си. Намира ги за неискрени и самотни. „Имам единдва такива примера и в никакъв случай не искам да приличам на тях.“ За нея семейството е изключително важно и твърди, че не може работата да върви без него - „едното помага на другото“. Може би затова си пожелава да получава поне толкова обич от близките си, колкото им дава, „защото, когато човек се чувства добре в кожата си, всичко е лесно“. За нея на първо място са вътрешните равновесие и хармония. И си пожелава да не се връща назад и в личен, и в професионален план. „Много съм честолюбива и затова трудно преживявам връщанията надолу.“ Нещо, от което се страхува, са предателствата. Споделя, че и сега, като си спомни за такива, я пари жестоко. Тази част от разговора ни е единствената, в която тя не се смее, прави големи паузи и потъва в размисли. За работата, децата и пътуванията говори, без усмивката да слиза от лицето й. И изстрелва думите като картечница.

УРОК Няма как, питам и за големите житейски поуки. За Димана най-важното в живота е човек да не се взима насериозно в каквато и да било ситуация. И да е здраво приземен. На нея й се удава някак отвътре. Както и това да посреща всичко в личен и професионален план с най-силното оръжие - усмивката.

стр.34 и 39 Копринено сако с увивна конструкция Jean Paul Gaultier от Allure, памучна шемизета с буфан ръкав Stefanel, вълнен прав панталон Max Mara, кожени обувки Harlot от Baza Deluxe стр. 36 Палто-лале в златисто кафяво от сатенирана коприна Valentino RED от Trend Box, пепеляви ръкавици от гладка кожа Max Mara стр. 37 Къс тренчкот с асиметрични детайли Celine от Kult Shoes, памучна шемизета с плисирана предница Ben Sherman

01

27.02. - 26.03.09


стр. 39

стр. 39

ЛИЧНОСТТА „Суперпрофесионалист. Приятна и отзивчива. Допитва се до всички заинтересувани лица, когато се разработват проекти и реформи.“ Любомир Бояджиев, председател, Българска асоциация на управляващите дружества

39


стр. 40 стр. 40

АБСОЛЮТНИ (И) НАЧИНАЕЩИ Става дума за онзи момент, когато точно под ребрата ти се е оформила една оловна топка от притеснения. И не можеш да я разкараш нито с храна, нито със сън, нито чрез самовнушение. Дебютът е странно състояние на сетивата и организма - започваш от нисък старт, набираш се леко нагоре в пространството и трябва уверено да драснеш напред точно в мига, когато пистолетът гръмне за старт. Само в този единствен миг наистина имат смисъл и тренировките, и сълзите, и надеждите, и колебанията... В този първи брой на НЕЯ поканихме единайсет различни души, които ни споделиха своите лични дебюти. За някои от тях началото е било отдавна, за други - в момента, а за трети да са винаги в начална позиция е въпрос на стратегия. Снимахме ги на местата, където се случва тяхното работно ежедневие. И ги накарахме да определят с по една-две думи своя смисъл на понятието дебют. Така разбрахме, че всеки край може да е ново начало - зависи колко си готов да тичаш.

40

01

27.02. - 26.03.09


стр. 41

стр. 41


стр. 42 стр. 42

АБСОЛЮТНИ (И) НАЧИНАЕЩИ

ВЪЗДИШКИТЕ НА ДЕБЮТА УСПЕХЪТ ПРИ ЖЕНИТЕ Е ПЪТЕШЕСТВИЕ КЪМ ЧУВСТВАТА написа Александър Хаджигеоргиев

Една велика идея не може да намери баща си. Докато го припознава в пустиня от невзети решения, пред нея се очертава някаква форма, съд, който ще ни принуди да правим несвоевременни, но необходими избори. Началото и краят могат да очертаят събитието, но не и да го накарат да се случи. Побутването към дедлайна е знак, че се е появил авторът. Когато събитието е готово, той винаги е налице. Всеки дебют носи нещо грандиозно в себе си и е граница, която предизвиква да я престъпим.

ДЕБЮТ И СТРАХ Страхът, че няма да се представиш толкова добре, колкото би искал, е това, което те сковава. Професионализмът казва: послушай вътрешното си чувство, а то настойчиво ти шепне: не се шашкай, не си ти Отговорникът на Вселената. Страхът, че не си достатъчно уникален, е другият проблем. Уникалността не е онази птичка, която, ако се правим на безразлични, ще кацне на рамото ни сама. Понякога вместо очакваната силна муза се появява слабо невзрачно създание. Налага се да я приемем и да не я гледаме строго. Тя няма да се обиди, но и двамата ще знаем, че сме получили точно толкова, колкото заслужаваме. Страхът от преиграване се появява, когато играта се изчерпа и започне да се интересува само от себе си. Ролите внезапно напускат сценария и започват да разиграват самите правила. Преиграването винаги ни кара да се срамуваме от себе си, а необяснимостта на това чувство ни ядосва допълнително.

ДЕБЮТ И ПОЛ Очевидно е, че мъжете и жените дебютират различно. При мъжете това е поредното важно събитие, за което се подготвят, мобилизират всички ресурси и задържат дъха си. Нещата са сериозни, еднократни и не трябва да се изложиш. „Ще им покажа нещо”, казва си мъжът, „и ако го направя, както трябва, светът вече няма да е същият.” Леката нарцистична омая, която се спуска пред погледа му, го тика към една основна грешка – да се покаже по-добър, отколкото е. Да си неестествен е добро начало на всяко фиаско. При успех мъжете се затаяват в очакване. Вербалният триумф на похвалата включва присъждане на авторство за добрите ходове и извеждане на причините за несполуките навън (Големият взрив, неблагоприятното разположение на звездите). Удовлетворението почти напълно заменя удоволствието от преживяното, което може би е малко тъжно. Грехът на мъжкия неуспех е застлан с активни намеси в съби-

42

тията със задна дата. Оправдателните интерпретации са блатото, в което засядат доста блестящи умове. Може би умерени дози мрачно мълчание ще са по-достоен завършек на историята, но кой може да си го позволи? Отказ при неуспех - малко вероятно. Жените осъзнават много добре, че няма защо да променят света, тъй като той си се променя сам. „Ще им покажа какво мога”, казват те, „а дали им харесва или не - си е техен проблем.” Дишането е свободно, на никого не му хрумва да си спре дъха. Задъхване – винаги, но то се корени в радостната възбуда от играта. Едно неангажиращо преподреждане на фрагменти от ежедневието, чийто автор си ти – блестяща наметка за всяка женска същност. Резултатът е чисто удоволствие, а удовлетворението отива на заден план, тъй като жената познава хиляди други начини за постигането му. Успехът при жените е свързан с интелигентно пътешествие към чувствата им. Сега вече можеш да поискаш всичко от тях. Но не и да го получиш, разбира се. При неуспех жените често изповядват чудесната формула: „Не се оправдавай и не доказвай.” Някои твърдят, че такъв бил девизът на британското разузнаване. Във всеки случай това е печеливша стратегия в повечето култури. Отказ при неуспех – най-лесното нещо. По един прелестен начин жените успяват да заключат неприятните изживявания в далечния килер и да хвърлят ключа в градинката пред блока.

ДЕБЮТ И ЛЮБОПИТСТВО Любопитството е основен двигател на събитията и енергиен пълнеж на всяка креативност. Основният въпрос „а какво би станало, ако?”, всъщност е „а какво ще стане след?”. Страхът пред неизвестността е притегателен център, който ни вкарва в едно доезиково състояние, когато пред очите ни възникват серии от прекрасни картини. Както всеки регрес, тревожното удоволствие от тази мнима безотговорност ни раздвоява. Догматиката на очевидното срещу динамиката на бляна. Обичащият да пита си остава регистратор на събития, а питащият с любов придобива статус на съзерцател.

01

27.02. - 26.03.09


стр. 43

стр. 43


стр. 44 стр. 44

АБСОЛЮТНИ (И) НАЧИНАЕЩИ

44

01

27.02. - 26.03.09


стр. 45

стр. 45

КНИГИТЕ написа Мария Спирова | снима Светослав Стоянов

Житието на Робин Йънг (34) напомня това на главния й герой – рицарят Уил Кембъл. И двамата се отправят на кръстоносен поход – той през ХIII век към Светите земи, а тя метафорично, защото посвещава 7 години на писането на сага за Ордена на тамплиерите, без да вярва, че ръкописът някога ще стигне до печат. Трилогията „Братството” обаче намира издател и през 2008 става международен бестселър, преведен на 18 езика (вкл. на български от изд. „Сиела”).

Началото Срещнах агент, който ми осигури издател. Възхити се от синопсиса на романа и ме накара да повярвам в потенциала си. Подписах договор с него в деня, преди да се дипломирам. Изборът Нямах избор! Докато работех в корпорация, бях подложена на такъв стрес, че лекарят ми нареди да си взема отпуск. Шест месеца след като прекъснах работа, започнах да пиша „Братството”. Стратегията Почти всеки месец бях на вечерни партита с книгоразпространители – те решаваха дали книгата ми изобщо ще се появи в книжарниците. Двигателят Исках да разкажа пленилата ме история. Май помогна и това, че съм единствено дете – Фройд доста е писал за въображението и артистичните натури. Нали знаете, наследствена лудост и прочее. Очакванията Имах преподавателка, фантастична поетеса, но и жесток критик. Когато й представих наброски за биографията на главния си герой, тя написа отстрани: „Дай ми леген, ще повърна!” Научи ме, че писателят е по-скоро редактор и преписвач, отколкото творец. Непредвиденото Не подозирах колко дълго ще отнеме всичко. Минаха две години, докато заинтересуваме издател. А когато „Кръстоносен поход“ стана №2 в класацията на бестселърите, не можах да повярвам! Случката За корицата на „Кръстоносен поход“ издателите харесаха черен шлем с голям вратен предпазител. Заприлича ми на шлема на Дарт Вейдър и им го казах, а редакторката настоя: „Ние обичаме този шлем!“. Дни по-късно двете вървяхме по тъмна улица. Единствените осветени витрини бяха на галерия за модерно изкуство и там стоеше огромна илюстрация на Дарт Вейдър. Извиках: „Ан, виж, това е точно като нашия шлем!“ Тя си пое въздух и рече: „В понеделник ще се свържа с отдела по илюстрации!“Компромисът Наложи се да режа цели глави, над които се бях трудила дълго и за които страдах като за деца! С последните две книги ми се налагаше да работя седем дни в седмицата заради крайните срокове. Целта Историята е решаваща за оформянето на нашите общества и култури. Не бива и в нейно име да жертваш сюжета. Целта е да постигнеш равновесие.

ПАРИТЕ написа Радмила Христова | снима Тихомир Рачев

Детелина Синапова е управител на банков офис „Дондуков” на „Емпорики банк България“ ЕАД. Завършва СУ „Климент Охридски“ с две специалности - руска филология и история, и УНСС - банки и банково дело.

Началото Отскоро съм управител на банков клон, но кариерата ми в банковата система започна преди 13 години като счетоводител. Изборът не беше този. Виждах се преподавател или преводач. Подготовката Завърших УНСС и започнах работа. Преминах през различни отдели и длъжности. С течение на времето и с опита всичко за мен се превърна в рутина. Знаех как ще започне и ще протече всеки ден. Стратегията Реших, че искам промяна – да използвам опита си, но и да започна нещо по-интересно. Двигателят Никога не е късно да започнеш нещо ново. Найголямата пречка е страхът да не се провалиш. Непредвиденото Че ще приемам всичко така лично. Случката В рамките на няколко часа срещам хора, които са абсолютни противоположности. Наскоро един ден започна със среща с преуспяващ собственик на фирма, на когото предложих преференциална програма, за служителите на фирмата. Обясних му, че в период на криза той ще се грижи за интересите на служителите си. Неговата реакция беше: „Няма нужда! За какво са им кредити - ще си купят коли! Я да си пътуват с градския транспорт.“... По-късно през деня пък дойде собственик на фирма в доста засегнат от кризата бранш. Сподели, че прави всичко да не съкращава екипа си, дори за сметка на ски ваканцията си или смяна на автомобила с нов. Постигнатото Много е рано, напълно доволен е само глупакът. Важно е, че изпитвам интерес към работата си и тя ми дава възможност да помагам на хората. Целта Да създадем екип от професионалисти, които идват с желание на работа и се чувстват оценени.

45


стр. 46 стр. 46

АБСОЛЮТНИ (И) НАЧИНАЕЩИ

ВКУСЪТ написа Мила Микова | снима Елена Спасова

Станислав Раковски се представи сам така: „Кръчмар съм или, както е прието да се казва, ресторантьор (Ужасно звучи!). Собственик съм на “Отвъд алеятА Зад шкафА” и на чудесния “СкараБар”. Обичам синовете си, красивите и умни жени и конната езда. Възхищавам се на естетизираната баналност и ненавиждам баналната естетика.

СЪБИТИЯТА написа Мария Касимова | снима Тихомир Рачев

Анета Недялкова е собственик на варненската агенция за PR - Anetevents. Дебютира преди година. Анета е икономист по образование, франкофон, артист по душа. Има син отличник и съпруг моряк.

Началото Бурно, белязано с много емблематични за мен срещи с хора. Началото беше някак съдбовно белязано. Изборът Първите ми идеи се родиха от слабостта ми към event management-а. И една лятна сутрин на 2007 г. се събудих с решението. Беше спонтанно – по овенски. Стратегията Ден и нощ с твърдото устояване на идеята, че само професионализмът носи успех. Учим се всеки ден. Двигателят Огромната ми удовлетвореност от всеки успех. И доверието в мен на много хора. Непредвиденото Знаех, че няма да има много сън. Не предвидих колко много ще ми липсва сладката дрямка. Компромисът Да бъда много малко време със семейството си. Още не мога да свикна с това. Случката Винаги съм черпила идеи от Париж заради потомствената си франкофония. Един път там попаднах на изложба на Йоко Оно с нейното хартиено Дърво на желанията. Опитах се да използвам идеята й за такова дърво по време на официалното откриване на офиса ни. Не беше съвсем правилно разбрано, но беше впечатляващо наистина. Очакванията Надскочени за моя гордост. Още първата година имам назначени четирима служители и още двама на хонорар. Целта Варненският пазар не е лесен. Повечето компании търсят софийски агенции. Целта ми е да бъдем най-добрите в професията тук, на регионално ниво. Следващото Завладяна съм от екотемата. Следващият ни проект е на www.ecoevoked.com. Искаме този портал да се превърне в място за новини, идеи и мнения.

46

Началото - в София през 1993 г. Изборът е направен, когато живеех и следвах в Атина. По-късно, когато вече имах собствен ресторант, научих, че е имало и друга причина – наследствеността. Дядо ми бил имал кръчма в с. Врачеш в продължение на 28 години до 1947 г. Подготовката Опит, средства, създаване на екип. Като за начало най-вече хазартна решителност. Стратегията Софийска къща в старата част на града. След това уют, вкусна храна, нещо различно и забавно. Двигателят Първоначално беше любовта. Сега съм попредпазлив при употребата на тази дума и използвам израза „степен на обсебеност“. Непредвиденото Че естетическите ми критерии са доста различни от тези на средностатистическите ми съграждани. Също и непреодолимата съпротива на материята в България по пътя към съвършенството. Случката Господинът, който наричаше телешкото бонфиле пържола и се сърдеше, че... пържолата била по-евтина. Или журналистката, която ме попита защо съм се ориентирал към „...тозииии... френско-германски стил на ресторант“. Постигнатото Има сбъдната мечта, но стремежите все още ги гоним. Целта В личният си живот – да възпитам и изуча добре прекрасните си три момчета. В материално-еснафско отношение - да си купя 1200-кубиковото ендуро с боксеров двигател на BMW. По отношение на новия ни ресторант – да не допусна така ярко да контрастира сред тълпата както предишния. Това е важно за търговския му успех.

01

27.02. - 26.03.09


стр. 47

стр. 47

АБСОЛЮТНИ (И) НАЧИНАЕЩИ

ДЕЦАТА написа Мария Касимова | снима Тихомир Рачев

Даниела Димитрова дебютира като... майка. Преди да е готова да понесе живота в себе си обаче, Даниела пренесе на гърба си маркетинговата политика на няколко успешни компании. В момента тя е маркетинг мениджър на BMW за България и въпреки много женското си състояние продължава да бъде професионалист, точен партньор и (вече умерен) работохолик.

Началото Всеки път, когато срещнех бременна на улицата, си казвах: „Колко мило…“ И в следващия момент се изпъчвах гордо с мисълта: „И аз, и аз съм бременна!“ Някъде в началото загубих суетността си - просто изчезна и се налагаше да си напомням, че бременна не означава непременно запуснала се жена. Изборът Вътрешното убеждение, че сега е времето, в което да се случи. Винаги съм се страхувала от това децата ми да са заченати случайно, затова не исках да е непланирано. Исках да съм достатъчно наясно коя съм, какво ми се случва и какво искам. Да знам, че децата ми са създадени с мисъл и

с любов. Всичко останало свърши един мъж както физически, така и с уверението, че сме заедно и заради това. Очакванията Опитвам се да не си създавам такива, базирани на опита на другите. Струва ми се твърде важно, за да си позволя да „адаптирам” нечий опит като мое очакване. Стратегията Оставих нещата да вървят по естествения си път. Не планирам, малко повече внимавам както за здравето си, така и да не се обсебя от бременността. Двигателят Вътрешната женска интуиция и мъжът до мен. Непредвиденото Хормоните. И въздействието им. Имаше дни, в които човекът до мен, след като се събуди сутрин, не знаеше дали да ми каже здравей или добро утро, защото реакциите ми бяха непредвидими. Реакциите на моите приятели, за които моето дете беше бизнесът, и странно порастващият ми корем им се струваше неистински. Загубата на егоистичното у мен - в един момент осъзнах, че всичко, което правя, е подчинено на онова малко нещо вътре. Компромисът Не го третирам като смяна на платната, т.е. от кариера към майчинство. Затова се чувствам естествено и не ми тежи, че утре няма да съм в офиса и няма да решавам маркетинг проблеми. Дори и да има компромиси в момента, не ги усещам като такива или съм ги приела като част от нещата. Случката Първия път, в който видях на монитора какво нося в себе си. Едни размахани ръце, крачета, кръстосани по турски, след което едната ръчичка скри очите. Целта Замислих се, че ако досега съм се чувствала значима благодарение на приятелите ми и работата ми, то бременноста (и раждането) ми дават смисъл и като жена. Следващото Началото.

47


стр. 48 стр. 48

МАГАЗИНИТЕ написа Мария Касимова | снима Тихомир Рачев

Елизабет и Марин Стоянови са управители на компанията СМС ООД с 20 търговски обекта в София и страната. В портфолиото Ӝ влизат световни спортни марки, джинсови и кожени облекла Mustang и модни колекции от висока класа. Техни са магазините Sport Mania, Studio B52, Catwalk в CCS и във Варна, и магазина на Roberto Botticelli. Предстои откриването и на магазина на GF FERRE в столицата. ЕЛИЗАБЕТ СТОЯНОВА Началото Преди 15 години с много ентусиазъм и доверие. Изборът Любовта ни към модата и спорта. Подготовката В началото разчитахме на образованието си. Най-голямата инвестиция е в екипа, който имаме.

