Page 1

ИНФОРМАЦИОНЕНЪ И АНАЛИТИЧЕНЪ ВЕСТНИКЪ

БРОЙ 20, ГОД. 3, 2011, 1 НОЕМВРИ, ВТОРНИК, Ц.2 ЛВ.

Вчера най-сетне Получих отговор на откритото си писмо до Росен Плевнелиев; прочее, писмото не беше едно, а няколко, пратени му обаче наведнъж. Доста обтекаем е отговорът му, всеки може да се убеди като го прочете сам. На мен сега ми предстои да изразя реакцията си; ще го представя под формата на ново, пето поред писмо до кандидата на ГЕРБ за тия президентски избори; ето какво му написах: Драги г-н Плевнелиев, Благодаря за отговора! За жалост, всъщност отговаряте на много малка част от съмненията и въпросите ми, но отчитам и своята вина за това: наистина Ви поставих прекалено много въпроси. И ако трябва да ми отговорите подробно, тогава ще трябва да оставите цялата си друга работа. Ето какво мисля за Вашия отговор; прочее, целта ми беше да влезем в диалог, та всеки да изясни по-ясно позицията и възгледа си: Първо, за „нападките“, които съм Ви бил отправил. Приемете моите извинения, ако сте ги приел твърде лично. Но нещата тук според мен стоят съвсем иначе. „Нападка“ иде от „нападателност“ или „нападение“ и аз лично не виждам нищо лошо в това един гражданин да напада кандидата за неговото доверие – с оглед да се убеди, че си заслужава да даде доверието и гласа си на съответния кандидат. Аз, всъщност, не толкова Вас лично нападам, а нападам най-вече Вашия тартор г-н Бойко Борисов, на който Вие лично допуснахте, тъй да се рече, да сте негова еманация. А г-н Борисов от своя страна е не по-малко нападателен спрямо нас, гражданите; примерно, когато граждани се възмутиха от ръста на цените, от инфлацията, негова милост ни нападна, че ако искаме, да речем, да ядем картофи, нека да имаме добрината сами да си садим и отглеждаме тоя ценен продукт, и тогава няма да недоволстваме от високата му цена; друг път пък сравни нас, гражданите, (следва от 1 стр.)

Интернет става на 42 години, освободи го! Сайтът "Освободи Интернет" призовава потребители и компании да отворят WiFi връзките си на 29 октомври Точно 42 години след преминаването на първите пакети данни между университетите на Калифорния и Изследователския институт на Станфорд, сайтът "Освободи Интернет" призовава потребители и компании да отворят WiFi връзките си. През 1969 г. интернет започва като военна разработка, но днес той е начин на живот. Думата "интернет" е използвана за първи път много по-късно, през декември 1974 г. Днес тази дума е синоним на свобода – на мисленето, на словото, свободна обмяна (Следва на 2 стр.)


2 НА ДНЕШНИЯ ДЕН СЕ РОДИ ИНТЕРНЕТ, ТЕРИТОРИЯТА НА АВТЕНТИЧНАТА СВОБОДА (от стр. 1) … на информация, възгледи, идеи, синоним на бъдеще. Инициативата на 29 октомври да се отпразнува рождения ден на световната мрежа по такъв начин идва от създателите на osvobodiinternet.com. Идеята е мрежата да бъде достъпна за всички нас навсякъде. (ОЩЕ >>> в сайта) Г-Н ПЛЕВНЕЛИЕВ, ПОЗВОЛЕТЕ ДА ЗАПИТАМ, НА ЧИЯ СТРАНА СТЕ: НА СТРАНАТА НА ОЛИГАРХИЯТА ЛИ СТЕ – ИЛИ СТЕ НА СТРАНАТА НА НАРОДА?! (от 1 стр.) … със собствените си кучета, и така нататък, и прочие. Щом той така ни напада, ний, гражданите, имаме пълното право също да нападаме, щото откъде-накъде да е приемливо доказано, че само нас могат да нападат, пък ний следва да си кютиме?! Толкова по този въпрос заради краткостта, иначе още много може да се каже. Относно съмнението ми, че като президент е твърде вероятно да станете безволен изпълнител на волята на Бойко Борисов Вие заявявате следното: „… винаги съм отстоявал позициите си и ще продължа да го правя и като президент“. Но това, г-н Плевнелиев, е една декларация, как да Ви повярвам, как можете да ме убедите, че ще бъде точно така?! Президентът, държавният глава като институция е изразителят на всеобщия народен интерес, интереса на суверена; той би следвало да изразява и защищава единството на народното цяло. Ако Вие като президент станете функция на всевластния ни премиер, това означава, че демокрацията ни ще отиде по дяволите – както това стана в Русия. Там всевластен господар е батюшката Путин, а пък „президентът“ Медведев е негова марионетка; ако допуснете това да се случи и у нас, ще имате непростим грях към българската демокрация, нещо повече, ще извършите непростимо престъпление, за което ще Ви съди историята, пък и народът: ще станете един от убийците, душителите, душманите на младата ни, но така непрокопсала българска демокрация. Не само аз, но и мнозина твърди като мен привърженици на демократичните и на европейските ценности имаме подозрението, че Вие, поради неопитност и липса на доказана пристрастеност към същите тия ценности, ще допуснете да бъдете употребен в тази посока; имате ли силата на характера да не допуснете точно това?! Ето този е

главният ми въпрос към Вас, от който зависи дали да дам доверието си, или не: готов ли сте в името на ценностите на демокрацията и свободата на народа по никакъв начин не само да не допуснете, но и убедено да се борите за това щото у нас по никой начин да не се допусне путинизация на страната и държавата, путинизация, която, в случая, можем да а наречем по-скоро „бойковизация“?! Ето това е главното, което ме вълнува, и трябва да ми отговорите така, че у мен да не остане и сянка на съмнение в това, че сте всеотдаен привърженик на ценностите на демокрацията, сиреч, до последен дъх ще се борите не само за опазването й, а и за нейното тържество, за нейните бъдещи триумфи в изстрадалото от толкова много тирания българско общество! Това искам да разбера от Вас, ако го сторите, ако ме убедите, ще си дам гласа за Вас, ако не – тогава нека направо да идват комунистите, доказаните врагове на многострадалната българска демокрация, та да я удушат, опеят и погребат окончателно. Искам още нещичко да Ви кажа накрая. Такива като мен горещи привърженици на демокрацията има у нас немалко, нищо че нашият глас е съвсем приглушен. Ний за тази българска демокрация сме се борили по улиците и барикадите, а в това време Вашият лидер Бойко Борисов е бил неизвестно къде, по-скоро, известно е: охранявал е последния комунистически диктатор на България и е усвоявал уроците му. Както и да е. Вие обаче в писмото си до мен казвате, че у нас имало „свобода на словото“, сиреч, имало медийна свобода, това, уви, съвсем не е така; позволявате си да прегрешавате спрямо истината. У нас медиите са под похлупака на олигархията. Готов ли сте да преоцените позицията си по този въпрос? – този е моят втори въпрос към Вас. И, на трето място, си позволявам да Ви запитам и следното, което ще го изведа отделно, а именно: Готов ли сте да работите съвсем осъзнато, в името на всеобщия народен интерес, против икономическото, политическото, медийното и какво ли не още, но за сметка на това пък тотално всевластие на българо-руската и ченгесаро-кагебистка олигархия у нас?! Вий, г-н Плевнелиев, позволете да Ви запитам, на чия страна сте: на страната на същата тази олигархия ли сте, или сте на страната на народа?! Простете, но имам подозрение, че сте на страната на олигархията, щото, тъй да се рече, сте неин представител. Ако ме убедите, че сте на наша страна, т.е. на страната на изтормозените от злоупотребите, корупцията, кражбите, терора на тази арогантна олигархия и мафия, мога да Ви подкрепя с гласа си на изборите; ако не – няма как да Ви подкрепя в никакъв случай. Не мога и няма да Ви подкрепя защото добре зная, че тази олигархия и мафия е най-главния враг на народния

просперитет – а тя, за жалост, и у нас, по подобие на Русия, беше допуснато да заякне така, че вече иска и тотално политическо господство, т.е. иска диктатура, тирания, деспотизъм, с една дума казано – иска путинизъм! Това са новите ми въпроси; всъщност това е конкретизация на главните въпроси от предишните ми писма, а които Вашия писач на отговори не благоволи да ми напише в отговор нищичко. Един съвет към Вас: накажете тия лениви или некадърни писачи на отговори, щото те ще Ви провалят! У нас ний, гражданите, вече сме така недоверчиви, че по никой начин няма да допуснем да бъдем залъгвани с общи клиширани фрази; трябвало е да си намерите кадърни писачи на отговори. Много сме лъгани ний, гражданите, тъй че, за да повярваме някому, трябва този някой да се постарае повечко. Това е. Стига толкова. Казаното е достатъчно. Казах, струва ми се, главното. Да се надявам да ми отговорите на това мое последно писмо по такъв начин, че в неделя с чиста съвест и с ясното съзнание, че правя разумен избор да мога да Ви подкрепя на балотажа. С поздрави: Ангел Грънчаров, гражданин, философ, учител на младежта, писател ИДЕЯТА ГИМНАЗИЯТА ПО ЕЛЕКТРОНИКА В ПЛОВДИВ ДА ПОЛУЧИ ИМЕТО НА СТИВ ДЖОБС НЕ СРЕЩНА ПОДКРЕПА СРЕД "УЧИТЕЛСКОТО ТЯЛО"

Вчера се проведе заседание на Педагогическия съвет на ПГЕЕ-Пловдив, на което моя милост постави въпроса за наименуването (кръщаването) на това училище на името на Стив Джобс. Опитах се накратко да аргументирам предложението си; появи се обаче шум, хората сякаш се развълнуваха от внезапно овладели ги бурни чувства, бях прекъснат, след това продължих, но останах с впечатлението, че не бях разбран. Отвърна ми се, че процедурата за узаконяване на такава промяна в името била бавна; не можело да стане тази година;


3 опонирах, като заявих, че щом е бавна процедурата, това само означава, че в спешен порядък трябва да я започнем, да я задвижим, та някога изобщо да свърши. Не можело, ала не се разбра по-точно защо не можело. Никой не стана да ме подкрепи. Пак се почувствах във вечната си битност: да предлагам някакви си там "екстравагантни идеи", а народът да ме възприема като луд и учтиво да мълчи. Крайно разочарован съм; имам чувството, че само аз сякаш искам да се уреди този въпрос, а други заинтересовани няма. Излиза, че повечето хора ги устройва името "ТЕТ-Ленин"; аз другояче не мога да си обясня такава една многозначителна реакция. Някои учители даже почнаха да ми се подиграват, наричайки ме "Стив Джобс"; казват ми: "Ей, Стив Джобсе, накъде си се запътил?!"; намекват ми се, че единственото, което ще стане в резултат, е че наймного да ми излезе прякор; да ме нарекат "Стив Джобс"; типично българска психология; а някои, оглеждайки се страхливо, ми казват: "С теб сме, прав си!", ала внимават някой да не чуе, че са ми го казали; живеем в ХХI век, обаче ми се струва, че сякаш живеем в 50-те години на ХХ-ия век; ето ви пример каква огромна власт над умовете имат някои кошмарни умрели идеологии; страшна работа; обезсърчен съм, понеже ми се даде да разбера, че няма да бъда подкрепен; но понеже съм по темперамент борец, няма да се откажа. Какво изобщо ли може да се направи в една такава нелека ситуация? На мен надеждата ми е в младите, в учениците. Ако някой изобщо може да разбере огромния смисъл на идеята училището ни да бъде наречено на името на Стив Джобс, то това са само те; те не се обременени от кошмарния товар на мъртвите идеологии и догми. Ще се обърна към тях; ще трябва с тяхна помощ да принудим инстанциите да се задвижат; ще трябва и с помощта на медиите да популяризираме идеята, та масовото съзнание да узрее за приемането й. Много е добра и идеята, предложена от един ученик: да се организира демократична процедура за избор на име и патрон на училището; да се направи нещо като референдум; това ще бъде за младите една чудесна школа по демокрация; трябва да разберат, че нещо зависи и от тях; в техните дипломи ще пише един ден "Гимназия СТИВ ДЖОБС", не в моята. Аз съм на мнението, че не бива по никой начин да се отказваме от плодотворни и напредничави (авангардни) идеи само защото инертното "обществено съзнание" не било узряло до необходимата степен на освободеност, та да ги приеме. А пък тази сутрин, мислейки върху нелеката ситуация, пак ми хрумва една щура идея: да напиша кратко писъмце до корпорацията на Стив Джобс, именно до Аpple, като ги информирам за идеята, като помоля за тяхното съгласие, като им предложа да

влезем в международни отношения помежду си, като си сътрудничим за по-качествено и модерно образование на младите. Убеден съм, че ако не другаде, то поне в Аpple, ако нещо е останало от духа на Стив Джобс там, ще ни разберат и ще ни подкрепят. Разбира се, няма да пиша писмото от мое име, а ще дам да го подпишат всички, които смятат, че не трябва да се изоставя насред път една великолепна идея - и учители, но най-вече ученици.

Българин, ако иска нещо да постигне с щурите си идеи, трябва да опита понапред да бъде признат в странство, и ако там го признаят, едва тогава ще го признаят с половин уста и у нас. Прочее, допускам една грешка: ако го признаят в чужбина, у нас първом ще изчакат да умре, и едва тогава може и да го признаят. Това е положението. Спирам дотук. Мъчно ми е, че една чудесна и способна да вдъхнови младите идея бива задушавана в зародиш по една най-българска причина: заради прословутия нашенски инат! Няма обаче да допусна това. Няма да мирясам, но ще изпълня мисията си на философ: философът съществува за това да насърчава, да помага добрите идеи да си пробият път - защото тъкмо те могат да променят живота ни...

Около 60 процента са тия, които не искат да гласуват. От тях 95 процента са демократично настроени хора. Та тези хора по най-различни причини не желаят да упражнят правото си на глас - защо?

Не са доволни от демокрацията най-общо казано, сърдити са, недоволни са, обидени са и т.н., и т.н. Та вие, горните, демократите, давате възможност на другите, гласуващите, да ни решават съдбата, бре! Опомнете се, събудете се! Като не гласувате Вие фактически гласувате с твърдите електорати на БСП, ГЕРБ, ДПС, АТАКА. От тях ли чакате бе, демократи недни, да ви поднесат на тепсия истинската демокрация? Има да чакате, че може и да не дочакате; ако все още чакате по къщята си гузно и страхливо! Написа: СИМЕОН БАЩИЦАТА Е НА ПЪТ ДА СТАНЕ И КРАЛИЦА-МАЙКА

СТРАНАТА НА МЪЖКИТЕ ЦЕЛУВКИ

(Снимката взаимствах от ТУК.) ТЕЗИ, КОИТО НЕ ГЛАСУВАТ, РЕШАВАТ СЪДБАТА НА ДЕМОКРАЦИЯТА В БЪЛГАРИЯ

ГРАЖДАНИТЕ НА МОНТАНА ДАДОХА ПРИМЕР НА ЦЯЛА БЪЛГАРИЯ КАТО ЗА 4ТИ ПЪТ ПРЕИЗБРАХА НА ПЪРВИ ТУР СИНИЯ СИ КМЕТ!

Тези, които не гласуват, ще решат съдбата на демокрацията в България - макар и тя да е все още фасадна.

Тази сутрин моят приятел от Монтана г-н Петър Каменов ми каза нещо, за което олигархичните медии упорито мълчат; ето за какво става дума, публикувам инфор-


4 мацията в блога понеже съм убеден, че почти никой не знае хубавата новина, която току-що научих: Здравей! Да те информирам за изборите в нашия град, тъй като централните медии не дават почти нищо от изборите тук. Избрахме си за четвърти път за кмет на Монтана синия Златко Живков – на първи тур, с 56%! Герберите приложиха всичките си гадни ченгесарски номера за да го отстранят, но не успяха. Минути преди изтичане срока за регистрация на коалициите за изборите отхвърлиха регистрацията заради някаква техническа грешка и го принудиха да се яви като кандидат от друга, вече регистрирана партия. По време на кампанията скалъпваха какви ли не компромати, даже доведоха твоя градски Николай Бареков-Дудука, който на площада правеше манипулации за победата с над 85% на герберския кандидат. На 30 октомври ние, от Монтана, за кмет няма да гласуваме.

Ангел Грънчаров: Много се радвам, че син, десен кмет дава такъв хубав пример на цяла България! Тази е същината на дясното управление, то непрекъснато ражда просперитет; жалко че страната не разбра това и заложи на разни менте-чалга-политици и демогази… „Демагози“ имах предвид, то пък стана демо-гази, пак става, такива, дето газят демоса, т.е. народа. ДОКЪДЕ Я ДОКАРАХМЕ?!

Снимката взаимствах от ТУК. ПОЛУЧИХ ОТГОВОР НА ОТКРИТОТО СИ ПИСМО ДО РОСЕН ПЛЕВНЕЛИЕВ

Ангел Грънчаров: Даваш ли разрешение да публикувам тази информация в блога? Аз лично нищо не знаех за тази победа, май никой и не знае, затуй трябва да се публикува. Petar Kamenov: Онова по-горе може да го публикуваш, сигурно малцина знаят, че ние за четвърти път избираме син кмет и то от първи път. Може да сме западнали, но сме горди и твърди, не се подаваме на манипулации. Жалко, че останалата част от България я водят за носа – като тия от Делиормана, примерно. Жалко за София, жалко за Пловдив – най-стария град В Европа и с найбогата култура… Ангел Грънчаров: Да, така е, вие сте пример; станали сте най-синия град на България, поздравления! Petar Kamenov: Нашият град при кметуването на Златко Живков придоби много красив европейски вид. Кметът много работи, той е навсякъде, хората го обичат и харесват. Построили сме си сметище, т.е. съвременно депо за твърди битови отпадъци, построили сме си пречиствателна станция, благоустроили сме си града. Развиваме културата, спорта – имаме отбори в А група по футбол, по волейбол-мъже, по баскетболжени. Благоустроени квартали и междублокови пространства, детски площадки и пр.

