Page 1

ИНФОРМАЦИОНЕНЪ И АНАЛИТИЧЕНЪ ВЕСТНИКЪ

БРОЙ 10, ГОД. 5, 2013, 15 МАЙ, СРЯДА, Ц.2 ЛВ.

13 май 2013, понеделник Един Фейсбук-приятел от Израел, който е живял в България, г-н Dan Mirjafarov, ми написа публично съобщение във връзка с тълкуването на случилото се около проведените избори у нас; ето какво ми каза той и ето какво му отвърнах аз: Dan Mirjafarov каза: Уважаеми г-н Грънчаров, уважаеми дами и господа! Видял съм сега предварителни резултати на изборите в България и искам да ви кажа, че колкото и да е печално, но мисля че българският народ все още не е готов за демокрация и капитализъм от Западния тип. Щом капитализма и истинската демокрация изискват стремежа към истинската свобода, а тя предполага също така и отговорността. Не можем да не видим, че народът не отдава гласовете си на партии от консервативен и дори либерален тип, които се стремят да направят България истинска европейска държава. ГЕРБ и БСП са основни политически сили в България, това е факт! Какви са причините на това явление и какво трябва да се направи? Мисля, че трябва да възпитате ново поколение българи, което ще направи промените. Дали спомняте, че според Библията поколението роби в Египет не влязло в Света Земя и дори Моисей и Агарон не са получили такава привилегия. Нещо повече от това: поколението, което влязло в Светите Земи за да построи новата държава на евреите е било възпитано в Пустинята! (Следва на 2 стр.)


ИСТИНАТА Е ТАЗИ: ДОКАТО НАС, ДЕМОКРАТИТЕ, ЕВРОПЕЙСКИ МИСЛЕЩИТЕ И ДЕСНИТЕ ХОРА НИ ИМА, ИМА И ШАНС И НАДЕЖДА ЗА БЪЛГАРИЯ! (От стр. 1) Трябва да се мисли за това нещо! А сега-засега щом мнозинството от хората харесват ГЕРБ и БСП, значи това е което им се полага! За това и казвам, че трябва да се ВЪЗПИТАВА новото поколение! С огромна обич към България и българския народ ви пожелавам да не се предавате! Успех! Ангел Грънчаров каза: Г-н Mirjafarov, за жалост сте напълно прав, така е, друго поколение, с друг манталитет, расло "в пустинята", привикнало към свободата и нейните предизвикателства и отговорности, ще направи промените – и ще промени България, ще създаде една друга България, каквато ние, демократите, свободолюбивите хора, я виждаме в мечтите си. Една достойна България, свободна от комунисти и от комуноидност. Ще дойде неминуемо този ден. Няма да е близо той обаче. Идат тежки дни. Дни на борба за запазване на европейския курс на България. На борба за запазване на европейските ценности. Борба срещу азиатщината и комуноидността. В Парламента вече си имаме не една, а цели 4-ри комунистическо-ченгесарски и проруски партии (!!!); заприличахме на путинска Русия по всичко! Олигархията и тук си мисли, че си е осигурила вечен оазис. Но това е привидно. Истината е една: докато нас, демократите, европейски мислещите и десните хора ни има, има и шанс за България. Ако дойде ден, в който нас да ни няма, тогава няма да има и шанс и надежда за България. Да, но нас ни има, ние сме тук. И нямаме намерение да се махаме. Оставаме, ще се борим. До последни сили. Това е. Просто е...

Особено неудържима е радостта на някои, че Костов "най-сетне" не е в Парламента. В тази връзка искам да заявя следното: Нещастници, нима още не можете да осъзнаете, че е значително по-добре и е същинско благодеяние да не си в ТОЧНО ТАКЪВ ПАРЛАМЕНТ, който го чака ТОЧНО ТАКАВА СЪДБА! И който започва с такова ниско обществено доверие, че повече не може и да бъде.

Партиите, които не влязоха в ТОЗИ ПАРЛАМЕНТ, са истински печелившите! Щото съвсем скоро тия, които се в ТОЗИ ПАРЛАМЕНТ, ще съжаляват, че са влезли в него. А ти, дето не са влезли, е, не всички, щото има и куриози сред тях, ще дочакат своя звезден час. Те са спасявали вече България, пак ще дойде момента народът да им повери съдбините си! Кураж, десебари и поддръжници на Иван Костов! Точно в такива моменти една партия проверява самата себе си – и заслужава кредита си за бъдещето! ВРЕМЕТО Е НАШЕ! НЕ ЗАБРАВЯЙТЕ ТОВА! ТАЗИ Е ИСТИНАТА, КОЯТО ТРЯБВА ДА НИ ВДЪХНОВЯВА! ВЯРВАМ, ЧЕ ЕДИН ДЕН ДОБРОТАТА, СЪРДЕЧНОСТТА, ЧОВЕЧНОСТТА ЩЕ ВЪЗТЪРЖЕСТВУВАТ НАД ЖЕЛАНИЕТО ЗА МЪСТ, ЗА УНИЖЕНИЕ И УНИЩОЖЕНИЕ НА ДРУГАТА ЛИЧНОСТ

ДА СЕ ЗНАЕ И ПОМНИ...

Ще се опитам обаче тук, в нижеследующия текст, да потърся, сега-засега, изход и известно избавление от моята "лична ситуация", която не е по-малко объркана от общата, националната. Ето за какво става дума: На 22 май, два дни преди националния празник 24 май, който е и ден на дейците на културата и образованието, към които принадлежа, и то в един и същ ден (!), и в едно и също време почти (!!), са насрочени и двете съдебни дела – и това, на което съм подсъдим (за обидни мисли, съдържащи се в моята книга Ние не сме тухли в стената!, заведено от образователна шефка), а другото заведено от мен, за отменяне на заповед за дисциплинарно наказание "Предупреждение за уволнение"! – да, едното дело е насрочено за 9.00 часа сутринта, другото за 9.30 (!!!), аз на двете едновременно не мога, няма как да присъствам; като капак на всичко съм в период на следоперационно възстановяване от тежка операция, нямам сили да организирам защитата си, да ходя по адвокати и да понасям напрежението. Лекарите са ми предписали "пълен релакс", да не натоварвам организма си с нищо, но ето, вижда се, аз съм под постоянно напрежение. Преди време писмено предложих на ищцата, завела делото за обида, да се споразумеем извънсъдебно и делото да бъде прекратено; в разговор с нея останах с убеждението, че тя е сякаш склонна да възприема една такава позиция, но ме прати да разговарям за всичко с адвоката й; напоследък имах доста проблеми (предимно здравословни) и все още не съм сторил това. Тия дни обаче, въпреки всичко, ще трябва до потърся този адвокат и да разговарям с него. Щото аз не мога да си позволя лукса да си наема свой адвокат. А ето сега решавам да напиша помирително писмо и до своята работодателка, която е ответница по заведеното от мен самия дело, което е с искане да бъде отменена нейна заповед за дисциплинарно наказание спрямо мен; ето какво решавам да й напиша и да й го изпратя още днес: До Директора на ПГЕЕ-Пловдив ПИСМО от Ангел Иванов Грънчаров, преподавател по философия и гражданско образование Уважаема госпожо Директор,

ИСТИНАТА, КОЯТО ТРЯБВА ДА НИ ВДЪХНОВЯВА! Гледам из Фейсбук, че някои се радват, че еди-кои си партии били влезли в Парламента, и, особено, че един-кои си партии не били влезли!

Няма да пиша повече политически коментари. Казах каквото има. Тепърва ще се мисли и работи по тия проблеми. Нещата не са чак толкова отчайващи, както изглеждат на пръв поглед. Всичко трябва да се осмисли, изход винаги има. Стига да има разум. За жалост сякаш обаче точно това ни липсва...

На 22 май т.г. е насрочено първото заседание на съда по делото, което е по мой иск за отменяне на Ваша заповед за дисциплинарно наказание "Предупреждение за уволнение". Прочетох аргументацията на наетия от Вас адвокат, която буди доста несъгласия и алогизми. Държа обаче да Ви уведомя, че на 18 април т.г. преживях тежка хирургическа операция с оперативна диагноза "Хематома субдурале хроника хемисфери синистри", другояче казано, беше


3 отстранен от черепа ми кръвен съсирек, предизвикан от кръвоизлив в мозъка в резултат на мозъчно сътресение, предизвикано от падане и удар на главата. В момента съм в период на възстановяване, в болнични до края на месеца (с евентуално продължение), като лекарите са ми предписали "щадящ централната нервна система режим", изключващ всякакво физическо и нервно-психическо напрежение. От само себе си се разбира, че в това състояние аз не мога да организирам своята защита, нямам възможността да търся адвокати за делото, не мога и непосредствено на присъствам на заседанието по здравословни причини. Като капак на всичко за същия ден е насрочено и друго дело, заведено от Вашата помощничка (помощник-директор на ПГЕЕ-Пловдив и синдикален лидер на организацията на КТ "Подкрепа"), именно дело за обида, понеже г-жа К.Стоянова е възприела като обидни някои мисли, съдържащи се в моята книга НИЕ НЕ СМЕ ТУХЛИ В СТЕНАТА! (с подзаглавие Есета за освобождаващото образование). В така и така сложилата се ситуация решавам да Ви предложа следното: Предлагам Ви като хуманитарен акт и като акт на човечност и на милосърдие да отмените своята заповед за дисциплинарно наказание "Предупреждение за уволнение", което ми наложихте през миналата година (срокът на това наказание и без това изтича след 3-4 месеца!) и на тази база да прекратим делото и да се споразумеем извънсъдебно и съвсем човешки. Смятам, че един такъв изход от делото е съвсем разумен и човечен, сиреч, продължаването на делото в настоящите условия, предвид тежкото ми здравословно състояние, може да се възприеме като антихуманен акт. Кои са мотивите ми да Ви предложа елиминиране на Вашата заповед за дисциплинарно наказание; ето ги вкратце: Адвокатът Ви поддържа тезата, че по незнайно какви причини моя милост не се явява на работа на 13 и 14 септември 2012 г., т.е. аз абсолютно безотговорно и ирационално не идвам на работа в тия два дни. Заради което и съм бил наказан напълно "законно" и "справедливо" от Вас. Как обаче да възприемем едно такова поведение на човек като мен, който за 30 години няма нито един случай на подобна "самоотлъчка", а в случая се "самоотлъчвам" за цели два дена, при това без да си дам труда поне да звънна и да предупредя, че няма да идвам на работа по някакви лични причини? Адвокатът Ви намира някакви мними противоречия в моите "писмени обяснения", писани веднага, в същия ден, 17 септември 2012 г., това е първия учебен ден, когато аз се явих на работа напълно спокоен и тогава именно ми дойде като гръм от ясно небе, че съм бил закъснял след отпуска, и то цели два дни, въпросните 13 и 14 септември (15 и 16 септ. са събота и

неделя). В тия мои "обяснения" аз съвсем спонтанно се опитах да разсъдя и да проумея какво именно се е случило и как е станало това, че без да знам да се окажа в едно такова нарушение. По-късно вече успях да осмисля и да проумея как всичко е станало. Ето моята теза. Ден-два преди излизането ми в платен годишен отпуск Вие вписахте името ми в Заповед за дежурство за ДЗИ (матури), които трябвало да се проведат "след 20 август". Т.е. във време, в което аз трябваше да съм в отпуск. Заповедта ми нареждаше да съм "в готовност и на разпореждане" и щом се установи на кои дати ще се проведат тия матури, да ми се прекрати отпуска и да се явя за дежурство. Тогава, предвид това, че моя милост точно за този период имаше ангажимент от семейно естество (да транспортирам своята майка, инвалид със 100% инвалидност, в Санаториум, където тя трябваше да престои точно във въпросния период след 20 август до 4 септември, а пък аз в същия период трябваше да се грижа за своя брат, също инвалид, който живее с майка ми), аз Ви написах молба, с която помолих да бъда освободен от това дежурство поради невъзможност да го изпълня въз основа на вече посочените обстоятелства; Вие отказахте да задоволите молбата ми, понеже вече сте били изпратили списъка с дежурните учители в Инспектората. Това ми създаде страшни главоболия и усилия, успях въпреки всичко, с много трудности, да променя периода на пребиваването на майка ми в санаториума за друг период (от 1 септ. до 14 септ. включително), да се освободя по този начин за дежурство около матурите. И когато написах молба за излизане в платен годишен отпуск, аз посочих да бъда в отпуск именно в периода до 14 септември включително, т.е. да се явя на работа на 17 септ., което е понеделник. Сега именно идва спорния между нас момент. Факт е, че в моята молба за платен отпуск датата "14 септ." е поправена на "12 септ.", а пък в заповедта, с която ми разрешавате да изляза в отпуск, и която се изготвя без да се връчва на служителя, е писана датата "12 септ."), което аз, разбира се, няма как да зная. Кога е направена поправката ли? Вие твърдите, че е направена в мое присъствие. Аз в един момент смятах, че нямам спомен за това; наистина ми се губеше този момент; приех, че е направена по-късно; сега преценявам, че даже и да е направена в мое присъствие, тогава именно, когато Ви я връчих тази моя молба, стана дума, че предвид ситуацията с ангажиментите ми по лечението на майка ми в Санаториум и във връзка с дежурството ми по повод на квесторството по ДЗИ (в периода 20 авг. до 2-3 септ.) аз моля да се явя на работа направо на първия учебен ден. Много Ви моля да опитате да си спомните за този детайл, който е възможно да Ви се

губи от нашия тогавашен разговор: аз тогава поисках, един вид като компенсация за двата дни, в които щях да дежуря по време на платения си отпуск, да ми разрешите да се явя на работа направо за първия учебен ден; след като много настойчиво се опитвах да си спомня на какво се дължи моята абсолютна убеденост, че трябва да се явя на работа на 17 септ., успях да открия в съзнанието си спомена за този момент. Вие тогава ми разрешихте, като устна договорка, да се явя на работа на 17 септ.; не отричам, че този момент може да е избледнял и изчезнал от съзнанието Ви, Вие сте твърде зает с много грижи човек. Факт е обаче, че аз дойдох на работа на 17 септ. с пълната увереност, че не правя никакво нарушение, заради което след това да бъда наказван или дори уволняван; нима допускате, че аз мога да дойда на работа съвсем спокойно, знаейки при това, че точно в ония условия мога да си позволя разкоша да отсъствам изцяло неправомерно не един, а цели два дена?! Не съм такъв безотговорен човек. Аз не съм юрист, но въпреки това зная, че не мога да разчитам пред съда на тия чисто психологически основания; но аз апелирам с тях лично към Вас, като човек към човека, и Ви моля да вникнете подълбоко в сложилата се ситуация, която има и един много съществен човешки момент; все пак ние сме хора, а не роботи или машини. Аз не разбирам какъв е смисъла Вие да получите удовлетворението, че сте права, а че аз съм в грешка или пък че съм грешен, да докажете, че съм безотговорен и пр. Е, да речем, го получите, осъдите ме, кажете, това ще Ви направи ли щастлива?! Прочее, държа да Ви съобщя, че цялата история за мен лично е един твърде любопитен казус, който има безкрайно ценен нравствен момент. Крайно съм заинтересуван като философ да разбера развитието и разнищването на казуса. Тук държа да кажа и следното, която, вярвам, може да Ви помогне да видите нещата и от друг ъгъл. Когато Вие "ме изловихте" в тежко административно и дисциплинарно нарушение, а именно "самоотлъчка" от два дни и "проваляне на изпит на ученик със специални образователни изисквания", а също и "неприсъствие на педагогически съвет", тогава именно, на 17 септ. 2012 г., Вие това добре го знаете, нашите отношения бяха твърде сложни – във връзка с това, че Вие си бяхте позволила в края на учебната 2011-2012 г., и то два месеца преди края на учебната година, и то веднага след връщането ми от отпуск по болест, да ми отнемете цели 4 класа, т.е. да ме лишите от преподаване в цели 4 класа (!), аз тогава възразих, оплаках се на институциите, стана една крайно неприятна история, за която и двамата си спомняме с неприятни чувства. Та как смятате, възможно ли е тъкмо в онази сложна обстановка след историята с отне-


4 мането на тия 4 класа аз да мога да си позволя напълно съзнателно да отсъствам абсолютно безпричинно цели два дни от работа, знаейки много добре, че това е златен шанс за Вас най-накрая да ме изловите в тежко нарушение и дори да ме уволните от работа? Едва ли е възможно да се допусне, че съм чак толкова глупав – или безотговорен, нали така? Нима това не доказва тезата ми, че аз на някакви основания съм живеел с пълното убеждение, че Вие сте ми разрешила да се явя на работа на 17 септ., пък макар и на основанието лична и устна договорка с работодателя, което пък, от друга страна погледнато, показва и илюстрира, че аз въпреки всичко в оня момент съм вярвал на Вашата честна дума, имал съм Ви пълното доверие. Моля да си направите съответните изводи от този пункт. Те са важни. В тях се съдържа онази чисто човешка страна, към която аз искам да Ви обърна вниманието. И която според мен е решаваща. Тя в никакъв случая не трябва да бъде игнорирана, щото иначе всичко отива по дяволите. Ние преди всичко друго, преди даже и това, че сме директори или каквито и да било там, сме най-вече хора, човешки същества. Аз не мога да скрия, че когато се получи гафа с "излавянето" ми в дисциплинарно нарушение, самоотлъчка и пр. в главата ми мина следната мисъл: Бог, този Велик сърцевед, дава златен шанс на г-жа Анастасова ето в този момент да покаже великодушие, да надмогне дребнавостта, чисто бюрократичния, административен, бездушен подход, да покаже човечността си – и дори да съм в нарушение, дори да ги нямаше всички други обстоятелства и договорки, дори и да съм направил "съзнателно" това нарушение, един вид да я ядосам и пр., тя да прояви личностното си превъзходство, да прости грешката и греха ми, и с този си акт да ми демонстрира, че като ръководител е над всички дребнавости, над отмъстителността, над "безпощадността", жестокостта, безчовечността и пр. Да, помислих си това и, осъзнал какъв невероятен шанс Ви дава Бог, се възхитих на неговата премъдрост. Ето, макар че това не се случи тогава и Вие се подведохте, не видяхте нещата в тази нравствена и човешка, всеопрощаваща светлина, мина време, и се случи, че Бог за втори път Ви дава този същия шанс: да простите и да изчистите отношенията ни. Ето, аз преживях тежък инцидент, операция, дето се казва в такъв случай от хората, "едва-едва прескочих трапа", платих страшна цена за всичко със здравето си, дойде моментът на съдебното дело, и то две седмици след Възкресение Христово, и сега Вие пак имате този шанс: да простите, да покажете, че сте над първичния и безнравствен мотив за отмъстителност и за унижения на другия човек. Бог пак Ви дава този шанс, всеопро-

щаващият всичко наш благ и милостив Бог. Възползвайте се, ако обичате! Аз само това мога да Ви кажа тук. Ще чакам с интерес Вашата реакция. Тя ще бъде много показателна. Иска ми се да вярвам, че един ден добротата, сърдечността, човечността ще възтържествуват над желанието за мъст, за унижение и унищожение на другата личност, която ни е ненавистна само защото не е точно като нас самите. Простете за нравоучителния момент, съдържащ се в това мое писмо, но аз съм професионално обременен с тия неща, знаете, преподавам етика, психология и философия на нашите ученици. Това донякъде ме оправдава, щото е моделирало мисленето ми. Всичко добро Ви желая! Разчитам на добрината да ми отговорите все пак на това писмо. По здравословни причини не мога да дойда в училището и да разговаряме, въпреки че добре знам, че единственият разумен начин за уреждане на такива казуси е живият разговор, диалогът, споровете, съотнасянето на различните гледни точки.

е, има и една също така ченгесарска партия, в Русия не й помня какво беше името, "Справедлива Русия" ли беше, или нещо подобно, у нас това е партията на Доган, на агент Сава; вкратце казано, в нашия Парламент вече имаме точно и само четири, и то все олигархично-ченгесарски, милиционеро-мутренски, олигархични, националкомунистически или "дясно-комунистически" партии, точно копиращи ситуацията в Руската Дума. Честито! И в Русия думата демокрация е мръсна дума, у нас също! Време е сега вече да излезем от Европейския съюз и да влезем в Евро-азиатския съюз! Честито, азиатци! Честито да ви е пълното путинизиране на България! Бъдете живи и здрави! Предстоят ни тепърва много сеирища! Тоя парламент ще издържи малко време! А от утре ще се видим по площадите на протестите! Чао засега! Това съм написал снощи. Сегазасега нищо няма да прибавя. А ето някои мисли на хора от Фейсбук, които силно ме впечатлиха – защото са верни:

13 май 2013 г. Пловдив

Anna Andreeva: Новият ни парламент е кафявочервена слуз, честито!

С УВАЖЕНИЕ:

МЕЧТАТА НА ОЛИГАРХИЯТА НИ СЕ СБЪДНА, БЪЛГАРСКИЯТ ПАРЛАМЕНТ ЩЕ БЪДЕ КОПИЕ НА РУСКАТА ДУМА: ДА НИ Е ЧЕСТИТА ПЪЛНАТА ПУТИНИЗАЦИЯ НА БЪЛГАРИЯ!