Стратегията Да докажем, че можем. Стратегията дойде по-късно, след разработването на първите марки, които предлагаме на българския пазар. Двигателят Нашата упоритост и вярата в положителните страни на всеки от нас. Непредвиденото Задълженията ни растат и семейството

48

е на заден план. Случката Имали сме много комични ситуации по време на служебни пътувания в чужбина. Повечето в годините, когато България не беше все още позната като страна от Европа. Постигнатото Ние постигаме стремежите си в бизнеса, но те винаги водят до нови цели. Целта Повече свободно време за нас и нашите деца.

МАРИН СТОЯНОВ Началото Трудно - с едно малко магазинче под колоните на бившата „Валентина”.

Изборът тогава беше между т.нар. куфарна търговия с Турция или стартиране с чуждестранни партньори и марки от Западна Европа. Избрахме второто. Подготовката не беше голяма - появи се възможност да наемем магазин и трябваше да реагираме светкавично. Стратегията Стабилни отношения с нашите партньори. От 2002 г. сме се насочили към италианските модни облекла и обувки, които са наша страст. Двигателят Вярата в собствените ни възможности и правилната стратегия. Непредвиденото Размерът на потребление в София и други градове от страната в различните периоди от време. Случката Чуждите ни партньори трудно приемат факта, че ние сме съпрузи и заедно ръководим бизнеса. По-лесно ни приемат за брат и сестра. Постигнатото В бизнеса постоянно се стремиш към нещо. Като кажеш, че си постигнал стремежите си, те чака път надолу. Целта Компания с изградена структура и сработен механизъм.

01

27.02. - 26.03.09


стр. 49

стр. 49

АБСОЛЮТНИ (И) НАЧИНАЕЩИ

ИГРАЧКИТЕ написа Ида Бахарян | снима Елена Спасова

Михаелена Дамянова близо петнайсет години е част от „вълнуващи и интересни компании“ в областта на телекомуникациите и информационните технологии. Такива като „Мобилтел“, „Мобиком“ и „Орбител“. В момента е инвестиционен мениджър в „Невек“. Дебютът й обаче е свързан с един съвсем нов магазин за детски (и не само) играчки - Thinx. Михаелена го нарича бутик за малки и големи, защото в него има „неща цветни и красиви за забавление и креативност, както и препятствия за ума и логически игри“.

Началото Вкъщи. Конкретната идея дойде, когато при различни пътувания избирах подаръци за близки хора и исках да са интересни, красиви и развиващи въображението. Изборът Исках да си имам свое място за срещи, творчество и малък бизнес. Като противодействие на мол културата например. Първата колекция в Thinx е от детски играчки, но много искам там да правя различни тематични колекции и представяния на млади творци. Подготовката Много наблюдения, експерименти и демонстрации вкъщи. Любопитство, вдъхновение и пътувания през последните 4-5 години. Стратегията/планът Съвсем точно знаех, че искам да

продавам интересни неща, които да се сменят постоянно. Не беше ясен конкретният план. Исках място, което да е магазин, ателие, галерия или просто красива витрина. Да мога да експериментирам, докато усетя формата и избистря стратегията си. Започва да се получава. Двигателят Забавлението и подкрепата на приятелите ми. Любопитството на племенника ми, който е на 6 години. Непредвиденото Бюрократичните препятствия. Липсата на достатъчно време. То все още е във формат хоби, превърнато в малък бизнес с работно време в събота и неделя. Случката Магазинчето стана готово за един ден. Събудих се и си казах: днес ще монтираме рафтовете, лампите, стикерите по стените и ще го изчистим и подредим до вечерта... и се получи. Това беше на 11.11.2008 – пет единици има в тази дата - нумерологично погледнато, което дава много добър начален заряд. Първата продажба направих на един полицай – купи си дървена квакаща жаба за 5 лева. Има една котка, която често идва и разглежда отвън през витрината. Приемам я като талисман. На това място съм се родила преди 34 години. Сега там има блок и едното магазинче отдолу е моето. Постигнатото Доволна съм, че стартирах. Един ден бих искала да произвеждам собствени Thinx брандирани продукти, както и да мултиплицирам начинанието на още места, а също и онлайн. Целта Работа на проектен принцип, където имам натрупан опит, в комбинация с работа, свързана с новите ми идеи, която да ме прави щастлива.

49


стр. 50 стр. 50

ИЗКУСТВОТО написа Мила Микова | снима Станимир Врачев

ПРОЕКТИТЕ написа Радмила Христова | снима Елена Спасова

Александър Апостолов е управителен директор на „Проджекта“ - фирма, специализирана в консултациите и обучението по управление на проекти. Притежател е на престижни сертификати в тази област, автор на учебни програми и лектор на семинари по управление на проекти.

Началото През 2004 г. малка група съмишленици създадохме „Проджекта“. Беше продължение на нещата, с които се бяхме занимавали до момента. Изборът беше естествен - имах десет години опит в областта на управлението на проекти (а и не разбирах нищо друго достатъчно добре). Подготовката Изискваше се само съдебна регистрация на фирмата. Започнахме с четири компютъра, принтер и телефонна централа. Партньор ни предостави един от своите офиси (за което вечно ще му бъдем благодарни!). Фирменото лого беше моята първа задача. Стратегията Да въведем в България ноу-хау в областта на управлението на проекти. Двигателят Енергията, незабавните първи успехи и способността ни да създаваме партньорства. Непредвиденото Трудното създаване на нови консултанти и непазарните принципи в администрацията. Случката През 2008 създадохме интернет портал, свързан с финансирането от фондовете на Европейския съюз. Порталът бързо стана известен и за наша голяма изненада част от неговите потребители започнаха да ни възприемат като държавна агенция за еврофинансиране. Постигнатото Голяма част от първоначалните стремежи. Целта По-малко работа и повече свободно време.

50

Веселина Сариева (30), е дипломиран филолог по славянски езици и галерист. През 2004 г. заедно с Катрин Сариева откриват семейната си „Галерия Сариев“. За четири години тя се превърна в една от сериозните частни галерии в България със своя календар от изложби и подбор на артисти, както и с организация на арт събитията и форуми извън галерията. Веси е и от създателите на фондация „Отворени изкуства“ - основен организатор на инициираната от нея първа Нощ на музеите и галериите – Пловдив 2004. През 2008 г. се създава и Artnewscafe – пространство за малка градска култура и напитки до „Галерия Сариев“. В този смисъл дебютът от 2004 г. е довел след себе си други дебюти.

Началото През 2004 в Пловдив след едно спонтанно решение на Катрин. По това време преподавах сръбска и хърватска литература на хонорар в университета, пишех стихосбирката си и бях открила екипа на сдружение „Изкуство днес“, които правеха смислени съвременни събития в Центъра за съвременно изкуство „Баня старинна“ в Пловдив. Изборът си седеше някъде там, в историята на моето семейство – колекционерската страст на баща ми, бохемския дух на прабаба ми, изхранвала и купувала “младите” художници през 30-те, 40-те, 50-те и 60-те години, домa и изкуството, сред които израснах. Подготовката беше в идеята за галерията, проучване на пазара, планиране, срещи с артисти и институции, ремонт на помещението и работа с архитекти. Всичко отне една година. Стратегията Първо селектирахме автори със свое място в изкуството и други, които все още се изграждаха. Започнахме със сборни и тематични изложби. После отсяхме сериозните имена в самостоятелни изложби, а за дебютиращите направихме ежегодното събитие през февруари - “Фон”. Извеждахме в текст концепцията на всяка изложба и отразявахме всяко събитие в медиите. Другата важна стъпка беше създаване на културни факти извън галерийното пространство като „Обичам Пловдив“ и Нощ на музеите и галериите. Двигателят Успехите са двигатели и за промени, и за преборване на неуспехите. И приятелите, които ни подкрепяха. Непредвиденото Дебютите са много емоционални, а тази емоция трябва да бъде овладяна и насочена в работата. Случката Забавлявам се при всяка първа работна среща. Хората очакват Веселина Сариева да е поне на 40 години и, разбира се, не с кецове. Постигнатото Радваш се на малките победи, значи си успял. Имаме нови идеи и не ни е страх да действаме. Целта Пловдив с активен градски живот като малък Истанбул или Берлин. И също „Галерия Сариев“ на 300 квадратни метра!

01

27.02. - 26.03.09


стр. 51

стр. 51

АБСОЛЮТНИ (И) НАЧИНАЕЩИ

51


стр. 52 стр. 52

АБСОЛЮТНИ (И) НАЧИНАЕЩИ

МОДАТА написа Цвете Тюлева | снима Елена Спасова

Тодор Тодоров (23), е изпълнителен директор на Българската камара за мода. Преди шест години заминава за Кьолн, където завършва международни отношения. Бил е на стаж, забележете, в Министерството на културата в Малта, работил е и за Среща на върха на ООН в Бон, а след това... „дойде време за завръщане“.

Началото е относително понятие. Аз стартирах с раница с книги на гърба във Велико Търново. Минах през интересни места и ми предстоят по-интересни. Опитът променя облика на случките. Изборът Клише е, но аз нямах планове да се занимавам с това. Модата сама ме избра, или поне ми е хубаво да си мисля така. Тя винаги е била моя страст, сега се превръща и в

52

моя професия.

Подготовката В началото – малко стискане на зъби, от което разбрах, че няма да се предам лесно. После – ясни цели, последователност и дипломатичност. Това отваря най-много врати. Стратегията е това, което се случва в момента. Да се дипломирам и да се върна в България, където да се реализирам. Сега тук е идеална сцена за изява. Двигателят Не съм си повярвал напълно все още, но всичко е в движение... Непредвиденото Винаги има непланирани неща, но ако внимаваш, те няма как да объркат плановете. Случката Почти всичките ми запознанства с разни съмнително известни блондинки у нас – смешни, забавни, но и малко тъжни. Опитвам да съм позитивен и мисля, че това премахва лошите погледи и помисли – усмивката и мъжката дума. Постигнатото Още непостигнато и това ме движи напред. Целта Да реализирам себе си с най-малко компромиси. Да мога да пътувам колкото съм пътувал, докато учех. И това да не зависи от позицията или отговорността ми. Мечтая да съм заобиколен от професионалисти.

01

27.02. - 26.03.09


стр. 53

REKLAMA

стр. 53


стр. 54 стр. 54

АБСОЛЮТНИ (И) НАЧИНАЕЩИ

DEBUT CATWALK ЗА ПЪРВИТЕ ПРИЧАСТИЯ В МОДАТА И КОЗМЕТИКАТА НА ХХ ВЕК, ИЛИ КАК И С КАКВО ДЕБЮТИРАХА ГОЛЕМИТЕ

написа Мартин Ръждашки

Това е текст за началото, за големия съвременен естетически взрив. За раждането на няколко марки, променили завинаги начина, по който е мислена жената. Едно е сигурно – преди леглото от рози-без-бодли за магистралните имена в модата е имало много убождания на шевната машина. А за стожерите в козметика - тонове гранясали мазила. Ретроспективно, разбира се, всичко прилича на един безкраен празник, полят с шампанско. Започва се винаги с Chanel – „простотата и семплостта са ключът към всяка истинска елегантност.” През 1913 е открит първият й „магазин“, а през 1921 е лансиран легендарният Chanel 5. Габриел Шанел, известната Коко, е първата, която дава на жената костюма в две части, запазен днес в иконографското за нея жарсе. Революциите на късата пола, на малката черна рокля и на костюма са несравними с нито един друг моден жест в новата история на модата. Символната свобода, която те доставят още с дебюта си, е джаз в чист вид. Жена, която отива на обяд, облечена в костюм, изглежда толкова странно в онзи контекст, колкото разтопеният часовник на Дали. Сюрреализмът вече е във въздуха. Докато траурно черното владее Европа, Елизабет Арден обикаля Париж, търсейки ружове. Години по-късно тя ще създаде „Монтецума“ - червеното червило, което трябва да е в същата тоналност на униформите на мобилизираните във войната жени. До края на 30-те години на миналия век

54

казват, че три са нещата, които се свързват с Америка – шевните машини „Синегер“, кока-колата и Арден. Основният конкурент на Елизабет Арден е жената, казала на Марсел Пруст, че мирише на нафталин – Хелена Рубинщайн. Нейният дебют не е скок още в началото, но за десет години тя успява да върне обетованата земя на евреите под формата на салони за красота, побелели от пудра. Козметиката напуска триумфално цирка - по време на сивата депресия след 29-а година жените в Ню Йорк ходят да пият по мазетата поцветно облечени отвсякога. Кристиян Диор отваря бутика си през декември 1946 на авеню „Монтен“ 30, разпознавано днес като най-луксозната артерия на Париж. Година по-късно се появява и първата колекция, която остава в историята с подписа на Диор върху женския силует, наречен New Look – избухнала рокля, разкрояващо се бюстие и ултратънка талия. Жената се превръща в... оса - нежно и всемогъщо насекомо, което е на път да отрови всеки патриархат. През 1946 има още един впечатляващ дебют - този на Estee Lauder с първия им бутик. В името на успеха си самата Есте е дръзвала да прави невероятни „фокуси“, но върхът сред тях е инсценирането на припадък, за да се счупи шишенцето й с парфюм и да залее атмосферата с очарователното за времето си ухание. Веднъж забелязана, Есте Лаудер се пръвръща в козметичен матриарх. Успехът й коства трудно начало, упорита работа и всякакви жонгльорски умения в маркетинга.

01

27.02. - 26.03.09


стр. 55

Изберете меката почистваща пяна на Clarins, съобразена с вашия тип кожа. За суха – с масло от карите, за комбинирана – с екстракт от семена на памук, за мазна – с екстракт от тамаринд. Почистващи продукти за лице, които гарантират мекота за всеки тип кожа. Факт е. С Clarins животът става по-красив.

НОВО

Gentle Foaming Cleansers Дерматологично тествани.

www.clarins.com

Европейският лидер в престижната грижа за кожата

стр. 55


стр. 56 стр. 56

АБСОЛЮТНИ (И) НАЧИНАЕЩИ

За някои от големите в модата дебютът далеч не е равен на успех. Кристобал Баленсиага започва своята революция още през 40-те, но успехът му идва в следвоенната епоха. Дизайнът му е силно повлиян от испанския ренесанс. Така „квадратното“ му палто се превръща в емблема, също както и прекаляването с употребата на черна дантела върху яркорозови материи. Характерната „гравитация“ в дрехите му се дължи на използването предимно на тежки платове. Триумфът, перфектно уловен в контекста на Dior, силуетът, е „разхвърлян“ през 50-те – Баленсиага елиминира талията! Линиите му са плавни, флуидни, връзката между тялото и дрехата е подложена на множество манипулации, които са невъзможни за Dior. Ако жената на Dior е скулптура от мрамор, завладяна от вятър, жената Баленсиага е капка вода, по-тежка от олово. След тях веднага ще дебютират още три емблеми на модерния силует - туниката, палтото-пашкул и полата-балон. Всички те са хералдични за златните от кутюр години. Петдесетте години на ХХ век са времето на Корейската война, Суецката криза, Кубинската революция, началото на студената война. Но и точно по това време, през 1953, е публикуван първият Playboy. Докато Кастро отрязва Куба от западния свят, вятърът започва да духа все по-силно под балонените поли и да разширява шпионката на мъжа към „произхода на света”, към вселената, заключена между две бедра. Европейската колониализация в класическия си вид залязва, фотографията на сластта „колониализира“ женското тяло. Макар американскит Vogue да нарича малката черна рокля „Фордът на Chanel”, най-известната малка черна рокля е тази на Одри Хепбърн в „Закуска в Тифани” – дизайнерът е Юбер дьо Живанши. Къщата Givenchy е създадена през 1952. И докато при Диор и Баленсиага все още има много носталгия по миналото, прехласване по блясъка и разхищенията на благородието, Живанши инжектира в сюжета на 50-те и 60-те истински модерната жена - по-смела и женствена, свободна от изискванията на обема. Това е дебют - удар в десетката. Десетилетие по-късно идва още един успешен моден дебют -- минижупът на Андре Куреж, който изпраща всички жени в Космоса година след като Валентина Терешкова е изстреляна с „Восток“ 6. Футуристичният дизайн е запазената му марка – роклите му са трапецовидни или правоъгълни. А минижупът причинява появяването на най-незагадъчната мъжка усмивка. По това време миниполата е почти халюцинация, а филмът „Фотоувеличение” на Антониони показва за първи път кокаиново парти на голям екран. Космосът, наркотиците, Стенли Кубрик, поп музиката, сексът – са част от най-разлюляното десетилетие на ХХ век. На фона на скафандрите на Куреж се появява и образът на абсолютната елегантност – Ив Сен Лоран. Смокинг-костюмът, който откроява мъжа-в-жената, е дрехата - посланик на Лоран на черно-белия бал на двадесети век. Днес брандът му носи името на левия бряг на Сена - Rive gauche, известен като по-аристократичния бряг, където буржоазията наистина разцъф-

56

тява. Стилът Ив Сен Лоран носи аромата и дъха на може би най-финия мъж в модата. Появата на марката Ungaro привнася фовизма в стила - ярки, тропически цветове, барокови контрасти, животински шарки – той е предшественикът на Роберто Кавали, който през 90-те пуска звяра от клетката на нежното женско тяло и прави от Кейт Мос хищник. Някъде между космическата одисея на Куреж и зоопарка на Емануеле Унгаро е алуминиевата вселена на Пако Рабан - друг успешен дебютант в модата и стила от края на 60-те. Ударната доза модернизъм не закъснява дълго след дебюта му и Рабан започва да прави рокли за еднократна употреба от хартия и найлон... Точката, от която няма завръщане, е вече пресечена – преди половин век жената е стегната в корсети и обръчи под тонове плат, сега тя е опакована в изрезки от вестници и готова да бъде изпратена с куриер към бъдещето си.

Сексуалната революция от края на 60-те създава нова генерация дизайнери – Соня Рикел, Кензо Такада, Вивиан Уестууд.

На ъгъла между пънка и порнографията Уестууд отваря първия си бутик Sex през 1971 г. - будоар с костюми, фетиши, винилови ботуши и разплетени камшици. Годините на анархията, обявени от Sex pistols, са в синхрон с иконоборческата мода на британската шивачка, чийто дебют е синоним на моментален успех. 70-те бележат и апогея на италианската мода: римската империя най-после отвръща на удара. Милано, вторият Париж, е ядрото на прет-а-порте модата, а Рим е инкубаторът на титаните Валентино и Джорджо Армани. Валентино Гаравани с дебюта си залага на червеното, Армани - на спортно-елегантния стил. Армани създава първата си колекция през 1975 и вече 30 години дава тон на песента Une very stylish fille. После идват кичозните 80-те на Готие, японците, които деконструират дрехата, минималистичното черно на Прада и еклектизмът на милениума... Техните дебюти притежават малко от ударния ексцентризъм на предшествениците и въодушевлението на публиката. Интензитетът на дебюта зависи от сливането на духа на времето и усета на дизейнера за правилната форма. Ацуро Таяма казва, че модата е преди всичко болка – болката да даваш на тялото си нова форма, да го караш да се движи по нови начини, често противоречиви на физичните закони. Болката да се манипулираш сезонно, ако не месечно. Изкуството на модата е да те пристрасти към този мазохизъм, да внуши на всяка жена ефекта от метаморфозата да бъде оса, космонавт или консерва Campbell’s супа. Модата с нейните своенравни изригвания и бунтове, с хилядите форми на лукс и безкрайните изисквания към повърхността остава истинска само между четирите слепи стени в най-самотната стая на света - тази на затворения дух. Дебютът се случва, когато се почука на вратата.