Подател: Rosen Plevneliev До: Ангел Грънчаров Относно: Re: plevneliev-popova.bg Въпрос Дата: Четвъртък, 2011, Октомври 27 13:17:03 Уважаеми г-н Грънчаров, Благодаря Ви за писмото и уважавам позицията Ви като гражданин. Чудесно е, че я изразявате, и би било хубаво повече хора да го правят – свободата на словото в България и в интернет като частност дава тази възможност. Прочетох внимателно няколкото несъвсем кратки материала, които ми изпратихте. Ще оставя настрана нападките, които отправяте, но предполагам, че се дължат на Вашите политически възгледи. Не виждам обаче конкретни въпроси, освен притеснението Ви, че като президент ще бъда в сянката на г-н Борисов. Мога да Ви уверя, че досега и като човек, управлявал някои от най-големите чуждестранни инвестиции в България и още тогава създал хиляди работни места, и като министър на

регионалното развитие и благоустройството, винаги съм отстоявал позициите си и ще продължа да го правя и като президент. Притеснително не би било, ако като президент давам подкрепата си за проекти и закони, които смятам, че ще помогнат на България да развива своята икономика и да създава по-добра среда за гражданите си, а ако подкрепям начинания, които биха застрашавали националния интерес и биха се отразили негативно на българските граждани в дългосрочен аспект. Виждали сме неща от втория тип да се случват при предишни президентски мандати, но аз ви гарантирам, че няма да допусна това да се случва, докато аз съм президент. Алтернативата, която имате обаче в неделя в лицето на моя опонент, с действията си показва, че чуждият „голям шлем“ в енергетиката ще продължи да бъде на дневен ред и на практика ще бъде трети мандат на Георги Първанов. Аз лично категорично не желая това да се случва и ще работя България да има своя достоен президент, който гледа напред в бъдещето и работи за интересите на българските граждани, а не за нечии чужди. Поздрави, Росен Плевнелиев А ето сега и текста на моето писмо до Плевнелиев от вчера: Г-н Плевнелиев, Задавам Ви поредица от въпроси, съдържащи се в следните публикации в моя блог: Предлагам кратък 5-дневен курс за обучение на кандидат-президента Росен Плевнелиев в тънкостите на държавното изкуство Открито писмо до Р.Плевнелиев, свързано с проверка на неговата годност за длъжността „Президент на республиката“ Второ писмо до Р.Плевнелиев: имате ли силата на характера да удържате в поносими граници абсолютистките мераци на Б.Борисов? Надявам се, че ще ми бъде отговорено на въпросите по задоволителен начин. От начина, по който ми бъде отговорено, зависи дали ще Ви подкрепя на балотажа. ЗАБЕЛЕЖКА: Това, което служителят от щаба на Росен Плевнелиев, който ми е написал отговора на моето писмо до него, не ме задоволява, но все пак е начало на един диалог. Все пак се дава някакъв отговор на най-щекотливия въпрос, който му поставих. Иска ми се да получа отговор и на поне още един въпрос, който силно ме безпокои. Съвсем скоро ще напиша, този път в кратка форма, онова, по което ми се иска да зная позицията на Плевнелиев.


5 ЧЕТВЪРТО ОТВОРЕНО ПИСМО ДО ВЕЧНО ЗАСМЕНИЯ НИ И ПО КОМСОМОЛСКИ БОДЪР КАНДИДАТ-ПРЕЗИДЕНТ РОСЕН ПЛЕВНЕЛИЕВ

По повод публикацията в моя блог със заглавие Открито писмо до Р.Плевнелиев, свързано с проверка на неговата годност за длъжността „Президент на республиката“ възмутена гражданка и, предполагам, фенка на любимците на масите Боко Борисов и Росен Плевнелиев, не е могла да сдържи бурния си гняв, в резултат на което е написала една многозначителна реплика; по повод на тая реплика пиша и поредното си писмо до кандидата за президент с китното име „Росен“, като тоя път просто ще му препратя своя отговор, без да му пиша специално писмо; ето сега и гневния коментар на гражданката Елена, и моя отговор, дадени един под друг: Здравейте, само за „протокола“: защо смятате, че имате нужната компетентност да обучавате кандидатпрезиденти в това да бъдат президенти? Собствен опит ли смятате да споделите? Дали днес не сте забравили нещо сутринта? Гражданката, както забелязвате, ми намеква дали съм си пил хапчетата; а ето сега и моя отговор до нея, който, както заявих, същевременно е нещо като своеобразно четвърто отворено писмо до вечно засмения ни и така по комсомолски бодър кандидат-президент Росен Плевнелиев: Драга и толкова любезна, пък и загрижена госпожо, Благодаря Ви за чудесния въпрос, който ми задавате; ще Ви отговоря, при това ми давате повод да използвам Вашия въпрос, та да кажа нещо важно и до толкова симпатичния ни и винаги усмихнат наш кандидат-президент Росен Плевнелиев; моят отговор до Вас ще бъде нещо като поредния ми урок до кандидат-президента ни, който нищо чудно в неделя да ни стане и президент; ето какво считам за нужно да Ви отговоря: Да, имам нужната компетентност да обучавам кандидат-президенти – понеже работя в тази сфера вече десетки години; философ на политиката съм, много съм мислил, търсил, писал и прочие. Като президент не съм работил, но това съвсем няма някакво значение; Гоце примерно е бил

президент, съгласна ли сте нему да поръчаме да обучава Вашия кумир Росенчо? Прочее, и самият Плевнелиев, дето претендира (доскоро не претендираше, а се плашеше!), че ще се справи, до този момент не е бил президент; прочее, ако се замислите подълбоко ще откриете с удивление, че никой човек на тази земя не се е научил да бъде президент от опита, щото всички президенти все някога стават такива без преди това да са били. Не знам дали сте чували или чели – в което твърде се съмнявам, щото ако бяхте чели, нямаше да ми зададете толкова многозначния си въпрос! – за разбирането на великия Платон по тия въпроси, но той директно пише ето така: „Докато философи не се възцарят, или докато сегашните царе не започнат задоволително да философстват, човешкият род да не чака края на злото.“ Много е интересен въпросът защо именно философите би следвало да управляват; Вий ме подтиквате да напиша статия по този въпрос, за да разясня, но трябва да Ви кажа, че истината, изречена за първи път от Платон, едва сега все повече се осъзнава. Не зная дали сте чули или чели, но в Европейския съюз се прие, че трябва да съществува „Съвет на мъдреците“ като един най-висок орган. Това нещо трябва да Ви говори. И още нещо: философите са при изворите не само на европейската демокрация, но и на европейската цивилизация изобщо… А че съм философ, вярвам, няма да отречете, макар че и да отречете, то трябва да признаете, че „титлата“ философ не се дава подобно на това как на Боко присъдиха титлата „почетен художник“ – прочее, не зная защо не са се сетили да му дадат все още титлата „почетен (дървен) философ“?! – а може да се заслужи с много работа на попрището на мисълта, духа, философията и прочие. От гледна точка на философ като мен заниманието с политика е детска игра, с която обаче се захващат да играят съвсем неопитни и най-вече немислещи хора (особено у Българско!), което води дотам, че тя се превръща в една твърде опасна играчка. Този Росенчо, който така харесвате, явно си мисли, че е придобил „уменията“ си в политиката вероятно, предполагам, заедно със сученето на майчиното си мляко; то, прочее, и тарторът му Боко си мисли така; у нас се смята, че заниманието с политика и особено пък властването, управляването, е „най-лесното нещо“. Което обаче съвсем не е така, особено пък за тикви и дървени глави – отбележете, казвам „дървени“, не „държавни“ глави, разликата е от Земята до Небето! – каквито, за жалост, са огромната част от управляващите, от политиците ни. Абсолютно неопитен и неразбиращ от политика човек като Росен Плевнелиев

сега се докопва до най-високия пост в държавата по каприза на един самозабравил се авторитарист, какъвто е Боко от Банкя; това вещае страшни беди и злини за държавата. Като български гражданин и философ правя нещо тия беди и злини или да бъдат избегнати, или ефектите им да бъдат поне намалени. Както виждате, самонадеяните ни тъпи управници не рачат да се вслушат в предупрежденията на един разумен човек, какъвто по презумпция е философът. Прочее, това последното, за разумния човек, го написах само за да Ви ядосам, но Вие явно не знаете, че тъкмо разумът, разумното и истината са територията на заниманията с философия. Опитът и световната история показват, че винаги когато политиците и управниците не са се вслушвали в предупрежденията на философите, на разумните хора, винаги, повтарям, винаги, без никакво изключение, са си чупили главите. Не зная дали Ви е известно, но най-велики управници, като Наполеон, да речем, или като Александър Македонски, са били постоянно в обществото на умни хора, на философи, а пък Александър, както е известно, е ученик на самия Аристотел. Тъй че тоя пуяк Росенчо, като не ще да се вслуша в предупрежденията ми, нека да си чупи главата. Жалкото е обаче, че такива като него, преди да си счупят главите, нанасят непоправими беди и злини на цялата нация. Но пък и нация като нашата, която сама си подготвя бедите тъкмо заради крещящата си неразумност, заради крещящия недостатък на умствена способност, изглежда съвсем си заслужава управниците. Тази известна мисъл – и с това завършвам – а именно, че всеки народ си заслужава управниците, е достоен за правителството си, е изречена от великия философ Георг Вилхелм Фридрих Хегел. Това е, любезна госпожо, вярвам, сте доволна от отговора ми, а и да не сте доволна, проблемът си е Ваш. А пък нашите, на цялата нация, проблеми идват от това, че мнозинството от гласоподавателите у нас са тъкмо като Вас, т.е. изобщо не мислят, а гласуват само по симпатия. Примерно понеже Росенчо бил „арен“ и „убав“, много добре се бил пъчел, подобно на тартора си, на народний любимец Боко, дайте него да изберем за президент на нещастната ни Республика; той мислят пословичните български кратуни… И точно затова винаги си получаваме заслуженото, както, уви, ще стане и тоя път. Аз само предупреждавам, пък вие ако щете ме слушайте… ЗАБЕЛЕЖКА: Драги г-н кандидат-президент Плевнелиев, текстът по-горе е поредното ми открито писмо до Вас, на което Вий, разбира се, няма да обърнете капчица внимание; понеже, вероятно, съдържа толкова неудоб-


6 ни за Вас лично истини. Правете каквото щете, аз моя дълг като гражданин и философ го изпълнявам…

ТРЕТО ПИСМО ДО Р.ПЛЕВНЕЛИЕВ: НЕ ЩА НОВ МУХЛЬО ЗА ПРЕЗИДЕНТ НА БЪЛГАРИЯ, ГОЦЕ МИ БЕШЕ ПРЕДОСТАТЪЧЕН!

ОЩЕ НЯКОЛКО ВИДЕОЗАПИСА НА ЧАСОВЕ ПО ФИЛОСОФИЯ И ПСИХОЛОГИЯ

Психологически казус по Достоевски Психологически казус по Достоевски (2 вариант) Изкуството да се живее - въпроси 1-5 Час по философия: Как се философства? Проблемът философия: Как се философства? Психологичният проблем Познанието на самия себе си Въведение в психологията: себепознанието Как изучавахме психология и логика Изучаването на философски предмети в 9 и 10 клас Анализ на изучаването на философски предмети

Тази сутрин отново сядам да напиша поредното си „Открито писмо“ до кандидата за президент Р.Плевнелиев, на което той отново, разбира се, няма да обърне никакво внимание. Аз вече писах какво означава това: Тотализиращи тенденции в поведението на Росен Плевнелиев, трасиращи пътя към авторитаризма и диктатурата. Мина половината време до балотажа, а все още нашият мил кандидатпрезидент няма мъжеството да встъпи в диалог с един български гражданин, силно обезпокоен от това, което се очертава като развой на нещата в страната и държавата ни. Прочее, игра с огъня в тази ситуация не бива да се допуска; разочарован съм, че и Иван Костов, вместо да иска гаранции от кандидата, че няма да съсипе окончателно демокрацията ни, отправи призив да гласуваме за Росен Плевнелиев ей-така, само защото да не сме били допуснели трети мандат на Гоце Първанов. Мнозина проницателни анализатори – виж, примерно, последните коментари на Иво Беров във Фейсбук – съвсем основателно предупреждават, че в очертаващата се неблагоприятна за демокрацията ни тенденция, за да има все пак някакви противотежести на абсолютизма, е по-разумно да се гласува за Калфин. Трябва да се отчете и тази гледна точка, въпреки че моя милост съвсем не смята, че БСП и ГЕРБ са действителни опоненти; напротив, съзирам драматургия, целяща да внуши на благодушния наивен електоратец, че това са „двете противоположни политически сили“, ала всъщност това съвсем не е така: ГЕРБ и БСП са двете удобни за интересите на комунистическата ни ченгесаро-кагебистка олигархия политически играчи, които като едното нищо, без да им мигне окото, в сътрудничество, ще путинизират България така, че после, както се казва, дупе да ни е яко. Толкова засега. А ето и днешното ми обръщение към толкова любезния ни кандидат-президент: Драги г-н Плевнелиев,

Тази сутрин на Вашия сайт нарочно Ви изпратих предишните си открити писма; оказва се, Вашите сътрудници изглежда изобщо не четат интернет и по тази причина съвсем не са Ви информирали за писмата ми. Другата възможност е все пак да са Ви ги дали, а пък Вий да сте се нацупили и да сте решили да не ми отговаряте, понеже те, явно, съдържат твърде неудобни въпроси към Ваша милост. Аз обаче ще продължа да пиша; не знам дали Ви хрумва тази хипотеза, но писмата ми към Вас са поскоро към Вашите избиратели, от които зависи избирането Ви в идващата неделя. Прочее, битката за поста Президент се очертава да бъде твърде оспорвана; не трябва да си позволите да губите нито един глас; спомнете си как Гоце Първанов неочаквано победи безспорния фаворит Петър Стоянов; сравнен с Петър Стоянов, Вие сега не сте никакъв фаворит, фаворитът е друг, и он се зове Боко Борисов. Но и неговата няма да е вечна, г-н Плевнелиев; запомнете от мен, няма вечни неща на тоя свят и в тоя живот, всичко тук е временно, а най-временни са нещата в политиката и властта, самата слава и народната любов са най-изменчивото и нестабилно нещо. И понеже почнах, ето и днешния ми „урок“ към Вас. Знаете ли, ще бъде пределно честен. Ако сте сериозен човек и достойна личност, ще оцените жеста ми, ако не сте, ще се нацупите; ето точно това ме интересува, що за човек сте наистина. Искате ли да Ви кажа какво впечатление сте създали до този момент у мен, човек, който притежава известен психологически талантец и няма да се подведе като наивниците по натрапвания Ви от медиите образ? Г-н Плевнелиев, Вий създавате впечатление на слаб, зависим, податлив на манипулации, неволеви човек, който си позволява по недопустим начин да бъде накърнявано достойнството му. Вий нямахте мъжеството и куража да откажете на тартора си Боко офертата му да издигне Вашата кандидатура, а месец-два преди това сам заявявахте, че нямате нужния личностен и политически ресурс за тоя най-висок и найзначим държавен пост. Това е малодушно, гн Плевнелиев. Знаете ли как народът нарича хора с поведение като Вашето? Нарича ги мухльовци, мекушави, безгръбначни хора. Точно такъв, съгласете се, да ни бъде държавен глава, е скандално. А сега ме опровергайте, че не сте такъв, какъвто съм Ви възприел до този момент? Президентът трябва да има нужната воля, за да защищава общия народен интерес пред попълзновенията на политическите играчи. Вие лично като президент трябва да имате мъжеството и куража да озаптите абсолютистките мераци на тартора Ви Бойко Борисов. Имате ли това мъжество и този кураж, г-н Плевнелиев, ето това се пита днес мислеща и демократична България? Аз лично съм силно обезпокоен, че


7 точно човек като Вас биде избран от Бойко Борисов за президент; имам убеждението, че той проиграва същия вариант, който изигра Путин, предлагайки мекушавеца Медведев за „временен президент“. Вам също е отредена тази роля. Затуй, ако сте човек на място и стойностна личност, трябва да направите едното от двете неща: Първо: да съберете целия си кураж и публично да заявите, че се еманципирате от партийния ви вожд, от авторитариста Борисов, да ни убедите, че сте способен, че ще имате силата най-критически да се отнасяте към неговото политическо поведение, към неговата безпардонност и нахалство; Второ: ако нямате мъжеството да сторите това, Ви остава единствен достоен изход, а именно още сега, докато е време, да се откажете от отредената Ви позорна роля, т.е. заявите, че спирате участието си в президентските избори, отказвате се от балотажа, което, според мен, ще означава, че ще трябва да се проведат нови избори. Това е положението според мен. Сам решавайте. Във Ваш интерес е ясно да съзнавате тия две алтернативи. Дори и да станете Президент, при крещящото недемократично поведение на Бойко Борисов всеки ден ще Ви се налага или да преглъщате униженията си, или да съберете последния си кураж и да ударите по масата, заявявайки, че неговата няма да я бъде повече. Способен ли сте да сторите това – се питаме ние, демократите, в тази страна? Убедете ни, че сте способен, и ще Ви подкрепим. Как ще ни убедите е Ваш проблем. Аз искам да бъда убеден, иначе няма да гласувам за Вас. На мен нов мухльо за Президент на България не ми се ще; Гоце ми стига, преситих се от него донасита. Той беше слуга директно на Путин (негов боен другар по ДСКГБ), Путин му беше началството, Вий пък се очертавате да сте безволева играчка в ръцете на Бойко Борисов, който нищо чудно пък, от своя страна, да е също поредната марионетка на Москва. Изобщо няма да се учудя ако в съвсем скоро време се окаже, че Бойко Борисов най-усърдно се разиграе казачок, както това прави другарят Гоце Първанов. Тези са ми най-горчивите съмнения. Сега сфащате ли, драги ми г-н Плевнелиев, в колко опасна игричка Ви тикат? Като едното нищо ще се опарите така, че цял живот после ще съжалявате. Помислете и върху това. Бъдете здрав! С поздрав: Ангел Грънчаров, гражданинфилософ ТОТАЛИЗИРАЩИ ТЕНДЕНЦИИ В ПОВЕДЕНИЕТО НА РОСЕН ПЛЕВНЕЛИЕВ, ТРАСИРАЩИ ПЪТЯ КЪМ АВТОРИТАРИЗМА И ДИКТАТУРАТА

Три дни вече минават откакто си позволих да отправя в блога си поредица от претенции към кандидата на ГЕРБ за президент на републиката. Разбира се, до този момент няма никаква реакция; медиите услужливо мълчат и ни занимават предимно с простотии; това, че управляващите не обръщат капчица внимание на мнението на един редови български гражданин, само по себе си е израз на тотализиращи тенденции, трасиращи пътя към авторитаризма и диктатурата. Толкова.

ВТОРО ПИСМО ДО Р.ПЛЕВНЕЛИЕВ: ИМАТЕ ЛИ СИЛАТА НА ХАРАКТЕРА ДА УДЪРЖАТЕ В ПОНОСИМИ ГРАНИЦИ АБСОЛЮТИСТКИТЕ МЕРАЦИ НА Б. БОРИСОВ?

