Page 1

ИНФОРМАЦИОНЕНЪ И АНАЛИТИЧЕНЪ ВЕСТНИКЪ

БРОЙ 10, ГОД. 4, 2012, 16 МАЙ, СРЯДА, Ц.2 ЛВ.

От няколко дни се оказва, че съм наказан от държавната администрация заради това, че съм си позволил лукса да се разболея и да почна да се лекувам: не са ми превели парите за обезщетението при болест, не зная дали така се казва. А цял месец бях болнични. И ето, факт: от около седмица в дебитната си карта, където получавам заплата, нямам никакви пари, проверявам всеки ден, но няма. Значи здравната каса или Агенцията по приходите, знам ли коя е институцията, дето изплаща болничните, не си е свършила работата и съм наказан заради това, че съм бил болен; наказват ме да гладувам, та да ми дойде акъла, и да зная повече да не се разболявам занапред, ами да работя до посиняване! Това е положението. Тази сутрин влизам отново в болница заради довършването на едни изследвания, а пък в понеделник, ако е живот и здраве, (Следва на 2 стр.)

По повод на това, че СДС отново беше овладяно от безскрупулни кариеристи, които са способни заради далаверата да прегърнат и цунат даже с дявола, което пък доведе до разпадане на СИНЯТА КОАЛИЦИЯ, то тия дни у нас, убеден съм, отново ще се подемат ония банални, омръзнали на всички разговори за "ситуацията в десницата" и нейното бъдеще. Идеята е да се внуши: автентичната десница у нас няма бъдеще, бъдеще има само десницатаменте на Боко Борисов. Да, ама не, на такива тъпи манипулации може да се поддадат единствено хептен немислещите, хептен малоумните, хептен обърканите. В тази връзка, тъй като ни е крайно необходимо по-задълбочено проясняване на нещата, решавам да (пре)публикувам откъс от една моя статия, която е писана и публикувана за първи път отдавна, а именно на 16 май 2007 година; тя носи заглавието Състояние и бъдеще на десницата; от нея подбирам само оня момент, който, според мен, има най-актуално значение и е във връзка със сегашната криза – и затова може да помогне на ония, за които истината не е безразлична: (На 3 стр.)


ПРОКЛЕТА ДА Е ТАЗИ РАЗБОЙНИЧЕСКА ДЪРЖАВА, ДЕТО НЯМА ДРУГА ЦЕЛ ОСВЕН ДА ГРАБИ И ТОРМОЗИ ГРАЖДАНИТЕ СИ! (От 1 стр.) … би следвало да тръгна вече на работа. И тогава ще ходя на работа, ала само трябва да реша проблема как ще живея съвсем без пари, щото, казах, у нас явно така са устроени нещата: като се разболее човек, системата след това го наказва с пълно безпаричие и гладуване, та ако може, поне да умре, а не само да боледува. Попитах патили хора и те ми казаха, че понякога бавили изплащането на болничните дори с цял месец; ей така, за да знае човекът, че изобщо не е в негов интерес да се разболява. А ако се разболее, ще си плати. Разбира се, същата тая система, докато работиш, най-редовно и стриктно си удържа парите за здравни осигуровки, ала после, когато трябва да плаща болнични, се прави на ударена – ето на това аз му викам социализъм в действие, най-хуманният възможен социализъм, който доставя на хората пълно щастие, като им помага да умрат, та да не се мъчат повече. Майната й на такава разбойническа държава! Това мога да кажа само. За какво друго да пиша тая сутрин? Няма за какво, уби ми се настроението да пиша като се сетих за унижението си в последните дни: по два-три пъти на ден търся банкомат, за да проверя дали все пак не са ми превели парите от обезщетението при болест; няма и няма. Ето как мъдро, прочее, е устроена системата у нас: някакви си там вечно недоволни от всичко блогъри като моя милост да бъдат озаптени та не пишат сутрин и да тревожат умовете на читателите си, на гражданите, ами да си седнат на задника и да почнат да мислят единствено за непосредственото си физическо оцеляване. Прочее, още не съм решил казуса как да си платя тока, ето, днес съпругата ми има задачата да обикаля по близки и роднини и да се моли, та да го плати, щото иначе ще ни го спрат; само това оставаше! Затуй, повтарям: проклета да е тази разбойническа държава, дето няма друга цел освен да граби и тормози гражданите си! Ще каже някой: ето, обременен си от миналото, от древните представи от ерата на комунизма, обвиняваш държавата, а ти сам си си виновен: да си мислил, че може да те сполети такова бедствие да ти се наложи да ползваш услугите на здравната система, да не си си въобразявал, че ще бъдеш вечно здрав и трудоспособен, да си заделил поне малко “бели пари за черни дни”, за екстрени случи, значи не държавата ти е виновна, а ти си си виновен! Не мога да възразя: подцених способността на държавата у нас да тормози хората, неподготвен се оказах в тази ситуация; мислил съм си, вижда се, неоснователно, че като си работил години наред, ако ти се наложи да се

разболееш, ще живееш от обезщетение за болест; да, ама ето, първо държавата ще се погаври, ще те помъчи, та да си направиш надлежния извод. Онази държава, дето така се гаври с хората, за мен е социалистическа държава. Социализъм е да заставиш хората да разчитат на подаяния на държавата. Ако имахме по несоциалистически устроена здравна система, нямаше да се случи това. А социализъм не е друго, освен непрекъсната гавра с човека от страна на държавата. Правете си сметка колко сме се отървали от социализма: още сме затънали в него до шия, нищо че си мислим, че уж живеем при “капитализъм”; дръжки, никакъв капитализъм не е нашето! Хайде да спра дотук. Не ми се пише вече. Изписах се. Думи не ми останаха. Майната й на тази наша разбойническа държава! Майната ни и на нас, дето се примиряваме с нея, сякаш не сме хора, а животни, сиреч, немислещи, безсловесни твари! Прочее, като написах това “немислещи, безсловесни твари”, се сетих, че имам намерение, замислил съм да пиша текст под заглавие (условно засега): “За ползата от немисленето, за вредата от мисленето”. Доста интересни констатации открих по тази тема от дискусията, която водя вече трета седмица с феновете на лудия доктор Филипов, за която редовно ви информирам. Идеята на доктора и на неговите горещи фенове, да кажа вкратце, е тази: да се забавляваме, да се шегуваме лековато с проблемите си, да се отдадем на майтапи, а не почнем да се тормозим и сериозно да мислим върху тях; и ето, в така обстановка се появи моя милост, дето стана за миг найненавистен, щото почнах да изисквам да се мисли; оплют бях така, както скоро не бях оплюван; хвърлих камък в едно застояло блато, спокойно излъчващо си отровни изпарения, и ето, вярно, появи се в блатото живот, ала сега се оказва, че единствената цел на тия фенове е да ме изгонят от там, та отново да се възцари толкова любимата атмосфера на немислене. Та за тия неща ми се иска да пиша, да дам примери, интересни наблюдения имам. Интересно е, че за дългото време на тази дискусия там се мярнаха дваматрима мислещи човека, а всички останали, както сами можете да се убедите, са все злобно, понякога кресливо, понякога глухо роптаещи същества, оскърбени до дъното на душа си от това, че “някакъв си там” наглец, представяте ли си, си позволява лукса да мисли. Та днес, като отида в болницата, на спокойствие, да се надяваме, ще попиша на лаптопа си и привечер ще публикувам сътворения текст. А сега-засега мога само да ви пожелая хубав ден, извинявайте, че ви занимавам предимно с неприятни неща, но пък какво да се прави, такъв, както се казва, е животът… у Нашенско.

П.П. Хрумва ми следното във връзка с текста, дето днес имам намерение да пиша: простотията е родствена на немисленето, те са едно и също нещо, казано с различни думи; дали не е време да се опише простотията; примерно, да се напише текст под заглавие “Феноменология на простащината”, на простащината, щото простотията е някак си по-безобидна, докато простащината е крайно нагла и зла. Ето една близка тема до онази, която формулирах така “За ползата от немисленето, за вредата от мисленето”. Пиша тази бележка, за да не забравя, дето се казва, мисълта си, щото тя мисълта е такова нещо: идва за миг, и ако не е уловиш, фръква, и понякога изобщо не се връща никога. Като птичка хвърката е мисълта. Нали знаете: хвани врабчето, дето ти е на рамото, а недей да мечтаеш за сокола, който е в небесата! И тая поговорка си струва да се осмисли. Ще видим… ДА СИ УЧИТЕЛ ОЗНАЧАВА ДА ТЕ ВЪЛНУВА САМО ЕДНО: ДОКОЛКО СИ ПОЛЕЗЕН НА УЧЕНИЦИТЕ СИ

По повод на публикацията със заглавие Не е право, не е правилно с човеци да се отнасяме безчовечно… получих отзив (по имейла) от един уважаван от мен човек: г-н Жак Асса. Това е личност с безупречен морал и авторитет, най-заслужил учител, с когото съм имал честта да работя и общувам повече от 10 години. Дръзвам тук да публикувам кратък откъс от неговото писмо, понеже в тежък за мен момент този забележителен човек си позволи да прояви към жест на морална подкрепа: Драги Ангеле, изчетох с интерес статията. Като изключим, че не се вземам насериозно – всички суперлативи по мой адрес ги приемам условно. Не е важно какъв съм аз. Във всички случаи обаче се гордеех, че съм учител и че учениците имат полза от мене. Препоръчвам ти такъв поглед към дейността ти – защото от тебе учениците също имат полза. Много от учениците, които са учили при г-н Грънчаров, са се насочили към философията. За училище, в което философията е неосновен предмет, това е твой личностен успех! Сега, що се отнася до “лудите”: добре че ги има, защото на тях се крепи развитието на едно общество и на човечеството въобще! Както ти е известно, по времето на Пушкин е имало много поети с


3 неговата изящна словесност, които светът е забравил, а ПУШКИН го помнят. Сега след малко ще гледаме ЗАПАДЕН сериал по “Капитанската дъщеря”. Придворните са забравени, а лудите ги помнят… Това ми в частност ми пише г-н Асса. А ето сега и малък откъс от моя отговор до г-на него: Здравей, драги г-н Асса, Много ти благодаря за писмото ти, то дойде в нелек за мен момент и ми вдъхва известен кураж… В тази обстановка на мен ми е приятно да общувам с учениците и на тях, както казваш, да се опитвам да съм им полезен. То такава ни е всъщност и работата, а всичко друго са подробности, дундурми и пр. И оня, който работи, бидейки именно с едно такова съзнание, такъв и може да разчита, че си изпълнява работата според нейното понятие, според нейния смисъл. Е, голяма работа, че някой си там началник не те харесвал и бил мърморил по твой адрес или дори те бил наказвал; майната му, на такива неща наистина човек не трябва да обръща някакво особено внимание; те са подобни на подухването на вятъра, който клати клоните и кара листата да трептят. Нищо работа е това. Нещата са така устроени в днешно време в нашите училища, че човек, ако иска съвестта да му е чиста, съвсем не трябва да се стреми да угажда на началници (директори и инспектори), напротив, трябва да свикне с тяхното недоволно мърморене, но в същото време ако намира общ език с учениците, ако усеща, че им е полезен, то това му стига, щото тъкмо този е и смисълът на нашата работа… ИСКАТ ДА НИ ВНУШАТ: АВТЕНТИЧНАТА ДЕСНИЦА НЯМА БЪДЕЩЕ, У НАС БЪДЕЩЕ ИМА САМО "ДЕСНИЦАТА"-МЕНТЕ НА БОКО БОРИСОВ

По повод на това, че СДС отново беше овладяно от безскрупулни кариеристи, които са способни заради далаверата да прегърнат и цунат даже с дявола, което пък доведе до разпадане на СИНЯТА КОАЛИЦИЯ, то тия дни у нас, убеден съм, отново ще се подемат ония банални, омръзнали на

всички разговори за "ситуацията в десницата" и нейното бъдеще. Идеята е да се внуши: автентичната десница у нас няма бъдеще, бъдеще има само десницата-менте на Боко Борисов. Да, ама не, на такива тъпи манипулации може да се поддадат единствено хептен немислещите, хептен малоумните, хептен обърканите. В тази връзка, тъй като ни е крайно необходимо по-задълбочено проясняване на нещата, решавам да (пре)публикувам откъс от една моя статия, която е писана и публикувана за първи път отдавна, а именно на 16 май 2007 година; тя носи заглавието Състояние и бъдеще на десницата; от нея подбирам само оня момент, който, според мен, има най-актуално значение и е във връзка със сегашната криза – и затова може да помогне на ония, за които истината не е безразлична: ... Реформите, осъществени от 1997 до 2001 г., бяха жизнено важни. Те оздравиха икономиката и финансите и създадоха необходимите предпоставки за този растеж, който вече не можа да бъде спрян от популисткото правителство на Симеон, нито пък дори и от управляващата сега лява БСП. Тогава се сложиха здравите темели на тези исторически достижения на българската демокрация като влизането на България в Европейския съюз и преди това в НАТО. И с които днес съвсем несправедливо се кичи както популистът Симеон, така и лявата БСП. Но в периода на трудни и мъчителни решения, които трябваше да взема правителството на реформатора Костов, се създадоха и необходимите предпоставки за бъдещия разпад на десницата. Една част от политическия елит на управляващия СДС тогава, и особено пък активисти на СДС по места се оказаха жертва на един, бих го нарекъл, “остатъчен ляв синдром”, който изигра лоша шега на цялата организация и на дясното като цяло. Тези дейци, които бяха на някакви властови позиции, тогава започнаха да разсъждават така: “Аз съм десен, аз наистина искам сам да оправям себе си, ми ето, сега е дошъл момента да се оправя – за сметка на “дележа на баницата”. Ний да не сме глупаци, и “ножът” сега е в нас, и “баницата”, ами да грабим тогава, да лапаме, какво чакаме?!”. Казах, че това е остатъчен ляв синдром, понеже, както се вижда, искат да се оправят за сметка на държавата, така, както комунистите и социалистите, сиреч левите, са правили винаги през цялата си история: “Граби награбеното!” е тяхното символверую. Така се появи онова, което беше наречено “клиентела” и “клиентелизъм” в СДС и ОДС. Политическото ръководство на СДС тогава в лицето на премиера Костов беше изправено пред следния избор. Или пресичане на тези апетити (и това означаваше загуба на мнозинството в Парламента,

понеже клиентелата се беше окопала и там), т.е. разцепление, загуба на мандата и спиране на реформите. Или пък в името на реформите, в името на България и нейното бъдеще, изкарване на целия мандат – за сметка обаче на морална дискредитация на СДС. Когато Костов все пак реши да изгони от правителството ония лидери на клиентелата, които се бяха самозабравили, тогава именно Петър Стоянов започна патетично да крещи: “Иване, кажи си, те ще те разберат!”, сиреч да го разберем ние, избирателите. Но в онази тежка ситуация, когато трябваше да се избира между загуба на мнозинството, загубване на властта, спиране на реформата и тежко бъдеще на страната и, от друга страна, една “морална девственост” на СДС, платена на страшно голяма цена, Костов предпочете да замълчи и да поеме върху себе си всички негативи. Ето това решение издава големия държавник у този човек, независимо какво говорят всичките му опоненти и оплювачи днес. Историята по-нататък е ясна. СДС загуби властта, макар че можеше и да не я загуби. Но я загуби не защото Костов е виновен, а защото заинтересованите кръгове тогава изиграха единствения си коз: Симеон. Понеже тогава опасността Костов да вземе втори мандат беше съвсем реална, доведоха Симеон: защото само той можеше да осуети тази злокобна евентуалност. Симеон и олигархията спечелиха, а в СДС започна разложението и битката за наследството. Клиентелата след оставката на Костов от лидерския пост завладя организацията, а Костов беше подложен на найжестокото и най-несправедливото оплюване, на което е бил подложен един държавник от неговия мащаб.

Когато клиентелата в СДС стана безконтролна, Костов напусна и създаде една нова партия, ДСБ, която трябваше да се оформи като автентична дясна и консервативна партия от европейски тип. СДС пък в епохата на Н.Михайлова и сега на П.Стоянов си остана място на клиентелата и на “синята олигархия”, поради което закономерно деградира дотам, че днес има шанс да се удържи само като започне да лъска обущата на Б.Борисов. Но да се върна към актуалното положение днес. В изборите за президент тази есен десницата трябваше да излезе обединена, и с цената


4 на много компромиси това беше направено (отчасти). Единственият кандидат, който можеше да направи това, беше г-н Н.Беронов. Той единствен беше моралния авторитет, около който всички страсти бяха потиснати (временно). При създалата се ситуация г-н Н.Беронов нямаше как да не загуби: в страната вече повече от година се вихреха популистки и най-пошли националсоциалистически страсти в лицето на Атака. И така, на фона на Атака и на буйстващия Сидеров Първанов се оказа “спасител”, съвсем “нормален”, “проевропейски” и “приемлив”. Така Сидеров сервира “убедителната победа” на Първанов, а десницата беше “катастрофално поразена”. И в дясното пространство по тази причина се бил отворил “огромен вакуум”, в който се натискат да се наместят всички: като се почне от Яне Янев (ченгето от ДС Г.Марков и М.Чьорни), та се мине през куриоза Диловсин, също и през “любимеца на софиянци” Ст.Софиянски, та се стигне до самия Бойко Борисов, най-новата надежда на олигархията след провала на Симеон. Ето, сега стигнахме до сюблимния момент: Костов трябва да се махне и да бъде забравен. Нека да иде в историята и в “архивите”, само да не стои и да не пречи повече. Ако иска да иде по дяволите, но да се махне. Ако Костов се махне, десницата ще “цъфне” и “върже”, но с Костов десницата ще изчезне и ще се забрави. Ето това вече предлагат дори и господата и госпожиците от “интелектуалния кръг” на Явор Дачков – това било спасението. Оказва се, “вече всички не искат Костов”: натискът е толкова голям, че ако Костов беше слаб политик, щеше вече да се е отказал. И в дясното вече щяха да се прегръщат, танцувайки маанета около благо усмихнатия Б.Борисов. Нещо повече, тогава би настъпил “всеобщ триумф”, понеже в танците като нищо би се включила и левицата, и Симеон, и дори мрачният Сидеров, който не по-малко мрази Костов и вижда в него “цялото зло”. Всички мразят Костов, както всички обичат… “нашия Реймонд”, сиреч Бойко Борисов. Пък и самия Гоце Първанов, защо не?! Костов като всеки жив човек си има своите недостатъци. Например Костов съвсем не е добър в т.н. “кадрови подбор”. Ето, издигна и наложи “хитрото дете” Д.Абаджиев, което също го предаде. Твърдят, че негов избор са били все хора, които злоупотребиха, предадоха го, “забиха му ножа”, и дори дълго плюха по него: Хр.Бисеров, Богомил Бонев, Е.Бакърджиев, дори Данчо Ментата и кой ли не. Явно се предоверява на хора, които не заслужават никакво доверие. Но ми се струва, че в политиката лидерът разполага с такъв “човешки материал”, с какъвто разполага, понеже явно няма друг. Или има, но по някакви извечни закони на демокрацията

най-стойностни и кадърни хора съвсем не могат да се наложат.

Разговорът за бъдещето на десницата трябва да реши много въпроси. Но оставката на Костов съвсем не е “найважният”, както се опитват да ни внушат. Аз смятам, че ако в тази ситуация Костов се поддаде и прекърши, това ще бъде найлошото, което може да се случи. По един каприз на съдбата тази човек – дори и за най-злостните му критици – е нашият български Балцерович, и дори повече от това. В Русия има един десен политик, Егор Гайдар, който спаси Русия в най-тежък момент, и когото пак всички най-единодушно мразят. Лидери от такъв мащаб обаче трябва да бъдат запазени: Чърчил е губил много избори и никога не е страдал от скрупули, че трябва да си подава оставката. Никой не може да отрече качествата на Костов като политик, който е водил СДС до най-големи победи и триумфи. Нещо повече, той създаде СДС като партия, която взе властта и управлява за първи път цял мандат. И Петър Стоянов е “кадрова грешка” на Костов, но именно той го направи президент. И сега Костов отново може да поведе партията ДСБ по верния път, по който тя може да завоюва доверие и да решава един ден съдбините на страната. Чета написаното дотук и се питам как ли ще се възприеме. Мнозина сигурно ще си помислят: “Вижте го пък тоя, как само се подмазва на Костов!”. Но тези хора пропускат да забележат нещо много важно: никой не се подмазва на тия, които са паднали. Подмазват се на някой когато той е на върха, когато е във възход, не когато е долу. Напротив, всички се считат длъжни да хвърлят камък върху този, който е слаб. Ако пишех това по личен мотив, щях да напиша превъзходна статия за Бойко Борисов или за Сидеров. Дни и нощи наред щях да пиша тази статия, за да стане толкова силна и вълнуваща, че непременно щяха да ме забележат. Вижте как Д.Абаджиев гледа с

влажен поглед кумира си Бойко Борисов. До вчера така гледаше Костов, сега така гледа Б.Борисов. Вижте Елеонора Николова как изпитва лек оргазъм като чуе заветното име на “супермена”. Погледнете каква мила усмивка има Петър Стоянов когато отправя нежен поглед към Бойко Борисов. Така някога сигурно е гледал и Костов. Аз обаче не съм от тази порода хора. Аз презирам такова поведение. Аз пиша тази статия по една причина. Аз съм философ и за мен има един критерий: личността. Костов е силна личност, излъчваща някакво духовно превъзходство сред днешната паплач от дребни души, които се подвизават в българската политика. Сравнете го със Сидеров например. Сравнете го с Дмитрич Станишев. Сравнете го със Симеон. Да изброявам ли още? Аз като философ залагам на това: Костов единствен говори разумни неща. Той разбира от това как се управлява държава или как се насърчава икономиката. Той никога не се е подмазвал на силните на деня. Той е краен и рязък, но това издава една принципност. Такъв човек не може да предаде избирателите си. Той е човечен на фона на моралните чудовища, които днес държат съдбините на България. Костов е човек, който излъчва християнско смирение, нищо че постоянно разлайва кучетата. Затова аз му имам доверие. Ако ДСБ остане без Костов, то тя ще загуби облика си. Ще стане мижава и безлична партия, каквато им се иска да я виждат. Тя скоро ще остане извън борда на политическия кораб. Явно това на мнозина им се иска. Защо не искат оставката на Симеон – и той е губил избори?! Защо не искат оставката на Сидеров – той преди няколко месеца загуби едни избори, президентските, и то катастрофално!? Не, Симеон и Сидеров са им удобни. Тях ги коткат. Само Костов е “лош” и “вреден”. Аз пък имам това разбиране, в което съм убеден тотално. Когато днешната изцяло деморализирана политическа класа единодушно крещи: “Костов вън! Костов не е като нас!”, то аз заставам зад Костов. Щом те са “добрите”, аз заставам зад “лошия” Костов.

ЧИСТОТАТА, ХИГИЕНАТА ВИНАГИ Е ЗА ПРЕДПОЧИТАНЕ ПРЕД НЕЧИСТОПЛЪТНОСТТА, ДОРИ И, ПРЕДСТАВЕТЕ СИ, В СФЕРАТА НА ПОЛИТИКАТА Попадам тази сутрин на текст, който ме впечатлява дотам, че решавам да го представя на приятелите си във Фейсбук, в блога и сред читателите на в-к ГРАЖДАНИНЪ: Вижте какво отхвърли СДС. Знаете случилото се вчера, което така много зарадва и гербоваците на Боко, и комунис-


5 тите на Гоце-Дмитрич, и щурмоваците на Сидеров, и кого ли не още: СИНЯ КОАЛИЦИЯ няма да има, щото в СДС взеха надмощие политически джуджета, изпълняващи чужди поръчки и вдъхновени, разбира се, най-вече от парични аргументи.

Знаем, че Боко отдавна има апетит да прилапа “марката СДС”, е, тия сега му поднасят на тепсия отрязаната глава на СДС. Та ето документа (проект) с ония цели и задачи, които трябваше да отстоява СИНЯТА КОАЛИЦИЯ; оттук-нататък ще ги отстоява тия цели и задачи единствено партията на г-н Костов: ЦЕННОСТИ И ИДЕНТИЧНОСТ Следвайки волята на нашите избиратели, ние утвърждаваме Синята коалиция като: - Траен и отворен политически съюз на българските демократи, приемник на антикомунистическата и реформаторска десница; - Защитник на правата и свободите на гражданите и неприкосновеността на собствеността. - Алтернатива на популизма, опираща се на опита и компетентността;

Ще гарантираме обществения ред, върховенството на закона и справедливостта чрез реформи в Съдебната система, Прокуратурата, МВР и службите за сигурност. И така нататък. Който иска да дочете документа може да го стори на страницата на първоизточника. А моят кратък коментар за случилото се вчера, което доведе до такива радостни вопли цялата разноцветна пасмина, която сега ликува, че СИНЯ КОАЛИЦИЯ вече няма да има, е този: всяко зло за добро! Чистотата, хигиената винаги е за предпочитане пред нечистоплътността, дори и, представете си, в сферата на политиката, а случилото се вчера е процес на чистене. Политически нечистоплътните лица, които, изпълнявайки чужда поръчка, убиха СИНЯТА КОАЛИЦИЯ и така предизвикаха ликуване в цялата ченгесароренегатска маса от интриганти и кариеристи, оттук-нататък на политическия пазар ще продават единствено своята нечистоплътност. Не вярвам на този пазар да се пласира така много мръсотията (аморализмът, лакомията, безпринципността, далавераджийството, глупавите сметки без кръчмаря, сделките на нечисти съвести и пр.) особено като се вземе предвид, че предлагането на този артикул на българския политически пазар е в особено големи размери… АКО ПРОДЪЛЖАВАТЕ ДА ГЛЕДАТЕ ТЕЛЕВИЗИЯ ЩЕ ЗАТЪПЕЕТЕ, ЩЕ УВРЕДИТЕ УМА И ЛИЧНОСТТА СИ!

тръгна Любо от “Те”, сега соло… Предаването беше “Нощен Магазин”, с отчайващи водещи – две “дами”! Именно там Любо не успяваше да изпее и един кавър… Вземете заместничката на Камелия, продължете с лакейството на Ц.Ризова, застиналата в развитието си Гала, умопомрачаващата иронична Кулезич, смехотворния изказ на Кошлуков, разбиващата гръмогласност на Бареков, чувстващата Ани Салич – преживява новините, които чете – липсата на култура и възпитание у Драго Драганов, който не оставя зрителите да се изкажат, а уж телефоните са им открити за всички от всички посоки на света… Ако продължавате да ги гледате ще стигнете до затъпяване, защото всички хора от телевизиите се подбират без да има какво да кажат и да ви научат. Заблуда е, че тв “ЗВЕЗДИТЕ” ни са образовани, умни, опитни, коректни, любезни, т.н. Повечето са нахакани, пробивни, безскрупулни, богати от нечовешки хонорари, алчни. Именно затова в медиите в България открито се говори, че са места на гнусни интриги, пошлост и страховити отношения. Предлагам наградите и номинациите да се раздават отраслово: за политически коментатори, за драма (предавания“шоута”), за спортни предавания, за готварски такива, за магазинни (модни), за постоянно присъствие на екрана – Стефан Вълдобрев бие рекорда последните 2 месеца, за непохватност в общуването с гости или със зрители, за деградирали участници в телевизиите и др. Автор: Григорий Друмски ЗАБЕЛЕЖКА: Отзивът е по повод на публикацията Конкурс за най-досаден телевизионен натрапник и навлек на республиката ни

ПОЛИТИЧЕСКИ ЗАДАЧИ КАК МЕРЗАВЕЦЪТ СТАВА МИЛИОНЕР? Ще представим цялостна стратегия за преодоляване на кризата в икономиката и преминаване към стабилен и устойчив растеж, рязко повишаване на доходите и заетостта; Ще предложим пакет от смели мерки за подобряване на качеството на публичните услуги, образованието и здравеопазването, намаляване на разходите на администрацията и по-справедлива социална система; Ще създадем нови правила за развитие на семейния, малкия и среден бизнес, за да дадем свобода на предприемчивите да печелят от своя труд; Ще осигурим приемственост в търсенето на енергийна независимост и сигурност на нашата страна; Ще продължим битката с монополите в името на честната конкуренция и благото на потребителите;

Г-н Андрей Слабаков прокламира единствено наркомански апели към аудиторията. Че пушенето е вредно, е ясно, но защо специалистите не се изкажат по повод деградацията на тоя герой. Колкото до класацията има и двама икономисти “свръхкомпетентни”, които са постоянното присъствие на тв екрана. За съжаление единият е от Отворено общество, а другият е един абсолютен пик…о, … Поради липсата на журналистика медийното ни пространство е запълнено с бездарни хора. Всички помним от къде

Кой е най-титулуваният ни и мастит журналист на прехода? Да, така е, това е г-н Тошо Тошев. Носител на разни Черноризци Храбри, ордени всякакви. Какъв е бил г-н Тошев преди Десети ноември? Ами работил е в отдел „Пропаганда“ към ЦК на БКП, а после заместникглавен редактор на комунистическия вестник “Труд”. Какъв е сега г-н Тошев? Преди всичко милионер! Как се става милионер ли? Ето как:


6 Започвате с „България уби дете!“. След това започвате да правите проучвания чрез читателите на вестника и регулярно публикувате резултатите. От проучванията на Тошев си спомням:

В днешния глобализиращ се свят, Църквата-костница в Батак е пример и историческа поука за хората, които воюват, които не зачитат правото на свобода, вяра и роден език.