01

27.02. - 26.03.09


стр. 57

стр. 57


стр. 58 стр. 58

BEHIND THE SCENE

РИБАЛДО ОТ ТЕЛЕВИЗОРА ПРИКАЗКА ОТ ЛАГУНАТА ЗА РИБИТЕ, ТЕЛЕФОНИТЕ И КОЙ СТОИ ЗАД ВСИЧКО ТОВА написа Борислав Кандов | снима Цветелина Ангелова

Едно от влиятелните рекламни издания в САЩ - Advertising Age, допреди 2007 г. организираше Парад на рекламните герои. Хората гласуваха за любимия си герой и избраните веселяха хората в центъра Ню Йорк. Ако някой се опита да направи подобно мероприятие в България, ще се изправи пред едно голямо препятствие - тук почти няма герои, които говорят от името на марки. А пък тези с история повече от два-три месеца се броят на пръстите на едната ръка. Супер Любо, кучето на Germanos и... до неотдавна никой друг (през 2008 г. се появи роботчето на “Технополис”). Затова и си беше доста приятна новина (да го наречем) раждането на Рибока на веригата магазини за мобилна техника 2be. Първият клип с него се появи през топлия октомври на 2007 г.

58

Тогава той все още си нямаше име (чак по време на Европейското първенство по футбол той бе кръстен Рибалдо) и предлагаше да сбъдне желанията ни. Оттогава по тв каналите се завъртяха общо над 30 различни истории с него. Една от най-култовите си остава специалният клип за Никулден през 2007 г., когато той просто отказа да се появи на екран... „от съображения за сигурност“. За нещо като баща на Рибалдо можем да определим Радослав Бимбалов, криейтив директорът, който стои начело на екипа, създал Рибока. При раждането на идеята той и хората му бяха в агенция Lowe Swing Communications, а през 2008 г. заедно с Гергана Иванова, тогавашен управляващ директор на Lowe Swing, създадоха своя агенция - The Smarts. Бимбалов разказва, че идеята за Рибалдо се е родила една ранна утрин след

няколко нощи главоблъскане по новата рекламна концепция на 2be. Бизнесът на подобен тип клиенти има една доста голяма особеност в сравнение с търговците на автомобили например. На всеки две седмици магазините за мобилна техника променят офертите си, което налага да се създадат и нови рекламни послания. Което пък задължава агенциите да измислят възможно най-евтин начин за създаването на нови тв клипове на всеки две седмици. Бимбалов и екипът му се спират на идеята за анимационен герой, „някой, който можем да контролираме бързо и практически без ограничения. Оттам нататък да минем през приказката за златната рибка, която изпълнява желания и говори, и да стигнем до Рибока беше просто въпрос на малко повече кафе.“ Но Бимбалов има малко по-специфична

01

27.02. - 26.03.09


стр. 59

връзка с Рибалдо - освен че един вид пише съдбата му, той е и неговият глас. „Всъщност нямах намерение да го озвучавам. Направихме кастинг за глас - участваха актьори, които дублират реклами и филми. Записах няколко от репликите, за да им покажем какво точно търсим. И тогава колегите чуха моя запис и заявиха, че това е гласът на Рибока и край... За щастие това не ме затрудни особено - имам доста опит в записването на реклами още от периода ми в радиото“, разказва той. Преди да навлезе в света на рекламата, Бимбалов дълги години работи в различни радиостанции. Всичко започва през 1993 г. „Повечето деца мечтаят да станат пилоти, космонавти или най-малкото лекари. А аз от малък не съм претенциозен. Единственото, което исках да стана, беше да ста-

на известен...“, шегува се Бимбалов и допълва: „Сигурно затова започнах работа в едно от първите частни радиа в България – „Канал КОМ Пловдив“. Като на шега същата година със своя колега Георги Пеев започват да правят предаването „Замунда“ - едно от найсмешните неща в ранните години на демокрацията. Проектът продължава и сега, макар и без Бимбалов. Пак от годините на „Канал КОМ“ е и първата среща на Бимбалов с рекламата. „Правехме радиореклами с повече ентусиазъм, отколкото знания. Учехме се в движение, често на гърба на нищо неподозиращите ни клиенти, естествено“, разказва той. През 1999-2000 г. той вече е програмен директор на столичното радио „Експрес“. По това време издава и книга - „Аз, Маниака“, която днес с чувстно за хумор опре-

стр. 59

деля като „библиографска рядкост“. По-късно, вече минал и през няколко радиа в Югозападна България, започва да работи на свободна практика като автор и продуцент на реклами, а през 2001 г. постъпва в Lowe Swing като копирайтър - човекът, който пише текстовете на рекламите. Иначе засега животът на Рибалдо е прекрасен и всичко се развива добре. Толкова добре, че Бимбалов е леко слисан от предизвикателството да си представи как би изглеждал прощалният клип с Рибока. “По-добре да очакваме всичко – от директно обявяване за закриване на всички електронни медии (логична причина да не го виждаме повече) до нахална лъжа, че отива на турне в Латинска Америка (изречена на латински естествено)”, фантазира криейтив директорът.

59


стр. 60 стр. 60

РУБРИКА ПОДРУБРИКА

empire state building ВИСОКО, МНОГО ВИСОКО, КЪДЕТО СЕ СБЛЪСКВАТ ТИТАНИТЕ написа Елена Михайлова | снима Edelman 60

01

27.02. - 26.03.09


стр. 61

стр. 61

ИСТОРИЯТА НА... „Бил, колко висока можете да я построите, без да се срути?“ Вицепрезидентът на General Motors Джон Джейкъб Раскъб поставя на масата в заседателната зала изправен молив и поглежда въпросително архитекта Уилям Лам. Разговорът се случва през зимата на 1929 – най-свирепата зима за Щатите от времето на Гражданската война. Страната е в лапите на Голямата депресия, по улиците бродят стотици безработни и единствената мисъл на повечето хора е как да осигурят вечерята си. За двама души обаче времето е спряло и единственото, което има значение, е кой ще построи най-високата сграда в света. Един срещу друг са самият Раскъб и Уолтър Крайслер от Chrysler Corporation. Крайслер е направил своята първа копка на 405 Lexington Avenue още през септември 1928. Заложената в чертежите височина на неговия монумент се пази в дълбока тайна.

Без да знае с какво се състезава, Раскъб започва строителството на бъдещия Empire State Building на адрес 350 Fifth Avenue точно на 15 март 1930 г. В начинанието са впрегнати 3400 души - имигранти от Европа и индианци от Канада, наети срещу няколко пробити долара. За да се ускори процесът, прозорците, дограмата и гредите се поставят на място с помощта на 60 000-тонно стоманено скеле. Резултатът - сградата расте със средно темпо четири и половина етажа за седмица. За да бъде сигурен, че неговият небостъргач ще бие творението на съперника му, Раскъб решава, че първоначално замислената 85-етажна сграда се нуждае от „шапка“. Ето защо архитектите преправят чертежите си и добавят фамозна кула в стил арт деко, предназначена да играе роля на док за модерните тогава дирижабли. Така Empire State достига заветните 381 м и поставя рекорд, който е счупен чак през 1972 с прерязването на лентичката на Световния търговски център.

ВЪРХОВЕ И НИЗИНИ През 30-те години на XX век изглеждало съвсем логично да се комбинира поразителната височина на новата архитектура на небостъргачите с развиващата се международна въздухоплавателна индустрия. Грандиозната идея кулата да служи за въздушен док за дирижабли била на път да се осъществи. Никой обаче не помислил за силните течения на върха – след два успешни, но силно рисковани опита пътници да бъдат прехвърляни от дирижабъла на небостъргача, идеята била изоставена. Empire State може да не е подходяща за всичко, но със сигурност се оказва издържлива. На 22 юли 1945 г. над Манхатън се стеле непрогледна мъгла. Заблуден бомбардировач B-25 се забива межу 78 и 79-ия етаж. За щастие е почивен ден и сградата е почти празна, но все пак 14 души, включително пилотът, загиват. Лумналият пожар къса въжетата на един от асансьорите и операторът му Бети Лу Оливър полита в 230-метровата пропаст. Все пак предпазителите свършват своята работа и Бети се разминава само със счупени крака и ребра. И досега тя е в рекордите на Гинес като оцеляла след найвисоко падане с асансьор. Според слухове от онова време кабината на асансьора подскача с часове нагоре-надолу, докарвайки жената до лудост.

В предaването MythBusters на Discovery Channel разбиват градския мит, че монета, пусната от върха на Empire State Building може да убие човек или да остави дупка в асфалта. Сградата служи като гръмоотвод и е удряна от светкавици средно по 100 пъти годишно. В ясни дни от върха се виждат околните щати Ню Джърси, Пенсилвания, Кънектикът и Масачузец. За първи път от върха на сградата излъчват лъч светлина през ноември 1932 г., за да обявят избирането на Рузвелт за президент на Щатите. През 80-те години предлагат на Имелда Маркос да купи сградата за сумата от 750 милиона долара. Тя отхвърля предложението като „твърде показно“. Миналата година (2008) журналистът Уилям Шърман решава да покаже на градските власти, че в системата за прехвърляне на правото за собственост има празнота, която открива широко поле за измами. Той успява да прехвърли на свое име легендарния небостъргач. През годините повече от 30 души се самоубиват, скачайки от Empire State. За първи път се случило още при строежа – работник се хвърлил от скелето, когато научил, че го уволняват. През 1947 г. слагат високата телена мрежа след като в рамките на 3 седмици са регистрирани пет самоубийства. През 1979 г. млада жена се хвърля от 86 етаж, но е избутана от силния вятър на 85-тия. Разминава се само със счупен таз. В годините на Голямата депресия повечето от офисите в Empire State остават незаети и сградата става известна като Empty State Building. Небостъргачът става доходоносен едва през 50-те години.

ХОЛИВУДСКИ БЛЯСЪК Empire State Building отдавна е звезда на големия екран с появите си в дузина блокбастери от „Когато Хари срещна Сали“ до „Денят на независимостта“. Филмът An Affair to Remember, в който след бурен романс Кари Грант и Дебора Кер си дават дума да се срещнат на върха на кулата след 6 месеца, е извор за вдъхновение за безброй романтични връзки. Само три години след официалното отваряне на Empire State през номеври 1930 най-емблемичната й „роля“ се запечатва в съзнанието на американците, а и на целия свят. Горилата Кинг Конг поема към последния етаж на най-великата сграда на нюйоркския пейзаж, размазвайки военни самолети като мухи, за да се хвърли от нея по-късно към своята гибел. Красавицата може и да убива Звяра, както казва Карл Денъм, лошият герой във филма, но гледката с Кинг Конг, увиснал на Empire State, остава завинаги в съзнанието подобно на хилядите икони, създадени от американската машина за мечти.

61


стр. 62 стр. 62

SO 60’S

Фотография: Елена Спасова Стайлинг: Николай Пачев Грим: Зоран Коса: Благовеста Маркова / Sinn Style Модели: Петя Милушева и Габриела Костова / Ivet Fashion Офис. Между девет и шест всеки работен ден тук има: хора, папки, химикалки, телефони, джънк фуд, минарална вода, принтери, посетители, оперативки, извинения, намерения, записи, доклади, планове, кафета, очила, кламери... Ние бяхме тук, когато тези неща си почиваха - в един лежерен февруарски съботен ден. Донесохме няколко щендера с дрехи и куфар с аксесоари. И така за един ден тук стана поцветно като в 60-те.

Тюлени ръкави с бродерия Jean Paul Gaultier от Allure, рокля-молив от сатенирана коприна Valentino RED от Trend Box, боти от кожа Colcci от Ben Sherman

62

01

27.02. - 26.03.09


стр. 63

стр. 63

Тренчкот Max Mara, тюлен тюрбан Jean Paul Gaultier от Allure Тренчкот Celine от Kult Shoes, трикотажно боди Wolford

63


стр. 64 стр. 64

Памучна блуза с презрамки Jean Paul Gaultier от Allure, шемизета с буфан ръкав Stefanel, тюлен клин Jean Paul Gaultier от Allure, мъжка вратовръзка Dragо& Rado, ръкавици от кожа Max Mara, велурени чизми Max Mara

64

01

27.02. - 26.03.09


стр. 65

стр. 65

Ръкави-кимоно от копринен трикотаж Jean Paul Gaultier от Allure, блуза с годирана яка поло от промазка Pepe Jeans Andy Warhol от Pepe Jeans, памучен клин Guess от Galeria Scandal, обувки от кожа Irregular Choice от Baza Deluxe

65


стр. 66 стр. 66

Сако от копринено букле, облечено на обратно Valentino RED от Trend Box, копринена рокля-балон Valentino RED от Trend Box, лачен колан Max & Co, лачени боти Stefanel Риза от сатенирана коприна с буфан ръкав от копринен шифон Gestuz от Baza Deluxe, трикотажно боди Wolford, кожена пола с висока талия Gestuz от Baza Deluxe

66

01

27.02. - 26.03.09


стр. 67

стр. 67

Памучен фрак Byblos от Baza Deluxe, копринена блуза с набори Vivienne Westwood Anglomania от Trend Box, риза с яка поло от сатенирана коприна Gestuz от Baza Deluxe, трикотажно боди Wolford, пола-портфейл с плисета Max & Co

67


стр. 68 стр. 68

Бежова рокля с правоъгълен силует от сатенирана коприна Max Mara, боти от кожа Colcci от Ben Sherman Жилетка с конструктивен ефект на риза от копринен трикотаж и сатенирана коприна Gestuz от Baza Deluxe, трикотажна рокля с апликация от пайети DDP от Baza Deluxe

68

01

27.02. - 26.03.09


стр. 69

стр. 69

Кафтан от копринен шифон, изработен за сесията, черна памучна шемизета с плисирана платка Stefanel, трикотажно боди Wolfоrd, памучен клин Guess от Galeria Scandal, кожен колан с pop-art щампа в бяло и черно Pepe Jeans Andy Warhol от Pepe Jeans, лачени боти Stefanel

69


стр. 70

стр. 70

ВИДЪТ СТИЛИСТЪТ

РАЗЛАГАНЕ НА ФОРМАТА ШЕСТ НЕЩА, КОИТО ПРЕВРЪЩАТ 60-ТЕ В НОВА ЪРБЪН ЕСТЕТИКА

написа Николай Пачев

Сезон пролет/лято 2009 открои различна тенденция, която следва логиката и борави с характерните изразни средства на архитектурата и индустриалния дизайн. Цветовете са ярки, силуетите са подчертано геометрични, а материите - естествени. Формата, или по-скоро нейното разлагане до най-основни интерпретации, е важният акцент тук. Сесията, която видяхте, е вдъхновена от факторите, определящи тази тенденция. Използвах представени на българския пазар модни марки в този стил.

CMYK Или Cyan, Magenta, Yellow, Black са четирите основни цвята в печатарството. Те са класика в графичния дизайн, а това лято, и водещата гама на модния подиум. Странно е как след всичко, което се изговори на тема екологично облекло, естествени влакна и небагрен текстил, характерните цветове за сезона са именно тези, които изискват сложна химическа текстилна обработка.

PANTONE CHAIR Модерното разбиране за интериор издига в култ популярните примери за футуристичен шестдесетарски дизайн, което дава отражение и в модните тенденции. Pantone е икона за този стил. Създаден е през 1967 г. като първия изработен в цялостна отливка пластмасов стол. Днес е обявен за найдобър стол на ХХ век и заради перфектната му форма и от изключителния му комерсиален успех до днес.

MAD MEN Това е хитовият телевизионен сериал на АМС, известен в българския ефир като “Момчетата от „Медисън аве-

ню”. Излъчен пилотно през юли 2007, той втора година обира наградите на „Еми“ и „Златен глобус“. Пресъздава стилизираната действителност на американския рекламен свят от началото на 60-те, което го прави точен визуален пример за вкусовете на това времe.

BJORK Пряката връзка между музикалните икони и модната индустрия е безспорна. Откривам тази тема в синтетикпоп течението и неговите символи като Синди Лаупър и Кейт Буш. Има го и в уникалния имидж на звезди като Ройшин Мърфи, която съчетава абстрактния стил на млади автори като Гарен Пъг с оригинални шестдесетарски винтидж модели на легенди като Yves Saint Laurent. Може би най-ярък пример за тази година, макар и доста авангарден, е исландската Bjork и начинът, по който интерпретира декоративно този стил в последното си видео към песента Wonderlust. Това не остана незабелязано - отличи се на британските музикални награди и оглави много от интернет класациите.

Николай Пачев е един от любимите ни стилисти, защото оригинално съчетава дрехи и аксесоари и комбинира продукти на марки от различни категории. И му се получава. Завършил е Нов български университет, специалност „Моден дизайн“. Специализирал е в Kunsthochschule, Берлин. Сред многото награди, на които е носител, са и няколко Mittelmoda International Fashion Award от Градо, Италия. Николай работи за много български списания, сред които вече и НЕЯ.

HUSSEIN CHALAYAN Той създаде модна революция, като пренесе логиката от архитектурата и високите технологии в облеклото. Неговите модели се променят на подиума, светят, летят, преминават в аксесоари, трансформират се в мебели, буквално всичко, за което можем да се сетим. Тази година марката му отбелязва 15 години с ретроспективна изложба, която проследява детайлно авангардното му творчество.

LANVIN Откривам тази тема в иновативния текстил и абстрактни форми на Balenciaga, в колекциите на Bottega Veneta, които превеждат най-доброто от класиката на 60-те в съвременна ърбан естетика. И най-силно при Alber Elbaz за Lanvin и неговите уникални и свръхженствени модели. Платът изглежда сякаш е в най-естествената си форма, просто и непринудено метнат върху модела. Същевременно изгражда сложна геометрия и деформирани пропорции, които всъщност се различават съществено от реалния силует и извивки на човешкото тяло.

