Page 1


БЪЛГАРСКИ ИСТОРИЧЕСКИ ЧЕТЕНИЯ 2020 НАСЛЕДСТВО БЪЛГАРСКО

ПОД ПАТРОНАЖА НА ПРЕЗИДЕНТА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ РУМЕН РАДЕВ


БЪЛГАРСКИ ИСТОРИЧЕСКИ ЧЕТЕНИЯ 2020 СБОРНИК

НАСЛЕДСТВО БЪЛГАРСКО

"За тези, които идват след нас: ДА ПОМНЯТ И ПАЗЯТ!" АНДАРИ

АНДАРИ Варна, 2020


Създатели на „БЪЛГАРСКИ ИСТОРИЧЕСКИ ЧЕТЕНИЯ“ са АНДАРИ – Анатолий Радев и Дария Василева. Четенията се провеждат веднъж годишно в град София и град Варна по зададена тема с участието на изследователи от цялата страна. www.facebook.com/historictalks www.youtube.com/c/ИсторическиБеседи-андари www.andaribg.com andaribg@gmail.com

БЪЛГАРСКИ ИСТОРИЧЕСКИ ЧЕТЕНИЯ 2020 НАСЛЕДСТВО БЪЛГАРСКО СБОРНИК © Съставители: АНДАРИ – Анатолий Радев и Дария Василева © Автори: Анатолий Радев, Дария Василева, Белин Моллов, Биляна Папазова Амманн, Велислав Алтънов, Георги Канев, Донка Николова, Елена Водинчар, Емил Николов, Здравко Петров, Ивелин Любенов, Йордан Иванов, Йордан Табов, Калин Николов, Красимир Иванов, Любомир Йорданов, Марияна Шабаркова-Петрова, Мартин Атанасов, Надя Тончева, Недялко Илиев, Петър Петров, Светлозар Попов, Севдалина Жечева, Станислав Георгиев, Стоян Райчевски, Стоян Танев, Мариана М. Тиен, Таньо Танев, Таня Груева, Таня Доганова-Христова, Тодор Димов, Христо Буковски © Корица: АНДАРИ – Анатолий Радев и Дария Василева © Оформление и предпечат: АНДАРИ – Анатолий Радев и Дария Василева Печат: Хеликс прес, Варна, 2020, www.helixpress.com Сборникът е отпечатан с финансовата подкрепа на ВЕСЕЛИН ПЕНЧЕВ ВАСИЛЕВ Сборникът е съвместно издание на АНДАРИ, ИНЛЕ © Издател: АНДАРИ, Варна, 2020 andaribg@gmail.com, www.andaribg.com ISBN 978-619-91102-4-9 Всички права запазени. Не се разрешава публикуването, възпроизвеждането и разпространението на сборника или на части от него под каквато и да е форма – електронна, механична, фотокопирна или по друг начин без изричното писмено разрешение на съставителите. Издателят и съставителите не носят отговорност за съдържанието, използваните изображения и стила на изложение в отпечатаните авторски материали.


СЪДЪРЖАНИЕ ВЪВЕДЕНИЕ.................................................................................................................................7 Анатолий Радев, Дария Василева ПАЗИТЕЛИТЕ НА СОФИЙСКИЯ УНИВЕРСИТЕТ, СЪЗДАДЕНИ ОТ КИРИЛ ШИВАРОВ................9 Белин Моллов АРХИТЕКТУРА НА ОБРАЗОВАНИЕТО............................................................................................27 Биляна Папазова Амманн НАКЪДЕ СИ СЕ ЗАПЪТИЛО, 21-О СТОЛЕТИЕ?.............................................................................39 Велислав Алтънов СТЪКЛЕНОТО НАСЛЕДСТВО..........................................................................................................47 Георги Канев ЗА ИЗСЛЕДОВАТЕЛСКИЯ ПОДХОД КЪМ МОНАШЕСКАТА КУЛТУРА В СРЕДНОВЕКОВНА БЪЛГАРИЯ...................................................................................................57 Донка Николова ДАРИТЕЛИТЕ. ................................................................................................................................69 Елена Водинчар КАЛЕНДАРНА ОБРЕДНОСТ И РОДОВИ ОТНОШЕНИЯ (ПРИМЕРИ ОТ БЪЛГАРСКАТА ОБЩНОСТ В БЕСАРАБИЯ)...................................................................................77 Емил Николов ЗЛАТНИЯТ ВЕК НА БЪЛГАРСКАТА КУЛТУРА И СЪДБАТА НА БИБЛИОТЕКАТА НА ЦАР СИМЕОН................................................................................................87 Здравко Петров АРХИТЕКТ СОФИЙСКИ: 150 ГОДИНИ ОТ РОЖДЕНИЕТО НА НИКОЛА ЛАЗАРОВ......................99 Ивелин Любенов ПРЕДТЕЧИ НА СТАРИТЕ ДЮЛГЕРИ. ГРАДЕЖИ И МАЙСТОРИ ОТ 18-ТИ И НАЧАЛОТО НА 19-ТИ ВЕК.........................................................................................................107 Йордан Иванов ШЕПА ИЗВОРНА ВОДА – АВТЕНТИЧНА АВРЕНСКА СВАТБА...................................................117 Йордан Табов ИМЕТО НА БЪЛГАРИЯ В ПЕЧАТНИ ИЗДАНИЯ ДО 1550 Г. ........................................................129 Калин Николов ПОВЕЧЕ ПРЕМЪЛЧАНО, ОТКОЛКОТО КАЗАНО. „НЕОСЪЩЕСТВЕНИЯТ МУЗЕЙ“ – ДОКУМЕНТАЛЕН РАЗКАЗ ЗА СЪДБАТА НА ПОКОЛЕНИЕ БЪЛГАРСКИ ХУДОЖНИЦИ............137 Красимир Иванов ВЪЗНИКВАНЕ И МИСИЯ НА КЛАСИЧЕСКОТО ОБРАЗОВАНИЕ В БЪЛГАРИЯ.........................149 Любомир Йорданов ПАМЕТНИКЪТ НА ВТОРИ ЛОМСКИ КОНЕН ПОЛК – ПОКЛОН ПРЕД ГЕРОИЗМА И СПАСЕНИЕ ОТ ЗАБРАВАТА.......................................................................................................159


Марияна Шабаркова-Петрова ПРЕМЪЛЧАНИТЕ БЪЛГАРСКИ СВЕТЦИ И ТЯХНОТО ПОСЛАНИЕ............................................171 Мартин Атанасов СЛУЧАЯТ „РЬОРИХ“ И ЛЮДМИЛА ЖИВКОВА............................................................................181 Надя Тончева ЯВЛЕНИЕТО „ТРАЯНА“ – БЪЛГАРСКИЯТ ПРИНОС В СВЕТОВНАТА МУЗИКА.........................191 Недялко Илиев МИТАРСТВАТА НА ЕДИН БЪЛГАРСКИ ПОКЛОННИК В ГРАДИНИТЕ НА БОГОРОДИЦА........199 Петър Петров ПО СЛЕДИТЕ НА ИЗЧЕЗНАЛОТО ЛИТЕРАТУРНО НАСЛЕДСТВО НА Н. РАЙНОВ.....................213 Светлозар Попов ИЗТОЧНОБАЛКАНСКИ КОРЕНИ НА ЕЛИНСКАТА МОРСКА КУЛТУРА.......................................221 Светлозар Попов МНОГОЛИКИЯТ ИРНИК В БЪЛГАРСКАТА ИСТОРИЯ.................................................................233 Севдалина Жечева ТРАКИЙСКИТЕ СКАЛНИ ГРОБНИЦИ ПРИ СЕЛО СТАРОСЕЛЕЦ, ОБЩИНА ПРОВАДИЯ..........247 Станислав Георгиев АРХИТЕКТУРАТА СЛЕД ВТОРАТА СВЕТОВНА ВОЙНА – СЧУПЕНОТО ОГЛЕДАЛО НА ОБЩЕСТВОТО..........................................................................................................................257 Стоян Райчевски ЗАВЕЩАНИЕТО НА РАКОВСКИ: „НАШАТА СВОБОДА ОТ НАС ЗАВИСИ“.................................265 Стоян Танев, Мариана М. Тиен ЛЕНИН-ЛЕНЧО ДИМИТРОВ – ПЪРВИЯТ БЪЛГАРСКИ КИТАИСТ ФИЛОСОФ.........................277 Стоян Танев ПРОФЕСОР МАРИН ДРИНОВ И НЕГОВОТО ПРОСВЕТНО, НАУЧНО И КУЛТУРНО НАСЛЕДСТВО В ДУХОВНИЯ ЖИВОТ НА НОВА БЪЛГАРИЯ...................................295 Таньо Танев ЕРАТА ОТ РОЖДЕСТВО ХРИСТОВО – ЕРА НА „АДАМ ОМОУСИОС“..........................................307 Таня Груева СТРУКТУРА, ЦЕННОСТИ И ПРИЕМСТВЕНОСТ В БЪЛГАРСКОТО ХРИСТИЯНСКО СЕМЕЙСТВО.......................................................................................................321 Таня Доганова-Христова ДОГАНОВИЯТ РОД ОТ КОПРИВЩИЦА – КТИТОРИ НА РИЛСКИЯ МАНАСТИР. ДА ПОМНИМ И ТАЧИМ РОДОВАТА СИ ПАМЕТ...........................................................................329 Тодор Димов ГЕРОИЧНИЯТ ПОДВИГ И САМОЖЕРТВАТА НА ЯМБОЛЦИ ЗА СВОБОДАТА НА БЪЛГАРИЯ...............................................................................................................................347 Христо Буковски ИЗКУСТВОТО ДА ДРАМАТИЗИРАШ ИСТОРИЯТА......................................................................353


