Issuu on Google+

Автори и произведения: • Христо Ботев ( 1848 – 1876) Христо Ботев е роден на 25 декември 1847 г. (нов стил - 6 януари 1848 г.) в гр. Калофер в семейството на даскал Ботьо Петков и Иванка Ботева. Първоначално (1854-1858) учи в Карлово, където е учител Ботьо Петков, по-късно се завръща в Калофер, продължава учението си под ръководството на своя баща и през 1863 г. завършва калоферското училище. Октомври същата година заминава за Русия и се записва частен ученик във Втора Одеска гимназия, от която е изключен през 1865 г. Известно време е учител в бесарабското село Задунаевка. През 1867 г. се завръща в Калофер, започва да проповядва бунт срещу чорбаджии и турци, след което окончателно напуска Калофер. По това време във вестник "Гайда", редактиран от П. Р. Славейков, е публикувано първото стихотворение на Хр. Ботев - "Майце си". От октомври 1867 г. живее в Румъния. Работи в Браила като словослагател при Дим. Паничков, където се печата в. "Дунавска зора". През следващите години се мести от град на град, известно време живее заедно с Левски. През 1872 г. е арестуван за конспиративна революционна дейност и изпратен във Фокшанския затвор, но освободен вследствие застъпничеството на Левски и Каравелов. Започва работа като печатар при Каравелов, а по късно като сътрудник и съредактор на революционния орган. Започва активната му дейност като журналист и под негова редакция започва да излиза новия орган на революционната партия - в. "Знаме". През 1875 г. съвместно със Стефан Стамболов издава стихосбирката "Песни и стихотворения". Май 1876 г. - вследствие новината за Априлското въстание, Ботев започва дейност за организиране на чета, става нейн войвода. От Гюргево се качва с част от четата на кораба "Радецки" и на 17 май заставят капитана да спре на българския бряг. На 20 май 1876 г. е последният тежък бой - привечер след сражението куршум пронизва Христо Ботев. Осн.теми и проблеми:

Идеята за свобода,борбата за национално освобождение,отхвърляне на робството, „Към брата си” ,”Борба” Социална,политическа и духовна свобода Страданието от потисниците – „Елегия” „Майце си”


Пътят към свободата:свободата като необходимост,страданието и жертвите,подвигът на героите – „До моето първо либе”, „На прощаване” - поема, „Хаджи Димитър” баладапредсо, „Моята молитва”,” Обесването на Левски” - елегия Герои: Ботевият лирически герой – борец зас вобода,загърбил личното,често голям самотник,неразбран от другите,физическа сила и красота,високи нравствени идеали,родното е опора ,саможертвеност,хуманизъм,вяра в справдливостта, Майката –майка юнашка,опора и медиатор –посредник между бореца и неговите последователи,слива се с образа на родината Либето- страдание от невъзможната без свобода любов Баща и братя – страдащи от робството Народът –страдащ, но и робски търпящ,чака някой да го спаси Смъртта – естетизирана е като сладка почивка, но има и натурализъм в „ Обесването на Левски” Балканът – символ на свободата,на закрилника,пазител на родното,романтичен символ,място за герическа смърт

поезия: “Майце си”, “Към брата си”, “Елегия”, „Борба”, “До моето първо либе”, “На прощаване”,“Хаджи Димитър”, “Моята молитва”,“Обесването на Васил Левски”;

• Иван Вазов (1850- 1921) Съвременник на две ист.епохи,противопоставя героичното минало на покварата и нравствената деформация след Освобождението,разкрива бездната между властниците и хората от народните низини.Той е духовен водач на нацията,с активна обществена позиция. Осн.теми: 1.България и всичко българско: бълг.земя и душевност (стихотворенията „ Отечество любезно”, „На България”


Родният език, история и природа – одата „При Рилския манастир”, стих. „ Българският език” 2.Предосвобожденската действителност – повестта „ Чичовци”, „ Немили-недраги” Априлското въстание като възторг и погром „ Под игото” 3.Пантеона на безсмъртието – цикълът с оди „ Епопея на забравените” : „Кочо”, „Левски”,” Паисий”, „ Опълченците на Шипка” 4.Критика на следосвобожденската действителност :разказът „Дядо Йоцо гледа”, стихотворенията: „ Елате ни вижте”,”Линее нашто поколение”.Забравените и загубени национални идеали, духът на дребния интерес и печалбарството,полит.безсрамие, Герои: От 80-те год. – елементи на романтизъм Огнянов,Соколов,Кочо, Рада, и героите от „ Епопеята”

-

героите

на

въстанието

:

От 90-те год. – реализъм изтъква гражданската си позиция,духа на времето.Неговият герой, въпреки ниското си социално положение ,има висок морал, запазил е своя верен поглед за човешкото ,за честта и достойнството.След Освобождението цари полит. насилие, службогонство, духовна слепота.

