Page 1

ИНФОРМАЦИОНЕНЪ И АНАЛИТИЧЕНЪ ВЕСТНИКЪ

БРОЙ 8, ГОД. 5, 2013, 15 АПРИЛ, ПОНЕДЕЛНИК, Ц.2 ЛВ.

Тоя банкянски тъпунгер Боко, след като доказа даже и на децата, че не умее да управлява, че пропиля златни шансове на държавата, след като съсипа всичко, което можеше да бъде съсипано, след като управляваше държавата като бандит, сякаш тя е мафия, след като се провали по абсолютно всички линии, след като сдаде властта като най-презрян страхлив дезертьор, сега има наглостта да иска нов мандат – може ли да има по-голям гьонсуратлък от неговия?! И се питам също и най-вече: що за идиот следва да си като гласоподавател за да се довериш точно на такъв наглец?! Щото ние, избирателите, можем да му отрежем квитанциите така, че повече изобщо да не смее да си помисли за власт – какво още има да досъсипе та отново да му даваме властта?!

Изцяло споделям тази мисъл на Margarita Krasteva: Някои си мислят, че политическата ситуация и предстоящите избори са сложни, а всъщност нещата са много прости и те се виждат с просто око за тези, които имат ум в главата – и могат да разсъждават. В крайна сметка изборите се свеждат до това: ВСИЧКИ СРЕЩУ КОСТОВ! Мафиотската държава България е впрегнала целия медиен, политически, икономически и пропаганден ресурс срещу Костов, ДСБ и неговите привърженици. Не е лесно да си открит привърженик на Костов в днешни времена на уж демокрация. Знам го от собствен опит. Започват да се вадят компромати срещу теб, да тормозят семейството ти, да те представят такъв, че да не можеш да се познаеш. Това важи за хора на някакъв обществен пост или служба. Ето защо мисля,че при проучванията малко хора публично си признават, че са привърженици на Костов и ДСБ. С това искат да избегнат потенциален тормоз върху себе си и своето семейство. От друга страна истеризацията срещу Костов показва, че… (На 2 стр.)


ГЛАВНИЯТ СМИСЪЛ НА ИДВАЩИТЕ ИЗБОРИ: ВСИЧКИ МЕКЕРЕТА НА ОЛИГАРХИЯТА И МАФИЯТА СА СРЕЩУ КОСТОВ! … неговата популярност расте, че ДСБ разширява влиянието си и вече представлява реална политическа сила, която не само ще влезне в следващия парламент, ще играе съществена роля в управлението. МОЛЯ ТИ СЕ, ОТ ДУШЕГУБНИ БЕДИ И МЪКИ МЕ ИЗБАВИ, СВЕТА БОЖИЯ МАЙКО!

Пречиста, поток сълзи, който да очиства нечистотата на душата ми. Непрестанно ти принасям от сърце въздишки, бъди усърдна, Владичице! Приеми моята молитва и я принеси на милосърдния Бог. Ти, която си по-висша от ангелите, направи ме да бъда над светските неща. Светоносна небесна Закрило, осени ме с духовна благодат. Ръце издигам и устни, осквернени от нечистота, отварям за похвала, Всенепорочна. От душегубни беди ме избави, като усърдно молиш Христа, на Когото подобава чест и поклонение, сега и винаги, и во веки веков. Амин. 09 април 2013, вторник

10 април 2013, сряда ДВЕТЕ ВЕЛИКИ ДАМИ КРАЛИЦА ЕЛИЗАБЕТ II И МАРГАРЕТ ТАЧЪР: ВЕЛИЧИЕТО НА БРИТАНИЯ 10 април 2013, сряда

*** Св. Малинов: Защо избрахте да се присъедините към Консервативната партия? Бихте ли ни казали нещо повече за произхода на вашите политически идеи и убеждения? Има ли някакви събития или личности, които смятате, че са оказали найголямо влияние върху формирането на Вашата политическа ориентация? М.Тачър: Никога не бих могла да бъда нещо друго освен консерваторка. За мен Консервативната партия представлява пътя на свободата. Моят баща – бакалин и кмет на родния ми град Грантъм – бе твърд консерватор. Естествено от ранна възраст виждах политиката през неговите очи. Никога не съм имала никакви съмнения, че социализмът е вредно учение, така както никога не съм се съмнявала, че най-сигурната преграда пред него са индивидите, готови да поемат отговорност, здравите семейства, религиозната вяра и местните общности с дълбоко вкоренено чувство за граждански ценности. Това бе средата, в която израстнах и политическите ми убеждения бяха формирани от нея. Св.Малинов: Има ли някакъв конкретен момент в миналото, когато взехте решение да станете политик? Каква беше мотивацията Ви, за да вземето подобно решение?

Молитва към Пресвета Богородица Възпявам Твоята благодат, Владичице, и Те моля: просвети моя ум. Насочи ме право да ходя по пътя на Христовите заповеди. Укрепи ме да бодърствам в песен, която прогонва съня на унинието. С Твоите молби, Богоневесто, развържи мене, свързания с веригите на грехопадението. Денем и нощем ме пази, като ме избавяш от враговете, които ме нападат. Ти, която роди Животодателя Бога, оживи мене, умъртвения от страстите. Ти, която роди незалязващата Светлина, просвети ослепялата ми душа. О, дивна палато на Господа, направи ме дом на Божествения Дух. Ти, която роди Лекаря, изцери многолетните страсти на моята душа. Обхванат от вълните на житейската буря, насочи ме в пътя на покаянието. Избави ме от вечния огън, от злия червей и от ада. Не допускай да стана радост на бесовете, понеже съм провинен в много грехове. О, Пренепорочна, обнови мене, изхабения от безчувствени съгрешения. Умоли Владиката на всичко да отстрани от мене всяка мъка. Удостой ме да получа небесно веселие с всички светии. Пресвета Дево, чуй гласа на твоя непотребен раб. Давай ми,

Не го знаех. Не се бях замислял за това. Но ако е вярно, то още по-малко имам право да пазя за себе си този вълнуващ разговор, който публикувах в пилотния брой на сп. Разум през 2002 г. Споделям го днес, в памет на баронеса Тачър.

ЗАВЕТЪТ НА ЖЕЛЯЗНАТА ЛЕДИ Интервюто на Маргарет Тачър е дословна препечатка, взета от тук: Найсигурната преграда пред вредното учение на социализма са хората, готови да поемат отговорност, здравите семейства и религиозната вяра. То ще бъде използвано за целите на обучението по гражданско образование на българската младеж, поради което ми се иска да стигне и до читателите на в-к ГРАЖДАНИНЪ. Вярвам, че интервюиращият (г-н Малинов) едва ли ще възрази срещу една такава цел. Наскоро един приятел журналист ми каза: - Знаеш ли, че си единственият българин, взел интервю от Маргарет Тачър?

М.Тачър: Спомням си много ясно кога ми “просветна”, че ще преследвам политическа кариера – нещо твърде необичайно за момиче със сравнително скромен произход като моя. Бях се върнала след следването си в родния си град и след някакво парти един приятел каза, че сигурно искам да се занимавам с политика. “Така е” – отвърнах аз. Това бе първата стъпка по един дълъг път. Св.Малинов: Вие изиграхте важна роля във вътрешно-политически план в много трудни времена. Давахте ли си сметка за обхвата и дълбочината на промените, които започвате? Очаквахте ли нещата да отидат толкова далеч за толкова кратко време? М.Тачър: Ние знаехме какво трябва да се направи. Знаехме какво трябва да се промени. Но не знаехме колко време ще бъде нужно – истината е, че не можехме да знаем, защото правехме нещата за първи път. Нито един политик в условията на демокрация не се бе опитвал да даде заден ход на