ВЪВЕДЕНИЕ ПЕТ ГОДИНИ „БЪЛГАРСКИ ИСТОРИЧЕСКИ ЧЕТЕНИЯ“ „В сегашно време „БЪЛГАРСКИ ИСТОРИЧЕСКИ ЧЕТЕНИЯ“ обогатяват и опазват българската памет. По този начин животът на изследователя се влива в общия целокупен български живот. Това не е само дело, което остава на книга, а е наследство, чрез което да се вдъхновяват идните български поколения за нови подвизи на полза роду!“ Веселин Пенчев Василев

Уважаеми читателю, През 2020 година четенията под наслов „НАСЛЕДСТВО БЪЛГАРСКО“ са под патронажа на президента на Република България Румен Радев и се осъществяват с домакинството на Столична библиотека, София и Морско казино, Варна. „Наследство“ – тълкование на думата: 1. Имущество, което след смъртта на собственика му преминава у друго лице. 2. Съвкупност от идейни, битови, културни явления, получени от предишни епохи или личности. Културно наследство. „НАСЛЕДСТВО БЪЛГАРСКО“ – как помним, съхраняваме и опазваме българското културно-историческо наследство – истории от миналото и настоящето на дадена личност, място, традиции, събитие, изкуство: слово, музика, танц в исторически контекст. За онази ценност, която да споделим, разкажем и превърнем в памет за тези след нас. Едно духовно и културно богатство, което да вдъхновява. Благодарим на авторите, които безвъзмездно предоставиха своите материали за сборника. Благодарим на Веселин Пенчев Василев от Варна, с чиято финансова подкрепа стана възможно неговото отпечатване! Благодарим на издателство „Инле“ и печатница „Хеликс Прес“ за подкрепата при създаването на настоящия сборник! АНДАРИ – Анатолий Радев и Дария Василева съставители и издатели 7


АНДАРИ – Анатолий Радев и Дария Василева са изследователи на образа. А. Радев е инженер „Радиокомуникации и видеотехнологии“, специалист реклама и визуална комуникация. Д. Василева е магистър „Фотографско изкуство“. АНДАРИ са образоведи, куратори на образно изкуство и културни оператори. Създатели на Център за образна култура „ArtExtreme“, едноименна изложба и школа „ArtExtreme Concept“ към него. Многожанрови изложби: „ArtExtreme СТРАЖА“ под патронажа на президента Румен Радев; „ArtExtreme 15“ под патронажа на вицепрезидента Маргарита Попова; документална изложба „ЗА СЕБЕ СИ Кирилъ Шиваровъ“ под патронажа на Министерство на културата. Основатели на секция за фотожурналисти, видеооператори и журналисти на свободна практика към СЖБ „Подкрепа“ и Международната федерация на журналистите в Брюксел. Членове на МАБИК (Международна Академия по Българознание, Иновации и Култура), Сдружение „Обединени Бизнес Клубове“, съучредители на Сдружение „Таляна“, носители на грамота „Приятел на Държавен архив-Варна“ за 2017 г. Създатели и организатори на „БЪЛГАРСКИ ИСТОРИЧЕСКИ ЧЕТЕНИЯ“. www.andaribg.com, andaribg@gmail.com

ПАЗИТЕЛИТЕ НА СОФИЙСКИЯ УНИВЕРСИТЕТ, СЪЗДАДЕНИ ОТ КИРИЛ ШИВАРОВ (КРАТКО ИЗЛОЖЕНИЕ НА ПУБЛИКАЦИЯТА)

„И все пак смятам, че най-удобното място да се поставят статуите е мястото, където са. Знам, че сега ще ме попитате: защо? Бързам да ви отговоря. Защото на българското общество трябва да се посочи ясно и недвусмислено ПЪТЯ НА ИСТИНСКОТО РОДОЛЮБИЕ.“ – Кирил Шиваров, из интервю за в. „Заря“, 28 дек. 1934.

9


Арх. Белин Моллов има 50-годишен опит в областта на устройственото планиране и градското развитие. Бил е директор на Генералния план на София, общински съветник в Столичната община, заместник министър на Министерството на регионалното развитие и благоустройството, съпредседател на преговорната позиция „Регионална политика“ по договора за присъединяване на България към ЕС. Специализирал е в „Даунинг Колидж“ в Кембридж; Университета на Южна Каролина – САЩ; Европейския институт по публична администрация в Маастрихт и др. Участвал е в експертната група на Съвета на Европа за разработването на „Хартата на градовете“. www.bmollovarchart.wordpress.com; belinmollov@abv.bg

АРХИТЕКТУРА НА ОБРАЗОВАНИЕТО (КРАТКО ИЗЛОЖЕНИЕ НА ПУБЛИКАЦИЯТА)

Колко и какви трябва да бъдат училищата в България? Има ли отговор на тези въпроси в действащата нормативна уредба за образованието у нас? Има ли визия за броя и облика училищата след 20-30 години, или това са въпроси, които ще се решават мандатно от правителствата на България, съобразно с моментни политически интереси и наличен административен капацитет? Ще съумее ли нашето общество да направи образованието наистина национален приоритет? Този текст връща читателя в миналото, за да му помогне да си изгради критерии за отговор на въпросите на бъдещето. През 1885 г. всяко българско село е давало мило и драго, за да има училище. Тогава бедният български народ е намирал средства за училище с настоятелство. През 1887 г. България е наброявала 3,15 милиона население, а училищата са били почти толкова, колкото са сега. В годините след Освобождението заможните българи са дарявали значителни средства за строеж на училищни сгради с архитектура и оборудване, следвайки примера на най-добрите европейски образци. 11


Биляна Папазова Амманн е родена в Нови Сад. Работила е като научен сътрудник във философския институт на Българската академия на науките (1978-87). Защитава дисертацията си в секцията Философия и методология на науката. През 1987 г. е поканена от швейцарското правителство за гостуващ научен работник към Университета в Берн в рамките на програма „Човекът и биосферата“. Установява се в Швейцария и през 1992-93 г. преподава в Техническия факултет в Цюрих (ETH-Zürich). Заедно със съпруга си проф. Клаус Амманн е организатор на интердисциплинарни семинари. Участва в международни конференции по теми, свързани с философия, биология, стратегия, бъдеще и други. Основното ѝ търсене е обединение на различията между живота и науката чрез собствена концепция за „културата на въпросите“. papazov@sunrise.ch

НАКЪДЕ СИ СЕ ЗАПЪТИЛО, 21-О СТОЛЕТИЕ? (КРАТКО ИЗЛОЖЕНИЕ НА ПУБЛИКАЦИЯТА)

Живеем в едно драматично време, в което абстрактният език превзема живота ни. Той ни заплита в едно „внушено съзнание“, за да прекъсне връзката ни с истинското, дълбочинното в нас, където е паметта за същността ни. Ако „автентичното съзнание“ е поле на възможности, от които правим нашите избори, за да се задържим в живота, то „културата на въпросите“ прокарва пътя към тях. Избирайки пътища, ние събуждаме памет – индивидуална и групова. И не само това – ние ковем и национална стратегия с национален характер като условие за оцеляване в трудния 21-и век.

13


Д-р Велислав Алтънов работи като главен асистент в секция „Антропология на словесните традиции“ към Институт за етнология и фолклористика с Етнографски музей при БАН. Има специални интереси към Богословие, Християнска етика, Културология, Антропология и Интерпретация на историята. Негови статии и студии са публикувани в различни сборници у нас и в чужбина, някои от които „Докторантски четения – 2009“, „Българска етнология“, „Разум“, „БЪЛГАРСКИ ИСТОРИЧЕСКИ ЧЕТЕНИЯ“, „Годишник на ВЕБИ“ и др. v.altanov@gmail.com

СТЪКЛЕНОТО НАСЛЕДСТВО

(КРАТКО ИЗЛОЖЕНИЕ НА ПУБЛИКАЦИЯТА)

Наследство е това, което един народ или човек оставя на потомците си. Казано с други думи, това, което той завещава след себе си. В това има смисъл, защото чрез него се осъществява връзка между хората от различни времена или между поколенията. Всички ние обитаваме в онова, което родителите ни, респ. народа ни са създали преди нас и ние наготово сме влезли и възприели стореното от тях. Наследството, което е завещал Българския народ не е неизменна величина, а може и да бъде повредено, разрушено; може да се загуби или разсипе. Историята показва не един случай на изчезнали народи, култури и цивилизации... Всичко, което са ни оставили нашите прадеди, днес е много крехко и се намира в състояние на риск от унищожение. Тези крехкост има определен произход, вид и особености. И така, кои са факторите, които определят днес Българското наследство, като „крехко“ и рисково или „стъклено“, по смисъла на авторската идея? С тази статия авторът ще разгледа именно рисковете и опасностите от унищожение и загуба на наследството на всички ни.