„Кой е най-големият бандит в България?“ Читателите класират: № 1 – Иван Костов, № 2 – Иво Карамански. „Кой е най-големият герой на България“: № 1 Бойко Борисов, № 2 – Слави Трифонов.

Филипов”, която се начена на едно място. Ето какво си казват събеседниците до момента: Досега в Тони д-р Филипов. Васик се усъмни, че Филипов жертва чистотата на разума, за да се хареса на широките народни маси, пропагандирайки т.нар. култура на бахура и мастиката. Последствията от това, смята Васик, са допълнителното опростачване на публиката, а не, както може да се помисли, нейното самоосъзнаване.

„Кой е най-богатият човек в България?“: № 1 Иван Костов, другите не ги помня. „Кое е най-успешното правителство на БГ“ (изследването беше 2003): № 1 Стефан Софиянски, № 2 Ренета Инджова, № 3 и 4 с равен брой точки: Жан Виденов и Иван Костов. После Бойко Борисов става найуспешния секретар на МВР за всички времена, въпреки че от десетките поръчкови убийства и ежедневни бомбени атентати в графата разкрити стои цифрата 0 (ЗЕРО, санким, НУЛА). После получавате дар от Царя парцел в Боровец и ви включват в супер далаверата „Супер Боровец! и т.н. и т.н. Накрая ставате милионер и социалният президент лично ви закичва с тенекето си “Стара планина“. Така че, г-н Филипов, ако искате да спастрите някой лев не губете време, започвайте. Сега „България уби дете!“ не става, вече го ползваха. Може би „Костов уби СДС!“? И това не става. Всички го знаят, ето днес във в. “24″ има цяла страница по темата, а и Петър Стоянов го каза още миналата седмица… Може би „Костов уби Европа!“? Да, това е хубаво, хваща окото. Помислете, може да измислите нещо още по-така! Драги г-н Тони д-р Филипов, възползвайте се от технологията, побързайте, щот мераклии – много! Автор: DIMITROV D. (Адаптирано: А.Г.) ДА СПРЕМ ИЗСТЪПЛЕНИЯТА НА "ПРАВОСЛАВНИЯ" ТАЛИБАНИН НИКОЛАЙ МОСКОВСКО-ПЛОВДИВСКИ! Моля, подкрепете тази петиция, важно е: МУЗЕЙ "ЦЪРКВА-КОСТНИЦА" гр.Батак - НЕЗАКОНЕН ХРАМ (ПЕТИЦИЯ до UNESCO). До момента петицията за кратко време е събрала над 1000 подписа, но са необходими значително повече. Ето какво пише там, ето един фрагмент от нея: Историческата църква в гр.Батак е специална. Затова е необходимо и специално отношение към нея. Тя е много повече от обикновен храм.

Историческата църква „Св. Неделя” е единствената църква , в която през турското робство е извоювано богослуженията да се извършват на старобългарски, а не на гръцки, с което е съхранила родния език. Построена само за 75 дни през 1813 г. с усилията на всички батачани, църквата е последната крепост по време на въстанието в Батак 1876 г., в нея са обезглавени и загинали около 2000 родолюбиви българи в защита на своята вяра и род. Затова тя заслужава да бъде вписана в списъка на ЮНЕСКО, с което да осъществи своята голяма историческа мисия: свобода на волята , право на вероизповедание и матерен език. Именно тази нейна историческа мисия е пътя към постигане на световния мир, към който съвременната цивилизация се стреми. А това е и пътя към световния човешки прогрес. Това са и основните принципи, от които се ръководи ЮНЕСКО: да изгради мира в умовете на хората! Затова и се обръщаме към вас, хората, които се грижите за световното наследство. Превръщането на музея–костница „Св.Неделя” в действащ храм ще доведе до заличаване на важни исторически факти и обезличаване на историческата й мисия. Недопустимо и непочтено към историята е там да се извършват кръщенки, сватби и да се палят свещи. Там, където 2000 наши национални герои са пролели кръвта си за вяра и свобода! И така, подпишете се под тази родолюбива петиция. Аз сторих това току-що... ЗА ИНТЕЛИГЕНТНОСТТА И ЗА КУЛТА КЪМ БАХУРА, КИСЕЛОТО ЗЕЛЕ И МАСТИКАТА Публикувам началото на една интересна полемика между “Васик” и “Тони д-р

В отговор Филипов замери Васик с два разпространени в Мрежата аргумента, които Васик познаваше отдавна и беше нарекъл за себе си „Златотърсача” и „Едноизмерния костовист”. Аргументът за златотърсача се основава на старомодния наглед за Мрежата като пространство, което може да бъде парцелирано с колчета и в което собствениците се затварят, за да се изолират от външната среда. Нещо като филма „Вилна зона”, но качен в интернет. Според този възглед виртуалните личности могат да посещават само „парцелите”, за които са получили специална покана. Това е далеч от истината. Парцелирането и „затворените групи” нямат нищо общо с идеята за Световната Мрежа, която е общо, универсално достъпно „място”. Васик беше обикалял години наред свободно по магистралите и второкласните пътища на Мрежата и се беше научил да избягва т.нар. черни дупки като социалните мрежи и Фейсбук, които, веднъж засмукали човека, не го пускат да избяга оттам. Може би и Редута се превръща в черна дупка, помисли си Васик. Филипов приши на Васик връзката с Грънчаров, за да осмисли за себе си и „критичната маса” (своите последователи) критиката на Васик чрез опростенческата опозиция демократи/костовисти. Този аргумент е модерен в днешно време и се използва от т.нар. науколози, към които формално спада и самият Филипов. Но Филипов знаеше много добре, че Васик въобще не пледира за Костов и няма нищо общо с Грънчаров, освен желанието да разбере какво се крие зад един текст. Като свързваше Васик с Грънчаров, Филипов обясняваше разсъжденията на Васик като пристрастни и политически мотивирани, т.е. необективни. Сега вече става ясно и за какво точно Филипов под-


7 готвя т.нар. критична маса. Дресирани като маймунките, които руснаците пращат в космоса, афганистанските хрътки се втурнаха в традиционния афганистански спорт бузкаши, преследвайки Васик. (Васик познаваше този спорт от филма за Рамбо и не намери по-добра метафора.) Васик беше играл тази игра дълго и тя му беше безинтересна. Дали в крайна сметка проф. Драганов наистина лъжеше наивно, че не е бил пиян, бидейки тотално пиян, докато Филипов обратно, казваше истината – че формира критична маса, която ще смени политическата система, критикувайки Костов във вродена мургавост, а Дария Станишева – във вродена алчност? Предстоеше да разберем. (Васик) Уважаеми Васик, разликата между този, който пише и този, който критикува, е като разликата между евнуха и… Напишете нещо, аз обещавам да го публикуваме в Редута. Давам дума пред всичките над 10 000 читатели, които са влизали в сайта днес. Между другото, обърнете внимание на съотношението четящи-коментиращи. Нямам нищо против да коментирате, стига да имате ясна и аргументирана теза. Но вие си служите с нещо, което е морално забранено: argumentum ad hominem. Разговорът за слабостите на една или друга теза, на един или друг текст, се подменя с разговор за реалните или измислени недостатъци на автора. И ще ме извините за откровеността, но като манипулатор сте бездарен. Никога не съм казвал, че вие сте Грънчаров. Това го написа някоя си Zlatka. Аз ви помолих да престанете с тези «инсинуации в стил “пловдивска философска школа”… Което е различно, поне според мен. Освен това, вашето „Филипов” много ми напомня високомерното поведение на Н.В. Готски. Той така се обръщаше към хората. Е, някои соц. велможи също. Коментирайте, пишете, както виждате, не ви трия. Но не нещата които пишете дават смисъл на един форум. Темата за това какво трябва да се подмени в нашето общество е изключително важна и само един лумпен може да я иронизира. На вас не ви отива, дано не преувеличавам… (Тони Филипов, д-р) Стоп! Понякога ми се струва, че действието в този форум протича на забавен кадър. „Разликата между този, който пише и този, който критикува, е като разликата между евнуха и…” Вместо мен, вземете си редактор. >Разликата между този, който пише[,] и този, който критикува, е [СЪОТВЕТНО] като разликата между евнуха и< ТОВА ли искате да кажете? За човек, който се занимава професионално с писане, се изразявате неясно. Дали има съотношение четящи/коментиращи? Писах за това миналата

седмица – огромното мнозинство в Мрежата не са пишещите, а само четящите, или т.нар. lurkers. Васик сам е бил луркер, много дълго. Затова знам, че хората не са склонни да пишат по най-различни причини, но една от тях е, че хората не обичат да пишат във форум, който не е модериран. Не е невъзможно да има хора, които по принцип са съгласни с Васик, но грозното изказване, че Еди-Кой-си е влизал в АйПи адреса на Васик, окончателно ги е разубедило. Морално забранено? Погледнете своите думи от по-миналите Делници за Грънчаров и ми кажете дали те не са случайно ад хоминем. Не са ли? А какво са – отговаряте на Грънчаров по тезата? Интересно ми е как ще ми вмените морални задължения към Виртуална Личност? Тони Филипов разписва ли се на фиш за заплата, или има дебитна карта? Би ме учудило, ако имаме морални задължения към информация, съставена от 0 и 1, защото Тони Филипов не е нищо освен сложна комбинация от 0 и 1. А той как иска да бъде наричан – ДМН или проф. д-р? Васик няма вертикално мислене и не се стреми или ласкае от „престижни” публикации. От всичко дотук би трябвало да е ясно, че за Васик е много по-важно да се запази автономен и неинституциализиран, отколкото да намери своя „парцел” в Мрежата и сам да си направи „квадратче за публикуване”. Дори нещо повече. Васик никога не е смятал, че пише ПОД чертата, тъй като Васик е пълноправна част от Мрежата, заедно с милиони други виртуални личности. Това разделение съществува само в съзнанието на „журналистите”. Обикновено хората като Васик са обект на анализ от т.нар. науколози и най-малко 3 от авторите на Редута са се изказвали по въпроса, какъв е Васик по природа и защо пише в Мрежата. Хич няма да сгреша, ако кажа, че според тези автори Васик е неграмотен, фрустриран и комплексиран човек, който влиза в Мрежата, за да си избие комплексите и да напсува някого като в Ганковото кафене. Определено смятам, че стилът и темите на Филипов са квинтесенция именно на тази дефиниция за човека, който пише „под” чертата и в действителност повечето теми и изказвания на Филипов съвпадат или възпроизвеждат форумните „автори”. Това води до затворен (порочен) кръг – Филипов се харесва на „авторите”, защото те го припознават като „свой”, а той сам се ласкае, че има „собствена мисия”. Ето моята теза – хората под чертата са много по-интелигентни от това да се пише за киселото зеле и мастиката, а тези две неща са лайтмотивът на Тони Филипов. После ще илюстрирам това с моменти от днешната статия.

ЕТО С КАКВА ГРИМАСА НАРОДНИЯТ ТИТАН ПРЕГЛЪТНА НАЧАЛОТО НА КРАЯ НА НЕГОВАТА ВЛАСТ, НАРЕЧЕНО "КЮСТЕНДИЛ"

Горчив, прекалено и крайно горчив хап, няма що, личи си! :-) ГРУБО ПОСЕГАТЕЛСТВО СРЕЩУ НАЦИОНАЛНАТА ПАМЕТ НА БЪЛГАРИТЕ

До Президента на Република България Г-н Росен Плевенлиев До Председателя г-н Бойко Борисов и МС на Република България До Народно събрание на Република България До Министерство на културата До Главният Прокурор на Република България

До медиите в Република България ОТВОРЕНО ПИСМО от Инициативен комитет в защита на Църквата-музей „Света Неделя“ – град Батак Уважаеми Госпожи и Господа, Като част от гражданското общество не допускаме, че не знаете за противозаконните действия, извършвани в Църквата– музей „Света Неделя“ в град Батак. Вече има и официално становище на експерти за заличаване на безценни исторически доказателства. И тъй като това е травматична тема, обяснимо е обществото да се опасява от промяна на Историята на България.


8 Нежеланието на Пловдивска Митрополия да се съобрази с направените предписания считаме за грубо и явно поругаване на държавността и върховенството на Закона. Църквата-музей „Света Неделя“ в гр. Батак е недвижима културна ценност с категория „национално значение“ (обявена в ДВ, бр. 52/1977 г.). „Света Неделя” никога не е била действащ храм от момента на извършените зверски убийства. По волята на батачани тя не е ползвана за богослужения от 4 май 1876 година. В дописка до вестник „Народний глас“ от 25 февруари 1880 година може да бъде прочетено посланието им да не се извършват богослужения в храма. Без да бъде поискано разрешение от Министерство на културата за промяна на статута и предназначението по законноустановеният ред, Църквата–Музей „Света Неделя“ в гр. Батак се използва като действаща църква от страна на Пловдивска Митрополия. В интериора на църквата са извършени незаконосъобразни промени. Костите на Баташките мъченици са извадени от пригодения от специалисти за консервация и съхранение саркофаг и са положени в златисти сандъци, при които има конденз. Влагата, създадена от конденза, се стича върху костите и е налице образуване на плесен и мухъл, водещ до унищожаването им. Следите от мухъл се виждат на снимков материал, който ви изпращаме. Ежедневното палене на свещи отделя сажди, които полепват по стените на храма и заличават следите от кръв и стенописите, а това са исторически доказателства. От становището на Министерството на културата изх.№ 93-00-13 /06.04.2012 става ясно, че не е постъпила документация съгласно чл.83 от ЗКН, по реда на чл. 84 от ЗКН с искане за съгласуване на намеси в интериора на църквата „Света Неделя“, гр. Батак. В Република България всички граждани и институции следва да зачитат върховенството на закона! Предприеманите действия от страна на Пловдивска Митрополия показват явно незачитане на законите в държавата и волята на батачани църквата да не бъде действаща, което те многократно са заявили, за което има съхранени исторически документи. Съвсем не случайно е построен нов катедрален храм „Успение Богородично“ на няколко човешки крачки от „Св.Неделя“. Считаме, че дарението на Църквата-музей „Св.Неделя“ на Пловдивска Митрополия е извършено прибързано, без да бъде чуто мнението на батачани и българите. Замисълът на построената Църква “Успение Богородично” в непосредствена близост до Църквата–музей „Света Неделя“ е всички богослужения да бъдат извършвани в Успение Богородично, а Църкватамузей „Света Неделя“ да остане съхраняваща спомена за Епопеята Батак. Едва ли е случаен фактът, че Църквата-музей дълги

години беше един от най-посещаваните туристически обекти. Църквата-музей „Света Неделя“ принадлежи духовно на цяла България и е историческа поука за цял свят. Длъжни сме пред поколенията и историята да я съхраним в автентичния й вид, доказателство за силата на българският дух! Искаме да знаем какви действия са предприети след излизането на Становището на Министерството на културата изх.№ 93-00-13 /06.04.2012 и защо към настоящата дата 38 дни след това становище в Църквата–музей “Света Неделя” продължават незаконосъобразните ежедневни богослужения? Защо държавата не пристъпва към прилагане на административните мерки и оставя институцията – Пловдивска Митрополия – да продължава публично да нарушава законите на Република България и да демонстрира върховенство над законите, както с действия, така и чрез Декларации, изнесени в публичното пространство. Настояваме да бъде изпратен екип от специалисти за отстраняване на констатираните нанесени щети. Както и да бъде проверено доколко законосъобразно е била прехвърлена собствеността. Има противоречие за собствеността, храмът е бил публична общинска собственост, но едновременно с това и национален паметник на културата. Според решение 477 /31.03.2011 на община гр.Батак е извършена промяна на собствеността от публична общинска в частна общинска собственост, която е дарена безвъзмездно на Пловдивска Митрополия. 14.05.2012 С уважение: 1. Даниела Гаджева, Гр. Пазарджик 2. Атанас Георгиев 3. Иван Кемилев 5. Бисерка Деянова 6. Спаска Урушева ИСТОРИЯТА СИ ЗНАЕ РАБОТАТА: ПАК ЩЕ ИМА ГОЛЕМИ КОНСЕРВАТИВНИ ЛИДЕРИ...

... като тия двамата... щом времето ги поиска и ще се родят... така е било винаги, така и ще бъде занапред...

В ЦЪРКВИЦАТА В БАТАК СЕ СЛУЧВА НЕПРОСТИМО СВЕТОТАТСТВО И ГРОЗНО ПОРУГАНИЕ НА КОСТИТЕ НА МЪЧЕНИЦИТЕ!

Когато преди повече от година бяха канонизирани мъчениците от Батак, моя милост възрази срещу това "мероприятие" на казионните църковни йеарарси с доказано антидуховно поведение (от 15 члена на Синода 11 се оказаха агенти на тайните служби на атеистичния комунистически режим, а пък останалите нищо чудно да са им началниците от съветско-руските тайни служби!), като тогава бях воден от принципни идейни и нравствени подбуди: виж ето това Колосална наглост: употребиха за политическа цел и костите на мъчениците от Батак!. Ето как завършва този текст: А на новопровъзгласените светци-мъченици от Батак и Ново село можем да кажем само ето тия думи: простете, че така нагло се гаврят с паметта ви, че така безпардонно употребяват вашите кости за своите толкова гнусни, за толкова отвратителни политически цели! Простете - ако можете! Щото наглостта тоя път наистина е колосална. По-голяма от нея не може да бъде. Или може? Знам ли? Бъдещето ще покаже. Тия наглеци спирка нямат... Е, мина известно време и се оказа, че могло и по-грозни неща да се случат: ето, тия дни разбираме, че костите на мъчениците, "третирани" по неподобаващ начин в разните му там показни салтанати и церемонии, обливани с вино, при това турени в крайно неподходящи витрини, та да се гледат, сякаш са не човешки кости, а някакъв обикновен музеен и бездушен реквизит, започнали, представете си, да мухлясват (!), да гният, което означава, че съвсем скоро ще бъдат и порядъчно съсипани и унищожени! На никой обаче за това не му пука, особено малко пък, явно, му пука на пловдивския владика Николай, за който, както знаем, му пука предимно за скъпоценни часовници, за църковни имоти, за бляскави копринени и златосърмени одаяния и също, естествено, му пука най-вече и за лъскави коли. Срам, голям срам - и ужасна грехота е всичко това! Ето какво пише на едно място по повод случващото се с костите на мъчениците:


9 Костите на баташките мъченици, които са били избити в църквата „Света Неделя” преди 136 г., мухлясват и с всеки изминал ден броят им намалява в двата саркофага, където се съхраняват. За това сигнализира пред „Монитор” председателката на гражданско сдружение „Сила” Даниела Гаджева. Обединението заедно с други неправителствени организации учредиха Инициативен комитет в защита на баташката светиня. Гаджева е заснела с мобилния си телефон преди по-малко от месец мухлясването на костите и е готова да предостави кадрите на компетентните органи. Новите златисти сандъци са подпрени и отворени с дървени трупчета, за да влиза въздух, тъй като образуващата се влага се стича върху мощите и ако този процес продължава, след време от костите на героите няма да остане нищо, опасяват се местните. Това пише в този източник; и на други места се потвърждава същата обезпокоителна информация. Смятам, че безотговорните към такива светини на нашата национална история фактори, църковни и държавни, трябва да понесат пълната отговорност за случващото се, но за целта трябва да се реагира най-бързо, за да не стане така, че в един момент вече е късно за реагиране; когато примерно костите са вече съвсем съсипани. Или пък когато оня малък баташки храм с окървавените стени и с дръвниците, превърнат в действащ храм за "сватби и кръщенета" противно на завета на предците ни, бъде окончателно поруган и осквернен! Самата мисъл да се извършват религиозни церемонии в тази гробница, в която витаят духовете на жертвите, е грозно светотатство, което крещи и вопие, опитвайки се да буди заспалата ни съвест и свяст. А ние търпим ли търпим... Затуй, драги дами и господа, трябва да се реагира овреме, а не когато е късно - и когато пораженията са вече нанесени невъзвратимо. Тия същите псевдоцърковни йерарси като одиозния Николай, който, без да му мигне окото, нареди върху старинни стенописи да бъдат налепени кичозни гръцки мушами, а пък върху древни каменни плочи, протрити от стъпките на предците ни, нареди да се излее бетон, а пък след това да се налепят китайски мраморни плочи, такива значи псевдоцърковни йерарси би следвало да бъдат възпрени, щото са способни, както виждаме, на всякакви поражения и светотатства. Което именно и показва колко струва и "религиозността" им, и "християнството" им, и "духовността" им, пък и "българщината" им!!! Моля тия, които прочетат това и се обезпокоят, да направят нещичко, та повече хора да научат за случващото се в църквицата в Батак, която е в момента изправена пред нашествие, не по-малко страшно от ония тогавашни набези на озверелите ба-

шибозуци с кървавите атагани. Щото днешни агаряни и башибозуци, пък макар и с църковни одаяния, както виждаме, старателно довършват делото на ония колачи: погубват костите на жертвите им, та да се затрие всяка следа от кървавото злодаяние! Не трябва да допускаме да се случи това, ако го допуснем, заслужаваме да се покрием с неизмиваем позор! КОНКУРС ЗА НАЙ-ДОСАДЕН ТЕЛЕВИЗИОНЕН НАТРАПНИК И НАВЛЕК НА РЕСПУБЛИКАТА НИ

Мисля, че е крайно време да се обяви такъв един конкурс: пълно е у нас с разните му там “публични личности”, “звезди”, “велики мислители”, “наставници” и пр., които се врат на екраните на телевизорите ни, които циркулират от ранна утрин до късна нощна доба от телевизия в телевизия, които са неуморни в натрапването, в досадността си, които, предполагам, вече и спят пред камерите, щото, горките, нямат време да си идат до в къщи и да си починат поне малко. Нали се сещате за какъв екзистенциален човешки тип става дума? Какво ви говори понятието телевизионен досадник, навлек и натрапник? Мисля, че прекрасно ме разбирате: да, за такива като Андрей Слабаков, Любен Дилов-син, Андрей Райчев, проф. Вучков, Графа, Катерина Евро и прочие става дума; тук, чини ми се, не бива да броим първият телевизионер на републиката ни Бойко Борисов, щото той от най-обикновен телевизионен натрапник-досадник се възвиси в един момент, както е известно, до сияйното ниво на спасител на цялата нация, тъй че сега, тъй да се раче, ни се натрапва и ни досажда съвсем законно. И така: моля, давайте предложенията си, правете номинациите си, избирайте, подреждайте, та да видим кой от цялата тази гмеж от телевизионни досадници-

натрапници ще се наложи като най-пръв, недостижим, ненадминат. Аз лично смятам, че с един такъв конкурс все пак нещичко ще направим, та да покажем, че ни е писнало от досадници, от навлеци, от натрапници, които постоянно, без да сме ги канили, влизат в нашите домове чрез телевизионния екран и уж ни “забавляват”, поучават, наставляват как би следвало да мислим, да живеем, да гласуваме и пр., а всъщност само ни досаждат и изнервят. Да, изнервящо е постоянно все едни и същи навлеци да се кипрят от екраните, и то при положение, че тия същите вече, така да се рече, се изприказваха, каквото имаха да кажат, вече са го казали, вече го знаем, вече са ни го казали за хиляден път – и значи вече са ни съвсем безинтересни, ала ето, пак продължават да се врат. Мисля, че сме длъжни все някак да реагираме на тази толкова груба медийнотелевизионна инвазия на нахалството и досадността в нашите домове, щото ако не го направим, ще се окаже, че си заслужаваме съдбата да се гаврят с нас, а пък ние да ги понасяме до безкрайност. На вас лично харесва ли ви съдбата да доживеете живота си, докато на екрана на телевизора ви се кипри предимно Андрей Слабаков, примерно? Или Любен Дилов-син? Или някой друг досадник от средите все тая същата нахална гмеж? Аман от нахалници, няма ли да се разбере, че техният терор над нас вече е непоносим? Не че аз гледам телевизия де, мен тия същите не могат да ме тероризират, щото щом видя мазната физиономия на някой от тях, мигом бягам, а ако някога гледам телевизия, то ще е някой от образователните канали или филм. Но най-често най-много са пострадали, предполагам, децата ни. И националната ни култура е най-пострадала. Щото на какво ли ценно ще ни научат тия телевизионни навлеци, а? За Азис нищичко не споменах, щото, да ви кажа, той сякаш е станал найсимпатичен от всичките тия навлеци – вероятно защото напоследък все по-рядко се показва по телевизиите. Което именно и показва, че от натрапчивостта, от преекспонирането на досадността си и самите навлеци не печелят кой знае колко – или не печелят чак толкова, колкото си мислят. Майната им, хайде да спирам дотук, щото ми стана гадно, хубав ден ви желая, е денят ви ще е хубав ако днес изобщо не пускате телевизора, обезателно ще е така, пробвайте! НЕ Е ПРАВО, НЕ Е ПРАВИЛНО С ЧОВЕЦИ ДА СЕ ОТНАСЯМЕ БЕЗЧОВЕЧНО... Попадам тази сутрин чайно на интересен и много текст под заглавие Учителят: мущението и страха, от 23

съвсем слуизразителен между възМарт 2012,


10 сиреч, сравнително е съвсем нов. Автор е Валери Видас, представен под черта като български учител и писател, преподаващ в Софийската професионална гимназия по електроника “Джон Атанасов”, а текстът е публикуван във в. Култура. Заслужава да се прочете, за да се вземе предвид и гледната точка на един друг учител; за мен лично, в светлината на моите история от последните дни - виж Щрихи от нерадостното битие на един учител и също Нравствен и психологически казус: урок по демокрация този текст ми въздейства някак си, така да се каже, подкрепящо и ободряващо: не съм само аз "ненормалният", дето се измъчва от идиотщините по училищата, има и други...

Ето как започва статията, която ви препоръчвам да прочетете, ако все пак ви интересува темата за това какво по-точно става из българските училища и кои са техните вече съвсем нетърпими проблеми: Да имах още две години учителски стаж, та в края на годината да се пенсионирам като Чудомировия герой, че да изрева с цяло гърло: “Това не е управление, това е хаос! Анархия! Оценка на способности няма! Справедливост няма! Няма уважение към персонала! Гаврят се с мене, с тебе, с него! Но няма да мълча вече! Няма да мълча!” Ама сбъдването на кристалната ми мечта поне засега се отлага. Е, аз също се изоках, и то без да дочакам времето преди пенсия, и ето, имало глава да пати: у нас на тия, дето надигат глава и си позволяват лукса да мърморят, не дай си Боже пък да критикуват "инстанциите", няма как да не им бъде отмъстено щото мътят водата, щото нарушават идилията на немисленето, на примиреността, на апатията. Тази атмосфера, която е нетърпима, предполага, че ако искаш да оцелееш, бидейки в тази система, ще трябва да мълчиш, да стискаш зъби, да търпиш, да не даваш израз какво ти е на сърцето, да понасяш безкрайно всякакви издевателства върху личността си, та белким се довлечеш, изтощен, един ден до пенсия; а най-добре е така да си обръгнал, че изобщо да не забелязваш, да не се впечатляваш от нелепостите; ако пък си роден негодник, разбира се, е най-добре; тогава няма да те мачкат, а ти ще мачкаш; ето това за някои е идеалът, а пък всичко друго да върви по дяволите.

