Page 1

Гражданско образование в Европа


Гражданско образование в Европа

1


Настоящият документ е публикуван от Изпълнителна агенция за образование, аудиовизия и култура (EACEA P9 „Евридика” и Подкрепа за политиките).

ISBN 978-92-9201-295-3 doi:10.2797/94254 Настоящият документ е публикуван и на следната интернет страница: http://eacea.ec.europa.eu/education/eurydice Текстът е завършен през м. май, 2012г. © Изпълнителна агенция за образование, аудиовизия и култура, 2012г. Съдържанието на настоящата публикация може да бъде възпроизвеждано само в отделни части, но не и за търговски цели и при условие, че цитатът се предхожда от референция към Мрежата „Евридика”, последван от датата на публикуване на документа. Искане за разрешение за възпроизвеждане на цялостния документ следва да се отправи до Изпълнителната агенция за образование, аудиовизия и култура EACEA P9 „Евридика” и Подкрепа за политиките.

Изпълнителна агенция за образование, аудиовизия и култура P9 Евридика и Подкрепа за политиките Avenue du Bourget 1 (BOU2) B-1140 Brussels Телефон: +32 2 299 50 58 Факс: +32 2 292 19 71 E-mail: eacea-eurydice@ec.europa.eu Интернет страница: http://eacea.ec.europa.eu/education/eurydice

2


ПРЕДГОВОР Европейските страни имат необходимостта гражданите им да бъдат ангажирани в обществения и политическия живот, не само за да се гарантира процъфтяване на основните демократични ценности, но и за да се засили социалното сближаване във време на все по-голямо социално и културно многообразие. За да се повиши тяхната ангажираност и участие в гражданското общество, хората трябва да придобият и формират правилните знания, умения и нагласи. Гражданските умения може да позволят на гражданите да участват пълноценно в обществения живот, но тези умения трябва да се основават на добро познаване на социалните ценности и политическите понятия и структури, съчетани с ангажимент за активно демократично участие в обществения живот. Следователно социалните и гражданските компетентности са силно застъпени в европейското сътрудничество в областта на образованието, те са сред осемте ключови компетентности, идентифицирани през 2006г. от Съвета и Европейския парламент като имащи съществено значение за гражданите, живеещи в общество на знанието ( 1). Насърчаването на равнопоставеността, социалното сближаване и активното гражданство чрез училищното образование е една от основните цели на настоящата стратегическа рамка за европейско сътрудничество в областта на образованието и обучението, която обхваща периода до 2020г. ( 2). Разработването на ефективни подходи за постигане на тази цел е голямо предизвикателство за отговорните институции, вземащи решения и реализиращи тяхното изпълнение. Настоящото второ издание на доклада на „Евридика” - "Гражданско образование в Европа" цели да допринесе за обществения дебат по темата, чрез предоставяне на сравнителен анализ на последните достижения на отделните държави в тази област. В доклада се прави преглед на националните политики и стратегии за реформиране на учебните програми в областта на гражданското образование. Акцент е поставен и върху мерките за насърчаване на "обучението чрез практика", което е критичен елемент в образователна област като тази, изискваща придобиването на практически умения. Представена е сравнима и подробна информация за законодателството, различните програми и инициативи, които дават възможност на учениците да придобият практически опит в социалния и политическия живот, разглеждат се и различни методики, които се прилагат от учителите при оценката на нивото на практическа подготовка на учениците. В допълнение, докладът проследява промените в първоначалната подготовка и продължаващото професионално развитие на учителите, имащи за цел подобряване на знанията на учителите по програми за гражданството, както и техните преподавателски умения по предмета. И накрая, проучването изследва ролята на ръководителите на училищща в разработването и прилагането на цялостни подходи за гражданско образование в рамките на училището.

(1) Препоръка 2006/962/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 18 декември 2006 г. относно ключовите компетентности за учене през целия живот, ОВ L 394, 30.12.2006 г. (2) Заключения на Съвета от 12 май 2009 г. относно стратегическата рамка за европейско сътрудничество в областта на образованието и обучението ("ET 2020"), ОВ C 119, 28.5.2009 г.

3


Гражданско образование в Европа

През 2010г. всички държави-членки на Европейския съюз приеха Хартата на Съвета на Европа за образованието за демократично гражданство и образованието по правата на човека. Активно подкрепям прилагането на Хартата и съм убедена, че настоящият доклад "Евридика", който съдържа ценни и сравнителни данни на европейско ниво, ще даде допълнителен тласък на този процес. Убедена съм също така, че настоящият документ ще предложи своевременен принос за Европейската година на гражданите 2013г.

Андрула Василиу Комисар, отговарящ за образованието, културата, многоезичието и младежта

4


СЪДЪРЖАНИЕ

Предговор

3

Въведение

7

Резюме Глава 1:

13 Учебна програма за гражданско образование: подходи, учебно време и съдържание

17

1.1. Подходи към гражданското образование

18

1.2. Препоръчително учебно време

25

1.3. Съдържание

27

Обобщение

38

Глава 2:

Участие на ученици и родители в училищното управление

39

2.1.

Нормативна база и официални препоръки за насърчаване на участието на учениците в училищното управление

39

2.2.

Участие на учениците в училищното управление: данни от Международното изследване на гражданското образование (ICCS) от 2009г.

50

Участие на родителите в демократичното училищно управление

51

2.3.

Обобщение

ГЛАВА 3:

57

Училищна култура и участие на учениците в обществения живот

59

3.1.

Училищна култура на активно участие за успешно гражданско образование

59

3.2.

Мерки за насърчаване на участието на учениците в местната общност и в обществото като цяло

61

3.3.

Възможности за учениците да участват в гражданско-обществени дейности, съгласно данните от Международното изследване на гражданското образование (ICCS) от 2009 г.

67

Обобщение

Глава 4:

70

Оценяване и мониторинг

71

4.1.

Оценяване на учениците/гимназистите

71

4.2.

Оценяване на училищата

76

4.3.

Мониторинг на образователните системи

82

Обобщение

Глава 5:

86

Пордоговка и подкрепа за учителите и училищните директори

87

5.1.

Образование и подкрепа на учителите

87

5.2.

Отговорности, обучение и мерки на подкрепа за училищните директори

94

Обобщение

96

Заключения

97

Библиография

103

Речник на термините

105

Списък на фигурите

107

5


Гражданско образование в Европа

Приложения

109

Благодарности

137

6


ВЪВЕДЕНИЕ Стремежът към равнопоставеност и социално сближаване се превръща във водещ национален и европейски политически приоритет през последните години. Насърчаването на гражданите, особено на младежите, да участват активно в социалния и политическия живот, се разглежда като едно от основните средства за постигането на тези цели, като образованието е идентифицирано като ключов лост в това отношение. Основните политически документи, които са оформили рамката на европейското сътрудничество в образованието през последните десет години и които ще продължават да оказват влияние върху развитието на процесите в тази област до 2020г., признават значението на насърчаването на активното гражданство, в резултат на което същото се е превърнало в 3 една от основните цели за образователните системи в цяла Европа ( ). Освен това 4 Европейската референтна рамка за ключовите компетентности за учене през целия живот ( ) предвижда необходимостта младите хора да бъдат подпомагани в развитието на социални и граждански компетентности като знания, умения и нагласи още по време на тяхното училищно образование. Този подход, основан на компетентностите, изисква нови начини на организиране на процесите на преподаване и учене в редица тематични области, включително в сферата на гражданското образование. По-голям акцент върху практическите умения; обучение, насочено към постигане на резултати, както и нови методи за оценяване, подкрепени от продължаващо развитие на знанията и уменията на учителите – всички тези фактори са от решаващо значение за успешното придобиване на ключовите компетентности. Освен това, Европейската референтна рамка поставя изискването за по-големи възможности за учениците да участват активно, например в училищни дейности съвместно с работодатели, младежки групи, културни дейности и организации на гражданското общество (Европейска комисия, 2009б). Европейската комисия стартира няколко важни инициативи с цел подпомагане на държавитечленки при разработването и въвеждането на подхода за ключовите компетентности. През 2006 г. е създадена експертна група, която да обсъди и да изготви насоки за изследванията и разработването на показатели в областта на гражданската компетентност и активното гражданство в образованието. В частност, тази експертна група утвърждава научните разработки на Центъра за изследване на ученето през целия живот (CRELL) при извеждането на комплексни показатели, свързани с гражданските умения на младите европейски граждани. Друга европейска Експертна група относно ключовите компетентности и реформите в учебния план в момента фокусира работата си върху методите за оценка, тъй като именно оценяването бе определено за един от най-важните моменти за успешното въвеждане на подхода, основан на компетентностите, в училищното образование. Акцентът е поставен върху новите методи на оценка на напредъка в областите, които са от решаващо значение за реализирането на ключови компетентности – развитие на умения и промяна на нагласите. Успоредно с това, Стратегията за младежта на ЕС 2010 - 2018г. обявява насърчаването на активното гражданство, социалното приобщаване и солидарността между всички млади хора, 5 като една от основните си цели ( ). Стратегията включва няколко линии на действие, свързани с развитието на гражданството, включващи формални и неформални образователни дейности, например, "участие в гражданското общество и в представителната демокрация" и "доброволческата дейност като средство за социално приобщаване и гражданство". В (3)

Вж. Съвета на ЕС: Конкретните бъдещи цели на образователните и обучителните системи. Доклад от Съвета по образование до Европейския съвет. 5 980/01 (Брюксел, 14 февруари 2001г.) и заключенията на Съвета от 12 май 2009г. относно стратегическата рамка за европейско сътрудничество в образованието и обучението ("ET 2020"). ОВ C 119, 28.5.2009г.

(4)

Препоръка 2006/962/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 18 декември 2006г. относно ключовите компетентности за учене през целия живот, ОВ L 394, 30.12.2006г. Резолюция на Съвета от 27 ноември 2009г. относно обновената рамка за европейско сътрудничество в областта на младежта (2010-2018 г.), ОВ C311, 12.19.2009 [PDF]. Публикувано на следната интернет страница: http://ec.europa.eu/youth/pdf/doc1648_en.pdf [Последно проверена на 07-ми май 2012г.]

(5)

7


Гражданско образование в Европа

допълнение, през 2011г. бяха направени две важни стъпки: годината е определена за Европейска година на доброволческите дейности за насърчаване на активното гражданство и Унгарското председателство на ЕС избра образованието за активно гражданство да бъде фокусът на дебата между министрите на образованието на неформалната им среща, състояла се през март същата година. Европейската комисия има дългосрочен ангажимент за насърчаване на активното гражданство. Две последователни програми за действие са осъществени в подкрепа на определените от Комисията цели в това отношение. Сегашната Програма Европа за Гражданство (2007-2013г.) има за цел да доближи гражданите до ЕС и да ги приобщи към дискусиите за бъдещето на общността. Освен това Комисията се стреми да насърчава активното гражданство и взаимното разбирателство чрез обединяване на хората от различни части на Европа посредством срещи, 6 обмен и дебати ( ). Насърчаването на активното участие на европейските граждани в процеса на оформяне на политиките на ЕС също е сред целите на Европейската година на гражданите 2013г. И накрая, Европейската комисия работи в тясно сътрудничество със Съвета на Европа за активно прилагане на Хартата за образованието за демократично гражданство и обучението по правата на човека, приета от всички държави-членки през май 2010г. В този контекст, Европейската комисия и Съветът на Европа ще организират съвместна конференция за въздействието на Хартата, която ще се проведе в Страсбург през м. ноември 2012г.

Цели и дефиниции В светлината на така очертаното развитие в политиките на европейско ниво, настоящият доклад "Евридика" има за цел да представи развитието на политиките и мерките, свързани с гражданското образование, през последните години в различните европейски страни. Докладът акцентира върху следните области, които са неразделна част от предоставянето на гражданско образование: •

Цели на учебната програма, подходи и организация

Участие на ученици и родители в училищното управление

Училищна култура и участие на учениците в обществения живот

Оценяване на учениците, образователната система

Образование, обучение и подкрепа за учителите и ръководителите на училища

оценяване

на

училището

и

ефективност

на

Този доклад стъпва върху концептуалната рамка, установена в предишното изследване по същата тема, произведено от мрежата „Евридика” (Евридика, 2005г.), което само по себе си бе вдъхновено до известна степен от дефинициите на Съвета на Европа, включени в проекта „Образование за демократично гражданство”. Както и при много други изследвания в областта на гражданското образование, този доклад изхожда от еволюиралата концепция за гражданството, според която то далеч надхвърля обхвата на чисто правните взаимоотношения между гражданите и държавата. Тази концепция за гражданство, която се простира до участието на гражданите в политическия, социалния и гражданския живот на обществото, се основава на зачитане на общия набор от ценности, залегнали в основата на демократичните общества, и може да се открие в дефиницията за "активно гражданство" (Хоскинс и др., 2006), насърчавана на европейско равнище. Необходимите граждански компетентности за активно участие в гражданското общество, както са определени в Европейската референтна рамка за ключовите компетентности, акцентират (6)

За повече информация, вж. http://ec.europa.eu/citizenship/index_en.htm.

8


Резюме

върху: познаване на основните демократични понятия, включително разбиране на понятието за общество, на и, социалните и политическите процеси; процеса на европейска интеграция и европейските структури; и значими социални достижения, както минали, така и настоящи. Гражданските компетентности изискват умения като критично мислене и комуникативни умения, както и личната способност и желание за конструктивно участие в публичното пространство, включително и в процеса на вземане на решения чрез гласуване. И накрая, усещането за принадлежност към обществото на различни нива, уважението към демократичните ценности и многообразието, както и подкрепата за устойчиво развитие са изтъкнати като неделими елементи от гражданските компетентности. В контекста на този доклад, гражданското образование се отнася до онези аспекти на училищното образование, насочени към подготовката на учениците като бъдещи активни участници в гражданското общество, чрез които се гарантира, че учениците ще придобият необходимите знания, умения и нагласи, за да допринесат за развитието и благосъстоянието на обществото, в което живеят. Така, гражданското образование е едно широко понятие, което обхваща не само процесите на преподаване и учене в класната стая, но също така и практическия опит, придобит чрез училищния живот и дейността в обществото като цяло. Тук се включва и по-тясното понятие за "гражданско образование", както е определено от Международната асоциация за оценяване на постиженията в образованието (IEA), ограничено до "знания и разбиране на формалните институции и процеси от живота на гражданското общество (като например право на глас по време на избори)" (IEA 2010a, стр. 22).

Обхват Това изследване предоставя информация за 31 от страните, участващи в мрежата 7 „Евридика” ( ), включително държавите-членки на ЕС, Исландия, Норвегия, Хърватия и Турция. Всички относими реформи, планирани за следващите години, също са взети предвид. Обхванати са основното и средното образование, включително първи и втори гимназиален етап (ISCED нива на 1, 2 и 3). Референтната година е 2010/2011г. Включени са само публични училища, освен в случаите на Белгия, Ирландия и Нидерландия, където субсидираният от държавата частен сектор също е разгледан, тъй като той обхваща поголямата част от учениците в средните училища. Освен това, в Ирландия огромна част от училищата по закон са частна собственост, но в действителност са изцяло финансирани от държавата и родителите не трябва да плащат такси. В конституцията на Нидерландия е залегнало равно финансиране и третиране на частното и публичното образование. Информацията се основава главно на нормативна база, препоръки или насоки, издадени от националните органи в областта на образованието или, в случая на Белгия, Испания и Германия, от органи на образованието на най-високо равнище, наричани в настоящия доклад "централно ниво".

Съдържание Докладът се състои от пет глави, всяка от които в посветена на различен аспект на гражданското образование в училищата в Европа. Конкретни примери за национални политики и практики са представени в по-малък шрифт, за да се отличават от основния текст. Тези примери предоставят информация за общите изявления, направени в сравнителното проучване и могат да допринесат за общия дебат чрез предоставяне на специфични данни за съответната държава. Примерите могат да представят и изключения от общата тенденция в редица страни.

(7)

Швейцария и Хърватия се присъединиха към мрежата "Евридика" в началото на 2011 г., но само Хърватия участва в настоящия доклад.

9


Гражданско образование в Европа

Глава 1 предлага преглед на състоянието на гражданското образование в учебните планове и насоки на централно ниво и разглежда кои образователни подходи са препоръчителни за тази конкретна област на училищното образование. Предоставянето на този вид обучение може да става или под формата на специален самостоятелен, или още отделен учебен предмет (с различно наименование в различните страни), като тема, интегрирана в рамките на други дисциплини (като история, география и др.) или като интердисциплинарна тема, която е включена във всички учебни дисциплини. След това се разглежда препоръчителното учебно време за отделните дисциплини, посветени на гражданското образование. По-нататък в главата се разглеждат основните цели и съдържанието на гражданското образование, съдържащи се в ръководните документи на централно ниво. Накрая е включена информация за мнението на учителите по отношение на образованието в областта на гражданството и гражданското общество, въз основа на резултатите от Международното изследване на гражданското образование (ICCS) от 2009г. Глава 2 се фокусира върху възможностите за ученици и родители да участват в училищното управление като един от аспектите на училищната организация, който може да допринесе значително за развитието на граждански знания и компетентности. Главата предоставя задълбочен анализ на нормативната база и препоръки по отношение на механизмите за участие на учениците и родителите в училищното управление, като например тяхното представителство в класните съвети и училищните ръководни органи. Нормативната база и официалните препоръки са представени в съпоставка с данните за действителното ниво на участие на учениците в училищни избори и в училищния процес на вземане на решения, въз основа на резултатите от Международното изследване на гражданското образование (ICCS) от 2009г. В главата също така се предоставя информация за съществуващите добри практики в насърчаването на участието на учениците в училищното управление, както и съществуващите програми за обучение в подкрепа на участието на родителите. Глава 3 по-нататък разглежда начина, по който учениците практикуват активно и демократично гражданство в рамките на и извън контекста на училищната среда. В главата се отчита дали държавите насърчават популяризирането на граждански дейности и на граждански/демократични ценности сред учениците чрез училищния живот и култура. В нея се прави преглед и се обяснява как отделните страни насърчават участието на учениците в обществото, включително в местната общност. И накрая, главата предоставя информация за възможностите за участие на учениците в общностни дейности в сферата на гражданското общество и права в различните европейски страни, въз основа на данните от Международното изследване на гражданското образование (ICCS) от 2009г. Във фокуса на Глава 4 е оценката на достъпа до и резултатите от гражданското образование. Представена е подкрепата за учителите при оценяване на учениците в областта на гражданското образование, особено по отношение на инструментите, предвидени с цел полесно оценяване на активното участие на учениците в училищния и обществения живот. В нея се разглежда също така до каква степен постиженията на учениците в областта на гражданското образование се взема предвид при решаване дали учениците преминават към следващото ниво на образование. Тази глава анализира дали въпроси, свързани с гражданството, въобще са застъпени в училищното оценяване. И накрая, главата съдържа преглед на процедурите по мониторинг, прилагани през последните десет години за оценка на изпълнението на националните образователни системи, тъй като те са свързани с предоставянето на гражданско образование. Глава 5 изследва квалификациите и подкрепата за две основни групи, ангажирани в реализирането на гражданското образование: учителите и ръководителите на училища. Представени са квалификациите, изисквани за преподаване на учебни предмети в областта на гражданството, и е илюстриран широкият обхват на програмите за продължаващо професионално развитие (ППР), свързани с гражданското образование в цяла Европа. Също така се анализира ролята на училищните директори и се проучва дали те са преминали

10


Резюме

специално обучение, което да ги улесни при въвеждането на гражданското образование в училище. В приложението са описани основните характеристики на националните инициативи за насърчаване на участието на учениците в обществени дейности, свързани с гражданството. В допълнение на интернет страницата на "Евридика" е включена информация, по държави, за основните реформи в сферата на гражданското образование, предприети от 2005г. насам. Методология Обхватът на доклада е определен в сътрудничество с националните звена на Мрежата „Евридика” и експертната група на Европейската комисия по показателите за активно гражданство в рамките на Генералната дирекция за образование и култура. Настоящият доклад се основава на отговорите, предоставени от националните звена на Мрежата „Евридика”, на два въпросника, разработени от звено "Евридика" в рамките на Изпълнителната агенция за образование, аудиовизия и култура (EACEA). Първият въпросник се отнася до участието на учениците в училищните органи и резултат от него е работен документ на същата тема, предоставен на министрите на образованието по време на Унгарското председателство на ЕС (вж. по-горе). Информацията от този работен документ е включена в Глава 2 от настоящия доклад. Вторият въпросник, който се занимава с всички останали теми, засегнати в настоящия доклад (вж. по-горе), е разработен в тясно сътрудничество с Мрежата „Евридика”. Информацията за политиките се подкрепя от вторичен анализ на съответните количествени данни, предоставени от Международното изследване на гражданското образование (ICCS) от 8 2009г. ( ), осъществено от Международната асоциация за оценяване на образователните постижения (IEA). Звеното "Евридика" в рамките на Изпълнителната агенция за образование, аудиовизия и култура (EACEA) отговаря за изготвянето на доклада, който е проверен от всички национални 9 звена, участващи в изследването ( ). Резюмето и заключенията са отговорност единствено на звеното "Евридика" в рамките на Изпълнителната агенция за образование, аудиовизия и култура (EACEA). Всички сътрудници, участвали в разработването на проекта, са изброени в края на документа.

(8)

Изследването е публикувано на следната интернет страница: http://iccs.acer.edu.au/

(9)

Лихтенщайн и Швейцария не участваха в изготвянето на този доклад.

11


РЕЗЮМЕ Гражданското образование фигурира в националните учебни програми на всички държави Гражданското образование е част от националните учебни програми във всички страни. Този вид образование се предоставя в училищата по три основни начина: като самостоятелен предмет, като част от друг предмет или учене, или като интердисциплинарна тема. Въпреки това, често се използва комбинация от тези подходи. Двадесет страни или региони са организирали гражданското образование в отделен задължителен предмет, понякога още от ниво основно училище, но по-често началото е поставено в средното образование. Продължителността на учебното време, през което гражданското образование се преподава като отделен предмет, варира значително между отделните държави, като се започне от 12 години във Франция до една година в България и Турция. Учебните програми в европейските страни отразяват добре многоаспектния характер на гражданството. На училищата са възложени за изпълнение цели не само по отношение на теоретичните знания, които учениците трябва да придобият, но също и по отношение на уменията, които трябва да усвоят, както и нагласите и ценностите, които трябва да бъдат изградени; активното участие на учениците в и извън училище е широко насърчавано. Като цяло, учебните програми по гражданско образование покриват широка и изключително изчерпателна гама от теми, насочени към основополагащите принципи на демократичните общества, съвременните въпроси на обществото, като културно многообразие и устойчиво развитие, както и към европейските и международни измерения.

Широко насърчавано е участието на родители и ученици в училищното управление Учениците получават своето обучение в областта на гражданството не само в класната стая, но също и чрез неформални занимания. Гражданското образование следователно е по-ефективно в училищна среда, която дава възможност на учениците да изпитат на практика ценностите и принципите на демократичния процес. Всички страни са въвели някаква форма на регулация, за да насърчат участието на учениците в училищното управление, независимо дали под формата на представители на класа, ученически съвети или ученическо представителство в управителните органи на училището. Колкото по-високо е нивото на образование, толкова по-често се срещат разпоредби, позволяващи участието на учениците в училищното управление. Демократичната култура и процеси в училищата също имат по-силно присъствие чрез актове или препоръки относно участието на родители в училищното управление. Всички страни, с изключение на Кипър, Швеция и Турция, са въвели такива мерки в основното и средното образование. Освен законодателни актове и препоръки, около една трета от страните съобщават, че са стартирали национални програми за обучение за насърчаване на участието на ученици и родители в училищното управление, както и за засилване на техните умения в тази област. Освен това, в малка част от страните, външното училищно оценяване в момента е насочено към въпроса за училищното управление, като се разглежда например степента на участие на ученици, родители и учители в различните процеси на вземане на решения или консултативните органи на ниво училище. Въз основа на наличната информация не може да се намерят доказателства за наличието на недвусмислена връзка между, от една страна, съществуването на нормативна база и официални препоръки за участието на ученици в училищното управление и, от друга страна, нивото на ученическо участие в училищните избори, измерено чрез Международното проучване на гражданското образование (ICCS) през 2009г. Примери за силни и слаби асоциации може да се намерят в много европейски страни.

13


Гражданско образование в Европа

Широк кръг от програми и структури предоставят практически опит в областта на гражданството извън училище Практиката в европейските страни разкрива три основни начина за насърчаване на участието на младите хора в дейности, свързани с гражданството, извън училище. Първо, в около една трета от европейските страни ръководните документи, като националните учебни програми, както и други препоръки и правила, насърчават участието на учениците в местната общност и в обществото като цяло. Второ, повечето европейски страни подкрепят образователните институции в предоставянето на своите ученици и гимназисти на възможности за усвояване на граждански умения извън училище посредством различни програми и проекти. Работата с местната общност, откриването и практикуването на демократично участие в обществото и решаването на актуални въпроси, като например опазване на околната среда, както и сътрудничество между поколенията и нациите, са примери за дейности, подкрепени от националните програми, финансирани с публични средства. И накрая, съществуват политически структури, най-вече в системата на средното образование, предназначени да предоставят на учениците форум за дебати и да им позволят да изразят своето мнение по въпросите, които ги засягат. В някои страни тези въпроси са строго свързани с училищния живот, докато в други могат да се отнасят до всички въпроси, пряко засягащи децата и младите хора. Данните от Международното изследване на гражданското образование (ICCS) от 2009г. показват, че според училищните директори, учениците в осми клас имат повече възможности да участват в редица обществени дейности, свързани с гражданството, в някои държави, отколкото в други. Тези резултати вероятно предполагат необходимостта от подновяване на усилията за разработване на национални програми или проекти, или за предоставяне на по-голяма подкрепа за местни инициативи, насърчаващи този вид извънучилищни дейности, които водят до подобряване на гражданските компетентности.

Оценката по гражданство все още поставя някои предизвикателства Оценката е неразделна част от процеса на преподаване и учене и трябва да бъдат разработени подходящи инструменти за оценяване, които да гарантират, че гражданското образование, подобно на останалите учебни дисциплини, получават адекватна оценка. Липсата на правилна оценка води до затруднения при въвеждането на гражданството като отделен предмет, както докладват норвежките учители. Оценките, получени по задължителния самостоятелен предмет гражданство обикновено се взимат под внимание при вземането на решения за преминаване на ученика към следващото ниво на образование, или при връчване на удостоверение за завършено начално или съответно средно образование. Въпреки това се наблюдават някои изключения от тази обща тенденция, най-вече в случаите, когато за преминаването към следващо образователно ниво се разчита изключително на външни изпити по ограничен брой теми, които не включват отделния предмет по гражданство. Всъщност, оценяването на постиженията по учебните предмети, свързани с гражданството, обикновено се извършва единствено текущо. Само в две държави тези учебни предмети са систематично включени във външните, заключителни изпити. Що се отнася до други ключови компетентности, определени на европейско равнище, става ясно, че оценката на социалните и гражданските компетентности изисква методи за оценяване, които обхващат не сами измерването на получените теоретични знания, но и придобитите практически умения и формираните нагласи. В това отношение има някои интересни примери, които заслужават внимание. Първо, някои страни са започнали да изработват инструменти за оценяване, които да се прилагат от учителите, или национално стандартизирани тестове за всички ученици, които си поставят за цел оценяване на социалните и гражданските компетентности, независимо от конкретния учебен предмет; те са насочени към знанията, уменията и нагласите на учениците. Второ, около една трета от държавите са изработили единни указания на ниво средно образование за оценка на участието на учениците в училищния живот и в обществото като цяло. Тази оценка се извършва под различни форми, включително създаване на лични профили за учениците, утвърждаване на тяхното участие в свързани с темата извънучилищни дейности чрез предоставяне

14


Резюме

на окончателно удостоверение или оценка на постиженията в учебни предмети, свързани с гражданството, въз основа на критерии, отнасящи се до участието на учениците в училище и/или в общността.

Необходимост от подобрения в обучението и продължаващата професионална квалификация на учителите и ръководителите на училища Що се отнася до обучението на учителите, общата картина показва, че са необходими повече усилия за укрепване на компетентностите на учителите в преподаването на гражданство. Възможностите за обучение на учители-специалисти по гражданско образование все още не са налице във всички държави, а такива има единствено в Австрия и Обединеното кралство (Англия) или чрез програми за продължаващо професионално развитие, или чрез програмите за първоначално обучение на учители. Необходимите квалификации за преподаване на гражданско образование са предимно общи по своето естество на ниво основно училище, а в средното образование в областта на гражданското образование обикновено са интегрирани в рамките на курсовете за първоначално обучение на учители за специалисти по история, география, философия, етика/религия, социални науки и икономика. Много малко страни са определили единен набор от общи компетентности, пряко свързани с гражданството, които всички новоквалифицирани учители в средното образование следва да придобият, въпреки че в повечето страни вече е осигурен интердисциплинарен статут на отделни елементи от този предмет. И накрая, едва няколко на брой страни съобщават, че са ревизирали съдържанието на програмите за първоначална подготовка на учителите след провеждане на реформа в учебните програми за гражданството. Предвид все по-засилващото се разбиране относно значението от прилагане на цялостен подход на ниво училище за подпомагане на гражданското образование, в някои страни вече са издадени конкретни препоръки относно ролята на училищните директори в този процес. Понякога за тази роля се осигурява специфично обучение в рамките на специални програми за училищни директори и/или чрез други форми на продължаващо професионално развитие.

15


ГЛАВА 1: УЧЕБНА ПРОГРАМА ЗА ГРАЖДАНСКО ОБРАЗОВАНИЕ: ПОДХОДИ, УЧЕБНО ВРЕМЕ И СЪДЪРЖАНИЕ Мястото, отредено на гражданското образование в рамките на учебната програма на европейските страни, като цяло, отразява значението, което отговорните институции за вземане на решения в сферата на образованието отдават на тази предметна област. В други случаи, формулирането и разработването на учебния план за гражданството е повлияно и от преобладаващите образователни политики и практики в процесите на преподаване и учене. Голямо влияние през последните години оказва Европейската препоръка от 2006г. ( 10), която включва социалните и гражданските компетентности като част от ключовите компетентности, които всеки гражданин трябва да има за изграждането на европейско общество на знанието. Според Съвместен доклад на Съвета и на Комисията от 2010г., целите, знанията и уменията, свързани с ключовите компетентности, заемат все по-централно място и се открояват все по-отчетливо в учебните програми на държавитечленки. Освен това, тенденциите за нарастваща автономия, която позволява на училищата поголяма гъвкавост в организиране на образователното съдържание, както и нарасналото значение на интердисциплинарните подходи (Рей, 2010г.), може да окажат въздействие върху начина, по който са организирани учебните програми по гражданско образование. Подробните цели и съдържание на гражданското образование са различни в различните части на Европа, но основната цел на тази предметна област като цяло е да се гарантира, че младите хора ще станат активни граждани, способни да допринесат за развитието и благополучието на обществото, в което живеят. Разбирането за гражданско образование обикновено се гради върху четири основни аспекта: а) политическа грамотност; б) критично мислене и аналитични умения; в) нагласи и ценности; г) активно участие. Въпреки че всички образователни системи подчертават важността на гражданското образование и придобиването на социални и граждански компетентности, различни са начините, които всяка държава е избрала за прилагане на тази предметна област на училищно ниво. Тази глава разглежда мястото на гражданското образование в официалните учебни програми и предоставя общ преглед на различните подходи, използвани в отделните държави. Настоящата глава е разделена на четири раздела. В първия Раздел се изследват основните учебни подходи, използвани за предоставяне на гражданско образование в училище. Гражданското образование (или елементи от него) може да се преподава(т) като самостоятелен предмет, като предмет, интегриран в друг изучаван предмет или предметна област на учебната програма, и/или като предмет, изучаван чрез интердисциплинарен подход. Вторият Раздел е посветен на действащите препоръки относно учебното време, отделено на гражданството като самостоятелен предмет. В третата част се анализират поставените цели за предмета, както и познанията, разбирането и уменията по държави. И накрая, последната част на главата представя част от резултатите от Международното изследване на гражданското образование от 2009г. (ICCS). Данните се базират на учебните програми на национално или централно ниво. Терминът "учебни програми" се тълкува в широк смисъл и означава всички официални ръководни документи, включващи програми на обучение или каквито и да било от следните елементи: учебно съдържание, образователни цели, цели за постигане, насоки за оценяване на учениците или учебните програми. Специфичните правни разпоредби и актове в някои страни също са взети под внимание. Списък на всички тези документи, подредени по страни, е представен в приложението. Възможно е във всеки един момент в дадена страна да бъде в сила повече от един вид ръководен документ, който съдържа разпоредби, свързани с гражданското образование, които може да налагат на училищата с различна степен на задължителност. Възможно е, например, да съдържат съвети, препоръки или правила. При все това, независимо от степента на задължителност, всички те изграждат основна рамка, в която училищата имат възможност да развиват собствени форми на преподаване, чрез които да отговарят на нуждите на своите ученици (EACEA/”Евридика”, 2011, стр. 41). (10)

Препоръка на Европейския парламент и на Съвета относно ключовите компетентности за учене през целия живот (декември 2006г.). http://eur-lex.europa.eu/LexUriServ/LexUriServ.do?uri=OJ:L:2006:394:0010:0018:en:PDF

17


Гражданско образование в Европа

1.1. Подходи към гражданското образование Този Раздел се отнася най-вече до задължителното предоставяне на гражданско образование. Изчерпателна информация относно подходите, използвани във всяка страна, може да бъде намерена в приложението. Гражданското образование е част от учебната програма във всички страни и се осъществява чрез предмет (самостоятелен или интегриран) и/или чрез интердисциплинарен подход. В повечето страни гражданското образование е включено във всички нива на образованието (вж. Фигура 1.3). Въпреки това, в отделни случаи, елементи, свързани с гражданското образование, са вплетени в общи цели и ценности на образователната система, но няма изисквания за преподаване на предмета гражданство, нито пък за въвеждането му чрез интердисциплинарен подход. Това се отнася за Белгия (немскоговорящата общност) и Дания на ниво средно образование, както и за Обединеното кралство (Англия) и Турция на ниво основно образование и втори гимназиален етап на средното образование ( 11). Въпреки това, в Белгия (немскоговорящата общност), интердисциплинарният статус на гражданското образование предстои да се засили на ниво средно образование чрез въвеждането на предметни рамки (Rahmenpläne) през 2012 г.

1.1.1. Подход за въвеждане на гражданското образование като отделен предмет или интегрирането му в по-широки предмети/области от учебната програма В 20 образователни системи, учебните програми на централно ниво третират гражданското образование като задължителен отделен предмет, понякога започващ на ниво основно училище, но по-често в първия и/или втория етап на средното образование (вж. Фигура 1.1). При сравняване на тази ситуация с предишното проучване на "Евридика" за гражданското образование (2005г.), става ясно, че три страни (Испания, Нидерландия и Финландия) са успели да възприемат подхода на отделен предмет. В Норвегия, отделният предмет, включващ елементи от гражданското образование "Работа на ученическия съвет", въведен през 2007г. ще бъде премахнат от учебната програма от 2012/13г., след оценка на училищните практики по инициатива на Генерална дирекция за образование и обучение (вж. Раздел 4.3). Съдържанието на този предмет ще бъде интегрирано в други предмети, и по-конкретно социални науки и нови избираеми предмети на първия гимназиален етап от средното образование. В допълнение, гражданството като отделен предмет може да бъдат въведено и от отделни училища, в контекста на тяхната автономия по отношение на учебната програма на училищно ниво. Така например, в Чешката република, в системата на средното образование, училищата имат независимото право да решават дали да изучават гражданство като самостоятелен учебен предмет, тъй като се ползват от автономия при предоставяне на основната област на обучение, към която е интегриран предметът "Обществени науки", а именно "Човек и общество". Освен това, в Обединеното кралство (Англия), незадължителните програми за обучение по гражданство, организирани в основното училище и на втория гимназиален етап от средното образование след задължителното образование, са прилагани или като отделни предмети, или са интегрирани в други. И накрая, гражданското образование като избираем самостоятелен предмет се среща в основното и/или средното образование, например в Румъния, Словения и Норвегия.

(11)

Само годините от втория гимназиален етап на средното образование, след задължителното обучение, в случая с Англия.

18


Глава 1: Учебна програма за гражданско образование: подходи, учебно време и съдържание

Фигура 1.1: Предоставяне на отделен задължителен предмет, фокусиран върху елементи на гражданското образование, в съответствие с националните учебни програми (нива ISCED 1, 2 и 3), 2010/2011г.

Отделен предмет на ниво основно образование Отделен предмет на ниво средно образование Не като отделен предмет на ниво основно или средно образование Няма налични данни

Източник: Евридика (Eurydice).

Обяснителна бележка За информация относно конкретните учебни години, в които е определен за изучаване даден задължителен предмет, вж. Фигура 1.2.

Бележки по отношение на отделните държави Чешката република: Предоставянето на отделен предмет, фокусиран върху гражданското образование по нива ISCED 2 и 3, зависи от даденото училище. Германия: Фигурата илюстрира съществуващите политики, координирани между провинциите (Länder). Ситуацията може да е различна в отделните провинции. Ирландия: Отделен избираем предмет "Политика и общество" е разработен и очаква реализация на ниво ISCED 3. Португалия: От 2011/2012г. е въведен отделен задължителен предмет "Обучение по обществени науки" с продължителност 1 година в системата на общото средно образование. Въпреки че обучението по обществени науки е интегрирано в рамките на недисциплинарни учебни области, в действителност училищата отделят един определен период на обучение по гражданство за целия деветгодишен срок на основното образование. Турция: Въпреки че формално няма ниво ISCED 2 в турската образователна система, за целите на сравнението, класове 1-5 може да се възприемат като ниво ISCED 1, а класове 6, 7 и 8 може да се възприемат като ниво ISCED 2.

Гражданското образование съществува като задължителен отделен предмет в основното и средното образование в Естония, Гърция, Испания, Франция, Португалия и Румъния. Франция и Португалия въвеждат гражданско образование от най-ранна възраст (6 години). В други държави предметът е част от задължителната учебна програма на първия или втория гимназиален етап от средното образование, с изключение на Кипър, Полша, Словакия, Финландия и Обединеното кралство (Англия), където е част от учебната програма в първия гимназиален етап на средното образование и обхваща поне една година от втория гимназиален етап от средното образование (вж. Фигура 1.2). Когато гражданското образование се изучава като отделен предмет, продължителността на учебното време като задължителен предмет варира значително в различните държави. Задължителният период е особено продължителен във Франция, където гражданско образование се преподава в училищата в продължение на цели 12 години - от основното училище, през първия гимназиален етап на средното образование до втория гимназиален етап на средното образование. В Португалия обучението продължава девет години; шест години в Полша, Словакия и Финландия; пет години в Естония и Обединеното кралство (Англия), четири години в Гърция, Испания и Румъния, и три години в Ирландия, Люксембург и Норвегия. В Кипър, Нидерландия, Словения и Хърватия предметът е задължителен за изучаване само в продължение на две години и само една година в България и Турция. В Литва училищата са свободни да избират как да разпределят двата седмични часа за гражданско образование;

19


Гражданско образование в Европа това време може да е разпределено в рамките на две години, като се преподава по един час на седмица; или да се преподава в продължение на една година, по два учебни часа на седмица.

Фигура 1.2: Гражданското образование като отделен предмет или интегриран в други предмети, по възраст, в съответствие с националните учебни програми, 2010/2011г. Възраст

Възраст

Ages

Ages

Интегриран в други предмети

Отделен предмет

Източник: Евридика (Eurydice).

20

:

Няма налични данни


Глава 1: Учебна програма за гражданско образование: подходи, учебно време и съдържание Обяснителна бележка В тази фигура е обхванато само задължителното изучаване на гражданско образование.

Бележки по отношение на отделните държави Германия: Фигурата илюстрира съществуващите политики, координирани между провинциите (Länder). Ситуацията може да е различна в отделните провинции. Испания: Централните ръководни документи показват, че предметът "Образование за гражданство и правата на човека" трябва да бъде преподаван в една от двете степени на последния цикъл на ниво ISCED 1 и в една от първите три години от ниво ISCED 2. Правителството на всяка автономна общност решава самостоятелно в кой от тези класове да се преподава предметът, в рамките на своята териториална юрисдикция. На тази фигура са представени 5-ти и 8-ми клас, тъй като те са най-честата практика. Португалия: Вижте бележката за страната към Фигура 1.1.

В преобладаващата част от страните, гражданското образование е интегрирано в няколко предмета или образователни/учебни области, независимо дали се преподава или не като отделен задължителен предмет (вж. Фигура 1.2). Учебната област обединява съдържанието или целите от няколко тясно свързани дисциплини или предмети в определен блок на преподаване. В Белгия (фламандската общност), Чешката република (нива ISCED 2 и 3), Унгария и Нидерландия, гражданското образование е интегрирано в учебни области, които по преценка на училището могат да бъдат организирани в учебни блокове. Предметите, които включват аспекти на гражданското образование, са предимно социални науки, история, география, езици и етика/религия. В първите години на училищното образование отделни аспекти на гражданското образование могат да бъдат включени в даден предмет или учебна област, която се занимава с основните понятия за разбиране на света и обществото, като например "Лична и световна ориентация" в Нидерландия. Природните науки и математиката, както и образованието по физическа култура и изкуства, също са застъпени в някои страни като имащи принос за гражданското образование (вижте приложението за пълна информация по тази тема). Разликата между подходите "отделен предмет" и "интегриран предмет" не предполага непременно големи различия между страните по отношение на съдържанието на учебната програма за гражданството. В повечето случаи, интегрираните предмети или области от учебната програма включват цели или съдържание, свързани с гражданството. Така например в Латвия, предметът "История на Латвия" има за цел да "подкрепи развитието на отговорни и толерантни граждани за демократична Латвия ( 12). В няколко случая, по-широки области от учебната програма включват отделен раздел, посветен на гражданското образование. Отново в Латвия, четири отделни предмета (Етика, Здравно образование, Въведение в икономиката и Обществени науки), са интегрирани в учебната област на социалните науки и се изучават през целия период на задължителното образование. Гражданското образование може да се предлага и като част от комбиниран предмет, например в Австрия. В тази страна предметът "История, социални науки и гражданско образование" се преподава в първия и втория гимназиален етап на средното образование, а специален акцент се поставя върху елемента гражданство в последната година от първия гимназиален етап на средното образование. И накрая, в Белгия (френскоговорящата общност) специален указ от 2007г., насочен към укрепване на гражданското образование в училищата, определя списък от теми, които трябва да се изучават в часовете по френски език, история и география през последните две години от средното образование.

1.1.2. Интердисциплинарният подход В някои страни гражданското образование има статут на интердисциплинарно измерение на учебната програма. Когато е възприет този подход, той винаги се комбинира с други предметно-базирани подходи. Имайки интердисциплинарно измерение, гражданското образование се предоставя, като всички учители допринасят за изпълнението на съответните цели, включени в техния учебен предмет, съгласно националните учебни програми. До известна степен всички страни придават интердисциплинарен статут на гражданското образование, тъй като във всички се включват цели, свързани с тази учебна област, в уводните раздели на техните национални учебни програми. В допълнение към тези общи цели, националните учебни програми в повечето европейски страни наблягат на гражданското образование в

(12)

www.visc.gov.lv

21


Гражданско образование в Европа раздели, посветени на интердисциплинарни теми, ключови компетентности или в рамките на определено учебно съдържание.

Фигура 1.3: Интердисциплинарният подход към гражданското образование, интегриран в националните учебни програми (нива ISCED 1, 2 и 3), 2010/2011г.

Елементи на включени

гражданското

образование,

в: интердисциплинарни теми/ ключови компетентности/области от учебното съдържание Само като общи цели на образователната система

Няма налични данни

Източник: Евридика (Eurydice).

Обяснителна бележка Интердисциплинарното измерение може да се прилага във всяко от трите училищни нива ISCED. Повече подробности по този въпрос могат да бъдат намерени в приложението.

Бележки по отношение на отделните държави Белгия (френскоговорящата общност) Интердисциплинарният елемент произтича от задължението на училищния директор да организира интердисциплинарна дейност, занимаваща се с обучение за активна и отговорна гражданска позиция, най-малко веднъж на всеки две години за целия срок на нива ISCED 1 до 3. Белгия (немскоговорящата общност): „Предоставянето на възможност на учениците да допринесат за формирането на обществото" е една от основните цели на всички рамкови програми, които определят необходимите умения за усвояване от учениците до края на ниво ISCED 1 и 2, във всяка дисциплина или група от научни дисциплини. Чешката република: Предоставянето на отделен предмет, фокусиран върху гражданското образование по нива ISCED 2 и 3, зависи от конкретното училище. Германия: Фигурата илюстрира съществуващите политики, координирани между провинциите (Länder). Ситуацията може да е различна в отделните провинции. Кипър и Исландия: Новите учебни програми, които са в сила от септември 2011г. и които предстои да бъдат въведени от 2011/2012г., укрепват интердисциплинарния елемент на гражданското образование. Словения: "Култура на гражданство" е един от избираемите елементи в задължителната учебна програма, която училищата са задължени да предлагат на своите ученици на втория гимназиален етап от средното образование. Тези избираеми елементи се предоставят извън нормалния учебен график, обикновено като дни за допълнителни дейности, но училищата са свободни да избират и други методи.

В 13 страни или региони учебните цели, свързани с гражданското образование са включени в националните учебни програми в разделите, отнасящи се до интердисциплинарни теми или ключови компетентности, които се прилагат за целия процес на преподаване и учене, както и за други аспекти на училищния живот.

В Белгия (фламандската общност) учебната програма за 2010г. определя различни интердисциплинарни крайни цели, организирани в четири теми относно гражданското образование (Активно участие, Правата на човека и основните свободи, Демократичната система, и Европейско и международно измерение). Учениците

22


Глава 1: Учебна програма за гражданско образование: подходи, учебно време и съдържание

работят за постигането на тези цели през целия срок на средното образование чрез различни курсове, образователни проекти и други дейности. В Чешката република Рамковите учебни програми от 2007г. за задължително и средно образование във втори гимназиален етап въведоха гражданската компетентност като основна компетентност, която трябва да се изгражда чрез преподавателската и учебната дейност в училище. Освен това чрез Рамковите учебни програми се създават няколко интердисциплинарни теми, свързани с гражданското образование: "Демократично гражданство" (ниво ISCED 1 и 2), "Мислене в европейски и глобален контекст", както и "Мултикултурно образование". Интердисциплинарните теми са определени по отношение на тематичните области, които ще бъдат предоставени, както и като знания, умения, способности, нагласи и ценности, които трябва да се развиват в учениците, чрез преподаване на даден предмет или под формата на индивидуални проекти, семинари, курсове и в рамките на общообразователната среда. В Естония националните учебни програми, въведени през 2011г., въвеждат няколко компетентности, свързани с гражданското образование (ценности, социални умения, комуникативни умения и предприемачески умения), за които са определени специфични знания, умения и нагласи, които следва да се усвояват до края на всяко ниво ISCED. В Испания законодателството от 2006г. по отношение на минималните национални основни програми установява определени умения по "Социални и гражданските компетентности", които трябва да бъдат придобити чрез всички области и предмети на задължителното образование. Във Франция общото ядро от знания и компетентности от 2006г. включва "Социални и граждански компетентности", и уточнява свързаните с тях знания, умения и нагласи, които учениците трябва да придобият в няколко ключови етапа по време на задължителното образование (във 2-рата и 5-тата година на основното образование и последната година на първия гимназиален етап на средното образование). Въпреки това, отделно от училищния живот, само конкретните предмети, посветени на гражданското образование, а не всички учебни дисциплини, са идентифицирани като учебна среда. В Латвия Националните стандарти за задължително (2006г.) и средно образование (2008г.) постановяват, че социалните и комуникативните умения трябва да се развиват в рамките на повечето предмети. Освен това Моделът на програма за задължително обучение предлага организирането на поне една преподавателска единица време на седмица за дискусия върху следните теми: образование, поведение, комуникация, култура, патриотизъм и гражданско участие, здравословен начин на живот, въпроси на безопасността и сигурността по пътищата, и кариерно ориентиране. В Литва учебната програма за началния курс и първия гимназиален етап на средното през 2011г. дефинира понятието "Социално и гражданско образование", като област, която следва да се прилага във всички дисциплини, дейности на неформалното образование и училищното самоуправление. В допълнение, според националната учебна програма от 2009г., за учениците се въвеждат най-малко пет часа задължителни социални дейности годишно в първия гимназиален етап на средното образование. Примери за социални дейности са "дейности за себеизразяване на учениците" в областта на гражданското образование, "укрепване на традициите на училищната общност" и "участие в различни видове социално-културни проекти". В Люксембург Националната основна учебна програма за предучилищно и основно образование за 2010г. включва 'Attitudes relationnelles' (подходи към междуличностните взаимоотношения), съчетавайки четири основни компетентности, които да се развиват в различните области на развитие и учене. В Унгария Националната основна програма за основното и средното образование във втория гимназиален етап за 2007г. предвижда сред основните си цели няколко ключови компетентности, свързани с гражданското образование: социални и граждански компетентности, системи за комуникация на майчин език, умения за учене, чувство за инициатива и предприемачество. Основните задачи за развитие, възложени на училищата въз основа на ключовите компетентности, предполагат развиване на способности, ценностни ориентации и нагласи, свързани с "Образованието за активно гражданство и демокрацията" през целия процес на обучение в училище и участие в училищния живот. В Полша в момента действат две основни учебни програми (в сила съответно от 2002г. и 2008г.), според които разработването на набор от нагласи, свързани с гражданското образование, е задача за целия учебен процес.

