Issuu on Google+

Вампири 1.Вампирите (Въпир, Кръвник,Упир) са зли възкръснали мъртъвци, които пият човешка или животинска кръв. Във фолклора е често срещано вярването, че кръвта дава свръхчовешки сили на този, който я е изпил. 2.Вампирите в различните култури Преданията за мъртъвците, хранещи се с кръв могат да бъдат намерени в митологията на почти всички народи по света, включително най-древните. Зли духове, като Лилу са споменати още в ранния Вавилон а кръвосмучещите Акхару, още в най-ранната митология на шумерите. Тези женски демони скитали часове в тъмнината, в търсене на поредните си жертви — новородени бебета и бременни жени. Един от тези демони, на име Лилиту, по-късно бил причислен и към юдейската митология, под името Лилит. В Индия имало истории за Ветала, вампироподобни същества, живеещи в чужди трупове. Интересна история се разказва за крал Викрамедитай и неговите нощни опити да хване неуловим Ветала. Историите за Ветала са събрани в книгата „Байтал Пахиси“. Ветала е немъртъв, който като прилепите, виси по клоните на дърветата с главата надолу и може да бъде намерен в гробищата. Китайците също имали свой еквивалент на вампирите, той изсмуквал жизнената енергия на своите жертви (чи). В един мит египетската богиня Секмет се изпълва с кръвожадност, по-късно заради многото ѝ убийства била засищана с алкохол в цвета на кръвта.


В Омировата „Одисея“, когато сянката на Одисей преминава през отвъдното е примамена от кръвта на скоро пожертвани овни. Стригите, нощни птици които се хранят с човешка плът и кръв са споменавани в румънските легенди. Румънската дума за вампир, стригой (вампири, станали такива след смъртта на човека), произлиза от името на албанския Стригида, но легендите и за двете същества са създадени от славяните. Като пример за по-късна вяра във вампирите може да се посочи 12ти век в Англия, историкът и хроникьорът Валтер Мап и Уилям Нюбърг записват разказ за човек върнал се от отвъдното, с някои прилики с добре познатите източно-европейски вампири. Митовете за вампири са най-силни в Източна Европа и в славянския фолклор, където вампирите са възкръснали мъртъвци, които причиняват смъртта на хора, често пият кръвта им, или ги душат. Тези митове гласят „Вампирът може да бъде унищожен чрез отрязване на главата, стрела напоена с прясна човешка кръв или чрез изгаряне. Пряката слънчева светлина ги забавя, но не може да ги убие“. Според други разпространени версии, вампирите могат да бъдат убити само като бъдат залети със светена вода, набучени със сребърен или дървен кол в сърцето или изгарят от пряка слънчева светлина. Счита се също, че вампирите отбягват или се страхуват от разпятие или чесън. 3.Етимологични данни ЕТИМОЛОГИЯ: от англ. vampire, фр. vampire, или нем. Vampire, които са заети от унг. vampir, където вероятно идва от старобългарското "ВѪПИРЪ" [ВOнПИРЪ] [vɔ̃pirə] (и "въпиръ" [vəpirə]), с предполагаем произход от авестийски (Avestan language)[[1]], където се среща понятието vyāmbura – враждебна, опасна вода, водоем обитаван от 2


зъл дух, което е най- вероятният и най-древен първоизточник на „вампир” (Корш, Вайан). (МФ-ЭСРЯ-4,стр.165)[1] < слав. *ǫpyrъ, заета с добавяне на носов инфикс от тюрк. *opur (чув. вăпăр „вещица, върколак“, тат. убыр „митично същество, което души хората нощем, върколак“, тур. obur „лаком, ненаситен“) от сег. осн. на гл. *op- „гълтам“. Франц Миклошич предполага, че упир произлиза от uber, тюркска дума, означаваща „злодей” докато Andre Waillant предполага точно обратното, че тюркското uber е иранска заемка, от *var, *avar – разбойник.)[2] Формата (*ǫpyrъ), 'упир' [upir] 'оупиръ' [upirə], която се среща при повечето славянски езици, с изключение на български и белоруски, показва тюркско влияние и е възможно паралелно навлизане от някой тюркски език: кумански, татарски. Старобългарското 'въпиръ' [vəpirə], показва точна аналогия с чувашкото вупар. По-старата старобългарска форма "ВѪПИРЪ" [ВOнПИРЪ] [vɔ̃pirə], посредством унгарски се разпространява в Западна Европа, затова и там се среща форма с начално „в”, а не с „у”, както е в повечето славянски езици. Съвременната дума „вампир“ в модерния български език може да произлиза и директно от старославянската форма онпыр, с характерното за старобългарския добавяне на звук „в“ пред голяма носова гласна (он), както свидетелства и традиционната българска форма въпир. (други наименования: онпыр, вопир, въпир, upir, upierz), но е вероятно и да се е появила като заемка от френски, немски или английски, като парадоксът е, че във тези западноевропейси езици е възможно да е заемка от старобългарски през унгарски. Тук обаче трябва да се отбележи, че в славянските езици думите за неговото обозначаване са много повече — в Европа в понятието vampire влиза почти всеки оживяващ мъртвец. Там не се разделят понятията вампир и упър (рус., пол. и укр. упырь), което съществува при славяните и ще го използваме често, за да отделяме оживелия мъртвец от фолклора от аристократичното чудовище в плащ с висока яка — онзи образ който си представяме, като чуем думата „вампир“. 3