3 социализма, който преди това е имал такова влияние в страната му, каквото социализмът имаше във Великобритания през 70-те години. Св.Малинов: Ние всички помним известната реч на Роналд Рейгън, когато той нарече Съветския съюз “империя на злото”. Но много българи помнят също така и истеричната реакция на тази фраза от страна на тоталитарната пропаганда по това време. Защо Съветите бяха толкова разстроени от тези три прости думи? М.Тачър: Това, което Съветите не можаха да понесат, бе, че президентът Рейгън каза истината. Съветският съюз наистина бе империя – той не бе “съюз на републики”, а представляваше държава, основана на военни завоевания и поддържана със сила. И тя наистина бе зла. Отвратително е да лишаваш хората от тяхната свобода, от тяхната идентичност, а в милиони случаи – и от живота им; но точно това направи комунизмът. Президентът Рейгън каза, че Западът е въвлечен в морална битка; и понеже моралните битки не признават компромис, то това бе лоша новина за Съветите. Св.Малинов: Вие публично сте изразявали своите притеснения, че хората ще забравят какво се случи през 80-те след като ревизионистите пренапишат историята. Вие пишете и за преднемереното омаловажаване на Вашата роля и на тази на Рейгън и Кол, както и за неразбирането на ролята на Горбачов. Как да отдадем дължимото на историческата истина? Кой бе “архитектът на промените”? М.Тачър: Роналд Рейгън бе главният архитект на победата в Студената война. Другите, както и аз, също имаха своята роля. Това е вярно и за президента Горбачов, но важната разлика в неговата роля е, че президентът Рейгън и аз знаехме съвсем точно къде отиваме и накрая пристигнахме, където искахме. За разлика от нас, президентът Горбачов постигна разрушаване на комунизма, докато всъщност се надяваше само да го реформира и съживи. Това не е твърде сложна мисъл. Някои коментаториревизионисти обаче не желаят да я възприемат. Св.Малинов: Съществува някаква обща убеденост, че Русия ще осъществи свой уникален преход след комунизма, който ще се различава от тези в източноевропейските страни. Какво мислите за икономическите реформи в Русия? Трябва ли Русия да се присъедини към НАТО? М.Тачър: В сферата на икономическите реформи бе постигнат напредък през първите години докато Елцин беше президент,

но след това те бяха забавени и дори върнати назад. Скоростта на промените се увеличи при президента Путин. Той има няколко великолепни икономически съветници, които наистина знаят какво представлява капитализмът и от какво се нуждае. Доволна съм, че Западът се радва на подобри отношения с Русия. Събитията от 11 септември 2001 г. показаха колко много общи неща имаме помежду си. Мисля обаче, че с включването на Русия, НАТО би станало много тромава организация. Подобре е [между Русия и НАТО] да има добри двустранни връзки. Св.Малинов: Във Вашата последна книга Държавническо изкуство се спирате на “новата доктрина за международната общност”, обявена от Тони Блеър в Чикаго през 1999 г. Наричате я “рецепта за стратегически безпорядък” и предричате неизбежния й провал. Защо смятате, че тези международни a ла Блеър идеи са толкова опасни? Не са ли те просто красиви думи, които много леви лидери произнасят, но нямат намерение да следват в своята политика? М.Тачър: Убедено вярвам, че понякога Западът – Америка и нейните съюзници – трябва да осъществява военна намеса. Както намесата в Косово, така и намесата в Афганистан, например, отговаряха, според мен, на ключовите критерии – бяха поставени на карта реални интереси на Алианса, ставаше дума за ясни морални принципи и двете операции можеха да бъдат успешно завършени. Но ние не можем да приемем като наш дълг да се намесваме навсякъде, където държавите се управляват лошо. И ще бъдем много глупави, ако позволим тези решения да се интернационализират по такъв начин, че националните интереси и практическите съображения да бъдат задушени от дипломация и бюрокрация. Твърде идеалистичните слова на г-н Блеър, ако бъдат следвани в политиката, могат да доведат до това. Св.Малинов: В Държавническо изкуство Вие призовавате за фундаментално предоговаряне на връзките на Англия с Европейския съюз. Изглежда голяма част от Вашите съотечественици споделят дълбокия Ви скептицизъм към ЕС след като в публицистичното предаване “Панорама” по ББС (съвсем скоро след публикуването на книгата Ви през март) зрители от цялата страна гласуваха против присъединяването към общата валута. Виждате ли бъдещето на Обединеното Кралство в Европейския съюз? Каква трябва да бъде позицията на Консервативната партия по този въпрос? М.Тачър: В своята книга извеждам няколко цели, които трябва да бъдат преследвани

при предоговарянето на условията за членство на Англия в Европейския съюз. По същество бих искала да видя Англия като страна, която преследва собствените си интереси и същевременно свободно си сътрудничи с други страни в и извън Европа. Ако не е възможно това да се осъществи в рамките на Европейския съюз, то тогава ние трябва – и бихме могли без особено големи трудности – да напуснем ЕС. И никога не трябва да приемаме еврото, което с един удар ще разруши нашия икономически суверенитет. Св.Малинов: Вие произнесохте една от най-силните си речи по време на дебат в Палатата на общините по повод внесен вот на недоверие, когато, защитавайки 11-те години на своето управление, казахте: “Ние върнахме на хората контрола върху техния живот и върху средствата им за препитание”. Не е ли всъщност това крайната цел на консервативната политика? М.Тачър: Да. Заставам зад тези думи. Те остават едно добро описание за това какво е консерватизъм на практика. Св.Малинов: Добре Ви е известно, че консерватизмът твърде често се описва като нещо статично и защитаващо статуквото. Тези характеристики не са много привлекателни за младите хора, които могат много по-лесно да се изкушат от левите идеи за радикална промяна. Как консерватизмът може да привлече младите? М.Тачър: Решаващата разлика между консерватизма и социализма (във всичките му разновидности) е, че ние искаме да дадем власт на индивидите, докато левите искат да дадат власт на държавата. Консерваторите ценят независимостта и свободата на хората повече от различните планове и проекти, които социалистическите политици и бюрократи искат да наложат. Консерваторите не виждат никакъв конфликт между този подход и вярата в идентичността, традицията и институциите. Историята показва, че мнозинството от хората, когато имат възможност да избират, в крайна сметка предпочитат да се откажат от корените си. Повечето хора вършат нещата така, както им харесва, но обикновено се оказва, че действат като консерватори. Това ми изглежда доста привлекателна перспектива за младите хора. Св.Малинов: Особено влиятелна част от Вашето интелектуално наследство е присъствието на морални аргументи при дискутиране на политически и дори икономически въпроси. Можете ли да конструирате морална защита на капитализма на свободния пазар?


4 М.Тачър: Капитализмът на свободния пазар може да бъде защитаван и обясняван по много начини – и това е правено от много мислители. Перифразирайки Адам Смит, ще кажа само следното. Засега той е единствената създадена система – ако изобщо е била [преднамерено] създавана – чрез която, преследвайки своите собствени интереси, отделните индивиди автоматично спомагат за осъществяване на интересите на всички останали. Св.Малинов: Като че ли съвременната левица се опитва да избяга от всякаква отговорност за комунизма. В България, както и в много други бивши комунистически страни, наследниците на Комунистическата партия претендират да бъдат по-прагматични и проницателни в един свят, създаден от онези, които всъщност се бореха срещу комунизма. Как да бъдат изобличени и отхвърлени тези фалшификации? М.Тачър: Социалистите и комунистите са най-безсрамните хора на света. След като създадоха толкова много проблеми, те се опитват да прехвърлят върху нас вината за трудностите, възникващи при решаването на същите тези проблеми. Трябва да изтъкваме, че неприятните преживявания, които съпътстват реформите, са грешки на старата система, а не на новата. Но ние не трябва да се отказваме да се изправим и срещу някои от проблемите, които твърде често съпътстват икономическите реформи – найвече корупцията в държавния апарат и беззаконието. Св.Малинов: Една от най-опасните идеи, останали като наследство от комунизма, е връзката в главите на хората между добродетелността и колективизма, убеждението, че неравенството е неморално и че е задължение на държавата да работи за повече равенство между нейните граждани. Как свободата може да бъде защитавана в такъв контекст? М.Тачър: Това е опасна грешка, която е трудно изкоренима. Бог дава на всеки индивид неповторим комплекс от таланти и способности. Ние трябва да разберем, че стремежът към равенство – с изключение, разбира се, на равенството пред закона – по необходимост влиза в конфликт със стремежа към свобода. Тъй като егалитарната политика предрешава резултатите, които би трябвало всъщност да зависят от избора и конкуренцията, то тя изисква потискане на свободата. По този начин егалитарната политика легитимира насилието от страна на държавата. Няма нищо морално в егалитаризма, понеже няма нищо морално в намаляването на свободата.