23


Гражданско образование в Европа

Във Финландия основният набор от учебни програми за задължителното (2004г.) и средното образование във втория гимназиален етап (2003г.) предвиждат "гражданство и предприемачество с активно участие" като интердисциплинарна тема, която да бъде включена във всички учебни дисциплини, според всеки отделен предмет, и това трябва да бъде надлежно отразено в училищната методика и култура. В Обединеното кралство (Шотландия) "Отговорни граждани" е една от четирите интердисциплинарни области на Учебната програма за изключителни постижения за 2008г., като допълнително се определя набор от знания, умения и качества, които трябва да бъдат вплетени в процесите на учене и преподаване и в живота на учебните заведения. Освен това, подробният опит и резултати за всички учебни области съдържат редица препратки към гражданското образование. В Норвегия учебната програма за 2006г. постановява, че преподаването на всички предмети следва да допринася за разработването на набор от умения, нагласи и ценности, за насърчаване на социалните и културните умения и за стимулиране на участието на учениците. В Португалия и Австрия, подобни насоки за интердисциплинарния статус на гражданското образование могат да бъдат намерени в конкретни постановления.

В Австрия с указ от 1978г. се въвежда гражданското образование като "неразделен образователен принцип" (Grundsatzerlass Politische Bildung) за всички видове австрийски училища и на всички нива на образование. Това е залегнало в единна система от 12 принципа за предоставянето на знания и разбиране, както и за развитието на умения и нагласи. В Португалия с указ от 2001г. "Образованието за гражданство" се определя като неделим елемент във всички учебни програми в основното и средното образование; освен това трябва да бъде осигурено чрез тематични дейности. В указа се уточняват също така свързаните цели на обучението. В шест страни или региони гражданското образование е интегрирано в или е определено като интердисциплинарна учебна област, за чието осъществяване трябва да допринасят всички учители.

В Италия в контекста на осъществяваната в момента интердисциплинарна учебна област "Гражданство и Конституция", стартирала през 2008г., всички учители трябва да включват целите, свързани с гражданството и Конституцията в преподаването на своите предмети или предметни области. Те трябва също така да инициират учебни проекти, насочени към задълбочаване на знанията на учениците по Конституцията на Италия и развитието на ценности за активно гражданство. Въпреки това, оценяването на учениците във връзка с тези специфични дейности е отговорност на учителите, преподаващи в областта на историятагеографията/социалните науки. В Ирландия на ниво основно образование гражданството е включено в програмата за социално, личностно и здравно образование, като идеята е да се развива в комбинация от формални и индивидуални форми за обучение (положителен училищен климат и атмосфера, определено време в учебния график и интегриран подход в различни предметни области). В Обединеното кралство (Уелс) учебната програма от 2008г. определя компетентностите в областта на гражданското образование като част от една по-широка рамка, която да обхваща всички дейности на училището или колежа за насърчаване на социалното измерение в ученето и развитието на децата от 7 до 14-годишна възраст и заляга в основата на Основните компоненти на обучението на децата на възраст 14-19 години, които се отнасят до рамката за Личностно и социално образование (PSE). В Северна Ирландия Учебната програма за 2007 г. включва гражданското образование в учебните области "Личностно развитие и взаимно разбиране" и "Учене за живот и работа" на ниво основно и средно образование. Трябва да се осигури разнообразие от възможности за обучение по време на игра и в рамките на планираните дейности / теми във всички учебни области. В Шотландия учебната област "Здравеопазване и благосъстояние", която е отговорност на всички общопрактикуващи лекари, съдържа различни практики и резултати в съответствие с гражданското образование. В Хърватия Рамковата учебна програма за 2010г. определя знанията, уменията, възможностите и нагласите за интердисциплинарната програма "Образование по правата на човека и демократичното гражданство". Тези цели могат да бъдат приложени чрез интердисциплинарен подход, като отделен избираем предмет, като извънкласни дейности, като например проекти, дейности в общността, или могат да бъдат систематично прилагани през цялата учебна програма.

24


Глава 1: Учебна програма за гражданско образование: подходи, учебно време и съдържание

1.2. Препоръчително учебно време Във всички образователни системи се подчертава значението на гражданското образование, но не всички страни са уточнили продължителността на учебното време, посветено на тази предметна област. Препоръки относно учебното време съществуват главно в страните, където гражданското образование се преподава като самостоятелен предмет. Те се различават значително в отделните държави и в редица страни са претърпели промени в резултат на последните реформи в подходите за преподаване на гражданство. Този Раздел разглежда минималното препоръчително учебно време на гражданско образование в основното и общото средно образование (в първия и втория гимназиален етап) в Европа. Фокусът в този анализ е поставен върху учебното време, в часове, за гражданско образование, организирано като самостоятелен предмет, като тук препоръките са по-конкретни като цяло. Някои страни, в които е възприет интегрираният подход, също са посочили учебното време за предмета, в който е интегрирано гражданството (например социални науки в Латвия) или за по-широките области от учебната програма, които обхващат няколко предмета, включително гражданско образование (например Чешката република, Дания, Финландия и Норвегия). Следва да се отбележи, че в тези случаи учебното време, предвидено конкретно за предмета на гражданство, не може да бъде ясно идентифицирано. Въпреки това, в Австрия е възможно да се изчисли учебното време, посветено на гражданското образование, като специален акцент се поставя върху гражданското образование в рамките на интегрирания предмет "История, социални науки и гражданско образование" в рамките на последната година от първия гимназиален етап на средното образование. В около половината от всички европейски страни гражданското образование се изучава като отделен предмет (вж. Фигура 1.2). Точното учебно време за предмета може да бъде посочено за всяка една от тези страни, с изключение на Нидерландия, Финландия и Обединеното кралство. В Нидерландия и Обединеното кралство не е обичайна практика да се посочва учебното време за всяка учебна област; училищата могат да решават самостоятелно как да разпределят времето от учебната програма по конкретни предмети в рамките на училищната автономия. Трябва също така да се отбележи, че учебното време, предвидено за гражданско образование, може да надвишава значително броя на часовете, посочени по-долу във Фигура 1.4. В повечето от тези страни подходът „отделен предмет” не е единственият прилаган модел и учебното време за гражданско образование може да бъде удължено посредством другите подходи, описани по-горе в тази глава. Освен това, в няколко страни гражданското образование може да бъде задължително само за някои ученици (обикновено във втория гимназиален етап от средното образование), в зависимост от клона или образователната област, която са избрали. Например, "Законът всеки ден" е задължителен курс за ученици, които са избрали областта на социалните науки във втория гимназиален етап от средното образование в Естония. По същия начин, специален курс, озаглавен "История, социални науки и гражданско образование", се изучава като задължителен предмет в общообразователните средни училища в Австрия. Елементи на гражданското образование в някои страни се преподават като част от гъвкавата учебна програма, какъвто е случаят с предмета "Политика и право" в Латвия. В страните, които издават препоръки за гражданско образование, учебното време се разпределя за определени нива на образование и обикновено е концентрирано основно в средното образование. Само шест страни (Естония, Гърция, Испания, Франция, Португалия и Румъния) имат препоръки за основното образование (ниво ISCED 1). Въпреки това, нито една от тези страни не е определила учебно време изключително и само за това ниво. Повечето страни определят часовете за преподаване на гражданско образование в първия гимназиален етап от средното образование (ISCED 2). В шест от тях (Ирландия, Литва, Австрия, Словения, Норвегия и Турция), учебно време за гражданско образование е определено само на това образователно ниво. България, Люксембург и Хърватия са единствените страни, където учебно време е определено само за втория гимназиален етап от средното образование. Само в четири страни (Естония, Гърция, Испания и Франция) са издадени препоръки и за трите образователни нива. В Естония, Гърция и Испания учебното време в системата на средното образование е значително повече, отколкото в основното образование, докато във Франция учебните часове, посветени на гражданското образование, са съсредоточени предимно в основното и средното образование от първия гимназиален етап.

25


Гражданско образование в Европа

Фигура 1.4: Средно минимално учебно време, предвидено за гражданско образование като отделен предмет през условна година, въз основа на препоръките за основното и общото (първи и втори гимназиален етап) средно образование, 2010/2011г.

Часове

Часове

BG ISCED 1 ISCED 2

ISCED 1 ISCED 3

ISCED 2

ISCED 3

Няма налични данни

EE 17.5

11.6

17.5

AT

PL

ISCED 1

Not specified

ISCED 2

Източник: Евридика (Eurydice).

ISCED 3

IE

EL

ES

FR

8.8

8.3

30.0

15.0

17.5

15.0

35.0

PT

RO

27.0

15.0

27.0

10.0

4.4

15.0

16.3 18.6

23.0

CY

LT

28.0

4.0

16.0

16.0

8.0

SI

SK

NO

17.5

24.8

22.3

6.2

LU

21.1 HR

TR 16.0

12.6

Обяснителна бележка Фигурата показва средния минимален брой часове (астрономически), определени за задължителното преподаване на гражданство като отделен предмет в основното и средното образование (първи и втори гимназиален етап). Учебното време, посочено на тази фигура, се основава на националните препоръки за минималните изисквания за посочената референтна година. За всяка година от основното и средното образование (първи и втори гимназиален етап), преподавателската натовареност е изчислена чрез умножаване на средното дневно натоварване по броя на преподавателските дни в годината. Прекъсвания за отпуска или поради други причини, както и времето, предвидено за допълнителни уроци, не са взети под внимание. Общото учебно време за предмета всяка година се добавя, за да се получи общата преподавателска натовареност в часове за основното и средното образование (първи и втори гимназиален етап). За да се получи условната година, тези стойности са разделени на броя на годините, през които се предоставя гражданско образование, съответстващ на продължителността на всяко образователно равнище.

Бележки по отношение на отделните държави Германия: Фигурата илюстрира съществуващите политики, координирани между провинциите (Länder). Ситуацията може да е различна в отделните провинции. Португалия: Посоченото учебно време се основава на обща практика; официалното разпределение на учебното време се отнася за по-широка недисциплинарна област от учебната програма, съдържаща теми, различни от гражданското образование. Турция: Въпреки че формално няма ниво ISCED 2 в турската образователна система, за целите на сравнението, класове 1-5 може да се възприемат като ниво ISCED 1, а класове 6, 7 и 8 може да се възприемат като ниво ISCED 2.

При сравнение на средната годишна стойност за учебното време, определено за гражданското образование, трябва да се подходи с повишено внимание, тъй като има съществени структурни различия между страните, като например разлики в продължителността на основното и средното образование и броя години, отделен за преподаване на гражданско образование (вж. Фигура 1.2). Разглеждайки трите образователни нива, става видно, че средното годишно учебно време, посветено на гражданското образование, се различава значително между отделните европейски страни. От шестте страни, които имат препоръки за преподаване на гражданско образование на ниво основно училище, средното годишно разпределение е най-голямо във Франция (30 учебни часа), където гражданско образование се изучава непрекъснато от шестгодишна възраст. Най-малко учебно време на ниво основно образование е установено в Естония (4,4 учебни часа), където гражданското образование обхваща само една година в този етап от образованието, но за сметка на това му се отделя повече внимание в системата на средното образование. В първия гимназиален

26


Глава 1: Учебна програма за гражданско образование: подходи, учебно време и съдържание

етап от средното образование препоръчителното учебно време отново е най-високо във Франция (28 учебни часа), докато в Кипър средната годишна стойност е само четири учебни часа, тъй като гражданското образование трае само една година на това ниво. Тези значителни различия са валидни и за ниво средно образование, където в Испания препоръката е за най-висок средногодишен брой учебни часове (35). Словакия отчита най-малък брой учебни часове на този етап (6.2), но концентрира своите препоръчителни часове за гражданско образование най-вече в първия гимназиален етап на средното образование. При сравнение на сегашните данни с тези от предишното проучване на "Евридика" за гражданското образование (Евридика, 2005г.), веднага се забелязват някои важни промени. В Литва се е увеличил броят на часовете, препоръчани за предмета гражданско образование на първия гимназиален етап от средното образование, докато за България и Люксембург това е направено на ниво средно образование. Словакия е въвела препоръките на ниво средно образование, където, според предишните данни, такива часове въобще не са предвиждани. Испания е издала препоръки за учебно време по предмета гражданско образование за всички нива на училищното образование. В Норвегия се е увеличил броят на часовете, единствено в първия гимназиален етап от средното образование. Значителни промени са настъпили не само по отношение на препоръчителното учебно време, предвидено за гражданско образование, но също така и спрямо подходите, избрани от страните да предоставят тази предметна област. Така при сравнение с предишното издание на настоящото проучване е видно, че в някои страни или региони в отделните държави, гражданското образование, интегрирано в рамките на други предмети и/или е предоставено като интердисциплинарна тема, е изместило подхода за самостоятелен предмет. Такива промени в подхода може да обяснят отчасти защо вече не съществуват официални препоръки за учебното време, което да бъде посветено на гражданското образование, в страни като немскоговорящата общност в Белгия, Чешката република (на първия гимназиален етап от средното образование), Италия и Латвия.

1.3. Съдържание Учебната програма по гражданско образование се определя по отношение на целите, които трябва да бъдат постигнати, знанията и разбирането, които трябва да бъдат придобити, и уменията, които трябва да бъдат усвоени. Както е видно от Раздел 1.1, при преподаване на гражданството са използвани най-различни подходи, но независимо от избрания подход, учебните планове на европейските страни притежават тези три елемента ( 13). На свой ред този Раздел разглежда всеки един от тези три аспекта на учебните програми, като подчертава общите и специфичните черти на гражданското образование в цяла Европа.

1.3.1. Цели Предишното проучване на "Евридика" очерта три основни категории цели за гражданско образование (Евридика 2005г., стр. 23). В настоящото проучване тези цели са допълнително разграничени в четири основни категории:

изграждане на политическа грамотност (познания за основни факти и разбиране на основни понятия);

изграждане на критично мислене и аналитични умения;

разработване на определени ценности, нагласи и поведение (чувство на уважение, толерантност, солидарност и др.);

насърчаване на активното участие и ангажираност в училище и в общността.

Първата цел - изграждането на политическа грамотност - често включва изучаването на теми като социални, политически и граждански институции; правата на човека, националните конституции, граждански права и отговорности; социални въпроси; признаване на културното и историческото наследство, както и на културното и езиковото многообразие на обществото. Втората цел допълва (13)

Вижте Приложение 1 за подробности относно националните подходи за гражданско образование.

27


Гражданско образование в Европа първата, тъй като критическото мислене е от решаващо значение за развитието на политическа грамотност, защото позволява на младите хора да анализират и оценяват информация по социални и политически въпроси. Третата цел е свързана с ценностите, нагласите и поведението, които учениците трябва да придобият чрез гражданското образование в училище. Без списъкът да е изчерпателен, тази цел може да включва, например, обучение за уважение и междуличностно разбирателство, социални и морални отговорности и изграждане на дух на солидарност с другите. Последната цел, която изисква учениците да участват активно в тяхната общност, им дава възможност да приложат на практика знанията и уменията, ценностите и нагласите, придобити в процеса на обучение, във връзка с първите три цели (за допълнителна информация относно участието на учениците, вж. Глави 2 и 3). Тези четири цели също така отразяват факта, че за да бъде успешно, гражданското образование, преподавано и изучавано в училище, трябва да излиза извън рамките на "тесните, формализирани подходи, които до голяма степен са определени от съдържанието и са основани на знанието. Основната цел е не само да информира, но и да използва тази информация, за да могат учениците да придобият разбиране и да подобрят своя капацитет за активно участие" (Kerr 1999г., стр. 11). Фигура 1.5 показва кои от четирите цели са възложени на гражданското образование на всяко образователно равнище. На практика, всички страни от Мрежата „Евридика” са включили тези четири цели в националните учебни програми на повечето училищни нива. По-конкретно, в половината от изследваните страни се прилагат и четирите цели на всеки етап на училищното образование. Учениците от основното образование до втория гимназиален етап от средното образование трябва да получават подкрепа за изграждане на политическа грамотност и умения за критично и независимо мислене, както и да възприемат конкретни ценности и поведение. Освен това трябва да бъдат насърчавани да участват активно в живота на собственото си училище и местната общност. В останалите държави, всички тези цели се прилагат само на едно ниво от училищното образование. В много редки случаи една от целите не се прилага на нито едно образователно ниво. Такъв е случаят с немскоговорящата общност в Белгия относно целта, свързана с "насърчаване на активното участие и ангажираност", а в Дания става дума за същата цел, но само когато се прилага на местно ниво. И накрая, в четири от изследваните страни нито една от целите не се препоръчва за едно или повече нива на образование: в Дания на ниво основно училище, за немскоговорящата общност в Белгия на ниво средно образование, и в Турция и за двете образователни нива. Много малки са разликите в общия брой страни, възприели различните цели. "Развитие на ценности, нагласи и поведение", обаче, е най-често препоръчваната цел в различните страни и на различни образователни нива, докато целта за "насърчаване на активното участие и ангажираност на ниво общност" е най-слабо застъпена в препоръките. Трябва да се помни обаче, че в някои страни участието на учениците е резултат от училищна инициатива или като част от специфична национална инициатива или програма, а не от препоръка по учебната програма (вж. Глава 3). И накрая, при сравнение на целите в различните образователни нива, отново се очертават няколко разлики. На ниво основно образование официалните учебни програми във всички страни включват целта "Развитие на ценности, нагласи и поведение". Същото е валидно и за двете познавателни цели, свързани с "развитие на политическата грамотност" и "изграждане на критично мислене и аналитични умения". Последната цел, която насърчава учениците към по-активна роля, се препоръчва в по-малък брой страни, но все още е относително широко застъпена. Трябва да се отбележи, че в това отношение се наблюдават интересни разлики между някои страни. Така например, в Исландия националните учебни програми препоръчват учениците от основното училище да участват активно в училищния живот, но не и извън него. И обратното, в Испания учениците от основното училище се стимулират да бъдат активно ангажирани с дейности в местната общност, но не и в училище. На първия гимназиален етап от средното ниво, с изключение на много малко страни, официалните учебни програми за гражданско образование препоръчват и четирите цели, но "развитието на ценности, нагласи и поведение" се прилага навсякъде. На втория гимназиален етап от средното образование по-малко на брой страни предоставят препоръки за изпълнението на всички четири цели в сравнение с първия гимназиален етап, а в някои случаи и в сравнение с нивото на основно образование. Целта за изграждане на политическа грамотност, обаче, се препоръчва по-често на втория гимназиален етап от средното образование, отколкото на ниво основно училище.

28


Глава 1: Учебна програма за гражданско образование: подходи, учебно време и съдържание

Насърчаване на активното участие и ангажираност ve на ниво общност

Насърчаване на активното участие и ангажираност ve на ниво училище

Развитие на ценности, нагласи и поведение (чувство за уважение, толерантност, солидарност пр.)

Придобиване на критично мислен е и аналитични умения

Изграждане на политическа грамотност (основни факти, ключови понятия)

Фигура 1.5: Цели на гражданското образование съгласно препоръките в националните учебни програми (ISCED 1-3), 2010/2011г.

3

ISCED 1 ISCED 2 ISCED 3

Обяснителна бележка Тази фигура взема под внимание всички възможни подходи за гражданско образование, както е посочено в Приложение 1, включително случаите, когато гражданското образование е само вплетено в общите цели на образователната система.

Бележки държави

по

отношение

на

отделните

Германия: Фигурата илюстрира съществуващите политики, координирани между провинциите (Länder). Ситуацията може да е различна в отделните провинции. Турция: Въпреки че формално няма ниво ISCED 2 в турската образователна система, за целите на сравнението, класове 1-5 може да се възприемат като ниво ISCED 1, а класове 6, 7 и 8 може да се възприемат като ниво ISCED 2.

Източник: Евридика (Eurydice).

1.3.2. Знания и разбиране Младите хора се нуждаят от все по-широк кръг от знания, за да могат пълноценно да изпълняват ролята си на граждани, и това е отразено в националните учебни програми за гражданство. Областите на знания или темите, определени в националните учебни програми, са показани на

29


Гражданско образование в Европа

Фигура 1.6. Те могат да бъдат групирани в три основни категории: национална социалнополитическа система, социални въпроси и европейско и международно измерение. Най-честите теми са свързани с познаване и разбиране на социално-политическата система на съответната страна, правата на човека и демократичните ценности, както и принципите на равенство и справедливост. Тези теми са традиционно изучаваните в училище.

ISCED 1

ISCED 2

30

ISCED 3

Европейска история, култура и литература

Европейска идентичност и принадлежност

Национална идентичност и принадлежност

Устойчиво развитие

Толерантност и дискриминация

Културно многообразие

Равенство и справедливост

Демократични ценности

Права на човека

Социалнополит ическа система на държавата

Фигура 1.6: Теми на гражданското образование, препоръчвани в националните учебни програми (ISCED 1-3), 2010/2011г.


Глава 1: Учебна програма за гражданско образование: подходи, учебно време и съдържание

Международни отношения, функциониране на международни организации и др.

Международно измерение: основни икономически / политически / социални въпроси

Международно измерение: история, култура и литература

Функциониране на институциите и перспективи на Европейския съюз

Европейско измерение: основни икономически / политически / социални проблеми

Фигура 1.6 (продължение): Теми на гражданското образование, препоръчвани в националните учебни програми (ISCED 1-3), 2010/2011г.

ISCED 1 ISCED 2 ISCED 3

Обяснителна бележка Тази фигура взема под внимание всички възможни подходи за гражданско образование, както е посочено в Приложение 1, включително когато гражданското образование е само вплетено в общите цели на образователната система.

Бележки по отношение на отделните държави Германия: Фигурата илюстрира съществуващите политики, координирани между провинциите (Länder). Ситуацията може да е различна в отделните провинции. Турция: Въпреки че формално няма ниво ISCED 2 в турската образователна система, за целите на сравнението, класове 1-5 може да се възприемат като ниво ISCED 1, а класове 6, 7 и 8 може да се възприемат като ниво ISCED 2.

Източник: Евридика (Eurydice).

Учебните програми включват съвременните обществени проблеми, с които учениците се сблъскват във всекидневния си живот. Толерантност и борба срещу дискриминацията, културно многообразие и устойчиво развитие са най-честите теми, включени от европейските страни в тази категория. И накрая, националният контекст не е единственият фокус на гражданското образование, европейското и международното измерение също са важни. Тук предметното съдържание се отнася до голяма степен до историята, културата и литературата, както и до икономическите, политическите и социалните въпроси. По-конкретно темите включват европейски институции, функциониране на ЕС

31


Гражданско образование в Европа

и на международни организации, както и глобално развитие. Чувството за национална и европейска идентичност и свързаното с тях чувство за принадлежност също са обхванати. Други предмети също се препоръчват в някои страни: равенство на половете (Френскоговорящата общност на Белгия, Испания и Австрия), пътна безопасност (Латвия, Португалия и Испания) и система за социална защита (Испания и Исландия). В Чешката република и Латвия, програмата по гражданство включва темите за имущество, собственост, както и "пари и пазарна икономика". "Образование за предприемачество" е друга тема, преподавана като част от гражданското образование в страни като Естония и Португалия ( 14). Фигура 1.6 показва, че в повечето държави се препоръчва широк кръг от разглежданите тук теми. Освен това, колкото по-високо е образователното ниво, толкова повече теми се обхващат. Най-често срещаните теми на ниво основно училище, в съответствие с националните учебни програми, са: "социално-политическата система на страната", "демократични ценности", "толерантност и дискриминация" и "национална идентичност и принадлежност." По-рядко се срещат теми като "устойчиво развитие" и "правата на човека", които все пак са застъпени в почти еднакъв брой страни. Около една трета от държавите не предвиждат теми за "равенство и справедливост" или "културно многообразие" на ниво основно училище - тези теми са застъпени в системата на средното образование. Теми, свързани с европейското и международното измерение, са най-рядко засягани в началното ниво (по-малко от половината от изследваните страни). На първия гимназиален етап от средното образование, всички споменати теми са част от учебната програма по гражданство в почти всички страни. Няма значителна разлика в това отношение на ниво втори гимназиален етап на средното образование, но в дадени страни някои теми са отпаднали на това ниво. Например, в Германия и Обединеното кралство (Англия), темите, свързани с европейското и международното измерение, вече не са включени в учебната програма. До края на средното образование, обаче, учениците в почти всички европейски страни изучават и трите области на знания и разбиране.

1.3.3. Умения За целите на това проучване, четири вида умения са определени като основният инструмент за превръщане на учениците в бъдещи активни и отговорни граждани: •

граждански компетентности (свързани с участие в обществения живот, например чрез доброволческа дейност, които оказват влияние върху публичните политики посредством гласуване и петиции);

социални умения (за живот и работа с други хора, разрешаване на конфликти);

комуникативни умения (слушане, разбиране и участие в дискусии);

междукултурни умения (за създаване на междукултурния диалог и за преценка на културните различия).

Фигура 1.7 показва, че в повечето страни националните учебни програми включват всичките четири умения на всички образователни нива. Въпреки че уменията не винаги са застъпени на едно и също ниво на образование, до края на средното образование, учениците трябва да са придобили и четирите умения. Има, обаче, няколко изключения. В Гърция гражданските компетентности и в немскоговорящата общност в Белгия междукултурните умения не са включени в учебната програма на всяко училищно ниво.

(14)

За по-пълна информация относно състоянието на обучението по предприемачество в европейските национални учебни програми, вижте EACEA/”Евридика” (2012a).

32


Глава 1: Учебна програма за гражданско образование: подходи, учебно време и съдържание

Междукултурни умения

Комуникативни умения

Социални умения

Граждански умения

Фигура 1.7: Умения, които учениците трябва да придобият чрез гражданското образованиесъгласно националната учебна програма (ISCED 1-3), 2010/2011г.

ISCED 1 ISCED 2 ISCED 3

Обяснителна бележка Тази фигура взема под внимание всички подходи към гражданско образование, както е посочено в Приложение 1, включително случаите, когато гражданското образование е само интегрирани в общите цели на образователната система.

Бележки по отношение на отделните държави Германия: Фигурата илюстрира съществуващите политики, координирани между провинциите (Länder). Ситуацията може да е различна в отделните провинции. Турция: Въпреки че формално няма ниво ISCED 2 в турската образователна система, за целите на сравнението, класове 1-5 може да се възприемат като ниво ISCED 1, а класове 6, 7 и 8 може да се възприемат като ниво ISCED 2.

Източник: Евридика (Eurydice).

На ниво основно училище, комуникативните и социалните умения са най-често препоръчваните умения във всички страни от Мрежата „Евридика”, въпреки че междукултурните умения също са обхванати в по-голямата си част от националните учебни програми. Гражданските компетентности са препоръчвани в най-редки случаи, вероятно защото при тях има необходимост от разбиране на по-абстрактни политически идеи. На ниво средно образование, в почти всички разглеждани страни официалните учебни планове включват и четирите умения. Все пак има някои изключения: в Гърция нито гражданските, нито комуникационните умения са включени на този образователен етап; България препоръчва разработването на граждански и социални умения само на ниво втори гимназиален етап на средното образование; в немскоговорящата общност в Белгия и в Обединеното кралство междукултурните умения не са сред препоръките за средното образование (с изключение на Уелс в първия

33


Гражданско образование в Европа

гимназиален етап от средното образование); в Обединеното кралство (с изключение на Шотландия) междукултурните умения се препоръчват само на първия гимназиален етап от средното образование; а в Ирландия и Турция препоръките не включват нито едно от уменията на ниво средно образование. Като цяло, на първи гимназиален етап от средното образование най-голям брой страни издават препоръки за задължително развиване и на четирите умения сред учениците.

1.3.4. Данните от Международното изследване на гражданското образование (ICCS) от 2009г. за целите на учебната програма и увереността на учителите Раздел 1.3 представя целите, знанията и уменията, които учениците в различните европейски страни трябва да се стремят да постигнат в съответствие с разпоредбите на националните учебни програми за гражданско образование. За да бъде анализът пълен и да се даде възможност за съпоставка, този подраздел представя гражданското образование от перспективата на нивото на училищно образование. Данните са взети от допитване сред учители в рамките на Международното изследване на гражданското образование (IEA, 2010b) и обхваща 23 от образователните системи в Мрежата „Евридика” ( 15). Анализът на данните от Международното изследване на гражданското образование (ICCS) се отнася до два показателя от допитването сред учителите ( 16). Първият се отнася до трите цели, които се смятат за ключови за гражданското образование. Вторият индикатор се основава на увереността, която самите учители, участващи в допитването, са изразили в преподаването на теми, свързани с обществото и гражданството. Всички анкетирани учители са преподаватели по обикновени учебни предмети на ученици в осми клас (на възраст около 14 години) през учебната 2008/2009 година. При всички обхванати страни, осми клас е част от първия гимназиален етап на средното образование. Международното изследване на гражданското образование (ICCS) предлага десет цели на обществените науки и гражданското образование. Анкетираните учители трябваше да изберат трите най-важни, по тяхна преценка. Целите включват насърчаване или подпомагане на учениците в придобиването на знания или развитието на нагласи и умения в следните области: 1. 2. 3. 4. 5. 6. 7. 8. 9. 10.

Социални, политически и граждански институции Зачитане и опазване на околната среда Отстояване на собствена позиция и мнение Разрешаване на конфликти Граждански права и отговорности Участие в местната общност Критично и независимо мислене Участие в училищния живот Ефективни стратегии за борба срещу расизма и ксенофобията Поощряване на активното политическо участие

Според отговорите на анкетираните учители (вж. Фигура 1.8), насърчаването на знанията за правата и отговорностите на гражданите се счита за най-важната цел на гражданското образование (62,8%). Поощряването на критично и независимо мислене също намира място сред трите най-важни цели за повече от половината от запитаните учители (57,9%). На другия край на скàлата, много нисък процент от запитаните учителите са оценили "Подготовката на учениците за активно политическо участие"; едва 4,4% от тях са на мнение, че това е важна цел на обществените науки и гражданското образование. Две от целите са получили сходни оценки от учителите, преподаващи в осми клас, и това са "Насърчаване на зачитането и опазването на околната среда" (36,7%) и "Развитие на умения и компетентности на учениците за разрешаване на конфликти" (36,0%). За малко по-нисък процент от (15)

(16)

Тези 23 европейски страни са следните: Белгия (Фламандска общност), България, Чешката република, Дания, Естония, Гърция, Ирландия, Испания, Италия, Кипър, Латвия, Литва, Люксембург, Малта, Холандия, Австрия, Полша, Словения, Словакия, Финландия, Швеция, Обединеното кралство (Англия) и Лихтенщайн. Училищните директори трябваше да степенуват трите цели, които по тяхна преценка са най-важни за гражданското образование. За повече подробности, вижте IEA 2010b. стр. 126-130.

34


Глава 1: Учебна програма за гражданско образование: подходи, учебно време и съдържание

учителите (31,1%), познаването на социалните, политическите и гражданските институции също представлява значим цел. И накрая, по-малко от 20% от запитаните учители са посочили останалите четири цели: "Поощряване на учениците да отстояват собствена позиция и мнение" (20,1%), "Насърчаване на участието на учениците в училище живот" (18,7%), както и участието им в местната общност (15,1%) и накрая "Подкрепа за развитието на ефективни стратегии за борба срещу расизма и ксенофобията" (16,2%).

Фигура 1.8: Възгледи на учителите относно значението на специфичните цели за обществените науки и гражданското образование (като национални проценти), 2008/2009г.

Цели на обществените науки и гражданското образование, свързани с: A Знания за социалните, политическите и гражданските институции F Участие в местната общност B Зачитане и опазване на околната среда

G Критично и независимо мислене

C Способност за отстояване на собствена гледна точка

H Участие в училищния живот

D Знания и умения в разрешаването на конфликти

I

E Познаване на правата и отговорностите на гражданите

J Подготовка за активно политическо участие

Ефективни стратегии за борба срещу расизма и ксенофобията

Източник: IEA, База данни от Международното изследване на гражданското образование (ICCS) 2009г. Ø Средни процентни стойности

35


Гражданско образование в Европа

Ø BE nl* BG CZ DK* EE IE ES IT CY LV LT LU* MT AT* PL SI SK FI SE UK-ENG* LI

A 31.1 17.1 28.3 35.5 48.0 46.2 41.9 16.7 49.6 41.0 26.9 17.2 45.8 19.6 25.3 23.6 24.0 38.0 26.8 16.4 26.7 31.2

B 36.7 58.0 43.2 37.1 22.5 30.2 39.2 31.9 37.8 34.2 35.2 49.0 32.6 58.3 27.0 29.5 55.3 49.9 61.1 37.4 35.4 35.2

C 20.4 45.7 36.3 35.6 20.2 23.2 13.5 21.5 12.4 33.5 37.7 24.9 21.8 18.2 38.4 21.9 30.5 17.7 14.3 24.0 12.9 20.2

D 36.0 58.9 29.9 44.5 51.1 29.6 21.7 57.5 20.8 23.0 26.8 33.7 36.0 31.7 46.5 36.0 40.2 43.3 44.0 29.6 30.8 58.1

E 62.8 24.5 60.8 57.1 32.2 70.8 55.5 61.5 78.3 45.1 52.4 54.0 57.4 60.3 16.7 53.5 49.3 62.9 36.8 62.3 50.4 19.2

F 15.1 11.3 11.1 18.8 6.7 12.3 40.2 3.4 8.0 12.0 9.4 24.5 5.6 18.3 3.2 37.6 5.1 12.5 7.1 1.7 26.8 3.0

G 57.8 57.6 55.0 45.3 88.5 65.8 49.2 67.3 58.0 62.7 60.7 56.9 64.2 59.8 64.5 44.1 64.3 41.2 81.1 84.0 64.1 73.8

H 18.7 13.8 28.4 9.5 4.5 12.8 18.9 13.5 10.9 17.6 29.0 34.8 13.9 21.5 2.2 35.5 17.0 15.4 18.2 9.9 22.1 10.7

I 16.2 11.1 3.6 12.5 9.5 1.4 11.9 23.1 21.5 21.6 1.2 2.0 14.9 9.7 21.4 6.9 12.6 16.4 8.7 31.3 23.3 29.7

J 4.4 0.8 2.8 2.0 15.9 7.3 7.2 2.9 2.1 8.1 12.7 2.5 4.6 2.5 15.7 10.5 0.7 1.4 1.3 2.5 6.5 19.3

Цели на обществените науки и гражданското образование, свързани с: A Знания за социалните, политическите и гражданските институции F

Участие в местната общност

B Зачитане и опазване на околната среда

G Критично и независимо мислене

C Способност за отстояване на собствена гледна точка

H Участие в училищния живот

D Знания и умения в разрешаването на конфликти

I

Ефективни стратегии за борба срещу расизма и ксенофобията

E Познаване на правата и отговорностите на гражданите

J

Подготовка за активно политическо участие

Източник: IEA, База данни от Международното изследване на гражданското образование (ICCS) 2009 г. Ø Средни процентни стойности * Не отговаря на изискванията за извадката на ниво учители и затова резултатите не са представителни. Следователно, тези страни са били изключени при изчисляването на средните проценти.

Обяснителна бележка Международното изследване на гражданското образование (ICCS) предлага десет цели на обществените науки и гражданското образование. Анкетираните учители трябваше да изберат трите най-важни, по тяхна преценка. Анкетната база на учителите, включени в Международното изследване на гражданското образование (ICCS), е дефинирана като всички учители, преподаващи обикновени учебни предмети на ученици в целевия клас (обикновено 8 клас) във всяко проучвано училище. Тук се включват само онези учители, които преподават целевия клас за периода на допитването, и които са били назначени в училище от началото на учебната година (IEA 2010b, стр. 20).

При сравняване на националните проценти за всяка цел, между отделните страни са установени значителни различия. В някои страни, повечето учители считат, че определени цели от посочените три са най-важни, докато в други страни само малка част от включените в допитването споделят същите предпочитания. Най-големите разлики в средните стойности за страната се наблюдават при двете цели, които са получили най-високи средни оценки в европейските страни. Например, докато 78,3% от участвалите в анкетата учители в Италия са избрали "Насърчаване на знанията за гражданските права и отговорности" като една от своите три най-важни цели, в Австрия само 16,7% са избрали тази опция. "Поощряване на критичното и независимо мислене на учениците" е друга цел, която е получила много противоречиви оценки от учителите в различните страни. Над 80% от учителите в участващите скандинавски страни (Дания, Швеция и Финландия) са поставили тази цел сред трите най-важни, докато в Чешката република, Ирландия, Полша и Словакия цифрата е под 50%.

36


Глава 1: Учебна програма за гражданско образование: подходи, учебно време и съдържание

Целта, която средно е най-малко предпочитана сред учителското съсловие в различните европейски страни, е "Подготовка на учениците за активно политическо участие", и това е най-ниската разлика между страните. В Дания и Лихтенщайн, учителите са поставили най-високо в оценката си именно тази цел (съответно 15,9% и 19,3%). В половината от другите страни, оценката е под 5%. По отношение на останалите цели, разликата между най-високия и най-ниския национален процент е между 30% и почти 40%. Има отчетливо разнообразие измежду държавите що се отнася до значението, което те придават на определените цели за обществените науки и гражданското образование. Някои от целите, определени в Международното изследване на гражданското образование (ICCS), съответстват много ясно на целите на гражданското образование, както е посочено в националните учебни програми (вж. Раздел 1.3). Например, националните учебни програми на всички европейски страни, участващи в Международното изследване на гражданското образование (ICCS), поставят "Насърчаването на критично и независимо мислене" сред своите цели за гражданско образование (вж. Раздел 1.3). Според изводите от Международното изследване на гражданското образование (ICCS), средно тази цел е втората най-предпочитана сред всички учители, участвали в допитването. Въпреки това, мнението на учителите варира значително между страните, както е обяснено по-горе. Освен това Международното изследване на гражданското образование (ICCS) очертава възрастовия диапазон на изследваните учители, както и темите, които се преподават в училище ( 17). В тази връзка тези данни са анализирани, за да се прецени дали има някаква връзка между възрастта на учителите или предметната област с техните предпочитания по отношение на целите на гражданското образование ( 18). Резултатите показват, че във всички случаи зависимостта между личните обстоятелства на учителите и тяхната оценка на целите на гражданското образование е слаба. Нито възрастта на учителите, нито специалността на преподаваните от тях предмети са оказали значително влияние върху техния избор в рамките на това проучване. Както вече беше посочено, друг индикатор в Международното изследване на гражданското образование (ICCS), което има връзка с настоящия доклад, е посочената от учителите увереност в преподаването на кръга от теми, свързани с гражданското образование. Според резултатите от проучването (IEA 2010b, стр. 130-132), учителите се чувстват най-уверени в преподаване на "Правата на човека" и "Права и отговорности на гражданите". Средно за европейските страни, приблизително 93% от учителите посочват, че са "много уверени" или "доста уверени" в преподаването на тези теми. Приблизително 84% от учителите също така се чувстват уверени в преподаването на "Културно и етническо многообразие" и "Гласуване и избори". И обратното, когато преподават за "Правни институции и съдилища" учителите се чувстват най-малко уверени (само 57% посочват, че са "много уверени" или "доста уверени", когато трябва да преподават тази тема). Независимо от това, значителен брой учители (77-80%) отговарят, че се чувстват "много уверени" или "доста уверени" по отношение на останалите четири теми ("Глобалната общност и международните организации"; "Европейският съюз"; "Конституцията и политически системи", и "Емиграция и имиграция").

(17)

Категориите предмети са: хуманитарни науки, математика и/или природни науки; езици. Възрастовият диапазон е разделен на четири категории: на възраст под 30 години, на възраст 30-40 години, на възраст 40-50 години, на възраст над 50 години.

(18)

Изчисление на мрежата "Евридика" чрез статистиката Cramers "V".

37


Гражданско образование в Европа

Обобщение Тази глава представя общ преглед на подходите, използвани за преподаване на гражданското образование, учебното време за предметната област и съдържанието на учебния план, препоръчано в официалните учебни програми на страните от мрежата „Евридика.” Данните от Международното изследване на гражданското образование (ICCS) от 2009г. очертават методиката на учителското оценяване по отношение на значимостта на конкретни цели за гражданското образование. Анализът показва, че официалните учебни програми на голяма част от страните предоставят насоки за начините, по които гражданското образование трябва да се прилага за всяко ниво на образование. Използват се три основни подхода: гражданското образование се преподава като самостоятелен предмет, интегрирано е в един или повече предмета или предметни области на учебната програма, и/или има интердисциплинарно измерение. Голяма част от страните комбинират повече от един подход в преподаването на гражданско образование, в рамките на различните нива на образование. Освен това в някои страни определени аспекти, свързани с гражданското образование, са интегрирани в общите цели и ценности на образователните системи, без да има други конкретни разпоредби в това отношение. Когато гражданското образование се преподава като отделен предмет, обикновено това става на ниво средно образование, а не в основното училище. Броят на обхванатите учебни години варира значително в различните държави, като разпределението е между една и дванадесет години. В някои случаи, училищата може да направят самостоятелен избор кой специфичен подход да използват за предоставяне на гражданско образование. Препоръки за преподаване, посветени на гражданското образование, са налице главно в страните, в които се преподава като самостоятелен предмет. Учебното време варира значително от една държава в друга и се променя през последните години, като отразява промените в образователните подходи, като например нарастващото значение, което се отдава на интердисциплинарните теми. Като цяло, европейските учебни програми за гражданско образование покриват широк и много изчерпателен спектър от цели, знания и умения. Целите, които най-често се препоръчват в националните учебни програми на всички училищни нива, са свързани с "Развитието на ценности, нагласи и поведение." Най-рядко препоръчвана цел е "активното участие и участието на учениците в училищния и общностния живот", насочено по-често към средното, отколкото към основното училище. От ниво основно образование, учениците трябва да натрупват знания по разнообразни и различни области, свързани с гражданството. Например, най-препоръчвани са темите "национална социалнополитическа система", "демократични ценности" и "толерантност и борба срещу дискриминацията". В допълнение, почти всички страни препоръчват, че на даденото учебно ниво учениците трябва да придобият граждански, социални, комуникативни и междукултурни умения, за да могат да станат пълноправни и отговорни граждани. И накрая, Международното изследване за гражданското образование (ICCS) през 2009г. показва, че според учителите в осми клас, участвали в допитване, проведено в цяла Европа, двете най-важни цели на гражданското образование са насърчаване на знанията за правата и отговорностите на гражданите и поощряване на критичното и независимо мислене. В тази връзка, първата цел обхваща една от двете теми, в преподаването на които много висок процент от учителите се чувстват уверени (втората тема е "правата на човека"). Учителите оценяват като най-малко значима цел "подготовката на учениците за активно политическо участие". Въпреки това, при сравнение между отделните страни се открояват значителни различия. И накрая, изследването показва, че учителите в цяла Европа оценяват някои от целите на гражданството като трите най-важни, въпреки че не всички страни препоръчват същите тези цели в официалните си насоки за учебната програма.

38


ГЛАВА 2: УЧАСТИЕ НА УЧЕНИЦИ И РОДИТЕЛИ В УЧИЛИЩНОТО УПРАВЛЕНИЕ Гражданското образование не се осъществява в среда на вакуум. Учениците започват да се запознават с ценностите и принципите на демократичния процес чрез опита си, придобит в първите общности, на които са активни членове - собствения им клас и училището. В този смисъл е важно тези преживявания да отразяват демократичния процес и да предоставят на младите хора умения и способности, необходими за ефективното им включване в живота на общността. За тази цел европейските образователни системи са установили вътрешни структури за училищно управление, които обхващат всички участници и които позволяват да бъдат представени всички групи от училищната общност, разбира се, давайки възможност за активно участие на учениците. Участието в училищното управление е основната тема, на която е посветена настоящата глава. Тя е разделена на три раздела. Раздел 1 описва най-честите механизми за участие на учениците в училищното управление, в съответствие с нормативната база и официалните препоръки, и анализира обхвата на разпространение на тези механизми в Европа; освен това тук се изследват компетентностите и правомощията на ученическите представители, участващи в училищното управление. Въз основа на тази информация, както и с оглед на резултатите от Международното изследване на гражданското образование (ICCS), споменато в общото въведение към доклада, в Раздел 2 се разглежда връзката между наличието на нормативна база за участие и реалното ниво на активно участие от страна на учениците. В последния Раздел на тази глава се разглежда ролята на родителите в училищното управление. Този Раздел представя основните форми на участие на родителите в дейности, свързани с училищното управление. Изследванията показват, че учениците и гимназистите, чиито родители се ангажират активно с училищната общност и участват в училищното управление, развиват по-тесни компетентности по отношение на взаимодействие със своите връстници, учители и в обществото, в което живеят (McWayne, Hampton, Fantuzzo, Cohen and Sekino, 2004г.). Участието на родителите в училищното управление е от полза не само за развитието на гражданските компетентности на учениците (Elias, Patrikaku and Вайсберг, 2007г.), но оказва положително въздействие и върху развитието на общността чрез насърчаването на по-добри взаимоотношения училище-общност (Shatkin and Gershberg, 2007). Описани са също така съществуващите национални проекти за предоставяне на обучение за родители, така че последните да извлекат максимални възможности за участие в училищното управление.

2.1. Нормативна база и официални препоръки за насърчаване на участието на учениците в училищното управление Всички държави са въвели мерки за насърчаване на участието на учениците и гимназистите в училищното управление. Особено важен е фактът, че страните с предимно децентрализирана образователната система, като например Чешката република, Унгария, Нидерландия, Финландия и Швеция, също са въвели някаква форма на централно регулиране по този въпрос; това е окуражаващ сигнал за всеобщи усилия и стремеж от страна на националните органи за насърчаване на демократичното участие на учениците. Нормативната база и официалните препоръки определят трите основни типа форми на участие на учениците в училищното управление: •

Избор на представители на класа и последващи назначения в съвета на класа;

Избор на ученическия съвет;

Ученическо представителство в управителните органи на училището.

Представителите на класа, които се избират с мнозинство на учениците от даден клас, са натоварени с общата отговорност за представителство на интересите на учениците, или чрез участие в съвета на класа, включващ учители и (понякога) родители, или въз основа на неформални

39


Гражданско образование в Европа

взаимодействия с училищното ръководство. Ученическите съвети са представителни органи, чиито членове се избират от всички ученици в училище, а училищните органи за управление, като например училищните настоятелства, представляват най-високото управленско ниво в рамките на училищната институция. Обикновено те се председателстват от училищния директор и включват представители на всяка част от училищната общност: неучителски персонал, учители, родители и ученици. В някои страни, като Обединеното кралство (Англия, Уелс и Северна Ирландия), училищните управителни органи се председателстват от член, привлечен извън училището, и да включват представители на външни заинтересовани групи, освен родителите. Нормативната база и официалните препоръки за участието на учениците придобиват все по-широко разпространение в цяла Европа с увеличаване на образователното равнище и възрастта на учениците. Като цяло, повече механизми за активно участие на учениците съществуват във втория гимназиален етап на средното образование (ISCED 3), отколкото в първия гимназиален етап (ISCED 2), а още по-рядко се срещат на ниво основно училище (ниво ISCED 1). Около една трета от страните са приели разпоредби, отнасящи се до избора на представители на класа на ниво ISCED 1, като броят им нараства с повече от половината на ниво ISCED 2 и с около две трети на ниво ISCED 3 (вж. Фигура 2.1). По същия начин, ученически съвети съществуват в около половината от всички страни на ниво ISCED 1 и в повечето страни – на ниво ISCED 2. Въпреки това, тези органи съществуват в почти всички страни на ниво ISCED 3 (вж. Фигура 2.2). По отношение на училищните органи за управление, учениците участват активно в една трета от страните на ниво ISCED 1, в две трети от страните на ниво ISCED 2 и в почти всички страни на ниво ISCED 3 (вж. Фигура 2.3).

Фигура 2.1: Нормативна база и официални препоръки, регламентиращи представителството на класа в училищата (нива ISCED 1, 2 и 3), 2010/2011г.

ISCED 1, 2 и 3 ISCED 2 и 3 Само ISCED 3 Училищна автономия/без официални правила

централни

Няма налични данни

Източник: Евридика (Eurydice).

Обяснителна бележка

Представители на класа се избират с мнозинство от учениците в даден клас; тяхната роля е да представляват интересите на учениците на ниво клас.

Бележки по отношение на отделните държави

Чешката република и Латвия: Учениците и гимназистите имат право да учредяват самостоятелни ръководни органи в рамките на училището. Въпреки това, избирането на представители на класа не се регулира централно и попада в обхвата на училищната автономия. Словения: Основните училища (ISCED 1 и 2) се ползват от автономия в начина, по който определят организацията на учениците, но това е обичайна практика в повечето училища, които избират представители на класа сред учениците. Швеция: Нормативната база определя, че учениците имат право да участват на ниво клас, но не уточняват начините, по които трябва да става това участие. Норвегия: Регламентите за представители на класа на ниво ISCED 1 не се прилагат за най-малките ученици (класове 1 – 4).

