"Narodniat sud" nad zlodeia Grancharov

още веднъж прочета във ваше изказване мой думи при това с мнение, че някой ме е накарал да кажа или да направя каквото и да било няма да се разберем... Мисля, че не сте глупав човек и много добре знае за какво говоря... :) Ангел Грънчаров каза: Каква е Вашата компетентност, г-н Кмете, та давате толкова квалифицирана и меродавна оценка на моето преподаване? Вие нима сте специалист в същата област?! Да не би вече да следвате философия? Опази Боже! А иначе тия двамина-тримца от всички мои ученици – аз в кариерата си съм преподавал на хиляди! – които демонстрират тук такова показно недоволство от моето преподаване, интересно е, че сами не съзнават огромното противоречие, в което изпадат, т.е. не съзнават как сами опровергават своята теза. Възхитително е как не съзнават това! Моето преподаване се опира на сократическия диалогичен метод, в моите часове текат чудесни дискусии, има пълна свобода на изразяване на най-различни становища, позиции и пр. Разбира се, се изисква всеки да опитва да аргументира позицията си, да търси най-силните аргументи и пр. Та ето сега противоречието и самоопровергаването на тези двамина-тримца "показно недоволни" бивши мои ученици: ами дори и с тях аз успях тук от известно време да проведа интересна и много показателна дискусия, ето, предразположих ги да си кажат каквото мислят, на тази страница на гимназията до този момент не е водена, по моето възприятие, по-смислена и разгорещена дискусия, в която дори в един момент не издържа да се включи дори нашата толкова любезна директорка! Значи какво излиза: хем не харесват моя стил на преподаване, хем с увлечение дискутират с мен – и сами по един чудесен начин се самоопровергаха! :-) Сиреч, сами обориха тезата си, че моите часове били скучни, не знам какви си и прочие глупости, които им дойдоха на акъла – и които те без замисляне повтаряха сякаш в несвяст. Вярно, отрази им се това, че докато са били мои ученици, предполагам, са мълчали навъсени и не са се възползвали от шансовете, които са имали в моите часове, именно да повишат диалогичната и мисловната си култура, но проблемът за това вече си е изцяло техен. Имам много, твърде много мои ученици, които с огромно желание са участвали в дискусиите в моите часове, преживели са техния благотворен ефект върху мисълта си, тия мои ученици станаха какви ли не, постигнаха много, изучиха се и станаха известни адвокати, учители, университетски учени, дори философи. Тъй че всичко е индивидуално, който се е възползвал от свободата и от шансовете, които всички ученици имат в моите часове, печели, който не се възползва, губи. Така е в живота. И този, който се е провалил, след това недоволен мърмори... срещу мен, аз съм му бил виновен и прочие малодушни оплаквания. Докато достойният човек винаги търси проблема в себе си, който е разбрал свободата си, поема пълната отговорност и цялата вина за всичко, което е постигнал – или не е постигнал. А не се самооправдава малодушно, търсейки оправдания или мърморейки че друг му бил виновен за 33