Иван Вазов е роден на 27.06.1850 г. в гр. Сопот. Учи в родния си град, в Калофер и в Пловдив. Живее за кратко в Румъния, където срещата с хъшовете насочва младия поет към патриотично-граждански теми, на които остава верен цял живот. Работи като учител и преводач, включва се в различни родолюбиви начинания преди и след Освобождението, за кратко е министър. Но основното му призвание писателството - дава облика на живота му. След 1870 г. публикува поезия в периодиката. През 1876 г. излиза първата му стихосбирка "Пряпорец и гусла", следват "Тъгите на България" (1877), "Избавление" (1878), "Гусла" (1881), "Италия" (1884), "Поля и гори" (1884), "Сливница" (1885) и други. В прозата започва с мемоарите "Неотдавна" (1881) и продължава с "Повести и разкази в три тома" (1891-1893), романите "Под игото" (1894) и "Нова земя" (1896). Автор на първия български роман и на текстове, дали българската мярка за жанр и класичност във всички литературни жанрове - сред тях повестите ("Немилинедраги", "Чичовци"), комедиите ("Службогонци", "Вестникар ли?"), пътеписи ("Великата Рилска пустиня"), поемите ("Грамада")... Пише литературна критика,


мемоари, стихове за деца; участва дейно в литературния живот, носейки цялата авторитетност на институцията писател. Част от огромното му творчество не достига качествата на изброените творби, което, както и динамиката на литературните процеси у нас, предизвикват групата на "младите" - около сп. Мисъл

• Алеко Константинов Алеко Иваницов Константинов е роден на 01.01.1863 г. в Свищов. Учи в родния си град и в Априловската гимназия (Габрово). Завършва средно образование в гр. Николаев, Русия (1881) и право в Новоросийския университет в Одеса (1885). Работи в София като съдия, прокурор, юрисконсулт, адвокат на свободна практика. Двукратно уволняван по политически причини. Подготвя се за научна и преподавателска кариера в Софийския университет. Посещава международните изложения в Париж (1889), Прага (1891), Чикаго (1893). Училищен настоятел, член на Върховния македонски комитет, на настоятелството на дружество "Славянска беседа", на Българското народообразователно дружество, на Комисията за насърчаване на местната индустрия, на Дружеството за насърчаване на изкуствата, на Музикалното общество, на Театралния комитет. Инициатор и радетел на организирания туризъм у нас. Член на Демократическата партия на П. Каравелов, в чийто печатни издания сътрудничи. Убит по политически причини на 11.05.1897 г. край с. Радилово, Пловдивско. Започва писателската си дейност с поезия. Първият му запомнящ се текст е пътеписът "До Чикаго и назад" (1894), в който описва пътуването си до Америка и проследява цивилизационните разлики, като дава темпераментна картина на нравите. Талантът му на хуморист и психолог проличава и в анекдотичната книга "Бай Ганьо", в която създава образ на герой, оспорван и до днес, но превърнал се в нарицателно име за различни проявления на човешкия и националния характер. Алеко Константинов е автор на пътеписи за красивата българска природа, на разкази, както и на множество фейлетони. "Пази, боже, сляпо да прогледа", "Разни хора, разни идеали", "Страст", "Честита Нова година!" са емблематични за Алековия граждански патос и за тънкото му чувство за хумор, ирония и самоирония, които го правят четен и до днес. Превежда от руски и френски език. Алеко – будната съвест на народа.Нравствената чистота и активната гражданска позиция го подтикват да критикува остро моралния упадък и нравствената деградация на обществото през последните две десетилетия на 19 век.