40


Глава 2: Участие на ученици и родители в училищното управление

Фигура 2.2: Нормативна база и официални препоръки, регламентиращи ученическите съвети в училищата (нива ISCED 1, 2 и 3), 2010/2011г.

ISCED 1, 2 и 3 ISCED 2 и 3 Само ISCED 3 Училищна автономия/без официални правила

централни

Няма налични данни

Източник: Евридика (Eurydice).

Обяснителна бележка Ученическите съвети са представителни органи на учениците, чиито членове се назначават по различни начини (вж. Фигура 2.5 за повече информация).

Бележки по отношение на отделните държави Чешката република: Учениците и гимназистите имат право да учредяват самостоятелни ръководни органи в рамките на училището. Въпреки това, избирането на ученическите съвети не се регулира централно и попада в обхвата на училищната автономия. Испания: Средните училища (ISCED 2 и 3) имат право да учредяват Съвети на представители (Juntas de delegados), съставени от ученически представители, избрани от различни класове и техните представители в училищните ръководни органи. На ниво основно училище (ниво ISCED 1) може да се създават единствено сдружения на учениците (Asociaciones de alumnos), в които се групират всички ученици от горните класове, които желаят да се присъединят. Латвия: Указанията на централно ниво насърчават ученическото самоуправление в училище и предполагат създаването на ученическия съвети. При все това, изборът на ученическия съвети попада в обхвата на училищната автономия. Швеция: Нормативната база утвърждава правото на учениците да участват на училищно ниво, но не уточняват формата на това участие. Словения: Основните училища (ISCED 1 и 2) се ползват от автономия относно начина, по който определят организацията на учениците, но обичайна практика е повечето училища да избират ученически съвети, обикновено се нарича Детски парламент, който се състои от представители на класа. Норвегия: Регламентите за ученическите съвети на ниво ISCED 1 не се прилагат за най-малките ученици (класове 1-4).

На всички нива на образование ученическите съвети са най-честата форма на участие, установена от нормативната база и официалните препоръки. За разлика от съветите на класа и училищните ръководни органи, ученическите съвети се състоят само ученици; тяхната роля е да бъдат форум за обсъждане на училищни въпроси, но не се предоставят правомощия за вземане на официални решения в рамките на училищата. Интересно е да отбележим, че от трите организационни форми, най-разпространена е тази, при която учениците нямат никакви правомощия за вземане на решения. В различните страни и нива на образование, ученическите съвети са значително по-често срещана практика, отколкото избирането на представители на класа или ученическо представителство в училищните ръководни органи.

41


Гражданско образование в Европа

Фигура 2.3: Нормативна база и официални препоръки, регламентиращиученическото представителство в училищните ръководни органи (нива ISCED 1, 2 и 3), 2010/2011г.

ISCED 1, 2 и 3 ISCED 2 и 3 Само ISCED 3 Училищна автономия/без официални правила

централни

Няма налични данни

Източник: Евридика (Eurydice).

Обяснителна бележка Училищните управителни органи (например училищните настоятелства) са най-високото управленско ниво в рамките на училищната институция. Те обикновено се председателстват от директора на училището и включват представители на всяка една от групите, формиращи ученическото тяло в дадено училище. В някои страни училищните ръководни органи се председателстват от член, привлечен извън училището, и включват външни заинтересовани групи, освен родителите.

Бележки по отношение на отделните държави Чешката република: Само ученици, навършили пълнолетие (над 18 години) имат право да са членове на училищните управителни органи. Обединеното кралство (Уелс): Училището трябва да осигури условия, в които училищният съвет да номинира ученици на възраст между 11 и 13 години като асоциирани членове на управителния орган на училището, които, обаче, не разполагат с правомощията и отговорностите на пълноправни ръководители. Обединеното кралство (Англия): Училищните представители могат да участват в училищните управителни органи като асоциирани членове, но нямат правомощията и отговорностите на пълноправни ръководители.

2.1.1. Форми на ученическо представителство в училищата Около половината от всички държави са въвели нормативна база и официални препоръки за учредяването на съвети на ниво клас, където представители на класа участват в управлението на образователните и други видове дейности. Швеция се различава в това отношение, тъй като, въпреки че нормативната база предвижда съществуването на съвети на класа във втория гимназиален етап от средното образование, решението за определяне на състава им е в компетентностите на училището. Само в няколко страни не е предвидено създаването на специален орган на ниво клас, като в тези случаи представителството на ученическите интереси се изразява в неформално взаимодействие на представители на класа с учители и родители. Ирландия и Обединеното кралство (Англия, Уелс и Северна Ирландия) са възприели различен подход към ролята на класните представители. В тези страни представители на класа се избират не за участие в класни съвети, а за пряко участие в ученическия съвет на училищно ниво. Въпреки това, представителите на класа в тези страни имат право да поставят на обсъждане различни въпроси пред ученическия съвет и да докладват пред своите класове.

42


Глава 2: Участие на ученици и родители в училищното управление

Фигура 2.4: Създаване на съвети / представители на класа в съответствие с нормативната база и официалните препоръки (нива ISCED 1, 2 и 3), 2010/2011г.

Ляво Основно образование

Дясно Средно образование

Нормативна база за съвети на класа Училищна автономия

Нормативна база само за представители на класа Няма нормативна база UK (1): UK-ENG/WLS/NIR

Източник: Евридика (Eurydice).

Обяснителна бележка Класните съвети са официални органи, създадени за решаване на въпроси на ниво клас. Съставът им варира в зависимост от нормативната база, регулираща компетентните ведомства и/или решенията на училищното ръководство по въпроса, но те могат да включват само представители на учителите или учители и представители на гимназистите / учениците и/или родителите.

Бележки по отношение на отделните държави Белгия (немскоговорящата общност), Швеция и Словения: Нормативните актове са приложими за втория гимназиален етап на средното образование (ISCED 3). Испания: Класните съвети обхващат всички учители, преподаващи на една и съща група от ученици. Ученическите представители не присъстват редовно на тези заседания, но могат да бъдат включени при обсъждане на конкретни въпроси, например, за оценяване на учениците. Латвия и Швеция: Нормативната база (втория гимназиален етап на средното образование в Швеция) установява правото на учениците да изискват учредяването на класни съвети, но тези решения се взимат от всяко училище самостоятелно. Словения: Въпреки че не съществуват формални правила за класните съвети на ниво ISCED 1 и 2, Законът за основното образование предвижда, че всички ученици (в този смисъл и тези на ниво ISCED 1 и 2) от даден клас са членове на една "класна единица" и, заедно с учителя, който е отговорен за този конкретен клас, те трябва да обсъждат всякакви въпроси на ниво клас. Учебната програма определя броя на класовете за дискусия и от учители се очаква да следват официалните указания.

Като цяло, членовете на ученическите съвети са представители на класа или са пряко избрани за членове на ученическия съвет от всички ученици в училището. В някои страни, училищата са свободни да определят свои собствени процедури за назначаване на членове на ученическия съвет.

Фигура 2.5: Назначаване на членове на ученически съвети в съответствие с нормативната база и официалните препоръки (нива ISCED 1, 2 и 3), 2010/2011г. Пряко избирани от ученическото тяло Училището определя процедурите за назначаване Назначават се представители на класа Участват всички студенти Няма нормативна база

Източник: Евридика (Eurydice).

Ляво Основно образование

Дясно Средно образование

Бележки по отношение на отделните държави

UK (1): UK-ENG/WLS/NIR

Испания: Ученическите съвети на ниво ISCED 2 и 3 включват представители на класа и пряко избираните членове на училищните управителни органи. Полша: Въпреки че според законодателството назначаването на членове се определя на училищно ниво, на практика всички училища организират избори за ученически съвети. Франция, Италия, Словения и Словакия: Нормативните актове се отнасят за втория гимназиален етап от средното образование (ISCED 3).

43


Гражданско образование в Европа Обединеното кралство (Англия / Уелс / Северна Ирландия): Класовете се разглеждат като годишни сборни групи. Данните за Англия и Северна Ирландия се отнасят до широко разпространена практика. Норвегия: Нормативната база по отношение на назначаването на членове на ученическите съвети на ниво ISCED 1 се прилага само за класове 5-7.

Има две основни процедури, чрез които ученически представители се назначават в училищните управителни органи: избират се пряко от всички ученици в дадено училище или са номинирани от ученическия съвет (когато има такъв). В малък брой от случаите, механизмът за назначаването им зависи от всяко училище.

Фигура 2.6: Назначаване на ученически представители в съответствие с нормативната база и официалните препоръки (нива ISCED 1, 2 и 3), 2010/2011г. Пряко избирани от ученическото тяло Училището определя процедурите за назначаване Представители на класа Номинирани са от ученическия съвет Отчасти са избирани и отчасти номинирани Няма нормативна база

Ляво Основно образование

Дясно Средно образование UK (1): UK-ENG/WLS/NIR

Източник: Евридика (Eurydice).

Бележки по отношение на отделните държави Чешката република: Само учениците, които са навършили пълнолетие (над 18 години) могат да гласуват и да бъдат избирани. Чешката република, Италия, Португалия, Словения, Словакия, Швеция и Обединеното кралство (Уелс): Регламентите са приложими за ниво средно образование (ISCED 3). Словакия: В случаите, когато няма ученически съвет, ученическите представители се избират пряко от цялото ученическо тяло. Обединеното кралство (Уелс): Правилата не са приложими за ниво основно образование (ниво ISCED 1). Норвегия: Ученическите представители в училищните ръководни органи се номинират от ученическите съвети само във втория гимназиален етап от средното образование. В основното училище и първия гимназиален етап на средното образование, процедурите за назначаване се определят от училището.

2.1.2. Роля на ученическите представители в училищните органи Когато участват в училищните органи, учениците могат да участват и в процеса на вземане на решения, или пък да играят консултативна или информативна роля. Участието при вземането на решения е налице, когато възгледите на учениците трябва да бъдат взети под внимание от ръководството на училището. Консултативната роля е налице, когато учениците имат право да изразят своето мнение по въпроси, свързани с училището, което обаче не е обвързващо за училищното ръководство. Най-ограничената роля, упражнявана от ученическите представители, е информативната, т.е. когато ролята им е само да информира останалите ученици за решенията, взети от училищното ръководство. Най-често срещаната роля, отредена на учениците, е консултативна. Там, където съществуват класни съвети, основните функции на представителите на класа обикновено включват: участие в разработването на образователен план на класа; договаряне на правилата, които регулират ежедневните дейности в клас; организиране на извънкласни дейности и вземане на решения за придобиване на образователни материали, като например учебници и софтуер. Въпреки че практиките са изключително разнообразни, ученическите представители са склонни да споделят своите консултативни правомощия с останалите членове на класните съвети – като цяло учители и родители, вместо да участват в процеса по вземане на решения. Представителите на класа участват

44


Глава 2: Участие на ученици и родители в училищното управление

в по-малка степен в упражняването на други функции, свързани с управлението на класа, като например решения за временно отстраняване или изключване на ученици, предоставяне на избираеми класове и създаване на критерии за оценяване на учениците. Мандатът на ученическия съвет се отнася предимно до разработването на училищен план и формулиране на правилата, регулиращи всекидневните учебни дейности. И отново, учениците упражняват предимно консултативни функции и по-малко участват в процеса на вземане на решения. Придобиването на образователни материали, като учебници и софтуер, както и надзорът върху бюджетни въпроси са дейности, които често попадат в правомощията на ученическите съвети, но в тези сфери тяхната роля обикновено се определя от училището. В общи линии, основният извод, който може да се направи, е, че ученическите съвети не се ползват реално от правото си на вземане на решения по отношение на някоя от дейностите, в които участват. Изглежда, че тяхната роля е по-скоро консултативна, своеобразна гаранция, че мнението на учениците се чува, без да участват реално в процеса на вземане на решения. Като представители в училищните ръководни органи, учениците имат отношение предимно към разработването на учебния план на училището, установяването на правила, уреждащи училищния живот, организирането на извънкласни дейности и контрола върху бюджетното управление. В тези области, ученическите представители играят предимно консултативна роля в повечето страни. Въпреки това, трябва да се отбележи, че броят на образователните системи, където учениците, участващи в училищни управителни органи, се ползват от пълни правомощия за вземане на решения, е по-голям, отколкото когато става дума за представители на класа или ученически съвети. В този смисъл се отбелязва тенденция за предоставяне на повече правомощия на учениците на ниво училищни управителни органи, особено във втория гимназиален етап от средното образование. В това отношение ситуацията в Испания е особено интересен пример, тъй като гимназистите играят необичайно важна роля чрез участието им в избора на училищен директор след третата година в средното образование (14 - 15 години), като получават информация и предоставят консултация относно за процеса на ученически прием, в сътрудничество с държавните органи в училищната система, както и да участват в процеса на оценяване на училището. Фигури 2.7, 2.8 и 2.9 илюстрират компетентностите на ученическите представители в областите, за които обикновено отговарят училищните управляващи органи на ниво основно и средно образование (първи и втори гимназиален етап), според нормативните актове и официалните препоръки, ако има такива. Броят на обхванатите страни се увеличава с повишаване на образователното ниво. Решението да се предоставят данни само за училищните ръководни органи е оправдано от факта, че това са основните органи за вземане на решения в училищата и следователно са показателни за степента на влияние, което учениците могат да окажат върху най-значимите решения. Като цяло, информацията, събрана от европейските страни, показва, че обикновено нормативната база гарантира консултативната роля на учениците във вземането на решения в първия и втория гимназиален етап на средното образование, като на училищата е оставена преценката за това дали и как учениците ще участват в основното образование. По отношение на реалните правомощия за вземане на решения, изглежда, че до голяма степен те са ограничени до установяване на правила за извънучилищните дейности и училищния живот. Въпросите, отнасящи се до учителската заетост, съдържанието на учебния процес и изключването на учениците, обикновено не се счита, че изискват включване от страна на учениците.

45


Гражданско образование в Европа

Фигура 2.7: Правомощия на ученическите представители в училищните управителни органи в съответствие с нормативната база и официалните препоръки (ниво ISCED 1), 2010/2011г. Регламенти в 14 страни

(:)

BG, EE, ES, LV, LT, HU, NL, FI, UK (1), UK-SCT, IS, NO, HR, TR

LU, BE fr, BE de, BE nl, CZ, DK, DE, IE, EL, LI FR, IT, CY, MT, AT, PL, PT, RO, SI, SK, SE

Няма регламенти в 19 страни

СФЕРИ Правила Извънкласни дейности Бюджет Училищен план Избираеми класове Придобиване на образователни материали Критерии за оценяване Изключване на ученици Учебно съдържание Прекратяване на учителската заетост Набиране на учители

Разпределението по категория включва само 14-те страни, в в които е въведена нормативна база КАТЕГОРИИ

Роля във вземането на решения

Консултативна роля

Информативна роля

Зависи от училището

Не се решава от училищните управителни органи UK (1): UK-ENG/WLS/NIR

Източник: Евридика (Eurydice).

Обяснителна бележка За подробен преглед на състоянието във всяка от 36-те национални образователни системи, вижте Фигура 2.7 в приложение 3. Страните, включени в категорията "В зависимост от училищната автономия", са приели нормативна база, позволяващи на ученическите представители да участват в училищните управителни органи, но тяхната сфера на компетентност и функции са оставени на преценката на конкретното училище.

Бележки по отношение на отделните държави Испания: Само учениците от последните класове на основното образование (10 - 11 години) са представени на училищните ръководни органи, и то само в някои автономни провинции. Обединеното кралство (Англия / Северна Ирландия): Въпросите, отнасящи се до бюджета, се решават от училищните управляващи органи, но учениците не се допускат да участие.

46


Глава 2: Участие на ученици и родители в училищното управление

Фигура 2.8: Правомощия на ученическите представители в училищните управителни органи в съответствие с нормативната база и официалните препоръки (ISCED 2), 2010/2011г. Регламенти в 24 страни

(:)

BE fr, BE nl, BG, DK, DE, EE, EL, ES, FR, CY, LV, LT, HU, NL, AT, PL, RO, FI, UK (1), UK-SCT, IS, NO, HR, TR

LU, LI

Няма регламенти в 9 страни BE de, CZ, IE, IT, MT, PT, SI, SK, SE

СФЕРИ Правила Извънкласни дейности Бюджет Училищен план Избираеми класове Придобиване на образователни материали Критерии за оценяване Изключване на ученици Учебно съдържание Прекратяване на учителската заетост Набиране на учители

Разпределението по категория включва само 24-те страни, в които е въведена нормативна база КАТЕГОРИИ Роля във вземането на решения

Консултативна роля

Информативна роля

Зависи от училището

Не се решава от училищните управителни органи UK (1): UK-ENG/WLS/NIR

Източник: Евридика (Eurydice).

Обяснителна бележка За подробен преглед на състоянието във всяка от 36-те национални образователни системи, вижте Фигура 2.8 в приложение 3. Страните, включени в категорията "В зависимост от училищната автономия", са приели централни регламенти, позволяващи на ученическите представители да участват в училищните управителни органи, но тяхната сфера на компетентност и функции са оставени на преценката на конкретното училище.

Бележки по отношение на отделните държави Австрия: Ученическите представители на ниво ISCED 2 съществуват само в общообразователните средни училища (allgemein bildende höhere Schule). Турция: Въпреки че, строго погледнато, няма ниво ISCED 2 в турската образователна система, за целите на сравнението с останалите страни, класове 1-5 се приемат за съответстващи на ниво ISCED 1, а класове 6, 7 и 8 се приемат за съответстващи на ниво ISCED 2.

47


Гражданско образование в Европа

Фигура 2.9: Правомощия на ученическите представители в училищните управителни органи в съответствие с нормативната база и официалните препоръки (ISCED 3), 2010/2011г. Регламенти в 31 страни

(:)

Няма регламенти в 2 страни

BE fr, BE nl, BG, CZ, DK, DE, EE, EL, ES, FR, IT, CY, LV, LT, HU, MT, LU, BE de, IE NL, AT, PL, PT, RO, SI, SK, FI, SE, UK (1), UK-SCT, IS, NO, HR, TR LI СФЕРИ Правила Извънкласни дейности Бюджет Училищен план Избираеми класове Придобиване на образователни материали Критерии за оценяване Изключване на ученици Учебно съдържание Прекратяване на учителската заетост Набиране на учители

Разпределението по категория включва само 31 страни, в които е въведена нормативна база КАТЕГОРИИ Роля във вземането на решения

Консултативна роля

Информативна роля

Зависи от училището

Не се решава от училищните управителни органи UK (1): UK-ENG/WLS/NIR

Източник: Евридика (Eurydice).

Обяснителна бележка За подробен преглед на състоянието във всяка от 36-те национални образователни системи, вижте Фигура 2.9 в приложение 3. Страните, включени в категорията "В зависимост от училищната автономия", са приели нормативна база, позволяващи на ученическите представители да участват в училищните управителни органи, но тяхната сфера на компетентност и функции са оставени на преценката на конкретното училище.

Бележки по отношение на отделните държави Италия: За категориите "Извънкласни дейности", "Бюджет", "Избираеми класове" и "Придобиване на образователни материали", могат да гласуват само ученици, които са достигнали пълнолетие (18 години). Във вземането на решения относно бюджета и финансовите въпроси и/или такива с отражение върху разходите могат да участват само пълнолетни ученици.

Тези цифри навеждат на още едно наблюдение: областите на управление, в които повече страни предвиждат правото за вземане на решения от училищните управителни органи, са същите като областите, в които е допустимо учениците да упражняват по-голямо влияние. Например, разпределението на училищния бюджет е сред областите, в които повечето страни

48


Глава 2: Участие на ученици и родители в училищното управление

позволяват на училищните ръководни органи да вземат решения; относително висок е също така броят на страните, които предоставят правомощия за вземане на решения и на учениците в тази област. От друга страна, набирането на учители е една от сферите, в които много малко държави дават възможност за влияние на училищните управляващи органи, като в тази област и учениците имат най-малък принос.

2.1.3. Национални програми и добри практики В допълнение към нормативната база, някои страни са разработили и национални програми, насочени към по-силно участие на учениците в училищното управление и процеса на вземане на решения. Съществени примери в това отношение са програмата за обучение на лидери в рамките на ученическите органи за самоуправление, организирана в Латвия, "Програмата демократично училище" в Обединеното кралство (Северна Ирландия), и пилотният проект за увеличаване на капацитета на ученическите съвети в Шотландия. Тези и други подобни програми имат за цел да подобрят работата на ученическите съвети чрез насърчаване на ефективно сътрудничество между различните страни, участващи във вътрешния процес на вземане на решения, а именно между учители, родители и ученици. Въпреки че се различават в отделните страни, тези видове инициативи споделят и много общи характеристики: те имат за цел да предоставят на учителите, родителите и училищното ръководство специфично обучение, което да им помогне да разберат стойността на активното участие от страна на учениците; осигуряват подкрепа за учениците и училищното ръководство за изграждането и ефективното ръководство на ученическите съвети; и насърчават взаимодействието и сътрудничеството между ученическите съвети на различни училища, което на свой ред насърчава обмена на добри практики. В допълнение към посочените погоре, следните примери илюстрират целите и функциите на тези инициативи.

През 2008г. Министерството на образованието на автономна област Кастилия и Леон в Испания, инициира програма за обучение за насърчаване на семействата и учениците да участват в управлението на образователния процес. Програмата има за цел да изгради общност между учениците, учителите, семействата и училищното ръководство, на базата на активно и демократично участие. Програмата е разделена на четири обучителни модула, а именно "Управление", "Разбиране", "Съжителство" и "Активно участие". Основните цели на тази програма включват поощряване на участието на семействата и учениците в училищните настоятелства и насърчаване на участието на учениците в представителните съвети в училищата. След 2007г. Норвегия е включила "Работа в ученическите съвети" като предмет в учебната програма на първия гимназиален етап на средното образование. Чрез групови дейности и включване в процесите на вземане на решения, включително работа в ученическия съвет, предметът се възприема като допринасящ за развитието на способностите на учениците да изразяват и отстояват независимо мнение, както и своята готовност за сътрудничество. По този начин предметът "насърчава развитието на приобщаваща учебна среда, в която няма затормозяващи отношения, където учениците се чувстват сигурни, уверени и участват активно". Въпреки това програмата вече няма да съществува като отделен предмет от учебната 2012/2013 година (вж. Глава 1 за повече подробности). В Обединеното кралство Проектът за активно участие на учениците на Правителството на Уелс (WAG) подкрепя училищата в усилията им да дадат възможност на децата и младежите да имат право на глас и да участват в решенията, които ги засягат. Стартиран за пръв път през 2005г., проектът има за цел предоставяне на информация, насоки и материали за деца, младежи и възрастните, които ги издържат. Предвижда се изграждане на мрежа от професионалисти в рамките на местните власти на цялата територия на Уелс, които да насърчават и подкрепят развиването на ефективни модели на активно ученическо участие на местно ниво. Допълнителна информация можете да намерите на интернет страницата на проекта ( 19). Няколко примери за добри практики (инициативи, които се считат за успешни на национално ниво и са докладвани от националните експерти), насърчаващи активното участие на учениците в рамките на училищата, организирани както на училищно, така и на общинско ниво - могат да бъдат открити в различни страни. В Полша, средното училище Bednarska във Варшава е създало система на вътрешна училищна демокрация, известна като "Училищна република на двете територии", която (19)

http://www.pupilvoicewales.org.uk

49


Гражданско образование в Европа

съществува вече 20 години. Ученици, учители, родители и вече завършили ученици имат общи правомощия за вземане на решения в рамките на училищните органи, които са създадени по подобие на държавните институции. Училищна конституция определя ролите и функциите на училищния парламент, училищния съвет и училищния съд, където учениците заседават заедно с останалите членове на училищната общност на равни начала. Интересен пример за поощряване на активното участие на учениците в рамките на общинските училища предлага Латвия, където през 2002г. е създаден Ученическият съвет на Рига (Rīga Pupil Council) за координиране на дейността на ученическите органи на самоуправление в училищата на територията на града. Съветът се председателства от група от 13 ученици, избрани измежду учениците на участващите училища, които определят годишния учебен план, предоставят за изпълнение на училищата в Рига.

2.2. Участие на учениците в училищното управление: данни от Международното изследване на гражданското образование (ICCS) от 2009 г. Международното изследване на гражданското образование (ICCS) от 2009 г., осъществено от Международната асоциация за оценяване на образователните постижения (IEA), представя данни, събрани от над 140,000 осмокласници (или участници в еквивалентен клас), 62 000 учители и 5 300 училищни директори от 38 страни ( 20). Данните, свързани с включването на учениците в училищните дейности и мотивацията на участващите ученици на възраст около 14 години, са събрани с помощта на въпросник. В 24 европейски страни, през учебната 2008/2009 година, средно около 74% от учениците гласуват в училищни избори, а около 36% участват във вземането на решения относно начина на управление на училището ( 21). Сред учениците се очертава тенденция да участват по-скоро като избиратели, отколкото да бъдат включени активно в процеса на вземане на решения. Ако сравним страните от гледна точка на наличието на нормативна база и официални препоръки за включването на учениците и степента на тяхното участие в училищните избори, ще видим, че има малко данни за връзка между тези два фактора. При все това, Полша и Норвегия са примери за страни, които показват силна връзка между наличието на официална регулация и нивото на участие на учениците.

Законът за училищното образование от 1991г. въведе механизми за участие на учениците в трите нива на училищната система в Полша по класификацията ISCED. Регламентиран е изборът на представители на класа, ученически съвет (Samorząd uczniowski) и участието на учениците в училищния съвет (Rada Szkoły). По същия начин, в Норвегия Законът за народната просвета от 1998г. урежда функционирането на институцията на представители на класа, ученически съвети (Elevråd) и представителство на учениците в координационни комитети (Samarbeidsutvalg). И двете страни, които освен това отреждат консултативна роля на ученическите представители по повечето въпроси, разглеждани от училищните управителни органи, показват най-високи нива на участие на учениците в училищни избори (95% в Полша и 90% в Норвегия), както е видно на Фигура 2.10. От друга страна, в другите страни не се открива подобна взаимовръзка между законовата рамка и нивото на участие.

Например, през 1991г. в България е приет Законът за народната просвета, с който се установяват механизми за участие на учениците в основното и средното образование (първи и втори гимназиален етап). В допълнение, учениците често играят консултативна роля в дейността на училищните органи. Въпреки това, нивото на участие на учениците е сред най-ниското измежду европейските страни: само половината отговорили (52%) потвърждават, че са гласували на училищни избори.

(20) (21)

За повече информация относно Международното изследване на гражданското образование (ICCS) от 2009г. и анализа на неговото съдържание, посетете следната интернет страница: http://iccs.acer.edu.au/ В този подраздел, средното ниво за ЕС е определено според изчисленията на мрежата „Евридика”.

50


Глава 2: Участие на ученици и родители в училищното управление

И обратното, Швеция показва висок процент на участие на учениците (85%), въпреки че на централно ниво са приети едва няколко официални законодателни акта за насърчаване на участието. Шведските учебни програми за задължително и професионално образование, които ясно подчертават демократичния и отворен за участие характер на училищната система, никога не предписват средства, чрез които училищата трябва да преследват тези цели. Редица различни фактори имат отношение към определяне на степента на участие на учениците в училищния живот. Тук се включват специфичната политическа култура в различните страни, степента на прилагане на съществуващите законови разпоредби, и продължителността на времето, през което същите са били в сила. В допълнение, в училищата, които се ползват с определена автономия, е трудно да се определи какви методи за участие се прилагат и до каква степен са разпространени. Следователно, не е възможно да бъдат сравнени с референтните нива на участие на учениците, регистрирани в рамките на Международното изследване на гражданското образование (ICCS). Въпреки това е интересно да се отбележи, че в повечето страни, които имат нормативна база и официални препоръки, регламентиращи правото на учениците да избират представители на класа и да назначават ученическите съвети, процентът на учениците с право на глас в ученически избори е равен на или над средния за ЕС в първия гимназиален етап на средното образование.

Фигура 2.10: Процент на осмокласниците, гласували за представители на класа или ученически съвети, 2008/2009г.

Ø(*)

BE fr

BE de

BE nl

BG

CZ

DK

DE

EE

IE

EL

ES

FR

IT

74.3

:

:

68.0

52.0

74.0

73.0

:

75.0

76.0

85.0

87.0

:

49.0

HU

MT

NL

AT

PL

PT

RO

SI

SK

FI

SE

:

62.0

52.0

81.0

95.0

:

:

84.0

73.0

83.0

85.0

UK (1) UK-SCT 79.0

(*) Ø = Средните показатели са определени въз основа на наличните данни.

:

IS :

CY

LV

LT

LU

71.0 67.0 84.0 63.0 LI

NO

74.0 90.0

HR

TR

:

:

UK (1): UK-ENG

Източник: Международното изследване на гражданското образование (ICCS) от 2009г.

2.3. Участие на родителите в демократичното училищно управление Всички европейски страни, с изключение на Кипър, Швеция и Турция са въвели нормативна база и официални препоръки, чрез които разрешават или насърчават участието на родители в училищното управление. Както вече беше споменато по отношение на участието на учениците, важно е да се отбележи, че страни с децентрализирани образователни системи (например Чешката република, Унгария, Нидерландия и Финландия) са въвели нормативна база за насърчаване на родителското участие в училищното управление. Родителите допринасят за училищното управление по различни начини. В почти всички страни, включени в изследването, нормативната база и официалните препоръки регулират родителското участие на училищно ниво, и в почти две трети от страните – също и на ниво клас. И в двата случая държавите не правят разграничение между характера на родителското участие на различните нива ISCED. Както беше посочено по-горе в настоящата глава, това е в контраст с участието на учениците, което става все по-активно с увеличаване на нивото на образование и възрастта на учениците.

51


Гражданско образование в Европа

Фигура 2.11: Нормативна база за родителско участие на ниво клас и училище (нива ISCED 1, 2 и 3), 2010/2011г.

Родителите участват на ниво клас Родителите участват на ниво училище Училищна автономия/няма нормативна база Няма налични данни

Източник: Евридика (Eurydice).

Бележки по отношение на отделните държави Норвегия: Няма специфична нормативна база за участие на родителите на ниво клас. Въпреки това, действащото законодателство вменява на местните власти задължението да осигурят условия за сътрудничество с родителите на всички нива.

2.3.1. Форми на родителско участие в училищния живот Освен изключенията, посочени по-горе, родителите формално участват в училищното управление във всички европейски страни. Тяхното участие може да приеме различни форми. В някои случаи, представители на родителите участват в училищните органи на управление; в други държави всички родители или техни представители могат да свикват училищни съвети на родителите и/или периодични срещи с директора на училището с цел обмен на информация, или пък да бъдат включени в класните дейности. В последния случай, когато има такива, родителите могат да участват в класните съвети или да провеждат срещи, с или без участието на ученици и учители; също така могат да общуват индивидуално с учителите. Чрез всички тези дейности родителите могат да упражняват правото си да бъдат информирани за и да допринасят за процеса на училищно управление, а оттук, както беше посочено във въведението, да влияят върху развитието на граждански компетентности сред учениците. Както е показано на Фигура 2.12, участието в училищните управителни органи до момента е найразпространеният начин за родителите да се включат в училищното управление. Представители на родителите в училищните ръководни органи обикновено се избират от всички родители в дадено училище; въпреки че в някои страни официалните регламенти позволяват на училищата да определят свои собствени процедури за назначаване.

52


Глава 2: Участие на ученици и родители в училищното управление

Фигура 2.12: Формални средства за родителско участие на училищно ниво, в съответствие с нормативната база и официалните препоръки (нива ISCED 1, 2 и 3), 2010/2011г.

Участие на ниво CLASS

Участие на родителите в училищните управителни органи

Създаване на родителски съвети

Регулярни срещи на всички родители

Липсва нормативна база за формално участие на родителите на ниво училище

Няма налични данни

Източник: Евридика (Eurydice).

Бележки по отношение на отделните държави Белгия (немскоговорящата общност) и Дания: Нормативната база се отнася само за участие на родителите на ниво ISCED 1 и 2. Гърция: Нормативната база позволява участие на родителите в училищното управление, но не уточнява чрез какви средства може да става това. Родителите се занимават предимно с училищни дейности чрез неформални практики. Италия: Точната роля на родителите зависи от това по какъв начин всяко училище прилага централните регламенти. На фигурата е видна най-влиятелната роля, която родителите може да играят.

Като членове на училищните управителни органи родителите участват в редица дейности от управлението на училищата, заедно с директора на училището, учителите, и ако законодателството а го позволява, ученическите представители (вж. Раздел 2.1). Фигура 2.13 представя общ преглед на сферите на управление, които обикновено се прехвърлят на училищните ръководни органи, и показва ролята на родителите в различните страни, където нормативната база предвижда родителско представителство. Както вече бе отбелязано, при участие на учениците в училищното управление, има някои аспекти на училищното управление, които остават извън правомощията на училищните ръководни органи, и следователно извън влиянието на родителите, като например определяне на критерии за оценяване, изключване на ученици по дисциплинарни причини, наемане на учители и прекратяване на учителските договори. Все пак, някои страни позволяват на училищните органи да решават тези въпроси, а в ограничени случаи някои от тях предоставят на родителските представители правомощия за вземане на решения. Като членове на училищните ръководни органи, родителите в Ирландия, Португалия и Хърватия участват в процеса на вземане на решения, когато се отнася до наемане на нови учители, а в Словения родителите дори могат да се намесят по въпроси, свързани с тяхното уволнение. В Ирландия представители на родителите могат да споделят колективна отговорност в решенията за изключване на ученици при определени обстоятелства. Изключването на ученици подлежи на одобрение от представителите на родителите във Франция, Ирландия и Финландия. В Чешката република, родителите участват и в създаването на критерии за оценяване на учениците.

53


Гражданско образование в Европа

Фигура 2.13: Основни функции и дейности на родителските представители в училищните управителни органи (нива ISCED 1, 2 и 3), според нормативната база, 2010/2011г. Наличие на нормативна база в 28 страни BE fr, BE nl, BG, CZ, DK, DE, EE, IE, ES, FR, IT, LV, LT, LU, HU, MT, NL, AT, PL, PT, RO, SI, SK, FI, UK (1), IS, NO, HR СФЕРИ

Липсва нормативна (:) база в 6 страни BE de, EL, CY, LI SE, UK-SCT, TR

Правила Извънкласни дейности Бюджет Училищен план за действие Избираеми класове Придобиване на образователни материали Критерии за оценяване Изключвания на ученици Учебно съдържание Прекратяване на учителски договори Набиране на учители Мерки за подкрепа Информиране на други родители Разпределението по категория включва само 28-те страни, където е въведено съответно законодателство КАТЕГОРИИ Роля във вземането на решения

Консултативна роля

Информативна роля

Зависи от училището

Не се решава от училищните управителни органи UK (1): UK-ENG/WLS/NIR

Източник: Евридика (Eurydice).

Обяснителна бележка За подробен преглед на състоянието във всяка от 36-те национални образователни системи, вижте Фигура 2.13 в приложение 3.

Бележки по отношение на отделните държави Словения: Родителите са членове на училищния съвет (svet šole) на равни начала с останалите пълнолетни членове. Училищните съвети вземат решение относно изключване на ученици във втория гимназиален етап на средното образование.

По въпроси, които са най-често в рамките на правомощията на училищните управителни органи (разработване на учебния план и определяне на правила, вземане на решения за бюджета, избор на

54


Глава 2: Участие на ученици и родители в училищното управление

извънкласни дейности или избираеми класове, които да се включат в програмата, както и обхвата на предоставяните мерки за подпомагане), представителите на родителите като цяло имат консултативна роля или участват равностойно в процеса на вземане на решения. Начинът, по който родителските представители информират другите родители за училищните дейности, по-често се определя съгласно вътрешните правила в училището. Приема се, че Франция и Словения са страните, в които родителите обикновено играят найвлиятелна роля. Законодателството в тези страни вменява на родителите роля не само в области, които традиционно са сред компетентностите на училищните ръководни органи за вземане на решения, но също така и в области, които обикновено са запазени за органите с по-голяма власт в йерархията. В допълнение на училищните ръководни органи, родителските съвети представляват друга възможност за участие на родителите в училищното управление. Тези съвети включват всички родители от училището или избрани от тях представители, които периодично заседават на територията на училището. Родителските съвети предоставят форум за обсъждане и предоставяне на информация по училищни въпроси. Обикновено те имат специални правомощия за вземане на решения, но може да консултират директора и/или управителните органи на училището, когато се изисква мнението на родителите. Общовалидно е за родителските съвети да определят представители сред родителите, които заседават в управителните органи на училището. Само малък брой страни (Германия, Франция, Италия, Австрия, Полша и Румъния) официално са институционализирали участието на родител в съветите на класа (вж. Раздел 2.1 относно дефиницията на това понятие) и вменяват много по-ограничена роля на родителите, отколкото на ученическите представители. Класните съвети, включващи представители на ученическото тяло, са често срещани в повечето европейски образователни системи. В този смисъл е видно, че класните съвети се използват като средство, което по-скоро предоставя възможност за участие на учениците, отколкото за влияние на родителите. В допълнение към обичайните процедури, описани дотук, някои страни са въвели и други възможности за участие на родителите в училищното управление. Например, в Белгия, Германия, Естония, Испания, Франция, Кипър, Австрия и Словения училищата могат да основават родителски асоциации. Това обикновено са доброволчески групи, създадени за подпомагане на родителите по всички въпроси, свързани с образованието на техните деца, за подкрепа на образователните дейности в училищата и за насърчаване на родителското участие в училищното управление. Често родителските сдружения в училище са групирани под шапката на представителни организации на регионално или национално ниво. В такива случаи, те служат не само като форум за обмен на добри практики за участие на родителите, но също така за консултиране на политиците по въпросите на реформите в образованието.

Във фламандската общност в Белгия съществуват три организации на родителите: KOOGO, асоциацията на родителите за държавно субсидираните училища; GO! за училища, управлявани от Фламандската общност, и VCOV, за частни училища, получаващи държавна субсидия. Всички тези сдружения получават финансова подкрепа от Министерството на образованието и обучението. Техните основни задачи са свързвани с информиране на родителите по въпроси на образованието и извънучилищните дейности чрез различни средства (например уебсайтове, срещи и брошури), предоставяне на материална подкрепа за училищата (учебни материали и учебни пособия), предоставяне на обучение за родителите; както и посредничество между родителите и училищата, когато това е необходимо (например, временно отстраняване на ученици). Всяко училище в Кипър създава своя собствена родителска асоциация, която си сътрудничи с ръководството на училището и допринася финансово за предоставянето на образователни дейности и училищно оборудване. Родителските сдружения в училищата избират свои представители в Общокипърската асоциация на родителите в основното и средното образование, която работи в тясно сътрудничество с Министерството на образованието за регулирането на различни аспекти на училищното управление на централно ниво.

55


Гражданско образование в Европа

2.3.2. Обучение и подкрепа за участие на родителите в училищното управление Няколко държави (Германия, Естония, Испания, Австрия, Нидерландия, Полша и Словения) са създали национални програми, предназначени за включване на приемни родители в извънкласни дейности и управление чрез целенасочени инициативи за обучение. В зависимост от вида на програмата те могат да приемат формата на редовни заседания, които се провеждат в училищата, постоянни консултантски услуги за родители, които се нуждаят от подкрепа, или курсове за обучение, организирани от държавни институции и организации на гражданското общество.

Естонската асоциация на родителите е въвела курсове за обучение за всички категории членове на настоятелствата, а оттам и за родителите. Обучението има за цел да повиши информираността на родителите относно възможностите да допринесат за училищното управление, както и да поощри участието на родителите. Програмата се финансира от Министерството на образованието и научните изследвания и се прилага на национално ниво. Програми за обучение също се осъществяват в няколко региона в Испания. Например, автономна област Навара е разработила инициатива, наречена Escuelas de Familia (семейни училища) за обучение на родители на деца на възраст между 0 и 14-години, насочено към активно участие в образованието на последните. Поконкретно, родителите се поощряват към сътрудничество с учителите за развиване на определени умения на учениците, например сътрудничество, отговорност, самостоятелност, уважение, продължаващо обучение, творчество, критично мислене, поемане на риск и приемане на собствените грешки. По същия начин, испанската автономна област Кастилия-Леон предлага курсове за обучение на родители и деца с цел приобщаване на семействата към училищата, както и родителският принос за възпитаване на социални умения в учениците. Министерството на образованието, културата и изкуствата на Австрия въведе консултантска услуга за родителите, в рамките на училищните партньорства. Услугата се осъществява основно чрез инициативи за обучение на представители на родителите, включени в училищните органи на управление, с цел да насърчи активното им участие и да се подобри сътрудничеството за развитие на училището. Дейностите се администрират от Австрийския съюз на родителските асоциации в обществените задължителни общообразователни училища. И последен, но не по-малко интересен е пилотният проект, стартиран от Академията на Кретей (Academy of Cretéil) във Франция, наречен "La mallette des parents" (инструментариум за родителите). Стартиран през 2008г. и все още в процес на изпълнение, проектът включва набор от материали, чрез които родителите на шестокласници да засилят своето сътрудничество с ученици и преподаватели в Академията. Паралелно се провеждат семинари, конференции и информационни дни, на които се предоставя информация и се насърчава активното участие от страна на родителите. Според оценката на проекта, това е спомогнало за предотвратяване на отсъствията и насилието в училище. Виждайки значението, което се отдава на приноса от родителското участие за повишаване на гражданските компетентности и знания на учениците, някои страни са разширили обхвата на официалното училищно оценяване, включвайки оценка и на родителската ангажираност. В процедурата по оценяване се събират мненията на родителите за училищните дейности и успехите на образователния процес, като на базата на това се дава оценка за ангажимента им към училищното управление.

В Ирландия, училищните инспектори се срещат с родителите, за да получат информация за дейностите, провеждани от съветите и сдруженията на родителите, както и за да наблюдават степента на родителско участие в училищното управление. Освен това при тези инспекции се взема под внимание степента, до която ръководството на училището и училищният персонал информира родителите за успеха на учениците. Родителите са включени в процеса на училищно оценяване в Латвия. Докладът за акредитация за всяко училище, въз основа на който инспекторите издават своите препоръки за развитие на качеството, съдържа раздел, оценяващ степента на сътрудничество между родителите и училището. Родителите са анкетирани, за да се оцени тяхната удовлетвореност от наличието на възможности за участие.

56


Глава 2: Участие на ученици и родители в училищното управление

Училищните инспекции, осъществявани от Инспектората по образованието и спорта в Словения, наблюдават прилагането на нормативната уредба относно създаването и работата на родителските и училищните съвети. Според годишния доклад за 2010 г., броят на случаите, при които в резултат на инспекцията в училищата са установени трудности в сътрудничеството между родители, ученици и учители, са се увеличили в сравнение с предишни години.

Обобщение Всички европейски страни са въвели законодателство и официални препоръки за установяване на правото на учениците да участват в училищното управление. Въпреки че формите на участие и степента, до която те са били реализирани, са различни в цяла Европа, всички държави видимо осъзнават значението на привличането на учениците за активно участие в училищното управление. При сравняване на резултатите от нашето проучване на нормативната уредба, свързани с участието на ученици и родители, с резултатите от Международното изследване на гражданското образование (ICCS) от 2009г., става видно, че в повечето страни, регулирани нормативно избора на представители на класа и участието в ученически съвети, нивата на участие в ученически избори са относително по-високи от средното за ЕС, макар и със значителни изключения. Макар че въз основа на наличната информация няма доказателства за еднозначна връзка между наличието на законодателна регламентация и участието на учениците, тази тенденция дава положителен знак за по-нататъшното разпространение и засилване на участието на учениците в областта на училищното управление. В допълнение, участието на родителите явно е общоприето като важен фактор за стимулиране на демократичното управление в рамките на училищната общност. Наличието на нормативна база, регулираща участието на родителите, както и на доброволни инициативи, които подкрепят сътрудничеството между родители, ученици и учител, е широко разпространено във всички европейски образователни системи.

57


ГЛАВА 3: УЧИЛИЩНА КУЛТУРА И УЧАСТИЕ НА УЧЕНИЦИТЕ В ОБЩЕСТВЕНИЯ ЖИВОТ Както е видно от Първа глава, младежите се обучават, за да станат пълноправни граждани чрез формално и целенасочено преподаване на гражданско образование в класната стая. Въпреки това, те научават за гражданството и чрез други средства. Например, като беше обяснено в предходната глава, учениците може да започнат да научават повече за демократичните процеси, като вземат участие в процеса на вземане на решения в училище. Следователно, налице са „възможности за изучаване и натрупване на опит в гражданството в редица ситуации (...) чрез цялостни училищни процеси", но и чрез дейности и опит, свързани с обществото като цяло" (Kerr и др. 2004г., стр. ii). В този смисъл, настоящата глава има за цел да анализира до каква степен учениците упражняват активно и демократично гражданство в рамките на и извън контекста на училището. Раздел 3.1 разглежда до каква степен националните политики се отнасят до училищната култура във връзка с гражданското образование, а Раздел 3.2 се фокусира върху начините, избрани от отделните страни, да насърчават участието на учениците в дейности в рамките на местната общност и в обществото като цяло. И накрая, Раздел 3.3 разглежда доказателствата за наличните възможности за участие на учениците в гражданскообществени дейности в различните европейски страни, въз основа на данните от Международното изследване на гражданското образование (ICCS).

3.1. Училищна култура на активно участие за успешно гражданско образование Училището е микрокосмос, където младите хора се учат как да бъдат активни и отговорни граждани чрез ежедневните си опит и преживявания. Проучването на мрежата „Евридика” от 2005г. подчерта важността на училищната култура в областта на гражданското образование. В него училищната култура се определя като "система от нагласи, ценности, норми, вярвания, ежедневни практики, принципи, правила, методи и организация на преподаване" (Евридика 2005г., стр. 28). Именно поради това училищната култура оказва силно влияние върху начина, по който функционира цялата училищна общност. Затова успешното реализиране на гражданското образование изисква училищна култура, в която се насърчава активното участие, основано на демократични принципи и ценности като по този начин се предоставят възможности на учениците да участват в процеса на вземане на решенията, които ги засягат. Националните учебни програми и/или образователни изисквания в една трета от европейските страни 22 правят изрични препратки към насърчаване на училищна етика или култура ( ), чрез които има по-голяма вероятност за насърчаване на гражданското образование. Някои страни са се реализирали на национално ниво инициативи, насочени към училищната култура. Законодателство и официални препоръки обикновено са въведени най-малко по отношение на задължителните нива на образование в дадена страна. Наблюдава се разнообразие от подходи в Европа, но като цяло, всички страни посочват кои нагласи и ценности трябва да се възприемат от училищата и като цяло подчертават значението на демократичното начало. Националните учебни програми споменават училищната култура в сфери, конкретно свързани с гражданското образование, в десет страни: Чешката република, Испания, Естония, Франция, Ирландия, Австрия, Финландия, Обединеното кралство, Исландия и Норвегия.

В Чешката република интердисциплинарната тема "Демократично гражданство" се отнася до цялостната атмосфера в училище. В нея се посочва, че отношенията между всички лица, участващи в образователния процес, когато са основани на сътрудничество, партньорство, диалог и уважение, създават демократична атмосфера в класната стая. В резултат на това, учениците са по-мотивирани да споделят своите мнения в груповите дискусии и на свой ред да участват активно при вземането на решения в училище, както и в рамките на своята местна общност и в обществото като цяло. В основното училище и на първия гимназиален етап от средното образование в Испания поощряването на учениците и гимназистите за участие в училищния живот за успешно гражданско образование е част от учебното съдържание и критериите за оценяване, като например в рамките на предмета Гражданско образование и правата на човека в първия гимназиален етап на средното образование. (22)

Тук са включени други подобни термини, използвани в различните страни като училищна атмосфера, клима или среда, както и по-широкия израз училищен живот.

