Page 1


тревомани в училище са господинът по  Най-големите физика и господинът по философия.

– Кронос, изчезвай от тук. – Само една дръпка, господине, да изкарам часовете. Не че не ми се иска нещо по-здраво... Ама няма. Чудовището се събуди тази сутрин. Опитвам се да не мисля за него, но острите зъби късат парче по парче вътрешностите ми. Когато бях малък, бях мегафен на „Пришълците“. Знаех наизуст всичките филми. Сцена по сцена. Тогава нямах идея, че един ден ще нося пришълеца в тялото си. Наричайте ме лейтенант Рипли. Кронос Рипли. Трипвам в космоса всеки ден. Как не. Иска ми се да трипвам всеки ден. Господинът по философия издърпа масурчето от ръцете ми. – Чупката. Остават три минути до звънец. Тревата не беше лоша. Истинска, не нек’ва синтетика (не че бих отказал и изкуственяка де, ама нали трябва да живеем зелено). Господинът по физика внимателно загаси козчето. Зави миниатюрното остатъче в станиол. Прибра го в джоба на ризата си. – Вижда се – отбелязах. Господинът се поколеба, но го премести в джоба на дънките си. Не че има някакъв смисъл. Няма човек или заек в училище, който да не е наясно. Всеки знае къде е учителското каше. Тръгнах си първи. Минах внимателно през тесния проход сред купчината стари чинове и столове. Удариш ли един лакът, всичко пада. Сто процента и на господина по английски му се дърпа. Ама не може да стигне до кашето, защото е мегадебел.

5


Металната врата на мазето ме повлече със себе си. Толкова съм слаб. Облегнах се на вратата. Да си бях останал днес вкъщи. Обаче Професорката се прибра необичайно рано и ме изрита на училище. Излъгах я, че имаме спортен празник. Не ми повярва. Едва влачех крака по коридора. Оня анаболен идиот (личният ми дилър тоест) не си вдига телефона. Не е идвал от две седмици. – Скапан скинар – изпъшках. – Дано са ти отрязали ушите, дилър нещастен. – Ушите ли? Обърнах се. Приятелката на Тина (оная, която се мисли за вампирка, преродената графиня Батори) стоеше зад мен. Вдигнах ръце и направих кръст с пръсти, уж да се предпазя. – Хах, а светена вода нямаш ли? – засмя се. Светена вода? Какви са ѝ съставките? – Само със светена вода не съм се друсал. Батори се направи, че повръща. – Страшна идея, няма що. Абе, Кронос... Почна се. И тази ще ме отказва от дрогата. – Ти що не... – Нещо преча ли ти? – наострих се. Подадеш ли на някого пръст, веднага ти отхапва главата до кръста. Затова показвам само един определен пръст... вместо да го подавам. Мразя, когато се правят на загрижени. „Толкова умно момче си, а си копаеш гроба със спринцовка.“ Пет пари не дават за мен. Правят го, за да се почувстват велики. Добри! Истински ангели. Ето, тая също. С’а, вампирка ли е, или ангел? Тия, неориентираните, са ми най-противни. Хем така, хем иначе. Батори се опита да каже още нещо, но за мой късмет звънецът я прекъсна. Коридорът за миг се препълни с народ. Нейно височество изчезна. Не успях да попитам защо е сама. Къде е Тина? Да не е болна? Стоях на място като забит пирон. Около скромната ми особа се образува плешиво петно. Навалицата се разделяше две крачки пред мен, за да се слее отново зад гърба ми.

6


тен.

Странно как в най-гъстата тълпа се чувстваш най-само-

Глупости. Не се чувствам самотен. Никога не съм самотен. Нали си имам собствено чудовище? Пришълецът винаги е с мен. За да го изкарат от тялото ми, ще трябва да ме убият.

7

Първа глава от романа „Кронос. Тоя нещастник!" от Юлия Спиридонова  

Кронос е математически гений, истински титан на логиката и... наркоман. Крие две тайни – едната е, че е влюбен в Тина, а другата - че се опи...

Read more
Read more
Similar to
Popular now
Just for you