Писмо второ, 15 октомври, 2011 г., Пловдив, ранната утрин

В тази връзка на сайта на Росен Плевнелиев тази сутрин си позволих да напиша следното: Задавам поредица от въпроси, съдържащи се в следните публикации в моя блог: Предлагам кратък 5-дневен курс за обучение на кандидат-президента Росен Плевнелиев в тънкостите на държавното изкуство Открито писмо до Р.Плевнелиев, свързано с проверка на неговата годност за длъжността „Президент на республиката“ Второ писмо до Р.Плевнелиев: имате ли силата на характера да удържате в поносими граници абсолютистките мераци на Б.Борисов? Надявам се, че ще ми бъде отговорено на въпросите по задоволителен начин. От начина, по който ми бъде отговорено, зависи дали ще Ви подкрепя на балотажа. С поздрав: Ангел Грънчаров Пловдив, 26 октомври 2011 г. ПУБЛИКАЦИЯ ВЪВ В-К "НОВИЯТ ГЛАС" ПО ИДЕЯТА НА ИМЕТО НА СТИВ ДЖОБС БЪДЕ НАРЕЧЕНО ЕЛИТНОТО УЧИЛИЩЕ ПО ЕЛЕКТРОНИКА В ПЛОВДИВ

Драги г-н Плевнелиев, Пиша Ви второ писмо; първото изпратих да Ви го предадат в Щаба на ГЕРБ; дадоха ли Ви го вече? Не сте длъжен обезателно да мълчите ако някой български гражданин иска да разговаря с Ваша милост; тоя имиджмейкър, който Ви дава толкова тъпи съвети, сте длъжен да го уволните незабавно. Аз тоя път ще бъда кратък. Утре, в следващото си писмо, ще Ви представя дълбокия смисъл на институцията „държавен глава“, който, струва ми се, Ви е неизвестен, щото явно са Ви убедили, че няма по-лесно от това да си президент: усмихваш се нежно (Вий това вече го научихте!), режеш ленти (аз веч Ви предупредих, че в това отношение ще си имате проблеми с г-н Борисов, който не може да преживее друг, а не той самият, да пререже некоя лента!), правиш приеми с повечко пасти, с които гостите след това си пълнят джобовете, за да занесат и на домочадието си, ходиш по света, и пак се усмихваш нежно. Не, не този е смисълът на институцията, и трябва да го проумеете спешно. Сега това Ви го оставям като „домашна работа“: помислете, почетете, утре ще видим дали нещичко сте открил. Аз днес искам да представя на Ваша милост – скоро ще се налага да се обръщаме към Вас с „Ваше превъзходителство, г-н Президент!“ – Вашия главен проблем в сегашната ситуация, който може да доведе до това Вие изобщо да не можете да си изпълнявате длъжността. И той е: един Президент, който се оставя Премиерът да го командва както си иска, е по-добре да умре от унижението, отколкото да продължава да бъде унижаван. Не знам дали сте го забелязал, но г-н Борисов, нашият любим Премиер, страшно много Ви унижава; първо Ви унижи, като благоволи да рече: „Пускам Росенчо на пистата, да вземе поста президент, да ми го пази, да топли стола за моя гъз, щот след 5 годинки аз ще се кандидатирам и ми се иска да ми е топло когато седна там!“; второ,


8 когато, де факто, се оказва, че тия, дето гласуват за Вас, всъщност за него гласуват, т.е. Вие самият не се постарахте да се откъснете от неговата сянка. Това е гибелно: един Президентмарионетка е тъжна и унизителна картина; щом Вас, като Президент, г-н Борисов ще унижава без да му мигне окото, той всъщност по-скоро нас, гражданите, нацията, ще унижава; а ний това няма да го търпим дълго, помнете ми думата. Президентът символизира и въплъщава Народа, тъй че ако допуснете Премиерът да Ви унижава, значи допускате нас, гражданите, да унижава. Ний няма да допуснем да се случи това, ще търпим, ще търпим, докато ни писне, а после ще ви изметем и двамата. Г-н Борисов има нескривани абсолютистки и диктаторски мераци: Вие, като държавен глава, сте призван да укротите тия негови амбиции; и трябва да му кажете смело още сега, че България не е Русия, т.е. че това, което Путин направи в Русия, ний, българите, няма да допуснем да се случи у нас: ний не сме чак толкова робски народ като руснаците. Или сме по-робски, как мислите, а, отговорете, интересно ми е?! Този е главният проблем. Аз ще гласувам за Вас при едно условие: до петък да успеете да ме убедите, че имате силата на характера да удържате в поносими граници абсолютистките мераци на Вашия дълбокоуважаван, но вече прилично разпасал се тартор. Ако не сторите това, значи подписвате собственоръчно декларация, че не ставате за Президент. Мислете как ще излезете овреме от очертаващия се фатален конфуз. Точка. Край за днес. Спирам, понеже нямам време, пък и искам да съм кратък. Много граждани са в моето положение, ний смятаме, че Вий с г-н Калфин (вместе с майор Деянов) сте от два съседни дола дренки, т.е. не се различавате съществено – и сме в голямо затруднение за кого да гласуваме. Длъжен сте да ни убедите с нещичко, че сте по-добрият, по-надеждният, че сте заслужаващият доверието ни. Г-н Калфин ще бъде марионетка на Гоце и на кремълския господар на Гоце Първанов, Вий ще бъдете марионетка на Бойко Борисов (за който, прочее, още не сме съвсем сигурни чия марионетка е, но той сам по себе си е достатъчно голяма опасност). Затруднението ни е голямо, но се надяваме все пак да положите известно усилие да ни убедите, че ставате за голямата длъжност „Пръв слуга на Нацията“, каквато по същество е длъжността „Президент на Республиката“. Вас другояче са Ви учили, така ли? Е, аз ще Ви науча на друго. Мой предмет е истината. С добро чувство: Ангел Грънчаров, гражданин, философ

ОТКРИТО ПИСМО ДО Р.ПЛЕВНЕЛИЕВ, СВЪРЗАНО С ПРОВЕРКА НА НЕГОВАТА ГОДНОСТ ЗА ДЛЪЖНОСТТА „ПРЕЗИДЕНТ НА РЕСПУБЛИКАТА“

ЗАБЕЛЕЖКА: Контекстът, в който е написано това писмо, и целта, която си поставя авторът му може да се разбере ако се прочете ето тази публикация от вчера: Предлагам кратък 5-дневен курс за обучение на кандидат-президента Росен Плевнелиев в тънкостите на държавното изкуство. Днес ще напиша и ще публикувам второ писмо до нашия усмихнат кандидат-президент; прочее, да се усмихва така мило в ситуация, която е толкова тежка, е твърде дразнещо – и издава крещяща неадекватност; съветвам пиарите на Росен Плевнелиев да се му дадат съвет да спре да се усмихва оттукнататък; а ето сега моето писмо до него: Г-н Плевнелиев, здравейте, поздрави за успеха от вчера! Моля, като начало, прочетете внимателно този текст. В него има една оферта към Вас – като най-вероятен следващ български държавен глава. Важно е, не го отминавайте, опитайте се да се вглъбите в това, което следва, което искам да Ви кажа. Аз, като български гражданин, преживях 10 унизителни години, в които трябваше да търпя недоразумението Гоце Първанов да бъде български президент! Знаете ли какво ми е коствало това да гледам как на поста държавен глава на България стои един любител на стрелбата по забранени от закона животински видове, един лъжльо, който толкова лъга, че не е бил агент на ДС, а после си призна, ала не се покая, а каза, че бил горд; който за тия 10 години има, по собственото му признание, една-единствена заслуга, а безброй вреди; заслугата му, прочее, както е известно, е че е първият жител на нашата планета Земя, който е успял в домашни условия да опитоми въл-

чица! Моля да ме разберете, драги г-н Плевнелиев, че нямам сили да издържа още 5 години на унижения, в които Вие пък да бъдете нещо като сянка на Бойко Борисов, което при това е твърде опасно за държавата, за демокрацията ни. В тази връзка Ви предлагам следното: Всеки ден оттук-нататък до неделя публично, в блога си, ще отправям своите претенции към Вас, а също и ще Ви обучавам в тайнствата на занаята, към който Ви се налага да привиквате. Смятам, че имате крещящи пропуски в своето политическо образование, които правят невъзможно успешно да изпълнявате сложната функция на държавен глава. Напротив, много е важна и трудна тази функция. Дебнат Ви много опасности. Примерно, като държавен глава няма да се вредите, гарантирам Ви го, да отрежете и една лента, без г-н Борисов да е до Вас, он да държи ножицата, а пък Вий да го галите по ръката му – или да я целувате. Аз такъв резил не мога да издържа. Както и да е, мога много да Ви помогна. Ще Ви преподавам някои най-лесни уроци, и ако ме послушате, ще задоволите не само моите претенции, ами и претенциите на много български граждани, от гласовете на които крещящо се нуждаете. В събота ще Ви изпитам. Ако издържите тоя курс поне с оценка „добър 4″, ще гласувам за Вас. Ако се провалите, ако се заинатите, ако почнете да се държите арогантно, не само че няма да гласувам за Вас, ами и ще се наложи… да гласувам за опонента Ви, т.е. ще пожертвам дясната си ръка, щото тя непременно ще изсъхне като гласувам за Калфин и майор Деянов, но както и да е, една ръка, майната й! Има и по-важни неща в тоя живот от една ръка. Прочее, сега се сещам дали да не проведа паралелно обучение и на Калфин, и нему да дам съответстващите претенции? Ще видя, днес ще реша. Но Вам давам първия шанс. Какво ще кажете, съгласен ли сте? С поздрав: Ангел Грънчаров, български гражданин и преподавател по философия (Следва ново писмо, и така, всеки ден до събота-неделя, до балотажа.) НОВИ ВИДЕОЗАПИСИ НА ЧАСОВЕ ПО ПСИХОЛОГИЯ И ЕТИКА Моят Аз - разбирам ли го? Моят Аз - разбирам ли го? (2) Божият закон Как се отнасям към света и към себе си? Дълг и съвест


9 Дълг и съвест

(2)

ИЗРАЗИТЕЛНА СНИМКА, ВЕЩАЕЩА НЕДОБРИ ЗА СТРАНАТА НИ ДНИ

ЗА МЪРЗЕЛИВИТЕ, НЕКАДЪРНИТЕ, ГЛУПАВИТЕ, ЗАВИСТЛИВИТЕ ХОРА КАПИТАЛИЗМЪТ Е И ЩЕ СИ ОСТАНЕ НАЙГОЛЯМОТО ЗЛО

Коментар на Момчил Дойчев по публикацията Защо сме страна, прогизнала от комунизъм Комунизмът и днес очевидно е прогонил всяка възможност за самостоятелно мислене и изобщо за мислене на много хора, г-н Грънчаров. Аз от собствен опит знам, че да спориш с комунисти е все едно да спориш със селските радиоточки от «светлото комунистическо минало». Но все пак се надявам все някога тези бедни духом, жестоко ограбени от криминалната идеология на комунизма хора да се съвземат и отново станат хора. Първият другар, който Ви апострофира, г-н Грънчаров, се учудва, че можело да има червени олигарси, защото комунизмът проповядвал равенство и всеобщо щастие. Той изобщо не може дори да си представи, че това е идеологическа измама, утопия, стръв, която да налапат шарани като него. Да, комунизмът е прекрасна утопия за

това, че „всичко е в името на човека, за благото на човека…“ Но дори малкият социалистически Иванчо знаеше кой е този човек, или по-точно – кои са тези хора… Всъщност зад тази примамлива утопия се крие една грозна идеология за поробване на цялото човечество, за световно господство на най-реакционните и мракобесни сили, съществували някога в историята. Тези заговорници не случайно са антикапиталисти. Защото капитализмът създава правила и контрол над дотогава безконтролни властници, тирани и олигарси. Капитализмът им пречи, защото създава Свобода. Свобода в стопанската сфера, където те, а не държавата решава какво да сеят, какво да строят или какво изобщо да предприемат в своя живот. Той създава и така омразната за комунистите демокрация, защото народът, а не шепа овластени бандити решава кой да ги управлява. Той създава благоденствие за всички, защото позволява реализация и самореализация, независимо от волята на властимащите на базата на способностите на всеки, който желае и може да се труди. Да, за мързеливите, неграмотните, некадърните, глупавите, завистливите и злонамерени хора капитализмът е и ще си остане най-голямо зло. За тях това, което комунизмът създаде като общество – равенство в бедността и в безправието е върхът на техния беден кръгозор – те не виждат подалеч от носа си, а и да поискаха им бе забранено… Защото в една конкурентна среда те само могат да завиждат на успелите в живота хора – защото са трудолюбиви и талантливи. За тях собствеността бе и си остана кражба. Затова в тяхното общество се крадеше така, както никога дотогава в световната история не се е крало. Ако бездарието е комунизъм (или фашизъм), то завистта злобата и омразата са неговите движещи сили. Комунизмът, донесен на танковете на съветските окупатори, за съжаление унищожи не само материално нашата родина. Комунизмът унищожи морала, духа на нашия народ. Той ни ликвидира като независим, свободен, трудолюбив и достоен народ. Ние вече наистина «не сме народ, а мърша…», както беше проплакал преди век и половина дядо Славейков. По мои изчисления съветскокомунистическото робство от 1944 г. до днес ни струва над 1500 милиарда днешни евро. Само пряката съветска окупация от 1944 до 1947 г. дори според комунистическата статистика ни струва над 600 милиарда лева. Къде щяхме да бъдем днес, ако не беше комунизмът? Дори само демографски – избивайки възрожденският елит на българската нация – около 30-40 000 души само около «светлата дата» 9.09. – доведе до това днес нашият политически, стопански и духовен елит да представлява това, което е – жалка,

корумпирана и алчна за власт и богатство олигархия. Унищожавайки българското село, комунизмът унищожи демографският потенциал на България. Ако не беше комунизмът, сега България щеше да бъде да бъде не 7, а около 12 милионна държава. При това българите щяха да са 90% от населението, а не само 75% с тенденция след 50 години да сме малцинство в собствената си родина… Ако не беше комунистическата разруха след като този бандитски строй се скапа нямаше от страната да бъдат фактически прогонени от посткомунистическата тъмночервена олигархия над 1.2 милиона души – да търсят по-човешки живот в нормалните, капиталистическите страни. И аз питам ридаещите за хубавия живот при правешкия бандит: Защо тогава хората бягаха през телените заграждения и берлински стени на Запад, а не на Изток? Защо сега бягат в САЩ и Западна Европа, а не в днешната мафиотско-олигархична Русия или в построилата комунизма Северна Корея? Разбира се не питам, защото няма как да получа отговор от радиоточки. Преди повече от 40 години гениалният български писател Георги Марков бе напуснал страната, която толкова обичаше, поради чувството за непоносимост – непоносимост пред гаврата, на която бе подложен народа ни от бездарната банда национални предатели, заграбили властта и народната собственост в името на собственото си добруване, потъпквайки най-нагло и безцеремонно всякакви народни идеали, чест и достойнство. Същите тези бездарници го убиха. Защо след 10.11.1989 г., когато системата им рухна икономически, морално и политически те не излязоха и не казаха: Да, признаваме, ние сме убийци на народа си, ние сме предатели, защото обслужвахме интересите на чужда държава, ние потъпкахме идеалите, в които се бяхме клели, ние ограбихме народа си и го доведохме с нашия социализъм до просешка тояга. Бяхме заслепени, некадърни, неспособни. Бяхме грешни! Простете ни! Но те прошка не поискаха… Казаха, че вина поемат само с мезе. Само не поясниха, че това мезе беше от човешко месо. Прошка не поискаха… И затова няма да я получат. ПРЕДЛАГАМ КРАТЪК 5-ДНЕВЕН КУРС ЗА ОБУЧЕНИЕ НА КАНДИДАТ-ПРЕЗИДЕНТА РОСЕН ПЛЕВНЕЛИЕВ В ТЪНКОСТИТЕ НА ДЪРЖАВНОТО ИЗКУСТВО И тъй, ето, и тия избори минаха: у нас винаги всяко чудо е за три, най-много за четири дни. Знаете ли, на мен най-чудното напоследък ми е ето това, моля да вникнете в затруднението ми: не мога да разбера как става така, че народът успява да разпреде-


10 ли гласовете си точно и именно така, както са предрекли социологическите питии или оракули?! Не е ли чудно как става това, а, моля ви да ми помогнете, да ми обясните, че сам не мога да го разбера. По същия начин навремето Ницше, ако не се лъжа, умуваше над това как става така, че всеки ден се случват толкова събития, че точно да запълнят страниците на вестниците, от първата до последната! Не е ли загадка това, как ще кажете? Но да оставим Ницшевото затруднение, а да обърнем внимание, моля ви много, да се концентрираме върху моето: как пък при това положение, когато много наши съграждани бяха насила отказани да гласуват поради дългите опашки пред избирателните секции, народът въпреки всичко успя да гласува абсолютно така, както вещаеха социологическите оракули, т.е. ний, гражданите, успяхме бляскаво да потвърдим онова, което предрекоха нашите така щедро платени социологически весталки?!