Особено такива демодирали понятия като достойнство, личност, човечност, свобода. Като казах (написах) думата свобода, та се сетих: по време на последния ми спор с г-жа инспекторката по философия (забележете: по философия, не по нещо друго!) се оказа, че най-много я вбесяваше това, че думата "свобода" била непрекъснато на устата ми, а пък тя сумтеше злобно като си позволявах да я произнеса. То ние тъкмо и около това спорихме най-вече: за свободата на учителя и на учениците, за "границите" на "допустимата свобода". Свободата била хубаво нещо, ама да е свобода "в граници", според инструкциите и пр. "Спазвай инструкциите, господине, и си бъди колкото си искаш свободен!" - тази е есенцията на този тип бюрократично мислене. На такива да обясниш, че това, което става в училище, е най-фин духовен процес на общуване и взаимодействие на живи човешки същества е умряла работа. Та ето за тия мои "своеволия" да искам да съм свободен и да си позволявам лукса да се ползвам от свободата си явно ми се отмъщава сега. Няма да повтарям какво точно ми се случва тия дни, щото вече писах за това; който се интересува, да види текстовете, стоящи зад горните линкове. Тия два почивни дни цари злокобно затишие, а от утре, разбира се, историята ще ескалира с невероятна сила. Прочее, до днес съм още в болнични, но се отказах от болничния лист и цяла седмица се наложи да работя: защото ако бях останал в болнични, като едното нищо щях да загубя всичките си часове! Става дума за ето това мародерство: аз съм болен, в болница, сиреч, съм паднал, е, още не съм съвсем издъхнал, но някои в това време без капчица неудобство вече са започнали да бъркат в джобовете ми. И за целта "спечелват" цели класове по найпростият начин: заместничката ми пише отгоре до долу петици и шестици, на фона на които "точковата система" на злобния Ангел Грънчаров изглежда като непоносим терор връз "учениковата личност". Учениците са подтикнати по тоя лешоядски начин да напишат жалба срещу мен, директорката ми "отнема" 4 класа и ги дава на хоноруван (-а) преподавател (-ка), а пък моя милост, поставен в такава невероятна ситуация, прави единственото, което ми е останало, та да спаси нещичко от престижа си: обявявам нещо като "референдум", заявявам и на останалите класове, че биха могли, ако искат, след демократично обсъждане, също да напишат жалба с искане да бъда сменен и заменен; щом за едни може, защо да не може и за другите, защо да не може за всички?! Предизвикателството към системата е голямо, голям е и поетия от мен риск (та нали аз съм лошият, нали съм "стипца" в оценките, нали държа оценките да са заслужени, да са изкарани с труд, а не подаре-

ни: как тогава някой клас да ме иска?!); да видим какво ще стане. Аз вярвам, че дадени класове ще издържат нелекия нравствен и психологически тест, който им поставям. Но директорката следва оттукнататък да се оправя с кашата, която сама забърка. Аз в тази история, държа да уточня, съм "жертвата"; е, вярно, аз съм една все пак своенравна жертва, която не се оставя току-така, опитва се да спаси останките от достойнството си, но както и да е; това са подробности. Та искам да кажа, че от утре ще протече една невероятна фиеста: да видим как ще ме захапе звярът, наречен "система на образованието", наречен "административен режим", наречен също "директорско всевластие"...

Вижте обаче как хуманно е устроено всичко у нас: учител или каквото там друго си, разболяваш се; първо държавата няма да ти изплати болничните и те оставят без всякакви средства за съществуване месеци наред! Намекът е: като си се разболял, драги, по-добре вземи, та умри! Я го виж ти, откъде-накъде ще ми "оздравява", ще се изправя на крака: мри, и толкоз, чиста работа! Ако сериозно и наистина си болен, явно трябва да умреш; откъде-накъде ще ми боледува, а пък после – оздравява! Ако е истинска болестта, от нея следва да се мре, туйто! И ето, втори месец тече от излизането ми в болнични, а няма никаква надежда да ми изплатят болничните. Чувам слухове, че някои хора и 5 месеца безрезултатно чакали обезщетенията си по болест. Така е. У Нашенско е така: мри, недей да се оплакваш! Стискай зъби и мълчи! Бойко Борисов няма да дойде и на теб да помогне да ти дадат "забавените плащания", той, милият, да не е Слънце, че да огрее навсякъде... А на мен пък като капак, оздравялнеоздравял, при връщането на работа, както вече писах, ми устроиха "най-мило" посрещане: аз такива унижения за 30 годишна работа в "сферата на образованието" никога не съм преживявал! Никога! Още ми се струва, че сънувам нещо, че това не е възможно наистина да се е случило. Няма да престана да пиша за това, за да могат някои фактори да осъзнаят в един момент, че така с жив човек не се постъпва. Че така подло не може да се постъпва. Че такива мерзости са недопустими. Че е срамота така да се постъпва! А този начин на отношение


11 към "персонала", види се, е започнал да става норма в някои ръководни среди. Ето какво имам предвид. Когато дойде ново ръководство на едно училище, особено пък на голямо като нашето, като ПГЕЕ-Пловдив, това е крайно болезнен период. По принцип винаги, особено пък в административни системи като тази в нашите училища, при които директорът е всевластен, отношенията се уреждат така: първо, има една голяма група от найблизки подлизурковци, тия са найоблагодетелствани, те именно гледат директора с мили очи и ръкопляскат на всяка негова дума, благославяйки ума и мъдростта му. На второ място има хора, които по нравствени подбуди не правят така, не са ентусиазирани така в подмазването, пазят приличие; и това колко е голяма тази група зависи от това доколко директорът е склонен към тирания, доколко "колективът" се плаши от него. Примерно, при предишния директор на нашето училище инж. Венелин Паунов, една широко скроена личност и също така изключителен мениджърски талант, човек можеше, без да жертва достойнството си, да си осигури нужния комфорт за нелеката работа, която по начало учителят върши или изпълнява. Но ситуацията при г-н Паунов беше уникална, рядко срещана, аз лично, за тия 30 години, в които съм работил по училища (от тях 7 в университет), не съм срещал на друго място такова виртуозно ръководство, при което човек може да си гледа спокойно работата, а пък разните му там глупости, битки за влияние, интриги, мерзости, подлизурства и пр. бяха сведени до поносимия минимум; как го правеше тоя човек, той си знае, аз такова чудо не бях срещал, признавам си го чистосърдечно, независимо какво може да ми струва това признание в "новите, променени условия". Но не ми пука, в крайна сметка човек за едната чест живее, за какво друго да живее?! Наистина, да се управлява една такава общност като училище не е каруцарска работа, а иска талант, това е същинско, без преувеличение, изкуство, което малцина го постигат и умеят. Защото се работи с хора, и то не какви да е, ами две найсвоенравни категории човеци: млади хора, неукрепнали личности, в чиито недра бушуват и се борят за надмощие, поради младостта им, какви ли не стихии, и учители, крайно крехки и раними духовни същества, обиждани и непризнавани отвсякъде, отдадени на една безкрайно тежка и фина работа, а също така живеещи със съзнанието за мисия, за нравствена кауза и пр. За да покажа колко е деликатна мениджърската работа в тази сфера ще дам един пример (моят случай, с отнемането на тия 4 класа, е крещящ пример за недопустима мениджърска грешка, но има, за жалост, и много други). И тъй като ми се иска

нашето славно училище да (о)стане в истинския смисъл една наистина модерна демократична общност, ето, позволявам си да кажа аз как виждам нещата, къде се допускат грешки, доколко, по мое виждане, тия грешки са опасни и недопустими. Апропо, даже и в най-диви и варварски времена, например, по времето на Сталин "партията" е призовавала към "критика" и "самокритика", ние сега в кой век живеем, та се плашим така от критиката, а, драги ми дами и господа?! По принцип директорът, в нашата система на директорско всевластие, подобава само да бъде хвален, но ето, аз - нали и без това съм си "луд"?! - ще си позволя лукса да го критикувам, именно за грешките, които съзнавам, че могат да му изиграят крайно лош номер. И които няма как да нямат крайно вредно влияние върху институцията, която той, по едно стечение на обстоятелствата, ръководи (временно все пак, нали така?). Давам само един пример за недопустима грешка в отношението към "персонала"; всички живи хора допускаме грешки, предполагам, дори и директорите са хора, а не божества, нито пък оракули, ето защо не е чудно, че и те понякога грешат, нали така? Или аз само греша като си отварям устата за неща, за които следва да се мълчи? И не само говоря, ами дори и пиша, което е съвсем недопустимо. Но рискът си струва, а пък истината, а също и моралът, в крайна сметка са най-важното.

Ето примерът. Когато нов директор стана г-жа Стоянка Анастасова, тя за кратко време изпрати в "заслужен отдих" всички ония учители, които бяха навършили стаж за пенсиониране. По принцип, никой не оспорва, тия хора трябваше да се пенсионират; не може да се работи вечно. Да, но има и един деликатен момент: как да бъде направено това? Има си начин. Ето как обаче е постъпено с един преподавател, който е емблема на "ТЕТ-а", доайен на училището, знаменитият Жак Асса, страхотна личност, преподавател, човек от голям мащаб и пр., по всеобщото мнение на всички, които го познават. "Жива ходеща легенда" на училището го наричаха. Щастлив съм, че имах възможност години наред да работя и всекидневно да общувам с този човек.

Жак Асса и още неколцина други (примерно В.Паунов, И.Блянтов, г-жа Искрова и пр.) бяха нещо като най-здрави темели, върху които се крепеше имиджът на това знаменито училище, благодарение на които се носеше и още се носи неговата слава. Училището, подчертавам, не е сградата, а това са хората, които го правят училище, именно учениците и учителите, а сред тях, именно сред учителите, има някои най-заслужили и знаменити личности, които символизират самия дух на това "учреждение", квинтесенцията на неговата, бих си позволил да кажа, свръхчовешка ценност. Е, такъв човек по общото признание, примерно, беше г-н Жак Асса. И този човек, отдаден изцяло на това училище, в което е преминал живота му - той самият е живата му история, тъй като е работил в него още от основаването му, а училището тия дни навърши 50-години! - та значи, Жак Асса беше пенсиониран по крайно груб, недопустим начин. Ето как е станало. Някъде в началото на септември е, новата директорка е директорка от няколко дена. Г-н Асса идва да провежда, доколкото ми е известно, поправителен изпит (при него все имаше ученици, и то немалко, на поправителни изпити, той беше особняк, който държеше учениците му да научат нещо!). Учениците го чакат за изпита, но на него му съобщават заповед на началството, че той няма да проведе този изпит, понеже вече е... пенсиониран! Представяте ли си? Схващате ли в какво е проблемът? Учениците чакат преподавателя си да ги изпитва, ала на него му казват: "Върви си, драги, друг ще ги изпита, ти вече не си нужен, ти си вече пенсионер!", е, питам, този ли е начинът?! Ето така именно е постъпено с г-н Жак Асса, в резултат на което той, разбираемо, е така обиден, че от оня момент вече не е стъпил в училището, което толкова обичаше! И на което си беше отдал целия живот! Грозна работа! Каква безчовечност?! Какво ще кажете, а? Горе-долу по същия начин е постъпено и с останалите пенсиониращи се... Някой може да каже: какво толкова бе, той, Асса, е трябвало отдавна да бъде пенсиониран, е, пенсионирали го, голяма работа как го били пенсионирали?! Да, никой не спори за това, че е трябвало да бъде пенсиониран, но питам: този ли е начинът, такъв ли трябва да е начинът? Да го унизят най-безпардонно. Него, Жак Асса, да го изхвърлят като непотребен парцал! Давате ли си сметка как той се е почувствал?! Така тия неща не бива да стават. Щом така постъпиха със знаменития и уважаван Жак Асса, аз пък тогава какво отношение да очаквам?! Иска се такт. Внимание. Деликатност. Човещинка малко се иска. Ние, учителите, за кой ли път ще го напиша, за едната чест живеем. За нищо друго: едничката чест ни стига! Постоянно сме обиждани, общест-


12 вото се отнася към нашия труд с най-грозна неблагодарност. Ето, и началството сякаш ни смята, че сме нещо като... тухли, а не човеци. Срамно е така да се отнасят към нас. А пък да ни устройват такива мръснички номера вече ни идва съвсем нанагорно. Повтарям, управлението на хора, да не говорим пък за такива "птици" като учителите, в истинския смисъл на думата "управление", е същинско изкуство. Прочее, самата дума показва: у-правление, коренът е право. А правото - това не е само законът; човекът има право с него да се отнасят като към човек. И това нещо се нарича морал. Не е право, не е правилно с човеци да се отнасяме безчовечно. Това исках да кажа. Доста спонтанен стана тоя текст. Натежало ми е напоследък на душата, та затова така. Пък и това си е мой дневник, тъй че няма какво да съм толкова придирчив. Пиша си каквото ми е на сърцето. Та да ми олекне поне малко, ама едва ли... ДРУГАРИТЕ КОМУНИСТИ КРАДАТ, МОШЕНИЧАТ, ЛЪЖАТ, УБИВАТ И ПР. ПО НАЙ-ВЪЗВИШЕНИ ИДЕЙНИ ПРИЧИНИ

Публикацията от вчера под заглавие Я-я-я, хрисимият и скромен другар Гоце Първанов наистина бил милионер бе!, предизвика, както можеше да се очаква, "опровержение" от дежурния по блог ляв опонент Bacho Кольо, който изтъкна, че едва ли Зорка Първанова реално притежава оня хотел, щото в съответното време по същия начин обвинявали респективно и Костов, и Доган, че притежавали не знам си колко хотела във всеки български град, да не говорим пък за хотели по слънчевото ни Черноморие. Неговата теза беше атакувана от друг коментатор, Румен Бърцов, ето как: "Е ние сме крадци и лъжци, ма и другите са като нас!" - типично комунистическо мислене. "Всички са маскари" - номерът, с който през всичките години на така нареченият "преход" комунистите все са си на власт! И стадото си се хваща, щото така най го устройва "не може пък някой да живее без да си продаде душицата" - "нема такова животно". На средностатистическото природонаселение така си му харесва. В тази връзка моя милост реши да се включи в обмяната на мнения; ето какво написах там пък аз:

Румене, тук логиката на червените разбойници е следната: Ний може да сме мръсници, мошеници, крадци, лъжци и какво ли не още, но то е, че само ние имаме морално право да сме такива: щото ние крадем, мошеничим, лъжем, убиваме и пр. по най-възвишени идейни причини. А пък тия, дето искат да правят като нас, именно да са мошеници, крадци, лъжци и пр., да извиняват, но те са същински аматьори и с нас изобщо не могат да се сравняват. Тъй че нас ни обижда това, че си позволяват да ги сравняват с нас: щото ние сме исторически и идейни мошеници, разбойници и крадци, а не жалки кокошкари! И нас самата история ни оправдава - и ни санкционира да крадем с пълно право - със съзнанието за мисия и кауза! Горе-долу така мислят колосалните червени мошеници, Румене; това, в резюме, е и същината на т.н. "лява идея". Затуй от тая напаст няма отърване, виждаш като увъртат и се оправдават. Срам никакъв нямат, много сме загазили с тях... ОЛИГАРХИЧНАТА ТИРАНИЯ У НАС СЕ ОСНОВАВА НА ПЪЛНИЯ КОНТРОЛ НА ОЛИГАРХИЯТА НАД МЕДИИТЕ

По-долу следва български превод на пълния и автентичен текст на мое интервю – което дадох на украинския журналист и политолог Виктор Каспрук – отнасящо се за историческите процеси и също за актуалната ситуация на “медийния фронт” у нас; интервюто беше публикувано и препубликувано (под заглавието Путинизацията на България става чрез медиите) в много украински и руски сайтове и блогове, което сега ме принуждава да го преведа и на български език – щото не е нормално в чужбина да се интересуват от българските проблеми повече, отколкото ние тук, в България. Господин Грънчаров, у нас, в Украйна, през последните две години много се понизи нивото на свободата на словото в средс-

твата за масова информация – и в телевизията в частност. Би ни се искало да узнаем от Вас какво е сега нивото на свободата в българските медии? Аз ви завиждам, че едва в последните две години у вас, в Украйна, се е понизило нивото на свобода в медиите. У нас същият този процес тече вече 12-15 години и почти е завършил: у нас основните средства за информация вече много години се намират под пълния контрол на олигархически-кагебистката мафия, а нейни протежета са начело на правителствени кабинети. Тези антидемократически сили разбраха, че благодарение на своята медийна хегемония имат възможност да държат под свой контрол развитието на всички обществени процеси, преди всичко политическите, които са свързани с монополизирането от тяхна страна на държавната власт. Това е своеобразно “политическо инженерство”: да моделират и насочват процесите в желаната от тях посока. Изобщо у нас ситуацията е аналогична на ситуацията в путинска Русия; затова и много изследователи вече пишат, че процесите на путинизация на България протичат твърде успешно и почти са завършили, особено що се отнася, например, до медийната сфера, сферата на средствата за масова информация. Благодарение на тази медийна хегемония те вече управляват т.н. “демократични” политически процеси; ето, например, правителството на бившия цар Симеон Втори (у нас царят беше премиер-министър, това е крайно оригинално – за срам на българския народ!) дойде на власт благодарение на такава интензивна медийна обработка на обществените настроения в желаната от кагебистката олигархия посока. Същото може да се каже и за идването на власт на сегашния премиер Бойко Борисов, бивш културист, бивш телохранител на комунистическия диктатор Тодор Живков, а също така и бивш бандит. Бойко Борисов е преди всичко медиен феномен, той е нещо от рода на шоугерой; той постоянно, от ранно утро до късна нощна доба, неуморно дава интервюта и просвещава народа със своята неръкотворна мъдрост. Той е нашият роден Уго Чавес, той е нашият роден Путин и той е нашият роден Махмуд Ахмадинеджад. Олигархичната тирания в България се основава именно на пълния контрол на олигархията над медиите. Ненапразно България в рейтингите за медийна свобода се намира крайно ниско в международните класации, сред най-изостанали в това отношение страни. Ето резултатите от изследване на свободата на словото на организацията “Репортери без граници”: в 2010 г. България се е намирала на 71 място, а в 2011 година – на 80-то. Това означава, че България е на


13 последно място по ниво на свободата на словото в Европейския съюз. За сравнение: съседна Румъния е на 47 място. За 10 години България от 32-ро падна на 80-то място по ниво на свободата на словото. Виждате сами, тези факти потвърждават приведените по-горе мои твърдения и аргументи. Какво изобщо може да се каже за посткомунистическата телевизия и медии в България? Какви са техните главни проблеми и особености? Всъщност, ние имахме един романтичен период на свободата на словото, печата, телевизията – през 1989-1990 г., когато именно този период започна; а завърши той някъде към края на 90-те години. Когато идеологическият монопол и политическата диктатура на комунистическата партия бяха съкрушени, тогава именно у нас започна един период, в който имаше място за истински плурализъм на мненията, на политическите възгледи, тогава имаше множество демократични вестници, а в единствената тогава телевизия, държавната, работеха коментатори с различна политическа насоченост, имаше дискусии, горещи дебати, полемика, както и трябва да бъде. Медиите, преди всичко телевизията, и журналистите, изобщо интелектуалците тогава изиграха изключително важна роля за демократизирането на живота в страната. Изобщо т.н. “четвърта власт” изпълняваше своята роля, макар и през този период да имаше такива явления като различни медийни манипулации, остатъци от монопола на БКП, корупция в медийната сфера и пр. Тогава именно, както разбрахме по-късно, най-изтъкнатите журналисти в държавната телевизия са били агенти на ДС (българските тайни спецслужби, бел.ред.), която се явяваше филиал на КГБ. И те явно са изпълнявали нарежданията на своето началство. А вторият период започва някъде от 200-та година до наше време, когато постепенно ченгесаро-кагебистката българо-руска олигархия успя да постави под свой контрол всички средства за масова информация. В този период, например, “умряха” всички демократични вестници; десните проевропейски демократични сили останаха без възможност пропорционално да влияят на общественото мнение. Започнаха добре организирани и заплатени от мафията пропагандни войни против тях, особено против бившия премиерреформатор Иван Костов. Това се случи и в телевизиите, и в останалите медии. Оказа се, че частните телевизионни канали, както сега разбираме, почти без изключение са собственост на българоруската олигархическа мафия, нищо че се преструваха на “независими”. Манипулира-

нето на настроенията през този период достигна огромни мащаби. Олигархията благодарение на това в крайна сметка успя да възпроизведе путинския политически модел: сега ние си имаме “добри десни” (това е партията на мафиота и медийния герой Бойко Борисов) и “наши леви”, това са комунистите от БСП, наследницата на БКП. Ние също така си имаме и свой Жириновски; а класическата дясна партия, т.н. “сини” (Синята коалиция, обединяваща две автентично десни партии, СДС и ДСБ), макар че са в Парламента, нямат възможност, въпреки полаганите усилия, да променят хода на събитията, тъй като при това срещу тях олигархичните медии водят бясна пропагандна война по дискредитиране и очерняне, и то по всякакви, дори и най-недопустими начини. Много негативно явление е това, че главен вдъхновител на този процес е най-големият приятел на българо-руската олигархия и мафия, сърдечният приятел на Путин, бившият вече президент Георги Първанов; той също, разбира се, е бивш агент на комунистическата ДС. Започнаха репресии против свободомислещи журналисти. Така например популярният телевизионен журналист Иво Инджев беше изгонен от телевизия БТВ след като по време на предаване си позволи да зададе неудобен за президента Първанов въпрос. Този журналист стана “персона нон грата” и ето, вече 6 години нито една медия не желае да го вземе на работа. Има и други примери на подобно отношение към журналисти, в това число, да речем, на журналиста Огнян Стефанов отмъстиха с жестоко физическо насилие: изпратени биячи, изпълнявайки нечие нареждане, го биха с чукове, счупиха му костите на ръцете и краката, за да вселят страх сред журналистическата гилдия; той едва оживя. В резултат сега корупцията в медийната сфера стана колосална, а страхът принуди голяма част от журналистите да се откажат от всякакви принципи, най-вече от нравствените, и да станат презрени слуги на олигархията. Сериозни аналитици, свободни публицисти и журналисти нямат достъп до водещите медии и или емигрираха, или пък бяха изтикани в интернет. А в същото време масовият избирател попадна под пълната власт да опростачващите го таблоидни (у нас ги наричат “жълти”) вестници и ТВ-канали, където всекидневно обработват съзнанието му в желаната и угодна за олигархията посока. Да, ситуацията е твърде лоша; у нас вече само интернет се явява сфера на свобода, а свободата на словото в т.н. масови средства за информация беше ликвидирана успешно в този повече от 10-12годишен период. До какво доведоха тези негативни явления?

В края на краищата олигархичната медийна експанзия доведе до ужасен растеж на апатията, на безразличието към политиката у огромни слоеве от населението. Стигна се до масова дезориентация и ценностна нихилизация, ако така мога да се изразя, на съзнанието на масовия или средния човек, до обезкървяване, дезактивация на гражданското общество, до растеж на антидемократичните и антиевропейски, сиреч, на проруските, пропутинските настроения. У нас невероятната манипулация в предизборни периоди достигна такива мащаби, благодарение на всевластието на олигархичната мафия, че сега тя може да програмира и да постигне каквито си иска резултати на “изборите”. Плод на такива грандиозни медийни манипулации е триумфа на “народния любимец” Бойко Борисов, който именно се оказа рожба или свидно чедо на същата тази пълновластна комунокагебистка олигархия, а също и нейна съвсем послушна, пък макар и уж “своенравна” марионетка. Аз мога да дам и конкретен пример как се правят такива медийни манипулации, с които се печелят “избори”. Ние си имаме партия на турското малцинство, наречена ДПС, начело с бившия агент на комунистическата ДС Ахмед Доган. Това е най-зловещата фигура на злополучния български преход от комунизъм към демокрация. Той е кръстникът на политическата кагебистка мафия заедно с президента Първанов; те отдавна играят в един и същ отбор. И така, няколко дни до изборите по всички телевизионни канали “случайно” попадна и беше излъчено клипче, съдържащо откъс от предизборна реч на същия този Доган, в който той с невероятна наглост и арогантност говори за своята решаваща роля в тогавашното правителство. В резултат на този театър възмущението на немислещия масов избирател доведе до това, че той отдаде своя глас за уж “опозиционната” и дори “дясна”, току-що сформирана партия на Бойко Борисов и тя получи пълно парламентарно мнозинство, а пък и националистическата антиевропейска партия АТАКА също се навря в Парламента. За услугата престъпникът Ахмед Доган получи имунитет да не бъде закачан и разследван от новата власт. Такъв род манипулации на обществените настроения са всекидневна медийна практика. У нас сега да се говори за “обективни” и “независими” медии е невъзможно; със свободата на медиите у нас е свършено. За мащабите на корупцията в медийната сфера просто няма смисъл да говорим, тя е колосална; например за медийния любимец на Бойко Борисов и на проправителствената медийна мафия Н.Бареков неотдавна в интернет се появи снимка, показваща как той по време на свой престой в елитен френски курорт облива


14 тумбака си със скъпоструващо шампанско, бутилката от което струвала, както казват, 300 евро. Завършен беше процесът на “чалгизация” (“чалга” е непреводима на руски дума, произлиза от “свиря”, “свирка”, буквално “свирня”), т.е. на профанизация, опростачване на българските медии, която се изразява в това, че по същество всички вестници са “жълти”, а в телевизионните предавания занимават зрителя с глупости и простотии, насаждайки най-гнусен примитивизъм. Тече процес на масово оглупяване (опростачване) на населението, водещи телевизионни журналисти се занимават с това да разпространяват носталгия по комунистическото минало, по “блажените райски времена” на Тодор Живков. Цензурата сега у нас е още по-унизителна, т.е. журналистите сами се цензурират от страх да не загубят работата си. Това е също толкова тотална цензура – в сравнение с примитивната цензура от комунистическите времена. (Това дотук е половината от интервюто. Очаквайте продължението в следващите дни.)

че под тяхното достойнство е да мислят и да се занимават с политика. Не искали да се занимават с политика, е, нищо че политиката се занимава с тях. Пък после обаче да имат добрината да не се оплакват, че били нейни невинни жертви. Невинни жертви на политиката, от която не се интересуваха – и с която не искаха да се занимават… ИНЖ. ВЕНЕЛИН ПАУНОВ, БИВШИЯТ ДИРЕКТОР НА ПГЕЕ-ПЛОВДИВ

ЕЙ, ХОРА, ЩЕ ПРЕСТАНАТ ЛИ НЯКОГА СТРАДАНИЯТА ГОЦЕВИ?!

КАК ДА СЕ ПРЕДПАЗИМ ДА НЕ СМЕ НЕВИННИ ЖЕРТВИ НА ПОЛИТИКАТА?

Под заглавие Ангел Гранчаров: Путинизация Болгарии идет через медиа известният сайт ПОЛИТИКАНТРОП е публикувал интервюто на В.Каспрук с моя милост. Под абсолютно същото заглавие същото интервю е публикувано вчера и в сайта Новости Болгарии: о том, что происходит на самом деле. Този интерес ме принуждава да седна да преведа интервюто на български, щото не е нормално към нашите български проблеми в чужбина да изпитват по-голям интерес отколкото изпитваме ние тук, в България. Та очаквайте скоро и българския превод на упоменатото интервю. Апропо, сайта ПОЛИТИКАНТРОП има за свое мото следните думи: Мы не занимаемся политикой – мы готовимся в невинные жертвы което ще рече: Ние не се занимаваме с политика – ние се приготвяме да бъдем невинни жертви. Изречение, което носи в себе си чудесно внушение за тия, дето си мислят,

На едно място чета толкова интригуваща информация, че не можех да не възкликна ето как: Яяяя, хрисимият и скромен другар Гоце Първанов наистина бил милионер бе!!! Бре, милият, а уж живеел в скромна панелка, а? Да го ожали човек? Горкият той – да не смее да се пресели в двата си мезонета, да го оплаче човек заради неистовите му танталови мъки. Ей, хора, ще престанат ли някога страданията гоцеви?! Май не е лесно да си лъжльото на лъжльовците, а? Бигбосът на лъжльовците ни е той! Нашият социален президент носи тази титла с гордо вдигната глава! А ето сега и самата информация, която породи моето толкова импулсивно възклицание: Зорка Първанова е горда собственичка на луксозен хотел в курорта Белчин баня до София, научи ексклузивно „Всеки ден”. Бившата първа дама е намерила начин да си уплътнява времето след края на мандата на мъжа си на „Дондуков” 2 още преди изборите през есента. Тя е вдигнала

тузарски комплекс „Белчин гардън” за милиони левове и от президентша се преквалифицира на бизнес дама. По документи хотелът не се води на нейно име, но репортер на „Всеки ден” разузна на място ситуацията около собствеността. Всички до един жители на Белчин баня свидетелстват, че комплексът чудо е именно на Зорка Първанова. Още на влизане в курортното селище всеки попитан къде е тузарското здание, отговаря: „Ааа, на Зорка хотелът е ей натам към горичката”. Местните нямат съмнение кой е собственик на „Белчин гардън” и обясняват, че супер луксозната спа почивна база е построена преди около година. Местните разказват, че хотелът се върти от червения депутат Кирил Добрев и от големия син на Георги и Зорка Първанови – Владимир. Екипът на „Всеки ден” се увери и лично в предимствата на тузарската почивна база. Всичко в хотела е супер луксозно, има външен и вътрешен басейн. Цените пък са като в парижкия „Риц”. Кафето и сокът са по 6 лева, а ползването на външния басейн струва 12 лв. Отделно обаче се плаща за шезлонг, чадър и други екстри. Касовата бележка от питиетата пък показва коя е фирмата собственик на хотела. По документи базата се стопанисва от „Тера Инвестмънт” ООД. Според справка в информационните масиви тя се управлява от 30-годишния Петър Иванов и 56годишния Владимир Лазов. Последният фиктивно се води собственик и на два мезонета на столичния булевард „Гоце Делчев”. Апартаментите обаче всъщност са на Георги Първанов и са му дарени не от кого да е, а от оръжейния търговец Петър Манджуков. Бизнесменът му ги подарил през 2006 г. и впоследствие получил орден „Стара планина”. Информацията бе разтръбена от журналиста Иво Инджев, който я съобщи в ефира на Би Ти Ви и заради това бе уволнен. Пет години по-късно се оказва, че разобличеният като агент Гоце от ДС всъщност е получил не един, а цели два мезонета като подарък от Петър Манджуков. В книгата си „Президент на „РъБъ” Инджев разкрива, че става дума за два апартамента мезонети на бул. „Гоце Делчев” 53Е, вх. Б.