Stefanel София, „Калоян“ 7A, City Center Sofia; MAX&Cо., София, бул. „Витоша“ 49; ALL U RE София, бул. „Патриарх Евтимий“ 45; Baza delux София, ул. „Неофит Рилски“ 38, ул. „Цар Иван Шишман“ 41, Бургас ул. „Богориди“ 35; Wolford бул. „Витоша“ 66, ЦУМ ет. 2; Galeria Scandal София, ул. „Солунска“ 19, Pepe Jeans бул. „Витоша“ 10, ул. „Граф Игнатиев“ 41; Trend Box София, бул. „Витоша“ 56; Ben Sherman София, пл. „Славейков“ 1; Drago & Rado София, „Бизнес парк“, сграда 7Б, ул. „Алабин“ 54; Варна бул. „Цар Освободител“ 21; Бургас Триа сити център пл. „Тройката“ 3; MAX MARA София, „Витоша“ 74

70

01

27.02. - 26.03.09


стр. 71

СОФИЯ, УЛ. ВЕЛИКО Т ЪРНОВО №1, ТЕЛ.: 846 74 81

стр. 71


стр. 72 стр. 72

ВИДЪТ ПРОМЯНАТА

За работа се обличате... с якичка.

Но всъщност предпочитате да носите... нищо, гола.

Никога не сте била облечена в... служебни дрехи и дрехи назаем.

Но много бихте искали да се видите... с булчинска рокля.

Най-важното в една дреха е... линията, идеята, стила. Дана е с шлифер MaxMara, блуза и панталон Marina Rinaldi

Дана е маркетинг специалист във финансова институция. Работила е още като фитнес инструктор, координатор и специалист по реклама. Хората, които я познават, твърдят, че е изкушаващо слънчев и добронамерен човек. След като успяхме да я спечелим за каузата „Промяната“, и ние споделяме това мнение.

Идеята на стилиста: Ежедневното облекло на Дана е офисното. Стилистката избра този тренчкот с идеята, че той стои добре на закръглена фигура и е подходящ за всякакви комбинации. Преобразяването на Дана беше провокирано от твърдението, че големите щампи не стоят добре на едри фигури. И както се вижда, големите шарени цветя си й стоят съвсем добре, особено в комбинация с романтичната червена шапчица, тънкото коланче и елегантната чанта.

ДАНА ПИРДОПСКА фотография Тихомир Рачев, стайлинг „Гардероб“, коса Елвира за „Арлет“, грим Христина Трайкова

72

01

27.02. - 26.03.09


стр. 73

стр. 73

Харесвате ли се така... Супер! Какво бихте променили и защо? А) Брадичката и коремчето - малко стърчат. Б) Ширината на роклята бих я цепнала до хълбока.

Къде искате да отидете облечена така? На работа, но като порасна. (Когато аз диктувам правилата.)

Как се чувствате в „Промяната“? Благодаря за идеята и стила, в който ми дадохте шанс да се видя. Радвам се, че ви се доверих! А тук е с рокля Marina Rinaldi, шапка и чанта Francesco Biasia

Двете момичета от модната сесия заедно тежат около 95 килограма. Не знаем какво ядат, защото никога не сме ги виждали да го правят изобщо. Двете момичета от сесията са идеални. Ние обаче не сме. И слава богу! В името на естествената красота и формите, в които природата е избрала да налее нашето съдържание, решихме във всеки брой да преобразяваме една от нас - офисните дами. Не на принципа „Преди и след“, защото не ни харесва идеята, че някой изглежда потресаващо зле и след намесата на стилист, коафьор, гримьор и фотошоп се превръща във филмова звезда. Нашето преобразяване е предизвикателство с две страни - от едната сме ние, от другата стилистът. Харесахме Дана, защото тежи малко по-малко от двете манекенки, взети заедно, но в същото време определено е красива.

MAX MARA е на бул. „Витоша“ 74 в София, MARINA RINALDI е на бул. „Витоша“ 72 в София

73


стр. 74 стр. 74

Ново още:

Защо го избрахме

Ново още:

Защо го избрахме

ВИДЪТ КОЗМЕТИКАТА

Teint Renergie R.A.R.E. на Lancome

палитра Spring Look 2009 на Christian Dior

спирала False Lash Effect на Max Factor

колекция грим Pink Irreverence на Lancome

серум за очи Benefiance NutriPerfect на Shiseido

Новата R.A.R.E. технология присъства и във фон дьо тена за удължаване на ефекта от козметичната програма. Кожата на лицето е подмладена, лицевият овал – стегнат, а колагеновите влакна – укрепени.

Тази палитра има 2 нежни и стилни цвята за дневен грим, който лесно можем да превърнем във вечерен, като добавим по-тъмните нюанси във външния ъгъл на клепачите.

Това е нашата маскара заради новата четчица с по-голям диаметър, с която нанасяме грима по-лесно по цялото продължение на миглите, без да ги слепваме.

Новата пролетна колекция грим на Аарон де Мей ни допадна заради пънк-рок нюансите цикламено, блестящо черно и розово. За умерените рокаджийки има и бледорозова алтернатива, ако черното не подхожда на деловите им ангажименти.

Специална грижа за деликатната зона на околоочния контур под формата на серум, който таргетира дамите на 50+ и решава много проблеми свързани с кожата в тази деликатна зона.

Pink Punk & Black на Lancome и Paradise Exotic 403 на Guerlain

Hypnose на Lancome и Extra-Vollume Collagene на Loreal

Color Trend - сенки и молив за очи в едно, червило и гланц за устни в едно на Avon.

Nude на Dior

Daisy на Marc Jacobs

Femme L’eau Freche на Boss

хидратиращ крем Aquasource на Biotherm

крем Aroma Perfection на Nuxe

серия Nivea Visage Expert Lift

Свеж, женствен и изтънчен флорален аромат на виолетка, дива ягода, рубиненочервен грейпфрут, гардения и жасмин.

Леко и свежо флорално ухание за по-топлите месеци на мандарина, касис и фрезия, ориенталска лилия и българска роза в комбинация със сатенено дърво в основата на аромата.

При покупка на основен крем получавате подарък още почистващ гел и лосион. Другите комплекти от серията включват енергизираща грижа за кожата – Multi Recharge, грижа за мазна кожа – Biopur.

Почиства и свива порите, премахва излишната мазнина и овлажнява кожата, като същевременно се бори с пигментацията и петната. Серията за кожа с несъвършенства включва още измиващ гел и матиращ флуид.

Нова формула с двойно действие: хиалуронова киселина, която осигурява плътност и усещане за лифтинг и екстракт от анасон, който подсилва производството на колаген и възстановява контурите на лицето.

Omnia Jade на Bulgari, Party на Emanuel Ungaro, Notorious на Ralph Lauren

Lancaster Retinology

UltraLift Prox на Garnier и Derma Genese на L’oreal

От магазините за селективна парфюмерия и козметика и дрогериите.

74

01

27.02. - 26.03.09


стр. 75

стр. 75


стр. 76 стр. 76

ВИДЪТ СПЕЦИАЛИСТЪТ

АНАТОМИЯ НА ЧЕРВИЛАТА написа Александра Божимирова | снима Момчил Христов | грим Лора Николаева | модел Преслава @ Ivet Fashion

В 11 клас с най-добрата ми приятелка се разговорихме за грима. Сега ученичките знаят всичко за тънкостите на “макияжа”, но тогава (края на 80-те, английската гимназия, проверка на главния вход да не би да сме с черни чорапи, накъдрена коса или... не дай Боже, червило), посветените бяха малко и ние не бяхме сред тях. Дружно заключихме, че “за нищо на света няма да се гримираме”, защото е “ужасно неестествено” и че най-неестественият елемент на грима е, разбира се, червилото. Единственото, което мога да кажа в своя защита днес е, че тогава устните ми бяха естествено плътни (и още са такива) и червени (вече не са). Досещате се за продължението – на абитуриентския бал аз отидох почти без грим (друга приятелка ме натисна да ме “пооправи, за да не приличаш на призрак на снимките”), а моята дружка от лигата на противниците на червилото пристигна с цялостен грим, който и днес би засрамил звездите в Kodak Theatre. Тя беше ослепителна, всички се смаяхме, а аз за първи път се усъмних, че имам най-хубавите устни в класа. От този ден нататък приятелката ми и аз станахме твърди клиенти на българските червила “Ида”. Нека да се знае, че те още тогава бяха близо до заветната мечта – максимален комфорт, съчетан с наситен и траен цвят. И не ми разправяйте, че сигурно са били с ланолин, а той бил от животински произход. Да, така е, но прониква прекрасно в устните, подхранва и предпазва, така че, ако в червилото има ланолин, не се плашете. Просто не го оставяйте да се развали, защото мирише неприятно. Срещу което, между другото, не са застраховани и червилата с растителни мазнини. Веднъж видели се с червило, “което им стои”, малко жени се отказват от свойството му да преобразява, а още по-малко се задоволяват с една формула и един нюанс. Повечето от нас не спират да търсят перфектното червило с почти същото настървение, с което търсим перфектния мъж, като искат от него все повече и повече. Аз от своя страна намерих своето перфектно червило точно преди 10 години. Казва се Long Last Soft Shine и е на Clinique, или по-скоро беше, защото от Clinique явно не вярвят, че са постигнали съвършенство, затова го спряха и замениха с други, които според тях по-добре отговарят на потребностите на жените. А те са:

ПОВЕЧЕ ОБЕМ Незнайно защо всички искаме устни като на Ким Бейсингър. Тези от нас, на които не им стиска да си вкарат силикон или рестилан, все още разчитат на червилото си за целта. Как става? С помощта на силикони, които дават допълнителен обем, (Кiss Kiss Extreme/ Guerlain, High Impact Lip Colour SPF 15/ Clinique), на съставки, които предизвикват прилив на кръв към устните и ги карат “да разширят” обема си, на такива, които засилват естествения синтез на колаген и хиалуронова киселина и правят устните по-плътни, (Joli Rouge/Clarins, Rouge Volupte/YSL, Lipsick Vibrazione/Collistar), на оптични час-

76

тици, които създават илюзия за обем (Rouge Allure/ Chanel, Phyto Lip Shine/ Sisley), на молекули, които засилват обмяната на веществата в устните и така уплътняват и обновяват кожната тъкан (молекулата Pro-Xylane в L’Absolu Rouge/ Lancome, предизвикала революция в козметиката).

ПО-МАЛКО ВИДИМИ БРЪЧКИ Те пречат на равномерното разнасяне на червилото, а тези около устните предизвикват “разтичане”. Как ни спасяват? С формули, които изглаждат и покриват равномерно, (L’Absolu Rouge/ Lancome), с такива, които съдържат ново поколение синтетични восъци

(Signature Lipstick/Estee Lauder, на което 10 химици са посветили 1500 часа) и (Rouge Allure/ Chanel, Rouge Interdit/ Givenchy, Rouge Volupte/YSL, Wanted Elixir/Helena Rubinstein – ултралеки восъци и масла), на такива, които ускоряват регенерирането на кожните клетки, (Joli Rouge/Clarins), на фиксиращи агенти, които “държат червилото на място” (Кiss Kiss Extreme/Guerlain – 10% повече пудрени частици от обикновените червила), на комплекси с “лифтинг ефект”,(Lipstick Vibrazione/ Collistar). Те гарантират стегнат и добре оформен контур, без излизане на червилото извън очертанията на устните – нежелан ефект, който би могъл

01

27.02. - 26.03.09


стр. 77

стр. 77

КОЗМЕТИКАТА ВИДЪТ

77


стр. 78

стр. 78

ВИДЪТ СПЕЦИАЛИСТЪТ

да сполети всекиго. Справка: устните на Анджелина Жоли в последните 20 мин от “Подмяната”.

ХИДРАТАЦИЯ Почти няма жена, която да не се оплаква от сухи или напукани устни. Препоръчваме третиращи продукти, специално създадени за ексфолиране и подхранване. Но най-важна е тектстурата на червилото, защото то е на устните през целия ден, и ако не хидратира и подхранва, усилията ни са напразни. Днес няма уважаваща себе си марка, която да не се старае червилата й да са и пълноценна грижа. Повечето вече не изполват ланолин, не е еко. Разбира се, има много растителни и синтетични алтернативи, така че да сме с “нахранени” и предпазени устни и пак да сме “зелени”: всякакви растителни източници на мастни киселини, рициново масло, масла от карите, кайсиеви ядки, алое, бадем, влагобалансиращи

78

комплекси, получени в епруветка. Никоя марка не разкрива как точно задържат влагата в устните и предпазват (като изключим очевидното присъствие на слънцезащитни филтри и масло от карите), така че най-сигурният тест е проверката първа ръка. Сред най-подхранващите са: High Impact Lip Colour SPF 15/Clinique – богат на пептиди, Joli Rouge/Clarins, Phyto Lip Shine/Sisley, Rouge Interdit/Givenchy и Color Riche/L’Oreal – богати на мастни киселини, Perfecting Lipstick/Shiseido – с масло от макадамия, Wanted Elixir/Helena Rubinstein – с пчелно млечице, L’Absolu Rouge/Lancome – с тайнствен влагозадържащ комплекс.

ЦВЯТ Най-непосредственото послание на червилото, правилният избор на който може да се сравни само с избора на “правилната” малка черна рокля. Добрите козметични марки отделят толкова средства за разработване на

“космически” технологии за цветове, че чак сме на път да се почувстваме виновни, че го правят заради нас. Уникалните открития са: пигменти, обвити в кристални естери, (Rouge Volupte/YSL), многослойни, отразяващи светлината течни кристали също като в телевизорите, (Rouge Interdit/ Givenchy), кръгли пигменти за матов завършек, (Kiss Kiss Extreme/Guerlain) или извлечени от обвивката на класическите пигменти за по-плътен и траен цвят, (Wanted Elixir/Helena Rubinstein), комплекс, който пресъздава техниката на осветяване в киното, (Rouge Dior/ Dior), смес от масла, използвани преди само в глосовете, (Signature Lipstick/ Estee Lauder – за несравним блясък).

ЗАЩИТА Защото устните са изложени на непрекъснат стрес. Всички показани червила пазят от вредностите на средата, но отличниците са: High Impact Lip Colour

01

27.02. - 26.03.09


стр. 79

SPF 15/Clinique, Rouge Volupte/YSL – и двете с широкоспектърна слънчева защита, Rouge Allure/Chanel, Lipstick Vibrazione/Collistar – с витамин Е, верен страж срещу свободните радикали, Phyto Lip Shine/Sisley – със захарни естери.

ДИЗАЙН Защото червилото е статус символ и индикация за вкуса ни. Затова опаковката му има значение.

ПРАКТИЧНИ СЪВЕТИ Червилото се пробва върху устните. Има тестери за всеки цвят, но искайте от консултантите клечка за уши, с която да ви “отлюспят” малко червило, което вие да разнесете с чистите си пръсти по устните. Купувайте само цветове, за които сте убедени, че ще сложите. Старо, но желязно правило: тъмните и ярки червила смаляват, светлите и неу-

трални увеличават устните. Можете да експериментирате със смели и ярки цветове, но знайте, че те стоят само на идеален тен – т.е., налага се да сложите фондъотен и пудра - яркото червило привлича вниманието към несъвършенства по лицето. Единственият начин цветът върху устните да е идентичен с този в гилзата е, като първо ги обезцветите – с коректор или фондъотен и пудра. За да бъде червилото по-трайно, очертайте устните с подходящ молив, после запълнете с него, а отгоре положете червилото. Моливът задължително е с цвета на червилото или по-светъл. Видимо очертаните устни са демоде. Не купувайте блясъци и балсами в бурканче, ако нямате четчица. Ще си подхраните ноктите, а не устните. Най-добре е да са в тубичка.

стр. 79

1 Rouge Interdit/Givenchy 48 лв. 2 Phyto Lip Shine/Sisley 58 лв. 3 Rouge Dior/Dior 54 лв. 4 New Chic/Pupa 30 лв. 5 Joli Rouge/Clarins 39 лв. 6 High Impact Lip Colour SPF 15/Clinique 38 лв. 7 Rouge Volupte/YSL 62 лв. 8 Color Riche/L’Оreal 20 лв. 9 Signature Lipstick/Estee Lauder 44 лв. 10 Lipstick Vibrazioni di Colori/Collistar 38 лв. 11 L’Absolu Rouge/Lancome 49 лв. 12 Rouge Allure/Chanel 52 лв. 13 Kiss Kiss Extreme/Guerlain 53 лв. 14 Perfecting Lipstick/Shiseido 48 лв. 15 Wanted Elixir/Helena Rubinstein 56 лв.

От магазините за селективна козметика и дрогериите.

79


стр. 80 стр. 80

ВИДЪТ УДОВОЛСТВИЕТО

РАЗСПАСАНА КОМАНДА В името на всички СПА теории, приятелки с перфектни тела и гладки кожи, центрове за козметични чудеса и терапевти вълшебници решихме да се подложим на три от най-предпочитаните СПА терапии в момента - с шоколад, с цитруси и с кафе. Отидохме, видяхме, опитахме и накратко споделяме това, което се случи.

КОД: CHOCOLATE СПА ТЕРАПИЯ С ШОКОЛАД, ИЛИ ЧУВСТВОТО ДА СИ ЕКЛЕР написа Мария Касимова

Мога да го ям в несметни количества. Обичам го чист, млечен, ноазет или с цели едри лешници. На малки парченца, които да се стопят в устата докрай. Със спомена за този топъл вкус съм полегнала на масажното легло в един приятен СПА център в град Сандански, където две миловидни терапевтки ще ме намажат с шоколад. Взела съм си душ точно преди процедурата, обута съм в онези трогателни намеци за прашки, наречени еднократни бикини, и си представям хубави неща. Стаята е затъмнена, наоколо са пръснати три-четири ароматни

свещи, музиката е малко изнервяща смесица от дзън, чук, мяу и някакъв нечовешки тънък тембър. Едната от терапевтките тихичко излиза от стаята и се връща с... пластмасова кофа с размера на голяма тенекия за сирене, в която е забодена дървена гредичка. И започва голямото мазане. Не улавям стратегия в нанасянето – и двете мажат където им падне. Докато си лежа като току-що приготвен еклер. Вече съм кафява и в лице. Завиват ме с прозрачно фолио и електрическо одеало. Оставят ме насаме със себе си и шоколадовата ми кожа. Близвам рамото си – блякс! Прека-

лено мазно и с дъх на масажно масло или зехтин. Има-няма половин час и моите две шоколадови жрици се появяват пак. Инструкциите са да се полея само с вода. Останалото е познатото – масаж от стъпалата до върха на ушите. Чудесен. В този салон СПА процедурата с шоколад върви с чаша бяло вино на финала. Което ме навежда на идеята следващия път да се подложа на терапия с вино. Що се отнася до шоколадовата - заслужава си. Дори и само защото едва ли при други обстоятелства ще се окажете така обилно намацани с шоколад в тоя живот...