Осн.теми и проблеми: 1.Нравствената деградация в обществото: фейлетоните „ Разни хора,разни идеали” -1,2 и 3,”Страст” 2.Политиката на Фердинад – „Миш-маш”,” Херострат II”, „ Що значи;Народът ликува” 3.Политическите машинации по време на изборите: „По изборите в Свищов” 4.Бай Ганьо – рожба на времето на първоначално натрупване на капитала.В първата част на книгата „ Бай Ганьо тръгва по Европа” героят е смешен и жалък в незнанието, в просташката си безпардонност,в нахалството и пълната липса на възпитание и елементарна култура на поведение,което изпъква още по-ясно на фона на европейските култ.традиции.Завърнал се в България,героят вече показва своето истинско лице – на безпринципен и арогантен политически играч,на човек без морал и съвест,устремил се с всички средства към политическата власт,от която търси само облаги за себе си.Страшното лице на новите бълг.политици,натрупали богатството си чрез мръсни сделки и далавери, които не се срамуват от всякакви средства,за да ,манипулират и подчинят общественото мнение, за да яхнат полит.власт.В това число влизат не само продажната журналистика,но и политиците, полицията и армията,страхливата и подла администрация.

• Пенчо Славейков ( 1866- 1912) - Жрецът - воин Пенчо Петков Славейков е роден на 27.04.1866 г. в Трявна. Той е най-малкият син на възрожденския поет и общественик Петко Рачов Славейков, от когото наследява много като човек, гражданин и творец. Учи в Трявна и Стара Загора, където през 1876 г. баща му е назначен за учител. Преживяното в Стара Загора по време на Руско-турската война остава завинаги в съзнанието на бъдещия поет; тези "враснали тъй дълбоко в душата спомени" служат на Славейков при работата му върху "Кървава песен". След края на войната писателят се премества в Сливен , а през 1879 г. — отново в Търново, Направление – индивидуализъм, естетика на модернизма, Кръгът „ Мисъл” (заедно с Яворов,д-р Кръстев и Петко Тодоров” Особености на Модернизма: субективност на светоусещането,фолклорна стилизация,творчеството е елитарна дейност за посветени,далеч от прагматизма и


посредствеността.Творците провядват идеята за” чисто изкуство” и за твореца, който е издигнат на пиедестал.Той има мисия да носи висша духовност и култура,идеала. Философията на Ницше и Шопенхауер е в основата на новото направление в бълг.литература. Осн.теми и проблеми: 1.Страданието – водеща тема.За поета то е изпитание,което прави личността силна,води към духовно усъвършенстване и познание.То е начин да спасиш духа си 2.Самотата и свободата –свободата е национална ценност и път към безсмъртието (като у Ботев).Но творецът обикновено остава неразбран от тълпата 3.За личността на твореца – творецът е горда и самотна личност,която търси истината за вечните въпроси на битието,далеч от битивизма и преходното Творби: Поемата „Ралица” – нравствените ценности на българина,силата на духа на българката в патриархалния свят.Но Ралица е разкрита и в духа на Индивидуализма като силна духом жена,която устоява на трудностите и калява духа си като истинска модерна жена Лирически миниатюри в цикъла „ Сън за щастие” – сливането на човека с природата,мотивът за съня,за бляна по щастие и покой.Лир.Аз се стреми към сливане с всемирната хармония „ Спи езерото”,” Ни лъх не дъхва над полени” Философски поеми : „ Микел Анжело”, Cis Moll”,

поезия: “Cis moll”, “Ни лъх не дъхва над полени”, Спи езерото; белостволи буки”, “Самотен гроб в самотен кът”; поемата “Ралица”;

• Пейо Яворов 1878 – 1914 Пейо Яворов е роден на 1 януари 1878 година в град Чирпан. Завършва V (IX) клас в Пловдив. От 1893 до 1901 г. работи като телеграфо-пощенец, сменяйки различни селища — Чирпан, Стара Загора, Сливен, Стралджа, Анхиало (Поморие), София. Междувременно разпространява левите идеи сред младите хора, а след 1897 г.