И така нататък, информацията продължава все в тоя дух на указаното вече място… Грешка няма нашето Гоце, да ни е живо и здраво, умно селянче излезе то, спор няма… КОНСЕРВАТИВНАТА ФИЛОСОФИЯ КАТО ОСНОВА НА ДЯСНАТА ПОЛИТИКА Във Фейсбук написах следната бележка: Който се интересува как наистина стои въпросът за дясното, нека да погледне


15 една моя статия, която, за разлика от писанието на Евгени Дайнов – виж Политолог усърдно подхранва хаоса в главите на обърканите гласоподаватели – не е манипулативна, а търсеща истината: ДЯСНАТА ПОЛИТИЧЕСКА ФИЛОСОФИЯ

Моя статия, публикувана във в-к ГЛАСОВЕ, 4.08.2006 Преди президентските избори у нас и във връзка с трудните преговори за издигане на единна дясна кандидатура пак се заговори за естеството на “дясното” и на “десницата”, за неговата “неидентифицираност”, за това доколко дясното изобщо “има почва у нас”, също на кои социални слоеве то изобщо може да се опира, каква може да бъде неговата съдба и т.н. В този разговор много от “анализаторите” си позволяват да твърдят, че “дясно” и “десница” в автентичния смисъл у нас “нямало”, че тия, които уж били “десни”, си били най-чиста проба “неосъзнати леви”. Струва ми се, че все по-необходим става непредубедения разговор за “дясното”, който да внесе яснота и категорично да открои същностните измерения на стоящата зад него политическа философия. Неяснотата, неизявеността и аморфността на понятията, употребявани в политическите анализи, все повече засилва нихилистичното убеждение, че между партиите няма “никакви разлики”, т.е. “те все едно и също обещават” и по един и същ начин “забравят и не изпълняват обещаното”. Ето че се появиха и “народни трибуни” със съзнанието на мисионери, които съблазняват разочарования избирател с яростни закани “да изметат” и “изхвърлят на боклука” цялата политическа класа като ненужна, а пък себе си без свян обявяват за “спасители на нацията” и “изстрадалото човечество”. Оказва се, че от позицията на това безпардонно говорене, което не търпи друго мнение, нашенските доморасли “народни трибуни” слагат себе си един вид даже извън “политическото”: те не били политици, а само… “най-искрено” милеели за “народното благо”. Докато “разкапалата се от разврат” политическа класа, състояща се от “предатели, разбойници и народни угнетители” мислела само за себе си и т.н.

Подобни спекулации нямаше да имат почва ако интелектуалците, журналистите, политолозите и т.н. свободни медии изпълняваха най-отговорно своята задача да проясняват действителната същност на политическия живот, да описват ония многолики ценности и цели, които неизбежно лежат в основата на партийните борби и им придават съответните принципни различия. Защото ако наистина нямаше разлика между дясното и лявото, ако всички партии и политици бяха “все едни и същи и еднакви”, то това обезсмисля не само политическия живот, но и самата демокрация, а това вече е опасно. Тогава демокрацията би се превърнала в “ненужен лукс”, който просто трябва да бъде изхвърлен от самообявилите се за “спасители на нацията” персони с пожарникарско-паникьорски и с дучевскомутренски манталитет – и при това с колосално кухо самочувствие, надуто като балон от продажните медии. Ето защо налага ни се по-добре да осмислим и да се доберем до същността на дясната политическа философия, което от своя страна може да ни бъде ориентир за конституиране на т.н. “политическо пространство” в неговото многообразие и в принципните му различия. Общо взето в широкото съзнание и в средите на т.н. “политически елит” (главни играчи сред който са тъкмо добре възпитаните в догмите на марксизма субекти като Първанов и Доган например) са живи дълбоко вкоренени предубеждения от рода на това, че “богатите са десните”, а… “левите са бедните и неоправданите”. По тази причина обремененото от предразсъдъци съзнание не може да проумее факти като този например: защо поддръжници на десните формации у нас (СДС, а сега ДСБ) са не “богатите”, не представителите на нашата мафиотско-комунистическа “буржоазия”, а тъкмо “бедните” и “неоправданите”(а пък тези последните, “добре се знае”, били… “ляв електорат”)? Явно се налага безапелационно вникване в същността на дясното не просто като политическа нагласа, но и като мироглед, като съзнание и като цялост от ценности. Иска се да разберем какви са и как мислят онези хора, които през всичките тези години на мъчителен преход и на жестоко противостоене на дясното и лявото не изневериха на каузата и идеята за свобода и демокрация – и никога няма да се откажат от тях. Първо, за дясно мислещите индивидът с неговата свобода е истински значимото. Индивидът предхожда абстрактния социум – и затова ефективна е политиката, определяна от доверие към способностите на индивидите да се справят сами, да проявяват инициатива и без ръководство отгоре да “правят” живота си. Следователно дясната политика не пречи за разгръщането на индивидуалната свободна инициатива и

на предприемчивостта, напротив, найцелеустремено ги насърчава и стимулира. Второ, индивидите са раз-личности, те са различни, което е жизнена неизбежност, получаваща свой най-значим израз в “различието в собствеността” (Хайек). Дясната политика и управление затова правят необходимото за растеж на индивидуалната собственост въз основа на реалния принос на отделния индивид: никой не може да се облагодетелства незаконно, за “чужда сметка”, т.е. извън или покрай валидните за всички правила (законите). Трето, държавата по възможност не трябва да се меси с бюрократичната си машина в ред жизнено важни сфери на съществуването – икономика, търговия, услуги и др., в които спонтанната активност на индивидите е по-продуктивна. Затова ролята на държавата се свежда до установяването на “правила на играта”, дотолкова общи, че да оставят място за свободата и инициативата на индивидите. Оказва се, че дясната политика се грижи за осигуряването на потребните условия и гаранции за успех на индивидите, които, изхождайки от свободата и ползвайки се от предимствата на собствеността, могат да постигнат много повече от “дирижирания живот”, при който държавата пряко се меси в техните дела. Богатството във всеки един смисъл (личностно, материално-практическо, духовно) е център на дясната стратегия на живот в общностите: богато и доволно общество може да има само ако индивидите бъдат оставени на самите себе си, ако имат законовите условия сами да постигнат личния си успех, разчитайки на инициативата си. Богато общество и богата държава може да има само ако богати и доволни са индивидите, съставящи това общество. Смята се, че само по този начин може да се освободи човешката енергия, която е в състояние да твори чудеса – и действително, импулсите към постижения са безкрайни ако индивидите са почувствали необятните хоризонти на свободата. Дясната политическа философия разчита и залага на здравия индивидуализъм, на консерватизма и отхвърля найрешително изкушенията на колективизма. А този последния насърчава хората да се стремят именно към паразитиране в безотговорните общности, да очакват наготово получаването на блага, които са създадени от други – и на които те нямат право. Накрая, държавата защищава свободата на индивидите (човешките права), а също и тяхното достойнство. Това означава, че на основата на натрупания ресурс (благодарение на успеха на най-активните слоеве и чрез ефективна данъчна система) прилага социални програми за подпомагане на ония индивиди, които не са успели все още да се интегрират пълноценно в “обществото на благоденствието” . Това е т.н.


16 разгърната сфера на чисто социални грижи и дейности, на което дясното управление най-напред обръща внимание (Аденауер). Дясната социална политика притежава потребния за това ресурс: чрез гъвкава система на данъчно облагане, която не потиска излишно най-активните и предприемчиви слоеве (носители на най-голямата тежест, която обаче трябва да е поносима; в противен случай биха се убили импулсите за растеж на икономиката!), дясното управление натрупва нужните за социални грижи средства в достатъчен за тяхната ефективност обем. Всички тези няколко “кита” на дясното управление се реализират с нужната последователност и твърдост, независимо от рисковете, които могат да произлязат от това, че дясното съзнание в определени страни и периоди не е достатъчно разпространено или пък развито. Пример за такава автентична дясна политика може да бъде Германия на Аденауер и Ерхард, също и на Хелмут Кол. Във Великобритания дясната политика на консервативната партия също многократно е демонстрирала своята жизненост и ефективност. Да не говорим за САЩ, където и двете основни партии, сменящи се в управлението, изхождат от все едни и същи по същество десни ценности, а разликите между тях не са особено значими. Едно мнозинство у нас обаче не е изживяло болезнения синдром на предвзетата социалност, която бе насаждана толкова години в душите: тези хора мърморят, недоволстват от свободата, оплакват се, чакат държавата “да ги оправи”. Те проклинат демокрацията, която в техните очи била рушителка на тяхното мизерно щастие. Тези хора не съзнават унизителната позиция, в която са се поставили сами. От тези хора иде онази подкрепа, която лявото (БСП) традиционно получава на избори. Оказа се, че десни са не са “богатите” в един примитивен смисъл, а богатите в един по-висш, личностен смисъл, богатите като разбиране на живота, свободата и достойнството. Тук се крие онова личностно богатство, което е коренът на всяко друго. Десните – това са хората, които разчитат на себе си и искат да бъдат оставени свободно да работят за успеха си. Те не чакат и не искат нищо наготово от другите или от държавата. Смятат, че богато и проспериращо ще стане обществото ни едва когато бъде овладяно от този дух и от тази самоотверженост на свободния човек. На достойните хора с дясно мислене и ценности. НРАВСТВЕН И ПСИХОЛОГИЧЕСКИ КАЗУС: УРОК ПО ДЕМОКРАЦИЯ С притъпяване на чувството за обида ми се притъпи и ищаха да пиша за случващото се с мен през тия дни; затуй и

все още няма продължение на публикацията Щрихи от нерадостното битие на един учител от оня ден; затова мълчах цели два дни. Но, от друга страна, вече съм длъжен да победя отвращението си - понеже ми се случи общо взето една съвсем гнусна история – и пак да седна да изложа своята позиция и своето възприятие. Защото историята си заслужава, направо е същински брилянт. Или диамант. Прочее, брилянтът е обработен диамант, както ме информира г-н Гугъл като се запитах дали брилянт и диамант не са едно и също нещо. Е, само диамант е моята история, дето ми се случва тия дни, но това малко ли е?! Текстът, който следва надолу, е, така да се каже, "обработката на диаманта". Та да блесне в цялата си сияйна красота. И в гнусотията може да се открие красота, помнете ми думата!

А допълнителното основание за това е, че много хора, колеги, учители, пък дори и ученици, като ме срещнат, спират и ме питат: "Какво става, какви са тия работи, които чувам за теб, възможно ли е да е така, както го чувам, или е само слух, кажи?!", а учениците се изразяват, разбира се, по друг начин: "Господине, абе чуваме някакви неща за Вас, верно ли е това, какви са тия работи, звучат направо невероятно?!", а пък аз и в двата случая съм поставен в трудно положение, понеже съвсем не зная какви ли нелепици е донесла до техните уши мълвата. Прочее, нали знаете на какво е способна мълвата, това нещо, именно слуховете, е способно всичко да "преобрази" неузнаваемо, и ако механизмът, дори "колелото" на слуховете не бъде по някакъв начин спряно, се появява съвсем реалната опасност да възникне някаква абсолютно невероятна митология. Според мен противодействието на слуховете и мълвата е откритостта, всеки да каже открито своята позиция, всяка от страните, от замесените в историята страни да излезе публично и да уведоми нашата (не)малка училищна общност за своята гледна точка и за своето възприятие. И понеже аз, така да се каже, съм неволен участник в една такава вече ескалирала история, нямам вече моралното право да мълча и да подхранвам по този начин мълвата; напротив, длъжен съм да кажа какво именно се случва, така, както аз съм го видял, преживял, възприел, и то на основа на оскъдната информация, с която аз лично разполагам: понеже, примерно, аз

още - вече пети ден! – не ми е дадена възможността да се запозная с митичните "жалби" по мой адрес, явяващи се израз на някакво крайно странно и съвсем "спонтанно" появило се желание на учениците да отмъстят за нещо на своя учител. Който е чел предишната част на тия мои принудително писани "животоописания", взети директно от нерадостното битие на един учител, именно моя милост, знае, че на мен още през първия ден след отпуска по болест, когато именно се начена и разрази самата история, ми беше казано, че цели 4 класа, и то едновременно, били изявили желание учителят им по философия, тоест аз, да бъде заменен с друг учител, и то месец и половина преди края на годината. На мен още тогава, още в първия миг ми се стори, че е крайно подозрителна, зле "съшита" тази версия, и се отнесох с голямо съмнение спрямо думите на упоменатата зам.директорка, а после и на самата директорка; затуй поисках да се убедя с очите си, че има такива жалби. Каза ми се така: "Има ей-такава папка с жалби срещу теб!", като думите "ей-такава" бяха съпроводени със съответстващия жест, показващ, че папката е доста дебела; аз, знайно е, съм любознателен читател и изследовател на психологията на съвременниците така че едва ли ще се откажа от възможността да изчета толкова съблазнителното четиво. Да, ама не: "ей-такавата" папка с жалби "от ученици и дори от родители" още не ми е поднесена и така упорито ми се отказва възможността поне да я разлистя, за да се убедя, че съществува, което взе да ме кара да се съмнявам, че тя изобщо съществува; явно интуитивното ми допущане, че тази папка по начало е митична, като едното нищо ще се окаже съвсем основателно. Разбира се, бях крайно заинтригуван как именно е възможно едновременно в главите на учениците от цели 4 класа да появи мисълта да искат техният учител по философия да бъде сменен; и понеже крайно много обичам и не мирясвам да разнищвам такива загадки, ето, че на четвъртия ден от началото на историята аз вече имам обяснение на крайно интригуващата мистика. Обяснението е банално и близко до ума, е крайно лесно за проумяване; ето за какво става дума. Моя милост е учител и личност, която някак си не може лесно да бъде натикана в щампите, в калъпа за "стандартен учител", още по-малко пък, опази Боже, за "стандартна личност". Аз съм писал в този блог, че вече втора година експериментирам една т.н. "точкова система" за оценяване на учениците, на техните изяви в часовете. Идеята ми е учениците да бъдат поставени в ситуация на изследване и търсене по проблемите, акцентът пада върху самостоятелната работа, върху самостоятелното осмисляне на проблемите, когато ученикът, със свои сили, трябва да опита да се ориен-


17 тира, да потърси опорни точки, да проумее, да разнищи, доколкото може, проблемите, да се постарае да се добере до същината им; това е трудна и трудоемка работа, нещата не вървят бляскаво. Например, ето, аз карам учениците, като се борят с учебния материал (с текста от помагалото, над който трябва да си "блъскат" главите), това, което им просветне, което успеят да разберат, да се опитат да го изразят, да го запишат със свои думи в тетрадката си като извод. И ето, в час учениците четат тия свои изводи, обсъждаме ги и съобразно приноса на всеки участник в проясняването на проблемите аз му поставям съответното количество точки. Например, 3 точки получава ония ученици, които имат най-голям принос, които са спомогнали най-много за изясняването на проблемите, 2 точки ония, които са имали по-малък принос, 1 точка - още помалък, а пък тия, дето са били неактивни, нищичко не са направили, те пък и никаква точка не получават. А пък когато протече един цикъл от теми, примерно 6-7 учебни часа, съобразно точките, които са събрали за това време, учениците и получават съответната оценка; примерно, отлична оценка, шестица ще получат ония, които са събрали 10 и повече точки, петица тия, които са събрали 7 точки, за 4-ка трябва да имаш 5 точки, а пък за 3-ка - 3 точки. Слаба оценка имат ония, които имат само 1-2 точки или николко. Вярно, че на учениците, които са свикнали (в огромното си мнозинство) да не са активни, да не правят нищо особено, нито в подготовката си у дома, нито в изявите си в училище (безразличието, отвращението на учениците от ученето е крайно много напреднало из нашите училища, ако не знаете, да ви го кажа аз!), та явно на такива ученици подобна "система за оценяване" съвсем няма да е приятна, щото се иска нещичко да правиш, да работиш, да търсиш, да изследваш, да показваш себе си, степента на твоето вникване в проблемите. Но има обаче и нещо, което е в техен интерес, примерно, аз, учителят, съм заявил, че никой ученик няма да бъде изпитван "принудително", без да иска, т.е. всеки сам решава кога да се изяви, да се включи в обсъждането, да си направи изводи и да ги съобщи, или пък просто да слуша внимателно какви изводи съобщават другите ученици, да задава въпроси, да участва активно в обсъждането, което пак може да му донесе някакви точки. Та излиза, че тази "точкова система" зачита свободата на ученика, а също и щади достойнството му, примерно, никога няма да те изпитат и да ти пишат двойка, ако не си подготвен; ти обаче сам можеш да си пишеш тази двойка, ако нищичко не правиш, ако си неактивен, ако не си разваляш "рахатя" и пр. Един вид, изобретената от мен "точкова система" се мъчи да поставя учениците в ситуация на избор, т.е. да чувстват свободата си и да

привикват да се ползват от нея; но спор няма, че ги поставя в една необичайна ситуация, в една ситуация, с която не са свикнали. За жалост, в нашите училища да търсиш, да мислиш самостоятелно, да изследваш и прочие "луксове" много-много не се допущат и насърчават, тук се действа по принципа "знае" или "не знае", сиреч, или зубри, или не зубри, или се представя като добър папагал, или бива санкциониран, ако изобщо не желае да бъде папагал. И понеже у нас учениците в мнозинството си, за щастие, папагали не щат да бъдат, то те в знак на съпротива са обявили бойкот на същата тази система, която ги принуждава да бъдат просто папагали; затова изобщо не учат, а пък са се видели принудени да "избиват" ето по какъв начин, така широко разпространен из нашите училища и дори из академиите ни: с преписване. Такава, за жалост, е ситуацията; простете, че се наложи да бъда така обстоятелствен, но за да ме разберете за какво става дума, се принудих да ви отегча по този начин. И тъй, когато се разболях и особено когато се очерта, че доста време ще отсъствам, аз реших да подпомогна с нещичко учителите, които ще ме заместват, поне да им дам информация за това с какво са свикнали да се занимават учениците ми в моите часове. И затова направих ето какво: записах (под формата на видео) Обръщение към моите ученици – и към преподавателите, които ще ме заместват докато съм в болнични, написах също и Предложение до моите ученици във връзка с отсъствието ми от училище поради заболяване, и отново под формата на видео: Някои разяснения около предложението за провеждане на онлайн-часове по философия. Не си спомням в момента, може и други неща да съм предложил тогава, но и това е достатъчно; направих всичко това защото ми се искаше да не се окаже, че заместващите ме колеги, като са неинформирани за начина, по който учениците са привикнали да минават часовете по философските предмети, да се окажат, така да се рече, "в небрано лозе". Но ето какво обаче се е случило след това. Първо, както и вие сами се досещате, имаше и няма как да няма ученици, на които новата, именно "точковата система" да им се стори, така да се каже, лично неизгодна; такива ученици глухо си роптаеха, щото онази, другата, обичайната, е значително по-изгодна: изпитват те, пишат ти оценка, и след това, докато тормозят другите да ги изпитват, ти блаженстваш, пък и не учиш; а тук трябва много по-често да се изявяваш, да бъдеш активен, да слушаш за какво се говори, да осмисляш казваното в дискусията и пр. Тъй че, разбира се, имаше ученици, които възроптаха не срещу друго, ами спрямо собствената си свобода – и такива станаха врагове на "точковата система", сиреч, врагове на свободата си. Аз не

съм и очаквал друго, защото си давам сметка какво е положението със свободата изобщо у нас, тъй че и в училище няма как да е иначе. Радостното обаче беше, че много по-голямата част от учениците възприеха приложената от мен новост, станаха фенове на т.н. "точкова система"; е, има, не може да няма и различни класове, дето, да речем, колебаещите се и противниците на новата система, са повече, докато обаче има и класове, в които системата проработи бляскаво, а часовете станаха твърде приятни и за учениците, и за учителя. Ето че идваме до главното. Аз по време на отсъствието си имах постоянен контакт с мои ученици, именно чрез интернет. Те, прочее, сами търсеха връзка с мен, някои дори участваха в "онлайн-пресконференции", в които си провеждахме обучение и правехме обсъждания; те дори си изкарваха и съответното количество точки; интересно е, че имаше ученици, които откликнаха да продължим работата независимо че аз съм в болнични; този експеримент (за онлайнобучение по философия) се оказа твърде обнадеждаващ. И тия ученици, без изобщо да ги питам, ме информираха как текат часовете им "при новата госпожа". От техните думи разбрах, че тази нова госпожа е започнала да се държи, без преувеличение, както се държи един слон в стъкларски магазин. Ето за какво става дума. Ще ме прощава тая госпожа че ще пиша и за това, но когато човек се захване с такава деликатна и уязвима публична професия като учителската, нека да има добрината и достойнството да поеме и съответните рискове. Учениците от всичките ми класове учат предимно по написани от мен учебни помагала. Аз съм им казал, че който иска, може да си ползва какъвто иска учебник, да чете откъдето иска, но ония, които искат да им е по-лесно, могат да ползват помагалото, написано именно с тази цел, което съществува и е достъпно и безплатно (онлайн), или пък в хартиен вид, като за него учениците заплащат символична цена от 3 лева. Аз добре знам, че съвсем скоро ще бъда обвинен от зложелателите си в "остър конфликт на интереси" заради тия мои помагала, един вид ще бъда обвинен в "печалбарство", убеден съм, че няма как да не се възползват от тоя коз и да го размахат най-патетично. Споменавам обаче за това обстоятелство не защото, както се казва, "гузният негонен бяга", ами защото няма от какво да се боя, пък и казусът е крайно любопитен: ето, учител е написал помагало за своите ученици с цел да им помогне в усвояването на материала, причината е това, че "казионните" учебници са крайно лоши; как тогава учениците да учат по неговото помагало, как да го ползват? Някои учители, принудени заради лошите учебници, просто диктуват на учениците в тетрадките и така учениците по цял час пишат; е, аз съм се отказал от този вариант за да не


18 се губи време; написал съм, значи, помагала и дори съм ги издал в хартиен вид, изцяло на свои разноски. Ученикът може да избира, безплатно ли да си свали помагалото от интернет и да си го разпечата на принтера, или пък да си го купи в отпечатан от печатницата вид. И ето, дето се казва, в нашенските условия се стига и по този случай до изпълнение на поговорката: "Направи добро, пък след това яж л...но"; обикновено оня, който прави нещо в нашенски условия, в крайна сметка става пишман; затуй и мнозинството нищичко не прави. Но да не се отклонявам. Та ето какво станало по тоя пункт в часовете, учениците, с които поддържах онлайн-връзка, ме известиха още тогава без изобщо и да съм ги питал; казаха ми: "А пък, господине, новата учителка каза, че тъй като Вашите помагала са тъпи, няма повече да ги ползваме; тя щяла да ни диктува в тетрадката, а пък после да учим само от нея!" Както и да е, нейна воля, казала е и е правила каквото е счела за нужно, разни хора, разни идеали. Че е наричала учебниците ми "тъпи", при положение, че изобщо не ги е и докосвала с ръка, пак си лежи на нейната съвест. Недостойно за учител поведение, демонстрирано без капка свян пред младите, а учителят възпитава с всичко, даже с жестовете си. Аз сега пиша тия неща не за да си отмъщавам, а защото ми е драга истината. И понеже разнищвам един крайно любопитен психологически и нравствен казус, който показва каква е реалната ситуация в нашите училища. Една много често крайно отвратителна ситуация. За жалост, така е. Но от истината не трябва да бягаме; щраусовата позиция, да си крием главите в пясъка, не помага никому. Нито пък да се замита боклука под чергата е начинът. Боклукът трябва да се изхвърля на бунището. Там му е мястото. Но ето че сега идваме до сюблимния момент. "Лошият" Ангел Грънчаров - а тази дама, дето ме е замествала, няма начин да не е била известена, че субектът Ангел Грънчаров по начало е крайно лош човек, тя може да ме е знаела и преди това, мен много хора ме знаят - та значи лошият Ангел Грънчаров е "циция", скъперник, който трепери като пише проклетите си точки; за сметка на това новата госпожа е крайно щедра душа: писала е на поразия 5-ци и 6ци, а най-ниската оценка, която е писала, е 4! При мен, като завършва цикъла, да речем, една голяма част от учениците, стигаща дори до половината от класа, понеже не си е мръднала и пръста, получават двойки, факт. А ето че при новата госпожа вече и тройки няма да има, ура! Можете да си представите каква радост е обзела дадени души, особено душите на оня тип ученици, които са от разреда на "бележкарите"; неистова радост ги е обзела! И си представете каква страшна мисъл се е появила в съзна-

нията им: ами като се върне оня проклетник Ангел Грънчаров, ами ако той вземе да не признае нашите 6-ци, дето така великодушната "нова госпожа", ни писа?! Леле, какъв кошмар! Можете да си представите как е повлияла тая страшна мисъл на психиката на тоя тип ученици, който са били съблазнени по такъв един подъл начин от раздутите оценки. Ето, вчера се сетих да разгледам дневниците: невероятно хубави, направо бляскави резултати по философия са показали моите ученици докато ме е нямало! Много шестици, направо цяла фиеста от шестици! Как ли да се възприеме това? Има два начина за интерпретация, близки до ума. Ето ги: Първият: ами за това, че при Ангел Грънчаров учениците не показват чак такива бляскави резултати, очевидно причината е... самият Ангел Грънчаров. Учениците си знаят, ама той ги тормози, мъчи и ги тероризира с ниските оценки. Пък и проклетата му "точкова система" явно е съвсем погрешна: ето как бляскаво се представят учениците като се смени системата. Какви бляскави резултати показва новата система, направо триумфални резултати! Близко до ума е, че ако махнем Ангел Грънчаров и резултатите по философия ще скочат до космически висини, а пък дори, най-вероятно, и самото качество на обучението по тия предмети ще фръкне нагоре неудържимо. Ето простото решение на цялата загадка. Вторият вариант: Учениците показват такива бляскави резултати явно защото тоя Ангел Грънчаров, мръсникът му с мръсник, все пак толкова добре ги е подготвил! Сакън, шшшт, да не се чуе и разбере, но и такъв коварен извод може да си направи някой. Е, вярно, такъв извод е крайно неприятен на инспектори и директори, но и той, как да скрием, е възможен. Засега няма изобщо да му обръщаме никакво внимание. Ще се престорим, че такъв извод изобщо не съществува, не е възможен даже. И затова да заложим на първия извод: ако Ангел Грънчаров бъде махнат от това училище, резултатите в обучението по философия в това училище ще фръкнат до звездни висоти, щото единствената причина там обучението да не върви, са "изцяло погрешните възгледи" на тоя Ангел Грънчаров за това какво трябва да се прави в часовете и пр. Такъв един извод явно е крайно приятен и за директори, и особено за инспекторите. Аз вече писах за една предишна история, в която представих какво се случи когато инспекторката по философия ме посети в час та да ме провери; знаменателна история се получи тогава; трябва да я потърся и да ви дам линк и до нея. Излишно е да споменавам, че инспекторката по философия в Пловдив е голяма "фенка" на моите стратегии и тактики за обучението на учениците; тя е толкова любезна, че ме смята едва ли не за престъпник, който по едно недоразумение още не е зад решетки-