Св.Малинов: Преходът към демокрация и пазарна икономика в България лиши много хора от работните им места и от общото чувство за сигурност, давано от комунистическия режим. Предизвикателството на свободата и отговорността се оказа непосилно бреме за по-голямата част от тях. Как можем да защитим смисъла и продължаването на реформите след като левицата непрестанно атакува реформаторите като “жестоки и безсърдечни” хора, напълно лишени от “социална чувствителност”? М.Тачър: Отговорът на предишния въпрос е валиден и тук. Нужно е време, разбира се, за да може промяната да даде своите плодове. Бих искала да добавя още нещо. Няма нищо състрадателно в това да харчиш парите на някой друг. И няма нищо безсърдечно в това да оставиш хората да контролират своята собственост. Щедростта е атрибут на индивидите, а не на правителствата. Ако левите политици искат да докажат своето състрадание, то те трябва само да се откажат от заплатите си и да раздадат притежанията си на бедните. Очевидно те все не успяват да сторят това. БОГ ДА ПРОСТИ ТАЗИ ВЕЛИКА ЖЕНА: ЖЕЛЯЗНАТА ЛЕДИ МАРГАРЕТ ТАЧЪР!

Социалистите и комунистите са най-безсрамните хора на света. След като създадоха толкова много проблеми, те се опитват да прехвърлят върху нас вината за трудностите, възникващи при решаването на същите тези проблеми. Трябва да изтъкваме, че неприятните преживявания, които съпътстват реформите, са грешки на старата система, а не на новата. Но ние не трябва да се отказваме да се изправим и срещу някои от проблемите, които твърде често съпътстват икономическите реформи – най-вече корупцията в държавния апарат и беззаконието. Маргарет Тачър Ако консерватор не вярва, че частната собственост е един от фундаментите на личната свобода, тогава по-добре да става социалист и да приключваме с това. Маргарет Тачър

Най-сигурната преграда пред вредното учение на социализма са хората, готови да поемат отговорност, здравите семейства и религиозната вяра. БАРОНЕСА ТАЧЪР МОЖЕ ЛИ ДА СИ УЧИТЕЛ – И ЕДНОВРЕМЕННО С ТОВА ПРИЯТЕЛ С УЧЕНИЦИТЕ СИ? април 8, 2013

Безгрешни и ненаказуеми Дори когато провинили се другари и другарки знаят, че са направили грешка, дори когато самите те разбират, че не са си на мястото, висшестоящи инстанции се страхуват да наказват заемащите директорски постове. Защо? Какво става с един човек, който си мисли, че не подлежи на наказания? Позволява си всичко. Себеправедните, какво пише за тях в Библията? Прочетете сами. Нека тръгнем по хронологията на едно скорошно и вече забравено събитие: март – 4 Директорът на хуманитарната гимназия изгонва учител по английски. (грешка: Уволненията се съгласуват наймалко със синдикатите.) 5 март – Възмутени, родителите готвят подписка 6 март – искат среща с директора, получават отказ. (грешка) 7 март – родителите събират 600 подписа 8 март – учителите от гимназията излизат с изявление, че не подкрепят учителя по английски. (Грешка: Всичките 61 учители единодушно!) 11 март – по радиото директорът обявява, че не е допуснал грешка (грешка) Родители, ученици, хора, научили от медиите, протестират пред гимназията, танцуват и пеят Let it by, ученици четат есета. Всички – около 200 човека, искат оставката на директора


5 12 март – директорът обмисля оставка, но ще я хвърли, само ако натискът продължава (грешка: Защо под натиск, би трябвало по съвест?!) 14 март – омбудсманът на града се опитва да разреши проблема, той е на страната на учителя, но не може да го върне в училище поради нежеланието на колектива да се върне учителя Родителите искат втора среща с директора, той изпраща заместникдиректорка, която не изразява ясна позиция (грешка) 15 март – след проверка от инспектората се оказва, че учителят… не е уволнен! Факсът, който директорът твърди, че идва от министерството на образованието с искане за уволнение е фалшив. (грешка: Оказва се, че учителят е бил манипулиран и принуден сам да си подаде оставка. В медиите директорът говори за самоволно напускане.) 20 март – заместник-директорът и педагожката на училището заплашват учениците (грешка: на учителя с разформиране на паралелката, да внимават в картинката, защото още 4 години ще бъдат в училището…) 21 март – в училището учители вдигат кръвно, преподавателка по български език припада 22 март – пристига министърът по молба на родители. Говори с родители, насъбрали се пред училището, с директорите, с учителя, с част от педагогическия колектив. Обещава на Данев учителско място в града. Смята, че и двете страни са удовлетворени. Започва проверка в училището. Директорът уволнява, този път истински, учителя. (грешка) Междувременно от ръководството се потушават подписки, инициират се контраподписки, гонят се репортери. (грешки: Директорът събира често учителите, дори в почивни дни – грешка – оправят се пропуснати подписи в протоколи, дневници. Директорът твърди, че на бюрото му са депозирани молби за напускане от учители, ако учителят се върне.) Пресата отразява събитията редовно. По-късно министърът се отчита пред обществеността – от 8 април учителят ще работи (грешка: в английската гимназия, на мястото на учител, отсъстващ до края на годината. А после?) Директорът на английската гимназия отреагира – не е давал съгласието си, не е виждал въпросния учител. Резултатите от проверката в училището са още, или вече не са, на бюрото на министъра. Очаква се неговото решение дали ще се накаже директора. Решение

няма! (грешка: изминал е месец! Колко грешки допуснаха дотук нашите началници?) А един учител е уволнен само заради една грешка: танцувал е заедно с ученици. Може и да е виновен, но той се извини на обществеността. Дори да е виновен, направил е все пак, само една грешка. N.B. В този текст думата грешка бе изписвана с червено, при пренасянето се трансформира в черно. Христо Данев е принуден да подаде оставка защото е танцувал заедно с учениците си Харлем шейк. Директорката на училището заявява: „Не може да си учител и едновременно с това приятел с учениците”. Малко след това г-жа Соня Киркова добавя и следното изречение: „Или си майка, или си баща. Не можеш да си приятел със сина или дъщеря си.” Тези думи, признавам, ме пронизаха. Дори не съм съзнавала, че романът ми „Майките” е написан заради именно такива думи. Че точно тези думи са причина за самотата на днешните деца и на днешните млади хора, тази тяхна самота, която незабелязано и внезапно се трансформира в агресия и автоагресия. Не искам с нищо лично да засягам г-жа Киркова. За нея се чуват добри отзиви – добър учител, всеотдаен директор. Самият Христо Данев каза, че става дума за сблъсък на две различни гледни точки, за два различни мирогледа. Той е приятел със своите ученици. Възприема ги не само и не единствено като свои ученици, а и като личности – всяка със своите интереси и проблеми. Напътства ги и им помага, доколкото може. Живее до тях, вижда се извън училище, ходят заедно на джогинг в Гребната база, пият кола, говорят, обсъждат, понякога явно танцува с тях, понякога танцува явно не най-подходящия и благовъзпитан танц, но кой ли човек може да бъде застрахован, че винаги във всеки момент ще преценява и ще извършва единствено най-подходящото, найблаговъзпитаното за хората около себе си? Та нали тази именно негова неразумност доказва до каква степен той се чувства приятел с децата, чувства се един от тях. Кой учител е бил по-добър? Този, който си тръгва от нас с биенето на звънеца, или този, който остава след това с учениците и разговаря с тях? Дали щеше да бъде по-добър учител, ако им беше забранил този неприличен танц? Дали щяха да го послушат, ако им беше разпоредил да танцуват валс, както в един хубав стар филм? От какъв учител имат повече нужда децата? От такъв, който изговаря урока си и си тръгва, или от такъв, който след училище продължава да бъде с тях, да ги изслушва и е близо до проблемите им? Дали щеше да е възможно да е толкова близо до тях, ако се отнасяше морализаторски и беше започнал да ми обяснява колко