Страшен народ сме, няма спор: въртим, сучем, ала предсказанията на социологическите врачки успяваме да потвърдим до последната запетайка! Грешка немаме! Пак смаяхме света. Снощният резултат от изборите може да се охарактеризира с поговорката: "Пито - платено!", толкоз! Колкото са ни платили, толкова и така сме гласували - няма да се излагаме я?! Ний, дами и господа, явно сме най-лесния за управляване народ, и това потвърдиха снощните резултати. Колкото си плати Боко на врачките, толкова му и гласувахме, ний сме изпълнителни, ний сме послушни, ний сме кротки и хрисими. Ний сме народ-мечта! А сега да почна малко по-сериозно, щото много ми е накипяло. Всичките ми приятели, особено колегите ми философи, ме съветват да зарежа политическите коментари и да се съсредоточа върху заниманията си с философия, с писането по философски теми, ала ето че явно нещо съм повреден щом не мога да се откажа: ако не напиша това, дето ме мъчи, ще се пръсна от

нерви! Вярно, че губя, вярно, че доста мои философски текстове заради тая моя гражданска страст ще си останат ненаписани, но нямам сили да се възпра. Не мога да мълча като кютюк когато около мен се вършат такива безобразия. Това ми е явно проблемът, но майната му; човек тъкмо себе си явно съвсем не може да смени. И тъй, за следващата неделя ни се оформи твърде сложен казус: за кой да гласуваме все пак на балотажа? Плевнелийчето снощи се хилеше като ненормално, верно, казали са му пиарите постоянно да държи дежурната си усмивка на устата, ама чат-пат требва и да я затваря тая уста, мама му стара! За Калфин какво да се каже, всичко е ясно: гоцев човек, сиреч, човек на гоцевите московски господари, ако за тоя гласувам, нищо чудно и да ми изсъхне ръката. Кунева обаче снощи съвсем точно го каза: и в двата случая разумният човек няма как с чиста съвест да гласува. Ако гласува за Калфин и за майор Деянов, това значи, че гласува за трети мандат на Гоце Първанов, ако сторя това, по-добре земята да се отвори и направо да ме погълне! Ако пък гласуваш за Плевнелийчето, тогава все едно гласуваш за Боко, он с двете си ръце да държи и двете най-важни кормила в държавата, т.е. да направиш така, че Боко да ни стане нещо като фюрер - или диктатор, тиранин, пълен господар, както искаш го наречи. Ако човек все пак държи на демокрацията, особено пък на непрокопсалата наша родна демокрация, не може да си тури такъв позор на сърцето, т.е. да стане неин гробокопач, както обичат да казват комунистите, за тях тая дума е много любима, не знам дали сте го забелязали. Те доста гробове, прочее, изкопаха, сега остава с дружни усилия, вместе с Боко, дружно да изкопаят и гроба на България, та да му друснат после там, върху нейния гроб, един казачок! Аз на Боко не мога да повервам; просто тоя човек някак си органически ме отблъсква, не знам защо е така, но се държи като селски дерибей, а това силно ме дразни. За самото Плевнелийче обаче не мога да си представя, че може по некой въпрос да се опре на самия дон Боко, иначе може и да е свестен човек, ала е лишен от най-важното за един политик: собствена и то свободна воля! Като пиша това ето в този момент ми хрумва една мисъл: дали да не опитам да проведа в оставащите 5 дни един кратък курс специално за наший будущий президент, в който да му обясня с каква именно работа се е захванал и какви са моите, като български гражданин, изисквания към него ако все пак иска да го подкрепя. Найважното тук е да покаже, че има силата на характера да удари по масата пред Боко и да рече: "Тая твоята няма да я бъде, щото е вредно за България!". Можете ли да си представите нещо такова да направи туй възпитано момче пред тоя пословичен на-

халник Боко? Аз лично, ако Плевнелиев ме убеди, че може да направи нещо такова, т.е. да удържа диктаторските попълзновения на тартора си, ще гласувам за него. Но как да му повярвам, как може да ме убеди да му повярвам, ето в това е въпросът?! Мога да му напиша "Открито писмо"; може всеки ден, в оставащите 5 дена, да му пращам нещо като пореден "урок", а пък в събота да го изпитам, да видим дали си е научил урока, така може ли да стане? Все пак моя милост е преподавател по гражданско образование на младежта, а Плевнелиев явно е имал по тоя предмет калпав учител, който на нищо не го е научил; е, аз мога да го науча, ама как да стане така, че да ме чуе?! Разбира се, нито една медия няма да обърне внимание на моите претенции към Плевнелиев, та нали аз за медиите, както и всеки друг български гражданин, сме нещо като гнида, която не заслужава и капчица внимание?! Както и да е де, аз ще направя длъжното, пък да става каквото ще! Ето, да речем, и този текст мога да му го пратя като начало, а, какво ще кажете? Той в оставащите 5 дена трябва да се опита да спечели не само моя глас, но и гласа на още много български граждани. Ето, аз имам претенции към него и съм придирчив, мен не може да ме залъгва с общи приказки. Аз намирам много пропуски в неговото политическо образование, липсва му потребната квалификация за да може да изпълнява ролята на успешен държавен глава, ето, аз мога да му помогна, да му разясня, да му разтълкувам, да му покажа, че хич не е лесна тая, с която се е захванал. А главната му задача е да намери сили да се противопостави на абсолютистките мераци на дон Боко. Дали изобщо е способен на това, вервате ли? Аз много не вервам, ама какво друго ни остава при това положение, а? И тъй, готов съм, въпреки съмненията си, да опитам да го обуча, да му покажа смисъла на институцията държавен глава и прочие; даже тая Попова не може да му разясни нещата, и тя ми се вижда лековата, нищо че е юристка, но тук се иска не просто правни познания, тук се иска схващане на философията на правото, на държавното право особено, а от опит знам, че нашите юристи са много слаби в това отношение. На мен пък тук ми е силата, щото от много години преподавам тоя предмет, и книги съм писал и издавал по него. Пък съм и български гражданин, който смята, че ний, гражданите, не трябва да сме овце или жертвени агнета, а трябва да се държим подобаващо, ако не искаме да затрием държавата си. Както сме затрили и Първата, и Втората, и Третата (Царство България до 1944 г.) българска държава. И тъй, завършвам с това, което трябваше да започна, ама не се бях сетил тогава: да се обърна лично към Росен Плевнелиев; смятам за нужно да му кажа като начало следните думи:


11 Г-н Плевнелиев, здравейте, поздрави за успеха вчера! Моля, като начало, прочетете внимателно този текст. В него има една оферта към Вас - като най-вероятен следващ български държавен глава. Важно е, не го отминавайте, опитайте се да се вглъбите в това, което следва, което искам да Ви кажа. Аз, като български гражданин, преживях 10 унизителни години, в които трябваше да търпя недоразумението Гоце Първанов да бъде български президент! Знаете ли какво ми е коствало това да гледам как на поста държавен глава на България стои един любител на стрелбата по забранени от закона животински видове, един лъжльо, който толкова лъга, че не е бил агент на ДС, а после си призна, ала не се покая, а каза, че бил горд; който за тия 10 години има, по собственото му признание, една-единствена заслуга, а безброй вреди; заслугата му, прочее, както е известно, е че е първият жител на нашата планета Земя, който е успял в домашни условия да опитоми вълчица! Моля да ме разберете, драги г-н Плевнелиев, че нямам сили да издържа още 5 години на унижения, в които Вие пък да бъдете нещо като сянка на Бойко Борисов, което при това е твърде опасно за държавата, за демокрацията ни. В тази връзка Ви предлагам следното: Всеки ден оттук-нататък до неделя публично, в блога си, ще отправям своите претенции към Вас, а също и ще Ви обучавам в тайнствата на занаята, към който Ви се налага да привиквате. Смятам, че имате крещящи пропуски в своето политическо образование, които правят невъзможно успешно да изпълнявате сложната функция на държавен глава. Напротив, много е важна и трудна тази функция. Дебнат Ви много опасности. Примерно, като държавен глава няма да се вредите, гарантирам Ви го, да отрежете и една лента, без г-н Борисов да е до Вас, он да държи ножицата, а пък Вий да го галите по ръката му - или да я целувате. Аз такъв резил не мога да издържа. Както и да е, мога много да Ви помогна. Ще Ви преподавам някои найлесни уроци, и ако ме послушате, ще задоволите не само моите претенции, ами и претенциите на много български граждани, от гласовете на които крещящо се нуждаете. В събота ще Ви изпитам. Ако издържите тоя курс поне с оценка "добър 4", ще гласувам за Вас. Ако се провалите, ако се заинатите, ако почнете да се държите арогантно, не само че няма да гласувам за Вас, ами и ще се наложи... да гласувам за опонента Ви, т.е. ще пожертвам дясната си ръка, щото тя непременно ще изсъхне като гласувам за Калфин и майор Деянов, но както и да е, една ръка, майната й! Има и по-важни неща в тоя живот от

една ръка. Прочее, сега се сещам дали да не проведа паралелно обучение и на Калфин, и нему да дам съответстващите претенции? Ще видя, днес ще реша. Но Вам давам първия шанс. Какво ще кажете, съгласен ли сте? С поздрав: Ангел Грънчаров, български гражданин и преподавател по философия И тъй, предлагам кратък 5-дневен, интензивен и безплатен курс за обучение на кандидат-президента Росен Плевнелиев в тънкостите на държавното изкуство. Призовавам всички щатни интернетни служители на ГЕРБ, които в този момент четат този важен текст, да информират съответните органи от щаба на г-н Плевнелиев и да помогнат текстът да стигне до него, та евентуално да се завърже диалог. Медиите няма какво да призовавам да помогнат; те да помагат не обичат, те са специализирани в това да вредят... Ако не се завърже диалог с Плевнелиев, аз пак ще си напиша претенциите, та да ми е чиста съвестта. Прочее, ако имат малко акълец, ще се съгласят. Превъзходна кампания в оставащите решаващи дни може да се получи около тия мои претенции и уроци към Плевнелиев, стига някому в неговия щаб да му прищрака в мозъчния компютър колко е ценна идеята, която предлагам. Да видим. Всичко ще се види. Това е. Спирам дотук, че стана дългичко. Пък и ще трябва да седна и да обмисля кой и какъв да бъде първият ми урок до нашия кандидат-президент. И каква да бъде най-важната ми претенция към него. Ще трябва да бъда кратък, та да ме разбере всеки, а това е трудно. Но съм длъжен да опитам. Аз смятам, че този е пътят: не кандидатите да ни се мазнят и усмихват, а ний, гражданите, да почнем да изискваме от тях, смело да казваме претенциите си! За това е дадено времето преди изборите, а пък те, политиците, мераклиите за властта, следва да слушат, щото политиците, управниците, властниците не са нещо друго, а слуги нам, т.е. на гражданите, на хората, на народа. Виждате, това са все прости работи, ала до такава степен не ги спазваме, че у нас всичко е станало тъкмо наопаки. И ето, примерно, Бойко Борисов си мисли, че ни е нещо като чорбаджия, а пък държавата ни, санким, му е нещо като бащиния... Ето по тия въпроси, примерно, може да ми е първият урок; забелязвам, че Плевнелиев не е наясно с най-базисни неща. Той не виновен, в съвсем друга област му е образованието и квалификацията. Аз мога да му помогна; пък ако ще да се възползва. Спирам дотук. Точка. Лек ден на всички и хубава седмица! Изборите отминаха, но животът, както и да го погледнеш, си продължава...

ПРЕДЛАГАТ ТИ ДА ПУСНЕШ БЮЛЕТИНА, ЗА КОЙТО ДВАЙСЕТ ЛЕВА ТИ Е ДАЛ

Във Фейсбук-страницата на Божидар Божанов прочетох ето това знаменателно стихотворение, възпяващо вчерашния изборен ден: Бюлетини (По песента на Лили Иванова „Детелини“) Предлагат ти да пуснеш бюлетина, за който двайсет лева ти е дал и следващите четири години да караш в дупки и да газиш кал. Такава бюлетина да попълниш по съвест задължително било, но келепирът трябва да се търси, че иначе ще бъдеш все капо. Бюлетини, бюлетини, бюлетини аз ви пусках без да мисля за кого Бюлетини, бюлетини, бюлетини и без вас и с вас ще бъде все едно. Аз искам от банкнотите вълшебни една за мен да има на света. Макар да бъдем утре безнадеждни, днес съвестно ще си продам гласа. Бюлетини, бюлетини, бюлетини аз ви пусках без да мисля за кого Бюлетини, бюлетини, бюлетини и без вас и с вас ще бъде все едно. БОКО НЕ Е ПОЛИТИК, А МУТРА, НАВРЯЛА СЕ В ПОЛИТИКАТА, НИЩО ПОВЕЧЕ! На едно място във Фейсбук се продискутира интересен и важен момент, ето за какво става дума: Иван Кованджиев: Не може Бойко Борисов да се поставя по-високо от най-добрия политик и държавник след т.н. преход – Иван Костов. Kd Nikolov: Ама какъв политик е въобще Боко?!!!! Някои бъркат понятията тотално… Georgi Stankov: Въобще не може да има сравнение между Бойко и Костов. Костов яхна наготово народната вълна, сервирана му от алчните червени тъпанари. Бойко сам


12 създаде вълната и всичко помете! На всичко отгоре Костов се оказа изключително тъп, за да провали лековато всенародната подкрепа. А Бойко е достатъчно далновиден, за да я увеличава непрекъснато при тотална враждебност от всички страни. Реалният резултат Бойко:Костов е 7:2!!!

Kd Nikolov: Боко е „политик“, на който цяла Европа се смее! Другото е за консумация в партийната ядка на милиционерското училище ))))))))))))))))) Georgi Stankov: Николов, ако случайно разбереш колко не си в час, сигурно ще си захлупиш капата, за да се скриеш. Kd Nikolov: Тъпите заклинания не са актив!!! Georgi Stankov: Невежеството не е оправдание! Kd Nikolov: Милиционерското образование пък съвсем ))))))))))) Ангел Грънчаров: Г-н Станков е шегаджия от класа! Бравос! Ашколсун! Боко – политик, наистина смешно! Боко си е една мутра, навряла се в политиката, нищо повече. „Вълната“ не я създаде Боко, а КГБ, което финансира щедро медийния му възход. В резултат Боко има обезателството да направи България подобие на Русия, да я путинизира, сам да се превъплъти в наш доморасъл Путин, да ликвидира българската демокрация; не може мутри и милиционери в политиката да имат други цели и задачи. А за сравнение между Костов и Боко наистина не може да се говори, то е същото да сравняваш небостъргач с… дървен селски нужник! Такива ми ти работи, г-н Станков, а иначе много си ми симпатичен как ръсиш смехории относно чалга-политика Боко, как он бил много велик и прочие; и децата вече виждат, че той, горкият, е абсолютно неадекватен, не знае вече на кой свят живее, а щом си отвори устата, мигновено ще изръси простотия, каквато човек изобщо не може да си представи. Но тия неща, именно неадекватността в политиката не се прощават, съвсем скоро Боко ще се сгромоляса така, че сгромолясването на Симеон ще му изглежда детска забава… Виж и това.

ДНЕС ФЕЙЛЕТОНЪТ „БАЙ ГАНЬО ПРАВИ ИЗБОРИ“, С РАЗНИТЕ МУ ТАМ ГОЧООЛУВЦИ, ДОЧООЛУВЦИ И ДАНКО ХАИРСЪЗИНОВЦИ ОЖИВЯ

Минах към 17.00 часа за да видя как текат изборите в два квартала („Тракия“ и „Изгрев“, Пловдив). Просто си направих обичайната разходка, но този път цел ми бяха училищата, където се гласува. И на двете места видях обичайната картина от последните години при избори: многолюдни тайфи от „наблюдатели“, съставени предимно индивидууми с яки вратове и с ясно изразени – и лесно забележими по лицата! – престъпни наклонности, разбира се, представители предимно от „партия“ ГЕРБ, очакват жертвите си или направо ги водят, та да въздействат по всевъзможни начини на тяхното „свободно волеизявление“. Това е основното ми впечатление: пред очите си сякаш гледах оживели сцени от фейлетона „Бай Ганю прави избори“ на безсмъртния Алеко. Разни Гочоолувци, Дочоолувци и Данко Хаирсъзиновци с кървясали очи са на всяка крачка и осигуряват „демократичния избирателен процес“, водейки тумби от цигани със светнали от радост очи; днес е жътва, хората ще припечелят некой и друг лев, та да отпразнуват довечера триумфа на демокрацията ни. При това положение, разбира се, ГЕРБ, като найпоследователни байганювци – не случайно лидерът им е сякаш възкръсналият Бай Ганя! – просто е изключено да не спечелят тия избори, това се знае още отсега, това аз го видях с очите си. Другото, което видях, са огромните опашки пред всяка секция; хората се ядосваха, някои се връщаха, щото трябваше да чакат с часове за да упражнят конституционното си право на глас. Някой умник е измислил тоя трик, та по-нервните и поинтелигентни, сиреч, избирателите с неовча психология, няма начин да не се откажат да гласуват; а по начало се знае, че интелигентен човек просто е изключено да гласува за днешните ни управляващи. Тъй че днес се очаква бляскав резултат на усмихнатия палячо, който Боко тури да играе ролята да президент, та он собственоручно да управлява държавата, държейки, както подобава за пич от неговия ранг, едновремнно две кормила, два руля – премиерското и президентското; когато умре Патриархът, очаква

се светиня му да заеме и овдовелия патриаршески престол. След това ще му обединим всички постове и длъжности в една обща длъжност, примерно в длъжността „Фюрер на Болгария“, и тогава още поуверено ще поемем към светлите бъднини, приготвени ни от пича от Банкя, същия оня, с филията мас в ръка. Това е. Стъмва се над Отечеството ни в тоя момент, когато дописвам репортажа си, който пиша на коляно на лаптопа си, седейки на един чин в коридора на училището. Събирам си багажа и си тръгвам, щото един Гочоолу с кръвясали очи от доста време ме гледа с това чудо на техниката, и ме е страх, че като едното нищо ще ми го вземе и ще ми го счупи в главата. Това е положението, да бягам бързо, че става страшно… ВЪЛНУВАЩ ДОСЕГ СЪС СУБСТАНЦИЯТА НА НАРОДНИЯ ЖИВОТ И ДУХ Днес изобщо няма да пиша за избори; прочее, вече ходих до училището, където се гласува, за да закарам рано сутринта с колата съпругата, която е застъпник. Спомних си духа, който витаеше на изборите в ония романтични години от началото на демокрацията; сега, разбира се, няма и капчица от онзи патос; това, което ми направи впечатление тая сутрин са "застъпниците" на разни мутри-кандидати, все момчета с дебели вратове и походки на биячи; което по очебиен начин показва израждането на "демокрацията" ни. Но да спра дотук, щото отплесна ли се, свършено е.

Искам да пиша сега за нещо друго. Вчера в близкия МОЛ случайно попаднах на нещо като концерт послучай Димитровден, на който млади хора - от деца до младежи и девойки - играха по великолепен начин български народни танци. Не зная защо, но извънредно много се развълнувах; първо, в сърцето ми възкръсна духа на отдавна отминалия български живот, щото танците и народната музика успяват да съхранят този дух в един изкристализирал, чист вид; на второ място понеже се впечатлих от това какви чудни плодове ражда свободата; мислех си, ето, тия млади хора, деца, юноши, без никой да ги кара, без принудата на специални младежки организации, каквито имаше едно време и пр., единствено по


13 порива на сърцето, и при това съвсем самодейно, са се научили така красиво да играят и пеят; тази мисъл особено силно ме развълнува, дотам, че в един момент усетих, че очите ми се навлажниха; невероятно силно чувство ме обзе; накрая, някак си необичайно много ме впечатли силно и контраста между свръхмодерния и бляскав МОЛ и вълшебната субстанциална архаичност на народния дух, който носят в себе си музиката и танците, които с такова вдъхновение играеха и пееха децата и младежите. Наистина не знаех за себе си, че съм станал толкова чувствителен, но наистина се чувствах невероятно развълнуван, гледайки как усмихнатите млади хора пеят и танцуват с вдъхновение; имаше от наймалки, две-три годишни дечица, до младежи и девойки около 20-годишната възраст; пред мен сякаш оживя духа на едно безвъзвратно отминало време, който обаче народната музика и народните танци успяват да съхранят; ония млади хора, които преди десетилетия и векове са играли и пели същата тази музика по същия вдъхновен начин, вече ги няма, те отдавна са под земята, ала ето, че нещо велико е останало от тях, и то носи в себе си, да употребя пак този засукан философски израз, субстанцията на народния живот и дух. Не зная на вас какво ви говори този израз, но според мен само по този начин може да се предаде грандиозния смисъл, който откриваме в народните песни и танци; и този смисъл именно така силно вълнува душите, разбира се, душите на ония от нас, които не са закърнели откъм чувствителност спрямо истинското, щото музикалната помия, именувана чалга, е способна да убие чувствителността ни към истинското, към истински вдъхновяващото.