те; абе смята ме за изцяло погрешен човек, който единствено заради пустите закони не може да бъде изритан от училище, и то завинаги, ама и това един ден ще стане, щото властта може да направи, таваришчи, всичко, що требе! Тъй ами! Нема да се излагаме я. Наш пример за вдъхновение е великият Бойко Борисов, вождът и кумирът наш! (Излишно е да споменавам, че в наше време всички до един директори и инспектори, особено ако са от женски пол, са горещи фенове на героичния Б.Борисов и на управляващата партия ГЕРБ.) Аз се шегувам, ама рискувам някой да ме възприеме и като съвсем... луд. Няма място за шеги в тия неща, работата, както виждате, е съвсем сериозна. Като едното нищо ще ме уволнят. Както се казва, стигна се дотук: вече... уволнение (или спасение?) ме дебне отвсякъде :-) не се знае спасение ли е то или не е... Сега стана ли ви ясно защо цели 4 класа наведнъж са пожелали "цицията" (тая дума значи "скъперник") Ангел Грънчаров да се пръждоса, а на негово място да дойде "новата другарка-госпожа" с така широка и великодушна душа, която пише такива хубави петици и шестици? Смятам сфанахте, нема начин да не сте сфанали. И, и аз сфанах вчера това. А всички ония "страшни мотиви" за мои нарушения, които ми посочи директорката, които и фигурирали в онази митична "ей-такава" папка с жалби, а именно, че съм бил... развратник, дето прожектира "порнографски филм на Фелини" и пр., са изсмукани от пръстите. Ето къде било зарито кучето, стана ви, предполагам, ясно вече. Простете, че трябваше да ви загубя толкова време докато разнищя съответния абсурд. Абсурдите са крайно трудни за разнищване. Дал Бог абсурди в нашето родно училище, уважаеми дами и господа! Не като да няма абсурди в нашето училище. Да се ориентирам вече към приключване, щото взе и на мен да ми писва вече, а на вас не знам. Възникна значи с отнемането на тия 4 класа следният прецедент: ученици се оплакват от учител и директорът, в случая директорката, без изобщо даже да попита обвинения, без да му даде думата да се защити, го обявява за виновен и го наказва, като му отнема съответните класове (не един или два, а цели четири!). И в съда, доколкото зная, дават думата на най-закоравелите престъпници да се защитят, на мен ми е отказано това право. Разбира се, директорката на едно образователно заведение трябва много да мисли най-вече за това: а какъв ефект ще има едно подобно решение върху самите ученици, върху тяхната психика, няма ли в един момент да бъдат поставени под въпрос най-базисни принципи на общуването учител-ученик? Да не говорим за това, което е най-важното: качеството на образованието на учениците, то е алфата и омегата. За него обаче, както забелязвате, никой изоб-


19 що не мисли. То е последната грижа. И тъй, знаете ли как реагира моя милост на цялата тая лудешка история? Не знаете, как ще знаете?! Ето как: То и аз два-три дни не знаех как да реагирам – защото такова нещо ми се случва за първи път в моята вече близо 30 годишна кариера на преподавател в гимназии и в университета: от 1983 година досега аз без прекъсване учителствам, преживял съм всякакви времена, но такова чудо не ми се беше случвало. И ето, в един момент направо онемях пред величавата загадка, пред която животът ме постави. Ала в един момент ми прищрака следната съвсем екстравагантна идея. Хрумна ми и реших да прознеса на всичките класове, в които преподавам, следната реч; речено-сторено, ето я и речта: - Ученици, искам да ви кажа нещо важно. Един твърде интересен казус, взет от самия живот, дето се вика. Животът ни предлага постоянно всякакви казуси. Дори и непредставими по пищността си. Ето за какво става дума. Знаете, моя милост се разболя и повече от месец ние не се бяхме срещали. Като се върнах в училище, бях известен от директорката - ще ви кажа как аз виждам всичко случило се, щото не ми се иска да знаете за случая само версията на мълвата, на слуховете, които ще плъзнат - че 4 класа били написали жалба срещу мен и били поискали да бъда заменен с друг учител. И директорката именно задоволила искането на учениците. Какви са мотивите на искането на тия ученици вие и сами можете да се досетите, но аз пожелах да видя самите жалби; е, не ми ги предоставиха, директорката отсъства; само ми беше казано нещо за някакъв прожектиран от мен в час "порнографски филм на Фелини", от което се били възмутили и учениците, и техните родители; други се били оплаквали от тираничната "точкова система", а пък трети били въстанали срещу видеозаписването на часовете. Както и да е. И тъй, аз вече няма да преподавам ето на кои класове (изброявам класовете, а учениците се споглеждат, явно славата на тия класове все нещо им говори). Няма да скрия, че отначало се почувствах крайно неприятно; почувствах се обиден и пр. После обаче разсъдих и ми откри следната идея. Искам да я споделя и с вас. Смятам, че ще ви заинтригува. Един чудесен казус се получава, тъкмо по предмета, който учим. И при това не е изсмукан от пръстите, а е взет, както се казва, от самия живот. Та хрумна ми следната идея. Аз наистина имам много часове. Може би и заради това се преуморих и разболях. Не стига, че нормата за седмична натовареност на учителите по философия е твърде висока, ами аз имам и свръх това часове. Особено през първия срок имах много часове, сега намаляха, сега са точно

толкова, че да си получавам пълната заплата. Тия 4 класа и 4 часа, които ми отне директорката, са ми, тъй да се рече, "в повече". Имам обаче и още 3 часа в повече. И затуй ви предлагам: и вашият клас, ако иска да се отърве от мен, да заповяда, да напише жалба до директорката, да измисли аргументи за искането си, оплаквания и пр., няма проблем, стига нещо особено много да ви е натежало срещу мен, пишете, облекчете си душата, смятам, че и на вас може да се усмихне щастието. Казвам го това на всичките 20 класа, на които преподавам. Е, вярно, ако всички до един класове се юрнат да искат да ме смени новата госпожа, тая същата, дето ме замества, то тогава на директорката ще се наложи да проведе нещо като "кастинг", нещо като конкурс, та да прецени кой клас да бъде възнаграден да се отърве от мен, а кой да бъде наказан да продължа аз да му преподавам. Е, има и още един вариант, който ще устрои вкупом всичките класове: директорката да ме уволни и тогава всичките класове да бъдат ощастливени. Тъй че, вземете, обсъдете този казус, не сега, а в час на класа, решавайте най-демократично, изберете найразумното и най-изгодното за вас. И сами решете какво да направите в тази ситуация. Ще каже някой защо го предлагам това ли? Ето защо. Вие знаете, че аз съм човек, който обича свободата. Ето, примерно, съм ви позволил всеки по всяко време на часа, без да пита и да иска разрешение, като има някаква нужда, да може да излиза от час, а пък после, като си задоволи нуждата, да се върне, обаче лекичко, да не тропа, да не вдига шум, да не смущава работата ни. Казал съм, че не ме интересува колко време ще си задоволява нуждата и колко време що стои извън кабинета, сам да решава това, според нуждите. И с точковата система имате предостатъчно свобода: сами решавате кога да се подложите на "изпитване". И прочие. Сега обаче възникна в тази ситуация да отидем още по-нататък в освобождаването на учениците от нашето училище и в демократизирането на живота: вече можете да си избирате и преподавателя! Имате възможност за избор: между мен и новата госпожа. Сами решавайте. Мисля, че си заслужава да се възползвате от това право, от тази свобода. Както се казва, според онази реклама: първо по философия, а пък след това и по другите предмети! А един ден, дай Боже, реформата в нашето училище може да се развие дотам, че да почнете да избирате не само преподавателите, но и предметите, сиреч, да почнете да си правите сами и програмите. Та тъй като е стъпка към демокрацията ето, аз предлагам да участвате в тоя избор на преподавател, който мъдрият живот, тъй да се рече, ни предостави. Това исках да ви кажа.

Това казах на учениците. Сега вече нямам сили да пиша как те реагираха, изморих се, текстът стана отчайващо дълъг. Как пък ще реагира ръководството на училището на този кастинг, не мога да ви кажа, не мога и да предвидя. Резултатите, във всеки случай, ще са интересни. Ще се проведе една своеобразна анкета, която ще покаже отношението на учениците към моите инициативи и новаторства в преподаването на философия. Учениците са силно съблазнени заради щедрите високи оценки, които новата госпожа с лека ръка пише; аз рискувам да загубя много часове и да загубя голяма част от нетлъстата си учителска заплата; да не говорим за това, че рискувам изобщо да си загубя работата. Но рискът, според мен, си заслужава. Нали неслучайно Симон дьо Бувоар е написала: Който не обича риска, се страхува от свободата! Е, аз искам да бъда свободен човек. Аз не ща да бъда унизен човек и учител. Аз искам да запазя достойнството си. В тази ситуация, в която бях поставен благодарение на едно съвсем необмислено решение на директорката, нямам друг достоен изход, нямам друг начин за реакция, при който да мога да запазя престижа си. Играя "ва банк". Да става каквото ще. Прочее, аз съм изследовател и с интерес ще очаквам резултатите от тази история, от този тест, от този нравствен и психологически казус, на който мястото му е тъкмо в часовете по философия и гражданско образование. На мен ми се иска моите ученици да станат достойни личности и добри граждани. С каквото мога им помагам в това отношение. Някои ще изберат, предполагам, пътя на достойнството, а други – на недостойнството. Някои, съблазнени от лесните шестици, сигурно ще предпочетат да си плюят в лицето и да се откажат от учителя си, който им е преподавал от години. Други, възможно е, да не постъпят така подло. Ще видим. Ще разберем. Но самите дискусии, които учениците ще проведат в класовете си по казуса са най-ценното според мен в него. Пътят към истината минава именно през тия дискусии. Пътят и към свободата, и към достойнството минава през тях. И добрите граждани, и стойностните личности трябва много да разговарят и спорят – и заедно да търсят истината. А истината именно освобождава. Тя е залог и на достойнството. Ето как съдбата и мъдростта на живота ми поднесе прекрасен казус, в който се концентрира целия смисъл на обучението по философия и гражданско образование. И то в края на годината, когато и трябва. Затуй бях длъжен да се възползвам от него. Пък и да дам един малък урок по демокрация – и по човешко достойнство – на собствената си директорка. И директорите у нас се нуждаят от такива уроци по демокрация, нали така? И инспекторите


20 също. И министърът даже се нуждае от урок по демокрация. Даже и самият ни така бляскав и героичен Премиер се нуждае от такъв урок. Всички се нуждаем от него. И граждани, и управляващи. С демокрацията сме я закъсали тъкмо защото сме пренебрегнали потребността да се учим на демокрация всеки ден. Тъй мисля аз. И от това свое разбиране няма да се откажа. На никаква цена. Най-малкото пък на цената на презрения си комфорт... ПОЛИТОЛОГ УСЪРДНО ПОДХРАНВА ХАОСА В ГЛАВИТЕ НА ОБЪРКАНИТЕ ГЛАСОПОДАВАТЕЛИ

E.Дайнов е написал във в-к ДНЕВНИК статия с крайно спорни тези – виж В какво вярват десните – която е предизвикала много коментари; смятам, че статията е умишлено объркваща и подвеждаща с оглед да се дообъркат и без това достатъчно обърканите читатели-гласоподаватели, зер идат избори. Да, целта е тази, дообъркване на обърканите, контролиране на хаоса в главите – доколкото това изобщо е възможно щото да дообъркаш обърканите, от една страна, съвсем не е трудно, те и без това са си достатъчно объркани, но, от друга страна, тия, които имат полза от хаоса в главите, най-много се боят да не би нещата да започнат да се понареждат, което пък вещае края на хаоса. Краят на хаоса в главите е нещо злокобно, което трябва да бъде предотвратено на всяка цена. За което кукловодите са способни да пожертват и най-драгото: многото парици; а пък парица, знайно е, продължава да е царица из нашите родни простори. Особено в средите на продажната и така лакома журналистическа и политологическа гилдия… И затова има доказано услужливи политолози, които срещу известно заплащане са способни да изпълнят всяка заръка, а заръката тук е: да се погаврим с не знаещите вече какво да мислят и така объркани наши сънародници, та ерата на манипула-

тивната политика в България да продължи още колкото се може повече. А услужливи политолози у нас дал Бог. Та ето, порадвайте се на тезите на г-н професора Дайнов, аз за прегледност ги подреждам ето как: Ако вие: ● искате банките и монополистите да си намерят майстора; ● искате да запазите природата от “мирния атом”, фракинга и изсичане на горите; ● смятате, че не е редно богатите да се грижат само за себе си; ● искате да има ред и да няма мутроподобни новобогаташи; ● разбирате, че без държавна намеса икономиките в Европа няма да се рестартират; ● обичате своето отечество повече от парите си; ● смятате, че трябва да мислим за хората около себе си, да уважаваме предците си и да предадем прилична среда за обитаване на децата си, то вие не сте ляв, драги. Вие сте се върнали към основите на дясното мислене. И това е добре, защото друг начин за излизане от кризата и запазване на цивилизацията не е измислен. В това между другото скоро ще се убедят и всички онези французи и гърци, които празнуват падането на (уж) десните си лидери… Това пише Дайнов. Нескопосан опит за крайно дебелашка манипулация. Професорът явно е свикнал да се прави интересен на студенти-първокурсници и така се е увлякъл, че и нас ни смята за пълни балъци. Тезата е: няма леви и десни, и дори: левите са десни, десните – леви, джаста-праста, да живей, живей труда! Идеята тук обаче е: хаосът в главите да бъде подхранван, та да не би – не дай си Боже – да пресекне, та да настъпи краят на манипулативната политика у нас, в която щедро платените политолози играят основна, възлова роля. Интересното е, че сред коментиращите има доста трезвомислещи хора, които не се хващат на професорската въдица; прочетете непременно коментарите, те са значително по-интересни от самата статия. Ето примерно един такъв коментар, който пък показва кои най-вероятно са поръчителите на това професорско “свободомислие”: Дайнов, чуваме ли се??! “Десенекологизъм ” е това, което се опитваш да пробуташ, ама бичметата които се опитват да “приватизират” тази идея са мутри на Шаренкова и на ДС. А ето как друг читател-коментатор многоизразително изстенва: Че на мен ми е каша в главата относно “десни” и “леви”, каша ми е. Но защо имам силното чувство и че и на г-н Дайнов му е голяма каша в главата относно тези понятия!? И ето още един интересен коментар:

Струва ми се, че авторът се лута между това, което му се иска да бъде дясното и вкоренените в подсъзнанието му симпатии към лявото… В България десни няма, засега… бъдещите десни в момента се отглеждат в детските градини… И други интересни коментари има. Аз, ако тия дни намеря време, ще напиша по-аргументирана критика на манипулативната дайнова статия. А ето, сега-засега и като начало, какво написах за нея във Фейсбук: Евгени Дайнов се е объркал твърде много и се опитва да ни прави на пълни балъци, но иначе коментарите са изключително интересни, което е много радващо: има вече хора у нас, които са ориентирани сред идеите, умеят да разпознават истински десните идеи – понеже се носители на тия същите идеи и ценности; за разлика от политолога, който се смята за “разбирач”; а иначе, оказва се, бил крайно объркан човек; имах малко по-високо мнение за този Дайнов, но той ме опроверга… Но не вярвам Дайнов да е чак толкова объркан, по-скоро и по-точно казано целта му е да обърква: имаме тук работа с нескопосана манипулация с оглед подхранване на хаоса в главите на “гласоподавателя”, зер идат избори. Тия дни ще напиша по-основателен коментар на манипулативната политоложка статия, на която и студенти първи курс ще се се смеят… И тъй, един именит политолог усърдно подхранва хаоса в главите на объркания гласоподавател, зер идат избори: златното време на поръчковите политолози… ЗАБЕЛЕЖКА: Който се интересува от това как наистина стои въпросът за това какво е дясно и ляво, може да прочете моя статия под заглавие ДЯСНАТА ПОЛИТИЧЕСКА ФИЛОСОФИЯ ЩРИХИ ОТ НЕРАДОСТНОТО БИТИЕ НА ЕДИН УЧИТЕЛ Смятах да мълча. Не защото се уплаших, а защото в един момент се оставих да ме подведат. Пък и ме шантажираха ето по какъв подъл начин: "Сакън, гледай да не дадеш гласност на случилото се, то си е "наш", вътрешен проблем, щото иначе ще пострада институцията; трябва да сме лоялни към нея!". Е, щото именно съм лоялен към институцията и нейния дълготраен интерес, сега решавам повече да не мълча. Ето за какво става дума. Аз съм учител, прехранвам се като преподавам философия в една най-елитна пловдивска гимназия (пиша това за тия, които не го знаят). И ето каква невероятна и отвратителна история ми се случи тия дни, оня ден, в понеделник. Една гнусна история,


21 заради която не мога да спя вече втора нощ. Никога в живота си не съм бил подлаган на подобно грозно отношение и унижение. Но преди да опиша последните събития се налага да кажа нещо един вид като прелюдия.

Училището, в което работя вече 12 години, е едно знаменито и бляскаво по славата си училище, което имаше един не по-малко знаменит и бляскав директор: неговото име е Венелин Паунов. Аз за него и друг път съм писал: виж Строители на капитализма: инж. Венелин Паунов, един блестящ мениджър в образованието, също така Животът, личностите и чувствата в едно осиротяло училище, ето примерно и това Пътят към успеха и просперитета. Съвсем наскоро нашето училище чества своя 50-годишен юбилей. На тържествата обаче не присъства доскорошният му директор; не присъства, примерно, и знаменитият учител Жак Асса, емблемата на тази наистина знаменита гимназия, работил в нея от основаването й, т.е. един вид явяващ се нейна жива история. Защо не присъстваха ли? Ще разберете съвсем скоро, стига вече сами да не сте се досетили. Така. Училището си има нова директорка от две години, назначена от ГЕРБ. Това обстоятелство има решаващо значение за историята ми, затова го и отбелязвам. Искам също така да отбележа, че в ерата на инж. Паунов гимназията постигна големи върхове в своето развитие, но найценното, което имаше, беше нейният, без преувеличение, свободолюбив, бих си позволил да кажа даже оксфордски дух – и прекрасните човешки отношения, които съществуваха между ръководство, учители, ученици. Да, но г-н Паунов беше пенсиониран, назначиха нова директорка и ето, змията на злобата изпълзя още през първите месеци на управлението й. Така, това са

моите уводни и необходими за разбиране на смисъла на случващото се в тия дни с мен самия. Пристъпвам към описанието на една история, която може да прозвучи съвсем недостоверно, ала, уви, това е самата истина. Понякога животът ни поднася такива абсурдни изненади, каквито дори и един Кафка едва ли може да си ги представи. Аз вече писах в блога си, че от повече от месец имам здравословни проблеми със сърцето – бях в отпуск по болест. Онзи ден, в понеделник, преди два дни, се връщам на работа, макар и без особено подобрение в състоянието си: независимо от положените от лекарите усилия състоянието ми особено не се подобри: сърцето ми е в едно крайно неприятно състояние на "предсърдно трептене и мъждене", което, казват, било предзнаменование на самата смърт. Както и да е, всички ние сме смъртни, вечно няма как да живеем, ето, аз вече съм се примирил със съдбата си: моят живот не ми принадлежи, той ми е даден от милостивия Бог - и само той ще реши кога ще отнеме прескъпия си дар. Оказа се, че когато един човек в нашенски условия се разболее, това съдържа твърде големи рискове. Ето, например, ще пресекнат всички негови доходи, понеже няма заплата, а обезщетението по болест държавата ще ти го плати когато си поиска. Вече 10 дни чакам да ми преведат парите, ала напразно. Оказа се, че противно на всеки закон или смисъл, когато човек се разболее, имало опасност и да си загуби работата. Ето, дори и това ме сполетя. Невероятно, но, както се казва, факт. Още не мога да повярвам, че всичко това е възможно. Идвам си значи в понеделник на работа – първи работен ден след едномесечно, при това незавършило лечение (апропо, и в момента съм в "платен" отпуск по болест, но защо ходя на работа ще ви се изясни съвсем скоро). В този ден понеделник имам доста часове, започващи от първия. Влизам в час и телефонът ми започва да ми звъни. Обикновено в такъв случай натискам "червена слушалка". Още веднъж ми звъни, пак натискам "червена слушалка". Замислям се дали да не изключа изобщо телефона. В междучасието обаче пред учителската стая ме чакат две заместникдиректорки, които ме питат дали директорката ми е звъннала. Ето кой ме търсил така спешно, защо ли? Звъня сам и ето какво ми се казва, това са съвсем точните думи: "Грънчаров, реших да ти отнема 4 класа. Имам си съображения, които сега не мога да ти обяснявам! Поинтересувай се които са тези класове и не влизай вече в тях." Смутен крайно, казвам само "Да, да..." и телефонната връзка се прекъсва. Разбирам в кои класове ми е забранено да влизам: в трите най-добри паралелки, съответно в 9, 10 и 11 клас плюс още една от 9-ти клас. Оказва се, че имам вече

два "свободни часа", ние, учителите, му казваме "прозорец"; тази почивка за мен се оказва съвсем неочаквана. Няма как, подчинявам се на директорския "приказ". Дремя два учебни часа в учителската стая като кон пред празни ясли. Искам тук пред вас да споделя (то кой ли друг ще ме чуе?!), че поголямо унижение от преживяното в тия два часа в живота си не съм имал. Знаете ли, можете ли да си представите как ще се почувства един учител, когато не му позволяват да влезе в неговите часове, той стои, без да знае защо става така в учителската стая, а в това време друг човек, съвсем външен, е извикан от директорката, за да занимава учениците му? Едва ли можете да си представите унижението, което преживях в тия два часа. Ако не сте били учители, няма как да ме разберете. Ние, учителите, сме самолюбиво племе. За едната чест живеем и работим, не за друго. Ако не го знаехте, да ви го кажа ето сега. Преживяваме всеки ден какви ли не унижения – от непризнателни и арогантни родители, от началство, от директори, от инспектори, от безочливи ученици, от кого ли не още! – понасяме, преглъщаме униженията, и то за едно-единствено нещо: защото тази наша проклета професия е нещо много повече от професия, тя е мисия, тя е духовно и алтруистично служене на човечеството. Не се подсмихвайте, така е, знам, че ви става весело като прочетохте странните разсъждения и "изхвърлянето" на един учител с близо 30 годишен стаж като мен. Не ща никого да убеждавам, че наистина се почувствах крайно унижен и обиден в ония два часа, в които ми беше забранено от директорката да водя собствените си часове, нищо че аз съм т.н. титуляр по философия. Намерих сили да помоля зам. директорката (тя също така е и синдикален лидер на "Подкрепа", организацията, в която членувам) да ми даде някакви разяснения. Тя ми съобщава, че, доколкото знае, имало "ей-такава голяма папка" с жалби по мой адрес и затова директорката ме била отстранила от преподаване в тия класове. Страшното, по нейните думи, било, че това били жалби не само от учениците от тия 4 класа, но и от техните родители! Жалби до инспектората, до директора, до кой ли не! Брях, да му се не види, аз пък да не знам, че съм чак толкова ненавистен някому?! Понеже от изненада съм сякаш ударен по главата с мръсен мокър парцал, реагирам ето така, казвам: това са смешни неща, това са глупости, това не е възможно, това е митология, това е лъжа! Не, истина било, за жалост! Без да съм подозирал до този момент, се запитвам: ей, човече, ти дали пък наистина не си чак такъв злодей, че да те намрази едва ли не цялото човечество?! Чудна работа?! Аз съм полемичен човек, емоционален, даже често, като срещна рецидиви


22 на грозна лъжа или наглост, се афектирам от възмущение, та затова влизам в горещ спор със зам.-директорката-синдикалистка (да, и такова чудо е възможно в нашето училище, нищо че тук е налице очебиен пример за конфликт на интереси!) - настоявам тя да ме защити като мой синдикален лидер. Не могла. Въпросът бил чисто "административен", не "синдикален". Не мога да проумея това "тънко" разграничение: тук някой се гаври с човека, нарушава негови основни човешки и професионални права, плюе на достойнството му, а пък ти не можеш даже да схванеш колко грозно е това?! И си "синдикален лидер". Майчице мила, докъде сме я докарали в тази наша китна родина!

Какво да ви пиша още? Всичко и така е ясно. От гняв и ето сега дори пак треперя. Присъстваща на спора ни учителка, също от "моя" синдикат, за да се подмаже на шефовете, се нахвърля като куче върху мен: бил съм лош, бил съм не знам си какъв, бил съм си позволявал не знам си какво, едва сдържала учениците от нейния клас да не въстанат срещу мен! Даже научавам, че основен мой грях бил този, че съм бил прожектирал... порнографски филм на учениците си, в който имало сцена на "изнасилване"! Под рубриката "порнографски" филм се подвежда филма "Амаркорд" на Фредерико Фелини, който наистина прожектирах на учениците. Някой ако си мисли, че идиотският комунизъм в китната ни родина си е отишъл, да има много здраве от мен! Майчице, дали не сънувам, дали да не взема да се ощипя, дали пък това, което ми се случва, не е някакъв сън?! Другото ми нарушение било, че съм си позволявал без разрешение на учениците ми да записвам с видео часовете и да ги качвам в интернет. Е, не е съвсем вярно, техните лица не записвам, снимам

само себе си, въпреки че много от учениците нямат нищо против да бъдат записвани. И една подробност: тази учебна година почти не съм качвал клипчетата в интернет. Просто нямам време за тази работа. Казвам в спора, че министър Игнатов съобщи, че до 2020 година всички до един часове във всички български училища щели да се излъчват онлайн. Не било вярно, "това не е така, защото не може да е така", това не можело никога да бъде - ми отвръщат. Ядосвам се и тръшвам вратата. Що ли си губя времето да споря с хора, дето не виждат по-далеч от носа си?! Като се успокоявам малко, забелязвам, че сърцето ми отново бие найбясно. С лекарства го бяхме успокоили да бие 80-90 удара в минута, но сега пердаши вече така бързо, че не мога да уловя пулса: сигурно пак е над 130! Майчице, какво да правя? Други викат в такъв случай бърза помощ, и на мен лекарите са ми заповядали да правя това, но аз влизам в час. Имам още два часа. Едва ги изкарвам, старая се учениците изобщо да не разберат за вълненията и проблемите ми. Те си имат своите си проблеми и вълнения, та да ги натоварвам с моите. Излизам от час и тръгвам като лунатик из града да се успокоя поне малко. И ето в този момент отново ми звъни директорката. Не била в града, затова се налагало по телефона. Какво обаче ми каза и как се развива историята по-нататък, ще пиша друг път, сега се изтощих. Пък ми и писна. Живот и здраве да е, ще допиша обаче записките за тия невероятни събития от своето нерадостно учителско битие. Прочее, за 30 години стаж като учител, и гимназиален, и университетски, не съм имал дни, в които да съм бил унижаван чак толкова! Това бяха ужасни за мен два дни; днешният не зная какви сюрпризи ще ми донесе. Няма да скрия, че историята се разви дотам - вече е трети ден от началото й - че все повече се замислям: дали да не си взема шапката и да се махна? Спира ме да сторя това само едно, прочее, две неща: искам да си доведа докрай заниманията с учениците, наближава края на годината; второто е, че не ми се ще да направя точно това, което се очаква от тия "ръководни фактори", които ме нападат така злобно; не ми се ще да им доставя така мечтаната радост. А че някой "наш човек" се е полакомил за моето работно място е по-ясно от бял ден. Сега е въпросът как да ме разкарат. Станал съм хептен неудобен... Защо така ме мразят някои хора от ръководния персонал ли? Аз по начало съм си "дразнеща" личност, но предполагам, че освен всичко друго е и заради това: преди няколко месеца моя милост предложи патрон на училището да стане Стив Джобс. Една идея, прочее, идея по-скоро на мои ученици, доведе до невероятен медиен

интерес, всички телевизии излъчиха репортажи. Тогава именно бях обвинен от ръководството, че си правя "пиар", понеже съм бил много суетен; влязохме в горещи спорове; аз лично не мисля, че да се спори не е чак толкова лошо, но други, явно, не споделят гледната ми точка. Спорим за това: да се изкорени от съзнанията прословутото "ТЕТ-Ленин" и в 21 век да имаме едно съвременно име и патрон. Да, ама не. Нищо не стана от тази идея, срещнах голяма съпротива, спечелих само това, че много хора в училището, от т.н. "колектив" - който, знайно е, в нашенските условия няма друга грижа, освен да прави мили очи на властващите! ме намразиха и вече дори не ме поздравяват. Прочух се само като лош и дори суетен човек. Прочее, аз по начало не ща никому да се харесвам. Просто искам да бъда себе си. На това уча младите и не мога лично аз да плюя върху исконни принципи на гражданското образование, по което ги обучавам. Но това е отделна тема... Спирам, че наистина ми стана лошо. Ще полегна малко. А след това тръгвам за училище. Рано е още. Пиша тия записки в ранната утрин на 9 май, деня на "победата". По-скоро Денят на Европа. Много "европейско" има в тая моя история, няма що, какво ще кажете, а? Хайде чао, приятен ден на всички! И нека да уважаваме истината, щото тъкмо тя ни прави свободни... (Следва продължение) КАК ОТМИНАВА СВЕТОВНАТА СЛАВА: КЪРВАВИЯТ КОМУНИСТИЧЕСКИ ЗЛОДЕЙ СТАЛИН УВЕКОВЕЧЕН В ПИКАЕЩА СТАТУЯ В УКРАЙНА! Жена разглежда с интерес пикаеща статуя на съветския диктатор Сталин пред централата на националистическа партия в Киев. Украйна, както и други бивши съветски републики, ще отбележат в сряда Деня на победата над фашизма. Националистите в страната обаче отказват да признаят датата, защото според тях тя е началото на съветска окупация в Украйна. Снимка: Reuters Снимката помествам по случай – по-правилно е да се каже – "Деня на победата над национал-социализма" – и началото на дългата и кървава комунистическа нощ, която настъпва след този ден в окупираната от Сталин Източна Европа, в това число и в България. Проклети навеки да са тия комунистически окупатори и злодеи, които лишиха родината ми от свобода и подложиха на


23 най-варварски унижения народа, към който и аз, и всички ние принадлежим!