КОД: FRESH СПА ТЕРАПИЯ С ЦИТРУСИ, ИЛИ ЧУВСТВОТО ДА СИ АРОМАТИЗАТОР написа Рада Христова

Отивам на час за тонизиращ масаж с цитруси заради идеята да видим с какво толкова те третират по СПА салоните, че обещават да те тонизират. И така, като наскоро СПА потърпевша отговорно заявявам, че този експеримент има най-дълготрайния резултат от всички, на които съм ставала субект. И ефектът е най-вече уловим с нос. Целия ден след терапията всичко в радиус два метра от мен мирише на масажното масло – лимонено свежо и тръпчиво. В ролята си на натурален ароматизатор цял ден разпръсквам освежаващо дзен ухание на лимони, портокали и грейпфрути. Щеше всичко да си остане

80

просто на ниво нос, ако не са жилестите ръце на терапевта Юлия, които свършват останалото. Пренареждат всяка малка част от мен и цялото ми тяло започва да работи като добре конструрирана поточна линия. „Ремонтът“ тръгва от стъпалата и всички точки, които според Юлия давали импулс на жизнеутвърждаващите процеси в тялото. Най-голямото удоволствие за моето тяло обаче се оказва концентрирано в поразения ми от плексит гръб. Имам си го за спомен от пресметливата ми хазяйка от първите години на студентството, заради която се налагаше да вземам отрезвителни студени

ежедневни душове дори в най-мразовитите дни. Накратко, цитрусовата терапия е супер. Имайте предвид, че към нея получих и още екстра информация, като например че не е добре да ходя често на механичен антицелулитен масаж, защото той си е жив бой. Разбрах и как точно да приуча организма си да изпива с лекота около 4 литра вода на ден. Вече съм наясно и че според аромотерапията цитрусовите масла имат тонизиращ ефект най-вече върху психиката и мисловната дейност и не толкова драстично върху кожата и тялото. Beautymed SPA е на ул. „Стара планина“ 32 тел. 02/ 944 26 59, моб. 0896 772 101

01

27.02. - 26.03.09


стр. 81

стр. 81

КОЗМЕТИКАТА ВИДЪТ

снимка Shutterstock

КОД: COFFEE СПА ТЕРАПИЯ С КАФЕ, ИЛИ ЧУВСТВОТО ДА СИ ЕСПРЕСО написа Радмила Младенова

Нямаше да се подложа на терапия с кафе, ако не ми беше подарък за рождения ден. Притеснява ме СПА центърът, където трябва да се събличам гола пред непозната жена -специалист, тя да ме обтрива (даже направо жули) с утайка от кафе, после да се къпя, после да ме маже цялата с нещо топло и кафяво, което иначе обичам да пия сутрин за разбуждане, да ме повие като пиле с найлон и да ме остави насаме с мислите ми под едно електрическо одеяло. И така отлагах цели седем месеца. От интернет страницата на студиото избирам релаксиращата терапия с кафе. Струва ми се тонизираща и някак по-премерена в сравнение например

с процедурата с морски хлорофил или ритуала ягоди със сметана. СПА студиото се казва “Сабина”, моите приятели го бяха избрали след съветване с други приятели, които имат навика да ходят по такива места. Връчват ми едно найлоново пакетче с размер 2 на 2 см с бикини за еднократна употреба. Няма да издам нищо повече освен това, че ми стават... Но най-страхотната част от преживяването „терапия с кафе“ всъщност е масажът. Класически и цялостен. Толкова цялостен, че ми разтриват всеки един от петте пръста на ръцете, стъпалата, глезените, корема и предната част на раменете. В един момент усещам, че съм млъкнала и просто

наблюдавам с мисълта си как масажистката ме разглобява на съставните ми чаркове. Отвинтва ми и главата и след това обръща лично внимание на всеки мой съставен елемент. От време на време отварям очи, за да проверя дали не се е сменила с друг. Не остава и помен от болката във врата ми, схванала ме след надухване с климатик. Изобщо тръгвам си с леката и пружинираща походка на човек, който не само ухае на кафе от най-неподозирани места по тялото си, но и е сглобен като нов. СПА студио „Сабина“ - кафе терапия с масаж на цяло тяло - 55 лв.; класически масаж на цяло тяло - 28 лв. www.spastudiosabina.com, тел: 983 66 33

81


стр. 82 стр. 82

ВИДЪТ КАК

РАБОТИ

ЛЮБИМЦИ СЪС ЗАРЯД АНТИСТРЕС И ЕНЕРГИЗИРАЩИ ПРОДУКТИ написа Александра Божимирова | снима Момчил Христов

се повлиява от ендокринната, имунната и автономната нервна система. Всеки ароматен стимул предизвиква верижни реакции от страна на всяка една от тях. Съвкупността от тези реакции е равна на резултат с енергизиращо, успокояващо, “презареждащо”, стимулиращо интелекта или друго действие. С този механизъм, макар и чисто емпирично, човечеството е на-

ясно още от младенческата си възраст. Справка: благоуханните масла, използвани в античността. Съвременната аромакология обаче прави, или по-скоро формулира един много важен извод: употребата на определени ароматни продукти директно повлиява себеусещането на този, който ги използва. Кара го да изпитва определени настроения, (звучи като заместител на някои забра-

1и 6 Хидратиращ и енергизиращ балсам

подъбиче.

за тяло и ексфолиант, от Clarins, цена 79 лв. всяко. С етерични масла от мента, розмарин, здравец. 2 Третираща вода Eau Dynamisante от Clarins, цена 89 лв. Едно пръсване и сякаш си я бил венозно. С етерични масла от лимон, пачули, мащерка, розмарин,

3, 4 и 7 Енергизиращи таблетка за

детелина, звездевиден анасон, жасмин, ирис и бял мускус. 8 Масажно олио с папая oт Greenland. Цена 18 лв. Има и с етерично масло от зелен лимон, с ванилия. Активизира. 9 Масажно масло за тяло с цитрус и бадем от Weleda – пионери в натуралната козметика. Цена 27 лв.

Продуктите, които наричаме антистрес и енергизиращи, са създадени в резултат на откритията в една сравнително нова или по-скоро новопризната дисциплина, наречена аромакология. Тя се основава на научни проучвания за влиянието на ароматите върху психичното ни състояние. То пък е елемент на хомеостазата или физиологичния баланс на организма. Той от своя страна

82

вана, душ-гел и 100% етерично масло, от L’Occitane. Цени: 6 лв., 26 лв. и 33 лв. С етерични масла от мента, бор и розмарин. 5 Енергизираща вода от Shiseido. Цена 68 лв. Блаженство за сетивата с дъх на

01

27.02. - 26.03.09


стр. 83

нени субстанции, но не е!), зарежда го с енергия, или го отпуска, или възстановява усещането му за хармония. (със самия него, не и със средата). Има една много важна разлика между този вид продукти за тяло и т.нар. парфюмни. Целта на последните е да предизвикат благоприятно за нас впечатление у околните, а аромакологичните са ориентирани към подобряване на възпри-

ятието за собственото ни същество. По силата на обстоятелствата други хора се оказват със същите координати по нашата ос време-пространство и така те също попадат под въздействието на избраните от нас ароматни продукти. Ефектът върху тях обаче е несравним по сила и продължителност.

Енергизиращите и релаксиращи продукти могат да са ароматерапевтични, тоест задължително работещи посредством етерични масла или аромакологични, тоест такива, на които е “позволено” да ни въздействат и с помощта на синтетични аромати. На нашия пазар марките, които предлагат такива продукти, не са много. Тук обаче редакторът показва своите любимци.

10 Ароматно масло за тяло и вана

37 лв. С етерични масла от лавандула, чаено дърво и мушкато. 12 Ексфолираща сол от Greenland, цена: 17 лв. С масла от кокосов орех и мандарина. Успокоява, презарежда. 13 Еаu Pure от Biotherm. Цена: 80 лв. Успокоява сетивата и презарежда. Със

зелени цитруси, ревен, лотус, зелен чай, пачули и мускус. 14, 16 и 18 Масло за тяло, скраб и душ-гел с релаксиращ ефект. Цени: 89, 79 и 37 лв. С етерични масла от лайка, здравец и босилек. Отморяват и успокояват.

с розмарин от Darphin. Цена 118 лв. Съдържа черен пипер, лимон, зелен чай, етерично масло от розмарин. 10, 15 и 17 Спрей за възглавница за спокоен сън, релаксираща ароматна свещ, пяна за вана от L’Occitane.Цени: 34, 38 и

стр. 83

От магазините за селективна козметика и дрогериите.

83


стр. 84 стр. 84

ВИДЪТ АРХИТЕКТУРАТА написа Ивайло Минов

ПЛУВЕН КОМПЛЕКС LES BAINS DES DOCKS Льо Авър, Франция снима Clement Guillaume

Проектът на легендата Жан Нувел бе завършен в средата на миналата година и както много от сградите на френския архитект се приближава опасно близо до произведение на изкуството. Под индустриалната обвивка от графитеносив бетон Нувел скрива по неговите думи една „вселена от белота и дълбочини”. Той не се впуска в излишни детайли, а залага на класическата комбинация между бяло и синьо (плочките и водата) и слънчевата светлина, която прорязва драматично интериорите. Les Bains des Docks предлага външен олимпийски басейн, още 11 вътрешни, балнеолечебен център с турска баня и сауна, фитнес и кафене. Всичко това е част от мащабен план за регенерация на пристанищната част на френския град. След престижната Pritzker Prize, след този проект 2008 наистина се превръща в една от най-силните години в кариерата на 62-годишния архитект. Жан Нувел е на www.jeannouvel.fr

КЪЩА В ЖОАНОПОЛИС щат Сао Пауло, Бразилия снима Bebete Viegas

При проектирането на този дом бразилското архитектурно студио UNA arquitetos се води от един основен принцип – да интегрира къщата максимално в линията на пейзажа, като представи контрапункт на характерното на областта гъсто застрояване. Рамкиращите стени са изградени от камъни, събирани в местността, а централно разположената бяла кула всъщност крие в себе си кухня, комин, воден резервоар и отоплителна система. Наклонът на терена спомага за естественото разделяне на сградата на три успоредни нива. Градината върху покрива, басейнът, нарочно симетричен с повърхността на близкото езеро, и възможността за отваряне на почти всички вътрешни помещения към природата (чрез стъклени плъзгащи се врати) спомагат за усещането за къщата като неделим детайл от средата. Наложената стъпаловидна архитектура е превърната в предимство – например под басейна и прилежащия солариум са разположени билярдната маса и част от складовите помещения. Проектът, който струва 195 000 евро, бе завършен през 2008. Повече за UNA arquitetos на www.unaarquitetos.com.br

ГАЛЕРИЯ MARIANNE BOESKY Ню Йорк, САЩ снима Catherine Tighe и Eduard Hueber

Кметството на Ню Йорк планира да отвори тази пролет първата секция на новия парк High Line, базиран върху едноименната вече нефункционираща железопътна линия от 1934. Фактът, че High Line прорязва наситеното с индустриални сгради пространство на западен Манхатън, и то на десетки метри височина, поставя предизвикателства пред всеки опит за реконструкция и реновация на сградите по маршрута му. Семплата и светла галерия Marianne Boesky в Челси се справя с проблема, като просто интегрира релсовия път и съответно бъдещия парк в своя екстериор. Проектът за 4.5 млн. долара на Deborah Berke & Partners Architects „поставя” върху старата бетонна основа бял тухлен куб, скосен откъм фасадата на парка. Резултатът е двуетажно изложбено пространство, сервизни помещения за подготовка на експонатите и дори малък апартамент върху обща площ от 1000 кв.м. Напълно достатъчно за галерия, която специализира в представяне на млади и все още не прекалено известни художници, скулптори и визуални артисти. Галерията е на www.marianneboeskygallery.com, а повече за новия нюйоркски парк ще откриете на www.thehighline.org.

84

01

27.02. - 26.03.09


стр. 85

стр. 85

ДИЗАЙНЪТ ВИДЪТ

ПО-ХУБАВИ НЕЩА STOCKHOLM FURNITURE FAIR Е ПРИМЕР ЗА ТОВА КАК ТРУДНИТЕ УСЛОВИЯ РАЖДАТ ПРАКТИЧНИ И КРАСИВИ ИДЕИ написа Тича Дичева | снимки архив на компаниите

Ако между 4 и 8 февруари не сте били сред посетителите на Stockholm Furniture Fair, вижте някои нови скандинавски идеи за хубави мебели и в България. Още в края на 2008 се знаеше, че 2009 ще е мрачна година с празни банкови сметки и много провесени носове. И в света на дизайна има финансова криза. Дизайнерите се връщат към масовата реалност - по-малки бюджети, по-достъпни материали и по-хитри технологии. Възникнал през 50-те в Швеция, Дания, Норвегия и Финландия, скандинавският дизайн е обвързан със следвоенната обстановка, която провокира създаването на модерни и функционални мебели за голяма маса потребители. Но сърцето на скандинавския дизайн остава вярно на простотата. В него няма място за суета или блясък. Най-често използваните материали са дърво и стомана, пластмаса и емайлиран алуминий. Мебелното изложение в Стокхолм, макар нито толкова шик като това в Париж (22-26 януари), нито толкова мащабно като това в Милано (22-27 април), показва още веднъж на света, че силното му оръжие е локалният контекст и тук няма място за унилост и драма – и без това хората ежедневно се справят с лошото време и доминантен мрак. За четири дни светът разглежда най-доброто от скандинавския дизайн под формата на мебели, осветителни дела, аксесоари за интериора и текстил.

01

01 Закачалката и поставката за списания Sparks от Offecct са от лакиран метал в ярки монохромни гами. От Gamma Design - София, ул. „Христо Белчев“ 8. www.fritzhansen.com 02 Полилеят WING е по дизайн на Monica Forster и е представен все още като прототип от компанията за осветителни тела Zero. От Kinnarps - София, бул. „Арсеналски“ 9. www.zero.se 03 Трите масички Etage на щанда на Offecct са подобие на триетажна цветна сграда. Плоскостите са от ламиниран шперплат. От Gamma Design 04 Креслото Cartoon на Swedese е разработено през 2008 от GamPlusFratesis, а сега е с различни тапицерии – кожена и текстилна. От Marticom - София, ул. „6-ти септември“ 55А. www.swedese.se 05 Столът Rin на Hiromichi Konno е основна атракция на щанда на Fritz Hansen. Rin е хармонична сплав между японски и датски дизайн. От Gamma Design. www.offecct.se 06 Столът Louis IX на Offecct е изработен от рециклирани бутилки от шампоан и сапун, прeтопени при висока температура и превърнати в компоненти за мебели. От Gamma Design

04

02

03

05

06

85


стр. 86 стр. 86

ВИДЪТ ДИЗАЙНЪТ

ИСКАМ ГИ ВЕДНАГА ЧЕТИРИ НЕЩА, КОИТО СИ ХАРЕСАХМЕ В МАГАЗИНИТЕ ЗА ДИЗАЙН написа Тича Дичева | снимки архив на компаниите

Slow Chair на братята Бурулек е просторен и приличащ на нисък и олекотен вариант на фотьойл стол. Той има специална възглавница за сядане и две малки за облягане. Към него е предвидена и табуретка в същия стил. Предлага се в три цвята: патладжанен, кафяв, червен и сметанов. Цена: от 3480 лв. до 5280 лв. от ADOB Design ул. „Цар Самуил“ 49, София

Столът Mr. Impossible е олицетворение на техническата иновативна мисъл, която съчетава два поликарбонатни корпуса посредством суперсложна и за първи път изпробвана лазерна технология. Прозрачен и деликатен за разлика от други пластмасови събратя, г-н Невъзможен е гарантирано удобен за дълго застояване заради приятните си извивки и форма. Цена: 267 евро от Gamma Design - ул. „Христо Белчев“ 8, София

86

Чекмеджетата Stack дефилираха за първи път миналата година на миланското изложение през април. Те смело предизвикват установените привички по отношение функцията на шкафовете с чекмеджета и привличат погледа със своята подвижност и ярки цветовете. Цена: 8 чекмеджета - 2250 евро, 13 чекмеджета - 3380 евро от „Склада“ - ул. Г. Бенковски 11, ет. 4, София

Patchwork е диван, чийто меки форми могат да поемат от малка група приятели до еднолично комфортно полягане. Различните размери модули за сглобяване развързват въображението на бъдещите му притежатели. Изборът е измежду шест подвижни и осем статични конфигурации винаги с по четири цветни вариации или пък семпло и компактно канапе. Цена: от 3134 до 7463 евро от Ligne Roset - ул. „Доспат“ 23, София

01

27.02. - 26.03.09


стр. 87

стр. 87

Picture taken in Opio, Alpes-Maritimes, France.

ДИЗАЙНЪТ ВИДЪТ

Тоалетна вода Прасковен цвят

Деликатно плодово изкушение с дъх на пролет Представете си овощна градина в Прованс, натежала от цветя и плодове. L'OCCITANE създаде нов лимитиран аромат Тоалетна вода Прасковен цвят: сладостна като зрели праскови, свежа като утринни цветчета, с дъх на пролет.

София, бул. Витоша 62, тел. 02/ 981 25 90, 089 856 58 84; ул. Шишман 12Б, тел. 02/ 980 74 51, 089 793 44 30 Mall Варна, партер, тел. 052/ 57 67 36; 089 553 78 48 87


стр. 88 стр. 88

ЖЕНА КАТО НИКОЯ ДРУГА

РУСАЛКА В БАНЯТА АЛЕКСАНДРА, С КОЯТО ДА СЕ ГМУРНЕШ написа Радмила Христова | снима Десислава Панчева

Откъм банята се чува шумотевица. Плискане на вода, цамбурване и нещо като бебешки смях и възклицания. Една жена придържа потопеното във ваната няколкомесечно бебе и нещо му говори. То се усмихва и протяга ръчички към водата, където са всичките му гумени патета и където днес получава поредния си урок по плуване. Под урок той всъщност разбира много цамбуркане, опити за изтласкване с крачета, поредица потапяния под водата за по няколко секунди и... цял час заедно с мама и Александра. Мама седи наблизо и го наблюдава, а Александра е жената, която го движи напред-назад в топлата вана и му говори някакви успокояващи бебешките притеснения неща. Водата го гали и той определено се чувства щастлив. Точно тези занимания са любимото му време от деня вече от два месеца насам. За този период е усвоил потапяне на главичка под вода, гмуркане за няколко секунди и вече не се страхува от водата. От днес вече се опитва да отскача с краче-

88

та към плаващите наоколо играчки... Разбира се, под вещото ръководство на Александра. В деня, в който присъстваме на открития му урок по плуване, навън е студено и поледицата заплашва да пързулне хората встрани от начертаните им планове. Само че Александра здраво е стъпила в графика си. Тя вече е изпратила двете си по-големи деца на училище, а най-малкият член на семейството отдавна е в детската градина. Приключила е с часа си и при зъболекаря и това е поредната точка от програмата в иначе обикновената сряда. След урока на Александра й предстоят няколко часа в лабораторията за слънчево-земни въздействия, където е част от екипа за конструиране на прибори за изследване на Земята от Космоса. Съвсем сериозно. След това ще заведе 14-годишната си дъщеричка на урок по цигулка или пък 8-годишния син - на китара. Накрая ще прибере наймалкия член на семейството от детска градина и вкъщи заедно ще си играят

на „Пътешественици“, защото и без това нямат телевизор, „а и е доста по-забавно да откриваш света различно и приключенски“. Александра има приказно излъчване на малко момиче с много и шарени мисли в главата. Като я видиш, не можеш да кажеш, че е майка на три деца, инженер по електроника, при това с титла, придобита в Русия, в Санкт-Петербургския електротехнически университет преди 14 години.