15


Д-р Георги Канев е възпитаник на Исторически факултет на Софийски университет „Св. Климент Охридски“ и впоследствие защитава дисертация на тема „Монашество и монашеска култура в Средновековна България (XI – XIV в.)“ (2014 г.) Понастоящем е част от експертния състав на Дирекция „Експозиционни и образователни дейности“ към Националния военноисторически музей, София. Георги Канев е част от редакторския екип на електронното издание „Алманах – списание за хуманитарни науки“ и част от авторския колектив на страницата Българска история (www.bulgarianhistory.org). Интересите му са в сферата на българската военна история и историята на Православието в България с акцент върху духовната култура. georgi_kanev1@abv.bg

ЗА ИЗСЛЕДОВАТЕЛСКИЯ ПОДХОД КЪМ МОНАШЕСКАТА КУЛТУРА В СРЕДНОВЕКОВНА БЪЛГАРИЯ (КРАТКО ИЗЛОЖЕНИЕ НА ПУБЛИКАЦИЯТА)

Докладът обобщава постиженията на българската медиевистика по отношение на източноправославното монашество и неговата роля в средновековното българско общество и очертава някои пропуски и слабости в изследователската методика. Авторът изтъква ползите от по-широкото на привличане на интердисциплинарния подход и с оглед на източноправославната монашеска култура поставя акцент на православното богословие. В случая това дава възможност за изследователски поглед „отвътре“ и спомага за по-добро осмисляне както на монашеското битие, така и за разкриване на нови аспекти от светогледа на средновековния човек.

17


18


Донка Николова е родена във Варна, завършва Варненската френска гимназия „Фредерик Жолио-Кюри“, с френски език през 1994 година. Следва магистратура по специалност „История“ във Великотърновския университет „Св. св. Кирил и Методий“ от 1994 до 1999 г. От 2000 г. е експерт в Държавен архив – Варна. През 2007 г. участва в Международния технически стаж по архивистика в Париж, по покана на френското министерство на културата. За трета поредна година участва с доклад в „БЪЛГАРСКИ ИСТОРИЧЕСКИ ЧЕТЕНИЯ“. donita_nik@abv.bg

ДАРИТЕЛИТЕ. (КРАТКО ИЗЛОЖЕНИЕ НА ПУБЛИКАЦИЯТА)

Когато говорим за история, за памет, за наследство на културни традиции и когато свързваме тази тема с Държавните архиви, като пазители на Българското историческо наследство, не трябва да забравяме Дарителите. Хората, дарили снимки и документи на своите близки и родственици, дарили част от семейната си история, като част от историята на града ни, а всъщност даряващи част от родовата си памет, част от емоциите и сърцата си. Дарителите, хората без които понятието „Българско наследство“ нямаше да носи същия смисъл.

19


Гл. ас. д-р Елена Водинчар е завършила Комратския държавен университет в Молдова. Работи като научен сътрудник към Институт за етнология и фолклористика с Етнографски музей при Българска академия на науките. Проучва културното наследство на българската общност в Бесарабия. Автор на книгата „Календарна обредност и идентичност у българите в Бесарабия“ (2019), както и на публикации в научния печат. v_olena@abv.bg

КАЛЕНДАРНА ОБРЕДНОСТ И РОДОВИ ОТНОШЕНИЯ (примери от българската общност в Бесарабия) (КРАТКО ИЗЛОЖЕНИЕ НА ПУБЛИКАЦИЯТА)

Проблемът за миграцията на групи и общности е обект на изучаване от историци, етнолози, културолози, социолози, фолклористи, психолози и др. Наред с класическите теми за формирането и интегрирането на дадена мигрирала група в чужда етнокултурна среда в изследователските кръгове се поставя и въпросът за идентичността. Интересът към този проблем произтича от факта, че явлението „български изселници“ не е чуждо за българската история и днес учените говорят за съвременна и историческа българска миграция. В контекста на проблема за миграциите българите в Бесарабия представляват голям интерес за проучване, най-вече с оглед развитието, проявата и функциите на тяхното културно-историческо наследство. Настоящата статия насочва изследователския поглед към конкретен дял от културното многообразие на тази общност – календарно-обредната система. Целта е да се проследи мястото и функциите на тази обредност в моделирането на семейно-родовите отношения. 21


Емил Николов е живял и учил в Москва. Завършил със Златен медал специалност руска филология в Софийски университет „Св. Климент Охридски“ (1985 г.); избран с конкурс и в продължение на 3 години е асистент по Стара руска литература и руски фолклор в катедра Руска литература на СУ. С награди за преводи от руски език. Изследва връзката между старата руска и българска литература. Работи в редакция „Култура“ на програма „Христо Ботев“ на Българско национално радио. emkonik@gmail.com

ЗЛАТНИЯТ ВЕК НА БЪЛГАРСКАТА КУЛТУРА И СЪДБАТА НА БИБЛИОТЕКАТА НА ЦАР СИМЕОН

(КРАТКО ИЗЛОЖЕНИЕ НА ПУБЛИКАЦИЯТА)

Това, което ние днес познаваме като произведения и като автори от Златния век на българската култура е изключително малка част от действителния брой от творби и писатели, творили в епохата на Златния век. Целта на доклада е да покаже, че творбите и дейците на Златния век са били много повече; да разкрие каква е била тяхната съдба и какво се е случило с царската библиотека на цар Симеон Велики. Мястото, където авторът търси отговорите, не е случайно избрано – това е Киевска Рус и старата руска литература, тъй като фактите убедително сочат, че именно там могат да бъдат открити важни следи – на практика всички произведения на Златния век на българската книжнина са на територията на Русия в различни стари манастири и църкви.

23


Здравко Петров е магистър по Урбанизъм от Университета по архитектура, строителство и геодезия. Създател на historicalroutes.bg за популяризиране и опазване на културно-историческото и архитектурно наследство. Разработва опознавателни туристически маршрути. Автор на книгата „Исторически маршрути: София“ (Сиела, 2019). С опит в стратегическото планиране на регионалното и градско развитие. През 2016 г. участва с авторски модел в мултимедийна изложба към 29-ти конгрес на Националния институт по урбанистика на Италия. zdravko.d.petrov@gmail.com

АРХИТЕКТ СОФИЙСКИ: 150 ГОДИНИ ОТ РОЖДЕНИЕТО НА НИКОЛА ЛАЗАРОВ (КРАТКО ИЗЛОЖЕНИЕ НА ПУБЛИКАЦИЯТА)

Статията представя историята на бележития архитект Никола Лазаров (1870-1942) през моменти от биографията и образи от архитектурното му изкуство. Никола Лазаров е роден във възрожденския Карлово, а пътят му минава през Пловдив и достига до Париж, където завършва архитектура. Отново в България, Лазаров открива първото частно проектантско бюро в София. След това архитектурната му историята е история на неповторима съзидателност с безчет изящни жилищни и обществени сгради в София, Варна, Русе, Габрово, Шумен, Плевен... Талантлив, предприемчив и неуморим, Лазаров винаги е бил и безкомпромисен в отстояването на професионалните си ценности, а днес името му е емблема на българската архитектура.

25


Ивелин Любенов е роден във Враца. Завършил е „Архитектура“ във ВИАС, София, Катедра „Опазване на архитектурното наследство“ и е следвал история на изкуството в Аугсбург, Германия. Работил е в строителния бранш – като проектант, технически ръководител, инвеститорски надзор – в Търново и София. Рисува и пише (стихове и кратка проза), и събира материали, свързани с историята на архитектурата и изкуството в България и на Балканите. Понастоящем живее и работи в София. За пръв път участва в „БЪЛГАРСКИ ИСТОРИЧЕСКИ ЧЕТЕНИЯ“ през 2019 година. ivelin.ivanov@media-press.tv

ПРЕДТЕЧИ НА СТАРИТЕ ДЮЛГЕРИ. ГРАДЕЖИ И МАЙСТОРИ ОТ 18-ТИ И НАЧАЛОТО НА 19-ТИ ВЕК (КРАТКО ИЗЛОЖЕНИЕ НА ПУБЛИКАЦИЯТА)

Разглежда се главно периода на строителство преди 1830 г. Тогавашните градежи са дело на майсторите-предтечи – бащи и учители на нашите най-прочути дюлгери. За съжаление, за този период има твърде малко налична информация от една страна, а от друга много малка част от значимите обекти са точно установени, а още по-малка са запазени до наши дни. При все това ролята на предтечите е изключително важна, защото те, като водачи на семейните тайфи, предават познанията си на своите наследници и подготвят почвата за сетнешния строителен бум през нашето зряло Възраждане. Особено интригуващо е проследяването на цели строителни династии, творили в относителен дълъг период и оставили значима диря: Родът Йоани от Кримин, Егейска Македония; родът Рензовци/Дамянови, с произход от Дебърско; родовете Драгушинови и Караниколови от Трявна; както и брациговските родове, между тях родът Гюлемет. 27


Йордан Иванов е музикант и фолклорист от село Аврен (област Варна). Народен певец и инструменталист, ръководител на вокално-танцови и инструментални формации с национални и международни отличия. Носител на редица престижни награди, управител на Музикално фолклорно сдружение „Фолклор без граници“. Майстор на автентични накити и горд притежател на богата етнографска колекция. maestro.ivanov@gmail.com

ШЕПА ИЗВОРНА ВОДА – АВТЕНТИЧНА АВРЕНСКА СВАТБА (КРАТКО ИЗЛОЖЕНИЕ НА ПУБЛИКАЦИЯТА)

Съществена част от певческата традиция на Авренчани представляват песните, съпровождащи сватбения обред. Предназначени за най-типичните моменти от етапите на ритуала, тези песни подсказват смисъла на обредното действие, внасят тържественост, „разглеждат“ отношенията между млади и стари, документират и утвърждават брачния съюз на младата чета. Една от големите грижи на родителите е къде и как ще задомят своето чедо. Дали зетят ще е имотен или от добър „сой“. В Аврен патриархалните норми са особено силно изявени. Ергените, които са достигнали годините за женене, са често инициатори за избор на бъдеща невеста и винаги се женят за моми от своето или най-близкото ваяшко село. Всяко нарушение на този „закон“ се е гледало съвсем с не добро око. Сега тази традиция се е променила от началото на века, но е била спазвана изключително строго.