завлекли в своето селище. Събрали дърва, донесли дълъг кол и завързали краля за него. Когато го доближили до огъня, забелязали, че палецът му липсва. Понеже били много суеверни, те никога не ядели човек, комуто нещо липсва. Затова отвързали краля и го пуснали да си върви. Когато се прибрал, той се замислил дълбоко за случилото се и за приятеля си, който вече седял цяла година в затвора. Отишъл при него, освободил го и му казал: “Ти беше прав! Наистина беше добре, че палецът ми отлетя.”. И след като му разказал премеждието си, проплакал: “Чувствам се много виновен. Мисля, че това, което направих с теб, беше много лошо!”. “Не!” отговорил приятелят – “Това беше добре!”. “Кое беше добре? Че стоя една година в затвора?” “Ако НЕ бях в затвора, щях да бъда с теб при канибалите!” – бил отговорът. ЗАБЕЛЕЖКА: Историята взаимствах от Фейсбук страницата на Адриана Грекова.

Честит ви Ден на Европа, европейски и демократични българи, доколкото сред нас има такива! Останахме ли, прочее, още такива?!

ЗАЩО ЛИ Е ТАКА?

ГРАБИ, НАРОДЕЕЕ! ПРОДАВАЙТЕ СЕ И ЛИКУЙТЕ, ДРАГИ РОДНИ МЕДИЙНИ МЕКЕРЕТА!

ЗАБЕЛЕЖКА: Снимката открих благодарение на г-н Петър Величков и неговата страница във Фейсбук. ВСИЧКО СЛУЧВАЩО СЕ ВИНАГИ Е ЗА ДОБРО...

може да роди така неуморната – от бликащата и бълбукащата в главата му просташка грандомания – премиерска “мисъл”. Прочее, ето какво пише по повод новото гениално изказване на нашия толкова умопомрачително словоохотлив Премиер един друг политик, който не е от чалгагенерацията политици, дето се е разпищолила в държавата ни през тия години, именно М.Димитров, съпредседателят на Синята коалиция: Най-страшното нещо е самозабравянето в политиката. Като чух, че Бойко Борисов е казал, че за три години управление на ГЕРБ продължителността на живота в България се е увеличила с една година разбрах, че самозабравянето вече е взело страшни размери. Като за три години не са увеличени нито заплати, нито пенсии, нито има съществена промяна в качеството на храните, а има рекордна безработица трябва да има повече смиреност, а не такива нелепи изказвания. Иначе, ако трябва да продължа в стила “Борисов”, още една година управление на ГЕРБ би следвало да доведе до безсмъртие.

«Многие жалуются на свою внешность, и никто - на мозги.» (Фаина Раневская) ПРОСТОТИИ ВСЯКАКВИ КОЛКОТО ИСКАШ: Б.БОРИСОВ ЗАЯВИЛ, ЧЕ УПРАВЛЕНИЕТО НА ГЕРБ ВОДИ ДО УВЕЛИЧАВАНЕ НА ПРОДЪЛЖИТЕЛНОСТТА НА ЖИВОТА!

Живял някога един африкански крал. Той имал много близък приятел, с когото били израснали заедно. Този приятел имал навика винаги, каквото и да се случи в неговия живот, добро или лошо, да казва: “Това е добре!”. Един ден кралят отишъл на лов. Приятелят приготвил пушките, но изглежда объркал нещо с едната от тях. Когато кралят стрелял, пушката гръмнала настрани и отнесла палеца на дясната му ръка. Приятелят наблюдавал какво се е случило и верен на навика си, казал: “Това е добре!”. На което разгневеният крал отговорил: “Не! Това не е добре!”. И го изпратил в затвора. След около година кралят отишъл на лов в една много опасна местност. Канибали го хванали, вързали и до вечерта го

Бойко Борисов, не е за вярване, но наистина бил казал нова велика простотия: че 3-годишното управление на ГЕРБ било довело до повишаване с цяла една година на общата продължителност на живота в България! Не вярвате че го е казал, нали? Да, ама не, казал го е: тоя явно вече всичко може да каже, и най-невероятното даже, дори и онова, което умът ви не може да го побере. Нищо не може и няма да го спре да изрече и най-грандиозната простотия, която

След три седмици разгорещени полемики, в които подложих на критика някои предимно нравствени, но и също така умствени тенденции в интернетното медийно пространство – имам предвид дискусиите под писанията на т.н. луд доктор Филипов в сайта РЕДУТА.КОМ, ако така могат да се нарекат, щото си бяха специфично български, но да рискуваме да ги наречем все пак така – най-накрая изваденият от равновесие доктор се принуди да вземе “крути мерки”: въведена беше под статиите му “модерация”, сиреч, цензура (виж ТУК). По този повод моя милост написа във Фейсбук следващата разобличаваща реплика: Д-р Филипов приема всякакви коментари по статиите си, при едно условие обаче: да го хвалят. Тия коментари, които не са хвалебствени, а, опази Боже, критични, биват “модерирани”, сиреч, цензурирани. Това си позволява един от глашатаите


24 на “демократичните” ни медии и проповедник на едно специфично нашенско свободолюбие. Той самият, разбира се, напоследък явно е напазаруван от бойкоборисовците, които му позволяват да си пише каквото си иска, но при едно условие: да плюе чатпат по Костов, с или без повод. За тая услуга, освен парички, му позволяват и “волнодумство”, сиреч, да пише смешни неща за когото си поиска, дори и за народния кумир Боко. Е, не требе шегичките да са прекалено злобнички, но иначе може. С тази реплика давам само един пример какво се прави в нашия интернет, това “островче на свобода”, което ни е останало, но което скоро, по мое виждане, ще бъде също залято от медийната хегемония на ченгесарската ни олигархия. За тази цел всички средства са позволени, а пък, безпорно, се пръскат и твърде много пари. Граби, народе! Стига да нямаш морал, стига да си готов да се продадеш, стига да нямаш нищо против да си медийно мекере, не само ще преуспееш, но и ще те направят “звезда”, ще се радваш на “уважение” и на слава… не важно каква, важното е да е слава Граби, народеее! Продавайте се и ликуйте, драги родни медийни мекерета!

ти. Хотелось бы узнать, какой сегодня уровень свободы в болгарских СМИ?

се и двате да стигнат и до читателите на в-к ГРАЖДАНИНЪ:

Я вам завидую, что только два года назад у вас в Украине понизился уровень свободы в СМИ. У нас этот процесс длится уже 12–15 лет и почти закончился: основные средства информации уже много лет находятся под полным контролем олигархически-кагебистской мафии, и ее ставленники выдвигаются в правительственные кабинеты. Эти антидемократические силы поняли, что благодаря своей медийной гегемонии имеют возможность держать под своим контролем развитие всех общественных процессов, прежде всего политических, связанных с их монополизацией государственной власти. (ОЩЕ >>> в блога)

Добър ден, Г-н Грънчаров! Преди да започна писмото ми, моля да ме извинете за грешките в писмото, щото не съм българин и съм изучавал български език само три години - като съм работил в България. Тъкмо в петък вечерта съм гледал филма за Маргарет Тачър, от който сте толкова впечатлен и днеска съм започнал да търся в интернета книжки за нея на руски и на български и намерил съм Вашият блог. Много съм впечатлен от това, че сте също харесали точно онези изказвания, които също мен са ме развълнували. Изхождайки от този факт помислил съм, че Вие приемате идеи на Тачър, че това не много често можеш да се срещне между интелектуалите, поне в Израел. Аз придържам се на много-много консервативна идеология и смятам, че кореня на последните економическите кризове в САЩ и Европа не се намира точно в областта на економика, а е чисто и просто са кризове на човешките цености като морала и нравственост. Отсътствие на желание на гражданина да поеме ответственоста за живота си, за здравето си, за прехраната си угрожават да срутят съвремената западна цивилизация, така стоят неща поне в моето понимание на света и което става в него. След това съм гледал Вашият видео-блог и съм разбрал, че и тука имаме "общи интереси", тъй като аз съм в същност религиозен човек и изучавам Талмуд, така че мога да споделя със своите скромни знания дори с такъв ерудиран и образован специалист по философия и психология като Вас. Много ще се радвам, ако ще отговорите на мое писмо! Надявам се че сте вече в добром здраве, щото беседата Ви в видео-блогове от 12.04.2012 сте говорили, че сте болен.

КРИЗАТА В ЕВРОПА И САЩ Е КРИЗА НА ЧОВЕШКИ ЦЕННОСТИ, ТЯ СЕ ДЪЛЖИ НА ШИРОКОТО РАЗПРОСТРАНЕНИЕ НА ЛЕВИТЕ ИЛЮЗИИ

ПУТИНИЗИРАХА БЪЛГАРИЯ ЧРЕЗ МЕДИИТЕ

По-долу следва пълният текст на интервю, което беше взето от мен от журналиста и политолога Виктор Каспрук и излезе в авторитетния украински сайт Media Sapiens Путинизация Болгарии идет через медиа Философ, публицист и блогер Ангел Гранчаров – о путинизации Болгарии, медийной гегемонии правительства, медийном феномене Бойко Борисова в интервью MediaSapiens. Господин Гранчаров, у нас, в Украине, за последние два года очень понизился уровень свободы слова в средствах массовой информации, и на телевидении в частнос-

По имейла си вчера получих интересно писмо, което изключително ме развълнува; пише ми човек от Израел, който, оказва се, има дълбоко родствени на моите разбирания за проблемите, които вълнуват мислещите съвременници. Този човек е работил няколко години в България и владее български език на сравнително добро ниво, прочее, изразява се по-добре от много наши сънародници, да не говорим пък за смисъла, който откривам в думите му. Наистина е многозначителен факт такава близост в идеите и ценностите на двама човека, които не са общували, не са се срещали, вървели са по различни пътища, но въпреки това са стигнали до идентични изводи. На това основание решавам да публикувам писмото на този човек, запазвайки анонимността му, като също така публикувам и моя отговор до него; иска ми

Всичко хубаво! Д. М. Хайфа, Израел Здравейте, уважаеми г-н Д. М., Много Ви благодаря за писмото, което много ме развълнува! Признавам си, знаменателно е, че двама човека, две личности, които никога не са се срещали, имат много различен път на развитие, живеят в различни страни и условия, са стигнали, всеки по собствен начин, до толкова близки и родствени разбирания по най-значими въпроси на човешкото развитие, които вълнуват нашите съвременници. Това по начало е убедителен аргумент за верността на идеите, които споделяме. За жалост, тия идеи не са така разпространени в съзнания-


25 та на хората, защото огромни мнозинства от хора живеят с неверни представи, поддали се са на толкова много коварни илюзии, явяващи се израз на човешката слабост, на склонността към отхвърляне на собствената отговорност, на бягство от собствената свобода. Тия процеси, които са твърде характерни особено за страните от Източна Европа, от бившия комунистически лагер, оказва се, са протичали и в Западния свят на свободата и демокрацията, и там същото зло е пуснало своите семена, и, уви, много често е намерило благоприятната почва. Да, аз също като Вас съм открит привърженик на дясната консервативна политическа философия, на ония ценности, към които са се придържали и от които са се вдъхновявали велики политически дейци като М.Тачър, Р.Рейгън, К.Аденауер, У. Чърчил и много други. За жалост, сред интелектуалците на Запад лявата зараза, склонността към ляво мислене, е преобладаваща, което и иде да покаже, че сред този т.н. умствен елит самостоятелно мислещите и търсещите истината хора, както е било и във всички предишни епохи, е немногочислен; а мнозинството са податливи на всичките ония коварни илюзии, на които са подвластни и мнозинството от т.н. "широки народни маси". Смятам, че в наше време, в което се появи и взе голям размах тенденцията към популизъм и демагогия, е особено важно да се отстояват автентичните десни и консервативни ценности, които са всъщност ценностите на човешката свобода, ценностите на автентичното човешко съществуване и на общочовешката историческа традиция. Затуй наистина ми е много приятно, че интернет успя да ни срещне нас двамата, ще се радвам да общуваме, да си пишем, да обменяме мисли; на мен ми е изключително приятно да общувам с мислещи и търсещи истината хора. В последните години се занимавам с ред инициативи, например, с издаване на едно философско списание – носи името ИДЕИ – което ми се иска да стане трибуна преди всичко на младите хора, които страдат от страшна ценностна дезориентация – и затова наш дълг е да им помогнем да я победят, да я надмогнат, да повярват в собствената сила. Ще се радвам да науча с какво се занимавате, и понеже забелязвам, че имате какво да кажете, ще се радвам да напишете нещо, за да го публикуваме в списание ИДЕИ. Това е, всичко добро Ви желая и успехи! Пишете, приятно ми е да общуваме! ТАКА СЕ ПОСТЪПВА С НЯКОИ “ПАМЕТНИЦИ”, ТА ДА СЕ СКЪСА ПЪПНАТА ВРЪВ СЪС ЗЛОКОБНОТО МИНАЛО Грузия започна да кърти съветски паметник на Червената армия (и това стана преди 3 години!)

Ето, да вземем за пример грузинците, които с премахването на натутурузения им от Кремъл – МОЧА, демонстрираха красноречива воля за “в крак с времето!” – въпреки че техния съветско-окупаторски небостъргач бе с 9 м по-висок от българския, въпреки че грузинците дават 10 пъти повече жертви през ВСВ спрямо българите, и въпреки че бяха официално част от “всемогъщата” СССР до краха на коминтерновските ненавистни попълзновения преди 22 г. Скъсаха ли пъпната връв с зловещия съветски каменен топоним през 2009? Събориха го даже и пушек се вдигна!

Да, но грузинският премиер не ръси тъпотии като кремълопреклонния Борисов, сакън да не пипаме “Альоша” и да не декомунизираме държавата, “за да не разгневим Володя Путин защото щял да ни секне кранчето на газа и ще стоим зимата на студено”, ами укрепва авторитета и националния интерес на своя грузински народ! Няма да коментираме къде се намира днес съвременна Грузия по жизнени и стопански стандарти спрямо разорена от съветското проникване след 1944 криминализирана и лумпенизирана България. Неотдавна българска държавна делегация гостува в Грузия и споделиха положителните си впечатления. Така че за “лошия мат’риал” неграмотния пожарникар да не набеждава българския народ, ами у себе си да го търси! О, бедна Българийо!!! Написа: Stoyan Dermendjiev АЛЧНИ ПАРТИЙНИ ДЕРИБЕИ И АДМИНИСТРАТОРИ ПОДГОТВЯТ УВОЛНЕНИЕТО НА ДИРЕКТОРА НА СУ "ОЛИМПИЕЦ" В ПЕРНИК Г-н Райчо Радев е една рядка за нашите условия личност: интелектуалец, автор на много статии по проблеми на образованието и на философското образование в частност, публикувани в авторитетни вестници и списания, блогър, преподавател по философия-новатор, разработил пръв у нас поредица от теми по философия в електронен формат, изключително активен, деен, предприемчив човек, участник в дискусиите по поредицата от най-нови закони за образованието, които Министерството ту предлага, ту оттегля, работяга, който съв-

сем не се щади, и който, представете си, е вече дългогодишен директор на спортното училище "Олимпиец" в Перник! Да, г-н Радев е и бляскав мениджър в образованието, направил толкова много за институцията, която вече ръководи повече от 10 години.

Това, разбира се, е същинска рядкост: личност от такъв мащаб да е и директор на училище; да не си кривим душите, знаем обикновено какви хора са администратори в нашето родно образование. Да, но ето, явно г-н Радев, няма как, е станал трън в очите на някои "ръководни господа и госпожи" на местния фронт на образованието в Перник, и те, разбира се, са му спретнали една крайно гнусна кампания по дискредитиране и уволняване. Тя, тази кампатия, прочее, е доста напреднала, остава само на тия, които са я инициирали, замислили и я провеждат с настървение, най-после да им се усмихне щастието и да постигнат целта си, т.е. да извадят "трънчето" от нежните си очички. Научих от самия г-н Радев за случващото се с него, за тази недопустима кампания - ние се знаем от много време - и ето, решавам да реагирам: в такава ситуация е недопустимо да се мълчи, да не се реагира, да не се помогне - човешкият морал не го позволява. Г-н Радев ми изпрати текста на едно свое изложение до Премиера, в което описва детайлно цялата история, от която на непривикналия човек косата му може да се изправи. Той възнамерява да даде публичност на неприятната и недопустима в наше време история: все пак живеем в Европейския съюз, а не в Съветския съюз, и то в 30-те години, когато е било нещо обичайно точно по такъв начин властите да разкъсват живи личности. Моя милост го насърчи в намерението му да даде публичност на случващото се в тази гнусна кампания по дискредитиране и унищожаване на една личност, предприета от местни образователни и политически дерибеи на управляващата партия ГЕРБ. Защото единственото средство за борба в случая е гласността - тя е на смърт подобна за конспираторите-интриганти, които, за да разкъсат някоя личност, разчитат тъкмо на мрака на тайната, на информационната затъмненост, те задкулисно плетат мрежите си. Та съвсем скоро ще имате възможност да прочетете указания документ на г-н Радев, който аз с


26 готовност ще го публикувам и в специално експресно издание на в-к ГРАЖДАНИНЪ, за да може да се чете по-удобно. Ето по-долу няколко публикации в този блог, които могат да ви дадат една поплътна представа за личността на г-н Райчо Радев, един уважаван човек от мен:

със съзнанието за това, че става дума за идеали, а не за постове или длъжности. Това мога да ти кажа засега, ще видим понататък какво ще се наложи да правим. Кураж и успех ти желая!

Критика на поредната най-нова „епохална концепция” за коренен прелом и за „революция” в българското образование

ЗАБЕЛЕЖКА: Точното изложение на случая в писмото на Р.Радев до Бойко Борисов

По "концепцията" за образованието, която е сътворил неуморният като къртица чиновнически гений на България

THIS STATUE, CREATED BY BRUNO CATALANO, IS LOCATED IN FRANCE VIA CARL SCHENK

Гневният народ трябва да излезе отново на улицата и да смъкне от власт управляващия ни крадлив мутро-комунисто-ченгесариат

С поздрав: Ангел Грънчаров

"Системата на образованието" у нас работи на празен ход и е осъдена на неминуем крах А ето сега и мое писмо до г-н Радев, което написах съвсем импулсивно, веднага щом разбрах за случващото се с него: Здравей, Райчо, приятелю, Прочетох внимателно писмото и открих малко на брой несъществени грешки (пунктуационни предимно), които отстраних, а пък по текста промени и редакции никакви не съм правил, щото преценявам, че всичко е написано чудесно, именно ясно, аргументирано, основателно. Гнусна кампания са ти спретнали, приятелю, страшна работа! Но е хубаво, че се бориш, че си твърд, с каквото мога, ще ти съдействам и подкрепям. Примерно, сега ми хрумва, че ако желаеш, като подготвиш окончателния вариант на писмото си до Бойко Борисов (с пълните имена), бих могъл изцяло да го издам като извънреден брой на в-к ГРАЖДАНИНЪ и да ти го изпратя в колкото искаш екземпляри, та дано ти послужи и помогне. И чрез интернет ще направим нужното. Аз лично смятам, че трябва да се вдигне голям шум, който да стигне до медиите, примерно, можем да направим подписка в твоя подкрепа, подписите да се събират в сайта ПЕТИЦИЯ. И каквото друго сметнем за нужно сме длъжни да направим. Щото свестни хора и личности в истинския смисъл за директори в образованието комай вече не останаха, тъй че ще те подкрепим; имам ти пълно доверие, включително и що се касае до твоя безупречен морал. Познавам те дотолкова, че да съм убеден, че хора от твоя тип са така устроени, че мерзости просто не могат да правят, което пък означава, че точно такива хора са именно обект на ония, дето друго не могат да правят - освен да правят само мерзости. Ето такива са те наобиколили в момента и те лаят като бесни кучета, а и са готови да ръфат и да късат живо месо; такива спирачки нямат. Ужас, съчувствам ти, приятелю, дръж се! Правиш го не само за себе си, а за каузата на образованието, на която си се посветил, т.е. води борбата

У НАС Е ВСЕ ТАКА: НИЙ ЗАТОВА НЕ СМЕ ОБЩЕСТВО... Тази сутрин се оказва, че в онази същата дискусия в сайта РЕДУТА.БГ, която се води вече трета седмица, именно под писанията на знаменития луд доктор Филипов, най-сетне е въведена "модерация", сиреч, цензура; ето какво открих като опитах да публикувам нещичко: Ангел Грънчаров, Your comment is awaiting moderation. Posted May 6, 2012 at 8:07 AM Апропо, да се опитва някой да затвори устата на човек като мен, дето си има и блог, и вестник, дето и списание издава, дето си има и собствена "персонална телевизия", е твърде глупава работа. Ето какво исках да кажа там, и ето какво ще спре цензурата в иначе много демократичния сайт РЕДУТА.БГ: Прощавайте, драги докторе, позволявам си, въпреки че съзнавам висотата на Вашата грандиозна величавост, която Ви принуждава да мълчите като божество, да дръзна да покажа, че има и друг тип писане в сравнение с Вашето; разберете ме добре, Вий пак си пишете както си искате, това си е Ваше право, но ето, аз искам да покажа – Вам, и особено на Вашите така любезни читатели-обожатели – че има и друг вариант, че има и друга възможност за писане; ето един малък пример:

Та нека хората да сравнят. О, нямам нищо против пак да Ви обсипват с трепетни думи за Вашата величавост, нека, това, тъй да се рече, си и в реда на нещата! У нас е все така: ний затова не сме общество. Всеки, да речем, пишещ, си има групичка фенове, обожатели, да ги наречем така. Те си го четат, хвалят, възторгват му се, ръкопляскат му, правят му метани, наричат го велик, поставят го на пиедестал, кланят му се. Те са нещо като футболен отбор, или като махленска детска банда, знам ли с какво да ги сравня, за да илюстрирам поясно мисълта си. Но между тия, така да ги наречем, "фенски банди", няма никаква комуникация, да не говорим пък за смислен диалог, напротив, прехвърлят се стрели, камъни, плюнки, копия, ръкопашни схватки се случват, както и стана в тия три седмици на територията на Вашия блог благодарение на моята поява тук. Ето, Вашите фенове не могат да ме понасят, гнусят се от мен, крайно ги дразня, до умопобъркване, някои вече почват да вият на умряло като ме видят. Да речем, ето, Любослава Русева си има свои фенове, Иво Инджев - свои, Сугарев, примерно, също и т.н., твоя милост да не говорим, и т.н. много са, тяхното име е легион. Но те са все капсулирани общности, между които не се води диалог, а само вътре в тях се произнасят нежни и мили хвалби към "лидера", пеят се хорови дитирамби, показва се преклонение, рецитират се стихове в прослава и прочие. Да се пък обединят в едно цяло в името на някаква идея или кауза, която да е спойката между тях, това не може никак да стане, а всичко е разпарчетосано, атомизирано, молекулизирано, знае ли човек как да го нарече вече. Това, което става в интернет, пък е точно копие на това, което става в голямата българска общност: на общо действие всички ние, феновете на разните му там "групички по интереси", групички от (не)футболни запалянковци, симпатизанти на разните му


27 там партийни формации, някакви си кръгове от почитатели на мастиката, на киселото зеле, на кебапчетата и прочие, и так далее, сме абсолютно неспособни, нищо че вътре във всяка групичка еднакво се мърмори, обикновено срещу всички, а пък който като мен дръзне да покаже позиция, моментално бива обруган по недопустим начин.

Е, виждате ли каква е ситуацията и какво илюстрира за сетен път моят експеримент? И други неща илюстрира, но за тях ще пиша по-нататък и отделно. А засега да спра дотук, че в неделния ден някой Ваш фен да не вземе да получи предсмъртни тикове пак като види какво съм написал; аз съм човеколюбив човек и ми е крайно неудобно да причинявам такива трагедии на членове на природопопулацията, към която всинца ние принадлежим... Е, докторе, все пак няма ли Ваша светлост нещичко да каже? Не се ли умори от мълчане вече? Или Вий сте се наприказвал донасита, ползвайки разните му там никове на възмутени гражданки, БГшопове, еди-какви си невестулки и пр.? То като Ви гледа човек как мълчите, няма какво друго да си помисли, освен че Ваша милост се е вдетинила на тия пенсионерски години и ето, си пише коментари донасита... под чужди имена... опровергайте ме де! :-) ГНЕВНИЯТ НАРОД ТРЯБВА ДА ИЗЛЕЗЕ ОТНОВО НА УЛИЦАТА И ДА СМЪКНЕ ОТ ВЛАСТ УПРАВЛЯВАЩИЯ НИ КРАДЛИВ МУТРО-КОМУНИСТО-ЧЕНГЕСАРИАТ Николай Бареков ряпа да яде: по подлизурство спрямо Боко Борисов и ГЕРБ вече заплашва да го надмине “колективноанонимният автор” на блога Extreme Centre Point, чиито девиз е С бензин в кръвта!. Твърдят, че много хора, цяла дружинка списвала блога, все анонимни, милите! Ето какво са написали тези невинни души: Една добра новина: ГЕРБ имат намерение да управляват дълго; а ето, и, тъй да се рече, “обосновката”: Това заяви финансовият министър Симеон Дянков пред “Дарик”. Заслужават го и така ще стане. Ако не са те то кой? Безкрайно кухата Кунева, зомбито Костов, бандита Гоце и вечния турчин

Доган, направиха каквото им позволяваха силите да разрушат България. Сега дойде време да строим, а най-добре строи ГЕРБ.