59


Гражданско образование в Европа

В новия рамков учебен план на Естония се посочва, че училищният живот трябва да бъде организиран като модел на общество, зачитащо правата на човека и демократичните принципи, което се характеризира със споделени и трайни основни ценности в училищната общност и подкрепа за добрите идеи и положителните иновации ( 23). Съгласно платформата на общозадължителните умения във Франция (Le socle commun de connaissances et de compétences), учениците трябва да научат повече за гражданството посредством училищния живот, който трябва да се основава на спазването на правилата за превенция на насилието, асоциалното и опасното поведение, както и от съображения относно здравето и безопасността. В Ирландия от 2005г. насам се предоставят насоки за учителите от основното училище като част от предмета "Социално, личностно и здравно образование" (SPHE). Според тях, "за да бъде ефективно, Социалното, личностното и здравното образование трябва да се прилага в комбинация от начини, в контекста на положителен училищен климат и атмосфера, дискретно време и интегрирано обучение" (NCCA, 1999г.). С указ от 1978г., въвеждащ принципа на интегрирано гражданско образование в училищата в Австрия, се подчертава значението на класния и училищния живот и култура. Основните учебни програми във Финландия (както се вижда в Раздел 1.1) за задължителното (2009г.) и средното образование от втория гимназиален етап (2003г.) предвиждат, че училищата трябва да вземат предвид интердисциплинарната тема "Активно гражданство и предприемачество" в техните училищни методики и култура. В Обединеното кралство (Шотландия), Структурата на учебния план 3 ( 24) гласи, че "отправната точка за учебния процес е положителният дух и атмосфера на уважение и увереност, въз основа на споделени ценности в рамките на училищната общност, включваща и родителите, независимо дали става дума за младите хора в училище или за тези извън него. Всички членове на персонала трябва да допринасят чрез открити, позитивни и взаимно поддържащи взаимоотношения, децата и младите хора да усещат, че техният глас се чува; да насърчават климат, при който децата и младежите се чувстват безопасно и сигурно; да моделират поведение, което спомага за ефективното обучение и благосъстоянието в рамките на училищната общност; и да бъдат чувствителни и отзивчиви към благополучието на всеки млад човек" (Шотландското правителство, 2008г., стр. 20.) В Исландия, новите Национални насоки за учебната програма ( 25) за предучилищно, задължително и средно образование във втория гимназиален етап предвиждат, че всяко училище трябва да намери начини за поощряване на добрата училищна култура, имайки предвид шестте основни стълба на образованието: демокрация и права на човека, равенство, творчески подход, образование за устойчиво развитие, грамотност в най-широкия смисъл на думата, и здраве и благосъстояние. В Норвегия, Законът за народната просвета, както и националната учебна програма, поставят акцент върху социалните и културните умения на учениците, като влиянието им в училище и в процеса на обучение, както и в участието им в демократичния процес. В други четири страни, законодателството или препоръките, които не са конкретно свързани с гражданското образование, се отнасят до създаването на условия, които вероятно ще играят насърчителна роля за развитието на гражданските компетентности на учениците.

Според указ от 1998г. (26) училищата в немскоговорящата общност в Белгия трябва предприемат съответните мерки, за да гарантират, че представляват динамични места, създаващи условия за всеки да участва в решаването на въпросите, които го засягат. В Дания според датския Закон за народните училища (Folkeskole) и нормативната база в областта на средното образование, учебните и ежедневните дейности в училищата трябва да се провеждат в дух на интелектуална свобода, равенство и демокрация. (2) (24) (25 ) (26)

Националните програми за основните училища и гимназиите от втория гимназиален етап на средното образование, приети на 6 януари 2011г. Официалните версии и тези на английски език са публикувани на следните интернет страници: https://www.riigiteataja.ee/akt и http://www.hm.ee/index.php?1511576 http://www.ltscotland.org.uk/Images/building_the_curriculum_3_jms3_tcm4-489454.pdf Министерството на образованието, науката и културата официално е издало ново Национален план с указания през август 2011г., но изпълнението му ще става постепенно за период от три години до 2014г. Указ от 31 август 1998г. относно мисията на доставчиците на образователни услуги и училищния персонал.

60


Глава 3: Училищна култура и участие на учениците в обществения живот

В Люксембург за училищата са издадени нови препоръки за подобряване на климата в училище, които засягат и гражданското образование. В Швеция както Законът за народната просвета, така и държавната национална учебна програма постановяват, че училището трябва да функционира в духа на демокрацията и да бъде място, където персоналът и учениците имат право да участват в училищната работа и учебната/преподавателската среда. В допълнение към препоръките и подзаконовите актове в националните учебни програми и на други места, четири страни са започнали национални програми, обхващащи въпроси, свързани с училищната култура, които също оказват влияние върху гражданското образование. В три от тези държави (Франция, Латвия и Исландия) програмите имат за цел да се гарантира, че учениците имат на разположение една сигурна и позитивна среда в училище.

Във Франция целта е борба срещу насилието в училище от основно ниво до ниво средно образование. За да постигне тази цел, програмата предлага различни начини за подсилване на гражданското образование ( 27). Латвия стартира двугодишен проект през 2010г., наречен "Движение за приятелско училище", който включва предимно основните и средните училища. Целта на проекта е да се подобри психо-социалната среда в училищата за предотвратяване на конфликти и за насърчаване на уважение на сътрудничеството между ученици, родители, учители, училищната администрация и местната общност. В Австрия, като част от програмата по екологизация (Ökolog), училищата ежедневно решават въпроси, свързани с устойчивото развитие. В резултат, участващите училища трябва да прилагат принципите на демокрация и активно участие, осигуряване на здравословна и социална атмосфера и установяване на сътрудничество с местната общност. От 2002г. насам Министерството на образованието в Исландия прокламира Програмата за превенция на насилието Olweus (OBPP), насочена за борба срещу тормоза и асоциалното поведение в училищата. Тази програма е широко приложима на задължителното училищно ниво, сред около 40% от училищата, но също и на предучилищно ниво и във втория гимназиален етап на средното образование, както и в младежките програми ( 28).

3.2. Мерки за насърчаване на участието на учениците в местната общност и в обществото като цяло Както е видно от Първа глава, насърчаването на активното участие и ангажираността в местната общност е основна цел на гражданското образование в много страни. Този Раздел разглежда в детайли по какъв начин страните поощряват учениците и гимназистите да вземат участие в дейности извън училище, които подкрепят развитието на гражданските им умения. Разпоредбите, предвидени в националните учебни програми, както в нормативната база и насоките за образование, са основният предмет на анализа тук, последван от преглед на примери за действащи структури, за да се даде възможност на децата и младите хора да имат думата по въпроси, които пряко ги засягат. И накрая се прави изследване на най-актуалните национални политически инициативи и програми, предоставящи на учениците възможност да участват в дейности, свързани с гражданството извън училище. Следва да се обърне внимание на факта, че тъй като училищата и учителите обикновено имат свободата да организират свои собствени дейности (Евридика 2012b, стр. 50), има вероятност да са предвидени редица възможности за младите хора да се ангажират в дейности, свързани с гражданството, в сътрудничество с външни партньори или проекти. В това отношение, Раздел 3.3 представя данни от Международното изследване на гражданското образование (ICCS) от 2009г., събрани чрез допитване сред училищните директори относно възможностите, предоставени на учениците да участват в дейности, свързани с гражданството, на ниво общност.

3.2.1. Препоръки и правила в националните учебни програми и други стратегически документи В около една трета от европейските страни, стратегически документи като националните учебни програми, както и други препоръки и правила, насърчават участието на младите хора в дейности, (27) (28)

За повече информация, посетете интернет страницата: http://www.education.gouv.fr/bo/2006/31/MENE0601694C.htm http://olweus.is

61


Гражданско образование в Европа

свързани с гражданството, извън училище. Този дял тепърва ще се увеличава във все повече страни, които въвеждат нови политики в тази област, например, новото законодателство за училищата в Люксембург през учебната 2013/2014година включва насоки за участие на гимназистите от системата на средното образование в дейности, свързани с гражданството. Седем са страните, в които официалните учебни програми предвиждат, че на учениците и гимназистите трябва да се предлага практически опит извън контекста на училището.

В Гърция учениците от основното училище имат достъп до действащи проекти за гражданство, на доброволна основа като част от "Гъвкавия план за творчески и интердисциплинарни дейности" (Ευέλικτη Ζώνη Διαθεματικών και Δημιουργικών Δραστηριοτήτων). В първия гимназиален етап на средното образование, учениците могат да извършват работа въз основа на проучвания по теми от "социалното и гражданското образование" и предметните области от учебния план, свързани с "Основи на икономиката". В Латвия програмата за социалните науки, изучавана от учениците в 1 - 9 клас, предполага, че учениците трябва да допринасят с дейността си за развитието на местните общности. В допълнение, има и методологични препоръки, които са насочени към насърчаване на социалната ангажираност в училище, които препоръчват да се посвети задължително една седмица в годината на проект за активно участие на учениците в доброволческа работа и други дейности на общността, свързани с училищните приоритети. В Полша националната учебна програма или насърчава, или препоръчва учениците от основното до средното образование да участват в доброволчески дейности на местно или на друго ниво. По същия начин, във Финландия, Обединеното кралство (Англия, Уелс и Северна Ирландия), Исландия и Норвегия националните учебни програми препоръчват учениците от основното и средното образование да участват в местни, общностни дейности. В Обединеното кралство (Шотландия) учебната програма, въпреки че не е задължителна, насърчава неформалното обучение извън класната стая. Четири страни са възприели правила за участието на учениците в местната общност или обществото като цяло. Във всяка страна, регламентите са много специфични откъм съдържание, но във всички случаи са насочени към повишаване на гражданското образование чрез създаване на връзки между училището и учениците от една страна и местната общност от друга страна.

В Германия, според Резолюция на Постоянната конференция от 6 март 2009г., училищата от мрежата за "Укрепване на демократичното образование" трябва да насърчават участието на учениците и гимназистите на всички образователни нива в различни институции, като например фондации и благотворителни тръстове, в естествената им среда. В Италия, според Закона 169/2008, който въвежда гражданско образование в училищата, и Циркулярно писмо на министрите 86/2010, с което се определят насоките за преподаване на гражданското образование, всички училища са длъжни да установят ефективни партньорства с местните и полицейските власти, както и с културни и спортни сдружения и неправителствени организации. Във Франция основните училища са насърчавани да си сътрудничат с местните власти, както и с културни, социални и спортни сдружения. Подписано е местно споразумение в областта на образованието (contrat éducatif local) между Министерството на образованието и местните власти, което определя извънкласните дейности за период от три години напред. И накрая, след като осъществи и проведе успешен мониторинг на пилотен проект в национален мащаб, продължил осем години, Нидерландия декларира през 2007г., че за всички ученици от средните училища в страната ще бъде задължително да полагат общественополезен труд (maatschappelijke stage) ( 29). Гимназистите трябва да изпълнят общо 30 часа общественополезен труд за срока на средното си образование, без което не могат да получат свидетелството си за завършено средно образование.

(29)

www.maatschappelijkestage.nl

62


Глава 3: Училищна култура и участие на учениците в обществения живот

3.2.2. Политически структури, създадени за учениците Около една трета от европейските страни съобщават, че са създали политически структури, често 30 наричани съвети или парламенти ( ), където младите хора да се срещат, обсъждат и оказват влияние по въпроси, които пряко ги засягат. Срещат се два основни типа организация. Първият тип е по-разширена форма на ученическите съвети, които съществуват на ниво училище, за обхващане на регионално и национално ниво (вж. Раздел 2.1). Вторият тип организация, макар и все още е свързана с училищата, се различава по това, че обхватът на нейната дейност е по-широк, което позволява на учениците да решават проблеми, които излизат извън сферата на образованието, включвайки всички въпроси, засягащи децата и младите хора. Примери за първия тип организация може да бъдат намерени в четири държави и региони: фламандската общност на Белгия, Италия, Унгария и Словения. Ученическите представители в тези страни и региони действат като защитници на своите връстници по въпроси, свързани с образованието.

В Белгия фламандските ученически съвети (Vlaamse Scholierenkoepel или VSK) включват членове на ученическите съвети (680) от всички училища, независимо от вида на организационния орган в училището или вида образование в средното училище. Ролята на тази самоуправляваща се организация на учениците е да информира, да дава съвети и да представлява учениците по всички въпроси, отнасящи се до правата на учениците и образованието. Министерството на образованието и обучението на Белгия официално признава и финансира фламандските ученически съвети (VSK). Всички останали заинтересовани страни в образователната сфера приемат VSK като представителна организация на учениците. В Италия учениците избират от своите среди по двама представители на провинция за всяко средно училище за срок от две години. От своя страна те избират измежду тях председатели на ученическите организации в провинциите, които заседават заедно в Националния съвет ( 31). В Словения ситуацията е подобна по отношение на Националната организация на учениците ( 32). В Унгария Националният съвет за правата на учениците представлява интересите на учениците, особено когато Министерството на образованието подготвя ново законодателство и реформи. Съветът се състои от девет членове, шест от които са от националните ученически организации, които представляват учениците в системата на основното и средното образование. Девет страни съобщават, че са въвели втория тип политическа организация, в която правомощията се простират отвъд въпросите на образованието. При все това, степента на участие на учениците и влиянието, което имат върху процеса на вземане на решения, варира между отделните държави. Освен това, дейностите, в които участват тези организации, също се различават, като се започне от обсъждане и представяне на вижданията на учениците пред законодателните органи, до стартиране и осъществяване на проекти в сътрудничество с официалните органи. В някои случаи са създадени различни органи с различни нива на отговорност за ученици от различни възрасти. Онези, които са предназначени за повисоките възрастови групи, където може да се включват ученици от последните години от средното образование, както и младежи, често са натоварени с повече отговорности, например, във връзка с пошироките въпроси на младежта. По-голямата част от тези органи са организации с национален обхват, които включват представители от цялата страна. Обикновено това е националният парламентарен орган, който установява или поддържа умален модел на собствената си структура и организация, което позволява на младите делегати да се събират за кратък период от време, да дебатират и да гласуват по въпроси, свързани със самите тях. Такъв е случаят в Чешката република, Франция, Унгария, Австрия, Полша, Португалия и Обединеното кралство. В Литва и Словения, ситуацията е малко по-различна, тъй като неправителствените организации (НПО) отговарят за такива структури. Центърът за граждански инициативи (Centre of Civic Initiatives) координира на всеки две години проекта на Парламента „Ученически парламент на Литва”, а словенската Асоциация на приятелите на младежта (Association of Friends of Youth) организира ежегодно детски парламенти на училищно, регионално и национално ниво. В някои страни се срещат и примери за организации на ученици на общинско или регионално ниво.

(30)

Вижте Приложение 2 относно описанието на примерите за всяка държава.

(31)

http://iostudio.pubblica.istruzione.it/alfresco/d/d/workspace/SpacesStore/f34fd191-bc9b-11dd-8f0711a93e530236/dpr_29_novembre_2007_n_268.pdf and http://iostudio.pubblica.istruzione.it/web/guest/dpr_268_07

(32)

http://www.dijaska.org

63


Гражданско образование в Европа

Във Франция официалните органи на местно, областно или регионално равнище са създали консултативни съвети за представители на учениците и гимназистите, на всяко ниво от училищното образование ( 33). В този смисъл има Общински детски съвет (conseil municipal d'enfants) за ученици от основното училище; и Съвет на колежаните (conseil départemental des collégiens) за ученици от средното образование, както и регионален младежки съвет (conseil régional des jeunes). В Австрия проектът „Word Up!”, чието мото е "Имай мнение! Участвай в процеса на вземане на решения! Упражнявай влияние!" насърчава осмокласниците (ISCED 2) да участват в съветите на шестте градски окръга на Виена (Leopoldstadt, Alsergrund, Simmering, Brigittenau, Donaustadt, Liesing). В Полша, в цялата страна са учредени младежки съвети на местно ниво, например, в грд Варшава. Тези съвети включват представители на ученическите съвети на училищно ниво. В Швеция има много местни общински младежки съвети, в които младите хора имат възможност да дискутират и да оказват влияние върху въпроси от местно значение, като по този начин допринесат за подобряване на качеството на живот в местната общност. Това е също така начин за засилване на техния интерес и за повишаване на разбирането на демократичните процеси. В Исландия, след въвеждането на новия Закон за младежта през 2007г., общинските власти са задължени да съдействат за създаването на младежки съвети. Ролята на младежкия съвет, освен всичко друго, е да съветва общинските власти по въпросите на младежта в рамките на общността 34).

3.2.3. Национални инициативи и програми Някои европейски страни са приели също така национални инициативи и програми с цел насърчаване на учениците и гимназистите за активно участие в проекти извън училище и съответно подобряване на тяхното гражданско образование. Трите балтийски страни са приели подобни национални политически инициативи за насърчаване на гражданството, свързани с младежки дейности хора извън училище.

В Естония правителството прие тригодишен план за развитие на гражданското общество през 2011 г. ( 35), който подкрепя програми и проекти. Планът насърчава местните правителства да подкрепят инициативи в общността, насочени към гимназисти от средното училище. В Латвия, като част от Европейската година на доброволчеството 2011г., са предоставени насоки за основните и средните училища, които да им помогнат да изпълняват регулярни седмични проекти през цялата учебна 2010/11 година. Целта е да се насърчават учениците да развиват разбиране за същността на доброволческия труд и да го припознаят като форма на гражданско участие. През 2006г. Народното събрание в Литва прие дългосрочен план за "Програма за национално гражданско образование" през 2006г. ( 36) Оттогава, Министерството на образованието и науката координира различни общонационални инициативи в областта на гражданското образование, а Центърът за граждански инициативи е реализирал редица проекти в тази насока ( 37). Двадесет страни съобщават, че от 2007г. насам са приложили най-малко една програма, която е получила 38 повече от 50% от финансирането си от държавни, национални или международни източници ( ). Трябва да се отбележи, обаче, че редица страни докладват за важни инициативи, образувани на местно или регионално равнище, които не са описани тук, тъй като те са извън обхвата на това изследване.

(33)

Например, законът от 6 февруари 1992г. относно териториалното правителството на Републиката позволява на местните власти (общините) да създават консултативни комитети по всички въпроси от местно значение, за да събират мненията на лицата, които не са членове на местния съвет.

(34) (35)

За повече информация относно реализирането на младежките съвети, прочетете годишния доклад на Омбудсмана за децата в Исландия за 2008-2009г.: http://www.barn.is/barn/adalsida/english/ Официалният документ е публикуван на следната интернет страница: https://valitsus.ee/UserFiles/valitsus/et/valitsus/arengukavad/siseministeerium/kodanikuyhiskonna%20arengukava%20201 1-2014.pdf, а английската версия е достъпна на: http://www.siseministeerium.ee/public/KODAR_VV_EN.pdf

(36)

http://www3.lrs.lt/pls/inter2/dokpaieska.showdoc_l?p_id=283042&p_query=&p_tr2=

(37)

За примери посетете следната интернет страница: www.pic.lt

(38)

Направете справка с програмите, изброени в Приложение 2.

64


Глава 3: Училищна култура и участие на учениците в обществения живот Редица програми за насърчаване на активното участие на учениците в дейности, свързани с гражданското образование извън училище, поощряват проекти, реализирани между училищата и местната общност.

В България Министерството на образованието и Националното сдружение на общините връчват награди на училищата за най-добрите инициативи, свързани с активното участие в живота на общността. Стартирал е проект за училищна общност в региона Усти на Чешката република през 2009г. с цел да се създаде в тяхното училище Център за обучение през целия живот, достъпен за цялото местно население. По време на този двугодишен проект, учениците и гимназистите от 6 до 19 годишна възраст са взели участие в редица дейности, свързани с гражданството. В Унгария, гимназисти от средните училища (9 - 12-ти клас) са осъществили 30 часа общественополезен труд, на групи или индивидуално, в рамките на 148 проекта от националната извънучилищна програма "Социална солидарност" през учебната 2010/2011 година. В Литва, на гимназистите от средното образование се дава възможност да създават и укрепват сътрудничеството с обществото като цяло в рамките на двугодишен общонационален проект, наречен "Укрепване на самоуправлението сред учениците". В Румъния през 2011/2012 учебна година всички училища ще осигурят извънучилищни дейности през седмицата, посветени на гражданското образование, в партньорство с местната общност. Програмата се нарича "Друг вид училище". В Хърватия, в рамките на националната програма за въвеждане на гражданското образование в училище, хърватската Агенция за обучение и образование на учителите е разработила модули и проекти, които включват компонент за местно участие (за пример вж. Приложение 2). В други четири страни (Франция, Италия, Латвия и Полша) също са въведени програми, които се стремят да развиват сред учениците и гимназистите ценности и нагласи, свързани с гражданството, на базата на силна връзка с общността.

През учебната 2010/2011 година, в квартал на Париж (Франция), като част от проект, осъществен съвместно от участници от няколко различни поколения от основни училища и старчески домове, учениците изучават същността на понятията уважение, гражданска и морална отговорност и толерантност, докато работят заедно с възрастни хора. В Италия, целта на дългосрочната национална програма "Гражданство и Конституцията" (Cittadinanza e costituzione) е да подчертае и укрепи ценностите, свързани с италианската Конституция. Училищата са свободни да разработят свои собствени проекти, но през 2009г. след провеждане на национален конкурс Министерството на образованието избра 104 училищни проекти като примери за добри практики в областта на активното гражданство ( 39). В Латвия, проект, наречен "Възможности за гражданско участие в мултикултурното общество: от знания към действие", осъществен през учебната 2007/2008 година, насърчава сътрудничеството между ученици от различни етнически и социално-икономически групи в дейности на общността. В Полша, от самото си създаване през 1994г., Центърът за гражданско образование (Centrum Edukacji Obywatelskiej) стартира програми, които подпомагат разбирането на младежта за света, развитието на тяхното критично мислене и самочувствие, както и тяхното участие в обществения живот. Гимназистите са участвали в дейности, подпомагащи хората в нужда. Например, в рамките на програмата "Млад гражданин ", стартирала през учебната 2010/2011 година, учениците от средното образование изучават понятия като увереност и сътрудничество, чувство за местна идентичност и подобряват комуникацията си с местните жители. В рамките на други програми, учениците и гимназистите придобиват опит за същността на демократичното участие. Такива програми ги насърчават да бъдат активни граждани и да участват активно в обществения живот, да влияят върху обществената политика чрез петиции и гласуване.

В Дания, Народното събрание започна инициативата "Фабрика за демокрация" през 2007г. В нея се предоставят различни семинари за ученици на възраст 8 - 15 години. През пролетта на 2011г. започва и

(39)

www.indire.it/cittadinanzaecostituzione

65


Гражданско образование в Европа

национален проект "Демокрация, защото ..." (Demokrati Fordi), който е насочен към всички ученици на възраст 13 - 20 години ( 40). В Чешката република, в рамките на националния проект "Нека да го разискаме!" (Kecejme do toho!), младите хора на възраст между 15 и 26 години участват в редица дейности, като например проучвания на общественото мнение; електронни дискусии и форуми, дискусии с политици, включително отправят предложения за начините, по които може да бъдат решени някои проблеми. В Испания, инициативата "Модел на Европейски парламент" дава възможност на ученици на възраст между 16 и 17 години да научат повече за парламентарния протокол и да развият умения и нагласи, които са от съществено значение за пълноценно образование, като работа в екип, публична реторика, уважение към идеите на другите и водене на преговори за постигане на консенсус. В Швеция, когато се провеждат избори (в общината, или национални и европейски парламентарни избори), гимназистите по собствена инициатива или съвместно със своите учители се насърчават да организират паралелни избори, следвайки същите процедури, както и при стандартните избори. Подобна е ситуацията и в Норвегия, където на всеки две години Програмата Skolevalg поддържа симулирани процедури за гласуване във втория гимназиален етап на средното образование, сред ученици на възраст между 16 и 18 години, една седмица преди насрочени национални и местни избори. Други програми и проекти насърчават учениците и гимназистите да упражняват знанията и уменията си за гражданството чрез работа по конкретни проблеми.

Образованието за опазване на околната среда и училищно управление, въз основа на демократичен подход и активно участие, е в основата на международна програма, наречена "Еко-училища" ( 41). Тази програма се осъществява, например, в България, Латвия, Унгария, Португалия, Словения и Исландия. Тя е насочена към повишаване на осведомеността на учениците по въпросите на устойчивото развитие. В този смисъл тя насърчава децата и младежта да вземат активна роля в управлението на своето училище, което може да се управлява в хармония с екологичните принципи. Проектите се осъществяват вътре и извън класната стая чрез дейности, организирани на принципа на общността. Във френскоговорящата общност на Белгия, проектът "Училища за природа и екологично ориентирани граждани" стартира през учебната 2011/2012 година, като се фокусира върху активната роля, която учениците могат да играят в и извън училище, в областта на устойчивото развитие и опазването на околната среда. В Испания се реализира национална програма, посветена на възстановяванеto и използванеto на изоставени села с образователна цел (Programa de recuperación y utilización educativa de pueblos abandonados), която също се фокусира върху екологичното образование. В Норвегия, всяка година от 1964г. насам, всички ученици на възраст 16 - 18 години се поощряват да вземат участие в кампания за солидарност, наречена „Операция работни дни” (Operation Days Work). Учениците извършват дейности, свързани с набиране на финанси, за повишаване на доброволческата основа в образованието на младите хора в развиващите се страни. Освен това в някои училища се организират лекции от група младежи, поканени от целевите развиващи се страни. Учениците трябва да обсъждат теми като солидарност, равенство и правата на човека. Има също така програми, насочени към възнаграждаване и подкрепа на широк спектър от училищни дейности и проекти за насърчаване на гражданското образование.

В Ирландия, Службата на Президента на Ирландия връчва годишна национална награда (Gaisce) на младежи, които са осъществили проекти с личностна, обществена и социална стойност. Втората инициатива, Национален конкурс "Млади социални иноватори", награждава проекти, свързани със социалната и гражданската отговорност по най-различни теми.

(40)

http://www.demokratifordi.dk/

(41)

В Исландия, около 40% от училищата (от общо 200) са участвали през учебната 2010/2011 година с около 45% от учениците от всички образователни нива. За повече подробности относно програмата в Исландия, вижте следната интернет страница: http://landvernd.is/page2.asp?ID=3365

66


Глава 3: Училищна култура и участие на учениците в обществения живот

В Испания след 2009г. Националната награда за развитие на образованието на името на Висенте Ферер избира всяка година 15 училищни проекта от всички образователни нива. Отличените проекти имат за цел да повишат информираността, да развиват критическо мислене и да насърчават активното участие на учениците в стремежа към глобално гражданство, солидарност, ликвидиране на бедността и за устойчиво развитие. В Австрия, през учебната 2007/2008 година, "Фондът за училищни проекти за демократично учене и живот" е подкрепил 47 иновативни училищни проекти, които включват различни дейности, като например срещи с лица, търсещи убежище, и с представители на различните религии; основният фокус е върху теми като междукултурното обучение и диалога и равните възможности.

3.3. Възможности за учениците да участват в гражданскообществени дейности, съгласно данните от Международното изследване на гражданското образование (ICCS) от 2009г. Международното изследване на гражданското образование (ICCS) от 2009г. предоставя информация за участието на учениците в общностни дейности, свързани с гражданството, в европейските страни. 42 Изследването обхваща 24 от образователните системи в мрежата „Евридика” ( ). Анализът се базира на отговорите от допитване до училищни директори относно тяхното мнение относно броя на осмокласниците (средна възраст 14 години), на които е била предоставена възможност да участват в някои гражданско-обществени дейности, организирани от училището, в сътрудничество с външни групи 43 или организации ( ). Този индикатор представлява "процентите на учениците в училищата, чиито директори са съобщили, че "всички, почти всички или повечето" ученици в тяхното училище са имали 44 възможност да участват в гражданско-обществени дейности" ( ). Международното изследване на гражданското образование (ICCS) изброява осем граждански дейности в общността, които, според параметрите на индикатора, училищата трябва да са предоставили в 45 сътрудничество с външни групи или организации ( ). Две от тези дейности - културни дейности (например театър, кино и др.) и участие в спортни мероприятия - не отговарят на целите на гражданското образование, както е определено в настоящото проучване. Ето защо, само шест от дейностите, включени в Международното изследване на гражданското образование (ICCS), са включени тук:

дейности, свързани с околната среда в общността;

проекти за правата на човека;

дейности, свързани с лица или групи в неравнопоставено положение;

мултикултурни и междукултурни дейности в рамките на местната общност;

информационни кампании (например Световния ден за борба със СПИН, Световния ден без тютюнев дим);

дейности, свързани с подобряване на съоръженията за ползване от местната общност (например обществени градини, библиотеки, здравни центрове, центрове за отдих, читалища).

Предходните раздели на тази глава се фокусират върху централните политики, законодателството и националните програми, въведени за насърчаване на училищата да създават подходяща среда и да организират подходящи дейности за учениците, участващи в местната общност и обществото като цяло. Този раздел се основава на информационната политика, чрез предоставяне на повече конкретни данни от (42) (43)

(44) (45)

Тези 24 европейски държави са Белгия (Фламандската общност), България, Чешката република, Дания, Естония, Гърция, Ирландия, Испания, Италия, Кипър, Латвия, Литва, Люксембург, Малта, Холандия, Австрия, Полша, Словения, Словакия, Финландия, Швеция, Обединеното кралство (Англия), Лихтенщайн и Норвегия. Учителите освен това са запитани дали са имали възможност да участват в общностни дейности във връзка с техните ученици от целевия клас. Тъй като резултатите са били сходни, беше решено да се представи информация, въз основа на отговорите на училищните директори, защото по-малко страни отговарят на изискванията за извадка на ниво учители. В допълнение, Европейският ученически въпросник в рамките на Международното изследване на гражданското образование (ICCS) включва един допълнителен въпрос към учениците за участието им в три вида дейности, свързани с Европа. За повече подробности вижте IEA 2010b, стр. 133-138. Директорите са били помолени да посочат дали "всички или почти всички", "повечето", "някои" или "никои" или "почти никои" от техните ученици са участвали във всяка от тези дейности (IEA 2010b, p. 133). В допълнение, Европейският ученически въпросник в рамките на Международното изследване на гражданското образование (ICCS) включва един допълнителен въпрос към учениците за участието им в три вида дейности, свързани с Европа. Вижте IEA 2010b, стр. 138-139

67


Гражданско образование в Европа училищните директори, които показват до каква степен на учениците от училищата в цяла Европа е дадена възможност да участват активно в проекти, свързани с гражданството.

Фигура 3.1: Възможности за осмокласниците да участват в обществено-граждански дейности (национални проценти), както е докладвано от училищните директори, 2008/2009г.

A

Дейности, свързани с околната среда в общността

D

Мултикултурни и междукултурни дейности в рамките на местната общност

B

Проекти в областта на правата на човека

E

Кампании за повишаване на информираността

C

Дейности, свързани с лица или групи в неравностойно положение

F

Дейности, свързани с подобряване на съоръженията за ползване от местната общност

A

B

C

D

E

F

A

B

C

D

E

Ø (средно)

55.0

47.5

46.6

36.6

66.2

22.0

BE nl

62.6

45.0

67.8

33.1

72.8

62.6

BG

45.9

7.8

23.7

35.6

76.5

CZ

74.4

42.0

33.7

50.7

76.8

DK

22.2

24.4

25.2

18.0

EE

75.9

22.5

15.4

40.4

IE

40.1

38.7

33.0

EL

24.5

9.6

ES

63.4

IT

F

LU

23.3

32.2

38.7

34.7

74.3

0.0

MT

41.6

37.6

48.3

19.2

38.9

13.2

45.9

NL*

25.0

24.4

41.8

23.1

29.5

15.9

74.4

AT

32.5

27.1

33.4

18.2

64.7

11.0

17.6

22.2

PL

62.6

51.1

49.9

32.7

92.4

21.9

78.4

75.9

SI

68.4

49.3

39.1

46.3

85.5

31.2

17.6

20.7

40.1

SK

73.5

49.6

33.8

53.0

63.4

35.7

12.9

10.8

22.2

24.5

FI

39.1

15.2

48.3

27.9

88.5

31.6

52.2

44.2

34.0

72.2

63.4

SE

35.1

46.7

33.6

27.3

29.8

19.6

59.9

65.6

44.2

46.8

56.4

59.9

UK-ENG

49.4

46.6

70.5

40.0

66.1

23.5

CY

20.7

18.5

11.0

26.4

19.4

20.7

LV

43.0

29.7

30.8

46.8

53.4

43.0

LI

32.3

59.2

59.5

20.9

75.3

12.9

LT

54.8

27.7

20.3

51.3

66.7

54.8

NO

37.9

30.7

36.6

90.3

56.8

21.4

Източник: IEA, База данни от Международното изследване на гражданското образование (ICCS) 2009г. * Нидерландия не отговаря на изискванията за формата на извадката и поради това резултатите не са представителни. Резултатите на Нидерландия са изключени от изчисленията на средната стойност за страните.

68


Глава 3: Училищна култура и участие на учениците в обществения живот Обяснителна бележка Отговорите на училищните директори за "всички или почти всички" са обобщени в тази цифра. Алтернативните отговори "никои" или "почти никои" са изключени.

Предоставените отговори показват, че повечето осмокласници (66,2%) в европейските страни са имали възможност да участват в кампании за повишаване на информираността и да вземат активно участие в дейности, свързани с околната среда на местно равнище (55,0 процента). Освен това на близо половината от учениците е бил даден шанс да участват в дейности, свързани с проекти в областта на правата на човека (47,5%) и да подпомагат лица или групи в неравностойно положение (46,6%). На другия край на скàлата отговорите показват, че средно по-нисък процент от учениците са имали възможност да осъществяват мултикултурни и междукултурни дейности в рамките на местната общност (36,6%), докато дейностите, свързани с подобряване на съоръженията за ползване от местната общност, са най-малко застъпени сред обществено-гражданските дейности в европейските училища (средно само 22,0% от осмокласниците са имали възможност да участват в тези видове действия в училище). Въпреки това, съществуват значителни различия между отделните страни. Най-големите разлики се проявяват по отношение на участието в мултикултурни и междукултурни дейности в рамките на местната общност. Според отговорите на училищните директори в Норвегия, 90,3% от учениците в техните училища са имали възможност да вземат участие в този вид дейност, докато в Гърция цифрата е само 10,8%. Въпреки това е важно да се отбележи, че Норвегия е твърде краен пример – следващата най-висока честота е около 50% в три от държавите. Втората най-отчетлива разлика между страните се наблюдава относно участието на учениците в кампании за повишаване на информираността. В Полша, националният процент е 92,4%, докато в Дания е едва 17,6%. Все пак, става дума за съвместна дейност между ученици в много страни; в десет държави повече от 70% от учениците са обхванати в училищата, където директорът е съобщил, че "всички или почти всички" или "повечето" ученици са имали възможност да участват в кампании за повишаване на информираността. На другия край на скàлата, само три държави отчитат национален процент по-нисък от 20% за този вид дейност. Въпреки че средният показател за ЕС относно дейности, свързани с подобряване на съоръженията за местната общност, е най-нисък в балтийските страни, повече от половината от всички осмокласници се обучават в училища, чиито директори съобщават, че "всички или почти всички" или "повечето" ученици са имали възможност да участват в подобни действия. Необходимо е също така да се отбележи, че са отчетени съществени различия между видовете дейности в рамките на една и съща страна. В Люксембург, Полша и Финландия училищните директори отчитат по-високи проценти за кампании, свързани с повишаване на информираността, в сравнение с други видове дейности. За разлика от тях, в Дания, Гърция и Кипър, всички общественограждански дейности, обхванати от настоящия анализ, отчитат подобни ниски проценти. Като цяло, в тези страни само малка част от учениците (1/4 или по-малко) учат в училища, където директорите съобщават, че повечето ученици имат възможност да участват в дейности, свързани с гражданството. Като цяло, най-високи нива на участие са съобщени от училищните директори в Чешката република, Полша, Словения и Словакия.

* *

*

69


Гражданско образование в Европа

Обобщение Тази глава анализира два начина, по които учениците могат да получат практическо обучение по гражданство. На първо място, това става чрез училищната култура, въз основа на активното участие и демократичното начало, и на второ място, чрез участие в дейности, свързани с гражданството на местно ниво или в обществото като цяло. Около една трета от европейските страни посочват своите законодателства и препоръки, или своите национални програми като примери за създаване на училищна култура, които биха могли да насърчават развитието на граждански компетентности. В много малко страни са създадени специфични национални програми за насърчаване на развитието на този тип култура в училище. По отношение на обществено-гражданските дейности, европейските страни отчитат три различни начина за насърчаване и подкрепа на участието на учениците. В някои страни, националната учебна програма или други препоръки/регламенти предвиждат, че учениците трябва да осигуряват възможности за активно включване и извън училище, и поспециално в рамките на местната общност. Успоредно с това има политически структури, най-вече на ниво средно образование, чрез които учениците получават форум за дискусия и имат възможност да изразят своите становища по въпроси, свързани изключително и само с тяхното училище, а в някои страни и по отношение на въпроси, пряко засягащи децата и младежите. На последно място, повечето европейски страни подкрепят училищата в осигуряването на възможности за техните ученици и гимназисти да изучават гражданските компетентности извън училище чрез национални програми и проекти. Работата с местната общност, усвояването и практикуването на демократичното участие в обществения живот и решаването на актуални въпроси като опазване на околната среда, сътрудничество между поколенията и нации, са примери за дейности, подкрепени от националните публично финансирани програми. И накрая, информацията от Международното изследване на гражданското образование (ICCS) оформя финала на дискусията. Данните от проучването показват, че според училищните директори, осмокласниците, участващи в обществено-граждански дейности в общността, показват значителни различния между европейските страни. Кампаниите за повишаване на осведомеността са найпопулярната форма на ангажираност в европейските училища, а подобряването на съоръжения за ползване от местната общност е най-слабо застъпената дейност. При сравнение на отговорите на училищните директори в различните страни е видно, че учениците имат повече възможности да участват в редица обществено-граждански дейности на общността в някои страни, отколкото в други.

70


ГЛАВА 4: ОЦЕНЯВАНЕ И МОНИТОРИНГ Оценката е неразделна част от процеса на преподаване и учене. Освен това, европейските страни оценяват резултатността на образователната система, за да гарантират, че техните образователни системи са ефективни и че образователните политики се изпълняват успешно. Приложени са разнообразни средства, включително оценяване на отделни ученици, както и оценка на училищата, учителите и местните власти. В някои случаи тези и други показатели се използват и за оценка на образователната система като цяло. Тъй като гражданското образование е неразделна част от учебната програма във всички страни, трябва да бъдат разработени подходящи инструменти и механизми за оценка, за да се гарантира, че тази предметна област, както и други такива, получават адекватна оценка. Всъщност, развитието на методики за оценяване, които излизат извън обхвата на измерване на придобитите теоретични знания, се идентифицира като едно от най-големите предизвикателства в областта на гражданското образование (Евридика, 2005г.). Държавите-членки на ЕС са поели ангажимент през 2006 г. за развитие на социалните и гражданските компетентности като част от своите ключови компетентности за обучение ( 46), което още повече подчертава необходимостта от по-ефективна оценка на тази важна предметна област. Необходимо е оценката да се фокусира не само върху придобиването на знания по предмета, но и върху развиването на определени умения и нагласи. Тази глава разглежда основните методи за оценка с цел да се определи до каква степен те са приложими за гражданското образование. По отношение на оценяването на учениците и училищата, анализът също така цели да определи кои конкретни измерения на гражданското образование са включени в обхвата на тази оценка. Оценяването на всеки ученик индивидуално има два аспекта – оценка на учителя, която е обхваната в Раздел 4.1, и национално стандартизирано оценяване, на което са посветени раздели 4.1 и 4.3. Оценяването на училищата е темата на Раздел 4.2, а националният мониторинг е включен в Раздел 4.3.

4.1. Оценяване на учениците/гимназистите В този раздел се прави преглед на националните политики за оценяване на учениците, като се демонстрира какво е въздействието им върху гражданското образование. На първо място са разгледани централните насоки, които очертават рамката за учителската оценка, след което се проучва приносът за успеха на учениците по предмета гражданство по отношение на преминаването им към следващо ниво на образование. Анализират се също конкретните форми на оценяване, използвани при оценката на участието на учениците в дейности, свързани с гражданството. Анализът на целия този раздел се основава на указанията за учителите, издадени на централно ниво, и съдържанието на национално стандартизираните инструменти за оценяване, доколкото имат отношение по-специално към гражданското образование.

4.1.1. Централни указания за учителите Учениците се оценяват в областта на гражданското образование чрез различни предмети, преподавани в училище, независимо дали става дума за самостоятелни предмети или за по-широки предмети/предметни области, към които са интегрирани отделни аспекти на гражданското образование (вижте приложенията за цялостна информация по страни). При оценяването на учениците, учителите могат да се позовават на учебните цели за съответния предмет, включени в националните учебни програми, или на общите насоки за оценяване на учениците, приложими за всички предмети. Малко страни осигуряват специфични препоръки или насоки за оценка на ученическия успех по предмета гражданство. Такъв е случаят в Испания, Латвия, Румъния, Словения и Швеция.

В Испания, учебните програми по всички предмети включват специфични критерии за оценка, които учителите са задължени да използват. В Латвия примерната програма за предмета социални науки препоръчва конкретни подходи за оценка на учениците. В Румъния през 2003г. бяха разработени серия от стандарти за оценяване по (46)

Препоръка 2006/962/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 18 декември относно ключовите компетентности за учене през целия живот, ОВ L 394, 30.12.2006.

71


Гражданско образование в Европа

предмета гражданско образование в 4-ти клас и по гражданска култура в 8-ми клас. През 2004г. са разработени нови критерии за оценяване на успеха по гражданска култура в 8-ми клас. В Словения, приложенията към всички учебни програми на училищата, в които се преподава задължително образование, включват специфични препоръки за оценяване на знанията. В допълнение, Националният институт по образованието разпространява незадължителен наръчник за методиките на преподаване и оценяване на предмета гражданско образование и етика (7 - 8-ми клас). В Швеция, Националната агенция за образование е разработила набор от шест изпита под формата на тест за 7-9-ти клас, в подкрепа на учителите по предмета социални науки, чрез които да определят формираща оценка за знанията на учениците в областта на демократичните принципи. Образователни власти в Европа предоставят твърде малко инструменти в помощ на учителите при оценка на знанията, уменията и нагласите по предмета гражданство, придобити от учениците чрез определен кръг от предмети, или чрез други форми на училищен опит. В това отношение специално внимание в настоящия доклад заслужават практиките в две страни (Франция и Австрия).

Във Франция, социалните и гражданските компетентности на учениците се оценяват от учителите на различни ключови етапи от задължителното образование (2-ра и 5-та година от основното образование и в последната година от първия гимназиален етап на средното образование), като се използва стандартизирана лична книжка. Книжката е предназначена за знанията, уменията и нагласите на учениците, съгласно така както са определени от Общата база на основополагащи знания и умения. В Австрия, през есента на 2011г. Центърът за гражданско образование публикува нова брошура, която третира въпроса за оценката на компетентностите на младите хора по гражданско образование. Компетентностите се отнасят до способностите и желанието за намиране на решения на проблемите по индивидуален и независим начин, с умения за вземане на решения и концептуално мислене. Изданието предлага практически уроци и тестови упражнения (Diagnoseaufgaben), които помагат на учителите да установят актуалните способности на учениците в тези области. Изданието е достъпно за всички австрийски учители. Оценяването на гражданските компетентности на учениците, когато предметът се преподава като интердисциплинарно измерение на учебната програма, е действително сериозно предизвикателство (Kerr и др., 2009г.), но без ефективни инструменти за оценка образователните услуги не могат да бъдат оценени и не могат да бъдат направени подобрения в процеса на преподаване. Примерите, посочени по-горе, описват възможните начини за оценяване на резултатите от гражданското образование в бъдеще, когато се организира като интердисциплинарна тема (вж. Раздел 1.1).

4.1.2. Постижения в гражданското образование и процес на преминаване в по-горен курс на учениците В рамките на основното и средното образование, решението да се разреши на даден ученик да продължи в следващото ниво на образование в повечето случаи се обосновава с резултатите от обобщаващи форми на оценяване, организирани или от самото училище, или от централен орган ( 47). В този раздел се анализира до каква степен оценките на учениците по гражданство, когато се преподава като отделен предмет в системата на задължителното образование, се вземат под внимание при вземането на решение дали учениците трябва да преминат към следващото ниво на образование. Както е видно от анализа по-горе, гражданското образование се изучава като отделен предмет в шест образователни системи на ниво основно училище, в 15 страни на първия гимназиален етап от средното образование и в 13 държави – на втория гимназиален етап от средното образование (в което се включват общо 20 различни страни или региони) (вж. Раздел 1. 1). В повечето случаи оценките, получени по предмета гражданство (организиран като отделен предмет), системно се вземат под внимание при връчването на удостоверения за завършено образователно ниво, или при определяне дали учениците са завършили успешно основното си образование или първия гимназиален етап на средното образование. Все пак, има изключения от (47)

За повече информация относно условията за прием в първия гимназиален етап на средното образование и сертифицираната оценка в края на първия и втория гимназиален етап на средното образование, вижте EACEA/”Евридика” 2012b, стр. 162-168.

72


Глава 4: Оценяване и мониторинг

това общо правило и това са Гърция, Франция, Португалия, Румъния, Финландия, Обединеното кралство (Англия) и Норвегия. В Португалия и Норвегия, успехите на учениците по отделните дисциплини "Обществени науки" и "Работа на ученическия съвет" не са обект на обобщаваща оценка. В Португалия, гражданското образование и обучение е "недисциплинарен предмет от учебната програма" на задължителното образование, което се основава на знания и умения от определен кръг от теми, поради което оценката на ученика е качествена и не се дава конкретна оценка. В Норвегия, липсата на оценка по предмета "Работа на ученическия съвет", който се изучава през първия гимназиален етап на средното образование, по преценка на учителите създава трудности за ефективното преподаване на този предмет ( 48). В Гърция удостоверението за завършено средно общообразователно училище се издава въз основа на общия среден успех от последната година на средното образование, който не включва гражданското образование, тъй като се преподава като отделен задължителен предмет през предходната учебна година. Във Франция, Румъния, Финландия и Обединеното кралство (Англия), оценките по отделни дисциплини могат да бъдат взети предвид при издаването на удостоверения за завършен първи и втори гимназиален етап и на задължителното образование, но това не е системна практика.

Във Франция, успехът на учениците постижения в гражданското, правното и социалното образование ('éducation civique, juridique et sociale') през трите години на средния гимназиален курс се потвърждават от учителите и могат да бъдат използвани в мотивите на комисията по издаване на свидетелство за завършено средно образование. В Румъния и Финландия, отчитането на ученическите постижения по социални науки с цел издаване на удостоверение за завършено средно образование зависи от избраните от учениците предмети и дали те са част от стандартизирания зрелостен изпит в края на курса на обучение. В Обединеното кралство (Англия), успехът по предмета гражданство се оценява в края на задължителното образование, ако учениците са се обучавали за придобиване на Свидетелство за завършен среден общообразователен (GCSE) кратък курс по гражданство. През 2010 г. приблизително 13% от 16-годишните деца са положили изпит по гражданство като част от GCSE. При други обстоятелства, резултатите от обучението на учениците по гражданство като отделен предмет са систематично отчитани при преминаване към следващото ниво на образование като цяло въз основа на оценка, получена в рамките на вътрешното текущо оценяване или при вътрешни изпити. Само във Франция и Ирландия, гражданството като отделен предмет винаги е включен във външното оценяване.

Във Франция, зрелостният писмен изпит за завършване на първия гимназиален етап на средното образование включва предмети като френски език, математика, история, география и гражданско образование. В Ирландия, връчването на Младежкото удостоверение (удостоверение за завършен първи гимназиален етап на средното образование), се основава само на изпити за външно оценяване и обхваща предмета "Гражданско, социално и политическо образование" (CSPE) (вж. Раздел 4.1.3). В допълнение, гимназистите в Естония могат сами да решат дали да положат външен изпит по отделния предмет в края на първия гимназиален етап от средното образование, като избират от списък с опции. Подобна възможност съществува в Естония, Нидерландия, Полша, Словакия и Хърватия по отношение на изпити за външно оценяване в края на средното образование. И обратно, в Румъния задължителните предмети, посветени специално на гражданското образование, не са част от външните зрелостни изпити в края на 7-ми и 8-ми клас. Това е валидно също и за България, Кипър и Люксембург по отношение на изпитите от външното оценяване, провеждани при завършване на средното образование. Сходна е ситуацията в Полша до учебната 2010/2011 година. От следващата учебна година, елементи от самостоятелния задължителен предмет "Знание за обществото" ще бъдат включени във външните зрелостни изпити за първия гимназиален етап от средното образование.

(48)

MED erfaringer utdanningsvalg ог elevrådsarbeid på ungdomstrinnet. Опит с избора на образование и работата на Ученическия съвет в средните училища, Референтен номер: Utdanningsdirektoratet 2011 (Норвежка дирекция за образование и обучение).

73


Гражданско образование в Европа

Фигура 4.1: Значение на оценките на учениците в гражданското образование (преподавано като отделен задължителен предмет) за преминаване на учениците към следващото образователно ниво (нива ISCED 1, 2 и 3), 2010/2011г. ISCED 1

ISCED 2 или редовно задължително образование

ISCED 3 Оценки по отделен предмет винаги се вземат предвид не се вземат предвид систематично никога не се вземат предвид Не се преподава като отделен задължителен предмет през съответното образователно ниво или периода на непрекъсваемо задължително образование, без преминаване Няма налични данни Източник: Евридика (Eurydice).

Обяснителна бележка За пълна информация относно страните, в които не се преподава като отделен задължителен предмет, вж. Фигура 1.1. Оценките по гражданско образование, преподавано като отделен задължителен предмет, не са систематично отчитани като фактор за преминаване на учениците към следващото образователно ниво, когато въпросните предмети, в различна степен, подлежат на избор или от страна на учениците, или на образователните власти. Издаването на удостоверение за завършено образование в края на задължителното образование вместо на ниво ISCED 2 е приложимо в Обединеното кралство (Англия).

Бележки по отношение на отделните държави Чешката република: Изучаването на гражданското образование като отделен предмет на нива ISCED 2 и 3 зависи от конкретното училище. Португалия: Успехът на гимназистите по предмета "Обществени науки", въведен като отделен задължителен предмет през учебната 2011/2012 година, не се оценява с оценки през първата година на втория гимназиален етап от средното образование, а се дава само качествена оценка. Румъния: Зрелостните изпити не се провеждат в края на първия гимназиален етап на средното образование, а в края на учебната година на осмокласниците.