влиза в контакти с ВМОРО. Първоначално е редактор на различни издания, свързани с македоно-одринското революционно движение — в. Дело, в. Свобода или смърт, в. Автономия, в. Илинден.Озовал се в София със съдействието на д-р К. Кръстев и П. П. Славейков, Яворов става сътрудник и редактор на най-доброто литературно списание от онова време — сп. Мисъл. През 1901 г. издава първата си стихосбирка "Стихотворения", чието второ издание от 1904 г. е предговорено от П. П. Славейков. Символистичната поезия на Яворов, метафизична, пропита с дълбок скепсис и "прозрения" за "вечните въпроси що никой век не разреши", променя радикално българското литературно мислене и налага нов начин на писане. През 1910 г. излиза от печат антологичната книга на поета "Подир сенките на облаците", чието второ издание от 1914 г. представя равносметка на поетически път, съпоставим само с този на Ботев. Чувствителната душа на поета трудно привиква със суетата и нищетата на литературните и светските нрави в столицата. Лора Каравелова, дъщеря на държавника Петко Каравелов, с която се венчава през 1912 г., малко преди да замине за фронта в Кюстендил, е жената, чиято любов се оказва фатална за него. Запазената кореспонденция между тях, сама по себе си литература, свидетелствува за една пламенна и бурна любов, белязана с много съмнения и много страсти. Трагичният край идва на 29 ноември 1913 г., когато Лора се застрелва, а Яворов прави опит да се самоубие. Изстрелът само пронизва слепоочието и го ослепява. Съкрушен от съдебния процес и от мълвата, която го обвинява, че е убиец, на 29 октомври 1914 г. поетът взема голяма доза отрова и се застрелва. Така приключва равносметката си с живота, но не и с литературата големият български поет — Пейо Яворов Два периода в творчеството му – Първи период - Социални и патриотични теми: поема Градушка”, поема „На нивата” “Заточеници „Арменци” Втори период - Символизъм, Индивидуалистични души”,“Сенки”,“Песента на човека”, „Маска”;

мотиви:

Две

Основни теми и проблеми: 1.Селският живот, социалното страдание – 2.Националноосвободителните жертвоготовност

борби

в

Македония

страдание

и


3.Субективният свят на човека ,изтерзаната и раздвоена душа , доброто и злото съжителстват неизменно,,страданието, което е изначално ,липсата на духовни ориентири, на спасение.Духовната криза на Аза, трагическата му самота 4.Любовта – спасителна и погубваща „ Ще бъдеш в бяло, „ Две хубави очи” „ Пръстен с опал” Герои: Страдащият селянин,жертва на соц.неправда Борецът за свобода Лир.Аз – трагическо безверие,безнадеждност, самота.Той непрекъснато се самоанализира,в конфликт е със света и със себе си.Той е съмняващия се човек, у когото се борят две души : на ангел и на демон.Ключови думи: нощ,сянка,кошмар,видение,смърт,сън

• Елин Пелин 1878 - 1949 . Елин Пелин е един от най-големите художници на българското село, майстор на късия разказ в българската литература. Опознал в детайли селския бит и душевност, зад идиличното и битовото открива определени социални тенденции и написва първите си зрели разкази: „Напаст божия“, „Ветрената мелница“, „На оня свят“, „Гост“, „Андрешко“, „Пролетна измама“. Автор е на редица разкази, наситени с жизнерадостен и весел смях, в които се оглежда дяволитият български селянин, готов да се шегува и в най-тежките моменти от своя нерадостен живот — белег на несломената жизненост на българския национален характер. С особена симпатия Елин Пелин пише за тежката участ на селския учител — „Душата на учителя“, „Кал“, „Самичка“, „В интерес на просветата“. Една от основните теми е и черквата и представителите и?. Елин Пелин осмива и изобличава с ярък реализъм чревоугодничеството, пиянството, алчността, лицемерието - пороци, в които са затънали калугери и попове („Напаст божия“, „Братя“, „Изкушение“). Елин Пелин е художник с широк интерес към света; наред


с нерадостните страни на живота той описва и красотата в противоречивата пъстрота на действителността, поезията в селския живот.

Осн.теми и проблеми: 1.Светът на бълг.село – бедни и богати, градът и селото, „ Художник на бълг.село”, народопсихолог,който, показвайки социалната участ на селянина,достига до мъдри констатации за трайното в неговия психологически и духовен свят 2.Светът на бедния селянин от кр. на 19 и началото на 20 век– делникът, соц.неправда, страданието.Отночението към труда е определяща характеристика.Трудът е начин за оцеляване, дълг, но е и жизнена потребност, и ценностен ориентир за човека, и извор на духовна радост.Светът е остро социално разделен.Трудът обаче не носи удовлетворение и не прави човека богат.Реакцията на героите е – мълчаливо примирение ( Боне Крайненеца),стихийна съпротива и гняв ( „ Напаст божия”).Героите са жертви,страдалци,но и мечтатели,бунтари,веселяци,които обичат земята,обичат танците и веселието, мечтаят.Реалисти с непобедима жизненост и сила.Пейзажът е трети герой в творчеството му.