В средата на МОЛ-а, на едно пространство като на сцена играеха младите хора, а пък отстрани, на три или четири етажа, в кръг, се беше разположила публиката, именно купувачите в МОЛ-а, все със засмени лица, млади и стари; а пък танцьорите и танцьорките играеха с необичайно вдъхновение, което зарази публиката, в това число и мен, стария, занимаващ се предимно с абстракции философ. Интересно беше, че и тия, които се движеха отстрани, по ескаваторите, също бяха отправили погледи надолу в ниското, където бушуваше фиестата, пиршеството на народния дух - и се

усмихваха, и се радваха, личеше, че като мен са необичайно развълнувани. Случи се чудото на истинското изкуство, което умее да заразява всички души, което не може да остави безразлична нито една душа. Не зная дали успях с тромавите си дума поне да загатна какво видях и преживях вчера в един от МОЛ-овете на хилядолетния град Пловдив, в който, както съдбата е отредила, живея - и най-вероятно тук ще и умра. Това е за тази сутрин. Хубав ден ви желая! Днес е ден за избори. Гласувайте умно, с мисъл за България! Не се поддавайте на тъпи емоции, които манипулаторските медии насаждат в душите ви. Мислете като гласувате, та после да не съжалявате. Нека Бог да ви даде разум в последния момент поне! СЪРДЕЧЕН МУЗИКАЛЕН ПОЗДРАВ ЗА ДРУГАРЯ (П)РЕЗИДЕНТ АГЕНТ ГОЦЭ ПЕРВАНОВИЙ

С праздником, дарагой наш таваришч Гоцэ! Ели не нравится этот вальс, пажалуйста, можно сыграть один казачок! На здоровье! Пусть крепнет нерушимая болгаро-советская, пардон, ченгесаро-кагебисткая бойная дружба! Да здравствует наш общий друг таваришч Боко! Пусть углубляется и совершенствуется дальнейшая путинизация Болгарии, для которой ты сделал так многое! Пусть Болгария навсегда будет самый успешный русский троянский конь не только в ЕС и в НАТО, но и во всем мире! Уррраааа! АКО ГЛАСУВАМЕ ЗА КУНЕВА, ЗА ПЪРВИ ПЪТ ИМА ШАНС БСП ДА НЕ СТИГНЕ ДО БАЛОТАЖ По повод на статията Как реших да гласувам за Меглена Кунева във Фейсбук се получи дискусия по повод на една моя реплика; ето какви мисли обменихме по този повод: Обнадеждаващо е, че все повече хора прозряха тази необходимост да се направи разумен избор за Кунева – с оглед да бъдат объркани сметките на кукловодите,

чиито сценарий предвижда БСП и ГЕРБ като „общоприемливи партньори“ да се прехвърлят топката едва ли не безкрайно; тия сметки можем да развалим само ние, гражданите…

Обадиха се всякакви хора: гербоваци-боковисти, хиподилци, антикомунисти, всичките против мен – и против тия, които мислят като мен. Кунева била „надпартийночервена номинация“, „снаха“, каква ли не още. Гербовакът-бойковист пък издекламира: Има само един некорумпиран европейски кандидат. И той ще бъде избран, може би още на 23.10. – въпреки ретроградните разрушителни сили. Това мен ме накара да реагирам по следния начин: Гербовашката милиционерска напаст борави с термини от 30-те години на СССР: „ретроградните разрушителни сили“ Не е случайно значи, че историческата мисия на ГЕРБ е да направи Отечеството ни подобие и умалено копиа на путинска кагебистка Русия… Тая моя реплика доведе дотам, че един уважаван човек ми заяви: „Г-н Грънчаров, вярвам, че съвсем искрено се заблуждавате относно Кунева-Пръмова!“, а друг подвърли: „Кунева е стар кадър на БКП тъй че каква алтернатива е тя…“. Наложи се да напиша в отговор ето това: Глупавият, немислещ, сектантски, догматичен антикомунизъм едва ли е подобър от глупавия, немислещ, сектантски, догматичен комунизъм. Аз този тип антикомунизъм го наричам „огледален“ – огледален на комунизма, същите гримаси, само че наопаки. ОК, нека да си повтаряме като мантра, че Кунева е „снаха“, че е „комунистка“, и каква ли не още; питам: а какъв е смисълът? Не трябвало да се гласува за нея, ок: и какво ще постигнем? Смисълът е, че на балотаж ще отидат избраниците и галениците на олигархията ни, нейните доверени деца, именно Калфин и Плевнелиев. Ако се гласува за Кунева обаче, за първи път има шанс БСП да не стигне дори до балотаж. За мен като антикомунист това ми стига. То съвсем не е малко. Днес говорих с един приятел, казах му, че ще гласувам за Кунева, а той: „Гласувай, щом искаш, аз не мога, щото ме е страх


14 да не ми изсъхне ръката!“. Такива сме – и за това си патим. Няма идеални в случая кандидати. И аз няма да гласувам за Кунева от чиста съвест и с цялата си душа – но това е найдоброто от всичко, с което разполагаме. И което има някакъв шанс да отиде на балотаж. Дори и да гласувам с отвращение, ще гласувам, и то заради едно нещо: не ща България да стане Задунайская путинизирана губерния на Русия. Чини ми се, че Кунева ще запази европейската ориентация на страната. Не ща да постъпя като инатлив, глупав, немислещ, сектант, догматикантикомунист, искам да постъпя като разумен антикомунист. И затова именно ще гласувам за Кунева. ЗАБЕЛЕЖКА: Дежурният боковист веднага написа ето тази реплика: А дали гоцемафията няма да я омачка като тесто и да я моделира по свой образ и подобие? И дали вече не е като тях? на което моя милост отвърне със следните думи: Г-н Станков, доколкото зная сте бойкоборисовец. Лидерът ви забрани в Партията да говорите за Георги Първанов, само той щял да говори за него. Оказа се, че те двамата наскоро, в най-дружеска обстановка, три дена яли и пили при руския емисар Валентин Златев, приятел и изповедник и да двамата едновременно. Тъй че за „гоцемафия“ нямате право да говорите. Вашият лидер Боко е от тази гоцемафия. Просто цинизмът ви трябва да има известен предел… не мислите ли? А ето и продължението на разговора: Georgi Stankov: Уважаеми г-н Грънчаров, не съм бил тези три дни с тях за да потвърдя или отрека сбирката, която цитирате. Но ще кажа следното – ако за една част от обикновенните хора е трудно да оценят и „притеглят“ Бойко, на други просто не им се иска, то за интелигентните и партийно не блокирани глави е НАЛОЖИТЕЛНО да разберат голямото ниво на ББ. В днешна България той превъзхожда с класи всички останали политичета. И тогава първосигналните анализи на неговите ходове нямат резон. Мисля, че един философ би трябвало да успее да види невидимото за обикновеното око. Ангел Грънчаров: Г-н Станков, иначе сте духовит, приемам за много остроумна шегата Ви относно това, че Боко превъзхождал с класи всички политици Хубаво се посмях, мерси, че ми оправихте настроението! ЕВРОПЕЙСКА, ДЕМОКРАТИЧНА И ПРОСПЕРИРАЩА БЪЛГАРИЯ ИМА НУЖДА ОТ МОЯ ГЛАС: ЩЕ ГЛАСУВАМ ЗА МЕГЛЕНА КУНЕВА!

Доста хора са в трудно положение и още не могат да решат за кого да гласуват. За това свидетелства, примерно, следния коментар Надолу с главата в студената вода – идват избори, написан от Комитата. Оказва се, че човекът не знае за кой да гласува и щял да мисли утре, в деня за размисъл, та евентуално да реши; предполагам, много хора са в неговото положение. Аз обаче вече не съм в това глупаво положение; преодолях съмненията си и взех разумното за тази ситуация решение; ето за това си позволих да напиша в блога на Комитата следните думи:

Моя милост вече реши: ще гласувам за Кунева. За първи път в тия президентски избори (от демократичните промени от 1989 г. насам) няма да гласувам със синята бюлетина, т.е. за кандидата на СДС-ОДСДСБ. Гласувам за Кунева най-вече защото не ми се иска да има балотаж между двете напълно неприемливи за мен двойки кандидати (Калфин-майор Деянов и ПлевнелиевПопова). Такъв един балотаж от кандидати от типа „фани единия, удари другия“ го преживяхме при балотажа между двете руски мекерета: Сидеров и Гоце Първанов. Тогава никой не можеше да каже кой е полошият кандидат. А сега Кунева ми се вижда най-прозападна между тримата кандидати, които имат шанс да отидат на балотаж; ерго, ще получи моя глас. Не може един кандидат за президент да задоволява всичките ми претенции, но поне главната трябва да задоволява: а именно, да държи страната в западната сфера, а не да я тика в сферата на Средна Азия и Русия. На човека на Боко и на самия Боко не вярвам; не може почитателят на Мао, Сталин, Тодор Живков, именно Боко Балкански, да бъде прозападно ориентиран. При това Кунева очебийно е найинтелигентна от тримата реални кандидати… Тъй че, драги г-н Комита, няма какво да се мисли повече: европейска и демократична България има нужда от твоя глас; аз моя ще й го дам със сигурност…

ПО ЦЕЛИЯ СВЯТ ИДЕ КРАЯТ НА ЛЕВИТЕ ИДЕАЛИ НА ДЪРЖАВНО-ОРГАНИЗИРАНОТО ПАРАЗИТИРАНЕ

Съвсем ненадейно под публикацията Велики мисли за истината, съдържаща едно клипче, получавам коментар от анонимен с интригуващо съдържание; ето по-долу и коментара, и моя отговор: Абе, г-н Грънчаров – истината та истината. Това добре, тия клипчета са хубави, но в последно време съм забелязал, че не пишете и казвате нищо за случващото се по света. Във вашата любима формация САЩ пеят Интернационала, развяват червените знамена, тръгнали са на поход срещу капитализма, богаташите и банкерите, а Вие се занимавате с нашите демократични олигофрени. Циркът, наречен избори, е пълен. Оставете ги тия нещастници да им премине беса – защото властта и парите са бесове, от които няма лекуване. Процесите в България не зависят пряко от нас, колкото и да ни се иска. Те са плод на световна политика, както между впрочем винаги е било. Цяла Европа е залята от протести срещу банките и техните машинации, но Вие и дума не обелвате срещу това. Защо? Може би защото не Ви изнася, това все пак се отнася до капитализма, до алчността, до егоизма, които са плод на този така любим от Вас строй. Или може би чакате капитализма да се реформира, както все казвате. Но аз виждам, че тия реформи водят само до едно – богатите стават по богати, а бедните по бедни. Питам – докога?! Това пише анонимникът с леви копнежи; прочее, друг анонимен пък пише ето това: Горният е прав, светът навлиза в решителна и преломна фаза от своето развитие; България не е изолиран остров, а


15 предстоящите фарсови избори наистина не се нуждаят от коментар. Социализмът действително се провали, но в момента същата съдба сякаш постига и капитализма – и това се признава дори от сериозни, солидни десни западни политици и анализатори. За съжаление засега като че ли няма мислител, който да е в състояние да обгърне, осмисли и обясни настоящето сложно развитие на света. Ето сега и моя отговор: О, няма проблеми, ще напиша какво мисля за т.н. „протести“, в които хрантутниците на „социалния капитализъм“ се опитват да защитят „правото“ си да паразитират, ала тая, разбира се, няма да стане. Ако свършва нещо в съвременния свят, то това е точно този „социално-отговорен капитализъм“, който породи толкова много паразити и такава любов към паразитирането у „широките народни маси“, че, разбира се, нито една икономика, дори и американската, не може да им позволи да я смучат повече. Примерът на съседна Гърция показва като в призма същината на ставащото: гръцките леви калпазани протестират, щото ще им се налага да работят, за да запазят стандарта, който досега имаха в една паразитна система на държавния „социалноотговорен капитализъм“. Е, дойде момента, 20-тина години след рухването на комунизмо-социализма, да рухнат, по-скоро да се пръснат и раковите образования на „социалната паразитна държава“ в тялото, в организма на западните развити общества. Оказа се, че когато някой яде и пие, трябва да се научи сам да си плаща сметката, а не да му я плащаме всички ние, будалите. Иде краят на ерата, определяна от идеалите на държавно-организираното паразитиране по целия свят, ера, която започна с разпространението на марксизмокомунизма и ще завърши с очистването на всички тия западни общества от туморите и разсейките на социализма. И Германия, и Франция, и Англия, и Швеция, и Норвегия, дори и Америка, т.е. всички без изключение западни държави, трябва да се върнат при простите начала на капитализма, благодарение на които той успя да промени човешката цивилизация: труд, свобода и творчество на индивидите, предприемчивост, свободен пазар, минимална държава, всеобщ просперитет, никакво преразпределяне на благата, край на паразитирането, на просията и пр. Обществото ще помага само на ония, които не могат да се справят сами (инвалидите), а всички социалноориентирани леви калпазани ще имат избора, който и досега са имали, ала са предпочитали да паразитират, да бъдат носени на гърба на общността: или да мрат от глад, или да запретват ръкави и да имат добрината да се трудят, ако искат да ядат и да живеят. Това е същината на промените, към

които се движи съвременният свят. Така мисля аз… А тия, които си мислят, че иде нова епоха на социализъм и комунизъм и при това положение радостно приготвят вилиците и лъжиците за наближаващото голямо лапане, да укротят апетита си, като си посмучат собствените си пръсти: историята няма обичая да тръгва отново по отдавна извървени и не водещи доникъде пътища… АМЕРИКАНЦИТЕ СПАСИХА СВЕТА ОТ КОМУНИСТИЧЕСКАТА ЕКСПАНЗИЯ, ТЕ УМЕЯТ ДА СЕ БОРЯТ И ДА МРАТ ЗА СВОБОДАТА СИ

В публикация под заглавие Маккейн: Смъртта на Кадафи – повод Путин да се изнерви, в която се съобщава, че съперникът (от републиканците) на недоразумението Обама за президентския пост в САЩ, чета следното: „… След победата на либийската опозиция и смъртта на Муамар Кадафи диктаторите по целия свят трябва да започнат да се изнервят.“ Той даде за пример сирийския президент Башар Асад и руския премиер Владимир Путин. Това изказване на Джон Маккейн е накарало интернетното плямпало, именуващо се „Проф. Добри Божилов“, да напише следния крайно тъп и злобен коментар: Понякога има и добри страни демократите да печелят избори в САЩ. Този войнолюбец ако беше станал президент, щеше да разпали нови войни. Може би си струва левичарството на Обама пред още една война някъде по света. Само ми е интересно как Маккейн щеше да подпомогне с бомбардировки евентуални въстаници срещу Путин. От Втората световна война до сега няма информация САЩ да са воювали със съперник, от който не са поне 10 пъти по-силни. В някои случаи дори подобни съперници са им разказвали играта. Дърдорковци и каубои. Само войни палят и

требят хората. Добър урок им изнесоха виетнамците, добър урок им изнасят и в Афганистан сега няколко стотин талибани. Цялата американска военна мощ насреща… Това пише умникът Божилов, който, както и подобава за плямпалата, е на всяка манджа мерудия; моя милост не търпи много-много такива празнословци и словоблудци и при това не им цепи басмата; ето какво написах като реплика на горната словесна мастурбация на упоменатия проф. Д.Божилов: Професоре, и по този въпрос, гледам, си минал на професорвучковска гледна точка; знайно е, плямпалото Вучков е антиамериканист от класа – и русолюбец до самозабрава. По това се познават комуноидите по света, че беззаветно обичат Русия – и до смърт мразят Америка. Твоят проблем, проф. Божилов, е ужасната еклектика и безпринципност, с която се характеризират преценките ти. Вижда се, че изобщо не си проумял световно-историческия смисъл на виетнамската война, например, която успя да счупи зъбките на комунистическата експанзия за твърде дълго – и по този начин спаси света от комунистическото зло и от атомната катастрофа. Америка води войни заради едноединствено нещо: защото свободата трябва да бъде защищавана от нейните врагове. Нищо на този свят не е даром, свободата също; свободните хора трябва да умеят да защищават свободата си. И американците умеят да се борят и да мрат за свободата си. По този начин спасиха света от комунистическата бесовщина, за което и неблагодарници като теб трябва да им целуват ръцете; защото ако не беше победата на САЩ над комунизма, ти, първо, нямаше да имаш възможност да бълваш свободно алогизмите и безсмислиците си; без Америка нямаше и да има и интернет и ти щеше тогава да пишеш с паче перо, т.е. никой нямаше да знае за тебе. Тъй че си крайно объркан човек, който и най-елементарния смисъл на историята не е схванал – и плямпа подобно на Вучков крещящи по наглостта си глупости! ДЖЕЙМС ПАРДЮ: „МЕГЛЕНА КУНЕВА БИ БИЛА ЕДИН МНОГО ДОБЪР ПРЕЗИДЕНТ“ Из публикацията Комунистът Пардю агитира за снахата Кунева в блога на ИВО ИНДЖЕВ,·19 ОКТОМВРИ 19, 2011 г., в която видният ни журналист препубликува материала Пардю: Не виждам промените, за които се говори Посвещавам казаното от Джеймс Пардю, макар и в студиото на Слави Трифонов, на всички по-големи от него антикомунисти в България.


16 (Уводното посвещение от страна на Иво Инджев) Добре е да се прочете целият материал, но ето няколко важни според мен акцента:

… Пардю не изневери на прямия си стил и разкритикува поведението на българското правителство: „Чувствам се като детето от приказката за Новите дрехи на царя – видях целия този театър за това как нещата се подобряват, многото самореклама за промени… Но аз не виждам тези промени, за които се говори. Реших да говоря откровено за този политически театър, защото когато се погледне под повърхността – няма нещо, което да се е променило.“ … Според американеца в страната ни има много политически театър, но българите са достатъчно умни да прозрат през това и да вземат собствени решения. Въпреки това според него хората в България се страхуват, а „ако хората не могат да говорят свободно, нещо не е наред“. Относно предстоящите президентски избори Пардю сподели: „Тези избори са изключително важни за България. В българската конституция има механизми за баланс, в които властите са разделени между различните организации на правителството, президентството, парламента, съдилищата. В тези избори българите трябва да решат колко власт искат да консолидират. Мисля, че ГЕРБ иска да консолидитра властта изцяло – премиера, президента и парламента. Това на мен ми прилича на руския модел. Мисля, че българите трябва да помислят по този въпрос, защото това дестабилизира баланса на власт между различните инситуции в българската политическа система.“ Бившият посланик не скри пристрастията си: „Мисля, че Меглена Кунева би била един много добър президент. Познавам я от тогава, когато тя беше министър. Бях в НАТО, когато тя беше еврокомисар в Брюксел и видях, че тя беше много уважавана там. Мисля, че България има нужда от свеж прилив и мисля, че тя може да направи това. Тя е опитна, умна, честна, почтена и е добър модел за подражание. Тя беше ясният победител в дебата от събота вечер.“ В заключение Пардю сподели, че все още е оптимист за бъдещето на страната ни: „Мисля, че има голям потенциал тук.