лош, неприличен и неморален е харлем шейк. Дали учениците щяха да му се доверяват истински? На формалното отношение те също отвръщат с формално. Децата са с изострена чувствителност за искреност. Той щеше да си е „изпял” урока и да е похвален от директорката, учениците пак щяха да си танцуват харлем шейк, но скрито, учителите щяха да ги накажат и да са доволни от себе си, че са постъпили педагогично. И колкото по-педагогично постъпват, толкова повече се разкъсва връзката между тях. Защо продължаваме да поставяме знак за равенство между морализаторство и педагогика? Няма по-добра педагогика от приятелството и любовта. Времето на неприличните танци отминава, приятелството и любовта остават. Когато станем на възраст и обърнем поглед назад, всички си спомняме с умиление за ученическите глупости, които сме вършили и които вече не бихме повторили. И именно защото Христо така всеотдайно върши работата си, именно защото отношенията между него и учениците не са формални, не се ограничават само в училищните часове и учебници, защото учителят скъсява дистанцията с децата, защото става техен приятел, защото отношенията им остават дълбоки, той е принуден да подаде оставка. Когато някой стигне до ядката, до най-важното, до същността на своята професия – той е принуден да подаде оставка. Какъв парадокс! Когато ставаш най-добър, най-пълноценен – теб вече не те търпят! Това е преминаване на недопустима граница според твоите директори. Именно затова трябва да бъдеш премахнат. Или в клишето, или вън! Отношенията с децата според многозначителните думи на директорката са между началник и подчинен. Между управляващ и управляван. Между господар и слуга. Г-жа Соня Киркова отнема правото дори на родителя да е приятел с децата си. Родителят е или баща, или майка. Майка и приятел според нея са несъвместими понятия. Според нея майката е началник на децата си – в онзи административен, чиновнически, премазващ смисъл. И ето тук слагаме пръст в раната. Именно заради това написах романа си за децата убийци. За децата, които израстват без приятели майки, без приятели бащи, без приятели учители. Написах романа си за онези деца, които знаят единствено, че трябва да се подчиняват – на майките си, на бащите си, на учителите си. Онези деца, които не знаят и няма да знаят, че освен подчинението и заповядването има и друг вид отношения – на приятелство, на топлота, на любов и внимание един към друг. Същото отношение на началник към подчинени наблюдаваме от страна на някои владици на църквата ни към божия народ. Същото отношение на господари към слуги наблюдаваме от страна на управля-


6 ващите към гражданите на държавата, от които уж произтича и на които принадлежи цялата власт. Именно заради това смазващо, безмерно смазващо и крайно унизяващо високомерно отношение се самозапали Пламен Горанов. Неговият вик на отчаяние е краен, екстремен, не би трябвало да бъде допускан. Но е факт, който прогаря съвестта ни. Съвестта ни трябва да е будна, не само за такива екстремни, крайни действия. Но и за ежедневните, уж невидими отблясъци на онова формално, сухо, празно, незаинтересовано отношение към другия, от което всъщност най-много боли. Теодора ДИМОВА, писател (В. „24 часа”, бр. 71 от 13 март 2013 г.) ОТНОВО ЗА СИТУАЦИЯТА В БЪЛГАРСКОТО ОБРАЗОВАНИЕ, В БЪЛГАРСКОТО УЧИЛИЩЕ 08 април 2013, понеделник

По публикацията Кои учители са любими и кои – всеобщо мразени? получих отзив от колега, преподавателка по западен език; публикувам го с надежда темата да не бъде забравена; иска ми се да се породи дискусия по тези необходими въпроси; ситуацията в българското образование, в българското училище съвсем не е бляскава, има безчет проблеми, които чакат своето решение; много трябва да се мисли и разговаря по тях; това не са излишни "главоболия", както обикновено изглеждат; та ето какво пише тази колега, на която сега-засега запазвам името й в тайна, понеже не съм я питал съгласна ли е да оглася какво ми е писала: Здравейте, как сте? Имах подобен случай в един клас. Мисля, че се страхуваха за оценките си най-вече, тъй като начините на преподаване при мен, както при вас, бяха различни. Налагаше се да мислят, не да зубрят и възпроизвеждат, това не им хареса и започнаха да се жалват. Директорите взеха тяхна страна, обсъждаха без мен с учениците работата ми, правиха анкети и във всичко това влагаха старание да внушат

на учениците, че видите ли, правя се на интересен преподавател, изисквам едва ли не всички да са отличници, не се справям, в смисъл не мога да се справя сама, както другите учители, разбирайте, некадърна съм, имплицитно казано. Оставих ги да предлагат те как да се организират часовете. Изпробвахме техните варианти за седмица всеки един. Разбраха, че при моя начин на работа имат най-голям шанс да получат по-високите оценки, а те бяха 12-ти клас. В отношенията ми с класа се бяха набъркали предварително колежките ми със същата специалност, преподавали досега. Не бяха си свършили добре работата, не успях да направя входен тест, защото предвиденият материал за 11ти клас бе заменен с друг. А ставаше въпрос за граматични единици, които в чуждият език са навързани като в математиката. Бяха озлобени, че входният тест разкри техни пропуски, насъскаха учениците. Събрах при директорите 2-мата предходни преподаватели и класа. Изясних случая, попитах ги на какво се дължи изначалната им злоба, пред мен бяха един подведен и слаб по успех клас, директор и 2-ма учители манипулатори. Никой не можеше да каже нещо оправдателно. Заявих, че независимо какви са причините, не желая повече да преподавам в този клас. И си излязох. Колежките сами ме потърсиха с молба да направим заедно входния тест за този клас и да отделя време да попълня, т.е. да преподам изпуснатите граматични единици, а това беше цялата граматика. Съгласих се. Директорът ме извика да поема отново класа и да снижа нивото максимално. Бях им казала че 7 от учениците не могат дори да четат и не знаят цифрите от 1 до 10. Стигнали са с тройки до 11-ти клас, за да не отчитат колежките ми двойки. Отстраних тези 7 ученика от часовете си. Тъй като не само те се държаха лошо, игнорираха ме и се провикваха се по време на час да разговарят с ученици от другия край на стаята за странични неща, освободих няколко от най-наглите. Стана трудно, защото не искаха да излязат, успях някак си. Не показвах с нищо колко съм ядосана и разстроена. Като останаха само 15-20 до края на годината, успявахме да работим криво-ляво. Струва ми се, че при вас не може да липсват факторите предубеденост от някои зли езици, ненамесата на ръководството всъщност говори за негативно отношение. Аз бих потърсила начин да комуникирам с администрацията и да потърся изход от създалата се ситуация чрез тях. Нека те се занимават с поведението на учениците ви, за това са там, това са преките им задължения. Вие се подчинявате само на Кодекса на труда, не на директори, а там пише кой какви задължения има. Да си свършат задълженията и да осигурят нормална обстановка в часовете, да разговарят

с ученици и родители на извънредна родителска среща, да предизвикат външни проверки... каквото й да направят, ще работи във Ваша полза. Не отстъпвайте. Избягвайте да осъждате който и да е, да не изземваме функциите на БОГ. Пригответе факти, които да говорят. И ако не ви разбират, не се огорчавайте, защото винаги сме изправени пред избор - да се ядосваме и самообвиняваме, или да пазим здравето си. Това са някои практични съвети, които сигурно вече знаете или сте приложили. Все пак ги написах. От написаното от Вас лъха чувство на неудовлетвореност, може би изисквате твърде много от себе си и от другите. Дори свързвам тази неудовлетвореност със сегашните Ви здравословни неразположения. Човек не винаги осъзнава, че е лесно раним и това вече носи последствия. Мислете за това колко много хора Ви поздравиха за рождения Ви ден: малко хора са толкова познати и обичани! Бързо възстановяване. С уважение - ... ЛЕКЦИЯТА НА ИВАН КОСТОВ ВЪВ ВАРНЕНСКИЯ СВОБОДЕН УНИВЕРСИТЕТ ОТ 3-ТИ АПРИЛ 05 април 2013, петък

"Доверието на бизнеса вдига доходите и икономическия ръст" – открита лекция на доц. д-р Иван Костов във Варненски свободен университет "Черноризец Храбър", 3 Април 2013 г. Абе, Боко Тиквата може ли да изнесе някаква лекция по тия въпроси, а? Да разкаже какво мисли за кризата, за излизането от нея и пр.? Не може, нали! И какво означава това? Какъв "оправяч" е той като не знае абсолютно нищо – ако изключим само това, че знае да прави разни далавери. ВЕРУЮТО НА ЛЕДИ ТАЧЪР Защо избрахте да се присъедините към Консервативната партия? Бихте ли ни казали нещо повече за произхода на вашите политически идеи и убеждения?