Творчеството на Елин Пелин е изследване на духовната същност на човека, на неговия интимен свят и на съприкосновенията му с природната и социалната среда. Произведенията на Елин Пелин са широко известни и в чужбина, преведени са на повече от 40 езика.. разкази: “Ветрената мелница” ( Лазар Дъбака,Христина, дядо Корчан), “Косачи” ( Благолажа), „Задушница ( Станчо и Стоилка на гробищата)”, “Мечтатели”( (Рустем), “На оня свят”( Дядо Матейко), „Андрешко” , “Чорба от греховете на отец Никодим”, “Занемелите камбани”; повестта “Гераците”( Йордан Герака, Елка, Божан,Петър, Павел, баба Марга).

• Димчо Дебелянов 1887 – 1916

Димчо Дебелянов е роден на 28 март 1887г. в гр. Копривщица.


В края на октомври 1912 г. Димчо Дебелянов постъпва в казармата на 22 пехотен тракийски полк в гр. Самоков. Две години по-късно е произведен в чин подпоручик. На 29.01.1916г. Димчо Дебелянов пристига на фронта където престоява около осем месеца. Загива на 2 октомври 1916 г. в боя близо до Демир Хисар като командир на рота на 29 години Дебелянов е поет символист. В поезията му от фронта доминира реализмът на поетическия изказ Осн.теми и проблеми: По жанр – елегии.Страданието .Копнежът по вечната и непостижима красота, по отминалите дни на детството и чистата любов Военна поезия – Първата светован война е нов етап в творчеството му.Хората са сурови и силни воини,изпълнени с болка и човечност Герои: Лир.герой – страдащ от своята самотност, примирен със страданието, с безсмисленото съществуване в света – затвор.Раздиран от вътрешни противоречия, той се лута спомен и реалност,трагична е невъзможността за хармония между света на аза и външния свят.Светът на детството е свят на изгубения рай на душата и пътуването към него е възможно само в съня, в спомена и в мечтата поезия: “Черна песен” , “Пловдив”, “Да се завърнеш...” , “Помниш ли,помниш”, "Спи градът", „Миг”, поезия от фронта - „Един убит”, "Сиротна песен", „Тиха победа”;

• Христо Смирненски 1898 - 1923

От 1915 г. по примера на по-големия си брат Тома Христо започва да сътрудничи на хумористичните издания - най-напред на вестник "К во да е", където за пръв път се подписва с един от най-известните си псевдоними като хуморист - Ведбал. От следващата година той публикува хумористични стихове и фейлетони в "Българан", ""Смях и сълзи", " Необикновено находчив и плодовит, Ведбал, въпреки младостта си, става един от най-търсените и популярни за онова време хумористи. През 1917 г. за пръв път се подписва с псевдонима Смирненски, с който


остава в класиката на българската литература. През 1918 г. излиза първата му книга "Разнокалибрени въздишки в стихове и проза". Силно въздействие върху идейното развитие на младия поет оказват Октомврийската революция и Войнишкото въстание през 1918 г. Цивилният живот не предлага много радости на младия хуморист. Червен смях". Участието на Смирненски в списването му има решаващо значение за него - хуморът му става все по-социално насочен... В края на февруари 1922 лирическата сбирка на Смирненски "Да бъде ден! Пролетарски идеи, реализирани със символистична образност (мотиви,образи) Постмодернизъм Осн.теми и проблеми: 1.Социалното страдание – градът е капан и гробница за душите.Хората са жертви на социалната неправда, те са унизени и оскърбени и страданието ги превръща в жертви – уличната жена, малките гаврошовци, слепият музикант,малката цветарка , Жълтата гостенка "Цветарка", "Зимни вечери";", "Стария музикант", 2.Образът на революцията – гневът на масите е показан във вселенски мащаб,като грандиозно усилие. Старият свят ще бъде разрушен,ще настане един световен Апокалипсис, резултат на народния гняв, след който ще настане нов ред на земята.Светът ще стане територия на справедливост и съзидание, а човекът ще стане господар на собствения си живот.Правдата и свободата ще се възцарят на земята, ще възтържествуват справедливостта и доброто между хората - „Да бъде ден!”, "Ний", „Йохан”, "Юноша", Градът тук се превръща в територия на борбата между онеправданите и техните потисници Герои :жертвите на града и тълпите ,които в поезията на Смирненски са обобщено название на угнетените, устремени в своя свещен гняв срещу всяко потисничество.Тълпите са опасна и велика сила,която ще разруши стария,несправедлив свят, и ще преобърне световната подредба.Тълпите са обобщено название наколективния гняв и устрем • Гео Милев Гео Милев (Георги Касабов Милев - 15.01.1895, Раднево - след 15.05.1925 - София) Роден е в учителско семейство.