4.1.3. Оценка на участието на учениците в училищния живот и обществото като цяло Поощряването на активното участие на учениците в училище и в общността като цяло е една от целите на гражданското образование в повечето европейски страни. Около една трета от страните са предвидили централни указания за оценяване на участието на учениците в училищния живот и в обществото като цяло в системата на средното образование (Фигура 4.2). В допълнение, ученическото участие в училищния живот и/или в обществото се оценява в основните училища в

74


Глава 4: Оценяване и мониторинг

България, Испания, Латвия и Полша. Оценката на участието на учениците става под различни форми, включително чрез създаване на лични профили на учениците, удостоверяване на участието в училищни и извънучилищни дейности, оценка на ученическия успех в часовете по гражданство, организирано като отделен или като интегриран предмет. С изключение на Германия, оценките на учениците за участие са част от оценките, обобщаващи постиженията на учениците в края на учебната година или в края на дадено образователно ниво, като в същото време допринасят за вземането на решения относно бъдещата реализация на учениците. В България, Франция, Латвия и Полша, участието на учениците се оценява и записва в лични профили като оценка за участие в училищния живот или като оценка за поведение.

В България, в края на всяка година на основното и средното образование, класният ръководител изготвя личен профил, който включва оценка на участието на учениците в извънучилищни дейности (например проекти, конференции, конкурси, олимпиади и др.). След завършване на основното и средното образование, подетайлен личен профил е неразделна част от удостоверенията за завършено образование. Във Франция, учениците получават оценка за представяне в училище (note de vie scolaire) през целия курс на първия гимназиален етап на средното образование, включително и в удостоверението за завършено образование. Тази оценка отразява приноса на ученика към училищния живот и участието му в дейности, организирани или признати от училището. В Латвия и Полша, на ниво основно училище, участието на учениците в социални дейности на ниво клас и в училищни и доброволчески дейности е сред критериите за оценка на поведението на ученика. Фигура 4.2: Централни насоки за оценка на активното участие на учениците в училище или в общността (ISCED 2 и 3), 2010/2011г.

Централни насоки за оценяване на активното участие на учениците Без централни насоки за оценяване на активното участие на учениците Няма налични данни

Източник: Евридика (Eurydice).

Обяснителна бележка Възможно е централните насоки да се прилагат за едно или две нива ISCED нива, включени в обхвата на фигурата.

Бележки по отношение на отделните държави Германия: Информацията се отнася за провинция Северен Рейн-Вестфалия.

75


Гражданско образование в Европа

В Италия, Нидерландия и Полша се присъждат кредити или точки за участие в извънучилищни дейности, ориентирани към общността, които са вземат под внимание в общата оценка, която осигурява достъп до средното образование (Полша) или за издаване на удостоверение за завършено средно образование (Италия и Нидерландия). В Италия и Полша това, обаче, не е задължително, докато учениците в Нидерландия трябва да положат общо 30 часа общественополезен труд по време на средното си образование, за да получат удостоверение за завършено образование (вж. Глава 3 за повече информация). В Германия, в провинция Северен Рейн-Вестфалия, учениците могат също така да поискат да положат доброволческа дейност, в или извън училище, което се документира в докладни карти или чрез издаване на удостоверения, но тези дейности не са задължителни и не се вземат под внимание за издаването на удостоверение. И накрая, в Ирландия оценяването на учениците в CSPE за получаване на Младши сертификат формира до 60% от оценката за курсова работа по даден проект. Проектната дейност обикновено е свързана с гражданството или с извънкласни дейности като извършване на пробни избори или екскурзия на място до общинската администрация на даден окръг. В някои държави нагласите и участието се оценяват и в рамките на ученическата оценка по даден предмет, частично или изцяло посветен на гражданското образование. В Испания, Словения, Словакия и Турция, учебните програми по предмета гражданско образование включват примерни критерии, които учителите могат да използват при оценката на участието на учениците в училището или в общността.

В Испания, националната учебна програма за отделните предмети "Гражданство и обучение по правата на човека" и "Етично и гражданско образование" на първия гимназиален етап на средното образование включват критерии за оценка, отнасящи се до степента на участие на учениците в класни и училищни дейности В Словения, насоките за учителите по учебните програми по история (в която е интегрирано гражданското образование) посочват, че учителите могат да използват алтернативни форми на оценяване, като например оценка на активното участие по време на дискусии и дебати на ниво клас и училище. В Словакия, националната учебна програма за отделния предмет граждански науки, в рамките на първия гимназиален етап от средното образование, предполага оценяване въз основа на проекти, свързани с посещаемост на учениците на заседанията на Общинския съвет. В Турция, оценката по отделния предмет "Гражданство и демокрация" се осъществява чрез формуляри за самооценяване, които позволяват на учениците да оценят своите компетентности, свързани с активното им участие в общността. Дори когато няма определени централни насоки за оценка на активното участие на учениците в или извън училище, учителите могат, при някои обстоятелства, да го вземат предвид в оценката си. В тази връзка, на основата на проекти, свързани с училищния живот или обществени дейности, може да се осигурят възможности за оценка на активното участие на учениците в тази област. Например, в Австрия и Полша са въведени дейности на основата на проекти, които не са свързани с конкретна тема, но които, в зависимост от вида на проекта, може да включват измерение за активно участие. В Австрия, успехите на учениците при реализиране на проекти подлежат на оценяване, докато в Полша, участието в даден проект е достатъчна причина, за да се оцени като положително участието на ученика. Освен това, в Унгария, учениците могат да избират дали да положат зрелостен изпит въз основа на проект в областта на "Човешки индивиди, общество и етика". Образователният орган взема решения по предмета на проекта, например, училищното насилие или конкретна неправителствена организация.

4.2. Оценяване на училищата В този раздел се анализира начинът, по който гражданското образование е включено в процеса на външното и/или вътрешното оценяване в началните и средните училища. В началото се прави преглед дали са включени въпроси, свързани с гражданското образование в рамките на централните регламенти и препоръките за училищно оценяване в цяла Европа; след това се разглеждат найспецифичните аспекти на училищната дейност, свързани с гражданското образование, които се включват в оценката.

76


Глава 4: Оценяване и мониторинг

За целите на това проучване, външното оценяване на училищата се определя като процес, осъществяван от оценители, които докладват на образователния орган на местно, регионално или централно ниво, но не са членове на персонала на съответното училище. В някои случаи, се ангажират оценители от независима оценителска агенция. Целта на външното оценяване е да се наблюдават и подобряват резултатите в училище, както и да се даде възможност за по-голяма отчетност. Включени са много аспекти на училищните дейности и управление, включително процесите на преподаване и обучение. В повечето европейски страни (с изключение на Гърция, Италия, Кипър, Люксембург и Хърватия), всички образователни институции, предоставящи основно и средно образование, са обект на външно оценяване („Евридика” / EACEA 2012b, стр. 39-41). Вътрешното училищно оценяване се извършва от членовете на училищната общност, т.е. физически лица или групи от хора, които са пряко ангажирани в училищни дейности (например училищни директори, учителски и административен персонал и ученици), или които пряко отношение към училището (като родители или местни представители на общността). Това допринася за подобряване на училището и повишаване на стандартите. Провежда се в почти всички страни в Европа, на задължителна основа. Въпреки това, в Белгия (френскоговорящата общност) това не е нито задължително, нито препоръчително. В Кипър рядко се среща вътрешно училищно оценяване, а в Гърция и Люксембург в момента се осъществява само под формата на пилотни проекти ("Евридика" / EACEA, пак там).

4.2.1. Въпроси, свързани с гражданството, в училищното оценяване Повечето страни, които извършват доклад за училищното оценяване, съобщават, че въпросите, свързани с гражданското образование са изрично обхванати в рамките на нормативната база / препоръки. Деветнадесет държави включват въпроси, свързани с гражданството, във външното оценяване на училището и в 17 държави с вътрешно оценяване (вж. Фигура 4.3). В повечето страни, външното и вътрешното оценяване на училищата се фокусира върху проблемите, свързани с гражданското образование, в съответствие с издадените нормативни актове и препоръки. Единствените изключения са Нидерландия, Австрия, Словения и Швеция, където гражданството е обхванато само от външното оценяване, и в Естония и Италия, където гражданството се взема предвид само в рамките на вътрешното училищно оценяване. Освен в Дания и Малта, страните, които обхващат въпроси, свързани с гражданското образование, като част от процеса на училищно оценяване, го реализират на ниво основно и средно образование (нива ISCED 1, 2 и 3). В Дания, обаче, въпросите на гражданското образование са обхванати само като част от външното оценяване в основното училище и първия гимназиален етап от средното образование (ISCED 1 и 2); във втория гимназиален етап от средното образование (ISCED 3) гражданството е обхванато само от вътрешно оценяване. В Малта, само външното оценяване на училищата, предлагащи задължително образование (ISCED 1 и 2), и вътрешното оценяване в основните училища (ниво ISCED 1) обхващат въпроси, свързани с гражданското образование. Както е видно от Фигура 4.3, в голям брой държави нито нормативната база, нито официалните насоки за външно и/или вътрешно оценяване на училищата обхващат въпросите на гражданството. Все пак, това не означава непременно, че въпросите на гражданството не са адресирани в училищното оценяване. Благодарение на децентрализацията на процесите в образователната система и увеличаващата се училищна автономия, може да има изисквания или препоръки, издадени на регионално или местно ниво, или в рамките на собствените училищни политики.

77


Гражданско образование в Европа

Фигура 4.3: Въпроси свързани с гражданството, включени във външното и/или вътрешното оценяване на училищата (нива ISCED 1, 2 и 3), в съответствие с нормативната база / официалните препоръки, 2010/2011г. ВЪНШНО ОЦЕНЯВАНЕ

ВЪТРЕШНО ОЦЕНЯВАНЕ

ISCED 2-3

ISCED 3

ISCED 3

Няма външно оценяване на училищата Включени са въпроси, свързани с гражданството

Не са включени въпроси, свързани с гражданство

Няма налични данни

Източник: Евридика (Eurydice).

Бележки по отношение на отделните държави Германия: Може да се наблюдава различна ситуация в отделните провинции. Испания: Училищното оценяване е отговорност на автономните области; информацията на фигурата представя найразпространената практика в рамките на общностите. Финландия: Доставчиците на образователни услуги (предимно общини) отговарят за оценяване на ефективността на предоставянето им и се ползват от пълна автономия в организиране на своите процеси. Швеция: Представената информация се отнася до външното училищно оценяване, проведено от националния училищен инспекторат на Швеция.

4.2.2. Области на училищна дейност, свързани с гражданското образование и включени в обхвата на външното или вътрешното училищно оценяване Много видове училищни дейности могат да бъдат оценени във връзка с предоставянето на гражданското образование. За целите на настоящия анализ, тези дейност са групирани в четири основни сфери: •

училищна култура;

училищно управление;

взаимоотношения с обществото като цяло;

процеси на преподаване и учене.

Училищната култура или училищната среда се определят най-вече като "система от нагласи, ценности, норми, вярвания, ежедневни практики, принципи, правила, методики на преподаване и организация" (Евридика, 2005г.). Училищната среда или култура може да се оцени чрез критерии, отнасящи се до благосъстоянието на учениците, например безопасност и сигурност, както и грижата за техните емоционални, психологически и социални нужди, или пък училищните практики за комуникация. Оценката на училищното управление във връзка с гражданството се отнася до гарантираната възможност за ученици, родители и учители да участват в различните процеси на

78


Глава 4: Оценяване и мониторинг

вземане на решения или в консултативните органи на училищно ниво, както и да участват активно в развитието на училищни политики. Отношенията на дадено училище със страни, заинтересовани от неговото развитие, може да бъдат измерени например чрез данни за сътрудничество с родителите и наличието на официални партньорства с обществени организации и други органи. Така например, в Обединеното кралство (Англия), насоките за инспекторите (Ofsted, 2009г.) се отнасят до връзките, които следва да се установят с други агенции и широката общественост, за да се осигури в учебната програма широка гама от дейности в подкрепа на ангажираността на учениците по въпросите на гражданството. В заключение, оценката на процесите на преподаване и обучение по гражданство, както и на всички дисциплини или предметни области, включени в учебния план, се фокусира върху качеството на преподаването и учебния процес, резултатите от обучението на учениците и гимназистите, както и придържане към официалното учебното съдържание и препоръчителните методи на преподаване. Други важни области на училищна дейност също могат да бъдат включени в училищната оценка. Така например, в Обединеното кралство (Шотландия), насоките за училищните проверки включват аспекти, свързани с международното образование, глобалното гражданство и въпросите на устойчивото развитие.

Външно оценяване В повече от половината от страните, където въпросите на гражданството са включени във външното училищно оценяване, оценката обхваща всички четири области на всички образователни нива, а именно училищна култура, училищно управление, взаимоотношения с обществото като цяло, както и процесите на преподаване и учене (вж. Фигура 4.4). В Белгия (немскоговорящата общност) и Малта, външното оценяване се извършва на всички образователни нива и обхваща всички области, с изключение на изпълнението на учебните програми.

Например, в Белгия (немскоговорящата общност), инспекторите оценяват училищната среда (например, дали се създава чувство за училищна идентичност, споделяно от всички участници, дали учителите са се ангажирали да спазват правилата за поведение, както и дали учениците се чувстват сигурни в училище). Инспекторите проверяват дали училището има определени и публично оповестени отговорности на директора и дали участниците в училищния процес (директор, учители, родители, ученици и всички останали служители, работещи в училището) са редовно информирани за решенията на отделните училищни органи. Инспекторите също така оценяват външните отношения на училищата, например, дали училището насърчава редовния обмен на ученици (Autonome Hochschule in der DG, 2009 г.). В Словения, Швеция и Норвегия, само две от четирите области са включени на всяко ниво. И накрая, в три от държавите оценяването обхваща само една от засегнатите сфери, а именно училищното управление в Белгия (френскоговорящата общност) и Нидерландия, и процесите на преподаване и учене в Дания. Когато се анализират конкретни области от училищната дейност в свързани с гражданското образование, няма съществени различия в честотата, с която всяка от тях е обхваната от официалните насоки за външно оценяване. В повечето страни, същите области се оценяват на всяко образователно равнище. Все пак, има някои изключения. В Дания и Малта аспектите, свързани с гражданското образование, се оценяват само през периода на задължителното образование. В Ирландия, оценката на процесите на преподаване и обучение по гражданство се извършва основно в рамките на инспекциите на първия гимназиален етап от средното образование, както и до известна степен в рамките на цялостната училищна оценка на ниво основно училище. Управленските аспекти (ролята на гимназистите и родителите за развитие на училищната политика и за работата на ученическите и родителските съвети) се оценяват само в рамките на цялостното училищно оценяване в средното образование. И накрая, в Литва процесите на преподаване и учене, както и комуникационната политика на училищата, се оценяват само на ниво средно образование.

79


Гражданско образование в Европа

Фигура 4.4: Сфери на училищна дейност, свързани с гражданското образование, в рамките на външното училищно оценяване (нива ISCED 1, 2 и 3), в съответствие с нормативната база / официалните препоръки, 2010/2011г. Преподаване и учене Училищно управление Училищна среда Взаимоотношения с местната общност и обществото като цяло

Включено във външното оценяване

Не е включено във външното оценяване

Няма външно оценяване на автономни училища/местни власти

Източник: Евридика (Eurydice).

Обяснителна бележка "Училищното управление" се отнася предимно до активното участие на ученици и родители в развитието на училищни политики и представителство в ученически/училищни съвети/органи.

Бележки по отношение на отделните държави Дания и Малта: Някои аспекти на гражданското образование не са взети под внимание във външното оценяване на втория гимназиален етап на средното образование. Германия: Ситуацията може да е различна в отделните провинции. Испания: Училищното оценяване е отговорност на автономните области и информацията, представена на фигурата, отразява най-разпространената практика в рамките на отделните общности. Финландия: Вижте бележките към Фигура 4.3. Швеция: Информацията се отнася до външното училищно оценяване, проведено от Националния училищен инспекторат на Швеция.

Възможно е инспекторите да използват различни източници на доказателства и методи за оценка на качеството на гражданското образование. В някои страни (например Франция и Нидерландия), инспекторите разглеждат включването на отделни аспекти, свързани с гражданското образование в програмите и/или учебните планове за развитие на училищата. Във Франция, националните инспектори оценяват учебния компонент гражданство (volet citoyenneté) от учебния план, чрез който се оценява например участието на училищните директори, родителите и учениците в Комитета за здравно и гражданско образование (Comité d’éducation à la citoyenneté et à la santé – CESC), както и в други дейности на ниво училище и в общността като цяло. В Нидерландия, инспекторите анализират изричното включване на различни аспекти на гражданското образование в докладите за училищната дейност и други документи за планиране на учебната дейност. Родителите също могат да бъдат подходящ източник на информация при оценка на различните аспекти, свързани с гражданското образование в училищата. Например в Ирландия, училищните инспектори се срещат с родителите, за да получат информация за дейностите, провеждани от родителските съвети и сдружения и да анализират реалната степен на родителско участие в училищното управление. В Латвия се оценява родителската удовлетвореност от средствата за активно участие, до които имат достъп. В Обединеното кралство (Шотландия), насоките за провеждане на инспекции ( 49) са изключително подробни и обхващат значителен брой от показатели, свързани с гражданското образование.

Основните източници на доказателства включват пряко наблюдение на учащите се; процент на присъствие, задържане и изключване; анализ на инциденти на насилие, тормоз и расистко поведение; нива на участие и успеваемост в спортни, културни и граждански дейности, включително извънучилищни форми на обучение; нива на участие в партньорски дейности; схеми на наставничество и активно участие в живота на общността; степента, до която са удовлетворени потребностите на всички учащи, включително тези, при които има по(49)

Колко е добро вашето училище 3 HGIOS?3,2006 г. http://www.hmie.gov.uk/Generic/HGIOS

80


Глава 4: Оценяване и мониторинг

голям риск от преждевременно прекъсване на обучението, като например по-ниско образовани групи от населението; и анализ на коментарите на участващите в изследването групи и отговорите на въпросника, попълнен от учащи и други заинтересовани страни, които са показателни за степента на удовлетвореност от предоставяните им услуги в училище. Ресурсите за самооценка може да се използват и от инспекторите за събиране на доказателства, чрез които да аргументират изводите в своите доклади.

Вътрешно оценяване В повечето от 17-те страни, където гражданското образование се взема предвид във вътрешното оценяване, всички области на гражданското образование, идентифицирани на Фигура 4.5, са обхванати на всички образователни нива. В Белгия (немскоговорящата общност) и Малта (основно образование), насоките / задължителните правила за оценяване се отнасят до три от четирите области на всички училищни нива, като единственото изключение са процесите на преподаване и учене. В Полша и Норвегия, само две от четирите области на гражданско образование са обхванати на всички нива на образование. И накрая, само процесите на преподаване и учене се вземат предвид в Белгия (фламандската общност), а в Дания - само училищното управление.

Фигура 4.5: Сфери на училищна дейност, свързани с гражданското образование, в рамките на вътрешното училищно оценяване (нива ISCED 1, 2 и 3), в съответствие с нормативната база / официалните препоръки, 2010/2011г. Преподаване и учене Училищно управление Училищна среда Взаимоотношения с местната общност и обществото като цяло

Включено във вътрешното оценяване

Не е включено във вътрешното оценяване

Източник: Евридика (Eurydice).

Обяснителна бележка "Училищното управление" се отнася предимно до активното участие на ученици и родители в развитието на училищни политики и представителство в ученически/училищни съвети/органи.

Бележки по отношение на отделните държави Дания: Училищното управление се включва във вътрешното оценяване само на ниво ISCED 3. Германия: Ситуацията може да е различна в отделните провинции. Гърция и Люксембург: Вътрешното оценяване в момента се извършва само под формата на пилотни проекти. Испания: Училищното оценяване е отговорност на автономните области и информацията, представена на фигурата, отразява най-разпространената практика в рамките на отделните общности. Кипър: Рядко се извършва вътрешно оценяване. Малта: Само вътрешното оценяване на основните училища покрива аспекти, свързани с гражданското образование. Обединеното кралство (Англия): Насоките на Ofsted за самооценка са ревизирани значително през 2011г. Очаква се училищата да организират процедури по самооценяване, чрез собствени подходи.

Както и при външното оценяване, при разглеждане на конкретни области от училищна дейност, свързани с гражданското образование, няма големи разлики в честотата, с която се срещат. Всички четири главни области, описани на Фигура 4.5, са еднакво представени в различните страни и образователни нива. Освен това, в повечето изследвани страни същите сфери са взети под внимание и за всяко ниво на училищно образование. Изключение правят Ирландия, където процесите на преподаване и учене не са част от ниво ISCED 3, и в Литва, където училищното управление не е включено в ниво ISCED 1, нито училищните отношения на ниво ISCED 3. Някои страни съобщават, че училищата са насърчавани и подкрепяни от техните национални инспекторати по образованието (или други органи за оценяване) в разработването на капацитет за самооценка по отношение на практики, свързани с гражданското образование.

81


Гражданско образование в Европа

В Ирландия, в рамките на предметите "Социално, личностно и здравно образование" (SPHE) и общия училищен живот, училищата се насърчават да измерват ключовите аспекти на собствената си практика, включително поощряване на учениците да имат собствен принос към местната общност и създаване на подобри условия за това. Книгата „Поглед към нашето училище: Помагало за самооценка на училищата” (отделни версии за ниво ISCED 1 и ниво ISCED 2-3), изготвена от инспектората, съдържа параметрите за добра практика, както и редица препратки за важното място, което заема комуникацията и активното участие, както в рамките на училищната общност, така и между училището и общността ( 50). В Обединеното кралство (Северна Ирландия), Инспекторатът публикува изданието „Заедно към подобряване” за подпомагане на училищата в процеса на самооценяване. За средното образование, това помагало включва широка гама от качествени показатели, свързани с гражданското образование ( 51). В някои страни (например Франция и Норвегия) училищата разработват собствени инструменти и/или критерии за самооценяване съгласно действащото законодателство и официалните наредби, препоръки и/или показатели за изпълнение.

Във Франция, училищата извършват различни дейности по оценяване на своята дейност въз основа на официалните препоръки към училищните директори (lettre de mission) и специфичните закони за финансиране (La Loi organique relative aux lois de finances). Тези дейности включват оценяване на докладите за дейността на различни съвети (например административни, дисциплинарни, граждански и здравни) и други форми на училищни сдружения. В Норвегия годишните допитвания сред ученици, учители и родители, които обхващат различни аспекти от живота на училището, свързани с гражданството, са важен инструмент за самооценка ( 52).

4.3. Мониторинг на образователните системи Този раздел е посветен на начините, по които гражданското образование е интегрирано в националните процеси за мониторинг на резултатите в цялата образователна система през последните десет години. Мониторингът включва събиране и анализиране на информация, чрез която се проверяват резултатите на образователната система по отношение на изпълнението на цели и стандарти, като по този начин се дава възможност да бъдат направени всички необходими промени (EACEA/”Евридика”, 2012b, стр. 46). Въпреки че практиките се различават в отделните европейски страни, идентифицирани са четири основни вида процеси на мониторинг, които адресират, пряко или непряко, въпросите на гражданското образование: •

специфична оценка на предоставяните услуги по гражданско образование

изследователски проекти по широки образователни въпроси, които включват въпроси на гражданството

проучвания за участието на младежите в или нагласите им към училището, обществото и политиката

използване на резултатите от външното училищно оценяване или стандартизираното оценяване на учениците

Германия, Италия, Словения, Швеция и Норвегия съобщават, че осъществяват конкретно оценяване на предоставяните услуги за гражданско образование в училище.

В Германия, между 2002г. и 2007г. Комисията за образователно планиране и изследвания, сформирана съвместно от представители на федералното правителство и провинциите, и Германският институт за (50)

(51) (52)

Обществените науки и гражданското образование не са директно посочени в рамките на тези документи, т.е. не са идентифицирани за специфични показатели, но като цяло в документите се поставя силен акцент върху тези ценности. Вижте PDF версии на документите на следната интернет страница: www.education.ie Изданието „Заедно към подобряване” (Together Towards Improvement) е достъпно на следната интернет страница: http://www.etini.gov.uk/index/together-towards-improvement/together-towards-improvement-post-primary.pdf Интернет страницата Skoleporten на училищно/общинско/районно/национално ниво: http://skoleporten.udir.no/

82


Глава 4: Оценяване и мониторинг

образователни изследвания са анкетирали 200 общи и професионални средни училища в 13 провинции. Изследването се фокусира върху мерките, предприети от училищата, за насърчаване на демократичното поведение чрез преподаване, проекти или цялостната училищна среда ( 53). В Италия през 2010г. Националната агенция за оценка на училищната система (Invalsi) прави допитване сред определени училища чрез въпросници, обхващащи реализирането на интердисциплинарната учебна област "Гражданство и Конституцията" (вж. Раздел 1.1), за която са получили държавно финансиране. В Словения, в периода януари 2010г. - август 2011г. е проведен цялостен изследователски проект под надслов "Гражданско образование за мултикултурен и глобализиран свят" ( 54). Интердисциплинарна работна група по проекта е направила преглед на съдържанието, понятията, подходите, стратегиите и институционалната рамка за гражданско образование в светлината на съвременните теории за гражданско образование и подходите, използвани в други европейски страни. В резултатите от проучването се казва, че словенският подход към гражданско образование не е достатъчно хармонизиран с общите потребности на социалната и политическата среда или проблемите, които представляват основните предизвикателства през 21-ви век, както и че в тази област липсват достатъчно умения сред учителите. В резултат на този изследователски проект са изработени предложения за хармонизиране на съвременното глобално и мултикултурно съдържание на учебните програми по гражданско образование и изготвянето на нови учебни материали. В Швеция, между 2009 и 2011г., Националната агенция за образованието (Skolverket) извършва сравнително изследване на базата на интервюта и наблюдения, на начините за интегриране на демократичните ценности и нагласи в училищната работа и предметите за изучаване ( 55). В Норвегия, Дирекцията за образование и обучение проведе проучване през 2010г., чиято цел е да идентифицира предизвикателствата и проблемите, пред които са изправени средните училища в изпълнението на отделната учебна дисциплина "Работа на ученическия съвет" (Норвежката дирекция за образование и обучение, 2011г.). Тази оценка, която включва интервюта, проведени в училище и на местно ниво в четири окръга, е основата за изготвянето на окончателен доклад за училищните практики и промяна в избрания подход за преподаване на предмета гражданство (вж. Раздел 1.1). Мониторингът на гражданското образование може да се осъществява и като част от изследователските проекти на централно ниво по образователни въпроси с по-широк обхват. Всъщност през учебната 2008/2009 година в Белгия (фламандската общност), академичен проект (Elchardus и др. 2008)) изследва социалната и педагогическата приложимост и осъществимост на интердисциплинарните цели в учебния процес, въведени в началото на десетилетието. Ефективността на интердисциплинарните цели за изучаване на гражданството представлява особен акцент в това изследване. Резултатите от гражданското образование понякога се проследяват посредством проучвания за оценка на участието или нагласите на младите хора към училището, обществото или политиката.

В Латвия, интегрирането на младежите в обществото, както и тяхното гражданско участие и нагласи през 2008г., са предмет на проучване от Университета на Латвия. Една от темите, включена в проучването ( 56), се занимава с участието на младежите в живота на училището. В Литва се извършва периодично национално оценяване на социалното / гражданско образование. През 2008г. около 2 000 млади хора на възраст 16 - 24 години са били обхванати в проучването чрез интервюта, фокус групи и въпросници, за да се анализира тяхното участие в младежки организации, избори и дейности на общността (Zaleskienė и др., 2008).

(53)

Окончателният доклад за оценката на програмата BLK 'Да се учим и да живеем демократично', Франкфурт, 2007г. http://blk-demokratie.de/index.php?id=83

(54)

http://www.drzavljanska-vzgoja.org/

(55)

Redovisning av uppdrag om skolans värdegrund Dnr U 2009/2848/S [Доклад за постигането на основни ценности в училище]http://www.skolverket.se/2.3894/publicerat/2.5006?_xurl_=http%3A%2F%2Fwww4.skolverket.se%3A8080%2F wtpub%2Fws%2Fskolbok%2Fwpubext%2Ftrycksak%2FRecord%3Fk%3D2580 „Портрет на съвременната латвийска младеж: Социална интеграция и рискове от маргинализация”, Университета на Латвия (Рига, 2009г.).

(56)

83


Гражданско образование в Европа

В Австрия, две наскоро проведени проучвания са насочени към младежите на възраст между 14 и 24 години, в контекста на намаляването на възрастта за гласуване от 18 на 16 години през 2007г. Първото проучване се фокусира върху техните нагласи и очаквания спрямо гражданското образование ( 57), докато второто проучване търси да установи техните политически нагласи, ценности и практики (Filzmaier, 2007г.). И накрая, гражданското образование може да бъде интегрирано в два механизма, използвани за осъществяване на редовен мониторинг на образователните системи. На първо място, констатациите от външното училищно оценяване много често се използват в Европа за оценка на цялостното изпълнение на образователната система (EACEA/”Евридика”, 2012b), а националните доклади, изготвени въз основа на тези данни, понякога разглеждат предоставеното гражданско образование.

В Ирландия, инспекторатът към Департамента за образованието и компетентностите изготвя доклади за образователната система въз основа на инспекции на училищата като цяло и по предмети, преподавани през годината, които оценяват нивото на преподаване и усвояване на различните предмети. Докладът от 2009г. предоставя нивото на Социално, личностно и здравно образование на ниво основно училище ( 58). В Нидерландия, в годишния си доклад Инспекторатът изготвя общи заключения за състоянието на гражданското образование ( 59). В Обединеното кралство (Англия), неминистерската правителствена служба за училищна инспекция (Ofsted), публикува доклад през 2010 г., който се фокусира върху изпълнението на предмета "гражданство" (Ofsted, 2010г.). На второ място, националният мониторинг, базиран на резултатите от стандартизираното оценяване на учениците, е много широко разпространена практика в Европа. Повечето страни, в които се извършва такава оценка, обобщава резултатите, докато се получи общ преглед на постигнатото ниво на националната или централната образователна система и на тази основа да събере информация за изработването на конкретни политики (EACEA/”Евридика”, 2012b). Въпреки това, в повечето страни предметите, посветени на гражданското образование, не се оценяват в националните тестове, нито се причисляват към социалните и гражданските компетентности на учениците (EACEA/”Евридика”, 2009г.). Все пак в Ирландия и Франция ( 60) отделните дисциплини, посветени на гражданското образование (а именно "Личност и общество" и "Гражданско образование") са включени в националните изпити, които се провеждат в края на първия гимназиален етап на средното образование и са задължителни за всички ученици (вж. Раздел 4.1). В Ирландия от време на време се изготвят Национални доклади за резултатите по CSPE във връзка с други сфери ( 61). Други видове национални тестове, насочени предимно към мониторинг на образователната система като цяло, обхващат гражданското образование в седем страни или региони. В Белгия (фламандската общност), Франция, Литва и Словения, тези национални тестове включват теми, изцяло или частично, посветени на гражданското образование, и може да се провеждат всяка година, или периодично, като част от процеса на редуване на предметите.

В Белгия (фламандската общност), последната национална оценка на областите "Общество", "Пространство", "Време" и "Използване на различни източници на информация" по предмета "Екологични изследвания" е проведена през май 2010г. Основните образователни цели на ниво основно училище, отнасящи се до социалноикономическите, социално-културните, както и политическите и правните аспекти на "Обществената сфера" са били изследвани сред представителна извадка от близо 3 400 ученици в последната година от основното им образование в 113 училища. (57) (58) (59) 60

(61)

Filzmaier, Peter: Jugend und Politische Bildung – Einstellungen und Erwartungen von 14- bis 24-Jährigen [Младежко и гражданско образование – нагласи и очаквания на младежите на възраст 14 - 24 години]. Виена, 2007г. (www.donau-uni.ac.at/dpk/studie). Вижте докладите от училищните инспекции (CSPE) на следната интернет страница: www.education.ie http://www.onderwijsinspectie.nl/actueel/publicaties/Onderwijsverslag+2009-2010.html Писменият изпит, провеждан на национално ниво за издаване на национално удостоверение, не се счита за национален тест сам по себе си (а именно EACEA/”Евридика”, 2009г. и EACEA/”Евридика”, 2012b), като се има предвид липсата на централни процедури за администриране и оценяване на тези изпити, но целта тук е да се подчертае, че неговото съдържание, което е стандартизирано на национално ниво, включва отделен задължителен предмет "Гражданско образование". Тези доклади, както и годишните статистически данни за CSPE, са публикувани на следната интернет страница: www.examinations.ie

84


Глава 4: Оценяване и мониторинг

Във Франция, гражданското образование е един от редуващите се предмети, включен в националния цикъл от тестове (Cycle d’évaluations disciplinaires réalisées sur échantillons), който се прилага в извадка от училища, в края на основното училище и в края на задължителното образование. В Литва, интегриран курс по социални науки, който включва предмет "Обществени науки", преминава през тестово оценяване през една година, сред представителна извадка от десетокласници. В Словения, в края на деветата година от обучението, всички ученици полагат национален тест по майчиния си език, математика и трети предмет, определен със заповед на Министъра на образованието. Всяка година, министърът определя четири дисциплини от списъка със задължителните дисциплини в осми и девети клас; в този смисъл може да включи в теста и предметът "Гражданство, патриотично възпитание и етика", тъй като това е задължителен предмет в седми и осми клас. Само една от четирите дисциплини се оценява във всяко училище. В допълнение, Испания, Латвия и Финландия прилагат национални тестове за мониторинг на определените образователни цели, но не по определени предмети, а за оценяване на компетентностите в определени области. През различни периоди (в Испания и Финландия) или на годишна база (в Латвия) в обхвата на тези тестове се включват и социалните и гражданските компетентности.

В Испания, Институтът за оценяване, в сътрудничество с всички автономни области, периодично се извършва общо диагностично оценяване, въз основа на извадка, за измерване на постиженията на учениците в ключови компетентности, установени от националния учебен план, включително социални и граждански компетентности. През учебната 2008/2009 година, оценяването обхваща и социалните и гражданските компетентности на четвъртокласниците от основното образование. През 2010г. гимназистите във втората година на средното си образование са включени в такова оценяване. В допълнение, всички автономни области осъществяват собствено годишно диагностично оценяване, което се прилагат за всички ученици в определени класове. В Латвия, през третата и шестата година от основното образование учениците трябва да положат общонационален тест с комбинирано съдържание за оценка на придобитите социално-културни умения. Социално-културната компетентност включва умения за социализация, познания по латвийски език и световна култура, способности за независимо учене, умения за сътрудничество и толерантност. Във Финландия, предметите, обхванати от тестовете въз основа на извадка, са определени в съответствие с националните приоритети. През 2011г. бяха тествани знанията, уменията и нагласите, свързани с обществените науки и гражданското образование и активното участие на 15-годишните ученици. Освен национални инициативи за мониторинг на гражданското образование, трябва да се отбележи, че много от страните, обхванати от настоящия доклад, са участвали в последните две изследвания на Международната асоциация за оценяване на постиженията в образованието (IEA), свързани с гражданското образование, и следователно резултатите могат да се използват за формиране на бъдещите политики. Резултатите от двете изследвания предоставят национално-представителна информация за постиженията на учениците по обществени науки и гражданско образование, както и в училищните практики. Изследването на гражданското образование (Civic Education Study) от 1999г. включва 22 от образователните системи, обхванати от настоящия доклад, а Изследването на гражданското образование (Civic and Citizenship Education study) от 2009г. обхваща 21 държави. В Австрия международното проучване е съобразено с националния контекст на гражданското образование чрез включването на конкретен австрийски модул в допълнение към инструментите, използвани в останалите страни. Модулът включва следните въпроси: въвеждане на гражданско образование в училищата; училищна демокрация; участие на учениците; ученически нагласи към политиката и политиците; както и развитие на компетентности за активно гражданство в контекста на училището и извън него.

85


Гражданско образование в Европа

Обобщение Тази глава разглежда начините на оценяване на гражданско образование чрез индивидуална оценка на всеки ученик, от една страна, и оценка на училищата от друга, както и чрез различни процеси, използвани за мониторинг на работата на образователната система като цяло. Учениците от цяла Европа преминават процедура по оценяване на придобитите знания и разбиране по въпросите на гражданството според действащата стандартна организация на различните самостоятелни или интегрирани предмети, включващи предметната област гражданство. Освен това някои страни са започнали да разработват инструменти за учителска оценка и национални стандартизирани тестове за ученици, чиято цел е да оценят социалните и гражданските компетентности, независимо от конкретния предмет. Около една трета от страните са издали централни насоки относно прилагането на обобщени форми на оценяване за активното участие на учениците в живота на училището или в дейностите на общността. Резултатите от тази оценка биха могли да се отразят върху ориентирането на ученика за бъдещото продължаване на образованието. В повечето случаи оценките, получени по задължителните самостоятелни предмети гражданство в основното и средното училище (първи и втори гимназиален етап), се вземат под внимание при решаване дали ученикът да премине към следващото ниво на образование, или за издаване на удостоверение за завършен образователен етап. Оценяването на ученическите постижения по предмети, свързани с гражданството, обикновено се прави непрекъснато, през цялата година, или с помощта на вътрешно оценяване в края на образователното ниво. Когато предметите по гражданско образование са част от зрелостните изпити за външно оценяване, в различните европейски страни се срещат различни практики. Само във Франция и Ирландия, отделният предмет гражданство е системно включен в обхвата на зрелостните изпити за външно оценяване. В други страни, където се преподава като отделен задължителен предмет, гражданството може само да бъде включено в националните зрелостни изпити за тези ученици, които са избрали да изучават точно този предмет. И накрая, в Португалия и Норвегия не се поставят оценки по предмета гражданство и затова те не се отчитат при решението за преминаване на ученика към следващото ниво на образование. В почти всички европейски страни училищата преминават процедура по вътрешно и външно оценяване за целите на усъвършенстване, мониторинг и отчетност. В повечето случаи централните регламенти и препоръки са адресирани към области на дейност, свързани с процесите на преподаване и изучаване на гражданството. Въпреки това, тъй като гражданското образование е цялостен процес, който не се ограничава до формално преподаване на гражданско образование в клас, в оценяването може да се включи широка гама от други училищни дейности. Те се отнасят главно до процесите на преподаване и учене; училищната среда, включително въпроси за благосъстоянието на учениците; участието на заинтересовани страни, например родители, в училищното управление и за развитието на училищни политики; както и взаимоотношенията на училището с местната общност и широката общественост. В повечето случаи, външните или вътрешните оценители преценяват дали практиките в тези четири области са организирани по начин, който да осигури ефективното предоставяне на гражданско образование. И накрая, гражданското образование е включено в оценката на цялата образователна система. Мониторингът на качеството на образователната система чрез събиране на информация на национално ниво е много разпространена практика в Европа. През последните десет години около две трети от страните са включили гражданското образование, пряко или косвено, като част от националния мониторинг. Въпреки че малко страни съобщават за провеждането на изследвания с конкретната цел оценяване на предоставените услуги по гражданско образование, няколко държави на практика са включили гражданството в други механизми за оценка. Националните доклади, базирани на данни от външни инспекции на училищата или резултатите на учениците в националните тестове, редовно се използват за наблюдение на качеството на образователната система и понякога поставят фокуса специално върху гражданското образование. Повечето страни, обаче, не включват предметите, посветени изцяло или частично на гражданското образование, в своите национални образователни тестове. И накрая, в мониторинга на резултатите от гражданското образование в някои случаи се използват и по-широки проучвания, анализиращи участието на младежите или техните нагласи към училището, обществото или политиката, какъвто е случаят в Латвия, Литва и Австрия.

86


ГЛАВА 5: ПОДОГОВКА И ПОДКРЕПА ЗА УЧИТЕЛИТЕ И УЧИЛИЩНИТЕ ДИРЕКТОРИ Учителите, заедно с други служители в системата на образованието, играят важна роля за превръщането на политическите цели, залегнали в основата на гражданското образование, в ефективна практика. В Глава 1 са изброени различните подходи, широко застъпени при преподаване на гражданското образование. От учителите се очаква да предоставят гражданско образование като самостоятелен предмет, като област, интегрирана в по-широк предмет, за който обикновено отговарят, или като интердисциплинарен предмет, обхванат от всички предмети. За да изпълнят тази мисия, учителите трябва да получават подходящо първоначално образование, както и възможности за продължаващо професионално развитие (ППР). В допълнение към указанията кои точно образователни подходи да се използват, националните учебни програми или други нормативни актове / препоръки често подчертават, че преподаването на гражданство в класната стая трябва да бъде подкрепено чрез практически опит, придобит чрез участие в училищни и извънучилищни дейности. Така на училищните директори и цялата училищна общност се отрежда важна роля да гарантират, че учениците и гимназистите получават качествено гражданско образование, което ще ги подготви да заемат мястото си като пълноценни и активни съзрели членове на обществото. Поради тези причини, образованието и обучението на учителите и училищните директори в преподаване на гражданско образование в училищата и различните видове продължаваща подкрепа за тях имат решаващо значение и са предмет на настоящата глава. Първият раздел е посветен на учителите и разглежда следните въпроси: •

необходими квалификации за преподаване на гражданско образование;

осигуряване на продължаващо професионално развитие (ППР) за преподаващите учители;

осигурени мерки за подпомагане на преподавателите по гражданско образование.

Вторият раздел, посветен на училищните директори, е опит за анализ на специфичното задължение, което официално им е възложено, по отношение на реализирането на гражданското образование в училище; след това се анализира дали са предвидени някакви мерки за подпомагане на училищните директори да изпълняват успешно своята роля и задължения.

5.1. Образование и подкрепа на учителите Ефективното първоначално образование на учителите, продължаващото професионално развитие (ППР), комбинирани с други видове подкрепа, са от съществено значение при осигуряването на подходящи умения за учителите за преподаване на гражданство в основното и средното училище.

5.1.1. Първоначално образование и квалификация Този анализ се фокусира основно върху необходимите квалификации за преподаване на предмета гражданство, но не обхваща нивото, съдържанието или продължителността на програмите за обучение на преподаватели ( 62). Като цяло, учителите по гражданско образование в основното училище са общопрактикуващи, т.е. те са квалифицирани да преподават всички или повечето от предметите в учебната програма. Като правило, необходимите умения за преподаване са общи за всички учители по общообразователни предмети. За разлика от тях, в средното образование учителите по гражданство са специализирани и обикновено са квалифицирани да преподават един или два предмета от учебната програма. В няколко страни (например Белгия (фламандската общност), Франция, Обединеното кралство (Шотландия)), има определен набор от общи компетентности, които са пряко свързани с гражданството, за всички учители в средните училища, независимо от тяхната специализация по предмети.

(62)

За повече информация по тези въпроси, вижте доклада „Ключови данни за образованието в Европа 2012г.”, глава Д.

87


Гражданско образование в Европа

В Белгия (фламандската общност), квалифицираните преподаватели специалисти трябва да са придобили необходимите основни умения за изпълнение на различни образователни цели, определени в националния учебен план за средното образование, в рамките на преподавателската си практика. Във връзка с гражданството, например, те трябва да могат да демонстрират разбиране за правата на децата в образователния процес. В Обединеното кралство (Шотландия), Стандартът за първоначална подготовка на учителите, който уточнява какво се очаква от наскоро завършили учители в основното и средното образование, предвижда редица препратки към гражданското образование. По-специално, този стандарт дефинира очакването, че учителите трябва да са придобили „знания и разбиране, за да изпълняват отговорностите си по отношение на интердисциплинарни теми, включително гражданство, творчество, предприемчиви нагласи, грамотност и аритметични умения, личностно, социално и здравно образование и информационно-комуникационни технологии (ИКТ), според конкретната сфера и етап на образованието" ( 63). В Норвегия, новите национални разпоредби в учебната програма за основно и средно образование в първия гимназиален етап (въведени през 2010г.) предвиждат, че резултатите от обучението на бъдещите учители трябва да включват знания за правата на децата в национален и международен план, както и способности да развиват разбирането на учениците за демокрация, демократично участие и възможностите за критично мислене. В повечето страни, националното законодателство, свързано с първоначалната подготовка на учителите и/или техните квалификации определят области на специализация за учители в средното образование, съобразно водените от тях курсове. Като цяло, областта на гражданското образование е интегрирана в рамките на курсовете за първоначално обучение на преподаватели по история, география, философия, етика/религия, социални науки и икономика.

В Латвия водещите висши учебни заведения (ВУЗ), предлагащи подготовка на учители, организират учебните програми за обучение на учители по социални науки в гражданското образование за втора квалификация като учители. Например, в Академията за управление на обучението и образованието на учители в Рига курсът на обучение "Учебен план и методика на гражданското образование в мултикултурно общество" е предназначен за бъдещи учители по социални науки. Националният стандарт за преподавателите по гражданство им вменява отговорност да работят за повишаване на гражданското и демократичното участие на учениците в обществото". В Словакия, факултетите по образование във висшите учебни заведения (ВУЗ) осигуряват програми за първоначално обучение на учителите по специфични предмети в областта на гражданското образование в комбинация с други предмети (например етика или словашки език). Във Финландия, за да стане даден специалист учител по история, трябва да придобие степени и квалификации както по история, така и по социални науки (които включват социални науки, гражданство, политика, основни на правото и икономика). Бъдещите учители трябва първо да получат степен "магистър" по тези предмети и след това да завършат програма за обучение на учители, която включва педагогика и дидактика по история и социални науки, както и практическо обучение в педагогическите школи на университета под ръководството и надзора на напътстващи учители. Отделно от предметите, посочени по-горе, някои страни съобщават и за обучение по психология (България, Кипър и Латвия), право (България и Италия) или други предмети (например латински и гръцки език в Кипър, и културология в Латвия), които включват преподаване на гражданство. Това означава, че, например, в Гърция, възпитаници на висшите учебни училища, които изнасят курсове по политически науки, социология, социални науки, право и икономика, могат също така да преподават гражданско образование в средните училища. Трябва също така да се отбележи, че в няколко държави (например Дания, Ирландия и Обединеното кралство), или няма нормативна база, уреждаща областите на специализация, и/или институциите за първоначално обучение на учители решават самостоятелно относно съдържанието на учебните програми и областите на специализация. В тези случаи, бъдещият учител специалист може да избира всеки предмет или комбинация от предмети. Само в Обединеното кралство (Англия) бъдещите учители имат възможност да се обучават като учители специалисти в областта на гражданското образование. Различните висши учебни заведения предоставят едногодишни курсове за следдипломна квалификация, които покриват теоретични познания по предмета заедно с практически преподавателски опит. (63)

http://www.gtcs.org.uk/standards/standard-initial-teacher-education.aspx

88


Глава 5: Подготовка и подкрепа за учителите и училищните директори Няколко страни включват в докладите си информация за въпроси, свързани с първоначалната подготовка на учителите по предмета гражданство. В Турция, официалните регламенти за първоначалната подготовка на учителите за преподаватели в средното образование не включват подготовка за преподаване на гражданството като отделен предмет. В Хърватия необходимата квалификация за преподаване на правата на човека и демократичното гражданство като отделен избираем предмет в основното и средното образование от първия гимназиален етап може да бъдат придобита изключително чрез програми за продължаващо професионално обучение (ППР), и само учители, които са завършили тези програми, имат право да преподават предмета. Чешката република съобщава, че все още няма общоприета дефиниция на гражданското образование и поради това то все още не е включено в програмите за обучение на преподавателите. Все пак, в момента се работи по този въпрос в Гражданския център за образование на Университета Масарик в Бърно. И накрая, в Ирландия осигуряването на достатъчен брой квалифицирани учители да преподават новата учебна програма "Политика и общество" във втория гимназиален етап на средното образование остава сериозно предизвикателство за Министерството на образованието и компетентностите в организационно отношение. Трябва да се отбележи, че промените в официалните учебни програми на страните, като например въвеждането на нов предмет, може да бъде последвано от централно регламентирани мерки за първоначална подготовка на учителите. В Австрия, например, през учебната 2008/2009 година е въведен нов предмет "История, социални науки и гражданско образование" в 8 клас. В резултат на това, гражданското образование стана задължителен предмет за всички бъдещи учители, които посещават университетски педагогически колеж (Pädagogische Hochschule), и за всички студенти, които изучават история в университета.

5.1.2. Продължаващо професионално развитие (ППР) и мерки за подкрепа на учителите Различни форми на продължаващо професионално развитие (ППР), насочени към гражданското образование, са организирани за учителите в повечето европейски страни. Организацията на форми на продължаващо професионално развитие (ППР) е специфична за отделните държави и включва и други източници, освен образователните власти, а именно, акредитирани центрове за вътрешно обучение, асоциации, неправителствени организации или частни организации. Проектите за продължаващо професионално развитие (ППР) се различават в отделните страни по своята продължителност, конкретни цели и съдържание. В някои страни, предоставянето на услуги за продължаващо професионално развитие (ППР) е напълно децентрализирано, поради което няма налична информация за съдържанието им. Някои страни съобщават за въвеждането на програми за продължаващо професионално развитие (ППР) в областта на гражданското образование.