Той трябва да се освободи. Когато това се случи, мисля, че ще се види развитието на България, за което ние се надяваме, че ще се види развитието на България, за което ние се надяваме.“ ЗАБЕЛЕЖКА: Ето думите, с които представих горния текст в страницата си във Фейсбук: Дано и други хора да видят горния текст и да се позамислят. Тия дни всички ще трябва да вземем съдбовно за страната ни решение! Нека имаме доблестта да не постъпваме глупаво, а да бъдем на висотата на едни отговорни, достойни, зрели и разумни граждани, които са способни да поемат своята участ в собствените си ръце! А в блога на И.Инджев моя милост си позволи да публикува следния коментар: Напълно споделям позицията на гн Инджев; и аз препубликувах думите на бившия американски посланик. Дано и други хора да видят горния текст и да се позамислят. Моят призив е: Тия дни всички ще трябва да вземем съдбовно за страната ни решение! Нека имаме доблестта да не постъпваме глупаво, а да бъдем на висотата на едни отговорни, достойни, зрели и разумни граждани, които са способни да поемат своята участ в собствените си ръце! Който милее за демокрацията и европейския път на България, който иска да се противопостави на процеса на гибелна путинизация на страната, е длъжен да подкрепи Меглена Кунева. Уважаеми дами и господа антикомунисти, напълно разбирам чувствата ви, това са и мои чувства; но нека да не бъдем доктринери и сектанти, нека да покажем, че имаме един по-широк хоризонт; нека да опитаме да бъдем разумни и отговорни за бъдещето на страната си граждани. Нека имаме нужното мъжество и гражданско достойнство; нека да надмогнем партийните си пристрастия и в името на нашите демократични идеали и на европейските ни ценности да подкрепим Меглена Кунева! ВЯРНОТО РЕШЕНИЕ В ТАЗИ СИТУАЦИЯ Е ОНОВА, КОЕТО Е УБИЙСТВЕНО ЕДНОВРЕМЕННО И ЗА КОМУНО-СОЦИАЛИСТИТЕ ОТ БСП, И ЗА КОМУНО-МИЛИЦИОНЕРИТЕ ОТ ГЕРБ Моята публикация от снощи със заглавие Кунева единствена може да обърка сметките на „правилните кандидати“ на БСП и ГЕРБ, които ни пробутват е довела до мълниеносната и много изразителна реакция на „здравите сили“ в лицето на дежурния по моя блог позитановец с кличка „Bacho Кольо“; ето какво ми пише той и как моя милост му отговаря; оказва се, че неговият бяс за мен е най-верен симптом, че съм взел добро решение:

Bacho Кольо: Грънчаров, ти утрепа рибата!!! Кому бяха нужни толкова обиди и гадории, които изписа по адрес на „КуневаПръмова“!?! „По свой път“ бил стигнал!?! Ега ти и наглеца! Ако някой реши да направи статистика колко лъжи, клевети, обиди изписа по адрес на „комунистическата снаха“ докато вървеше „по своя път“, лошо ще му стане. Ако съм на място на Кунева, публично ще призова секционната комисия, където гласуваш ти, да и броят един вот помалко. Ти не заслужаваш да гласуваш за нея! Нито тя заслужава да я обидиш още един път като пуснеш стократно наплютият от тебе бюлетин с името й!

Туй пише разгорещилият се другар. На което моя милост реагира така: Другарят „Бачо Кольо“ усети колко е опасно и такива като мен да гласуват за Кунева – другарят Сергей от „На всеки километър“ няма да стигне и до балотаж! – и затуй, както виждате, най-яростно ме оплю; бил съм недостоен да гласувам за Кунева! Вижте каква отврат са тия другари… Но най-голяма награда за мен е да ме ругаят другарите; щом беснеят, значи вървя по верния път; земат ли за ме фалят някой ден, край, с мен е свършено! Тъй че всичко е ОК, благодаря ти, драги ми г-н таваришч Bacho Кольо, за този лакмус че съм взел верното решение! А верното решение в тази ситуация е онова, което е убийствено едновременно и за комуно-социалистите от БСП, и за комуно-милиционерите от ГЕРБ… КУНЕВА ЕДИНСТВЕНА МОЖЕ ДА ОБЪРКА СМЕТКИТЕ НА „ПРАВИЛНИТЕ КАНДИДАТИ“ НА БСП И ГЕРБ, КОИТО НИ ПРОБУТВАТ Журналистката Невена Гюрова е написала в блога си чудесна статия със заглавие Прошко Прошков и Меглена Кунева, в която пише и аргументирано обяснява защо ще гласува за тях – за Прошко на кметските и за Кунева на президентс-


17 ките. Съветвам ви да прочетете тази статия, в която има твърде много неизвестни за мен специално факти около личната история на Меглена Кунева, които Невена като информиран журналист е представила. Аз тук няма да цитирам откъси от нейната твърде убедителна статия, понеже всеки може да иде и да я прочете сам. Ето какво счетох за нужно да напиша там като своя реакция:

Благодаря за толкова полезната статия! Аз също по свой път стигнах до убеждението да гласувам за Кунева, радвам се, че горната статия дава твърде много аргументи в подкрепа на позицията ми. Ще си позволя също да дам линк към статията на Невена Гюрова, та и читателите на моя блог с нейна помощ да се опитат да преосмислят позицията си и да гласуват разумно. Както и да го погледнем, Кунева единствена може да обърка сметките на „правилните кандидати“ на БСП и ГЕРБ, които ни пробутват. Трябва да направим нужното като общество и граждани да объркаме сметките им. И тъй, дами и господа, да гласуваме за Меглена Кунева! Нека да имаме добрината да не се държим като идиоти, а да направим нещо полезно и добро за България! ЗАБЕЛЕЖКА: Ето още една статия в тази посока: Вестници клеветиха безпрецедентно Кунева. Не е радостно. Утре помията ще залее друг. Дано повече хора се вслушат в тия трезви гласове! ДА ГЛАСУВАМЕ ЗА КУНЕВА С ОГЛЕД ДА СПАСИМ И ЗАПАЗИМ ЕВРОПЕЙСКАТА ОРИЕНТАЦИЯ НА БЪЛГАРИЯ! Предизборната борба навлиза в решаващата си фаза. И в нея се използват какви ли не средства, в това число и интернетни манипулации под всякакъв вид и форма. Наивници у Нашенско бол. Не можем да се оплачем от липса на наивници. Но трябва да се пазим от коварната опасност ние самите, уж разумни и зрели хора, да постъпим наивно – и пак да бъдем изпързаляни. Както ни се е случвало неведнъж. Когато много пъти се прави все една и съща грешка, от която се облагодетелстват разни чалга-полит-шоумени, тогава има риск ний,

умниците, да сме паднали на страшно ниското ниво на придобития олигофренизъм. Тия дни един блогър написа коментар на тема Защо ще гласувам за Светльо Витков от Хиподил!. Моя милост го репликира, появи се дискусия, сега гледам, че неговата позиция е подкрепена от доста хора, а пък аз, както е обичайно, съм подложен на съвсем естествения остракизъм. Не ми е за първи път. Но ето че в спора наистина почват да проблясват очертанията на истината. И, спорейки с тия млади и наивни хора, моя милост прозря една истина. Споделям я съвсем честно и открито с вас, поемайки всички рискове. Ето какво написах като коментар в оня блог:

Не отричам, че ситуацията на тия избори е сложна и трудна за проумяване и за разумно реагиране – и тя може да стане още по-трудна, да се влоши още повече на следващите избори, ако ние, гражданите, не реагираме адекватно, т.е. ако се оставим да бъдем изманипулирани така, че в един момент България да стане подобна на путинска, авторитарна, недемократична, олигархична Русия; ние сме тръгнали по този път, а все още можем да се спрем, да се върнем назад, към демокрацията, стига ние, гражданите, да намерим сили и разум да се противопоставим на гибелния ход на нещата. Разбира се, че не бива да се гласува за двамата довереници на олигархията, на двете крила на мафията – Калфин и Плевнелиев. Има още други кандидати, но да се запитаме: има ли смисъл да подкрепим този или онзи от тях – и какъв е смисъла? Нещата ще се решат на втория тур, а на първия тур трябва да направим нужното, та на втория да отиде Кунева, не Калфин. Тя има реалният шанс да отиде на втори тур, никой друг освен двамата фаворити, няма този шанс. Факт. А фактите не бива да се игнорират. Аз също имам своите съображения срещу „тази комунистическа снаха“, но все пак, да не забравяме, тя беше избрана за еврокомисар на годината, т.е. тя е призната от Европа, а това съвсем не е малко, напротив, някакъв сериозен атестат е; вярно, и тя има своите грехове, но идеални хора няма и не може да има. Пък и при изборите за президент има едно решаващо съображение: няма как

да сме изцяло доволни, понеже президентът трябва да бъде харесан от максимално количество хора, значи не може да е типично партиен кандидат, тъй че тук се налага доста да отстъпим от партийните си пристрастия и ценности. Факт е, че само Кунева е непартиен и дори в някакъв смисъл надпартиен кандидат, при това имащ шанс да отиде на втори тур. Нека да бъдем реалисти, а не догматици или сектанти: нито един от другите кандидати няма никакъв шанс да отиде на втори тур! При това положение аз също съм склонен да потисна част от възраженията си спрямо Кунева, които, да признаем, не звучат кой знае колко убедително и да се запитам: а не е ли разумно, вместо да си хвърлям гласа без полза или смисъл за някой „по-така“ кандидат, да подкрепя Кунева, та тя да отиде на втория тур? И тогава много от хората вече ще имат шанс да гласуват все пак за най-приемливия от кандидатите, които имат реални шансове да станат президент? Остават още два-три дни до изборите. Много е важно да постъпим разумно. Е, добре, гласувате си, водени от някакви свои съображения или пристрастия, за Светльо, за Румен Христов, за някой друг, но какъв е смисъла от това? Не става ли така, че заради вашето непремислено гласуване на втория тур отиват Калфин и Плевнелиев, и двамата неприемливи кандидати за нас, гражданите, понеже са кандидати на олигархията? Аз не искам да помагам с гласа си за сбъдването на плановете на олигархията: тя да си блаженства, подхвърляйки си във властта топката ту на едното, ту на другото си крило, ту едните, ту на другите си доверени представители? Ето защо, мислейки в тази посока, съм на път да преосмисля позицията си и да взема решение да гласувам за Кунева. И също да призова да се гласува за Кунева. Тя, както и да го погледнем, е европейски по манталитет човек, приет от Европа, какво повече да искаме? Това е положението. Трябва да сме реалисти, трябва да сме разумни при дадените условия. Кунева може би ще се противопостави на кроежите България да стане копие на путинска олигархична Русия, това е моя главен аргумент. Така за момента мисля аз. С много съмнения и угризения на съвестта предлагам всичко това – дори с риска да бъда прокълнат от този или онзи. Но за мен, пък и за всички нас интересът на България, на нацията като цяло в случая следва да е водещ – и тук всякакви партийни пристрастия сме длъжни да пренебрегнем. Затова: да гласуваме за Кунева с оглед да спасим и запазим европейската ориентация на България! Защото ако надделеят доверениците на руско-българската ченгесаро-кагебистка мафия и олигархия – Калфин и Плевнелиев – то тогава ще умре


18 всяка надежда за една демократична, просперираща, европейска България. ДНЕШНА БЪЛГАРИЯ Е СТРАНА НА ОЛИГАРХИЯТА, НА МУТРИТЕ И НА МИЛИЦИОНЕРЩИНАТА

… Изглежда ще излезе прав онзи германски дипломат с толкова голям стаж в България, който обяви България за страна на олигархията, на мутрите и на милиционерщината. Това всичкото нагнетява атмосферата. Аз искам наистина да се обърна към онези хора и да ги попитам на коя страна на барикадата са, защото ние няма как да тръгнем напред, ако не сме свободни. Няма как да продължим и да се преборим с кризата, ако нямаме възможност да творим. А ние не може да творим и не може да работим, ако не сме свободни. Трябва да се огледат тези хора чия ръка целуват. Защото в България трябва да има барикада, барикада, която да пази демокрацията. Дотам сме я докарали. България заприлича на Русия – страна на олигарси, на милиционерщина, на тотална диктатура… … Моят призив е към всички хора. Да осъзнаят, че ако не излязат на улицата, всичките тези подкупвания на гласове, всички тези заплашени хора, всички тези, обзети от страх, те ще решат кой да управлява страната. Да излязат на улицата, да отидат до секциите, да гласуват. Да се види, че са отишли и са упражнили правото си на глас. Защото само така гласовете на купените и на заплашените ще станат по-малко… … Искам да кажа, че гледам из страната какво е положението. Пътувам много. Виждам, че цялата страна е залята със сини плакати. Но това не е синьото на онези хора, които на 18 ноември излязоха на митинг срещу тоталитаризма, не е синьото на онези, които принудиха Петър Младенов да подаде оставка и Жан Виденов също. Това е друго синьо. Едно откраднато синьо. Много неща не са същите. Същи са само БСП и ДПС. И ОДС не е онова ОДС със смелите реформатори – със Стефан Савов, с Анастасия Мозер и хората, които извършиха най-тежките реформи… Из интервю на Иван Костов по Нова ТВ: България заприлича на Русия – страна на олигарси, милиционерщина и тотална диктатура

КРАТКО ИЗЛОЖЕНИЕ НА ТИПИЧНИЯ НЕДЕМОКРАТИЧЕН И КОМУНОСОЦИАЛИСТИЧЕСКИ МИРОГЛЕД НА РЕДОВИЯ МИЛИЦИОНЕР, ПАРДОН, ГЕРБОВАК

Публикацията в блога под заглавие Българската демокрация не бива да става лека мома, която на никой мераклия не отказва!, представляваща отговор на въпрос е предизвикала любопитен коментар от човека, който ми зададе самия въпрос; ето, заповядайте тоя многозначителен коментар, издаващ психологията на илюзиите на редовия гербовак: Не такъв отговор очаквах. Явно не сте ми разбрали идеята. Но първо да уточня, че за кого ще гласувам на изборите за президент, съм решил още преди ГЕРБ да обявят своя кандидат. За да няма недоразумения – това ще е г-жа Кунева. А на следващите парламентарни избори пак ще гласувам за ГЕРБ. Та по въпроса. Много хора не харесват управлението на ГЕРБ. Причините явно са много. Но много от тях не вникват в причините за това управление. Естествено масите при всяко ново управление се надяват, че ще дойде икономическия рай и когато усетят, че това не се случва и няма да се случи, започват да недоволстват. Други, подклаждани от безпомощността на своите опозиционни лидери, всяка грешка, отбелязана от тях, я превръщат в лозунг. Политиката, която води г-н Борисов, трябваше да се приложи още в зората на демокрацията, за която споменавате. Но тогава новоизлюпените ни политици бяха обхванати от еуфорията на посткомунистическата идея – „Който не скача е червен!“, „червени бабички“ и т.н. и не предвиждаха и не планираха какво да бъде икономическото ни положение след 20-тина години. Тогава се случиха и най-големите трагедии в България от икономическа гледна точка. Тотално разбиване на селското стопанство, безсмислено клане на хиляди глави добитък и безброй квадратни метри необработваеми, „ничии“ ниви. Първоначално безскрупулно натрупване на капитали в условията на безконтролен капитализъм и тъмносива масова приватизация. След това изпаднахме в безтегловност.

С какво ще запомните Костов? Или сондажа за „що е монархия и има ли, когато му дойде времето, почва тя у нас“? А „демократичния“ почин на Станишев да увеличава периодично заплати и пенсии на гърба на държавния резерв без демократично да обяви официално за това? Всички тези, а и още безброй необмислени или недомислени действия на бивши управления водят до натрупване на негативи на следващите управляващи. Без значение от кой цвят са. Какво трябва да направи новото правителство – да заличава негативите или радикална промяна? Така че съществуването на Вашата демокрация е обвързана най-вече от икономическото състояния на страната. Не може да няма рестриктивни мерки и свиване на благоденствието. А това ще става след редица и политически актове, които мнозина не биха харесали. Но това, в името на оцеляването, няма да погуби моята демокрация. Каквото ядохме до сега, ядохме. Иначе тръгваме след Гърция. Написа: MEBELBOX КОГА ЧАЛГАТА И ПРОСТОТИЯТА В СВИДНОТО НИ ОТЕЧЕСТВО ЩЕ ВЪЗТЪРЖЕСТВУВАТ ОКОНЧАТЕЛНО И БЕЗВЪЗВРАТНО?