На 29.04.1917 ( Първата световна война) неговият пост е открит от англичаните и е подложен на артилерийски огън. Милев е тежко ранен и загубва дясното си око. Гео Милев издава списание "Везни" (1919-1922), което се оформя като трибуна на символизма и експресионизма в България. Под влияние на новата общественополитическа обстановка в страната пред 1922-23 възгледите му еволюират. Промяната в светогледа му е отразена на страниците на сп. "Пламък", което започва да излиза през януари 1924 г. В него Гео Милев печата статии, "Грозни прози", поемата "Септември", началото на поемата "Ад". Заради поемата "Септември" книжка 7-8 на сп. "Пламък" е конфискувана, а Милев е даден под съд. През януари 1925 г. списанието е забранено, на 15 май е арестуван от полицията и изчезва безследно; убит и заровен в общ гроб в Илиянци. Осн.направление: експресионизъм.Модернистично направление след края на Първата световна война,което отразява кризиса на ценностите.Бунтът във всичките му форми.В един жесток свят човекът е загубил своята самоличност,станал е част от масата.Естетизирането на грозното и поетиката на шока са резултат от желанието да се провокира съзнанието,да се постигне емоционален натиск върху читателя.Призив за оварваряване на литературата поемата "Септември" осн.теми и проблеми:Лирическа поема в 12 части.Изразява трагизма на самопознанието на човек и народ, разкъсаното единство на родовото пространство,сблъсъкът между варварството и жестокостта,породени от несправедливостта на социалния ред, на държавната машина,която убива обявилите се срещу неправдата на властта. Ключови понятия: Бунтът,осъществен на различни равнища,превърнат в естетически принцип,бунтът като гражданска позиция.Синтез на обективно – историческото и филисофско-символното разбиране. Основни опозиции:Мрак – светлина, Нощ- ден, Човек – народ.Бог – човек, вяра – неверие.Поетът създава огрубен,първичен,деформиран образ на народа, но този образ носи енергията и устрема за промяна на реда в света,за мисията на човеците да разрушат света на неправдата, за да възтържествува свободата на духа. Поп Андрей – единственият истор.достоверен образ в поемата.Посредник между бога и хората, величествен, могъщ, символ на човешката сила и стремеж към свобода.


Ролята на метафорите

• Атанас Далчев Атанас Далчев е роден на 12 юни 1904 г. в Солун Първа стихосбирка „Прозорец“ 1926 г. Творчеството му се ражда като съпротива срещу символизма, но в него се откриват мотиви и образност от това направление.Диаболизмът (естетиката на грозното,ужасното,призрачното) помага на поета да преодолее естетиката на символизма и да разкрие проблемите на модерното съзнание Осн.теми и проблеми:философска поезия,поставя на първо място проблема за човешката самота.Животът е отсъствие, липса на връзка с другите, отчуждение и изгубен смисъл.Размислите му са реализирани чрез конкретни предмети, вещи от бита: прозореца, огледалото, вратата, балкона,книгите, часовника. Герои:чрез взиране във вещите, които бележат човешкото присъствие, Далчев изгражда сложен философски свят на човешкото.Героят му е самотникът,който отсъства от света, няма име, няма бъдеще и се пита кой е той всъщност.Смъртта е неизбежна и обезсмисля всяко усилие, вещите говорят за един отминал живот,изгубил смисъл.Интелектуална поезия, която назовава сложни душевни състояния на модерното съзнание

поезия: "Прозорец", "Болница", "Стаята", "Къщата", "Повест", "Книгите", „Камък”, „Дяволско”; • Елисавета Багряна 1927 г. – стихосбирката „ Вечната и святата” Лириката й покорява с първичната стихия на пориви и чувства, с размаха на младост и волност. В стиховете й се усеща пълнокръвният пулс на здравия земен човек, изпълнен с жизнена сила и радост, стихийно материалистичен в своето светоотношение и светоусещане. Поетесата не търси смисъла на нещата някъде извън тях, в скритите тайни на други светове - тя възприема света с непосредствения трепет на своите сетива, готови да приемат като висше благо даровете на живота. Изразителка на виталността и устрема на следвоенните