Моят първи експресен коментар, като за начало – написан веднага след обявяване на първите прогнозни резултати от изборите: Мечтата на олигархията и мафията ни се сбъдна най-сетне: новият български Парламент точно ще прилича на Руската Дума (руския "парламент"), а именно, ще включва "нашто, доброто ляво", в Русия това е фракцията на Комунистическата партия на Русия, у нас това е парламентарната група на БСП; фракцията на "наште, добрите "десни"", това в Русия е фракцията на Путинската партия ("Наша Русия" ли се казваше?), у нас това е парламентарната група на нашия роден български Путин, именно на Боко Борисов; имаме си в нашия Парламент и партия, точно копие на партията на Жириновски, на руските "националкомунисти", у нас това е национал-комунистическата партия АТАКА на клоуна Сидеров;

Георги Драганов: Честито, българи! Избрахте си напълно демократично БКП. Mariela Nordell: Дисциплина, морал, отборен играч – "Един за всички, всички за един!": това са трите качества на идеалния политик. Нито едно от тях не виждам в поне един от "новите", избрани за Парламента. Разхайтеност, продажност, бесен индивидуализъм – това е бг продукта! Честити ни стари курви за новия стар бардак! Бог да пази България от българите! Albena Stambolova: Народът протестирал срещу Властта. После Народът свалил Властта. После Народът избрал Властта. И пак протестирал срещу Властта… Има нещо гнило. В Народа ли е, или във Властта? Valentina Charlanova: Чуден парламент – все ченгета, все московски рожби – ГЕРБ, ДПС, АТАКА и БСП – чудничко! Ангел Станоев: Бойко Борисов пред Ройтерс: "Още една такава победа, и сме свършени!". Димитър Димитров: По-малко от 15% от всички гласоподаватели са гласували за ГЕРБ, а за останалите още по-малко. Стоян Борисов: И СЕГА КАКВО?????? Tony Gospodinov: Едно е ясно. Няма попрост народ от българския! Ivan Barbov: Цитирам приятел чието мнение винаги съм ценял:


5 Иначе картинката е чудна, това е уникален момент в историята на България. Такова чудо НЕ Е ИМАЛО НИКОГА в цялата демократична история от Освобождението до сега! Жалко за тази държава, но мат'ряла си го заслужава. Аз не мога да намеря друго обяснение, за съжаление. Защото да запълниш целия парламент с психопати, комунисти-мародери, мутри-бандити и бивши агенти на ДС, е за това си требе наистина уникален мат'рял, както се изрази толкова сполучливо преди време Мутрата. Наталия Петрова: Къде е баце? Нали ги "би" на изборите?! Знаем как става при него, но ако беше почтено всичко, щеше да се появи. Това е неговото поражение!

Източник на избраженията КРАТЪК РАЗГОВОР С ЧИТАТЕЛ

Konstantin Pavlov: БКП спечели 100% от местата в Народното събрание. Като едно време. Dimitar Stoyanov: Сума ти народ се здрахте да плюете Костов. Сега ви чака управление на БСП и ДПС. Е, честото! ПОЗДРАВЯВАМ ВИ С ПЕСНИТЕ "КЛЕТВА" (НИКОГА ВЕЧЕ КОМУНИЗЪМ!) И "ТИЯ, КОИТО ОСТАВАТ" (БОЖЕ, ГОСПОДИ, БОЖЕ НАШ, САМО МАЛКО НИ ПОМОГНИ!) 12 май 2013, неделя Kletva | Upload Music Tia, koito ostavat | Upload Music БЪЛГАРИ, ДА НАПРАВИМ ТАКА, ЧЕ И ДВЕТЕ КОМУНИСТИЧЕСКИ ПАРТИИ – ГЕРБ И БСП – ДНЕС ДА ИЗИГРАЯТ СВОЯ "ПОСЛЕДЕН ВАЛС"! 11 май 2013, събота ОБРАЗИ ОТ СЛАВНАТА ИСТОРИЯ НА БЪЛГАРИЯ

Получих вчера на Скайпа следното съобщение: ЗДРАВЕЙТЕ! Моя милост е областно-градско-селсконеизвестен Ваш бивш колега-даскал, разбира се, съвсем НЕ и писател, НЕ и философ, и НЕ толкова млад като Вас. Пенсионерин съм на възраст 15-16 петилетки, а преди 3 години чрез приятел, живеещ в Пловдив, се сдобих със "СТРАСТИТЕ И БЕСОВЕТЕ БЪЛГАРСКИ". Оттогава често се завръщам към тезите и антитезите в отделните раздели на книгата Ви, а и чета доста от Вас във виртуалното пространство. Макар и на финалната права на битието-житието си и моите страсти още се палят, когато се срещнат с катализатора от Вашите текстове... Имайки предвид всичко това което правите с книгите си, с вестникът, от монитора, и при това, работите в училище, аз не смея да отнемам от времето Ви (как Ви стигат изобщо 24-тях часа в денонощието?!?). Затова и не Ви безпокоя, но по повод на Великден изпращах поздравителна кар-


6 тичка на всичките си скайп-абонати и ми хрумна да я адресирам до Вас... А сега се отплеснах и вероятно утрепах минути от ценното Ви време. За което прося извинение и Ви пожелавам здраве и дълголетие в преследване на времето – докато разобличите до крак баш виновниците за дереджето Българско, акцентувайки на изкуството да се живее, а не на прочутото нашенско нонстоп гечиндисване под екзистенц-минимума... Успех!!! Отвърнах на този господин следното: Здравейте, г-н ... (?) ... хубаво е да се запознаем, държа да мога да се обръщам към Вас на име. Много Ви благодаря за това, че сте ми писал, моля Ви, изобщо не сте ми утрепал времето, аз пък в момента съм в болнични (преживях, да се надяваме, тежка операция), възстановявам се, тъй че почти нищо не работя, безделнича по цял ден, релаксирам, та наистина изобщо не сте ми отнел от "безценното време". Радвам се, че моя книга е стигнала до Вас, и то една от най-дискусионните и провокативни мои книги, заради която хора, които ми се представяха за приятели преди време, като я прочетоха, престанаха да ми говорят повече, понеже се нацупиха от обида; но както и да е де. А ето че Вие ми пишете и не сте, както разбирам, "дълбоко разочарован", което за мен е добър знак. Тъй че, моля, пишете ми винаги, когато желаете нещо да обсъдим, за мен е много приятно да беседвам с всеки, особено пък с колега, с учител. Ето, аз напоследък написах няколко книги за кризата и дори за катастрофата в образованието, да речем, ще ми е много интересно да обсъдим някои от тия проблеми и прочие. Така че пишете, с удоволствие ще разговарям с Вас, надявам се и на Вас ще Ви бъде интересно. Засега толкоз, до скоро! МИЛИ БОЖЕ, НАПРАВИ ТАКА, ЩОТО ДА ЗАБЛЕЩУКАТ ИСКРИЦИ ЗДРАВ РАЗУМ И В ДУШИТЕ НА НАЙ-ОТЧАЯНИТЕ БЪЛГАРИ! Днес е петък, започвам да пиша този текст в ранната утрин, утре, събота, е "ден за размисъл", а пък в неделя са изборите; в неделя всички българи сме призовани да гласуваме. Искам да кажа няколко думи на сънародниците си. Щото имам опасения, че повечето от нас не са осъзнали съдбовното значение на тия избори. България отново е на кръстопът. Покълнаха, за жалост, много злотворни илюзии в последните години, възродиха се нагласи от времето на Тодор Живков, т.е. големи части от народи ни дегенерират не просто в умствено и идейно, но и в личност-

но, в душевно, в духовно отношение. Нацията ни преживява упадък, коренът на който е все оня същия рефлекс, унаследен от комунизма: "Държавата за всичко ще се погрижи, тя всичко ще ни даде, тя е наша "грижовна майка", а пък ний сме нейни деца; който слушка, той и ще папка и т.н.!". И затова големи части от народа, със зинали уста, чакат чутовните подвизи на някакъв митичен народен герой-бабаит, спасител, оправяч, който с един замах всички ни ще ни нахрани, ще ни напои, ще ни погали, успокои, приспи. Нашенското родно малодушие, търпеливостта, понасянето, безхаберието спрямо гаврите, безчувствеността спрямо униженията отново взеха връх. Баламосват ни както си искат.

Наивниците верват на всичко, което ни пробутват разни платени медийни мерзавци-манипулатори. Няма по-лесно нещо от това да се управлява един толкова покорен, овчедушен народ. Даже и "протестите", "гражданските бунтове" ни ги организираха платени от чужда, външна сила "народни трибуни", същи рубладжии, а пък мнозина наивници се хванаха на въдицата, стадото тръгна след менте-водачите. Примката на КГБ-ДС, в която сме впримчени не от вчера, съвсем не се отпуска, напротив, затяга се. Пътят, по който сме тръгнали, ще ни доведе доникъде, ще ни донесе нови страшни разочарования. Законите на живота, да, суровите закони на битието не прощават на нещастниците, които си мислят, че могат по свой вкус и каприз да подправят и подслаждат съществуването си. За всичко на този свят се плаща, и то найсправедливата цена. За всичките си коварни илюзии, плод на нашата мекушавост и малодушие, ще платим цялата цена, заедно с лихвите. Вчера си вървя по Главната улица в Пловдив и гледам шатрите и сергиите, които са наредили "продавачите на лесно щастие", именно политическите брокери и шарлатани; най-големи са павилионите на ГЕРБ – прилича същинско хале за самолети от гражданската авиация, да покажат, че те най-много са крали и имат най-много пари; е, и комунистите не им отстъпват, но май са по-умни, та не демонстрират чак такъв разкош! – не се спирам никъде, щото лекарите са ми наредили след операцията да се щадя от всякакво емоционално напрежение;

иначе, ако бях здрав, обичам да влизам в спорове и в дискусии с лъже-пророците. Но до мен долитат думи, с които устати безскрупулни агитатори искат да пленят малодушния наивен избирател. Ето, например, агитатор на "Движение "Орлов мост" агитира като периодично повтаря по мегафона следния лозунг: "Ние сме истинският протест! Ние сме истинските народни трибуни! Сега протестираме с плакати, а скоро - с автомати!", да, наистина това си позволи да каже тоя смелчак. С насилие на волята отминах, щото ми се прищя да сразя с няколко реплики гнусния демагог, спекулиращ така грозно с народното отчаяние. Понадолу някакъв социален аутсайдер на висок глас убеждава уплашена бабичка, че било нямало нищо у нас да се установи "безпартийна система", аргументът му е следният: "Ами в от 1934 година как сме били с безпартийна система - и тогава у нас е било най-хубавото време!". Тоя явно е поклонник на фашизоидни и комунистически представи за "демокрацията". Бързам да отмина партийните сергии, щото ако постоя още малко, ще ми стане съвсем лошо. Гнус, гнус, гнус! Това ли заслужава този наш наистина изстрадал народ?! Днес у нас може да минеш за "голем пич" и дори да завладееш народните чувства – и народното сърце! – ако почнеш да хулиш всичко: и свободата, и демокрацията, и свободния пазар, и частната собственост, и Европейския съюз, и Америка, т.е. да хулиш всички "горчиви плодове на свободата", и, респективно, да хвалиш комунизъма, социализъма, "когато, видите ли, така сито си живеехме", майната й на свободата, да величаеш Тодор Живков, Сталин, Ленин, "които се грижеха за народа и го хранеха и пояха така сито!", когато си живуркахме така спокойно и дори "веднъж годишно някои ходеха на море в заводските бунгала, пълни с хлебарки и сухи жаби, представяте ли си?!". Стигнахме до положение, че човек да не смее да каже, че е демократ, щото демокрацията се възприема като мръсна дума, а пък за свободата да не говорим. "Искаме да сме роби, ала да сме сити, а не с куркащи черва, проклета да е демокрацията, която ни донесе толкова беди!". Тя, пустата демокрация и свобода изисква много да работиш, ако искаш достойно да живееш, е, ний пък не щем да работим, а искаме да сме сити и напоени, какво толкова е нужно человеку?! И ето, в тази психологическа атмосфера се появиха долни, аморални политически спекуланти и мошеници, които без капка свян вегетират тъкмо от слабостите, от пороците на масовата народна душа: разните му там Сидеровчета, Янета, Боковци и прочие са все отровни плодове на нашата прословута склонност ако може да сваляме звездите с ръка и да лапаме без да работим – щот ний, като капак на всичко, сме хора на живота, умеем да живеем, а за какво живее един човек ако


7 не за да яде, да лапа, е, и да щрака пръсти и да се кълчи в кючеци. "Хляб и зрелища иска народът – и ний ще му дадем и двете!", провъзгласи спекулант номер едно на республиката ни Боко от Банкя и вече нищо не може да го извади от дълбините на народната душа. Той щял да ни управлява вечно, като човекоядецът Бокаса, да, той ще бъде нашият Бокаса! Е, и комунистите ни си ги бива де, лъжльовци от класа са те, и мошеници, и безскрупулни, вижте го Гоце, вижте го Дмитрич, вижте останалата червена пасмина около тях. Като гледам случващото все по-често се питам: дали кукловодите не изнамериха тоя простак Боко само затова, че да могат на неговия фон комунистите да изглеждат едва ли не за "ентелегентни" и "културни", дори за "възпитани", а? Простотията у нас обаче стана вездесъща и триумфира във всички сфери на живота и дори на... "културата": вижте какъв ни е "ентелектуалният духовен елит" (човек не знае вече къде да сложи кавичките!), какви са ни "публичните личности", нашта "гордост", вижте подлизурковците по медиите, вижте какви са ни "духовните водачи", вижте какви са ни мутрополитете!!! Гнус, гнус, гнус – и отврат! Смърди отвсякъде! И ето, огромни части от народа, що не са се изродили, или избягаха да си търсят късмета по света, или пък емигрираха в една коварна "вътрешна емиграция", или пък проклеха всичко и почнаха да линеят в объркаността си, пребивавайки в ужасен ценностен вакуум, в страшна деморализация и безпътица. "Нищо няма смисъл и надежда отникъде не се види!" – така си мислят мнозина. И точно това са настроенията, които благоприятстват пораждането на социалната база на диктатурата и на тиранията. Щом като не знаем за какво ни е свободата, щом като не умеем да се ползваме от нейните предимства, щом като безспир я проклинаме, ще си получим заслуженото: ще станем пак роби! Няма трета възможност, не може да си наполовина роб, наполовина свободен, така не стават тия работи. Не можеш да влезеш във водата и да си останеш сух. Ний, българите, не разбрахме ли най-сетне, че тъкмо живота не можем да надхитрим?! Не можем, ала себе си да прецакваме, и то до безкрайност, можем, ох, как можем, ний туй така добре го умеем! Нямало било за кой да се гласува. Нямало било смисъл изобщо да се гласува. Нямало било нужда от партии и от Парламент. "Най-умно" било да идеш до урната и да задраскаш всички партии, т.е. да докажеш, че сам си малоумен, че сам си чисто и просто един идиот. Трябвало било да гласуваме за тия, дето никога не са управлявали (?!). Щот те били, видите ли... "много чисти", били "гарантирано чисти" (?!). И откъденакъде, ако смея да запитам?! И при това били "много способни" в държавните дела,

щот то, явно, "било много лесно да се управлява държава", това било "най-лесното". Фани първия на улицата и той сигур ще бъде по-добър управник от наште политици. То, аслъ, след като Боко ни беше управник, явно на това основание вече всеки може, нема начин да не може. Аман от простотия, аман-заман! Ние на тия избори или ще докажем, че не сме изцяло опорочен и недостоен да съществува народ, или ще се изложим така, както само ние можем. Има, разбира се, за кой да се гласува. Трябва много да мислиш преди да решиш да дадеш гласа си за някой политик или партия. Трябва обаче преди всичко да се постараеш да разнищиш и разсееш собствените си илюзии. Избирането е сложен мисловен акт, а пък нали наша любима поговорка е тази: "Най-много мразим да мислим!". Тръпки ме побиват като си представя до какви изборни резултати може да доведе изборът на една изцяло дезориентирана и немислеща човешка маса, в каквато сме застрашени да се превърнем. Всеки избира себеподобните си, подобното се привлича от подобно. Ето, аз ще гласувам, както и преди това, за нещо сигурно и доказано, за политик, който е от европейска класа, ще гласувам за Иван Костов. Добре знам, че той няма да ме подведе. Както досега не ме е подвел. Умен, смел, достоен, мъдър политик е Иван Костов – злобата на жалките му опоненти срещу личността му, безкрайно превъзхождаща ги, е илюстрация за верността на тази констатация. Позволявам си тук да призова тия, които се колебаят: повярвайте ми, аз съм обикновен гражданин като вас, не съм партиец, нямам никакви предполагаеми изгоди, интересува ме само интереса на България: като се колебаете толкова, заложете на ДСБ, гласувайте за Костов, няма да сбъркате. Винаги има нужда в парламента от умни и смели хора като Костов и екипа около него. Ако искате да направите нещо добро за себе си и за България, доверете се на политикът, който на три пъти досега и изваждал страната от кризи, значително по-големи и страшни от настоящата. За няколко месеца Костов е способен да постави икономиката ни на твърда основа – той вече го е правил това. Той именно създава, а мижитурките, и виденовци, и гоцета, и царисти, и боковци, и дмитриевчета, са доказали, че могат само да рушат и развалят. Заслужили сме да дойде момент, в който да забравим за нескончаемите кризи, които те ни сервираха. И това може да стане, и то скоро, всичко е в нашите ръце. Изборът е след два дни. Вие избирайте. Вие решавайте. И знайте, че всички последици от избора си ще си ги понесете сами. Няма друг начин. Така стават тия работи. Никой друг не ти е виновен, а имай достойнството не да хленчиш като малко дете, имай достойнството да поемеш цяла-

та отговорност. Дошъл е моментът да докажем, че сме зрели хора, а не нация, съставена от фантазьори, идиоти и мухльовци... П.П. Думата "идиот" има древно-гръцки произход и първоначално е означавала човек, интересуващ се само от себе си, т.е. човек, който не се интересува от политика и не участва в общите дела. Т.е. не ходи да гласува...

Абонирайте се! Подкрепете свободната мисъл и свободното слово в България тъкмо когато те са в страшна немилост! (Забележка: Можете да получавате броевете на в-к ГРАЖДАНИНЪ за 2011 г. ако пишете на имейл angeligdb [@] abv.bg) ДСБ Е ПЪРВА ПОЛИТИЧЕСКА СИЛА В ИНТЕРНЕТ-ПРОУЧВАНЕ НА ОБЩЕСТВЕНОТО МНЕНИЕ 09 май 2013, четвъртък

Анкетата е проведена ето на този сайт. Въпрос: Как ще гласувате на 12 май? ДСБ (18%, 2 988 гласа) ГЕРБ (16%, 2 760 гласа) БСП (16%, 2 638 гласа) "Атака" (9%, 1 578 гласа)


8 "Глас народен" (9%, 1 477 гласа) "Зелените" (6%, 927 гласа) Няма да гласувам (5%, 916 гласа) Движение "България на гражданите" (5%, 764 гласа) Не съм решил/а (3%, 538 гласа) НФСБ (2%, 368 гласа) ВМРО (2%, 338 гласа) За друг (2%, 292 гласа) ДГИ (1%, 222 гласа) СДС (1%, 222 гласа) ДПС (1%, 165 гласа) "Модерна България" (1%, 127 гласа) РЗС (1%, 117 гласа) НДСВ (1%, 113 гласа) ЕНП (1%, 96 гласа) ГОРД (0%, 83 гласа)

Водещ: Защо не е щастлив българинът? Иван Костов: Защо не е щастлив? Водещ: Защо по всички класации, обективно, той трябва да е поне средно щастлив, а като се стигне до въпроса за щастието, е винаги последен, предпоследен, изпреварен от всички други народи по света? Иван Костов: Не мога да кажа защо не е щастлив. Сигурно, защото е много беден, сигурно, защото знае, че е най-беден. Водещ: Поне, колкото другите бедни, които се чувстват по-щастливи.

Иван Костов: То е свързано с предишното. Тъй като няма вяра, тъй като няма положителни очаквания, не рискува, за каквото и да било. Заради това закопава таланта, ако има някакъв талант и се стреми да го запази, за да го върне. Водещ: Той, талантът, е добил друг смисъл след тази притча. Талант е това, което наричаме талант, не парататалант. Кои таланти българинът не използва? Как да ги използва? Иван Костов: Българинът не е развил някои способности, които имат европейците, трябва да сме наясно. Водещ: Кои?

Общо гласували: 16 729 Иван Костов: И трябва да му го казваме и то колкото се може по-често. Например, способността да преценява и да поема риск, да носи отговорност за решенията си. Това е изключително важно, за да правиш бизнес, например.

ПРИЯТЕЛ ПРЕДСТАВЯ НОВАТА КНИЖКА НА ФИЛОСОФСКОТО СПИСАНИЕ ИДЕИ

Иван Костов: Той не се сравнява с хората в Азия и Африка, той се сравнява с европейците. И там, виждайки се най-беден, заради това е най-нещастен. Прави го във Фейсбук-групата Фридрих Ницше – Идеологът на модерния път на Човека към Бога ето как: Излезе от печат новият (11) и първи за 2013 г. брой на интересното философско списание "Идеи". И в него читателите могат да се докоснат до идеите в творчеството на Ф. Ницше, както и да проследят някои любопитни факти от биографията му... ГОЛЯМАТА ИЗМАМА И НА ТЕЗИ ИЗБОРИ Е ПОПУЛИСТКИЯТ ЛОЗУНГ, ЧЕ ПОЛИТИЦИТЕ МОГАТ ДА ДАДАТ РАБОТА, ЗАПЛАТИ, МОГАТ ДА ДАДАТ ВИСОКИ ДОХОДИ НА ХОРАТА Аз, като избирател, ще дам гласа си за политик, който не ме лъже, който ми казва истината, колкото и да е тъжна или горчива тя; няма да дам гласа си за политици, които ме лъжат със сладки, упоителни лъжи; да, залагам на политик, който говори самата истина, без да се мазни на хората, без да бълва сладки, захаросани лъжи; ще гласувам за Иван Костов; ето, четете какво казва той в едно свое интервю от последните дни: Из Разговор с Иван Костов, председател на ДСБ Дарик радио, “Седмицата”, 04.05.2013:

Водещ: Нали, понеже в дни като тези трябва да говорим за това, не можеш да бъдеш нещастен, ако имаш синапово зърно вяра? Не вярва ли българинът? Иван Костов: Да, ако има синапено зърно вяра, той може да премести планини. Но, ако няма, както е характерно за много хора в България, ако са безверници, или ако са безбожници, което е едно и също нещо, наистина им остава само да бъдат нещастни. Водещ: Ако вярваш, не можеш да бъдеш нещастен. Иван Костов: Ако вярваш, не можеш да бъдеш нещастен, така е, защото се уповаваш. Имаш си своето упование, имаш си своята надежда. Те са ти достатъчни да не изпадаш поне в нещастие и самосъжаление. Водещ: Ако тълкуваме притчата за талантите, българинът на кой от тримата слуги на онзи човек, който дал на всеки по един талант, първият ги вложил, умножил, вторият не толкова, третият закопал и гордо върнал таланта…, ако съдим по парите в банките, българинът изглежда в момента като такъв човек, който каквото има, гледа да го прибере, да го закопае, да не използва.