Но освен бледото лице, маниерите и зъбите, има нещо друго — определението трябва да е относително научно. Вампирът може да се разглежда като съвкупност от следните признаци. Съществуват множество „чудовища, пиещи кръв“ и множество „похитители на жизнена енергия“ — изследвания от нас образ на вампира лежи на пресечната точка на няколко множества и представлява човек, който после смъртта или някаква странна трансформация не прекъсва съществуването си, а продължава да „живее“, хранейки се със жизнената енергия на околните, предимно под формата на кръв. Естествено, дори това определение е относително и условно, тъй като в последно време образът на вампира донякъде е излязъл от тези рамки — представата за вампирите като друга раса, или вариантът за вампир, който не се храни с кръв. Но тези нововъведения все пак имат за отправна точка вече сформирания образ и затова се явяват не изключения, а допълнения към него. Сега малко за произхода на термините и за това, какво ще разбираме под тях. Упър или Вупир е ливонска дума, разпространена във Великото Литовско Княжество. Първата поява на тази дума се среща през 1047 и се отнася до един руски княз, наречен „Upir Lichy“, или „Зъл упир“. Вероятно тази дума означава фолклорен вариант на чудовище, което се явява пра-прототип на класическия вампир. Думата „вампир“ е унгарска, но със западно славянски или цигански произход и се е разпространила в Европа чрез преводите на немските записи за случаите на вампирски истерии. Първото използване на тази дума в английския език се отнася към 1732, когато в статия в едно списание, посветена на финансовите въпроси алчните длъжностни лица били наречени „политически вампири“ , стремящи се със своята данъчна политика да пресушат обществените доходи. С две думи — кръвопийци на обществото. Френското носферату, втори по разпространение термин за обозначаване на вампир, се възприема като „по-висш стил“ и се смята за произлязъл от гръцкото nosophoros (носещ чумата). 4


Представата за това, че то е свързано с латинската дума „немъртъв“ е неправилна, латинското фералис означава погребан или погубен и съчетанието на тази дума с отрицателна частица не дава нужния смисъл.

Вещици

1.Вещицата (от прилагателното „вещ“, този, който знае и умее), в мъжки род - вещер, е човек, надарен със специални умения. Вещицата обикновено живее изолирано , умее да става невидима, да 5


се превръща в животни, да познава бъдещето и да се разпорежда със стихиите. В началото вещиците били жени и мъже посветени на старата вяра ( тоест предхристянските религии в Европа). Те вярват в рогатия Бог и Богинята на земята . Когато християнството става официална религия из Европа, езическите и вещерските култове били обявени за сатанински и забранени. 2. Лов на вещици е издирването на доказателства и свидетелства, че дадено лице извършва деяния, забранени от Светата църква и Светата инквизиция и провеждането на инквизиционен процес, при който да бъде установено и доказано дали обвиняемото лице действително е практикувало магьосничество. Църквата преследва жените, смятани за вещици, заради техните особени знания и способности. Тези жени са обвинявани в съюз с дявола, поради което са преследвани и много от тях - изгаряни живи на клада. В късноантичната и ранната средновековна християнска Църква има две конкурентни гледища по въпроса за магьосничеството и вещерството. Августин от Хипон смята, че тъй като магията е физически невъзможна, в извършването ѝ има намеса на дявола. Друго мнение по въпроса е, че ритуалите на т.нар. "вещици" са плод на самоизмама, илюзия и въображение. Постепенно се възприема твърдението за сключен съюза между вещиците и Дявола. Векове покъсно това става главното обвинение, довело до техния "лов". Дълго преди да се появи думата "вещица" живеели хора, на които се приписвали магически сили. Народът вярвал, че те могат да влияят на света около себе си чрез заклинания и магии. По този начин се тълкували събития като лоша реколта, смърт на домашно животно или разболял се човек - всичко се обяснявало с наличието на зли сили. Затова не е чудно, че виновниците са били търсени точн�� сред хората, за които се смятало, че притежават подобни способности. 6