В Белгия (френскоговорящата общност), Институтът за продължаващо професионално развитие (Institut de la formation en cours de carrière – IFC) организира курсове, базирани на политическите насоки и приоритетните теми, определени от правителството. Институтът за продължаващо професионално развитие предлага, курсове, свързани например с демократичното решаване на конфликти или активното участие на учениците в училищния живот. През последните години фокусът на такива програми е върху идентифицирането на дискриминация в училище и социалното приобщаване ( 64). В Белгия (фламандската общност), няколко организации и неправителствени организации ( 65), които предлагат програми за продължаващо професионално развитие в областта на гражданското образование, предоставят информация за осигуряваните от тях материали и обучение чрез интернет страницата на Министерството на образованието, както и чрез специализираното издание "Klasse" на Министерството на образованието, което се разпространява безплатно до всички училища и учители. Във Франция регионалните образователни органи организират тридневни обучения по теми, свързани с гражданското образование, които са насочени предимно към учителите по история и география в основното и средното образование от първия гимназиален етап. Въпреки това, в тях могат да участват и учители по други предмети, ако желаят да преподават предмета гражданство.

(64)

Каталогът е публикуван на следната интернет страница: http://www.ifc.cfwb.be/

(65)

Ето и няколко примера за такива организации: Фламандската организация за образование по правата на човека (www.vormen.org); Kleur Bekennen: глобално гражданство (www.kleurbekennen.be); Studio Globo: образование по устойчиво развитие, междукултурно образование (www.studioglobo.be).

89


Гражданско образование в Европа

В Малта, през различни интервали от време се провеждат различни курсове и семинари за продължаващо професионално развитие (ППР), свързани с гражданството. Така например, през септември 2009г. са проведени няколко такива курса за преподаватели по предмета "Личностно и социално развитие" във връзка с гражданството и правата на човека и активното участие на учениците. Курсовете за продължаващо професионално развитие (ППР) на тема "Личностно и социално развитие" за учители по общообразователни предмети, организирани през учебната 2011/2012 година, включват гражданското образование с фокус върху ученическите съвети. В Австрия, магистърски програми по гражданско образование са организирани от различни университети ( 66) за практикуващите учители от всички специалности и видове училища. Тяхната цел е да предоставят подкрепа за учителите в преподаването на гражданското образование, колкото е възможно най-ефективно в рамките на специализирания предмет и/или въз основа на образователния принцип в гражданското образование. В повечето страни, програмите за продължаващо професионално развитие (ППР) са предназначени предимно за учители, преподаващи гражданско образование. Въпреки това, други учители и персонал, като например училищните директори и образователните съветници, също могат да бъдат допуснати до участие. В Полша, програмата е предназначена за учители по различни предмети: Знания за обществото, История и Полски език, както и за учителите, отговарящи за училищните Европейски клубове, и лидерите, ангажирани с дейности за разпространение на гражданското образование. В Словения, освен преподавателите по гражданство, участват и директори на училища, както и други учители. В Обединеното кралство (Англия) и Австрия всички квалифицирани учители могат да участват в подобни програми. По подобен начин в Италия и Хърватия, програмите за продължаващо развитие (ППР) са на разположение за учители от всички образователни нива и видове училища. Около една трета от европейските страни са приели национални програми за продължаващо професионално развитие (ППР) или проекти, които да подпомагат учителите в развиването на техните професионални знания и умения в областта на гражданството. Тези програми обикновено се координират и финансират от публичните власти на централно и/или регионално равнище. Въпреки това, могат да участват също така образователни институции, учители, неправителствени организации или други органи. Постоянните програми в Испания, Италия, Латвия, Полша, Словения и Обединеното кралство, представляват национални дългосрочни проекти, насочени към подобряване на качеството на гражданското образование в страната и към повишаване на знанията и компетентностите на учителите по тази дисциплина. Подобна програма в Ирландия вече е приключила.

В Испания, приоритетните области от Плана за обучение на учителите на Министерството на образованието, формират основата за обучение на учителите по въпроси като съвместно живеене и работа и мирно разрешаване на конфликти; равенство на правата на различни групи, особено равенство на мъжете и жените и изграждане на взаимоотношения с родителите. Институтът за обучение на учители, научни изследвания и иновации в областта на образованието (IFIIE) ( 67), със статут на обособен отдел в Министерството, отговаря за координирането на програмата. В допълнение, автономните области отговарят основно за продължаващото професионално развитие (ППР) и разработват свои собствени програми за обучение, в които са залегнали същите приоритети. В Ирландия, националната политика за продължаващо професионално развитие, която се фокусира конкретно върху "Гражданско, социално и политическо образование" (CSPE) се прилага в продължение на приблизително 11 години (1998-2009 г.). Определен екип за подкрепа посещава училищата и организира семинари за учители, които не са преподавали "Гражданско, социално и политическо образование" (CSPE), за координатори на CSPE, както и за директори и заместник-директори. Обучението се фокусира върху активната методология, практическото обучение, ресурсното развитие и др. ( 68). Службата за професионални услуги за учителите

(66)

(67) (68)

1) От 2011г. – Магистратура по политически науки и демократично гражданство (Университета на Залцбург в сътрудничество с Университета по образование в Залцбург и Fachhochschule в Залцбург, Университета за приложни науки) 2) От 2009г. – Магистратура по изкуствата за гражданско образование (Университета „Йоханес Кеплер”, град Линц) 3) От 1983г. – Магистратура по науки за гражданското образование (Дунавския университет в Кремс) www.educacion.gob.es/ifiie. В близко бъдеще, Националният институт на образователни технологии и обучение на учителите (INTEF) ще поеме продължаващото професионално развитие на национално ниво: http://www.ite.educacion.es/ Интернет страницата www.cspe.ie също подкрепя програмата за обучение.

90


Глава 5: Подготовка и подкрепа за учителите и училищните директори

(PDST) ( 69) координира програмата. Първоначалният екип за подкрепа на по предмета "Гражданско, социално и политическо образование" (CSPE) сега е включен в рамките на Службата за професионални услуги за учителите (PDST) за средното образование. Друг подобен екип е ангажиран с осигуряване на подкрепа за учителите от основното училище, а определената служба за подкрепа на „Социално, личностно и здравно образование (CSPE) продължава да работи за учителите в основното и средното образование на първия гимназиален етап. През 2009 г. инспекторатът извършва оценяване на програмите CSPE ( 70). В Италия програмата "Puntoedueuropa", стартирана от Министерството на образованието през 2002 г. и координирана от регионалните органи по обравозанието, включва курсове по електронно обучение, както и регионални семинари за учители. За всяка тематична област (например правата на човека, европейско гражданство, междукултурен диалог, устойчиво развитие и околна среда), се предлагат специфични модели на активни практики в областта на гражданството. В Латвия националният проект, подкрепен от ESF, за „Вътрешно специализирано обучение за общопрактикуващи учители" (2010-2013г.) за преподаватели от задължителното общо образование и втория гимназиален етап на средното образование, включва програми за развитие на компетентностите за гражданско образование (например "Държавата и общество", "Латвия в глобалните процеси", "Качество на живот и устойчивост", "Сигурност и отговорност", "Ценности и многообразие в обществото"). В допълнение, през същия период Националният център за образование учредява 18-часова програма, озаглавена "Развитие на професионалната компетентност на учителите по правата на човека и демократичното гражданство, преподавани в училище". В Полша, в периода 2002-2016г. програма, координирана от отдел "Гражданско образование" на Центъра за развитие на образованието ( 71) има за цел развиване на социалните и гражданските компетентности на учениците на всички образователни нива чрез подобряване на уменията на учителите. В Словения, за учебната 2010/2011 година са разработени национални програми в съответствие с действащите приоритети на образователната политика. Програмата, наречена "Животът в общността", е една от многото програми за продължаващо професионално развитие (ППР) ( 72), организирани на тема "Образование за отговорно гражданство." В Обединеното кралство (Англия), Програмата за продължаващо професионално развитие по национално гражданство ( 73) за периода 2007-2012г. цели да помогне на участниците да изградят знания и компетентности по предмета гражданство, като се подобри качеството на преподаване. Програмата е предназначена да развива професионални знания и разбиране сред участниците и да им позволи да възприемат водеща роля по отношение на предоставянето на гражданско образование в рамките на собствените си институции. Тук се обхваща широк кръг от аспекти на гражданското образование, на всички ключови етапи. Всички участници трябва да завършат десет обучителни сесии, чрез техните регионалния център или чрез дистанционно обучение. В някои страни националните учебни програми за продължаващо професионално развитие (ППР) са насочени и към подкрепа на учителите в изпълнението на специфични задачи, свързани с реализирането на промени в националните учебни програми от областта на гражданското образование. Това се отнася за две текущи програми в Чешката република и Хърватия, както и за една приключила програма в Естония.

В Чешката република в съответствие с официалните препоръки, задължителната интердисциплинарна тема "Демократично гражданство" трябва да бъде включена от учителите в учебната програма на училищно ниво. Въпреки това, реалното й приложение зависи от всяко училище и неговите учители. По този начин се постига разнообразие от публично финансирани регионални и училищни проекти, които имат за цел подпомагане на учителите да включат тази интердисциплинарна тема в тяхното училище. Например, програмата за „Образование на бъдещите граждани” (2010-2012г.) се осъществява в резултат на петгодишни изследвания по темата гражданско образование. Нейните цели включват създаването на стратегически материали за политики, свързани с гражданското образование, и определяне на стандарти за качество за гражданското образование в страната. (69) (70) (71) (72) (73)

www.pdst.ie Резултатите са включени в проучвания за оценка от Инспектората: социално, личностно и здравно образование в основните училища; 2009 г., цит. съч. след страница 83. www.ore.edu.pl http://lim1.mss.edus.si/katis/default.aspx http://www.plymouth.ac.uk/pages/view.asp?page=27174

91


Гражданско образование в Европа

В Естония е създадена програма за подготовка на преподаватели по гражданско образование, на естонски език, на гимназистите от втория гимназиален етап на средното образование, завършили основни училища с руски като основен език на преподаване. Повече от 200 учители са преминали обучение като част от тази програма през учебната 2009/2010 година. В Хърватия от 1999г. насам учителите преминават обучение за посредници в изпълнението на националната пилотна програма "Въвеждане на гражданско образование за основните и средните училища", последвана от настоящата програма "Образование за правата на човека и демократичното гражданство". Обучение е предвидено за всички заинтересовани учители от Агенцията за образование и обучение на учители (ETTA).

5.1.3. Други инициативи,осигуряващи подкрепа за учителите В допълнение към програмите за продължаващо професионално развитие (ППР), различни други инициативи и мерки за подкрепа са въведени в цяла Европа. Така например са създадени национални органи за координация на гражданското образование, разработени са официални интернет страници и са публикувани ръководства или наръчници за преподаватели. Органите, участващи в предоставянето на този вид подкрепа, включват образователни власти на национално, регионално или местно равнище, публични или частни центрове за продължаващо професионално развитие (ППР), институти за разработване на учебни програми; други изследователски центрове и неправителствени организации (НПО) в сферата на образованието. В Белгия (френскоговорящата общност) и Австрия са създадени центрове за координация на всички въпроси, свързани с гражданското образование.

В Белгия (френскоговорящата общност), Регионалният и общински център за гражданство и демокрация (Centre régional et communautaire de la citoyenneté et de la démocratie – CRECCIDE) ( 74) осигурява на учителите възможности за участие в редица програми и им предоставя набор от инструменти за преподаване. В Австрия, Центърът за гражданско образование в училищата (Zentrum Polis – Politik Lernen in der Schule) е главната институция за подпомагане на гражданското образование на всички образователни нива ( 75). Чрез него учителите получават подкрепа за въвеждане на гражданското образование и обучението по правата на човека в класната стая; центърът служи още като платформа за информационен и консултантски център, разработва нови материали, играе важна роля в европейските и национални обсъждания по въпросите на гражданското образование и има влиятелна роля и в първоначалната подготовка на учителите, и в продължаващото професионално развитие (ППР). Голям брой европейски страни са разработили официални интернет страници и/или интернет портали, чрез които предоставят специфична информация, учебни ресурси и учебни материали, конкретно свързани с гражданското образование. Тези мерки, базирани в интернет пространството, служат също така като платформа за курсове за електронно обучение, обмен на информация и споделяне на добри практики.

В Италия специална интернет страница ( 76) подкрепя действащата в момента Национална програма за продължаващо професионално развитие в областта на гражданското образование. В Австрия порталът "Образование за демократично гражданство" ( 77) е разработен от Министерството на образованието, изкуството и културата в резултат на Европейската година на гражданството чрез образование през 2005г. В редица страни преподаването на гражданството намира подкрепа чрез насоките, включени в националните рамкови учебни планове, наръчници, брошури и други материали, издадени от компетентните органи.

В Австрия Министерството на образованието публикува през 2011г. наръчник за преподавателите, съдържащи насоки и регламенти, както и практически примери и упражнения за зрелостния изпит по предмета "История, социални науки и гражданско образование", оценяващ придобитите компетентности от учениците. Наръчникът (74)

www.creccide.org

(75)

www.politik-lernen.at

(76)

www.indire.it/cittadinanzaecostituzione

(77)

www.politische-bildung.at

92


Глава 5: Подготовка и подкрепа за учителите и училищните директори

се счита за официален документ от ръководителите на училища и всички учители по предмета "История, социални науки и гражданско образование" трябва да се съобразяват с издадените указания. В Исландия, Министерството на образованието се готви да публикува тематични материали за учителите, които да улеснят прилагането на новите национални насоки за учебната програма. В тях се обясняват поподробно "основополагащите стълбове" на гражданството и са включени материали за всички училищни нива, както и примери за добри практики. В допълнение, някои страни подчертават, че редица мерки за подкрепа на гражданското образование се предоставят от специализирани сдружения, а не от държавните образователни власти. Мерките са достъпни под различни форми, като например проекти, научни изследвания, както и други инициативи, чрез които учителите черпят нови идеи, подходи и информация за гражданското образование.

В Белгия (френскоговорящата общност), асоциация, наречена ‘Démocratie ou barbarie’ ( 78) (Демокрация или варварство) координира въпроси, свързани с гражданското образование в системата на средното образование. В Латвия, неправителствената организация "Център за развитие на образованието" ( 79) си е поставила за цел изграждането на образовано и демократично общество и организира инициативи за гражданско образование на национално ниво, а също така предлага програми за продължаващо професионално развитие (ППР) за учители. В Испания, Фондация „Cives” ( 80) работи в продължение на повече от десет години за постигане на социалнодемократична държава, основана на върховенството на закона, където всички граждани се ползват от пълни права. Нейната мисия е да разпространява информация и да обучава учители по въпроси, свързани с етиката и гражданското образование. Фондацията организира семинари, конференции и работни срещи, на които участниците задълбочават познанията си по тези въпроси, публикува популярни книги в областта на гражданското образование, разработила е специализирана интернет страница с новини, ресурси и различни видове информация по предмета и е създала познавателни мрежи по гражданско образование и образование за ценности и демокрация. В допълнение, програмата "Барселона, Час по гражданство" ( 81) обединява местната администрация и една университетска научно-изследователска работна група, които работят съвместно с учителите в сферата на гражданското образование и ценности. Нейните цели и основни задачи включват организация на работни сесии в рамките на дискусионна група учителите; разработване на интернет страница, посветена на ресурси и инструменти за подобряване на преподавателската практика; подготовка на публикации, в които се събират документите, представени от групата; събиране на примери за добри практики, възприемани като критерии за гражданско образование, както и създаването на екип от учители, които могат да обучават и консултират персонала от други училища. И накрая, редица интернет страници, собственост на образователни органи и граждански организации, предлагат ресурси и предложения за подкрепа в преподаването на гражданско образование ( 82). В допълнение, съществуват и интернет портали, разработени и поддържани от професионални асоциации, съюзи, изследователски центрове и университети ( 83).

(78)

http://www.democratieoubarbarie.cfwb.be/

(79)

http://www.iac.edu.lv/?locale=en_US

(80)

http://www.fundacioncives.org/

(81)

www.ub.edu/valors

(82)

Някои примери за интернет страници на образователни органи: http://ntic.educacion.es/v5/web/profesores/asignaturas/educacion_para_la_ciudadania/ (Министерство на образованието) - Егоа, Институт за изследване на развитието и международното сътрудничество, Университета в Страната на баските: http://www.hegoa.ehu.es/articles/text/educacion_para_la_ciudadania_global

(83)

-

Образователна програма за гражданските ценности, Университета на Барселона: http://www.ub.edu/valors/bac

-

UGT. FETE Образование (Съвет): http://www.educacionenvalores.org/spip.php?mot447

-

Senderi, Портал за образование по граждански ценности: http://www.senderi.org/index.php?lang=es

93


Гражданско образование в Европа

5.2. Отговорности, обучение и мерки на подкрепа за училищните директори Този раздел анализира ролята и отговорностите на училищните директори в целия процес и прави преглед на мерките, въведени в европейските страни с цел подпомагане на училищните директори в изпълнението на различните препоръки и законодателство в тази област.

5.2.1. Отговорности на училищните директори, свързани с гражданското образование Както беше подчертано в Глава 3, официалната нормативна база и/или насоки в европейските страни често подчертават важността на училищната култура и препоръчват необходимостта учениците да участват активно в дейности, свързани с гражданството. Обикновено насоките имат общ характер и се отнасят до училището като цяло, включително до целия учителски персонал и по-широката училищна общност. Въпреки това, в някои страни (Белгия (френскоговорящата общност), Дания, Франция, Латвия, Австрия, Швеция и Обединеното кралство (Шотландия)), официалните нормативни актове са насочени поспециално към ролята, която училищните директори трябва да играят в подобряването на училищната култура и за създаване на условия за дейности, свързани с гражданското образование. В зависимост от страната или региона, стратегическите документи подчертават, в по-голяма или по-малка степен, разнообразието от роли на училищните директори, като насърчаване на участието на ученици и учители в живота на училището или в обществото като цяло, изграждане на партньорства с родители и други заинтересовани страни, гарантиране на здравето и безопасността на училищната общност, както и насърчаване на демократичните ценности и култура на включване.

В Белгия (френскоговорящата общност), има например различни подзаконови актове за насърчаване на гражданските и демократичните принципи в училище. Наредбата от 2007 г. ( 84) препоръчва на училищните директори в основното и средното образование да организират интердисциплинарна дейност най-малко на всеки две години. В Дания, училищните директори трябва да включват учениците по въпроси, свързани с тяхното здраве и безопасност ( 85). Във Франция, в първия и втория гимназиален етап на средното образование ролята на училищния директор е да гарантира хармонично функциониране на училището. Директорът трябва да създаде сигурност и мерки за борба срещу насилието и да сътрудничи в разработването на вътрешни правила. Заедно с учителите те са ангажирани в разработването на учебен план за училището, който включва раздел за гражданско образование. В Латвия, в рамките на Европейската година на доброволчеството 2011г. ( 86), училищните директори, заедно с административния персонал отговаря за координацията и организацията на всички дейности, свързани с доброволчеството и гражданското участие в рамките на седмицата по проекта. В Австрия, чрез различни подзаконови актове, Министерството на образованието, изкуството и културата информира училищните директори за нови инициативи и програми в сферата на гражданското образование ( 87) и ги призовава да мотивират учителите да се включват в дейности на продължаващо професионално развитие (ППР) или да вземат участие в други специални инициативи. В Швеция, училищните директори имат специална отговорност да гарантират, че учениците имат влияние над собственото си образование и че интердисциплинарните аспекти като равенство между половете и устойчиво развитие са интегрирани в различните учебни дисциплини ( 88).

(84) (85) (86) (87)

(88)

http://www.adm.cfwb.be/index.php?m=doc_view&do_id=2097 http://www.uvm.dk/Uddannelse/Folkeskolen Насоки, издадени от Министерството на образованието и науката, за организацията на дейностите за седмица на ученическите проекти по време на Европейската година на доброволчеството (2011г.): http://izm.izm.gov.lv/upload_file/jaunatne/Vadlinijas_skolenuEBDG2011_aktivitates.pdf Например, Препоръка CM/Rec(2010)7 на Комитета на министрите на държавите-членки по Хартата на Съвета на Европа по въпросите на образованието за демократично гражданство и права на човека в образованието. Може да се разгледа на интернет страницата за "Гражданско образование" в австрийския интернет портал: www.politische-bildung.at Lehrpläne | Erlässe Учебна програма за училищата от задължителното образование, предучилищните класове и Центъра за организиране на свободното време, глава 2.8. Публикувано през 2011 г.

94


Глава 5: Подготовка и подкрепа за учителите и училищните директори

В Обединеното кралство (Шотландия), Стандартът за училищните директори ( 89) определя конкретните отговорности, които са пряко свързани с гражданството, например, училищните директори имат роля в разработването и поддържането на партньорства с родителите, децата и младежите, както и с други услуги и агенции; в създаването на култура на уважение и включване и осигуряване на ангажимент към обществото като цяло, както и за интелектуалното, духовното, физическото, моралното, социалното и културното благосъстояние на децата, младежите и техните семейства. Други аспекти на тяхната роля се отнасят, например, до създаването на равни възможности, етични практики, демократични ценности, насърчаването на активно гражданство, включване, предприемчивост, демократични ценности и култура на уважение, в рамките на училищната общност и извън нея.

5.2.2. Специално обучение и продължаващо професионално развитие (ППР) за училищни директори Въпреки че между отделните държави има различия в степента на осигуряване на подкрепа, училищните директори имат възможност да получават съдействие за изпълнение на своите служебни задължения за подобряване на училищната култура и развиването на дейности, свързани с гражданството. Това се постига по два основни начина: чрез участие в общите програми за продължаващо професионално развитие (ППР) или където е приложимо, чрез специални програми за обучение на училищни директори. В допълнение, нерядко страните разполагат и с други проекти и инициативи, които помагат на училищните директори да поощряват гражданското образование на училищно ниво. В почти половината от европейските страни, кандидатите за училищни директори трябва да завършат успешно специална програма за обучение на училищни директори (EACEA/”Евридика”, 2012b). В някои от тези страни, тези програми се отнасят изрично, макар и в по-голяма или по-малка степен, до въпроси, свързани с гражданското образование като демократични ценности и правата на човека, умения за общуване и сътрудничество, както и институционални и правни въпроси, свързани с училищното управление. В някои случаи, въпроси на здравето и безопасността, както и такива за психологическото благосъстояние на децата и младежите също могат да бъдат част от обучението на училищните директори.

В Словения, за да получат лиценз за училищни директори, кандидатите трябва да участват в задължителната програма за обучение, която обхваща различни въпроси на гражданското образование и училищната култура. Тези модули са организирани в 46 учебни часа ( 90). В Обединеното кралство (Англия), в рамките на националната професионална квалификация за училищни директори, училищните директори получават неформално обучение относно същността, ролята и потенциалното въздействие на гражданското образование и неговото значение за младите хора и неговия принос към живота в училище и в общността като цяло ( 91). В повечето страни, където са осигурени форми на продължаващо професионално развитие (ППР) за училищни директори, дейностите включват елементи, свързани с гражданското образование. В много случаи, тези дейности не са регламентирани от държавните органи по образованието, а от самите училища и включването в тях обикновено е по желание. Белгия (френскоговорящата общност), Латвия и Финландия са примери за изключения, тъй като програмите за продължаващо професионално развитие (ППР) са определени на централно или регионално ниво в регулация и училищните директори са задължени да ги посещават. Като цяло, продължаващото професионално развитие (ППР), свързано с гражданството, обхваща основно въпроси, засягащи управленски умения, училищна култура, комуникация и сътрудничество в рамките на училищната общност, правни аспекти на училищното управление, както и насърчаване на демократичните ценности. В Латвия, курсовете за продължаващо професионално развитие (ППР) включват аспекти на управление на училищния имидж и успешно лидерство. В Словения, където са осигурени различни възможности за обучение на училищните директори (например обучителна програма за лидерство (60 часа годишно) или технически срещи и семинари (средно по 36 часа годишно)), в рамките на обучението се подчертава, наред с всичко друго, значението на етичните въпроси в 92 лидерството ( ).

(89) (90) (91) (92)

Стандарти за училищните директори – 2005 г.: http://www.gtcs.org.uk/nmsruntime/saveasdialog.aspx?lID=128&sID=6311 http://www.solazaravnatelje.si/ http://www.nationalcollege.org.uk/index/professional-development/npqh.htm http://www.solazaravnatelje.si/eng/

95


Гражданско образование в Европа

Други мерки за подпомагане на училищните директори Обикновено проектите и инициативите за насърчаване на училищата за поощряване на гражданското образование и подобряване на училищната култура или среда включват също така мерки, предназначени за подпомагане на училищните директори.

В Дания, Министерството на децата и образованието и Министерството по социалните въпроси и интеграцията са отпуснали 2,1 милиона DKK по проект за онлайн мрежа (Medborger–Citizen), която да допринесе за засилване на образованието/обучението по демократично гражданство. Целта на новата мрежа, стартирала през 2010 г. и функционираща вече две години и половина, е да предостави на училищните директори платформа за обмен на знания и методи за преподаване на демократично гражданство. Сред дейностите, включени в мрежата, са провеждането на семинари, информационни бюлетини, споделянето на знания за проекти за местно развитие, установяването на партньорства с министерства и създаването на специализиран уебсайт ( 93). В Австрия, като част от програмата ÖKOLOG, координирана от Министерството на образованието (вж. Раздел 3.1), която има за цел да въведе екологични нагласи в училищата, училищните директори участват в семинари, където дискутират и оценяват дейността на своите училища, както и резултатите от образованието за устойчиво развитие. Освен това те имат възможност да посещават на място и други училищни проекти и да обсъждат по-нататъшни мерки, които да бъдат включени в програмата на всяко училище. С участието си в тези семинари, училищните директори засягат и въпросите на демокрацията и активното участие на учениците, и генерират нови идеи за прилагане на гражданското образование в училищата. Отново в Австрия, изданието на Съвета на Европа "Демократично управление на училищата", в превод на немски език, се разпространява безплатно за всички училищни директори в страната.

Обобщение Тази глава предоставя общ преглед на начина, по който европейските страни интегрират гражданското образование в своите национални изисквания за квалификация на учителите и училищните директори, и разглежда продължаващото професионално обучение и подкрепата, предоставена на учители през цялата им кариера. В нея се анализират и националните препоръки за ролята на училищните директори по отношение на гражданското образование и училищна култура, и се прави преглед на формите на подкрепа, имащи за цел да ги подпомогнат в изпълнението на тази своя роля в училище. Анализът, представен в тази глава, води до три основни извода. На първо място, квалификациите, необходими за преподаване гражданско образование на ниво основно училище са предимно общообразователни, докато в средното образование се изисква квалификация по отделни предмети. В средното образование, областта на гражданското образование обикновено е интегрирана в курсовете за първоначално обучение на учители за специализирани преподаватели по история, география, философия, етика, религия, социални науки или икономика. Много малко държави изискват от всички новоквалифицирани учители в средното образование да придобиват допълнителни компетентности за насърчаване на гражданското образование. Не се срещат често възможности за специализирано обучение на учители по гражданското образование, но все пак има такива в Австрия посредством продължаващото професионално развитие (ППР) и в Обединеното кралство (Англия) чрез курсове за допълнителна следдипломна квалификация. На второ място, напълно квалифицираните учители в повечето европейски страни имат достъп до различни форми на продължаващо професионално развитие (ППР) в областта на гражданското образование. В допълнение, повечето страни са разработили редица инициативи и програми за осигуряване на подкрепа за учителите по гражданско образование (например централно регламентирани насоки, интернет страници, брошури и др.). Формите на продължаващо професионално развитие (ППР), както и други програми и инициативи, не винаги са осигурени изключително от държавните органи в сферата на образованието. Такива могат да бъдат инициирани и от различни организации, включително специализирани асоциации, неправителствени организации и организации от частния сектор. На трето място, като се има предвид значението на насърчаването на гражданското образование в училище, създаването на благоприятна училищната култура и стимулирането на активно участие от всички членове на училищната общност, някои държави са издали на конкретни препоръки относно ролята на училищните директори в този процес. В резултат на това, училищните директори понякога са подкрепяни в тази си роля чрез специално обучение, в рамките на специални програми за училищни директори и/или чрез други форми на продължаващо професионално развитие (ППР). (93)

www.medborger.net

96


ЗАКЛЮЧЕНИЯ Обезпечаването на знания, умения и нагласи, които ще дадат възможност на младежите да се превърнат в активни граждани, способни да определят бъдещето на нашите демократични общества в Европа, е едно от основните предизвикателства, пред които са изправени образователните системи в 21-ви век. Гражданското образование е едно от основните средства, чрез които европейските страни помагат на младите хора да придобият социални и граждански компетентности, които ще им бъдат необходими занапред. Настоящият доклад прави преглед на политиките и мерките, прилагани от европейските страни, в подкрепа на тази образователна област. Основните заключения от прегледа са описани по-долу, заедно с важните въпроси за бъдещия дебат или научните изследвания, както и националните инициативи, които биха могли да вдъхновят бъдещото развитие на този вид политики и в други европейски страни.

Подходи към гражданското образование в националните учебни програми Националните или централно регламентираните учебни програми представляват една от найважните рамки, в които педагозите разработват съдържанието на процесите на преподаване и учене. В различните европейски страни, голямо разнообразие от теми са включени в учебните планове по предмета гражданство. В тях са обхванати не само традиционни предмети като познаване и разбиране на социално-политическата система, правата на човека и демократичните ценности, но също и по-съвременни въпроси на обществото, като културно многообразие и устойчиво развитие. В няколко страни се поставя специален акцент върху икономическите въпроси, с теми като "Образование за предприемачество", които да бъдат включени в гражданското образование. Европейските и международните измерения също са добре представени в учебните програми по гражданство. Националните учебни програми много ясно изразяват посланието, че гражданското образование трябва да има широк обхват, включващ предаването на знания, придобиването на аналитични умения и критично мислене, и развитието на демократичните ценности и нагласи; освен това трябва да насърчават активното участие на младите хора в училище или в общността. Тази последна цел обикновено се препоръчва в средното образование, отколкото на по-ранните етапи на образованието. И макар че европейските страни показват тенденция за определяне на сходни цели за училищата в подготовката на бъдещите европейски граждани, по-разнообразна картина се разкрива относно наличните подходи за преподаване и учене, препоръчани в учебните програми на централно ниво. Възприети са три основни подхода към гражданското образование: може да се преподава като отделен предмет; да бъде интегриран в други предмети (като социални науки, история, езици и др.), или да има интердисциплинарен статут, а именно да бъде включен във всички учебни дисциплини, когато това е приложимо. Голяма част от страните комбинират повече от един подход в гражданското образование, в рамките на различните образователни нива. Последните реформи в учебните програми по гражданство, предприети в европейските страни, са доста разнообразни. Така например, докато някои страни са въвели отделен предмет (Испания, Нидерландия и Финландия), други са се отказали или предстои да премахнат изучаването на предмета гражданство в досегашния му вид. Следователно в тези страни, съдържанието на учебния план е било или ще бъде интегрирано в по-широки предмети или образователни области (например Латвия и Норвегия), или вече е въведена интердисциплинарна тема (например немскоговорящата общност в Белгия). Интердисциплинарният подход вероятно получава тласък под влияние на Европейската рамка за ключови компетентности, въведена през 2006г., която включва социалните и гражданските компетентности. Всъщност, тази рамка е причината европейските страни да издигнат значимостта на знанията, уменията и нагласите, свързани с ключовите компетентности, на по-високо ниво във всички национални учебни програми. И накрая, трябва да се отбележи, че препоръките в областта на образователните подходи, отправени от централните власти, могат да бъдат заменени в бъдеще, поради тенденцията за предоставяне на все по-широка автономия на училищата, които вече могат сами да решават как да се преподават по-широките предметни области, определени на централно ниво.

97


Гражданско образование в Европа

Значение на училищната култура и участието на учениците в живота на училището и обществото като цяло Гражданското образование обхваща цели, които по-скоро биха могли да бъдат изпълнени чрез активно практическо учене или обучение, отколкото чрез традиционните методи на преподаване. Европейските страни разкриват широка гама от законодателни актове, програми, инициативи и проекти в областта на образованието, които дават възможност на учениците да придобият практически опит по гражданство още докато са в системата на образованието. Представени са три основни начина за насърчаване и подкрепа на активното участие на учениците в извънучилищни дейности, които допринасят за развитието на гражданските компетентности: •

препоръки в националните учебни програми или други стратегически документи относно създаването на връзки с общността или предлагането на опит извън училище;

политически структури, които предоставят на учениците възможност да избират представители и/или форум за обсъждане на въпроси, които или са строго свързани с живота в училище, или по всички въпроси, пряко засягащи децата и младежите;

национални програми и проекти, например, при работа с местната общност; информиране за или придобиване на практически опит от демократично участие в обществото; или по актуални въпроси като опазване на околната среда, или сътрудничество между поколенията и народите.

Данните от Международното изследване на гражданското образование от 2009 г. (ICCS) разкриват, че според училищните директори, обществено-гражданските дейности, обхващащи осмокласниците, варират значително в различните европейските страни. Фактът, че учениците са имали повече възможности да участват в набор от дейности, свързани с гражданството и обществения живот, в някои страни, отколкото в други, вероятно предполага необходимостта от подновяване на усилията в разработването на национални програми или проекти, или за предоставяне на по-голяма подкрепа за местни инициативи. Училищната култура представлява системата на нагласи, ценности, норми, вярвания, ежедневни практики, принципи, правила и организация, разработени в рамките на училищата, включително в класните стаи и в училище като цяло. Успешното реализиране на гражданското образование изисква училищна култура, в която се насърчава активното участие, основано на демократични принципи и ценности и където учениците разполагат с възможности да участват в процеса на вземане на решения, които ги засягат. Националните учебни програми и/или нормативни актове в сферата на образованието в някои случаи насърчават цялото училище да възприеме нагласите и ценностите, основани на принципа на демокрацията. Такава е ситуацията в една трета от европейските страни, независимо дали има или няма пряка връзка с гражданското образование. В допълнение, три страни (Франция, Латвия и Исландия) са въвели национални програми, които гарантират, че са изпълнени определени условия, осигуряващи сигурност и уважение и предотвратяващи конфликти, всичко това в подкрепа на гражданското образование. Един от най-често срещаните начини за практическо прилагане на гражданството в училище е чрез участие на учениците в училищното управление. Това се случва чрез избори или номиниране на представители в съвета на класа или ученическия съвет или в училищните ръководни органи. Всички страни са въвели някаква форма на регулация, която позволява на учениците да участват пряко в училищното управление, по-често в средното образование отколкото на ниво основно училище. Степента на участие на учениците варира в различните страни, но по отношение на управителните училищни органи, те обикновено имат консултативна роля, а не участват в реалното вземане на решения. В повечето страни, въвели официално законодателство по отношение на избора на представители на класа, участието в ученически съвети, или и в двата случая, нивото на участие в ученически избори, измерено чрез проучването на IEA, е сравнително по-високо от средното за Европа, макар и със значителни изключения. Дори без наличието на ясни доказателства за съществуването на пряка

98


Глава 5: Подготовка и подкрепа за учителите и училищните директори

зависимост между наличието на правила и участието на учениците въз основа на наличната информация, тази тенденция е положителен знак за по-нататъшното разпространение и засилване на участието на учениците в областта на училищното управление. В това отношение трябва да се отбележи, че няколко страни подкрепят прилагането на националните регламенти в националните учебни програми, или, както е в Норвегия, чрез задължителен курс на обучение, насочен към засилване на способността на учениците да участват в училищното управление и процеса на вземане на решения. Като цяло, програмите, насочени към подобряване на демократичното участие в училищата, са насочени не само към учениците, но и към родителите, а понякога и към учителите, за да се съсредоточи вниманието на цялата училищна общност върху постигането на тази цел. В допълнение, всички страни, с изключение на Кипър, Швеция и Турция, са въвели регламенти или препоръки, които разрешават или поощряват родителското участие в училищното управление. Използването на родителите като модели за подражание за техните деца, чрез активното им ангажиране с местната общност, придобива все по-широка популярност в цяла Европа.

Ключовата роля на учителите и училищните директори Подобряването на учителските знания и умения за преподаване на гражданство е идентифицирано като едно от значимите предизвикателства в предходното проучване на мрежата "Евридика" за гражданското образование. В настоящия доклад се посочва, че укрепването на учителските компетентности трябва да остане сред приоритетите на политиците. В действителност, въпреки че няколко държави са реформирали своите учебни програми за гражданско образование през последните години, въвеждането на реформи, свързани в първоначалната подготовка на учителите или продължаващо професионално развитие (ППР) остава изключение. В някои случаи това може да доведе, например, до липса на подходящо квалифицирани учители за преподаване на гражданството като нов самостоятелен предмет. Освен това, въпреки че гражданското образование има интердисциплинарен статут в повечето страни, само в три от тях са дефинирани набор от общи умения, пряко свързани с гражданството, които бъдещите учители в средните училища са задължени да придобият. В останалите страни, предметната област на гражданското образование обикновено е интегрирана в рамките на курсовете за първоначално обучение на учители за специализирани преподаватели по история, география, философия, етика/религия, социални науки и икономика. И накрая, само една страна съобщава за липсата на правила и изисквания относно подготовката за преподаване на гражданството като отделен предмет, въпреки че такъв е предвиден в националните учебни програми. Освен учителите, училищните директори също играят ключова роля в създаването на основните условия за реализиране на успешно гражданско образование. Училищните директори могат, например, да бъдат ключови играчи в създаването на благоприятна училищна култура, в насърчаването на активното участие на всички членове на училищната общност или в създаването на възможности за дейности, свързани с гражданството. Ролята на училищните директори по отношение на гражданското образование се признава до известна степен едва в няколко европейски страни, тъй като е обект на конкретни препоръки или образователните органи предоставят специфични програми за обучение или други мерки за тяхното подпомагане. Въпреки това, едно посистематично проучване на начините, по които училищните директори могат да допълнително да бъдат подпомогнати в създаването на ефективна среда за преподаване и обучение по гражданство, ще осигури полезен принос към бъдещия дебат по въпроса за гражданското образование.

99


Гражданско образование в Европа

Тенденции в оценяването на учениците, училищното оценяване и националните процедури за мониторинг В рамките на основното и средното образование, преминаването на учениците към следващото ниво на образование зависи в повечето случаи от оценките, получени по предметите, преподавани по време на предишното образователно ниво. В повечето страни, където гражданското образование се преподава като отделен задължителен предмет, оценките, получени от учениците като част от вътрешните процедури за оценяване, са систематично вземани предвид при вземането на решения за преминаването им в различните етапи на училищната система. При все това, като цяло гражданското образование, когато се преподава като отделен предмет, или не е включено изобщо във външните зрелостни изпити, провеждани на национално ниво за завършване на даден етап от образованието, или включването му зависи от избора на предмети за изучаване от учениците. Липсата на национално стандартизирано оценяване, фокусирано изключително върху гражданското образование, поставя на преден план някои проблеми, като се има предвид тенденцията за приоритизиране на преподаването и изучаването на предмети и умения, които са обхванати от външното оценяване (EACEA / "Евридика", 2009г.). В предишното проучване на мрежата "Евридика" за гражданското образование (2005г.), оценяването на учениците и училищното оценяване в тази предметна област е посочено сред основните предизвикателства за следващите години. В действителност, редица страни отчитат липсата на цели и методи за оценка на учебни компоненти като ценности, нагласи и активно участие. Въпросът за оценка на уменията и нагласите по осемте ключови компетентности (включително социалните и гражданските компетентности), които имат съществено значение за живота в едно общество на знанието, е повдигнат и на европейско равнище през последните няколко години. Ето защо настоящият доклад изследва практиките на страните при оценяване на гражданското образование, отделяйки специално внимание на мерките за оценка и на други аспекти от гражданското образование извън теоретичните познания по теми, свързани с гражданството, в процеса на оценяване. Към момента някои страни са започнали да предоставят инструменти за учителско оценяване или за прилагане на национално стандартизирани тестове, които са насочени не само към знанията, но и към уменията и нагласите, свързани с гражданството, като например независимо мислене, нагласи за активно участие или нива на толерантност. Освен това, в около една трета от държавите, участието на учениците в училищния или обществения живот се взема под внимание в обобщени форми на оценяване в края на учебната година или съответното образователно ниво, а това може да окаже влияние върху бъдещото училищно ориентиране на учениците. Тази тенденция е очевидна, например в Нидерландия, където учениците трябва да положат 30 часа общественополезен труд, за да получат удостоверение за завършено средно образование. Освен валидирането чрез удостоверение за завършено образование, оценката на уменията за активно участие на учениците може да приеме и много други форми, включително създаване на лични профили, описващи постиженията на ученика. Според нормативната база и препоръките в почти половината от изследваните страни, училищното оценяване, независимо дали е външно или вътрешно, разглежда дейностите, свързани с преподаването и изучаването на гражданство. В този контекст са разработени също така широк набор от критерии за оценка, които се простират извън формалното преподаване на предмета гражданство в класната стая. Всъщност, страните съобщават за примери на оценъчни критерии, които се фокусират върху редица практически аспекти на предоставянето на гражданското образование, като например: •

реално участие на ученици и родители в училищното управление и разработването на училищни политики;

комуникационни практики в училище;

честота на участие на учениците в извънучилищни дейности, свързани с гражданството;

безопасност и сигурност на учениците;

наличие на формални партньорства с обществени организации и др.

100


Глава 5: Подготовка и подкрепа за учителите и училищните директори

В допълнение към оценяването на учениците и училищното оценяване, европейските страни оценяват гражданското образование и като част от най-разнообразни процеси, насочени към мониторинг на резултатите от цялата образователна система, например чрез изследователски проекти, изследване на нагласите или активното участие на младежите, или чрез доклади, изготвени въз основа на изводите от училищното оценяване или националните стандартизирани тестове. През последните десет години, около две трети от страните са осъществили национални процеси за мониторинг, които са пряко или най-често косвено насочени към преподаването и изучаването на предмета гражданство. В допълнение, последните две проучвания на IEA за гражданското образование предоставят данни за постиженията на учениците и училищните практики на съответното ниво от образователната система в около две трети от разглежданите страни. Такива процеси могат да предоставят съответните данни за измерване на ефективността и ефикасността на гражданското образование и, следователно, да осигурят информация за конкретни практики и политики. Въпреки това, за целите на настоящото изследване може да се събере съвсем малко информация за това по какъв начин и дали наистина са се променили централните политики и практики за гражданско образование на ниво училище в резултат и на базата на на данните, събрани от националните процеси за мониторинг или чрез международни проучвания, поради което това остава област, в която са необходими по-нататъшни изследвания и допълнителни данни.

101


БИБЛИОГРАФИЯ Autonome Hochschule in der Deutschprachingen Gemeinschatf [Autonomous higher education institution in the German-speaking Community], 2009. Orientierungsrahmen Schulqualität: Externe Evaluation der Schulen in der Deutschsprachigen Gemeinschaft Belgiens. [Online] Available at: www.ahs-dg.be [Accessed 07 May 2012]. Centre for Social and Economic Research (CASE), 2009. Key Competences in Europe: Opening Doors For Lifelong Learners Across the School Curriculum and Teacher Education. Warsaw: CASE. Council of Europe, O’Shea, K, 2003. A Glossary of terms for education for democratic citizenship. Developing a shared understanding. Strasbourg: Council of Europe Publishing, 2003. Council of Europe, 2010. Recommendation CM/Rec (2010)7 of the Committee of Ministers to Member States on the Council of Europe Charter on Education for Democratic Citizenship and Human Rights Education. [Online] Available at: https://wcd.coe.int/ViewDoc.jsp?id=1621697 [Accessed 07 May 2012]. Council of the European Union. Joint Progress Report of the Council and the Commission on the implementation of the "Education & Training 2010" work programme – Adoption of the report. Brussels, 18 January 2010, 5394/10, EDUC 11, SOC 21. EACEA/Eurydice, 2009. National testing of pupils in Europe: objectives, organisation and use of results. Brussels: Eurydice EACEA/Eurydice, 2011. Teaching reading in Europe: Contexts, policies and Practices. Brussels: Eurydice. EACEA/Eurydice, 2012a. Entrepreneurship Education at School in Europe: National Strategies, Curricula and Learning Outcomes. Brussels: Eurydice. EACEA/Eurydice, 2012b. Key data on education in Europe 2012. Brussels: Eurydice. Elchardus, M., Op de Beeck, S., Duquet, F. & Roggemans, L. (2008). Vakoverschrijdende eindtermen in het secundair onderwijs. Een onderzoek naar de relevantie en de haalbaarheid van de vakoverschrijdende eindtermen in het secundair onderwijs [Cross-curricular final objectives in secondary education: a study of the social and educational relevance of cross-curricular themes and feasibility]. In opdracht van de Vlaamse Minister voor Onderwijs en Vorming, in het kader van het 'OBPWO-programma'. Brussel: V.U.Brussel. European Commission, 2009a. Progress towards the Lisbon objectives in education and training. Indicators and benchmarks 2009. Commission staff working document, SEC (2009) 1616. European Commission, 2009b. Key competences for a changing world. Communication from the Commission to the European Parliament, the Council, the European Economic and Social Committee and the Committee of the Regions. Draft 2010 joint progress report of the Council and the Commission on the implementation of the “Education & Training 2010 work programme”, Brussels, 25.11.2009, COM(2009) 640 final. Eurydice, 2005. Citizenship education at school in Europe. Brussels: Eurydice.

103


Гражданско образование в Европа

Filzmaier, Peter, 2007. Jugend und Politische Bildung – Einstellungen und Erwartungen von 14- bis 24-Jährigen [Youth and Citizenship Education – attitudes and expectations of 14 to 24 years of age]. ([Online] Available at: www.donau-uni.ac.at/dpk/studies [Accessed 07 May 2012]. Hoskins, B. et al., 2006. Measuring Active Citizenship in Europe. CRELL Research Paper 4, EUR 22530 EN. International Association for the Evaluation of Educational Achievement (IEA), 2010a. ICCS 2009 International report. Civic Knowledge, attitudes, and engagement among lower-secondary students in 38 countries. Amsterdam: IEA. IEA, 2010b. ICCS 2009 European Report. Civic Knowledge, attitudes, and engagement among lowersecondary students in 24 European countries. Amsterdam: IEA. Kerr, D., 1999. Citizenship education: an International Comparison. London: QCA. Kerr, D. et al., 2004. Citizenship Education Longitudinal Study: Second Annual Report. First Longitudinal Survey. Making Citizenship Education Real. Research Report RR531. [pdf] Available at: https://www.education.gov.uk/publications//eOrderingDownload/RR531.pdf [Accessed 3 May 2012].

Kerr, D., Keating, A. & Ireland, E. 2009. Pupil Assessment in Citizenship Education: Purposes, Practices and Possibilities. Report of a CIDREE Collaborative Project. Slough: NFER/CIDREE. McWayne, C. et al., 2004. A multivariate examination of parent involvement and the social and academic competencies of urban kindergarten children. Psychology in Schools, 41, pp. 363-377. National Council for Curriculum and Assessment (NCCA), 1999. Social, personal and health education. Teacher guidelines [Online] Available at: http://www.curriculumonline.ie/en/Primary_School_Curriculum/Social,_Personal_and_Health_Education_S PHE_/Social,_Personal_and_Health_Education_SPHE_Teacher_Guidelines/ [Accessed 3 May 2012].

Ofsted, 2009. The new Framework for the inspection of maintained schools in England from September 2009. [Online] Available at: www.ofsted.gov.uk [Accessed 3 May 2012]. Ofsted, 2010. Citizenship established? [Online] Available at: www.ofsted.gov.uk [Accessed 3 May 2012]. Rey, O., 2008. De la transmission des savoirs à l'approche par compétence. Dossier d'actualité Veille et Analyse n°38. [pdf] Available at: http://ife.ens-lyon.fr/vst/DA-Veille/34-avril-2008.pdf [Accessed 3 May 2012]. The Norwegian Directorate for Education and Training, 2011. Erfaringer med utdanningsvalg og elevrådsarbeid på ungdomstrinnet [Experience with educational choices and student council work in secondary schools] Reference: Utdanningsdirektoratet 2011. The Scottish Government, 2008. Curriculum for excellence. Building the curriculum 3. A framework for learning and teaching [pdf] Available at: http://www.ltscotland.org.uk/Images/building_the_curriculum_3_jms3_tcm4-489454.pdf [Accessed 3 May 2012]. Shatkin, G. & Gershberg, A.I., 2007. Empowering parents and building communities: The role of schoolbased councils in educational governance and accountability. Urban Education 42, p. 582.