Водещ: Вие имахте една фраза, за която тогава много Ви осъждаха. Казахте – който е беден, да помисли дали не е мързелив? Иван Костов: Разбира се. Водещ: И тогава казваха – как може министър-председателят…, Вие бяхте министър-председател тогава, да говори така? Сега бихте го повторили? Иван Костов: Разбира се, че ще го повторя, даже с още по-силен глас. Защото, вижте, другото е – ти си политик, ти ме направи богат, макар и да съм мързелив. Нали така излиза обърната логиката на мързеливеца? Понеже ти си политикът, я направи така, че аз да стана богат и да се чувствам добре. А кой може, политик, да го направи, този, който не може да вложи усилия и да развие работоспособност, и да постигне нещо, да приложи таланти, както говорим тук сега, кой може да го направи богат? Вижте, голямата измама и на тези избори, тя се повтаря непрекъснато, това е популисткият лозунг, че политиците могат да дадат работа, могат да дадат заплати, да дадат доходи, високи, на хората. Това не е вярно. Хората изработват доходите, хората създават работата, хората, поемайки риск създават предприемачество и т. н. Водещ: Да, но българинът, България, изглежда че не знае точно какво да направи. Кой е талантът й? Има народи, които, като кажеш името на държавата и веднага се сещаш за продукта, който тя дава, или за хора, които са нейни символи. Българинът намерил ли е таланта си?


9 Иван Костов: Да гледа успелите и да подражава. Целият свят така се развива. Хората гледат които успяват, подражават и постигат успехи или не постигат успехи. Но опитват. Гледат като другите, които са прокарали пътя напред. Заради това тези, които са прокарали пътя напред и тези, които са успели, на другите места, в цивилизацията на евроатлантическия свят, се считат като образец, считат се като нещо, което трябва да бъде следвано. Докато тук, при нас? Ето, задаваме си този въпрос на 25-тата година след началото на промените. Още се питаме – а кои са талантите, а кого да следваме? Ами, като не знаем кого да следваме, да следваме мутрите. Или да следваме чалга певиците, ако искате. И те водят в определена посока, само че се боя, че тя е много лоша. ДРУГАРЯТ ТОДОР ЖИВКОВ ПРЕДВИЖДА СВЕТЛО БЪДЕЩЕ НА НАРОДНИЯ БАНДИТ ДРУГАРЯ БОКО БОРИСОВ 08 май 2013, сряда

"пламенен революционер" срещу ръката, която така щедро го храни и пои по време на властването си, изведнъж се бил самоосъзнал като "прогледнал", милият, и почнал да хули "гербовашката екстравагантност"; ето, полюбувайте се сами, наистина е сюблимно: Борисов ме скъса от есемеси, иска да се извини. Ще ги съдя до дупка!; ето, вижте, четете, радвайте се какви чада е раждала, раждала ражда и днеска, българската земя юнашка: (Поглед.инфо) "Бойко Борисов ме скъса от есемеси снощи да ми се извинява. Няма да им простя", зарече се Николай Бареков, който вчера бе нападнат с чаша от бивш депутат от ГЕРБ. По-късно партията на Бойко Борисов излезе със специална декларация срещу Бареков, наричайки го "сребролюбец". Припомняме,че допреди месец журналистът и цялата ТВ7 агитираха открито в полза на управляващите, а сега "обърнаха палачинката" в рамките на няколко дни. Според Бареков Борисов му звъннал още на Великден, за да му се извини. Снощи пък го бомбардирал със есемеси, в които го призовавал да преосмислят отношенията си. "Няма да оставя на мира тая шайка бандити. Ще ги съдя, ще съдя лично ГЕРБ", обяви шефът на ТВ7. П.П. Коментар от Евгений Ганчев:

ДАЖЕ БАРЕКОВ И БОКО, ДОВЧЕРАШНИ СЪРДЕЧНИ ПРИЯТЕЛИ, ЗА ЗАБЛУДА НА НАИВНИЯ НАРОДЕЦ СЕ СДЖАФКАХА!

В случая си прав, г-н Бареков, но само за едно те моля – не се изживявай като народен трибун. Гледах те и доста ти се почудих на самочувствието. Поскромничко, моля, че не е изминало много време от венцехвалбите ти към същия този режим на ГЕРБ и Борисов. Изчакай да позабравим, а? ИЗ ЖИТИЕТО-БИТИЕТО НА ЕДИН БЪЛГАРСКИ "ЕНТЕЛЕКТУАЛЕЦ"

Попаднах на нещо сюблимно, което си заслужава да се запази за поколенията като пищно свидетелство за съвременните български нрави: гербовак замерил с чаша Бареков, доскорошния пръв медиен любимец и ухажор на Боко Борисов, а пък самият Бареков, който от известно време, именно от падането на Боко от власт, се изживява като "пръв народен трибун" и

Аз фактически до този момент, в този мой дневник, много съм писал по тази тема – и ми се ще да не я занемаря, да я продължа. Ето затова тази сутрин ми хрумна да опиша някои мои преживели от последните дни. Нека да се знае как минават дните на такъв един "ентелектуалец"; а защо пиша така тази дума, чини ми се, не е голяма загадка, но може да се наложи известно пояснение; ето го. У нас като се каже думата "интелектуалец" кой си представяме? Ами медиите, дето, тъй да се рече, канонизират тоя там примерно, за "социолог", оня там за "политолог", трети, представете си, за "интелектуалец", са единствено меродавни в това отношение: като се каже думата "интелектуалец", си представяме, примерно, я

професор Вучков, я професор Пантев, я Велислава Дърева (вечно дежурна интелектуалка), я... Андрей Слабаков, я Недялко Йорданов, я Гранитски, я... Патрашкова, я психиатъра Н.Михайлов - той говори много засукано и неясно, с претенции, ерго, нема начин да не е интелектуалец, при това "много дълбок" - я... Слави Трифонов, нищо чудно, както сме е подкарали, един ден за интелектуалец младите да почнат да възприемат... Митю Пищова, Азис и т.н. Изброих малка част от "интелектуалния елит" на нашата нация, дадох представа и за това как се става интелектуалец у нас, и на това основание някой сам себе си да провъзгласи за интелектуалец, разбира се, е същинско безсрамие, щом медиите не са го въздигнали на тоз "висок пиедестал"; по тази причина моя милост, за да се отличава по нещо от ония, "щатните дежурни интелектуалци", предпочита да се самоопределя като "ентелектуалец"; не знам защо съчиних тази дума, но я съчиних, изглежда, само заради тази разлика. Пък ми звучи по народному, тъй да се рече, затуй, навярно, и народът трябва да се пита (ама как да стане това?) кои хора са неговите "интелектуалци" и... "ентелектуалци", но както и да е, да не задълбаваме в тази деликатна тема, щото кой знае къде ще ни изведе ако продължим в този дух. Прочее, да дам една своя констатация, която смятам за напълно основателна и вярна: у нас, драги ми българе, допуснахме "интелектуален елит" в тия нови, съвременни времена да си остане старата тодорживкова "духовна аристокрация", тук-там обогатена с некое и друго попробивно парвеню-"културтрегер", примерно такова като оня, сега не се сещам за името, оня с папионката и с прическа, наподобяваща тази на битолски просяк, как се казваше, да бе, изфръкна ми от акъла името му сега, оня де, дето е вечен шеф на медийния съвет, да бе, как мога да забравя името му; ох, сетих се най-после: Георги Лозанов, тюх да му се не види!

Както и да е, спирам по тая щекотлива тема. Сега да си кажа за некоя друга преживелица от последните дни, та да се види как тече битието-житието на един български "ентелектуалец" от нашите дни, от нашето съвремие. Отивам аз, значи, в пощата вчера, след като мина цяла седмица празнични и почивни дни, рано сутринта, за да си платя


10 тока, щото преди първи, 1 май де, кой знае как, в главата ми се появи мисълта, че трябва спешно да ида да си платя данъците, заради някаква там отстъпка, е, ходих, редих се, чаках доста, платих ги: и в замяна забравих, да, забравих, че не съм плащал тока! Моите хора си знаят, че аз се занимавам с тия неща и никой от тях, разбира се, не се сети да ме подсети; в резултат, като дойде 1 май, аз загрях, че не съм плащал тока, и страшно се уплаших: да не земат да ми спрат тока тия, те са много бързи, когато става дума за вземане на пари! Но вече беше почнала празничната седмица, аз си знам как я изкарах с мисълта, че могат да минат и да ми отвъртят бушона. Ходих до пощата да проверявам кога започва тя да работи, имаше в празниците някакви дежурства там, оказа се, че били само за колетно отделение, само да дават колетите, нито едно друго гише не работеше. Оказа се, че вчерашният ден, 7 май, е първият, който ще работи; затуй аз, в ранната утрин на 7-ми май, пристигнах пред пощата, надявайки се да съм пръв: дръжки, оказа се, че пред пощата живописно се виеха две опашки: едната за такива, като мен, които не са си платили тока, а другата, разбира се, за ранобудните пенсионери, които весело, с приповдигнато настроение и с... куркащи черва, се бяха наредили за пенсийките си, та като ги земат, да го ударят на живот и да вземат да си купят, да речем, едно кило кайма не от месо, а от незнайни за науката сурогати. Както и да е, наредих се чинно зад последния в опашката, дето се плаща токът. И тук в главата ми се яви една мисъл: що да не взема да помоля човека пред мен да ме запомни, а аз в туй време да ида на гишето за малки пратки, щото носех цяла една голяма чанта с подготвени за изпращане по пощата книжки на списание ИДЕИ, последната купчина такива списания за абонатите, които за тази книжка трябваше да изпратя. Хем да не ми тежат тия списания, хем... ще видите какво стана де. Казах на човека, той се съгласи, а аз радостно отприпках до гишето за колети и за малки пакети. Тук съм длъжен да поясня, че тъй като бях в болнични миналия месец, на мен държавата още не се беше натуткала да ми подготви и да ми плати болничните, та затуй моя милост разполагаше със съвсем оскъдни финансови средства. Бях си подготвил 20-тина лева за разходи за изпращане на списанията и 80 лева за тока, предвиждах, че 100 лева ще са ми достатъчни. Пратих списанията за 17-18 лева и се върнах на опашката за тока. Тя, прочее, беше станала още по-дълга. Зачаках и започнах, по своя си обичай, да разглеждам публиката наоколо, щото от доста време не бях стоял на толкова дълга, направо със социалистически размах, грандиозна опашка. Какво да открия в реакциите на чакащите? Все същото: бабичките и старчетата, които имаха

голям тренинг в стоенето по грандиозни социалистически опашки, даже сякаш се чувстваха с приповдигнат дух, щото тия опашки, предполагам, им напомняха за славното време на тяхната буйна младост. Те весело си разговаряха, обменяха разни квартални клюки, разказваха си възторжени мечти какво именно ще си купят като пипнат най-после дългожданните левчета на пенсийката и т.н. Тъжна картинка е нашият народ, когато особено стигнат представителите му до нивото на пенсионери, същинска трагедия е това! Подобни мисли ме докараха до едни невесели мисли, за които не ми се пише сега, силно контрастиращи с околното приповдигнато настроение, но както и да е. Чат-пат сред публиката почваха и бързо заглъхваха и политически разговори и опити за дискусия, като тук най-популярната теза, за жалост, беше тази, що изрази един квартален зевзек с червено от дългогодишна злоупотреба с твърди алкохолни напитки, който се изяви като нещо като "народен трибун": "Що ще ида да им гласувам на полиците, те за нас погрижиха ли се нещо, нема да ида да им гласувам, ще ми фанат мръсните чорапи да ида да им гласувам, не им щем демокрацията, майната им найпосле!" и други подобни, а пък публиката гледаше пияницата с възхищение - сякаш е боговдъхновен оракул или направо пророк! По-после се разбра, че тоя фен на алкохолните напитки бил поддръжник, разбира се, на Сидеров, ама както и да е, да не придиряме на човечеца. Общо взето публиката много-много не беше склонна да разговаря по политически теми, някои, предполагам, ги е срам да изразят истинските си убеждения (в подкрепа на Боко, на комунистите и пр.), други пък може и действително да са аполитични, ама ме съмнява, щото у нас от политика секи разбира, както и от футбол, както и от кебапчета, от райкийца и други такива благинки на битието... Но да не се отклонявам, ами да карам по темата. След доста дълго чакане моя милост най-сетне доближи момента, в който да си плати тока. И тук стана една засечка, толкова гадна, че не е за разправяне. За свое оправдание, т.е. за да не ми е пълен резилът, ще се принудя да приведа думите на безсмъртния Алеко, който веднъж, на едно място, пишеше нещо такова: цяла България ми вика "Щастливеца", ала не знаят, че вчера в джобовете си нямах стотинки да си купя един пакет цигари, дотам бях стигнал, ама както и да е...", нещо такова беше писал Щастливецът, ето, вчера и моя милост изпадна в такова, в подобно, даже още по-унизително положение. Ще си го призная, та да се помни в тия наши време до какви унижения понякога изпада един български "ентелектуалец", не от ония, медийните дежурни интелектуалци, те парички, предполагам, имат, аз говоря за нас,

"интелектуалците", дето сме от по-долно ниво. Стигам до касиерката и понеже предишния месец платих някъде към 56 лева (слава Богу, тая зима беше мека, та оцеляхме някак!), аз даже си правех сметки да ми останат малко пари от моите 80 лева, отредени за ток, за да изкараме някой ден. Да, ама не: като ми каза, че токът ми бил... 96 лева (!!!), щях да падна: не ми достигаха в този момент цели 16 лева, таман ония пари, които дадох за изпращането на книжките на списание ИДЕИ, които така неблагоразумно изпратих преди да платя тока! Щях да умра от срам: хъката-мъката, казах на касиерката, че нямам толкова пари, че не съм взел толкова пари; опитах се и да протестирам, че сметката ми е толкова голяма, ама къде ти, тя ме погледна така зверски, че ми се отщя да бъда "революционен гражданин", и пак дойде срамът. Тогава тя в един момент се смили над мен и каза: "Колко имаш? 80 ли? Дай ги тях, пък за останалите 16 лева ще ги дадеш друг път, само гледай да не вземат да ти спрат тока, щото тогава ще плащаш още пари да ти го пуснат!". Като разбрах, че може така, бързо платих 80-те си лева, а пък след това бързо звъннах на сина да дойде да ми донесе още пари, а докато той дойде, аз пак се наредих найотзад на опашката за плащане на ток! С едно изречение казано, понеже много обичам да се редя на грамадни социалистически опашки, ето, имах неописуемото щастие още веднъж да простоя на тази колосална опашка, някъде към два часа се стои на нея, е, аз стоях цели 4 часа барем! Настоях се де, до насита! Майната й на тая опашка! Майната му и на социализма, дето е измислил опашките и все още, тук-там, показва отвратителното си лице! Така кажи-речи, мина вчерашния ми ден. Е, и други преживелици имах, ама за тях някой друг път, да не претрупваме сега текста. Стига засега, ще се задоволим с това. Хубав ден на всички! И редовно си плащайте тока! За да сте щастливи, за да нямате униженията, които имах вчера аз... АПОТЕОЗИ НА ПРОСТАЩИНАТА, НА ПОЛИТИЧЕСКАТА ОЛИГОФРЕНИЯ И НА НАХАЛСТВОТО


11 "Всеки, който не е мутра или бандит, ми е безразличен!", фактически твърди Боко Будистът... ЕТО ПРИЧИНАТА ДА ПРОДЪЛЖАВАМЕ ДА ЗАТЪВАМЕ – ВМЕСТО ОТДАВНА ДА СМЕ ЗАБРАВИЛИ ЗА КРИЗАТА И ЗА БЕДНОСТТА! 07 май 2013, вторник

въпреки триумфа на победата, дало властта на политическия му противник (лейбъристите). Да, обаче за историята останало това: Чърчил спасил Англия, извел я от тежката война, направил невъзможното. Така стават тия работи... Иван К.: Определено! На, виж това е много добър пример! Ангел Грънчаров: Мен най-много ме е яд това, че сега ситуацията у нас не е чак толкова тежка, най-тежкото вече сме го минали, но понеже мнозинството бърза да заживее по-лесно и то за сметка на лъжливи обещания на разните популистки "оправячи", ние продължаваме да затъваме, вместо отдавна да сме забравили за кризата и за бедността. Иска се опитен политик и държавник, който да предприеме няколко спасителни мерки и ние бързо ще изплуваме от тресавището... Иван К.: Да, и тук си прав! Ще гласувам за Костов, той плюс това преди като беше на власт си беше дипломатичен и изискан, а не като сегашните да ми бягат по стълбите... с бързи стъпки.... пуста етикеция! :-)

В публикацията Приватизацията, извършена от Костов, изряза туморните образования от тялото на българската икономика и има огромен оздравителен ефект писах как един млад човек ми постави въпрос по визирания проблем и как аз му отговорих. Ето сега продължението на нашия разговор, в който този човек ми сподели, че решава твърдо да гласува за Костов: Иван К.: Благодаря за изчерпателния отговор! И аз съм сигурен в него, но просто исках професионален отговор, благодаря! Ангел Грънчаров: За нищо! :-) Всичко добро и успехи Ви желая! Иван К.: Благодаря ! Ще гласувам за Костов със сигурност! Ангел Грънчаров: Радвам се! Разумният човек винаги трябва да заложи на нещо солидно и истинско, а не на разните му там политически ментета! Иван К.: Така е, преди време се увличах по разни комунистически илюзии, но скоро размислих и си викам: че те ни докараха дотука! И реших да се посъветвам с теб! Благодаря много за което! Ангел Грънчаров: Навремето Чърчил, като станал премиер в най-тежък момент, казал на англичаните: "Мога да ви обещая само кръв, пот и сълзи...", казал им истината, не ги залъгвал и след няколко тежки години ги довел до победата, до успеха! Спечелили благодарение на него войната и за благодарност... не бил избран, мнозинството

Ангел Грънчаров: Аз съм писал тия неща в книгите си, но ето, стана дума, ще ти го кажа, щото някои искат да ме изкарат едва ли не фанатик: когато Костов беше премиер и много хора в средите на управляващите се самозабравиха и почнаха да злоупотребяват, моя милост заради критики на такива самозабравили се "местни величия" беше изключен от СДС, от управляващата партия! Да, в 1999 г. аз бях изключен от СДС за "рушене на организационното единство". Е, оплаках се на централното СДС, и на Костов писах, но нищо, не ми се отговори; както и да е, когато СДС падна от власт, мина време, в клуба, в който ме изключиха, осъзнаха, че съм бил прав, в края на 2001 г. дойдоха и ми се извиниха, възстановиха ме, ала аз сам отказах повече да влизам. Но залагам за Костов щото той е най-доброто в политиката, което имаме, с което разполагаме. Ако бях глупак, щях да кажа: "Е, няма да гласувам за Костов, щото по негово време ме изключиха от СДС!", щях да имам лични обиди и пр., както правят мнозина от критиците му. А на мен ми стига това, което той е направил за страната, не ме вълнува това, което е направил или не е направил за мен самия. Но искам да ти кажа нещо важно: сега е момента, в седмицата до изборите, всеки от нас, дето сме решили да гласуваме за ДСБ, да успеем да убедим поне един от нашите познати и приятели също да гласува за ДСБ, ето тогава, ако успеем да го направим, процентът ще бъде два пъти по-голям, Костов ще има два пъти по-голяма тежест в Парламента, което ще бъде два пъти подобро за България. Мисля, че е възможно

да убедим поне един от колебаещите се наши познати и приятели да гласуват за ДСБ, длъжни сме да опитаме да го направим... Извинявай, че толкова дълго и много ти писах, но ми се струва, че това са важни неща... Иван К.: Да, така е, съгласен съм с теб напълно! Благодаря за изчерпателния отговор! Все пак си човек, който е бил в тези среди и си философ, знаеш кое да, кое не, имаш най-ясна преценка! Благодаря! Ангел Грънчаров: И аз благодаря за това, че ме запита и изслуша! И ми даде надежда: щом има такива смислени, търсещи истината хора като теб, не всичко е загубено! Всичко добро ти желая! Иван К.: Благодаря и на теб, Ангеле, бъди жив и здрав и да подкрепим Костов! Стига с тия загнили комунисти вече! Ангел Грънчаров: Така и ще бъде. Щом има такива дето мислят като нас, дето споделят такава една дясна философия, а ние съвсем не сме малко, България има бъдеще! Всичко добро! В ИЗБОРНИТЕ ЛИСТИ НА ГЕРБ: КАЛИНКА ДО КАЛИНКА, И СЪЩО МИЛИЦИОНЕР – ЧЕНГЕ, МИЛИЦИОНЕР – ЧЕНГЕ...