години, нейната самобитна и ярка лирическа героиня има корени в дълбоките недра на народната душевност. Светлият й оптимистичен поглед и непоколебимата устойчивост срещу несгодите на живота са черти, пресъздадени от литературната класика като отличителни белези на българският национален характер. Оттук и естествеността, с която прозвучават в лириката на Елисавета Багряна стихове с народно песенен стил. Душевността на лирическата й героиня непосредствено прелива от облика на съвременната жена към чертите на жената от народа (цикъла "Старонародни образи"). Образът на родината е неотменима част от душевния свят на поетесата ("Моята песен"). Герои: жената има душа на птица, стреми се към свободата, към широкия свят,освобождава се от покорството, от единствената грижа да бъде домакиня и майка.Тази жена е непокорна и горда, тя носи скитническата кръв на своите деди, но същевременно е силна и вечна като земята, която я е родила. поезия: "Кукувица", "Стихии", „Потомка”, „Вечната”;

• Йордан Йовков Роден е в с.Жеравна.Участва в Балканската и Междусъюзническата война като командир на рота сборниците „Последна радост“, „Старопланински легенди“ ( 1927), „Вечери в Антимовския хан“, „Женско сърце“ и романите „Чифликът край границата“, „Ако можеха да говорят“, както и незавършения роман „Приключенията на Гороломов“, драмите „Албена“, „Боряна“, „Обикновен човек“ и комедията „Милионерът“. Осн.теми и проблеми:Любовта, Доброто,Красотата, а ключови думи : мълчанието, гледането, проглеждането, усмивката, очите.Знакови образи:Кръстопътят и Пътят, Равнината и Планината.Основен мотив: Красотата ще спаси света.Като творец се свърза с 30-те години с идеята за връщане към родното.В неговите разкази особена роля заемат споменът,легендата, митът.Синтезът на символистично и реалистично са налице в текстовете му. Герои:образите са дадени не в момента на ставането, а след промяната, когато събитието вече е отминало, през погледа на друг герой.Йовковият герой е „ гледащият” и „ проглеждащ” човек, който с душата си разбира посланията на света.Вглеждайки се, героят става по-добър, по-милостив, познава любовта и прошката.Той е не само художник,но и мъдрец, защото умее да разчете


знаците на битието и Божия промисъл.Най- важна е любовта между хората, тя надмогва смъртта и страданието. разкази: "Песента на колелетата" , "Последна радост", "Шибил" , "През чумавото", "Индже", "Албена" ,"Другоселец", "Серафим";

• Никола Вапцаров Никола Йонков Вапцаров, поетът на морето и машините, е роден под най-високия връх на Пирин в гр.Банско през 1909 година. Баща му Йонко Вапцаров на младини, през 1903 и 1912г., заедно с поета Пейо Яворов, участва в борбата за свобода на още поробения по това време македонски край. Майката Елена, културна и образована жена, възпитава децата си в любов към труда, знанието и родината. От нея бъдещият поет е наследил интереса към литературата. Ученическите години на Никола Вапцаров протичат в трагичните бедни дни след Първата световна война. През януари 1940г. успява да издаде единствената си стихосбирка "Моторни песни". Веднага след 22 юни 1941г. - нападението на фашистка Германия – БКП мобилизира силите си за въоръжена борба. Вапцаров приема да участва в нелегална дейност.На 4 март 1942 г. домът му в София е обискиран и поетът е арестуван. Срещу него е повдигнато обвинение по чл.3 и чл. 16 от ЗЗД. На 23 юли същата година в тунела – стрелбище на Школата за запасни офицери в София заедно с други комунисти Никола Вапцаров е разстрелян. Осн.теми и проблеми:художествен документ на епохата.Темите: за Живота, за Човека, за Родината и Историята, за борбата на хората за справедлив и щастлив живот.Старият свят трябва да сиотиде, да бъде разрушен,защото носи страдание,защото разрушава човешкото у човека.До новия свят ще се достигне по пътя на революцията,чрез саможертвата ,която е цената на мечтаното справедливо и свободно живеене. Герои:Индивидуализирането на човешката съдба, драмата на обикновения човек в обикновени житейски ситуации.Малкият човек, живеещ сред моторите и машините,смазван от поробващата им сила.Той е на социалното дъно, но голямото страдание не го смазва, а го прави по-силен, то е опит,урок, който отваря очите и пречиства душата.Поривът за саможертва е в името на справедиливия живот, а Вярата е стожерът,който дава сила и смисъл на живота. Поетика:синтез между народностното като психология и драмата на модерния човек, постига психологически верен портрет на героя – поета – работник,


реализмът на лирическото изображение е приповдигнатост и емоционален реч,диалог,спор,разговорна реч.