29


Проф. дпн Йордан Табов е завършил математика в Московския университет, там е защитил дисертация на тема „Не напълно интегрируеми пфафови системи“ в областта на диференциалните уравнения. Доктор на педагогическите науки от 2004 г., а от 2007 г. и професор в Института по математика и информатика на БАН. Има над 300 научни и научно-популярни публикации. Основните му интереси са в областта на диференциалните уравнения, геометрията, преподаването на математика, история и хронология и приложения на математиката в хуманитарните науки. Има издадени книги с различни тематики, не само в България, но и в чужбина; сред тях с най-голям успех се ползват „Методи за решаване на задачи“ (със съавтор П. Тейлър, издадена в 1996 г. от Австралийския Математически Тръст) и „Кога се е покръстила Киевска Рус“, издадена през 2003 г. в СанктПетербург, Русия. Негова теорема, представена като „Теорема на Табов“, е включена във френски учебник по геометрия за лицеи. tabov@math.bas.bg

ИМЕТО НА БЪЛГАРИЯ В ПЕЧАТНИ ИЗДАНИЯ ДО 1550 Г. (КРАТКО ИЗЛОЖЕНИЕ НА ПУБЛИКАЦИЯТА)

Името на България се среща в старите печатни издания – от първия век на книгопечатането. Тук предлагаме илюстрации на няколко от най-интересните негови споменавания в стари печатни книги и една карта от периода 1500-1550 г.

31


Калин Николов е роден в София. Завършва Художествена гимназия (1971-75) и ВИИИ „Николай Павлович“ (1977-83). Уредник в Графичния кабинет на Националната художествена галерия, София (от 2011). Имал е самостоятелни изложби в София (1978, 1979, 1985, 1991, 1999, 2000, 2004, 2009, 2013), Габрово (2014, 2016), Хамбург (1984, 1988), Атина (1991), Будапеща (1996), Скопие, Щип, Прилеп, Охрид (2013-14), Димитровград, Сърбия (2015) и др.; участвал e в редица общи изложби у нас и в чужбина. Бил е художник на в. „Антени“, „Вечерни новини“, „Репортер 7“, „La Stаda“, „За буквите - О писменех“, списание „Усури“ и мн.др.; на алманаха „Света гора“, на издателствата „Наслука“ и „Огледало“. Автор е и на редица статии и студии с изкуствоведска и историко-художествена насоченост, както и на каталозите „Южнославянски художници от колекцията на Националната галерия“ (2017), „Антони Пиотровски и Тадеуш Айдукевич в колекцията на Националната галерия“ (2017), „Васил Иванов“ (2019) и книгите „Атанас Пацев – преодоляване на невъзможното“ (2018), „Неосъщественият музей“ (2019). kalin_nikolow@abv.bg

ПОВЕЧЕ ПРЕМЪЛЧАНО, ОТКОЛКОТО КАЗАНО. „Неосъщественият музей“ – документален разказ за съдбата на поколение български художници

(КРАТКО ИЗЛОЖЕНИЕ НА ПУБЛИКАЦИЯТА)

Идеята на книгата „Неосъщественият музей“ се роди в разговор с Радой Ралин, който бе вече стар човек, често изреченията му имаха едно сюрреалистично потъване нанякъде и изскачаха след часове завършени сред напълно други ремисии. Защо един писател и някакъв художник трябваше да сме заедно зад един подобен текст? Защо и откъде накъде Ралин ще пише подобна студия – не бе ли работа на изкуствознанието ни! Защо пък точно с мен? В един период (1982-1990 г.), не ми приемаха абсолютно нищо по изложбите, не ми се даваше и работа чрез СБХ. Започнах да пиша в сп. „София“, което бе елитно издание и едно от забележителните носители на духовност в нашата журналистика от ХХ в., а Ралин бе проследил тези ми текстове... 33


Красимир Иванов е възпитаник на Класическата гимназия от 32-я ѝ випуск. Завършва бакалавър „Класическа филология“ в Софийския университет „Св. Климент Охридски“. Учи в продължение на две учебни години в Академия „Вивариум Новум“ в Рим, Италия. Понастоящем е учител по латински език в Класическата гимназия в София. krasi_ivanov94@abv.bg

ВЪЗНИКВАНЕ И МИСИЯ НА КЛАСИЧЕСКОТО ОБРАЗОВАНИЕ В БЪЛГАРИЯ

(КРАТКО ИЗЛОЖЕНИЕ НА ПУБЛИКАЦИЯТА)

Докладът разглежда в хронологическа последователност само най-основните точки на досег между българските земи и цивилизациите на Древна Гърция и Древен Рим: гръцката колонизaция, обмена на религиозни и културни практики между местното население и гръцката колонизация, надписи, както и римските легиони, разквартирувани в Северна България. След това изследването се прехвърля върху Средновековна България и разглежда културният подем на българите, който до голяма степен стъпва върху класическото образование на нашите книжовници. Последната част от доклада разглежда развитието на класическото образование от XVI-XVII век до наши дни. Споменават се основни имена и фактология по темата.

35


Любомир Йорданов е роден в с. Долни Цибър, област Монтана. Завършил е ВТУ „Св. Св. Кирил и Методий“ – специалност „Българска филология“, работил е като учител и секретар на Дружеството на Съюза на българските писатели (СБП) в Михайловград (дн. Монтана). От 1990 г. е журналист – кореспондент на вестниците „Демокрация“, „24 часа“ и „Труд“ за област Монтана. Член е на СБЖ. Автор на три поетични сборника и три книги с документална проза. Редактор е на книги в издателствата „Пан“ и „Труд“. Носител е на отличие за поезия от Яворовите дни в Поморие през 1991 г., наградата „Златно перо“ на СБЖ през 2015 г. и награда за разказ на СБП и НЛРС – Съюз на ловците и риболовците в България на името на Дончо Цончев през 2016 г. От 2019 г. работи като „Връзки с обществеността“ в Окръжен съд – Монтана. labec@abv.bg

ПАМЕТНИКЪТ НА ВТОРИ ЛОМСКИ КОНЕН ПОЛК – ПОКЛОН ПРЕД ГЕРОИЗМА И СПАСЕНИЕ ОТ ЗАБРАВАТА (КРАТКО ИЗЛОЖЕНИЕ НА ПУБЛИКАЦИЯТА)

Докладът представя историята за изграждането през 1928 г. на монумент на 67 загинали кавалеристи от скулптора Кирил Шиваров. След 1944 г. заради „царското“ минало на полка и разгрома, нанесен от кавалеристите на руската 265-та дружина през 1916 г., легендарното поделение е заличено от българската история, а паметникът е изоставен в двора на казармата. По инициатива на граждани Министерството на отбраната предаде през 2018 г. на община Лом парцела с паметника. Вече е изработен проект за нов градски парк, в който потомците ще почитат обелиска на героите.

37


Марияна Шабаркова-Петрова е издател, пътешественик и изследовател. Автор на книгите „Етиопия или отвъд познатото християнство“ (С., Инле, 2016) и „Повече от 100 забележителни манастира в България“ (С., Фют, 2008), съавтор на „Тайният код на българските зографи“ (С., Инле, 2019), и „Мистерията на българските стенописи“, първа и втора част с подзаглавия „Да докоснеш Бога“ и „Свещената история и историята“ (С., Инле, 2014 и 2015). Автор на преводи на исторически монографии от френски на български език (сред които „История на катарите“ от Мишел Рокбер, С., 2010) и от български на френски (сред които „Българите и французите“/„Les Bulgares et les Français“/, С., 2011) и редактор на редица преводни и български книги. Собственик на издателство „Инле“. Съставител и издател на трите оригинални български ерминии – на Дичо Зограф, на Захарий Петрович и на Върбан Коларов. izdatelstvo_inle@abv.bg

ПРЕМЪЛЧАНИТЕ БЪЛГАРСКИ СВЕТЦИ И ТЯХНОТО ПОСЛАНИЕ (КРАТКО ИЗЛОЖЕНИЕ НА ПУБЛИКАЦИЯТА)

Предмет на изследването са някои рядко изобразявани български светци, които са исторически личности с големи заслуги, както и паралели със светци от други раннохристиянски страни. Сред изобразяваните в храма исторически личности като Тервел-Тривелий Теоктист, Михаил воин Български, княз Борис-Михаил, цар Петър Български, цар Давид Български, се акцентира върху образите на Йоан Кукузел и Олга, Покръстителка на Русия, които се изобразяват рядко или отсъстват в българския храм. Разглежда се ролята на Йоан Кукузел за средновековното източно църковно пеене, чийто принос за развитието на музиката на Източната църква според професор Стоян Джуджев е равен на приноса на Йохан Себастиан Бах за развитието на полифонията на Запада. В този контекст се разглеждат и аналози в други раннохристиянски страни като свети Иаред – създателя на етиопската религиозна музика. Изтъква се изключителният принос на 39


МАРИЯНА ШАБАРКОВА-ПЕТРОВА

българската княгиня Олга/Елена за покръстването на Русия, рядко изобразявана в Русия, защото е българска аристократка, както и у нас, вероятно защото е руска княгиня. Целта на изследването е да ни помогне да опознаем още една страна от таланта, ерудицията и творческата смелост на българските зографи.