Понеже, знайно е, съм изследовател на най-чудатите феномени на българския живот, и понеже за мен, разбира се, съвсем не е загадка кои могат да са мотивите за един такъв тип подлизурско писане, не се сдържах да вметна: На тия ГЕРБ плаща така хубаво, щедро – имам предвид “блогърите”, дето пишат подобни гнусотии – че, въодушевени, в престараването постигат изцяло обратен ефект… трябва да си крайно малоумен за да вярваш на сълзливите подлизурства на платените драскачи! Трябваше поне да напишат така: ГЕРБ имат желание да управляват вечно! Но едно е да искаш, друго е да можеш, а трето и четвърто е да го направиш, както твърди класикът… Това казах там. Но да спрем дотук, тия са ясни. Само да вметна: това е единственият, по моето възприятие, български блог, който твърдо и категорично подкрепя Боко, казах, с плам, който даже Николай Бареков не може да изсимулира. Вдъхновението им не може да се дължи на друго, освен на парички, и то много. Но да оставим, да спрем да се ровим повече в тая гнус; ето какъв въпрос поставя във Фейсбук по повод на горното един млад човек, каква се Деним Димитров: Добре де, вие сте как да се изразя, хора с дългогодишен опит като цяло. Дайте решение, как да ги свалим тия, пък и всички останали, които се намърдват там, горе, с едната единствена възвишена цел да ни крадат? Да ги запалим? Да ги разстреляме? Да ги бием, е*ем или каквото и да е, просто някакво решение… С пропаганди по фейсбук се видя, че нищо не става, медиите затулват и най-големите протести. Дайте някакво решение, зад което някой млад да тича и следва с цената на живота си, пък все някой някога би трябвало да успее. Поувлякох се, съжалявам… Ето какво счетох за нужно да отговоря на този млад човек: Интересен проблем за мислене и обсъждане поставяте чрез въпроса си. Наистина, какво е простото решение, което

може да ни избави от тая арогантна гнус, която няма друг импулс освен да лъже, да мами и да краде? Има ли изобщо такова просто решение? Да, има. Първо тия като нас, дето сме осъзнали как стоят реално нещата и нямаме никакви илюзии, т.е. сме готови да предприемем действия за разваляне на статуквото, трябва да станем ако не мнозинство, то поне значителна част от обществото. Тоест, трябва голяма част от дремлювците да се събудят, безразличните да се отърват от безразличието си, да го победят, а пък наивниците да скъсат с наивността си, щото именно тия, заспалите, безразличните мърморковци и наивниците са социалната база за такъв тип управления, при които една нагла и общо взето малочислена част от обществото лъже и краде, а пък мнозинството се оставя да бъде лъгано и крадено. Настъпи ли такава една промяна в настроенията и в умовете, и то, казвам, ако не на мнозинството, а поне значителна част, състояща се осъзнати и решени да се борят граждани, то краят на олигархичният строй, който си създаде политическото статукво, състоящо се от крадлив мутро-комунисточенгесариат, т.е. боковци, станишевци, догановци, вече ще почне да се мержелее на хоризонта. А след това просто трябва да излезем на улицата, да покажем непримиримост, да стоим там, да протестираме, докато крадливата сган не почне да трепери от страх, а пък след това, на едни предсрочни избори, да изберем на власт ония политици, които на дело вече са доказали, че могат да водят упорита и безпощадна битка с мафията. Да, има такива политици. Името на един от тях, който заслужава да бъде подкрепен, примерно, е Иван Костов. Само като чуят името му, представителите на мутро-комунисто-ченгесариата почват да повръщат от злоба змии, жаби и гущери – защо ли е така? Какво обединява Боко, Станишев-Гоце, Сидеров и Доган? Ами ненавистта им към Костов ги обединява, не нещо друго! Защо така ли? Ами помислете малко де. Това счетох да отговоря. Аз така виждам нещата. Тези са изискванията на демокрацията. Ние, гражданите, сме решаващия фактор при нея. Но е важно какви сме ние, гражданите. Ако сме безразлични, отвратени от всичко и пасивни, демокрацията ни ще е в окаяно положение. Ако ние се променим и покажем непримиримост, демокрацията ни ще оживее, ще излезе от предсмъртната агония, в която се намира сега. И едва тогава България ще тръгне уверено по пътя на просперитета. Както стана в 1997 година. Този е пътят. Друг път няма. Този е и начинът. Гневният народ трябва да излезе отново на улицата. Така аз виждам нещата. Друг път и друг начин наистина няма. И е глупаво да чакаме и да се


28 опитваме да го измислим и сътворим. Тепърва да се надяваме, че ще изобретим топлата вода е крайно глупава работа…

ЗАФАЩАМ СЕ С НАПИСВАНЕТО НА НОВ ФУНДАМЕНТАЛЕН ТРУД ПОД ЗАГЛАВИЕ „ФЕНОМЕНОЛОГИЯ НА ПРОСТАЩИНАТА”

общия проблем за вакханалията, на този взрив на простащината, който наблюдаваме напоследък у нас. (ОЩЕ >>> в блога) ГРАМАДА НА ПРОКЛЯТИЕТО: ПРОКЛЕТ ДА Е ДЕНЯТ НА СЪВЕТСКАТА ОКУПАЦИЯ НА БЪЛГАРИЯ!

ДАЛИ НАИСТИНА КЛЮЧ КЪМ ЩАСТИЕТО Е ОТУЧВАНЕТО ОТ МИСЛЕНЕТО?

С Българско знаме и с камък за Грамада!

Немският автор Ханес Щайн има книга Най-после немислител! – наръчник на претоварения интелектуалец и пръв справочник на Германия за свръхумни – иронична апология на немисленето. И наистина мисленето пречи на кариерата, води до самота и отегчение, намалява шансовете да се появиш по телевизията и загрозява. Всеки знае, че дългото седене и интензивно размишляване върху проблемите и загадките на света подкопава здравето. За сметка на това чрез немислене се става силен, богат, постига се вътрешно спокойствие, самоувереност и уважение, смелост, здраве и секс. Всъщност всеки би трябвало отдавна да е разбрал тези неща, но мнозина още не са ги разбрали. Защо? Защото мислят. Само че как да се откажем от мисленето? Рядко истински мислител е успявал да се откаже от мисленето. Но книгата на Ханес Щайн показва, че това е лесно. В осем лекции се научавате да живеете в хармония със себе си и света. Научавате се да вегетирате ден за ден, без да се замисляте, защото мисленето и нещастността са неразривно свързани. Само чрез изкуството на немисленето можем да станем щастливи и да се радваме истински на живота! Книгата има различни глави, напр. „Увод: Недостатъците на интелигентността – как се отучих да мисля” или „Аз съм найвеликият – последиците от скромността” или „Книгите се боклук – долу буквите, да живее пиктограмата!” или „Алкохол, канабис, екстази, кокаин, опиати – кой наркотик е подходящ за мене?” или „Възхвала на немисленето”. (ОЩЕ >>> в блога)

Както вече обявих публично и, тъй да се рече, най-тържествено, моя милост се зафаща с написването на нов фундаментален труд под условното засега наименование ФЕНОМЕНОЛОГИЯ НА ПРОСТАЩИНАТА. Като първа част в него се очертава да бъде съчиненийце под заглавието За ползата от немисленето - и за вредата от мисленето, идеите на което вече са в главата ми, остава просто да намеря спокойствие и време, за да ги превъплътя, да ги "екстериоризирам", така да се каже, на хартия. В онази същата дискусия, която е напоследък за мен нещо като експериментално емпирическо поле за апробация на идеите и настроенията, касаещи така благодатния обекта на изследването ми, един пишещ, и, за разлика от други, и също така мислещ човек, написа нещо, което е твърде интересно; аз, както ще видите, ще използвам подхвърлени от него мисли, та във връзка с това ето какво му написах тази сутрин, с което фактически откривам голямата тема: Г-н Васик, искам да коментирам Вашето твърдение, именно това: Не съм сигурен, че разделението на комунисти и нормални хора казва едно и също нещо за всички. Днешният живот показва 100% липса на влиянието на идеологии или религии върху обществото, въобще на някакви форми на социално съзнание. (Може да направим уговорката, че за българина Солунската митница е в някакъв смисъл нацонален идеал, който ни обединява.) Имам предвид, че ако се казва комунисти и комунизъм, това са политически понятия в тесен смисъл, а сега българинът избира между културата изобщо и некултурното изобщо. По същество съм съгласен, искам обаче нещо да дейлизирам, във връзка с по-

Флашмоб акция Време: Понеделник, 17:10 Място: Пред Столична община и общините на градовете с ПСА-та. Участниците се очаква да носят поне два от следните атрибути: 1. Българското знаме; 2. Снимка на цветовете на трибагреника, поставени от сърцат българин на 1.05. – 136-та годишнината от Априлското въстание НАД унизителния за България надпис “На съветската армияосвободителка от признателния български народ”. Цветовете на трибагреника – изтрити на 2 май сутринта, по решение на Столична Община; С въпрос към Столична община: Кой взе това решение? С въпрос към Столична община и всички общини в градовете, в които продължават да държат на своята територия “паметници” на Съветската армия: Те български институции ли са? Или са подопечни на Й.Сталин, наложил кодовото название “съветска армия – освободителка” за Въоръжените сили на СССР – обявили война и наложили на България официален статут на окупирана държава в периода 1944 – 1947 г. И наложили принадлежността и към Съветския лагер. (Какъвто бе и официалният термин в продължение на 45 г.) 3. Камък за Грамада, която ще издигнем пред общините. Название на Грамадата: Проклет да е мига, в който Въоръжените сили на Съветския съюз стъпиха на българска територия и проклети всички, които се държат КАТО ЧЕ ЛИ датата на КАПИТУЛАЦИЯТА на България във войната, обявена и от СССР – 9.9. – продължава да е национален празник на България!


29 В края на краищата, ако българските институции ще се държат така, да си избират – или да премахнат от градовете ни паметниците, отивали на този унижавал ни в продължения на десетилетия национален празник, или да го върнат 9.9. като такъв! Поне да сме наясно къде живеем – в ЕС или в Съветски лагер! Часът на флашмоб акцията е определен така, за да сме там, когато служителите на общините – забравили, че дължат отчет пред гражданите, излизат – в края на работния си ден. Имайте предвид, че до 10 минути – ще ни разгонят – така че бъдете точни! Комуто е абсолютно невъзможно да бъде там през тези 10-15 минути от денонощието, би могъл да постави своя камък от Грамадата пред тази институция в друго – удобно нему време на този ден. ХИМН НА НЕМИСЛЕЩИТЕ КАТО ПРОЛОГ КЪМ ЕПОПЕЯТА НА ДЕБИЛИТЕ

Ще бъдеш ли поне признателен че защитихме те с гърдите си и Костова добре поляхме със храчовете си обилни? Плювня ли бе – да я опишеш?! И храчове– да ги разровиш?! Ако не плюем – ще миришем Ще гинем в собствена отрова... По синекурите сме раждани, на завет някъде, по блоговете, изказваме се страшно важни а инак казваме се Гого. Омитахме софрите троснато И пишем с компира, където попържаме със сладост Костова - нали затуй е Интернето?! О, как сме пействали напрегнато в задръстените кафенета! И късно през нощта си легахме да мислим нови мурафети. Защото бият безпощадно другари с тежките си пачки! И искат Костов най-площадно да бъде хулен, сдъвкан, смачкан! Но слуховете, дето пускаме, когато краднем от съня си, като на пръднало миришат, ще кажеш – писани с гъза си. За зора – имаме награди, (макар да псуваме с клишета) Четат ни доста мършояди, а истината – нека крета!

Този т.н. химн на немислещите открих в коментарите на все онази същата дискусия под ежеседмичните смешни дневници на лудия доктор Т.Филипов. Понеже текстът ми се видя добър, рекох да го увековечим, да го съхраним за историята на нравите, още повече че това доминиращо съсловие в нашето общество, имам предвид немислещите, няма кой знае какви постижения – особено пък в сферата на поезията; ето:

Ний винаги ще бъдем прости! Ний мразим мислещите хора! Затуй, добре че беше Костовне плюем ли – ще се отровим! ЕДНА ОТ ПРИЧИНИТЕ РАБОТИТЕ У НАС ДА НЕ ВЪРВЯТ...

По Вапцаров - Please, don't get mad! :) Какво ще ни дадеш, o, Филипов от „полудялите си делници”? – Ний бяхме неизвестни фенове от кръчмички и канцеларии, ний бяхме селяни, които миришеха на лук и вкиснало, а в коментарите си спихнали Грънчаров псувахме сърдито.

прояви неочакван интерес към един проблем, който, чини ми се, е важен и за други хора; той може да се формулира така: как младите хора стават граждани, как се придобива едно същностно гражданско отношение, разбиране и поведение; ето какво си казахме в тази връзка, като, предупреждавам, е много вероятно разговорът ни да продължи; за което пък призовавам и други хора да се включат в него:

“ГРАЖДАНСКО ОБРАЗОВАНИЕ НА МЛАДЕЖТА”… ТОВА КЪДЕ И КАК СЕ СЛУЧВА? Млад човек, за какъвто се представя, с името The Joker, в една дискусия

- “Гражданско образование на младежта”… това къде се случва? Аз понеже се водя още младеж: къде мога да го пробвам? С бонус безплатните книги на Грънчаров, е нещо, което не трябва да се изпуска. Други желаещи има ли? Докторе? (The Joker) - Гражданското образование на младежта, драги ми така любознателни The Joker, се случва навсякъде: в училищата, стига в дадени училища да има “луди учители” като мен, дето се опитват да подтикнат младите да мислят самостоятелно, а не да са папагали; в интернет форумите като този, където граждани като моя милост водят дълги и отегчителни разговори и спорове с “разбиращи от всичко”, ала немислещи лековерници и наивници, поддали се на догмите и “лесните обяснения” на олигархичната пропаганда (виждате, най-внимателно подбирам думите си, отчитайки чувствителната Ви душа), в кръчмите, когато някой незаспал младеж почне да прави опити да разговаря с видиотизираните си приятели, дето мислят само за чалга, за “мацки”, за кючеци и за… майтапите на д-р Филипов; и така нататък, драги ми The Joker, гражданското образование и обучение не само на младите, но и, особено, на средностатистическия наивник в нашенски условия тече навсякъде. А пък най-добър учител, и това не трябва да забравяме, е самият живот, самата действителност, която изнася на масовия кретен най-хубави уроци… чука го отвсякъде по кратуната, докато в един прекрасен ден не почне малко от малко да поумнява… да, такива ми ти работи, така стават тия неща обикновено… (Ангел Грънчаров) - Може ли два въпроса? (Допускам, че може) 1. Ако животът, чукайки кретените, ги учи най-добре, какъв е смисълът от това гражданско образование?


30 2. Можеш ли да демонстрираш един твой урок по мислене? Да приемем, че аз не мога да мисля и съм тотално подвластен на… как го каза… „олигархичната пропаганда”, как ще ме спасиш? (The Joker) - Може, разбира се; аз съм диалогичен човек; ето, отговарям: 1.) Животът, разбира се, учи, но уроците му ги заплащаме, така да се каже, с… живота си. Какъв смисъл има да поумнееш след всички изпитания на живота, така да се каже, постфактум, т.е. едва в неговия заник, на финала му? Някои и тогава даже не поумняват. Всичко зависи обаче от това КАК живеем, а не колко сме живели. За да почне да живее истински, както подобава за човека, та и уроците на живота да почнат да имат за него длъжното въздействие, човек трябва на младини усърдно да се занимава с философия, част от която е и т.н. гражданско образование. Това е една истина, останала още от древността… 2.) Мисленето се “прихваща” подобно на крастата – чрез допир. За да станеш мислещ, трябва да срещнеш мислещ човек и да започнеш да общуваш с него; допрял се по този начин до мисълта на мислещ човек има опасност да се заразиш и сам да станеш мислещ; прочее, мислещите хора не са найщастливите хора – и това може би обяснява факта защо огромната част сякаш инстинктивно отбягва това досадно занимание – мисленето. Тъй че, ето, аз вече, драги ми The Joker, вече Ви “спасявам”: като разговарям с Вас. Но истинското Ви спасение е във Вашите собствени ръце: като всяка мисъл подлагате на внимателно критично премисляне, като отхвърлите от главата си “очевидните”, неподлежащи на оспорване неща (примерно, че забавното винаги е за предпочитане пред сериозното), като започнете, стъпка по стъпка, да мислите самостоятелно, сиреч, със собствената си глава и т.н. Заниманията с философия са най-добрия и ефикасен начин да бъде стимулиран процеса на умственото и духовното развитие на младия човек. Стига толкова (засега). При интерес съм готов да продължим разговора. Смятам, че има смисъл да се разговаря в този дух, а не както по-рано… Тоест, ако всички сме, тъй да се рече, “ученици на живота”, то не трябва да сме прекалено тъпи ученици, щото има, знайно е, ученици, които лесно схващат уроците, има обаче ученици, които доста бавно ги схващат, а някои, изглежда, са така настроени, че съвсем няма да ги проумеят, най-вероятно и щото нямат желание за това. Има всякакви ученици, тъй че максимата “Животът учи най-добре” трябва да се възприема някак си по-диференцирано, а не че това учене е автоматично и един вид “за

всички поравно”. Нищо не става по тоя начин в… живота, нищо не става така лесно. Второто, на което искам да обърна внимание, е това, че уроците, които у нас, примерно, ни преподаде т.н. “политически живот”, именно живота, в който ние, българите, трябваше да се приучим да живеем в свобода и демокрация, се оказаха за нас не съвсем, така да се каже, плодотворни. Много хора съвсем не ги разбраха и си направиха съвсем погрешни изводи. Други пък, именно заинтересованите, направиха така, щото по-голямата част от хората в крайна сметка да са съвсем деозриентирани, объркани, обезверени, отчаяни и пр. Тоест бяха подготвени, за да станат лесна жертва на такива политически шарлатани като Сидеров, Борисов, разни Янета и прочие. Тъй че, оказва се, нищо че сме ходили, тъй да се рече, в “училището за демокрация” цели 23 години вече, това не значи, че сме усвоили уроците й, напротив, някои са по-зле от първолаците, щото имат при това съвсем неверни и погрешни представи за случилото се, за случващото се. “Образованието” на такива е дефектно и трябва наново да се преобразоват, което е още по-трудно. Ама да спра дотук, за да не стана още по-досаден…(Ангел Грънчаров) ПРОТИВ ЛЕСНИТЕ МАНИПУЛАТИВНИ ОБЯСНЕНИЯ НА СЛУЧИЛОТО СЕ В ГОДИНИТЕ НА МНОГОСТРАДАЛНИЯ БЪЛГАРСКИ ПРЕХОД

В онази, именно все същата дискусия, която тече с неотслабваща сила вече трета седмица, отново и отново се поставя вечния проблем на нашите политически разговори: проблемът "Костов". Явно хората, особено по-мислещата част от природопопулацията ни, не могат да бъдат задоволени с лековатите и фриволни обяснения, които услужливо ни подхвърлят "анализатори" като упоменатия "луд доктор" Тони Филипов, чиято задача била, представете си, да разсмее читателя, а не да го направи нещастен – като му помогне да се замисли. Апропо, тия като мен, дето си позволяват да правят второто, точно на това основание у нас са и най-мразени. Ето по-долу два коментара от този род, които именно, тъй да се рече, "убиват" щастливо-

то природно настроение на духа на немислещия гласоподавател и предизвикват у него крайно ненавистните му пориви към замисляне: Костов наистина се показа като голям българин. Това е истината. Отказа на руснаците да прелетят на България и да провалят мисията на НАТО в Косово. За това шапка му свалям. Отказа на американците да приемем косовски бежанци в България, въпреки огромния натиск, който му беше оказан. За това шапка трябва да му свалим. Дето се вика, озъби се и на двата гиганта, за да защити интересите на България. Това историята няма да забрави. Това не го забравиха нито руснаците, нито американците. Та, съдбата на България е била решавана от големите в кръчмата, на ресторантска салфетка. Е, тоя път на салфетката е писал Костов. И големите не му простиха. Докараха му царя. На запад изчеткаха на царя костюма от нафталина, а руснаците си го докараха. Но има и нещо друго, та се попиля синята идея и затова някой беше виновен. Хайде да не е Костов, но на хоризонта друг не се види. Но ако за разграничаването на сините от Костов, ако самия той носи 3040 процента вина, то останалите 60-70 процента носят тези, които фучаха от негово име и изплашиха хората. За процентите, всеки да си ги определя както си иска. А иначе какво, и той си има своите си грешки и слабости. Основното, с което Костов ще остане в историята, това са двата акта, с които защити правото на България да се нарича суверенна държава. Е, сега вече не сме такава. Както рече Божидар Димитров: “шибан народ”, както рече и Борисов: “Матрьяла е такъв”. (Маринов) Всеки, който е имал (отвътре) погледа върху процесите, които протекоха в СДС в периода 1996-2001-2002 година и стига да не е лично заинтересован от изопачаване на истината, няма да приеме тезата, която и такива като д-р Филипов ни натрапват: че "злодеят" Костов собственоръчно бил "съсипал", "разцепил" и "унищожил" синьото движение и поривите на българите към свобода и демокрация; нещата не са така прости. И ако неколцина възразяваме срещу една такава теза, то е щото не ни задоволяват такъв тип обяснения, които са задоволителни за друг вид публика, именно за наивна публика, нямаща склонност за мислене. Ето затова възразяваме, а не за друго, или пък че Костов, видите ли, ни бил много мил и драг; не, истината ни е мила и драга, затова възразяваме. Пък и на нас, по морални причини, не ни харесва да се включваме в такива масови и публични разкъсвания на личности, нападнати сякаш от бесни кучета – каквато по естеството си беше пропагандната война срещу Костов. На която именно приглася тук нашият толкова любезен и забавен иначе доктор.


31 Вярно, давам си сметка, че някои ще подскочат като ощипани невинни госпожици, но ще спомена и това: като изследовател най-внимателно осмислих процесите на нашия многострадален, но все пак епохален преход към свобода и демокрация в две свои книги: едната е със заглавие БЪЛГАРСКАТА ДУША И СЪДБА (с подзаглавие "Идеи към нашата философия на живота, историята и съвременността") и втората е СТРАСТИТЕ И БЕСОВЕТЕ БЪЛГАРСКИ (с подзаглавие "Кратка психологическа история на съвременна България"). А моята философия на историята, политиката и държавата може да се разбере от книгата ми УНИВЕРСУМЪТ НА СВОБОДАТА, с подзаглавие "Източниците на достойнството, успеха и богатството", написана значително по-рано. Та който се вълнува от истината не е зле да се запознае и с моята гледна точка. В нашата т.н. аналитична политология (която често, да не кажа винаги, изменя на мисията си и обслужва всякакви интереси, но съвсем не фундаменталния интерес на самата истина), да не говорим пък за изцяло конюнктурната ни историография, към случилото се у нас през тия все пак знаменателни години се прилага един недостатъчен, схематизиращ, бих казал дори жизнено непълноценен подход, който моя милост се опита да надмогне, предлагайки един съвсем различен тип вникване, именно философско-психологическото, отчитащо именно ония фактори, на които другите не обръщат особено внимание, поради изключителната им трудност. А все пак историята я правят хора, водени и вдъхновявани от някакви идеи и интереси, а не нещо друго. Едноизмерните разсъдъчни и поради това манипулативни обяснения мен лично съвсем не ме задоволяват, като философ съм склонен да търся оня смисъл, който така лесно не се постига, но който пък задоволява нашата по-развита способност за разбиране. Иска се в тая фина сфера един друг тъп тълкуване, което може да ни даде автентичния, значително по-богат смисъл в сравнение с този, който ни дават плоските обяснения на подкупните и готови да услужат на всеки, който има пари, политически анализатори. Е, ето, има един наистина странен изследовател като мен, който, представете си, не ще да обслужва никакви интереси и за който единствено водещото е истината; да, представете си, има и такива хора у нас, които се покланят на истината, а не на лъжата. Това само исках да вметна... Апропо, нека модераторите на тоя сайт, ако сметнат и преценят, че горното е "рекламно" или "търговско съобщение", нямащо отношение към естеството на разговора, да го изтрият без капчица жал. Макар че в нашенски условия да рекламираш сериозни и "скучни" книги, предлагащи на читателя да се замисли, е горе-долу същото

да рекламираш овчи кожуси на екватора или пък хладилници на ескимосите. Нашият народ, явно, си е природно интелигентен и всичко разбира без да мисли, тъй да се рече, инстинктивно - и затуй изобщо не чувства някаква особена потребност все пак да се замисли поне малко, щото много да мисли, казват, било крайно вредно за здравето и дори за живота...

- Ну и кончилась с черной Болхарской демократией! Опять я вас освободил! Вся власт советским дебилам! От отсечената глава на Драгалевското чудовище се процеди мъничка капка кръв… Дерзайте, братя! Падна тирана! Да вдигнем паметник на Руссияна! Написа: blackadder

КАК АЛЬОШОВЦИТЕ ОТНОВО НИ ОСВОБОДИХА – ТОЗИ ПЪТ ОТ НОВАТА БЪЛГАРСКА ДЕМОКРАЦИЯ

Иван Костов, наричан в някои среди още “Бела Лугоши на демократичните сили”, следеше усърдно секундната стрелка на часовника. От напрежение дори беше изплезил езика си. Подобно на алкохолик, който чака да стане 6 следобед, Костов жадуваше настъпването на полунощ, за да начене своя кръволожки пир! Пред него, в порцеланова чинийка, беше сервирана сочната българска демокрация, която още димеше, изпълвайки обонянието на Костов с опияняващи демократични благоухания. Ударите на часовника приближаваха кулминацията, когато навън се разнесоха страшни викове: - Руссиян, Руссиян! … Като чу това име, Костов завъртя глава още по-страшно, с широко изпулени очи, дето се изражаваше тъп страх. Той опита със страхотен скок да се скрие в скрина, но в този момент вратата се отвори рязко и Руссиян влезе в криптата. Руссиян беше симпатичен млад путинец. Очите му светеха като инфрачервени петолъчки, настръхналата му четина се вееше като червеното знаме на СССР, а в ръцете му пробляскваха остро наточени сърп и чук! С едно рязко и подло пролетарско движение от лакътя надолу, той отсече главата на черния Костов от кръста, хвана я за косата преди още да докосне пода и изрева с мощния рев на хиляда Чернобила:

ПОДЛИЧКИ РУСОФИЛСКИ МАНИПУЛАЦИИ В РОДНИЯ НИ ИНТЕРНЕТ

Онази все същата дискусия под ежеседмичните писания на т.н. луд доктор Филипов продължава с неотслабваща сила и застрашително придобива характера, без преувеличение, на епохално събитие в


32 иначе общо взето скучния напоследък интернет. Оказа се, че тъй като моя милост има дързостта да възрази и да изобличи доктора в користност, в опити за безочлива манипулация не немислещите, в най-пошъл популизъм и прочие, то в отплата на това срещу мен се поде нещо като епична война, която застрашава да надмине по мащаби и размах даже грандиозната оплювателска кампания срещу самия Иван Костов. Но тъй като моя милост е, дето се казва, “старо куче”, да не кажа стар изпечен боец в подобни битки, каквито водя откакто се помня, та не само че не се предавам, ами продължавам да налитам със стрели, копия, камъни, гранатомети и каквото друго ми попадне топло или хладно оружие. Ето последната схватка, която подех и инициирах, с удоволствие очаквайки изкусното отбиване на юруша или на атаките на башибузука, който се е обединил около упоменатия войнствен доктор; ето какво написах там: Та да се върнем на думата си, да подемем разговора, дето се казва, “по същество”. Докторе, Ваша милост е благоволила да напише: През 1891 г. бай Петко е арестуван и хвърлен в Черната джамия (днес „Св. Седмочисленици”) във връзка с атентата срещу Стамболов, при който загива министър Хр. Белчев. Всъщност, дали е било наистина атентат срещу Стамболов, е трудно да се докаже. Щото Христо Белчев е бил финансов министър. А един финансов министър сам по себе си е достойна цел. та в тази връзка възникват няколко въпроса: 1.) Значи ли това, че атентаторите, според Вас, са сметнали Стамболова за “недостойна за убиване” цел, след като, както знаем, в крайна сметка и той все пак е убит от вдъхновявани от все същите поръчители убийци? 2.) Понеже ни в клин, ни в ръкав се сещате за Стамболов, след като иначе постоянно в ума Ви е Костов, значи ли това, че поставяте (неволно) имената на двамата държавници един до друг? Което, апропо, трябва да се вземе предвид от поръчителя на Вашите писания, щото от такова едно внушение произлизат твърде неприятни и неблагоприятни последици – с оглед главната цел, именно, да се плюе неуморно против Костов. 3.) Дали не следва да си направим извода, че Вашите лични симпатии са към русофили като Петко Каравелов, към враговете на Стамболова (както сега безспорно са и към враговете на Костова), тоест, към враговете на България, от което пък би следвало да се направи извода, че се опитвате да впечатлите с подобни писания не кой да е, а именно тия, които са широко известни с щед-

ростта си в плащането на всякакви предателства; знайно е също, че тия същите за повече от век си отгледаха цяла една пета колона от т.н. рубладжии, а пък в наше време щедростта им, предполагам, е още по-голяма. 4.) Смятате ли, от тази гледна точка, че Стамболов е убит, тъй да се рече, “правилно” – понеже е бил върл душманин именно на тия, които така щедро плащат на продажни души като… хайде, да не казвам като кого? 5.) Дали пък горните допущания не са съвсем резонни с оглед на това, че Ваша милост нищичко не написа за визитата на патриарха-милиардер и “аскет” Гундяев, а вместо това “историческо събитие” ни баламосвате с изцяло безинтересните, направо скучни преживелици на някакви си там “цигани-амфибии”, което е твърде многозначителен факт? Хайде да спра дотук. Иначе още много въпроси още могат да се поставят. Ето, за да не възникват такива неприятни въпроси е добре човек, като пише, да е искрен и да не се мъчи да шикалкави; примерно, Стамболов да го нарича директно “тиранин”, щом мисли така, а пък на неговите врагове да сторва съответните подобаващи поклони и метани, с оглед все пак да оценят в парично изражение старанията му. Това исках сега-засега да Ви кажа по тия най-същностни проблеми и недоумения, които буди Вашето писание. И което несклонната към рефлексивност публика, както забелязваме, изобщо не съзнава, поради което можем да си направим пък извода, че манипулациите на Ваша милост сега-засега могат да се смятат за успешни, стига да не се беше появила в тоя форум моя милост и още неколцина, които възразихме. Което пък и обяснява воя на клакьорите, които се опитват да прогонят оттук всеки, който има наглостта да пита, да не се съгласява със всичко – сякаш е говедо, а не човек… КУРС ПО ДОБРОТА