Църквата вижда заплаха в тези хора чак през XIII век, смятайки ги за конкуренция и опасност, с която трябва да се справи. Ако хората вярват повече в магическите сили на познати заклинатели и им се доверяват по-често, отколкото на Църквата и Божията помощ, то тогава Църквата губи влиянието и мощта си. Освен това повечето духовни лица - свещеници, епископи, самият папа - вярват, че подобни свръхестествени сили могат да бъдат само дар от Дявола. Така на магьосниците се приписва съюз с него, подобно на еретиците. По време на обвинителните процеси полът на обвиняемите не е от значение. Редица римокатолически папи издават укази в защита на църквата. Папа Инокентий IV въвежда мъченията в съдебните процеси срещу еретици, а Инокентий VIII нарежда да се действа с най-голяма строгост срещу отлъчените от Църквата. Кулминация на преследванията е последното десетилетие на XVI век и периодът 1630 - 1660 г. Няма историческо обяснение защо точно тогава ловът на вещици придобива такъв масов характер, но се предполага, че причина са лошите реколти и Тридесетгодишната война - в такива времена хора, на които се приписват магически сили, лесно стават изкупителна жертва. Мъченията, на които са подлагани обвинените във вещерство, продължават толкова дълго, колкото е нужно, за да се изтръгне необходимото признание. И от католическа, и от протестантска гледна точка, вещерството се приема за найужасното и най-тежкото престъпление, затова някои от процесите са изключително жестоки и провеждани без оглед на елементарния християнски принцип за милосърдие. В указ, издаден от Карл V, дори са назовани конкретните наказания - изгаряне на клада, разделяне на плътта чрез рязане на четири части, удавяне, обесване, погребване жив, чупене на костите с помощта на специално колело и т.н. Позицията на католическата църква, която в общественото съзнание обикновено се свързва с ловът на вещици, е диференцирана и издевателствата срещу вещиците често са извършвани от светски лица или институции. Всъщност протестантските църкви преследват "вещиците" не по-малко строго. 7


Върколаци

1.Върколак (още вълколак, влакодлак, вуколак) в славянската и в частност в българската митология е зъл възкръснал мъртвец или човек, обладан от зли духове, който при пълнолуние се превръща във вълк и яде трупове. Суеверието за върколаците същестува още и сред гърците под името 8


βρυκόλακας (вриколакас) и сред румънците, при които думата звучи като pricolic (приколик). Образът на вълка е залегнал в основата на създаването на многобройни европейски легенди за хора, превръщащи се във вълци. А в етническата култура на северноамериканските индианци превръщането на човек в животно - тотем на племето, представлява показател за върховно сливане с духа на предците. Но по време на Инквизицията вълкът като конкурент на човека се превърнал в символ на злото. Процесите над „върколаци" били не по-малобройни, отколкото процесите над вещици. Но както и в случаите с магьосничеството, присъдата над върколаците била известна още преди започването на процеса. Обвиняемият, който отричал своята вина, бил подлаган на изтезания дотогава, докато не давал очакваните от съдиите отговори. Като „доказателства" служели признанията на подсъдимия, че е получавал дарове от сатаната, например маз за превръщане от човек във вълк и т.н. Именно в Средновековието се разпространявали най-дивите истории за върколаци. Подложени на изтезания, хората се признавали за виновни и оклеветявали своите близки, както било угодно на църквата. Първият процес над върколак се състоял през 1521 г., след това последвали много други. Например през 1541 г. обвинен в убийство селянин твърдял, че е върколак и вълчата кожа е скрита вътре в тялото му. Съдиите, за да проверят неговите твърдения, наредили да му бъдат отсечени ръка и крак. Нищо не било открито, селянинът бил оправдан, но скоро умрял от загуба на кръв. Само във Франция в периода между 1520 и 1630 г. Инквизицията „открила" повече от 30 хиляди върколаци. Повечето от тях били умъртвени по особено жесток 9


начин. 2.Как се става чудовище? Съгласно разпространените вярвания съществуват три възможности човек да стане върколак - с помощта на магия, от ухапване на друг върколак или по наследство. Магическото превръщане във вълк най-често става по волята на самия магьосник, който прави заклинание за трансформация. Това превръщане на човек във вълк е временно и не се предава по наследство. Превръщането на човек във вълк чрез ухапване от върколак или в резултат на раждане е неизлечимо. Но тук трябва да се отбележи, че паранормалните свойства, получени от детето от родителите, се проявяват след време. Върколакът може да спи вътре в такъв човек дълги години и да се прояви в най-неочакван момент, по време на слънчево затъмнение, парад на планетите, смъртоносна опасност или при други необикновени обстоятелства. Трябва да използваш сребърен куршум, за да убиеш върколак: Източник: среброто е металът на Луната, и следователно би трябвало да има силата да подчини същество, черпещо лунната енергия. Факт: за да убиеш върколак трябва да използваш куршуми или патрони с голяма огнева мощ, но не е нужно да са направени от сребро. Върколаците се появяват само по пълнолуние: Източник: древното суеверие за влиянието на пълнолунието върху хората и животните Факт: върколаците могат да се появят по всяко време Върколакът ще се върне към човешкия си образ при изгрев Слънце 10