40


Мартин Атанасов е роден в Пловдив. Инженер, завършил в Технически университет – София, магистър Индустриален мениджмънт. Изследовател и автор на множество книги и статии, посветени на теми като богомилството, масонството, Рокфелер център в Ню Йорк, тракийското изкуство, окултната география на земята и др. В книгата, посветена на Рокфелер център в Ню Йорк, разкрива пазените в тайните до момента старомасонски ренесансови портретни жестове, употребявани и до днес в средите на модерното масонство. parcifal@abv.bg

СЛУЧАЯТ „РЬОРИХ“ И ЛЮДМИЛА ЖИВКОВА (КРАТКО ИЗЛОЖЕНИЕ НА ПУБЛИКАЦИЯТА)

Случаят с увлечението на Людмила Живкова по окултното учение Агни йога и опитът ѝ като политик да го наложи на държавно ниво по време на социализма, е наистина забележителен в българската история. В условията на днешната демокрация той e почти забравен, но си струва да бъде припомнен и преоценен заради неговата не само национална, но и световна стойност. Това ще помогне за изясняването както на някогашните политкултурни събития, така и на тези, на които сме свидетели днес.

41


Надя Тончева е вокален изпълнител, пианист, аранжор и педагог. Кариерата ѝ започва като вокалист в първата у нас акапелна джаз-формация „Траяна“. Прави някои от аранжиментите на групата. Гастролирала като певица и пианист в Швейцария, Норвегия, Гърция, Кипър, Египет, Израел, Сирия, Ливан, Канарските острови. Участвала е с местни изпълнители и мегазвездата Принс на музикалните тържества в кралския двор в Мароко; със самостоятелен концерт в Париж, по повод откриване на българската експозиция в Лувъра (2015); концерт в Синсинати, САЩ, по покана на българската общност (2019). В последните години присъства активно на българската концертна и клубна джаз-сцена. Надя Тончева е артистичен директор на „Джаз фест Казанлък“ и „Национална младежка джаз сцена“ – Стара Загора. Удостоена с държавно отличие „Златен век – звезда“ за изключителен принос към българската култура (2016). nadyaton61@gmail.com

ЯВЛЕНИЕТО „ТРАЯНА“ – БЪЛГАРСКИЯТ ПРИНОС В СВЕТОВНАТА МУЗИКА (КРАТКО ИЗЛОЖЕНИЕ НА ПУБЛИКАЦИЯТА)

Вокална група „Траяна“ е българска акапелна формация, създадена в Стара Загора от композитора, цигулар и концертмайстор на Операта в града Кирил Тодоров през 1985 г. Творчеството им е съчетание на поп, фолклор и джаз в многогласна хармония без инструментален съпровод. Първото издание на единствената им плоча свършва на пазара за седмица. Имат активна концертна дейност по цял свят. Присъстват активно в музикалния живот и остават в историята на българската култура като единствената професионална акапелна формация от този вид. Групата съществува до 1991 г., но за нейния творчески път се разказва дори в учебника по музика на издателство „Булвест 2000“. Жанровата принадлежност на тази уникална формация се причислява към един наскоро обособен стил музика, възникнал през 80-те години 43


НАДЯ ТОНЧЕВА

на XX век, който отразява новите тенденции и музикални нагласи на нашето съвремие. „Глобалната музика“ или „WORLD MUSIC“ (английското му наименование) е категория, която обхваща нетрадиционни музикални форми, характеризиращи се с преплитане на популярни музикални стилове (най-вече джаз) с народната, коренната музика на даден регион. Процесите, които водят към възникване и класифициране на този нов музикален жанр са необратими – имиграцията и мултикултурализма. В тази връзка може да се твърди, че „Траяна“ е първата лястовица у нас в областта на вокалните жанрове, която може да се причисли към категорията „WORLD MUSIC“.

44


Недялко Илиев е роден в Ямбол. В ранната му детска възраст семейството се мести във Варна. Като юноша печели радиоконкурс на БНР – Радио София за съчинение на тема „Моят роден град“, като емоционално счита, че Варна е негов роден град и влага цялата си обич в него. Първите си опити в литературата и публицистиката прави по време на военната си служба – дописки до многотиражката „Граничар“; по-късно във вестниците „Девненски възход“, „Полет“ и в многотиражката на Завода за калцинирана сода. Негови публикации има във в-к „Литература и общество“, в-к „Парекордзагани цайн“. Автор на книгите „Дописки, пътеписи, размисли“, „Дванадесет са“, „Летописни страници“ (2019) – изследване за историята на Техникум по индустриална химия „Д. И. Менделеев“ – Варна. Част от пътеписната му проза е включена във Варненска белетристика „Антология ХХІ век“. Отличен с нагръден знак за принос към литературата на Сдружение Литературно Общество – Варна. Превеждан на руски език. Член на Съюза на независимите писатели. iliev_li@abv.bg

МИТАРСТВАТА НА ЕДИН БЪЛГАРСКИ ПОКЛОННИК В ГРАДИНИТЕ НА БОГОРОДИЦА (КРАТКО ИЗЛОЖЕНИЕ НА ПУБЛИКАЦИЯТА)

Пространството, носещо името „Монашеска република“ – Атон е и ще бъде „докато свят светува“ свято място за голяма част от човечеството на планетата ни. Интересът към него е непрекъснат повече от хилядолетие и това е напълно разбираемо. Личните преживявания, впечатления и незабравими срещи с монашеските братства са тема на настоящата публикация.

45


Петър Петров, живеещ в град Пловдив. Завършил Великотърновски университет „Св. св. Кирил и Методий“, магистър по български език и история. От около две десетилетия издирва и изследва неиздаваната част от литературното наследство на Н. Райнов. petrovpeter@dir.bg

ПО СЛЕДИТЕ НА ИЗЧЕЗНАЛОТО ЛИТЕРАТУРНО НАСЛЕДСТВО НА Н. РАЙНОВ (КРАТКО ИЗЛОЖЕНИЕ НА ПУБЛИКАЦИЯТА)

Приживе, Николай Райнов остави секретно послание към идещите след него избраници, за които мъдрите обичат да казват, че бъдещето им принадлежи. Никога неиздаваното литературно наследство на писателя е оковано с тежък катинар, потънало вдън земя, скрито в утробата на железен сандък. Ключът към него бе видян и изтръгнат от отвъдното, чрез нетленните очи на Ванга, а академичната четка на Светлин Русев, повдигна за нас „капака“ на тайната, в картина-триптих „Сън преди изложба“.

47


Светлозар Попов е роден във Варна. Завършил е Висш Медицински Институт, 1975 г. и специализирал Психотерапия и биофизика. Работи като лекар. През последните 20 години изследва ранната българска история. Автор на над 50 публикации, има издадени 8 книги: „Авитохол и Ирник. Начало на българската държавност“, 1999; „Българската идея и демосферата“, 2001; „Българското име в библейски времена“, 2005; „Шамбат – братът на Кубрат“, 2007; „Българската писменост – известна и непозната“, 2009; „Българският Коледа във Веда Словена“, 2010; „Халколитната цивилизация Варна“, 2014; „Български апокрифен летопис проговаря“, 2014; „Корабоплаването в праисторията“, 2018. sv_popov@abv.bg

ИЗТОЧНОБАЛКАНСКИ КОРЕНИ НА ЕЛИНСКАТА МОРСКА КУЛТУРА (КРАТКО ИЗЛОЖЕНИЕ НА ПУБЛИКАЦИЯТА)

Векове наред елинската култура се разглежда като самостоятелен културен феномен със статута на цивилизация. И това бе причината дълги години по-консервативните изследователи да се съмняват и дори да отхвърлят приорита на известните речни цивилизации в Месопотамия, по Нил и Инд. Откриването на балканската праисторическа култура и цивилизация Варна внесе нов поглед върху развитието на човешката общество и автори като Харалд Хаарман посочиха многобройни, неочаквани паралели в областта на езикознанието и митологията между елинската и културата и тази на т.нар. Стара Европа. Настоящата статия представлява поредната стъпка в тази посока като предлага нов, аргументиран, правдоподобен и оригинален поглед върху корените и произхода на античната елинска морска култура.