Zaleskienė, Irena and others, 2008. Civic participation of young people at age 16-24. [Online] Available at: http://www.smm.lt/svietimo_bukle/docs/tyrimai/sb/Visuomeniskai_aktyvus_asm_2009_03_10.pdf

104


РЕЧНИК НА ТЕРМИНИТЕ Кодове на държавите EU-27

Европейски съюз

AT

Австрия

PL

Полша

BE

Белгия

PT

Португалия

BE fr

Белгия – Френскоговоряща общност

RO

Румъния

BE de

Белгия – Немскоговоряща общност

SI

Словения

BE nl

Белгия – Фламандска общност

SK

Словакия

BG

България

FI

Финландия

CZ

Чешка република

SE

Швеция

DK

Дания

UK

Обединеното Кралство

DE

Германия

UK-ENG

Англия

EE

Естония

UK-WLS

Уелс

IE

Ирландия

UK-NIR

Северна Ирландия

EL

Гърция

UK-SCT

Шотландия

ES

Испания

FR

Франция

Държави от

Трите държави от Европейската асоциация за свободна търговия,

IT

Италия

ЕФТА/ЕИП които са членове на Европейското

CY

Кипър

LV

Латвия

IS

Исландия

LT

Литва

LI

Лихтенщайн

LU

Люксембург

NO

Норвегия

HU

Унгария

MT

Малта

Държави, кандидатстващи за членство

NL

Нидерландия

TR

икономическо пространство

Статистически кодове :

Няма налични данни

105

Турция


Гражданско образование в Европа

Международна стандартна класификация на образованието (ISCED 1997) Международната стандартна класификация на образованието (ISCED) е инструмент, подходящ за събиране на статистически данни за образованието в международен план. Тя е изградена на базата на две променливи: степени и сфери на образование с допълнителните измерения за обща / професионална / пред-професионална ориентация и предназначение, насочено към образованието/трудовия пазар. Настоящата версия на класификацията ISCED 97 ( 94) разграничава седем степени на образование. НИВА ISCED 97 В зависимост от степента и вида на съответното образование, необходимо е да се създаде йерархична система за класиране между основните и допълнителните критерии (стандартна квалификация за прием, минимални изисквания за прие, минимална възраст, квалификация на персонала, и т.н.). ISCED 0: Предучилищно образование Предучилищното образование се определя като началния етап на организирано обучение. Това е училище или център за обучение, предназначен за деца на възраст най-малко 3 години. ISCED 1: Основно образование Това ниво започва на възраст между 5 и 7 години и е задължително във всички държави и обикновено е с продължителност от четири до шест години. ISCED 2: Първи гимназиален етап на средното образование Това ниво продължава основните образователни програми на основното образование, въпреки че обучението е по-ориентирано към специфични учебни предмети. Краят на това ниво обикновено съвпада с края на задължителното образование. ISCED 3: Втори гимназиален етап на средното образование Това ниво обикновено започва в края на задължителното образование. Началната възраст обикновено е 15 или 16 години. Обикновено се поставят изисквания за наличие на определени квалификации (завършено задължително образование), както и други минимални изисквания за прием. Обучението е много по-силно ориентирано към изучаване на отделните учебни предмети в сравнение с ниво ISCED 2. Обичайната продължителност на ниво ISCED 3 варира от две до пет години. ISCED 4: Специализирано следдипломно образование, извън висшето образование Тези програми са на границата между втория гимназиален етап на средното образование и висшето образование. Тяхната цел е да разширят знанията, придобити от завършилите ниво ISCED 3. Типични примери са програмите, предназначени да подготвят учениците за учебните програми на ниво ISCED 5 или програми, предназначени да подготвят учениците за директно навлизане на пазара на труда. ISCED 5: Висше образование (първи етап/цикъл) Записването по тези програми обикновено изисква успешно завършване на ниво ISCED 3 или 4. Това ниво включва програми за висше образование с академична насоченост (тип А), които са до голяма степен теоретични, както и програми за висше образование с професионална насоченост (тип Б), които са обикновено по-кратки от програмите тип А и са насочени към навлизането на пазара на труда. ISCED 6: Висше образование (втори етап/цикъл) Това ниво е запазено за програми на висшето образование, при които се придобива научна степен (Ph.D. или докторска степен).

(94)

http://unescostat.unesco.org/en/pub/pub0.htm

106


СПИСЪК НА ФИГУРИТЕ Глава 1: Учебна програма за гражданско образование: подходи, учебно време и съдържание Фигура 1.1:

Предоставяне на отделен задължителен предмет, фокусиран върху елементи на гражданското образование, в съответствие с националните учебни програми (нива ISCED 1, 2 и 3), 2010/2011г.

19

Фигура 1.2:

Гражданското образование като отделен предмет или интегриран в други предмети, по възраст, в съответствие с националните учебни програми, 2010/2011г.

20

Фигура 1.3:

Интердисциплинарният подход към гражданското образование, интегриран в националните учебни програми (нива ISCED 1, 2 и 3), 2010/2011г.

22

Фигура 1.4:

Средно минимално учебно време, предвидено за гражданско образование като отделен предмет през условна година, въз основа на препоръките за основното и общото (първи и втори гимназиален етап) средно образование, 2010/2011г.

26

Фигура 1.5:

Цели на гражданското образование съгласно препоръките чрез националните учебни програми (ISCED 1-3), 2010/2011г.

29

Фигура 1.6:

Теми на гражданското образование, препоръчвани в националните учебни програми (ISCED 1-3), 2010/2011г.

30

Фигура 1.7:

Умения, които учениците трябва да придобият в гражданското образованиесъгласно националната учебна програма (ISCED 1-3), 2010/2011г.

33

Фигура 1.8:

Възгледи на учителите относно значението на специфичните цели за обществените науки и гражданското образование (като национални проценти), 2008/2009г.

35

Глава 2: Участие на учениците и родителите в училищното управление Фигура 2.1:

Нормативна база и официални препоръки, регламентиращи представителството на класа в училищата (нива ISCED 1, 2 и 3), 2010/2011г.

40

Фигура 2.2:

Нормативна база и официални препоръки, регламентиращи ученическите съвети в училищата (нива ISCED 1, 2 и 3), 2010/2011г.

41

Фигура 2.3:

Нормативна база и официални препоръки, регламентиращиученическото представителство в училищните ръководни органи (нива ISCED 1, 2 и 3), 2010/2011г.

42

Фигура 2.4:

Създаване на съвети / представители на класа в съответствие с нормативната база и официалните препоръки (нива ISCED 1, 2 и 3), 2010/2011г.

43

Фигура 2.5:

Назначаване на членове на ученически съвети в съответствие с нормативната база и официалните препоръки (нива ISCED 1, 2 и 3), 2010/2011г.

43

Фигура 2.6:

Назначаване на ученически представители в съответствие с нормативната база и официалните препоръки ISCED 1, 2 и 3), 2010/2011г.

44

Фигура 2.7:

Правомощия на ученическите представители в училищните управителни органи в съответствие с нормативната база и официалните препоръки (ниво ISCED 1), 2010/2011г.

46

Фигура 2.8:

Правомощия на ученическите представители в училищните управителни органи в съответствие с нормативната база и официалните препоръки (ISCED 2), 2010/2011г.

47

Фигура 2.9:

Правомощия на ученическите представители в училищните управителни органи в съответствие с нормативната база и официалните препоръки (ISCED 3), 2010/2011г.

48

107


Гражданско образование в Европа

Фигура 2.10: Процент на осмокласниците, гласували за представители на класа или ученически съвети, 2008/2009г.

51

Фигура 2.11: Нормативна база за участието на родителите на ниво клас и училище (нива ISCED 1, 2 и 3), 2010/2011г.

52

Фигура 2.12: Формални средства за родителско участие на училищно ниво, в съответствие с нормативната база и официалните препоръки (нива ISCED 1, 2 и 3), 2010/2011г.

53

Фигура 2.13: Основни функции и дейности на родителските представители в училищните управителни органи (нива ISCED 1, 2 и 3), според нормативната база, 2010/2011г.

54

Глава 3: Училищна култура и участие на учениците в обществения живот Фигура 3.1:

Възможности за осмокласниците да участват в обществено-граждански дейности (национални проценти), както е докладвано от училищните директори, 2008/2009г.

68

Глава 4: Оценяване, оценка и мониторинг Фигура 4.1:

Значение на оценките на учениците в гражданското образование (преподавано като отделен задължителен предмет) за преминаване на учениците към следващото образователно ниво (нива ISCED 1, 2 и 3), 2010/2011г.

74

Фигура 4.2:

Централни насоки за оценка на активното участие на учениците в училище или в общността (ISCED 2 и 3), 2010/2011г.

75

Фигура 4.3:

Въпроси свързани с гражданството, включени във външното и/или вътрешното оценяване на училищата (нива ISCED 1, 2 и 3), в съответствие с нормативната база / официалните препоръки (нива ISCED 1, 2 и 3), в съответствие с централните регламенти / препоръки, 2010/2011г.

78

Сфери на училищна дейност, свързани с гражданското образование, в рамките на външното училищно оценяване (нива ISCED 1, 2 и 3), в съответствие с нормативната база / официалните препоръки (нива ISCED 1, 2 и 3), в съответствие с централните регламенти / препоръки, 2010/2011г.

80

Сфери на училищна дейност, свързани с гражданското образование, в рамките на вътрешното училищно оценяване (нива ISCED 1, 2 и 3), в съответствие с нормативната база / официалните препоръки, 2010/2011г.

81

Фигура 4.4:

Фигура 4.5:

Приложения 2.13:

Основни функции и дейности на родителските представители в училищните управителни органи

135

2.7:

Правомощия на ученическите представители в училищните управителни органи в съответствие с официалните регламенти и препоръки, Основно образование (ниво ISCED 1), 2010/2011г.

135

Правомощия на ученическите представители в училищните управителни органи в съответствие с официалните регламенти и препоръки, Първи гимназиален етап на средното образование (ниво ISCED 2), 2010/2011г.

136

Правомощия на ученическите представители в училищните управителни органи в съответствие с официалните регламенти и препоръки, Втори гимназиален етап на средното образование (ниво ISCED 3), 2010/2011г.

136

2.8:

2.9:

108


ПРИЛОЖЕНИЯ Приложение 1: Задължителни и избираеми подходи за гражданско образование, в съответствие с националните учебни програми, 2010/11 г. ( 95) Белгия – Френскоговорящата общност Основно и средно образование • •

Подход: Терминология:

96

Интегриран ( ) ISCED 1 и 2: Обучение по география и история (Eveil-formation géographique et historique), френски език, езици, физическо възпитание, образование по изкуства, етика/религия ISCED 3: История, етика/религия, география, социални и икономически науки, френски език

Основно и средно образование • • •

Подход: Терминология:

Интердисциплинарен Интердисциплинарна дейност, занимаваща се с образование за активно и отговорно гражданство Разпределение на учебното време: Най-малко веднъж на всеки от шестте цикъла на основното и средното образование

Полезни връзки Décret définissant les missions prioritaires de l’enseignement fondamental et secondaire (1997) [Онлайн] Публикувано на: http://www.gallilex.cfwb.be/fr/leg_res_01.php?ncda=21557&referant=l01 Décret relatif au renforcement de l’éducation à la citoyenneté responsable et active au sein des écoles (2007 г.) [Онлайн] Публикувано на: http://www.gallilex.cfwb.be/document/pdf/31723_000.pdf Socles de compétences [Основни компетентности] (1997) [Онлайн] Публикувано на: http://www.enseignement.be/index.php?page=24737&navi=295.

Белгия – Немскоговорящата общност Основно образование и първи гимназиален етап на средното образование •

Подход:

Интегриран

Терминология:

Немски език, френски език, чужд език, математика, история / география, наука и технологии, образование по изкуствата, спорт

Основно образование и първи гимназиален етап на средното образование •

Подход:

Интердисциплинарен

Терминология:

Предоставяне на права на учениците да допринасят за развитие на обществото

Втори гимназиален етап на средното образование •

Подход:

Интегриран в общите цели на образователната система, но няма изрично препоръчан подход

Полезни връзки Dekret zur festlegung von kernkompetenzen und Rahmenplänen im unterrichtswesen [Указ за изграждане на основни компетентности и насоки за учебния план в областта на образованието] (2008г.) [Онлайн] Публикувано на: http://www.dgparlament.be/PortalData/4/Resources/Datenbank/2004_2009/2007-2008_BR_127__50230doc.pdf Rahmenpläne (Рамки) (2008г.) [Онлайн] Публикувано на: http://www.bildungsserver.be/desktopdefault.aspx/tabid-2221/4415_read-31778/ (95)

(96)

Тази таблица първоначално е взета от Приложение II: Официални регламенти за учебните планове за EDC в Европа, „Паневропейско проучване на политиките за образование за демократично гражданство (EDC) – синтез”, стр. 34 - 42. Страсбург: Съвета на Европа, 2003 г. Актуализирана и обогатена в изследването на гражданско образование от мрежата "Евридика" от 2005г. ("Евридика", 2005г.) и се актуализира с настоящия доклад. Списъкът с предметите е за информация и в никакъв случай изчерпателен.

109


Гражданско образование в Европа

Белгия – Фламандската общност Основно образование •

Подход:

Терминология: Тема за обществото в рамките на предмета за глобално ориентиране

Интегриран

Основно образование •

Подход:

Терминология: Интердисциплинарна крайна цел „Социални умения”

Интердисциплинарен

Средно образование •

Подход:

Терминология: Интердисциплинарни крайни цели, най-вече в "политическия и правен контекст на обществото"

Интердисциплинарен

Полезни връзки Крайни цели на основното образование (1/9/1998г.) [Онлайн] Публикувано на: http://www.ond.vlaanderen.be/curriculum/basisonderwijs/lager-onderwijs/leergebieden/wereldorientatie/eindtermen.htm http://www.ond.vlaanderen.be/curriculum/basisonderwijs/lager-onderwijs/leergebiedoverschrijdend/socialevaardigheden/eindtermen.htm Крайни цели на сектора на общото средно образование за 2010г. [Онлайн] Публикувано на: http://www.ond.vlaanderen.be/curriculum/secundair-onderwijs/vakoverschrijdend/context5.htm

България Основно и средно образование •

Подход:

Терминология: ISCED 1: Родинознание, Човек и общество ISCED 2: История и цивилизация, География и икономика ISCED 3: Психология и логика, История и цивилизация, География и икономика, Етика и право, Философия

Интегриран

Втори гимназиален етап на средното образование •

Подход:

Терминология: Свят и личност

Разпределение на учебното време:

Отделен предмет 11.6 часа/условна година

Полезни връзки Наредба № 2 от 18.05.2000г. за учебното съдържание [Онлайн] Публикувано на: www.mon.bg

110


Приложения

Чешката република Основно и средно образование •

Подход:

Терминология:

Интегриран в образователни области (организирани в предмети на училищно ниво) ISCED 1: Човекът и неговият свят ISCED 2: Човек и общество (подразделя се между историята и гражданските власти), Език и език на комуникация ISCED 3: Човек и общество (подразделя се между основите на обществените и социалните науки, история и география), Език и език на комуникация

Основно и средно образование • •

Подход: Терминология:

Интердисциплинарен Демократично гражданство (ISCED 1 и 2), Мислене в рамките на европейския и глобалния контекст, Мултикултурно образование

Основно и средно образование • •

Подход: Терминология:

Интердисциплинарен Граждански компетентности

Полезни връзки Рамкова образователна програма за основното образование (2007 г.) [Онлайн] Публикувано на: http://www.vuppraha.cz/wp-content/uploads/2009/12/RVP_ZV_EN_final.pdf Рамкова образователна програма за общото средно образование (гимназии) (2007 г.) [Онлайн] Публикувано на: http://www.vuppraha.cz/wp-content/uploads/2009/12/RVP_G-anj.pdf.

Дания Основно образование и първи гимназиален етап на средното образование • •

Подход: Терминология:

Интегриран История, социални науки

Втори гимназиален етап на средното образование •

Подход:

Интегриран в общите цели на образователната система, но няма препоръка за конкретен подход

Полезни връзки Bekendtgørelse om formål, trin- og slutmål for folkeskolens fag og emner Fælles Mål) (BEK nr 748) [Описание на целите и задачите за предметите "folkeskolens" от първата до последната година на образованието (BEK Nr 748)] (2009 г.)] [Онлайн] Публикувано на: https://www.retsinformation.dk/Forms/R0710.aspx?id=125973#K1 Bekendtgørelse om uddannelsen til studentereksamen [Регламент за общото образование във вториягимназиален етап на средното образование] [Онлайн] Публикувано на: https://www.retsinformation.dk/Forms/R0710.aspx?id=132647#K2

Германия Основно и средно образование • •

Подход: Терминология:

Интегриран ISCED 1: Общи познания (Sachkundeunterricht) ISCED 2 и 3: История, социални науки, политически науки

Полезни връзки Stärkung der Demokratieerziehung - Beschluss der Kultusministerkonferenz vom 06.03.2009 [Засилване на демократичното образование – Резолюция на постоянната конференция от 06.03.2009 г.] (2009 г.) [Онлайн] Публикувано на: http://www.kmk.org/fileadmin/veroeffentlichungen_beschluesse/2009/2009_03_06Staerkung_Demokratieerziehung.pdf

111


Гражданско образование в Европа

Естония Основно образование и първи гимназиален етап на средното образование •

Подход:

Терминология: Личностно, социално и здравно образование, Правото в ежедневието (по избор), Икономически проучвания, Бизнес проучвания

Интегриран

Основно и средно образование •

Подход:

Терминология: Обществени науки

Разпределение на учебното време: ISCED 1: 4.4 часа/условна година ISCED 2: 17.5 часа/условна година ISCED 3: 17.5 часа/условна година

Отделен предмет

Основно и средно образование •

Подход:

Терминология: Ценностни компетентности, социална компетентност, комуникационна компетентност и предприемачески компетентности

Интердисциплинарен

Полезни връзки Национален учебен план за основните училища (2011 г.) [Онлайн] Публикувано на: http://www.hm.ee/index.php?1511576 Национален учебен план за втория гимназиален етап на средното образование училища(2011 г.) [Онлайн] Публикувано на: http://www.hm.ee/index.php?1511576

Ирландия Основно и средно образование 97

Подход:

Терминология: Английски език, история и география

Интегриран ( )

Първи гимназиален етап на средното образование •

Подход:

Терминология: Гражданско, социално и политическо образование

Разпределение на учебното време:

Отделен предмет ISCED 2: 23 часа/условна година

Основно образование •

Подход:

Терминология: Социално, личностно и здравно образование

Интердисциплинарен

Полезни връзки Учебна програма за основното образование (1999 г.) Учебна програма за основното образование – Социално, личностно и здравно образование – Насоки за учителите (1999 г.) Младши цикъл на учебната програма (1999 г.) Удостоверение за младшия цикъл – Гражданско, социално и политическо образование – Насоки за учителите (2005 г.) [Онлайн] Публикувано на: www.ncca.ie

(97)

Списъкът на предметите е само за информация и не е изчерпателен.

112


Приложения

Гърция Основно образование •

Подход:

Терминология: Обучение по околна среда, физическо възпитание, основи на икономиката, образование за потребителите, образование за безопасност по пътищата и околната среда, езиково образование,

Интегриран

Основно и средно образование •

Подход:

Терминология: ISCED 1 и 2: Граждански и социални науки ISCED 3: Право и политически институции

Разпределение на учебното време: ISCED 1: 8.8 часа/условна година ISCED 2: 15 часа/условна година ISCED 3: 15 часа/условна година

Отделен предмет

Полезни връзки Интердисциплинарна учебна програма за задължителното обучение (2003 г.) [Онлайн] Публикувано на: http://www.pi-schools.gr/programs/depps/index_eng.php

Испания Основно и средно образование •

Подход:

Терминология: ISCED 1 и 2: Образование за гражданство и правата на човека, ISCED 2: Етично и гражданско образование ISCED 3: Философия и гражданство

Разпределение на учебното време: ISCED 1: 8.3 часа/условна година ISCED 2: 17.5 часа/условна година ISCED 3: 35 часа/условна година

Отделен предмет

Основно и средно образование •

Подход:

Терминология: Различни предмети

Интегриран

Основно образование и първи гимназиален етап на средното образование •

Подход:

Терминология: Социални и граждански компетентности

Интердисциплинарен

Полезни връзки Real Decreto 1513/2006, de 7 de diciembre, por el que se establecen las enseñanzas mínimas de la Educación primaria (Кралски указ 1513/2006 от 7 декември за създаване на минимално ядро за основното образование) (2006 г.) [Онлайн] Публикувано на: http://www.boe.es/boe/dias/2006/12/08/pdfs/A43053-43102.pdf Real Decreto 1631/2006, de 29 de diciembre, por el que se establecen las enseñanzas mínimas correspondientes a la Educación Secundaria Obligatoria (Кралски указ 1631/2006 на Съвета от 29 декември за създаване на минимална учебна програма за задължително средно образование (2006 г.) [Онлайн] Публикувано на: http://www.boe.es/boe/dias/2007/01/05/pdfs/A00677-00773.pdf Real Decreto 1467/2007, de 2 de noviembre, por el que se establecen la estructura del bachillerato y se fijan sus enseñanzas mínimas (Кралски указ 1467/2007 от 2 ноември, за създаване на структура и учебна програма на основата на диплома за средно образование (2007 г.) [Онлайн] Публикувано на: http://www.boe.es/boe/dias/2007/11/06/pdfs/A45381-45477.pdf

113


Гражданско образование в Европа

Франция Основно и средно образование •

Подход:

Терминология: Етика (ниво ISCED 1), Гражданско образование (ISCED 2), Гражданско, правно и социално образование (éducation civique, juridique et sociale) (ISCED 3).

Разпределение на учебното време: ISCED 1: 30 часа/условна година ISCED 2: 28 часа/условна година ISCED 3: 16 часа/условна година

Отделен предмет

Основно и средно образование •

Подход:

Терминология: История, География, Философия (ISCED 3)

Интегриран

Първи гимназиален етап на средното образование •

Подход:

Терминология: Социални и граждански компетентности

Интердисциплинарен

Полезни връзки Socles de compétences [Обща основа за знания и умения] (Décret du 11 juillet 2006) [Онлайн] Публикувано на: http://eduscol.education.fr/D0048/primprog.htm Programme de l'école élémentaire pour les 6 et 7 ans (CP et CE1) – instruction civique et morale [Онлайн] Публикувано на: http://www.education.gouv.fr/bo/2008/hs3/programme_CP_CE1.htmhttp://eduscol.education.fr/D0048/primprog.htm Programme de l'école élémentaire dans le cycle des approfondissements (CE2, CM1 et CM2) – Instruction civique et morale [Онлайн] Публикувано на: http://www.education.gouv.fr/bo/2008/hs3/programme_CE2_CM1_CM2.htm Programmes d’enseignement du collège / éducation civique Bulletin Officiel spécial n°6 du 28 août 2008 [Онлайн] Публикувано на: http://www.education.gouv.fr/pid20484/special-n-6-du-28-aout-2008.html Programme d’enseignement d’éducation civique, juridique et sociale en classe de seconde générale et technologique BOEN spécial n°9 du 30 septembre 2010 [Онлайн] Публикувано на: http://www.education.gouv.fr/cid53317/mene1019676a.html Programme d’enseignement d’éducation civique, juridique et sociale en classe de première BOEN n°21 du 26 mai 2011 [Онлайн] Публикувано на: http://www.education.gouv.fr/cid56295/mene1109954a.html Programme d’enseignement d’éducation civique, juridique et sociale en classe de terminale BOEN hors série n°5 du 30 août 2001 [Онлайн] Публикувано на: http://www.education.gouv.fr/bo/2001/hs5/som.htm Programme d’enseignement de l’histoire-géographie-éducation civique des nouvelles séries technologiques, classe de première (STI2D, STL, STD2A) BOEN spécial n°3 du 17 mars 2011[Онлайн] Публикувано на: http://www.education.gouv.fr/cid55414/mene1104163a.html

Италия Основно и средно образование •

Подход:

Терминология: Интердисциплинарна програма за гражданството и Конституцията

Интердисциплинарен

Основно и средно образование •

Подход:

Терминология: История, География, Социални науки (ISCED 1 и 2); История, Философия, Право, социални науки (ISCED 3)

Интегриран

114


Приложения

Полезни връзки Indicazioni Nazionali per i Piani di Studio Personalizzati nella Scuola Primaria [Онлайн] Публикувано на: http://archivio.pubblica.istruzione.it/dgstudente/alfabetizzazione_motoria/2004_Moratti_DLvo_59.pdf (Annex B) Indicazioni Nazionali per i Piani di Studio Personalizzati nella Scuola secondaria [Онлайн] Публикувано на: http://archivio.pubblica.istruzione.it/dgstudente/alfabetizzazione_motoria/2004_Moratti_DLvo_59.pdf (Annex C) Conversione in legge, con modificazioni, del decreto-legge 1º settembre 2008, n. 137, recante disposizioni urgenti in materia di istruzione e università- Legge 30 ottobre 2008, n. 169 [Онлайн] Публикувано на: http://www.camera.it/parlam/leggi/08169l.htm Cittadinanza e costituzione: Attuazione dell’art. 1 della legge 30 ottobre 2008, n. 169 – Anno scolastico 2010-2011. Circolare ministerial n° 86 (2010) [Онлайн] Публикувано на: http://www.istruzione.it/alfresco/d/d/workspace/SpacesStore/19b60061-d624-4dbd-be97-784876cb6393/cm86_10.pdf

Кипър Първи и Втори гимназиален етап на средното образование •

Подход:

Отделен предмет

Терминология:

Социално и гражданско образование (ISCED 2) и Гражданско образование (ISCED 3)

Разпределение на учебното време:

ISCED 2: 4 часа/условна година

ISCED 3: 8 часа/условна година

Основно и средно образование •

Подход:

Интердисциплинарен (от 2011/2012г.)

Терминология:

Учебна програма, структурирана в съответствие с трите стълба, свързани със знанията по предмета; демократични нагласи и поведение, ключови качества, компетентности и умения

Основно и средно образование •

Подход:

Интегриран

Терминология:

История, Новогръцки език, Литература ISCED 2 и 3: Древногръцки език ISCED 3: Философия, Психология, Социология (по избор)

Полезни връзки Министерство на образованието и културата, 2002-2007г., препечатано. Analytika Programmata Dimotikis Ekpaidefsis (Учебни програми за основното образование). Никозия: Министерство на образованието и културата. Analytika Programmata Gymnasiou (Учебни програми за средното образование) (2006г.) [Онлайн] Публикувано на: http://www.moec.gov.cy/dme/analytika.html

Латвия Основно и средно образование •

Подход:

Интегриран

Терминология:

Предмети от учебната програма "Човекът и обществото", "Език", "Основи на технологиите и науките" (етика / християнство на ниво ISCED 1, социални науки и латвийски език на ниво ISCED 1 и 2; чужд език, история, литература, география, природознание на ниво ISCED 2) 98 ISCED 3 ( ): "Социални науки" (Политика и право, История, Икономика, Философия, Етика, География, Психология, Теория на културата, домакински умения), предметни области "Език" и "Природни науки" (Латвийски език, Чужд език, Биология и Природни науки)

(98)

От учебната2012/2013 година е въведен нов избираем предмет "Образование по национална отбрана", който включва цели, свързани с гражданското образование, ще бъде предложен за изучаване във втория гимназиален етап на средното образование.

115


Гражданско образование в Европа

Основно и средно образование •

Подход:

Интердисциплинарен

Терминология:

Социални и комуникативни умения

Полезни връзки

Наредбата за национален стандарт за основното образование и стандарти за предметите от основното образование (2006г.) [Онлайн] Публикувано на: http://www.likumi.lv/doc.php?id=150407 Наредбата за национален стандарт за общообразователния втори гимназиален етап на средното образование и стандарти за втория гимназиален етап на средното образование (2008 г.) [Онлайн] Публикувано на: http://www.likumi.lv/doc.php?id=181216 Примерни програми по предметите [Онлайн] Публикувано на: http://visc.gov.lv/saturs/vispizgl/programmas.shtml

Литва Първи гимназиален етап на средното образование •

Подход:

Отделен предмет

Терминология:

Основи на гражданството

Разпределение на учебното време:

ISCED 2: 16 часа/условна година

Основно образование и първи гимназиален етап на средното образование •

Подход:

Интердисциплинарен

Терминология:

Област на социалното образование и гражданското образование

Основно и средно образование •

Подход:

Интегриран

Терминология:

ISCED 1: Морално възпитание (етика), литовски език, образование по социални науки и екология ISCED 2: История, Морално възпитание (етика), Литовски език, география, икономика и предприемачество, природознание. Интегриран курс по социални науки ISCED 3: История, морално възпитание, география, литовски език, икономика и предприемачество, философия, право, Интегриран курс по социални науки

Полезни връзки Pradinio ir pagrindinio ugdymo bendrosios programos, Vilnius: Svietimo aprupinimo centras (Учебни програми в основното и задължителното образование, Вилнюс: Център за образователни услуги) (2008г.) [Онлайн] Публикувано на: http://www.pedagogika.lt/index.php?-469374926 Vidurinio ugdymo bendrosios programos, Vilnius: Svietimo aprupinimo centras (Учебни програми за средното образование, Вилнюс: Център за образователни услуги) (2011 г.) [Онлайн] Публикувано на: http://www.pedagogika.lt/index.php?-469374926

Люксембург Основно образование •

Подход:

Интердисциплинарен

Терминология:

Подходи към междуличностните отношения

Основно и средно образование •

Подход:

Интегриран

Терминология:

ISCED 1: Морално и социално възпитание, образование по етика и религия (Éducation morale et sociale, instruction morale et religieuse) ISCED 2: Морално и социално възпитание / образование по Етика и религия (Formation morale et sociale/Instruction religieuse et morale), История, География, Обща култура (culture générale) ISCED 3: Морално и социално възпитание / образование по етика и религия

116


Приложения

(Formation morale et sociale/Instruction religieuse et morale), История, География, Познания за съвременния свят (Connaissance du monde contemporain)

Втори гимназиален етап на средното образование •

Подход:

Отделен предмет

Терминология:

Гражданско образование

Разпределение на учебното време:

ISCED 3: 21,1 часа/условна година

Полезни връзки Plan d'études de l'enseignement fondamental (Учебни планове за основното образование) (Journal Officiel du Grand-Duché de Люксембург, Memorial A, No 184) (2009г.) [Онлайн] Публикувано на: http://www.men.public.lu/priorites/ens_fondamental/090723_bibliotheque/090908_rgd_plan_etudes.pdf Enseignement secondaire et secondaire technique: relevé des programmes de l'enseignement secondaire [Онлайн] Публикувано на: http://www.myschool.lu/portal/server.pt?space=CommunityPage&cached=true&parentname=MyPage&parentid=2&in_ hi_userid=2&control=SetCommunity&CommunityID=1385&PageID=0

Унгария Основно и средно образование •

Подход:

Интегриран

Терминология:

Културен ареал "Човекът и обществото"

Основно и средно образование •

Подход:

Интердисциплинарен

Терминология:

Социални и граждански компетентности, комуникация на майчин език, умения за учене, чувство за инициатива и предприемачество

Полезни връзки Nemzeti Alaptanterv [Национално ядро от учебни програми] (2003 г. – последно изменение през 2008 г.) [Онлайн] Публикувано на: http://www.nefmi.gov.hu/english/hungarian-national-core (съкратена версия на английски език)http://www.nefmi.gov.hu/letolt/kozokt/nat_070926.pdf (пълна версия на унгарски език)

Малта Основно и средно образование •

Подход:

Интегриран

Терминология:

ISCED 1: Социални науки, личностно и социално развитие ISCED 2: Социални науки, Личностно и социално развитие, География, История, Европейски изследвания (избираем предмет) ISCED 3: География, История и Европеистика (избираеми дисциплини)

Полезни връзки

ISCED 1 и 2: Създаване на бъдещето заедно: минимални национални учебни програми, (1999г.), [Онлайн] Публикувано на: www.curriculum.gov.mt/docs/nmc_english.pdf ISCED 3: Учебни програми за напреднало ниво на изучаване на География, История и Социология и учебна програма за системи на знанието в средното образование (всички са предвидени за 2011г.), [Онлайн] Публикувано на: http://www.um.edu.mt/__data/assets/pdf_file/0010/108649/AM13.pdf http://www.um.edu.mt/__data/assets/pdf_file/0005/83903/AM17.pdf http://www.um.edu.mt/__data/assets/pdf_file/0009/83907/AM30.pdf http://www.um.edu.mt/__data/assets/pdf_file/0007/55708/IM_32.pdf

117


Гражданско образование в Европа

Нидерландия Основно образование и първи гимназиален етап на средното образование •

Подход:

Терминология: В учебните области "Личностна и глобална ориентация" и "Човекът и обществото", някои от основните цели конкретизират целите на гражданското образование

Интегриран

Втори гимназиален етап на средното образование •

Подход:

Терминология: Учение за обществото

Отделен предмет

Полезни връзки Основните цели на основното образование [Онлайн] Публикувано на: http://www.slo.nl/primair/kerndoelen/ Приложение за основните цели на средното образование (2006 г.) [Онлайн] Публикувано на: http://english.minocw.nl/documenten/core%20objectives%20secondary%20education.pdf

Австрия Основно и средно образование •

Подход:

Терминология: Интегрален принцип в образованието: гражданско образование, форми на образование въз основа на проекти

Интердисциплинарен

Основно и средно образование •

Подход:

Терминология: ISCED 1: Общи и социални науки ISCED 2 и 3: География и икономика, Биология и наука за екологията, Религиозно образование, История, Социални науки и гражданско образование

Разпределение на учебното време:

Интегриран

ISCED 2: 15 часа/условна година

Полезни връзки Указ относно интегрирания принцип на образование в сферата на гражданското образование в училищата [Онлайн]

Публикувано на: www.eduhi.at/dl/Grundsatzerlass_-_Civics_Education_in_Schools.pdf Lehrpläne zur Politischen Bildung an Österreichs Schulen (Учебни програми за гражданско образование) [Онлайн] Публикувано на: www.politik-lernen.at/site/basiswissen/politischebildung/lehrplaene Verordnung über Bildungsstandards im Schulwesen (Указ за стандарти в образованието) [Онлайн] Публикувано на: www.bmukk.gv.at/medienpool/17533/bgbl_ii_nr_1_2009.pdf Lehrplan der Volksschule (Учебна програма за основното образование в училищата) (2008 г.) [Онлайн] Публикувано на: www.bmukk.gv.at/medienpool/14055/lp_vs_gesamt.pdf Lehrplan der Allgemeinbildenden Höheren Schulen – Unterstufe) (Учебен план на общообразователното средно училище, първи гимназиален етап на средното образование) (2000 г., актуализиран през 2008 г.) [Онлайн] Публикувано на: www.bmukk.gv.at/schulen/unterricht/lp/lp_ahs_unterstufe.xml Lehrplan der Allgemeinbildenden Höheren Schulen – Oberstufe (Учебен план на общообразователното средно училище, втори гимназиален етап на средното образование) (клас 9-12): (2000г.; актуализиран през 2004г.). [Онлайн]

Публикувано на: www.bmukk.gv.at/schulen/unterricht/lp/lp_ahs_oberstufe.xml

118


Приложения

Полша Основно и средно образование •

Подход:

Интегриран

Терминология:

ISCED 1: Полски език, История и общество, Етика/Религия ISCED 2: Полски език, История, Философия, Етика/Религия ISCED 3: Полски език, История, Въведение в предприемачеството, Философия (пътна карта за образованието), етика/религия

Средно образование •

Подход:

Отделен предмет

Терминология:

ISCED 2 и 3: Знания за обществото

Разпределение на учебното време:

ISCED 2: 16.3 часа/условна година ISCED 3: 18.6 часа/условна година

Средно образование •

Подход:

Интердисциплинарен

Терминология:

Ключови компетентности, включени в задачите на училището: Социални и граждански компетентности, комуникативни умения, умения за сътрудничество в екип, предприемачество, предприемане на инициативи, уважение към другите, предотвратяване на дискриминация, морални ценности, творчество

Полезни връзки Регламент на Министъра на народната просвета и спорта от 26 февруари 2002г. относно основната програма за предучилищно образование и общото образование в конкретни видове училища (Законодателен вестник, 2002 г., брой 51, позиция 458) Регламент на Министъра на народната просвета от 23 декември 2008г. относно основната програма за предучилищно образование и общото образование в определени видове училища (2009г.) [Онлайн] Публикувано на: www.bip.men.gov.pl

Португалия ( 99) Основно образование и първи гимназиален етап на средното образование •

Подход:

Отделен предмет

Терминология:

Обучение по обществени науки (интегриран в недисциплинарни сфери на учебната програма, обхващащи обществени науки, сфери на проекти и изследване на наблюдението)

Разпределение на учебното време:

ISCED 1: 16.3 часа/условна година ISCED 2: 37.5 часа/условна година

Основно и средно образование •

Подход:

Интердисциплинарен

Терминология:

Интердисциплинарна тема 'Образование за гражданство'

Полезни връзки Национална учебна програма на основното образование, ключови компетентности (2001) [Онлайн] Публикувано на: http://sitio.dgidc.min-edu.pt/recursos/Lists/Repositrio%20Recursos2/Attachments/84/Curriculo_Nacional.pdf Национална учебна програма на средното образование, ключови компетентности [Онлайн] Публикувано на: http://www.dgidc.min-edu.pt/ensinosecundario/data/ensinosecundario/Legislacao/lei_49_2005.pdf http://www.dgidc.min-edu.pt/ensinosecundario/data/ensinosecundario/Legislacao/lei_115_97.pdf http://www.dgidc.min-edu.pt/ensinosecundario/data/ensinosecundario/Legislacao/lei_49_2005.pdf http://www.dgidc.min-edu.pt/ensinosecundario/data/ensinosecundario/Legislacao/lei_85_2009.pdf Указ относно „Образованието за гражданство” (2001 г.) (99)

От учебната 2011/2012 година е въведен отделен задължителен предмет "Обучение по обществени науки" за 1 година от общото средно образование.

119


Гражданско образование в Европа

Румъния Основно и средно образование •

Подход:

Отделен предмет

Терминология:

ISCED 1: Гражданско образование + избираем предмет: Европейско образование ISCED 2: Гражданска култура + избираем предмет: Междукултурно образование ISCED 3: Социални науки + избираеми предмети: гражданско образование, медийни компетентности, правата на човека, интеркултурно образование, образование за демокрация, европейски институции, международно хуманитарно право

Разпределение на учебното време:

ISCED 1: 15 часа/условна година ISCED 2: 10 часа/условна година

Втори гимназиален етап на средното образование •

Подход:

Интегриран

Терминология:

Социология, философия, история.

Полезни връзки Учебна програма за социология, одобрена със Заповед 3252/16.02.2006г. на Министъра на образованието и научните изследвания. Учебна програма за философия, одобрена със Заповед 5959/22.12.2006г. на Министъра на образованието и научните изследвания. Учебна програма за социални науки, одобрена със Заповед 5959/22.12.2006г. на Министъра на образованието и научните изследвания. Учебна програма за гражданско образование, (клас 3: 2004г.; клас 4: 2005г.; клас 7-8: 2009г.) [Онлайн] Публикувано на: http://www.ise.ro/Departamente/Curriculum/Programescolare.aspx> Учебни програми за социално-хуманистични предмети на ниво средно училище, [Онлайн] Публикувано на: http://www.ise.ro/Departamente/Curriculum/Programescolare.aspx> Invăţământ Liceal>Aria curriculară:Om şi societate>Cultura civica_clasele a VII-a - a VIII-a.pdf

Словения Основно и средно образование •

Подход:

Интегриран

Терминология:

Словенски език, чужд език, образование по екология, социални науки, история, география (ниво ISCED 1) Словенски език, география, история, чужд език и избираеми предмети (ISCED 2) Словенски език, чужд език, социология, география, история (ISCED 3)

Първи гимназиален етап на средното образование •

Подход:

Отделен предмет

Терминология:

Гражданско образование и етика ( 100) и избираем предмет по гражданска култура

Разпределение на учебното време:

ISCED2: 17.5 часа/условна година

Втори гимназиален етап на средното образование •

Подход:

Интердисциплинарен (задължително избираемо съдържание)

Терминология:

Гражданска култура

Разпределение на учебното време:

15 урока годишно в даден клас на gimnazija, съгласно учебния план на училището.

(100) От учебната 2011/12 година е въведен актуализиран отделен предмет "Гражданство, патриотично възпитание и етика", който заменя предмета "Гражданско образование и етика".

120


Приложения

Полезни връзки Учебните програми за основното училище (2010г.), [Онлайн] Публикувано на: http://www.mss.gov.si/fileadmin/mss.gov.si/pageuploads/podrocje/os/devetletka/predmetniki/Predmetnik_splosni.pdf Учебните програми за втория гимназиален етап на общото средно образование, gimnazija (2010) [Онлайн] Публикувано на: http://portal.mss.edus.si/msswww/programi2010/programi/gimnazija/ucni_nacrti.htm Учебни програми за гражданско и патриотично образование и етика (2011г.) [Онлайн] Публикувано на: http://www.mss.gov.si/fileadmin/mss.gov.si/pageuploads/podrocje/os/prenovljeni_UN/UN_DDE__OS.pdf Учебни програми за гражданско образование и етика (1999г.) [Онлайн] Публикувано на: http://www.mizks.gov.si/fileadmin/mizks.gov.si/pageuploads/podrocje/os/devetletka/predmeti_obvezni/Drzavljanska_vz oja_in_etika_obvezni.pdf Гражданска култура (Državljanska kultura) (2011 г.) [Онлайн] Публикувано на: ISCED 2: http://www.mizks.gov.si/fileadmin/mizks.gov.si/pageuploads/podrocje/os/devetletka/predmeti_izbirni/Drzavljanska_kultu ra_izbirni.pdf ISCED 3: http://portal.mss.edus.si/msswww/programi2011/programi/gimnazija/obvezne_izbirne_vsebine.htm#2.1

Словакия Основно и средно образование •

Подход:

Терминология: ISCED 1: Родинознание ISCED 1 до 3: Етика (при редуване с религиозно образование)

Интегриран

Secondary •

Подход:

Терминология: Науки за гражданството

Разпределение на учебното време:

Отделен предмет ISCED 2: 24.8 часа/условна година ISCED 3: 6.2 часа/условна година

Полезни връзки Občianska náuka (Държавна образователна програма по граждански науки) [Онлайн] Публикувано на: http://www.statpedu.sk/files/documents/svp/2stzs/isced2/ vzdelavacie_oblasti/obcianska_nauka_isced2.pdf Ниво ISCED 3: http://www.statpedu.sk/files/documents/svp/gymnazia/ vzdelavacie_oblasti/obcianska_nauka_isced3a.pdf Človek a hodnoty (Държавна образователна програма по етика) [Онлайн] Публикувано на: http://www.statpedu.sk/files/documents/svp/1stzs/isced1/vzdelavacie_oblasti/eticka_vychova_isced1.pdf

Финландия Основно и средно образование •

Подход:

Интегриран

Терминология:

Екологични и природни науки (ниво ISCED 1), История, Биология, География: ISCED 1-2

Първи и Втори гимназиален етап на средното образование •

Подход:

Отделен предмет

Терминология:

Социални науки

Основно и средно образование •

Подход:

Интердисциплинарен

Терминология:

Активно гражданство и предприемачество

121


Гражданско образование в Европа

Полезни връзки Национална основна учебна програма за основното образование за 2004. (2004г.) [Онлайн] Публикувано на: http://www.oph.fi/english/publications/2009/national_core_curricula_for_basic_education Национална основна учебна програма за втория гимназиален етап на средното образование за 2003г. (2003г.) [Онлайн] Публикувано на: http://www.oph.fi/english/publications/2003/National_Core_Curriculum_for_Upper_Secondary_Schools_2003

Швеция Основно и средно образование •

Подход:

Терминология: Социални науки, история, шведски език

Интегриран

Полезни връзки Учебна програма за задължителната училищна система, Lpo94 (SKOLFS 1994:1) [Онлайн] Публикувано на: http://www.skolverket.se/skolfs?id=258 Учебна програма за незадължителната училищна система, Lpf94 (SKOLFS 1994:2) [Онлайн] Публикувано на: http://www.skolverket.se/skolfs?id=259

Обединеното кралство – Англия Основно образование •

Подход:

Терминология: Нерегламентирана по закон програма за изучаване на предмета 'гражданство'

Преподаването не е регламентирано по закон. Отделен или интегриран предмет, по преценка на училището

Първи и задължителен втори гимназиален етап на средното образование •

Подход:

Терминология: Гражданство

Отделен предмет

Следдипломен задължителен втори гимназиален етап на средното образование

Подход:

Терминология: Нерегламентирана по закон програма в подкрепа на гражданството за ученици на възраст над 16 години

Преподаването не е регламентирано по закон. Отделен или интегриран предмет, по преценка на училището

Полезни връзки Националната учебна програма за Англия, Основни етапи 1 и 2 (1999 – Основен етап 1, изменен през 2007г.) [Онлайн] Публикувано на: http://curriculum.qcda.gov.uk/key-stages-1-and-2/subjects/index.aspx Гражданство - Националната учебна програма за Англия (Основни етапи 3 и 4) [Онлайн] Публикувано на: https://www.education.gov.uk/publications/standard/publicationDetail/Page1/QCA/99/470 Участвайте и Вие: Насоки за гражданството за ученици след 16 години, QCDA 2004 (2004 г.) [Онлайн] Публикувано на: https://www.education.gov.uk/publications/standard/publicationdetail/page1/QCA/04/1313

122


Приложения

Обединеното кралство – Уелс Основно и средно образование •

Подход:

Терминология: Част от рамката за личностно и социално образование (PSE)

Интердисциплинарен и интегриран

Полезни връзки Рамката за личностно и социално образование за деца на възраст 7-19 години в Уелс (2008г.) [Онлайн] Публикувано на: www.wales.gov.uk/personalandsocialeducation Незадължителната програма за изучаване на гражданството на Основни етапи 1 и 2 [Онлайн] Публикувано на: http://www.education.gov.uk/schools/teachingandlearning/curriculum/primary/b00198824/citizenship

Обединеното кралство – Северна Ирландия Основно образование •

Подход:

Терминология: Личностно развитие и взаимно разбирателство (сфера на обучение)

Интердисциплинарен и интегриран

Средно образование •

Подход:

Терминология: Насока "Местно и глобално гражданство" в областта на обучението "Учене за живот и работа"

Интердисциплинарен

Полезни връзки Учебната програма на Северна Ирландия: Основно образование (2007г.) [Онлайн] Публикувано на: http://www.nicurriculum.org.uk/docs/key_stages_1_and_2/northern_Ирландия_curriculum_Основно образование.pdf http://www.nicurriculum.org.uk/key_stages_1_and_2/skills_and_capabilities/Интердисциплинарен_skills/ Задължителна учебна програма на Основен етап 3: Обосновка и детайли (2007г.) [Онлайн] Публикувано на: http://www.nicurriculum.org.uk/docs/key_stage_3/statutory_curriculum_ks3.pdf Ревизирана учебна програма. Локално и глобално гражданство: Ръководство за Ключов етап 4 [Онлайн]

Публикувано на: http://www.nicurriculum.org.uk/key_stage_4/сфери_of_learning/learning_for_life_and_work/

Обединеното кралство – Шотландия Основно и средно образование •

Подход:

Терминология: Гражданско образование

Интердисциплинарна сфера

Средно образование •

Подход:

Терминология: Различни предмети с елементи на гражданско образование, поспециално социални науки (модерни науки; история, география).

Интегриран

Полезни връзки Учебна програма за постижения (2004 г. – актуализирана през 2007г.) [Онлайн] Публикувано на: http://www.ltscotland.org.uk/learningteachingandassessment/learningacrossthecurriculum/responsibilityofall/ Учебна програма за постижения: Изграждане на учебна програма 3: Рамка за учене и преподаване (2008г.) [Онлайн] Публикувано на: http://www.ltscotland.org.uk/Images/building_the_curriculum_3_jms3_tcm4-489454.pdf

Лихтенщайн Няма налични данни.

123


Гражданско образование в Европа

Исландия ( 101) Основно и средно образование •

Подход:

Интегриран

Терминология:

Житейски компетентности, социални науки (втори гимназиален етап на средното образование)

Основно и средно образование •

Подход:

Интердисциплинарен (прилагането започва от учебната 2011/2012 година)

Терминология:

Нова учебна програма на базата на шест основни стълба (грамотност в широк смисъл, образование за устойчиво развитие, здравеопазване и благосъстояние, демокрация и права на човека, образование, равенство и творческа работа), които би трябвало да бъдат в основата на обсъжданията по всички предмети, и пътна карта за училищните практики и девет ключови компетентности, включително демокрация и права на човека.