Ангели 1.Ангел (от гръцки άγγελος — вестител, посланик; на арабски ‫( مل ك‬мелек)) e свръхестествено, безсмъртно, разумно същество, изразяващо волята на Бога и притежаващо нечовешки умения и възможности (способност да бъде невидим, способност да лети, ясновидство, способност да унищожава цели градове). В представите на съвременните хора ангелите обикновено са хвъркати и безполови (много пъти изобразявани като деца или юноши, на които половата принадлежност бездруго не личи), в одежди и крила с бял цвят, символ на невинност. 11


2.Ангелите в християнството За първи път в Библията ангел е споменат в глава 16 на Битие. Това е пратеникът на Бога до Агар, който ѝ разкрива, че ще роди Измаил. Старо- и новозаветното разбиране за ангелите не съвпада с днешното: в Библията те по нищо не се отличават на външен вид от хората, понякога само ореолът им ги издава. Отново за разлика от съвремието, в библейската традиция ангелите се смятат за сътворени от огън (Евр 1:7). В християнството (най-вече в аскетическата традиция) целта на вярващия е да постигне „равноангелско състояние“ чрез освобождаване от страстите и осъзнаване на Божия път.

Вярва се, че има ангели, които закрилят места, народи или отделни хора. През Средновековието става разпространено схващането, че след тайнството на кръщението, човек получава ангел пазител (ангел хранител) до себе си, който бди над него през целия му земен път, стои зад дясното му рамо и говори с гласа на съвестта.

Самият сатана е паднал ангел (някога Луцифер, „Носител на светлина“), наказан от Бога за непослушанието си. 12


3.Йерархия Ангелите в християнството са подредени в ясно структурирана йерархия. Първи чин (висша йерархия) • Серафими , на древноеврейски “shirufa” - горящи, пламенни, огнени, на гръцки σεραφίμ— шестокрили ангели. Те «пламтят», от любов към Бога и подбуждат и другите към такава любов. • Херувими, на гръцки χερουβίμ - застъпници, разпространители на познанието, мъдри (Бит. 3:24; Иез. 10; Пс. 17:11) — четирикрили и четирилики ангели. Името им значи “излияние на премъдрост”, просвещение. Сатаната е имал чин на херувим. •

Престоли, на гръцки θρόνοι, според Дионисий: „Богоносни“ (Иез. 1:15-21; 10:1-17) — на тях Господ сяда като на престол и съди.

Втори чин (средна йерархия) • Господства, на гръцки κυριότητες, на латински dominationes (Кол 1:16) — наставляват поставените от Бога земни владетели да управляват мъдро, учат на самообладание, укротяват греховните въжделения. • Сили, на гръцки δυνάμεις, на латински potestates (Рим 8:38; Еф 1:21) — творят чудеса и изпращат благодат чрез чудотворството си на тези, които са се харесали на Бога. •

Власти, на гръцки εξουσίες, на латински virtutes (Кол 1:16) — имат властта да укротяват силата на Сатаната.

13


Трети чин (низша йерархия) • Начала (архонти), на гръцки αρχαι , на латински principates (Рим 8:38; Еф 1,21; Кол 1:16) — на тях е възложено да управляват Вселената и природните стихии. • Архангели (началници на ангелите), на гръцки αρχάγγελοι. Такъв е Михаил (Откр 12:7) — небесни учители - учат хората, как да постъпват в ежедневието си. •

Ангели , на гръцки αγγελοι — най-близо стоящи до хората. Те възвестяват Божиите намерения, наставляват хората да водят добродетелен и свят живот. В Библията са споменати Гавраил (Лук 1:26); Рафаил (Товит 5:4); "Седем Ангели, които държаха седемте последни зарази, защото с тях се свърши Божия гняв" (Откр 15:1); Ангелът на Бездната Абадона с верига и ключа от бездната (Откр 9:1, 11; 20:1); Седем Ангела с тръби (Откр 8:6).

4.Ангелите в исляма Според ислямските представи, ангелите са сътворени от стихиите. Смисълът на съществуването им е да служат на хората (Коран 2:34). Ангел Гавраил (среща се и ��ато Джебраил) съобщава на пророците откровението на Бога, Азраил е ангел на Смъртта, а Харут и Марут — на магическото познание. още известни ангели са: Микаил едно от най-големите и велики ангели в исляма, Ръдван (Пазител на вратите на рая), Мункер и Некир и т.н.

14


15


Учебник по теория на видовете