49


Светлозар Попов е роден във Варна. Завършил е Висш Медицински Институт, 1975 г. и специализирал Психотерапия и биофизика. Работи като лекар. През последните 20 години изследва ранната българска история. Автор на над 50 публикации, има издадени 8 книги: „Авитохол и Ирник. Начало на българската държавност“, 1999; „Българската идея и демосферата“, 2001; „Българското име в библейски времена“, 2005; „Шамбат – братът на Кубрат“, 2007; „Българската писменост – известна и непозната“, 2009; „Българският Коледа във Веда Словена“, 2010; „Халколитната цивилизация Варна“, 2014; „Български апокрифен летопис проговаря“, 2014; „Корабоплаването в праисторията“, 2018. sv_popov@abv.bg

МНОГОЛИКИЯТ ИРНИК В БЪЛГАРСКАТА ИСТОРИЯ (КРАТКО ИЗЛОЖЕНИЕ НА ПУБЛИКАЦИЯТА)

Името на българския кан Ирник познаваме от „Именника на българските канове“, представен като епоним на втория 150 годишен период в българската история. И това не е случайно – делото му на основател на Стара Велика България през 453 г. е паметно. Преди това обаче Ирна, Ирнах или Хернак е най-малкият и любим син на Атила отвел и заселил след смъртта на баща си своя народ в Малка Скития, т.е. Добруджа. За „Български апокрифен летопис“ той е „стомогилният“ цар Слав – основател на българската държава в земята Карвунска (Добруджа), превърнал се в епоним на обединените под десницата му народи, приели името славяни. За българската история Ирник е създателят България като самостоятелна и велика държава. Името му Слав (календарно прозвище на год. 453 – година дилом или змия), днес носят народите от Източна Европа – появилите се „от нищото“ през VІ в. „славяни“! Ние, българите дължим много на Ирник. Дължи му и световната история. 51


Севдалина Тодорова Жечева родена в град Варна. Завършила бакалавър в Шуменски университет „Епископ Константин Преславски“ през 2010 година. От началото на 2014 година работи като уредник към фонд Археология в Исторически музей-Провадия. sevdalina.jecheva8@gmail.com

ТРАКИЙСКИТЕ СКАЛНИ ГРОБНИЦИ ПРИ СЕЛО СТАРОСЕЛЕЦ, ОБЩИНА ПРОВАДИЯ (КРАТКО ИЗЛОЖЕНИЕ НА ПУБЛИКАЦИЯТА)

Скално изсечените гробници са интересен и слабо проучен елемент от тракийската култура. Като такива те предизвикват любопитството на множество изследователи и поставят редица въпроси свързани с погребалните практики. Паметници от този тип до сега са разкрити само в Родопите и Североизточна България, което доста стеснява ареала на тяхното разпространение.

53


Станислав Георгиев е роден в София. Учил в 18-то СУ „Уилям Гладстон“ с чуждоезиков профил немски и английски. В момента следва архитектура във Висше строително училище „Любен Каравелов“. Вдъхновител на връстниците си с гражданска позиция в защита на народното благо. Занимава се с ЖП моделизъм и макети, фотография, рисуване. Интересува се от опазване на културното наследство, архитектура, ландшафтна архитектура и поддръжка на зелените системи на София, история на изкуството. Участва в организацията „Спаси София“, в инициативите на Термално-нормално, Ърбатон – промяната на площада пред НАГ, Able mentor и др. stivi1504@abv.bg

АРХИТЕКТУРАТА СЛЕД ВТОРАТА СВЕТОВНА ВОЙНА – СЧУПЕНОТО ОГЛЕДАЛО НА ОБЩЕСТВОТО (КРАТКО ИЗЛОЖЕНИЕ НА ПУБЛИКАЦИЯТА) Потъвайки в дълбините на грозното лице на войната, която оставя отражението си върху всяка нация, човекът сам може да прецени колко жестоко е това събитие за обществото и неговото по-нататъшно пълноценно развитие. Днешният напредък се дължи изцяло на открития и експерименти на велики учени в миналото. Точно затова пораженията от войната са много дълбоки – затриването на културните ценности като исторически сгради, произведения на изкуството и други, обезличават бъдещето, защото вече не могат да дадат отпечатъка си в него. Умишленото рушене на миналото е културна катастрофа, която за съжаление не е подминала настоящето, в което живеем. Архитектурата е огледалото на обществото, защото тя има невероятното свойство да отразява проблемите в него. Доказателството за това е именно Втората световна война. Градове са били изравнявани със земята. Европа и България губят огромен дял от миналото си, написано и разказващо историята си върху всяка фасада. 55


Стоян Райчевски е родом от Бургас. Завършва немска и българска филология в Софийския университет. Преподавател по немски език в Техникума по туризъм в Слънчев бряг. Уредник в историческите музеи в Несебър, Бургас, Созопол и Малко Търново. Гл. редактор на сп. „Родопи“. Народен представител в 36, 37 и 38 Народно събрание от СДС. Гл. редактор на списание „НАТО & България“ (през 1999). От 2009 г. е председател на Съюз „Истина“. Автор на редица книги за българската история и етнография, сред които: „Долу Ньой! 1919“ (2019), „Дълг и чест: Княз Александър Батенберг I“ (2019), „Дълг и чест: Даме Груев“ (2019), „Дълг и чест: Георги Стойков Раковски“ (2018), „Братята в българската история“ (2013), „Старият Бургас“ (2011), „Странджа: етноложки изследвания“ (2008), „Геноцид над българите през XX век“ (2005), „Нишавските българи“ (2004), „Паметници на признателност за освобождението на България“ (2004), „Университетът: закони и дебати до 1939“ (2003), „Америка и българите до учредителното събрание 1879 г.“ (2003), „Българите в световните хроники 1920-1925“ (2001), „Горските кооперации в Странджанския край, 1922-1944“ (2001), „Българите мохамедани“ (1998). stoyanr@abv.bg

ЗАВЕЩАНИЕТО НА РАКОВСКИ: „НАШАТА СВОБОДА ОТ НАС ЗАВИСИ“ (КРАТКО ИЗЛОЖЕНИЕ НА ПУБЛИКАЦИЯТА)

Георги Раковски изготвя няколко последователни плана за освобождение на България. В тях може да се проследи ясно развитието на вижданията му за пътя, по който може да се достигне заветната цел – освобождението и възраждането на славната някога българска държава. Те отразяват търсенето на най-ефективните за времето стратегически и тактически постановки. В едно е абсолютно категоричен, че за освобождението България не бива да се чака, да дойде отвън като дар, а тя трябва да се извоюва със собствените сили и жертви. Българите да използват умело всяка слабост на тирана и всяка благоприятна международна обстановка, за да дават все нови и нови доказателства пред световната общественост, че са горд и достоен народ 57


СТОЯН РАЙЧЕВСКИ

със славна история, който е решил да извоюва на всяка цена свободата си, без да държи сметка за жертвите. Да ги убеди още, че постигнал веднъж свободата, той ще я пази ще работи само за своите усъвършенстване и за своите, а не за нечии чужди интереси.

58


Доц. д-р Стоян Танев е почетен професор на Шуменския университет „Епископ Константин Преславски“. Интересите му са в областта на новата и най-новата българска история, развитието на българската държава в контекста на международните отношения, историческото минало и съвременното състояние на етническите общности в България, методиката на обучението по история на учениците и студентите в България, а също и по актуални проблеми на съвременния български образователен и възпитателен процес. Научните му изследвания са публикувани на 8 езика. Общият брой на обнародваните му научни публикации е 160, сред които и 7 монографии. doc.st.tanev@gmail.com Доц. д-р Мариана М. Тиен е учен китаист. Китайски език в Пекинския университет за чужди езици, дълги години в Института за исторически изследвания, БАН. Към настоящия момент е директор на Центъра за съвременни китайски изследвания към Института за държавата и правото, БАН и Ген. секретар на Глобалния център за партньорство между Китай и страните от Централна и Източна Европа („17+1“). Автор на повече от 120 научни публикации, у нас и в чужбина, сред които 2 монографии – „Генезис и развитие на китайската цивилизация“ и „Българокитайски отношения в съвременния период“. Участва в международни форуми, с многобройни научни специализации в чужбина, предимно в КНР. Преподавала е в Пекинския университет за чужди езици; в катедра „Езици и култури на Източна Азия“ в Центъра за източни езици и култури към СУ „Св. Кл. Охридски“ и в др. mar_malinova@abv.bg

ЛЕНИН-ЛЕНЧО ДИМИТРОВ – ПЪРВИЯТ БЪЛГАРСКИ КИТАИСТ ФИЛОСОФ (КРАТКО ИЗЛОЖЕНИЕ НА ПУБЛИКАЦИЯТА)

Авторите на статията изследват творческата дейност на първия български китаист – Ленин-Ленчо Димитров. С анализ на неговите публикувани монографии и статии са изтъкнати научните приноси, които той прави в развитието на древнокитайската философия и цивилизация, в проучването на общи белези при сравнението на старокитайската и старобългарската 59


СТОЯН ТАНЕВ, МАРИАНА М. ТИЕН

писмена култура. Подчертани са заслугите му в популяризирането на тези култури сред българската научна и културна общественост. Актуално значение имат реалистичната преценка и прогностичното мислене на Л. Димитров за сегашното състояние и бъдещото развитие на Европейския съюз. Разкрита е невероятно трудната творческа и житейска съдба на българския учен китаист. Будят възхищение душевната устойчивост и несломимата воля, които той проявява в условията на Тодорживковския авторитарен режим при цензуриране на първата му книга с абсолютно неоснователни обвинения за плагиатство, с участието си в нелегална група за съпротива на този режим, с отказа да се включи в пропагандата на БКП за разобличаване на политиката на Китайската комунистическа партия и КНР. Принципната позиция и достойното гражданско поведение на Л. Димитров са оценени от авторитетни български и чуждестранни учени, които често го посещават в неговия роден край, където е интерниран от официалните власти и е в принудително изгнание. Той извървява своя жизнен път „сякаш преминава река по тънък лед“ по думите на Лао Дзъ. Реабилитиран след 1989 г., продължава научните си занимание тихо и с присъщата му скромност участва почти незабелязано в международни научни форуми. Неговите научни трудове остават в наследство на българската китаистика, чието начало поставя Л. Димитров като млад български учен в Пекинския университет.