В свободното си време тя е инструктор на малки бебета, които обучава на различни движения и практики във водата.

Чрез тях те развиват физиката си правилно и изучават света чрез много игри, движение, забавни задачи и дълго време, прекарано само с родителите. Започнала е да практикува тази методика преди 14 години. Тогава покрай неврологичните проблеми на малката

01

27.02. - 26.03.09


стр. 89

стр. 89

Александра е първото лице от рубриката ни „Жена като никоя друга“. В нея ще ви представяме жени с уникални занимания, невероятни съдби и характери. Неповторими жени. Такива, за които си говорим помежду си с възхищение. Избрахме да открием рубриката с Александра, защото тя владее страховете от гмурването в непознатото. Вярваме, че така ще навлизаме в дълбоките места на женските съдби с по-широко отворени очи. И ще сме сигурни, че последната глътка кислород, поета преди гмурването, ще ни стигне до следващото изплуване за още въздух.

си дъщеричка Александра започва да се интересува от методиката на Фирсов – руски лекар, изготвил цяла система от водни упражнения и практики, които подпомагат правилното развитие на малките деца и се борят ефективно с различни проблеми в ранната детска възраст. След като преборва успешно проблема на детето си, с което буди възхищението на лекуващите лекари, тя започва да наблюдава и инструктира и други бебета и деца. Продължава да го прави и до днес – вече 14 години. Казва, че децата, с които се е занимавала, са над 200, но отдавна е спряла да си ги води на списък. Имала е такива с церебрална парализа, с хемофилия, други, изпитващи ужас от водата и нуждаещи се от помощ, за да преодолеят страховете си. Най-голямата част от тях сега са здрави и енергични малчугани, които искат да играят в басейна в компанията на други като тях. Казва, че най-добрият момент да се започне с водните занимания е около месец след раждането, защото тогава бебетата

все още чувстват водата като позната и много приятна среда. „Тази методика не е нещо ново или необикновено. Къпането е част от ежедневните грижи за малкото бебе - просто ние го правим по-дълго, по-забавно и във ваната, а не в бебешкото корито.“ Интересувам се защо, след като е преодоляла проблема на собственото си дете, Александра е избрала да практикува това и с други. Отговаря ми така: “Има майки, които, докато са по майчинство, скучаят и се чудят какво да правят с бебето си. А те не знаят колко съвършени са техните деца и колко много неща умеят, които ние самите не можем.” Ясно, казвам аз, значи това е някакъв вид здравословен начин на живот...“Това е начин да се забавлявате повече с детето си, докато в същото време го приучавате към повече активност и движение. Давате му шанс да се развива правилно и да изучава света около себе си по един поинтересен и активен начин.”

Питам я дали има детенце, с чийто резултати истински се гордее, а тя ме прекъсва още преди да съм завършила изречението... “Не, не... Всички деца са равни и всяко едно е уникално. Когато ги гледам, винаги се чудя как може толкова красиви деца да стават толкова обикновени възрастни. “ Докато я гледам как с удоволствие си играе с бебето във ваната, се чудя как може точно тази жена да се занимава с космическа електроника. „Има неща, които не ние избираме, а те ни избират нас. Просто спечелих стипендия и заминах в Русия да уча електроника. Като се върнах в България, стана така, че си намерих работа по специалността. Така че за мен това е Божия воля. Работя в прекрасен колектив, а и научните разработки в тази област са наистина много интересни и е жалко, че в България космическите изследвания не са приоритетни направления на държавата.“ Когато Александра говори за себе си, изстрелва думите набързо, като че ли не желае да губи време за това. Когато става въпрос за деца обаче, тя може да говори с часове, без да се измори или да се отегчи. Даже напротив - колкото повече говори за тях, толкова по-силен става пламъкът в очите й. “Като ги гледам и виждам тяхната красота. Те не просто са красиви - съвършени... Какво се случва после с всички тези красиви лица?!”

89


стр. 90 стр. 90

ЕМИГРАЦИЯ В ГРАДА НА ДЖУДЖЕТАТА ЕДНО ПЪТЕШЕСТВИЕ НА ПИСАТЕЛЯ АЛЕК ПОПОВ ДО ЕДНО МЯСТО, КЪДЕТО НИКОГА НЯМА ДА ВИ ХРУМНЕ ДА ОТИДЕТЕ УТОЧНЯВАНЕ НА ЖАНРА: CHRISTMAS ESCAPE Най-сигурният начин да се спасиш от коледно-новогодишния празничен цикъл е да си грабнеш шапката и да изчезнеш нанякъде, докато врявата утихне и животът се върне в руслото на нормалността. Как и защо се е стигнало дотам е предмет на отделен анализ. Ако не ме лъже интуицията, все повече хора изпитват органична непоносимост към този пазарно дирижиран карнавал и целия „сет” от кухи ритуали, популистки кич и клишета, който

90

върви заедно с него. Да се чупиш често е въпрос не само на вкус, но и на психологическо оцеляване. Както впрочем и на известни финансови възможности… На пръв поглед най-лесно изглежда да си купиш новогодишен пакет за някоя от примамливите дестинации, рекламирани от туристическите агенции. Това е част от същата празнична схема, която се мъчиш да разчупиш и далеч не ти гарантира спасение от чалгата на живота. Дали ще те настигне в Париж, в Кайро или в Атина, по плажовете на Варадеро или на далечния остров

Пукет, няма особено значение. Важен е жанрът, в който влизаш, независимо от цената. Или по-точно философията на жанра…

ИЗБОР НА ДЕСТИНАЦИЯ: БАНСКА ЩЯВНИЦА, СЛОВАКИЯ Достатъчно е да забиеш пръст в средата на картата: Банска Щявница се намира само на петдесетина километра от Крахуле – словашкото селце, обявено за географски център на Европа още през XVIII век. Впрочем

01

27.02. - 26.03.09


стр. 91

стр. 91

ПЪТУВАНЕТО

за титлата се борят още няколко населени пункта в Украйна, Литва и Полша, но позицията на Крахуле изглежда най-убедителна. Според легендата в селската църква се явил ангел, който донесъл вестта за уникалното местоположение на Крахуле. Местните астрономи извършили съответните изчисления, потвърждаващи чудното свидетелство. Идеята да се насочиш към центъра на Европа вместо към периферията сама по себе си е достатъчно екзотична. Трудно би ти хрумнала самостоятелно, ако някой не те открехне – това е механизмът, по който най-често се озоваваме на подобни места. Но ако трябва да сме честни, тъкмо тук е и главната опасност. Приятелите, които са ни посветили, обикновено вярват, че трябва да споделяме ентусиазма им, и искрено се огорчават, когато не реагираме според очакванията им. Реалността винаги се оказва по-различна. Не непременно по-лоша, просто друга. Докато не се избавиш от предварителните представи и не го възприемеш със собствените си сетива, мястото никога няма да ти хареса.

ДОТАМ И ОБРАТНО: ПРИБЛИЗИТЕЛНО 2 Х 900 КМ. Ако си изтървал евтините полети до Виена, Братислава или Будапеща, си струва да се вдигнеш с кола. Банска Щявница е почти равно отдалечена и от трите града – около 150 км, които иначе трябва да се минат с рейс или влак, освен ако някой услужлив приятел не се навие да те откара. Пътят от София до Будапеща е към 770 км. Плюс още 400, ако си забравиш талона на колата на сръбската граница и разбереш за това чак в Крагуевац. Е, може да рискуваш и да си спестиш разкарването - на практика никой не ти иска шибания талон при преминаването на следващите граници, но предполагам, че ако не е у теб, веднага ще те накарат да го покажеш. При ПТП също следва да го представиш, така че по-добре не рискувай. Ако наистина си го забравил на границата, а не си го изръсил, докато си пикал като простак край пътя, вероятно сръбските полицаи ще ти го предадат с известно съчувствие. Ако имаш някоя излишна

бутилка, редно е да почерпиш. Ако решиш да продължиш, вместо да плюеш на цялата работа и да отидеш на ски в Боровец, ще ти се наложи да преспиш в Белград или в някой от крайпътните мотели. Идеята да се раздели пътя на две не е лоша по принцип, особено ако си падаш по сръбската скара. На другия ден с пресни сили атакуваш останалата част от пътя.

ЗАНИМАНИЯ ПО ПЪТЯ: ДЕБИЛНИ, НО ЕФЕКТИВНИ! Както и да го смяташ, си е бая път, затова е добре да имаш компания и подходящ музикален фон. Тиролският йоделинг действа неочаквано ободряващо. Същото важи за Рамщайн и пънк-рока, редуващи се с арии от популярни опери. Рано или късно обаче музиката писва. Какви разговори да избягваме? Преди всичко за смисъла на живота и за изясняване на отношенията. Последните могат да доведат и до ПТП. Най-подходящи са игрите, свързани с ненапрягащи мозъка операции. Например играта на диета или на мол, които представляват осъвременен вариант на обичаната и досега игра на филми. В първия случай трябва да се назоват храни или ястия, започващи със зададената буква, като целта е да имат възможно най-малко калории. Пример: сланина – 1 т., салата – 3 т. Играта на мол следва аналогичен принцип – целта е да се назовават колкото се може повече марки и стоки със съответната буква с тази особеност, че престижът на марката няма никакво значение, т.е. „Персил“ и „Прада“ тежат еднакво. Макар да изглеждат дебилни, подобни занимания те карат да забравиш за разстоянията. Само с буквата „с” например прекосяваш половин Унгария на диета! С „и” си на словашката граница. По завоите в планината може да послушаш Верди за разпускане. Влизането в Банска Щявница става задължително със съпровод на йоделинг.

ЗНАКЪТ НА САЛАМАНДЪРА: ЛЕГЕНДАТА ЗА ГЛАНЦЕНБЕРГ. Докато пасял стадото си, някакъв овчар забелязал нещо да блещука в тревата. Навел се и що да види - един гущер-саламандър държал в устата си бучка чисто сребро. Овчарят поразровил наоколо с гегата си и почти веднага

Алек Попов определено мрази да пътува като турист. За мото е взел думите на физика Ервин Шрьоднгер: цялата работа не е да видиш неща, които никой досега не е видял, но да видиш онова, което всички виждат по начин, по който никой досега не го е видял… Пътуването винаги е някаква форма на бягство, смята той. Бягство, което ти дава шанс да останеш насаме със себе си и мислите си, да излезеш от клишето за себе си, да се дистанцираш от контекста. Но има и неща, от които не може да избяга. Когато пътува извън България, не пропуска да пъхне в багажа си някои от преводните си книги – по възможност на езика на страната, в която отива. По-скоро за талисман, отколкото от самохвалство. Особено когато минава с кола през Сърбия. Вярва, че по някакви причини това би му спестило дребнавото заяждане на местните катаджии, ако случайно го спрат. От една страна, всеки знае, че писателите са шматки и няма какво да им се придиря толкова, освен ако, разбира се, не са мъртво пияни. От друга страна, трудно ще им изкопчиш рушвет – не само нямат, но и повече от всичко мразят да дават. От трета, току-виж те изтипосал някъде, че може пък да има и влиятелни фенове... Я по-добре да го пуснем поживо, поздраво!

Неговите талисмани по пътя за Банска Щявница бяха сръбските издания на "Мисия Лондон", "Спътник на радикалния мислител" и "Черната кутия", която беше публикувана неотдавна под заглавие "Пси у ниском лету". Унгарското издание на "Мисия Лондон", както и сборникът с разкази на чешки "Зелевият цикъл", който се появи в началото на 2009.

91


стр. 92 стр. 92

лъснала сребърна жила. Така започва легендата за Гланценберг – планината, по чиито склонове е накацала Банска Щявница. Нарекли я Блестящата (от Glancen – нем.), тъй като среброто било толкова близко до повърхността, че отблясъците му се виждали отдалеч. Всичко това трябва да се е случило доста отдавна, като се има предвид, че експлоатацията на залежите води началото си още от времето на келтите. Разцветът на рударството обаче настъпва през средните векове. Среброто на повърхността отдавна е изгребано, копачите влизат все понавътре в земните пластове. Планината е надупчена от шахти и коридори като швейцарско сирене. Никой не знае точната им дължина, но според местните хора става дума за стотици километри. Входовете към галериите често се намират в самите мазета на къщите. Изградена е сложна система от дренажи и изкуствени езера, тъй като водата е основна движеща сила за повечето съоръжения. Градът процъфтява - в трезора под главната улица се съхранява сребърният резерв на Австро-Унгарската империя. Тук

92

отваря врати и едно от първите висши училища по минно дело в Европа. Но в края на XVIII век находищата са на изчерпване. Германските миньори си заминават, оставяйки след себе си масивни каменни домове и километрични тунели, из които още ръждясват грубоватите им сечива. Мините са затворени окончателно чак през ХХ век, споменът за специфичната миньорска култура обаче е жив. Символът на града е саламандърът, а по улиците все още могат да се срещнат възрастни мъже в черна миньорска униформа и бастуни с посребрени дръжки във форма на секач. Дори мините продължават да носят приходи, макар и под формата на туристическа атракция.

НАДЗЕМНИ АТРАКЦИИ & ЛОГИСТИКА Банска Щявница е известна с ниските си температури дори през лятото. Фактът, че живакът се е продънил под нулата обаче, не означава, че непременно ще има сняг. Градът се намира на височината на София, а околните баири едва достигат 1000 метра. Така че, ако някой те покани на ски, имай едно наум!

Но ако извадиш късмет, може би ще успееш да се възползваш от новите влекове и писти, които започват недалеч от центъра. Местните твърдят, че снегът се задържа чак до април. Стига да падне веднъж. Ако все пак държиш непременно да си натъртиш задника, най-близкият ски курорт е Скалка. Намира се над Банска Кремница, съвсем близо до Крахуле. Цените в Скалка донякъде компенсират сравнително кофтите писти, но не и целия път, който си бил дотам… За утеха може да се напъхаш в СПА центъра, кацнал на билото, срещу 7 евро, а на връщане да разгледаш Банска Кремница. Това е вторият миньорски център в района, където навремето са вадели злато. Градът е по-малък от Щявница, но има стени, което обикновено прави впечатление на туристите. Разбира се, би могъл да отскочиш и до прословутото Крахуле, за да се снимаш пред знака, указващ центъра на Европа, колкото и профанско да изглежда. Скромните условия за зимни спортове всъщност са отървали Банска Щявница от незавидната участ на Банско. Градът е под закрилата на ЮНЕСКО. Планираното застрояване е срещнало

01

27.02. - 26.03.09


стр. 93

стр. 93

ПЪТУВАНЕТО

решителна съпротива от местното население, което някак е осъзнало, че качеството на живота е обратно пропорционално на количеството излят бетон. Старите къщи усилено се преустройват в семейни хотели и пансиони. Масовият туризъм е ограничен до здравословния минимум за сметка на неорганизираните, ала редовни гости, които се стичат от цяла Централна Европа, привлечени от магическата думичка автентичност. Хора на изкуството и на бизнеса (но не от типа „добре облечени бизнесмени”), студенти и други интелектуалци изграждат една, общо взето, дружелюбна общност с умерено артистичен профил. Знакът „Оръжието забранено” не се среща никъде. За сметка на това знакът „Пушенето забранено” те преследва на почти всяка крачка. Единственото място, където все още можеш да се отдадеш на този вреден, но приятен навик необезпокоявано, е мрачната пицария в центъра на града. Съдържателят на локала явно е преценил, че тази гражданска смелост го освобождава от всякаква отговорност по отношение на пиците, в резултат на което трудно ще видиш някой да се храни там… Местата, където можеш да похапнеш сносно, всъщност не са чак толкова много. „Кахелман” и „Под старим местом” са най-приличните ресторанти, при това на твърде разумни цени. Щявница е по-известна с кафенетата и баровете си, предлагащи богат избор от стилове и концепции. Чайната „Клопачка“ се помещава в старата градска камбанария. Собственикът й прекарва по половин година в Хималаите и това си личи. Може да избираш между стотина вида чай, да се стоплиш с греяна медовина, да си поръчаш наргиле. Другите форми на пушене са забранени. Струва си да посетиш и бар „Либреса”, който се намира в преддверието на истинска мина. Ако ти хрумне да изследваш вътрешността й, не е зле да имаш фенер или свещ подръка. Направи го преди, а не след третата водка, и се погрижи да предупредиш останалите накъде си тръгнал.

В РАЗДЕЛА „И ДРУГИ ЗАБЕЛЕЖИТЕЛНОСТИ” ВЛИЗАТ: Замъкът, напомнящ зловещия замък от едноименния роман на Кафка. Музеят на минното дело. Калварията – нео-

бикновен архитектурен ансамбъл от XVIII век, кацнал на един от хълмовете край града, посветен на стъпките на Христос по пътя към Голгота. Езерата, при положение че не е много студено. Ако след всичко това ти се прииска да се стоплиш, на около 12 км от Банска Щявница се намира Склене Теплице – прочут минерален извор с температура над 40°. Басейнът е изграден около самия извор в нещо като пещера. Вътре не пускат повече от 15 души наведнъж, така че най-сигурно е да си запазиш час по телефона, за да не висиш на опашка.

ЛИЧНОТО ОТКРИТИЕ: ДЖУДЖЕТАТА ПРОДЪЛЖАВАТ ДА КОПАЯТ.

човек. Ако все пак ти стиска, може да влезеш в мината под Либерса. Найдобре навръх Коледа или Нова година, когато се смята, че малките същества са привлечени към повърхността от глъчката и вкусните миризми. След двайсетина крачки ще откриеш, че металната врата е леко открехната. Не се стряскай, ако свещта ти внезапно угасне като духната от вятър. Поспри и кажи високо: „Heil ”. Както се знае, джуджетата са леко темерутести или, ако бъдем политически коректни, просто следват различен модел на комуникация. Възможно е в отговор получиш шут в задника или да чуеш нещо, което привидно няма никаква връзка. От сорта на „D ha-ab st” например. Което на старонемски (езикът на джуджетата

Където има рудници, сребро и злато, задължително се появяват и джуджетата. Ако се съди по барелефа на централния площад, малките брадатковци са играли важна роля в историята на града. Най-убедителното доказателство обаче са самите подземни съоръжения. Учените и досега се дивят на изключителната прецизност, с която са били прокопани. В древността никой освен джуджетата не е разполагал с подобно ноу-хау! Най-вероятно първите копачи са били мъниците от югоизточния клон на джуджешката раса, обитаващи Трансилвания. По принцип местните жители избягват тази тема. Стане ли дума за джуджета, махват с ръка и подхвърлят: „О, те продължават да си копаят!” Привидно небрежното отношение издава сякаш скритото напрежение между двете общности. Прави впечатление, че входовете към повечето галерии са запечатани, другаде са монтирани тежки метални врати и решетки, очевидно с цел да се ограничат контактите. Че дейността в мините продължава, се потвърждава и от факта, че от време на време на черния пазар се появяват редки минерали, чийто произход не буди съмнение. Колкото повече мислиш за джуджетата, толкова по-осезаемо става присъствието им! Започваш да откриваш следите на специфичната им култура в наглед дребни детайли като характерната чеснова супа. Типично джуджешко изобретение, каквото и да твърдят конструкторите на национална идентичност! Или пък греяната медовина. Да срещнеш джудже обаче е почти толкова трудно, колкото – снежен

– б.а.) ще рече „Du hast”, както се пее в песента на Рамщайн и означава „Ти имаш”. Каквото и да става, винаги отговаряй „Dankunga”, сиреч “Danke” Ако последва мълчание, значи разговорът е изчерпан и джуджето иска да си вървиш. За да се ориентираш по обратния път, следвай музиката. Имай предвид, че джуджета рядко си хвърлят думите на вятъра. Щом ти е казало „D ha-ab st”, значи има причина. Ако те е ритнало – още повече. Замисли се какво всъщност имаш... А не какво нямаш… Тогава може би ще започнеш новата година по нов начин.