ПРИВАТИЗАЦИЯТА, ИЗВЪРШЕНА ОТ КОСТОВ, ИЗРЯЗА ТУМОРНИТЕ ОБРАЗОВАНИЯ ОТ ТЯЛОТО НА БЪЛГАРСКАТА ИКОНОМИКА И ИМА ОГРОМЕН ОЗДРАВИТЕЛЕН ЕФЕКТ Един приятел от Фейсбук ми зададе въпрос, свързан с това за кого да гласу-


12 ва; поиска едно разяснение, свързано с българските истории от т.н. "преход"; отвърнах му ето как, а преди това ви давам и точния му въпрос: Иван К.: Здравей! Може ли едно въпросче: знам, че Костов е добър стратег и политик, кой 90-те го накара да продаде предприятията или просто е бил заплашен от чужди страни? И аз бих гласувал за него просто исках да знам. Извини ме за въпроса.

Ангел Грънчаров: Аз съм описал всички тия неща в своята книга СТРАСТИТЕ И БЕСОВЕТЕ БЪЛГАРСКИ (с подзаглавие Кратка психологическа история на съвременна България), там можете по-подробно да се информирате. А тук накратко: за т.н. приватизация, извършена от правителството на Костов (те най-хубавите предприятия, доколкото такива е имало изобщо в "социалистическа България", бяха вече заграбени, присвоени от другарите-комунисти, които за една нощ се преобразиха в "капиталисти"!), и при това трябва да се знае, че Костов продаде най-лошите, губещите предприятия, които бяха натрупали огромни дългове, та затуй следва да се знае, че тия губещи предприятия, тежащи като воденичен камък на българската икономика, бяха продадени и ликвидирани поради икономическата логика и необходимост; това има ефекта на хирургическо изрязване на туморните образования на тялото на българската икономика, т.е. има огромен оздравителен ефект, благодарение на който икономиката ни беше поставена на здрава основа (частната собственост), което беше жизнеспособно оцеля, което трябваше да загине, щото не можеше да се адаптира и да оцелее на пазара, загина. Вярно, имаше в оня период и безработица, но нещата в един момент потръгнаха, имахме 10-тина година растеж, чужди инвестиции, хората почувстваха напредъка, България стана достойна да влезе в Европейския съюз. Но, за жалост, следващите управници на България (Царо, комунистите, Боко, които са три лица на все една и съща

комунистическа и ченгесарско-олигархична същност) се оказаха и крадливи, и некадърни, пропиляха огромни шансове, и ето, вече 12 години България все повече затъва и оправяне не се види. Затуй пак дойде момента, в който само Костов може отново да даде тласък на развитието на България към просперитета, към окончателното откъсване от кризата. Но тук вече всичко зависи от избора на гражданите. Ченгесарската пропаганда на комунистическата олигархия и мафия, изпитваща кошмарен страх от връщането на Костов в управлението, направи нужното да сатанизира Костов и много хора се поддадоха на лъжите, клеветите и инсинуациите. Но има и разумни хора, които отново и отново го подкрепяме, защото наистина само премиерът-реформатор на България не само знае как се върви към просперитета, но и умее практически да впрегне държавната машина да заработи в интерес на народа, а не на мафията, не на комунистите и на мутрите. Тъй че приватизацията, извършена от кабинета Костов, изряза туморните образования от тялото на българската икономика и има огромен оздравителен ефект. И спря грабежите на мафията от източената, от обезсилената икономика от ерата на комунизма. Това трябва да се знае, тази е истината – колкото и да е неизгодна тя за грабителите на България и техните политически слуги – комунистите, гербоваците и цялата останала сволоч (ДПС, АТАКА, Янета разни и пр.). МОЗАЙКА В ХРАМА "СВ. СОФИЯ – ПРЕМЪДРОСТ БОЖИЯ" В КОНСТАНТИНОПОЛ

ВРЕМЕТО ДА СПАСИМ СЕБЕ СИ И БЛИЖНИЯ, ДА ПОЕМЕМ КЪМ СВЕТЛИНАТА Е ДОШЛО! Христос възкресе! Г-н Грънчаров. Година след година, докато вековете и хилядолетията изтичат през пясъчния часовник на

Мирозданието, тия слова, прошепнати или изречени с висок глас, бележат надеждата на човечеството. Пред очите на поколения хора се явява оня бял силует, поел с окървавени нозе към Голгота, към кръстната смърт, за да измие нашите грехове и да възкръсне за живот в тържествуваща бяла светлина.

Това видение е нужно до болка на измъчения български народ, който година след година, десетилетие след десетилетие страда под гнета на недостойни управници и носи тежкия кръст на страданието, несгодите, униженията. За да изживее блясъка на духовното си и национално възкресение, народът ни трябва да поеме по нови пътища. Духовници, политици, благотворителни организатори напътстват българите да бъдат смирени, да страдат в покорство, да обичат враговете си и да прощават за стореното зло. Те напомнят, че това е ядката, сърцето на учението Христово. Нека не забравяме да направим разликата между смирение и примирение. Смиреният човек живее и се труди за щастието на другите, за доброто на своите братя и сестри. На него са му чужди алчността, егоизма, измамата, корупцията, надменността и честолюбието. Той никога не казва АЗ, а, вместо това, изрича НИЕ. Не изтъква своите заслуги, нито очаква да възпеят добрите му думи и дела. Ето за такова смирение е говорил Исус. Не мисля, обаче, че Синът Божи е учил на примирение. Много са словата и делата Му, с които е показал, че човекът и неговата хармония и добруване са над всичко, че злото трябва да се руши с огън и меч, че отровният плевел на егоизма, лицемерието и арогантността трябва да се изтръгне до корен. Спомнете си как прогонва наглите търгаши от Храма Господен. Не забравяйте как заклеймява лицемерните фарисеи и казва, че е дошъл не с мир, а с огън и меч. Когато Го укоряват, че лекува и дава на учениците си жито на Сабат, той отговаря, че Сабат е за човека, а не човекът


13 за Сабат. Говори, че ново вино не следва да се сипва в стари мехове. В привидно покорния съвет към хората да се подчиняват на властниците, Кесаревото кесарю, Божието Богу, се крие истината, че кесарят, властникът не е Бог, че нему не се дължи онова смирение, покорство и любов, които дължим на Господа. Значимото и най-съкровеното в учението на Исус е ЛЮБОВТА, любов към ближния, към праведника и грешника, към добрия и злия, към целия народ. Може ли да обича робът? Не, на любов и разбиране е способен само истински свободния човек. Робът е подъл, страхлив, лаком, лицемерен и е далеч от Царството Божие. Само свободният човек е способен на искрена любов към ближния, на прошка и разбиране и негова е пътеката към Божието царство. Затова, бъдете смирени, но никога робски примирени. Прощавайте на ближния си седемдесет пъти по седем, но ако се покае за злините си и потърси доброто и светлината. Обичайте враговете си, но не и делата им и мрака, на който служат. Тогава и само тогава ще усетите вятъра на промяната, в душите ви ще засияе Божията светлина и ще чуете истинския глас на Учителя, нашия Господ. Времето да спасим себе си и ближния, да поемем към светлината е дошло. Нека на светлия ден на Възкресението се помолим за възкресение и възход на народа български! Паула Лайт – 06.05.2013 г. Здравейте, уважаема г-жо Лайт, Во истина вокресе! Благодаря Ви за чудесния анализ, който си позволих да публикувам в блога – та да се прочете от колкото се може повече хора, от колкото се може повече българи. Изцяло споделям истините, които се съдържат в него. Казала сте ги, написала сте ги пределно ясно и найкатегорично. По-добре от това не могат да бъдат казани. Благодаря Ви много за честта че ми ги изпратихте – та да мога да ги препредам и на читателите на моя блог – и също така на моите приятели във Фейсбук. С уважение: Ангел Грънчаров ВАКСАДЖИЙЧЕТО, КОЕТО ТАКА СТАРАТЕЛНО ИЗЛЪСКА ОБУЩАТА НА ГЕНЕРАЛА А "ГЕРБ" все по-малко е партия и все повече е нещо подобно на организирана престъпна група. Впрочем "ГЕРБ" никога не е бил партия, но сега вече е ясно, че по нейните върхове има жестоки антидемократични рефлекси, криминални нагони, репресивен манталитет и откровена, открита,

безпардонно, нагло, хулигански демонстрирана простащина. (Николай Слатински) Агент Буда на великденска раздумка при агент Димитър Двама агенти – Буда и Димитър, в едночасово интервю навръх светлия християнски празник Великден по Нова ТВ дискутираха предизборната ситуация, бъдещето на България, прогнозираха катастрофа, ако ГЕРБ не управлява, кръстиха се и се клеха, разказваха си арменски вицове със зле прикритото намерение да сугестират неориентирания и емоционално податлив български гласоподавател...

Кеворкян угоднически наричаше Борисов генерал. С това интервю арменецът се отдалечи от мечтата си “да остарее като катедрала”, с други думи – честно и достойно, защото участието му спомогна за утвърждаването на грандиозната манипулация с образа на момчето от Банкя с филията мас, готово да жертва себе си в името на народа. Вероятно имиджмейкърските усилия на водещия са финансово подплатени, но са в конфликт с морално-етичния кодекс на журналиста. (От страницата на Tosho Peykov във Фейсбук) КАК ПОСРЕЩНАХМЕ ВЪЗКРЕСЕНИЕ ХРИСТОВО В ПЛОВДИВСКИЯ КВАРТАЛ "ТРАКИЯ" 05 май 2013, неделя Ще напиша в няколко реда за впечатленията ми от снощи, когато към 11 (23 часа) часа закарах фамилията на черква в Ж.К. Тракия – вече си имаме в нашия огромен квартал православен храм, подарен ни от Манджуков – комуто нашият оправен и практичен митрополит Николай Московски подари пък в замяна титла "архонт". Абе сделката си я бива, няма що, да, знам и това, че освещаването на храма от страна

на одиозно лице като Николай едва ли може да се смята за истинско и действително, но се принудих да пренебрегна тия неща, по причина на това, че тази църква все пак е най-близо. Прочее, още понаблизо до дома ни от много години стърчат стените на друга една църква, която обаче е зарязана от Митрополията, не знам защо, малко инициатива се иска, да се съберат по малко пари от народа и църквата може да бъде завършена; ето, пък и архонтът – имаме си веч архонт! – Манджуков може нещо да даде. Както и да е, да не философствам много, че моята голяма уста да не предизвика пак злите сили...

Отидохме пред храма доста рано, народът се събираше, хората се редяха за свещи. Ний си купихме свещички и зачакахме; почна се едно голямо чакане и чак докато излезе по едно време един свещеник да раздава благодатния огън нищо не се чу: никакво песнопение на свещеника, нито на хора (е, по едно време сякаш нещичко се чу, ама вяло, слабо), даже "Христос воскресе!" не чухме, ама като забиха камбаните, си направихме логичния извод, че сигурно вече са казали "Христос воскресе!" и се прекръстихме, и се поздравихме и ние с тия думи! Духаше вятър, та свещите често гаснеха, а може би гаснеха, защото сме грешни, не знам защо точно, но е факт, че често гаснеха. Моя милост държеше обаче майсторски свещта до тялото си, обгърната с двете ми длани, та за отбелязване е, че свещта ми не загасна нито един път, опазих огъня. Който после с колата закарахме до дома си и си запалихме от него кандилото. За отбелязване е, че още преди да се каже "Христос воскресе!" току-до храма спря един камион, десетина доброволци извадиха касетки с козунаци и започнаха да подаряват на всеки по един козунак. Подават ти козунака и казват "Партия ГЕРБ ви желае весели празници!". Народът вземаше козунаци, както си му е реда, някой се възползваха и си взеха и повечко козунаци, но в интерес на истината забелязах, че някои отказаха да вземат. Тъй че не можаха тия политиканти да не осквернят празника с предизборна политическа цел, макар че много е съмнително като ти дадат козунак, след това като обезумял да се фърлиш да гласуваш за тая партия, стига да не си малоумен де, ама както и да е. То си е чиста


14 форма на подкупване на наивния електорат, дали даваш пари или козунаци е все тая, даже с козунаците по-евтино ще ти излезе, което съдържа в себе си и хитринка, ама карай, нека да се излагат тия политиканти, то волът рие, ама все на неговия гръб отива всичко! Та това е. Нищичко не се чу около храма от богослужението, нищичко, камо ли пък някаква проповед, която да вдъхнови народа, не, нямаше такова нещо, само камбаните възвестиха празника. Могло е едни микрофони да турят, ала кой ти го интересуват такива подробности. Аз винаги се сещам от моето детство в Долна баня, как е било тогава не знам, ала никога няма да забравя мощния глас на свещеник Кирил (Бог на прости, той вече е покойник!), който така ясно произнасяше "Христос воскресе!", и то така, че целия църковен двор, изпълнен с народ, да го чуе, и не само да го чуе, ами и да потрепери от трепет; не, сега това го няма, младите (които сякаш бяха мнозинството от народа снощи) нищо не чуха, предполагам, са били и доста озадачени, не, не е хубаво това, така не се правят тия неща. Да се поздравим сега тука с "Христос воскресе!", както си му е редът, и да празнуваме! Светъл и вдъхновен празник ви желая, а за вдъхновението сами трябва да се погрижим! И нека да не свеждаме нашите религиозни празници само до плюскане и беззаветно пиене на алкохол, не е този смисълът, чини ми се, да, не е този смисълът, както на повечето хора, както изглежда, се струва...

Ето как започва всичко: болшевишкият Кремъл, Кремъл на комунистите внушава на митрополит Сергий да напише декларация, с която Руската православна църква се подчинява на съветските власти. Това поставя началото на съвременната Московска (съветска) патриаршия. Тези, които остават истински православни вярващи стават или мъченици или отиват в катакомбите. 70-годишното преследване на Църквата, започнато от комунистите и подпомагано от съглашателството на митр. Сергий и неговите наследници, унищожава 76 000 църкви, 1400 манастири и милиони православно вярващи, сред които 70 000 свещеници и 30 000 монаси. В допълнение на това са унищожени и 150 епархийски училища, 54 семинарии, 4 църковни академии. Това е най-жестокото преследване в историята на Православието. След като унищожи църквата в Русия, съветизираната Московска Патриаршия иска да унищожи Православието навсякъде. У нас, в България, няма владика, който да не е подготвян в Русия да проповядва "съветско православие".

ВЕЛИК ДЕН Е...

ЩО Е СЪВЕТСКО "ПРАВОСЛАВИЕ", ИЛИ ЗАЩО НЯМА АВТЕНТИЧНА РЕЛИГИЯ В РУСИЯ И В БЪЛГАРИЯ? Страшно е! Нямаме църква, а това, което имаме, а само нещо външно, същината липсва, обезсилена е, махнато е истинското, онова, което оживотворява всичко: духът...

А ето анатемата, съдържаща се в Писмо на Св. Патриарх Тихон от болшевишкия затвор, до всички християни – 1923 г.: По милостта на нашия Господ Иисус Христос, аз – неговият ученик и страдалец Патриарх Тихон, отивам на мъченическа смърт заради Христа и Православната вяра, с голяма духовна радост, надявайки се на Божията милост, че нашият Господ Иисус Христос ще ме причисли към сонма на мъчениците, удостоявайки ме с Небесна Корона, и не само мен, но и всички, които ме последват и не влязат в съюз със Сергий и съветската власт, и не получат печата на антихриста, но ще се борят на живот и смърт за Христа и Православната вяра. Защото всички, които претърпят докрай и останат докрая на живота си верни на Христа Господа и Православието, ще се удостоят с мъченически венци и ще наследят царството небесно.

Чеда мои! Благославям ви в Името на нашия Господ Иисус Христос! Божието благословение и моето, да бъдат с вас во веки. Амин. Ето го Сергий и всички епископи и отци, които предадоха Христа и Православната вяра – тези вълци в овчи кожи – проклиням ги! Проклиням губителите на християнски души, които не се съгласиха да тръгнат заедно с мен на мъчение, и така се отчуждиха от Господа и православната вяра, като решиха да сътрудничат на съветската власт, за да погубят християнските души и Православието. Ето за какво получиха те своето "освобождение” (от арестите и затворите). Но аз всички тях ги предавам на Анатема! Чеда мои, вие вече няма да ме видите и няма да чуете гласа ми, защото аз отказвам да подпиша, че ще работя с мръсната съветска власт, и поради това мен няма да ме освободят от затвора, но ще ме мъчат за да ме убият. Ето ги епископите и отците, които се съгласиха и подписаха, за да получат свобода от Сергий, който завзе със сила Патриаршеския Престол и стана приятел на сатаната. Той се съгласи да работи със сатаната! Той ще предаде на мъчения цялата църковна йерархия и църковния клир, който от тях не се съгласи да работи заедно с него и със и съветската власт. Сергий, този вълка в овча кожа, предаде на смърт повече от сто Епископи и хиляди духовници – борци за православието. Тях ги няма вече, защото бяха разстреляни. Но ето че и аз чакам смъртната си присъда, която съвсем скоро трябва да се изпълни. Чеда! Православие в Русия няма и няма да има, понеже не ще остане на свобода нито един епископ или отец, служител на Господа! Ще останат само тези епископи и отци, които ще бъдат агенти на КГБ, и те ще служат в църквите за да погубят християнските души. И когато те въведат народа в заблуда и лъжа, тогава ще го убедят да работи и във Великата Неделя, и в Светите Празници, и да не пази Светите Пости, а всецяло да се предаде и да се подчини на съветската власт (с оправданието): "Защото всяка влсат е от Бога”. А когато властта разруши църквите и превърне някои от тях в клубове и театри, тогава народът да спи спокойно и да търпи със смирение. Защото, където отива пастирът, тамо отива и стадото. Не мога да ви опиша в детайли това, което ще се случи в онези времена, защото изнемогвам от глад и ръката ми не пише добре. Не ми останаха никакви сили, а зрението ми силно се влоши. Копирайте това писмо и го изпратете на всички християни, та дори и устно кажете на всички тези мои последни думи. Благославям ви преди смъртта: молете се сами по домовете си, без отци, защото те са вълци в овчи кожи. Сами погребвайте мърт-


15 вите, сами кръщавайте децата. А браковете да ги благославят татко и мама със Светите Икони. Всеки да се моли както знае и както може. Пазете всички Пости, почитайте Светите Празници, пазете Православната вяра до края. Чеда! По време на съветската власт Православна вяра няма да има. И толкова време няма да има Православна вяра, колкото трае съветската власт. Но ако ние се молим непрестанно и постим, след това ще има за кратко време някаква религиозна свобода. И тогава всички църковни революционери, попове и владици, съветски служители, убийци и губители на християнски души, отново ще заемат местата си в църквите, от които те вече са отпаднали. Но вие, избраните служители на Господа, недейте има никакво общение с тях и не ходете при тях, за да се молите, защото те всички се намират под Анатема и проклятие.И за да получат отново право от Бога да извършват Свети Служби в Църквата, те трябва да се молят и да постят в затвор, в продължение на три години, имайки право да ядат само по едно парче хляб и да пият една чаша вода, веднъж на ден, след залез слънце. А след като изпълнят това правило, трябва да се покаят открито пред народа за греховете си и едва тогава ще могат да приемат отново от Господа пълните дарове и права на един християнски свещеник. А в другите страни Православието едва ще оцелее още малко, на някои места. Така наречените обновленци на вярата, които сами себе си се "освещават” и се наричат християни, отци и архиереи, всички те се намират в служба на сатаната, в служба на лъжата и измамата на християнските души, защото тогава в църквите "мерзостта на запустението ще седне на Свято място”. Мерзостта на запустението, която се корени още от времето на отделянетона Източната Църква от Западната. Но нашият Господ и Бог Иисус Христос, няма да остави това ненаказано и ще дойде да съди народите. Чеда! Още веднъж ви казвам от все душа, бидейки в болест, на смъртно легло, като един болник, който преди смъртта приема лек за болестта си: ще има някаква религиозна свобода, а след това се гответе за правда и Страшен Съд, който ще е окончателен и безвъзвратен. Всички да чакат Божия Съд. Амин. ПРЕМИЕРЪТ-РЕФОРМАТОР НА БЪЛГАРИЯ ИВАН КОСТОВ ИМА КАКВО ДА ПОСТАВИ НА ВЕЗНИТЕ – ЗА РАЗЛИКА ОТ МЕНТЕ-ПОЛИТИКАНТИ КАТО БОКО 04 май 2013, събота Откъснал съм България от руската орбита – не съм пуснал руски войски да кацнат на 60 км от София и да направят

плацдарм. По този начин съм извоювал правото България да е член на НАТО и на Европейския съюз, т.е. откъснал съм страната от една орбита и съм я пратил в друга. Българският лев, който пипате в момента, който толкова липсва напоследък, е създаден от нас след въвеждането на валутния борд след една хилядократна инфлация. Стабилните банки, стабилният бюджет, фискалната дисциплина са от онова време.

Административната реформа, политическите кабинети, началото на здравната реформа, личният лекар, реформата в образованието в началните й стъпки, независимостта на университетите - всичко е от онова време. Така че аз има какво да сложа на везните. И ако това не е разбираемо за хората – 4 пъти се е вдигнала средната заплата и 3.5 пъти средната пенсия за 4 години по време на нашето управление. Никой не е вдигал 4 пъти средна заплата! (Иван Костов) СВАЛЯНЕТО ОТ КРЪСТА

СПОМЕН НА ИВАН КОСТОВ ЗА МАРГАРЕТ ТАЧЪР...