7 Има ли някакви събития или личности, които смятате, че са оказали най-голямо влияние върху формирането на Вашата политическа ориентация?

"Никога не бих могла да бъда нещо друго освен консерваторка. За мен Консервативната партия представлява пътя на свободата. Моят баща – бакалин и кмет на родния ми град Грантъм – бе твърд консерватор. Естествено от ранна възраст виждах политиката през неговите очи. Никога не съм имала никакви съмнения, че социализмът е вредно учение, така както никога не съм се съмнявала, че най-сигурната преграда пред него са индивидите, готови да поемат отговорност, здравите семейства, религиозната вяра и местните общности с дълбоко вкоренено чувство за граждански ценности. Това бе средата, в която израснах и политическите ми убеждения бяха формирани от нея." Баронеса Маргарет Тачър ДЪЛБОКИЯТ НРАВСТВЕН И ДУХОВЕН СМИСЪЛ НА СИТУАЦИЯТА, В КОЯТО СЕ НАМИРА БЪЛГАРСКИЯТ УЧИТЕЛ 04 април 2013, четвъртък

Все още съм много зле със здравето си, чувствам се отвратително, не мога да пиша, не мога да издържам повече от 10 минути на компютъра и лягам на леглото; пия хапчета, предписани ми от невролог, болките по цялото ми тяло сякаш са на път да отшумят, поне сякаш отслабват, ала за сметка на това не мога да стоя на краката си, имам световъртеж, губя равновесие, на моменти болките в главата ми са така силни, че имам чувството, че мозъкът ми ще се пръсне. В такъв момент едва се довличам до леглото; е, старая се да не се залежавам прекалено, даже дневно гледам да излизам, внимателно, на улицата за разходка, ала ето, вчера, като излязох на разходка, едва се върнах после, понеже ми стана много

лошо (наложи ми се да се прибирам с автобус, щото не можех да ходя). Ето в тази ситуация (добре поне че е сега е ваканция, за да не губя часове с учениците) снощи от печатницата ми съобщиха, че е излязла новата книжка на списание ИДЕИ, трябва тия дни и с нейното разпространение да се занимавам, ала нямам никакви сили. Моля предварително за извинение заради очертаващото се закъснение: абонатите обаче все пак ще получат книжките си най-късно до седмица. Иска ми се обаче да напиша сега някой и друг ред, за да не е съвсем без нищо блогът ми. Въпреки че съм доста изтощен – най-вероятно болестта ми се дължи на преумората, на изтощението, което си докарах, понеже напоследък се скъсах от работа, с часове не ставах от компютъра! – ми се ще да напиша нещичко, което най-много ме вълнува. Оставям настрана политическите коментари, ето, искам обаче да обърна известно внимание на случващото се в Националната гимназия за древни езици и култури в София. То според мен е твърде симптоматично и дава ясни знаци за цялостната ситуация в българското училище напоследък. Заедно с историята около Хуманитарната гимназия в Пловдив, а пък преди това и историята в училището, в което моя милост работи (ПГЕЕ-Пловдив), тия няколко истории показват всичко найзначимо, което ни е потребно, ако искаме да се ориентираме какво всъщност се случва. А случващото се вещае дълбоката потребност от незабавни промени – нещата така повече не могат да продължават. Националната гимназия за древни езици и култури в София е едно най-елитно и доста специално учебно заведение; и ето, случващото се тям ни говори толкова много, дали обаче сме в състояние да разберем какво точно става – и защо става така? Идва някаква нова директорка и тя за кратко почва да уволнява дисциплинарно разни учители. За да си събере "компромат" спрямо тия учители била прибягвала до ето такъв номер: повиквала ученици с по-нисък успех, уговаряла ги да пишат жалби срещу дадени неудобни й учители, като им обещавала, че като изгони тия учители, жалващите се ученици, предполага се, ще бъдат облагодетелствани с някакви благинки, примерно, с по-височки оценки! Представяте ли си?! От какво се жалват тия ученици можем да си представим: нарочените за уволнение учители не си спазвали програмата, не били преподавали "стриктно" според разпоредбите на Министерството, явно си позволявали едно по-свободно отношение към учениците, някаква учителка пък е обвинена в това, че била "принуждавала" учениците си да четат нейна книга, пълна при това, представяте ли си, с "нейни интимни и срамни еротични преживявания"; изобщо инструментариумът на административното отмъщение за свободолюбието на

някои учители съвсем не е богат. Директорката (тя изпълнявала тази функция отскоро, по-малко от година) се изхвърля, че била искала да "въдвори академизма", да въведе ред, ей-такива незадоволителни общи приказки си позволява да дърдори явно престараващата се администраторка, но явно си личи, че е върл враг на личностното отношение на учителите спрямо учениците. И ето, в резултат стават едни крайно недостойни истории, "колективът" от учители се е разделил на две, една част са подлизурковците пред началството, но има и известен отпор, има колеги, които категорично се противопоставят на административния терор и държат на достойнството си, на творческия и свободолюбив, на толкова възвишения смисъл на учителстването. Лошото е, че и учениците са въвлечени в тия борби, ето това е най-лошото, но пък то е неизбежно: не може учениците да бъдат държани настрана от тия проблеми, които така пряко ги засягат. Родителите, разбира се, също, предполагам, не са изцяло индиферентни, и ето, скандалът, който се оформи в това училище, е превъзходен, не помалко изразителен и от случващото се в Хуманитарната гимназия в Пловдив. Понеже са ми твърде близки тия неща, понеже и лично на мен са ми се случвали, и то неведнъж, понеже всичко това съм го преживявал, понеже много съм мислил за цялостната ситуация в училище, понеже също така и много съм писал за тия проблеми, сега имам предимството да мога да си позволя да бъда съвсем кратък. За кой ли път се поставят и в този казус крайно важни проблеми, на които е време да се потърсят верните отговори. Ето някои от тия въпроси. Нима е непременно добър учител "буквоедът" и педантът, т.е. оня учител, който е примерен изпълнител на инструкциите на високопоставеното началство, сиреч, е неспособен за творческо отношение към своята работа? Нима е непременно лош учител оня, който, воден от съзнанието за дълбокия творчески характер и призвание на учителстването – учителстването е една по същество духовна мисия, която не може да се обезличи чрез точното спазване на разни инструкции! – поема огромни рискове, само и само да помогне някак на учениците да усетят нещо най-значимо, от което зависи бъдещата им реализация като свободни и отговорно съществуващи личности? Другояче казано, целият проблем се свежда до това: трябва ли съвременният български учител да има гарантирана от закона свобода и автономия на своята несравнима с нищо друго духовна мисия?! Разбира се, че трябва да има, че без тия гаранции учителят бива превръщан в прост изпълнител на инструкции, с което се убива най-възвишения, така дълбоко потребен смисъл на учителското призвание?! Е, има учители, които и в настоящите условия правят нужното да са верни на висотата на своята