Тази сутрин не можах да напиша нищичко в блога си, какъвто е обичаят ми от години; за мен най-пълноценно, що се отнася до писането, е времето след ставане, рано сутрин; а ставам всяка сутрин в 5 часа. Да, обаче тази сутрин възстаричкият ми компютър ми скъса, дето се казва, нервите; за около час и половина не можах да публикувам в блога си един текст от Св.Иван Рилски; страницата се отваряше едва-едва, много бавно, а аз това нещо не мога да го


19 търпя. Сега пиша настоящето от служебния си компютър, и понеже имам няколко минутки свободно време, искам да споделя с вас, читателите на този блог – доколкото такива все още останахте – един важен за мен проблем. Последният път когато компютърът ми беше грохнал, момчето, което ми го прави обикновено, ми каза: "Ангеле, това е за последно, успях да му вдъхна живот, но компютърът ти е развалина, грохне ли още веднъж, край, трябва да ходи на боклука!". Много се уплаших, ето, минаха няколко месеца, и компютърът ми пак грохна. Понеже собственикът на тоя мой древен компютър е ненормалник, който издава списание и книги кажи-речи почти изцяло на свои средства, той, разбира се, не може да си позволи да си купи нов компютър; става дума за моя милост. При това аз живея с една скромна заплата на гимназиален преподавател по философия, от която отделям пари не само за да си плащам заемите, в които съм потънал заради книгите си, но и за да издавам списанието, става дума за ИДЕИ. Тъй че съм, честно казано, попаднал в безизходица, и то по още една, най-сериозна причина; ето за какво става дума. Мен специално разпространителите на книги и на периодични издания направо ме убиват бавно, направо ме колят бавно, сякаш с нескривано перверзно удоволствие; как ли, ще речете; ами много просто, като моите книги и списанието, което правя, просто не щат да ги разпространяват, като просто ги държат арестувани на борсата! Да държиш книгите на един автор някъде в мазето на книжната борса и да откажеш на книгата му възможността да стигне до потенциалния си читател, е една твърде жестока екзекуция на този автор; жестока е, защото е бавна, а пък тия, дето са му я устроили, сякаш се радват на мъчителната му смърт. Какво ли не правих да отхвърля тая смъртоносна примка около шията си, нищо не можах да постигна; и молих тия жестоки разпространители и книжари, и носих, и продължавам да нося книгите и списанието директно в книжарници, и писах за проблема до кой ли не, до медийни кумири и прочие, отникъде не срещнах някакво съчувствие и помощ, ако изключим горката Светла Петрова; която, прочее, месец-два след като ме допусна да кажа пет думи за списанието в предаването си, беше изгонена от телевизията, в която работеше. Както и да е, положението ми става все по-тежко: от последните книжки на списание ИДЕИ са се продали нищожно количество екземпляри, което вещае неминуемата му смърт. Книгите ми пък от години стоят непипнати от ръка на читател на книжната борса; книжарите пък явно смятат, че от философски и психологически книги, написани от български автор, няма да забогатеят, поради което без да им мигне окото, ето,

ми теглиха ножа, заклаха ме. И продължавам да се гърча в предсмъртни конвулсии... Вчера казах на Милен Цветков във Фейсбук: "Г-н Цветков, веднъж говорихме за едно списание ИДЕИ, вероятно сте забравил?", а той отвърна "Не съм..." и мигом изчезна. Както и да е. Не упреквам никой, аз съм си виновен: вместо да си гледам презряния си животец, съм се напънал да правя нещо. А такива като мен не само че не са нужни, но и, оказва се, са вредни - и трябва да бъдат изтребени. Та чалгата и простотията в свидното ни Отечество да възтържествуват окончателно и безвъзвратно. Ще кажете: защо пък пише тия неща тоя нахалник, за какво намеква, да не би да проси пари?! Не, успокойте се, не прося нищо, само си изливам мъката. И също имам крехката надеждица, че някой, от една чиста човечност, може да се трогне, и с нещичко да ми помогне; примерно, ето как: Ако не ще да се охарчи и да си поръча моя книга, може, примерно, да отиде в някоя книжарница и да попита за заглавието на някоя моя книга. Когато попитат книжар за някое заглавие, той вече има едно наум; ако пък друг читател потърси някоя книга, нищо чудно този книжар да вземе и да достави тая книга в книжарницата си, знам ли? Ето, по този съвсем лесен начин който иска да помогне, ще помогне. Същото се отнася и за списание ИДЕИ; гледам, че във Фейсбук то има близо 600 приятели, ако половината от тях се сетят да попитат в някоя будка за вестници за списанието, нищо чудно работите да потръгнат. Аз не ща да забогатявам, разберете ме добре: всичко, което взема от книгите си, отива за списанието. Ако пък някой дръзне да си купи това списание, било като си го изпроси в книжарница, било като го поръча лично от мен, също ще даде своята лепта за спасяването му. Има и други начини, примерно, някой може да се сети и да натисне рекламка от блога ми, и ето, няколко стотинки ще отидат за списанието. Има начини да се помага и да се прави добро някому, но найлесно е да оставиш човека до теб да се гърчи и да отминеш, вирнал нос: как ще ме занимава с глупости пък тоя, майната му, да мре, като е такъв идиот! Това исках да напиша; нямам време даже да прегледам текста; спирам дотук; извинете, ако има нещо. Хубав ден! БЪЛГАРСКАТА ДЕМОКРАЦИЯ НЕ БИВА ДА СТАВА ЛЕКА МОМА, КОЯТО НА НИКОЙ МЕРАКЛИЯ НЕ ОТКАЗВА! Под публикацията от вчера със заглавие Ако искаш да затрием окончателно демокрацията си, гласувай за човека на Боко! гневен човек на име „MEBELBOX“ задава ето следния въпрос-реплика:

Коя Демокрация ще затрием?! На Филип, на Костов или на царя? Дайте някакъв довод за последствията за тези, които ще гласуват „за човека на Боко“. Сметнах за нужно да отговоря на този човек; ето какво му написах в отговор на въпроса му: Г-не, отговарям Ви така: хората, които ще гласуват за човека на Боко, ще понесат всичките последствия от недообмислената си, да я наречем направо глупава постъпка, но за жалост, същите тия последствия ще понесем и ние, дето няма да гласуваме като вечно склонното да се лъже, а след това горчиво да се разкайва мнозинство. За жалост при демокрацията побеждават винаги тия, които са много, а не тия, които са прави.

Но трябва да се направи така, че и разбирането на тия, дето мислят различно, т.е. дето са прави – мнозинството пък, както е известно, никога не може да уцели „вярното“ и „правилното“ и вечно греши, това поне се доказва от опита на цялата история! – да започне да тежи и да се взема предвид. Ний сме страна на лъжата, тук, у нас, лъжльовците триумфират и побеждават, тях народът носи на ръце, а ония, които имат дързостта да кажат истината, биват ругани, плюти и обявявани за „злостни врагове“. Да, у нас мнозинството предпочита сладката лъжа, а бяга като дявол от тамян от истината, тук, според мен, е корена на нашата българска трагедия. Ако почнем да се пристрастяваме към истината, може малко по малко и да почнем да се измъкваме от тинята на тресавището, в което сме затънали до гуша, но да се случи това в близко време надеждата е твърде малка. А на въпроса Ви „Коя Демокрация ще затрием?!“ отговарям така: Младата, непрокопсала, обиждана, ругана, плюта, ненавиждана и прочие българска демокрация ще затрием, драги ми господине! Тази млада и непрокопсала


20 българска демокрация не е нито на Филип, нито на Костов, нито на Царя, нито на Доганчо, нито на Гоце, нито на Боко, нито на Дмитрич, тя, както показва името й, е на нас, на българите, на гражданите, на тия, на които е отредена ролята на „гласоподаватели“. А като изредих по-горе нашите найизвестни и влиятелни политици, не Ви ли прави впечатление, че повечето от тях не са правили нищо друго освен да рушат, да вредят, да съсипват младата и непрокопсала българска демокрация, а пък само неколцина са робитили за укрепването й, ала не са преуспели, както се вижда, в това найзначимо българско начинание?! Кои са тия, дето са работили и работят за съхраняването и укрепването на младата българска демокрация решавайте Вие сам, любезни ми господине. За жалост, лицето, зовящо се Боко, което ченгесарската ни олигархия извади от ръкава като найсилна карта, едва ли може да бъде отнесено към тия, които са доказали причастност към демокрацията ни. Напротив, то, това лице, демонстрира постоянно най-явен антидемократичен и авторитарен манталитет. Ако нему оставим да укрепва демокрацията ни, тоя без да му мигне окото ще у удуши, и то за най-кратко време. Негов идеал е Тодор Живков, тиранинът, той не крие симпатията си към него, това поне нещо да Ви говори?! Хайде, оставям Ви сам с размислите Ви. Мислете и сам решавайте. Щом имате доверие на Боко, гласувайте си за неговия човек в Президентството. После обаче да не почнете да мърморите когато се окаже, че тая пионка Плевнелиев направи всичко, що е по силите й, Боко да се утвърди като пълен диктатор на България – и като убиец на свободата и на демокрацията ни! Аз смятам, че точно това ще се случи, и това моето не са глупави страхове, това моето е едно разумно предупреждение. Призив, в който я се вслуша някой, а не. Но аз съм длъжен да кажа каквото мисля, пък който иска, да помисли и премисли позицията си още веднъж. Българската демокрация според мен не бива да се превръща в лека мома, която на никой мераклия не отказва, както до този момент се оказва. Откакто Царят беше призован, за да забие ножа на младата българска демокрация, тя, милата, се гърчи и хрипти в предсмъртни мъки. Боко е призован да я хване за гърлото и да я удуши окончателно, а пък ако се наложи, он нема да се посвени и със зъби да прегризе гърлото й. Аз обаче не ща да съм от тия, дето са помогнали за довършването на демокрацията ни. А пък Вий сам решавайте за себе си какъв искате да сте… ДАЛИ И ПРИ КУНЕВА КЛЮЧЪТ ЗА ВСИЧКИТЕ Й ПОСТИЖЕНИЯ НЕ Е, ЧЕ МИСЛИ ЕДНО, ГОВОРИ ДРУГО, А ПРАВИ ТРЕТО, ЧЕТВЪРТО И ПЕТО?

Иво Инджев е написал коментар във връзка с развоя на предизборните битки за Президент: Соц логиката на социологията и социопатията на апатията ни. Там между другото се казва и това: Защо точно хора с десни убеждения така яростно се борят тъкмо срещу Кунева (която и аз категорично разкритикувах, че позволи на Слави Трифонов да я обяви за неговия кандидат и с това да се представи като производна на приятелските връзки на Трифонов с Първанов), с каквото впечатление оставам от многобройни, писани сякаш под индиго коментари?

Нека мразещите да се опитат да си отговорят на няколко въпроса от следния тест: кой е единственият кандидат с някакъв шанс да седне в стола на Първанов, който си позволи да го „засегне” по болезнени теми от лично и принципно естество? Познахте: единствено Кунева го направи, макар и не така радикално, както на мнозина от нас би се искало. Само тя реагира адекватно на въпросите за Първанов на Цветанка Ризова в Нова телевизия (там, изненадващо за любителите на екшъните, се чуха доста поинтересни въпроси и съответно отговори в спокойния формат на три сравними интервюта, отколкото в претенциозните преки сблъсъци по Би Ти Ви и тв 7, които се самоизобличиха като придатък на симбиозата Борисов-Първанов). Безпрецедентно за кампанията Кунева нарече „преторианска гвардия на един човек” службите, с които се е обградил президентът (не претендирам за монопол над тази формулировка, която многократно съм употребявал). Кунева категорично се обяви срещу руския проект АЕЦ „Белене” (за разлика, уви, от Росен Плевнелиев, а за Калфин – да не говорим). Кунева многократно и по своя инициатива (защото никой не посмя да я попита нещо подобно) разкритикува олигархичните софри с участието на Първанов и Борисов като подчерта, че от всичко най-много не харесва „ловните дружинки”. Кунева, чрез своя подгласник Любомир Христов и в лично качество посочи като главен пример за

корупция тъкмо сговора между Борисов и Първанов, лъснал чрез случая с Мишо Бирата. Това пише в коментара си нашият известен журналист. А ето сега и мнението на един от неговите читатели, наричащ се GB, което също поставя важни въпроси: Г-н Инджев, аз напълно подкрепям вашето мнение, независимо, че не съм гледал дебата. Съдейки по страничната информация и по предишните и изяви Кунева е много по-добър вариант, като опонент на Плевнелиев на балотажа, а защо не дори и да бъде избрана за Президент! От увеличаването на подкрепата за нея действително може да се смята за победител в дебата, в смисъл извлякъл наймного полза от него. А и като Президент би била много по-независима от Борисов, което е също важно, стига действително да е независима от никого от „големите играчи“ не само на думи! Защото думите са едно, а после нещата се изясняват в истинската си светлина. Това поне у нас вече си е традиция. Dejа vu, както завършвате прдишната си публикация за командването на парада на пародията по бТВ. Това, че Кунева има остър ум и бърза реакция се вижда добре, но не е достатъчно! Трябва също да сме убедени, че държи на думите си и ги отстоява. Защото имаме крещящият пример на Премиера! Лошото е, че във всички тези предизборни изяви, всеки от кандидатите не представя точно себе си, а играе роля на такъв за какъвто иска да го вземат и какъвто му е изгодно за да привлече гласове. А това точно Кунева, поради споменатите качества, които несъмнено има, е много по-свободна да направи отколкото Плевнелиев. От друга страна Плевнелиев, когото никак не познавам за разлика от вас, е очевидно много зависим. Какъвто и да е това, което виждаме явно е нещо съвсем далеч от истинското му „аз“. Не знам какви сметки си правят в ГЕРБ, но пък найнеприятният вариант за балотажа би бил Калфин – Кунева! У нас избирателната активност е ниска и няма как да е висока при тази отврат в управлението. Комунягите много добре са пресметнали, те са стари „изборджии“, че техният „чугунен“ процент от 13-15% се удвоява, че и утроява при ниска избирателна активност и като се прибави едно колебание на гласуващите в дясно между Плевнелиев, Кунева и други току виж балотаж Калфин–Кунева взел, че станал! И тук се крие главната опасност за независимостта на Кунева, защото тогава настъпва „часът на Доган“! А иначе ненагледното театро продължава с пълна пара! И още нещо, никой от сегашните ни политици не е необвързан с комунистическото минало. Абсолютно никой! Преходът там по политическите етажи още не е започнал. Случайни и действително независими, които имат различно мнение и виждане просто няма,


21 системата безмилостно ги изритва. И това важи не само за политиците. Г-н Инджев, вие самият сте красноречив пример! Плевнелиев има впечатляваща стремителна кариера, нищо че не е „Пръмовица“! Ние обикновените специалисти, цял живот не можем да постигнем и една десета от това. Когато сме IT инженери си работим това, за което сме учили и през ум не ни минава дори да строим магистрали или да ставаме министри. Та такива „еретични“ мисли се завъртат в главата ми по повод на написаното от вас. Поздрави на вас и всички от форума! А ето сега и другата гледна точка, изразена от някой си Gneven Petar: Уважаеми г-н Инджев, Отдавна и с интерес следя вашия блог, но след поредния ви коментар за „невероятно независимата” президентска кандидатка г-жа Кунева, с цялото ми уважение към вас, вече наистина не мога да си обясня, как опитен и прозорлив човек като вас не разбира, че точно тази персона отдавно е избрана за главен наследник на Великия комбинатор-социален президент. (Господата Калфин-Данаилов са само да смачкат фасона на единствения реален – добър или лош, но опонент!) Подбрана със сигурност с негово активно (разбира се тайно, както е свикнал да прави всичко) президентско съучастие, но избрана НАЙ-ВЕЧЕ от могъщите му покровители, за чиито интереси г-жа Пръмова със сигурност ще е готова на всичко. Какво тук значат няколко наколко хапливи лафа „срещу” своите за една толково обиграна актриса? Нали за тях целта оправдава средствата и главният им житейски урок, ключът за всичките им „постижения” е да мислиш едно, да говориш друго, а да вършиш трето, четвърто и пето… СРЕЩА НА ДЕСНИЯ КАНДИДАТ ЗА КМЕТ НА СОФИЯ П.ПРОШКОВ С БЛОГЪРИ

Watch live streaming video from iapressclub at livestream.com Под видеото написах: Моля, запознайте се с политическа и демократична култура, намираща се на светлинни години по-високо от господстващата у нас просташка чалга-политика...

АКО ИСКАШ ДА ЗАТРИЕМ ОКОНЧАТЕЛНО ДЕМОКРАЦИЯТА СИ, ГЛАСУВАЙ ЗА ЧОВЕКА НА БОКО!

Тази сутрин под заглавие Две в едно: Гласувайки за Плевнелиев, избираш Боко и за Президент! препубликувах нещо като плакат за президентските избори; в това изображение така могъщият Боко е сврял мощните си телеса в черепа на ухиления така мазно Плевнелиев; прочее, усмивката на този човек става все поизмъчена, което според мен означава задълбочаване на вътрешната му криза, свеждаща се до това, че тоя човек много добре съзнава, че хептен не става за президент. Та там моя милост написа следната реплика, с която представих плаката на хората си от Фейсбук: Ако искаш да затрием окончателно демокрацията си, гласувай за човека на Боко! Сега гледам, че доста хора са реагирали на предизвикателството и са ми отговорили; ето, примерно, какво пише г-н Йордан Йорданов: А вие какво предлагате? Да изберем Калфин, за да е само социализъм? Или може би Волен? Бедата според мен не е в това кой ще бъде Президент, а в системата. Не смятяте ли, че президент, премиер, 240 народни представители и т.н. на фона на никаквото производство и разруха в икономиката ни идват маалко в повече? При наличие на найсе групи в Парламента не може да бъде приет никакъв закон, та камо ли свестен! А ние спорим кой да бъде Президент! Моя милост отвърна на този човек ето как: - Ами освен да се откажем от демокрацията и да минем към тоталната диктатура, а, бай Йордане?! Един човек да ни управлява, да изгоним тия хрантутници, туй ли имаш предвид?! Ама нали това си го имахме в ерата на социализмо-комунизма и се налюбувахме донасита на прелестите му?! Г-н Йордан Йорданов ми отвърна със следните думи: - Не да ги изгоним, а да ги понамалим! Да, и Калфин и Кунева са европейци и какво от това? Самото наличие на Президент и Премиер предполага интервюта и контраинтервюта, препирни и приказки,

приказки… Това за медиите сигурно е добре, но трябва и да се бачка! Ето че се очертава проблем, който по-нататък се разгръща в разни посоки с включването и на други хора; г-жа Пенка Кованджиева примерно е написала ето това: - Предпочитам Плевнелиев пред Калфин или Пръмова-Кунева! Добре ни манипулира дясно мислещите ДС пропагандата – и ние се хванахме в техните мрежи! Г-жа Капка Вачева пък споделя друго; ето какво пише тя: - Предпочитам явната пред тайната опасност, но да си се избират. Няма да е с моя глас. Кое му е дясното на ГЕРБ, какъв десен човек е Плевнелиев, кога и какви десни позиции е отстоял явно, аргументирано?! Може би тази, че е съгласен да бъде подслушван?! Моя милост тук пак се включи и, за да се доаргументира написа ето какво: - За мен са важни ценностите като свобода и демокрация; Боко излъчва антидемокрация; с Калфин бих могъл да се разбера, в Боко – никога. В името на спасяването на непрокопсалата българска демокрация трябва да се гласува срещу Боковото момче… Г-жа Капка Вачева заяви следното: - Да, по-скоро на преден план бих задала въпроса: доколко са демократи? Трябва да сме големи наивници за да не виждаме какъв е стремежът за преструктуриране на политическото пространство след обявения т.нар. край на прехода, за който мечтаят някои. В дясно ГЕРБ, в ляво БСП – като основни субекти; и няколко удобни проекта да обират недоволните. Принос в подобни планове не мога да дам. Krasi Konova отвърна: - Ако Кунева отиде на балотаж (малко вероятно) има надежда Плевнелиев да загуби. И това е малко вероятно. За съжаление Прошко Прошков няма никакъв шанс. Тук се включи „тежката артилерия“ на Фейсбук, зовяща се Проф. Добри Божилов, която изстреля ето този залп: - Слушайте философа. Прав е. Първите признаци на диктатурата се забелязват само от малка група интелектуалци. Въпросът ще има ли диктатура зависи от това дали тази група ще може да задейства имунната система на обществото навреме. Понякога успява, понякога не. Всеки един кандидат извън Плевнелиев и Волен е спасение за демокрацията. Ако гласувам за Румен Христов на 1-ви тур, но Калфин иде на 2-ри, ще гласувам за него. А ето какво написа в тоя момент политологът Момчил Дойчев: - Диктатура ще настъпи ако спечели Калфин!!! Да бъдем реалисти: реалната власт е в ръцете на руския агент Гоце и червено-кагебистката мафия. Тя е тайна, задкулисна и зловеща. Нейна взривяваща ръка е доцента Петров. Не виждам как може


22 да се твърди, че ако се върне тройната коалиция на власт ще пресечем диктатурата!? Предпочитам Боко Тиквата пред цялата комуноидно-кагебешническа измет! Г-жа Капка Вачева репликира така: - С недемократ ще лекуват и утвърждават демократичните практики. Верващи!