От доста време в съзнанието ми кръжи идеята за един такъв курс; той може

да бъде видео-курс, може да е и текстови, не зная за момента кой вариант ще бъде по-удачен. Дали сме добри, дали ценим добротата, как се става добър човек, поддава ли се добротата на “обучение” и как се възпитава – ето малка част от тия необходими въпроси, които би следвало да си зададем в един такъв курс. А в процеса на обсъждането ще възникнат още много други, няма как да е иначе. Не зная какво е вашето впечатление, но на мен лично ми се струва, че ситуацията с добротата у нас – ако мога така да се изразя – не е бляскава. Е, на думи всички смятаме, че е прекрасно да си добър, на думи всички ценим добратата – но дали сме добри на дело? Показваме ли добротата си, което не е същото като да се мислиш за добър, иска се да си добър, сиреч, твоята доброта да е неразделна от теб самия. Но това е само от една страна – едно външно, несъщностно, демонстративно отношение към добротата, което е съвсем различно от непосредственото й битие под формата на един наистина добър – на дело добър, не само на думи! – човек. Има обаче и нещо друго: безразличието към доброто и към добротата. Нима не усетихте скука като прочетохте заглавието – курс по доброта – признайте си, моля, не беше ли точно така? Нечувствителният към автентичната доброта човек не се вълнува много-много от това дали умее да прави точна разлика между добро и зло. Неразвитостта на съзнанието за добро неизбежно води дотам, че такива хора без замисляне ще подменят мястото на доброто и злото, т.е. злото ще почнат да възприемат за добро, а доброто – за зло. Да, това е извратено, то е изневяра на вродения в душите ни усет за добро и зло, но нима не сте забелязали в живота ни такива хора? Нима няма зли хора, които старателно се преструват, че са добри – и в тяхната “доброта” струи неподправената им злоба? Забелязвали ли сте напоследък в живота, в ежедневието си, някой човек, който да ви е впечатлил силно с неподправената си, съвсем естествена доброта? Вие сте щастливци, ако сте срещали такъв човек. Защото това е човек, който е осъзнал великия, в някакъв смисъл свръхчовешки смисъл на добротата – и я е направил свое верую, своя жизнена съдба. Е, има сред нас добри хора, моля, не ме възприемайте като мизантроп; общо взето добрите хора винаги са повече от злите, пък и у всеки човек, предполагам, има нещо добро. Животът ни би бил напълно невъзможен ако все пак доброто не е водещото, направляващото нашите постъпки; така е, но нима не се забелязва и тенденция, все по-засилваща се, по моето възприятие, според която даден тип хора се чувстват крайно нещастни ако не вредят най-ефективно на ближните си? А нима не е възможно да ни сполети и това: да вредим, мислейки си, че правим добро? Смятаме, че правим добро, а в


33 действителност правим зло на човека до себе си – нима не е възможно и това? Виждате, че работите доста се “объркаха”, не са така ясни и безпроблемни, каквито ни изглеждаха в началото, именно преди да се бяхме замислили. Добротата е душевна топлина, а отношенията ни са станали крайно хладни, студени, което показва и какви са душите ни. Безразличие витае, и то повсеместно, спрямо човека до теб – до мен, до него. Безразличие, подценяване, да не кажа презрение. Другият до теб ти е никакъв. Не ти пука за него. Е, ако встъпваш в някакви отношения, го правиш единствено в свой интерес, или най-много – заради взаимната полза. Примерно, забавляваме се взаимно, за да не ни е скучно ако останем поотделно. Правим си взаимна услуга, принципно същото е, когато, да речем, помолим някой да ни почеше по гърба, там, докъдето не стига собствената ни ръка. Отчуждението, т.н. алиенация, ни залива в това наше консуматорско общество, в което всичко се е превърнало в стока за… консумация – и за размяна. Ами и ако самата доброта сме я опаковали и си я “продаваме” един на друг, сякаш и тя е стока? Неестествеността, фалша, преструването, лицемерието и т.н. са все симптоми на безразличието към добротата, което пък е опаката страна на инвазията на злото, на многоликото зло в живота ни. Злото, представящо се за добро, мимикрирало като добро, възприемано като добро – какъв кошмар! Добре де, може ли да се учи добротата, как така – ние не ставаме ли добри един вид съвсем непринудено, спонтанно, по порива на самото сърце и душа? Не трябва ли да заложим в това отношение единствено на интуитивния усет за добро, който си имаме, така да се рече, “по природа”, който сякаш е вроден? Ставаш си добър един вид без да си го искал, без да си се стремил, без да си осъзнал колко ценна за теб лично е добротата – възможно ли е да е така при човешки същества, надарени с разум? И за какво в такъв случай ни е разумът? В училището учат ли децата ни на доброта? На училището ли трябва да заложим в това отношение? Дали училището може да направи децата ни добри? Учителите ли ще се погрижат за това децата ни да станат добри? Прочее, колцина от нас, родителите, съзнателно, дълбоко в себе си, сме разбрали, че добротата е за предпочитане за нашите деца? Не смятат ли мнозина, че ако детето ти стане добро, то ще стане “неадаптивно” към суровите реалности на живота, сиреч, изложено е на опасността да се държи като наивник, глупак, като луд дори? Ами родителите ли са тези, които носят отговорността за възпитанието на доброта у децата си? Добре де, но каква част от тия родители, така да се каже, сами са поклонници на добротата, а не я смятат

за нещо като “дефект”. Дали има такива родители в днешно време, които убедено говорят на децата си: “Бъди твърд, тъпчи другите – ако не искаш теб да тъпчат!”? Дали е възможно в днешно време да се срещне родител, който да възпитава детето си ето така: “Бъди добър, никога не прави зло на човека до теб!”? Ако има такива хора, те дават ли си сметка за това добро или зло правят на децата си като ги възпитават така? Защото един добър човек сред общност ако не от зли, то от презиращи добротата хора не е ли съвсем обезоръжен и беззащитен? Не се ли оказва, че има смисъл да сме добри и да ценим добротата само ако и другите около нас станат такива – защото добрият човек сред зли и сред безразлични към добротата е твърде слаб, раним, беззащитен? Иска ли някой родител точно такова да е детето му в “джунглата на живота”? Християнството е религия на добротата, това учение поставя добротата на сърцето и душата на най-висок пиедестал, то в резюме не е друго освен култ към добротата. Не ми се говори обаче доколко днешните ни духовни водачи, пастири, архийереи, свещеници са на потребното ниво – и доколко не са изневерили на мисията си: да сеят семената на доброто и на добротата в душите. За жалост, станало е така; по ред причини, много са причините, но те не трябва да звучат като оправдания – че духовните лица в нашето общество сякаш (в мнозинството си, не всички) не са носители на една изтънчена духовност, в която добротата на душата заема централно, водещо място. Те са същите като нас, нуждаещите се от духовно насърчение и просветление, ако не са и още поопорочени. И това се вижда с просто око. У нас е възможно да се срещнат, и то нерядко, духовни лица с очебиен материалистически манталитет – по-голямо падение, поголяма деградация от тази дали изобщо е възможна? Дали не вървим към този парадокс, към тази лудост: да шества у нас някаква крайно извратена духовност на бездуховността? Ширещата се у нас простащина, която е стигнала вече до екзалтация, до самовлюбеност, нима не е другото име на тази “духовност на бездуховността”? И какво, в атмосферата на една вилнееща духовност на бездуховността нима е възможно да има все още хора, за които добротата на сърцето, бликаща във всеки един акт на поведението, е станала непосредствен живот, сърцевина на живота на такива хора? Да си човек в истинския смисъл означава да си нравствено същество. Нравствено е съществото, което обича да прави добро, такова е съществото, за което добротата е негов модус вивенди, сърцевина на живота му. Нравствената развала в днешно време обаче е достигнала до ужасяващи мащаби. Да се опише тази развала

в цялата ѐ многоликост е безкрайно трудно; но развалата е тук при нас, тя дори е вътре в нас, няма къде да е другаде. На нея трябва да се противодейства. Начеването на един курс по доброта дали не може да е малка стъпка в тази посока? Мнозина съзнателно възпитават децата си да бъдат хищници – за да издържат в социалната джунгла, в каквато се е превърнало обществото ни. Водени са от неоспоримата презумпция, че добротата е признак за малодушие и слабост. Никой не иска детето му да е слабак, с когото другите се гаврят. Никой родител не иска да поеме риска да обезоръжи детето си, като почне да го наставлява да бъде добро, добродетелно, сърдечно в отношенията си. Откъденакъде само аз да поемам този риск, да уча децата си на доброта, та да ги тъпчат ли после? Някога в черквата хората са били наставлявани в нравствено отношение, били са подбуждани към размисъл в тази посока. Днес това не се прави, а повечето ни “духовници” са бизнесмени; духовните ни водачи пък са мутрополити, носители на един презрян атеистичен и материалистически манталитет. Тънат в лукс и разкош, овладени от бесовска грандомания. Нищо християнско няма в такива. Станали са слуги на Сатана. Страшно е, че сме допуснали това – и го търпим като безсловесно стадо. Нравствена проповед, но не каква да е, не като суховато “морализаторстване”, а истинска, вдъхновяваща и пр., няма и в училището ни. Учителите ни са затнали в още по-отвратителна прозаичност, бидейки превърнати в най-унижени нископоставени чиновници в една административна система, в която няма място за личностност, духовност, свобода, няма място за възвишени чувства, за доброта, за красота. Месомелачка на човешки души е нашето училище, то е машина за обезличаване и затъпяване, страшно е – даваме ли си сметка накъде сме е подкарали, и то не от вчера? Можем ли да осъзнаем какви грозни плодове ще берем един ден ако не се освестим? Ние, прочее, вече берем тия плодове, ама пак не вдяваме какво точно става – и блеем като овце, обзети от овче безразличие към всичко, включително и към собствената си човешка участ… Родителите пък са така заети, че обикновено нямат време да обърнат “поспециално” внимание на децата си; и тук отношенията са формализирани, изкуствени, несърдечни, липсва доброта, патос, вдъхновение. Всичко е прозаично, бездушно, нечовешко – да, нечовешко е да сме бездушни към собствените си деца и да се залъгваме, че изпълняваме функцията си на родители. Държавата пък напира да стане безразделен господар и в тая сфера: на интимното, личностното и нравствено формиране на нашите деца. Нали сте запознати


34 с някои стряскащи моменти в т.н. Закон за детето? Или не сте? Блазе ви! Завиждам ви на спокойствието! И на безразличието. Не чухте ли, че някакви уплашени родители протестирали против тоя закон? И това ли не сте чули? Наистина човек може да ви завиди: вий, вий, дами и господа, вий сте… щастливци! Прочее, не знам дали сте забелязали, но наоколо е гмеж от напълно безгрижни и безотговорни… олигофрени! Не хора, а животни! Страшно е! Малко се увлякох, сякаш. Започнах да се държа зле, и то в самото начало на един курс по доброта! Това обаче е показателно: ние всички сме озлобени, даже и да ни го съзнаваме, то злобата ни прозира отвсякъде. Няма значение, че се стараем да не нарушаваме, да не минаваме “някои граници на приличието”. Зли и най-вече безразлични сме към добротата, което е не по-малко лошо, е не по-малко зле. Струва си обаче да се позамислим по тия въпроси, не мислите ли? Ето, това може да е една от целите на един курс по доброта, който имам намерението да проведа. Да опитам да го проведа. Ще видим как. Засега имам само, како виждате, единствено идеята. Но и това не е малко, то е първата стъпка. Аз писах много пъти, че се мъча около невъзможността да завърша една започната от мен книга, която носи заглавието ЖИЗНЕНИ СТРАТЕГИИ. Сега осъзнавам, че един такъв КУРС ПО ДОБРОТА може да изиграе ролята на приближение към по-общата тема за жизнените стратегии. Май е по-добре да опитам да се захвана с това ново предизвикателство, което, знае ли се, може да облекчи работата ми по онази отдавна замислена книга, която просто не намирам подходящото душевно настроение да седна и да я напиша. То в тия неща, писането и пр., плановете, види се, много не помагат. Ето, сега курсът по доброта – не знам, наистина не знам как ви звучи едно такова хрумване, ще ми е много интересно и полезно обаче да узная! – е на път да ме вдъхнови, ще видим де, нищо не се знае. За момента съм решен да опитам. Дано не се възприеме една такава идея като екстравагантност. Важното е обаче, че все повече се паля по нея. Всичко друго няма значение. Да спирам дотук, хубав ден желая на ония, които издържаха да дочетат дотук тоя толкова скучен текст! Вий, дами и господа, вий, вий сте… герои! БЪЛГАРСКИ ПАТРИОТИ ПАК "ПОРУГАХА" ПАМЕТНИКА НА СЪВЕТСКАТА АРМИЯ-"ОСВОБОДИТЕЛКА"! Тази вечер, 01.05.2012, около полунощ, около МОЧА! Специални поздрави за тия, които са извършили това българоугодно дело:

ЗАБЕЛЕЖКА: Снимката взаимствах от ТУК. ПИЯНА ЧЕРВЕНА БАБИЧКА ПРАЗНУВА 1 МАЙ

Изображението взаимствах от ТУК. КОГА ЕДНА ПАРТИЯ СТАВА “СТЪЛПОТВОРЕНИЕ ОТ КАРИЕРИСТИ”

В новите си записки Из делниците на един луд (23 – 27 април) многоуважаемият Тони Филипов, д-р, по добрия си обичай не пропусна да “бъзне”, както се казва, г-н Костов и неговата партия, за което ние вече допускаме, че го прави по… твърде интересни причини – или екзистенциални основания. Но сюблимното тоя път е, че докторът си е позволил да напише следното куриозно изявление: Обаче, ако още една група напусне ДСБ с кариеристични мотиви, някой може да направи извод, че тази партия е била пълна с кариеристи. И е логично, не ли? Виждате, доста предпазливо се изказва, но даже и това едва ли може да го спаси; защото “лоши” и “подли” хора, воглаве с моя милост, веднага го изобличиха в крещящ алогизъм; ето какво написах най-

напред аз, понеже веднага съзрях “ахилесовото място” на нашия доктор: Обаче, ако още една група напусне ДСБ с кариеристични мотиви, някой може да направи извод, че тази партия е била пълна с кариеристи. И е логично, не ли? Егати логиката, особено ако се свърже с друго едно любимо твърдение на нашия така забавен доктор: че Костов е “умряло куче”. И какво излиза: в партията на “умрялото куче” било пълно с кариеристи, егати и логиката, докторе! Тия кариеристи, оказва се, са твърде малоумни според твоята логика, докторе, не ли? Явно тоя, дето инвестира в теб и ти плаща да плещиш каквото ти дойде на акъла, скоро ще стане пишман за парите си: издишаш отвсякъде, докторе! Така е, вдъхновеното от парични импулси “творчество” е нефелно, няма как да е иначе, не ли? И други хора се обадиха, осъзнали парадокса. Или глупостта де, да бъдем подиректни. Ето, примерно, някой си Тенев написа това: Браво докторе! В ДСБ, партия без значение, било пълно с кариеристи!? Логиката ти е желязна! Даваш фира, докторе… И понеже, както се казва, се отвори дума, пък и се зачекна интересен проблем, моя милост не се сдържа и отново написа пространен коментар, щото се убедих, че тоя тип коментари е най-неприятен на г-н доктора; но го сторих, един вид, за негово добро: белким се позамисли и като пишещ човек вземе да си мери по-внимателно думите, а не да се излага, позволявайки си да пише толкова близки до ума алогизми; та ето какво написах там: Да вметна и аз нещичко. Това доколко всяка партия у нас, а и не само у нас е пълна с кариеристи, трябва да се осмисли още малко според мен. Кратката история на нашия многострадален преход към демокрация (който, прочее, в наше време вече стигна… до под кривата круша, т.е. катастрофира!), показва едно: че кариеристите се запътват и почват да преливат само в оная партия, която има реални шансове в скоро време да се окаже “у властчицата”. И също така, че кариеристи, явно, нямат никакъв интерес да стоят в оная партия, за която не се очертава в скоро време да е “у властта”. Тъй че да се изтъква, както прави уважаемият доктор, че тъкмо партията на Костов била в наше време, представете си, “бъкана с кариеристи” може да означава само едно: че и докторът има някакви неосъзнати страхове да не би, не дай си Боже, “злодеят” Костов отново да се докопа до властта; иначе защо, по думите на доктора, ще има чак толкова много кариеристи при Костова де, кажете? А иначе истината по тоя въпрос е проста, като всяка истина, и тя не се нуждае от никакво остроумие, а най-малко пък от


35 някакво по-специално усукване. Щом на някоя партия почнат да се вдигат шансовете в скоро време да е “у властта”, потоци от бодри кариеристи се насочват към нея. Това го видяхме с очите си: така беше със СДС когато в първите месеци на 1997 година то тръгна към властта, така беше после с царското движение, така се развиха работите, и то пак пред очите на всинца ни, с боковото движение, с гербовашката партия. Интересното е също, че общо взето все едни и същи лица дефилират от партия в партия, щом като тая партия се запъти към властта. От само себе си се разбира, че партии, за които се знае, че нямат реални шансове да са в скоро време “у властта”, изобщо не са привлекателни за кариеристите – и по тази причина, не по някоя друга, към Кунева прибягаха упоменатите лица от ДСБ, за които водим този разговор. Да се пише, че партията на г-н Костов била “стълпотворение от кариеристи” и то тъкмо в тоя момент, означава или да допущаме, че има реална опасност изтерзаният от толкова много наглост гласоподавател отново да е насочил симпатиите си към сатанизирания от олигархичната пропаганда Костов, или пък оня, който допуща такова явление, чисто и просто да е болен от параноя спрямо Костова човек, и значи щом чуе това име, се захваща да трепери от неразумен страх, на което именно основание почва да прави и алогизмите, за които тук водим разговор. Изглежда тоя е случая на нашият дълбокопочитаем доктор, ако изключим другия вариант: някой да го е наел да пише каквото му дойде на акъла срещу Костов, срещу известно заплащане, разбира се. Виждаме, че истината и по тоя въпрос вече се очертава все по-релефно, та и слепците да могат да я схванат. Апропо, то точно затова е така благотворно за партиите стоенето в опозиция: да се поочистят от кариеристичната напаст, в тях да останат ония, които стоят за нещо друго, а не за едната полза или за едения интерес. Има и хора, е, не са много, но ги има, които стоят в партиите заради идеи, идеали, заради някакви ценности, заради съзнание за дълг и готовност за служене – или пък заради политическата философия, която изповядват. Явно има и такива, от този човешки тип; примерно, забелязал съм, че моя милост е от тоя род. Ще дам един куриозен пример за потвърждение: аз може би съм единствен случай, при който някой е изключен от партията СДС, и то в 1999 година, когато тази партия беше в зенита на славата си във властта; изключиха ме именно кариеристите, с аргумента, че съм бил рушил “организационното единство” – понеже моя милост си позволяваше системно, всекидневно и най-открито да разобличава безобразията на същата тая кариеристична напаст. А когато СДС падна от власт, за което кариеристите имаха немалка заслуга, мина известно време и

специална депутация от разкаяли се членове на партията дойдоха да ме молят отново да се върна, и дори официално ме възстановиха, което, както и да го погледне човек, си е куриоз за българските условия. Та мисълта ми е, че има и такива такива идиоти като мен, които обичат да са в партиите тъкмо когато те не са на власт. Да, има и такива, дори в нашенските условия, но изглежда, за жалост, са твърде малко… а кариеристи у нас бол, за това спор няма… НИЗОСТТА НА БЪЛГАРОФОБСТВАЩИТЕ РУСОФИЛИ НЕ Е ОТ ВЧЕРА

Във връзка с трумфите и екстазите на разплулите се от угодничество пред руските си господари наши чернокапци, на които се нагледахме по време на визитата на милиардера-путинец Гундяев, подвизаващ се като руски патриарх, привеждам подолу един откъс от Дневник на Ст. Стамболов (Източник на текста), благодарение на което може с очи да се види, че тоя тип презряна психология не е от вчера, а от много отдавна, още от времената, в които Стефан Стамболов е водил люта битка с рубладжийските предатели-русофили – та да я има днес България; ето, четете: 22.12.1886 г. Светия Синод се събира в София. Святите старци са дошли в столицата, но никой от тях не е дошъл да се представи пред регентството. Това го правят лукавите калугери с очевидната цел да дискредитират правителството и да станат приятни на московците. Те игнорират правителството, защото същото прави и руския цар. Аз и другите регенти сме крайно недоволни, за дето Начович е свикал в сегашните критически и деликатни времена тия чернокапци на събрание, защото те ведно с опозицията могат да направят някой протест, от който да се възползва руското правителство. 12.01.1887 г. Вчера има голямо тържество по повод на юбилея в памет на братя Миладинови. Ние отидохме на черква, дето калугерите и поповете около 10-15 пътя повтаряха и славославяха името на руския император. Това нещо като че нарочно се пра-

веше от Климента и братята му. Страшно ми докривя и пот ма побиваше при всяко споменувание на името на императора, когото величаят с титлата "Благодетел" и "Покровител". Подобно светотатство в сегашните особени обстоятелства могат да направят само такива знаменити и патентовани подлеци, като Климента. Като го гледах тоя безобразник, идеше ми да отида и да му измъкна гръцмуля. Ния се бориме до душици за нашата независимост и употребяваме хиляди хитрини, за да се спасиме от ноктите на бясната бяла мечка, а те, предателите чернокапци, ходят да я славославят и да показват на света, че ние сме готови да ближиме ЛАПАТА, която са е замахнала да ни пребие. Въобще в нас са е водворил един много лош обичай да са славославя при всяка служба и литургия руския император и този обичай трябва без друго да се изкорени. На молебена Климента дойде да дава нафора. Аз и Муткуров си обърнахме гърба към тоя предател и не поискахме не само да вземеме нафора, но още и да видиме неговото подпухнало от пиянство и разврат лице. Речта на Климента в църквата беше повече от лоша. Тя не направи никомо добро впечатление. И тая крава с патрахил иска да мине за оратор! ЗАБЕЛЕЖКА: Заглавието – Низостта на българофобстващите русофили не е от вчера – сконструирах като използвах израз от текст на Иво Инджев. ТОВА Е, САМО ТОВА СЪЩЕСТВУВА В ТОЗИ ЖИВОТ: ИЛИ ПАРИ, ИЛИ БОГ... ДРУГО НЯМА!

Тази сутрин, влизайки в интернет, взех да се ровя тук-там, търсейки си, както се казва, "тема" за писане. Имам много намерения, желания за какво да пиша, "планове", ала си оставям 5-10 минути да се поровя, та да видя какво става по света... и у нас, и евентуално нещо да ме впечатли, та да реагирам, като опиша после реакцията си, впечатлението си, позицията си. Така и тази сутрин. Не попаднах на нищо интересно и таман да се върна и да започна да си върша работа, "отдавна планирана", попа-


36 дам съвсем случайно на едно интервю на Карбовски със сина на Стефан Данаилов. Признавам си, с голямо предубеждение си пуснах видеото, наистина, не очаквах да чуя кой знае какво, а очаквах някаква пошла и сълзлива жълтурийка. Да, ама ето, изненада: синът е живял и учил, знам ли, в Америка, и ето, носи със себе си съвсем друга... душа, съвсем друг мироглед, знам ли как да го нарека. Силно съм впечатлен; водещият, пък и бащата, се безпокоят да не би "хората" да го помислят за луд, а момчето изобщо не се смущава, браво! Наистина иска да става нещо като проповедник. Да ходи по улицата, и да дарява любов. На разните му хора. Да проповядва Божията истина. Няма как, силно впечатлен, слагам видеото в блога си ето под това заглавие: Чудатостите на живота и времето: синът на Ст.Данаилов се връща от Америка в България за да стане проповедник!. Не съжалявам, че съм се поразходил в интернет, не смятам времето си за загубено, напротив. Или пък че плановете ми отидоха, както се казва, по дяволите. Ето защо. Тия, дето четат по-редовно блога ми няма начин да не знаят, че моя милост често влиза в дълги дискусии с – да ги наречем така – "воинстващи атеисти", разни млади хора, които не че просто не вярват в Бога (това е често случващо се в наше време и си е техен личен проблем и въпрос), ами че си позволяват да обиждат по недопустим начин вярващите, да ги наричат "глупаци", да им се подиграват, да изразяват едно гордо самомнение, че, видите ли, науката е решила всички въпроси, а найвече е "доказала", че Бог, видите ли, няма! И така нататък, все в този дух. Та е с такива ми се налага да споря, да се опитам да ги предразположа да се позамислят. Пък и да ги направя на смешни и жалки, щото такива, без никакво смущение, повтарят всички до една догми на комунистическия войнстващ атеизъм от 30-те години. Общо взето, как знаете, почти нищичко не постигам, щото с такива е невъзможно да се влезе в нормален, човешки диалог; по-скоро с едно дърво човек може да влезе в диалог, но не с такъв. И ето, сега се появява млад човек, който почва да говори за Бог и да твърди, че щял да се посвети на това: да проповядва на хората от улицата Божията истина! Представяте ли си?! Нещо като чудо е това, аз лично не съм си представял, че такова нещо е възможно, нищо че познавам искрено вярващи в Бога млади хора. Това, че този младеж е син на Стефан Данаилов, няма особено значение в случая. Макар че има някакво значение. И още нещо: писал съм също в блога си, че у нас сред религиозните православни дейци, да ги наречем така, няма умеещи да проповядват Божието слово, Божията истина. Нямаме такива известни и добри проповедници, сред православните особено. Сред другите, т.е. "сектанти", про-

тестанти и пр., имаме добри проповедници, но православието няма. Аз, признавам си, не съм срещнал такъв. За жалост така е. И ето, сега се появява един млад човек, българин, идещ от Америка, и заявява, че ще тръгне по улицата да проповядва; вървял бос, и т.н., а проповедите му са доста... трогателни (не мога да намеря точната дума). И симпатични, тъй да се рече, са думите и мислите му. В нашенски условия звучат наистина лудешки. Представям си какво му е на Стефан Данаилов, че има такъв син, който така "излага" бащата. Прочее, ето един момент от това интервю, който силно ме впечатли; синът казва на едно място в горното интервю ето тия показателни думи; ето как върви диалога: - Той, баща ти, е социалист, той не вярва в Бог като тебе... - Няма социалист, няма нищо, това е: или пари или Бог, или пари или Бог, или пари, или Бог... - Имаше една група хора, които проповядваха атеизъм, те бяха леви.. - Да, добре, те са... - Той такъв ли е? - Може, не знам какъв е, знам, че той не вярва в Бог, и значи той вярва в... лъжата! Това е, няма друго... Бог е единствената истина. Какво ще кажете, а?! Страхотно е! Тъй че това, че има такива млади хора, е добър знак. Не знам как ще му повлияе това, че син на знаменитост, как ще му повлияе интереса на чалгашарските жълтеещи се медии, които ще го хванат да дава интервюта, много ми е интересно какво в крайна сметка ще се получи с това момче. Много ми е интересно. Как той, идещ от Америка, поставен в нашенските тукашни специфични условия, ще поеме сблъсъка с нашенските реалности, дали ще устои (пак не намирам точната дума), дали няма да бъде пречупен, как ще му повлияе всичко, какво в крайна сметка ще стане с него. Ще видим. Много интересна история, нали? И многозначна. Ще я следя доколкото мога. Мисля, че това ще бъде един чудесен... експеримент. Също ме вълнува дали това момче ще намери последователи. Дали пък няма да стане наистина един голям проповедник? Ами църквата как ще се отнесе към него? – имам предвид "официалната", православната. ЗАБЕЛЕЖКА: Ето още едно интервю с това момче, казва се Владимир Данаилов: НОВИЯТ БРОЙ НА В-К ГРАЖДАНИНЪ ЗАМИНА ЗА ПЕЧАТНИЦАТА С ОГЛЕД НА 1 МАЙ ДА БЪДЕ В РЪЦЕТЕ НА АБОНАТИТЕ СИ

Вестник ГРАЖДАНИНЪ – първият блогърски вестник ИСТИНАТА НИ ПРАВИ СВОБОДНИ! КОНТАКТИ: angeligdb@abv.bg Телефон 0878269488 Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров СТРАСТИТЕ И БЕСОВЕТЕ БЪЛГАРСКИ (с подзаглавие Кратка психологическа история на съвременна България), изд. ИЗТОКЗАПАД, 2008 г., 320 стр. Хронология и феноменология на случилото се след 1989 година, както и вникване във факторите, които определят нашата национална съдба. Книга за нашите лутания по пътищата на свободата, за раждането и пътя на младата българска демокрация, за това какви сме ние, съвременните българи, книга за пропилените ни шансове и за покрусените ни надежди. Но това е една въпреки всичко оптимистична книга, която ни казва, че от нас, гражданите, зависи всичко: ако сме мизерни духом, няма как и да не живеем в бедност. От нашите ценности зависи съществуването, живота ни. Духовната безпътица поражда историческите, пък и сегашните ни нещастия. А растежът на нашите сили – и като индивиди, и като нация – тръгва от освобождаването на съзнанията ни от ония коварни скрупули и дефекти, заради които толкова сме си патили – и за които сме платили тежка цена.


V-k GRAJDANIN 10-2012  

Angel GRANCHAROV

Read more
Read more
Similar to
Popular now
Just for you