Маргарет Тачър е политическият лидер, който има най-голяма заслуга за края на конфронтацията в Европа. Спомням си прием при кралицата през 1991 г., неуютните салони, влажния и студен въздух, който влизаше през не добре уплътнените прозорци. Бяхме министри от Централна и Източна Европа, на които Елизабет II представи с гордост Маргарет Тачър. Тогава я видях за първи път – вдъхновена и енергична. Разбираше нашето притеснение и неопитност и се постара да ни вдъхне кураж. Сега съм сигурен, че е виждала ясно тежката ни съдба на начеващи реформатори. След години премиерът Тони Блеър разказваше, колко е било глупаво да протестира срещу реформите на Тачър, защото дошлите след тях инвестиции са преобразили Великобритания. Иван Костов И ТОЙ САМ НОСЕЙКИ КРЪСТА СИ ИЗЛЕЗЕ; И ДОЙДЕ НА МЯСТОТО НАРЕЧЕНО ЛОБНО, КОЕТО ПО ЕВРЕЙСКИ СЕ КАЗВА ГОЛГОТА, ГДЕТО ГО РАЗПНАХА Евангелие

от

Йоан,

19

глава:

1 Тогава Пилат взе Исуса и го би. 2 И войниците сплетоха венец от тръни, наложиха го на главата Му, и като Му облякоха морава дреха, 3 приближиха се при Него и казваха: Здравей, царю юдейски! и удряха Му плесници. 4 Тогава Пилат пак излезе вън и каза им: Ето, извеждам ви Го вън за да познаете, че не намирам никаква вина в Него. 5 Исус, прочее, излезе вън носещ трънения венец и моравата дреха. Пилат им казва: Ето човекът!


16 6 А като Го видяха главните свещеници и служители извикаха, казвайки: Разпни Го! разпни Го! Пилат им каза: Вземете Го вие и разпнете Го; защото аз не намирам вина в Него. 7 Юдеите му отговориха: Ние си имаме закон и по тоя закон Той трябва да умре, защото направи Себе Си Божий Син. 8 А Пилат като чу тая дума още повече се уплаши. 9 И пак влезе в преторията и каза на Исуса: Ти от къде си? А Исус не му даде отговор. 10 Затова Пилат Му казва: На мене ли не говориш? Не знаеш ли че имам власт да Те пусна, и имам власт да Те разпна?

11 Исус му отговори: Ти не би имал никаква власт над Мене, ако не бе ти дадено от горе; затова, по-голям грях има оня, който Ме предаде на тебе. 12 Поради това Пилат търсеше начин да Го пусне; юдеите, обаче, викаха, казвайки: Ако пуснеш Тогова, не си Кесарев приятел; всеки, който прави себе си цар, е противник на Кесаря. 13 А Пилат, като чу тия думи, изведе Исуса вън и седна на съдийския стол, на мястото наречено Каменно настлание, а по еврейски, Гавата. 14 Беше денят на приготовление за пасхата, около шестия час; и той казва на юдеите: Ето вашият цар! 15 А те извикаха: Махни Го! махни! разпни Го! Пилат им казва: Вашия цар ли да разпна? Главните свещеници отговориха: Нямаме друг цар освен Кесаря. 16 Затова той им Го предаде да бъде разпнат. 17 И така, взеха Исуса; и Той сам носейки кръста Си излезе; и дойде на мястото наречено Лобно, което по еврейски се казва Голгота, 18 гдето Го разпнаха, и с Него други двама, от едната и от другата страна, а Исус посред. 19 А Пилат написа и надпис, който постави над Него на кръста. А писаното бе: Исус Назарянин, юдейският цар.

20 Тоя надпис прочетоха мнозина от юдеите, защото мястото гдето разпнаха Исуса беше близо до града, и написаното бе на еврейски, на латински и на гръцки. 21 А юдейските главни свещеници казаха на Пилата: Недей писа: юдейски цар, но – Самозваният юдейски цар. 22 Пилат отговори: Каквото писах, писах. 23 А войниците като разпнаха Исуса, взеха дрехите Му и ги разделиха на четири дяла, на всеки войник по един дял; взеха и дрехата. А дрехата не беше шита, а изтъкана цяла от горе до долу; 24 затова те рекоха помежду си: Да не я раздираме, а да хвърлим жребие за нея чия да бъде; за да се изпълни написаното, което казва: - "Разделиха си дрехите Ми, И за облеклото Ми хвърлиха жребие". Войниците, прочее, сториха това. 25 А при кръста на Исуса стояха майка Му, и сестрата на майка Му, Мария Клеопова и Мария Магдалина. 26 А Исус, като видя майка Си и ученика, когото обичаше, който стоеше близо, каза на майка Си: Жено, ето син ти! 27 После каза на ученика: Ето майка ти! И от онзи час ученикът я прибра у дома си. 28 След това, Исус, като знаеше, че всичко вече е свършено, за да се сбъдне писанието рече: Жаден съм. 29 А като беше сложен там съд пълен с оцет, натъкнаха на исопова тръст една гъба натопена в оцет, и я поднесоха до устата Му. 30 А Исус като прие оцета рече: Свърши се, и наведе глава, и предаде дух. 31 И понеже беше Приготвителният ден, то, за да не останат телата на кръста в съботата, (защото оная събота беше голям ден), юдеите помолиха Пилата да им се пребият пищялите, и да ги дигнат оттам. 32 Затова дойдоха войниците и пребиха пищялите на единия и на другия, които бяха разпнати с Исуса. 33 Но когато дойдоха при Исуса и Го видяха вече умрял не Му пребиха пищялите. 34 Обаче, един от войниците прободе с копие ребрата Му; и веднага изтече кръв и вода. 35 И тоя, който видя, свидетелствува за това, и неговото свидетелство е вярно; и той знае, че говори истината, за да повярвате и вие. 36 Защото това стана, за да се изпълни написаното: "Кост Негова няма да се строши"; 37 и пак на друго място писанието казва: "Ще погледнат на Него, Когото прободоха". 38 След това Иосиф от Ариматея, който беше Исусов ученик, но таен, поради страха от юдеите, помоли Пилата да му позволи да вземе Исусовото тяло; и Пилат позволи. Той, прочее, дойде та вдигна тялото Му. 39 Дойде и Никодим, който бе дохождал изпърво при Него нощем, и донесе около сто литри смес от смирна и алой.

40 И тъй, взеха Исусовото тяло и Го обвиха в плащаница с ароматите, според юдейския обичай на погребване. 41 А на мястото, гдето бе разпнат, имаше градина, и в градината нов гроб, в който още никой не бе полаган. 42 Там, прочее, положиха Исуса поради юдейския Приготвителен ден; защото гробът беше наблизо. ВИЙ ГЛЕДАХТЕ ЛИ ФИЛМА АПАШИ?

ОПИТ ЗА ЗАВЪРШВАНЕ НА МОЯ БОЛНИЧЕН ДНЕВНИК 02 май 2013, четвъртък

Ето че дойде времето да сложа окончателно края на моя болничен дневник. 12 дни бях в Клиниката по неврохирургия към УМБАЛ "Свети Георги" в Пловдив; трети ден вече съм си в къщи. Преживях тежка операция при усложняващи фактори (болно сърце и пр.) и благодарение на Божията милост все още съм в живота; а можеше и това да не бъде така и мен вече да ме няма; много странно е чувството, че този път си избегнал смъртта, т.е. за втори път ти е подарен животът; това е задължаващо, факт е, че това преживяване ще наложи своя отпечатък върху разбирането ми за това как следва да проведа отредените ми тепърва дни. Заради такива критични или "гранични" преживявания човек преоценява


17 своите базисни позиции спрямо "нещата от живота" и разбира кое е истински важното и кое не си заслужава да бъде ценено чак толкова. Понеже иначе инертността ни е довела до подмяна на истинските стойности, до загуба на ориентирите. Никога няма да забравя невероятният подем на духа, който ме обзе след операцията, аз такъв ентусиазъм изглежда никога не съм го преживявал. При раждането, предполагам, има нещо такова, но поради неразвитостта на съзнанието този подем не се помни, преживява се безсъзнателно; но тук, при едно такова "второ раждане", когато човек е зрял, всичко се помни и възторгът наистина е невероятен. Аз писах как първото, което видях след като отворих очи след операцията, беше (освен родният ми син) и едно гълъбче, което кацна в оня момента на прозореца болничната стая, намираща се на 12-я, последен етаж на "Хирургиите"; тогава именно се просълзих, защото за мен това беше знак, че великият Бог е благоволил да ме остави в живота, което пък от своя страна ни намеква, че има още какво да свърша (довърша) на тази земя. Невероятно е чувството, че още си потребен, което се породи в душата ми, че още ти се възлага някаква мисия. Наистина е невъзможно да опиша моментите на оня невероятен подем на духа, който ме обзе. Възможно е, не отричам, че той може да се е дължал на ефектите на упойките, на упойващите обезболяващи субстанции, с които е била наситена кръвта ми. А пък това, че всички ония болезнени симптоми, които ме мъчеха в седмиците преди операцията (когато лекарите безуспешно се мъчеха да открият коя е истинската причина на състоянието ми), бяха изчезнали като с магическа пръчка, пораждаше у мен наистина невероятното чувство на новороден младенец! Е, когато узнах какво ми се е случило (отваряне на черепа и оперативно отстраняване на т.н. "хематом", както аз си го превеждам – "съсирек", който иначе, при забавяне на откриването му с още ден, наймного два, щеше неминуемо да ме умори!) аз доста се уплаших, щото това наистина е сложна, тежка операция. Чудех се как именно хирургът е отрязал парчето кост, за да открие достъп до мястото, където се намира хематома, как е осъществил тази процедура без да увреди мозъка и пр.; операцията е продължила около три часа; много особено е чувството, че такова нещо ти се е случило, че си го понесъл, че си го издържал и то при болно сърце, разредена кръв, която е създала по-късно, както разбрах, много трудности при съсирването на кръвта и спирането на кръвотечението, щото разредената с антикоагулант кръв много трудно се съсирва, да не говорим пък за опасността от нов кръвоизлив в мозъка, което наистина е страшно! Доста емоции преживях в болничната стая, но искам да откроя голямото чувство на благодарност, което нарастваше

към лекарския екип, към грижите на сестрите и на целия персонал; тук искам да спомена имената на д-р И. Батаклиев, лекуващ лекар, на д-р Райков, който е извършил операцията, на д-р Д. Стоев и др., които фактически ме върнаха в живота. Опитвам се с думи да изразя преживяванията си, но това, както се забелязва, трудно ми се удава. Пък и се поизморих, затова ще сложа точка тук. Предстои ми тепърва още поне месец възстановяване. Вече, казах, съм у дома си, признавам си, не ми се връща повече към отминалото, към преживяното в болницата. Дано повече не ми се налага да се оказвам в подобни ситуации, дано! Нали и това си пожелахме ние, болните, при изписването: да не се срещаме повече при такива обстоятелства, а при съвсем други, радостни! Дай Боже да е така! И ЯВИХ ИМ ТВОЕТО ИМЕ, И ЩЕ ЯВЯ, ТА ЛЮБОВТА, С КОЯТО СИ МЕ ВЪЗЛЮБИЛ, ДА БЪДЕ В ТЯХ, И АЗ В ТЯХ

Йоан 17 глава: 1 Това като изговори Исус, дигна очите си към небето, и рече: Отче настана часът; прослави Сина Си, за да Те прослави и Сина Ти, 2 според както си Му дал власт над всяка твар да даде вечен живот на всички, които си Му дал. 3 А това е вечен живот, да познаят Тебе, единия истинен Бог, и Исуса Христа, Когото си изпратил. 4 Аз те прославих на земята, като свърших делото, което Ти Ми даде да върша. 5 И сега прослави Ме, Отче, у Себе Си със славата, която имах у Тебе преди създанието на света. 6 Изявих името Ти на човеците, които Ми даде от света. Те бяха Твои, и Ти ги даде на Мене, и те опазиха Твоето слово. 7 Сега знаят, че всичко, което си Ми дал е от Тебе;

8 защото думите, които Ми даде Ти, Аз ги предадох на тях, и те ги приеха; и наистина знаят че, от Тебе излязох, и вярват, че Ти си Ме пратил. 9 Аз за тях се моля; не се моля за света, а за тия, които си Ми дал, защото са Твои. 10 И всичко Мое е Твое, и Твоето Мое, и Аз се прославям в тях. 11 Не съм вече на света, а тия са на света, и Аз ида при Тебе, Отче свети, опази в името Си тия, които си Ми дал, за да бъдат едно, както сме и Ние. 12 До като бях с тях, Аз пазех в Твоето име тия, които Ми даде; опазих ги, и нито един от тях не погина, освен сина на погибелта, за да се изпълни писанието. 13 А сега ида при Тебе; но догдето съм още на света казвам това, за да имат Моята радост пълна в себе си. 14 Аз им предадох Твоето слово; и светът ги намрази, защото те не са от света, както и Аз не съм от него. 15 Не се моля да ги вземеш от света, но да ги пазиш от лукавия. 16 Те не са от света както и Аз не съм от света. 17 Освети ги чрез истината; Твоето слово е истина. 18 Както Ти прати Мене в света, така и Аз пратих тях в света; 19 и заради тях Аз освещавам Себе Си, за да бъдат и те осветени чрез истината. 20 И не само за тях се моля, но и за ония, които биха повярвали в Мене чрез тяхното учение, 21 да бъдат всички едно; както Ти, Отче, си в Мене и Аз в Тебе, тъй и те да бъдат в Нас, за да повярва светът, че Ти си Ме пратил. 22 И славата, която Ти Ми даде, Аз я дадох на тях; за да бъдат едно, както и Ние сме едно; 23 Аз в тях, и Ти в мене, за да бъдат съвършени в единство; за да познае светът, че Ти си Ме пратил, и си възлюбил тях както си възлюбил и Мене. 24 Отче, желая гдето съм Аз, да бъдат с Мене и тия, които си Ми дал, за да гледат Моята слава, която си Ми дал; защото си Ме възлюбил преди създанието на света. 25 Отче праведни, светът не Те е познал, но Аз Те познах; и тия познаха, че Ти си Ме пратил. 26 И явих им Твоето име, и ще явя, та любовта, с която си Ме възлюбил, да бъде в тях, и Аз в тях. Йоан 18 глава: 1 Като изговори това, Исус излезе с учениците Си отвъд потока Кедрон, гдето имаше градина, в която влезе Той и учениците Му. 2 А и Юда, който Го предаваше, знаеше това място; защото Исус често се събираше там с учениците Си. 3 И тъй, Юда като взе една чета войници и служители от главните свещеници и фари-


18 сеите, дойде там с фенери, факли и оръжия. 4 А Исус като знаеше всичко, което щеше да Го сполети, излезе и им рече: Кого търсите? 5 Отговориха Му: Исуса Назарянина. Исус им каза: Аз съм. С тях стоеше и Юда, който Го предаваше. 6 И когато им каза: Аз съм, те се дръпнаха назад и паднаха на земята. 7 Пак ги попита: Кого търсите? А те рекоха: Исуса Назарянина. 8 Исус отговори: Рекох ви, че съм Аз; прочее, ако Мене търсите оставете тия да си отидат; 9 (за да се изпълни думата казана от Него: От тия, които си Ми дал, ни един не изгубих). 10 А Симон Петър, като имаше нож, измъкна го, удари слугата на първосвещеника, и му отсече дясното ухо; а името на слугата беше Малх. 11 Тогава Исус рече на Петра: Тури ножа в ножницата. Чашата, която Ми даде Отец, да я не пия ли? 12 И тъй, четата, хилядникът и юдейските служители хванаха Исуса и Го вързаха. 13 И заведоха Го първо при Анна; защото той беше тъст на Каиафа, който беше първосвещеник през тая година. 14 А Каиафа, беше онзи, който беше съветвал юдеите, че е по-добре един човек да загине за людете. 15 И подир Исуса вървяха Симон Петър и един друг ученик; и този ученик, като беше познат на първосвещеника, влезе с Исуса в двора на първосвещеника. 16 А Петър стоеше вън до вратата; и тъй другият ученик, който беше познат на първосвещеника, излезе та каза на вратарката и въведе Петра. 17 И слугинята вратарка казва на Петра: И ти ли си от учениците на Този човек? Той казва: Не съм. 18 А слугите и служителите бяха наклали огън, защото беше студено, и стояха та се грееха; а и Петър стоеше с тях и се грееше. 19 А първосвещеникът попита Исуса за учениците Му и за учението Му. 20 Исус му отговори: Аз говорих явно на света, винаги поучавах в синагогите и в храма, гдето всички юдеи се събират, и нищо не съм говорил скришно. 21 Защо питаш Мене? питай ония, които са Ме слушали, какво съм им говорил; ето, те знаят що съм казвал. 22 Когато рече това, един от служителите, който стоеше наблизо, удари плесница на Исуса и рече: Така ли отговаряш на първосвещеника? 23 Исус му отговори: Ако съм продумал нещо зло, покажи злото; но ако добро, защо ме биеш? 24 Анна, прочее, Го прати вързан при първосвещеника Каиафа. 25 А Симон Петър стоеше и се грееше; и рекоха му: Не си ли и ти от Неговите ученици? Той отрече казвайки: Не съм.

26 Един от слугите на първосвещеника, сродник на онзи, комуто Петър отсече ухото, казва: Нали те видях аз в градината с Него? 27 И Петър пак се отрече; и на часа изпя петел. 28 Тогава поведоха Исуса от Каиафа в преторията; а беше рано. Но сами те не влязоха в преторията, за да се не осквернят, та да могат да ядат пасхата. 29 Затова Пилат излезе при тях и каза: В какво обвинявате Тоя човек? 30 В отговор му рекоха: Ако не беше Той злодеец, не щяхме да Го предадем на тебе. 31 А Пилат им рече: Вземете Го вие и Го съдете според вашия закон. Юдеите му рекоха: Нам не е позволено да умъртвим никого, 32 (за да се изпълни думата, която рече Исус, като означаваше с каква смърт щеше да умре). 33 И тъй, Пилат пак влезе в преторията, повика Исуса и Му каза: Ти юдейски Цар ли си? 34 Исус отговори: От себе си ли казваш това, или други са ти говорили за Мене? 35 Пилат отговори: Че аз юдеин ли съм? Твоят народ и главните свещеници Те предадоха на мене. Какво си сторил? 36 Исус отговори: Моето царство не е от този свят; ако беше царството Ми от този свят, служителите Ми щяха да се борят да не бъда предаден на юдеите. А сега царството Ми не е оттук. 37 Затова Пилат Му каза: Тогава, Ти цар ли си? Исус отговори: Ти право казваш, защото Аз съм цар. Аз за това се родих, и за това дойдох на света, да свидетелствувам за истината. Всеки, който е от истината, слуша Моя глас. 38 Пилат Му каза: Що е истина? И като рече това, пак излезе при юдеите и каза им: Аз не намирам никаква вина в него. 39 А у вас има обичай да ви пущам по един на пасхата; желаете ли, прочее, да ви пусна юдейския цар? 40 Тогава те пак закрещяха, казвайки: Не Тоя, но Варава. А Варава беше разбойник.

жена на рискове форма на управление на една държава. ... На 12 май никой няма да отиде да целува ръка на Борисов. Защото той ще е просто един опърлен от огъня капитан на зрелищно изгорял и разпаднал се под краката му кораб.

Българското общество може да е всякакво, но има чувство за политическо самосъхранение. Вместо да видим преврат, на 12 май ще гледаме как олигарсите бягат, а държавата получава шанс да се освободи от шайката, задушавала я в продължение на четири години. (Написано от Е.Дайнов) Дай Боже да стане точно така – добавям аз! ДОГОВОРЪТ С УКРАИНСКИТЕ ФИЛОСОФИ ЗА СЪТРУДНИЧЕСТВО В ОБЛАСТТА НА ФИЛОСОФИЯТА, ОБРАЗОВАНИЕТО И ИЗДАТЕЛСКОТО ДЕЛО

ПРОСТАК № 1 НА РЕСПУБЛИКАТА НИ Всички сме гледали фантастични филми, в които огромен космически кораб влиза накриво в атмосферата на някаква планета и постепенно се разпада на обгърнати в пламъци късове. Точно това се случва на ГЕРБ в момента. И ако евентуално не се самовзривят точно преди изборите, на гербаджиите им предстои изборен погром. Къде влезе накриво ГЕРБ? Ако в бандата на Бойко четяха нещо повече от „Винету”, можеха да си спестят куп неприятности с четенето на Аристотел например. Гръцкият мислител още преди 2300 години предупреждава, че олигархията – т.е. управлението на група могъщи хора в техен си интерес – е най-крехката, нетрайна и изло-

ДОГОВОР За сътрудничество между Института по философия на името на Г. С. Сковорода на Националната Академия на науките на Украйна (гр. Киев, Украйна) и Центъра за развитие на личността HUMANUS (гр. Пловдив, България) 25.04.2013 г., гр. Киев, гр. Пловдив Институтът по философия на името на Г. С. Сковорода на Националната Академия на науките на Украйна (по-


19 нататък – Институтът или Страната) и Центърът за развитие на личността HUMANUS гр. Пловдив, България (по-нататък Центъра или Страната), считайки че сътрудничеството в различните области на хуманитарната наука, образованието и иновационната дейност има голямо значение за решаването на актуалните задачи на по-нататъшното развитие на Украйна и България, стремейки се да разширят контактите между сътрудниците на академиите на науките и преподавателите на висшите учебни заведения на двете страни, способстващи за използването и възпроизвеждането на интелектуалния и културния потенциал на нашите народи, сключиха настоящия договор за следното:

ледвания, а също така да си взаимодействат при разработката на нови законодателни актове и правителствени решения в областта на науката и образованието, а също и в определянето на приоритетните насоки на развитие на науката и формирането на държавната политика на Украйна и България в областта на образованието и науката. Страните се договориха да си взаимодействат в привличането на учени от двете страни за участие в учебния процес на университетите, четене на спецкурсове, срещи със студенти, докторанти, млади учени и преподаватели. Член 4

Член 1 Страните сътрудничат в следните направления: – Изследвания по научните проблеми на философските, хуманитарните и обществените науки, представляващи взаимен интерес; – Подготовка на млади специалисти за научните учреждения и организация на Академиите на науките на Украйна и България; – Съдействие в подготовката и защитата на дисертационни изследвания, обучение в аспирантура и докторантура, стажове и привличане на учените от двете Страни към работа в специализираните учебни съвети на Украйна и България; – Експертиза на научно-изследователски работи, научно-техническа продукция, рецензиране на научни статии, монографии; – Организация и провеждане на съвместни научни конференции, симпозиуми, семинари, изложби, съвещания и т.н.; – Подготовка и издателство на учебници, учебни помагала, научни монографии и периодически издания; – Предоставяне на информация в областта на науката и образованието, която представлява интерес за другата Страна; – Съдействие на дейността на благотворителни фондове и други организации, която е насочена към поддръжка на науката и образованието; – Разпространение на резултатите на научните изследвания сред широката научна и международна общност; Член 2 Страните препоръчват на своите сътрудници, учените да установяват и разширяват непосредственото сътрудничество по посоките посочени в чл. 1 Член 3 Страните се договориха да обменят опит по организацията на научни изс-

Страните се задължават да се въздържат от действия, които могат да причинят един на друг икономическа и някаква друга вреда.