Полезни връзки Национални насоки за учебната програма за задължителните училища (2011г.) [Онлайн] Публикувано на: http://www.menntamalaraduneyti.is/utgefid-efni/namskrar/nr/3953 Национални насоки за учебната програма за училищата от втория гимназиален етап на средното образование (2011г.) [Онлайн] Публикувано на: http://www.menntamalaraduneyti.is/utgefid-efni/namskrar/nr/3954 Национални насоки за учебната програма за училищата от задължителното образование. Житейски умения (2007г.) [Онлайн] Публикувано на: http://www.menntamalaraduneyti.is/utgefid-efni/namskrar/nr/3953

Норвегия Основно и средно образование •

Подход:

Интегриран

Терминология:

Социални науки (ISCED 1-2: История, География, Социология; ISCED 3: Човекът и обществото, Трудов и бизнес живот, Политика и демокрация, Култура и международни отношения) ISCED 1-2: Религия, философия на живота и етика ISCED 3: История, религия и етика

Средно образование •

Подход:

Отделни предмети

Терминология:

ISCED 2: Работа в ученически съвети ISCED 3: Избираеми предмети: Политически науки и права на човека, Право, История и философия

Разпределение на учебното време: ученически съвети)

ISCED 2: 22.3 часа/условна година (работа в

Основно и средно образование •

Подход:

Интердисциплинарен

Терминология:

Социални и културни компетентности

(101) От учебната 2011/12 година са въведени нови учебни програми за предучилищно, задължително образование и за средното образование във втория гимназиален етап, които ще започнат да се изпълняват; въвежда се и интердисциплинарен подход към гражданското образование. Всъщност, те са в основата на шестте основни стълба (грамотност в широк смисъл, образование за устойчивост, здраве и благосъстояние, демокрация и права на човека, образование, равенство и творческа работа), за които се предполага, че ще бъдат в центъра на обсъжданията на всички въпроси и за създаването на пътна карта за училищни практики.

124


Приложения

Полезни връзки Основната учебна програма (1993) [Онлайн] Публикувано на: http://www.udir.no/Stottemeny/English/Curriculum-in-English/Core-Curriculum-in-five-languages/ Рамка за качеството (2006г.) [Онлайн] Публикувано на: http://www.udir.no/Upload/larerplaner/Fastsatte_lareplaner_for_Kunnskapsloeftet/5/prinsipper_lk06_Eng.pdf Учебна програма по предметите (2006г.) [Онлайн] Публикувано на: http://www.udir.no/Stottemeny/English/Curriculum-in-English/

Хърватия Основно и средно образование •

Подход:

Терминология: Образование за правата на човека и демократичното гражданство

Интердисциплинарен

Втори гимназиален етап на средното образование •

Подход:

Терминология: Политически науки и икономика

Разпределение на учебното време:

Отделен предмет ISCED 3: 12,6 часа/условна година

Полезни връзки Nacionalni okvirni kurikulum za predškolski odgoj I obrazovanje te opće obvezno I srednjoškolsko obrazovanje (Национална рамка на учебната програма за предучилищно образование, Основно образование и общо средно образование) (2011г.) [Онлайн] Публикувано на: http://public.mzos.hr/lgs.axd?t=16&id=18247 Nastavni plan I program za osnovnu školu [Учебна програма за началното училище] (2006г.) [Онлайн] Публикувано на: http://public.mzos.hr/lgs.axd?t=16&id=14192 Nastavni program za gimnazije – Politika i gospodarstvo [Учебна програма за общото средно образование – Политика и икономика] (1994г.) [Онлайн] Публикувано на: http://dokumenti.ncvvo.hr/Nastavni_plan/gimnazije/obvezni/pig.pdf

Турция П ъ р в и г и м н а з и а л е н е т а п н а с р е д н о т о о б р а з о в а н и е ( 102) •

Подход:

Терминология: Гражданство и демокрация

Разпределение на учебното време:

Отделен предмет ISCED 2: 16 часа/условна година

Основно образование и Втори гимназиален етап на средното образование •

Подход:

Интегриран в общите цели на образователната система, но няма препоръка за конкретен подход

Полезни връзки http://ttkb.meb.gov.tr/program.aspx?islem=1&kno=46

(102) Въпреки че формално няма ниво ISCED 2 в турската образователна система, за целите на сравнението, класове 1-5 може да се възприемат като ниво ISCED 1, а класове 6, 7 и 8 може да се възприемат като ниво ISCED 2.

125


Гражданско образование в Европа

Приложение 2: Текущи и наскоро предприети национални инициативи за насърчаване на участието на учениците в дейности за насърчаване на гражданското образование, в местната общност и в обществения живот, както е докладвано от националните звена „Евридика”, 2011/2012г. Включени са политическите структури за младежи на местно, регионално и национално ниво. Последният достъп до връзките по-долу е осъществен на 04.04.2012г.

Белгия - Френскоговорящата общност •

Училища за природа и екологично ориентирани граждани (Écoles Nature et Eco-Citoyennes) Продължителност на инициативата 2011-2012г. Целта на този проект е да се подобри поведението на учениците в училище по отношение на устойчивото развитие, както и да се покаже, че децата могат да играят роля за опазване на околната среда в училище, а също и у дома при семействата си. Координиращ орган / Уебсайт Дирекция за екологично съзнание / Министерство на развитието / Оперативна Генерална дирекция за земеделието, природните ресурси и околната среда (Direction de la Sensibilisation à l’environnement/ Département du développement/ Direction générale opérationnelle de l’Agriculture, des Ressources naturelles et de l’Environnement) http://www.ecole-nature-ecocitoyenne.be

БЪЛГАРИЯ •

Награди на общините (“Награди на общините“) Продължителност на програмата: продължава и в момента Всяка година, общините присъждат награди на училища, които са осъществили най-значимите инициативи, свързани с активното участие в обществения живот на общността. Координиращ орган / Уебсайт Отделите по образование към общините и Националното сдружение на общините

Чешката република •

Общинско училище (Komunitní školy) Продължителност на инициативата 2009-2011г. Този проект стартира в района на община Усти и има за крайна цел да създаде общностни училища, т.е. центрове за учене през целия живот, които са отворени за всички от местната общност. Съгласно този проект, ученици и гимназисти на възраст 6-19 години участват активно в местните дейности на общността в рамките на партньорствата, установени между училищата и местните власти, като например организации с нестопанска цел и общинското управление. Координиращ орган / Уебсайт Общински център за работа на град Usti nad Labem http://www.komunitniskoly.cz/

Да поговорим за това! (Kecejme do toho!) Продължителност на инициативата От 2010г. - продължава и в момента Тази национална инициатива има за цел да предостави на младите хора на възраст между 15 и 26 години възможности за обсъждане на техните мнения и нагласи в някои области, в които не са доволни - на местно, национално и европейско ниво. Основните дейности включват гласуване в проучванията на общественото мнение; електронни дискусии и форуми; дискусии с политици; създаване или предложение на решения по даден проблем, които да се предоставят на политиците. Координиращ орган / Уебсайт Чешки Съвет на децата и младежта (Česká rada dětí a mládeže) www.kecejmedotoho.cz

126


Приложения •

Детски и младежки парламент (Národní parlament dětí a mládeže) Продължителност на инициативата От 1997г. – продължава и в момента Националният детски и младежки парламент е създаден през 1997г. Той се състои от ученици и гимназисти от основното и средното образование на възраст между 7 и 18 години, от около две трети от страната. Членовете се срещат регулярно на национално ниво, за да идентифицират и да обсъдят въпроси на децата и младежта, както и да се застъпят в области, които ги засягат, а именно, когато предстои приемане на ново законодателство. Координиращ орган / Уебсайт Детският и младежки парламент (Národní parlament dětí a mládeže) www.participace.cz/npdm

Дания •

Демокрация, защото (Demokrati Fordi) Продължителност на инициативата 2010-2011г. Демокрация, защото (Demokrati Fordi) е национален училищен проект, стартирал от пролетта на 2011г. за ученици и гимназисти, записани в основното и средното образование. Целта му е да ги накара да възприемат ролята на граждани в една демократична страна. Този проект се осъществява чрез специфични образователни материали и екипна работа. Проведен е национален конкурс, в който учениците и гимназистите е трябвало да инициират творческа дейност с демократична насоченост. Тази дейност е трябвало да бъде значима за тях във всекидневния им живот или като граждани в едно демократично общество, или да е значима и за местната общност. Координиращ орган / Уебсайт Бившето датско Министерство на бежанците, имиграцията и въпросите на интеграцията (сега Министерство на социалните въпроси и интеграцията) http://www.demokratifordi.dk/

Естония •

Гражданско общество и гражданско образование (Kodanikuühiskond ja kodanikuharidus) Продължителност на инициативата 2010-2011г. Този национален проект е в подкрепа на изпълнението на Националния план за развитие на гражданското общество. Основната му цел е засилване на увереността на учениците от втория гимназиален етап на средното образование и студентите от университетите в страната, държавата и правителството. В периода ноември 2010 – май 2011г. са проведени няколко семинара, за да се намерят най-добрите решения относно начините за принос към развитието на гражданското образование и укрепване на гражданското общество, както и за привличане на младите хора, които учат в средните училища и колежите. Координиращ орган / Уебсайт

Института Jaan Tõnisson

http://www.jti.ee

Ирландия •

Gaisce – Наградата на Службата на Президента Продължителност на инициативата – продължава и в момента Наградите се връчват всяка година на ученици на възраст 16 - 25 години, които са доказали лични постижения и са осъществили проекти с личностна, обществена и социална стойност. Инициативата за наградата има за цел насърчаване на социалната и гражданската отговорност сред учениците, които са завършили задължителното си гражданско образование т.е. до края на първия гимназиален етап на средното образование. Координиращ орган / Уебсайт

Gaisce

http://www.gaisce.ie

Млади социални иноватори (Young social innovators) Продължителност на инициативата – продължава и в момента Годишен национален конкурс и изложба за представяне на местни обществени проекти за социална и гражданска отговорност, осъществени от ученици на възраст от 16 години. Координиращ орган / Уебсайт Млади социални иноватори (Young social innovators)

http://www.youngsocialinnovators.ie

127


Гражданско образование в Европа

Испания •

Модел на Европейския парламент (Modelo de Parlamento Europeo) Продължителност на инициативата От 1994г. – продължава и в момента Основната цел на тази национална инициатива е да насърчи информираността за европейското гражданство и парламентарния диалог сред младите хора. Ученици на възраст между 16 и 17 години имат възможност да играят ролята на членове на Европейския парламент за няколко дни през ваканцията по време на парламентарните сесии, проведени от самите ученици първо в училище, а след това чрез процес на подбор, последователно, на регионално, национално и европейско ниво. Координиращ орган / Уебсайт Фондация „Сан Патрицио” (Fundación San Patricio) http://www.modeloparlamentoeuropeo.com

Инициатива за възстановяване и използване на изоставени села с образователна цел (Programa de recuperación y utlización educativa de pueblos abandonados) Продължителност на инициативата От 1985г. – продължава и в момента Тази национална инициатива има за цел да приучи учениците от първия гимназиален етап на средното образование до включването им в програмите на висшето образование към живота в селските райони, като им дава възможност да разберат необходимостта от промяна в нагласите, за да се осигури бъдещото равновесие между човека и неговата естествена среда. Дейностите на учениците се организирани около четири тематични области: възстановяване и поддържане на селата; екологично образование и устойчиво развитие, здравно образование и социална общителност. Координиращ орган / Уебсайт Министерство на образованието http://www.educacion.gob.es/horizontales/servicios/becasayudas-subvenciones/extraescolares/becas-pueblos-abandonados-verano.html

Национална награда „Висенте Ферер” за образование за развитие (Premio nacional de Educación para el Desarollo – Vicente Ferrer) Продължителност на инициативата От 2009г. – продължава и в момента Тази награда е предвидена за училищата, които развиват дейности, образователни практики, образователни проекти или предложения за повишаване на чувствителността, образование, развитие на критическо мислене и насърчаване на активното участие на учениците в преследването на глобално гражданство, състрадателност, ангажираност с целите за изкореняване на бедността и нейните причини и устойчиво развитие на човека. Координиращ орган / Уебсайт Испанската агенция за международно сътрудничество за развитие (Agencia Española de Cooperación Internacional para el Desarrollo) Министерство на образованието (Ministerio de Educación) http://www.educacion.gob.es/horizontales/servicios/becas-ayudassubvenciones/premios/premios-centros-educativos/premio-educacion-dasarrollo.html

Франция •

Подход, базиран на сътрудничеството между разчлини поколения, в училище за стимулиране на ученето сред учениците (L'approche intergénérationnelle à l'école pour renforcer les apprentissages) Продължителност на инициативата От 1999г. – продължава и в момента Учениците от основното училище извършват дейности в сътрудничество с възрастни хора в старчески домове. Целта е не само учениците да се подкрепят в подобряване на техните умения за учене, но да се приучат към значението на понятия като гражданска и морална отговорност и толерантност и да преоткрият части от своята историческа и социална идентичност. От своя страна възрастните хора получават правото да имат активно участие и да изпълняват пълноценно своята гражданска роля. Координиращ орган / Уебсайт Област на преподаване в основното образование на обхванатите училища (Circonscription de l'enseignement primaire des écoles concernées) http://www.ac-paris.fr/portail/jcms/p6_201458/l-approche-intergenerationnelle-a-l-ecole-pour-renforcer-les-apprentissages-le-dispositif-de-la-circ-20c?portal=j_55&printView=true

Детски парламент (Parlement des enfants) Продължителност на инициативата От 1994г. – продължава и в момента Всяка година, 577 представители на учениците от последния клас на основното образование се събират в Народното събрание. По време на срещата, учениците трябва да изберат най-доброто предложение за законодателна инициатива сред тези, изпратени от участващите класове в цялата страна.

128


Приложения Координиращ орган / Уебсайт Председателят на Националната асамблея (Président de l'Assemblée Nationale) http://www.education.gouv.fr/cid52974/mene1000756n.html

Общински съвет за децата (Conseil municipal des enfants) Продължителност на инициативата – продължава и в момента (първият такъв е учреден през 1979г. в Шилтигхайм) В рамките на този съвет, учениците получават консултация, предоставят мнението си за общинските политики и посочват проектите, които ги засягат. Около половината от общините (около 1600) са участвали в създаването на Общински съвет за децата. Координиращ орган / Уебсайт Общинският съвет (Conseil municipal) Please consult the webpage of any French municipality

Колежански съвет на Департамента (Conseil départemental des collégiens) Продължителност на инициативата – продължава и в момента (първият Колежански съвет на Департамента е учреден през 1990г. в Департамент дьо Норд (Department of the Nord). Членовете на този Съвет са представители на учениците от 2-ри и 3-ти клас (5ème et 4ème) от всички училища от първия гимназиален етап на средното образование в рамките на Департамента (collège). Учениците се избират в своето училище и заседават в продължение на две години в рамките на Съвета. Учениците работят по обществени проекти на теми като солидарност, борба срещу неравенството, международно сътрудничество и устойчиво развитие. Имат право да дебатират по въпросите на демократичното представителство и ролята на избраните представители. Тяхната задача е да разработят гражданска харта за различни области като спорт, обществен живот ... Координиращ орган / Уебсайт Генерален съвет на Департамента (Conseil Général de Département) Please consult the webpage of any Conseil Général de Département

Регионален младежки съвет (Conseil régional des jeunes) Продължителност на инициативата – продължава и в момента (първият Регионален младежки съвет е учреден през 1998 г. в регион Прованс-Алп-Кот д’Азур) Този съвет се състои от представители на учениците в средното образование, които са изразили желание пред съответния училищен директор да изпълняват ролята на младежки регионален съветник. Имат мандат от две години и задължително се прилага принципът на равенство между половете. Учениците изучават различни въпроси, свързани с гражданството, в техния регион, изборите и задължението за гласуване. Те разпространяват тази информация сред гимназиите (lycées) в техния район. Разработват план за действие срещу дискриминацията. Създават хуманитарни проекти в своя регион и в чужбина. Координиращ орган / Уебсайт Регионален съвет (Conseil Régional) За повече информация можете да посетите собствения уебсайт на всеки Регионален съвет

Италия •

Гражданство и Конституция (Cittadinanza e Costituzione) Продължителност на инициативата От 2008г. – продължава и в момента Всяко училище трябва да организира проекти по гражданско образование за учениците и гимназистите на всички образователни нива. Целта на дейностите, извършвани в рамките на тези проектите, е да предизвика и укрепи сред децата и младите хора ценности като зачитане на личността, недискриминация, гражданско чувство, индивидуални и колективни отговорности, ценности за свобода, справедливост и общо благо, опазване на околната среда, като всички тези ценности са залегнали в Конституцията на Италия. Координиращ орган / Уебсайт Министерство на образованието, университетите и науката (Ministero dell'istruzione, dell'università e della ricerca, Miur) Регионални служби по образовнаие (Uffici scolastici regionali, USR), Национален институт за оценяване на образователната система (Istituto Nazionale per la Valutazione del Sistema Educativo di Istruzione e Formazione, INVALSI) и Национален институт за документиране на иновациите и научните постижения в областта на образованието (Istituto Nazionale di Documentazione per l'Innovazione e la Ricerca, INDIRE) www.indire.it/cittadinanzaecostituzione

129


Гражданско образование в Европа

Латвия •

Възможности за гражданско участие в мултикултурно общество: от знания към действие (Pilsoniskās līdzdalības iespējas daudzkultūru sabiedrībā: no zināšanām līdz darbībai) Продължителност на инициативата 2007/2008г. Целта на тази инициатива е да насърчи гражданското участие в обществения живот и взаимното сътрудничество между хора от различни етнически и социално-икономически групи. Създадени са три регионални центрове за подкрепа на гражданското сътрудничество и партньорство в районите на Видземе (Vidzeme), Латгале (Latgale) и Рига (Riga) и околностите. Целевата група включва 18 учители и най-малко 360 ученици от 10 училища с различни езици на обучение, на възраст 15-17 години. Основният резултат от този проект е, че учениците стават партньорски обучители, подготвени за понататъшна работа в областта на мултикултурното и гражданското образование, в различни региони на Латвия. Координиращ орган / Уебсайт Асоциация Център за развитие на образованието (Izglītības attīstības centrs) http://www.iac.edu.lv/istenotie-projekti/pilsoniskas-lidzdalibas-iespejas-daudzkulturu-sabiedriba/summary-in-english

Литва •

Литовски ученически парламент (Lietuvos moksleiviu parlamentas) Продължителност на инициативата 2005 – 2011г. На всеки две години литовските ученици имат възможност да участват в избора за членове за Литовския ученически парламент, който е представителна институция за интересите на децата и младежите и играе консултативна роля за развитието на политиките по отношение на децата и младежите. Включени са общо 95 ученици на възраст 14-19 години, представляващи различни региони на Литва. Координиращ орган / Уебсайт Център за гражданска инициатива (Pilietiniu iniciatyvu centras) http://www.pic.lt/index.php?pid=page&cid=8&tid=40

Укрепване на ученическото самоуправление (Mokiniu savivaldos stiprinimas savivaldybese) Продължителност на инициативата 2010-2012г. Този национален проект цели изграждане на умения за активно участие сред учениците и укрепване на сътрудничеството между училищата и местната общност и обществото като цяло. В този проект са ангажирани 2100 ученици от стотина училища в първия и втория гимназиален етап на средното образование. Координиращ орган / Уебсайт Фондация „Подкрепа за образователен обмен” (Švietimo mainų paramos fondas) http://www.smpf.lt

Унгария •

Национален ученически парламент (Országos Diákparlament) Продължителност на инициативата От 1996г. – продължава и в момента Националният ученически парламент събира на всеки три години представители на учениците от основното и средното образование. По време на срещата членовете обсъждат въпроси, повдигнати по-рано в местния ученически парламент, а впоследствие приемат препоръки, чрез които да се гарантира най-ефективно представителство и наблюдение за правата на учениците. Координиращ орган / Уебсайт Министерство на националните ресурси, Държавен секретариат за образование

Инициатива за социална солидарност (Társ initiative) Продължителност на инициативата 2010-2011г. Това е национална инициатива, организиране след завършване на училище, на която учениците от средния образователен курс (9-12-ти клас) участват индивидуално или в групи във форми на общественополезен труд в продължение на 30 часа годишно. Учителите упражняват надзор върху дейността им и ги изпълняват в партньорство с неправителствени организации, фондации, благотворителни асоциации и др. Координиращ орган / Уебсайт Министерство на националните ресурси, Държавен секретариат за образование

130


Приложения •

Националният съвет за ученическите права (Országos Diákjogi Tanács) Продължителност на инициативата От 1996г. – продължава и в момента Този съвет предоставя сътрудничество в подготвянето на решения на министъра, отговарящ за сферата на образованието, свързани с правата на учениците. Членовете на Съвета може да изразяват своето мнение, да представят предложения и да дават становища по всеки въпрос, засягащ правата на учениците. Включва девет членове: трима членове, от които се назначават от министъра, отговарящ за образованието (възрастни), трима членове от националните ученически организации, представляващи учениците от 6 до 14 години и трима от националните ученически организации, представляващи учениците на възраст от 15 до 18 години. Координиращ орган / Уебсайт Министерство на националните ресурси, Държавен секретариат за образование http://www.nefmi.gov.hu/kozoktatas/tarsadalmi-kapcsolatok/orszagos-diakjogi-tanacs

Австрия •

Фабрика за демокрация (Demokratiewerkstatt) Продължителност на инициативата От 2007г. – продължава и в момента Включва серия от 6 работни срещи, занимаващи се с различни аспекти на демокрацията, като медии, политика или гражданско участие. Насочен е или към учебните занятия в 3 до 9 клас или към младежите на възраст 8-14 години. Общо 37 000 ученици са участвали в семинара от началото до юли 2011г. Координиращ орган / Уебсайт Австрийският парламент (Österreichisches Parlament) www.demokratiewebstatt.at/18.html

Ökolog Продължителност на инициативата От 2007г. – продължава и в момента В рамките на програмата ÖKOLOG, училищата възнамеряват да дискутират устойчивото развитие като неразделна част от всекидневния училищен живот. Следните аспекти са от съществено значение за участващите училища: активно участие, здравословна и социална атмосфера в училище, намаляване на замърсяването на околната среда, сътрудничество с местната общност, стабилизиране на устойчивото развитие в училищния профил и мотото "Ние не се учим за, а през целия живот". Координиращ орган / Уебсайт Министерство на образованието http://www.umweltbildung.at/cms/c/oekolog.htm

Училищен Фонд за Проекти за учене и живот в демокрация (Schulprojektefonds zur Politischen Bildung – Demokratie Lernen und Leben) Продължителност на инициативата 2007-2008г. В рамките на "Инициативата за демокрация", "Фондът за училищен проект за обучение и живот в демокрацията" подкрепя през годината 47 иновативни проекта в областта на гражданското образование в училищата от всички видове и във всички класове. Проектите често се осъществяват в сътрудничество с външни партньори, като например неправителствени организации, музеи, артисти и журналисти. Координиращ орган / Уебсайт Zentrum polis – Австрийският Център за гражданско образование, от името на Министерството на образованието, изкуствата и културата www.politik-lernen.at

Word up! Продължителност на инициативата 2008г. Целта на този проект е да насърчи осмокласниците да изразяват своите мнения и искания на общностно ниво в съответните Областни съвети на Виена и да участват в изпълнението на проекти, занимаващи се с младежта на областно ниво. Седем квартала на Виена са включени в проекта до момента и вече са установили младежки парламенти на базата на постоянно сътрудничество между училищата и отделните области. Координиращ орган / Уебсайт Verein Wiener Jugendzentren (Асоциация на младежките центрове във Виена) http://typo.jugendzentren.at/vjz/fileadmin/pdf_downloads/daten_f_young/Leitlinien_word_up.pdf http://wordup23.at

131


Гражданско образование в Европа •

Младежки парламент (Jugendparlament) Продължителност на инициативата От 2008г. – продължава и в момента В Австрия деветокласниците от Федерална провинция на Австрия, номинирана да председателства Федералния съвет към момента, са поканени от Австрийския парламент да участват в Младежки парламент (два пъти годишно). Те участват в законотворческия процес, дебатират с политически представители и изучават парламентарните институции и процедури. Координиращ орган / Уебсайт Австрийският парламент

www.reininsparlament.at

Полша •

Местен младежки съвет на град Варшава (Lokalna Rada Młodzieżowa Miasta Stołecznego Warszawy) Продължителност на инициативата От 2001г. – продължава и в момента Местните младежки съвети се състоят от представители на ученическите съвети в училище. Пример за това е местният младежки съвет на град Варшава (YCCW). Основната мотивация за създаването му през 2009г. е да се насърчи гражданското общество сред младите хора и да се постигне по-доброто им интегриране в града, като се вземат предвид техните потребности и очаквания от местното управление. На практика, основните задачи на Местните младежки съвети (YCCW) включват предоставяне на резолюции и становища по въпроси на младежта, свързани с териториалната администрация на град Варшава; иницииране и насърчаване на социални, образователни, културни, спортни, развлекателни, екологични, благотворителни дейности; сътрудничество с градски организационни единици при организацията на събития, свързани с тези области. Координиращ орган / Уебсайт Община Варшава http://edukacja.warszawa.pl/index.php?wiad=2400

Полски Съвет на младежките организации (Polska Rada Organizacji Młodzieżowych – PROM) Продължителност на инициативата От 2010г. - продължава и в момента Полският Съвет на младежките организации включва представители на възраст между 15 и 30 години от различни организации и органи, свързани с младежта, на национално, регионално, областно и местно ниво. Целта им е да се консултират и да се инициират нови закони за младежта, включително образование, провеждане на инкубатор за младежки инициативи, разработване на национални младежки инициативи, както и насърчаване и разпространяване на младежки инициативи и представителство на полските младежи в европейските институции. Координиращ орган / Уебсайт Полски Съвет на младежките организации

http://www.prom.info.pl/

Младият гражданин (Młody Obywatel) Продължителност на инициативата Това е една от инициативите, определена от полския Център за гражданско образование, който е създаден през 1994г. Тази инициатива подпомага учениците от първия и втория гимназиален етап на средното образование в тяхното изучаване на практиките на сътрудничество между хората в родния им град, как си вярват един на друг, как общуват и какво е важно за местната идентичност. Въз основа на събраната информация, учениците организират дейности, насочени към укрепване на увереността, сътрудничеството, чувството за местна идентичност и по-добра комуникация между жителите на града. Дейностите на учениците са структурирани в рамките на следните три направления: създаване на местна информационна мрежа, засилване на местната идентичност и доброволческите дейности. Координиращ орган / Уебсайт Centrum Edukacji Obywatelskiej (Център за гражданско образование) www.ceo.org.pl

Португалия •

Младежки парламент (Parlamento dos Jovens) Продължителност на инициативата От 1995г. – продължава и в момента Всяка година, Народното събрание домакинства Младежкия парламент. През цялата година представители на учениците от цялата страна от училища от основното и средното образование подготвят разискванията, които ще се проведат по време на двете сесии на Народното събрание. Дебатът се концентрира върху въпроси, които засягат младите хора на местно и национално ниво. Координиращ орган / Уебсайт Португалското Народно събрание (Assembleia da República Portuguesa) http://app.parlamento.pt/webjovem2009/index.html

132


Приложения

Румъния •

Друг вид училище (Programul Şcoalaaltfel) Продължителност на инициативата 2011/2012 учебна година В рамките на тази национална инициатива една седмица ще бъде посветена на извънучилищните дейности по демократично гражданство, насочени към учениците и гимназистите на всички образователни нива. Координиращ орган / Уебсайт Министерство на образованието, науката, младежта и спорта / Отдел за училищно образование (Ministerul Educaţiei, Cercetării, Tineretului şi Sportului /Direcţia pentru Învăţământ Preuniversitar)

http://www.edu.ro/index.php/articles/c21

Словения •

Детски парламент (Otroški parlament) Продължителност на инициативата от 1990 – продължава и в момента Детските парламенти са създадени с цел образоване на младите хора за демокрация и демократичен диалог. Детските парламенти се организират ежегодно във всяко основно училище (основно училище и първи гимназиален етап на средното образование). Учениците обсъждат въпроси, свързани с живота им, да избират свои представители, които да присъстват на Детския парламент на регионално и национално ниво. Всяка година представители от всяко основно училище се срещат на регионално ниво и след това над 100 представители от всички региони заседават в Словенския парламент, за да обсъдят избрания въпрос през годината. През учебната 2010/2011 година Детските парламенти обсъдиха влиянието на обществото и медиите по въпросите на младежта. Координиращ орган / Уебсайт Словенска асоциация на приятели на младежта (Zveza prijateljev mladine)

http://www.zpms.si/programi/otroski-parlament/

Швеция •

Училищни избори (Skolval) Продължителност на инициативата От 1960-те години – продължава и в момента Училищни избори се организират от учениците или от учениците и учителите като цяло, обикновено във връзка с парламентарни, местни (общински) избори или избори за Европейски парламент. В тези пробни избори, учениците гласуват според същата процедура, както при обикновени избори. Координиращ орган / Уебсайт Шведският Национален съвет по въпросите на младежта (Ungdomsstyrelsen), Националната агенция за образование (Skolverket) и Шведският младежки съвет (Sveriges ungdomsråd) http://www.skolval2010.se/index.php?s=start

Шведския младежки съвет (Sveriges ungdomsråd) Продължителност на инициативата От 2003г. – продължава и в момента Шведският младежки съвет е неправителствена организация. Местните младежки съвети са членове на централния шведски младежки съвет, а местните съвети са или неправителствени организации, или са организирани от общините. Възрастта на членовете на местните младежки съвети варира от около 12/13 години до 24/25 години, но не е ограничена по нормативен път. Повечето членове учат в системата на средното образование. Уебсайт

http://sverigesungdomsrad.se/om-sverigesungdomsrad/

Обединеното кралство •

Младежкият парламент на Обединеното кралство Продължителност на инициативата От 1999г. От самото му създаване Младежкият парламент на Обединеното кралство (UKYP) обединява стотици хиляди ученици на възраст 11-18 години. Младежкият парламент на Обединеното кралство (UKYP) предоставя на младите хора на Обединеното кралство мощен инструмент, чрез който се чува техният глас от местните и националните власти, доставчиците на услуги за младежи и други агенции, които имат интерес към нагласите и потребностите на младите хора. Координиращ орган / Уебсайт Парламентът на Обединеното кралство

http://www.ukyouthparliament.org.uk/4598.html

133


Гражданско образование в Европа

Исландия •

Младежки съвети на общинско ниво

Продължителност на инициативата От 2007г. Според Закона за младежта, №70/2007 общинските органи са длъжни да съдействат за създаването на специални младежки съвети. Ролята на Младежкия съвет, наред с всичко друго, е да консултира общинските власти по въпросите на младежите в общността. Общинските власти след това приемат свои собствени, по-подробни правила за ролята на Младежкия съвет и избора на неговите членове. Според доклад на Омбудсмана за децата, въз основа на въпросник, изпратен до всички общини (2009г.), може да се определи, че през 2009г. младежките съвети са били активни в 14 общини и още 30 са планирани в рамките на общността. http://www.barn.is/barn/adalsida/english/

Норвегия •

Operation Days Work Продължителност на инициативата От 1964г. – продължава и в момента Това е общонационална кампания, насочена към ученици от втория гимназиален етап на средното образование (16 - 18 години). Всеки четвъртък през месец октомври, а понякога и във връзка с Деня на ООН 24 октомври, учениците могат да получат почивен ден, който да посветят на един ден работа, а парите, спечелени през този ден, се заделят за образованието на младежи в развиващите се страни. Преди деня на инициативата „Operation Days Work” се организира информационна кампания за Международната седмица (IW). Международната седмица (IW) предлага голямо разнообразие от дейности, като например програма за обучение и лекции, насочени към въпроси на демокрацията, правата на човека и солидарността; информационни сесии по проекта на годината. Има и конкретно събитие, на което 20 младежи, идващи от страната или страните, в които ще бъдат изпратени средствата през тази година, изнасят лекции в норвежките училища. Координиращ орган / Уебсайт Училищният ученически съвет на Норвегия http://www.od.no

Училищни избори (Skovelag) Продължителност на инициативата От 1989г. – продължава и в момента На всеки две години се провежда симулирано гласуване за всички ученици от втория гимназиален етап на средното образование на възраст между 16 и 18 години, една седмица преди национални и местни избори. Координиращ орган / Уебсайт Норвежките информационни служби за социални науки (NSD – samfunnsveven) http://www.samfunnsveven.no/skolevalg/resultat/landsoversikt

Хърватия •

Инициатива за въвеждане на гражданско образование в училище (Nacionalni program odgoja i obrazovanja za ljudska prava) Продължителност на инициативата От 1999г. – продължава и в момента В рамките на тази общонационална програма, от 1999г. хърватската Агенция за обучение и образование на учителите (Agencija za odgoj i obrazovanje) разработва проекти и модули, насочени към ученици и гимназисти в основното училище и втория гимназиален етап на средното образование със силен компонент на местно участие. В рамките на тези проекти и модули, учениците и гимназисти, заедно с учителите, си сътрудничат с представители на местните власти и бизнеса, както и с други заинтересовани страни на местно ниво като експерти в различни области и с неправителствени организации. Например, в община Молве (Molve), осмокласниците са разработили съвместно със своите учители, подход за опазване на околната среда при управлението на отпадъците и го предлагат на различните заинтересовани страни, включително на местните власти. Координиращ орган / Уебсайт Агенцията за обучение и образование на учителите (Agencija za odgoj i obrazovanje) http://www.azoo.hr/index.php?option=com_content&view=article&id=1471

134


Приложения

Приложение 3: Информация, организирана по страни, за Фигури 2.7, 2.8, 2.9 и 2.13 2.13: Основни функции и дейности на родителските представители в училищните управителни органи Правила Извънкласни дейности Бюджет Училищен план за действие Избираеми класове Придобиване на образователни инструменти Критерии за оценка Изключвания Учебно съдържание Прекратяване на учителската заетост Набиране на учители Мерки за подкрепа Информиране на други родители

Вземане на решения 

Консултативно

Не се решава от управителните органи на училището

Информативно

Зависи от училището

Няма регламентация за участието управителните органи на училището

на

учениците

в

UK (1): UK-ENG/WLS/NIR

Източник: Евридика (Eurydice).

2.7: Правомощия на ученическите представители в училищните управителни органи в съответствие с нормативната база и официалните препоръки, Основно образование (ниво ISCED 1), 2010/2011г. Правила Извънкласни дейности Бюджет Училищен план за действие Избираеми класове Придобиване на образователни инструменти Критерии за оценка Изключвания Учебно съдържание Прекратяване на учителската заетост Набиране на учители

Вземане на решения 

Консултативно

Не се решава от управителните органи на училището

Информативно

Зависи от училището

Няма регламентация за участието управителните органи на училището

на

учениците

в

UK (1): UK-ENG/WLS/NIR

Източник: Евридика (Eurydice).

135


Гражданско образование в Европа

2.8: Правомощия на ученическите представители в училищните управителни органи в съответствие с нормативната база и официалните препоръки, Първи гимназиален етап на средното образование (ниво ISCED 2), 2010/2011г. Правила Извънкласни дейности Бюджет Училищен план за действие Избираеми класове Придобиване на образователни инструменти Критерии за оценка Изключвания Учебно съдържание Прекратяване на учителската заетост Набиране на учители

Вземане на решения 

Консултативно

Не се решава от управителните органи на училището

Информативно

Зависи от училището

Няма регламентация за участието управителните органи на училището

на

учениците

в

UK (1): UK-ENG/WLS/NIR

Източник: Евридика (Eurydice).

2.9: Правомощия на ученическите представители в училищните управителни органи в съответствие с нормативната база и официалните препоръки, Втори гимназиален етап на средното образование (ниво ISCED 3), 2010/2011г. Правила Извънкласни дейности Бюджет Училищен план за действие Избираеми класове Придобиване на образователни инструменти Критерии за оценка Изключвания Учебно съдържание Прекратяване на учителската заетост Набиране на учители

Вземане на решения 

Консултативно

Не се решава от управителните органи на училището

Информативно

Зависи от училището

Няма регламентация за участието управителните органи на училището

на

учениците

в

UK (1): UK-ENG/WLS/NIR

Източник: Евридика (Eurydice).

136


БЛАГОДАРНОСТИ

ИЗПЪЛНИТЕЛНА АГЕНЦИЯ “ОБРАЗОВАНИЕ, АУДИОВИЗИЯ И КУЛТУРА” P9 ЕВРИДИКА И ПОДКРЕПА ЗА ПОЛИТИКИТЕ Avenue du Bourget 1 (BOU2) B-1140 Брюксел (http://eacea.ec.europa.eu/education/eurydice)

Главен редактор Арлет Делокс

Автори Исабел дьо Косте (координация), Олга Бороданкова, Ана София де Алмеида Кутиньо, Джулия Паолини

Външни автори Рената Косинска (съ-автор) Кристиян Монсьор, Университета на Лиеж (Анализ на статистическите данни)

Художествено и графично оформление Патрис Брел

Координатор продукция Жизел дьо Лел

137


Гражданско образование в Европа

НАЦИОНАЛНИ ЗВЕНА ПО ПРОГРАМА „ЕВРИДИКА” БЕЛГИЯ

ГЕРМАНИЯ

Unité Eurydice la Fédération Wallonie-Bruxelles Ministère de la Fédération Wallonie-Bruxelles Direction des Relations internationales Boulevard Léopold II, 44 – Bureau 6A/002 1080 Bruxelles Принос на звеното: Съвместна отговорност; експертна проверка: Marie-Pierre Grosjean

Евридика-Федерален информационен офис Агенция за управление на проекти Част от немския аерокосмически център Бюро на ЕС към немското Министерство на образованието и научните изследвания Heinrich-Konen-Str. 1 53227 Bonn Евридика-Федерален информационен офис Агенция за управление на проекти Част от немския аерокосмически център Бюро на ЕС към немското Министерство на образованието и научните изследвания Rosa-Luxemburg-Straße 2 10178 Berlin

Eurydice Vlaanderen / Afdeling Internationale Relaties Ministerie Onderwijs Hendrik Consciencegebouw 7C10 Koning Albert II – laan 15 1210 Brussel Принос на звеното: Експерти: Ann Dejaeghere (член на екипа на Отдела за хоризонтална политика), Liesbeth Hens (член на екипа на Отдела за политики във висшето образование), Isabelle Erauw (член на екипа на Отдела за стратегическа подкрепа за политикитеt), Els Ver Eecke (член на екипа на Отдела за обслужване на персонала)

Евридика-Информационен офис на провинциите към Секретариата на Конференциите на министрите на културата Graurheindorfer Straße 157 53117 Bonn Принос на звеното: Brigitte Lohmar

Евридика-Informationsstelle der Deutschsprachigen Gemeinschaft Autonome Hochschule in der DG Hillstrasse 7 4700 Eupen Принос на звеното: Stéphanie Nix

ЕСТОНИЯ Звено Евридика SA Archimedes Koidula 13A 10125 Tallinn Принос на звеното: Einar Värä (Главен експерт, Министерство на образованието и научните изследвания)

БЪЛГАРИЯ Евридика България Център за развитие на човешките ресурси ул. “Граф Игнатиев“ №15 гр.София 1000 Принос на звеното: Силвия Кънчва (експерт)

ЕЙРЕ / ИРЛАНДИЯ

ЧЕШКА РЕПУБЛИКА

Звено Евридика Отдел по образование и квалификации Международна секция Marlborough Street Dublin 1 Принос на звеното: Éamonn Murtagh (Помощник-главен инспектор), Kevin Mc Carthy (Старши инспектор)

Звено Евридика Център за международни услуги към Министерството на образованието, младежта и науката Na poříčí 1035/4 110 00 Praha 1 Принос на звеното: Simona Pikálková, Marcela Máchová, Helena Pavlíková; външни експерти: Alena Hesová, Pavla Růžková, Tomáš Zatloukal

ГЪРЦИЯ Звено Евридика Министерство на образованието, ученето през целия живот и религиозните дела Дирекция по въпросите на Европейския съюз Сектор В „ Евридика” 37 Andrea Papandreou Str. (Office 2168) 15180 Maroussi (Attiki) Принос на звеното: Съвместна отговорност

ДАНИЯ Звено Евридика Датска агенция за университетите и международното развитие 1260 København K Принос на звеното: Съвместна отговорност

138


Благодарности

ИСПАНИЯ

ЛАТВИЯ

Eurydice España-Redie Национален център за иновации и проучвания в областта на образованието (Centro Nacional de Innovación e Investigación Educativa, CNIIE) Министерство на образованието, културата и спорта Gobierno de España c/General Oraa 55 28006 Madrid Принос на звеното: Flora Gil Traver, Montserrat Grañeras Pastrana (координатори); външни експерти: Miguel Martínez Martín, Enric Prats Gil

Звено Евридика Държавна агенция за развитие на образованието Valsts izglītības attīstības aģentūra Vaļņu street 3 1050 Riga Принос на звеното: Съвместна отговорност; външни експерти: Astra Aukšmuksta, Sandra Falka, Līvija Zeiberte (представителни на Националния център за образование)

ЛИХТЕНЩАЙН

ФРАНЦИЯ

Информационен офис-Евридика Schulamt des Fürstentums Liechtenstein Austrasse 79 9490 Vaduz

Звено Еврдика-Франция Министерство на народната просвета, висшето образование и научните изследвания Дирекция за оценяване, планиране и изпълнение Мисия за европейски и международни връзки 61-65, rue Dutot 75732 Paris Cedex 15 Принос на звеното: Thierry Damour; Експерти: Anne-Marie Hazard-Tourillon, инспектор по академичните въпроси-регионален учителски инспектор по история-география-гражданско обраазование; Benoît Falaize, асоцииран професор по история в Университета на Cergy Pontoise, обучение на учители

ЛИТВА Звено Евридика Национална агенция за оценяване на училищата Didlaukio 82 08303 Vilnius Принос на звеното: Експерт: Irena Zaleskienė; консултант: Ginta Orintienė

ЛЮКСЕМБУРГ

Министерство на науката, образованието и спорта Donje Svetice 38 10000 Zagreb Принос на звеното: Duje Bonacci

Звено Евридика Министерство на народната просвета и професионалното обучение (MENFP) 29, Rue Aldringen 2926 Люксембург Принос на звеното: Joseph Britz, Georges Paulus, Mike Engel

ИСЛАНДИЯ

УНГАРИЯ

Звено Евридика Министерство на образованието, науката и културата Служба за оценка и анализи Sölvhólsgötu 4 150 Reykjavik Принос на звеното: Guðni Olgeirsson (експерт)

Национално звено Евридика Министерство на националните ресурси Отдел за международни връзки в образованието Szalay u. 10-14 1055 Budapest Принос на звеното: Съвместна отговорност; Експерти: Katalin Falus, Viktória Vajnai

ХЪРВАТИЯ

ИТАЛИЯ

МАЛТА

Звено Евридика-Италия Национална агенция за развитие на училищната автономия (Agenzia Nazionale per lo Sviluppo dell’Autonomia Scolastica, бивша INDIRE) Via Buonarroti 10 50122 Firenze Принос на звеното: Erika Bartolini; Simona Baggiani; експерт: Simonetta Fichelli (Училищен директор, национален референт по предмета 'Гражданство и конституция” към Министерството на образованието, университетите и научните изследвания)

Звено Евридика Отдел ”Изследвания и развитие” Дирекция ”Качество и стандарти в образованието” Министерство на образованието, трудовата заетост и семейството Great Siege Rd. Floriana VLT 2000 Принос на звеното: Съвместна отговорност на Звеното за координацията; експерт: Louis Borg

НИДЕРЛАНДИЯ

КИПЪР

Звено Евридика Министерство на образованието, културата и науката Дирекция „Международна политика /ЕС” - екип Kamer 08.022 Rijnstraat 50 2500 BJ Den Haag Принос на звеното: Fatima Tahtahi-Post (експерт)

Звено Евридика Министерство на образованието и културата Kimonos и Thoukydidou 1434 Nicosia Принос на звеното: Christiana Haperi; експерт: Stylianos Charalambous (Средно образование, Министерство на образованието и културата)

139


Гражданско образование в Европа

НОРВЕГИЯ

СЛОВЕНИЯ

Звено Евридика Министерство на образованието и научните изследвания AIK-avd., Kunnskapsdepartementet Kirkegata 18 0032 Oslo Принос на звеното: Съвместна отговорност

Звено Евридика Министерство на образованието, науката, културата и спорта Отдел за развитие на образованието (ODE) Masarykova 16/V 1000 Ljubljana Принос на звеното: Barbara Kresal Sterniša; Експерти: Erika Rustja (Министерство на образованието, науката, културата и спорта), Eva Klemenčič (Институт за изследвания в областта на образованието)

АВСТРИЯ Евридика-Информационен офис Федералното министерство за образование, изкуства и култура Abt. IA/1b Minoritenplatz 5 1014 Wien Принос на звеното: Експерти: Ingrid Ausserer, Maria Haupt, Patricia Hladschik, Dorothea Steurer, Elisabeth Turek (Zentrum polis – Център за гражданско образование в училище, Виена)

СЛОВАКИЯ Звено Евридика Словашка Академична асоциация за международно сътрудничество Svoradova 1 811 03 Bratislava Принос на звеното: Съвместна отговорност

ПОЛША

ФИНЛАНДИЯ

Звено Евридика Фондация за развитие на образователната система Mokotowska 43 00-551 Warsaw Принос на звеното: Magdalena Górowska-Fells; експерт: Anna Rękawek

Звено Евридика-Финландия Фински Национален борд по образование P.O. Box 380 00531 Helsinki Принос на звеното: Matti Kyrö; Kristiina Kaihari (Фински Национален борд по образование)

ПОРТУГАЛИЯ

ШВЕЦИЯ

Звено Евридика-Португалия (UPRE) Министерство на образованието и науката Генерална дирекция за образование и науката (DGEEC) Av. 24 de Julho, 134 – 4.º 1399-54 Lisboa Принос на звеното: Teresa Evaristo, Carina Pinto

Звено Евридика Отдел за насърчаване на интернационализацията Служба за международни програми за образование и обучение Kungsbroplan 3A Box 22007 104 22 Stockholm Принос на звеното: Съвместна отговорност

РУМЪНИЯ

ТУРЦИЯ

Звено Евридика Национална агенция за програми на общността в областта на образованието и професионалното обучение Calea Serban Voda, no. 133, 3rd floor Sector 4 040205 Bucharest Принос на звеното: Veronica – Gabriela Chirea в сътрудничество с:  Eugen Stoica, експерт, Министерство на образованието, науката, младежта и спорта  Angela Teşileanu, експерт, Институт за образователни науки  Gheorghe Bunescu, Професор Д-р, Влашки университет на Търговище  Alina-Monica Bărăian, учител, Училище „Constantin Brâncuşi”, Клуж-Напока  Marilena Popescu, учител, Национален колеж „Mihai Eminescu”, Ботошани  Daniel Vicenţiu Geoglovan, учител, Технически морски колеж „Al. I. Cuza”, Констанца

Звено Евридика -Турция Министерство на образованието, Отдел „Стратегии и развитие” (SGB) Eurydice Türkiye Birimi, Merkez Bina 4. Kat B-Blok Bakanlıklar 06648 Ankara Принос на звеното: Osman Yıldırım Ugur, Bilal Aday, Dilek Gulecyuz

ОБЕДИНЕНОТО КРАЛСТВО Звено Евридика за Англия, Уелс и Северна Ирландия Национална фондация за изследвания в образованието (NFER) The Mere, Upton Park Slough SL1 2DQ Принос на звеното: Geoff Gee (Заместник-ръководител на Центъра за информация и анализи, Отдел за научни изследвания – NFER)

ШВЕЙЦАРИЯ

Звено Евридика-Шотландия Дирекция „Учене” Area 2C South Victoria Quay Edinburgh EH6 6QQ Принос на звеното: Звено Евридика – Шотландия

Фондация за конфедерално сътрудничество Dornacherstrasse 28A Postfach 246 4501 Solothurn

140


Благодарности

Изпълнителна агенция „Образование, аудиовизия и култура“; Евридика Гражданско образование в Европа Брюксел: Евридика 2012 – 142 p. ISBN 978-92-9201-295-3 doi:10.2797/94254

Дескриптори: (гражданско образование USE), обществени науки, терминология, учебна програма, цели на обучението, методика на преподаване, (интердисциплинарна тема USE), интердисциплинарен подход, учебно време, участие на ученици, участие на родители, образователно законодателство, отношения в училищната общност, класен съвет, ръководен орган (орган за вземане на решения на организма USE) образователен орган, оценяване на образователната система, оценяване на учениците, учебни ресурси, подкрепа за учебната програма, учителско образование, учителска квалификация, обучение на учители, училищни директори, основно образование, средно образование, първи гимназиален етап на средното образование, втори гимназиален етап на средното образование, сравнителен анализ, Хърватия, Турция, страните от ЕАСТ, Европейски съюз

141


Мрежата “Евридика” предоставя информация и анализи относно европейските образователни системи и политики. От 2011г. мрежата се състои от 37 национални звена, установени в 33 държави, участващи в европейската програма “Учене през целия живот” (страните-членки на ЕС, страните от ЕФТА, Хърватия и Турция) и се координира и управлява от европейската Изпълнителна агенция за образование, аудио визия и култура в Брюксел, която подготвя нейните публикациите и бази данни. Мрежата “Евридика” подпомага основно лицата, ангажирани със създаването на образователната политика на национално, регионално и местно ниво, както и работещите в институциите на Европейския съюз. Преимуществено мрежата се фокусира върху начина, по който образованието е структурирано и организирано в Европа на всички нива. Резултатите от публикациите могат общо да се групират на: описания на националните образователни системи, сравнителни изследвания по определени теми и индикатори и статистически данни. Те са достъпни безплатно на интернет страницата на “Евридика” или на хартиен носител при поискване.

“Евридика” в интернет – http://eacea.ec.europa.eu/education/eurydice

EC-31-12-690-BG-C

BG

Го bg  
Read more
Read more
Similar to
Popular now
Just for you