съчетан с романтична патос.Публицистична

поезия: "Вяра", "Писмо"("Ти помниш ли...") ,„Песен за човека”,„Сън” , "История", "Завод", "Кино" , „Прощално”, „Борбата е безмилостно жестока…”; • Димитър Димов Димитър Димов е роден на 25 юни 1909 г. в град Ловеч. Определян е като „чудак“ от съучениците си и хранел нескрит интерес към книгите, физиката и химията. През 1918 г. майка му се жени повторно за Руси Генев — също офицер, както първия баща на писателя. Докато живее в София, Димов завършва гимназиалното си образование в Първа мъжка гимназия (1928). Пастрокът му завършва право и започва работа като тютюнев експерт — доходоносна професия, споделеният опит от която дава на младия писател познавателната основа за написването на найизвестната му творба. През 1928 г. Димитър Димов постъпва във Ветеринарномедицинския факултет на Софийския университет. През това време Димов е силно ангажиран и когато завършва през 1934 като доктор по ветеринарна медицина той вече е започнал работата си по роман. Междувременно постъпва на работа в Софийския централен бактериологичен институт, по-късно е командирован като микробиолог в Областната ветеринарно-бактериологична станция в Бургас. Председател на Съюза на българските писатели от 21 март 1964 до смъртта си. Димов е автор на над 20 научноизследователски труда, а след 1966 в архива му са открити нови планове и ръкописи за 2 книги върху теорията на отражението. От 1942 Димов сътрудничи с разкази, пътеписи, откъси от романи и драми във вестниците „Литературен глас“, „Литературен фронт“, „Мир“, „Народна култура'“, „Отечествен фронт“, на списанията „Септември“, „Театър“. Творбите му го представят предимно като майстор на психологическия и социалния роман. Писател с подчертано демократични позиции, Димов утвърждава в българската литература модерен художествен стил, който се отличава с психологическо проникновение, интелектуална задълбоченост, остра конфликтност и тънък усет към богатството на езика. Героите му, носители на силни чувства и амбиции, са детерминирани чрез социалните и нравствените стълкновения на епохата, за което оказва влияние както острото социално зрение на писателя, така и личното увлечение по идеите на Зигмунд Фройд, Фридрих Ницше, Анри Бергсон и творчеството на Октав Мирбо.


романът "Тютюн"

• Димитър Талев Димитър Талев е роден в град Прилеп, Македония, на 1 септември 1898 година. Расте в семейството на майстор железар и ковач. Негов брат е революционерът от ВМОРО Георги Талев. На 9 г. остава без баща. Балканската война, Междусъюзническата война и Първата световна война определят безсистемното му образование; учи с прекъсвания в Прилеп, Солун, Скопие, Стара Загора; завършва гимназия в Битоля през 1920 г. След гимназията Талев посещава лекции в чужбина по медицина и по философия. Следва по 1 семестър в Загреб и Виена през 1920– 1921 г. Изучава и завършва българска филология в Софийския университет през 1925 г. Талев не е бил много религиозен, но е споделял напълно моралните принципи на християнството. През 1927 е привлечен като коректор във в. „Македония“.През 1929г. поема поста редактор, а на следващата година става главен редактор. Димитър Талев става сътрудник към вестник „Зора” - най-авторитетният вестник по това време, вестникът на интелигенцията. Обявен е за националист и е изключен от Съюза на българските писатели. През октомври 1944г. е арестуван без официално обвинение, без съд и присъда, с упреци за „прояви на великобългарски шовинизъм“. Задържан е в Софийския централен затвор ,след това е изпратен в „трудово-изправително селище“ в Бобовдол . През октомври 1947г. Талев отново е арестуван . Здравословното състояние на Талев се влошава и той получава тежка язва. Въпреки това той е въдворен на работа в мина Перник, рудник „Куциян“ (1948). Там Талев е трябвало да се храни с варени кочани зеле без никаква мазнина. В тежките условия е щял да загине, ако не са го спасили съпругата му и сълагерниците/анархиста Христо Колев Йорданов-големия/. След 1948г. семейството му е изселено от София в Луковит. В края на 50-те и началото на 60-те години Талев е реабилитиран напълно.Той се посвещава на свободна писателска практика. Преодоляно е и враждебното отношение от страна на властта. Талев е отличен със званията „Заслужил деятел на културата”, „Народен деятел на културата”, става лауреат на Димитровска награда за 1959 г. Избран е дори за народен представител в V-то (31-то) Народно събрание през 1966 г. Умира на 20 октомври 1966 г. в София.


романът „Железният светилник”


Автори и произведения без Талев и Димов