60


Доц. д-р Стоян Танев е почетен професор на Шуменския университет „Епископ К. Преславски“. Научноизследователските му интереси са в областта на новата и най-новата българска история, развитието на българската държава в контекста на международните отношения, историческото минало и съвременното състояние на етническите общности в България, методиката на обучението по история на учениците и студентите в българските училища и университети, а също и по актуални проблеми на съвременния български образователен и възпитателен процес. Негови научни изследвания са публикувани и в чужбина на немски, полски, словашки, чешки, руски, испански и китайски езици. Общият брой на обнародваните му научни публикации (студии, статии, научни съобщения, рецензии, отзиви, предговори) възлиза на 160, сред които и 7 монографии. doc.st.tanev@gmail.com

ПРОФЕСОР МАРИН ДРИНОВ И НЕГОВОТО ПРОСВЕТНО, НАУЧНО И КУЛТУРНО НАСЛЕДСТВО В ДУХОВНИЯ ЖИВОТ НА НОВА БЪЛГАРИЯ (КРАТКО ИЗЛОЖЕНИЕ НА ПУБЛИКАЦИЯТА)

Марин Дринов и развитието на българската просвета след Освобождението. Неговият принос в учредяването и дейността на Българското книжовно дружество, преименувано по-късно в Българска академия на науките, като научен център на българския интелектуален и творчески елит. Професор Дринов – радетел на българската национална култура, съосновател и председател на Българската национална библиотека. В творческата, държавно-съзидателната и патриотичната дейност на професор Марин Дринов има богато наследство за българска национална просвета, за българска национална наука, за българска национална култура, т.е. изключително ценно по своето значение богатство за българска национална 61


СТОЯН ТАНЕВ

духовност. Тази тема на научния доклад е и по повод 150 годишнината от създаването на Българското книжовно дружество, първообраз на днешната Българска академия на науките.

62


Инж. Таньо Танев от СНЦ „AMAT“, гр. Стара Загора – инженер-изследовател, технолог, конструктор на машини, съоръжения и прибори за космически изследвания. Автор на уникални космически технологии. С множество публикации в областта на космическото приборостроене и технологии. Дългогодишен сътрудник на Института за космически изследвания и технологии на БАН, член на СУБ, в момента пенсионер. Изследовател на Древната история и Древните писмености. Археометрични изследвания и анализи. Двамата с Ангел Манев са автори на множество публикации в областта на интердисциплинарните изследвания на археологически обекти, календарна хронология и археометриране и разчитане на древни писмености и символи. Създатели на Български циклов календар на Танев–Манев. Автори на книгите „Български празничен циклов календар“ и „Българска азбука Глаголица (песен за буквите)“. diadotan@abv.bg

ЕРАТА ОТ РОЖДЕСТВО ХРИСТОВО – ЕРА НА „АДАМ ОМОУСИОС“

(КРАТКО ИЗЛОЖЕНИЕ НА ПУБЛИКАЦИЯТА)

Извършен е анализ на празнуването на християнската Пасха чрез пасхални и календарни ери, както и възникването и опазването на догмата на гръко-римското православно и съборно християнство. Показано е как то от имперска става глобална религия, със своя пасхална и хронологична ера и как плодовете му стават наследство на християнските народи, в това число и българско наследство.

63


Таня Груева е магистър-богослов с научни интереси в областта на нравственото богословие, християнска антропология, психология, етика и биоетика. Автор на два научни труда – „Богословско-етически аспекти на сурогатното майчинство“ и „Християнска психотерапия“ и множество научни публикации. tanyagrueva@abv.bg

СТРУКТУРА, ЦЕННОСТИ И ПРИЕМСТВЕНОСТ В БЪЛГАРСКОТО ХРИСТИЯНСКО СЕМЕЙСТВО (КРАТКО ИЗЛОЖЕНИЕ НА ПУБЛИКАЦИЯТА)

Настоящият доклад е един опит да се посочат значението, същността и функциите на семейството като носител на общественото съзнание, което винаги е било предмет на задълбочени и всестранни проучвания от страна на различни институции и науки, тъй като то е основата на едно общество. За разлика от научната литература, където няма общоприето определение за семейството, в християнството семейството се определя като жизнена и съзидателна общност, а също и като свещен, ненакърним съюз, защото е основано върху любовта, Божието благословение и благодат. Проблемите на семейството, както и неговото състояние са свързани с раждането, отглеждането и възпитанието на бъдещото поколение, което от своя страна е обвързано с бъдещето на цялото общество.

65


Таня Доганова-Христова е родена в София. Носител на множество награди. Диригент, кинорежисьор-документалист, създател и дългогодишен художествен ръководител на камерен ансамбъл „Йоан Кукузел“ – съставът, утвърдил името и славата на първия български композитор със своята забележителна концертна дейност по света. Тя е създател, диригент и консултант на Университетски състав за старинна музика към Софийския университет „Св. Климент Охридски“. Автор на книгата „Проф. Лилия Гюлева - познатата и непознатата“. hristova.tanja3@gmail.com

ДОГАНОВИЯТ РОД ОТ КОПРИВЩИЦА – КТИТОРИ НА РИЛСКИЯ МАНАСТИР. Да помним и тачим родовата си памет! (КРАТКО ИЗЛОЖЕНИЕ НА ПУБЛИКАЦИЯТА)

Обръщайки се към два уникални труда на проф. Архимандрит д-р Евтимий – „Юбилеен сборник по миналото на Копривщица“, Том I (1876-1926), и „Юбилеен сборник Копривщица 1837-1937“, Том II, авторът прави един поклон към миналите векове. Какъв е този поклон? Главно по отношение на нравственото възпитание и трудолюбие на българския народ. Тези нрави и добродетели се очертават в най-ранното детство още във възпитанието на копривщенската общност, като добродетели по отношение на честност, готовност за работа, трудолюбие, чистота, взаимоотношение, спомоществователност. Копривщенци насърчават децата си към грамотност и учение. В средата на 19. век там няма нито един неграмотен – това е в същото време, когато се създават институциите в нашата страна, а чорбаджиите не са се отделяли от населението, а точно обратно – стремели са се всячески да помагат на всички. От това ние днес може да се учим.

67


Д-р Тодор Димов е завършил „История“ във Великотърновски университет „Св. св. Кирил и Методий“, професионално направление „История и археология“, научна специалност „История на България“ (Нова история на България 1878-1944). Научните му интереси са в областта на Новата българска история, История на Русия и авторитарни практики след Първата световна война. История на Втората световна война. Има множество научни публикации в България и чужбина. Работи в Министерството на образованието и науката. todoran_gelov1972@abv.bg

ГЕРОИЧНИЯТ ПОДВИГ И САМОЖЕРТВАТА НА ЯМБОЛЦИ ЗА СВОБОДАТА НА БЪЛГАРИЯ (КРАТКО ИЗЛОЖЕНИЕ НА ПУБЛИКАЦИЯТА)

Борбата за свобода през дългите години национален гнет създава плеяда от борци за свобода. Те записват със златни букви имената си във величествената българска история. Съществуват и едни други личности от местно, регионално ниво, които въпреки че не са толкова известни, са част от българското историческо наследство и със своя героичен подвиг и саможертва са достоен пример за идните поколения.

69


Христо Буковски е завършил журналистика в Софийския университет „Св. Климент Охридски“. Работил е във в. „Труд“, сп. „Отечество“ и във вестници на Издателска къща „Земя“. Автор на стотици публикации в централния печат по теми от българската история, а също на сборника с разкази „Поздравете оцелелите“, на романите „Буенец за братовчеди“, „Да пукне вещерът, горкият“, „Храначът на магаретата“, ,,Обсебени“, „Версия кивот“, „Заложникът на боговете“, „Кивотът на папа Никита“, „Жив да си, Марко Тотев“, „Хванеш ли самовила“, на документалния роман-разследване „Чия игра играхте, Оббов“, на документалната повест „Уверените“, на есеистичните книги „Обстоятелства по успеха“ и „Шеметът да гълташ жаби“, на популярно написаната история за деца „Тайните на траките“, на есеистичната книга „Избраницата на Константин Велики“ за християнското минало на София, на научнопопулярните изследвания върху духовния и религиозния живот на българите „Мистичните полети от страха до любовта“, „Опасният архив на богомилите“, „Скритият поход на българските кръстоносци“, „Похитеното съкровище на богомилите“, „Страховитото прераждане на богомилите“, „Отключените пътища на богомилите“, „Разчетени послания“, „В захвата на прикритата цивилизация“, „Воинската харизма на българите“ и на луксозно отпечатаните в Прага богато илюстрирани книги „София – античното и модерното“ и „България“, които се разпространяват още на английски, френски, немски, испански, италиански и руски език. hristobukovski@gmail.com