Член 8 Настоящият Договор влиза в сила от деня на неговото подписване. Срокът на действие на Договора е 5 години, той автоматично се продължава за следващите 5 години, ако една от Страните не уведоми другата за необходимостта от изменяне или прекратяване на Договора за 6 месеца до изтичане на неговото действие. Договорът е съгласуван и подписан в два екземпляра на български и украински език. Двата екземпляра са автентични и имат еднаква сила. Директор на института по философия на името на Г. С. Сковорода на НАН на Украйна, академик на НАН на Украйна Мирослав Попович Директор на Центъра за развитие на личността HUMANUS

Член 5 Ангел Иванов Грънчаров Страните се договориха да си съдействат и помагат една на друга в издателско-полиграфическото дело и разпространяването на научните издания, учебниците, другата печатна продукция на Института и Центъра.

НОВАТА КНИЖКА НА СП. ИДЕИ ЗАМИНА ЗА АБОНАТИТЕ СИ, ЕТО КАК ИЗГЛЕЖДА В ОРИГИНАЛ КОРИЦАТА Й 02 май 2013, четвъртък

Член 6 Страните се договориха по въпросите, които касаят взаимният им интерес, в случай на необходимост да сключват специални споразумения по между си. Такива споразумения стават неотменна част от настоящия Договор като приложение. Член 7 Страните се задължават да предоставят възможност на учените, сътрудниците и участниците в своите проекти да използват техните библиотеки, архиви и други информационни фондове. Страните се договориха за разширяване на сътрудничеството в областта на формиране на научно-образователна електронна информационна среда, която включва: – Формиране на нови фондове на научни електронни библиотеки със система за общ достъп към информацията и знанията от учените и студентите; – Създаване на система за мониторинг и архивиране на научно-информационните и обществено значимите ресурси на украинския и българския сегмент от мрежата на интернет на актуалните за науката и образованието информационни ресурси; – Формиране на електронно събрание на енциклопедии, справочници, речници, учебници по философия и хуманитарни науки.

Искам тук да се извиня, че абонатите ще получат своите книжки с голямо закъснение, причината за това е както заболяването на главния редактор и издателя, т.е. моя милост, така и, ето сега, многото празници, в които пощите не работят. Списанието излезе навреме, в края на март, но по указаната причина разпращането му се забави, бе осуетено. Грешката е моя, че не организирах разпращането му, а разчитах


20 на себе си, на скорошното си поправяне, ала, уви, това не стана както го предвиждах. Книжката е от 176 страници, най"дебела" до този момент, също така е в поголям формат, също, както забелязвате, се върнахме към традиционния черен за списанието цвят на корицата. С корицата и формата си позволихме да експериментираме и сега, след като пробвахме всички размери, ще организираме допитване до читателите кой от тях им се вижда за предпочитане. Аз лично нямам виждане по този въпрос, за мен меродавно е мнението или оценката на читателите. Редовните читатели на блога пък знаят, че тия дни предстои сключването на договор за сътрудничество в различни посоки с Философския институт към Академията на науките на Украйна, в частност и в съвместно издаване на сп. ИДЕИ на два езика, български и украински, с резюмета на английски и руски. Ще направим списанието като начало двуезично. Обсъждаме международното издание да бъде специализирано и чисто академично ("научно"), по-скоро философско, но досега издаваното списание ИДЕИ да бъде запазено в този си вид, според концепцията си, именно да бъде близко до човека, понятно, тълкуващо ония проблеми, които вълнуват съвременния човек. Т.е., другояче казано, предстои излизането на международно академично специализирано приложение към ИДЕИ, а досега излизалото списание няма да бъде погубено, напротив, ще го съхраним и ще го развием по-нататък, според концепцията или идеята му. НАШТЕ МНОГО ОТВОРЕНИ ХУБАВИЦИ ОТ ОКОЛОВРЪСТНОТО

НОВА ЗАПОВЕД ВИ ДАВАМ, ДА СЕ ЛЮБИТЕ ЕДИН ДРУГИГО – КАКТО АЗ ВИ ВЪЗЛЮБИХ, ТАКА И ВИЕ ДА СЕ ЛЮБИТЕ ЕДИН ДРУГИГО 1 А преди празника на пасхата, Исус, знаейки, че е настанал часът Му да премине от този свят към Отца, като беше възлюбил Своите, които бяха на света, до край ги възлюби. 2 И когато беше готова вечерята, (като вече дяволът беше внушил в сърцето на Юда Симонова Искариотски да Го предаде),

3 като знаеше Исус, че Отец, е предал всичко в ръцете Му, и че от Бога е излязъл и при Бога отива, 4 стана от вечерята, сложи мантията Си, взе престилка и се препаса. 5 После наля вода в умивалника и почна да мие нозете на учениците и да ги изтрива с престилката, с която бе препасан. 6 И тъй дохожда при Симона Петра. Той Му казва: Господи, Ти ли ще ми умиеш нозете?

7 Исус в отговор му рече: Това, което Аз правя, ти сега не знаеш, но отпосле ще разбереш. 8 Петър Му каза: Ти няма да умиеш моите нозе до века. Исус му отговори: Ако не те умия нямаш дял с Мене. 9 Симон Петър Му казва: Господи, не само нозете ми, но и ръцете и главата. 10 Исус му казва: Който се е окъпал няма нужда да умие друго освен нозете си, но е цял чист и вие сте чисти, но не всички. 11 Защото Той знаеше онзи, който щеше да Го предаде; затова и рече: Не всички сте чисти. 12 А като уми нозете им и си взе мантията седна пак и рече им: Знаете ли какво ви сторих? 13 Вие Ме наричате Учител и Господ; и добре казвате, защото съм такъв. 14 И тъй, ако Аз, Господ и Учител, ви умих нозете, то и вие сте длъжни един на друг да си миете нозете. 15 Защото ви дадох пример да правите и вие както Аз направих на вас. 16 Истина, истина ви казвам, слугата не е по-горен от господаря си, нито пратеникът е по-горен от онзи, който го е изпратил. 17 Като знаете това, блажени сте, ако го изпълнявате. 18 Не говоря за всички вас; Аз зная кои съм избрал; но това стана, за да се сбъдне писаното: "Който яде хляба Ми, той дигна своята пета против Мене". 19 Отсега ви казвам това нещо преди да е станало, та когато стане да повярвате, че съм Аз това, което рекох. 20 Истина, истина ви казвам, който приеме онзи, когото Аз пращам, Мене приема; и който приема Мене, приема Този, Който Ме е пратил.

21 Като рече това, Исус се развълнува в духа Си, и заяви, казвайки: Истина, истина ви казвам, че един от вас ще Ме предаде. 22 Учениците се спогледаха помежду си, недоумявайки за кого говори. 23 А на трапезата един от учениците, когото обичаше Исус, беше се облегнал на Исусовото лоно. 24 Затова Симон Петър му кимва и му казва: Кажи ни за кого говори. 25 А той като се обърна така на гърдите на Исуса, каза му: Господи, кой е? 26 Исус отговори: Той е онзи, за когото ще затопя залъка и ще му го дам. И тъй, като затопи залъка, взема и го подаде на Юда Симонова Искариотски. 27 И тогава подир залъка, сатана влезе в него; и така, Исус му каза: Каквото вършиш, върши го по-скоро. 28 А никой от седящите на трапезата не разбра защо му рече това; 29 защото някои мислеха, понеже Юда държеше касата, че Исус му казва: Купи каквото ни трябва за празника, или: Дай нещо на сиромасите. 30 И тъй, като взе залъка, веднага излезе; а беше нощ. 31 А когато излезе, Исус казва: Сега се прослави Човешкият Син, и Бог се прослави в Него; 32 и Бог ще Го прослави в Себе Си, и скоро ще Го прослави. 33 Дечица, още малко съм с вас. Ще Ме търсите, и както рекох на юдеите, така и вам казвам сега гдето отивам Аз вие не можете да дойдете. 34 Нова заповед ви давам, да се любите един другиго; както Аз ви възлюбих, така и вие да се любите един другиго. 35 По това ще познаят всички, че сте Мои ученици, ако имате любов помежду си. 36 Симон Петър Му казва: Господи, къде отиваш? Исус отговори: Където отивам не можеш сега да дойдеш след Мене, но после ще дойдеш. 37 Петър Му казва: Господи, защо да не мога да дойда след Тебе сега? Животът си ще дам за Тебе. 38 Исус отговори: Животът си ли за Мене ще дадеш? Истина, истина ти казвам, петелът няма да е пропял преди да си се отрекъл три пъти от Мене. ПАРВЕНЮТО, НАЦИОНАЛ-СОЦИАЛИСТ И ПРОЧУТ РУБЛАДЖИЯ СИДЕРОВ С ПУРА В РЪКА, СТРУВАЩА 325 ЛЕВА май 2, 2013 По повод на тази снимка един атакуващ, нарекъл се “Павел Исмаил Каминанте” (туй да не е име на някой латиноамерикански комунист?), за да защити фюрера, възкликна ето как във Фейсбук; ето и какво му отвърнах в крайна сметка:


21 Павел Исмаил Каминанте: Не че съм в услуга на Волен, но прилича на монтаж.

02 май 2013, четвъртък

Ангел Грънчаров: Да бе, монтаж, щото тоя е много скромен ли?! Маргарита Замфирова: Карлуково действа ли още… за там е! Павел Исмаил Каминанте: Ами не ми се връзва много Волен Сидеров с пура и в такава обстановка, Волен едва ходи с костюми, той си е селянче! Някой тъпак е направил компромат, подобно на тия за Бойко.

Ангел Грънчаров: Сидеров е един лъжльо, един мошеник. Едно мизерно парвеню. Разбира се, че в Парламента ходи с костюм. За да покаже, че е от “големото доброутро”. Иначе пред народа се преструва за скромен. Същината му е една: да натрупа некой лев с цената на какви ли не далавери (продаване на гласове, на гласувания, на евродепутатски места – мутрягата Слави Бинев – на цялата си парламентарна група, която продаде на Боко и го обслужва през по-голямата част на мандата му и пр.). Парвенюто няма друга страст от тази: да се откъсне от мизерията и да си осигури старините, да се провре сред “елита” – с цената на всички възможни сделки със съвестта си. А да пуши пура за 300 лева едната и в същото време прочувствено да плаче за бедните – за такъв лицемер това е детска играчка, той него го умее, ох, колко го умее! Такива нямат съвест! Сидеров дори печели най-много от това, че продава и България на руския имперски интерес, щото не е тайна, че руснаците създадоха и финансираха партията му – със задача да отклони България от Европейския съюз и Запада. Факт. ПОМИРИТЕЛНО ПИСМО ДО НАЧАЛНИЧКАТА МИ И ДО ИЩЦАТА, КОЯТО МЕ СЪДИ ЗА ОБИДНИ МИСЛИ В МОЯ КНИГА

Това е последната записка в моя болнично дневниче. Вчера бях изписан и вече съм у дома. Лекарите ми дадоха 1 месец за възстановяване от операцията, препоръчаха ми "пълен, абсолютен релакс", забраниха ми да карам лека кола, да се застоявам пред компютъра, тъй като всичко това натоварвало силно организма. Аз имах доста планове за времето след като изляза от болницата, но ето, налага се да уважавам организма си и да се въздържам от разните му там активности, с които бях свикнал. Осъзнах, разбрах, че здравето е нещо твърде важно. Пълно спокойствие ми препоръчват лекарите, добре, ще се постарая да си го осигуря, но как да имам такова спокойствие, след като, например, с връщането си в къщи разбрах, че имам ново съобщение от съда, с което ми се съобщава, че делото, което моя шефка (в училището, в което работя) заведе срещу мен като автор на книгата НИЕ НЕ СМЕ ТУХЛИ В СТЕНАТА! (с подзаглавие Есета за освобождаващото образование), понеже била срещнала няколко "обидни мисли" в нея по свой адрес в книгата ми (тя, прочее, е и синдикална лидерка на синдиката, в който членувам, именно учителската организация към КТ "Подкрепа"), та същото това дело е насрочено за 22 май, два дни преди празника на просветата 24 май?! Какво да направя в тази ситуация, за да си осигуря нужното спокойствие, "пълният релакс", който ми препоръчват лекарите?! Не знам. Крайно неприятна ситуация, която постоянно преживявам. Да търся адвокати, да осигурявам и организирам защитата си, това е твърде неприятна за мен работа, която съдържа голямо психично напрежение, което в безсънните нощи ме изтощава. Нещо трябва да се направи. Дали пък да не напиша писмо на обидената, в

което, предвид здравословните ми проблеми и по хуманни подбуди да я призова да прояви разбиране, "снизходителност", да се срещнем, да поговорим, да урегулираме проблема, ако трябва да й дам исканите от нея 1000 лева "компенсация", но да се споразумеем, с оглед да мога да си възстановявам здравето? Щото здравето наистина е безценно. Това поне го разбрах най-накрая. Ето, хрумна ми тази идея, мисълта ми е, че съм длъжен да направя нещо, та да избегна тия 23 дена тормоз, затова решавам да напиша следното писмо до директорката на ПГЕЕ-Пловдив и до нейната помощничка, именно обидената г-жа инж. Камелия Стоянова, която именно ме съди, която именно е и синдикалният лидер на организацията на учителите към КТ "Подкрепа" към училището. Решавам да напиша това писмо още сега. Ето какво съчиних: До директора на ПГЕЕ-Пловдив г-жа Стоянка Анастасова, До помощник-директора на ПГЕЕ-Пловдив гжа инж. Камелия Стоянова, председател на синдикалната организация към КТ "Подкрепа" в училището ПИСМО от Ангел Иванов Грънчаров, учител по философия и гражданско образование в ПГЕЕПловдив Уважаема госпожо Директор, Уважаема госпожо ПомощникДиректор, От доста време съм в болнични. Причината е, че дълго време (седмици наред) лекарите не можаха да диагностицират действителната причина за състоянието ми, когато съвсем се влоших, най-накрая все пак причината беше открита, на другия ден, 18 април 2013 г. бях опериран в Клиниката по неврохирургия към УМБАЛ "Свети Георги" в Пловдив, оперативната диагноза (преписвам я от епикризата, вчера, на 29 април, бях изписан от клиниката) е: Хематома субдурале хроника хемисфери синистри, което, преведено на "човешки език", означава: кръвоизлив в черепа, в резултат на сътресение на мозъка, предизвикано от удар в главата; този хематом (съсирек), нямайки откъде да излезе и притискайки мозъка, е предизвиквал ред болезнени симптоми по органи на тялото ми, които лекарите преди откриването на истинската причина се опитваха да лекуват, ала, разбира се, безуспешно. След отстраняването на хематома чрез черепна операция, слава Богу, се чувствам добре, един вид, благодарение на Божията милост, "прескочих трапа", понеже заради неоткриването на истинската причина положението ми беше много тежко преди операцията, ако още малко ме бяха разкарвали без полза от болница в


22 болница, и не се бяха сетили да ме пратят на скенер на черепа, аз най-вероятно сега нямаше да имам възможността да ви пиша това писмо. Може би се питате защо ви пиша това писмо. Ей-сега пристъпвам към описанието на причината, заради която дръзнах да ви пиша това писмо. Вчера като ме изписаха, лекарите, предвид преживяната тежка оперативна интервенция, ми препоръчаха (това го пише и в диагнозата, цитирам) "щадящ режим", пълна релаксация, тъй като всяко физическо и нервно-психическо усилие и натоварване може да се отрази зле на мозъка. Забранено ми е да карам лека кола и пр., дори и застояването пред компютъра и телевизора също ми е забранено. В този режим ми е предписано да стоя поне 1 месец, т.е. в болнични съм някъде до края на май. Казано ми е, че при необходимост болничните могат да бъдат удължени още, с оглед на пълното възстановяване. Наистина бързо се изморявам, ето това писмо го пиша с многократни почивки. Предвид това, че г-жа Стоянова е завела дело за обида срещу мен заради някои обидни по нейното възприятие мисли по неин адрес в моята книга НИЕ НЕ СМЕ ТУХЛИ В СТЕНАТА! (с подзаглавие Есета за освобождаващото образование) на мен ми се наложи още докато бях в болницата, два-три дни след операцията, да пиша молба до съда за отлагане на откриването на делото, насрочено за 25 април, то сега, предвид здравословното ми състояние сега и в месеца, в които ще се възстановявам от операцията, моля и г-жа Стоянова, и Вас, гжо Директорка, по хуманни причини - тъй като организацията на моята защита на делото, търсене на адвокати и пр. изисква усилия и напрежение, които здравословното ми състояние не позволяват да проявя - та значи ви моля по хуманни причини да обсъдите ситуацията, ако желаете, да се срещнем и някъде преди делото евентуално да решим спора, по извънсъдебен път, чрез споразумение, което, вярвам, няма да породи за мен чак толкова напрежение, готов съм (тъй като здравето, това поне разбрах, е безценно) дори да платя исканата от г-жа Стоянова парична компенсация, което, струва ми се, ще доведе до отпадане на причината да се съдим, също така съм готов, в името на мира и на човешкото разбирателство, да й се извиня за ония мои мисли в книгата – ето, извинявам Ви се, уважаема г-жо Стоянова! – които тя е възприела като обидни, каквото искате ще направя, само и само най-сетне този конфликт и прехождащите го събития да се разреши разумно и на човешка основа; тази е моята позиция, това е и моето предложение, което правя в началото на т.н. "Страстна седмица", именно на Велики Вторник, когато, предвид жестоките изпитания, които Спасителят е трябвало да преживее заради нашите грехове - безгрешни хора, разбира се,

няма, вярвам, и вие споделяте тази теза! – ние, дето сме християни, сме длъжни в тия дни да проявим способност и за състрадание към болките на другия човек, за снизхождение към неговите грешки и пр. Пък и самият факт, че образователни дейци, каквито всички ние сме, е, чини ми се, доста абсурдно да се съдим точно два дни преди нашия празник, празника на просветата, 24 май; аз така разсъждавам, вие си разсъждавайте както намерите за добре и за правилно. Воден от тия съображения, аз така и предлагам, надявам се, че помиряването, добрите, толерантни отношения между интелигенти хора и възпитатели на младежта, каквито сме ние, винаги са за предпочитане пред желанието за мъст, стремежа да унизиш другия човек, да му натрапиш собствената "единствено-правилна позиция" и пр. Аз отдавна достигнах до това съзнание след двете години ескалация на нашия конфликт, за която платих страшна цена – здравето си. Надявам се, че това съзнание е покълнало вече и във вашите съзнания, иска ми се да вярвам, тая надеждата, че това е така. Аз винаги съм бил миролюбив човек, но човек, който в името на свободата, на личностната автономия и на достойнството си е готов да плати всякаква цена; да, обаче стана така, че платих най-жестоката цена – здравето си. Прочее, държа да ви уведомя и това, че кръвоизливът, който се е получил при падането ми, в резултат на преживяваното перманентно напрежение, е бил особено обилен предвид лекарство за разреждане на кръвта, което пия предписано от кардиолога (заради неритмично биещото ми сърце, което почна да бие така от година и половина, преди с помощта на хапчета сърцето ми много години биеше ритмично и не така ускорено като сега); та заради това лекарство операцията, която преживях, е била, както сега, при изписването, разбрах от лекуващия лекар, е била особено рискована, заради разредената кръв раната ми трудно заздравя, имало е опасности от нов кръвоизлив в мозъка, дай Боже това да не се случи, тъй че тия неща съвсем не са безобидни. Затова и си позволих да ви информирам за здравословното си състояние и с това писмо да ви призова към жест на човечност, на по-хуманно отношение към един колега. Прощавайте за това, че ви загубих от ценното време, но мисля, че си заслужаваше да напиша това писмо. Вярвам, ще разберете мотивите ми. Надявам се да ми отговорите на това писмо, което, евентуално, би могло да ме успокои и да намали психично-емоционалното ми напрежение в периода на възстановяването, което именно и ще способства за по-пълноценното ми възстановяване. Моля, ако счетете за нужно, да предадете най-сърдечните ми поздравления и пожелания за успехи на попрището на труда на колегите и евентуално на