93


стр. 94 стр. 94

ЧЕТЕНЕТО Мирела Иванова

БАЛОНИ ЗА ДЕНЯ НА ПОТРЕБИТЕЛЯ

Едни обувки от една витрина викат една жена: с нас ще излезеш от капаните, от седемте си отеснели кожи, от калния квартал и от кълчищата, с които всеки ден те омотава, от непосилието да си в триста действителности, роли, същности, задачи, работи, таксита едновременно, обуеш ли ни, ще избягаш от кухненския бокс, от кучешките глутници, от теснотията на навика и от широките ръце, които те пилеят, ще се изтръгнеш от безмилостните притежания, от десетте излишни килограма и от ожесточеното лице на огледалото, ще се изплъзнеш през халката, ще се промушиш през ключалката и ще прекрачиш направо в нежните си унеси, в обятията на копнежа, в мечтаната магия и т.н.

1

2

Едни обувки от една витрина викат една жена, тя всеки ден оттам минава, понякога се колебае, а в други дни дори не спира. Едни обувки от една витрина викат една жена, в джоба й шумолят банкнотите, може да си ги купи с някоя от картите, ами ако са нейните обувки… ако са нейните, ще я дочакат. Ами ако не са и ги обуе? Ами ако пък вече й е все едно? Ами ако наистина се втурне в неизвестността, ами ако куражът й е свършил, ами ако се счупи токчето и не се мярка пукнат обущар наоколо? Ами ако я стискат, ами да й хлопат по-добре ли е? Ами ако я отведат толкова надалеч, че няма връщане?

3

Едни обувки от една витрина викат една жена, ще вземе да ги пробва най-накрая.

Едни обувки от една витрина викат една жена с нас ще напуснеш скуката ще потанцуваш пак по улици раззеленени ще се втурнеш ще срещнеш любовта отново земята ще обиколиш последен чифт от твоя номер последен шанс в края на зимата иначе целият багаж е в тебе готов да отпътува Купува ги, обува ги и ден подир изтеклата гаранция токът на лявата се счупва и няма пукнат обущар наоколо Едни обувки от една витрина викат една жена Тя няма пукнат лев, а и обувки няма Тя има само триста работи и три деца растат и ту я радват, ту разочароват Тя няма пукнат лев а и обувки няма няма копнежи и мечтае само да й разсрочат сметките за парното, навреме да си плаща тока, че както й го спряха оня месец мечтае още как ще върже двата края и днес, и утре ако е възможно Едни обувки от една витрина викат една жена Но откъде да ги измъкне тия проклети двайсет лева и от кого назаем да ги вземе и как да върже после двата края Пък и платненките сами я носят по пътя а колко път я чака още боже, божичко

94

01

27.02. - 26.03.09


стр. 95

стр. 95

НИЩО ЛИЧНО Един мъж, изкусителен като ябълка Един мъж, изящен като аспержа Един мъж, бъбрив като грозде Един мъж, напращял като диня Един мъж, скучен като банан Един мъж, общителен като зелка Един мъж, лютив като репичка Един мъж, зеленоок като киви Един мъж, уязвим като праскова Един мъж, страстен като домат Един мъж, лукав като патладжан Един мъж, зелен като краставица Един мъж, затворен като кайсия Един мъж, предизвикателен като тиквичка Един мъж, раздразнителен като лук Един мъж, безхитростен като чушка Един мъж, съблазнителен като ягода Нищо лично, просто си се мотая по пазара в петия ден на протеиновата диета.

ВСЕ НА НЕЯ ЛИ ДА Й СЕ СЛУЧИ Сякаш се появяват от нищото нейните принцове – по съвместителство бармани, инструктори по кормуване и пропаднали скулптори, а накрая дори и един осветител в Киноцентъра – правят й вятър, обожават я тягостно, носят я на ръце, обладават я, любят я и тогава е господарка на къщата, на съдбата, пребоядисва стаите, шета, два сантиметра над земята хвърчи с чиниите, с чашите, с рамене и корем пори въздуха. После се случва така, че си тръгват заедно с къщите, с ръцете и с вятъра, с всичкото и тогава остава до гуша в любовни руини и дългове, в сополи и сълзи, шарки и грипове, а наоколо се прескачат децата й – Любов бясната, кривогледата Вяра и лакомото й изтърсаче Надежда, с часове расте, все на нея ще й се случи.

МИРЕЛА И ДУМИТЕ Нейните стихове не търпят да стоят затворени между две корици. Затова изскачат от страниците и тръгват накъдето им видят очите. Миналото лято Мирела Иванова ги чу да кънтят след биенето на камбаните на най-високата катедрала в света. Думите й се разнасяли над огромния площад в Улм от 111-метровата готическа кула в изпълнение на актьори от местния театър. Преди това, през 2004 г., ги беше видяла плъзнали по рекламните билбордове на най-оживените места в седем немски града, отпечатани в ярко червено и розово. Срещала ги е върху дипляни с картички, във фоайето на хамбургския хотел „Хайат“, в метрото. Тази есен дори ги завари в затвора на баварското градче Бамберг при осъдените за особено тежки престъпления. Където и да попаднат обаче, нейните стихове променят погледа на хората, обръщат ежедневието им, сменят посоката им. Те й донесоха немската награда за съвременна поезия от Източна и Югоизточна Европа, две национални награди (за „Памет за подробности“, 1993, и за „Еклектики“, 2000), наградата „Христо Г. Данов“ за 2003 г. в раздел българска художествена литература. За Мирела Иванова поезията е един всеобщ език. Тя успява да я открие даже в тежките пазарски чанти на Римската стена, в блъсканицата на трамвая от „Лозенец“ към центъра, в клаустрофобичните размери на кухненския бокс, в трескавата смяна на таксита между работата и училището на дъщеря й Зорница. Нейната дарба на алхимик превръща досадните битови подробности в стихове, в които да се огледяш и познаеш. И все още не е позволила зачеркването на поне 40 задачи от списъка за деня да я зачеркне самата нея. Тя продължава напред, подобна на танк, покрит с цветя, жилава като шопска пръчка, както сама казва. В момента е в Бамберг, Германия, с едногодишна стипендия, осигурена от домакините. Благодарение на нея ще се появи и най-новата й книга с 11 разказа и 11 стихотворения.

95


стр. 96 стр. 96

АФИШЪТ

ВИЖТЕ НАЙ-ДОБРИТЕ ПАРАД НА НОМИНИРАНИТЕ ЗА „ИКАР“ СПЕКТАКЛИ

написа Анелия Янева | снимки архив САБ

Театралните събития на 2008 г. се случиха надалече от ул. „Раковски“. Индикатор за това са и номинациите за наградата на Съюза на артистите „Икар“. Имената и заглавията в основните категории сега са с адрес Варна, Пазарджик, Ловеч... Софийският театрален салон (19 - 26 март) с мото „Вижте най-добрите“ ще компенсира дисбаланса, като събере на сцената на театър „София“ извънстоличните претенденти за наградата. Там ще е театралният епицентър през март. В началото е тежката артилерия.

„КАЛИГУЛА“, 19 МАРТ Явор Гърдев (номинация за режисура) умее да сложи пръст в раните на своите зрители и пак да остане над злобата на деня. Сега го прави чрез пиесата на Камю и темата за човека, загубил вярата, ценностите и илюзиите си в „Калигула“

божествената свобода, дори през кръв и през краха на собствената си империя. Безсловесните сцени с повиване тялото на Друзила, танцът на Калигула като Венера (музика Калин Николов, хореография Виолета Витанова и Станислав Генадиев) и античната голота на Димо Алексиев правят атаката върху сетивата на публиката още по-брутална. Никола Тороманов (номинация за сценографията на „Калигула“ и „Валентинов ден“) окончателно хипнотизира зрителя, хвърляйки го почти буквално на арената на действието.

„ИЗКУСТВОТО ДА СМИТАШ БОКЛУКА ПОД КИЛИМА“, 26 МАРТ историческите и социалните катастрофи. Идеите на екзистенциализма, зародил се след тоталната разруха на двете световни войни, са болезнено актуални и сега. Условното им пренасяне в римския императорски двор уедрява мащаба на сблъсъка между свобода и несвобода, власт и произвол, цинизъм и морал. Трупата на варненския театър успява да издържи на мащаба и да овладее този спектакъл на единия дъх, както го нарича Явор Гърдев. Калигула на Димо Алексиев (плътно актьорско присъствие и номинация за главна роля) не е умопомрачен тиранин, а смъртен, решен да постигне невъзможното –

96

Най-добрата адаптация на текстове на Бергман за сцена през последните десетина години. Заслугата е на Десислава Шпатова (номинация за режисура). Тя е успяла да обедини три поколения актьори (ДТ - Пазарджик) в елегантен и чист спектакъл, който в реално време и „Изкуството да смиташ боклука под килима“

ретроспекции разказва „колко е лесно да бъдеш влюбен на 20 години и колко е трудно да бъдеш разлюбен на 40 години“. Много стабилно присъствие на дебютантката на професионална сцена Ирмена Чичикова (номинация за поддържаща роля).

„ЖЕНИТБА“, 25 МАРТ Спектакълът на ДТ - Пазарджик, а не едноименната постановка на Народния театър, въпреки че и тя има две номинации (Рени Врангова и Марин Янев). Във версията на Гаро Ашикян комедията на Гогол сменя на бърз каданс смешно с тъжно, лирика с гротеска. Монолозите (особено тези на Добрин Досев, номинация за поддържаща роля) имат емоционалния мащаб на епос, разказвайки един цял живот само през дребен детайл, като изтърканите чехли на Подкальосин например. Тук би могло да има и още номинации – на Людмила Митева в ролята на сватовницата и за сценографията и костюмите на Милена Пантелеева.

„РАДОСТ ЗА МОЕТО СЪРЦЕ“, 23 МАРТ Много силен дебют на режисьора Младен Алексиев и на сценографа Деница Аргиропулос (и двамата номинирани в тази категория) на сцената на ДТ - Ловеч. Пиесата на Керил Чърчил разказва

01

27.02. - 26.03.09


стр. 97

стр. 97

АФИШЪТ

ВИСОК БУЛЕВАРД написа Анелия Янева | снима Цветелина Ангелова

Пламен Марков е режисьор на постановката, с която ще се открие сцената на Модерен театър. Репетициите на „Божествата на касапите“ са вече в последния си етап. Актьорите са Ирини Жамбонас, Кристина Янева, Пенко Господинов и Иван Радоев. Автор на пиесата е Ясмина Реза. Познаваме я от „Арт“ (реж. Пламен Марков), поставена още от Леон Даниел със заглавие „Изкуство“, и от Атанас О’Махони в ДТ - Ловеч, и „Живот Х 3“ (реж. Явор Гърдев). Това е първата постановка на „Божествата на касапите“ в България. Едни от най-успешните й реализации са през 2008 г. - в Париж с участието на Изабел Юпер и режисирана от самата Реза и в Лондон с участието на Рейф Файнс.

„Тайбеле и нейният демон“ една проста история – семейство очаква завръщането на дъщерята след дълго отсъствие, но като прекъсва начесто и връща лентата, повтаряйки почти буквално отделните епизоди. Всяко повторение обаче е с различен финал, който драматично променя посоката на историята. Актьорите (номинация за главна роля на Ленко Гурков) са затворени с четири стени в тясна кухня, която прилича на шарена кутийка. Публиката ги наблюдава през отвор с размерите на прозорец, сякаш воайорства от балкона насреща. Върху четвъртата стена откъм залата случващото се в кухнята се повтаря в черно-бели кадри и реално време.

„ТАЙБЕЛЕ И НЕЙНИЯТ ДЕМОН“, 22 МАРТ Режисьорът Пламен Марков и Мира Каланова (номинация за сценография) разказват с доза ирония тази притча на нобелиста Исаак Башевис Сингер. Млада жена е изоставена от съпруга си, но по еврейските закони няма право на втори брак. Една мистична история за страстната връзка на жена и демон подсказва на влюбения в нея Алхонон как да я спечели. Топъл и затрогващ спектакъл на ДТ - Стара Загора. В него също има още потенциални номинации - за Тигран Торосян и Константин Икономов.

Казват за пиесите на Ясмина Реза, че са висок булевард. Това комплимент ли е, или високомерие? Зависи кой го казва. Ако под булевард се разбира, че текстовете й са комуникативни, това има основание. Но според мен е високомерие, защото за разлика от булевардните пиеси тя няма амбицията да угажда на публиката. И въпреки това пиесите й не са хладни и енигматични, да говорят много и нищо да не казват, което обикновено се харесва на критиците. Когато дадох „Арт“ на драматурга на Народния театър Константин Илиев, той каза, че това е булевардна пиеса. След това немските театрални критици я обявиха за най-добрата пиеса на годината и той промени мнението си. „Арт“ издържа в „Зад канала“ сто представления. Дори ние не го очаквахме – в крайна сметка кой се интересува, че някой купил бяла картина. Всеки един проблем при Реза обаче е погледнат с интелигентно чувство за хумор. Един от големите английски критици, Майкъл Билингтън, харесва пиесата, но въпреки това казва за Реза нещо доста язвително и саркастично - че се опитва да представи своя мравуняк като планина.

Каква е „бялата картина“ този път? Историята е също толкова проста, колкото и в „Арт“. Сбиването на две 11-годишни момчета, едното избива предните зъби на другото, става повод техните родители да се срещнат, за да обсъдят проблема. Започва разговор, който постепенно обръща темата и ситуацията. Семействата, които отначало са изглеждали монолитни, се оказват пред разпад, а всеки от четиримата постепенно се отказва от намеренията, с които е започнал разговора. Има два типа драматургия. При единия човек бързо се ориентира от някаква интродукция какво се е случило дотук и после следи какво става оттам нататък. При другия тип, от който са Харолд Пинтър и Ясмина Реза, зрителят се чувства така, сякаш подслушва случаен разговор на съседната маса. От отделни реплики той трябва да възстанови историята на говорещите и техните взаимоотношения. Защото те не се чувстват задължени да обясняват. Ти сам трябва да събереш картината от отделните парчета. И в това е тръпката.

97


стр. 98 стр. 98

АФИШЪТ

ЖИВОТЪТ В ОБРАТНО БРОЕНЕ Бенжамин Бътън се ражда старец, с годините се подмладява и умира бебе. Това е рамката, в която Скот Фитцежарлд е разказал една история на хартия през 1921, а сценаристът Ерик Рот

(“Форест Гъмп”) и режисьорът Дейвид Финчър (“Седем”, “Боен клуб”) заснеха филм през 2008. Лентата запазва заглавието на разказа “Странният случай на Бенжамин Бътън” (The Curious Case of Benjamin Button), но променя един ключов детайл и превръща абсурдистката ирония на литературния оригинал в мелодрама. При Фицджералд героят се ражда старец, който няма памет, защото животът му тепърва започва, но може да говори и разсъждава като възрастен човек. Филмовият Бенжамин идва на бял свят като истинско бебе в старческа опаковка. Това превръща първата половина от екранния вариант в парад на второстепенните персонажи. Зрителят скучае близо час,

написа Антония Ковачева

докато Брад Пит започне да се приближава до реалната си възраст. Чак тогава тръгва по-добрата част от филма. Там момчето се влюбва в момичето (Кейт Бланчет), което познава от дете, но съдбата малко ще ги разиграе, преди да разберат, че са един за друг, докато смъртта ги раздели по малко по-особен начин. “Странният случай на Бенжамин Бътън” набира скорост към края, където е трогателен до сълзи и даже философски красив. Група зевзеци обаче не са се разчувствали особено и са качили в интернет псевдотрейлър, озаглавен “Странният случай на Форест Гъмп”. В него приликите между филма за Форест и филма за Бенжамин са повече от забавни.

СЪЛЗИ И УСМИВКИ ОТ ХОЛИ-БОЛИ-ВУД “Беднякът милионер” (Slumdog millionaire) не е разказ за шоуто “Стани богат”, въпреки че целият сюжет се развива около популярното тв състезание. Не е и проникновен анализ на индийското социално дъно, нищо че главните герои носят под ноктите си калта на бордеите. Написан от сценариста на “Време за мъже” Саймън Бофой по романа “Въпроси и отговори” на индиеца Викас Сваруп и заснет от британеца Дани Бойл в Индия с индийски изпълнители, “Беднякът милионер” е страшна, но романтична приказка. Осемнайсетгодишният Джамал се озовава на състезателния стол в индийската версия на “Стани богат”. Той е момче за всичко в една от стотиците индийски компании за телефония, израснало в мумбайския квартал Дхарави – най-голямото бедняшко гето на земята с над 2 млн. жители. Водещият на шоуто скоро губи чувството си за превъзход-

ство, защото Джамал дава един след друг верните отговори. Точно преди последния въпрос сигналът възвестява прекъсване, прожекторите загасват, а младежът е откаран в полицията. Там подозират, че необразован сирак като него отговаря правилно чрез някаква измама. Докато цяла Индия тръпне в очакване на инфарктния финал, разпитът на Джамал ни връща към историята на неговото детство и причината

за участието му в “Стани богат”. Пред тази история за верски кланета, деца, на които вадят очите с лъжица, за да просят по-успешно, проституция, глад и убийства, героите на Дикенс изглеждат галеници на съдбата. Най-ценното качество на “Беднякът милионер” не е в мащабния разказ, в криминално-моралистичната интрига или в музиката на един от най-прочутите млади композитори на индийското кино - Раман. Самият режисьор не крие, че е направил студиен филм по холивудските правила на мажоритарния си копродуцент "Уорнър индипендънт", дъщерна компания на "Уорнър брадърс". Онова, заради което си заслужава и ние да приемем правилата на тази игра, са изумителните изпълнения на индийските деца и куражът на Дани Бойл да снима из места, където и индийските продукции не стъпват. Част от неговата приказка е напълно истинска.