8 духовна мисия, има обаче и учители, които, в името на собственото си спокойствие, именно за да си нямат излишни главоболия с началството, са се принудили да капитулират, да изневерят на мисията си - с което, както и да го погледнем, нанасят неизчислими вреди на възпитаниците си: понеже учителят в съвременни условия е длъжен да прави всичко, за да насърчава личностното развитие на младите хора, а не да убива техния личностен порив към самоизява; както, уви, често се прави в масовия случай. Учителят не може да бъде превърнат в бездушен чиновник, какъвто искат да го виждат администраторите, ето затова и съвременният български учител е изправен пред тази дилема: кому да се подчини, дали да бъде верен на призванието си, или да се принизи да угажда на началството, с оглед да си няма главоболия? Това е именно дълбокият нравствен смисъл на ситуацията, в която се намираме ние, българските учители. Разбира се, всеки решава сам, според съвестта си, какво да прави. За жалост обаче, в името на собственото спокойствие, мнозинството от учителството фактически дезертира от изпълнението на толкова възвишената си духовна мисия. А така не бива да бъде. Понеже коренният, автентичния, дълбокият интерес на младите хора трябва да бъде водещото, безусловно значимото, онова, с което единствено трябва да се съобразяваме. Но колцина мислят така? И какво става с тия, дето имат смелостта и дързостта да бъдат верния на същинската си мисия като учители? Тях в днешните условия ги обявяват за "нарушители", тях ги уволняват и гонят, тях ги репресират, на тях им устройват, както виждаме, толкова много мръсни номерца, с надежда да бъдат пречупени, да бъдат огънати, да се принудят да се превърнат в прости изпълнители на волята на началството. Живот и здраве да е, още много може да се пише по тия проблеми, ала за жалост в момента вече нямам сили. Наистина много съм отпаднал. Трябва да спирам дотук. Казах нещичко, като отправна точка, останалото се подразбира. Както и навсякъде в българския живот и тук, в тази сфера на училищния живот, главният проблем е личностен, е нравствен, е въпрос на съвест, на съзнание за дълг, за отговорност пред бъдещето ни. Дошло е време, в което се налага да осъзнаем потребността от коренна промяна, иначе, ако нямаме тая смелост, агонията ще продължи, а от тази агония никой няма полза. Това, че ние, българите, не сме дорасли до нивото да приемем с ясно и чисто съзнание пълните отговорности на свободния живот ни е главния проблем; мислим си, че с половинчатости нещо можем да постигнем, е, не може, вижда се, че не може да се постигне скок в развитието ни, а може единствено да продължим да затъваме в тресавището, в блатото на собс-

твената си дезангажираност и безотговорност спрямо собствената си съдба. Вече се вижда, че е дошъл моментът ясно да разберем какво самият живот иска от нас и да го приемем с ясното съзнание, че повече не бива да залагаме на собственото си малодушие, на собствената си слабост. А от нас животът иска едно: да бъдем личности в най-възвишения духовен смисъл на тази дума. А личност се става едва когато се отдадеш на свободата си, когато поемеш в пълен обем нейните предизвикателства и рискове – друг път за това няма. Другото е хем недостойно, хем продължава да ни тика в мизерията, в бедността, от която вече би трябвало да сме се преситили съвсем. Пътят към богатото и достойно съществуване тръгва от беззаветното отдаване на свободата; загадката на човешката личност се крие точно тук.

позиции в международен мащаб в началото на 80-те. В политическата и икономическата си концепция Тачър залага на свободните пазари и предприемачеството. Тя е един от първите световни лидери, които предвиждат, че екологията ще има все по-значима роля за бъдещото глобално развитие и я добавя сред управленческите си приоритети. През 1988 г. произнася знаменитата си реч, в която очертава като сериозни предизвикателства пред човечеството глобалната промяна на климата, озоновите дупки, киселинния дъжд и др.

ДВЕ КРИЛАТИ МИСЛИ НА "ЖЕЛЯЗНАТА ЛЕДИ" – БАРОНЕСА МАРГАРЕТ ТАЧЪР... 03 април 2013, сряда

Европа никога няма да бъде като Америка. Европа е продукт на историята. Америка е продукт на философията. Ние сме общество, където хората са свободни да правят избор, да правят грешки, да бъдат щедри и състрадателни. Това имам предвид под морално общество, а не такова където държавата е отговорна за всичко – и никой не е отговорен за държавата. Баронеса Маргарет Тачър ОЩЕ НЯКОЛКО ДРУГИ МИСЛИ НА Г-ЖА ТАЧЪР … Наричана Желязната лейди още преди да дойде на власт, Тачър става първата жена министър-председател на Обединеното кралство след като оглавяваната от нея Консервативна партия печели изборите през 1979 година. Ерата "Тачър" продължава до ноември, 1990 г. в три последователни мандата като водената от нея политика успява да стабилизира икономиката на страната и да я изведе на водещи

Тачър твърдо вярва, че е възможно да се създаде нов световен ред, в който всяка държава (и особено тези, принадлежащи към “Великите сили”) следва да се ръководи преди всичко от собствените си национални интереси. Желязната лейди продължава да е един от лидерите, които вдъхновяват поколения след поколения в политиката и икономиката. Нека си припомним някои от найсилните й послания. "90 процента от нашите грижи се отнасят до това, което никога няма да се случи." "Замислете се за някой ден, от който сте наистина доволни в края. Това няма да е ден, през който сте се шляли, без да вършите нищо. Това ще е ден, през който сте имали страшно много неща за вършене и сте ги свършили всичките!" "Всички мъже са слаби, а най-слаби от всички са джентълмените." "Всяка жена, разбираща проблемите, възникващи при управлението на дома, може да разбере проблемите, възникващи при управлението на страната." "Да бъдеш властен е като да си дама. Ако трябва да казваш на хората, че си такъв, значи не си.“ "Да носиш сърцето си на ръкава не е добра идея; трябва да го носиш вътре, където то работи най-добре." "Да стоиш по средата на пътя е много опасно; удря те трафикът и от двете страни."


9 "Европа никога няма да бъде като Америка. Европа е продукт на историята. Америка е продукт на философията." "Жените умеят много по-добре от мъжете да казват "не!" "Маркс и Спенсър" победиха Маркс и Енгелс.“ "Може да се наложи да водиш битката повече от веднъж, за да победиш." "Не е задължително да сте съгласни със събеседника, за да намерите общ език с него." "Не казваме умишлено лъжи, просто понякога се налага да сме уклончиви." "Ние сме общество, където хората са свободни да правят избор, да правят грешки, да бъдат щедри и състрадателни. Това имаме предвид под морално общество, не такова където държавата е отговорна за всичко и никой не е отговорен за държавата." "Парите не падат от небето, те трябва да са били заработени някъде по света." "Стопанството е метода; целта е да променим душата." "Ще остана, докато се изморя. А докато Британия се нуждае от мен, аз никога няма да се изморя." ГЛАВНИЯТ ВРАГ НА СВОБОДАТА НА МЕДИИТЕ У НАС Е САМАТА… СВОБОДА! април 3, 2013

Да бе, оказва се, че наистина главният враг на медийната свобода у нас била самата… свободата! Ето, четете, ако не вярвате: Безплатните журналисти дискредитирали платените у нас, текстът е на ИВО ИНДЖЕВ. Не се смущавайте от оруеловските мотиви в тия твърдения (“СВОБОДАТА Е РОБСТВО!”, “ЛЪЖАТА Е ИСТИНА!” и пр.), у нас явно светът на Джордж Оруел отдавна е построен в целия си блясък: у нас всичко е наопаки, таман обратното на което трябва да бъде. И ето, оказва се, някаква

нищожна групичка свободни журналисти, журналисти на свободна практика, били… най-злите врагове на свободата – сфащате ли сега тънкия намек? А пък продажните, лъжливи журналисти, медийните мекерета, които за пари са способни и родната си майка да продадат, няма как, по тази логика, излиза, са нещо като същински бастион на… свободата, на морала, на достойнството, на просперитета и на самото величие, в крайна сметка, на нашата целокупна мутренско-бандитска родина България! Но да не се задълбочаваме в тия прекалено иреални зависимости, ето, четете за какво поконкретно става дума, гаврата си струва, бляскава е, изцяло е оруеловска по мащаба и размаха си: Врагът на свободното слово в България е открит – „група български журналисти на свободна практика“! Това е констатацията в декларацията на Българския медиен съюз, който обединява медийни босове и собственици, издирващи вината за дискредитирането на българските медии. Самият термин „дискредитиране“ показва ясно: съюзът не смята, че със свободата на медиите има проблем, а че той е измислен от едни злодеи и национални предатели. Така могъщата сила, която набеждава хилавите българските медии (в които се наливат стотици милиони за обслужване на властта и на икономически лобита, включително на руските монополи), вече е разконспирирана. Най-после! Отпадна загадката на какво се дължи пропадането на свободата на словото, за което говорят все повече не само международни организации, но и посланици на съюзнически държави. Нещо повече, „групата български журналисти на свободна практика“, както излиза от вопъла на несменяемите началници, мачкат наред не само горките медии на магнатите Пеевски и майка му Кръстева, на Батков и батко му Тошев, на Венелина Гочева и кака й Шаренкова, но и са разпрострели пипалата си върху държави, в които „българските и румънските граждани са сатанизирани“. В декларацията се твърди найсериозно, че в в кампанията по дискредитирането на българските медии (водена от „групата български журналисти на свободна практика“) са „въвлечени“ посланиците на въпросните чужди държави. Направо звучи като антибългарски, антидържавен международен заговор, организиран и воден от тази всемогъща, но тайнствена група български журналисти на свободна практика. Има само един малък проблем: защо тези пусти изедници, които мътят водата на идеалните ни медии и дори командват чуждите посланици да участват в заговора, не са посочени поименно? Ето, медийните шефове, застават достойно срещу тази напаст с неопетнените си имена, рискувайки да им намалеят милионите в офшорните сметки, ако мощната група