учениците по повод на 1 май, празника на труда! С най-добро чувство и уважение: Ангел Грънчаров 30 април 2013 г. Пловдив Ами ето това писмо написах. Счетох за нужно да го публикувам в тоя блог, тъй като и визираната книга, за която съм даден под съд, също е била публикувана тук. Хайде, добър ден ви желая и на вас, бъдете здрави! ПСИХОЛОГИЯ ИДЕАЛНО КРАСИВОТО МЪЖКО И ЖЕНСКО ТЯЛО

С досегашните усилия – надявам се – успяхме да направим “просека” в непроходимата местност, в която се оказахме. Затова отсреща започва да блещука светлина… 1.Идеята – вечната, безсмъртната, неувяхващата идея за онова, което одухотворява и оживотворяваживота, битието на живеещия и стремящия се човек – съвсем не бива да бъде подценявана. Защото в противен случай всичко онова, което тя носи в себе си, и което е така значимо за човека, ще си остане непознато. А това поражда опасността той да си остане неадекватен и несъответстващ на нейната ценност, т.е. да изпусне шанса си да се възползва от нейните богатства. Ние не искаме това да ни се случи – нали живеем “тук и сега” този единствен земен живот! – и затова отделихме толкова време в опити за вникване в безсмъртното естество на идеята. Глупаво е да се луташ в живота си в неумели опити да “правиш” любов – вече


23 знаем, че любовта не е друго, а стремеж на смъртното към безсмъртие – като при това дори не подозираш дълбокия смисъл на това, което всъщност правиш. Подобно сляпо “напипване” едва ли ще доведе до това да прозрем в мрака истинския човешки смисъл на тези важни “занимания”, така нужни на живота. Идеята носи в себе си оная светлина, която е необходима на интелектуалното “зрение” за да види и прозре иначе невидимото и незримото за очите – и затова ние тук в още по-малка степен имаме правото да си затваряме и очите, и душата за нейната неземна светлина. Психологът, който се опитва да разбере истинския смисъл на ставащото в любовта единствено чрез описания на душевните състояния, може да бъде уподобен на слепец, напипващ в непрогледния мрак “неща”, които са съвсем различни от действителните, истински съществуващите – защото се е отказал от светлината на философското прозрение и разбиране, която единствено може да покаже реалния им блясък и красота – не външната и с очите видимата, а само за душата съществуващата и затова найреалната. Едва след като с помощта на философията е било видяно “това, което е”, идва времето на психологията, идва часа, в който тя може да покаже своята сила. Философията е най-умел водач на психологията в полето на пълноценното разбиране. Да се опитаме да вникнем в това, което философията – чрез текста на Платон – ни дава. Защото обикновено за непривикналия със светлината блясъкът й отначало заслепява, а едва по-късно, полека-лека, очите привикват. 2.Аз няма да повтарям казаното така ясно от великия философ, който ни представи така осезаемо даже възела или кълбото от проблеми, пред които мисълта се изправя. Проблеми, които точно съвпадат с тези, които и ние си поставихме. Ще се опитам да “преведа” философското съдържание на тази проблематика на нивото на нейните психологически измерения, т.е. да покажа как истинното съдържание на идеята така или иначе всекидневно се преживява от човешките същества. Човекът безсъзнателно носи в себе си истинското съдържание на идеята, той е нейно въплъщение, нейна плът, неин образ: той й е причастен без да съзнава това. Чрез неговите любовни импулси и копнежи идеята – идеята за любов, за мъж и за жена, идеята за мъжественост и за женственост, идеята за красота – се опитва да си пробие път, тя търси своята реализация в живота, стреми се да стане непосредствена действителност. В някои случаи идеята успява да постигне това, преодолявайки капризите и отклоненията, илюзиите и фантазмите на човека – подчинявайки ги на своята непомерна мощ и претопявайки ги в нея. В други случаи, за съжаление, това не

й се удава – защото човекът е успял да стъпче в “калта” нейните възвишени пориви и така е изневерил на своята нетленна същност, на Божественото у себе си и в крайна сметка на самия себе си. Защото е извратил и употребил в невярната посока импулсите и енергията, които идеята му е дала. Ние трябва да отделим внимание и на двата случая, които са кардинално различни, защото в живота на отделното същество и двата момента имат възможност да се проявят – борейки се за надмощие – и затова нашият живот обикновено е смесица на двете крайности или тенденции. Затова такъв живот става нещо неизчистено, неясно, неокончателно, несъвършено. Та нали и порочността на един човек не може да бъде “съвършена” или пълна, нали и извратеността му не може да е “докрай” – т.е. “хармонична” и цялостна?! Какво остава тогава за абсолютната откритост и адекватност спрямо идеята за живот, която някой отделен индивид е успял да реализира напълно? Какво остава тогава един вид за истинската добродетелност като “осъществен идеал”, която отделният живот, уви, не познава? Така животът на всеки отделен човек е мост между два бряга – раждането и смъртта – който той сам успява да съгради, но от двете страни на моста – да не забравяме това! – зее пропаст и е налице постоянната възможност да пропаднеш в нея: т.е. да се отдадеш на някоя крайност или порок, да “пропаднеш” като човек и пр. Това последното може да се каже и за “падането” от двете страни на моста, за двата случая, макар единият – съвършената добродетел, съответствието с идеала за живот – да е всъщност възвисяване на човешкото към ангелското, едно рядко срещано “пропадане нагоре”, което съвсем не може да уравновеси неотменните пропадания надолу, всекидневно случващи се, а именно отдаването на пороците и на извратеността. Длъжен бях да кажа и това. 3.Щом като всяко човешко същество безсъзнателно изразява определено – позитивно, негативно или безразлично – отношение към идеята за мъж, жена, любов, красота, което го импулсира и предопределя жизнените му прояви, то тази е основата, от която можем да тръгнем, за да изградим своето разбиране за съответната, мъжка или женска, психология на дадения индивид. Жените, както и мъжете, са твърде различни и индивидуални в рамките на своя род – задаващ общото на тяхната нагласа към нещата, на тяхната мъжественост или, съответно, женственост. Трябва да схванем вътре в рамките на отделния род вариациите на съответните различия, изхождайки от възможните представи на индивидите – съгласуващи се по определен начин с идеята, носител на която е родът. Ще тръгнем по тази линия на разсъждение, стремейки се към по-голяма конкретност и съдържателност.

Мъжът и мъжкото символизират активната и съзидателната същност на човешката природа. Мъжът въплъщава силата и енергията, насочени навън, към света и към другия пол. Съответно на това мъжествено е онова тяло, което е преизпълнено с подобен род енергия и сила, неговата конституция и сложение изразяват именно такава тенденция на реализиране на идеята за мъж, която тук е постигнала своето пластично и пълноценно изражение и израз, своята развита телесна форма. В дълбоко съответствие с мъжкото тяло се намира душата на мъжа, която чрез личността изразява мъжествеността чрез своята форма, това е т.нар. “мъжки характер” или пък “мъжествената душа”. В този смисъл общата конституивна представа за мъжественост – изразителна и в телесно, и в личностно, душевно измерение – има следните черти или качества: активност, желание за надмощие, самодостатъчност, самостоятелност, сила, воля, целеустременост, способност да подчинява и да налага себе си, своята същност, последователност, настъпателност, “стегнатост” или концентрираност, неразпиляност, “здравина”, потенция, изпълненост с енергия и пр. Тези качества, правещи мъжа мъж – а и други от този род могат да се намерят – “просветват” и кристализират във всяка фибра на тялото, във всяка проява на душата и на личността. Знаем, че между двете, между душата и тялото, има строго съответствие и симетрия, те са две форми, изразяващи една и единна същност. Затова наименованието им, съобразено с езика на тялото, е едно, а наименованието им, според езика на душата е съвсем друго; но между двете има дълбока и същностна аналогия. Следователно именно изброените качества на мъжествеността са симпатични на жената, дълбоко я привличат, тя им е податлива и не може да им устои, тя тях търси у мъжа и от тях така силно се впечатлява всеки ден. 4.Жената и женското символизира т пасивната и “отдаващата” се същност на човешката природа. Жената въплъщава в себе си човешката потребност от получаване на сила и енергия отвън, от страна на света и от другия пол, мъжете. Съответно на това женствено е онова тяло, което е изразително именно в тази насока, материализирайки в себе си “пасивността” и отдадеността, свързаността и зависимостта от мъжа. Неговата конституция и сложение изразяват точно тази тенденция на реализиране на идеята за жена, която в женското тяло достига своето пластично и пълноценно проявление, своята същинска телесна форма. В пряко съответствие с женската телесност се намира душата на жената, която чрез личността изразява женствеността чрез своята форма, това е т.нар. “женски характер”, женската душа. По този начин общата конституивна представа за женст-


24 веност има следните черти или качества: пасивност, желание за отдаване, зависимост, несамостоятелност, слабост, подчиняваща се воля, стремеж за служене на дадени отвън цели, способност да приема върху себе си същността на мъжа, да я “поема” и дори “разтапя” в своята женственост, преобразувайки я и вграждайки я в своята природа, съзерцателност, “отпуснатост”, разпиляност, липса на действеност и концентрация навън, наличие на особена “овътрешностеност”, потребност от получаване, а не даване на енергия и пр. Ясно е и тук, че тези и подобни качества личат, просветват и кристализират във всеки нюанс на женското тяло, а също се проявяват пряко чрез душата и личността на жената, те са качествата, правещи жената именно жена. Между душевните и личностните, от една страна, и телесните прояви на жената има строго съответствие и симетрия – защото те са формите, изразяващи и даващи простор за проявление на нейната единна същност. И тук няма засега да се разпростирам върху превода на тези качества поотделно на двата особени езика – този на тялото и този на душата – това е задача, която предстои. Трябва да отбележа само, че точно изброените качества са симпатични на мъжа, дълбоко го привличат, той им е податлив и не може да им устои, тях той търси у жената и от тях се впечатлява силно и неотразимо, бидейки готов дори – съобразно своята мисия – на саможертва или поне жертвоготовност за нея. Казаното тук поотделно за мъжа и за жената трябва да се разби¬ра като принцип, водещо начало на психологията, която се стреми да разбере мъжката и съответно женската природа. Казано в този общ план може да добавя това, че мъжът и жената като че ли изцяло един за друг са създадени, тяхната природа ги е подготвила и предопределила да прилепят своите същности една о друга, и то така, че да се получи неразкъсваема цялост, в която мъжкото и женското се взаимно допълват – и затова не могат да съществуват поотделно, а ако го правят, чувстват непрекъснато своята недостатъчност, от която така страдат. Този принцип трябва да се развие и така да реализира себе си, да намери своята плът в съдържателното психологическо изследване. 5.Започвам от външното и видимото, от телесната изява на принципа – първо за мъжа, а след това за жената. Мъжките тела са твърде разнообразни и различни, но всяко различие всъщност е отклонение от прототипа, образеца за мъжко тяло, негова деформация в една или друга посока. Има мъжествени тела, които като че ли се доближават плътно до образеца и един вид го символизират, представят го нагледно на другите, предизвиквайки, особено у жените, неудържими те-

лесни и душевни трепети на мощно привличане, на което жените съвсем не мога да устоят. Това са отделни, рядко срещащи се силни и развити “екземпляри”, чието тяло е носител на мъжествеността в нейната ясна и съвършена форма, наричана обикновено мъжка красота (някои я наричат, според утвърдената терминология на нашето време, “сексапил”!), която – независимо от индивидуалните си прояви – е една и съща, и ние тук сме длъжни да я представим. Съответно всички останали мъжки тела, доколкото са мъжествени, имат някакво отношение към този прототип, но то често е съвсем отдалечено, стигайки дори и до полюса на пълното му отрицание и несъвместимост. Отслабването на мъжествеността съм склонен да тълкувам, от една страна, като отклонение от образеца, а – от друга страна – като засилване на несвойствената за мъжа женственост, като прояви на нейните типични качества и черти, а също, и това е възможно, като прояви на “дочовешка”, т.е. животинска телесност, което от другите, и особено от противоположния пол (в случай че му липсва извратеност!) се оценява като нещо отвратително, грозно, отблъскващо, в никой случай не привличащо. И тъй като разнообразието на отклонения от нормата за мъжественост е потискащо огромно сред човешките същества – природата така разхитително е склонна да ощетява мнозинството, както скъпернически си позволява да надари, без обаче да се скъпи, едно ограничено на брой малцинство – то на мен не ми остава друга възможност освен да се опитам да опиша и представя синтетичния прототип на мъжественото тяло, а всевъзможните отклонения от него да оставя на читателя, на неговата способност да съди и разбира. 6.И още едно уточнение. Ако красотата по принцип сме склонни да определяме като Божествена и “извънземна”, като висша същност за човека, то голото тяло на мъжа – когато е идеално, съотвестващо на прототипа за мъжественост – е нагледно олицетворение и въплъщение на тази извънземна красота, дадена на човека от Бога. Напълно съм лишен от самонадеяността да смятам, че мога с думи да представя и опиша красотата на мъжкото тяло в неговата възвишеност, в неговата възвишаваща душата одухотвореност – защото всяка проява на красота всъщност не е друго, а магическа одухотвореност, която всички ние само отчасти можем да проумеем. Да си спомним Сократ, който говори за “красотата сама по себе си” като “ослепителна, бляскава и дивна”, като “вечна и безсмъртна идея”, която смъртните не могат да понесат – и затова за тях са достъпни само нейните отблясъци, просветвания, реминисценции и отсенки. Аз обаче тук си позволявам да говоря за въплътения в рядко срещани тела образец за мъжка

красота, който очите все пак могат да понесат… Красивото мъжко тяло носи и съдържа в себе си всички ония елементи на конституивната представа за мъжественост, които аз вече определих и тук ми остава само да ги “преведа” на езика на телесността, т.е. да ги опиша като развита телесна форма. Това красиво тяло на мъжа е преизпълнено с енергия, сила и активност, то е една самодостатъчност, която потиска и подчинява душата със своята завършеност, пропорция и хармония. В него всичко е “точно на мястото си” и точно такова, “каквото трябва да бъде”, т.е. по-красиво не може да стане. Конкретните телесни елементи, обединени от спомената хармония и пропорция, са следните. 7.Ръстът на красивото мъжко тяло е точно в “нормата”, т.е. е среден, това е мярата, уравновесяваща крайностите на високия и ниския ръст, които не могат да бъдат наистина красиви, дори и да са в рамките на хармонията; но тази характеристика, ръстът, не е особено значима. Торсът на такова тяло съобразно представата и идеята за мъжественост е стегнат, изваян от съответните мускули, трептящи от енергия под кожата, и придаващи на тялото изискващата се гъвкавост, тонуса на мъжествената динамичност, която не знае покой и затова е преизпълнена с желание да овладява, да подчинява на себе си, да “потиска” жената до степента, при която “краката й се подкосяват”, а тялото й е обзето от копнежа да легне и да усети върху себе си мощта и тежестта на това прекрасно мъжко тяло. Представата за мъжественост изисква тялото на мъжа да е мускулесто, набито, стегнато, да му липсва отпуснатост дори и в малка степен, но в рамките на идеалната мяра. Защото прекомерната мускулеста развитост на културиста, надвишаваща тази мяра, предизвиква чувство на отвращение и погнуса. Тук масата от мускули в своята едностранчивост потиска и “тушира” останалите мъжествени черти, не им позволява да се изявят. Съответно раменете на мъжкото тяло са хармонично широки, ръцете – здрави и силни, способни да сграбчват и притискат силно до стегнатата гръд крехкото и нежно женско тяло, тазът и коремът са добре оформени, стегнати, близо два пъти са по-тесни от раменете, задните части, задникът е силен и заоблен – защото тази част на тялото концентрира в себе си и носи символа на мъжката сила и на мъжествеността изобщо. Става дума за гениталиите: пенисът увенчава средната част на тялото, бидейки в пълна хармония и единство с мощта на тялото, и изразява неговата неизтощима потенция и властност. Както вече казахме пенисът е “лицето” и “образа” на мъжкото тяло, в него е концентрирана и центрирана мъжката същност, сърцевината на мъжката телесност. Формата на пениса


25 точно съответства на своето тяло, затова по пениса може най-ясно да се разбере спецификата, характера на тялото, неговата потентност и неизтощима сила. И тъй като пенисът най-ясно издава самата същност на тялото, то тъкмо затова тази част, този орган на тялото бива така старателно скриван, евентуално с надеждата, че “дълбоката тайна” на този мъж няма да бъде разкрита, демаскирана, изявена докрай. Краката на мъжа са здрави, яки, мускулести, на тях той стои непоклатим като канара, гордо и сигурно стъпил на земята, и едновременно с тази сила съдържат възможността за грациозни движения, за лека и плавна походка. Походката, движенията на краката също са характеристична черта на мъжкото тяло, в нея ясно личи динамичността и енергичността, владееща това тяло. Накрая прекрасното мъжко тяло е увенчано със също така прекрасна глава върху здрав и силен врат, а лицето, както вече знаем, пряко изразява душата и личността на мъжа и човека, заедно с очите и погледа – и затова с описанието му би трябвало да се занимаваме на друго място, когато говорим за мъжествената душа. Ясно е, че мъжественото тяло е младото, преизпълненото с потенция и сила тяло, тялото на мъжа в периода от 20-30-40годишна възраст, тялото във времето на разцвета на мъжествеността. Мъжката “нежност”, за която говореше Агатон, е парадоксалната “нежност на силата”, тя е именно одухотворяващото в тялото на младия мъж, тъкмо тя постепенно увяхва и се губи след 40 год. възраст, което довежда до изчезването на очарованието, излъчвано от младото мъжко тяло. Стройност е обща характеристична черта, обединяваща в единство и хармония частите на мъжкото тяло, тя именно привнася дълбоката цялостност и пълноценност на връзката и единството на частите. Затова стройни могат да се нарекат не само, да речем, краката на мъжа, стройно по начало е цялото тяло, което може да се нарече красиво. Същият характер имат черти на мъжкото тяло като гъвкавост, елегантност (със специфично мъжко излъчване), атлетичност, жизненост и пр. Казвайки всички тези неща и опитвайки се чрез тях да представя образцовата мъжественост, съвсем не смятам, че това описание съдържа така потребната “плътност”, образност и нагледност (конкретност), които са необходими на живота представа – за да може тя да оживее отново в и чрез словото. Подобно описание не е по силите на психологията, то не е и нейна задача. Единствено изкуството (литературата, скулптурата, живописта) е в състояние да създаде и въплъти подобен жив и непосредствен образ на мъжката (или женската) красота, съответстващ на техния идеал. Психологията се стреми да разбере и изрази преживяването, което подбуждат в душа-

та телесните полови различия, техния душевен резонанс, отклик или ефект, а също и разнообразието от индивидуални форми, в които те се проявяват. Затова да продължим по своя път, след като разсеях едно такова недоразумение, свързвано с евентуални неудовлетворени или напразни очаквания от това, което тук правим. 8.Сега да разгледаме красивото женско тяло, което също е в състояние да побере в себе си толкова много неземна и Божествена красота. Такова тяло е въплътената женственост, така дълбоко и силно владееща душите на мъжете – чиито представи за женско тяло и женска красота така или иначе съответстват на нея. И тук елементите на конституивната представа за женственост, която вече беше обособена, ни дават насоките на описанието – което съвсем не може да съответства пряко на тук или там срещаните, твърде рядко, впрочем, красиви тела на конкретни жени, чиято индивидуалност въпреки това се явява някакъв, близък или по-далечен отблясък на споменатата представа. Вълнението, обхващащо гърдите на мъжа при срещата на истински красива жена е толкова по-голямо, колкото поблизко е съответствието на нейната индивидуалност със заложената в неговата душа представа за женственост, а поне в един такъв случай – вещаещ неземно щастие, преобразяващо изцяло живота – на него му се струва, че това съответствие е пълно и изцяло: и тогава се е появила любовта. В основата й стои удивлението, обзело мъжката душа, че именно тази жена е живия образ на женственост и красота, който може да бъде срещнат на тази земя – единствен и неповторим! – и затова такова поразително чувство активизира мъжа да направи всичко, за да запази тази жена единствено за себе си – предвкусвайки редките наслади, които шанса да имаш тази жена може да му даде. Мъжкото начало в живота е орисано да прави точно това: да овладее жената, да я подчини на своята страст, да предизвиква съединяването на душите и телата, което поражда усещането за цялост и пълноценност на съществуването. Жената пък, срещайки подобна всепобеждаваща активност и целеустременост на мъжа, е предопределена да й откликне без съпротива, да изпълни появилото се от дълбините на женската природа желание за отдаване, за пасивно приемане на мъжествеността и мъжката сила в своето лоно, за отпускане, “омекване” пред неудържимия напор на “мъжкия гений” и дори за изгубването на своето суетно, непълноценно само по себе си женско Аз, което в любовта към един истински силен мъж се преражда из основи. Така се появява изключителния екзистенциален феномен на влюбената и всеотдайна жена, на обичаната и обичащата жена, който придава на живота изобщо, и особено на живота на

мъжа, най-прекрасното очарование. Жалка, изпълнена с непълноценност и безсмислие е жизнената съдба на една жена, която не е познала любовта към един истински силен мъж. Жената достига предела на своето битие единствено във връзката си с такъв мъж, тогава тя изпълнява мисията и отговорността си на този свят, а именно да бъде пълноценно човешко същество – каквото жената става единствено чрез мъжа, чрез единството си с мъжкото начало на живота. Затова Библията – великата книга на човечеството – нарича жената “на човека помощник, нему подобен”, затова жената съществува защото “не е добро за човека да бъде сам”, по тази причина мъжът “ще се прилепи към жена си, за да бъдат двамата една плът”. Тези думи съдържат истината на живота, на която двамата – мъжът и жената – трябва да бъдат верни докрай. Затова – казано в рамките на шегата – не подобава за жената тя да се “прилепя” към мъжа, каквато тенденция се наблюдава в днешните модерни времена, в които много жени – овладени от глупавата страст да бъдат активни в любовта и секса и опитващи се да поемат върху себе си мъжката роля и мисия – лишават мъжете от възможността да бъдат мъжествени, да се изявят като мъже, поради което дълбоко страдат. Страдат, защото такава “смяна на ролите” в сексуалните отношения не е друго, а проява на извратеност и патология, пораждаща или поне съпровождаща трагедията и непълноценността на толкова много съществувания. Впрочем, изглежда казаното не е само шега, а горчива истина.