АКТЬОРСКОТО СБОГОМ НА КЛИНТ ИСТУУД „Харесвам го, защото има само две изражения на лицето. Едното с шапка, другото без”, обяснява се в любов към Клинт Истууд царят на спагети уестърна Серджо Леоне. На 78 грандът Истууд режисира като луд, печели "Оскар" след "Оскар" за това и все по-рядко си показва израженията на екрана. Когато го прави обаче, боксофисите удрят тавана. В „Гран Торино” (Gran Torino) Истууд е без шапка, но заредената пушка отново е на една ръка разстояние. Пенсионираният монтьор

98

и ветеран от корейската война Уолт Ковалски е последният бял, хартисал в един от работническите квартали на Детройт. Непосредствените му съседи са многолюдно азиатско семейство (непрофесионални изпълнители). Ковалски смята „жълтите” за природна напаст, която трябва да се държи настрана. И никак не е изненадан, когато сгащва съседското момче при опит да открадне голямата му гордост – зелен "Форд Гран Торино" 1972 г. Инцидентът ще отключи събития, които и хлапе-

то, и възрастният темерут, и целият квартал най-малко са очаквали. Финалът е изключителен.

01

27.02. - 26.03.09


стр. 99

стр. 99

АФИШЪТ

ДОБЪР ДЕН, ТЪГА написа Александър Хаджигеоргиев

Подчертано мрачните дни, които напоследък се нижат край нас, са прекрасен повод да се обърнем към себе си. Да измислим нещо светло, да подишаме в шепите на душата си, с други думи - да отслабим хватката. Имам добро предложение – албумът на норвежкия тромпетист Матиас Ейк The Door. Изданието е на ЕСМ, което за мен винаги се асоциира с абсолютно изпипани аранжименти, минималистични сола и много качествен звук. Ейк е поредният даровит скандинавски младеж (роден е 1979 г.), започнал с психеделик, ембиънт и прогресив рок, докато постепенно налучка вратата към джаза с участия с Чик Къриа и Пат Матини, и най-вече със стабилното си включване в групата на Ману Катче през 2007 г. Всъщност Ейк е мултиинструменталист и, както скромно се изразява в майспейса си, свири на всичко, на което е необходимо.

За необходимост младият музикант е приел тромпета, пианото, китарата, контрабаса, вибрафона и арфата. Албумът съдържа осем пиеси, изсвирени със собствения му квартет (Джон Балке пиано, Стян Карстенсен – китара, Аудун Ерлиен - бас, и Аудун Кливе на ударните). Титулната The Door противно на очакванията ми предлага едно доста светло навлизане в пространството и игриво подтичване между скалите в някаква странна гоненица с ехото на собствените си мисли.

В Williamsburg сме очаровани от прекрасния диалог между пианото и тромпета, с дъх на свободна импровизация, като особено ефектна е постлюдията. В Porvoo музикантите изглеждат доста замислени и на моменти ти се струва, че изобщо ще се откажат да свирят, но все пак изкарват пиесата докрай. Colon blues е някак ученическо и с прекаленo патетичното си начало напомня музиката на руски филм за любов от 80-те, но след това се оправя, и то пак след намесата на пианото. Към края явно тъгата надделява и в December и Fly тонът става по-безнадежден и отчужден от когато и да било. Радвам се, че Ейк не е добавил фаталното s към названието на албума си, но дори и така едва се сдържам да не изпея: This is the end, beautiful friend, this is the end. Матиас Ейк – The Door, ECM 2008

ДИАЛОЗИТЕ НА ПАВАРОТИ написа Елена Драгостинова

трябва време за семейството. Павароти отговорил, че това е моментът душата му да се отвори и да „роди откровение”. Така и станало. Не е ясно какъв точно е бил подходът на Павароти към останалите съучастници в благотворителните каузи за Босна, Косово, Камбоджа, Гватемала, Тибет и афганистанските бежански лагери в Пакистан. Не е и така съществено. Важното е, че в тези дуети неповторимият стил на Павароти е в мир със Селин Дион, Елтън Джон, Марая Кери, Ерик Клептън, Стинг, Дзукеро,

„Павароти: Дуетите” („Вирджиния рекърдс“/Decca)

NO LINE ON THE HORIZON - U2

ALL I EVER WANTED КЕЛИ КЛАРКСЪН

TEN (DELUXE EDITION) PEARL JAM

Чисто новият албум на любимците ни излиза официално на 3 март. В диска ни чакат 11 парчета, записани в студио. Тръпнем!

Десети март е денят, в който романтичната поп певица ще издаде своите нови 14 потенциални хита.

През 1991 г. групата издаде албума си Ten и го продаде в 12 млн. копия. На 24 март излиза новото разширено издание на тавата, която съдържа два диска и едно DVD. Луксозното издание подгрява предстоящата през 2011 г. 20-а годишнина на бандата.

Боно разказваше в един филм как Павароти го измъчвал да напише песен – дует между двамата. Боно отказал с оправданието, че идва Великден и му

Андреа Бочели, Брайън Адамс, Лайнъл Ричи, Шърли Кроу, Джон Бон Джови, „Юритмикс“, Франк Синатра. Един от биографите на Лучано разказва с присмех, че резултат от дуетите била смаяната физиономия на Павароти, когато четири непознати девойчета му подвикнали: „Хай, Пав!” Не вярвам да е бил толкова смаян. Та нали цялата му кариера бе устремена към заличаването на граници – в жанрове, в стилове, в общуване.

99


стр. 100 стр. 100

АФИШЪТ написа Поли Каменова

ЗАПЕЧАТАНО С ЦЕЛУВКА набързо запълва празнината. Сега книгата излиза и на български. И тя е:

ЗА ЖЕНИТЕ

„Запечатано с целувка. Любовни писма на велики мъже” е книга-мистификация. Кари Брадшоу от игралния филм „Сексът и градът” чете на Тузара избрани писма на велики мъже и го пита той на нея защо никога не й писал любовно писмо. Тузара в творческо безсилие сяда и преписва цялата книга, за да й докаже любовта си. В резултат книжарниците са нападнати от истерични жени, които искат да се сдобият с това издание. Такова обаче няма и британското издателство "Макмилън"

Дами, не бива да си купувате тази книга. Тя е предназначена да бъде подарък за вас. Затова отворете списанието на тази страница и небрежно го подхвърлете, така че да привлече вниманието на мъжа до вас. А когато я получите, надникнете в интимния живот на някои от най-великите мъже в историята. Оказва се, че агресивният Наполеон е доста мрънкащ и язвителен любовник. Нежният Шуман е твърд и настоятелен влюбен мъж, борещ се със зъби и нокти за жената на своето сърце. Новаторът Дарвин е ужасно пресметлив съпруг. Геният Моцарт има удивително мръсен език. Ревностният католик Честъртън притежава прекрасно чувство за хумор, а Бетовен... Бетовен си е Бетовен.

ЗА МЪЖЕТЕ Тази книга ще бъде вашето вдъхнове-

ние. Все някога трябва да разберете истината, стара колкото света – за жената са важни малките, но искрени жестове. За доказателство съставителката Урсула Дойл е подбрала и някои уникални писма от неизвестни войници от Гражданската война в САЩ и от Първата световна война.

ЗА ХОРА С РАЗЛИЧНА СЕКСУАЛНА ОРИЕНТАЦИЯ „Отпечатъците на малките ти стъпала правят сенчести долини само за мен, ароматът на косата ти е като смирна и където и да отидеш, след теб се разнася уханието на канела.” Признавам, любимият ми цитат от книгата - никой друг не може да пише като Оскар Уайлд, който посвещава тези редове на своя любовник, сър Алфред Дъглас. „Запечатано с целувка. Любовни писма на велики мъже”, под редакцията на Урсула Дойл. ИК „Кръгозор”

КАКВО ЧЕТЕ МИСИС ДЖОУНС

Мисис Джоунс е заета жена и може да си позволи да чете само най-доброто. За нея е лесно да се ориентира кое е то – просто отваря неделния брой на New York Times. Седмичната класация на вестника, която следи най-продаваните книги през седмицата, излиза от 9 април 1942 г. Основава се на седмични доклади за продажбите от независими книжари, вериги книжарници и

100

търговци на едро из цяла Америка. За изминалите десетилетия New York Times успява да убеди повечето от читателите си, че истински успешна е само тази книга, която заслужи място в тяхната класация. Niall Ferguson, The Ascent of Money: A Financial History of the World (Нийл Фъргюсън, „Възходът на парите: финансовата история на света”) от няколко седмици стои в първата десятка. Самият Нийл е любимец на западните медии и промотира по убедителен начин своите книги – новата му книга е „подплатена” от двучасов документален филм със същото заглавие. Фъргюсън е професор по история в "Харвард", но преподава и в "Оксфорд", "Станфорд" и други престижни университети (освен това е млад – 45 години, и привлекателен). Автор е на няколко книги, предизвикали огромен интерес: The Pity of War, The House of Rothschild, The Cash Nexus, and Empire. През 2004 г. влиза в

класацията на TIME за 100-те най-влиятелни личности в света. За разлика от другите книги на Фъргюсън в тази няма нищо особено новаторско и провокативно, напротив: той твърди, че всичко, което преживяваме днес – кризата на пазара, кредитните балони, тайните финансови сделки, се е случвало и преди, и то многократно. Авторът посочва любопитните прилики между краха на „Енрон” и финансовите манипулации на Джон Лоу във Франция в началото на ХVIII век. Майстор на анекдотите и афоризмите, той успява да превърне и най-сухата материя в жив разказ. Яснотата на неговите обяснения на финансовите системи доставя изключително удоволствие. Както и портретите на историческите личности, оказали влияние върху историята на парите. Niall Ferguson, The Ascent of Money: A Financial History of the World

01

27.02. - 26.03.09


стр. 101 стр. 101

ДИЗАЙНЪТ ВИДЪТ

101


стр. 102 стр. 102

АФИШЪТ

НАУЧЕН ТРИЛЪР

Всеки иска да стигне пръв до Дейвид Суифт – агентите на ФБР и хладнокръвен руски наемник Симон (който въпреки зловещото си поведение може да ви стане симпатичен заради покъртителната си лична история)., защото в него може да е ключът към Свещения граал на физиката и към тайната, която ще

даде невъобразима власт в ръцете на този, който я притежава и която може да унищожи света. Дебютният роман на журналиста Марк Алпърт „Последната тайна” (The Final Theory) се изстреля в челните класации на Запад и вече се превърна в световен феномен с множество публикации в Европа, Азия и Латинска Америка. Алпърт е следвал астрофизика в Принстън, което определено си личи. Книгата е преведена на 18 езика. „Последната тайна” (в оригинал The Final Theory) е трилър, съчетаващ вдъхновяващи научни идеи – не се притеснявайте, обяснени са така, че всеки простосмъртен да проумее що е това Теория на струните, М-теория и квантова гравитация - с престрелки с ФБР, преследване с коли и достатъчно мистика, за да ви накара да изчетете

романа със скоростта на светлината (която между впрочем се означава с c , известна е още като константа на Айнщайн и е равна на 300 000 км/сек., или по-точно на 299 792 458 м/сек.). Според Марк Алпърт в последните трийсет години от живота си Айнщайн се опитвал да създаде една-единствена теория, която да изясни всички сили в природата. Великият учен е вярвал, че физиката е Божие откровение. След този роман започнах да съжалявам, че не обръщах повече внимание на този предмет в училище. Интелигентен трилър, за който критичката Джанет Маслин от ”Ню Йорк таймс” казва, че е „като „Шифърът на Леонардо”, но за наука”. Остава само да разберем кога излиза и филмът... Марк Алпърт, „Последната тайна”, изд. „Обсидиан”

написа Мария Ландова

ИЗГУБЕНИ В СИМЕТРИЯТА Често от случайната среща на формален повод с неформален артист се ражда нещо интересно. На пръв поглед повод за проекта „Глобално и дългосрочно ситуацията е положителна” на Надежда Ляхова (известен артист в съвремeнното българско изкуство) би могъл да е и стогодишнината на столицата. Вторият прочит обаче препраща в политическия брътвеж, фрашкан с шаблони и идеологеми за светлото ни европейско бъдеще. Столицата ни се напъва да се държи като европейка, което води само до трагикомични резултати.

102

Например нелепото ново строителство, чиито попълзновения Надежда Ляхова наблюдава през своята камера. СГХГ отбелязва юбилея на патрона си по възможно най-интелигентния начин – с видеоинсталацията на Ляхова. Без дитирамби, без етнография и музеен ентусиазъм. При избора на видеосюжетите авторката тръгва от реално случили се „евростроителни” събития (2007-2008) в нейната махала „Ситняково“ на една камера разстояние от прозорците й. Изкопи, багери и щуращи се работници се завъртат и плавно

напускат злободневието. С няколко монтажни операции те се издигат над политическото и осъмват в естетизирания абсурд. Концепцията за изложбата е чиста и ударна. Две големи видеостени изграждат нейния център. На тях текат видеоклиповете „Мотив 1 („Държавната машина“)” и „Мотив 2“ („Малка машинка“). Държавната машина е визуална и звукова метафора, която прави от безобидната фадрома враждебно космическо насекомо. Фадромата-държава ту позира в хрисима поза и проблясва с очи-прозорци, ту хищно разгръща щипки и заграбва кръвожадно жива плът от земята. Край нея за мащаб в трансов танц се мотаят малки човечета играчки. Това, повторено няколко пъти, добива почти мистично внушение. Малката машинка пък, обратно, те кара да се усмихнеш и умилиш. Там малкото булдозерче се раздвоява в неуморни и смешни хлебарки, които се щурат, целуват, изяждат, изчезват и отново се появяват, умело разиграни от визуалните ефекти. Симетрията като основен закон за протичането на промяната е и главният герой в цялата инсталация. С остроумни монтажни трикове и много вкус Ляхова реинтерпретира познат урбанистичен сюжет и кара прекроените лица на града да се взрат недоверчиво през екрана. В нас. Надежда Олег Ляхова, „Глобално и дългосрочно ситуацията е положителна”, СГХГ, 5 март - 26 април

01

27.02. - 26.03.09


стр. 103 стр. 103


стр. 104 стр. 104

ИМИДЖЪТ

ВИЖ МЕ ПАК ИЛИ СИЛАТА НА ПЪРВОТО ВПЕЧАТЛЕНИЕ

написа Кристина Крънчева

Полът, цветът на кожата, ръстът, формата и големината на ръцете и краката, кои са родителите ни, братята и сестрите, средата, в която сме израснали, държавата, където сме родени... Тези фактори не можем да контролираме. Други обаче владеем. Като имиджа*.

Имиджът е посланието, което човек изпраща на хората наоколо. Чрез него заявяваме своите достойнства, таланти и стремежи. Дори и претенциите да заемем едно или друго място в обществото и деловия свят. От това как сме подбрали средствата да изразим себе си зависи първото впечатление, което правим. Посланието се сформира от начина, по който изглеждаме (облекло, прическа, аксесоари), и от начина, по който се държим (походка, поглед, усмивка, маниери). Когато срещнем непознат човек, си създаваме мнение за него, основаващо се единствено на външния му вид. По него първо преценяваме дали е привлекателен, приятелски настроен, с равно на нашето социално и интелектуално ниво и дори дали си заслужава да общуваме с него. Всички тези данни и информация се подават в нашия мозък. Собственият ни „компютър”, в който имаме безброй „папки“, създадени на база опит, обработва тези „данни” и ни дава оценки дори за характера, темперамента и професионалните качества на непознатия човек. Тази информация получаваме и анализираме в рамките на няколко секунди. Контактът се осъществява посредством едно сетиво - очите ни, вгледани в тялото на човека пред нас. Казано направо, гледаме дрехите на хората. А след като градим толкова сериозни характеристики за другите, като се позоваваме само на външността, значи трябва внимателно да обмисляме как да се обличаме. Защото така можем да накараме другите да мислят за нас това, което ние искаме. Професионалните успехи на жените не зависят изцяло или в голяма степен

104

само от начина им на обличане. Но е истина, че облеклото играе важна роля в изграждането на кариера. Редица изследвания доказват обаче, че жени, които се обличат адекватно за позициите, които заемат, невинаги са найуспешните и не правят непременно завидна кариера. Но пък неадекватно облечените... почти никога не успяват. В същото време неподходящото облекло и общият външен вид не са фактори, които могат да повлияят отрицателно на кариерата на един мъж. Ако той е професионалист в работата си и външният му вид е неподходящ, за него ще казваме, че „е изключително способен, нищо че изглежда така…”. В обратния случай ще липсва каквато и да било реплика. Или ще използваме езика на тялото с онова характерно повдигане на рамене зад гърба и примигване с очи, а накрая най-вероятно жената ще се окаже протеже на някого… Не е честно. Много жени избират дрехите от професионалния си гардероб, повлияни от своя произход или средата, в която са живели. И точно средата ги кара да харесват определени стилове и цветове. Но ако професионалната среда е различна от тяхната естествена, както е в повечето случаи, шансовете им за кариера драстично намаляват. Другият капан пред създаването на подходящ стил е модата. Ако оставите модната индустрия да диктува какви дрехи да носите на работа, е равносилно да накарате непознат да ви напише автобиографията.

Модата по същество е маркетингов инструмент и е естествено хората от тази индустрия да се грижат за собствения си успех, не за вашия...

Те нямат интерес вие да си купите костюм, сако или пола и да ги носите няколко години. Те искат да имате дрехи, които да ползвате един или два сезона, след което да ги замените с нови. Основната причина, заради

която жените в бизнеса трябва да игнорират модата, е, че дизайнерите никога не създават мода за жени, които изпълняват служебните си задължения в реалния делови свят. Има и още една категория жени, които смятат, че като се обличат секси, ще развият по-добре кариерата си. Ужасна грешка. Да, по-голямата част от мъжкия свят се радва на атрактивни жени, облечени в секси стил. Хвърлят им погледи, канят ги на мероприятия, могат дори да заживеят с тях, но безкрайно рядко ги повишават в работата или им се доверяват за важни проекти. Просто ги приемат несериозно и това естествено убива кариерата им. Други жени пък смятат, че като са стигнали една позиция нагоре по корпоративната стълба, това е достатъчно условие да не променят гардероба си и да продължат изкачването със същото мишо сиво костюмче отпреди пет години. И това не е вярно. Попадането в клуба на висшия управленски персонал има свои правила и своя клубна униформа. Най-подходящото облекло за тези жени е това, което крещи „пари, стил и класа”. Доказано е, че първото впечатление се сформира в мозъка ни между четири и седем секунди. А за да се промени това впечатление, са необходими цели две години... Вашият имидж е най-видимото и преносимо богатство, което притежавате, затова и всеки дебют трябва да е максимално успешен. Вашият стил се определя само от това как изглеждате самите вие. Имиджът ви трябва да ви прави да изглеждате стабилни и приятелски настроени. В същото време задължително е да не се лишавате от своята женственост и привлекателност. Чрез имиджа трябва да можете да демонстрирате своите лични и професионални постижения.

* Имидж е английска дума и означава изображение, представа, мнение, картина.

01

27.02. - 26.03.09


HER Magazine, issue 1  
Read more
Read more
Similar to
Popular now
Just for you