свободно практикуващи се ядоса и реши да им посегне групово или поединично. Време е за списъци. Народът трябва да знае имената на изедниците, които си позволяват да пишат без пари и по този начин подбиват цената на пазара на несвободната журналистическа практика. Медийният бизнес страда от тази несправедливост – търговийката с влияние, журналистически поръчки и др. подобни продукти на българската медийна индустрия от чисто пазарна, става мръсно позорна. Гадовете от тайнствената група свободни журналисти упорито подкопават ценообразуването на разходите за поддръжката на несвободната журналистика и е крайно време обществеността да заклейми злосторниците, а държавата да защити интересите на платената журналистика с цялата строгост на беззаконието, на което е способна (както се вижда от толерирането на картели в медийния бизнес например). (Прочети ДО КРАЯ >>>) ПАПАТА, КОЙТО ЗАЕДНО С РОНАЛД РЕЙГЪН, МАРГАРЕТ ТАЧЪР И МИХАИЛ ГОРБАЧОВ СЪСИПА КОМУНИЗМА: ВЕЧНА ПРИЗНАТЕЛНОСТ!

ЦЕННА ИНФОРМАЦИЯ: Прочетете непременно ето това, няма да съжалявате: В зигзагах Перестройки. Горбачев прочел лекцию о СССР, себе и политике СЛУЧВАЩО СЕ В РЕДИЦИТЕ НА Т.Н. ТРАДИЦИОННА И АВТЕНТИЧНА ДЕСНИЦА Е ПРЕИЗПЪЛНЕНО С ОГРОМЕН ПОЗИТИВЕН СМИСЪЛ април 2, 2013

Винаги досега съм бил привърженик на чистите неща в политиката, примерно на това, че само партии трябва да участват в изборите, а пък след това, ако се наложи, да се правят коалиции – на основата на вече доказаното, реалното обществено доверие или тежест. Тази позиция съм отстоявал в блога си при предишни избори,


10 е, вярно е, тя често, почти винаги, не е надделявала. Чистите и дори, бих казал, нравствените неща в политиката, особено у нас, явно не се ценят много-много. Ето, сега се стигна до това положение: ДСБ и т.н. “Синьо единство” на Надежда Неински и Мартин Димитров не са могли да се разберат за пустите листи; ДСБ ще се явява самостоятелно на изборите. Това според мен е добър вариант – щото е чист, щото дава добра основа да се провери реалната електорална тежест на тия две крила; е, разбира се, има риск да се пропилеят гласове, но пък има и шанс гласовете да се консолидират. Причината да мисля така е следната: Когато се гласят общите листи на коалициите винаги има един неотстраним момент на аморалност, на порочност: никой не пита какво мисли избирателят, а на избирателя му се “спуща отгоре” едно готово решение и той трябва да преглътне горчивия хап. Ето, аз съм избирател в Пловдив, на миналите избори за водач на пловдивската листа беше спуснат (заради договорка на коалиционните партньори) Димо Гяуров, който сам, като кандидат, се чувстваше доста неудобно когато трябваше да стои на главната улица и да убеждава хората да гласуват за него. Друг е въпросът, че коалиращите се партии трябва да са наясно, че десният избирател е доста коварен, по причина на това, че е мислещ, т.е. невъзможно е да бъде излъган. Ето, да речем, аз с чиста съвест, примерно, бих гласувал за Иван Костов като водач на пловдивската листа. Но аз добре зная, че Костов ще влезе в Парламента като водач на една от софийските листи, т.е. той е водач в Пловдив само и само да дръпне листата напред, т.е. евентуално да направи така, че да влязат в Парламента втория и третият кандидат в листата. Да, ама тези лица, няма как, ще са от партия, която на мен лично не ми е много-много по вкуса. Значи аз ще съм принуден да потисна отвращението си и в името на “единството” да подкрепя с гласа си кандидати, които иначе не подкрепям; е, вярно, те би следвало да имат някаква идейна близост, но все пак личностният момент не бива да се изключва, за нас, десните избиратели, той е твърде важен. Скалъпването на общи листи съдържа в себе си неотстраним порок на недемократичност и аморалност, който може да се отстрани единствено чрез варианта на чистото гласуване – тази е моята теза. Затова тия неизбежни моменти на разочарование и на морални отстъпки отпадат при варианта на чистото гласуване, когато всяка партия излиза от свое име. Ако се заложи на чистотата, това означава, че се залага на нещо сигурно и здраво, такива именно са моралните, истинските неща. Тъй че всяко зло е за добро, според мен. За мен по този начин се дава шанс всеки да гласува за

своята си партия и за нейните кандидати – по убеждение и по съвест, т.е. съвсем чисто. У нас, в българския политически живот рядко се залага на чистите, на принципните неща, той поради това е толкова объркан и нечист, затова политиката у нас се възприема за “мръсна работа”; за да почнат да се изчистват тия неща, политиката да почне да си чисти името и престижа, трябва да започнем да залагаме на чистите неща. Няма друг начин това да бъде сторено освен този: залагаш на чисти неща, вярно, рисковано е, но поне стъпваш на нещо твърдо и здраво. Е, може да си платиш за лукса да залагаш на чисти неща и то в обстановка, в която всички залагат на мръсните, на гешефтарските неща, залагат на какви ли не ламтежи, сделки, сметки и пр. Като почнеш да залагаш на чистите неща, неминуемо ставаш “бяла врана” или “бяла лястовица”, вярно е, но и това си има своя позитивен смисъл: промяната към подоброто, към истинското, към чистото в българския живот все отнякъде трябва да започне. Тъй че не бива да се плаче в този момент, че ето, видите ли, г-жа Надежда Неински и Иван Костов не могли да се договорят за листите и ето, ще се явяват поотделно. В политиката винаги има начин човек да излезе с чест от всяко положение. Ето, примерно в този момент, ако от т.н. “Синьо единство” искат да покажат, че цялата тяхна работа не е заради влизането в пустите листи, а е по принципни подбуди, имат шанс, даден им от самия живот, с оглед да не се погубят гласове, да се въздържат от участие в тия избори, от издигането на свои листи, а да апелират към поддръжниците си да гласуват за листите на ДСБ; ако са способни на такава една себеотрицателност, ако са способни на един такъв нравствен жест, те ще убедят и скептици като мен, че са способни да заложат на истинското и на чистото, т.е. ще докажат, че за тях политиката не се свежда да лични ламтежи и кроежи, а до принципи, идеи, ей-такива все по-възвишени неща. На които ако почнем да залагаме, едва на тази основа нещата ще почнат в един момент да се изчистват, да стават все по-истински и бих казал дори човешки. Няма друг път това да бъде направено. Тъй че аз съм оптимист: самият живот поставя пред нас, автентично десните хора, един сериозен нравствен казус, от който трябва да се възползваме в пълна мяра, за да покажем, че наистина сме различни от цялата останала корумпирана и аморална политическа гмеж. Политиката си има своите същностни основания, които у нас поголовно се отричат и оскверняват, ето, сега, в този случай, когато ни се налага да се върнем към тях, ни се струва, че сме изправени пред опасността от провал: а тази опасност винаги е шанс да покажем, че сме различни, че сме способни да заложим