9.И така, длъжен съм да представя “образцовата женственост” под формата на женско тяло. В тялото, във външността на жената съществува точна асиметрия на мъжкото тяло, мъжкото и женското тяло са асиметрични и взаимно допълващи се – за да могат, прилепяйки се едно към друго, да образуват хармонична и жизнена


26 цялост, единството на живота и човека. Затова пропорцията на женското тяло е “обратна” на тази, която носи в себе си тялото на мъжа. Това не значи, че тялото на жената, нарушавайки мъжката хармоничност, е в определен смисъл “противно”, т.е. “грозно”, “отвратително” и пр. Напротив, женското тяло в оригиналната по отношение на мъжката собствена хармония създава твърде различна, но също така прекрасна пропорция, която особено силно впечатлява и изпълва с буйни копнежи мъжете. Да представя вече схематично “елементите” на красивото женско тяло. Образцовата, красивата жена има ръст малко над средния (за жените), който е малко по-малък от ръста на красивия, съответстващ на тази жена мъж; ясно е обаче, че тази характеристика, ръстът, не е от решаващо значение. Раменете на красивата жена са крехки и нежни, също такива са и ръцете й – и по този начин се намират в рязък дисонанс с мъжките рамене и ръце. “Мястото”, придаващо силното и неповторимо излъчване на женственост при жените са, разбира се, гърдите, трептящи от нежност и мекота, от ефирна плът – и затова те така влудяват навсякъде твърдия мъж. Женската талия е крехка и тясна, толкова, колкото да може почти да бъде обхваната с дланите на мъжа. Женският таз е оформен от извита плавно линия и е заоблен така, че да контрастира с раменете, тук мярата на красивото е изключително фина и затова така рядко е “изпълнена” при отделните реални жени. Това “място” на женското тяло е втория полюс, придаващ очароващата така силно мъжете женственост: защото тук се намира неотразимо притеглящата посилно и от магнит вагина, разположена под финия и малък корем. От само себе си се разбира, че женският таз е противоположен по форма и по размери на мъжкия с неговата здравина, стегнатост. Краката на красивата жена са дълги, нежни, оформени от прекрасна линия. Тук мярата също е трудно изразима и постижима и затова толкова рядко се срещат жените с наистина красиви крака. Това е “фаталната” за жените част на тялото им не само защото отчасти се вижда, бидейки показвана, а и защото именно краката са онова, което първо фокусира вниманието на мъжа. Истински красивите женски крака завършват с крехки и привлекателни крачета (стъпала), хармонизиращи и изразяващи най-ясно нежността и елегантността на краката и тялото. Ще завърша своето почти анатомическо описание с главата на красивата жена, поставена от Божествения скулптур върху лека, малко издължена шия, като – вече знаем това – лицето и очите, както и общата физиономия, се явяват крайно индивидуални поради връзката им с душевността, чието всъщност лице са те. Основни характеристични черти на младото женско тяло – защото и при жената

тялото е красиво докато е младо – са стройност, грациозност, изтънченост, финес, слабост, нежност, крехкост, трептяща “мекота” (противоположна на мъжката твърдост), елегантност и пр. Тези черти и качества са преизпълнени с женственост, макар че някои от тях са общи и за “изтъканите” от мъжественост черти на красивия мъж. Удивителна е – няма как да не вметна и това – съществуващата възможност за съчетаване, “прилепяне” (допълване) на две красиви тела – мъжко и женско – при което възниква взаимно допълваща се хармония и цялост, подбуждаща в душата неудържими приливи на еротични чувства и желания. Това са еднакво силни еротични подбуди на привличане, във властта на които еднакво се намират всички, и мъже, и жени. Изобщо в красивите тела всичко красиво е еротично и всичко, притежаващо еротично излъчване, неизбежно се оценява като красиво, а и двете са “небезразлични” както за мъжете, така и за разбиращите живота жени. Следователно в основата на еротичните вълнения стоят силни, безкрайно мощни естетически подбуди, а естетично е всичко онова, което, първо, се определя от нещо прекрасно и, второ, представлява непосредствено съзерцание (и изпитване на удоволствие) на такава ценност под сетивна форма. Това последното означава, че естетическият обект (тяло, нещо друго, например цвете, животно и пр.) може да бъде усетен, възприет, дори пипнат и вкусен по някакъв начин, видян и пр., а отношението към човешките тела е тъкмо от този род. Същевременно за да бъде разбирането пълноценно трябва да отбележа изключителната интензивност на телесните еротично-естетически преживявания и желания, които изразяват първични жизнени, безсъзнателни и ирационални импулси, а това обяснява тяхната власт и сила върху човека, техния неудържим характер, техния властен потенциал. Те се явяват същност и основа на живота и на жизнеността (в това число и на живота на душата), поради което в никакъв случай не бива да бъдат подценявани. В този смисъл можем да кажем, че човекът е същество, еротично-естетически преживяващо и възбуждащо се, което е по-фундаментален родов признак от всички такива, изтъквани досега (че човекът е “мислещо”, “играещо”, “произвеждащо” и пр. същество). За да се поясня бих допълнил, че единствено при човека първичните сексуални и безсъзнателни импулси израстват до една естетическа и еротична форма на преживяване и удовлетворяване, което довежда до самостоятелната и човешки преобразената роля на сексуалния живот за човешките същества. Затова при човека сексуалността е човешки и очовечен феномен, т.е. естетически и екзистенциален феномен, който удовлетворява една самос-

тоятелна потребност от еротично-естетически преживявания и удоволствия. При човека тази потребност е надмогнала и победила биологичната функция за продължаване и възпроизвеждане на рода, което е признак за човечност и дори особена одухотвореност – стига човекът да търси в секса красотата и да я преживява естетически и чисто еротично, а не по някакъв друг (напр. животински) начин. И това е дотолкова вярно, че с право може да се каже следното: нечовешки са тъкмо ония прояви на сексуалност – при някои дълбоко нещастни човешки същества – които виждат своя смисъл и задача в продължаването на рода, в създаването на дете – и затова са изгубили своята човечност, т.е. способността за естетическа еротичност, отклонили са се от свръхбиологичната природа на секса, забравили са неговия хедонистичен (търсещ чистото удоволствие и наслаждението) характер. 10.И така, след като според силите си представих и описах пълноценноеротичното, образцовото и съвършеното мъжко и женско тяло – носител на, съответно, хармоничната и прекрасна мъжественост и женственост – съм длъжен да продължа анализа си върху проблема за възприемането на тези тела от противоположния и, респективно, от собствения пол. Частично и паралелно на описанието се опитвах да покажа и разбера отклика, на мъжката душа по отношение на женското тяло и, съответно, на женската душа по отношение на еротиката на мъжа. Сега ни остава да си дадем сметка за резонанса, предизвикван в душата от възприемането на собственото тяло и, на второ място, на красивите тела от същия пол. Това ще ми позволи да допълня казаното вече за отношението и към противоположния пол. Обикновено се смята, че на мъжете и жените подобава да са безразлични към красотата на своя пол – толкова повече, колкото повече им е небезразлична красотата на противоположния. Същевременно като че ли само на жените се прави концесията (отстъпката) да имат право да се увличат от женската красота у себе си – и това се нарича кокетство, една женска добродетел, от която мъжете трябвало да са изцяло лишени. Засилената потребност на мъже да се грижат и съответно любуват на своята красота, характерна за т.н. “дендита” и “контета”, не се ползва с благоразположението на хората и се смята за несъгласуваща се с мъжествеността – и затова си позволяват да я осмиват. Съответно на това се насърчава интереса на жените към тяхното тяло и красота и се смята, че той не противоречи на женствеността, напротив, изисква се от нея. Тази остаряла и все повече губеща сила в днешните времена представа за различно, типично “мъжко” и “женско” отношение към собственото тяло, независимо от всичко съдържа и нещо позитивно: мъжът


27 като че ли не трябва да е толкова суетен спрямо своето тяло и неговата красота, той не трябва да съзнава своя чар, предназначен не за него самия, а за жените – и това се смята за “подсилващо” мъжествеността. Докато – съответно на женската природа – жените трябва да правят точно обратното и с това да засилват провокациите си спрямо мъжете, да предизвикват тяхната настъпателност и агресивност чрез умишлените дразнения, които отправят към мъжкото съсловие и по-специално към отбраните, красивите екземпляри (“расовите мъже”). Защото нали от мъжа се очаква да бъде активен и покоряващ, а жената трябва да бъде пасивно очакваща в своята всеотдайност към харесвания мъж – и тогава как жената може да предизвика любопитството му ако не притежава силното оръжие на кокетството, така влудяващо мъжете? Тук, разбира се, не става дума за прекаленото, маниакално кокетство, за прекомерното женско предизвикателство, което рядко постига целите си – защото често се възприема от мъжете за лесна достъпност. Съобразно казаното подчертаването на собствената телесна красота от един мъж се възприема като пасивно предизвикване на интерес към своята особа, очакване на настъпателност от страна на жените. А именно това се оценява като противоречащо на мъжката природа, като проява на женственост и дори като проява на пасивна хомосексуалност, опитваща се да предизвика дразнение у мъжете по повод на това нескрито предизвикателство. Ясно е, че не става дума за всекидневната хигиена на собственото тяло, която е задължителна еднакво и за мъжете, и за жените, а за нещо съвсем различно. Смятам обаче, че под влиянието на хомосексуалната култура (пробиваща си път и осигуряваща си влияние включително и чрез мъжката мода) традиционното мъжко отношение към своето тяло – демонстриращо незаинтересованост и показно безразличие към мъжката красота – се оказа подкопано из основи и днес всички, и мъже, и жени, като че ли се надпреварват да подчертават и да изтъкват чрез модата и по начало красотата на своите тела, да бъдат еднакво предизвикателни и провокативни, да дразнят интереса и любопитството независимо на кой пол, на своя или на другия. Влиянието на т.нар. “gay-култура” върху манталитета на младото поколение може да се разбере като стремеж на младежта към необичайното и нетрадиционното, а този стремеж като израз на любов към свободата. Така се породи съвременното, нетрадиционно отношение към красотата на своето тяло, което изцяло провали старата, подчертано хетеросексуална природа на това отношение, което аз вече се опитах да представя по-горе. Това ново и съвременно отношение към своето тяло и към своя пол премахна старите предразсъдъци и позволи да се разкрият до

дъно и в “разголен” вид истинските механизми на отношение към своето тяло и пол, които преди бяха покрити с тежки, непрогледни покривала. Какво всъщност ни казва това ново, променено отношение? 11.Най-напред това, че нашето тяло е една реалност, от която в никакъв случай не бива да се срамуваме – особено ако нямаме основание за това. Защото красотата на човешкото тяло, независимо от това мъжко или женско е то, е изключителна ценност, към която никой не може да бъде безразличен, още по-малко пък враждебно настроен. Така изключителната хетеросексуална нагласа, изискваща пълно безразличие към телата на своя пол, се оказа напълно разклатена и съкрушена, и от нейните развалини израсна нормалното човешко отношение, включващо естествения интерес и към своето, и към телата от своя пол. Действително, възможно ли е мъжът например да е напълно безчувствен към мъжката красота и особено към красотата на своето тяло? Невъзприемчивостта на мъжа към мъжката красота (и на жената към женската красота) и в същото време изключителната насоченост и “впечатлителност” към красотата само на противоположния пол наистина създават противоречие, от което може да се излезе единствено като се допусне, че човекът или е чувствителен към красотата изобщо – независимо от какъв род е тя – или пък, и това е възможно, е безчувствен към нея – и тогава всичко си отива на мястото, нещата стават разбираеми. Всяка красота има свойството да предизвиква душевен трепет, вълнение и емоция у чувствителната душа, безразличието, закритостта, на душата към определен род красота предизвиква съмнението дали тази душа е в състояние пълноценно да възприема и всяка друга форма на красота, дали изобщо е способна да я открие някъде. Струва ми се, че естетическото отношение на мъжете към мъжката красота и към мъжествеността изобщо (и на жените към женствеността) неизбежно съществува, но то е поставено под табу или забрана и затова за него не е прието да се говори. Изглежда това е така за да бъдат удовлетворени претенциите на изключителната хетеросексуална нагласа, налагаща ни да говорим само за красотата на противоположния пол и никога – за красотата на собствения. Другото основание на това табу е опасението да не те обвинят в… хомосексуализъм, щом си позволяваш открито да говориш за небезразличното си отношение към красотата на своя пол, например за това, че и мъжете могат да бъдат красиви, така както това може да се казва и за жените. Затова изискването на нагласата на т.нар. “сексуално мнозинство” е да се представяш за абсолютно безчувствен към своя пол, което се смята за нормалност, за нещо в реда на нещата. За психологията обаче,

която търси основата на подобни забрани и табута и следователно истинския им смисъл и значение, подобни опасения не струват нищо и могат да бъдат пренебрегнати. Затова казаното по-горе наистина трябваше да се каже, без никакъв опит за премълчаване или изкривяване на нещата, а то в категоричния му израз изглежда така: мъжете не са и не могат да бъдат безчувствени към мъжката красота, но чувството, което тя поражда у тях, е коренно различно от онова, което жените изпитват. Ясно е, че изкривеното или изроденото мъжко възприятие на мъжествеността е това на пасивния хомосексуализъм, което в основата си е родствено на типично женското отношение към нея. Същото може да се каже и за нормата и патологията на специфично женското отношение към женствеността и към женската красота. Накрая, и за двете – по отношение на и на мъжете, и на жените – може да се каже, че пълното безразличие към красотата на собствения пол и дори към собственото тяло, особено когато показно се демонстрира, представлява не нещо друго, а неумел опит за илюзорно преодоляване на латентни, скрити хомосексуални влечения. Това е така, защото психологът се пита защо е необходимо така силно да се отрича нещо, което по природа съществува и затова няма защо да бъде отричано, а то е просто и твърде човешко; то може да се изрази така: “Моят пол също може да бъде красив, тогава защо аз трябва да бъда безразличен към него?”. Яростното отричане на това просто разсъждение е явен симптом на латентен хомосексуализъм, който индивидът не иска да признае даже и пред себе си и затова с отрицанието си единствено се… самоиздава. 12.Към казаното дотук трябва да се прибави едно разяснение. Естественото отношение към красотата на собствения пол не може да бъде друго освен приемането й като безспорен факт и като ценност, с която така разсипнически са надарени отделни прекрасни екземпляри или индивиди. Интересуващото ни отношение към собствения пол трябва да се разбира като форма на идентификация, при което даден индивид съпоставя себе си с друг индивид и се опитва да се постави на неговото място, опитва се да се “оприличи” на него – защото нещо го е заинтригувало, нещо го кара да мисли, че другият е по-различен или пък го превъзхожда. Явно е, че този механизъм на идентификация реално съществува и той е твърде значим, когато е потребно да се разбере какво всъщност става в тази интимна област, областта на половите – и вътрешно половите – отношения и идентификации. От друга страна, безспорно е, че идентифицирането с противоположния пол е аномалия, особено когато този стремеж стане устойчив и постоянен, т.е. включи и неприемане, нежелание да се идентифицираш със собствения пол; травестизмът е


28 такава проява. Затова идентификацията със собствения пол е съвсем естествена проява, стояща в основата на нормалното полово и психично развитие, която ни позволява да го разберем. От друга страна обаче, много често идентифицирането с “прекрасния индивид от твоя пол”, съпоставянето с него съвсем ясно показва не друго, а собствената непълноценност. А това може да породи цяла гама от преживявания, някои от тях могат да бъдат с определено отрицателна насоченост – например комплекси за липса на мъжественост или пък за сексуална непълноценност изобщо. Човек е склонен да се идентифицира с индивиди, стоящи поблизо до образеца за неговия пол, и ако резултатът от това съпоставяне е “малко човешка завист”, основания за безпокойство няма. В повечето случаи нещата стоят точно така, обезпокоителни са малка част от случаите, в които неудовлетворението от себе си или от своето тяло прераства в много по-сериозни и опасни психични промени и дори разстройства. Тук трябва да се търсят част от основанията за затруднено психично развитие особено през периода на половото съзряване, когато стремежите за идентифициране с изключително интензивни, а резултатите от тях – не съвсем благоприятни за индивида. Сравнявайки се с красивите и по-мъжествени връстници или по-големите младежи например, младият човек може да се овладее от болезненото чувство за непълноценност, което, ако се задълбочи, може да доведе до една твърде усложнена картина на психичен живот – а в редки случаи и до опропастяване и на живота изобщо. Съществува като че ли само едно “успокоително” обстоятелство, което довежда до спадане на напрежението, и то е: човек винаги може да открие около себе си и… по-грозни от него, а това по парадоксален начин успокоява, изпълвайки ни с известно чувство за превъзходство. Същевременно не всички са така чувствителни и не притежават такава изтънченост на своята естетичност и еротичност, което “спасява положението”, т.е. психичните заболявания не са така масови, каквито щяха да бъдат, ако ги нямаше тези две обстоятелства. 13.Поставяйки въпросите в този план, ние неусетно навлязохме в последната част от изследването на пола, а именно душевните измерения, преживяванията на душата, свързани с развитието на мъжествеността и, респективно, на женствеността. С други думи, завършвайки, ще говорим за мъжката и женската душа. Всъщност въпросите тук съвсем не са така проблематични и трудни, каквито бяха в началото. Навсякъде в тези описания – на идеята за мъжествено и женствено, на мъжките и женските тела и пр. – неизбежно ставаше дума за душата, намираща се в дълбоко съответствие или корелация със своето тяло. Душата на красивия мъж също трябва да е така красива и благородна както

и неговото тяло, наричайки един човек красив, ние така или иначе говорим за неговата цялост, включваща както тялото, така и душата. Същото може да се каже и за красивата жена, чиято душа също носи белезите на красота, защото тя е единно естество на личността. Душевната красота е невидима и несетивна, но именно тя е дълбоката основа на телесната красота, която първа се набива на очи. Трябва да отбележим, че красотата на тялото наистина е от по-нисш порядък в сравнение с красотата на душата и на характера, която именно е истинското богатство на човека. Но явно често става така, че някои са надарени преди всичко в телесно отношение, а други – в интелектуално, душевно или духовно отношение. Всеки избира кое е по-значимото за него. Често хората се поддават на видимото и забравят за онова, което с очи не се вижда, но точно затова е истински красивото и доброто. Човекът е в крайна сметка същество, надарено с Божествена душа, и душевната красота е онова, към което трябва да се стремим: ако искаме да постигнем великото тайнство на живота. Част от него е вечната за мъжа загадка на женската душа, която има пряко отношение към причастяването ни към това тайнство. Психологията, давайки ни поне принципите на разбирането и ориентирането в тези сложни човешки отношения, преживявания, оценки, впечатления и пр., ни помага да не сме прекалено изненадани когато срещнем нещо твърде необичайно или пък съвсем тривиално и дори банално. В човешкия свят – за разлика от другия, “големия” свят около нас – като че ли всичко е възможно или по-скоро би било такова, ако не съществуваха значимите човешки ценности, които така или иначе дават смисъл на живота ни. Пълноценен е човекът и животът на онзи човек, който е прозрял в естеството на ценности като живот, свобода и красота. Върху тях именно съсредоточихме основното си внимание в това изследване. Аз няма да говоря конкретно за истински мъжествените черти на душата на мъжа, нито пък за съответните изцяло женски качества на душата на жената. За тези необятни пространства на душата ни говори цялата световна литература и изкуството като цяло. Това е тема на толкова много велики произведения на писатели като Омир, Шекспир, Данте, Гьоте, Достоевски, Толстой, М.Пруст… В нашата литература прекрасни образи на мъжката и женската душа във вътрешната ситуация на дълбоки духовни изпитания и житейски колизии е създал например българският писател от европейски мащаб и с изтънчена съвременна чувствителност Димитър Димов, автора на “Осъдени души”, на “Поручик Бенц”, а също и на романа “Тютюн”. Пред силата на такова художествено превъплъщение, навлизащо в най-интимните и дълбоки нюанси

на интензивните душевни преживявания на конкретни човешки същества, психологията немее и смирено отстъпва, признавайки безсилието си. ЦЕНТЪР ЗА РАЗВИТИЕ НА ЛИЧНОСТТА

Ако сте тревожен, ако се чувствате изолиран, ако имате проблем и не виждате изход, ако търсите промяна и по-добро качество на живот – обадете ни се.ОЩЕ >>>>> в блога

Вестник ГРАЖДАНИНЪ – Първият блогърски вестник; Издава: Център за развитие на личността HUMANUS, основан през 1994 г. Главен редактор: Ангел ГРЪНЧАРОВ ЗА КОНТАКТИ: e-mail: angeligdb@abv.bg Телефон: 0878269488 Истината ни прави свободни!


V-k GRAJDANIN br. 10-2013  

Angel Grancharov

Read more
Read more
Similar to
Popular now
Just for you