ИЗКУСТВОТО ДА ДРАМАТИЗИРАШ ИСТОРИЯТА (КРАТКО ИЗЛОЖЕНИЕ НА ПУБЛИКАЦИЯТА)

Прочути като изключително смели и опитни бойци, далечните ни предци изглежда са влизали в някои битки с нарочни магически спектакли. Всеславен е техният воински танц колабрисмос, който играели като излизали пред крепостта точно преди сражението. Те така вихрено танцували открито срещу врага си, че дори най-опитните стрелци на противниците им не успявали да ги улучат в чевръстата шетня на краката им и техните шеметни отскоци. Да приемаш войната като спектакъл несъмнено е било свързано с потайните в смисъла си Аресови мистерии преди битката. С времето много 71


ХРИСТО БУКОВСКИ

от задължителните богослужебни действия са били забравени, след като е било потулено Познанието, което те обслужвали. Но споменът за енергията, която се натрупвала от тях, живее дълбоко в родовата верига на нашата ДНК. Победата на героите ни се изучава в чужди военни академии. Но как там биха могли да проумеят силата на някаква нестинарска гайда на фронта и да разберат защо куршумите на вразите заобикалят нашите бойци? Няма да проумеят каква магия пази българските бойни знамена от плен дори когато цялата бойна част е във вража хватка, защото ни гледат твърде отвисоко, за да схванат великата връзка, изписана върху нашите бойни „хоругви“

72


БЪЛГАРСКИ ИСТОРИЧЕСКИ ЧЕТЕНИЯ 2020 НАСЛЕДСТВО БЪЛГАРСКО

ПОД ПАТРОНАЖА НА ПРЕЗИДЕНТА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ РУМЕН РАДЕВ

СЪЗДАТЕЛИ И ОРГАНИЗАТОРИ АНДАРИ – АНАТОЛИЙ РАДЕВ И ДАРИЯ ВАСИЛЕВА

БЛАГОДЕТЕЛ ВЕСЕЛИН ПЕНЧЕВ ВАСИЛЕВ

С ПОДКРЕПАТА НА СТОЛИЧНА БИБЛИОТЕКА МОРСКО КАЗИНО – ВАРНА ПЕЧАТНИЦА ХЕЛИКС ПРЕС ИЗДАТЕЛСТВО ИНЛЕ

73


СТОЛИЧНА БИБЛИОТЕКА www.libsofia.bg | libsofdir@libsofia.bg София, пл. Славейков 4 Столична библиотека e създадена през 1928 г. и е най-голямата публична библиотека и модерен културно-информационен институт в страната с: фонд над 1 милион и 200 хил. книги, периодични, графични, картографски, нотни и служебни издания, звукозаписи и картини; над 60 хил. читатели; 500 хил. посетители годишно; 3 филиала и най-големия Център за детска литература; първия в България Библиобус; найбогатия документално-информационен архив за историята и развитието на София. Библиотеката е емблематично културно пространство за представяне на нови книги, изложби, концерти, за провеждане на дискусионни форуми и арт инициативи и е предпочитан партньор и участник в значими национални и европейски проекти, фестивали и кампании.

74


www.andaribg.com | +359 885 511 830 АНДАРИ – Анатолий Радев и Дария Василева са изследователи на образа и образоведи. Създатели на Център за образна култура „ArtExtreme“. Специализирани са в кураторство; организиране на събития в културата и изкуството; неформално образование; социално новаторство и предприемачество; научно-изследователска дейност; маркетингови, рекламни и издателски услуги. Създават и утвърждават продукти и услуги със запазена марка „ArtExtreme“: Многожанрова изложба „ArtExtreme“, която показва в образна форма преживявания в пространствени среди; Школа за образно изкуство „ArtExtreme Concept“ – многожанрово неформално образование за добри решения в художествения процес чрез лекции, практически занимания, изложби и обществени разговори; Методика с практически занимания „ArtExtreme ПРОЖЕКТОР“ и „ArtExtreme ПРОСТРАНСТВО“ за развитие на заложби и личностни умения при създаването и изграждането на съдържание в образни форми.

75


www.morskocasino.com office@morskocasino.com +359 896 012 222 Варна, бул. Приморски парк 22

„Морско казино“ е част от културно-историческото наследство на Варна. Днес, в бутиковия уют на реновираната сграда на културно-развлекателен комплекс „Морско казино“ се помещават: Арт галерия за провеждане на изложби и културни събития, елегантно свързана с бистро „Галерия“, Коктейл бар „Градина“ с открита сцена, Ресторант „Син салон“ със сцена за музикални и шоу програми (и обособен над него скай бар), Многофункционална зала „Бял салон“ (позната в миналото като ресторант Червен салон), подходяща за корпоративни и бизнес събития, сватби и лични празници, ВИП зала – „Червен салон“, Музикален клуб (разположен в сутерена) с въртяща се на 360-градуса сцена, Детски център и Експертен козметичен салон на „Biologique Recherche“. След като през 1921 г. Варна официално е обявена за морски курорт, започва изграждането на Морско казино (1926 г., арх. Ж. Богданов), заимствано като идея от френската Ривиера. Стилово сградата се отличава с елементи на арт деко, български модернизъм и сецесион, а запазените фигури на Нептун и Афродита, изработени от големия скулптор Кирил Шиваров, придават още по-изящен вид на фасадите. След своето откриване, освен казино, сградата е и основен културен център с разнообразни прояви. През 1958 г. сградата на Морско казиното изгаря, а през 1966 е направена реконструкция (арх. П. Минков), в който му вид Морско казино остава и до днес. След 1990 г. сградата преживява разруха. Едва през 2015 г. новите собственици – фамилия Таневи от Г. Оряховица, започват основен ремонт и реконструкция., след изготвен проект, съгласуван с Министерството на културата. На 19.11.2017 г. сградата е осветена и започва функционирането си. 76


www.helixpress.com 052 68 48 00 | office@helixpress.com Печатница “Хеликс прес” е създадена през 1998 г. в град Варна и е специализирана в областта на графичния дизайн, предпечатната подготовка, пълноцветен листов печат и довършителни процеси. Печатницата разполага с висококвалифициран екип и материална база на площ от 3 000 кв.м, с което се нарежда сред лидерите на полиграфическия пазар в България. Контролът и управлението на производствения процес се осъществява чрез внедрена система за управление на качеството – ISO 9001:2008.

77


„БЪЛГАРСКИ ИСТОРИЧЕСКИ ЧЕТЕНИЯ“ се провеждат веднъж годишно в град София с домакинството на Национален етнографски музей, Национален природонаучен музей, КТ Подкрепа и Столична библиотека, а от 2018 г. и във Варна с домакинството на Морско казино. В четенията по зададена тема участват широка група изследователи – историци, богослови, етнолози, фолклористи, философи, културолози, изкуствоведи, музиковеди, архивисти, краеведи, архитекти, урбанисти, инженери, писатели, журналисти и др., които представят резултати от нови проучвания и научни доказателства за историята и настоящето на българите. Създатели и организатори на „БЪЛГАРСКИ ИСТОРИЧЕСКИ ЧЕТЕНИЯ“ са АНДАРИ – Анатолий Радев и Дария Василева. Докладите се публикуват във видео формат в YouTube канала и Фейсбук страницата на „Исторически беседи“: www.youtube.com/c/ИсторическиБеседи-андари www.facebook.com/historictalks Издания на сборника: БЪЛГАРСКИ ИСТОРИЧЕСКИ ЧЕТЕНИЯ 2020 „Наследство Българско“ БЪЛГАРСКИ ИСТОРИЧЕСКИ ЧЕТЕНИЯ 2019 „Зов Български“ БЪЛГАРСКИ ИСТОРИЧЕСКИ ЧЕТЕНИЯ 2018 „Образ Български“ БЪЛГАРСКИ ИСТОРИЧЕСКИ ЧЕТЕНИЯ 2017 „Писания и предания в Българската история“ БЪЛГАРСКИ ИСТОРИЧЕСКИ ЧЕТЕНИЯ 2016 „Богатството на Българското християнство“ Сборниците може да намерите в: Български Книжици, София, ул. „Аксаков“ 10, www.knigabg.com Къща за птици, София, ул. „Проф. Асен Златаров“ 22, www.birdhousesofia.com Книжарница Елрид, София, ул. „Солунска“ 3 Издателство Инле, www.inlebooks.com и от съставителите АНДАРИ, www.andaribg.com, 0885 511830

78


Profile for ANDARI

БЪЛГАРСКИ ИСТОРИЧЕСКИ ЧЕТЕНИЯ 2020 "Наследство Българско"  

Съдържание и кратки изложения на публикациите в сборник БЪЛГАРСКИ ИСТОРИЧЕСКИ ЧЕТЕНИЯ 2020 "Наследство Българско" http://andaribg.com/bg/ser...

БЪЛГАРСКИ ИСТОРИЧЕСКИ ЧЕТЕНИЯ 2020 "Наследство Българско"  

Съдържание и кратки изложения на публикациите в сборник БЪЛГАРСКИ ИСТОРИЧЕСКИ ЧЕТЕНИЯ 2020 "Наследство Българско" http://andaribg.com/bg/ser...

Profile for andari6
Advertisement

Recommendations could not be loaded

Recommendations could not be loaded

Recommendations could not be loaded

Recommendations could not be loaded