Г-н Cvetan Georgiev, принадлежащ на твърде значителната за тия избори партия на тия, дето няма за кой да гласуват, написа ето тия горчиви думи: - Ангеле, Момчиле, Капке… и др. Не виждам полезен ход. Ако вие виждате – кажете. Нито един не е като хората. Вече отдавна избирам най-малкото зло. Но кое е то сега? Тук моя милост се опита да развие гледната си точка, която иначе изглежда доста странно; ето какво написах там: - Аз също съм много близо до тезата на Момчил, не че комунистите около Гоце са цвете за мирисане; о, те са готови да продадат България на Белокаменната без да им мигне окото! Но поставям въпроса: а дали пък Боко и боковистите не са новата ръка на Москва? Прочее, кой финансира медийния възход на Боко? Аз смятам, че тия, които видяха, че Гоце не може да реализира стратегическите им замисли; и ето, заложиха на бодигарда, фърлиха луди пари за възхода му, натресоха ни го. Сега възниква въпроса кой е поопасен за бъдещето ни, Боко и боковистите или Гоце и гоцевистите (комунистите). Аз смятам, че по-опасни са прикритите предатели, а откритите ний си ги знаем кои са и сме им сърбали попарата; много сме се парили от попарата им, но пак не се научихме да духаме; ето, сега предупреждавам: за да не се опарим от новата манджа, дето ченгетата са ни я сготвили, а тя се казва „боковщина“, нека да духаме предварително, та белким тоя път не се опарим… Чакайте да се разберем: нали не смятате, че Боко е привърженик на западните ценности?! Може ли да хвалиш Сталин, Мао, Тодор Правешки и да си демократ?! Може ли да има милиционер-демократ? Аз смятам, че новата конспирация на КГБ се нарича „Боко“, нему е отредено да направи Родината ни най-сетне така копняната от рубладжиите Задунайская, той е призован да направи един режим по подобието на

путинския, няма да се учудя, ако „под натиска на народните чувства“ в един момент Боко, като се почувства достатъчно силен, ни извади от Европейския съюз и ни натика в Руско-Белоруско-Казахстанския съюз. Смятам, че тоя е способен на всичко; няма да му мигне окото да направи това, което Тодор Живков не успя да направи, а именно, да натика България в СССР… сега ще се казва иначе, но същността е непроменена… А че е авторитарен, податлив на диктаторски въжделения „политик“ от типа „а ля Путин“, това, прочее, се вижда с просто око и за него не си струва да се говори изобщо. Калфин обаче не е способен на диктаторски попълзновения, Дмитрич – също, даже Гоце не става за тая работа, щот е мухлю; но Боко става, ох, как става Боко за тая работа!!! Затуй аз сериозно съм обезпокоен от долавянето на все по-задълбочаващите се признаци на боковистката диктатура и на това основание призовавам да се противопоставим на тия аспирации по всеки начин, включително да се гласува за всеки друг, но не за Боковата сянка Плевнелиевчето… Това написах там, миг по-късно проф. Добри Божилов ме подкрепи ето как: - Диктатор в България не може да оцелее без да е протеже на Русия. България е много зависима от външни ресурси и пазари – и без тях ще се разпадне. Доколкото един диктатор ще ни изолира от демокрациите, той може да съществува само в съюз с Русия. БСП и Гоце може да са умерени русофили, но не продават изцяло България. Всеки един диктатор ще трябва да се опре на Путин. А г-н Cvetan Georgiev рече: - Господа, съгласен съм с вас. Но как да се присегна към червената бюлетина като ще ми се парализира ръката? Защото аз съм от старите хора, които имат все още някакво чувство за чест и достойнство. Не ми се иска да се резиля на стари години и да обяснявам на внука си какво и защо съм го направил. А Боко няма да тръгне към Матушката – защото парите ги дава гламавата Европа. Значи за никакви явни или маскирани червени и пембени. Ако се яви някой друг на балотажа – тогава ще видим. ЗАБЕЛЕЖКА: Извадих записа на тази дискусия и в отделен постинг, за да може да стигне и до читателите на в-к ГРАЖДАНИНЪ.

мият“, именно от тартора си Боко, а също и понеже на дебатите се държи като гимназист, предлагащ на оправна мома да го лиши от девственост! – се излага постоянно, е цяло чудо, че е нещо като фаворит ако не на нацията, то поне на собствениците на „социологически“ агенции, които, понеже сега им е жътвата, скубят яко поръчителите на тия „допитвания до народа“. Гледахте ли снощното му представяне в „На 4 очи“ при Ризова? Хареса ли Ви как безброй пъти повтаряше като мантра туй, дето са му казали да повтаря до несвяст тъпичките нашенски пиари: „Аз съм честен, аз съм найчестният; аз съм успял, аз съм найуспелият; аз съм добър, аз съм найдобрият; аз съм умен, аз съм най-умният, аз съм нащастник, аз съм найнещастният; аз съм мухльо, аз съм найголемият мухльо!“ И наивната възтъпичка масова народна природопопулация го харесва, тъй ли? А тука кораб плува ли?! А сега да не се правим че им вярваме, т.е. да не сме поголеми балъци отколкото сме си! Жалка работа са тия избори и в тях блесна като… тиган на месечина голямата истина, която всички трябва да съзнаваме: нацията ни е поразена в корена си от вируса на безличността! Щом такива мухльовци у нас минават за „личности“, и то за „успели“, санким, за „водачи“, представете си на какво дередже се намираме! Абе какво има да го усукваме, та личностно-ценностната катастрофа блясва с цялата си жестокост като споменем само едно име: Боко! Он, милият, у нас минава за силна, с извинение, личност?! Какво има да се чудим: и магарето, поставено сред овце, може да мине за кон…

ЕВЕНТУАЛНО ПРЕЗИДЕНТСТВАНЕ НА ПЛЕВНЕЛИЕВ Е ШИРОКО ОТВОРЕНА ВРАТА КЪМ АВТОРИТАРИЗМА, ДИКТАТУРАТА И ТИРАНИЯТА! При положение, че „Малкият“ – имам предвид Росенчо Плевнелиев; наричам го така, щото да се различава от „Голе-

Има една седмица до изборите. Нека всеки да отсъди според съвестта си за кого ще гласува. А трябва да се гласува. В тия избори поне ще се преброим кои и какви


23 сме: кой са привърженици на милиционеросоциализма на ГЕРБ, кои са превърженици на комунисто-социализма на БСП, кои са привърженици на путинистка олигархична „демокрация“ с отчайващо слаб президент, явяващ се кукла на конци на „силната личност“. Ще се преброим кои сме отчайващо малоумни, а кои имат все пак някакви искрици здрав разум в кратуните. Постепенно демокрацията ни става чалга-демокрация и изборите хептен се обезсмислиха; прочее, тя отдавна вече е такава. Затуй тия, дето сме привърженици на автентичната демокрация нека да имаме добрината да не гласуваме за Плевнелиев, чието евентуално президентстване е широко отворена врата към авторитаризма, диктатурата и тиранията. Така мисля аз, човек, за който думата демокрация, пък и думата свобода все още нещо значат. А вий помислете дали и за вас нещо значат тия думички… приятни мисли! Трябва да се мисли, без мислене видяхте докъде я докарахме. Прочее, тия, дето се възторгват предимно от мускулите на Боко, дали изобщо могат да мислят – или тази способност прия тях съвсем е атрофирала?! Ето една загадка, по която си струва да помислим. Или не е загадка, а? Хайде чао, приятен ден и хубава седмица на всички желая! УПРАВЛЯВАТ НИ МИЛИЦИОНЕРИ-МИЛИОНЕРИ И СЕ ГАВРЯТ С НАС!

Какви дебати – говорилня, празнословие превелико и нищо друго! Срам! И от тия убавци един ще ни е президент, ауууу! Хак ни е! Ще си го заслужим, нъл, бре? Те такъв ни требе на нас, българите! Ангеле, анализът, който си направил, е превъзходен. (Виж: Парад на празните тенекета) Едва ли друг ще направи това, което си сътворил. И ще има упреци към теб, но ти си свикнал с това, така че аз съм спокоен и радостен за теб. Казваш, че са празни тенекета – не са празни, а преливат от безличност, Ангеле! Те тез тримцата се опитват и ще успеят може би, е, разбира се един от тех – те и тримцата са от един дол дренки! На нас – природонаселението – ще ни вържат такава тенекия, която ще трещи и дрънчи доста години по нашите географски ширини. А

хората от света ще се чудят и маят що за народ сме ние – щом си избираме таквизи да ни управляват. Казваш и нещо за демокрацията – та тази фасадна демокрация ни я домъкнаха товариш Лукански (Андрей Карлович) и др. Пьотър Младенов от Москва, бре! Та хората намразиха демокрацията – щото тя е само фасада и няма нищо общо с истинската демокрация, за която се борят ей такива наивни мечтатели като теб и мен – дано да станем повече! И аз вярвам, че ще станем повече и много, но времето минува, а ни се иска час по скоро тази лицемерна паратизираща номенклатура от преди 1989 г. да се махне от хоризонта български. Сега ни управляват милиционери-милионери и се гаврят с нас, но ние си ги заслужаваме – щото като дойдат избори намусените, недоволните, обидените демократи отиват я за риба, я гъби да берат. И после мърморят, че другите са виновни. Дано хората на тези избори да докажат, че са поумнели и са станали помъдри и отговорни за бъдещето на свойте деца! Дано!

Личността е нещо бляскаво, ярко, излъчващо автентична човешка светлина. Личността, примерно, няма да говори общи приказки, както правеха тия тримцата. Личността няма да си позволи да лицемери и да играе пошло театро; лицемерят тия, които няма какво особено да покажат и затова се напъват да покажат нещо, което го нямат. Личността може да бъде оценена като личност само от личност. Безличникът поражда одобрение само у безличниците. Личността се гнуси от безличността.

Написа: Simeon Novakov Посетете изложбата "Пушкин и Царскоселският лицей"

ПАРАД НА ПРАЗНИТЕ ТЕНЕКЕТА Гледахте ли кандидат-президентския „дебат“? Жалка работа, нали? Тримата „най-харесвани“, санким, тримата удобни и доверени на олигархията ни кандидати, които ни ги пробутват, разговаряха така велеречиво – и ни гледаха така мило! Трогателна картинка! И какво си мислехте по време на дебата? Кажете и вие, аз ще кажа ето сега. Ще дам отчет за мислите си, които витаеха в главата ми докато гледах постния „дебат“ между тия три кукли на конци. Първото, което си мислех, беше: какъв бляскав парад на безличността! Парад също и на посредствеността, защото у нас съвсем не се разбира що е личност, а как да се разбере при това положение що е безличност? Налага ми се накратко да разясня.

При положение, че личностното начало у нас изобщо не се цени, правилно са се ориентирали другарите, които ни пробутват тия тримцата. Защото у безличника личността предизвиква раздразненост. Личността твърде дразни „масата“, масовия безличен и сив човек и човечец – ето главния критерий за разпознаване, че пред себе си имаме личност. Когато не дразни, това свидетелства, че пред себе си имаме безличник. Типичен сив безличник. Личността обаче не се вмества в „типове“ и „стандарти“. Тя е себе си. Нищо повече от това. Последният кандидат-президент с личностно излъчване беше г-н Неделчо Беронов. Помните ли как този човек предизвикваше тих бяс у безличниците? Които, като нямаше каква претенция да отправят спрямо безукорното му личностно присъствие, злобно изсъкваха: „Да, ама той е много стар!“. По същия начин навремето един руски таваришч просъскал срещу американеца, който силно го дразнел, казвайки, че в Русия няма свобода; руското пиянде отвърнало: „Да, а вие в Америка защо биете негрите?!“. Да, парад на крещящата безличност беше снощното шоу! В страната на безличността явно подобава да има за президент безличник. Както в страната на лъжата подобаваше да има за президент доказан лъжльо: Гоце Първанов. Той също беше и е най-сив безличник, но поне беше и е лъжльо, което внася известен личностен нюанс на фона на крещящата му безличност. Нещо


24 „симпатично“ внася все пак пословичната лъжливост на Гоце. Тия тримата също умеят да лъжат, но го правят без патос и без вдъхновение. Куклата на конци не може да има вдъхновение. Тя не може и да се усмихва като хората. Забелязвате ли колко измъчена е усмивката и на тримата, но особено на Плевнелийчето? С измъчена усмивка се усмихва оня, чиято душа в дълбините си ропае срещу отредената му непосилна роля. Плевнелийчето още сега е мъченик, щото с Боко го чакат такива унижения, от каквито глава може да ти се замае. Момчето Росенчо, усмихвайки се, си вика: що ли ми трябваше да се захващам с тия простотии? И усмивката му се получава страдалческа. Твърде страдалческа. Принудителна един вид. Няма за какво да се усмихва, а му се плаче, но не смее да се разплаче. Изкривяването на усмивката се получава за това. То се дължи на някаква подмолна останка на човечност у такива хора.

През цялото време, наблюдавайки дебата, си виках: „Майчице, какви позьори!?“ Позьорстването е показател за личностна кухота. Като няма какво особено да покаже, се пъчи. Най-хубаво се пъчеше Плевнелиев, който явно е завършил кратък ускорен курс по умно гледане. Момчето през цялото време гледаше умно, за миг не забравяше да не гледа умно. Явно са му казали, че трябва да гледа умно. И то гледаше. Позираше. Гледаше както подобава да гледа един президент. Гледаше умно, от високо, както „Боко Велики“ гледа плебса. Гледаше, с една дума казано, като мутра, на която й се е усмихнало щастието. Гледаше ни с презрение. Гласувайте за него като си нямате друга работа. Хак да ви е и тоя! На фона на крещящата безличност, струяща от екрана, дори Стефан Данаилов изглеждаше личност! Представяте ли си?! Личността когато я навиват да участва в разни театра като това кандидатпрезидентско вяло, непатетично надбягване,

има смелостта и достойнството да откаже. Безличникът не знае какво е достойнство. Кукла на конци не може да има и капчица достойнство. На фона на видяното снощи си повтарях мъдрите думи на поета: „Пази Боже сляпо да прогледа!“. В светлината на казаното искам да споделя една своя теория. Аз имам по тия въпроси следния възглед, от който не мога да отстъпя. И той е: у нас – а ний все пак, да не забравяме, сме страната на безличността! – когато някой се възвеличи, примерно, стане президент, неминуемо полудява! Просто рухва като личност, доколкото за такава изобщо може да се говори при такива. А как рухва безличността съдете сами. Даже д-р Фройд ще се затрудни да обясни как рухва нещо, дето по начало го няма. Например Желю Желев полудя като стана президент. Желю никога, даже в най-пищните си сънища, не беше и сънувал, че някога ще седне в креслото на Тодор Живков. Е, седна. Историята си направи една игричка, една шега с него. И Желю рухна. Още продължава да гледа умно. За другите ни президенти да не говорим, щото Желю все пак беше някаква личност. Май безличността по-трудно рухва: като няма нещо за рухване, как тогава ще рухне? На това основание моя милост, водена от хуманни подбуди, е монархист. Оня, който като Желю или като Плевнелийчо, стане държавен глава ненадейно, като гръм от ясно небо, няма начин да не полудее. Но ако някой по рождение е цар, няма как да полудее, щото при царете това е мисия, бреме, което не можеш да отхвърлиш. То е като да се родиш със сини очи, да речем. Но това е отделна тема. Да се върна на дебата. Кукловодите от ДС са безкрайно щастливи: трима „все наши момчета и момичета“ се състезават за президент! Неописуема радост: другари, на път сме да ликвидираме демокрацията у нас безвъзвратно! Няма кандидат с ярки демократични убеждения и принципи. Няма кандидат, който да е личност до такава степен, че да застраши с нещо вакханалията на безличността. Има само сивота, безгръбначност, аморфност, сметкаджийство. На фона на тия сметкаджии дори старият подлизурко Стефан Данаилов сякаш изглеждаше „принципен“! Убеден съм, гледайки безвкусното шоу снощи, кукловодите на тия кукли са рипали с увлечение казачок. На път сме да настигнем и да надминем Русия по скорострелно убиване и погубване на демокрацията си. Когато направиш една демокрация импотентна, тя става пародия на демокрация. Снощи аз гледах един парад и на импотентността! Сиреч – на бездуховността! Безличникът е духовно импотентен човек. Безличниците са осъдени на духовна импотентност. Те са духовни мъртъвци. Това, заради което са безличници, е, че им липсва духовно качество, духовна пълнота.

Духовното, не нещо друго, прави личността личност. А у нас вилнее страшен материализъм, който в последните години доби и политическия си израз. Гоце и Боко какво са? В тяхно лице материализмът е на власт. Чалгата, нахалството и простащината са формите на съществуване и изразяване на вилнеещия, на задушаващия ни арогантен материализъм. Една нация, която допусне личностното и духовното в нейните недра да бъде в немилост, сиреч, да бъде погубено, елиминирано и ликвидирано, сама си подготвя гибелта. Защото това, което носи живот, е тъкмо духовното. Духът е извор на живота. Бездуховността и безличността са предвестници на смъртта. Горко ни ако като нация не намерим сили да надмогнем тая гнусна материалистична напаст! Горко и тежко ни! Комунизмът у нас, види се, успя да постигне най-важната си задача: да убие духа. Да усмърти живеца на нацията. Успя да ни направи нация, съставена от духовни мъртъвци. Това си мислех най-накрая – гледайки парада на безличността снощи по телевизията. Де що има духовна светлинка в Отечеството ни, носителят й все е в страшна немилост. Изтикан е в „девета глуха“. А сатанинският материализъм – като тенеке на месечина – блещи, триумфира и вилнее. Парад на празните тенекета беше снощното шоу – блещят, дрънчат, ала вътре… нема нищо! Тъй че, другарки и другари, веч имаме възможността да избираме не между един и двама, а между цели трима кандидатпрезиденти комунисти! Богат избор! Изборът ни е избор от типа: фани единия, удари другия! Маладци сте, скъпи сънародници, че имате тоя избор! Безличността на тримата кандидатпрезиденти, явяващи се довереници на комунистическата ни олигархия, се дължи на тяхната комуноидност. Комуноидът е безличникът, не някой друг. Личност ли си, не може да си комуноид, камо ли пък комунист! Сега сещате ли си що символизира крещящата безличност на благонравните хрисими комунисти, между които кукловодите ни предлагат тоя път да изберем президента си? Помислете малко, не е трудно да се сетите. Аз се оттеглям. Писна ми! Гнусна работа! Гнус и мерзост! Отчайващо е; помнете от мен поне това… Вестник ГРАЖДАНИНЪ е първият блогърски вестник, излизащ редовно от 2009 година, два пъти в месеца Девизът на в-к ГРАЖДАНИНЪ е: „Познайте истината, защото истината ще ви направи свободни” Главен редактор: Ангел ГРЪНЧАРОВ

V-k GRAJDANIN 20-2011  

Angel Grancharov

Read more
Read more
Similar to
Popular now
Just for you