на истинското, че сме способни да презрем дребните сметчици и ламтежа за намъкване в депутатски листи, за уреждане, за възприемане на политиката единствено като далавера и пр. За мен като изследовател случващо се в редиците на т.н. традиционна и автентична десница е преизпълнено със смисъл, с огромен позитивен смисъл. Затуй с интерес ще следя как ще се развиват нещата. Не страдам от случващото, а намирам в него, както казах, огромен смисъл, който ще ми покаже доколко и сред тази най-стойностна част от българското общество нещата са поставени на истински основи, или и тук всичко е само игра, далавера, театър, менте и пр. И В НАЙ-ТЕЖКИТЕ МИНУТИ НА ЖИВОТА СИ ЦАРЯТ ПРОДЪЛЖАВА ДА ИЗЛЪЧВА ДОСТОЙНСТВО И РЕСПЕКТ! 01 април 2013, понеделник

От 31 март до 2 април 1943 г. цар Борис ІІІ е на посещение при Хитлер в Бергхоф. Водят се разговори по хода на войната, участие на българска войска на руския фронт и еврейския въпрос. Към 20–21 август неочаквано заболява тежко и след едноседмични мъчения умира на 28 август. Смъртта му е съвсем неочаквана и причините за нея и до днес остават неизяснени. (Петър Величков) Царят отказва да прати наши войници на руския фронт и да депортира евреите към лагерите на смъртта. Натискът, на който е бил подложен, е достатъчен, за да предизвика ранната му смърт. Говори се и за отрова, но истината ще си остане загадка и мистерия. (Петър Величков) Според написаното от Дянко Марков в последната му книга, цар Борис е


11 имал кратка среща в съветското посолство, след което настъпват физическите му неразположения. А и до ден днешен руснаците са известни с приготовляването на перфектни отрови. (Радостина-Смарагда Георгиева) И много скоро след това (1 година) в България започва съветската окупация, която предварително е дестабилизирала страната – чрез убийството на Царя и последвалите нестабилни месеци в политическия живот. Много е просто да се разбере кой е поръчал тази смърт. Русия никога не е спирала да има интерес за влияние върху България. Много съмнения има и около Освободителната война и истинските намерения на имперска Русия, която остро се противопоставя срещу Съединението 1885 г. – защото съединена и силна България е пречка за осъществяването на руските цели. В дъното за разпокъсването на България през Балканската и Първата световна война пак стои Русия, която винаги е подкрепяла неприятелите, които са ни разпокъсали – съседните страни.

само 1-ви април, видите ли, и за нас бил "ден на лъжата" – да имате много здраве от мен, но тая лъжа няма да мине! Не че ви пука много от това де, ама аз да го кажа и напиша, та да ми е леко на съвестта: ало, лъжльовци, поспрете се поне малко де, в страната на лъжата, където постоянно се лъже, не може да има специален ден на лъжата! ОЩЕ ЕДИН ЗАВЕТ НА РОНАЛД РЕЙГЪН КЪМ СВОБОДОЛЮБИВИТЕ ХОРА И НАЦИИ Свободата не е никога по-далече от едно поколение от изчезване. Ние не я предаваме на децата ни чрез кръвта си. За нея трябва да се борим, да се бием, да я защищаваме – и на тях трябва да предадем да правят същото. Роналд Рейгън

(Иво Станкулов) АЛО, В СТРАНАТА НА ЛЪЖАТА, КЪДЕТО ПОСТОЯННО СЕ ЛЪЖЕ, НЕ МОЖЕ ДА ИМА СПЕЦИАЛЕН ДЕН НА ЛЪЖАТА!

ОТ ЧЕНГЕСАРНИЦАТА ВСЯКА НЕДЕЛЯ: Г. МАРКОВ НЕ БИЛ ЛИКВИДИРАН ОТ ДС, А БИЛ УМРЯЛ ЗАЩОТО ГО БИЛА ОДРАСКАЛА… КОТКАТА МУ! април 1, 2013

Да се "празнува" специален "ден на лъжата" в доказана – и традиционно вярна на лъжата! – страна на лъжата, каквото сме ние, не е нищо друго освен, както може да се очаква, една голяма лъжа, една безсрамна гавра. У нас лъжльовци като Гоце, Сим(е)он Ментата, Боко ТърчиЛъжльото – и прочие сган, състояща се от мерзавци като Воленчовци, Янета, Доганчовци и пр.! – са ни били (и още са за някои от по-малоумните сред популацията ни!) любимци и кумири на народа, това на вас за какво ви говори?! Та мисълта ми е че хора, които са пристрастени към истината, за които истината, колкото и да е тежка, е все пак за предпочитане, имат моралното право да честват лъжата поне един ден в годината; но ние, дето друго освен лъжи не знаем и не признаваме, дето сме потънали в лъжи, да си мислим, че можем някого да излъжем, че

Иван Костов, и за това как Костов съсипал цветущата ни ченгесарско-мафиотска държавица! Тия двамата, Филчев и ченгето Кеворкян обаче са непоправими дръвници, на никакво развитие явно са неспособни. Или не са такива дръвници, а просто изпълняват, срещу заплащане, една и съща бойна задача: да плюят по Костов; ей, тия двамата хубави парички трябва да изкарват щом с такава настойчивост дъвчат все една и съща тема от години. Само се питам едно: колко е акъла на тия, дето им плащат, та нима има нормален човек, който да вярва на приказките точно на такива, доказани медийни парцали, явно тоя, дето плаща, съвсем си е загубил акъла, щом плаща точно на такива?! Но това, дето се казва в известната реклама, не е всичко; ето нещото, което е “върхът на сладоледа” в старото ченгесарско предаване: Да бе, агент Димитър и лудият “професор” Филчев – Филчев вече бил професор! – стигнаха до едно твърде чудато умозаключение, именно, че Иван Костов бил “основоположник на подслушването у нас”! Каза го Филчев, а на Кеворкян туй определенийце много се хареса и той го повтори няколко пъти, да се запомни от овчедушния електорат. Като капак на всичко обаче в туй предавате на ченгесарницата ВСЯКА НЕДЕЛЯ беше “теорията”, че, видите ли, Георги Марков не бил убит от никаква ДС с никакъв български чадър, ами Георги Марков бил, горкият, починал, понеже… котката му го била одраскала и го била заразила с някаква страшна зараза! Да, точно такава теория се чу, вярно, на моменти ми се чинеше, че сънувам, толкова сюрреалистично звучеше таз нова ченгесарска теория, но имам чувството, че точно подобни мисли развиха агент Димитър и неговият събеседник. Неспасаяеми са тия ченгета обаче, грешка нямат! Минко Танев: При агент Димитър се изреди цялата обществено-политическа измет да плюе по Костов. Как да не се гордея, че съм костовист! ))

Случайно попаднах на старата ченгеджийница ВСЯКА НЕДЕЛЯ – и знаете ли на какво попадам? Ще паднете ако ви кажа: ами говори бившият главен прокурор Филчев (!), а Кеворкян го гледа с блеснали от вълнение очички. За какво говорят ли? Няма да повярвате, но говорят все за същото, сякаш световното развитие и спряло, говорят си все за същото, за което говореха и преди 10-12 години: ами говорят си за…

Наистина, и аз мисля така: щом тия мерзавци, дето така усърдно плюят по Костов, са “добрите”, в такъв случай няма начин аз пък да не съм с… “лошия Костов”! За ужас и кошмар на ченгетата щом проработи тоя психологически механизъм в достатъчно голям мащаб, точно това ще доведе до връщането на бял кон на премиера-реформатор на България Иван Костов – и ще доведе до неминуемата гибел на самия мафиотски ченгесариат… Очакваме пробуждането на народа по тази линия, а ченгетата, като осъдени на гибел, и, респективно, лишени от разсъдък, ето, вече правят нужното това да се случи…


БРОЙ 7, ГОД. 5-ТА НА В-К ГРАЖДАНИНЪ ЗАМИНА ЗА ПЕЧАТНИЦАТА – С ОГЛЕД УТРЕ ДА БЪДЕ В РЪЦЕТЕ НА АБОНАТИТЕ СИ

Вестник ГРАЖДАНИНЪ – Първият блогърски вестник; Издава: Център за развитие на личността HUMANUS, основан през 1994 г. Главен редактор: Ангел ГРЪНЧАРОВ ЗА КОНТАКТИ: e-mail: angeligdb@abv.bg Телефон: 0878269488

Истината ни прави свободни!

Vestnik GRAJDANIV br. 8 2013  

Angel Grancharov

Read more
Read more
Similar to
Popular now
Just for you